Търсене в текстове за 'нежен нежнос'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 79 резултата в 27 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

ТОМ 5

В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка.
След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря! " Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците.
към текста >>

2. 13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС

Наталия Чакова

ТОМ 6

23 Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС Един разговор с една от младите и по-нови сестри ме наведе на мисълта да напиша нещо за специалния клас - галената рожба на Учителя. 23 Наричам го така, но нямаше друг израз за обичта и нежността, с които Учителят влизаше в този клас и раздаваше богато, богато, щедро мъдри, дълбоки, научни и окултни знания на своите млади, възторжени и всеотдайни ученици. Как и кога се е образувал този клас, ще пишат други, които са присъствували на създаването му. Аз ще пиша някои от моите впечатления и преживявания в него. Беше 1922 г. - само една година от запознаването ми с някои от сестрите и братята на обществото „Бяло Братство" в Стара Загора. Един ден в края на лятото бях при моята обична кака Райна - сестра Каназирева.
към текста >>

Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени.
Току-що завърнала се от Търновския събор, тя ми разказваше възторжено как е протекъл съборът: колко гости е имало от различни краища на България, как било всичко организирано и подредено много добре, колко били мили и добри сестрите и братята и колко мъдър и любящ Учителят; какви беседи е държал, какви нови песни и гимнастически упражнения е дал и т.н., и т.н.... Присъствуваше на разговора и брат Д. Попов - млад и много интелигентен и културен брат, и поет от Стара Загора. Той слушаше мило и гледаше нежно кака Райна - тъй възторжена и вдъхновена. И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове. В Стара Загора, разбира се, проектират да се образува. Ще влязат всички, около десетина сестри и братя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование. Нещо в мен радостно трепна. Но как?
към текста >>

Ще влязат всички, около десетина сестри и братя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование.
И някаква тъга имаше в лицето му. От време, на време той допълваше казаното от нея, разказваха общи впечатления, смееха се, радваха се, но тъгата му прозираше и зад възторга и радостта. Най-после той ми разказа, че се е образувал специален клас за младежи - неженени. Той бил образуван вече в София, но сега по покана на Учителя и класа от София се образували такива класове още на събора за провинцията - в по-големите села и градове. В Стара Загора, разбира се, проектират да се образува. Ще влязат всички, около десетина сестри и братя - млади, неженени, интелигентни, всички със средно и висше образование. Нещо в мен радостно трепна. Но как? Аз съм толкова нова и нищо не разбирам. Ще ме поканят ли? Ще се реша ли да вляза сред тази елитна, културна младеж?
към текста >>

Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен.
" Колко песни е дал в специалния клас. И колко упражнения и задачи, теми, които развиваха нашите умове, сърца и воли. Учениците от този клас бяха свободни и всеотдайни. Те с готовност изпълняваха всичко, всичките им зададени задачи. Нямаха семейни грижи и задължения, които да ги спират. Може би затова може би и по други по-дълбоки причини, първото условие да влезе ученикът в специалния клас беше да бъде свободен - неженен. Семейният живот е пълен с ограничения и грижи, които отклоняват душата от нейния копнеж да расте и да се развива. Човек мисли повече за съпруга, съпругата си, за децата си, за домашните нужди и по-малко за Бога, за наука, за развитие и прогрес. И семейството е една школа, и там се учат неща, както и въобще животът е школа - училище и човек се учи навсякъде и от всичко и душата пак расте и се развива, но когато един Велик Учител е слязъл на земята и е донесъл условия, знания и възможности за един по-ускорен темп на човешкото развитие, заслужава човек да се освободи за един живот от семейни ограничения и да посвети себе си във всеотдайност на този Божи Пратеник. На Учителя трябваха свободни души да предаде знанието, което е донесъл, от което в бъдеще ще се ползува цялото човечество. Това бяха учениците от специалния клас.
към текста >>

3. 20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА

ТОМ 6

20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА Тук ще поместя един откъс от дневника си писан в най-ранните години на живота ми в Братството.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА Тук ще поместя един откъс от дневника си писан в най-ранните години на живота ми в Братството. „Тази ваканцията (коледна) бяхме на посещение с моята приятелка Олга Блажева при нашия Учител. Оригинален човек. Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае. И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена.
към текста >>

От Него вееше благост и бащинска нежност.
Вечерта беше синя с розови отсенки, а земята бяла. Витоша се очертаваше красиво на хоризонта. В полите й трептяха електрическите лампи, а на небето - тук-там звезди. Имаше нещо величествено и светло. Тишина и мир се разливаха наоколо. От Него вееше благост и бащинска нежност. Благ, приятен глас и приветлива усмивка ни посрещнаха. „Защо сте толкоз закъснели? Чака ли файтонът? Изпратете го. Ще ви изпроводят.
към текста >>

4. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

ТОМ 10

Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен.
С,: Нямал пари да си купи въглища, за да си запали печката. С банкнота, дадена му от Учителя, си купил дърва и печката почнала да отоплява. В. К.: Това е вече друго. Сега „Видението на детето". Г. С.: Това е случай, който ми разправи брат Димитър Звездински, той ми го разказа. Той не беше женен, но брат му, Михаил, който е по-малък, беше женен и имаше дете, а Димитър остана неженен. А това е братовото му дете, на Михаил детето. То се казваше Христо - Ицко. В. К.: Значи това е след заминаването на Учителя. Г. С.: Детето силно пожелало да го види и се покатерило и го видяло, защото силно пожелало това, да види къде е живял Учителят, а забравило, че Той си е заминал. „Ами Той, Учителят вътре, там, на канапето и размишлява", казва.
към текста >>

Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи.
Или може отначало да се почне с него, както е книгата за Георги Куртев. Сега да запишем това стихотворение, което е. Г. С.: Посветено на Учителя. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Туй Слово, що свети в ефира, Прониква във всички души. На крилата го носи зефира, Слово, що мрака руши. Слово, що свети в душите, Що праща в мрака лъчи, Със нежност що къпи очите, Що в цветето малко звучи. Туй Слово, що стапя злините, Както слънцето леда, Слово, що грее в душите. Щити ги при всяка беда. Кат' сила прелива в душите, Кат' мъдрост краси духа, На будните шепне: Светете! Светете кат' факел в нощта! Туй Слово, що храни душите.
към текста >>

5. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА през 1915 година (4-8 август) ТЪРНОВО

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота.
Те всъщност са определени, но понеже мислим, че не са определени, всеки ден в желанието си да ги определим, ние ги объркваме. Това, което Господ е написал, ние ставаме сутрин и го заличаваме. Първото нещо, което трябва да направим сутрин като ставаме, е да се спрем 10-15 минути и да видим какви мисли е вложил Господ в душата ни. Аз съм избрал един ред от думи, които имат сила на живот в себе си. Вземете под категорията на любовта кои думи влизат. Думите, които изявяват любовта, са: нежност, опрощение, благост, утешение, съчувствие, щастие в живота. Вземете думата живот, в нея влизат: мощ, храброст, въодушевление, бодрост, победа, победа в целостта. Вибрациите на думата цялост на български са слаби. Думата победа е по-силна, радостта е по-силна, но целостта има най-дълбок смисъл. Под думата цялост влизат: здраве, покой, услужливост. благост, пълнота, оптимизъм, мъдрост.
към текста >>

Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето.
Остава още една категория, нея ще оставя. Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят.
към текста >>

Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен.
Освен тия думи може да намерите и други думи в българския език, с които можете да правите известни упражнения. Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко.
към текста >>

Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността.
Защото когато искате да изработите една черта във вас, трябва да има една дума, тя да бъде методът и начинът, оръжието, чрез което ще приложите силата й. Искате да бъдете мек и благ. Първото нещо, което трябва да направите, е да бъдете ням. Когато другите хора са нежни спрямо вас - нежните хора са много пластични - нежността подразбира голяма пластичност на ума, душата и сърцето. Ако много прощаваш, туй показва, че си решен да бъдеш нежен. Трябва да знаете, че едно от качествата на Светия Дух е нежността. Писанието казва: Не огорчавайте Божествения Дух. Ние можем да Го огорчим с много дребни работи. И тогава ще дойдат у нас духове на този същия уровен, на който сме ние, Господ ще изпрати груби духове, приблизително като нас, и други, по-напреднали, и последните, докато не ни приспособят да бъдем в съгласие с Божествения Свят Дух, няма да ни оставят. За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори.
към текста >>

Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението.
За да можем да придобием всички тези качества, тия неща да се вложат в нас, трябват хиляди години, една, две хиляди години ще бъдат малко. Тия дума трябва не само да ги произнесем и да намерим тяхната сила, но и трябва да я внесем в себе си, да ни оживотвори. Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо?
към текста >>

Нежността трябва да се внесе като елемент отвън.
Затова именно процесът на развитието е медлен. И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка.
към текста >>

Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност.
И защото методът е бавен, затуй Господ праща Своя Дух да поработи върху нас. В любовта трябва да има утеха. Не си нежен, утеши се и ще дойде Божест-зеният Дух и ще внесе утешението. То не е нещо, което може да се купи или изработи в нас. Нежността трябва да се внесе като елемент отвън. Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността?
към текста >>

Защо тя изучава това изкуство на нежността?
Когато дойде Духът, ще внесе тази нежност. И особено когато се намираме в едно обшество между души, които са нежни, усещаме едно вътрешно щастие. Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва. Някой ще каже- „Нямам деца." Всички имате деца. Ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат „татко", „мамо".
към текста >>

Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва.
Ние казваме: Този човек ни разбира. Защо? Той в душата си и в сърцето си е в съгласие с вас. Вземете една майка. Защо тя изучава това изкуство на нежността? И бащата също. Най-напред те не са толкова нежни, но като имат деца и вложат своя живот в тях, нежността започва да се обработва. Някой ще каже- „Нямам деца." Всички имате деца. Ако някой не ги вижда на физическото поле, вътре в своята душа ги има, ще ги вижда. Когато някой път имате най-сладък момент в живота си, то са вашите духовни деца, които викат „татко", „мамо". Казвате: „Колко е приятен днешният ден." То са децата, които Бог е пратил да ви зарадват. Вие сте видими за тях, а те са невидими за вас.
към текста >>

Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобия изкуствено, а да дойде по естествен Божествен път.
Той е днес между нас да насади добрата работа на живота не само във вас, но и в други, които не съзнават това. И във всички, които са готови, Той ще посее тези семена. Сега може да мислите, че понеже сте събрани на това място, във вас има повече съзнание. Но има хора, които, и безсъзнателни, еднакво се ползуват от Божията благодат. И сега моето желание е, щото за работата, която има да вършим, за подвига, който ни предстои в тоя свят, да имаме някои елементарни качества, от които ние се нуждаем. Когато говоря за думата „нежност", не подразбирам да я придобия изкуствено, а да дойде по естествен Божествен път. Много пъти, ако не сте готови, когато се молим, влизаме в съприкосновение с по-нисши и огрубели хора, понеже като почнем да се молим на Господа и като разтворим всички врати, влизат лоши влияния. Най-първо, когато започнем да се молим, трябва да влезем в своя чертог, в своя кръг, да се индивидуализираме пред Бога. Оттам можем да се молим и действуваме безопасно. Вън ли сте от този кръг, вие вече не работите за себе си. И всеки един, който иска да се прояви името Божие, трябва да влезе в своя кръг, а то значи да не бъдем хора да служим на человеците, а на Бога.
към текста >>

6. 17. РАЗМИШЛЕНИЯ

Лидия Соломонова Аладжем

ТОМ 13

Ти, наш съвършен брат, дошъл си в душите ни като светъл лъч и обграждаш ни с безкрайна нежност, светлина и топлина.
17. РАЗМИШЛЕНИЯ НОВА ГОДИНА Учителю, честита Нова година. Дошла за нас мълчалива и неизвестна, а за Теб светла, жива и творяща. Ти, наш съвършен брат, дошъл си в душите ни като светъл лъч и обграждаш ни с безкрайна нежност, светлина и топлина. Приеми нашия привет от долината, откъдето Те виждаме, могъщ и любящ, да будиш в душите ни съвършения идеал. Прости погрешките в нашия живот, те петнят Божия ни произход, но мъдростта на Твоето Слово ще пречисти нашите сърца. Ние ще падаме и ставаме като малки немощни деца, докато изправени и достойни познаем Бога, нашият Баща. Но ти, Учителю, бъде винаги с нас, да Те следваме в безкрайните векове на вечността. Да бъде светла и честита Новата година.
към текста >>

В Твоята безгранична вярност, в Твоята любяща вечност приеми душите ни с нежност.
Ще зарадвам ли баща си? Ще приготви ли угоеното теле? Аз нямам дял в нищо и търся само трошиците на бащината трапеза. Днес прогледнах и облякох нова светла премяна. Тя ме води там, където слънцето грее, където няма братя и сестри, а сал една любяща ръка за всички - това си Ти едничък, Боже, неизменен и прекрасен. В Твоята безгранична вярност, в Твоята любяща вечност приеми душите ни с нежност. 4.05.1964 г. КЪМ ЛЮБОВТА Когато не те познавах, кат нежен ефир ограждаше ме ти, Любов!... И разплиташе в душата ми нишките на моята скръб. Уви, порастнах и познах те, и скътах в душата си Твоята обич, о Любов. Днес те виждам и познавам, и те викам с цялата си душа, постой при мене, Любов желана и седалище си направи в моя дом.
към текста >>

КЪМ ЛЮБОВТА Когато не те познавах, кат нежен ефир ограждаше ме ти, Любов!...
Аз нямам дял в нищо и търся само трошиците на бащината трапеза. Днес прогледнах и облякох нова светла премяна. Тя ме води там, където слънцето грее, където няма братя и сестри, а сал една любяща ръка за всички - това си Ти едничък, Боже, неизменен и прекрасен. В Твоята безгранична вярност, в Твоята любяща вечност приеми душите ни с нежност. 4.05.1964 г. КЪМ ЛЮБОВТА Когато не те познавах, кат нежен ефир ограждаше ме ти, Любов!... И разплиташе в душата ми нишките на моята скръб. Уви, порастнах и познах те, и скътах в душата си Твоята обич, о Любов. Днес те виждам и познавам, и те викам с цялата си душа, постой при мене, Любов желана и седалище си направи в моя дом. Без тебе, о, Любов, пътник нежелан съм дори. При бащин дом, без покрив и огнище, и без сладка дума за моите уста.
към текста >>

7. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

ТОМ 13

Наблюдавах след това Учителя и разбрах каква голяма нежност и внимание проявяваше към растителния живот.
Но камъните там не са в пустинна местност, а около тях има обилна растителност - цветя, треви, клекови и смрикови храсти. Силно впечатление правеше особената осторожност, която Учителят проявяваше да не се поврежда околната растителност. Бяхме търкулили един доста голям камък и го нагласихме на новото му място, когато Учителят се приближи и ни каза да го отместим бързо малко по-настрана. Това налагаше разбира се нов труд, който ни се видя излишен, но ръководителят на работата ни каза тихо, но определено ясно и с упрек, че като сме нагласяли камъка, сме притиснали под него едно младо стръкче смрика. Отместихме наново камъка и смриката се изправи поожулена от нашата грубовата работа. Наблюдавах след това Учителя и разбрах каква голяма нежност и внимание проявяваше към растителния живот. На една от главните улици в големия швейцарски град Цюрих, току-що павирана и тротоарите подновени, се виждаше, че едно дърво расте към края на уличното платно, но не е нито в единия, нито в другия край на тротоара и явно пречи на интензивното движение. Въпреки това дървото е непокътнато, тротоарната линия (бордюрът) е изкривен нарочно, за да се включи дървото в тротоарната площ. С такова уважение и внимание строителите се бяха отнесли към този зелен живот - никакво насилие! Двата случая, които сега споменавам, винаги изпъкват заедно, асоциативно в паметта ми - доказателство и украса на една висока култура. Слушам и чета напоследък много да се говори пише и законодателствува по въпроса за околната среда.
към текста >>

Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника!
Това бяха общи бележки, свободни и безсистемни щрихи, така, както се появиха спомените в паметта ми. Искам да завърша тези кратки бележки с нещо колкото бегло и непълно, но синтетично очертание образа на Учителя и облика на обществото, възникнало около него. Най-характерните черти от външността ми се струваха тези: - Особено ярко очертание на лицевите черти с фрапантна хармоничност и живост на движения, но не рязкост, а със сдържана плавност и пъргавина. Пред говорещия, свирещ или работещ какво да е Учител, се добиваше впечатлението, че наблюдаваме един съвършен и вълшебен механизъм, при който всичко се извършва безпогрешно и виртуозно. Телесната тъкан не притежаваше изглежда никакви застояли части или тлъстини, а само мускулна, нервна, кръвоносна и кожна тъкан. Погледът не се поддава на описание - колкото остър, толкова и мек, колкото съсредоточен, толкова и широкообхватен - силен и благ, мощен и нежен, въздействащ решително върху пулса и дишането на събеседника! Съмнявам се дали мога и трябва да кажа и няколко реда върху тази хартия за щриховане някои от ярките черти от духовния облик на Учителевата личност, но за пълнота на изложението ще се опитам да го направя. - Мисълта му притежава в еднаква мяра мощта на индуктивната виртуозност и богатството на дедуктивната находчивост. В историята на човешата мисловна дейност е изключително трудно и рядко да срещнем тези две дарования в една и съща личност. - Другата особеност, която Учителевият Дух проявява в цялото си Слово е възвишеността на мислите. С каквато и тъмна материя да борави, накрая мисълта му завършва с една светла и висока щриха!
към текста >>

8. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 151-200

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност.
В неговите чувства не трябва да настъпи претъпяване. Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185.Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът.
към текста >>

Нежността е необходимо качество за ученика.
Възвишената мисъл префинява нервната система и я прави по-чувствителна. 185.Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188.Великото.
към текста >>

Той трябва да бъде нежен!
185.Любов и Мъдрост. Необикновен е животът на ученика. Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188.Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика!
към текста >>

Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило.
Любовта и Мъдростта пребъдват във всяка негова постъпка. Любовта представлява бистра, кристална вода, от която ученикът пие, а Мъдростта представлява планински връх, който той изкачва. 186.Нежност. Нежността е необходимо качество за ученика. Той трябва да бъде нежен! Тя подготвя пътя на Любовта. Нежността не настъпва смазаната тръст и не угасва замъждяло кандило. Тя внася на земята сиянието на ангелския свят. 187.Светът. Ученикът ще бъде в света, но светът не бива да бъде в него. 188.Великото. Висок идеал изпълва съзнанието на ученика! Колко е хубаво, когато ученикът носи нещо велико в душата си! 189.Към Великото.
към текста >>

9. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 251-300

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279.Нежност.
Тъй, Учителят е един за всички, а и изворът е един, от който мнозина ще пият, без да си пречат взаимно. Когато мнозина пият от една стомна, там се явяват противоречия, преплитане и спор. 277.Огънят на Духа. Поддържай винаги в себе си огъня на Духа. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си. 278.Лицето. Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279.Нежност. Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе. За да станеш нежен и милосърд, мисли, колко снизходителен и благ е Бог! 280.Прощението. Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога!
към текста >>

За да станеш нежен и милосърд, мисли, колко снизходителен и благ е Бог!
277.Огънят на Духа. Поддържай винаги в себе си огъня на Духа. Ученикът трябва постоянно да носи отпечатъците на Доброто на лицето си. 278.Лицето. Когато ученикът живее по Бога, лицето му добива друг образ. 279.Нежност. Като мислиш за качествата на Бога, те се преливат в тебе. За да станеш нежен и милосърд, мисли, колко снизходителен и благ е Бог! 280.Прощението. Прощавай винаги заради Бога! Прощаването не произтича от човека. То иде от Бога! Можеш да се бориш в себе си, дали да простиш, но ти трябва да победиш в тая борба. Първата стъпка, с която ученикът влиза в Духовния живот, е прощаването.
към текста >>

10. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 451-500

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

473.Нежност. Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов.
Любовта на ученика трябва постоянно да се пречиства, за да се слее с Любовта на Учителя. Малкият може да се издигне до Големия само чрез Любовта. Само Любовта прави малките неща велики. Само Любовта праща Великото при малкото! Само Любовта прави малкото да служи на Великото! 473.Нежност. Ученикът трябва да бъде много нежен, да образува около себе си вълни от нежност, за да може да разбере Великата Любов. Тя е Божественото и най-свещеното нещо на земята. Само Божията Любов е Любов! 474.Излет. Когато ученикът е на излет, хубаво е на най- голямата височина да си направи молитва и гимнастическите упражнения. 475.Без страх. Когато дойде злото, то внася страх.
към текста >>

11. III СВЕЩЕНИ ИЗРЕЧЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

Организираното общество е като букет от рози , теменужки , лилия, незабудки , където нежността , чистотата , скромността и ароматичността се допълнят и радват душата ни. 27.
Слънцето е което оживотворява . Живота ми зависи от слънцето и светлината . 23. Когато престанем да виждаме грешките н а ближния си и почнем да чувствуваме и съзнаваме , че Бог живее в него, само тогава ще имаме любов един към друг . 24. Най-възвишените движения, най-ефирните трептения са ония топли и нежни вибрации , които изтичат от Божественото сърце . 25. Благодаря ти Господи за дето ме доведе в това велико Божествено училище на Истината и Любовта , и ми даваш възможност чрез новото учение да изуча себе си и видя всичките си недостатъци и мерзости , които са се криели в мен , без да съм подозирала това . 26. Организираното общество е като букет от рози , теменужки , лилия, незабудки , където нежността , чистотата , скромността и ароматичността се допълнят и радват душата ни. 27. Длъжността на един окултен ученик е : да изпълнява всичко , което му се дава, да живее в Любовта , да прилага Истината и Правдата и всички други Добродетели . 28. За да бъда полезна личност за всекиго , без разлика по вяра и народност , за което копнее душата ми, трябва да следвам окултното училище , което сее светлина. 29. Изкуството в широк смисъл е вселената, която човекът - творец създава в своя върховен устрем за постигане вечните неизменни истини на единия творец. 30. Една разумна и съзнателна екскурзия по Витоша струва проявлението на работа през един меден проводник с един милиметър дебелина, доколкото може да издържи максимум напрежението на електричеството . 31. Най-възвишеният стремеж на една личност е придобиването на Божествени качества , т.е.
към текста >>

Бъди нежен и внимателен спрямо всяко същество . 93.
Благодаря на Бога, че ми е показал правия път, в които расте и се развива моята душа . 88. Скръбта ме доведе до Бога и ми откри Неговата Милост и Любов . 89. Само в истината е нашето спасение . 90. Отдай съдбата си на Бога и уповавай на Него. 91. Нищо по-красиво от това да живеят хората в хармония . 92. Бъди нежен и внимателен спрямо всяко същество . 93. Младежи, самовъзпитавайте се в девствената чистота . 94. Да бъда вечна слава на Господа Спасителя . 95. Любовта е, която всичко примирява . 96. Няма нищо по-печално в този свят от самотността . 97. Който работи за другите, работи за себе си . 98.
към текста >>

Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158.
Даже най-болната стадия на Любовта е блаженство в свръзка с всички други блага в света . Но оня , който е вкусил по-възвишена Любов, разбира дълбоката смисъл на думите: „Бог толкоз възлюби света, че даде единородния си син жертва, за да спаси человечеството. " Блазе на оня, който от Любов с е жертва за другите . 155. Който усвои и приложи мълчанието, търпението и смирението, заслужено ще влезе в горните класове на окултната школа . 156. В абсолютната вяра, любов и страх към Бога, в безогледната вярност, преданост и послушание на Учителя, в непрестанното съзнателно и горещо молене, в постоянното естествено и боголюбовно с децата сближение и общение, в строгата ежеминутна себеконтрола и себекултура и в неуморната смирена и безкористна дейност е залога на прогреса, мира и радостта в живота . 157. Господи на безграничната Любов,който оросяваш със светлозарната капка най-малката тревичка и се грижиш за всяко творение да диша в твоя Дух, така излей твоята светяща велика и неизчерпаема Божествена Мъдрост в мен, с която да се прослави Твоето свято име на вечни времена и душата ми да те възпява в химн на великите ти творения във вечното Битие, като благоволяваш да ми изявиш красотата, прелестите и благозвучието на твоя тих нежен и благ глас, и лъчезарността ти, в която сияющ ти ни вливаш лъчи, и озари в тази благодат нашите души . 158. Истинска идеална дружба межд у брат и сестра може да съществува, да се крепи, отглежда, развива и нараства само при наличност на пълна взаимна чистосърдечна искреност, разумна откровеност, естественост в държанието,топла сърдечност, дълбока безкористна задушевна привързаност, абсолютна чистота в желания, чувства, помисли и святост в постъпки, дела и всякакъв вид междулични отношения . 159. От всички задачи, дадени за правилно решение, предназначението на мозъка, предназначението на ума, езика, чувствата, волята, само вътрешният подтик като зациркулира тока на любовта, в които няма отмъщение и гняв, като го съединява, инсталира и бетонира здраво, заедно с моя учител, който е в мен. Тогава, само тогава всички ще вършим и както и желаем волята на Бога . Любовта, Мъдростта и Силата . Както казва и Писанието, не от този, който знае и пита, но от този, който милва.
към текста >>

12. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

VI. Очерци за Мара Белчева

ТОМ 17

Той се отнасял към цветята с особена нежност.
С рядка привързаност тя посвещава живота си на Пенчо Славейков, споделяла е мизерията на неговото изгнание и е бдяла над него до последния му час. Всяка привечер тя отивала да вземе поета от Народната библиотека и двамата се упътвали към Лозенец - тяхната любима разходка. Там на високий хълм, където с теб, с другари, обичах да седя в тих разговор унесен... Въпреки своята изключителна духовна култура Пенчо Славейков понякога е като дете любопитен към неща и явления, незначителни наглед. На околните правело впечатление неговото безгрижие за материални неща и вярата му в живота. Когато излизал на полето, и най-дребното цвете, което забелязвал, го докарвало във възторг. Той се отнасял към цветята с особена нежност. Събирал ги и се кичел с тях, слагал ги между листовете на книгите си, пишел песни за тях. Особено обичал чайните рози. Вкъщи играел със своята малка племенница и в игрите ставал дете като нея, тя не го чувствувала по-възрастен. Пенчо Славейков е прекарвал вечерите си в дома на Мара Белчева, ул. „Белчев" (сега „Гаврил Генов", до Ловния дом).
към текста >>

Колкото беше унищожителен, толкова беше нежен и добър.
Неговото присъствие някак променяло на всички околни не само израза на лицето, но и мислите, като ги правело по-високи, по-живи. И той се пита какво криел този човек в себе си, че дори Мара Белчева, тази съвършена домакиня, в своя изящен дом ставала дете пред него. Той говорел за писатели, за художници и за произведенията им с такова дълбоко познаване и с толкова подробности, често най-интимни, като че ли лично и най-отблизо е познавал всички, като близки другари от детинство. „Цялата наредба у нея ми харесваше - разказва Дора Габе.[2] - Картини, книги, духовна, културна среда. Като се връщахме от Мара Белчева, Боян казваше: „При всяко наше отиване там ми се струва, че постоянно израствам." „Пенчо говореше - продължава Дора Габе - с голяма строгост за някои посредствени хора и книги. Колкото беше унищожителен, толкова беше нежен и добър. Такъв най съм го чувствувала на музикалните вечери у Маргарита Стойчева." Неговият характер, същевременно мек и упорит, е силно повлиян от поетическия, но непреклонен характер на баща му. Пенчо Славейков има голяма музикална култура. Негов любимец е бил Бетовен. Всяка сряда малка група приятели се събирали у пианистката Маргарита Стойчева, на бул. „Патриарх Евтимий", да слушат музика.
към текста >>

13. 7. ВЕНЕРА

ТОМ 19

Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов.
Той отговорил: „Баня и сън”. Челото, както вече отбелязахме, е добре оформено в своята странична част. То е спокойно, без бръчки, поради липса на дълбоки и бурни преживявания, а също и от големия контрол да не се появят такива, защото се приема, че те са израз на старост. Веждите са красиви, гъсти, дъгообразни. Те по-често се издигат в положение на пасивно съзерцание, отколкото да се спускат, за да искат. Венера - мъжки тип 1 женски тип Очите са големи и с омайна пленителност, нежности заразяваща любов. Хармоничната завеса на техните дълги и малко завити нагоре ресници, които често жените изкуствено удължават, увеличават още повече чара, който се излъчва от техните очи. Венериният поглед изразява още тънка чувствителност и развита интуиция. Носът не е голям и често кокетно вирнат нагоре. Ноздрите са трептящи, подчертавайки любовната чувствителност, която се излъчва от очите. Устата е обикновено малка, с добре и красиво оформени сочни устни.
към текста >>

Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, хубави засукани мустачки, Държат да се нравят на жените с тези си качества, отколкото със своя ум.
Вертикалната бразда, която се спуска от долната част на носа към горната устна, е изящно издълбана, показваща деликатност, отмерено и справедливо отношение към околните. Красивата и пленителна усмивка разкриват изящно наредените като бисери зъби. Една обла мека брадичка завършва лицето с една малка приятна трапчинка. Венера - това е типът жена. Силата й не седи в мускулите, нито във волята, тя седи в силата на опияняващите чувства. Венерините типове мъже са хубави, изнежени, с добре нагласена вратовръзка, изискана прическа, хубави засукани мустачки, Държат да се нравят на жените с тези си качества, отколкото със своя ум. Те са по погрешка мъже и като жените от този тип са меки, чувствителни, кокетни, впечатлителни, нежни, скромни. Венерините типове лесно се разсмиват и разплакват. Те са честити, че Природата е крайно внимателна и разположена към тях и като че ли си прави удоволствие да ги обсипва със своите дарове и внимание. Възнаграждението е успехите им, когато далеч трябва да превъзхождат техните заслуги. Затова те не обичат и нямат охота към обикновената, слугинска, слабо платена работа.
към текста >>

14. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени, пътища, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури.
Аз ли бях или сънувах? Щипех си ръцете, гледах него, който стоеше като неподвижен истукан, гледах и тая зееща страшно голяма и далечна дупка, пробита (!?) сякаш през самата планина, в далечината на която се очертаваха тия планини, които никога не бях виждал, но по карти ги познавах достатъчно добре - това бяха Хималаите, най-високия връх на които багреха лъчите на изгряващото слънце!... И аз не спях, защото си щипех ръката, държах в нея своя кореспондентски бележник, гледах, пипах, дишах. И ето, тая планина почна да се приближава. И като че ли ние със страшна бързина се движехме срещу нея. Тя започна да става все по-голяма и по-голяма, започнаха да се очертават, движат градове, над които като че ли прехвърчахме, гори девствени, върхове заснежени, пътища, реки, пълни с ладии и кораби, плаващи, с тук-там движещи се човешки фигури. Не спях, а това беше сън, нищо друго освен сън. Ето, дойдохме до самата планина, до един от нейните склонове, които чудната сянка прегръщаше като родна сестра и очертаваше дивна картина с грамадните гори, които й служеха като тъмни петна тук и там, за да довършат впечатлението на безподобното величие, на грамадност, на дивна необузданост, която имаше видът на цялата планина... Изведнъж пред нас изпъкна чудно красиво здание, направено като че от мраморни дантели и колони - някакъв дивен чертог, на верандата на който имаше няколко души, облечени в бяло, съсредоточено неподвижни. Този, който стоеше в средата на групата, беше човек с голяма бяла чалма, обкичена с Маргарит и скъпоценни камъни, погледът му гореше и ме караше да потръпна, цял разтърсен като от електрически удар. Той вдигна ръка и каза няколко думи на непознат език. В следния момент моят кореспондентски дух бе свободен и аз нахвърлих няколко думи, които долових.
към текста >>

О, колко е хубава, колко красиви са очите й, когато погледът й се къпеше в моя... Ето, тя смъкна своя венец от рози и го хвърли при краката ми с усмивка, пълна с нежност... И аз почувствувах нещо странно, никога досега неизпитва-но - обич към девица и съпруга, и към собствено дете, елени в едно, в дивна песен, нечувана досега... Незнаещ какво да правя, аз протегнах ръце към нея.
Гъсти вълни от благовония ни лъхнаха. Танцуващите девойки с венци от рози на глава и развеяни невиждани досега от мене облекла, минаваха вече по-близо и по-близо... Незнайни парфюми се носеха около тях като облаци. Ето ги до самия мен... гледат ме... ако протегна ръка, може да се косна до техните бели покривала... Не, това не е т а н е ц , това е нещо божествено, хармонично и красиво... Десетки ръце се протягат изведнъж, нозе се вдигат красиво, едновременно, пози сменяват, като от тих вятър на залез слънце... Аз самият забравих кой съм и къде съм. Стори ми се, че съм лек като някой облак, носен по планината, че самият аз съм някой друг, когото досега не съм познавал... И когато една от групите на танцуващите се приближи до мене и ме погледнаха, аз издадох вик - едно име споменах, незнайно досега за мен... и една от тях впери своите сини очи в мен... Целият потръпнах. Огън премина през цялото ми същество... Аз я знаех, чувствувах това - името й поменувах... и все пак коя беше тя? О, колко е хубава, колко красиви са очите й, когато погледът й се къпеше в моя... Ето, тя смъкна своя венец от рози и го хвърли при краката ми с усмивка, пълна с нежност... И аз почувствувах нещо странно, никога досега неизпитва-но - обич към девица и съпруга, и към собствено дете, елени в едно, в дивна песен, нечувана досега... Незнаещ какво да правя, аз протегнах ръце към нея. Облъхна ме лек вятър на нейното покривало, усмивката й като че ли се косна до челото ми... и играещите се отдалечиха. Затихна музиката заедно с тях... Отново се пусна мъгла, като на свечеряване. Храмът потъна някъде в далечината, в която постепенно се смаляваха и фигурите на танцуващите... Най-после музиката млъкна, всичко се някъде скри... Седях с отпуснати ръце, гледащ с тежък поглед и дишащ още благоуханието на незнайни парфюми... В мен кипеше нещо. Искаше ми се да скоча, да викам, да търся оная, която току-що бях видял и която като че ли отнесе със себе си душата ми... Чувствувах ужасно напрежение. Какво беше всичко това?
към текста >>

15. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й.
10, рубрика «Завръщане при корена», интераю на Надежда Соколенко с Иза Перец. След 16 години Иза Гершон видя отново родината си и направи първата си изложба у нас. Нареди картините си до творбите на своя съпруг - известния художник Давид Перец, чиито произведения красят престижни галерии и частни сбирки. В софийския артцентър „Ирида” за първи път бяха изложени нейни и на съпруга и Давид Перец творби. Крехка и нежна, Иза Гершон-Перец е очарователна събеседничка, подкупващо естествена и сърдечна. В тъмносин костюм с бяла блуза (любимото й съчетание), с прибрани черни коси назад, тя излъчва толкова нежност и романтичност, колкото и картините й. На галерия „Ирида” дължим първото й представяне пред българската публика заедно с творби на съпруга й Давид Перец (1906 ÷ 1982 г.). Той е известен в българското изобразително изкуство като един от тримата „Вараци” заедно със Златю Бояджиев и Васил Бараков. Негови произведения притежават Националната художествена галерия, други български галерии, стевотноизвестни музеи, частни сбирки. Г-жа Перец бе любезна да разкаже своя живот специално за читателите на „Вестник за жената”. Родена съм край Владайската река на бул.
към текста >>

Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства.
Дружахме с руски евреи, добре се разбирахме. Те обикновено плащаха сметките ни в кафенета и ресторанти. Ценях високо Давид като художник и той знаеше това. Щом нарисуваше картината си, чакаше с нетърпение да чуе мнението ми. Това бяха едни от най-красивите мигове в общия ни живот. Беше нежен, фин човек, това личи и от изкуството му, но не обичаше да демонстрира чувства. Даже не ходехме под ръка на улицата. Беше срамежлив, даже прекалено. Почина в Париж през 1982 г. и много съжалявам, че не можа да види по-сетнешните мои самостоятелни изяви. Но когато рисувам, винаги се питам какво би казал Давид, ако беше до мен пред картината.
към текста >>

16. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта!
В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите твари на вселената. Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко". Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя живота ни. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. "Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в живота. А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината. Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание. Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани.
към текста >>

Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете.
Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко". Това е гласът на Творческото Начало в съзнанието ни, което поправя живота ни. "Всички ще бъдат научени от Бога", казва Писанието. "Ще запиша закона си в сърцата им." Вслушването в този глас е необходимост в живота. А нежността и чуткостта - тези две така съществени качества за придобиване на любовта! Учителят бе по-нежен от пролетно ухание, по-чутък от изтънчен музикант към тоновете. Нашите скърби намираха отглас в душата Му, като ехо в планината. Той всичко знаеше и познаваше най-тънките ни душевни вълнения. Те затрептяваха върху кристално гладката повърхност на космичното Му съзнание. Утеха и насърчение бяха думите му към скърбящите - целебен балсам имаше Той за всички рани. Когато дъждовните капки блестяха по връхната Му дреха и някой понечи да ги изтрие с дланта си, Той се отдръпна с молба: "Не махайте моите любими росни капки.
към текста >>

17. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

По ливади ширни, стръкчета немирни, пробили земна гръд, смирено все редят Словата благослов към Бога, нежен зов, Че пак са на простор под благия Му взор, че пак ги Той дари със слънчеви зари.
Хиляди слънца, Мъдростта велика, Нашите сърца за живот тя вика. Тихо пристъпва от изток зората и шепне на всеки гальовни Слова, тъй както майката вика децата на гръд й да положат свойта глава. С чуден се пурпур небето залива в китна гора запяват птички безброй, природата пак ни с обич облива И носи на Духът ни жадуван покой. Слънцето с нежни и обилни лъчи за живот събужда най-малката твар, всичко, което като песен неземна звучи химнът сърдечен пред Божият олтар. Цялата природа в трепет застава тиха молитва отправя към Бога, че в радост и в мъка Него познава, Чрез Него изчезват скръб и тревога. По ливади ширни, стръкчета немирни, пробили земна гръд, смирено все редят Словата благослов към Бога, нежен зов, Че пак са на простор под благия Му взор, че пак ги Той дари със слънчеви зари. В неспирна борба човек я съгражда. Какво е съдба? От къде пристига, за нея в борба човек се издига. Какво е съдба!? И где ни отвежда, само чрез борба успех се отрежда.
към текста >>

Когато музика обземе твойта същина и те приласкае кротко с майчина нежност, всичко в теб ще сияйне в неземна, чудна светлина и ще се почувстваш едно с великата безбрежност, далеч от всяка скръб и от всяка безнадеждност.
там всички знания се придобиват, с тях човек изгражда нетленно жилище и страданията с радостта се сливат. Това е във връзка с разговор с Учителя, че страданието е необходимо на Земята, тъй като Земята е първоначалния курс от отделенията и постепенно човек ще трябва да се справи с тях, както се справя с училището и растеш. МУЗИКАТА И ВЕЛИКОТО НАЧАЛО Когато с Духът на музиката заживееш, ще станеш дете любимо на нови светове. Когато с хармонията нейна ти се слееш, ще тръгнеш в пътя към слънчевите върхове, към които музиката неспирно те зове. Когато хармонията нейна те облее, и в живота светли идеали очертае, ще почувстваш как музиката доброто сее, как душата вечно то чрез нея ще познае, че от него издънка могъща тя сама е. Когато музика обземе твойта същина и те приласкае кротко с майчина нежност, всичко в теб ще сияйне в неземна, чудна светлина и ще се почувстваш едно с великата безбрежност, далеч от всяка скръб и от всяка безнадеждност. Когато музиката те обхване в пълнота, свещените в природата закони ще прозреш, в света на Истината, Мъдростта и Любовта като дух свободен чрез нея ще се отзовеш и ще познаеш, че са едно със вечния стремеж. Да си жител на Земята, но весечасно да живееш на музиката във светът, туй храна е за душата, с нея ти сърце ще сгрееш и ще си възродиш духът. Нека музиката ражда в тебе само чувства чисти, Мислите ти да са сияйни, в теб постъпки да съгражда на прояви извор бистри, жертвени и всеотдайни. В музиката вярвай вечно като в нещо неизменно, с вяра непоклатима, тя е близко не далечно щастието съкровено. В нея свята искра има.
към текста >>

Нежен като най-малките цветя да си вечно в твоите прояви.
Отдай му без остатък земните си дни, С него да те свързва дружбата сърдечна, то за тебе страж и за него ти стани, та едно да станеш с изкуството вечно. СИНЪТ НА СЛЪНЧЕВИЯ СВЯТ Бе пролетен и ведър слънчев ден, бях сред дебрите на планината, от нейното величие пленен, видях се малък като децата. Окъпани във слънце дълбини, върхове със взор към небесата слова изричат: "Кат нас стани, за да заживееш в красотата! " На гранитните скали отломък бъди през дните що ти предстоят, за да разбереш, че си потомък, обичен син на слънчевия свят. В умът ти светли мисли да царят и да ти бъдат факел негасим, в сърце ти чисти чувства да струят, Духът ти да е бодър, несломим. Нежен като най-малките цветя да си вечно в твоите прояви. Навсякъде да носиш радостта, Висшето чрез теб да се прослави. Така задачата си ще решиш, за която тука си изпратен. Щом се от земното освободиш към Твореца ще си в път обратен. ЗА СКРЪБТА Скръбта нам отрежда радост за душата, в скръбта се оглежда светът на сърцата. Скръбта нам отвежда към висши светове, с обич ни повежда към светли върхове.
към текста >>

Пролет, въздух и мечти пак ще ръсят нежен цвят.
Невидим път чертаят снежинки нежнокрили, но няма да узнаят началото на края, защо са се родили. Кокиче, минзухар, теменужки свежи, прекрасен Божи дар с пролетни копнежи отправят своя взор към ведри небеса, цветя в молитвен хор сред бисерна роса, Пролетта пулсира у всяка земна твар, пътят да намира към слънчеви олтар. Цветя из полето, духът на пролетта, лъчи от небето, светът на радостта. Пролет, сини небеса, радост и неземен чар, капки бисерна роса, дар пред святият олтар. Песни, слънчеви лъчи откликват от сърцето, сякаш Божи химн звучи пристигнал от небето. Пролет, въздух и мечти пак ще ръсят нежен цвят. Пролет дивна, все си ти, вечно си жадуван свят. Щастие, пристигаш ти, новото твориш в света, В слънце пътя ти блести и белоснежна чистота. Пролет, слънце и простор, пролет, радост и копнеж, пролет към Твореца взор. Пролет към върхът вървеж. Ето пролет дойде вече, а със нея слънце пак ще ни радва и далече ще изпрати зимни мрак.
към текста >>

18. 2. ПОСЛЕДЕН, НЕЗАБРАВИМ И ВЕЧЕН!

Тодор Божков

ТОМ 25

Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ.
След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителят, че излезе на тераската горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох. За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше за това говореше Неговият поглед и цялата му вънкашност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напусна физическият свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох.
Аз бях смаян, объркан, бях в недоумение от всичко станало. Картината пред мене беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох. За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше за това говореше Неговият поглед и цялата му вънкашност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напусна физическият свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята болен, почти скъсал връзката си с физическия живот направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат.
към текста >>

" Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше за това говореше Неговият поглед и цялата му вънкашност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент като този, в който Той сега се намираше.
Пред мен стоеше не човек, а Самия Бог. Той горе, а аз долу! Блед, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас се обърна към мене и каза: "Какво има, рекох. За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше за това говореше Неговият поглед и цялата му вънкашност, която излъчваше Любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помогне и да услужва дори и в такъв момент като този, в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: "Идете си, рекох и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напусна физическият свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така, Учителят в последните си дни на земята болен, почти скъсал връзката си с физическия живот направи велика жертва и даде небивал пример за нас, Неговите последователи, като прие и се съгласи с нас, да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат. Никога от моето съзнание няма да изчезне Светлия и Величав образ на нашия Божествен Учител, който остана в мен като последен незабравим и вечен спомен за Него! 7.12.1968 г.
към текста >>

19. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

О, Драгомански заснежени височини и ти, Нишаво, буйна, пълноводна и сега вкована в лед.
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година ЯНУАРИ 1918 г. О, Драгомански заснежени височини и ти, Нишаво, буйна, пълноводна и сега вкована в лед. Ето ме отново край твоите брегове. Ето ме пак по чукарите самотна и мечтателна. Но какви ти мечти, това е тъга, даже мъка. Защо тъй рано посивяха косите ми? Веднъж Иванова - тази с многото видения, запита Учителя защо тъй млада, а косите ми прошарени; Той отвърна: - Защото слана я попарила.
към текста >>

И пак ме грабва, и пак ме носи, носи и целува - жадна за обич, смъртно жадна за нежност.
Слънцето е наше. Планината е наша. Всички зелени и цветни полянки - наши. Априлският ден, събрал всички прелести на пролетта. Той ме води за ръка, крепко обхванал китката ми. И пак ме грабва, и пак ме носи, носи и целува - жадна за обич, смъртно жадна за нежност. Устните ми са негови, цялата съм негова. Но светлата вълна, която ни обгръща и двамата е чистота и святост. За миг са излекувани всичките ми душевни и телесни рани. Горя от щастие в прегръдките на божието милосърдие. Косата му златна на меки къдрици кичи снажното му чело.
към текста >>

20. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Нашата се казва Специален клас и се посещава само от неженени братя и неомъжени сестри.
Харесват ме: чевръста и акуратна. Дафинка ме оставя и да се окъпя в тяхната баня. Плаща труда ми и ми дава за вечеря храна за два деня. ФЕВРУАРИ 1922 г. Учителят отвори обща Школа и друга за младите. Нашата се казва Специален клас и се посещава само от неженени братя и неомъжени сестри. Пълно е с интелигенция, само моя милост нямам образование и гледам към тях със скрита ревност. Нашият клас се ръководи в училището на Хенриета Маркова [виж “Изгревът”, т. IX, с. 178-179; т. XIII, сн. 39-40].
към текста >>

Колкото Петър е нежен и внимателен към мене, толкова е... към майка си.
Очите му, подобно горски теменуги. Как хубаво дирижира! А Кузман е несравним философ. Той е философ и по душа, но малко е превит и доста слаб. И той има сини, обични очи като Райко. Колкото Петър е нежен и внимателен към мене, толкова е... към майка си. Не мога да ги примиря тези две неща. Кога надмина културата на своето семейство, че тъй грозно и люто обижда клетата си майка. Даже посяга да я бие. Райко е съвсем, съвсем друг. На екскурзия в Мъглиж.
към текста >>

Но ако онова лице беше неземно красиво и много прекрасно и добро, това тук е лъчезарно и блестящо, и в погледа му към мен такава обич и нежност, такава сила и любов, които проникват дълбоко в сърцето ми и запалват в него вечния огън.
Не е слънце, а човек с Божествена красота. Човек ли? Може ли човек да бъде така прекрасен. Може ли? Веднъж само видях подобно лице; това беше Той, Учителят, когато му четох ония страници. Но ако онова лице беше неземно красиво и много прекрасно и добро, това тук е лъчезарно и блестящо, и в погледа му към мен такава обич и нежност, такава сила и любов, които проникват дълбоко в сърцето ми и запалват в него вечния огън. И кой има такава усмивка, освен боговете. Косите вълнисто трептущо слънчево сияние, дори до нозете, които едвам допират езерната повърхност. Дрехата му не се подава на описание - светлина в милионни багри. Усмивка, поглед с обич до сърцето чак. Трепет, що до този миг не узнах.
към текста >>

21. Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

„Ела, дойди в наш’те бедни хижи Донес ни радост, обич и любов И да побегнат земните ни грижи От твоя нежен, животворен зов.
Срещу мен е Георги Радев, Томалевски, Борис Николов и... Петър Камбуров от Казанлък - остави на мира и печатарството и мене, сега следва естествени науки. Той седи и наоколо му добрите наши братя и сестри. Чувам да ме вика - пристъпям пред Него - изтикват ме напред. - Прочетете нещо, казва Той. Пък аз си зная вече - винаги така е било и вадя свитък хартия изпод широкия ръкав на роклята си. „Ела, дойди в наш’те бедни хижи Донес ни радост, обич и любов И да побегнат земните ни грижи От твоя нежен, животворен зов. Ела, дойди...” Цялата зала е под напрежение. На всеки куплет началната строфа: „Ела дойди...” Сякаш най-съкровена молитва, най-сърдечен зов. Електричните глобуси леят обилна светлина чак до крайните ъгли - всички сме като една душа. И Той с нас - единственият и... едно младо девойче със сребристо шалче на раменете. Сама съм.
към текста >>

Аз съм човек, лишен от самото ми детство от нежност.
Малки врабченца, що играете под прозореца ми, знаете ли колко ми е тъжно. Но защо не дойде той? Върху гърдите му искам да изплача цял океан от обич и болка. Учителю, не ме гледай строго. Аз го обичам. Аз съм човек, лишен от самото ми детство от нежност. Нима е падение да любиш човека. Ах, тоя куп учебници и уроци, които стоят небутнати пред мен от няколко време! Напразно се мръщи Паша и Аня, напразно брат Боев гърмя вчера в ухото ми като самия Зевс Гърмовержец. Сама съм, като птичка в кафез се блъскам. Почвам тихо да плача, после издигам гласът си в ридание.
към текста >>

Чист е като росата и нежен като девица.
После се опретна и разцепи дебелите дънери, които аз напразно се опитвах да сложа в печката. Поканих го пък аз на фасул с лютива чушка. Той остана много доволен. Смееше се. Той прилича на сив гълъб. Чист е като росата и нежен като девица. Ето вече втори път ми гостува все с пълни ръце. Следобед с. Милева също ми изпрати парче баница. Божичко, този ден щастието и благополучието са си дали среща у дома. Даже ме посетиха и двете й дъщери, Здравка и Соничка.
към текста >>

Често ме заглежда с разнежен поглед.
Но кой ми ги стори така хубави? Разбира се, брат Боев. Колко много примери дава, с какви живи сравнения си служи само и само да бъде ясен. Тук настигнах Жечо. Той някак си неохотно учи. Често ме заглежда с разнежен поглед. Когато ми говори много се приближава. Дъхът му е много неприятен. Той не схваща това, а пък е мъчително да се диша подобна воня. Зъбите ли му, или някои аденоиди, или болен стомах - не зная. Дойде преди няколко дена с издута ученическа чанта.
към текста >>

Искам да се изкача високо, високо и там на простор и свобода да разкажа за него, за неутолимата ми жажда за обич и нежност.
Как искам да говоря с Учителя (през пролетта на 1925 г. разговарях с Учителя на сред поляната) или с тази тайнствена Добринка, как искам съвет и упътване от някого. Не смея да се доверя никому. Усещам, че повечето ме осъждат. Живея в постоянна борба със себе си. Искам да се изкача високо, високо и там на простор и свобода да разкажа за него, за неутолимата ми жажда за обич и нежност. ЮЛИЙ [1925 г.] Плета тежки шалове от разноцветна прежда. Получавам 500 лв. за тях. Въпреки учудването на Учителя, заминавам за Габрово на поканата от Цанка Екимова [виж “Изгревът”, т. VI, с.
към текста >>

Никога не бих могла да го обичам както другия, както белия мой нежен гълъб.
Не, много иска. Наистина много е претенциозен. Ами гълъбът? Господи, та ако е само за едного, аз обичам вече него! Горкият Жечо! Никога не бих могла да го обичам както другия, както белия мой нежен гълъб. Но ние трябва да учим, нищо повече! Ние имаме най-добрите учители и не бива да хленчим кой ни обича и кой не. Нали Бог ни обича. И за себе си казвам същото - ще уча въпреки всичко! 13 СЕПТЕМВРИЙ [1925 г.] Жечо се съгласи да учи.
към текста >>

Нежност и вдъхновение носи произнасянето му!
Бяхте в светлина и красота, но в него момент изкачвахте една стълба, чиито стъпала не достигаха. Малкото участие от наша страна допринесе потребното, Вие се доизкачихте и нас нагостихте. Събуждам се в най-приятно разположение. Значи, аз научих името на една душа! Колко е то красиво! Нежност и вдъхновение носи произнасянето му! Простете, че не Ви го явявам сега, но в ожидание съм на този час, когато ще се сближиме и ще Ви назова с това поетично име. Понеже помощта трябва да се изрази и на яве, прибягвам до единствено възможния начин. Всеки в света има свои задачи. Мечтая си по някога да намеря оная наскърбена душа, чиито сълзи длъжност ми е да изтрия. Защото, всякога сълзите правят човека достоен за помощ.
към текста >>

22. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене.
Всяка проявена добра постъпка, всяка полезна деятелност, за Него е висша благодарност. В моето съзнание Вие и Учителя се сливате в едно. Това е божествената проява на Божията Любов, очакваната, дълго жадуваната. Трудно ще изкажа своята благодарност тогава. Защото, благодарността ми трябва да се изрази в дело. Да престана тъй много да боготворя Colombo и да издигна до себе си кроткия нежен брат, който има добри чувства към мене. Но това са думи само. Не мога да го сторя. За сега не мога и надали ще мога. И да си отиде Colombo, в което съм напълно уверена, макар и да не го желая, другият никога няма да влезе в моята орбита. Да му помогнат всички ангели да си намери подходяща спътница.
към текста >>

След като ми се кара, колко е сладка, колко е пълна с нежност, топлота!
Изглежда, че ние взаимно се подкрепяме, защото след туй в мозъка ми светва по-голяма светлина и аз по-усърдно уча. Имаме нов учител по химия - Цветан Стойков - асистента. Паша е много заета -тя е главната стенографка при Учителя и ние сме й извънреден товар. Милата, добра Паша! Какъв велик пример на безкористие е тя! След като ми се кара, колко е сладка, колко е пълна с нежност, топлота! Тогава руският самовар пак ври и налива от кранчето в красивата чаша; масата е сложена и Аня и Надя поставят отгоре какви не руски чудесии за моята изгладняла, вечно изгладняла милост. Сладка Паша, сладка Аня, които ме учите и гощавате едновременно! Колко добре се чувствувам при тях, в топлата трапезария, при музиката на Аня, при великолепните менюта на Надя и мили подръпвания по ухото от Паша. Как бих ги слушала до среди нощи, ако не трябваше да се става утре рано в 5 ч. да се ходи при брат Боян - това мощно динамо на знания и метод, на тая плътно написана енциклопедия от научни знания.
към текста >>

Но пък след това, колко тих, умоляющ, нежен, майчински стана гласът му.
Боже, гръм и молния - хиляди гърмотевици, Етна, Хекпа, Везувий, Стромболи. Той ревна върху мен като Зевс гърмовержец, едва ли не ми пукна тъпанчето. - Ще учиш, ревеше диво той, ще учиш и нищо повече! Светкавици му излизаха от очите. Аз приличах на мокро куче - едвам що не умрях от страх. Но пък след това, колко тих, умоляющ, нежен, майчински стана гласът му. Той не преподаваше, това приличаше на пламенна тиха молитва, която чрез правилата наливаше в тъпата ми глава. Сладки, милий брат Боев, ти си за мен сега спасител. Горе - музика, весел тропот, хора, танци, пищни трапези. Доле -самотна тъпа ученичка, която иска да върви към върха. Там е Colombo - често на трапеза с Царя.
към текста >>

23. 3 ДЕКЕМВРИ 1926 г. - 29 ДЕКЕМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Планински връх висок и снежен То поздравлява с поздрав нежен.
Приемете моята дълбока благодарност. Хелмира. ДВЕРИ НА ЩАСТИЕТО ДВЕРИ НА ЩАСТИЕТО Душа съм малка на земята, Но с потик смел към небесата. Животът вечен аз жадувам Със Божи Дух да другарувам. Затуй се трудих цяла вечност Аз, живий дух в таз безконечност. И дирех щастието красиво Във звездното небе светливо И в слънцето на изгрев рано, Как грейше светло и засмяно. Планински връх висок и снежен То поздравлява с поздрав нежен. А сетне слиза по ливади, По сенки горски и прохлади. Живот навсъде то разлива И росни лист с брилянт покрива. И в горски ручейки сребристи Оглежда ликът си лъчисти. И много йощ на всяко време, И мене то доволно гря ме. Подирих щастие и в човекът - В творение бляскаво на векът.
към текста >>

” Оприличавам написаното на една от Витошките морени (големите нахвърляни като река блокове) и Вам предоставям да обработите всичко с похват и нежност на поетичната Ви душа, та от тия морени да се построи път, от който да се всички възхищават.
Приложение: ПИСМО ОТ ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 29 декември 1926 г. Хелмира, мила ! Само Божията Любов е Любов ! „Турил си в сърцето ми радост.” (Псалми 4; 7) Днес Ви изпращам обещаната разработка на сюжета „Гостуване у Слънцето”. Не съм особно доволна, но и аз ще кажа като Вас „Днес това можах да създам! ” Оприличавам написаното на една от Витошките морени (големите нахвърляни като река блокове) и Вам предоставям да обработите всичко с похват и нежност на поетичната Ви душа, та от тия морени да се построи път, от който да се всички възхищават. Първо, запитвам удобрявате ли заглавието и мотото под него? После, това предаване във вид на разказ би могло да се оживи с някакъв разговор между двете дружки, тъй че и „Хелмира” да се почувствува, че е живо същество - другарка на Асавита. Когато гостите пристигат в домът на слънчевия жител, може да се отбележи, че там научват неговото име, написано по някакъв начин над вратата или гдето намерите за добре. Намирам доста несъвършено предадени поученията за небесните светила, тъй че към това що Учителя Ви съобщи, разпитайте за някои положителни подробности и за други големи слънца, които заслужават внимание, та Вие ги опишете с подходящи думи и изрази. Мисля че и тук Учителя може да Ви помогне, а така също и някои от братята владеющи астрономията.
към текста >>

Можехме Бога да открием в грохота топовен и в тихий нежен тон!
Скоро с жителите тамошни ще вкусим живота благ, що имат изобилно та пращат го и нам. Ах, езици огнени веч милват нашите чела, кръщение приехме от силний техен трепет. Те сами веч водачи наши стават, посрещнати сме веч в този миг сред Слънцето могъщо, живо! Но как, безмълвие ли мислите цареше в този мир велик и необятен? Хармония и музика що знаем на Земята ний, тук преливаха се всеки миг; шуртението на ручея сладък, славея влюбен, що в май гласът си кършен вие и песните на човешките радости и скърби - всичко съдържаха вълните огнени около нас. Можехме Бога да открием в грохота топовен и в тихий нежен тон! Всеки тамошен жител велик бе дух, кат в общото се сливаше, знаеше и свойта длъжност и свойта мощ! Дошли са гости, веч всеки тука знайше и то такива що от тук излезли бяха нявга! „Това са те! ”, „Това са те! ” от всякъде до нас достига глас.
към текста >>

24. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Тя къса душата ми... Виждам го в школата тих, нежен, замислен.
Бог да те благослови! 10 МАЙ [1928 г.], четвъртък 10 май [1928 г.] четвъртък Час с Асавита. Час на размисъл и на ридание. Жертвата на Е. е велика. Тя къса душата ми... Виждам го в школата тих, нежен, замислен. Прекрасна съм за него аз, както Colombo за мене. Изпитът наближава. Гадая си в Библията - Еремия, гл. 15. Колко хубаво! Днес подадох заявление за изпит.
към текста >>

Една желана нежност се чете по лицето Ви и целокупният Ви изглед за мен издава една по-голяма красота.
” Само Божията Любов е Любов! Ето че към поздравленията, които от всякъде се отправят Вам, идва и поздравлението на Асавита. Ще се отличава ли то с нещо оригинално? Радвам се наедно с Вас, че така блестяще мина всичко! Тревогите, вълненията и цялото онова напряжение, в което бяхте толкова време, знаете ли какъв отпечатък оставят върху Вас? Една желана нежност се чете по лицето Ви и целокупният Ви изглед за мен издава една по-голяма красота. Това се дължи, може би, на поотслабването Ви, но как бих желала да го запазите за винаги! Последното Ви писмо изисква обширен отговор, но ще се спра на най-същественото. Естествено, това е да си спомня даденото обещание да Ви се изявя щом свършите гимназията. Аз си мислих за това обещание и преди да прочета съответните редове на писмото Ви. Има ли в същност нещо по-желано за душата ми от непосредното дружене с Хелмира!
към текста >>

25. 33. Колонията на „Възражданци” в България. Характеристика на общинарите.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен.
Имаше голямо разнообразие и във възрастите и в характерите и до известна степен в разбиранията. В главните работи - разбира се, всички се схождахме. На задачите и целите на колониалния ни живот гледахме също еднакво. Имаше разлика само в разбиранията на някои второстепенни въпроси, но те никога не предизвикаха бурни спорове или усложнения в нашия живот. Тези усложнения /такива имаше много/ възникваха преимуществено на лична почва: от взаимна взискателност, от противоположностите на характерите, привичките и т.н. Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието.
към текста >>

Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието.
Андрейчин изглеждаше човек мълчалив и до нейде суров, но в душата си той беше мек, нежен и чувствителен. С невисок ръст, сух, със слабо остро лице със сериозни сини очи и малка руса брада - Андрейчин беше винаги бодър и подвижен; той можеше да ходи много и да тича продължително, без да изгуби физическата си бодрост. В храненето и в начина на живота си той се бе опростил дотолкова, че понякога се чуди човек с какво живее тоя човек. В облеклото си беше всякога чист и спретнат. Андрейчин беше поет на нашето направление. Малкото негови стихове, без да обладават голяма сила, се отличават с нежност, чистота на чувствата, обмисленост и сериозност на съдържанието. Съзърцателен и тих, той обичаше самотата и тишината. Енергия към външна, практическа деятелност имаше у него малко. Такава деятелност даже го измъчваше. Но ние го увличахме след себе си и той действуваше и работеше. Някога си Андрейчин се увличал от идеите на социализма, че и на монархизма.
към текста >>

Нежен, чувствителен и със слаба воля, Жечков израстна духовно пред моите очи.
Фелдшерската практика на Николов, в която го вмъкнаха с постоянните си молби селяните, имаше за нас два важни практически резултата: първо, селяните станаха още по-близки към нас, а второ, като искаха да се отплатят с нещо за медицинската помощ, те ни донасяха кой мляко, кой сирене, яйца, банички и др. Тези печалби на Николов бяха тогава за нас много навременни - ние все още не можехме да се освободим от постоянни материални недоимъци. Димитър Жечков - Душата и любимеца на всички общинари беше покойния Димитър Жечков.* Мек, чист, любовен, с дълбоко религиозно чувство, той привличаше към себе си всички и всякого. С нисък ръст, пълен, с издути червени страни, с големи черни, ласкави и съсредоточени очи на спокойно, безпристрастно лице. Само малките, едва покарали мустаци и рядката брадичка показваха, че това не е вече дете - дотолкова детски чисто и невинно изглеждаше цялото му същество. Нежен, чувствителен и със слаба воля, Жечков израстна духовно пред моите очи. Той проникна в мрежата на живота и черпеше от нея сили и вяра. И Жечков преди две години и Жечков сега, в колонията бяха двама съвсем различни хора. Всички, които го познаваха по-рано, се учудваха на голямата промяна, която бе станала с него. Напущайки семейството си, Жечков трябвало да преживее тежка драма. Любимец на майка си, която не му съчувствувала, той трябвало да я напусне, като я остави убита от скръб.
към текста >>

26. 12. „Последен, незабравим и вечен

Тодор Божков

ТОМ 31

Бляд, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и Любящ.
Бех като вцепенен, неподвижен, съкрушен и не знаех как да излеза от това положение. След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бех смаян, объркан, бех в недоумение от всичко станало. Картината пред мен беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самия Бог - Той горе, а аз долу! Бляд, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и Любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас Се обърна към мене и каза: „Какво има рекох? За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това Необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му вънкашност, която излъчваше любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помага и да услугва дори и в такъв момент като този в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: „Идете си рекох, и им кажете, че ще му мине!
към текста >>

Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас Се обърна към мене и каза: „Какво има рекох?
След малко, за моя голяма изненада аз видях Учителя, че излезе на терасата горе над стълбата пред вратата, обърна се с лице към мене и се подпираше леко за перилото. Аз бех смаян, объркан, бех в недоумение от всичко станало. Картината пред мен беше наистина неописуема! Пред мен стоеше не човек, а самия Бог - Той горе, а аз долу! Бляд, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и Любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас Се обърна към мене и каза: „Какво има рекох? За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това Необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му вънкашност, която излъчваше любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помага и да услугва дори и в такъв момент като този в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: „Идете си рекох, и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напустна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят.
към текста >>

За това говореше Неговият поглед и цялата Му вънкашност, която излъчваше любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помага и да услугва дори и в такъв момент като този в който Той сега се намираше.
Пред мен стоеше не човек, а самия Бог - Той горе, а аз долу! Бляд, слаб, красив, с хубави бели коси и бяла брада, цял сияещ с неописуема чистота и красота, благ, мил, кротък, добър, Баща нежен и Любящ. Той с нежен и мил поглед и съвсем тих глас Се обърна към мене и каза: „Какво има рекох? За бащата на учителката ли? " Аз бях смутен, засрамен, чувствувах се виновен, бях объркан пред това Необикновено Величие, на това, което беше пред очите ми, исках да се извиня, исках да Го помоля да ми прости за всичко това, обаче аз чувствувах, че всичко това беше излишно, защото Той не ми се сърдеше. За това говореше Неговият поглед и цялата Му вънкашност, която излъчваше любов, нежност, красота, доброта, благост и готовност да помага и да услугва дори и в такъв момент като този в който Той сега се намираше. Аз чух последните Му думи: „Идете си рекох, и им кажете, че ще му мине! " След 3-4 дена Учителят напустна физическия свят, а брат Стефан Белев още същия ден оздравя напълно и в пълно здраве той живя още 5-6 месеца след заминаването на Учителя, след което и той набързо си замина от този свят. И така Учителят в последните Си дни на Земята болен, почти скъсал връзката Си с физическия живот, направи велика жертва и даде небивал пример на нас, неговите последователи, като прие и Се съгласи с нас да се отзове на молбата ни и да спаси живота на един наш брат! Никога от моето съзнание няма да изчезна светлия и величав образ на нашият Божествен Учител, Който остана в мен като последен, незабравим и вечен спомен за Него! 7.XII.1968 г.
към текста >>

27. 4. „Виделина от Изгрева”, стихотворения / Александър Гицов

А. „Съветникът” / Йордан Жечев Андреев

ТОМ 33

НАНАГОРЕ Ний тръгваме по тая пелена от заснежени хълми и долини, за да проправим до върха пъртина, която води в бяла тишина.
Беинса Дуно Ний само с Тебе сме, а сякаш сме ний и още цялата Вселена – пред нас далече Пътят ни протака, към Планината крачим уверено! Във нас потръпват мощните талази на пролетта и смелите й стъпки ведно шумят с дърветата край нази, целунати по всяка цветна пъпка. Вървиме ний... Над нас Небето синьо се приповдига, сякаш да отбули Върха, към Който, може би, години и бурята, и вятърът ни брулиха! А днеска грей ни топло Слънце меко, за да разцъфнат нашите надежди, че като нишка светлата Пътека, със Теб нали сме, към Върха низвежда! Блестят пречисти светлини в очите – помамени към Идеала вечен вървиме ний... Огреян отлъчите блести Върхът, все близък и... далечен! НАНАГОРЕ Ний тръгваме по тая пелена от заснежени хълми и долини, за да проправим до върха пъртина, която води в бяла тишина. Така се разсветлява пак у мен, и бягат тежки мисли надалеко, защото с теб по бялата пътека вървим нагоре в стихналия ден! И на върха, любима, там тогаз с езика на първичната безгрешност аз те обсипвам с цялата си нежност, която съм таил за теб до този час! Снимката е от 1938 г. на Изгрева От ляво на дясно: 1). Седнал - Ангел Иванов - певец и писател. 2).
към текста >>

И на върха, любима, там тогаз с езика на първичната безгрешност аз те обсипвам с цялата си нежност, която съм таил за теб до този час!
Вървиме ний... Над нас Небето синьо се приповдига, сякаш да отбули Върха, към Който, може би, години и бурята, и вятърът ни брулиха! А днеска грей ни топло Слънце меко, за да разцъфнат нашите надежди, че като нишка светлата Пътека, със Теб нали сме, към Върха низвежда! Блестят пречисти светлини в очите – помамени към Идеала вечен вървиме ний... Огреян отлъчите блести Върхът, все близък и... далечен! НАНАГОРЕ Ний тръгваме по тая пелена от заснежени хълми и долини, за да проправим до върха пъртина, която води в бяла тишина. Така се разсветлява пак у мен, и бягат тежки мисли надалеко, защото с теб по бялата пътека вървим нагоре в стихналия ден! И на върха, любима, там тогаз с езика на първичната безгрешност аз те обсипвам с цялата си нежност, която съм таил за теб до този час! Снимката е от 1938 г. на Изгрева От ляво на дясно: 1). Седнал - Ангел Иванов - певец и писател. 2). Над него прав: Тодор Рунев - комунист, баща на Ани Крулева. 3). Тодор Маринчевски - е центъра 4).
към текста >>

НАГОРЕ

1.2533299922943