Търсене в текстове за 'разбира '

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.
Но не само изпълнението привличаше Учителя. Той се интересуваше и от инструмента, и от лъка. Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф. Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари. Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот. Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието. Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения. Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър. Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите. А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър. Такива утрини са особено приятни.
към текста >>

2. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха.
"На концерт с Учителя Беинса Дуно" Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев. А само няколко пъти - с автора на тези бележки. Разбира се, в залите бяха и мнозина от приятелите, но малцина бяха тези, които Го придружаваха. Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане. Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България". Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство. През тези години приятелите не притежаваха леки коли. Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.
към текста >>

3. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение.
След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо? " - "Нищо, Учителю. За пръв път слушам такива безмензурни мотиви от източен образец." Отдолу видях усмивката Му. След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток. Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество. И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение. Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога". Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.
към текста >>

4. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Разбираш ли това, което ти говоря?
А във всяка беседа аз давам по няколко закона. Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря? " - "Разбирам, Учителю! " "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия.
към текста >>

" - "Разбирам, Учителю!
Това знание е за следващото човечество, което ще просъществува хиляди години. Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него? Ти знаеш ли каква голяма привилегия е за теб, че аз те приемам винаги? Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му? Разбираш ли това, което ти говоря? " - "Разбирам, Учителю! " "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
към текста >>

5. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.
Всички ахнаха от почуда. Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията. Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея. Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя. Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя. И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам. Това бе кощунство срещу Словото и срещу Школата на Учителя. Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони. Проверете след години живота му и ще се убедите в това. Казваше се Гриша. Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.
към текста >>

Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.
Знам и не знам. Знам едно, не знам друго. Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас. Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото". Отначало ми се струваше, че много малко иска Учителят от нас. Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много. Този един час е малко и е много. Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя. Направихте ли разлика между отношение и съзвучие? Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя. Съзвучието се отнася за човешките души, които търсят общение с Бога.
към текста >>

6. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".
Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим. Запомнете това добре." Аз замрях. Тодор Стоименов се усмихна и усмивката му се разля по цялата поляна. Дойдоха други приятели около Учителя и Го обсипаха с въпроси. Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин. Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам". Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани. Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя. Това няколко пъти ми го е казвал Учителят, а сега заедно с теб чухме защо ние ще победим чрез Учението." Аз стоях като истукан. Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути. Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.
към текста >>

7. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.
Сънят свършил. Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища. За човешкия сън Учителят разказва много неща. Знае тя от Словото Му, че човек при съня си оставя тялото на леглото си, а чрез своя двойник се извлича от тялото си, напуща го и отива в света на сънищата. Този свят е така нареченият физико-астрален свят, който се намира на сто километра над земята и я опасва като пояс, широк сто километра. Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува. Затова тя отива при Учителя и разказва всичко от начало до край. Той я изслушва внимателно и съсредоточено. Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън. Това е цялата истина. Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.
към текста >>

8. 2_18 Кой управлява света?

Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.
" И наистина, той беше този пазач. Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому. Беше невъзмутим, строг и непреклонен. Заставаше отвътре на вратата и стоешком пазеше. Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше. Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр. Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче? " Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра. Другите кучета са поставени да вършат друга работа. А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата. Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него?
към текста >>

9. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Игнат разбира, че някой го е издал.
По едно време на вратата и прозорците се чука силно, вратата му с трясък се отваря и в бараката му нахълтват няколко цивилни агенти от полицията. Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти. Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо. През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите. Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо. Игнат разбира, че някой го е издал. А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи. Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат. Продължава Игнат да размишлява. Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите. Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.
към текста >>

10. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Разбирам, че разговорът е привършен.
Аз съм тук и свидетелствувам за Истината, за Бога и за Словото Му. Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война. Но времената сега са други. В края на краищата Бог решава съдбата на света и човечеството." През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен. По едно време гърдите ми се отпускат и аз си отдъхвам. Разбирам, че разговорът е привършен. Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева". Бързам, трябва да сляза в града. Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя. Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе. В града виждам как минават немски военни колони.
към текста >>

11. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.
Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат. Един ден, като минавахме през село Симеоново, десетина деца тръгнаха след нас и ни следваха на едно разстояние от 20 метра. Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя. Аз спирах и махах с ръка, както се маха срещу кучета, срещу селски кучета, които ни сподирват. Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас. Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село. Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя. А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден. Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше. Дойде време да направим редовната си почивка. Ние седнахме.
към текста >>

12. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

" Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н.
Бяха дошли съветските войски в България и комунистите взеха властта. Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме. Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това. Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция." Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства. Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства! " Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н. Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще. В това ще се убедите сами след десетилетия. Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него.
към текста >>

13. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.
На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта. А сега следват думите, преписани от тефтерчето: "Има един закон: Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича. Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш. Оценката е първата стъпка - после ще дойде Любовта. Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш. Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта. Страданието превръща в Любов енергиите на душата. Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов. Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие. Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.
към текста >>

Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.
Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. 2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена ! Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното: "15. 11. 1925 год., неделя Ем-Руха - Ангелът на светлината Вел-Мур ъ - Царят Давир а - дъщерята Комура - сътворение на света Вехади, Вехади"
към текста >>

Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо.
2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена. 3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена. 4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена. Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват. Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи. Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява без да се ограничава от нищо. Тогава твоята любов е Божествена ! Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното: "15. 11. 1925 год., неделя Ем-Руха - Ангелът на светлината Вел-Мур ъ - Царят Давир а - дъщерята Комура - сътворение на света Вехади, Вехади"
към текста >>

14. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната.
Благославяй и не забравяй. Двете ръце бавно отиват към гърдите и при последната сричка се слагат върху гърдите с наклон 45 градуса с допрени срещуположни безименни и малки пръсти. Всички пръсти са слабо отдалечени един от друг. (До този момент пръстите на всяка ръка са били допрени един до друг). Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо. Разбира се, в такъв случай лявата ръка се вдига в отвесно положение първа, а после дясната. Аумен Аум. Двете ръце бавно се издигат над главата, съединяват се под ъгъл и се спущат надолу с "обливане". Това се повтаря три пъти. Ом. Дясната ръка бавно се издига до отвесно положение. Ом. Лявата ръка бавно се издига до отвесно положение и през това време дясната ръка се спуща надолу. Ау-.
към текста >>

15. 2_31 Едно мнение

Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика.
Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко. Няма да приемем и ние всеки да пее всичко. При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас. Но при солово изпълнение ще трябва да се спазва така нареченото вокално приличие. Всеки глас да си знае кое е подходящо за солово изпълнение. Разбира се, това се отнася за онези, които имат отношение към гласовата етика. Смешно е, когато имаме солисти само тенори и сопрани или баси и алти, в две групи, да изпълняват песните в оригинал, защото ще се наложи тенори и сопрани да вдигат ниските тонове октава по-горе, както прави например нашият приятел Пеню Ганев, или един бас и алт да смъкват високите вокали. Не само е смешно, но е музикално обидно. Така правят всички, които искат да пеят всичко. Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо. По правило, оригиналната гама не бива да се пипа.
към текста >>

16. 2_33 Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа

Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам.
Ще загубите времето, което ви е определено да бъдете в Школата на Бялото Братство. А ако останете по местата си и работите като учителки, ще имате Моето благословение." Сестрите послушаха и останаха да работят като учителки по своите места. По време на процеса срещу Братството през 1957 година, властта и следователят обвиняваха ръководството на Братството за финансови нарушения. Аз бях извикан при следователя на разпит. На масата пред него * стоеше моето досие и безупречна характеристика като финансов експерт, в застрахователния институт, в който работех вече тридесет години. Следователят ми посочи досието и ме запита: "Аз нищо не разбирам. Вие сте финансов експерт и сте от Братството. Защо са допуснати тези финансови нарушения спрямо закона? " Аз изтръпнах. Но думите сами дойдоха в устата ми: "Ще ви отговоря. Първо, никой не ме е питал за съвет.
към текста >>

17. 2_42 Общение на човешките души

Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български.
Но ти приех парите, за да ти изпитам акъла колко струваш. Разбрах, че твоят акъл струва две кила греяна вода и понеже съм кръчмар, връщам ти парите, които ми даде, оти че ми се смее цело село и утре никой нема да ми влезне у кръчмата! " Аз си прибрах първата банкнота. Обръщам се и гледам, че всички са спрели да говорят и ме гледат на живо с жадни очи, като че ли ще ме глътнат. Оглеждам ги и имам чувството, че съм попаднал в изба, където обитават истински плъхове. Тези плъхове са седнали на масите с разчорлени коси, с накривени калпаци, с провиснали мустаци, с проточени шии и нещо все говорят и говорят, гдето нищо не разбирам на техния човешки език, ако че се говори на български. Беше отвратително да се гледа, да се слуша и да се диша в тази воня. Като излязох навън, поех дълбоко въздух и казах: "Ей,родих се отново! " Но бях се стоплил с горещата вода, краката ми бяха се стоплили и аз с бърза крачка се запътих към София. Разстоянието бе много голямо и пътувах четири-пет часа. Накрая пристигнах на "Изгрева".
към текста >>

18. 2_43 Архитектурен план за благоустройството на Изгрева

Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам.
Селяните вече не ги пипат. Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради.
към текста >>

Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради.
Това разказваха възрастните приятели за началото на "Изгрева". Когато аз дойдох на "Изгрева", салонът беше построен и "Изгревът" устроен, защото аз бях представител на едно друго, по-ново поколение. Но присъствувах на един невероятен случай, който искам да споделя с вас. Извиква ме веднъж Учителят и ми показва един план, който е разстлан върху масата Му. Аз се навеждам и го разглеждам, а там са обозначени някакви големи сгради, от които много-много не разбирам. Обръщам се към Учителя и казвам: "Учителю, нищо не разбирам от този план." А Той ми разказва спокойно: "Това е проект на един виден архитект от София, който е направил план как да се застрои "Изгревът" със солидни постройки и сгради. Замисълът на този план е да се построи нещо солидно, нещо представително и да се махнат всички дървени бараки и огради." Но откъде ми хрумна този въпрос: "Но защо е необходимо това на архитекта? " "Аз му помогнах да си разреши една негова трудна задача и той от благодарност е направил този план. Попитах го защо го е направил. Каза ми, че като се построи селището съгласно неговия план, той щял да идва тук с удоволствие и нямало да се срамува и дразни от бараките и телените огради. Иска човекът представителство, както в града, за да се отговори на висотата на Учението и на Високия Идеал." "Ами Учителю, какво ще стане с всичко това?
към текста >>

19. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира.
Макар че Учителят държеше за ред и порядък, селището се устрои в привиден безпорядък. Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят.
към текста >>

Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него.
Аз си спомням как на съборите, когато се опъваха палатките за подслон, Учителят държеше да се подредят по конец и по редове, да се оформят местата за боклук, отходните места и пр. Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат.
към текста >>

Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща.
Държеше за порядък и чистота. Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите.
към текста >>

Неразбиране, брат.
Но как и защо се случи така, че селището се изгради в безпорядък - не можах да си отговоря. Много по-късно, след заминаването на Учителя, запитвах възрастните приятели. Те се усмихваха, почесваха се зад врата и философски казваха: "Брат, ние смятахме, че Учителят разбира от духовните и божествените неща, но че от физическите работи не разбира. Смятахме, че ние, които сме от света, ги разбираме тия неща по-добре от Него. Смятахме, че ние разбираме светските неща, а Учителят е Учител за духовните неща. Неразбиране, брат. Голямо невежество. И затова много беди ни сполетяха." Така говореха побелелите братя след 1945 година, когато си бе заминал Учителят. Беше прекаран водопровод на "Изгрева", имаше вече течаща вода и отпадна грижата ни да се ходи с бурета и с каруци да се кара вода от разсадника за миене, а за пиене - от извора на Дианабат. Приятелите решиха да се прекара и електричество на "Изгрева", за да се очовечим, както гражданите в града, да ни светнат лампи и да ни просветнат съзнанията в главите. Защото до този момент бяхме на газени лампи, а за салона имаше петромаксови лампи, които осветяваха колкото лампа от 500 вата.
към текста >>

20. 2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада

Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло.
Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света.
към текста >>

21. 2_47 Построяване на братския салон на Изгрева

Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа.
Но по-късно бяха забравени от нас и от онези, които десетилетия наред слушаха Словото на Учителя. И когато дойде време да бъдат записани някои исторически факти за Школата на Учителя, малцина бяха онези, които си спомниха за тези, които построиха салона. Те бяха още живи, бяха скромни хорица и не парадираха с нищо. Но другите бяха забравили това, което те бяха построили със собствения си труд, безвъзмездно, в името на Високия Идеал. Тогава аз употребих много усилия, за да издиря и подредя техните имена. Разбира се, че и много братя и сестри са помагали при строежа. Но - едно е да помагаш, а съвсем друго е да строиш. След построяването на салона, става един от най-големите събори в София. Той започва на 19 и свършва на 24 август 1927 година. В този период са изнесени девет беседи, които се отпечатват в томчето "Пътят на ученика". В този събор участвуват над 1 000 души от цялата страна.
към текста >>

22. 2_48 Свещените думи на Учителя за ученика

Ученикът възприема думите Му и ги разбира.
Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено." И понеже "Свещените думи" са продиктувани от Учителя за ученика, то всеки един от вас може да прочете стих № 81, където е написано: Възприемане. Учителят говори на ученика ясно и открито. Ученикът възприема думите Му и ги разбира. То й ги пази свещено в душат а си. Ето, имате предговора на тази книга, имате историята как са дадени Словата на Учителя към ученика и всеки може да направи своя извод. Ние сме Школа. Нашето място не е при църквите, сектите и религиозните култове. Нашето място, мястото на това Общество, неговият път и Пътят на ученика са определени от Словото на Учителя!
към текста >>

23. 3_01 Чужди по дух хармонизации

И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика.
При нас дойдоха през следващите години и младежи, които свиреха на различни инструменти, бяха музикални дарования, но не бяха школувани. И те се причислиха към групата на музикантите. Още от самото начало Учителят бе наредил всеки един от Школата да се научи да свири на някакъв инструмент. Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес.
към текста >>

Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика.
Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее. Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.
към текста >>

Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика!
Това не бе малко, а голямо постижение за всекиго от нас. И накрая се дойде дотам, че всички разбираха от ноти, от нотен запис, от музика, и изведнъж се оказа, че сме най-музикалните хора в България и освен нас никой нищо не разбира от музика. Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града. "Изгревът" тогава бе извън чертите на София. Е, онези приятели с по-скромните възможности се свиваха, но и те пригласяха в този хор, че само ние разбираме от окултна музика. Това накара Учителя накрая пред всички да заяви: "На "Изгрева", никой нищо не разбира от музика! " Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните.
към текста >>

Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант.
" Мнението му бе категорично и то си остана в сила и до днес. Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не!
към текста >>

Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.
Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие.
към текста >>

24. 3_03 Откраднатите хармонизации

"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя.
към текста >>

Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас.
"Откраднатите хармонизации" Бях споменала, че на "Изгрева" стана стълпотворение от музиканти и всеки разбираше, всеки работеше, музицираше и всички станаха изведнъж големи познавачи на окултната музика. Имаше хора със слаба музикална подготовка, други бяха на средно техническо ниво, но и слабите, и добрите, когато искаха да се изтъкнат, говореха с някакви неопределени думи за окултната музика. Тя сега на "Изгрева" се създаваше, Учителят сега я сваляше пред нас - ние бяхме свидетели как много от тези песни Той направо ги свали пред нас в клас - понякога ни даваше обяснения към нея и съвети как да се изпълнява. Обясняваше толкова просто и точно, че на пръв поглед всичко ни беше от ясно по-ясно, но когато трябваше да я изпълним, това бе от трудно по-трудно и то за нас, школуваните музиканти. Така се получи, че всички започнаха да я разбират и говореха ту наляво, ту надясно и то пред професионалисти в града, а това бе нелепо и водеше само до подигравки към нас. Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше.
към текста >>

"На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града.
Но същите професионалисти, когато идваха при Учителя за съвети и да чуят мнението Му за тяхната музика или изпълнение, получаваха такива отговори, които ги смайваха по точност и оригиналност и това предизвикваше дълбокото им уважение към Учителя. Така приказките на нашите приятели за окултната музика бяха нелепица, защото да говориш за неща, които не познаваш, е чисто нахалство. Но това удовлетворяваше личните амбиции на много хора. Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше. Както при всички случаи на превъзнасяне, така и тук Учителят направи едно общо заключение и сложи черта под всичко онова, което се говореше. "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика." Всички млъкнаха, хвалбите секнаха и полека-лека приятелите започнаха по съвета на Учителя да посещават уроци по музика при професионалистите-музиканти в града. Аз също се опитвах да работя върху музиката на Учителя, като понякога Го питах за някои мои хармонизации. Понеже моето място беше на пианото в салона на "Изгрева" преди беседа и след беседа, където акомпанирах на братята и сестрите, когато се изпълняваха песните на Учителя, то сметнах за нужно да хармонизирам някои песни от Учителя. Тогава нямах опит и нямах познание как трябва да се хармонизират тези песни, макар че бях завършила преди години пиано в консерваторията. Аз питах непрекъснато Учителя, изпълнявах точно Неговото мнение, следях и се съобразявах с това, което Той казваше и на другите приятели за песните - изказвания, които бързо достигаха до нас, до всички ни. Учителят харесваше моите хармонизации и веднъж ми каза: "Ти работи, ти пиши, ние после ще ги издадем!
към текста >>

25. 3_04 Росни китки

А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода!
Така стана и с неговата "китка от народни песни". Учителят ме извика горе в стаята Си. Когато влезнах при Учителя, за пръв Го видях така ядосан, че фучеше като буря, разхождаше се насам-натам в малката стая и ми каза: "Отиди и кажи на Вапурджиев, че от моите песни росни китки не стават! " Аз излязох тичешком и на бегом намерих Асен Вапурджиев, който се учуди, че се втурвам при него задъхана, уплашена и разстроена. Разказах му какво ми е казал Учителят и какво ми е наредил, като споменах, че е бил много ядосан. А той ме изгледа с превъзходство и каза: "Не разбирам какво лошо има в това и защо е тази буря в чаша вода! " Аз стоях разтреперана, защото познавах цялата обстановка около тези случаи на своеволие за промяна в песните на Учителя и знаех, че тази реакция на Учителя ще доведе до големи последици върху много хора. А той се смее и показва, че това не можело да го разтревожи и че щял да проучи този въпрос! Аз го оставих да си го проучва и отидох, и съобщих на Учителя, че Асен се прави на важен. Учителят ме изгледа и каза: "Той ще проучи колко струва неговата важност! " Не след дълго време животът на Асен Вапурджиев изведнъж се обърка.
към текста >>

26. 3_05 Музиканти и съдби человечески

Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.
В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене. Всички, без изключение, се залавяха да се обучават или самостоятелно, или вземаха уроци - така, почти всички свиреха на инструменти, но най-вече на цигулка, а и на пиано, на китара, на чело, на флейта и т.н. Мнозина отиваха при частни учители да изучават солфеж. Голяма част от сестрите се оформиха като певици и имаха добре поставени гласове за времето си. Обърнете внимание, че друго място в София нямаше, където толкова много млади хора да се занимават с музика и то с ясно съзнание, че трябва да усвоят началата на едно солидно музикално образование. Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха. Дори бе много, за ужас на софийското гражданство, защото в неговите очи само висшето общество трябва да се занимава с музика, а ние за него бяхме голтаци, бедняци, простаци, невежи и т.н... Но за идването на Великия Учител Невидимият свят бе подготвил и музиканти и те бяха дошли в плът и кръв, бяха се родили между българския народ, но не всички дойдоха на "Изгрева" при Учителя. Беше ги страх от общественото мнение, беше ги срам от общественото мнение. И страх! И срам! Общественото мнение бе оформено под въздействието на църквата, която воюваше срещу Учителя, пригласяха разни политически среди, платени журналисти и вестници - това в бъдеще ще бъде предмет на специално изследване от историците, за да видят как представителите на българската интелигенция воюваха с лъжи и клевети срещу Учителя.
към текста >>

По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика".
Ето такава беше картината тогава: страхуваха се и се срамуваха от Бялото Братство и то онези, които бяха слезли от Невидимия свят именно за това - да присъствуват в Школата. Така те сами се отклониха и си пропиляха времето и условията в това прераждане между българския народ да направят връзка с Учителя и да свършат онази работа, за която бяха изпратени. А тези, които дойдоха като музиканти на "Изгрева", не можаха да си свършат работата както трябва - или поради непослушание към Учителя, или поради незнание, или поради невежество. Все имаше някаква причина, която ние не долавяхме. Останалите около Учителя се стараехме, но бяхме несъвършени и като музиканти, и като ученици. По този повод Учителят заяви: "На "Изгрева" никой нищо не разбира от музика". Това бе категоричното Му мнение. А знаете ли колко музиканти минаха през "Изгрева"? Може да се каже, че нямаше известен музикант в София, който по един или друг повод да не беше направил контакт с Учителя. Обикновено някои от тях изпращаха покани, билети за собствените си концерти, които бяха посещавани от Учителя, като винаги имаше някой от приятелите да Го придружава. Ето сега ще ви разкажа два случая като класически примери за двама наши изтъкнати музиканти и за отношението им към Учителя.
към текста >>

Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му!
Така, по тези причини, Христина Морфова се побоя, уплаши се и не рачи. Не поиска да дойде на "Изгрева" и да изнесе концерт за Школата на Учителя. Когато накрая споменахме на Учителя за нея, че приема изгревяни и им предава уроци, но не желае да дойде и да изнесе концерт тук, на "Изгрева", Той каза: "Морфова беше ученичка на Бялото Братство". Ние се ококорихме, изгледахме се един-други да не би да сме чули погрешно или да не сме разбрали Учителя правилно. Оказа се, че сме чули много добре. Но не разбирахме нищо: как така ученичка на Бялото Братство, когато не иска да стъпи на "Изгрева" и да дойде да зачете Учителя и Школата Му! Нали този Учител е тук, на земята, и се намира на "Изгрева". Ако тя, която не иска да стъпи при Учителя е ученичка, то ние какви сме тогава, когато сме денем и нощем на "Изгрева", при нозете на Учителя? Ние какви сме тогава? А за нас Учителят бе казал веднъж: "Вие още не сте кандидати за ученици, ще ви трябва цяла вечност за това". Ние не бяхме достойни да се наречем кандидат-ученици, а Морфова беше ученичка.
към текста >>

27. 3_07 На концерт с Учителя. Сламената шапка.

Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят.
Савка го завежда до стаичката, отваря вратата и какво да види братът: всички шапки, около двайсетина на брой - наредени на масата като на изложба във фирмен магазин. Гледа Кочев и не може да се нагледа и да повярва на очите си. Всички шапки - коя от коя по-официални. Братът пита: "Ами защо са тука? " Савка спокойно отговаря: "Учителят ми нареди да ги почистя, да ги изчеткам от праха и да ги сложа на масата, понеже щяло да има изложба на шапки и те трябвало да са готови". Братът разбира, че случаят е подготвен от Учителя за него, отива и разказва на другите с меките шапки, те идват и гледат новите шапки и мигат ли, мигат, и се чудят ли, чудят. През това време Учителят разказва на тези, които са Го заобиколили и Го разпитват за всичко, колко сполучлив е бил концертът, както това се случваше всеки път. Димитър Кочев гледа, след малко очите му се насълзяват и сълзите сами текат по лицето му. От друга страна, в него нещо го надува от смях и той започва да се смее. Хем се смее, хем плаче. След време, когато разказваше този случай, сълзите винаги пълнеха очите му, бършеше ги с ръка и казваше: "Какво величие имаше в тази сламена шапка и колко смешни бяхме с меките шапки на главите си".
към текста >>

28. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път.
Така успяхме да се справим, да разрешим една задача, която трудно можеше да се разреши без помощта на Учителя. Ако бяхме приложили този метод с Игнат при друго време, когато Учителят Го нямаше вече на земята, сигурна съм, че нищо нямаше да се получи, дори Игнат можеше да ни набие и трите. Но тогава, с помощта на Учителя, ние успяхме да му покажем, че не е сам на "Изгрева", че се намира в едно общество от души, които трябва да се движат в хармония, а не в човешкия безпорядък. Когато тези души се движат в съзвучие, те са свободни в своя си път. Затова свободата е вътрешно качество на Духа. А когато се добереш до Духа, разбираш къде е твоят път. Когато се движиш по своя път, ти оставяш и другите да бъдат свободни в своя си път. А всички пътища водят към Бога!
към текста >>

29. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя.
Учителят никога не го е молил да Му чисти печката. Това го правеха други братя и сестри. Но сега той е облечен официално и е тръгнал на среща да покорява женско сърце, което е заключено с три катинара за него. Ами цигулката къде да я сложи? Учителят го поглежда и продължава: "Ще изчистиш печката така, както си, без да падне една прашинка върху белия ти костюм, а цигулката можеш да я сложиш там, до стената". Асен разбира, че това е вече една задача, дадена му от Учителя. Учителят излиза навън от стаята Си. Асен намира кофа, лопатка, метла и започва бавно, внимателно да оглежда печката, като че ли му е най-опасен враг. Полека- лека той започва да отваря долната вратичка на печката и с най-голямо внимание и старание, продължило един час, изчиства печката. Обикновено тази печка се чистеше от нас и се зареждаше за пет минути. По онова време печката на Учителя се пълнеше с дърва, но понякога и с кюмюр - каменни въглища.
към текста >>

Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън.
Тогава се усмихва и казва: "Така, както изчисти тази печка, без да вдигнеш и частица прах, така трябва да си свършиш работата там, където си тръгнал. Защото там, преди ти да отидеш, е бил накладен огън, друг го е запалил, той е изгорял, печката е запушена и затлачена. А в пълна и изгоряла печка друг огън не може да се пали. Затова ти трябва да я изчистиш внимателно, без да се оцапаш. После ще я заредиш. Накрая ще я запалиш." Асен слуша, разбира всичко, но още се колебае дали се отнася до него или за някой друг, който също е тръгнал някъде да пали огън. А Учителят продължава: "Като се доближиш до едно същество, ще се доближиш с чистота. С чистота ще почистиш извора на сърцето му, което е затлачено от предишния стопанин, ще го запълниш с благородни чувства, ще внесеш чисти мисли в ума му и накрая ще запалиш огъня на любовта си към него." Учителят се обръща към Асен: "Сега можеш вече да запалиш печката." Той драсва с кибрит и запалва огъня, печката лумва и бумти, огънят е вече разпален, Асен гледа. Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището". Той я изсвирва, целува ръка на Учителя и се отдалечава. Беше му предал урок за чистотата.
към текста >>

30. 3_15 Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва.
Казано е в Писанието: "Подвизавайте се в Господа". И наистина, няма по-голям подвиг от този, да изпълним Волята Божия на земята. Този именно подвиг е основният мотив, който характеризира земния живот на брат Георги - на първо място Волята Божия. Има хора, които при един случай са изпълнили Волята Божия и този случай остава за тях като свещен спомен. В живота на брат Георги няма случай, когато да не е изпълнил Волята Божия. А изпълнението на Волята Божия подразбира да проявим в даден момент милосърдието, любовта, да постъпим разумно, да кажем истината там, където трябва. Трудно се говори истината. Трудно се проявява любовта и разумността при големите противоречия на земния живот. Брат Георги се е подвизавал в този път и затова смело можем да кажем, че неговият живот на земята е един непрестанен подвиг в Господа. Могат да се приведат много примери, които да характеризират подвига на този живот. Неговите близки, тези, които са били непрекъснато около него, знаят много и много примери.
към текста >>

31. 3_16 Георги Куртев

Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа.
Аз вървях и плачех. Знаех, че това беше последната ми среща с един от истинските ученици на Учителя. Аз много пъти съм влизала "в горницата", във вилата на лозето на търновското Братство, през съборите от 1919 до 1922 година. А там бяха поставени скрижалите на Духа и познавах много добре онова вътрешно състояние на Духа. Бях допусната от Учителя много пъти да посещавам Неговата стаичка на "Изгрева" и много пъти ме е оставял да се моля в нея. Така че аз можех да различавам и разбирах, че тази молитвена стаичка на брат Георги Куртев е изпълнена с чистота и святост на вътрешното общение с Духа. Разказваше ми дъщеря му, Надка Куртева, че когато през декември 1957 година, през времето на големите обиски, дошли да изземат литературата на Учителя, напълнили с книги с беседи няколко чувала, влезнали в стаичката му и свалили всички портрети на Учителя. Свалили и Пентаграмата от Учителя. Когато научава, брат Георги се учудва: "Ама свалиха Пентаграмата?... И не го ли порази светлината отгоре? И жив ли си отиде?
към текста >>

32. 3_21На балет с брат Ради

След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет.
Учителят го пита: "Брат Ради, какво направи най-напред? " "Най-напред прочетох колко на брой са полилеите. След това прочетох колко на брой са столовете, а една дама до мен се отмести, ей така, встрани". И той показа как си е вдигнала дългата рокля и как се е отместила с два-три стола встрани. Всички се смеят, понеже брат Ради показва картинно задника на дамата и дългата й рокля и как тя била вдигната и поместена през два стола на третия. След това брат Ради започва да описва балета с подробности и с обикновени, селски, народни думи, ама така ясно и просто, че няма съмнение у никого, че брат Ради всичко е разбрал и разбира от балет. Учителят се смее. Но приятелите вече не се смеят като слушат как брат Ради разказва толкова подробности от този балет, ако да е неук, неписмен и прост. А те, приятелите, едва ли биха казали за този балет повече от едно-две научени наизуст изречения от критиката в някой вестник. Брат Ради говори вече половин час за този балет и то толкова увлекателно, че всички слушат. Те вече не му се смеят, а го оглеждат, като че са изровили едно съкровище на земята.
към текста >>

33. 3_23 Окултната музика на Учителя

Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство.
"Окултната музика на Учителя" Характерно за окултните песни е, че текстът и мелодията напълно се сливат. Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри. Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство.
към текста >>

"Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.
Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията. Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз.
към текста >>

Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея.
Това е най-простото обяснение как текстът и мелодията могат да се слеят в едно. Под музика Учителят не разбира само музиката като тоново изкуство. Тя само влиза вътре, но Неговото понятие е много по-широко и дълбоко. Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.
към текста >>

Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство.
Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен. "Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят. Окултното изпълнение подразбира не само прецизно изпълнение на всички знаци и правила, но проявление и на дълбоко, искрено чувство, и осмисляне на музикалното творение с една Божествена идея. Окултният певец трябва да е проникнат от дълбоко, искрено чувство. Гоненето на външни само ефекти при изпълнението в окултната музика се счита за лъжа. Когато говори за музиката, Учителят не разбира само тоново изкуство. То е последният израз. Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние. Най-първо мисълта на човека трябва да бъде музикална, сърцето да бъде музикално, постъпките му да бъдат музикални, т.е. състоянието на неговите мисли, чувства и постъпки да бъде такова, че да представлява от себе си музика. Като се даде на тази вътрешна музика тонов израз, получаваме образец на истинска музика.
към текста >>

Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират.
Такава музика има магнетична сила. Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи.
към текста >>

Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила.
Тя е в състояние да излекува болен човек, да тонира демагнетизирания и разстроения човек. Учителят казва: "Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее." "Сега именно, в условията, в които живеем, трябва постоянно тониране, а музиката - това е един от Божествените методи за тониране. Трябва да пеем, за да се тонираме. Докато пееш - тонираш се. Престанеш ли да пееш - отслабваш." "Ние ще покажем на музикалния свят, че в нашата музика има нещо повече, отколкото те разбират. Нашите песни ще бъдат неподражаеми." "Под музика разбирам музика в мисли и в желания." Окултната музика е нагодена в съгласие със законите на живата природа и затова в нея има творческа сила. Учителят казва: "В окултната музика се изисква голямо присъствие на ума, на сърцето, на волята. Равновесие се иска. Ще имаш дисциплинирана воля, от нищо няма да се смущаваш, понеже то е един велик Божествен закон, който царува в целия Космос, в цялата природа. Ти, като си в хармония в себе си, цялата природа е с тебе и няма кой да ти се противи. С тебе ли е тя, влизаш ли в съгласие с природата - всичко става." "Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.
към текста >>

34. 3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика

Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи.
"Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство.
към текста >>

Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката.
То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята.
към текста >>

То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности.
В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела. Според Платон, музиката и поезията на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост. В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна. Първата следва обикновения еволюционен път. Тя се движи от формата към съдържанието, а началото си води от вродения в човека ритъм. Еволюционната музика тръгва от мелодията и преминава през хармонията, за да се слее с хармонията на живата природа на земята. След това тя се насочва чрез Светлината и преминава във Виделината в Духовния свят.
към текста >>

35. 3_25 Музиката на Светлината

Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири.
Така аз веднъж съм потисната и вътрешно омъчнена. Отивам при Учителя, чукам на вратата Му и след като чух отговора Му отвътре, открехнах вратата и застанах на прага. Не смеех да се доближа в едно такова състояние, беше за мен кощунство да се добера до Него и да целуна ръката Му. Това го осъзнах ясно и не го правех. При други случаи аз се доближавах и целувах ръката Му. Той ме поглеждаше, разбираше състоянието ми и какво става с мене, нищо не казваше, но протягаше ръка, отваряше калъфа на цигулката и започваше да ми свири. Изсвирваше ми няколко Негови импровизации, които намираше за уместни, съобразно състоянието ми. Друг път ми свиреше някои песни, които аз познавах и свирех на пианото винаги преди започване на беседите. Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите".
към текста >>

Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения.
Но тук те звучаха по друг начин, защото се изпълняваха от Него и то точно за моето вътрешно състояние. След известно време състоянието ми се оправяше - като че ли някакъв похлупак се вдигаше от главата ми и аз виждах светлина в съзнанието си и светлина вътре в себе си. Така например, една от песните бе "Песента на ангелите". За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми.
към текста >>

При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя.
За мен тя беше "Маршът на ангелите" - така го възприемах. Той я свиреше, изпълняваше я един-два пъти и светлината отново ме озаряваше. Тук, при тези случаи, разбирах същността и дълбочината на Неговите песни, които ние възприемахме като окултни упражнения. Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си. Да усетиш действеността на мелодията, която идваше от други светове над нас, която носеше друга светлина, друга сила, която постепенно махаше мрака над тебе и в тебе - това беше нещо ново и това ново придаваше друго значение. При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя. При тези случаи Учителят, без да ми каже нито дума, приключваше със свиренето, поглеждаше ме, аз се покланях, целувах Му ръка и си тръгвах. Това бе един от методите, които Учителя прилагаше за трансформация на съзнанието ми. По-късно, в беседи и в частни разговори, аз срещнах и бях извадила много неща, казани от Учителя, за окултната музика и специално за Неговата музика. Поради това, че бях музикант, бях завършила консерватория, имах музикална подготовка, то аз взех дейно участие във всички етапи при обработката за печат на Неговите песни. Та имах достатъчна теоретична подготовка на музикант и получих практическа школа от цели 22 години при Учителя, като свирех на пианото или органа в Негово присъствие Неговите песни както преди започването на беседата, така и след нея.
към текста >>

36. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира.
Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух. Песните на Учителя не могат да се предадат с ноти, но се обличат в нотна дреха и това е едно ограничение за тях. Песните си остават по-широки и по-богати в действителност. А когато се нотират, нещо е загубено от действителната стойност на песните. Но тогава нямаше магнетофони, за да запишем точно гласа на Учителя, а ние не бяхме добре подготвени и в познанията си бяхме деца, в сравнение с онова, което даваше Учителят за музиката - макар че почти всички бяхме завършили музикално образование и трябваше да бъдем музикално грамотни. Докато човек не преживее дадена идея, нищо не разбира. А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение. Но тогава, след като я преживее, трябва да я приложи в живота си и накрая - да я даде на другите. Това е пътят на идеите на Учителя, които слизат отгоре чрез музика и Слово. Това е път дълъг и труден, защото е вътрешен път у човека. А вътрешният път най-трудно се извървява.
към текста >>

Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална дреха, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му.
Не можах да го издържа! За това ми попречи поведението на едного, за когото се бях жертвувала петдесет години. Но това ще бъде разказано, когато му дойде времето. Музикални дрехи и хармонизации. Какво е това? Това е следното откровение: Да облечеш непослушанието си към Учителя в музикална дреха, аз разбирам, целенасочено и умишлено да промениш духа на песните Му. Това е кощунство! Да облечеш невежеството си в музикална дреха от хармонизации на песните на Учителя, това е кощунство! Това води до нарушение на окултните закони в музиката Му.
към текста >>

37. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя.
Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев. В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод. В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три. Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка. Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят. Тетрадки на "Изгрева" имаше много. Но много бяха и учениците със своето непослушание.
към текста >>

38. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя.
Трети не смееха официално да Го признаят, страхувайки се от официалното обществено мнение, което бе отрицателно настроено срещу Учителя и то главно подклаждано от свещениците и от други сили, които воюваха срещу Учителя. Но всички без изключение се стараеха, когато бяха насаме между нас и последователите на Учителя, да засвидетелствуват уважението си към Него. То не беше привидно, а непосредствена искреност на тяхното духовно начало, на тяхното същество. Някои от тях се усещаха задължени да се отблагодарят на Учителя по различен начин. Някои успяваха, други ги отклоняваха житейските грижи и несгоди или други неща в живота им. Но забележете, всички без изключение много трудно разбираха песните на Учителя. Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му. И понеже те бяха музиканти, усещаха и бяха свидетели и съпричастници на това духовно изявление на песните Му, които отваряха човешките души и ги подготвяха да направят общение с Божествения Дух. Това общение понякога траеше миг за някого, но това му беше достатъчно да го помни цял живот. Но когато тези градски музиканти си отиваха у дома и когато сядаха зад пианото или хващаха цигулката, то не се получаваше нищо от тяхното изпълнение. А те бяха школувани музиканти и изпълняваха безупречно написаното на нотния лист, но стигаха дотук.
към текста >>

39. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец.
Защото забулена тайна падна върху тях! Учителят понякога даваше Свои песни чрез някой от учениците си. Имаше много примери за това. Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия. Това, което един Учител дава, то е за цялото човечество. Разбира се, че все трябва да се даде чрез някого: затова се даваше или чрез Учителя, или Учителят работеше чрез някой цигулар или певец. Ето това спъна мнозина на "Изгрева" и по-точно онези, с които Учителят работеше и даваше своите песни. А най-типичен пример беше с Лиляна Табакова, която работи с Учителя и Учителят работи с нея. За да дойде накрая времето да заяви: "Имам още три песни от Учителя, но на никого не си ги давам. Те са ми като талисман от Учителя." Това тя го заяви пред мен, когато аз издавах моята песнарка и включих онези песни, които бяха дадени чрез нея. И какво стана?
към текста >>

40. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам.
Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия? Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя? За мен бе ясно, че тя искаше да се докара пред приятелите, да бъде интересна, да бъде забелязана, търсена, уважавана, зачетена като певица и личност с особени дарби и качества. Дотук това бе всичко приемливо и обяснимо. Дотук можеше да се обясни и оправдае постъпката й по човешки. Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
към текста >>

Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам. Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие? Или пък задоволяване на личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства, мисли и прояви? С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят.
към текста >>

41. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях.
Изведнъж ми се отвориха ушите - отвориха ми се вътрешните уши - и аз чух възторжени песни към Учителя, излизащи от устата на тези сертри. Това беше едно съвсем друго звучене, това бяха песни от друга тоналност, по друг начин се разпространяваше звукът - като че ли обхващат и преминават през цялото пространство. Аз бях тогава школувана музикантка, не бях случайна любителка, за да мога да се излъжа. Но такова звучене не бях слушала и повече никога не се повтори като опитност, макар че минаха много години и аз навлязох много по-надълбоко, нашироко и надлъж в музиката на Учителя. Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване. Гледам ги със собствените си очи, слушам ги с вътрешните си уши и разбирам, че те не пеят, а че други същества пеят чрез тях. Но признавам, че не виждам други, освен физическите им тела, образи и лица. Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях. Това отначало не бе ми много ясно, но по-късно го проумях, след като и аз имах някои опитности с онази вътрешна Школа на Учителя, с онази духовна Школа на Христа, която не бе на физическото поле. Тогава разбрахме, а по-късно се убедихме, когато имахме опитности с тази вътрешна Школа на Христа и на Учителя, че ние сме една мъничка проекция на големия живот, че сме една малка точица и рязка от онзи Всемирен живот, който обхващаше цялото Битие. Бяхме като малки прашинки - живи крачещи човеци, които имаха необикновената привилегия ла бъдат при нозете на Всемировия Учител.
към текста >>

42. 3_33 Съдба от Небето

Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите.
Не беше мързел, а непослушание - всеки си правеше каквото си иска. Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее. Отначало се разучаваше от нашите певици-примадони, за които говорихме вече. От тях ги учеха другите. Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността. Ако се вземе предвид, че тук на "Изгрева" всички бяха музиканти, всички разбираха от музика и ноти и всеки беше капацитет както за себе си, така и за другите - тогава ще разберете, че тук не можеше да се даде нито ум, нито съвети на някои от музикантите. И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично. Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече. Като се добави, че за десет години период дойдоха много нови хора, които учеха песните на слух, а не по ноти, дори и не по песнарката на Кирил - тогаз ще разберете, защо много неща са забравени, а други са променени. Та Кирил Икономов взе, че нотира песните така, както ги пеят, а не по оригинала, който се пазеше и беше достъпен за всички. Той се подведе.
към текста >>

43. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.
Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха. А стана точно обратното. Получиха се такива дисхармонични състояния при изучаване песните на Учителя, че това бе трудно обяснимо. Невероятна борба. Разгоряха се лични амбиции, засегна се чуждо себелюбие, намесиха се лични, неизживени комплекси от психологическо естество - всеки искаше да се прояви в дадена насока. И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали. Може би музикантите развиваха повече чувствителността си от другите, работейки с музиката - техният етерен двойник се разширяваше и излизаше от тялото, човекът ставаше по-чувствителен към външни влияния и остро реагираше на чуждо вмешателство. Това бе основната причина за острата реакция на всички към проблема за песните на Учителя. Те бяха свикнали да ги пеят по свой начин, който се различаваше от първоначалния нотен текст, даден от Учителя. С годините тези разлики се увеличаваха и когато трябваше да се отпечатат песните, Учителят не случайно нареди да го стори група от трима човека. Но Кирил като най-амбициозен като всеки македонец, измести останалите и сам издаде песните, като направи най-голямата грешка, че не представи нотния текст предварително на Учителя за Неговото мнение и одобрение.
към текста >>

44. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба".
Не е въпросът заради мен, въпросът е заради тях. И когато ги поставихме на един вътрешен изпит, стана разрив между тия "св. св. Кирил и Методи". На тия "св. св. Кирил и Методи" аз им казвах: въпроса за женитбата не сте го разрешили още. Сега, аз ще ви кажа символически какво разбирам под думата "женитба". Светът и Бог - това са двамата кандидати, които постоянно избираме, дали за Бога или за света да се оженим". Искам да кажа, че езикът на Учителя към тях бе много строг, но стенографите много неща пропуснаха и те не бяха отпечатани. А трябваше да се отпечатат, защото следващите двадесет-тридесет години се сбъднаха думите на Учителя за тях от частния Му разговор. Тогава те бяха се обявили за преродените Кирил и Методий, за което Учителят беше казал, че онези братя са били великани по дух, а тия са обикновени буболечки. Ще цитирам текст от стр.
към текста >>

Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят.
Те още държат изпита и едва на половината са го издържали. И аз ги следя, окото ми е толкоз зорко. Те мислят да минат тъй. Аз казвам: По-скоро камила ще мине през иглен и уши, отколкото вие да влезете в школата, докато не издържите изпита си. Тази любов, чувам аз, между тях почва малко... Пред мене когато са, като хора, братски си гугукат, но щом влязат в работилницата, почнат спорове, спорове, пререкания започват, един на ляво, друг на дясно и после пак се примиряват, пак влезат, пак се примиряват. Най-после, почнаха да не се разбират, да се отделят. Какво дойде след това? - Двамата почнаха да въздишат. И единият почна да търси света, и другият почна да търси света. Сега, и вие ще кажете: "Гпедайте тия ученици, каква привилегия са имали! " Вие сте същите ученици.
към текста >>

Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях. Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като риба, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън. Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
към текста >>

45. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю?
Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя? Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името.
към текста >>

46. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя.
Обръща се назад, гледа - няма никой. И пред него няма никой. Поглежда нагоре над главата си, нищо не вижда, няма никой. Но светлината идва от два метра височина над земята и една педя над главата му и е насочена косо като сноп надолу, един-два метра пред него и му осветява пътя. Преодолява страха и изненадата. Понеже е имал и други опитности с Учителя от най-необикновен порядък, граничещ с чудеса, непонятни за човешкия ум, той разбира, че това е работа на Учителя. Благодари Му мислено и тръгва все по-уверено и без да се бави. Където трябва, светлината спира да се движи и това значи, че трябва да направи почивка. Когато тръгне светлината, тръгва и той. Мислено преживява онези събития от Библията, когато Духът Господен във вид на огнено кълбо нощем и огнен стълб денем е водил евреите през пустинята. Сега преживява същото.
към текста >>

Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега.
После отива към наблюдателницата, влиза в нея, а там няма никой. Влиза вътре в малката стаичка. На една малка поставка има чайник, от който излиза пара, канче, сирене, масло и хляб. Оглежда се наоколо. Няма никой Вероятно пазачът още спи. Разбира, че тази закуска е за него - след всичко, което му се случи досега. Той пие чай, стопля тялото си, похапва по малко от всичко и си тръгва. Слиза постепенно надолу и към обяд пристига в бивака на хижата. Ние току-що се бяхме върнали от поредната екскурзия из околностите с Учителя. Методи Шивачев приближава до Учителя и Му целува ръка. Методи е мълчалив и смутен.
към текста >>

47. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Нищо не разбираме.
С годините едни играеха едно, а други - друго. Това предизвика неодобрението на Учителя, който каза веднъж: "Трябва да се оправят упражненията и да се играят правилно. Така не може! Вие вредите на Мен, на себе си и на останалото човечество, защото от тук тези погрешно изиграни упражнения създават дисхармонични състояния и вихри и те се прехвърлят и предават на останалото човечество. Вие носите отговорност за това, което става тук на поляната и с Паневритмията, и за онова, което излиза от нея и отива в света и създава съдба на човечеството." Ние мълчим - нищо не казваме. Нищо не разбираме. Не беше дошло времето да го разберем. Не беше дошла онази Светлина отгоре, за да освети съзнанието ни. Това време дойде, когато Учителят си замина. Ние преминавахме през страдания, мъчения и изпити, които не винаги взимахме успешно и успявахме да преминем по-нататък в нашия път. Когато дойдоха събитията от 1957-58 година, тогава разбрахме, какво значи да се играе правилно Паневритмия и да има хармония на "Изгрева" и в света.
към текста >>

48. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
към текста >>

49. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български!
Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов. Когато научихме, че тя свободно си перефразира мислите на Учителя, й направихме забележка. Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо. Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български.
към текста >>

Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят.
Но след 1945 година, след заминаването на Учителя, мозайкаджийската бригада, като най-компактна, превзе ръководството на Братството. Изведнъж се оказа, че не бе подготвена, защото беше сама се изолирала от обществения живот на страната. И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма. Сега вече се -руши и се правят посолства.
към текста >>

Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи.
И когато трябваше да се вземат решения за Братството, те се оказаха неподготвени и издигнаха един лозунг, че важно е Божественото, а всичко, което е в света е от лукаваго. Или по-точно, законите на обществото и на държавата не се отнасяли за нас. Направиха се груби грешки, след което се дойде естествено до процеса преz 1957-58 година, когато трябваше да се учи един урок, даден от Христос преди 2 000 години: Божието - Богу, а Кесаревото - кесарю. Това непослушание датира още от времето на Учителя, когато възрастните приятели си бяха издигнали друг лозунг - че Учителят разбирал от духовни и Божествените въпроси, но не разбирал от земните и човешки работи, а те, като по-оправни и практични, знаели какво да правят. Получиха се драматични събития с много от тези приятели в личния им живот, когато онова, което бе им казал Учителя, те не изпълниха. Те не изпълниха и онова, което трябва да се направи за Братството, понеже смятаха, че Учителят не разбира и не е вещ в земни и човешки работи. Накрая старите приятели направиха поразии. Младите след тях също направиха поразии и накрая - сега, 1970 година, "Изгревът" го няма. Сега вече се -руши и се правят посолства. Това е нещо закономерно след толкова грешки. Сега е 1970 година.
към текста >>

50. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Бурята мен не разбира, но аз я разбирам.
Останал е един спомен и една булчинска рокля, която не бе облякла. Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва, но има нещо в мен! " Ангел Янушев след няколко дни се появи на "Изгрева" - "ни лук ял, ни лук мирисал". Ние бяхме възмутени от това негово поведение. Отидохме и казахме на Учителя. А Той ни каза: "Бурята се задвижва от сили, които не са подвластни на хората".
към текста >>

Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен.
Ето, това се казва истинска случка и истински изпит! Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари." Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен. Аз обичах да я слушам, но в моите очи винаги излизаше картината на булчинската рокля, окачена на стената, която Катя не облече. А как я изпълняваше Катя и защо я изпълняваше! Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й. Бяхме на една екскурзия на Седемте езера на Рила. Бяхме отседнали на една поляна между Четвъртото и Петото езеро.
към текста >>

51. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине.
Знае също, че има една игра, която децата в София играят - "стражари и апаши". Апашите крадат, а стражарите ги гонят да ги хванат. Хванат ли ги, удрят ги с юмрук по гърба и викат: "Стражарска марка, бум, печат! " и играта свършва. Който е хванат, като апаш е хванат и му е сложен печат на гърба. Паша разбира, че въпросът става много сериозен за нея и че това току-така няма да й се размине. Няколко години след заминаването на Учителя, зрението на Паша намаля и дойде време, когато тя ослепя. Някой бе отрязал условията, в които тя бе дошла да работи за Школата на Учителя. Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата.
към текста >>

52. 3_52 Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо.
Боян Боев започва да пише във "Всемирна летопис" една след друга статии за Рудолф Щайнер в няколко поредни годишнини. Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер.
към текста >>

И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща.
Дава биографията и изнася учението му. Когато ние дойдохме като младежи в Школата, заварихме това списание и постепенно започнаха да излизат преводи от немски език на книгите на Рудолф Щайнер. Тези публикации бяха предназначени за хора образовани и с висок интелект. Преводът ли беше неудачен, стилът ли беше много висок, но се говореше за неща, от които ние нищо не можехме да разберем. Когато слушахме Учителя - Го разбирахме, когато четяхме Словото Му на български - Го разбирахме, но когато четяхме Рудолф Щайнер - не разбирахме нищо. И за да не се окаже, че сме много прости и глупави и не разбираме нищо, някои от нас отваряха уста и говореха хвалебствени неща. Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги.
към текста >>

А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха.
Само приказки и нищо конкретно. След Първата световна война много българи заминаха да следват в Австрия и Германия. Те се завърнаха в България, освен със своите дипломи за образование, освен със своя немски език, но и с много книги на Рудолф Щайнер. Превеждаха ни, цитираха ги и искаха да покажат колко много са учени и много знаят, понеже владеят немски език и четат в оригинал Рудолф Щайнер. Обикновен човек в София и на "Изгрева" не можеше да чете неговите книги. А и онези, които ги четяха, едва ли нещо разбираха. На "Изгрева" имаше хора сред нашите интелигентни братя и сестри, които мило и драго даваха за книгите му. Обикновено казваха така: "Ето тук Рудолф Щайнер казва това, което го е казал и Учителят." Излизаше, че първо нещата се казват от Рудолф Щайнер, а Учителят ги взима, мели ги и казва на български разни предъвкани неща. Да се чудиш и да се маеш! Това нещо продължи и след заминаването на Учителя. Печатаха книгите на Щайнер на пишеща машина, че ги подвързваха, че ги предаваха от ръка на ръка, като най-голяма скъпоценност.
към текста >>

53. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията.
През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман. Там се описва едно приключение сред розенкройцерите.
към текста >>

Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал.
Качили се на лодката, лодкарят загребал с греблата и накрая пристигнали на отсрещния бряг. Там влезнали в някакъв дом като храм, построен в самата планина. Влезнали вътре и какво било учудването на Гръблашев, когато вижда, че на една огромна кръгла маса ги чакали официално облечени хора. Петър Дънов влезнал вътре, всички станали на крака и му се поклонили. После седнали и започнали разговори. Гръблашев чувал, че се говори по окултни въпроси, за проблеми по религия и богопознание, чувал всичко, но нищо не разбирал. След като свършили, те си тръгнали по обратния път - първо с лодка, после с кола и накрая с влак, и пристигнали у дома си. Това изумило Гръблашев и той решава втори път сам да тръгне, да намери онова духовно общество и да направи личен контакт с тях. Тръгнал с влака, слязъл на същата спирка, наел кола и тръгнал към езерото. Оказало се, че в този край не съществувало никакво езеро. Накрая се върнал посрамен обратно.
към текста >>

" "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това!
Брат Борис стои и наблюдава Учителя - а той е строг, като каменна статуя изваян, не трепва мускул в Него. 'Учителю, чухте ли как Гръблашев тръгва да търси Христос в Америка? " Учителят отговаря: "Чухме това." "Но, Учителю, Христос е тук, пред мене! " "И това чухме." "Учителю, ама какво ще търси той там в Америка? " "Нека търси каквото иска! " "Ама, Учителю, аз нищо не разбирам от всичко това! " "Напротив, всичко е ясно и разбрано." Накрая Борис се усмихва и казва: "Учителю, аз оставам тук! " "Ето, виждаш ли как се проясняват нещата и стават ясни за онези, които имат очи да видят и уши да слушат, какво Бог в тези времена говори чрез Великия Учител! " Борис се сбогува. Учителят протяга десницата си за да я целуне. Борис върви и се моли: "Господи, благодаря Ти, че на ранина и в зори Те познах в моя живот." Гръблашев пристигна в Америка, свърза се с розенкройцерите и там остана.
към текста >>

54. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем.
Учителят добавя: "Всяка глава на високо идеен човек рано или късно трябва да слезе на раменете му." Брат Сава Калименов се доближава до нас. Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува ръка. После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи.
към текста >>

Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите.
Пристъпва към Учителя, навежда се и Му целува ръка. После се изправя. Той стърчи над нас над две или три глави. С високия си ръст той стърчи като стълб над нас. Оглеждаме го, поглеждаме към онези храсти, разбираме заблудата и започваме да се смеем. Сега разбираме, че брат Сава Калименов се е движил по алеята и главата му е стърчала високо над храстите. А ни се искаше на всички това да бъде наистина пример за материализация на "Изгрева" на глава на едно духовно същество. Учителят прочита мисълта ни и казва: "Една възвишена идея не може да влезне в обикновена човешка глава. Тя влиза само във високо идеен човек." По такъв начин Учителят ни отговори на един много важен въпрос. Защото Сава Калименов в младите си години бе анархист и беше преминал през всички етапи. Дойде време, той издаваше вестник "Братство" и взе голямо участие в братския живот в провинцията.
към текста >>

55. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане.
Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това? Пълно невежество и объркване на всички български глави от Черната ложа. Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му.
към текста >>

"Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение.
Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това? Пълно невежество и объркване на всички български глави от Черната ложа. Всемировият Учител бе в България, Бог бе слязъл и се движеше по земята, а те Му предлагаха да бъде представител на теософското общество в България. Това бе кощунство към Учителя и Школата Му. Учителят на много места в беседите бе споменал и за теософите. "Даже и писателите, които пишат теософски книги, не разбират както трябва теософията и нямат методи на приложение. За да пишат такива книги, се изисква голяма напредналост - умът и сърцето да бъдат тъй развити, че да схващат нещата и от най-малко загатване." ("Беседи - Обяснения и упътвания" Търново, 1919 год., стр. 77) На друго място бе казал, че теософите говорят за различни полета на Невидимия свят, а сами не могат да проникнат от умственото поле дори в причинния свят. На друго място бе казал, че тяхното учение е булгур, тоест не е онова истинско жито и онзи Небесен хляб, който трябва да нахрани човешката душа. За Ледбитер бе казал, че той е прероденият пророк Амос, който навремето е бил овчар и пророк и неговите неща ги има в Стария завет. Но за Ани Безант бе казал, че не е светица, а една обикновена жена.
към текста >>

56. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов.
"Магдалена и Кришнамурти" Магдалена беше онази, която от време на време прихождаше на "Изгрева" от града и която правеше най-много бели на Учителя и на Братството. Тя бе онази, която бе подкупена от свещениците и носеше една табела на главата си, на която бе написано "Жертва на Дънов" и се разхождаше по целия град. Десетилетия наред гражданите на София помнеха тази табела и когато разбираха, че ние сме от "Изгрева" ни се смееха, че всички сме били жертви на Дънов. Освен това тя бе подкупена от свещениците да говори в Пловдив пред гражданството, да говори срещу Учителя с най-гнусни клевети, лъжи и псувни. Когато бълваше тези хули, беше страшно да я гледаш, като че ли някакъв звяр говореше чрез нея. Лаеше и се стараеше да хапе. Но след всяка беля, тя идваше на "Изгрева" при Учителя, все едно че нищо не е станало и че това не се отнася за нея. Имало е случаи, когато Учителят й се е карал.
към текста >>

Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му.
Накрая тя се среща с Кришнамурти и му предава писмото на Учителя. Отначало Кришнамурти избягва контакта с нея, понеже смята за неприлично един духовен човек да разговаря с непозната жена. Той едва я изтърпява и се чуди как да се отърве от нея. А тя му казва: "Какъв сте вие такъв кандидат за Учител и за Христос, когато не можете да ме изтърпите и пет минути и се чудите как да избягате от мен? А моят Учител в София ме търпи толкова години, макар че аз Му правя най-големите бели." И тя започва да разказва какви бели е правила на Учителя. Кришнамурти разбира, че тук нещата не са случайни и започва да я разпитва по-подробно за Учителя и за Школата Му. А тя разказва най- подробно. След това той прочита писмото на Учителя и накрая взима своето решение. И когато в онзи ден всички искат да го провъзгласят за Миров Учител, той заявява, че Мировият Учител е дошъл на земята в плът и се намира в България, и Неговото име е Петър Дънов. Една от слушателките при изричането на тези думи е и Магдалена Попова, куриерката на господаря си. Тя се завръща и разказва какво е правила там, какво е казала, къде е била и какви неща са станали.
към текста >>

57. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание.
Беше невъзможно. Затова този случай остана паметен за нас. Имаше най-различни случаи с нея от този род - те никога не се повтаряха, а бяха различни всеки път. Тя отиде веднъж в Италия и основа там кръжок, за да се изучава Словото на Учителя. Събират се отначало много хора, но после тя става непостоянна, изменчива като вятъра и хората я напускат. Смятам, че разбирате добре, че онези духове, които бяха противници на Учителя, бяха влезнали в нея и разпилели едно хубаво начинание. Тогава тя се омъжва за един италианец на име Джино, после взема пари оттук-оттам и си развява байрака по Италия и по Европа. Аз разказах как Учителят я беше изпратил с писмо в Холандия на конгреса на теософите, за да го връчи на Кришнамурти. Сега ще ви разкажа и другата част от нейното пребиваване там. Тя пристига там, поисква да се срещне с него, но не я пускат. Но тя, както беше пробивна, нахална, безогледна към всичко и вървеше направо без задръжки тук, така постъпва и там.
към текста >>

58. 3_63 Новата Голгота

" Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят.
Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него. Прекъсва връзката си с живота на Духа и постепенно секва у него онзи лъч, който съединява всеки човек със слънцето на Духа. Е, това бе законът, който не прощаваше.
към текста >>

59. 3_64 Нападения срещу Изгрева

Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите.
Но когато се прибрах на "Изгрева", Учителят стоеше на балкона и ме чакаше. Аз минах покрай Него и плачех. Учителят ме запита: "Как е, сестра? " "Благодаря Ви, Учителю, за помощта", а Той продължи: "И друг път не закъснявай, за да не изкушаваш другите и да не заангажираш Небето и Бога." Такива случаи имаше много, но нито един с другия не си схождаше. По този път от града за "Изгрева" нито една сестра не пострада, но много имаха различни опитности как Учителят ги е охранявал и пазил. Вие ще ги намерите и проучите, ако - разбира се - бъдат описани от потърпевшите. В София имаше една религиозна секта "Ангелска тръба", която водеше злостна кампания срещу Бялото Братство и срещу Учителя. Беше явно, че за това им бе заплатено от църквата. Един член от тази секта дойде на "Изгрева", отиде при Учителя, Който бе на поляната и започна разпалено да говори срещу Него и да Го обвинява. Ние с Борис стояхме настрана и слушахме. Изведнъж онзи синковец замахна с ръка да удари Учителя.
към текста >>

Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг.
Имаше и друг случай, когато една сестра се бе уплашила от един мъж, който се е опитвал да върви след нея още долу в града. И точно когато вече поема към гората, изведнъж към нея се приближава и тръгва редом едно голямо куче. Върви с нея, гордо и застрашително оглежда наляво и надясно. Онзи преследвач, като видял голямото куче и като видял как то ръмжи застрашително, се отказал да преследва сестрата. Така тя с кучето се прибира на "Изгрева" и то я придружава до бараката, където от благодарност тя му дава един сладкиш, който бил приготвен и нарочен за Учителя. Като разказва това на Учителя, Той се усмихва; "Все едно дали на кучето или на Мене." Сестрата тогава разбира Кой е изпратил кучето в този миг. Благодари Му. Така се развиваха нещата тогава на "Изгрева". Нямаше безобидни неща и случайни събития!
към текста >>

60. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

Разбирате ли?
За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя. Но това отиваше на по-заден план и те искаха да се проявят, да бъдат действени и да се изявят пред себе си, чрез себе си и пред другите. По онова време, още на събора през 1922 година в Търново, Учителят недвусмислено каза: "Това учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е учение за света. За света ще ви дам друго. Това учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр.
към текста >>

61. 3_67 Котката, която мижеше

Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават. Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>

62. 3_68 Самозванецът

Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя.
Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска. Той зае мястото не на проповедник, а на ръководител и Учител на Бялото Братство. Да, точно така беше. Започнаха да се печатат неговите лекции, които изнасяше на френски език. Разбира се, че те бяха изпратени в България и бяха донесени от неговите приятелки, с които той поддържаше връзка, да се покажат пред Учителя. Ние стояхме и наблюдавахме какво ще каже Учителят за тези експозета на Михаил Иванов и за неговата дейност. Бяхме няколко човека. Брошурите бяха сложени върху масата Му. До този момент мненията на някои от Школата бяха противоречиви. Защо ли?
към текста >>

63. 3_70 Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата

През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме.
"Учителят и последните Му дни на земята. Сватбата" Вече знаете изказването на Учителя, че Големият брат тази година ще се ожени и че никому не минаваше през ум какво искаше да каже Той за тази символика, която бе образен език на Духовния свят. Ние също не можахме да проумеем - проумяхме го след Неговото погребение. През онези усилни години в село Мърчаево, Учителят бе зает с приключване на епохата, но ние не разбирахме това и, без да искаме, Му пречехме. Около Него имаше братя и сестри, но образно казано, те бяха наклякали наоколо, бяха насадени като на полози и мътеха яйца - всеки си мътеше своите яйца. Затова имаше голямо крякане, ако се снесеше някое яйце, както и много неразбории. Обстановката там беше много трудна за понасяне. В едно малко пространство се бяха събрали много хора. Аз отивах по работа там, престоявах един-два дни и се връщах.
към текста >>

А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята.
Дълги години възприемах че това изказване се отнася за самия ни живот, за нашето поколение и до края на живота си очаквах да дойдат тези светли дни. След процеса през 1957 година и последващите гонения, аз никога не се поколебах в тези думи на Учителя. Сега разбрах, че те се отнасят за епохата на ученичеството - епоха на труд и учение в Школата. Този период е дълъг низ от прераждания тук на земята. Това е работа и тук, на земята, и горе. А това, че Учителят каза за Себе Си: "но за Мен..." и замълча, сега го разбирам така: че Той трябваше да се справи с един въпрос, въпроса за Своето заминаване от земята. Учителят преди заминаването Си каза: "Гледай каквото можеш да направиш за Мен. Постарай се! Предварително съм убеден, че ти ще издържиш пътя си и изпита си." Това също бе записано от мен. След заминаването на Учителя аз се постарах да направя каквото мога за Неговото Дело. Дали го направих както трябва, не зная.
към текста >>

Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме.
Как така тези заблуди? Та нали Сам Той ни беше дал методи за лечение по природосъобразен начин? Ами онова старание на сестрите да Му направят така наречения "млечен компрес", та дано оздравее! Ние всички искахме да Му помогнем да оздравее, да стане на крака и да продължи да изнася Словото Си и да продължи животът на Школата. Но "Големият брат трябваше да се ожени", сватбарите бяха дошли, младоженецът беше подготвен, булката също беше готова, надуваха се зурли и трябваше булката да преведе едно булчинско хоро по мегдана. Тогава това не разбирахме, но по-късно го разбрахме. А мегданът бяхме самите ние. Затова Учителят каза: "Махнете тези заблуди! " Освен това, на няколко братя и сестри Учителят беше казал по явен начин, че си заминава и че е дошло времето Му за това. Но всички, които знаеха това, които бяха чули това - мълчаха, пазеха го в себе си и не смееха да го кажат на никого. След като си замина Учителят, те тогава се надпреварваха да разказват тези неща - кому, кога и как Учителят е споменал за Своето заминаване.
към текста >>

64. 3_71 Последните дни на Учителя

Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме.
Учителят си я прибра. Беше казал по-рано пред приятели в Мърчаево: "Ще си взема Савка! " Онези, които бяха там и чуха това, сметнаха, че Учителят ще я вземе да я води на екскурзия на Витоша. Но екскурзията се оказа на друго място и в друга посока. После всички се изумиха от такава развръзка със Савка. Една нощ Учителят, както говореше, спря, огледа ни - а ние бяхме събрани братя и сестри на различна възраст, млади, стари, с различни професии, с различно образование, представители на различни Школи от миналото, с различна духовна подготовка и духовно развитие - и каза: "В бъдеще ще се групирате и по групички ще работите." Ние го гледаме, слушаме и нищо не разбираме. Като видя това, Учителят добави: "Работете на групи." А ние смятахме, че ще продължим да работим така, както Учителят работеше в Школата. Ние смятахме, че Той ще ни ръководи отгоре, а ние ще вършим долу това, което трябва. Но нищо не се получи. Защото не изпълнихме Неговото завещание да работим по групи. Това означава, че по степента на своето развитие ще се съберат братята и сестрите и ще работят.
към текста >>

65. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме.
Тази трагедия започваше с невежеството и завършваше със своеволието, непослушанието и безотговорността. И ако българският народ и човечеството, и учениците от тази Школа се лишиха от скрижалите на Бога, то причината не бе в Йорданка, а в това, че в този момент българският народ, човечеството, изпрати своето невежество и своята простотия, да бъде посредник и представител пред Всемировия Учител. Всеки от нас правеше каквото си иска. Затова се развиха събитията по този начин. Ще приведа някои мисли от споменатото томче "Начало на мъдростта", стр. 214: "Мнозина от вас казват: ние сме окултни ученици, имаме право да мислим и чувствуваме, както разбираме. Нямате право да мислите, както искате. Ще мислите, ще чувствувате и ще постъпвате като мене. Защо? Аз ви посочвам пътя, който води в Царството Божие. Ако искате да влезете в Царството Божие, ще следвате този път. Ако не искате, свободни сте да мислите, да чувствувате и да постъпвате както искате. Помнете!
към текста >>

66. 3_75 Из разговорите на Учителя на Седемте рилск и езера през месец юн и 1942 година

Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации.
В 12 глава на пророк Данаила се говори за второто идване на Архангел Михаил. Ще дойдат най-големите страдания, каквито човечеството не помни. Архангел Михаил, понеже има слънчево влияние, културата, която идва ще бъде слънчева. Тогава човекът на Любовта ще бъде силен, ще може да стъпи с крака си на главата на лошия човек и ще му каже: "Ще ходиш ли по пътя на Господа или не? " Това е символично казано. Това се разбира, че лошият човек ще бъде парализиран от силата на човека на Любовта, който ще има силни вибрации. Сега борбите на земята са отражение на войната, която се води в Невидимия свят, между Бялата и Черната ложа. Бялата ложа ще победи. Тъмните духове ще бъдат вързани и ще бъдат изпратени в бездната. Сега преживяваме най-важната епоха в историята на човечеството. Радвайте се, че живеете в най-важната епоха.
към текста >>

67. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Той се запознава с идеите на Учителя и разбира, че светът не може да се промени отвън, докато отделният човек не се промени отвътре в името на един Висш Идеал.
Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще става. Един от тях е брат Руси Караиванов от с. Ветрен, Казанлъшко. Той е комунист по убеждение, бива много години преследван и бит от полицията, лежал е и в затвора. Но идва един момент и в живота му става промяна. Той се запознава с идеите на Учителя и разбира, че светът не може да се промени отвън, докато отделният човек не се промени отвътре в името на един Висш Идеал. Отива при Учителя на "Изгрева", среща се с Него и Му казва: "Учителю, Вие винаги говорите, че бъдещето принадлежи на славянството и че Русия ще има дял в новата култура, която трябва да дойде чрез Вашето Учение. А сега какво ще стане? Ето - германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия, след като я няма Русия?
към текста >>

Не разбират нищо.
С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Той се обръща към тях и им казва: "Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички.
към текста >>

Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя.
Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход - отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни - 5 юни 1944 година - по радиото се съобщава, че е открит западният фронт, съюзниците са дебаркирали с флотата си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя. Този случай Весела и Владо го разказваха години наред на всички. А е дошъл моментът, когато Учителят излиза на терасата и казва пред всички: "Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България." Онези, които бяха долу на пейката, бяха свидетели на думите на Учителя. Те станаха също и свидетели, че тези думи се сбъднаха. В дома на брат Темелко братята бяха донесли едно радио и по него слушахме новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше Радио София.
към текста >>

В България ще се смени строя." След това Учителят Му показва тефтерчето и страницата и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически определена.
Тази епоха бе определена още в началото на века, когато Учителят започва своята дейност в България. Методи Константинов е при Учителя в Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоана и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди четиридесет години - някъде около 1903 година. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: "От север 1944 година ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят Му показва тефтерчето и страницата и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че Втората световна война е астрологически и исторически определена. Методи пожелава Учителят да му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и му казва: "Не, ти ще го видиш." Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало, когато Великият Учител бе на земята между българите! Ние бяхме на земята между българите в плът и кръв. Защото Великият Учител бе слязъл в плът и кръв между българите. Защото Великият Учител бе Светата Троица - в Дух, в Сила и в Живот - чрез Словото на Бога.
към текста >>

68. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше.
"На Рила с песните на Учителя" През 1927 година предприехме екскурзия до Рила, до връх Мусала. От София тръгнахме с камиони до Чамкория, сега Боровец. По това време камионите не бяха така изправни като сегашните. Разваляха се много често и трябваше да чакаме с часове докато ги поправят. Разбира се, трябва да кажа, че тава много не ни смущаваше. Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене. С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона. Още в тъмни зори запявахме. С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала. Пътят ни се виждаше много дълъг, затова по средата на пътя младите ентусиазирани братя сръчно събираха дърва и до една голяма скала, извисяваща се над десет метра, пиехме чай.
към текста >>

69. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

Това се разбира от само себе си.
А долу да има салон за концерти, музикални стаи, библиотека и трапезария. Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков.
към текста >>

70. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември.
Каза Му, че сега е на специализация в Германия и запита дали в тези неспокойни времена може да вземе сина си в Германия. Учителят замълча и каза: "По-добре е да остане тук." Тя благодари и си замина успокоена. Не след дълго започнаха бомбардировките над София. Като чула за това, тя тръгнала веднага от Германия, като оставила цигулката, нотите и дрехите си, за да дойде веднага в София и да го вземе, за да могат заедно да се върнат обратно. Това било малко преди 9 септември 1944 година. Като идва в България, разбира, че е най-добре да се евакуира за известно време с него и така я сварва 9 септември. Тя остава в България заради сина си, който бе тук и избегна затварянето си в концлагер в Германия, измъчването си, ако бе останала там. След като завърши войната и след като беше сключено примирието, тя направи постъпки и й върнаха цигулката, нотите и багажа. След заминаването на Учителя от земята, Недялка Симеонова изнесе специален концерт в салона на "Изгрева" в знак на благодарност към Него заради съвета Му. Но тя прояви и послушание към него, защото остави сина си тук и, връщайки се заради него в България, си спести ужасите от края на войната в Германия, а може би и по такъв начин беше спасила и собствения си живот. След тези събития, тя остана в България, а за нас остана като пример на проявено послушание към Учителя.
към текста >>

71. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни.
Учителят обичаше да пие от нея. Когато Му донесоха вода от изворчето, Той каза, че тя минава през минерални пластове и е леко лаксативна, тоест разхлабва онези черва, които са лениви и склонни към запек. Друг път каза: "За в бъдеще, дотук да идвате, ще ви е достатъчно." След като Учителят се завърна от Мърчаево, аз се въртях край салона. Често, седнали на пейките до масите пред салона, се събирахме около Учителя и водехме разговори. Веднъж Той каза: "За ръководител пред властта трябва да се намери такъв брат, който да е запознат с комунистическите идеи, за да бъде мост между нас и тях. Подходящи за това са брат Антов и брат Пелю Ганев." При друга група Учителят бе казал същото: "Ще намерите един от вас, който добре разбира комунизма и той ще бъде връзка между вас и властта." Много хора го чуха и много го запомниха - но това не се изпълни. Послушанието на ученика е първото условие на ученичеството. Ние проверявахме на гърба си цената на непослушанието цели четиридесет и пет години. Думите на Учителя към ученика са свещени. Ученикът има право да избира и да прояви свободата си в това как най- добре да изпълни Волята на Учителя. Но няма право да използва свободата си, за да реализира своето непослушание към Учителя.
към текста >>

72. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота.
Учителят много обичаше искрените, естествените, откровените ученици и с разположение разговаряше с тях. Едни от тях бяха дядо Благо, Николай Дойнов и Пеню Ганев. Понякога с нашето вироглавство и непослушание създавахме големи неприятности на Учителя. В такива случаи Той ни поглеждаше развълнувано и казваше: "Какво да ви правя? Толкова можете." Това беше около 1930 година. Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
към текста >>

Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде.
Учителят препоръча да се напишат и изиграят малки пиески, които да покажат примерно постъпките на стария и на новия човек, да се покаже нагледно новото разбиране за живота. Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха.
към текста >>

После ще дойде другият турист, с новите разбирания.
Имаше една пиеса - аз бях артистка и играех "Новата любов", а един брат Пантелей играеше "Старата любов". Това беше символика - да се покаже стария начин на постъпване и новия начин как де се постъпи съгласно новите идеи, дадени чрез Словото на Учителя. По този повод и други братя и сестри изиграха няколко сценки, надвечер, на полянката на "Изгрева". Спомням си например сцената от една пиеска за стария и новия турист, изиграна пред Учителя. Този със старите разбирания, като отиде на извора да се напие със студена вода, ще си натопи краката в него - ще се измие, но ще го размъти, после ще се нахрани, но ще разхвърли разни книги и кутии и ще си отиде. После ще дойде другият турист, с новите разбирания. Той застава пред извора, ще го погледне с благоговейно чувство, ще се помоли, ще го изчисти, ще направи вадичка, за да отведе водата, ще почисти наоколо, после ще се измие настрана от извора, ще отпие няколко глътки от хубавата, чиста вода, която ще утоли жаждата му и ще благодари. Това бяха сценки по идеи на Учителя, взети от братския ни живот, а приятелите ги написаха и ние ги изиграхме пред всички на поляната. Учителят се стараеше,освен чрез Словото Си, но и нагледно да ни предава онзи подтик, който може да задвижи живота ни в пътя на ученика. Имаше моменти, които са записани в съзнанието ни като очевидци на онази епоха. Но те идват понякога спонтанно и ни връщат назад във времето на Учителя.
към текста >>

73. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

Разбираше от добри цигулки.
Искаше Неговата музика да въздействува, да създаде нови образи, картини, да повдигне човека и да го възвиси в един идеен свят. Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа. При създаването на Паневритмията, Асен Арнаудов и Ангел Янушев вземаха участие, особено в "Слънчеви лъчи". Ангел Янушев също беше завършил Музикалната академия. Той се беше прехвърлили от цигулка на виола и свиреше в симфоничния оркестър. Разбираше от добри цигулки. Колекционираше музикални инструменти. Имаше богата сбирка. И той си замина, но какво стана със сбирката му? Мога да кажа, че се намира в сина му Валентин. А. Д.
към текста >>

74. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Но той казваше накрая така: "Когато прочета на стари години това писмо, чак сега разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът.
След време замина за Персия и стана придворен арфист на шаха. Обаче симфонията "Нишки" не е записана. Не пожела да я запише. Искаше да остане само негова - за душата му. Каква вълшебна тъкан у него се бе изтъкала чрез тези "нишки", ние само можем да гадаем. Но той казваше накрая така: "Когато прочета на стари години това писмо, чак сега разбирам какво нещо е любовта." А Асен бе опитал много неща, които предлага светът. Не беше се лишил от нищо. Както по времето, когато бе на "Изгрева", така и по времето, когато отиде в света, потъна в него и работи за него. Но "нишките" на Димитрина бяха изтъкали в него вълшебна тъкан. Благодарение на тази вълшебна тъкан и на тези "нишки", той създаде тази симфония, която не записа. А трябваше да я запише.
към текста >>

75. 5_04 Как се записваха песните на Учителя

Но нещо я гложди отвътре, тя е неспокойна и разбира, че не е постъпила както трябва.
А за да се съхранят, Учителят нареди да се препишат в два тефтера, в две тетрадки, така че да бъдат на две места запазени, за по-сигурно. Но това не беше направено и остана само една тетрадка. Оригиналната тетрадка, още по времето на Учителя, бе предадена на Мария Тодорова да я съхранява. Но един ден я среща Симеон Симеонов, който също бе музикант - цигулар още от самото начало на Школата, и я помолва да даде тетрадката, за да си сравни нещо и да си запише нещо. Мария се съгласява, защото смята, че доводът му е разумен. Но нещо я гложди отвътре, тя е неспокойна и разбира, че не е постъпила както трябва. Затова отива да сподели с Учителя всичко. Той я изслушва, но едновременно й се скарва и с много строг тон й казва: "Да отидеш и да вземеш обратно тефтера! " Не знам защо, но тази тетрадка с оригиналите беше наречена "тефтер". Мария отива при Симеон Симеонов, казва какво й е наредил Учителят, споделя с него, че Учителят й се скарал за това, че е дала тефтера, защото той трябва да се съхранява, а не да се разнася насам и натам. Симеонов си бил направил справките, но точно в този момент бил се явил и друг брат, който също искал да си преписва нещо.
към текста >>

Това ще го направят приятели от едно друго поколение след нас, които, освен че трябва да бъдат добри музиканти, трябва да познават и Словото на Учителя, Духът на песните Му и, разбира, се да знаят много добре всички събития, през които мина Школата на Учителя и нашето поколение от времето на Школата.
Може да се постъпи и по друг начин - със съвременните технически средства за копиране на оригинали. Целта е една - да се направят няколко екземпляра, за да се съхраняват от следващите поколения. А когато има условия за печат, да се вземе песнарката на сестра Мария, която лично е коригирала пропуските, да се вземат оригиналите както от двете папки, така и от тефтера и да се подготви ново издание на "Песни на Учителя". Освен това, трябва да бъдат добавени и други песни на Учителя, които не бяха включени по различни причини. Трябва да се прибавят всички песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова. Това ще го направят приятели от едно друго поколение след нас, които, освен че трябва да бъдат добри музиканти, трябва да познават и Словото на Учителя, Духът на песните Му и, разбира, се да знаят много добре всички събития, през които мина Школата на Учителя и нашето поколение от времето на Школата. Това е пътят. Друг път няма.
към текста >>

76. 5_09 Песни и танци на слънцето

Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика.
Паневритмията се изпълнява на открито, на някоя хубава поляна или в планината на някой връх: слънцето е вече огряло, въздухът е затоплен, от върховете слиза ароматен ветрец. Паневритмията се изпълнява в кръг, по двама, в средата има малък оркестър - няколко цигулки, китари, акордеон или друг някой инструмент. Когато Учителят беше с нас, играеше вътре в кръга. Мелодиите са живи, първично чисти, като мелодиите на планински извор. Движенията са плавни, ритмични, естествени, свободни. Разбира се, не е въпросът само до външните движения и музика. Тук е важна мисълта, съсредоточението, вътрешното състояние. Човек трябва да възлюби този живот, да протегне ръце към него, както детето към майка си. Човек е свързан със слънцето. От него той получава всичко. Небесната механика казва, че енергиите, които получаваме от Космоса, минават през слънцето, после през луната и тогава идват на земята, тоест минават през ред трансформатори.
към текста >>

Той разбира този език.
Във въздуха се носи дъх на цъфнали ябълки и бор. На поляната играят двеста-триста души. Професорът е учуден. Той за пръв път се среща с живота на Братството. Записва някои от упражненията със своята стенография, следи с интерес упражненията, ритъма, движенията. Той разбира този език. След Паневритмията, представят го на Учителя. Разговарят. Професорът казва на Учителя: "Обиколил съм света, изучавал съм танците на народите - по-прости и по-съвършени движения от Вашите не съм намерил." Песните и танците на Учителя са израз на един Висш Живот, който Той направи достъпен за нас. Много песни създаде Учителят за слънцето. Те са издадени в книгата "Песни на Учителя". Той създаде "Марш на Светлите Сили", които пристъпват със своя победен ритъм; Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на Светлината, която работи и обновява живота; Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде" (Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето.
към текста >>

77. 5_22 Сламената шапка и общественот о мнение

Разбира се, че те ще Го придружават.
"Сламената шапка и общественот о мнение" Учителят често посещаваше концерти. Понякога самите артисти Му изпращаха билети или приятелите Му вземаха за някой хубав концерт. Винаги Го придружаваха няколко братя. Веднъж двама приятели взели билет за Учителя за концерт в залa "България" на един голям цигулар. Разбира се, че те ще Го придружават. При това, тези братя държаха много на общественото мнение и на външността си. А това обществено мнение не беше много блогоприятно - нито за Учителя, нито за Братството. Но те бяха решили да придружат Учителя. Вземат кола, тогава файтон, и идват навреме. Пък е зима - сняг до колене и виелица.
към текста >>

78. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила.
Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели. Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента. Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента. А сега като я записаха, Той ги накара да Му я изсвирят по нотите и се оказа, че мелодията е ограничена. Учителят изрази отношението си към нотния запис образно тъй: "Ушихме й дрешка, но тя малко я стяга, ограничава я." Той не беше много доволен, че мелодията е стегната в тактове и ноти. Разбира се нотното записване не е съвършено, то подчинява мелодията на правилата - мъртви правила. Вдъхновението, вдъхновеното изпълнение е именно отклонение от тези правила и закони в музиката. Изкуството седи в това - то не е геометрия. Вземи линеала и тегли една линия или вземи пергела и опиши една окръжност - това са правила и закони. Я опиши окръжността или правата линия със свободна ръка. Изкуството е именно в това нарушение на правилата и законите на науката.
към текста >>

79. 5_30 Мястото на Ваучер се изкупува за Изгрева

Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя.
После братята купиха останалите места - към двадесет-тридесет декара. Учителят беше наредил на старите приятели да се купи цялото това поле. Тогава те имаха пари, но смятаха, че знаят много повече от Учителя, когато се отнася за материалните неща. Ние тогава бяхме младежи и нямахме думата. Старите приятели казваха: "Учителят се занимава с духовните работи, а с материалните работи ще се занимаваме ние. Ние ги разбираме по-добре." Така не изкупиха всички места и не изпълниха нареждането на Учителя. Чак след двадесет-тридесет години тези, които останаха живи до дълбока старост видяха резултата от непослушанието си. Защо ли? Защото местата започнаха да се изкупуват от други хора от града и в Братството се вмъкнаха чужди хора, които не само пречеха, но се оказаха проводници на враговете на Братството. Разби се онзи план на Учителя - "Изгревът" да бъде селище само на Братството, обхващащо цялото това поле от Дървенишкото шосе до линията на гара "Пионер". Обходете пеша това пространство да се убедите сами.
към текста >>

80. 5_32 Имотите на богатите братя

Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща.
Аз стоях встрани, защото знаех, че разговорът е за възрастните, но усещах, че нещо ме държи на такова разстояние, та да мога да слушам. И това, което ме държеше, не смяташе, че е неприлично да стоя точно там, на това място, от което може да гледам и да слушам. Възрастните приятели бяха много заможни - повечето от тях бяха с различни професии, които носеха много пари. Имаше чиновници, адвокати, учители, търговци. Държаха много имот и пари, докато ние, бедните студенти, ходехме по строежите да работим, за да си изкарваме прехраната. Това бяха онези богати братя, които смятаха, че Учителят разбира само от духовните неща, а не разбира от материалните неща. Така смятаха всички. Беше за учудване. Ако днес отворите беседи, държани от Учителя по онова време, ще намерите Неговото становище за материалните блага и за духовните блага. Има закони, по които се движат онези сили, които носят духовните блага и материалните блага. Това го има в Словото на Учителя.
към текста >>

81. 5_33 Никакви места

Не Го разбираме и сега, тридесет години след това.
Нали изучавахме духовни и окултни науки, затова купеното място трябваше да отговаря на новите познания, които имахме. Но Учителят отсече: "Никакви места! Те ще станат без пари." Всички изтръпнахме, заковахме се на място. Това не беше изненада, а нещо повече. Не можахме да разберем тогава какво ни казва Учителят. Не Го разбираме и сега, тридесет години след това. Много десетилетия живот преминаха през мене, но чак сега се досещам, и не напълно, какво искаше да ни каже Учителят Дали искаше да ни предпази да не се забием в неща, които щяха да ни отнемат сили и време и щяхме да пропилеем годините и условията за духовна работа. Един път Учителят ме извика и каза: "Тук на "Изгрева" вече няма условия за духовна работа на Школата. Затова трябва да преместим Школата и "Изгрева" на друго, по-подходящо място. Отиди към Бистрица, огледай и потърси подходящи места. След време ще ги закупим и ще се преместим там." Аз веднага изпълних поръката на Учителя.
към текста >>

82. 5_39 Учителят и Духовната верига на Бялото Братство през Балканската война

Само когато всеки извърши своя дълг, тъй както го разбира, може да се благославя.
Пада т хиляд и убит и н а бойнот о поле. Н а 1 3 мар т 191 3 годин а българскит е войск и превзема т одринскат а крепост , Учителя т отнов о пиш е и отговар я на въпроси . "Ти си видял и знаеш сега що е човек. Колко струва на бойното поле. Той отлетява като цвете Остава след него само неговото добро и зло, което е вършил. Само когато всеки извърши своя дълг, тъй както го разбира, може да се благославя. Най-после Одринският дявол се върза и силите на тъмнината отстъпиха. Така ще се вържат и другите и ще настане ред и правда на земята. Турция упорства и не иска да се учи, но ще й се даде да разбере, че правдата е Закон в Живота и този Закон е неумолим в своите действия. Сега остава да дойде мирът. Ако Турция не склони, ще го приеме в Цариград." (Писмо от 20 март 1913 година) Н а 1 7 май 191 3 годин а в Лондо н с е сключ и мире н договор .
към текста >>

83. 5_42 Британската империя и германския парен котел

Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател.
Посрещането в София през септември 1936 година бе голямо. Учителят вика Методи Константинов и му нарежда да извика Любомир Лулчев да дойде лично при Него. Учителят нарежда на Лулчев да отиде в двореца и да предаде лично на цар Борис III, а той да предаде на английския крал Едуард VIII следните думи: "Англия да върне колониите на Германия в Африка, за да се отпусне кранът, защото ще се пръсне котелът на парната машина на локомотива." Лулчев предава всичко на Борис III, а той го предава на Едуард VIII. След Първата световна война англичаните изместиха германците от Африка, взеха техните колонии и заеха тяхното място. След като Хитлер дойде на власт в Германия, той започна да търси жизнено пространство и разширение за Германия. Тук в София Едуард VIII схваща всичко много добре, разбира, че това е много разумно, връща се в Англия и го споделя с правителството на Балдуин, който е министър- председател. Британското правителство е разтревожено, защото изказването на краля ще измести британската политика в друга посока и може да разтърси английската империя. Затова министър-председателят и другите около него смъкнаха Едуард VIII от неговия пост като английски крал само заради това, което им каза. Те приеха, че кралят е под чуждо влияние - не можеха да знаят, че това са думи на Учителя. Смъкнаха го по един необикновен начин. Намесиха се други сили.
към текста >>

84. 5_47 Окултна литература на Изгрева

"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток.
"Окултна литература на "Изгрева" Бях свидетел на големи недоразумения и голямо неразбиране на нашите приятели, когато търсеха да вместят Словото на Учителя в окултната литература от Запад или от Изток. Тогава тя се внасяше в оригинал и се превеждаше много в България. Школата бе отворена, в нея имаше ученици, имаше Учител, Който даваше Своето Слово. Учениците си Го записваха на тетрадки, а приятелите Го отпечатваха в томчета. Случи се нещо необикновено. Почти всички четяха окултната литература, внесена отвън и преведена на български, за да проверят дали Учителят казва същото, което е напечатано в тези преведени от чужди езици книги.
към текста >>

85. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Нищо не разбирах.
Оглеждам оградата и виждам, че тя е направена под конец, права е и дъските отгоре са подредени под конец. Гледам, че това е ограда за чудо и приказ. Гледам как всички дъски са заковани една до друга, като между тях има по два пръста разстояние. Специално спазвах това разстояние, за да бъде по-красива и да стигнат дъските до края. Тогава така се правеха дъсчените огради - да бъдат на разстояние една от друга от поне два сантиметра. Нищо не разбирах. Нямаше как, разковах всички дъски и извадих пироните. Извиках Учителя. Той дойде и застана до мен. Каза ми: "Закови по конец първата дъска." Аз я заковах. "Ха сега, вземи втората дъска".
към текста >>

86. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Но нещо не разбира и отново пита: "Учителю, нали трябва да се обединим с останалото човечество?
"Учителю, но аз им проповядвам Вашето Слово и им нося и пея Вашите песни. Аз искам да ги вкарам в пътя." "Сестра, там, където ходите, онези, на които пеете, в онази кошара са си точно на мястото. Тази кошара и тези овце си имат свой овчар и той им е господар. Та, сестра, друг път не наливайте вода в чужда воденица, защото тогава тяхната воденица мели брашно за тях, а ние оставаме без Живата вода на Словото! " Сестрата мълчи. Но нещо не разбира и отново пита: "Учителю, нали трябва да се обединим с останалото човечество? " "Човечеството си е точно на място. Христос дойде само за загубените овце на Израиля. Ти си тази загубена овца. Останалите са си точно на мястото." Накрая Учителят й дава метод за лечение. Тя оздравява.
към текста >>

87. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило.
Получава сигнал, че. телеграмата е приета. И тутакси връзката отново се прекъсва. Зима е това - страшни бури, снегове са блокирали Румъния, Украйна и Русия. От целия куп телеграми, в този ден той препраща само тази. Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева".
към текста >>

88. 5_57 Кой спаси българските евреи?

" Лулчев разбира, че тук нещата са много спешни и тревожни и бегом тръгва да търси царя.
Лицето Му придобива строг израз. Той нарежда: "Иди, повикай Лулчев! " Методи отива при него, извиква го и той пристига тичешком. Като бивш военен, той беше много дисциплиниран. Учителят е застанал пред него едновременно ядосан и строг и му нарежда: "Ще намериш царя и ще му кажеш, че ако изпрати евреите в Полша, от династията и от царството му помен няма да остане! " Лулчев разбира, че тук нещата са много спешни и тревожни и бегом тръгва да търси царя. Отива в София, в двореца, но никой не знае къде е царят. Царят е заминал инкогнито. Отива във Враня - и там го няма. Отива в Чамкория - и там го няма. Обикаля с кола всички дворци и никъде го няма.
към текста >>

89. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

Тогава се разбира, че и разбойници могат да направят една добрина, когато Бог им заповяда!
А на човека казал: "Гледай да забогатееш, но с правда. Иначе, ако те хванем, лошо ще патиш! " Пуснали бедняка, отървал се само с боя! Така постъпвали и така управлявали разбойниците от бандата, когато святият човек им бил главатар. Това се случва и с хора, и с общества, и с народи, и с човечеството - да минат през същото положение, когато ги управляват разбойници и когато главатар им е свят човек! Тогава се разбира, че и разбойници могат да направят една добрина, когато Бог им заповяда! Върнал се главатарят на бандата от света, отишъл при святия човек и му казал: "Проверих учението ти. Право е. Досега не сме били човеци, а сега ще станем човеци с твоето учение. Ще разпусна бандата и ще дойда при тебе да се уча." "Хубаво - казал святият човек, - ела да се учиш при мене." Отишъл главатарят при бандата и се разпоредил, че от утре я разпуска. Но разбойниците не се съгласили.
към текста >>

90. 6_04 Мория и Кут Хуми

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания.
"Мория и Кут Хуми" След Първата световна война, човечеството беше преживяло безсмислието на егоизма, чудовищната лакомия, вкостенелите и назадничави идеи, че силният трябва да ограбва благата на мирния и работлив човек, за да живее охолно и безгрижно, за да командува и управлява. Хората, които бяха проводници на тези идеи не знаеха един велик и основен закон в природата, който беше изнесен от Учителя: "Колкото и голяма да е дадена сила, ще дойде друга, по-голяма сила, да я ликвидира". Историята по блестящ начин е показала правотата на този закон. Къде са великите империи на миналото: Вавилонската, Персийската, Египетската, Римската, империята на Чингиз-хан и коя ли още не? Тези разбирания бяха хвърлили човешкия род в една безумна кървава баня, в която загинаха милиони хора, съпроводена с чудовищни разрушения, мъки и страдания. В човечеството след това се събуди подтикът за търсене на смисъла в порядките на този свят, жаждата към нови идеи, нови мисли, които като резултат да дойдат до едно по-ново и по-съвършено човешко общество. Всичко това създаде условия за раждането на ред идейни течения, които бързо намираха почва в жадния за нещо по-ново и по-съвършено човешки ум. Едно от тях беше и теософското движение, което водеше своето начало от Индия. То намери добра почва у нас и неговите последователи пълнеха страната ни с преводна и оригинална литература, в която се излагаха идеите и схващанията на това движение. Между другото те прекарваха мисълта, че учението се ръководи и вдъхновява от двамата Велики Учители с надчовешки качества, имената на които бяха Мория и Кут Хуми.
към текста >>

Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа.
Пишеха и говореха за тела, които могат да се видят само от избраници. Образите на тези Учители бяха отпечатани на картички с обикновен пощенски формат и се разпространяваха от последователите им в България. От гледище на естетиката, образите бяха безупречни, красиви. От френологично гледище бяха напълно издържани, отговарящи на образи, имащи наистина високи качества. Беше много приятно да ги гледа човек. Освен това, онзи, който ги бе нарисувал - известният и талантлив художник Николай Рьорих - с много тънък усет, с разбиране за съвършенство и с рядко умение беше изобразил тези два човешки образа. Всякога, когато съм имал случай да наблюдавам тези портрети, съм се запитвал, че ако наистина това са великите създатели и ръководители на теософското учение, защо тогава имаше смисъл тези, които първи изнесоха пред света това учение - Блаватска, Ани Безант, Ледбитер и други - да вземат и да издигнат човека с име Кришнамурти и да го обявят за Миров Учител и за един нов Христос? Щом като не е един, а двама или трима са тези Учители, то тогава кой е техният истински Учител? Този въпрос така остана в мене без никакъв отговор. Един ден, когато теософското движение беше вече много нашумяло у нас, група братя и сестри се бяхме събрали в салона на трапезарията, в която се хранехме. Някой беше донесъл картичките с образите на тези Учители.
към текста >>

Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал.
Пред Учителя всякога бях свободен, естествен и непринуден. Показах Му картичките и казах: "Учителю, какво ще кажете за тези двама Велики Учители? " Той ме погледна, усмихна се и каза: "Такива ще бъдат хората след две хиляди годни". Погледнах отново картичките, но вече с други очи след изреченото мнение на Учителя. Това бяха идеални образи, нарисувани по всички френологични правила за идеалния образ на човека. Разбрах, че това са идеалните образи на хората от далечното бъдеще, които един много способен и с разбиране художник като Николай Рьорих беше нарисувал. Но нещо ме караше да попитам още веднъж Учителя: 'Учителю, тогава защо се продават тези портрети? " Обръщам се назад и Му показвам една малка масичка, поставена пред салона, където един човек продаваше освен тези картички, но и окултна литература и то главно на теософите. И което бе най-интересното, в същия този момент двама ученика си купуваха от тази литература. Учителят погледна строго и каза: "Те се продават тук, за да отклоняват учениците от Школата, защото Мория и Кут Хуми са Учители на Черната ложа. И този, който ги е нарисувал, е ученик от същата Школа и е техен ученик".
към текста >>

91. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата.
Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръбначния мозък." За Паневритмията Учителят също е казал: "Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ЩЕ БЪДЕ СПАСЕН. Както се разбира, Учителят е смятал, че това приемане и прилагане на Паневритмията ще стане най-добре като се въведе в училищата. Тази идея бе дадена от Учителя. Но за да се осъществи, беше необходимо специално време в тези размирни години и хора, които трябваше да я осъществят до края. Проводници на тази идея за приложение на Паневритмията в училищата стават Милка Периклиева и Любомир Лулчев. Милка Периклиева е била една от най-изтъкнатите учителки в детските градини в София. В педагогическите среди тя се е ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като например "Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст".
към текста >>

" "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата.
" Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате? Знаете ли за нея? " "Да, зная за Паневритмията, но в училище не работя с нея" - смело казах аз и започнах да разбирам накъде бие работата. Въздъхнах с облегчение, като разбрах, че за добро съм повикана и отговорих: "Досега не съм прилагала тези упражнения". "Помислете като как може да се приложи в българските училища и ми донесете доклад за тази възможност при пръв удобен случай." Разбрах задачата си, станах и напуснах министерството, изпратена любезно от главния секретар. Оттам като с криле се озовах на "Изгрева" при Учителя. Явих се при Него и с възторг Му разказах за случилото се в министерството със секретаря Йоцов. Учителят ме погледна и каза: "Можеш ли да изпълниш задачата си като ученичка?
към текста >>

И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело.
Оставаше най-лесното. Да се съберат учители от цяла България, да се проведе курс и да започне да се играе Паневритмията в българските училища. И понеже цялата бъдеща организация за провеждането на курса на Паневритмията в училищата е подвластна на министър Борис Йоцов, то не трябваше да има никакви пречки за това. Но се случва най-неочакваното. "На мене - поясни ми Милка в разговора, който имахме с нея - задачата ми се видя доста сложна за практическо осъществяване". И както разбирам, започва един период от нейна страна на колеблива и плаха нерешителност, както и протакане за осъществяването на това Велико и Красиво Дело. Едно ново събитие, според нея, също донесло усложнение. В първата половина на месец март 1942 година, Видин и Видинско са потопени от едно катастрофално наводнение на Дунава, при което са разрушени много сгради и се наложи голяма евакуация на тамошното население. По-голямата част от тях идват като бежанци в град София. Едни от тях са настанени и в училището, където е работела Милка. А децата от училището били разпръснати по други училища.
към текста >>

Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата?
"Мен като учителка и моите деца бяхме изпратени в училището "Константин Фотинов". Там, като гостенка, намерих за неудобно и нямах смелостта да искам от директора на училището да ми разреши да играя сутрин Паневритмията с децата от цялото училище. От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз.
към текста >>

За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца.
От своя страна, не се сетих, че упражненията може да ги проведа и с моите ученици. Пък, от друга страна, въздържанието ми беше и за това, че моите ученици бяха шестгодишни, а пък аз исках да направя опит и с по-големите - от прогимназията, дори и с гимназистите. През това време често идвах на "Изгрева" и се срещах с Учителя. Той, разбира се, винаги ме запитваше загрижено: "Какво става, Милке, с работата? " А Лулчев, с когото също се срещах, доста сериозно ми се скарваше, че работата се протака, като ми напомняше, че Учителят е казвал: "Да става по-бързо". За причината на това забавяне аз, разбира се, давах своето обяснение - липсата на помещение и на деца. Така се загуби ценно време. Един ден получавам писмо от министерството, че ме назначават да преподавам физкултура на един клас ученици от четвърто отделение в училището "Тодор Минков". Учителката на училището, госпожа Величкова, доста възрастна жена, много се зарадва, че ще я замести млада учителка, каквато бях аз. Учителят сдържано, но сериозно изчакваше резултата от моята работа. Най-после започнах работата в салона по физкултура на това училище.
към текста >>

Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал.
Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена. Милка е виждала и аз вярвам, че тя е разбирала добре, че Учителят не току-така е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това тя не се е активизирала. Ако тя не бе допуснала тези грешки, тогава това начинание би успяло. И всеки сам ще си извади заключението за отражението, което Паневритмията би имала върху България и българския народ. И историческата съдба на този народ би била друга. Защото Учителят бе споменал, че според Божия план руснаците е трябвало да стигнат до Дунава и да не преминават в България.
към текста >>

Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова.
А разрешението на министъра за провеждане на този курс е на нейно име. Тогава тя решава да отстрани Весела Несторова и не пожелава да играят заедно с нея вътре в кръга. Курсистите по това време играят в кръг своите упражнения, а вътре в кръга вървят и играят Весела Несторова и Милка Периклиева. Тогава Милка нарежда на Весела да отиде да играе в противоположния край на кръга. А трябвало да вървят заедно двете и да играят едновременно Паневритмията, макар че са в кръга. Но Милка усеща и разбира, че погледите на курсистите следят как играе Весела Несторова. Това я вбесява. Тя отива при Весела и й казва, че те играят като два центъра в кръга и вниманието на курсистите се раздвоява, а освен това, според окултните правила, в кръга не трябва да има два центъра, защото вече не е кръг, а елипса. Милка забравя, че Учителят е наредил да бъдат две свещи, които да светят заедно и да осветяват пътя на Паневритмията от "Изгрева" към българските училища. Милка нарежда на Весела да излезе извън кръга на Паневритмията и да играе вън от него. Весела се подчинява и така те играят Паневритмията.
към текста >>

Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая.
Когато отивах да разпитам Весела Несторова за тази история, за доказателство тя ми показа своя албум и онези снимки, в които се вижда как Милка Периклиева играе в кръга на Паневритмията, а Весела Несторова играе три-четири метра вън от него сама-самичка. Така че, това е едно доказателство за верността на разказа на Весела Несторова. А освен това, ние чухме музикантите да разказват почти същата история. Били са трима: Данко Симеонов - кларинетист, Симеон Симеонов - цигулка и Верка Куртева - китара. Курсът по обучението приключва. Весела Несторова разбира, че тук се намесват други сили и знае кой е виновен в случая. Тя знае, че Милка Периклиева е от групата на Лулчев и на "Упанишадите". Затова отива при Учителя и се оплаква, че причината за провала на Паневритмията е Лулчев. Тя иска разрешение от Учителя да отиде при Лулчев и да му каже всичко в очите. Учителят се съгласява, но я предупреждава, след като свърши своя разговор с Лулчев, непременно да мине при Него. Тя отива при Лулчев и го обвинява, че е виновен за провала на Паневритмията.
към текста >>

92. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

И Асен разбира, че има закрилата на Учителя.
А Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там. Аз съм зад гърба му". И Асен разбира, че има закрилата на Учителя. Той заминава. По-късно, той ми предава своя разказ така: "Аз отидох в Мюнхен сред денонощни бомбардировки и разрушения, но две години, докато аз учех арфа, до мен бомба не падна. Жертви, разрушения имаше навсякъде. Но тресчица до мен не падна в течение на тези две години, когато аз учех арфа. Жертви и разрушения имаше навсякъде, а хазайката постоянно с тревога ме канеше да отида и да се скрия от падащите бомби в скривалището.
към текста >>

93. 7_02 Бомбите и цената на духовния капитал

" И той, разбира се, се връща там, откъдето е дошъл.
Сега ще направя паралел с един друг наш приятел, който също беше поискал да отиде в Германия и да следва със стипендиите, които даваха германскате фондации. Явява се пред Учителя. "Учителю, искам да отида в Германия, дават стипендия. Какво ще кажете по този въпрос? " Учителят го поглежда: "Не може! " И той, разбира се, се връща там, откъдето е дошъл. Разказва на свои приятели от "Изгрева" и се учудва защо Учителят е така несправедлив към него. Защо разрешава на едни, а на него не разрешава? Той много добре знае, че ако прояви непослушание и отиде в Германия, няма кой да го спасява от бомбите. Затова не упорствува, а решава да се върне в родния си град. Но не се отказва и отива при една сестра, разказва й всичко и я моли да се застъпи за него пред Учителя.
към текста >>

Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко.
Това нещо този брат го знаеше, но не можеше да разбере закона и искаше закрила от Учителя, без да има духовен капитал. Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно.
към текста >>

Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе.
Затова той изпрати сестрата да се застъпи за него пред Учителя. Учителят й отговаря строго: "Не може! Няма кой да гарантира за него. Те печатаха беседи и за това им е платено и надплатено. Аз не мога да гарантирам за него." Сестрата Го изслушва, разбира за какво се касае, отива при брата и му разказва всичко. Братът разбира, че няма гарант, който да го кредитира с духовен капитал и си заминава за Русе. Този брат бе Богомил Малджиев, син на Борис Малджиев, книгоиздателя на "Печатница Малджиеви" от Русе. Случаят продължава по-нататък. Дъщерята на Борис Малджиев се казваше Зорница и бе омъжена за банкера Костадин Русев. Те живееха в една солидна къща, а в сутерена, в една малка стаичка, бяха подслонили нашата сестра Олга Славчева, която в това време учеше и преживяваше от бедно по-бедно. Случва се така, че Олга трябва да освободи този мизерен сутерен по настояване на господаря на къщата.
към текста >>

94. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

Разбира се, слушат, но не всички изпълняват.
" Сега ще ви разкажа за песента "Писмото". Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му. Нашите приятели тогава са говорили помежду си: "Как може така? Навсякъде има ред, навсякъде има дисциплина, навсякъде има членски карти, има членски вноски, има изрядна организация с ръководство, а при нас няма? У нас никой в тези събрания не те пита кой си, кога идваш, кога си заминаваш, слушаш ли или не слушаш, четеш ли, не четеш ли, никой на никого не се подчинява, всички слушат само Учителя. Разбира се, слушат, но не всички изпълняват. Изпълняват тези, които имат послушание. Затова трябва да се сложи ред и порядък. Трябва организация и ръководство. А този въпрос, върху който сега размишляваме, в следващата сряда ще го поставим на Учителя". Така мислят и решават приятелите, без знанието на Учителя.
към текста >>

95. 7_04 Да бих Те слушал, Господи!

Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път.
Да бих Те слушал, да бих Те слушал, ако бих Те слушал, доброто щеше в мен да се прояви". Учителят постъпва индивидуално с всеки един човек. Той знае за състоянието на Ирина. Като музикант, с тази песничка Той символично й казва, че ако беше послушала, когато Той по един фин начин я е посъветвал, по друг начин биха се развили нещата около нея. И по друг начин би протекъл животът й. Но понеже обикновено ние, хората, не се вслушваме в гласа на Господа и не изпълняваме това, което трябва да изпълним, затова, разбира се, ние продължаваме да вървим по своя човешки път. След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя. Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази песен. Това бе творческото начало, което идва в ученика само тогава, когато той има послушание към думите Господни.
към текста >>

96. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим.
Тя се присъедини към мен и ми каза: "Брат Нестор, вие добре сте направили, че не сте се оженили". Аз казах: "Защо, сестра, така мислите? " А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ!
към текста >>

И разбира се, каквото решихме, това и направихме.
Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча. И разбира се, каквото решихме, това и направихме. Оженихме се. Понеже тогава се пътуваше съвсем свободно, стига да имаш парични средства за това,решихме да направим сватбено пътешествие и да обиколим Европа. Взехме паспорти и билети и тръгнахме: София, Белград, Будапеща, Прага, Виена, Берлин. Стигнахме до Берлин и там се разделихме. Не можахме да отидем в Париж, Рим, Женева, Лондон, макар че имахме пари и билети.
към текста >>

97. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват.
На следващия ден Учителят я запитал: "Ти вчера не беше там, пред салона? " "Бях заангажирана с нещо" - отговорила Теофана. Учителят продължил: "Вчера теб те нямаше". Казал това и продължил пътя си. Теофана останала в недоумение какво ли означава това. По-късно тя разбира, че нейното присъствие е необходимо и остава до края на живота си на своя пост, въпреки че останалите сестри постепенно се разпръсват. Ние днес не знаем каква работа се е вършила там пред салона с тяхното присъствие. Тези думи, които Учителят е казал на Теофана показват, че нашите обикновени човешки разсъждения не съвпадат с тия на Учителя. Понякога Теофана разказваше, че е стояла там само за да има човек, който да посреща посетителите, които идват при Учителя, да ги упътва, да ги насочва и да Му съобщава своевременно всичко. Тоест, да бъде връзка между външния свят, идващ от града и Школата на Учителя. А в един друг случай, тя категорично каза своето мнение: "Ще ви кажа едно откровение на Небето.
към текста >>

98. 8_01 Песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена.
По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...". Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена. Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога!
към текста >>

Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни.
Учителят даде първи куплет, после - втори, трети. Така дава, все едно, че нищо не прави. Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено. Правеше го просто и естествено, като че ли нищо не правеше. А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена. Но когато си припомняхме по какъв начин е дадена, тогава разбирахме какво значи извор, от който непрекъснато извира Жива вода за душите ни. Това беше едно качество на Учителя - скромност - да не се самоизтъква при създаването на песните. Ние хората, обратно, изтъкваме себе си, даже и за несъществени неща. Учителят никога не казваше, че е музикант. Да, никога! Даваше песните, даде ни Паневритмия и я даваше така естествено, както от един голям чучур на някоя чешма излиза естествено и необезпокоявано изворна вода.
към текста >>

99. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.
А тук тези приятели са караха дали да бъде с коронка или с точка нотата. От това, което чух и видях, разбрах, че въпросът не е толкова съществен. Аз съм присъствувала когато Учителят сваляше и създаваше песните. И всеки, който го е схванал, така го предава, както са възприели неговите сетива. Едното и другото са от еднакво значение като възприятия. Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него. Когато е. в него, когато е в нас, няма никакво различие, защото всеки възприема по начин, по който неговите сетива възприемат. Единствено човешката душа възприема точно нещата. Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен. И от там идваше различието!
към текста >>

100. 8_03 Симеон Симеонов