Търсене в текстове за 'топлота топлотата'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 19 резултата в 14 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ

Николай Дойнов

За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята.
116. ДЕНЯТ 19 АВГУСТ - НАЧАЛО НА БРАТСКИТЕ СЪБОРИ Един от най-светлите, пълен със смисъл и съдържание ден на годината е денят 19 август. На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник.
към текста >>

Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си.
На този ден Слънцето е пред прага на зодиакалното съзвездие Дева. Това съзвездие мъдреците от дълбока древност са го почитали най-много. Великият посветен И-СААБЕЙ-БЕН- ААДЕС, този който поднесе на човешкия род в древността науката за звездният мир Астрономията и Астрологията, от всичките дванадесет съзвездия на зодиакалният пояс, даде на това съзвездие най-красивият и привлекателен образ, образа на Девицата - Дева. За да отбележи великото съдържание и красота на това съзвездие Саабей взема образа на онова, най-великото, което живота създаде на нашата планета Девата, изразяваща чистотата, нежността, топлотата и грижата за всяка жива твар по лицето на Земята. В дадената от него карта на дванадесетте съзвездия от Зодиакалният пояс, той изрази това съзвездие като красива девойка с крила на рамената, държаща в ръцете си узрял житен клас. Красотата на девойката с меките топли черти на лицето си символизира чистотата, нежността и топлотата, които тя носи със себе си. Крилата върху раменете на девойката - това изразява, че тя може с този житен клас, който държи в ръцете си, да бъде навсякъде и на всички в помощ, за да задоволи тяхните нужди. Звездите, слънцата и въобще всички небесни форми, които се намират в това съзвездие в никакъв случай и при най-голямото въображение, не могат да създадат някаква представа за каквато и да било човешка фигура. Струпаните там слънца видими с просто око на брой 95 начело с най-ярката от тях Спика - звезда от първа величина, със синкаво-бяла светлина, дават образа на някакъв разкривен многоъгълник. Но погледнато това съзвездие от друго гледище, по-задълбочено, ние наистина ще открием онова дълбоко прозрение, което е имал Саабей, за да му даде този разкрасен образ на Девицата с крила държаща в ръцете си узрял житен клас. Наистина, ако вземем под внимание, онова, което Астрономията ни дава ще се натъкнем на богатото съдържание, което има в това съзвездие на слънца, освен тези, които можем да видим с просто око.
към текста >>

Човешката мисъл е един инструмент, който е създал най-големите ценности на човешкият род - красивите идеи, които създават топлотата в отношенията между хората и правят живота прекрасен и желан, изкуствата със своето разнообразие, които внасят този чар в живота, науката носеща всички улеснения на този живот и с това даде най-голям тласък по пътя на човешката еволюция.
Мозъкът, който може да мисли, силата и качествата на човешката мисъл. Защото според дадената от Учителя стълбица на реалността, светлината е сгъстена мисъл, това може да се каже още, че първото проявление на мисълта е светлината. Там, където имаме светлина, имаме мисъл. Светлината е проявление на мисълта. И казва още Учителят: „Когато говорим за интелигентността на човека, ще знаете, че тя се определя от Меркурий". Човешката мисъл е един инструмент, който е създал най-големите ценности на човешкият род - красивите идеи, които създават топлотата в отношенията между хората и правят живота прекрасен и желан, изкуствата със своето разнообразие, които внасят този чар в живота, науката носеща всички улеснения на този живот и с това даде най-голям тласък по пътя на човешката еволюция. Но същият този ум, същият този прекрасен инструмент, често става проводник на тъмните сили в природата, на едно черно слънце закътано там нейде в това съзвездие и с това докарва най-големите злини и разрушения, които са спъвали човека и пътя към прогреса на човешкото общество. Когато човешкият ум се ползува от възможностите, от въздействието на тази галактика, която дава сто милиона пъти по-силна светлина от тази на Слънцето, той твори и създава казаните ценности и с това улеснява своята и на обществото еволюция. Ето защо днес, деня 19 август, намирайки се пред входа на това велико и благодатно съзвездие Дева, нека всички приемем да даваме път само на светлината от тази
към текста >>

2. 9. В СКОПИЕ, ВЪВ ВЕТЕРИНАРНАТА ЛЕЧЕБНИЦА. ЗАПОЗНАНСТВО С ХОРА ОТ БЯЛОТО БРАТСТВО

Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях.
Отговорих му, че от дете съм вярващ и съм чел Новия Завет. А друга някаква духовна литература не съм чел. Той ми зададе въпроса: ако ми даде някакви си книги да чета, ще ли ги чета? Отговорих утвърдително. Той ми даде малката брошура от Алционе Кришнамурти „При нозете на Учителя" и ми поръча, като я върна, ще ми даде втора. Топлотата и радостта, с която ме срещнаха брат Боян Боев и Георги Куртев, ме заплениха и приобщиха към тях. Сбогувахме се със Стамат Тодоров и си отидохме във ветеринарната лечебница. Из пътя Стамат каза, че Боян Боев е гимназиален учител в гимназията в град Панагюрище, а пък Георги Куртев е от гр. Айтос, медицински фелдшер. И двамата са на военна служба в Първата световна война. Още същата вечер, докато дойде време да лягаме, аз прочетох книжката „При нозете на Учителя".
към текста >>

3. 109. Задължения към Бога

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си.
109. Задължения към Бога Неделя, 7.III.1937г., след гимнастиката - Историческите факти в нас стават. Имаме свещени чувства, идея - да знаем как да я използваме. Когато ги отпратим да си вървят, става потъмнение. Изгубили сме, което Бог е създал. В умствения свят да пазим светлината на ума си. В духовния свят да не изгубим топлотата на сърцето си. Във физическия свят да се не обленяваме. Да се освободим от неестествените неща. Любовта е закон на невидимия свят, върху него закон се гради. Апетитът е анормално желание. При нормално състояние дишането става естествено, правилно мислим и храносмилането става правилно.
към текста >>

4. 58. Първата и последна беседа на Учителя в гр. Свищов (разказва Иустина Халачева)

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. [1] Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия „Сила и Живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено? Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите ми. През 1921 г. в Свищов беше на служба прокурор нашият брат от Севлиево Стефан Тошев. Той организира първите братски събрания.
към текста >>

5. 9. ЮПИТЕР

Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи.
Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното. Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер чрез звездното тяло на човека са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горните странични части на главата, на главния мозък. Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила. Тези тъй създадени центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в дадения човек, те дават израз и на другите части на човешкото тяло, главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите.
към текста >>

6. 5. Д-р Йустина Халачева

Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест.
Бяхме състуденти с мъжа ми, българин, който учеше в Киев, като мене зъболекарство. След свършването ние се прибрахме в България и се настанихме в Свищов, тъй като мъжът ми е родом от тоя град. Там заедно работихме зъболекарство. Когато преглеждах книгите на нашите хазяи, натрупани на тавана, в ръцете ми попадна едно томче от беседите на Учителя - беше втората серия "Сила и живот". Прелистих отначало твърде небрежно книгата: какво ли ще иска да каже този неизвестен автор, чието име просто никъде не беше означено. Достатъчно беше да прочета само няколко изречения, за да почувствам необичайната дълбочина на мисълта, правдивостта на сравненията, топлотата и искреността на автора, неговия бодър оптимизъм и свежест. Така се зачетох. От всяка страница сякаш се откриваше някакъв прозорец пред очите ми, сила нахлуваше в гърдите [21-713,714] Промяната, която настъпва в живота на д-р Халачева след като се запознава със Словото на Учителя личи от едно писмо до основателя на групата в Свищов, Стефан Тошев, написано през 1927 г. : "Когато дойдох в България плашеше ме самотата в която бях изпаднала, всичко ми беше толкова чуждо и неприветливо, а сега с всичката си душа се отдадох на нови чувства, които неделимо ме свързват с братя и сестри."
към текста >>

7. 5. Писмо на Весела Несторова до Галилей Величков

Весела Несторова

Нека завинаги ни завладее слънцето - радостта, топлотата на живота!
Копнея да литна, но не с поглед към земята, а към слънцето и вече никога да не ям и поглъщам храната, която можеше да отрови духа и душата ми. . . Искам Бог да ме направи свободна от всичко, което може лъжливо да завладее умът или сърцето ми. Ох, как искам това! Моли Учителя за мен - но не само за мен, а за всички нас, които така страдаме в света! Нека завинаги ни завладее слънцето - радостта, топлотата на живота! Да не изстива сърцето ни, да не натяга товар в душата ни, а всичко в музика да се обръща. Това ти желая за 34-та ти година, новорожденико! Знай, че всичко, което съм изпитала и разбрала, и плодовете, които ще узреят в мен след всичко това, ще бъде достояние на ония достойни мои ближни, които са ми помагали в трудния път. Ти дълго мълча, уплашен от страшния ми бурен път, но не се плаши. Амунда ще извърви пътя докрай.
към текста >>

8. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия живот - топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш.
Свещта и кандилото, усещаш отдалечаваща и умираща епоха, която те докосва с ледения дъх без да събуди в новия човек някакъв свещен трепет, емоция или чувство на нещо свято - новият човек има вече нещо изработено, ново виждане, ново усещание. Сигналите проблясват, думите кънтят и сказанието идва при тебе, за да стане всичко светло като ден и дълбоко като звездна нощ. “Всеки човек, който мисли и чувствува е запалено кандило” - казва Учителят. Защо тогава ще търсиш кандилото и свещта? Търсиш човека. Докосваш се до несъизмеримостта и като с магически жезъл истината те докосва, за да преживееш реалността и усетиш бликащия живот - топлотата на едно сърце, което чувствува и светлината на един ум, който мисли, един човек, който те разбира и откликва и ти подарява и светлината и топлината за която жадуваш. Нужно ли ти е кандило и свещ? Да, те вече са излишни, новото ги е изместило, измело. Нужен е човекът, нужни са хората, много хора, да мислят право, да чувствуват право да светят и да топлят - каква дълбока и жива идея, която се губи в безкрая. Човекът трябва да научи великото изкуство да мисли и чувствува право, да бъде едновременно за себе си и за други, запалено кандило, запалена свещ, за да реализира великата цел да стане изразител на Любовта, изразител на Мъдростта. Тогава истинската служба е вече започнала, и вече не е важно накъде да се обърнеш и къде да застанеш.
към текста >>

9. 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.

Глава 3. Принципите на Учението.

Новите отношения блестяха като диамант здрави, прозрачни и най-важно не лишени от топлота и мекота.
Новите хора нямаха време да се питат, да се чудят, да проверяват, защото веднага заживяха с идеята, а беше прекрасно да се живее, беше се случило неочаквано нещо великолепно и любовта сама тръгна да разнесе чудната вест - радостта бликна. Какво повече от това! В името на Любовта Той привлече хората и идеята за братството тръгна по света. Всичко строено от Него беше здраво и кристално чисто като великолепно произведение. Творецът бдеше над него и след като го беше сътворил, за да получи ония качества, които бяха необходими и ония ценности, които щяха да го украсяват. Новите отношения блестяха като диамант здрави, прозрачни и най-важно не лишени от топлота и мекота. Ученикът знаеше тава, не-го прочете в окултен наръчник, нито го научи от Евангелието, където действуваше същия закон, научи го непосредствено от живия опит, преживя красотата и топлотата много пъти и се увери, че зад него стои нещо много здраво и окрилящо - една силна длан и един фар над главата. Грижата и любовта на Учителя, който трепти над всичко и всички, които Той привлече, за да ги сплоти и извае това забележително цяло - братство, като му вдъхна живот, сила красота. Две същества се бяха намерили, срещата се равняваше на епохален миг през една великолепна пролет - тревогата на столетието нямаше никакво значение, нито страданията, нито изпитанията, които непременно щяха да дойдат. Беше важно, много важно това ония, които получаваха тази любов да отговорят на нея. Имаше един специфичен израз, беше много важно това, нека той да беше много скромен - душата беше ли благодарна, сърцето изпълнено ли беше с доволство, с радост, че нещо велико се беше случило, че една велика вест стигна и до неговия праг.
към текста >>

Ученикът знаеше тава, не-го прочете в окултен наръчник, нито го научи от Евангелието, където действуваше същия закон, научи го непосредствено от живия опит, преживя красотата и топлотата много пъти и се увери, че зад него стои нещо много здраво и окрилящо - една силна длан и един фар над главата.
Какво повече от това! В името на Любовта Той привлече хората и идеята за братството тръгна по света. Всичко строено от Него беше здраво и кристално чисто като великолепно произведение. Творецът бдеше над него и след като го беше сътворил, за да получи ония качества, които бяха необходими и ония ценности, които щяха да го украсяват. Новите отношения блестяха като диамант здрави, прозрачни и най-важно не лишени от топлота и мекота. Ученикът знаеше тава, не-го прочете в окултен наръчник, нито го научи от Евангелието, където действуваше същия закон, научи го непосредствено от живия опит, преживя красотата и топлотата много пъти и се увери, че зад него стои нещо много здраво и окрилящо - една силна длан и един фар над главата. Грижата и любовта на Учителя, който трепти над всичко и всички, които Той привлече, за да ги сплоти и извае това забележително цяло - братство, като му вдъхна живот, сила красота. Две същества се бяха намерили, срещата се равняваше на епохален миг през една великолепна пролет - тревогата на столетието нямаше никакво значение, нито страданията, нито изпитанията, които непременно щяха да дойдат. Беше важно, много важно това ония, които получаваха тази любов да отговорят на нея. Имаше един специфичен израз, беше много важно това, нека той да беше много скромен - душата беше ли благодарна, сърцето изпълнено ли беше с доволство, с радост, че нещо велико се беше случило, че една велика вест стигна и до неговия праг. Доволството и благодарността бяха качества, които със скромния си блясък правеха от човека най-прекрасната картина на света, една внушителна скулптура, която привлича погледа на светлите същества, на Учителя, на Бога.
към текста >>

10. 14. Пред Неговия праг

Глава 2. Образи и идеи

Идеята щеше тоя път да оживее, защото Той беше благоволил към нас и с езика на символа щеше да разкрие силата, неизмеримостта и топлотата на едно отношение проявено специално към ученика.
Всред всичката тази чиста красота стоят две същества, два образа, които в един свят се търсят, разбират и отзвучават: ученикът, който знае не само да иска, но и да благодари на Учителя си, на Бога. С пестеливи средства Учителят рисува безпределната сила на любовта с която Големият застава на своя праг и отзвучава не всяка болка и горест. Едно отношение неизменно и топло заставя Него - Великият Учител да става през нощта няколко пъти, за да нахрани нещастното котенце, подгонено от човешкото безлюбие. И не само да го нахрани, но и да се вслуша в благодарността му; колко повече Той щеше да се отзове пред човека, пред ученика, спрял се на Неговия праг в час на поражение и изпитание! Идеята блести и този блясък привлича нашия поглед. Идеята щеше тоя път да оживее, защото Той беше благоволил към нас и с езика на символа щеше да разкрие силата, неизмеримостта и топлотата на едно отношение проявено специално към ученика. И не само това, образът щеше да сияе, как ние трябва да застанем пред Неговия праг, как правилно да изразим не само нашите нужди, но и нашата благодарност, когато Великото благоволява към нас. Отношението към частите и на частите към Цялото е най-красивото, най-хармоничното и най-правилното движение - идеалната линия на живот напълно координиран с великия ритъм на Вечността. Не участвува ли съзнателно в това движение, човекът прилича на малка лодка пусната в бурния океан. Пред нас е двора с разноцветната мозайка, блестяща от чистота, нагоре се извива дървената стълба, която води към площадката; от нея се вижда вратата, която води към Неговата стая; на рамката на тази врата виждаме как е застанал Той; готов е всеки момент да приема, да помага, да съветва, да направлява, да утешава. На прага стои човекът - ученикът, който очаква помощта, опитал вече чужди прагове.
към текста >>

11. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Глава 1. Откриване на Школата

“Влизането в Специалния клас - казва Учителят е връщане към девствеността” - пристанището на вечната младост, където ученикът запазва свежестта на мисълта, топлотата на чувствата и силата на стремежите, като си остава до края на живота си пътник с отворена торба, която постоянно се пълни с нови ценности, с нови познания, които извират от непресъхващия извор на Мъдростта.
Само така .умът, сърцето и волята могат да бъдат свободни инструменти чисти и здрави за голямата работа, която му предстои. Какво представлява параход, който има здраво витло и здрав комин, ако котвата е свързана и параходът не може да реализира никакво движение. Дали такъв параход може да достигне предначертаната си цел? Обикновения живот представлява тъкмо такъв параход, възпрепятствуван от хиляди грижи и дребнавости, задължения малки и големи въжета, гъста мрежа, която спъва движението и не позволява на човека свободно да разпъне платна и завърши своя рейс. Нищо, абсолютно нищо не трябва да спъва голямата работа с която той се е нагърбил веднъж. “Влизането в Специалния клас - казва Учителят е връщане към девствеността” - пристанището на вечната младост, където ученикът запазва свежестта на мисълта, топлотата на чувствата и силата на стремежите, като си остава до края на живота си пътник с отворена торба, която постоянно се пълни с нови ценности, с нови познания, които извират от непресъхващия извор на Мъдростта. Ученикът не може да храни сърцето, ума, душата си с обикновена храна. Изправен пред Лицето на Великата Реалност, реализирал жадуваната през вековете среща с Учителя си на физическия свят, ученикът е озарен от нова светлина, от нови импулси да отзвучава на новото, за да бъде и той хармоничен тон в големия оркестър. Само така той работи в унисон с желанието на Учителя си, Който цели от него да направи истински човек. Ученикът на Специалния клас има стремеж да живее необикновено и като ухаещо цвете да издава приятен аромат, като съвършена цигулка да издава най-чисти тонове. Светлината и топлината изпълва ума, сърцето и душата му и те дават отражение и на делата му.
към текста >>

12. 5. Приемната

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Бил си в приемната, този тих пристан, потопен в тази атмосфера, която те обгръщаше с мекота и топлота, със светлина и свежест.
Наричаше ги сомове и ги отпращаше празни. Добре познаваше хората, техните нужди, четеше в сърцата и отзвучаваше на всички, които идваха с чистота на сърцето и обременени с голям товар. Приемната беше приемна за такива, а Той се превръщаше на извор при който отсядаха уморените, отрудените и жадните от дълъг път. Всяка среща се превръщаше на събитие от голямо значение. Една стрелка засияваше там и пътя се очертаваше прав и светъл, една дума и ти светваше, едно пожелание те окриляше и ти вече си преобразен, готов си да поемеш наново товара си, който сега го усещаш по-лек, за да го носиш вече с готовност и сила. Бил си в приемната, този тих пристан, потопен в тази атмосфера, която те обгръщаше с мекота и топлота, със светлина и свежест. Възвръщаха ти по невидим начин самоувереността ти, и имаш чувството, че си налят със бодра сила. Незабравими часове, когато по магия ти порастват криле, радостта вече е успяла да се излее в сърцето ти, светлината в ума ти и мира в душата ти. Подават ти ръка и ти пожелават: "Добър път”, а той лежеше вече прав и ти вече си добре ориентиран. Това беше приемната, където Той посрещаше ежедневно един нестихващ поток от хора. Тия срещи - късове на една голяма история, безименна и незнайна, която никога нямаше да се пише, история отпечатана в ония невидими записи на Битието, останали да светят само в сърцето, в душите и умовете на ония, които са заставали пред Него.
към текста >>

Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята простота, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и еднообразие.
Приемната беше жива - оазис сред една пустиня, чийто парящ дъх не стигаше до нас. Наистина пустинния пек на съвремието, или ледените вихрушки на века не стигаха до нас, защото знаехме, че Той беше на земята, живееше на Изгрева, работеше непрестанно безвъзмездно, озонираше атмосферата с живото си Слово, приемаше по всяко време и те приближаваше при Себе си, за да ти подари и светлина и топлина и свобода. Благодарни сме. Незабравими са нашите срещи. Не съжаляваме, че не са нанесени на магнетофон или хартия, ала те живеят някъде дълбоко в нас, като едно сияние, което никога нямаше да помръкне и като една трапеза, която никога нямаше да се вдигне. Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята простота, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и еднообразие. Досега с Любовта, с Мъдростта, с Истината слезли на земята те извисяваше, за да ти подарят загубената сила, за да ти покажат загубения път, за да и възвърнат надеждата и вярата. Трудно човек може да се справи с тази тема, не за друго, а защото тя се отнася за всеки по отделно и крие нещо интимно в себе си, нещо, което се отнася изключително до духовната същност на човека, а тя обича дискретността. Всеки ученик съдба, всяка съдба - тайна, всяка среща една интимност, една красота, един шеметен полет за което думите никога нямаше да стигнат. Нека запазим спомена за тази приемна, красотата на срещата, грижата и топлотата на приема и най-вече: Сиянието на оная светлина, която пак и пак през многото години продължаваше да осветлява нашия път - пътят на ученика сега и в бъдеще, дошли на земята само за единственото нещо -единствено за среща с Учител, най-великото събитие на един живот - наречено с право - епохален.
към текста >>

Нека запазим спомена за тази приемна, красотата на срещата, грижата и топлотата на приема и най-вече: Сиянието на оная светлина, която пак и пак през многото години продължаваше да осветлява нашия път - пътят на ученика сега и в бъдеще, дошли на земята само за единственото нещо -единствено за среща с Учител, най-великото събитие на един живот - наречено с право - епохален.
Не съжаляваме, че не са нанесени на магнетофон или хартия, ала те живеят някъде дълбоко в нас, като едно сияние, което никога нямаше да помръкне и като една трапеза, която никога нямаше да се вдигне. Срещата с Него беше нещо толкова величествено в своята простота, толкова трогателно в своята топлота, толкова скромно, че тогава не съзнавахме величието на момента, което едва сега след толкова години те кара да се връщаш на тях и да направиш опит да нанесеш нещо на хартия, връщайки се на ония часове, които ни подариха най-красивото, най-значимото за един човешки живот, по време, когато светът се разкъсваше от пустота и еднообразие. Досега с Любовта, с Мъдростта, с Истината слезли на земята те извисяваше, за да ти подарят загубената сила, за да ти покажат загубения път, за да и възвърнат надеждата и вярата. Трудно човек може да се справи с тази тема, не за друго, а защото тя се отнася за всеки по отделно и крие нещо интимно в себе си, нещо, което се отнася изключително до духовната същност на човека, а тя обича дискретността. Всеки ученик съдба, всяка съдба - тайна, всяка среща една интимност, една красота, един шеметен полет за което думите никога нямаше да стигнат. Нека запазим спомена за тази приемна, красотата на срещата, грижата и топлотата на приема и най-вече: Сиянието на оная светлина, която пак и пак през многото години продължаваше да осветлява нашия път - пътят на ученика сега и в бъдеще, дошли на земята само за единственото нещо -единствено за среща с Учител, най-великото събитие на един живот - наречено с право - епохален.
към текста >>

13. 114.7. Французи при Учителя на Рила.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас.” ИЗКАЗВАНЕ НА РОЖЕ ФАЕТОЗ – доктор по физика от Парижкия Университет Учителю!
В последните събори, особено след 1932 г. много гости са присъствували. В 1939 г. една голяма група французи ни гостуваха на Изгрева и на Рилските езера. Те казаха: „Това, което видяхме и чухме в България - на Изгрева и на Рила - надминава туй, което ни разказваха във Франция. Братската среда, топлотата, новите отношения - всичко това остави неизгладими впечатления в нас.” ИЗКАЗВАНЕ НА РОЖЕ ФАЕТОЗ – доктор по физика от Парижкия Университет Учителю! Братя и сестри! Откакто сме между вас ние изживяхме нещо неизразимо хубаво, неизразимо велико! Преди няколко години един измежду вас дойде във Франция и ни донесе една вест, каквато, вярвам, малко хора по цялата земя и във всички времена са имали щастието да чуят. Следователно, аз бих искал да започна с изпращането към този брат на нашите хубави мисли, нашата дълбока благодарност за всички хубави неща, които ни донесе. След като видяхме Рила, след като видяхме Изгрева, ние знаем, че всичко това, което се съдържаше в неговите думи, е една велика действителност.
към текста >>

14. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

Чистият въздух, извора, узрелия плод, житното зърно, първия лъч на изгряващото Слънце, милувката на майката, ръката на бащата, погледа на приятеля, топлотата на любящото сърце.
Животът е, който осветява формите. Когато Той присъства, те са обкръжени с ореол. Оттегли ли се живота, постепенно и неговото влияние изчезва и формите губят значението си. Великото в живота е Царството Божие. Всичко хубаво принадлежи на Него. Чистият въздух, извора, узрелия плод, житното зърно, първия лъч на изгряващото Слънце, милувката на майката, ръката на бащата, погледа на приятеля, топлотата на любящото сърце. Всичко най-хубаво иде от Царството Божие. „Търсете първом Царството Божие и Неговата Правда! ” Народът е маса, материал. Необходими са добри ръце, за да изваят нещо хубаво от него. Дух трябва, който да го ръководи.
към текста >>

0.83708000183105