Търсене в текстове за 'намерение'

Галилей Величков (1911-1985)

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Но ето че бях наново свидетел на следващо неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева".
към текста >>

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер закъснях на "Изгрева". Бързах да се прибера. Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал Учителят. Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките. Учителят ме забеляза, напусна балкона, премина през горницата, заслиза по стъпалата на дървената стълба, влезе в салона, премина покрай катедрата, стъпи на сцената и се поспря до пианото.Всичко това стана бързо и неочаквано.
към текста >>

2. 2_36 Чистотата на идеите

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен.
Аз смятах, че това е несъвместимо с Школата и реших, че трябва да стана и да критикувам тези приятели следващия път на събранието. Бях си написал какво трябва да кажа. Но ето, че при мен идва сестра Теофана Савова и ми казва, че Учителят я изпраща точно при мене, за да ми предаде Неговите думи: "Кажете на Галилей да не прави бележки на братята за пушенето и ракията - нека да се проявят такива, каквито са. Нека изтече онова, което е в тях." Теофана ми предаде думите на Учителя, обърна се и си отиде, без да продума ни дума повече. Аз занемях от изненада. Това мое намерение за критика го знаех само аз, тя беше написана лично от мен на лист хартия и той стоеше на масата пред мен. Ами сега? Първо - послушанието към Учителя. Второ - изводът. Трето - урокът. На Рила бяха дошли туристи от града, бяха се разположили на почивка около езерата, разхождаха се между нас и от време на време припалваха и пушеха цигари.
към текста >>

3. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни.
Името й бе Христина Морфова. За нея казваха, че е славей в бъчва, понеже беше много пълна и имаше към сто килограма. Нейното появяване на концерт бе необикновено преживяване и истинско чудо на вокалното изкуство. Беше идеал на всички певици. Учителят имаше много добро мнение за нея като певица, ценеше я и я уважаваше - беше присъствувал на концертите й, изказвал бе впечатленията си от нея пред нас. Учителят имаше намерение да работи с нея, като я привлече и й даде да изпълни някои Негови песни. Това желание Той бе изказвал нееднократно пред наши музиканти, които вземаха уроци при нея и които бяха занесли молбата на Учителя. Но тя никога не се приближи до Учителя, никога не пристъпи към него да го посети или да целуне десницата Му в знак на почит и уважение, че е при нозете на Учителя. Защо казвам това ли? Ще разберете. Тя беше много благосклонна към онези, които имаха певческа заложба.
към текста >>

4. 3_08 На концерт с Учителя: Божествен концерт на земята и Божествен концерт за Небето

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си.
Това продължи доста дълго време. Научава се един брат от провинцията за тази случка и идва при него, застава пред малката му барачка и какво да види: едно гърбаво човече, цялото прашно и изцапано, с две кофи боклук в ръцете. Руси в този момент си почиства къщурката и двора. Братът му казва, че иска най-подробно да му разкаже за този Божествен концерт, понеже той проучвал такива опитности от гледна точка на окултизма. Руси го изслушва, казва му да почака малко, докато се измие и потъва в барачката си. Не след дълго време Руси излиза облечен официално, така, както е бил с този костюм на концерта, с явното намерение да придаде по-голяма автентичност на разказа си. Та нали този брат е дошъл специално за него от провинцията и освен това проучва окултните въпроси от Словото на Учителя. Братът ахва отначало и го изглежда подозрително, оглежда костюма му, докато Руси издекламирва онова, което го знае вече наизуст, разказано по един и същи начин на стотици хора. Братът не може да проумее защо той се преоблече и сега пред него концертира и приказва разни врели-некипели, като че ли не го знае отпреди няколко минути, когато го завари като просяк и голтак. С най- голямо разочарование си тръгва и ме среща на градината. "Сестра, искам да ви питам дали на Руси му има нещо?
към текста >>

5. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите.
Тодор Бъчваров също създаде библиотека и започна да издава такава литература. Какво бе мнението на Учителя по тази въпрос? Тогава Учителят разгледа въпроса и каза, че учението и философията на древна Индия е от инволюционния период на човечеството и че сега европейската раса има друга задача и други методи за работа. Методите от инволюционния период на човечеството не са методи в еволюционния период. Спомням си, Величко Гръблашев тогава преведе книгата "Науката за дишането" на Йог Рамачарака и тя бе издадена през 1914 година в Сливен. Нашите приятели тутакси се хванаха за нея, но Учителят ги възпря, като каза в една своя беседа: "Сега, като говоря за дълбокото дишане, нямам намерение да препоръчвам специалните упражнения на индусите. Те имат специални упражнения за дишане, които не са приложими за европейците. Ако европейците ги приложат, ще се натъкнат на големи противоречия. Затова ви казвам: "Дишайте дълбоко, като се стремите да дишате плавно и ритмично." По-късно, през време на Школата, Учителят даде различни упражнения и обяснения по този въпрос. Ще ги намерите в Словото Му. Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха.
към текста >>

6. 4_02 Моят Висок Идеал

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут.
При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ. Бяха дошли и попове, които седяха на няколко редици. После се разбра, че са дошли с намерение да предизвикат Учителя на диспут. Но, завладени от Силата на Учителя чрез Словото, което изказваше, никой от тях не проговори - всички спяха. Когато беседата свърши, те като че ли се пробудиха и поискаха да се съберем отново в два часа след обед, за да изкажат своето отрицателно мнение към Учителя чрез диспут. Учителят тогава каза категорично: "Не ще се състои! " Ние всички, които бяхме там, запяхме песента "Братство, единство" и така - с песен - напуснахме читалището и града и отидохме на градината. Когато се наобядвахме, Учителят обиколи някои от палатките и каза да се окопаят много добре и то - колкото се може по-бързо, макар че времето беше слънчево.
към текста >>

7. 4_11 Последният концерт пред Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

" Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него.
" Ние намерихме сили в себе си да им Го покажем и с ирония да изречем думите: "Ето Го Учителят! Вземете Го! " Бяха двама човека униформени и въоръжени. Влезнаха в салона, видяха, че е облечен и поставен на смъртното ложе, изненадаха се, а след това ни огледаха как всички ние плачем, наскърбени от заминаването Му. Един от тях се изпусна да каже: "Ето един, който се измъкна от възмездието! " Ние чухме това и изтръпнахме, защото се разкри тяхното намерение да арестуват Учителя и да извършат физическа разправа и насилие върху Него. Тогава времената бяха такива, че се убиваха хора и със съд, и без съд. Припомних си оня ден, когато Учителят беше казал, че има три пътя за Него. Единият от тях беше да остане на земята и на "Изгрева", да подгонят Него и нас, учениците Му и тогава българският народ да си навлече карма хилядократно по-голяма от тази на евреите. И ако това беше станало, както войната не бе свършила и както Чърчил предлагаше на американците да се направи Южен фронт на Балканите и съюзническите войски да ударят България, която бе съюзник на Германия, тогава софийските бомбардировки щяха да бъдат нищо пред онова, което го чакаше този народ. Той щеше да бъде изтребен, унищожен и сринат до земята.
към текста >>

8. 7_05 Бракосъчетание на музиканти

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим.
" А тя продължи: "Ще ви разкажа моята опитност за моя брак. И вие ще имате предвид защо ви казвам това." Ние продължавахме да вървим, а тя започна да разказва: "Бях се запознала с Асен Вапурджиев - видния музикант, който беше съмишленик на Учителя. Той ме доведе на "Изгрева" и ме запозна с Учителя, за което много съм му благодарна. И разбира се, като общувахме много дълго време, решихме да се оженим. След което пък решихме следното -нека да питаме по-напред Учителя, да видим Той какво ще ни каже. И наистина, един ден се явихме пред Учителя и Му казахме: "Учителю, имаме намерение да се оженим. Вие какво ще кажете? " Учителят отговори: "Поотделно сте добре. Но за взаимен живот - НЕ! " Тогава аз Му казах: "Но, Учителю, ще си отстъпваме взаимно". Учителят замълча.
към текста >>

9. 8_15 Кои изпълниха Волята на Учителя?

Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница.
Мина известно време и след като тези двама приятели не изпълниха поръчението на Учителя, партийната група продължи да умува кой де бъде излъчен от нейните редици като представител пред властта. Тогава, в един разговор между приятели, вероятно след като видя, че Начо Петров и Димитър Грива не изпълниха нищо, Учителят каза следното: "За представител пред властта трябва да бъде избран брат, който да познава комунистическото учение и да бъде мост между Братството и властта. Най-подходящ е брат Никола Антов". Тези думи бяха донесени и разнесени на "Изгрева". Тогава Никола Антов отиде в Мърчаево и има среща с Учителя. Учителят го беше запитал какви са неговите намерения, а той му бе отговорил, че има намерение да купи братска машина за отпечатване на беседите и да се направи печатница. Учителят му бе отговорил, че има пари за тази работа и бе го поставил да изпълнява длъжността посредник и представител на Братството пред властта. Така седят нещата. След това, когато се прибрахме в София, Антов започва да взема участие в политическия живот на града и стана представител на Отечествения Фронт за VI район. Всички апели и обяви на властта се подписваха от негово име. Постепенно той започна да се опитва да поставя порядък и на "Изгрева", същия порядък, който комунистите искаха да въведат в страната.
към текста >>

10. СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА С ДУХА ГОСПОДЕН. Разговор Първий. Упътвание

И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си.
Не могат всички да наследят Царството Божие, защото у мнозина няма желание, за доброто да сторят плод достоен на покаяние. Че това вътрешно предразположение, Бог като съзира, определя само онези, в които има готовност и желание да пожертвуват всичко най-драгоценно, само да се сподобят с драгоценния бисер на Царството Божие. Но всичко, което съм ти казал досега, не трябва да те обезпокоява, защото невъзможните неща у человека, у Бога са възможни. Думата ми е за теб, който не трябва да се смущаваш от нищо, защото на теб всичко ти съдействува от Господа за добро. И тъй като Бог те е възлюбил, на това кой има да каже нещо? И ако Той показва на теб милостта си, кой може да се възпротиви, защото Бог не е человек, та да се измени, нито син человечески, та да се отвърне от намерението Си. Той има власт и сила да стори все що желае и що мисли, и няма кой да Му се противи. Обаче необходимо е да се научиш да познаваш всичките Божии пътища и да ги пазиш с цялостта на сърцето си. В това седи съвършенството, в познанието Волята на единия истинен Бог Господ спасител. Велики са Неговите благословения, които е приготвил за онези, които Го любят. Там горе в Небето има славни обиталища, приготвени за праведните, за чадата Божии.
към текста >>

11. Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух

Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения.
Без нея, ти ще мязаш на слепец, който иска да види хубостите на Божия свят. Без нея, ти ще мязаш на глупец, който иска да разбере пътищата на Мъдростта и постановленията на Виделината. Ето това е главното условие да се освободиш от всякой грях. Казано е от Господа, че всякой, който е роден от Бога, грях не прави, защото Дух Божий обитава в него. Но ти се питаш вътрешно, как може някой да познае кога е роден от Бога? Аз ти отговарям: Когато вижда в себе си отличителните черти, които са свойствени на Бога; когато Любовта, Истината, Добродетелта обитават в него в своята пълнота; когато има в него самаго мир и съгласие помежду всяка мисъл, помежду всяко чувство; когато противоречията на живота престават да смущават ума му; когато незадоволството напуща сърцето му, когато злобата и похотливостта престават да хвърлят сянка на душевния му живот и той с ново самосъзнание като един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят съвсем друг по естество и да го вълнуват неща и мисли от съвсем друг род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и свята, благоудобна Богу за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Ето, това значи да си роден от Бога и да си подобен по живот с Него. Това е условие, това е потребност велика за една душа като твоята, която търси Бога навсякъде. Нали знаеш от свой опит в тоя живот, че всяко семе трябва да притежава качествата на своя вид, и нали знаеш, че само чрез тия качества може да се отличи към кой род семена принадлежи. Ето една велика истина, която отличава хората, животните, дърветата. Но самата тази Истина отличава и человека в самаго себе си.
към текста >>

12. Разговор Шестий. Пътят и Истината

Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение.
Не е ли това най-голямото безумие, което един грешник може да стори против себе си? Не показва ли това върхът на едно разтление, на едно върховно беззаконие против Бога и самия си дух, да погуби това, което е най-свято и съкровено в себе си. Не е ли такова едно поведение за осъждение, не е ли такава една постъпка достойна за пъкала? Да, ето неизцелимото зло на живота, което человек сам може да си нанесе, което никой друг не може да му стори. Никой не може да погуби живота на една душа, освен человек сам. Бъди благодарен, че Бог сам те е предопределил за спасение и затова работи и действува, за да извърши своето възнамерение. Определил те е, това е тайна съкровена, която сам един Господ знае защо именно върши това. Който чува гласа Господен, трябва да слуша думите му и в това слушание се извършва онова благотворно действие на Божието възобновление на душата. Както пролетното слънце и както пролетния дъжд действува благотворно на растителния живот, така и идването на Духа Божий и неговия глас. И колко добре обяснява Духът Господен, като казва: „Които чуят гласът Му, ще оживеят“. И ти сега сам, който слушаш Моя глас и Го възприемаш, си жив и живееш живот, който не знаеш откъде иде.
към текста >>

13. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля.
Светът ще се пречисти от небесен огън. В края на времето ще дойде вестител от горе, който ще ви просвети. А на теб лично Ангел от Небето ще дойде да ти донесе великата заповед, която Бог ти изпраща да изпълниш. Словото е вярно и ще бъде засвидетелствано от силата на Светия Дух Господен, който ще те осени и ще бъде твой водител всякога. Ето този вестител, Ангел на завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със своя пръст. Ето това място, в което ти стоиш, ще стане врата, през която всички праведни ще минат и дойдат в Сион, в Светата Гора, и сам Господ на силите ще провъзгласи своето благо възнамерение и своята свята Воля. Изпитът, който ти беше даден – да се бориш лично с княза на тоя свят, с тая старовременна змия, на която видя главата, че светеше като свещ в своя блясък, е изпит, който Небето позволи, да покаже твоята вътрешна и духовна сила – че си този, който е верен във всичко; че си този, на когото душата стои непоколебимо в пътя на Истината; че си този, на когото Духът е благ и възвишен пред лицето на Бога. Ние сме пратени нарочно от твоя Бог да те поздравим с благата вест на Небето, което е вече доброволно и по негов избор свободно е хвърлило своя жребий върху твоя избор; и те са всички, които братски и от любов те поздравляват в Името на Твоя Небесен Баща, комуто принадлежи всичко и в изпълнението на която Воля е нашата обща радост. Защото ти си избраник Божий, избраник наш. Ние сме с теб и сме готови да извършим всичко, щом ни се даде знак от Небето, от Дома на твоя Бог, Нашия Господ, комуто ние слугуваме от пълнотата на всичкото си сърце, от пълнотата на всичкият си дух и ум. Да Ви не смущава почетта, която ние Ви поднасяме сърдечно, и то от дълбока и неизменна Любов към теб.
към текста >>

14. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Борис Николов

Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава.
Книгите от склада на брат Лазар Котев на стойност 200 лв. ги изпрода-дох и от Учителовите половината. Сумата е изхарчена ако се има нужда пиши ми да я събера и изпратя. Добре сме. Мирка е в Карнобат ученичка в IV клас. Между другото се залових да изучавам Есперанто, а там срещнах изречение: „Al homo, pekinta senintense.dio facile pardonas." Превеждам го: Съгрешенията на человеците без намерение Бог лесно прощава. Ха дано да е тъй. Май ако има някой от братята есперантисти поздрави го и го помоли да ми пише да се упражнявам. Писмото ми е общо: поздрави всички братя и сестри, а Учителя разбира се първо. Извинявайте, че ви пиша на събрани листчета. Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред.
към текста >>

15. 180. ЕДНО КЪТЧЕ ОТ РАЯ

Борис Николов

Имаше намерение да закупим някои места за Братството там.
От тук се предприемаха разходки с Учителя до Симеоново. Това бяха последните години, когато войната се беше разразила с голяма сила, София бе разрушена от бомбите и народът се бе разпръснал. Учителят продължаваше да идва и тук при нас понякога прекарваше докато отминат големите бомбардировки. Ние направихме с Него няколко екскурзии тримата: Аз, Мария и Учителя. Той пожела да се запознае с някои места на Витоша зад Симеоново. Имаше намерение да закупим някои места за Братството там. Задължи ме да проуча въпроса и аз отидох зад Симеоново и към Бистрица. Имаше запазени от старите гори на Бистрица, имаше хубави поляни, потоците се спущаха от върховете - Резньовете, течеше изобилно вода. След това се върнах към Симеоново и открих хубави полянки, чисти, запазени места оставени настрана отляво на пътя. Влезнах във връзка със селяните и видях, че могат да се закупят. Хората щяха да ги продадат.
към текста >>

16. 56. РЪКАТА, КОЯТО БИЕ НЕ Е БЛАГОСЛОВЕНА

Борис Николов

Дадено чрез Учителя Дънов, 8 октомври 1898 г.

Как е узнал Учителят намерението им да бият попа?
Определят си кога и къде да го причакат, ще му метнат на главата един чувал и с бастуна ще го набият хубаво. Но това само те знаят, никой друг. Обаче малко преди това да стане, брат Георги получава писмо от Учителя. Между другото писмото завършва тъй: „Вие се каните да бийте попа. Ще знаете, че ръката, която бие, не е благословена." Брат Георги и брат Сапунов потъват в земята. Как е узнал Учителят намерението им да бият попа? В последствие този поп пострада по своя вина, разпопиха го и не стана нужда от бастуна на брат Сапунов. Има една такава поговорка: „Език мой, враг мой." Попът предизвика намесата на Божията Правда и тя отмери всекиму заслуженото според приказките и според делата.
към текста >>

17. 03. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не.
3. ПИСМО ОТ П.К.ДЪНОВ ДО Д-Р МИРКОВИЧ Любезни д-р Миркович Нови Пазар, 4 ноември 1899 г. Писмото ви от 25. миналия месец заедно с книгата и колета получих. Аз ви благодаря сърдечно, заради вашето намерение, което сте положили в умът си, поставете го на опит и ще видите дали ще успее или не. Види се на много врата трябва да хлопаме докато намерим Божествената врата на всяка добра сполука. Ето моя съвет: „Онова, което сърцето ви желае да стори засега, сто рете макар и да не сполучите. Защото от всяко нещо трябва да извлечем един добър урок за себе си. Божият път, който Господ нашият Спасител ще ви от крие както зората, виделината на спасителната истина, която прониква в ду шата ви ще ви изведе най-после към желаната цел, защото ще извършите Не говата Воля". От Козлова немам никакво известие, наскоро мисля да му пиша с Божи ята воля.
към текста >>

18. 64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

„Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя.
64. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ГЕОРГИЕВ Случи се така, че след откриването на Школата 1922 г. на ул. „Опълченска" 66, където живееше Учителят идва Борис Георгиев - художник с намерение и желание да нарисува образа на Учителя. Защо имаше този подтик да Го рисува и от къде беше дошъл ние не знаем. На други хора Учителят не разрешаваше да бъде рисуван, но на него разреши. По това време във вестниците имаше написани и клевети срещу Учителя и за доказателство на техните писания бяха сложили снимка на Учителя в профил и върху този образ Му се об-ругаваха. Затова Учителят в онези години не разрешаваше да бъде заснеман от фотографи. И след тази фотография трябваше да изминат почти десет години, та чак накрая Учителят да разреши да бъде заснеман.
към текста >>

19. 01.ПРИЗВАНИЕ КЪМ НАРОДА МИ - БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО

Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята.
към текста >>

20. І.5. БАНЯТА

Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно.
Дните започваха от изгрева на слънцето с вдъхновено слово и завършваха под открито звездно или мъгливо небе до часът на свещената вечерна молитва, след поетичен и песенен концерт около буен огън. Лагерният палатъчен живот бе притегателен център на голямо мнозинство от ученици и съмишленици от всички краища на родината ни, а понякога гостуваха и чужденци. Динамичен и високо идеен бе живота на рилчани. От будното око на Димитър не отбягна обстоятелството, че особено дежурните по кухня, много често бяха опушени, зацапани по работата около казаните и когато трябваше да се поомият и почистят, прибягваха до примитивната обливка от чайник топла вода, на открито, прикрити из близкия клек. За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро!
към текста >>

21. ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА

Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса.
Той привлича много от заминалите - революционери, възрожденци, които му диктуват своите истории, стремежи, идеали... Те са съавторите на Вазов! Музикалният живот на Изгрева ме задължаваше да се занимавам като цигулар. Редовно поддържах формата си. Обикновено това вършех вечер, след работа. През един полунощен час, пробуден от хубав сън, затърсих нотните листове и писалката. Приготвих и цигулката - с намерение да запиша чутата през време на съня звучна и чудна пиеса. Тананикайки отделни пасажи, подредих масата за работа, поставих цигулката и до нея нотния лист. За момент замълчах и исках да си припомня началните тактове. Това съзнателно умуване и подготовката като че ли прогониха мотива и не само, че не си спомних началните тактове, но въобще нищо не звучеше в ухото ми! Мелодичната линия отлетя в забвение. Несполуката ме натъжи.
към текста >>

22. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура.
Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му.
към текста >>

23. ІІ.28. ОЩЕ ЕДНО ПРЕРАЖДАНЕ

Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение.
Със сподавена радост запяват добрите приятели, макар че тази среща между баща и дъщеря, между стари и нови родители е колкото радостна, толкоз и странна. Изключителната среща, богата по съдържание и смисъл, събужда размисъл у брат Райнов за евентуална развръзка. В старият баща се пробужда наново чувство за задължение към родната дъщеря и пожелава в душата си наново да продължи най-добронамерено грижата за възпитание с малкото момиченце. Срещата с УЧИТЕЛЯ става на Изгрева. Брат Райнов споделя случката. Не скрива решението си да поиска наново осиновяване на детето, за да закръгли замисленото намерение - да му даде музикално образование с високата идея, един ден да заработят за преуспяване на Новото Учение. - Когато Великата Разумна Природа се е намесила във вашите родителски отношения, тя е имала под съображение пътя на душата на дъщеря ви. Пътят на душата е Истина. Истината е неотменима. Тя е самата Реалност, тя е съдба. Невидимите същества, които са съдействали за развитието на вашите взаимни отношения, те най-правилно са преценили, кое е съобразно Волята Божия, какъв е пътят на вашата душа и тази, на детето; фактът, че те са призовали детето в невидимия свят, това е най-доброто и най-правилно разрешение на вашата взаимна съдба.
към текста >>

24. ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК

Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас.
Там, до изтривалката, или на малкото столче до вратата посрещаше и изпращаше всички гости. Естествено, за това постоянство котарака получаваше дар - парче кашкавал, или сиренце, или сварено яйце. Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба. Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа на УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава на черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените мисли. Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак.
към текста >>

25. 34. ЛУНЕН ХИМН

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.
Но, ето че бях наново свидетел на следващо, неповторимо музикално събитие, тясно свързано както с филма, така и с концерта на пианистката. Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна Луна. Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини Луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво. Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило. Тя надникна над хоризонта много смело и настойчиво. Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина. Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, Луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди. Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева.
към текста >>

Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство".
Ограден от полусенките на лещака и стройните борове, салонът лъчеше лунна светлина. Луната внимателно оглеждаше Изгрева и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята. Те слизаха и възлизаха, отнасяйки съкровена мисъл за нови творчески импулси в безбрежното битие на живота. Както честичко се случва, тази вечер позакъснях на Изгрева. Бързах да се прибера. Нямах намерение да се спирам; и без туй Луната изпълняваше превъзходно своето „дежурство". Все пак наминах край салона, преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома. Наново изненада! На балкона, опрян на перилата, бе застанал УЧИТЕЛЯТ. Облечен най-официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, оглеждаше ту Лунния диск, ту ширналата се панорама. Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.
към текста >>

26. ІІІ.90. ЗЕЛЕНАТА ПОВИКВАТЕЛНА

Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната.
Трябва да споделя, че Учителят позволяваше да хлопаме на Неговата врата и да Го занимаваме с нашето ежедневие, нашите тревоги и скърби. А Той с особено бащинско разположение проявяваше интерес към всеки и ни помагаше. Учителят не бе в приемната, нито в салона. Почуках в Горницата. Секретната брава зачатка, вратата се отвори и на прага застана Учителят със своето делнично облекло. Сивият костюм и бялата плетена шапчица показваха намерението Му да слезе в приемната. Той съзря зелената повиквателна заповед и разбра за какво Го търся. „Този път няма да бъдеш мобилизиран. Направи постъпки да те освободят." Разговорът с Учителя бе приключен. Аз бях изненадан от това благоприятно решение, което трябваше да дойде. Но как щях да получа това освобождение?
към текста >>

27. 3.09. Цената на вегетарианството

След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо.
" „Разбира се". „Какво да й кажа, Учителю? " „Кажете й само да смени храната, да се храни само с вегетарианска храна." „Благодаря, Учителю", взема влака и отива в Сливен. Отива, казва това с радост, защото казаното от Учителя не е само предположение, а е категорично за оздравяването на сестра й. И казала: „Учителят не каза никакви други рецепти и лекарства, единствено само да смениш храната от месоядство към вегетарианство, плодове, зеленчуци, млечни произведения." И като поседяла няколко дни, то тя си пристига в София. След един месец, в това време, Учителят заръчал на сестрата да дойде при Него и Учителят й казва: "Сестра, Вие имахте добро желание и намерение за Вашата сестра да оздравее, но тя си продължава да се храни с месо. Ще си замине." Сестрата, сконфузена от това, че сестра й не изпълнява съветите на Учителя, извинява Му се за непослушността на сестра си и благодари на Учителя, и разбира се, след известно време отива пак в Сливен и казва на сестра си: „Защо ти не изпълняваш поръчението на Учителя да се храниш с вегетарианска храна, а продължаваш да се храниш с месна? " „Е, мъжът ми, казва, настоява да се храня с месо, защото е силна храна." Сестрата я уведомява: „Щом така вие сте решили, ще има нежелателни последици от вашето решение - да продължавате да се храните с месна храна." И така, тя си пристига в София, а сестрата след известно време починала. Послушанието на ученика към Учителя е условие за връзка на човека с Бога.
към текста >>

28. 3.15. Дърводелец и сладко

Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец.
Понеже той е дърводелец, започват да си строят бараки, уж за временно ползване, то в последствие си останаха за дълги години на Изгрева. Той, като дърводелец между другите дърводелци, е бил повикан да участва, и то с удоволствие. Почти всеки ден Учителят е идвал да гледа как майсторите строят бараките и е бил винаги с много добро разположение и разговарял с тях. Панталей, така както той ми разказваше: "Аз се стеснявах от Учителя, да бъда по-близко до Него, да разговарям с Него, предостатъчно ми беше беседите, които слушах в салона. Но един ден, след продължителното посещение при изграждането на бараките на Изгрева, след продължителното присъствие на Учителя, аз се поосвободих. Той, така както беше много разположен, Му казвам: „Учителю, имам намерение да сменя професията си." А Учителят стана така сериозен и строг, и ми каза: „Христос беше дърводелец. Ти какво искаш да станеш? " Така аз възлюбих професията и през целия живот с голяма любов работя дърводелската работа." Разбира се, не е без значение да кажа какво му се е случило на него по време, когато е работил. Помислил, без да сподели с никого. Ядяло му се сладко. Сладко му се яде.
към текста >>

29. 3.16. Бръснарите

" Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си?
По това време Учителят, когато пребивава във Варна, е в хотел „Лондон", в таванския етаж. Подчертавам - Учителят най-скромно е живял през целия си живот. Там Той си е готвил, там Той се е хранил, на таванския етаж на хотел „Лондон" във Варна. Наши приятели често са го посещавали и са му предлагали да отиде да живее у тях, но Той от деликатност не искал никого да притеснява и така е пребивавал в хотел „Лондон". По това време наш брат, тогава младеж - Анастас Щерев посещавал Учителя в хотела и при един такъв случай, при едно такова посещение, Учителят пита Анастаса: „Какво работите вие? " Той му казал със стеснение: „Учителю, бръснар съм, имам намерение да сменя професията си." А Учителят му казал много сериозно: „Защо ще смените професията си? Вие работите с главите на хората". Такова едно изявление на Учителя така го развълнува и така му даде стимул за работа, че отива във Франция, усъвършенства професията - бръснарството, научава там и педикюрство. През целия живот го работил този занаят с голямо съзнание за отговорност, защото Учителят му казал: "С главите на хората вие работите. Защо ще имате нужда да сменявате професията." Всеки, кой каквото работи, да работи като за Господа, другото няма значение.
към текста >>

30. 3.30. Плодното дърво

" „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не.
30. Плодното дърво Днес ще ви разкажа за едно посещение на Учителя в Стара Загора, където е на квартира един наш брат, който пред къщата има овощна градина. И така както са седели там, на масата в двора, Учителят вижда едно плодно дърво - ябълка и пита стопанина: „Как е това дърво, ражда ли, дава ли плод? " „Не, Учителю, не дава плод, имам намерение да го отрежа, да го отсека." А Учителят му отговаря: „Е, не, недей, остави го още и тази година, пък ако не даде плод, отрежи го." Обаче Учителят става от масата, отива при дървото, обиколил дървото, пипал кората на дървото и се върнал там на масата и му казал: „Обаче, ако даде плод, ще бъде за мен." „Разбира се, Учителю, години то не дава плод, години и аз затуй бях решил да го отрежа." „А не. Но ако даде плод, за Мен ще бъде." „Разбира се, Учителю". И за голямо учудване на стопанина, след този разговор, на дървото клоните се превивали от плод ябълки. И вече есента, когато узряват, почнали да пристигат сандъци в пощата, пощенския клон на Изгрева за Братството. Разбира се Учителят, всичките тези ябълки при обедите изнасяли там на столуващите, които присъстват там на обед. Така ябълката оттогава нататък всяка година раждала плод.
към текста >>

31. 3.51. Монсеньор Ронкали и Папа Йоан ХХХІІІ

След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка.
Д-р Кьорчева ми разказа следния случай. Една госпожица дошла при нея да я прегледа като гинеколог и между другото, в разговора пожелала и помолила д-р Кьорчева да отиде при монсеньор Ронкали, който живееше на ул. „Марин Дринов" тук в София и да го помоли. Тя горещо желае - госпожицата, да бъде изпратена някъде в някои от католическите ордени по света. А те имат много такива. След като му е разказала какво желание има момичето, госпожицата, Ронкали й отговорил: „Вижте, г-жа Кьорчева, аз съветвам да кажете на момичето да се откаже от това намерение, тъй като много са строги програмите на ордените по Източна Азия, Южна Африка, Южна Америка. Това е моето мнение." Така завършва срещата с Ронкали. А Ронкали беше монсеньор. Той изпълняваше длъжността - представител на Ватикана в България. И след това стана след време папа Йоан XXIII. С него започнаха реформациите във Ватикана.
към текста >>

32. 6.18. Едностранно действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение.
За тяхна изненада, както ходя така, изправен, с твърда стъпка, пристъпвам към катедрата на Учителя и се качих до второто стъпало на катедрата. На всички по лицата се изписа изненада и любопитство - да чуят какво ще кажа. Видът ми беше крайно странен, с износеното палто на Учителя, с дългите коси, обаче в погледа ми се четеше една решителност. Преди да кажа, че Учителят няма да дойде, направих едно малко встъпление със следните думи: „Историята е едно колело, една сцена, където идеите слизат и се качват..." Още недоизказал мисълта си, пристига брат Стоименов и прошепна на брат Симеонов да ме отстрани от катедрата. Виждайки това некрасиво движение от страна на брат Стоименов - аз се качих още едно стъпало по-високо - на третото стъпало. Това мое движение, свързано с недоизказаните ми думи, създаде впечатлението, че аз искам да седна на самия стол на катедрата на Учителя, въпреки че аз нямах това намерение. В този момент видях как върху лицата на присъстващите се изписа тъмния облак на ревността. Когато казах тези мисли, че идеите слизат и се качват, исках точно това да подчертая - мисълта, че религиозното съзнание, изпълнено с религиозен фанатизъм, ревност и култ към личността, трябва да отстъпи мястото си на светлото подсъзнание, което не признава никакви посредници между Божественото и човешката душа. Това беше именно един от най-важните стимули в новия мироглед, който Учителят идеше да донесе в духовната безпътица на човечеството. В събранието настъпи суматоха, Симеон Симеонов се нахвърли върху мен и ми скъса бялата риза. Аз, разбира се, стоях с едно високо самообладание, въпреки че притежавах голяма физическа сила, не се противопоставих, но дълбоко в душата си почувствах една велика скръб от неразбирането на най-важния стимул в мирогледа на Учителя.
към текста >>

33. 6.38. Следването ми в чужбина

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения.
Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен. С безпокойство следях международните събития и исках на всяка цена да получа една голяма ориентация не само за техния ход, но и за тяхната историческа стойност по отношение съдбата на народите. В мрежата на тези мои разсъждения, една вечер отидох при Учителя, с намерението чрез Неговата интервенция да мога да трасирам един път, който ще даде действително отговор на моите вътрешни социални въжделения. Исках да работя в общественото поле и да посветя усилията си за прогреса на човечеството. В този момент Хитлер развяваше своите знамена и превземаше територия след територия без война. Неговата агресия беше насочена към Чехословакия. На 26.IX. 1939 г.
към текста >>

34. 6.71. БЕРТОЛИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

„Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я.
Когато тръгна за Париж, мечтата му бе да издаде книгата „Учителят". Ние го изпратихме, дадохме му пълномощно да издава книгата и ръкописа на френски език. От там изпратиха договор, подписахме го, но книгата не се издава. Един ден, горе на Рила, аз го принудих да ми даде адреса на издателя. Написах му писмо. „Ако имате намерение да издавате книгата, издавайте я. Ако не, да прекратим договора." Обаче един ден югославянинът Владо Лаврич ми пише: „Аз книгата ще издам, но Бертоли да не ми се мярка пред очите! " Това ме учуди. Бертоли взима, че резюмира книгата и я издава на циклостил и така я разпространява. Ние не знаем това. Даже нямаме и екземпляр.
към текста >>

35. 4. СРАМЕЖЛИВОСТ И КАВГИ

МАРИЯ ТОДОРОВА

Но общия смях провали нейното намерение.
Имах особено чувство на стеснителност, когато оздравях и ме заведоха в училище учителката ме представи отново пред класа и обясни, че съм била болна, понеже съм паднала в една локва със студена вода. Децата отново започнаха да се смеят, а едно дете скочи на крака и извика: „Учителко, тя не е паднала в локвата, а в една дупка понеже е родена в град, където има голяма дупка - родена е в Дупница". Всички се смяха, а аз се разплаках. Учителката отиде и издърпа ушите на този приказливец, но вече беше много късно, аз потънах от срам в земята и то пред целия клас. А тя искаше да обясни, че ако някой друг случайно се намокри да не се укрива, че да бъде после болен, но да съобщава веднага. Но общия смях провали нейното намерение. После у дома се коментира дълго време този случай, че всички които са родени в Дупница падат в дупки. Смяха се, но на мен не ми беше смешно, а аз се притеснявах много и плаках дълго. С голяма радост посрещнах вестта, че ще се преместим в София, за да не ме закачат децата с тази Дупница. В София никой не обърна внимание от къде съм, нито ме питаха къде съм родена, така че преминах през това препятствие леко. Аз бях се вече подготвила какво да отговоря ако ме попитат отново за родното ми място.
към текста >>

36. 24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ

И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам.
От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни. И после очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като ви погледна очите, ще мисля за вашата истина. Като ви погледна ушите, ще мисля за вашата мъдрост, като ви погледна устата ще мисля за вашата любов, като ви погледна ръцете, ще мисля за вашата правда, с която работите, когато погледна вашите нозе, ще мисля за вашата добродетел. Ще създадете един идеал - никаква нечиста мисъл няма да имате, разберете и само по такъв начин, като заличите вашите форми, у вас ще се зароди, онази идеална любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот. Сега се подигнаха въпроси за женитбата. Ще се жените или не?
към текста >>

37. 64. ВЪТРЕШНАТА ВЕРИГА НА УЧЕНИЦИТЕ

А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва.
Необходими са образи и модели на земята, за да бъдат като ориентир на другите. Затова гледайте какво аз върша и вършете същото. Най-великият образец на ученика е неговият Учител, а Учителят е пред вас. Гледайте ме какво аз върша и вие подражавайте на това, което аз правя". Отначало не разбирах как така с повдигането на единия ще се повдигнат и останалите, та нали всеки е различно устроен със своя капитал от миналото и може да работи с този капитал ако има разумност и знания. А всичко, което постигне засяга самият него, а онова, което постигне като ценности може да ги връчи на другите в знак на добро намерение или на саможертва. Така разбирах този въпрос тогава. А тази верига, която Учителя спомена ми се струваше, че е образна и не можех да си представя как тя ще се вкара вътре през толкова хора да ги завърже и да бъдат като скачени съдове, така че ако от единия прелива към другия да се ползва втория, третия, че и последния. Не можех да разбера как става това. Минаха дни и месеци, постепенно забелязах, че онова, което предаваше Учителя някои го записваха на стенограма, после го дешифрираха, предаваха го на други, които го пишеха на пишеща машина, после се редактираше и се напечатваше на томчета, които се предаваха на останалите. Значи това знание, което Учителят предаваше като Слово, то се предаваше на другите, но отвън.
към текста >>

38. 98. КОЛЕЛОТО СЪС СПИЦИТЕ, КОЕТО ТРЪГНА ПО СВЕТА

„Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра.
Брат Иван Радославов изведнъж усетил облекчение и видял, че не трябва да бяга и да се крие от страданията, а трябва да ги посреща и да ги разрешава. А как премина неговият живот по-късно ще споделя в адин от следващите си разкази. Но ето тук това бе пример как всеки един от нас представляваше една невидима спица на онова колело, което бе на Изгрева. По-късно когато се даде Паневритмията ние играехме в кръг, оркестрантите бяха по среда и свиреха, Учителят бе до тях и също играеше с нас и цялата тази Паневритмия на стотици хора наредени в двойки, които се движеха в кръг наподобяваха на онова въртящо се колело на видимата Школа на Учителя. Аз съм на разговор пред Учителя. „Учителю, аз имам намерение да помогна на моят брат Владо." „Идеята ти е добра. Щом е проработила тази мисъл, изпълни я. Можеш да му поговориш, но трябва да избереш начин, по който да му кажеш. Можеш да му кажеш, че животът трябва да се пази, трябва да се употреби разумно в работа за Бога. Трябва да постоянствува в едно направление и никога да не се отчайва, Така ще добие резултати. Трябва постоянно да работи върху добрите идеи и те ще се реализират.
към текста >>

39. 102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО

Как можеше да помисля, че може у него да се появи не добро намерение към мен.
Аз му поисках да изрежа едно и той ми даде да подрежа три борчета. След това си взе триончето, Гледах го с каква любов подрязваше борчетата и си казвах: „Ако с такава любов работи над борчетата, с колко по-голяма любов работи над нас. Как може да се яви у мене мисълта, че може той да не ме обича". Докато се разхождахме и приказвахме, където минаваше и забелязваше нещо за поправяне, все се спираше, обръщаше внимание или пък сам го поправяше. Всяко негово действие бе да направи нещо добро. Как можеше да помисля, че може у него да се появи не добро намерение към мен. Дори ме е срам когато пиша тези редове. Когато излязохме от горичката по него бяха нападали сухи иглички, които аз деликатно поочистих. По мене когато режех клончетата също се бяха наболи иглички от клоните. Той се обърна внезапно и докато аз се усетя той сам се изтърси от иглите от борчетата. Направи го така естествено, че туй смирение на Великият Учител ме трогна.
към текста >>

40. 126. ЗАВЕТЪТ ГОСПОДЕН

При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване.
Това състояние, което ме бе завладяло и не ме напускаше дълго време, защото аз не исках да излезна от него, исках всичко да разгледам по-подробно, за да не изпусна нещо. Защото знаех, че ако излезна от това състояние без да си довърша работата както трябва повече не можех да го върна. Това бе едно поле, в което моето съзнание беше влезнало, едно поле намиращо се горе в Невидимия свят, типично и строго специфично за случая, поле, което се характеризира като,една област, където бяха постъпили важни задачи за разрешаване в моят път, горе, където духът ми трябваше да задвижи тези неща, където умът ми бе буден и осветляваше тази област, а душата ми запечатваше всичко. След време щях да премина през него и щях да слезна на земята със своите човешки проблеми. Вървях, крачех, движех се през останалото време от деня, но съзнанието ми беше будно и още се движеше в онзи свят, където бяха се разиграли тези десет опитности и десет задачи. При едно такова състояние отивам при Учителя, за да доизясня още някои неща, но той ми заговори за друго, като че ли беше нещо съвсем друго, нямащо нищо общо с моето намерение да ми доизясни още няколко въпроса, които си ги бях поставила в себе си за разрешаване. Той ме прие и каза: „Взел съм те при себе си, защото знам предварително, че ще издържиш". Това Учителят каза за мен. Това ми го каза вече за втори път. Първият път когато ми го каза приех го, като че ли ме поласка за прилежанието, че се старая да бъда последователна, но в какво? Последователна във верността.
към текста >>

41. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

Аз нямам такова намерение.
Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи. Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него?
към текста >>

42. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе.
Ето едно противоречие за мнозина тогава на Изгрева, нали Школата беше тук и ние бяхме ученици в тази Школа? От къде на къде учениците на Учителя да са в света, но по-късно разбрахме окултният закон за движението на ученика към Учителя. А около Учителят имаше приближени, които правеха изключение от описаното движение на елипсата. В онзи момент аз бях много недоволна от това, че Савка беше много близко до Учителя и че тази близост тя я подчертаваше като голяма заслуга и заслужено признание от Учителя за нейната особа. А аз бях свидетелка на нейния живот от страни и не смятах това нейното положение да се дължи на нейната особа и на нейните качества. Затова отидох при Учителя с явното намерение да му се оплача от нея и съответно да му кажа, че според мен нещата не стоят така, а малко по-иначе. С една дума аз отивам при Учителя с изискванията си да се коригира той към Савка и да може малко да я отстрани, защото тази близост предизвикваше ревнос-у всички ни. А онези, които не бяха на Изгрева изпадаха в различни човешки изкушения. Учителят ме прие в стаята. Беше сезон, когато бе запалена печката му. Показа ми стола и аз седнах.
към текста >>

43. 32. ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО СЕЛО

От дума на дума ми разказа, че нямала никакво намерение да ходи в Каменна река.
Намерихме каруца и ще пътувате заедно." Тези мои близки имаха в центъра на гарата дюкянче и там е станала срещата и споразумението. След 1-2 часа тръгнахме. Разговаряхме по пътя, опознахме се. Аз не я познавах от по-рано. Излезе много духовна жена - евангелистка. От дума на дума ми разказа, че нямала никакво намерение да ходи в Каменна река. „Но вчера", казва, „ като си миех паниците вън на кладенеца, един глас от вътре ми казва: „Ти скоро не си ходила у Димитрови, я иди да ги видиш, какво правят." Аз си помислих: „Наистина, не съм ходила, пък и не са ми писали скоро. Да не би да им се е случило нещо. Я, чакай пък да го послушам този мой вътрешен глас. Влязох вкъщи и казвам на мъжа си. Той рече: „Пък иди, иди да ги видиш.
към текста >>

44. 41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА

Мъжът ти е жив и здрав и скоро ще се върне." А мъжът й увлечен в американката нямал никакво намерение да се връща вече в България.
Тя е слаба и безпомощна да се грижи сама за тях. Оплаква се на приятелката си - наша сестра и тя я посъветвала да се срещне с Учителя, да Му разкаже и Той, може би ще й даде съвет какво да прави или ще й помогне. Тя идва, разказва Му всичко. Учителят й казва: „Не бой се. Всичко ще се оправи. Мъжът ти е жив и здрав и скоро ще се върне." А мъжът й увлечен в американката нямал никакво намерение да се връща вече в България. И какво става? Един ден се позвънява на вратата му. Той отваря. Там стои един стар човек с интересна интелигентна физиономия, с бяла брада. Казва, че е от България и иска да говори с него.
към текста >>

45. 47. ТАКСАТА

На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика.
47. ТАКСАТА Бях канена на обед у един наш брат музикант - Атанас Минчев. След хубавия обед попяхме си малко, той посвири и започнахме разговор - спомени и интересни случаи из нашия живот - живота ни край Учителя. Той ми разказа няколко интересни случая, които аз разказвах по-рано. Един от тях ще разкажа сега: „Обичах от дете музиката. На Изгрева дойдох с намерение да намеря условия да уча музика. Мина известно време, не се нарежда. Колкото не се нарежда, толкова копнежът ми се усилва. Най-после така се стекоха обстоятелствата, че съзрях изгледи за следване. Ще работя и ще уча. Ще ми помага и брат ми (Гради).
към текста >>

46. 66. СЧУПЕНИЯТ КРАК

Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях.
66. СЧУПЕНИЯТ КРАК Колкото и да съм се старала да не влагам личен елемент в работата си - това са спомени и лични спомени. И без да искаш и твоята дребна личност изпъква наред с Величавия образ на Учителя. Затова и не описах много случаи от живота си, в които Учителят взимаше участие и израстваше в своя по-голям и по-велик ръст пред очите ми. Имах едно преживяване, в което Учителят взе голямо участие, което обаче нямах намерение да описвам, защото беше свързано с много страдание и болка, които не исках да преживявам отново, пишейки за тях. Но понеже ми казаха, че някои сестри и братя, които са били край мене тогава или са чули нещичко от мене, са писали в своите спомени нещо и за това мое преживяване, което е без те да знаят далеч от истината, затова се принуждавам да опиша нещо и аз за това преживяване. Беше краят на лятото на 1938 г. Отидох за сбогом при Учителя. На тръгване Той ме потупа по рамото и каза: „Герой да бъдеш! Герой да бъдеш!
към текста >>

47. 7. ХОДЖИТЕ МОЛЯТ ЗА ДЪЖД

Иначе небето си е ясно, слънцето си блести и няма никакво намерение да вали.
Към 9 часа сутринта пристигнаха двама караулджии (кехаи) от двете села и ми викат: „Г-н капитан, събраха се вече и вече ви чакат". „А бе, отивайте и им кажете да си почват молитвата! " А фелдфебелът гледа небето и се подсмихва, сигурно си дума на ума: „Капитанът се изложи, в това ясно време нито дъжд ще вали, нито дявол". Караулджиите са бързоходци и навярно след 30-40 минути са били вече на мястото на молебена. Към 10 часа излязох от стаята дето си редях багажа, който ще нося и гледам на североизток се показало на хоризонта едно бяло малко облаче. Иначе небето си е ясно, слънцето си блести и няма никакво намерение да вали. Това беше към края на юли месец - имаше 2-3 месеца суша. Аз на молебена не ходих. Още след 15-20 минути, като излязох пак, гледам небето към тия две села се затъмнило и небето покрито с тежки дъждоносни облаци. Не минаха и десетина минути, завали и при нас. , Започна да вали такъв пороен дъжд, напоителен дъжд, че продължи от 10.30 до 13 часа и когато тръгнах още не беше спояло.
към текста >>

48. 37. КОРЕСПОНДЕНТКАТА N 13 ПО ЕСПЕРАНТО И РАЗОЧАРОВАНИЕТО

Петър Камбуров

Златка Георгиева (Вачева)

Чак тогава тя пожела да ми говори насаме и да ми открие чувствата си: че имала намерение да се омъжи за мене и да остане в България.
Късно към обяд се прибрахме в братския салон. След обява и почивката брат Боян изнесе хубава сказка. Имаше много песни, музика до късно вечерта. Научихме, че Емилия Вилумсон скоро щяла да отпътува за Латвия (Рига) и казанлъшкото братство събра известна сума. Аз и брат Цено Чугарски отидохме в Мъглиж да й предадем сумата- и да я изпратим. Чак тогава тя пожела да ми говори насаме и да ми открие чувствата си: че имала намерение да се омъжи за мене и да остане в България. Но се сбъднало нейното предчувствие, за което ми беше писала: „Чувствувам, че ти ще се разочароваш от мене". На следния ден тя си отпътува за Латвия и както каза Учителят: „Вашата работа за Бога ще спре веднъж завинаги", се изпълни дословно. Повече нито се чухме, нито си писахме. А сестра Амалия Вайланд (М 12), за която Учителят каза най-хубави думи стана ръководителка на братския живот в Рига.
към текста >>

49. 3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК

А се преместих с намерение да следвам математика, защото ми се отдаваше много математиката.
3. УЧИТЕЛКА ПО НЕМСКИ ЕЗИК По това време аз уча в София педагогика. А се преместих с намерение да следвам математика, защото ми се отдаваше много математиката. Добре, но като дойдох тука, аз имах една петица, а тука в София всички завършваха с пълно шест, без никаква петица. И аз не можах да вляза понеже се влизаше по бал. След това можех да се прехвърля, но вече ми хареса, че има какво да се чете нали и така останах в педагогика и немски език имам втора специалност. Дали съм ходила да питам Учителя? Да, ходих.
към текста >>

50. 30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ

Симеон Арнаудов

Изпраща едно писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че тя няма да стане оперна певица, тъй както е обещавала и тъй както те са имали хубаво намерение, за да я изпратят в Италия да следва.
30. КАТЯ ГРИВА И ГЕНЕРАЛНАТА РЕПЕТИЦИЯ Катя Грива е изпратена от родителите си да следва в Италия, да завърши музикалната академия и да се подготви за оперна певица. Имала е чуден глас. Върнала се е като школувана певица и всички й предсказвали бляскава кариера. Но събитията се развиват така, че тя се разочаровала от операта, пристига на Изгрева и остава тук. Изпраща едно писмо до родителите си, в което писала да не съжаляват, че тя няма да стане оперна певица, тъй както е обещавала и тъй както те са имали хубаво намерение, за да я изпратят в Италия да следва. Написала им, че има друг път. На Изгрева идваха много певци да пеят на Учителя, за да се изпробват и да видят какво Той ще им каже. И ние оставахме обикновено след беседа да ги слушаме. Учителят ги прослушваше, а ние ги слушахме. Обикновено генералната репетиция на всеки един музикант ставаше на Изгрева.
към текста >>

51. 36. ЛОДКАТА

Симеон Арнаудов

36. ЛОДКАТА Понякога имах намерение да напиша моите опитности.
36. ЛОДКАТА Понякога имах намерение да напиша моите опитности. После се отказвах, защото на Изгрева имаха отрицателно отношение към мене. Имаха и раздвоено мнение към мене, което е по-лошо от първото. Освен това Учителят ми каза друго нещо. А това беше по повод на току-що излязла книга на Любомир Лулчев. Споделих с Учителя „Аз пиша".
към текста >>

52. 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА

Георги Сотиров

Марийка Великова Марашлиева

ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя.
ГЕОРГИ СОТИРОВ 1. ЗРИМИ ЧУДЕСА През 1940 година, когато немските войски бяха допуснати в България един съботен ден дойдох на Изгрева с намерение да се видя с Учителя. Посрещна ме една сестра и ми каза, че него ден Учителя не приема. Аз обаче застанах долу до стълбите при салона и очаквах. Като видях, че всички братя и сестри се разотидоха и вече нямаше никой, осмелих се и се качих по стълбите, към стаята на Учителя. Почуках два-три пъти на вратата и вратата сама се отвори. Гледам, пред мене няма никой.
към текста >>

53. 2. ЛЕТУВАНЕ НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА ПРЕЗ 1931 ГОДИНА

Нарушение на окултните закони

Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх!
Учителят я сложи на жаравата, посоли я, поля я със зехтин, поръси я с черен пипер и след като беше опечена я разряза на малки парченца и раздаде половината гъба на тия, които бяха край огнището, между които бях и аз. Пропуснах да кажа, че когато отидохме на Рила ни съобщиха, че на другия ден ще отидат на екскурзия. Майка ми, макар и уморена отиде на екскурзията, а аз останах на бивака със свако Тодор. Но мама казваше после, че се е уморила много. Първо, тя не беше починала от дългия път и второ тая екскурзия не е била никак лека. Тя казваше по-късно, че Учителят нямал намерение да отива чак до Еленин връх, но „тия софиянки вървели като кози" и като казали: „Учителю, да отидем до Еленин връх! " Тогава били стигнали до някъде, но те казвали, че е близо, не било далеч. А мама казваше, че не е било никак близо и че много се била уморила, макар че беше още млада и ходеше добре. Тя споменаваше и това, че искала да ходи по стъпките на Учителя, но като вървяла след Него Той неусетно отивал напред и тя изоставала. Учителят вървял много леко и бързо, макар че бил на 67 години. а майка ми на 35 години.
към текста >>

54. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

осъществил намерението си, дошъл в София и живял няколко месеца.
И аз си спомням, че баща ми казваше: „Даже сега не мога да кажа кой пръст. на коя ръка пръста е бил премазан". Не бил останал никакъв белег. По-нататък баща ми е решил да дойде в София да живее. И наистина. осъществил намерението си, дошъл в София и живял няколко месеца. Годината е 1927 г. когато на Изгрева се строи салонът. В тоя строеж и той е участвал. Салонът обаче 1927 г. бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени.
към текста >>

Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе.
когато на Изгрева се строи салонът. В тоя строеж и той е участвал. Салонът обаче 1927 г. бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени. Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците. Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе. И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе. И тъй как да кажа безотговорно или без да мисли много отхвърлил едно предложение на Учителя, но като млад не е съзнал вероятно какво прави, но след това знам, че съжаляваше, че не е бил послушен и той към дадени съвети и предложения на Учителя. Това е наистина една негова грешка, която той си я съзнаваше и се мъчеше по някакъв начин да компенсира. Така той се коригира като направи дограмата - вратите и прозорците на салона в Русе. През това време братския живот в Русе е продължавал.
към текста >>

И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе.
В тоя строеж и той е участвал. Салонът обаче 1927 г. бива построен, но дървената част, врати и прозорци не са били поставени. Учителят е извикал баща ми, който беше майстор в дървообработването, извикал го и му е предложил той да направи вратите и прозорците. Баща ми обаче имал вече намерение да се изселва от София, тъй като времето, през което живял не му харесало да живее в София и решил да се връща в Русе. И казал намерението си на Учителя, че няма да стои в София и ще си ходи в Русе. И тъй как да кажа безотговорно или без да мисли много отхвърлил едно предложение на Учителя, но като млад не е съзнал вероятно какво прави, но след това знам, че съжаляваше, че не е бил послушен и той към дадени съвети и предложения на Учителя. Това е наистина една негова грешка, която той си я съзнаваше и се мъчеше по някакъв начин да компенсира. Така той се коригира като направи дограмата - вратите и прозорците на салона в Русе. През това време братския живот в Русе е продължавал. Но както в София са имали нужда от салон, така приятелите, последователи на това Учение в Русе също изпитвали някаква нужда къде да се събират.
към текста >>

Учение е това и аз използвам момента, за да им кажа на всички приятели, ако имат изобщо в главата си намерението да четат, защото те не четат.
Тя не може с ядене и с пиене да се научи. Тя трябва да се научи по друг начин. Както математиците, както лекарите, както инженерите, както всички, които учат във висшите учебни заведения и искат да научат нещо, употребяват воля и сили, и знание, и безсъние да научат нещо, така също за това Учение се изисква много повече и безсъние, и четене, и писане, за да се научи. Те обаче искат някой там да им пее, някой там да им приказва и те само да слушат. Ама то това е Учение, не е приспивна забавачница, където някой там да те залъгват нещо. Учение е това и аз използвам момента, за да им кажа на всички приятели, ако имат изобщо в главата си намерението да четат, защото те не четат. Нито четат тия книги, гдето излизат от поредицата „Изгревът на Бялото Братство пее и свири, учи и живее", нито четат беседите. И когато аз казах веднъж на Благовест Жеков, който е председател на Братския съвет да прочете еди коя си страница от том I на тая поредица „Изгревът", той пита: „Ама трябва ли да я чета? " „Ама трябва бе, Благи, трябва, трябва, и то да четеш денонощно, защото иначе ще останеш толкова прост, колкото си бил и преди 100 години. Трябва бе, Благи, трябва и всички други да четат, за да може наистина да научат нещо от това Учение, защото инак няма да го научат. " И затова след 1930 г.
към текста >>

55. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса.
Ескимосът не може да живее на екватора. За всяко нещо е аклиматизиране необходимо. Всички народи не се знаели до каква степен да се разширяват и затова додоха тези сътресения и противоречия. Отговор на въпрос: Бог не е казал да се къса този, който знае, и ако някой не спази този закон ще му се посочи юмрука и ще го накарат да се подчини на този закон. За пример: Един студент се явява два пъти на изпит, но не напълно подготвен и бил късан. Третия път научил материята много добре и се явил, обаче професорът, който обичал много да къса бил пак с намерение да го скъса. Тогава студентът му казва: „Първия път Вие ме скъсахте, за да ме научите как да чета. Вторият път ме скъсахте, за да ме научите как да уча. Сега обаче аз научих как да чета и да уча и идвам подготвен. Ако Вие и сега си позволите пак да ме скъсате, ще Ви покаже юмрука си“. И така студентът издържал изпита си, защото и той се научил как да учи, а и професорът се научил, че на знанието не може да се слага двойка.
към текста >>

56. 1. Първата среща и първото непослушание

Стоянка Цанева Драгнева

Другата година 1940 г., понеже връзката беше направена, вземала съм си майсторския изпит и с намерение да остана, но Учителят тогава ме посрещна и ми каза: „Е, сега идва време, кой където е, за него ще бъде София“.
Той каза: „Рекох, останете в София! “ Обаче аз не се реших, защото още не бях си взела майсторския изпит едно и второ още бях несигурна в себе си, че как ще си намеря квартира, какво ще направя и с този страх отивам, целувам Му ръка и си заминавам за Стара Загора. Не го послушах. А Той ми даде разрешение да остана. Това е 1939 г. Другата година 1940 г., понеже връзката беше направена, вземала съм си майсторския изпит и с намерение да остана, но Учителят тогава ме посрещна и ми каза: „Е, сега идва време, кой където е, за него ще бъде София“. Това означава, че идват такива събития, при които няма условия вече. Всеки да си бъде там където е и където си живее. След това вече вие знаете събитията, които настават. Германците окупираха България, царят си замина, т.е. почина, стана едно вътрешно смущение, в навечерието голямо гонение между комунисти и фашисти, гдето тогава така ги наричаха, стана едно разбъркване, несигурност в нищо, бомбардировки започнаха, докато дойде 9.IXV1944 г.
към текста >>

57. 8. Шивач и музикант

Атанас Минчев

Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява.
Тука в тоя запад човек трябва да знае нещо конкретно“. И аз се изучих за шивач и можех да шия дрехи. Един ден, тук на Изгрева, след като бях станал любимец покрай Учителя, ме среща Ганка Парлапанова, която беше шивачка по професия и ми казва: „Атанасе, Учителят спомена твоето име, че трябва да вземеш участие в някаква Негова дейност! “ Отвръщам: „Добре, с удоволствие, но не аз знаех, че трябва да се намеся активно. Аз ще Му ушия един бял костюм на Учителя“. Съобщавам на Учителя за моето намерение и Той го одобрява. Купувам бял плат и след това вземам мярка на Учителя със сантиметъра. Започвам да го разкроявам и да го шия. Това става в трапезарията. За да бъда повече и повече в близост с Учителя, правих Му няколко проби, още няколко проби, за да бъда повече и по-често с Него. Той обуваше новите панталони.
към текста >>

58. 3. Затворникът

В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба.
Аз имам моя работа. Ще отида, ще я свърша и след два часа като я свърша аз ще дойда при вас“, Но те не го пускат. Но той не се примирява и търси начин да избяга. А като вървели той напипал във войнишкия шинел нещо меко, някаква кесийка. А това било сол и червен пипер лют, смесени, защото той като вегетарианец не можел всичко, което им дават да яде и затова си имал сол и червен пипер смесени. В училището не се грижели за прехраната му и никой няма такова намерение и той си носел сол и червен пипер смесени и хляб си вземал и така се хранел като си посолявал хляба. Така напипал тая кесийка с лютия пипер и сол. А брат Иван ядеше много люто. Аз не знам някого да съм виждал да яде толкова люто в България. Той съобразява какво да направи. Изважда с ръка солта с червения пипер и прехвърля половината в едната шепа, половината в другата шепа.
към текста >>

59. 4. Иван Салонски

Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява.
Така Учителят е изказал тази идея, някой напълно свободно да приеме това задължение и да следи да няма закъснения. А брат Иван е бил един от тези наши приятели, които стриктно са изпълнявали указанията и препоръките, които е давал Учителят, с никакво отклонение, абсолютно. Когато Учителят направил това предложение брат Иван доброволно, без да обявява е поел това задължение да го прави. И наистина от тогава нататък Иван щом стане пет часа отивал на вратата, заключва я и вече никой не смее да влезе. И понеже той се отличавал със сравнително голяма физическа сила и също с голяма психическа сила, никой не е смеел да му противоречи и да иска да влезе. Всеки ден, който е идвал след пет часа и го е виждал на вратата изобщо се отказвал от всяко намерение да влиза в конфликт с него и да го преодолява. Да, никой не е смеел да влезе вътре. А той тогава вече е бил възмъжал нали, както казах фигурата му е била набита, не висока, широка. Аз имам снимка от тогава, на цял ръст са му я направили и ще ви я покажа да я видите какво представлява. С дълга коса черна, права, така изобщо, защото е добре да се приложат някои снимки. Аз имам някои братски снимки.
към текста >>

60. 22. Дядо Благо

Така веднъж като го вижда, че е доста уморен и че няма намерение да се спира, пък може да бъде и фатално за него, извикал му: „Тодоре, абе какво е онова там долу гдето се вижда?
Тодор Стоименов по се уморява, по е слаб физически, по-немощен. И като вървят, трябва да си почиват, най-вече Тодор Стоименов. Дядо Благо вижда, че Тодор Стоименов има нужда от почивка, обаче ако му каже: „Тодоре, дай да си починем“, той пък се засягал. Не му било приятно да смятат, че не може да върви като другите и имал амбицията да бъде пръв. За да не засегне личните му чувства дядо Благо търси някаква подходяща форма. Така веднъж като го вижда, че е доста уморен и че няма намерение да се спира, пък може да бъде и фатално за него, извикал му: „Тодоре, абе какво е онова там долу гдето се вижда? “ Стоименов се обръща гледа, гледа, не може да види за какво става дума и пита дядо Благо: „Абе, дядо Благо, за какво става дума? Не мога да видя“. „Ами и аз не мога да разбера. Виждам нещо, ама какво е не мога да разбера. Кон ли е, комар ли е, не зная.
към текста >>

“ Тогава бай Иван съвсем откровено поема отговорността, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия.
Не мога да разбера. Аз не съм го давал никому. Тодорчо и той твърди, че никому не го е дал“. Тогава бай Иван разбира, че вече работата е станала явна. Казва: „Ами виж сега, дядо Благо, работата е тъй и тъй“ и разказва как е станало събитието и как той е извадил свитъка, обаче дядо Благо казва: „Ами сега как, Учителят ме ще ме изкара виновен! “ Тогава бай Иван съвсем откровено поема отговорността, готов е да поеме последствията от това нарушение и няма намерение да се спотайва, готов е да поеме последствията от своите действия. Вика му: „Старче, отиваме при Учителя и ако трябва на мен да се кара или изобщо някакво наказание, аз си го поемам. Аз съм виновен“. И наистина отиват при Учителя и обясняват как стоят нещата и тогава Учителят възприел курса, че не е необходимо, че не е станало нищо лошо и че никой не е виновен. Като са го научили хората, нека го знаят, нека го четат и да се ползват от това, което е казано в Призванието. Така безконфликтно и безболезнено е станало излизането на бял свят на това Призвание, което дълго време е било притежание само на няколко души.
към текста >>

61. 31. За гушата

Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого.
А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край. Бай Иван щом Учителят казва той не се двоуми, веднага и започва да ги гони, иска да ги хване, но и единия, и другия бягат. Единият на тъй, другия на тъй, бай Иван бяга след тях и след едночасова гонитба не може да ги хване. А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места. Тогава Учителят усмихнат така обръща се към бай Иван и му казва: „Е, рекох, остави ги, нека да си продължат работата тука“. Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого. А когато му се е налагало да го прави му е било винаги неприятно. Винаги е изхождал от принципите и го е правил въпреки, че не иска, нали няма такива вътрешни качества, които да го влекат да направи това, което има форма на насилие. Но пазейки принципите той е преодолявал това си негативно състояние и е правил каквото му се нареди. Така и в случая и бай Иван се зарадвал, че няма да се занимава с това. Но ето един ден бай Иван, минавайки пак наблизо покрай салона вижда, че Учителят е хванал Ангел за гушата, стиска го здраво и го бие, бие го с другата ръка и с плесници по лицето.
към текста >>

62. 1. Кандидатът за женитба

Стефка Няголова

Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“.
Така ме обикна. Тогава, дори към края той пожела аз да се оженя за него, обаче аз отидох от Габрово в София да следвам. И тогава трябваше, той ми писа, да се върна повторно да се срещнем в Габрово. Той щеше да дойде там да се срещнем и да се уговорим с него за по-нататъшната негова и моя съдба. Тогава аз бях отишла на Изгрева, срещнах се на Изгрева със сестра Попова, която е наша много добра духовна сестра. Казах й за намерението на този човек към мен и тя някак си така, понеже майчински гледаше на мене, ми каза: „Тогава качи се горе да попиташ Учителя какво ще ти каже за този случай“. Аз много се разтревожих, развълнувах се и почнах бавно-бавно да се качвам горе по стълбите. И когато вече наближих горе на площадката, пред вратата на Учителя, почувствах, че Учителят е отвътре и ме чака да му се обадя. И аз помислих да почукам и в този момент вратата се отваря, Учителят се явява на вратата и ми казва: „Какво има, рекох? “ Аз Му казвам: „Учителю, моля Ви се, мога да ли отида в Габрово, позволявате ли ми да отида в Габрово? “ За какво, защо не Му казах.
към текста >>

63. 38. СПОЛУЧЛИВИЯТ ОПИТ

След беседата отидох при Учителя и Му казах за намерението си.
Учителят ни каза рецептата. Да вземем няколко глави чеснов лук, да обелим скилидките, да ги смачкаме на каша в чиния и да ги смесим със зехтин и малко оцет. Ето, това е лечение за хора, които страдат от гръдни болести. До мен бе седнал един гърбав брат Руси, който кашляше непрекъснато. И като чух беседата си казах в себе си, че ще направя тази рецепта на Руси. След беседата отидох при Учителя и Му казах за намерението си. Той ме огледа внимателно и рече: "Добре, направи го! " На следващия ден сутринта станах рано и го занесох. Приближих се до барачката му и там научих, че той вече е бил умрял преди няколко часа. Така че той си замина от този свят без да може да вкуси от лекарството, което направих по рецептата на Учителя. Оставих чинийката до леглото му и отидох при Учителя.
към текста >>

64. 79. ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 1959 ГОДИНА

Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му".
Той е същият, който преди няколко дена се беше изкачил на най-високия и почти непристъпен връх на Рупите - Злият зъб. "Когато го видяхме горе, изтръпнахме", разказваше брат Неделчо Попов, който е бил също в групата, която е правила посещение на тази прекрасна и опасна част на планината - прицелна точка на туристите. Тъкмо се бяхме разположили там, след дългия път и се радвахме и възхищавахме на хубавата неописуема гледка, която се откриваше пред смайващият се поглед гледаме - Стефан горе. Как се е качил? Откъде? Там е така опасно мястото, не бихме го пуснали ако знаехме намерението му". А той, повдигнал малко глава нагоре, усмихва се леко, а очите му още отразяват красотата на картината, която е гледал от там. Този брат Стефан прояви внимание към мене, което ме трогна и аз се прибрах в стаята, и прекарах там до сутринта, без да се простудя, което за мене беше много възможно, защото аз бях боледувала доста през зимата, дори през лятото и бях тръгнала за Рила току-що станала от легло. Слънцето посрещнахме пред оградата на този дом. То се плъзна по хоризонта като рубин, пламна, разгоря се и като огнено кълбо полетя над планината, да съгрее, да стопли тези, които останаха горе и за които мислехме и се безпокояхме през цялата нощ. След малка закуска продължихме нашия път, като оставихме величествената, прекрасна и снежна Рила с пожелание идното лято да бъдем пак там, да проявим по-хубави и смели качества, необходими за проявлението на новия човек, и пристигнахме на нашия любим Изгрев посрещнати още по-тържествено и топло от всеки друг път.
към текста >>

65. 3. КАКВО МУ ТРЯБВА ЧОВЕКУ НА ИЗГРЕВА

Едното го продадох и без това имах намерение да заминавам за Франция, обаче милицията ни отряза пътя с Васил Иванов, за там имахме покана и много добри условия, но може би беше за добре, защото бяхме още зелени за отиване в чужбина.
Това е пианото, което аз смених после с "Баумбахен". На 9. IX. 1944 г. ме свари с две пиана. Хайде, рекох, да не ставам кулак на пиана. Едното го продадох и без това имах намерение да заминавам за Франция, обаче милицията ни отряза пътя с Васил Иванов, за там имахме покана и много добри условия, но може би беше за добре, защото бяхме още зелени за отиване в чужбина. Това беше не шега работа следването, трябваше да завърша образованието си, трябва да се готвя да се преборвам и съревновавам в такъв един голям център. Като отидох след време разбрах това нещо. Колко години след това. В: И накрая пианото на баща ви дойде. Д: Да, дойде и аз си продължих и можах да свърша, но така видях, че доброто се връща.
към текста >>

66. 5. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СВЪРШВА РАБОТАТА

Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения.
Аз казвам: "Партитурата я имам, но трябва да се запише". В: Тази същата партитура ли от 1944 г.? Д: Не. От 1944 г. партитурата някъде се скри заедно с много неща, но аз не мога да си спомня след толкова години, когато съм написал 150 филма, най-малко сега, когато имам една опитност по-голяма, една техника усвоена и я преживях по един нов начин. Написах я по нов начин и заминавам в Париж с намерение да се запише, обаче видях, че не е така лесно, че хората, на които нашите разчитаха да помогнат, нямат никакви намерения. По право имат добри намерения, но не се заангажирват и тогава се сетих аз за тази опитност с рициновото масло. Аз ще преодолея. И за една седмица, като обърнах гръб на всичко онова, на което разчитаха нашите хора от Изгрева, се уредиха нещата. А моята мечта беше още в София да я запиша с оркестъра на Монте Карло. Той е за мене от най-хубавите оркестри, които съм слушал.
към текста >>

67. 28. МАЙКАТА

А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама.
28. МАЙКАТА Пристигнах в Мърчаево на връх Великден. Дошла съм да прекарам първия ден заедно с Учителя и братството. А за втория ден съм с намерение да пътувам за село Боденещ при мама. Разговарям с Учителя. "Аз ще остана тук първия ден, на Великден, а после на следващия ден искам да отида при майка си на село да я видя. Ама пак не знам, хем искам да бъда при майка си, хем при Вас". "Е, Вие къде искате да бъдете? " "При майка си." "Е, тогава ще бъдете при майка си." Първият ден на Великден премина неусетно, между многото гости, дошли в Мърчаево и да видят Учителя.
към текста >>

68. 42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА

Той ми говори: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан, а отиде в Палестина.
42. СТРАДАНИЕТО Е ПЪТ НА УЧЕНИКА Аз съм пред Учителя. Той ми говори: „Цели 40 години еврейският народ пътува през пустинята с намерение да влезе в Ханаан, а отиде в Палестина. Ханаан не съществува на земята, но само на небето. Ханаан е място гдето живеят съществата на Любовта. Изкуството е човек да прощава. Да прощаваш на другите и да ги съдиш е по-лесно отколкото да прощаваш на себе си и сам да се съдиш. Казал си една обидна дума на някого.
към текста >>

69. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й.
И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна.
към текста >>

Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея.
Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й. Мисис Мелъни Търнър. Предполагам, може да е инцидент, злополука без някакво злоумишлено намерение, но може да е и някаква атака от страна на тези, които не обичат България и разпространяват такива слухове за нея. Това е мис Търнър, да. В: Този колеж в Ловеч коя година е открит? Веска: Не мога да ви кажа, но много отдавна. Той се превърна впоследствие в Българска езикова гимназия. Колежа тука стана школа.
към текста >>

70. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

Писмо до Величка Няголова - Париж, 14.07.1997 г. от Вергилий Кръстев

Викам: "Аз никога няма да стана домакиня, защото нямам намерение да се женя въобще".
Така Учителят със своята велика Божествена Мъдрост озари моето сърце, като му помогна да се издигне над обикновените свързани с човешкото честолюбие чувства и да стане олтар на вечно горящия огън на неизменната Любов. Това е нали една опитност, която така впоследствие се нареди, че аз имах много интересни опитности с тоя човек. В: Аз искам, когато стане въпрос за приятелите да ги разкажете. Веска: Да, Учителят много интересно ми каза, без аз да Го питам, аз не Го питах, изобщо никога не съм поставяла този въпрос, защото аз си го решавам и си чувствах и си знаех какво трябва да правя. Аз нямах никакви амбиции за свързване въобще, а той както майка му там и сестра му имаха малко по такива занижени схващания и поставяха едни въпроси, които не ме засягаха, дали съм домакиня. Викам: "Аз никога няма да стана домакиня, защото нямам намерение да се женя въобще". Понеже бях много любвеобилна към всички, аз към всичките бях много любвеобилна и носих подаръци нали бях възпитавана в европейска етикеция и като са ме канили така, те мислеха, че аз с това искам да ги подкупя ли. Те са си въобразявали съвсем човешко, не ме разбираха, обаче няма значение. Какво значение има това, човек трябва да си изпълни работата както трябва. Така. В: Тази Мариола коя беше? Веска: А, Мариолчето е сестра на Райна, най-малката сестра на Райна Калпакчиева.
към текста >>

71. 23. КЪДЕ ЖИВЕЕ ИСТИНАТА И КЪДЕ СЕ ПОДВИЗАВА ЛЪЖАТА

Той ми каза, че също е получил писмо от семейство Гобо и има намерение да им пише писмо, за да му се изпрати архива на него.
Братския съвет след заминаването на Учителя провали всичко, изгориха парите на Учителя и отпечатаха Словото Му като го промениха. Сегашният Братски съвет върви по същия път към окончателен провал. Примери колкото искаш. Преди известно време, съвсем случайно се видях със брат ти Светозар и Еленка в дома на Весела Маркова. Аз му разказах как стои проблема с не-печатаното Слово на Учителя без да скрия нищо. Той ми каза, че също е получил писмо от семейство Гобо и има намерение да им пише писмо, за да му се изпрати архива на него. И след това щял да ми го предаде. Аз смятам, че той тука не трябва да се намесва, защото той за този проблем не знаеше нищо и аз го движа в момента. Как го движа? Аз съм го задвижил и вървя до край. Ще публикувам всичко, ще обясня всичко, ще им напиша адреса и следващите поколения нека да ги търсят и да се разправят с тях.
към текста >>

72. 16. МЕТОДЪТ НА УЧИТЕЛЯ ЗА ОПИТОМЯВАНЕ НА ВЪЛЦИТЕ

В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съвет, съм се обръщал за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред цар Бориса, пред другите членове на царския двор както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както ида се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша.
И Лулчев успя да спре изселването на българските евреи за Полша, откъдето знаете, че връщане въобще няма... След 9.IX. 1944 г. когато брат Любомир Лулчев беше арестуван, еврейският равин Даниел Цион ме помоли да занеса негово писмо до председателя на съда, който съдеше бившите царски съветници и министри. Ето и писмото: До господин Председателя на Върховния Народен съд Осветление от равин Даниел Цион Председател на Върховния еврейски съвет, живущ на ул. "Искър" 15 „Господин главен обвинител, Позволете ми да дам следното кратко осветление относно дейността на задържания общественик Любомир Лулчев, подполковник от запаса, София. В качеството си на равин и председател на Върховния еврейски духовен съвет, съм се обръщал за съдействието на господин Любомир Лулчев да ходатайства пред цар Бориса, пред другите членове на царския двор както и пред министрите от миналите правителства, да се облекчи положението на евреите в България, както ида се спре пъкленото им намерение да пратят българското еврейство в Полша. Г-н Лулчев предприе редица сполучливи застъпничества в полза на евреите в България пред тези висши инстанции и лица, и тези застъпничества успяха да допринесат за предотвратяването на крайните намерения спрямо еврейството ида се облекчи участта му." 16.ХИ.1944 г. Равин: подпис Това е само част от Осветлението на равина Даниел Цион. Някои братя споменават в един от томовете на "Изгрева", че Учителят е казал, че Лулчев е кучето-пазач на Изгрева. И това е вярно. Полицията, особено през войната не смееше много много да се разпорежда на Изгрева.
към текста >>

73. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ

ФИЛИП СТОИЦЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос.
- III редакция чрез магнетофонен запис УВОД Не е възможно да има пълно единство на възгледите и разбиранията по всички въпроси на двама души, макар и двамата да принадлежат на едно и също идейно движение. В случая, аз разработвам темата: "Музиката на Учителя и нашите задачи" и зная, че ще се намерят от нашите приятели такива, които не ще се съгласят с моето становище по някои от повдигнатите проблеми. Аз не твърдя, че съм безгрешен: така разбирам нещата, така ги излагам, такава оценка и тълкувание давам на фактите. Ценното в този труд е, че аз работя и излизам с една актуална тема и че не ползвам чужди източници, а се базирам на собствените си знания, наблюдение и опитности. Ще бъда доволен, ако някои от приятелите, които прочетат настоящето ми изложение, ми посочат някои неточности, грешки или празноти, за да се поправя. Не ми е известно някой друг от нашите музиканти да е разработвал подобна тема, това е несъмнено едно много отговорно начинание и сам не мога да преценя безпристрастно, доколко съм успял в намерението си да се изкажа по един толкова важен въпрос. Ще се радвам ако изложението ми ви хареса и ако споделяте по-голяма част от възгледите ми за музиката на Учителя. Ще ви благодаря ако ми изложите в писмена форма разбиранията и идеите си във връзка със същата тема: "Музиката на Учителя и нашите задачи". Брат Филип
към текста >>

74. 60. ПРИЕМНАТА СТАЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Ха, ха, защото не съм имала никога пари и никога намерение.
Е.А.: На Изгрева, след като се установи, когато се закупи Изгрева, първите години нямаше заселници. Ние идвахме само за изгрев и гимнастики сме правили, първите гимнастики сме правили там. Сега тази снимка, която ми показвате, това е Борис Николов, това Надка Печеникова - сестрата на Славчо, това е Вера Куртева, знаеш ли че този човек не мога да си спомня кой е и тази не я познавам. А това е пък на сестра Динова бараката. Аз лично нищо не съм закупувала. Ха, ха, защото не съм имала никога пари и никога намерение. Ние живеехме нали при родителите си и после когато Учителят ни направи бараката дойдохме трите стенографки да живеем заедно в „Парахода". Това беше една голяма поляна на Баучер. Тя беше пет или шест декара. Малки бяха борчетата и много гъсти бяха. Оттука имаше само една пътека насам.
към текста >>

75. 67. КАК СЕ СЪЗДАДЕ ПАНЕВРИТМИЯТА?

Пък аз нямам намерение.
В.К.: Това е част от тази поредица снимки които ги нямам. Имам само две. Значи това е цялата поредица, тя е на Васко Искренов. Е.А.: Те я задържаха. Даже те ги криеха от мене, мислеха че аз ще искам да ставам фотомодел, да ме правят на снимка. Пък аз нямам намерение. Не, знаеш ли. Аз им се чудех. Тя го криеше от мене, аз случайно го видях, че е направила на цялата Паневритмия на двете, да играят Ярмила и Мария Тодорова. В.К.: Тя ми каза, че е направено, нали? Текста е при вас, така ли?
към текста >>

76. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

ЦАРЯТ БЕШЕ НАЙ-ДОВОЛЕН ОТ РАЗГОВОРИТЕ С ХИТЛЕР

А човек е човек само затова, защото той може да открие и намери потайното и скритото намерение на Бога.
Как много ми се иска, тя да ти бъде една приятна и лека работа. А всичко това ще ти бъде една належаща смяна и отмора, все пак от много отрудености на твоята психика. Слуша Еленке, едно малко Словце, което Учителят казва: „Всичко е за добро! Да търси човек доброто, то значи да види де Бог се е скрил. Защото няма нещо дето Бог да не е вътре. А човек е човек само затова, защото той може да открие и намери потайното и скритото намерение на Бога. Защо това стана тъй? Да се поучи от него и да възблагодари на Разумното Начало за всичко." Сигурно вече имаш много страници написани на вътрешна опитност, Светлина и просвета духовна. Дълбок е животът и много работа има човек над себе си. Еленке, няма да ти се види ни чудно, ни чуждо, ако ти кажа, че ще прекъсна писмото си, защото трябва да сляза в града, но на връщане ще го довърша, това сама ще прочетеш и узнаеш в писмото. За малко: Довиждане!
към текста >>

77. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -5

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа.
Значи аз съм кръволока". Аз му казах да не осъждат. На следната година царят ми говори за току-що станалото ново посещение при Хитлер. Оплака ми се от баща си. Имали някакви разправии за пари. Хитлер му бил казал, че има намерение на Волга да направи укрепен вал и оттам да брани Европа. За Украйна казал: „Унзере Украйна". На 24 юни царя ходи наново при Хитлер. Тогава Хитлер поискал нови войски за Сърбия, като предлагал Солун. Аз посъветвах царя да не го приема, a дa го предложи на германците. Тогава Хитлер искал да го предложи на италианците.
към текста >>

78. VI. ОТПЕЧАТВАНЕТО НА БЕСЕДИТЕ

Бележка на редактора Вергилий Кръстев.

От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят.
Бях го работила повече от шест месеца. Моят екземпляр беше съвсем пълен и когато взеха всичките ми тетрадки в които бях записала сънищата си и задачи, аз протестирах. Те ми казаха, че пак ще ми ги върнат след като ги прегледат. Разбира се, че не ми ги върнаха. Напълниха пет чувала с книги. От начина, по който ги туряха в чувалите разбрах, че те нямат намерение нито да ги върнат, нито да ги запазят. Те преобърнаха цялата ми къща. Всички помещения, навсякъде претърсиха, дори и бараката за въглища и дърва. Денят на обиска беше студен. И след като бяха претърсвали един час, аз разбрах, че дълго ще претърсват, поисках да запаля печката. Като отивах да взема дърва и въглища с мене идваше агент.
към текста >>

79. 2.Препоръчано писмо на Вергилий Кръстев до Лалка Кръстева

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Сега имам намерение да се издаде в оригинал „Хио-Ели-Мели-Месаил".
Ако това нещо се направи в света, да са Ви дали под съд и да сте в затвора. В една Окултна Школа тези неща не се позволяват още повече. Тези неща се съхраняват и са доказателство за Вашата разрушителна дейност, както срещу Словото на Учителя, така и към материалите на приятелите. А Буча Бехар бе единствената, която си свърши работата както трябва. 7. В момента се издадоха от издателство „Бяло Братство" молитвите на Учителя, както и Призванието то оригинали, по фотокопия, които аз предадох на Елена Николова. Сега имам намерение да се издаде в оригинал „Хио-Ели-Мели-Месаил". Но понеже знам, че при Вас има чертежи от Савка и материали към същата книжка, а това са вероятно от онази тефтерчета, които сте присвоили, затова изисквам да ми предадете тези материали, за да бъдат отпечатани. Ако Вие желаете това. Ако не желаете, няма да имате друга възможност да се коригирате. Ето аз Ви давам тази възможност. 8. За това искам да ми се предадат тефтерчетата на Савка, за които аз отговарям и останалия материал от Савка.
към текста >>

80. 07 - 02. ЗАПАЛЕНИТЕ ЛАМПИ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Пишущият тези редове е бил уведомен от един от съзаклятниците за този заговор, когото е имал намерение да завербува в организацията.
Те може би чакат, готови за отбрана. Планът ни пропадна. Отлагаме за други път", си казали заговорниците и тихо и незабелязано се оттеглили и се завърнали по домовете си. След два-три часа Учителят слязъл и угасил лампите и пак се прибрал в стаята си. Може би някой ще каже: Откъде се знае, че е имало заговор? Пишущият тези редове е бил уведомен от един от съзаклятниците за този заговор, когото е имал намерение да завербува в организацията. Само му било съобщено за заговора, в който ще участват около триста души, преди още да е била определена датата и часът. За окото на посветния няма нищо скрито. Учителят доловил по етера за пъкления план срещу Изгрева, като впрегнал на работа светлината, като най- икономичен начин за борба със силите на тъмнината. И тъй светлината победи мрака.
към текста >>

81. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ /Бегли бележки от Георги Събев/ Вместо предговор: С настоящите кратки бележки нямаме намерение да пишем биография на художника Генчо Алексиев.
33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ /Бегли бележки от Георги Събев/ Вместо предговор: С настоящите кратки бележки нямаме намерение да пишем биография на художника Генчо Алексиев. Това не правим не защото не заслужава, а поради обстоятелството, че разполагаме с крайно оскъдни биографични бележки. Ето защо принудени сме да се задоволим с най-малкото, като опишем последното десетилетие от неговия живот, за което имаме непосредствени наблюдения. Това десетилетие ни загатва за богатите възможности, с които художникът е бил надарен. Тези творчески възможности до голяма степен остават неразкрити, непроявени, ето защо неговият талант остава непознат за широкия кръг от хората на изкуството. Ако художникът Генчо Алексиев имаше поне минимална материална помощ, талантът му би разцъфтял и би обогатил живота с неговото творчество.
към текста >>

82. 09 - 101. КАК ЖЕКО БЕ СПАСЕН

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Заспива и брат Боев пак се явява, заедно със сестрата в бели дрехи и му казал: „Човекът, който те срещна на пътя, имаше намерение да те убие, затова те оглеждаше.
Тогава непознатият се разколебал в намеренията си му казал: „Хайде, от мен да мине. Сега ще те оставя" и си тръгнал и Жеко поел пътя за у дома си. Когато Жеко пристигна, беше блед като восък. След като се поуспокои, ми разказа за случката в рейса и за непознатия. Легнахме си. Заспива и брат Боев пак се явява, заедно със сестрата в бели дрехи и му казал: „Човекът, който те срещна на пътя, имаше намерение да те убие, затова те оглеждаше. Добре, че се сети да призовеш Учителя и той се яви между него и тебе. Непознатият го видя, но ти не го видя. Той, като видя, че има трети човек между вас, се отказа от намерението си." В това време Учителят се явил, но казал, че много бърза. Сестрата казала / за Жеко/: „Той не ме слуша." - „Аз ще се заема с него", казал брат Боев. От този случай насетне мъжът ми се хвана здраво за идеите на Учителя.
към текста >>

Той, като видя, че има трети човек между вас, се отказа от намерението си." В това време Учителят се явил, но казал, че много бърза.
След като се поуспокои, ми разказа за случката в рейса и за непознатия. Легнахме си. Заспива и брат Боев пак се явява, заедно със сестрата в бели дрехи и му казал: „Човекът, който те срещна на пътя, имаше намерение да те убие, затова те оглеждаше. Добре, че се сети да призовеш Учителя и той се яви между него и тебе. Непознатият го видя, но ти не го видя. Той, като видя, че има трети човек между вас, се отказа от намерението си." В това време Учителят се явил, но казал, че много бърза. Сестрата казала / за Жеко/: „Той не ме слуша." - „Аз ще се заема с него", казал брат Боев. От този случай насетне мъжът ми се хвана здраво за идеите на Учителя. „Месо ли да ям? Никакво месо! Мене Учителят ми спаси живота.
към текста >>

83. 09 - 263. СЪБУДИЛА СЕ ВДЪРВЕНА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи.
Тя му казала, че е цяла вдървена. На следния ден било неделя, баща ни отива на църква, както и преди тоя случай /това било твърде отдавна, още първите години, когато още не е имало събрание./ Помолил се той за здравето на майка ни и видял, като че иконата на св. Богородица оживяла и размахала един букет „перчан", но така близо, че букетът се докоснал до лицето му. Това станало три пъти. Църковната служба привъшила. Баща ми си излиза от църква с намерение да отиде да пие обичайното си кафе, но чул глас да си отива направо в къщи. Послушал гласа и си отишъл. За негова голяма изненада и радост той сварил майка ни, станала от леглото и приготовлява обед. Когато баща ми я разпитал кога се е почувствала по-добре, тя му казала, че дошло едно светло същество, което я откопчало от леглото и тя станала. Времето точно съвпадало с момента, когато иконата оживяла и ръката на Богородица с букета го помилвала. Защо станало това вдървяване на майка ни, не знаем, но вероятно е за да изпита вярата на баща ни.
към текста >>

84. 09 - 314. ДРУГ СЛУЧАЙ

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Поисках си безсрочен отпуск, с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя.
„Донче, защо питаш? " - „Тука не е хубаво. На Изгрева е най-хубаво." По това време работех като оксиженист на ж.п. гара София. След бомбардирането на София хората се пръснаха. Поисках си безсрочен отпуск, с намерение да отида да работя в Карлово на летището, за да съм близо край децата, но си рекох да попитам Учителя. „В Карлово на летището търсят оксиженисти. В София или Карлово? " - „Първото", каза Учителят. Послушах съвета на Учителя и останах в София. На третия ден от този разговор, летището в Карлово стана на пепел.
към текста >>

85. 11 - 3. НА ГРАДИНАТА В АЙТОС

Верка Куртева (1908 - 1998). Живият Господ.

Пък той има намерение, щото от неговата страна да ми пише двойка.
Той на име не ме назовава: „Георгиева, трябва да се засилиш." Аз казвам: „Аз се старая." Само толкова. Той пак тъй казва. „Ама, г-н учителю, ама Верка е отличничка." Ча-ат, ча- ат, взе да ги бий, защото казват. „Аз ли не знам или вий? " Почна настроения срещу мен, пише ми двойки. Пък той има намерение, щото от неговата страна да ми пише двойка. И Султанка Огнянова, и нея в 5-ти клас четири години остави. Така гонеше учениците, и сега е същият. Обаче аз не се давах. По едно време аз заболях. Две седмици не отидох на училище.
към текста >>

86. 11 - 10. ДУХ НА ВОИН, ДУША НА ДЕВОЙКА

Историята на Айтоското Бяло Братство. Поучение за человеците земни и небесни.

- Защото аз въобще нямах намерение да се женя.
А пък нашата дружба протече малко, защото нали почина. Аз от 1931 - 1940 година, това ми е било близостта. 1928 година, от 1931 година до края. А пък съм 42 години без него, но в съзнанието ми е още. Защо ли? - Защото аз въобще нямах намерение да се женя. Той ми беше един много добър приятел. Много може да се говори. Но „Пътят на звездата" не си я чел, нали? В.К.: Не. Верка: Аз ще я поискам.
към текста >>

87. 18 - 8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ ТОМ X

По следите на архива на Анина Бертоли - Вергилий Кръстев

Но по-късно се намесиха други хора и я отклониха от това намерение.
Аз им разказах своя план и те обещаха да ми ги предадат, за да ги публикувам. Оттогава измина четвърт век и аз реализирах моя план и материалът е готов за публикация. Трябва само да се прибавят писмата от Учителя до Георги Куртев. Към 1986 година Надка Куртева в присъствието на Марийка Марашлиева ми каза, че писмата ги е предала на брат Злати от Страцин, за да ги съхранява. Тя обеща да ми ги предаде, защото аз записах нейните спомени с баща й, а не някой друг. Но по-късно се намесиха други хора и я отклониха от това намерение. При една среща между Маргарита Калканджиева и мен, тя ми съобщи, че дъщерята на Надка - Руми, която е в чужбина, след погребението на майка си е поискала да вземе писмата от Вас, но Вие сте ги били предали на Кралю Кралев от Бургас. В момента тези писма ми трябват Аз описах за какво ми трябват Питах Милка Кралева и тя отказа, че баща й е получавал писма от Вас. Също и Крал/о отрече да е получавал писма от Вас. Значи тук някой лъже. Аз написах няколко писма на Андон Кънев, да придвижи този въпрос, но той нищо определено не може да ми каже.
към текста >>

88. 28 - 2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г.

Зная чие мнение ми предавате, но нямам намерение да коментирам този факт.
2. Писмо на Милка Кралева до Жана Иванова от 16 март 1999 г. До Г-жа Жана Иванова ул.„Граф Игнатиев" 28 1000, СОФИЯ 16 март 1999 Госпожо Иванова. Писмото, което получих е подписано от Вас, но не е Ваш стил. Зная чие мнение ми предавате, но нямам намерение да коментирам този факт. Ще запазя писмото с всичките му лепенки и т.н. В бъдеще подобни материали ще свидетелстват за Вас, и тези, под чиито думи се подписвате. Не Ви изпратих копие от писмото си, защото преосмислих даденото обещание. Не съм длъжна да участвам във Вашата лична война със семейство Гобо, нито да ставам нечия маша. Обещанието ми бе неразумно.
към текста >>

89. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

„Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани.
към текста >>

90. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение.
към текста >>

И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти.
Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти. Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне.
към текста >>

91. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

За да се избягнат кръвопролития, българите се отказали от насилственото си намерение и Конст.
Дъновски се освободил от всички връзки с гръцката митрополия и смело издигнал знамето на българската отделна и самостоятелна църква във Варна. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите собствена църква, като заплашвали, че ако не им се позволи да построят своя църква, ще вземат насила една • от гръцките. Този внушителен протест бил приподписан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта взела мерки за предотвратяване на насилия и сблъсквания. За да се избягнат кръвопролития, българите се отказали от насилственото си намерение и Конст. Дъновски се явил като техен представител пред мютесарифина и му съобщил това. Между това на българите хрумнала щастливата мисъл да превърнат долния етаж на училищното здание в църква, на име „Св. Архангел Михаил". Намислено и сторено. Конст. Дъновски, главният инициатор на тази главна атака против позициите на патриаршията и гърцизма във Варна, грижливо подготвил всичко и на 14 февруарий 1865 г.
към текста >>

Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български владика. Конст.
Дъновски, който взел живо участие в него като един от най-главните дейци, бил поставен начело на варненската българска община. Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква. И тази деятелност имала, както ще видим, по признанията на самите гърци, голям успех. Конст. Дъновски изхвърлил из богослужението името на Вселенския патриарх и почнал да споменува Илариона Макариополски като глава на българската църква. Същевременно той наченал усилена пропаганда между населението: поставил около българската църква деца, които канели на празник прохо-дящите българи да се черкуват не в гръцките, но в „хубавата българска църква". Освен това той поставил нарочно хора по главните порти на града, които пресрещали селяните, разпитвали ги защо идат в града и след това ги убеждавали и отклонявали от намерението им да идат в гръцката митрополия, а да се отправят към българската училищно-църковна община, като уверявали, че скоро щял да пристигне избраният Варненски български владика. Конст. Дъновски не се спирал и пред други средства, за да възбужда българския дух в града и не без резултат. Многобройните българи, които дотогава се държели с патриаршията, наченали масово да я напущат и да се присъединяват към самостойната българска църква. Даже българи, които по-рано безвестно пропадали под гръцко влияние, почнали да се пробуждат и високо [да] издигат знамето на своята народност. Характерен за това е следният епизод, който ще предам накратко. Един българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква.
към текста >>

92. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св.
В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени. „Очите ти. казал му той, непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залога, който щети връча и ще бъде за уверение като от Бога." След това той му връчил един Св. Антиминс и му разказал за чудесното видение, случило се на 20 декемврий 1746 година в Солунската църква Панагия Лагудияни, на някой си светогорски аскет, от Иверския мънастир, Йеромонах Теофаний във време на четиридесятница, отслужвана по случай едно зверско изтребление на няколко християни от кръвожадни мюсюлмани. Чрез това видение било открито на свещеника, че Бог предал християните под турско владичество заради техните грехове, но че Той по Своето милосърдие не ще ги остави докрай в робство, ще скрати дните на турското царство и съвършено ще го разсипе.
към текста >>

93. II.02.07. Първата българска църква

Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква.
Въпросът за българската църква във Варна е бил значи напълно назрял тогава. Руският параклис не задоволявал вече българите. Идеята да построят отделна църква, която ги е занимавала още в 1863 г., поради липса на средства, се оказвала неизпълнима в тоя момент. Затова първоначално българите са се съблазнили от мисълта да заграбят една от гръцките църкви във Варна, именно „Св. Георги", която и така стояла затворена. Поради противодействието, обаче, на властта, те изоставили това намерение и се спрели на мисълта да приспособят долния етаж на своето училищно здание за църква. За събитията около откриването на първата българска църква във Варна ние имаме две известия: първо, спомените на Константин Дъновски, съвременник и съучастник в събитията, второ, едно писмо-изложение на един от българските тогавашни варненски първенци и виден непосредствен съучастник, Рали х. Мавридов, писано 2-3 дни след самите събития. Те се допълват едно друго и имат следното съдържание: „На 30 ноември 1864 г. се помина гръцкият владика Порфирий, при когото служих като свещеник на митрополията. През 1865 г.
към текста >>

За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци.
Българите тогава решиха да вземат черк-за та „Св. Георги". Известно стана на всички, че на 10 февруарий 1865 г. ще се отнеме насила казаната черкова, както биде взета в 1861 г. черковата .Св. Богородица" в Пловдив; турските власти приготвиха 12 души турци, чоито да употребят и хладно оръжие, в случай че стане нужда, само да не допущат отнемането на черквата. За да се избегнат кръвопролитията, българите се отказаха от намерението си и аз сам отидох при мютесарифина да му съобщя решението и да го помоля да не изпраща приготвените 12 души турци. Реши се да се приспособи долният етаж на училището за черква и да се нарече „Св. Архангел Михаил". На 14 февруарий 1865 г. пръв път служих в нея и аз й бях първият свещеник. На Великата събота, когато трябваше да се обикаля черковата (черковната процесия), тогавашният мюте-сариф Абдул Рахман като се разпореди да се преоблечат 25 души млади българи в стражарска форма, за да пазят ред и тишина и да предотвратят възможните смутове от страна на разсърдените гагаузи и измирли-гърци.
към текста >>

94. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите.
Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията. Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите. Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си.
към текста >>

Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни.
Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него.
към текста >>

95. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей.
Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията. И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей. В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това. Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й. След като тя надделя, панихидата се извърши, а след светата служба отидох в техния дом, дето пак се опя житото според местния обичай. В това време, когато ставаше това, дойде свещеникът от параклиса със своята свита в една от съседните стаи.
към текста >>

96. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба.
" Императорът обаче не бил съгласен с изказаните тук мисли. Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп.
към текста >>

Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх.
Така, относно това, че разпрята между гърци и българи имала повече политическо, отколкото църковно значение, той бележи: „В това няма никакво съмнение, но за нещастие главен повод за това бяха притесненията от страна на гръцкото духовенство спрямо славянското племе." А пък на поставения от обер-прокурора въпрос той отговаря: „В това едничко аз от своя страна виждам спасение на православието от вътрешен раздор, от който инак неминуемо ще се възползува католиш-ката пропаганда, чиито пагубни действия и сега вече се забелязват." За да потвърди изказаните по-горе мисли, обер-прокурорът привежда примера на кукушаните. „Недавно, пише той, изтъкваха желанието си да имат за епископ българин, като вярно средство да върнат приелите унията в лоното на Църквата. Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи.
към текста >>

Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп.
Когато това желание биде удовлетворено, оказа се, че за кукушаните това било малко. В телеграмата си от 29. декемврий (1859) княз Лобанов-Ростовски пише, че те са изказали твърдо намерение (ferme intention) да излязат изпод зависимостта на своя местен (Солунски) митрополит, („защото той е заразен от същата омраза към славяните както и останалото гръцко духовенство", обяснява императорът) и молят, щото Полян(ин)ската епископска катедра да бъде издигната в степен на митрополия, подчинена непосредно на Цариградския патриарх, и че епископ Партений[url=""%5D41%5B/url%5D не отговаря за последиците, ако на кукушаните бъде отказано в техната просба. Сам Лобанов-Ростовски изказва опасение, че подобен отказ от страна на Великата Църква може да направи съмнителни резултатите, придобити с такъв труд в полза на Полян(ин)ската епархия." Горният пасаж е от голямо значение, защото той ни съобщава една подробност, която досега не бе известна в литературата по църковния въпрос, именно, че кукушани, след като се сдобили с епископ българин, изказали твърдо намерение да се освободят от зависимостта на солунския митрополит, под ведомството на когото се намирала тогава Полянинската епархия, и че молили последната да бъде възведена в митрополия, непосредно подчинена на цариградския патриарх. В достоверността на това съобщение едва ли можем да се съмняваме, понеже то излизало от телеграмата на Лобанова-Ростовски (от 29.XII.1859), към когото, очевидно, е била отправена молбата на кукушани. Също така е вън от всяко съмнение, че както намерението, тъй и просбата им са били, ако не дело на еп. Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г.
към текста >>

в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
към текста >>

97. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание.
Въпросът за българска църква във Барна е бил вече назрял. В самото начало на 1865 г. станало събрание на варненските българи в кантората на Сава Георгиевич, дето се решило да се иска в един протест пред правителството и патриаршията скорошното разрешение на българския църковен въпрос и позволение да си имат българите във Варна собствена църква, като заплашвали иначе да земат насила една от гръцките. Този внушителен протест бил припод-писан от 50-60 села на Варненския санджак и изпратен в Цариград. Обаче властта във Варна взела мерки за предотвратяване на насилия. За избягване на смутове и кръвопролития българите се отказали от своето насилствено намерение и решили да превърнат в църква долния етаж от училищното здание. Подробностите около това тъй важно за развитието на българщината във Варна събитие не бяха досега добре известни. Знае се нещо от устното предание, обаче твърде малко и бледо. А тези така важни съобщения са едва от 50 години. Щастливата случайност е искала, обаче, да се запази един документ от онова време, който ни дава автентично изложение на работите в свръзка с основанието и откриването на първата българска църква във Варна. Това е едно писмо от варненския български търговец Рали х. П.
към текста >>

98. IV.14 август, четвъртък

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи.
Чрез нея те задоволяват всички нужди на своите деца; тя е силата и вдъхновението на техния живот. Покаянието е качество на роба. Който всякога прави погрешки, всякога трябва да ги изправя, защото ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието е качество на грешника, той всякога се оправдава за своите грехове, все търси извинение и причини, все търси защитници. Съждението, това е качество на свободния, който минава положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерение да се изправи. Да се оправдавате пред Бога, то значи да не вярвате в Неговата любов и да мислите, че Той не ви разбира. Той вижда и знае. Онзи, който има вяра и любов, има ли нужда от покаяние и оправдание? И онзи, в когото Духът на живота е заработил, има ли нужда да играе ролята на слуга и на грешник? Няма. Следователно покаянието и оправданието са само един начин на грешника да възстанови вярата и любовта.
към текста >>

99. IV.14 август 1908 г., 10 часа преди обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерението да се изправи.
Любовта е качество на бащата и майката, чрез нея те удовлетворяват всичките нужди на своите деца, тя е силата, тя е вдъхновението на техния живот. Покаяние - това е качество на раба. Който всякога прави погрешки, трябва всякога да ги поправлява, защото, ако би бил мъдър, не би бил слуга. Оправданието, това е качество на грешника; той всякога е заставен да се извинява за своите грехове, да търси оправдание и причини, да търси адвокати и защитници. Рождението - това е качество на свободния, който минава от положението на ограниченията в рамките на свободата, гдето Духът влага живот в неговата душа, да работи и да се развива. Ако се оправдавате пред Бога, то се поставяте в положението на един грешник, който няма намерението да се изправи. Да се оправдаваме пред Бога, то значи да не вярваме в Неговата Любов и да мислим, че Той не ни разбира. Тия две качества, на оправдание и покаяние, са само един начин на грешника да възстанови любовта и вярата. Те са две показала да възстанови пътя, към който той трябва да се отправи. Сега на вас е потребна вяра и любов към Бога и възраждание към вашия дух, за да станете наследници на небесните блага. Ако развиете вярата и любовта, ще разберете живота, ще ви се разкрият тайните на живота и пътищата на Небето.
към текста >>

100. IV.16 август, понеделник

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ