Търсене в текстове за 'разтоварване разтоварен '

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 4 резултата в 1 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски.
Съветите към селяните, окуражаването им от страна на членовете от дружината не помогна с нищо, заплашванията тоже и се даде заповед: Веднага цялото село да бъде опразнено от населението и то отиде в западна посока, докато бъде повикано... Раздадоха се втори и трети изстрели: втория без взрив, се удари в стената на зданието на щаба на дружината и го разтърси само, а третия отиде нагоре високо над селото към гората. Артилерийската стрелба зачести твърде много, но и параходите още се движеха ту напред, ту в страни, не се бяха още установили... Изпрати се бързо донесение с конен ординарец до щаба на 5-а дивизия - единственото средство за свръзка от страна на дружината с когото и да било... Много пъти бяха искани телефони връзки, обаче "все нямаше", а на 26 - на следния ден след боя, дружината бе свързана с телефони... Почнаха да пристигат и от охраната последователно донесения за дошлите вече два турски "парахода" и шест миненоски, а те лодки - част моторни и част с лопати и са до брега вече и в тях турски пехотни войници... Дружинният непрекъснато наблюдаваше за маневрирането на противника... "Двата парахода" се спряха тъкмо срещу селото, обаче веднага обърнаха в южна посока и отминаха успоредно на брега и се закриха зад хребета край брега... Изстрелите от "двата парахода" или големи контр-торпильори, или малки крайцери продължаваха най-усилено по разни посоки и даваха най-разсеяна стрелба... Охраната на дружината бе залегнала край брега всеки елемент на своята позиция и чакаше удобния момент за действие. И на най-малката единица от охраната бе определена заблаговременно позицията от която трябваше да действува при нужда в свръзка със своите съседни елементи... На огъня от турската морска артилерия не се отговаря по никакъв начин от когото и да било, нито с огън, нито с движение, нито един човек не се движеше, като че всичко бе "замряло", като че нямаше "жива душа" край брега на морето. Това мълчание силно дразнеше турското командване и стрелбата им бе "много глупава" - без какъвто и да е ефект. А нашите "топчета" - берданите и кримки от доброволците местни жители - почиват и чакат своя ред. Все таки, това наше мълчание, на дружината, като че даваше все повече и повече мъжество на турците и те добиха кураж за да почнат разтоварването на своите войски. Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината.
към текста >>

В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега.
Те доближиха до възможно най- близко до брега и застанаха един съд срещу селото, срещу зданието на митницата, на едно разстояние от по 400 крачки от брега и на около 5-600 крачки от самото митническо здание, в което бе разположена заставата от 1/2 рота Троянско опълчение. Другият параход спря срещу хребета... Ясно бе оттук, какви са намеренията на противника: а/ слезлите на брега срещу митническото здание да се насочат към селото и б/ слезлите на брега срещу хребета да заемат сами хребета и се затвърдят там, та по тоя начин да дадат възможност да слязат повече войски на брега и настъпят към вътрешността, и застрашават тила на нашето разположение при Странджа. Артилерийската стрелба се учести до най-голямата възможна бързина. Часът е 6 3/4 сутринта - 7 часа. Стрелбата от морската артилерия ако и най-честа, бе много разсеяна... Никакви загуби за дружината. В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега. 2-ра Погранична рота, която заемаше охраната на брега, обстрелва залегналите на брега войници - това бе изненада за противника. Ясно личеше, че той не очакваше това... Суматоха се забеляза в неговите бойци... Обстреляй биде и от партизански отряд на подпоручик Никола Стоянов Милев от същата 2-ра Погранична рота, който току-що бе пристигнал от своите обиколки и проучвания. До това време вече бяха насочени трите роти от селото, гдето бяха по квартирите: 1-а Троянска опълченска рота зап. пор. Нено Добрев, по фронта пред селото и в подкрепа на своята полурота в митническото здание; 1-а Погранична рота поручик Табаков Тодор и 3-а опълченска Троянска рота з. поручик Иванов - по водораздела на източния хребет - южно от селото Подима и по самия хребет на източна посока към брега, към 2-а Погранична рота, поручик Василев Бенедикт... Настъплението бе най-стремително, смело, вихрено - намеренията на противника бяха вече ясни и дружината трябваше и можеше да действува най-правдоподобно при създалата се обстановка... Чувството на другарство бликаше между всички чинове.
към текста >>

Една лодка е ударена види се с повече куршуми и явява се суматоха в находящите се в нея бойци, тя почва да потъва, близо е до брега, част от хората падат в морето, други изгазват на брега, залягат до своите другари... Вярата в успеха на дружината се засили, но създаде се страх неописуем в редовете на противника, който страх предизвика противодействие в неговите хора за да бъдат разтоварени повече на брега.
Противникът търпеше вече загуби от ранени и убити - гърчеха се те в предсмъртна агония - разстояние само 200 крачки между двете воюващи. Всички бойни преимущества бяха на наша страна. Борбата се усили от двете страни и стана твърде ожесточена. Под прикритието на своя артилерийски и пушечен огън противника прави нови опити да разтовари на брега своите "храбреци". Лодките са натоварените на тях бойци идват наново насочени към брега, обаче победоносните бердани отправят своя огън към тях - той е действителен, разстояние около 400 крачки и лодките почват да лъкатушат из водата, за да избегнат пораженията от голямокалибърното оръжие. Една лодка е ударена види се с повече куршуми и явява се суматоха в находящите се в нея бойци, тя почва да потъва, близо е до брега, част от хората падат в морето, други изгазват на брега, залягат до своите другари... Вярата в успеха на дружината се засили, но създаде се страх неописуем в редовете на противника, който страх предизвика противодействие в неговите хора за да бъдат разтоварени повече на брега. Отбранителната ни застава от 1/2 рота от 1-а Троянска опълченска рота открива огън, залпове, по парахода, близко стоящ срещу нея, срещу митническото здание - разстояние 600700 крачки. Огънят бе най-действителен, той със своята изненада внесе нова суматоха в редовете на противника, а от понесените загуби, се забелязваше "лудото тичане" по борда на парахода от неговите хора, търсейки място где да се скрият и повечето наблягаха да слязат в долните етажи на парахода... Няколкото залпа от полуротата, скрита зад зданието и в окопите си и подкрепена с единичния огън от наблюдателните постове из техните окопи, внесе вече необуздан страх в противника и той бързо взе да отдръпва парахода навътре в морето - лодките върнаха обратно натоварените на тях войници, за да вземат на себе си техните другари, които бяха на брега. Параходът надава тревожни сигнали и усилено се оттегля навътре в морето, за да избегне пораженията от нашия пехотен огън... Неговите тревожни сигнали обърнаха вниманието на другия параход и нова още по-силна суматоха и в неговите хора - "всичко се обърка" в състоянието на противника. Находящите се на брега почнаха да бягат към лодките във водата, газят, за да достигнат която и да било лодка, а и те имат стремеж да им помогнат в техните усилия и ги приберат в себе си - борба за живот се води: отпред имат вода дълбока, отзад куршумите на чичовците не ги оставяха на спокойствие, а ги импулсират по скоро да се "качат" в лодките си и да си отидат... Артилерийска стрелба обстрелва митническото здание и окопите около му - ефектът бе много слаб. Обстрелва и настъпващите по открито и системно, бавно, но сигурно с успех, взводове от същата рота, която идваше от селото..., ефекта и тук бе слаб - имахме само 7 ранени.
към текста >>

Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно.
" И като по телефон се разнася вестта, че турския броненосец е заседнал на пясъците... Радост неописуема от всички, че молитвата им тъй скоро е била чута и изпълнена от Провидението, което не иска да се лее човешка кръв, колко Бог е многомилостив и се чуват радостни възгласи от "старците" /да ме простят момчетата, че ги нарекох сега старци/, опълченците "Благодарим Ти, Господи! "... Повика дружинния няколко от местните жители, най-добрите познавачи на морето и неговото крайбрежие, опитните моряци, те оглеждат добре мястото и казват на командира: "Параходът е заседнал, там има много насипани пясъци, които са като копанки и той се е загнездил в такава една копанка и на никъде не може да мърда! "... И наистина, постепенно почна да се очертава много ясно, как носа на броненосеца ставаше все по-висок и по-висок в сравнение със задната му част - кормилната. Личеше, че парахода се стремеше да излезе от това си положение чрез едно усилно движение напред, но не успяваше и все повече и повече се качваше по-нависоко. Нададе вече и тревожни сигнали... Смръкна се... Не се виждаше повече, а и осветление нямаше на него... Изпрати се донесение до командира на 1/5 бригада и на началника на 5-а дивизия. Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно. Бученето на морето бе през нощта силно и предвещаваше буря и на 29 януарий сутринта, морските вълни обливаха вече целия броненосец и той биде наклонен на една страна, бурята бе вече много силна. Наклона ставаше все по-голям и по- голям, докато на 30 януарий сутринта се видя, че целия почти броненосец е обърнат и повален и се виждаше коремната му част нагоре, и стана жертва на морските вълни, на вълните на неподдаващато се на проучване Черно море. Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха. Загина "Асари-и-Тефик", дали че молбата на "момчетата" от 10-а Погранична дружина бе чута и веднага изпълнена, или пък "така му било писано", знаем, че случайности в природата няма, всичко почива на строги математически закони - всяко последствие е резултат на една по-раншна причина - двата велики неумолими "закони за причините и последствията" дирижират в цялата вселена... 11 март 1913 година, понеделник, с. Подима. Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството!
към текста >>

0.92213797569275