Търсене в текстове за 'точност точен '

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 164 резултата в 49 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба.
Разработката е направена под ръководството на египетския астроном Созиген. Същността се изразява в това, че като основен факт е било прието преместването на слънцето сред звездите. Созиген разделил годината на 12 месеца. Средната продължителност на Юлиянската година е 365 дни и 6 часа, но тази стойност е по-голяма от тропичната година с единадесет минути и четиринадесет секунди. Затова за 128 години се натрупва грешка, равна на двадесет и четири часа. Затова не е много точен, но е много прост и достъпен за употреба. Затова три поредни години календарът е бил с 365 дни, а на четвъртата година е с 366 дни, която е обозначена като високосна година. През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече.
към текста >>

е призната неточността на Юлиянския календар.
През 325 година бил свикан Никейският църковен събор, който приема за целия християнски свят Юлиянския календар за употреба, според който пролетното равноденствие е било на 21 март. Това е важно за църквата, за нуждите й да се определи празнуването на Пасхата. Но до 1600 г. се натрупала грешка с десет дни повече, защото на 128 години той натрупва един ден в повече. На събора в Константинопол, през 1583 г. е призната неточността на Юлиянския календар. Това довело до големи затруднения при определяне денят на Пасхата, т. е. до Възкресение Христово, или Великден. ГРИГОРИАНСКИЯТ КАЛЕНДАР Поправката се извършва от Папа Григорий XIII (1520-1576). Той приема проекта на д-р Луиджи Лилий (1520-1576 г.) Папата издава специална Була, която датите се преместват с десет дни напред и вместо 5 октомври се приема 15 октомври 1582 г. Поправя се грешката, посочена от Никейския събор през 325 г.
към текста >>

2. І.20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

Галилей Величков

Бърз, но не точен.
20. ПОСЛЕДНАТА КИБРИТЕНА КЛЕЧКА (Игнат) Силен, зрав, енергичен. Смел и решителен. Предприемчив, но не находчив. Бърз, но не точен. Любознателен, без да може да ползва знанието. Спънат интелект. Титаничен волев заряд. Смазваща воля. Добър, много добър, но неразумно.
към текста >>

Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност.
Този неделен ден, през който Игнат прояви дързостта си, бе привлякал голямото мнозинство от приятели на Словото. УЧИТЕЛЯТ в беседата си заяви, че може да съдейства на онази душа, която обича музиката и е музикална. За кратко време от шест месеца, той, цигуларят, може да стане знаменитост! Изглежда, че тези възможности допаднаха на Игнат, който упорито се занимаваше с цигулката си, но без резултат. Свиреше неритмично и нечисто. Слухът му изневеряваше и пръстите не спазваха интервалите с необходимата точност. Свиренето му бе за присмех. Игнат не разбираше недостатъците на музикалната си природа. Той не приемаше бележките за нечистото свирене, понеже не го чуваше. Той не съзираше, че между желанието му да бъде знаменит цигулар и възможностите му има огромна пропаст. Ето, че слабата му култура и възпитание не удържаха бурния порив и най-неочаквано, през време на беседата, пред препълнен салон, грубо и дръзко се провикна: - Стига си дрънкал!
към текста >>

3. 7.23. ОТГОВОРЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5.
Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
към текста >>

4. 23. ОТГОВОРЪТ

Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5.
Това всеки може да провери и да сравни деянията им с отпечатаното Слово на Учителя и всеки сам да си прецени. Ние цитирахме страници от томовете на „Изгревът", за да покажем, че тези лица не са чели „Изгревът", или ако са чели, продължават да изпълняват волята на своя Господар, който работи срещу Словото на Учителя. Онези, които работят срещу Словото на Учителя са членове на Черната Ложа. Друго обяснение няма. 4. Досега нито един човек не е написал писмо до съставителя на книгата „Изгревът". Някои неточности бяха коригирани в том IV и са цитирани имената на онези, които бяха обърнали внимание на някои факти, за което им бе даден точен отговор. 5. На стр. 249 в том III в главата "13 кръг на ада", онова, което е писано от Борис Николов за Жечо Панайотов, е абсолютно точно и вярно. Като доказателство за това могат да се посочат и цитират разпитите на свидетелите по време на следствието, в което съществува подобна история. Освен това, когато записвах на магнетофонна лента опитностите на Жечо Панайотов, които отговарят дословно на машинописния текст, който сам той бе написал, има подобна и дори по-страшна история. В килията на следствения отдел, при Жечо Панайотов, без той да знае, като затворник е бил внедрен агент на властта.
към текста >>

5. 60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК

И там той е точен, акуратен, изпълнителен.
Мисълта му полетява след тях, и той прегръща астрономията, физиката, математиката. Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството - поезия, художество, скулптура. Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал. Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност. В природата няма закъснение, няма настроение, няма отлагане. Университетът го кани на лекция. Там е на време. С интерес изслушва лекциите, с интерес присъствува на упражненията, и с голяма обич отива на изпит.
към текста >>

Природата го е научила на точност.
Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството - поезия, художество, скулптура. Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал. Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност. В природата няма закъснение, няма настроение, няма отлагане. Университетът го кани на лекция. Там е на време. С интерес изслушва лекциите, с интерес присъствува на упражненията, и с голяма обич отива на изпит. Животът го кани да плати своя дан за деня.
към текста >>

6. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства.
Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието. Те трябва да се пеят съсредоточено и със съзнанието, че се свещенодейства. От тези песни аз обикнах много "Духът Божий", за която песен брат Борис Николов ми съобщи, че е била любима песен на Учителя. Песента "Радост и скръб" е нещо изключително по музика и текст. В текста е вложена дълбока философия. Даже без да се разработи тя може да се аранжира за една малка оратория за хор, двама солисти и камерен оркестър. Същото може да се каже и за песента "Студът всичко дава", вероятно единствена по рода си песен върху такъв тест.
към текста >>

А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка.
Мога да отчета като мой пропуск, че не се обърнах още от самото начало за съвет и съдействие към сестра Мария Тодорова, под чиято редакция е печатана новата песнопойка. Тя можеше да ни обясни най-добре какво е наложило промените в някои песни. Все пак този въпрос би могъл да бъде решен окончателно от един общ форум, на който да присъстват: Мария Тодорова, Ирина Кисьова, Кирил Икономов, Филип Стоицев, Гавраил (Галилей) Величков, Пеньо Ганев, Мария Златева, евентуално и Асен Арнаудов. Но поради здравословното състояние на една част от изброените музиканти, това би било трудно, почти невъзможно начинание. Засега въпросът с тези различия в някои песни остава открит, защото неоспорим факт е, че те съществуват. А ние трябва да бъдем готови за едно ново издание на песните, макар и след години в тази готовност трябва да бъде предшествана от упорита колективна работа за отстраняване откритите от нас неточности в новата песнопойка. Тази колективна работа трябва да бъде извършена от нас, по-възрастните музиканти, които сме в течение на въпроса. Младите наши приятели-музиканти може би изобщо не знаят, че съществува такъв въпрос и затова ние трябва да им оставим автентични материали по въпроса. При този преглед на новата песнопойка установихме различия в 10 песни. В 32 намираме неподходящо тактово разпределение и правим предложение за поправки, а в 5 песни намираме неправилно акцентиране на отделни думи от текста. Държа на разположение на интересуващите се специална тетрадка, в която вписах по хронологичен ред всички песни с променени тонове, с неподходящо тактово разпределени и с неправилно акцентирани думи.
към текста >>

7. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5.
Дори и съвременните Германски историци за съжаление не знаят къде е била тази зала - наскоро небезизвестния български изследовател Петър Константинов получил от директора на Историческия музей сведения, които не отговарят на действителността. Същия въпрос зададох и аз преди четвърт век на участниците в една конференция на българо-немската (ГДР) комисия на историци, без да получа някакъв отговор. По-нататъшните ми разследвания показаха, че в действителност това е бил дворецът Радзивил, където по това време се е намирала Държавната канцелария на Германската империя. Получил силни разрушения по време на военните действия през последните дни преди падането на Берлин през май 1945 г., дворецът, или по-точно останките му, биват взривени от властите на ГДР малко след 1961 г. тъй като са били в непосредствена близост с граничната зона и стената в централния район на града, около Бранденбургската врата, Райхстага, Канцеларията на Райха и бункера на Хитлер, а цялата площ около последните две сгради до двореца Радзивил бива заравнена и затревена, като в течение на десетилетия беше населявана само от диви зайци. 4. Значи почти точно на мястото на ръкостискането между представителите на Германия и Русия, се водиха най-ожесточените боеве между наследниците на двете империи, а Германия беше разделена точно на това място също така през средата, както беше разделена България в резултат на това споразумение. 5. Интересно е да се обърне внимание и на обстоятелството, че тъй могъщата тогава Австро-унгарска империя само четири десетилетия по-късно беше ограничена до размери по-малко от определените според решенията на Берлинския конгрес размери на така нареченото Княжество България. 6. В действителност това са 44 години, ако се вземат предвид точните дати - същото число се повтаря още веднъж 1945-1989 г. А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения.
към текста >>

Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл.
А годината 1922 (1878+44), годината на откриването на Школата на Учителя, е годината, в която се основава Съветският Съюз; в тази година и Хитлер написва книгата си "Мет КатрГ, идеологическата основа на Националсоциализма. 7. Наистина Британската империя продължава и след това да носи това гръмко име, макар че и тя в 1945 г. ще изгуби всичките си задокеански владения. И така нататък, и така нататък. 8. При внимателното наблюдение на картината на Антон фон Вернер, непредубеденият зрител ще се натъкне обаче и на още едно многозначително обстоятелство. Въпреки огромната й документална стойност, при която художникът с точността на съвременната фотография регистрира всеки детайл, при нито едно от действащите лица не може да се забележи дори и най-малкото психологическо задълбочаване, не може да се забележи никакъв драматизъм, никакво действие, дори и в най-широкия му смисъл. Всички изобразени лица са безжизнени кукли и цялата композиция напомня много на тъй-популярните в миналия век "живи картини" - при които в момента на вдигането на завесата на сцената се представя една застинала в своите жестове костюмирана група артисти, наподобяваща някакво събитие, което зрителите посрещат с бурни аплодисменти. Че художникът имал твърде изтънчено чувство за психология, личи при много от другите му картини - преди няколко години тук имаше негова ретроспективна изложба, потвърждаваща големите му възможности на психолог. Къде тогава са тези негови качества в тая прочута картина? - Отговор на този въпрос ни дава един идентичен случай с друг, дори още по-талантлив и в България по-известен художник, Репин. И Репин е прочут с тънкия си психологизъм, с дълбокия анализ, който прави върху психиката на своите герои, които са живи хора, независимо от това дали са царе, като Иван Грозни, или прости хора, като бурлаците и запорожс-ките казаци.
към текста >>

8. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Пък нали за точност, за акуратност много пъти съм питала.
Е.А.: Пред нас имаше един ред братя и сестри, които искаха непременно да са на първия ред. И ние бяхме на втория ред наистина. Но често някой мръдне, шум се създаде и не чуеме думата. И ние за да чуем и аз съм питала и всеки е питал, коя беше последната дума на Учителя. Защото аз трябва да я измисля. Пък нали за точност, за акуратност много пъти съм питала. В.К.: И тя решава, че масата трябва да бъде по-напред. Е.А.: Непосредствено до Неговата катедра. В.К.: Тя отива и споделя с Учителя. Той й казва: „Не те съветвам да отваряш шишета с взривни вещества! " Е.А.: Това е вечерта.
към текста >>

Учителят беше говорил преди това, като влезете в класа казва, ще влезете съсредоточени.
" Нали и те трябва да бъдат на първия ред. В.К.: Аз съм записал, ти тогава си искала да направиш една задача, че когато влизаш с никого да не говориш и на никого внимание да не обръщаш. Е.А.: Да. В.К.: Разкажи за това. Е.А.: Ами то беше едно съвпадение. Учителят беше говорил преди това, като влезете в класа казва, ще влезете съсредоточени. Няма да поглеждате никого. Ще отидете на мястото си, ще седнете и ще чакате почването на лекцията. И аз реших така да направя. Съвпадение беше. И както минах край Велеви, не поздравих.
към текста >>

9. 08 - 28. ГЕОРГИ КУРТЕВ - ДУХОВНО ПОДВИЗАВАНЕ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Накрая Учителят му дал една формула, да каже „Бог е Любов", три пъти да каже формулата, бавно, със съсредоточение.
И да имаше какво да каже. не го казваше. Обаче след туй започна да разказва своите духовни опитности и се вижда, че той действително има много богат духовен опит. Спомням си един интересен случай, които искам да споделя с вас. Един случай, когато брат Куртев е ходил в София при Учителя, разговаряли дълго с него по някои въпроси, които са го интересували, които са го вълнували и отива при него да сподели и да се посъвътва. Накрая Учителят му дал една формула, да каже „Бог е Любов", три пъти да каже формулата, бавно, със съсредоточение. И му казал: „Когато се намираш в труден момент, изговори формулата." Сбогувал се той, качва се на влака и пътува. Насред пътя от София за Бургас, къде е било там някъде влакът в полето спира. А той имал задача спешна, като пристигне в Айтос, защото така било пресметнато пътуването, че вечерта, като пристигне, да свари нашите хора в събранието и да им предаде задачата. Тази задача трябвало общо да се провежда. Някаква задача специална.
към текста >>

Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани.
Той беше човек с голяма духовна опитност, много ревностен, много предан на делото на Учителя и много изпълнителен беше и заради туй всичките приятели от Айтос в неговото лице сякаш виждаха Учителя и заради туй, както целувахме ръка на Учителя, като отивахме в Айтос на градината, всички целувахме ръка на брат Куртев, щото в неговото лице ние поздравявахме Учителя. Брат Куртев обаче имаше тази своя склонност и особеност, да кажем, той не обичаше да се записват работите. Разказваше много интересни случки, но щом види, че някой вади бележник да го пише, той преставаше да говори. И заради туй много от работите, които сега разказваме, са били веднъж разказани и след туй по памет са възстановени. Не са били от него диктувани и записани веднага. Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва.
към текста >>

Така че може да има някоя малка неточност.
Брат Куртев обаче имаше тази своя склонност и особеност, да кажем, той не обичаше да се записват работите. Разказваше много интересни случки, но щом види, че някой вади бележник да го пише, той преставаше да говори. И заради туй много от работите, които сега разказваме, са били веднъж разказани и след туй по памет са възстановени. Не са били от него диктувани и записани веднага. Тъй че всичко по принцип е верно, но някъде може да има някоя неточност, нали, когато втори и трети път са били разказвани. Така че може да има някоя малка неточност. Но по начало нещата са верни за Георги Куртев. За съжаление не съм стенограф. Ако бях стенограф, щях да стенографирам може би по някакъв начин, но нямах тази възможност. Той от скромност не искаше да разказва. Той до 80-тата си година не разказа никому нищо, да не го смятат за самохвалство, но като видя вече, че старостта напредва, той тогава взе да разказва отделни случки.
към текста >>

10. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

Ще се учите на точност.
Супа от картофи, грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя. (* След това почнахме яденето: вряла вода. Картофена супица с магдано- зец. Имаше и грозде и една хубава ябълка от 5-те за Учителя.) Трети ден Празникът на Мъдростта 24 септември 1924 г, сряда Изгрев Отлично време. Слънце! Втори разговор с Учителя: ПОСЛУШАНИЕ (Сотирка и Савка) Другите ги няма? Ще се учите на точност. - Учителю, говорете ни за послушанието. - Любовта не страда. Любов като имаш, там влиза и един елемент на Мъдрост. Тя схваща и прилага. Послушание подразбира да слушаш само един мъдър човек, който може да ти придаде нещо.
към текста >>

* * * (*Редът на молитвата през този ден: (Паша, Сотирка, С.)Живата ПентограмаДобрата Молитва„Махар Бену Аба"Молитва на Свещената ЧистотаОтче НашМото на Добродетелите.) Четвърти ден Празникът на Добродетелта 25 септември 1924 г, четвъртък, 6.30 часа сутринта Изгрев ([6] Сотирка) [Присъстват:] П., М., С2., С.*Съсредоточение.
Ученикът трябва да слуша, трябва и да изпълнява - то е послушание. Вземете, при послушанието започват от ляво към дясно... (Магдалина дойде и попречи.) (* Магдалина дойде и взе да приказва, да пречи.) [5] Послушание, послушание трябва! Само за Божественото има „сега". Човешко настояще няма, там е бъдеще. Настояще има само у Бога. * * * (*Редът на молитвата през този ден: (Паша, Сотирка, С.)Живата ПентограмаДобрата Молитва„Махар Бену Аба"Молитва на Свещената ЧистотаОтче НашМото на Добродетелите.) Четвърти ден Празникът на Добродетелта 25 септември 1924 г, четвъртък, 6.30 часа сутринта Изгрев ([6] Сотирка) [Присъстват:] П., М., С2., С.*Съсредоточение. Контакт с нашите ръководители.Добрата Молитва„Махар Бену Аба"Упражнение: Хванати за ръка, се помолихме да ни се дадат условия да приложим днес доброта, жертва и щедрост.Молитва на Свещената ЧистотаЖивата ПентограмаМото на Добродетелите Пети ден Празникът на Истината 26 септември 1924 г., петък Изгрев Отлично време. (Изгрев.) Слънце. Ясно. [Присъстват:] С. П. М. С. (Е.)[7] 1.
към текста >>

11. ПРАВИЛНИК ЗА УЧЕНИЦИТЕ НА ПЪРВИ ОКУЛТЕН КЛАС НА БЯЛОТО БРАТСТВО

АПРИЛ 1922 ГОДИНА

Той е абсолютно точен и никога не закъснява.Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното.
Един ученик никога не трябва да лъже себе си. Ако той излъже себе си е вън от класаКойто два пъти не дойде на урок (без важни, неотложни причини) ще се отстрани от класа.Три пъти ако стане нагрубяване взаимно между учениците и двете страни се отстраняват от класа. Между учениците сърдити хора абсолютно не се допускат.Който идва тук от любов да идва, без принуда.Ученикът трябва да бъде верен на себе си. Да бъде строг съдия на постъпките си.Величието на характера на ученика седи в това - той винаги изпълнява обещанието, което е дал пред себе си.Ученикът пристъпя в класа с пълна вяра, без страх и съмнение към думите на Учителя - съмнения и мъдрувания не се допускат. Ученикът се покорява, слуша и изпълнява думите на Учителя.Ученик е само този, който е редовен с уроците си и всякога присъствува на лекциите. Той е абсолютно точен и никога не закъснява.Ученик е само този, който е в хармония с Абсолютното. Учениците трябва да знаят едно - Божественото никога не се коригира. Ученик е само този, който никога, нито в класа нито вън от класа нагрубява някого.Ученикът не се обижда, а винаги търси доброто в думите, които са му казани. Той във всичко търси Любовта.Ученикът нищо не изнася от това, което се говори в класа, навън, докато не го обработи, докато това знание не стане негово.Ученикът не проявява никакво любопитство. Той нито пита, нито позволява другите много да го разпитват. Той е свободен да мълчи.
към текста >>

Любовта към всички.Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика.
Ученикът трябва да слуша и изпълнява и да притежава такива чувства и способности, с които да познава Учителя си. Който се съмнява в Учителя си, той не е ученик. Усъмни ли се ученикът в Учителя си, с него всичко е свършено. Ако Учителят простъпи и най-малкия Божествен закон и с него всичко е свършено.Ако не работи със закона на Любовта, ученикът нищо не може да постигне. Главната задача на ученика е да реализира любовта към Бога, т.е. Любовта към всички.Постоянно будно съзнание и точност се иска от ученика. С тези две качества той ще може да изправи своите погрешки. „Стани, тръгни, направи - навреме! " - това е закона на природата.На ученика не се позволява да говори празни думи.Ученикът не се жени, нито роб става. Той е свободен Който не иска да учи и да служи на Бога, да се жени колкото иска. Който иска да флиртува - вън от класа!
към текста >>

12. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път.
Природата е създала водата, най-хубавото питие. Следователно пиянство не съществува в природата - не трябва да съществува и за нас. В природата непослушание няма. В природата има послушание. Погледнете на слънцето, месечината. С каква точност, как се подчиняват те на волята Божия, вървят си по своя път. Ти си най-малкото същество и не искаш да изпълняваш волята Божия. Вземете всички слънца. Те всички слушат, те, които са големи, а ти си едно малко същество и не искаш да слушаш. Вземете във физиката силите, в химията елементите - всички те се подчиняват. Някъде ще стане землетресение - това е случайно.
към текста >>

Значи окото ти трябва да бъде съсредоточено към предмета.
Всеки един от вас може да бъде ясновидец. Направете един опит. В пет минути може да успеете. Само отстранете всички тези външни впечатления, изолирайте се. Нали през микроскопа гледаш с едното око? Значи окото ти трябва да бъде съсредоточено към предмета. Ако във вашия ум имате тази сила да изолирате всички впечатления от външния свят, веднага ще се отвори другият свят пред вас, и след това пак ще се повърнете, и ще дойдете в естественото състояние. Това е нагласяване на тези органически лещи. Всички тези външни впечатления, които идат, те размътват, произвеждат сътресения в ума. Умът е отправен към външния свят. Концентрирайте се.
към текста >>

13. 1929 година

Обърна се след това към мен и ми каза: „Докато ти бъдеш тук, в София, в турското училище, ти трябва да бъдеш много точен и навременен, без отстъпване." Остави тебешира и си замина все тъй разтревожен, и то беше разтревожен заради мен!
Разтревоженото му лице, загдето са ни заключили и нещо друго. С отварянето, щом нахлуха кряскавите момичета, той се отдръпна къде големия салон няколко крачки. Сестрата посегна да му целуне ръка, той не позволи и гледаше към мен, защото скоро не сме ходили в София. Но аз чувствувах, че виновното лице бях аз за разтревожването на Учителя. След като изчезна за минутка глъчката бягаща, Той дойде в тая стая, в която бяхме, и имаше там черна дъска, на която написа с тебешир един кръг, на който написа 4 числа, от които като че помня само най-горното, което бе 22. Обърна се след това към мен и ми каза: „Докато ти бъдеш тук, в София, в турското училище, ти трябва да бъдеш много точен и навременен, без отстъпване." Остави тебешира и си замина все тъй разтревожен, и то беше разтревожен заради мен! 1.II.1929 год. Днес на този ден - петък, от сутринта от 11 ч пр. обед докъде 9 ч вечерта писах писмо на Сестрата Елена X. Григорова, учителка в с. Равна - Царибродско.
към текста >>

Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих.
Чети и мисли: това е, което ни съветва Учителят. 4.III.1929год.] Получих писмо от сестра Еленка. Пише ми, че не й отговарям на всички зададени въпроси ясно. В събота, на 2-й т. м. й изпратих много дълго писмо, най-дълго от досегашните - от 25 страници. Писах й за моите балтавеници за съня, който сънувах за последното предупреждение от Учителя, че или да бъда строг, точен и изпълнителен, или ще ме изоставят и други много работи и най-долното си състояние й изложих. Него ден, 1-й II, аз бях силно възбуден, духом чувствен ту висшо, ту нисшо, и блажен да зная, което и изисках от нея да ми съобщи тоя ден духовното си разположение. Изпратила или е днес и 2 резюмета от 2-ра януарска лекция от Учителя за „Втория ден, той е ден на послушание" и второто е от 9-й януари - Размишление върху Милосърдието. 5.II.1929 г. Понеже нощес легнах в 1 ч след полунощ, то и не можах да заспя до 1 1/2, че и повече, кой знай защо; затова тази сутрин спах до 7 и 15, станах и след утринната молитва и упражненията се заготвих за четене. Слънцето грее вече над селските скали, небето е ясно, има и облаци на запад.
към текста >>

Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл.
Изобщо тая зима станаха много големи студове, такива, каквито старите хора не помнят. От пощата днес получих 5 броя беседи от беседата „За това се родих", 9-а серия. Изпратени ми от София. От Еленка X. Григорова, моята любима сестра, нямам днеска писмо, но ми е драго, че тия дни тя така въздействува на живота ми, така съдействува, че Бог да ми даде светлина духовна, с която можах да изляза отлабиринта на създадената от мен катакомба. Тя така любяща и предана чиста душа, със силна мисъл и подвижен темперамент, с ясни съсредоточени живи очи, в които се чете чистота и ясност, така действува, щото сразява всяко грубо чувство и изгаря всяка нисша страст и позовава човека в човека за нова работа, за нов живот, пълен с радост, с пълнота, със смисъл. Време, в което нищо да не отива в пустота, а всичко в творба и ценно[? ]. Жадността към наука и знания, към прилежание и с постоянство, тези й качества вдъхват дружелюбство и другарство и, взаимно подпомагащи се, можем да вървим по пътя, по който Великият ни Учител ни води. Макар и далеко физически, духом не толкова, тя ми е помогнала много в избавянето от паяджината на света, в която аз без малко бях влязъл и нямаше да изляза здрав. Бог ми я прати като ангел вестител, че трябва да си припомня светлите идеи, а не да забравя всичко свято и да се върна в блатото смрадливо на земния заспал живот. И безкористната й любов, Божественият огън, който гори в нейното сърце, изпраща топлинни лъчи на моята студенина и скованост и ме прави подвижен.
към текста >>

Имаше около 15 ^ 20 души учители събрани, а редовни членове са 110 - това е българска точност.
Аз отидох у сватята Никула. Изчистих си дрехите и обущата, похапнах си у тях малко хляб и потеглих за събранието учителско. Отидох най-първо на пощата да предам писмото на Еленка, но не приемате празничен ден. Отидох в училището „Св. Кирил и Методий". Имаше около 15 ^ 20 души учители събрани, а редовни членове са 110 - това е българска точност. След изказване срещнах се с господин Славов, после тръгнах да диря боя за училището за первазите. Срещнах се с Раднев, каза ми, че Острев - Васил Острев, в с. Паламарци учителят, бил тука, в Попово. Зарадвах се и влязох у Каиша. Нахраних се и излязохме заедно, говорихме много.
към текста >>

14. 1. Астрологията в миналото и днес

ПЕТЪР МАНЕВ

Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория.
Нещо повече - той е дал и имената на исторически лица, които са живели няколко века по-късно. Доскоро не се знаеше с положителност, по какъв път Нострадамус е стигнал до своите предсказания, граничещи с ясновидството. Сам той не е намерил за нужно да осветли напълно и тоя въпрос, В писмото си до Хенриха II, при когото е бил придворен лекар, Нострадамус се задоволява да забележи само, че предсказанията са направени въз основа на египетски и персийски документи, които той е трябвало да изгори, за да не попаднат в недостойни ръце. От изследванията на П. Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни.
към текста >>

Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни.
Пиоб, който изглежда пръв успя да дешифрира литературното завещание на Нострадамуса, се установява, че в случая имаме работа с една астрологическа система, която познава Кеплеровите закони, закона за гравитацията, планетите Уран и Нептун и то много десетилетия и даже столетия преди официалната наука да се бе добрала до тия открития. Същият автор твърди още, че Нострадамус ни е оставил в произведенията си, всъщност, своята висша наука, забулена с няколко шифри и че предсказанията, направени „с точност до секунда във времето и няколко сантиметра в пространството”, са само илюстрация на изложената теория. Обаче, и самият Пиоб не смее да съобщи в своя труд „Тайната на Нострадамуса” (1927 г.) нещо повече от някои общи положения и няколко странични, но твърде интересни подробности, т. е., колкото да покаже, че действително е разкрил ключовете на загадъчното наследство на великия астролог. На всеки случай, сега може да се каже, че и, ако нямаше никакви други доказателства за астрологически предвиждания, предсказанията на Нострадамуса биха били неопровержимо свидетелство за това, че някога е имало една сигурна астрология - типичната предсказателна наука. Прогнозите на някои съвременни астролози, които често ни смайват със своята точност, идват от своя страна да покажат, че тая наука съществува и в наши дни. Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция.
към текста >>

Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници.
Ние нямаме, обаче, предвид астрологията на някогашните и днешни посветени, защото за нея ни липсват почти всякакви данни. Европейският културен цикъл е заварил общодостъпната астрология в напълно разнебитено състояние. От съществуващите в древността няколко екзотерически системи до нас е достигнала по-цялостно една, която със своята космофизическа основа е и най-близка до манталитета на съвременното човечество. Настоящият бегъл исторически преглед се отнася до тая именно европейска астрологическа традиция. * * * Сглобена от остатъците на една солидна наука, традиционната астрология, в своя стремеж да установи наново закономерната връзка между космичните явления от една страна и живота върху нашата планета от друга страна, е засегнала един жизнен проблем и с това е предизвикала съответната реакция. Както в древността, така и в по-ново време тя е имала ожесточени противници и горещи защитници. Общо взето, в миналото, когато чувството и знанието за единството във вселената и за органическата връзка на отделните й части е било по-живо, астрологията се е радвала дори на особена почит. В течение на вековете тя е имала на своя страна едни от най-големите представители на човечеството, някои от които първоначално са били враждебно настроени към нея. Характерно е, например, обстоятелството, че трима от най-големите лекари в историята - Хипократ, Гален и Парацелз - са се занимавали активно с астрология. Хипократ, бащата на медицината, е смятал, че „оня, който не познава астрологията, заслужава по-скоро името глупец, отколкото името лекар”. В школата на Питагора е било задължително изучаването на математиката и астрологията.
към текста >>

15. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се - sep.
Най-точните и най-пълни таблици засега са тия на Raphael, които се издават в Лондон за всяка следваща година. Немските таблици, които в 3 тома обхващат периода от 1850 до 1950, са издание на Barth Verlag - Мюнхен. Най-евтини са таблиците за времето 1850 ÷ 1929 г., издадени от теософското издателство в Лайпциг, но те не са така пълни - само позициите на Луната са дадени за всеки ден, тия на другите планети са дадени за всеки седем дни, следователно, позициите за междинните дни трябва да се изчисляват чрез интерполация. Ония аспекти, които се образуват по тоя начин, че по-бързата планета се приближава към точния аспект в рамките на установения обсег (орбис), се наричат приближаващи се - apl. - аспекти. Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се - sep. - аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп Луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането.
към текста >>

Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева.
- аспекти. Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се - sep. - аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп Луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, Луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон - 120 еклиптични градуси - когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала все още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако Луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R - в 26° Дева, то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (28°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавало точния (партилен).
към текста >>

Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането.
Ако по-бързата планета е вече отминала границата, установена за един точен аспект без, обаче, да е напуснала още аспектния обсег, то тя образува един отдалечаващ се - sep. - аспект. Няколко примери ще изяснят въпроса. Нека приемем, че в даден хороскоп Луната се намира в 18° Телец. Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, Луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон - 120 еклиптични градуси - когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала все още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако Луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R - в 26° Дева, то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (28°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавало точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, например от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия - отдалечаващ се аспект - виж горния случай с Луната и Сатурн - то първият ще бъде значително по-силен от втория.
към текста >>

Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавало точния (партилен).
Нейният точен тригонален аспект пада, следователно в 18° Козирог и 18° Дева. Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, Луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон - 120 еклиптични градуси - когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала все още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако Луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R - в 26° Дева, то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (28°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавало точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, например от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия - отдалечаващ се аспект - виж горния случай с Луната и Сатурн - то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците. Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента - изгряващата точка на зодиака.
към текста >>

Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, например от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия - отдалечаващ се аспект - виж горния случай с Луната и Сатурн - то първият ще бъде значително по-силен от втория.
Ако в същия хороскоп Сатурн се намира в 22° Дева, разстоянието между двете планети ще бъде с 4° по-голямо, отколкото установеното за един точен тригон разстояние, което Луната ще достигне едва няколко часа след момента на раждането. Луната в тоя случай се намира в приближаващ се аспект към Сатурн. Ако, обаче, Луната бе в 26° Телец, то тя е вече отминала границата на точния тригон - 120 еклиптични градуси - когато е била в 22° Телец, но тя би се намирала все още в сферата на влияние на един отдалечаващ се тригонален аспект. Ако Луната би се намирала в 20° Телец, а Уран R - в 26° Дева, то бихме имали един тригонален аспект с двойно приближение, тъй като по-бързото небесно тяло още не е достигнало позицията на по-бавното (28°) и поради връщателното движение на Уран, означено с R. Естествено, един неточен аспект е толкова по-силен, колкото той се приближавало точния (партилен). Образуват ли две планети един и същ аспект с еднаква неточност, например от 4 градуса, но в единия случай имаме приближаващ се, а в другия - отдалечаващ се аспект - виж горния случай с Луната и Сатурн - то първият ще бъде значително по-силен от втория. * За да се установи, дали две планети стоят в аспект помежду си, трябва да се преброят знаците, които ги отделят и да се види, дали това разстояние, взимайки под съображение орбиса, дава едно отстояние, което отговаря на някой от аспектите. Така, разстоянието от два знака (всеки по 30°) би отговаряло на един секстил; разстоянието от три знака (по 30°) дава квадрат, от четири знака би отговаряло на тригонален аспект; разстоянието от шест знака би дало опозиция. По-напредналите трябва да свикнат да виждат аспектите, без да броят знаците. Добре е, при това, първо да се почне с издирване аспектите на асцендента - изгряващата точка на зодиака. - Морен е на мнение, че аспектите към асцендента и зенита - кулминиращата точка на зодиака - са дори по-силни от тия между планетите.
към текста >>

На слънчевия съвпад приписват още една особеност именно ако Меркурий е в точен съвпад със Слънцето - според някои с разлика в дължините до 5', според други до 1/2° - положението на планетата се смята пак добро.
Нека предположим, че в даден хороскоп Слънцето се намира в края на трети дом в 8° от Овен. 1. Най-силният аспект - съвпадът - може да се открие най-лесно, тъй като още на пръв поглед става ясно, дали има планети в обсега от 10° - при Слънцето и Луната 12° - от двете страни на планетата, която ни интересува. В нашия случай сферата на влияние на слънчевия съвпад обхваща обсега от 26° от знака от знака Риби до 20° от Овен, следователно тук имаме съвпад на Слънцето с Меркурий, който се намира в 19° Овен, значи близко до границата на аспектния орбис. Според традицията това положение било все по-благоприятно, отколкото, ако Меркурий би се намирал много близко до Слънцето, т. е. на по-малко от 5° разстояние, в който случай планетата се счита „обгорена” от слънчевите лъчи. На слънчевия съвпад приписват още една особеност именно ако Меркурий е в точен съвпад със Слънцето - според някои с разлика в дължините до 5', според други до 1/2° - положението на планетата се смята пак добро. Като се вземе сега предвид средната бързина на двете планети и техните положения в горния случай, или още по-добре, действителната им скорост в момента според астрологическите таблици, може да се установи, дали имаме един приближаващ се или отдалечаващ се аспект, какъвто е в случая. 2. Опозицията, вторият по сила аспект, също не е трудно да се открие. Касае се да се види, има ли в срещуположния знак друга планета, която да лежи в обсега от 10° от едната и другата страна на мястото, дето пада точният опозиционен аспект на интересуващата ни планета - в нашия случай 8° от Везни. Виждаме, че в зоната, която е под влиянието на опозиционния аспект на Слънцето, а именно от 28° Дева до 18° Везни, се намира Юпитер R и то в 5° Везни, значи само на 3° разстояние от 8° Везни. Поради това считаме, че Юпитер се намира в опозиционен аспект със Слънцето и то с двойно отдалечаване, тъй като по-бързото небесно тяло - Слънцето - е отминало вече позицията на по-бавното (5°) и понеже Юпитер е ретрограден R. 3.
към текста >>

16. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА X.

Влад Пашов

По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, необходимо ни е да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност, с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село. 12.
ГЛАВА X - 11. Как се съставя хороскоп Хороскопът представлява карта на небето за дадено време и за определено място. По тези данни определяме положенията на небесните тела по еклиптиката. По-конкретно казано, за да можем да съставим хороскопа на дадено лице, необходимо ни е да знаем датата на раждането - година, месец, ден и час, по възможност, с точност до минута, а също така и мястото на раждането - държава, град или село. 12. Таблиците и тяхната употреба Като имаме на разположение горните данни, вземаме една таблица за геоцентричните дължини на планетите, и намираме в тях годината, за която има да правим хороскоп. Има няколко вида такива таблици, които са специално приспособени за астрологична работа. Най-популярни са Ефемеридите на Raphael за планетните положения, които се издават всяка година в Лондон. В тях положенията на планетите са дадени за всеки ден на обяд - 12 часа. Освен таблиците за планетните положения, към тях са прибавени и ред други таблици, между които най-важни са отдела за планетните аспекти през цялата година и най-накрая са дадени три таблици за домовете за три различни ширини, за 51°32'N северна ширина - което отговаря на Лондон, и всички страни, които имат приблизително същата ширина; за 53°85'N северна ширина - което отговаря на Ливърпул, и всички страни които лежат приблизително са на същия и най-после за 40°32'N северна ширина, която отговаря на Ню Йорк, с която могат да си служат всички страни, които лежат приблизително на същия паралел.
към текста >>

Понеже точността до минути и секунди не ни е нужна за всички планети, а само за Слънцето и Луната, то тук няма да правя подробни изчисления - значи за 10 дена Венера остава с 6°, което прави около 36' на ден.
Видяхме, че и Слънцето беше в седмия дом на 8°29'54" от Стрелеца, затова ще поставим и Меркурий малко по-близо до върха на 7 дом. Изчисляване положението на Венера По същия начин намираме положението и на Венера. На 23.XI, Венера е на 243°12' На 3.ХІІ. Венера е на 237°30' Тук виждаме, че за 10 дена вместо да отиде по-напред по еклиптиката, Венера се връща назад и затова на 23.XI. е на 243°12', а на 3.XIІ е на 237°30' - значи за десет дена Венера е останала приблизително с 6°. Понеже точността до минути и секунди не ни е нужна за всички планети, а само за Слънцето и Луната, то тук няма да правя подробни изчисления - значи за 10 дена Венера остава с 6°, което прави около 36' на ден. Понеже ние имаме да правим корекция за два дена, то 36' х 2 = 72 = 1°12', които в случая ще ги прибавим, вместо да ги извадим от положението на Венера на 3XII. И ще получим 236°30'+ 1°12'= 238°48'. При това положение и корекция за часа ще бъде малка, затова няма да я вземем под внимание. Значи Венера се намира на 238°48' по еклиптиката, което значи, че е на 28°48' от осмия знак - Скорпион. Понеже в чертежа 22° за Скорпиона заема върха на седмия дом, то 28° ще е в самия седми дом.
към текста >>

Сатурн се намира на 17°12' от Везните, значи остават му от Везните още 12°48' + 30° от Скорпион + 8°29' от Стрелец = 51°7'; тука нямаме точен аспект, но понеже Слънцето е по-напред и се движи по-бързо и от друга страна орбиса на Слънцето е по-голям, то можем да го вземем за образуващ се секстил.
На Слънцето остава да измине от Стрелеца още 21°30' + 30° от Козирога + 22°30' от Водолея, които Марс е изминал, правят 21°30' + 30° + 22°30' = 44°8'. Значи, Слънцето и Марс се намират в полуквадрат, който се разрушава, понеже Слънцето се движи по-бързо. Юпитер се намира на 7°36' от Скорпиона, а Слънцето беше на 8°29' от Стрелеца. Това означава, че Юпитер е изминал 7°36' от Скорпиона и му остават още 22°24', а Слънцето е изминало 8°22' от Стрелеца. Събираме градусите, които Юпитер има да изминава с градусите, които Слънцето е изминало - 22°24' + 8°29' = 30°53' - намираме, че разстоянието между Слънцето и Юпитера е 30°53', което е аспект полусекстил. Сатурн се намира на 17°12' от Везните, значи остават му от Везните още 12°48' + 30° от Скорпион + 8°29' от Стрелец = 51°7'; тука нямаме точен аспект, но понеже Слънцето е по-напред и се движи по-бързо и от друга страна орбиса на Слънцето е по-голям, то можем да го вземем за образуващ се секстил. Следващата планета, на която трябва да намерим аспекта със Слънцето е Уран, който се намира на 9°42' от Рибите. За да намерим този аспект, разсъждаваме по следния начин: Слънцето е изминало 8°29' от Стрелеца и му остават още 21°31' от Стрелеца + 30° от Козирога + 30° от Водолея + 9°42' от Риби. Сборът на тези градуси ще ни даде аспекта, който Слънцето образува с Уран. Значи 21°3' + 30° + 30° + 9°42' = 91°12', което значи, че Слънцето и Уран се намират в квадратура. Нептун се намира на 18°6' от Лъва, което значи, че е изминал 18°6' от Лъва и му остават да измине още 11°54' от Лъва + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 8°29' от Стрелеца, където се намира Слънцето, което е равно на 110°23'.
към текста >>

Понеже Луната е на напредък и се движи по-бързо и понеже нямаме точен аспект, а с 4° по-малко от пълния аспект, то ще имаме образуващ се Секстил.
Затова ще изчисляваме вече в обратна посока, като започнем да смятаме от Луната. Смятаме по следния начин: Луната е изминала 5°42'30" от Телец и остава да измине още 24°8' + 30° от Близнаци + 30° от Рак + 30° от Лъв + 30° от Дева + 13° от Везни, което е равно на 154°18', което не е никакъв аспект. Значи Луната със Сатурн не образуват никакъв аспект. Следващият аспект, който трябва да изчислим, е аспектът на Уран с Луната. Уран се намира на 9°42' от Риби, а Луната на 5°42' от Телеца, разстоянието между Уран и Луната изчисляваме по следния начин: Уран е изминал 9°42' от Рибите, остава му да измине още 20°18' + 30° от Овена + 5°42' от Телеца, което е равно на 56°, което е аспект Секстил. Понеже Луната е на напредък и се движи по-бързо и понеже нямаме точен аспект, а с 4° по-малко от пълния аспект, то ще имаме образуващ се Секстил. Следващият аспект е на Луната с Нептун, който се намира на 18°6' от Лъва. Разсъждаваме по следния начин: Луната е изминала 5°42' от Телеца и остават й да измине 24°8' + 30° от Близнаците + 30° от Рак + 18°6' от Лъва, което е равно на 102°24', което не е никакъв аспект. По този начин завършихме изчислението на аспектите на Луната. Ще изчислим само още аспектите на Нвптуна с другите планети, за да стане по-ясно как става изчислението на аспектите на планетите при различните им положения в хороскопа. Нептун се намира на 18°6' от Лъва.
към текста >>

За да изчислим разстоянието помежду им, смятаме по следния начин: Нептун му остава да измине от Лъва 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 5° и 20' от Стрелеца, равно на 107°20', което не е никакъв точен аспект, но понеже Меркурий е по-напред и се движи по-бързо, ще го сметнем като образуващ се тригон.
Нептун се намира на 18°6' от Лъва. Най-напред ще изчислим аспекта на Нептун със Слънцето — ние го имаме изчислен при аспектите на Слънцето, и намерихме, че Нептун е в тригон със Слънцето. При изчисляване аспектите на Луната, намерихме, че Нептун няма аспект с Луната. Сега трябва да изчислим аспекта на Нептун с Меркурий. Това става по следния начин: Нептун се намира на 18°6' от Лъва, а Меркурий се намира на 5°20' от Стрелец. За да изчислим разстоянието помежду им, смятаме по следния начин: Нептун му остава да измине от Лъва 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 5° и 20' от Стрелеца, равно на 107°20', което не е никакъв точен аспект, но понеже Меркурий е по-напред и се движи по-бързо, ще го сметнем като образуващ се тригон. След това изчисляваме аспекта на Нептун с Венера. Нептун се намира, както видяхме, на 18° от Лъва, а Венера на 26° от Скорпиона. За да изчислим разстоянието между тях разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 26° от Скорпиона, което не е никакъв точен аспект, но понеже най-близкия точен аспект е 90°, а тук имаме 98° значи с 8° повече от точния аспект и понеже Венера е по-напред и се движи по-бързо, то има един развален квадрат, който в същност вече не е аспект. Следващият аспект е на Нептун с Марс. Нептун се намира на 18° от Лъва, а Марс на 22° от Водолей.
към текста >>

За да изчислим разстоянието между тях разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 26° от Скорпиона, което не е никакъв точен аспект, но понеже най-близкия точен аспект е 90°, а тук имаме 98° значи с 8° повече от точния аспект и понеже Венера е по-напред и се движи по-бързо, то има един развален квадрат, който в същност вече не е аспект.
Сега трябва да изчислим аспекта на Нептун с Меркурий. Това става по следния начин: Нептун се намира на 18°6' от Лъва, а Меркурий се намира на 5°20' от Стрелец. За да изчислим разстоянието помежду им, смятаме по следния начин: Нептун му остава да измине от Лъва 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 5° и 20' от Стрелеца, равно на 107°20', което не е никакъв точен аспект, но понеже Меркурий е по-напред и се движи по-бързо, ще го сметнем като образуващ се тригон. След това изчисляваме аспекта на Нептун с Венера. Нептун се намира, както видяхме, на 18° от Лъва, а Венера на 26° от Скорпиона. За да изчислим разстоянието между тях разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 26° от Скорпиона, което не е никакъв точен аспект, но понеже най-близкия точен аспект е 90°, а тук имаме 98° значи с 8° повече от точния аспект и понеже Венера е по-напред и се движи по-бързо, то има един развален квадрат, който в същност вече не е аспект. Следващият аспект е на Нептун с Марс. Нептун се намира на 18° от Лъва, а Марс на 22° от Водолей. За да изчислим разстоянието помежду им, разсъждаваме по следния начин: Нептун е изминал 18° от Лъва, остава му да измине още 12° + 30° от Дева + 30° от Везни + 30° от Скорпион + 30° от Стрелец + 30° от Козирог + 22° от Водолей, което е равно на 184°, което образува аспект опозиция. Но понеже Марс е по-напред и се движи по-бързо, затова аспектът е разрушаващ се, който въпреки това е силен. Следващият аспект на Нептун е с Юпитер.
към текста >>

17. 9. КОСМИЧНИ КРЪСТОВЕ

Иван Антонов

Когато, обаче, ВЕНЕРА е в знаците Овен или Скорпион, противоположни на двата първи знака, тогава се казва, че ВЕНЕРА е на ЗАТОЧЕНИЕ и влиянията й са най-нечисти, най-слаби, най-неблагоприятни.
Главен кръст Неподвижен кръст Подвижен кръст Естествените връзки между знаците, светилата и домовете се нареждат по дадения чертеж по- горе.На горния чертеж са дадени и планетите, които отговарят на съответните знаци, т. е. знаците са нанесени заедно с техните планети - представители. Когато в своето движение дадена планета влезе в полето на съзвездието, на което тя е представител, тогава нейното влияние е най-силно и най-чисто. Когато дадена планета е в противоположното съзвездие на онова, на което тя е представител, тогава влиянието на тази планета е най-слабо и най-нечисто. Пример: когато ВЕНЕРА се намира в Телец или Везни, на които ВЕНЕРА е представител, тогава нейното влияние е най-силно, най-чисто и най-благотворно. Когато, обаче, ВЕНЕРА е в знаците Овен или Скорпион, противоположни на двата първи знака, тогава се казва, че ВЕНЕРА е на ЗАТОЧЕНИЕ и влиянията й са най-нечисти, най-слаби, най-неблагоприятни. Когато дадена планета се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който тя е представител, тогава силата и чистотата на влиянията и са непълни. Пример: ВЕНЕРА в Козирог или Рак, които отстоят на 90° от знака Везни, на който ВЕНЕРА е представител, е в неблагоприятно положение, нейната сила е намалена и пo-силно се проявява нейното отрицателно влияние. Когато дадено светило се намира в знак, който отстои на 120° от знака, на който това светило е представител, казва се, че светилото се намира в сроден знак или знак от същия тригон. Проявите или влиянията на това светило са по-силни или по-слаби, в зависимост от това дали сродният знак има за представител по-висше или по-низше светило. Пример. ЮПИТЕР е представител на Стрелец.
към текста >>

Зодиакалните знаци ОВЕН, ТЕЛЕЦ, БЛИЗНАЦИ, РАК, ЛЪВ, ДЕВА се наричат СЕВЕРНИ, следователно светилата, когато се намират в тях, ще имат северна деклинация, това с най-голяма точност важи за .
Най-добрият възприемател, носител и изявител на всичко произхождащо от даден знак, е само една планета, която се нарича негов представител. Следователно, когато дадено светило от Слънчевата система се намира в този зодиакален знак, на който тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-силно, най-чисто, най-дълготрайно, най-благотворно. Когато обаче, дадено светило се намира в противоположен знак, на този, на когото тя е представител, тогава влиянието на това светило върху умствения, духовен и физически живот на човека бива най-слабо, нечисто, неблаготворно. Когато дадено светило се намира в знак, отстоящ на 90° от знака, на който планетата е представител - пак действието е неблагоприятно, неблаготворно. А когато светилото се намира в знак отстоящ на 60° или 120° от знака, на който светилото е представител, тогава влиянието бива благотворно. Зодиакалните знаци ОВЕН, ТЕЛЕЦ, БЛИЗНАЦИ, РАК, ЛЪВ, ДЕВА се наричат СЕВЕРНИ, следователно светилата, когато се намират в тях, ще имат северна деклинация, това с най-голяма точност важи за . За другите светила с малки изключения. А знаците ВЕЗНИ, СКОРПИОН, СТРЕЛЕЦ, КОЗИРОГ, ВОДОЛЕИ и РИБИ се наричат ЮЖНИ. Слънцето, когато се намира в тези знаци, има южна деклинация, същото се отнася и за другите светила с малки изключения.
към текста >>

18. 7. СЛЪНЦЕТО

Иван Антонов

Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил.
към текста >>

С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен.
Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си. Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност, достойнство, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост. С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето показва, че такъв човек съзнателно е нарушавал волята Божия и съзнателно е изопачавал Божиите закони при тяхното приложение, съзнателно е внасял заблуждения в съзнанията на човеците.
към текста >>

19. 2. Време на изучаването на астрология (Тодор Ковачев) Тема, зададена от Иван Антонов

Иван Антонов

1, с която са си служели звездобройците от поречието на Нил, Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, когато преди повече от 5000 години там е била съсредоточена мъдростта и културата на човечеството.
Той обаче не бил издържан, тъй като давал отклонение в броенето на дните по причини, понятни от гледището на съвременната астрономия. Това се почувствало осезателно върху религиозните празници. Тогава папа Григорий XІІІ направил нова реформа на календара и той приел днешния си вид, и е известен с името Григориански календар. У нас, в България, тая реформа е била извършена през месец април 1916 г, като датата 31 март е била последвана от датата 14 април. И след тези няколко общи думи около историята на днешния календар, нека се върнем към пряката наша работа, т е., нека разгледаме и анализираме схемата на фиг. 1, с която са си служели звездобройците от поречието на Нил, Тигър, Ефрат, Инд, Ганг, когато преди повече от 5000 години там е била съсредоточена мъдростта и културата на човечеството. Нека най-напред направим описание на схемата, т. е. да се запознаем с нея. Тя представлява един кръг, който служи за основа. Този кръг е разделен на седем равни части (броя на дните на седмицата). Всяка точка от така разделения кръг е свързана със срещулежащите две точки, така, както е показано на фигурата.
към текста >>

И всички тези видове часовници са измервали времето с точност, достатъчна за епохата, през която са били създадени, и са задоволявали напълно нуждите на практиката.
от н. е. те се появили и в Рим. С водният часовник са свързани изразите: „Оттогава много вода е изтекло” и още: „Времето тече.” Подобен на водния часовнике пясъчният. По-нататъшното развитие на часовниковата техника довело до създаването на часовници с механичен двигател. За пръв за тях се споменава във византийските източници от 578 г. И всички тези видове часовници са измервали времето с точност, достатъчна за епохата, през която са били създадени, и са задоволявали напълно нуждите на практиката. Сега съществуват усъвършенствани астрономически електронни часовници, които осигуряват точност при измерване на времето от порядъка на 0,002 до 0,003 секунди. И така, от всички теоретически и практически възможни периодични явления за еталониране и измерване на времето било избрано най-простото, а и най-изученото равномерно движение - денонощното въртене на Земята. Денонощието било разделено на 24 равни части. Една двайсет и четвърта част се равнява на 1 час. Всеки час се разделя на 60 равни единици - минути.
към текста >>

Сега съществуват усъвършенствани астрономически електронни часовници, които осигуряват точност при измерване на времето от порядъка на 0,002 до 0,003 секунди.
те се появили и в Рим. С водният часовник са свързани изразите: „Оттогава много вода е изтекло” и още: „Времето тече.” Подобен на водния часовнике пясъчният. По-нататъшното развитие на часовниковата техника довело до създаването на часовници с механичен двигател. За пръв за тях се споменава във византийските източници от 578 г. И всички тези видове часовници са измервали времето с точност, достатъчна за епохата, през която са били създадени, и са задоволявали напълно нуждите на практиката. Сега съществуват усъвършенствани астрономически електронни часовници, които осигуряват точност при измерване на времето от порядъка на 0,002 до 0,003 секунди. И така, от всички теоретически и практически възможни периодични явления за еталониране и измерване на времето било избрано най-простото, а и най-изученото равномерно движение - денонощното въртене на Земята. Денонощието било разделено на 24 равни части. Една двайсет и четвърта част се равнява на 1 час. Всеки час се разделя на 60 равни единици - минути. А минутата съдържа 60 секунди.
към текста >>

20. 3. Иван Антонов

Понеже българите са недисциплинирани и са скарани с времето и точността, то, когато е почвал да говори Учителят в салона, всеки е влизал, когато и както си иска.
„Тракия” № 5, на таванския етаж, където по-рано бе живяла родната й сестра Весела, която лично познавах. Тя често ми е разказвала за Иван Антонов. Излизали са често на екскурзии тримата - Иван с Мария и мъж й, Илия. Имам няколко снимки от тези екскурзии. Разказваше как е получил името Иван Салонски. Понеже българите са недисциплинирани и са скарани с времето и точността, то, когато е почвал да говори Учителят в салона, всеки е влизал, когато и както си иска. Това е смущавало Учителя и слушателите, понеже всички са се обръщали да видят кой е дошъл от града и с какви дрехи е облечен. Това се отнасяло много за тоалетите на жените. Накрая Учителят не издържал и казал: „Имали някой от вас, който да застане на вратата и никого да не пуска, след като съм влязъл? ” Мълчание, Иван Антонов скочил и рекъл: „Аз ще бъда този човек.” И никого не пускал. Нарекли го Иван Салонски, понеже вардел салона.
към текста >>

И разказът му е много точен и на мен ми харесва.
А каква е истината? Първо, това е магнетофонен запис, при който Тодор Ковачев разказва и аз записвам на ролков магнетофон. През цялото време аз слушам внимателно, изобщо не го прекъсвам и той много точно разказваше онова, което бе решил да разкаже. Беше си отбелязал поточки на един лист хартия. А целият му разказ е публикуван без нито една пропусната дума или пък да е променена. И разказът му е много точен и на мен ми харесва. Той е документален, исторически е верен. И така Иван Антонов е оставен в историята първо благодарение намен, че задвижих този „Изгрев”. А без Тодор Ковачев - нямаше кой да го разкаже. Така че двамата го оставихме този Иван Антонов в историята. Нали сега е в „Изгревът” и оттам излизане няма.
към текста >>

21. 3. ДОМОВЕТЕ И СЪОТВЕТСТВАЩИТЕ ИМ ЗНАЦИ

В този знак Сатурн е в екзалтация, Слънцето - в падение, Марс - в заточение.
Положителен полюс: сръчност в управлението, ясен и бърз ум, логично и критическо мислене. Отрицателен полюс: педантизъм, преувеличаване, покорство, слаби нерви, неприятни обрати в професионалната област. Този знак управлява вътрешността на организма, в частност - червата. Седмият дом е под знака Везни, чийто управител е Венера. Този знак е въздушен, кардинален, положителен. В този знак Сатурн е в екзалтация, Слънцето - в падение, Марс - в заточение. Природа: артистичен дух, вкус към красотата в природата и в обществото, справедливост, обществени инициативи, уравновесен характер, обществени сдружения, бракосъчетания, разводи, международни спогодби, външна политика на държавата, всички области на изкуството. Положителен полюс: уравновесеност, безпристрастност, зрели съждения, възход на изкуствата (по-специално - на поезията), справедливост на правосъдието, щастливи бракове, международните договори и спогодби, търговията с луксозни стоки, модата и спортовете с художествен характер. Отрицателен полюс: препятствия пред обществените и държавните инициативи, разводите, несправедливост на правосъдието, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандали и дилетантство в артистичния свят. упадък на творчеството. Осмият дом се управлява от знака Скорпион, чиито управител е Марс.
към текста >>

Астросоциологическо значение: блатата, термалните и лечебните води, смъртта и различните наследства, държавното данъчно облагане, магьосниците, промишлеността, керамиката, различните химически есенции, военният апарат, полицията, разузнавателните и шпионските служби, хирургията, корабоплаването и океанографията Положителен полюс: силни мистични наклонности, инициативи в областта на метапсихизма, на тайнственото, склонност към промишлени производства, изискващи точност, дълги пътувания.
Отрицателен полюс: препятствия пред обществените и държавните инициативи, разводите, несправедливост на правосъдието, скъсване на дипломатически отношения, анулиране на договори, скандали и дилетантство в артистичния свят. упадък на творчеството. Осмият дом се управлява от знака Скорпион, чиито управител е Марс. Този знак е воден, неподвижен. Природа: насилие, боен дух, експанзивна сексуална енергия, склонност към окултните науки, дух на откривателство във всички области. Астросоциологическо значение: блатата, термалните и лечебните води, смъртта и различните наследства, държавното данъчно облагане, магьосниците, промишлеността, керамиката, различните химически есенции, военният апарат, полицията, разузнавателните и шпионските служби, хирургията, корабоплаването и океанографията Положителен полюс: силни мистични наклонности, инициативи в областта на метапсихизма, на тайнственото, склонност към промишлени производства, изискващи точност, дълги пътувания. Всички тези качества се дължат най-вече на планетата Плутон. Стр. 25/943 Отрицателен полюс: разрушаване, убийство, смъртността, тайните врагове, отмъщението, черната магия, опасните пътувания, ревността в семейството, която предизвиква драми и домашни сцени, неуспешни хирургически операции, шпионски афери. Знакът Скорпион управлява половите органи. Деветият дом се намира под знака Стрелец, чийто управител е Юпитер. В този знак Меркурий е в изгнание, Плутон е в екзалтация.
към текста >>

22. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

Прави паралелни линии с голяма точност са се простирали по на 10 ÷ 15 километра.
Знае се, че кожата на индианците, живущи там, е тъмна, а косите - черни и твърди. Освен това, при изследване на кръвта на тези мумии, се оказва, че тя е такава, каквато изобщо не се среща в народите на Южна Америка до идването на европейците, което показва, че това са хора от друга раса, имаща друг произход. През 1965 година перуански летци случайно забелязали някакви огромни геометрични фигури по пустинните низини около океана. Аерофотоснимките показали, че това са точни различни геометрични фигури и такива, напомнящи птици с разперени криле. Откритието е изглеждало невероятно, защото тези фигури имат грамадни размери. Прави паралелни линии с голяма точност са се простирали по на 10 ÷ 15 километра. Освен това, тези фигури са могли да се видят само от голяма височина, от летателен апарат. А за такива летателни апарати се говори в древните индуски книги, където се отбелязва, че антланти, жители на потъналия континент Атлантида, са имали апарати, с които са могли да отиват на други планети, като се уточнява даже че тези апарати са се движили с „Живак”. Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, даваща на човека силната мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Тити-Кака, които археологията познава.
към текста >>

Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света.
Древните са употребявали и символичен език, а с живака те са свързвали силовите течения, идващи от планетата Меркурий, даваща на човека силната мисъл в осъществяване на практични задачи. Така че ще трябва да приемем, че тези апарати са се движили със силата на мисълта и са умеели да се ползват от нея като сила. Изключителна загадка представляват намерените развалини на 4000 метра височина в Андите и на 20 километра южно от езерото Тити-Кака, които археологията познава. Още старите заселници дошли там, заварили пустите развалини и ги нарекли „Тиахоанко”, което ще рече град на мъртвите. Развалините се простират на площ от няколко квадратни километра и се състоят от постройки, направени от грамадни каменни блокове. Четирите главни улици, пресичащи се в центъра на града, следват с поразителна точност посоките на света. Над постройките се извисява петнадесетметрова пирамида с пресечен връх, на който се намира голяма цистерна за дъждовна вода. В центъра на големия квадратен площад се издига каменна статуя на брадат мъж, обърнал очи на изток, към изгряващото Слънце. Явно е било уважението и вниманието на хората от тази раса към изгрева на Слънцето. Наред с нея се издига прочутата врата на Слънцето, изсечена от единствен каменен блок. Горната част на тази врата е покрита със старинни писмена, знаци, които не са могли да бъдат разчетени и досега.
към текста >>

В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност до 0,0004 от денонощието.
При нейното отдалечаване естествено е нейното завъртане около Слънцето да бъде и по-продължително. Движението на Земята с това отдалечаване става по-бавно, и оттам и годината да бъде по-дълга. Когато в летописите на Майте е отбелязано дължината на годината с тази малка разлика, Земята е била по-близо до Слънцето. Същото се отнася и за Луната. Установява се за нея, че и тя бавно се отдалечава от Земята. В същите писания се дава продължителността на Лунния месец с точност до 0,0004 от денонощието. Лунният месец, според тях, е бил с 4 десетохилядни от денонощието по-къс, отколкото е сега, определен с най-точни уреди и съвременна техника. Но и тук не може да се приеме, че има грешка. Когато тези данни са дадени, Луната е била по-близо до Земята. Ето и други доказателства за големия интерес и задълбочените знания за звездния мир. В разкопките, които са направени в грамадната Ашурбанипалова библиотека, съставена от глинени плочки, открита в град Клху, близо до Мосул.
към текста >>

Древните звездобройци от Вавилон, виждайки на небесната сфера голяма ярка звезда, която не е била нищо друго, освен един точен сьвпад между планетите Марс и Юпитер.
Имало е и много други символи, неизвестни и не стигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията. Един пример за добрата връзка и ползата от нея имаме с известния от Евангелието случаи с тъй наречената „Витлеемска звезда”. Древните звездобройци от Вавилон, виждайки на небесната сфера голяма ярка звезда, която не е била нищо друго, освен един точен сьвпад между планетите Марс и Юпитер. За такъв един съвпад, един от светилата на астрономията от епохата на Възраждането - Йохан Кеплер - е изчислил, че по това време тъй наречената Витлеемска звезда, не е била някаква нова непозната по своята яркост и размер звезда, явила се изневиделица, или някаква комета, както някои приемат, а че това е било този съвпад, за които казахме - между Марс и Юпитер, които събрани на едно място биха създали впечатлението на голяма ярка звезда. Кеплер е изчислил, че такъв един съвпад е имало в началото на нашата ера. Вавилонските звездобройци са намерили, че този съвпад е станал в зодиакалното съзвездие „Риби”. Такъв един съвпад от гледището на Астрологията, наистина дава величави царствени качества на родения. Колко големи и дълбоки са били познанията на тези ученици на Саабей в областта на астрологията, показва и това, че те са знаели коя страна, под кой зодиакален знак се намира, като са изтълкували съвсем правилно, че зодиакалното съзвездие „Риби" управлява Юдейската земя.
към текста >>

23. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят.
Всички се движат по кръгове, концентрично разположени около един център. За лример, 10 ÷ 15 души съставят едно звено и си влияят взаимно, както планетите указват влияние помежду си. Обикновено тия, които са по-близо до центъра, се движат по-бързо от тия, които са по-далеч от центъра. Като знаете това, ще забележите, че никои не може да избегне влиянието на онези индивиди, които влизат в една и съща система с неговата. В този смисъл, никой не може да бъде самостоятелен. Хората представят групи от индивиди, съсредоточени в един център, които взаимно си влияят. Когато Божественото съзнание в човека се пробуди, той може вече да определи отношението си към ония, които влизат в неговата система. При това съзнателно отношение към тях, той няма да им противодействува, но ще им съдействува по Божествен начин. Обикновено на всяка система от висши същества отговаря такава от нисши, вследствие на което човек трябва да бъде внимателен, да знае по какъв начин да въздействува на съществата от своята система. Не само съществата от една и съща система си влияят взаимно, но и системите оказват влияние една върху друга. При това взаимодействие на системите, космосът расте и се развива.
към текста >>

За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит.
Често нещастията в живота се дължат на факта, че човешкото съзнание е направило известно отклонение от времето и мястото на своята проява. Следователно, колкото по-съвършен е човек, толкова повече съзнанието му спазва времето и мястото на своята проява, определена от законите на природата. Оттам и животът на човека е толкова по- съзнателен, по-хармоничен. Щом животът на човека е хармоничен, и работите му ще вървят добре. Всеки може да провери, доколко съзнанието му се появява точно на определеното за него време. За да проверите будността и точността на своето съзнание, направете следния опит. Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня.
към текста >>

За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество.
- Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си. Значи, на 7-та, на 14-та, на 21-та, на 28-та, на 35-та, на 42-та, на 49-та и т. н. годишна възраст човек има възможност да изправи всички свои погрешки. За да изправи погрешките си, ученикът трябва да бъде точен по отношение на обещанията, които дава, било на себе си, било на другите.” „Сега ще ви дам следната нова мисъл: всеки лъч на светлината представя проекция на едно от желанията на някое възвишено същество. Лъчът, който иде от съзнанието на възвишеното същество, е подобен на слънчевия лъч, който минава през вас и произвежда чувство на приятност, на радост и веселие. Това същество, което изпраща лъча си във вашите очи, във вашия мозък, иска да има правилно отражение на своя лъч. Какво правят някои хора? Те възприемат този лъч, отправят погледа си към земята и се запътват към някоя кръчма, да пият вино Какво разбираме под думата „вино”? Виното означава неправилни, порочни мисли и желания.
към текста >>

Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т.
Тя е положителна енергия. Когато слънчевата енергия се възприема повече от тавата, мозъкът на човека става много активен. Ако тази енергия се поглъща повече от стомаха, тогава стомахът става силно активен. В този случаи мозъкът се демагнетизирва, отслабва и се явява главоболие. За тази цел излишната енергия от стомаха трябва по някакъв начин да се препрати отново в мозъка. Понякога слънчевата енергия може да бъде съсредоточена повече в лакътя, в цялата ръка, в лицето и т. н., за да се разпредели тази енергия равномерно, по всички части на тялото, необходими са окултни гимнастически упражнения. Когато не можете лесно да заспивате, причината за това е излишната енергия в мозъка. За да се освободите от нея, трябва да правите такива упражнения, чрез които да я отправяте по другите части на тялото. Това става по няколко начина: или чрез концентриране на мисълта си към върха на носа в продължение на пет минути, или чрез измиване краката си в топла вода, да привлечете част от крьвта в главата си, да слезе надолу. Натрупването на слънчевата енергия в някои части на тялото в по-голямо количество, създава за останалите удове ред болезнени състояния.
към текста >>

24. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Отговорът му е кратък, ясен и точен: „Ето го!
Само главата му е промушена през отвора на входа. А той е с офицерската униформа, със сабята, с ботушите, лъснати като огледало, с коня, с адютанта си, също с коня си. И ето, Иван Антонов веднага отговаря на стражаря - той е власта не трябва да му се противоречи, да му се губи времето, да му са задават въпроси. Въпросите той задава. И бай Иван изпълнява. Отговорът му е кратък, ясен и точен: „Ето го! ” - казва той и посочва с пръст към полковник Илия Младенов. Полицаят поглежда в показаната посока. Вижда униформата на офицер с всичките отличителни знаци на звание, род войска, кон, адютант и кон на адютанта. Нищо не липсва. Да безпокоиш един такъв висш военен от армията и при това началник, това епротив правилата и уставите на стражаря.
към текста >>

858 ÷ 859, Тодор Ковачев споделя опасенията си, че моята идея за звездните карти на ученици от Школата може да се провали поради неточността на рождените дати и часове.
В името на любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си, Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне. 4. РОЖДЕНАТА ДАТА, ЧАС И МИНУТА И МЕСТОРОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА 1. В „Изгревът”, том XVIII, стр. 858 ÷ 859, Тодор Ковачев споделя опасенията си, че моята идея за звездните карти на ученици от Школата може да се провали поради неточността на рождените дати и часове. Аз отбелязвам на стр. 887 в точка 36, че ще се спра на този въпрос, когато му дойде времето. Това време дойде. 2. Когато Учителят Дънов отваря Школата си 1922 ÷ 1944 г., при него идват ученици от цялата страна - болшинството от селата. Идват, слушат Словото му и чуват, че се говори за астрология, за хороскопи.
към текста >>

А за рождения му час е точен.
Пример с Иван Антонов. Светозар Няголов му направи хороскопа и разбора към 13 септември 1899 г., защото смяташе, че е роден на 1 септември 1898 г. по стар стил и трябва да се прибавят 12 дни. Но Тодор Ковачев твърди, че е роден на 1 септември нов стил. Тогава за астрологическата му карта аз дадох 1 септември. А за рождения му час е точен. Иван Антонов е арестуван от властите и е изселен в родното му село Извор, околия Радомирско, Той всеки ден е бил задължен да ходи в общината и да се подписва и така да удостоверява, че не е напуснал селото, където е притворен по принуда. Сприятелява се с чиновничката и тя му разрешава да види старите регистри на селото, където се отбелязва кой кога е роден. И той открива, че до неговото име е записано 13 часа и 30 минути. Само на неговото име е отбелязан часа. Случайност, нали?
към текста >>

От астрологическо гледище, като се говори за точност на датата, не се допуща разлика нито от един ден, от един час, или даже от една минута.
151 ÷ 152 И досега още учените спорят за времето, през което Христос се родил. Според някои има една разлика от сто години. Изобщо учените религиозни искат да знаят точно времето на раждането на Христа. Някои казват, че разликата не е повече от 30 ÷ 40 години. Други казват, че и 3 ÷ 4 години да е, пак е много. От астрологическо гледище, като се говори за точност на датата, не се допуща разлика нито от един ден, от един час, или даже от една минута. Знаете ли, какво разстояние ще измине светлината за четири години? През това време тя ще отиде зад Алфа Центаурус, най-близката звезда до Слънчевата система. А колко време е нужно на човека, за да стигне до тази звезда? Който не работи с тези величини, казва: Какво представя разликата от един ден? - Много нещо е един ден, зависи с каква мярка мериш.
към текста >>

25. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

Точен ли е преводът му, защото туй, което ми четете, може би под влиянието на говореното вече... Или Вие избирате специални текстове?
И зная, че това, което Той заповяда, е вечен живот. И тъй, това, което говоря, говоря го така, както ми го е казал Отец. Истина, Истина ви казвам, който приеме оногова, когото аз пращам, мене приема и който приеме мене, приема Тогова, който ме е пратил. В оня ден ще познаете, че аз съм в Отца си и вие - в мене и аз - във вас... Исус в отговор му рече: «Ако ме люби някой, ще пази учението ми и Отец ми ще го възлюби и ние ще дойдем при него и ще направим обиталище у него». - Чудна работа - каза царят, - я дайте да видя Вашето Евангелие, като че ли е съвсем друго. Точен ли е преводът му, защото туй, което ми четете, може би под влиянието на говореното вече... Или Вие избирате специални текстове? Но, струва ми се, много са... особени... бих рекъл. Като че ли някаква мисъл се оформява зад всички тях, мисъл, която аз не съм добивал никога, когато съм слушал Евангелието. - А хубаво е да си го прочетете и Вие сами - каза тихо Ученикът. - Ние имаме стара семейна Библия, може би повече от стотина години... нали то е все същият текст? - На всички езици и всички времена би трябвало да бъде един и същ.
към текста >>

- Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят.
Формиралото се съзнание или индивид физически - независимо от коя степен на развитие - веднага почва да търси това, което е необходимо нему за съществуванието му. По тоя начин се пораждат и отношения, в които единият живот поглъща по-слабия и по-низшия, за да придобие своя храна и продължи своето съществувание. Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят. Индивидът подбира своите дарби и условия за живот, за да постигне пълно развитие и проява на всички свои качества. Всяка придобивка и разширение на неговите граници и собственост носи радост, удоволствие; и обратно - при процеса на взимането, стеснението, лишаванието, било от чисто материално във вид на блага, или духовно, във вид на ограничение етическата дейност- на знанието, свободата и пр., еднакво настъпя тъга, страдание, мъка. - Е да, разбира се. - Но това е индивидуално разбиране, бих го рекъл по-право, егоистично, егоцентрично, защото семейството е също такава проява на няколко индивида, струпани около едно «его» за придобиване известен резултат. Говоря Ви всичко това набързо, защото, струва ми се, че подробностите на мисълта ми биха Ви отегчили напразно.
към текста >>

26. Любомир Лулчев VIII. Списание «Житно зърно» Статии. 1. Магическата пръчка

(Сп. «Житно зърно», г. 1,1924 г., бр. 9-10, стр. 29-43)

„Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд".
Мелантон, сподвижник на Лютер, хуманистът-холандец Едон фон Нойхауз, алхимикът Мичиел Майерс и много други лица, главно хора на практиката или прочути черковници, са проучвали магическата пръчка, използвали са нейните услуги и са се мъчили да дадат разумното тълкувание на това, което е ставало пред очите им и за което все пак е липсвало логическата връзка, за да бъде обяснено с нещо, строго отговарящо на мирогледа в даденото време. Някои хора, дори от висшето общество, като барон де Босолей и неговата жена, които са изследвали природата с помощта на тая „вълшебна", „въртяща", „скачаща", щастлива" пръчка, както обикновено са я наричали в разните места на Европа – дори когато са се уговаряли предварително с първите министри на страната за условията, при които те ще откриват било мини или подземни потоци, са били посрещани твърде недружелюбно от черковните власти, които са гледали на необяснимия за тях факт – една пръчка да показва невидими метали или руди, като на дяволско дело и не са се двоумили никога, как трябва да се постъпва с подобни „магьосници". Барон де Босолей, след като открива 150 рудници само в Франция и похарчва за тия разкопавания повече от 300,000 ливри – огромна сума за времето си, когато поискал дял от откритите рудници – съгласно условието си с държавата, бил тикнат от кардинал Ришельо в Бастилията, където е умрял, а жена му – в затвора в сен Винсен. Но странните факти са търсили своето обяснение – докторът по теология и професор Абат Валемонт (1693 г.) издава един обемист труд от 630 страници, в който подробно разглежда случаите с пръчката като доказва, че търсенето на вода и руди с нейната помощ е много по-сигурен начин, отколкото който и да е друг. Валемонт въстава с негодувание срещу хората, които смятат, че разрешават въпросите, като без да ги изучват им прикачат само едно име: „дело на шарлатани, магьосници, надъхани от сатаната хора” и пр. „Пръчката, с която са намирали водата и рудите, е само един уред, пише той, тъй точен и научно базиран върху естествени принципи, както е случаят, когато от движението на хидрометъра познаваме влагата във въздуха и следователно, може да се надяваме, че ще вали дъжд". Такова голямо съчинение не останало незабелязано – 3 дни само след излизането му на бял свят забележителният богослов и оратор абат Лебрюн печата един невъздържан отговор, озаглавен: „Писма, които разкриват илюзиите на философите и разрушават техните системи". Той твърди, че причините за движението на пръчката се крият само в желанието на тоя, който я държи. Той подкрепя това с неоспорими факти (!?), че няколко черковници, щом се помолили на Бога да престане въртенето на пръчката в ръцете им, ако това движение не е естествено – тя спряла да се движи. Във втората книга, която той наскоро издава по същия повод с натруфеното заглавие: „Критическа история на суеверията, които съблазняват народите и смущават учените", той се мъчи да направи дори употребата на пръчката невъзможна, като грижливо събира всички факти, в които пръчката е дала отрицателни резултати и твърди, че тя дори в най-честни ръце на почетни свещеници лъже най-вулгарно. Свещеничеството, както винаги е готово да се солидаризира, създава широко разпространение на книгата на Лебрюн, а Кралската академия на науките, състояща се от хора на инерцията, както болшинството от учени във всички времена, определят многочислена комисия от капацитети да се произнесе.
към текста >>

По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност.
От опитите се вадят заключения, че чрез тялото на човека и пръчката тия токове и вибрационни полета, придружаващи подземните води, руди, метали и пр. се изпразват, като че от гръмоотвод, като същевременно през лявата страна на пръчката влиза други ток, минава през лявата ръка над мишницата, по хълбока, външната страна на бедрото, петата, външната страна на стъпалото и се губи в земята през големия пръст на крака. Галоши или коприна могат да изолират тоя ток, който следва повърхността на тялото и може да бъде констатиран. Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина.
към текста >>

Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр.
Изпразването на вибрационното поле минава по същия път – от дясната страна, следва дясното клонче на пръчката, прави един спирален завой 1½ пъти и излиза също при върха. При това изпразване, като резултатно се явява движението на пръчката. По-нататъшните изследвания са показали разнообразието на тия вибрационни зони, които дават възможност не само да се определи подземния поток, но и неговата дълбочина и дори химически състав и е с една поразителна точност. Намерено е също така, че тия вибрационни полета се намаляват и почти изчезват през нощта, че от 6 до 3 часа след пладне те са силни, а след това време се сгъват и сбират. Търсейки причините на това явление, по аналогия на Волтовия стълб, са построили специални комбинации от метали, които да служат като индикатори и като възстановители на тия трептения. Намерили са, че всеки метал, особено ако той е закопан (дори вредна саксия), има вибрационно поле, с разни форми и в това вибрационно поле особени сгъстявания, които образуват тъй наречения азимутен меридиан, заключаващ точен ъгъл с магнитния или географическия и характерен за елемента (така напр. във водорода той е на северозапад, в медта – на юг, в хлора – на север, сярата – на изток, въглерода – запад, йода – изток и пр.). При това се е забелязало (с помощта на пръчката), че тоя меридиан се отклонява преди 9 часа сутринта и след 3 часа после обед на определен ъгъл (90º - 270º - 312º) и като дойде 9 часа с бързо движение заема характерното си место, което ще да покаже връзка с вълните, причинени навярно от металните огньове на слънцето, които във вид на вибрации идат със самата светлина. Тези вибрационни полета са няколко вида, имат различни положения в диамагнитните и парамагнитните тела, но приблизително еднакви очертания. При известни условия, в разглеждането на които не можем сега до се впущаме, няколко капки вода, индуктирани изкуствено, могат да развият едно силово поле, което да се чувства от пръчката на километри. С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко .
към текста >>

Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати.
С помощта на тия индуктори може да получат (посредством разни цветни дискове) особени динамически полета, наречени спектри, които образуват силови възли; тела, поставени в тия силови възли, ако са еднакви с изследваните, не нарушават образуваните силови линии (много ясно чувствани и очертани от пръчката) и с помощта на които именно става отделяне на химическия състав, както и въпросите за физиологическото въздействие на тия силови полета – но всичко това би ни отвело надалеко . Изследванията на братя РаЬеу са доказали нещо още по-странно, че почти всяко тяло е оградено със специални свои етерни изображения, понякога намалени по големина, но запазени по форма и то разпростиращи се по четиритях главни посоки на света на десятки метри около самия предмет (особено извор, кладенец и пр.). За да завършим, нека поменем няколко думи и върху чисто практическата страна на въпроса. На принципа на пръчката бяха построени специални уреди (магнитометри и телефон чрез земята (Thelephon par sol), които водят началото от войната и после послужиха и за изследване на руди. Напоследък се опитват и радиоапарати, в които с помощта на влачеща антена (вариращо) съпротивление се опитват да определят състава на почвата. Но всякога малката „магическа" пръчка си е останала онзи точен и не сложен уред, който дава най-добри резултати. Нека споменем за някои случаи. Градът Рошефор е търсил вода на около 30-34 км. цели 2 години и то безуспешно. Един поп отец Ришард, прочут изследвач с пръчката, намира вода на 4 км. и то най-чиста и обилна.
към текста >>

27. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий.
И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина. Щяло е да коства живота му, но Учителят го спасява и го оставя за работа. И често Светозар казва: „Че, аз трябваше да си замина още на 23 години.” И ако се погледне хороскопът му, Слънце съвпад Плутон в Рак и в 8-и дом - на смъртта. Но господар на хороскопа му е Юпитер, Асцендент Стрелец. А той е в 9-и дом в Лъва, точен съвпад с Меркурий. И Юпитер го спасява. А той е символ на Бога, на Учителя, на Бялото Братство. С много силен 9-и дом, който отговаря на Стрелеца и с 3 планети там + Опашката на Дракона - миналото: той е бил проповедник, учител, вожд, и сега се ражда с този си капацитет. Съвпад на Юпитер с Меркурий и далечен - с Нептун! Това му дава голям ал-труизъм, идеализъм и готовност на саможертва.
към текста >>

И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне!
Светозар ме подкрепяше с мисълта си и молитвите си. Отивам за 8 часа пред залата, където се провежда изпитът. Чакаха около 20 студенти и трепереха от страх. А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя.
към текста >>

Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена.
Той ми каза: „Ето такива студенти обичам! Да се интересуват! ” И тези негови думи ми дадоха кураж. Писахме по 2 ÷ 3 часа. И после един по един сядаха студентите при професора и един по един той скъсваше всички. Дойде и моят ред, Седнах съсредоточена. Развих първия въпрос - добре, втория - също, а третия - по-трудно, защото не бях доучила всичко. И все се моля на Учителя да ми помогне. Изкарах сравнително и третия въпрос, И професорът ме пусна - изкарах! И каза: „три - мину-у-у-с! (3-}. Което е и най-долната оценка за „изкарал” при него.
към текста >>

” В писмо ми пише, че по транзита на Плутон в Стрелеца, е разбрал, че Асцендентът му е точен.
Значи - навън.” „Аз отговорих, продължава Светозар: „Ще си поръчам хубаво време.” И в събота валя през нощта, но отидохме с Елена на бивака. До обяд беше слънчево. След обяд преваля. В неделя бе прекрасно, слънчево време и аз изнесох лекцията си и им говорих повече от 3 часа. Направиха видео касета и ще може да го чуеш! ” В писмо ми пише, че по транзита на Плутон в Стрелеца, е разбрал, че Асцендентът му е точен. И точно когато Плутон транзитира Асцендента му на 27:10.2000 г, започва екземата му. „Понеже е в 1 дом и в Стрелеца, засегна най-силно краката ми” - пише Светозар. „Благодаря за голямото пречистване, което правят с мене. По годишен хороскоп ми се пада мъчно излечима, особена болест - Плутон е в 6 дом (на болестите). Почти мина, ям доста моркови, но иска време за всичко.
към текста >>

А беше с голяма точност - и минути, и секунди.
Например за мене МС е във Везни, Венера, Любовта.” „На запад е Юпитер, Сатурн, съвпад в Овена (писмо от октомври 1998 г.), Плеядите, Алдебаран, Орион, Сириус. Вляво е Капела, Кастор и Полукс (Близнаци), Процион и Сириус и правят една красива парабола. На Земята най-силно влияе Орион, Сатурн и Юпитер.” Сънувах един сън за Светозар - 07.12.1999 г: Сънувах, че Светозар ми даде един нов хороскоп, направен на машина, печатан с най-големи подробности. Аз се вгледах и взех да търся Асцендента, а той беше ниско вляво. И търсейки го, не видях други детайли. А беше с голяма точност - и минути, и секунди. Светозар ми каза, че това го направили, с най-точни изчисления, неговите хора в лабораторията му, която той ръководел. Каза го скромно: „Те, моите хора, са ти направили този твой хороскоп! ” Но този хороскоп се отличаваше коренно от моя действителен такъв. 15. Светозар и книгите Светозар издаде доста книги. Той написа една брошурка, „Учителят за значението на стария правопис”.
към текста >>

28. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите.
С Окултния клас в сряда под знака на Слънцето, Той сваля новите принципи и закони, а петъчните беседи градят новия човек - носител на чистота, изправност и стремеж към познание. Бог е Незнайният, Неизменният, Невидимият, Който се движи с такава ментална скорост, че всеки миг е навсякъде и във всичко. Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя” При едно гостуване в София на 17.01.1996 г.
към текста >>

Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно.
Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя” При едно гостуване в София на 17.01.1996 г. Светозар ни разказа един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен: „Аз съм Дух Божий, Духът Божий живее в мен. Къщата, в която живея, е свята, Изпълнена е с присъствието на Божия Дух.” Споделените при това посещение неща бяха нови и важни за нас. Важни за този период, тъй като, съсредоточен върху беседа на Учителя, Светозар разбира, че много хора ще си заминат и ще останат само тези, които искат да работят честно и безкористно. Отново за справка потърсил прочетения текст, но странното е, че не могъл да го открие. Информацията е била написана в паралелна гама, но в хармония с беседата. За да повиши вниманието ни, Учителят я свежда до нас чрез един наш брат: „Ако искаш да служиш на Бога, Бог веднага заличава цялата ти карма. Повечето от нашите приятели на Изгрева живяха на дотации. Срещнеш една хубава мома, но я пожелаваш.
към текста >>

Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно.
Каза още от вратата: „Никъде няма да ходиш навън, защото падаш! Ако си сама, ще паднеш и никой няма да ти помогне. Да, така е! Пази се!.” Пак проводник беше брат Светозар! 6. Няколко разказа за Светозар Няголов Румяна Георгиева Христова 1- Познавам брат Светозар може би от 10 ÷ 12 години. Още в самото начало ми направи много силно впечатление, че той има много познания, опитности, отлично дар слово, всички моменти и събития ги казва с голяма точност, на дело прилага Словото на Учителя Беинса Дуно. Неизчерпаем източник на знания в различните области на науката. С него можеш да беседваш с часове по въпроси за астрология, хиромантия, музика, медицина и други области. Благодаря на Бога, че съм имала възможността да се запозная с брат Светозар, от който съм научила много неща. 2. Свещен момент гр. Поморие, 12.03.2003 г.
към текста >>

Точен и акуратен винаги.
Така стана запознаването ми с този изключителен човек. Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда. На мен самата ми се е налагало много пъти да изпадам в трудни моменти. Още от първата среща разбрах, че Светозар е човек, на когото всичко можеш да довериш и винаги да разчиташ на него. Точен и акуратен винаги. Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване. Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител.
към текста >>

Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване.
Щастлива съм, че съдбата ми отреди да се запозная с цялото им семейство. Те са хора, които са готови винаги да помагат, винаги и на всеки, който страда. На мен самата ми се е налагало много пъти да изпадам в трудни моменти. Още от първата среща разбрах, че Светозар е човек, на когото всичко можеш да довериш и винаги да разчиташ на него. Точен и акуратен винаги. Впечатлява ме неговата точност и себеотдаване. Той с часове ни е разказвал случки из живота на Братството и Учителя. За мен Той е един посланик на Небето, изпратен ни да сее семето на любовта в душите на хората. Не жали сили да ни говори с часове. Да ни съветва, напътства и разяснява Словото на Великия Учител. Незабравими остават за всички ни срещите на Рила - Салоните.
към текста >>

29. II. Правила от Учителя за Паневритмията

Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна.
От това този брат вади заключение, че ние сме в противоречие с Учителя и Природата и затова имаме такива големи мъчнотии и страдания. Това донякъде е така, но истинската причина е, че Учителят започва веднага с първия такт, изсвирен от музикантите, а ние, докато загреем, вече е изсвирен вторият такт и той вдига лявата си ръка, а ние започваме с дясната. Той ни учеше да сме много будни и винаги да започваме упражненията с първия изсвирен такт. При играене на Паневритмията, когато нашите движения се правят едновременно и ритмично, се получават големи духовни сили и хармония, които ползват всички играещи. Затова всеки трябва да играе с пробудено съзнание и да има пълно единство в движенията, а те напълно да съвпадат с музиката. Има много спорове за неточности в упражненията и младите хора, които не са виждали дори Учителя, най-настойчиво искат да ни учат на една Паневритмия, която и на тях никак не им е ясна. В Паневритмията всичко е Любов. И всяко насилие внася голям дисонанс във всички играещи. Паневритмията е свещенодействие пред лицето на Бога и всички ангелски ликове и затова ние постоянно трябва да правим съзнателни усилия, за да сме на висотата на призванието си като ученици на велик Учител. В бъдеще на пробудените души ще се отворят очите и те ще започнат да гледат как ангелите играят Паневритмията във въздуха в невидимия свят при голяма светлина и изящна музика от хиляди инструменти. Тогава споровете веднага ще престанат.
към текста >>

Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате.
Сега от нас се иска всеки, който играе паневритмичните упражнения, да стане глух и сляп за погрешките на околните и да се стреми към точна, съвършена изява на онова, което той носи в себе си - на мислите, чувствата и характера си на физическото поле главно чрез изящни движения. „Като гледате кой как играе Паневритмията, можете да познаете кой какъв е - дали е страхлив, дали е милостив, дали е щедър. Кому каквото липсва, веднага се познава. Като правите упражненията, трябва да имате едно съзнание, че то е за ваша полза. Някой тури ръцете си отзад, отпуснато, това е животинско състояние. Упражненията се играят съсредоточено, стегнато, с обтегнати крайници, но не и да играете балет, да танцувате. Паневритмията не е панаир, театър или представление, а е висока духовна изява за постигане на връзка с ангелският свят" (Мисли и за всеки ден 1992-1993 г.,с. 106) Ръцете трябва да са обтегнати, но не и нервни, напрегнати. „Когато правите упражненията, няма да гледате и мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, което вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката - навсякъде, във всяка клетка да участва. Мислите и чувствата да участват във всяко движение и да проникват във всяка клетка.
към текста >>

30. 2. Българинът и Новата култура, която иде

Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички - точност.
- В: Дънов, П. Поучаваше ги. София, 1948, с. 203-208 Едно е нужно за вас и за всички българи : Да се свържете с Божественото начало. Който е направил тази връзка, добре; който не я направил, да не отлага. Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички - точност. Обещаеш да направиш нещо - ще го изпълниш точно навреме. Нито минута по- рано или по-късно - точно навреме! В своите действия природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и на място.
към текста >>

В своите действия природата се отличава с абсолютна, математическа точност.
203-208 Едно е нужно за вас и за всички българи : Да се свържете с Божественото начало. Който е направил тази връзка, добре; който не я направил, да не отлага. Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички - точност. Обещаеш да направиш нещо - ще го изпълниш точно навреме. Нито минута по- рано или по-късно - точно навреме! В своите действия природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и на място. По отношение на точността, българинът има още много да работи върху себе си. Той обещае да отиде някъде в два часа, а пристига в два и половина и се извинява с часовника си. И учениците на новото учение не са абсолютно точни.
към текста >>

Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност.
Който е направил тази връзка, добре; който не я направил, да не отлага. Тази връзка ще внесе едно ценно качество у всички - точност. Обещаеш да направиш нещо - ще го изпълниш точно навреме. Нито минута по- рано или по-късно - точно навреме! В своите действия природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и на място. По отношение на точността, българинът има още много да работи върху себе си. Той обещае да отиде някъде в два часа, а пристига в два и половина и се извинява с часовника си. И учениците на новото учение не са абсолютно точни. Щом дадеш обещание за нещо, ще го изпълниш.
към текста >>

По отношение на точността, българинът има още много да работи върху себе си.
Обещаеш да направиш нещо - ще го изпълниш точно навреме. Нито минута по- рано или по-късно - точно навреме! В своите действия природата се отличава с абсолютна, математическа точност. Изгряването и залязването на слънцето става с математическа точност. Ако и нашите сърца са отворени за любовта, всяко нещо в живота ни ще става точно навреме и на място. По отношение на точността, българинът има още много да работи върху себе си. Той обещае да отиде някъде в два часа, а пристига в два и половина и се извинява с часовника си. И учениците на новото учение не са абсолютно точни. Щом дадеш обещание за нещо, ще го изпълниш. Преди да си го дал, ще мислиш. Обаче, дадеш ли обещание, никакво отлагане!
към текста >>

Когато обичаш някого, ти си точен.
- Светът е такъв. - Това не е оправдание. Щом светът е такъв, това показва, че няма любов между хората. Любовта регулира отношенията. Когато се приложи любовта, хората ще бъдат абсолютно точни. Когато обичаш някого, ти си точен. Колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен. Щом не го обичаш, казваш: Пет минути по-рано, пет минути по-късно, не е важно. Божията Любов, Мъдрост и Истина са абсолютно точни. От всички хора се изисква точност. Христос пита учениците си: Постъпвате ли точно според вашите вярвания и разбирания?
към текста >>

От всички хора се изисква точност.
Когато се приложи любовта, хората ще бъдат абсолютно точни. Когато обичаш някого, ти си точен. Колко пъти с нетърпение вадиш часовника си, когато очакваш своя възлюбен. Щом не го обичаш, казваш: Пет минути по-рано, пет минути по-късно, не е важно. Божията Любов, Мъдрост и Истина са абсолютно точни. От всички хора се изисква точност. Христос пита учениците си: Постъпвате ли точно според вашите вярвания и разбирания? И на вас се задава същият въпрос. Казвате: Друг път ще отговорим. Питам ви: Жив ли е Христос, или не? Ако е жив, вие сте в критическо положение.
към текста >>

31. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА

Милка Периклиева

Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство.
Паневритмията през погледа на Учителя представлява целесъобразно съставено хармонично единство между слова, музика и движения, при съзнателното изпълнение на които се установяват връзки и се извършва обмяна на енергия между човека и силите на Живата Природа. Всички упражнения на Паневритмията са спокойни, които предразполагат към хармония и размисъл. Те са прости, в духа на великата простота на космичните закони и са чисти откъм външни ефекти, за да дадат възможност за душевно съсредоточаване и духовно извисяване на изпълняващите ги. По своята духовна същност, упражненията на Паневритмията способству- ват за ползуване от човека на ония невидими очи на космични излъчвания, които по своята същност и функция изпълват Вселената с диханието на нейния Създател. С помощта на дадените в Паневритмията упражнения, човек би могъл да постигне съзнателното провеждане на своите физически и духовни сили в състояние да възприемат мощните излъчвания, които протичат във всемира и го изграждат като организирано разумно цяло. Въздействието на Паневритмията е дълбоко и всестранно, ако упражненията се изпълняват съсредоточено, с будна мисъл и чувство. Несъзнателното им изпълнение малко ползува изпълняващите ги. Освен всичко, Паневритмията ободрява, освежава и укрепва нервната система. Тя е един своеобразен разговор между човека и Живата Разумна Природа. Движенията на Паневритмията крият и един по-дълбок смисъл. Тъй, както са наредени и свързани помежду си, те представляват моменти от пробуждане съзнанието на човека.
към текста >>

Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите.
- Аз ще чета, а ти ще играеш упражненията - рече той. - Така ще проверим написаното съответствува ли на упражненията, както ги играем. Така и направихме - той четеше, а аз играех упражненията. - Отлично! - в изблик на радост се провикна той, след като завършихме. Разбира се, след това прередактирахме текста, нанесохме някои пропуснати неща, поправихме неточностите. Характерното в текстовото описание на упражненията на Паневритмията беше, че движенията на играта са описани, без да бъде използуван нито един глагол. - Само един майстор на словото може да описва движения без да употреби онази част от човешката реч, която изразява действие - глагола - отбеляза накрая брат Боян Боев. - За да дадеш сила на речта си, избягвай суперлативите, прилагателните - гласи един езиков парадокс. Описваш ли някоя силна преживелица, опиши я без епитети, така ще я предадеш с по-голяма сила и категоричност. - Хайде сега, вземи текста, прегледай го още веднъж и дваж - завърши брат Боян Боев.
към текста >>

32. I. ЗАЩО НЕ СЕ ИЗДАВА ОЩЕ ИСТИНСКАТА ПАНЕВРИТМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

На Айтос аз повдигнахвъпроса пред Братството, че е време да започнем да се организираме и да издадем нова Паневритмия, която трябва да допълни неточностите на старата и да отстрани допуснатите грешки.
на Вергилий Кръстев) 11. А сега ще бъда принуден да публикувам неговото писмо, в което твърди, че негативите на Васко Искренов не са у него. Писмо от Георги Петков от Габрово до Вергилий Кръстев Габрово, 8.IX.1991 г. Здравей, Вергилий, Един месец ме нямаше - бях на Рила и като се върнах, твоето писмо ме чакаше. Извинявай за закъснението, с което отговарям... Искам да поясня нещата, защото виждам от писмото ти, че не си точноосведомен за моята инициатива относно Паневритмията. На Айтос аз повдигнахвъпроса пред Братството, че е време да започнем да се организираме и да издадем нова Паневритмия, която трябва да допълни неточностите на старата и да отстрани допуснатите грешки. Аз предложих да се основе група от специалисти,които да работят по въпроса. И това е всичко. Аз самият не съм специалист в областта на Паневритмията и няма да вляза в тази група. Не е обсъждан въпросът със състава на групата и той ще се реши в бъдеще. Аз просто исках да под-тикна решаването на този въпрос.
към текста >>

» Езикът ми е точен.
То се управлява от Духа на Заблуждението. И той има право да се прояви. Той не може да се спре. Ще стоим отстрани и ще гледаме. 70. Ще се яви някой и ще каже: «Какъв е този език? » Езикът ми е точен. Ето защо. В «Паневритмията» от 2004 г. на стр. 7-8, в «Предисловие», се опитват да цитират извадки от «Изгревът». Но това се прави без мое разрешение.
към текста >>

Неточностите обаче се отнасят по въпросите, които засягат моя милост.
Писмо на Георги Петков от гр. Габрово от 28.VIII.1992 г. до Вергилий Кръстев от София Здравей, брат Вергилий, Габрово, 28.VIII.1992 г. Преди всичко се извинявам, че така късно отговарям на писмото ти, но когато то се е получило, аз вече бях на Рила и се завърнах едва сега. Писмото ти го прочетох с интерес, както и цитираните в него факти. Неточностите обаче се отнасят по въпросите, които засягат моя милост. Мисля, че вече веднъж ти писах това, но още веднъж нека внесем уточнение. Тука, в Габрово, съхранявахме 6 куфара с братски неща. Те бяха съхранявани на тавана на наша сестра, понеже у дома беше прекалено опасно. Понеже бяха такива години- те, аз не съм ровил куфарите и не съм правил опис на тяхното съдържание, защото те не бяха мои и не отговаряше на нашите принципи. Може би си прав за това, което казва брат Борис, и може би в тези куфари да е имало споменатите от теб негативи.
към текста >>

«Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в иде- ята.
Аз и наистина имам предадени десетина писма, които обаче нямат никаква връзка с цитираните от тебе - те са ми предадени от съвсем други хора, нямащи нищо общо с горепосочените. Такива единични случаи на писма вероятно се срещат и на други места и е съвсем невероятно всички те да бъдат от «твоите». Още веднъж съвсем определено казвам, че никога не са ми предавани от «твоите» писма и изобщо не съм ги виждал. Впрочем, аз се надявам, че скоро цялото наследство на Учителя ще бъде събрано на едно място за съхранение и братски надзор, и ще съдействувам според силите си за това. Що се отнася до публикациите за Учителя в сп. «Йога», вярно, е че има и пропуски, неточности и недомислия, но принципно не виждам нищо лошо в иде- ята. Напоследък за Учителя се публикуваха статии в какви ли не списания и вестници, а сп. «Йога» е все пак духовно списание. Между впрочем съставители- те подходиха с голяма отговорност, специално искаха от нас разрешение затова и направиха каквото можаха. Допуснатите пропуски са от незнание, но нека не ги съдим така строго за това. Те уважават много Учителя и го направиха именно от уважение, а не с цел някаква задна мисъл.
към текста >>

33. X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР

Борис Рогев

Корекциите не можаха да поправят тази особеност на календара и затова остана единственият, «най-неприемлив» изход да се повярва в точността на Именника така, както Шлиман повярва в Омировата Троя.
Такова нещо (твърдяха те) е възможно, защото ние не разполагаме с източник от Аспарухово време, а с далеч по-късни преписи -Уваровския от XV в. и Московския и Погодиновския от XVI в. Една от главните спънки беше годината Шегор. Според Именника княз Кормисош встъпва във владение в годината Шегор Твирим, а 17 години по-късно неговото място е заето от княз Винех, а годината е Шегор Алем. Така се получава цикъл от 17 първобългарски години, което не съвпада, с цикличността (12 години) нито на споменатите по-горе календари, нито пък с който и да е от известните на науката. Корекциите не можаха да поправят тази особеност на календара и затова остана единственият, «най-неприемлив» изход да се повярва в точността на Именника така, както Шлиман повярва в Омировата Троя. Но докато на Шлиман са му били необходими няколко работници и известен брой лопати, на този, който повярва в Именника, му бяха необходими дълбоки знания по математичен анализ, астрономия и история. Тези знания просто трябваше да подкрепят вярата с доказателства. И така, човекът, който «оказа доверие» на Именника, е българският учен Борис Рогев. Борис Рогев е роден на 21 септември 1898 г. в с.
към текста >>

по-точен, всеки четири години ние добавяме по един ден към февруари и на всеки четири столетия приемаме, че три са «нормални», а само четвъртото е високосно.
Дали обаче всички знаят или се досещат, че това не са просто наредени числа, които ни помагат по-лесно да се ориентираме в ежедневието, а са числа, които посочват положението на Земята относно Слънцето. Или, с други думи, всяка дата показва на кое място се намира Земята при движението си около нашето светило. И така, дотук всичко е лесно и ясно. Лесно и ясно, ако Земята обикаляше около Слънцето за цяло число денонощия, ако самото Слънце беше неподвижно, ако другите небесни тела не влияха върху движението на Земята, ако... Има много астрономически фактори, които можем да изредим, и всички те, за съжаление, нарушават простата цикличност на въртенето на Земята. За да компенсираме тези смущения и неотчетени връзки, и за да направим календара по-близък до астрономическото време, т. е. по-точен, всеки четири години ние добавяме по един ден към февруари и на всеки четири столетия приемаме, че три са «нормални», а само четвъртото е високосно. И все пак за 3300 години се натрупва разлика от 1 ден между астрономическото и календарното време. Така е според Григорианския календар (нов стил), при който, както забелязахте, се отчита положението на Земята само спрямо Слънцето и затова той е «слънчев». Сега можем да се върнем пак към Аспаруховия календар, който за повече от 6500 години е «мръднал» само с един ден спрямо Григорианския. Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският календар вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция. Как може да бъде построен такъв календар?
към текста >>

Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският календар вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция.
За да компенсираме тези смущения и неотчетени връзки, и за да направим календара по-близък до астрономическото време, т. е. по-точен, всеки четири години ние добавяме по един ден към февруари и на всеки четири столетия приемаме, че три са «нормални», а само четвъртото е високосно. И все пак за 3300 години се натрупва разлика от 1 ден между астрономическото и календарното време. Така е според Григорианския календар (нов стил), при който, както забелязахте, се отчита положението на Земята само спрямо Слънцето и затова той е «слънчев». Сега можем да се върнем пак към Аспаруховия календар, който за повече от 6500 години е «мръднал» само с един ден спрямо Григорианския. Тогава той е двойно по-точен и дори повече, защото в момента на отчитането на разликата Григорианският календар вече е натрупал известна неточност, която ще бъде поправена при следващата корекция. Как може да бъде построен такъв календар? Тъй като отчитането на времето спрямо Слънцето е незадоволително, защото нашето светило се движи, необходимо е да се избере друга система, която да бъде условно неподвижна, т. е.: нейният период на въртене да е изключително голям за земните събития. Творците на Аспаруховия календар са избрали за отправна система слънчевия зодиак видимия годишен път на Слънцето по небесната сфера. Или по-понятно казано, за една година Слънцето последователно (видимо) преминава през дванадесетте зодиакални съзвездия.
към текста >>

Да, но той извършва едно завъртане за 25 920 години, което дава отражение върху точността на календара.
Тук има една особеност. Характерът на движението на Слънцето е такъв, че неговият зодиак се дели на 12 части, а специфичността на движението на Луната е причина нейният «зодиак» да се дели на 10 части. (Спомнете си 10-те китайски стихии.) От казаното дотук е ясно, че всяка съвкупност от слънчева и лунна зодия дава положението на Земята или определя датата. И тук пак има едно «ако». Ако зодиакът беше неподвижен. Да, но той извършва едно завъртане за 25 920 години, което дава отражение върху точността на календара. Нашите праотци са знаели тази «дребна» подробност и затова са правили няколко корекции. Отчитали са движението на още две небесни тела Юпитер и Сатурн. Освен това, на всеки 1140 години са «вмъквали» по още едно деление в зодиака. И така, след всички корекции получаваме странните съчетания от две думи: Шегор Алем, Шегор Твирим, Сомор Алтем и пр. Първата дума показва слънчевото, а втората лунното съзвездие.
към текста >>

34. 6.4. Дъновото движение в България

-точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г. Дънов.
Твърде скромен вход, твърде скромна зала, твърде скромна къща, в която живее г. Дънов, една кухня и една столова. Около тази централна точка - други къщи, палатки, градини, плодови дървета и рози. Влязохме в залата с редица столове, още полупразни, една малка платформа - чиста бяла маса, на която седят четирима стенографи и една публика, която достигна 250 души, всички облечени много скромно. Точно в 5 ч. -точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г. Дънов. След това всички станаха и поздравиха с вдигната ръка. Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум. Скромно облекло, добре скроено и от добър материал без жилетка, без яка, под връхната му дреха една проста златна верижка с диаманти тук-таме. Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си.
към текста >>

Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум.
Около тази централна точка - други къщи, палатки, градини, плодови дървета и рози. Влязохме в залата с редица столове, още полупразни, една малка платформа - чиста бяла маса, на която седят четирима стенографи и една публика, която достигна 250 души, всички облечени много скромно. Точно в 5 ч. -точност забележителна за неточна България - засвири орган; изпяха се един или два химна, мелодични, прости - думи и музика, съставени от "Учителя", както наричат г. Дънов. След това всички станаха и поздравиха с вдигната ръка. Влиза "Учителят", прост, но, импозантен, фино одухотворено лице, дълга брада, дълга добре гледана коса, скромен, но мощен, съсредоточен в себе си, но с бърз и проницателен ум. Скромно облекло, добре скроено и от добър материал без жилетка, без яка, под връхната му дреха една проста златна верижка с диаманти тук-таме. Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си. По някой път той също пее. Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи.
към текста >>

Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих.
Добър, силен, решителен човек, естествен; но с достойнство е този водач на 30 или 40,000 последователи. Изпяват се два или три още химна, докато "Учителят" стои спокойно на своята платформа, с Библията, която той донесе със себе си върху масата си. По някой път той също пее. Понякога той поглежда наоколо със своите малки кафяви очи. засенчени от гъсти вежди. Всичкото време, обаче, вътрешно съсредоточен, спокоен, тих. Една обща молитва, през която той и всички присъствуващи стават. След това всички сядат и той започва да говори тихо, но ясно. Докато говори той става, напуща малката си платформа, изправя се пред слушателите си и говори на верните в първата редица, но се чува ясно от всички. Превеждат ми шепнешком част от това, което казва. То е много просто с известна ирония, понякога подчертано от едно характерно свиване на раменете, а при други случаи, придружено с хумор и усмивка, но постоянно той е твърде сдържан и твърде уравновесен.
към текста >>

Г-н Дънов е мълчалив човек, винаги съсредоточен в себе си, защото както един от неговите последователи искаше да ме убеди, той е във връзка с по-висшите мирове и техните обитатели.
Казвам му, че Паневритмията му ме е заинтересувала и че бих желал да зная - какъв е вътрешният й ефект. Отговорът му е, че за да може житото да бъде посято и по-късно ожънато, трябва да се подготви почвата. След кратко мълчание той добави по свой способ: "Новата -шестата раса - трябва да започне своето съществувание, ние подготвяме почвата за новата раса". Той ме поканва за закуска и с това интервюто се свършва. То беше по-скоро едно взаимно чувствуване един други и една взаимна благословия, отколкото впущане в някой специален разговор. Г-н Дънов е мълчалив човек, винаги съсредоточен в себе си, защото както един от неговите последователи искаше да ме убеди, той е във връзка с по-висшите мирове и техните обитатели. След една разходка из много първобитното, скромно и малко общежитие, където всеки може да си купи парченце земя и да си построи жилище, закуската започна. Около 25 души последователи бяха пристигнали предишната вечер от Рига -две нощи и три дни с влак - и те също бяха поканени. Ние всички седнахме около чистата и скромно сложена трапеза и чакахме да дойде и се присъедини към нас. Когато влезе в стаята, всички станаха. Поздравиха с вдигане на дясната ръка.
към текста >>

35. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Във всеки случай противник има в близост до нас... Какъв обаче бе тоя противник, от отстъпилите или пресни сили, това бе абсолютно необходимо да се установи до най-голяма точност и вярност.
Аврен за Бунар Хисар... Облекчи се и цялата дружина: раници, ямурлуци, освен пушката и патроните, всичко се натовари на 15 кола селски с "читове" и непосредствено следвайки дружината, тръгна се за Бунар Хисар. Часа бе 3 след пладне. Тръгналите преди 1/2 час млади граничари се изгубиха пред погледа на дружината. Чуваше се престрелка към с. Аврен... Имали среща с един турски разезд, но го прогонили обратно към изток, отгдето е идвал,., Донесение се получи и логично заключение се направи: или турските части настъпват с пресни сили откъм изток, или отстъпилите вчера са се спрели и се укрепяват на линията - висотите Сергин или Урум-бей - Соуджак, Виза!... Във всеки случай противник има в близост до нас... Какъв обаче бе тоя противник, от отстъпилите или пресни сили, това бе абсолютно необходимо да се установи до най-голяма точност и вярност. А кой ще ни съдейства в тая насока? С какви средства за целта разполагаше дружината?... Беднотия във всяко отношение... Трябваше да се разчита само на безкористната душа и готовност за жертва от страна, най-първо на верните и предани и изпитани млади граничари и усилени с опълченци и с водачи от местното население, които в тоя момент трябваше да бъдат вече по Бунар Хисарските висоти, и да се надяваме още на българската интелигенция от близките до нас български села, най-вече учителите, които са вземали участие във въстанието 1903 година и по-сетне в подържане и развиване духът на българското население! Така размишлявайки, встъпвайки във все по-сериозни и по-сериозни моменти за една бойна обстановка, марша продължаваше безспирно и усилено преди мръкване да се заеме Бунар Хисар... Един дух на сериозност вече обхващаше всички и всеки поотделно си даваше усилия да изпълни днешната задача, а за нощес и утре "Бог пак ще промисли", но Той вече е промислил, клишето за утрешната дейност на дружината бе готово, но не бе още само отпечатано, за да можеха всички да знаят какво ни предстоеше да действува утрешния ден. Тия що имаха "отворени духовните си очи" виждаха това клише преди отпечатването му и преди излизането на открит показ!
към текста >>

Бунар Хисар и растави охраната си, като се разположи на позиция на висотата 192.4, срещу един евентуален източен или югоизточен противник.
С какви средства за целта разполагаше дружината?... Беднотия във всяко отношение... Трябваше да се разчита само на безкористната душа и готовност за жертва от страна, най-първо на верните и предани и изпитани млади граничари и усилени с опълченци и с водачи от местното население, които в тоя момент трябваше да бъдат вече по Бунар Хисарските висоти, и да се надяваме още на българската интелигенция от близките до нас български села, най-вече учителите, които са вземали участие във въстанието 1903 година и по-сетне в подържане и развиване духът на българското население! Така размишлявайки, встъпвайки във все по-сериозни и по-сериозни моменти за една бойна обстановка, марша продължаваше безспирно и усилено преди мръкване да се заеме Бунар Хисар... Един дух на сериозност вече обхващаше всички и всеки поотделно си даваше усилия да изпълни днешната задача, а за нощес и утре "Бог пак ще промисли", но Той вече е промислил, клишето за утрешната дейност на дружината бе готово, но не бе още само отпечатано, за да можеха всички да знаят какво ни предстоеше да действува утрешния ден. Тия що имаха "отворени духовните си очи" виждаха това клише преди отпечатването му и преди излизането на открит показ! В 7 часа след пладне дружината бе вече заела гр. Бунар Хисар и растави охраната си, като се разположи на позиция на висотата 192.4, срещу един евентуален източен или югоизточен противник. А висотата източно от града на около 2 километра, срещу "текето" се зае от полуразрушена наблюдателна отбранителна застава. Почна се окопаване, укрепяване на позицията, с каквото можеше. Носим инструмент нямаше. От града се взема колкото може да събере в късото разполагаемо време и возимите в дружината за домакински нужди... Изпратиха се и патрули към всички посоки във форма на ваяр до с. Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с.
към текста >>

И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет.
Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива. И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет. С напредването на 2-ра рота пор. Василев, видимо противника заемаше своето напредване. Командирът на дружината, възседнал на своя кон, веднага отиде към десния фланг на позицията и сам гласно предаваше, че нашата 2-ра рота вече обхваща десния фланг на противника, ние няма да отстъпваме ни крачка назад, а да сме готови да срещнем атаката на противника, ако той е предприел такава, или ще преминем в настъпление в контраатака... Ще очакваме и пристигането на подкрепление от към Лозенград... Умилно бе изражението на всички тия верни чада на родината ни. На места отговаряха: "Няма да отстъпим, г-н капитан, тук ще се мре, ако това е волята Божия, а на други места изслушваха дружинния командир и погледа им сам гарантираше тяхната войнишка преданост и вярност до себепожертвувание. Така се завърна дружинния към левия фланг - най-опасното място на бойното разположение на дружината - там то бе критическо... На места войниците-чичовците-момчетата казваха на дружинния си: "Г-н капитан, ние и другите офицери, сме им потребни, колко офицери сте в дружината само 5 души, и защо така се излагате на открито пред врага.
към текста >>

Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на Живота и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца?
Моралните сили, 3/4 от успеха бе на наша страна, а нямахме само 1/4 техниката... и на тия размишления като че се бе спрял командира на дружината само на тържеството на Божията сила, която би могла да се прояви като чудо... Той си размишляваше: ако загубим боя и дружината отстъпи разбита или унищожена, каква полза за него, че може би щял да остане жив!... Как би могъл да понесе позора на едно отстъпление, поражение и то да доведе може би до изненада на нашите войски западно от дружината! В такъв случай би било за предпочитане и той да падне, да даде живота си, заедно със своите подчинени щастливци, които биха изгубили живота си в тая неравна борба с противника за общото благо на Родината ни. Седнал на един висок камък в положението, "като орел на скала кацнал", дружинният се бе съсредоточил в себе си, отвреме навреме се обръща към верните си бойци с думите: "Имайте жива вяра в Бога, успехът ще бъде наш, ако и малко на брой, но сме силни! "... Отправил цялото свое естество към несъкрушимите сили на върховната правда, отправил ум, сърце, воля към тях за съдействие, той, дружинния чакаше тая невидима помощ, тя идваше, но чакаше и своето време за проявление... Часът е 3 1/2 след пладне. Така вдълбочен и съсредоточен в себе си шепнеше той "нещо" - погледа му бе отправен към висините, това се виждаше от околните му войници и подчинени и като че говореше в своя вътрешен мир: "Господи Исусе Христе, Великий Учителю на Живота и Спасител на страдующите, Родоначалник на всички небесни светли сили и войнство, ще оставиш ли кръста да бъде поразен от полумесеца? "... И така стоящ неподвижно седнал върху канарата и в съзерцание, видял дружинният видение пред себе си, видимо и от някои войници от дружината, а даже и от турски войници, които впоследствие като пленници потвърдиха. Видението е било следното: "На далечина около 150 крачки пред бойната линия и под ъгъл 45 градуса нагоре, се очертава светъл огнен кръг, в средата на който се явява образа на Архангел Гавраил, държащ в дясната си ръка крехко цвете, стрък, емблема на блага вест... След малко, вдясно от него се явява св. Великомъченик Мина, държащ в дясната си ръка кръст и току веднага, между двамата и над тях се явява Св. Николай Чудотворец, държащ в двете си ръце златна корона и бавно я слага върху кръста... Дружинният изговаря силно: ПОБЕДАТА Е НАША! В тоя момент тая картина се изгуби и на същото място се явява веднага нов огнен диск и всред него се вижда образа на Господа Исуса Христа сияещ с бяла светлина, но това бе само за момент, защото образът се изгуби или по-скоро, като че се пръсна по всички посочи и от местонахождението му се спусна бяла гъста мъгла, между нашата и турската позиции във форма на веяло [ветрило], с център там, гдето бе кръга на диска, и в тоя миг войниците ни стрелци почнаха да викат гласно: "Г-н капитан, турците бягат!
към текста >>

Вестта за новата заповед и задача на дружината бе изслушана най- съсредоточено и внимателно от всички подчинени.
Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!... Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни, уважавайте всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!... Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас! "... След получаването директивите от началника на дивизията и след обща закуска, дружинният се завръща при дружината си, носейки на своите "момчета" бащинските поздрави и похвали от началника на дивизията и изяви им неговата вяра, че и сега възложената на дружината задача, която е с много важен характер, ще бъде изпълнена най добросъвестно и с преданост за общото благо на армията и народа ни, като се осигури спокойствието на готвещите се да преминат вече в настъпление и бой редовните наши войскови части!... Вестта за новата заповед и задача на дружината бе изслушана най- съсредоточено и внимателно от всички подчинени. Дружинният отправи апел към верните си и послушни деца на Родината. Тиха и безшумно движение; тясна връзка между началници с водачите им пред тях местни жители и подчинените и всички след дружинния, който с щаба на дружината ще върви на чело на всички и ротите една след друга. Всичко ще се предава чрез органите за свръзка... Какво послушание бе проявено... Тръгване в 5 1/2 часа след пладне, по шосето Бунар Хисар - Виза, през "Текето", преминаване през моста на р. Карач /Пурлийската/ при с. Пурлия, от гдето турското население бе избягало и по левия бряг на реката в северна посока до Урум-Беглий, гдето дружината стигна и го заема 11 1/2 часа през нощта като постави необходимата охрана и почна разузнаването и търсенето връзка с охранителните елементи от 5-а дивизия.
към текста >>

Така съсредоточен артилерийския ни огън от повече батареи, даваше великолепна феерична гледка за наблюдателя, който би бил свободен от бойни действия и жаден за картини смъртоносни, а внасяше ужас и смърт на бойците, които бяха под огъня на тая "фееричност", под огъня на много сполучливо пръскащите се снаряди... В трепетно състояние, забелязваше се, как турските най-предни вериги, които бяха вече близо докъм коритото на реката, настъпващи прави, се спряха за късо време, като че една невидима вълна психична ги разлюляваше ту напред, ту назад; направиха опит, подтиквани види се от своите началници, да тръгнат пак напред, минаха няколко крачки и пак спряха..., ново колебание..., от нова вълна раздрусани..., но тоя път страхът взе надмощие и ...предните 3-4 вериги редове се обърнаха като "по заповед" кръгом и веднага в бягство почнаха да отстъпват.
Бунар Хисар - Люле Бургас и застраши тила ни, като има пред себе си най-късото разстояние до Лозенград... Обаче, късно бе вече за него предприемането на тая операция и да разчита на успех в нея. Нашето разположение бе подкрепено с пресни тилни части, а и други още пристигаха - това било части от 3-а пехотна дивизия, нейните колони се забелязваха по шосето към Бунар Хисар и турците вероятно искаха да авансират чрез един настъпателен боен акт. Бегом, така да се каже, настъпваха турските бойни вериги, за да слязат по-скоро в коритото на реката и да почнат да се качват по склоновете на висотите, находящи се на десния бряг на реката, обаче огъня на нашата артилерия бе много унищожителен... Прогресивният и с косене огън на нашата лявофлангова артилерия, застави противника да се спре..., големи и много големи загуби понасяше той. Едва бе почнало да се смрачава, обаче наблюдателното око отстрани, гдето бе спокойно, ясно виждаше какви големи загуби търпеше противника, как оредяваха неговите бойни вериги и поддръжки, как падаха ранени и убити по 5-7-10 души наведнъж, а понякога и повече, от една серия снаряди 3-4, които като кандила се пръскаха, светваха, разнасяйки своя гръм, за да поразят настъпващите бойци от противника!... И внасят едно разколебание в неговите редове. Така съсредоточен артилерийския ни огън от повече батареи, даваше великолепна феерична гледка за наблюдателя, който би бил свободен от бойни действия и жаден за картини смъртоносни, а внасяше ужас и смърт на бойците, които бяха под огъня на тая "фееричност", под огъня на много сполучливо пръскащите се снаряди... В трепетно състояние, забелязваше се, как турските най-предни вериги, които бяха вече близо докъм коритото на реката, настъпващи прави, се спряха за късо време, като че една невидима вълна психична ги разлюляваше ту напред, ту назад; направиха опит, подтиквани види се от своите началници, да тръгнат пак напред, минаха няколко крачки и пак спряха..., ново колебание..., от нова вълна раздрусани..., но тоя път страхът взе надмощие и ...предните 3-4 вериги редове се обърнаха като "по заповед" кръгом и веднага в бягство почнаха да отстъпват. Идващите след тях поддръжки, слизащи откъм връх "Ак тепе" и южния му хребет, не успяха да спрат тия бягащи вериги, а наопаки, веригите обърнаха в бягство поддръжките си и ги увлякоха в своето отстъпление... Боят бе спечелен вече за нас, трябваше енергично преследване, това се извършваше и от артилерията с огън и от пехотните ни части с напредване. Нашият ляв фланг настъпи, слезе в реката, премина коритото й и почна да се изкачва по склоновете на левия й бряг... Стъмни се. Преследването продължаваше непрекъснато, докато към полунощ почнаха да се чуват на връх "Ак-тепе" викове: урра, напред ... Аллах, пак урра.., гърмежи един след друг по разни посоки, като че всичко се бе премесило, за да даде израз на анархията в ада... След един час всичко утихва... Зазори се... На тоя връх загуби и от двете страни... Така привърши тоя ден, 19 октомврий, знаменателен по своите епични борби между двата велики принципа в живота за свобода... 20 октомврий, събота, бе с победоносно настъпление и преследване отстъпващия противник, по целия боен фронт. Дружината - 10-а Погранична, по своя инициатива, в изпълнение възложената й задача, настъпи от с. Урум-Беглий за с.
към текста >>

"Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество.
Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери. Все по същия ред и "невинната игра" на карти се обърна на хазартни игри "за забава", или "за убиване на времето", както се изразяваха някои... А още по сетне хазартните игри започнаха да стават със заемане на пари от подчинен на началник - разбира се, по "познанство" само, или по родство. Докато най сетне се достигна до положението, да виждате група от няколко души войници, подофицери и офицери, играят на карти, а до групата "лежи" буре с вино и чака своя ред да бъде изпразнено постепенно, както се изпразва джоба на картоиграча, който губи, постоянно губи и за да се засили, прави заеми от другаря си или от друг играч и това се в "интереса" на другарството и на компанията... А колкото за четиво, такова, Боже упази, та и "на война ли ще четем! " Освен по частна инициатива, другаде не се виждаше наличност на книги за прочит от характер исторически, национален, образователен и др., та работа на ума да се даде!... Каква е характерната черта на българина? "Впрегнат" лиев работа, възложено ли му е някакво поръчение, той работи съсредоточено, за да доведе до добър край изпълнението му и то в най-скоро време; привърши ли обаче тая си работа, или поръчение, трябва да започне нова, от друго естество работа, защото, иначе, бездействието го води към послабление в дисциплинарно отношение... В българина има напластена енергия, според неговото духовно естество и той трябва да работи, да разходва тая енергия в полза, в творчество. Ето защо и българина винаги търси простор, широта, за да вложи, за да пласира своите творчески дарби в производство, а като няма водач добър, който да му окаже пътищата за подобна дейност българина ще я употреби в спане "изтягане, лежене", игра на карти с "почиване" до в по-голям размер, развлечение между "мъжкия пол" /в населените пунктове/ и т. подобни. Ако ли през периода на почивката му, се дадат няколко само дни отпуск в дома му 2-3 само за престояване в семейството си, освен дните за пътуване, по-голяма награда, по-внимателен и влизащ в нуждите на подчинените си началник, няма за нашия войник. Защо му е тоя отпуск? За почиване ли? - Не, а за надзираване, за упътване и даване директиви на домашните си.
към текста >>

Борбата се усили от двете страни и стана твърде ожесточена.
Послушание бе проявено от всички, от по-рано разясняваните задачи за случай на отбиване десант, разрешавани в последните няколко дни на самата позиция, даваха увереност на всеки подчинен, че той и сега пред лицето на противника, ще изпълни, ще разреши правилно и в действителност своята задача... Наближавайки позицията на дружината, гръмогласно "ура" от двете роти движещи се вихрено по водораздела на хребета, процепи въздуха и даде своето ехо из стръмните склонове и водните долини на Странджа планина, а създаде страх на врага, който бе натоварен "като сардели", един до друг върху бордовете на параходите си и в долните им отделения, от които бързаха да излизат и да се товарят на лодките, за да слязат по-скоро на брега... Те бидоха тласкани като "овце" от своите началници види се, за възможно бързо влизане в лодките им... Те ценяха времето и всяка забава заради тях знаеха, че им носеше катастрофа. Ненадейната поява, скрито от погледите на противника, на двете ни роти предизвика голяма суматоха в противника - той едва сега ги видя и обърна оръдейния си огън срещу тях, но бе вече много късно за него. Ротите бяха вече на определените им места и прикрити в своите землени закрития, благовременно приготвени и оттам заемаха последователно и бързо бойните си окопи-закрития за действия срещу настанилия се на брега противник, от когото само малка една част се възкачи на ската на хребета - единични хора, а другите му въведени в суматоха от смелите действия, граничарите, бяха в недоумение какво да вършат и току само стреляха с оръжието си безогледно по каква посока... А като залегнали на открито върху морския пясък, правеха си трапчинки от него, но бе съвсем безполезно - те бяха на открито и много по ниско от нашите стрелци. Противникът търпеше вече загуби от ранени и убити - гърчеха се те в предсмъртна агония - разстояние само 200 крачки между двете воюващи. Всички бойни преимущества бяха на наша страна. Борбата се усили от двете страни и стана твърде ожесточена. Под прикритието на своя артилерийски и пушечен огън противника прави нови опити да разтовари на брега своите "храбреци". Лодките са натоварените на тях бойци идват наново насочени към брега, обаче победоносните бердани отправят своя огън към тях - той е действителен, разстояние около 400 крачки и лодките почват да лъкатушат из водата, за да избегнат пораженията от голямокалибърното оръжие. Една лодка е ударена види се с повече куршуми и явява се суматоха в находящите се в нея бойци, тя почва да потъва, близо е до брега, част от хората падат в морето, други изгазват на брега, залягат до своите другари... Вярата в успеха на дружината се засили, но създаде се страх неописуем в редовете на противника, който страх предизвика противодействие в неговите хора за да бъдат разтоварени повече на брега. Отбранителната ни застава от 1/2 рота от 1-а Троянска опълченска рота открива огън, залпове, по парахода, близко стоящ срещу нея, срещу митническото здание - разстояние 600700 крачки. Огънят бе най-действителен, той със своята изненада внесе нова суматоха в редовете на противника, а от понесените загуби, се забелязваше "лудото тичане" по борда на парахода от неговите хора, търсейки място где да се скрият и повечето наблягаха да слязат в долните етажи на парахода... Няколкото залпа от полуротата, скрита зад зданието и в окопите си и подкрепена с единичния огън от наблюдателните постове из техните окопи, внесе вече необуздан страх в противника и той бързо взе да отдръпва парахода навътре в морето - лодките върнаха обратно натоварените на тях войници, за да вземат на себе си техните другари, които бяха на брега.
към текста >>

Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно.
" И като по телефон се разнася вестта, че турския броненосец е заседнал на пясъците... Радост неописуема от всички, че молитвата им тъй скоро е била чута и изпълнена от Провидението, което не иска да се лее човешка кръв, колко Бог е многомилостив и се чуват радостни възгласи от "старците" /да ме простят момчетата, че ги нарекох сега старци/, опълченците "Благодарим Ти, Господи! "... Повика дружинния няколко от местните жители, най-добрите познавачи на морето и неговото крайбрежие, опитните моряци, те оглеждат добре мястото и казват на командира: "Параходът е заседнал, там има много насипани пясъци, които са като копанки и той се е загнездил в такава една копанка и на никъде не може да мърда! "... И наистина, постепенно почна да се очертава много ясно, как носа на броненосеца ставаше все по-висок и по-висок в сравнение със задната му част - кормилната. Личеше, че парахода се стремеше да излезе от това си положение чрез едно усилно движение напред, но не успяваше и все повече и повече се качваше по-нависоко. Нададе вече и тревожни сигнали... Смръкна се... Не се виждаше повече, а и осветление нямаше на него... Изпрати се донесение до командира на 1/5 бригада и на началника на 5-а дивизия. Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно. Бученето на морето бе през нощта силно и предвещаваше буря и на 29 януарий сутринта, морските вълни обливаха вече целия броненосец и той биде наклонен на една страна, бурята бе вече много силна. Наклона ставаше все по-голям и по- голям, докато на 30 януарий сутринта се видя, че целия почти броненосец е обърнат и повален и се виждаше коремната му част нагоре, и стана жертва на морските вълни, на вълните на неподдаващато се на проучване Черно море. Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха. Загина "Асари-и-Тефик", дали че молбата на "момчетата" от 10-а Погранична дружина бе чута и веднага изпълнена, или пък "така му било писано", знаем, че случайности в природата няма, всичко почива на строги математически закони - всяко последствие е резултат на една по-раншна причина - двата велики неумолими "закони за причините и последствията" дирижират в цялата вселена... 11 март 1913 година, понеделник, с. Подима. Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството!
към текста >>

и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува.
Не е така, началници и водачи народни. Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено. Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?... Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето. Момент важен. Размишлява българина, съсредоточен в своя вътрешен мир, в своята душа. Знае той закона и иска да съедини в едно, да доведе в хармония ума и сърцето, и взетото решение да приведе в изпълнение чрез силата на разумната воля. Мъдрец е българинът в сериозните въпроси, но не българина израснал в лишения и излишъци, а оня, който е излязъл из всред закона на живата природа... Той знае нейната неумолимост, затова иска да бъде безпогрешен в своето решение... Запитва дружинния командир някой по име - мълчат, само го поглеждат и не отговарят, и те пък от своя страна изпитват самия него - той какво мисли... Най-после чуха се гласове: "Нека да каже вместо всички ни, нашия другар и добър брат бай Ст. Ш.
към текста >>

"Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето.
Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено. Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?... Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето. Момент важен. Размишлява българина, съсредоточен в своя вътрешен мир, в своята душа. Знае той закона и иска да съедини в едно, да доведе в хармония ума и сърцето, и взетото решение да приведе в изпълнение чрез силата на разумната воля. Мъдрец е българинът в сериозните въпроси, но не българина израснал в лишения и излишъци, а оня, който е излязъл из всред закона на живата природа... Той знае нейната неумолимост, затова иска да бъде безпогрешен в своето решение... Запитва дружинния командир някой по име - мълчат, само го поглеждат и не отговарят, и те пък от своя страна изпитват самия него - той какво мисли... Най-после чуха се гласове: "Нека да каже вместо всички ни, нашия другар и добър брат бай Ст. Ш. от с.
към текста >>

Размишлява българина, съсредоточен в своя вътрешен мир, в своята душа.
Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето. Момент важен. Размишлява българина, съсредоточен в своя вътрешен мир, в своята душа. Знае той закона и иска да съедини в едно, да доведе в хармония ума и сърцето, и взетото решение да приведе в изпълнение чрез силата на разумната воля. Мъдрец е българинът в сериозните въпроси, но не българина израснал в лишения и излишъци, а оня, който е излязъл из всред закона на живата природа... Той знае нейната неумолимост, затова иска да бъде безпогрешен в своето решение... Запитва дружинния командир някой по име - мълчат, само го поглеждат и не отговарят, и те пък от своя страна изпитват самия него - той какво мисли... Най-после чуха се гласове: "Нека да каже вместо всички ни, нашия другар и добър брат бай Ст. Ш. от с. Д. /Бургаско/. Обръща се дружинния към бай Ст.
към текста >>

36. 14. Важни моменти в природата

Глава 6. Разкриване на реалността

Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката.
Числата са живи и човек, който си дава малко труд може да долови тяхната вътрешна страна, разкривайки скрития замисъл. Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение.
към текста >>

Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите.
Не е нужно да се отиде далеч - човешкото тяло не е нищо друго, а строго математическо уравнение; като се започне с очите и се свърши със сърцето - истинска математика: две очи, две уши, два крака, две ръце, две крила на белия дроб, два бъбрека, едно сърце, една глава, един нос, една уста, един стомах и пр. Случайно ли човек има десет пръста на ръцете и на краката. Човекът, който не познава нито сметачната машина, нито астрономическите уреди и таблици, нито геометрическите пособия щеше да тръгне именно от себе си - от най-близкото и най-познатото, което можеше да се наблюдава, да се съзерцава, да се разбира, за да стигне чрез този идеален микрокосмос до Великия първообраз. От клетката до човека и от човека до Цялото пътищата лежаха открити и великите мечтатели и съзерцатели, които притежаваха способността да мислят, щяха да тръгнат по тези пътища и по обозначените сигнали се домогваха до законите и принципите, които обогатиха човека не само отвън. Да, не бе нужно човек да бъде математик или астроном, за да долови ритмичния пулс, който прониква и оживява всичко, което носи дъх на живот, за да го приведе във вечно и нестихващо движение - от пукването на пролетта, която ни разкрива вътрешните писмена на тия закони до падането на първия сняг ние щяхме да съзерцаваме неумолимия ход на едно точно и неизменно разписание, поникването на семето, разлистването на гората, цъфтежът на плодните дървета, бликването на изворите, раждането на младенеца и ред още събития, които стават край нас не бе нищо друго, а величествен апотеоз на Един Разум, Който спазваше абсолютен ред, точност и хармония, за да открият на човека, че законите на математиката, на астрономията и на живота бяха еднакви, закони, които определяха науката. Ние не сме математици, нито астрономи - желанието бликна спонтанно, когато решихме да пристъпим към природата с очите на математика, астронома, за да открием не велики тайни, но за да открием нея - хармонията, точността на разписанието и неизменността на законите. Няма място, кътче, клетка, атом, които да не са докоснати от магическия жезъл на Битието - ритъмът бе един, ударът бе еднакво мощен и живителен и за житното зрънце и за първичния зародиш в утробата на майката. Случайността, необходимостта, нищото ли стоеше зад всичко това и те ли можеха да родят хармонията, разумността, красотата, движението?... Възможно е, но нека побързаме да добавим - зад случайността, зад нищото, зад закона на необходимостта, зад всичко, което има вид на статичност, стоеше пак Великото сърце на Всемира - Великата Разумност, Великата Първопричина, независимо от това дали тя бе разкрита, призната или не. Имената нямаха значение. Важно беше, че зад всичко, което съществува, живее, диша, развива се, работи и мисли стоеше организирана сила - разумна, мъдра, творческа - твореше живота.
към текста >>

Истините до които те се извисявали са били вечни, защото техния път е бил верен и точен.
Да я отречеш е лесно, ала да наблюдаваш, да мислиш, да размишляваш, да откриваш и при това да: обичаш истината над всичко беше изкуство, което трудно се овладява. Това изкуство владееха всички велики хора, които създаваха нещо - такива именно са били ония, които са поставили основите на всичките науки, затова и великите математици и астрономи никога не са били материалисти, а дълбоки мистици. Те са били верни и последователни - истински жреци не в храма на човешката наука, а в храма на живата природа, чийто език те са разбирали. Към тях природата е гледала благосклонно и разкривала своите тайни. Техните открития никога не са претърпявали крах. Истините до които те се извисявали са били вечни, защото техния път е бил верен и точен. През вековете тяхната наука е обогатявала човешкия род. Те са успявали да доловят важните моменти в живата природа - кратките мигновения, които блясват като звезден дъжд, за да им разкриват не само красотата на природата, но и скритите истини.
към текста >>

37. 31. Зад големия хаос на вековете: есе (19.I.1977 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Неговия бит - материален и духовен се отразява с математическа точност на целия, големия, милионния свят.
Защо да е той, а да не съм аз?... Има нещо много тънко в цялата тази физична и метафизична ситуация, в основата на човешките желания и материални набези, които не се коват в далечна и чужда наковалня, а в собствената, личната. Вината на всичко това не може да се търси ни в обществения строй, нито в държавния, защото целия този сложен апарат е съставен не от хора от друга планета, и не замесени от друга кал, а от тия същите, малките, дребните, егоистични душички, които не виждат по-далеч от носа си, както се казва, но, които добре виждат начините и пътищата по които тази река на материални блага може да тече само към тях и да пои само тяхната градина. Ние сме убедени, че няма да се намери честен човек, спрямо себе си поне, да не отчете причината и да не признае, че и той е отговорен за всичко, което става в света. Страшно безотговорно живеят хората, затворени не само в своето жилище, със спуснати завеси, но и в своя вътрешен свят, където никой не знае и не вижда как мисли той, как чувствува, какво желае и как действува той. Неговия бит - материален и духовен се отразява с математическа точност на целия, големия, милионния свят. На колко места Учителят казва: “Всяка ваша добра мисъл, всяко добро чувство стигат до целия свят. Вашето добро е добро за всичките, всяка правилна стъпка, помага на всички”. Именно тая жива и неделима връзка на всички живи същества не е осъзната, не е приета, не е използувана във всичките начинания. Законът на единството и верижната зависимост на всички събития, на всички съдби не е легнала в основата на логическото мислене при построяването на философски системи. Един изумителен, правилен и точен метод, легнал в основата на Неговото учение, показан, доказан и опитан.
към текста >>

Един изумителен, правилен и точен метод, легнал в основата на Неговото учение, показан, доказан и опитан.
Неговия бит - материален и духовен се отразява с математическа точност на целия, големия, милионния свят. На колко места Учителят казва: “Всяка ваша добра мисъл, всяко добро чувство стигат до целия свят. Вашето добро е добро за всичките, всяка правилна стъпка, помага на всички”. Именно тая жива и неделима връзка на всички живи същества не е осъзната, не е приета, не е използувана във всичките начинания. Законът на единството и верижната зависимост на всички събития, на всички съдби не е легнала в основата на логическото мислене при построяването на философски системи. Един изумителен, правилен и точен метод, легнал в основата на Неговото учение, показан, доказан и опитан. Не беше вече важно и от значение егоизма на целия свят, грубия материализъм на същия, нито това на отделните народи, нито на обществата, нито на семействата дори, а на отделната личност. Какво може да се очаква от едно семейство, ако един или двама от членовете са груби егоисти - истинска язва в това семейство, което рано или късно ще се разпадне. Тая малка човешка личност, тая дребна единица носи отговорност за всичко, което става в света и в природата - всичките бедствия в човешкия и в природния мир се дължат на нея Зад големия безпорядък, зад големите противоречия, зад целия хаос на света, респективно и през нашето столетие, стоеше тоя малък и дребен аз. Човекът, индивидът, тая фина и изумително построена машина, мощна като юзина, чиято енергия е огромна. Човекът с неговото аз, с неговата метафизична същност, с неговите богати душевни залежи, с неговите огромни възможности, с неговите ръце и нозе, с неговите очи и уши, с неговия мозък, с неговата способност да говори.
към текста >>

38. Единство

1. Що е окултизъм?

Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.* Заб.
И нашето лично, индивидуално съзнание, по отношение на това велико всеобгръщащо Съзнание на Космичния Живот на Бога, е същото, каквото е съзнанието на една клетка в нашето тяло по отношение нашето съзнание като индивидуалност. Животът е един, защото има един корен, един извор, една основа. Що се отнася обаче за нас, хората, ще трябва да отбележим, че човечеството днес преживява една стадия на краен индивидуализъм и обособеност, която е извор на всички борби и противоречия в живота на хората и е обусловена от развитието на самосъзнанието, което ни кара да се чувствуваме като нещо съвършено отделно от другите. Тая стадия на човешкото съзнание обаче е вече мината от известен брой хора и в тях имаме вече наченки от новото, колективното съзнание, в което предстои на човечеството да навлезе постепенно. Фазата на самосъзнанието ще бъде изживяна и надмината от човечеството, а от нея, като неин плод, ще остане само положителното, като придобивка за човека. Тази придобивка е: способността за концентриране, за съсредоточение в себе си, а също така яснотата, точността, прецизността на съзнанието.* Заб. долу: /А всичко отрицателно, което е именно причината за всички борби и противоречия, ще бъде постепенно отхвърлено с развитието на колективното съзнание./ Единството на космичния живот е много ясно изразено в окултната литература чрез символа на .Дървото на Живота". Това живо съзнателно дърво на живота, което представлява именно този космичен, единен живот, има корени, стебло, клони, листа, цветове и плодове. Ний, хората, както и всички други форми на живота, се намираме в различни негови части. И когато духне вятърът, т.е. когато навлезем в изпитанията на живота, клончетата и листата на това дърво се блъскат едно о друго, без да се познават, без да съзнават своето единство.
към текста >>

39. 2. Любомир Лулчев като офицер. Очерк

Светозар Няголов

Те бяха възпитани в честност, изпълнителност и точност.
2. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ КАТО ОФИЦЕР очерк По времето на пребиваването на Учителя чрез физическо тяло в България, присъстваха в братските среди десетина офицери, които взимаха участие в братският живот. Някой от тях идваха на беседа с военната си униформа. Те бяха възпитани в честност, изпълнителност и точност. Един от тези възпитани в казармата офицери, който беше най-близък до Учителя след 1919 г., е Любомир Лулчев. Той е роден в град Кнежа на 13.11.1886 г. в семейството на Христо Андреев, който има 6 деца. Баща му е бил пощенски чиновник и често се е местил от град в град. На Асцендента* на Любомир изгрява зодиакалният знак Козирог, който показва мъчно детство, от много болезнени състояния.
към текста >>

Господарят на хороскопа му Сатурн ретрограден, е в заточение в зодиакалният знак Рак в 7 дом, което показва, че ще си създаде много неприятели в обществото.
" И си отива. След една седмица идва доста смирен и Учителят го пита: „Готов ли си? " - „Готов съм." Влизат в стаята, Учителят заключва вратата, сядат на два стола и отиват в пространството да разглеждат миналото му. Любомир вижда развитието си от Соломон, Пилат до сегашния си живот. Връщат се в телата си и Любомир целува ръката на Учителя и започва често да Го посещава, като събува обувките си още на входната врата. Господарят на хороскопа му Сатурн ретрограден, е в заточение в зодиакалният знак Рак в 7 дом, което показва, че ще си създаде много неприятели в обществото. Звездата Алгол съвпад с Нептун показва голяма опасност за живота му около домът му и пътя до него. След продължителни разговори, които провеждат, при тръгването му Учителят го пита по кой път ще си отиде. Любомир Му отговаря, но Учителят му посочвал съвсем друг път. Това се повтаряло повече от 30 пъти. Лулчев научава, че постоянно е бил застрашен от атентат.
към текста >>

40. Съдържание

Точността е колективно качество.
Защо се рецитират чужди стихове 256. Най-великите хора - най-много са страдали! Тъкмо страданията са ги направили велики! IV. През очите на Христов. Посвещение 257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства 258. Даването и вземането са два основни закона, нарушението на които е причина за всичките ни нещастия 259. Благодарността отива направо при Бога 260. Човек, който има забележителни качества - очаква го велико бъдеще 261. Къде ли е справедливостта 262.
към текста >>

Кога трябва да ти е точен кантара?
Опровержение от Вергилий Кръстев 30. Импулс дошъл от планината 30.1. Песните на Учителя записани от Милка Кралева. Коментар на Вергилий Кръстев 31. Вергилий бе циничен 31.1. Кога трябва да ти е точен кантара? Отговор на Вергилий Кръстев 32. Сцена от развод по Вергилиевски 32.1. Развод и документи. Уточнение от Вергилий Кръстев. Сканирани документи 33.
към текста >>

41. 257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства

IV. През очите на Христов. Посвещение

257. ТОЧНОСТТА Е КОЛЕКТИВНО КАЧЕСТВО.
257. ТОЧНОСТТА Е КОЛЕКТИВНО КАЧЕСТВО. ПОСТИГАЙ ЦЕЛИТЕ СИ С ИЗРАЗХОДВАНЕ НА НАЙ-МАЛКО ЕНЕРГИЯ И НАЙ-ПРОСТИ СРЕДСТВА Андрей се довлече до колибата и почука. Христов отвори и видя очите на Андрей пълни с мъка, безсилие и моление! Покани го в коридорчето, заговори му възторжено, приятелски с нежен хумор и любов, защото имаше като принцип да си постига целите с изразходване на най-малко енергия и най-прости средства. Обикновено започваше леко с обикновени, непосредствени и елементарни методи. Ако с тях не получаваше резултати, влагаше още сили, послужваше си с нови средства и с по-сложни методи.
към текста >>

Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация.
- Това ми показва - продължаваше Христов ласкаво - с тебе може да се работи, ти си тъкмо човек за работа! Точно такива хора ми трябват! Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени!
към текста >>

Точността е колективно качество.
Точно такива хора ми трябват! Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се!
към текста >>

Англия дължи своята сила на точността.
Колко много работа има, а работници няма! Ти оправда доверието ми. Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се! И сега в Андрей се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов.
към текста >>

Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен!
Работите ти непременно ще се оправят! Тази точност ще се предаде на цялото ти същество - по цялото ти тяло, органите и съзнанието ти, на всичките му мисли, чувства и постъпки, както като завъртиш едно зъбчато колело, завъртват се всички колела, които са свързани с него и на цялата инсталация. Точността е колективно качество. Англия дължи своята сила на точността. Идването ти на време е реален израз на това, което има в тебе, което си ти. Можа при тези лоши условия, да бъдеш точен! Работите ти в един друг свят - в света на причините, са оправени! Казвам ти, радвай се! И сега в Андрей се яви реакция, но тя беше задушена от стихията на живот, която излизаше от устата на Христов. И наистина, Андрей се зарадва като разплакано дете, помилвано от майчина ръка. Той подаде на Христов пакета с просото и остатъка от парите.
към текста >>

42. 7. Астрологични качества на гласа. Упражнения за пеене. Характеристика на тоновете. Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите) (24.01.1941, петък, София - Изгрев)

[петък], Изгрева - София Днес духаше остър източен вятър.
7. АСТРОЛОГИЧНИТЕ КАЧЕСТВА НА ГЛАСА. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ПЕЕНЕ. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ТОНОВЕТЕ Песента „Ти ще сполучиш в света” (Красив е живота на ангелите...) 24.01.1941 г. [петък], Изгрева - София Днес духаше остър източен вятър. Снежинки палаво се въртяха във въздуха и беше много свежо. Учителят ни прие веднага. Аз му прочетох всичко, което той ни беше говорил по-миналия път. Въобще аз записвам нашите разговори най-усърдно. Когато говоря с него, в приемната стая, аз държа тетрадка в ръката и записвам всичко.
към текста >>

Освен тези качества, ОБИКНОВЕНИЯТ ПЕВЕЦ трябва да притежава още 6 качества, второстепенни: 1) Лекота - която астрологически отговаря на Луната; 2) Обем - който отговаря на Юпитер; 3) Интензивност - която отговаря на Марс; 4) Цвят или колорит - което качество отговаря на Венера; 5) Вибрато10 - което качество отговаря на Меркурий; 6) Точност - което качество отговаря на Сатурн.
Без любов няма музика, няма пеене. Ти ще се свържеш с Бога и тогава ще пееш. Учителю, попитах аз, какви качества трябва да притежава гласът на певеца? - Основните качества на гласа са: 1) Топлина, 2) Светлина и 3) Сила, които астрологически отговарят на Слънцето. Тези три качества можем да съпоставим с други три качества на Слънцето: 1) Мекота, 2) Яснота и 3) Метал. Освен тези качества, ОБИКНОВЕНИЯТ ПЕВЕЦ трябва да притежава още 6 качества, второстепенни: 1) Лекота - която астрологически отговаря на Луната; 2) Обем - който отговаря на Юпитер; 3) Интензивност - която отговаря на Марс; 4) Цвят или колорит - което качество отговаря на Венера; 5) Вибрато10 - което качество отговаря на Меркурий; 6) Точност - което качество отговаря на Сатурн. Аз бързо пиша всичко, което Учителят ни говори. Брат Христо и той извади листчета и пише. Учителят каза: - Всичките тези качества трябва да притежава гласът на обикновения певец. За ДАРОВИТИЯТ ПЕВЕЦ имаме пак трите основни качества на Слънцето: 1) Топлина, 2) Светлина и 3) Сила. Останалите шест качества са: 1) Подвижност - Луна; 2) Активност - Марс; 3) Нежност, финес - Венера; 4) Широта - Юпитер; 5) Пъргавина - Меркурий и 6) Концентриран тон - Сатурн.
към текста >>

43. 2.5. Архиепископ Йосиф Соколски в Киево-Печерската лавра / Ст. Станимиров.

м.) после възвращеiеня Сокольскаго в Константинополь, как снедаемый угризенiями совести за вероотступничество и мучимый сознанiем, что он сделался орудiем созданiя общины, которая от ныне, благодаря своему новому юридическому положенiю, имеет все средства, чтобы вести ожесточенную борьбу с православiем - Сокольскiй внял внушенiям болгарскаго патрiота Славейкова, не взирая на приставленную к нему почетную стражу, бежал из своего дома; на простом трехпарном каике прибыл он в Буюкдере - летнее местопребыванiе рускаго посолства.”95 Без да помене нито дума за Н.
от провинцията в Цариград. Славейков беше подбудило да отвлече стареца от униатската община руското посолство, чрез Н. Геров, руски вицеконсул в Пловдив, който тогава се намираше в Цариград.”94 В. Теплов, който по „Неизданным источникам” писал съчинението си „Греко-Болгарсюй церковным вопрос”, пише: „Достигнув своей цели (като ръкоположили Йосифа Соколски за архиепископ и апосплолически наместник на съединените българи), ieзуиты охраняли вернувшагося в Цариград Сокольскаго с особым тщанiем и берегли его как зеницу ока, точно предчувствуя неустойчивость убежденiем новаго болгарскаго прелата. Сердце их оказалось вещуном: прошло не более пяти месяцев (!?) (к. м.) после възвращеiеня Сокольскаго в Константинополь, как снедаемый угризенiями совести за вероотступничество и мучимый сознанiем, что он сделался орудiем созданiя общины, которая от ныне, благодаря своему новому юридическому положенiю, имеет все средства, чтобы вести ожесточенную борьбу с православiем - Сокольскiй внял внушенiям болгарскаго патрiота Славейкова, не взирая на приставленную к нему почетную стражу, бежал из своего дома; на простом трехпарном каике прибыл он в Буюкдере - летнее местопребыванiе рускаго посолства.”95 Без да помене нито дума за Н. Геров, Теплов по-нататък разправя за явяването на Соколски пред руския посланик кн. Лобанов-Ростовски96 и завръшва разказа си така: „Наградою же кн. Лобанова бьт весьма лестны отзыв об его образе действiй в этом случае со стороны покойнаго Императора Александра II и звезда св. Анны, присланная ему с первою же после разказаннаго происшествiя почтою, пришедшую в Константинополь из Рociи”97. Теплов в случая, освен че неточно определя времето на избягването на Соколски (пет месеца след връщането му в Цариград от Рим), но е и пристрастен: всичката заслуга той приписва на кн.
към текста >>

”113 Като оставим без внимание неточностите в подробностите (напр.
Дадох на дяда Йосифа едно Копривщенче. След два дни дядо Йосиф замина с руска поща за Одеса с момчето, то беше вторник на 30 майя (sic!), тогава руската поща тръгваше в сряда, но тая поща вапора тръгна във вторник вечерта. Славейков ходи с вапора112 до Одеса само. После, гърците паликарета викаха по кюприята моста и по сокаците: „Изгубил са е Българския униатски патрик, който го намери, има голям бакшиш”. Па даже и садразамина Апи паша попита Лобанова, как тъй пощата ви замина още във вторник бързо, а не в сряда? ”113 Като оставим без внимание неточностите в подробностите (напр. 30 май вместо 6 юний), които непременно се дължат на това, че Паничков писал писмата си до Начова след повече от 40 години от избягването на Соколски, разказът му изобщо е верен. Както и г. Бурмов и Стамболски, Паничков не говори за ходенето на Соколски в лятната резиденция на руския посланик в Буюкдере и за срещата му с Лобанова. Ето защо трябва да допуснем, че Теплов, който писал и биографията на Лобанова, е измислил този разказ, за да величае Лобанова. Въз основа на всичко до тук изложено работата по избягването на архиепископа Йосифа Соколски в Русия трябва да се представи в този вид: след възвръщането на Соколки в Цариград, и руското в Цариград посолство, и българските представители видели, че, ако Соколски остане при българо-униатската църква, това може да има пакостни последствия преди всичко за българския народ, който ще се раздели в религиозно отношение на две части, а по-нататък и за православието изобщо, от което ще отпадне една част, а може би, по-после и целият български народ и заради това решили да го отнемат от униатите.
към текста >>

44. 5.4. Георги Миркович - заточеник в Диарбекир и Мардин. Писма от заточеника. 5.4.1. По пътя на страданието.

5.4. Д-Р МИРКОВИЧ - ЗАТОЧЕНИК В ДИАРБЕКИР И МАРДИН Писма от заточеника 5.4.1.
5.4. Д-Р МИРКОВИЧ - ЗАТОЧЕНИК В ДИАРБЕКИР И МАРДИН Писма от заточеника 5.4.1. ПО ПЪТЯ НА СТРАДАНИЕТО В: Диарбекирски заточеници. Героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 95-162.
към текста >>

ПО ПЪТЯ НА СТРАДАНИЕТО В: Диарбекирски заточеници.
5.4. Д-Р МИРКОВИЧ - ЗАТОЧЕНИК В ДИАРБЕКИР И МАРДИН Писма от заточеника 5.4.1. ПО ПЪТЯ НА СТРАДАНИЕТО В: Диарбекирски заточеници. Героични сенки, биографични скици, писма и дневници, състав. Стефан Каракостов. София: Ив. Коюмджиев, 1946, с. 95-162. Засилващето се брожение сред българския народ през годините 1860-1870, вследствие идеята за политическа и национална свобода, заставя Високата порта по-зорко да следи българската интелигенция и занаятчийство.
към текста >>

Мирковича и Васила испроводиха вече на заточение, следователно Дорчо ефенди трябва да се рекомендува на турците втори път.
Подобно нещо готвехме за 1869 г., когато бяхме предадени от живущия в Берковица софийски митрополит Доротея в ръцете на турското правителство”. Предателството на Доротея се потвърждава и от Ботйова, който казва: „...Дорча ефенди, който ги е издал”. Каравелов в „Независимост”, г. IV, 1874, бр. 41, в дописка от Русе допълва: „Дорчо ще да дойде след някой ден в Русчук, за да се разговаря с валията за твърде важни дела. Мирковича и Васила испроводиха вече на заточение, следователно Дорчо ефенди трябва да се рекомендува на турците втори път. Ние сме твърдо уверени, че Дорчо ще дойде в Русчук да изгори изново някоя къща.” („Предателската роля на Дорча Ефенди потвърждава и П. Ив. Берковски в „Из възпоминанията ми”, Лом, 1882 г., с. 68-77). В чистите намерения на Мирковича досега никой не се е съмнявал. Нашата революционна журналистика никога не е хвърляла кал върху него. Само Ив.
към текста >>

При всичките прошения и гаранции от страна на тамошните православни араби, и на нашите нещастни заточеници, те и до сега още не са освободени из тъмницата.
Тие нещастни мъченици са се намирали в продължение на пет години в цариградските тъмници.” Когато Миркович пристига в Диар-Бекир, Ботйов отбелязва във вестника си: „Вчера аз приех писмо от Диар-Бекир и бързам да ви известя за положението на нашите нещастни мъченици. На 5 септември [1874 г.] пристигнал там д-р Миркович с трима свои другари и бил затворен в една от убийствените Диар-Бекирски тъмници. Преди да пристигнат тия жертви на турското правосъдие, нашите им намерили поръчители, които са готвели вече да подадат прошение и да се молят за тяхното освобождение”. Ботйов следи живота на този мъченик и на 5 януари 1875 г. пак припомня за него: „Вам е известно, че д-р Миркович, заедно с трима свои другари, отдавна вече е изпроводен в Диар-Бекир. При всичките прошения и гаранции от страна на тамошните православни араби, и на нашите нещастни заточеници, те и до сега още не са освободени из тъмницата. Даже и повече нещо: те се намират сега в друг още по-отдалечен град и търпят не само затвор, вериги и мъки, но и страшна сиромашия. Да ви разкажа как се е случило това нещо. Когато нещастните пристигнали в Диар-Бекир, то тамошните араби и българи подали на правителството прошение и молили го да ги пустне под гаранция, но то отговорило, че в сентенцията на „тия завяраджие” било написано следующото варварско решение: „Защото тия четирима души комисиарджии са начело на софийското съзаклятие397, то да се не пущат из града и да се не остават да се срещат с другите осъдени престъпници”. И така, те са останали в несносната тъмница. След 1 и половина месец нашите подали друго прошение и измолили доктора и другарите му да се преместят в заптийската стая и да се пущат из града под пазенето на няколко заптиета.
към текста >>

Заповедта била изпълнена с всичката точност, която се въобще употребява навсякъде в отношението към гяурите.
Това се продължавало още 1 и половина месец. В това време нещастните подали сами друго едно прошение, на което съдържанието е следното: „Като не ни оставате да излазяме по града и да се виждаме със своите братя, то или ни изпроводете в други някой град, или по-добре ни избесете, за да се отървем от тоя несносен живот. Ето, тая е шеста година от както гнием в черните тъмници, без да бъдем съдени, и без да знаем даже каква ни е вината”. Това прошение се е изпроводило тука, в Цариград, и на 14 ноември по 2 часа през нощта в Диар-Бекир е пристигнала из столнината телеграма, която е съдържала следната заповед: „Четирмата да се изпроводят на часът в Мардин”, т. е. 18 часа по-далеч от Диар-Бекир. Заповедта била изпълнена с всичката точност, която се въобще употребява навсякъде в отношението към гяурите. Часът по 4 при нещастните дошло заптие, придружено с няколко мекерета и вдигнали ги. В това време и природата сякаш се била въоръжила против нещастните мъченици, дъжд валел като из ръкав, вятърът ревал свирепо, а нощта била до толкова тъмна и грозна, щото човек би помислил, че небето и земята са се слепили. Напразно нашите плакали и се молили да ги остават барем до заранта; зверството и деспотизмът не търпели никакво противоречие. От тогава до сега има близо два месеца и аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията?
към текста >>

описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове, удряне; не може да се отбере кой с кого кавга прави.
Дали ще има някой, който да отмъсти за вас и да разкаже на вашите деца за какво сте вие загинали? ” За кои трима другари на Миркович ни говори Ботйов? Това са Георги Мангов от Плевен, Васил Ганчев и Брайко Копривщенецът. Васил Ганчев ни е оставил няколко писма до близките си, в които описва затвора. Така на 27 април 1874 г. описва Цариградския затвор, преди да го откарат на заточение: „...опасно място заман398 с еджел399, заман със страх, заман недоспал, заман неорахатен, заман титиз400, кавги, каращистване401, бой с ножове, удряне; не може да се отбере кой с кого кавга прави. Каращисат се петстотин души турци, християни, арменци, арапи, лазове, кюрдове, гърци, караманлии, зебеци - различни народности, все неосъдени синове, кой мангал с огън хвърга, кой дъски троши, кой с чекия ръчка из калабалъка - тараф-тараф402. Като една година корбан дава това пусто място, по-опасно от гората, да чува Господ, Господ да е на помощ”. На 29 юни с. г. в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем.
към текста >>

Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави.
На 29 юни с. г. в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем. Где ще им остане човещината? ” Той ни е оставил и няколко написани от него стихотворения: „Бог създал юнаци, На света пример да дават. Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба? ” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана.
към текста >>

Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания?
в едно от писмата си Васил Ганчев сам се утешава: „Добър е Бог и за нас. Никой не е останал в Цариградските зандани, така и ние няма да останем. Где ще им остане човещината? ” Той ни е оставил и няколко написани от него стихотворения: „Бог създал юнаци, На света пример да дават. Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба? ” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ.
към текста >>

” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана.
Кой юнак излезе, Да тегли и да претегли... Щото се Богу помолих, Сето ме Господ подари; Само с баба403, остало, И това да ме подари: На бял свят да ме избави Бащица да си [с]похода И до две мили сестрици, Един ми братец невръстник; Сестрите да си задомя Брата си търговец направя Баща си да го развеселя На достовете кефа да дойде Душмани да се пукнат”... Стихотворството всред заточениците е било любимо занятие, нещо което ще видим тук и в други глави. Малко по-късно, когато заточениците са пратени в Мердинската крепост, Ботйов научава за преместването им и известява според сведенията, които праща цариградския му дописник: „Няма ли нейде някоя българска душа, която да въздъхне за тия нещастни мъченици и която да им окаже барем такава малка помощ, която да облекчи донейде тяхните страдания? Освен теглилата, мъките и притесненията, които тия принасят с неимоверна твърдост и които ние не можеме да им отнемем, тия наши братя търпят глад, въшки и всякакви нечистотии. Докторът е живял в Бесарабия и в България, имал е приятели хора богати и състоятелни, - какво би било, ако тия пожертвуват 10-15 наполеондара, за да могат нещастните да си купят барем една риза на гърба? ” В заключение на тези редове Ботйов казва, че единственото спасение е „по-скоро да захванем борбата! ” Няколкократното напомняне за събиране пари в помощ на заточениците намира дълбок отзвук във вестника на Ботйова: „Д-р Миркович и другарите му по нещастие и досега още не са пуснати из Мердинската терсхана. Тия хорица ще да си загинат, ако им се не изпроводи от нейде каква-годе парична помощ. Безчувствени са нашите хора, безчувствена е била и вашата емиграция! Ние знаем само да мълчим и да търпим, а вие само крещите. А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното. Принципът на нашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките.
към текста >>

До кога този страдалец живее като заточеник?
А дойде ли случай да излезе някое „зрънце” из кесията ни или кесията ви, то вие ставате неми и глухи, а вие чифути, и влезвате на кръчмаря в очите, за да видите кого той ще да улови - да плати виното. Принципът на нашия патриотизъм са паричките, паричките и пак паричките. Даже и тия, които са били на чело на емиграцията, са работили и работят само за пари...” Положението на Миркович след дългите страдания, които той нарича пред д-р С. Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник? Мнозина мислят, че той през 1875 г. избягал. Той обаче остава заточеник до освобождението на България, когато Сан-Стефанският договор му сваля веригите. От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни. * * * Спомените на д-р Миркович са писани във формата на писма, често пъти отговори на запитвания, правени от Стоян Заимов. Ние ги издаваме тук за първи път.
към текста >>

Той обаче остава заточеник до освобождението на България, когато Сан-Стефанският договор му сваля веригите.
Даже и тия, които са били на чело на емиграцията, са работили и работят само за пари...” Положението на Миркович след дългите страдания, които той нарича пред д-р С. Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник? Мнозина мислят, че той през 1875 г. избягал. Той обаче остава заточеник до освобождението на България, когато Сан-Стефанският договор му сваля веригите. От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни. * * * Спомените на д-р Миркович са писани във формата на писма, често пъти отговори на запитвания, правени от Стоян Заимов. Ние ги издаваме тук за първи път. ___________________________________________ 395) Бакунин пише: „Вчера прочетох в Liberte, че няколко българи са арестувани в Цариград. Между тях е посочен Reizeff, същия тоя симпатичен млад човек, който беше при мене и ми достави всичките български връзки...” (вж.
към текста >>

От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни.
Табаков, историка на Сливен, само с една дума „ужасия”, се подобрява, когато му позволили да практикува лекарската си професия в Мердин. В този град д-р Миркович, по застъпничество на някакъв арменец, получил разрешение не само да се движи свободно, но и да му се свалят оковите. До кога този страдалец живее като заточеник? Мнозина мислят, че той през 1875 г. избягал. Той обаче остава заточеник до освобождението на България, когато Сан-Стефанският договор му сваля веригите. От заточението обаче той донася един дълбок мистицизъм, който го съпътствува до последните му дни. * * * Спомените на д-р Миркович са писани във формата на писма, често пъти отговори на запитвания, правени от Стоян Заимов. Ние ги издаваме тук за първи път. ___________________________________________ 395) Бакунин пише: „Вчера прочетох в Liberte, че няколко българи са арестувани в Цариград. Между тях е посочен Reizeff, същия тоя симпатичен млад човек, който беше при мене и ми достави всичките български връзки...” (вж. Евгений Волков, Христо Ботев, София, 1930 г. библ.
към текста >>

45. 5.4.2.2. Писмо №2

Не се знае как, но членовете на този шпионски отдел успели да откраднат комитетската кореспонденция от Бонала, който се занимаваше с нея, и Али Паша узнава главните турско-поданици двигатели, които съкрушава чрез затвор и заточение, като обезсилва, ако не за всегда, то поне временно, тая вътрешна противна сила.
У тях се беше появила една партия под название „Млада Турция”, която имаше за цел да измени вехтия режим под една по-свободолюбива наредба. Главатарят на тази партия беше някой си богат и влиятелен паша, на име Фазлъ-паша; той сякаш беше брат на тогавашния Египетски-паша. Той даже издаде една брошура, в която излагаше, горе-долу, като каква наредба може да се даде. Секретарят на този паша Батистен Бонал, брат на този Бонал, който се нахожда днес в Бургас. Али-паша, като не можеше да нападне Фазлъ-паша, състави един отдел шпионски, с главатар някой си на име Шнайдър-ефенди, който да има грижата под какъвто и да е начин, да открие по-главните членове, турски поданици, от този комитет. Не се знае как, но членовете на този шпионски отдел успели да откраднат комитетската кореспонденция от Бонала, който се занимаваше с нея, и Али Паша узнава главните турско-поданици двигатели, които съкрушава чрез затвор и заточение, като обезсилва, ако не за всегда, то поне временно, тая вътрешна противна сила. Това като извършил този шпионски отдел, що вие405 във вашето „Минало” наричате черен кабинет, Али-Паша му предлага дали той не може извърше същата работа и за българския революционерен комитет, т. е. да открие и изучи като как българите действуват, от коя вънкашна сила се спомагат и какви са техните главни претенции. Това предложение стана точно тогава, когато в 1868 г. хаджи Димитър войвода вече беше преминал Дунава. Види се, хаджи Димитровото преминувание да е произвело доволно лошо и силно впечатление на Али-паша, че той взел под сериозно внимание това действие.
към текста >>

да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното.
- Благодаря за доверието, което имаш към мене, но, доколко ще мога да приема това, е още въпрос, понеже не чувствувам в себе си да притежавам туй двоеличие - свойство, каквото се изисква за подобни случаи. Не отказвам, че делото може да бъде много полезно за нази; тъй, обещавам ти сякаква приятелска подправка, вън от обязателност. - Бъди поне тъй добър дето да ме улесниш с пътуването си до Русчук в следующето отношение: да минеш през Влашко, дето от всяк главен град да ми отправиш по един отделен рапорт. Тези рапорти ще обемат горе-долу смисълта на тези главни точки: че движението на българския революционен комитет в Букурещ е от чист български състав, без никаква вънкашна подпорка, ни побуждение; че той има агенти по сичките главни тук градища, които освен дето улесняват българските емигранти във всеко отношение, събират още помощи за приготовление на една силна революция в България, в случай, че черковния въпрос не се реши поне до една година, или ако Портата не благоволи да постави в този многочислен народ в нейната Империя под едно привилегирувано управление, дето да може и той да влезе в реда на народностите. Ако приемеш да ни услужиш в този деликатен случай, не забравяй, като пристигнеш в Русчук да ми рапортираш тоже, додето испратя някого на твое място; още във всеки рапорт да поставяш по някои измислени фамилярни имена за личности, които са уж натоварени да минуват Дунава, от време на време, за да уговарят и приготовляват българското население за главното възстание като се задължаваш да ни уведомиш за определеното време и за местата, от дето ще минат, за да могат да се хванат от турските власти; с една дума да гледаш, щото твоя рапорт да бъде съобразен с целта, която си предполагаме, т. е. да има изглед, че е за в полза на турците, а в точност да бъде съвсем противното. - Основан на нашето вехто приятелство, подбуден още от патриотическото стремление на делото, аз не мога да откажа да не дам нужната подпорка за такова кратко време, то е додето си испратим свой человек, с едно само условие, че ти ще ме осигуриш чрез същия официален канал, както ще осигуриш и себе си. - Това остави моя грижа и моя работа, бъди спокоен. Осигуряването се състоеше в това: като главен деец в издирванието на тези лица, които могат да се укажат вредителни за турското правителство, за да ги узнае той трябваше да се приближи до тях и да се съедини с техните мисли в това отношение той щеше да изиска от Али-паша официално едно писмо, щото в такъв случай да не може никой от властите да го закача. Аз го помолих да изиска и за мене едно подобно писмо. От горния разговор, що имахме двама уединени и що в кратце изложих, Манол Иванов се указа силно наклонен да прегърне тази деликатна и опасна работа.
към текста >>

Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен на заточение." Разбира се всичката отговорност по тези сведения остава на Стефан Стефанов.
Следователно вашият съобщител излиза неверен както в това, тъй и в’ сичките си други мними сведения, за които ще се говори когато им дойде реда. Още Стефан Стефанов ми съобщава едно друго малко важно нещо по тия работи. Той ми каза, че подир смъртта на Али-паша се открива една кръгла сума, от 30 до 35 хиляди л. т., които Манол е изтеглил от Йусни-паша, заптие Мйушуру в Али-пашово време, пари взети от хярижието под разписка на Йусни-паша и дадени на Маноля. Министерството, което заело мястото на Али-паша, поискало отчет от Йусни-паша: като какъв е бил тоз Манол и защо му са били дадени тези пари. Йусни-паша, като не можел да представи никакви оправдателни документи, освен че той дал тези пари по устна заповед на Али-паша, бил деградиран и испратен на заточение." Разбира се всичката отговорност по тези сведения остава на Стефан Стефанов. Но ако са верни, какво може да се заключи? Нищо друго, освен, че една от причините, които са помамили Маноля, да се увлече подир подобна работа, е била може би и парата, личния интерес, което се подхраня още от следующето, пак според Стефан Стефанова, той имаше един голям процес от 200-300 хиляди гроша, с Христо Тъпчилещова, който от години се водеше, и когото той никак не можеше спечели, освен чрез едно подобно приближавание до Али-паша. Тук вече патриотическия идеал се заплита с идеала за материалните блага. Може би това било следствие на две причини: той като беше доволно беден от към средствата на преживявание, още беше слаб и болнав, щото едва ли можеше да отговаря с трудовете си на нуждите, които изискваше фамилията му; не е ли възможно да се помисли, че пред вид на телесната си слабост и при недоброто си финансиално положение, като може би и да е предчувствувал, че не дълго ще живее помислил е, чрез подобно едно средство да остави поне едно, с което домочадието му да може да прекара живота си по-благополучно подир него. Както и да се разреши това, като се анализират всичките му дела, ще се намери, че Манол не е бил лишен от намерение да извърши нещо за отечеството си чрез това средство, стига да е имал помощници такива, които да подкрепят искрено мисълта му и да го помогнат с еднообразно действие; а не единът от тях да търси удоволствието си чрез безполезни разходки по Европа; а другият, духовно лице, владика, за слава и богатство, да го предава на тези, които той се бе заел да бъхте с техните камъни по главата - нещо необикновено опасно!
към текста >>

46. 5.4.2.6. Писмо № 6

Затворен под ключ в това несгодно място, виновният бива лишен, както казахме от сякакво вънкашно свиждане, освен тези, които са назначени да го обикалят да не би да извърши някакво ново престъпление, или тези, които търсят да открият точността и истината на неговото престъпление.
5.4.2.6. ПИСМО № 6 Що е полоз? Полоз е една местност в затвора, която служи за уединение на виновния; местност, която има толкова пространство, колкото да се побере един человек; тя е тъмна и съвършено лишена от сякакво друго нещо освен стените, тавана и земята. Един път виновният, поставен в тясна местност, той бива лишен от сякакво свиждане с вънкашни хора, от сякакво забавление, от сякаква постела или завивка, от сякаква храна, освен сух хляб и вода - сол даже не е позволено да има. Затворен под ключ в това несгодно място, виновният бива лишен, както казахме от сякакво вънкашно свиждане, освен тези, които са назначени да го обикалят да не би да извърши някакво ново престъпление, или тези, които търсят да открият точността и истината на неговото престъпление. В 24 часа веднаж му се дава един хлеб и една съдина с вода -нищо повече. Лишен от пушение на тютюн и прочит на книги, той е под влиянието на мрака денем и нощем, с една дума той е като ни жив, ни умрял - полумъртъв. При едно подобно дълго време по-вероятно е да се сбъди последното отколкото първото. Поставен в това несносно място три цели месеца, аз не видях никого други при мене освен тези, които обикаляха да гледат да не би някой да пробие от нейде и избяга, и тези, които дохождаха да ни изпитват, най-вече един фанариотин грък, който беше надзирател на затвора, на име Даниз ефенди, поне веднъж в неделята трябваше да дойде да ме подканя и да му кажа истината, за да ме освободи от това положение. Под подобна категория като се намирах, което от ден на ден отнемаше жизнените ми сили по причина на немощната храна, що ми се даваше, то начнах и морално да се безпокоя какъв конец ще земне тази наша работа като три месеца уж се изтичат без да стане някаква постъпка за нашето изменение.
към текста >>

Според добрите сведения, тя се е произнесла да се изпратим синца на заточение.
Заптието, което беше поставено да ме варди, начна да дохожда неопределено, додето престана съвършено. Болните от другите стаи, като съзряха, че заптието го няма, начнаха да дохождат при мене; начнах и аз да ходя при тях, с други думи станах и аз еднообразен с тях - нещо което, в друго едно време, аз считах като унижение да имам съобщение с подобни хора, сега същото нещо ми правеше удоволствие: обстоятелствата изменяват человека; те показват какъв е той, е казал великий Наполеон. Както да е, може да се каже, че нова епоха се появи за политическите престъпници изобщо. При личното изменение на визирския пост, се измени и хода на работите. На место Али-паша мина садразаменът412 Махмуд-Недин-паша, във времето на когото се реши затворниците да се преместят до Ат-мегдан в медетерхането, като се задържат само политическите престъпници във вехтия затвор - за които се назначи една комисия да им разгледа работите и да даде едно конечно решение. Според добрите сведения, тя се е произнесла да се изпратим синца на заточение. При сичко туй, туй решение не се взе под внимание, и ние си останахме както си бяхме като ни подведат под същото правило на другите, то е да ни отведат в новия затвор на медетерхането. Този затвор беше едно доволно обширно място обградено с високи стени; той беше разделен на две отделения; едно отделение за катилите - тези които са обременени с железа, и едно друго - за по-долните престъпници, в което бехме и ние политическите. Това отделение се състоеше почти от един голям кауш, който беше почти подземен с една желязна врата, която вечер, като се прибираха затворниците, се затваряше и сутрин, като се съмне, се отваряше. Пред нея имаше две малки стаи, едната на ляво, а другата на дясно. В последната стоеше надзирателят на затвора; тази наляво я отстъпиха на един политически престъпник на име Костаки Алтанджи, който благоволи да приеме и мене да живеем наедно.
към текста >>

Колкото и услужлив да се гледаше в точността, той беше много забит фанариотин грък-българофоб до немай-каде.
В последната стоеше надзирателят на затвора; тази наляво я отстъпиха на един политически престъпник на име Костаки Алтанджи, който благоволи да приеме и мене да живеем наедно. Вън от зандана, дворът беше доволно обширен, в който денем затворниците свободно се разхождаха. Моя другар, с когото стоях, беше политически престъпник, по причина, че бил близък партизанин на Мурат ефенди. Той беше родом грък с отлично образование и доволно обширно познание; наглед той изглеждаше да е твърде сериозен и имаше една доволна голяма тежест, както между чиновниците на затвора, тъй и между затворниците. Той само имаше свободен достъп между чиновниците - по причина, на което затворниците прибягваха до него за всяка нужда; с една дума той беше като посредник между затворниците и правителството; тъй той знаеше почти всички кой за какво е затворен и служеше в много отношения като шпионин на правителството. Колкото и услужлив да се гледаше в точността, той беше много забит фанариотин грък-българофоб до немай-каде. При всичко, че живеяхме наедно и прекарвахме като братя, той все се стараеше да открие нещо от мене по нашата работа за да предаде на правителството. В това отношение той беше предан на своите привички. Морално неговата подпорка ми е доволна заслужила с взамена на една не малка материална моя вреда - и сичко това по измама на неговия фанариотски характер. В продължение на туй наше пребиваване, визирите на често се променяха. На всеки нов везир по една комисия се назначаваше за разглеждане на нашето дело.
към текста >>

Владиката, не подир дълго време на нашето заточение, остава вечна памят, както на нас тъй на своите духовни събратя, които не малко били в несносно положение, както се уча, по причина на неговото неприлично поведение.
Уверен във вашето милостиво сърце, имам честта да бъда най-покорният и най-долният слуга на Ваше Височество.” При сичките вънкашни старания и усилия, да ми се спомогне нещо, било от сродници, било от приятели - даже и приятели с доволно силно влияние - не бе възможно тъй лесно и скоро да се реши този наш неопределен въпрос. При всичко туй, подир туй прошение, работата се поразклати до нейде. Появи се повиквание от страна на изследователя за разпитване върху течение на работата, която се види си остана до там открита до колкото и беше. Тая постъпка като беше станция на едно най-последньо изследвание продължи се почти една цяла година; подир която, види се, се решава и на четирима: Васил Ганчев - предателя, Георги Манчов, Брайно Кофарджиев и аз, да се заточим до живот в Диар-Бекир, а владиката Доротей, Софийския с време Митрополит, да се повика и подложи на изпит. Преди владиката да се постави на изследване, нази бързо-бързо ни изпратиха с парахода в Самсун - и това да не би да стане някакво споразумение помежду ни, от дето по сухо щяхме да се отведем в Диар-Бекир, под надзора на един юзбашия, който ни се даде още от Цариград. Владиката, не подир дълго време на нашето заточение, остава вечна памят, както на нас тъй на своите духовни събратя, които не малко били в несносно положение, както се уча, по причина на неговото неприлично поведение. Според някой, той пропаднал от болестта на една силна диария; според други, той, като видял каква участ ще го достигне, се решил самоволно да се упъти към този неотклоним за никого път: който търси многото, изгубва и малкото, казва пословицата. Доротей, комуто страстта беше тъй силна към слава и имот, беше уверен в своето интригантско и предателско действие, че един ден, то ще го изкачи без друго на Екзархийския престол. Това негово противосъвестно домогвание, наверно нямаше да му допустне дето той се намери един ден, по-долу от това що е бил: по-добре смърт отколкото подобен живот е казал той: добрата мисъл произвежда добро коги злата, зло; кой каквото прави, такова намира - неизменяем закон в природата. Подир това кратко отклонение, нека си дойдем в реда на нашия разказа. От Самсун413 тръгнахме по сухо за Диар-Бекир дето доде достигнем горе-долу направихме около 25 дни.
към текста >>

В Диар-Бекир се нахождаха заточеници българи повече от 100 души, както знаете.
Мръсно до немай-каде; отвън не се задашаше. Додето дишахме чист въздух като пътувахме, изведнъж влязохме между едни голи, боси и въшкави хора. Мръсотията беше неизказана и несгодностите несносни: въшки, бълхи, комари, скорпии и сякакви още други гадини ако кажа няма да излъжа, че се намираха. Един от другарите - Брайко, в три, четири дни се поду тъй в лицето, дето едвам можеше да гледа. При тези несгодни удобства, трябваше още да се пазим и да не ни украдат туземците. В Диар-Бекир се нахождаха заточеници българи повече от 100 души, както знаете. Те почти сички дойдоха да ни навидат, и сички ни обещаваха съдействието си пред гражданите, за да дойдат под поручителство да ни извадат; в това отношение последните тези бяха много благосклонни. При сичко туй, сичките усилия на най-доброите и влиятелни граждани, останаха като глас в пустиня. Тъй, ние следваше да пребиваме в този несносен затвор. Коя беше причината на това упорство никой не можа да го отгатне освен с време, което не оставя нищо тайна. При сичко това, разчуло се беше между гражданите, че се нахожда между нази един лекар.
към текста >>

Вечерта преспахме на едно село и на утринта по мръкнало пристигнахме в Мардин, дето като не ни поставиха в затвора, а ни гудиха в кауша при заптиетата, разбрахме веки, че ще бъдем заточени в този град, стига да намерим поръчители за да бъдем свободни.
Времето беше мрачно, облачно и влажно като порунтяваше едни ситен дъжд. На каде отиваме и колко души сме, не беше възможно да се видим и узнаеме; няколко часа като вървяхме, без никакъв глас да се издаде из между ни, ето че хвана да се разсъмнува. Като се добре развидели, видяхме се, че сме изцело синца, и че шест заптиета и един юзбашия ни придружават да ни вардят да не би да избегнем. Като разбрахме, че наверно ни карат някъде, сърцата ни се постоплиха и добиха кураж като видяхме, че животът ни няма да пострада. Начнахме да разговаряме с нашите пазачи, на които юзбашията попитан, ни каза, че ни отвеждат в един друг град на има Мардин, далеч от Диар-Бекир 20 часа. Вечерта преспахме на едно село и на утринта по мръкнало пристигнахме в Мардин, дето като не ни поставиха в затвора, а ни гудиха в кауша при заптиетата, разбрахме веки, че ще бъдем заточени в този град, стига да намерим поръчители за да бъдем свободни. _________________________________ 412) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Садразам(ин) (ар.-тур.: sadrazam) - Велик везир 413) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Самсун (тур.: Samsun) - пристанищен град в северна Турция, край бреговете на Черно море, между двете делти на Червената (Кизилирмак/ Къзълърмак) и Зелената (Йешилирмак / Йешилърмак) река.
към текста >>

47. 6.2.6. Рецензия на новоиздадената Кратка и методическа българска граматика от д-р Миркович.

Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи.
Не говорим за некой лица, които с малко руски или сръбски искат да ни убедят, че русизмът и сърбизмът дава на българския език повече гиздавина и повече гладчина. Граматиката дава тук правила, но секога е истина, че изключенията са малко-много изобилни. Същото е и за хората. Думата е за язикът тъй както се говори между народът и от народът и тъй както треба да се пише с малко-много изменения от говоримият и то в некой неправилности. Прочее един такъв язик, турен в точки и разумни правила, ний го немахме и тоя язик не угажда на панславистити; те го намират много корав и варварски и ще са крайно радостливи, да го поместят с руски и сръбски или друго някое наречие. Членът, който е толко същественно нужен за Българския язик, както за секи точен язик, и който е една от хубостите и точностите на нашият, дращи на ушите на тия пуристи. И за това налагат ли му вандалско гонение! Но да не ся отчаюват; язикът не ся променя тъй лесно, след едно толкова твърдо вкоренение. Големи издирвания се направиха от неколко време връх българският язик, и тия издирвания, секога полезни, доказаха още един път, че нашите учени имат на сърце успехите и напредванията му. Граматики се издадоха, особити забележвания се съобщиха. По съвършенното следва несъвършенното и ако една граматика или друго какво да е нещо, е била съвършенна преди 2-3 години днес не е такава пред по-съвършенна от нея.
към текста >>

Яснотата и точността на изложените правила в сичката книжка.
Методата добре направена дава леснотия, помага в затрудненията или по-добре с нея затруднения не съществуват. Като прочетохме реченната Граматика три неща ни ся видеха новоиздирени и съвсем странни в досегашните ни граматици преди Г. Мирковича: 1. Изключението на падежите 2. Нареждането на глаголите 3. Яснотата и точността на изложените правила в сичката книжка. Ако малко надникнем в свойството на язикът си, ще видим, че в него падежи не съществуват - на страна измененията на членовете, които са разноокончателни в почти сека област. Доказателство за това нещо би било неполезно, толко е истинно, че падежите не съществуват в устата на нашия народ. И нека не се бъркат в думите ни; говорим общо и само там изключенията, в някои имена и в личните местоимения немат никаква работа тука. Който дава общото правило ще тури и изключенията. След това, това като е тъй, защо да налагаме на българските младци излишни неща, неща които не съществуват?
към текста >>

За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас.
Но едно нещо е много ясно в нея граматика. То е, че това подразделение на 4 видове не точно, почти излишно. Двата от тия видове показват едно също значение, една съща мисъл на действието или състоянието на глаголът почти без никаква разлика; същото ще кажем и за другите два. Това като е тъй, защо съчинителят е умножил спънките? От друга страна изясненията, които дава за секи един вид не са удовлетворителни, дори съществува един вид тъмнота, която доказва голямо мънкане. За наш счет никога не можихме да излезим из вътре и да извлечем един точен разум и сме изпаднали да мислим, че и съчинителят не е бил по-щастлив от нас. Не е, види се, задълбочил темата си. Това положено, нека минем на граматиката на Г. Мирковича. Има в нея три разделения на глаголите. Но от тия три разделения г. Миркович съставя само два вида.
към текста >>

48. 6.3.7. Реплика на коментара на Т. Бурмов за граматиката на Г. Миркович. (Отговор на Г. Бурмова въз граматиката на Г. Мирковича).

Бурмова не искала тъй, но, пожелала да се отнесе другояче: Първо да опроверай, и да забележи, то що си е видело противно на неговото мнение - дори и типографическите погрешки; а второ да се ограничи в думи еластически - трябваше по-добре, беше или струваше ... - и неопределни като: „и тук се срещат някои неточности, или и това не е до толкова добре наредено и обяснено.“ Критическият дух, секаме, че изисква секога за предводител на точността - доказателството.
С дозволението на Г. Бурмова, ние ще му забележим, че неговото изложение си е отклонило съвсем от пътя на една логическа критика. Ако Г. Бурмов постъпваше по целта, която Книжиците изискват - ползата на нашата Книжевност - той, като техен редактор, преди да начин да говори частно, требаше да сравни нашия труд с другите до сега Граматики, да покаже в какво отношение си нахожда той с тях - и коя му е разликата и каква е. По нещастие добрата воля на Г. Бурмова не искала тъй, но, пожелала да се отнесе другояче: Първо да опроверай, и да забележи, то що си е видело противно на неговото мнение - дори и типографическите погрешки; а второ да се ограничи в думи еластически - трябваше по-добре, беше или струваше ... - и неопределни като: „и тук се срещат някои неточности, или и това не е до толкова добре наредено и обяснено.“ Критическият дух, секаме, че изисква секога за предводител на точността - доказателството. Ние не искаме да кажем, че Г. Бурмов е съвсем лишен от това - не. Той, ако се е увлекал повечето в наставление и в поучение накак треба и как може, то е слабост на неговото свойство учителско, което по отвличение секало, че има поправката на някой ученик. Но обширните филологически познания на Г. Бурмова и по неговото запатие456 в тая част, ще се надяваме да чуйме нещо по-добро и по-основателно в Граматическите части, отколкото той ни каза.
към текста >>

Ние не представяме трудът си за достаточен, нито пък - за безгрешен.
Ние не искаме да кажем, че Г. Бурмов е съвсем лишен от това - не. Той, ако се е увлекал повечето в наставление и в поучение накак треба и как може, то е слабост на неговото свойство учителско, което по отвличение секало, че има поправката на някой ученик. Но обширните филологически познания на Г. Бурмова и по неговото запатие456 в тая част, ще се надяваме да чуйме нещо по-добро и по-основателно в Граматическите части, отколкото той ни каза. Ние не представяме трудът си за достаточен, нито пък - за безгрешен. Последният параграф на предисловието ни като показва доволно това, показва и целта на нашия състав. Следователно сяка критика въз нас е едно удоволствие за нас - стига само да търси да открий по-точното. Не знайме с коя цел Г. Бурмов, но ни наумява често, даже и там дето не тряба, француската Грам. - и най-паче Ноела457 и Шапсала.
към текста >>

Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката граматика, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава!
Ако пригледаме добре ще намерим, че то е само за единствено число на съществителните; в единствено число на прилагателните, както и в множествено на съществителните и прилагателните, то се не случва. Треба ли сега да се противим, че това не може да е изключение - и че треба да влезе в редът на общото правило? Това който го желай, желай заблуждението на децата. Препятствието въз падежите, което Г. Бурмов среща в съществителните се нахожда повече в местоименията; защо там намираме на истина не само дателния падеж - и в двете числа, но и винителния в различно окончание. Г. Бурмов като не споменува нищо тук за тех, и до същите местоимения като е достигнал, той се е удоволствувал да каже само: „при добрите забележки, които са взети от французката граматика, и се срещат някои неточности и неясности” - но кои са и какви са, премълчава! Като казва „взема” то треба или нашия език да е французки или французкия да е български; в противен случай думата - „взема” си нема местото. Както да е ние гледаме същите мъчнотии от към падежите в местоименията и в французката граматика, при сичко това непадежието пак съществува. Ако един просветен народ разсъждава добре да постъпва тъй, защо ще да го не последваме, като е възможно? Или се имаме по-умни и по-достойни от тех? Срам голем за нас, ако го даже помислим.
към текста >>

Б-в, се задоволил да каже само: „че и там се срещат некой неточности и неверности”, - без да каже какви са и де са.
Б-в говори иоще и за причастията и казва, че средните глаголи не могат да имат страдателно причастие. Доколкото е справедлив в мислите си, не знаеме, но ние секаме, че непогрешимо може да каже некой: стоящий, седящий, ходящий ..... (следува) Г. 3, бр. 11, 21 август 1861, с. 86. За правописанието и за произношението, Г. Б-в, се задоволил да каже само: „че и там се срещат некой неточности и неверности”, - без да каже какви са и де са. Показва ни за такива само параграфите 189, 190, 200, 293. Ние разгледахме, но нищо такова не намерихме. Тук Г. Б-в. забравил да каже още за допълнение едно: че те са зети от французката граматика. В последок Г.
към текста >>

49. 6.17. Публикации: 1875 година. 6.17.1. Опасни престъпници - изпратени от Диарбекир в Мардин.

При сичките прошения и гаранции от страната на тамошните православни араби и на нашите нещастни заточеници, тие и до сега още не са освободени из тъмницата.
София: Бълг. писател, 1979, с. 211-212, 568. рубрика: Български известия Цариград, 5 януари 1875 ... Но да оставим и това на кефът на агите и да ви разскажа едно скърбно и твърде важно и за вас, и за нас произшествие. Вам е известно, че д-р Миркович, заедно с тримата свои другари, отдавна вече е изпроводен в Деари-Бекир. При сичките прошения и гаранции от страната на тамошните православни араби и на нашите нещастни заточеници, тие и до сега още не са освободени из тъмницата. Даже и повече нещо: тие се намират сега в друг, още по-отдалечен град и търпят не само затвор, вериги и мъки, но и страшна сиромашия. Да ви разкажа как се е случило това нещо. Когато нещастните пристигнали в Деари-Бекир, то тамошните араби и българе подали на правителството прошение и молили го, да ги пусне под гаранция, но то отговорило, че в сентенцията на „тие завераджие” било написано следующето варварско решение: „Защото тие четирмата души комитаджие са начело на Софишкото съзаклятие, то да се не пущат из градът и да се не оставят да се срещат с другите осъдени престъпници.” И така тие си останали пак в несносната темница. След 11/2 месец нашите подали друго едно прошение и измолиле докторът и другарите му да се преместят в заптийската стая и да се пущат из градът под пазенето на няколко заптии. Това се е продължало още 11/2 месец.
към текста >>

Заповедта била изпълнена със сичката точност, която се въобще употреблява н асекъде в отношението към гяурите.
След 11/2 месец нашите подали друго едно прошение и измолиле докторът и другарите му да се преместят в заптийската стая и да се пущат из градът под пазенето на няколко заптии. Това се е продължало още 11/2 месец. В това време нещастните подале сами друго едно прошение, на което съдържанието е следующето: „Като ни не оставяте да излазяме из града и да се виждаме със своите братя, то или ни изпроводете в други некой град, или по-добре ни избесете, за да се отървем от тоя несносен живот. Ето, тая е шеста година, от както гнием в черните темници, без да бъдеме съдени и без да знаеме даже каква ни е вината.” Това прошение се е изпроводило тука в Цариград и на 14 ноември по 2 часа през нощта в Деари-Бекир е пристигнала из столнината една телеграма, която е съдържала следующата заповед: „Четирмата да се изпроводят на часът в Мердин”, т. е. 18 часа по-далеч от Деари-Бекир. Заповедта била изпълнена със сичката точност, която се въобще употреблява н асекъде в отношението към гяурите. Часът по 4 при нещастните дошли заптие, придружени с няколко мекерета, и вдигнали ги. В това време и природата сякаш се била въоружила против нещастните мъченици: дъжд валял като из ръкав, вятърът ревел свирепо, а нощта била до толкова темна и грозна, щото човек би помислил, че небето и земята са се слепиле. Напразно нашите плакали и се молиле да ги оставят барем до заранта; зверството и деспотизма не търпяле никакво противоречие. От тогава до сега има близо два месеца, а аз едва преди един час узнах тая скръбна и плачевна новина. А сиромашията?
към текста >>

1.3052818775177