НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
2
резултата в
1
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.
,
,
ТОМ 35
Отчаяни от упорството на гръцката патриаршия, от колебливото държание на турското правителство и от опозицията на Русия, униатското движение се явява като една решителна
маневра
, чрез подкрепата на силна Франция, да се ускори разрешаването за българската черковна независимост.
Драган Цанков беше в това време учител на българчетата във френското училище на Бебек в което беше директор един калугер лазарист на име Боре, отличен дипломат. Види се, че Д. Цанков е можал да привлече вниманието му върху подобрението на нашето черковно положение. Не е никак странно, че като сполучлив начин за разрешение на нашия въпрос се е представила пред тях на първо място Унията, т. е. припознаването на папата за глава на българската черква.” Както Миркович, тъй и Цанков са считали черковния въпрос по-скоро за политически.
Отчаяни от упорството на гръцката патриаршия, от колебливото държание на турското правителство и от опозицията на Русия, униатското движение се явява като една решителна
маневра
, чрез подкрепата на силна Франция, да се ускори разрешаването за българската черковна независимост.
„Ако днес имаме самостоятелна черква, пише по-нататък в брошурата д-р Миркович, то трябва да се благодари на униатите с Д. Цанкова на чело, които с вестник „България” и подкрепени от силните деня, французите, с дързостни статии стреснаха българина от летаргията му и чрез успеха на Унията принудиха и най-противните дипломати да му признаят черковните правдини.” Ето с какви възгледи и помисли докторът и неговият другар са се движили при учредяването на Унията. Начело с Др. Цанков, Боре, Йосиф Соколски, дяконът Рафаил, д-р Миркович отива в Рим при папа Пий IX, който ръкоположил за глава на Унията дядо Йосиф. Впечатленията от невъзпитаността на тоя последния и неговите обноски в Рим са лоши.
към текста >>
Тия предчувствия се напълно оправдали от всички по-нататъшни
маневри
и действия на Доротея спрямо него.
То изпълвало с лоши предчувствия душата му. За да потвърди истинността на получаваните рапорти пред Али-паша, Манол предприема в свръзка с подготовката на едно възстание в Берковско и Ломско, организирането на една възстаническа чета. Тая задача възлага на някой си воевода Васил Ганчев, снабдява го с 1000 турски лири и го изпраща от Цариград за Берковица, като иска и съдействието на Миркович. Но тъй като Манол държал в течение на тия си планове и владиката Дорчо (Доротей), докторът поглежда подозрително на тая работа и взема всички мерки да няма никаква намеса в едно дело, в което има пръст владиката. Той предчувствувал, че тоя последният ще го използува чрез предателство, за да се препоръча пред Високата порта като най-подходящ кандидат за екзарх.
Тия предчувствия се напълно оправдали от всички по-нататъшни
маневри
и действия на Доротея спрямо него.
Той прави всичко възможно да го замеси документално в подготвянето на чета и възстание. Изпратеният воевода Васил Ганчев не бил на висотата на възложената му роля и скоро станал оръдие подкупник в ръцете на Доротея. В измислените си списъци за четници и възстаници той поставя и името на доктора при всичко, че тоя избягвал да има всякаква свръзка с него. За да може да вплете Мирковича в престъплението „бунт против турската държава” владиката прибягва до измислени писма от Маноля до доктора, а също се домогва и до услугите на своите слуги без да се стъписа да пожертвува на амбициите си един прост и наивен българин на име Брайко, роднина на един от слугите, който също отива на заточение заедно с доктора. Всичко това долно предателство, от което пострадаха не малко българи из него край, Доротей извършва, за да спечели в очите на великия везир благоволението му при разрешаване въпроса за екзарх.
към текста >>
НАГОРЕ