Търсене в текстове за 'снизхожде снизходит'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 27 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Сега у вас владее този принцип: да сте като ленивите ученици и да искате учителят ви да бъде снизходителен.
Жена, която не знае да тъче, не я туряйте във вашия стан - ще развали платното. Слугиня, която не знае да готви, не й давайте да готви. Човек, който не се учил, не го приемайте учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В небето нищо нечисто не трябва да влиза, а небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип: да сте като ленивите ученици и да искате учителят ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това? Дойде този архитект и му възложите да ви направи един план. Този план ще бъде като на онзи архитект, който преди 10 години гради едно здание във Варна,.в което наскоро се събори една стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха влезли вътре?
към текста >>

Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това?
Човек, който не се учил, не го приемайте учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В небето нищо нечисто не трябва да влиза, а небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип: да сте като ленивите ученици и да искате учителят ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това? Дойде този архитект и му възложите да ви направи един план. Този план ще бъде като на онзи архитект, който преди 10 години гради едно здание във Варна,.в което наскоро се събори една стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха влезли вътре? Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на пътя, че сега търсите истината, защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е права или не.
към текста >>

Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани.
Това не може да бъде. Например архитект свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него и какво излиза от това? Дойде този архитект и му възложите да ви направи един план. Този план ще бъде като на онзи архитект, който преди 10 години гради едно здание във Варна,.в което наскоро се събори една стена. Какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха влезли вътре? Следователно всеки човек, който е свършил със снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията ви ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на пътя, че сега търсите истината, защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е права или не. Много пъти задачите имат отговор, който по някого бива проверен. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.“ Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да смятате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.“ Как си представлявате Христа?
към текста >>

2. V. ПАША ТЕОДОРОВА ЛОЗИНКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Из архива на Тереза Керемидчиева

Бъди снизходителен към всички и състрадателен към страдающите.
01.06.1941 г. Колкото повече Любиш, толкова по-близо си при Бога. 02.06.1941 г. Не търси слава за себе си, но прослави Бога с делата си. 03.06.1941 г. Бъди снизходителен към всички и състрадателен към страдающите. 04.06.1941 г. Любовта еднакво цени радостта и скръбта. Затова е казано: „Скръб и радост все едно." 05.06.1941 г. За да бъдеш дълготърпелив, трябва да си истинолюбив. 06.06.1941 г.
към текста >>

Силата на човека седи в доброто, в търпението, в снизхождението, в опрощението.
01.08.1941 г. Ако направиш погрешка, благодари на Господа и го благослови, Той ще ти покаже слабото място и ще изправи погрешката ти. 02.08.1941 г. Лицемерието да бъде мерзост пред очите ти, а искреността и Истината - сила и свобода на душата ти. 04.08.1941 г. Силата на човека седи в доброто, в търпението, в снизхождението, в опрощението. В тях Бог се проявява. 05.08.1941 г. Колкото повече право мислиш, толкова повече право постъпваш. 06.08.1941 г. Славослови Господа с умът си, славослови със сърцето си, славослови с душата си, славослови с духът си.
към текста >>

3. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка.
Царя Обединител. Но като пламна войната на изток, положението се измени основно и вече на всички ни се налагаше по-голяма бдителност, за да не изпаднем в същото окаяно положение, в каквото се намирахме в края на Първата световна война. Пример за това ни даваше Н. В. покойният цар Борис III, който единствен със своята мъдрост и далновидност съумя да осъществи за народа ни такива големи постижения, като запази България от пламъците на войната. Тази негова спасителна политика въодушевляваше и мен в моята работа при подбора на съобщенията ми, като се стараех да представлявам, че у нас е спокойно и че няма изгледи да се намесим активно във войната. Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка. Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си увлечение и да се залавям с тази работа. Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам.
към текста >>

На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни.
Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си увлечение и да се залавям с тази работа. Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам. На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни. В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си увлечение и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ. Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г. Пловдив, 20.І.1945 г. До І-я състав на Народния съд Другари, изпращам показанията ми относно подсъдимия Любомир Лулчев, понеже се намирам в Пловдив и по тази причина не мога да се явя лично в съда.
към текста >>

4. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Каква чест ми правите с това, каква милост, какво снизхождение!
Лицето ми сияе в чудна красота. 17 ЯНУАРИ 1927 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 17 януари 1927 г. Сестра, Само Божията Любов е Любов ! Благодаря Ви за всичко, особено за последното Ви писмо с тая чудно хубава молитва. Каква чест ми правите с това, каква милост, какво снизхождение! А още, Вие сте поставили печата на Името на Духът върху моята тетрадка! Аз не зная що е щастие, но в тази проява на Божественото внимание изпитах възвишени моменти на радост. Ето мислите, които ме занимаваха през определените дни. През тези дати цялото ми внимание беше приковано върху новият сюжет и неговата разработка. 1.I.1927 г.
към текста >>

Но, отнесете се към работата ми без снизхождение и кажете ми как може да се придобие един нов похват, който да ме приближи към известно малко майсторство.
Ако това, което съм могла да направя с поемата „Към Слънцето! ” Ви задоволява, то ще Ви моля за едно ново осветление върху подобен сюжет и дали ще имам това свещено право да говоря за това. А може би и Учителя ще ми даде някои наставления. Но преди всичко, ще очаквам мнението Ви за „Слънцето”. Треперя за това, което ще чуя от Вас. Но, отнесете се към работата ми без снизхождение и кажете ми как може да се придобие един нов похват, който да ме приближи към известно малко майсторство. Защо, когато бях при Учителя почувствувах се тъй близко при Него? Не се ли самозаблуждавам? Знаете ли що? Когато си взимах сбогом, Той ми даде две пълни чаши сладко вино! Колко бях наистина жедна!
към текста >>

Искате да се произнеса за тази Ваша работа без снизходителност, но ето ще Ви кажа, че за мен тя седи може би над всичко, което сте писала до сега!
ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 21 януари 1927 г. Хелмира, скъпоценна сестрице моя ! Няма любов като Божията Любов ! “... Който прави ангелите си духове и слугите си пламък огнен.” Евреи 1; 7. Пристъпвам да споделя с Вас мислите ми по повод последното Ви писмо, получено заедно с „Към Слънцето”. Искате да се произнеса за тази Ваша работа без снизходителност, но ето ще Ви кажа, че за мен тя седи може би над всичко, което сте писала до сега! Важното е, че засега душата влага множество идеи и ни въвежда в нещо по-красиво от това що сме знаяли до сега. Особено разширенията, които сте дали много допринасят за красивото изнасяне в поетична форма този вид подвизи, които ще станат насъщна необходимост на духовния човек. Всичко сте така красиво подредила и оформила щото от душа Ви се сърадвам за постигнатия успех. Новият похват и майсторство, което блазни душата Ви, ще го придобиете постепенно, както неусетно дойдохте и до днешните Ваши постижения в областта на изкуството. Ще позадържа известно време тази тетрадка, за да прочета няколко пъти написаното, след което ще Ви я предам.
към текста >>

5. 2. Отношение - необикновената песен

Глава 3. Разговор с ученика

В тебе и с тебе беше светлината и топлината - небето те гледаше със снизхождение, земята с обич - ти непременно щеше да успееш.
Имаше на какво да разчиташ животът ти можеше да се превърне на феерия от звуци - необикновена песен, която нямаше да стихне. Едно свещено място беше определено за тебе и твоето преуспяване се очерта като блестяща огнена линия. Ти имаше на кого да разчиташ, имаше на какво да уповаваш, имаше на какво да се облегнеш. Близо до тебе шумеше и пееше едно дълбоко море и един фар на брега светеше непрестанно. За тебе оставаше само да разпънеш платна и да тръгнеш на път. В тебе и с тебе беше светлината и топлината - небето те гледаше със снизхождение, земята с обич - ти непременно щеше да успееш. Богатството беше скрито в тебе - ти имаше сърце, имаше ум. Нека да си ученик и нека мястото, определено за тебе да е свещено и нека пред тебе Великият Учител да ти разкрива дълбокото познание, дали Неговата богата и сита реч можеше да те ползува и дали това знание можеше да се отлее в тебе, ако ти като ученик не учеше, ако и да си роден богат? Какво можеше да направи Великия Учител за ленивия ученик? Едно свещено място бе приготвено за тебе, чин и катедрата пред тебе и една наука те чакаше - науката как да живееш. Затова добре е никога да не забравиш, че притежаваш ум и сърце.
към текста >>

Живата природа го гледа със снизхождение и не се скъпи да го обсипе с блага и да му разкрива съкровените си тайни и да му показва ежеминутно кривите си табла.
Доволният човек прилича на тях. Доволният човек е най-добрият ученик на земята. Той се учи от всички и от всичко. Той е човекът, който има разбиране, убеждение. Той е здравият, чистият, прилежният ученик - благодарен при всичките условия, той е убеден, че всичко, каквото му се случва крие неговото благо. Живата природа го гледа със снизхождение и не се скъпи да го обсипе с блага и да му разкрива съкровените си тайни и да му показва ежеминутно кривите си табла. Доволният човек се е домогнал до магическите ключове и знае, как и кога да си служи с тях. Доволният човек владее изкуството да чака, да мълчи, да търпи, да се надява. Той се изказва винаги последен. И това, което казва съдържа само едно нещо - дълбока благодарност. Благодарността е най-чистото ухание на отношението, което ученикът има към Бога и към Учителя си, към Живата природа и към ближните си.
към текста >>

Хората ги гледат със снизхождение, изслушват ги, дават си вид, не са заинтересовани, но остават безучастни, намират, че много хора страдат без да говорят.
Ако се ожени за тая взискателна личност, докато я обича ще й угажда, после ще я търпи, после ще я намрази и накрая ще му стане безразлична и ще стигне до метода на майката - няма да й обръща внимание, когато се оплаква и от нищо няма да се трогне. Уморително е да се живее с недоволен и своенравен човек. Не са лесни такива хора. Накрая стават неприятни. Хората ги търпят, защото са наистина нещастни, без да са такива. Хората ги гледат със снизхождение, изслушват ги, дават си вид, не са заинтересовани, но остават безучастни, намират, че много хора страдат без да говорят. Ще кажат, не ги обичате. Те нямат нужда от обич. Имат нужда само от робуване и от нещо друго, но то е друга тема. Ще кажат, ама ние ви обичаме. Другите ще отговорят: Благодарим от тази обич, не ни е нужна тя.
към текста >>

Казано е: Бог е любов; Бог е дълготърпелив; Бог е снизходителен.
Не питай защо светът е създаден така, а не иначе. Не питай защо трябва да страдаш, да търпиш и да работиш непрестанно. Всичко влиза в програмата на онова, което се нарича ученичество. По-добре е да работиш, отколкото да почиваш и да те облекат в дрехата на забвението - ръждата. Тя нарушава естествените отношения, които подържат красотата, свежестта, смисъла на твоя живот. Казано е: Бог е любов; Бог е дълготърпелив; Бог е снизходителен. Ала законът за ученика е строг. За него има граници, които не може да ги прескача. Съществуват закони, които строго трябва да се съблюдават. Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога. Отношенията, които един ученик има са диаметрално противоположни на тези на обикновените хора.
към текста >>

Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога.
Тя нарушава естествените отношения, които подържат красотата, свежестта, смисъла на твоя живот. Казано е: Бог е любов; Бог е дълготърпелив; Бог е снизходителен. Ала законът за ученика е строг. За него има граници, които не може да ги прескача. Съществуват закони, които строго трябва да се съблюдават. Ученикът няма права да разчита на снизхождението и дълготърпението на Бога. Отношенията, които един ученик има са диаметрално противоположни на тези на обикновените хора. Това, което на тях е позволено, на ученика не е позволено. Няма по-активен и по динамичен живот от този на ученика. Отношенията му са строго определени. Ученикът не може да се яви пред Бога и пред Учителя си с нерешени задачи и ненаучени уроци.
към текста >>

Ученикът знае, че Бог е Любов, дълготърпелив, снизходителен, но той никога не злоупотребява с любовта, с дълготърпението, със снизхождението на Бога.
Отличителни са белезите по които се познава ученика. Ученикът се познава не, когато говори за себе си, а когато говори за другите. Ученикът се познава не когато постъпва спрямо себе си, а когато постъпва спрямо другите. Не говори на другите, както не желаеш да ти говорят на тебе. Не постъпвай с другите, както не искаш да постъпват с тебе. Ученикът знае, че Бог е Любов, дълготърпелив, снизходителен, но той никога не злоупотребява с любовта, с дълготърпението, със снизхождението на Бога. Пред Бога и пред Учителя си, той гледа винаги да се явява в пълна изправност. От такъв ученик се интересува Бог. Такъв ученик привлича вниманието на Учителя си. За ученика няма нищо по-важно, по-съществено, и по-желано от това да привлича вниманието на Бога и на Учителя. Работил е упорито и съзнателно да изработи, да тачи и да пази отношението си.
към текста >>

6. 50. По правия път / Пламен. - В: Братство, Севлиево. Г. 15, бр. 309, 1.07.1943, с. 1.

VI. ИЗБРАНИ УВОДНИ СТАТИИ НА САВА КАЛИМЕНОВ ВЪВ ВЕСТНИК „БРАТСТВО”

Невидимият свят, светът на причините на нещата, светът, от който зависи всичко, което става тук на земята, светът на мощните сили, които са господари на живота, ще ти обърне внимание, ще спре върху тебе своя снизходителен и любвеобилен поглед и ще каже: „Ето едно дете, което се готви да пристъпва само в живота.
Никога не е късно за изправяне на грешката. Никога не е късно за възвръщане в правия път на живота. Повърни се смирено назад и започни всичко отново. Признай чистосърдечно грешката си, обърни нова страница в живота си и половината от вината ти ще бъде изкупена. Когато ти направиш това, мощни сили ще се явят да те бранят, да те закрилят, да те подкрепят и предпазват от лъжлива стъпка. Невидимият свят, светът на причините на нещата, светът, от който зависи всичко, което става тук на земята, светът на мощните сили, които са господари на живота, ще ти обърне внимание, ще спре върху тебе своя снизходителен и любвеобилен поглед и ще каже: „Ето едно дете, което се готви да пристъпва само в живота. Ето едно дете, над което трябва да се бди, и на което трябва да се помага." Светът, който знае, който вижда и който може всичко, е над нас, винаги, всеки ден, всеки час, всяка минута. Не мислете, че можете да го излъжете, по какъвто и да било начин. Не мислете, че можете да скриете от него нещо, каквото и да било то. Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си.
към текста >>

Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас.
Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо. Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си. Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно. И в случая, вие сами себе си осъждате. Няма значение, че хората, подобните вам, ще ви възнасят в небесата, ще ви плетат венци и ще ви пеят хвалебни химни. Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас. Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чистосърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота. Ако вие сте направили грешка в живота си, ако вие сте се отклонили от правия път, и сега не е късно да се възвърнете към него. И в последния час, и в последната минута, може да се поправи, ако не всичко, то поне много, поне по-голямата част от извършеното зло и да се спасим, да избегнем по-голямата част от следствията на направеното отклонение. Никога не е късно да се възвърнем в правия път.
към текста >>

7. 26. Задача за благословението към враговете

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Станете снизходителни към всички души.
И ти Величка, искаш да ти помогнем. Ако изпълняваш всеки ден тази задача, кармата ще се разреши по-бързо. Нали бързаш? Без вашето участие, а само с нашето - то няма да стане много бързо! Ти много мъчно възприемаш доброто! Станете снизходителни към всички души. Величка прави изповед пред брата. Целта на всички тези страдания е, да се пречистите и израснете. Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ? И аз бях строг и сега съм такъв, но трябваше да се издигна и усъвършенствам. И аз научих закона за снизхождението.
към текста >>

Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ?
Без вашето участие, а само с нашето - то няма да стане много бързо! Ти много мъчно възприемаш доброто! Станете снизходителни към всички души. Величка прави изповед пред брата. Целта на всички тези страдания е, да се пречистите и израснете. Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ? И аз бях строг и сега съм такъв, но трябваше да се издигна и усъвършенствам. И аз научих закона за снизхождението. Сега вие го учите. Ти Величка, стани по-силна и издръжлива! Заповед е това.
към текста >>

И аз научих закона за снизхождението.
Станете снизходителни към всички души. Величка прави изповед пред брата. Целта на всички тези страдания е, да се пречистите и израснете. Не ви ли прави впечатление, колко снизходителен е Господ? И аз бях строг и сега съм такъв, но трябваше да се издигна и усъвършенствам. И аз научих закона за снизхождението. Сега вие го учите. Ти Величка, стани по-силна и издръжлива! Заповед е това. Старай се и в службата си. Призовавай ме.
към текста >>

Гледай на всички със снизхождение и любов.
И аз тъй, ликвидирах всичко, и да станеш свободна душа. Моли се за всички в службата си. Изреждай ги - ти не си случайно там! Гледай да намираш сили да отиваш на работа. Моли се непрестанно. Гледай на всички със снизхождение и любов. Кратко време ще бъдеш там. Въобще, всичко при вас е кратко, а на вас ви се струва, че трае много дълго време. Развивай търпение. Сега си в затвор. Ще останеш в него, доколкото е определено.
към текста >>

8. 61. Как работеше Учителят

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

Той гледаше със снизхождение низшите духове, и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му.
Той го допускаше да се прояви, но в Неговото велико присъствие тези сили се укротяваха, и след това Учителя трансформираше всичко в положителна посока. Учителят беше един мощен трансформатор на отрицателните енергии, в положителни. Той не Се гневеше и пускаше злото да се прояви, а след това залавяше го със Своите антени и спуснатите огромни енергии, и ги превръщаше в положителни (тука се дава вътрешния образ на Учителя), и ги препращаше към всички ученици наоколо Си. Това създаваше едно чудно благоухание, и повдигаше всички нагоре! Аз се учудвах на тези велики възможности, и на великата Му любов! Той гледаше със снизхождение низшите духове, и беше особено внимателен и любезен с тях, но много мъдро ги изчерпваше, ограбваше, и те си отиваха без енергия - разнебитени, ограбени и с невъзможност втори път да излязат насреща Му. Те оставяха разкапани за цялата вечност, омаломощени и без никакви енергии да вършат зло! Ограбената от тях отрицателна енергия, Учителят използваше. Вие се чудите откъде Той черпеше енергия, и защо Учителя беше неизчерпаем източник на енергии до последния миг на живота Си. С тази енергия Той подкрепяше учениците си, лекуваше ги, внасяше импулс в техните души, умове и сърца. Ако се бореше с тях - с тъмните, Учителят щеше веднага да ги порази.
към текста >>

Учителят ми беше признателен за моята преданост, но същевременно ме възпитаваше да работя с любов, да обичам всички, да бъда благосклонен и снизходителен.
А аз денонощно дебнех и ги улавях тия духове, и ги натирях в миша дупка! Опасен бях! Те се страхуваха от мен, не толкова от Учителя, защото те разбират от любов, но от мене трепереха! Аз ги залавях с железни клещи, и ги прогонвах в дън земя. Това не ме разстройваше, защото аз го вършех с пълно съзнание, че помагам на Учителя - да не Го безпокоят и тормозят. Учителят ми беше признателен за моята преданост, но същевременно ме възпитаваше да работя с любов, да обичам всички, да бъда благосклонен и снизходителен. Аз не можех да изтърпя коварството на тези духове! А Учителят всичко търпеше! Всяка Негова клетка, беше Любов. Той - Учителят, беше готов на саможертва. Аз и сега съм строг.
към текста >>

Станах снизходителен, търпелив към тези низши духове, които не знаят какво ги очаква в бъдеще, и макар да мога да ги поразя, не го правя, заради великата Божия Любов!
Той - Учителят, беше готов на саможертва. Аз и сега съм строг. Боря се с тези тъмни сили, но се старая да подражавам вече на Великия Учител. Постигнах известни постижения, и сега продължавам да уча Любовта. Най-великата сила в света е Любовта! Станах снизходителен, търпелив към тези низши духове, които не знаят какво ги очаква в бъдеще, и макар да мога да ги поразя, не го правя, заради великата Божия Любов! Затова и на вас помагам, без да върша зло. Помагайки на вас, аз помагам и на тях и те да се издигнат - на околните. И ти Величка и Стефка, постъпвайте по този начин - подражавайте на Учителя. Той да бъде пример за вас - пътеводна звезда. Трудно ще достигнем до Неговата велика Любов!
към текста >>

9. 2.3. Тодор Икономов и униатското движение. - В: Икономов, Тодор. Мемоари,

Той с по-голяма готовност изслушваше моите представления и с по-голяма снизходителност разговаряше.
Обществото ме прие „так себя” и се обеща да ми помогне да проживея до пристигание отговор от Петербург. Повече съчувствено се отнесе Конст. Ник. Палаузов. Него аз полюбих повече и всякога към него се обръщах в нуждите си. Той по-малко докачаше моята срамежливост и моята гордост, па ако щете, и самолюбие. Той с по-голяма готовност изслушваше моите представления и с по-голяма снизходителност разговаряше. Господ да му даде всяко добро. Добър е и Миронович, но докача с грубо чорбаджийските си обноски и обръщения. Аз при него не отивам. За да премина уж по-лесно и да не се скитам из града като дякон, Настоятелството ме посъветва да ида да поседя в мъжкия манастир на Ланжерона при Одеса. Аз отидох и се наместих в една килия, но подир тридневен опит принуден бях да напусна тоя манастир.
към текста >>

Видеше се, че на мене гледат като на изключение и че са готови да ми правят всякакви снизхождения.
Не с неудоволствие аз тръгвам за Киев и напущам Одеса. В прошението си да искам място в някое духовно училище аз не указвах на никое заведение и разбирах, че туй заведение трябва да бъде някоя семинария. По рекомендация обаче из Цариград св. Синод в разрешението си указва на Киевската дух[овна] академия. Разумът ми ме съветва да вляза в семинарията и да се приготвя за академията по-добре; но възрастта, честолюбието и бързанието ми надвиха и аз постъпих направо в академията, без изпит и без всякаква подготовка. Видеше се, че на мене гледат като на изключение и че са готови да ми правят всякакви снизхождения. Това ме още повече унижи в моите очи и като вярвах, че ме унижава и в очите на другите, аз наченах да се чуждя от хората, па дори [и] от другарите си и да живея сам със себе си и със своите чувства. Разтуха и облекчение намирах само в средата на нашите българчета. За академията и за нейното управление аз гледах да бъда колкото се може повече чужд. И тъй, сега аз съм студент, но не пълен и редовен студент, а нещо като волнослушающ. Дядо Йосиф беше дошъл в Киев преди мене; той ме прие добре и ме обяви пред всички за негов дякон.
към текста >>

0.81000304222107