Търсене в текстове за 'победи победа'

94. 129. СССР навлиза с армията си в България. Статията „Ден първи = День первый” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 316, 22.09.1944, с. 1, 3

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия!
ПРИВЕТ ВАМ, НЕСУЩИЕ ЗНАМЯ СВЕТА, ПРАВДЫ, И ДОБРА - ВАМ, ВСЕМ БРАТЬЯМ-СЛАВЯНАМ И ВСЕМУ ЧЕЛОВЕЧЕСТВУ. ПРИВЕТ ВАМ, КОТОРЫХ ТАК ГОРЯЧО ЛЮБИМ, ТАК ДОЛГО ОЖИДАЛИ, С ТАКИМ НЕВЫ РАЗИМЫМ ТРЕПЕТОМ ВСТРЕЧАЕМ СЕГОДНЯ. ПУСТЬ ЭТОТ ДЕНЬ- ДЕНЬ ПЕРВЫЙ НАШЕГО БРАТСКОГО ОБЬЯТЬЯ, - БУДЕТ ДЕНЬ ВЕЧНЫЙ, ДЕНЬ, КОТОРОМУ НЕ БУДЕТ КОНЦА, ДЕНЬ, ЗНАМЕНУЮЩИЙ НАЧАЛО ПОЛНОГО ОБЪЕДИНЕНИЯ ВСЕХ СЛАВЯНСКИХ НАРОДОВ - ТВОРЦОВ НОВОЙ КУЛЬТУРЫЙ ВСЕЧЕЛОВЕЧЕСКОГО БРАТСТВА. ДЕН ПЪРВИ ДЕНЬ ПЕРВЫЙ С изпълнени от неизразима радост сърца, с душа, развълнувана до нейните най-потайни, най-съкровени, свещени глъбини, със светнали лица, с усмивка на уста, целият български народ, като един човек, посреща днес нашите родни братя, синовете на нашите освободители - войниците и офицерите от славната Червена армия, децата на великия, братски, славянски, руски народ. Едно непознато досега, едно никога неизживяно до днес чувство, мощно, велико, необятно, като първична стихия, е обхванало цялото ни същество, проникнало е до най-тънките фибри на тялото и душата ни, които горят в някакъв свещен, божествен, непонятен и неизразим пламък. Колко велика, мощна, непобедима, колко възвишена и Божествена е славянската стихия! Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството. Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему, студено, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия. Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани. Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си! Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали.
към текста >>

Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите.
Колко велика, необятна, свещена, чиста е душата на славянството, ние, българите, започваме да разбираме едва сега, когато цялото ни същество е обхванато от един неизразим трепет - който е само слабо, далечно ехо от мощните вибрации на великата, необятна душа на славянството. Като блуден син, напуснал своя Баща, напуснал своя роден дом, примамен от измамни миражи, от фалшиви блясъци; като малко, невръстно дете, загубило своята родна майка, залутано всред някакво чуждо нему, студено, неразбиращо го и необичащо го множество, залутано в някаква тъмна и като че ли безизходна гора от заблуждения - днес българският народ отново вижда светлината пред очите си, той отново се връща в своя скъп, роден, бащин дом, с неизразима радост и с пълно смирение се хвърлят в обятията на своя Баща, на своята скъпа родна майка - Всеславянската стихия. Прости ни, майко наша, която тъй-дълбоко, безгранично, безкористно ни обичаш; прости ни, татко наш, прости заблуденото си чадо; простете ни вий, деца на руския народ, войници и офицери от Червената армия, синове на тези, които преди 67 години, заради нас - за нашата свобода и благоденствие, проляха кръвта си и оставиха свещените си кости по нашите полета и балкани. Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си! Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали. Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя. Защото грях, велик, най-голям, смъртен грях е за нас, българите, както и за всички славяни - да не вярваме в нашето общо призвание, да не вярваме в нашата мисия, да не вярваме в това велико Дело, към което Бог ни е призовал - да бъдем носители, да бъдем създатели, не само за себе си, не само за цяла Европа, но и за целия свят, на великата Нова Култура на братството, мира и любовта между всички хора и народи на земята! Защото Бог е Този, който води мощните вълни на непобедимата стихия, която днеска залива страната ни в лицето на червеното войнство и която скоро ще залее и обедини в братска прегръдка цялото славянство. Защото това става именно по Негова, а не по която и да било човешка воля.И сега, когато червените войници, когато братята руси са вече на нашата земя, мили, скъпи, родни братя, ние виждаме в тяхното лице не само наши освободители, но също така освободители на цялото славянство. Днес, когато целият български народ с отворени обятия посреща братята руси, синовете на нашите освободители, вестители и носителите на Новия Ден за народа ни и за славянството, днес обхванати от бурен, с нищо неизразим възторг, радостни, свещени сълзи избликат спонтано из най-съкровените дълбини на душите ни и препълват очите ни!
към текста >>

Защото Бог е Този, който води мощните вълни на непобедимата стихия, която днеска залива страната ни в лицето на червеното войнство и която скоро ще залее и обедини в братска прегръдка цялото славянство.
Простете ни вий, свещени сенки на 200,000 души братя руси, които дадохте живота си, за да живеем ний; простете ни вий, благодарение на чиято жертва ний днес се радваме на свобода; простете ни вий, които вярно и достойно изпълнихте завета на Христа - положихте душата си заради ближния си! Простете ни, братя наши, за нашето умопомрачение, простете ни, братя наши, за това, че макар и само отделни единици, макар само едно нищожно малцинство, една малка групичка от нашия народ, наши братя българи, приеха в себе си безумната мисъл, че ние, като народ, трябва да вървим по чужди на целокупното славянство пътища; простете тези, които се осмелиха да повярват, че е възможно славянството, в лицето на неговия най-мощен представител, великия руски народ, да бъде потъпкано, смазано, поробено и заставено, да служи на чужди богове и идеали. Ние, българският народ, който, в своята целокупност, в своето огромно, подавляваще мнозинство, никога не е вярвал на тия чужди богове, никога не се е оставял да бъде измамен, но винаги, дори в моменти на най-големи изпитания, е пазил в глъбините на душата си топлата вяра в неизбежната победа на доброто - ние им прощаваме, знаейки, че и вие, братя, ще им простите. Така, във великата, неизразима, необятна любов на великата славянска душа ще се стопят като малка, преходна, незначителна сянка всички болезнени, отрицателни, неотговарящи на действителността мисли и чувства, всички лъжливи представи, всички неоснователни подозрения и страхове, изпълващи временно душите на тия наши братя. Защото грях, велик, най-голям, смъртен грях е за нас, българите, както и за всички славяни - да не вярваме в нашето общо призвание, да не вярваме в нашата мисия, да не вярваме в това велико Дело, към което Бог ни е призовал - да бъдем носители, да бъдем създатели, не само за себе си, не само за цяла Европа, но и за целия свят, на великата Нова Култура на братството, мира и любовта между всички хора и народи на земята! Защото Бог е Този, който води мощните вълни на непобедимата стихия, която днеска залива страната ни в лицето на червеното войнство и която скоро ще залее и обедини в братска прегръдка цялото славянство. Защото това става именно по Негова, а не по която и да било човешка воля.И сега, когато червените войници, когато братята руси са вече на нашата земя, мили, скъпи, родни братя, ние виждаме в тяхното лице не само наши освободители, но също така освободители на цялото славянство. Днес, когато целият български народ с отворени обятия посреща братята руси, синовете на нашите освободители, вестители и носителите на Новия Ден за народа ни и за славянството, днес обхванати от бурен, с нищо неизразим възторг, радостни, свещени сълзи избликат спонтано из най-съкровените дълбини на душите ни и препълват очите ни! Горещи, искрени, свещени сълзи! Сълзи на роден брат, който отново, след дълга раздяла, се хвърля на гърдите на своя по-голям брат. Сълзи, продиктувани от най-мощното, най-великото чувство на братското единение, на братската любов на двама, разделени досега родни братя!
към текста >>

Как велика, могуча, непобедима, как возвышена и божественна славянская стихия!
Важното е едно: ние скъсахме с едно страшно минало и се движим към едно светло бъдеще. Затова ние казваме: днеска е Ден - Ден Първи, в който българския народ стъпва здраво по правия път на своя живот и на своето развитие, в хармония със своите братя славяни, в хармония с духа на международното братство, от който път вече нищо не ще ни отклони. Днес е ден - Ден Първи! ДЕНЬ ПЕРВЫЙ С переполненым невыразимой радостью сердцем, с душой, взволнованной до самых тайнственых, самых священных глубин, с улыбкой на лице, весь болгарский народ, как один человек, встречает сегодня наших родных братьев, сыновей наших освободителей - солдат и офицеров славной красной армии, детей велкого, братского, славянското, руского народа. Какое-то непонятное до сих пор, никогда непережитое чувство, могучее, великое, необъятное как первичная стихия, обхватило все наше существо, проникло до caмыx тонких фибр нашего тела и души, которые горят в каком-то священном, божественном, непонятном и невыразимом пламени. Как велика, могуча, непобедима, как возвышена и божественна славянская стихия! Как велика, необъятна, свята и чиста душа славянства, мы, болгары , начинаем понимать это только теперь, когда все наше существо обхвачено одним невыразимый трепетом – который представляет собою только слабое, дальнее эхо мощных вибраций великой, необъятной души славянства. Как блудный сын, оставивший свого Отца, оставивший свой родной дом, прельщеный лживыми миражами фалшиваго блеска; как маленькое дитя, потерявшее свою родную мать, попавшее среди какого-то чужого ему, холодного, непонимающаго нелюбащого его множества, попавшее в какой-то дремучий, непроходимый лес заблуждения, сегодня болгарский народ снова видит свет перед собою, он снова возвращается на свою дорогу, в родной, отеческий дом. С невыразимой радостью и полный смирения бросается он в обятья своего Отца, своей дорогой родной матери - Всеславянской стихии. Прости нас, мать наша, которая так глубоко, безгранично и безкористно нас любиш; прости нас, отец наш, прости блудного своего сына; простите нас вы, дети руского народа, солдат и офицеры красной армии, синовья тех, которые 67 лет тому назад, за нас, за нашу свободу и благоденствие, пролили свою кровь и оставили свои священые кости по нашим полям и горам. Простите нас ви, священные тени 200,000 братьев-русских, которые отдали жизнь свою, чтобы могли жить мы ; простите нас вы , благодаря чьей жертвы сегодня мы радуемся свободе; простите нас вы, которые верно и достойно исполнили завет Христа - положили душу свою за ближнаго своего.
към текста >>

Потому что Бог ест Тот, кто водит мощные волны непобедимой стихии, которая заливает сегодня нашу землю в лице красного войнства и которая быстро зальет и обьединит в братском обьятии все славянство.
Простите нас, братья, за наше умопомрачение, простите нас, братья, за то, что, хотя и отдельные индивиды , хотя только одно ничтожное меньшинство, одна маленькая кучка людей, наши братья-болгары приютили в себе безумную мысль, что мы, как народ, должны идти по чужим целокупному славянству дорогам. Простите тех, которые дерзнули поверить, что славянство, в лице своего самого мощного представителя - великого руского народа, могло быть затоптано, подавлено, пороблено и заставлено служить чужим богам и идеалам. Мы - болгарский народ, который в своей совокупности, в своем огромном, подавляющем большинстве, никогда не верил этим чужим богам, никогда не позволил быть обманутим, но всегда, даже в моменти самого большого изпитания, таил в глубине своей души теплую веру в неизбежною победу добра - мы им прощаем, зная, что и вы, братья, простите их. Так, в великой, невыразимой, необъятной любви великой славянской души разстают как переходная, незначительная тен все болезненные, отрицательные несответствующие действителности мысли и чувства, все ложнью представы, все неосновательные подозрения, страхи, полнящие временно души этих наших братьев. Потому что грех, великий, самый большой смертельний грех дпя нас, болгар, как и для веех славян - не верит в наше общее призвание, не верить в нашу мисию, не верить в это Великое Дело, и которому Бог призвал нас - быть носителями, быть создателями, не только для себя, не только для целой Европи, но и для целого мира, великой новой култури братства, мира и любви веех людей и народов земли. Потому что Бог ест Тот, кто водит мощные волны непобедимой стихии, которая заливает сегодня нашу землю в лице красного войнства и которая быстро зальет и обьединит в братском обьятии все славянство. Потому что все зто происходит по Его, а не по какой-либо человеческой воле. И теперь, когда красноармейци , когда наши братья-русские уже на нашей замле, милые, дорогие, родные братья, мы видим в их лице не только наших освободителей, не только освободителей всего славянства. но также и всего человечества. Теперь, когда весь болгарский народ, с открытыми объятиями встречает своих братьев - руских, сыновей наших освободителей, вестителей и носителей Нового Дня нашему народу и всему славянству, теперь, обхаченые бурным, невыразимым восторгом - радостные, свещеные слезы льются из самой сокровеной глубины нашей души и переполняют наши глаза. Горячие, искренние, священные слезы!
към текста >>

95. 1.10. Статията „Русия, славянството и човечеството”. Продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 17, бр. 319 (4), 1.11.1944, с. 1, 4.

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

ТОМ 30