Търсене в текстове за 'идее идей '

Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас.
към текста >>

В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера.
Учителят създаде на учениците едно свещено чувство към работата. Всички бяха сериозни. Разговори преди клас не се водеха. Всеки си заемаше мястото, което сам си избираше. Учителят споменаваше, че може понякога Той да подреди учениците в Клас кой къде да седне и тогава би се създала още по-благоприятна атмосфера, защото тъй като седяха сега един до друг, избираха местата си по естествено предразположение и така не винаги се получаваше хармония в Класа. В Младежкият Клас се чувстваше по-идейна атмосфера. В Общия Клас самата среда беше погълната от свои лични задачи на своят личен живот и я нямаше онази концентрация и онова съсредоточаване общо на класа както в Младежкия Клас. И в двата класа постепенно се създаде една обща благоприятна атмосфера за работа. Учителят, когато си беше в стаята горе, още от там чувстваше каква е атмосферата в класа. Ако тази атмосфера беше благоприятна да се изнесат идеите, които Той имаше предвид, Той слизаше с голямо разположение. Беше усмихнат и сияещ.
към текста >>

5. 18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ

Борис Николов

18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава.
към текста >>

Започна идеен кипеж невиждан до тогава.
18. УЧЕТЕ ЕДИН ЗАНАЯТ След 1-вата световна война идейния живот извънредно много се засили, философи, идеалисти, хора на верите създадоха движения. Те потърсиха връзка помежду си, засегнаха въпроси за обединение на религиите и така дойдоха идеите на теософското общество в България. Толстой се издигна като моралният меридиан на човечеството, както казва Ленин. Литературата започна да търси новият човек, човекът на Любовта. Появи се в България Достоевски, Телерман, Гунерсон, Виктор Хюго, Короленко и др. Започна идеен кипеж невиждан до тогава. Със социализма се появи и анархизма и младите хора бяха обхванати от огън. И тъй ние дойдохме при Учителя от тези среди, особено силно беше върху нас влиянието на Толстоя, теософската и окултна наука. За всички млади особено бе привлекателен простия братски живот сред природата. Идеята за Братство се роди при такава обстановка и ние дойдохме при Учителя с мечтата да направим опит за братски живот. Тази идея ни обхвана изцяло.
към текста >>

6. 37. КОМУНА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ПОВЕСТВМОВАНИЕ ВТОРО - ЛЕТОПИС ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха.
А ние се събрахме в името на идеала, за да си ус-лужваме в готвенето, прането и обикновения бит на едно домакинство, за да може да остане повече свободно време за духовна работа. Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>

А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества.
Но излизаха конфликти и то в името на нещо малко, което след това се обръщаше на голямо. Видя се, че не са всъщност външните условия, които правят живота, но са важни и вътрешните качества на хората необходими за един общ братски живот. Тогава вниманието ни се насочи към вътрешния живот, подготовка на самия човек за един нов живот, за изграждане на един здрав характер и един нов мироглед. По този повод Учителят каза: „Нито една комуна няма да се задържи, защото не са поставени на Божествени условия и защото користолюбието и интересите са на преден план." Бяхме свидетели, че това така и стана. Във всички комуни изпъкваха личните ежби и егоистичен живот и това измести идейния живот в името, на който се създадоха. А успех ще има само по идеен път, когато човек се оформи отвътре с подходящи качества. А дотогава има много работа и много време, векове подред, за да се осъществи това. Учителят знаеше, че опитът ще излезе несполучлив. И затова бе отворил Школата, за да подготви хората за идващата епоха, когато човеците ще бъдат с пробудено съзнание. Защото комуналния живот е живот на пробудените човешки съзнания, които търсят връзката помежду си, за да осъществят общението си с Бога чрез изпълнението волята на Бога на земята, защото реализацията е в целокупното обединение на пробудените човешки съзнания.
към текста >>

7. ПРИМЕРИ ИЗ ЖИВОТА НИ С УЧИТЕЛЯ - БОРИС НИКОЛОВ. 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ.

Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот.
БОРИС НИКОЛОВ 1. ТРИТЕ МАСЛИНКИ Първите години, когато дойдохме при Учителя, дойдохме голяма група младежи като ято птички от всички краища на страната. Дойдохме ние от различни идейни течения, защото тогава имаше богат идеен живот. Ние бяхме въодушевени от Високият идеал, търсехме красивият, свободен, братски живот. Когато намерихме Учителя, ние вече не се отдалечихме от Него. За Него,един от големите окултисти Рене Генон е казал: „Той е най-големият магнитна човешките души, Който някога е слизал на Земята." Онова, с което ни привличаше Учителят беше красотата и свободата. В онова време Учителят държеше своите беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови, където и живееше.
към текста >>

8. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 3

С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот.
Връзка с чужбина. 9. Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството. Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка. 1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време".
към текста >>

При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр.
От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света.
към текста >>

9. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Галилей Величков

ТОМ 4

Едно предложение със значително идеен заряд.
Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите. През останалото свободно време вземам участие в дейността на Михаил Иванов, с цел да поддържам музикалния дух на обществото и да проведа паневритмията. Едно предложение със значително идеен заряд. Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен. Започнах подготвителни сондажи. Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път. Сестричката ми бе студентка.
към текста >>

Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен.
Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите. През останалото свободно време вземам участие в дейността на Михаил Иванов, с цел да поддържам музикалния дух на обществото и да проведа паневритмията. Едно предложение със значително идеен заряд. Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен. Започнах подготвителни сондажи. Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път. Сестричката ми бе студентка. Накъде ще хуквам във Франция, при недовършени задачи в България!
към текста >>

А колкото се отнася до идейните стимули, бях решил да потърся мнението на УЧИТЕЛЯ - за мен, пък и за други, Той бе единственият фактор, който ще решава просперитета на движението.
Започнах подготвителни сондажи. Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път. Сестричката ми бе студентка. Накъде ще хуквам във Франция, при недовършени задачи в България! А колкото се отнася до идейните стимули, бях решил да потърся мнението на УЧИТЕЛЯ - за мен, пък и за други, Той бе единственият фактор, който ще решава просперитета на движението. До моята съвест опря и въпросът - как ще оставя мястото и работата в младежкия окултен клас? Аз имам ангажимент! Нямам никакво основание да реша сам тази задача. Школата в България е оглавявана от УЧИТЕЛЯ и само Той може да се произнася за разместване на кадрите! Разговора с УЧИТЕЛЯ се състоя.
към текста >>

10. 6.06. ОБЩЕСТВОТО ОКОЛО УЧИТЕЛЯ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот.
Извън тези занимания, със същия жар започнах да проучвам и окултно-мистичната литература, завещана от древността, както философската наука и литература. По характер аз бях доста недостъпен в своите отношения с околната среда, мъчно се сприятелявах, но веднъж дам ли своето доверие на някого, непоколебимо постоянство поддържаше тази връзка. Изобщо, каквото и да предприемах в различните области на живота, винаги спонтанно участвах с цялата си природа. В тази си възраст аз нямах още онази критичност, отнасях се към събитията в живота с буйното младежко въображение, с крайния безрезервен идеализъм - даже с една наивност, особено към всичко, което имаше известни елементи от ексцентричност. Честната ми натура не беше се срещнала още с отрицателната страна на живота. Аз вървях по тесните пътеки на идейното, умишлено бягах от широкия обикновен път на обикновения живот. Тази моя странна природа ме тласкаше да търся нещо ново, непознато, необикновено, както образа на Учителя и обществото, което Го заобикаляше. Във всяка моя крачка, предприета в живота, винаги се стремях тя да бъде резултат на будния ми ум, на нежното ми мистично сърце и могъщата ми сила на непоколебимата ми воля. Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината.
към текста >>

Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
Най-интересно в моя странен характер беше това, че той действаше извън кръга на всички обществени предразсъдъци, извън мрежите на всички религиозни суеверия, заблуждения и догми, как-то и извън сферата на научните хипотези и неиздържани философски системи. Аз се стремях на всяка цена душата ми да пази своята чистота - както търсещият Пърсифал - истината в живота. За постигането на моите идеали в живота, пред нищо не се спирах; моите младежки копнежи и кристален ентусиазъм постепенно се разгаряха в буен огън, със свещено чувство и с напрегната мисъл неудържимо се стремях да се изкача на високите върхове на Мъдростта и оттам да разбера дълбокия смисъл на Космичния свят на Истината. Мен не ме задоволяваше обикновената научна мисъл, нито бледата вяра на религиозния човек, нито практицизма на всекидневното човешко съзнание. Още в детските си години слушах някакви гласове, които ми нашепваха, че не трябва да живея в блатото на живота. Особено като юноша, тези гласове ме направляваха винаги към тесните пътеки на високите върхове за знание и красота и оттам да почерпя онова Божествено вдъхновение за творчество, за идеен подвиг, за разкриване на новите духовни скрижали.
към текста >>

11. 155. КОМУНИ И КОМУНАРИ

ТОМ 5

А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата.
А друг се обади: „Как да ги забравим бе, брат, когато туй беше най-светлата идея в живота ни, която я опорочиха". Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят. Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път". След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира.
към текста >>

Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път".
Този приятел също беше прав, защото идеята за комунален живот не бе човешка, а идваше като реалност от един друг свят. Но в тази епоха тя не може да се приложи от човеци със сегашното човешко съзнание. Трябва пробудено съзнание, а това означава векове наред и напред, когато това съзнание ще се пробуди. Борис Николов много пъти споделяше: „Във всички комуни, в които участвувахме и които познавам много добре, защото аз лично участвувах и познавах много добре както участниците в тези комуни, така и всички събития около тях, без изключение се повтаряше едно и също нещо. А това бяха лични ежби и егоистичен живот, които изместиха идейния живот." Аз знам от Учителя къде е разрешението на задачата. Пред мен сподели: „Успех ще има само по идеен път". След като опита излезе несполучлив и след като всички минаха през разочарованието, накрая се смириха. Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това.
към текста >>

Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот.
Това и Учителят чакаше и точно в този момент той отвори Школата на Бялото Братство, за да подготви човечеството за идната епоха. Тази идея за комуналния живот кръжеше дълго време във въздуха. Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят. Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот. На второ място идва живот отдаден на ближния. Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога. Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието,където единствено може да има обединение на идеи, общение на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го.
към текста >>

Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога.
Тя бе свалена и се направи опит да се реализира. Опитът се провали, защото нямаха знания как да стане това. А знанието го даде Учителят. Ето защо първо трябва да предхожда идейния живот. На второ място идва живот отдаден на ближния. Но да се съединят тези две неща - идейният живот и Любовта към ближния, то свързващо звено е Любовта към Бога. Защото Божественият Дух в своята изява е Любовта и тя свързва човешките съзнания в свръхсъзнанието,където единствено може да има обединение на идеи, общение на идеи, общност на постъпки и реализация на идеята на физическия свят. Друг път няма и друго решение няма. Ние това го опитахме, знаем го. След това Учителят откри Школата, за да подготви идното човечество чрез едно ново знание, което то ще изучи, ще приложи и от Висок идеал ще го претвори в живот. Ето, това е идеалната комуна.
към текста >>

12. 16. БЕЗПЛАТНИЯТ РОБ И БЯЛАТА РОБИНЯ

Цанка Екимова

Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми.
Мен ме таксуваха като нещо по-долно от техните работници, на които трябваше да се плаща заплата и да се съобразяват с тях. С мен се държаха безцеремонно, нали бях роб, безплатен роб, а през нощта бях съпруга на брат им. За да се създаде работа на всички братя в този дом, те създадоха и отвориха магазини в Габрово и един за железария в София. Всички се занимаваха с търговия и пари. А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии. Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпълнявам ролята на роб. Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми пречеха да чета беседите на Учителя. Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре! А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога.
към текста >>

Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре!
А аз? Моят идеен живот потъна в дълбочината на душата ми. Но нали епохата е необикновена, Учителят е тук в София, тука е Школата, съборите, лагерите в планината и общите екскурзии. Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпълнявам ролята на роб. Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми пречеха да чета беседите на Учителя. Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре! А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога. Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари.
към текста >>

Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как.
Но това е за другите, а аз съм затворена сама в този град, в дълбочината на ада и изпълнявам ролята на роб. Понеже се справях с голямото домакинство много добре, не ми пречеха да чета беседите на Учителя. Когато имах идейни нужди и задачи поставени от беседите на Учителя за изпълнение, аз с болка помолвах мъжът си да ми отпусне необходимата сума и винаги ме удостояваше с отговор от една дума: „Утре! А това „утре" потъна в безкрайността и аз не го достигнах никога. Ама наистина не го достигнах никога! Отвътре у мен се надигаше копнежа по идеен живот, искаше да се изрази навън по някакъв начин, но нямаше как. Представете си, той нямаше пари да ми даде да купя един лист хартия и да напиша едно писмо. Да, нямаше пари. А беше богат фабрикант и си играеше с милиони. Да постъпя като чиновник в тяхната фабрика беше безсмислено, пак щях да бъда безплатен роб. Да постъпя в някое друго предприятие на работа беше невъзможно, нямаше да ми позволят - те бяха търговци, работеха с много пари.
към текста >>

А около мен гонение, около моят идеен път също гонение.
Държаха на авторитета си, а снаха им да стане работничка. Това нямаше да позволят. Те имаха платени чиновници, работници. Бяха се впуснали в търговия и индустрия. Те бяха в своя апогей. А около мен гонение, около моят идеен път също гонение. Гонение отвън като роб, гонение и отвътре. Реших да търся помощ от Учителя, прекарах в молитва няколко дни. Накрая чух глас в себе си: „Отвори томчето! " на масата ми имаше една беседа от Учителя, отварям, на една произволна страница и прочитам: „Свободата е вътрешно качество на духа. Докато човек не се освободи отвътре, не може да се освободи отвън.
към текста >>

13. 7. ЦЕНТЪРЪТ НА НАДЕЖДАТА У ЧОВЕКА

Крум Въжаров

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

И този, който ме прегръщаше разбра, че не съм го направил и се убеди, че съм идеен човек.
Затова съм дошъл при вас за помощ". Той се насълзи и ми каза: „Обърнете се към еди коя си служителка, за да уреди Вашият въпрос". Защо той се насълзи? Ами той знаеше какъв голям пост аз заемах и чрез този пост аз можех да взема не стая, но и цял държавен апартамент като плащам само минимален наем. Аз не го направих. И този, който ме прегръщаше разбра, че не съм го направил и се убеди, че съм идеен човек. И затова се насълзи, защото видя ,че съм устоял на своята идея. Аз си тръгнах, но не се обърнах към тази служителка. Бях много развълнуван от случая. На следващия ден дойдоха две инспекторки да ме настаняват в ново жилище. Не една, а две инспекторки дойдоха да ме настанят.
към текста >>

„Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча.
Не една, а две инспекторки дойдоха да ме настанят. Дойдоха и ми оглеждаха бараката.А тя два на два метра. Гледат, клатят глава и не вярват на очите си. Едната проговаря: „Ама вие ли сте онзи Крум Въжаров, за който нашият шеф каза да ви настаним? " Аз се усмихвам и нищо не казвам. „Нашия шеф нарочно ни изпрати, за да видим с очите си, че на този свят имало още идейни хора, които не са злоупотребили със своят пост през време на социализма." Аз само вдигам рамене и мълча. Тогава те ме настаниха в квартал „Червена звезда" и ме настаниха в най-хубавото жилище, като ми дадоха една много хубава стая с веранда и южно изложение. Да, ето в тази стая прекарах много години. Такава стая можеше да се падне само на някой щастливец на лотария. Но тук говорим за окултен закон и за центъра на надеждата. Следващият случай: През 1982 г.
към текста >>

14. 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ

Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)

Бях малка и си спомням, че родителите ми живееха между идейно общество - толстоисти.
РАЙНА СТЕФАНОВА ГЕОРГИЕВА (АРНАУДОВА) 1. ВЕГЕТАРИАНСКИ ГОСТИЛНИЦИ Аз съм родена на 29.V.1909 г. в Стара Загора. Майка ми и баща ми са от Чирпан. Бях малка и си спомням, че родителите ми живееха между идейно общество - толстоисти. Баща ми - Стефан Георгиев беше едновременно домакин, касиер, готвач и всичко на това движение. Баща ми е работил през 1910 г. в една гостилница в Стара Загора. Там е идвал и Христо Досев като младеж. Собственикът на гостилницата умира и баща ми остава да я ръководи.
към текста >>

Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков.
Около тях се оформя малка група, която ратува за вегетарианска гостилница. По-късно Христо Досев заминава за Русия, а да се поддържа вегетарианска гостилница през зимата трябва да има консервирани зеленчуци. Ето защо баща ми отваря консервна работилница през 1914 ^ 1915 г., когато аз започнах да ходя на училище. Запомнила съм, че от вегетарианската гостилница ни носеха ядене вкъщи. После започнаха войните. Тук идваха много идейни хора от Бялото Братство - Дафинка Доганова, Деветаков. Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул.
към текста >>

„6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница.
Те сутрин ходеха на изгрев слънце, пееха песни, четяха беседите на Учителя. А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията.
към текста >>

Там имаше идеен вегетариански живот.
А след 1919 г. гостилницата стана модерен вегетариански ресторант и посетителите се увеличиха. След войните баща ми го викнаха в София, за да организира вегетариански ресторант. На ул. „6-ти септември" организира една идейна и хубава вегетарианска гостилница. Там имаше идеен вегетариански живот. Там като келнер и студент работеше бъдещият професор Янко Тодоров. Там чувах за дъновистите по някога с хумор. Но виждах с какво уважение толстоистите се отнасяха към дъновистите. Тогава бях в прогимназията. Там идваха Олга Славчева, Ризова, които работеха във вегетарианската консервна работилница - чистеха зарзават.
към текста >>

15. 5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН

А баща му беше идеен човек, интелектуалец.
Има слаба воля, така е устроен. Идва от една фамилия крайно противоречива. Ето на стари години е без любов към своите близки. Проявява много егоизъм. Голямо противоречие има в него. А баща му беше идеен човек, интелектуалец. Като си замина баща му остави хиляди книги от хубави по-хубави, от които Симеон е черпил. Още при първата среща Учителят му бе казал: „Обичаш книгите, обичаш природата, обичаш музиката". Не може да се оплаче, книги имаше в библиотеката на баща му, природата бе наоколо му и накрая му се даде да учи в консерваторията. Но не успя нито в трите области. Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си.
към текста >>

Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици.
Учителят му бе казал, че по ума прилича на баща си, но по линията на сърцето върви по майка си. Докато майката имаше колеблива и права мисъл, то баща му имаше много силна мисъл, но сърцето му бе слабо, Любовният капитал у него бе слаб, поради което той беше много груб към внуците си. Такива са хората - в някоя област работят, а в друга - не. Баща му имаше лична кореспонденция с Толстой, но какво стана с нея - не зная, загуби се. Дори който през 1910 г. Толстой тръгва за България, за да я посети, той е имал предвид да отседне при отец Григорий, в тяхното общество на идейни съмишленици. И моят баща беше толстоист. Та Толстой е имал къде да дойде тук и да отседне. Тогава имаше списание „Възраждане", което се издаваше от Стефан Андрейчин, Димитър Кацаров и Христо Досев. Това бяха първите пионери. Отец Григорий е бил голям певец, Като го слушах да пее въздухът звънеше.
към текста >>

16. 10. ОТНОШЕНИЯ КЪМ ЖЕНАТА И СЕСТРАТА

Геновева Жекова

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Разговорът му бе идеен.
Та аз казвам така: Братът го познаваш с връзката му с жената. И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа. Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа. Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.
към текста >>

Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.
И сестрата я познаваш с връзката й с мъжа. Там е мястото на опознаването и определението им като брат и сестра в една окултна школа. Той ме водеше като абсолютен кавалер в онези места, които се посещаваха от аристокрацията. Той беше образец със своите изящни маниери - много изискан и много издържан. Разговорът му бе идеен. Идейният човек може да мисли идейно и да пресъздава своите идеи в живота си.
към текста >>

17. 18. Какво идва върху света

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

Едната ще дава идейната страна, другата ще дава материалното, материалните блага.
в името на Истината ще се обединят. Г.Д.: Русия е, каза ни в Мърчаево, страж на мирът. Страж на мирът, значи, тя ще пази севера, като нахлуят от изток . Русия ще дава новите идеи, новото човечество, Америка - материалното. Америка е богата иначе и като земеделска страна и материално. Едната ще дава идейната страна, другата ще дава материалното, материалните блага. В.К.: Ти разказваше вчера, че Америка има кредит още за 100 години, така ли? Г.Д.: А, да, на Америка се дават отгоре още 100 години да бъде силна над всички народи. В.К.: Да бъде водителка. Г.Д.: Да бъде водителка, да. В.К.: Вероятно трябва да изпълнява някаква задача.
към текста >>

като идейни, но от началото още имало е идеалисти, но като дойдоха на власт идеалистите ги отстраниха и изчезнаха, защото едните държат едно, другите държат друго.
В.К.: Където има користолюбие. Г.Д.: Да, така също и на Изгрева се получи, тъй също кой да командва, кой да владее, кой да взима благата, парите. Провали се всичко. В.К.: Всичко на база на користолюбие? Г.Д.: След туй идват комунистите, 1945 г. като идейни, но от началото още имало е идеалисти, но като дойдоха на власт идеалистите ги отстраниха и изчезнаха, защото едните държат едно, другите държат друго. На два лагера са. Едните имат един интерес, другите имат друг интерес. И така и комунизма не успява, въпреки че вземаха земята, съвременници сме, ето какво направиха. Обаче сега се иска, чака се да дойде онова време, да дойдат новите хора, та да може при нови условия да се проведе един правилен ред, идеен живот така да се проведе, да можем да покажем, че ние действително сме израснали, духовно израснали. И че сме истински човеци.
към текста >>

Обаче сега се иска, чака се да дойде онова време, да дойдат новите хора, та да може при нови условия да се проведе един правилен ред, идеен живот така да се проведе, да можем да покажем, че ние действително сме израснали, духовно израснали.
Г.Д.: След туй идват комунистите, 1945 г. като идейни, но от началото още имало е идеалисти, но като дойдоха на власт идеалистите ги отстраниха и изчезнаха, защото едните държат едно, другите държат друго. На два лагера са. Едните имат един интерес, другите имат друг интерес. И така и комунизма не успява, въпреки че вземаха земята, съвременници сме, ето какво направиха. Обаче сега се иска, чака се да дойде онова време, да дойдат новите хора, та да може при нови условия да се проведе един правилен ред, идеен живот така да се проведе, да можем да покажем, че ние действително сме израснали, духовно израснали. И че сме истински човеци.
към текста >>

18. 18. Французите и Михаил Иванов

Драган Петков

ТОМ 7

Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек.
Учителят работеше, избираше такива методи за работа, които не се повтаряха. Брат Шишков беше артист. Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител.
към текста >>

Защото високо идейният човек носи светлина в себе си.
Той беше хубав човек. Беше идеалист. Беше верен на Словото на Учителя. Учителят бе избрал именно него, защото беше високо идеен човек. За да има контраст. Защото високо идейният човек носи светлина в себе си. Неговите думи са точни и никой не се съмнява в него. И когато брат Шишков разказваше цялата тази случка с кафето на Гръблашева как тя е гледала на Учителя, ние примирахме от смях. Беше ни смешно, защото е толкова смешно, една гледачка на кафе да гледа и пророкува на Всемировия Учител. Но след като брат Шишков ни разказа как е гледала на кафе на Михаил - тогава ние не се смеехме. Вече не се смеехме, не беше смешно, а беше вече трагично.
към текста >>

19. 4.СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

СТОЯНКА ИЛИЕВА

ТОМ 8

И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира.
4. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка. Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете". И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи. Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му.
към текста >>

Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор.
4. СРЕЩА СЪС СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Месец след като бях учителствувала назначиха ме най-неочаквано и за директорка и това обстоятелство ме изтъкна някак между колегите. Към мен се проявяваше по-голям интерес, повече внимание, още повече след като бяха узнали хазаите ми, че съм вегетарианка. Един възрастен учител от първоначалното училище при запознанството си с мен, каза: "Аз имам син вегетарианец, той скоро ще си дойде и може да се запознаете". И действително, след няколко дни този идеен младеж ми бе представен, по право той сам почука на вратата на моята квартира. Беше спретнат, сериозен човек. Първото ми впечатление беше само положително и между нас протече интересен, идеен разговор. И когато той си тръгна, негласно си казахме, че тази среща няма да е първа и последна, че скоро пак ще се видим за разговор. След две седмици това стана и този път, той без заобикалки ми заговори за някакво Бяло Братство към което се числи и за Учителя, който го ръководи. Само като изрече името му аз изпитах силно, радостно вълнение, сетих се веднага за кого става дума и попитах за книгите му. След няколко дни получих книгата "Сила и живот" първа серия, за която си бях казала през юни, че ще я потърся. Тя сама бе дошла сега в ръцете ми.
към текста >>

Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни.
Не само, че не реагирах, но и усетих как малко по малко прочетените първи беседи ми възвърнаха вярата в Бога. Срещах трудни пасажи, мисли като костеливи орехи, поставях въпросителни по мой навик, но често и мислех. Беше края на календарната 1921 г. До края на учебната година, до юни 1922 г. прочетох вече трите първи серии, толкова бяха излезли от печат, бях си направила извадки и дори някои нововъведения в живота си, в смисъл - приложение на някои неща, научени от беседите. Срещите с новия познат, а за мен вече приятел и пръв случай да нарека някой мъж приятел, продължаваха все тъй сериозни, чисти, идейни. В семейството му особено се радваха когато ги посещавах, защото и по малкия брат на приятеля ми беше мой ученик, при това способен ученик. А приятеля работеше в един близък град и на всеки две седмици идваше при домашните си, навестяваше и мен и разговорите ни бяха само приятни и желани. Младежът, който ме заведе при Учителя се казваше Аврамов. Настъпи лятната ваканция, аз с прискърбие признах, че не мога, че не искам да се върна в дома на баща си, където считах погазена паметта на майка ми, то значеше да се изложа да се гази сърцето ми. Отидох в Русе, в едно близко познато семейство, където майката, една мила, добра жена, искаше, стараеше се да запълни някак голямата празнина в сърцето ми от загубата на майка ми, но не успяваше.
към текста >>

20. XIV. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ И ОТПЕЧАТВАШЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ!

ТОМ 9

Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото.
След изтичането на 2 месеца абонаментът се възобновява и т.н. Повтарям, това е най-удобния начин, фондът не разполага със средства, и ако не бъде подпомогнат по тоя начин не ще може да изнесе напечатаното на лекциите. Освен това, моля от името на „Просветния фонд" вас, младите братя и сестри, да вземете присърце работата на тоя „Просветен фонд" и да агитирате непрестано помежду си и между възрастните братя и сестри за събирането постоянни помощи за фонда. Той дава своите плодове: издава наряда, съборни лекции и пр. Погрижете се, всеки 2-3 месеца да подкрепяте фондовата каса с някоя сума. Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва.
към текста >>

В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва.
Не забравяйте, че ние, младите трябва да бъдем примерни по идеализъм и разумното ценене на необходимото и да влагаме всичко за преуспяване на идейното и необходимото. 30 септември 1925 г. София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва. Иска ли питане, че ние хора, които познават онова, което може да бъде цел в нашия живот, ще трябва постоянно, съзнателно да направляваме усилията си към истинска работа, която ще ни доведе до тая цел ? Да проявим повече идеен живот! В пътя на духовното растене се върви с жертва и мъдрост. Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава и с благоговение да използваме по възможност повече от светлината, която той сее. Лекциите от Младежкия клас III год.
към текста >>

Да проявим повече идеен живот!
София Братски поздрав: За „Просветния комитет": Кръстю Тулешков Ако сте съгласен, брат Краев съобщете ни веднага, а също и изпратете и сумата. Мислим е и наложително да почнем веднага печатането на лекциите. Братски поздрав: Кръстю Тулешков * * 2 За всички братя и сестри, Работата е единственото условие в живота ни, което ни се постоянно налага в разни видове и посоки. В един вид и посока тя издига в идейно отношение, а в друг вид ни само спъва. Иска ли питане, че ние хора, които познават онова, което може да бъде цел в нашия живот, ще трябва постоянно, съзнателно да направляваме усилията си към истинска работа, която ще ни доведе до тая цел ? Да проявим повече идеен живот! В пътя на духовното растене се върви с жертва и мъдрост. Трябва да ценим онова, което Учителят ни дава и с благоговение да използваме по възможност повече от светлината, която той сее. Лекциите от Младежкия клас III год. са всички излезли от печати струват 120лв. изцяло. Всеки може да си ги купи.
към текста >>

21. 09 - 277. ПЪТЯТ НА ЕДНА ДУША

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път.
Тя се съгласи и почна така: „Ето моята кратка история. През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно. Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен характер, от който аз не рядко съм се възхищавала. Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си. Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път. Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране." „Е, не станахте ли атеистка? " - Запитах я аз. - „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният.
към текста >>

Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране." „Е, не станахте ли атеистка?
През 1921 година завърших средното си образование в Стара Загора. Живеех у кака Райна Каназирева, която бе възприела идеите на Бялото Братство и ги следваше ревностно. Какви бяха нейните идеи, аз още не знаех, но в нейното лице аз виждах една високо интелигентна жена с добре изработен характер, от който аз не рядко съм се възхищавала. Макар че се чувствахме вече много близки и можехме всичко да си кажем, но тя нито веднъж не ми заговори за своите убеждения, нито ми проповядваше идеите си, колкото и благородни и възвишени да ги имаше в душата си. Най-красивото в нейния характер бе това, че тя ме оставяше напълно свободна, сама да се ориентирам, сама да намеря своето място, своя идеен път. Под влиянието на моите другарки и съученички аз почнах да посещавам събрания, където се изнасяха атеистични беседи, което обстоятелство не остана без значение за моето идейно ориентиране." „Е, не станахте ли атеистка? " - Запитах я аз. - „Не. Атеистка не станах, защото наскоро сънувах интересен сън, който още добре помня." - „Ако обичате, разкажете ми вашия сън," помолих я аз. - „Сънят бе следният. Една нощ сънувам, че съм седнала на балкона на една висока къща, но балкон без перила и краката ми увиснали над една черна пропаст и аз полека, полека се плъзгам към пропастта.
към текста >>

22. Наряди за 1945 г.

ТОМ 12

В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство.
Ето защо, в свободните празднични дни предприемаме общи екскурзии до нашия бивак „Ел-Шадай", намиращ се на височина около 1200 метра надморското равнище. Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов.
към текста >>

След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот.
Излизайки от Изгрева в 4 часа в ранно утро, за 3-4 часа всички са горе; следва закуска, пием изобилно топла вода, към 10 часа „Паневритмия", прочитане някоя беседа, а след това - приятелски разговори и отпочиване под благодатните лъчи на слънцето. След общ братски обед и още няколко часа почивка, малки разходки и разговори, завръщаме се с добро разположение, с нови мечти за бъдеща разходка. Братският стол -трапезария на Изгрева, идеята за който се поддържаше от Учителя и до последните Му часове, прекарани между нас, продължава да съществува и сега; трудностите в набавяне на продукти са значителни, обаче ще се преодолеят било от производството, което очакваме да получим от добре обработените тая година братски градини, било от това, което ще постъпи от приятелите от провинцията. Затова умоляваме братята от провинцията, когато дохождат в София, или по пощата, да изпращат някакви продукти, особено мазнини, които ще се заплащат на редовни цени. В това Учителево начинание виждаме известна красота и идейност, а плюс всичко имаме и практична изгода за братя и сестри, които нямат свое домакинство. След казаното дотук, няма да се поласкаем, ако кажем, че културният живот на Братството е гордост за идейните хора в София; не липсват съвети от тия наши приятели да продължаваме нашия задружен братски живот. И други идеалисти, които се приближават до нас, остават приятно изненадани от възможностите ни да изнасяме организиран обществен живот. Това, разбира се, се дължи преди всичко на идеите и примера, завещан ни от Учителя, както и на даровитите братя и сестри между нас. Нека и ние сами да ценим хубавото, което вече другите виждат в нас! Със сърдечен братски поздрав, Братски съвет: Тодор Стоименов, ПашаТеодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Боян Боев, Борис Николов. Изгрев, 20 юний 1945 г.
към текста >>

С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот.
Панайотов 24) ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО През време на Братската среща тази година в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки:Изработване беседите.Книгоиздателство и печат.Домакинство.Музика и паневритмия.Литература.Изобразителни изкуства.Връзки с чужбина.Академия. Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия като нещо ново в живота на Братството. Засега това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение на братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето тия сказки добиха интерес не само за нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа. Сказките започнаха към края нам. септемврий. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основно мисъл от всяка сказка.Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота.
към текста >>

При тази идейна работа детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пение и пр.
Това е „Пентаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя.Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложението на педагогическите идеи на Учителя в училището добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта като най-важен възпитателен фактор и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата: посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пение и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и прочее престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Паневритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света.
към текста >>

23. АРХИВЪТ НА БОЯН БОЕВ

ТОМ 12

Пише за окултна биология, за единния живот, за новото направление в труда, мисията на богомилството, мисията на славянството, за идейните насоки в образованието, за музиката на Учителя и Паневритмията. 3.
БОЯН БОЕВ НА „ИЗГРЕВА" 1. Връзките му с Учителя започват от Европейската война, когато се запознава с Георги Куртев и правят наряди по нареждане на Учителя в Скопие. 2. След 1924/1925 год. започва издаването на списание „Житно зърно" и още от 1925 год. започва да публикува статии на различни теми до 1944 год. Пише за окултна биология, за единния живот, за новото направление в труда, мисията на богомилството, мисията на славянството, за идейните насоки в образованието, за музиката на Учителя и Паневритмията. 3. Въвежда рубрика „Из нашия живот", публикува статии за живота на Братството на Изгрева и планината, за срещите на Учителя с учениците му и проведените разговори. Това е най-важният му раздел, защото днес можем да съдим за живота на Братството по тези очерци и пътеписи. 4. Пише статии „Учителят за дишането" и върху здравни проблеми. 5. След застрояването на Изгрева той живее в различни бараки, накрая Борис Николов му предоставя една стая в своята барака, която е била най- устроената и просторна. Той няма пенсия, няма пари и започват да го хранят братята и сестрите.
към текста >>

Унищожава я не комунистическата власт, която се упреква днес за много сторени и несторени грехове, но я изгаря така нареченият верен идеен брат.
Заедно с темите от „Житно зърно" те могат спокойно да оформят един том от „Изгревът", което е сторено от мен. 15. Неговата кореспонденция е запазена от приятелите в провинцията и тя днес се издава по онези автори, чиито спомени публикуваме в „Изгревът". 16. Тя трябва да се събере, защото с годините може да бъде унищожена умишлено или случайно, за да не остане следа от Школата на Учителя. И трябва да се издаде към авторите, които публикуваме в „Изгревът". 17. Голямата част от кореспонденцията на Боян Боев е била в бараката на Гради Минчев, който спокойно с нея е палел печката си, за да се отоплява. Унищожава я не комунистическата власт, която се упреква днес за много сторени и несторени грехове, но я изгаря така нареченият верен идеен брат. Невероятно, но факт. Аз заварих именно това. 3. БОЯН БОЕВ И ТВОРЧЕСТВОТО МУ 1. Пише статии във „Всемирна летопис". 2. Участвува дейно в „Житно зърно" със статии от братския живот и Школата. 3.
към текста >>

„Братство", както и в други вестници на други идейни течения. 4.
Аз заварих именно това. 3. БОЯН БОЕВ И ТВОРЧЕСТВОТО МУ 1. Пише статии във „Всемирна летопис". 2. Участвува дейно в „Житно зърно" със статии от братския живот и Школата. 3. Публикувани са немалко негови статии във в. „Братство", както и в други вестници на други идейни течения. 4. „Мисията на Богомилството в свръзка с мисията на Славянството" - 1937 год., книжка от 130 стр. - преработени с допълнения статии, публикувани в „Житно зърно", година VI и VII, с включени изказвания на Учителя. 5. „Учителят за дишането" - 1942 год., книжка от 96 стр., включени са негови разширени и допълнени статии за дишането, публикувани в „Житно зърно" год. XV, 1941 год., бр. 6, 7, 8, 9. 6.
към текста >>

24. 1929 година

Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам.
На 3й вечерта спахме по неволя на върха Юрушки Чал посред зимен студ, мъгла, вятър и без огън, вода и храна затъмняхме тамо и от умора останахме да спим на самия връх, притискайки се един други от големия студ - и то без сън цяла нощ. На 4-й почти до обед скитахме изгубени в гъстата мъгла, но слязохме най-лосле на Марицините езера. И срещу 5-й спахме на хижа Мусала. Заварихме новата хижа, на която почти първият етаж почти изкаран, и работниците работеха. На 5-й вечерта - в София. Дълго говорих със сестра Елена по различни въпроси и най-после се разделихме на 9-й септемврий със скъпи спомени за светлия, чист и идеен живот и пълни с ентусиазъм за трезва борба, чиста вяра в Бога и Божественото, с пълна вяра в Неговата мощност и чистота и, жаден за творби и бъднини, си дойдох е тоя край, Крепча, да учителствувам. Първите дни къде 21 септемврий всичко беше добре. Пълната електрическа батерия си течеше и светеше, Октомврий, ноемврий, декемврий, аз наново се вплетох в паяджината на моите низости. Проблясваше светлина от лъч единствено от тая, която ме обича и ме крепи с горещия си дух и безкористна Любов. Тя ми пише, насърчава, съветва да вървя все напред и напред. Бога да слушам, Любовта Му да приемам и Божията Любов да живея.
към текста >>

е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века.
В съвременния свят умрелите се изпращат с по-голямо тържество, отколкото се посрещат живите, които идат на земята." И 105-ият Псалом е псалом за избраните. Всички тия знамения ще дойдат за в бъдеще на земята, а някои от тях вече идат. Щом Бог е обещал, че ще спаси Своите възлюбени, един ден Земята ще се превземе и Той ще я предаде на избраниците Си. Засега Земята е в чужди ръце. Под чие владичество е сега Земята, няма да обяснявам, но казвам: тази истина не може днес да се открие на човечеството, защото неговото съзнание не е такова, да може правилно да я разбере и възприеме." „Този свят представлява мъртва материя или материя на спящи същества, разхвърлени по цялата вселена." „Докато човек е пълен в себе си с нечестиви мисли и желания, той не може да намери Истината." „Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т. е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него.
към текста >>

Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него.
е. кристализират." „И тъй, всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства." „Някой казва: „Да поправим живота си, да се наредим, че тогава ще мислим за идейни работи." Казвам: Оставете мъртвите хора да се занимават с мъртвите идеи, а вие се занимавайте с главите, с живите идеи, които идват сега в света." „Смели хора се изискват днес, не е важно какъв си бил някога, важното е какъв си днес и какво можеш да направиш." „Главната задача на съвременния човек е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено в него." „Когато човек започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всяко изчистено място изпъкват написаните от вековете още идеи и чувства." „Изчисти ли се съзнанието на човека, в него изпъква онова истинско и положително знание, написано върху него от памти-века. И ако днес човек учи, работи и прави ред усилия в своя живот, всичко това не е нищо друго, освен усилията на неговия дух да освободи от забрава своето първично знание, което той някога е имал. Към това се стремят и всичките науки, всички изкуства и занятия. Изчисти ли се съзнанието на човека, в една година той може да стане музикант, учен или какъв и да е знатен човек." „Ако съвременният човек е развил своето духовно радио, с какво трябва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува с някой Ангел. Ако той иска да живее идеен живот, нека се обърне към Бога, да иска Божият Дух да се всели в него." „Психическият изгрее е израз на импулса, който имат съществата, които живеят под него. Ако тия същества имаха активно съзнание, нашият изгрев никога не би залязъл." „Човек сам прави кръста си тежък." „Човек не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога." „Да служиш на Бога, това подразбира да имаш силно, интензивно желание да добиеш свободата си. Човекът на свободата винаги има разположение на духа, светът пред него се разтваря широко и той е радостен и весел. Който го види, казва: „ Този човек е щастлив, защото е намерил своя Учител, своя Господар, на Когото няма подобен в света." „Аз говоря за разумните хора, които съзнателно вървят в пътя. В съзнанието на тия хора никога не трябва да става прекъсване. Те трябва да знаят, че всяко нещо, които става в света, е на своето място и време.
към текста >>

Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа!
Предупреди ме, че голямо писмо - пълно с нещо много писано, съм бил изпратил на Еленка, а че какво съм й писал толкова и то така изпратено. Отговорих, че и ней бих писал, но тя всякога се е държала резервирано спрямо мен, от идеята ми, и не иска нищо да прочете, и което съм й дал да чете, тя през пръсти го гледа и консервативно отнася спрямо него. Потеглих си, тя сърдито, отчаяно сбогом ми не даде и по салона се разхожда насам-натам безпокойно и най-после извика: „Хайде, отивай си, че ще закъснееш! " Потеглих си, обаче от една страна ми мъчно стана: защо така грубо я аз разсърдих, и надменно се държах. Така ли трябва да се отнасям спрямо нея? Безпокоен си отидох, поради мисълта, че може би вече никога тя не ще благоволи да ме поздрави, камо [ли] погледне, и че аз не трябваше да нагрубявам, а по един деликатен начин да я развържа от себе си, че да посея нещо хубаво, идейно, благородно в страдната й душа! 30.III.[1929 год.], събота Станах в 4 ч. Искаше ми се да пиша на Стефанка, но не сторих. След наряда почнах четене. След обед с Димитра, след получаването на пощата, потеглихме за селата си. Вървяхме бавно.
към текста >>

Страхувах се, че ще прочета нещо отплата на недобрите си писма, егоистичните си отрови, които изпращах с някои си мои писма, писани от дъното на ада на тая чиста, идейна, стремяща се душа към нещо велико и възвишено.
Платих на пощаджията за „Училищен бюджет и администрация" сумата 120 лева и другата поща съм оставил на масата и си отивам. Иска ми се още по пътя да го отворя да чета. Поиска ми се пред училището навън, но рекох вътре да вляза. Гладът замря. Иска ми се да чета, разпечатах и то с очакване. Страхувах се, че ще прочета нещо отплата на недобрите си писма, егоистичните си отрови, които изпращах с някои си мои писма, писани от дъното на ада на тая чиста, идейна, стремяща се душа към нещо велико и възвишено. И с тоя усет чета: „Н.Л.К.П. Б.Л. ^ Любезни брат Пеньо. Честита Пролет! По случай новата астрономическа година поздравлявам те и ти пожелавам най-ценно, най-красиво, към което се стреми човешката душа." И се заредяват хубавите мисли. Излага сестрата, че с моето последно писмо получила от съседно село от един господин първо любовно писмо, предложение.
към текста >>

25. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Говорихме върху много работи от идеен характер.
Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
към текста >>

След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички.
И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство.
към текста >>

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

26. 1934 година

Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа.
Казвам: Не е достатъчно само да знаете само името на Христа, но трябва да разбирате Неговото сърце, да разбирате Неговите мисли, да знаете коя е била основната мисъл, която заставила Христа да дойде на земята. Само по този начин ще разберете какво значи думата „Христос". Когато Христос прие Духа, съзнанието Му се пробуди и Той се свърза с Бога, прие Неговата мисъл и придоби Вечния Живот. Който може правилно да мисли, той може и правилно да пее. Щом мисли правилно, той дава израз, смисъл на песента. Човек трябва да се освободи от материалните си стремежи, да започне идейна работа. Тази промяна не може да стане по механически начин, тя става постепенно, чрез усилена работа на Божественото в човека, В усилията си бъдете последователни докрай. Не се отчайвайте! Добрият живот подразбира непреривна работа от миналото още, която продължава в настоящето и следва в бъдащето. Краят на работата ще се види в бъдащето." * Часът стана 12 среднощ. Лягам си.
към текста >>

Говорихме върху много работи от идеен характер.
Всеки човек трябва да мисли за Божественото в себе си. Защо? - Защото в човека едновременно стават 2 процеса: Бог се проявява чрез него, и човек се проявава чрез Бога. След горното написано, учих до обед, а на обед се избръснах и заминах за Кърджали. Там отидох при прокурора Тошев. Той бе малко болен, та го намерих на легло. Говорихме върху много работи от идеен характер. Говори ми върху сега издаваната от него книга, за Вехтия и Новия Завет. Говорихме за схващанията на Учителя и Христа за задомяването. И се потвърди вечно вярната истина, че „жененият служи на жената, а нежененият - на Бога". Дойдохме до заключението, че ако човек може да се справя с вътрешните си чувствени противоречия, то той е по-хубаво да остане сам и свободен служител на новото, а задоми ли се, то е нужно условия, средства, защото децата, поколението, което се създава, трябва да му се даде възпитание и образование. След половото сношение иде човек на Земята, който трябва да имаш средства, за да го направиш годен за живота.
към текста >>

След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички.
И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува. След всичко това сега аз задружих със свои съидейнички. Разбиранията им са като моите. Но отгде накъде сега чак, когато съм вече на 36-годишна възраст, сега пък се зароди желание у мене да се женя и то за сестра, която и дума не дава да става да се жени! Понеже тя е решила живота си да прекара девица. Но да видим. Докато отвън ме каняха, лесно се справях, отбягвах, умело отклонявах въпроса, а сега ето, поканата, зовът влязъл в мене, в сърцето, в ума, в съзнанието ми, и колкото по го гоня, той иде с още по-голяма примамливост, с още по-голямо нахалство.
към текста >>

После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе.
И като заключение бе вече пак словото и делото на Учителя и несравнимостта с нищо по величие и превъзходство словото на Учителя. В 3 ч следобед отидох в данъчното управление - тамо пък вадих имената на селяните от Емираглар и Казалджик-Кафтан, а друг път ще отида за тия от Кърлъ-Емач. Пристигнах в К.-Кафтан късно. По целия път ме болеше глава от това, че несъзнателно се подведе днес разговор, за да се упрекнат тия-ония от братството, че имали дефект. А с дефектите кога се занимава човек, то от тия последните се прехвърлят енергии върху тебе и после не можеш да се освободиш. После мисля, че човек, за да може да води един чист идеен живот, тъй, както го води Учителят и както Той го иска от нази, то трябва голямо себеотдаяние в служба на Бога, на Великото, и съвсем задушаване и недаване никакъв ход на низшите мисли, чувства и желания да изпъкват в тебе. Изисква се велик подвиг, голямо себеотричане. 13.II.1934 год., вторник Станах в зори. Вънка вятърът е по-слаб. Небето ясно, но пред слънцето черни тъмни подвижни облаци. Пратих писмо на Еленка да иска хороскопите от Жорж за брата Тошев, също до главната учителка в с.
към текста >>

27. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници.
Вуйна Йовчовица майка бе там, а другите жени са на мен непознати. Поканен бил и Учителят. С Него дойдоха братята Епитропов, Драган Попов, Начо Петров, Стоицев и много други, имаше от младите братя и сестри, като не помня точно кои бяха. Но чудното бе за мен: как е възможно Учителя да поканят на кръщене и той да се съгласи да присъствува. Също и много от братята и сестрите, още повече учудва ме как Нойковата Геровица е станала вегетарианка, нейните снахи и много други Водичанки. Те току внезапно възприемат тази идея и току-виж станали съидейници. На обреда присъствуваха много наши хора - братя и сестри. Но и самият обред точно в каква форма стана, не можах да разбера. Преди кръщелния обред ние се намирахме в една широка стая. Влезе Учителят. С Него вървеше Драган Попов, Драган е малко с гърбица.
към текста >>

Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот.
Наблюдавам се вътрешно, наблюдавам и проявата на всички, които ме обкръжават, и търся по-висшето, по-разумното, по-чистото. Искам да дойда до това състояние, щото да мога да обичам безкористно, тъй както Учителят ни учи и съветва. Мисля си за Еленка. Разгледвам страниците из нашия живот откак съм в запознанство с нея и искам да се подбудят в душата ми други чувства: именно, да я обичам като душа, с по-възвишена любов, а не физически. Тя е добра, с благ характер, с външни и вътрешни положителни качества, с несравнимо духовна жажда за духовен стремеж и постоянно усилие да учи, да се съвършенствува в изучаването Словото на Учителя, в изучаването музиката, в свирене на цигулка и пеене по ноти. Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
към текста >>

Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него.
Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души. Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят. Ангелски и Божествени филми трябва да прожектираме, за да записваме в книгата на бъдещето това, което искаме да ни бъде среда, условие и цел в живота ни. Днес за пръв път заваля сняг, но докато белна земята, се стопи. Еленка не ми пише често.
към текста >>

28. 16. Писмо (до Д-р Димчев)

ТОМ 17

Ето защо, чувствувайки се свободна и близка към Вас, при срещата ни на конгреса, аз пожелах да Ви представя една брошура от Учителя, която по-скоро представляваше един отговор, или едно продължение на нашите разговори в онова време, които имаха идеен характер.
Мислех си: Ако този Ви жест беше направен от скромност, за да не изпъквате пред обществото като тщеславен и славолюбив, каквито са всички други общественици у нас, с малки изключения, едва ли би имало по-благородно нещо от това. Но ако пък този Ви жест бе резултат на известни моментни състояния във Вас, то не остава друго, освен да съжалявам, защото такива жестове са присъщи само на най-обикновените хора, които нямат за цел друго нещо в живота, освен слава и почести. Такива са днес почти всички общественици не само в България, но и по целия свят и затова именно идеите, които ги носят, нямат свойте благоприятни резултати. Но аз няма да допусна второто, защото и сега още изпъкват в съзнанието ми картини из Вашия живот като общественик и идеалист, пред който изтръпвам, защото Ви виждам като мъченик, като апостол, като пионер, който неуморно е работил и е жертвувал всичко за идеите, които Ви вдъхновяваха и Ви вдъхновяват. Като такъв работник за общото благо - заздравяване човечеството от страшния алкохолизъм, Вие не бяхте друго за околните, както и за мене, освен един брат, който идеше да направи на човека-роб най-голямото добро - първа крачка към морален и висш живот. Ето защо, чувствувайки се свободна и близка към Вас, при срещата ни на конгреса, аз пожелах да Ви представя една брошура от Учителя, която по-скоро представляваше един отговор, или едно продължение на нашите разговори в онова време, които имаха идеен характер. Не зная защо, обаче, въпреки възможността Ви да получите брошурата, под разни предлози Вие отказахте. Това обстоятелство не ми внуши нищо отрицателно, защото допусках, че вниманието Ви беше всецяло погълнато от работа по случай конгреса. Ето сега Ви изпращам „Човешкият дух" [1] - една много важна беседа, в която Учителят разправя, че Човешкия дух седи над всичко и че от хиляди векове насам той е създавал и продължава да създава науките, изкуствата и учи човека на всичко. Учителят казва: „Когато човешкият дух иска да си направи сянка, да се освободи от вибрациите на светлината, той сгъстява материята около себе си." Следователно той е в сила да сгъстява и разредява материята. Цялото човечество, казва Учителят, се съдържа в един човек и всеки човек е в цялото човечество.
към текста >>

На това основание се дължи неуспехът на много идейни движения, водачите на които не се свенят да се представляват като първоизточници на идеите, което всъщност не е така.
А знае се, че нищо не е наше. Ние сме само проводници на духа, който се проявява чрез нас. Ето там е слабата страна в човека, че приписва върху себе си творчеството на духа. А щом се вмъкне този чужд и отровен елемент в съзнанието на човека, всичко рухва, всичко се опорочава, а човекът оголява и пада. И не само това, пада и рухва и изграденото, защото престава да се кърми и отгледва от духа, който вече го няма. На това основание се дължи неуспехът на много идейни движения, водачите на които не се свенят да се представляват като първоизточници на идеите, което всъщност не е така. Можем да се запитаме: Личността ли създаде идеите или идеите - личността? Или: Личността ли създаде духа, или пък духът е творец на личността? Ако личността е създала духа и идеите, тогава защо тази личност умира, когато знаем, че Духът и идеите са безсмъртни? Може ли смъртното да твори безсмъртното? Тогава що остава?
към текста >>

29. 30. Сфера на Нептун

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Но ако се вземе предвид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризуват тия сили в две различни плоскости.
Ако са хора със силно развита духовна природа и чувствуват нужда да се свържат с някоя среда, те обикновено се ориентират към свободните духовни движения, където се култивира братското чувство между хората в духа на любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептуна, се ориентират към социализма и по-специално към комунизма. Тук му е мястото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира според съвременната астрология под силното влияние на Нептуна. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиртизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения. Но ако се вземе предвид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризуват тия сили в две различни плоскости. Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм — казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептуна (23 септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, „апорти”, местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като за пример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скептицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
към текста >>

В хороскопа на СССР, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурна.
А за целите на природата изглежда че е бил необходим знака Стрелец и посочената по-горе конфигурация, която настъпва много рядко и бележи епохи.* Без да се спирам на по-нататъшни подробности, ще кажа, че Нептун се среща в една типична конфигурация в хороскопите на тримата най-видни водачи на революционния комунизъм и на болшевишката революция: Ленин, Троцки и Сталин - именно той е в съвпад с Марса. Тук ще отбележа, че тъкмо този съвпад на Нептун с Марс е астрологичният символ на комунистинното движение. Той бележи и неговия борчески, революционен период, а също и оформяването му в политически партии, които се стремят към завземане на властта. И наистина, у Ленина, Сталина и Троцки, които са предимно революционери-дейци, а не само теоретици-доктринери, какъвто е бил преди всичко Маркс, ние срещаме тоя типичен съвпад като техния печат. Но докато у Ленина той е в знака Овен - знак на пионерите, организаторите, водачите - у Троцки и Сталин той е в Телец - знак на материалното осъществяване. В хороскопа на СССР, съставен за момента на неговото обявяване, виждаме Нептун, идейният двигател на комунизма, в царствения знак на властта - Лъв, в съвпад със Сатурна. Пак един интересен астрологичен символ, който бележи момента, в който една доктрина, една политико-социална идеология започва да се излива във формите на един държавен строй. Връщайки се към началото на комунистичното движение, ще отбележим, че не по-малко интересни са астрологичните данни за момента, когато Маркс и Енгелс издават своя прочут манифест (близо 2 години след откриване на Нептуна, по същото време, когато се появи и спиритизмът). Както са интересни и хороскопите на Първия интернационал, на Третия интернационал и пр. ала един подробен астрологичен етюд на комунизма, в лицето на неговите създатели и дейци, би представял един значителен том. Тук аз само набелязвам твърде бегло известни конфигурации на Нептуна.
към текста >>

30. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

„Житно зърно” е едно безвъзмездно идейно дело.
Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. „Житно зърно”. Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години! Към „Житно зърно” Жорж има и други заслуги - те са в кръга на неговото издаване и администриране. „Житно зърно” е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко - пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така „Житно зърно” е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата. Макар „Житно зърно” да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и никои собствени книги.
към текста >>

Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г.
През последното десетилетие той бе поел редактирането на „Житно зърно” заедно с главната тежест на техническата работа около него. И ако в българските интелектуални среди „Житно зърно” е минавало за едно от най- сериозните списания, това са дължи сигурно не на последно места на качествата на главния му редактор. Дейността на Жорж като сътрудник на „Житно зърно” е твърде разнообразна. Читателите на списанието познават неговите математически отмерени, богати както с данни, така и с подтици, елегантно написани статии. Както се знае, една част от тия статии, третиращи най-различни проблеми в окултно осветление, бидоха издадени в сборника „Пътят на звездата”. Тая работа, дори и без оглед на идейното е богатство, осигурява на Г. Радев едно от първите места между българските есеисти. В „Житно зърно” той завеждаше и няколко по-дълги работи, между друго и един курс по графология. Ако бе успял да го завърши, ние щяхме сега да притежаваме, може би, едно от най- хубавите съчинения върху тая област. С цикъла „Жената в Евангелието” той създаде не само една галерия от класически образи, но даде и пример заедно по-задълбочено тълкуване на Новия Завет. Серията му „Планетни сфери” представлява току-речи най-пластичното изложение на планетарната типология, което съм срещал в астрологичната литература.
към текста >>

Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело.
Явява се един кипеж, водовъртеж, настъпват катастрофи като че ли загива всичко, обаче след бурята ще имаме тих, красив слънчев изгрев и усмихнати, ведри нови небеса. Чутките души всред кипежа на днешното време долавят ясно кои идеи са животворни, пълни с вътрешна правда, на кои идеи принадлежи бъдещето. Такъв бъше и Георги Радев и затова именно той още от ранна възраст застана в редовете на борците за нов живот на земята. Животът му може да се резюмира само със следните думи: работник за един нов свят, за една нова земя. Преди всичко той беше делови човек - делови в това отношение, че у него винаги беше дейна мисълта: какво може да направи за великата идея, която пълнеше душата му с огън и възторг. Той представяше хармонично съчетание на идеалиста и реалиста в този смисъл, че не се задоволяваше само с отвлечен идеен живот, но работеше да го превърне в плът и кръв, в дело. Едничката му мисъл беше: Великото Дело. Едничкият му блян беше: Идване на новия ден на земята. Едничката му воля беше: Работа и работа за светлото утро, което изгрява. И тая работа му беше едничкият източник на радост. Пред величието на идеята, която го вдъхновяваше, за него бледнееха всякакви лични интереси и планове.
към текста >>

Те са свещени, понеже са от високоидеен характер.
Не, защото той идеше от глъбините на неговото естество. И поради това, дето и да е, той нито за миг не може да прекъсне своята красива работа за новото, което иде. Когато няколко души на земята се сдружат за обща материална работа, щом тя престане, те се разделят и вече нищо не ги свързва. Но когато няколко души са обединени чрез общия идеал, там законът е друг. Ето защо връзките между Георги Радев и приятелите му тук са връзки неразривни, понеже са връзки на Духа. Те са свещени, понеже са от високоидеен характер. И тези връзки, с постепенния растеж надушите, ще стават все по-светли, по-красиви и по-дълбоки. Той дойде тук, за да извърши една ценна работа и да остави един светъл и незаличим образ в душите ни. И този светъл образ ще бъде назидание и пример за мнозина, които вървят по вечния друм на живота. 6. Провинцията и Георги Радев Буча Вехар Житно зърно, Г. XIV (1940), кн.
към текста >>

Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка.
Провинцията и Георги Радев Буча Вехар Житно зърно, Г. XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 189 Ние го виждахме рядко. През време на светлите съборни дни и по време на нашите излети по Рила и Витоша. Но ние го познавахме; ние знаехме добре какво място заемаше той в нашия идеен живот, ние виждахме добре неговата голяма и рядка личност, неговото дарование, неговата душа, която така неотразимо трептеше във всеки ред, който се изливаше от неговата ръка. В неговото лице ние виждахме един от първите работници, които строят пътища в нашето движение. Думите не могат да изразят онова, което ние преживяхме по неговата загуба - загуба в обикновения човешки смисъл... Георги Радев за нас никога не ще бъде загубен, никога, защото ние не го виждахме в неговото тяло - крехък съсъд, а го виждахме в неговите трудове, в които умееше да изплете своите философски видения в чудно поетични форми. Те ни звучаха като приказка, като песен от един отвъден мир, мир на красота, която той така горещо жадуваше да разкрие пред всички. Ние виждахме за миг тия безбрежни хоризонти, тия приказни светове, до които той се възземаше, и сухата наука за неспециалисти се превръщаше в мощна стройна хармония и истинска поезия - каквото беше за него - математика, поета и човека Георги Радев. Бихме казали, че неговото перо, не, неговата лира пресекна.
към текста >>

31. Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ

ТОМ 19

Бертоли и Анина вярно и предано разпространяват учението, също и с техния идеен център.
Б.2 ПИСМО ДО АИДА И ГЕОРГИ КУРТЕВИ СЪТРУДНИЦИ НА МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ АРЖЕНТИНА Много се зарадвах, че сте влезли във връзка с Анина и брат Бертоли. Те наистина направиха нещо важно и полезно за учението чрез тяхното списание („Житното зърно”). Бр. Бертоли и Анина вярно и предано разпространяват учението, също и с техния идеен център. Действително, Словото трябва да бъде предадено в неговата кристална чистота, както е излязло от Извора на Мъдреца, без всякакви прибавки и притурки. МИЛИ И ОБИЧАНИ АИДА И БРАТ ГЕОРГИ,* Нямам думи да изкажа благодарността на мен и Борис. С голям интерес и възторг получихме книгата. Ние я превеждаме и ще я разпространим, но този, който я превежда е много зает; едвам една трета сме превели. Възхитен съм, че много добре е описана историческата обстановка, при която се появява това духовно и социално явление - школата на Учителя.
към текста >>

(Разговорът не споделих даже с моите най-добри идейни приятели бр.
За мен приказките, легендите бяха химери, исках да видя, да разбера, да усетя спонтанно, с цялото си същество дадена истина, за да мога да я приема, да я асимилирам и да извадя онази нейна есенция, чрез която да изградя моя мироглед. Редица томове бях прочел за невидимите светове, за скритите сили на Природата, за великите закони в битието, но всичко това бледнееше пред моя личен опит в присъствието на това Космично Същество, което чувствувах и разбирах, с цялото си сърце, с целия си ум, с всичката сила на моята воля, с душата и духът си. В този момент аз почувствах този Истински пратеник на небето, Който идваше с мисията да завърти колелото на историята, да тури началото на една нова епоха и аз спонтанно, с целия си вътрешен живот го почувствах и Виждах като една мистична чистота, като една безкрайна светлина, като едно благородно и висше букористие, което дава като един велик бликащ извор, който нищо не иска! След тази фраза, която ми каза отначало, той ми говори около 2 часа Този разговор, който слушах през сълзи, не желая с никого да споделя на Земята. Той ще остане само в моята светая светих, където цари великото Космично безмълвие или великия храм на човешката душа и на човешкия дух. (Разговорът не споделих даже с моите най-добри идейни приятели бр. Боев и Борис) за фразата, с която ме посрещна, казах след заминаването на Учителя от физическия свят). Всичко друго, което се говори за заминаването на Учителя е или измислица или приказки на малки хора с големи претенции. Вие, когато прочетете книгата която ще ви изпрати Анина ще разберете сами кое може да се каже и кое не. 2. Савка казвала в своя дневник, че Учителят е казал веднъж, че духът, който пребивавал в тялото му в даден момент подчертал: „Аз не съм твоя Учител, аз пазя тялото му, той е горе на конференция”. Това е истина.
към текста >>

32. 10. САТУРН

ТОМ 19

Това положение говори, че в своето влияние Сатурн не дава добра връзка с чистия идеен свят, тя е в многото случаи неправилна, нарушена.
Отразителната способност на Сатурна, тъй нареченото албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето, предимно жълтият цвят отразява. Това придава на неговото влияние способността - мъдро и внимателно отношение да имат хората (под силното влияние на Сатурна) към материалните ценности. Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Освен това, като се вземе под внимание, че ексцентритета на неговата орбита е също голям, равен на 0,056, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че Сатурн при катастрофата в Слънчевото семейство е доста пострадал. Това положение говори, че в своето влияние Сатурн не дава добра връзка с чистия идеен свят, тя е в многото случаи неправилна, нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурна, да имат фанатично, неправилно, пресилено отношение към идейните и религиозни разбирания, отиващи към неестествени крайности в техните изяви. В своята обиколка около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато дойде по правата линия Слънце-Земя-Сатурн при тъй нареченото противостояние - опозиция. Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1,200,000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и човекът е най-силно. Когато обаче Сатурн идва на правата линия Земя - Слънце - Сатурн, Сатурн е зад Слънцето, при тъй наречения съвпад на Сатурна със Слънцето, тогава той се намира от Земята на едно разстояние около 1,658,000 километра.
към текста >>

Това придава на хората под силното влияние на Сатурна, да имат фанатично, неправилно, пресилено отношение към идейните и религиозни разбирания, отиващи към неестествени крайности в техните изяви.
Това придава на неговото влияние способността - мъдро и внимателно отношение да имат хората (под силното влияние на Сатурна) към материалните ценности. Ъгълът, които сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Освен това, като се вземе под внимание, че ексцентритета на неговата орбита е също голям, равен на 0,056, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че Сатурн при катастрофата в Слънчевото семейство е доста пострадал. Това положение говори, че в своето влияние Сатурн не дава добра връзка с чистия идеен свят, тя е в многото случаи неправилна, нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурна, да имат фанатично, неправилно, пресилено отношение към идейните и религиозни разбирания, отиващи към неестествени крайности в техните изяви. В своята обиколка около Слънцето, Сатурн идва най-близо до Земята, когато дойде по правата линия Слънце-Земя-Сатурн при тъй нареченото противостояние - опозиция. Тогава Сатурн се намира от Земята на около 1,200,000 километра. При този случай неговото влияние върху Земята, живота на нея и човекът е най-силно. Когато обаче Сатурн идва на правата линия Земя - Слънце - Сатурн, Сатурн е зад Слънцето, при тъй наречения съвпад на Сатурна със Слънцето, тогава той се намира от Земята на едно разстояние около 1,658,000 километра. Разликата от едното до другото положение е около 453,000 километра, което е значително.
към текста >>

33. 1927 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот Под думата истински живот разбираме идеен живот.
Ученикът трябва да учи, да придобива знания, но това не се постига механически. Човек може да има ред способности в себе си, но той сам трябва да съчетае всички външни условия в едно, за да развива способностите си. В това отношение човек е подобен на художник, които има четка, платно, бой, но той сам трябва да съчетае бойте, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот Под думата истински живот разбираме идеен живот. Като вникнете в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото сльнце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва. Като ученици, вие трябва ра изучавате методите, с които живата природа работи, и да ги прилагате в живота си.
към текста >>

Те са идейни хора.
В това отношение човек е подобен на художник, които има четка, платно, бой, но той сам трябва да съчетае бойте, да опъне платното и да започне да рисува. Знанието не иде по механически начин. За да придобива знания, да развива своите добродетели, човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето. Когато слънцето действува върху даден човек, умът и сърцето му се разширяват, и той влиза в истинския живот Под думата истински живот разбираме идеен живот. Като вникнете в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам пред вид само физическото сльнце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам пред вид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва. Като ученици, вие трябва ра изучавате методите, с които живата природа работи, и да ги прилагате в живота си. Ще кажете, че природата работи бавно, с хиляди и милиони години Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек природата е употребила около 18 милиона години.
към текста >>

34. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

I. А. ПСИХИЧНОТО ВЪЗДЕЙСТВИЕ И РЕАКТИВНИТЕ ИДЕИ

Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса.
Това, което още не се знае, е милиони пъти повече от това, което е известно; и следователно, то е широко поле, към което водят различни и разнообразни пътища. Самооблъщение е да се мисли, че „изпитаните" пътища са единствените. А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение.
към текста >>

това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения.
И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята? Колкото и да са видоизменящи модните теории, ние все пак можем да цитираме най-последната. Но не са ли чудни съвременните хора, че сътворяват науки и им се кланят: събрали са капитали - техни творения - а смятат капитализма като основа и творец на съвременното общество, готови да се преклонят пред неговите „закони" като една неумолимост? Странно явление, наистина! Ако действително има нещо, което заслужава уважение и почит. това е онзи неугасим вечен подтик на човешкия дух, който в своя стремеж да проникне в незнайното, което го заобикаля - е създал и създава всички науки, идейни течения, обществени форми и взаимоотношения. Виждане механическата страна на явленията, не изключва разумната мисъл и целесъобразност, които стоят зад тях, както зад механически повтарящите се движения на една машина стои идеята на жив инженер конструктор. Но за да бъде проумяна тя, нужно е едно издигнато съзнание, което да може да схваща нещата малко по-дълбоко. Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето.
към текста >>

Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е.
Често жените на великите философи или математици са знаяли най-малко за тяхното величие, понеже за тях те са били най често, независимо от постоянната близост, само мъже, а онова великото, за което те са само чувствували, чували или констатирали по отношение на външните хора, те са само приемали, без да го разбират, защото не са имали онова, което е необходимо, за да бъде схванат един гениален човек - приблизителната поне висота на съзнанието в тоя, който би искал да го разбере. Но да се върнем на мисълта си. Съвременната наука в най-младите си разклонения - бихме рекли последните постижения на своите схващания за материята[7] приема по начало, че всичко се състои от електрони, протони и от йони, ядра централни и ядра въртящи се като планетите около слънцето. Че съответно тия разположения на протоните се явяват и „квантите" количеството на електрическия пълнеж на всява частица съответно въртенето, което тук е във връзка с мястото на самата частица и разстоянието ù до центъра. Изместването ù е съпроводено с освобождаване, или насищане на кванти, електрическа енергия. Но независимо от това, как ще погледнем на всички тия идейни модификации, все пак трябва да приемем поне ония, които са допуснати, като установени в официалната съвременна наука, като несъмнени - а те в електромеханиката поне се смятат като истински - че всичко, което ни заобикаля, не е нищо друго, освен електричен интезивитет, т.е. че всичко, което ние наричаме материя, тела, и др. е само електричество[8]. Че всичко около нас е вибрации, които имат разни форми и бързини. Това е също един от основните факти на съвременната физика. Че в известни предели тия трептения минават в светлина, електричество, невидими лъчи, ултравиолетови и др., и това се смята като напълно ,,доказано"[9].
към текста >>

35. Любомир Лулчев IX. Реактивните идеи на Тайните общества на новите хора

Идейното въздействие.
София: Печатница «Независимост» А. Д. - Гурко 32, 1928. -Библиотека «Народни Будители» (Би На Бу) № 4, стр. 1-45) Съвременните страдания не са нищо друго, освен горчиви уроци, за да дойдем към онова вътрешно познание, от което произтича животът. Посвещава се на учащите се и техните родители. Идейното въздействие. Вътрешният мир. Динамически взаимоотношения. Среди и индекси. Реактивните идеи. Доминиращата идея.
към текста >>

Идейният хаос в позитивните науки.
Човешката дейност и природните закони. Нещастието на днешния свят. Новото възпитание. Вечно преодолеюще начало. Съществени реформи. Идейният хаос в позитивните науки. Науки - търговска стока. Академическа каша в главите на студентите. Необходимият синтез. Творци на живота. БИБЛИОГРАФИЯ При написването съм се ползвала с извадки от трудовете на: W.James.
към текста >>

НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници.
Lebensformen, 1922. H. Bergson. L'Energie spirituelle, 1920. O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници. Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е.
към текста >>

Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване.
L'Energie spirituelle, 1920. O. Spengler. Unterganz des Abendlandes II, 1922. НЯКОЛКО НЕОБХОДИМИ ДУМИ Проблемът за идейното въздействие, в тясна смисъл засягащ възпитанието; основните елементи на това въздействие, новите методи и насоки, ненормалните условия, при които е поставена днес учащата се младеж поради царствуващия идеен хаос, неминуемите тежки последици от това положение и необходимите усилия, които будните души трябва да предприемат - всичко това е обект на бързия преглед, който правим в следващите страници. Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме.
към текста >>

Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива.
Огромният материал, който тук се само повърхностно зачеква, е предмет на много по-обширен труд, който поради ред причини не може да види белия свят засега. Но ние вярваме, че повдигнатите въпроси заслужават сериозно внимание и грижи на всички ония, за които бъдещето на България - идейното формирание на нейните синове и дъщери - не е само празен звук или казионна тема, с която според плащането й ще се занимават... Ний мислим, че чакахме достатъчно дълго да чуем глас, издигнат в защита на истинската наука и възпитание, за да бъдем обвинени от коя да е страна в прибързване. Всяко безпристрастно мнение ще се съгласи напълно с нас, че днес повечето от жреците на науката са изменили на своето призвание. И самата наука в много случаи е станала търговска стока!... Това констатираме със скръб на душата, без да искаме да обидим когото и да е. Напротив, ний молим вниманието на всички, които се интересуват от голямата задача на идейното въздействие, новите методи и насоки на възпитание и тяхното приложение в практичния всекидневен живот, да отделят малко от своето ценно време, за да посочат и те, изхождайки от своята опитност и знание, някои нови пътища - или погрешките на старите такива. С благодарност ще се отнесем към всяка забележка и упътване, защото и ний, както всички други, които работят, може да грешим в похватите и констатациите, но не и в своето искрено желание да бъдем полезни на своите колеги със скромните си познания и опита, който имаме. И ако тия грешки са значителни, нека това наше искрено желание да послужи, ако не за извинение, поне за обяснение на смелостта, която сме имали да се появим с настоящата си статия в печата. При трудните сегашни условия на живот и настъпилите дни на обезверявание на интелигенция и народ, ние смятаме, че всяко усилие и помощ, макар и в най-малки размери, има своята смисъл - и ние с готовност я поднасяме със следващите страници. Дано те попаднат в сгодна почва и като плодни семена, дадат своя резултат. София, 28.VII.1928 г.
към текста >>

36. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*.
към текста >>

ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани.
в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения.
към текста >>

С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!...
Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати.
към текста >>

Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него.
В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно.
към текста >>

В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време.
Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е.
към текста >>

Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда.
Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него. В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица.
към текста >>

Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е.
В тая способност на човешкото идейно въздействие се крие и обяснението на телепатията, а също и ония странни, зарегистрирани от историята събития, но необяснени от науката факти, когато случки на едно място са ставали известни почти веднага на хиляди километра далеч, и то без да е имало телеграфи в това време. Но това е страничен въпрос, който има малко общо с поставения. Въздействието обаче и в тоя случай е несъмнено, нещо повече - всяка личност, малко или много активна идейно, въздейства, волно или неволно, във всяко време, във всички посоки, върху околната жива среда. Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица. Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание. ______________________ * Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
към текста >>

Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание.
Тази основна мисъл трябва да се не забравя от тия, които искат да възпитават или се самовъзпитават: постоянната напрегната мисъл, концентрирана върху една идея, към реализирането на която има непреодолим стремеж, винаги ще даде по-бавни или по-бързи резултати. Неопределената, некристализираната или пък много конкретната идея, затворена изцяло в материални образи и картини, се реализира сравнително по-бавно. Силата на отпечатванието, на директното въздействие е в непосредствена връзка с «идейността» на индивида, т.е. възможността в дадено време той да възприеме идеята, да се слее с нея; да я направи част от своето «аз» - нещо повече - то цялото да изчезне и се стопи в нейните рамки - тогава въздействието върху околната среда е бързо и трайно. Това въздействие може да бъде преднамерено или неволно и несъзнателно, но във всеки случай то действува тъй постоянно, както и самата гравитация - във всеки момент, по всички посоки, с всяка частица. Резултатът обаче от идейното въздействие не е, и не може да бъде освен най-разнообразен, понеже се сблъскваме с една среда с различна «идейна гъстота», интензивитет, при това вечно променяща се, имаща свое направление и посока, своя структура - следователно и свой индекс на пречупвание. ______________________ * Кавичките посочват, че общоприетата дума не се взима в обикновения ѝ смисъл, а се подразбират комплексни процеси на динамическо и статическо изразявание на ново възприетата идея и по-раншните, или «мирогледа» на индивида (бел. а.).
към текста >>

37. СЪЩЕСТВЕНИ РЕФОРМИ

Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание.
И затова ний си оставаме повърхностни в своите знания, складове от факти, несвързани с живата природа, факти често даже без ясно видим смисъл и връзка или пък много изкуствено наредени. Ако в една обикновена машина всяка нейна част има, освен своята форма, и съдържание, винаги и основен смисъл - идея, която тя реализира в общия комплекс от движение - а цялата тя представлява материализиране целесъобразна комбинация на инженер-конструктора; не е ли смешно да мислим, че заобикалящият ни свят е лишен тъкмо от този вътрешен смисъл и се състои само от случайно струпани «факти»? Наистина ний не всякога можем да проникнем достатъчно дълбоко в самите факти, за да схванем «вътрешния» смисъл, който често е от по-горна категория, стояща над обикновените наши разбирания - но все пак той е възможен да бъде постигнат, ако не като несъмнена и завършена ценност, то поне като една възможност, която отваря широка перспектива на човешкия ум и дух. Ако си представим, че сме една свещ запалена и изживяваме всекими-нутно своето стопявание и превръщание в «нищо», мислим ли, че сме се добрали до същината на живота? Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота!
към текста >>

Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание.
Но едно разумно същество, което е запалило тая свещ и чете на нея, дава смисъл и на нашия собствен процес, ако ний можем само да се свържем с него. Себепожертвуванието, колкото и да изглежда противоестествено от чисто физическа гледна точка, винаги е логично и целесъобразно явление, щом се погледне от едно по-висше идейно схващание. Изучванието на един часовник от външна форма, или по вътрешното му съдържание - сбор от разнородни колелца, никога няма да ни даде истинската представа за часовника. Неговото собствено въртение и функционирание е също само част от оная основна идея, която е вложена в него да координира нашата мисъл с вървението на небесните тела и в това движение да намери мярка и регулатор за собствените ни дела. С тия малки примери ний искаме да наведем будната мисъл към по-дълбоко схващание на ежедневния живот, а също тъй - към една преоценка на обикновените методи за преподавание «науки» и знание в съвременните школи - които понякога достигат до профанира-ние и светотатство с науката. Най-ценното в изучвание науките нека не бъде сбор от факти, които може да съхранява всяка книга и шкаф в коя да е библиотека, а развивание на умствения и сърдечен психичен живот на тия, които тепърва има да влизат в живота; да приемат правилно направление в унисон с природните закони; да се стремят към високи и благородни цели; да са готови на самопожертвува-ние, което ще рече да може да влизат в колективното съзнание на обществото, следователно да бъдат действителни негови членове; най-после, да имат онзи постоянен импулс на идеен стремеж към реализирание на някой идеал в живота, без който той се обръща в обикновено вегетирание. Идеалът - това е моторът на живота! Без него ний имаме само сиви лутащи се сенки, които наподобяват по външната си форма человеци, но на които липсва същественото - оригинална мисъл, възприет в душата идеал и неудържимият стремеж да го реализира. Това са само живи мъртъвци, които сменят своите миражи всеки ден - тичащи днес насам и утре - нататък; облаци, които всеки случаен вятър откарва по една или друга посока; безплодни цветя, които завяхват, преди да са разцъфнали добре - и с това мислят, че са живели! Зная, ще се възрази, че днес условията са тежки. Това е вярно.
към текста >>

Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение.
Това е вярно. Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение. Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
към текста >>

Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
Но вярно е и друго - че условията - това сме ний самите. Положението на един балон е в зависимост от външните условия, но също така не по-малко и от неговото вътрешно съдържание - количеството и подигателната способност на газа, с който е напълнен. Неговото положение е всекимоментният резултат от тия два фактора. Положението на человека в обществото е същото. Неговото идейно състояние е, което му гарантира общественото положение. Тук вече трябва да кажем горчивата истина за идейния хаос в съвременните позитивни науки, ония основни направляющи величини, които характеризират съвременния «напредък», и които следователно са бреговете, между които, ще - не ще, нашата школна младеж ще протече и преживее няколко от най-хубавите години на своя живот.
към текста >>

38. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Царят няма идейни подбуди, защото по майка е Бур-бон, а по баща - Кобург.
е в лагера «Белене». 74. След като прочете даден документ, царят написва със син молив едно «Б», което означава «Борис». 75. Лулчев невинаги съобщава на царя онова, което му казва Учителят Петър Дънов. Той си го преразказва и трансформира съгласно съзнанието си. А това раздвоява царя. Царят няма идейни подбуди, защото по майка е Бур-бон, а по баща - Кобург. Те са воювали в Европа срещу идеите на Ренесанса. Тук става същото. Той слуша Учителя Дънов, т.е. Бога, дотолкова, доколкото това му помага да закрепи своя трон и династията. Това е историята на цар Борис - история на неговата династия.
към текста >>

А статията «Болшевизмът като идейно движение» вж.
За да се справи със своя незаконен син, който, ако дойде до бреговете на Англия, ще иска правото си да влезе на острова и правото си на наследство, то Англия със своята политика създава Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония. Целта е пактът да бъде насочен към незаконородения син, който в момента управлява СССР. Ако бяха се изпълнили 14-те точки на президента Уилсън, то нямаше да има несправедлив мир. Тези точки са публикувани в «Изгревът», том XV, стр. 640-642, 642-644, а снимка №144 е на Уилсън. А статията «Болшевизмът като идейно движение» вж. на стр. 644-648. 174. От 1917 г. до 1939 г. е страдала Русия от техния болшевизъм, изпратен като незаконородено дете, да се отглежда от нея.
към текста >>

Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят.
И тази причина изтъкват македонските кръгове. Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като добруджанец е искал първо да се освободи Южна Добруджа, а след това - Македония. А убиецът е бил от организацията на Ванче Михайлов - ВМРО. Цар Борис нарежда блокада на София от войската. Арестувани са стотици хора - и след това интернирани. 226. Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят. А да се реализират - трябва с по-голяма скорост и бързина да стане това, защото се загубва времето, предназначено за това реализиране. Този окултен закон е приложен във вътрешната политика. Но цар Борис не приема това, а се занимава с дребни ограничени възгледи и пада надолу и всичко, което му е казано, го проваля предварително. И изобщо не може да се дойде до изпълнение. Това е отговорът на всички въпроси защо не е станало това, което им е казал Учителят. 227.
към текста >>

115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно.
НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123. Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа.
към текста >>

За идейния човек е все едно къде ще живее.
- В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123. Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа.
към текста >>

Идейният човек носи в себе си Духа.
Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо?
към текста >>

Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа.
За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява.
към текста >>

Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана.
И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата.
към текста >>

- «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек.
Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
към текста >>

Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява.
Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята.
към текста >>

Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300.
Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята. А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека.
към текста >>

39. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

А статията «Болшевизмът като идейно движение» вж.
За да се справи със своя незаконен син, който, ако дойде до бреговете на Англия, ще иска правото си да влезе на острова и правото си на наследство, то Англия със своята политика създава Тристранния пакт между Германия, Италия и Япония. Целта е пактът да бъде насочен към незаконородения син, който в момента управлява СССР. Ако бяха се изпълнили 14-те точки на президента Уилсън, то нямаше да има несправедлив мир. Тези точки са публикувани в «Изгревът», том XV, стр. 640-642, 642-644, а снимка №144 е на Уилсън. А статията «Болшевизмът като идейно движение» вж. на стр. 644-648. 174. От 1917 г. до 1939 г. е страдала Русия от техния болшевизъм, изпратен като незаконородено дете, да се отглежда от нея.
към текста >>

Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят.
И тази причина изтъкват македонските кръгове. Друга версия е, че е бил застрелян от македонците, понеже като добруджанец е искал първо да се освободи Южна Добруджа, а след това - Македония. А убиецът е бил от организацията на Ванче Михайлов - ВМРО. Цар Борис нарежда блокада на София от войската. Арестувани са стотици хора - и след това интернирани. 226. Учителят Дънов обяснява, че когато идеите са общочовешки, когато са свалени от един висок идеен свят, те имат по-голям обем, за да се видят и усвоят. А да се реализират - трябва с по-голяма скорост и бързина да стане това, защото се загубва времето, предназначено за това реализиране. Този окултен закон е приложен във вътрешната политика. Но цар Борис не приема това, а се занимава с дребни ограничени възгледи и пада надолу и всичко, което му е казано, го проваля предварително. И изобщо не може да се дойде до изпълнение. Това е отговорът на всички въпроси защо не е станало това, което им е казал Учителят. 227.
към текста >>

115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно.
НОВОЮ В ЖИВОТА: Лекция от Учителя, държана на 9 октомври 1929 г., София - Изгрев. - В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123. Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа.
към текста >>

За идейния човек е все едно къде ще живее.
- В: Естествен ред на нещата: Лекции на Общия окултен клас на учениците от Всемирното Бяло Братство, г. IX (1929-1930), том I. София, 1939, стр. 110-123. Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа.
към текста >>

Идейният човек носи в себе си Духа.
Ето един цитат от онова, което Лулчев е чел на царя (стр. 115): «За да не се разочарова, човек трябва да живее идейно, да гледа на живота като нещо цяло, неразделно. За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо?
към текста >>

Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа.
За идейния човек е все едно къде ще живее. Дали е на земята или на небето, той все живее, но при различни условия. И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява.
към текста >>

Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана.
И в богатството, и в сиромашията той вижда условия за живот, за работа и за развитие. Идейният човек носи в себе си Духа. Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата.
към текста >>

- «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек.
Където отиде, той се чувствува пълен с радост и готов за работа. Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи.
към текста >>

Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява.
Неидейният човек очаква Духа да дойде отвън, да го импулсира, да му даде подтик за работа. Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята.
към текста >>

Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300.
Днес вие носите в себе си свещената идея да служите на Бога. Обаче, ако не живеете идейно, тази идея ще остане неразбрана. Някой казва: «Едно време много се въодушевявах, но сега вече от нищо не се въодушевявам.» -Защо? - «Защото остарях.» Който на младини се въодушевява, а на старини губи въодушевлението си, той не е идеен човек. Истински идеен човек е онзи, който и на младини, и на старини се въодушевява. Идейният човек никога не остарява, той винаги е млад.» 300. Злото и Доброто са две космически сили в природата. Злото работи в корените на космическото дърво на живота, а Доброто - в клоните му. Досега Злото е управлявало в света, но в бъдеще Доброто ще управлява чрез Злото, като го накара да работи. Да не се поощрява злото и да не го допуща човек в себе си, но да го накара да работи, да го впрегне в ярем и да почне да оре земята. А онзи, който отзад ще държи ралото, е умът на човека.
към текста >>

40. 14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.)

ТОМ 21

14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр.
14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2) От някое време българското общество има зрелище, което излиза далеч от всекидневното - спор между две висши духовни лица; Митрополит Симеон и Митрополит Стефан. Повод за това е привидно една организация, според Синода „протестантска и пагубна” – „Имка”, но всъщност нещо много по-дълбоко, по-съществено - това са два мирогледа, които, както във всяко едно идейно течение, винаги са били възможни и са съществували - старото и новото схващание.
към текста >>

Повод за това е привидно една организация, според Синода „протестантска и пагубна” – „Имка”, но всъщност нещо много по-дълбоко, по-съществено - това са два мирогледа, които, както във всяко едно идейно течение, винаги са били възможни и са съществували - старото и новото схващание.
14. ИДЕЙНИ СПОРОВЕ В НАШАТА ЦЪРКВА (бр. 4, 25.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 4, 25.І.1930 г., София, стр. 2) От някое време българското общество има зрелище, което излиза далеч от всекидневното - спор между две висши духовни лица; Митрополит Симеон и Митрополит Стефан. Повод за това е привидно една организация, според Синода „протестантска и пагубна” – „Имка”, но всъщност нещо много по-дълбоко, по-съществено - това са два мирогледа, които, както във всяко едно идейно течение, винаги са били възможни и са съществували - старото и новото схващание. В този спор се намесват вече и хора с видно обществено положение (гледай в. „Мир”, Според около И. М. К. А. от Абрашев - За него до пъти). Те вземат страна и становище, и следователно налага се да даде място и на повече мнения по въпроса, за да бъде надлежно осветлен и правилно третиран.
към текста >>

Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква.
” А и един духовен водач не е прост чиновник, на когото може да се заповядва като на ефрейтор. Той има за ръководител нещо повече от един Синод - Христос, самият Бог - те са върховните авторитети за всеки истински християнин. Облегнат на Техните повеления, вдъхновяван от Любовта към човечеството, един истински духовен водач трябва твърдо да вярва в силата на Божественото, да помага на всяко добро начинание, да влива своите сили във всеки подтик да се реализира нещо добро на земята, защото Бог е, Който седи зад всяко добро дело. Онзи, който се пази да не нацапа ръцете си, той не работи, сухите гащи риба не ядат. Запазване само формите и обредите може да има някакъв смисъл, но по-важна е същината - а тая същина е същината на Христа, Който бе заповядал и враговете си да любят! Тъй че този, който изпълнява това, той е на правия път, по-близо до Този, Който бе казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Хубаво е, че и в нашата църква, която водеше досега безидеен живот, се застъпват вече по-съществени гледища върху живота и разбирание назначението на самата църква. * Нашият секретариат е влязъл във връзка с повечето християнски партии и организации в Европа за създаването на интернационала (бел. а.). * И не е ли страшно и чудно, че иноверци идват безстрашно тук, в България, да ни проповядват своята вяра, а българските владици и богослови, професори се боят да не изгубят или покварят вярата си, и то всред България... Ако не е смешно, абсурдно би звучало - освен ако не се говори едно, а друго мисли и трето цели. (бел. а.) Стр. 136/1036
към текста >>

41. 5. Обикновени и идейни мисли

ТОМ 24

5. Обикновени и идейни мисли ОБИКНОВЕНИ И ИДЕЙНИ МИСЛИ 35 школна лекция на 1 мл.
5. Обикновени и идейни мисли ОБИКНОВЕНИ И ИДЕЙНИ МИСЛИ 35 школна лекция на 1 мл. ок. кл., петък, 6. ч.с., 8 май 1931 г. - В: Пътят на доброто. Младежки окултен клас, 05.09.1930 26.06.1931, X школна година. София, ИКЖануа-98,1999, с. 522-524.
към текста >>

Даже давате си гласа за Бетховен, за Бах, но дайте ми един идеен тон.
- В: Пътят на доброто. Младежки окултен клас, 05.09.1930 26.06.1931, X школна година. София, ИКЖануа-98,1999, с. 522-524. "Запример, сега вие всички сте певци, нали тъй? Няма нито един от вас, който да не може да пее. Даже давате си гласа за Бетховен, за Бах, но дайте ми един идеен тон. Казвате: Обичам музиката. Дайте ми един тон. Има идейни тонове. Идейният тон никога не губи своята цена. Който го чуе, обръща му внимание.
към текста >>

Има идейни тонове.
"Запример, сега вие всички сте певци, нали тъй? Няма нито един от вас, който да не може да пее. Даже давате си гласа за Бетховен, за Бах, но дайте ми един идеен тон. Казвате: Обичам музиката. Дайте ми един тон. Има идейни тонове. Идейният тон никога не губи своята цена. Който го чуе, обръща му внимание. А при неща неидейни, всеки казва: Фалшиво пее. Аз съм виждал един човек с много развито ухо, той беше чех, в България живееше, наричаше се Фалтес, толкова развито ухо по музика имаше, че като слуша някой фалшив тон, той си маха и двете ръце. И казва на учениците да спрат.
към текста >>

Идейният тон никога не губи своята цена.
Няма нито един от вас, който да не може да пее. Даже давате си гласа за Бетховен, за Бах, но дайте ми един идеен тон. Казвате: Обичам музиката. Дайте ми един тон. Има идейни тонове. Идейният тон никога не губи своята цена. Който го чуе, обръща му внимание. А при неща неидейни, всеки казва: Фалшиво пее. Аз съм виждал един човек с много развито ухо, той беше чех, в България живееше, наричаше се Фалтес, толкова развито ухо по музика имаше, че като слуша някой фалшив тон, той си маха и двете ръце. И казва на учениците да спрат. Не може да търпи.
към текста >>

А при неща неидейни, всеки казва: Фалшиво пее.
Казвате: Обичам музиката. Дайте ми един тон. Има идейни тонове. Идейният тон никога не губи своята цена. Който го чуе, обръща му внимание. А при неща неидейни, всеки казва: Фалшиво пее. Аз съм виждал един човек с много развито ухо, той беше чех, в България живееше, наричаше се Фалтес, толкова развито ухо по музика имаше, че като слуша някой фалшив тон, той си маха и двете ръце. И казва на учениците да спрат. Не може да търпи. Пък като чуе някой тон хубав, веднага обръща внимание. Казвам, отлично ухо!
към текста >>

Това разбира се не е само в преносен смисъл вярно, но когато ти пееш известна песен, която има този тон, основен, идеен непременно всичката ти скръб, всичко това ще изчезне.
Седиш там, като пеят, капелмайсторът нищо не казва, ако се запали свещта, вие добре вървите; ако не се запали, пак започвате наново, докато се запали свещта. Ако вие не запалите свещта, нямате тон, не можете да пеете. Та по навик се казва: Изгаснала му свещта. Музиката в това отношение е много взискателна. Ако онзи музикант в тебе не запали твоята свещ, тя е музика на мъртвите, а не на живите хора. Това разбира се не е само в преносен смисъл вярно, но когато ти пееш известна песен, която има този тон, основен, идеен непременно всичката ти скръб, всичко това ще изчезне. Да пееш значи да запалиш своята свещ. И ако можеш да запалиш своята свещ, вярно е взет тонът. Станеш сутрин,'не си разположен, ще вземеш основният тон. Сега кой е основния тон? Толкова години живеете и се учите.
към текста >>

Сега за нас е важно отношението на онези обикновените и идейните мисли.
Сега какво е отношението на С:Д. И. ти нали по музика следваш, какво е отношението? Ти свириш по няколко часа. Разбира се тези са важни въпроси, за онези които се занимават специално с музика. И музиката си има своя теория. Сега за нас е важно отношението на онези обикновените и идейните мисли. И всинца вие трябва да се стремите към идейния живот, нали. По какво се отличава една идея? - Тя внася. Вие като имате една идея, каквато и да е идея, тя ще ви внесе нещо. Идеите принадлежат към физическия свят или към света на сърцето, или света на ума.
към текста >>

И всинца вие трябва да се стремите към идейния живот, нали.
ти нали по музика следваш, какво е отношението? Ти свириш по няколко часа. Разбира се тези са важни въпроси, за онези които се занимават специално с музика. И музиката си има своя теория. Сега за нас е важно отношението на онези обикновените и идейните мисли. И всинца вие трябва да се стремите към идейния живот, нали. По какво се отличава една идея? - Тя внася. Вие като имате една идея, каквато и да е идея, тя ще ви внесе нещо. Идеите принадлежат към физическия свят или към света на сърцето, или света на ума. Вие като имате тази идея, непременно тази идея ще внесе нещо ново.
към текста >>

42. 6. Обикновени и необикновени идеи

ТОМ 24

Щом е така изпейте един идеен тон.
- В: Методи на самовъзпитание. Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното.
към текста >>

Вие знаете вече в какво се заключава идейното.
Лекции от Учителя на Младежкия окултен клас, Г. X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън.
към текста >>

Идеен тон е този, който никога не губи стойността си.
X (1930-1931), т. 2. София, 1941, с. 182-185. "... Като ученици вие изучавате музика и пение, минавате за музикални. Щом е така изпейте един идеен тон. Вие знаете вече в какво се заключава идейното. Идеен тон е този, който никога не губи стойността си. Който чуе такъв тон той не може да го забрави. Обикновените тонове лесно губят цената си. Те дразнят ухото, особено чувствителното. Ако някой музикален човек чуе един обикновен тон, той напуща салона и излиза вън. За него обикновения тон е фалшив.
към текста >>

Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове.
Изкуство е човек да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени и да ги трансформира. Не може ли да ги трасформира той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този живот - Кое му е дотегнало? - Фалшивите тонове, т. е. обикновените идеи. Не е лесно човек да понася фалшивите тонове, но не е лесно да взима всякога чисти, идейни тонове. Да взимаш всякога чист тон, това значи да носиш в себе си основния тон и да можеш да се нагласиш според него. Не можеш ли да постигнеш това, ти прибягваш до някакъв външен иструмент - камертонът. Щом не можеш да се нагласиш по естествен начин и с камертон е добре. Важно е, да не бързаш, да се нагласиш по камертона. И тъй ако искате да знаете, какъв е основния тон, идете в музикалния свят, между възвишените същества.
към текста >>

Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика.
Пейте, упражнявайте се, докато тонът ви придобие нужната чистота и пластичност. Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: "Свещта му е угаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта ви не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевремено изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основния тон на живота не знаете. В музиката, обаче, основния тон е do.
към текста >>

Ако от песента ви свещта ви не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва.
Когато искат да кажат, че някой музикант не е добър, употребяват израза: "Свещта му е угаснала". Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри певци и музиканти само онези, от песента на които изгасналата свещ се запалва. Да пееш това значи, песента ти да запали изгасналата ти свещ. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или с една дума - жива музика. Ако от песента ви свещта ви не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсейва облаците от съзнанието на човека, а същевремено изпъжда вън от човешката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате от сън, правете опити, да взимате основния тон на живота. Кой е основния тон на живота не знаете. В музиката, обаче, основния тон е do. Освен него има още два, които заедно с първия, образуват основен акорд или основно съзвучие: do, mi, sol.
към текста >>

43. 52. Околната среда ми действува подтискващо

Весела Несторова

ТОМ 24

Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките.
Помолих я горещо да ме вземе, но тя категорично отказа. И добре, че не ме взе със себе си. Щях да остана без висше образование. Но околната среда непрекъснато ми действаше подтискащо. Не намирах сърдечна приятелка в колежа. Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките. Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни. Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време. Нашите условия на живот ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм. Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос.
към текста >>

Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни.
И добре, че не ме взе със себе си. Щях да остана без висше образование. Но околната среда непрекъснато ми действаше подтискащо. Не намирах сърдечна приятелка в колежа. Всички бяха много възпитани и учтиви, но не можех да водя по-идеен разговор с никоя от колежанките. Те не обичаха да се задълбочават идейно в живота, не бяха и мечтателни. Хубави, стройни атлетични по телосложение, светлооки или кестеняви, с открити лица и весел нрав, те толкоз се различаваха от нас, българските момичета, расли в потискаща среда, с оскъдни средства и културни условия на онова време. Нашите условия на живот ни караха да обърнем погледа си навътре и търсим идеалите си в психичния ни мир, а там, в просторния свят на безброй добри външни условия, погледите на всички бяха обърнати навън, към света - към широкия жизнен друм. Какво можех да споделя с тях, а те за какво щяха да ми говорят? С Лилиан живеехме в една стая, но с нея не можех да говоря по никой въпрос. Тя хвърчеше, жадуваше да влезе в богатия живот и постигне семейно щастие.
към текста >>

44. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

ТОМ 28

Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност.
Всичко се огъваше и трошеше като долнокачествено стъкло и в света нямаше етика и сила, които да спрат надигащата се маса от нови цивилизовани вандали. Гърчовете бяха още далечни и глухи и сеизмографите на човешката съвест долавяха раздиращия вик, без да могат да се противопоставят с морални и материални сили и пресекат мътнокървавия поток, който щеше да залее изнурения свят. Границата на хармонията винаги опира до границата на хаоса - бялата раса стоеше няма и изтръпнала и никаква морална сила, никакъв хуманизъм като останки от миналото столетие, развяващи се сега като дрипели, можеха да й връчат кураж и смелост, за да мобилизира силите си и се пребори с настъпващия враг - беше страшно да се мисли дори, безскрупулността, жестокостта и насилието бяха безгранични, сякаш и парализираха народите. Тогава се случват епохалните събития, тогава настъпват тези чудни слънчеви мигновения, дошли в последния момент, изтръгнати от утробата на незнайното макар и с желязна схватка, за да възстановят равновесието. Светът беше зашеметен, когато Съветска Русия влезе в съюз с Хитлерова Германия. Един страшен миг, като предсмъртна тръпка сякаш изживяха всички европейци, които можеха да мислят и един удар на нож се заби в сърцата на всички, които живееха с някаква чиста идейност. Днес може да се питаме: Какъв ли би бил облика на света, ако този съюз би просъществувал и дали големия пай от войните нямаше да се падне пак на “господарите” на моретата и океаните - макар, че войните никога не отделят от кървавата и скържавата лапа каква да е ценност? Човечеството не можеше да понесе този чудовищен брак незаконен и нечист, както изглеждаше тогава в светлината на тридесет и деветата година. Втори зашеметяващ удар преживя човечеството, когато вандалите обърнаха пушките си и танковете срещу съюзниците като ги удариха по гръб. Всред гъстия настъпил хаос тогава лумнаха светлини и перспективата бързо се очерта - неприятелите се поляризираха и играта вече престана да се води задкулисно - изрази се направо гърди, срещу гърди. Намесиха се всички останали, които имаха резерв на морална сила и се наредиха като съюзници до една страна, чийто идеологичен и политически строй беше противоположен на техния Дребнавостите бяха турени на страна и ежбите на площадните журналистически среди бяха забравени и англичаните и американците подадоха ръка на Русия, на Славянството, което намери сили да се противопостави на съвременните варвари, които целяха не само квадратните метри на земята, но и душата на света.
към текста >>

Трябва да е преживял човек тези дни, за да обхване идейното богатство скрито в тях.
За нас тя представлява мъничка картина, малка поема от нашия живот, поема, която имаме желание да поместим изцяло в нашата монография, за да изразим голямата идея, поднесена през тази забележителна година - спокойна и безоблачна, с ослепително ярко и чисто небе, чиято светлина се разливаше на потоци. Каква тишина и радост, какво небе и какъв урожай!... Водите на Рила се разливаха щедро, водопадите пееха пламенно, мъглите се гонеха и беше феерична тяхната игра, утрата бяха великолепни, а изгревите на Слънцето царствени; приказни бяха нощите и звездите едри и низко слезли, сякаш ни гледаха право в очите, за да ни оставят богатите златисти сияния. От 12 юли Петровден до 22 август, четиридесет дни на 2400 м. височина на лагер покрай езерата - двадесет и осем рилски беседи и четири на Изгрева събрани в едно стройно цяло! Трябва да е преживял човек тези дни, за да обхване идейното богатство скрито в тях. Един ден те щяха да прозвучат като тържествена симфония на един живот, който бързаше да се излее в багри, в тонове, в Живото Слово, обвеяни от щедростта на един сезон, който беше вече към своя край. Всичката красота и всичкото сияние, всичката благодат и радост носеха заплашителния дъх, който ние обикновените хора не искаме да видим и приемем. Пределите на две състояния, на два полюса винаги са близко; там, където радостта стига връхната си точка, започва скръбта. Годината 1939 опираше до 1940, до 41, 42, 43, 44. Колко близо, колко заплашително близко стояха тези години.
към текста >>

Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество.
Онова, което някога е задоволявало човекът, по-късно неизбежно е било, загубва своята сила и блясък - границите са преодолени и ледът се разпуква. Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото.
към текста >>

Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре.
Настъпва пролетта. С обикновената човешка реч целим сега да осъвременим идеята, еднакво млада и стара, преминала като блестяща нишка от незапомнените времена, чийто пламенен дъх е бил уловен от библейските поети и мислители, за да стигне днес до нас сияющ и обновен от младенческия пламък на новата мисъл, новото чувство и новата етика. Някакъв обновителен вятър озонирала е атмосферата и бавно е подготвяла умовете и сърцата на хората, за да приемат и преживеят онова, което до вчера се е смятало далечно, недостижимо, а за някои дори и абсурдно. Пред нас още стои разтворена книгата “Езикът на Любовта” - наново тръгваме на дълго пътешествие, пътят е чист, сияен и нагорен и на места пак се спираме задъхани от много вълнение. Неподозиращи хоризонти се разкриват и новата идейност искри от нова светлина и живителния пламък пак ни докосва и онова по което сме бленували цял живот, навлиза навътре и надълбоко, не от една страна, а от безброй посоки, за да обхване с пламъците си, не само отделния човек, а цялото човечество. Хората ще бъдат принудени да мислят и не само да мислят, но и да почувствуват тази идейност, която има магическото свойство да се налага по силата на нещо неудържимо, което извира отвътре. Невъзможно е да се спре тя, както е невъзможно да се спре потока от живот, който повлича пролетта, когато идва, претоварена от топлина и светлина. Светът на изкуството се превърна на фокус, който разпръсва и събира светлината и топлината - два живителни елемента, чрез които животът навлиза в нова фаза и обновеният отвътре човек, не само слуша музиката, но и мисли, чувствува, преживява и накрая пита: Какво се е случило, какво става?... Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки.
към текста >>

Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение.
Ораторията на Хендел, прозвучала в акустичните и модерни зали с големите хорови и оркестрови възможности, не може да бъде само изпълнение и само прослушване-тя не е само предмет на наслада или забавление. Класическото произведение от рода на Хендела, по време, когато зад подиума стои едно светоразбирание, което отрича Бога, няма да се съобразява с вкусовете, разбиранията и целите на същото. Ораторията на Хендел е жив апотеоз на Върховното, Великото, Незнайното, пред което хората изглеждат нищожни, слаби, бедни и неуки. Какво изразява стила на ораторията - ние не правим и нямаме намерение да правим разбор върху това произведение, ние само питаме, какво съдържат свещените думи в нея, това мощно Алилуйя и това свещено Амен? Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя?
към текста >>

Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора.
Ораторията е известна. Едно произведение от такъв мащаб, не може да не бъде наситено от идейно съдържание и от идеен смисъл - при това тя цели нещо, цели онова великото, което Хендел е почувствувал, когато е прочел първата дума от либрето, за да го изяви, не за хора кукли, а за живи хора, които като него, също като него трябва да преживеят и думата Алилуйя, и думата Амен, и думата Милосърдие и Утешение. Всред големите противоречия и страдания той ги е преживял като лъч, който раздира тъмата и слиза при него кротък и ласкав, топъл и нежен като майчинска длан, която се слага над пламналото чело на бълнуващото дете. Изкуството не е свят само за наслада и за забавление - изкуството е израз на дълбоките мисли и чувства на възродели се хора, които служат на една велика кауза - човекът. Гениалният композитор не ни дава сладък и вкусен плод, за да задоволи нашия вкус, той ни дава твърда храна, която да я дъвчем и правилно и много да я дъвчем, за да вникнем в съдържанието на онова, което наричаме изкуство, музика, богата и пълна душевност в която големите хора са живели, хармонията, която е прониквала умовете им , сърцата им и ги е карало величествено просто да ни покажат шеметните върхове, които нямат нищо общо с обикновеното и елементарното разбиране за живота, за света, за Вселената, за Бога. Това е вярно не само за произведението на Хендела, но и за всички ония, които чрез музика, поезия и приложните изкуства са дали израз на тази идейност, която няма нищо общо с обикновения език на изкуството, което служи да стопява скуката на обикновените хора. Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето.
към текста >>

Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността.
Как ще отзвучи душата, сърцето и ума на онзи, който нищо не знае и нищо не разбира от съдържанието, което се крие зад думата “Амен” или зад думата Алилуйя? Тоя възторжен вик, мистичен и дълбок, който се изтръгва от дълбините на човешката душа, изпълнена със свещен трепет и любов към Неизвестния Бог на евреите, и Живия, Опитания на всички, които са горяли в този пламък? Ще кажат - ние ценим изкуството, изкуството е универсално. Да, и ние така мислим, ала това разбиране на изкуството не е нищо друго, а влизане в залата на някой музей. Колкото музейните предмети могат да будят възторзи, толкова и музиката на Хендел ще извиси душата и ще изтръгне сърцето. Влизането в концертните зали без разбиране, без сърце, без душа, без чувствителност не е нищо друго, а показно представление, игра на артисти на сцената, които след падането на завесата нахлузват пак обикновената одежда, одеждата на безидейността. Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието.
към текста >>

Великите творби раждат възвишени чувства и светли мисли, човек преживява свещени моменти - то е идване в контакт с един висок свят и с едно общество от висши и напреднали същества, които идват да поднесат на човека чрез плодовете на музиката своето лично високо идейно преживяване.
Човек е сляп и глух за тоновете и краските на други светове. Изкуството не е обикновена проява на дар, талант и гениалност дори. Изкуството е едно от великите проявления на Словото, на Мощното, на Великото чрез което се прехвърля мост към човека, за да го приближи при Себе си и застане смирено пред Своя Баща, пред Своя създател, пред Любовта. Музиката, поезията са висши еманации на Словото, говора на Великото чрез което се цели да се извиси човешката душа до първоизточника, за да уталожи жаждата си от най-чистите извори на красотата, на истината, на светлината, на любовта, за да се даде импулс и тласък към онзи живот красив и осмислен отвътре. Задачата, целта и идеала на човека, които определят неговото съществувание, целят само това - да влезе в свещения кръг, да познае Великото и да реализира задачата на Битието. Великите творби раждат възвишени чувства и светли мисли, човек преживява свещени моменти - то е идване в контакт с един висок свят и с едно общество от висши и напреднали същества, които идват да поднесат на човека чрез плодовете на музиката своето лично високо идейно преживяване. “Ако имахте уши да слушате тяхната песен" - казва Учителят. “Говорът, музиката, пеенето са велики неща, с които Бог е надарил човека. Той говори на хората чрез Словото, чрез песента, чрез великата хармония. Ако можехте да слушате, вие щяхте да чуете любовната песен на ангелите - слушайте гласа на Вашия Творец, Който днес ви говори. Слушайте както ние Го слушаме, слушайте любовната песен.” Песента в която се пее за отношението на душата към Великото.
към текста >>

Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия.
Зад всичко стоеше и светеше Словото. Нека отричат тези живи мостове, тия нагорни и светящи стълби по които слизаха и се качваха незнайни пратеници, неизвестни служители, висши същества и приятели на човечеството, които идваха и си отиваха, за да поднесат на човека, на душата му не само вест долетяла от Безкрайността, но и неземни дарове за които душата жадуваше. “Слушайте! ”... Светящи мигове и думи казани на този събор, които не можеше да не бъдат изслушани благоговейно, и да се преживеят не само по времето на съборите в края на август или в началото на септември и казани не само за нас, но и на всичките дошли от цяла Европа гости. Нещо се случи тогава, то се долавяше не само от думите, но и от душите, умовете и сърцата на всички ученици -то изпълваше цялата атмосфера и човекът тръпнеше - беше дошъл в досег с Великото. Изживяното не се забравя и нещо повече изживяното тогава не бе единичен и неповторим миг; книгата стои пред нас, печатарското мастило, ръката на стенографа бяха успели да уловят момента и живия топлия дъх на истината остана да сияе не само до наши дни. Като свещен елей във вечността щяхме да отнесем преживяното, когато се разкрива пред душата образа на новата идейност, когато ти казват: Слушайте, не само песента на ангелите, а и гласа на Великото, което излива сега щедро Своята благословия. Една ръка се простира към човечеството. В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г.
към текста >>

Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно.
В тази длан човекът можеше да сложи своята, за да премине невредим през очистителния огън, който беше запален вече в света. Всичко казано щеше да звучи и мощно и тихо, величествено и скромно и до нас пак щяха да стигнат думите: “Когато човек се постави на своето място по дух, по душа, по ум, по сърце Бог ще му проговори - да ви проговори Бог, това значи да сте Го познали. Посети ли ги Бог те ще изпитат голяма радост. Станете служители на Бога, Който днес ви говори.” - съборна беседа, 26 август 1939 г. Из тома: “Езикът на Любовта” - “Три ценни неща”. Годината е отдалечена вече от нашето време, ала новата идейност с която започнахме този жив откъс от нашия живот под заглавието - “Съборите" блести все по-силно и по-силно. Живите идеи имат това свойство, че те за разлика от мъртвите, растат непрестанно. Един ден те ще стигнат като узрели плодове до всички хора по лицето на земята - “Приемете тези лъчи в себе си, за да имате изобилно живот, знания и свобода, които да посветите за служене на Бога, Който ви е дал всичко. Не се безпокойте за вас и за света.” Ще ги чуят всички, както сме ги чули и ние, ще се говори за тях и тяхното разбиране няма да представлява никаква трудност. Съборите са история на едно Братство, на едно учение, отразено до голяма степен в тия задушевни - и сърдечни срещи между хора, които бяха събрани не по силата на някакви лични интереси, не и по силата на обикновени човешки закони, а по силата на най-силната и устойчива спойка - Любовта, чрез която Той привлече всяка душа по отделно, всяко цвете от този огромен букет, чието ухание нямаше да спре само до тези, които свидетелствуваха, а щеше да се разпростре далеч, по-далеч от историята на една нация, за да обхване света, че тук в България това средище на духовен живот през двадесетия век живя и работи Той - Учител, поднесъл на човечеството духовно съкровище и живите принципи на братски, любовен живот между хората. Казаното и преживяното през тези събори никога нямаше да изчезне и тяхната живителна сила щеше да преживее вековете.
към текста >>

45. 8. „Пряма акция

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Имаше идейни хора тогава.
Но вестниците пак отразяваха информативно. Та специално през тези дни аз не бях на себе си просто. Там беше съзнанието ми. Абе, виж какво, то тоз, който е тръгнал по тоз път, ако е човек да речем, така от тези интересчиите, то няма много възможност. Сега, аз съм на този път, влезнал много отдавна и то изцяло. Имаше идейни хора тогава. Революционни деятели има много, голяма част са дали цялата си душа, целия си живот, всичко и пред нищо не се спирали и смърт не ги плаши, и бомби не ги плашат. Между нашите хора наистина много има такива идеалисти. Така беше. Така са се проявявали изобщо, те са се борили за идея, не са се борили за пари. Някои от тях после тъй да се каже по тая линия, особено от нашите така имаше след победата на 9.IX.
към текста >>

Обаче поне до тогаз те са били така идейни.
Някои от тях после тъй да се каже по тая линия, особено от нашите така имаше след победата на 9.IX. 1944 г. поизпортиха, заловиха се да забогатяват. Познавах ги. Има някои така. Обаче поне до тогаз те са били така идейни. Та почнах и аз на „пряма акция”. Стефан Табаков веднъж, кой знае как, ученици бяхме още, защо беше отидохме в Габрово не си спомням, ама така, аз, той и Георги Иванов, не знам колко души сме били, обаче той тогаз ни предаде урок за кражбата. И трябва да кажа, че ние вече туй нещо като идея го имахме и преди още да почнем да го практикуваме, но той нагледно, щото то чрез пример се предава, не чрез думи, а чрез пример. Но принципа беше такъв, аз мисля, че от него именно, от Стефан Табаков, защото не съм имал книги на Марк Щирнер, много теоритична литература, това е сентенцията от Марк Щирнер, един от идеолозите на анархизма: „Частната собственост е кражба”, разбираш ли. И точно туй ни трябва на нас и туй ни беше и мото, и идея, и така разбирахме кражбата.
към текста >>

Но тия работи, как да ти кажа, те големи прояви имат, но те не са съществени, не са важни, а най-важното беше туй, че нали лично за мене и за Христо Кузманов, който беше също 100% принципен и идеен човек така, разбираш ли, видяхме, че личното в този Табаков имаше голямо надмощие, личното, той беше индивидуалист, обаче той и в морално отношение куцаше.
че страх ги е да не откраднем нещо, значи той се е проявявал така. И си спомням, че после той ни заведе в най-голямата книжарница „Наука” в Габрово, която по същество е доста пълна и следващите години, гдето и аз после съм отивал да купувам книги, заведе ни там и просто така без да ни говори, манифестира пред нас краденето на книги. И ние видяхме как става това, и то главно книги, с книги се започна. От Габрово примера отнесохме в Севлиево. И тъй почна тя по тази линия, частната собственост е кражба, това е един върховен лозунг, аксиома, макар, че, ако вземе човек да мисли ще излезе, че човек с пот на челото си изкарал нещо, да идеш да го вземеш, но тази мисъл, която е дошла 50 години по-рано. Но тия работи, как да ти кажа, те големи прояви имат, но те не са съществени, не са важни, а най-важното беше туй, че нали лично за мене и за Христо Кузманов, който беше също 100% принципен и идеен човек така, разбираш ли, видяхме, че личното в този Табаков имаше голямо надмощие, личното, той беше индивидуалист, обаче той и в морално отношение куцаше. Фактически, важната цел беше да се снабдяваме с оръжие, да правим нещо, пари да намерим за тази цел. И ако е въпроса тези работи да се опишат, ще кажа случая, когато мене ме заведоха вече в една къща, където се събираха анархистите, аз не бях влязъл още в контакт. Там беше и Табаков, там беше и Кузманов, там беше и друг един, който после в Русе, като студент, спахме в неговата квартира, щото избягахме от затвора. Казваше се Симеон Стойнов, обаче там беше и главния Тинко Симов, който влияеше на всички и по интелект, и по възраст така, който за мен тогава беше с име „Борис”. А бе нелегален.
към текста >>

А пък беше здрав и млад, така селски човек, макар че е идеен и интелигентен, и не знам какво голямо количество разтвор, две качета бордолезов разтвор беше изпръскал на лозите и въпреки това пак идва при нас жизнен, бодър така.
А бе нелегален. Кузман се обръща към него с думите „Борисе”, аз не знаех, че този човек се казва Тинко Симов. Той беше тогаз, какво да ти кажа, ако го разкажа, то ще стане много дълго, много широко. Но си спомням, че когато отидохме Кузманов го нямаше още, той е бил на лозето на тази жена, която му е хазайка. Той е квартирувал там. А пък беше здрав и млад, така селски човек, макар че е идеен и интелигентен, и не знам какво голямо количество разтвор, две качета бордолезов разтвор беше изпръскал на лозите и въпреки това пак идва при нас жизнен, бодър така. И между другото този Табаков почна да настоява, понеже Христо други път им е играел там, то от село си носи там такива народни хора и играе, танцува сам. Пред всички Табаков настоява, настоява и Христо най-подир се съгласи. Значи можеш да си представиш, макар, че такава тежка работа беше работил, две качета беше изпръскал и той почна. Туй ми беше първото виждане на този, тогаз се запознах с Кузманов. До тогаз не го познавах, там се запознах.
към текста >>

46. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

Той знае, че в България все пак има една по-голяма свобода и идейна търпимост, той знае също тъй, че в нея има издигнати общественици, които не се страхуват да изповядват, че са негови ученици, че бивш министър и виден водач на политическа партия е превел „Война и мир”.
- България го е привличала като най-близката славянска страна, преди всичко. Но колкото и да има значение чисто практичната изгода за по-лесно избягване от Русия, не може да се не признаят и някои по-интимни подбуди, които са внушили на Толстоя да се упъти именно към България. От нея той има лични спомени: като млад артилерийски офицер през време на Севастополската обсада той взема участие в атаката срещу Силистра, впечатленията от която се запечатват болезнено в душата му и играят може би сетне решителна роля, по време неговия нравствен прелом. След освобождението ни, той се интересува живо за България, за нейната управа, за нейния народ, разпитва посетители и поклонници, които отиват от тук при него, и мечтае да види нашата страна като една Швейцария на Балканите. А освен това в България има толстоистки колонии, вестници и списания, с които той е във връзка, с които кореспондира, праща им свои ръкописи. Той знае, че в България все пак има една по-голяма свобода и идейна търпимост, той знае също тъй, че в нея има издигнати общественици, които не се страхуват да изповядват, че са негови ученици, че бивш министър и виден водач на политическа партия е превел „Война и мир”. Когато през 1907 г. Христо Досев - един от най-симпатичните и строги последователи на Толстоя у нас - посещава Ясна Поляна, дава следната атестация за режима в България по онова време: „В България има пълна свобода на печата. Ний печатаме всичко, което искаме. Против нас имаше поход само от страна на реакционния печат... Но правителството не послуша съвета на своите доброжелатели. Ний продължавахме и продължаваме своята работа.” „Колко хубаво е всичко туй!
към текста >>

Ризов, заедно с него и ние, които сме се настрадали толкова много, че дори и забравяме да мислим за далечното бъдеще, на където е насочен „прицела” на Толстоя, а сме доволни и от онова малко добро, което иде да облекчи страданията ни само с няколко грама, може да не възприемем теорията на Толстоя, но все пак, не може да не се удивим на оная строга идейна последователност, която той проявява дори и когато сърцето му е тъй развълнувано, както е било при разговора му с Ризова.
Той, който е враг на всяка земна власт, не може да иска от света да се изгонят турците, защото знае, че след тях ще дойде друга власт, която макар и християнска, все пак е власт. И понеже е виждал колко много е огорчил със своя отказ патриотичния македонец, той се обяснява по нататък: „Вие сами се запитайте, какви особени добрини видя вашата България след освобождението си? Разумява се, вие имате сега български княз вместо турски султан, българска конституция вместо турска монархия, български чиновници и офицери вместо турски, свободен печат вместо цензура и пр.; но народа, работният народ, ония попукани ръце, които ви хранят, какви особени облаги са видели те от всичко туй? Не забравяйте, че аз гледам малко по-инак на света: вие стреляте наблизо и за това не дигате прицела на пушката си; а аз се мъча да меря по-надалеч и съм принуден да дигам целия прицел на своята пушка...” /с. 174/. Д. Ризов, заедно с него и ние, които сме се настрадали толкова много, че дори и забравяме да мислим за далечното бъдеще, на където е насочен „прицела” на Толстоя, а сме доволни и от онова малко добро, което иде да облекчи страданията ни само с няколко грама, може да не възприемем теорията на Толстоя, но все пак, не може да не се удивим на оная строга идейна последователност, която той проявява дори и когато сърцето му е тъй развълнувано, както е било при разговора му с Ризова. Христо Досев ни говори за друг подобен случай, който също тъй от наше гледище и от гледището на един морал, който търси повече практически резултати, е доста интересен: „Получиха се от България - разказва Досев - лоши известия. Мобилизация по случай обявяване независимостта на България. Войска се движи към турската граница. Ужасът на предстоящото ме завладя. Та нима война?
към текста >>

Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда.
Превел: С. Ничов, София 1899 г./. Главен издател на Толстоя у нас тогава е Т.Ф. Чипев. Особено силно впечатление е направила „Кройцерова соната”, която се чете жадно от учителството, става предмет на живи разисквания и увлича значителна част от по-буйните и мечтателни младежи. Деветдесетте години на миналия век, изобщо са от най-буйните в живота на нашата интелигенция. Тогава се зараждат левите движения в политическия ни живот, кипва една идейна борба, в която доминира широкото течение за повече социална справедливост; в литературата надделяват понятията за утилитаризъм, за идейност; в семейството стария еснафски и патриархален ред се руши от една „модернизация”, която сама не знае къде извежда. И в този кипеж идеите на Толстоя, дошли откъслечно и още неразбирани както трябва, играят голяма роля. Какво голямо значение за личния и семеен морал е имал Толстой тогава, личи и от следните дръзки редове на Ст. Михайловски, който, види се, и тук дава дан повече на своята безразсъдна екзалтация, отколкото на едно дълбоко разбиране: Толстой в „Кройцеровата соната” За нова обич нов закон създаде, Немедлено таз дрипел се печата У нас, и като захар се продава. /Вж сп. Мисъл, 1893, с.
към текста >>

Но докато масовото увличане подир марксизма беше и е много външно, повърхностно и случайно и се дължи на чисто политическа проповед и демагогия - без да заляга дълбоко в идейното и религиозно съзнание на всички последователи, движението на толстоизма, който предполага лични предразположения, просвета и съзнание на подвиг и жертва, в името на едно колкото човешко, толкова и божествено добро, макар и да не достига големи размери, си осигурява едно постоянно и непоклатимо възмогване.
И по влиянието си върху българската интелигенция след 1900 г. Толстой има у нас само един съперник: Карл Маркс, както до 1900 г. му съперничеше Юго, който с „Клетниците” /Пловдив, 1888 г./ и „Парижката Св. Богородица”/Солун, 1890 г./ създаде цяла епоха. Разбира се, по численост Толстоевите привърженици далече не могат да съперничат с тия на Марксовия комунизъм. Но докато масовото увличане подир марксизма беше и е много външно, повърхностно и случайно и се дължи на чисто политическа проповед и демагогия - без да заляга дълбоко в идейното и религиозно съзнание на всички последователи, движението на толстоизма, който предполага лични предразположения, просвета и съзнание на подвиг и жертва, в името на едно колкото човешко, толкова и божествено добро, макар и да не достига големи размери, си осигурява едно постоянно и непоклатимо възмогване. Освен това, идеите на Толстоя, които се разпространяват чрез един тъй внушителен агент, каквото е неговото творчество, което по вдъхновеност и художествена ясност съперничи с евангелията, имат вечност - един живот, който не зависи от политическите и икономически условия на десетилетията. Тия идеи търсят приют в човешкото сърце и в чистата мисъл, те не търсят външен ефект и временна победа; за тях политическата облага е чужда - там е обречена вечността и към нея е устремен техния непретенциозен унес... Първи значителен факт, който поставя на по-актуална обществена преценка учението на Толстоя у нас, е отказът на Г.С. Шопов от военна служба /1900 г.1. Скоро след това - 1902 г. започва да излиза и специален вестник „Ново слово”, който си задава за цел да проповядва изключително Толстоевите идеи.
към текста >>

Първите двама младежи със своята идейна и нравствена чистота правят чест на цялата българска интелигенция.
вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница. Колонията започва да издава свое списание „Възраждане”, печатано лично от тях в селото и то с една ръчна печатница, която не е по-модерна от тая на Гутенберга. Душата на колонията са: Хр. Досев, Димитър Жечков и Стефан Андрейчин. Първите двама младежи със своята идейна и нравствена чистота правят чест на цялата българска интелигенция. Те са синове на милионери - но напускат семействата си, отказват се от богатството си, за да търсят утехата и смисъла на живота само във физическия труд и в приближаването към природата и Бога. Това общество става известно на Толстоя и той скоро влиза във връзка с него. В 1907 г. След създаването на колонията, Хр. Досев постига една от съкровените си мечти: да види лично Лев Николаевича.
към текста >>

„Свобода” - идеен орган на Толстоевите последователи, излиза редовно след събитията от 1923 г.; сп.
Педагогията на Толстоя ще остане всякога от ценно значение особено за страни, които имат здраво селско население и жизнеспособна детска младеж”. Други периодични издания: Сп. „Ясна Поляна” - излизало две години под редакцията на Велико Самин, 1922-1923, София; в. „Ново Общество” - редактор Ст. Баиров, София; в. „Свобода” - идеен орган на Толстоевите последователи, излиза редовно след събитията от 1923 г.; сп. „Наука и разум” - за обнова на живота от гледището на науката, редактор д-р М. Аджаров, Пловдив. Известен писател, последовател на Толстоя е и Добри Юруков, автор на редица статии от религиозно и нравствено значение. Особено ценен е неговия труд, в който подлага на критика учението и дейността на известния у нас Григорий Петров /Григорий Петров, личността и делото, критически очерк, София, кн. „Посредник”, 1927 г.
към текста >>

Своя характер и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов.
Ангелов, Плевен 1912 г./ Доколко Цанов е повлиян в светогледа си от Толстоя показва и факта, че толстоистите го считат за свой човек и говорят за него с дълбока почит. Той е бил в постоянни връзки с тях, безпокоил се за всяко закъснение на сп. „Възраждане”, защищавал младежите - толстоисти, отказали се от военна служба. Когато Георги Шопов, поради отказа му е арестуван, Найчо Цанов пише специална статия „На тихо пристанище”, с която го защищава. Тази статия, печатана във видинския вестник „Народен лист”, попада у Толстоя и чрез нея той влиза във връзка с Шопова. Своя характер и светоглед Найчо Цанов отразява и в политическата си дейност, а и цялата Радикална партия, на която той е създател, дължи много за своята идейност и политически морал лично на Цанов. В нея той събра за активна политическа дейност почти всички идеалисти-интелигенти, които в негово лице виждаха призвания народен трибун... Друг голям политически деец на съвременна България, Димитър Драгиев - един от създателите на Българския земеделски народен съюз, идеалист, който тъй си прилича Цанова, също не скрива школуването си при Яснополския отшелник. В своята политическа изповед, като полемизира със Стамболийски, тогавашния министър председател на България, Драгиев казва: „Един морал има само, който е необходимия цимент на високата материална, на високата веществена култура човешка - той е християнския морал: никой друг не може и няма да бъде. Аз зная, някои ще ми кажат: християнски морал! Християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество. На тях аз ще отговоря с думите на великия Толстой: не християнският морал е останал 2000 години след днешното човечество, а човечеството е още 2000 години назад, далеч от християнския морал /гласове: „вярно”, ръкопляскания/.
към текста >>

Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5.
Поместваме публикацията на Георги Константинов „Лев Толстой и България”, защото е хубава и дава представа за това учение и движение, когато мнозина толстоисти стават дъновисти и обратно. И накрая става едно смешение, което трае и досега. Школата на Учителя Дънов е една, а всичко друго е второстепенно. 3. „На гости в Ясна Поляна”, запознанството на Георги Шопов с Толстой и първите стъпки и преживелици на толстоистите в България. Мнозина от последователите на Учителя се подвеждат по толстоистите и се загубват във времето. 4. Тези книжки са антикварна рядкост и дори ги няма по библиотеките, затова публикуваме този материал, за да не се загуби и да се познава обстановката в България с различни идейни течения по времето на Школата на Учителя Дънов. 5. Аз заварих толстоисти на възраст над 65 год. Понеже бяха вегетарианци бяха за годините си запазени, с буден ум. Но те не можеха да признаят, че Толстой е тръгнал за България, за да се срещне с Учителя Дънов. Затова публикуваме този материал. 6. Те смятаха, че Толстой е много по-велик от Петър Дънов.
към текста >>

47. 82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61

ОКУЛТИЗМЪТ В ТВОРЧЕСТВОТО НА САВА КАЛИМЕНОВ

Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни.
Защото ако той не съществуваше, ний никога не бихме могли да оценим достатъчно това, което получаваме наготово, без усилия и жертви. Погледнете житното зърно - нали то трябва да умре, нали то трябва да пожертвува своя личен живот, за да премине в една нова фаза, да приеме една по-красива и съвършена форма, и в края на краищата, да придобие вместо едното - десет, двадесет и повече? Също така и всеки член на братската задруга трябва да пожертвува своя сегашен живот за един нов и по-хубав такъв, да пожертвува своите лични егоистични чувства и стремежи, за да заживее с живота, идеалите и стремежите на цялото, което пък от своя страна ще му осигури свободен живот, най-добрите възможни условия за всестранно развитие и усъвършенствуване, радост и щастие. Първата, най-голяма и най-трудна жертва за бъдещия член на братската задруга, е да пожертвува доброволно и съзнателно, личния си егоизъм, да пожертвува дребнавото, нисшето в себе си в името на възвишеното и благородното, да отъждестви и хармонира своите интереси с интересите на цялото, на задругата. Членовете на братските задруги трябва да бъдат хора с пробудено колективно съзнание - съзнание за единството на живота - или поне това съзнание да е почнало да се пробужда в тях. Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.
към текста >>

И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви.
Защото, липсва ли това съзнание, никаква братска задруга, никакви братски и идеен живот са невъзможни. Както отделния човек живее с живота и интересите на задругата, а не лично за себе си, така също и цялата задруга от своя страна, в никой случай няма да бъде ограничена и да живее само за себе си. Като клетка на обществото, тя ще живее с него и за него, за народа, за цялото човечество. Общия интерес винаги трябва да стои над частния. Това се отнася както до отделните индивиди, така също и до колективните по-големи или по-малки единици. И така: интересите на задругата стоят над тия на отделните нейни членове; интересите на обществото и народа стоят над интересите на задругата, както и над тия на всички други отделни групи - класи, съсловия, партии, стопански, политически и идейни организации; най-после, интересите на цялото човечество, взето като цяло, стоят високо над интересите на отделните нации, които както и хората, се ръководят често от егоистични мотиви. И само по тоя път, когато общите интереси бъдат поставяни винаги над частните, само тогава ще може да се въдвори ред и хармония в света, и ще има щастие и благоденствие за всички. Егоистичната борба за живот, хищническата политика на ограбване и смазване слабия, никому не е донесла щастие, защото днешния победител утре ще бъде победен и смазан тъй, както той вчера е направил с другите. Така или иначе, вътрешният живот на братската задруга трябва да върви по строго определени линии, начертани съобразно основните принципи на битието, изразени накратко с три думи: Любов, Мъдрост, Истина. Това е фундамента, върху който и в хармония с който трябва да бъдат изградени външния и вътрешния живот, формата, съдържанието и смисъла на братските задруги. Това е цяла една наука, която, в своите подробности, ще бъде изучавана, едновременно теоретически и практически, в самия процес на новия живот в братската задруга.
към текста >>

48. 4. Пиеси и драми. 4.1. Ново село. социална пиеса в 4 действия. Севлиево: книгоизд. Братство, [1940]. 80 с.