НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
48
резултата в
9
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си
Светослав
Игорович.
срещу Цариград. В древноруския летопис на „Повести временнмх лет" се говори за походите на Олег и Игор, във Византия, успоредно за съобщенията за България. На всеки поход на Игор се описва и успоредно походът на Симеон. Това е напълно естествено, поради техният съюз - военен, политически и църковен. Това е единственото обяснение.
Княз Игор умира убит при въстанието на древляните и след смъртта му започва да управлява княгиня Олга (945-964), поради непълнолетието на сина си
Светослав
Игорович.
Тя потушава бунта на древляните, регулира размерите на данъците. Правило впечатление на всички, че е амбициозна владетелка и знаела как да управлява държавата. Това се дължало и на българските съветници, които е имала при себе си. Така преводът на договора от 912 г. с Византия е извършен от българин на български език, а договора от 945 г.
към текста >>
Светослав
Игорович (964-972).
Тя била оскърбена, защото българските делегати били приети преди Великденските празници, а тя е трябвало да чака до м. септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II.
Светослав
Игорович (964-972).
Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав.
към текста >>
Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи
Светослав
да нападне българите.
септември, да бъде приета от императора, като дребен източен княз. И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972).
Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи
Светослав
да нападне българите.
Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите.
към текста >>
Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което
Светослав
се завръща през 969 г., за да разбие печенезите.
Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав.
Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което
Светослав
се завръща през 969 г., за да разбие печенезите.
Вторият поход е през лятото срещу България. Царяла пълна анархия в българската войска, която се разбягала при първото сражение. Цар Петър (927-970) получил удар и починал на 30.1.970 г. Наследил го синът му Борис II (970-971). Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г.
към текста >>
Българската столица Преслав паднала под ударите на
Светослав
.
Наследил го синът му Борис II (970-971). Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир. Борис II се ражда около 928 г., отраснал във византийското обкръжение на майка му и често посещавали Цариград. Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта.
Българската столица Преслав паднала под ударите на
Светослав
.
Сключен бил съюз между цар Петър и Светослав, и 30 000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците. През 971 г. Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград. Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада.
към текста >>
Сключен бил съюз между цар Петър и
Светослав
, и 30 000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците.
Цар Петър (927-970) се оженва на 8.XI.927 г. за внучката на император Роман Лакапин на име Мария, която била кръстена на Ирина, което значи „мир", във връзка с подписания мир. Борис II се ражда около 928 г., отраснал във византийското обкръжение на майка му и често посещавали Цариград. Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта. Българската столица Преслав паднала под ударите на Светослав.
Сключен бил съюз между цар Петър и
Светослав
, и 30 000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците.
През 971 г. Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград. Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г.
към текста >>
Светослав
се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав.
Цар Петър бил коронясан през 970 г., през пролетта. Българската столица Преслав паднала под ударите на Светослав. Сключен бил съюз между цар Петър и Светослав, и 30 000 българо-руска армия преминала Балкана, но претърпели поражение от византийците. През 971 г. Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград.
Светослав
се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав.
Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите. Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II. Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България.
към текста >>
Трябва да се спомене, че
Светослав
не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II.
Йоан Цимисхи (969-976) предприел поход, превзел Преслав на 5.IV.971 г., пленил цялата хазна и отвел всички в Цариград. Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите.
Трябва да се спомене, че
Светослав
не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II.
Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира.
към текста >>
Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на
Светослав
да остави костите си в България.
Светослав се оттеглил на север в крепостта Дръстър на река Дунав. Той там издържал 3 месечна обсада. Сключва се примирие през 971 г. и след среща с императора при завръщането си, той е убит от печенезите. Трябва да се спомене, че Светослав не посяга на царската хазна и на привилегиите на цар Борис II.
Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на
Светослав
да остави костите си в България.
Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г.
към текста >>
Така с походите на
Светослав
се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г.
Йоан Цимисхи прави оброк пред иконата на военния светец Теодор Стратилат и магия на Светослав да остави костите си в България. Дори бива предупреден, че ще ги остави, лично от него. И друго споменават летописците. При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира.
Така с походите на
Светослав
се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г.
- цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия. След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт. Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г. След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г.
към текста >>
След убийството на
Светослав
през 971 г., синовете му започват борба за власт.
При последната обсада на цар Симеон на Цариград, който се очаквал да падне, то византийците правят едно чучело, досущ наподобяващо Симеон, слагат го на стълб и след ритуали го пробиват с копие, Същия ден Симеон получава сърдечен удар, на 20 май 927 г. и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия.
След убийството на
Светослав
през 971 г., синовете му започват борба за власт.
Големият син Владимир Святославич е бил новгородски княз до 964 г. След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г. го завладява и убива претендентите за престола. Възкачва се през 980 г., след превземането на Киев. Обединява княжествата.
към текста >>
Големият син Владимир
Святославич
е бил новгородски княз до 964 г.
и умира. Така с походите на Светослав се слага началото на падането на България под византийска власт от 971 г, до въстанието на Петър и Асен в 1185 г. - цели 200 години. По това време голяма част от българските църковни богослужебни книги преминават към Киевска Русия. След убийството на Светослав през 971 г., синовете му започват борба за власт.
Големият син Владимир
Святославич
е бил новгородски княз до 964 г.
След това избягва в Скандинавия и след това идва с военна помощ в Новгород, като през 980 г. го завладява и убива претендентите за престола. Възкачва се през 980 г., след превземането на Киев. Обединява княжествата. През 988-999 г.
към текста >>
Летописците споменават, че при княз Владимир
Святославович
са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители.
Старославянският език е българският език и на него са преведени богослужебните книги. След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана.
Летописците споменават, че при княз Владимир
Святославович
са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители.
В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир Светославович, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша. В „Повесть временнмх лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка. Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I. За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново.
към текста >>
В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир
Светославович
, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша.
След покръстването при княз Владимир (989) се изпращали български свещеници с български богослужебни книги. Дори са разполагали с богослужебни книги още от времето на княгиня Олга, когато приемат християнството от България. Официалното приемане на християнството от Византия през 989 г. е дипломатически и политически акт на княз Владимир, за да бъде признат от Византия, като го скрепва с династически брак, със сестрата на императора Ана. Летописците споменават, че при княз Владимир Святославович са открити школи за децата на болярите, в които преподавали български монаси -просветители.
В древния руски летопис се съобщава, че майката на Владимир
Светославович
, икономка на княгиня Олга, е била българка на име Малуша.
В „Повесть временнмх лет" се казва, че майката на синовете на Владимир - Борис и Глеб, убити от Святополк, е българка. Тук трябва да споменем, че България приема християнството от Византия през 864 г. при Борис I. За да бъде признат за цар и с патриарх, той приема за втори път християнството от папата на Рим през 866 г., когато изпратени свещеници от Рим започват да покръстват народа отново. А византийските свещеници са върнати позорно в Цариград.
към текста >>
2.
III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Затова препашете чреслата си с правда и пригответе сърдцата си в
светост
, за да сте готови да служите във великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.
ТАЙНИТЕ НА ДУХА „С правда ще се утвърдиш." Еманоил. Онзи, който стои, ще устои; и твърдия в истината ще е твърд винаги. Затова, братия мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите във всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, Който е горе в небото.
Затова препашете чреслата си с правда и пригответе сърдцата си в
светост
, за да сте готови да служите във великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове.
Защото Бог, Който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизразима любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той треба да се съобразява с човешките постановления и човешките закони?
към текста >>
Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си Своя избран род - Свещеници и Царе Богу, за да Му служат винаги с чистота и
светост
?
Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духът си." - „Ей Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля." - „Възвесели се ти, който си избран от Господа и въспей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконния е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето ще са съди Господ с този род при въдворяване на Своето видимо царство. Радвай се, Сионе: денят на спасението ти изгря." Ето това е словото Господне.
Не е ли Той, що е родил чрез Духа Си Своя избран род - Свещеници и Царе Богу, за да Му служат винаги с чистота и
светост
?
Господ зове, има ли някой да слуша и внимава в сърдцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов помежду синовете човечески? Но ето, те са възмнили в сърдцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни; нямат изглед на величественност. Род блуден и глупав!
към текста >>
Тогава ще царуваш в сила и
святост
, в правда и мир.
Защото Бог наш е неизменяем, любовта Му пребъдва во веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по дух. Ето, Бог те е поставил Цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик и треба да бъдеш скрит от погледите на света, до като Бог твой възстанови Своят трон над народите.
Тогава ще царуваш в сила и
святост
, в правда и мир.
Защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели Мели лемел саВат менон, АВарим гемел биден Итафат" -А- Пропада сина на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртав, но жив. Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със знание. Ще въздигне и въдвори правдата Си. Любовта Му ще роди истината.
към текста >>
И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с правда,
светост
и истина.
И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете и ще ви напоя и няма да ожеднеете. Защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен живот - Мизраим, Мизраим, Халел Be бихар Хашамаим, Хенени, Хени, фенах феним, Хаберим кошет ви Хадони -: В : - М: - Защото сам Бог на силите е вече, Който изпълнява Своята ветхозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, Който иде да вземе Своето царство със сила.
И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с правда,
светост
и истина.
Бог е, Който Го въздига и не ще да закъснее да се яви на време. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш. Свет си ти, Боже мой, Отче праведний, Който си и Който ще бъдеш един во век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето име от мене. Ей, Господи, защото Тя познавам, че си истинен и неизменяем винаги.
към текста >>
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и
светост
, за да поставя мерило за човешкия ум, да Му дам крилата на зората, летящи към вечния престол.
Стани и въспей на Господа; защото извърши Своята правда. Възвиши гласът си за „Сион" и въспей му, че Господ иде да се въцари в него. Възвести на Израил, че Оногова, Когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен Онзи, Който иде в името на Бога Йехова." Ида, казва Господ, както помазанник, комуто е дадена власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да исковат оръжията си за сечива да обработват земята.
Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и
светост
, за да поставя мерило за човешкия ум, да Му дам крилата на зората, летящи към вечния престол.
Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, Моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на човешкия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които Ме чакат, всички, които вършат правда, всички, които освящават името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда и светост през чреслата. Събуди се, „Сионе", защото дните на сетованието ти се свършиха.
към текста >>
Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда и
светост
през чреслата.
Да принуди народите да исковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и светост, за да поставя мерило за човешкия ум, да Му дам крилата на зората, летящи към вечния престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата, Моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на човешкия дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които Ме чакат, всички, които вършат правда, всички, които освящават името Ми и закона Ми по лицето на земята.
Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с правда и
светост
през чреслата.
Събуди се, „Сионе", защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш не както по-преди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ше се наречеш: избран и помазанник Божи. Ето какво говорих и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това.
към текста >>
Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на
светост
и любов.
Подигни очите си и виж как Той стои почтенно помежду ви. Погледни и виж как Той е кротък и смирен по дух и сърдце. Ето, Сионе, твоят избран, Цар и владика на все. В тебе не се е подигал подобен Нему. Възвесели се сега за помазанника Господен.
Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идящ облечен в дрехите на правда и мир, на
светост
и любов.
Отсега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещенници Божии. Пейте, пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог.и няма да се повърна от благите Си намерения.
към текста >>
Няма правда и не обитова
светост
без Негова дух.
Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин. Това говори Господ сам и треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение.
Няма правда и не обитова
светост
без Негова дух.
Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя. Ето, говорил си и повярвах. Твоите думи са живот вечен. Ще Те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и въцариш во век.
към текста >>
3.
IV.17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд
,
Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА
,
ТОМ 11
Святост
и Истина са синоними.
17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд Йоан, 17 гл., 17 cm. „Освети ги чрез Твоята истина; Твоето Слово е Истината." Истинският човешки живот започва с Истината.
Святост
и Истина са синоними.
В Светостта няма дисхармония. Само когато сме осветени, злото не може да намери в нас почва, за да вирее. Осветеният от Бога навсякъде, и в ада, ще хвърли светлина. В осветения човек Бог живее постоянно. Истината съответствува на очите.
към текста >>
В
Светостта
няма дисхармония.
17 август 1907 г., 9.30 часа преди обяд Йоан, 17 гл., 17 cm. „Освети ги чрез Твоята истина; Твоето Слово е Истината." Истинският човешки живот започва с Истината. Святост и Истина са синоними.
В
Светостта
няма дисхармония.
Само когато сме осветени, злото не може да намери в нас почва, за да вирее. Осветеният от Бога навсякъде, и в ада, ще хвърли светлина. В осветения човек Бог живее постоянно. Истината съответствува на очите. Щом основата на мозъка е чиста, никакви лоши желания не могат да се проектират долу в тялото.
към текста >>
4.
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ
,
Паша Теодорова
,
ТОМ 13
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ Като днес помня онзи ранен утринен час през един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново, когато се освети нещо, което отдавна, много отдавна, от векове насам беше изгубило своята
светост
.
12. СВЕТОТО ЦЕЛОВАНИЕ Като днес помня онзи ранен утринен час през един от съборните дни на 1922 година в град Велико Търново, когато се освети нещо, което отдавна, много отдавна, от векове насам беше изгубило своята
светост
.
Многочислено общество сме, затова и на съборите дохождат, както от София, така и от цяла България стотици, стотици братя и сестри, дори до хиляда, а някога и над това число. И тази ранна сутрин, пет часа сутринта, с ме се събрали всички на молитва, наредени в няколко дълги редици, от дясната страна братята, а от лявата сестрите и правим молитвата си с молитви и песни, посочени от Учителя. Молитвата се изпълнява гласно и тихо. Учителят стои пред нас и с нас заедно, и Той изговаря същите молитви. Ранният час, молитвите и песните, единството и хармонията помежду ни, всичко това изпълва душите ни с нещо светло и възвишено, а в духа ни добро разположение и вътрешен мир.
към текста >>
Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и
святост
, за който символ Учителят много ни е говорил.
Всички доволни, че можаха да си дадат света целувка, но един единствен остана сам, пренебрегнат съзнателно или несъзнателно от другите братя, обаче съзнателно пренебрегнат от своята другарка. От думите на Учителя не се разбираше, че брат и сестра не могат да се целунат. Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души.
Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и
святост
, за който символ Учителят много ни е говорил.
Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата.
към текста >>
На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и
светостта
, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно.
Ние не бяхме броени двама пo двама, следователно можеше да се случи да останат брат и сестра свободни, без другар, с когото да изпълнят светия акт. Как ще го разрешат, това зависи от техния морал. Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек.
На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и
светостта
, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно.
Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата. Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички. На върха, т.е.
към текста >>
Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и
святост
.
Тук, при този свят момент, не се целуваха мъж и жена, нито мъже или жени помежду си, тук се целуваха души. Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови.
Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и
святост
.
Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата. Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички. На върха, т.е. към този връх в човешкия живот, който сочи към красивото и великото, към чистотата и светостта - там е още кривичкото, което предстои да се изправи. Като четете тези няколко реда или по-право страници, ще се запитате нетърпеливо: Какво стана с онзи брат, който не можа да вземе участие в момента на светото целование?
към текста >>
Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и
светостта
не са във формите, но в смисъла на нещата.
Тази целувка беше акт на свещенодействие, с който Учителят направи опит да освети и очисти целувката като свят символ на чистота и святост, за който символ Учителят много ни е говорил. Учителят казва: Такава една целувка е в сила да преобрази човека, от смърт да го върне, да го направи нов човек. На човека предстои да работи много върху себе си, да изправи кривото в своя живот и да възстанови чистотата и светостта, които някога е имал, а днес загубил, но не безвъзвратно. Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост.
Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и
светостта
не са във формите, но в смисъла на нещата.
Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички. На върха, т.е. към този връх в човешкия живот, който сочи към красивото и великото, към чистотата и светостта - там е още кривичкото, което предстои да се изправи. Като четете тези няколко реда или по-право страници, ще се запитате нетърпеливо: Какво стана с онзи брат, който не можа да вземе участие в момента на светото целование? Да, аз го оставих досега да чака, докато дойде краят на действието.
към текста >>
към този връх в човешкия живот, който сочи към красивото и великото, към чистотата и
светостта
- там е още кривичкото, което предстои да се изправи.
Всичко загубено може да се възстанови. Ето и сестрата избегна от своя другар, за да подчертае, че веднъж влязла в духовния път, тя живее вече в чистота и святост. Тя беше в случая едно предметно учение, от което и в този случай видяхме, че чистотата и светостта не са във формите, но в смисъла на нещата. Така е, всички хора сме отвън като ония дървета в горите, които външно са загладени, прави като тополи, но някъде на върха са още кривички. На върха, т.е.
към този връх в човешкия живот, който сочи към красивото и великото, към чистотата и
светостта
- там е още кривичкото, което предстои да се изправи.
Като четете тези няколко реда или по-право страници, ще се запитате нетърпеливо: Какво стана с онзи брат, който не можа да вземе участие в момента на светото целование? Да, аз го оставих досега да чака, докато дойде краят на действието. Може би малцина са видели неговото смущение, защото са били или далеч от него, или всеки е бил зает със себе си. Той беше близо до мене, за което благодаря, защото видях края. Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение.
към текста >>
Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и
святост
, които тя някога е имала, но днес е загубила.
Той беше близо до мене, за което благодаря, защото видях края. Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение. Докато братът се опомни, Учителят го прегърна нежно, топло, като любеща майка и го целуна в устата. След това Учителят пак така тихо, бързо направи същите крачки и отиде на мястото си, след което се чу гласа му за последната заключителна Господня молитва: „Отче наш". Стана нещо на земята, но стана нещо и на небето.
Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и
святост
, които тя някога е имала, но днес е загубила.
Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и святост, които я чистят от утайките на вековете. Който е могъл само да зърне момента, когато загубеното благо, загубеното богатство се връща назад, и той е придобил част от това неизчерпаемо богатство, с което светът се повдига и обновява. София, 9 ноември, събота, 1966 година.
към текста >>
Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и
святост
, които я чистят от утайките на вековете.
Всички стоим още по местата си, в очакване на последната молитва, но стана друго нещо... Учителят напусна мястото си, направи няколко крачки напред и започна да се промъква между редиците братя и сестри, докато стигна до брата, който още не беше се освободил от своето смущение. Докато братът се опомни, Учителят го прегърна нежно, топло, като любеща майка и го целуна в устата. След това Учителят пак така тихо, бързо направи същите крачки и отиде на мястото си, след което се чу гласа му за последната заключителна Господня молитва: „Отче наш". Стана нещо на земята, но стана нещо и на небето. Вложи се нещо в целувката, макар и частица от онази чистота и святост, които тя някога е имала, но днес е загубила.
Ако днес човешката целувка в някои случаи пари и гори, то е онзи огън на чистота и
святост
, които я чистят от утайките на вековете.
Който е могъл само да зърне момента, когато загубеното благо, загубеното богатство се връща назад, и той е придобил част от това неизчерпаемо богатство, с което светът се повдига и обновява. София, 9 ноември, събота, 1966 година.
към текста >>
5.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
Храм Божий, думи свързани с чистотата и
светосттта
в живота.
Представата на дете към своите родители. Минават две години, тя пак отива при Учителя и той я посреща с думите, подавайки й двете си ръце: „Добре дошъл при мене, мой добри и верни Аверуни." Тя е направила един детски жест да го прегърне. Учителят се усмихва и казва: „Не си ти, не си ти, това е майката." - „Аз съм Учителю, аз съм." И когато си отива в къщи, отваря Евангелието и се пада стихът: „Не знаете ли, че сте храм Божи и Дух Божий живее във вас? " Този стих е произвел в нея невъобразимо впечатление. Тя го поставя за основа на целия свой бъдещ живот.
Храм Божий, думи свързани с чистотата и
светосттта
в живота.
Минават редица години, през които тя посещава училището и през което време посещава частно Учителя и той й преподава духовни знания. Усилено тя изучава Евангелието и Библията. Учи известни стихове наизуст, изучава френология, ирисова диагностика, хиромантия. Веднъж тя със смях каза: „Даже изучих педилогия, но това няма да го казваш на никого." Понеже всичко, което изучаваше, го проучаваше много дълбоко, основно и винаги се е стремяла да намери истинското знание. Често пъти е изпадала в много големи противоречия между окултното, мистичното и официалното знание.
към текста >>
Стремежът към чистота и
святост
са качества, които приближават ученика до Учителя.
Имайте доблестта да признаете своите слабости, така може да ви се помогне." Една от великите мисли на Учителя е, че той е дошъл на земята да повдигне падналата чистота. Защо е казано: „Сине мой, дай ми сърцето си? " Защо е казано:„Познай себе си! ", първия закон на вътрешната школа, как ще се справиш със себе си, ако не се познаваш и ако нямаш една мярка, дадена от самия Учител. Принципите и методите, и законите са тези, които помагат за изправянето на ученика.
Стремежът към чистота и
святост
са качества, които приближават ученика до Учителя.
Това е материя, с която той борави като ненадминат майстор психолог. При изучаването на Библията, Учителят й давал известни преживявания, които по-нагледно могат да обяснят известни епизоди за Рут. Често наесен той й казвал да събира малките картофчета в градината, които не прибират, тя ги е варяла и вечеряла с тях. Целият Изгрев знаеше кога Учителят отива на концерт. Тези, които го придружаваха, сияеха.
към текста >>
6.
21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ
,
,
ТОМ 20
21. Думи на оклеветените
СВЯТОСТ
И ЦИНИЗЪМ (В.
21. Думи на оклеветените
СВЯТОСТ
И ЦИНИЗЪМ (В.
«Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 3) Мнозина ме питат: «Какъв е този цинизъм, с който си служи част от пресата, дирижирана от православното духовенство, срещу вас - окултните школници?
към текста >>
Дори думата «
святост
» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична.
Макар че парадират с «отечеството», с «народа», с «църковата», за тях това са само вехти черги, с които прикриват голотата си, но за които не са дали и не дават счупена стотинка. Ще се увиват, докато може, а най-подир ще оставят нечистотиите си на тях и ще избягат, както често се случва с онзи, който влиза при стадото не през вратата, а през прелеза. Те развалиха, изгубиха всяка основа, върху която можеше да се постави какъв да е морал, затова пък се явиха като ценители на морала и изискват моралност от другите, без да я имат те сами за себе си. Днес нито законите и полицията, нито бесилките и стрелбата могат да спрат кражбите, подкупите, разврата. Няма нещо чисто и свято.
Дори думата «
святост
» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична.
Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата.
към текста >>
Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за
святост
.
Няма нещо чисто и свято. Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде?
Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за
святост
.
Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!?
към текста >>
Светият Синод сигурно няма да идентира своята
святост
с тая на бирата.
Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост.
Светият Синод сигурно няма да идентира своята
святост
с тая на бирата.
Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна.
към текста >>
Вместо да се отрече
светостта
на бирата, умножи се със
светостта
на юзината.
Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей».
Вместо да се отрече
светостта
на бирата, умножи се със
светостта
на юзината.
Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците.
към текста >>
Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните
светосват
бирата, къщите, улиците.
Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство?
Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните
светосват
бирата, къщите, улиците.
Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца.
към текста >>
Името може да се даде, но
светостта
в чест не се дава.
Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест.
Името може да се даде, но
светостта
в чест не се дава.
Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела.
към текста >>
А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата
святост
.
Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей.
А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата
святост
.
Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>
7.
11. Чистотата на планината
,
,
ТОМ 22
55/ „Чистота и
святост
са синоними.
На планината човек придобива само чистота. Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." /"Ценното от книгата на великия живот", с.
55/ „Чистота и
святост
са синоними.
След светостта ще дойде служенето. Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." /"Определени движения", с.252/ „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат.
към текста >>
След
светостта
ще дойде служенето.
Планината е кредитор, който дава на своите клиенти... Дойдете ли на планината, вие трябва да изтеглите нещо от нея. Не изтеглите ли нужното, не сте се ползвали от планината. Щом сте дошли на планината, ще изтеглите всичко, което ви е определено. И после като се върнете в света, в полето, там ще обработвате онова, което сте приели." /"Ценното от книгата на великия живот", с. 55/ „Чистота и святост са синоними.
След
светостта
ще дойде служенето.
Който не е чист и свят, той не може да служи. Най-после след служенето ще дойде Любовта." /"Определени движения", с.252/ „И тъй, като ходите по планинските върхове, пазете чистота. Това е най- простият израз, с който можете да покажете, че цените това, което разумната природа е създала. По този начин вие ще се свържете с напредналите същества в невидимия свят, които ще ви помагат. Иначе, те ще се откажат от вас." /"Царският път на душата", с.
към текста >>
8.
2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде
светостта
, а след нея служението.
Слънцето ни къпе и то с топлите си лъчи. 21 август [1929 г.] Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт.
Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде
светостта
, а след нея служението.
Чистота, Святост и Любов са аналогични на служене, почитание и обич. Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си.
към текста >>
Чистота,
Святост
и Любов са аналогични на служене, почитание и обич.
21 август [1929 г.] Учителят говори за чистотата. Без нея не може да се постигне нито знание, нито сполука, нито любов в света. Без чистота Бог не може да се всели в човека. Чистотата води към живот, а нечистотата към смърт. Чистотата е първата стъпка на ученика в духовния живот, след нея иде светостта, а след нея служението.
Чистота,
Святост
и Любов са аналогични на служене, почитание и обич.
Да служиш на Бога - значи да имаш почитание към себе си и обич към ближния. Това е служение на Божествения Дух, който работи във всички. Почитание на душата, която носи всички съкровища. Доброто, красивото ще намериш в себе си и ще го почиташ, а след това като го намериш в другите ще го познаеш, понеже си го намерил в себе си. Обичта към другите е да виждаш себе си в тях.
към текста >>
9.
6.3. Новата култура
,
6. УЧИТЕЛЯТ ЗА СВЕТА, БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ
,
ТОМ 26
163) Новият човек иде в света с Правда, Истина и
святост
. (с.
Бъдещето на Човека е велико. Радвайте се, защото идват светли духове на Земята, (с. 92) Иде времето на възкресението! Преди 2000 години Христос възкръсна, и сега ще възкръснат неговите ученици. („Новият Човек", с.
163) Новият човек иде в света с Правда, Истина и
святост
. (с.
288) Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата. Истината е за духа, за ума и за мислите, а светостта е вътрешна връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата, (с. 285) Това, което иде в света е толкова велико, че всички ангели надничат от Небето да видят какво иде и какво става на Земята. Цялото Небе витае и се интересува от това. Велик момент настъпва!
към текста >>
Истината е за духа, за ума и за мислите, а
светостта
е вътрешна връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата, (с.
92) Иде времето на възкресението! Преди 2000 години Христос възкръсна, и сега ще възкръснат неговите ученици. („Новият Човек", с. 163) Новият човек иде в света с Правда, Истина и святост. (с. 288) Правдата е за душата, за сърцето, за чувствата.
Истината е за духа, за ума и за мислите, а
светостта
е вътрешна връзка между духа и душата, ума и сърцето, мислите и чувствата, (с.
285) Това, което иде в света е толкова велико, че всички ангели надничат от Небето да видят какво иде и какво става на Земята. Цялото Небе витае и се интересува от това. Велик момент настъпва! Изявяването на Великия Господ се очаква с интерес от всички добри, разумни и възвишени същества. Тия, у които съзнанието е пробудено, ще възприемат Божия лъч и ще възкръснат.
към текста >>
НАГОРЕ