Търсене в текстове за 'свети святост светия светии '

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 36 резултата в 4 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

ТОМ 16

Идеалът на човека е да стане светия, ангел.
Не отлагай същественото. Човек трябва да учи всеки момент. 3. Противоречията Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята. 4. Учението За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека.
към текста >>

Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор.
Човек трябва да учи всеки момент. 3. Противоречията Противоречията подразбират неблагоприятни условия, но един ден тези условия ще се изменят. Значи, от противоречията, които съществуват в живота ви, от тяхната материя един ден вие ще създадете такава материя, която ще подобри живота ви. Вас ви очаква едно по-велико бъдеще от сегашното, в което се намирате. Идеалът на човека е да стане светия, ангел. Ангелите и светиите са същества, които мислят право, чувствуват право и имат един много приятен говор. И когато Адам престана да мисли, той оголя, когато престана да чувствува, изпъдиха го от рая, а когато престана на говори хубаво, накараха го да оре земята. 4. Учението За мен по-хубаво нещо от учението няма. Радвайте се, че има какво да учите. Това, което ангелите и боговете са постигнали - това е бъдещият стремеж на човека. По силата на този стремеж, който е вложен в човека, той постепенно ще проучава законите на живота и ще развива своята мисъл и чувства.
към текста >>

Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя.
Противоречия съществуват и в мислите, и в чувствата. Противоречията са условия за нашето развитие. Без противоречия няма прогрес. 5. Кой е българин? Българин е онзи, който има абсолютно здраво тяло, светъл ум, благородно сърце, силна воля, възвишена душа и мощен дух. Българинът трябва да има здраво тяло, което да благоухае, навсякъде да разнася своя аромат; умът му трябва надалеч да свети; той трябва да има такова сърце, което всички да сгрява; той трябва да има такава воля, че дето мине, всичко да изправя. Който няма такива качества, той не може да се нарече българин. (из „Божествен и човешки свят") 6. Не питай за всичко Не питайте за неща, на които не може да се отговаря. Някой се дави в морето. Отивам да го спася, но виждам, че на гърба му виси торба с 50 килограма злато.
към текста >>

Що е важно За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост.
За вас е важно, че вие не се съмнявате в него. Следователно стремете се да влизате в положението си един на други, да си вярвате, а не да разисквате върху въпроса кой е прав и кой - крив. Постъпвате ли така, вие ще бъдете като мъдреца, който, каквото хване в ръката си, ценно става. Камък ли хване в ръката си, той се превръща в скъпоценност. 23. Красивата страна на живота Красивата страна на живота се заключава в това, да знае човек защо е дошъл на земята. 24. Що е важно За човека е важно не да повтаря Христовите думи, а да има Христовата чистота и святост. Чистият и святият човек на никого зло не прави. 25. Каквото посееш „Каквото посееш, това и ще жънеш." Ако живееш добре, добро ще ти даде; ако живееш зле, зло ще ти даде. Бог не може да наруши този закон. Не може Бог да даде на злия човек добро, а на добрия зло. В турско и 1 грош даден на гладния младеж, спасява попа от обесване, защото писмата му попадат в кадията, а били комитски. 26.
към текста >>

В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия.
Двете съзнания паралелно вървят. Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин.
към текста >>

А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел.
Докато ние съдим хората, тогава се чувствуваме добре, но когато ни съдят, тогава се чувствуваме зле.[/b] [b]Който съди, ще бъде съден. Аз не говоря за външността; аз говоря за съзнанието на човека. Аз не говоря за думите, които казва. Аз гледам дали съзнанието му е разделено. В момента, когато човек раздвои съзнанието си, той е лош, макар и да е бил ангел, светия. А когато съзнанието не е раздвоено, той е светия, ангел. Банкеринът ми дава, да кажем, 20 000 лева, докато си плащам. А като не плащам - с 4 % лихва. Аз съм честен заради него, докато си плащам. Като не плащам, той ми казва, че съм вагабонтин. Каква любов има към мене той?
към текста >>

2. II. Учителят Дънов за любовта, брака и женитбата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

(Един от братята: - Един брат днес казваше, че Учителят решил да ни направи светии).
Е, кой за кого умира тогава? Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: - Един брат днес казваше, че Учителят решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно състояние: когато обичаш някого, под лъжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговият глас е музикален, та и ние се въодушевляваме.
към текста >>

Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква.
Аз бих отишел малко по-далеч, но хайде сега да скрия ножа си. Не мислете, че аз съм решил да ви направя една такава операция. Аз се смея, но като дойде да ви правя операция, ще бъда много сериозен. Сега, понеже няма да правя операция, аз се смея. (Един от братята: - Един брат днес казваше, че Учителят решил да ни направи светии). Не, не, искам да ви направя честни граждани, то за светия много се изисква. Добре, ако ви кажа: Този няма да гледаш, онзи няма да гледаш, това няма да правиш, онова няма да правиш, ами какво ще правиш? Не е само в отрицателната страна на живота. Има едно състояние, може би всеки един от вас го е изпитал. Едно състояние: когато обичаш някого, под лъжичката усещаш едно разширение, и той, като ни говори, приятно ни е да го слушаме, неговият глас е музикален, та и ние се въодушевляваме. Като се изгуби туй състояние, усещаме една натегнатост." 6.
към текста >>

Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила.
" - „Че аз досега все на любов съм се отдавал, ако искаш, дай да те целуна." Казвам: „Не, сега не може." - „Защо? " - „Защото те са обикновени целувки." И колко жени са заразени от сифилистични уста на мъже! Това целувка ли е? Не, не. Чистота се иска. Чистота и святост вътре в нас, по всичките правила. И тази чистота всеки може да я добие. Това е едно качество, едно благо, което чака да се придобие. Ще кажете: „Аз [съм] женена, мъж имам, какво да направя сега? " Не си женена, кой те е женил? - Майка ти, баща ти.
към текста >>

3. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

ТОМ 20

21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ (В.
21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г, стр. 3) Мнозина ме питат: «Какъв е този цинизъм, с който си служи част от пресата, дирижирана от православното духовенство, срещу вас - окултните школници?
към текста >>

Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична.
Макар че парадират с «отечеството», с «народа», с «църковата», за тях това са само вехти черги, с които прикриват голотата си, но за които не са дали и не дават счупена стотинка. Ще се увиват, докато може, а най-подир ще оставят нечистотиите си на тях и ще избягат, както често се случва с онзи, който влиза при стадото не през вратата, а през прелеза. Те развалиха, изгубиха всяка основа, върху която можеше да се постави какъв да е морал, затова пък се явиха като ценители на морала и изискват моралност от другите, без да я имат те сами за себе си. Днес нито законите и полицията, нито бесилките и стрелбата могат да спрат кражбите, подкупите, разврата. Няма нещо чисто и свято. Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата.
към текста >>

Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба.
Ще се увиват, докато може, а най-подир ще оставят нечистотиите си на тях и ще избягат, както често се случва с онзи, който влиза при стадото не през вратата, а през прелеза. Те развалиха, изгубиха всяка основа, върху която можеше да се постави какъв да е морал, затова пък се явиха като ценители на морала и изискват моралност от другите, без да я имат те сами за себе си. Днес нито законите и полицията, нито бесилките и стрелбата могат да спрат кражбите, подкупите, разврата. Няма нещо чисто и свято. Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите».
към текста >>

Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост.
Няма нещо чисто и свято. Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!?
към текста >>

Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата.
Дори думата «святост» е изгубила смисъл и съдържание, а по отношение на светиите станала е цинична. Ето един малък пример: Преди няколко месеца се разлепи по софийските улици един афиш: «Свети Салватор» - бира някаква, която се пущала в продажба. Погледнах, почудих се - не вярвах очите си. Хубава бира - разбирам, но свята бира -каква може да бъде? Това е - заключих - една пиянска самозабрава, която осмива и подиграва църквата, религията, вярата и осквернява понятието за святост. Светият Синод сигурно няма да идентира своята святост с тая на бирата. Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна.
към текста >>

На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей».
Ако сам не може да даде добър урок на разюздания циник, поне ще протестира, ще повика на помощ властта, която толкова често вика за защита от «сектантите». Но и до днес не дочаках подобно нещо. Белки ще ми се възрази, че това име е само преведено, то е допуснато и санкционирано от западната църква - знам. Ала щом можете да се извинявате със западната църква, че направеното от нея е право и добро и вие не можете да се противопоставяте, защо често го кълнете: «Анатема го католицизма!? » Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство?
към текста >>

И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски.
» Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един.
към текста >>

Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един.
И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей.
към текста >>

Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един.
Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост.
към текста >>

Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца.
Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл.
към текста >>

Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си.
Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел.
към текста >>

А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела.
Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей.
Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един. Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост.
Също и Андреевци има мнозина, но Свети Андрей е един. Никой не кръщава детето си Свети Иван, макар че се е родило на прославявания ден и се кръщава в чест на светеца. Който друг Андрея иска да стане Свети Андрей, трябва сам да се посвети с живота си и с делата си. А неодушевени предмети съвсем не могат да стават светии, понеже нямат съзнателен живот и нямат дела. За да наречем юзината «Свети Андрей», трябва името да поставиме в кавички, кавичкосан Свети Андрей, което значи уж Свети Андрей. А това е една подигравка, една гавра, както с Божия човек, така и със самата святост. Д. Бл.122 ___________ 122 - Д. Бл. - Дедо Благо - Стоян Русев. (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев)
към текста >>

4. 1.3. Стефан Томов и Учителят

ТОМ 24

Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа?
(4) Не е ли странно да се връщаме назад в тъмните векове на староиндийската история и да възстановяваме едно отдавна забравено заблуждение, каквото е учението за прераждането? Не е чудно, че старите хиндуси, копнеещи за сърдечна чистота, са измислили това учение. Необяснимо е, обаче, това дето теософи и дъновисти, които се хвалят, че са по-добри християни от православни и евангелисти, заявяват, че учението за прераждането е начало и край на тяхното верую. Според тях, без прераждането не можело да се постигне съвършенство, което ни предлага сам Господ наш Исус Христос като казва: "Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш небесни". Разбира се, за абсолютно съвършенство Христос тук не говори. Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа? На този въпрос Господ Исус дава ясен и положителен отговор, а именно, че в Него се добива пълно спасение. Той само може съвършено да спаси всички, които с вяра дохождат при Него. Спасението не се дава насила; то се дава на всички, които със смирение и вяра го търсят. След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот. (5) Тъй ясно е изложено в Новия Завет учението за пълното спасение чрез вяра в Христа, че всяка сянка от съмнение изчезва от ума на внимателния четец.
към текста >>

След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот.
Разбира се, за абсолютно съвършенство Христос тук не говори. Въпросът, който живо интересува всеки вярващ християнин и всеки, който копнее за чистота и святост, е: може ли човек чрез вяра в Христа тъй да живее в този свят, че да намери мир и спокойствие за своята душа, да си създаде небесна атмосфера и да придобие святост, без която никой не може да види Господа? На този въпрос Господ Исус дава ясен и положителен отговор, а именно, че в Него се добива пълно спасение. Той само може съвършено да спаси всички, които с вяра дохождат при Него. Спасението не се дава насила; то се дава на всички, които със смирение и вяра го търсят. След деня на Петдесетницата - в първите дни на християнството християни се наричали ученици Христови и светии затуй, защото са съзнавали, че те са се различавали от невярващите евреи със своя чист и свят живот. (5) Тъй ясно е изложено в Новия Завет учението за пълното спасение чрез вяра в Христа, че всяка сянка от съмнение изчезва от ума на внимателния четец. На какво основание тогаз излизат теософите и дъновистите и заявяват, че тук на земята не можело да се постигне съвършенство - чист и свят живот. (6) Който търси, намира; който проси, ще му се даде, и който хлопа, ще му се отвори. Свидетелството на всички живи християни, през всички периоди на християнската църква, дори и във времената на духовен упадък е било това, че те са намерили пълно спасение в Христа. Христос е същий, вчера и днес и вовеки, и това, което е струвал за първите християни и за всички живи и усърдни християни през всички времена, готов е да го стори и за всички, които Го търсят в днешно време.
към текста >>

Стефан Томов твърди, че първите християни се наричали "светии",затуй, че се водили чист и свят живот в точка 5.
А за теософите ще можете да си прочетете в "Изгревът", т. I, с. 274-280, 280-285;т. VIII, с. 492-494. 6.5. Стефан Томов твърди, че първите християни се наричали "светии",затуй, че се водили чист и свят живот в точка 5. А това не е вярно! Това е също лъжа. От невежество ли? Едва ли. А може ида е от некадърност.
към текста >>

В "Деянията на апостолите" много точно е разказано, че когато слиза СветияДух върху учениците на Христа, то над главите им се явяват огнени езици и тезапочват да светят.
А това не е вярно! Това е също лъжа. От невежество ли? Едва ли. А може ида е от некадърност. В "Деянията на апостолите" много точно е разказано, че когато слиза СветияДух върху учениците на Христа, то над главите им се явяват огнени езици и тезапочват да светят. А те са се събирали вечерно време, когато са правили своите молитви,песнопения и когато са преломявали хляба. Представете си събрани двадесетчовека, над тях се изсипва като сноп светлина и над всяка глава огнен пламък.Всички светят. Затова се наричат светии. А светия е онзи, който има пряка връзк а съ с Святия Дух - виж"Изгревът", т. XI, с.
към текста >>

Затова се наричат светии.
Едва ли. А може ида е от некадърност. В "Деянията на апостолите" много точно е разказано, че когато слиза СветияДух върху учениците на Христа, то над главите им се явяват огнени езици и тезапочват да светят. А те са се събирали вечерно време, когато са правили своите молитви,песнопения и когато са преломявали хляба. Представете си събрани двадесетчовека, над тях се изсипва като сноп светлина и над всяка глава огнен пламък.Всички светят. Затова се наричат светии. А светия е онзи, който има пряка връзк а съ с Святия Дух - виж"Изгревът", т. XI, с. 28-35. 6.6. Стефан Томов пише, че теософите и дъновистите заявяват, че наземята не можело да се постигне чист и сеят живот - точка 6. И това е лъжа.
към текста >>

А светия е онзи, който има пряка връзк а съ с Святия Дух - виж"Изгревът", т.
А може ида е от некадърност. В "Деянията на апостолите" много точно е разказано, че когато слиза СветияДух върху учениците на Христа, то над главите им се явяват огнени езици и тезапочват да светят. А те са се събирали вечерно време, когато са правили своите молитви,песнопения и когато са преломявали хляба. Представете си събрани двадесетчовека, над тях се изсипва като сноп светлина и над всяка глава огнен пламък.Всички светят. Затова се наричат светии. А светия е онзи, който има пряка връзк а съ с Святия Дух - виж"Изгревът", т. XI, с. 28-35. 6.6. Стефан Томов пише, че теософите и дъновистите заявяват, че наземята не можело да се постигне чист и сеят живот - точка 6. И това е лъжа. Тя идва от твърдението му, че първите християни се наричалисветии, понеже са имали чист и свят живот.
към текста >>

Тя идва от твърдението му, че първите християни се наричалисветии, понеже са имали чист и свят живот.
А светия е онзи, който има пряка връзк а съ с Святия Дух - виж"Изгревът", т. XI, с. 28-35. 6.6. Стефан Томов пише, че теософите и дъновистите заявяват, че наземята не можело да се постигне чист и сеят живот - точка 6. И това е лъжа. Тя идва от твърдението му, че първите християни се наричалисветии, понеже са имали чист и свят живот. А известно е, че всички ученици на Христа са убити с копия, на кръста илиразпъвани живи на кръст. А първите християни са хвърляни на зверовете в римскитеарени. А защо? Много просто, те са носили своята карма на Стария Завет и трябвада се разплатят чрез живота си, за да минат в Новия Завет. Това са техните кръвнижертви.
към текста >>

В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота.В Божественото се крият всички възможности на човешката душа, а не на тялото.Тялото е резултат на нещо високо." "Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакводуховно общество от свети хора в Америка.
Неделнибеседи Сила и Живот, серия XIII». т. Ш.София, 1940,с. 112,113-114.Предоставяме ви този разказ. "Какво разбираме под думата "Божествено"? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божественоначало. В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота.В Божественото се крият всички възможности на човешката душа, а не на тялото.Тялото е резултат на нещо високо." "Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакводуховно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тезихора, за които говорили чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първатаму работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, светихора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието наобикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали отрелсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал даиграе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, коготосрещне на пътя си.
към текста >>

Първатаму работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, светихора.
"Какво разбираме под думата "Божествено"? Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божественоначало. В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота.В Божественото се крият всички възможности на човешката душа, а не на тялото.Тялото е резултат на нещо високо." "Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакводуховно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тезихора, за които говорили чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първатаму работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, светихора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието наобикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали отрелсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал даиграе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, коготосрещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение.Той се намирал на седмото небе от радост - не се стеснявал от никого, защотоимал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено - душата му сепробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние.
към текста >>

Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието наобикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали отрелсите на обикновения си живот.
Най-благородното, най-възвишеното, най-красивото, което човек носи в себе си, наричаме Божественоначало. В него се крие вечния живот, безсмъртието, красотата и смисъла на живота.В Божественото се крият всички възможности на човешката душа, а не на тялото.Тялото е резултат на нещо високо." "Един евангелски проповедник, българин, слушал да се говори за някакводуховно общество от свети хора в Америка. Той се заинтересувал да види тезихора, за които говорили чудни работи. Случило му се да отиде в Америка. Първатаму работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, светихора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието наобикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали отрелсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал даиграе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, коготосрещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение.Той се намирал на седмото небе от радост - не се стеснявал от никого, защотоимал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено - душата му сепробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние. Той почувствувал, че отвътре нещо го кара да скача, да играе, да пее, да се катери по дървета и по огради.
към текста >>

Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние.
Първатаму работа била да намери това общество, да се запознае с тези чудни, светихора. Най-интересното в тях било това, че когато преминавали от състоянието наобикновени хора в свети, те преживявали такава голяма радост, че излизали отрелсите на обикновения си живот. Всеки, който изпитвал тази радост, започвал даиграе, да прескача огради, да се катери по дървета, да целува и прегръща, коготосрещне на пътя си. В това време той не държал сметка за общественото мнение.Той се намирал на седмото небе от радост - не се стеснявал от никого, защотоимал висок идеал. Той съзнавал, че с него става нещо особено - душата му сепробуждала и минавал от обикновения в необикновен живот. Този българин започнал да посещава обществото на светите хора редовно и за учудване на самия него, изпаднал в особеното състояние. Той почувствувал, че отвътре нещо го кара да скача, да играе, да пее, да се катери по дървета и по огради. Като не могъл да направи това, той легнал на земята по корем и започнал да се търкаля, да рита, да се обръща на всички страни. Най-после започнал да се моли: Господи, помогни ми да се освободя от това състояние, защото не мога да издържам. Ако продължи още малко, ще се пукна. И наистина, той се освободил от това състояние, което повече не се повторило.
към текста >>

Щом се види на свобода, той влиза в обществото на светитехора, дето иска да стане член.
Питам: какво щеправи конят, ако го освободите от обора, в който бил дълго време затворен? Щомсе види свободен, първата му работа е да отиде в гората. Който види този кон дапрепуска, ще каже: Какво се е разлудувал този кон? Ще бяга, разбира се. Досегатой е бил в затвор. Щом се види на свобода, той влиза в обществото на светитехора, дето иска да стане член. Обаче, като го намери, господарят му се радва, чеможе пак да го затвори в обора. В същото положение се намира всеки човек.Докато е в обществото на светиите, той е подобен на свободен кон." 11. И накрая, какъв е изводът? Щом има един истински евангелист, който еслужител Божий, непременно до него застава един истински протестантин. Единияте от Бялата ложа, а другият е от Черната ложа.
към текста >>

В същото положение се намира всеки човек.Докато е в обществото на светиите, той е подобен на свободен кон." 11.
Който види този кон дапрепуска, ще каже: Какво се е разлудувал този кон? Ще бяга, разбира се. Досегатой е бил в затвор. Щом се види на свобода, той влиза в обществото на светитехора, дето иска да стане член. Обаче, като го намери, господарят му се радва, чеможе пак да го затвори в обора. В същото положение се намира всеки човек.Докато е в обществото на светиите, той е подобен на свободен кон." 11. И накрая, какъв е изводът? Щом има един истински евангелист, който еслужител Божий, непременно до него застава един истински протестантин. Единияте от Бялата ложа, а другият е от Черната ложа. Такъв е законът. И понеже "Изгревът"е мястото, където съжителствува Бялата и Черната ложа, то спокойно може дастоят и да се радват на вниманието ни тези два истински образа, за които бяхамоите бележки.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84087204933167