Търсене в текстове за 'пее пение песноп песен'

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

17. Втората Голгота и Възкресението на Духа на песента “Поздрав на Учителя”

8. Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

16. Как Учителят даде песента “Идилията”

24. Българската народна песен

37. Търпението на Учителя

3. Защо Учителят даде песента “Писмото”?

6. Как и за какво бе дадена песента “Писмото”?

2. 2_01 Изгревът

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

"Изгревът" пее и свири по всички правила на тоновото изкуство.

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

Той сам пее.

Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд.

Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.

Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото.

В такива дни нотните бележници изписват нова песен или мотив - принос към голямото песенно богатство на Школата.

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.

Той пее.

Пее с текст, който може да бъде и непознат.

Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.

Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.

Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири.

Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".

Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири".

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.

Тогава и вие ще запеете и засвирите, както пеят и свирят всички изгревяни.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

Учителят пееше и свиреше.

А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.

4. 2_03 Лунен химн

- Само ние нямаме песен за Луната!

- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!

От пианото зазвучаха встъпителните акорди на песента и ние запяхме величествения слънчев химн на душите, осъзнали величието на живота, проявен от слънчевите лъчи.

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.

Приветствената песен завърши, последвана от двуглас на нова мелодична линия.

Двугласната песен бе израз на внимание към гостите от луната.

Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Начален текст на песента: "Иде, иде, иде"

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.

Встъплението бе обща песен, изпята от всички.

А това бе обичаната и динамична песен в българска ритмика "Сила жива".

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Първоначално Той започна да пее без думи.

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.

Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.

Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.

- Ще можете ли да научите новата песен?

Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.

След няколко сполучливи пропявания песента бе усвоена и изпълнявана с нарастващ възторг.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

- Това е първата част на новата песен.

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

Аранжиментът за контрабас на известната песен "фир Фюр фен" бе един от поредните номера в програмата на концерта.

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.

Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.

В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.

"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията.

Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.

"Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.

Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен.

Словото на Учителя в песен и хармония.

8. 2_08 Пророческа дарба

Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя."

9. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

10. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

"Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента"

Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени.

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя":

Тази песен е по текст и музика на сестра Елена Казанлъклиева.

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.

И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.

11. 2_18 Кой управлява света?

Затова сега аз ще ти изсвиря на моята цигулка една песен от Учителя - "Кажи ми ти Истината".

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

"Ама ти знаеш ли, че тази песен много ми хареса!

Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.

12. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.

13. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.

14. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.

15. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Със своя мек и баритонов тембър, Той пее песни едновременно с цигулката.

В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.

Той пее и свири обаче в строго източна интонация, където текстът е чисто санскритски.

Той пее и свири песни в българска интонация, в български метрила, в които вее духът на българите, отърсени от гнета на вековното османско робство.

Той пее, за да разведри човека, угнетен от страдания.

Той пее и свири на радостния, за да вкуси от всяка съвършена радост на Битието.

Той свиреше на цигулка достатъчно свободно, за да предаде една импровизация във форма на мотив, песен, или по- широка композиция.

Характерна за него е непосредствената възможност да облича в песен поетично изказана мисъл, възторжен отклик на природна красота или да изразява в разбрана музикална форма мъдростта на времето.

Той пее на древен, известен на историците ватангски език песни със странна интонация, която мъчно може да се сведе под знаменателя на позната народност.

Той пее и свири така, както пеят и свирят възторжени поети на Изтока, беловласите мъдреци на древните народи.

Там, където формата и метрилата не позволяват да се даде достатъчен израз на известно непосредствено преживяване, Неговата песен напуща ограниченията на познатата класическа форма и се излива свободно в различни редуващи се тактове или дори без тактове.

Озвучаването на Словото в песен е голямо изкуство.

Тогава Той казваше, че тази дума изразява велики процеси в живота, които не могат да се облекат в краткия текст на дадена песен.

Тогава Той ни запознава с авторите на дадена песен.

Обаче песента отзвучава в дивно единство и прави неделими световете и техните обитатели.

16. 2_29 Слово за музикалното творчество на Великия Учител

Петър Константинов Дънов - Беинса Дуно - пее и свири на цигулка, която владее дотолкова, доколкото да импровизира свободно и с лекота музикални мотиви - песни.

17. 2_30 Песни от Учителя, дадени с движения

Същата песен се повтаря, като се почва с лявата ръка, която се туря пред дясното рамо.

Цялата песен се повтаря три пъти.

18. 2_31 Едно мнение

Ако това стане - поражда се комичното, в желанието на един глас да изпълни целия песенен репертоар на даден автор.

Това правило важи и за песенния репертоар на Великия Учител - Беинса Дуно.

Но за един сопран няма да бъде смешно, ако изпълни цялата песен, макар едвам да бъдат чути първите тактове, при условие, че песента се изпълнява в оригинал.

Не е прието в световна вокална практика всеки да пее всичко.

Няма да приемем и ние всеки да пее всичко.

При масовото общо пеене може да пеят "тутти" (всички), като всеки се приспособи към отделните вокали според възможностите на своя глас.

Ако това е търпимо при общото, недиференцирано по партии масово пеене, при соловото изпълнение не е търпимо.

19. 2_35 Цената на всеки ученик в Школата

Накрая Учителят ни запита: "Иска ли сега някой от вас да отиде при попа в църквата, а той да си сложи всички църковни одежди, че да ви изпее нещо, да ви поръси с босилек и вода, да ви наложи върху главата плащеница, да ви чете молитви, после да му целувате ръка за благодарност и накрая да му хвърлите в менчето някаква монета?

20. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

За внуците той бил добрият дядо, който, кой знае защо, не яде месо, чете някакви чудновати книги, сутрин и вечер се моли, пее понякога необикновени песни и толкоз.

21. 2_45 Електричеството на Изгрева и бунт на изгревяни

Защо трябва да се плаща еднолично, когато трябвало общо, както се пее в песента "Братство-единство".

Следващата стъпка - ще ви предложат разни клубни помещения и ще си окачат своите водачи и знамена, за да им пеете братски песни и да им се молите с молитвите на Учителя, за да се хранят с онова, което вие сваляте.

Отпред да влезете, в това помещение, да пеете и да се молите, а отзад, зад гърба ви, на 10 метра разстояние да има трансформатори с хиляди волта напрежение.

22. 2_50 Учителят

Търпението е велика наука.

На Ел-Шадай Учителят взе цигулката и като докосваше леко с пръстите струните, изпя "Песента на странника".

23. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Ако не се научи да свири, то поне да се научи да пее.

Та това бе един музикално-инструментален и вокален взрив на "Изгрева" - всеки свиреше, всеки пееше, а това стигаше до ушите на гражданите в града.

Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни.

Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните.

Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото".

Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света.

Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя.

Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.

Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"?

Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят.

От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник.

24. 3_02 Чужди по дух хора

Да се намерят толкова хора, събрани на едно място, като всеки можеше да свири на някакъв инструмент или пък знаеше солфеж и пееше!

25. 3_03 Откраднатите хармонизации

Та в този период от време всеки свиреше, всеки пееше, всеки знаеше и всеки можеше.

През времето на Школата аз бях решила да разработя песента "Изгрява слънцето".

За трета част сложих песента "Венир, Бенир" - на мястото на молитвената част.

Не може на всяка песен безразборно да се слага каквото ти хрумне." Тогава разбрах, че има тоналности в окултната музика, които се прекъсват и такива, които действуват низходящо или пък не позволяват да се преминава от едно музикално поле в друго.

Даваше го само на добрите музиканти или когато и Той присъствуваше при изпълнението или работеше с тях върху някоя песен.

26. 2_14 Великата симфония на теменужките

И оттогава, всяка година, с голямо оживление и нетърпение аз очаквам пролетта.

27. 3_05 Музиканти и съдби человечески

В Школата бе поставено едно условие от Учителя - че окултният ученик не може да се развива и да расте в духовната област без музика и без пеене.

Или накрая почти всички изгревяни разбираха от ноти, четяха музикален текст и бяха грамотни по нотно пеене, а това не беше малко в онази епоха.

Дори на един свой концерт изсвири песен от Учителя - "Сила жива", аранжирана от него за контрабас и пиано, която се хареса на всички.

По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се извъртяло от ръцете му той и насочил колата в една урва.

28. 3_09 Игнат Котаров и концертът с тенекията

Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим.

Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него.

А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше.

Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента.

29. 3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него

Спомням си, веднъж аз свирех на пианото в салона и приятелите пееха братските песни под мой акомпанимент.

Учителят подаваше с думи коя молитва да се казва и ние гласно я произнасяхме и ако трябваше да се изпее някоя песен, ние я изпявахме.

И той ми разказа как Учителят половин час преди това - преди да почне беседата, преди да влезем в салона, преди да почнем да пеем, преди да се яви Симеонов и да започне скандалът - го извиква и го запитва: "Ще можете ли тази сутрин да свирите преди беседа?

30. 3_11 На музикален обяд до Учителя с доктор Жеков

Веднъж - бях аранжирала песента "Химн на Великата Душа" - отидох до салона.

Аз бях седнала до Учителя, говорех за аранжираната песен и Му задавах въпроси.

След като изсвирих песента, Учителят се обърна към него и го запита: "Харесва ли ти?

После се обърна към него: "Току-що сестрата ни нахрани с най- хубавата песен за обяд.

Връчих Му ключа, а Учителят го взе, огледа го и го показа на доктор Жеков: "С подобен ключ е заключена песента "Химн на Великата Душа" и да се добереш до нея, и да се докоснеш до нея, трябва да имаш ключ, за да я отключиш, а тя бе днес отключена за сестрата и ние с теб чухме нейното изпълнение".

31. 3_12 Христо Дързев

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976

Той направи аранжимент на песента "Благост" в четири гласа.

Имаше една друга негова песен: "Аз съм бялото кокиче" - с мелодия от Дързев и текст от български писател.

И тя се прие да се пее от всички.

32. 3_13 На оперета с брат Боян Боев

За тази оперета имаше много хвалебствия във вестниците - за това, че тогавашната звезда Мими Балканска пеела очарователно, че балетът към оперетата бил на изключително ниво и балерините, освен, че били красиви и грациозни, но и играта им била пленяваща и завладяваща.

33. 3_14 Асен Арнаудов и чистотата

Той имаше такъв музикален слух, че щом чуеше една песен, веднага я запаметяваше и веднага можеше да седне и да я запише, без да използува пианото.

Накрая Учителят му казва: "А сега извади цигулката и изсвири на огъня една песен: "Запали се огъня на огнището".

34. 3_16 Георги Куртев

" Тогава се обърнах към него и го помолих да ми изпее някоя от песните на Учителя.

После аз взех и му показах песнопойката, изсвирих му песента на пианото, изпях му я и той не намери никакво отклонение между това, което той знаеше и това, което аз бях написала в песнарката.

Показах му песнарката на Кирил Икономов и му изсвирих песента така, както той бе я дал.

Когато Учителят даде отначало песните, първите приятели като Георги Куртев, Минчо Сотиров, Димитър Добрев, Георги Томалевски и други ръководители на братствата от провинцията ги бяха научили така, както ги беше дал Учителят и така ги пееха и изпълняваха.

И накрая, Кирил Икономов се подведе по тези приятели и нотира песните така, както се пееха в момента от изгревяни, а не така, както бяха дадени първоначално от Учителя.

Поговорихме и аз го попитах как се подвизава в Господа, а той отговори: "През деня работя, а през нощта се моля, за да преуспее работата ми през следващия ден".

35. 3_17 Истинското подвизаване

" И по цял ден пеел, свирил на мандолина, учил есперанто и стенография.

36. 3_19 Религиозно и духовно съзнание

Понякога се събираха братя и сестри и на групи посещаваха братствата в провинцията - тогава се пееха песни, разказваха се новини от "Изгрева", всеки носеше в себе си нещо от Словото на Учителя и го предаваше на онези, които го очакваха и бяха готови да слушат.

37. 3_22 Със зурли и тъпани - на народни борби

Той започна да свири с уста и да пее.

38. 3_23 Окултната музика на Учителя

Мелодията навлиза в Словото на песента, а песента представлява в този случай един хубав цвят, съставен от листа и багри.

Листенцата са думите на песента, а багрите - мелодията.

Човек трябва да има музикално състояние най-първо в душата си, ума си, сърцето си и това музикално състояние на съзнанието си трябва постепенно да го материализира, като го прекара в ларинкса си и го изрази в думи чрез песен.

"Можеш мислено да пееш, а това мислено пеене може да го материализираш, да го прекараш в ларинкса и да го изразиш с думи." "Аз под музика не разбирам това изкуство, което хората разбират", казва Учителят.

Преди певецът да пее, той трябва да има музиката в себе си като завършено състояние.

"Ако твоята песен е Божествена, болният ще стане от леглото си и ще оздравее."

Трябва да пеем, за да се тонираме.

Докато пееш - тонираш се.

Престанеш ли да пееш - отслабваш."

"Щом пееш по окултен начин, гдето запееш, веднага настава тишина.

Един човек, който пее окултно, то е заразително.

У тебе се заражда едно желание да слушаш, защото туй, което пее, той го преживява и в ума си, и със сърцето си и с душата си.

В ума и в сърцето влизат сили, цялото Битие пее, взема участие."

"Не е важно само да пееш, но дали можеш да произведеш резултат.

артилерия, картечен огън, не само да пееш за наслада, но ще я употребиш за

В песента "Химни на сърцето", при спрягането на глагола "будя", Учителят казва: "Будим" - това е начало на колективния живот.

39. 3_25 Музиката на Светлината

Така например, една от песните бе "Песента на ангелите".

Но за да възприемеш една песен в нейното истинско значение, трябва да го изпиташ в себе си.

При тези случаи разбирах мощта на Словото, изразено в песента на Учителя.

40. 3_26 Музикална дреха и хармонизации

В своите музикални изяви веднъж аз научих една песен от Учителя, като думите и нотите бях ги усвоила, но тя, песента, все беше вън от мене.

Тогава видях едно светло същество, което пееше същата песен.

Влезнах в духа на песента и песента влезна в мен.

Ето това е идеалният критерий кога една песен е разбрана и може да се изпълни по форма, по съдържание и по дух.

А дали тя е дадена чрез песен или чрез Слово, е без значение.

Пееше сравнително сполучливо.

Взима Кисьова, че хармонизира една песен - "Той иде" и започва да я свири в салона.

Учителят чува песента, веднага слиза по стъпалата от своята малка стая, горницата, влиза в салона, оглежда всички и казва: "Те не знаят, че с такава хармонизация, ще навредят не само горе на Небето, но и на самите себе си".

Учителят беше чул песента и слезе отгоре от стаята си, влезна в салона, дойде до пианото до мене, обърна нотния лист и посочи с пръст: "Тази изсвири!

Учителят ме извиква при Него, подава ми синята песнопойка, издадена от Кирил Икономов и ми казва: "На, вземи.

" Аз взех песнопойката, поклоних се, целунах десницата Му и тръгнах да издирвам погрешките в песнопойката, да ги сравнявам с оригинала и да ги поправям.

41. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

Като правило, двадесет минути преди да дойде Учителят в салона, аз свирех на пианото или на хармониума братски песни и песни на Учителя, а всички присъствуващи пееха.

Когато идваше Учителят, всички ставахме на крака, после сядахме и продължавахме да пеем, като незабелязано, под ръководството на Учителя, ми се даваше да разбера коя песен след коя да почвам да свиря.

Обикновено Учителят подшушваше леко някоя песен и аз тутакси се присъединявах със своето свирене.

Когато Учителят даваше нова песен, тя се изпращаше и при мене нотирана, защото аз трябваше да я свиря в клас.

Обикновено аз взимах нотираната песен и отивах в салона да я пресвиря на хармониума или на пианото, като си сложа и обознача самата аз хармонията на песента.

Аз пресвирвах песента ту на пианото, ту на хармониума, за да видя как ми звучи и как ще звучи хармонията, която аз правя на песента.

Забележете, че песента звучеше и ечеше в празния салон, отекваше и навън и долиташе звуково и до Учителя, който се намираше в горницата, където беше зает със Своята работа.

Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума.

Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст.

В тази папка се прибавяха и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.

В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери.

Питах ги: Защо тази песен не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката?

" Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен.

Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.

Да,петнадесет пъти Учителят ме накара да изсвиря песента!

Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях.

Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат.

То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента.

Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване.

Но ако вие уловите този миг и уловите част от това време, когато Духът се е влял в тези песни и ако чрез тези ноти успеете да влезнете в Духа на песните на Учителя, то ще изживеете същото като мен, ще влезете в живото Слово и тогава ще бъдете ведно с Духа на песните.

42. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Някои от тях, когато присъствуваха, докато пеехме песните на Учителя в салона на "Изгрева", имаха възможността да усетят въздействието на песните Му.

А когато решаваха да направят опит - те го правеха и искаха да се доближат до онова звучене на песента в присъствието на Учителя и в салона, където и те са били.

А когато вие се доберете до Духа на песента на Учителя и я изсвирите или изпеете на останалите музиканти и слушатели, тогава някои от тези музиканти чрез своята душа ще направят контакт с Духа на песента, изразяващ се в миг от Вечността.

Тогава този Дух на песента ще влезне в него и ще го преобрази.

Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите.

По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.

Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски".

Та той направи хармонизацията на песента.

Тогава разбрахме, че всяка песен има свой дух, своя вътрешна нагласа, свое вътрешно състояние и свое специално изпълнение.

Или, по-точно казано, че в песните на Учителя е важно да намериш и да се добереш до Духа на песента, изявила се по време и пространство в един определен миг.

Това е Духът на Словото на Учителя, излял се непосредствено като мелодия чрез песен.

Но главното в случая е, че този Божествен ключ е недостъпен дотогава, докато не преминеш през всички етапи, през които е минала песента на Учителя през времето на Школата от двадесет и две години.

Защото има връзка между времето, когато е изречено от Учителя това Слово и когато една песен е изпявана чрез Него.

Това е времето, когато Словото на Бога се изявява чрез думи и когато Словото на Бога се изразява чрез мелодия и песен.

Сега можете ли вие да изпеете правилно песента "Фир-Фюр-Фен", като гледате нотния запис?

Аз ви питам, как ще я изпеете, когато не познавате Духа на времето и онзи миг, когато Духът се е излял в Слово и чрез това Слово е дадена мелодията на песента?

И тогава Учителят даде песента "Фир-Фюр-Фен" и даде превода на думите, които са формули на Бялото Братство: "Без страх и без тъмнина в Любовта безгранична".

Затова, след като влезнете в Духа на времето на епохата, на събитията и чрез Словото на Учителя влезнете в досег и общение с това Слово и ако сте готов и добре подготвен музикант и певец, можете да направите общение с тази песен.

Ще почувствувате бойния дух на тази песен, която отвори Школата и откри пътя на човечеството за Школата на Великия Учител.

43. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

Когато бях малка, много пеех.

Всичко в къщи беше песен.

Учителят беше дал песента "Аум".

Това е старинна песен.

Учителят каза за тази песен така: "Пише се "Ау-мен", но се чете "Оумен", т.е.

Ние не ги виждахме, не знаехме нищо за тях, а всяка песен се дава съобразно тяхното движение и посока.

Имаше една песен от Учителя "Малкият планински извор", на страница 142 от новата песнарка.

Затова тази песен не трябва да се пее така силно и троснато, както съм чувала да я пеят, като че ли маршируват войници.

Пее се леко, мелодично, тихо, както изворът и поточето тече.

Да се убедите в това, отидете при едно поточе и дори при голям поток, седнете на брега му, вслушайте се, наблюдавайте го и тогава ще видите как и от къде е дошла тази песен.

Та, за да имаш успех в живота си, научи се от малкия планински извор и от неговата песен.

Смешно е да мисли човек, че ако Учителят е записал някоя песен чрез него, той му я е дал лично на него като една привилегия.

Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини".

Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли.

44. 3_30 Песните на Учителя в Мърчаево

Тя изпълни пред всички ни песента "Ранен час" с един такъв голям маниер на голяма певица и примадона, показващ нейното мнение за себе си.

След свършването на песента, Учителят се обърна и й каза: "Това не е най-доброто изпълнение на тази песен".

Учителят се обърна към нея и й каза: "Тя, тази песен, може да се изпълни по друг начин, а не както я изпълнявате сега".

Това бе опитност за Beca Несторова, но Учителят показа как не трябва да се изпълнява тази песен.

Във всяка песен има вътрешен мотив, който е връзката, по която тази песен е слязла от Невидимия свят, в който тя обитава.

Та Учителят сваляше тази песен не когато Той искаше, а когато песента идваше отгоре, достъпна за Него и Той вземаше цигулката и я изсвирваше или я изпяваше.

Учителят обичаше да казва: "Песента си замина".

Ние отиваме веднага и Боян Боев ни връчва написана на едно листче от него и нотирана "Песен за двете сестри".

Тази песен по-късно я поместихме, след заминаването на Учителя.

А Беса Несторова я беше научила така, че беше направила от нея шлагер от онзи тип шлагери, които се пееха в града.

Или искаше в песента да прокара своето чувствено състояние, облечено в песен и мелодия?

Беше ли това стремеж да се промени песента на Учителя?

Но да се променя песента на Учителя, аз това не го разбирам.

Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време.

Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания.

С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели.

И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица.

Идва веднъж Катя Грива, която бе изключителна певица и казва: "Тази песен така не се пее, както е в песнарката ти".

Да продължим с "Песен за "Двете сестри", която бе дадена от Учителя на Беса Несторова, която я бе направила шлагер.

Идва при мен Милка Аламанчева и изразява недоволството си от песента пред мене - че това не е песен от Учителя, а разработка от Беса Несторова.

Преди това аз бях чула песента от самата Беса и си казах: "Това е шлагер, а не песен от Учителя".

Отидохме двете и докладвахме на Учителя, че песента излиза вече добре.

Във връзка с това Учителят каза: "Аз, като дам една песен, на тях им се преработват центровете на мозъка и започват да дават съвети".

А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".

Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.

Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?

" "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента!

Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва?

Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа.

45. 3_31 Истинската работа

Стани добър музикант, работи върху Словото на Учителя и тогава ще видиш как Духът на Словото ще премине в Духа на песните и този Дух на песните ще се влее в тебе, и ти ще пееш и славословиш Бога в съзвучие с всички човешки души, които са в общение с Бога!

46. 3_32 Отворените уши и песните от невидимата школа

Около нея се бяха събрали и други сестри и пееха.

Пееха братски песни и песни от Учителя.

В първите години повече се пееха Братските песни и ония, които бе дал Учителят от самото начало.

Тогава тук се разменяха приказки, пееха се песни, идваха ергени, задяваха момите.

Сестрите, които бяха около Василка, бяха дошли все от селата, бяха я наобиколили, работеха нещо и пееха.

Тези възторжени песни, излизащи от устата на пеещите сестри, за мен бяха необикновено преживяване.

Наблюдавам и виждам, че учениците от духовната Школа на Учителя бяха влезнали в тях и тези ученици от тази духовна Школа, невидима за нас - за нашите очи, пееха за Учителя чрез тях.

Като ме видя, че съм стояла толкова дълго време, тя се усмихна и ме запита: "Хареса ли ти как пеем?

Беше необикновено пеене - нечувано за моите уши и за моите очи като музикант." Учителят повтори онова, което аз бях казала на кака Гина.

47. 3_33 Съдба от Небето

Принципната грешка бе следната: песните бяха" записани с ноти така, както ги пееха приятелите, а не така, както ги беше дал Учителят.

" Ами така - Учителят даде една песен, тя се запише на лист.

Записаната песен след това започваше да се разучава и да се пее.

Но с годините песента се променяше от самите изпълнители, като всяка една певица-примадона наблягаше на някоя музикална фраза повече - или я разтегляше, променяше ритъма и тоналността.

И се правеха някой път дребни промени така, както им уйдисваше или както смятаха, че е по-добре за пеене или е по-мелодично.

Те не се съобразяваха, че това е окултна песен и е строго забранено да се изменя, а камо ли да си я нагласяваш така, че да ти харесва повече.

Всички разглеждаха оригинала, сверяваха го с песента от песнарката и виждаха, че оригиналът се покрива с напечатания нотен текст, но пак не се предаваха, пак ме обвиняваха.

Тази песен се прие от всички.

После преминаха на друга песен.

Отново се повдигна същият въпрос, че съм променила песента.

Поднасям го, а те ми казват, че са преминали на друга песен.

Накрая приеха и тази моя песен по оригинала, а си бяха отбелязали в протокола, че аз съм била в грешка.

Преминахме на третата песен.

Дали имам и на тази песен оригинала.

Но аз реших да смекча нещата и затова се обърнах към Георги Томалевски и го запитах дали може да изпее тази песен.

Каза, че това е любимата му песен и я изпя.

Питам го: "Брат Томалевски, вие откъде знаете тази песен?

Томалевски беше научил песента в първите години на Школата, но после го нямаше десет години - беше се оженил и жена му го беше отмъкнала в света - и когато той се завърна на "Изгрева", още помнеше първообраза на песента, а не това, което пееха приятелите.

48. 3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля

Интересното бе, че това бяха окултни песни, боравещи с окултни сили, търсещи да създадат хармония в онези, които ги пееха.

И понеже тук всички пееха, свиреха на инструменти, всеки смяташе, че разбира повече от другия, дори стигнаха дотам, да смятат, че са по-големи музиканти от онези, школуваните музиканти в света, които свиреха и пееха по сцените на концертните зали.

А първата грешка бе, че той издаде песните така, както ги пееха приятелите десет-петнадесет години и по такъв начин се записаха и дадоха измененията, направени от онези, които си ги бяха променили по свой вкус.

За всеки музикант, който знае какво означава авторско право върху един нотен текст, който знае какво е автентичност, оригиналност - за него би било абсурдно да се променя текста на песента.

В песента "В зорите на живота" има два пъти повторение на един пасаж.

Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента.

49. 3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя

Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол.

Разглеждаше се всяка песен.

Аз казвах къде е различието на песента в "синята книжка" - изданието на Кирил Икономов - като наблягах на това и доказвах къде е различието: дали в мелодията или в текста.

За доказателство представях към всяка една песен оригинала, взет като лист от папката или от тетрадката.

Кирил отстъпваше песен след песен.

Така се приемаше песен след песен, така аз докладвах за всяка песен измененията на Кирил по текста или мелодията.

50. 3_36 Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя

От една страна, те изобщо не можеха да приемат, че песните на Учителя са коригирани и изменени и то още по времето на Учителя, когато бе издадена песнопойката на Кирил Икономов.

Трябваше по-късно Матей Калудов и Асен Арнаудов да направят изявление, че са били определени лично от Учителя заедно с Кирил Икономов за една работна група от трима души за издаване на песните, но Кирил ги е отстранил и е направил песнопойката сам.

Излязоха много от очевидците и онези, чрез които Учителят беше дал песните - които бяха присъствували при даването им - заявиха, че Учителят ги е дал по друг начин тези песни и че оригиналът е различен от този, който е в синята песнопойка на Кирил.

И което е най-интересното - при приемането на всяка песен аз докладвах и подкрепях с оригинал и се получаваха за най-голяма изненада много, много възражения, не срещу оригинала, а срещу мен и се защитаваше каузата на Кирил.

Сами си бяха поискали комисия, сами почнаха да водят протоколи за приемането на всяка песен, сами се хванаха на хорото, сами си извикаха свирач да им свири и тъпанджия да им бие тъпана.

Тя започна да приема песен след песен по оригинала и Кирил трябваше да отстъпва, защото всичко това се вписваше в протокола на комисията.

Имаше една песен - "В зорите на живота".

В синята песнопойка Кирил в началото бе повторил два пасажа така, че ги е уеднаквил, за да му излезе текстът при нотния запис.

Така Кирил отстъпваше, а те приемаха песента и се подписваха в протокола.

Така се приемаше песен след песен.

Имаше друга песен - "Блага дума на устата".

Тази песен също бе променена от Кирил.

Изведнъж аз се сетих, че в комисията е и Георги Томалевски и че тази песен беше дадена в негово присъствие от Учителя.

Тогава се беше оженил и покрай жена си се отклони, след това дойде, но знаеше така тази песен, както я бе дал Учителя, защото той я беше научил от Него.

И казах; "Георге, я изпей тази песен както я знаеш!

Той пееше хубаво, имаше хубав глас, поддържаше го, а жена му беше музикант-педагог, така че той бе музикално образован и си поддържаше музикалната форма.

Георги изпя песента така, както аз я бях записала и представила.

Преди да изпее тази песен Георги, комисията се противеше да се подчини на оригинала.

Та той се гордееше години наред с това, че тази песен е дадена в негово присъствие.

Взимам я, отварям я и какво да видя - оригиналът на същата песен е в нея!

Томалевски го гледа и cижда, че той е изпял песента точно по оригинала.

" Георги беше горд в себе си, че бе запомнил и изпял песента по оригинала и то песен, която беше научил от Учителя.

Тя водеше протокол, всяка една песен бе приета по оригинала и имаше подписите на всички членове от комисията по тази песен.

51. 3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години

Така, че Братството не помогна с нищо за издаването на тази песнарка, макар че има една песен, в която се казва "братство, единство ние искаме".

Каква ирония за песента и за Школата на Учителя.

Когато Учителят даваше една песен и тя се записваше, първо тя се предаваше на Него, за да я прегледа.

Затова вие може да намерите много такива нотни текстове с различен нотен запис и почерк на една и съща песен.

1. Песента "Идилията" ние я записахме с Асен така, както я знаехме.

Години по-късно ние направихме магнетофонен запис на песента, който трябва да се прехвърли на нотен текст и така, при едно второ издание, да се даде песента така, както я е свирил Петър Камбуров.

А да знаете само какви атаки срещу нас имаше заради тази песен!

Там има такива височини, които нито една певица не може да вземе, а тя ги взимаше и ги пееше.

Освен това, споменах, че Кирил ги беше записал така, както ги пееха приятелите и певиците-примадони.

Тези възрастни приятели бяха от провинцията и когато слушаха как софиянци пееха песните, които те знаеха, запушваха си ушите.

52. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Ние знаехме за работата й с Учителя, знаехме, че песните, което тя пееше, са на Учителя.

Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".

Второ: Тя беше школувана, надарена певица от кариерата и пееше в Софийската народна опера.

Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно изпълнение на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава.

53. 3_40 На Изгрева няма примадони - има ученици

И понеже всички свиреха и пееха - това означаваше, че цялото Братство бе срещу мен.

Всички от Братството имаха музикална култура, имахме не случайни музиканти и като видяха всичко това, приеха го като една циркова програма - акробатика с текст, глас и песен.

Защото тя пееше песните на Учителя, за да изтъкне себе си, да покаже себе си и да задоволи амбициите и капризите си на примадона.

След издаването на песните минаха години и направихме опит да изнесем концерт с песни на Учителя в салона, като аз трябваше да бъда на пианото, а Лиляна да пее.

Работихме двете дълго време, уточнявахме се, защото тя ги пееше като оперна певица, а аз исках да се пеят така, както се пеят окултни песни от Учителя.

54. 3_41 Паневритмия в Невидимия свят. Паневритмия в небето над връх Мусала

Изведнъж чува във висините над главата си песнопения и музика.

А той много обича да пее и да свири, дори в млади години е участвувал- в църковен хор и много добре знае какво значи песнопение и хорово изпълнение.

Методи вдига главата си на 60° нагоре към небето, за да проследи откъде идва това песнопение и музика.

Танцуват, правят някакви движения с ръце и крака и се движат в кръг, съпровождани от необикновена музика и песнопение.

Чува се песнопението и музиката.

Всичко се движи в кръг - и елипсата, и светлината в нея, и фигурите в светлини, а песнопението и музиката ги съпровождат.

Музика и песен звучат още в ушите му.

И вижда как всеки слънчев лъч, идващ от пространството до него, представлява не лъч, а светло същество, което се приближава в своя танц с движения, музика и песен.

Когато свършва разказа си за светещия танц на онзи кръг в небето над Мусала, където ангелите небесни са пеели и играели, Учителят се изправи на крака, вдигна дясната Си ръка за поздрав и най-тържествено каза: "Всичко това, което ти си видял горе, в небето на Мусала, ние ще го свалим долу, тук на земята.

55. 3_42 Паневритмията на Изгрева

Това започва с песента "Ти си ме, мамо, човек красив родила".

От този момент човек излиза от затворения кръг на личния си живот, а българинът излиза от затворения кръг на неговата народна песен.

Учителят беше казал: "Четиридесет години съм работил, докато изкарам българската народна песен от затворения кръг".

Тя трябва да се свали отгоре, да премине през българската индивидуалност, да премине през българската личност, да премине през българската народна песен, през българските хороводни стъпки, за да се съчетае хармония между мелодия, ритъм и движение.

56. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.

Това са "Бершид Ба", "Пролетна песен" (в книжката е отбелязано заглавие "Пролетта пристига") и "Песен на малката буболечка" (в песнарката - "Малката буболечица").

Същата година - 1935 - Олга Славчева издаде една книжка: "АСАВИТА - Божествена песен".

Аз съм наблюдавала как ние играехме Паневритмията и как я пеехме, когато играехме.

57. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Ако този брат успее да направи нещо и да потвърди историческата ценност на този труд, това ще бъде все пак една завършена работа за Школата.

Казват онези, които са били там, на гости на Михаил, че пеели песните на български, но ги пеели малко по-иначе.

58. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

Първо: Йоанна ще вземе магнетофонния запис на песента "Идилията", изпълнена от Петър Камбуров и ще го запише на нотен текст.

Така тя ще поправи една неправда към Петър Камбуров, която ние с Асен Арнаудов извършихме, когато дадохме "Идилията" в моята Песнарка, понеже не я знаехме добре тази песен и тя не бе записана както трябва от нас.

Второ: Винаги, когато изнася концерт от песни на Учителя, ще завършва с песента "Идилията" по нотния текст, който тя ще извади от оригиналното изпълнение на Петър Камбуров, което е най-точно до оригинала на Учителя.

59. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Та за всеки човек е достатъчно само това, което ще ви разкажа и което успее да чуе той.

Те изпълняваха всичко, което правехме и ние: готвеха си вегетарианска храна, молеха се преди хранене, пееха братски песни и всички знаеха, че това са "дъновисти" - така ни наричаха, когато искаха да ни обозначат като привърженици на Петър Дънов, т.е.

60. 3_47 Бурята на Катя Грива и нейната вяра

Там Учителят даде песента "Запали се огъня" с подходящи движения.

Единствено Катя Грива знаеше тези движения така, както трябва и много добре ги изпълняваше, заедно с песента.

Имаше и друга песен, "Добър ден", която Учителят даде също с движение на ръцете.

Катя изпълняваше естествено и с невероятно вдъхновение и тази песен.

Учителят я извиква и й изсвирва песента.

Накрая казва: "Благодарение на твоето състояние, днес се роди песента "Бурята".

Катя научава лично от Учителя как се изпълнява тази песен и запаметява думите: "Тъжна ми е душата.

Когато издавахме Песнарката, помолих Катя и тя написа следното тълкувание за песента: "БУРЯ.

Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи.

Катя Грива в годината веднъж пееше тази песен.

Само тя можеше да преживее истинското състояние на тази песен, защото чрез нея Учителят измести бурята, за да израсне в нея онова, което покълна като Сила и я държа до края на живота й.

Вглежда се в нея, фиксира я с поглед и за пръв път запя песента "Да имаш вяра".

Цялото Братство запя след като Учителят изпя тази песен, дадена тук за пръв път пред всички ни.

Текстът на песента беше от едно изречение: "Да имаш вяра, вяра, да имаш вяра, вяра..." Пеехме всички.

Имахме усещането, че тя пее соло, а ние й пригласяме с нашите гласове като братски хор.

Тогава се даде тази песен - на 9 октомври 1936 година.

Сега всички пеехме така, като че ли нещо се промени в нас и около нас.

Песента се носеше около нас и в нас.

Така тази песен се даде за Катя и чрез Катя стана достояние на Братството.

Затова песните на Учителя са молитви за ученика, песнопения за неговата душа и славословие на неговия дух.

61. 3_51 Спиритизмът и Школата на Учителя

Явява се първо духът на Христо Ботев и жената-медиум започва да говори с мъжки глас, да рецитира стихотворения на Ботев и да пее песните му.

62. 3_54 Анархизмът и Новото Учение

Всички пеем и очаквамеУчителят да пристигне всеки момент.

Всички с нетърпение очакват какво ще каже Учителят.

63. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца.

Ние ги пеехме, а и вие ще ги пеете, ако сте последователи на това Учение и сте в тази Школа.

64. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

А зад салона беше залепена една кръчма, където се печаха кебапчета, носеше се мириса на печено месо, пиеше се вино и ракия и се пееха пиянски песни.

Много държа на това, защото утре, когато дойдат следващите поколения и когато имате други условия за работа, трябва да знаете, че когато изнасяте концерти от песните на Учителя, когато се събирате да четете Словото на Учителя и да пеете песните Му, то тогава ще се намери някой, който да сложи пред вас маса и отгоре да положи цялата теософска литература, заедно с останалата окултна литература, която според Учителя е рожба на Черната ложа.

65. 3_63 Новата Голгота

Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите?

И аз с голямо нетърпение след това им откъсвах главата.

Всички запяхме песни - то бе не веселие, а камъните и скалите около нас пееха "Осанна във висините".

66. 3_68 Самозванецът

Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели.

67. 3_69 Сватбата на Големия брат

След вечерята, аз седнах на пианото и започнах да свиря и заедно с Учителя пеехме песните Му.

68. 3_71 Последните дни на Учителя

И аз отидох, свирих на пианото, а приятелите, които бяха в салона, пееха песни, четяха молитви, после се чете беседа.

69. 3_72 Последни Слова на Учителя

13. Пейте песента 'Благост".

70. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

Само Бог е Вечен и Безкраен." Учителят изрича тези думи и запява своята любима песен "АУМ".

Тази песен беше последната, която Учителят изпя на физическия свят.

В тази песен се намират скрижалите на Бога.

Тази песен съединява Божията Троица в едно: "Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Словото на Бога, изречени като скрижали в тази една единствена дума: "АУМ".

71. 4_01 Любовта е извор

Той дирижираше песента "Любовта е извор", а всички пееха.

Бях изненадана, че песента се пееше от хор на четири гласа.

Може би необичайната обстановка, може би прекрасното изпълнение на песента, а може би, което е най- вярното, самата песен проникнала дълбоко в душата ми ме пренесе в някакъв чуден свят и аз се изпълних с нещо безкрайно хубаво.

След свършването на песента се загледах в отворения прозорец на едноетажната бяла сграда, намираща се в двора.

Запяха нова песен.

За пръв път бях посрещната от Братството с песента "Любовта е извор".

Тази песен задвижи всичко в мен, а чрез мен - и в майка ми, и така ние пристъпихме с трепет в един нов свят - света на Словото и на песните на Учителя.

Мен ме посрещнаха с тази песен и целият ми живот премина с песните на Учителя.

72. 4_02 Моят Висок Идеал

Един от най-красивите моменти на този събор беше разучаването на песента "фир- фюр-фен".

Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той прибави и движенията й.

" Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината.

Ние седяхме вътре, пеехме песни и славехме Бога и Господа на Силите за Неговите чудни дела и преизобилни блага, с които ни даряваше.

Аз дойдох на събора и успях да съзра Високия Идеал, изразен чрез Слово, песен и чрез Делата Господни.

73. 4_03 Учение и служение на Високия Идеал

След като завърших учителския отдел при Музикалната академия през 1922 година, бях назначена за учителка по пеене в Мездра.

Благодарение на това, че частно учех пеене и предавах уроци по цигулка, справях се добре с всичко.

Разпявах учениците, излъчвах солисти, самата аз им свирех на цигулка и пеех.

За моя преголяма изненада, дадоха ми седемнадесет часа физкултура и само седем часа пеене.

74. 4_04 На Рила с песните на Учителя

Време имаше много и ние го използувахме най-вече за пеене.

С песен тръгвахме от София, насядали един до друг в камиона.

С песен пристигахме в Чамкория, откъдето тръгвахме пеш за Мусала.

Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен.

Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност.

Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата.

Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа.

Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа.

Учителят казва коя песен да изпеем.

Някои от музикантите дават тон и песента се подема от всички.

Каква неизказана красота в този ранен утринен час - да се чува хорът, пеещ песните на Учителя на този скалист връх.

След Словото на Учителя завършвахме пак с песен и молитва.

Брат Кирил Икономов записваше песните, които ние пожелавахме да пеем вечерта, като ги подреждаше така, че мистичните да останат накрая, за да се слеят с вечната молитва "Отче наш", произнесена накрая от всички ни.

Лягахме си в девет часа, за да можем да станем сутрин в четири часа по тъмно, когато аз ги събуждах с песента "Събуди се, братко мили".

Вечерният концерт обикновено започваше с песни, в които участвуваха всички присъствуващи - пееше се хорово.

75. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

Това бяха два момента на един звезден миг - възвисяване чрез песента на Учителя към Бога и вселяване на Божествения Дух в Учителя.

Ето това е Възкресението чрез песента на душите и чрез вселяването на Божия Дух и Божията Светлина в Словото на Всемировия Учител.

76. 4_06 Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

Веднага запявахме една братска песен "На Учителя покорен".

По лицето на Учителя се явяваше недоволство от тази песен.

Това е незабравимата ми Паневритмия, сляла за мен всичко в едно: музика, песните на сестрите, които играеха и пееха, и онази небесна Светлина, идваща от Духа Божий, Който развърза езика на Учителя, Който даде Словото, Който внесе Сила и Живот и чрез хармония олицетвори живота на Паневритмията.

Ние свирехме в кръга на Паневритмията, братята и сестрите играеха и пееха, а Учителят, на десетина метра от нас, играеше Паневритмията и нашите души се възвисяваха и се рееха във висините, за да потърсят общение с онази небесна Светлина, която слиза в Сила и Живот като изява на Духа Господен.

77. 4_08 Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба

"Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба"

А той се радваше и напредваше бърже, защото обичаше да пее.

После добави: "Сега ще работите, ще учите, ще пеете, ще свирите и за друго няма да мислите." Минаха десет години.

Музиката, пеенето ще го тонират.

Карайте го много да пее.

Като се връща от работа, вие му говорете и отговаряйте оперно - с пеене." Наистина това нещо аз го спазвах и години наред с него пеехме и изнасяхме концерти в салона на "Изгрева", пред Учителя.

Обикновено другите музиканти-певци се стесняваха, но ние винаги бяхме готови с песни от Учителя и ги пеехме заедно.

Веднъж той пееше една народна песен.

Но това бяха моите най-хубави години и пеехме с него, и свирехме с него, и всичко това бе предназначено за Учителя, за братята и сестрите.

Години наред с него пеехме песните на Учителя пред приятелите в салона и пред лицето на Бога.

Това бяха незабравими изживявания чрез песен и чрез Духа на общението, който ние правихме с песните на Учителя, за да се извисим в онзи свят, който бе сътворен от музика и хармония.

За нас любовта ни бе песен, но дойде определеното време, когато аз разбрах, че бракът освен изпитание е и съдба!

78. 4_09 Начало на музикалния живот на Изгрева

Преди и след беседа песните се пееха от четиригласния хор.

Отначало пеехме без съпровод.

Това бяха първите песни, които се пееха.

По тези две песнарки се пееха братските песни при Школните лекции, при беседите и при даването на концерти.

Желанието на Учителя бе да пеем Неговите песни с нужното вглъбяване към Духа на песните.

Продължихме да пеем и свирим в салона на "Оборище" 14, където имаше специален подиум, който бе за музикантите.

За "Химн на Великата Душа" каза: "Отначало да се пее бавно, разказвателно.

Същото каза и за песента "В начало бе Словото": "Темпото, изразът да се мени според съдържанието."

Бях в салона, когато се създаваше песента: "Аз ще се подмладя".

Повтаряхме я, пеехме я.

Аз слязох за малко от сцената, за да послушам песента отдалеч.

79. 4_10 Музикалните опитности на учениците

Веднъж беше изпълнена песента "Идилията".

"Идилията" е песен за човешката душа, тя е Високият Идеал на един свят от Светлина.

След прекратяване на въздушните бомбардировки над София, след като сирените бяха дали отбой, бях отишла в салона, където от хора се разучаваше песента "Мирът иде", разработена и дирижирана от сестра Кисьова.

В това време Учителят излезе развълнуван от салона, където Той наблюдаваше разучаването на песента.

Тя свиреше на пиано, пееше и композираше.

Обикновено Учителят изпяваше песента или изсвирваше някоя мелодия в клас или в салона пред малка група.

Всички се стремяха да я запишат, пееха, повтаряха, докато я научат.

След като се научеше и запишеше песента, Учителят питаше: "Дойде ли Кирил от града?

" Когато той дойдеше, Учителят му подаваше нотния лист с песента да я прегледа и казваше: "Кириле, ей тази песен се даде." Кирил преглежда нотния лист и току каже: "Учителю, тука не схожда ударението на текста с ударението на музиката." И тогава той ще раздроби две четвъртинки на осминки, за да схожда.

Това е малка работа и не пречи на песента.

След като песента преминеше през малките корекции на Кирил Икономов, тя се преписваше на чисто и се предаваше на Учителя.

Опорочаването е в лошото пеене.

Учителят веднъж каза: "Ще ускорявате или ще забавяте според текста на песента".

Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади".

През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя".

Към тази песен има една прибавка, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".

Друг път се събираха двама-трима младежи и те изпяваха песента, а трети - път при пианото - Учителят пред нас сваляше мелодията, изпяваше ни я и ни я изсвирваше.

Често, когато изпееше една песен за втори път, можеше да я измени.

Затова днес човек не трябва да се захваща за малките работи, които ни попречиха да запишем съвършено песните на Учителя, а трябва да се стремим към другото: важно е чрез песента да се свържеш с онова поле, от което тя иде и да привлечеш чрез нея светлите същества, които тя ни носи и аурата, която тя създава.

Учителят пееше много естествено.

Учителят идваше, ние ставахме на крака, започваше молитва, след това изпявахме някоя песен, която Той посочваше и започваше беседа.

Беседата завършваше също с молитва и песен.

Преди да се сложат ястията на масата, ние пеехме.

80. 4_11 Последният концерт пред Учителя

Пеехме общо преди погребението Му.

Катя Грива пееше, а аз свирех на цигулка.

Изпълнявахме песента "Аин фаси".

Пеехме, свирехме, сърцата ни бяха препълнени със скръб, горещи сълзи течеха от очите ни.

Посветих живота си да раздавам чрез песен и цигулката си това, което бях научила.

И едните, и другите са длъжни да прилагат Словото и да изживеят живота си в служение на Живия Господ, Когото ние имахме привилегията да срещнем, облечен в плът, да чуем Словото Му и да пеем песните Му.

81. 4_12 Музикална пауза в живота на ученика

Обикновено, когато отивахме в планината, пеехме песните на Учителя една след друга.

Веднъж Той ни каза, че трябва да правим пауза след всяка песен - да оставим да отзвучи едната и тогава да продължим с другата песен.

Трябваше да се спрем, да мине малко време, след като свърши песента, защото всяка една песен идва от строго специфично поле и сфера от Невидимия свят.

Затова бе необходимо да се направи малка пауза - за да можем да слезем и да преминем от едното поле в другото, откъдето идваше новата песен.

За да се ръководи правилно общото пеене, този, който свири, трябва да пее и свири.

Ако не може гласно да пее, поне наум да пее, но да пее.

И сега още ми звучи как изпя песента "А бре, синко", как естествено, с бащинска топлота, предаде упрека и съвета на любещия баща.

В новия салон, който ние построихме на "Оборище" 14, един-два пъти, застанал прав, заедно с цигуларя Киселков, Учителят е свирил в дует песента "Мирът иде".

При "Лъчите", накрая при "летенето", когато се пее: "Туй"- ръцете летят надолу, а при "Рай' - нагоре: всички едновременно.

82. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

След като излезе песнопойката, веднъж Асен Арнаудов дойде при мен и сподели следното: "На мен много ми тежи, защото много песни, които се напечатаха сега, ние ги коригирахме с нея.

В края на краищата, да изпеете песента с изживяване, да дадете израз на съдържанието на песента - това е най-важното.

Днес, когато пея и свиря песните на Учителя, аз с песента заминавам за онзи свят, който песента ми разкрива като свят на светлина, красота и свобода на. Духа.

Учителят му подава текст на една песен и му казва: "Напишете мелодия на този текст!

" И му дава мотива на песента.

Ковачев си отива в полка, влиза в палатката си и започва да пише мелодията на песента.

Идват да го викат да се махне от това място, но той продължава да пише музиката на песента.

Той идва в София и я занася на Учителя, Който я разглежда, остава доволен и казва: "Тази песен те спаси от шрапнелите!

Той заяви: "На мен е дадена тази песен и тя трябва да остане така, както ми е дадена." Остана огорчен, защото пред него беше образът на Учителя, Който Му дава текста и мотива, палатката на фронта, разпръскващите се гранати, отстъплението на войските и силата на песента, която го спасява, защото тя бе влезнала у него, идваща от Небето като откровение и спасение.

Димитър (Митко) Сотиров вземаше частни уроци по пеене, също и жена му Мария Златева, тоест моя милост.

Двамата пеехме оперни арии и дуети, както и братски песни и дуети, разработени от Кирил Икономов.

Много често се случваше така, че нямаше кой да изпълнява цигулкови сола, тогава и аз свирех и пеех заедно с Димитър Сотиров.

Като малка свирех на цигулка народни хора, пеехме в къщи и мечтаех да свиря на явно място и пред хора.

Дойде това време, когато свирех в салона на "Изгрева", пеех пред Братството и Учителя, а след това работех години наред за създаване на симфоничния оркестър на Влади Симеонов в Пионерския дворец.

Когато бях момиче, мечтаех си да пея песните на Учителя хубаво, защото, когато пеех, все си стисках гърлото.

Вземах уроци по пеене от Божана Димитрова, която бе ученичка на Морфова.

Тя имаше много хубав глас и пееше много добре.

Хубава беше тази гледка на езерата на Рила: той свири на цигулка, а тя пее до него.

Тя се беше завърнала от Италия, където бе учила пеене.

Каквато и песен Учителят да дадеше, тя веднага я изсвирваше на пианото, понеже беше пианистка.

Емилия Михайловска, след като се завърна от Италия, гдето бе учила пеене, даде концерт в салона пред Учителя.

Лиляна Табакова - оперна певица - даваше концерти, пееше братски песни и особено онези, които Учителят беше дал чрез нея.

Сестра Дафинка пееше много чисто.

83. 5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя

"Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя"

Той бе наредил печатането на песнопойката да става през нощта.

Затова в песнопойката има малки грешки - именно заради това, че не беше правена коректура.

Така успяхме да издадем песнопойката.

После пък критикуваха песнопойката заради други неща - повечето от лични амбиции.

Тя не доживя да го направи, защото си замина през 1976 година, но беше си отбелязала на песнопойката, с която работеше всички необходими поправки.

Навремето ние отпечатахме 4 000 екземпляра от песнопойката.

Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии.

84. 5_02 Теориятя на музиката и Учителят

Когато Учителят даваше някоя песен, то беше едно особено състояние на Духа, което проникваше навсякъде в нас - въздухът трептеше по особен начин и светът около нас се отразяваше иначе в съзнанията ни.

А понякога започваше да ги пее пред нас неочаквано и естествено и ние имахме усещането, че тази песен, като сноп Светлина слиза от Небето, минава през Учителя и се претворява чрез Неговия глас в песен, която нашите уши долавят.

А онзи, който за пръв път вижда песен на Учителя записана на нотен лист и я изпява или изсвирва, установява разлика с онова, което Учителят бе пял и свирил.

Онова, което свиреха по ноти, не беше същото, което ние свирехме и пеехме.

Тогава правехме следващия опит: ние от Школата на Учителя свирехме и пеехме, а те, музикантите-професионалисти от града, слушаха и наблюдаваха нотния текст.

Кирил държи учебник по теория на музиката пред Учителя, разгърнал го, чете нещо и коригира Учителя, защото не излизало точно, съгласно теорията на музиката: "Учителю, тук не трябва..." и посочва нотен текст на песен на Учителя.

Ако каже нещо, гръм ще падне - Кирил Икономов ще го порази гръм и светкавици ще го изгорят, заради това, че иска да коригира изявлението на Божествения Дух като Слава, Виделина и Светлина и проявлението им чрез песента на Учителя.

Само онзи, който е живял с тази музика, може много точно да каже, като чуе изпълнение на една песен, дали се пее и изпълнява в Духа на песните на Учителя.

Защото този, който е бил в Школата и познава Учителя, и познава Духа, Който се е излял в песен и мелодия, той знае Истината на това проявление на Духа чрез музика.

И казва: "Тази песен не се пее в Духа на песните на Учителя.

Тази песен не е изпята по Учителя." Това е казано точно и категорично.

85. 5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.

И пеете под моите длани,

"Аз искам да видя одеждата бяла - Говори и пее душата, -

"Аз искам" - говори и пее душата

86. 5_05 Певицата Лиляна Табакова

Лиляна ги е пеела пред Него, с Него, заучавала ги е и ги е запаметявала.

Когато Мария Тодорова включи песните на Табакова в своята песнопойка като песни на Учителя, много от приятелите се съмняваха в това, дали наистина са песни на Учителя.

Ние правихме много опити с нея да работим след излизането на песнопойката, но всичко се оказа безуспешно.

87. 5_06 Песните на Учителя

Всяка песен има темпо.

Пеенето е свещенодействие, а ти кощунстваш!

" Онзи се стресна и ме намрази - вече не му се пеело и свирело като работел, а като работел и пеел, времето му минавало по-бързо.

Пеенето е акт на свещенодействие, трябва да се настроиш индивидуално, трябва да си в особено състояние на духа, за да изпълняваш тези песни.

А всяка изпята от тебе песен никога не се повтаря вече.

Всеки път се пее различно, защото това е пулсът на Космическото Съзнание, което трепти, пулсира, движи се и се развива.

Тази песен е любимата ми песен.

А като песен, дадена от Учителя, означава много.

Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее.

Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието.

Песента за двете сестри

Тази песен я записа Весела Несторова.

Но в песента има и нейни елементи - Весела внесе свои мотиви в нея.

Не само онези, които трябваше да ги запишат, но и другите, които ги научаваха, след време ги пееха и внасяха свои елементи.

Как се даде песента "Странник съм в този свят"

"Сега ли точно, в тая тишина да кара Учителя да пее?

Това беше песента "Странник съм в този свят":

Но е евангелска песен.

Преди Школата беше животът на песните - при всяко събиране само пеехме.

Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал.

Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни.

Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя.

Учителят обичаше много тази песен.

Когато ги пеем, ние се свързваме с тях.

Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента.

Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея.

88. 5_07 Закони на музиката

Учителят пее и свири

Ние не се борим и не се страхуваме, а смело вървим напред в първите редове" - казва Учителят в една песен.

До известно място ние слушаме звуците им, песента.

Нашите дръвчета на "Изгрева" вирееха отлично, понеже всяка сутрин им свирехме и пеехме, играехме Паневритмията.

Божият Дух твори с песен" - казва Учителят.

Старинна песен

Учителят даде на 20 декември 1932 година следната песен на старинен език.

Например песенчицата "Аз в живота ще благувам" или "Да имаш вяра", или "Благост" и много други.

Прилагал съм песента и сега я прилагам.

Когато сте болни, изпейте песента "Господи, колко Те обичам.

Тази песен пейте и при други беди и страдания.

Учителят повдигна леко цигулката и тихо ни изсвири песента.

Ние стояхме онемели от магията на песента и извисени към един друг свят, от който слизаше тази музика.

89. 5_08 Паневритмията на слънцето за Изгрева

На "Изгрева" веднъж, както се бяхме събрали около Учителя, Той ни изпя една малка песенчица.

Тогава Учителят ни изпя една малка песенчица и каза: "А можете ли на тази мелодия да сложите подходящи движения?

За тази песенчица Учителят ни показа едни движения, след като видя, че ние няма да можем да я изиграем, хванати за ръце и наредени в кръг с българско хоро.

Ние пеем песните на Паневритмията като песни на слънцето.

90. 5_09 Песни и танци на слънцето

Песента "Гоее, грее Светлината" - в нея е предаден ритъмът на

Песент а "Грее слънцето, светло е навсякъде"

(Химн на Великат а Душа) - песен-картина, която има дълбок символичен смисъл."Химн на слънцето", за която Учителят казва: "С тази песен посрещайте изгревите на слънцето.

91. 5_12 Запустялата кръчма

Там, в тая кръчма, до късно през нощта пияници свирели, викали, пеели, вдигали скандали, че и побоища имало.

92. 5_13 Най-малкото добро

Като свършва песента, сестрата се повдига и сяда на леглото.

93. 5_14 Благославяй , душе моя, Господа

" Три пъти изсвирва песента и сестрата се почувствувала по-добре.

94. 5_16 Как Учителят даде Идилията

Сестра Янакиева мие чиниите и си тананика песенчица.

А Петър си мисли: "Ех, хубаво е сега да имам една цигулка - ще науча тази песенчица.

Но като нямам цигулка - нищо не става." Петър взема лопатката и машата, които са до печката, поставя машата като лък върху лопатката - представя си, че това е цигулка, движи машата като лък върху лопатката и започва да си тананика и да пее.

Накрая Учителят изсвирва на Петър песента "Идилията".

95. 5_17 Идилията и брат Георг и Куртев

През 1920 година, когато Учителят за пръв път ми я изсвири, каза: "С тази песен ангелите водят душата на праведния при Бога".

Гледа - напред фенер блещука, люлее се на една и на друга страна, чува се, че някой свири песенчицата: "Напред да ходим смело".

96. 5_18 Краят на войната е близо

Ние останахме и бяхме свидетели на думите, изречени от Учителя - те станаха думи Господни, които по-късно се облякоха в песента "Мирът иде!

97. 5_19 Войната

Спря я с една песен.

98. 5_20 Мирът иде вече!

На следващия ден след срещата с тази женица от народа, Учителят слезе долу в трапезарията на дома, в който живееше на ул."Опълченска" 66 и в присъствието на група братя и сестри, които бяха седнали на скромен обед с варени картофи, Учителят донесе цигулката и почна до свири една песен: "Мирът иде вече, тъй Господ Бог наш рече." Приятелите научиха песента и започнаха да я пеят.

И Мирът дойде, като бе проправен пътят му чрез песента, която Учителят свали от Небесата, където Божият Мир царува в Светлина и Слава.

Песента на птичките е хваление на Господа.

Песента на водите се чува - това е музика и говор.

" Години наред ние пеехме тази песен през време на Школата.

Продължихме да пеем тази песен и продължихме да изпяваме чрез душата си молитви към Господа.

Всичко пее химни за Тебе!

Божият Мир на земята идва с песента на Учителя "Мирът иде вече!

99. 5_23 Българската народна песен

"Българската народна песен"

Минал е през големи страдания и под тяхно влияние българската народна песен се е изменила, Влезнали са в нея отрицателни образи, горчиви чувства, скръб, отчаяние.

Учителят е работил дълги години върху българската народна песен.

Учителят даде образци на очистена българска народна песен.

Тази песен е един от опитите, които Учителят прави.

100. 5_24 Колективно творчество

След малко в същата тоналност Учителят започва песента "Иде, иде, Сам Той иде".

За втората част на песента изпращат да извикат брат Асен Арнаудов.

Учителят и той работят заедно до късно, песента все не се поддава.

Сутринта, като идва Асен, Учителят дава втората част на песента - "Ние ще работим с любов".

Тъй беше създадена и завършена песента.

101. 5_26 Ще се развеселя премного заради Господа

Там, на онова таванче, Учителят създаде песента "Ще се развеселя премного заради Господа." Посещаваха Го от време на време приятели от Варна.

Учителят пееше на приятелите новата песен "Ще се развеселя премного заради Господа".

Отначало Той им я свиреше на цигулка, пееше им я, докато те я научаваха.

Но някои от приятелите пожелаха да се нотира песента, за да я изпратят и на другите приятели.

Учителят, макар и малко неохотно, се съгласи и записаха песента.

Той я изпълняваше свободно, пееше я според вдъхновението, а с него идваше и ритъмът на песента.

Учителят свали новата песен и я изпълняваше с вдъхновение, с широта и висота, отиваща до Небесните Селения, откъдето бе дошла.

102. 5_27 Изгревът и Бялото Братство

Тогава тази работа ще успее.

103. 5_29 Салонът на Оборище 14 и свинете

Втората стая бе направена на кръчма - продаваше се вино, ракия и се пееха пиянски песни.

104. 5_36 Търпението на Учителя

"Търпението на Учителя"

Каквото Господ ми е пратил, с това работя, с това се изпитва моето търпение от Бога.

Старите приятели също го четат и казват: "Търпението на Учителя е толкова голямо, че не можеме да го проумеем".

105. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Ще ви кажат, че можете да провеждате събрания в този салон, да четете беседите на Учителя, да пеете песните Му и то пред лицата на техните вождове и пред техните партийни програми.

пеете песните Му, ще създавате духовно и силово поле, с което да храните душите си и накрая, в този салон, тоест в този партиен, клуб вие ще вършите всичко това пред лицата на техните партийни вождове, залепени по стените на клуба.

106. 5_51 Не наливайте вода в чужда воденица

Дори я накарват да им пее песните на Учителя.

А тя е толкова вдъхновена, толкова възторжена и с такова въодушлевление им пее, че всички я гледат и слушат със зяпнали уста.

Отива следващия път на същото място, където са я поканили да пее песните на Учителя.

Тя отива отново, но вече няма сили, с мъка и воля успява да им изпее песните и да каже някоя и друга формула от Учителя.

Аз искам да ги вкарам в пътя." "Сестра, там, където ходите, онези, на които пеете, в онази кошара са си точно на мястото.

Ще дойде време, когато ще ви поканят да пеете песните на Учителя в чужди събрания и в чужди кошари, като ви заблудят, че така прибирате загубените овце на Израиля.

Кой ви пречи да четете сами Словото и да пеете сами?

Кой ви пречи да пеете по двама, трима или на група песните на Учителя в някой дом или на някоя екскурзия на Витоша или на Рила?

Ние преминахме през най-големите ограничения, но никой не ни спря да пеем поединично или на групи в някой дом или на планина.

107. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

Чрез есперанто с идеите на Учителя бяха запознати всички есперантисти, дори пееха песни на Учителя, преведени на есперанто.

108. 6_02 Кой измисли песните на Учителя

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

На тази поляна имахме приятни и полезни разговори с Учителя, а най-често пеехме песните, които Той беше ни дал.

В една такава вечер, когато много братя и сестри се бяхме събрали там, пеехме Неговите песни.

Пеех и аз, но през цялото време мисълта ми беше ангажирана с въпроса за начина, по който са създадени такива песни, такива чудни мелодии.

Бях недалеч от Учителя, Който също пееше.

Тихичко се приближих до Него и когато песента, която пеехме привърши, без да подбирам подходящи за случая изрази, Му казах: "Учителю, как измислихте тези песни с тази чудна хармония?

Исках да Го разпитам повече, да искам пояснение, но започнахме нова песен и остана сам да търся изворите на тази чудна хармония.

Отново бяхме пред Учителя и пеехме заедно с Него Неговите песни.

109. 6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ

НИКОЛАЙ ДОЙНОВ

Учениците с радост приеха упражненията и с нетърпение очакваха всеки час по физкултура.

Трябваше да им се раздадат нотите с мелодиите на Паневритмията, които щяха да бъдат разучени по места от учителите по пеене.

Тогава всеки учител по пеене можеше да свири на някакъв инструмент - цигулка, пиано или акордеон.

110. 7_03 Защо Учителят даде песента Писмото?

"Защо Учителят даде песента "Писмото"?

Сега ще ви разкажа за песента "Писмото".

Поводът за раждането на тази песен е следният: по онова време, в онези ранни години, когато Учителят е започнал своята дейност, нашите приятели са се събирали на редовни събрания в различни салони, където са слушали Словото Му.

С нетърпение очакват да дойде тази сряда, в която са готови да направят своето изложение пред Учителя.

Нашите приятели, които са очаквали с нетърпение този ден сряда, за да отправят към Учителя своето разсъждение за ред и организация, и ръководство, са засрамени. Защо?

Песента е записана от брат Иван Кавалджиев.

А защо не бе включена песента "Писмото" в сборника - песнарката - след заминаването на Учителя?

Ако бе включена тази песен, трябваше да бъде включена и историята на този текст и на тази мелодия.

Затова тази песен не бе включена в сборника, защото учениците трябваше да изпълнят Волята на Учителя, когато пеят тази песен.

А това означаваше да живее вечно песента в душите на учениците, а да няма вечно избран Братски съвет.

Е, разбрахте ли защо Учителят даде песента "Писмото" и защо днес никой не иска да я пее?

111. 7_04 Да бих Те слушал, Господи!

Отива при Него в салона, а Той свири и пее следната песничка:

След като изслушала песента, изведнъж светлина навлязла в душата й, тя се освободила от всички тревоги, отърсила се в един миг от неволите, които стояли над главата й и с просветнало съзнание започнала да пее заедно с Учителя.

Този случай тя го бе разказала на мнозина, но винаги, при всеки разказ, тя намираше да каже нещо ново като разсъждение и обяснение към тази песен.

112. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

Тя имаше хубав глас и винаги при тържествени случаи, аз и тя пеехме песни на Учителя в салона.

Повечето пъти пеехме в салона - в столовата, където пеехме преди хранене, както и след хранене.

И ако някой беше им написал и дал нотен текст, единият от тях щеше да акомпанира чудесно, а другият още по-чудесно щеше да изпълни тази песен.

113. 7_06 Как Катя Грива разреши задачата си

Била изпратена в Рим да учи пеене.

Завършила пеене, тя пристига в София, а след време се запознава с Учителя.

Катя Грива бе изпратена от Учителя да стане учителка по Пеене.

114. 7_08 Благославяй, душе моя, Господа

Тази песен е дадена от Учителя във Варна още през 1918 година.

Преведено на днешен език, това значи, че не са дали на тази песен естествената, присъща й широта.

И Учителят казва в беседи: "Добре е да се изпълнява широко песента!

Човешката душа има отношение към песента на Учителя, защото чрез нея влиза в общение със Словото Му и с Бога.

115. 8_01 Песните на Учителя

Когато идва времето и започва да държи Своите беседи, Той обикновено постъпваше така: преди да започне да говори, казваше се "Добрата молитва" и се пееха песни.

След свършването на беседата, Учителят е давал да се пее една и съща песен.

Аз заварих, когато се пееше песента "Благословен Господ, Бог наш".

Когато по-късно бе дадена песента "Аз мога да любя", при свършването на беседата се започваше с нея, а се привършваше с песента "Благословен Господ, Бог наш".

Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен.

За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя.

Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее.

И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.

Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66.

Учителят там е дал тази песен.

Когато Учителят дойде в салона на улица "Турн Ферайн" в общия клас, каза следното: "Нека сега дойдат братята, които са научили песента и да я изпеят".

Те станаха и започнаха да пеят песента.

През това време Учителят извади цигулката Си и след като те я изпяха един-два пъти, започна да я свири, а те пееха след Него.

Обикновено Учителят даваше нови песни - или идваше с готова песен, или пред нас я сътворяваше, като почваше да пее.

Започваше естествено и непосредствено да пее и ние виждахме направо пред очите ни как става този процес.

Дойде друга мисъл, Той я изпее.

Когато го зърнехме с цигулката, всички си подшушвахме: "А-a, днес ще има песен, нещо ще се пее!

Като виждахме цигулката, знаехме, че ще има песен.

Но имаше дни, когато донесе цигулката - но песен няма.

Ние си мислено тананикахме, но никой не посмя да го изпее на глас пред Него.

Неговото предложение се прие и така остана да го пеем до днес.

Това е един пръв опит на приятелите от онова поколение да напишат на нотен текст песните, които са пеели.

Онова поколение знаеше историята на всяка една песен, имаше документация, но следващото поколение, а това беше поколението от Школата, се отнесе небрежно и не го отбелязаха в следващите издания.

Аз знам как в това издание Учителят е давал Свои идеи за някоя песен в думи.

Например, Учителят е давал на Дядо Благо - поета Стоян Русев - да напише думите на някоя песен.

Един път Учителят слиза по стълбите и слуша как ние пеем песни в салона.

Обикновено преди беседа ние пеехме песни от Учителя.

В този ден Той се качи на катедрата в салона и каза: "Така, както пеете песните, аз вече не мога да ги позная".

Ние ги пеехме много провлачено, неритмично, не в този ритъм, в който Той ги беше дал.

Много мъчно беше да се направи нещо или да се изпее нещо така, както трябва.

По същия начин Той даде песента "Зов на планината", която започваше с думите "И скачам аз...".

Песента и текстът излизат от Него естествено и като наблюдаваш отстрани, смяташ, че това не е нещо особено.

А по-късно, когато пеехме тази мелодия, разбирахме каква песен е дадена.

А прехвърлете този извор от физическото поле в Духовния свят и оттам - в Божествения свят и тогава ще имате представа за Божествения извор, от който излизаше Живата вода, която слизаше надолу като Слово и песен и поеше душите ни.

Споменахме, че Учителят идваше в клас с цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.

Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.

След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.

После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен.

След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето".

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".

Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.

Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.

Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.

Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.

Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година.

Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята.

Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас.

Мелодията и текстът на тази песен са записани.

Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.

Стенографирахме само думите на песента.

Ето сега бяха необходими онези способни музиканти, които бяха родени между българския народ именно за този свещен миг - да запишат песента, която идваше от Първоизточника на живота, откъдето излиза този народ.

Обърнахме се към музикантите, очаквахме, че техните моливи .и пръсти ще записват песента.

След беседа, отидох при Учителя и казах: 'Учителю, идвам да се извиня от името на стенографите, че ние не можахме да запишем песента".

Пееха и свиреха нашите музиканти от "Изгрева".

Присъствувах, когато Учителят даде песента "Духът ми шепне това".

Песента бе отхвърлила похлупака над мене, който ме притискаше в дън земя.

Да каже човек и Да изпее, че при всичките положения в живота ще благува, това означава да се добере до онова вътрешно състояние на съзнанието си, през което минават като съединителни нишки и влизат в него човешкият дух и човешката душа.

Един от методите позволяващи да се добере човек до това състояние е даден чрез песента "Духът ми шепне това".

Онзи, който се добере до вътрешния смисъл на тази песен и се свърже с нея, може да се ползува от скритите сили, които могат да слязат от Невидимия свят чрез нея, защото тя е свързана със своя Първоизточник.

Ще ви разкажа как Учителят даде песента "Химн на Великата Душа".

Той даде думите и мелодията, песента бе научена и се пееше от нас.

После Учителят каза: "Да направим един опит, да свалим и вградим тази песен на земята".

Учителят добави: "Ще построим чешма, а на стената на чешмата ще изобразим съдържанието на песента".

Песента бе дадена през лятото на 1933 година.

Една от тях бе чешмата, в която трябваше да се вгради тази песен.

Бе направена стена, която трябваше да бъде панорамен фон на фигурите, нарисувани от Цветана Щилянова, които символично трябваше да отговарят на думите на песента.

Според думите на песента, горе в ляво, над планините, беше изгряло слънцето и осветяваше всичко живо.

Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа"

116. 8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя

Защото на "Изгрева" нямаше човек, който да не може да пее и да не познава, да не си служи с някакъв музикален инструмент.

Тук всеки свиреше на нещо, можеше да пее песните на Учителя.

Затова между нас, които пеехме тези песни, и Кирил нямаше никакви различия по принцип.

А то е - защо, след като е имало оригинал от Учителя, ние пеехме песните в друга редакция, а Кирил ги бе издал така, както ги пеем и както бе се съгласил Учителят да се издадат?

Но има, разбира се, някакво музикално различие, когато тази възприета от човека песен трябва да се предаде, изпее и изсвири - да излезе вън от него.

Но тук не говорим за човешки души, а за човешки личности, по-малко или повече музикално подготвени, със съответни дарби и способности да възпроизведат това, което са възприели като песен.

Учителят даваше песента.

Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо.

Изпяхме го, харесаха го и Учителят го остави да се пее така, в това темпо.

А сега се пее Алегрето.

Имаше и много комични и смехотворни положения при пеенето на песните.

Имаше една песен "Вечер, сутрин".

Вечер, сутрин, отиде, дойде... Отиде, дойде, дойде." Един брат не беше разбрал думите на песента и там, където се повтаря "Отиде, дойде, дойде" започва да пее така: "Оти не дойде".

Пееше се за слънцето, което залязва и изгрява и изведнъж се появява контраст "оти не дойде", тоест "защо не идва", а това значи, че вечерта е дошла, защото е отишло и след това не идва слънцето.

Мисля, че го беше пял така брат Чорлопанов.Имаше една друга песен - "Той иде".

Приятелите пеят песента в салона и идва един брат.

Това, което чува като мелодия и думи, това приглася и това пее.

И вместо да пее "Иде, иде, иде, Сам Той иде", започва да пее: "Иде, иде, иде, Сандо иде".

Най-много, най-възторжено, с най-голяма радост и въодушевление се пееше по съборите в Търново.

117. 8_04 Музиканти при Учителя

Паша Теодорова направи опит и лично й занесе една песен от Учителя, за да я изпее на сцената.

Но Морфова не се съгласила да я изпее, под влияние на общественото мнение.

Какви ли са били съображенията й към това обществено мнение, че да не изпълни една песен от Учителя, която можеше да се изпее, както бяха правили и други - с псевдоним Беинса Дуно.

Което е най- интересното, Братството в село Прослав, Пловдивско, където живееше той, започна да пее неговите песни, а изостави песните на Учителя.

Накрая изпълняваха за кумова срама някоя и друга песен от Учителя.

След това четат беседа от Учителя и изпяват някоя и друга песен от Учителя.

118. 8_05 Катя Грива - певица и ученик

Учителят прочита къде е назначена и казва: "Ето едно хубаво място за учителка по пеене".

Тя пееше най-хубаво братските песни и песните на Учителя.

Ако си беше поддържала гласа, щеше да пее и до по-късно.

Тя беше приела Учението по дух и затова даваше необикновен израз на песните, които пееше.

Катя пееше навсякъде - на "Изгрева", на Витоша, на Рила.

Всички я караха да пее и тя обичаше да пее тези песни с необикновен израз на дълбочина.

И други певци имаше, но нейното пеене бе неподражаемо.

Тя знаеше някои песни, които се пееха с определени движения, дадени лично от Учителя.

Бяха дошли нейните родители, близки и познати и чуха как пее песните на Учителя.

Но тази Кичка, след като се ожени, зароби се с несполучлив брак, престана да пее и загуби своя талант, който Учителят бе оценил по достойнство.

Друга сестра бе Любка Стефанова, която имаше хубав алт, но тя пееше повече след като си замина Учителят.

Но после тя се омъжи за италианец, замина за Италия и там пееше в Скалата.

Когато Катя пееше, нейната фигура и глас се извайваха пред нас като фигура и образ на жрица, която извършва свещенодействие с песента на Учителя.

Затова приятелите непрекъснато я караха да пее и тя с удоволствие пееше.

Но когато Кичка Вълчанова пееше, всички се струпваха в салона да я слушат със и зяпнали уста, защото тя бе едно звънливо поточе, което излизаше от един вълшебен чучур, през който минаваше живата песен на Учителя и внасяше в слушателите Живата вода от Неговата песен и от Божествения извор, откъдето тя идеше.

Когато пееше и свиреше, от нея се излъчваше живот на едно същество, което е направило връзка с музиката на Учителя, черпи с шепи от нея и раздава на нас, жадните да вкусим от Живата вода на песните на Учителя, за да задоволим жаждата си.

119. 8_06 Как и защо бе дадена песента Писмото

"Как и защо бе дадена песента "Писмото"

През това време пеехме песни.

И което е най-интересното - Учителят създаде песен по тези три изречения.

Думите се записаха, мелодията също и стана една хубава песен.

Възрастните приятели я пееха, когато се събираха за да да вземат някакви важни решения във връзка с братския живот.

Те казваха трите изречения и пееха песента, като така доказваха, че за тях тези три изречения от Учителя означават, че в братския живот и в братските събрания не трябва смут да става, не трябва редът да се нарушава, за да може всичко у нас като братски живот да цъфти и зрее.

После изпяха песента "Писмото".

Хайде сега да се върнем в 1926 година, за да видим защо Учителят даде песента "Писмото" с текст въпросните три изречения.

А когато се съберат още много ученици като него, тогава, като се съберат на братско събрание, ще стане един от тях и ще прочете трите изречения от "Писмото" на Учителя, след което всички ще изпеят песента "Писмото", ще се разделят като ученици и всеки сам ще тръгне да изпълнява Волята на Учителя и на Бога.

Ако след години някой стане и ви изпее песента "Писмото" и ви накара да си изберете Върховен братски съвет, след като сте чули тези три изречения, трябва да знаете какво ще последва.

Един възрастен приятел, който бе целувал десницата на Учителя в знак на общение с Бога, стана и им изпя песента "Писмото".

Преди това им разказа цялата история на създаването на тази песен.

И вместо, след изслушване на тази история, както и на песента, всички присъствуващи да станат, да се разцелуват по братски и след това да се разотидат по живо и по здраво по домовете си, откъдето са дошли, те взеха, че си избраха Върховен братски съвет.

Още на следващия ден след изпяването на песента "Писмото", Братството се разцепи на две.

Окултните закони, по които бяха построени формулите на тези три изречения на песента "Писмото" задействуваха мигновенно.

Окултните закони, по които бяха дадени онзи мотив и онази мелодия на песента "Писмото" също задействуваха моментално.

Песента, изпята от оня възрастен брат, целувал ръка на Учителя, научил историята на "Писмото" и знаещ песента, задействува цялата Бяла Магия чрез Словото на Учителя и чрез музиката Му.

Учител Беинса Дуно и който изпя песента "Писмото", бе брат Нестор Илиев.

120. 8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията

Тогава Той изпя песента и ни показа движенията й.

А ние я заучихме като отделна песен, придружена с движения.

И когато бяхме в "Турн ферайн", на място, седящи на столове, пеехме "Изгрява слънцето".

След като през 1934 година Учителят излезе на поляната и започна отново да дава Паневритмията, тогава тази песен бе включена заедно с упражненията, които знаехме от 1927 година.

Дотогава ние бяхме пяли тази песен в клас.

Тогава бях вече стенографка и аз записах текста на песента, както и обяснението и описанието на упражнението.

Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме.

"Паневритмия", София, 1941 г.) Но ние не всякога играехме и пеехме тази част.

Кирил Икономов също направи разработка към една песен, но приятелите не я одобриха, поради едно изказване на Учителя за включения си бемол.

Приятелите бяха ревниви към Учителя и искаха да се пее само по текста, даден от Него.

Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста.

121. 8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера

Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка.

По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше.

С голямо нетърпение очаквахме вечерните огньове.

Пееха се много песни.

Симеонов почваше да кани ту една, ту друга сестра, като някои пееха, други декламираха стихове, трети свиреха сола с цигулките си, а четвърти казваха някоя приказка.

Но най-вече се пееше и се свиреше музиката на Учителя.

122. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

Той ръководеше там: всяка сутрин посрещаха изгрева, правеха молитви, пееха песни и четяха беседи от тези, които бяха напечатани.

123. 8_12 Братските салони и Изгревът

Пееха се песни "Благославяй, душе моя, Господа" и "Благословен Господ, Бог наш".

Тези песни се пееха и след свършването на беседата.

Пееше се и една църковна песен - "Хвала Теб, Господи".

Мелодията и думите на песента действуваха успокояващо.

Учителят понякога престояваше до обед там в разговори с нас и пеехме песни.

124. 8_14 Дни и години на драматични развръзки

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

А което трябваше да ви разкажа, вие ще го прочетете по-добре там, където говорих как Учителят даде песента "Писмото".

И тогава може да се пее песента "Братство, единство".

125. 9_01 Времето, което не бе дошло

АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )

Посещавах братските сбирки на село, пеехме песни и полека-лека навлязох в онзи път, който трябваше рано или късно да ме заведе до Учителя.

126. 9_05 Кой бе Учителят?

Преди да си излезем след обеда, Учителят каза: "Някога българите са направили на Господа едно цигулката Си и ние бяхме свидетели как Той създаваше песента пред класа.

Ще каже първата музикална фраза, след което ще я изсвири и изпее.

След това каже втората музикална фраза, ще я изсвири и изпее.

После изсвирва и изпява двете музикални фрази и накрая изсвирва и изпява цялата песен.

След това двете мелодии се свързаха така, както ги пеем сега, като първо пеем "Изгрява слънцето".

Ние всички слушахме в слух и чрез зрение, задъхани, като че някаква струна в нас бе задвижена и чрез нея усетихме дълбочината и висотата на цялото Мироздание, което се изля чрез песента на Учителя "Отче наш".

Такава дълбочина имаше в тази песен, че ние преживяхме цялото състояние на слизането на Духа в материята и Неговия стремеж да я одухотвори.

След това изпитахме с душите си оня образ за Бога, който Учителят създаде у нас чрез песента, като вечен стремеж за възвисяване и полет на човешката душа към Небесните висоти, които обхващат цялата Вселена.

Когато я пееше, Той ставаше от стола пред катедрата си и стоешком я пееше.

Той я пееше пред нас, но тя бе предназначена за съществата от Духовния свят и от Божествения свят.

Чрез тази песен Той обедини цялата Вселена в Едно.

127. 10_01 ПОСЛЕСЛОВ

При моята лична проверка се оказа, че те са работили с коригираната песнопойка на Мария Тодорова, с две папки с нотни листове и накрая Борис Николов е изпявал всяка една песен - и така музикалната педагожка е предала песните на Учителя.

128. 10_02 ПРОТОКОЛ

4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год.

129. 10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство

Да приеме страданието с радост и мъчението с търпение, при това с будно съзнание - това означава, че е дошъл моментът за човешкото пробуждане на съзнанието му.

130. 10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му

Пеенето е съчетание на тонове и Светлина на човешкия ум.

Музикалният свят е среда, в която човешкият дух и човешката душа трябва да се проявят по законите на съзвучието: природата трепти, вибрира, пее в тонове и звуци в една Мирова симфония в Мировото пространство.

Най-висше състояние имаме на една песен, когато тя се превърне в Молитва.

А Хармонията на човешката душа с Божествената душа създава Хармонията във Вселената и това е най-великата песен за човешката душа.

Това е молитвено дихание на Бога към човешката душа и молитвена песен на човешката душа към Бога.

Цялата Вселена пее в една Божествена Хармония.

131. 10_16 БИБЛИОТЕКА ЖИТЕН КЛАС

2. "Изгревът на Бялот о Братств о пее и свири , учи и живее" , том I.

3. "Изгревът на Бялот о Братств о пее, свири , уч и и живее" , том II.

Нотите на песента "Писмото" ми бяха предоставени от Мария Златева.

Песента "Мирът иде" получих от Цветана-Лиляна Табакова.

132. СЪДЪРЖАНИЕ

102. Песента “Завръщане на блудния син”

124. Песента “Сърдечният зов”

110. Брат Боян се учи на търпение

133. VII. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ СЛИЗА ВЪРХУ ВОЖДА ГОСПОДЕН

С какво чудно търпение, каква велика Милост Той носи нашите теготии и търпи нашите слабости.

134. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

Силата е в търпението, но и то си има своите граници.

Обаче ако Божието дълготърпение се е съкратило, що има да кажеш на това?

И ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се справили с грешните и техните постъпки.

Но Любовта изисква търпение, до когато се препълни чашата на търпението и тогава беззаконията се посещават.

135. Разговор Вторий. Сърцето и Бог

Защото душата ти сега е свободна и ти с търпение очакваш даровете и благословенията Божии.

Хвала на Твоето име, слава на теб, който си ни избавил от враговете ни и си ни турил в безопасно място и ний ще гледаме Твоето лице и ще Ти се радваме винаги и ще Ти пеем песен нова и ще възклицаваме с възклицание велико, че си избавил Сиона и си утвърдил Новия град Иерусалим за жилище нам, гдето да Ти служим винаги.

136. Разговор Третий. Храната и Словото

Положи търпението в душата си и Ме чакай, докато се облека в силата Си и застана да се съдя за правдата Си.

137. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Ако го смажеш и стриеш, той с търпение приема своята участ и не носи никаква омраза за стореното му зло.

138. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва.

139. Трите неща. Разговор с Учителя Дънов записан на 1 октомври 1900 год.

Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, ти поне имай търпение да го не безпокоиш и да го не спъваш в работата му, която върши за теб.

Каквото ти е отредено, каквото ти се случва, пренасяй го с търпение и кротост.

140. ПОСЛЕСЛОВ

Жената, която е в дъното на целия този заговор срещу Борис, издига един лозунг: „Борис е стар и си е изпял песента".

141. 14. ДУХОВНАТА МЛАДЕЖКА ГРУПА

Изведнъж дочух, че се пее песен.

Учуди ме това да се пее песен толкова рано.

Тръгнах по песента и излязох от пътеката на една обширна поляна.

Така правехме нашите събрания - пеем песни, молим се, разговаряме по разни теми и изнасяме реферати по различни въпроси.

142. 15. ОТКРИВАНЕТО НА МЛАДЕЖКИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС

Там се правеха молитви, пееха се песни, играехме гимнастика.

143. 17. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

Значи ние бяхме 20 минути преди пет часа седнали и пеехме, за да се хармонизира обстановката.

Обикновено кара да се изпее някоя песен, след това се каже общата молитва.

144. 19. ОБЩАТА КУХНЯ

А преди те да дойдат какви песни се пееха на масата, какви разговори имаше с Учителя.

145. 24. ПЪРВИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Ние отивахме сутрин рано на нивите, чувствахме се добре около работния народ, а на него му правеше впечатление, че ние работим дружно и весело, пеем песни и сме разположени и весели.

Ние бяхме възхитени от братския живот, бяхме весели, пеехме песни и забравяхме университета и големия град.

След качамачената вечеря се прибирахме в нашата стая, обикновено четехме някоя хубава книга или пеехме заедно песни.

146. 26. ЖЪТВАТА

Жечо мислеше, че ние това го знаем и умеем, както умеем да пеем, да пием топла вода и да гълтаме топъл качамак.

Когато за мен циганин знае само да пее и да свири." Отговарят: „Ние сме цигани аргати.

Като ожънем и ни заплатят тогава ще ни чуете как пеем, а сега сме малко гладни.

А циганин гладен не пее!

147. 38. БАБА ДОНКА

Баба Донка готвеше хубаво и след като се нахраним ще изпеем няколко песни.

А какви песни се пееха тогава!

148. 40. КОМУНАЛЕН ЖИВОТ С ПЕСНИ И ТОПЛА ВОДА

Пеехме ли пеем песни, а след това пиеме ли пием топла вода.

А после пеем до насита.

Сутрин сме в университета, а вечер пеем и пием топла вода.

149. 45. НЕ ПРЕКАЛЯВАЙ С ФИЗИЧЕСКАТА РАБОТА

флейтата продадох в последствие и с парите трябваше да издадем песнопойката на Мария Тодорова за песните на Учителя.

150. 50. ОВОЩНАТА ГРАДИНА НА ИЗГРЕВА

Ние им пеехме песни, играехме им Паневритмия, а те стояха засадени от страни, наблюдаваха всичко това, разстяха и цъфтяха и даваха изобилно плод.

151. 54. ОБЩАТА КУХНЯ

Слушаха беседата на Учителя, хранеха душата си със Словото Му, след това оставаха за общите обеди, нахранваха се и накрая се пееха песни за славата Божия.

152. 56. ЧЕШМАТА СЪС СЪРНИЧКАТА

Отначало мислехме да моделираме групата „Пеещите ангели от Лука де ла Робия".

153. 59. КАК ДА СЕ УСТРОИ ИЗГРЕВА

Обаче приятелите нямаха търпение и не бяха много изпълнителни към думите на Учителя и така Изгрева взема по-друг вид отколкото Му се искаше на Учителя.

154. 60. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА

Когато Учителят даде някоя нова песен приятелите я нотираха, предаваха нотния лист на Учителя, а Той предаваше на сестра Мария, за да я изсвири на пианото.

И ако има нещо да направи забележка при записването или при изпълнението, то се правеше там на това пиано и там се коригираше и след това сестра Мария учеше приятелите на песента.

При всяка нова песен Мария заучаваше песента и след това отиваше при Него и Му показваше каква хармония е сложила.

Така че всяка песен, която се свиреше на хармониума предварително бе уточнена с Него и прослушана от Него.

155. 66. ЕМБЛЕМАТА С КОТВАТА

И когато изпееш или изсвириш този акорд, в трите тона дава една жизнерадостна хармония.

А като го посреща Теофана винаги му изпява една песен.

„Ами ти знаеш ли с каква песен те посрещам?

" Отговаря: „С песента „Бог е Любов".

„Ами ето тези ноти са символите и Скрижалите на песента „Бог е Любов".

И всички посрещам с тази песен.

И този музикален акорд в тази емблема означава песента „Бог е Любов".

Песента „Бог е Любов" има две части.

В първата част на песента „Бог е Любов" човешката душа възприема музиката като славословие на Безграничния, което идва от центъра на живота.

Във втората част на песента е даден пътят на човешката душа, която тръгва от периферията на Вселената и върви чрез светлината към центъра на Вселената.

Извод: Значи с едно петолиние, с един ключ сол и три ноти, символизиращи песента „Бог е Любов" е дадена цялата Космогония на човешката душа излязла от Бога и слезнала на земята чрез Всемирната Любов и трябва да се върне чрез Космичната обич в своята Прародина, където царува Божията Любов.

156. 67. ЕДИН ДЕН НА ИЗГРЕВА

Между молитвите понякога се изпяваше по някоя песен пак посочени от Учителя.

157. 75. МУЗИКАНТИ НА ИЗГРЕВА

Той сам изпълняваше много народни песни като или ги пееше или ни ги свиреше на цигулка.

Той работи с тях, когато беше в Мърчаево и с Пеньо Ганев, който знаеше много народни песни и Учителят обичаше да го кара да ги пее пред нас.

Обикновено Учителят изслушваше песента, тогава взимаше цигулката си и пред приятелите коригираше песента и я направяше в положителна и възходяща посока.

158. 102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН

102. ПЕСЕНТА „ЗАВРЪЩАНЕ НА БЛУДНИЯ СИН"

Аз текста за тази песен не съм чувал, но мелодията Учителят я изсвири няколко пъти с цигулката Си.

Когато бащата посреща сина си, казва: „Дайте му новите дрехи, заколете храненето теле, защото загубен беше този син, загубен бе и намери се." Значи на тази тема е песента.

Учителят изсвирва песента, а залата е омагьосана, изненадана и всички мълчат и след туй гръмват аплодисменти.

159. 119. БРАТСКИТЕ ПЕСНИ И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Когато дойдох при Учителя тогава се пееха само Братски песни.

Обикновено при всяка среща се пееха тези песни и се правеха молитви.

Държеше връзка с Учителя, който обикновено него викаше да нотира някоя песен.

Имаше сестри, които пееха и трябваше да заучат новата песен.

Учителят провери с цигулката дали правилно е записана песента и дали правилно се изпълнява.

Обикновено като се нотира една песен, този лист, нотиран се преписваше в един голям тефтер, който Учителят държеше и на никого не го даваше.

Обикновено и Катя Грива, която бе школувана музикантка и певица получаваше лист с записана песен, проверена по същия начин от Учителя и тя я записваше в тефтера.

Щом се запише песента тефтера, той отново се връщаше на Учителя.

Само на Мария Тодорова Учителят даваше тефтера било тя да запише някоя песен, която е нотирана и тогава тя държеше тефтера по няколко дни и след това го върне.

Братята и сестрите, които пееха песните бяха обикновени изпълнители.

Приятелите като пееха песните на Учителя дълго време все ги изменяха по малко, било в темпото, че дори и в мелодията.

" Спря всички 200 човека, които пееха.

Застана на катедрата и изпя песента тъй както трябва да се изпълни.

Изсвири я с цигулката тъй както трябва да се пее.

Ето, това ние имахме предвид, когато след време трябваше да направим ново издание на песнопойката.

Като чуе, че се свири новата песен на пианото от сестра Мария, Учителят слизаше с цигулката и показваше как трябва да се изпълни тази песен.

Та той издаде своята песнарка и даде песните така както ги пееха приятелите, а не по оригинала.

160. 120. РЕДАКЦИОННИЯТ КОМИТЕТ

Комитетът започна работата си като преглеждаше всяка песен и я подготвяше в завършен вид за отпечатване.

А всички пееха песните по такъв начин, че имаше явни изменения от първоначалния вид на песента.

Кирил искаше да се напечатат така както са отпечатани в неговата песнопойка, която той издаде първа и втора част във време на Учителя през 1942 г.

А те ги пееха вече погрешно.

Това всички го знаеха и затова Учителят често коригираше общото пеене.

И тогава Учителят ще излезе напред и ще изпее сам песента.

В последствие се оказа, че някои мелодийки и няколко песнички, които Учителят е дал при някои случаи не са влезнали в песнопойката.

Всяка една песен се изпълняваше от Него с цигулка, като Той гледаше в нотния запис.

Така че Учителят проверяваше всяка една песен как е записана и дали звучи на цигулката така както първоначално я е дал.

Всеки знае, че двама певци една песен не могат да изпълнят еднакво.

Песента „Идилията", в която има народни мотиви не беше много популярна в класа.

161. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

Учителят изсвирваше на цигулка своята песен, след това я изпее с подходящ текст и тя ги заучаваше.

След като я научи хубаво и след като я изпълни няколко пъти пред Учителя, песента е вече предадена.

През това време приятелите, които са непрекъснато около Учителя, слушат цигулката на Учителя и гласът на Цветана Табакова, която заучава песента от Учителя.

Накрая, след като си отиде вкъщи заедно със свой близък музикант имаше грижата да се нотира песента.

Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера.

Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор.

Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала.

Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".

Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това.

Така тези песни влязоха в песнопойката.

В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст.

Първо искат да подменят оригиналния музикален текст като дадат песните така както си ги пееха нашите приятели и които си ги бяха променили под влияние на различни настроения през тези години.

Нали Той свиреше с цигулка и тя пееше по няколко часа на ден при Него в стаичката Му.

А в часовете когато Цветана пееше те седяха долу на пейките и слушаха.

След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.

162. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ