Търсене в текстове за 'събуд събужд'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.
Решава, че така му се е присънило и че това е един сън. Заспива отново. След малко чува същия глас, но вече по-категоричен. Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива. За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака. Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил. Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа. Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката. Слага я на масата върху кибрита. Приближава се до печката, протяга ръце и се грее на затоплената печка. След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.
към текста >>

Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.
Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея. А там всичко бе изгорено и беше на пепел и печката бе студена. Затова нямаше улики и доказателства срещу него. Обръща се Игнат и пристъпва към масата. Поглежда и какво да види.
към текста >>

2. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото.
Там се описва едно приключение сред розенкройцерите. Един изследовател на розенкройцерите решава да ги изучава и потегля към Алпите. Ляга и заспива под едно дърво. И тогава тялото му остава долу под дървото, а него го извеждат от тялото и го завеждат при един от адептите на розенкройцерите, който не е във физическо тяло. Там го развеждат и му обясняват много неща от учението на розенкройцерите. След време той се завръща в тялото си и се събужда под дървото. Този случай е свързан с една опитност, която разправяха приятелите - че се е случило нещо подобно на Величко Гръблашев с Петър Дънов, когато са били в Америка. Опитността е разказвана от различни приятели. В САЩ, когато са следвали заедно, на Гръблашев му направило впечатление, че не минава седмица и Петър Дънов се отдалечавал от състудентите си, изчезвал и го нямало по няколко дни. Накрая го запитва къде се губи и къде ходи, а Дънов му казал, че ходи при свои приятели на гости. Гръблашев се заинтересувал много и тогава Петър Дънов го поканил да тръгнат заедно на екскурзия.
към текста >>

Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа.
Тук се вижда началото на една теза, според която се цели да се постави учението на Дънов на една и съща маса с окултните науки. Гръблашев отхвърля твърденията на нападателите, че учението на Дънов е чуждестранно учение и течение, твърдейки, че то не представлява никаква църква, секта или течение, а се стреми да научи хората да прилагат в живота си Учението на Христа. Ето тук, за пръв път с познанията, които има, Гръблашев казва, че Учението на Учителя не е нито църква, нито секта, нито е дошло като учение от Изтока или от Запада. А след заминаването на Учителя, нашите умници от "Изгрева" се зачислиха в Комитета по вероизповеданията заедно с всички църкви и секти. Гръблашев отхвърля обвинението, че Дънов бил натоварен от някаква външна организация да я представлява в България. Споменава, че Той проповядва публично в неделни дни, че неговите беседи се стенографират и имат за цел да събудят съзнанието на човека, за да заживее съгласно Учението на Христа. От друга страна, Гръблашев вижда, че учението на Дънов не е нещо ново, а е същото, което е проповядвал и Христос. Идва до прозрението, че съществува Велико Бяло Братство, глава на което е Христос. Според него, учението на Дънов е окултно учение и по примера на Христа Дънов не само прилага учението, но и изнася много нови истини. Освен това, Той знае много неща, предсказва събития от съдбоносна важност и Неговите предсказания са се сбъдвали. Споменава, че в първите години Дънов е увещавал своите сподвижници да ходят на църква, но по- късно, след нападките срещу Него от страна на православната църква, Неговите хора я напускат.
към текста >>

3. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили".
Имаше даже и други сола, включително и народни песни. Аз бях намерила албум с класически песни, бях го занесла горе и ние свирехме от него. Така че обедите бяха винаги музикални. Вечер, насядали край буйния огън, изнасяхме литературно- музикални номера. Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни. Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили". Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово. След това почваха сола - на цигулка, от певици и певци и накрая - декламации. По онова време имаше много наши сестри, добри певици, които изпълняваха песните на Учителя. Това бяха Катя Грива, Кичка Вълчанова, Веса Несторова, Емилия Михайловска, Таня Икономова, Дора Карастоянова. Невена Капитанова свиреше и акомпанираше на китара.
към текста >>

4. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.
Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина.
към текста >>

По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше.
Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията. Защото всеки може да прибави още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина. А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето. Всеки си избираше подходящо място. Сутрин беше студено и бяхме добре облечени. Учителят бе загърнат с пелерина. Много от приятелите имаха Неговата кройка и си бяха направили също такива пелерини.
към текста >>

5. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е.
Той със Словото си обхваща видимото пространство на физическия свят чрез Светлината, прониква Духовния свят като Виделина и съставлява Божествения свят като Слава. Христовият Дух създава Школата на Великото Бяло Братство. Той е Дух на Обединението на земята и Небето и чрез него слиза Небесният хляб, т.е. Святият Дух на Словото. А Словото е знанието за Божия Мир и Божия Свят. Христовият Дух слиза върху пробудените човешки съзнания, на които Божественото съзнание е близо да се събуди, т.е. да влязат в свръхсъзнанието и да имат общение с Космическото Съзнание на Христовия Дух. Живият Христос - това е Христовият Дух, слезнал в съзнанията на хората и донесъл Виделина в душите им и Светлина в умовете им. Това е най-великият Дух, който може да озари човешката мисъл. Христовият Дух е навсякъде, в цялата Природа. Той крепи всичко.
към текста >>

Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа.
Чрез този мост и съобщение започна Еволюцията на човешката душа. Как? Чрез пробуждане на човешката душа. Как? Чрез прераждането на човешката душа, който е метод за пробуждане на човешкото съзнание и човешката душа чрез кармата, чийто път на земята е път на страданието човешко. Преди Исуса Христа не са се прераждали човешките души, защото не е имало това съобщение между Небето и земята. Законът за прераждането е Христов закон, на Христовия Дух, който обединява, съзидава, съхранява онова, което е на Небето и онова, което е на земята. Христовият Дух възстановява Царството Божие на земята чрез събуждането на човешкото съзнание и човешката душа. Защото съзнанието на Христа обхваща всички човеци. Вратата за Христа е Любовта към Бога, към ближния, към врага си. Защо? Той действува в глъбините на човешката душа като Виделина, а в човешките умове като Светлина и се сваля този Божествен лъч от небесните висини до човешкото съзнание, за да го пробуди. А пробуди ли го и възстанови ли се връзката между Небето и земята, тогава Христовият Дух се вселява в човешката душа и тя се схваща като Виделина в Духовния свят и като Светлина във физическия свят. Той е Светлината, която работи в цялата Природа.
към текста >>

6. 16. НЕ КОРИГИРАЙ БОЖЕСТВЕНОТО!

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили!
" Братята се оглеждат, не са доволни от Учителя, но нищо не казват. Вечерята отново е сложена, но както е правилно тя се слага при заник слънце. По едно време на вечерята същия брат пак казва: „Сега е още рано и братът, който я доведе ще я заведе отново в града." А това е Петко Епитро-пов, възрастен брат с голяма брата на голяма глава, която стои върху снажно тяло. От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него.
към текста >>

По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце.
От представителен, по-представителен. Но Учителят пак казва: „Ето брата слиза за три дни по работа в града и освобождава палатката си, така че сестрата ще ни гостува като ползува неговата палатка." Нямаше как трябваше да се подчинят и този път на решението на Учителя. Вечерта Паша преспива в палатката, а сутринта Учителят нарежда на брат Петко Епитропов: „Рекох иди при палатката на сестрата и да й изпееш песента „Събуди се братко мили! " Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие.
към текста >>

„Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука!
" Петко си поглажда брадата, чуди се какво да прави, но трябва да отиде при палатката на Паша. Накрая застава пред нея, вдига поглед към небето, развява се голямата му брада от сутрешния ветрец и той започва да пее песента. По време на цялата Школа се събуждахме с тази песен тогава, когато трябваше да ставаме рано, в зори за изгрев слънце. Паша слуша отвътре, не може да разбере какво става, след малко излиза от палатката, а брат Петко още пее. Паша приближава при него. „Брат, благодаря Ви, че с вашата песен ме събудихте, иначе както бях преуморена щях да пропусна изгрева понеже непременно щях да се успя." Петко я поглежда отгоре: „Е, сестра, стараем се, нали за това сме тука! " Останалите братя наблюдават тази покъртителна сцена, всички са изтръпнали и не могат да се усмихнат, защото картината не е за усмивки, а за плач. Сестра Паша сутринта полива на Учителя да се измие. Той й посочва на запад три облачета и казва: „Днес ще имаме гости, трима души от София, цяла делегация." След закуската Паша си взима сбогом и си тръгва, бърза за влака. Брат Шишманов я изпраща и съпровожда до гарата. На пловдивската гара тя трябва да смени влака и чака да дойде влака за София.
към текста >>

7. 32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен.
Тогава песните се подновяват, а свирачите на цигулки, флейти и китари почват да свирят. Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх. Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен.
към текста >>

Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили".
Всички останали пеят и се създава една чудна хармония около огъня. Понякога Учителят говори, отговаря на въпроси, които Му се задават или държи кратка беседа около огъня. Подготвя се предварително литературна програма, казват се стихове, изпява се или изсвирва се някое соло от изпълнител, а след това завършваме с братски песни. Преди 22 часа огънят се прекратява, прави се обща молитва, прибирахме се в палатките и всички прекарваме спокойно нощта до четири часа, когато се става за изгрев на Молитвения връх. Отначало бивахме събуждани с цигулка, а после с песен. Събуждаха ни с песента „Събуди се, братко мили". Лагерът не се охраняваше тогава и не сме имали никакви неприятности. Нашите хора са сигурни, а външни хора почти не идваха през тези години. Много рядко излизаха. И да дойде някой ще му дадем прием, ще му дадем условия да пренощува, ще му дадем обяд и вечеря и той оставаше много доволен. Но на съборите в Търново или в София се охраняваше лагера от чуждите подстрекатели изпращани редовно да смущават съборите.
към текста >>

8. 38 . МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше.
Пътеката се виеше между скалите и ние я поправихме като трудните места подкрепихме със зидове и така направихме една удобна пътека до новия Молитвен връх. Тук излизахме рано в зори. Трябва да станем рано, за да хванем първият лъч на изгряващото слънце. За нас това е и момент, това е и идея. И ние никога не пропущаме този момент. Още в четири часа сутринта, когато започват големите летни дни, ние ставаме рано събуждани от песента „Събуди се братко мили", като някоя от сестрите я изпяваше. Пристъпваме полека-лека един след друг по тясната пътека и излизаме на Молитвения връх. Всеки сяда на своето място, което си е избрал и прекарва в мълчание, размишление и съзерцание до момента, когато слънцето изгрее. Щом изгрее слънцето ние правим нашата молитва общо. Изпяваме песни и след това Учителят държи кратка беседа. Тука са държани едни от най-вдъхновените беседи на Учителя.
към текста >>

9. 6.13. Двата разностранни триъгълници

Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот.
Тези два триъгълника, които имаха тесни допирни точки - ще очертаят трите етапа на онова велико посвещение, през което ще мине индивидът, обществото, народът, в който е слязъл Учителят като опитно поле и най-сетне човечеството, от което ще се роди новата раса. Тази скица ще бъде като изходно начало при развитието на действието на тази велика драма, чиито актьори ще бъдат тези индивидуалности. Учителят, в моите поверителни разговори много пъти ми е подчертавал, че за актьорите на тази велика драма, която се разиграва около нас, и която представлява миниатюр на бъдещата шеста раса, са цяла верига от души. Тези актьори не са незаменими. Те добиват своята стойност като актьори само когато великото космично съзнание на Учителя ги фокусира. Тази забележка я правим като една предпоставка, да не би в самите актьори да се събудят онези сатанински, демонични сили на тщеславието и гордостта, които спъват правилното развитие на индивидуалния и обществения живот. Тези актьори трябва да имат онова високо съзнание, че в момента представляват опитното поле, където работи Великият Мъдрец и тази енергия, която ще концентрира в тях, ще се разпростре върху цялата верига души - подобно съгласуваността на скачените съдове. Същото положение било и около Христа. Неговите трима поверени ученици - Петър, Яков и Йоан, също представляват тези три съзнания - емоционалното - изразено в Петър - или религиозното; интелектуалното - изразено в Яков, или с други думи казано, научното; и най-сетне волевото - изразено в неговия любим ученик Йоан. От друга страна, 12-те апостоли на Христа представляват колективни единици, те символизират 12-те зодиакални знаци, изразените в различните вериги души, въплътени на земята. При завършването на тази глава може да се направи още една аналогия.
към текста >>

Събуждаше най-дълбоките сили в мене.
Имаме приближаване към Космичното единство, където се чувства пулса на хармонията. В момента тези неща идваха като откровение. Те съвпадаха с Неговите мисли. Това беше за мене свещенодействие. Не ги споделях с никого. Събуждаше най-дълбоките сили в мене. Такива личности Той непосредствено ги обозначаваше. Такъв пример бе Магдалена. Аз й уреждах паспорта, уреждах й пътя, когато тръгваше на Запад по заръка на Учителя. Тя обиколи 14 страни с този паспорт, по поръчение на Учителя. Затова бе необходимо и пари.
към текста >>

10. 6.15. Космичната вълна на любовта

В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност.
При тези разговори се чувстваха притоците на онези мощни духовни енергии, които създадоха условия, онази топла мистична привързаност между двамата ни и Учителя. Тези отношения се изразиха в един голям импулс да издаваме двамата едно списание „Нов живот". Към редактирането на това списание привлякохме и един от другите наши съученици - Петър Пампоров, който излизаше от средите на въздържателите и толстоистите! При тези разговори на Георги Марков и мен с Учителя непрекъснато настояваше да присъства и Магдалена, която излизаше от рамките на ежедневния живот и навлезе в областта, както я наричат на научен език - хиперестезия. Силният флуид на мистичност бе изразен в един копнеж към Незнайното, Великото, Космичното, явяващ се като следствие от духовно - интимния досег с Учителя. В Братството това въздействие върху Магдалена се тълкуваше като една екзалтираност, която събуждаше в самото общество една ревност. Така Великият Мъдрец фокусира съзнанието на Магдалена към онзи копнеж на чистота и целомъдрие, който впоследствие трябваше да стане достояние на цялото общество. Така беше силно въздействието върху мен, че тези грамадни Космични сили, които придоби от връзката си с Учителя я заставиха да пласира тези сили почти в страните на цяла Европа. Тя пропътува около 19 държави. Веднъж аз зададох въпрос на Учителя: „Какво представлява нейната роля в чужбина? " Той ми отговори: „Това е пощальонът, който ще разнесе кореспонденцията Ми в чужбина." Тази Негова мисъл ми стана ясна при следния интересен случай.
към текста >>

Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота.
Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична. За да закърпи това тяло, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново тяло и да се роди отново." След няколко дни тя си замина. Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество. То търсеше онази функционална зависимост между всички явления в природата, онази дълбока разумна връзка между всички природни царства, които по пътя на взаимопомощта и жертвата самоизграждат живота. Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество.
към текста >>

Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен.
При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие. Стоейки на Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми тяло, после моето емоционално, или астрално тяло. Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят. За мен Той представляваше най-големият авторитет на земята. Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече.
към текста >>

11. 6.21. Пътят на посвещението

В мен започнаха да се събуждат нови окултни психични сили.
В мое присъствие Учителят нареди на Георги Радев „да я облече в нови дрешки". Вероятно да послужи и на онази категория от съзнания, които имаха други изисквания и търсеха по-академичен език. Но първата книжка имаше друго излъчване. То бе мистично и духовно. При тези срещи Учителят намяташе друга мантия - мантията на Мъдростта. В мен започнаха да се събуждат нови окултни психични сили. Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня.
към текста >>

Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня.
В мен започнаха да се събуждат нови окултни психични сили. Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието.
към текста >>

В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция.
Учителят разкри нова страна на Своя живот. Той измени Своите отношения към мен, нямаше вече онази усмивка, както на нежната майка към своето дете. Той доби онази бащинска строгост, която изразяваше голямата загриженост за образованието на своя син. С една голяма настойчивост ме подкани да завърша висшето си образование, да започна сериозно да се занимавам с науката и различните окултни дисциплини. Това Негово поведение не само че ми разкри големи творчески перспективи, но събуди и онази тайнствена окултна сила - Кундалини, или Змия на огъня. В тези специални разговори, които имах с Него и с Георги Радев, започнах да чувствам как тази могъща нова сила почна да се събужда в основата на моя гръбнак, нейните електромагнитни вълни от двете страни на гръбначния ми стълб, по левия крак на Ида и по десния - Пингали, имена, дадени още от древността на Индия - спомогнаха да протече онази могъща сила в средата на моя гръбнак, наречена „Шушумна" и тази могъща сила да навлезе в моя мозък, за да събуди подтика към едно дълбоко съзерцание, света на свръхсъзнанието, където работеха напредналите същества върху човешката еволюция. Аз бях поставен пред една велика задача: да изляза от гордостта на самосъзнанието, чиято роля играеше Мара Гръблашева, наметната с мантията на гордостта. Тя беше един от странните екземпляри около Учителя, по произход от стар аристократичен род, баща й е бил дълги години консул на Царска Русия в Истанбул. Тя се е движела из по-високите обществени кръгове, запозната с европейската култура от многото си излизания в чужбина, надарена с такт и съобразителност - тя чувстваше величието на Учителя като Мъдрец. При тези обстоятелства тя живееше в един свой ексцентричен свят, напуснала семейство, мъж, деца, с един голям устрем се мъчи да напусне света на самосъзнанието, за да навлезе в света на свръхсъзнанието. Тя имаше една богата опитност.
към текста >>

12. 6.24. Пред прага на мъдростта

Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество.
Това беше светът на самосъзнанието - един свят, където силният, авторитетът разполагаше с правото, а всички други трябваше да му се подчиняват. Самото семейство, в което бях въведен, беше почти като символ на управляващите фактори, които издигаха себе си като някакви божества, охраняваха с всички средства - простени и непростени - своите лични интереси, смятаха се като някакви избраници, помазани от съдбата и привилегията само те да направляват кормилото на обществения живот. Чувствах усилията на Учителя, как искаше по всички пътища да хвърли обилна светлина в този свят на самосъзнанието - чрез силата, чрез могъществото на света на свръхсъзнанието. Всичките тези процеси трябваше най-напред да се извършат в новата малка лаборатория, където бяха събрани представителите, от една страна - в лицето на сестра Гръблашева - остарелият свят на самосъзнанието, от друга страна - добрият проводник на красивия свят на свръхсъзнанието, чиито добър проводник в момента беше Георги Радев. В тази малка лаборатория Учителят правеше своите опити, където моята роля се изразяваше именно в това, да служа като опитно поле при тези процеси. Както преди, и сега ще подчертая, че неговият образ, чрез който Учителят си изрази лицето, присъствието на двете едноименни страни на малкия и големия кармически триъгълници, в мен се събудиха могъщи сили на Кундалини, който от своя страна събуди останалите чакри в моето естество. В сърцето ми се яви особен трепет към окръжаващата среда, към различните вериги души, същевременно се оживи и центърът, който се намира в гърлото на човека при яснослушането. Докато при първото действие и при групата, която Учителят ръководеше в тази специална духовна атмосфера, се развиха в мен два важни центъра - този, на слънчевия възел, който изостри у мен усета за всички астрални течения и влияния, да мога да различавам приятелските от неприятелските влияния; също така и флуидните излъчвания, да мога да различавам от различните места, където живеят самите хора. Другият център, който се намира при човешкия далак, ми даваше възможност при нощните ми излъчвания да запазвам известен контрол и ясно да се хроникират в моята прясна памет. Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние.
към текста >>

Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
Напротив, при второто действие, при образуване на новата група, този субективен свят остава да функционира дълбоко вътре в мен; на неговата интимност аз не давах никакъв външен израз, както преди. Меката духовна светлина, която озаряваше лицето ми и даваше на очите един благ израз, беше заменена със строгия поглед на новото състояние. Това състояние даде на лицето ми един конкретен израз - на сериозност, чрез двете дълбоко врязани бръчки между веждите ми, същевременно и огънят на Кундалини повиши до голяма степен активността на моите интелектуални центрове. В сърцето ми и в душата ми, вместо онази дълбочина, която усещах от съзерцанието на звездното небе, беше заменена с един крайно чувствителен сърдечен сеизмограф, чрез който долавях по етера и най-малките скърби, или радости на окръжаващата среда. Докато с центъра на гърлото ми долавях всевъзможни нашепвания от центровете на моя висш ментал. Всички тези нови сили, непознати за мен, идваха и се събуждаха, непосредствено от прякото въздействие на Учителя, който направляваше с голямо внимание второто действие, което се развиваше в школата.
към текста >>

13. 6.32. Синът на Учителя

Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен.
към текста >>

Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен.
Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв. Запазвайки самообладание, моят приятел ме заведе да ме превържат в една от близките аптеки.
към текста >>

14. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

ТОМ 5

Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо.
Мисля, че това беше през събора на 1921 г. когато Тереза Керемидчиева , майката на Савка, изведнъж падна на земята, изгуби съзнание и лежеше като мъртва. Казаха на Учителя, той дойде, огледа я, направи няколко кръга около нея и през цялото време когато кръжеше около нея и като я обикаляше гледаше нагоре към небето. След това той извика една сестра и каза: „Ще стоиш тука и никой да не се приближава до нея". После Учителя с бастуна си очерта един кръг на земята около нея, така че никой не трябваше да пристъпва през този кръг. Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо. Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял. Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си". След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало.
към текста >>

След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало.
Мина един час и сестрата Тереза полека започна да шава и се събуди, стана, беше като замаяна, заведоха я палатката, а на следващия ден й нямаше нищо. Един друг случай пак на събор в Търново. Петко Гумнеров през една нощ му прилошава, изгубва съзнание и направо умира. За всички Петко е бил умрял. Идва Учителя, хваща за раменете Петко, разтърсва го няколко пъти и му извика: „Петко, влез в тялото си, Петко влез в тялото си". След малко Петко се връща в тялото си, събужда се като от сън, оглежда присъстващите и не може да разбере какво е станало. Тук имаше невидим фронт като от едната страна беше Братството, а от другата онези сили, които атакуваха учениците както през деня, така и през нощта. Беше много трудно и само благодарение на Учителя успяхме да излеземе от тези трудни случаи както за преживяване, така и за обяснение. Ще разкажа и един случай с Олга Славчева. По това време тя е поставена да дежури в кухнята където трябва да се подготвят продуктите за храна на 500-600 човека. Обикновено дежурните по кухня се определят предния ден като за улеснение всеки град дава дежурства.
към текста >>

15. 140. СЪБОРИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА УЧЕНИЦИТЕ

ТОМ 5

На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили".
Че свещениците бяха тръгнали от къща на къща и събираха тези подписи бе ясно, но накрая се оказа, че и една възмутена делегация от цивилни граждани също е събирала подписи. Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, не само от онези, които го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха. Техните подписи ще свидетелствуват срещу тях. И от тях те не могат да се освободят, защото са техни". На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим. Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни естество и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето.
към текста >>

Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме.
Учителят беше много недоволен и огорчен не само от свещениците, не само от онези, които го гонеха, но и от гражданството в Търново. За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха. Техните подписи ще свидетелствуват срещу тях. И от тях те не могат да се освободят, защото са техни". На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим. Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни естество и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето. Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха.
към текста >>

По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила.
За този случай Учителят сподели: „Те се определиха срещу Бога и се подписаха. Техните подписи ще свидетелствуват срещу тях. И от тях те не могат да се освободят, защото са техни". На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим. Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни естество и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето. Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика.
към текста >>

Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим.
И от тях те не могат да се освободят, защото са техни". На съборите в Търново ставахме много рано призори и обикновено още по тъмно Петър Камбуров излезе с цигулката и засвири в четири часа през нощта песента „Събуди се братко мили". Той започне така леко, тихо и постепенно ние се събуждахме. По-късно с тази мелодия се събуждахме и в следващите събори, че дори и на Рила. Обикновено с тази песен се извикваше от Невидимия свят онези, които трябваше да дойдат на събора на Бялото Братство. Тази песен не беше само за нас, които трябваше да се събудим. Тази песен звучеше не само в ушите ни, но обхващаше цялото ни естество и ние с трепет тръгвахме към поляната, заставахме и очаквахме изгрева на слънцето. Не след дълго време слънчевия диск излизаше и първите лъчи ни огряваха. Това беше един необикновен момент, защото слънцето олицетворява и е символ на Божият Дух, който трябва да изгрее в съзнанието на ученика. Всяко едно действие трябва да съответства на Високият идеал в Словото на Учителя. Всички, които бяха дошли на събора бяха поименно поканени, но имаше и такива, които бяха откликнали на вътрешния зов на Бялото Братство и душите им бяха откликнали и бяха дошли на събора.
към текста >>

16. 162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 5

Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили".
162. ПО СТЪПКИТЕ НА УЧИТЕЛЯ Когато започнахме да лагеруваме при 7-те езера ставахме рано на разсъмване. Някой ни събуждаше с песен или с цигулка изсвирваше „Събуди се братко мили". Полека-лека в пълно мълчание се измъквахме от палатките и се качвахме на Молитвения връх добре облечени, защото понякога имаше вятър. Там в съзерцание очаквахме изгрева на слънцето. След това под ръководството на Учителя казвахме молитви, пеехме песни, след което Учителят държеше кратка беседа и слизахме долу в лагера, където закусвахме. Идваше време да тръгнем към някои от езерата за Паневритмия. Тя можеше да бъде на първото езеро ако трябваше да качим дърва на връщане, като всеки един от нас носеше по едно дърво за кухнята.
към текста >>

17. 69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА

ДУХОВНИ ОПИТНОСТИ /Спомени на Никола Христов Гръблев/ 1. ВРЪЩАНЕ КЪМ МИНАЛОТО

Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички.
„Бялото Братство в Невидимия свят днес има събор", казва Учителят. .Нашият събор е по отражение на техния. Ще имаме делегация и от там." Разговорите затихват в тайнствен шепот. Скоро стихва и той. Нощта ни приюти в сладостна почивка след няколкодневните приготовления. Тиха мелодия от цигулка: „Събуди се, братко мили" се понася в ранната утрин (4 часа), влиза в палатките и гальовно събужда всички. Ставаме и шепнейки и пипнешком намираме дрехите си, обличаме се, приготвяме се и тихо отиваме на полянката. Там има вече няколко силуети застанали тихо. Прииждат от различни пътечки все повече и повече сенки. Да, сякаш не хора, а безплътни сенки се приближават и застават богомолно в редици. Сестрите са с бели шарпове на глави.
към текста >>

Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро.
Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе. След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика, поезия и пр. Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година. Чудни хора са братята от провинцията, от селата. Не се плашат от труд. За два-три дена като по магически начин изградиха първата сграда на Изгрева - приемната стая на Учителя. Тогава тя ни послужи за горница.
към текста >>

18. НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (1893-1968)

„Защо, каза - ме лъжеш, аз толкова пъти виках и така силно, че и заспал да беше, щеше да се събудиш." И ме натупа здравата, въпреки моите уверения, че не лъжа.
Един ден майка ми беше останала вкъщи. Аз още от обед отидох на въпросната полянка, без да усетя минал целия следобед. Било е вероятно към 6-7 часа вечерта, когато изскочих от там. Като ме видя майка ми ме запита: „Ти къде беше? " Казах й, че съм бил в тръните. „Защо, каза - ме лъжеш, аз толкова пъти виках и така силно, че и заспал да беше, щеше да се събудиш." И ме натупа здравата, въпреки моите уверения, че не лъжа. В „Конското" живяхме 1-2 години. През това време майка ми успя да постегне къщата и се върнахме в нея. Тя беше на ул.'„Брянска" N 18 на около 100 метра от моста „Игото", гдето е сега паметника на Рачо Ковача към гарата. Река Янтра беше на 2-3 метра от къщата ни и често ни идваше на гости, като ни караше да бягаме у съседите насреща. Един път, вече 10-11-годишен се загледах във водата застанал на самия край на брега и съм се захласнал.
към текста >>

Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам.
Тогава тя си навряла главата в прозореца и още веднъж ми извикала, аз пак не съм се обадил, макар че разстоянието от нея до мене било 1-2 метра. Извикала още няколко пъти и отишла при майка ми и й казала: „Над самата му глава викам и инат, не ще да се обади". Мама казала на по-голямата ми сестра да ме повика, но и с нея се случило същото. Тогава майка ми дошла до прозореца и силно извикала няколко пъти. Като не съм се обадил и на нея, ядосана слиза по стълбата на мазето, минава през него и излиза при мене. Удря ми една хубава плесница и аз се събуждам. „Защо, казвам, - ме биеш" и почвам да плача". Тя вика: „Я го гледай какъв калпазанин. Трима души крещим над главата му и не ще да се обади и на това отгоре се чуди защо съм го биела". Плачейки отговорих, че не съм чул. В тия няколко мига майчиното сърце е доловило, че действително не лъжа, защото ме улови за ръката и каза Меко: „Хайде, ела си и друг път не се заплесвай толкова." Тя е разбрала, че не го правя нарочно, защото ще наблюдавам иначе и като видя опасност ще взема необходимата дистанция.
към текста >>

19. 30. МОМЕНТАЛНОТО ИЗЛЕКУВАНЕ НА СТОМАХА МИ

Мария Райчева

Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания.
Принудени бяхме да допълваме храната си с това, което тогава се намираше - варени и печени царевици и качамак. Бях на 60 г. и дотогава се бях отличавала с много здрав стомах и със състрадание си мислех за онези хора, които имат слаб стомах и не понасят царевицата. Обаче след време и в моя стомах се появи една тежест, която скоро се превръщаше в болки придружавани често с повръщане. Болката се уталожваше само нощем при легнало състояние и то след заспиването. Сутрин се събуждах без болки, но само няколко минути след ставането тежестта в стомаха наново се появяваше и пак се превръщаше в болки и повръщания. Всички се уталожваше само когато легна. Обаче работата ми изискваше да бъда вън от къщи през по-голямата част от деня. Болките се появяваха, когато бивах права или седнала. Сега бяха по-силни. Започнах да повръщам и през време на работата си в Института където преподавах, а даже и на улицата.
към текста >>

В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си.
Знаех, че вкъщи ще сметнат това за невъзможно безумие тъй като от два месеца не мога дори да седна в леглото си. Но аз казах, че съм изгубила вече всякаква надежда и че сега искам да ме оставят свободна да се лекувам по духовен начин. Помолих да не ми препятствуват. Казах, че не знам дали ще мога да го направя, но че ще се опитам-за което преди всичко ми е необходимо да отида на Изгрева. Понеже и домашните ми бяха изгубили вяра в лекуването на професора, оставиха ме да правя каквото искам. В неделя три и половина заранта по тъмно се събудих и се опитах да седна в леглото си. Очаквах всяка минута да се появят тежестите и болките, без да подозирам, че аз още във време на молитвата си съм оздравяла. Постоях седнала, но за мое учудване тежестта и болките не се появиха. Съзнах и почнах да се обличам. До четири часа докато се приготвих пак нищо не ми стана. В четири часа, докато се приготвих пак нищо не ми стана.
към текста >>

20. 27. ПОДУТИЯТ КРАК И ОТКУПА

Петър Камбуров

Събуждам се и чувам, че някой чука на пътната врата с камък толкова силно, че квартала ще събуди.
Той веднага намери един галош, накара ме да събуя обувката и да стъпя на галоша върху лицевата му страна. Даде ми една превръзка, с която превързах галоша за крака и ми рече: „Ще отидеш да пазиш „Опълченска" 66". Групата отпътува. Аз се домъкнах до един трамвай и право на „Опълченска" 66. Заспал съм дълбоко и сънувам, че някъде наблизо пада мълния със силен гръм. Събуждам се и чувам, че някой чука на пътната врата с камък толкова силно, че квартала ще събуди. Изтичах полуоблечен да видя кой чука. Оказа се, че е нашият чирак Бончо. „Какво има, Бончо, че си дошъл толкова рано да чукаш на вратата? " „Бай Петро, остави се, голяма беля се случи! " „Е, кажи какво се е случило?
към текста >>

21. 23. ТЕЛЕГРАМАТА, КОЯТО ЗАЩИТАВАШЕ МОРАЛА НА ИЗГРЕВА

Цанка Екимова

Отидох, взех цигулката и започнах да им свиря една от братските песни „Събуди се, братко мили!
Аз му обещах, че лично ще мина и след като се убедя, че те са пред умирачка, тогава ще им изсвиря песен за възкресение. Но той реши да ме придружи и аз ги обиколих и трите и видях една потресаваща картина. Змеят у тях бе се извлякъл и те бяха останали три безпомощни, изкорубени коруби и нещастни черупки. Беше ми жал. Дожаля ми. Отидох, взех цигулката и започнах да им свиря една от братските песни „Събуди се, братко мили! " С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера. Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно.
към текста >>

" С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера.
Но той реши да ме придружи и аз ги обиколих и трите и видях една потресаваща картина. Змеят у тях бе се извлякъл и те бяха останали три безпомощни, изкорубени коруби и нещастни черупки. Беше ми жал. Дожаля ми. Отидох, взех цигулката и започнах да им свиря една от братските песни „Събуди се, братко мили! " С тази песен се събуждахме когато Братството беше на Рила, на 7-те езера. Така след три-четири дни онези изкорубени коруби, без съдържание, изпити от змея черупки, постепенно оживяха и започнаха да шетат вкъщи. Аз се държах на разстояние и бях въздържана, защото смятах, че главата на змея е отрязана един път завинаги. Но каква бе моята изненада. След един месец когато трите се окопитиха, съвзеха се, добиха сили и изведнъж ме нападнаха и трите едновременно. Оказа се, както бе в приказките, че когато се отреже главата на змея на отрязаното място поникват три нови глави на змея и змея от едноглав стана на триглав.
към текста >>

22. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

Събудих се от този интересен сън и си мислех: Наистина аз като шивачка шия дрехи на хората, но имам реалното чувство, специално за някои, че не трябва да им вземам пари.
Аз се вгледах в него и казах, че това е Софийка, с която много се обичахме и разбирахме. Тогава ръководителят ми отдалечи детето и аз видях, че то не беше момиче, а момче. Тогава той каза: „Да, сега тя е Софийка, но тогава беше Стефчо. Това е било преди два ваши живота. Тогава вие тримата завеждахте това сиропиталище, но злоупотребихте с имотите на тия деца и сега сте поставени на такива места, да работите и да им се издължавате". Събудих се от този интересен сън и си мислех: Наистина аз като шивачка шия дрехи на хората, но имам реалното чувство, специално за някои, че не трябва да им вземам пари. Както например от Софийка. Нито тя някога ми предложи, нито пък аз е имало случай да й спомена за пари, макар че през всичките години винаги аз й шиех дрехите. След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах. Той потвърди, че това е разкриване на наш минал живот. След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш.
към текста >>

След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах.
Това е било преди два ваши живота. Тогава вие тримата завеждахте това сиропиталище, но злоупотребихте с имотите на тия деца и сега сте поставени на такива места, да работите и да им се издължавате". Събудих се от този интересен сън и си мислех: Наистина аз като шивачка шия дрехи на хората, но имам реалното чувство, специално за някои, че не трябва да им вземам пари. Както например от Софийка. Нито тя някога ми предложи, нито пък аз е имало случай да й спомена за пари, макар че през всичките години винаги аз й шиех дрехите. След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах. Той потвърди, че това е разкриване на наш минал живот. След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш. Той ми заговори и каза: „Не се чуди, че съм дошъл при тебе. Сега ще ти покажа един от нашите минали животи, през които сме имали връзка с тебе". Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг.
към текста >>

Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно.
Но това, което направи най-силно впечатление на Христо Ботев, беше връщането на куршумите от моята гръд, без да бъда убита. Той се обърна към мене и ми каза: „Ти разбра нашата връзка от миналото. Помниш ли как се изправи смело пред мене готова и без страх да те застрелям. Ценейки твоят дух от тогава и виждайки голямата светлина, в която си сега, дойдох при тебе, за да те помоля, когато утре отиват вашите братя и сестри на връх Попъка, да се помолят за мене, да бъда освободен да нося тази пушка и този патрондаш, които още ми тежат". „И аз ще отида на тази братска среща, която ще бъде на Попъка. Там ще дойдат Братствата от Нова Загора, Казанлък и Мъглиж." „Ти няма да отидеш, каза ми той, защото детето ти е болно, но ще кажеш на братята Иван и Слави да съобщят на всички братя и сестри събрали се на върха, да се помолят за мене." След тези думи аз се събудих и веднага отидох в стаята на децата, за да проверя наистина ли детето ми е болно. Заварих малкия ми син горящ от температура. Веднага се втурнах да го лекувам, за да се смъкне температурата. Наистина не можах да отида на братската среща. Стана както ми каза Христо Ботев. Но моят другар и брат Слави са съобщили на събралите се братя и сестри и са направили обща искрена молитва.
към текста >>

Аз се събудих и споделих съня с другаря си, с когото винаги си споделяме мислите върху всички вълнуващи ни духовни проблеми.
И колко песни бликнали от сърцата и душите ни възлизаха с молитвата ни към небесата, към светлите светове, населени с Големи, готови да се отзоват на молбата ни същества. След няколко дни детето оздравя и една нощ дойде на сън при мен Христо Ботев и ми каза: „Сестра, аз вече се освободих и моля да ме заведеш при Учителя, Когото ти позна в Неговата голяма духовна сила". Аз го поведох и не зная как се намерихме на Изгрева. Учителят ни посрещна при стаята си и аз се обърнах към Него: „Учителю, братът иска да го доведа при Тебе и ето, аз го доведох". Учителят му подаде ръката си и го въведе в стаята си. Аз се събудих и споделих съня с другаря си, с когото винаги си споделяме мислите върху всички вълнуващи ни духовни проблеми. При всеки свободен час, той четеше на глас книгите, които взимаше от нашите приятели, а аз шиейки дрехи на хората, слушах с голямо внимание. Тъй като и двамата бяхме без особено голямо образование, с особена жажда се стремяхме към придобиване на духовни знания.
към текста >>

23. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила.
Мама беше много съобразителна и бе поръчала още в Дупница на брат Янко един чувал със сено. Като пристигнахме на бивака тя извади една торба, ушита нарочно вместо дюшек, напълни я със сеното и така бяхме изолирани от твърдата земя и от влагата. Палатката ни беше от един брезент и беше извита както чергилата на каруците от миналото. За дъно сложиха някакво зебло и отпред на вратата едно парче брезент. Като направиха палатката ме сложиха да си легна. Заспала съм веднага и като се събудих слънцето беше тъй топло нагряла палатката, та чак се бях изпотила. Станах и започнах да се събличам, но ми казаха да не бързам, защото сега ще се скрие слънцето и ще става все по-хладно. Аз послушах и отново се облякох. Ние с мама бяхме само по едни гуменки. Раници нямахме, с палта и жилетки, с торба вместо раница. В денка бяха завивките ни и дрехите.
към текста >>

Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка.
Тогава покрай езерото имаше много попови лъжички, с които се забавлявахме. Много обичах да седя край Мария Златева и да я слушам, когато свири на цигулка. Веднъж една група приятели тръгнали на екскурзия към Попова шапка. Майка ми ме потърсила, но не ме видяла и понеже братовчед ми Боян, както и Яко били с групата, та майка ми, като не ме виждала наоколо, дала палтенцето ми на тях и те го разходили до Попова шапка, а аз през това време съм била край Мария Златева да я слушам, когато свири. И досега сме големи приятелки с нея. Същата година брат Цеко ни събуждаше сутрин с някаква свирка. Той идваше често при нас, може би заради мене и дори веднъж ме носи на гръб, понеже си бях набола с нещо крака, нали ходех понякога боса! Брат Звездински пък ми казваше: „Ти като отидеш в Русе, ще ме забравиш! " Аз му отговорих: „Няма да те забравя, когато поглеждам звездите, ще си спомням за тебе". Нали съм била дете, не ми се е ставало сутрин рано, пък и нали сме били само с гуменки, а сутрин призори е много студено. Но понякога, вероятно когато е било по-топло времето, майка ми ме е вдигала и аз съм отивала на Молитвения връх.
към текста >>

24. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Викам му: „Докато не дойда утре да те събудя, няма да ставаш, нали?
Ние ставахме сутрин с шофьора към 2.30-3 ч. и тръгвахме за Рила. Шофьора се казваше Гавраил. Беше много хубав човек. Той не беше от братството, но аз си го имах за брат. Викам му: „Докато не дойда утре да те събудя, няма да ставаш, нали? “ Той и имаше будилник и ще трябва да му дрънка за събуждане. Той беше шофьор към управлението на ДАП, но понеже през лятото имаше много народ, който се придвижваше за Рила, правех, струвах, намирах му работа и която работа после ме закара при прокурора, че съм правил черна борса - това беше любимия ми брат Антон. Пренасяхме разни трупи, дъски и други работи, само и само да ми бъде под ръка, защото като го изтърва като шофьор, друг надали ще намеря тъй подходящ, да може всеки момент да пътува когато поискам. Значи вечер той спеше у дома, на Изгрева когато ще пътуваме за Рила. И тъй отидох сутринта рано, брат Димитър Звездински, Бог светлина да му даде, дойде пръв и гледа камиона празен, нали?
към текста >>

“ Той и имаше будилник и ще трябва да му дрънка за събуждане.
и тръгвахме за Рила. Шофьора се казваше Гавраил. Беше много хубав човек. Той не беше от братството, но аз си го имах за брат. Викам му: „Докато не дойда утре да те събудя, няма да ставаш, нали? “ Той и имаше будилник и ще трябва да му дрънка за събуждане. Той беше шофьор към управлението на ДАП, но понеже през лятото имаше много народ, който се придвижваше за Рила, правех, струвах, намирах му работа и която работа после ме закара при прокурора, че съм правил черна борса - това беше любимия ми брат Антон. Пренасяхме разни трупи, дъски и други работи, само и само да ми бъде под ръка, защото като го изтърва като шофьор, друг надали ще намеря тъй подходящ, да може всеки момент да пътува когато поискам. Значи вечер той спеше у дома, на Изгрева когато ще пътуваме за Рила. И тъй отидох сутринта рано, брат Димитър Звездински, Бог светлина да му даде, дойде пръв и гледа камиона празен, нали? Чергило нямаше, времето беше хубаво, добре, но багажа не е натоварен.
към текста >>

25. 2. Хвърковати деца

Атанас Минчев

ТОМ 7

Тя се събуди и аз се събуждам.
Това го казва всеки път. Почваме да работим, но Бертоли разбира, че аз започнах да свиря на цигулка, което дължа на майка си. На село тя по цел ден работи на нивата, а вечер работи - преде, плете и плаче и пее песни. Ту тъжни, ту весели. Пък аз не зная защо, но бях като малък все в скута на майка ми и прости съм като част от тялото й. Тя се събуди и аз се събуждам. Тя заплаче и аз заплаквам. Почне да пее и аз почвам да пея. Като пораснах тя по такъв начин оформи у мене едно особено чувство на необходимост от музиката. Например, аз не се моля като Гради, но пея. Пея, като че това е зелената улица за мене, защото музиката е голяма сила.
към текста >>

26. 13. Майката Лучия

Анина Бертоли

ТОМ 7

Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“.
Но след една седмица, както след банята така си е почивала и чува, че някой вика: „Помощ, помощ“ и вижда картината: „Градината и едно магаре, което ми яде всичките рози.“ Тя веднага става и куфарите стяга. „Къде? “, казва сестра ми. „Тръгвам, едно магаре ми яде розите.“ Тя не си мисли, че от Хисаря е далече, къде ще стигне. Но решила. Тръгва и наистина като пристига гледа, че няма нито една роза, нито една пъпка от роза. Отива при комшийката: „Аз си почивах, като се събудих видях туй магаре, изпъдих го, но то беше изяло вече всичките рози“. Има доста опитности около нея, но ще разкажа тази: на Рила беше. И така едно мъгливо време, пред чешмичката застанала там пее, ли пее братски песни. Една след друга, една след друга. А тя не знае, че през туй време баща ми беше съпроводил Учителя някъде и като минават недалеч Учителят чува да се пее и седнал на една скала, снел си шапката и цялото време така съсредоточено я слушал. И като свършила сложил си шапката и тръгнали.
към текста >>

Като се събудиш виж колко ми прилича“.
Казвам: „От къде дойде тая котка“. „Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва.
към текста >>

Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник.
„Е, не знам, като замина дойде от някъде и все върви подир мене. Където отида, в градината ли, подир мене. Вляза ли вкъщи, подир мене.“ И един след обед както съм си легнала сънувам един свещеник от тия, от средните векове в снимки съм ги виждала така с шапка кръгла тука с голяма периферия, с колосан нагръдник, бели ръкавици, бели чорапи. И той каза: „Ето ти в миналото си ми помогнала, затуй сега влезнах аз в тая котка, да ти правя компания. Като се събудиш виж колко ми прилича“. Майка ми като се събужда вижда котката до леглото тъй застанала, като гледа точно като тоя свещеник. И аз след като пристигнах, котката изчезна. В: Вие дойдохте, котката изчезна. А: Да. В: Идвате, котката изчезва. Онзи си излезнал и котката изчезва.
към текста >>

27. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога.
София, 1933 г. Сине мой, дай ми сърцето си! С тази съкровено прозвучала в моето съзнание поетична мисъл още през ранните дни на срещата ми с Великия и с този стих от Светото Писание, желая да започна моя скромен разказ относно опитностите и преживяванията ми свързани с великия Пратеник от Бога в тази епоха на земята, нашия обичен Учител Беинса Дуно, известен със своето гражданско име Петър Дънов. Родена съм в гр. Пловдив на 16., а по нов стил на 29.ноември 1914 г. Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга. Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи.
към текста >>

Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва.
Пловдив на 16., а по нов стил на 29.ноември 1914 г. Още от ранно детство моето съзнание се изпълни със светлината на евангелското слово и мъдростта на великите патриарси и пророци от стария завет на Библията, за които слушах да ми се разказва, събудих в душата ми свещения глас за онази Любов, за онези добродетели, чрез които човек се чувства достоен за живота подарен му от Бога. В нашия дом Библията беше настолна книга. Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им.
към текста >>

28. 21. НА ГОСТИ ПРИ УЧИТЕЛЯ В С. МЪРЧАЕВО

Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам.
А светът беше пълен с огнени страдания. На фронта, във всички страни хората понасяха силни, потресающи мъки, изпитания и страдания. А благият ни Учител с бащинска нежност и абсолютна вяра в Любовта и Мъдростта на Бога ни вдъхваше сила, подкрепяше ни всячески. През това именно време пак ме навестиха съновидения, които крайно ме озадачаваха. Един от тези странни сънища е следният: На Рила, край второто езеро, където всяко лято се разполага братския лагер виждам на всяка палатка по една траурна черна лентичка. Като се събудих почувствах някакъв смут, но недоумявах и не знаех как да го изтълкувам. Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас.
към текста >>

Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън.
Но откакто обичният ни Учител отиде в Мърчаево всеки неделен ден ние от града рано сутринта потегляхме на групи и отивахме там, за да прекараме един ден в Неговата аура. А Учителят все така благ, сияещ в ореола на Любовта, Мъдростта и Истината ни посрещаше. Ние разговаряхме с Него и пеехме братски песни и привечер с малко тъга в сърцето се отправяхме отново към града. През месец март се освободи място в къщата на моята леля в Красно село и от Изгрева се разделихме със сестра Сийка Динова. През нощта на 30 срещу 31 март имах много необикновен силен и ясен сън: Виждам Учителя в Неговата Горница на Изгрева в интензивна, дълбока молитва и си казвам: Как с Любов Учителят бди над нас. Събуждам се от този сън и наново заспивам и ето друг сън. Пред едно голямо стенно огледало се обличам в тъмно синя копринена рокля за концерт, на който ще свиря цигулка като солистка. Отивам в концертната зала, оркестрантите ме посрещат като леко почукват лъковете по обратната страна на цигулките си. Момент преди да започнем репетицията аз поглеждам дясната си ръка и казвам на диригента: Г-н диригент, вижте, линията на живота ми на дясната ми ръка се прекъсва". А диригента, посочвайки нагоре с лък ми казва: "За вас няма да има некролог. В света на Любовта, в света на Мъдростта, за вас има капитал".
към текста >>

А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила.
И ето идва виолиста и с него започваме дуета. Същата нощ, на 30 срещу 31 март 1944 г. неприятелски самолети запалителни са летели над София. Сега аз това нещо не съм го усетила. Имало е тревога, сирените са свирили, но аз нищо не съм чула. А майка ми като ме видяла, че спя дълбоко не ме и събудила. А пък ние бяхме в една едноетажна къща при леля ми, на сутринта тя ми казва: "Нощес имаше силна бомбардировка, запалителни бомби се хвърляха над София, иди и виж какво е станало с къщата на Апостол", брат ми, чието семейство беше се евакуирало, а жилището им беше на ул. "Цар Борис I" 76. Аз тръгнах към града и за мое успокоение разбрах, че жилището, в което живееше брат ми е останало невредимо. Спокойно се отправих по ул. "Цар Борис I" и тъкмо излязох на ул.
към текста >>

29. 35. АСЕН АРНАУДОВ

Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих.
Аз не правех така контакт с хората на Изгрева. А той се загледа и мен малко ме смути този негов поглед и после, когато поднесоха парчета от тортата, а домакинята му каза: "Хайде, Асене, ти имаш елегантна ръка, ти разреши". А Асен каза: "Първото парче ще го дам на сестричката", и го даде на мене първото парче, с което искаше да подчертае, това е маниера на светските хора, които искат да подчертаят някакво специално отношение към дадена персона. Както и да е, на мене и това не ми нап рави впечатление, но като се завърнах вкъщи, тоя поглед остана в съзнанието ми. И сънувах сън, че съм седнала така на един роял да свиря и гледам, че във въздуха някакъв образ започна да се сгъстява. Виждам образа на Учителя, обаче с две големи, сини очи, в които просто потънах като в езера и така се събудих. Много беше интересно, както и да е. Един път друг пак ме беше поканил у Иринка Кисьова, и там вече той свиреше на цигулка. Свирехме, пяхме всичко, когато ни изпращаха, той пак така ме гледаше вторачено, много концентрирано, нещо си спомняше сигурно. И много пъти така се събирахме. И после той веднъж реши да ни изпрати, изпращаха ни обикновено до към средата на шосето Крумчо, той и другите и Асен върви до мен и казва: "Сестричката какво следва?
към текста >>

Събуждам се.
В: Да, да, интересно, аз слушам. Веска: Но беше интересното това, че сънувам една вечер, че с Асен се разхождаме по шосето и в това време виждам, че към неговата къща се отправя едно момиче, една девойка с хубави руси коси, много нежна фигура и казвам: "Асене, ето твоята съпруга, отивай с нея". В: Това го сънуваш? Веска: Да, и му казвам. Това беше. Събуждам се. И минават 2-3 дни, срещам Методи Константинов, неговият приятел и той ми казва: "Весе, знаеш ли, че Асен ще се сгодява за едно момиче от Бургас, много богато, баща й предприемач и Асен ще има там всичките добри условия така да се нареди в живота си". Казвам: "Да, много добре". И аз му казвам: "Аз сънувах това е така". "Тя е точно така, както ти си я сънувала, руса, много фина фигурка и се казва Надя." Това беше. Мина доста време, не бях срещала много отдавна Асен.
към текста >>

Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул.
Да, сънувам сън, много интересен сън. Че съм на Изгрева, горе в горницата на Учителя седя сама, насреща ми едно голямо огледало. В това време излиза силна буря, разтваря се вратата на балкона на Учителя, която беше към балкона и бурята разделя огледалото на две и някакви невидими ръце преместиха едната половина на огледалото на другата стена. И слизам по стълбите надолу уплашена, бях облечена с една много красива лятна рокля и виждам Асен долу на стълбите и ми казва: "Колко е часа? " Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита. Това беше. Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала? Тя е изложена на черквата "Св. Седмочисленици".
към текста >>

Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала?
" Казвам: "Асене, 12 часа", аз вече на полянката отивам и това беше. Събуждам се, заспивам отново и виждам, че се намирам на ул. "Раковска" и виждам погребално шествие. Зад катафалката, на файтон майката на Асен цялата в траур обвита. Това беше. Събуждам се сутринта, а понеже с Гали бяхме в една стая, спалнята ни беше заедно, той ми казва: "Знаеш ли, че на Асен съпругата е починала? Тя е изложена на черквата "Св. Седмочисленици". И аз понеже този ден трябваше да отивам в града да купувам олио с купони, просто реших да мина покрай черквата, щото ако отида на погребението ще направи лошо впечатление. Тогава аз ще отида да се помоля, докато няма никой и Гали ми каза: "Тя е изложена, те са я занесли в преддверието на черквата, там е". Действително аз като отидох в София, срещам в това време в градската градина Ангел, неговия приятел, който ми каза: "Весе, знаеш ли, че съпругата на Асен почина? " И аз викам: "Да, Гали ми каза".
към текста >>

30. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява", "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили".
Останах при първата си професия, но наравно с това отдадох всичките си музикални способности да работя за музиката на Учителя. Учителят насърчаваше и изучаването на музикални инструменти. Трогателна картина представляваше Изгревът с неговите малки дървени къ-щурки и бараки, от които долитаха песни или звуците от цигулки, виоли, китари, контрабаси, пиана, флейти и кларнети. Свиреха и пееха и млади, и стари. Най-много се пееше и свиреше при лагеруването ни на Рила. Сутрин ни будеше цигулка с песните: "Зора се чудна зазорява", "Изгрява слънцето", "Събуди се, братко мили". Пеехме на Молитвения връх преди раждането на зората, пеехме след беседата на Учителя. На общия обед пеехме преди започването и след завършването му. Пеехме преди и след Паневритмията, а вечер край обичайния огън беше същински прилив от песни по желание, чак до лягане. И това се повтаряше всеки ден през време на целия ни престой на Рила - щастливо и незабравимо за нас време. Това ставаше от 1922 г.
към текста >>

Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало.
След изсвирването на биса, свещеникът се обръща към нашия приятел с думите: "Ето, това е музика! " Коментарите са излишни. Но ако знаеше, че е от Дънов щеше да я отхвърли. Произведенията на великите музиканти-композитори: Бах, Хендел, Бетховен, Моцарт, Шопен, Шуберт, Чайковски и много други доставят висше естетична наслада, вълнуват и трогват сърцето. Песните на Учителя са музика от друг род. Това е музика, която цели да събуди в човешката душа духовното начало. Затова тя се възприема като откровение от жадните и готови за духовен живот души. За нас, които следваме пътя на Учението, тази музика е станала насъщна храна, ние живеем с нея и бихме желали да я направим достояние на всички духовни и добри хора на земята. Музиката на Учителя, поне в наше време, не би могла да бъдем изнесена на концертните подиуми в света, защото тя е духовна музика със съвсем друго предназначение. Думите на Учителя: "От моите песни ще станем в бъдеще симфонии", се отнасят вероятно за едно по-далечно бъдеще, когато даровити музиканти, възприели идеите на Учителя, ще използват теми от неговите песни за създаването на големи музикални форми - симфонии, кантати, оратории, които ще се изпълняват на публични концерти и ще въздействат на по-широк кръг хора за пробуждането им към духовен живот. Ще разкажа един случай, от който може да се извади заключението, че не всички наши приятели имат правилна представа за мястото на Учителевата музика изобщо.
към текста >>

Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата.
В Школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова Учителят отдаваше голямо значение на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората. Той казва така: "Днес музиката се изучава най-вече като изкуство. Музиката има, обаче, много сложен характер, тя е многостранна. Техниката е само една от нейните страни. Тя е най-важното постижение на механичната музика, защото има три вида музика: механична, която само раздвижва нещата; органична, която организира живота материя и установява нейния жизнен ритъм и психична - която събужда скритите сили на душата. Окултната музика си поставя по-висши цели и по-високи задачи от обикновената музика, тя едва сега навлиза в света и затова е достъпна за малцина". Да продължим с разглеждане характера на Учителевите песни. Песните: "Ще се развеселя", "Духът Божий", "Бог е Любов", "В начало бе Словото" и др. са мистични песни. Те разтварят душата на ученика да направи връзка с Великото Начало на Битието.
към текста >>

Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава.
Аз по-скоро повдигам ред отговорни въпроси, които ще ви подтикнат към размисъл. А може би вие вече сте мислили или имате оформено становище по част от разгледаните въпроси и ще бъде лесно в бъдещи срещи да обменим мнение по тях. Позволете ми да завърша музикални я си доклад с някои мисли от Учителя за музиката. "Музиката е една дълбока сфера на Битието и онези, които са я създали, са били велики и разумни същества. Ние ги познаваме под общото име ангели. Когато в зорите на живота ангелите се събудили на Небето, те започнали да пеят и когато те започнали да пеят, светът започнал да се създава. Музиката, като изкуство на ангелите, е съединително звено между ангелския и човешкия светове. Музиката, това е дихание на душата. Любовта без подходяща музикална среда не може да се прояви. Мощна сила се крие в музиката. Ако хората искат да се превъзпитат, ако те искат да отгледат надеждно поколение, което да стане носител на нещо красиво и възвишено, на нещо ново, те трябва да поставят за основа на възпитанието музиката в най-широк смисъл на думата.
към текста >>

31. 149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

ТОМ 9

В.К.: Щото са ми разказвали, че отначало са ги събуждали със „Събуди се братко мили" започвали да пеят.
149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА В.К.: Ще може ли да ми разкажете един ден как минаваше на седемте езера? Първо ставахте кога? Е.А.: Първо ставахме със свирка. В.К.: Каква свирка? Е.А.: Ами имаше този брат Цеко. В.К.: Щото са ми разказвали, че отначало са ги събуждали със „Събуди се братко мили" започвали да пеят. Е.А.: Пееха „Събуди се братко мили" Но после някой донесе една свирка. Каква свирка? Като на параход. Една свирка беше бе брате и Цеко взе свирката. И той с нея будеше хората, да.
към текста >>

Е.А.: Пееха „Събуди се братко мили" Но после някой донесе една свирка.
Първо ставахте кога? Е.А.: Първо ставахме със свирка. В.К.: Каква свирка? Е.А.: Ами имаше този брат Цеко. В.К.: Щото са ми разказвали, че отначало са ги събуждали със „Събуди се братко мили" започвали да пеят. Е.А.: Пееха „Събуди се братко мили" Но после някой донесе една свирка. Каква свирка? Като на параход. Една свирка беше бе брате и Цеко взе свирката. И той с нея будеше хората, да. И ставахме рано.
към текста >>

След като се събуждахме следобед ходим на приказки, пране, след това вечерта сме на огъня.
След Паневригмия се прибирате. Всеки тръгва на екскурзия. Е.А.: След Паневритмията, кой както иска си употребява времето. В.К.: На обед сме към 12 -12.30 часа. Е.А.: Следобед почивахме си. След като се събуждахме следобед ходим на приказки, пране, след това вечерта сме на огъня. Това е до времето на огъня. В.К.: А вечеряхте ли? Е.А.: Самостоятелно. В.К.: Значи след вечерята на огъня и пеехте. Е.А.: Вечерята не беше на огъня.
към текста >>

32. 07 - 09. ТРИТЕ БУДИЛНИКА

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Будилникът звъни, а не може да го събуди.
Трябва много да се чете, а времето не достигало. Чудел се той какво да прави. Нямало друго лесно, освен да се открадват часовете от съня. Но кой ще го буди? Купил си будилник. Будилникът звъни, а не може да го събуди. Купува втори будилник. Но ето, че и двата не могат да го събудят. Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали. Ставал и започвал да чете, но тъй като бил уморен, скоро заспивал. Тогава си направил катедра, на която да чете прав, за да не заспива.
към текста >>

Но ето, че и двата не могат да го събудят.
Нямало друго лесно, освен да се открадват часовете от съня. Но кой ще го буди? Купил си будилник. Будилникът звъни, а не може да го събуди. Купува втори будилник. Но ето, че и двата не могат да го събудят. Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали. Ставал и започвал да чете, но тъй като бил уморен, скоро заспивал. Тогава си направил катедра, на която да чете прав, за да не заспива. Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити. Изкарал и стажа.
към текста >>

Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали.
Но кой ще го буди? Купил си будилник. Будилникът звъни, а не може да го събуди. Купува втори будилник. Но ето, че и двата не могат да го събудят. Когато си купил третия будилник, трите заедно го събуждали. Ставал и започвал да чете, но тъй като бил уморен, скоро заспивал. Тогава си направил катедра, на която да чете прав, за да не заспива. Така победил всички трудности и си вземал редовно всички изпити. Изкарал и стажа. Бил най-старият студент и завършил на 65 години.
към текста >>

33. 07 - 32. НЕЛЕГАЛНО СЪБРАНИЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива.
Щом се свършило, и веднага хората се пръснали. Игнат бил много уморен. Ето защо духнал лампата и си легнал. Скоро заспал. Сънувал, че Учителят идва при него и с поглед му посочил пръснатите книжа по масата - да ги прибере. Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива. Учителят идва за втори път. Събужда го. Но той пак не става и наново заспива. Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата. Събужда се. Става.
към текста >>

Събужда го.
Ето защо духнал лампата и си легнал. Скоро заспал. Сънувал, че Учителят идва при него и с поглед му посочил пръснатите книжа по масата - да ги прибере. Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива. Учителят идва за втори път. Събужда го. Но той пак не става и наново заспива. Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата. Събужда се. Става. Събрал всички разхвърлени книжа от масата, пъха ги в печката и ги запалва. Наново си ляга.
към текста >>

Събужда се. Става.
Той се събудил, но не станал и скоро отново заспива. Учителят идва за втори път. Събужда го. Но той пак не става и наново заспива. Вече трети път идва Учителят и го ръга с юмрук в ребрата. Събужда се. Става. Събрал всички разхвърлени книжа от масата, пъха ги в печката и ги запалва. Наново си ляга. Не бил още задрямал, когато на вратата му се почуква силно. Станал и отворил. Веднага в стаята му нахлули полицаи и агенти с оръжие в ръка, а вън - кордон от полицаи.
към текста >>

34. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал.
Агентът нали казал: „Нас не ни трябват хора, които четат Евангелия, нас ни трябват тука комунисти." В. К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му.
към текста >>

" И се събудих и повече на можах да разберера.
„Майко, ами какво правиш там? " - „Ами добре съм, добре съм", отговорила майката. „Е, какво правиш? " - „Ами в пелени, в пелени! " - „Ами чии са тези пелени? " И се събудих и повече на можах да разберера. А път тя се родила и живеела в София в пелени. Значи родила се като малко дете. Ама дъщеря й не се сетила да запита за улицата и номера на къщата, за да проверят случая за прераждането. За мен това е един случай на прераждане. Обаче нямаме данни, за да направим проверка.
към текста >>

35. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа.
Така хем Словото ще се запази, хем братът ще може да преживява от собствен труд, без да бъде в тежест на когото и да било. И така, приятното и полезното били хармонично съчетани. Това продължило до 1945 година, когато брат Куртев, който вече живеел на Братската градина, поканил брат Генчо да отиде при него, на градината. Братът приел поканата и отишъл. И тъй, двамата братя заживяли заедно. Това тяхно съжителство оказало благоприятно въздействие върху брата-художник и събудило творчески импулси в неговата душа. Все по това време в съзнанието на художника назряват идеи, които чакат време, за да се родят. Тогава са родени няколко символични картини: „Окото на Бога", „Тесният път", „Човешката душа", „Под крилото на Всевишния" - тема от 91 псалом и Голямо цветно табло - Земното кълбо, опасано от змия, която си е захапала опашката - символизира безконечността на знанието. Последната картина се намира в салона на село Тополица, а всички останали символични картини са в молитвената стая на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с изкуство, са забелязали, че не всички дни и часове са богати на нови идеи и хрумвания че има и дни, и седмици на безплодие, които трябва да знаем как да посрещнем. Говори се за великия руски писател Л. Н.
към текста >>

Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-зеленото море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие.
По тоя начин всичкото време се оползотворявало. След тези символични картини, му хрумнала идеята за серия от три картини, която аз ще нарека трилогия. Тези картини имат връзка една с друга. Свързва ги една обща идея - пробуждане на човешката душа. Първа картина -чистилището. Като застанем пред първата картина, онова, което първо ни прави впечатление, е тъмно-зеленото море, което събужда в нас неприятни усещания, сякаш свързани с отрицателните сили, които искат да спънат нашето развитие. От двете страни на морето от скалите се подават глави на гущери, змии, чудовища, които всяват страх и ужас у зрителя. Те действат смразяващо. Тези чудовища не са друго, освен низшите страсти, които завладяват човека с непробудено съзнание. Те му пречат да поеме своя възходящ път. А ето там, наляво, се откроява светла пътека, по която вече са се устремили пробудените души, които следват сзоя духовен ръководител.
към текста >>

36. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Чудех се какво да правя и в този миг се събудих.
8. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ През 1920 година бях тепавичар на село Каблешково. На 20 януари вечерта сънувах следния сън: Пред вратата на тепавицата имаше бряст, който беше осветен от една голяма светлина, по-ярка от тая на слънцето. Под бряста имаше разни животни: кози, кучета, овце, птици, кокошки, всякакъв вид животни, на които бях отнел живота. Всяко едно животно на свой език почна да вика и да ме дърпа, като искаше да му върна онова, което му бях отнел - живота. Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих.
към текста >>

Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите.
Изпитах ужас от това виене, крякане, мучене. Чудех се какво да правя и в този миг се събудих. Ставам и слизам долу при тепавицата, за да проверя хода на тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. Заспивам и сънувам: Чувам силен изстрел на оръдие, чувам свистенето на снаряда. Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих. След това за четвърти път лягам да спя и дойде при мен непознат човек и ми каза: „Ставай!
към текста >>

Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих.
Видях как снарядът падна наблизо между воденицата и тепавицата и се заби в земята, без да експлодира. Събуждам се пак, но под силното впечатление на съня отивам да видя къде са паднали снарядите. Но нищо не намерих. Слизам пак в тепавицата и пак се връщам и лягам да спя. И ето, щом заспах, сънувам пак: Изстрел от оръдие и свистене на снаряд, който падна близо до първия и се заби в земята. Събудих се и разбрах, че е сън и се успокоих. След това за четвърти път лягам да спя и дойде при мен непознат човек и ми каза: „Ставай! Какво правиш тук? Тук не ти е мястото. Запали мелницата и тръгвай след мене." В същия миг аз се сетих, че в обора има кон, който трябва да спася, но непознатият ми каза: „Изведи коня и тръгвай след мен! " Като погледнах наоколо, забелязах, че има дванадесет души непознати, които тръгнаха напред и ние тръгнахме след тях.
към текста >>

37. 09 - 173. КАК ТОШКО СТАНА БЯЛ БРАТ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо.
Но тъй като не станало така, както той очаквал, в него настъпило пълно разочарование. А пък това, да се ходи на Витоша, то е съвършено невъзможно, той до Изгрева едва го бе донесъл, а да го носи до Витоша, това е невъзможна работа. Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо. Сега вече Тошко не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как оздравя Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава. За чудене работа, си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Тошко сам да дойде до известни изводи, предвид настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път.
към текста >>

А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава.
Тези и подобни мисли изпълвали ума му. Цялото му същество се бунтувало и сънят бягал от очите му като подплашена птица. Минавало полунощ, когато най-после умората надвила и той задрямал. В този момент Росица се събужда, почувствала се добре и почнала да вика от радост: „Вуйчо, вуйчо, утре и аз ще дойда на Витоша." Виковете на Росица събудили току- що заспалия вуйчо. Сега вече Тошко не се чудел защо г-н Дънов не я прегледал и не е предписал лекарства, а се чудел как оздравя Росица, след като при толкова лекари я бяха водили, без да й помогнат. А ето тук, на Изгрева, г-н Дънов само бе я помилвал, тя бе заспала лесно и се събуди здрава. За чудене работа, си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Тошко сам да дойде до известни изводи, предвид настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. След като всички се събрали, Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои.
към текста >>

Тошко сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя бе оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против него, преди събуждането на Росица.
За чудене работа, си думал гласно той. А милият ни брат Тахчиев само се усмихвал и мълчал, като оставял Тошко сам да дойде до известни изводи, предвид настъпилата промяна в здравословното състояние на момичето. Когато се развиделявало, всички вече били стегнати и готови за път. След като всички се събрали, Учителят тръгнал пръв и след него цялата група. Там били и нашите герои. Тошко сега вече не се чудел как ще носи Росица, защото тя бе оздравяла и тичала напред, а се чудел как ще се яви при Учителя, тъй като вчера бе го оскърбил с недоверието си и цяла нощ се бе бунтувал против него, преди събуждането на Росица. Тя припкала напред, пред всички. Нямало никаква следа от болестта й. Учителят, като видял припкането на момичето, обърнал се към Тошко с думите: „Брат, вие не оставяйте детето. То още не е напълно оздравяло. Дръжте го за ръка, защото то може да се спъне и нарани.
към текста >>

38. 23 - 12. ЛЕЧИТЕЛСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

На сутринта детето се събудило и казало, че е вече здраво и иска да дойде на екскурзия.
Повече не можел да пита, било му неудобно. Сестрата ги посрещнала и постлала леглата с чисти чаршафи. Георги реагирал и поискал някоя вехта черга или мушама, за да не измърсят леглото, но тя отговорила: „Учителят е наредил тук да спите. Неговата дума на две не правим, а бельото ние ще го изперем." За всеки случай Георги поставил една мушама под детето. Понеже били уморени, заспали веднага. На сутринта детето се събудило и казало, че е вече здраво и иска да дойде на екскурзия. Освен това за пръв път се събужда , без да е мокро.
към текста >>

Освен това за пръв път се събужда , без да е мокро.
Сестрата ги посрещнала и постлала леглата с чисти чаршафи. Георги реагирал и поискал някоя вехта черга или мушама, за да не измърсят леглото, но тя отговорила: „Учителят е наредил тук да спите. Неговата дума на две не правим, а бельото ние ще го изперем." За всеки случай Георги поставил една мушама под детето. Понеже били уморени, заспали веднага. На сутринта детето се събудило и казало, че е вече здраво и иска да дойде на екскурзия. Освен това за пръв път се събужда , без да е мокро.
към текста >>

39. 23 - 16. ЧОВЕКЪТ, ПЪТЯТ МУ И НЕГОВОТО БЪДЕЩЕ

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си.
Пътят, който е изминал човек, му натрупва известна опитност, знание, които се синтезират в сили и способности. Те формират центровете на мозъка, в които тези сили и способности се проявяват. Оттук се вижда, че всички живи форми, от най-висшите до най-низшите, представляват фази на живота, през които съзнанието преминава. Съзнанието е безсмъртно, то присъства във всички фази на живота. Възприело е своеобразно обективната действителност, срещнало е всевъзможни противоречия и е изработило според умението си своеобразен начин на борба за преодоляване на препятствията. С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили.
към текста >>

Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили.
С това то събужда нови сили, средства и способности и коригира организма си. като го пресъздава в нови форми, годни за по-сложни възприятия и намиране на нови пътища за разрешаване на противоречията, които среща по пътя си. Обективният физически свят в своята същина със своите мисли и закони е приготвил всички условия - материални и духовни за развитието на всички живи форми на съзнанието. Той представлява една велика мистерия. Възприятията на всички същества се разширяват, откриват нови знания, синтезират се в сили и способности, които съграждат нови мозъчни центрове и трансформират старите. Те коригират тялото и го пресъздават, за да се появят събудените нови сили. Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа.
към текста >>

Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало.
Мозъчните центрове, както са наредени, показват пътя, който е изминало човешкото съзнание от змията до съвременния човек. От задната част на черепа, по кривата линия, която минава по темето и спира до веждите, са наредени последователно всички мозъчни центрове, които показват развитието на психиката на човека. Това е пътят на човешкото съзнание. Този жизнен път през вековете представлява нов обект за изучаване. Първото нещо, което забелязваме е, че човек не е форма, която се появява, расте и изчезва, а е вечен като живата природа. Това събужда чувството за реалност - усещане за безсмъртие, което от вяра се превръща в знание и в способност да вижда своето минало. Второто, което се изгражда, е надеждата - предчувствие за светло и радостно бъдеще. Човек се пренася в бъдещето и вижда методите, чрез които ще го постигне. Трето - вижда разрешаването на вечните въпроси - кой е той, от къде идва, защо живее и къде отива. Отговорите се намират в неговото битие. Човек е неразделна част от целия физически свят.
към текста >>

40. 23 - 18. ЦИКЛИ НА ЖИВОТА

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

То събужда живот в цялата природа.
Единственият отговор е - Слънцето. Слънцето в своето движение от юг на север и обратно дава тези промени. Ако се застане на 22 март в 12 часа на екватора, ще се види. че слънцето е в най- високата си точка, в своя зенит и излъчва мълнии светлина. От този момент нататък то се надвесва на север и хвърля толкова светлина ленергия, която е толкова силна, че подтиква растежа на всяко коренче, на всяко растение. То събужда живот в цялата природа. Слънцето се движи на север и усилва своята светлина, а земята, жадна за топлина, я поглъща. Това трае до 22 юни. Тогава слънцето се издига до най-високата си точка на север. Излъчената енергия е толкова много, че остава в излишък и започва да радиира обратно. Образува се двойнс течение на слънчевата енергия - едно артериално - от слънцето към земята и друго - венозно - от земята към слънцето.
към текста >>

Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си.
Те са имали ясен спомен за невидимия свят. но и физическият свят е привличал тяхното внимание. Тук индивидуалното чувство започнало да се пробужда и усилва. Виждали са, че колкото по-голяма нива е засята, толкова повече жито ще вземат, повече ще се облагодетелстват. Това ги е накарало да търсят помощници - такива са станали по-слабите, неуките, непредприемчивите. Но жаждата за повече блага събудило егоистичното чувство в човека, да чувствува себе си отделен, да облагодетелства повече себе си. Със засилване на това себично чувство, на този егоизъм, човек започнал да забравя за интересите на другите, почувствувал се господар. Свещен егоизъм завладял народите и се образували класите. Народите възставали едни срещу други, това довело до хаос, в който загинали древните цивилизации. Хората са се отчуждили един от друг, станали са жестоки, отмъстителни. Това е най-тъмната епоха, когато разгромът и човещината са се отдалечили.
към текста >>

Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни.
В края на тази епоха се яви Христос. Той възвести братството между хората, че животът, който живеем, не е наш, той принадлежи на Бога. „Бог е наш и той живее във всички хора и на всички дава живот." Нашето битие, нашият ум, сърце, душа, дух и тяло, всичко е създадено и е проникнато от този велик Божествен живот - ние сме деца на Бога. братя сме, един Бог, един живот, една сила живее в нас! Да обичаме ближния като себе си! Тази нова светла мисъл се разнесе като мълния по всички посоки в тъмния хоризонт на човешкия род и събуди светли надежди и хората започнали да се събират на групи, общества, братства и комуни. Но страшното минало и настояще на човечеството и омразата са изпълнили атмосферата. И сега, като леден вятър тази омраза затрупва семената на тора всемирно живо Слово, посято през есента. Снежната пустиня се разпростира навсякъде. Човек живее със своето минало. Той, като хищник, живее своята зима.
към текста >>

41. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

Дух й казва да се върне и медиумът се събужда.
Защото Бог сътворил света в 6 дни, а седмият осветил - ден за почивка и хваления Богу! - В понеделник аз ще ти помогна по-лесно да свършим работата си. Духът кани медиума да коленичи и се моли за стоящите до нея г-жа и г-н Б-ви. После става на крака, по 3 пъти прекръсти горните лица и се моли Бог да ги прости, като се разкаят за своите грехове. Сяда на стола, св. Дух й казва да се върне и медиумът се събужда. И това ли ще отдадете на халюцинация? Ами заповедта за неделята на що отдавате? Друг спящ медиум, Б. вижда духа на М.Т. която съветва медиума да е последователен в обещанията си.
към текста >>

вижда духа на Аника Андонова да придружва Майката Господна, която накара медиума да стане, да земе кандилница с огън и тамян, които като й се дадоха, заобиколи цялата стая - без да се събуди - под ръководство на Духа, който казва, че така се почиства стаята от нечестивия.
да каже на ходжата с по-голяма енергия да проповядва вечния живот-„поканете го на сеанс" - Д. 3. вижда видение: Иисус разпнат на кръст, М. К. Вижда три жени, облечени в бяло облекло: Майката Господна, Мария Магдалина и Ружка, покойна жена на Г. М-в. Що значат думите: „Дето има двама или трима в мое име, аз съм там? " На 22 ноември спящият медиум М. вижда духа на Аника Андонова да придружва Майката Господна, която накара медиума да стане, да земе кандилница с огън и тамян, които като й се дадоха, заобиколи цялата стая - без да се събуди - под ръководство на Духа, който казва, че така се почиства стаята от нечестивия. След това М. коленичи и пак под ръководството на Духа произнесе молитва със следното съдържание: О, пресветая Богородице, предобра моя Надеждо, Дево, ти като знаеш моите скърби, сега ела ни на помощ ти, покровителка на скръбни, страни и бедни, ела ни благослови и помогни за упрощаване на греховете ни. Духът каза, че в града има много неверующи, за които ще се дадат знамения, - не след много стана известното землетресение. Как обяснявате това предричане? Чрез пишущ медиум Хр.
към текста >>

Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се.
На 26 ноември същият медиум, Петър, в началото нищо не вижда; поканен да се моли под ръководство; видя се повдигнат. След втора молитва, вижда много хора, заловени за ръце преминават край него. След трета молитва, чувства се по-високо, вижда като през огледало една къща, от която излязва ярка светлина. Чува глас, който му казва да се качи по на високо; там вижда врата затворена. След малко вратата се отваря, но той не може да влезе вътре! Чува глас, който му казва: „Понеже идеш за пръв път, не можеш да влезеш, но втори път ще бъдеш пуснат." Събуди се. Апостол Йоан, богословът в Откровението ни описва Небесния Йерусалим, портите му и пр. Какво мислите за видението на оня медиум? Най-сетне нека разкажа за един сеанс, който стана причина да се избегне една напразна смърт. На 27 ноември чрез пишущ медиум ни се каза непременно да направим тази вечер сеанс, и да поканим г-ца Б. След молитва същата Б.
към текста >>

42. I.03.35. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ИСУСА ХРИСТА- ДУХЪТ ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

То става със събуждане на съзнанието." „Христос дойде на земята да създаде здрава постоянна връзка от една страна между хората и ангелите, а от друга - между хората и Бога." „Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте!
Христос е Светлината, която работи в цялата природа." „Христос действува вътре в глъбините на човешките души. Съзнанието на Христа обхваща всички хора." „С какво ще се ознаменува идването на Христа? С пробуждането на човешкото съзнание. За да разбере Христовото учение и да го приложи, човек трябва да има пробудено съзнание," „Духовното идване на Христа е през тази епоха. Първата негова мисия е да възстанови зрението на хората. То става със събуждане на съзнанието." „Христос дойде на земята да създаде здрава постоянна връзка от една страна между хората и ангелите, а от друга - между хората и Бога." „Христос казва: „Вярвайте в Бога и в Мене вярвайте! " Какво е искал да каже Христос с тези думи? „Дръжте връзката, не късайте вътрешната връзка. Тази връзка постоянно съдействува." „Сегашните хора искат да видят Христа, те не знаят, че Христос е връзката между Бога и нас. Това е любовна връзка, вътрешна, невидима. Като придобил тази връзка, Павел казал: „Сега познавам Христа повече, отколкото по-рано." „Христос донесе на света ново учение, но много от последователите Му го изопачиха.
към текста >>

То може да се приложи само от мистик." „Само на ония, в които Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа.
Пък и образът на Христа, както го рисуват, не е верен. Христа не стои на едно място. Той и днес живее и работи за човечеството, и коренно се различава от онзи Христос, който е живял преди две хиляди години. Тогава Христос дойде между хората, но те не го познаха. Ако дойде днес, пак няма да го познаят." „Христовото учение е дълбоко мистично. То може да се приложи само от мистик." „Само на ония, в които Божественото съзнание е близо да се събуди, там Христос хлопа. За да се приеме Христовото учение от всички хора, трябва да се пробуди Божественото съзнание. То ще реши въпроса."
към текста >>

43. Наряди за 1925 г.

Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота.
Не че самото нагласяване е Истина, но само по закона на Истината се нагласяват нещата, т.е. Истината ги нагласява. Нагласяването дава условия да се прояви музиката. И тъй, ще знаете: Без сърце няма живот. Без ум няма мисъл. Животът извиква сърцето; мисълта извиква ума; Любовта събужда душата от дълбокия сън, а Духът възкресява силата на живота. Едно обяснение върху Духа. Духът, това е най-възвишеното, най-разумното у човека. То съединява нишките на живота, а тия нишки, сами по себе си, носят сила. По този закон само еднородните нишки дават сила. Силата, това е пътят в живата природа, чрез който път идват всичките Божии блага. 6.
към текста >>

Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело.
Съвършената Любов изпъжда всеки страх от душата и внася мир и веселие в Духа. „Никой няма по-голяма любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си." Когато Любовта прониква в сърцето ви, скръбта се превръща на радост. Който побеждава, ще наследи всичко. Победа, добита чрез Истината, е придобивка велика. Днес за четиво ще имате: 16 глава от Матея; 3 глава от Марка; 20 глава от Лука; 7 глава от Йоана; 12 глава от Послание к Римляном; 5 глава от Първо послание к Коринтяном; 4 глава от Второ послание к Коринтяном; 2 глава от Първо Петрово послание; 75 Псалом. Сега ще ви дам едно важно правило: Като се събудите сутрин, преди да се измиете, направете едно добро дело. Извикай най-доброто чувство от сърцето си и кажи му първата дума налюбовта! Извикай най-красивата мисъл от ума си и покажи й най-хубавата светлина! Това като сторите, ще произнесете следната свещена формула: Милостиви, Святий, Благи Господи, изяви ми Светлината на Твоето лице, да сторя Твоята Воля. Едно от правилата при изговарянето на тази формула е да бъдете много положителни и да имате детински дух. Някой може да каже' „многомилостиви" вместо „милостиви".
към текста >>

44. Наряди за 1945 г.

Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия.
Виделината на Твоята Мъдрост да просветли умовете на всички народи, Истината Ти да възсияе във всички души и Любовта Ти да протече през всички сърца, за да влязат народите в света на Любовта и да познаят, че животът иде от Тебе. Стори това, което си казал, че всички ще Ти се поклонят и ще прославят Твоето Име. Подкрепи ръководителите на народите да възприемат началата на Всемирното Бяло Братство и да вземат решения в съгласие с Божествения план за братство и обединение на народите. Нека цялото Небе да работи с Учителя и Неговата мисия да се увенчае с успех. Словото на Учителя да озари всички съзнания, да бъде възприето и приложено навсякъде в света. Събуди Духа на българския народ, на славянството и на всички народи, които Ти си призовал, за да изпълнят своята мисия. Подкрепи всички Свои работници, дай им сила, знание, любов и вдъхновение да работят с радост за великото Ти дело. Изпрати още работници на Твоята нива. Простри Своето благословение над нас, които нищо не можем да направим без Твоята сила и благодат. Ние искаме да живеем по закона на Любовта, за да можем чрез нея да разрешим въпросите, които седят пред вратата на нашите души и да ходим в Твоя свят път. Изпращай ни всеки ден Своя мир и Своята радост.
към текста >>

Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година.
Своевременно беше съобщено на кръжоците в провинцията, за да се съгласуват и те с работата в София и да има единство в цялата страна. Братският съвет взема грижата да се съхранят и запазят всички беседи и лекции, които не са отпечатани, но са дешифрирани. Също да се запазят на сигурно място стенограмите на онези лекции и беседи, които не са дешифрирани. Той възложи на стенографите да продължат работата по дешифрирането на същите. Работата в това отношение върви добре. Същевременно Братският съвет възложи на Просветния съвет да продължи издаването на беседите и лекциите и въпреки изключителните времена, в които живеем, можаха да излязат от печат пет томчета досега, а именно: „Събуждане" - I том наХ1 година от Общия клас, и всичко, каквото е говорил Учителят в 1944 година, събрано в три тома „Заветът на Любовта", и тома „Вечното подмладяване" - неделни беседи от 1943 година. Тази работа Просветният съвет изпълни добре. След заминаването на Учителя Братският съвет реши да се запази обстановката, всред коятоеживяли работил Учителят тъй, както си ебила. И тази работа той възложи на един малък Музеен съвет, който се грижи за това. По отношение на братското стопанство на Изгрева, направи се всичко възможно да се поддържа добре. И може да се каже, че въпреки сушата тази година, то е в добро състояние, за което най-много трябва да се благодари на нашия отличен работник брат Ради.
към текста >>

ВТОРИ ДЕН, 11 август, събота Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Двоен дял" (из тома „Събуждане") и четивото „Ученикът".
Очакваме Ви. С братски поздрав: БРАТСКИЯТ СЪВЕТ 21 .VII. 1945 г. Изгрев - София 15) ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщава ви се, че тазгодишната братска среща ще стане в съответните кръжоци на Братството по следния начин: ПЪРВИ ДЕН, 10 август 1945 г., петък В 5 часа сутринта - събрание в салона на Братството:Добрата молитва.Пътят на живота.„Духът Божий".Евангелие от Матея, 12 гл., 18-22 ст.Евангелие от Лука, 6 гл., 27-39 ст.Евангелие от Йоана, 13 гл., 31-36 ст.Размишление: „Аз затова се родих и затова дойдох на този свят, да свидетелствувам Истината. Всеки, който е от Истината, слуша гласа Ми."Четене беседата: „Мога да постигна" (из тома „Заветът на любовта, трети том).Молитвата на Царството.„В Начало бе Словото".„Учителят" (четиво).Отче наш.„Благославяй, душе моя, Господа".Гимнастически упражнения. ВТОРИ ДЕН, 11 август, събота Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Двоен дял" (из тома „Събуждане") и четивото „Ученикът". ТРЕТИ ДЕН, 12 август, неделя Часът и редът, както в първия ден, само че ще се чете беседата „Заветът на новото" (из тома „Заветът на любовта", том първи) и четивото „Любовта". На третия ден, в неделя, в 10 часа, ще се прочете беседата „Вечно подмладяване" (от тома със същото заглавие). След обед свободно събиране по групи и обмяна на мисли. През трите дни ще има общ обед. В неделя, на третия ден, ще има братска вечеря, на която ще се повтори утринният ред без беседата, с трите четива.
към текста >>

Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята.
Друга от свещените традиции на Братството, една от най-красивите - това са братските срещи. Те се устройват всяка година в определени дни. Това са срещи на работниците Божии, на учениците от този и онзи свят, под ръководството на върховните ръководители на Братството. На тези срещи учениците идат да получат наставления и упътвания за работа от своя Учител, както и неговото благословение за през цялата година. Това са свещени дни за ученика, незабравими по своята красота, мир и светлина. Те събуждат спомена за светлите небесни селения, които душите са напуснали, за да дойдат и работят на земята. Това са методи за работа, които възстанови и освети между нас нашият обичен Учител. Ала Той ни завеща най-мощния от всичките - великият пример на своя живот. Той раздаде себе си нам и неговият светъл образ живее в душите ни. Той ни вдъхновява, Той ни дава сила да следваме пътя, който ни посочи. Неговият живот всякога ще стои пред нас.
към текста >>

45. Наряди за 1946 г.

Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа и човек става герой в света.
Щом влезе в новия живот, той ще обича всички, понеже те съставят едно цяло. Дойдете ли до тази любов, всички ще бъдете свободни и щастливи. Ако любите, ще влезете в безсмъртието." Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Любовта е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа и човек става герой в света. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. За да можем да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Истинските духовни хора разглеждат любовта като особен свят, свързан с най-възвишените същества, които живеят на небето.
към текста >>

Днес човечеството се събужда постепенно и пробудените души, които живеят в любовта и слугуват на любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта.
Това значи съзнателно да работи за новото човечество, което иде на земята. Кой е ученик? Ученик е онзи човек, който е влязъл в света на любовта. Той е надраснал личния живот и живее за Цялото, за всички, за Бога. Едничката идея, която го радва и осмисля живота му, е да работи за великия Божествен идеал. Днес човечеството се събужда постепенно и пробудените души, които живеят в любовта и слугуват на любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта. Пътят на бъдещето е светъл. Великото и Красивото иде на земята. Нощта си отива, денят идва. Човечеството, което досега е живяло в тъмните подземия, в тъмница, сега строшава оковите и излиза на широк простор. Създава се нов тип човек на земята, който е брат на всички същества.
към текста >>

Днес човечеството се събужда и пробудените души, които живеят в Любовта и слугуват на Любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта.
Красиво нещо е да бъде човек ученик на Всемирното Бяло Братство. Кой е ученик? Ученик е онзи, който е влязъл в света на Любовта. Той е надраснал личния живот и живее за Бога. Едничката идея, която осмисля живота му, е да работи за Божествения идеал. Днес човечеството се събужда и пробудените души, които живеят в Любовта и слугуват на Любовта, са ранни пролетни цветя, които показват, че е близка пролетта. Пътят на бъдещето е светъл. Великото и красивото иде на земята. Нощта си отива, денят идва. Човечеството, което досега е живяло в тъмни подземия, строшава оковите и излиза на широк простор. Създава се нов тип човек - човекът на Любовта - който е брат на всички същества.
към текста >>

Така Той събуди в нас непреодолимото желание да търсим жадно чистия планински въздух, да приемаме неговата прана, да се къпем в светлите лъчи на слънцето - носител на живот и сила за всички живи същества.
С това ще се занимават мъдреците на бъдещите епохи. Обичният ни и светъл Учител - образец и велик пример във всичко - засегна всестранно проявите на целокупния живот. Той остави в нас образ за добра обхода, за чистота и светост, за саможертва и пълно безкористие. Той се грижеше за нас като нежна и любеща майка и като мъдър баща. В ранни зори Той ни повеждаше по високите върхове на Витоша, Рила и Родопите, да ни запознае с величието на природата, да ни вдъхне любов и разумно отношение към нея. Така Той събуди в нас непреодолимото желание да търсим жадно чистия планински въздух, да приемаме неговата прана, да се къпем в светлите лъчи на слънцето - носител на живот и сила за всички живи същества. Така обогатени, ние се връщахме с песен и радост, готови за работа, която идният ден ни предлагаше. Учителевият Дух, Учителевото Слово откри за пробудените души онова, за което те са копнели през вековете. Той ни откри смисъла на живота, даде ни необятен простор на мисълта и ни научи да се задоволяваме с малкото. Със Своя живот Той ни откри несъкрушимите сили на оная любов, която уравновесява мислите, чувствата и постъпките. Той ни запозна с любовта като трансформатор на силите.
към текста >>

46. Наряди за 1947 г.

И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта.
Сега се подготвят условията за шестата раса. Учителят казва: „Непрестанно се молете. Даже и когато сте на банкет, на концерт, в разговор с другите хора, незабелязано отправете мисълта си към Бога и Му кажете няколко думи. Чрез молитвата човек привлича Небесното благословение - живот от висшите сфери, една Божествена светлина идва като отговор на нашата молитва. Ако молитвата не привлече тази светлина от висшите сфери, тя не е била истинска молитва. И тая светлина, която иде отгоре като отговор на нашата молитва, тя преобразява нашите умове, сърца и воли, и изменява и околните условия." Братският съвет реши да покани братята и сестрите на усилена молитвена работа за делото Божие, за мисията на Учителя, за събуждането на човечеството, за подкрепа на всички Божии работници, за влизане на човечеството в красивия свят на Любовта. Хубаво е във всички кръжоци да се образуват молитвени групи най-малко от по трима души, а може и цялото Братство да се моли общо. А които нямат условия да влизат в групи, могат да се молят и поединично. Но важното е да помогнем на Великото Божие Дело. Казва Христос: „Търсете, искайте и хлопайте." Пожелаваме ви всичко хубаво и светло. Моля, съобщете настоящето във всички околни села, дето има кръжоци.
към текста >>

Това невидимо слънце със своята топлина и светлина носи любовта и мъдростта, залива умовете и сърдцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се събуждат като ранни пролетни цветя, носейки аромата им през вековете.
Природата не е мъртва, но един жив организъм със своя душа и дух, които взимат участие в развитието ни. Като външен изразител на душата и духа на природата е слънцето - носител на живота. Видимото слънце е израз на една велика духовна реалност, която може да се нарече духовно слънце. То е първата причина на всеки духовен и културен подтик в живота. Това е истина, но скрита за много хора. Това невидимо слънце със своята топлина и светлина носи любовта и мъдростта, залива умовете и сърдцата на хората в дадена епоха и по-напредналите се събуждат като ранни пролетни цветя, носейки аромата им през вековете. Едно от тези духовни слънца, което озари изстрадалия през вековете български народ, но криещ в пазвите си едно добро сърдце, това е нашият Учител - Петър Дънов. Малцина познаха този мъдрец и още по-малко Го разбраха, но Неговата мъдрост за разумния живот на земята, за любовта между хората, ще ечи във вековете, носейки светлина за новия живот. Учителят е изразител на шестата култура на земята. Той е носител и Учител на Любовта. Беседите Му са азбуката, а животът Му - образец на тая нова култура, която иде.
към текста >>

Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото.
Тая вълна иде от Всемирното Бяло Братство. И тази вълна, тази нова идея, която Невидимото Всемирно Бяло Братство внася в света, почва вече да работи във всички народи, в цялото човечество. Коя е основната идея на тая вълна, която иде отгоре? - Това е любовта, братството. Новото, което иде, има индивидуално и общочовешко значение. Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото. А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството. За новото, което иде, Учителят казва: Слънчевата система влиза в една нова, висша област на вселената и това ще постави Земята и цялата Слънчева система в нови, благоприятни условия. Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват. Трябва да бъдем благодарни, че сме във връзка с това велико движение на Бялото Братство, което носи Учителят. Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос.
към текста >>

Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват.
- Това е любовта, братството. Новото, което иде, има индивидуално и общочовешко значение. Индивидуалното значение се състои в следното: То събужда добродетелите, вложени от Бога в човека, събужда възвишеното, красивото, Божественото. А общочовешкото значение се състои в следното: То довежда до обединяване на човечеството. За новото, което иде, Учителят казва: Слънчевата система влиза в една нова, висша област на вселената и това ще постави Земята и цялата Слънчева система в нови, благоприятни условия. Влизането на Слънчевата система в тази висша област на всемира ще постави човечеството във връзка с висши напреднали същества и под тяхно влияние ще се събуди благородното във всички народи - нисшите прояви няма да имат условия да се проявяват. Трябва да бъдем благодарни, че сме във връзка с това велико движение на Бялото Братство, което носи Учителят. Чрез Богомилството България даде на човечеството своя ценен принос. Днес България отново става носителка и огнище на смели, плодотворни, новаторски идеи, които имат силата в себе си да преустроят света. Българският народ днес е поставен пред една важна задача - да предаде идеите на Учителя на всички народи. От 8,000 години Всемирното Бяло Братство приготвя българския народ за днешното време, за днешната му мисия.
към текста >>

Тази година ще донесе нови условия за събуждане на великите заложби на човешката душа и за нейното разцъфтяване във всичката й красота.
- Любовта. Този момент сме на границата между старата 1947 година и новата 1948. Учителят казва, че иде духовен глад за човечеството - глад за Словото Божие. Нека с пълно доверие и упование да посрещнем всичко, което новата 1948 година ни носи. То ще бъде новото откровение от великия свят на Абсолютното. Тази година ще донесе нови условия за събуждане на великите заложби на човешката душа и за нейното разцъфтяване във всичката й красота. Нека пожелаем, щото през новата 1948 година да растем в любов, в мъдрост и истина, да станем съзнателни ученици на Учителя и да бъдем добри работници на Божията нива. Нека пожелаем още щото новата година да донесе едно осъзнаване на човечеството: да възприеме и приложи великите идеи на Христа, да възприеме вълната, която внесе Учителят в света и така да се приближим до онзи красив ден, в който Царството Божие ще дойде на земята. Всяка нова година ни приближава към този свещен копнеж на нашата душа. Нека пожелаем, щото през новата година да познаем още по-добре Учителя и да станем носители на новите идеи. Със сърце, пълно с благодарност, отправяме нашата права мисъл и нашата любов към обичния ниУчител и заявяваме, че ще работим с всички сили, всеотдайно за великия идеал: идването на Мировата Любов на земята, за слава Божия.
към текста >>

47. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, да почнат работа още през нощта.
Тази сила ще я туриш на работа и цял ден ще ти оре. Запример гневен си - ще впрегнеш гнева на работа. Най-работливите хора са гневливите хора; тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: „Гневете се, но не съгрешавайте.“ Вместо той да ви впрегне, вие го впрегнете. Един анекдот има. Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, да почнат работа още през нощта. Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: „Младите нека работят.“ Най-после слугите му решили да го изцерят. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи.
към текста >>

Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта.
Един анекдот има. Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в абаджийската чаршия, да почнат работа още през нощта. Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: „Младите нека работят.“ Най-после слугите му решили да го изцерят. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи. Жена му го пита: „Събуди ли слугите? “ Той казал: „Опасна работа е.“ Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал Слънцето да изгрее. После казва: „Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш! “ Не казвал, че таласъми са го уплашили.
към текста >>

Жена му го пита: „Събуди ли слугите?
Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: „Младите нека работят.“ Най-после слугите му решили да го изцерят. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи. Жена му го пита: „Събуди ли слугите? “ Той казал: „Опасна работа е.“ Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал Слънцето да изгрее. После казва: „Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш! “ Не казвал, че таласъми са го уплашили. Казва: „Защо да ходя вечерно време да ги безпокоя? “ Да направим аналогия.
към текста >>

Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстраняваше.
Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Ти може да го натиснеш и убиеш, но по-добре е да го духнеш. Казвам му втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстраняваше. После цялото време не можех да го намеря. Разговарях се с него. Дене се криеше и не можех да го намеря. Той беше много умен, знаеше кога аз спя, кога съм буден. Щом съм буден, няма го никакъв.
към текста >>

Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк.
И онова спане се познава. Онзи, който спи, тогава той прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Оставям една торба със злато да я носи, тогава тя не спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойство да съкращава краката на мозъчните клетки.
към текста >>

А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия.
Някой път сте между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че ли от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш човека, влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човекът го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогава иде разрешението. Без него идат постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т.н., докато човек каже, че не знае какъв е смисълът на живота. Та, сега, основната мисъл: Първо да работите за търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите или не, да мислите ли по този начин или не, да кажете ли това или не.
към текста >>

48. ТРЕТИ МЕСЕЦ

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Събуди се моята душа, Събуди се моята душа, За вечни Блага За вечни Блага, Блага На Любовта на моя Баща.
Учителя стоеше Тих и величав. Той нишките на цялата Вселена Държеше в ръцете си И огнената книга на Живота Бе изписана със звездни писмена по светлия му образ. И нова песен зазвуча В небесните простори... Мария 22. 11. 1922 г. Софт "Ние знаем, че преминахме от смърт в живот", I послание Йоаново 3:14 I. Събуди се моята душа, Събуди се моята душа, За вечни Блага За вечни Блага, Блага На Любовта на моя Баща. На Любовта на моя Баща. И видях там тази душа, Самотна да чака тя... 02. 12. 1922 г. I. В зарите на живота, Слънцето изгряваше, Граници на природа очертаваше В душа ми мощен Дух пробуди, И в сърце ми Любов събуди. 02.11. 1922 г.
към текста >>

В зарите на живота, Слънцето изгряваше, Граници на природа очертаваше В душа ми мощен Дух пробуди, И в сърце ми Любов събуди. 02.11.
Софт "Ние знаем, че преминахме от смърт в живот", I послание Йоаново 3:14 I. Събуди се моята душа, Събуди се моята душа, За вечни Блага За вечни Блага, Блага На Любовта на моя Баща. На Любовта на моя Баща. И видях там тази душа, Самотна да чака тя... 02. 12. 1922 г. I. В зарите на живота, Слънцето изгряваше, Граници на природа очертаваше В душа ми мощен Дух пробуди, И в сърце ми Любов събуди. 02.11. 1922 г. 10 часа преди обяд, събота II. В зарите на живота Кога лъчи от Бога изтичаха Слънцето изгряваше и Душите с живот даряваше. III. В светлите зари на живота, Кога души от Небето слизаха Слънцето изгряваше, И пътя им показваше Към далечните полета на земята Там изгубени свои братя те търсеха, Изгубили преди векове живота... 23. 12. 10 часа вечерта, събота IV.
към текста >>

В зарите на живота, Когато душите се събуждаха Преди Слънцето да изгрее, Своите молитви към Бога отправяха: Баща наш на Любовта, Ние днес се отправяме към земята Твоята Воля да изпълним Там паднали наши братя да намерим Изгубили живота от вековете, Заспали в греховете Очуждени от Светлината... 28.12.
1922 г. 10 часа преди обяд, събота II. В зарите на живота Кога лъчи от Бога изтичаха Слънцето изгряваше и Душите с живот даряваше. III. В светлите зари на живота, Кога души от Небето слизаха Слънцето изгряваше, И пътя им показваше Към далечните полета на земята Там изгубени свои братя те търсеха, Изгубили преди векове живота... 23. 12. 10 часа вечерта, събота IV. В зарите на живота, Когато душите се събуждаха Преди Слънцето да изгрее, Своите молитви към Бога отправяха: Баща наш на Любовта, Ние днес се отправяме към земята Твоята Воля да изпълним Там паднали наши братя да намерим Изгубили живота от вековете, Заспали в греховете Очуждени от Светлината... 28.12. 1922 г. четвъртък „И да не се боите от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият." „Страхът" [Беседа от Първа серия на Сила и Живот] За Тебе, Която Си ме родила в тоя Божи свят, аз жертвувам всичко. В любовта Ти аз намирам своята последна опора на моята душа. Страхът от света, от онези, които убиват моето тяло е отживял своя век. Аз не се боя, защото Те познавам.
към текста >>

49. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват.
Хубави работи и почне да се радва. Божествен живот е тя. Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват. (- „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят? “) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция. (- „ Това не ли връщане назад? “) - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи.
към текста >>

“) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция.
Това са изостанали духове на милиарди същества, това са заспали духове, които сега трябва да заживеят. Души са те от вечността заспали и много бавно се пробуждат, а пък духът, онзи дух, който е буден, той никога не е заспивал. Има духове, които спят, но като се пробудят, те вечно живеят. Едни духове се събуждат и заспиват, пък други никога не заспиват. (- „Има ли духове, които никога не са спали и да заспят? “) Тогава тези, които не са спали ще заспят, а тези които са спали, ще се събудят, ще минат в една по-висока еволюция. (- „ Това не ли връщане назад? “) - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът.
към текста >>

Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат.
(- „ Това не ли връщане назад? “) - Не, това е почивка. Засега само Господ е който никога не спи. Той е буден, другите могат да спят. Той, ако дремне само една минута, казвам, отиде светът. Даже като се задълбочи в някоя мисъл, тури мисълта си в друга насока, тогава стават много войни на земята, хората се бият, но щом си обърне погледа, всички се събуждат. Щом малко Той се отдалечи в работа, хората веднага почват да се дърпат за косите или както казвате вие: „изгубили идеала си“. Като имаш идеал, не грешиш. Идеалът, това е Бог в тебе, Който постоянно работи. Докато Той те гледа, работиш, тури ли ума си в друга насока, казваш: „Може и по друг начин.“ (- „Какво трябва да направим, за да се сплотим? “) - Аз ще ви приведа сега един пример.
към текста >>

50. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската.
Импулсът е даден, Любовта като космическа сила, е турена в действие. Но всяка космична енергия в своето проявление минава през ред стадии и цикли, докато достигне до пълното си проявление. След първия импулс дошъл втори спомагателен импулс, който е изразен чрез богомилството. Той има същата задача - да одухотвори живота чрез проникване на Любовта в него. Този импулс, както и първият, привидно не можаха да постигнат целта си, но силите, на които те били носители, проникнаха в света и живота и ще дадат своя плод - одухотворяването на света и живота. Импулсът на богомилството събуди човешката мисъл и от този момент се даде импулс за развитие на човешкия ум, което е било и задачата на Петата културна епоха - западноевропейската. И затова богомилството премина на Запад и се превъплоти в розенкройцерството, което като окултна школа имало за задача да помогне за развитието на човешкия ум, за раждането и развитието на обективната наука, която да проучи външната природа и да види в нея отразена Божествената Мъдрост и да направи връзка между науката и религията, като ги обедини в един велик синтез. Под влияние на розенкройцерството, науката пое този път, който бил очертан от Франциск Бекон, който излезе от центъра на розенкройцерския орден. Но под влиянието на други сили науката не можа да изпълни напълно възложената й задача, но все пак остана като орган за развиване на човешкия ум. Следващият етап в провеждането на Христовия импулс е явяването на Учителя в началото на епохата на Водолея, което отбелязва началото на една епоха от 2160 години, а също и началото на един по-голям цикъл от 26 хиляди години, когато се полагат основите на една нова човешка раса - шестата раса, расата на любовта и братството. Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега.
към текста >>

Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие.
Учителят е третия етап в провеждане на Христовия импулс - първия етап бе даден от християнството, вторият от богомилството и розенкройцерството и третия етап е сега. И с всеки етап вълната на одухотворяването на света и живота все повече и повече е засилва и прониква все по-дълбоко в живота. Затова Учителят казва: „В миналото школата само за известно време се явяваше на историческата сцена, осветяваше тъмните хоризонти на човешкия живот, даваше известни импулси, внасяше известни принципи в живота и се оттегляше в своите вътрешни убежища. Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта.
към текста >>

Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост.
Но днес школата е решила да прокара всичките си принципи в целокупния живот и да одухотвори всички прояви на живота, да внесе духовния импулс във всички области на човешката дейност." Така че, задачата на школата на Учителя е да одухотвори целокупния живот на човека и човечеството, като даде методи за приложение на Божествените принципи във всички области на живота. И понеже следващата културна епоха има за задача развиването на човешкото сърце, което в сравнение с човешкия ум е изостанало назад, то затова Учителят апелира преди всичко към облагородяването и развитието на човешкото сърце, което става под влиянието на Любовта. Под влиянието на Любовта в човешкото сърце трябва да се събудят нови сили и добродетели, които ще издигнат сърцето на по-висока стадия на развитие. Любовта ще внесе разумния живот в човешкото сърце и ще му предаде нов импулс за развитие. Като проникне в човешко сърце, Любовта ще внесе топлина и светлина в него и в човека ще се роди велик импулс да учи и да придобива знание и мъдрост. Учителят казва: „Първото качество на Любовта е, че тя събужда една велика жажда за придобиване на знания и мъдрост. Любовта се стреми към Мъдростта, Любовта се стреми да направи човека мъдър. А Мъдростта има точно обратен стремеж - Мъдростта се стреми да изяви Любовта. Затова мъдрият човек има желание да направи услуга и на най-малкото същество, което среща на пътя си. Така че Любовта е стимул към учение и придобиване на знание и мъдрост, а Мъдростта раздава от своето изобилие на всички нуждаещи се." Така че, Любовта, която има жажда към придобиване на знание и мъдрост, не е още истинската любов, за която говори Учителят. Затова Учителят в школата дава импулс на ученика да учи и придобива знания.
към текста >>

Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание.
Този е един от най-лесните пътища, затова Учителят препоръчва пътя на Любовта като първоначален път на окултното развитие. 2. Методите на Мъдростта. Мъдростта е творческия принцип на Бога, който е свързан с човешкия ум. И всички методи, които произтичат от принципа на Мъдростта, имат отношение преди всичко към човешкия ум, към човешката мисъл. Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате.
към текста >>

По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят.
Светлината, казва Учителят, е признак на интелигентност, и колкото по-силна и по-мека е светлината, толкова и интелигентността е по-голяма. Методите на Мъдростта са насочени към организиране на човешкия ум и развиване на дарбите и способностите, които от своя страна са свързани с организиране на етерното и умственото тяло и по такъв начин се събуждат органите в тези тела и се прави връзка между физическото съзнание на човека и неговото духовно съзнание. По такъв начин човек става ясновидец. При пътя на мъдростта човек се учи да работи със своята мисъл, както работи със своята ръка - мисълта да бъде оръдие, инструмент, чрез който човек да работи, затова преди всичко умът трябва да бъде възпитан, обучен и всички сили, които се проявяват чрез него, да бъдат организирани и целенасочени, да са под контрола на разумната воля. Затова тук се практикува размишлението, концентрацията, съзерцанието, медитацията и пр. По такъв начин човек влиза в контакт с висшите сили на космоса, които събуждат спящите сили в човешкия мозък и така постепенно пред човека се открива нов свят. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Като ученици вие трябва да се самовъзпитавате. Не е лесно човек да се самовъзпита. Това не може да се постигне изведнъж, но чрез постоянство. Всеки ден, при всяко разположение, добро или лошо, човек трябва да отделя по 5-10 минути за пълно вглъбяване в себе си. Това наричаме ние скриване в тайната стаичка.
към текста >>

Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния.
За всички тези пътеки, по които може да върви ученикът в Школата на Бялото Братство, Учителят е дал много и премного методи, които трябва да се открият и прилагат в една систематична работа. Методите са прости наглед, но са много ефикасни, защото ни свързват с живите сили на природата, които почват да работят върху нас. Така например, за развитието на доброто Учителят препоръчва посаждането на семена от различни растения и грижа за тяхното отглеждане. За развитие на Правдата препоръчва поливането на дърветата и цветята с вода и пр. По която пътека и да върви ученикът, той има една цел - високия връх на съвършенството, който в християнството е символизиран с възкресението, което означава пробуждане на висшето Божествено съзнание, наречено още свръхсъзнание, което прониква физическото, астралното и умственото тела, одухотворява ги и ги прави безсмъртни. Но преди да достигне до това състояние ученикът минава през седем степени, при всяка от които има да разрешава известни задачи, да събужда и завладява известни сили в себе си, да се справи с известни свои състояния. Ученикът има за задача да превърне всички отрицателни сили в себе си в положителни, творчески и организиращи, с което той завладява и онези духове, които стоят зад тях, защото всички сили в природата и живота са свързани с известна категория същества, които са тяхни господари. И за да стане човек господар на своя живот трябва да се научи да управлява тези духове, които стоят зад енергиите, които пораждат различните състояния на човека. Ето как Учителят определя седемте стъпала на човешкия възход: „Седем стъпала има, които трябва да извървите, преди да можете да властвувате над лошите духове. Нечистите духове ги е страх от светлината. И докато човек е обърнат с гръб към Бога, той няма светлина, защото светлината идва от Бога.
към текста >>

51. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях?
Със чудна вещина приспахте го завчас! За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас! Не си човекът ти, що дявола ще хване! Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си. Западните: Шекспир, Байрон, Милтън, Оскар Уайлд, Шилер, Юго, Русо, Сервантес, Ибсен и други не са показали в творбите си, че познават тая окултна фигура. Поне аз не съм открил това.
към текста >>

Който го притежава, трябва да го пази, да не се повреди, да внимава Мефи- стофел да не го приспи, защото царят на мухите, на въшките и на бълхите, може да заповяда на някой плъх, да го унищожи и когато се събуди, да констатира, че отново е бил измамен.
Отговора на това се съдържа в поясненията, дадени от Боян Боев по изказвания на Учителя. Какво пише той? - Ще го прочетете в неговата статия „Пентограмът". Към всичко това няма какво аз да добавя. Заключението е едно: Само разумният ученик може да се ползва от силите, които излъчва Пентаграма. Който го притежава, трябва да го пази, да не се повреди, да внимава Мефи- стофел да не го приспи, защото царят на мухите, на въшките и на бълхите, може да заповяда на някой плъх, да го унищожи и когато се събуди, да констатира, че отново е бил измамен. Следователно, притежаването на Пентаграма означава още, че трябва да имаме будно съзнание и насън и наяве. Комунистите откраднаха тая форма и я ползваха за свой символ наред с кръстосаните сърп и чук. До скоро, тоя техен символ, петолъчната червена звезда, стоеше на върха на техния партиен дом в столицата. Отначало те си рисуваха петолъчката в правилна геометрична форма. Но понеже имаше нещо криво в ума им, в сърцето им, в съзнанието им, то те започнаха да я рисуват деформирана, разкривена, изопачена.
към текста >>

52. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

И са го приканвали да ги прегърне за свое ръководно начало в живота си, като станат „ученици на Учителя" (докато чрез „Новораждането" се събуди и стане у човека активен вътрешения Учител, Духът, който безспирно ще продължи делото на вънкашния Учител, който поучава под ръководството на Духа, на Христа - единствения Учител), който ще ги учи и обучава: как до най- високия процент да могат да осъществят в себе си този „Висок Идеал", като се има предвид, че никога „ученикът" не може да осъществи, да приложи стопроцентово „Високия Идеал" или това, което е за него Идеал за живота, норма за ръководство в живота.
Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му. В най-добрия случай той едва се приближава до тази своя цел, а в своето всекидневие той е далеч от нея. И постоянно търпи разочарования, констатира, че той още не е това, което желае да бъде. Но ако образецът, идеалът на даден човек за висш, за по-добър живот е сам по себе си отрицание на истинския висш живот, или далеч от него; такъв човешки идеал Христос нарича „тъмнина", като го съпоставя с „Високия Идеал", който Христос нарича „Виделина в нас", който е прицелна точка за стремеж, за осъществяване от човека, който в земния си живот е призван да се стреми към развой на своите заложби, с които се е родил - да разработва „талантите", които Господаря на живота му е дал при раждането му - да ги сложи в обръщение, в развитие, да ги увеличи. Затова Небето от памти века е слагало пред земния човек, чрез своите пратеници - Учители, пророци и вдъхновени поети правила и норми за живот, които в своята съвокупност се наричат „Виделината", „Високия Идеал". И са го приканвали да ги прегърне за свое ръководно начало в живота си, като станат „ученици на Учителя" (докато чрез „Новораждането" се събуди и стане у човека активен вътрешения Учител, Духът, който безспирно ще продължи делото на вънкашния Учител, който поучава под ръководството на Духа, на Христа - единствения Учител), който ще ги учи и обучава: как до най- високия процент да могат да осъществят в себе си този „Висок Идеал", като се има предвид, че никога „ученикът" не може да осъществи, да приложи стопроцентово „Високия Идеал" или това, което е за него Идеал за живота, норма за ръководство в живота. (А освен виделината, ще остане известен процент тъмнина в него.) Ето защо Христос (а също и нашият Учител) апелира: Човешкият идеал не трябва да бъде нещо низшо, което не заслужава да бъде „идеал" и което Христос нарича „тъмнина", а да приеме за свое ръководство „Виделината", „Високия Идеал". (Прочети си Матея 5:48). Може ли да се счита например, за морал, за ръководно правило това, което мнозина днес поддържат: „Чуждото не вземам, но и от моето не давам." Това граничи с груб егоизъм, който избива в кражба, измама, плътоугодничество и пр. То значи: мисля само за себе си, и другите не ме интересуват, макар да са в нужда, да са нещастни. Това е отрицание на идеята за човешкото братство, за любовта към ближния, възвестяване на небесните пратеници.
към текста >>

(А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот.
Мнозина преспиват съвестта си и се изкарват добри, защото не били вършили престъпления: „Не съм убил никого, не съм крал, никому не съм запалил къщата." А че жената на съседа му е болна на легло и нямат пари за мляко и лекарства; че децата му нямат здрави обуща и топли дрехи през зимата, него не го интересува - макар да го знае. Той си казва: „Аз не съм им длъжен! " Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11.
към текста >>

53. Разговори с Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Главната задача на човека е да се събуди.
Ако не, ще дойде „идущата година" този параход. На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага.
към текста >>

Трябва едно вътрешно събуждане у човека.
На „година" веднъж идва. На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее.
към текста >>

Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес.
На този параход ще се качат всички хора, които са готови. Тези, които мислят, че има време, които казват: „Хайде да уреждаме това. хайде да уреждаме онова" и пр., ще останат. Главната задача на човека е да се събуди. Трябва едно вътрешно събуждане у човека. Това събуждане аз го разбирам като един непреривен процес. Няма ли любовта, веднага животът ви се обезсмисля и у вас настава пълна меланхолия. Любовта към Бога именно носи в себе си всички тайни на живота. Когато Божията любов дойде в дома ви, тя ще донесе всички благословения, всички блага. Тогаз слънцето другояче ще грее. Ти ще чувствуваш вътрешната връзка с Бога; тогаз ангелите и светиите ще ти говорят и адептите ще ти говорят.
към текста >>

54. 2. КАНДИДАТ ЖЕНИХЪТ

Лидия Соломонова Аладжем

В момента, когато да се слеем, се събудих.
Аз се качвах по нея и се видях на няколко стъпала издигната от земята. Вторият сън седяхме на масата на терасата и вечеряхме. Погледнах небето, от него се отдели една звезда. Тя слизаше, ставаше все по-голяма и се насочваше към мен. В този момент нещо се отделяше от мен и се отправяше към звездата. В момента, когато да се слеем, се събудих. Това бяха пророчески сънища. Първият: моят възход към Духовния свят, вторият - душата на човека да се слее със сродната си душа. Мариета завърши гимназията с отличен успех. Единствената освободена по всичко. Стана операторка в киното.
към текста >>

Този домакин, Дончо Кутев, взехме да излизаме на разходка, разглеждаше ръката ми и ми каза: „Шаханова няма да ти помогне." Природата там е чудно хубава, разходихме се в нея, разговорите ми с млад човек събуждаха нещо неизживяно, ново.
На следващата година писах пак на Шаханова, но тя ме покани в Карлуково, където била назначена за управител. Отидох, но тя била в отпуска. Щяла да се върне след няколко дни. Посрещна ме домакинът. Искам да опиша един от хубавите моменти от живота си и как работи Небето. Този домакин, Дончо Кутев, взехме да излизаме на разходка, разглеждаше ръката ми и ми каза: „Шаханова няма да ти помогне." Природата там е чудно хубава, разходихме се в нея, разговорите ми с млад човек събуждаха нещо неизживяно, ново. Той ме целуна и когато свършиха сеансите с Шаханова на гарата ме изпрати с думите: „Кажи на вашите да се оженим." Разбира се, нямах родители, които мислят за бъдещето ми. Кореспондирахме си цяла година. Живеех с хубавото чувство на преживяното. В мен се събуждаше любовта. Но пак дойде ограничението, пак мрак, меланхолия.
към текста >>

В мен се събуждаше любовта.
Искам да опиша един от хубавите моменти от живота си и как работи Небето. Този домакин, Дончо Кутев, взехме да излизаме на разходка, разглеждаше ръката ми и ми каза: „Шаханова няма да ти помогне." Природата там е чудно хубава, разходихме се в нея, разговорите ми с млад човек събуждаха нещо неизживяно, ново. Той ме целуна и когато свършиха сеансите с Шаханова на гарата ме изпрати с думите: „Кажи на вашите да се оженим." Разбира се, нямах родители, които мислят за бъдещето ми. Кореспондирахме си цяла година. Живеех с хубавото чувство на преживяното. В мен се събуждаше любовта. Но пак дойде ограничението, пак мрак, меланхолия. Бях решила да свърша със себе си. Получавам писмо от него, моли ме да ида в София по важна работа. Намирам се в хотела и се моля на един незнаен Бог. Казвам си: „Ако има Бог, ако има смисъл да живея, не бих турила край на живота си, но тъй повече не мога да продължа." Бях на 25 години.
към текста >>

55. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувствува висшето в себе се?
Като погледнете очите му, ще видите особено изражение в тях. Колко са изразителни очите на вола! В тях ще прочетете голямо страдание. Какво трябва да преживяват тия същества! Кой не е учуден от погледа на вола? Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувствува висшето в себе се? " II. Задачите на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувствува връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен." Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му.
към текста >>

Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му.
Без любов към животните, без събуждане на нежни чувства към околните същества, как ще може човек да почувствува висшето в себе се? " II. Задачите на изкуството, според Борис Георгиев Според него, истинската природа на човека е духовна. Всеки един, казва той, каквато работа и да върши, трябва да чувствува връзките си с цялото човечество. „Да заковеш една маса е по-малко важно, казва той, отколкото да утешиш един нещастен." Изкуството, според Борис Георгиев, трябва да освободи човека от гнета на материалното битие, да го направи свободен. Под това се разбира следното: Да се събуди висшето, Божественото в душата му. Чрез съзерцание на художественото произведение човек трябва да почувствува, че в основата на битието лежи възвишеното, великата хармония. Той да почувствува, че животът има дълбок смисъл. „В този смисъл, казва Борис Георгиев, изкуството е допринасяне на религията, то е тайнство, то е едно велико дело. То е нещо чисто мистично. То изразява нашия стремеж към отвъдното, към мистичното.
към текста >>

Това висше трябва да се събуди в човека.
Трагедията на днешното изкуство е в изгубване на съзнанието, че изкуството е религия, че то е свещенодействие, че то е Слово Божие, чрез което душата се освобождава. Днес изкуството е изгубило това съдържание. Целта на изкуството не може да бъде да отрази действителността точно, защото и без изкуството виждаме действителността около нас. Истински религиозният човек търси в религията изход от ограничението на физичното битие. Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно.
към текста >>

Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа).
Това е една концепция, за която само сетивните възприятия на художниците не са били достатъчни. Творческият дух на природата, творческите планове на природата са се проявили чрез тези художници и затова не намираме имената им. Самият художник е чувствувал награда в това, че е жрец на онази мистерия, която се извършва в битието." „Истинското изкуство е истинска религия." „Истинското художествено произведение трябва да буди религиозни чувства, религиозни в широк, а не в тесен смисъл на думата. Ето защо днес изкуството е издребняло, като се е изместило от тази база и служи само за развлечение, само за декоративно украшение на къщите. Истинската музика е религиозна, макар и да не носи религиозно заглавие. Всяка истинска картина е религиозна, макар и да не носи религиозен надпис (религиозна в смисъл, че събужда най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа). Някой композитор може да е с великолепна техника, но няма душа. А за Бетховен казват, че когато човек го слуша, чувствува, че влиза в един храм и душата се освобождава, познава същността на нещата. Музиката и живописта трябва да дадат на човека истинска представа за религията, за истинската религия." „За висшата красота, висшата поезия няма нужда от невероятни образи, от чудовища, кули, както някои школи бяха въвели на мода, като израз на висшето изкуство. Истинският символизъм в своята същност може да се почувствува в един изгрев слънце, в едно изражение на човешко лице, в едно животно." Като изхожда от това разбиране на изкуството, Борис Георгиев е против импресионизма. После виждаме разни нови направления в изкуството: кубизъм, футуризъм, дадаизъм.
към текста >>

Цялата картина завладява зрителя, събужда у него съответно настроение.
Тук-там с изсъхнали листа. Тук чувствуваш нещо повече от самото дърво. То със своите своеобразно извити клони като че ли е едно живо същество, една душа. И тая душа ни говори, тя ни разкрива своя вътрешен мир. Всяка извивка на стъблото и клоните ни разкрива преживяванията на тая душа. Цялата картина завладява зрителя, събужда у него съответно настроение. По този начин като че ли цялата природа е жива, зад всичко видимо е душата: видимите форми са неин израз. 3. „Сърна, прободена от стрела". Всичко покрито със сняг. Надалеч снежни планини. Каква хармония наоколо в цялата природа!
към текста >>

Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни.
Детето е усмихнато, доверчиво. Борис Георгиев казва, че с тази картина не искал да изобрази как дете подава трева, а искал да предаде как усеща онова единство, което ни свързва и с животните, и с тревите, и с цветята, и с дърветата, и с планините. Това дете е символ на човешката душа. Когато съзерцаваме тази картина, почваме живо да чувствуваме нашите връзки с тревите, цветята, дърветата, планините, животните. Те всички стават близки до душата ни, ние сме едно с тях! Ново, по-висше съзнание се събужда в душата ни. 7. „Мадоната". Борис Георгиев се стреми в много свои картини да изрази душата, т.е. най- чистото, най-святото в душата. Душата на човека крие един „погребан храм", една светиня. Всички наши благородни пориви идат от нейните божествени глъбини.
към текста >>

Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя.
Ръцете й са скръстени отпред. „Едно човешко лице, казва Борис Георгиев, може да бъде символ на нашата носталгия за нещо свято, възвишено, чисто." Този е типът на бъдещия човек, който е победил себе си и е достигнал до неземна чистота и вътрешна хармония. Пред душата на художника се носи като видение типът на човека на новата култура на одухотворената земя. Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най- прекрасното в човешката душа. 8. „Портрет на г. Д." Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев.
към текста >>

То трябва да събуди най- прекрасното в човешката душа. 8.
Тая мадона представлява типа на идеалната душа, която трябва да се прояви на земята. Когато човек съзерцава лика на Мадоната, като че ли почва да разбира тайната на битието, скрития смисъл на нещата, почва ясно да разбира, че светът не се изчерпва само с видимото, че същността и основата на вселената е чистото, прекрасното, любовта, милосърдието. Всичко възвишено се събужда в душата на зрителя. Човек, както казвали руските селяни в парахода, почва да разбира най-хубавото в душата си. А именно там е силата на изкуството. То трябва да събуди най- прекрасното в човешката душа. 8. „Портрет на г. Д." Един от най-сполучливите портрети от Борис Георгиев. Вътрешният живот е много вещо предаден. „При рисуване на портрет, казва Борис Георгиев, художникът трябва да има ясновидство, за да вникне в душата и я изрази." Аз не съм виждал такъв портрет в никоя изложба, в никоя галерия от тези, които съм посетил. 9. „Майката на художника".
към текста >>

Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето.
Тази е една от тях. „Тази картина носи название „Странствующият пастир", казва Борис Георгиев, защото тази идея е още един странник, тя е една идея, която не е достояние още на всички хора. Това е великата идея за хармония в природата, царството на Бога." 12-та картина: „Дете набрало трева и я държи в ръцете си". Наоколо само цветя. Една коза посяга към тревата с голямо доверие. Тази картина прави същото впечатление, събужда същите чувства като картината с момиченцето, агънцето и сърненцето. Като гледаш картината, чувствуваш, че животните са наши по-малки братя, чувствуваш сродството между човека и цялата вселена. 13. „Зимен пейзаж в Алпите". 14. „Портрет на Теодор Траянов" и пр. и пр. IV. Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството.
към текста >>

И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека.
Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев.
към текста >>

Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение.
Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа?
към текста >>

Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение.
В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, оттам става ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения.
към текста >>

Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение?
По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение. Защо събуждането на висшето в душата значи нейното освобождение? Свободна нали значи проява на истинската човешка природа, а нали висшето в човека е истинската му природа? Понеже любовта е най-висшето, оттам става ясна мистичната връзка между красота, свобода и любов. Според схващането на Гьоте, в произведенията на изкуството има такава строга закономерност, каквато срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог.
към текста >>

Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя.
Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е. строга закономерност), в тях е проявен Бог." Линкей казва (във „Фауст"): „Красотата укротява всеки гняв." Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променяват низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да промени човека. Някои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по-висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в цяла Европа. Едвин казва: „Досега аз не подозирах, че една картина може да има такава голяма сила в себе си.
към текста >>

Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане.
Мислех, че картината и да има тази способност, има я в много по-малки размери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата." Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господствува още материалистичната култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем.
към текста >>

Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност.
И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да накара да затрептят най-нежните струни на душата." Какво ни говори творчеството на Борис Георгиев? То иде в един век, в който господствува още материалистичната култура. Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
към текста >>

Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед.
Но тя си вече отива. По всичко се познава, че иде вече духовна пролет. Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
към текста >>

56. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име Йосиф, двамата плачели: „О, Йоси!
За него и аз дълбоко скърбя - той правеше за мен всичко, повече от силите си, а аз нищо, нищо не можах да сторя за него! Асен бе роден с един недъг - урината му постоянно тече, неговата участ е била постоянна мъка за мама. Живеехме в Дупница (сега Станке Димитров) у богата вдовица, хаджи Фота, хаджи Златка. Баща ми заведе Асенча във Виена да го оперират - 7-годишен. В университетската клиника е бил 4 часа под упойка, опитали да му присадят мускул, изваден от дясното му краче, отвесно, който да затяга урината. Сутрин се събуждал с ужасни болки, резултат никакъв, в съседно легло лежало момченце на име Йосиф, двамата плачели: „О, Йоси! О, Асенчо! " На тръгване му дали скъп апарат, привързан за кръста, снабден с гумена торбичка и кранче, още помня как апаратът нараняваше крачетата му. Срокът изтекъл, тате се връща с Асенча, с незатворена рана! Помня болките, когато мама го превързваше, помня сълзите на двамата! Тате ни изпращаше всяко лято във Варна.
към текста >>

Внушава му, че е здрав, събужда го, той не помни нищо, но поглежда в апаратчето - няма нито капка урина.
Тогава кръстницата казала: „Сийка, ще те заведа при един лекар, който лекува чрез хипноза, руснак, емигрант, тукашните лекари му забранили да лекува, щото правел чудеса! " Д-р Теодоров ни посрещна усмихнат, прегледа Асенча, пита го дали вярва, че ще му помогне. Очите му светло-сини, зеницата ясно се вижда, погледът твърд. Показа на Асенча едно синьо стъклено топче и му каза: „Гледай в него и мисли, че заспиваш." И той самият повтаря: „Заспиваш, заспиваш! " Асенчо заспа. Внушава му, че е здрав, събужда го, той не помни нищо, но поглежда в апаратчето - няма нито капка урина. „Сега ще отидеш и ще хвърлиш апаратчето далече в морето! То не ти трябва вече! " Сълзи на радост у всички, и Асенчо, и лекарят, и мама, и кръстница, а и аз, разбира се, а на тръгване лекарят тихо казва на мама: „Сега ще внимавате с какви хора го срещате, след като е бил хипнотизиран веднъж, той лесно ще се поддава на внушение! " Друго важно нещо: с операцията във Виена д-р Теодоров казал, че са лишили завинаги Асенча от способността да бъде баща. Често в Салона на Изгрева се даваха концерти, някои декламираха (Колю Каишев), други пееха.
към текста >>

А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее.
В академията като преподавател по кларинет, а вечер - в джазов оркестър - саксофон. Понеже баща им не давал пари за инструменти, те си избират такива, които са собственост на оркестъра. Така той започва да закъснява, а зиме оставят му ключ от входната врата под една керемидка, и когато мама види, че керемидката е покрита със сняг, заплаква. Свири в „Юнион палас" - недалеч от Народната банка. Саксофонът си е вече негов, купил го е на изплащане. А майка му, когато се събуди някога нощем, почва да пее. И така той като се върне няма покой, става, моли я - напразно! Щом времето се стопли - тя отива в градината. Но там няма канализация, изкопават трап, временно ограден и с покрив. Понеже не вижда, изпотъпква цветята, които сестра ми е посадила, намери си ягоди, други плодове - всичко изяжда, а Данко всеки ден й носи храна, топъл хляб. Първият син, Симеон, се оженва за бедно момиче, Цветана - видял я на гарата да пренасят с майка си въглища най-долно качество, за по-евтини.
към текста >>

57. 9. ИЗЛОЖБАТА НА ЦВЕТАНА ГАТЕВА СИМЕОНОВА

Цветана Симеонова

И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот.
Във физиката, химията, биологията, възпитанието, медицината, изкуствата - навсякъде едни и същи нови идеи, само че в различна форма, според областта, в която се проявяват. Истинският художник е в контакт с един висш свят. И кога ще може да долавя това, което му се шепне от този висш свят? - Само когато е чист, когато е човек на Любовта! Днес мнозина мислят, че стига художникът да е даровит, може да живее какъв да е живот, може да има какви да е мисли, какви да е чувства. И тогава той пак може да твори, но неща посредствени; това, което ще твори, няма да събужда у нас копнеж към един красив свят, в който художникът живее, няма да събуди у нас желание да реализираме този красив свят в нас и във външния живот. За художника споменът за този свят и общението с него е по-жив. Само чистият, идейният, само човекът на всеобемляющата любов представлява този чувствителен инструмент, тая чувствителна арфа, чиито струни са отзивчиви към всички онези неуловими вибрации, които ни идат от Божествения свят! Само той може да долови идеите, които ни носи слънчевият лъч. Само той може да разбира какво ни говорят слънчевите лъчи, изворът, синият цвят на небето, краските на цветята, планините. Нека след тези думи разгледаме картините на Цветана Симеонова.
към текста >>

58. МИСЛИ ЗА БОГА ЗА УЧЕНИКА III 21-40

Савка Керемидчиева

26.Х.1921 г. Събуждане.
33 Човек не напразно е живял на земята, ако е любил Бога. Изповед. 34 Всякога да желаем Бог да знае всичко, което става в душата ни. Обръщане. 35 Господ обръща всичко на добро на онези, които го любят. 19.Х.1921 г. Радостта. 36 Когато човек ограничи материалните си желания, той ще вкуси от радостта в Бога. 26.Х.1921 г. Събуждане. 37 Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна. 8.XI.1921 г. Благодатта. 38 Реши ли човек веднъж да живее за Бога, той влиза в Неговата Благодат, в Любовта. А там той е свободен. Хубост. 39 При Бога е винаги хубаво!
към текста >>

37 Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна.
34 Всякога да желаем Бог да знае всичко, което става в душата ни. Обръщане. 35 Господ обръща всичко на добро на онези, които го любят. 19.Х.1921 г. Радостта. 36 Когато човек ограничи материалните си желания, той ще вкуси от радостта в Бога. 26.Х.1921 г. Събуждане. 37 Когато душата на човека се събуди за Бога, тя е свободна. 8.XI.1921 г. Благодатта. 38 Реши ли човек веднъж да живее за Бога, той влиза в Неговата Благодат, в Любовта. А там той е свободен. Хубост. 39 При Бога е винаги хубаво! 18.ХII.1921 г.
към текста >>

59. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

" Събуждане.
7: „Ще помена милосердията Господни, Хваленията Господни. По всичко що и е Господ направил. И голямата благост към Израилевия дом, която показа тем според щедростите си и според множеството на своята милост." формула. 59 На 7.IV.1928 г., събота, ден Благовест, бе направена екскурзия с Учителя на Витоша. Той каза: „Още една формула за ученика: Да бъде, Господи, Твоето Слово, както меденият сок в нашите умове! " Събуждане. 60 (Евангелие от Йоанна, гл. 11: ст. 11) „Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя." Учителят запалва свещ пред Савка. Свещта на Учителя свети и в душата й. Тя се чувствува хубаво.
към текста >>

11) „Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя." Учителят запалва свещ пред Савка.
59 На 7.IV.1928 г., събота, ден Благовест, бе направена екскурзия с Учителя на Витоша. Той каза: „Още една формула за ученика: Да бъде, Господи, Твоето Слово, както меденият сок в нашите умове! " Събуждане. 60 (Евангелие от Йоанна, гл. 11: ст. 11) „Лазар, нашият приятел, заспа, но да ида да го събудя." Учителят запалва свещ пред Савка. Свещта на Учителя свети и в душата й. Тя се чувствува хубаво. Той й дава свещени думи: „Докато ти четеш с моята свещ, ти имаш услугата от моето съзнание." 9.ІV.1928 г., понеделник, 10 часа сутринта. Виделина и живот 61 Учителят взима едно свое тефтерче и издиктува мисли на Савка: „Туй ще ти кажа, пиши! " „Твоето Слово е живот.
към текста >>

60. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Ти Единият, който си всичко направил, който си неизвестен в себе си, ела и благослови." Учителят като каже: „Шела", значи: „Ела и бъди ученик." Ученикът като каже „Шела", това значи: „Аз съм твой ученик Събуждане.
61 Махар Бену Аба, Веют Биладер Адер Бену Шела Бену Шела, Бену Шела. Шела, Шела, Шела. Биладер, Адер Бену Шела. 2.ХІ.1922 г. Превод от Махар Бену: „Ти Великият, който благославяш всичко, Баща на всичко. Ти Единият, който си всичко направил, който си неизвестен в себе си, ела и благослови." Учителят като каже: „Шела", значи: „Ела и бъди ученик." Ученикът като каже „Шела", това значи: „Аз съм твой ученик Събуждане. 62 Събуди се моята душа Събуди се моята душа За вечни блага, за вечни блага, блага, На Любовта на моя Баща. Видях там тази душа Самотна да чака тя. 2.XI.1922 г. Божиите обещания. 63 Божиите обещания обратни решения нямат.
към текста >>

62 Събуди се моята душа Събуди се моята душа За вечни блага, за вечни блага, блага, На Любовта на моя Баща.
Шела, Шела, Шела. Биладер, Адер Бену Шела. 2.ХІ.1922 г. Превод от Махар Бену: „Ти Великият, който благославяш всичко, Баща на всичко. Ти Единият, който си всичко направил, който си неизвестен в себе си, ела и благослови." Учителят като каже: „Шела", значи: „Ела и бъди ученик." Ученикът като каже „Шела", това значи: „Аз съм твой ученик Събуждане. 62 Събуди се моята душа Събуди се моята душа За вечни блага, за вечни блага, блага, На Любовта на моя Баща. Видях там тази душа Самотна да чака тя. 2.XI.1922 г. Божиите обещания. 63 Божиите обещания обратни решения нямат. 31.XII.1922 г., София. Доброто.
към текста >>

61. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

Каквато добра мисъл вложим сутринта , когато се събудим от сън в ума си, в смисъл да изпълним най-малкия Божествен закон , непременно до вечерта ще има добри резултати . 59.
Приближава се до Бога оня , който най-често се вживява в Него . 55. Велико е името майка , но за да го заслужим трябва Боголюбовно самопожертвуване . 56. Тихо ми шепне в душата : „Ела и пий от живия извор и бъди жив. " 57. Любовта е най-красивият израз на Божественото в човешката душа . 58. Каквато добра мисъл вложим сутринта , когато се събудим от сън в ума си, в смисъл да изпълним най-малкия Божествен закон , непременно до вечерта ще има добри резултати . 59. За душата е необходимо, когато тя се намира в спящо състояние в летаргия, да се намери подходящото лице, за да я събуди и й каже : „Стани , стани ти братко мили и от дълбок сън се събуди." Този човек аз го намерих . 60. Бог е Любов и Светлина, Неговата милост и голяма обич към нас е голяма, той ни е надарил с всички блага и тъй мило ни шепне : „Елате мои деца, изпълнете моята воля, от нищо се не боите, аз съм с вас." 61. О, Велики Учителю, о, Велики избавителю, обичам Твоето учение и ценя Любовта, която храниш към нас. Съдействувай ни да преодолеем всички мъчнотии и възцари в нас вечната Божествена Любов . 62. От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63.
към текста >>

За душата е необходимо, когато тя се намира в спящо състояние в летаргия, да се намери подходящото лице, за да я събуди и й каже : „Стани , стани ти братко мили и от дълбок сън се събуди." Този човек аз го намерих . 60.
Велико е името майка , но за да го заслужим трябва Боголюбовно самопожертвуване . 56. Тихо ми шепне в душата : „Ела и пий от живия извор и бъди жив. " 57. Любовта е най-красивият израз на Божественото в човешката душа . 58. Каквато добра мисъл вложим сутринта , когато се събудим от сън в ума си, в смисъл да изпълним най-малкия Божествен закон , непременно до вечерта ще има добри резултати . 59. За душата е необходимо, когато тя се намира в спящо състояние в летаргия, да се намери подходящото лице, за да я събуди и й каже : „Стани , стани ти братко мили и от дълбок сън се събуди." Този човек аз го намерих . 60. Бог е Любов и Светлина, Неговата милост и голяма обич към нас е голяма, той ни е надарил с всички блага и тъй мило ни шепне : „Елате мои деца, изпълнете моята воля, от нищо се не боите, аз съм с вас." 61. О, Велики Учителю, о, Велики избавителю, обичам Твоето учение и ценя Любовта, която храниш към нас. Съдействувай ни да преодолеем всички мъчнотии и възцари в нас вечната Божествена Любов . 62. От все сърце желая да бъда редовна ученичка в окултната школа и нека Божественият лъч освети моите мисли и желания , за да бъдат творители на моя вътрешен живот . 63. Мене ми прави удоволствие да посещавам нашата школа, защото намирам утеха на душата си пред Бога, намирам също и поука за из живота . 64.
към текста >>

7 дена трябва да напишем какво мислим, имаме при първо събуждане от съня.
От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва. С. Б. Л. Е. Л. 2.І.1922 г. 7 дена трябва да напишем какво мислим, имаме при първо събуждане от съня. Започва от 29 към 30 юни. 30 юни: Първата ми мисъл беше: „Много добре е направил Учителят, дето ни даде този опит." 1 юли: „Просете и ще ви се даде." 2 юли: „Колко ли е часа, да не закъснеем." 3 юли:„Да се допише песента." 4 юли:„Изгрей, изгрей ти мое слънце." 5 юли:„Елате да живеем в горите, в любовта чудесна, що живота обновява." 19 юли: „Господи, вложи от Твоята Любов в моята душа."
към текста >>

62. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Сега е седмата тръба, хората ще се събудят, няма други път.
Сега се изисква мир. всички да се примирят, контрибуции не трябва да има, а правда и мир да има. Великите Учители искат да дадат един урок, умните хора ще оправят света, не глупавите. Този голям трус ще дойде, ако не слушат народите. Народите трябва да признаят, че има една велика сила, те противодействуват, но от Небето се смеят на тях, светът ще се убеди. Сега е седмата тръба, хората ще се събудят, няма други път. Сега е за верующите, на света ще нападне Божий страх, а ние ще бъдем свободни. Светът ще пита, какво има да стане, по-хубави от тия времена не е имало за добрите и по-лоши времена за лошите, непоправимите - една вълна ще ги помете. Досега те са яли и пили, всичко са изпояли, а за които е пратено, не го дават, да се прояви Бог. На новата планета ще има растения, животни няма да има, те ще дойдат после, когато се усъвършенствуват, тогава човек ще им приготви условия. Нови жилища създава Бог за хората, да няма кой да ги тревожи.
към текста >>

Настава новата епоха, събуждането, отсега нататък хората ще се освободят от черния цвят.
Господ казват, твори ново небе и нова земя, има сега нови неща, ледената епоха няма да се върне, иде една огнена вълна, да пречисти земята. „Травейла" се нарича земята, страдуща е тя, мъченица е материята, тя е най-долу от всички планети, тя е всмукала в себе си черният цвят. Най-напред е белият цвят, после жълтият, синият, зеленият, портокаленият, червеният и черният цвят. Земята е всмукала черният цвят, затова в центъра на земята е адът. В черния цвят прониква червеният, портокаленият в зеления, синия е духовното повдигание. Настава новата епоха, събуждането, отсега нататък хората ще се освободят от черния цвят. Човек сега сам може да падне, от него зависи. На земята вий трябва да работите, да се образува атмосфера, да чакаме с търпение това, което има да се открие. Някои ще се стреснат от страданията, ще се пробудят, а някои още повече ще се отдалечат. Бог, Който работи за усъвършенствуването, каква трескава деятелност е създаването на една нова планета, една голяма работа се върши. Американците подушват това и затова строят много големи къщи, по 50-60 етажа, ако стане землетресение там, тия хора ще бъдат затрупани, живи погребани, американските градове са гробища.
към текста >>

63. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това.
А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно. Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички. Тия раса, кюлюмявки ще си отидат. За нас царството Божие е дошло, ние го виждаме - ред и порядък се турга. Англия е против духовенството - борба води тя с католицизма.
към текста >>

Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън.
Ще станат чудеса и с праведниците, но не и грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа за да не гори лампата. Има закони за лекувание: чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна. Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън. „Грабнати на въздуха" и „турнати в нови тела", „аз ще привлека всички към себе си", това само по закона на Любовта може да стане. Сърдечните и умствени болести само мъчно се лекуват. Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: „Ако можете да приемете Еди кой си брат, името му ще кажа - ето той е! " Но вие не пресилвайте нещата.
към текста >>

Утежнения има и ще се увеличат за да се събудят хората, народите.
Той казва: „Късно ме намери". Трябва да се свързва физическия свят с Духовния и тогава всичко ще бъде добре наредено. Имате болест: всяка заран като ставате, и ще се молите и ще се запитвате, защо е дошла? Щом намерите причината и тя ще си отиде. Тя прилича на ония войници екзекутори, които се изпращат по селата, ядат и пият за сметка на населението. Утежнения има и ще се увеличат за да се събудят хората, народите. И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на Изток - ще има /тук няма да има, в Европа/. Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия с жълтата раса.
към текста >>

64. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот.
сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края. Дошло е времето, когато Божественото, вложено в човека, трябва да се развие. Когато човек развие Божественото в себе си това състояние наричат възмъжаване. Това състояние различно са го определяли в различните епохи. Когато Божественото в човека се събуди, той вече има една връзка с целокупния живот. Такъв човек знае смисъла на физическия, Духовния и Божествения живот. Онзи, който не разбира този процес животът му минава като в мъгла. Човек много пъти идва на земята, живее, заминава, без да знае защо е дошъл. Ще събере богатство, някаква слава и всичко това изчезва. Светът всякога претърпява положението на онзи търговец, който е търгувал и е обран от разбойници.
към текста >>

Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения.
Това си има причини. Ако Бог ни поставя на изпитание, на страдание, целта Му е понякога да изпита нашето верую. Някога Бог ще даде богатство и привидно ще го вземе, за да опита-за какво го обичаш, дали за богатството или за същината. Ще кажеш: „Тогаз Господ дал, Господ взел". Но на Господа крайните му решения всякога са добри. Всякога целта му е да опита да събуди съзнанието ни, та между Него и нас да има връзка, да има в нас готовност и нищо в света да не бъде в състояние да разклати нашите убеждения. Днес ще ви дам тази задача: Прочетете от 4-тях Евангелия първите глави и намерете една основна мисъл, която се намира в 4-тях глави. Има една основна мисъл в тях, която може да се приложи. После заедно прочетете от 7-ма серия 10 беседа „Миротворци". Това направете днес. И от тая беседа изкарайте общата мисъл.
към текста >>

Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа.
На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но се събужда и вижда, че държи края на чаршафа. И ние съвременните хора приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш.
към текста >>

А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф.
Следователно, разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон и завземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене". И другият така казва. А като се събудиш ще видиш, че държиш чаршаф. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога - като си се молил 20 години на Бога ще останеш само един религиозен човек. Какво ще останеш? - Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш трябва да умреш.
към текста >>

65. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото.
12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ Смятам, че не е безинтересно да се отбележи характера на епохата, в която се развива най-интензивната дейност на Учителя от гледището на астрологията. Оста на земята е наклонена спрямо Еклиптиката на двадесет и три и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение на 25,800 години. При това люлеене, пролетната равноденствена точка влиза последователно във всеки зодиак, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в даден зодиак, има епохално значение, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек.
към текста >>

Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек.
Всеки знак създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, способности и стремежи, както за отделния човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек. Ще се събудят и оформят подтиците към тези области. Справедливостта трябва да стане основен елемент в отношенията, както на отделните личности, така и в отношенията на народите. Справедливостта е първото стъпало, първото качество, което трябва да се изработи, за да може да се върви към прогрес. Учителят казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата.
към текста >>

Ще се събудят и оформят подтиците към тези области.
Влизането на пролетната равноденствена точка в ново съзвездие, в нова зодия е всякога начало на ново характерно развитие на човешката култура. В сегашната епоха равнодейнствената точка за човека и човешкото общество според Учителя е в областта на съзвездието ВОДОЛЕЙ. Влиянието на това влизане започва от 1914 година. От тази година, човешкият род, влиза в нова ера, Ерата на Водолея. Най-характерният белег на този зодиак е, че той ще събуди и оформи в човека и човешкото общество, стремежа за справедливост, а също към духовното и мистичното, както в човешкия род, така и в отделния човек. Ще се събудят и оформят подтиците към тези области. Справедливостта трябва да стане основен елемент в отношенията, както на отделните личности, така и в отношенията на народите. Справедливостта е първото стъпало, първото качество, което трябва да се изработи, за да може да се върви към прогрес. Учителят казва: „Докато не бъдете справедливи, няма да се научите да мислите, да чувствувате и да действувате правилно. Без справедливост не могат да се проявят Любовта, Мъдростта и Свободата. Абсолютната справедливост трябва да бъде идеал за вас.
към текста >>

66. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие.
Имал е връзка и с други духовни течения, а също и с Кръстников, един също така пропагандатор на духовното. По това време с него посещавахме и други събрания от по-духовен характер, на първо място, тези на Теософското общество, където като ръководител и проповедник беше Софрони Ников. Теософското общество по това време беше в бурен възход у нас. Превеждаха се и се печатаха много книги от ръководителите на Обществото. Слушах по-късно от други да казват, че Софрони Ников е ходил при Учителя, като го е поканил да влезне в тяхното Общество и да стане проповедник, но Учителят е отказал. С литературата, която Обществото беше наводнило книжния пазар, се отваряше вратата към един нов свят и събуждаше голям интерес, за хората търсещи нещо ново, по-друго от обикновеното заобикалящо ни ежедневие. В тази литература се говореше най-вече за по-висши същества от човека, с големи и непознати знания и възможности. Там се даваха и методи за бързо постигане на това състояние, методи за бърза еволюция. Всичко това се поглъщаше от зажаднялото за нещо ново човечество, особено от по- младите. Бай Дончо почва да ръководи събранията, тъй както Учителят ги е ръководил. Най-напред молитви, песни, които Учителя бил дал вече преди това, четене текст от Библията, тълкование на този текст и накрая пак песни и молитви.* Отначало групата е била малка, около десетина души, впоследствие се разраства.
към текста >>

Това особено много събуди ревността за изпълнение на техните наредби.
Те са били пишещи медиуми. Тези духове чрез тяхната ръка, пишат онова, което те искат да кажат. Отначало ние бяхме пленени от това, което се пишеше, все чудати и странни неща, но все такива, които не могат да се проверят. Характерното за изказването на духовете беше, че те много ни ласкаеха, даваха ни големи обещания, ако изпълняваме техните нареждания. Уверяваха ни също, че тези събрания и всичко което те дават за изпълнение е Школа за еволюция. Това особено много събуди ревността за изпълнение на техните наредби. „Следвайте нашите методи и вие бързо ще еволюирате". Нареждаха те и на тези обещания, и примамки ние се поддадохме. Защото бяхме вече подготвени от теософската литература, която всички четяхме - за съществуващите методи за бърза еволюция, разните йоги и други подобни методи. Отначало всички бяхме в една група. Впоследствие, по нареждането на духовете групата се раздели на две.
към текста >>

67. 16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ

Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-висшето.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ Светлината и новите разбирания, които Учителят прокарваше в своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота и приятност, една радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична атмосфера, ние някак се бяхме пооткъснали и позабравили, суровия и груб материализъм, в който тънеха хората от света, потънали изцяло в грижата за придобиване на материални ценности, поставяйки го като единствена цел в живота си. Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-висшето. Затова духовното, идейното, беше чуждо за тях и не проявяваха към него интерес. Това някои от приятелите, особено от по-младите не бяха го разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждането на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излезнат в света, по подобие на старовремските пророци, проповедници и апостоли да проповядват за новото и разнасят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и му казва: „Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото учение". Учителят го погледнал и му казал: „По този начин не може, проповядването, сега ще стане по нов начин".
към текста >>

И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждането на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излезнат в света, по подобие на старовремските пророци, проповедници и апостоли да проповядват за новото и разнасят беседите на Учителя.
16. ЕРАТА СЛЕД КОМУНИТЕ Светлината и новите разбирания, които Учителят прокарваше в своите разговори и беседи, създадоха около нас една атмосфера на лекота и приятност, една радост от живота. Потопени в тази хармонична и мистична атмосфера, ние някак се бяхме пооткъснали и позабравили, суровия и груб материализъм, в който тънеха хората от света, потънали изцяло в грижата за придобиване на материални ценности, поставяйки го като единствена цел в живота си. Духовното, идейното им беше съвсем чуждо, те не го разбираха, нямаха събудени клетки в мозъка си, които да реагират на повика към по-висшето. Затова духовното, идейното, беше чуждо за тях и не проявяваха към него интерес. Това някои от приятелите, особено от по-младите не бяха го разбрали. И след като комуните не дадоха резултат, не допринесоха за събуждането на обществото към идейното, някои от тях намериха, че ще постигнат тази цел, като излезнат в света, по подобие на старовремските пророци, проповедници и апостоли да проповядват за новото и разнасят беседите на Учителя. Отива един от младите братя при Учителя и му казва: „Аз ще напусна работата си и ще тръгна да проповядвам новото учение". Учителят го погледнал и му казал: „По този начин не може, проповядването, сега ще стане по нов начин". Друг един брат - Неделчо Попов, мил и симпатичен, като дете, пламнал от идеята да, покаже на хората новото, се изправя пред Учителя със същата задача. Учителят се усмихнал и му казал: „Теб въшки яли ли са те? " Трети, вече по-сериозен и той отива при Учителя със същата задача.
към текста >>

Но по-късно в този тогава наш съмишленик, се събудиха някакви подчертани интереси към материалните ценности и по-специално един упорит подтик, да си отвори частна банка.
Един от тях беше по професия адвокат - Иван Толев, който отначало при отварянето на Школата правеше впечатление на много ревностен и предан към Учителя и неговото дело. Виждал съм го по време на беседи да сяда най-отпред, до масата на стенографките, а често и на самата им маса, с молив и бележник в ръка, да си взема бележки от това, което Учителя говореше. Този именно човек, по това време уж наш брат, взема инициативата и започна да издава списанието „Всемирна летопис"*. В това списание се изнасяха статии предимно преводни от Астрологията, Хиромантията, Френологията и другите окултни науки. Всичко това будеше голям интерес всред приятелите и списанието се посрещна много добре. Но по-късно в този тогава наш съмишленик, се събудиха някакви подчертани интереси към материалните ценности и по-специално един упорит подтик, да си отвори частна банка. За тази своя цел той е поискал от Учителя, скромните братски средства, да се вложат в неговата банка. Учителят му е отказал да удовлетвори това негово желание, виждайки навярно и някакви користни сметки. Вбесен от този отказ, този човек не само, че не се оттегля от Братството, от братските среди, но взема и едно лошо, отрицателно отношение към Учителя и неговото дело. Спомням си веднъж Толев бе дошъл на Бивака, на Витоша, седнал бе до Учителя, говореше груби приказки на Учителя. Ние слушахме, но на никой не му хрумна да го отстраним.
към текста >>

В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите.
Тогава начело на правителството е Александър Стамболийски, който отказва да възстанови златото на банка „Гирдап" или стойността в левове и банката фалира". А Учителят в беседа е давал пример с банка „Гирдап": "Ако искаш да си вложиш парите и да фалираш - вложи ги в банка „Гирдап". Тя беше много стабилна банка. Тогава министър-председател беше Стамболийски. И аз си спомням как с параходите идваха чувалите напълнени с американско брашно. В своите беседи Учителят, често засягаше въпроси от Хиромантията, Френологията, науката за израза на лицето, Астрологията и с това беше събудил интереса към тези науки у приятелите. И наистина от анатомията на човека е известно, че най-много нервни окончания имаме на ръцете и лицето, там те са в най-гъста мрежа. Естествено е тогава да се приеме, че всички процеси, които стават в мозъка, зараждането на идеите, характера на мислите, чувствата, а също и подтиците за действие да намират своето отражение, най-много в тази гъста мрежа, от тези най-нежни нервни окончания, което отражение не може да не даде и един външен осезаем отпечатък на ръцете и лицето, който ще отрази характера на психичната дейност у човека. И наистина, ние често казваме, когато разбираме, че човек не казва истината „изчерви се". А когато се изплаши казваме „пребледня", явно е отражението на психиката върху лицето на човека, а това отражение се предава по всички нервни окончания, разбира * Виж „Изгревът" том II, стр. 286; том IV, стр.
към текста >>

68. 70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Сутрин в зори Мария Златева, една много добра наша цигуларка, от своята палатка, изсвирваше с голяма топлота и мекота, подходящата за случая наша братска песен: „Събуди се братко мили", дадена от Учителя.
70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Животът ни на Рила, протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл и съдържание разнообразие. Сутрин в зори Мария Златева, една много добра наша цигуларка, от своята палатка, изсвирваше с голяма топлота и мекота, подходящата за случая наша братска песен: „Събуди се братко мили", дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване, тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, към подтик за светлина и живот. Ставахме и се отправяхме към молитвения връх, за да посрещнем слънцето и чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседата. След като привърши всичко това, връщаме се обратно към лагера, обновени, освежени снови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път, запълваха прелестта на утринните ни часове.
към текста >>

В тишината на утринното зазоряване, тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, към подтик за светлина и живот.
70. ЕДИН ДЕН НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА Животът ни на Рила, протичаше в много голямо, богато и пълно със смисъл и съдържание разнообразие. Сутрин в зори Мария Златева, една много добра наша цигуларка, от своята палатка, изсвирваше с голяма топлота и мекота, подходящата за случая наша братска песен: „Събуди се братко мили", дадена от Учителя. В тишината на утринното зазоряване, тази песен прозвучаваше като някакъв вълшебен зов към събуждане, към подтик за светлина и живот. Ставахме и се отправяхме към молитвения връх, за да посрещнем слънцето и чуем утринното слово на Учителя. Молитви, песни и беседата. След като привърши всичко това, връщаме се обратно към лагера, обновени, освежени снови идеи и мисли, получени от утринната беседа. Тихите приятни разговори помежду ни в краткия обратен път, запълваха прелестта на утринните ни часове. Едно приятно оживление в лагера сочеше грижата около закуската.
към текста >>

69. 76. ЕКСКУРЗИЯ ДО МУСАЛА

Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове.
Тези две места са най- живописните около Чам кория. В неделя на 9 октомври се завърнахме на Изгрева. За този красавец великан Мусала имаме дадена и чудна песен. За екскурзиите Учителят казва: „Ученичество без екскурзии по планината е невъзможно". Освен на Витоша и Рила, Учителят е ходил с приятели и е прекарвал известно време и на Родопите и Стара планина, най-вече на Сините камъни, край град Сливен. Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
към текста >>

Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род.
Изобщо Учителят събуди и възпита в нас, любовта към планините и подтика към високите върхове. Имах случая да разведа из Витоша, някои запознати с нашите идеи чужденци. С каква жажда и доволство дишаха чистия и напоен с боров аромат планински въздух. Гледаха със захласт чистите пенливи рекички, някакво чудо за тях, ново състояние изживяха те, пълно с доволство и възвишено благоговение пред тази, носеща живота чиста вода. Като я гледаха, не можеха да й се нарадват. Да се спазва това важно единство в природата, чиста околна среда, чист въздух, чиста пенлива вода, е нещо не само приятно, но действува и възпитателно върху човека, като събужда благородната природа в него, а това е най-важното за човешкия род. Човечеството не може да бъде щастливо, докато отделните хора не са възпитани.
към текста >>

70. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Цял бях обзет от тревога и се събудих".
За да ти го разправя дойдох най-вече. Сънувам, че се намираме група приятели в една постройка. Поглеждам навън и виждам, че към нас връхлита мътен порой, буйна мътна вода, тя дойде около постройката и все повече и повече се усилваше. Прииждаше с голяма сила мътният порой. Постройката се клатеше, тресеше, но устоя, не се събори. Цял бях обзет от тревога и се събудих". Поприказвахме още нещо и се разделихме. Идваха след това някои да питат какво да се прави, казах им всеки да се прибере в палатката си, да се загърне в топли дрехи и да чака до утре, сега е късно и нищо не може да се предприеме. А снегът продължаваше да вали. По-юначни братя и сестри обикаляха палатките и помагаха, ако имаше нужда за нещо. До вечерта снега наваля не по-малко от половин метър.
към текста >>

Събуждам се някъде към три часа през нощта.
Идваха след това някои да питат какво да се прави, казах им всеки да се прибере в палатката си, да се загърне в топли дрехи и да чака до утре, сега е късно и нищо не може да се предприеме. А снегът продължаваше да вали. По-юначни братя и сестри обикаляха палатките и помагаха, ако имаше нужда за нещо. До вечерта снега наваля не по-малко от половин метър. При стъмване се прибрах в палатката си и уморен бързо съм заспал. Събуждам се някъде към три часа през нощта. Облякох се и излезнах от палатката. Снегът беше престанал, но духаше не много силен, но леден вятър, от който се бяха образували значителни преспи. Тръгнах към кухнята и с мъка изгазих преспите дотам. Влезнах, запалих клечка кибрит. Две светли точки блеснаха недалеч от мене.
към текста >>

Заспало съм и се събудих, когато ти дойде.
Но някаква надеждица ме обзе, вдигнах глава и гледам Господ пред мене. Върви, върви подхвана Той, върви подир Мене, ти ще отидеш там при твоите братя и сестри, при второто езеро, ти си тяхно братче, нищо че си така облечен. Тръгнах, да знаеш колко трудно беше, изхленчи агънцето, сняг, преспи, камъни, ако не беше Господ да ме води, тъй щях да си остана някъде във виелицата из тези камънаци погребано в снега. Ти после ще видиш колко много са останали из планината, паднали и загинали и то големи говеда, хем какви са те силни, големи, здрави, а не като мене мънички и слабички. Дойдох, дойдох най-после измръзнало, намерих топлото огнище и легнах на него и се затоплих. Заспало съм и се събудих, когато ти дойде. Вижда ли ме - цялото съм черно и с рогца на главата, като дявол. Но аз не съм такъв, аз съм ваше братче от братството, вътре съм бяло. Ти не разбираш ли всичко това? Хем уж си чел дебели книги и мислиш, че много знаеш, а простички работи не можеш да разбереш. Великите неща имат прост израз.
към текста >>

71. 1. ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА И АСТРОЛОГИЯТА

Пример, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него Любовта.
Когато една душа напусне Земята, тя прекарва около 45 години в невидимия свят, където й се правят подробни изчисления т.е. определят й хороскопа. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тези съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят. Пример, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него Любовта. Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията. Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астрологични знаци човек носи в себе си в своя мозък. Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. Върху младите и още не добре изградени хора, планетите Сатурн, Уран, Нептун, Плутон оказват лошо влияние.
към текста >>

Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията.
определят й хороскопа. Когато се реши тази задача от Разумните същества там, те я пращат на Земята да реализира своя хороскоп. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използува тези съчетания. Човек не е господар на планетните влияния върху себе си, но е господар на положението да използува разумно това, което те му носят. Пример, когато Венера има влияние върху някого, тя събужда в него Любовта. Но може да събуди в него, висшата Любов, а може и Любовта на противоречията. Това, което наричаме движение на сили в силовите центрове на мозъка, то не е нищо друго освен влиянието на външните планети върху човешкия мозък. Всички астрологични знаци човек носи в себе си в своя мозък. Когато планетите дохождат близо до Слънцето, те оказват благотворно влияние върху човека. Върху младите и още не добре изградени хора, планетите Сатурн, Уран, Нептун, Плутон оказват лошо влияние. Влиянието на тези планети не е лошо, но тези хора не са готови за тях.
към текста >>

72. 14. ДРУЖБАТА

Такъв човек е приятен, общителен събеседник, събужда желанието да се сближим с него.
Приливите и отливите в големите водни басейни, въздействието върху растителният мир. Нощем, когато Луната се пълни, при пълнолуние и новолуние растенията се развиват по-бързо. Нейното влияние върху човека е също много голямо. Тя е създала и оформила мозъчните центрове, които се намират в долната тилна част на главата, центъра на челото, а също и гръбначния мозък. Когато гръбначният мозък е добре организиран и облагороден, и връзката между него и главния мозък е добра и хармонична, то гръбначният мозък, който управлява вътрешните органи и жлези дава добро здраве, дълъг живот, а също и един мил приятен психологически израз, който предразполага. Такъв човек е приятен, общителен събеседник, събужда желанието да се сближим с него. Нашите разположения към малките деца, към малките животни, към новородените въобще, поради силното влияние на Луната в този период, което най-напред се изявява, с тази сфера най- напред влизаме в допир. Дружбата лесно се осъществява. Но всичко това само толкова. Следващата сфера,с която ние влизаме в контакт е сферата на Меркурий. Силовото поле на Меркурий е създало и оформило мозъчните центрове около и над веждите.
към текста >>

Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството.
Следващата сфера,с която ние влизаме в контакт е сферата на Меркурий. Силовото поле на Меркурий е създало и оформило мозъчните центрове около и над веждите. При благоприятно облагородено развитие на тези центрове имаме човек с правилна преценка за всички практични въпроси и извличане ползата от тях. Дружбата ни с такъв човек всякога ще допринесе за едно навременно и полезно разрешение на всички трудности, пред които живота ще ни изправи. Ако обаче тази сфера е в своя примитивен стадий, ще имаме човек погълнат изцяло в жаждата за лични изгоди, само за себе си, един егоизъм не подбиращ средства за постигане на своите цели, като лъжата, измамата са на първо място. Такива едни прояви са готови да убият събуденото преди това, нежното и деликатното, чувство на дружбата и приятелството. Със следващите сфери в контакт, с които ние идваме при по продължителни контакти, които сфери се изявяват при по-специалните случаи. Сферата на Венера е следващата, тя ще ни даде човека в една по- друга светлина. При добра изява имаме човека естет, красивото и изящното намира израз както в самия него и обходата му, така и в обстановката, в която той живее, а това внася един многоценен и приятен елемент в дружбата. Ако е зле поставена, то у този човек се създава една жажда за личен блясък и суетност, отдаване внимание само за лични прищевки и капризи. Тази сфера е създала и оформила мозъчните центрове и средната част на челото.
към текста >>

73. 23. НЕПТУН

23. НЕПТУН Планетата Нептун има отношение преди всичко към чувствата в човека, но поради липса на обединителна сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства.
23. НЕПТУН Планетата Нептун има отношение преди всичко към чувствата в човека, но поради липса на обединителна сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато планетата Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблема за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота.
към текста >>

Хората под силното влияние на Нептун са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват влечимост, но тези очаквания остават напразни.
Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато планетата Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблема за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората под силното влияние на Нептун са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват влечимост, но тези очаквания остават напразни. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията на взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано взима едно съвършено безразлично отношение, като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни лотоси. За такива случаи Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? " Това го каза във връзка с моята съпруга и сватба.
към текста >>

Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията на взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано взима едно съвършено безразлично отношение, като че ли нищо не е направил.
Когато планетата Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблема за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората под силното влияние на Нептун са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват влечимост, но тези очаквания остават напразни. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията на взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано взима едно съвършено безразлично отношение, като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни лотоси. За такива случаи Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? " Това го каза във връзка с моята съпруга и сватба. Този случай ми го каза преди да се оженя. В.К.
към текста >>

74. 4. СТАРОТО И НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Иван Толев

В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота.
10 (22.III. 1920), с. 1-3 В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество.
към текста >>

Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв.
1-3 В природата съществуват два велики процеси, които вземат участие във всичките нейни действия. Единият процес е насочен от центъра към периферията и се нарича енволюция, а другият е насочен от периферията към центъра и се нарича еволюция.Това са два обновляващи процеси, подобни на процесите на кръвообръщението, които стават във всеки организъм, т.е. на движението на човешката кръв - от сърцето към периферията, който се нарича артериален, и от периферията към сърцето, който се нарича венозен. В тия два процеса се събужда онази енергия, която е необходима за съграждане условията на живота. Когато се появяват известни разстройства или спънки в тия процеси, вината не е у процесите, а у съществото, в което стават те и което не разбира значението на тия процеси. Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
към текста >>

Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало.
Ако допуснем, че известно човешко същество е обхванато от един неразумен живот, който събужда у него неразумна лакомия, ще видим, че в него ще се натрупат известни излишни вещества, които ще спънат процеса на неговата артериална кръв, а тоя последният, в замяна, ще спъне процеса на венозната кръв. Тогава веднага ще се яви една вътрешна дисхармония, а като последица от нея ще настъпят условията за органическите болести. Ние можем да констатираме фактите, че артериалното течение не става правилно, или че във венозното има известен застой и да мислим, че това са причините на появилата се дисхармония, но всъщност, причините се съдържат в неразумното ядене, т.е. в употребата на ония храни и вещества, които природата не е определила за организма на това същество. И вследствие на това именно, тя му дава да разбере, че то е престъпило нейните основни закони на правилното движение и на правилната обмяна на веществата. Следователно, тя му дава болести и страдания, за да събуди у него съзнанието, да се позамисли и да се отклони от кривия път, по който е тръгнало. Вие, например, никога не можете да накарате едно живо същество, било то даже едно животно, което веднъж е погълнало отрова и е имало повръщане назад, повторно да възприеме същата храна. Значи, животните в туй отношение много по-лесно се възпитават, отколкото човекът. Това, което е вярно за човешкия организъм, същото е вярно и за съвременните общества и народи. И у тях тия постоянни два процеса функционират. Когато в известно общество или в известен народ се появят известни аномалии, известен упадък или изграждане на нравите, упадък в обществения морал, на религиозните вярвания, на човешката мисъл, от които се появяват помрачението и развращението или, казано на научен език, разлагането, това се дължи на тия странични вещества, които хората са наслоили в обществения или народния организъм.
към текста >>

75. 2. РОДЕН КЪТ. УЧИЛИЩЕ И ДОМАШНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ

Баща ни ни събуждаше рано, към три-четири часа.
Невъзможно бе с каруца да извозваме гюбрето, да торим градината, затова всяка сутрин с таргата изхвърляхме гюбрето на добитъка по стръмнината. Прясната говежда тор тежеше много. Брат ми товареше по много и аз не можех да издържа. Слагах да си почина, а той ме биеше и искаше на един солук , без почивка, да изнасяме таргата на горния край на градината. Всяка сутрин съседите ни слушаха, като се караме и бием. Баща ни ни събуждаше рано, към три-четири часа. Сутрин, докато се съмне, ние да сме почистили дама, да сме очесали говедата, да сме донесли от плевнята слама, да сме постлали суха слама под добитъка, за да могат да лежат и си почиват говедата. Конете вмесвахме много хубаво с чесалата и с четка, почиствахме ги така, че козината им да лъщи. Сутрин рано напоявахме конете на махленската чешма, а другите говеда само от обед на обед пояхме. Като започнеше да се разсъмва, ние трябваше да се почистим и да се измием, после закусвахме и тръгвахме на училище. Баща ни само идваше да види как сме се справили с шетнята.
към текста >>

Той ме събуди и ме наби хубаво.
Често се биех с децата и загдето ги биех, учителите също ме биеха и то до такава степен, щото аз един път напсувах и се затекох да бягам от учебната стая. Учителят успя да хване бравата на вратата и аз не успях да избягам. Хвана ме за ръката, взе една цепеница изпод печката и безмилостно ме наби по задника, след това ме изгони от учебната стая. Вечерта се срещнали с баща ми и му казал за станалото с мен през деня. Като си дойде баща ми у дома, аз бях заспал. Той ме събуди и ме наби хубаво. Аз се чудя какво да правя. В училище - бой, у дома - бой. Бият ме у дома, за да шетам. Уроците си не учех, баща ми казваше: „Дене ще гледаш добитъка, а като привършите къщната работа, тогава ще си учите уроците, вечер." Но дене ходя на училище, върша различна работа из двора, играя със съседските другари и вечер започвам уж да уча. Но започвам да дремя и лягам да спя, без да съм си научил уроците за утрешния ден.
към текста >>

76. 11. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература.
Обаче то оставаше скрито, защото се казва „окултна литература". ВК: А разказваха ли Ви някакви случки с Учителя по това време от нашите приятели? Става въпрос за брат Стамат и за брат Боев, защото тогава Учителят е дал 91-ви псалом. Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света.
към текста >>

започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа.
Давал ли го е тогава и на Вас? ПГ: Виж какво, аз тогава нямах познание върху Словото на Учителя, за да им задавам въпроси и да ми обясняват. Те гледаха да събудят в мене любопитство и любов къмто окултната литература. Тогава теософията беше на първо място, която се откриваше на учения свят. Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството.
към текста >>

ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма.
Около 1901 г. започнаха да издават и тук теософска литература и съзнанията на хората почнаха да се събуждат вече с Камил Фламарион, който в своята книга „Тайнственото" представя човека с неговата безсмъртна душа. Опитите, които прави той в Париж, в Лондон, в разните градове на Франция с прочути медиуми, обърнаха вниманието на целия свят, че няма смърт. И спиритизмът в това време беше като едно ново нещо в света. Чрез опитите, които изнасяше Фламарион, в неговите протоколи се виждаше, че човекът е безсмъртно същество. ВК: Значи, първата дейност на Боян Боев и Георги Куртев - целят да събудят интерес към знанието за окултизма. Защото ние нямаме данни за дейността на Боев и на Куртев през времето на техните ранни години в Братството. Затова задавам тези въпроси. ПГ: Да, да, да. ВК: И по-нататък? Сега, какво впечатление Ви направи Учителят, когато Вие за пръв път отивате при Него?
към текста >>

77. 1. ПЕДАГОГИЧЕСКИ МУЗИКАЛНИ МЕТОДИ ОТ УЧИТЕЛЯ

Ония, спящите, се събуждат и се оглеждат гузно.
Ще се учудите и запитате: как е възможно такова нахалство? Случваше се и то често - особено някои от възрастните приятели заспиваха, че дори захъркваха геройски. Обикновено тогава Учителят спираше и казваше: „Изпейте някоя песен" - и някой подхващаше. Затова, когато бях в клас, Учителят се обръщаше към мене и казваше: „Пеню, изпей някоя песен! " И аз викна и запея. Ония, спящите, се събуждат и се оглеждат гузно. Но пък ония, гдето хъркат, подскачат и питат: „А бре, какво става тука? Кой пее и кой му позволява да пее в клас? " Всички се смеят и им обясняват, че лично Учителят е посочил Пеню. След това всички изпяваме няколко песни и се трансформира състоянието на салона. Чрез музиката слезе отгоре нова енергия и те се освежават, разсънват се и се пробуждат, и след това работата е резултатна и не отива на вятъра.
към текста >>

А веднъж бе зимен ден и валеше пухкав сняг и когато Учителят отново ме накара да изпея някоя песен, че да събудя спящите и хъркащите, дойде ми в главата онази песен на децата за снежко бял.
След това всички изпяваме няколко песни и се трансформира състоянието на салона. Чрез музиката слезе отгоре нова енергия и те се освежават, разсънват се и се пробуждат, и след това работата е резултатна и не отива на вятъра. Един от онези, който хъркаше най-силно и комуто се смяха най-много, защото го бях стреснал с моя силен глас, на следващият път ми носи една беседа от Учителя и ми показва, че там е написано, че окултният ученик трябва да пее тихо, защото силният глас прогонва светлите същества и ангелите. Аз се смея и казвам: „А бре, братко, това се отнася за учениците и за пробудените съзнания, а не за онези, които спят и хъркат като заклани свине! " Онзи се обижда и си тръгва ядосан. А веднъж бе зимен ден и валеше пухкав сняг и когато Учителят отново ме накара да изпея някоя песен, че да събудя спящите и хъркащите, дойде ми в главата онази песен на децата за снежко бял. И аз я изпях. Всички се смяха и накрая с ръкопляскания ме възнаградиха. Учителя приключи беседата с думите: „Днес видяхме един сполучлив музикален метод за трансформиране на съзнанието! "
към текста >>

78. 1929 година

Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма.
Съветва ме да не се захласвам в света с неговите съблазни и примамки. Съветваше ме и сега ме съветва, че тук е дилемата, тук се изпитват силните души, които да бъдат здравите устои на Божията Слава, затова да не се съблазнявам от жените и техните хитри уловки. Хората, светът ни обича, защото нечистото гледа да се прилепи към Божественото, чистото. Те несъзнателно или съзнателно се привличат, но ние трябва да бъдем внимателни. Най-после, от хилядите съвети, сега, след коледната ваканция, ми съобщи, че от съня, който й разказах, че хризантема ми подаде пред Учителя, а аз съжалявах за моята падналост и изоставеност, Учителят й казал, че аз не съм бил млад дух и че това тия борби ми са били дадени и предупрежденията от горе за последен път и че ако не удържа, ще бъда изоставен и изгонен от Великото Бяло Братство... Тя ми писа, че Окултните истини с едно прочитане не се схващат, а трябва да се четат по много пъти и да се мисли и разсъждава върху тях, за да проникнат дълбоко в съзнанието ни и да заживеем всякога в тях и с тях. Моите огнени изкушения ме докараха до отчаяние и последна пропаст на падение, но тая връзка и тая сестра, и Учителя, чрез ежедневното четене, размишление върху многоценните и всесъдържащи беседи, аз се пробудих и искам да се събудя, да изляза от омагьосания кръг и да отида в духовното пролетно поле, где птичките пеят, цветята благоухаят с приятната си миризма. Искам душа ми да се слее с Душата на Природата, да живея в Бога, да мисля като Бога, да любя като Бога и само Той да ми е Учителят в тоя и вечния живот и във Великия Му пратеник, Който е тук, между нас, и Който майчински ни съветва, учи и назидава в съвременния ни живот, и Който ни буди като добра майка от вековния хилядолетен сън - Великият ни Учител. У Него ще се придържам, словата Му ще уча и прилагам в живота, защото Той учи това, което Бог от предвечните времена е наредил и изисква от нас. Той ни пробуди и сега ръководи из стръмната пътека към „Познай себе и Бога". С Любовта Си пробуди у нас Любовта Си, с чистотата и порядъчния живот Той ни сочи, че най-голямата и непреодолима Сила е в Бога и Божията Любов, Която, за да се яви у нас, се изисква съвършена чистота физическа, сърдечна, умствена, душевна и духовна. Чистото чисто привлича.
към текста >>

Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре.
Прочетох тая вечер 3 вестника, даже 4 броя от „Съзнание", понеже отдавна ги бях изоставил, и научих много работи за борбите на Българския учителски съюз. Борбите и каузите, защищавани от него за доброто на учителството изобщо и за светлото бъдеще, в което той ще изведе изстрадалия ни български народ, като, държащ факела на правдата, обучението и възпитанието на подрастващото поколение, ще създаде утрешните бъдещи дейци и строители на бъдеща просветена България. Държавата се слави не с обширността и многолюдието си, а с културата си. Прозира се добрите идеи, които прокарва Интернационалният съюз на учителите от всички държави, че трябва да се започне бавно и всестранно, системно обучение и превъзпитание на младото поколение в духа на всесветовното побратимяване. Чувства се изпитват, какво че националните граници, пазени и отстоявани сега от въоръжени войници, са живи гробове, клетки на свободните, предани и любящи за работа и общителност широки души. Тая заран, със събуждането си, бях настроен много добре. Състояние на чисти мисли, под музикално пулсираща вълна, мен ми се пееше и свиреше. Чувствувах се близко до сестра Е. и брата Георги и др. Учителят като че ми шепнеше нещо хубаво. Умът ми бе светъл, душата летеше - рядко състояние.
към текста >>

18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта.
Чак до стъмняване отиде събранието му. Изпратих 300 лева до Влад Пашов в София, 100 лв. за сметките ми, а 200 лв. - за 9-а серия, дадох на Георгя Иванов библия, „Прераждането", „Ясновидство" и „Езотерическото християнство", да ги чете. Дадох му да прочете „И дойде при Пилата" и „Аз за това се родих" и да ги препрати до Иван Петров в Цар-Асен. 18.II.1929., понеделник Станах, като ме събуди мама в 4 и 15 сутринта. Измих се, нагласих се и четох нещо от Марк Аврелий и билетче от беседите и от „Деянията" 24. глава и точно в 6 ч потеглих за Крепча. Сняг дребен вали. Със сняг е покрита цялата земя. Отдолу е много замръзнала и ледясала, та е хлъзгава.
към текста >>

Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред.
В час влязох следобед на последния час във II отделение. После разпущането ходих на общината, получих от Георги Събев писмо с хубави резюмета от беседи неделни. Свирих, четох от II серия до 11 ч и легнах да спя. Студ голям е вънка и в стаята. 22.II.1929. Станах от сън в 7 ч. Със събуждането ми от сън в паметта ми се явиха три съня, които сънувах в три нощи подред. Първият е, че уж на главата ми, отгоре на върха, малко отзад, косата ми е оголена, малко закелявяла, едно петно малко, което ме грози и ме срами пред хората. Вторият сън, е: срещу четвъртък сънувах на призори, че си изгубих шапката, тая черната, новата, и останах гологлав. Третият сън е нощес на присъмване. Сънувам, че минавам по улица на някой град, където намерих братя и сестри и Учителя. Аз съм бързал да отида тамо.
към текста >>

Крепча Събудих се къде 5 ч.
Тази вечер в 7 1/ 2 ч според наряда трябваше да се нахраним 5, но във време на молитвите мен ми припадна, едва, едва, спресядане на стола дочетох определеното, но съвсем омаломощен. Изглежда, че едно дето бях вън на студено, изстинал съм, та и затова болката. Но след 1 ^ 2 ^ 3 часа се пооправих. Легнах си в 11 ч. 23.III.1929 год., с. Крепча Събудих се къде 5 ч. Главата тегнеше, спомен от сън - никакъв. „0". Във време на молитвата ме завари Осман Кара Амедов, който дойде да вземе картичките, и ги отнесе до Стефанка Пенева, а тя ги раздаде на Деспа Георгиева и Свищовския господин... Писах кратко писъмце на Стефанка, да раздаде картичките, и й съобщих, че три пъти я сънувах от сряда, 20.III. т. г., три деня: три съня за нея, но й не съобщавам какви са сънищата ми. 24.Ш.1929 год., неделя, с. Крепча Станах в 5 ч. След молитва дойде в 6 и 10 Янко Сиврев, който отива да председателствува бюрото за избиране на училищни настоятели в с. Юрен-джика.
към текста >>

4.IV.[1929 год.], четвъртък При събуждането ми от сън гледам - съмнало се.
Сготвих и малко зеле. Отпътуваха си на мръкване - стъмяваше се. Дохожда Еню, Димитър. Ангел ми донесе хляба. Лягам си в 11 без 15. 4.IV.[1929 год.], четвъртък При събуждането ми от сън гледам - съмнало се. Спомен през нощта - същата песен „0". Вънка е бяло - земята покрита със сняг и вали. Снощи дъжд почна да вали, а сега го обърнало на сняг и вали. Пролет, а все така още студено, студено, студено. Голяма зима с големи студове незапомнени.
към текста >>

Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание.
Мрак цари вънка. Спомних си днес и по много въпроси се справях с Еленка. Тя вече дълго не ми е писала. Може би плесница ми удря, за недобрите ми писма. Тя всичко хубаво дава на мен от най-чистата си душа и скъпоценни бисери от богатата съкровищница, с която Бог я е надарил. Как искрено, как мило и с какъв жар ме тя буди към чистота и святост, в живот, пълен само с поезия, молитви и хваления към Всевишния, защото ни е събудил да станем и оживеем в новия живот с пробуденото съзнание. И с какво ли бих могъл, мила сестра, да ти отплатя за добрините, които ми стори, с твоите добри писма! Ти едно искаш от мен: „Чистота, святост, чистота в мислите, чувствата, и в изпълнението, с жива вяра в Бога и тия велики светли духове, които бдят и ни ръководят в нови сфери, в нови местности, населени с разумни същества." Колкото си по-далеко от мен, толкова душата ми е по-близо до твоята. Ти, светъл дух, светилник на стящите в тъмнина! Свети, и повече свети, работи и повече работи - Бог ти е Великата цел, Нему слава, хвала и величие, че ни е призвал на новата трапеза и ни храни ежеминутно с живия хляб и пои с живата вода, които са извор на вечен живот. Колко скъпи минути съм прекарвал с тебе.
към текста >>

5.IV.1929 год., петък Събудих се от сън къде 6 1/2 ч, но лежах до 7.
Спящите сили се възобновяваха при сладкия ти искрен зов за нова творба, нова идея и нов живот, И защо съм седнал да те хваля. Нека Бог те хвали и знае що си, а за мен - кретащ се още в опиянение, си лечителка, и доста си допринесла за отрезвяването ми от това старо вино - стари мисли и чувства, с низшо плътско съдържание. Хайде, Бог да те благослови и дано все така се възвърне погледът ти към мен и ме навестяваш все така с хубави мисли, добри съвети и внимателно будиш, да не. би да спя и се успя. Лягам в 12 и 7 след полунощ. 5.IV.1929 год., петък Събудих се от сън къде 6 1/2 ч, но лежах до 7. Станах и гледам навън - белина. Вечерният дъжд се превърнал на сняг и цялата земя е покрита с 5- 6 сантима сняг. Вятърът престанал. Времето тихо. Небето е покрито с бели снежни облаци, така че изглежда като ясно от чистата белина.
към текста >>

При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно.
Димитър идва на вечеря. Дадох на него и на Енчо по един вестник „Живот" и по един каталог. Лягам си в 10 без 25. 6.IV.1929 год., събота Станах от сън. Въпреки че рано легнах, спал съм до 6 ч и 1/2 и то много дълбок сън съм спал. При събуждането имах само едно едно недобро настроение вследствие огъня, който изгаря всичко хубаво и благородно. Измих се със студена вода. Запалих печката и турих вода да се топли за изкъпване. Направих наряда и след това избръснах се и изкъпах хубаво. Преоблякох се, а отвън вече Мехмед на вратата чака да влезе, но е заключено. След почистването отключих.
към текста >>

Крепча Събудих се, като зачух лопаща каруца.
Съобщава ми, че ще има увеличение на персонала през идущата година, та по Великден да се видим и разговорим, да питаме Янков дали ще може да действува да ме назначат тамо. От 4 ч започнах да пиша писмо на Еленка. В 11 и нещо полунощ прекратих. Лягам си в 12 ч с хубаво и добро разположение. 7.IV.1929 год., неделя, с. Крепча Събудих се, като зачух лопаща каруца. Дойде ми на ума, че ще отидавам [отивам] на Попово. Набързо се умих, облякох и потеглихме. Студено беше много. Времето облачно. Каруцарят Ризванг Ризов караше бързо, така че в 6 потеглихме, а в 8 и 10 бяхме в Попово.
към текста >>

79. 1930 година

След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея.
Свирихме, пяхме и в 5 1/2 си разотидохме. На отиване нещо тъга ме налегна по нещо. * Вечерта; 70 „Изпитвайте писдиията" * . Опетняване има в материята и знаете ли защо? В тази материя, в която сме минали толкова еволюции, толкова култури са останали в нея, техните и добри, и лоши качества. След като си е почивала тя хиляди и милиарди години и векове, в нея са останали тия зародиши, но като се е събудила, веднага и тия качества се събуждат в нея. Ние ще преживеем културата на миналите епохи. Тъй, щото, това, което днес преживяваме, тези войни, омразата, лъжата, всичко това е дадено не в самата материя, а това са останки на минали човешки същества, които са живеели преди милиони векове, преди да е съществувала тази вселена, и са оставили в нея тези свои глехове, но същевременно с тези лоши качества са оставили и добри. *Из „Сила и Живот" (неделни беседи от Учителя) VI серия. (Бел. М.И.) 24.III.1930 год. Небето ясно, но замрежено с лека, едва уловима мъглявина.
към текста >>

Събудих Еленка и в 11 ч потеглихме.
Дойдох си в 8 и рекох да се приготвя. До 9 бях готов. Легнах си, дано един час спя, но сън ме не хвана. До 10 ч лежах. Станах, умих се и приготвих и с молитва потеглих. Събудих Еленка и в 11 ч потеглихме. Луната, като бяхме на долния край на селото, залезе. Небето ясно, та пътуването бе лесно. Като стигнахме до Туденската чешма, ето, с фенер хора идат от Ропот -двама мъже и един ученик от II клас прогимназиален. С тях, бавно в разговор, стигнахме в 4 ч на Драгоман. Чакалнята пълна с народ и вънка се насъбрали много и гъмжило от народ.
към текста >>

80. 1931 година

Аз им нарязах хляб и те ядоха и така се събудих, като ядяха.
Къпя се в един басейн, дълбок, от вода [...] на една река място. С мен се къпеше и един мъж заедно с жена си, а на брега бе Еленка и още някой. Тя ми забеляза нещо, че още не се владея тъй както трябва, както ни учи Учителят, а си проявявам слабостите. После сънувах, че братя, сестри насядали на една трапеза заедно с Учителя. Учителят ме пита как прекарвам в Равна и други неща. Аз им нарязах хляб и те ядоха и така се събудих, като ядяха. Времето е добро, ясно и кал по улиците. 27.I.1931 год., вторник Сънувах, че съм с Учителя, братя, сестри и прекарахме в разговори добри. Времето променливо, ту ясно, ту облачно и мъгливо. 28.I.1931 год., сряда От заранта ясно. Слънцето изгря.
към текста >>

Събудих се.
Сънувам, че съм с Учителя, братя, сестри. Те обядват. Канят ме. Аз се съгласявам, но не ми се яде, защото ще пътувам. Мъчно ми стана, че се разделям от Изгрева и заплаках. Събудих се. От сутринта валя сняг. След обедните часове отидох у Еленка и бях до 12 ч. Свирихме и разговаряхме с хазяите докъде 11 ч, за душа, за Бог, за духове и ред др. Легнах си в 12 1 /2 ч. Станах за школа.
към текста >>

Събудих се.
Дойдох си и легнах, но веднага сънувах сън: че мръкнало се и аз трябва да легна да спя, но така че уж леглото, в което ще спя, скоро не съм спал в него. Отивам да легна да спя, но гледам: в леглото ми - умрели котки, кучета мъртви, най-разнообразни животни. Дето има в стаята закачени върви със сушени гъби и магданоз, то всяка гъбка и снопче магданоз е било котенце и всяко коте, едно вече се сплуло, а друго още му седи кожата, но така, всички са мърши. Аз се чудя как в такава стая ще спя. Но си представям, че мога да я изчистя, но ако се не измаже, то в такава стая е невъзможно да се спи. Събудих се. То тоя сън бе за 3 ^ 4 минути. И като се събудих, припомних си го и пак съм заспал. 31.I.1931 год., събота Сън: Сънувам, че сме в София, на Изгрева. По празници нещо. Всички учители си отпътувате автомобили от Василовския хан, а ние с Еленка останахме за следния ден.
към текста >>

И като се събудих, припомних си го и пак съм заспал.
Дето има в стаята закачени върви със сушени гъби и магданоз, то всяка гъбка и снопче магданоз е било котенце и всяко коте, едно вече се сплуло, а друго още му седи кожата, но така, всички са мърши. Аз се чудя как в такава стая ще спя. Но си представям, че мога да я изчистя, но ако се не измаже, то в такава стая е невъзможно да се спи. Събудих се. То тоя сън бе за 3 ^ 4 минути. И като се събудих, припомних си го и пак съм заспал. 31.I.1931 год., събота Сън: Сънувам, че сме в София, на Изгрева. По празници нещо. Всички учители си отпътувате автомобили от Василовския хан, а ние с Еленка останахме за следния ден. Но яви се на другата сутрин фортуна със силен вятър. И аз започнах да се кая защо вчера не си потеглих.
към текста >>

След като се събудих, започнах да свиря.
Тази заран небето облачно, сняг вали и вятърът бучи високо, като че голяма зима ще настане. Нощес посред нощ бе тъй ясно. Луната светеше и цялата природа бе тъй привлекателна и омайна, че аз бях в захлас. А сега - сняг и вятър. Следобед, понеже бях в почивка, си поспах. След като се събудих, започнах да свиря. Еленка турила картофи, да прави супа. Тя също каза, че била много изморена и си легна да си поспи. Аз започвам да чета книгата „На западния фронт нищо ново". Тя е много увлекателна. Имаше моменти, които ме разсмиваха.
към текста >>

Еленка се вече бе събудила.
И аз се смеех, разговаряйки се с книгата. Но дойде до трагична картина, при която не можах да издържа. Коравото ми сърце се затресе. Сълзи рукнаха из очите ми. Не можах да чета, оставих книгата. Еленка се вече бе събудила. Това ме докара до нови мисли и идеи. Искаше ми се да се пръсна над цялата земя във всяко съзнание на хората и да им кажа, че войната е зло, зло, зло и пак зло. Че братство е нужно, а не адски мъки, в което човеците страдат и в самоизстребленията си много повече от животните. Той, елитът на творенията, се обръща на безподобно същество в шеметното опиянение от духа на войната. Какъв живот, пълен с блаженство, хармония и разбирателство би се заживяло, ако елитът на обществата, като се почне от учителя, чиновника, военния, до царя, ако биха поставили вярна диагноза за войната и заработят с все сили за оздравяването духовно на човечеството.
към текста >>

1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога!
Като станах, прочетох 11 лекция от III година на младежкия клас - „Единица и вечност". 28.II.1931 год., събота Хубаво време. Топъл ден. Следобед ходихме с Еленка в Губеш. Вънахме се късно. 1.III.1931 год., неделя От съня си на събуждане запомних последната мисъл: че човек трябва да създаде от себе си един образцов характер, който да устоява във всичките бури на живота и винаги погледът му да бъде обърнат към висшата цел - Бога! Изпълних си наряда и свирих, докато се съмне. Сега започнах да чета беседата „Добрата земя" от VIII серия. 6.III.1931 год. Четох книгата на пророк Софония и от прочетеното се вижда, че добрият живот не е в богатството. Материалното богатство не прави човека добър.
към текста >>

Аз се събудих рано, но не станах.
Това е най-мъчното. формулата накрая на държаната лекция на 22. септемврий 1931 год. е: „ Само Любовта на безсмъртието, Само Светлината на безсмъртието, Само Свободата на безсмъртието носят пълния живот." (Три пъти.) 20.XII.1931 год., неделя От снощи задуха много силен вятър, който повдига снега и го носи и наслагва по трапища, край синури и покрай гората. Вънка е студено и то много. Аз се събудих рано, но не станах. Чаках да се развидели, че тогава се надигнах. Направих си гимнастиките донякъде и ето, слугата донесе огъня. Затопли се стаята полека-лека. Донесоха ми вестник „Утро" и в него прочетох за кървавите инциденти в сряда, на 16.ХП, между студентите и полицията. Студентите манифестирали против професор Ал. Цанков.
към текста >>

81. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

И какво мислите, тези кризи, които имате, туй, което сега наричат тези економически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност, всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят.
Дето няма живот, дето няма знанието, дето няма свободата, няма никакво право! Има верукущи хора, които мислят по новия начин, а живеят по стария начин. Има хора, които живеят по старому, а изпълняват живота по новия начин. Сега ние не сме пратени да носим всичкия товар на света, но всички можем да бъдем съработници на онази велика Божествена идея, която сега работи за пресъздаването на сегашното общество, за здравето на бъдащото общество. За това работят най-разумните, най-силните същества, които са завършили своята еволюция, работят и денонощно работят и подготвят условията за бъдащето. И какво мислите, тези кризи, които имате, туй, което сега наричат тези економически кризи, туй смущение между хората, тази несамоувереност, всичко това се дължи на вътрешни сили, които работят за събуждането на хората, за да им покажат новия път, по който те трябва да вървят. Другият свят е много по-оживен и по-реален, отколкото нашият; но има един свят много по-реален, отколкото светът на душите. И в духовния свят умират и ги погребват. Само в Божествения свят няма смърт, но няма и раждане. Дето има раждане, има и умиране. В Божествения свят хората нито се раждат, нито умират.
към текста >>

Не съм можал да спя добре и се събудих рано.
Следобед пак се събрахме Манов, Угърчински и аз в Министерството. Вечерта той успя да вземе от Училищната инспекция оставката на Казасов от Годеч и се застъпиха да назначат Угърчински на вакантното място. Вечеряхме в „Ясна поляна". До 11 ч говорихме в Учителския дом. Запознах се с един много добър приятел на Манов, живее на „Цар Борис" 103, София - Владимир... Легнах към 12 1/2 нощес. Не съм можал да спя добре и се събудих рано. 9.XII.1933 год., събота До обед помагах на Станка да решава задачи. Следобед отидох и се срещнах на Василовския хан с Манов, Угърчински, Митю Костов, Есто Станков. Видях съдията, ветеринарния Славчо от Годеч, Катя Кънева и др. Тия дни прекарвам различни състояния на вътрешни и външни борби и противоречия, но имам вяра в Бога, че всичко ще се нареди благополучно и ние ще се възвърнем пак в Равна. 10.XII.1933 год., неделя Цяла нощ е валяло сняг.
към текста >>

Тая сутрин съм се успал и ако не бе дошла Еленка да ме събуди, то щяхме да се успим.
10.XII.1933 год., неделя Цяла нощ е валяло сняг. Земята е покрита с една педя и повече сняг. Снощи, като се изкъпах и легнах, сънувал съм, че Учителят нещо ми се караше, но не за нещо лошо, но спомням си, че ми говореше високо и като скаран, нещо ме учеше. През нощта съм сънувал, че ме нещо разкарват като учител, ще пътувам занякъде. Но дали за Равна, не помня добре, но знам, че все с познати хора се срещам. Тая сутрин съм се успал и ако не бе дошла Еленка да ме събуди, то щяхме да се успим. Днеска Учителят ни говори много хубави мисли в утринната беседа, а обедната бе изключително за дишането. Беше дошъл на беседа и Зидаров, аптекар в Годеч, заедно с брата си. Следобед говорихме надълго с Елена Андреева. После свирихме с Игната и вечеряхме заедно. Ходихме на концерт в братския салон.
към текста >>

Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих.
Тъкмо ставам отстрани на отверстието и десният ми чехъл падна в нужника, но се извъртя и падна на стъпалата си, без да се изцапа. Аз си помислих, че веднага ще закова един пирон на една тояга и ще го извадя. Но ето че се подхлъзна десният крак и се натопи крачолът под коляното надолу в нечистотиите. Кога го извадих, като че крачолът е имал като торба, та се напълнил с нечистотии. Кога излязох, наскубах луцерина [люцерна] - трева и започнах да го изцеждам, и излезе много нечистота, просто и мен ме учуди, как е възможно толкова нечистота да се е натъпкала. Помислих си, че като намеря вода, веднага ще го изстискам и ще го изпера, за да не личи тая мръсотия, и се събудих. Днес не исках да отивам към града. След закуска помагах на Станка да реши няколко задачи от сложно тройно правило. След това нацепих на Еленка отделените от брата Иван дъски и й ги занесох. Понеже я нямаше, за да ми отвори, то отидох при Савка да я диря. Нямаше я, отишла при заболекаря.
към текста >>

17.XII.1933 год., неделя Събудих се още в 3 ч през нощта.
Всеки да си намери най-добър метод за работа. Всичките условия трябва да се използуват разумно, да се отделят 510 минути за четене на словото Божие. * Следобед задуха много студен вятър от юг. Стана голяма виялица. Свършихме до мръкнало с Игната. 17.XII.1933 год., неделя Събудих се още в 3 ч през нощта. Докато дойде време за наряд, не можах да заспя. Времето бе поомекнало. След гимнастическите упражнения една сетра, македонка от селото на Филип Манолов, главния секретар на министерството на просветата, ми каза, че две нощи все моят образ и се явявал и че тя решила да отиде при Манолов да го моли за нашето възвръщане. На обед аз реших да я заведа у дома му. Но аз сам ходих и видях адреса му, и докато тя обядваше, аз ходих и проверих улицата и номера.
към текста >>

Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнапхме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих.
Оказа се, че реката пресъхнала, но имало локви, пълни с вода, и притеклите се жени гребяха в съдове и носеха тая вода, примесена с тиня, кална вода, и изгасихме запалената сайвана и се осуети пожарът и то без повреди. Друга картина: След пожара, намирам се в една градина, такава, каквато е в Търново, където ставаше съборът. Много братя и сестри. Маси много. Учителят ме пита: „Пеньо, къде е хлябът и халвата, за да ядем." Халвата била купена снощи, та Учителят пита къде е. Аз извадих халвата, също оказа се, че имало в джеба ми хубаво прясно краве масло, загънато в една книга, но маслото от праха в джобовете ми от края, както е била сгъната книгата, се понапрашило, та като го разгънах, набърже с ръка изчистих нечистото, Учителят и всички, които бяха около Му, започнапхме да ядем прави на крака от хубавата халва и маслото и се събудих. Продължавам да си водя бележки от заченатата вчера лекция. [„Простите и сложните процеси в природата", XIII година, 4-та школиа лекция на 1-вия младежки окултен клас, държана на 10 ноемврий 1933 год., петък, 6 10 ч. сутр.] „Тия хора, които не обичат да четат, са много еднообразни хора. Трябва да си обясните всяко едно състояние в даден случай, което изпъква. Често чувствата спъват човек.
към текста >>

Тая сутрин се събудих в 4 ч.
Ако ние с любов идваме при Бога, всичко може да стане. Сега от млади и от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената любов. В Писанието е казано: „Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него." А сега всеки трябва да кажем: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная." Тъй като се превърне този стих, тогава силата ще дойде. От нас зависи настоящето и бъдащето ни. * * * 20.XII.1933 год., Сряда Снощи до 10 ч не ми се спеше. Тая сутрин се събудих в 4 ч. Стоях до 5 без 10 и станах. Приготвих се за школата. Учителят изказа много хубави мисли. Душата ми се зарадва. В момента аз почувствувах, че нямам неприятели, в мен се създаде състояние на умиление, милост и чиста обхода с всички хора, даже и тия, които сега ме уволниха от служба.
към текста >>

82. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

* Събудих се.
Къщата е разхвърлена, неподредена. Много дрехи, все вълнени черга, юргани, са разхвърляни на разни страни. Аз нагъвам една дълга, много голяма черга, редим, гласим, че инспекторът у дома ще нощува. Друг сън съм сънувал: че се намирам на екскурзия с наши братя и сестри. Почти всички учителки наши сестри бяха в компанията и се събираме и говорим. * Събудих се. Часът е 5 и 10. Станах. Прочетох от I година младежкия клас лекцията „Двете посоки". Вънка валяло сняг, но не дебел. Като се разсъмна, ходих у Божил Петров, Станчо Раденков, за да попълня всички карта и преброителни книжа и да отида днес да ги предам. 5.1.1935 год., събота Станах на присъмване.
към текста >>

Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих.
Видях, че тялото ми не е толкова тежко, колкото съм си мислил, и че мога да летя. И че сега ще правя демонстрация пред народа с хвъркането си. Ще се спущам от високо над някоя скала и ще летя из въздуха и интересно е, че като се спусна веднъж да летя, то от самото летене, дето съм хвръкнал, мога по-високо да се изкача. Намерих в една къща една жена, но забравих точно коя бе жената. Но оставил съм си цигулката там, тоест кутията на цигулката, а цигулката, съм свирил с нея. Но видях тук, у дома на тая жена, само кутията си, а цигулката не че е вземата и не се чудех за нея, но била другаде, където за момент съм я оставил, защото у тия хора аз съм свирил и пял, та си размишлявах, че цигулката си никога не трябва да оставям извън кутията - и се събудих. Часът е 4 1/2. След наряда прочетох беседата „По-драгоценен". За закуска бях у Младенови на баница. За вечеря бях у Андрея Георгиев пак на баница. И баба Руска ми донесла една баница зелник, но от него тая вечер не ядох.
към текста >>

10.II.1935 год., неделя Събудих се точно в 5 ч.
Но целта ми е да я освободя от ненужни тревоги. 9.II.1935 год., събота От три дни все сняг вали, ту престава, ту се разясня, ту заоблача, но не бе много студено. Днес омекна времето. Ходих у Симо Игов да го моля да ми отпусне Евгения, за да дадем вечеринка със селските момци. На връщане валенето на снега се превърна в дъжд. 10.II.1935 год., неделя Събудих се точно в 5 ч. Сънувал съм сън с много приключения, но докато свърша наряда и прочета беседата „Който се отрича", забравих подробностите. Помня, че имаше някаква голяма работа, нещо приготовления братя, сестри. Помагаше ми и Еленка и се разговаряхме с нея. Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата.
към текста >>

Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата.
Изпрах се и измих пода. След това дочетох беседата. Тая беседа изключително говори за Първичната Причина и връзката с Нея. Всичко е у Бога, с Него да сме през всичките състояния във връзка. Точно в 12 ч полегнах да си подремна. Сънувах нещо много страшно, опасно, обаче не го запомних, защото се стреснах и събудих от уплахата. Костадин Трифонов ме покани да отида на сватба. Жени се за Елена Милуш Рангелова. 11.II.1935 год., понеделник Сън: В София съм, или по-право - незнайно де. У Михаил Влаевски съм. Къща голяма и то много голяма, като някаква си болница, с много приспособления и отделения.
към текста >>

Ха тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих.
Извиках: „Стражар! " И се яви един стражар. Обясних му в що се състои работата. Той каза, че ще отидем в V-и участък. Вървейки натам, то участъка, където го знаели, сега се строят големи здания, уж към еврейските гробища в София. Ха тук участък, ха там, не можахме да го намерим - и се събудих. * Валя и сняг вънка и силният вятър го отнесъл в потулени места. Коридорът вън е навеян с много сняг. Изобщо недобро ми е състоянието, задето вчера се измъчвах на сватбата у Милуш Рангелов да гледам как си хората пият и вследствие на алкохола викат безцелно, говорят хей-така, несвързано, и това продължава три часа, които ми се видяха години. Не стига това, ами дядо Раденко ме покани вечерта да остана на вечеря, та да повеселя и хората на бай Милуш. През деня ми опържили яйца със свинска мас и аз хапнах, без да зная, няколко залъка от тях, но кой знай, уж бях гладен и като си хапнах от яйцата, нещо като че ли ми стана, че аз щях да повърна, ако бях си вземал още някой залък, и ги оставих.
към текста >>

Пак се събудих рано, обаче не станах.
Вървях бавно и си мислех за природата, за духовния живот, за съзерцанието, за молитвата и пр. Тези дни изпратих на Еленка писмата на учениците заедно с написаното мое писмо. Оперетката я подготвя съдия-изпълнителят Евстатиев, Участвуват в нея Евстатиев, Каралеев, администраторът при агрономството, Манов, Бори Симов от Туден. Яд ме отначало, че ме поне Манов не ме покани да нощувам в дома му, обаче впоследствие схващам, че това е за добро и че такава тиха ясна светла нощ, с толкова дебела снежна покривка, с величествената бистрота и яснота рядко се среща и се вижда, а аз цели 2 часа вървях и си размишлявах. 14.II.1935 год., четвъртък Спах до съмнало. Пак се събудих рано, обаче не станах. Много ясен, светъл и хубав ден. Слънцето изгря в 7 1/2 ч. До обед бе без вятър, а от обед задуха северният вятър. Много хубаво време, но съвсем замръзнало. 15.II.1935 год., петък Сън: Сънувах, че съм екскурзиант.
към текста >>

* Събудих се в 6 ч.
Ето, видимо забелязах, че пръстът надебеля, затече. Аз започнах да питам войниците, дали не ще има добър чекакчия, да го поправи. Дали баба Сегва тук, в Равна, не ще го поправи? - Започнах да плача чак от болка и най-важното - че се оказа, че няма чекакчия, а на лекар да отида, то лекарите ще го свържат с бинт, ще го мажат с йод и ще се срасне така неправилно пръстът ми. Но до ужас не дойдох, защото нещо ме успокояваше, че това е за момента само, но лек ще му се намери. * Събудих се в 6 ч. Закъснял съм за школа. Прочетох лекцията „Разбор на думи". Вънка облачно. Далеч хоризонтите нависнаха с мъгла и облаци. 16.II.1935 год., събота Понеже снощи легнах в 1 ч след полунощ, то тая заран станах, когато се развидели.
към текста >>

И така си се събудих.
Моята стая е самостоятелна. Аз мълча външно, но вътрешно с ревност се запитвам: на какво основание и защо Д. Звездински да е в съседство с Еленкината стая и тя постоянно да му минава през стаята? Нима не ще го завари във всичките деликатни положения, в които може да бъде човек, кога се намира в стаята си, да се преоблича, къпе, а тя да му минава през стаята. Думам си: тя би трябвало при мен да живее, а не при други, защото аз съм близък с нея и тя ме обича и изявява уж във вярност. И така си се събудих. * Часът е 5 и 20 и станах за наряда. В Годеч стигнах в 9 1/2 ч. Започнахме репетицията на оркестъра и трая до 1 ч. Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно.
към текста >>

22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20.
Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре. 22.II.1935 год., петък Събудих се в 5 и 20. Прочетох от младежкия клас I година лекцията „Картата". Сънувал съм, че се намирам около едно село, гара. Там е и наш Иван, Торим някаква си нива, а торта е човешки извержения. И то редки, та кога един друг товареше, цръкна, та може би ме изцапа по гърба. После ставаха някакви подпирания на една вода, която бе пълноводна и водата се разливаше, та туряхме тор и земя, за да се не отбива водата.
към текста >>

Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастон, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих.
Търсих го навсякъде, обаче го няма. Отидох си у Манов без него. На сутринта, защото аз преспах у Манови, потърсих си хубавите дрехи, за да си ги облека, но превръщам, преглеждам, но няма ми панталоните новите. Колкото панталони имах, то те бяха все от бричовете и сегашните ми ежедневни, с които уча, но новите ми панталони, с които трябва да се явя на конференция, ги няма. Манов, Манова, и те търсят, обаче ги няма. Аз си размишлявах, че ще се засрамя пред толкова колежки и колеги със скъсани гащи, така, с откраднат бастон, със скъсани гащи - и в недобро състояние се събудих. * Вънка луната ту се показваше, ту затуляше зад облаците. Небето, докато се разсъмне, не се заоблачи и започна да вали ситен сняг. 26.11.1935 год., вторник Сънувах, че съм във Водица учител. Слънцето изгря в полуоблаци, но изгревът бе ясен, [във] всеки случай. През деня снегът се топеше, но слабо.
към текста >>

На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка.
И кога да си тръгна, заваляло силен дъжд и г-ца Угърчинска ме покани да остана да спя. Покани ме и г-н Манов и аз, понеже бях с новите си дрехи, реших да остана. Угърчинска спа при Пенка Бешкова у Митю Костов, а аз - на леглото й. Стаята й чиста, подредена идеално, но аз цяла нощ не можах да мигна. На два пъти като че се пренасях, но нещо сепване ставаше в мене и ме повръщаше в леглото ми. На втория път за миг се отделих от тялото си и ето, нещо ме нападна и аз извиках и се събудих и вече никаква дрямка. Искаше ми се посред нощ да си дойда, но от благоприличие и да не каже г-н Манов нещо. 1.III.1935 год., петък Вчера сутрин, като си дойдох от Годеч, Станчо Раденков ми донесе писмо от Еленка и резюме. Еленка написала до учениците от III и IV отделение писма на пишуща машина. Като им ги раздадох, те се много зарадваха. Днеска ме питаха дали не ще пишем пак писма до нея.
към текста >>

Както разглеждах устройството им, се събудих.
Силно цапащи, дойдоха 2 момичета, които на ръст изглеждаха възрастни моми под 20 години, обаче бозките им бяха съвсем неразвити, като на малко, 10-годишно момиче. Особено русото момиче силно плющеше водата и замина към източна посока по брега. Аз исках да мина на запад, но не позволяваха вълните и аз съм бил с дрехите си и ако ме превари вълната на едно опасно място и ме удари, то ще ме отнесе в една пропаст, където ще ме погуби или измокри съвсем. Чакайки и наблюдавайки вълните, аз си изчислявах, че мога да пребягам. Ето, намерих някакви си машинки, които с газ се палели и тия машинки служели уж туристите да си сгряват вода. Както разглеждах устройството им, се събудих. Време е за наряда. Вънка вее силен вятър и сняг вали. Снощният дъжд е превърнат в сняг. Но вятърът не е много студен, защото земята не е студена. В 1 ч отидох у дядови Венкови на сватба.
към текста >>

Събудих се и станах тъкмо в 4 1/2 ч и от 5 ч зачетох резюметата, които получих оня ден от Еленка.
Тя ми говори, че с глупави книги и работи не се занимава. Говори ми за жителите на Агарта, че били безсмъртни, че владеели законите на живота. И ми напомни, че трябва да работя над ума си, за да се усили умът и да го владея добре и да мога да го насочвам аз където искам, а не той където ме влече. „В ума е силата и богатството на човека, там да ти бъде отправено вниманието" - ми каза тя. И говорихме по много важни полезни работи. Събудих се и станах тъкмо в 4 1/2 ч и от 5 ч зачетох резюметата, които получих оня ден от Еленка. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Дойдох си късно. 7.III.1935 год., четвъртък Сън: Сънувах, че сме се събрали много народ на едно място. Пред нас стои един агроном и ни обяснява нещо по растенията. Той обясняваше на хората въпроса за цъфтенето и незавързване плод някои растения.
към текста >>

* Събудих се на разсъмване.
Преди това събрание ние бяхме в една стая, аз и Еленка, Никой не дохожда при нас да ни смущава. Бяхме на едно хубаво легло - добър креват, мобилирана стая. Еленка ми се радва, радва, така, както никога друг път. Прекарахме дълго с нея. Тя с цялата си същина ме обичаше и радваше. * Събудих се на разсъмване. Небето облачно. Снощи бе ясно. Но нощес студът бе голям. Следобед, след занятията, отидох у Венко Стоичков на гости по случай сватбата. Имахме репетиция до 11 ч за вечеринката.
към текста >>

* Събудих се.
Докато той ми говори, децата, много от тях без позволение си отишли. И аз разпуснах всички, но ядосан за самоволието на децата. След това излязохме навън и ето, един турчин продава халва, тахан халва. Халвата разтопена, та напяна в една тенекиена висока кутия. Кутията имала дупка, та изтекла из нея много навън, но вече замръзнала и аз щях да купувам, за да ядем. * Събудих се. 5 ч. Вънка духа силен вятър, студено от изток. Облачно. Следобед ходих у Трифон Петров на гости. Дойде съобщение за сина му Костадин, на 10-й да се яви в частта си войник. 9.III.1935 год., събота, Равна Сън: На присъмване сънувам, че съм някъде, като че ли във Водица, на Кабак Ивана в двора, който сега е купен от Стефан Драганов на Калъч Драгана.
към текста >>

На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих.
Но докато стрелят, не знам що направиха и изведнъж ме приболя лявата ръка в пакета. Куршумът като че ли бе влязъл от отпред и срещу китката, но откъм долната страна ме силно заболя. Кога си дигнах и оголих ръкава - ето, кръв бликнала и като се бутнах по лакетя - ето, куршумът се показва из кожата. Той влязъл отпред и из мускулите и кой знай дали не е бутнал костта на совалката, успял да излезе на лакетя. Понеже ме заболя силно, но най вече от тъга, скръб и яд на тия пияни хора, аз започнах да плача. На няколкото заплаквах с прекъсвания и се събудих. * Вънка силно бучи вятърът и носи снега, който от снощи хвъркаше. Студено. Съмнало се. Облачно. Към обед се провидя слънцето и силният вятър спрял. Пак духа, но по-слабо. Следобед ни викат на конференция в Годеч.
към текста >>

13.III.1935 год., сряда Събудих се на разсъмване.
Вечерта имахме репетиция. Изкъпах се и легнах. 12.III.1935 год., вторник Прекарах деня добре. Имах настроение да свиря. Вечерта до 11 ч имаше събрание. 13.III.1935 год., сряда Събудих се на разсъмване. За школа съм се успал. Прочетох резюмето за сродните души. Следобед ходих на репетиция в Годеч. Получих от Еленка писмо, писано на 10.Ш. т .г., и резюмета.
към текста >>

Събудих се на разсъмване.
25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла. 26.III.1935 год., вторник Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде. Дадоха един руски часовник джобен с образа на сегашния пълномощен на Русия в България.
към текста >>

Събудих се и съмнало.
На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла. 26.III.1935 год., вторник Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде. Дадоха един руски часовник джобен с образа на сегашния пълномощен на Русия в България. Тоя часовник го подарили на идейните комунисти в България. Събудих се и съмнало. Вън мъгла и дъждец ситен ръми. 27.III.1935 год., сряда Отидох в Годеч на конференция. Реферират Динчийски и Каралеев. Лекция имаше Делчо Стефанов. Имаше и хор на Б.
към текста >>

31.III.1935 год., неделя Дойдоха момчетата да ме събудят.
Следобед заминахме 4 души, за да приготвим сцената. Дойдоха музиканти вечерта. Изкарахме вечеринката. Вземахме 152 лева. Аз спах у Ценови, а другите - в коперацията. 31.III.1935 год., неделя Дойдоха момчетата да ме събудят. Станах и си заминахме. Силен източен вятър вее и сняг вали. Дойдохме си къде 9 ч. Изкъпах се. Дохождаха някои хора на приказка.
към текста >>

Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих.
1.IV.1935 год., понеделник Сън: Макар че не можах да спя, поради неудобното легло, но все съм сънувал един сън, който характеризира състоянието ми на в дадения момент безсистемност и план на живот. Сънувах, че съм с една кола, впрегната и теглена от две крави, слаби. Вървят колата, теглени от кравите, но понеже нагорният път ги много мъчи, те се отбиват ту отляво, ту отдясно. Къде намерят път да се отклонява, те тутакси се кривват и признавайки, като че ли, виновността си, започват да бягат. Изпреварвам ги и ето, пак ги насоча нагоре - ето, друг път се отклонява надясно и те хукват надясно, из него. Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре.
към текста >>

* Събудих се.
Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима.
към текста >>

Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка.
4.IV.1935 год., четвъртък Сън: Намирам се като на Изгрева, но в по-друга обстановка, между наши братя и сестри. Учителят е по екскурзия като че на Пирин с някои наши хора. Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време.
към текста >>

* И в тоя екстазен момент на съня си се събудих.
Аз съм останал на спане у брат Иванови, но в друга къща, не в тая, в която е сега. Еленка е в една хубава голяма къща в нейното място. Къщата изглежда че е нейна. Рано, в зора, аз се събуждам там, където съм, у брат Иванови, и се каня да стана и още в зори да отида при Еленка, още докато не е станала от леглото, защото тъмно бе вънка. Защото аз съм си дошъл уж снощи (вечерта), та не съм можал да се явя при нея и тя сега, като й се обадя, ще ме посрещне с радост и веселие и много ще ми се радва, също и аз на нея. * И в тоя екстазен момент на съня си се събудих. Съмнало се. Небето полу-ясно. Тихо време. Птичките се чуват вънка да пеят. Написах дълго писмо на Еленка и го изпратих по Младена, който отиваше в Годеч, за да занесе писмо до кмета зарад залесяването в Топлица.
към текста >>

Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали.
Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си. Умът ми се изкриви, пламъкът, стремеж за чист живот загасна и сегашното ми състояние е едно стремглаво падане надолу и това ми е възмездието. Всички идиоти, Учителят казва, са пропаднали окултни ученици, и че и аз съм дошъл до това положение. Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето.
към текста >>

1935 год., сряда Събудих се в 4 ч.
Умът ми се изкриви, пламъкът, стремеж за чист живот загасна и сегашното ми състояние е едно стремглаво падане надолу и това ми е възмездието. Всички идиоти, Учителят казва, са пропаднали окултни ученици, и че и аз съм дошъл до това положение. Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан.
към текста >>

* Събудих се.
Заприказвахме се след това с нея за момичетата й. За хубавото писмо, което Кита ми е написала. Говорихме за умрялата й дъщеря Неделя и др. Гласим се да отпътуваме, но ще минем уж през Водица и ще си взема някои неща от дома. После сънувах турци и др. * Събудих се. Небето облачно. Мъгли. Четох беседата, говорена от Учителя на 22.Ш.т. г. -„Мисли". И за сегашното ми състояние тая беседа ми дойде на помощ, че трябва да мисля, за Бога да мисля добри мисли, и че правата мисъл имаме ли, ние ще прогресираме. Правата мисъл имаме ли, и болести, и противоречия, и всичките несгоди ще избягат от тоя, който я има. След първия учебен час, който минах тягостно, си бях седнал в канцеларията.
към текста >>

* Събудих се в 5 ч.
Разговаряхме много, докато обядвахме. След това бяха дошли мои две ученички от II отделение и се разговаряме с тях. Те ми се радват, аз на тях. Започнаха да си играят като малки деца, да се боричкат с мене. Аз уж ще ги преспивам, та съм ги прегърнал и ги целувам и им викам да спят вече. * Събудих се в 5 ч. Станах и си направих наряда. В 10 ч четох „Тоя камък", от XI серия, която беседа продължи до 2 ч. Вчера, днес все ми играе дясната горня вежда и дясното око. 16.IV.1935 год., вторник Сън: Сънувам, че съм във Водица, но при съвсем друга обстановка. Дошъл братовчедът ми Колю Пенев, каруцарят, от с. Посабина.
към текста >>

17.IV.1935 год., сряда Събудих се в 2 ч.
Тая сутрин виялица, мъгла. Вятър духа от запада. Цял ден валя, но се топи полека снегът. В Годеч долу земята не е снежна, както в Равна. Тая вечер вечерях у бай Илкови. 17.IV.1935 год., сряда Събудих се в 2 ч. Тежко ми. Не съм можал да спя, може би от снощната храна, която бе тежка за стомаха ми, състояща се от пражен боб, качамак и пиперки трушия, правени със зехтин и оцет, които на вкус бяха добри, но впоследствие ми се искаше да повръщам и следствие на тях ме боли стомахът и не можах да спя. Вънка мъгла и облаци. Вечерта Зара донесе писмо от Еленка. 18.IV.1935 год., четвъртък Сняг вали вън и западен вятър вее.
към текста >>

Ето, Горанка Атанасова ме събуди.
Чудя се, че как ще пазаруваме. Но на разсъмване се поизясни и в 9 ч потеглихме. До 1 1/2 ч обиколихме цялото село. Събрали сме 145 яйца. След това си полегнах да си отдъхна. Ето, Горанка Атанасова ме събуди. Дошла да иска подкваса от кисело мляко. Следобед в 3 ч потеглих за Годеч и Драгоман. Оказа се, че за утре ще има автомобил за Драгоман и аз се върнах. Щях да отида за служебните си свидетелства и утре - на Връбница за Съюзния празник. Върнах се в Равна, кога залезе слънцето.
към текста >>

И.) * Събудих се, ето се разсъмнало.
От всички насъбрали се роднини Посабчени, в съзнанието ми останаха чичо Рали, който вече повече от 6 години, откак се е поминал, и стрина Ралевица с превързаното око и батю Боби Ралев. И моето къпане, и това на Учителя. *Врелец - диал. силно врене, кипене, тук: извиране, бълбукане на вода. {Бел. М. И.) * Събудих се, ето се разсъмнало. Часът е 4 1/2. Станах и се замислих върху интересния си сън и не можах ясно да го опиша, тъй както го сънувах. Ето, Еленка дойде и като ме видя, че съм на размишление, само ми каза: „Излез вън, за да видиш хубавото ясно небе и приятна зора." От цяла седмица едва тая сутрин вече се разясни. Хубави дъждове удариха, ето вече цяла седмица. Станах, приготвих се и отидох на молитва и гимнастика.
към текста >>

11.Х.1935 год., петък Събудих се в 4 ч.
Тя питала Учителя и той казал да си остана в Равна. Иван ми пише, че внесъл 1400 лева в кооперацията и не стигнало още за 2 месеца да се платят лихвите. Вече повече от месец капка дъжд не е капвало. Все топли и ясни дни. И за Равна настанаха горещи дни. 11.Х.1935 год., петък Събудих се в 4 ч. Не съм се наспал, обаче не ми се и лежи. Из астрала съм бил нощес. Снощи западът се святкаше и впоследствие се заоблачи и дъжд заръмя. Тая заран е прозрачна и прошарено небето с облаци. 25.Х.1935 год., петък, с.
към текста >>

Изпроводих я до дома й.[/b] [b][b]4.ХI.1935 год., понеделник[/b][/b] [b]Събудих се рано.
Направихме по една снимка с Маринчев за легитимации и се върнах. Бях хремав от 2 ^ 3 дни, та не си хвърлих голямото палто, за да се изпотя. Пред училището имаше моми. Василка Трифонова, щом пристигнах, тръгна с мен и заедно влязохме в училището. След като се преоблякох от потните дрехи и запалих печката, говорихме до стъмяване. Изпроводих я до дома й.[/b] [b][b]4.ХI.1935 год., понеделник[/b][/b] [b]Събудих се рано. Гърбът още ме боли и съм хремав.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че наш Иван е при мен, обаче като малко момче. Той е седнал от лявата ми страна, а от дясната - Василка Трифонова и се разговаряме. Василка е тъй облечена, както снощи, спретнато, чисто. Изглеждаше много симпатична, красива, привлекателна. Те двамата се разговаряха с Ивана нещо по половата проблема.
към текста >>

Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд.
След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата. Легнах си и и веднага съм заспал и съм спал сладко.[/b] [b]Станах в 4 ч. Отидох у брат Иванови, за да си взема обущата и ги събудих да отиват за наряд. След наряда, на който Учителят говори на тема „Свещеният огън" , работих до 10 ч. От 10 ч Учителят говори на тема „Роденото от плътта плът е". В тази беседа Учителят разви новата мисъл за същината на плътта и нейното значение.[/b] [b][b]14.ХI.1935 год., четвъртък[/b][/b] [b]От няколко дни е облачно. И тая сутрин е облачно и студен западен вятър повява.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах на присъмване, че баща ми си дошъл и е много умислен, не говори нищо. Най-после се заприказвахме.
към текста >>

Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с.
Тя влезе и взема едно дете, което играеше из воденицата, като че ли то било на Стефан Ненов и си отиде. Аз исках тя да се спре, за да говорим, но тя си отиде.[/b] [b][b]26.ХI.1935 год., вторник, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че сме с брата Иван Петров някъде къде неговото място при Виларовата фабрика в София. Той работи нещо, а аз говорех. Изведнъж чувам нещо да фучи и ме засенчи нещо - кога се взрях, то било един рой пчели, които отнякъде са избягали, и аз извиках и скочи брат Иван, но аз ги преварих и хвърлих земя в тях и те кацнаха. Сега се зачудихме как да ги вкараме в кошер и на ума си пресмятам кому ще се паднат сега пчелите, понеже ги аз видях и заставих да кацнат, и се събудих, но като че ли бях склонен да ги има братът Иван, понеже той има един кошер, но оставих да видя впоследствие той какво мнение и каква наклонност би имал - и се събудих.[/b] [b][b]27.ХI.1935 год., сряда, с. Равна[/b][/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах снощи, като се върнах от вечерята у Никола Станулов, много страшен сън, но не станах веднага да го запиша и съм го забравил до заранта под впечатленията на другите си сънища.[/b] [b][b]Сън:[/b] Сънувах, че моите кредитори, които ми помогнаха с пари това лято, за да си направя къща, някой ми поискал пари и аз говорих с пунктовия учител в с. Водица да ми даде 10 000 лв. След това дойдох в Годеч и пред други колеги заговорих и на пунктовия в Годеч, Каралеев, да ми даде 10 000 лв. оттук и да ги удържа постепенно от заплатата ми. Манов вземаше участие и Велков, и като че Каралеев обеща да ми услужи.[/b] [b]Сънувах и Учителя и братята и сестрите, но и тоя сън съм забравил.[/b] [b][b]30.ХII.1935 год., с.
към текста >>

83. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Събудих се.
Усетих, че тя ми докосна крака, но не усетих да ме ухапа, но се съмнявам да не би в уплахата да не съм усетил, кога ме е убола. Тази остана така, с несмазана глава. Не знам защо, но съм легнал. Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня.
към текста >>

Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера.
Земята студена. Може би съм си поспал малко. Събудих се. Тръпки ме побиват. Под пуловера си на две места като че нещо усещам да ми тежи. Помислих си още при събуждането да не би това да са някои змии, които, за да се стоплят, кога съм спал, се наврели в пазвата ми, под пуловера. Ужас ме обзе. Всеки миг очаквам да се размърдат, но останах с мисълта уж че са змии, но впоследствие не излезе така, или по-право, смени се картината на съня. Дойде Иван Петров и докара кобилата. Аз му съобщих, че съм му скъсал кьостека на кобилата, като съм бил една змия. Чудим се дали тамо да стоим или да си отидем, да преспим ли в тая гара или да си отидем.
към текста >>

* Събудих се, 4 1/2 ч.
Намирам се в голямо здание, учреждение, кой знае министерство ли бе. Та исках да вляза в стълбите, в един коридор широк бях, но разсилният не ме пусна. Аз се чудя защо съм бос, та ми студенее на босите крака, а че и не ме пуснаха да вляза по една висока стълба, по която трябваше да се покача за горния етаж. След това с Иван Петров имах разправия, но точно в що се състоеше, забравих. Защото каруцата му бе там, та някакви чужди лопата, кирка и други инструменти намерих, та се чудех дали да ги взема или оставя. * Събудих се, 4 1/2 ч. Станах, закърпих си чорапите и часът стана 6. И започнах да записвам съня си. Вчера ходих в Годеч на средищна конференция. Вчера сутрин, на 26 февруарий т. г., в сряда сутринта, както четях резюме, изпратено ми от Еленка, къде 5 1/2 ч почука нещо на прозореца.
към текста >>

* Събудих се.
Там бе и Еленка и други братя. На екскурзия сме. Аз поисках да направим една снимка и замолих присъствуващите да застанат, като гърбовете са към запад, с фон чудната панорама, а лицата - към изгряващото слънце. След снимката аз се качих на един алест охранен кон и заминах по посока на запад. След това се срещнах с брата си Иван, уж е кавалерист, с дълга сабя и пак яхнал на кон, и нещо и батя Бобя, и той е войник, но не запомних добре съня си. * Събудих се. 4 1/2 ч. Станах за школа. След школата написах на Еленка писмо. Вчера бях написал на кака в Ковачевец и Младен - слугата, ги занесе, като закара и на Митю Костов кацата от зелето. Времето от рано изгря слънцето на ясно.
към текста >>

А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората.
17.III.1936 год., вторник От 2 дни слънцето е зад облаци и времето позастудя. В неделя, на 15-й, ходих в Годеч на читалищна сказка. Говориха Тарешманов от Павликени и Андрейчин. Борба за повече земя в Холандия, със светливи картини, а Андрейчин - „Тайната на наследствеността". В понеделник изпратих на Еленка писмо. А тая сутрин се събудих с особен сън: Сънувам, че съм пътувал някъде и съм отишел в чуждо село, обаче някои от хората ме познаваха, даже много от хората ме познаваха, а аз, както си и е в действително състояние, по не познавам хората. Но характерното е в съня ми, че представих на някоя си, на която и мъжът бе при нея в дюкяна, но занят с нещо, дадох лотарийните си билети на жената, да проверим дали печелят нещо. Аз бях сигурен, още кога ги купувах, че тия билети ще имат нещо. Но тая жена, с мъжа си така направиха, особно това жената извъртя, че укри моите печеливши номера и като че ми съобщи, че от седемте билета никой не печели. Та, ядосан от това, кой знае защо, дойдох при тия, многото непознати хора. Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня.
към текста >>

" * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма.
Кой знае как и защо, аз си нещо забачих ли, или пооблегнах, или услужих с бастоня си, но понеже много хора минаха покрай мен, то изглежда, че някой ми задигнал бастоня. Кога да си тръгнем, подирих бастоня, обаче го нема. Тук-таме търсих, питах, но го нема. Рекох си насън: „Сега няма да мога да си намеря бастоня, защото го откраднаха хора от другите села и няма да го видя. Дали ще се намери? " * Събудих се разтревожен, че бастоня ми няма. Днес вали дъжд и сняг. Вятър от изток. 25.III.1936 год., сряда Полуясно, но топло пролетно утро. Птичките чуруликат. Нивите ечемените - раззеленени.
към текста >>

Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия.
Като се каза, че е инспектор, аз се намерих в стеснение, поради обстоятелството, че бях по чехли на бос крак при учениците, с вехтото палто, а ми дойде на ума също, че канцеларията е в безпорядък и пълна с боклук. Напуснах учебната стая тихо и се отзовах в канцеларията. Просто да се слиса човек от големия боклук. Събувам набързо чехлите и обувам чорапите и обущата си. Вземам метлата и бързам да мета, но прах се вдигна; смет - с лопата да я ринеш, но аз бързам и бързам и си думам: дано не ме завари в това деликатно положение. Прах се вдигнал нечуван и в тая суматоха се събудих, но като че той не се отнесе зле с мен, а много добре, но аз се засрамих и си виках, че трябва никога да не се изоставям, а като човек в канцелария, трябва всеки момент да бъда в изправност и готов за чужди хора и най-вече за ревизия. 31.III.1936 г., вторник Сън: Намирам се някъде в чужди край. Докарали са някакъв кон, като че го е докарал на големия брат син Никола и няма где да преспи. Аз се чудя де да турим коня, та го заведох в яхъра на някой Годечанин в махалата Мулак, има един Руско. Вързахме коня и Руско докара своите. И конете не се ритат и Руско не се сърди, че без да го питаме, сме докарали кон и сме го вързали в яхъра.
към текста >>

* Събудих се.
29.V.1936 год., петък Сън: Намирам се в някакаво си здание каменно, голямо, но е в една долина. С някого бяхме вътре, но с кого, не съм запомнил, обаче помня, че стана нещо като земетръс, но особен земетръс, и ние веднага изтичахме вънка; аз загледах: отгоре започнаха да се свличат камъните, като че ли са вода, текат и с шум се свличат надолу, а някои много силно се търкаляха и с такава сила, че аз си мислех, какво само ако един улучи зданието, защото ще рухне и ще ни затисне. Камъните със сила минаваха около зданието, но никой не го улучи и мен не докачи. Животът ми бе на косъм. Избягах и движейки се между зелени дебели дървета, разказвах за страшното премеждие. * Събудих се. 4 ч. Вследствие преживения сън съм се разтревожил. Станах за малко и пак легнах. Знаех, че тоя сън за днес ми знаменуваше нещо. Ето, по обед дойде земетръсът.
към текста >>

* Събудих се рано. Станах.
Пътувам из една дъбова гора на около 10 години. Стигнах в едно село, уж е Крепча, но не това, което аз знам и познавам. Влизам в турско училище, И заварям тамо Бейтулоша, Мехмед Арифов, мои бивши колеги турци в Крепча, поздравяваме се и чудо - аз уж съм дошъл само по долни гащи и сега гледам на меня си гащи, обаче чужди гащи, не са мои. Нови, но аладжани, аз ги събух и се чудя защо съм ги обул и се разговарям с Мехмед Арифов, че те са негови. И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла.
към текста >>

* Събудих се.
Чинове, маси, всичко нависнало с нечувана прах, до ужас. Негово Величество Цар Борис III седнал в тая стая на един чин и чете вестник. Аз, като видях прашасалата стая, се възмутих на Рали Арнаудов и другите прогимназиални учители, че как са могли да изтърпят тоя прах до такава степен, че не са го чистили, как са учили. И такива стаи пожълтели и толкова ли нямаха по някоя пара, за да измажат в краен случай училището на свои средства. Негово Величество си повдигна главата и ме погледна, но не взема участие в разговора ми и си остана съсредоточен в нещо. * Събудих се. Вече е на разсъмване. Станах. Изпрах на чешмата дрехите и си направих наряда. След това дойде Никола Станулов и с него говорихме нещо по делото им с Годеч. След това дойде дядо Истатко Виденов и ми каза, че сънувам, че се бил загубил някъде в една гора. Тъкмо се чудел накъде да се ориентира, ето среща и един старец с дълга бяла брада и му казва, че не е загубен, че добре върви!
към текста >>

1 .ХI.1936 год., неделя Сън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън.
Вземах едни ножици, та с тях го подстригвах и заострих отпред и Иван с него сам щял да си нарисува фирмата. В самото здание имаше нарисувани разни зевзеци по стъклата откъм шосето. Тая заран е облачно и гъста мъгла забулила околността. За малки промеждутъци се приповдига мъглата, която е отпред селото над Годеч и се вижда Нишавската долина с бяла мъгла. Тази сутрин стоях в леглото, докато започна да се развиделява. 1 .ХI.1936 год., неделя Сън: На събуждане за наряда преди 5 ч се събудих със следния сън. Аз и Еленка сме в някакво си училище. Влизаме в една стая, която е била на Анета Николова, учителка в с. Смолча. Анета облечена чисто, спретнато. Не е такава шишкава и пълна, каквато е сега. Тънка, със стройна талия.
към текста >>

* Събудих се.
Облечена с лятно палто. Говори ни нещо и ни обяснява, като че декламира. В стаята й - 2 кревата пружинени, без облегала, допрени на дължина. Г-ца Анета обяснява на мен и Еленка, че единият е на Опри Георгиев, а другият бил нейният. Че като че искаше да ни каже, че разбирайте, ако можете, уж те вече се имат в близки отношения и че може би ще се съберат да живеят фамилно. * Събудих се. Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета.
към текста >>

И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих.
Учителят слуша, но не дума нищо. Аз й се заканих още повече, като й казах, че ще се разправям с нея. После ми дойде на ума, че с това си каране аз оскърбих много Учителя. Мъчно ми стана, че постъпих така и че не се сдържах. [На] Учителя му стана много мъчно и свеси лице. И в това си положение, на недоволство в себе си от постъпката ми, аз се събудих. 7.ХI.1936 год., събота Тая сутрин още от снощи казах на учениците си да дойдат рано, че ще ги пусна и по-рано. Децата със съмването напълниха училището. Свърших 3 часа, а часа по телесно [възпитание] не го вземах и потеглих за Годеч. Обуща си поръчах в Годеч. Автомобилът потегли в 2 ч следобед.
към текста >>

* Събудих се в 4 без 25.
Рила и Родопите светят с хубавия сняг, и като че ли са близко. 15.ХI.1936 год., неделя Сън: Намираме се на някаква екскурзия, но в непозната местност, братството - Учителят и братя и сестри. Аз имах разговор с някои братя, дето ги познавам, обаче тези братя са едни анемични, слаби, като че от дълъг пост вече всички мускули се изгубили от лицата им. Като че болни са лежали. Разговарях и с Учителя. * Събудих се в 4 без 25. До 4 стоях в леглото, а после станах и започнах наряда, защото си мислех, че часовникът ми е назад. Прочетох от томчето, което ми подари Учителят от тазесенните съборни беседи„Да им дам живот". Прочетох беседата „Да им дам живот". След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в.
към текста >>

Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време.
Прочетох беседата „Да им дам живот". След закуска се изпрах и си поспах малко. В 10 ч реших да прочета словото на Учителя във в. „Братство", озаглавено „Знайното и незнайното". Дочетох целия вестник. Още като се събудих, нещо ме влече и в ума ми все се натяква да си направя сачени пити, палачинки, тъй, както мама ми ги е правила едно време. В 11 ч започнах да си правя палачинки. От сутринта времето бе полуясно. Слънцето все пак изгря на ясно, въпреки малко да се чувствуваше, че покрай него имаше слаби облачета като мрежа. Изгрев вече южно от върха Мургаш. Към 1 ч следобед се разясни небето и хубаво слънце топло и приятно огря.
към текста >>

22.ХI.1936 год., неделя Събудих се в 5 и 25. Станах.
После се поразясни и следобед имаше малко облаци, тъй щото грееше хубаво топло слънце. Тих есенен ден. След като се стъми, отидох у Борис Николов. Вечерях тамо и до 11 ч приказвахме. Времето бе добро. 22.ХI.1936 год., неделя Събудих се в 5 и 25. Станах. Сън: Сънувал съм, че сме някъде като че във Водица, но при непозната обстановка. Намирам се у познати. Работим нещо, разгледваме лехени за калайдисване. Около мен се намира едно младо момиче, спретнато, с красива физиономия, подвижен темперамент - израз на типична Меркуриянка. Отнася се много любезно.
към текста >>

Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2.
В 12 си легнах. 23.ХI.1936 год., понеделник Нощес имах силни чувствени нагони, които се дължат на обстоятелството, че снощи попаднах в средата на баща, майка и дъщеря, които всячески гледаха, дано се учителят плени по тяхната дъщеря. Тези техни пожелания ги изпитвах впоследствие. Трябва човек да не попада в такива капани, но без да съм мислил, снощи попаднах между тях. Чудя се отгде накъде у хората пък такова желание, че учителят сега може да се жени по красивата им щерка, особено при обстоятелството, че тя има спестени пари. Събудих се в 4 ч, обаче станах към 5 1/2. След наряда си се залових да напиша на Георги Божилов в Нова Загора писмо. Вънка мъгла, скреж и студ. Земята се полубелнала от скрежа и поледицата, която е валяла. Получих резюмета от Еленка и на есперанто една картичка от Борислав Милчев от Кнежа. Много тревоги ми създават учениците, та ме болят гърдите.
към текста >>

Събудих се къде 3 ч.
Казаха ми, че ще се съветвате Митю и тогава ще ми дадат. Зифтосах една каца по дъното, за да си направя в нея зелето. Направили тиквеници и ме поканиха на вечеря. Дойде после и Христо Модев и говорихме до 10 1/2 ч. Ясна лунна ноще. Събудих се къде 3 ч. Палецът на лявата ръка тупа, бере под нокътя. В 4 станах. Свирих, бръснах се, мих се и се готвя за обед да потегля за София, а утре да съм в Сливница на конференция. Сън: Сънувам, че съм си в София, в една много хубава къща, като уж бабината къща у Арабаджи Героолу - старата къща в горния етаж. Но стаи високи, чисти бели стени.
към текста >>

В най-приятния и сладък момент се събудих.
Гледам, зад мен Йовчо Рачев, на Ионета (на Рачо Узунов чичо му) от Водица, стои на салона и ни наблюдава. Искаше нещо да ни каже, но не исках да се заприказвам с него, щото много приказлив и ще отиде до късна нощ, та дръпнах вратата и затворих. Исках да си лягаме. Леглото е подредено много добре, с чисти чаршафи, юргани, подушки с хубав дървен таблен креват. Еленка цяла сияе от радост, че съм си дошел при нея. В най-приятния и сладък момент се събудих. * В 1 ч потеглих за Драгоман, след като Илия Тошев ми даде взаем 1500 лева. Към 3 1/2 - 4 ч бях на Драгоман. Закусвах у Милан кафеджията. В 5 потеглих за София. В 7 ч - на Софийската гара и в 8 ч - у дома си.
към текста >>

Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих.
Писах кратко писмо до Еленка и получих от Георги Божилов писмо. Цял ден е облачно и студено. Сън: Пътуваме из една широка поляна, а наоколо алеи дървета. Вървят Петър Камбуров от Казанлък, Кузман, дето се помина, и други вървяха с Учителя. Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг. 4.ХII.1936 год., петък Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка.
към текста >>

4.ХII.1936 год., петък Събудих се в 6 без 15.
Учителят им обяснява нещо и ние се присъединихме към тях. Така движейки се, слушайки Учителя, се събудих. * Времето е студено. Сняг и пр. Вечерта задуха западен вятър и към 8 ч започна да вали сняг. 4.ХII.1936 год., петък Събудих се в 6 без 15. Сън: Намирам се уж в дома - Водица, но съвсем непозната обстановка. Баща ми, който се е поминал през 1916 год., но сега е жив. Натоварил кола със сено, но отдолу е турил макината с веячката, оставил място да поставим в колата и цилиндрата и отдире натрупал много сено, надлъж и нашир. Аз гледам и недоумявам как ще изтеглят конете тоя товар и най-вече дали не ще се обърне каруцата някъде, като пътуваме за Попово. Започнах да се разсъбличам, за да си облека новите дрехи.
към текста >>

Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има.
Потегли компанията. Кракът ми се схванал, като че е затекъл в коляното и не се движи. Почнах да бързам, но кракът не ме слуша. Раницата ми, както обикновено, е голяма, тежка. Претекох някои, но кракът ми затекъл, надебелял и се схванал и аз се чудя дали ще издържда да направим екскурзията си. Едно е, че загубих бастоня и кракът ми се схванал от коляното - и се събудих 5 1/2 ч, а школа има. *гааретя - диал. движа се, ходя. (Бел. М. И.)
към текста >>

84. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 3

Рожанство Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7.30 ч вечерта заради заболяла кобила в I рота.
Западно от нас се чуваха вистрели от оръдейни вистрели. Едно напрежение на нервите се чувствува във войската, която се страхува да не бъде нападната от шумците. Вечерта припадна гъста мъгла и в мрака нищо не се вижда. Месецът изгря към 9 ч. 18.ХI.1943 год., четвъртък, с. Рожанство Снощи, тъкмо заспах, ме събудиха в 7.30 ч вечерта заради заболяла кобила в I рота. Имаше случай на колика и непикаене. Помогнах на заболялата кобила и в 10 ч си легнах. Сън: Сънувах, че ме нападнали хаотични мисли. Душевно съм измъчен. Чудя се как бих излязъл от тоя хаос.
към текста >>

След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих.
Душевно съм измъчен. Чудя се как бих излязъл от тоя хаос. Толкова ми дотегнало на дутата, че заплаках и в плача си се обърнах към Бога с молба Той да ми помогне. Човек сам не може да се изчисти от паразитни мисли. Само Бог може да ми помогне. След събуждането ми наново сънувах други 2 съня, които, ставайки от сън, ясно помнех, но не можах веднага да запиша и до вечерта ги забравих. * Тази сутрин и през целия ден е мъгляво. Ново разпределение на позицията стана. Свързочния взвод от щаба на дружината, при които аз спя, им дадоха позиция и през целия ден те правиха телени мрежи. Трета рота взе северозападна височина. При конете оставиха малко коневоди, а всички други заеха позиции.
към текста >>

85. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

" И Той ще чака, докато се събудиш.
Тук някой овчар, няколко вълка, някоя мечка са оставили своите мисли. Аз търся някое място, дето не е стъпвал човешки крак! Бог е търпелив. Щом направиш погрешка, казва ти: „Няма нищо! Стани! " И Той ще чака, докато се събудиш. Най-първо Бог ще ни остави да си създадем сами мъчнотии. После Той ще ни научи как да поправим погрешките си. Някой човек ти прави добро, понеже в миналото си му правил добро. Ти като живееш добре, в бъдеще ще ти помагат. И като живееш за Господа, това, което ще Му поднасяш, Бог ще ти го върне.
към текста >>

Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде.
Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5. Песен на човешкото лице, от Учителя, дадена на 24.III.1933 год. Грее слънцето, светло е навсякъде, обвита е земята с топла дреха. Събужда всичко живо, тече водата, расте тревата, свежест лъха навсякъде. Всичко се движи, пълзи и лази; хвъркат птиците, бягат сърните, вее вятърът, а човекът стои и мисли що да прави. Чува се радостната песен: „Велик си Ти, Господи, велики са Твоите дела, велико е Името Ти над всичко. Ти царуваш в сила и живот, в знание и мъдрост, в истина и Любов. 6. Пролетен марш от Учителя - март 1933 год. I Ето, пристига чудната пролет, слънцето изгрява.
към текста >>

86. V. Учителят за музиката

Да събуждаш с песента твоята мисъл, чувство и воля за работа.
Туй, което работи с нас и осмисля нещата, то е „fа". Има едно „fа" в сърцето, в мисълта и на физическия свят. Когато изпееш „fа", да почувствуваш топлина в сърцето и светлина в ума. Най-първо трябва да нагласяте ума. Пейте в трите свята. Да събуждаш с песента твоята мисъл, чувство и воля за работа. Това е пеене. (2.ХII.1938 год., петък) 34. Сутрин изпейте тона „do". „Dо" включва всички тонове в себе си. В своето движение този тон, като преминава всички гами, той взема и „rе", „mi", „fа", ,sol", „lа", „si" и в седемте октави се връща пак на „do".
към текста >>

Събуждане на музиканта Искаш ли да станеш музикантин, трябва да намериш един музикантин, който да събуди чувство за музикалността у вас.
Ти ако тона „1а" не може да вземеш правилно, твоята мисъл не е организирана. Ако тона „si" вземеш правилно, тапия ще вземеш. Ако вземеш правилно „Га", градинар си, обработваш нещата. (25Ж1940год, сряда) 41. Музикант наричам този, който като ти изсвири нещо, ако те боли глава, да ти мине, (22.V.1938 год., неделя) 42. Събуждане на музиканта Искаш ли да станеш музикантин, трябва да намериш един музикантин, който да събуди чувство за музикалността у вас. Само при музикалния човек ще се събуди музикалното чувство във вас. (22. VI.1938год., сряда) 43. Певец, който знае да пее, гладен няма да остане. Ако мислиш да дойдеш на земята и да бъдеш щастлив без да пееш, това е абсурд. На щастието трябва да пееш.
към текста >>

Само при музикалния човек ще се събуди музикалното чувство във вас.
Ако тона „si" вземеш правилно, тапия ще вземеш. Ако вземеш правилно „Га", градинар си, обработваш нещата. (25Ж1940год, сряда) 41. Музикант наричам този, който като ти изсвири нещо, ако те боли глава, да ти мине, (22.V.1938 год., неделя) 42. Събуждане на музиканта Искаш ли да станеш музикантин, трябва да намериш един музикантин, който да събуди чувство за музикалността у вас. Само при музикалния човек ще се събуди музикалното чувство във вас. (22. VI.1938год., сряда) 43. Певец, който знае да пее, гладен няма да остане. Ако мислиш да дойдеш на земята и да бъдеш щастлив без да пееш, това е абсурд. На щастието трябва да пееш. (29.V.1938 год., неделя) 44.
към текста >>

Още като се събудиш, изпей нещо - което ти дойде на ума.
С правила нищо няма да научите. Ще мислите при пеенето и ще се вслушвате. Такова не сте слушали, което сега ви пея и свиря. Като запеете, бурите на сърцето да се изгубят. (5.V.1937год., сряда) 97. Още като се събудиш, изпей нещо - което ти дойде на ума. Никой няма да ти държи сметка, че хубаво не си пял. Каквото ти дойде на ума, съчини го. Може да попееш на някой извор, на цвете, на храната. Жената, мъжът и децата. като седнат, да си попеят.
към текста >>

87. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

продължение 1

Правете упражнения, да събудите музиката у вас.
Когато нямате сила, отпаднали сте, пейте тона „re". Искате да мислите - пейте тона „mi". Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103.
към текста >>

Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства.
Искате една работа сполучлива да излезе - пейте „sol-la-si-do". Когато тонът е чист, мисълта е права. Чистота на тоновете ви трябва при пеенето „do-mi-sol" - този интервал пейте. Правете упражнения, да събудите музиката у вас. (15.IХ.1937 год., сряда) 102. Светската музика е нагодена за човешкото тяло - тя събужда низшите чувства. Когато човек слезе в миньорните гами, страданията ще дойдат. Здраве ви трябва, затуй пейте: „Сила, живот и здраве". (15.1Х.1937 год., сряда) 103. Гама на Любовта Една гама на Любовта е една милионна част от грама. За да придобиете тази частица, трябва да работите 3000 години.
към текста >>

Музиката е да събуди едно хубаво чувство.
Музиката ще ви откупи. Кръвта Христова - това е Словото Божие. За да пее правилно, човек трябва да регулира мислите и чувствата си. Противоречията са необходими за регулиране, за хармонизация. (7.ХII.1941 год., неделя) 106. Музиката е да събуди едно хубаво чувство. Не се ли събуди хубаво чувство, няма да дойде и светлата мисъл и кръвта не може да се пречисти. Сърцето всякога пее. Рало, което оре, не ръждясва. Докато сърцето страда, то е ралото, няма да ръждясаш. Щом няма страдания, ръжда ще има.
към текста >>

Не се ли събуди хубаво чувство, няма да дойде и светлата мисъл и кръвта не може да се пречисти.
Кръвта Христова - това е Словото Божие. За да пее правилно, човек трябва да регулира мислите и чувствата си. Противоречията са необходими за регулиране, за хармонизация. (7.ХII.1941 год., неделя) 106. Музиката е да събуди едно хубаво чувство. Не се ли събуди хубаво чувство, няма да дойде и светлата мисъл и кръвта не може да се пречисти. Сърцето всякога пее. Рало, което оре, не ръждясва. Докато сърцето страда, то е ралото, няма да ръждясаш. Щом няма страдания, ръжда ще има. „Ба" е устойчивият тон.
към текста >>

Музиката събужда ума и сърцето.
Ако всичките хора пееха, животът им щеше да се подобри и много по-малко болести щеше да има. Щом не пееш, ще ръждясваш. Мрачните времена преминаха вече, няма какво да се плашите. Страданията са работа. Страданията турят всичко в ред и порядък, (7.XII.1941 год., неделя) 108. Музиката събужда ума и сърцето. Тя образува връзката между ума, сърцето и волята. Ако пееш, бурята ще престане, ще се спрат малко да те послушат. Ако не пееш, те ще си продължат работата. Музиката е едно вътрешно състояние. (7.XII.1941 год., неделя) 109.
към текста >>

88. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

Първото положение на певеца е, когато влезе в залата да пее, да събуди желание да го слушат.
Там са най-възвишените същества, които управляват цялата Слънчева система. (3.V.1942 год., неделя) 264. Страдате, защото не сте музикални. Най-първо трябва да обърнем внимание на гласа си. Ти трябва да дадеш красота и съдържане на човешката реч. Първото положение на певеца е, когато влезе в залата да пее, да събуди желание да го слушат. И второто положение е слушателите да пеят отвътре. Любовта е най-хубавото пеене. Като [я] чуеш, всичко преобразява, болните оздравяват и примирява всички противоречия. (19.VII.1942 год., неделя) 265. В музиката има 7 тона, които, вземаш ли ги вярно, човек ще станеш.
към текста >>

Тя възпитава, тя събужда духа на новия човек.
У него нещата идват наготово. Той свири това, което чува. Той е само проводник, докато Бетовен твори. Бетовен живее, пречупва през себе си това, което създава, Моцартовата музика е река, която тече по готово корито, а тази на Бетовен - самият той си проправя коритото, тя се бори със стихиите. Музиката на Учителя, тя е полезна и чиста, храна за душата на човека. Тя възпитава, тя събужда духа на новия човек. Това е същественото, а формата е само средство - дреха. (от тетрадка на Пеню Ганев) 277. Пеенето е проветряване на душите. Когато пеете, живейте вътрешно, виждайте всяка дума, тъй както когато се молите. Трябва да прониквате във всяка сричка.
към текста >>

Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама.
Но щастието почива върху известни закони. Щом пръстите са дълги, те са басови акорди, а кьсиге пръсти са високите акорди, ти искаш в малко време да постигнеш много. Двете ръце са един дует - сопранова и басова партии. (4.II.1938 год., петък) 328. Пробуждането на съзнанието Пробуждането става по един музикален начин. Могат да те събудят или с миньорна гама, или с мажорна гама. При миньорната гама са взели нещо от тебе, а при мажорната гама ти дават. 329. Падеревски - великият полски пианист Падеревски има голяма енергия, която не може да излезе навън. От притеснение е остарял. Той има гениални очи, но не е намерил разрешение. Лунната сонатаt има разрешение само при слънчевата светлина.
към текста >>

89. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

Събудих се в 2 ч след полунощ.
Пеню Ганев Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год. 22.IV.1934 год., с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско Неделя е. Събудих се в 2 ч след полунощ. Не можах да заспя от силно скърцащата мишка, която иска да си пробие дупка, та да достигне, да има свободен достъп в моята стая, именно до благата, които аз имам относно яденето. Тия нищожни животинки цяла зима работиха и досега не са успели но не се отчайват, все скърцат, работят и един ден те все ще успеят. Лежа и си размишлявам. Аз, човек със съзнание и познания, каквото рядко има от хората, защото Учителят отдавна работи, за да развие в нази разсъдителните способности, и що ли не се менят като вятъра моите мисли и състояния, какви ли посоки не вземат, но натам, където ще се открие нов живот там, където ще намеря най-ценното в живота, най-желаното щастие, там аз не постоянствувам. Учителят говори, че щастието е в общото, в колективното, в Бога, в свръхсъзнанието на човека, а не в индивида, в личността.
към текста >>

А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш.
С каква упоритост и постоянство работи тая гадина, за да се добере до едни блага, та по-лесно да преживява. А аз снощи, на лягане, вънка на двора, седнал на стола, загледал се в небесната шир, се бях отчаял по едно време. Но то бе още преди да бях в съзерцание на небесния свод. Обаче спомних си Учителювите мисли, че човешкият род не е сам на Земята, а във всички тия безбройни небесни тела, слънца, планети и че един ден, когато развием в нази новото съзнание, свръхсъзнанието, то с това ново съзнание ние ще общуваме с цялата вселена... и ред от подобни мисли ме понесе по небесната шир. След това свирих, пях и си легнах. А сега тая гадинка със своята упоритост ме разбуди и то такова скърцане, като че с някой силен инструмент стърже, че и умрял да си, пак ще се събудиш. Толкова малка гадина, а работи, а аз чакам някак да ми се нареди по-добър живот, по-добри условия от тия тук. Чудна твар съм аз! Такъв голям човек, който може за хиляди мишки да работи, а седнал сега да разсъждава за други условия! Какво не е добро на тия условия? Ред подобни мисли забързаха през съзнанието ми, като буйна вода и като че в мен дойде един друг Пеню, кой знай где е бил досега, и се зарадва много на всичко, което досега е било, и най-важното - на дадения момент, на тая малка работничка (мишка), хубавата пролетна утрина, на шума на Арда и най-вече на птичия хор от славеи в гората зад Арда.
към текста >>

27.IV.1934 год., петък Събудих се в 2 ч, но станах в 4 1/2.
Голяма горещина бе. Наоколо селата са правили молебен за дъжд. Всичко е на изсъхване. Трева няма, ечемените са увехнали и останали една педя. Земята е жадна за дъжд, обаче се засуши и няма дъжд. 27.IV.1934 год., петък Събудих се в 2 ч, но станах в 4 1/2. Сънувал съм два съня. I. Сънувам, че във Водица съм и излизам от нашата голяма вратня навън и потеглям нагоре из баира. Ето, у дядови Ноеви е Баба Статевица (тя се е поминала може би преди 20 години), че е слаба, суха, само кожа и кости, тя се моли на Бога, нещо мълвят устните й, защото голяма суша била настъпила и глад настанал по хората, нямало що да ядат. Ето, по-горе, при Никола Гергов -свяко Белчо, и той също отслабнал, сух, изпит, приказва и той за сушата и говори за Бога, да се молим да даде дъжд. Вторият сън е: Намирам се на баира над Митовчето, над Йордана, но по към Иван Пенков.
към текста >>

Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме.
Терзикьой да пренощуваме, а другите останаха в Юглюк разквартировани. Нашата групичка си правиха шеги и късно заспахме. 29.IV.1934год. Станахме от сън в 3 1/2 ч. Нощес не можах да заспя, понеже легнахме с Димана на един креват. И една мишка цяла нощ трака из етажерката. Потеглихме. Директорът на Кърджалийската прогимназия и основното училище Янчев останаха да събуждат компанията, а ние потеглихме. В 7 ч вече бяхме на Шейтан Кьопрю. Направихме си снимка и аз сам долу си направих при Арда и отидохме на мостчето. След това се настанихме при Су-пунар. Хубав извор с много студена вода и оттам си носи името Соук-пунар. След закуската ето, зададоха се инспекторът с учители и учителки от селата на Деделерска община.
към текста >>

Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия.
Полежах малко и станах и започнах да пиша пак писмото на Еленка. Много горещ ден бе. Писах, докато ми се доспа и си легнах. 2.V.1934 год. Станах в 3 и 1/2. Събудих се с мисълта, че цели цивилизации са загинали преди нази от непослушание на висшия разум, от непослушание на Божието Слово, Божиите напътствия. Ходих горе на изгрев. Върнах се след това и започнах да копирам картички от последната екскурзия. Следобед отидох в Кърджали, някои си вземаха. С брата Тошев не можах да се срещна. Страх ме обзе и неспокойна мисъл, какво че аз казах на Стефан Калайджиев, че не ми се позволява да копирам и продавам картички, а той ме задочно погледна и успокои.
към текста >>

И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още.
Но ето, оточиха се дълги като от цинкови тръби, но идещи от един голям резервоар, та тече из всяка една изобилна вода, чиста, бистра и приятна за обливане. И всеки един си отправи към себе си по една тръба и започнахме да се къпем. Ето, след тая баня ще пътувам, като че съм в една местност, като в Чам-Кория. С мене ще пътува и Еленка. Но ме моли да я чакам, че имала малко и тя от да отиде по голяма нужда. И в чакането й се събудих, но в разговор с нея още. * Имах добро настроение. Пак ми се пее и свири. След гимнастическите си упражнения свирих всички гимнастически упражнения. След това се залових да чета дадената ми от брата Тошев кола от печатаната от него книга, озаглавена е колата: „Цел и смисъл на човешкия живот - според Стария и Новия Завет. Карма и прераждане".
към текста >>

Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих.
Иде най-после и Еленка. Тъкмо се здрависахме с нея и аз я наблюдавам, за да видя какви промени са станали на лицето й, откак сме се разделили. Забелязах, че във фрезки от черти при края на поникналите й мустаки са се вдълбочили и я правят по-стара в израза на лицето. Докато аз правя своите наблюдения върху нея и тя се радва и мълчаливо ме гледа, ето, извика ме Веса Козарева зад стобора на двора, в двора, където съм си дошел, но дворът е непознат мен - уж е на Изгрева. Веса е облечена с бяла, но кремава рокля и с чанта в ръка, искала да ме види, понеже отдавна не ме е видяла. Като че ли у Еленка забелязах ревност, защо аз говоря с Веса - и се събудих. * На обед отидох на Арда и правих един час слънчеви бани гол и после се изкъпах в Арда. Водата й е приятна за къпане. 17.V.1934 год., четвъртък Днес е Възкресение Господне. Хубав ден. Силно слънце.
към текста >>

" - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ.
Аз не ми се искаше да ме ръси, но се подчиних, защото знам, че той ще ме съобщи на просветното ми началство и ще ме уволнят като противник на църквата. Ръси ни попът, уж че е бащата на Попито. „Плащайте, де! " - извика попът. - „Колко пари искаш, дядо попе? " - „5 лева." Извадих 20 лева нацяло и му казах да ми повърне 15 и се събудих -3 1/2 ч след полунощ. Ставам, за да започна да приготвям статистическите сведения. 6.VI.1934 год., сряда Вследствие молитвата ми снощи към Великия и Учителя - Бялото Братство да ми дадат нощес среща с братя и сестри, а най-важното - с Учителя, ето часът е 4 без четвърт и се пробудих с хубав, но мъчно припомнен по своята картинност и преживелица сън. Сън. Сънувах, че съм някъде из Ковачевец. Срещнахме се с Гутю Михайлов. Гутю по не знам какъв начин се домогнал да изпълнява длъжност като изпърво нещо като учител, а впоследствие инспектор, уж същинският сегашен Мастанлийски окръжен училищен инспектор г-н Спиридонов.
към текста >>

В това си радостно състояние се събудих.
Отивам малко източно от тоя харман, ето, нося една яба с дълга дръжка на рамо. Тъкмо сме на една голяма порта, врата като на една хубава, като градска градина, но тая врата е врата на братска градина със зеленина, дървета, цветя и хубава, буйна трева. Посреща ме Учителят, весел, сияющ и, смеейки се, ми подава ръка и завързахме разговор за вършитбата, за дългата яба, от която той се възхищаваше, за вършитбата и за екскурзията, която предприема. Учителят заедно с братя и сестри, и кани и мене. Аз се много зарадвах, че срещнах Учителя и че говорихме продължително и най-вече, че той излъчваше като че ли светлинни лъчи и хубавото му лице, новите сиви дрехи, гладко сресаната коса и външната му орнаментика и сияющо лице вдихва като че ли радост и възторг на душата защото дълго, откак съм отишел в Кърджали, не съм Го виждал. В това си радостно състояние се събудих. Тъкмо бях закусил и бързам да доуреждам отчетните книжа и ето, пристига непозната някоя си. След като се запознахме, тя ми обясни, че ме познавала от учителската конференция в град Кърджали. Дошла да си представи сведенията в Кърджали. Инспекторът още не се завърнал от ревизии. И тя, с една Емирогларска кадъна, женена в Кърджали, дохожда в Емироглар, та след като приспала тая нощ, сега дошла да види К. Кафтан.
към текста >>

Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих.
7.VI.1934 год., четвъртък Ходжата си отиде пак тая заран. Аз цял ден приготвях гл. отчет. Душата ми се стяга, а работата бавно върви. Голяма горещина. 8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии.
към текста >>

Заприказвах я нещо за учението, за братството, но тя ми даде да разбера, че това никак не я интересува и ме прати при Продана и аз се събудих.
Извадих ги и ги обух. Колената им скъсани, така че коленете се белеят. Аз се чудех що да направя и за палто. Заприказвам Проданца, около която имаше много насъбрали се жени, дали не знае кой ги е откраднал и дали не ще се намерят из градината, я. Тя ми отговори да отида да питам бай Продана. Заприказвах я нещо за учението, за братството, но тя ми даде да разбера, че това никак не я интересува и ме прати при Продана и аз се събудих. * Тая сутрин след закуска отидох в Софийската областна училищна инспекция. Запитах новия областен училищен инспектор дали ще поправят грешки на своите предшественици. Той ми каза утвърдително. След като ми зададе въпроса дали не съм комунист и като му казах, че съвсем не, тогава ме запита да му кажа дали нямам вътрешни някакви убеждения. Отрекох, че съм Дъновист, но признах, че съм вътрешен скритом такъв.
към текста >>

Събудих се рано. Станах.
Ходих у Манови. На обед в 1 ч бях на Изгрева. Следобед копирах картички от Есперантския конгрес. В 8 ч ходих у Кръстанов, за да му дам снимки. 31.VII.1934 год. Събудих се рано. Станах. Утринната първа мисъл ми бе: „Повече духовното трябва да имам! " След гимнастическите упражнения разговарях с Еленка по ходенето ми в Равна. После попълних декларацията със семейното и материалното ми положение и дадох писмото Наталия да го изпрати. Владо от Мърчаево дойде за малко до Еленкината барака и ми каза, че ако получи пари, ще отпътува и той утре с Учителя на Витоша. Много от братята и сестрите се канят да отиват за „Яворовия присой" на Витоша.
към текста >>

Тая сутрин се събудих рано и станах.
Днеска валя малко дъжд, още има мъгли и е влажно. Има хора, които още вършеят. Тая вечер получих писмо от Еленка, от 21 т. г., и й написах сега едно до „Гургулят" 18. 25.IХ.1934 год. Тая сутрин се събудих рано и станах. Запречиствах и заредих, защото очаквах да пристигне инспекторът от Годеч, за да види училището и селото. До обед звъних и полагах усилия, за да събера деца, но дойдоха 5 ^ 6 деца и в 11 ч ги разпуснах. Към 2 ч обядвахме с Коста Цветков, който ремонтира училището. Нещо ми тежко, мъчно. Легнах да спя, обаче на 3 пъти ме разбуждаха Младен, Зара, Никола Цветков и ето, с Никола Цветков, гледам Еленка пристига.
към текста >>

Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ).
Ето, както работех, усетих, че краката ме щипе нещо. Кога погледнах, на левия си крак на ходилото кръв от ухапване на стонога, ето, видях и един скорпион, но скорпионът не ще да ме е ухапал. Кракът ми е много наранен от ухапването на тия стоноши и аз се изплаших. Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв.
към текста >>

Събуди ме туденски гроздар.
Ето, като бягах, ето и една черна змия, която е съвсем черна и интересна. Щом ме видя, тя удари да бяга, но нашата Слава каза, че тя струвала много, тая черна змия, и че била на късмет, а не за нещастие. Събудих се със силното впечатление, че кракът ми е кървав от отровната стоноша (къркъскъ). Свърших си наряда и четох вестниците по случай гостуването на Крал Александър -сръбския крал, и към 9 ч ми се доспа. Спах до 12 ч. Събуди ме туденски гроздар. Купих си 5 кгр. грозде по 5 лв. Направих списък на записаните ученици до 1.Х. т. г., всички на брой 48, и утре ще го изпратя. 1.Х.1934 год., понеделник Хубаво, топло време. Небето ясно.
към текста >>

* Събудих се.
Отмести се и силно започна да я трие по гръдния кош и да й прави изкуствено дишане и ето, тя се съживи. Учителят заповяда на присъствуващите да я облекат и да я раздвижват. Ето, носеха на носило децата на Милчо от Петрич (град Петрич) - Блага и другата й сестричка, също и те се смразили от големия студ. Веднага Учителят се наведе над тях и разкри гърдите им и започна със силни движения да ги трие по гръдния кош и с другата ръка им бута особено устата и ето, и тия две момиченца оживяха и се спасиха от смъртта. За забелязване бе, че мен не ми бе студено и аз се чудех на кака Гина, че уж тя небрежила и не се движила и се изоставила да замръзне. * Събудих се. Часът 4, Буден лежах в леглото до 5 ч. Станах и дочетох резюмето „ Четирите кръг" от VI година на общия клас. Много хубаво, ясно и топло време. Тишина, топло и свежо. Нещо природата те предразполага към музика, към нещо хубаво.
към текста >>

Заспал съм тамо, на тая полянка, малко, обаче кога се събудих, гледам, че под мене е цял мочур просто във вода, толкова влажно място, но аз съм си подложил, та не съм усетил влагата.
7.Х.1934 год., неделя Сънувах, че сме с братството в една планина на екскурзия. Предстои ни да се изкачваме нагоре. Останахме да нощуваме на една поляна. Обаче оказа се, че тая поляна е била цял змиярник. Много змии имало, та трябваше да дежуря да не би някоя да уплаши някого. Заспал съм тамо, на тая полянка, малко, обаче кога се събудих, гледам, че под мене е цял мочур просто във вода, толкова влажно място, но аз съм си подложил, та не съм усетил влагата. Друг сън: Сънувам, че съм във Водица, но при по-друга обстановка. Влизам в една военна работилница, дето приготовляват сладки неща, разни сладкиши. Видях даже много неща, приготвени за сладкарниците, но аз наблюдавах в момента, че не сладки неща се работят, а всички режеха в особени машини месо. И то така изцапани бяха самите работници, че и главите им покрити с парчета от кюфте. Отдалечих се от тая работилница.
към текста >>

* Събудих се - 2 ч след полунощ.
Офицерът изглежда лишен от жена си, която не е в тоя гарнизон във Водица, се обясни в любов на тая госпожа. Той я взема като дете, прегърна я и я зацелува и й заговори, че я много обича. После завързаха разговор с мене. Аз им обясних, че живея наблизо, тук, през 3 къщи. Потеглихме да си вървим, обаче аз бях си забравил каскетя. * Събудих се - 2 ч след полунощ. Вече сън не ме хвана и аз станах в 4 ч. Заприготвях се за Драгоман. Далеч на запад светка за дъжд, даже изтежко се чува тътнеж на гръмотевица. В 6 и 10 потеглих. В 9 1/2 стигнах в Драгоман.
към текста >>

10.Х.1934 год., сряда Събудих се на присъмване.
Написах на сестрата Неда една картичка и на Еленка затворено писмо и ги изпратих по Младен в Годеч. Младен ми донесе 27 кгр. мед по 26 лева от Арсо Соколов. Дадох на бай Георгеви една чиния и у Младенови вечеряхме качамак и мед. Времето облачно с много студен вятър. 10.Х.1934 год., сряда Събудих се на присъмване. След силни астрални напрежения, станах. Сън. Сънувах, че съм някъде отишел на екскурзия. Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън. Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли.
към текста >>

Завързаха се разговори и се събудих.
Оставам да нощувам в една срутена изоставена къща. Отидох да събирам дърва, за да накладем огън. Кога се завърнах, потърсих да видя дали на огнището има огън, понеже и преди нас някои са клали огън и тъкмо си отишли. Тъкмо разравям, и виждам, че има още ситни въгленчета и започнах да ги духам. Ето, влиза Цеко Симов, който се оказа, че и той ще нощува заедно с мен тук. Завързаха се разговори и се събудих. * Прочетох окултната лекция от Общия клас от III томче на VI година - „Опити". Меланхолия и безпричинна тъга ме е обзела. Къде се крие причината, точен отчет сам не мога да си дам. Дали, че съм разделен от човека, когото обичам? Струва ми се, че не е тук съществената причина, защото ако бе тая, то миналата година по това време бях с нея, но пак имаше причини, които ме довеждаха до положения, щото да пожелавах да дезертирам, но все пак една от причините на това ми състояние е, че съм сам и няма с кого да споделя грижи и неволи.
към текста >>

Събудих се на съмване. Станах.
Сам Христос е отивал на пусти, уединени места за разговор със Своите ученици и в молитва към Бога. Отива на молитва и се преобразява. И в това, че Той иде по предопределение, щом се изпълват дните, когато ще е трябвало да бъде разпнат, Той се отправя за към Ерусалим. В Саморийското село не Го приели, а Яков и Йоан поискали да погубят селото, задето хората не приели тия гости. Но Христос казва: „Вие не знаете на кой дух сте." Един поискал да Го следва, но Христос му казва: „Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си и нека носи кръста си всеки ден, и нека ме следва," На други казва: „Лисиците легла имат, птиците небесни -гнезда, а Син Человечески няма глава де да подслони." Друг искал да Го следва, но казал: „Позволи ми да отида да се опростя с домашните си", а Той му казва: „Който е турил ръката си на ралото и гледа назад, той не е способен за Царството Божие," Трети казва: „Учителю, ще дойда след Тебе, но дозволи ми първо да отида да погреба баща си", а Христос му отговаря: „Остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти ела и ме следвай." 11.Х.1934 год. Събудих се на съмване. Станах. Пак ми едно меланхолично настроение. Облачно, мъгливо е вън и студено е вече. Следобед ми донесоха вестник „Зора", в който четох, какво че на 9-й Х.1934 год., във вторник, в 6 и 10 часа следобед в Южна Франция, в Марсилия, застреляли сръбския крал Александър, който отиде сега във Франция по уреждане политически въпроси. Застрелян е бил от някой си от Загреб, и самиятубиец е бил застрелян от човек, който е избягал в тълпата. Ние, българите, очаквахме с голямо внимание да се стопят ледените планини между България и Сърбия и двата славянски народи да си подадат ръка братски и заработят за своето материално и културно повдигане, още повече, че на славянството сега предстои велико и светло бъдеще на тая цивилизация.
към текста >>

Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта.
Изкъпах се. Стана ми радостно, весело и пях продължително време. Лягам си в 9 1/2 ч, след като си изпрах дрехите. 14.Х.1934 год., неделя, с. Равна Снощи, въпреки че се изкъпах, все пак не можах да спя добре тая нощ. Сладко заспах, но се събудих в един часа през нощта. След това наново съм заспал и съм сънувал следните три съня: Първия: Сънувам, че се намирам в една местност като над Канарата от У към дола на Чучур-дере - Водишко землище. Правят се едни паважи, много, особни. Работниците са каракачани. Те са успели да павират цели лехи и то с хубави плочи фабрични, обаче всички тия плочи още сурови, неизсъхнали, защото те като цигли са сечени и поставени на мястото. Но невиделица се зададоха подплашени коне, тъкмо когато аз разглеждах работата им.
към текста >>

И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих.
Свиленка започна да ме подстригва, но аз казах: я да ме остриже ей-така, с машината, и заостригах отпред над лявата страна на челото си косата, която е буйна, кестенява, а горе темето ми голо, каквото е сега. Аз казах, че искам нула номер да ме остриже, но нямам нула номер машинка. Свилка припна и донесе тяхната и започна един ред да стриже нагоре и дойде до голата част на темето ми, но се оказа, че машинката не реже, та наполвин реже косите ми, които са редки по темето ми. И понеже аз съм седнал, а Свиленка се приближава и гърдите си трие чак в моите и дъхът на устата й го усещам и ми е неприятен и не искам да е така близо до мене, неприятен ми е. Рекох на себе си: „Ето така се предава туберкулозата" и няма как да й кажа да стои по-далеч от мен, ами се натиска и й дишам нейния издишен въздух. И така, тъкмо машинката стигна до теменната част на главата ми и се чудех защо не реже - и се събудих. Третият сън, най-последният: Сънувам, че съм в една голяма химическа лаборатория, но нещо като болница с хубави мраморни стълби и богата украса. Сестри милосърди и лекари, облечени в бяло. И аз помагам нещо на един лекар. Но тоя лекар по невнимание с една голяма църкалка, подобна на спринцовката, с която удрят инжекции, но само че цяла стъкленица е самата спринцовка. Това църкало е пълно с азотна киселина и лекарят, по невнимание, както църкаше нанякъде, ми обля дясната ръка, горнята част на ръката от китката надолу.
към текста >>

Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих.
Ето, отдясно на стълбите, милосердна сестра тъкмо налива като че плювалник вода, извика: „Ето вода! " Веднага си гурнах ръката в една вана, над която кран вода чурка. Сестрата пита: „Какво стана? " Отговорих й, че лекарят по невнимание ми заля ръката с азотна киселина и че отиде да търси вода и още го няма. Ръката ми, без да ме боли, но потопена във вода, ставаше угасяне, разредяване на азотната киселина и църкаше чак. Аз, макар и да не ме боли, започнах да плача и се събудих. * Часът 4 1/2. Станах и в 5 започнах наряда. Прочетох лекцията от общия окултен клас „Хармонични движения" и се заприготвях, след изпирането на дрехите си, за Годеч, където лекарят, собствено кметът ни викат всички учители от Годечката община за образуване на хигиенични съвети - комисии и от лекаря ще се дадат напътствия за работата, която ни предстои по хигиената в селата си, В Годеч се състоя събранието от 11 до 1 ч. На излизане от училище Б. Манов ме запозна с някаква си театрална трупа, която за вечерта ще представи „В ноктите на дявола".
към текста >>

Вечерях у Младенови и си легнах, 16.Х.1934 год., вторник Събудих се в 4 1/2 ч. Станах.
В 12 1/2 си потеглих за Равна. Забравих пакет с книги на пътя тук, Равненско землище, и съм си дошел към 2 ч след полунощ. 15.Х.1934 год., понеделник Станах на съмване. Ясен ден и ветровито време, но вятърът към обед бе силен, а от сутринта бе слаб. Ходих да питам за книгите дали не ще да ги е [намерил] някой някъде, но се оказа, че още никой не ги знае. Вечерях у Младенови и си легнах, 16.Х.1934 год., вторник Събудих се в 4 1/2 ч. Станах. Силен вятър бучи вънка. Полуоблачно. Написах на Еленка писмо. Съобщих й, че на управителя ни жената-Петрова, е ходила при инспектора и го молила да възвърнат Еленка, а той й казал, че тя била изкарала за пенсия и за какво да я назначал. При изгрев слънцето блесна и се затули зад тъмни облаци. Изобщо денят бе облачен. Сън.
към текста >>

17.Х.1934 год., Сряда Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч. Сън.
* Днеска дойде държавният бирник заедно с Бориса - секретаря му. Никола Савов - Туден и Пиперков - данъчен агент по измерване материали за ракии. Никола Савов убил един заяк и го донесе. Поел е го готвиха тука и си направихме една снимка и си отидоха. Вечерях у Младенови. 17.Х.1934 год., Сряда Събудих се в 3 ч сутринта и сън не ме хвана до 5 ч. Сън. Сънувах, че съм някъде си, при мен са кака Иванка - майката на Колю и Съби Минчеви. Разговаряме весело. При мен е също и друго лице, което на пробуждане помнех, а сега съм забравил. След прочитане една лекция, озаглавена „Основни мисли" - 37 лекция от 8.VI.1927 год. При изгрев слънце небето бе облачно и първият лъч се не видя, а чак после се подаде слънцето и пак се скри.
към текста >>

Събудих се - точно 12 часът без 2 минути.
Принася на масата прибори, разни неща средно висока, стройна, пълничка, с бяло лице дама, млада, която била моята годеница. Забрадена бе с бяло було върху главата, от отзад, и с ясносини дрехи облечена. Андреев говори нещо по нашата сватба. Като че ли бе Еленка, но тая бе по-висока от нея, по-пълна и дългообраза, но с оправено лице, чисто бяло. Понеже бе пременена, затова изглеждаще още по-красива. Събудих се - точно 12 часът без 2 минути. Друг сън: Пътувам в един трен, но самият трен върви из едни подземни галерии с голяма скорост. На завоите изглежда, че ще се удари и от влака и мен не ще остане нищо, обаче той така се извива автоматически и повидимому уж ще ударят вагоните, но те автоматично се разпореждаха и минаваха в завоя на линията. Слязох. Трябваше да влизам в час с учениците си, И то намирам се в голямо здание, пълно с всякакъв народ външен. Оказаха се много турци и то познати Крепчани от Поповско и Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Влязох в една стая - ето много ученици и учители.
към текста >>

Както скочих върху дувара, а от двете му страни -бездни, събудих се.
Захвърлих се и аз и ловко скочих на тоя каменен дувар. Но самият дувар е много висок над земята. Тъкмо скочих на него, той безпричинно почна да се руши отгоре надолу. Аз се хванах в нещо друго и дуварът като че ли се топи, започна да се сниша. Понеже аз където бях хванал, не можех здраво да се държа, затова се захвърлих и наново скочих върху дувара, но тук вече той бе над цяла пропаст, в която, ако изгубя равновесието си, от дувара ще падна в нея и нищо не ще остане от мене. Както скочих върху дувара, а от двете му страни -бездни, събудих се. * Вън времето е студено. Облачно. Тук-таме се прояснява. Тъмни облаци на източния хоризонт и над близките източни балкани, 24.Х.1934 год., сряда Станах в 4 ч. В 5 започнах да чета лекция от общия окултен клас - „Добри съвети". След това написах на Еленка едно писмо.
към текста >>

* И още много картини сънувах, но не помня добре и се събудих.
Предварително отидох да видя дали не ще ги обременя, като им завеждам още гости. У вуйнини бе тяхната Димитра. Тя му каза да дойдат и тоя, които съм поканил. В гърне ври боб. Не благ ден бе, затова ще ни гощава с постен боб. * И още много картини сънувах, но не помня добре и се събудих. Времето е ясно тая заран. Само на изток има пояс от облаци. Много хубав ден. Съвсем ясно небе. Никакъв вятър.
към текста >>

И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих.
Сънувах, че съм във Водица. Кака Неда - сестра ми, е при мен и ми говори нещо по моето задомяване. Говори ми, че само да си дам съгласието си, то тя щяла да ми намери много добро момиче. Като че ли аз съм бил дал вече дума на едно младо момиче, но още то не знаело, та можел съм да се откажа от него и си подиря друго. Кака ме увещава и аз й казах да отиде да прави подбор. И тя замина и ще ми подберяла от Ковачевец момиче и аз се чувствувам вече годен, но избраницата си не съм още видял - и се събудих. * Несравнимо ясен, със светла сияюща зора и величествен изгрев, ден. Децата дойдоха рано, за да си свършим занятията и отидем на монастирчето. Предадох стихотворението „Есенна картина" и на третия час дойде старшията с Митю, Илкова зет и Коста Тодоров. Отидох на монастиря. Заварихме всички хора на ядене.
към текста >>

4.ХI.1934 год., неделя Събудих се точно в 5 и станах.
На обед, вследствие това, че предадох хубавата песен молитва от Чолаков, то по настроение имах вдъхновение, религиозно. Следобед свирих, пях, до късна вечер. Като че днешният ден бе години, векове, такова ми бе състоянието радостно, весело, особено като си мисля, че то Еленка ще се зададе и ще дойде. Все за нея мисля, из ума ми не излиза, защото тя ме вдъхва към работа и радост. Изкъпах се и изпрах и си легнах. 4.ХI.1934 год., неделя Събудих се точно в 5 и станах. След наряда прочетох неделната беседа от X серия „Дванадесеттях племена", защото се канех тоя ден да го посветя на събиране овес из селото. Но отказах се, понеже хората се бяха разотишли по разни свои работи. Закусих у Младенови и у бай Илкови. Отидох у Симо Игов, за да му съобщя, че магарето трябва да се пусне на паша, понеже не ще ходим из селото. На връщане от тях се чувствувах не добре разположен и сънно настроен.
към текста >>

Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото.
Ний сме се наредили много братя и сестри. Трети сън: Сънувах, че ще отида при околийския училищен инспектор г-н Андреев. Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него. Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото. Вънка мъгла и студено. 7.ХI.1934 год., сряда Събудих се в 5 ч. В 6 започнах да чета една школна лекция, общ окултен клас ,,...". След това пях и свирих. След часовете се избръснах хубаво и изядох 8 яйца и в 2 ч потеглих за Годеч.
към текста >>

7.ХI.1934 год., сряда Събудих се в 5 ч.
Той е в едно учебно здание, но в горния етаж. Отишъл съм с тия къщни сандали, но когато видях колеги, дошли при него и то добре облечени и обути, започнах да се стеснявам, как ще се явя при г-н Андреева? Разговаряме се с един колега и жена му при него. Събудих се много рано, обаче не станах, а стоях в леглото. Вънка мъгла и студено. 7.ХI.1934 год., сряда Събудих се в 5 ч. В 6 започнах да чета една школна лекция, общ окултен клас ,,...". След това пях и свирих. След часовете се избръснах хубаво и изядох 8 яйца и в 2 ч потеглих за Годеч. Купих 104+36=140 кгр. зеле по 0,60 лв.
към текста >>

Събудих се в 5 ч.
Отидохме с Борис Георгиев в читалището, вземах 5 тома книги на Гр. Петров и си дойдох. Вечерях у Илия Тошев и говорихме за Еленка. Времето мъгливо, облачно. Към обед бе се поразяснило, а сега пак се заоблачи и даже дъжд пръска. Събудих се в 5 ч. Вънка шуми дъжд периодически. Станах и в 6 без 25 започнах да чета втората лекция от младежкия клас - „Страхът и безстрашието". Страхът се явява след греха, а грехът ражда тъмнината. Окултният ученик трябва да ходи без страх и без тъмнина! „Fir fur fen, tao bi aumen" значи: „Без страх и без тъмнина".
към текста >>

Радостта ми бе голяма, че аз пак започнах да хвъркам с ръце и то много изкусно - и се събудих.
Но аз пак хвъркам от нетърпение да мине аеропланът. Но вместо да мине очакваният аероплан, ето, иде един автомобил, каран от един калугер, или поп, непознат за мен, пушач и с извратена, неравилна физиономия. В задната кола на автомобила имаше човек да лежи полужив, пребит от катастрофа с железници. Той бе много тежко болен. Потегли и този автомобил и ето, нашите дойдоха и аз отидох да се кача във втория аероплан - автомобил. Радостта ми бе голяма, че аз пак започнах да хвъркам с ръце и то много изкусно - и се събудих. Часът е 5 без 25 и станах за наряд. Сънувах също, че някой нощес ми каза, че Стойко Добрев щели да му възстановят правата и ще го възвърнат учител. * След наряда започнах да чета беседата „Изново", X серия. Останаха 4 листа за дочитане и дойде кметският наместник - Станчо Раденков, и тръгнахме из селото, за да събираме овес за училищната библиотека. Докъде 2 ч следобед обходихме селото и след като претеглихме овеса, който се оказа 200 кгр.
към текста >>

12.ХI.1934 год., понеделник Събудих се ранко и станах.
Потеглихме за местността „Поляните", където пазарихме пък 12 дървета за 510 лева за училището. Върнах се и направих на момите и момците една снимка. След това им свирих и играха на хорото. Написах една полица на Петър Георгиев и Васил Григоров и им продадох по един билет за лотарията на слепите, също и на Русим Станулов. Проявих 3 стъкла-снимки и към 10 ч си легнах, но съм много изморен, изтощен, защото днес не съм седял цели 10 часа. 12.ХI.1934 год., понеделник Събудих се ранко и станах. Слънцето изгря, заобиколено с облаци, но почти бе ясно при изгрева. Написах учебната програма и изпратих за утвърждения. Получих от Годеч резюмета, изпратени от Еленка. Много тягостно прекарах особено тая вечер. Много ми бе мъчно.
към текста >>

Сънувах, че се оплаквам някому за участта си, че уча 4 отделения и че даже ме заболели гърдите от тревоги, та започнах да плача насън... и се събудих.
И Еленка не е получила това писмо. Върнах се късно от Годеч. Времето бе добро, ясно, приятно. Слънцето изгря на ясно. 15.ХI.1934 год., четвъртък Сън. Сънувах, че се оплаквам някому за участта си, че уча 4 отделения и че даже ме заболели гърдите от тревоги, та започнах да плача насън... и се събудих. табак - по-плътна хартия, полукартон. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Сънувах, че сме на екскурзия Георги Събев и някои други наши братя и сестри. Разговаряхме се надълго и нашироко по разни въпроси. Приготовлявахме се да пренощуваме някъде в Балкана и събирахме дърва. Забравих в подробности съня си.
към текста >>

* Събудих се.
Аз съм вкъщи и приготовлявам нещо си. Покрай мен е някое си близко момиче, около 14-годишно, и весело си пее и приготовлява и забавно тананика и говори нещо на мен по пътуването. Някаква си лопата са вземали от Ганчо Белчев - Водица, да ринат нещо в тоя дом, който е като че ли при крайната чешма във Водица, на Добревото място, и аз занесох лопатата и я турих в дама им и видях леглото на слугата им. А събранието, за което се приготовлявахме, като че ли ще става в Ковачевец. Около ми - мъже и жени, но забравих точно кои бяха, и аз съм техен гост и заедно ще отиваме на общото голямо съборно събрание в някои си гробища. * Събудих се. Вятърът престанал. Небето забулено с леки облаци, а някъде прошарено. Лявата ми вежда и клепач още продължават да поиграват от време на време. Лекция от 8.III.1922 год.; отпечатана подзаглавие „Методи за укрепване на волята" в „Двата пътя", Младежки окултен клас 24.02.1922 ^ 02.08.1922 г., ИК „Жануа-98", I изд. По оригиналните разчетени стенограми, Кърджали 1999 г.
към текста >>

Равна Събудих се в 4 ч и станах.
Следобед щях да отида в Годеч, за да уредим касиерските книги, с Атанас Димитров, но той ме оставил, та аз пак се отказах да ходя. Беше ми нещо тъжно на душата и си мислех за ... и размишлявах за доброто в света и върху Словото на Учителя, Нещо като че ли въздухът ми не достига, така се задушавах. Ходих и продадох три лотарийни билета [от] лотарията на слепите. Вечерях у Наци. 18.ХI.1934 год., неделя, с. Равна Събудих се в 4 ч и станах. Имах особено състояние, тежко. Левият мигач все ми играе. Сън. Сънувах, че сме някъде братя, сестри. Разговаряме се с Еленка, Аз се глася за път някъде, а тя стои около мен и си говорим за нещо си. * В 5 ч, след наряда, започнах да чета беседата от десетата серия „Изново".
към текста >>

90. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

Във време на молитвата имах вдъхновение, отправих добри, чисти мисли към тях и се помолих за тях, да се събудят душите им, да прогледнат, за да вкусят и те от щастието и Божиите блага.
Под влиянието на красивите и възвишени мисли, които ми минават през ума, вечерта сънувах сън - как Учителят, тези, които ни учи и възпитава в присъствието на света, по даден знак всички се намерихме горе, в пространството, на известна височина и при едно магическо движение като направихме с ръка, откри се пред някои от нас една картина, която не мога да я изразя с думи, а останалите долу гледат и се чудят, като констатират в себе си факта, че Дъновистите наистина са хора необикновени, които владеят дълбоки тайни, открити тям от своя Учител - Дънов. Това им даде възможност да се позамислят. * * * Сутринта станах пълна с радост. Не бях си направила още утринната молитва, донесоха ми писмо от Дена Б. Манова, у-ка в с. Годеч. Във време на молитвата имах вдъхновение, отправих добри, чисти мисли към тях и се помолих за тях, да се събудят душите им, да прогледнат, за да вкусят и те от щастието и Божиите блага. В отговор на молитвата ми се падна стихът: „Никога не можем превърна закона на противоположностите в закон на подобието", сиреч не можем обърна към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем го направи щастлив, както не можем превърна жена в мъж. Дойде ми мисъл да й изпратя една снимка от мен, за спомен от Рила, при езерото. Прочетох 4а беседа, 9а серия. Деня прекарах добре. Поспах си малко, защото се чувствувах уморена от неспане.
към текста >>

* * * Кога се събудих, радост изпълваше сърцето и душата ми.
През празниците - 23. и 24.III..т.г., ходих в Губеш. Срещу 27.III.т.г., сряда, след изкъпването ми и преобличането и почистването на стаята, сънувах моята стая на Изгрева, заставена със сградата на Учителя. Стаята ми - по-голяма и две електрически лампи светят, турили ги в мое отсъствие, от Учителя. До моята стая - друга, по-голяма, и цялата сграда продължава с голям салон, на мястото на трапезарията. * * * Кога се събудих, радост изпълваше сърцето и душата ми. Чувствувах едно вътрешно разширение и доволство. Този признак изтълкувах като правилно разрешение на задачата. Николчо, който ми се закани, че догодина няма да ми дават отопление, след 2-3 дни от заканата даде 400-500 лева на лекаря за болната си дъщеря, която внезапно, силно заболя от коремобол. Това съвсем не ме радва, но констатирам факта - колко бързо действува законът на Божията справедливост! И как веднага човек получава своето възмездие за всяка зла и завистлива помисъл!
към текста >>

След тази картина се събудих и пак заспах.
Учителят каза, че тук само наши хора може да имат стаички, леки, като Изгревските. Слънце грее, приятно! Седнала съм до езерото, гледам бистрата вода и се радвам. Мерна ми се за миг Мика и пак си отиде, аз останах да пренощувам там. Настрани от самия връх видях брат Баптов по риза, прави слънчеви бани. След тази картина се събудих и пак заспах. Сънувах брат Балтов умрял и го носят за погребение. Изпратих му една хубава мисъл. Когато пишех тези слова, чух силно изтропване - веднага ми мина мисъл, че е той - Балтов. На 9.IV.T.r., като станах след този сън, бях много радостна и прекарах целия ден в мир и хармония. На 10.IV.T.r.
към текста >>

Сънувах, че пристигнах на Изгрева и минавайки по посока към сестра Динова, чух музика на мястото на Балтовата къща, но не е тяхна къщата, обърнах се да видя и на прозореца съзрях Учителя с няколко души, че ме гледа през прозореца; аз веднага се върнах, влязох вътре, почуках на вратата и Учителят излезе, целунах му ръка, почна да ме разпитва и току-що почнах да му разправям, събудих се.
На 10.IV.T.r. станах сутринта и се залових с четене на резюмета. Получих вдъхновение, молих се, пях, имах пълна хармония в себе си, но щом чух в коридора шушукане между децата против мен, инжектирани някои от бащите си, озлобени, че не се съгласих да уволня училищния слуга, стана ми толкова мъчно, че всичкия си мир изгубих и целия ден прекарах в неописуема мъка и скръб. Почувствувах се съвсем отпаднала, омаломощена. Към 3 ч следобед легнах с проектирана мисъл да се срещна с Учителя ида Му разправя всичко. Сънувах, че пристигнах на Изгрева и минавайки по посока към сестра Динова, чух музика на мястото на Балтовата къща, но не е тяхна къщата, обърнах се да видя и на прозореца съзрях Учителя с няколко души, че ме гледа през прозореца; аз веднага се върнах, влязох вътре, почуках на вратата и Учителят излезе, целунах му ръка, почна да ме разпитва и току-що почнах да му разправям, събудих се. Останах неудовлетворена. Същото състояние и чак вечерта прочетох някои реферати от колеги учители, намерих мисли от Григори Петров, те ми спомогнаха да се облекчи малко положението и да намеря грешката от моя страна за създаденото настроение. Тя е, че не общувам много със селяните, да ги поучавам и въобще да давам светлина върху много неща, от които имат нужда. Значи, не посвещавам част от времето за тяхното повдигане и просветление, което длъжна съм да го правя. На 11 .IV.1929 г.
към текста >>

Към 3.30-4 ч сутринта няколко учители от невидимия свят, учители на живата математика, ме събудиха с думите: „Скоро ставай днес да учиш математика!
Ханъмката ми каза, че главите на турските деца почват да стават големи, а аз й казвам: „Това е защото почвате да напредвате по малко в своята еволюция." От съня днес се чувствувам много радостна. Благодаря на Бога! На 20.XI.1930 г. в с. Равна, срещу празника Архангелов ден, местен празник на Равняни (служат). Към 3.30-4 ч сутринта няколко учители от невидимия свят, учители на живата математика, ме събудиха с думите: „Скоро ставай днес да учиш математика! " Думите бяха тъй мощни и силни и тяхното присъствие тъй живо чувствувах, че не можах да заспя отново и никога няма да изчезне от съзнанието ми този жив момент. През деня до обед свирих и тъкмо пред обед дойде Пеньо с Губешката учителка и тримата обядвахме у бай Лилко, който беше ни канил на обяд. След това отидохме в Букоровци на вечеринка и на другия ден - в Разбоище при Иванчо и Лалка на обед, дето се размениха трезви мисли върху идейния живот. Следобед, неделя, се прибрахме на село Равна, а те ни изпратиха чак до Ропот. През този ден действително бяха ми дали математическа задача!
към текста >>

Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ.
Занесох на Учителя една дълга около три метра нова [...][1], носих я над главата си, после - още една. Той ги взе. Намерих се с някои наши братя и сестри, стоим пред олтаря на светая светих, допуснати от Учителя. По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа. Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото присъствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината. Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ. Вечерта Пеньо беше при мене, четохме една от последните беседи на Учителя и много хубави мисли разменихме. 12ИЙ вечерта срещу 13ий март 1931 г., с. Равна. Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, преминаваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отникъде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим. Както вървяхме, аз рекох на Паша да не ме остават и току засилих се и застъпих Савка, вървя след Паша за по-голяма сигурност. Паша върви, без да се обръща назад, и приближихме нашето място Изгрева, но още сме в опасното място.
към текста >>

Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, преминаваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отникъде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим.
По ред всеки от нас влиза да се помоли, да отвори душата си пред великите същества - синовете на светлината, за да оставят своето благословение - да напълнят кесията на тази душа. Беше се изправил брат Симеонов, който каза: „Напълниха ми кесията и видях тяхното живо присъствие." След него извикаха моето име и аз с пълна радост застанах на определеното място, почувствувах живото присъствие на съществата, чух като Динова се обади и ми каза: „Помоли се самичка, тайно." Аз съсредоточих вниманието и се отворих, като се помолих на синовете на светлината. Голяма радост изпълни душата ми и се събудих в 6 ч сутринта бодра, въпреки това, че си легнах към 1.30 ч среднощ. Вечерта Пеньо беше при мене, четохме една от последните беседи на Учителя и много хубави мисли разменихме. 12ИЙ вечерта срещу 13ий март 1931 г., с. Равна. Събуждам се - сънувала съм следното: Паша, Савка и аз вървим доста бързо през едни места, къщи, дето живеят изостанали същества в своето развитие, а ний вървим, преминаваме врата из врата, през дворовете им, като гледаме да не ни забележат отникъде; там, дето минавахме, оказа се като че са изпозаспали, някъде се чуваше като че се раздвижват, но ний много ловко вървим. Както вървяхме, аз рекох на Паша да не ме остават и току засилих се и застъпих Савка, вървя след Паша за по-голяма сигурност. Паша върви, без да се обръща назад, и приближихме нашето място Изгрева, но още сме в опасното място. Паша излезе, аз обърнах се назад и Савка ми каза: „Почакай ме и постой тука, да се издокараме, да се изрешим и прочее", обаче аз казвам: „Никакво спиране няма да направя" - и вървя, без да я чакам. Тя, като видя, че аз не се спирам, тръгна няколко крачки след мене. Минахме и ний тази местност и навлязохме в нашето вече радостни.
към текста >>

А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна.
Учителят е с нас - Той ни води. Светът, с всички препятствия и мъчнотии, остана далеч, назад от нас, не си и спомняме вече за него, гледаме само напред. Аз пак погледах Мусала и възкръсваха спомените и блажено преживените минути там. Възкликвах от радост, че се намирам там, и си помислих: защо Учителят не ни завежда; у мене се породи желание и мисъл, че можем да се изкачим, то още много малко остава. На тази мисъл ми се отговори, че много силни ветрове духат, както е в действителност, затова ще постоим тук, докато съвсем се стопли времето, да дойде лятото, и тогава ще се преселим там за постоянно. А тук, дето бяхме, то е разкошно... и се събудих радостна и доволна. Днес, 18.III.1931 г., след като прочетох получената кореспонденция от брат Боев и Тахчиев, заедно с програмата за 22ми март. г. Казаха ми се ценни истини, между които и следните мъдри съвети, чрез Пеньо: „Не бива да си такава мекушава, мъдрост и смелост се искат от теб! Какво мислят хората, какво ще кажат за тебе, какво е тяхното мнение, това не трябва да те интересува и занимава. Повече самостоятелност и мъжественост. Не търси мнението на хората и не искай, не взимай техните съвети, а слушай гласа, който отвътре ти нашепва, и постъпвай съгласно Неговата директива.
към текста >>

На 16ий ноемврий 1931 г., четвъртък (Заговезни) вечерта се събудих към 3 ч посред нощ на лявата страна със следния сън.
След нейното заминаване, една вечер сънувах, гледах някакви картини живи, тъй ми допадаха и харесваха, че се породи чувство да си имам поне една и току ми се каза, че всички са мои. Почувствувах самодоволство и една пълнота в себе си, защото живите картини, които се явяваха като на кино, бяха от духовен характер. След това намерих се в една стая и като се огледах, видях насядали наоколо учениците на Христа. Учителят стои на средата, а ние със Савка сме малко настрана и Учителят на нас ще ни даде един практичен урок. И както стоеше, току взема метлата и почна да мете измежду краката на апостолите. На 16ий ноемврий 1931 г., четвъртък (Заговезни) вечерта се събудих към 3 ч посред нощ на лявата страна със следния сън. Отишла съм на Изгрев и там със Савка намерихме Учителювата стая. Аз седя на големия стол на Учителя, до мен, по надолу, от дясната ми страна седи Савка, пред нас има дълга маса с мушама, а отсреща седи Учителят. Савка Му говори, а аз само мълча, чух по едно време Му говореше за майка си, че си няма стая, където може да си купува и оставя някои работи, пък и стаята да бъдела по-близо до града. Аз, както седях, току разлях по масата зехтин и почнах да го размазвам по мушамата. Това правя, без да зная защо го правя, позамислих се да ми се открие защо правя това - нищо не ми се открива.
към текста >>

Из пътя уведомявах Савка да пита Учителя какво значи, че маслото намазах по стаята - и се събудих бодра, с добро разположение на духа, четох две лекции от о.о.к.
Погледнах Учителя, за да прочета и разбера нещо, но нищо не можех да доловя. Учителят седи и гледа спокойно, приказва със Савка. Аз, щом направих това, дойде ми на ум, че това е някое знамение. След малко Учителят ни каза много тихо: „Седете вие, аз ще отида, тук наблизо има събрание, и пак ще дойда." Ние поседяхме малко и ни достраша да стоим повече без Учителя, защото тази била вътрешната Му стая и при това тя била магическа. Излезнахме и тръгнахме да си вървим. Из пътя уведомявах Савка да пита Учителя какво значи, че маслото намазах по стаята - и се събудих бодра, с добро разположение на духа, четох две лекции от о.о.к. [общия окултен клас], които още толкоз ме насърчиха. Но когато разказах съня на Пеньо и той ми отговори, че ще направя нещо, което е неприятно на Учителя, на мене много мъчно ми стана, изведнъж се измени разположението ми от весело на тъжно. От 16-ти ноемврий до 1-ви декемврий 1931 г. нямах никакви особени изживявания и случки, освен на 29ий ноемврий, неделя: Вън имаше силна снежна виелица, а аз в уютната ми, скромна и топла стаичка в с. Равна прекарах целия ден тихо и спокойно.
към текста >>

Още от сутринта, като се събудих, в разговора си с Първичното начало, нещо много насърчително ми нашепна да не мисля за посторонни неща, всекидневни прегрешения, с други думи: да не мисля за носорога, а да свиря и да уча есперанто.
Вземах думата и аз - казах няколко думи в този дух. Поприказвах си и с майките на децата и тъй мина денят до вечерта. Вечерта четох есперанто до 12 ч и си легнах. Спах добре, сънища не помня, станах бодра духом и отидох на училище на 5ти т.м. Денят мина благополучно. Още от сутринта, като се събудих, в разговора си с Първичното начало, нещо много насърчително ми нашепна да не мисля за посторонни неща, всекидневни прегрешения, с други думи: да не мисля за носорога, а да свиря и да уча есперанто. Днескашния ден - за утре да не мисля. Душата и сърцето ми се изпълниха с радост, светна в ума ми и получих такъв прилив, че целия ден прекарах много леко. Крила ме носеха. На 6.ХII.т.г. [1931], вечерта срещу неделя, при съмване сънувах, че аз и Пеньо отидохме (уж) във Водица на гости у техните.
към текста >>

Аз я целунах, а Той, както ми държеше ръката, поднесе я сам до устата ми още два пъти и ми каза: „Хайде да станат три пъти." Събудих се доволна и изпълнена с мир и радост.
Хармонични условия ни са потребни! Вечерта седях до 12 ч и сънувах: била съм на Изгрева, минава Учителят. Някои се приближиха и Му целунаха ръка, както минава. Отидох и аз, но Той беше тръгнал. Аз му казах: „Учителю, искам да Ви целуна ръка." Той спря, погледна ме усмихнат и ми подаде ръката Си, здравата. Аз я целунах, а Той, както ми държеше ръката, поднесе я сам до устата ми още два пъти и ми каза: „Хайде да станат три пъти." Събудих се доволна и изпълнена с мир и радост. Беше неделя. Прочетохме с Пеньо една лекция от второто томче - „Неразрешеното", и останалата част от деня до вечерта пяхме на два гласа, а вечерта аз свирих и научих да свиря наизуст „Запали се огънят". Благодарих на Бога за прекарания ден и си легнах към 11.30 ч. На 5.II.1934 г., 5 ч следобед имах среща с Учителя. Разправих Му за Пеньовите сънища и прочие.
към текста >>

Събудих се и пак заспах.
На тръгване госпожа Бояджиева подари на Пеньо една бяла копринена кърпа и на мене - също, но на мене даде и една кърпа и една ешарпа копринена, бяла, в знак на благодарност - тъй разбрах сама, - че задето им оставихме местата. На 6ти срещу 7ми февруарий 1934 г. сънувах, че се намирам пред свещения олтар на Учителя, на молитава, с мен е и Савка. Там беше и Учителят. Този сън беше към 3-4 ч след полунощ. Събудих се и пак заспах. Сънувам, че се намирам в едно училище, дават ми IIIто отделение да обучавам и аз сама да се грижа за всичко на тези деца, и архивата да водя, и детската библиотека и пр. Току чувам, че някой продава юргана на Пеньо, аз избързах и го купих за 60 лева. На 14ий срещу 15ий февруари 1934 г.,четвъртък,сънувам: Получавам писмо от царицата, със съвети, че аз трябва да работя - да изпращам писма с картини, като същевременно тя ми изпратила и много картини с нейния образ за целта и ми пише: „Ето, аз улеснявам работата ти, няма да мислиш как да почнеш, а само да изпращаш картините на хората, придружени с хубави писма." Събудих се към 4 ч след полунощ много бодра и жизнерадостна! На 11.VI.1934 г. срещу вторник [Сън:] Срещам се с Учителя.
към текста >>

На 14ий срещу 15ий февруари 1934 г.,четвъртък,сънувам: Получавам писмо от царицата, със съвети, че аз трябва да работя - да изпращам писма с картини, като същевременно тя ми изпратила и много картини с нейния образ за целта и ми пише: „Ето, аз улеснявам работата ти, няма да мислиш как да почнеш, а само да изпращаш картините на хората, придружени с хубави писма." Събудих се към 4 ч след полунощ много бодра и жизнерадостна!
Там беше и Учителят. Този сън беше към 3-4 ч след полунощ. Събудих се и пак заспах. Сънувам, че се намирам в едно училище, дават ми IIIто отделение да обучавам и аз сама да се грижа за всичко на тези деца, и архивата да водя, и детската библиотека и пр. Току чувам, че някой продава юргана на Пеньо, аз избързах и го купих за 60 лева. На 14ий срещу 15ий февруари 1934 г.,четвъртък,сънувам: Получавам писмо от царицата, със съвети, че аз трябва да работя - да изпращам писма с картини, като същевременно тя ми изпратила и много картини с нейния образ за целта и ми пише: „Ето, аз улеснявам работата ти, няма да мислиш как да почнеш, а само да изпращаш картините на хората, придружени с хубави писма." Събудих се към 4 ч след полунощ много бодра и жизнерадостна! На 11.VI.1934 г. срещу вторник [Сън:] Срещам се с Учителя. Между разговора, между другото каза ми следните думи: „Кажи на сестра си по-рядко да се сношава." През деня брат Звездински ми прочете един реферат върху Майката и възпитанието на детето. Великолепен реферат. Останах във възторг от красотата и картинността на езика.
към текста >>

Събуди се и в мене силно желание да работя и аз върху себе си, за пробуждането на тази дарба, че и аз един ден да бъда полезна на обществото, да работя на това поприще.
На 11.VI.1934 г. срещу вторник [Сън:] Срещам се с Учителя. Между разговора, между другото каза ми следните думи: „Кажи на сестра си по-рядко да се сношава." През деня брат Звездински ми прочете един реферат върху Майката и възпитанието на детето. Великолепен реферат. Останах във възторг от красотата и картинността на езика. Събуди се и в мене силно желание да работя и аз върху себе си, за пробуждането на тази дарба, че и аз един ден да бъда полезна на обществото, да работя на това поприще. Искам да имам писателски и поетични дарби за славата на Бога. Сряда, 13.VI.1934 г. Учителят в класа доста сериозна лекция изнесе. След закуска взех от Савка лекцията „Стотелева" и прочетохме я заедно. Поговорихме си, но разговорът ни беше в дух, който повече внесе скръб в душата ми, отколкото радост.
към текста >>

Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън студено.
Той беше в светлина, като стар, с изящна бяла коса и бяла брада и лицето Му като слънце. Втора картина: Един мой бивш ученик, Стоянчо от Равна, като дете седи на земята с други две деца, разказват уроците си. Стоянчо проявява паметлива способност и разказва философски урок безпогрешно. Аз стоя, наблюдавам, слушам, без те да ме виждат, и съм в удивление. Учителят стои до мен и Му разправям моето очарование от Стоянчо като много способен ученик със силна памет, че неговите сестрички минаваха за добри ученички. Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън студено. Много малко, та чак в 6 ч се събудих. Пропуснах наряда и утринната беседа, но бях много радостна, защото сънувах: Учителят казваше нещо доста убедително. Вървяхме заедно, приказвахме. Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка. Мила и радостна картина, която остави дълбок отпечатък в моята душа.
към текста >>

Много малко, та чак в 6 ч се събудих.
Втора картина: Един мой бивш ученик, Стоянчо от Равна, като дете седи на земята с други две деца, разказват уроците си. Стоянчо проявява паметлива способност и разказва философски урок безпогрешно. Аз стоя, наблюдавам, слушам, без те да ме виждат, и съм в удивление. Учителят стои до мен и Му разправям моето очарование от Стоянчо като много способен ученик със силна памет, че неговите сестрички минаваха за добри ученички. Учителят ми отговори: „Стоянчо е психолог и има добра памет, понеже е дете." На 23ий срещу 24ий януарий 1937 г., след като се събудих към 3.30 ч сутринта, неделя, рекох още малко да си подремна, че е рано за наряд, а вън студено. Много малко, та чак в 6 ч се събудих. Пропуснах наряда и утринната беседа, но бях много радостна, защото сънувах: Учителят казваше нещо доста убедително. Вървяхме заедно, приказвахме. Аз Го бях хванала под ръка, от дясната Му страна, и досега чак чувствувам пръстите на дясната Му ръка в моята ръка. Мила и радостна картина, която остави дълбок отпечатък в моята душа. През деня в събота бях получила писмо от Пеньо, който ми пишеше, че сънувал: сме се венчавали двамата с него.
към текста >>

Учителят стоеше прав срещу нея, гледаше я, гледах я и аз и се събудих.
В курса беше и Мичето Златева и Пеньо. На 31.I.1937 г., неделя срещу понеделник, сънувах Учителя. Дойде при мен, целунах Му ръка, после отиде и другаде и най-после - у Теофанини. Аз Го придружавах. Теофана стоеше права, тънка, слаба и току я видях легнала на гръб, много слаба, не може да стане, постила, нито можеше да говори. Учителят стоеше прав срещу нея, гледаше я, гледах я и аз и се събудих. На 15.II.1937 г., понеделник, в 8.30 ч бях на БИАД, на концерт цигулка от дошлия в София гений - Пшихода[3]. Много братя и сестри бяха дошли от Изгрева. Беше и Учителят. Виртуоз първостепенен! Радост необикновена и благородни подтици изпълниха душата ми!
към текста >>

Легнах си в 1 ч и заспах под силното впечатление на концерта и на самия гений, събудих се в 4 ч бодра, бях сънувала музика и Учителя.
Виртуоз първостепенен! Радост необикновена и благородни подтици изпълниха душата ми! Благодаря на Бога, че ми даде такива благоприятни условия, да мога и аз да чуя и видя виртуози в областта на музиката. Върнахме се в 12 ч вечерта. Спряхме се в салона, където беше и Учителят, Който беше много разположен и ни обясни много работи относно концерта и музиката въобще. Легнах си в 1 ч и заспах под силното впечатление на концерта и на самия гений, събудих се в 4 ч бодра, бях сънувала музика и Учителя. Беше ми студено, печката не гореше, та повторно легнах и сънувах, че ме назначили в едно Софийско училище учителка. Назначението ми - в джоба и отивам да съставям акт за встъпване на длъжност. Приказвах с Анастасия Абаджиева, учителка, моя приятелка. Часът е 9 без 1/4. Аз казах, че клоня да закъснея.
към текста >>

И точно към 9 ч се пробудих с гласа на един млад брат, чийто глас слушах и след като се събудих и дълго време звучеше този глас в ушите ми.
Сънувах, че съм у сестра Златева и видях, че тя с една дълбока чиния отива за мляко, излязох от стаята и поръчах да вземе и за мен 1 /2 килограм, а пред вратата видях Мичето. Тя ми каза: „Еленке, Учителят поръча - каза да работим, трябва да работим, да работим! " После се намерих като у сестра Динова. Там имаше едно момиче, русо, младо, нейно внуче, с музикални дарби. Аз с него се разправях и бях си вземала хляб, та ядох у тях. И точно към 9 ч се пробудих с гласа на един млад брат, чийто глас слушах и след като се събудих и дълго време звучеше този глас в ушите ми. Той ми извика: „Еленке! " 28.XII.1938 г., 4 ч следобед Среща с Учителя „Когато имаш едно възвишено състояние, разположение, мир и хармония, когато светли мисли се излъчват от главата ти и благородни чувства бликат от сърцето, това е работа, значи ти работиш, ти си в Божествения свят. Трудът е в духовния свят - когато говориш на някого и го убеждаваш или се трудиш да те разбере; а на физическо поле което става, то е мъчение. Когато един човек отвътре няма възможност, няма проблясък и подтик, не се труди да го осветляваш, остави го - природата ще го възпита и пробуди в един дълъг процес. Едни хора от своето невежество страдат, други - от глупостта си, трети - от злото, което имат, и четвърти - от добротата си.
към текста >>

Нека се опита Георги." Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само доброто, само Неговия глас да чуваме.
Сам си го създава. Не си създавай сама затруднения, да се нагърбваш със спящи хора да пробуждаш и подкрепяш. Излишни страдания не си създавай. Не разкривай своята скъпоценност пред хора, които не са пробудени, пред лоши, за да не ги изкушаваш, да почнат да мислят и да кроят планове как да ти задигнат богатството. Нито ги гощавай с баници и прочие, ако ти дойдат вкъщи... Захвърли всичко онова, което иде от човешкия свят. Нека се опита Георги." Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само доброто, само Неговия глас да чуваме. Има и едно вътрешно ухо, съответно на външното, предназначението на което е да чуваме гласа на Бога отвътре, да чуваме Неговите съвети и напътствия! " Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят напредналите и съвършените души! Вечерта приказвахме с Надка от Хасково върху обидите, нанесени от Савка на мен, и нейната лицемерна обхода към Надка. На 15ий срещу 16.III.1940 г., петък вечер, към 4 ч сутринта се събудих с тази мисъл. Каза ми се насън, че за да се запази едно приятелство, се иска една пълна, абсолютна вяра в Бога, любов към Бога и единение с Божията мисъл и за никого лошо да не мислим ида не приказваме, както Байтова държи и за никого не говори лошо, както преди.
към текста >>

" Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят напредналите и съвършените души!
Излишни страдания не си създавай. Не разкривай своята скъпоценност пред хора, които не са пробудени, пред лоши, за да не ги изкушаваш, да почнат да мислят и да кроят планове как да ти задигнат богатството. Нито ги гощавай с баници и прочие, ако ти дойдат вкъщи... Захвърли всичко онова, което иде от човешкия свят. Нека се опита Георги." Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само доброто, само Неговия глас да чуваме. Има и едно вътрешно ухо, съответно на външното, предназначението на което е да чуваме гласа на Бога отвътре, да чуваме Неговите съвети и напътствия! " Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят напредналите и съвършените души! Вечерта приказвахме с Надка от Хасково върху обидите, нанесени от Савка на мен, и нейната лицемерна обхода към Надка. На 15ий срещу 16.III.1940 г., петък вечер, към 4 ч сутринта се събудих с тази мисъл. Каза ми се насън, че за да се запази едно приятелство, се иска една пълна, абсолютна вяра в Бога, любов към Бога и единение с Божията мисъл и за никого лошо да не мислим ида не приказваме, както Байтова държи и за никого не говори лошо, както преди. Колко е ХIIтра и как се е прибрала вътре в себе си. Само тази е гаранцията за запазване на едно приятелство докрай - за вечни времена!
към текста >>

На 15ий срещу 16.III.1940 г., петък вечер, към 4 ч сутринта се събудих с тази мисъл.
Нито ги гощавай с баници и прочие, ако ти дойдат вкъщи... Захвърли всичко онова, което иде от човешкия свят. Нека се опита Георги." Срещу 23.XII.1939 г., през нощта срещу събота сънувах нещо хубаво, което не запомних, но се събудих към 21 /2 ч среднощ с тази мисъл, която ми се е предавала насън: „Ухото е външен орган за слушане и чуване във физическия свят, само това, което Бог ни говори чрез природата и хората отвън, само доброто, само Неговия глас да чуваме. Има и едно вътрешно ухо, съответно на външното, предназначението на което е да чуваме гласа на Бога отвътре, да чуваме Неговите съвети и напътствия! " Склонна бях да размишлявам, събудена от тихия и приятен шепот на Бога, назидавайки ме да бъда крайно внимателна, за да вървя в пътя на великия живот, по който път вървят напредналите и съвършените души! Вечерта приказвахме с Надка от Хасково върху обидите, нанесени от Савка на мен, и нейната лицемерна обхода към Надка. На 15ий срещу 16.III.1940 г., петък вечер, към 4 ч сутринта се събудих с тази мисъл. Каза ми се насън, че за да се запази едно приятелство, се иска една пълна, абсолютна вяра в Бога, любов към Бога и единение с Божията мисъл и за никого лошо да не мислим ида не приказваме, както Байтова държи и за никого не говори лошо, както преди. Колко е ХIIтра и как се е прибрала вътре в себе си. Само тази е гаранцията за запазване на едно приятелство докрай - за вечни времена! Байтова е дадена като символ на моето сърце, на Любовта в мен, която за никого не говори лошо. А е съсредоточена в един хармоничен вътрешен живот, без да се разсейва и пръска навън за суетни и преходни неща.
към текста >>

На другия ден - на 2.IV.c.r., следобед, ме нападна дрямка, търкулнах [се] близо до Пеню [и] сънувах: Учителят ме целува в устата, някой хлопна вратата и аз скочих и се събудих - тя беше Савка.
1940 г., събота, към 5 ч сутринта сънувах: Бях с Учителя, Който ми каза следното: Идеята, която даде Мичето Златева... На 1.IV.1942 г. следобед, извикана от Пеню мислено, дойдох си. Пяхме двамата молитвени песни, които някога двама сме ги пели на върха Манчо, над Маричките езера, след прочетена беседа. Свързахме се с онези същества там. Изпитвахме свръхвисше състояние, неописуемо. На другия ден - на 2.IV.c.r., следобед, ме нападна дрямка, търкулнах [се] близо до Пеню [и] сънувах: Учителят ме целува в устата, някой хлопна вратата и аз скочих и се събудих - тя беше Савка. Около 20ий април Савка ми създаде големи тревоги и смущения. Искаше да ми даде машината й, да почна да взимам уроци, та да й стана машинописка. Трудността беше там, че си послужи с Учителя - това е неин маниер. Когато тя иска да използува своите приятели за свои лични цели, взима пардесюто на Учителя, туря го отпреде им и казва: „Справяйте се сега." Но вчера, на 26.IV.1942 г., неделя, Учителят каза на беседата: „Горко на тези, които използуват своите приятели! " Нощес, срещу понеделник, сънувах я, дошла при мене, аз й говорих нещо.
към текста >>

Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън.
Дълбока и незаличима е скръбта на всички ученици, които Го любят. До 40-ия ден от Неговото заминаване аз често Го виждах насън как Той става, оживява и съм се зарадувала, че всъщност Той не е заминал, а остава завинаги при нас. Желанието ми да Го сънувам, да Го виждам растеше от ден на ден и ставаше все по- силно и по-силно, неудържимо. Денонощно Неговият мил и светъл образ беше в моето съзнание и не исках да мисля за нищо друго, освен за Него. Исках да Го виждам, да Го сънувам. Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън. Връщам се с една кофа, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радиото свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл. Аз веднага излизам и силно извиквам: „Учителю! " и ето, чувам как широко се отваря двукрилният прозорец и Той цял се явява и Го виждам от краката до главата, с поклон ме поздрави от горе два пъти. Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори. И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън.
към текста >>

Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори.
Исках да Го виждам, да Го сънувам. Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън. Връщам се с една кофа, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радиото свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл. Аз веднага излизам и силно извиквам: „Учителю! " и ето, чувам как широко се отваря двукрилният прозорец и Той цял се явява и Го виждам от краката до главата, с поклон ме поздрави от горе два пъти. Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори. И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън. Учителят говори с Пеню дълго време. Аз съм при тях. Учителят казва на Пеню: „Хайде да отидем в Мърчаево, да продължим разговора", с оглед на това, да не ги прекъсва някой. Обърна се Учителят и към мен и каза на Пеню: „Ще вземем и Еленка с нас." Тогава Пеню ми каза да напълня бялата кошничка с провизии и хляб за из пътя.
към текста >>

И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън.
Една вечер се събудих към 1.30 ч след полунощ със следната картина: Аз съм била при Учителя в стаята, долу, където приемаше, разговаряла съм и съм излязла навън. Връщам се с една кофа, чисто бяла, от нечуплив материал, и влизам при Учителя, но намирам стаята отворена, влизам вътре, виждам: радиото свири тихо, а Учителя Го няма, излязъл. Аз веднага излизам и силно извиквам: „Учителю! " и ето, чувам как широко се отваря двукрилният прозорец и Той цял се явява и Го виждам от краката до главата, с поклон ме поздрави от горе два пъти. Много се радвах, като се събудих, дълго мислих и пожелавах да ми се яви така, че да ми говори. И ето, пак заспивам и се събуждам призори със следния сън. Учителят говори с Пеню дълго време. Аз съм при тях. Учителят казва на Пеню: „Хайде да отидем в Мърчаево, да продължим разговора", с оглед на това, да не ги прекъсва някой. Обърна се Учителят и към мен и каза на Пеню: „Ще вземем и Еленка с нас." Тогава Пеню ми каза да напълня бялата кошничка с провизии и хляб за из пътя. Друга вечер, наскоро, пак Го сънувах.
към текста >>

Ние сме в школата, но не нашия салон, а друга една голяма стая, чакахме до влезе Учителят - и се събудих.
Учителят говори с Пеню дълго време. Аз съм при тях. Учителят казва на Пеню: „Хайде да отидем в Мърчаево, да продължим разговора", с оглед на това, да не ги прекъсва някой. Обърна се Учителят и към мен и каза на Пеню: „Ще вземем и Еленка с нас." Тогава Пеню ми каза да напълня бялата кошничка с провизии и хляб за из пътя. Друга вечер, наскоро, пак Го сънувах. Ние сме в школата, но не нашия салон, а друга една голяма стая, чакахме до влезе Учителят - и се събудих. Една нощ сънувах, че стоим с Анастас, на како Бада, един до друг. Той взе, че ме целуна, а аз турих си ръката на неговото рамо, без да си кажем една дума, и казвах на како Бада: „Защо не дойде горе при нас? ", като че сме имали някакъв празник - доста братя и сестри бяха дошли от провинцията и спаха при нас. Како Бада нищо не ми отговори. Друга вечер сънувах, че Учителят и ние двамата с Пеню сме били в една стая за спане.
към текста >>

Учителят каза, като схвана моята мисъл: „Които останат, аз ще кажа на моите придружаващи ме (невидими напреднали същества) да им прочетат от моето доверително." 11.II.1945 г., неделя, събудих се към 2.30 ч след полунощ със следната картина: В школа сме, братТ.
Много се радвах, че Учителят е при нас и можем често да говорим и да Го запитваме по разни въпроси, без да има никакви пречки. Друг път, пак наскоро, сънувах Учителя, бяхме някъде към планината в едно здание. Взеха да вземат решение да отидем на екскурзия с Учителя. На мене ми се хареса да остана там, докато те дойдат. Обстановката беше мистична и на мене ми се искаше да се съсредоточа в себе си и да прекарам няколко часа в размишление. Учителят каза, като схвана моята мисъл: „Които останат, аз ще кажа на моите придружаващи ме (невидими напреднали същества) да им прочетат от моето доверително." 11.II.1945 г., неделя, събудих се към 2.30 ч след полунощ със следната картина: В школа сме, братТ. Куртев четеше и ни каза: „Братя, Учителят е тука, ето Го" - посочи с ръката си към стената под портрета Му и видях как се очертава ликът Му първо в малък формат и постепенно стана по-голям. Зарадвах се много. Срещу четвъртък при съмване се събудих със следната картина: Учителят седи срещу мен и казва: Онези предмети, странични, които ни поглъщат голяма част от времето, са излишни и са една пречка за отдаването ни всецяло на същественото да се проучава. Цвета, на Желю Ганев, ми каза, шепнейки: „Отдай се всецяло в проучаване на беседите, съсредоточи се само в тях, не се пръскай на много страни за дребни, излишни занимания, от които нищо няма да придобиеш, а същественото пропущаш, за което ще съжаляваш, понеже няма много време." [1] Думата е пропусната, (бел. М.И.) [2] Ул.
към текста >>

Срещу четвъртък при съмване се събудих със следната картина: Учителят седи срещу мен и казва: Онези предмети, странични, които ни поглъщат голяма част от времето, са излишни и са една пречка за отдаването ни всецяло на същественото да се проучава.
На мене ми се хареса да остана там, докато те дойдат. Обстановката беше мистична и на мене ми се искаше да се съсредоточа в себе си и да прекарам няколко часа в размишление. Учителят каза, като схвана моята мисъл: „Които останат, аз ще кажа на моите придружаващи ме (невидими напреднали същества) да им прочетат от моето доверително." 11.II.1945 г., неделя, събудих се към 2.30 ч след полунощ със следната картина: В школа сме, братТ. Куртев четеше и ни каза: „Братя, Учителят е тука, ето Го" - посочи с ръката си към стената под портрета Му и видях как се очертава ликът Му първо в малък формат и постепенно стана по-голям. Зарадвах се много. Срещу четвъртък при съмване се събудих със следната картина: Учителят седи срещу мен и казва: Онези предмети, странични, които ни поглъщат голяма част от времето, са излишни и са една пречка за отдаването ни всецяло на същественото да се проучава. Цвета, на Желю Ганев, ми каза, шепнейки: „Отдай се всецяло в проучаване на беседите, съсредоточи се само в тях, не се пръскай на много страни за дребни, излишни занимания, от които нищо няма да придобиеш, а същественото пропущаш, за което ще съжаляваш, понеже няма много време." [1] Думата е пропусната, (бел. М.И.) [2] Ул. „Опълченска" № 66 в София, където Учителят е живял от 1905 до 1926 г., когато е построена една малка стаичка на Изгрева, наречена по-късно приемна на Учителя, а до нея през 1927 г. се построява салонът, (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [3] Ваша Пршихода (1900 г., Водинани - 1960 г,, Прага) е от фалангата на най- видните представители на чешката цигулково-изпълнителска култура.
към текста >>

91. 6. Писмо от Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 7.Х. 1941 год.

Събуждам се в 1 ч през нощта и се въртя в леглото до съмнало.
И брашно няма още, комисарството ни в Сурдулица е несръчно и фурните стоят затворени. Скритом продажбата на жито става много скъпо. Кило жито - от 10 лева нагоре. Газ няма за цяр. Аз имах 5 лв., вече 3 ми останаха. Събуждам се в 1 ч през нощта и се въртя в леглото до съмнало. А то е ужас буден да се върти човек. Нощес станах, та в леглото пях докъде 5 ч, че пак легнах, но в лунно осветление. Свиря в тъмното, а за четене ще става само дене. На 27 септемврий сутринта се събудих с болящо ме ляво рамо, особено плешката отзад, като я пипам. Изглежда, че съм настинал.
към текста >>

На 27 септемврий сутринта се събудих с болящо ме ляво рамо, особено плешката отзад, като я пипам.
Аз имах 5 лв., вече 3 ми останаха. Събуждам се в 1 ч през нощта и се въртя в леглото до съмнало. А то е ужас буден да се върти човек. Нощес станах, та в леглото пях докъде 5 ч, че пак легнах, но в лунно осветление. Свиря в тъмното, а за четене ще става само дене. На 27 септемврий сутринта се събудих с болящо ме ляво рамо, особено плешката отзад, като я пипам. Изглежда, че съм настинал. И щом се завърнах от конференцията, от 1й октомврий до днес все я пека на слънце и вечер ме остро чак щрака и боли. Дишам дълбоко, що ли не правя - не си отива. Чудя се къде наруших правдата. Че не мога и да свиря.
към текста >>

92. III. Моята молитва в Ада

Елена Казанлъклиева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот.
И често аз плачех, скърбях горчиво без спир, като дете без майка, което с нищо не може да се утеши. Тогава паднах на земята, обляна в сълзи и рекох на тъгата: вземи ме ти!... Отнесе ме вълна безкрайна, която леко и предпазливо ме носеше през голямото пространство. Небето блесна пред мен с чудна синина и всичко се откри в безкрайна хубост... И мракът в миг изчезна из моята душа и ледът се стопи. Сълзите ми се обърнаха на изворчета - хубави и бистри, които тихо излизаха от сгрятата земя. А слънцето грееше тъй светло със своите златни лъчи, че всеки лъч кротко ме галеше по тялото и събуждаше всяка замръзнала клетка и вливаше й живот. Зачуруликаха сладкопойните птички навсякъде и малките трудолюбиви пчелички си хвъркаха леко и взимаха медения прашец от разтворените чашки. Каква любов, О Боже, имаш Ти! Не за това ли плаках толкова векове?... В Теб животът е благ и обилен, ето в него съм и аз сега. При Теб е животът само, при Теб сърцето е радостно, доволно, при Теб има усмивки, блага, при Теб всеки е доволен и работи свободно, без да го насилва някой и пее в радост до забрава... А вълни на безгранична радост ме понесоха към вечната и незаменима любов.
към текста >>

" Събудих се кат от сън, но цяла в пот обляна, като пътник, който иде отдалеч.
Но и сън да е, пак е много, Боже!... В този велик час, когато всичко бе спряло за мен, дочух мил глас, който шепнеше и разливаше се като аромат в душата: „Почивка ти давам сега." „Иди и кажи на твоите братя, паднали в мрак и невежество, че Аз съм жив. Кажи им, че Аз съм все същият, кротък и благ; ще чакам още малко време, додето взема тези викащи, кат теб, пробудени души. Ще им покажа знамения, чрез които ще ги претопя. Иди си, чадо, с чиста вяра и надежда блага, знай, че любовта те следва и не ще те остави докрай! " Събудих се кат от сън, но цяла в пот обляна, като пътник, който иде отдалеч. На душата ми радост, на тялото леко и чувствах, че бях малко дете, като в най-ранните години. А сега що ми предстои в живота? Почвам в името на Великата любов да търся моите братя, които викат към Него, за да им помогна в скръбта. О, братя на скръбта, в които се пробудила искрата на Великата Душа, елате при мене, аз ще ви покажа що казва любовта. * * * Е.
към текста >>

93. 32. Цоко Диков - Ракитски

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

На погребението му аз съм се изправил над гроба му и между другите думи, които съм казал, запечатаха ми се думите; „Свърши се тая церемония." Когато се събудих сутринта, аз знаех, че Кръстев не е умрял и че това е било само един сън.
Това е напълно правилно при неговите 78 години - роден е на 14 август 1883 г.. Нисък, дребен, с малка брадичка, с тъмни очила, мълчалив, той винаги има какво да разправи. Говори спокойно, като се рови в спомените си, запечатани сякаш с горещо желязо в съзнанието му. - До 1917 година аз бях и живеех напълно като пълен безбожник. Тогава работех като фелдшер в една военна болница. Един ден сънувах, че един мой близък познат, Кръстев се казваше, е умрял. На погребението му аз съм се изправил над гроба му и между другите думи, които съм казал, запечатаха ми се думите; „Свърши се тая церемония." Когато се събудих сутринта, аз знаех, че Кръстев не е умрял и че това е било само един сън. Но така се случи, че не се мина нито една седмица, когато Кръстев наистина умря. Аз бях просто поразен: каква връзка можеше да им между съня ми и между това, което се беше случило по-късно? Пак така наскоро се случи нещо, което ме потресе силно. Имаше една сестра в болницата, която силно обичах. Това никак не е чудно при възрастта, в която бях тогава.
към текста >>

Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят.
Но случи се така, че царица Елеонора я уволни, заедно с други наши сестри, за да назначи сестри-католички. Тя остана без работа и дълбоко огорчена. Заболя от туберкулоза и скоропостижно умря. Дълбоко опечален, аз ходих на гроба й. Сънувам, че присъствувам на погребението й и че произнасям реч, в която пак казах тия думи: „Свърши се тая церемония." Такива думи никога не бях употребявал по-рано и се чудех откъде ми са дошли на устата, точно когато съм бил в сън. Ето това бяха първите удари върху съзнанието за събуждането ми в духовния свят. Цоко е работил дълго време - петнадесетина години при професор Консулов. - Един ден му казах: не зная как ще погледнете на това, но аз не ще мога да извършвам вивесекции на живи животни. Това му казах, естествено, след като бях вече навлязъл в учението и ми се струваше, че повече няма право да търпя компромиси. Той беше много възбуден и след като ме увещава доста дълго време: биология не може без вивесекция - реши да ми даде друга работа. Така и стана!
към текста >>

94. 41. Една от многото

Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, за да Му благодаря за мира, който бе оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано.
Устните Му тихо проговориха: - Не се безпокойте, всичко ще се оправи. Аз само кимнах с глава - то беше вече оправено... в мен поне. След това Той леко ме запита с какво се занимавам и когато му казах, че с домакинство... а преди много години съм свирила малко на пиано, Той ми даде една малка книжка, да я прочета. 41.3. Другата, вътрешна светлина Аз станах да си отивам, а в душата ми се бяха сякаш пробудили птици, които запяха и ми беше така хубаво. На вратите Той ми каза да отида пак при Него след една седмица. Но и да не бе ми казал, аз пак бих отишла, за да Му благодаря за мира, който бе оставил в моята душа... Оттогава в мене се събуди желание да чета, да работя, дори да свиря на затвореното от години пиано. Аз не бях вече онази начумерената, вечно тъжната и песимистичната. На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за обич, безкористна, и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мене, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив.
към текста >>

Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо, и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мене импулс за творческа работа.
На устните ми често просияваше усмивка, а очите ми излъчваха светлина, защото бе светло на душата ми. Как стана това, аз не зная, зная само, че думите на Учителя, колкото и кратки да биваха, внасяха в мене тих мир и безгранична радост. А Той ми говореше за търпение, за обич, безкористна, и да виждам навсякъде и във всичко доброто и красивото. Спътникът в живота ми, като виждаше промяната в мене, зачудваше се, а после ставаше ласкав и приветлив. Оттогава се изминаха много години, през които слънцето не грееше непрестанно, но и когато имаше нощи на тъга, мъка и скръб, в мене, там негде в душата ми, грееше друга светлина, която ме крепеше и насочваше във верния път на живота. Тази светлина идваше от думите на Учителя, от Неговите очи, които ме гледаха благо, и от Неговото присъствие, което винаги събуждаше в мене импулс за творческа работа. Сега, когато слушам някои сестри да ми говорят за Учителя, виждащи Го с духовните си очи, понякога и аз въздъхвам, загдето и аз не мога да Го виждам така, но когато се обърна и погледна моя живот, аз Го виждам там като основен стълб, който ме е крепил и помагал през всичките дни. Тогава се усмихвам на себе си и казвам: Нима мога да искам да видя Учителя в по-голямо величие от това, че Той е носител на живота и че днес мога да кажа, че живея, защото Учителят ми възвърна живота... Амин. Сурдулица, 29.IX.1941 г.
към текста >>

95. Влад Пашов 3. Духовното ръководство на човека и човечеството

ТОМ 18

Техните мисли и чувства и волеви импулси действуват върху човешкия зародиш и събуждат в него скритите му възможности.
Процес на творчеството е органически процес — процес на постепенно развитие, развитие в смисъл на изявление отвътре навън. В този смисъл човек е един плод на дървото на живота и този плод съдържа всичките възможности на цялото дърво, но като зародиш той трябва да бъде посаден в почвата - в подходяща среда, и да бъде изложен на влиянието на светлината, топлината и влагата, които произлизат от Любовта, Мъдростта и Истината, за да израсте и да се развие това, което е вложено в него. Това именно е станало с човека, след като е посаден като духовен зародиш в гъстата материя. За да развие възможностите, които са вложени в него, му са необходими специфични условия - светлина, топлина и влага. Тези сили му се доставят от разумните същества, в чиято разумна среда човек живее. Техните мисли и чувства и волеви импулси действуват върху човешкия зародиш и събуждат в него скритите му възможности. За да се развият различните възможности, които са скрити в човека, той трябва да бъде изложен на действието на различни космични сили, които произхождат от различни космични същества и области. Защото за развитието на всяка една дарба, на всяка добродетел и чувство, са необходими специфични условия, специфични космични сили, които идват от различните чинове на ангелската йерархия. За да става това развитие хармонично, в известни периоди от време действуват едни космични йерархии и развиват определени дарби и способности в човека. След това почват да действуват други и така докато се развият постепенно всички дарби, способности и добродетели, които съществуват като зародиши, като възможности в човека. Това влияние на космичните същества е включена в цикличното развитие на човека и човечеството.
към текста >>

Този ключ, чрез който можем да нагласим нашия ум, сърце и воля, това са великите Божествени идеи и добродетели, на които трябва да дадем път в нашия ум и сърце и те ще ни поставят в контакт с неизчерпаем океан от енергии, които ще събудят нашите спящи сили и възможности.
Умът, сърцето и волята са органи, чрез които ние можем да влезем в контакт със силите и енергиите на разумните същества. Но за тази цел те трябва да са нагласени по специфичен начин за възприемане на специфични сили и енергии, които са необходими за развиване на съответни вътрешни възможности. Енергиите на разумните същества се предават, както всички енергии по закона на вибрациите. И всяка енергия има специфична дължина на вълните с определен брой трептения. И за да можем да възприемем една определена енергия, която ни е потребна, трябва да имаме ключ, да завъртим и нагласим нашето радио, да възприемем тези енергии. Този ключ, чрез който можем да нагласим нашия ум, сърце и воля, това са великите Божествени идеи и добродетели, на които трябва да дадем път в нашия ум и сърце и те ще ни поставят в контакт с неизчерпаем океан от енергии, които ще събудят нашите спящи сили и възможности. И задачата на окултната школа е тази да даде на човека ред Божествени идеи, чрез които той може да влезе във връзка с разумните същества на космоса, които могат да му помогнат. Следователно, според мислите, идеите и желанията, които човек държи в ума и сърцето си, той е във връзка със съответните същества на космоса. Колкото са по-възвишени мислите, идеите и желанията на човека, с толкова по-възвишени същества се свързва, с толкова по-възвишени енергии влиза във връзка, които разработват неговите спящи сили и възможности. Ако човек живее с ниски мисли и желания, той се свързва с нисшите същества от космоса, които не само не допринасят нищо за неговото духовно развитие, но напротив, смъкват го долу в гъстата материя и го превръщат в животно. Затова е важно, с какви мисли, идеи и желания се занимава човек.
към текста >>

Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот.
Всеки човек има по един ангел, който го ръководи, а всеки един народ има по един архангел, който го ръководи, всяка една епоха в развитието си има един дух ръководител, който й дава основния тон, който е от йерархията на началствата или от още по- висши йерархии. А тъмното същество, което съпътствува човека в неговия път и което е в борба със светлия ангел, това е човешкото минало, изградено като едно живо същество, което като сянка върви с човека и го тегли назад към миналото. То крие в себе си едно тъмно същество, с което човек е влязъл в контакт при грехопадението. Защото грехопадението е един факт, а не една поетична измислица. То съвпада с онзи момент, когато човечеството слиза в гъстата материя, където действуват известни паднали същества и те повлияват на човека със своите отрицателни сили и го увличат по този начин в материалния живот. Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си.
към текста >>

Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си.
Събуждат в него желания за материален живот, а заедно с това и за един лош, нисш животински живот. В това се състои грехопадението, че дошъл в контакт с тези същества, човек поглъща от техните енергии в своето астрално и физическо тяло и от това се явяват известни желания и стремежи, които го привличат към гъстата материя. Оттогава води началото си това тъмно същество, което придружава човека като сянка. И задачата на човека еда го проникне със светлината, която получава от светлото същество и постепенно да го пресъздаде и издигне. Иначе то ще бъде винаги една пречка в пътя на неговия възход. Когато човек влезе в пътя на окултното развитие, тази борба в него още повече се засилва, защото с влизането си в пътя на окултното развитие човек се определя на страната на светлото същество, което го води и това събужда противодействие от страна на тъмното същество, което вижда, че ще загуби борбата и ще изпусне жертвата си. Затова в началото на пътя си ученикът ще срещне голяма съпротива, която иде отвътре преди всичко и се проектира във външния живот, като влияние на средата и на окръжаващите. Но ученикът трябва да се самоопредели, да знае, че каквото и да става с него, той трябва да държи неотклонно пътя нагоре. В началото на пътя ще се повдигнат всички отрицателни сили, скрити в неговото подсъзнание и ще изявят своето право на съществувание. Но ученикът трябва да бъде буден и смел, да не се подава на тъмните изкушения, които идват от тъмните същества. Той трябва да знае, че тази борба е признак, че той е поел стръмния път на съвършенството.
към текста >>

Тогава ще разбере, че Истината го прави свободен и силен, Любовта събужда в него непреодолимо желание дапроучава тайните на битието, а Мъдростта го прави готов да помага на по-малките свои братя с великото знание, което носи в себе си.
Той вижда ясно великия път, който е изминал, и с една любов и нежност гледа на всички същества, и е готов да помага на всички, които имат нужда от неговата помощ. Така човек, излязъл от Божествения свят, от света на вечната хармония, от света на Любовта, Мъдростта и Истината, за да се върне отново там, трябва да измине един дълъг път на развитие — да мине през трите проявени свята, физическия, етерния и астралния и да познае в тях Любовта, Мъдростта и Истината, за да ги придобие в себе си, да се облече в дрехи, изградени от Любовта, Мъдростта и Истината и тогава да се върне там, откъдето е излязъл, пълен с Любов, Мъдрост и Истина. Но първата стъпка към тези велики постижения е да се пробуди съзнанието на човека, че е слязъл от възвишения свят и че трябва да намери пътя към този възвишен свят. А пътят минава през самия него. Но за да намери този път, той трябва да намери своя Учител, който ще му разкрие този път, който минава през самия него, за да стигне до храма на тайното познание, където ще получи билета на съвършенството, ще получи това, което се нарича посвещение, което го прави съзнателен гражданин на космоса, съработник на природата и служител на Бога. Тогава ще разбере, че Истината го прави свободен и силен, Любовта събужда в него непреодолимо желание дапроучава тайните на битието, а Мъдростта го прави готов да помага на по-малките свои братя с великото знание, което носи в себе си. Ще завърша с няколко мисли от Учителя, който казва: 1. „Ученикът е винаги пред лицето на Господа, затова трябва да внимава да не се разсейва. Умът му трябва да бъде съсредоточен, да не губи посоката на своето движение. Ум светъл, сърце топло и силна и разумна воля са условията, при които ученикът може да се домогне до вътрешни опитности. Това значи присъствие на духа на човека, който ще го научи на всичко, което е необходимо за него. 2.
към текста >>

96. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло.
Етерното тяло излиза във вид на едно спираловидно движение, носейки със себе си душата, с един физически атом, или по-право не един физически атом, но силата, която е работила в него. Резултатите от преживяните опитности на физическото тяло през току-що преживяния живот са отпечатани върху този особен атом. Докато всички други атоми на тялото се подменят в течение на живота, този особен атом остава неизменен. Той остава постоянен не само през един живот, но е бил част от всяко физическо тяло, употребявано по-рано от човешкия дух. След всяко земно съществувание върху него се отбелязват преживяванията на даденото физическо тяло и така той се обогатява качествено, без да се променя. Той се извлича при смъртта и оставя в потенциално състояние като един зрител, за да бъде отново събуден при започването на друг физически живот, за да послужи пак като ядка, около която да се построи едно ново физическо тяло. Той се нарича семенен атом. През време на живота, семенният атом е разположен в лявата празнина на сърцето, близо до върха му. При смъртта той се излива в мозъка по пневмогастричния нерв и напуща физическото тяло заедно с етерното тяло и душата през вшивката между тила и теменната кост. Когато етерното тяло с душата напуща физическото тяло, те са още свързани с него с една нежна сребърно-бяла нишка. Тази последната връзка не се къса докато включената в етерното тяло панорама на изтеклия живот не бъде прегледана от душата.
към текста >>

Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях.
След като напусне първото небе, човешкият дух влиза във второто небе, облечен в тялото на аза или на ума, като носи със себе си трите семенни атома - квинтесенцията на трите напуснати тела - физическо, етерно и астрално. Докато е във физическото и етерното тяло, астралното тяло на човека е още неорганизирано и подобно на елипсовиден облак, различно оцветен. След като човек е напуснал физическото и етерното тяло, и остава само с астралното, то се изменя от елипса във фигура подобна на изоставеното физическо тяло. При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят.
към текста >>

След това идва събуждането в този свят.
При преминаване от етерния в астралния свят човек е в спящо състояние, в състояние на несъзнание. По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят.
към текста >>

Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите.
По-късно се пробужда и почва да се съзнава заобикалящия го свят. Но тук често се случва, че след като се събудят, хората се чудят, какво е станало с тях, те не съзнават, че са умрели, но не знаят какво е станало с тях. Не е така при преминаването от първото небе във второто небе, което обхваща четирите долни области на умствения свят, в света на конкретната мисъл. След като напусне астралното тяло и влезе във второто небе с умственото си тяло, или с тялото на аза, той е вече в едно особено състояние на съзнанието, буден е, без да може да мисли, чувства се съвършено сам, но е изпълнен с един вътрешен мир. След това идва събуждането в този свят. Тук със събуждането си духът започва да чува музиката на сферите. В този свят всичко е музика и всеки тон произвежда определен цвят. И тези тонове, тази музика строи всички форми на физическия свят, защото тази музика е израз на творческото Космическо Слово, което се проявява в този свят като музика, докато в третото небе, трите горни области на умствения свят то се проявява като говор, като реч. Затова Учителят казва, че поезията е от по-висок произход от музиката. Всички форми, които виждаме около себе си във физическия свят са кристализирани звукови форми на първообразните сили, които работят в първообразите ни в умствения свят. Престояването на човека в този свят е един активен период на приготовление за ново въплъщение.
към текста >>

Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини.
Когато човек достигне границата на трите свята, той познава себе си в своята същина. С това загадките на трите свята са разрешени за него и той прониква цялото им естество. След като човек е достигнал границите на трите свята и е видял своето минало, прозрял е в общи контури бъдещето си, той постепенно се приготовлява за ново въплъщение. Тук у него се явява желание за нови опитности, за нов земен живот и той постепенно слиза към физическия свят. Преди да започне потопяването си в материята, след като се е издигнал до седмата област на умствения свят, човек е облечен в най-фината обвивка на умствения свят, която е безсмъртна и носейки със себе си силите на семенните атоми от тела — физическото, етерното и астралното, включени в тялото на ума. Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича, и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка. Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото.
към текста >>

Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото.
Силите на ума от последния живот се събуждат от тяхната латентност и започват да привличат към себе си материали от най-високата област на второто небе - четирите области в царството на Духа, по начин, по който магнитът привлича железните стърготини. И умът привлича само онези материали, с които има сходство и то само определено количество от тях. Така постепенно се формира една по-гъста обвивка от умствения свят, в която духът се облича, и която е точен двойник на съответната обвивка от миналия живот, очистена от злото на миналото, плюс есенцията на доброто, което е включено като качество в новата обвивка. Събраните от духа материали, които образуват тази обвивка, се сформират в една голяма звънцеподобна фигура, затворена на дъното, носейки със себе си семенните атоми на трите тела. Тази фигура постепенно се спуска през различните области на менталния свят и като стигне до долната граница на този свят менталната или умствената обвивка е вече готова. Тогава се събуждат силите на семенния атом на астралния свят от миналото. Той се поставя на върха на звънеца от вътрешната страна и според вибрациите си привлича последователно материали от седемте области на астралния свят, които имат вибрации подобни на неговите. Така се образува новата астрална обвивка. След това се привежда в активност семенния атом на етерното тяло. Но тук процесът на формирането не е така прост, както при формирането на менталната и астралната обвивки, които са сравнително неорганизирани, докато жизненото и физическото тяло са много по-добре организирани и по-сложно устроени. Материалите от различните области се привличат, както и при по-горните обвивки, но построяването на етерната обвивка и поставянето й в подходящи условия се извършва от четири велики много мъдри същества, наречени ангели ръководители на съдбата.
към текста >>

97. 1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ

Николай Дойнов Статии

Всяко едно зодиакално съзвездие създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, стремежи, както за отделният човек, така и за обществото.
1. ЕРИТЕ В ЧОВЕШКАТА ИСТОРИЯ Известно е, че оста на Земята е наклонена на 23 и половина градуса. При движението на Земята около Слънцето тази ос бавно се люлее, като описва една пълна конусна повърхнина в продължение иа 25,800 години. При това люлеене пролетната равноденствена точка влиза последователно във всяко едно от зодиакалните съзвездия, като го преминава за около 2150 години. Влизането на тази точка в дадено зодиакално съзвездие има епохално значение, като открива нова ера, както за нашата планета, така и за всички живи същества на нея и най-вече за човека и човешките общества, като най-чувствителни за възприемане на космичните влияния. Всяко едно зодиакално съзвездие създава условията за събуждането и развитието на дадени качества, стремежи, както за отделният човек, така и за обществото. Влизането на пролетната равноденствена точка в ново зодиакално съзвездие е всякога началото на ново характерно развитие на човешката култура. Въздействието на ерите е с малки отклонения от влизането на пролетната равноденствена точка и съответното зодиакално съзвездие. Първите данни за ерите, първите сведения за тяхното въздействие върху човека и човешките общества, имаме за Ерата на Лъва, която е протекла от 10,000 до 8,000 години преди Христа. Следвана от Ерата на Рака, протекла между, 8,000 и 6,000 година. Ерата на Близнаци от 6,000 до 4,000 години.
към текста >>

През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр.
Слънцето Регул е с диаметър три пъти по-голям от диаметъра на нашето Слънце, Неговата яркост, която е изключително голяма, е 150 пъти по-голяма от яркостта на нашето Слънце. Температурата на неговата повърхнина е 14,000 градуса (на нашето Слънце е само 6,000 градуса). Тези данни на Регулос ясно е отчел Саабей изтичащите от това съзвездие сили, сили на мощ, достойнство и жажда за господство. Затова тази най-ярка звезда в това съзвездие е наречена Регул, което ще рече Цар, а Денобъл - Царица. Под това съзвездие, са казвали древните, са се раждали царе. През тази ера чувството на самосъзнанието в човешкия род особено ярко се е изразило, като е дало на отделните по-събудени и с по-голяма сила членове на човешкото общество, жаждата, устрема за поемане на ръководството на тогавашните първични човешки групировки и общества, като за отличие от другите бавно, но сигурно са си създавали и съответни титли, подчертаващи превъзходството и властта, която те имат над другите: Разните князе, царе, шамани, жреци и пр. Всяка една изява, всяка една сила има два израза. Един положителен, благороден, отварящ пътя на човешкия прогрес и другата изява - спъваща, разрушаваща. И тук, на тези върховни постове, са се проявявали хора със знание и мъдрост, които са създавали условията за свободата и прогреса на човешкия род и такива, които със своята сурова диктатура са ставали причина за налагане на мрак и спъване на човешкия прогрес, съпроводен с жертвата на много хора. Следващата Ера е на Рака от 8,000 до 6,000 години преди Христа. Това съзвездие е символ изпрано с онова водно животно рака, което от всички водни обитатели, с изключение на млекопитаещите там, проявява загриженост, майчинско чувство към своето потомство.
към текста >>

Най-важният белег на тази Ера е, че тя ще събуди и оформи в човека и човешкото общество стремежът към справедливост, което нещо е първото стъпало кьм оформяне на едно по-висше общество, тъй като и тази свръхнова звезда със своята грамадна радиация ще създаде един нов и по-съвършен свят.
Това съзвездие заема обширна област от небесната сфера. В него с просто око могат да се видят около 90 звезди. Там се намира най-ярката мъглявина, в центъра, на която е една от най-горещите звезди с температура от 130,000 градуса, която е създала тази мъглявина с диаметър от 300,000 астрономически единици, което ще рече, че за да получим нейния диаметър ще трябва да умножим 300,000 по 150 милиона километра. Тази гореща звезда е в положението, както астрономите се изразяват, на свръхнова звезда. Но какви чудовищни процеси стават в такива слънца, за да са в състояние да дават такива ярки и непонятни по своя размер светещи облаци, това не ни е известно. Най-важният белег на тази Ера е, че тя ще събуди и оформи в човека и човешкото общество стремежът към справедливост, което нещо е първото стъпало кьм оформяне на едно по-висше общество, тъй като и тази свръхнова звезда със своята грамадна радиация ще създаде един нов и по-съвършен свят. Тази ярка и гореща звезда ще даде изключителна енергия, устрем, динамика на човешкия род в търсене на новото, както в науката, така и в неговите разбирания. Тази ярка мъглявина, плод на това слънце, със своите гигантски размери ще освети мрачния простор на знанието и ще даде възможност на човешкия род към епохални открития. Но всяка придобивка може да поднесе и своите отрицателни изяви. Интересно е, че това съзвездие е свързано с много древната легенда за всемирния потоп, оставена от звездобройците навярно от първата раса. Според тази легенда хората станали много лоши и зли, занимавали се само с войни помежду си.
към текста >>

98. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

Те извършват известни постъпки, засягащи околните, събуждат известни чувства, мисли, подтици за действие, без да държат сметка за последствията, без да се чувстват, затова отговорни, без да имат към това някакво задължение.
Мъчно Земята и условията на нея. Ето защо, в много отношения са непрактични, непохватни, без организираност и подреденост в живота. Все някой друг трябва да върви с тях. за да им урежда свързаните с изискванията на нашата планета дела. Защото трудно разбират последователността на явленията и събитията около тях. Те извършват известни постъпки, засягащи околните, събуждат известни чувства, мисли, подтици за действие, без да държат сметка за последствията, без да се чувстват, затова отговорни, без да имат към това някакво задължение. Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат. Само малко след това те се дьржат така, като че ли нищо не е било, и нищо не са направили. Нептун е определен като звезда от осма величина и с просто око не се вижда. От всички планети на слънчевата система, той заедно с Венера имат най-голяма яркост. Неговото албедо, неговата отразителна способност е най-голяма.
към текста >>

Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат.
Ето защо, в много отношения са непрактични, непохватни, без организираност и подреденост в живота. Все някой друг трябва да върви с тях. за да им урежда свързаните с изискванията на нашата планета дела. Защото трудно разбират последователността на явленията и събитията около тях. Те извършват известни постъпки, засягащи околните, събуждат известни чувства, мисли, подтици за действие, без да държат сметка за последствията, без да се чувстват, затова отговорни, без да имат към това някакво задължение. Никакво угризение на съвестта, че са събудили известни желания, очаквания, свързани често пъти с големи вътрешни ангажименти на психически сили, нямат. Само малко след това те се дьржат така, като че ли нищо не е било, и нищо не са направили. Нептун е определен като звезда от осма величина и с просто око не се вижда. От всички планети на слънчевата система, той заедно с Венера имат най-голяма яркост. Неговото албедо, неговата отразителна способност е най-голяма. Освен това, гледан с най-силен телескоп се вижда само като съвършено гладък диск без каквито и да било петна или някакви преливания на цветове.
към текста >>

Но поради липса на обединителната сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства.
Това групиране става тогава, когато всред тези молекули на водата, във въздуха се появи сила, която да ги обедини, за да образуват облак. Тази сила ние можем да наречем магнетизъм. Без нея ние не можем да имаме облаци, колкото и влага да имаме, както тук на Земята имаме Червено море, обилна влага в атмосферата, но поради липса на тази сила, нямаме облаци. Влагата има отношение към емоционалния живот на човека. Ето защо Нептун има отношение преди всичко към чувствата е човекът. Но поради липса на обединителната сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато влиянието на Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблемът за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота.
към текста >>

Хората, под силното влияние на Нептун, са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват взаимност, но тези очаквания остават неоправдани.
Нямат грубото, осезаемото на земното. Когато влиянието на Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблемът за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората, под силното влияние на Нептун, са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват взаимност, но тези очаквания остават неоправдани. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията за взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано, взема едно съвършено безразлично отношение като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни Лотоси. За такива случаи, Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? ”.* * Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т.
към текста >>

Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията за взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано, взема едно съвършено безразлично отношение като че ли нищо не е направил.
Когато влиянието на Нептун се отрази върху издигнати хора, то тези чувства се приемат от околните като нещо изключително по своята благодат. Поради грамадното разстояние на планетата до Слънцето, проблемът за топлината там е особено сериозен. Ето защо емоциите, чувствата на хората, под влиянието на тази планета имат светлина, привлекателност, но нямат топлота. За по-голяма яснота се спираме на нещо по-конкретно. Хората, под силното влияние на Нептун, са способни да събудят, по-специално в противоположния пол, извънредно силни чувства на любов към себе си, да заангажират техните чувства и влюбените да очакват взаимност, но тези очаквания остават неоправдани. Нептуновият тип събужда чувствата, събужда очакванията за взаимност, но след това, съвсем безотговорно, неочаквано, взема едно съвършено безразлично отношение като че ли нищо не е направил. Влюбеният мъчително страда. Това са отровни Лотоси. За такива случаи, Учителят казва: „Какво ще бъде вашето положение, ако си сложите главата в циментова каша? ”.* * Забележка на съставителя: Виж „Изгревът” т. XV, с.
към текста >>

99. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА АСТРОЛОГИЯТА

ЧАСТ I КОСМИЧНИЯТ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Когато Венера има влияние вьрху някого, тя сьбужда в него Любовта, тя може да събуди в него възвишената любов, а може да събуди и любовта на противоречията.
Любовта е присъща на Венера. Практическият ум е присъщ на Меркурий. Учеността е качество на Слънцето. Раждането на човека се обуславя от известно планетно съчетание, което невидимият свят нарежда, а на човека предстои задачата разумно да използва тия съчетания. Човек не е господар на планетното влияние върху себе си, но е господар на положението, да използва разумно това, което те му носят. Когато Венера има влияние вьрху някого, тя сьбужда в него Любовта, тя може да събуди в него възвишената любов, а може да събуди и любовта на противоречията. На всяка секунда, когато се ражда човек, все има различие. Всеки час от 24-те часа, или всяка минута от 60-те минути, или всяка секунда от 60-те секунди, хората се различават. Не само това, но важно е, когато се е раждал човек, какво състояние са имали майката й бащата, какво е било състоянието на окръжаващите хора. Всичко това се отразява върху онзи член на обществото или на семейството, който се ражда в това време. Мислите, чувствата й действията на майката и на бащата се отразяват върху детето, което се ражда в това време.
към текста >>

Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл, престават да се развиват.
Когато Сатурн влезе в приятеля ви, той ще започне да се съмнява във всяка ваша дума, и най-после, когато Луната влезе в него, той ще започне да забърква каши Луната ще види как се е проявил Марс, как се е проявил Сатурн, ще прибави някакви опашки кьм всичко това и повече ще забьрка работите. След нея приятелството изчезва, Изобщо, Луната не помага прямо за растенето на растенията, но косвено само им помага. Когато Луната грее, растенията спират своя процес на растене. Щом тя се скрие, те започват да растат. Най-бързо растенията се развиват на сльнчева светлина. Понеже Луната събужда завистта у човека, растенията се крият от нея, в смисъл, престават да се развиват. Следователно, когато човек завижда, казваме, че Луната е взела надмощие в него. Понеже човек се разполага войнствено, готов е да воюва, да вади нож. Той се намира под влиянието на Марс. Ако в това време дойде и Луната със своето отрицателно влияние върху човека, тя веднага туря опашки, заблуждения и лъжи към неговото състояние, и той, както е войнствено разположен, започва да си въобразява, че като вади нож, всичко може да направи. Това са заблуждения, преувеличени състояния, които идат от Луната.
към текста >>

100. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ