Търсене в текстове за 'не съдете'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 25 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

3. Лунен химн

7. Опит за отвличане от Школата

11. Английската кралица играе Паневритмия

21. Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

22. Военните маршове на немските дивизии

24. Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

31. Едно мнение

35. Отклонението от Школата

47. Построяване на братския салон на “Изгрева”

49. Незнайният войн на Бялото Братство

Божественото не чака

Божествен концерт на Земята и Божествен концерт за Небето

9. Игнат Котаров и концертът с тенекията

10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него

15. Слово за Георги Куртев по случай една година от заминаването му

17. Истинското подвизаване

27. Музикални изяви и цената на непослушанието

28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя

32. Отворените уши и песните от невидимата Школа

33. Съдба от Небето

34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля

35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя

41. Паневримтия в Невидимия свят.

Паневритмия в Небето над връх Мусала

42. Паневритмията на “Изгрева”

43. Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0

44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри

45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете

47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра

48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата

52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите

59. Теософският конгрес и търсенето на Христа

68. Самозванецът

5. Песните на Учителя и вселяване на Духът Божий

6. Паневритмията чрез Духа Божий се оживотворява в Сила и Живот

3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова

8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева”

23. Сламената шапка и общественото мнение

29. Жабата, която донесе материализма

30. Салонът на “Оборище” 14 и свинете

45. Учителят за царуването на цар Борис III

51. Отклонението

52. Не наливайте вода в чужда воденица

3. Паневритмията на Учителя и българският народ

VII. НЕСТОР ИЛИЕВ

7. Кога и как бе създадена Паневритмията?

8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила

13. Построяване на “Изгрева”

1. Времето, което не беше дошло

3. Дяволът и неговите два крака

2. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

ТОМ 1

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

Неподготвените пианисти обикновено се запознаваха с клавиатурата и заучаваха малки етюди или сонати.

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Онези, които бяха овладели композиционното изкуство, импровизираха свои теми, обогатяваха ги с безброй тонове.

Между композиращите често се намираха добри специалисти, които предлагаха свой аранжимент и хармонизации на богатия песенен репертоар на Учителя.

Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.

Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".

Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя.

Усвояването на всеки такт, всеки мотив, всяка песен, всяка ария се постига след упорит труд.

Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?

Цигуларите не се упражняваха в салона.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Ако цигуларят живее на "Изгрева", вие ще чуете неговото разсвирване.

Ала когато настъпи денят на изисканото изпълнение, цигуларите застават на сцената и показват своето изкуство.

Изгревяни не скриват своята обич към цигулката.

Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.

Учителят не закъснява.

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Но не само изпълнението привличаше Учителя.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Всеки цигулар задълго помни разговора с Учителя за цигулковото изкуство, за чудодейното изпълнение на именитите световни цигулари.

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

Изпълняват се от малък камерен струнен оркестър.

Понякога гостуващият флейтист или кларинетист придружава цигуларите.

А в неделни и празнични дни контрабасът напомня за своята важна роля в един оркестър.

Ведрина, ароматизиран боров въздух, паневритмична музика са неделимите съставки от свежата аура на онези, които плавно изпълняват гимнастическите упражнения.

Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.

Тогава ще се уверите, че песента е неделима от Словото.

Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.

Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Понякога изпълнението е динамично, бурно.

Пее с текст, който може да бъде и непознат.

Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.

Понякога изпълнението продължава до пълната достоверност на нотописа.

След завършване на лекцията събраните около пианото ученици подемат песента, разучават я такт по такт, докато я усвоят и я запеят с пълен глас.

Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.

Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.

Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен.

Той никога не се намесваше в работата на диригента.

Тържественият концерт се изнася пред препълнен салон.

Изпълнението привлича.

Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея.

Не е безинтересно как Той определяше артистичната изява.

Наред със здравото ритмично чувство, усета за мярка, чистота и красота на тона, безупречната музикална памет и богатата жизненост, Той търсеше в артиста родения инструменталист, певец или композитор, верен на музикалния натюрел.

Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

От тази гледна точка, концертите за Учителя бяха двойно тържество на видими и невидими посетители.

Ето защо Неговата рецензия бе пълна, богата и прецизна мярка за майсторството на артиста.

Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.

В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци.

На Неговата цигулка звучаха най-вече музикалните мотиви, песни, мантри и упражнения, които Той непосредствено долавяше с финото Си ухо.

Контактът Му с изворите на музиката бе неоспорим.

Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа.

А за българската песен - весела и тъжна, игрива и възторжена, подчинена на неправилния такт и сплетените лъкови легати - Неговите пръсти, подвижни и пъргави, стъпваха на грифа така, както свирят знатните български гъдулари.

Звукоизвличането Му беше наситено със свежест, мекота и красота.

Дръзкото и шумно изпълнение Той наричаше бурен разговор на физическото поле.

Нежното и деликатно пианисимо - среща с Невидимия свят.

Най-често Той свиреше с леко докосване на лъка, ползуващ спикатите, летящия лък, а понякога се шегуваше с игривите пицикати на лявата ръка.

Обикнали Неговото изпълнение, ние с притаен дъх следяхме моментите, когато цигулката Му ще прозвучи.Един от бележитите музикални дни на Учителя бе последният Му концерт, вместо утринно слово, през един от неделните дни на 1943 година.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

С леко докосване на лъка Той провери нагласата на струните и засвири.

Изпълнението и съдържанието на тази пиеса не подлежеше на нотен запис.

Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.

Изпълнението бе прецизно, изящно, богато на красота и звучност.

Страница след страница, ние разчитахме преживяванията му - ту сплетени в конфликти и противоречия, ту успокоени в светли надежди, където съдържането на живота е изтъкано от светлина и любов.

В едва чуто пианисимо, изпълнено с горната част на лъка, напомнящо шепот, долавяхме нежните пориви на едно любещо сърце, търсещо мир в голямата пустиня на живота, където то все още е непознато и неприето.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

Пръстите на Неговите ръце, които стъпваха по грифа на цигулката и владееха движенията на лъка, прибираха инструмента.

Това бе Неговото последно голямо изпълнение пред онези, които дълги години слушаха Неговата звучна цигулка.

4. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Лунен химн"

Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".

Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.

Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.

Мелодичният мотив, подчертаваше братът, се носеше като едва забележима нежна светлина сред безброй съзвездия от арпеджи, разложени акорди, с хармония чисто Бетховеновска.

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.

- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?

- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.

Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.

Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.

Всякога подобно изпълнение действува непосредствено на душите.

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.

Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството.

- Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие?

Той е написал много нежна пиеса, назована "Лунна светлина".

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

Всички познавате много добре нашето музикално упражнение "Изгрява слънцето".

Аз не познавам друга така съвършена музика за Слънцето и затова тези песни назовавам химни на единственото светило, на единствената животворна светлина, която поддържа живота във всички гами, не само на земята, не само на Луната, но навсякъде по нашата Слънчева система.

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.

Луната се грее на Слънцето, отразява неговата светлина и неуморно работи за добруването на човечеството.

- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!

Многогласното изпълнение на песента бе радостният финал на импровизирания разговор за "Лунната соната" на Бетховен.

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Той следеше не само изпълнението на пианистката на физическото поле.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Наново изненада!

Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.

Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.

Зная, че Учителят не бе школуван пианист, но много обичаше този многострунен инструмент и винаги бе високо оценен посетител на концерти, изнесени от видни пианисти в столичните салони.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.

Понесоха се нежните тонове на мелодична линия, странна и непозната по строеж.

Само с един пръст на дясната ръка, леко извлечената песен прелетя в пространството и бе невидим привет към множеството, слязло от луната.

Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.

За ухото ми музиката бе непозната и много странна.

Явно това бе химн, отправен към сферите на нематериалното, към по-високите гами на битието.

В музиката тази вечер имаше акварелна нежност и благородство, каквито на земята почти не познаваме, благоговение, за което душите копнеят, зов към висок идеал, недостижим в обикновения порядък на човечеството.

Мелодичната линия на химна намираше своя пък между изобилието от хармонични акорди и арпеджи и цялото изпълнение бе под знака на диалог между Учителя и незримите посетители на музикалното тържество.

Финес и нежност, красота и хармония, величествен музикален разговор!

Изпълнението достигна своята кулминация.

Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.

Неземната музика отлетя в безграничните предели на Битието.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

С нея бяхме хармонична музикална двойка.

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.

След изпълнението на песента Учителят се обърна към мен с въпроса:

- Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:

- Учителят към тебе се обръща, ако имаш нещо готово, свири!

- Изпълнете я, нека чуем какво сте написали!

Започнах изпълнението.

Двойният гриф бе приятен за слушане.

В него се криеше и мелодичната линия.

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Слушахме изпълнението на Учителя.

Нотните листове бяха до нас на пианото, но докато започнем записа, песента бе изпята.

Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.

Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.

Ние набързо нанесохме няколко такта, но изпуснахме следващите.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

Нанесохме текста под нотите и песента бе готова за разучаване.

Повече не чакахме Неговата покана.

Повечето от тях бяха достатъчно музикални и паметливи - най-вече будните и умни учителки, а между тях имаше и такива, които владееха пеене.

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Най-често Учителят посещаваше концертните зали или изложбените салони с Неделчо Попов, а по-рядко с Борис Николов, Мария Тодорова и Боян Боев.

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

През тези години приятелите не притежаваха леки коли.

Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

Учителят особено ценеше естетиката в изкуството, но и естетиката в поведението не бе подценявана.

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.

Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.

За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.

Неговата впечатляваща фигура се открояваше.

Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.

Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".

Известен в европейските столици като изключителен музикант и вълшебник на най-грубия струнен инструмент - контрабаса, Асен Вапурджиев изпълняваше не само специален репертоар, на и собствен аранжимент на цигулкови концертни пиеси.

Така в афиша личаха премиерноо изпълнение и на Менделсоновия цигулков концерт, и на други брилянтни миниатюри, които се изпълняваха от световно-известни цигулари, стъпили на концертния подиум в нашата столица.

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

За всички посетители на концерта бе известна програмата, в която фигурираше и изпълнение на мотиви от музикалния репертоар на Учителя.

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.

Така постъпи Учителят и с българските цигулари Саша Попов и Недялка Симеонова.

За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".

Сашо Попов и Недялка Симеонова са първите най-големи и изтъкнати цигулари, които прославиха българската цигулкова школа.

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.

От грубите и дебели струни прозвуча последният акорд на първата част и публиката неудържимо аплодира блестящото изпълнение.

Само редиците, заети от Братството не пляскаха с ръце, а с възторжен повик "Браво!

" изразяваха своето доволство от музицирането.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Приятелите притаиха дъх, следяха нота след нота познатата им песен и когато прозвучаха полутоновете във втората част на мотива, контрабасът сякаш пропя с такава нежност и чистота, както това би станало от струните на една прекрасна виола.

Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци.

Той не бързаше да го свали.

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.

В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти.

Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.

В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

За моя изненада прозорецът светеше.

Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех.

По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.

Трябваше да има нещо друго.

Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено.

Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение.

До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.

Невероятно за слушане - за пръв път присъствувах на такъв концерт на Учителя.

След малко прозорецът се отвори, показа се главата на Учителя и каза: "Е, рекох, записахте ли нещо?

И понеже нямаше друг начин, разбираем за тях, аз им изсвирих чрез източни мотиви и им показах чрез музиката какво представляват идеите на моето Учение.

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?

Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта.

Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово.

Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.

Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце.

Тогава чух този необичаен концерт.

Друго не видях и друго не чух.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Опит за отвличане от Школата"

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Живеехме бедничко, но нали бяхме вегетарианци, все пак кърпехме и закърпвахме двата края на немотията.

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.

Отивам при Учителя и споделям с Него направеното ми предложение, като заявявам, че то е много изгодно за мен.

Учителят ме изслушва внимателно и казва: "Ако отидеш там, ти ще станеш музикант в един държавен оркестър и нищо повече.

И по този начин ще изпуснеш благоприятните условия, за които си дошъл и си се родил в България.

Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.

" "Хубаво" - бе Неговият отговор.

Отивам отново при Учителя и Му разказвам всичко от игла до конец.

Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

Кога друг път ще срещнеш Великия Учител в тази форма и ще разговаряш така с Него?

И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш.

Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?

Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.

Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.

9. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.

Така неусетно и съвсем естествено посетих всички градове и бях на гости там, където имаше братски кръжоци в страната.

Негов ръководител бе брат Георги Куртев.

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Всички харесаха моето изпълнение и получих горещи поздравления.

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Не очаквах такъв обрат.

От небесата възхвален чрез техните аплодисменти, бях мигом свален и катурнат на земята.

Но това нещо аз не го знаех.

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?

А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".

" "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество?

" "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!

Но твоето свирене наистина ни хареса много.

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

Отвътре огън ме гори, а отвън студена пот тече от мене.

Срам не срам, трябваше да го преживея.

Та колкото по-голямо и по-високо бе въодушевлението на приятелите от моето цигулково изпълнение, толкова по- ниско паднах на земята и с това изкушение влязох вдън земи.

Срам не срам, гузен не гузен - отивам при Учителя.

Аз нищо не проговарям, а Той ме посреща усмихнат и ме пита: "Е, как прекарахте там, в Айтос?

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

Знаеш ли колко хора са ходили там да им проповядват, а нищо друго не им показват.

А ти си им занесъл Моите песни.

Това не е малко.

Значи, въпреки всичко нещо съм свършил.

Усетих се като птица лекокрила и не вървях, а тичах надолу през гората.

Аз не тичах, а нещо се отдели от мен, понесе се като хвърчило над главата ми и се зарея в небето като волна птица.

Това усещане и преживяване бе едно и също.

Когато влязох в малката си стая, аз усетих как това небесно хвърчило бавно и постепенно се сниши, стигна до главата ми и влезе в мен отново.

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На общите беседи в неделя - неделя сутрин и в десет часа - свиреше на пианото или на орган обикновено Мария Тодорова.

Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.

Настройвам я, опитвам я, разсвирвам се леко с нея и обратно я поставям в калъфа.

На сцената се намира Мария Тодорова, седнала пред пианото, а при нея с цигулка в ръка е Симеон Симеонов.

Докато си мисля и умувам какво означава всичко това, пред очите на всички се разигра една необикновена и неочаквана сцена.

Но Мария в този момент спира и му казва, че не е в тоналност с пианото.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.

Мария му казва, че няма слух и че не може да свири.

А Симеон й отвръща, че тя не е никакъв музикант.

Мария не му остава длъжница и извиква: "Аз имам диплома от консерваторията.

" Симеон напуска сцената - наистина, той не бе школуван музикант.

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.

Това ставаше и при съборите, и в неделите.

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Бяхме свикнали с тези неща и реагирахме своевременно.

Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.

Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева".

Той със своя гръмогласен глас правеше всички съобщения, отнасящи се до музиката и Паневритмията.

А някои от нас бяха много по-напреднали от него.

Аз не се стърпявам и отивам при Учителя, като Му се оплаквам от Симеон Симеонов, че пречи на работата на всички музиканти.

Изслуша ме Учителят и Неговият говор в една музикална линия, като че ли беше някаква песен, изпята от Него, долетя до ушите ми и целият ме разтърси: "Ако знаеш само преди тебе колко музиканти той прогони и изгони от "Изгрева".

Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

Защо не вземаш уроци по цигулка?

Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.

Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На "Изгрева" бяха изнесени няколко концерта с камерен състав от наши цигулари.

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

Понякога на картичките личеше и Неговият почерк.

Някои от музикантите си пазеха банкнотите и не ги харчеха, макар че след това станаха няколко парични обмени и банкнотите вече нямаха покупателна стойност.

Вероятно това беше Негов метод.

Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме.

То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.

Ние не свирехме за пари, това го знаеха всички.

По- късно той стана диригент на Пионерския оркестър в София.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Аз също взех дейно участие при разучаването на Паневритмията.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.

След този случай той не ми говореше.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Но когато ти си бил при Учителя - мен също не ме е имало.

И като се съберат двете, ще направим кръга на Паневритмията.

Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".

Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

А Той се усмихна и каза: "Олга Славчева не е писала текста на Паневритмията.

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.

Но въпреки всичко, десетки години от този случай, поетесите на "Изгрева" все въздишаха, че те не са написали думите на Паневритмията.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.

Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.

Веднъж съм при Учителя и Го разпитвам за някои неща.

По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.

Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование.

Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията.

Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Зная много неща за музиката.

Сега уча за отношенията между музикантите - а това не е шега работа.

Голяма и непозната област за мен.

Знам и не знам.

Знам едно, не знам друго.

Беше споменал веднъж: "От свободното ви време искам само по един час на ден за проучване на Словото".

Сега разбирам, тридесет години след Неговото заминаване, че Той е искал твърде много.

Малко е за онези, които не са в съзвучие със законите на Школата и е много за онези, които нямат изградено правилно отношение към Словото на Учителя и към Школата на Учителя.

Отношението се отнася за човешкото съзнание и то само тогава, когато това съзнание е пробудено и в него има Светлина от Словото на Учителя.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Английската кралица играе Паневритмия"

Денят е неделя.

Всички сме готови за Паневритмията.

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.

Ние засвирвахме, тогава целият кръг се задвижваше и започваше онова небесно тайнство, което бе наречено Паневритмия.

Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.

По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

А днес е неделя.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Накрая се дотътри до кръга, влезе в него и се нареди, подпирайки се на бастунчето.

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.

Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.

Небесното тайнство се вля в нас и ние бяхме едно общо цяло - музикантите, музиката и движещият се кръг пред лицето на Учителя.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.

Това бе знак на общение с Него и с Бога.

Целунах ръка на Учителя и проговорих: "Учителю, днес всички от "Изгрева" играхме Паневритмия с изключително вдъхновение, включително и сестра Мария, барабар с нейното бастунче".

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Запомнете това добре."

Аз се обърнах към Тодорчо - така го назовавахме ние младите, защото Учителят се обръщаше към него по този начин.

Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".

Брат Тодор Стоименов схвана недоумението ми, хвана ме под ръка и ме отведе встрани.

Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.

Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути.

Няколко дни след това аз непрекъснато го запаметявах, както се учи едно стихотворение наизуст.

Никога преди това не бях подозирал, че в него бе събрана цялата изтънченост на английската аристокрация.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

Никой не бе го учил на такива обноски, но той го носеше в себе си и то извираше навън.

Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.

За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.

Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ.

Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.

Тази Паневритмия остана завинаги у мене, като откровение на Небето за същността на Космическия Промисъл за историческите личности и събития в историята на човечеството.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Та това не бяха случайни люде, събрани от кол и въже.

Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.

Някои от тях бяха необразовани, но от тях и в тях витаеше прероденият дух на величие и властолюбив, които идеха от вековете.

Когато разговарях с тези братя и сестри, обикновено потръпвах и се разтрепервах - от тях идеше необичайна сила и носеше тътена на вековете.

Не бяха случайни тези неща на "Изгрева" и то - в присъствието на Великия Учител.

Тя беше германка по народност, а беше оженена за българин от Македония.

В нея имаше ред и порядък.

Дори дочака времето, когато Учителят си замина и когато, шест месеца след това - през 1945 година, си замина от този свят и Савка, нейната дъщеря.

Сънувала как Учителят седял на един златен трон и всички народи по земята минавали долу пред Него един след друг в колони и Го поздравявали с възторжени възгласи: "Вечна слава!

" Учителят приемал поздравленията на манифестиращите народи с кимване и с лека усмивка.

Всеки доказва на другия, че е по-горен от него и че никой никого не зачита, защото всеки се смята за най-горен от всички.

Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.

За човешкия сън Учителят разказва много неща.

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.

Станах прав на онези, които въпреки всичко от нищо направиха нещо.

Това не е малко за тях, а цял подвиг пред вечността.

И това не ще бъде малко за тях.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

Лицето й не трепва.

Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.

Учителят се обръща към нея и казва: "Сестра, съберете сълзите си в едно шишенце и ги запазете.

Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.

Тя бе посланикът, излъчен и изпратен от немския дух и от немския народ.

Този посланик бе откърмен и бе подготвен от немския народ векове преди това и немският дух го бе изпратил в точно определения момент и в уреченото време, когато Великият Учител бе слязъл на земята и бе отворил Школата.

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.

Но не Го бях виждал да свири на нея.

Бях чувал от възрастните приятели, че от началото на века до Балканската война Учителят е свирел на нея.

После се обърна към мене и ме попита: "Искаш ли я?

" Аз не очаквах такъв въпрос.

Не бях подготвен за него.

Не посмях да кажа нито дума.

Учителят ме погледна и като разбра, че не я искам, Той я прибра в калъфа.

Учителят не изнасилваше нещата.

Само тихо продума: "С нея съм свирил в Америка". Изтръпнах.

Не можех вече да се повърна.

Само затова, че звукът й не беше такъв, какъвто бе този на цигулката, с която Учителят свиреше.

А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея.

И кой знае колко десетки години е свирил на нея.

Къде отиде тази цигулка, никой не можа да разбере.

Вероятно другите цигулари не се интересуваха от нея, понеже беше стар модел и защото на нея по-трудно се свиреше.

А аз знаех много неща за нея от самия Учител.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.

Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.

Аз бях отделил една голяма сума, внесох я и с нея откупих хармониума, който беше в салона и на който се свиреше по времето на Учителя.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Дълги години този хармониум беше в дома на Петър Филипов - близо тридесет години - и никой не свиреше на него.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

Но този приятел едва ли знае историята й - че Учителят още от младите Си години е свирил на нея, може би към двадесет години.

А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.

А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Беше непростима грешка.

Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.

Аз не можах да разреша тази задача.

Аз откупих с документ от заложната къща една от тях и тя бе с мене дълги години.

Но това не беше онази истинска цигулка, на която Учителят свиреше.

Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема.

Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.

Но съм убеден в това, че ако аз не я разреша, друг ще дойде след мен и ще я разреши.

В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.

Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши.

Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата.

Ако не той, десетият ще я свърши.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.

Аз не можах да я разреша.

Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.

Но той непременно ще я разреши.

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.

Будност на съзнанието означава онази непреривна нишка от светлина в съзнанието му, която свързва човешкия ум със Светлината, която излиза от Словото на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.

Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.

А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя.

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

"Ама Петре, ти не ме ли познаваш?

Ама ти не си ли спомняш кой съм аз?

Не си ли спомняш?

" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.

Ех, нищо, Петре, щом не ме познаваш и не си спомняш за мен, аз ти прощавам, защото и на теб не ти са малко годините.

Мълчи - нищо не говори.

Неземна тишина.

Не се чува нищо.

Чувам вечността как се откроява от Небитието.

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.

Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Урокът е предаден за онези, които са ученици.

Знаех лично от Учителя, че Божественият Дух слиза върху Него, когато е на 33 години, т.е.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Вероятно и вие ще срещнете в Словото на Учителя различни тълкувания за числото 19.

Това за вас е също една задача за разрешаване.

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.

16. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Братството е на поредното си лагеруване на Седемте езера на Рила.

Бях ползувал неговите съвети.

Той е един от най-големите пълководци в миналото и под неговия меч са загинали много хора.

Около мен има две сестри, които слушат и разтреперани Го питат: "Учителю, ама щом е дошъл между българите и сега ги лекува със скалпел, значи, това са онези, които е посичал със своя меч." - "Точно така - заключава Учителят.

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.

Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем.

Дойде време да играем Паневритмия.

Кръгът на Паневритмията се задвижи.

Беше великолепно преживяване за всички.

Накрая, след като свърши Паневритмията, една от двете сестри, които слушаха горния разговор, се приближава към Учителя.

Аз съм до Него.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

Учителят отвръща на сестрата: "Днес този брат музикант движи лъка на цигулката, свири ви и вие играете Паневритмията.

Но ако знаете, че в предишен живот той е бил голям пълководец, в ръката си е държал меч и с този меч много глави е посякъл, и то главите на онези, които днес играят Паневритмия тук.

А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема."

Недоумявам всичко това.

Това не зная.

Аз тръгнах с него, но в мене нещо се съпротивляваше.

Когато има мъгла, хората не са разположени за разговор.

" - "Не ги давам" - казвам аз.

И докато се усетя, той хвана едната ми ръка, обърна дланта ми, за миг се взря в нея и извика: "Това е невъзможно!

"Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът.

- Такова нещо не може да съществува.

- Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене!

Аз също не бях слабак, но се съгласих.

"Учителю, вие знаете, че аз се занимавам с изучаване на хиромантия.

А това е невъзможно за мене и за знанието, което имам.

Не може да бъде такова нещо.

Какво е Вашето обяснение в случая?

Учителят ни погледна, обърна се към мене: "Покажи си ръката!

Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук?

На този кръст, навремето, той е разпъвал мнозина, а сега този кръст е на ръката му и е в него.

Сега той ще се разпъва заради онези, които навремето е разпъвал на външния кръст.

Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.

Навремето кръстът е бил вън от него, а сега е вътре в него.

Сега ще се разпъва на него всеки ден заради другите.

Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса.

Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.

Ще сполучиш да се разпънеш докрай.

В братския живот аз взимах живо участие и преди, и след заминаването на Учителя.

Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.

Понякога ме се вдигаше високо кръвното налягане, понякога получавах сърдечни кризи.

Отново ме срещна хиромантът: "Абе ти не разбра ли - като одумваш толкава много хора и се вреш насам-натам, гдето не ти е работата, и се разправяш с тези хора, чиито мисли те връхлитат и ти яздят кръвоносните съдове, с пипалата те обхващат и ти смучат енергията - те ти вдигат кръвното налягане и те ти причиняват сърдечните кризи." - "Знам, знам, но по друг начин не може.

Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства.

Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите.

А те ту бяха доволни, ту бяха недоволни към мен.

Аз непрекъснато сновях между тях, чиновника в общината и чиновника, който отговаряше по тоя въпрос.

Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.

Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.

Не вярвах, че той е служител не само на общината, но и на Великия Учител.

Накрая Учителят беше намерил и поставил на това място такова длъжностно лице, което имаше видима връзка през деня и невидима връзка с тях през нощта.

Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.

Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача.

Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.

Накрая, когато всичко се приключи каза: "Днес приключихме.

Натискам звънеца на въпросната врата.

Тя се отваря и пред мене застава засмяното лице на онзи приятел.

Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера.

Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него.

Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.

Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.

Само че не осъзнавахме каква е тази епоха и не осъзнавахме, че сме се новородили.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Беше му нанесен побой от нарочно подготвен и изпратен човек.

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.

Не можеше да говори.

Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.

През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.

Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.

Един водеше коня, а приятелите, по двама - отляво и отдясно - придържаха Учителя и така Го изкачиха на Второто езеро и Го поставиха на легло в предварително подготвена за Него палатка.

Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.

Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа.

Учителят се намираше в палатката Си, а сестра Савка бе тази, която се грижеше за Него.

Всички мълчаха, нямаше песни, нямаше беседи, нямаше Паневритмия.

Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.

Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.

Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително.

Савка си водеше дневник за всеки ден от състоянието на Учителя.

Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.

" - "Не възкръснах аз, но Бог, Който е в мен, Той възкръсна." И Учителят й посочва тефтерчето, на което е записано с чертички, с Неговата парализирана ръка: "Бог е Любов".

Запъти се към чешмичката и камъка до нея.

Изведнъж всички запяхме Неговата песен "Поздрав на Учителя":

донесе мир и Светлина.

Пеехме за себе си, за радостта, която слезе от небето и осия душите ни и ние отново почувствувахме, че живеем и че сме с нашия Учител.

Един от приятелите - фотограф - щракаше с фотоапарата и засне това историческо, събитие на второто Възкресение.

Това бе единственият ден от цялото ни пребиваване, когато ние пяхме.

През времето на онези мъчителни дни, когато Учителят бе болен в палатката Си, всички бяхме изпоплашени.

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Какъв беше доводът ни, не знаехме.

Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му.

Накрая старите братя отстъпиха и казаха: "Добре, но вие поемате отговорността, ако се случи нещо на Учителя." Казахме: "Приемаме".

Савка беше записала думите Му на нейното тефтерче:" Тук имаше повече от Голгота!

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.

За това е необходимо знание и прозрение за Словото на Учителя.

Сега всичко бе тук, в Него.

И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.

Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос."

Онези, които скроиха заговора, също бяха българи, но принадлежаха към политически и военни организации.

Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.

Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

Това бе второто Възкресение на Духа Христов и Възкръсването на

Това бе нашият поздрав от песента на Учителя, изпята на "Извора на двете ръце" при Седемте рилски езера след Възкресението Христово и появяването на Великия Учител отново между нас.

И когато братята и сестрите запеят тази песен, аз винаги се пренасям в онези години и в оня миг на свещенодействие, което изпитвахме с тази песен към Духа Господен - Духа на Силите и на Обновата.

18. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На "Изгрева" имаше какви ли не личности и индивидуалности.

Образи безброй и безчет, и неповторими.

Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки.

Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство.

По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.

И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде.

Та ние бяхме различни и несъвместими един с друг.

Ако погледнете неговия лик, отпечатан на фотография, ще се убедите в правотата на казаните по-горе мои думи.

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.

Всеки закъсняваше и влизаше, когато му скимне и когато му е угодно.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?

Не пущаше никого и не правеше никакви изключения никому.

Беше невъзмутим, строг и непреклонен.

Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.

Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче?

" Учителят се усмихва и казва: "Не може, сестра.

А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата.

Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него?

Затова се казва, че Царството Божие насила се взима." Учителят вече е строг, сестрата се покланя и заднешком излиза, а ние, свидетелите, стоим и мълчим.

Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен.

Не ми е позволено от Духа на Истината, който е в Мен.

Истината не се защитава, тя само се проявява.

Нашите приятели й се радвали, а онези, другите, се възмущавали от красноречието на Иван Антонов и казвали: "Виж ги, тия дъновисти.

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.

Какви ли не грехове се изписваха и се хвърляха върху Учителя!

Но когато ставаше въпрос за политически обвинения, нещата ставаха много сериозни.

Имаше години, когато полицията спираше събори, вършеше арести на някои приятели по донесения на различни злосторници.

Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно.

Защото Учителят цял месец е горе в стаята Си и никого не приема през този период.

В такива случаи всички от "Изгрева" знаеха, че Учителят има работа и не приема никого.

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.

Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!

Аз съм този, който движи нещата и събитията и политическия живот на страната.

И не само на страната, но и целия политически живот на света и на човечеството.

Съдбата на света преминава през Мене.

Божественият Дух, който е в Мене - Той управлява света, а Христовият Дух управлява Небето и земята!

А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.

И не само ще ти я изсвиря, но и ще ти я изпея.

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Това бе най-голямото излизане на Рила и лагеруване там през време на цялата Школа от двадесет и две години.

Непрекъснато сутрин и вечер се движеха кервани с коне, които възлизаха нагоре, изкачваха багажите, а след обяд се връщаха и понякога сваляха багажа на тези, които се прибираха.

Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.

Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила.

Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.

А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там?

Нея година Паневритмията се играеше на Третото езеро, а след това се прехвърлихме и на езерото, наречено "Бъбрека".

Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.

След като свърши Паневритмията, някой ме бутна и каза: "Виж натам онази картина!

Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.

След като разтоварваха багажа, пускаха конете свободно по езерата.

Но сега, когато дойдохме за Паневритмията, поляната беше пуста и нямаше никакъв кон.

Те бяха чули оркестъра и музиката на Учителя и тихо се бяха приближили към нас, но кой беше този незнаен техен водител и ръководител, който ги нареди един до друг - на два метра разстояние от кон до кон, по права линия от около сто метра?

Никой не шава.

Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.

Какъв беше този парад на това Небесно войнство?

Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия.

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.

" "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света.

А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.

В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години.

Но непременно трябва да го запомня.

Повече Братството не се качи на Рила.

През тези години ние не бяхме безучастни към събитията и много пъти говорехме пред Учителя и Го запитвахме как ще се развият събитията.

Учителят само ни изслушваше и не говореше почти нищо за тези събития.

Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни?

Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка.

Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.

А като не знаят - залъгват се едни-други.

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

Ами сега какво ли ще стане?

"Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят?

"Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.

В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.

След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен.

Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител.

Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.

В ръцете на Невидимия свят се намират неограничени възможности за действие, затова се казва, че съдбата на света започва от Дома Господен.

Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.

И затова ние имахме друг поглед на събитията в света до ден днешен.

През време на войната и след войната имаше най-невероятни обрати в политическите събития на света.

Единият начин бе чрез кръвопролития и отнемане на милиони човешки животи.

Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.

В чии ръце днес е съдбата на света?

Надявам се, че и вие след този мой разказ ще имате същия отговор като мене.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Какви ли не люде имаше на "Изгрева": тихи и буйни, скромни и нахални, тактични и безочливи.

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.

Имаше всичко, защото бяха дошли от света - оттам, откъдето бяха изгонени.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Буен и невъздържан.

Ние знаехме за това, а Учителят мълчеше, все едно че нищо не забелязваше за дейността на Игнат.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.

Не можеха да го издържат.

Не го издържаха и онези, които не бяха толкова музикални, но които се стараеха и с голям труд и усърдие постигаха нещо сносно, и свиреха задоволително.

Такъв бе музикантът Игнат и това се чуваше от неговата цигулка.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Точно в този момент Игнат става в клас и извиква със силен гръмогласен глас срещу Учителя: "Петре, ти лъжеш, това не е вярно.

Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева".

Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.

Дори старите приятели на времето, преди двете войни - Балканската и Европейската - са се обръщали към него с думите "господин Дънов".

А така, както сега Го назова Игнат, никой не бе се обръщал.

Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.

Твоят път не минава през музиката.

Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата."

Не се примирява.

След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.

Ето Учителят излиза от салона и се насочва към стъпалата, които водят към Неговата стая на втория етаж.

Но Игнат стои на пътя Му и чака обяснение.

Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?

И ако не запазиш тази светлина у тебе, то тя ще изгасне така, както изгасва тази клечка кибрит.

И друг път не можеш да я запалиш никога вече.

Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Други Му палеха печката, други палеха ламбата Му, когато бе необходимо и когато нямаше електрическо осветление по време на затъмненията, като предпазна мярка срещу самолетните нападения.

В Школата на Учителя нямаше половинчати неща.

След всяка опитност предстояха драматични развръзки с необикновен и неочакван финал.

Тук не трябваше да има изключения.

Освен това, това беше Игнат, а той не беше случаен човек на"Изгрева".

Не само идеен, но и действуващ.

Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията.

Една вечер се събират неговите бойни другари в бараката му, които нощуват в различни нелегални квартири около София.

На сбогуване, те оставят и други нелегални документи на своята нелегална група в неговата барака на съхранение, понеже знаят, че той е сигурен човек, както и бараката му е на сигурно място на "Изгрева".

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

За трети път той чува същия глас, но вече някой го е хванал за раменете, раздрусва го и го изправя на крака.

Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.

Протяга ръка към масата, напипва кибрита, драсва една клечка, отваря вратата на печката и запалва набутаните в нея тайни книжа.

Те пламват, а той прибира и с духане угасва клечката.

Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти.

Игнат стои прав, онези тършуват, претършуват всичко и накрая не намират нищо.

През цялото време Игнат стои, мълчи и не продумва нищо на въпросите на полицаите.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи.

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.

Затова нямаше улики и доказателства срещу него.

Тя му напомня за нещо.

Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.

До нея той слага и току-що прегарялата клечка кибрит и загъва кърпата.

Сутринта отива при Учителя за обяснение.

"Учителю, искам едно обяснение по един важен за мен въпрос." Учителят кимва.

Добре, че нещата приключиха с тази клечка кибрит." И Учителят посочва с пръст втората, по-малката овъглена клечка, с която Игнат бе запалил и изгорил онези книжа в своята печка.

С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.

По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия.

В София, в различни квартали, бяха изнесени бюстовете на Сталин - това бяха бели бюстове, направени от гипс.

Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.

Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин.

Избираха не случайни хора, а заслужили в комунистическото движение.

Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка.

Онези са изумени. "Защо?

"Аз бих застанал пред ковчега и тялото на Сталин и ще му поднеса онова цвете от моята саксия, която се намира в моята стая, но само ако ме изпратите в Москва и в Кремъл.

Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам.

Аз уважавам тези идеи, но не се прекланям пред идоли.

Това е." Онези го изслушват, записват си всичко, което им е казал Игнат Котаров и го занасят там, където трябва.

Извикват го на онова място, откъдето човек в ония години не се връщаше назад.

Оказва се, че той е един от същите, които са идвали в неговата барака при нелегалните събрания на "Изгрева" преди 9 септември 1944 година.

Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".

Ама сега се убедих, че ти не си само щур, но си и пощурял с тоя твоя дъновизъм.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете.

Но за нас ти си щур човек, щур си беше и щур ще си останеш.

И повече с теб не искаме да се срещаме.

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога"

Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.

Пуснати са 43 бомби, от които 16 не се възпламеняват.

Убити са 18 софиянци и са ранени 28 души.

Убити са 14, ранени са 25 души.

От всички паднали бомби 64 се възпламеняват, а 77 - не.

Английските бомбардировки в София и в страната не бяха очаквани от никого.

На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.

Настаняването на българските войски в Македония, Поморавието и Западна Тракия свършва през май 1941 година.

През 1941 година, нощните въздушни нападения със самолети са предпочитание на английското командуване.

Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.

Загиват 115 души и 162 са ранени.

Следващата година- 1942 - на 12 юни, 30 американски четиримоторни бомбардировача излизат от базите на Суецкия канал, прелитат през България и бомбардират нефтените кладенци край гр.

Това е първата акция на американските въздушни сили в континента.

На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.

Софиянци се шегуват и наричат воя на сирените "Баба Наета" - така, както са наричали една народна певица, която като пеела по радиото, нейният глас виел и имал напев, като че ли оплаква някой умрял.

Трясъкът на противовъздушните оръдия беше друга музика, която излизаше от дулата на оръдията и се насочваше нагоре към небето.

Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.

Ние също бяхме от този народ и болезнено преживявахме всичко.

Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната.

Но Той никому не отговаряше.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

До този момент "Изгревът" не беше засегнат от нито една бомба.

Беше есента на 1942 година, аз съм горе на "Изгрева" и пристъпвам към поляната - на онова място, на което се играеше Паневритмията.

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?

Като че ли е събрал скръбта на цялата планета в себе си.

Изпитвам невероятен страх, идващ отвътре и отвън.

И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.

Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно.

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.

А аз съм застанал пред Него, свидетел - единствен представител на човешкото племе на земята - на Неговите думи.

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света.

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Военните маршове на немските дивизии"

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

През нея преминаха седем пехотни дивизии, три планински дивизии, една моторизирана дивизия, пет танкови дивизии, СС- дивизия "Адолф Хитлер", 125-ти пехотен полк и около 270 самолета.

Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена.

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.

Накрая се оказа, че немските дивизии имат печатница за български банкноти.

По този начин са разрешили един проблем за снабдяването на своите войски.

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.

След като ги напълнеха с жълтъци, запечатваха ги отгоре с парафин и ги изпращаха на свои близки в Германия, където вече цареше гладът.

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.

Когато маршируваха, те непрекъснато изпълняваха военните си маршове.

Там, където бяха отседнали, непрекъснато се чуваше радио, което гърмеше и трещеше с военни маршове.

По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.

Аз също бях смутен и в недоумение.

Едни бяха за немските дивизии, други бяха против тях.

Но пред силата на немското оръжие всички мълчаха.

През време на Школата и в Словото на Учителя непрекъснато се споменаваше за мисията на славянството в новата култура на човечеството от Шестата раса.

Беше издигната идеята за обединението на славянството.

Но навлизането на немските войски обърка всичко.

Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.

Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната.

Накрая не се стърпях, отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, искам Вашето становище по един въпрос." Учителят вдига глава.

Какво ще стане с България?

Какво ще стане с България?

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.

Вкара в България немските военни колони.

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.

През цялото време аз съм застанал в една изправена стойка на войник, поел съм въздух и стоя вцепенен.

В града виждам как минават немски военни колони.

Немският дух пееше своят военен марш пред нозете на Великият Учител.

Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София.

Аз чух думите на Учителя и видях немските колони, които дефилираха с песни.

Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване.

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

През 1942 година бяха бомбардирани седем населени места с повече от 27 бомби, с един убит и 19 ранени.

На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.

Това означава, че целият военен театър ще премине България и тя ще бъде разрушена от бомби, танкове и снаряди.

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".

Убити са 436 души, а 810 са ранени.

Ние всички бяхме напрегнати, изплашени, не знаехме какво ще стане с България.

Какво ли ще стане с Школата на Учителя?

Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева".

Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.

Но главният неизменен придружител бях аз.

Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа.

Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.

Аз свалях от раменете си две раници: едната беше моята, а другата на Учителя.

В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.

Това нещо го правехме без отклонение винаги през тези 40 дни.

Беше утеснен и съсредоточен.

Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.

Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха.

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.

Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас.

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.

Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.

А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден.

Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше.

Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.

Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.

Отдавна не бях преживявал такова нещо.

Аз също като малък бях преминал през немотия и глад и тогава дочух, че в това всеобщо мляскане и преглъщане имаше някаква музика.

Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.

Гладът е също сила и понякога всява страх в съзнанието, когато не е будно.

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.

А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците?

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.

На раздяла, Учителят прошепна: "Сега разбра ли какво значат онези думи на Христа за децата в Евангелието на Марка: "Който приеме едно от тези дечица в Мое име и Мене приема, а като приеме Мене, приема не Мене, но Този, Който Ме е пратил"(Марка гл.9, ст.37)?

Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи"

Освен това, на самолетите бяха монтирани специални сирени, така че когато самолетът се спускаше надолу, освен бученето на моторите му, се разпръскваше отгоре до долу вой на хиена.

Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.

Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.

Така че, България бе обявила "символична война", а получи самолети, които бълваха над небето й огън и жупел.

Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем.

Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите.

Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи.

Не мина много време и по едно време един от самолетите се отдели от общото ято, отцепи се, промени посоката си и тръгна към Витоша, като се насочи към Симеоново.

Аз чух бръмченето на самолета, който приближаваше.

Аз пристъпих към Учителя и съобщих: "Учителю, един заблудил се самолет идва към нас." Учителят го погледна и каза: "Не се е заблудил.

Не мога да мръдна, не мога да продумам.

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Той е мълчалив, строг и невъзмутим.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

Небето този път взе предпазни мерки."

На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.

"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.

Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.

Загиват 750 души, а ранени са 710.

1944 година са бомбардирани 131 населени места с повече от 43954 бомби, а са убити 1 276 човека и 1 381 са ранени.

Общо, през време на бомбардировките, са убити 1 828 човека и 2 372 са ранени.

Смъртта витаеше над София, изсипваше се от английските и американските самолети и слизаше със свистенето на бомбите и грохота на бомбените взривове.

На 5 септември 1944 година СССР обявява война на България и руските войски навлизат в нея.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

Всички нейни колонии получиха независимост и Англия остана само с онова, което имаше на Британския остров.

Онези, които изпратиха самолетите и които внушаваха полетите на тези самолети и бомбардировки с цел възмездие срещу България, получиха ответ на заслуженото.

Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.

Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя.

В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.

Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.

Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.

И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.

По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане!

Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

През време на Школата (1922-1944 година), имаше правителства, които бяха настроени против Учителя и Братството, дори спираха съборите ни, затова ние не бяхме безразлични към политическите събития у нас.

Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.

Всички ръководители на тази държава по онова време не бяха българи.

Да не говорим, че цар Борис III бе германец.

Ако се направи едно историческо проучване и се провери колко чисто български министри са управлявали тази страна от 1878 до 1944 година - ще бъде направо отчайващо и ще бъде срам за този народ.

И нещастие за този народ!

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.

Наистина, не я бомбардираха, макар че около "Изгрева" бяха пуснати и паднаха няколко бомби.

Казаха на Учителя, а Той: "Те са умни и не посмяха.

Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.

Но забавното бе, че когато се произнасяха молитвите преди, през времето на Школата, те се произнасяха дори шепнешком.

Когато правехме забележки, те се усмихваха и казваха: "Това не вреди, ами ако наистина Господ е занят с някоя друга работа и не ни чува?

Нали бомбите ще паднат връз главите ни и всички ще хвръкнем с целия "Изгрев" във въздуха?

" Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.

А това, че не паднаха бомби на "Изгрева", тази група от молещи се братя и сестри смятаха за своя заслуга.

За владичеството на турците в България Учителят бе заявил, че те са дошли като бич Божий срещу онези, които гонеха богомилите и ги изгониха с огън и меч в Европа.

А изгонените богомили отидоха там и с идеите подготвиха Ренесанса на Европа.

След Освобождението на България, Учителят беше казал: "Българите още не са свободни.

Всички избити турци още не са преродени, а витаят във въздуха и влизат и обсебват българите.

Идваше нова епоха, за която ние изобщо не предполагахме.

Когато ние влезнахме в тази епоха, тогава си припомняхме думите на Учителя за нея, предсказани 20 години преди това.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.

" Това, разбира се, не бе изпълнено и точно това се разрази - убийства без съд, убийства със съд, изземване на имущества, на пари, интерниране и т.н.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

Те поискаха разговор с Него.

Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо.

НАГОРЕ

0.90798091888428