Търсене в текстове за 'заобич обич'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_06 Песните на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее.
Засега музиката на Учителя ни подготвя и отваря дверите на непознат свят за нас. Мелоди я - 15 Веднъж сестра Паша Теодорова, стенографката на Учителя, стои разплакана, омъчнена в стаята на "Опълченска" 66, където Учителят живееше. Преминавала през такова състояние - имала причина, имало е и повод за състоянието й. Учителят влиза в стаята и като я вижда така разстроена, не я разпитва нищо, само взема цигулката и й изсвирва няколко пъти тази мелодия. Състоянието й се трансформира, превръща се в успокоение, в състояние за възприемане на света спокойно и нормално. Тя заобичва тази мелодия и често си я тананика и пее. Използувала я при нужда за същия лек. Когато съставяхме песнопойката, аз казах на сестра Мария Тодорова за тази мелодия, а тя, от своя страна, я включва в изданието. И сега ще я намерите там. Ме-хейн Какво означава ли? Това е химнът на Небесната Родина.
към текста >>

Шуми Учителят обичаше много тази песен.
Казваше се Стоян Русев - беше добър поет. Страдна душо Песента "Страдна душо" е първата песен, която Учителят е дал. Дотогава са се пеели евангелски и черковни песни. Текстът на тази песен е даден от писателя Михалаки Георгиев, по идея на Учителя. А мелодията е от Учителя. Шуми Учителят обичаше много тази песен. Напред да ходим Това е химн на Бялото Братство. Енергия, воля и красотата на братския живот. Сърдечен зов Гледай да почувствуваш живота и след туй да намериш начин да го изразиш. С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях.
към текста >>

Лично аз много я обичам.
С тези песни е свързан братският ни живот през Школата. Когато ги пеем, ние се свързваме с тях. Време е да вървим Съдържанието трябва да мине през сърцето ти, за да преживееш песента. Сине мой, пази живота Мелодия и текст от ученик от 1922 година. Това е първата песен, която се даде в Школата, след като аз влязох в нея. Лично аз много я обичам. Фир-фюр-фен Това е химн на ученика. С този химн Учителят изпраща ученика в света. За Небесния цар Мелодия и текст от Учителя. Дадена е през 1888 година, в село Хотанца, Русенско, където Учителят е бил назначен за учител в местното училище и където е учил децата на четмо и писмо.
към текста >>

2. 8. СТАРАТА ФАНЕЛА

ТОМ 5

Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея.
Това отвори вратите към други семейства от висшето общество. Аз бях в онзи етап, когато музиката, излизаща от пръстите ми се разливаше не само като музика, а като едно музикално откровение на великите композитори. Бях в едно и също музикално съзвучие с тяхното творчество и чувствах тяхното присъствие като композитори. Това предполагаше невероятно изпълнение и още по-необикновено изживяване от една такава музика. Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми. Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи. Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса. Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи". И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора.
към текста >>

Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи".
Аз вървях по родова линия на баща ми и приличах повече на него, а малкия ми брат Владо вървеше по линията на майка ми. Тя го обичаше много, беше момче и приличаше досущ на нея. Съпругата на брат ми Станислав беше немкиня и се казваше Рихи. Майка ми започна да излиза с нея на гости и да я води насам-натам - и на двете им се хареса. Майка ми имаше вече с кого да излиза, а снаха ми се развличаше по този начин и не стоеше сама у дома. Когато споделих това с Учителя той ми каза: „Тя майка ти ще заобича снаха ти Рихи". И наистина те си уйдисваха във всичко, защото бяха светски хора. Аз отказвах да ходя, защото не исках да си губя времето. А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга. Вдигаха рамене и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом. Да, аз наистина им бях станала чужда.
към текста >>

Бях с тетрадката си и с молива и стенографирах обикновено неговите думи „Когато се намериш в тежки условия и се почувствуваш изоставена, помисли си, че добрите хора те обичат, ангелите те обичат и Бог те обича.
А моето увакантено място го зае тогава напълно сполучливо снаха ми, че се стигна до там, че когато се завръщаха от гости възбудено говореха за светските клюки, поглеждаха ме отвисоко, че аз съм се завряла там някъде си и чета някаква книга. Вдигаха рамене и се споглеждаха, кимаха с глава, което означаваше, че аз съм вече чужда в този дом. Да, аз наистина им бях станала чужда. Хората се отличават по пътя, по който се движат и чрез пътя, по който са принудени да извървят. Отивам при Учителя и споделям неволите си. Бях с тетрадката си и с молива и стенографирах обикновено неговите думи „Когато се намериш в тежки условия и се почувствуваш изоставена, помисли си, че добрите хора те обичат, ангелите те обичат и Бог те обича. Сърцето ти е станало активно преждевременно. Много бързо си израснала. Нали ви казвам да не растете толкова бързо! Сега може да стане така, че да получиш големи рани. Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш.
към текста >>

Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича.
Сърцето ти е станало активно преждевременно. Много бързо си израснала. Нали ви казвам да не растете толкова бързо! Сега може да стане така, че да получиш големи рани. Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш. Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича. Че те обичат законът е 101 процента верен. Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам. Искам от тебе сега едно нещо: Винаги да вярваш и да не се съмняваш... Кажи го кое е това? " Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път.
към текста >>

Че те обичат законът е 101 процента верен.
Много бързо си израснала. Нали ви казвам да не растете толкова бързо! Сега може да стане така, че да получиш големи рани. Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш. Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича. Че те обичат законът е 101 процента верен. Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам. Искам от тебе сега едно нещо: Винаги да вярваш и да не се съмняваш... Кажи го кое е това? " Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път. Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна.
към текста >>

Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам.
Нали ви казвам да не растете толкова бързо! Сега може да стане така, че да получиш големи рани. Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш. Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича. Че те обичат законът е 101 процента верен. Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам. Искам от тебе сега едно нещо: Винаги да вярваш и да не се съмняваш... Кажи го кое е това? " Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път. Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна. И на страданията на домашните си ще гледаш така.
към текста >>

" Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича".
Трябва ти известно отдръпване, за да се ориентираш. Фактът, че си жива показва, че има някой, който те обича. Че те обичат законът е 101 процента верен. Нали ти казвам докато ви уча, аз ви обичам. Искам от тебе сега едно нещо: Винаги да вярваш и да не се съмняваш... Кажи го кое е това? " Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път. Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна. И на страданията на домашните си ще гледаш така. Ще мислиш, че е за тяхно добро. Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него.
към текста >>

Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него.
" Аз отговарям и допълвам „че Учителят ме обича". „Ако изпълниш Волята Божия, недоразуменията между теб и домашните ти Господ ще ги изглади като ги въведе в същия път. Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна. И на страданията на домашните си ще гледаш така. Ще мислиш, че е за тяхно добро. Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него. Вие вземате повече отколкото можете да носите. Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен. Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и родителите ми. Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот.
към текста >>

Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен.
Когато изпълняваш Волята Божия и помежду ви възникнат недоразумения, ти не си виновна. И на страданията на домашните си ще гледаш така. Ще мислиш, че е за тяхно добро. Закон е: когото много обичат, много го наказват и много искат от него. Вие вземате повече отколкото можете да носите. Истинската обич е когато видиш някого да изпиташ една вътрешна радост." Изминаха още дни и години, но старата ми фанела стоеше дълго време, защото тя отново няколко пъти отново беше обличана от мен. Тя отново идваше да ми помогне и да разреши още един пореден конфликт между мене и родителите ми. Борбата продължаваме, а Школата на Учителя също продължаваше. Борба и Школа - това бяха двете най-важни неща в този етап на моят живот. Думите на Учителя се сбъднаха. Баща ми пожела да го заведа на лагер на седемте рилски езера.
към текста >>

3. 119. СВОБОДАТА НА БРАКА

ТОМ 5

Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба той споделил с близките си.
Повече не можах да постигна, не ми достигна време и сили. Но в друг живот, когато се родя ще изпълня думите на Учителя ако минавам през брака, а това е съчетание на свободни души. Защо ли? Защото само като душа човек може да служи на Бога, да бъде свободен и да даде свобода на всички души около него. По онова време един младеж се влюбил в една бедна, но красива мома на село. Заобичали се двамата, но когато се дошло до женитба той споделил с близките си. Неговият брат, който бил вече женен му казал, че не трябва да се жени за бедна жена, защото и той е беден и когато се съберат двама бедни от беднотия няма да се отърват цял живот. А той както е красив, левент, як и здрав, то може да си намери богата мома. Нашият влюбен момък не скланял, но нали е бил беден харесало му предложението на неговия брат та като се ожени за богатата жена да му премине живота като по калдаръм. То се чудел какво да прави и понеже в това село имало няколко наши съмишленици той споделил бедата си с една нашата сестра. Тя му казала, че тя не може да даде отговор, но ще го заведе на Изгрева и по време на беседа той може да си зададе мислено своят въпрос на Учителя и той ще му отговори.
към текста >>

А той обича бедната мома и сега пита какво да прави.
Младият момък е бил много свенлив и го е било срам да занимава Учителя с неговата женитба. Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството.
към текста >>

Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада.
Затова се съгласил да зададе мислено въпроса, така че никой да не знае кой задава въпроса, а пък отговора на Учителя може да го чуят спокойно всички. Дошли на Изгрева, седнали на столове в салона, беседата започнала и нашият момък задал своят въпрос на Учителя мислено. По едно време Учителят спрял, погледнал към момъка и към придружаващата го сестра и казал: „Има един млад момък от едно село, залюбил се с една млада мома, лична изгора, но ето дошли близките му и не харесват тази мома понеже била бедна. Предлагат му да се ожени за друга мома богата и пребогата. А той обича бедната мома и сега пита какво да прави. Аз ще кажа така: който си играе с онзи когото го обича той сам ще пострада. Онзи, който си играе с огъня палеж прави. Ами ако тази млада, бедна мома е твоето богатство и цял ден ще ти пее, ще работи и ще ти народи здрави деца и живота ти ще бъде като пътуване на файтон по калдаръм? " Учителят спрял да говори и си продължил своята беседа. Нашият селски ерген чул всичко, направило му впечатление, че Учителят казал неща, които само той ги знае и си тръгнал, но у дома отново бил поставен да избира между беднотията и богатството. Накрая склонил и се оженил за богатата мома.
към текста >>

4. 157. КОМУНА И ИЗКУСТВЕНИ ЦВЕТЯ

ТОМ 5

Аз минах да видя дали Учителят има нужда от нещо и като видях вазата й рекох: „Ти не разбра ли, че Учителят не обича изкуствени неща?
Преди да си легне Учителят той е извадил вазата навън. Сутринта като видях това, че Учителят е преместил вазата сметнах, че тя ще разбере, че няма повече да внася тези изкуствени цветя. Но тя разтреби стаята за Учителя и отново внесе вазата с цветята. Не послуша нито мен, нито разбра по жеста на Учителя, че тези цветя трябва да се махнат. Следващата вечер Учителят отново изважда цветята и тя след като разтребва стаята отново ги внася. Аз минах да видя дали Учителят има нужда от нещо и като видях вазата й рекох: „Ти не разбра ли, че Учителят не обича изкуствени неща? " Тя мига, мига, па продума: „Ами, не обича. Като не обича, ще заобича". Това беше един израз, който се употребяваше, когато човек иска да се наложи. На следващата вечер не дойде да спи при нея. Остана да спи на друго място.
към текста >>

" Тя мига, мига, па продума: „Ами, не обича.
Сутринта като видях това, че Учителят е преместил вазата сметнах, че тя ще разбере, че няма повече да внася тези изкуствени цветя. Но тя разтреби стаята за Учителя и отново внесе вазата с цветята. Не послуша нито мен, нито разбра по жеста на Учителя, че тези цветя трябва да се махнат. Следващата вечер Учителят отново изважда цветята и тя след като разтребва стаята отново ги внася. Аз минах да видя дали Учителят има нужда от нещо и като видях вазата й рекох: „Ти не разбра ли, че Учителят не обича изкуствени неща? " Тя мига, мига, па продума: „Ами, не обича. Като не обича, ще заобича". Това беше един израз, който се употребяваше, когато човек иска да се наложи. На следващата вечер не дойде да спи при нея. Остана да спи на друго място. Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча.
към текста >>

Като не обича, ще заобича".
Но тя разтреби стаята за Учителя и отново внесе вазата с цветята. Не послуша нито мен, нито разбра по жеста на Учителя, че тези цветя трябва да се махнат. Следващата вечер Учителят отново изважда цветята и тя след като разтребва стаята отново ги внася. Аз минах да видя дали Учителят има нужда от нещо и като видях вазата й рекох: „Ти не разбра ли, че Учителят не обича изкуствени неща? " Тя мига, мига, па продума: „Ами, не обича. Като не обича, ще заобича". Това беше един израз, който се употребяваше, когато човек иска да се наложи. На следващата вечер не дойде да спи при нея. Остана да спи на друго място. Срещаме се отново, тя мълчи, поглежда ме сърдито, а аз също мълча. Чудех се какви хора има.
към текста >>

5. 1. РОДОВАТА ПЕСЕН

Маргарита Рангелова Стратева

ТОМ 6

Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи.
Йоанна Стратева: Бащата на баба ми Милица или както я наричали Миланка бил селският музикант-гайдар. Понеже останал вдовец с малко дете - баба ми Миланка, той се грижил за нея. Той ходел по сватбите, свирел и пеел, а баба ми седяла в кожуха му, гдето се казва в пазвата му се криела. Той ходел навсякъде с нея. Така израства тя с него по сборове, сватби и седенки. Гита: Майка ми беше добра певица и обичаше да пее стари народни песни за моми и ергени и за стари войводи. Тя пееше много вдъхновено и се вживяваше при пеенето, плачеше и нареждаше. Песента беше в кръвта й. Майка ми беше завършила 2 отделение, а баща ми 4 отделение, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни. За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник. Но какво точно е работел не зная.
към текста >>

Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква.
Майка ми беше завършила 2 отделение, а баща ми 4 отделение, което обстоятелство го издигаше пред другите селяни, които бяха неграмотни. За тях той беше интелигентен, той пишеше красиво като такъв работеше в София в банката като чиновник. Но какво точно е работел не зная. Майка ми е родила за сведение 14 деца, от които бяхме останали 5 момичета и три момчета. Останалите бяха починали още като малки от различни заболявания. Родителите ми бяха религиозни и обичаха да отиват на църква неделен или празничен ден, обличаха се празнично и отиваха на църква. Трябва да обърна внимание на това, че преди да се ожени баща ми, до някое време, пък и след женитбата им, техният род специално, около 40 семейства са живели колективно. Имали си дежурства за работа на полето, за готвене, за пране, за печене хляб и други работи. Това донякъде улеснявало майка ми при гледането на децата, от което тя била много доволна. Но тя също е ходила на работа на полето, както и другите жени с малко дете и го е кърмила като го поставяла в люлка на някое дърво. Пък понякога го е изпирала в деренцето, когато се наложи.
към текста >>

Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо.
Имали си дежурства за работа на полето, за готвене, за пране, за печене хляб и други работи. Това донякъде улеснявало майка ми при гледането на децата, от което тя била много доволна. Но тя също е ходила на работа на полето, както и другите жени с малко дете и го е кърмила като го поставяла в люлка на някое дърво. Пък понякога го е изпирала в деренцето, когато се наложи. В деренцето се намирало често пъти вода. Още от малка аз заобичах песента и музиката изобщо. Нали майка ми беше певица, пък и голямата ми сестра Здравка свиреше малко на китара. Та аз имах силно влечение към музиката, макар и да не разбирах още нищо от нея. После не беше без значение и това, че в селото ни имаше една учителка Мара, която свиреше на китара. Това обстоятелство усилваше влечението ми към китарата. Пък нали имахме вкъщи китара, аз често си свирках на нея и после стана така, че баща ми купи и на мене китара, с която китара аз стигнах до Учителя.
към текста >>

6. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

ТОМ 7

А пък Дончо Карастоянов се изуми и той се чуди на моя 6/9 апарат фоклендер и ме заобича тоя човек и даже когато дойдох в София, каза: „От тебе по-добър няма“.
Аз му казах, че бях намерил едно тефтерче, където е показано бленди и разстояния от колко до колко при дадена бленда и даден метраж, от колко до колко метра ще има острота. И благодарение на това, а пък тая схема е вградена на обективите на малко форматни камери и там като се постави обектива не на фокус, а на метража вие получавате тая острота, който го знае. Ама почти никой не го знае. Аз на много хора съм отворил очите, защото те не могат да разберат как трябва да получат една хубава снимка. Имам много мои ученици, които са ми благодарни за това. А пък Дончо Карастоянов се изуми и той се чуди на моя 6/9 апарат фоклендер и ме заобича тоя човек и даже когато дойдох в София, каза: „От тебе по-добър няма“. В: Значи всички филми, които сте снемали в София и на Рила с Учителя са формат Лайка 24/36. И: Малък формат. В: Аз смятах, че са големи ленти. И: Не. Малки. Като ръкавичка ми беше в ръката.
към текста >>

7. 11. ДВЕТЕ ОКРЪЖНОСТИ НА ДВЕТЕ ШКОЛИ

ТОМ 8

Затова човек не може да бъде слуга на двама господари, защото единия ще намрази, а другия ще заобича.
Но аз нищо не му казах. Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Затова човек не може да бъде слуга на двама господари, защото единия ще намрази, а другия ще заобича. И когато се събере омразата и обичта в него, то той ще се саморазруши. Този окултен закон го проверих много добре.
към текста >>

И когато се събере омразата и обичта в него, то той ще се саморазруши.
Не исках да го обиждам. Тогава се върнах при Учителя и Му казах за моето решение. Той нищо не ми каза. На следващия ден главоболието ми изчезна. Затова човек не може да бъде слуга на двама господари, защото единия ще намрази, а другия ще заобича. И когато се събере омразата и обичта в него, то той ще се саморазруши. Този окултен закон го проверих много добре.
към текста >>

8. 5. Личният дневник

I. Един живот - една епоха. Мара Белчева

ТОМ 17

Всички се обичат, няма богат и сиромах, здравите помагат на болните, милват ги като същински майки.
5. Личният дневник Тези години за Мара Белчева са наситени с много впечатления и преоценки, записани и в личния й дневник. Това са дни на болести и надежда. „ 19, февруари [1925 r.] Денят забулен. Врабци цвърчат. Пея. Какво блаженство би настъпило тогава на земята! Всички се обичат, няма богат и сиромах, здравите помагат на болните, милват ги като същински майки. Как сладко изсвири една чучулига. - Вървя прегърбена, защото ме боли кръстът. Дано слугинчето дойде да ми помогне. Печката угасна. Пладня. Събудих се. Тишина.
към текста >>

Приятно ми е да чета беседите, но по обичам да ги слушам, защото влияят като музика на душата ми.
Да можех да посетя школата на Бялото братство тая нощ, да можех да се излъчвам, да бродя по всички планети. Стига ми вече тоя затвор, о, Боже! 20 февруари [1925 г.], 9 ч Слънце. А мене ми е мъчно, че не мога още да излизам. Няма да чуя беседата, на която винаги тъй много се радвам. Приятно ми е да чета беседите, но по обичам да ги слушам, защото влияят като музика на душата ми. Мислех си тая заран, че много бавно вниквам в тайните на Божието учение, че още не мога да се олющя от своето аз и да заобичам всичко окръжающе ме. Още съм егоист. Малко направих в своя живот, но много бяха страданията ми." За поетесата си спомня и Мария Радева-една случайна среща на Юндола, в нейната малка бяла къщичка с дървен балкон на покрива, която подновява едно старо познанство (сп. „Завети", г. IV, кн.
към текста >>

Мислех си тая заран, че много бавно вниквам в тайните на Божието учение, че още не мога да се олющя от своето аз и да заобичам всичко окръжающе ме.
Стига ми вече тоя затвор, о, Боже! 20 февруари [1925 г.], 9 ч Слънце. А мене ми е мъчно, че не мога още да излизам. Няма да чуя беседата, на която винаги тъй много се радвам. Приятно ми е да чета беседите, но по обичам да ги слушам, защото влияят като музика на душата ми. Мислех си тая заран, че много бавно вниквам в тайните на Божието учение, че още не мога да се олющя от своето аз и да заобичам всичко окръжающе ме. Още съм егоист. Малко направих в своя живот, но много бяха страданията ми." За поетесата си спомня и Мария Радева-една случайна среща на Юндола, в нейната малка бяла къщичка с дървен балкон на покрива, която подновява едно старо познанство (сп. „Завети", г. IV, кн. 2, с.
към текста >>

9. 10. Българският патент не се одобрява

I. В кабинета на подполковника

ТОМ 33

Жена му не го обича много, може би ще го заобича.
- Нищо, само зная, че от една година насам всички във фабриката работят с нея и я предпочитат пред другите. Тя е по-удобна от европейските, които имаме във фабриката. Би трябвало да му се заплати наем. Вместо това, дайте му патент. Знаете ли колко много ще се зарадва, и ще го поощрите? Жена му не го обича много, може би ще го заобича. - Ти брат ли си му? - Той ми е както всички останали. - Аз не давам патенти! - Съдействувайте му, помогнете му. Кой в България разбира повече от Вас по тези работи?
към текста >>

10. 77. Евреинът - историк и философ

III. В Кабинета на Учителя

ТОМ 33

Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов!
Това бе един от първите и важни уроци, които Учителят му даде вече като ученик, без което самонаблюдение ученикът не можеше да направи нито крачка напред! Момичето разбра, почувствува, че Христов се уплаши! Кадифяна ръкавица, помилва женското й тщеславие. В нея пламна Брунжилда! С цялото си същество тя пожела Христов и евреинът да се състезават за нея, тя да бъде царицата на двубоя - скрита зад паравана „Философската истина”! Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов! Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота. Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше!
към текста >>

Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени.
В нея пламна Брунжилда! С цялото си същество тя пожела Христов и евреинът да се състезават за нея, тя да бъде царицата на двубоя - скрита зад паравана „Философската истина”! Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов! Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота. Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше! Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт! Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка.
към текста >>

Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше!
Момичето обичаше евреина, но от днес то заобича и Христов! Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота. Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше! Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт! Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка. Обиколил беше почти цял свят, знаеше много и беше умен. Тя го чувствуваше като мъдър баща, понякога го виждаше като вековен дъб, а друг път като самия Зевс.
към текста >>

Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт!
Още когато го видя в двора, тя го видя в огледалото на женското си сърце като красив арабски жребец, на когото волната мисъл препуска в пустинната шир на живота. Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше! Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт! Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка. Обиколил беше почти цял свят, знаеше много и беше умен. Тя го чувствуваше като мъдър баща, понякога го виждаше като вековен дъб, а друг път като самия Зевс. Той можеше да говори по цели дни и вечери, да отговаря на всички въпроси най-изчерпателно.
към текста >>

Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство!
Тя искаше двамата да ги има едновременно, да ги съчетае в един. Офицера тя обичаше за младежката му необузданост, мъжественост, красота, блестяща униформа... Тя щеше да открие у него още много и много качества, които много се харесваха и на другите жени. Но всичко това беше външно, повърхностно, а имаше и нещо друго, което идваше от дълбоко и далеко, нещо, което е било през вековете. Жените или обичаха или мразеха Христов - безразлични нямаше! Тези. които получаваха благоволението му, го обичаха, а пренебрегнатите го мразеха до смърт! Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка. Обиколил беше почти цял свят, знаеше много и беше умен. Тя го чувствуваше като мъдър баща, понякога го виждаше като вековен дъб, а друг път като самия Зевс. Той можеше да говори по цели дни и вечери, да отговаря на всички въпроси най-изчерпателно. Обичаше го за елегантната му външност, за силата и тежестта, които лъхаха от маниерите му.
към текста >>

Обичаше го за елегантната му външност, за силата и тежестта, които лъхаха от маниерите му.
Тя обичаше евреинът за съвсем друго - за голямото му богатство! Той никога не беше работил, живееше от рента, която получаваше от Америка. Обиколил беше почти цял свят, знаеше много и беше умен. Тя го чувствуваше като мъдър баща, понякога го виждаше като вековен дъб, а друг път като самия Зевс. Той можеше да говори по цели дни и вечери, да отговаря на всички въпроси най-изчерпателно. Обичаше го за елегантната му външност, за силата и тежестта, които лъхаха от маниерите му. Особено се възхищаваше от красивата, стройна, елегантна цветиста и непоклатима от нищо философска мисъл и най-вече, от необоримата му логика. Никога не беше го виждала победен, и не можеше да си го представи да бъде победен! Фантазията на момичето беше изпреварила далече отношенията между двамата бъдещи диспутанти. Тя виждаше как ще протече спорът..., какво отношение ще вземе към победителя и към победения. Тя мислеше, не, по-точно - тя знаеше, че още при първата схватка офицерът ще бъде притиснат до стената.
към текста >>

Мислеше си: и като победен ще го обича, дори повече, защото тогава той ще има най-голяма нужда от нейната любов!
Никога не беше го виждала победен, и не можеше да си го представи да бъде победен! Фантазията на момичето беше изпреварила далече отношенията между двамата бъдещи диспутанти. Тя виждаше как ще протече спорът..., какво отношение ще вземе към победителя и към победения. Тя мислеше, не, по-точно - тя знаеше, че още при първата схватка офицерът ще бъде притиснат до стената. В душата си беше негова! Мислеше си: и като победен ще го обича, дори повече, защото тогава той ще има най-голяма нужда от нейната любов! Тук вече говореше любовта на майката и сестрата - по-силната любов на майката към по-слабото, нещастното и болно дете. При животните, в борбата за самката, последната отива при победителя. Тук беше събудена по-висша любов. Водите течаха отдалече, много отдалече, а изворите бяха в душата. Диспутът беше една друга форма на борбата за самката.
към текста >>

11. 321. Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе

V. Продължение: разказа от първия ден

ТОМ 33

И запомни, и аз да съм един младеж, на когото си харесала, никога няма да те заобичам и още по-малко ще свържа живота си с тебе, когато се науча, че се страхуваш да изповядаш идеите си, че си страхливка!
Ще му обясниш всичко. - Но как да направя това, когато се страхувам? От страх, не мога да си отворя устата! - А си отваряш устата да отричаш? Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе, и тогава тежко ти, ще бъдеш най-нещастната на света! И запомни, и аз да съм един младеж, на когото си харесала, никога няма да те заобичам и още по-малко ще свържа живота си с тебе, когато се науча, че се страхуваш да изповядаш идеите си, че си страхливка! Жабите, които са най-страхливите животни кой ги обича - никой! Дори хората се отвращават от тях! Но всеки обича и се възхищава от лъвовете, макар да се страхува от тях. Пожелай и бъди смела, заяви на всеки, който те пита за своите идеи. Ако този твой колега е против тези най-красиви идеи в света, той можеш да си представиш в каква тъмнина живее, че не вижда при толкова голямата светлина на Учителя!
към текста >>

Жабите, които са най-страхливите животни кой ги обича - никой!
- Но как да направя това, когато се страхувам? От страх, не мога да си отворя устата! - А си отваряш устата да отричаш? Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе, и тогава тежко ти, ще бъдеш най-нещастната на света! И запомни, и аз да съм един младеж, на когото си харесала, никога няма да те заобичам и още по-малко ще свържа живота си с тебе, когато се науча, че се страхуваш да изповядаш идеите си, че си страхливка! Жабите, които са най-страхливите животни кой ги обича - никой! Дори хората се отвращават от тях! Но всеки обича и се възхищава от лъвовете, макар да се страхува от тях. Пожелай и бъди смела, заяви на всеки, който те пита за своите идеи. Ако този твой колега е против тези най-красиви идеи в света, той можеш да си представиш в каква тъмнина живее, че не вижда при толкова голямата светлина на Учителя! Какво чакаш от този човек?!
към текста >>

Но всеки обича и се възхищава от лъвовете, макар да се страхува от тях.
- А си отваряш устата да отричаш? Да се отричаш от Бога, на същото основание и Бог ще се отрече от тебе, и тогава тежко ти, ще бъдеш най-нещастната на света! И запомни, и аз да съм един младеж, на когото си харесала, никога няма да те заобичам и още по-малко ще свържа живота си с тебе, когато се науча, че се страхуваш да изповядаш идеите си, че си страхливка! Жабите, които са най-страхливите животни кой ги обича - никой! Дори хората се отвращават от тях! Но всеки обича и се възхищава от лъвовете, макар да се страхува от тях. Пожелай и бъди смела, заяви на всеки, който те пита за своите идеи. Ако този твой колега е против тези най-красиви идеи в света, той можеш да си представиш в каква тъмнина живее, че не вижда при толкова голямата светлина на Учителя! Какво чакаш от този човек?! Съветвам те - не се свързвай с него! Отпусни се, наговори му смело това, което мислиш и чувствуваш, разкажи му идеите си, пък го доведи при мене и ще видиш как добре всичко ще стане.
към текста >>

12. 361. Възвишените същества

VI. Разни срещи

ТОМ 33

Мен поне ме хайкат братя, хора, които ме обичат, и които аз обичам.
- Това не е необходимо, важно е, че работя. Има закон, според който всеки работник е достоен за хляба си. - Не съм съгласен! Как може всеки да ме хайка както иска, и то без да ми заплаща? - Че работниците, чиновниците... не ги ли хайкат, не приличат ли на впрегнати коне? Мен поне ме хайкат братя, хора, които ме обичат, и които аз обичам. - Не, не съм съгласен в никакъв случай да работя без пари! И този брат Жорж, и той ли без пари работи? - Да, той е главен редактор на списанието. - Много млад ми изглежда. - Млад е, защото живее по Бога.
към текста >>

И Андрей му хвана меката сърдечна ръка, и от този момент го заобича.
И този брат Жорж, и той ли без пари работи? - Да, той е главен редактор на списанието. - Много млад ми изглежда. - Млад е, защото живее по Бога. Аз много се разбърборих, трябва да вървя - и си подаде ръката. И Андрей му хвана меката сърдечна ръка, и от този момент го заобича. Андрей остана на поляната да мисли върху чутото - стана му весело. Тук всичко предразполагаше към размисли, мечтания и съзерцания. Струваше му се, че всичко беше наситено с ароматите на мечтите. Обиколи няколко пъти поляната, и все му се мяркаше мисълта да дойде и той да живее на Изгрева. И съжаляваше, че не пита брата как може да стане член на Братството, относно членските вноски и гарантите.
към текста >>

НАГОРЕ

0.84379005432129