НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
4
резултата в
2
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Как целува всеки пръст на ръцете ми и не можеше да се нарадва на
обновеното
си жилище.
Той не се върна целия ден. Когато към 6 ч. си дойде, завари всичко блестящо, чисто, изпрано, изгладено; стените възвърнаха своя първичен вид, бравите, банята, кабинета, гостната, спалнята, трапезарията. Даже аз, окъпана и сресана, седях в мекия фотьойл и кърпех бельото му. Как ми се радва той!
Как целува всеки пръст на ръцете ми и не можеше да се нарадва на
обновеното
си жилище.
Що исках от него? - Нищо. Обичам и давам, обичам и давам. Не да се облягам на него е моето чувство. Аз вече съм се опряла на Бога вън и вътре в душата си.
към текста >>
Трето - някой важен епизод, преживян от Вас в последните дни (изкпючая дружбата Ви с А.. ) Трябва да сложим едно
обновление
в програмата ни за четвъртъците.
Всякога мисълта ми е с Вас: и когато Ви пиша, и когато съм в мълчание. Красива е Хелмира за душата ми: когато шета около кухнята, когато бере бакла, когато милва страждующите или размишлява върху някой красив сюжет! Чувствувам, че дружбата ни минава в една особена фаза, за която няма защо да говорим сега, тъй като предстои ни да я преживеем. Между многото неща, които ме интересуват, най-първо моля следните три: резултата и опитностите Ви в току-що минатия изпит. Един от знаменателните сънища, които сте имали може би в това време.
Трето - някой важен епизод, преживян от Вас в последните дни (изкпючая дружбата Ви с А.. ) Трябва да сложим едно
обновление
в програмата ни за четвъртъците.
Предоставям това напълно на Вас. Вий да ми съобщите какво намирате за необходимо да предприемем. Тия часове принадлежат напълно на Вас. Желая да видя в какво ще ги използувате. Как сте с „Еделвайс...” Желая да чуя нещо и по него, а когато бъде готов и да го прочета.
към текста >>
2.
2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.
,
,
ТОМ 35
Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат
възобновлението
на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи!
Безразличен към теологичните въпроси, тук Цанков премълчава приемането на католицизма от българката депутация при подписването на унията. Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ.
Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат
възобновлението
на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи!
Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел. Ето защо, когато на следващия ден Хасун представя на държавните органи акта за съединението на българите с католическата църква, Портата незабавно признава новата българска униатска община, която възглавява Цанков (въпреки, че архимандрит Макарий е считан за неин временен началник). Сега Цанков се насочва към организирането й, към осигуряване на дело обещаното покровителство за българския народ. Веднага след подписването на акта започва преустройството на подарената от един богат арменец къща за параклис на униатите-българи. Но поради бързане за ускоряване на работата не е взето предварително необходимото султанско разрешение.
към текста >>
Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на
възобновения
вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията.
Като пристига отново в Цариград, при обстановката на недоверие, което изпитват към него православните българи, той заживява с предишните си настроения и се залавя пак, през април 1862 г., с издаването на вестник „България”. Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им. И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм.
Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на
възобновения
вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията.
Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”.
към текста >>
НАГОРЕ