Търсене в текстове за 'мълчан мълчал мълчи'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 84 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

ТОМ 6

Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване.
Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре. Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
към текста >>

Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните. Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи.
към текста >>

И сега мълчи.
Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните. Понякога, макар и рядко, някои сестри и братя рецитираха свои стихове или четяха свои разкази, приказки... Никакви разговори. Сам Учителят не говореше. Той е говорил цял ден: говорил е сутринта на върха, говорил е на обед и след обед, говорил е на чешмичката, при някое езеро, където сме били на Паневритмия или на разходка, някъде по пътя, или там, където се е работило нещо. Говорил е край палатката си. И сега мълчи. Вечерите край огнището са свещенодействие. Песните са молитва. Почивките между тях - размишление. Дълбоко размишление, което издига и носи душата някъде високо и далеч... дори до Бога. Най-после - „Добрата молитва" или „Отче наш" и всеки се прибира мълком в палатката си за „сладък и спокоен сън", както Той много пъти ни пожелаваше.
към текста >>

Настана едно тържествено мълчание.
И благодарност! Една вечер край огнището след кратка музикална програма ни заобиколи внезапно такава гъста мъгла. Ние попяхме, попяхме и млъкнахме. Нещо ни смути пеенето. Всеки се вглъби в себе си. Настана едно тържествено мълчание. Учителят беше дълбоко вглъбен и Той. По едно време Той наклони главата си надясно. Тя се отпусна като на дълбоко заспал човек и се разпиля меката Му като коприна бяла коса в страни. „Учителят заспа! Учителят заспа!
към текста >>

2. ТРЕТИ МЕСЕЦ

22 октомври - 22 ноември 1922 г.

ТОМ 12

" Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е.
Във втория случай тяжест, голямо недоволство от себе си, дохождах до положение да се чувствувам опорочена. Вторият случай е за мен важен, неиздържането в тази добродетел, защото това ми е задача да работя с нея. „Трижди мери, един път крой! " Често ми дохождаше на ум. Казвах си, преди да постъпя тъй или иначе: „Напи истината ще кажа, от какво ще се боя? " Но мъдростта ми каза: „Когато никой не я иска, когато за този случай я ненавиждат, когато тя им вади очите, когато силно засяга тяхното честолюбие, по-добре ще е да мълчиш." И колко, колко пъти мъдросттати налага мълчание, а не да казваш това, което чувствуваш, макар и истинно да е. Иначе готова трябва да бъда стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си и живо разбирам думите Учителеви: „Без Мъдрост, значи, без светлина." Паша [Мария Тодорова] * „Милост и Истина се срещнаха Правда и Мир се целунаха Истина от земята ще прозябне Правда от небето ще надникне" Някои мисли за Добродетелта Добродетелта е да проявиш в дело благия роден подтик. Затова само човек със силна положителна воля може да бъде добродетелен. Добродетелта е волята на Божествения свят, проектирана на физичния свят. Добродетелта е плод; плодът зрее само при светлина и топлина.
към текста >>

Мълчание и тишина.
петък, 6 ч.с. Мария 21. 11. 1922 г. НА УЧИТЕЛЯ - ХРИСТОС ИЗЯВЕНАТА ПРОЯВЕНА И ОСЪЩЕСТВЕНА ЛЮБОВ НА БОГА FIR FUR FEN TAO Bl AUMEN ВИСОК ПЛАНИНСКИ ВРЪХ ОБЛЯН ОТЛЪЧИТЕ НА УЧИТЕЛЯ - СЛЪНЦЕ Светлина и синина се разливат по небесата. Въздухът трепти от чистота. Мълчание и тишина. Добродетелта възлиза по една пътека. Главата й е дигната нагоре. Погледът устремен към Слънцето. Колкото повече се изкачва нагоре, тя става по- ефирна и най-после, подобно дъх на бели кринове тя коленичи при нозете Учителя. Той я поглежда.
към текста >>

Когато силно засяга тяхното честолюбие, „По-добре ще е да мълчиш".
А Мъдростта и нея срещах често. О, тя тъй много бе погълната в себе си. Усърдно тя работеше и бе готова Винаги погрешките на хората Сама да понесе. Тя рече ми: Как често идва ми да кажа Истината, от що ще се боя? Но нещо сдържа ме и шепне: „Когато никой не я иска, Когато за този случай я ненавиждат Когато тя им вади очите. Когато силно засяга тяхното честолюбие, „По-добре ще е да мълчиш". И аз се уча на мълчание, макар и туй, което чувствувам да бъде истинно. Иначе готова трябва да бъда Стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си И живо разбирам думите Учителеви: „Без мъдрост - значи без светлина." От Истината вест не съм получила. Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй Що е научила през този месец. А Правдата?
към текста >>

И аз се уча на мълчание, макар и туй, което чувствувам да бъде истинно.
О, тя тъй много бе погълната в себе си. Усърдно тя работеше и бе готова Винаги погрешките на хората Сама да понесе. Тя рече ми: Как често идва ми да кажа Истината, от що ще се боя? Но нещо сдържа ме и шепне: „Когато никой не я иска, Когато за този случай я ненавиждат Когато тя им вади очите. Когато силно засяга тяхното честолюбие, „По-добре ще е да мълчиш". И аз се уча на мълчание, макар и туй, което чувствувам да бъде истинно. Иначе готова трябва да бъда Стрелите хорски да понасям. Взирам се в постъпките си И живо разбирам думите Учителеви: „Без мъдрост - значи без светлина." От Истината вест не съм получила. Ще дойде тя сама да Ти изкаже туй Що е научила през този месец. А Правдата? Тя бе замислена и много изживяла.
към текста >>

О, как искам да се погълна в Мълчанието и в тайната дълбочина на Мъдростта!
С всяка поотделно в разговор влезнах: О, ти сестра, коя върху Истината работи, кажи що научи, какво разбра, какво доби в този месец нов? Истината: Лицето й беше сериозно, очите й гледаха на Марийка. Горе тя мълчеше, а след това продума: „Истината е това, което е." След туй, тя затвори очите си, на устата й се показа една лека усмивка, гласа й се измени, тя продължи: - Търсих я и разбрах, че тя е Божията Любов! Тя млъкна и с тъга на сърцето си пак подзе: - Правих опит да вложа Истината в душата си, но в това не съм успяла. А ти сестра, която върху Мъдростта работи този месец, кажи ми, какво научи ти, що е Мъдрост и де я ти намери? О, как искам да се погълна в Мълчанието и в тайната дълбочина на Мъдростта! Говори, аз слушам. Мъдростта: Тя беше замислена, но разположена. Сотирка: Мъдростта, това е процес на узряване. Като кажа - Мъдрост, веднага си представям един безкраен простор, а себе си виждам малка, много малка, струва ми се, че аз, която размишлявам за Мъдростта, се намирам на Мусала и оглеждам наоколо величествените гледки. Всичко около мен е мъдростта, а аз, малката, аз стоя на този върх, гледам и се учудвам на всичко това около мен, а при това си мисля, че един ден, може би ще обхвана всичките тези простори.
към текста >>

А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека.
Повтарях си: „Аз трябва да любя" и студ почувствувах, в сърце ми нещо ме втрисаше. Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени. Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата. „Милост и Истина се срещнаха, Правда и Мир се целунаха." „Истината от земята ще прозябне, Правда от небето ще надникне" Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя. Добродетел - това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата.
към текста >>

Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени.
Получавах Любов, която не идеше от топло сърце, а от студено трескаво сърце. Може би и затова чувствувах, че и моята душа се тресе. В успехите си върху Любовта, не искам дори и да помисля да се лаская. Тя спря, гласа й се задави, а и аз се замислих много върху чутото. А и ти моя сестричке, що винаги в мълчание те съзирам и то за много малко, кажи ми, що научи и от твоята опитност аз поука искам да извлека. Правдата: Тя беше мълчалива, а думите й бяха отмерени. Мария: Истината изявена чрез добродетелта, това е Правдата. „Милост и Истина се срещнаха, Правда и Мир се целунаха." „Истината от земята ще прозябне, Правда от небето ще надникне" Сега и моята опитност и моята работа ще прибавя. Добродетел - това е основата на целия наш живот. Тя държи връзките на другите четири Добродетели: Истината, Мъдростта, Любовта и Правдата. Не съм добродетелна.
към текста >>

3. 11. СЛЪНЦЕТО НА ЖИВОТА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал.
Горд, решителен, той застана изправен пред Слънцето. Сви ръце безумецът на юмрук и насочи със злост към диска на Слънцето, но не го удари, далеч беше от него. Яростта му стигна донякъде само, но не го порази. Наивен безумец! Кой простосмъртен, обикновен човек може да се бори със Слънцето на живота!? Не с презрение, но с жалост, Слънцето го погледна и за миг, кратък миг, какъвто и Вселената не познава, замълча... Млъкна и замълча, както някога, като запитали Хермеса да каже нещо за злото, той стиснал устата си и замълчал. От яростта на безумеца, от неродения син от майка, един от горните лъчи на Слънцето на живота се наклонил малко надолу, а един от долните лъчи трепнал малко леко и изгубил своята подвижност. Обаче от този ден и час на всички ни се стори, че Слънцето слезе по- близо до хората, като че възлизаше и слизаше надолу, даже със своята светлина и топлина помогна повече на хората да ги освободи от мрака и студа в живота. Понякога нам се виждаше, че това Слънце, като че ходеше по земята. Чудно ли е това? Не можем ли и ние да кажем, както казват хората от Стария завет, че „Господ ходеше по земята", че се е разговарял с Мойсея, с Авраама, с Исаака и Якова?
към текста >>

Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи.
Продължих да тичам и настигнах Учителя, когато той вече беше седнал на земята пред брата, който му казваше нещо на ухото. Пред Учителя лежеше една сестра в пълно несъзнание, ухапана от отровна змия. Тя беше майка на четири още невръстни деца. И аз, уморена от тичане, седнах на земята да си почина. Гледам какво ще направи Учителя и какво ще стане със сестрата. Учителят, съсредоточен, мълчи, нищо не казва, но от време на време поглежда към сестрата, която още продължаваше да лежи. Събраха се още братя и сестри, и всички безшумно насядаха на земята. Не минаха десет-петнадесет минути, сестрата се пробуди, и като че ли нищо не е станало, продума: „Ох, аз съм заспала." Поглежда наоколо, още не можеше да се съвземе напълно, но след малко се съвзе, искаше да стане, но малко залиташе. Двама братя я хванаха под ръка и тръгнаха нагоре по пътя и скоро спряха на самата местност Вада, дето вече е приготвена палатка за пренощуването й на това място. Според наставленията на Учителя, тя не трябваше изведнъж да се движи много. На сутринта сестрата пристигна здрава, жива, весела на бивака при второто езеро, дето бяхме събрани всички.
към текста >>

За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание!
Това става с Учителя. Помогна на сестрата и продължи пътя нагоре, все по-стръмен и труден, още повече тогава... Стигна до бивака, настани се в палатката си и всички потънахме в размишление, в сериозна работа, пак така енергични, работливи, съсредоточени, но доволни, че и този път сме на свещената Рила с нашия обичен Учител, а този път с необикновена благодарност към Бога, към всичко велико в света, че ни пратиха от небето Великия Учител в помощ на нас и на цялото човечество. Голям, сериозен, велик изпит ни се даде тази година на Рила. Годината 1936 заслужава да се запише със златни, неизличими цифри дълбоко в нашите сърца и души за през вековете и тисячилетия. Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота! За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание! Цял месец без него. Той не беше с нас нито на Молитвения връх, нито на Паневритмия, нито в общия живот, както е било ред години на Рила. Целият ни живот през това време се проведе така планомерно, така организирано, като че велик майстор диригент бе слязъл от небето и ръководеше делото на Великия. Обаче Учителят посрещаше и изпращаше гостите си при пълно дълбоко мълчание. Всеки се приближаваше и отдалечаваше от Учителя, потънал в дълбоко размишление, с безброй въпроси в себе си, на които от никого не искаше отговор, нито от самия себе си.
към текста >>

Обаче Учителят посрещаше и изпращаше гостите си при пълно дълбоко мълчание.
Син, нероден от майка да насочи юмруци към Слънцето на живота! За останалото има кой да говори... Цял месец в мълчание! Цял месец без него. Той не беше с нас нито на Молитвения връх, нито на Паневритмия, нито в общия живот, както е било ред години на Рила. Целият ни живот през това време се проведе така планомерно, така организирано, като че велик майстор диригент бе слязъл от небето и ръководеше делото на Великия. Обаче Учителят посрещаше и изпращаше гостите си при пълно дълбоко мълчание. Всеки се приближаваше и отдалечаваше от Учителя, потънал в дълбоко размишление, с безброй въпроси в себе си, на които от никого не искаше отговор, нито от самия себе си. Всеки предпочиташе безмълвието пред голословието. При случая всички думи щяха да бъдат пустословие. Ние помежду си бяхме така сплотени и близки, както в никой друг случай. Очите ни говореха повече от устата.
към текста >>

4. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

ТОМ 20

Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път.
Велчев, 1928. - 24 с. - Библиотека «Народни Будители» (БиНаБу) № 1.) Няма положение, от което някой да не може да помогне другиму. ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак.
към текста >>

- Мълчи, не богохулствувай!
Но Исус бавно изви глава и само кротко погледна... - Защо дойде Ти, изчадие юдейско, защо? Исус пак го погледна и тоя път като че ли по-внимателно, с по-голям интерес. - Аз дойдох да свидетелствувам Истината. И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш. Ти знаеш как трябва да пострада Синът Божий - ти знаеш пътя на тия, които се приближават към Отца Си. - Мълчи, не богохулствувай! Исус пак се изправи. - Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата? Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна. - Ах, хитрец.
към текста >>

Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи.
» Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин. Той го обхваща с жилавите си ръце и го потътрузва след стъпките на Исуса в свободния от хора кръг, затворен в кортежа от римските войници. Тълпата се размърдва и започва да тече като жив поток нагоре.
към текста >>

Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа.
Приказки са това, глупости!... Дивотии! Че ако беше Той Истинският Месия, не щяха ли да знаят това първосвещениците най-напред! А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега... Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха. - Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й. - Не, не е - спореха други. - Какво иска?
към текста >>

5. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

ТОМ 21

Тогава Недев ми даде един списък с 10 ÷ 15 случая, в който се казваше какво са искали от него разни дворцови служители и приятели на царя, например Груев, Багаров и пр., и понеже най-често били незаконни работи и за услуги, които той не можел да приеме или направи, то те явно му се заканвали, а други мълчаливо насочвали ударите си, като пускали мълва, че министърът е дъновист.
Отначало, когато аз мислех, че наистина се търсят все-таки честни хора, препоръчвах в разни времена генерал Сапов 12( Генерал Георги Сапов е министър на вътрешните работи 1935 ÷ 1936 г.) и по- късно - генерал Недев13 ( Виж “Изгревът”, том XX, стр. 902, № 66,) за железниците. Царят го одобри и после ме изненада с назначаването му за вътрешен министър. Но после много и много пъти при разни малки опущения от страна на Недев, той при среща все ми казваше: „Вашият Недев...” и това - веднъж, и дваж, и триж. Това ми дотегна прекомерно и един ден помолих Недев да ми каже на какво се дължи тая неприязън. Тогава Недев ми даде един списък с 10 ÷ 15 случая, в който се казваше какво са искали от него разни дворцови служители и приятели на царя, например Груев, Багаров и пр., и понеже най-често били незаконни работи и за услуги, които той не можел да приеме или направи, то те явно му се заканвали, а други мълчаливо насочвали ударите си, като пускали мълва, че министърът е дъновист. Тоя списък, при едно подробно напомняне за „моя” Недев, когато аз не издържах, казах на царя: „Махнете го най-после, щом не може да си гледа работата както трябва” - го извадих от джоба и му казах: „Ето защо Недев е лош и нежелан и затова така грижливо се търсят най-малките му погрешки”. Царят взе списъка, изгледа го внимателно, прочете и след това искаше да ми го върне, но аз му казах да го остави в себе си, за да види кои са тия, които ще клеветят и в бъдеще и дали ще бъдат същите, недоволни от Недев. Все пак след някое време, от незнайни, по-опитни в клеветата, централи се пуснаха куп злословия по адрес на Недев (особено, че бил дъновист). Обективно с тоя аргумент се мъчиха да окепазят хората, които им бяха неудобни. Кои инсценираха тия работи, не разбрах, но те стигаха до куриози понякога.
към текста >>

Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях.
При такава една разправия - за Закона за нацията, ми се струва, че беше - аз разбрах, че той защищава една позиция, която не е лично негова, защото ми каза, че ще бъде хубаво да се срещна с министър Габровски и поговорим по тоя въпрос. Аз се съгласих охотно, защото исках на всяка цена да се не приеме тоя закон, а брат ми, който беше депутат, ме информираше най-положително, че болшинството се подготвя да приеме тоя закон. Габровски21(Виж “Изгревът”, том XX, стр. 963,№ 406) дойде вкъщи и говорихме, или по-право - говорих му два часа, а той красноречиво мълча или възразяваше нещо незначително. Той си остана на своето мислене, макар че нищо не ми възрази на всички аргументи, с които исках да го убедя, че този закон е безсмислен, жесток и излишен. Той търпеливо слушаше, но своето мнение не издаваше... Втори път го виждах на тема еврейския въпрос със същите резултати: красноречиво мълчание, внимателно слушание - и правение каквото си знае... С тоя еврейски въпрос много пъти безпокоих царя с ходатайства, та неведнъж ми казваше, че до гуша му дошло да се разправя за тях. А когато му казах: “Защо не отмените този закон? ” - той повдигаше безпомощно рамене. Веднъж ми каза, че за всяко помагание на евреите това се донасяло от услужливи българи на германците и го показвали като английски агент. Тогава аз обикновено попреставах да го безпокоя с молби за помощ, докато дойдеха оплакванията на някои нови нещастници...22 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 988, № 595) Когато веднъж царят беше отишъл на Карловските бани и беше се влошило нещо положението му (здравословното), той беше писал на княгиня Евдокия да ме пита по тоя повод за някакво природосъобразно лекарство.
към текста >>

Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха.
– “Не го познавам достатъчно” - и на искания пост “Управител на Земледелската банка” щял да тури Фетваджиев, който пък аз не знаех. Този разговор после предадох на царя, като му казах, че изборът е много сполучлив, защото е взел “Филов”, който може да стане винаги и англо-, и русо-, и германофилов. Царят се много смя и каза, че никога не му е идвало това на ум. Веднъж Багрянов ми доведе своя роднина архитект Севов на гости. Като човек той ми хареса, въпреки недостатъците си. Той беше умен, търпелив, умееше да мълчи когато трябва, практичен в похватите си и като архитект похвален от някои хора, които го познаваха. Той много умело можеше да се прикрива, но това беше по-скоро едно добро господаруване, отколкото лицемерие. Виждах човека, който е работил върху себе си и може да работи. При един разговор с Царя аз си казах впечатленията и може би той ги взе под внимание, защото скоро за една среща беше изпратен с кола да ме вземе Севов38 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 900, № 50) - и до самата смърт на Царя той беше, който ми обаждаше по телефона кога и къде предварително да го чакам и ме отвеждаше при Царя. Той обикновено ме чакаше в колата, докато свърша разговора и след това ме отвеждаше обратно дома.
към текста >>

6. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България.
участва в дъждовната и снежна екскурзия с Учителя до Мусала и като се връщат в Боровец, Крум решава да пита Учителя за предложението на протестантите, но Учителят отива във вилата на генерал Стоянов, а той - другаде, при протестантите. Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас?
към текста >>

Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя.
Отива сутринта на беседа преди 5 часа. Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас? ” – „Добре” - казва Учителят.
към текста >>

Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа).
Слуша беседата и след нея почуква на вратата на приемната. Учителят му отваря, приема го и му посочва стол да седне и той сяда. Баща ми го пита добре ли е да отиде и следва богословие при протестантите в Америка. Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас? ” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза.
към текста >>

Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас?
Учителят мълчи известно време и му казва: „Рекох, Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” Крум е тих, мълчалив и веднага приема думите на Учителя. Учителят се премества срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (т 7 до 11 часа). Учителят проучва преражданията му. Пред приемната се събира голяма група приятели, които желаят да се срещнат с Учителя, и започват да чукат по вратата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да изляза, за да могат и другите, които чакат, да влязат при Вас? ” – „Добре” - казва Учителят. Крум става и излиза. Отива при протестантите и се отказва от предложението им. Много по-късно, след 9.09.1944 г. пасторите, начело със Зяпков, бяха осъдени като американски шпиони и разстреляни.
към текста >>

Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът.
Понеже е завършил реална гимназия, се явява във Втора мъжка гимназия, в полукласическия отдел, по латински и история, и взима второ свидетелство за зрелост. Посещава университета до 1935 г. и го напуща по липса на средства. Учителят при срещата си с баща ми, му казва: „Вие идвате от Египет и носите неговата култура.” От ясновидско изследване се вижда, че Крум е бил по-малкият син на Яков от любимата му жена Рахил - Вениамин. След еврейския период на развитие, той остава да инкарнира в Египет и да изучава Хермесовата наука. Минал е и през Питагоровата школа, където се е научил да мълчи и размишлява върху задачите, които му поставя животът. Учителят казва, че сега през Питагоровата школа минават конете. Те имат човешко съзнание, силна интуиция, но нищо не могат да кажат, а само цвилят. Има много случаи в живота, когато някой язди кон, и в нощта, в мъгла не може да намери пътя и като се остави на коня, той го завежда на мястото, което желае. 14. Сунамката на Соломон Майка ми Стевка е била онази сунамка - овчарка, която пасяла овцете си и в която се влюбил Соломон, като минал покрай нея и й предложил да я заведе в двореца и да му стане жена. Тя се отказва от неговото съблазнително предложение, но нейният образ остава в съзнанието на Соломон до края на земния му живот.
към текста >>

Затова Учителят 4 часа го е изучавал при първата им среща - Крум има много хубава обхода с високостоящите и мълчаливо, с любов върши възложената му работа.
Шумен при свой брат и работи в неговото предприятие. Минава през много перипетии и мъчнотии и става по собствено разбиране вегетарианец (Слънцето му в Дева го прави диетик). Понеже Слънцето му е в 9 дом в секстил с Нептун и в тригон с Уран и Асцендента, той проявява духовните си качества и започва усилено да търси подходяща духовна среда. Слънцето в тригон с Уран и в секстил с Нептун говорят, че той е свързан с Божествената Мъдрост и Любов и постоянно търси Бога и Го намира в лицето на Учителя. Проявява пълно послушание към Неговите мъдри съвети. Затова Учителят 4 часа го е изучавал при първата им среща - Крум има много хубава обхода с високостоящите и мълчаливо, с любов върши възложената му работа. Душата му е минала през много мъчнотии и страдания, но умът и сърцето му са били винаги насочени към духовния живот. _____________________________________ * На стр, 586 (от оригинала, а тук и на стр. 567 - ГСК) прилагаме астрологичната му карта, (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) Крум Няголов 24 август 1903 Пн 14:57 (GМТ+2) 44n41 27е02 Аспекти Съединение Луна-Венера >7°35'57"< Съединение Луна-Меркурий 86°10'41"< Квадрат Луна-Уран Тригон Луна-Хирон Опозиция Меркурий-Юпитер Квадрат Меркурий-Плутон Секстил Юпитер-Хирон >62°55'1"89°52'17"< Тригон Слънце-Уран Полусекстил Слънце-Венера >31°22'11"54°48'30"< Квадрат Нептун-Раху >91°50'57"
към текста >>

7. 45. Крум Иванов Няголов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка.
Тогава той се запознава с идеите на братството и се среща с Учителя. Участва в голямата дъждовна и снежна екскурзия в 1927 година до връх Мусала. След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч.
към текста >>

Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя.
След нея отива на Изгрева да по се посъветва как да постъпи с поканата, дадена му от протестантите. Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас?
към текста >>

Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч.
Рано сутринта, след беседата, почуква на приемната стая на Учителя, който му отваря и го приема. Предлага му стол. Баща ми го пита дали е добре да отиде в Америка да следва богословие, а Учителят мълчи известновреме и му казва: „Няма защо да ходите в Америка. Америка е тук, в България. Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас? " Учителят отговаря: „Добре." Крум става иизлиза.
към текста >>

Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас?
Вие идвате от Египет и носите нейната култура." Баща ми е тих, мълчалив и приема думите на Учителя. Учителят сяда срещу него и в мълчание прекарват повече от 4 часа (от 7 ч. до 11 ч.) Пред Приемната се събира голяма група приятели, които желаят да посетят Учителя. След 11 ч. те започват да чукат по врата и прозореца. Баща ми нарушава мълчанието и казва: „Учителю, да стана и изляза, за да могат и другите, които чакат да дойдат при Вас? " Учителят отговаря: „Добре." Крум става иизлиза. Отива при протестантите и отказва предложението им.Много по-късно, след 9 септември, тези пастори, начело с пастор Зяпков са съдени като американски шпиони, пратени в Белене, където си заминават. Така Крум се отървава от една голяма бъдеща опасност. Той остава на Изгрева и се включва в голямата младежка група, която строи бараките на първите заселници, Учителят постоянно присъства, следи как работят и им дава ценни напътствия. Крум се включва активно и в братския живот.
към текста >>

8. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

ТОМ 23

С притаен дъх седнах на стола до вратата и зачаках в мълчание.
Учителят седеше на Неговия Си стол, вглъбен в Себе Си. Виждах Го пред себе си, но Го почувствах някъде далеч. В стаята беше тихо, но цареше някаква царствена тишина, която говори нещо, което не може да бъде предадено с думи. Пристъпих плахо и спрях до вратата, като Го поздравих с вдигната ръка. Учителят беше Си притворил очите. С притаен дъх седнах на стола до вратата и зачаках в мълчание. Минутите течаха бавно и се почувствах неудобно. Опитах се да Го заговоря. Отговаряше ми кратко и сдържано. След няколко минути Той стана бавно и се отправи към прозореца. Вдигна завесата и посочи с ръка дворното място пред салона зад лешниците и промълви: - Бях казал да се построи тук братска обща сграда със стаи за живеене на братята и сестрите, с библиотека, салон и трапезария.
към текста >>

Учителят отново притвори очите Си и потъна в мълчание.
Вдигна завесата и посочи с ръка дворното място пред салона зад лешниците и промълви: - Бях казал да се построи тук братска обща сграда със стаи за живеене на братята и сестрите, с библиотека, салон и трапезария. А те какво направиха? Оградиха се с телове! Леко въздъхна и седна на стола Си. След малко добави: - Това можаха, това направиха. Учителят отново притвори очите Си и потъна в мълчание. Може би тогава преминаваха през съзнанието Му годините на живота на Изгрева, разговорите със сестрите и братята, съветите, които Той даваше, и добрите възможности. Много неща бяха реализирани, но още повече бяха неосъществени. Вероятно в Своята мисъл Той си даваше отчет за мисията на Земята. След продължителна пауза Той отрони думите: - Бавен е процесът. Не можех да разбера смисъла на казаното.
към текста >>

Учителят отново си притваряше очите и потъваше в мълчание.
Много неща бяха реализирани, но още повече бяха неосъществени. Вероятно в Своята мисъл Той си даваше отчет за мисията на Земята. След продължителна пауза Той отрони думите: - Бавен е процесът. Не можех да разбера смисъла на казаното. Помислих, че става дума за процеса във връзка с народния съд, където бяха привлечени да отговарят за катастрофата на България във войната хората от двореца, министрите, народните представители и други лица. Учителят отново си притваряше очите и потъваше в мълчание. Ясно беше, че Той не спеше, а откъсвайки се от видимия свят, се вглъбяваше в Себе Си. Сестрите Савка [Керемидчиева] и Василка [Иванова] шетаха из стаята. - Ти защо не си на училище? - запита Учителят. Отговорих Му, че имаме зимна ваканция и че съм свободна.
към текста >>

Стоях смълчана и следях всеки Негов жест.
Позамисли се малко и добави: - Една от най-хубавите ми песни е «Изгрява Слънцето». В нея няма нищо излишно, което да се махне, нито може нещо да се добави. Да, една от най-сполучливите песни е песента за Изгрева на Слънцето. Какви ли още мисли минаваха през съзнанието на Учителя, та след малко добави многозначително: - Бавен е процесът. Все още не можех да доловя истинския смисъл на тези думи. Стоях смълчана и следях всеки Негов жест. Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си. - Нивата е засята. Наближава жътвата, а все още жътварите са малко. Едва сега долових, че Учителят си дава сметка за онова, което е извършил на Земята и какво още предстои да се прави. Ние, Неговите ученици, винаги се стараехме да следим мисълта Му и да проникнем в това, за което ни говореше.
към текста >>

Съдържанието, обаче, на сегашния ни разговор в мълчание-за мен беше тъй многозначителен.
Изразът на лицето Му говореше за някакво дълбоко вглъбяване в Себе Си. - Нивата е засята. Наближава жътвата, а все още жътварите са малко. Едва сега долових, че Учителят си дава сметка за онова, което е извършил на Земята и какво още предстои да се прави. Ние, Неговите ученици, винаги се стараехме да следим мисълта Му и да проникнем в това, за което ни говореше. Съдържанието, обаче, на сегашния ни разговор в мълчание-за мен беше тъй многозначителен. Почувствах, че Учителят открехна леко страничка от Неговия мир, цяла се обърнах на слух, като седнах на малкото столче по-близо до Него. - Още от първите години на моята работа на Земята имах неприятности и спънки, дори в 1917 година ме интернираха във Варна, като ме лишиха тогава от възможността да изнасям беседи. Но това, което Бог беше начертал, въпреки всичко аз изпълних. Тогава беше началото, но днес, когато работата е свършена, когато нивата е засята - никоя земна власт не може да попречи на добрия край на Божествения план. Това, което стана през 1917 година, няма да се повтори днес.
към текста >>

Посещението завърши скоро и Учителят седна на кушетката и притвори в мълчание очи.
Младеж със своята майка, със сестра Василка [Иванова] искаше да се посъветва с Учителя за нещо. Напоследък Учителят не приемеше никого, но когато Му казаха за двамата посетители, Той се изправи бодро и ги посрещна. С треперящ глас младежът го запита какво да следва в университета. Учителят се вгледа в чертите на лицето му и отсече: - Медицина, рекох. Добър лекар ще станеш. Посещението завърши скоро и Учителят седна на кушетката и притвори в мълчание очи. От време на време поглеждаше, казваше по нещо, преместваше се на стола Си до масата и пак потъваше в размисъл. Често сестра Савка заставаше на колене пред Него и с натъжени очи Го гледаше тревожно. Аз се учудвах на нейното държание, защото все още не разбирах какво става. - Гледайте си работата, не се занимавайте с мен. Всеки да гледа своята работа.
към текста >>

Учителят ставаше все по-мълчалив.
- Гледайте си работата, не се занимавайте с мен. Всеки да гледа своята работа. Няма нужда да идват много хора... - и връщаше почти всички посетители. В четвъртък сутринта [на 21 декември] отново се включих на дежурство при Учителя. При Него вече бяха сестра Савка и Маргарита Мечева. Учителят ставаше все по-мълчалив. Към обед Той ме запита: - Милке, можеш ли да правиш яйца на очи? - Мога, Учителю! - и скочих с готовност. - Иди горе и ги направи. Взех ключа от Горницата и заедно с една от сестрите приготвихме три яйца на очи и ги поднесохме на Учителя.
към текста >>

» - «Шшшт, тихо, мълчи, какво ще направят другите?
Обясних си какво означаваха думите: «Бавен е процесът», които толкова пъти Той повтори. Сега ми стана ясно, че обхождането на стаята в Горницата и допирането до всеки предмет беше вземане на последно сбогом с обстановката Му на Земята, всред която Учителят бе преживял толкова много. Най-после разбрах и последните Му думи за изпита, който ни предстои - изпита на раздялата. Изплаших се. Спомних си и думите на сестра Балтова: «Тошко, Тошко, Учителят си отива, да викаме и другите! » - «Шшшт, тихо, мълчи, какво ще направят другите? » Брат Кръстьо с насълзени очи пристъпи и целуна ръката на Учителя. Същото направих и аз. След миг и двамата с брат Кръстьо излязохме. Тичешком се отправих към сестра Балтова. След това се спуснах към брат Борис Николов, когото срещнах със сестра Мария Тодорова към салона.
към текста >>

9. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Мълчание - свята тишина.
Учителят е с нас. После пеем разни песни, после Той се обръща към мене с думите: - Какво ти донесе Новата година? Изваждам снощната поезия и чета: Година Нова веч настъпва И носи тя незнайни бъднини и пр. Сълзи в гърлото ми, трепет по цялото ми тяло. Но аз не се подавам нито на едното, нито на другото, чета, чета. Мълчание - свята тишина. Радостен трепет. Лицето на Учителя! Сякаш сияе това лице, сякаш Той е бил с мене срещу Новата година. „Не си била самичка”, казва Учителя. Тук е Сийка с майка си, тук е тази, която направо с Бога приказва и вижда аурата ми тъмна.
към текста >>

Всички мълчим.
Изваждам от джоба си тетрадката, чета, чета... Ела, красавице, ти свята, Ела, пречиста още младост, Изтрий с милувките скръбта ми И кротко освежи духа ми С малко, малко радост. Година Нова веч настъпва... и пр. - Значи не си била самичка, казва Учителя с чудна усмивка и ме гали с лъчезарен поглед. Тодор Стоименов разказва чуден сън, че по Бяло море плуват два гръцки парахода, натоварени с жито. Изведнъж те потънали. Всички мълчим. Какво ли значи? - Така ще потънат гръцките работи, казва Учителят. МАРТ 1923 г. Почваме собствен салон на „Оборище” 24. Със сестрата рано припкаме за слънчеви изгреви.
към текста >>

Сотирка мълчаливо ме приближава и слага бонбон в устата ми.
На връщане някои се сдругаряват, но това разваля „стила” на задачата. Смятайки, че задачата е завършена, щом веднъж си се изкачил. Това не ми харесва. Не се присъединявам към никого. Капнала от умора лягам на земята. Сотирка мълчаливо ме приближава и слага бонбон в устата ми. Все тъй мълчалива и сама слизам в София. Тази задача се поде и от общата школа. Цели седмици - върволица към Витоша от среднощ до зори. Някои имаха ясни нощи, а някои вървяха в пълен мрак. Ще ми се да направя още една, но съвсем сама и то не в тиха, спокойна нощ, а в буря и гьрмотевици.
към текста >>

Все тъй мълчалива и сама слизам в София.
Смятайки, че задачата е завършена, щом веднъж си се изкачил. Това не ми харесва. Не се присъединявам към никого. Капнала от умора лягам на земята. Сотирка мълчаливо ме приближава и слага бонбон в устата ми. Все тъй мълчалива и сама слизам в София. Тази задача се поде и от общата школа. Цели седмици - върволица към Витоша от среднощ до зори. Някои имаха ясни нощи, а някои вървяха в пълен мрак. Ще ми се да направя още една, но съвсем сама и то не в тиха, спокойна нощ, а в буря и гьрмотевици. Свахата е осведомена, че по 12 часа съм излязла от квартирата на студентите, че те ме последвали и съм се върнала чак на сутринта.
към текста >>

Мълчание, гробно мълчание вместо ответ.
Сякаш някой скрит зад облаците, от време на време спуска своя невидим фенер върху пътя ми, за да не губя посока. Дочувам зад себе си човешки стъпки. Той вика да чакам. Продължавам пътя си. Настига ме, почва да ме разпитва - коя съм, где отивам и защо съм самичка. Мълчание, гробно мълчание вместо ответ. Колко пъти мислено извиках: Господи, Господи! Ако има да ми помогне някой сега, това е само Той. Човекът иска да ме приближи, но и той като кучето стои на две крачки и не ме приближава. Отдясно, отляво; мине и отпред на две крачки, но все така - далече. Така вървим няколко минути.
към текста >>

Като да знае - мълчи и той.
- Към града ли? Качете се - отместя се да седна. Зад нас пълни гюмове мляко. Два харни коня летят. Нищо не ме пита, нищо не говорим. Като да знае - мълчи и той. Поглеждам го с крайчеца на окото. Красота, не селска красота - фини черти, топли кафяви очи, изящен нос и уста. Като че ли познат, а селяк с бели беневреци, бяла риза и синьо дорамче с гайтани. За пръв път го виждам, а види ми се тъй познат и близък. Душата ми е още горе - благоуханната майка земя, която ме посрещна с мъничко светло фенерче, хвъркато фенерче и ми подари бяло цвете.
към текста >>

Мълчаливо кима с глава и отприпква с двуколката си.
Като че ли познат, а селяк с бели беневреци, бяла риза и синьо дорамче с гайтани. За пръв път го виждам, а види ми се тъй познат и близък. Душата ми е още горе - благоуханната майка земя, която ме посрещна с мъничко светло фенерче, хвъркато фенерче и ми подари бяло цвете. До английската легация го моля да спре. Благодаря сърдечно на този изящен селянин с благородното лице. Мълчаливо кима с глава и отприпква с двуколката си. Оставям в къщи мократа мушама и калните обувки. Постъкмявам се и отивам при Него да му кажа как пък аз изпълних задачата си. Но чудно, лицето Му е тъй изморено и бледо. Очите Му сякаш горят от вътрешна сила. Не прилича ли на човек, който не е мигнал цяла нощ и може би бдял... Разказвам - почвам от черната котка, кучето което ме ухапа, другите кучета от „Луна парк", бялото зло, което ме връхлетя от тухларницата, човекът що ме проследи и злите очи на вътрешния изкусител.
към текста >>

10. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

.Духът Христов разпределя отредените блага.” И след изтичането на определения срок продължих малко мълчанието си, за да „остане Бог при нас”.
Ах, да, богатството или сиромашията са нещо вътрешно. Те идват отвътре. 26 МАРТ 1928 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 26 март 1928 г. Хелмира! Само Божията Любов носи пълния живот ! .Духът Христов разпределя отредените блага.” И след изтичането на определения срок продължих малко мълчанието си, за да „остане Бог при нас”. Вашето поздравление в деня на празника ме зарадва много, а така също и прочетените стихове след вечерята. Последните все пак бяха едни от най-красивите номера на програмата. За Вас специално, имаше три важни момента от времето на казания ден: заранта, когато докоснахте ръката за благословение от Учителя, който момент Ви свърза с Бога за през този ден, вечерта - при четене добре разработените стихове, които извикаха съчувствителни сълзи в очите на Асавита и най-после когато всичко бе привършено, трети един положителен акт Ви оправда още повече. Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия. Той така си стои натопен в малката вазичка, която го донесе, разцъфтява се и изпуска аромата на своя род.
към текста >>

Желая да споделя с Вас, как намирате във връзка с времето, потребно Ви за училище, добре ли е да продължим нашите писма - на седмица или на две, или да замълчиме до вземането на новите и последни изпити?
За Вас специално, имаше три важни момента от времето на казания ден: заранта, когато докоснахте ръката за благословение от Учителя, който момент Ви свърза с Бога за през този ден, вечерта - при четене добре разработените стихове, които извикаха съчувствителни сълзи в очите на Асавита и най-после когато всичко бе привършено, трети един положителен акт Ви оправда още повече. Не по-малко следва да Ви благодаря за скромното стръкче розов карамфил от „моята” саксия. Той така си стои натопен в малката вазичка, която го донесе, разцъфтява се и изпуска аромата на своя род. 29 март 1928 г. Така се позабави моят отговор, че мога и днес да добавя нещо и да Ви го изпратя. Желая да споделя с Вас, как намирате във връзка с времето, потребно Ви за училище, добре ли е да продължим нашите писма - на седмица или на две, или да замълчиме до вземането на новите и последни изпити? Така също явете ми какво да предприемем и с четвъртъка. Би могло много да се пише и много неща да споделим, но ще Ви кажа само, че най-добрите изпити, които тази година бихте сполучила да вземете ще са истинската награда за Учителя ни и за мен самата. Прочее, трудете се и уповайте усърдно на Бога нашего. Заедно с това, като прилагате и добрите духовни качества към всички околни, ще имате всестранен успех, който ще ни приближи към изявлението. В. В. Асавита.
към текста >>

Не се разминахме... Вървяхме мълчаливи.
Стоим пред осмото стъпало, което трябва да изкача. То е най-високо, най-опасно. О, Господи, помогни ми! Срещнах го в гората. Той беше бледен, а пък аз треперех. Не се разминахме... Вървяхме мълчаливи. Пролетта е разсипала веч своето богатство. Слънцето грее земята и тя се радва с цветни усмивки. Птичките са обхванали гората и безспирно пеят, че тя е тяхна, само тяхна. Сълзите ми капят. Ние се разделяме.
към текста >>

” Мълчанието, което си наложих се дължи само на известни неудобства; иначе, последното Ваше писмо както винаги ме наведе на изобилие от мисли, за които би трябвало часове да Ви говоря.
Асавита казва, че у мен живее Духът на древната княгиня Сарра. Нима молитвата на Сарра няма да бъде приета, поне за малкото, поне за дружба, приятелство с Colombo? 12-14 АПРИЛ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 12 април 1928 г. Хелмира, сестрица мила ! „Само Божията Любов носи пълния живот ! ” Мълчанието, което си наложих се дължи само на известни неудобства; иначе, последното Ваше писмо както винаги ме наведе на изобилие от мисли, за които би трябвало часове да Ви говоря. Искам да Ви гледам всякога жизнерадостна, тъй като.това е най-красивата Ваша проява. Кога съм в мълчание, мисълта ми непрестанно е при Вас и ако днес се моля нещо, това е щастливо да дочакаме часът, Хелмира да ме познае така, както е от мен позната. Тогава, о Боже мой, нека тя заеме онова кътче до Теб в сърцето ми, гдето със силата на Твоя Дух, „человекът Божий” ще възкреси нейното дете на всегда! В тия дни, когато се готвим за Възкресение, желая да Ви посоча стъпките, които предшествуват тоя най-важен акт от човешката еволюция; така ги духовната наука определя, а духовният човек ги изминава в нанагорний път: 1. Обръщение 2.
към текста >>

Кога съм в мълчание, мисълта ми непрестанно е при Вас и ако днес се моля нещо, това е щастливо да дочакаме часът, Хелмира да ме познае така, както е от мен позната.
12-14 АПРИЛ 1928 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 12 април 1928 г. Хелмира, сестрица мила ! „Само Божията Любов носи пълния живот ! ” Мълчанието, което си наложих се дължи само на известни неудобства; иначе, последното Ваше писмо както винаги ме наведе на изобилие от мисли, за които би трябвало часове да Ви говоря. Искам да Ви гледам всякога жизнерадостна, тъй като.това е най-красивата Ваша проява. Кога съм в мълчание, мисълта ми непрестанно е при Вас и ако днес се моля нещо, това е щастливо да дочакаме часът, Хелмира да ме познае така, както е от мен позната. Тогава, о Боже мой, нека тя заеме онова кътче до Теб в сърцето ми, гдето със силата на Твоя Дух, „человекът Божий” ще възкреси нейното дете на всегда! В тия дни, когато се готвим за Възкресение, желая да Ви посоча стъпките, които предшествуват тоя най-важен акт от човешката еволюция; така ги духовната наука определя, а духовният човек ги изминава в нанагорний път: 1. Обръщение 2. Покаяние 3. Спасение 4.
към текста >>

11. 2.1.3. Гергьовден, 6 май 1922 г., събота, [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Мълчаливо го следваме и ний.
Дрехите ни съвсем мокри - залепнали по нас. Но, грижа ли ни е нас от това! Нали сме с Него - светлия Учител! Но, защо лицето му е тъй замислено, даже, като че ли скърбно? Как са прилепнали устните му; напред е устремен Неговия взор и ние търсим в душите си тая „точка” и се стремим да я догоним. Мълчаливо го следваме и ний. Защо е тая скърб наоколо ни? Като че ли цялата природа скърби по нещо и - Той и ний. Каква тайна е в Неговия поглед! Как високо се издига Той над нас, с ръста на духовен гигант, което придава величава окраска и на тялото му. Около Него - светлина.
към текста >>

За миг Го обиколихме мълчаливо.
Пее земята, пее слънцето, скрито зад завесите на мъглите и облаците, пеят цветята, пее ручея. Учителят се отдели от нас и се изкачи на едно възвишение. Оглежда околността. Каква мощ се излъчва от Него! Каква самоувереност, а същевременно и каква благост! За миг Го обиколихме мълчаливо. С какъв тъжен поглед ни изгледа Той всички до един! Изведнъж лицето Му засия в чудна усмивка. С нея Той като че ли ни събра по-наблизо около себе си. Молитва; задушевните й слова се издигат към мрачното бяло небе и молят Тоз, който е зад слънцето и зад звездите да ни даде просвета на душите, за да изпълним Волята Му. Сълзите ни се сливат с дъждовните капки и падат като жертва върху благодатната майка земя.
към текста >>

Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива проповед, която се влива в душата с вечна сила.
Те се надпреварваха със своите огнени езици как повече да ни услужат. Целуваха ни весели искри. Милваше ни топла грейка. Дъждът спря. Тихо е навред. Изказаните думи на Учителя сякаш природата ги грабва, превръща ги в мълчалива проповед, която се влива в душата с вечна сила. Пак го следваме по нанагорния път. Мъглите още по-гъсто ни притискат. Не може да се различи човек от човека. Колко път сме извървели - не знаем. Кое е това място на много води, където спираме -също.
към текста >>

Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата.
Нареждаме се в кръг и по два лакти разстояние един от друг. Всички на колене, всички на молитва. Безмълвие и красота. Всеки от нас е облечен с бяла светлина, която гъстата мъгла му дава. Вятърът над нас раздухва облаците, но ситния дъждец отново окъпа главите ни. Мълчалив размисъл в огромен кръг всред планината и под стихиите на природата. Мъглите се разпръскват. Тайнствената молитвена картина е пред очите ни. Защо всеки един е вдигнал нагоре ръка? Приветствие ли е това към Извора на живота или сливане с Вечността? Клепките Му са притворени.
към текста >>

Мълчание и красота.
Още по-нагоре, още по-нависоко. Като че ли Го обгръща бяло сияние. Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки. Мълчание и красота. Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема. Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата. Облаци като гигантски духове се носят над земята. Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата на когото играе невидимо слънчево сияние. Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи на слънцето и го обвива в светлина.
към текста >>

Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата.
Като че ли сме пътници към небето. Природата непрекъснато пее своите химни. Невидим божествен цигулар й приглася с нежни живи извивки. Мълчание и красота. Сълзи дъждът върху челата ни като бисерна диадема. Мълчи сърцето, немее умът пред великата красота на природата. Облаци като гигантски духове се носят над земята. Ние вървим всред тях, водени от Него, върху главата на когото играе невидимо слънчево сияние. Наметалото Му като че ли се слива с бегливите лъчи на слънцето и го обвива в светлина. Отново огромен кръг. Той стои от единия му край.
към текста >>

12. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му.
Носим храна и термос с вряла вода... Викаме, ала никой не се обажда. Где ли са. Напразно ги търсим. Нигде ги няма. Но Учителят сам ни покани за това. Собствено, той само попита иска ли някой ... Мълчание последва въпроса му. Тогава аз скочих и тръгнах сама. Припна след мене някой със запален фенер. Стигаме „Окото”. То е безлюдно и тихо. Сякаш само пътеката свети пред нас.
към текста >>

Ние мълчим.
Цялата природа придобива особена тайнственост нощем. Върховете и скалите приличат на живи, нещо казват... Но кой да ги чуе! Бързо се спускаме към бивака. Няма ги нашите приятели. Спътникът ми върви напред, и аз за миг забравям коя съм и кой е той. Ние мълчим. Сякаш сме се зарекли да не си проговорим. Аз почивам седнала или права, той стои отстрани и чака. Тръгна ли, тръгва и той. Като че ли той е двойникът на душата ми. Затварям очи.
към текста >>

Посрещнаха ни с мълчалива признателност.
Ето я Учителевата палатка. Той бди. Будната стража, що поддържаше огньовете ни поздрави и посочи спящите дълбок сън двама левенти момка, що днес 10 пъти окъпаха Мусалла. - Дойдоха си здрави и читави - вика дежурният пазач - ей ги къде са легнали. Но те не спяха. Посрещнаха ни с мълчалива признателност. Собствено, на Учителя се пада тя, защото негова бе идеята да отидем и ги търсим. Колко хубаво, че те се забавиха да поливат цял ден и по месечина Мусалла, че да мога да отида нощем и аз на върха. Беше тъй красиво! Сякаш душата получи посвещение. Легнах и аз.
към текста >>

13. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми.
Поемаме стръмна пътека по „Вади душа” и „Зеленка”. Дордето се изкачим всички - някои вече се връщат от прицелната точка. През това време слънцето е изгряло и всички ние от различни места го посрещнахме. Като че не съществуваме един за друг - всеки вглъбен в дълбоко размишление. Ако те надвие умора, никой ти не пречи да отдъхнеш, нова сила да вземеш и съобразявайки се с разстоянието, пак тръгваш напред. Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми. Свърши се задачата, всеки отива у дома си с много впечатления: от великото звездно небе, от свежия въздух, от младата зелена шума по дърветата и свежа млада трева. Но в мене веднага остана идеята, самичка да изпълня задачата в бурна нощ, тъй както отначало я изрече Учителя. Наскоро, връщам се въодушевена от изложбата на Борис Георгиев; мисля си за неговите бели сърнички, за неговите неземни образи, които рисува той, като че с неземна ръка. Слизам от Рисувалното училище към площад „Цар Освободител”. Момиченце ми предлага теменуги.
към текста >>

Посреща го моето непроницаемо, мълчание.
Далече отсреща всред мрака напира огромния гигант планината. Отдалече ме гали нейния суров и здрав дъх... Колко е хубаво! Внезапно, без да чувам стъпки до мен се изравни непознат човек. Веднага ми заговори. Какво - не чувам. Посреща го моето непроницаемо, мълчание. Тъй усилено мисля, както никога... И той, подобно на кучето не може да ме приближи, въпреки желанието си. Някаква сила неизвестна и за самата мене му пречеше да стори това. Мълчание - такава е задачата ми. Неговите непрекъснати въпроси искат да ме предизвикат да говоря. Но, нито думица, нито глас дори.
към текста >>

Мълчание - такава е задачата ми.
Веднага ми заговори. Какво - не чувам. Посреща го моето непроницаемо, мълчание. Тъй усилено мисля, както никога... И той, подобно на кучето не може да ме приближи, въпреки желанието си. Някаква сила неизвестна и за самата мене му пречеше да стори това. Мълчание - такава е задачата ми. Неговите непрекъснати въпроси искат да ме предизвикат да говоря. Но, нито думица, нито глас дори. Никога духът ми не е въставал с такава неизмерима сила; аз го пъдех, забранявах му в безмълвна и страхотна борба. А той все говори и говори; настоява да му кажа коя съм, где отивам, защо отивам - защо съм самичка и пр. О, Молитва, ти незримо оръжие - „остра сабя дипленица, що се дипли дванадесет пъти”, както казва народната песен.
към текста >>

Тих, съсредоточен, Той не задава въпроси, не говори, не свирка, не бие коня - като че и Той изпълнява задачата на мълчанието.
Земята е глътнала дъжда, оставила е само свежестта. Дървета, къщи, ниви, градини, всичко остава назад. Градът се виднее - огромен и чист - възроден от дъжда. Небивала радост. Кой е този, чието лице не смея да погледна, нито да му заговоря. Тих, съсредоточен, Той не задава въпроси, не говори, не свирка, не бие коня - като че и Той изпълнява задачата на мълчанието. Странен човек. Иначе би ми задавал ред въпроси: „Отдека си, на колко си годин, имаш ли си деца, дека ти е старецо? ” Но не мога да не призная, че огромната ми радост иде от този строен и мълчалив спътник. Какво присъствие! Душата ми гори от неизпитано до днес блаженство.
към текста >>

” Но не мога да не призная, че огромната ми радост иде от този строен и мълчалив спътник.
Небивала радост. Кой е този, чието лице не смея да погледна, нито да му заговоря. Тих, съсредоточен, Той не задава въпроси, не говори, не свирка, не бие коня - като че и Той изпълнява задачата на мълчанието. Странен човек. Иначе би ми задавал ред въпроси: „Отдека си, на колко си годин, имаш ли си деца, дека ти е старецо? ” Но не мога да не призная, че огромната ми радост иде от този строен и мълчалив спътник. Какво присъствие! Душата ми гори от неизпитано до днес блаженство. Неудържим порив от велико щастие. Кой е той? Не смея да го гледам - само мисля, мисля.
към текста >>

Той мълчи.
Като стигнах до зловещото присъствие на Отрицателя, лицето на Учителя стана особено сериозно и само тук ме прекъсна: „А ти какво му отговори? ” - „Сега Слънцето ще изгрее! ” И отново продължавам аз - как Слънцето ме погледна, как бялото цветице ми проговори и за чудния колар. Тук спирам. Сълзите ме задавят. Той мълчи. Лицето Му е непроницаемо - прилича на съкровище - скрито под девет заключалки. Ставам да си вървя. Той ми подава ръка, целувам десницата Му и питам: „Какво ще кажете за всичко това? ” - „Ти добре изпълни задачата си” - бе късият Му отговор. Десетки години минаха оттогава.
към текста >>

14. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

ТОМ 28

Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмукано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд.
Ден след ден, минаваше времето, нижеха се дните, облъхнати от пролетен дъх, сгорещени от ярките и топли лъчи на лятното слънце. Неусетно идеше времето за жетва, наближаваше денят на първия сноп и селото не трепна от веселба. Това не беше само тяхното село. Това бяха десятки села, по целия Нови-Пазарски край, български и турски, които чакаха безпомощни и ужасени. Сушата, тая неканена гостенка, се простираше надлъж и нашир и като огнена стихия изгаряше всеки стрък. Страшно мълчание, глухо и зловещо, просмукано от палещия дъх на летния пек, покриваше селата, които чакаха и се надяваха за дъжд. Най-тежко беше положението на животните, тия неми приятели и помощници на човека, които сега се скитаха от едно място на друго, мълком, безропотно с измършавели тела, по които се четяха ребрата, със засъхнали уста и изцъклени очи, те сякаш молеха за капка вода и стрък зелена трева. Големите очи на вола, това вярно и кротко животно, което неуморно служеше срещу една торба храна, която сега липсваше, ставаха все по-дълбоки, по-черни и по-тъжни като бездънни езера. Той не разбираше защо тя липсваше, като трева, сочна и прясна, по безкрайните полета. Стадата, които не бяха малко, имаха същата участ. Тъжно беше да се гледа тоя свят на човешки събратя.
към текста >>

Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: "де да може и сега да се съберем да се помолим, че да завали!
- Капвало ли е? - живо попита синът. - И още как! Една година, като тая, дяволът си беше турил крака. Валя, съвзе се земята. Мълчи Стойко, навежда глава, трепва нещо сърцето, овлажниха му се очите и си мисли: "де да може и сега да се съберем да се помолим, че да завали! ”... - Че не може ли сега да стане нещо? - Друго време е сега, синко. - Ей, там ще се съберат, нека да идем и ние при тях, та заедно... - Що думаш, синко, с тия от друго вяра, дето няма да бъде! - Хора, бе тате, като нас, като всички. И те умират за вода и ние тук.
към текста >>

Той разбираше всякога това, дори и сега, когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде.
Имаше позволително да ги пасе, макар и в чужда мера. Караше ги всеки ден. Ребрата след няколко дена не личаха. Караманчо се галеше и ближеше ръката на своя господар, гледаше го с големите си черни очи, гледаше и земята и на свой език, сякаш казваше: “Колко е добра земята.” Земята беше добра. Стойко знаеше. Той разбираше всякога това, дори и сега, когато тя лежеше пред него, безбрежна, широка и мълчалива, сразена от страшната суша, която нея година не си отиде.
към текста >>

15. Тефтерче 2. Формули, мисли, правила (8.XII.1969 г.)

Е. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКА: Из Словото на Учителя. Записки на Буча Бехар

ТОМ 28

Разумният човек знае да мълчи. 90.
Божественото - всичко. 87. Няма по-здравословен път от този на Любовта, на Светлината, на Истината. 88. Вярвайте в Божественото Начало в себе си, без никакво съмнение и каквото търсите ще постигнете. 89. Дразните се, кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще се въздържам. Не ви се учи, кажете: Заради Онзи, Който живее в мене, ще уча. Разумният човек знае да мълчи. 90. Всеки ден носи по една възможност. Използувайте я. 91. Вие трябва да имате една съществена идея, определена - да знаете какво търсите. 92. Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. Всичко, което върши е съзнателен процес.
към текста >>

И като свърши нещо да мълчи. 93.
Използувайте я. 91. Вие трябва да имате една съществена идея, определена - да знаете какво търсите. 92. Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. Всичко, което върши е съзнателен процес. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има сърце, за да върши някаква работа. И като свърши нещо да мълчи. 93. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Каквото и да загуби, мълчаливият е доволен. Мълчанието е свързано със слушането. 94. Стария може да се подмлади по закона на Мъдростта. 95. Великият щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във Великото ни дело, което сега се твори.
към текста >>

Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота.
Вие трябва да имате една съществена идея, определена - да знаете какво търсите. 92. Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. Всичко, което върши е съзнателен процес. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има сърце, за да върши някаква работа. И като свърши нещо да мълчи. 93. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Каквото и да загуби, мълчаливият е доволен. Мълчанието е свързано със слушането. 94. Стария може да се подмлади по закона на Мъдростта. 95. Великият щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във Великото ни дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе.
към текста >>

Каквото и да загуби, мълчаливият е доволен.
Вътрешно чист е онзи, който знае какво върши. Всичко, което върши е съзнателен процес. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има сърце, за да върши някаква работа. И като свърши нещо да мълчи. 93. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Каквото и да загуби, мълчаливият е доволен. Мълчанието е свързано със слушането. 94. Стария може да се подмлади по закона на Мъдростта. 95. Великият щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във Великото ни дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе. (Неделни беседи, “Който има невястата") 96.
към текста >>

Мълчанието е свързано със слушането. 94.
Всичко, което върши е съзнателен процес. Той знае, че има глава, за да мисли право; има гърди, за да бъде смел, решителен; има сърце, за да върши някаква работа. И като свърши нещо да мълчи. 93. Който е научил закона на мълчанието, той разбира живота. Каквото и да загуби, мълчаливият е доволен. Мълчанието е свързано със слушането. 94. Стария може да се подмлади по закона на Мъдростта. 95. Великият щом живее в нас, Той има желание да ни събуди, да ни направи съработници с Него във Великото ни дело, което сега се твори. Ако не вземем участие в това велико дело, от нас нищо не може да излезе. (Неделни беседи, “Който има невястата") 96. Цялата земя е изпъстрена с подписа на Господа, но човек трябва да знае де са тези места и да чете по тях. 97.
към текста >>

Премълчи заради истината.
Само мъдрият човек работи. Той работи с удоволствие. Любящият човек се познава по радостта, а мъдрият - по работата. Що е работа!... 130. Остави истината да те защищава. Премълчи заради истината. (Специален клас, III година, с. 90-95) 131. Любов и Благост са две сили. Любовта няма нищо общо със слабите хора. 132. Към грешните Бог е милостив, към верующите - снизходителен, към праведните - взискателен, към учениците - строг. 133.
към текста >>

16. 18. Вергилий прави предложение на път за Своге

Милка Кралева

ТОМ 33

Повторих, за да прекъсна мълчанието: „Знам какво иска, но не, няма да стане!
Опитите му бяха безуспешни! Обикновено го прекъсвах, за да не остава с грешно впечатление. Нямах отношение към него! След срещата с Вергилий, брат Борис изглеждаше угрижен! Той усещаше нещо, но мълчеше! Повторих, за да прекъсна мълчанието: „Знам какво иска, но не, няма да стане! ” Брат Борис продължи да мълчи, а баща ми нямаше никаква представа за какво говоря. Мина съботата, дойде другият ден, и ние се запътихме към гарата. Брат Борис, пожела да ни придружи. Пътувахме в автобуса, после с трамвая, мълчаливо. Слязохме от Двойката, и тръгнахме тримата към подлеза.
към текста >>

” Брат Борис продължи да мълчи, а баща ми нямаше никаква представа за какво говоря.
Обикновено го прекъсвах, за да не остава с грешно впечатление. Нямах отношение към него! След срещата с Вергилий, брат Борис изглеждаше угрижен! Той усещаше нещо, но мълчеше! Повторих, за да прекъсна мълчанието: „Знам какво иска, но не, няма да стане! ” Брат Борис продължи да мълчи, а баща ми нямаше никаква представа за какво говоря. Мина съботата, дойде другият ден, и ние се запътихме към гарата. Брат Борис, пожела да ни придружи. Пътувахме в автобуса, после с трамвая, мълчаливо. Слязохме от Двойката, и тръгнахме тримата към подлеза. Когато стигнахме там, брат Борис се спря, не слезе нито едно стъпало надолу.
към текста >>

Пътувахме в автобуса, после с трамвая, мълчаливо.
Той усещаше нещо, но мълчеше! Повторих, за да прекъсна мълчанието: „Знам какво иска, но не, няма да стане! ” Брат Борис продължи да мълчи, а баща ми нямаше никаква представа за какво говоря. Мина съботата, дойде другият ден, и ние се запътихме към гарата. Брат Борис, пожела да ни придружи. Пътувахме в автобуса, после с трамвая, мълчаливо. Слязохме от Двойката, и тръгнахме тримата към подлеза. Когато стигнахме там, брат Борис се спря, не слезе нито едно стъпало надолу. Прегърна ни за довиждане, и аз още веднъж, без той да ме пита му казах: „Неговата няма да стане! ” Там долу, ни чакаше Вергилий! Спряхме пред него, и той се обърна към баща ми без никакви заобикалки: „Пожелах да се срещна с вас, защото искам да се оженя за Милка.
към текста >>

17. 52 1. Учителите на Черната и Бялата ложа.

Пояснение и изяснение от Вергилий Кръстев

ТОМ 33

Мълчите. Ще мълчите!
Не можете, но аз го издържах в името на онази работа, която трябва да свърша! Да не смятате, че ще говоря лъжи? Ето, вижте на с. 876-877 - „Сватосване на старите ергени”. Как Ви се струва всичко това? Мълчите. Ще мълчите! Няма къде другаде да ходите мълчешката! 52.1.9. В „Изгревът”, т. 13, с. 837-838 в точка 14 е описано как „майстор Борис” извиква в гр. Бургас при Кралю Кралев дъщерята на Георги Куртев на име Надка Добрева Куртева и нарежда да не ми се дават писмата на Учителя до Георги Куртев, и показал как с юмрук се трошат черепи и кости.
към текста >>

За тези случки не трябва да се мълчи, а да се изкажат и да се опишат, за да излезе цялата мръсотия от някой човеци.
52.1.11. В „Изгревът”, т. 13, на с. 851-852 в точките 16 и 17 са описани такива случки, че ще ти настръхнат косите от ужас! А не от срам! Срамът го няма. За тези случки не трябва да се мълчи, а да се изкажат и да се опишат, за да излезе цялата мръсотия от някой човеци. А защо ли? По деянията на отделните човеци, съдят за Учението на Учителя Дънов, че било вредно за българския народ. А това е лъжа! А кое е вярното? Вярно е това, че тези човеци са човешки карикатури и са поставени да изопачават и да отклонят българите от Учението на Учителя Дънов!
към текста >>

Учителят Дънов Се усмихва и казва: „А всички онези сърдечни състояния, които носите в сърцето си и не сте ги осъществили, то те ги хващат чрез главите си и ги изхвърлят чрез устните си и Ви освобождават от тези сърдечни сътресения, които имате.” А третата духовна сестра, която досега е мълчала и слушала, казва: „Една от тях ми открадна моя приятел и любим.
Трябва да им направите баници, и да ги почерпите за тази тяхна служба! ” А втората духовна сестра казва: „Аз и отрова няма да им дам! ” Другите 2 духовни сестри клатят одобрително с глава. Те също са съгласни с току-що чутото. Няма как да не са съгласни! Учителят Дънов Се усмихва и казва: „А всички онези сърдечни състояния, които носите в сърцето си и не сте ги осъществили, то те ги хващат чрез главите си и ги изхвърлят чрез устните си и Ви освобождават от тези сърдечни сътресения, които имате.” А третата духовна сестра, която досега е мълчала и слушала, казва: „Една от тях ми открадна моя приятел и любим. За нея съм приготвила въже, за да я обеса! Не се отказвам! Ще я беся! Сега търся дървото, на което да я обеса и там да се клати! ” Другите 2 духовни сестри одобрително клатят с глави!
към текста >>

Следваше затишие и мълчание до сега.
Виж ..Изгревът”, т. 31, с. 789 в точка 13. Аз съм предал моя отговор и публикувах всички писания от с. 787-799. И го изпратих писмото препоръчано. Следваше затишие и мълчание до сега. Една нощ в 23.30 часа звъни моя телефон. Обажда се един женски глас: „Аз съм Богдана Вергилиева Кръстева. Ще заминавам за САЩ и ми трябват документи.” Отговарям така: 1) . Който ти е разрешил и накарал да заминаваш за САЩ, той сам да ти достави необходимите документи. 2) .
към текста >>

Минаха години на мълчание!
5) . Ето защо не искам да Ви чувам, нито да Ви виждам, нито да се срещам с Вас! Това е. 6) . И затворих телефона. Минаха години на мълчание! Аз имах свой план, който следвах. Дойде онова време, когато трябваше да направя своето завещание. И аз го направих, заверих го при нотариуса и накрая го публикувах в „Изгревът”, т. 31, с. 658-667. Точно и ясно, и с мойте разяснения!
към текста >>

НАГОРЕ

0.95857000350952