Търсене в текстове за 'изпълнител изпълни изпълнете '

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 34 резултата в 2 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. НАРЯДИ за 1909 година

Летопис Вергилий Кръстев

В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята.
И вие, като любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно с това помагане ще ви съдействува и на вас да се повдигнете. Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята. Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на. Този закон е, който е смъкнал ангелите на земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата.
към текста >>

Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на.
Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на земята. Първият закон показва излизането от небесните жилища; вторият закон е работата на земята - да любим, а третият закон, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята. Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на. Този закон е, който е смъкнал ангелите на земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата. Когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага.
към текста >>

Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона.
Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем земята. Този закон е за небето и без този закон никой не може да влезе в небето. В този закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на земята. Който изпълнява двата закона, той се приготовлява да изпълни третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всичките преобразования на. Този закон е, който е смъкнал ангелите на земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат създадени от третия закон, то, който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три закона. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата. Когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема. (Показва пръчката.) Това ще си пазите за вечно възпоминание.
към текста >>

свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления.
Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа. Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, 12 стих и нататък. 3) Програма за 17 август 1909 година: В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. Пръчката прилича на една флейта и наистина животът е една песен, един концерт, а вие сте звуковете. свидетелствата на веригата Така говори Господ: „Изпълнете моите Заповеди и Повеления. Ето, моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите свидетелството на Духа ми. Заверете Истината на Завета ми чрез живота си." Дайте свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата верност към Него. Засвидетелствувайте Истината на Бога чрез изповед ясна пред Неговия свидетел (пророк). Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна милост.
към текста >>

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единнаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание?
Отговор: Вярвам. Трето свидетелство: Вярвашли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор: Вярвам. Четвърто свидетелство: Вярвашли в твоя приятел и спасител Господа Исуса Христа и във всички твои братя и сестри? Отговор: Вярвам. Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единнаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня. Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов? Отговор: Ще се отрека. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота и здраве и всичко друго на Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Отговор: Ще посветя.
към текста >>

Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение?
Отговор: Ще се отрека. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота и здраве и всичко друго на Неговата Слава и Славата на Неговото дело? Отговор: Ще посветя. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, които ти говоря? Отговор: Ще слушам. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко съмнение? Отговор: Готов съм Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред моето лице с всичкото си незлобие на сърцето си и да ме никога не огорчаваш? Отговор: Ще ходя. Забележка на редактора: Свидетелствата на Веригата са дадени на I събор, състоял се във Варна на 13 февруари 1899год. 4) БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене.
към текста >>

След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам.
Ще ме призоваваш рано и аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш ще ти давам Своите Божествени дарувания. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичкотрябва да благодариш на Бога в сърцето си. Аз съм Господ, Който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее както утринното слънце наживота. Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте ме и внимавайте в постъпките си. Господ постоянно ви притегля и ще оправдаете и съдите от Него.
към текста >>

Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-непочтеният човек.
Това е общия план на Небето. Трябва да образуваме една по-добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тори почвата, тора, та като дойдат по-добрите духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр. А за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставят тука. Трябва да пребъдвате в една лоза и вие да сте пръчките. Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-непочтеният човек. Значи не е работата за количеството, а за качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и да водите и вие Верига. Няма желание, което да не се осъществи на человека, но малко може да закъснее, та и туй ваше желание да бъде един ден осъществено, но трябва подвиг, търпение и чакане. Аз например, ако бях навънка, щях да бъда повече успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност, именно: искате и вие да бъдете напреднали, но това ще бъде един ден. Никой не може да разположи сърцата на хората, за да го обичат, освен Господ.
към текста >>

„Направи ни изпълнител на Божията Правда." Или всеки един да бъде: Образ на Любовта.
За молитва: псалми 75,96,23,15,17,33,45,119,145. Тези псалми ще ги имате като образец. В живота всеки един от нас трябва да желае да казва: 1. „Направи ни образ на Божията Любов." 2. „Направи ни носител на Божията Истина." 3. „Направи ни изпълнител на Божията Правда." Или всеки един да бъде: Образ на Любовта. Носител на Истината. Изпълнител на Правдата. 6) НАРЯД за главните петъци, 1909/1910 година Мислите, които са ни вълнували през 12-тях главни петъци (последен петък от всеки месец) през 1909-1910 год. I петък Данаил -12 глава; II книга на Царете - 8 глава; Послание към Евреите - 4 глава. Данаил, 12глава: От всичко прочетено се разбира, че Бог винаги ни праща вестители, да ни кажат какво има да стане от лошия ни живот, като при това ни се дава време за изправление.
към текста >>

Изпълнител на Правдата.
В живота всеки един от нас трябва да желае да казва: 1. „Направи ни образ на Божията Любов." 2. „Направи ни носител на Божията Истина." 3. „Направи ни изпълнител на Божията Правда." Или всеки един да бъде: Образ на Любовта. Носител на Истината. Изпълнител на Правдата. 6) НАРЯД за главните петъци, 1909/1910 година Мислите, които са ни вълнували през 12-тях главни петъци (последен петък от всеки месец) през 1909-1910 год. I петък Данаил -12 глава; II книга на Царете - 8 глава; Послание към Евреите - 4 глава. Данаил, 12глава: От всичко прочетено се разбира, че Бог винаги ни праща вестители, да ни кажат какво има да стане от лошия ни живот, като при това ни се дава време за изправление. И тия, които послушат думите на пророците, т.е. разумните, ще светят като светлина на земята и тия, които работят за повдигането на другите, ще имат живот вечен.
към текста >>

Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона.
А за да добием сила за изпълнението на закона, трябва да пренесем телата си жертва, тъй като с угаждането на плътта не ще разберем добре закона и няма да добием живот Вечен. Както Данаил се отказа от вкусните царски ястия, така покори плътта и доби Божията благодат, така и ний, за да достигнем съвършенство на нашия дух, трябва да напуснем земните съблазни и ги заменим с любов към ближния си, и се отдадем напълно в ръцете на Бога. X петък Послание към Римляните - 3,-7 глава; II книга на Царете - 9 глава; Послание към филипяните -1 глава. Послание към Римляните - 3 глава: Каквито и да са лоши постъпките ни, с това ний не можем да опетним Господа. Той остава винаги чист и справедлив. Пред Бога всички еднакво сме съгрешили и да се изправим, потребна е жива вяра в Него и добри дела, а не изпълнители само на външната страна на закона. Послание към Римляните - 7глава: Законът владее над человека, докато той живее, а след това вече е свободен от него. И тъй, ние умираме за закона, чрез тялото Христово, за да се съединим с Христа и да пренесем клад Богу. Не е достатъчно да желаеш доброто, но да го вършиш, защото често желаеш него, а вършиш противното, т.е. явява се друг закон на плътта, който е лош и който е в постоянна борба със закона на ума или Божия закон. Послание към филипяните -1 глава: Ако ние проповядваме Христа, то нека е от любов, а не от съперничество.
към текста >>

2. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас.
към текста >>

Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА Епизоди и факти от военния и мирновременния живот, с изнасяне забравени, но важни качества на народната непокварена българска душа Минчо Сотиров Минчо Сотиров Полковник зап. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.) Обяви се войната 1912/1913 г. - война, която бе култивирана почти 40 години, с най-системна подготовка във възпитателно и образователно отношение върху цялото битие на българина, на българската душа: а/ духовно - с насаждение висшите граждански и военни добродетели, респективно моралния стабилитет, който осигурява 3/4 от победата; б/ умствено - създаване обширни военни и общо образование за модерни технически действия; в/ физическо - развиване телесното здраве и физическа структура на българина, за най-голяма износливост, при всички лишения, несгоди атмосферни и др. такива, неминуемо свързани и идващи при една военна операция и г/ материално-парично - средства, необходими за доизкарване на добър край първите три състояния при военното образование и възпитание на една душа, на един човек, държава, общество, дом, индивид, всичко бе олицетворение на едно дълбоко подсъзнание, по закона на необходимостта и свръхсъзнание - за наложителността от обединението на българското племе, за да заеме определеното му почетно място в общия човешки организъм, за да изпълни функцията на оня орган, необходим за пречистването на човешката кръв, стимула за дълъг живот, разумен живот, смислен живот. Тая мисия "казват" е определена свише и българското племе ще трябва да я изпълни - отменение няма, отлагане се допуска, но времената са така напреднали в пътя на своята еволюция, че можем да кажем и отлагане вече няма. Времето за международно разбиране, или както се казва, всесветско побратимяване, по пътя на взаимните отстъпки е наближило, напреднало е, да се реализира и някоя сила, откъдето и да идва тя, не ще е в състояние да парира това, така да кажем засега, международно разбирателство... Българи! Познавайте себе си, да се смирим и заработим в пътя на взаимното разбирателство, за да разрешим възложената ни задача от Върховния Промисъл, като добри ученици на Живата Природа. Да се обикнем като братя, като чада на един баща, на един дом, на едно семейство! Това зависи напълно от нас - отвън не ще ни дойде - тая връзка е вътре в нас. Съзнайте и всички да се знаем дълбоко в душата ни, че това взаимно разбирателство помежду ни, ще ни се наложи.
към текста >>

Взаимното доверие, почиващо на бащинските грижи и синовната обич и готовност за работа, осигуряват успеха във всяко едно предприятие и импулсират изпълнителите на неговото точно и навременно изпълнение.
За това и се налагаше непременно да се заеме Малко Търново и предстоящите му висоти - преход от 25 до 40 км. за разните роти. Късовременното макар общуване с опълченците, доброто ни веч опознанство, даваше непоколебима вяра на к-ря на дружината, че и днес въпреки умората на напредналите по възраст "чичовци", те ще проявят "момчешка" упоритост и енергия и дружината до вечерта докато е светло, със залеза на слънце, ще заеме своя обекти ще си осигури спокойствието с необходимите мерки за охрана. Така и стана. Началникът вярва в своите подчинени, разчита на тяхното послушание и активност, а и подчинените вярват в умелите и разумните заповеди на своя началник, че като им дава работа - поръчения от какъвто и да било характер, той взел съответните мерки за тяхното сигурно изпълнение, пред лицето на противника. Взаимното доверие, почиващо на бащинските грижи и синовната обич и готовност за работа, осигуряват успеха във всяко едно предприятие и импулсират изпълнителите на неговото точно и навременно изпълнение. Насочените 4 роти в три колони от по рота всяка една и едната рота в дружинна поддръжка, бяха вече заели до 4 1/2 часа вечерта, без бой гр. Малко Търново в предлежащите му висоти; а доброволческия отряд на Мих. Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава".
към текста >>

Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!...
Паспалово, родното огнище на войводата Георги Кондилов, южно от Малко Търново. Часа е 9 1/2 след пладне. Песни войнишки и народни, придружени с гайди и кавали, около накладени огньове, съвместно с населението нарушаваха нощната тишина и развеселяваха народната душа с начеващия свободен живот. Седенки имаше. Царевици се трошаха. Смехове и закачки с провиквания призоваваха всяко същество към съзнанието за необходимост от благодарствен апел към Всемогъщия, за "начеващия изгрев на слънцето", на ново настъпилото време за нов живот... ... Конник един, измокрен, запъхтян и той и коня му, преуморени от дълъг безспирен път, за да изпълни даденото му поръчение, пристига от Созопол; най-близката до дружината телеграфо-пощенска станция в България - разстояние повече от 80 километра!... Зер, дирекцията на пощите и телеграфите се постара през 1911/1912 година да даде само подвижен материал - чашки и тел, и с помощта на местното гранично население в труд, работа и средства и готови станционни помещения, щяха да се построят телефонни и телеграфни линии до самата гранична линия и до всички гранични села!... Но простимо е за тях, защото канцеларските висши вождове толкова предвидливост имат, па и ще трябва да се работи!... А пък, най-лесното е да се даде отговор, какъвто и бе именно получен: "Ако на военните им трябват телеграф и телефон, нека си строят! "... Като че ли тия военни и местното гранично население не са еднакво правни граждани в тая страна?... Подава се пакет от пристигналия конник, отваря го и чете к-ра: "Стара Загора.
към текста >>

" ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент.
Разбудени в 3 часа чичовците се посмутиха нещо, защо така рано се будят, какво ли е станало?... Появата на началниците офицери и тяхното весело изражение, внесе успокоение, видимо поне, в подчинените им, но те запитваха: "Господин поручик, какво има? - Дружинният ще каже, отговаряха ротните командири и всички ще чуем и видим."... Появата на дружинния командир изостри любознателността на юнаците му. Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе. Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с. Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с.
към текста >>

Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе.
- Дружинният ще каже, отговаряха ротните командири и всички ще чуем и видим."... Появата на дружинния командир изостри любознателността на юнаците му. Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе. Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с. Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с. Куру-дере, което се зае в 2 часа след пладне. А до тоя час?...
към текста >>

Така размишлявайки, встъпвайки във все по-сериозни и по-сериозни моменти за една бойна обстановка, марша продължаваше безспирно и усилено преди мръкване да се заеме Бунар Хисар... Един дух на сериозност вече обхващаше всички и всеки поотделно си даваше усилия да изпълни днешната задача, а за нощес и утре "Бог пак ще промисли", но Той вече е промислил, клишето за утрешната дейност на дружината бе готово, но не бе още само отпечатано, за да можеха всички да знаят какво ни предстоеше да действува утрешния ден.
Аврен... Имали среща с един турски разезд, но го прогонили обратно към изток, отгдето е идвал,., Донесение се получи и логично заключение се направи: или турските части настъпват с пресни сили откъм изток, или отстъпилите вчера са се спрели и се укрепяват на линията - висотите Сергин или Урум-бей - Соуджак, Виза!... Във всеки случай противник има в близост до нас... Какъв обаче бе тоя противник, от отстъпилите или пресни сили, това бе абсолютно необходимо да се установи до най-голяма точност и вярност. А кой ще ни съдейства в тая насока? С какви средства за целта разполагаше дружината?... Беднотия във всяко отношение... Трябваше да се разчита само на безкористната душа и готовност за жертва от страна, най-първо на верните и предани и изпитани млади граничари и усилени с опълченци и с водачи от местното население, които в тоя момент трябваше да бъдат вече по Бунар Хисарските висоти, и да се надяваме още на българската интелигенция от близките до нас български села, най-вече учителите, които са вземали участие във въстанието 1903 година и по-сетне в подържане и развиване духът на българското население! Така размишлявайки, встъпвайки във все по-сериозни и по-сериозни моменти за една бойна обстановка, марша продължаваше безспирно и усилено преди мръкване да се заеме Бунар Хисар... Един дух на сериозност вече обхващаше всички и всеки поотделно си даваше усилия да изпълни днешната задача, а за нощес и утре "Бог пак ще промисли", но Той вече е промислил, клишето за утрешната дейност на дружината бе готово, но не бе още само отпечатано, за да можеха всички да знаят какво ни предстоеше да действува утрешния ден. Тия що имаха "отворени духовните си очи" виждаха това клише преди отпечатването му и преди излизането на открит показ! В 7 часа след пладне дружината бе вече заела гр. Бунар Хисар и растави охраната си, като се разположи на позиция на висотата 192.4, срещу един евентуален източен или югоизточен противник. А висотата източно от града на около 2 километра, срещу "текето" се зае от полуразрушена наблюдателна отбранителна застава. Почна се окопаване, укрепяване на позицията, с каквото можеше.
към текста >>

Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само?
От града се взема колкото може да събере в късото разполагаемо време и возимите в дружината за домакински нужди... Изпратиха се и патрули към всички посоки във форма на ваяр до с. Урумбегли и Инджекьой, защото от тях разчиташе да се събират най-точни данни за противника... Всички без изключение подчинени и началници вложиха максимум енергия, за да дадат за лишен път доказателства, че въпреки усиления поход от 4 часа сутринта до 8 часа вечерта, без спирки и без почивки, готови са нов дан да дадат за своята Родина, за общото благо на своето племе, като ще продължават и през нощта да работят и си осигурят успеха за утрешния ден... Депутация от града дойдоха, носиха храна за дружината и да молят дружината да се разположи на квартири в града, за да си отпочинат уморените старци и момчета - жилища свободни и определени вече, само гостите да отидат в града... Благодари им дружинния за тая братска покана, но отказа за тая вечер, докато се уясни положението за утрешния ден и бяхме поставени в известност за местонахождението на противника и неговите намерения... Патрул от града доведе пленници - 1 офицер и 25 редници, изостанали от бягащите на 11-того турска армия, след разбиването й при Лозенград... Младите граничари, които се прибраха при ротите си докладваха, че привечер, със заемането на Бунар Хисар, са водили престрелка с два ескадрони турци южно от Бунар Хисар, които били идвали откъм с. Колиби за Бунар Хисар, вероятно за да го заемат, но били заставени да се върнат обратно. Бунар Хисарци дадоха сведения, че отстъпващите на 11-того турски части в безпорядък, смесени с турско население от граничните и други турски села, с уплаха бягали и щом дошли до Бунар Хисар, били отклонени от шосето за Виза и им дали посока югоизточна, между Люле Бургас и Виза, за да не се явяват пред концентриращите се там пресни турски войски. Тия сведения предстоеше да се потвърдят и от други места още и вследствие се оказаха верни. Така днешния ден биде знаменателен с издръжливостта на българския воин и готовността му да развие максимум сили, за да изпълни своя свещен дълг към Родината си... ... Използува ли се всякога разумно тая готовност на жертви от страна на българина за общото благо в пътя на творчеството само? Имат отговор нашите общественици и водачи народни!... Хубав, от сутринта, есенен ден, 13 октомврий 1912 г., събота, ден на Сатурна, ден на служене Богу... Казват, било фатално число - 13-то. Що е фаталност? ...Наопаки, благодатно число е, благословено число е... Фатално е за хората на егоизма, на личния интерес, на измяната, на лъжата, но на идейните хора, на хората на Светлината, на xopata на Правдата, на Истината, на Любовта Божествена, това число носи щастие, радост, веселие, блаженство, победа над враговете, от каквато и естество да бъдат те видими и невидими... Така бе хубав слънчев ден до към привечер, когато дойде пороен дъжд с буря от запад... От тъмни зори командирът на дружината заобикаля верните си войници по ротно, поздравява ги братски, разменят се по някои шеги за "избягал турчин", всички са радостни, с весело изражение на лицата, готови за нова дейност в пътя на жертвата... Ясно личеше любознателността на всеки един, за да узнае какви са досегашните сведения за противника, къде той се намира, а къде са и нашите войски... Отговорът към всички и навсякъде бе един и същ: добре сме ние, а противника отстъпва и нашите са днес вече на път за насам, към Бунар-Хисар... До заранта, сведения от никъде още не се бяха получили, очакваха се обаче от изпратените през нощта патрули... През нощта се виждаха прожекторни светлини към Мидия и към Иниада, което идеше да потвърди имеющите се сведения от разни източници, че противникът стоварва войски при Мидия и от тоя пункт изпраща към Виза, но силно развълнуваното море пречи за успеха на десанта... Почнаха да пристигат последователно и патрулите от дружината, сведенията от които твърдяха за близостта на концентриращия се противник. Разузнавателните патрули към с.
към текста >>

И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди.
Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди. Имайте вяра в нас! "... На тръгване от всяка група или от ротата, командирът им казваше: "Нещо ново и проверено в истината, ако има, ще ви се каже. Българинът обича истината и тя трябва да му се казва за обща полза на всички ни." Така се обикаляха всички роти, групи, работници по укрепяването и все е било необходимо са по няколко думи да се ободрят и тогава да се отиде до друга група рота... Бяха заети най-предните два хребета на кота 192.4 - около 700 метра пред Бунар-Хисар веригите и полянката. Стрелбата при наблюдателната - отбранителната застава се усили твърде много. Наблюдавайки с бинокъл, забелязваше се вече неприятелска верига от войници редовни, а не башибозук, както се мислеше по-рано.
към текста >>

Така те казвали на местното население, а това последното даваше тия сведения на дружината, които в последствие се потвърдиха, че са верни и така, новонастъпващите турски войски, като не са срещнали своите поразени при Лозенград войски, защото последните не са били допуснати "нито един човек" да премине по шосето за Виза, а още от Бунар-Хисар им е било дадено южна насока, имали са тия пресни войски висок морален дух, крепен и с вярата, че те ще закъснеят и няма да могат да достигнат победоносните турски пълчища и те пред тях ще бъдат "Дунава и там ще си поят конете"... Намирайки се в тая бойна обстановка, дружинният командир обиколи наново позицията със своя силен кон "Апбион", направи бърза проверка на извършеното по укрепяването й, придружен със своя верен всякога конен ординарец Георги Георгиев, от Сливен, момък разпален и готов на всякаква жертва, за да изпълни своя войнишки дълг... Часът е 10 1/4 преди пладне.
Дали не са авангард на редовни сили - най-вероятно в случая. Обстановката се очертаваше вече много ясно. Сведенията от пристигащите с усилен ход патрули, придружавани всякога с местни водачи-жители от с. с. Паспалово, Куру-дере, Бунар-Хисар, Урум-Беглий и от единични лица селяни, напълно бяха идентични, сходни и вече се твърдеше категорически, че във Виза се концентрираше турски корпус, пресни войски, дошли от Мала Азия, които не знаели, че техните войски били разбити при Лозенград, а наопаки били в успех и че преминали българската граница, навлезли дълбоко в България, и те сега бързали да ги достигнат! Даже и пашата на тия войници бил във Виза. Така те казвали на местното население, а това последното даваше тия сведения на дружината, които в последствие се потвърдиха, че са верни и така, новонастъпващите турски войски, като не са срещнали своите поразени при Лозенград войски, защото последните не са били допуснати "нито един човек" да премине по шосето за Виза, а още от Бунар-Хисар им е било дадено южна насока, имали са тия пресни войски висок морален дух, крепен и с вярата, че те ще закъснеят и няма да могат да достигнат победоносните турски пълчища и те пред тях ще бъдат "Дунава и там ще си поят конете"... Намирайки се в тая бойна обстановка, дружинният командир обиколи наново позицията със своя силен кон "Апбион", направи бърза проверка на извършеното по укрепяването й, придружен със своя верен всякога конен ординарец Георги Георгиев, от Сливен, момък разпален и готов на всякаква жертва, за да изпълни своя войнишки дълг... Часът е 10 1/4 преди пладне. Погледът на храбреците войници и подофицери и офицери е изпитателен и те искаха да проникнат по израза на лицето на дружинния и по говора му, какво е положението и какво е неговото намерение за бъдната дейност на дружината. Те като че искаха да узнаят има ли "нещо страшно" или не! Где са нашите?... Турците вече ги виждаме пред себе си... Нямаше какво да се мълчи повече. Дружинният се обръща навсякъде към подчинените си с думите: "Братя и момци..., днес ще имаме бой..., вие виждате вече това... , на заетата тая позиция трябва да се задържим докрай... Сигурността, спокойствието на нашите войски при Лозенград и които са на път за насам, зависи напълно от дружината, от вас!
към текста >>

Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш?
Че тя бе оставена сама на собствените си сили за борба с врага, но и има сили по велики, несъкрушими, невидими, които дават своето съдействие, когато то бъде потърсено за общото благо, за добро, за Свобода! Изпратените от дружината патрули назад, за свръзка с нашите части, се връщаха последователно и въпреки силните им старания да влязат във връзка с наши части, до 10-12-15 километра назад, никъде не срещнали такива... На всички тия патрули дружинния заповядваше категорично "никому ни дума за това, че не сте видели наши войски, ще мълчите като"риби",.. и само ще казвате, всичко е хубаво"... Войници с подобни обезпокоителни сведения се задържаха повече при дружинния командир, под предлог да си починат, а всъщност да не общуват с ротите, за да не се зароди малодушие у бойците на позицията, която трябваше да бъде запазена непременно днес, най-малко до утре заран... Веригите на противника почнаха своето настъпление, но много внимателно, много предпазливо, а даже и боязливо. Настъпят, залегнат, наново настъпят, пак залегнат и така продължават бавно. Дружината само наблюдаваше, защото берданите не достигат още до бойните редове на противника, а това като че създаваше повече страх на противника, защо да не получи отговор на своя най-силен и даже "бесен" огън! Какъв бе тоя насрещен противник, та така безстрашно мълчеше и чакаше неговото настъпление безропотно!... Командирът на дружината извиква при себе си конния си ординарец, ефрейтор Георги Георгиев, винаги верен и смел при изпълнението на своя дълг, при всяко възлагано му поръчение и му казва: "Георге, една много важна заповед ще ти дам да занесеш до командира на 2-а рота поручик Василев Бенедикт, готов ли си да я изпълниш? "... Последва бързия отговор на ординареца, който бе всякога бърз в своите решения и отговор: "Г-н капитан, Вие ме познавате. Съмнявате ли се в моята вярност? За Вас всичко ще сторя и сега, всичко се изпълня, и то най- добросъвестно, та каквото ще и да става! " Тия думи бяха изречени с доблест, авторитет, готовност за всяка жертва, но дадената заповед непременно да бъде изпълнена. Израза на лицето и говора вдъхваха доверие на всеки едного, че заповедта която предстоеше да се даде, 50% е вече изпълнена... Заповедта бе: "Ти вече знаеш пътя към с.
към текста >>

Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с.
Ще знаеш, че нея пише и се заповядва на ротния командир да остави само един взвод с обозите, а с другите си три взвода да ускори маршрута си най-усилено и като мине през с, Аврен, да се насочи срещу десния фланг на турците и в тила им, с много широк фронт, като показва с разположението си, че много войска наша иде откъм Малко Търново. Това, че ще го прави много предпазливо и внимателно и да влезе в добра връзка с командира на 1-а рота поручик Табаков, който е на крайния ляв фланг - позицията на дружината." Разбрано и полетя юнак Георги като вихър по права посока, без път, към с. Куру-дере. Минавайки край с. Аврен бил подгонен от турски разезд, обстрелван, но с добре гледания и здрав граничен кон, успява да се отдалечи, избяга и скоро намира среща по пътя си командира на ротата, предава заповедта и веднага се връща и донася подписания плик, че заповедта е предадена по принадлежност. Разправял на ротния командир, за истинското положение на дружината и противника. Командирът на ротата веднага тръгнал за да изпълни възложеното му поръчение, като му казал да доложи, че разбрал, за хода на боя на дружината, турския отряд... в 1 часа след пладне тая рота отблъсква неприятелски разезди при с. Аврен, хваща коне на убити конници и към 2 1/2 часа се явява срещу турския десен фланг, разгъната в боен ред с твърде широк фронт, представляващ дружина и заплашва тила на противника... Тъкмо що бе пристигнала и групата от 56 души на подпоручик Аянов от доброволческия отряд на Мих. Герджиков, 2-ра рота водена от своя смел ротен командир поручик Василев с доста отдалечена от дружината /от фланговата 1-а рота/ с риск да бъде откъсната, обаче със задача, да произведе смущение в редовете на противника, много пъти по-силен от дружината, особено да смути десния му фланг, заеман от 2 табора, които имаха стремеж да заемат кота 192.4 и по тоя начин като обхванат новия фланг на дружината, да я отхвърлят към низината, полето долу, по шосето и имат по тоя начин открият пътя си за Лозенград. В тоя стремеж на турците, те бяха се доближили на 60-80 крачки до нашия ляв фланг, а постепенно към десния фланг разстоянието ставаше все по-голямо, по причина разширението долината между двата хребета от масива. И към края, това разстояние достигаше широчина до 150-180 крачки между двете вериги, едната, турската на крайния източен хребет, който бе заела и другата от дружината, от 3-а опълченска Троянска рота, срещуположния ней западен хребет. С напредването на 2-ра рота пор.
към текста >>

Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат?
... С тия размишления, трябваше да се дойде до едно заключение, какво ли би могло и какво ще да е направено от висшите ни началстващи лица, в близост и по-далеч до Главната квартира включително след изпратеното им донесение за хода на боя след контраатаката ни, в У А часа... Все се очакваше завръщането на първия конен ординарец ефр. Георги Георгиев, но той все не идваше още, а по разчета на дружинния командир, трябваше да се завърне поне към 8 часа вечерта, коня му бе силен и издръжлив... Донесението бе адресирано чрез Главния началник в Лозенград до Главната квартира в Стара Загора, с доклад, че Бунар Хисар е зает на 12-того вечерта, че се води бой на 13 същия с пълен успех за нас и положението запазено, но е необходима подкрепа - силите на дружината са вече изчерпани за една възможна и вероятна нова операция от наново засилен противник!... В тия очаквания, дружинният командир като че си размишляваше и искаше да си даде един ясен отчет за извършеното до сега: на какви тактически или и даже стратегически принципи почиваше решението му, да приеме един бой срещу така превъзходен и числено и технически противник! Отговорът е един: На никакви!... А как биде приет тоя бой и защо?... Дали за да се изпълни дадената категорична заповед от Главната квартира, в един дух на единомислие и изчерпателност, че трябва да се спре противника и само през труповете на дружината да може да продължи пътя си на настъплението към Лозенград... А можеше ли да се достигне тоя резултат? - Можеше. Командирът на дружината имаше безгранично доверие към своите подчинени офицери и войници, пълна вяра в тяхната боеспособност и готовност за доброволна жертва пред общото благо, в пътя за реализиране племенния български идеал, към пътя на свободата. И те, подчинените имаха тоже пълна вяра в своя водач, че не ще ги хвърля безполезно в унищожителния огън на вековния угнетител, в ударите на петвековния бич на българското племе... И резултата доказа, че взаимното доверие, послушанието и водачеството, са били поставени на здрави основи. Късно след полунощ, към зазоряване на 14 октомврий, се завръща от Лозенград ординарец, който отнесе донесението ефр. Георги Георгиев и веднага се явява пред командира на дружината и му докладва: при най- бърз алюр тръгнал от позицията на дружината по шосето за Лозенград.
към текста >>

Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас!
Наистина, може би и не заслужаваше тяхното почтено внимание, един граничен офицер, обут в цървули с навуща бели и черни върви, с оплескани от кал куртка и панталони в къс шинел, с калпак, с герб, макар че тоя граничен офицер, заедно с подчинените си офицери опълченци от I и II призиви, не бяха си отпочинали три цели денонощия, 11, 12, 13 и 14 октомврий, макар че бяха изминали в един ден по планинските пътища поход от 45-50 километра на 12 число; макар че на каменистата позиция цяла нощ са се окопавали и на следния ден водили неравен бой с четворно по силен противник, на 13 число; измокрени от поройния дъжд същия ден вечерта; цялата нощ след това бодърстваха срещу възможно нови изненади от страна на настъпващия от към Виза противник и едва на 14 число можеха да си поотпочинат и то пак на 1-а бойна линия, ако и при липса на противник; макар и не яли цели 46 часа поради пълната импровизация на всички обози и бързото движение напред... Тия щабни господа не си даваха види се още отчет, че ако не бяха тия "чичовци" със своето себеотрицание, не щяха сега да седят спокойно на трапезата, а някъде много назад и "кой знае" при каква обстановка... и бойна, и домакинска! Но казваше си дружинния със своето спокойствие: простено да им бъде, защото горделивия човек е слепец, който не види къде върви и ще бъде заставен да се смири от самия закон на необходимостта, като опита последствията на своята гордост, както и дойдоха дните 17 и 18 октомврий. Помнете, господа водачи, светила на българската душа: КАКЪВТО Е КВАСА, ТАКОВА ЩЕ БЪДЕ И ТЕСТОТО!... Тачете обширността на българската душа, не вливайте смрад в нея, пазете чисто и кристално сърцето на българина от поквара... , знаещия, мъдрецът е смирен и любвеобилен, глупакът е горделивец и надменен... Бъдете мъдри и разумни, уважавайте всяка душа, която и тя като вас има един свещен идеал и се стреми към него, за да го достигне, за да го реализира!... Дойде началника на дивизията. Поканил дружинния да седне и почнал да дава своите наставления... Присъстващите, виждайки сериозния разговор между двамата и като разбрали види се, кой е тоя новодошъл, па като "приказва" и с началника на дивизията, тогава почнали да го поздравяват с "добре дошъл" и изказват похвали към него и дружината... Отговорът на дружинния както и всякога е къс, отговарял: "Ако сме изпълнили войнишкия ни дълг, ние сме радостни и доволни с вас! "... След получаването директивите от началника на дивизията и след обща закуска, дружинният се завръща при дружината си, носейки на своите "момчета" бащинските поздрави и похвали от началника на дивизията и изяви им неговата вяра, че и сега възложената на дружината задача, която е с много важен характер, ще бъде изпълнена най добросъвестно и с преданост за общото благо на армията и народа ни, като се осигури спокойствието на готвещите се да преминат вече в настъпление и бой редовните наши войскови части!... Вестта за новата заповед и задача на дружината бе изслушана най- съсредоточено и внимателно от всички подчинени. Дружинният отправи апел към верните си и послушни деца на Родината. Тиха и безшумно движение; тясна връзка между началници с водачите им пред тях местни жители и подчинените и всички след дружинния, който с щаба на дружината ще върви на чело на всички и ротите една след друга. Всичко ще се предава чрез органите за свръзка... Какво послушание бе проявено... Тръгване в 5 1/2 часа след пладне, по шосето Бунар Хисар - Виза, през "Текето", преминаване през моста на р.
към текста >>

Божем, трябваше да влезем във връзка с охраната на 5-а дивизия - респективно тя се заемаше от 2-а бригада на дивизията, но за съжаление и охрана никаква не видяхме досега, а наближаваше селото Евренджик... В недоумение всички са, но заповедта е дадена и тя трябва да се изпълни - селото трябва да се заеме.
По тоя начин и трите колони от дружината имаха краен общ обект - с. Евренджик, гдето трябваше да се стигне от всички, преди залеза на слънцето, за да има време за правилно заемане селото, затвърдяване на висотите около му, за отпор, за всяка евентуалност. По пътя на движението на дружината, особено при преминаването на Соуджанското дере, се срещнаха и прекосяваха най-пресни следи от скоро минали кавалеристи - най-малко 1/2 или цял ескадрон и всички главни насоки от тия следи имаха пътя си към Соуджак... Разследваха началстващите лица, па и от разсъдъка на обикновения войник, нямаше да се отклони мисълта, коя е тая кавалерия, що е минавала тъкмо преди дружината?... Да беше наша? - Не, защото досега нито един кавалерист български не бе видян от дружината /освен двамата на 13-того при боя на дружината/... А също отдалеко не беше се зърнала такава... Ясно бе, че това е била турска кавалерия. Божем, трябваше да влезем във връзка с охраната на 5-а дивизия - респективно тя се заемаше от 2-а бригада на дивизията, но за съжаление и охрана никаква не видяхме досега, а наближаваше селото Евренджик... В недоумение всички са, но заповедта е дадена и тя трябва да се изпълни - селото трябва да се заеме. Може би нашата охрана - от 2/5 бригада да е още по-напред. Дружината продължаваше пътя си, необезпокоена от никого. Налагаше се и дружината сама си взема най- строги предпазителни мерки за собствена охрана и за всяка евентуалност и парира една изненада от страна на противника, ако би опитал да нападне из засада, било по фронта, било отстрани, било от тил... Към 41/2 часа след пладне с. Евренджик биде заето от дружината - централно от две роти, безпрепятствено. Населението е чисто гръцко.
към текста >>

Урум-Беглий като потърси връзка с левия фланг на 5-а дивизия и успя да стори това... Така дружината изпълни възложената й задача, да заеме с.
Това бяха кюрдска кавалерия. Забарикадираното също добре обградено. На предложението от дружинния към ескадронния командир да се предадат доброволно, те отговориха с няколко пушечни изстрела, от които 3 върху командира на дружината, отляво от прозорците на зданието. В тая стрелба убиха един от четниците, от доброволците на подпоручик Аянов, които доброволци искаха да се справят с тия турци, не знаейки какво ще бъде утрешния ден... Дадоха се от дружинния нужните нареждания за пленяването им на утрешния ден, още на съзоряване и се донесе за резултата... Дружината продължи пътя си за с. Урум-Беглий, като прибра и обозите си със себе си, и пристигна в това село към 8 часа сутринта и се разположи на позиция на висотите южно от с. Урум-Беглий като потърси връзка с левия фланг на 5-а дивизия и успя да стори това... Така дружината изпълни възложената й задача, да заеме с. Евренджик, без да даде ефект заемането на това село, освен риска да изложи сама себе си в едно пълно поражение и унищожение... И наистина, на 17 октомврий сутринта, на съзоряване още един турски табор /една дружина/ е заобиколил селото Евренджик околовръст, заема изходните пунктове за селото, повиква кмета и видните селяни и им предлага: "Снощи на мръкване късно, в селото ви дойде българска войска 138 души, да ни ги предадете веднага, иначе отговаряте с главите си"... Кметът отговорил, че няма в селото никаква българска войска... Турският началник потвърдил, че има и са ги чели "един по един" -тъкмо 138 души! "... По всичко изглежда, че въпроса тук се е касаел за 1-а Погранична рота, поручик Табаков, дясното странично прикритие, който броеше в състава си тъкмо 138 души... Неговият път бе в близост до с. Соуджак и турците наистина са видели това наше движение, но защо не са противодействали, това никак не можа да се изясни. Кметът наново потвърдил, че няма в селото никаква българска войска. Наистина, снощи били дошли много повече от 138, но още през нощта се завърнали обратно.
към текста >>

Послушание бе проявено от всички, от по-рано разясняваните задачи за случай на отбиване десант, разрешавани в последните няколко дни на самата позиция, даваха увереност на всеки подчинен, че той и сега пред лицето на противника, ще изпълни, ще разреши правилно и в действителност своята задача... Наближавайки позицията на дружината, гръмогласно "ура" от двете роти движещи се вихрено по водораздела на хребета, процепи въздуха и даде своето ехо из стръмните склонове и водните долини на Странджа планина, а създаде страх на врага, който бе натоварен "като сардели", един до друг върху бордовете на параходите си и в долните им отделения, от които бързаха да излизат и да се товарят на лодките, за да слязат по-скоро на брега... Те бидоха тласкани като "овце" от своите началници види се, за възможно бързо влизане в лодките им... Те ценяха времето и всяка забава заради тях знаеха, че им носеше катастрофа.
2-ра Погранична рота, която заемаше охраната на брега, обстрелва залегналите на брега войници - това бе изненада за противника. Ясно личеше, че той не очакваше това... Суматоха се забеляза в неговите бойци... Обстреляй биде и от партизански отряд на подпоручик Никола Стоянов Милев от същата 2-ра Погранична рота, който току-що бе пристигнал от своите обиколки и проучвания. До това време вече бяха насочени трите роти от селото, гдето бяха по квартирите: 1-а Троянска опълченска рота зап. пор. Нено Добрев, по фронта пред селото и в подкрепа на своята полурота в митническото здание; 1-а Погранична рота поручик Табаков Тодор и 3-а опълченска Троянска рота з. поручик Иванов - по водораздела на източния хребет - южно от селото Подима и по самия хребет на източна посока към брега, към 2-а Погранична рота, поручик Василев Бенедикт... Настъплението бе най-стремително, смело, вихрено - намеренията на противника бяха вече ясни и дружината трябваше и можеше да действува най-правдоподобно при създалата се обстановка... Чувството на другарство бликаше между всички чинове. Послушание бе проявено от всички, от по-рано разясняваните задачи за случай на отбиване десант, разрешавани в последните няколко дни на самата позиция, даваха увереност на всеки подчинен, че той и сега пред лицето на противника, ще изпълни, ще разреши правилно и в действителност своята задача... Наближавайки позицията на дружината, гръмогласно "ура" от двете роти движещи се вихрено по водораздела на хребета, процепи въздуха и даде своето ехо из стръмните склонове и водните долини на Странджа планина, а създаде страх на врага, който бе натоварен "като сардели", един до друг върху бордовете на параходите си и в долните им отделения, от които бързаха да излизат и да се товарят на лодките, за да слязат по-скоро на брега... Те бидоха тласкани като "овце" от своите началници види се, за възможно бързо влизане в лодките им... Те ценяха времето и всяка забава заради тях знаеха, че им носеше катастрофа. Ненадейната поява, скрито от погледите на противника, на двете ни роти предизвика голяма суматоха в противника - той едва сега ги видя и обърна оръдейния си огън срещу тях, но бе вече много късно за него. Ротите бяха вече на определените им места и прикрити в своите землени закрития, благовременно приготвени и оттам заемаха последователно и бързо бойните си окопи-закрития за действия срещу настанилия се на брега противник, от когото само малка една част се възкачи на ската на хребета - единични хора, а другите му въведени в суматоха от смелите действия, граничарите, бяха в недоумение какво да вършат и току само стреляха с оръжието си безогледно по каква посока... А като залегнали на открито върху морския пясък, правеха си трапчинки от него, но бе съвсем безполезно - те бяха на открито и много по ниско от нашите стрелци. Противникът търпеше вече загуби от ранени и убити - гърчеха се те в предсмъртна агония - разстояние само 200 крачки между двете воюващи. Всички бойни преимущества бяха на наша страна. Борбата се усили от двете страни и стана твърде ожесточена.
към текста >>

" Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме!
Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината. А казано е в Свещената книга: "Не нам, не нам, Господи, а на името Твое отдай Слава! " Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме! Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с. Подима, турците не преставаха да наблюдават брега и да търсят останалите на него свои другари "доброволци лазистанци". Много от тия доброволци били се решили на тоя рискован подвиг, защото познавали тия брегове по професия рибари, и почти всяка година идвали тук да рибуват и сега като ги лъгали, че няма българска войска в селото, казали им, че щом слязат на брега, ще заемат селото и веднага ще настъпят към с. Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока!
към текста >>

Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с.
На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината. А казано е в Свещената книга: "Не нам, не нам, Господи, а на името Твое отдай Слава! " Ние сме слуги на Твоя народ и трябва да изпълним само задълженията си към него, а Ти ще запазиш правата ни те никога не са загубени, а всякога запазени, всякога отдавани и никой не може да ги отнеме! Общественици, началници и подчинени, изпълнете задълженията си и вашите права ще бъдат запазени, не ще има нужда вие сами да ги търсите... Права търсят ония, които не са изпълнили задълженията си безкористно... Доброто семе винаги ще даде добър плод... След сполучливото отбиване десанта при с. Подима, турците не преставаха да наблюдават брега и да търсят останалите на него свои другари "доброволци лазистанци". Много от тия доброволци били се решили на тоя рискован подвиг, защото познавали тия брегове по професия рибари, и почти всяка година идвали тук да рибуват и сега като ги лъгали, че няма българска войска в селото, казали им, че щом слязат на брега, ще заемат селото и веднага ще настъпят към с. Странджа и ще се явят в тил на българската войска... , обаче забравили, че "без Бога сметката си правили! " На 26 януарий, следния ден, турски крайцер прави обиколка в близост до брега и успоредно на него като се движеше, с наблюдател на върха на мачтата може би търсеха още своите другари, които са смятали и сигурно, че като познавачи на местността, все ще да са успели да се скрият из гъстите храсталаци и при случай да избягат... Неделя, 27 януарий 1913 година, ден ясен, топъл... Командирът на дружината излезе по обиколка на охраната край брега... Наближава хребета югоизточно от селото и го среща войник с донесение: "Че откъм нос Карабурун тръгнал един голям параход, успореден на брега и се движи в северна посока! "... Дружинният усили хода с коня си и се качи на водораздела, отгдето се наблюдаваше ясно цялата морска повърхност.
към текста >>

... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/. ... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с достойнство и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне достойнството на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?... Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>

Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?...
Положение смешно от една страна и трагично от друга: да се допитваме до подчинените си за известни мероприятия от държавен интерес, когато те не са в състояние да знаят нищо в момента, то значи да нямат вяра в себе си водача или началника, да няма вяра в успеха при реализирането на своя или общия идеал, та като е в това съмнение и след като претърпи крах, неуспех, да има смелостта да каже: "И вие, подчинените на народ и армия, бяхте всички съгласни с нас, водачите ви! "... Т.е. измиваме си ръцете, като Пилата!... Не е така, началници и водачи народни. Началника предприема, решава, привежда в изпълнение и носи отговорност за последствията: наградата приема, позорния стълб не отбягва и спасение зад граница не търси... В началника са включени и двата закона: причините и последствията... Е добре, реченото - речено, заповяданото - заповядано и изпълнено. Четем пред подчинените ни войници, послушните изпълнители на народните искания, разни извадки от вестниците... Зер, пресата е непогрешна и неподатлива на частни мисли и интереси?... Четем, а войниците слушат, какви биле отношенията ни с досегашните ни съюзници и съседи - сърби и гърци, за тяхното изневеряване и пр. и пр. и желанието им да ни опропастят окончателно, па даже и за подялба на България се говори... Устно им се разяснява... и българина мъдрец, стои прав и слуша, вдълбочен в себе си върху бивачната поляна, съсредоточен, но както в кръчмата пред изборния агитатор и кандидат за народен избраник, гдето тоже слуша, но "знае си той" за кого ще гласува. "Еее, момчета, сега си говорихме като българи, всички еднакво интересуващи ни доброто на народа ни, който чакаше тия моменти за обединение при това положение..., при тия отношения със съседите ни, които ясно е вече, не се считат за съюзници, какво трябва да правим, кой път ни предстои да изберем: да си отидем по домовете ли с незавършена работа, или да се опълчим срещу тях и им поискаме наложително това, което е наше право, което те навремето са признали за цяла истина, а сега искат да ни го отнемат и то насилом даже... Общо мълчание и дълбоко замисляне... Погледът е съсредоточен в земята - зер материален въпрос се разрешава тук - мисли се за земното, като условие за достигане небесното, висшето. Момент важен.
към текста >>

Затова казваме Ви, понеже питате за нашето мнение, нека си отпочинем, българина, исторически погледнато, не може да воюва повече от шест месеца, заради това, нека се задоволим с придобитото досега, да го осигурим и ще дойдат добри дни да си вземе цяла Македония... Обаче, пък казвайки, че това е наше мнение, тъй както ние разбираме тук, гдето сме сега, на вика ни, а там "горе" имаме управници, които знаят истинското положение и в политическо отношение, и в дипломатическо, и икономическото състояние на страната и моралната стойност на армията ни, защото, чуваме, че имало полкове разбунтувани и не изпълнителни..., та нашите просветени управници, като знаят всичко по разните въпроси, които са във връзка с въпросите, които нас питате, те ще определят какво трябва да се работи и НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИМ ДОКРАЙ техните нареждания и заповеди, защото и те обичат нашата страна като своя родина и ще искат всякога нейното добро.
Разреши му се. И започна верния на родината ни служител, бай Ст. Ш.: "Г-н майор, ако ми е позволено да говоря открито така, както си обикновено говори не като началници и подчинени, а като българи, както казахте, които еднакво милеем за нашата многострадална страна и ако моите думи бъдат одобрени от другарите ми, ще се смята, че то е общото ни мнение и желание, ако ли не, нека и те да кажат"... И продължи бай Ст. със следните смисъл думи: "Ние признаваме, че имаме право на тия територии, които нашите съюзници искат да ни оспорват и да ни отнемат..., и сме готови, и това да защитим правата си със сила, ако не разбират от добро... Обаче ние чуваме, че румъните се обявяват против нас..., турците не ще стоят мирно, а ще си вземат обратно Тракия..., така "подучуваме"!... И при това положение, кой ще запази нашата мощ и досегашните ни придобивки? Затова казваме Ви, понеже питате за нашето мнение, нека си отпочинем, българина, исторически погледнато, не може да воюва повече от шест месеца, заради това, нека се задоволим с придобитото досега, да го осигурим и ще дойдат добри дни да си вземе цяла Македония... Обаче, пък казвайки, че това е наше мнение, тъй както ние разбираме тук, гдето сме сега, на вика ни, а там "горе" имаме управници, които знаят истинското положение и в политическо отношение, и в дипломатическо, и икономическото състояние на страната и моралната стойност на армията ни, защото, чуваме, че имало полкове разбунтувани и не изпълнителни..., та нашите просветени управници, като знаят всичко по разните въпроси, които са във връзка с въпросите, които нас питате, те ще определят какво трябва да се работи и НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИМ ДОКРАЙ техните нареждания и заповеди, защото и те обичат нашата страна като своя родина и ще искат всякога нейното добро. Така ние мислим и вярваме, че е за доброто на всички ни"... Завърши бай Ст. със силно развълнувана душа, защото чистотата на тая душа предвиждаше "онова", което висеше като тъмен облак над българското племе... Всички войници отговаряха, че са съгласни с казаното от техния другар бай Ст. Ш., напълно го възприемат и гласно добавяха: "Г-н майор, готови сме да изпълним докрай дадените ни заповеди, дълга си като войници за общото благо, за благото на Родината ни... Дано настъпят с това светли дни в нейната история! " С "урра" бяха изпратени последните им думи. Така и се донесе на началството... Резултатът от войната с дотогавашните ни съюзници сърби и гърци, към които се присъединиха и румъни и турци, през 1913 година, е известен на всички ни - "СВИХА СЕ ЗНАМЕНАТА ЗА ПО-ДОБРИ ДНИ!
към текста >>

Ш., напълно го възприемат и гласно добавяха: "Г-н майор, готови сме да изпълним докрай дадените ни заповеди, дълга си като войници за общото благо, за благото на Родината ни... Дано настъпят с това светли дни в нейната история!
със следните смисъл думи: "Ние признаваме, че имаме право на тия територии, които нашите съюзници искат да ни оспорват и да ни отнемат..., и сме готови, и това да защитим правата си със сила, ако не разбират от добро... Обаче ние чуваме, че румъните се обявяват против нас..., турците не ще стоят мирно, а ще си вземат обратно Тракия..., така "подучуваме"!... И при това положение, кой ще запази нашата мощ и досегашните ни придобивки? Затова казваме Ви, понеже питате за нашето мнение, нека си отпочинем, българина, исторически погледнато, не може да воюва повече от шест месеца, заради това, нека се задоволим с придобитото досега, да го осигурим и ще дойдат добри дни да си вземе цяла Македония... Обаче, пък казвайки, че това е наше мнение, тъй както ние разбираме тук, гдето сме сега, на вика ни, а там "горе" имаме управници, които знаят истинското положение и в политическо отношение, и в дипломатическо, и икономическото състояние на страната и моралната стойност на армията ни, защото, чуваме, че имало полкове разбунтувани и не изпълнителни..., та нашите просветени управници, като знаят всичко по разните въпроси, които са във връзка с въпросите, които нас питате, те ще определят какво трябва да се работи и НИЕ СМЕ ГОТОВИ ДА ИЗПЪЛНИМ ДОКРАЙ техните нареждания и заповеди, защото и те обичат нашата страна като своя родина и ще искат всякога нейното добро. Така ние мислим и вярваме, че е за доброто на всички ни"... Завърши бай Ст. със силно развълнувана душа, защото чистотата на тая душа предвиждаше "онова", което висеше като тъмен облак над българското племе... Всички войници отговаряха, че са съгласни с казаното от техния другар бай Ст. Ш., напълно го възприемат и гласно добавяха: "Г-н майор, готови сме да изпълним докрай дадените ни заповеди, дълга си като войници за общото благо, за благото на Родината ни... Дано настъпят с това светли дни в нейната история! " С "урра" бяха изпратени последните им думи. Така и се донесе на началството... Резултатът от войната с дотогавашните ни съюзници сърби и гърци, към които се присъединиха и румъни и турци, през 1913 година, е известен на всички ни - "СВИХА СЕ ЗНАМЕНАТА ЗА ПО-ДОБРИ ДНИ! "
към текста >>

0.91451692581177