Търсене в текстове за 'духовен морал'

А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек, значи е наш човек и може да се привлече към нас.
Разказваха старите приятели, че са имали задача всеки един от тях да привлече най-малко по трима човека. Но това не е било лесно в първите години, защото за тях Учителят тогава е бил г-н Петър Дънов, един млад учен човек, завършил в Америка, запознал се с окултизма и спиритизма. За техните съзнания Той е бил нещо малко повече от тях, но не са могли да определят, какво е това нещо. Постепенно, с течение на годините Той започва да се разкрива пред тях, Словото Му се лее непреривно чрез Него, кръжоците се увеличават, а с тях и привържениците Му. Тодор Стоименов, който по това време е младеж и е в София, вижда, че един мъж продава Библии. А щом продава Библии, значи е духовен човек, а щом е духовен човек, значи е наш човек и може да се привлече към нас. Така си мисли Тодорчо, но решава все пак да запита г-н Петър Дънов. Учителят му казва: „Сега не мога да ти отговоря. Но довечера ще отида да питам Бога за него и на следващия ден ще ти кажа." Тодорчо се озадачава много. На следващия ден Учителят му казва: „Отидох и питах Бога и Той ми каза, че не е от нашите." Тодорчо разбира, че щом не е от нашите, не трябва да го поканва в кръжока на Учителя. Минават години.
към текста >>

" Учителят го изгледал и казал: „Не си страшен - ти си от нашите." Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално.
Името му бе Козлов. Имало е и друг случай, описан в беседите. Градоначалникът на град София извикал Учителя и Го упрекнал, дори и заплашвал, че според донесения на гражданството Той развращава народа и то тогава, когато мъжете са на фронта и се бият за отечеството. Учителят му отвърнал, че това не е вярно и понечил да си тръгне. Градоначалникът се ядосал и Го заплашил: „Ти знаеш ли, кой съм аз и каква власт имам, и каквото искам, това ще сторя с теб! " Учителят го изгледал и казал: „Не си страшен - ти си от нашите." Наистина, същата година той бил уличен в подкупи, обвинен в корупция, уволнен, съден, разсипан морално и материално. Срещнал веднъж Тодорчо и му разказал всичко, което му предрекъл Учителя и помолил да го заведе при Него. Когато Тодорчо го завел, Учителят казал: „Загубените овце на Израиля вече се намират и се прибират при пастира." Оттогава той останал, слушал и редовно посещавал беседите на Учителя. Накрая, Учителят попитал Тодорчо: „Ти сега разбра ли да различаваш - кои са от нашите и кои са от чуждите? " „Не разбрах! ", отговорил съкрушено Тодорчо.
към текста >>

7. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека.
Едно от качествата на тщеславието е голямата самоувереност, която при неуспехи се превръща в отстъпчивост, а гордостта, напротив - тя е създала консерватизма. В полето на науката е задържала знанието за достойните и знатни аристократи. Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание. Ако към него се прибави чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава. Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА.
към текста >>

тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя.
При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание. Човекът на Космичното съзнание се проявява в цялото човечество, затова всеки трябва да се стреми да обича всички, да обича цялото човечество. За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България. Голяма чест би направило То на България, ако мислите, че То е тук. ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО.
към текста >>

Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека.
Такова знание имат Те! Те могат да вдигнат земята с ръката си, защото зад Тях седи нещо още по-мощно, на което Те са служители. Когато Христос слезе на земята, Той остави всичката си Сила и Слава на тия Братя, а Сам слезе като слуга, да покаже на хората как трябва да живеят! " Всички тия огромни знания ще бъдат разкрити в Новата култура на Водолея. Има един паралелизъм между вътрешното саморазкритие на Битието в човешкото съзнание и от друга страна, обективният свят и цялото това саморазкритие се обективизира. Стремежът на съвременния научен свят да проникне в тайните на Космоса е отражение на този голям духовен подем, който се извършва дълбоко в подсъзнанието и свръхсъзнанието на човека. Постепенно този тесен функционален паралелизъм ще се засилва чрез различните пътеки във всевъзможните области на човешкия прогрес. Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа.
към текста >>

8. 6.39. Равносметката

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение.
39. Равносметката Една от най-трудните задачи в човешкия живот, която се явява като резултат не само на неговия темперамент, на неговото вътрешно естество, но до голяма степен и на външната обстановка, която го обкръжава, на времето, в което живее, то е задачата да изработи един мироглед и критерий за постъпване. От наблюденията, които съм направил върху себе си, аз имах една двойствена природа. Едната - която ме тикаше повече към един духовен живот под знака на едни философски занимания, които ме ориентираха към търсене смисъла на живота; втората моя природа беше устремена към социалните проблеми, която ме тикаше към един по-голям практицизъм, който да се изрази в една резултатна обществена дейност, която да ми донесе едно вътрешно удовлетворение. В тази сложност на моя характер най-напред дадох тласък на първата моя природа - търсене и разрешение на духовните ми и философски тежнения. Този вътрешен дълбок подтик стана причина да следвам най-напред философия. Тази дисциплина ми отне няколко години и след като бях проучил цялата философска история, всички философски системи, като резултат трябваше да направя една равносметка, един баланс на всичките мои занимания в тази насока. Ето първата част на тази равносметка. Ако разлистим историята на философията от древността, после преминем през първите векове на християнството, средновековието, ренесанса, и най-сетне достигнем до нашата съвременност, ще констатираме, че философската мисъл, с нейните най-различни системи, се е движела главно между два полюса, между двете противоположности - от едната - школите на позитивизма и материализма, а от друга - различните школи на идеализъм, разбира се разглеждани като философски схващания.
към текста >>

Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен.
И затова Христос казва: „Отец и Аз сме едно". Според Учителя под понятието "кондензиране" се разбира слизане от едно поле по-високо към друго, по-ниско, или изразено на философски език значи - слизане и пречупване на Божествената енергия в световете на отраженията. Както виждаме от гореказаното логически следва, че началото на стълбата на реалността стои в позитивния, сетивния свят, където се намират корените на живота. От третото стъпало започват метапсихичните области, надсетивният свят, където се намират стъблото и корените на живота, а последните стъпала водят към световете на Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Дългите години, които посветих за следването по философия, като резултат ми донесоха следната основна идея, че философията трябва да разработи идеята за Космичното Единство, като прекрачи границите на сетивното познание и да навлезе в областите на ултрасетивното, или метапсихичното изследване - в широк смисъл - физически, духовен и психичен. В тази област новото средство, с което ще работи човешката душа, ще бъде ясновидството. Втората страна на моята природа, която търсеше разрешение на социалните проблеми, трябваше да бъде осветлена от новия мироглед на Учителя. Както много пъти вече казахме, човечеството, по силата на еволюцията, ни разкрива все нови и нови възможности за живота. Затова Учителят казва: „Да се развие дадена култура на земята, земята трябва да премине в пространството известни нови зони. Земята заедно със слънчевата система има вече възходящо движение.
към текста >>

След известни години ще настъпи голям духовен глад на земята, казва Учителят.
Епохата на Водолея всичко ще примири. Тя е духовната пролет на човечеството. Главното качество на Водолея е чистотата. Епохата на Водолея ще събуди Космичното съзнание на човека. И тогава той ще обича всички същества, ще им сътрудничи и той ще бъде пълен с радост и блаженство от този дух на служене. След известни години ще настъпи голям духовен глад на земята, казва Учителят. И всички ще тичат да търсят Словото, което едничко може да разреши семейните, обществените, народните и международни проблеми. Културата на Водолея носи Третия завет: Прославяне на Синовете Божии, учениците на Учителя. Под завета на Синовете Божии, казва Учителят, някои разбират, когато светиите ще управляват света. Светът ще се оправи, когато Първата причина се всели и почне да живее във всички хора. Тогава цялата земя ще бъде едно семейство, ще има един ум и едно сърце.
към текста >>

За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой.
Непрестанни гости от Луната, Слънцето и планетите ще посещават земята. Например, когато човек се обезсърчи, ще си вземе билет и ще посети Луната и като се върне на Земята ще е весел и с големи вътрешни придобивки." Действително през 1969 г. човек стъпи на Луната. Всички тези изказвания, някога на учения свят представляваха фантастични утопии. Днес, както виждаме, съвременната наука търси тяхното практично приложение. За правилното и разумно използване на всички тези творчески динамични сили и широки възможности на културата на Водолей, е необходим здрав и морален устой. Това ще рече, справедливостта да бъде метод чрез разрешаване на обществените и международни въпроси. Да се притъпи грубия национализъм, напълно да се изключи шовинизма. И на тяхно място да възтържествува Братството, и всестранната материална и духовна взаимопомощ. Човекът на новата епоха трябва да бъде готов да се жертва за всички. Така Учителят отговаря на тази моя страна на духовния ми идеал.
към текста >>

9. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най-малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно.
към текста >>

Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7.
Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този 1\/.том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник/Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия. Така са изкусни в занаята си, че като ги слуша човек, идва му да заплаче с три реда сълзи.
към текста >>

На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В 1.том аз съм дал Космогония-та. Вместо да благодарите, вие хулите. В том Н.съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно. На стр. 39,том II има заглавие: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Тройца".
към текста >>

10. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най- малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно.
към текста >>

Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7.
Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този ІV том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7. Вие споменавате също за Димитър Грива. Какво знаете за него? Аз съм му бил изповедник. Вие плачете за него, че той бил унижен от мен. На времето пък и сега, когато някой умре по селата, когото никой от рода му не го обича, за да се отсрамят от съселяните намират жени „оплаквачки", плащат им и те през цялото време жалостиво със сълзи на очи оплакват умрелия.
към текста >>

На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя.
На вас ви липсва образование. Някои от вас са завършили средни музикални училища и ви липсва средното гимназиално образование, когато на всяка година се полагаше матура в гимназията, а на края на гимназиалния курс се полагаше накрая така наречената „руска матура" за целия гимназиален курс. Някои от вас са завършили разни техникуми и също ви липсва гимназиалното образование. Музикантите са завършили Консерватория, но им липсва Университетското образование. Освен това никой от вас не познава историята на Братството и нямате представа от нищо, макар че много от вас са деца на последователи на Учителя. На вас също ви липсва Духовен ценз за Словото на Учителя. В І том аз съм дал Космогонията. Вместо да благодарите, вие хулите. В том ІІ съм ви дал Скрижалите на Учителя Беинса Дуно. На стр. 39, том II има заглавие: „Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица".
към текста >>

11. 28. СТРАЖАТА

Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени.
28. СТРАЖАТА Възрастните бяха братя бяха взели решение да сложат в ред и порядък някои неща около Учителят. Те смятаха, че нашите непрекъснати посещения при Учителя от младите и по-точно от младите сестри, които бяхме тогава около 20-25-годишни определено пречат на работата на Учителя и не го оставяме свободен. Освен това съображение те имаха на ум и нещо друго - те искаха да спрат тази върволица от млади жени, защото по това време в града се носеха какви ли не слухове за морала на Братството и затова, че около Учителя имало само млади жени. А когато Учителят отвори Школата той бе на 57 години в неговото земно пребиваване в плът между българите. По-късно с годините така се сложиха нещата, че в Братството преобладаваше женския елемент. Защо ли? Те трябваше да присъствуват вероятно по равно и двата пола, но по една и друга причина много братя се отклоняваха като се същото се отнасяше и за сестрите и потъваха в житейските си грижи, а света ги поглъщаше и те изчезваха от погледите ни. Оставаха верните по Дух.
към текста >>

Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя.
Бяха си направили дежурства старите братя, защото решиха освен вътрешна охрана, която да бъде Станка, да има и външна охрана от заслужили братя. И понеже имаше вече стража около Учителя, която да не допуща нас младите, единствената връзка между нас и Учителя трябваше да се осъществява чрез стражата и въпросната сестра Станка. Учителят беше поставен по този начин под домашен арест. Имаше тогава една такава форма, когато властта и полицията поставят някой нарушител на законите не в затвора и не в полицията, а в собственият му дом и поставят денонощна стража пред вратата му, за да не може нито той да излиза навън от къщата си, нито чужд човек да може да го посещава. Единствено право имаха да влизат в къщата неговите домашни. Тук на Изгрева се случи същото - Учителят бе поставен под домашен арест и то не от властта, която го хулеше, не от обществото, което го отхвърляше, не от духовенството, което изсипваше огън и жупел срещу Учителя, а от самите нас, от самите му ученици - от възрастните братя. Да се чудиш и да се маеш. Сега като ги разказвам тези неща учудвам се как Учителят ни е търпял нас, говоря за тези, които бяхме около него, а за другите - неговите явни противници, за тях да не говорим. Представете си тази стража пред вратата на Учителя беше въоръжена. С какво може да се въоръжи една стража - с пушка или със сабя? Тя бе въоръжена с тояга.
към текста >>

12. 70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ

Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините.
Тогава Борис си навежда главата без да мърда тялото си и му целува ръката свита в юмрук. Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините. И в такъв случай докато го сваля долу на земята, беше много трудно. Той ще ми се усмихне, ще ми каже нещо, но всъщност е още горе във висините. Нарочно употребявам този израз „горе във висините", защото той беше висок на ръст и когато беше устремен нагоре и се намираше в неговия свят беше недостъпен и много интересен. Понякога той се движеше, работеше, но това бяха автоматически движения, а самата му същност беше горе. И ако аз го запитам той ми отговори автоматически и ми отговаря на въпроса.
към текста >>

За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота.
При сегашните условия всички хора се занимават с разни работи. Може да се забавляваш, но никой няма да ти даде нищо. Сега ще впрегнеш твоята амбиция на работа. В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти. Човек докато излезе от тялото си навънка е сам. После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него.
към текста >>

13. 72. ГОНЕНИЯ

В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий".
72. ГОНЕНИЯ Един ден се движа на разходка и Борис казва: „Когато ни попитат отгоре какво правихте на земята, ще кажем: „Движехме се на земята и се радвахме на Бога". По-късно споделих това изказване пред Учителя. Лицето му се промени, но толкова много, беше целият усмихнат. Беше му приятно едно такова прозрение. Човек трудно идва сам до такова извисяване на мисълта, в което да обедини физическия и духовния си живот с едно изречение. В домът, в който живеехме се стараехме не само да чувствуваме, да мислим, но и да живеем един духовен живот, в едно истинско подражание да бъдем угодни Богу, затова понякога приятелите от невидимия свят, когато се обаждаха чрез някой медиум на спиритически сеанс, наричаха нашия дом „храм Божий". Може би това бе засилено, но идването на Учителя в нашия дом, светлината, която носеше със себе си, разчистваше пътя на светлите души, за да слезнат над дома ни и ние понякога чувствувахме и усещахме тяхното присъствие. Това бе една голяма и неоценима помощ от невидимия свят за нашия дом, помощ, която трябваше да отчетем и зачетем и за което благодарим. Имаше много от Изгрева, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка до Учителя, не можеха да ме възприемат и направо ме ненавиждаха. След като Учителят ми определи пътя, че ще бъда хулена и чернена, аз по-спокойно приемах всичко, защото трябваше да го изнасям на плещите си. Имаше и други пък, които се нахвърлиха върху мен, защото бях близка и с Борис, и живеехме по-късно под един покрив.
към текста >>

Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки.
И когато смятах, че всичко е уточнено, то той постъпваше пак по същия начин отпреди, така както си знаеше отвътре и резултатите бяха винаги едни и същи - плачевни. Тази негова черта се отнасяше до материалната обезпеченост на семейството ни. Тук бяхме атакувани най-точно, направо в мишената с най-добро попадение в центъра. Онези бяха опитни стрелци, точно в целта и в капана. В първите години на нашата дружба при Учителя идва делегация от стари сестри да се оплакват от мен, че съм била разюздена, че съм подмамила Борис и че ходим заедно навсякъде като главното оплакване е насочено към мен. Цялата тази делегация бяха представителки на старите и престари моралистки. Не само ме упрекват, но и надяват всякакви епитети. Отивам аз при Учителя, подава ми стол да седна, отвори уста и разказа думите на старите сестри, ама дума по дума, но не казва чие е това мнение. Човек незапознат с методите на Учителя и ако присъствува на един такъв разговор ще помисли, че всичко това, което Учителят изговаря е негово лично мнение. Аз изслушвам Учителя и следя внимателно, точно дума по дума, което ми се казва. Тогава се обръщам към него и казвам: „Ако, Учителю, вие поставите някой от тях на този мой изпит, ще издържат ли?
към текста >>

14. 184. ИВАН ТОЛЕВ, РЕДАКТОРЪТ НА „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

Тогава за морала имаха друго мнение.
Дори възрастните сестри когато минавах покрай тях те вдигаха дългите си рокли до земята и казваха: „Мърша, мирише на мърша". Това беше тогава специален маниер на тогавашните жени, че като вдигнат дългите си рокли както тогава бе модата да се носят чак до земята, че като ги вдигнат да се видят не само глезените, но и краката и тогава казваха „Мирише" и започват да газят и тъпчат с крака, т.е. трябва да се стъпче тази мърша и никаквица. Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица. После жена му проведе цяла акция срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска. Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано.
към текста >>

Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие.
Това беше тогава специален маниер на тогавашните жени, че като вдигнат дългите си рокли както тогава бе модата да се носят чак до земята, че като ги вдигнат да се видят не само глезените, но и краката и тогава казваха „Мирише" и започват да газят и тъпчат с крака, т.е. трябва да се стъпче тази мърша и никаквица. Та мършата бях аз, миришех на мърша и бях никаквица. После жена му проведе цяла акция срещу мен и настрои братята и сестрите и мнението им към мен се оформи в най-лоша окраска. Тогава за морала имаха друго мнение. Говорим за външния морал, а пък за вътрешния много не се гледаше, защото търсеха външното благоприличие. Така веднъж в салона на Дурн ферайн" аз минавам, а жена му хваща дрехата си е два пръста и с жест извиква нависоко: „Вижте, вижте - гнило, от по-гнило". Тогава въшките по хората не бяха рядкост, а с този жест тя показваше освен, че съм въшка, но съм и гнида, която се е загнездила по ревера на нейната рокля и показва, че всички трябва да се пазят от мен, за да не въшлясат чрез мен. Та гнидите, които се загнездваха по реверите на дрехите се наричаха „гнило". Някаква смесица от гнида и всичко онова, което е гнило и разкапано. Та аз бях и въшка, и гнида, и разкапана, която мирише на гнило.
към текста >>

Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за духовенството да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя.
Но преди да се обяви официално за негов враг веднъж срещам Учителя, а с него и Толев. Учителят беше особено любезен с него, коткаше го, защото отлично знаеше какво представляваше този дух Толев, Но той като ме видя разпери ръце ужким да ме прегърне. Аз минах покрай тях все едно, че не виждах нито Учителя, нито Толев. Също и Учителят се направи, че не вижда нищо - нито мен, нито разперените ръце на Толев. След този случай Толев използва един повод да се скара с Учителя за някаква вещ, която му бе върната и се опълчи официално срещу Братството. Понеже беше в тези среди познаваше много неща и в своето озлобление изнасяше на всеослушание всичко, което бе добре дошло за духовенството да вдигнат отново врява и олелия срещу Учителя. Толев по това време заведе официално дело пред съда срещу Учителя за един чайник. Да, за един чайник. Той навремето купил един голям чайник, който побираше десетина литра вода, бе го подарил да се ползва при братските екскурзии и след това поиска да му се плати като преди това бе завел дело. Аз съжалявам, че не можах да изпълня онова, което каза Учителя, за което го огорчих много. Ако аз бях продължила да бъда любезна с него въпреки нападките от всички страни срещу мене може би Учителят имаше нещо друго предвид и може би това негово състояние да вземе по-благоприятна насока и от увлечението към един човек и стремеж към един човек да се превърне към стремеж към всички и към делото на Учителя.
към текста >>

Хубаво е докато той има само духовен стремеж".
Той четири години издържа да издава това списание. У него има нещо хубаво, но той трябва да се бори с много неща в себе си. За него е хубаво когато пише стихове. На него зле му се отразява политиката. От време на време го поздравявай, но ако се сближите той веднага ще забележи някои твои дефекти и отношенията му ще станат други - физически. Хубаво е докато той има само духовен стремеж". Когато поисках от Учителя да ме освободи от Толев, той каза: „Бързите действия не свършват добре. Ще се помолиш и ще оставиш работите ти Бог да ги уреди. Ако те срещне казвай му, че имаш изпит и че учиш и че нямаш време за него". Да, но това не можах да изпълня. И така дойде време той да заведе дело срещу Учителя, че Учителят бе викан на следствия, на разпити, че след това съдилища и какви ли не работи.
към текста >>

15. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
Пред софийския градоначалник на стр. 41 от въпросната „Духовна култура". „Иван Толев, жител софийски, 42-годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънов познавам от преди няколко месеца. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
към текста >>

Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн.
към текста >>

Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
По повод на статията, написана от г. Ив. Грозев и публикувана в брой 7812 от 16^И. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна Летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието ,че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирна Летопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище, измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че това, което се пише във „Всемирна Летопис" не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. За това до сега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко, че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която, според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, покойната Блаватска, полк.
към текста >>

16. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната.
199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА На 19 и 20 юли 1922 г. българските вестници оповестяват решение на заседаващият в София архиерейски събор за противодействие срещу сектите в България. Осъждат лъжеучението на Петър Дънов и го обявяват за „са-моотлъчил от светата православна църква" (виж. „Дневник", бр. 6804 от 20 юли 1922 г.) Това архиерейско решение заклеймява решението на Петър Дънов като еретическо и опасно за вътрешния мир и обществен морал на страната. За целта трябва да се вземат надлежни църковни мерки срещу Дънов и да се внуши на българското православно папство, че Учението на Дънов е поставено на една нога с различните секти, всяващи религиозна заблуда и оказват пагубно влияние за духовния напредък на народа. Светия синод търси подкрепа и съдействие от граждани, от военни органи и го намира. През 1917 г. Петър Дънов е интерниран във Варна. Намират се журналисти, на които след като им се заплаща добре започват да пишат статии срещу Учителя по вестниците.
към текста >>

А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква.
Уместно е и е задача на едно друго поколение да прегледа всички вестници, излизащи в България и по-точно от 1900 до 1944 г. и да се извадят всички статии и снимки публикувани за Петър Дънов и да се издадат в отделна книжка. Три четвърти от тези статии са срещу Учителя, а само в една четвърт някои съвестни журналисти се опитват да бъдат сдържани в оценките си. Книжката да бъде озаглавена „Черната и бяла книга на България". Да се знае и помни как и кой от българския народ посрещна Учителя и кой и как го хулеше и клеветеше по вестниците. А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството.
към текста >>

Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството.
Да се знае и помни как и кой от българския народ посрещна Учителя и кой и как го хулеше и клеветеше по вестниците. А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов.
към текста >>

Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството.
А сега ще дадем извадки от различни беседи на Учителя където той говори за духовенството и за българската православна църква. „Питам ви: Знаете ли от къде ида и как съм приет? Аз ида от далечен път. Как ме приеха българите? Българското духовенство се плаши да не им отнема богатството. Аз съм искрен и направо казвам мнението си за духовенството. В бъдеще няма да оставя свещеник в света. Аз ще ги изпъдя до един. Ще ги пръсна в пространството, там да чакат 500-600 г., докато дойде Новата Култура. След това ще кажа: Пратете тези братя на земята, да видят как се работи с Любов. Новата култура изисква нови хора.
към текста >>

Духовенството се страхува от мене.
Онзи, който се осмели да каже, че Духът, който говори в мене лъже, никога не може да се извини - защо? Има Един в света, Който никога не лъже! Той е Бог. Той е Единственият, Великият, Светият, Чистият, Който иска всички хора да живеят. Ние сме проява на Бога във всяко отношение и трябва да пазим Неговия закон и Неговото Име. Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат, да не им мътя водата. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или да не бъда в България. Казвам им: слушайте приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае.
към текста >>

- А духовенството, то е човешкият дух.
Задачата на Великите Учители, които слизат на земята, се свежда към това именно, да поставят човечеството в правия път, да му помагат в пътя на неговата еволюция. Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца. А тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. - А духовенството, то е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, значи, не зачитам и Бога. Не, това е един незаслужен упрек, който не отговаря на Истината. Има нещо необикновено в света. - То е Божественото.
към текста >>

Какво обсъжда духовенството днес?
С Него искам да ви запозная, за Него ви проповядвам. То се разбира по особен начин. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на Любовта. Застани на почвата на Любовта и знай, че Този, Който е създал света, никога не може да те измами. Имай абсолютна вяра в Бога. Какво обсъжда духовенството днес? Защо идвали при мене хора? -Защо да не идват! Обществото паднало и причината за това съм бил аз. Аз не искам да ви спъвам, но казвам: Вие сами направете реформи и посейте навсякъде Любовта. Нека църквата се пълни с хора.
към текста >>

Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората.
Нека църквата се пълни с хора. Аз ще се радвам ако Любовта е в църквата. Още повече ще се радвам, ако любовта е в сърцата на хората. Аз нося с ума си една мисъл и в душата си едно желание - доброто на своите братя. Тази е идеята на Господа, тази идея живее в нас. Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение.
към текста >>

Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не!
Тази е идеята на Господа, тази идея живее в нас. Стотици българи гинат из публични домове, а духовенството се хванало за мене, че аз развращавам хората. Кой вкара тия жени там? Ами младежите кой ги въведе там? Нека те първи кажат Истината. Духовенството се страхува от мен, да не би един ден да взема мястото им. Не! Аз нямам такова намерение. Ако един ден бих заел мястото на владика, аз не бих носил корона на главата си, но първата ми работа ще бъде да измия краката ви. След това ще посещавам бедни, болни, страдащи. Какво и да направя в това направление, според мен това е нищо. Много повече трябва да се направи.
към текста >>

Какво говори духовенството за мене, туй не е меродавно, но какво говори българския народ.
Моята цел е да събудя красивото, мощното, което е вложено във вас от памти века. Нека свещениците викат народа и го питат: Искате ли да стои Дънов в България или не? Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: Върнете се в православната църква. Но докато народа не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството за мене, туй не е меродавно, но какво говори българския народ. Тоя народ създаде свещениците, а не свещениците създадоха българския народ. Следователно, българският народ каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направя един опит: Да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя. Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите.
към текста >>

17. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала".
заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита.
към текста >>

Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал.
Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото Учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години до сега това Учение не е приложено?
към текста >>

Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме.
Мислите ли Вие, че тъй както вървите, се приближавате до Християнския идеал. Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български.
към текста >>

Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече.
Не, Вие ежегодно потъвате в материята и се отдалечавате от него. Христос ще намери други да приложат Учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни. Г-н Дънов няма свое Учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово Учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, могат да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално. 1. Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелствуват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български. Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането.
към текста >>

Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите.
Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си? " Като. ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници. 4. Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5.
към текста >>

Те са били хора с чист морал.
Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причината за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността на богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад, и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
към текста >>

Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново.
към текста >>

Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде.
Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново. И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6.
към текста >>

Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат".
Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора.
към текста >>

В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?
Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино. Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати? " Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България?
към текста >>

" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство.
Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази з1аш дио-То в света, а най-вече в манастирите. 11. Вие казвате: „Може ли учителят Дънов да бъде Божи пратеник. Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е научил да праща своите пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати? " Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
към текста >>

Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея?
към текста >>

Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство.
Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи от Вас, не знаем Вие какво мислите. Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите.
към текста >>

Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината.
към текста >>

1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал.
Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите. Христос иска, обаче, всички да се обичаме и да вършим Неговата воля. Иначе ще си трупаме борч и ще трябва рано-късно да го изплащаме". Ето и някои от нашите принципи и какво ние желаем за себе си, за тьр-новци и изобщо за всички добри християни. 1.) Издигане на всяка личност до висшия Христов морал. Но за това издигане не е достатъчно само светската наука. За нас „Новият завет" са Словата Господни: „Аз съм пътя, истината и живота", а също и останалата част от Библията са святи, защото знаем и приемаме положително, че Христос е единственият ръководител за нашето духовно усъвършенствуване и Той е вратата, през която ще минем по-нататък. Следователно, ние искаме да бъдем и със съдържание християни, а не само с титли. 2) Ние знаем и виждаме още ясно, че човечеството, включително и ние християните, които сме паднали до такава степен поради нашите пороци и сме в безизходен път, това се дължи, не че нямаме култура, но че сме скъсали истинската нишка с Бога, представител на когото, за нас християните, е Христос, и проявяваме светската мъдрост, вместо Божествената; проявяваме животинската и светската любов, вместо Божествената. Това са едни от важните причини, гдето сме станали горди, надменни, алчни, груби, завистливи и пр.
към текста >>

Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ.
Тези три качества са от голямо значение за издигане на личността в нравствено отношение. Тези три, по видимо малки недостатъци, са стимула да се развият пороците ни до култ, безразлично дали ги носим от деди и прадеди, дали сме ги развили у нас поради разни условия - лични, домашни, училищни, улични и пр. От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим. За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули.
към текста >>

Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството.
Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте.
към текста >>

Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово.
Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството. Ние издигаме именно сега този лозунг; християнина трябва да вярва в Христа и да върши Неговите дела. Едно знайте, драги братя и сестри, че ако това дело е чистото Христово Учение, никой не може го спря, то ще расте; а ако е човешко, то ще рухне. Така е говорил, преди две хиляди години, ученият Гамалиел на книжниците и фарисеите, начело с духовенството, когато бяха затворили Апостолите и искаха да ги убиват, защото разнасяха словото Христово. Така днес ви говори и Бялото Братство: обнова от стария човек със закоравели пороци и с палиативни средства, не очаквайте. Това е Божествен закон. Който иска положителна обнова, този е пътя. Ние напразно искаме безукоризнени управници, безукоризнено общество, дом, личност, без тази обнова. Време е вече да ви кажем и ние, че злото е пуснало дълбоки корени и трябва жертва от всекиго и то коренна - промяна на сърцето, ума и душата на личността.
към текста >>

18. 201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД

Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт.
201. УЧИТЕЛЯТ, ОБЩЕСТВЕНОТО МНЕНИЕ И БЪЛГАРСКИЯТ СЪД Многократно срещу Учителя са завеждани наказателни дела. Спомням си, че имаше едно наказателно дело N 146 от 1927 г. Друго наказателно дело бе N 284 от 1936 г. Многократно.Учителят е бил извикван за разпит в обществената безопасност. Спомням си също, че стенографката Савка Керемидчиева ги отбелязваше по дати в нейните тефтерчета и бяха повече от десетина посещения в полицията. Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
към текста >>

По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат.
Учителят беше много огорчен както от българите, така от духовенството и църквата, от журналистите и вестниците и накрая от държавната власт. Веднъж се върна от едно такова следствие и каза: „Ще накарам всички българи да познаят Бога. Това е моята задача. Да науча българите да се кланят на Живият Бог, Който е дал всички блага, да разберат смисъла на живота, да придобият истинската култура. Седем пъти ще ги прекарам през огън, но ще станат истински човеци носители на Новата култура". По повод на общественото мнение, което бе настроено срещу него Учителят многократно сподели следното: „В сегашното общество, както тук в България вестниците искат да противодействуват, създават една реакция от една страна, от друга страна духовенството създава разни спънки, с които искат да спрат едно движение, туй движение да го спрат, или най-малко да го опорочат. Ние знаем всичко, което се върши. Тия хора Аз зная защо искат това: те искат да отнемат спе- • челената енергия. Те искат да се съсипе туй общество, и те да опапат всичко и да станат наследници на тази енергия. Но няма да бъда това. Аз съм казал: нито пет пари няма да вземат, но ще платят голяма глоба, нищо няма да им дадем.
към текста >>

Относно брака, семейството и морала в страната.
Относно официалното използване на държавата и църквата ни. 2. Относно държавата ни, относно организацията й, властите и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската колегия. 4. Относно обществения строй в страната. 5. Относно народната армия (българската армия). 6. Относно брака, семейството и морала в страната. Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
към текста >>

19. 225. ПИЕСА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ИГРАНА В „МОДЕРНИЯ ТЕАТЪР

пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам.
Главната роля се играе от актьора Сава Огнянов в ролята на Учителя Дънов дегизиран по негова снимка. С злорадство Д. Ласков на стр. 83-84 в сп. „Духовна култура", кн, 11-12 от 1922 г. пише дословно: „При такова морално учение, какъв може да бъде личният живот на Дънов и неговите последователи, нека всеки читател да си отговори сам. Аз се отказвам да навлизам в тая интимна страна на живота на „Учителя" и на някои от неговите най-върли последователи и последователки, защото смятам това за излишно след появяването на комедията „Пред изгрев слънце" от Ст. Костов, която се играе в Свободния театър в София. В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.).
към текста >>

От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик".
В тая пиеса авторът на „Мъжемразката", по думите на един от неговите критици, е успял „твърде сполучливо да осмее, макар и в дебели контури, както учението на Дънов и С-ие, тъй и неговата тартюфщина" (Васил Стефанов, в. „Ден", бр. 221,1921 г.). Дъновистките типове (Зелков, Граматиков, Свраков, г-ца Свракова, Вера и Анчето), според същия критик, „тук са дадени така съвършено, че само те са достатъчно да извинят „всички други грешки на автора". Затова, който иска да се запознае с интимната страна на живота на дъновистите и на техния прехвален „Учител" аз бих го съветвал да посети Свободен театър и да види „Пред изгрев слънце": пиесата заслужава това, макар и да не се написана от Хауптман. От художествено гледище комедията на Костов може да има и своите недостатъци (кое ли дело на човешките ръце е без недостатък!), но едно не може да се откаже на автора, а именно: дарованието му на опитен наблюдател, който под изтърканата маска на „великия" дъновистки „моралист" можа да види най-обикновен български Тартюф и, като смъкне тая маска, да го покаже на обществото в неговия действителен облик". Като епизод от тази статия Д. Ласков скоропостижно почива през 1922 г., а животът на режисьора на тази пиеса и главният актьор преминават изключително драматично. Те трябва да станат обект на бъдещи изследвания, за да се провери как действа окултния закон за Божията правда. Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят.
към текста >>

В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр.
Учителят каза следното: „Онзи, който написа първата статия, който охули Името Божие сега го повиках да го съдят. И всеки, който се осмели да хули Името Божие ще го съдят. Всички ще познаят, че има жив Господ, който съди и въздава всекиму според делата му. И всеки, който говори и охулва Господа, трябва да знае, че го очаква същата участ". По-късно Тодор Бъчваров се опитва да възразява срещу една такава политика на българската драматургия. В издаваната от него библиотека „Духовен живот" под номер 7 „Окултизъм и християнство" на стр. 10-14 той пише дословно във връзка с тази пиеса. „Стотина списания и вестници се издават за популяризиране на окултизма. У нас само тая вълна още не е засегнала умовете на интелигентните, които се намират още под хипнозиса на Бюхнеризма и Хъкселеизма. Скептицизма е завладял душите на малкото ни учени хора. Даже и по-дейните черковни водачи не са свободни от съмнение и неверие.
към текста >>

Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен.
на в. „Мир", се учим, че автора „избира за предмет на своя персифлак една широко разпространена у нас и другаде социална психоза, всичко онова именно, което под името на теософия и спиритизъм, на окултизъм и фре-нология е могло да увлече голяма част от полуинтелигентната публика, особено жените. Какви големи опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност означават често тия едва разбрани мистични учения, заразили духа на жадните за бързи откровения невинни хора, знаят мнозина наблюдатели в София и в провинцията. И ако разумната критика или откритата проповед не могат да сторят нищо за спиране на опасната игра с душите, толкова по-сполучливо може да бъде разбулването чрез изкуството на актьора... Не зная дали е прав моя съсед в театъра, който мислеше, че Светия Синод би трябвало да даде премия на г-н Костов за сторената услуга чрез това демаскиране на подобни сектанти, но публиката възнагради с непринуден смях и бурни аплодисменти една картина на нрави, каквато не бе давана още на наша почва". Не познавам лично автора на тая тъй похвалена от г-н професора комедия и не мога да съдя за мотивите, които са го подбудили да я напише. Ала в горните мисли на критика се прозира, че личните сметки са го подбуждали да излага на позор честта на хора, която неговата интрига не може да засегне, щом стоят те много по-високо от неговия духовен уровен. - Ако г-н Костов с главният тип в комедията си - „Учителят" визира г-н П.К. Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии.
към текста >>

Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо.
Дънов, известният у нас проповедник на окултно-християнските идеи, когото злонравни черковни водачи години под ред преследват и го третират като враг на черквата, той се много мами. Не се гаси с хули и клевети това, което не гасне. Ако му е трябвало да нарисува български Тартюф, той трябваше другаде да подири: нима всички православни духовници са безгрешни? Аз не искам да споря, особено с писачи на комедии. На какво би приличало стар човек да се разправя с палави деца на улицата! Нито излизам да браня честта на охулен познайник, чийто морална чистота е вън от всяко съмнение - двайсет години съм изучавал живота му от близо. Аз се повече огорчих от прибързаните съждения на г-н Арнаудов, който ни казва, че тълпата в „Свободен театър" се посмяла с непринуден смях. Ала г-н професора много добре знае, че тълпите не се ръководят от разсъдък, а от хипноза - те се възбуждат твърде лесно от сцени като тия, що комични писачи обичат да им устройват, без оглед дали твърдят истини, или с разтленното си въображение създават сцени, на които и сами не може да са били героите! Повтарям, не очаквах г-н Арнаудов тъй леко да съди за окултизма, като ни говори за „опустошения на обществената съвест и на религиозната чувствителност". Той поне не е „полуинтелигентен" човек и вярвам, като е писал горните редове, да се е досетил, че не до там ще услужи и на синодалните верокрепители, които поне пред народа казват и пишат, че вярват в същите „едва разбрани мистични учения", като безсмъртието на човешката душа, изкуплението чрез Христа и др. догмати на вярата.
към текста >>

20. 267. АПАРТАМЕНТЪТ НА ЦЕКО

Бяхме в духовна Школа и тук трябваше да има друг морал, духовен морал.
От къде бе дошъл, защо бе дошъл при нас, какво търсеше между нас - аз не знаех. Знаех, че беше брат Цеко и с това име се обръщахме към него. Учителят се обръщаше към всички с думата „братята" и „сестрите" като той слагаше ударението на първата сричка на „сестрите". Защо това правеше когато говореше - не зная. Вероятно иначе звучеше много грубо и много твърдо. Бяхме в духовна Школа и тук трябваше да има друг морал, духовен морал. Затова всички бяхме братя и сестри, а това означаваше, че не бяхме мъже и жени в Школата. Трябваше да означава вече друго нещо, друг подход към нещата и друго обозначение на всички наши отношения така както те бяха поднесени в беседите. Но не винаги беше така - у някои имаше стремеж, но това не значеше още нищо. Стремежът беше едно, а да се работи неуморно върху себе си беше друго, а да се отстоява беше трето. Ние се стремяхме към идеалното значение на думите „брат" и „сестра", което означаваше едно духовно общение към един висок идеал и стремеж на човешката душа да направи връзка с Бога.
към текста >>

Той бе истински духовен брат и постъпваше братски.
Веднъж Учителят срещна този брат Цеко и му каза: „Цеко, да знаеш приготвил съм ти апартамент". Цеко отваря уста, иска да каже нещо, но немее. Но Учителят повече не повтаря. Братът се чудеше после какво е искал да каже Учителят с това и е успял само да възкликне: „Ами, Учителю, от къде на къде апартамент, та аз едвам направих една барака? " И наистина той бе беден брат както всички, които бяхме там бяхме бедни и онова, което някой работеше бе, за да си изкара хляба и препитанието, а с остатъка от парите си този брат Цеко подпомагаше други от нуждаещите се. Той бе истински духовен брат и постъпваше братски. Бяхме в Мърчаево и Учителят говореше на заобиколилите го приятели. Той изведнъж прекъсна приказката си и каза: „Брат Цеко си замина". След малка пауза добави: „Отиде в своят апартамент". Тогава всички си спомниха за онова, което Учителят бе казал на Изгрева за него, а пък следващия ден дойдоха братя от Изгрева и съобщиха новината, че брат Цеко като се качвал на един стълб да оправя някакви жици то така станало, че дългата му коса докоснала жиците, направил късо съединение, ударил го тока, паднал от стълба на земята и починал на място. Някои отидоха да помогнат за погребението му.
към текста >>

21. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал.
Имаше една сестра, която беше близка на стенографките в „парахода" и общуваше с тях. Казваше се Надка. Беше добро момиче. Имаше дружба и приятелство с един брат от града, който аз не познавах, но който се разболя от туберкулоза и Учителят бе препоръчал да го изкачат на Бивака на Витоша, да му направят палатка и там да поживее известно време, за да диша повече чист въздух. Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат. Както е приказката: „Царят дава - пъдарят не дава".
към текста >>

Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат.
Тази сестра Надка искаше да се грижи за него като се качи с него горе на Бивака, а това означава, че трябва да се подслонят двамата в една палатка или в две палатки, но да бъдат непрекъснато заедно и при това сами в планината. Но Савка и другите решили да не я пускат горе да бъде сама с брата според техния морал. А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат. Както е приказката: „Царят дава - пъдарят не дава". Но това се отнася за физическото поле, но за духовното поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят. Този закон важи за цялата Вселена, но не важи за Изгрева. Идва Милка, отваря вратата, стои на прага на вратата, а аз съм вътре и слушам. Отваря уста и говори: „Учителю, Надка не бива да ходи на Бивака".
към текста >>

Но това се отнася за физическото поле, но за духовното поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят.
А Милка Аламанчева и тя беше замесена в случая и тя бе напълно съгласна с онова, което бе казала Савка. В това време аз съм при Учителя в неговата стая. Пристига Милка, а преди това Учителят беше казал следното: „Пратете я, за да се погрижи сестрата за брата". Учителят разрешава, но те според техния морал не разрешават и не я пускат. Както е приказката: „Царят дава - пъдарят не дава". Но това се отнася за физическото поле, но за духовното поле е другояче „В Божията Воля няма обратни решения" - това е духовен закон, важи и за Духовния свят и за Божествения свят. Този закон важи за цялата Вселена, но не важи за Изгрева. Идва Милка, отваря вратата, стои на прага на вратата, а аз съм вътре и слушам. Отваря уста и говори: „Учителю, Надка не бива да ходи на Бивака". Учителят я гледа строго: „Аз казах да отиде". Тя пак протестира, защото Савка е решила, че сестрата не трябва да ходи сама горе.
към текста >>

22. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

ТОМ 7

Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад.
след големите спорове и недоразумения в Софийското братство и последиците от това ми напомниха онзи път, който минах през моите младини в 1921 и 1922 г. когато едната и другата страна се обвинявахме. Спомних си думите на Учителя от приложеното писмо: „Ние ви оставихме свободно да действувате от едната и другата страна. Ний нямаме закон, с който да съдим лошите постъпки на другите... Гдето е Любовта там съм и Аз". Преди борбата имах силен подтик към Бога, свещен трепет, вдъхновение. Всяка пробудена душа е опитала този свещен огън, този копнеж на духовен глад. Състоянието ми след борбата беше както човек усеща отпадане, обезсилване след голямо напрежение. Изчезна вдъхновението. Застой, затишие. В мене са все същите идеи, същите свещени разбирания, същото уважение и вяра в Учителя и школата. Той стоеше в мене на същия връх, въпреки празнотата, която чувствах.
към текста >>

Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта.
Друг ден неприятелят нападнал ямболци, те пострадват. Сливенци ще идат на помощ - воюване ще има. У всинца ви трябва да има общо ревнование за тази кауза, която поддържаме, да внесем единство в мисълта си. Защо да мисля, че си по-лош от мене? Може да бъдеш. Сега аз не препоръчвам този морал, а морала на абсолютната чистота, чистотата на любовта. Без любов не може да има единство. Не мислете, че без любов може да има братство и равенство. Трябва да внесем любовта и тогава да говорим за братство и равенство. Но ако няма между нас любов, тоя въпрос е решен. Докато не внесем в нас любовта, може да спорим с години, въпроса ще си остане пак спорен.
към текста >>

23. 14. Арест във влака

ТОМ 7

Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и на държавата.
В София братята чакат на гарата и какво им е било изумлението като виждат, че Юрданка слиза сама с два куфара и допълнителен багаж. А един подхвърлил: „То какво излезе, ние посрещаме Юрданка, а не Учителя“. Тя разказала подробно какво се е случило с Учителя по пътя и братята веднага изпратили на д-р Жеков телеграма за случилото се. А той отива и се обажда на началника на полицията във Варна. Учителят бива освободен още същия ден. Накрая Го накарали да напише показания в полицията с какво се занимава, дали е враг на духовенството, на офицерството, на властта и на държавата. Засега има запазени два такива протокола за разпит на Петър Дънов. ПРОТОКОЛ за разпит на свидетели София, 21.юли 1925 г. Именувам се Петър К. Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина.
към текста >>

Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им.
С политика не се занимавам, защото тя не съставлява за нас никаква цел. С политика се занимавам само хората,които тепърва изучават живота. Аз само поучавам, което е разумното - доброто. За да схванат Божествената Мъдрост и се разберат Божествените Истини, изискват се знания за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и да напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат преподаваните им уроци, а в противен случай сами да се откажат от една работа, която не би била по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага законът за разумната свобода. Който дойде, няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно.
към текста >>

Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание.
Никому нищо не се налага, а на всички помагам по желанието им, и със съвети, упътвания и рационални лечебни средства, съобразно законите на живата разумна природа. И всичко върша абсолютно безкористно. Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. /п/ П.К.Дънов
към текста >>

ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им.
Бог, Комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене от когото и да било, са лишени от всяка истинност и основание. Моето Учение, изложено в повече от шест печатани тома, и моят живот, който е открит за всички може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това Учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът ми е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения на застой в развитието си дължат очевидно на атавистически принципи, т.е. ако измежду множеството мои слушатели има един, два случая на душевно разколебание и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват за това, но те не са мои ученици, макар да са се явявали понякога при мене. Друго няма какво да кажа. /п/ П.К.Дънов
към текста >>

24. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

ТОМ 8

Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело.
И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така. А на очите на Света Богородица излизат сълзи.
към текста >>

Така че в къщата винаги е имало музика и много богат духовен живот.
Тя беше много красиво същество. Най-малката сестра на майка ми е Надежда, тя е завършила българска филология и беше учителка по български език в Мехомия - Банско, в Разлог. В целия дом много се е култивирала музиката, пеели при различни случаи, празненства вкъщи, рождени, именни дни, християнски празници, винаги се събирали приятели и са музицирали. Мама имаше много хубав сопран и леля ми Невенка. А другите ми лели имаха много хубав алт. Така че в къщата винаги е имало музика и много богат духовен живот. Баба ми е ръководела благотворителното женско дружество към черквата в Пловдив. Имаше и младежко дружество. Децата бяха обединени в една група, изнасяха представления по случай Христовите празници, Рождество Христово и по този начин те са живели в един много красив свят, защото тогава евангелизмът имаше своя разцвет. Тогава се оформят и тези така наречени библейски работници, които разпространяват Евангелието, пътуват. Учителят говори за такива библейски работници, с които той има също връзка, понеже Учителят също минава през евангелска среда, вие го знаете това нещо.
към текста >>

Всичките турци много смутени, щото нашата войска, войската въобще няма морал, тръгват и безчинстват във всички къщи.
Балканската война ли е била, сега съм много слаба по история, 1913 ли е било или 1914 г. Одрин за няколко дни пада в български ръце. В: Това е през време на обсадата на Одрин. Веска: Да. И генерал Вазов, братът на Иван Вазов той ръководил обсадата и мама казва, че кметът на града с плач предава на генерал Вазов ключовете, връчва му ключовете. Всичките турци много смутени, щото нашата войска, войската въобще няма морал, тръгват и безчинстват във всички къщи. В това време при майка ми се събират няколко турчета момчета от махалата, да не би българската войска да ги погне да им направи пакост и мама ги прибира и ги крие в нейния дом. Обаче подир няколко дни става някакъв обрат в политическите събития и Одрин отново се възстановява и идва в турски ръце. Тогава пък турците почват да си отмъщават на българите и мама решава да се върнат в България, щото те все пак като българи не е удобно да останат там да живеят. Пък родителите в Пловдив в това време са преживели страхотни дни през време на обсадата. А в същото време в Одрин поради липса на гориво е трябвало да гори спалните дюшеци, нямали са хляб.
към текста >>

25. 2. ПРОТЕСТАНСКАТА ИДИЛИЯ

ТОМ 8

Имахме много хубав живот със своите роднини и с православните приятели, които много уважаваха майка ми и баба ми заради техния много висок морал.
Баща ми, идвайки вече от Одрин, още млад, енергичен в една от най-хубавите главни търговски улици на Пловдив си създава много хубав обущарски магазин. С много калфи, много работници, много помощници. Той имаше ръка, работеща изящни дамски обувки и там се раждам аз вече в това семейство, което си има своите евангелски традиции. Като деца бяхме потопени в църковната атмосфера вкъщи и в училище. Това бяха трите основни бази, в които ние се движехме. Имахме много хубав живот със своите роднини и с православните приятели, които много уважаваха майка ми и баба ми заради техния много висок морал. Галилей завърши гимназия в Пловдив. Сега в 1928 г., но не помня светлата сряда. С дядо ми отидохме на черква, защото в евангелската черква има богослужение в 10 часа, неделя сутринта и вечерта, и в сряда вечерта. Това бяха богослуженията, а пък през седмицата в петъчен ден жените имаха женско събрание и там разработваха евангелски стихове, освен това имахме младежко евангелско дружество, в което пък всяка неделя след обед имаше специална служба, където някой от младежите изнасяше реферат на религиозна тема, из живота на някой велик човек и така добихме доста голяма ерудиция за детската си възраст. Майка ни ни четеше много хубави приказки и винаги така ни приспиваше.
към текста >>

Това беше нашия духовен живот там.
Тогава системата на училище беше по-друга. Първите четири години бяха отделения, вторите три бяха прогимназия и след това пет години гимназиален курс. Когато Гали влезе в прогимназиалния курс, дядо ми му подари цигулката си и Гали тогава започна да учи цигулка и попадна на един много добър педагог и още от тогава той започна в черквата да свири по разни тържества и богослужения, имаше оркестър от негови приятели, едни от които свиреха 1-ва, Н-ра цигулка, така две цигулки или пък с китара, с хармониум. Гали пееше хубаво, аз също. Ние участвахме в хора при черквата. Това беше нашия духовен живот там. Гали беше много обичан, понеже беше красив и внимателен към всички. Да не казвам колко го харесваха вече, много хора го харесваха с разни цели разбира се отправени към него, а други го харесваха за неговата духовна дълбочина, която проявяваше. Понеже тогава имаше много случаи на изпращане в странство със стипендии за пастори, тази вълна някакси го отмина. Отмина го тази вълна, предполагам, че Учителят е имал намеса и в живота на майка ми, за да може да изживее тези много силни сътресения. Мизерията по обсадата на Одрин, тревогите от самолетите, които така са хвърчали върху къщите, спускали някакви бомби ръчни.
към текста >>

26. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

ТОМ 8

В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност.
1990 г. уредени вече от музикалните ръководители в Братския съвет. Посоката е правилна, трябва да се продължи, а вече и належаща. Изнесеното на лекцията "Музиката на Учителя" беше продиктувано от желанието да направим достояние на повече външни хора Неговата Музика. Ние излизаме вече от стайните изяви, когато свирехме по няколко човека в домовете на наши приятели. В защита на Истината е необходимо да кажа, че първите 3 концерта, за които пиша биха били немислими без моралната и материална помощ на малък кръг наши музикални приятели, на които изказвам голяма благодарност. Преди три седмици, изведнъж си казах: "Филипе, защо не развие и изнесеш публично лекция на тема "Музиката на Учителя Петър Дънов". И ето днес ще я изнеса пред вас, но ще я изнеса и пред по-голяма аудитория, за външни хора, смятам, че излизаме вече от "стайните" изяви към лекторска дейност и на музиката на Учителя. На ясно съм, че изнасянето на подобна лекция се очаква от последователите на Бялото Братство и поканените от тях гости с интерес тъй като се изнася изобщо за първи път публично. Ясно ми е още, че това е една трудна в много отношения тема и че лекторът би трябвало да бъде композитор-профе-сионалист и музиковед. Мога да ви успокоя с това, че освен стоматология, моята основна професия, съм учил 2 години музика в Българска държавна консерватория, бях ученик на проф.
към текста >>

Песните на Учителя не са само песни от духовен характер.
Най-съществените качества на песните на Учителя са: голямата им мелодичност и дълбока изразност и философската вглъбеност на текста. Мога да кажа, че цялото Учение на Учителя присъства в текста на Неговите песни Аз самият винаги съм приемал тези песни за уникални. Те завладяха цялото ми същество, аз живея с тях. Когато намисля да хармонизирам дадена песен, аз мислено си я пея поне една седмица, обмислям каква хармония й приляга, сядам и за няколко дни я изработвам. Щом песента е облечена в хармония, следва аранжирането й за камерен оркестър или соло пеене и камерен оркестър, или за смесен хор и пиано, правя и аранжировка за китара. Песните на Учителя не са само песни от духовен характер. Между тях има динамични и много раздвижени, направо жизнерадостни песни. Наши приятели, музикални-запалянковци, са носили песнопойката от песните на Учителя на познати професори в консерваторията, очаквайки при един повърхностен преглед те да изпаднат във възторг. Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри.
към текста >>

Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки.
Какво е било тяхното разочарование, когато професорите са прелиствали песнопойката, солфежи-рали са на ум част от песните, клатели са глава и не са казали нищо, вероятно са се чудили на ум на тези наши приятели. Това е била тяхната индиферент-ност и неодобрение. Ето обаче какво се случи, когато същите тези песни, хармонизирани бих казал, прилично, бяха поднесени за мнение на музиканти и то добри. До 1972 г. имах вече аранжирани 20 хубави песни на Учителя и предприех техния магнетофонен запис. Подпомогнат най-дейно, морално и материално от моя най-добър приятел по музикална линия, брат Гавраил (Галилей) Величков, цигулар и литератор, ние събрахме камерен оркестър от 14 души: 5 първи цигулки, 4 втори, 2 виоли, 2 чела, контрабас, флейтист и пианист допълнително, възнаградихме двамата челисти от филхармонията, контрабас-титката от операта, виолистите бяха също оркестранти, цигуларите бяха по-голямата част наши приятели, също флейтиста и двете пианистки. За солисти певци поканих Весела Несторова - сопран; Росица Янчева - сопран, Виолета Младенова - драматичен сопран и Тодор Маринчевски - оперен баритон, все наши добри певци. При голям ентусиазъм и подем, направихме 2-3 репетиции на Изгрева в дома при Игнат Котаров, той имаше хубаво пиано, записахме 20-те предвидени песни успешно с любителски магнетофон. Брат Галилей, който вярваше напълно в моите творчески възможности все пак, без да ми каже предварително, занесъл касетата със записа за мнение на Стоян Сертев. Той беше цигулар от първият прочут български квартет: Аврамов, отличен инструменталист. Този квартет е концертирал на Изгревска сцена.
към текста >>

А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите.
Много обичам художествените концерти и соловите песни "Ранен час", "Скитах се по гори и планини", "Пролетна песен", "Обетована земя", "Малката буболечка", "Песен за двете сестри", и др. Това са песни-бисери, със силно художествено въздействие. Но уви, вече нямаме певици-сопрани, които да изпълнят тези песни както трябва. Искам пак да подчертая, че в текста на Учителевите песни е вложена цялата философско-религиозна идеология на Учението му. Трябва да обърна дължимото внимание на многото общи песни, които се пеят ежедневно от неговите последователи. А при колективното им изпълнение на беседи на срещи създават най-благоприятна атмосфера на духовен подем и незабравимо преживяване на пеещите. В третата част "Неиздадени мелодии и песни на Учителя" се намират две грандиозни пиеси: "Българска рапсодия" за соло пеене - тенор и "Българска идилия" - за соло цигулка. Имаме ги с акомпанимент на камерен оркестър, предстои изпълнението им. Само "Идилията" е изпълнена един път от Йоанна Стратева - цигулка, това е най-голямата ми и сполучлива аранжировка. Учителят обича българската народна песен и сам е написал 12 песни и пиеси в български дух. В тези две големи композиции Той дава най-чисти образи от народния епос.
към текста >>

Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек.
То е последвано от 10 песни, всички интересни и красиви, които успях да хармонизирам. "Вътрешният глас на Бога" е мистична песен, текста е на същия прастар език. "Отче наш, не ни въвеждай в изкушение" пресъздава само края на молитвата, а "Странник съм в този свят" е песен за Учителя. Това е песента, която възхити Стоян Сертев, ще я чуете на запис, за камерен оркестър, който соло цигулка изпълнява, а във втори запис и Йоанна Стратева и Георги Стратев. Някой път си задавам въпроса: защо никой български композитор не е обърнал внимание досега на това богатство от теми, вплетени в тези песни, много благодарни за разработка в по-големи произведения, както казва Учителят: "Един ден от моите песни ще станат симфонии". Обяснението е просто: за да харесаш тази музика трябва да си духовен човек. А, и никой български композитор не би дръзнал да се обърне към тези към песните на Учителя, за да не бъде набеден в идейна принадлежност към Бялото Братство. Ние сме пионери, скромни предци на бъдещето. За темата: "Музиката на Учителя" би могло да се пише много по-обширно. Смятайте моята лекция като резюме на същата тема. На това място ще прекъсна за малко лекцията, за да ви разправя едно най-ново научно откритие, което потвърждава казаното от Учителя преди малко, че музиката изпълва до край Вселената.
към текста >>

27. 185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките.
Ще се увлича от учения и вярвания, които другите смятат за странни, като окултизъм, астрология и др. Ще е чувствителна към по-висшите сили на природата и ще може да им бъде проводник. Ще се ползва много от помощта на приятели и чрез тях може да осъществи целите и амбициите си. Темпераментът й ще е доста високо акордиран, но ще умее да се контролира и рядко ще проявява гневът си. Слънце тригон със Сатурн. Ще притежава ред, предвидливост, организаторски, изпълнителски и дипломатични способности с морална устойчивост да доведе проектираното до успешен завършек, въпреки отлаганията и пречките. Честен характер, добра и внимателна природа. Искрена и справедлива в отношенията си с другите, но когато вярва, че известен курс на действие е прав никой не ще може да я отклони от него. Слънце квадрат с Юпитер. Ще обича т.н. „добри" неща на живота и ще проявява известна себичност в създаването си на удобства.
към текста >>

Има данни за общ физически и духовен успех в живота.
Ще е наклонна да вижда светлата страна на живота и при изпитания ще съумява да запазва бодър дух. Луна тригон с Юпитер. Оптимистичен, благороден, щедър характер. Добросърдечна и приятелски настроена към другите, чрез което ще спечели симпатиите им. Силен личен магнетизъм, високи идеали, богато въображение, филантропични наклонности. Има данни за общ физически и духовен успех в живота. Луна квадрат с Марс. Бърз импулсивен темперамент с наклонност понякога към прибързано и импулсивно изразяване и действие, което може да й причини доста скръб и безпокойства. Ще мрази да бъде наставлявана и поучавана, но самата тя ще е доста властна и изискваща, когато се намира в авторитетно положение. Ще е доста рисковаща и в смелостта си може понякога да отиде до неразумност, поради тези си качества ще си създава и доста врагове и може да причини гнева от страна на близките си. Предразположения с възпалителни заболявания и известни безпокойства с женските функции.
към текста >>

28. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя.
Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него. Веднъж сестра Паша имала една опитност - тя ми я разказа. Усещала, че отгоре на главата си като, че има изсипана жарава и усеща като огън да гори на главата й.Тя споделила това с Учителя и той й казва, че той така усеща онова, което говорят срещу него. Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества.
към текста >>

Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално.
Не зная друг случай да се е изказал как преживява онова отрицание Учителя, което се изпраща към него. За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина.
към текста >>

Това учение изискваше големи морални качества.
За съжаление, българското духовенство има най-голям дял за клеветите, които се изпращаха срещу Учителя. Вместо да се ползват от духовната светлина, която той донесе, те го хулиха и преследваха, пък и досега пречат на неговите последователи. Всякога невежеството и предразсъдъците са били мъгла в умовете на хората, за да не видят светлината и истината. Освен критиките от света, от българското общество, които Учителят трябваше да понесе, не по-малко трудности му донесохме и ние, неговите последователи. Учението, в което той ни въвеждаше беше високо морално. Това учение изискваше големи морални качества. Ние, последователите му не всякога можехме да поддържаме такова високо ниво и ние с поведението си, с разбирането си му създадохме не по-малко трудности. Българското общество очакваше и изискваше от нас да постъпваме тъй, както той ни учеше. Имаше случаи на непослушание и неразбиране от наша страна. За нашите погрешки държаха Учителя отговорен, макар и той да нямаше никаква вина. Той бе поел да ни води и той носеше нашите слабости.
към текста >>

29. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност.
Лулчев е имал ясновидски предчуствия или по-право, ясновидски откровения, в смисъл, че покойната му съпруга е застрашена от някакво премеждие, че пред нея стои опасност за живота й, която тя трябва да се стреми да избегне, че пред съпругата му се откриват две възможности да пострада и то до датата 20 юни - да изпадне в състояние на побъркване за известно време или пък да загине, подобно на баща си, от счупване на черепа /бащата е загинал при атентата в черквата „Св. Неделя"/, че ако не стане това до горната дата, на същата г-жа Лулчева предстоял дълъг живот. За това тя е предупреждавана чрез ясновидските откровения на съпруга й да не отива късно на гробищата, каквото тя често правила, както и да не стои сама в стаята, където отпосле била убита. Тия указания карат г. Л. Лулчев да съветва често жена си да бъде предпазлива и осторожна. Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща.
към текста >>

Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л.
За това тя е предупреждавана чрез ясновидските откровения на съпруга й да не отива късно на гробищата, каквото тя често правила, както и да не стои сама в стаята, където отпосле била убита. Тия указания карат г. Л. Лулчев да съветва често жена си да бъде предпазлива и осторожна. Едновременно с това той се стреми да я насочи към един по-интензивен духовен живот и то пак с главната цел - да я предпази от грозящата я опасност. Явно е, че в случая се касае за един факт на ясновидство в бъдещето, което не може да се обясни с обикновена прозорливост и предвидливост, нито пък с някаква случайност. Тоя факт ще ни стане сам по себе си много по-ясен и разбираем, ако го съпоставим и разгледаме във връзка с цялата духовна и морална личност на г. Л. Лулчев, както и с проявените при други случаи от него ясновидски способности и изобщо с неговите сензитивни, интелектуални и ясновидски дарби. Трябва да кажем, че г. Л. Лулчев е ясновидец от една степен, която доста нарядко се среща. Той притежава една крайно развита сензитивност. В неговите ръце тъй наречената „магическа пръчка", с която известни сензитиви откриват подпочвените водни течения, минерални и каменовъглени залежи, действува като един много чувствителен интрумент.
към текста >>

Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек.
От много години той не само е „въздържател" и вегетарианец, но се е отказал изобщо от всякаква храна, която е от животински произход. От много години той е човек на природата, на чистия въздух, на светлината, на движенията на открито. Тъй той, въпреки че е инвалид от войната и като такъв има дефекти, които му причиняват твърде големи страдания, е развил в себе едно отлично здраве и голяма издържливост, съчетани с една необикновено изтънчена сетивност. Но всичко това още далеч не може да ни обясни високата степен на неговото ясновидство. За това е нуждно да вземем предвид на първо място и друго едно обстоятелство. Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата".
към текста >>

Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата".
Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител.
към текста >>

30. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията.
Преглед на окултния свят и окултните книжки. 6. Отговори на важни въпроси повдигнати от четците. 7. Колективно разработени теми. Списанието ще гледа никого да не критикува да не се бърка в политически въпроси и въобще да се занимава само с положителна работа. Редакционният Комитет се избра с пълно доверие и поемайки отговорността за издаването на списанието ще съблюдава щото всичко направено и изнесено да бъде в духа на Новото Учение. По отношение на моралната и материална издръжка на списанието разчитаме на братската подкрепа от провинцията. Списанието ще може да изпълни своята задача само, ако бъде изнесено с общи усилия. Ние вярваме, че всеки където и да се намира и каквото и положение да заема може пряко или косвено да бъде ценен сътрудник на списанието. Комитетът ще се вслушва във всяко изказано мнение по общата насока на списанието и ще бъде толерантен и внимателен към всичко, което се изпраща за печатане. Общото желание е да се поместват в списанието предимно оргиналниработи, а на второ място - преводни. За материалната издръжка на списанието разчитаме на следното: 1.
към текста >>

При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри.
Това ние намерихме най-подходящо. То се одобри и от Учителя. За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв. До сега са постъпили от общите вноски по 100 лева, около 10 000 лева. Останалата сума се надяваме да бъде събрана от абонати за записването на каквито ще трябва да бъдат положени най-големи усилия и в провинцията, и в София. При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора.
към текста >>

И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях.
За да бъде осигурена материалната поддръжка на списанието за цяла година, необходими са от 40 000-50 000 лв. До сега са постъпили от общите вноски по 100 лева, около 10 000 лева. Останалата сума се надяваме да бъде събрана от абонати за записването на каквито ще трябва да бъдат положени най-големи усилия и в провинцията, и в София. При това положение списанието почва да излиза като заелите се с неговото издаване разчитат напълно за постоянната материална и морална подкрепа на всички братя и сестри. Списанието, както си спомват участвувалите в младежкия събор е тежко и общо дело. И материалните му, и моралните му успехи или неуспехи зависят изцяло от тях. Материалът за първия брой е готов и тия дни се дава под печат. Умоляват се братята и сестрите да направят отделен списък на далите по 100 лева, със сведения указани в поканата, а самата покана, в която ще се запишат новите абонати /по 60 лв./ каквито могат да бъдат всички, да бъдат повърнати преди 15 февруари. Ръкописите изпращани за печат, да бъдат ясни, написани на едната страна на листа и да носят отдолу или псевдоним, или сигнатура, или името, според желанието на автора. Желателно е редакцията да знае имената и на ония автори, които са се подписали с псевдоним или сигнатура. София, 19 февруари 1924 г.
към текста >>

Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.).
От редакцията на „Житно зърно" Забележка на Редактора: Писмото до Краев е написано с почерка на Боян Боев. * * * 8. ПОКАНА Открива се подписка за записване абонати за шестата годишнина на списание „ЖИТНО ЗЪРНО" Вярно на своя дух, списанието ще третира и занапред ония живи въпроси, които се представят за разрешение пред човека с пробудено съзнание, човекът - освободен от остарелите религиозни, научни и социални догми. - То ще дава отзив на новото, което сега и както сега то се проявява в индивидуалния и обществен живот, в науката, изкуството и ще изнася основните закони на онази жива наука за природата, по които са построени всички органически форми и се развива всеки живот и всяка мисъл. В списанието ще бъдат застъпени главно следните отдели: /. Общи статии („Стари и нови схващания за живота" - „Моралните противоречия на нашето време" - „Съвременното боготърсителство" и др.). II. Наука. В този отдел ще бъдат засегнати ония живи проблеми, които възникват на границата що дели механичното и материалистично схващане на живота от неговото органическо, биологически-жизнено схващане. По-специално, ще бъдат дадени редица етюди из областта на ония науки като астрология, физиогномия, хирология, графология, френология, които са се практикували в миналото, като гадателни изкуства, а днес - третирани с методите на съвременната наука имат за цел да анализират и обяснят сложния душевен комплекс на човека. III. Изкуство. Ще бъдат поместени редица литературни работи -стихотворения, разкази и др., които по сюжет и разработка засягат духа на новото време.
към текста >>

Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад.
Ако стане промяна в списъка, ще ви се съобщи при съответната пратка и ще ви моля да я нанесете във вашия списък. От първата книжка вие виждате, че редакцията се е постарала да направи възможното за подобрение не само съдържанието, но и външната форма, за разхубавяването на списанието. Ще ви моля да обърнете внимание на братята и сестрите, всеки да се постарае да запише поне по един нов абонат между своите приятели и познати. Много е важно това списание да проникне нашироко всред народа, във всички слоеве, за да може да изпълни своята задача. Поздрав до всички братя и сестри. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време иде един голям духовен глад. Всред днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкият път за изграждане на една нова светла култура на земята е духовният път, е възприемането на мощната вълна на любовта, която сега слиза отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Изгрев, 14.11.1941 г. С братски поздрав: Б.Боев До в Любезни През своето седемнадесет годишно съществуване списанието „Житно зърно" е разчитало на сътрудничеството на своите добри и верни приятели. Това списание извърши и продължава да извършва своята мълчалива работа в душите на тия, които обичат светлината, вярват в неминуемата победа на любовта и в дълго чаканото царство на Божествената хармония. В желанието си да разшири кръга на своите сътрудници, редакционния комитет на списанието се обръща към Вас с братска молба да станете занапред негов сътрудник в отдела, като всеки месец до 12 число да пращате своята статия на брат Боян Боев, квартал „Изгрев", София, 13.
към текста >>

31. МИСЛИ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ И ЗА БЪЛГАРИЯ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални.
Като се объркат работите на българина, той е практичен човек, той казва: Господи Боже, веднъж да се оправят работите ми, аз ще посветя всичко на тебе, ще ти служа завинаги. Щом обаче се оправят работите му, той казва: То не беше нещо особено, аз произнесох тези думи, обърнах се към Бога в един момент на слабост и се отказва. Но не се мине много време Господ втори път го стисне за гушата, но вече така, че не може да произнесе тази дума, въздъхне, падне и умира. Тъй свършват всички онези, които казват: Господи Боже и след това са се отрекли. Личните чувства са силно развити у българите. Ако моралните му чувства са толкова развити, българите щяха да бъдат гениални. Религиозното чувство в тях е слабо развито. Мястото на това чувство горе на главата на темето е вдлъбнато. Тази е причината, че българинът няма чувство на благоговение, на почит, на уважение. Като влезете в някое българско семейство, ще видите, че синът не почита баща си, дъщерята не почита майка си. Това се дължи на отсъствието на религиозното чувство в тях.
към текста >>

У българина трябва да се събуди моралния свят.
У българина много работи остават недовършени. Религиозното чувство е слабо развито. Когато човек има развито религиозно чувство, той има уважение, почитание. А българинът критикува, не уважава. Това е поради слабото развито религиозно чувство. У българина трябва да се събуди моралния свят. Две неща му липсват: религиозно чувство и милосърдие. Българинът е суеверен. Българинът е смесица от няколко народа. У него преобладава славянската кръв. Чист тип българин ще се намери в Родопите.
към текста >>

Какво мисли сегашното духовенство?
Българският народ не е създаден за светите старци и светия Синод. Той има своето велико предназначение. Българите имат история и живот преди да са били християни. Какво направи българската църква за своя народ? Тя допринесе за падането на българите под турско робство. Какво мисли сегашното духовенство? Пак ли ще тури българския народ под робство? Не, това няма да позволим. Българският народ е видял от мене само добро, но зло - никога. Българският народ страда от живеница и ако не приеме Новото учение ще се съсипе. Ако българският народ не приеме Христовото учение като любов, както е дадено от Христа нищо няма да постигне.
към текста >>

32. 09 - 08. ПРОБУЖДАНЕТО НА ТЕПАВИЧАРЯ

ТОМ 10

Ето защо аз същия ден и миг реших никога вече да не се отделям от тези хора, от това общество, което има по-висок морал, по-голяма взаимна любов и по-широко разбиране за живота.
На 22 март 1920 година ме поканиха да присъствам в с. Габерово на една вечеринка. Тогава аз живеех в с. Габерово. Отидох на вечеринката и това, което видях и чух там, ми направи такова голямо впечатление, сякаш ми се разкри нов свят. душата ми изпита едно чувство на пълнота. Ето защо аз същия ден и миг реших никога вече да не се отделям от тези хора, от това общество, което има по-висок морал, по-голяма взаимна любов и по-широко разбиране за живота. Песните, молитвите, топлите братски чувства и искреността в отношенията ми направиха силно впечатление и ме привлякоха завинаги да стана и аз член на това общество. От много години душата ми бе копняла за такъв живот и ето аз вече го намерих тук, при тия прости, добродушни и чистосърдечни хора. Доволен, предоволен бях, че намерих учението на Учителя. В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи. В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу.
към текста >>

Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно.
От много години душата ми бе копняла за такъв живот и ето аз вече го намерих тук, при тия прости, добродушни и чистосърдечни хора. Доволен, предоволен бях, че намерих учението на Учителя. В тази моя вътрешна радост имаше една сянка, сърдя се на приятелите, дето не бяха ми казали досега за тяхните събрания и техните идеи. В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу. На когото искаш, на него казвай от сега нататък." Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район. Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно. През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа. През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство. Същият често съм го придружавал в периодичните му обиколки, пролет и есен по селата.
към текста >>

През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих.
В отговор на това брат Владимир Калудов ми отговори тъй: „Брат Васил, ето, ти вече видя и чу. На когото искаш, на него казвай от сега нататък." Наскоро след като почнах да посещавам събранието, случи се тъй, че се запознах с брат Георги Куртев от Айтос, който беше и си остана докрай ръководител на Айтоския район. Попаднал в ръцете на добър духовен ръководител, аз неусетно навлизах все по-дълбоко и по-дълбоко в Учението и го опознавах все по-пълно, доколкото това ми бе възможно. През 1930 година се преселих в с. Каблешково, което преселване стана по вътрешно ръководство на духа. През 1950 година, на 30 май, получих по духовен пътуказание, че трябва да се преселя в Айтос, което и направих. В Айтос аз вече бях още по-близо до брат Куртев и се подвизавах под неговото непосредствено ръководство. Същият често съм го придружавал в периодичните му обиколки, пролет и есен по селата. Стараех се да изпълнявам всички задачи, които той ми възлагаше в интерес на общото дело. След много години му разказах съня си, който бях сънувал в с. Каблешково за двата снаряда при мелницата, които не експодираха, който сън той ми изтълкува така: Че тия два снаряда са известие за мене и жена ми, за нашето духовно пробуждане.
към текста >>

33. 09 - 325. МОЕТО ДУХОВНО ПРОБУЖДАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Тогава той ми каза: „Ти си от избраните и определена да бъдеш полезна на целия си род." Този човек бе благороден и високо морален.
Тя почна да ми говори за вярата в Бога. Говори ми дълго, което аз слушах, без да го възприема. Но дълбоко в душата ми се породи надежда, че все някак може да ми се помогне. След няколко месеца се свързах с друг вярващ, който се казваше Цочо Шошков. И той почна да ми говори за вярата в Бога. Тогава той ми каза: „Ти си от избраните и определена да бъдеш полезна на целия си род." Този човек бе благороден и високо морален. Може би имаше духовно виждане, за което аз нямах никакво понятие. Шошков принадлежеше към православната църква, така предполагам, без да съм сигурна. Около 9 септември 1944 година имах едно особено преживяване, посещение свише, както се казва. То се изразяваше в една любвеобилност. която изключва всякаква омраза към когото и да е.
към текста >>

Болестта ми се стопи и изчезна незабелязано в търсене на моя духовен път.
След това намерих сборника „Природно лекуване" от Петър Димков. Опитах много лечебни средства и положението ми отиваше към подобрение. По-късно почнах да чета Л. Н. Толстой, а след това - книгите на д-р Георги Ефремов. Случайно се запознах с Тодор Чаушев и Димитър Станев, и чрез тях се свързах със Словото на Учителя и намерих общество Бяло Братство. Болестта ми се стопи и изчезна незабелязано в търсене на моя духовен път. Болестта ме принуди да търся начин да се лекувам, като навсякъде намирах по нещо ново, което ме радваше, но все още не ме задоволяваше. Чак когато намерих Словото на Учителя, изпитах пълно удовлетворение за моя най-голяма радост, Разказано от Мария Кочева - Троян.
към текста >>

34. ИЗМИСЛИЦАТА И ИСТИНАТА

Вергилий Кръстев

ТОМ 10

Този светлинен тон предава духовен стремеж у човека.
МИ - Дава началото на мисълта, където се изразява направлението на всяко движение, целта, към която човек се движи. Основен тон на Истината. ФА - Условие да задържи спечеленото като вътрешно богатство. Урежда вътрешните условия у човека, играе важна роля за организирането му. СОЛ - Придобива мисловна енергия. Този светлинен тон предава духовен стремеж у човека. Основен тон на Мъдростта. ЛА - тон на живота. В него са условията, в които човек се проявява. Период на зреене. СИ - Най-високото стъпало, до което човек стига, създава духовно разположение.
към текста >>

Там има морал и етика, задължителна за музикантите, иначе не биха могли да съществуват.
Всички без изключение. А защо? Кои бяха Силите, които ги движеха срещу мен? Та нали аз ги качвах на сцената, организирах им концертите, изпращах поканите, закачвах афишите. Това хора от света не биха го направили. Там има морал и етика, задължителна за музикантите, иначе не биха могли да съществуват. А знаете ли, че нито един от музикантите не влезна в книжарница „ Изгрев", за да види поне оригиналното Слово на Учителя Дънов, което се издава по моя програма? Не дойдоха, не влезнаха и никой не си купи дори една отпечатана книжка. И за „Изгревът" също не влязоха. Не го купуваха и не четяха. А откъде ще знаят?
към текста >>

35. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това.
се влюбва в хасковската девойка Кирякия Ганчева. Решава да се ожени за нея. Есента на 1865 г. двамата избягват в Стара Загора и живеят под наем в една къща. От хасковската община писали срещу него до Рилския манастир, до гръцкия патриарх Софроний, както и до Пловдив до турския валия, за да го издирят и да бъде съден. Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите.
към текста >>

Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите.
Понятието за морал тогава е било друго и е било недопустимо един духовник да се влюбва, да бяга с жена и да се жени след това. Побягват в гр. Сливен и там се венчават. Но турските власти ги арестуват, довеждат ги в Пловдив, за да бъдат съдени. Кирякия я освобождават, а Полиевкт го затварят в тамошния метох, принадлежащ на Рилския манастир. Той е трябвало да бъде съден от църковните власти за морала му и затова, че задържал 9000 гроша, които събирал като таксидиот от вярващите. През нощта избягва и отива в протестантската мисия в Пловдив. Там той станал протестант, написал молба и декларация, че се отказва от християнството. Но турската полиция го откарала в Рилския манастир за неизплатения дълг от 9000 гроша. Там бил затворен в килия. Протестантската мисия в Пловдив чрез английския консул в гр.
към текста >>

За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски.
Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски. След смъртта му, Константин Дъновски е свободен и започва по-активно да работи. На 14 февруари 1865 г. се отслужва първата българска литургия на славянски език в долния етаж на училището от Дъновски.
към текста >>

36. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия.
към текста >>

Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община.
Защото турската власт признавала не народностите, но църквата, или по-добре признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители. Понеже обаче варненските българи църковно се подчинявали на патриаршията, последнята ги представлявала пред властта. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, бил официален представител и на варненските българи. От това положение произлизали безброй трудности и мъчнотии за българите и тяхното национално дело. Истина е, че с провъзгласената от Илариона Макариополски раздяла на българската църква от Вселенската патриаршия, със сепаративните стремежи на варненските българи и с откриване от тях на особно българско училище, в това положение настъпи известна промяна. Обаче докато Варненските българи се черкували общо с погърчените гагаузи в гръцките църкви, служили си с гръцките свещеници при смърт, венчавка или други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от гръцката патриаршия и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можело да има такова значение и сила за турската власт, въпреки основанието на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българския елемент във Варна действително като отделна националност, за да стане възраждането на варненските българи пълно. Към това почнали сега варненските българи да насочват своите усилия. И тук, в тази важна стъпка на българското национално дело във Варна, Константин Дъновски повече от всеки друг път е принесъл своята дан. Собствено тука и оттук нататък Конст. Дъновски изпъква като народен деец и водител на варненските българи, като един от най-главните двигатели и виновници за окончателното им освобождение от духовното иго, за окончателното им конституиране в особна по-свободна нация.
към текста >>

Варненските българи се сдобивали в неговото лице със свой български свещеник, със свой духовен глава, който, според тогавашните схващания, заставал начело.
Така паднала и последнята гръцка крепост против българите. Конст. Дъновски, първият български учител във Варненско, станал сега по такъв начин и пръв български свещеник във Варна. С всичко това Дъновски скъсал напълно с гръцката Цариградска патриаршия и се присъединил към провъзгласената от Илариона Макариополски самостойна българска народна църква. Така той изложил себе си на опасност да бъде низвержен и преследван. Затова пък ползата, която принасял на своя народ със своята постъпка, била голяма. Варненските българи се сдобивали в неговото лице със свой български свещеник, със свой духовен глава, който, според тогавашните схващания, заставал начело. Те се сдобивали със своя църковна община, отделна от оная на гърците, и така се обособявали окончателно в самостойна национална единица, в съзнателен и вътрешно свободен народ, способен да се развива и преуспява по-нататък по своите собствени пътища. Вторият важен етап по пътя на възраждането на варненските българи е бил преминат благополучно. Конст. Дъновски, който взел живо участие в него като един от най-главните дейци, бил поставен начело на варненската българска община. Като такъв, той наченал да развива една усилена дейност за националното самосъзнаване и просвещение на всички българи от епархията, а най-вече на ония, които били заблудени и отвлечени от гръцкото влияние, за тяхното сплотяване в една национална църква. И тази деятелност имала, както ще видим, по признанията на самите гърци, голям успех. Конст.
към текста >>

Варненските гърци, които имало защо да са недоволни от него, се възползували от случая, за да го подложат на една неизказано подла и позорна морална инквизиция.
той почнал да служи и в руския параклис при консулството. Неговата дотогавашна дейност за пробуда и закрепа на българщината и централното му положение на водител на същата, връзките му от друга страна с руското консулство, му навлекли силни подозрения у турската власт. И в началото на Руско-Турската война (1877 г.) той бил хванат и като опасен човек бил хвърлен в затвора, дето пролежал цели седем месеци. Изправен пред военен съд, него го очаквала бесилка. Но не стигали физическите мъки и терзания, които той изпитвал в затвора. Варненските гърци, които имало защо да са недоволни от него, се възползували от случая, за да го подложат на една неизказано подла и позорна морална инквизиция. На изправения пред лицето на смъртта се предлагало спасение само срещу отказване от българската независима църква и признаване гръцката патриаршия, срещу отхвърляне на цялата си дотогавашна дейност. Човешката слабост надделяла: за да се спаси от бесилката, Конст. Дъновски се принудил да подпише една такава декларация, съставена от гърците. Спед това, благодарение застъпничеството на холандския консул, който бил грък по народност, той избегнал смъртта, а с пристигането на руските войски в Добрич бил освободен от затвора. В освободената българска Варна, за създаването на която принесъл толкова много, Конст. А.
към текста >>

37. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история.
Янев 1921 (стр. 93-107) ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО НА ВАРНА По случай 20-годишнината на Варненското археологическо дружество То е още толкова близо до нас, едно човешко поколение само, едва непълни шестдесет години ни делят от него, а ние, въпреки това, се намираме вече така далеч от него, че пред нашите очи почва вече да се премрежва, да се губи картината на това минало. Като на мираж, контурите му се колебаят, менят и губят постепенно в далечината, а заедно с това възможността за тяхното възстановяване става все по-малка. Всеки нов ден ни отдалечава все повече от него не само по време, но и по способност да проникнем в него и ние сме изправени пред перспектива да осъмнем един прекрасен ден дотолкова далеч от него, че да не бъдем вече в състояние да го възпроизведем напълно. За културна и напредничава Варна се открива в близко бъдеще грозният изглед да не познава и да не бъде в състояние да проникне в своето близко, да не говорим за по-дапечното минало. А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване. Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството. Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др.
към текста >>

със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина гагаузи и др., е бил голям успех от морално и практическо значение.
Днес ся показва неизказана радост на лицата ни, като си припомним, че с Божията воля, и с нашите необорими трудове успяхми да надвийме на противниците си с волята и желанието на нине царствующзго Супт. А. Азиса - да живей! " (Отдолу има забележка с молив: 1862. Реч от учителя при отваряне на новото училище.)42 В това слово на варненския учител е изразена ясно радостта и гордото съзнание на варненския българин за постигнатата голяма победа чрез придобиване на собствено, добре уредено училище. Действително, ако се земе пред вид състоянието, в което се намирала българщината до 1860 г., подавена от гърцизъм, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът на варненските българи да се сдобият вече през 1862 г. със свое училищно здание и с добре уредено училище, в което изпращали децата си не само българите, но и мнозина гагаузи и др., е бил голям успех от морално и практическо значение. И варненските българи са могли да бъдат толкова по-горди в съзнанието за своя успех, че той е бил извоюван в такъв един център на гърцизма, какъвто е бил в онова време Варна, и при постоянни пречки и противодействия отстрана на варненските гърко-гагаузи. Пълният успех и училището е издигал варненските българи пред очите на другородците, а главно на самите тях, и им е давал криле за нови успехи. Ето така, в борби и успехи е растял и израствал българският национален дух в град Варна. Първият български учител във Варна Константин Тодоров Арабаджиев останал учител във Варна три години. Третята учебна година 1862/3, когато било изкарано и открито новото училищно здание, когато числото на учениците станало твърде голямо и нуждите на училището се увеличили, българската община ангажирала за главен учител И. С.
към текста >>

Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община.
Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика. Действително, прогласената от Илариона Макариополски през 1860 г. раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г.
към текста >>

38. 11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Ако се има пред вид състоянието на българщината във Варна до 1860 г., подавена от гърцизма, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът е бил от грамадно морално и практическо знание.
11. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ И НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ Варненските българи могли да бъдат доволни със своята победа, която им донесла едно официално признание на тяхната национална обособеност, както от страна на властта, така и от страна на Варненската гръцка митрополия, чийто началник сам осветил училището. Ако се има пред вид състоянието на българщината във Варна до 1860 г., подавена от гърцизма, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът е бил от грамадно морално и практическо знание. С откриването и закрепването на първрто българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили в ново време един външен израз на своята национална обособеност. Това е било първият етап на националното организуване на варненските българи. Първият голям успех давал криле и тласкал към нови придобивки. Още в 1863 г. варненските българи се носили с идеята да си построят и отделна българска църква и да се обособят и от гръцкото духовенство.
към текста >>

варненските българи се носили с идеята да си построят и отделна българска църква и да се обособят и от гръцкото духовенство.
Ако се има пред вид състоянието на българщината във Варна до 1860 г., подавена от гърцизма, безпомощна и лишена от свой народностен облик, трябва да се признае, че успехът е бил от грамадно морално и практическо знание. С откриването и закрепването на първрто българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили в ново време един външен израз на своята национална обособеност. Това е било първият етап на националното организуване на варненските българи. Първият голям успех давал криле и тласкал към нови придобивки. Още в 1863 г. варненските българи се носили с идеята да си построят и отделна българска църква и да се обособят и от гръцкото духовенство. Обаче прави впечатление, че те не бързат да слагат ребром всички въпроси и да искат всичко наведнъж, а вървят на етапи. Те поддържат връзките си с гръцкото духовенство и не бързат да ги скъсат съвсем. Трябва да се изтъкне тук, че тия самоуки, практици български търговци проявиха по-голямо разбиране за еволюцията и здравото историческо развитие, отколкото многоучените адвокати и държавници на България в най-ново време, които не схващайки и немарейки за нуждите на еволюцията, докараха небивали в историята катастрофи за българския народ. Варненските българи поставяли въпросите един по един. Те закрепвали придобитите позиции и после пристъпвали по-нататък.
към текста >>

Те поддържат връзките си с гръцкото духовенство и не бързат да ги скъсат съвсем.
Това е било първият етап на националното организуване на варненските българи. Първият голям успех давал криле и тласкал към нови придобивки. Още в 1863 г. варненските българи се носили с идеята да си построят и отделна българска църква и да се обособят и от гръцкото духовенство. Обаче прави впечатление, че те не бързат да слагат ребром всички въпроси и да искат всичко наведнъж, а вървят на етапи. Те поддържат връзките си с гръцкото духовенство и не бързат да ги скъсат съвсем. Трябва да се изтъкне тук, че тия самоуки, практици български търговци проявиха по-голямо разбиране за еволюцията и здравото историческо развитие, отколкото многоучените адвокати и държавници на България в най-ново време, които не схващайки и немарейки за нуждите на еволюцията, докараха небивали в историята катастрофи за българския народ. Варненските българи поставяли въпросите един по един. Те закрепвали придобитите позиции и после пристъпвали по-нататък. Училището им се развивало добре. Не в 1862 г., а в 1870 г.
към текста >>

Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети.
Хадърджа, с. Гюндогду. с. Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц.
към текста >>

Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем.
Гевреклер, с. Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство.
към текста >>

В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век.
Чатмата и с. Козлуджа. Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство.
към текста >>

Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда.
Тоя исторически документ гласи така: „Вероподаннити Българие, жители от Варненската Окружност, вземат смелост да подносят настоящата си покорна жалба пред Високо-славнато Правителство на Негово Царско Величество Милостивий си Господар и Цар Султана, за когото непрестанно ся Богу молят да го поживи и укрепи. Българский народ, в църковно отношение подчинен на Управлението на Високото Гръцко Духовенство, има зла чест да види себе си докаран до крайно нъравенно и вещественно Разорение за да осъществи властолюбивити и користолюбивити си помисли Гръцкото Духовенство, допуща си най-недостойни и безстидни постъпки; в имя на вярата угнетява разновидно, съблича народа и съсипва му благосъстоянието за общий вред на Дръжавата, с гонение язика ни и в церквите и в училищата и по къщити с гонение народност-та ни, и с изтребление всичко народно: То под имя на просвещение, налагани по силно свойт язик, сили ся да ни прелива с това, с което не сме и карани из път, който води към цел несъобразна с нашити поданически длъжности; Гръцкото Духовенство, като не познава язика ни, не само, че не е способно да ни даде нуждната храна, както го иска вярата ни, но още на място всяко слово за утешение то сее между народа ни раздори, а най-повиче ни обезчестява и клевети. Далеч от да изпълнява свещенните си звания, да укреплява народа в поданническите му длъжности и както го иска вярата, да превързва сърдцата ни по-стегнато за Престола то проповядва и словом и делом умраза към правителството, пред което от друга страна кове различни лъжи и клевети против народа; най-сетне то с безпремерний си разкошний и безнравственний си живот подава пример за крайно развръщение. Българский народ, след толкова си безполезни жалби от как ся обеди за неизправност-та на закоренелото въз злини Гръцко Духовенство, в желанието си да пази чисто вярата си която е православна та да предпази от съ време на гибел народност-та и язика си, да бъде, както го желае верен поданник на Царското Правителство, а не рая на Гръцкий Народ чрез Гръцката Патриаршия и отхвърли неосносний вече железний ярем. В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит.
към текста >>

Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство.
В пълна уверенност, че Царското Правителство тачи свобода-та и почита за една от светите си грижи да бди за съхранението на вяра-та и нравствеността на сичките си поданници, които Божий промиел му е въверил Българити от собственно побуждение пожелаха и желаят да ся възобнови в славнити сига дни на Премилостивий им Цар, независимост-та на народната им Иерархия, която Гръцкото Духовенство понеси и с незаконен начин си е подчинило от тогава няма и един век. Българский народ, като има свои свещенний и духовни лица, достойни да изпълняват свещенно-то назначение на Епископи, няма никаква нужда да притича до Гръцки Епископи или до други чужденци, и Духовенството при Българската в Цариград Църква, препозната вече от народът за истенско Духовно началство за Българити то като добие Височайше потвърждение и съизволение, за независимо и действително в уреждание църковните работи по Епархии-те, на които Християнското население състои от българи, ще нареди - Духовни Заведения, в които да ся преготвят, за колкото лица Духовни би ся показала нужда. В несъмнена вяра на прогласни-ти Хати-Хумаюна великодушни обещания, които подават правдина за една какви милости на всички подъданнически народи, подчинени под Скиптра на Негово Царско Величество Вероподанни-ти, никак ако и да не ся съмняват, че Ц. Правителство в благотворно-то си внимание от углабено изпита и оцени праведнити им невинни желания, представени толкова си пьти в многобройни жалби щеги освети с Височайшие-то си съизволение да подари и на тяхната църква високо-то си покровителство. Недсброжелатели обаче някои като искат да ся ползуват от висимото неизвестно положение на работи-ти ни, незнаим с каква си цел, начнаха явно да ни пррповядат друга идна вяра полагат с обещание за чуждо силно покровителство. Вероподанити по доло-подписани Българи в страха за лоши следствия, от такава проповед, както за народа, така и за Дръжавата за своя и подъдани ческа Длъжност почитат да преобръзат в имя на всички си братия, что живеят по Окружностга Варненска да изпратят нарочно Представител при Царското Правителство г-на Атанаса Георгиева, за да изтълкува и представи опасното положение в което са докарани и не минуема нужда за удовлетворение на невинни-ти им желания, които са: 1-во Да благоизволи Царското Правителство с Височайшието си препо-знание и потвърждение да освяти независимостта на Иерархията на Българ ский народ, като на народ особен по произхождение, по язик и по нрави и да отвърди за Духрвно началство на българската Иераршия Духовенството пред българската в Царьеград църква, която вече целий народ препознава за такава и желае да го има свои представител пред Ц. Правителство. 2-ро Да дозволи Цар. Правит. каквото Българското Духовно началство, спомогнато от представители, избранни от народа да уряди църковнити работи, и управление на Епархиите, които на царско здравье населяват Българи. Като поданници, на които верността и предаността е засвидетелствована с толкова си случай, Българити в желанието си да уценят съюза, който ги свързва за Престола, имат смелост днес цели молби да хварлят под подножието на Престола, с пълна уверенност, че Ц. Правителство не ще даде престъп на клевет ни внушения, които ся силят да ги отласнат от законното им правителство, то с Височайшието си изволение върху правиднити желания на покорнити си подан ници, ще им подаде благоприятни случай да покажат направо най-блистателно своята готовност да жертвоват и живот и имот за Престола на Ц. Величество, за когото непрестанно ся Богу молят.
към текста >>

39. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг.
Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев69 И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др. II. По уредбата на общината и разширението кръга на дейността й. -Към 1866. година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг. Тя (общината) съставя „домашни законоположения". В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.71 На последния се дават изрично следните наставпения: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград73 да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини.
към текста >>

година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.71 На последния се дават изрично следните наставпения: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград73 да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7.
По уредбата на общината и разширението кръга на дейността й. -Към 1866. година настъпва време, когато Варненската българска община морално тъй укрепва, че се явява нужда да се организува тя върху по-широки основи, да развие в по-голяма област своята дейност за пробуда и подигане българщината и да стане главно средище, което да поеме и ръководи народочерковните работи на българското население в целия Варненски окръг. Тя (общината) съставя „домашни законоположения". В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.71 На последния се дават изрично следните наставпения: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград73 да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено, в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, митрополит за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата варненско-преславски митрополит (синодално писмо от 12. октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2. декемврий 1872.
към текста >>

40. Наряди за 1928 г.

Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека.
Поздравлявам ви с великия ден на работат". Бъдете всички герои и съработници на Божията работа! Дошъл е вече този ден. Започнете Божествената работа, защото тя определя живота ви за в бъдеще! 5) ПИСМО ДО НАРОДА от 36 човека Развитието на човечеството става във вид на отделни епохи. Всяка нова епоха се характеризира с пълно преобразование на целокупния духовен и умствен живот на човека. Днес ние живеем в предела на две епохи. От една страна виждаме как залязва една стара култура, а от другд страна виждаме първите лъчи на една новоизгряваща култура. Господствуващият мироглед на съвременната култура - материализмът, вече губи почвата под нозете си. Очакванията на човешкия ум, че той ще разреши големите проблеми, които го терзаят от хиляди години, останаха напразно. Това породи едно голямо разочарование, като резултат на което виждаме да възникват множество нови духовни и идейни течения.
към текста >>

То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н.
Водими от желанието да дадат разрешение на всички онези проблеми, които животът е пробудил в тях, да познаят Истината в нейната пълнота, те се групират около него. Разбира се, че това са хора, които са наследили както положителни, така и отрицателни качества от оная среда, в която са живели. Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н. във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са си поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи.
към текста >>

Основата на това учение е моралът.
Но в тях се е зародило желанието да се освободят от всичко отрицателно в себе си и да придобият нещо положително и благородно. Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н. във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са си поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек.
към текста >>

В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал.
Задача наистина трудна за осъществяване, но достойна за подражание. Учението, което изнася Учителят Дънов, обхваща всички прояви на човешкия живот. То третира въпросите на религия, наука, философия, морал, изкуство, личен и обществен живот и т.н. във всички тия области то се стреми да даде един нов път за разрешаване на ония задачи, които те са си поставили. Основата на това учение е моралът. В това отношение то изнася методи, чрез които човек би могъл напълно да преобрази себе си, да добие един съвършен и непоколебим морал. Да облагороди своето сърце, като пробуди в него най-благородни и чисти чувства. Да просвети своя ум, като внесе в него най-възвишени мисли и идеи. Да засили своята воля, като я направи един творчески фактор в своя живот. Това е вътрешното преобразование, чрез което се ражда новият човек. Религията си има свой исторически път.
към текста >>

Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си.
С изменение степента на тяхното развитие се изменят всички форми на живота. Ако, например, си представим, че престъпленията между хората изчезнат, тогава естествено е, че всички ония институти, които се намират във връзка с тях, като съдилища, полиция, затвори и т. н., ще станат излишни. Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание.
към текста >>

Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали.
Ние, хората на това ново учение, се занимаваме само с причините на нещата, а не с техните последици. Трябва да изчезне преди всичко престъпността вътре в човека и впоследствие ще изчезнат и нейните резултати извън него. Хората трябва да преобразят преди всичко себе си, да станат истински морални личности, а новите форми на живота ще дойдат сами по себе си. Ние желаем да видим семейството в неговата съвършена форма. Там да цари само взаимна обич и уважение. Нека то да стане място, дето да се създават само хора на съвършения морал и високите идеали. Съвременните хора се подчиняват на законите затова, че тяхното нарушение води след себе си наказание. Ние желаем изпълнението на законите да става не по силата на външно давление, а продиктувано от един вътрешен импулс, от едно високо издигнато съзнание. Със същото съзнание всеки е свободен да влезе, в която желае от днес съществуващите политически партии на реда. Нашата работа е преди всичко творческа, а не разрушителна. Времето ще разруши старото, няма защо да се занимаваме с него.
към текста >>

Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава.
Е добре, ако това е вярно за машината, ако е вярно за организъма, защо да не е вярно за обществото, за държавата - както и да се схващат те: като механизми, според най-плитко виждащите, или като организми, според ония, които имат по- дълбок и по-просветен поглед. Явно е, че не е все едно кои стоят на чело на управлението, кои ръководят съдбините на един народ, не е все едно какви са чиновниците, които вземат участие в целия административен апарат, какви са учителите, свещениците, съдиите, адвокатите, лекарите, търговците, военните. Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага.
към текста >>

Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество.
Ако всички те - чрез една най-повърхностна аналогия - се схванат като части на един сложен държавен апарат, трябва да отговарят на най-елементарните условия - да бъдат годни, от добър „материал", да бъдат целесъобразно подготвени за специална работа и да бъдат на място поставени. А какво ще рече това, преведено на друг език? Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, поначало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най- благородните и най-безкористни хора . Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие.
към текста >>

Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден.
Всички функционери на една държава - и преди всичко управниците - трябва да бъдат честни и неподкупни, да имат съответното знание и компетентност, съответната квалификация и да* бъдат справедливо поставени всеки на своето място. Честност, морален устой, квалификация и справедливост - ето истинските опори на една държава. Съвременните хора се убедиха, че не е достатъчно служителите на една държава да имат само едно голо образование, дори специална подготовка, не е достатъчно само да бъдат амбициозни, предприемчиви, ловки в „борбата за живот". Убедиха се, че са необходими и други качества - честност, безкористие и неподкупност, известен елементарен морал и най-вече справедливост - все качества от морално естество. Иначе целият държавен апарат се разсипва, разглобява и пропада, носейки страшни бедствия за народа. Колкото и да отричат хората морала, колкото и да го считат за условен, все пак има един морален елемент - употребяваме думата „морален" по липса на по-подходяща дума - който е внедрен в самия живот, който е тъй да речем, биологически даден. Затова, както и да теоретизират хората, този дълбоко вроден елемент в живота в края на краищата властно се налага. Затова, поначало, за управници на един народ трябва да бъдат поставени най-интелигентните, най-честните, най-правдивите, най- благородните и най-безкористни хора . Ако един народ има такива хора, той може да се надява на благоденствие и благополучие. Не ли - него го очаква упадък, очакват го бедствия и неволи. Историческият опит ясно показва това.
към текста >>

Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява.
Затова и обратно, всеки народ, от едно по-дълбоко гледище, недостъпно за повърхностните умове на повечето съвременни хора, може да се сматря като един човек. Оттам и аналогията и корелативните съответствия между индивид и колектив - в биологично и психологично отношение. Без да се впущаме в повече подробности по тия отвлечени за днешните хора въпроси, ще кажем, че развитието и бъднините на един народ зависят от количеството на ония идейни души, които са въплотени всред него. И в наши дни, всред всички народи и общества, се явяват нови хора, с нови светли идеи, които подтикват човечеството напред. Тези хора се срещат навсякъде по света - в Америка, Англия, Германия, франция, Япония, Китай, Русия, България. Те носят нов морал, нови разбирания, които служат като звено между човечеството и разумния космичен свят, който всичко направлява. Те са ония проводници, чрез които протичат енергиите на този разумен свят. Защото хората на грубия материализъм са прекъснали връзките си с тия космични извори на живот, светлина и сила. Съзнателните идейни хора навред по света представляват оня нов прилив, който постепенно се засилва. Този прилив особено ще се почувствува у славянските народи. Защото както расите, тъй и отделните народи са подчинени на закона за приливите и отливите.
към текста >>

Докато в тях тече великото космично електричество наДуха, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот.
Има народи, които са в прилив, други, които са в отлив. Каквото и да се приказва за съвременните италианци, да речем, те са в отлив. Те са само исторически сенки на един безспорно велик народ - римляните. И техният привиден подем сега би могъл сполучливо да се оприличи на оня временен подем на сили, който чувствуват изкуствено подмладените старци на професор Воронов. Народите са като магнити. Докато в тях тече великото космично електричество наДуха, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от „стърготини". У българския народ сега тече този космичен ток. Той си има свои проводници - от най-дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своя страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа.
към текста >>

Едно трябва да внимават българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своя страна така, както го отбиха в богомилско време.
Народите са като магнити. Докато в тях тече великото космично електричество наДуха, те са силни, жизнеспособни и развиват около себе си мощно силово поле, в което действуват силовите линии на наука, изкуство, обществен и духовен живот. Спре ли този ток - те стават маса от „стърготини". У българския народ сега тече този космичен ток. Той си има свои проводници - от най-дълбоките народни слоеве до върховете. Едно трябва да внимават българите - да го не отбият под влияние на духовенството от своя страна така, както го отбиха в богомилско време. Туй течение има къде да протече и да извърши своята работа. Защото са верни думите, изречени от мъдреците, които познават тайните на живота: „Словото Божие не ще се върне, без да не принесе плод." 7) ПО НАРЕЖДАНЕ До ръководителите на Всемирното Бяло Братство в България Любезни брат........................ , в гр Н.Л. К.П.Б.Л. С. П. Б.Л. Е.Л. ПО НАРЕЖДАНИЕ Съобщава ви се, че на 23-ий Септемврий т. год., в неделния ден, ще се направят повсеместни братски срещи в градовете на кружоците, като се поканят да участват в него ден всички братя и сестри от селата и града. Срещата ще продължи три дни: Неделя, Понеделник и Вторник.
към текста >>

41. Наряди за 1945 г.

Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта.
12 март 1945 г. Изгрев. 8) ОБИЧНИ БРАТЯ, Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта. Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце и всичко ще цъфне и завърже.
към текста >>

Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот.
Тази задача е много сериозна, но тя е най-благодарната, която бихме могли да си поставим в нашия живот. За нея ще се изискват много усилия, но те ще се дадат с обич. Ще трябват много сътрудници, но те не ще липсват. Защото Учителят казва: „Много хора са определени да свършат Божията работа и те ще дойдат." Една от задачите, които Просветният съвет си постави на първо време и за която ще се изискват задружните усилия на значителен брой приятели, е: Да се издири и събере всичко онова, което Учителят е казал за всеки отделен жизнен въпрос, за да се даде възможност отпосле да се разработят систематизирани трудове върху тях. Тия трудове ще бъдат неоценимо полезни както за нас, тъй и за всички ония по света, които дирят Истината. Защото по такъв начин ще може най- добре да се обхване и изясни широкият духовен поглед на Учителя върху тъй многоликия, но в основата си единен живот. Но тъй като тази задача е извънредно голяма и изисква много време и сили, ние ще трябва да започнем по метода на Учителя - с най-малкото и постепенно да вървим нагоре, към по-голямото. След многостранни проучвания Просветният съвет се спря на първо време върху следните седем теми: БОГ, УЧЕНИК, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ИСТИНА, МУЗИКА и ОКУЛТНИ НАУКИ. Ето как се поставя задачата за ония, които желаят да сътрудничат в това хубаво начинание: Всеки един от сътрудниците ще трябва да извлече всички мисли, изказани от Учителя, върху горните седем теми из един том беседи, който ще му бъде изпратен допълнително. Трябва да отбележим, че в случая ще се вземат под внимание не само ония места, в които се споменава изрично интересуващата ни тема, а и всички други текстове, които по смисъл и подух спадат към нея. (Виж поясненията в приложените листа за работа.) Томчето се прочита систематично отначало до край и щом се срещне мисъл, която се отнася към някоя от посочените теми, ще трябва да се подчертае с отвесна черта отстрани на текста.
към текста >>

Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре.
Изпращаме Ви повече екземпляри от брошурата за по- широко разпространение между обществото. Брошурата се дава на братята и сестрите безплатно - за задачата, а другите да внесат кой колкото обича или да им се дава даром. Братските срещи ще се състоят в местните кръжоци. А братята и сестрите, които силно желаят да посетят Изгрева по случай братската среща, да си носят по едно одеало. Дните на братската среща, това са едни от светлите дни в живота на учениците. Тая среща има значение не само като условие за уреждане на някои външни въпроси, но преди всичко тя е важна като условие за духовен подем, за привличане на една духовна вълна и подкрепа отгоре. Нека работим с радост и гореща вяра в светостта на великото Божествено дело. Нека продължим делото на Учителя, за да се увенчае то с успех. Нека вложим всички сили на ума, сърцето, душата и духа на работа. Великите идеи, които носи Учителя за обнова на човечеството, трябва да проникнат в човечеството, в народите. Нека всички в единомислие, в хармония, с дух на самоотричане, на жертва, на преданост към обичния ни Учител, работим за красивия нов ден, който иде в живота на човечеството.
към текста >>

Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор.
1945 г. Изгрев - София 16) ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО четено от Т. Стоименов на събора -10. VIII. 1945 г. - на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство, София - Изгрев „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец наш на небесата." Това е зовът на безграничната Любов, да бъдем синове на виде- лината. Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост.
към текста >>

И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост.
Обични братя и сестри, На мен се наложи в един важен момент, при видимото отсъствие на любещия ни и светъл Учител, да открия пред братята-ръководители и всички братя и сестри този наш духовен събор. И като ви поздравявам с „Добре дошли! " от мое име и от името на Братския съвет, пожелавам ви даденото от Бога дело на Учителя да расте чрез учениците от сила в сила, за славата на Божието Име и за благото на всички души по лицето на земята. Учителят, добрият и светъл Божествен Учител, чийто Дух работи непрекъснато в душите на своите предани ученици, ся семето на безграничната Любов, Мъдрост и Истина близо половин век и вкуси от ранните плодове на своето Боговдъхновено Слово по върховете на Витоша, Мусала и Рила, заедно със своите ученици. Той излъчваше от себе си топлота, светлина и любов към своите ученици. И те, вдъхновени от Неговото Слово за вечния живот, проникнало в клетките на техния духовен организъм, Му се отзоваваха с нежно чувство и преданост. По Божие повеление добрият ни и светъл Учител на 27 декемврий миналата година, в ранни зимни зори напусна плътта, облече се Той в светлата дреха на безсмъртието, която е имал преди създание мира, за да работи с по-голяма сила за Великото Всемирно Бяло Братство, на което глава е Христос. Обични братя и сестри, всички ние, които сме слушали и възприели Неговото Божествено Слово, виждаме неговата величина и грандиозност; то е предназначено за всички души по лицето на земята, безразлично от каква народност са. Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали.
към текста >>

България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса.
Преди войната още, неговите ученици от различни народности и страни пропътуваха хиляди километри и дойдоха в България да се срещнат с Учителя си. Колко мила и красива бе тази среща в свещените дебри на тайнствената Рила! За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа.
към текста >>

Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония.
За нас е радостен фактът, че Невидимият свят - Божият Промисъл- е избрал България като огнище на тия висши общочовешки духовни идеали. Ако не беше войната, днес България щеше да се залива с пробудени души от всички народи, идващи да проучат Словото в страната, дето е говорил Учителят. Това пак ще бъде. България е била и ще бъде духовен център, защото е кръстопът на невидимите светли сили, облечени във властта да обновят и просветят душите, предназначени да влязат в йерархията на шестата светеща раса. Човек е преди всичко духовно същество. Той ще не ще, по закона на разумността или по закона на необходимостта, ще влезе в релсите на своя духовен възход, защото природните закони не търпят дисхармония. Всичко, що е обмислено, е дело на плътските пожелания. Затова се казва: „Да се не похвали нито една плът", защото духът е творческата сила - той носи победа. Плътта, според степента на своето развитие, може да послужи като орган за проява на духа. Без духа плътта е най-жалката останка от човека; и добрите му приятели, баща или майка, брат или сестра, мъж или жена казват: „Махнете го по-скоро." Духът е разумната проява, правата мисъл и същина на човека. Без него човек е жив умрял.
към текста >>

Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал.
Несгодите, болестите, международните недоразумения и смъртта са опасните бушуващи вълни. Под техните удари неминуемо ще загинат разглобените кораби на непредвидливите самонадеяни капитани. Но корабите на предвидливите и гениални капитани, запасени с всичко необходимо, ще излязат невредими на предназначените пристанища. Преди години от Бургаското пристанище, в едно много бурно море, излизат два парахода: единият голям презокеански, а другият малък, със самонадеян капитан. Още с излизането им от пристанището, посрещат ги вън свирепите морски вълни и бреговата стража наблюдава, как свирепите вълни се разбиват в здравата конструкция на големия параход и как малкият параход, тласкан като треска от тези вълни, изчезва безследно, заедно с всичко в него. Човек, в когото бушуват отрицателните сили на духовната поквара, неминуемо ще загине под вълните на живота, защото в него няма сила на съпротива, няма морал. Той е разлагащ се труп, а човекът на разума, благородството и труда, който живее в цялото, ще изплава на блаженото пристанище, защото това е човекът на духа, това е човекът, който носи в себе си всестранна безсмъртна култура. За него няма нещо невъзможно, защото той не живее сам за себе си. Той съчетава в себе си подсъзнанието със свръхсъзнанието. В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса.
към текста >>

Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен.
- Какво ползува хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без любов, няма да те ползува. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание трябва да придобием тук на земята. Това знание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божествения свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание). Учителят казва: „Като мислите, чувствувате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае на кои служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава потик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума - светлина и знание.
към текста >>

Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас.
С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение тя затрогна всички присъствуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади". На 9.XII. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка, даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композиции от Шопен и „Жоконата" от Бах. Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас. Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме навреме да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското Братство. Ще очакваме да ни пишете по-често. ЗА НОВАТА ГОДИНА Всякога сме се интересували каква е новата година, която идва и затова Учителят в беседата си при традиционното й посрещане казваше нещо, за да ни задоволи. Ако си послужим със символичния език на Словото на Учителя, можем да оприличим тази нова година на един млад момък, който пристига от път и ни носи новото в живота.
към текста >>

През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд.
При все това, в началото на годината, даже до пролетта, ще има неизясненост в световното положение, което астрологически се установява от съвпада на Сатурн и Марс. Тяхното влияние обаче се неутрализира от съвпада на Юпитер и Венера, които, както казахме в начало, ще надделяват с благоприятното си влияние. Пак под влиянието на планетите Юпитер и Венера може да се очаква добро плодородие, предимно за житните растения, но не по-малко това важи и за другите култури. Общо погледнато, според хороскопа на 1946 г., през нейното течение не се предвиждат природни катаклизми и стихии. Разгледана и кабалистично, числото 6, с което завършва годината, е число на любовта. През тази година има изгледи за пробуждане на ново съзнание в човечеството, което ще допринесе много за разрешаване на всички световни проблеми чрез физически, умствен и духовен труд. Ще благоприятствува за разпространяване на новите идеи, които ще проникнат по-дълбоко в съзнанието на хората. Добрите и духовните хора ще имат инициативата в ръцете си за омиротворението и оправянето на света. Това съвпада и с мнението на Учителя, че от 1945 г. светът върви към оправяне. Братският съвет, по случай Новата 1946 година, благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!
към текста >>

42. Наряди за 1946 г.

У нас в България от половин век насам има един буден духовен център, който работи за идването на новото в света.
Тя е онзи Божествен принцип, който носи живот. Светът на Любовта е свят на радост, на хармония. Любовта е естествената среда за човешката душа. Онзи свят, който копнее човешката душа, е светът на Любовта. Светът на Любовта ще даде на човешката душа всички възможности да се разцъфти и да изяви заложбите, които крие в себе си. У нас в България от половин век насам има един буден духовен център, който работи за идването на новото в света. Кое е новото? - Новото е Любовта, която сега влиза в света. Кои са новите хора? - Новите хора са тези, които копнеят за един свят на Любовта. Всички те, макар и пръснати по всички краища на света, са членове на Едно голямо семейство.
към текста >>

г., се прочете 19 лекция от III година на Младежкия окултен клас със заглавие „Моралният тип".
1946 г. Изгрев-София 11) ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Съобщаваме ви кои беседи четем тука, на Изгрева, за да има съгласие в това отношение между Изгрева и провинцията.ШКОЛНИ ЛЕКЦИИ В СРЯДА - 5ч.с. На 18 септемврий се прочете 15 лекция от Общия окултен клас, III година, със заглавие „Закон за късите и дългите линии". В следващите сряди ще продължават по-нататъшните лекции от същата година.ШКОЛНИ ЛЕКЦИИ В ПЕТЪК - 5 ч. с. На 20 септемврий т. г., се прочете 19 лекция от III година на Младежкия окултен клас със заглавие „Моралният тип". В следващите петъци ще продължават понататъшните лекции от същата година.СЪБРАНИЯ НЕДЕЛНИ - 5 ч. с. На 15 септемврий се прочете беседата „Езикът на Любовта" от тома със същото заглавие. В следващите събрания на същото време ще се четат понататъшните беседи от същия том. Изключение се направи само за 22 септемврий, защото тогава се прочете в 5 ч. с. беседата, предвидена за празника 22 септемврий, определена в наряда.СЪБРАНИЯ В НЕДЕЛЯ -10 ч. с.
към текста >>

Божественият Дух на Христа донесе необходимия елемент за духовен живот - Любовта, а Учителят даде методи, чрез тоя свещен елемент, да работим за съграждане на своето духовно тело.
Тя обновява клетките на човешкия организъм и го прави млад. Само при любовта хората ще се осъзнаят като удове на Великия Божествен организъм. Само така те ще заживеят братски - един за всички и всички за един. Както кръвта храни клетките на физичния организъм, така любовта - жизненият елексир на живота - храни клетките на духовното тяло на човека. Без любовта като животворен елемент, никакъв живот не съществува. Божественият Дух на Христа донесе необходимия елемент за духовен живот - Любовта, а Учителят даде методи, чрез тоя свещен елемент, да работим за съграждане на своето духовно тело. Няма живот на земята без физично тело. Няма условия за растене и развитие в духовния свят без духовно тело. Христос казваше: „Наближило е Царството Божие на земята." Учителят казва: „Вие сте в епохата на въдворяване Царството Божие на земята." Какво иска Учителят от нас? - Да анализираме и пречистваме мислите и чувствата си, преди да сме ги проявили; да се освободим от тежките окови на нашето своеволие, чийто данък и вековете не могат да покрият. Трябва ли да оставим тоя данък наследство на бъдещето поколение?
към текста >>

43. 6. ПРОСТОТА

Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот.
Това е един действителен факт в живота и вие казвате: „Вятър духа.“ Всеки трябва да си има по един калпак, та като духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Който има такъв калпак, това подразбира, че той умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите, и в желанията му ще има порядък; няма ли такъв калпак, работата е зле. Ако се влезе в Божествения живот, няма да има такива ветрове, а ще има тихи повявания, които само ще раздвижат листята като на трепетликата, които повявания показват, че живеете в света на ветровете. Каквото и да направите, ще кажете на този лист: „Ти бъди уверен, че аз друг път няма да правя това нещо и се разкаях.“ Ден след ден ще има грешки и разкаяния. Това са хората моралисти, които казват, че трябва да живеем добър, справедлив и честен живот. Да, колкото листята на дървото. Като дойде прах на листята, те ще се оцапат. Тъй че в ежедневния живот ще има напрашване, очистване, каране и т.н., но този живот трябва да се премине. Когато се съберете две сестри, които се карате, ще кажете: „Сестро, извини, вятър има, затова се клатим.“ Това е правилното разрешение на въпроса. Ето една формула, като се скарате, съберете се и кажете: „Христос е равен на „у“ (игрек), 0=0, 1=1.“ Това подразбира последният стих от притчата: „Този, който Ме слуша, ще живее в тишина и безопасност, без да се бои от зло.“ Този е същият закон.
към текста >>

Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение.
Вие сте много честолюбиви, срамите се да не изпаднете пред едни, пред други. А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия. Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат.
към текста >>

Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия.
А колко пъти на ден се засрамявате пред Бога? Но като не го виждате, не държите сметка за това. След време ще ви дам начин да превърнете лошите думи в добри. Искам да се въодушевите от тези добри идеи. Гледайте да приложите всичко това във вашия духовен живот в целокупност: и в ядене, и в пиене, и в ходене, и в пение. Това значи духовен човек - да върши човек всичко за славата Божия. Трето правило: Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели от вън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите.
към текста >>

44. 3. ФИЗИЧЕСКИЯТ И ДУХОВНИЯТ ЧОВЕК

Втори урок от Учителя

1 [Физически и духовен човек. А.
Знаеш какво значи? Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката.
към текста >>

- духовен; Б.
Туй е първото. Туй е на първо време една необходимост. Ето беседата, която аз говорих. (Учителят показа този чертеж.) Фиг. 1 [Физически и духовен човек. А. - духовен; Б. - физически. m - центрове, n - излъчват енергия. Бел. на Вергилий Кръстев.] [Означенията на цветовете на фигурата са от тетрадката на Елена Хаджи Григорова, из архива на Пеню Ганев.] Сега ще ви приведа един символ. Да допуснем, имате един инструмент тъй съвършен както цигулката. Да допуснем, че този инструмент Бог го е създал.
към текста >>

Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален.
Какъв е мотивът, главният мотив? Вие виждате неговата поза, нещо ви привлича и у вас се явява едно желание да го отклоните. Сега, дайте си отчет на туй ваше състояние. Ако във вас Божественото състояние е развито, веднага ще чуете един глас: „Постъпката ви не е добра.“ Вътре дълбоко гласът ви ще каже: „Вие не направихте добре.“ Добре, друг случай. Този ученик е паднал, строшен е кракът му. Вие се приближавате до него, вземате го, превързвате крака му - във вас има вече друг обект, той е морален. Този счупеният крак има нужда от вас. Но, след като му направите услуга, вие не трябва да бъдете сестра милосердна при него. Вие ще му помогнете, може да му вземете и файтон, но после ще идете на друго място, ще се скриете. Останете ли вие, след като дойдат лекарите, сестра милосердна при него, вие ще влезете в най-големия батак. Първото положение: ще го турите в каруцата, ще му помогнете.
към текста >>

Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот.
От такъв характер преживявания що ни струват? Няма нищо ново в тях. Това е най-старото. Това са сега посторонни[1], вметнати предложения[2], за изясняване как ние си създаваме нещастията на Земята. Понеже нас ни интересува сега формата повече, отколкото съдържанието, аз наричам съвременния свят свят на скелети: кост до кост, правилно свързани, ръцете, краката турени на място, тъй систематически наместени, но те са все голи кости, мъртви кости, няма живот вътре. Някой говори за морал, но това са все мъртви кости, няма живот. И която глава пипнеш, все няма живот, смърдеж навсякъде. Има такива варовити извори, че като пиеш от тях, стане ти тежко. А и друго: минеш при някой хубав балкански извор, пиеш, гърлото ти се намаже като с масло, стане ти леко на стомаха, като че тази вода е проникнала навсякъде. Едната вода, като че е паднал камък на корема ти, а другата те разтваря. Сега ще пиете хубава вода!
към текста >>

45. 4. ПОСЛУШАНИЕ

Втори разговор с Учителя

Пети урок от Учителя; дни - четвърти, пети

И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи.
Един казва на друг: „Ела при нас, говори се истината." Другият казва: „Не бъди толкова краен." Те не знаят, че в Истината няма никаква крайност. Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него. ПОСЛУШАНИЕ „П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физически, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи.
към текста >>

Духовен елемент има вече в него.
Ученикът не може да бъде ученик, ако не е послушен. И то, послушен на един мъдър Учител. Защото, ако той слуша и няма учител, той се излага на опасност. Послушанието следва слушането. И тогава у ученика има един морален елемент, убедил се е, че туй нещо може да се приложи. Духовен елемент има вече в него. ПОСЛУШАНИЕ „П" е закон за цъфване; „О" е условие; „С" е закон на промени физически, въображение - закон на Месечината: пълни се и се празни. „Л" е движение нагоре. Този ъгъл показва стремеж на силите нагоре. „У", това е вече човекът, който трябва да се движи. „Ш" е материалния свят, значи послушен си, слизаш във физическия свят; „А" показва интелект, който трябва да се учи от материята, от опитността.
към текста >>

46. 8. ДОБРО - ОБРАЗИ НА ЖИВАТА ПРИРОДА

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1.
Такива са: 1 .Разрушителност и 2.Себесъхранение. На трето място идат личните чувства на човека. Такива са: 1. Индивидуалните или личните чувства; 2. Тщеславие; 3. Общителност. В четвърта категория влизат моралните чувства на човека: 1. Съвест; 2. Любов към Бога; 3. Милосърдие; 4. Вяра; 5. Надежда. Когато човек иска да извърши нещо, всичките тия категории вземат участие.
към текста >>

Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1).
Щом съставните части са по-големи от правата линия, има пречупване. Какво има тогава? - Ъгъл. АВ - това е материалният свят. Ние доказваме, че материалният свят не е най-големият свят; той е проявеният свят. Извънка нашето съзнание (с) има друг свят, който ние наричаме духовен (с1). Този, външният свят, той се проявява. И тогава материалният свят е като почва. А пък духовният свят, това са външните условия, при които тази почва може да се разработва, т.е. външните условия, при които духовният свят може да се проявява. Следователно материалният свят е реален, понеже духовният го обработва.
към текста >>

47. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е.
В тази първа фаза преди всичко ученикът се самоопределя, че следва пътя на школата, това никой не му го налага, но той доброволно се самоопределя. Но един път самоопределил се, той поема вече известен ангажимент, който трябва да изпълни. Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори.
към текста >>

Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик.
Както във всяко училище има програма, има правила за вътрешния ред, така и в окултната школа. Един път човек решил да стане ученик, той трябва да проучи програмата и правилата за вътрешния ред и да ги съблюдава в живота си, защото школата е в живота и там ученикът ще бъде изпитан, доколко спазва принципите на школата. В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред.
към текста >>

Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа.
В този период ученикът преминава през ред изпитания в живота си, за да се опита неговата готовност да върви в Пътя. В течение на този период, през който минава ред изпитания, изработва своя вътрешен морал и постепенно добива морална стабилност - т.е. почва да прилага в живота си духовните принципи, които се изнасят в школата и които трябва да легнат в основата на живота на всеки ученик, а в далечното бъдеще и на цялото човечество. Редом с придобиването на морална стабилност, човек се учи да пречистя своите мисли и чувства, защото чистотата е основата, върху която той може да изгради живота си като ученик. Без чистота той не може да бъде ученик, защото в процеса на окултното развитие той се свързва с окултните сили, които, като почнат да действуват в неговото съзнание, ако не е чист, вместо да съграждат в него, ще произведат разрушително действие. Моралната стабилност и чистота, които са неразделни, е първото нещо, което човек трябва да изработи на прага на окултната школа. Но това не се постига така лесно, както се говори. Човек ще мине през много борби и изпитания и ще преживее много разочарования и несполуки, но той трябва неотложно да следва пътя. В пътя към високия връх на съвършенство човек неизбежно много пъти ще пада и става но след всяко падане трябва с още по- голяма енергия да върви напред. Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик.
към текста >>

Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи.
Това значи ученикът да има висок идеал. Без висок идеал човек не може да бъде ученик. Идеалът е непостижим, но той стимулира да върви все напред и напред, без да се спира пред погрешките, паденията и изпитанията, които се неизбежни в Пътя. В тази фаза ученикът трябва постепенно да изучава закона на концентрацията и концентриране на мислите и чувствата. Постигнал до известна степен това, той може да създаде в себе си една здрава основа, за да мине по-нататък в своето окултно развитие. Във втората фаза на школата, във фазата на верующия ученикът е отишъл достатъчно напред, след като е тренирал своето тяло, след като е придобил морална стабилност и чистота, след като е добил контрол на своите мисли и чувства, той дохожда до това, което се нарича вяра в себе си, вяра в Божественото в себе си, вяра в Божествените сили, с които той вече почва да работи. В тази фаза той разбира, че зад всички негови мисли, чувства и постъпки стоят разумни Божествени сили на космоса и той трябва да знае законите как да работи с тези сили. Да изучава човек законите, по които работят Божествените сили във вселената и човека и да ги прилага в живота си, това значи да придобие човек вяра, която е основа на човешкия ум. Да вярва човек, значи да може. В първата фаза ученикът развива надеждата си и се учи да се справя с всички сили, които работят във физическия свят. Във втората фаза той развива вярата си и се учи да работи със силите, които действуват в духовния свят.
към текста >>

При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса.
Правдата е обективна проява на Любовта. Любов без Правда не може да се прояви на физическия свят. Затова можем да кажем, че методите на Правдата са допълнителни към методите на Любовта, но са на една друга плоскост. Тук човек се стреми преди всичко да бъде изправен в живота си във всяко отношение, защото знае законите на причинността, според които, който каквото прави, това му се връща. Затова, като работи по тези методи, човек се стреми да прилага Правдата в живота си, като спазва максимата: Отнасяй се с другите хора така, както би желал да се отнасят с тебе. При прилагането на Правдата човек развива в себе си ред морални и социални чувства, с които се свързва с интелигентните сили на космоса. При Правдата човек се чувствува като част от общия човешки организъм и се стреми да изпълнява функциите си както трябва. Чрез приложение на Правдата човек развива колективното съзнание. Правдата е свързана и с Мъдростта, защото, за да прилага Правдата, човек трябва да има знание и мъдрост. Правдата е дете на Любовта и Мъдростта. 5. Методи на Добродетелта.
към текста >>

Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие.
Той е ръководител на Бялото Братство. Сега, в настоящата епоха, когато развитието навлиза в епохата на Водолея, когато се полагат основите на шестата раса, която ще осъществи общочовешкото братство, Школата работи с петте велики принципи - Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта. Затова и емблемата на Братството е Пентограмата. Понеже сега се дава импулс за раждането на един нов свят, затова са впрегнати на работа всички сили, с които разполага Бялото Братство - турени са в действие всички принципи и свързаните с тях методи, за да могат да засегнат повече хора. Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влезат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света.
към текста >>

Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влезат в новата раса, в новите условия на развитие.
Днес целта на Бялото Братство е колкото се може повече хора да вземат участие в провеждането на новия импулс, защото днес е епохата, когато става разделяне на човечеството. Всички, които приемат днес духовния импулс, който Бялото Братство внася в света, ще минат в новата раса и ще имат светло бъдеще, ще се развиват все по-нагоре, докато онези, които не могат да приемат този духовен импулс, ще се спънат в своето развитие. Те не ще могат да минат в новата раса и постепенно ще почнат да се израждат. Този процес се наблюдава в началото на всяка нова раса. Всички изостанали народи, които виждаме днес по лицето на земята и които се считат за диваци и първобитни хора, са именно такива остатъци от минали култури и цивилизации. Затова усилията на Бялото Братство сега са насочени към това, колкото се може повече хора да приемат този духовен импулс, за да влезат в новата раса, в новите условия на развитие. За тази цел именно се дават най-различни методи, свързани с петте велики принципа, за да могат повече хора да приемат този велик импулс, който влиза сега в света. Затова Учителят казва, че в нашата школа се прилагат методите на петте велики добродетели, на петте велики принципи. Под метод се разбира специфичен път и начин, по който човек трябва да върви и да работи, за да постигне определената цел. В този смисъл, школата е път за придобиване или развиване на добродетелите. Школата е път за развиване на потенциалните, скритите възможности на човека.
към текста >>

Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре.
Затова първото нещо, което човек трябва да направи, е да се обърне към Бога. Трябва да се обърнете с лице към Бога. Без обръщане към Бога не може. В процеса на обръщането си към Бога, човек трябва да обърне ума и сърцето си, да ги очисти от всякакъв прах, който се е наслоил по тях. Обръщането е от Бога. Човек не може да се обърне към Бога, към духовен живот, преди Бог да го е свързал отвътре. И затова Христос казва: „Никой не може да дойде при мене", подразбирайки, никой не може да влезе в духовния път, ако Отец ми не го призове. И никой не може да отиде при Бога, ако Аз, т.е. Мъдростта, не му покажа пътя. Второто необходимо нещо е покаянието. То е преглеждане, ликвидиране на старите сметки.
към текста >>

48. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговорй по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици!
22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА Из „Лозинката": „Молим се на Отца нашего небеснаго: ... и да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините." Из „Молитвата за плодовете на Духа": Изпрати ни Твоя Дух да внесе в нашите сърца, в нашите умове, в нашите души плодът на любовта, благото на мира и' радостта, основата на Твоето търпение и милосърдие. Дарувай ни дарът на вярата, кротостта и въздържанието... " В книгата на пророк Исая е дадена една от проявите на Духа: В глава 50, стихове 4-5 четем: „Той събужда всяка заран ухото ми, за да слушам, като един от „учениците". Господ Йеова ми отвори ухото и аз не се възпротивих, не отстъпих назад." Като се старая да хвърля известна светлина по въпроса, че духовните хора проявяват добродетелен живот и различни дабри не чрез ума и сърцето си, а чрез проявения Дух в тях; че сърцето и умът на духовния човек са само помощници, слуги на Духа. По-долу давам илюстрации за проява на Духа в наше време чрез мене и чрез мои близки: 1. Когато аз диктувах на един наш духовен брат да ми преписва на пишеща машина „Съчинението ми 1960 г." в един момент Духът в мене ми проговорй по един категоричен и заповеднически начин: „Изостави всичките тези материали за морални падения на попове, калугери и владици! " А доста обширен бе този материал. На стр. 67 от Съчинението ми 1960 г. ето какво ще прочете читателят: „Като вникваме в личния живот на българските владици, попове и калугери, констатираме, че това са „духовни лица", у които липсва ядката на ореха, а е останала само черупката му. Приготвил бях да изнеса пред моите читатели десетки потресающи факти за български владици, попове и калугери; въз основа на достоверни показания на свидетели, дадени лично на мене, на мои лични възприятия и даже на официални данни из архивите на бъгарските съдилища.
към текста >>

А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загатка?
Същата вечер Духът открива на Ковачев, че в далечното минало, в древния Египет Морфова е била негова кърмилница като дете (родителите му били аристократическо семейство). Ковачев толкова се развълнувал, че не можал да се въздържи и пред всички присъствуващи и Морфова разправил това. Повечето от присъстващите знаели, че Ковачев има някакви духовни дарби. Ковачев беше здрав, бодър човек, и не беше боледувал но преди около 25 години той си замина от този свят. За мене животът и личността на Христо Ковачев бяха една загадка. А нима животът на мнозина от нас, които сме с духовен мироглед, не е загатка? Где сме живяли през нашите минали прераждания, какви роли сме играли в земния си живот, кога и как и где сме се подвизавали като духовни личности и пр. Веднъж Учителят каза: „Аз не смея набързо да се произнеса за един човек. За мен не е важен само сегашния му живот, аз трябва да проуча какви роли е играл той на земята в минали животи и пр. Някои от вас сте бивали и царе..." На един от съборите на братството ни в Търново, през следобедния часове се разговаряхме с брат Величко Гръблашев - софийски съдия и адвокат. Той се изсели в Америка, гдето на млади години е завършил по правните науки.
към текста >>

49. 39. ТЕСНИЙ ПЪТ

Стефан Тошев

") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина?
Добием ли от тука висшия живот, след смъртта си ще влезем в общество на ангели и светии и ще имаме наслади от висша музика и поезия, от небесна мъдрост и в нова, Божествена наука и работа - от любов към по-малките по прогрес души, да се подигнат. А които се окажат упорити в земния си живот (редица животи подред!) и не желаят да влязат в пътя на истинския прогрес, тях ги чака погибел, разрушение, унищожение!... Защото те са дали гърба си на тъмните сили да ги яздят и да им служат... Б. От деветия куплет. (Прочети си Матея 5:48 и 6:23: „Ако виделината в тебе е тъмнина, то колко голяма е тъмнината! ") Мисълта на Христа е: туй, което човек носи в съзнанието си, като морален кодекс за ръководство в живота си: неща, принципи, които той трябва да осъществява, да прилага в проявите си, като счита, че така той е прогресивен човек, идеалист, а не материалист, груб егоист, който не признава морал и следва по разума на турската грубо егоистична пословица в живота си: „Ачколсун бижарине." И Христос слага въпроса: това вътрешно ръководство на човека, виделина ли е или тъмнина? Но човекът трябва да не изпуска изпредвид, че никой човек не достига в проявите си да осъществи напълно туй, което за него е образец, идеален живот, желание на душата му. В най-добрия случай той едва се приближава до тази своя цел, а в своето всекидневие той е далеч от нея. И постоянно търпи разочарования, констатира, че той още не е това, което желае да бъде. Но ако образецът, идеалът на даден човек за висш, за по-добър живот е сам по себе си отрицание на истинския висш живот, или далеч от него; такъв човешки идеал Христос нарича „тъмнина", като го съпоставя с „Високия Идеал", който Христос нарича „Виделина в нас", който е прицелна точка за стремеж, за осъществяване от човека, който в земния си живот е призван да се стреми към развой на своите заложби, с които се е родил - да разработва „талантите", които Господаря на живота му е дал при раждането му - да ги сложи в обръщение, в развитие, да ги увеличи. Затова Небето от памти века е слагало пред земния човек, чрез своите пратеници - Учители, пророци и вдъхновени поети правила и норми за живот, които в своята съвокупност се наричат „Виделината", „Високия Идеал".
към текста >>

Може ли да се счита например, за морал, за ръководно правило това, което мнозина днес поддържат: „Чуждото не вземам, но и от моето не давам." Това граничи с груб егоизъм, който избива в кражба, измама, плътоугодничество и пр.
Но ако образецът, идеалът на даден човек за висш, за по-добър живот е сам по себе си отрицание на истинския висш живот, или далеч от него; такъв човешки идеал Христос нарича „тъмнина", като го съпоставя с „Високия Идеал", който Христос нарича „Виделина в нас", който е прицелна точка за стремеж, за осъществяване от човека, който в земния си живот е призван да се стреми към развой на своите заложби, с които се е родил - да разработва „талантите", които Господаря на живота му е дал при раждането му - да ги сложи в обръщение, в развитие, да ги увеличи. Затова Небето от памти века е слагало пред земния човек, чрез своите пратеници - Учители, пророци и вдъхновени поети правила и норми за живот, които в своята съвокупност се наричат „Виделината", „Високия Идеал". И са го приканвали да ги прегърне за свое ръководно начало в живота си, като станат „ученици на Учителя" (докато чрез „Новораждането" се събуди и стане у човека активен вътрешения Учител, Духът, който безспирно ще продължи делото на вънкашния Учител, който поучава под ръководството на Духа, на Христа - единствения Учител), който ще ги учи и обучава: как до най- високия процент да могат да осъществят в себе си този „Висок Идеал", като се има предвид, че никога „ученикът" не може да осъществи, да приложи стопроцентово „Високия Идеал" или това, което е за него Идеал за живота, норма за ръководство в живота. (А освен виделината, ще остане известен процент тъмнина в него.) Ето защо Христос (а също и нашият Учител) апелира: Човешкият идеал не трябва да бъде нещо низшо, което не заслужава да бъде „идеал" и което Христос нарича „тъмнина", а да приеме за свое ръководство „Виделината", „Високия Идеал". (Прочети си Матея 5:48). Може ли да се счита например, за морал, за ръководно правило това, което мнозина днес поддържат: „Чуждото не вземам, но и от моето не давам." Това граничи с груб егоизъм, който избива в кражба, измама, плътоугодничество и пр. То значи: мисля само за себе си, и другите не ме интересуват, макар да са в нужда, да са нещастни. Това е отрицание на идеята за човешкото братство, за любовта към ближния, възвестяване на небесните пратеници. „Виделината" у такъв човек не е ли фалш, не е ли тъмнина? Такива хора са се родили с „един талант", но и него заравят в земята! И ще отговарят за това.
към текста >>

(А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот.
Мнозина преспиват съвестта си и се изкарват добри, защото не били вършили престъпления: „Не съм убил никого, не съм крал, никому не съм запалил къщата." А че жената на съседа му е болна на легло и нямат пари за мляко и лекарства; че децата му нямат здрави обуща и топли дрехи през зимата, него не го интересува - макар да го знае. Той си казва: „Аз не съм им длъжен! " Такива хора не искат да разберат, че добър е този, който прави добро, а не този, който не прави зло. Повечето хора не вършат престъпления от страх - да не понесат санкциите на закона. А Христос нали каза: Не тези, които викат „Господи, Господи" ще влязат в Небесното Царство, а които вършат волята на Отца ми. (А тази воля е любов към Бога и ближния!) Има една тайна в процеса на духовната еволюция - че едната крайност, затъването дълбоко в тинята на греха, по-скоро извежда в другата крайност - събуждане за духовен живот. В Откровението четем Духът да казва: Бъди горещ или студен, но не хладък; бъди сладък или горчив, но не блудкав, защото ще те избълвам из устата си! Исус Христос изобличи книжниците и фарисеите за тяхната лицемерна набожност и правда (Матея 23: 13-39) и друг път им каза: Блудниците ви изпреварват в Царството Божие. И ний знаем, че Мария Магдалина от голяма блудница, стана предана ученичка на Исуса Христа и се превърна в героична душа, светица! (Същото се разправя и за света Тодора - в житието й за героинята от романа „Между два свята" от Чарлз Кингзли - Пегалия.) И тя бе удостоена да се яви първо на нея Христос - Спасителя след възкресението си. А за разбиране на куплети 13 и 14 нека читателят си прочете II Петрово 1:4-11.
към текста >>

50. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

Вие сте щастлив, защото сте започнали от ранна възраст да работите за своето морално и духовно подигане и ако работите не само ще можете да се наплатите още през този Ви живот, но ще можете и да икономисате нещо (духовна придобивка).
Този, който ще докара моите ябълки, ако иска може да докара още един товар повече и аз ще му намеря мущерии за да ги продаде и да изкара някоя пара. Ще ме задължите много за тази услуга. Защо не дойдохте през ваканцията насам да се видим? Духовната връзка е много силна; тя свързва хората много повече от родни братя. Тази година аз бях удостоен с покана и взех участие в Събора на нашето мистико-християнско общество. Вие сте щастлив, защото сте започнали от ранна възраст да работите за своето морално и духовно подигане и ако работите не само ще можете да се наплатите още през този Ви живот, но ще можете и да икономисате нещо (духовна придобивка). За нас целта на живота е ясна и към постигането на тази цел трябва да отправим всички свои усилия. Да не Ви блазнят световните блага ни най-малко, защото само духовната придобивка е вечна за душата. Всичко друго е суета. „Ако спечелите цял свят, казва нашият Спасител, а душата си погубите, каква полза от това? " Когато един ден се удостоите да бъдете поканени в Събора, тогава ще узнаете много работи, които не са писани в никакви книги на окултизма.
към текста >>

Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти.
Жената е още при мене и живеем в Казармата, където се помещава етапната болница. Аз прекарах доста мъчнотиии даже и няколко пъти боледувах, но за всичко това благодаря на Бога, защото ми дава възможност да се наплащам. Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания. При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в тръни и каменлива почва. Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци.
към текста >>

Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания.
Аз прекарах доста мъчнотиии даже и няколко пъти боледувах, но за всичко това благодаря на Бога, защото ми дава възможност да се наплащам. Изпитанията са необходими, защото те дават опитност и ще ни научат да живеем добре и в хармония с Божествените закони. Изпитанията са ключа за отваряне вратата, която загражда пътя на истината. По причина на многото работа тук в болницата мене не ми остана време да се впусна в опити, още повече средата, в която живеех беше и представляваше неподготвена почва. Много е лошо положението на един духовен человек, когато е заобиколен от лица, които се ръководят в живота от своя стомах и своите страсти. Психическата атмосфера тук беше препълнена изключително с порочни мисли и тези лоши мисли по всяка вероятност са причина на моите болки и морални страдания. При все това аз пръскам словото в тази развратна, среда и вярвам, че не е попаднало всичкото семе в тръни и каменлива почва. Даже някои лица тука бяха се обърнали на оръдия на тъмните сили и често пъти ми причиняваха неприятности и огорчения. Аз веднага узнавах това и взимах мерки да се избавя от тях. Само един път ми се удаде да сполуча в един окултен опит и на медиума се представи една кинематографическа картина, изобразяваща Будапеща цяла пламнала в пламъци и пред нея български войски, начело с престолонаследника и руски казаци. Това е погромът на Австрия през 1914 г.
към текста >>

Ние трябва чрез чист духовен живот да очистим тялото, сърцето и ума си, за да станат те оръдия на тези възвишени духовни сили.
Тази война вярвам се е повлияла върху ума на нашата интелигенция и вярвам занапред да представлява по-добра почва за сеене на словото. Между българския народ ще слизат възвишени духовни сили, които ще работят за нова култура. Ние ще трябва да подготвим почва на физическото поле за тяхното привличане. В това състои нашата мисия. Други ще работят чрез нас. Ние трябва чрез чист духовен живот да очистим тялото, сърцето и ума си, за да станат те оръдия на тези възвишени духовни сили. Чакаме с нетърпение да се сключи мира и да се завърнем по местата си. Тогава ще обмислим в какво направление да насочим нашата деятелност. От мене и жената приеми сърдечни поздрави. Христос Възкресе! Да възкръсне Той в сърцето Ви, да Ви обнови духовно и да Ви направи съпричастни на своята слава и възкресение.
към текста >>

Ваш духовен брат Д-р Дуков
Тогава ще обмислим в какво направление да насочим нашата деятелност. От мене и жената приеми сърдечни поздрави. Христос Възкресе! Да възкръсне Той в сърцето Ви, да Ви обнови духовно и да Ви направи съпричастни на своята слава и възкресение. Поздрав и на всички братя и сестри. Ваш духовен брат Д-р Дуков
към текста >>

51. 9. НЕОБИКНОВЕНОТО В ОБИКНОВЕНОТО

В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес.
Щастлив е онзи, който е прозрял, дори в минимална степен, това велико изкуство в своя Учител. Неизброими са проявите на това изкуство. При срещите на съборите в град Велико Търново, а именно през 1920 година бях свидетелка на една изключителна проява на Учителя, за доброто изяснение на която ще се спра върху няколко предварителни случки из живота на нашето братство. Годината 1920 беше богата на случки, по-малки или по-големи, но интересни. Те илюстрират хората, които следваха новото учение. В школата на Бялото братство можеше да влезе всеки, който имаше някакъв духовен интерес. Ако види, че може да следва школата, той оставаше в нея. В противен случай сам си излизаше, както и сам е влязъл - никой никого не викаше, никой никого не гонеше. Значи иде човек от света, със свое лично възпитание, образование, култура и т.н. Това беше чудното за нас, които се натъквахме един на друг, това разнородно общество, Учителят със своя висок авторитет, със своите големи знания, култура и със своите специфични педагогически методи можеше да обедини и хармонизира това голямо общество. Въпреки това в цялото общество, както и в отношенията на Учителя към учениците, като към души, владееше дух на свобода и любов.
към текста >>

Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение.
Каквато и да беше организацията, всичко ставаше доброволно, без никакво насилие. Ето защо всеки от учениците имаше възможност да се прояви такъв, какъвто си е, поради което при светлината на Учителя един за друг ние бяхме предметно учение. При голямата светлина на Учителя и около Него ние имахме възможност по-ярко да виждаме своите недостатъци и добри прояви, както и тия на своите близки и да се учим от тях. Написах тази страница като вметната към главната си задача и тема на работата, за да стане тя по-разбрана и изчерпателна. След това ще пристъпя последователно към по-важните случаи в нашия живот. А. Ученикът няма право да коригира Божественото През лятото на 1920 година се разнесе слух между братята и сестрите, че един от по-възрастните братя се проявил с нещо в неморално отношение. Това създаде голямо настроение срещу него, особено между възрастните братя, които се отличаваха със своето установено, статично благочестие. Как се е провинил, с какво и защо, не се разбра нищо. Обаче съдейки по известното и на мен благочестие на възрастните братя, мислих си, че простъпката на брата ще е голяма като влакно, което по строгия човешки закон може да се превърне в руно. И така стана. В скоро време се превърна на голям източен въпрос, който въпреки това се държеше в тайна.
към текста >>

Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство.
Аз веднага се затичах към Него, целунах му ръка и го запитах: „Братът, който дойде от града, каза ли, че съм дошла и питам дали мога да Ви посетя? " - „Нищо не каза, само се обади и отиде да се види с братята." - Значи той наистина ме е забравил, си помислих аз. Интересно, без да каже братът нещо за мене, Учителят знае, че аз пристигам и чакам отговор, сам дойде да ме посрещне. Показа ми какви изворчета са изчистили братята в околността, поразходи ме, да видя някои хубави места на планината и като погледна часовника си, каза: „Време е за обяд, братята ще чакат." Стигнахме на мястото, дето лагеруваше групата и всички останаха изненадани, че и аз пристигам. Седнахме да обядваме и един от възрастните братя каза: „Ще дадем един хубав обяд на сестрата и след това ще я изпратим до града." Учителят му отговори: „Не, тя ще ни бъде гостенка." Думите на Учителя смутиха малко брата, но той премълча. Макар и човек с духовен стремеж, но в него се прояви турският дух, наследство от дългогодишното ни робство. Нахранихме се и аз влязох в ролята си на сестра и започнах да работя нещо около лагера. Дойде време за вечеря - чай, и същият брат пак се обади: „Сега е още рано, братът, който ще слиза в града, ще придружи сестрата." Мисля си: Бушува се турчинът в нас, не може да приеме това, че една сестра е дошла на гости при десет братя. Обаче Учителят пак му отговори: „Ето, братът слиза в града по работа за два-три дни и освобождава палатката си. Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината." Останах в планината три дни и бях много доволна. Чистият планински въздух и умората от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя.
към текста >>

Не е лесно човек да се освободи от наследствени качества в себе си, ако ще и да е духовен.
Така че сестрата може да остане при нас да ни гостува и да види планината." Останах в планината три дни и бях много доволна. Чистият планински въздух и умората от пътя ме приспаха лесно и рано, много рано сутринта бях вече будна, но не излязох от палатката, защото не познавах местността и не знаех накъде да вървя. Готова за излизане, чувам гласа на Учителя, който се обръща с име към брата, който два пъти предложи да ме заведе някой в града: Брат, иди при палатката на сестрата да й изпееш песента „Събуди се, братко мили". Слушам отвътре, усмихвам се и се възхищавам от легалния, безболезнен метод, с който Учителят си послужи. Да би му казал истината направо, той щеше да се засегне, пък едва ли би видял турчина в себе си. Не е лесно човек да се освободи от наследствени качества в себе си, ако ще и да е духовен. С колко грешки, слабости и наследствени черти у нас имаше Учителят да се справя и изправя. А колко естествено е било това. Всеки от нас, с различно възпитание, култура и образование, иде вън от света и направо влиза в Школата на Учителя, слуша нещо ново, велико и възвишено, харесва го, иска да го следва, но старият живот в него го спъва, противодействува му и го изобличава. Човек не признава лесно погрешките си, не се поддава лесно и още по-мъчно отстъпва. На това не се чудя.
към текста >>

С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост.
Следователно за мене остана третата съдба - да остана самотен на стари години. Тогава жена ми и децата ми бяха здрави, но няколко години след това един след друг те се поминаха и аз останах самотен, сам, без никакъв близък около себе си. Доживявах последните си години и често си казвах: „Това значи да се осмеляваш да коригираш Божественото и да съветваш Учителя си, Когото наричаш Велик Учител, не само така го наричах, но бях убеден в това. Това не беше наказание, но урок, велик урок, от който научих максимата Христова: Не туряй ново вино в стари мехове. Старият мех първо трябва да се преобрази, да стане нов и тогава да наливаш в него ново вино. С други думи казано: Старият морал, старото, външно благочестие не може да бъде мярка на новия морал, на истинската чистота и святост. Пред Великата Божия любов всичко старо отстъпва, мълчи, слуша и се учи. Често, много пъти слушах от този брат за отиването му на Сините камъни и аз се учих, и досега се уча от този урок. Б. Наведе се той и пишеше на земята 1920 година, месец август, от 19 до 25. Съборни дни в град Велико Търново. И този събор беше величествен, импозантен, многочислен, присъствуваха 1200 души братя и сестри от София и от цяла България.
към текста >>

Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички.
Сега той не се наведе и не писа на замята, но проникна дълбоко в човешкото сърце и там с незаличими с нищо написа закона на Любовта. Няма по-голямо благо за човека да дойде някой и да те окъпе от твоя грях, нито има по-голямо нещо от това да дойде някой да заличи погрешките ти и да ги изкупи. Какво дължиш за това? - Една благодарност и признателност. Дължа едно извинение към тия 1200 души, които присъствуваха тази година, 1200-та, които бяха на събора в 1920 година. Брожението срещу провинилия се брат, за което споменавам по-горе, не изхождаше от всички тия хора, но едно е знайно: в един колектив, особено духовен, какъвто представя нашето Братство, погрешката на едного е погрешка на всички. И добродетелта на едного е добродетел на всички. Всъщност мнозина от братята и сестрите не знаеха нищо за случката, от която се смутиха някои. Желанието на мнозина всичко в Братството да бъде чистота, ги настрои и възмути. В незнанието си как да постъпят, те от влакно създадоха руно. Обаче, ако не беше така, не бихме се натъкнали на тези методи и на тези изключителни прояви на Учителя, които да бъдат пример както за нас, така и за бъдещото поколение, както на сегашната, така и на бъдещата епоха.
към текста >>

52. II. РАЗМИШЛЕНИЯ 1. МИРОВАТА СКРЪБ

Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот.
Обаче разликата в тия понятия е по-голяма, а именно: при скръбта огънят е вътрешен и продължителен, а при страданието външен и кратковременен. Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот. Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него.
към текста >>

Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб.
Значи, огънят в двата случая е различен по сила и трайност. Те се различават още и по обем: по съдържание и обем скръбта е колективна, мирова, а страданието е лично, субективно. В страданието се подчертава егоистичен елемент, а в скръбта - миров, общочовешки. Че някой изгубил имот, пари, къща, това е страдание, но не е скръб; някой боледувал и после оздравял, това е страдание, а не скръб; някой изгубил близък член от семейството, роднина или приятел, и това е страдание, някога по-голямо или по-малко, пак страда, но още не може да се нарече мирова скръб; че някой бил онеправдан, огорчен или злепоставен и т.н., и това са страдания, които обаче не се записват никъде в природата. Този род страдания имат отношение повече към външния, физическия живот на човек, отколкото към неговия психически, духовен или в широк смисъл на думата, към неговия морален живот. Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот.
към текста >>

Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот.
Друг е въпросът, ако към страданието на човека се прибави елемент от моралния му живот, тогава страданието приема характер на скръб, която един ден ще се запише в аналите на природата, отдето никой не може да го заличи, защото влиза вече и като съдържание на мировата скръб. Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот. Неговите страдания са вече морални и го водят в областта на мировата скръб. Природата записва тази скръб, но с това пише и името на този човек. Неизброими са човешките страдания, но още по- неизброими са неговите скърби. Първите - човек има условия да споделя с близките си, а вторите - за тях няма нито език, с който може да ги споделя, нито има сила в себе си да ги изнесе навън. Страданията човек със сълзи ги облива и по този начин смекчава, а при вторите няма сълзи, с които да ги полива.
към текста >>

Неговите страдания са вече морални и го водят в областта на мировата скръб.
Дойдем ли до тази скръб, там влизат друг род преживявания: Виждате на смъртно легло млад баща или млада майка, които оставят четири-пет невръстни деца, към които не могат да изпълнят своя дълг, който всякога са съзнавали, а днес повече от всеки друг път. Страшно е да имаш всичкото съзнание към ония, на които си дал живот, а не можеш да изпълниш своя дълг. Още по-страшно е когато съзнаваш или осъзнаеш, че не си изпълнил дълга си към своята собствена душа, към своя ближен или към Онзи, Който ти е дал живот, Който ежеминутно ти дава блага, а ти не можеш да изпълниш онова, което се иска от тебе или което съзнаваш. Страшно е, когато в тебе се пробужда Висшето съзнание към Великото и Първо Начало в живота, а не можеш да изпълниш своя дълг към Него. Това, както ред още страдания наричам морални страдания, които изваждат човека от неговия личен, себичен или индивидуален живот. Неговите страдания са вече морални и го водят в областта на мировата скръб. Природата записва тази скръб, но с това пише и името на този човек. Неизброими са човешките страдания, но още по- неизброими са неговите скърби. Първите - човек има условия да споделя с близките си, а вторите - за тях няма нито език, с който може да ги споделя, нито има сила в себе си да ги изнесе навън. Страданията човек със сълзи ги облива и по този начин смекчава, а при вторите няма сълзи, с които да ги полива. При тези скърби на човека нито се дава да плаче, нито може да ги изкарва на повъхността.
към текста >>

53. 3. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ

Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си.
В каква форма се изливаше словото на Учителя? - Съществуват много форми на речта. Учителят не избра формата на пропаганда, която задължава човека. Той не избра и ораторската реч, която стряска човека. Той не избра и философската отвлечена мисъл, която понякога замайва главата на човека. Той не си послужи със строгата реч на моралиста, която изобличава и настройва слушателя срещу себе си. Той избра най-естествената форма за предаване на Словото - беседата - при най-задушевна и приятелска обстановка. Така той поставяше съзнанието на слушателите на по-високо ниво. Предварително с песен и молитва той започваше беседата. Една беседа, това е словесна екскурзия, в която Учителят имаше крайната цел да стигне високите върхове на Словото. В тази словесна екскурзия той ни посочваше всички забележителни места отдясно и отляво и казваше по нещо за тях, но целта беше високите върхове.
към текста >>

Този, който донесе вечногорящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот.
Така се заличи вековната вражда между тях и те си подадоха ръка за взаимопомощ. И още много, много хора и същества се ползуват от светлината на тази вечно горяща свещ - наследство за целия свят. До тук бих свършила да говоря, ако в този момент не виждам въпросителния поглед на българския народ и на България. Те ме питат: Ако това наследство е за целия свят, за нас нищо ли няма? Обръщам се към българския народ с думите: И за тебе има дял и то голям дял. Този, който донесе вечногорящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита: Голям ли беше този човек? Не зная колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител; за мене той е големият работник в света; за мене той е строител на новата духовна мисъл.
към текста >>

54. 5. СЛОВО ЗА УЧИТЕЛЯ 27.12.1956 г.

Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал.
Трябва ли тогава да се питаме защо светът днес свири и пее толкова много? Трябва ли да търсим виновника за това? Учителят започна своето Велико дело с прелюдия към Словото. Това са онези многобройни писма от него, писани саморъчно до приятели и познати, до слушатели и последователи, както и до учениците му. В тези писма се прокарват четирите основни положения, съществените принципи в Словото му. Те са следните: Един закон, законът на Любовта; един морал - моралът на Мъдростта: една истина - носителка на Свободата; един идеал, високият Идеал, за който Учителят казва: „Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои деца и по име ги зове." Тези основни положения са четирите струни на Учителевата цигулка, с която той се роди, с която работи, на която свири и пя, и която остави наследство на цялото човечество. Ето няколко мисли от едно писмо до Негов ученик: „Постави в живота си Любовта за върховна, чиста, безкористна наслада, Мъдростта за ограда, Истината за светило, Правдата за мерило, Добродетелта за основа и ще ти бъде всякога добре." Когато интересът, стремежът и жаждата на хората за духовното около Учителя растеше, Словото на Учителя се изявяваше във форма на беседи - неделни беседи. Всяка беседа представя симфония на живота, изнесена в специална гама, на специален ключ. Тук Учителят - Сеятел с Божествена крина в ръце, щедро пръскаше семето на Словото - златните житни зрънца - по всички краища на Божествената нива. Чудна бе тази крина!
към текста >>

По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на Великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината." Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят." Питам тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си?
По тия пътища идват и ще идват хора със силна воля, със силен стремеж към духовното, направо да черпят от това богатство, от ръцете, които щедро дават. От сърцето на тази мина извират неизчерпаеми енергии, които се носят по водните сили на реки, морета и океани, в целия свят. По тия пътища идат и ще дойдат хора с благородни сърца и отворени души да черпят направо от извора на това сърце. Идат и ще дойдат ония хора, които искат да чуят пулса на всемира. От главата на тази мина се пръскат лъчи на светлина, които проникват цялото пространство. По този път, като по въздушни антени идат и ще дойдат хора със светъл ум и творчески дух да се свържат направо с главата на това голямо богатство - с извора на Великото Слово Божие, за което е казано: „Глава на Твоето Слово е Истината." Тук е мястото да изнеса онези пророчески думи, които Учителят е казал за това ценно богатство: „България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят." Питам тогава: Не трябва ли да пазим това богатство като зеницата на очите си?
към текста >>

55. 1. ДУХОВНИЯТ ОБЛИК НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Димитър Кочев

Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас.
Беше 1929 г. Искам още сега тук да отбележа, че с настоящите редове нямам намерение, нито е по вкуса ми да бързам с обобщения, с генерализация, с интерпретиране, да чертая някакъв цялостен образ на Учителя. Ще се постарая само да предам отделните впечатления, строго фактическата маркировка и багра, получена при отделни срещи с Учителя и близки, и добре проверени лично от мен случки и прояви на тази изключителна личност, характер и Дух. Характеристиката „изключителна личност" беше вече утвърдена всред сериозната общественост, запозната с този човек. Не са ми сродни онези, които бързо го назоваваха: хипнотизатор, славянски маг, Христос, магесник и пр. Считам, че човешката личност, животът (особено дълбокият духовен живот), космоса, са твърде големи и сериозни неща, за да е позволено и разумно, бързо и с лекота да характеризираме особено редките и нови явления около нас. Правеше се пристойка към Салона на Изгрева и Учителят даваше указания на майсторите. Но денят беше дъждовен - ръмеше слаб есенен дъжд. Въпреки това, наметнат с връхна дреха, средният на ръст и с посивяли коси и брада, странно сериозен мъж не се отделяше от работата, а трябваше и да изслушва енергично говорещ му млад, самонадеян, почти дързък човек. Това изслушване трая близо един час. Учителят не даде знак, че се е отегчил от това, което трябваше да чува, да дава указания на строителите и да понася и влагата, падаща безспирно върху плещите и главата му.
към текста >>

Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски.
Това е първата ми среща с тази изключителна личност. Останах приятно впечатлен от особено достойното държане на Учителя пред лицето на неделикатния посетител; почувствах веднага огромната разлика между две култури - безмерното търпение и деликатност, и грубата невъзпитаност на някакъв интелигент. Скоро разбрах, че този млад човек е член в редакционната колегия на списание „Житно зърно", д-р минеролог, стипендиант на Алберт Айнщайн, Елиезер Коен. Още първите дни след 9.09.1944 г. този „приближен" ученик на Учителя Петър Дънов публично се отказа от Учителя си и учението му, и то с твърде дръзки и недостойни думи. Няколко години по-късно завърши след тежка болест живота си като съплеменник по кръв, морал и нрав на библейския Юда Искариотски. Но в остър и величествен контраст с тази дребна човещина, още от първите моменти на запознаването ми с Учителя се откри неговият изключителен характер, държание, обхода и произход. Почувствах още при запознаването ми с Учителя неговата величественост. Още от малкото думи, които се размениха помежду ни, почувствах, че имам отворен, сигурен, радостен и сияен нов дом. Той не каза: „Елате пак", но цялото му същество говореше само това: „Елате и идвайте пак, защото съм приготвил велико угощение за гладните души! " По-късно с неколцина приятели направихме ново посещение на Учителя.
към текста >>

56. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

„Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер.
Всеки човек чувствува една висша красота, нещо безсмъртно, безконечно. Това висше трябва да се събуди в човека. Това е задачата на изкуството. Погледнато така, изкуството става доста трудно дело. И само това изкуство е истинско, което постига тази задача." Борис Георгиев е против принципа „изкуство за изкуството", „наука за наука". „Не, казва той, то не трябва да бъде самоцел, но чрез него трябва да си обясним смисъла на живота; то трябва да подпомогне нашата еволюция." С други думи изкуството трябва да стои на чисти етични основи: то не е дело за развлечение, а е от чисто духовен характер. Ето защо той високо цени египетското изкуство, което било чисто религиозно. „Египетското изкуство, казва Борис Георгиев, със своите висши проявления в пирамидите, обелиските, сфинксовете и пр. е ненадминато още от никого. То се е появило не като плод на субективното желание на отделни лица, но като плод на цялата култура. Анонимните художници на Египет са чувствували една религиозна мисия.
към текста >>

Изкуството не трябва да бъде тенденциозно, разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата.
и пр. IV. Няколко думи за изкуството Борис Георгиев изтъква връзката между етиката и изкуството. Той казва, че истинското изкуство трябва да има етичен характер. Как трябва да се разбира тази връзка? Тя не трябва да се разбира плитко. Изкуството не трябва да бъде тенденциозно, разбира се, не трябва да има за цел да морализира в обикновения смисъл на думата. Тогаз живописта например би ни давала поучителни картинки. Тая връзка трябва да се разбира много по-дълбоко. На друго място споменах нещо за възгледите на д-р Щайнер върху изкуството. (Виж статията „Нова дейност на окултния университет „Гьотеанум" в Швейцария". Окултно движение в Германия през последните години - „Всемирна летопис", год.
към текста >>

И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека.
Художникът, за да твори под ръководството на висшето, безсмъртното в себе си, трябва да живее чист живот. Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев.
към текста >>

Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника.
Вдъхновение, майката на всяко истинско художествено произведение, може да има само чистият по душа. Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс.
към текста >>

В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор.
Ето думите на Гьоте за поета Платен, негов съвременник (в „Разговорите на Гьоте с Екермана"): „Платен е даровит, но за да напише велики произведения, трябва му още едно нещо: любов, повече любов." Значи източник на истинското художествено творчество е най-чистото, най-възвишеното, най-прекрасното в човешката душа. Но висшето у човека е проникнато същевременно и от най-висшите нравствени сили. Ето в такъв смисъл е свързано изкуството с етичното. И тъй, изкуството не трябва да се занимава с тенденциозни морализирания, но поради самото си естество, всяко истинско художествено произведение не може да не събужда висши морални сили у човека. Отечеството на висшите морални сили в човека е в същото време отечество и на творческите сили на художника. В този смисъл можем да кажем, че религия, морал и изкуство идат от един и същ извор. По този начин стават понятни думите на Борис Георгиев, че изкуството е религиозна дейност. Щом веднъж изкуството има своя корен във висшата природа на художника, то разбира се ще има сила да събужда същата природа и у съзерцателя на художественото произведение. Оттам идваме до великата мисия на изкуството, за която говори Борис Георгиев. Бо-Ин-Ра казва: „Изкуството не е лукс. Чрез изкуството се работи за духовната обнова на земята." Красотата събужда висшето в душата и последната достига освобождение.
към текста >>

ние забелязваме днес духовен подем.
Кандински в книгата си „Духовното в изкуството" казва: „Нашата душа след една дълга материалистична епоха е сега в началото на своето събуждане. Понеже е още в началото на събуждането си, тя носи още зародиш на съмнение, неверие, безцелност. Материалистичния мироглед, който направи от живота една лоша, безцелна игра, не си е още отишъл. Събуждащата се душа е още под тежестта на материалистичния мироглед. Само една слаба светлинка свети като малка точка в голям черен кръг." Във всичко: музика, поезия, живопис и пр. ние забелязваме днес духовен подем. И той говори много ясно за онзи, който иска да чете с духа на времето, че се ражда нова култура на земята, култура на възкръсналата човешка душа.
към текста >>

57. 2) Второ тефтерче

Цветана Щилянова

„Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси.
Човек трябва да страда и като страда - да се радва; и като се радва - да мисли. Ще бъдете доволни от живота си, тъй, както сега сте създадени! Всичко, което можем да направим! * * * Неделя, 11 март 1928 г., 10 ч. с. 19 глава от Евангелие от Марка. „Почитай баща си и майка си и люби ближния си, както себе си..." Математиката е един духовен закон между разумните маси. При почитанието - духът на човека се проявява навън, а когато любим - това е движение навътре - ние искаме нашият ближен да го приемем вътре в себе си. Човек, за да стане човек, трябва да знае всички занятия - еднообразието убива човека. Когато човек не може да постигне една своя идея, той се смалява. Ако вярваш - вяра в Бога - можеш да живееш един разумен живот. Целта на природата е свободата на човешката душа.
към текста >>

Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят.
Когато се молим, най-добре е да стоим на дъски (борови дъски). Тревата дава настроение повече поетическо, а камъните настройват човека по-мистично. Колкото повече човек издържа на страдания, толкова той е по-силен. Душата на човека трябва да расте и се развива. Растенето - то е физическо. Развитието е духовен процес, а облагородяването - то е от Божествения свят. Ние, човеците, приготовляваме материал за един по-висш свят. И ония, които най-много са работили върху себе си, те ще преминат в един по-висш живот. Ако живееш за Бога, ти никога няма да се занимаваш с недъзите на хората. Под думата „Откровение" се разбира прямо общение с Бога. Но човешкият организъм не може да поддържа на този огън.
към текста >>

В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества.
Развиете ли закона на любовта в себе си, всички врати в света ще се отворят пред вас. За да запази ученикът силата си, знанието си, той непременно трябва да придобие любовта. А за да стане това, в него трябва да се влее живата вода. Когато един човек покаже обич към тебе или ти направи услуга, също трябва да му се отблагодариш. В новата култура абсолютно няма да правиш бележка, да казваш на хората за техните погрешки! В света има един морал, който е еднакво задължителен към всички същества. Всяка основна мисъл има Божествен произход, сама по себе си е сила. „Бог е Любов" - Любовта е един резултат на Бога. С Любовта, за да имаш резултати, ще започнеш или в най-лошото време (среднощ) или в най-хубавото време - обед. В Любовта има една мъчнотия, която я придружава - страхът. Страхът сам по себе си е една вътрешна сила - да не би да престъпиш Божиите закони.
към текста >>

58. I част. ПЪТЯТ НА УЧИТЕЛЯ Свещени Думи 351-400

Савка Керемидчиева

384.Новият Морал.
381.Чувствата. Всички чувства на ученика трябва да бъдат във възходяща степен. 382.Сърдцето. Трябва да пазиш сърдцето си чисто. „Само чистите по сърдце ще видят Бога." 383.Молитва. Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, който единствен е неизменяем и Благ всякога! 384.Новият Морал. Ученикът трябва да действува съгласно Но- вия морал: Да обича Бога и да говори Истината 385.Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш.
към текста >>

Ученикът трябва да действува съгласно Но- вия морал: Да обича Бога и да говори Истината 385.Досетливост.
Трябва да пазиш сърдцето си чисто. „Само чистите по сърдце ще видят Бога." 383.Молитва. Ученикът трябва постоянно да бъде във връзка с Бога на Любовта. Да мисли за Този, който единствен е неизменяем и Благ всякога! 384.Новият Морал. Ученикът трябва да действува съгласно Но- вия морал: Да обича Бога и да говори Истината 385.Досетливост. Най-благородното качество на ученика е да бъде досетлив и много внимателен към другите. Бъди досетлив към другите тъй, както Бог е досетлив към тебе. Бъди досетлив, както разумната природа, която се вслушва в зова на най-малките бубулечици и цветенца за дъжд и ги снабдява с влага. Бъди досетлив, какво Божият Дух иска ти да направиш. Това е досетливост, да знаеш да угодиш на Бога в себе си и в другите. 386.Досетливост.
към текста >>

394.Духовен живот.
391.Себе си. Когато ученикът разбере себе си, той разбира всички. 392.Урок. Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става око- ло него, любещата ръка на Бога! 394.Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395.Познаване на Великото. Ще развиваш сърдцето си, за да дава мате- риал за ума. „Волът познава господаря си." А сега е дошло време човек да познава Бога. 396.Разбиране.
към текста >>

Затуй му трябват знание и духовен живот.
Когато Учителят предаде известен урок на ученика, последният трябва да се моли на Бога, за да разбере правилно урока, който му е предаден. 393.Ръката на провидението. Ученикът вижда във всичко, което става око- ло него, любещата ръка на Бога! 394.Духовен живот. Ученикът трябва да прекара живота си тъй, както Господ го е определил. Затуй му трябват знание и духовен живот. 395.Познаване на Великото. Ще развиваш сърдцето си, за да дава мате- риал за ума. „Волът познава господаря си." А сега е дошло време човек да познава Бога. 396.Разбиране. Без страдание може, когато има разбиране. А разбиране може да има всякога, когато има Любов.
към текста >>

59. ИСТИНА, ЛЮБОВ, МЪДРОСТ, ПРАВДА, ДОБРОДЕТЕЛ И БОЖИЯТА СИЛА ЗА УЧЕНИКА I I 80-100

Савка Керемидчиева

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Духовен обект.
91 Човек се заблуждава само в материята. Там няма никакъв смисъл. Прощаването. 92 Прощаването не иде от човека, то произтича от Бога. Посгоронните неща. 93 Човек трябва да се освободи от посторон- ните* неща, които само отвличат ума му, без да го ползват. Духовен обект. 94 Човек трябва да има вътрешен стимул, за да му е приятен живота. Писаните закони. 95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11. IX.1921 г.
към текста >>

95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал.
Посгоронните неща. 93 Човек трябва да се освободи от посторон- ните* неща, които само отвличат ума му, без да го ползват. Духовен обект. 94 Човек трябва да има вътрешен стимул, за да му е приятен живота. Писаните закони. 95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11. IX.1921 г. В.Т. Любов. 97 Човек има характер, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си. Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си. Характер.
към текста >>

96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал.
93 Човек трябва да се освободи от посторон- ните* неща, които само отвличат ума му, без да го ползват. Духовен обект. 94 Човек трябва да има вътрешен стимул, за да му е приятен живота. Писаните закони. 95 Засега законите са написани отвън, а за бъдеще моралните закони ще бъдат написани отвътре. Морал. 96 Да любим Бога, това е най-възвишеният и най-съвършеният морал. 11. IX.1921 г. В.Т. Любов. 97 Човек има характер, щом издържа на убежденията си, щом не изменя Любовта си. Не издържа ли на убежденията си, той изменя Любовта си. Характер. 98 Човек се познава само при изпитанията!
към текста >>

60. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Трябва ни нас един нов морал, който да преобрази душите на хората.
Животинският живот е произлязъл от тревата, а човешкият живот е произлязъл от плодовете. Произхода на житото е велик. И тия житни зрънца са все от ангелско произхождение. Омразата е едно последствие от любовта. Бог, Който гради - събаря. Трябва ни нас един нов морал, който да преобрази душите на хората. Сърцето е олтар, а умът светилник, а страстите са огъня, който гори. Новото учение изисква една положителна наука на опит. В кръвта е животът. Като влезем, най-първо трябва да дадеме. Да кажем: „В името на Любовта, този дом да бъде благословен." Трябва да копаете, да намерите ония извори на живота ви.
към текста >>

Всичките лоши чувства се изразяват от едно неморално действие.
Да приложите Любовта. Само по този начин ще се премахне истинското зло. Сега аз ви казвам: Идете в Галилея и там ще Го видите. Като кажеш: „Не мога" значи време нямаш. А „Мога" значи има време. Всичките лоши чувства се изразяват от едно неморално действие. Целувката е израз на сърцето, ръката е израз на волята. Шега значи чисто слизание на физическото поле. Който не мисли нищо[...] Да се усъвършенства човек без да се оформява. 14 . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ 1-ви май на полянката Обещанието в човека само умът и сърцето могат да го изпълнят.
към текста >>

Сегашният морал, той не търпи никаква критика.
Природата има и други сили, които са зле разположени спрямо човека и гледат само да заспи. Което знаеш е добре, а което не знаеш е зле. Гордостта то е само проявление на едно чувство. Гурелив човек и горделив човек е все едно и също. Направете си вие едно училище, жени и мъже, надпреварвайте се в добродетел. Сегашният морал, той не търпи никаква критика. Съвършеният закон е, като е там брат ти, той да ти даде. Да не си позволяваш сам да си взимаш, да не се съблазни пък той. Ние напразно се грижим, в природата всичко е предвидено. Тия максими трябва да ги приложите вие не само на теория, но и на практика. Отчаянието се лекува с надежда.
към текста >>

Вие ще влезете в обикновения Духовен свят.
И там, като отидете, ще се почувствувате като в къщи. Вие се стараете да можете да задържите едно чувство от любовта по за дълго време. Туй което нямаш, ще се молиш докато ти се даде, като ти се даде тогава ще учиш. Молитвата е приготовление. Кротост и смирение, без тях никой не може да слезе ... Няма голяма мъчнотия да излезете из тялото. Вие ще влезете в обикновения Духовен свят. Там ядат само когато са гладни. Няколко милиона ябълки от Духовния свят, едвам тук ще излезе един килограм. Карането е отсъствие на Любовта. „Ах" и „Ох" тука са на земята, там горе няма. Религията е метод за приготовление.
към текста >>

Тука ще живеете Духовен живот по земно, а там като отидете ще живеете земен живот по Духовно.
Като искат да си починат, слизат на земята да поработят. Трябва да бъдете много сериозни, като ви казвам не сте сериозни, не можете да възприемате. Да се стараете вие, да проявите вие Любовта като сила вътре. Вятърът е един добър признак. То е магнетическо течение. Тука ще живеете Духовен живот по земно, а там като отидете ще живеете земен живот по Духовно. Когато искате да работите върху една мисъл ще вземете пример от паяка. Като искаш да имаш търпение ще вземеш пример от паяка. Всеки човек сутрин трябва да се повдига към невидимия свят, да почерпва, за да може да работи. 16. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ На полето, 23 май 1921 г. при тихо и хубаво време.
към текста >>

61. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му.
На един брат дадох едно старо палто при дъжд. Той не ми го повърна. Взе ми едни сандали, не ги върна, но му задигнаха посред бял ден ново палто за 1200 лева и други дрехи. Това непослушание завлече неговите дрехи. Моите скрито взети сандали, завлякоха му новите дрехи комплект посред бял ден от палатката в „Баучер". Това не е толкова неморално, че ги е взел, но непослушанието му. Ако ли дадете обещание, трябва да го изпълните заради Бога, да не се охули името му, името Божие. Ще продадете всичко, но обещанието си ще изпълните. Питам ви: Разбойници хващат вашия син и искат откуп 200,000 лева. Ще продадете къщата си и ще ги дадеш - това ще е резултат от едно неизпълнено обещание. Трябва да се изпълни всяко дадено обещание, даже и колкото и неприятно да е било.
към текста >>

Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост.
Всеки, който идва да говори или като гост трябва да има позволение от Учителя. Този въпрос се уреди от 1920 год. и всички членове да се предупредят за това. Учителят: Утре вечер в 7 часа ще имаме едно свободно събрание в салона, а сутринта в 5,30 часа вие 16 - те да сте тук събрани. От провинцията всички вие трябва да разпространите своите знания и навън - в по-широка общност с обществото. Време е да заработите и навън от нашата среда и вашите знания да ги дадете и на света гдето няма морална устойчивост. Пречките, които сега ни се правят, са временни: салон не дават, (на) беседите пречат и други някои. Между присъствующите изказа се желание и се препоръчва бр. Боян Боев да се изпрати като проповедник на научни реферати. Пречки в успеха на делото са още и събиранието на абонаменти, а не се изпращат списанията или вестниците: така бе с „Анхира",, Алфа", „Ратник на свободата". Това се отрази на платилите абонати, а някъде не получили нито един брой.
към текста >>

В религиозното общество, считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята - то било морално!
Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно честни. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество, не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. В религиозното общество, считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята - то било морално! Тя е религиозна, но полъгва, покрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам доколко мога да я търпя. Три години е това, разбирате ли? И ако другите имаха моето търпение тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш?
към текста >>

На всичко трябва да се даде духовен характер.
На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 год. Те трябва да почнат оттам отгдето са почнали всичките, а сега искат от веднъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение на труда. След като работи получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще, в новия живот, ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма, коритото или чучурът? - Нали водата! Само със силата на Любовта може да се подобри всичко.
към текста >>

В мравите, пчелите няма морал.
Истината обичайте! Ще турите правилото: Да бъдете искрени в съзнанието си. Лъжата е започнала от Ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание, да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, пчелите няма морал. Человек сега е дошъл да изправи всички свои погрешки от най-далечно минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш - ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона.
към текста >>

Морала е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда.
Това управление, на чистотата е наше, ние го знаем. Аз от вас искам да си изпълните задълженията пред небето, повече не искам. Ще пипате най-внимателно. Търговските лъжи не са опасни, както попските. Проучвайте Евангелието - Стария завет, как са живели. Морала е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда. Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в душата. Да приведете имуществото, което имате в ред, в известност и порядък. Всички трябва да работят - не само един или двама. Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята.
към текста >>

България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изровят.
Да приведете имуществото, което имате в ред, в известност и порядък. Всички трябва да работят - не само един или двама. Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята. Тя земята е пълна с пари. България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изровят. Умрелият си ги пази - те са негови. Една сестра дойде и ми казва, че имало две тенекии злато на едно място. Казах й, че не са за нас. Бр. П. Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още да ги извадиме.
към текста >>

Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни.
Вие ще се благодарите, че имате тия мъчнотии и ще проявите характера си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро. Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенствува. Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро и на българите ще бъде добре. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна Славянска държава, органически свързана, затова Славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния Изток, а в Европа, вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години. Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански. В България, болшевизма има две течения: едно буржоазно болшевишко- то е съвременният фашизъм и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най- силни сега.
към текста >>

Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани.
Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни се сдружавайте. От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеляват се. Като влезат първом в света ще придобият опитност, която ще ги ползува като дойдат при нас. Ще работите вие, всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното, по-настрани. Дойд е ли да употребим Божественото за себе си, загубен и сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете, но вие да не изпъквате на лице. Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто, на чисто ще бъдете.
към текста >>

Английската политика не иска да има в България духовенството влияние.
Всички по-долни се приближават към богатия, от всичките царства. Като ти турят хомота отгоре Висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път. 3/3 е живота -1/3 Божествен, 1/3 ангелски и 1/3 материален. На всекиго са определени условията, при които трябва да работи, финансистите спъват материално нашите приятели, за да ги разсипят материално - така например кожите на Цанев и Ватев, така е и с Котев. Има едни вътрешне закони, които работят. Английската политика не иска да има в България духовенството влияние. Вие не трябва да искате една Велика България, а една България, в която да има законност и правота - тогава тя ще бъде силна и велика. Кои трябва да работят? Невидимият свят има списък и когато трябва, изпращат ги. И сега постепенно те идват - засилва се числото на работниците. Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности да се учат.
към текста >>

62. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Те насъскват и нашето духовенство.
Те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато - щом пресъхне водата и всички жаби престанат да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават: криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете - тях ги оставете - там от другаде ще дойде. Техните деяния са насъсквание от католичеството - от папата - аз ги наричам „черните манафи" - това което става е все папство, италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони - те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства. И в Русия разгониха свещеничествата.
към текста >>

Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние?
Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. И Гръцката църква се пречиства. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва. Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. Ако дойде едно ново правителство, например земледелско, какво ще стане?
към текста >>

Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва.
И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва. Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. Ако дойде едно ново правителство, например земледелско, какво ще стане? - Те се опозориха. Ако дойдат „левите"? - Не се забравя станалото!
към текста >>

Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива.
Масоните искат и ще успеят да респектират папата - те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи - това тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция, отслабва. Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. Ако дойде едно ново правителство, например земледелско, какво ще стане? - Те се опозориха. Ако дойдат „левите"? - Не се забравя станалото! Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействувайте с мисълта си.
към текста >>

Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействувайте с мисълта си.
Само в Испания за сега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. Ако дойде едно ново правителство, например земледелско, какво ще стане? - Те се опозориха. Ако дойдат „левите"? - Не се забравя станалото! Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействувайте с мисълта си. Турците казват в една своя молитва: „Седем краля да не дойдат в споразумение"! и тогава те печелят. - „Еди краля барашик елмас"! Закона е там: Човек да не се вътрешно (свързва). - Человек има една само връзка - тя е с Бога, а втора връзка да не прави.
към текста >>

Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия.
В 4 часа и 10 мин. идва и Учителя. Добрата молитва Молитвата на Триединния бог Молитвата на царството 91 псалом Господнята молитва и мотото: „Бог царува на небето, Бог царува на земята, Да бъде името Му благословено! " Учителят: Ще прочета 105 псалом: „Славословете Господа..." Изобщо верующите във всички векове, са искали Бог да се изявява в чудеса. Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най- много чудеса у тях са ставали, но какво е състоянието днес на евреите? Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия. И те винаги са били покровителствувани, това са начатъка. Няма народ, който да е имал по големи страдания от еврейския. Който има материални разбирания ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбирание ще има опитността на християните. Ако искате да разбирате Божиите закони не можете да се отделите от цялото. Ако ръката ви влиза съзнателно в някоя работа то и другите органи могат ли да останат спокойни?
към текста >>

Тоя закон на хранението ще го пренесете във вас в духовен смисъл.
И всеки от вас си има предназначението в това общо Божествено тяло, и от там вие трябва да започнете вашата работа, иначе ще сбъркате. Някои от вас искате да имате жезъла. Но и жезъла на Мойсея оправи ли евреите? Всичко им даде, но те пак забравиха миналото. Наядете се, но като се мине малко пак сте недоволни. Тоя закон на хранението ще го пренесете във вас в духовен смисъл. Нас противоречията в света не трябва да ни смущават. Мойсей трябваше да води борба с всички племена и вие в тази борба трябва да победите. И нашето учение, което влиза сега в света и вие го носите, вие трябва да победите. С какво ще победите? - С Любовта!
към текста >>

Които са яли и пили искат духовен живот, а духовните хора искат поповете да захвърлят кандилниците, но и поповете им се поисква да поиграят, но като си погледне попа расото въздържа се.
Мястотоли гдето ще седнеш или храната, която ще ядеш. Това са малки работи, които внасят дисхармония. Отрадно е, че у всички наши приятели има желание да направят добро и гледам сестри някога работят така, щото и 10,000 лева да им дадеш навън няма да го направят. Ангелският живот не може да се приложи на земята, но при сегашния живот, кое е приложимо при сегашните условия? Това да намерим хората. Които са яли и пили искат духовен живот, а духовните хора искат поповете да захвърлят кандилниците, но и поповете им се поисква да поиграят, но като си погледне попа расото въздържа се. Това живот ли е? Някой си брат вегетира, но скрито си похапва месце. Осъждат го. Оставете го, той не яде скритом. За Бога няма нищо скрито.
към текста >>

В България може да има голямо благословение, но управниците и духовенството пъдят това благословение, а българите са добри.
Гроздето да се изсуши на слънце и яде е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин., 22 април 1927 г. Тая година не ще е гладна. Слънчевите петна показват, че ще е добра, без петна щеше да е гладна. В България може да има голямо благословение, но управниците и духовенството пъдят това благословение, а българите са добри. Някои от управниците и духовенството турнаха онзи свинарник и те са вътре в тях, за да ни мирише, и иска притежателят им или скъпо да си продаде мястото на нас, като съседно до нашето, или за тормоз. Лоши мисли ни пращат по някой път. Азлесно ще се оправя със свинете, но имам друга работа сега. Той от свинете ще загуби, но от кокошките ще спечели, те могат да останат. Едното им куче, като го пуснали разпердушини кокошките му.... Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на „Изгрева".
към текста >>

Някои от управниците и духовенството турнаха онзи свинарник и те са вътре в тях, за да ни мирише, и иска притежателят им или скъпо да си продаде мястото на нас, като съседно до нашето, или за тормоз.
Човек на земята остарява от очаквание и само от очаквание остарява. * * * 8 часа 30 мин., 22 април 1927 г. Тая година не ще е гладна. Слънчевите петна показват, че ще е добра, без петна щеше да е гладна. В България може да има голямо благословение, но управниците и духовенството пъдят това благословение, а българите са добри. Някои от управниците и духовенството турнаха онзи свинарник и те са вътре в тях, за да ни мирише, и иска притежателят им или скъпо да си продаде мястото на нас, като съседно до нашето, или за тормоз. Лоши мисли ни пращат по някой път. Азлесно ще се оправя със свинете, но имам друга работа сега. Той от свинете ще загуби, но от кокошките ще спечели, те могат да останат. Едното им куче, като го пуснали разпердушини кокошките му.... Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на „Изгрева". Само на Лулчев се изгубиха някои работи, но то е от наши хора взето.
към текста >>

Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на своето място.
Вие трябва да знаете закона: Те нямат място още. Аз зная този закон. Оня, който има място той е редовен ученик, така както в канцеларията си отивате и място си имате, определено ви е то. Така че, вие сте повикани и ще говорите на човека, той ще ви слуша и ще възприеме. Така и при мене постоянно идват. Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на своето място. Искат ние да влезем в църквата. Мъртва зона наричам тяхната мисъл. Казваше ми един младеж: бях между социалистите, между земледелците бях и все имах мисъл; влязах между поповете, сковаха мисълта ми - мисълта ми се скова. Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане е нея - тях ще ги погребем.
към текста >>

Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава.
Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате. Пример: Един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен той чува глас: „Кибрит имаш в джеба си, драсни една клечка!
към текста >>

Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много.
И ние им свирихме в църква, но излязохме: вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите!
към текста >>

В Русия съдба има за духовенството.
Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи .на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обряди, а не е вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно.
към текста >>

Духовенството не играе някаква важна рол.
Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаеме от преди 5000 - 6000 години какви са! Но сега съдбата започва от домът Господен - от домът на духовенството ще започне съдбата - там е дадено много и се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно. Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега.
към текста >>

Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това.
А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе някаква важна рол. Работата ще караме тихо - всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метеляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземеш здравите овци и му оставиш хромите! Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно. Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички. Тия раса, кюлюмявки ще си отидат. За нас царството Божие е дошло, ние го виждаме - ред и порядък се турга. Англия е против духовенството - борба води тя с католицизма.
към текста >>

Англия е против духовенството - борба води тя с католицизма.
Сега се подготовлява една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане: работничеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде Любовта, която да примири двете крайности, а не да се използуват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички. Тия раса, кюлюмявки ще си отидат. За нас царството Божие е дошло, ние го виждаме - ред и порядък се турга. Англия е против духовенството - борба води тя с католицизма. Православието има и носи духа на католицизма. Не е положението, което прави човека - глупавият човек гдето и да го туриш все си е глупав. Всички, които имате някои съществени въпроси, утре сутринта ще ги кажете. Можем да посрещнем слънцето тук. Най-спешните въпроси, които не търпят отлагание, ще ги кажете.
към текста >>

Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона.
Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действува болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли. За всяка мисъл, която ще реализирате по-рано ще се помолите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете, такъв е закона. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни. Христос казва: „Любете враговете си! " т. е. иска да ви каже, да придобиете техните добри страни. Щом се привържете към нещо вие ще придобиете неговите отрицателни страни и ще ви подействува разрушително.
към текста >>

А после и слънцето ще пътъмнее и луната.... По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме?
Е, защо тогава аз да го излекувам изведнъж? Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее. Где е тоя елексир? Има неща, които може да се кажат, но има и други, които трябва да се проверят. И Христос е казал за тия времена - на свършвание: „ народ връх народ", ето сега вече имаме това предсказание. А после и слънцето ще пътъмнее и луната.... По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме? Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат, религия с насилие не се държи. Нищо не ще могат да направят. В съборните дни и на 22/9 март времето беше хубаво - значи каквото и да правят все за наше добро ще бъде. Ще се обърне за наше добро. Дръжте се надалеч от духовенството.
към текста >>

Дръжте се надалеч от духовенството.
А после и слънцето ще пътъмнее и луната.... По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме? Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат, религия с насилие не се държи. Нищо не ще могат да направят. В съборните дни и на 22/9 март времето беше хубаво - значи каквото и да правят все за наше добро ще бъде. Ще се обърне за наше добро. Дръжте се надалеч от духовенството. От умрялата заровена мърша бъди надалеч - да не ти мирише - къща, колиба надалеч си направи. Добрите и лошите хора не могат да се примирят вече. Духовенството навсякъде го плашат вече. А за техните закани: „Аллах билиорс! " - но може да стане и противното.
към текста >>

Духовенството навсякъде го плашат вече.
В съборните дни и на 22/9 март времето беше хубаво - значи каквото и да правят все за наше добро ще бъде. Ще се обърне за наше добро. Дръжте се надалеч от духовенството. От умрялата заровена мърша бъди надалеч - да не ти мирише - къща, колиба надалеч си направи. Добрите и лошите хора не могат да се примирят вече. Духовенството навсякъде го плашат вече. А за техните закани: „Аллах билиорс! " - но може да стане и противното. Роднозащитниците и свещениците са заедно - но преди те нас да унищожат, те ще изчезнат. Преди те нас да избият, както се заканват, България ще се обезличи и ще остане една врана. Те не разбират закона.
към текста >>

Забравете духовенството, не се свързвайте с тях.
Те не разбират закона. Те си имат планове, но управляващите си имат други планове и външния свят си има свои планове, и се коригират. Това е католическа работа. На Евангелистите дадоха.... декара място за постройка на училище - Защо? - Това е политическа тенденция към Америка за добри отношения. Забравете духовенството, не се свързвайте с тях. Наши приятели има партизани - който си е партизанин да си стои в партията, който не е - да не влиза в партията. Който е вързан - да не се развързва, който не е вързан, да не се връзва. Бившия м-р Русев да дойде пак министър, то е второ чудо - Адам наново да се създаде в рая, може ли дявола пак да го съблазни? М-р Русев е отписан от книгата. Света Бог управлява, а не хората.
към текста >>

63. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Правият път : Един духовен опит (наряд) -30. VIII.
1930 год. 3. Трудните неща - 30. VIII. 1930 год. 4. За Царството Божие - 31. VIII. 1930 год. 5. Правият път : Един духовен опит (наряд) -30. VIII. 1930 год 1. Пътят на добрите постижения Беседа пред ръководителите (повикани 43 души) 28 август 1930 год. 4 часа и 30 мин. сутринта, Изгрев Прочете се Евангелие от Иоанна 8 глава от ст. 12 до края.
към текста >>

Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат.
Та сегашните начини на управление, на религия и прочие са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат. Хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но понеже нямат мярка с която да мерят не знаят как да постъпят. У стари и млади Божествения Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят.
към текста >>

Правият път : Един духовен опит 30 авгус т 1930 година Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава.
Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/ 5. Правият път : Един духовен опит 30 авгус т 1930 година Абсолютно никому вън от присъствуващите 43 братя да не се дава. Ако трябва Той лично ще го даде. Тайна е - никой да не те знае, че изпълняваш този опит. И приложение в областта на Божествения закон. Опитът е даден в събота, 30 август 1930 година, „Изгрев". Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 часа и половина сутринта и ще трае най-малко един час.
към текста >>

64. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне.
Когато службата му като офицер позволяваше, посещаваше братските събрания и държеше хубави бележки, от това което брат Пеню Киров говореше като беседа. Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул. „Цар Симеон". Впоследствие, към този имот му се предаде по план части от съседни имоти, споразумя се със собственика и откупи намиращата се там малка постройка.
към текста >>

Намирахме се в не тъй важна част на позициите, но войниците вече бяха доста деморализирани.
След излекуването му, назначиха го командир на 3 Видински полк, с който той прекара много сражения на битолския фронт до края на войната. При нашето отстъпление през септември 1918 година, той благополучно се изтегли с полка си и при демобилизацията се завърна в Бургас. През ония военни години, брат Сотиров ми направи една голяма услуга. С него тогава често си кореспондирахме. През 1917 година, от Сливен гдето служих войник, бях изпратен на фронта, като допълняющ в 11 сливенски полк. Намирахме се в не тъй важна част на позициите, но войниците вече бяха доста деморализирани. Полкът беше доста поразен след тежки сражения в участъка на връх „Каймак-чалан" - източно от Битоля. Началството следяха осторожно, да не би по-интелигентни войници да влияят отрицателно върху другите. По случай на някакво анонимно писмо до дружинният командир, в което се излагаше ротния ни командир, съмнение падна и върху мен. Решиха да ме направят „щурмувак", та като ни изпращат по опасни задачи - да нападаме противника из засада, хващане пленник и т.н. някъде да загина.
към текста >>

65. 87. ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ - УСПОРЕДНАТА ЛИНИЯ НА УСПОРЕДНОТО СЪЩЕСТВО

Жечо Панайотов

Заключението, според мен е следното: Всеки духовен човек трябва да е особено внимателен в отношенията си с хората, които среща в живота.
Минало известно време, пак се наложило братът да поиска трета услуга от съседа си - съвсем малка услуга. В себе си се запитал, дали оня ще се задоволи с един-два лева възнаграждение. Когато обаче извършил работата, брата се изненадал, че съседа му не пожелал да му се заплаща за тази извършена работа. Поканен да вземе нещо, той казал: „Ти вече ми даде толкова много пари, доста е! " Запитвам се: „Може ли това да се счита развръзката на описаното „предметно учение"? Заключението, според мен е следното: Всеки духовен човек трябва да е особено внимателен в отношенията си с хората, които среща в живота. Той е като светилник и в неговата светлина се изтъкват преди всичко собствените му дела. Както казва Учителят в лекцията „Паралелности в природата", съществото наш спътник ще направи същото и то ще се отрази върху нас. Когато Учителят изнасяше в беседите си подобни случаи на „предметно учение", Той запитваше: „Защо се е случило това? За да ви го разкажа за поучение на всички вас". Записано в София на 26.XI.1971 г.
към текста >>

Завършвам с пожелания да бъдеш здрав, весел и бодър в този духовен живот.
Такива засега са Варна, Бургас, Айтос, Русе, Нова-Загора, с. Тополица. В това село /то е близко до Айтос/ всяка година срещу Никулден имат празник-вечеринка в братски дух. Посещаваме ги почти всички градове на България и се прекарва много приятно. Така че и тази година, на 5 декември може да им се гостува. И така, писах ти доста обширно. Завършвам с пожелания да бъдеш здрав, весел и бодър в този духовен живот. Приеми братските ми поздрави. /Подпис/ * * * София, 11.Х.1972 г. Обични брат Михаиле, Днес получих писмото ти от 8 т.м., което прочетох внимателно и изпитах истинска радост, за това което ми описваш. Виждам, че водиш живот на добър ученик на Учителя и ти пожелавам все така да продължаваш. Относно приложението ще кажа, че наистина в това се крие успехът ни.
към текста >>

Видяха, че ония младежи, които не признават никакъв морал и нямат „Страх Божий" - лесно кривнуват от пътя на добрите граждани и са загубени за обществото.
Ще излезе и правилник с нужните подробности, както му е редът. Когато стане това, ще ти съобщим. Има една изненадваща констатация от един виден висш орган, които е казала нещо за младежта. Нека и младежи да се подвизават край вас; вие по-добре ги възпитавате. Да не се отделят, обаче, а да са заедно с възрастните. Видяха, че ония младежи, които не признават никакъв морал и нямат „Страх Божий" - лесно кривнуват от пътя на добрите граждани и са загубени за обществото. Сега и за приятелите, които те интересуват. От ония, които споменаваш, само Георги Тахчиев е починал преди около 12 години. Все пак той остави добри спомени между ония, които го познават. Михаил Влаевски ми е съсед, често се виждаме и разговаряме. Той държи здраво връзка с Учителя.
към текста >>

66. 64. ГОНЕНИЯТА СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ ОТ ВЛАСТИТЕ

Николай Дойнов

Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов от Варна, 60 годишен, неженен, българин, неосъждан - Учител, Заявявам. Моето учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и пълно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всякакво насилие, изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприема и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка в развитието му. Той трябва да бъде изправен, във всяко отношение, както към себе си така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък на несъвършенство в обществения и държавен строй, може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесен". Църквата, винаги трябва да бъде в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай, могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им.
С политика не се занимавам, защото тя не представлява за нас някаква цел. С политика се занимават само хората, които тепърва изучават живота. Аз само поучавам кое е разумното и доброто. За да се схване Божествената Мъдрост и да се разбере Божествената Истина, изисква се знание за живота. Тия знания се преподават на ония, които желаят доброволно да се учат и напредват. Ако те са здрави умствено и морално, лесно схващат предаваните им уроци, в противен случай, могат сами да се откажат от една работа, която не е по силите им. Аз нито викам някого, нито принуждавам, нито задържам. В моето учение се прилага разумната свобода. Който дойде няма да бъде изпъден, но и който желае да си отиде, няма да бъде задържан. Никому нищо не се налага. А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа.
към текста >>

Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание.
А на всички помагам по желанието им със съвети, упътвания и разумни лечебни средства, съобразно законите на разумната жива природа. И всичко това върша абсолютно безплатно. Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене. Друго няма какво да кажа.
към текста >>

множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им.
Бог комуто служа, промисля за моята прехрана и издръжка. Предвид на горното заявявам, че всички тъжби, оплаквания, показания и критики против мене, от когото и да било са лишени от всякаква истинност и основание. Моето Учение изложено в повече от шест печатни тома[1] и моят живот, който е открит за всички и може всяка минута да се провери, нямат нужда от защита. Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват и живота им е общопризнат образец за подражание. Нищожните на брой изключения, на застой в развитието си, се дължат очевидно на атавистични причини, т.е. множеството мои слушатели има един- два случая на душевно разколебаване и на морална поквара, това се дължи на самите тях от родителите им. Техният минал живот и сегашното им поведение ясно свидетелствуват затова. Но те не са мои ученици, макар и да са се явили при мене. Друго няма какво да кажа. П. К. Дънов ПРОТОКОЛ за разпит на свидетел София, 4 октомври 1937 г.
към текста >>

Относно брака, семейството и морала в страната ни.
Относно официалното вероизповедение на държавата ни и на църковата ни. 2. Относно държавата ни, организацията ни, властта и законите в страната. 3. Относно правораздаването и съдийската ни колегия. 4. Относно общественият строй в страната. 5. Относно Българската народна армия. 6. Относно брака, семейството и морала в страната ни. 2 октомврий 1937 г. Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, реален и материален. Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи.
към текста >>

67. 67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА

Николай Дойнов

е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски.
67. СЪБОРИТЕ НА ИЗГРЕВА Имаше един евангелист Стоян Ватралски. На събора през 1926г. е бил поканен от някой наш брат, известния по това време евангелски проповедник, поет, идеалист, есеист, автор на ред трудове, третиращи морално-възпитателни въпроси - Стоян Ватралски. Своите впечатления той ги отпечата в евангелския вестник „Зорница", бр. 38, 39, 41 от 1926 г. Нашият приятел Михаил Стоицев от Пловдив я издаде в отделна книжка с надслов „Кои и какви са Белите Братя /Дъновистите/". По-късно Петко Камбуров я отпечата в гр. Нова Загора.
към текста >>

Приятелите, така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най- хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес.
Утринна беседа в 5 часа сутринта, в неделя от 10 часа, за всички хора от света. А школите от Общия и Специален клас, съответно в сряда и петък сутринта от 5 часа." Всички с възторг са съгласни и приемат. Започването на беседите в салона на Изгрева и установяването на Учителя, като постоянно жилище там, отбелязва една нова и най- интензивна епоха от живота на Братството. Животът на Изгрева започна нов, крайно интензивен живот - живот на прогрес, радост и стремеж към съвършенство. Словото на Учителя се почувствува много по-силно, бликащо от неговата велика мъдрост. Приятелите, така свикнаха да идват на Изгрева, да слушат беседите на Учителя, че за всички това бяха най- хубавите моменти, които им носеха вдъхновение за творчество и духовен прогрес. От всички краища на София, идваха с голяма радост учениците на Учителя. След утринните беседи, пък и всяка сутрин, на чистата и красива поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастически упражнения, отначало първите дадени от Учителя, а след това, впоследствие - Паневритмията - величави упражнения в съпровод от музиката на цял оркестър. Стройните редици в кръг, обляни от утринните лъчи на слънцето, под звуците на чудните мелодии на самите упражнения изпълнени от оркестъра, по такта на който се изпълняваха и самите движения, създаваха една картина, която по своята красота, предизвикваше усета за един свят пълен с хармония и чар. При някои от упражненията мелодиите се пееха с текстовете, чиито съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Упражненията, заедно с тези тържествени мелодии, цялата тъй красива връзка, между движения и хармонично съчетани тонове, носещи светлина, мекота и подтик към съвършенство, бяха дадени от Учителя, а текстовете от сестра Олга Славчева.
към текста >>

Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният, мистичен и културен център на Братството и целият ни духовен живот, изразен чрез беседите, полезните и приятни разговори, които неочаквано много често имахме, било на закуска, обед или вечеря, а също и при случайни срещи с Учителя; музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, които ставаха вече тук, а не в Търново; празниците, които ние имахме: На годишните равноденствия, Петров ден, който се празнуваше от нас, като рожден и имен ден на Учителя, празнувахме по най-тържествен начин; концертите, които редовно се даваха от нашият добре уреден оркестър; всички срещи, разговори, обеди и вечери, дадени от братя и сестри по някакъв техен подчертан случай, по-важно събитие в техния живот.
От всички краища на София, идваха с голяма радост учениците на Учителя. След утринните беседи, пък и всяка сутрин, на чистата и красива поляна, обрасла с мека трева, се играеха гимнастически упражнения, отначало първите дадени от Учителя, а след това, впоследствие - Паневритмията - величави упражнения в съпровод от музиката на цял оркестър. Стройните редици в кръг, обляни от утринните лъчи на слънцето, под звуците на чудните мелодии на самите упражнения изпълнени от оркестъра, по такта на който се изпълняваха и самите движения, създаваха една картина, която по своята красота, предизвикваше усета за един свят пълен с хармония и чар. При някои от упражненията мелодиите се пееха с текстовете, чиито съдържание напълно се покриваше с хубавата музика. Упражненията, заедно с тези тържествени мелодии, цялата тъй красива връзка, между движения и хармонично съчетани тонове, носещи светлина, мекота и подтик към съвършенство, бяха дадени от Учителя, а текстовете от сестра Олга Славчева. Изобщо Изгревът постепенно стана най-важният, мистичен и културен център на Братството и целият ни духовен живот, изразен чрез беседите, полезните и приятни разговори, които неочаквано много често имахме, било на закуска, обед или вечеря, а също и при случайни срещи с Учителя; музикалните упражнения на Паневритмията, съборите, които ставаха вече тук, а не в Търново; празниците, които ние имахме: На годишните равноденствия, Петров ден, който се празнуваше от нас, като рожден и имен ден на Учителя, празнувахме по най-тържествен начин; концертите, които редовно се даваха от нашият добре уреден оркестър; всички срещи, разговори, обеди и вечери, дадени от братя и сестри по някакъв техен подчертан случай, по-важно събитие в техния живот. Изобщо едно приятно оживление, пълно със смисъл и съдържание цареше тук. За жилище на Учителя в Изгрева, най-напред беше построена една малка стаичка, където Той прекарваше през съборните дни на 1926 г. А на следващата година, когато се построи и салона, на една част над него, се построиха две стаички, които Му служеха за жилище, а първата долу - Му остана като приемна. Тъй като имаше постоянно хора дошли при Него за какво ли не. Под прав ъгъл на салона се направи навес за хранене, когато времето беше дъждовно, впоследствие този навес се подобри, като му се сложиха врати и прозорци, също и под от борови дъски.
към текста >>

68. 2. СЕГАШНОТО ПОЛОЖЕНИЕ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет - да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят.
1919), с. 1-2 Цялото човечество продължава още да се вълнува. Както след един голям земетръс, продължават да се чувствуват по-слаби разтърсвания на земните пластове, докато настъпи окончателно успокоение, така и след общата война, на известни точки на земното кълбо още се дими, кървавите стълкновения и опустошенията следват, а може би някъде, по-близо или по-далеч от нас, нови войни да започнат. Така съвременното човечество ще се клатушка още, народите ще се къпят в кървите си и душите ще си заминават, докато изгрее новата ера на мир и братство на земята. Следователно, сегашното положение е преходно. И ние, ако не изпълнявахме един публицистически дълг, бихме счели за излишно да уверяваме четците ни, че никакъв морал не би бил нужен за това човечество, което умира: толкова ясно е, че за него трябва само един съвет - да се обърне към Бога, за да се приготви за другия свят. То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окур", т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае".
към текста >>

И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем.
То прилича още на осъдения на вечни окови, който няма нужда от надежда за сигурно освобождение, а само от препоръката да понесе с геройство затвора си и да чака някои изключителни времена, за да си възвърне свободата. Като работим обаче, между българския народ, не ще бъде безполезно да направим нашите размишления върху положението, за да посочим методите за изправление на цялото човечество, в това число и на нашия народ. За тая цел ние ще вземем един нов начин на обсъждане, понеже старата песен се пее от други. Тези последните ни напомнюват турската поговорка: „минаре некадъръ юсекса, ходжа билдиини окур", т.е. „колкото минарето и да е високо, ходжата все си пее, което знае". И действително, във всичките области на нашия индивидуален, обществен, политически и духовен живот се доказва нагледно практиката на турския ходжа: в частната си дейност ние не показваме признаци, че сме напуснали старите схващания и сме възприели новите, нито даже проявяваме какъв-годе интерес към личен напредък; подемем ли просветното дело за възпитанието на народа, пак пеем старото учение на ходжата; започнем ли уж да реформираме политическия живот и да подтикнем народа си в нов път, като ходжата, пак четем старото, което знаем; в църква ходим, на Бога се молим, но все старото, като ходжата, четем. Ние, обаче, сме решили да не се качим на старото минаре, понеже то с хиляди години е чувало все същия глас и все същото четене. За да се поправи съвременното общество, има в природата само два метода, с които тя си служи: единият метод или закон е законът на прецеждането, който подразбира сгъстяване, изстудяване, слизане надолу в почвата, в пластовете на която трябва да се оставят всички ония утайки, които са се натрупали, и водата да излезе в някоя долина опреснена и пречистена. Но за този процес всякога се изисква едно голямо налягане: водата трябва да слезе отгоре надолу. Другият метод, с който си служи природата, е чрез изпаряване: той подразбира разширение на водните капки, превръщането им на паровидни и издигането им нависоко. А това става чрез закона на топлината или чрез закона на магнетическото привличане на водните пари горе, в пространството.
към текста >>

69. 3. СРАВНИТЕЛНИЯТ БИОЛОГИЧЕСКИ ПРОЦЕС

В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад.
Промяната, която става, ще ни се уясни, като си послужим и с примера за сътворението на човека. Когато Бог го направил от пръст, човекът бил без живот или можем да го уподобим на движещ се автомат, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му диханието на живота, човекът станал жива душа, tie; в съзнанието му се явила чувствителността, с която могъл да различава разните състояния и промените в проявленията на човешкия дух. Значи, човекът оживял, като придобил съзнание, а с него веднага почнал да се отличава от животните по ума и сърцето си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения, това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил да оре земята, да сече дървета, да чупи камъни и да гради къщи. В това си състояние той дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце, в което е живял, всичките места, изял и изпил всичко в това езерце и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се оповестява с появяването на болестта неврастения: тя не е нищо друго, освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват за човека всички ония елементи, в които правилния живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека, като индивид. Следователно, и нашите понятия за света, нашите схващания за индивидуалния и обществения живот, за религията, за семейството, за училището, за църквата и пр. трябва да претърпят коренни промени в своята форма, в своето съдържание и в своя смисъл. Ако ние сме разумни, тия промени ще дойдат по естествения начин на еволюцията, т.е.
към текста >>

По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр.
Двойно-звездното или диастралното състояние на клетката съответствува на появяването на висшето съзнание у човека, което пък е проблясък на Божественото. Най-сетне, шестото състояние или разделянето на клетката на два индивида, съответствува на мъжа и жената в света. Както казахме, частите в тая първоначална клетка са разпределяли труда си: едни от тях се образували храносмилателните органи, други - дихателните, трети - мозъчната система, четвърти - симпатическата нервна система, пети - мускулите и лигаментите и шести - костите, и ние имаме по тоя начин появяването на съвременния човек в сегашната му форма. Тази същата клетка, частите на която така са разпределили труда си и сега още поддържа същия ред на нещата и превожда човешкия организъм в по-висока форма. Тя е именно първоначалната монада, която е организирала цялото колективно човечество. По същия начин в него са се явили разните съсловия, които работят специално за образуването на разните органи на човечеството: земеделците и търговците образуват стомашната му система, жлезите и кръвоносните съдове; съдиите и другите правосъдни служители образуват дихателната система, пречистват кръвта, като отстраняват неправдите в света; военните и полицейските служители организират мускулите и костите, значи въдворяват реда в този организъм, за да може да се държи на краката си и да работи с ръцете си, които са емблема на човешката воля; бащите, майките, свещениците, учителите, писателите и моралистите организират мозъчната система, а братята, сестрите и приятелите образуват съединителните връзки между мозъчната и симпатическата нервна система и пр. Така става ясно, че физическият свят има най-простите движения, след него иде процеса на появяването на жизнения принцип, на чувствата и най-сетне появяването на мисълта. И така, целокупното човечество, т.е. сборът на всичките индивиди, представлява диференцирането на първоначалната монада, която е минала през всичките състояния и е образувала всички сегашни форми. Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си.
към текста >>

От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни.
Всяка форма представлява и начин за проявлението на нейната енергия в областта на физическия свят, на жизнения свят (света на силите), на чувствения и на мисловия. Расите, народите, обществата, домът, инивидите всички са тясно свързани помежду си. Туй, което става в расата, става в по-малък размер в народа; това, което става в народа, става в по-малък размер в обществото; това, което става в обществото, става в по-малък размер и в индивида. Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят.
към текста >>

И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари.
Проявлението на енергията не е еднообразно, а разнообразно. Когато ние искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвождаме зло у нея, а когато образуваме разнообразие, произвождаме добро. От туй гледище, неморални неща са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също нещо, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, именно защото говорят и искат едновременно едно и също нещо: пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори, свещеник е станал - за пари ламти, учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисъла на живота: то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло.
към текста >>

70. 1. ЕДНА ВЕЛИКА ИДЕЯ МИР НА ЗЕМЯТА - ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ

Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи.
От египетската, асиро-вавилонската, гръцката и римската култура има само следи, които свидетелствуват, наистина, за високо умствено и душевно издигане, но и за всевъзможни пороци, които са подкопавали основите на обществените и държавни организации, и са разрушавали всички плодове на човешкия гений. И сегашната западно-европейска култура преживява същата криза. Успехите на науката и изкуствата се поставиха в услуга на злото, за да се завладяват и експлоатират по-слабите от по-силните. Вместо благородно съревнование в напредъка и цивилизацията за общо благо, наблюдаваше се злонамерено надпреварване в изнамиране на средства и начини, за политическо и икономическо заробване на едни народи от други. Антагонизмът се усили до степен на непримирима вражда и се разрази във взаимна изтреба. Това бе неизбежна последица от крушението на всички морални принципи. Настъпи момента за коренна и солидна преуредба на света. Духът на новото време налага да се възстановят нравствените връзки, които съединяват обществата и импулсират тяхното развитие. А една аналогия ще ни поясни растежа на всяко общество, като един жив организъм. То е едно зърно, което пониква. Всяко зърно се състои от известни клетки.
към текста >>

А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата.
Тия клетки в своята диференциация се видоизменяват и размножават. Образуват се формите на политическия живот, които представляват пътищата и съобщенията на самите клетки. Тоя политически живот е процес на растене нагоре. Ние разбираме под дадения термин не политическия живот, както се схваща в тесен смисъл, а както се проявява в самата природа. Защото тя има ненарушими закони. А от това следва, че съгласно естествения закон на еволюцията, всяка държава може да се развива до известни граници, според това, с какви вътрешни морални и духовни сили разполага народът й, също тъй, както дебелината на всеки клон и клонче на едно дърво се определя от животворната сила на почвата. Освен това, тая дебелина зависи и от ония корени, които са пуснати вътре в почвата. Колкото по-дълбоки са тия корени, толкова стабилността на проявеното дърво отвън е по-сигурна. Защото винаги под думата „организация", социална или политическа, се разбират корените й в дадено общество или народ. Тя не може да бъде външна или повърхностна, понеже не би била, в такъв случай, трайна, а само привидна. Силата на организма се съдържа вътре в самия него.
към текста >>

Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес.
В политическия живот на един народ тия червеи са безпринципните политически партии или дружества за лични материални облаги, които като паразити, разяждат и изсушават клоните и цветовете на цялото дърво, а следователно убиват и зародиша на плода. Тия тезиси са верни за всеки народ. И ако всичките народи се сдружат, за да образуват проектираното от г. Уйлсона и многожелано общество на народите, то това последното ще може да преуспява само при условията, които току-що изложихме. Предназначението на това свръх- общество във физическия свят ще бъде да въдвори на земята великите нравствени принципи на Христовото учение: братство, правда и любов. Без да се крепи на насилието и грабежа или да функционира под натиска на една материална международна санкция, то трябва да черпи жизнена енергия в колективното съзнание на света за доброто, което ще бъде плод на всемирния духовен прогрес. Само така делото на мира, което се оформява сега в Париж, ще открие нова ера в живота на човечеството и ще подготви идването на шестата раса. X.
към текста >>

71. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер.
2 (1.V.1919), с. 1-2 Великата война на народите, която причини неизразими бедствия навсякъде и на всички, предизвика и такива обществени движения, които от една страна, са неудържим израз на една дълбоко почувствувана болка от прежните безброй неправди и злини, а от друга, са един преходен етап към новата епоха в живота на човечеството. Тия обществени движения в разните държави имат, на глед, различен облик, според особеностите на техните народи в досегашното им историческо и културно-стопанско развитие. Но в основата си, тяхната цел е една и съща; подобрение живота на личността до степен да стане сносен, без да се реализира онова върховно щастие, което е недостижимо на земята. Най-характерното, най-оформеното и най-силното от тях е така нареченият „болшевизъм", който се появи в пространна Русия, тая люлка на цялото славянство, която преживя много конвулсии и бури във веригите на деспотизма и духовния мрак, докато последната война освободи донякъде, но я хвърли в противоположната крайност. Историята на тая крута промяна, твърде кратковременна, се обяснява само с причини от духовен характер. Руската любвеобвилна душа, която в своите прояви е безподобна по своята доброта, лековерие и наивност, веднага прегърна новото движение, макар и да бе съпровождано с всевъзможни видове насилие. Невежественият и безимотен руски селянин биде увлечен от онеправдания градски работник и щом получи земя, веднага замени вика: „да здравствуеть батюшка - цар! " с възгласа: „Да здравствуеть Владимир Ленин". Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати.
към текста >>

Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто.
Метаморфозата стана бърже: на 2 март 1917 г. последният от Романовците, цар Николай II, подписа своята абдикация в един вагон, а след няколко опити с княз Львова и Керенски начело на управлението, на 25 октомври същата година държавната власт в Русия премина в ръцете на Съветите на работнишките, войнишките и селските депутати. Еманацията на тия Съвети бе Съветът на Народните Комисари, начело с Владимира Улянов Ленин, като комисар на вътрешните работи. Оттогава и по настоящем това Съветско правителство продължава да функционира и да преустройва обширната руска държава на нови начала, и се стреми даже да зарази със своите принципи и методи и всички други народи, не само в Европа, но и в Азия. Полезно е сега да изтъкнем и обсъдим обективно тия негови принципи и да разкритикуваме методите на това движение, което от едни .- неговите привърженици - се представлява като един краен и възвишен идеал, а от други - неговите противници от стария век на буржоазния строй, на строя на социалното неравенство и неправда - се рисува като едно ужасно чудовище. Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
към текста >>

И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици?
Между тия две крайности ние стоим на безпристрастната средина - на неразрушимата и вечна канара на Христовото учение на любовта към ближния и брата, на истината и мъдростта, учение не на съвременното духовенство, заслепено от незнание, користолюбие, егоизъм и всевъзможни други пороци, а учение на Божествената светлина, душевната чистота и святост, на безкористната и беззаветна преданост на доброто. От това гледище ние ще оценим новото движение, което, в руски образец, се нарича „болшевизъм", а по-рано бе известно с френския термин „комунизъм". Преди всичко, трябва да забележим, че е съвършено неоправдана сръднята и безогледното недоволство на богатите класи на народите от появата и бруталните пристъпи на новото течение. Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу.
към текста >>

Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя.
Не трябва да се забравя, че водителите му са възпитаници на буржоазията. Нещо повече: те са нейните незаконородени деца. И ако тя, в течение на векове, е строила своето благоденствие и охолност върху гърба на бедната класа само чрез лъжи, кражби и убийства, то има ли морално право да се оплаква сега, че по същия начин и със същата монета й отплащат нейните собствени деца и ученици? Законите на природата са неумолими и един от тях е: „каквото посееш, това и ще пожънеш". За да се крепи злото и потисничеството в света, организира се навред едно управление на измама и ограбване благата на трудещите се съсловия и се инсценираха многобройни войни, едни от други по-кръвопролитни и разрушителни. Католишкото духовенство устрои даже инквизицията и уби повече от 50 милиона човешки същества, за да наложи насилствено своето разбиране на християнското учение, но, при все това, не успя. И последната война, заповядана въпреки волята на народите в тяхното мнозинство, взе не по- малко невинни жертви и озлочести още толкова милиони живи мъченици. Революциите се устройваха отгоре - не се чудете и не се сърдете тогава, че те предизвикаха революциите и отдолу. В сръднята и недоволството не се съдържа цяра на злото, а в спокойната и вразумителна оценка на положението и в предприемане целесходни мерки за своевременно отстранение на опасността. Първият основен принцип на съвременния комунизъм е премахването на частната собственост. Той е бил прокламиран и пропагандиран още в старо време, във всички епохи, през които е преминало човечеството.
към текста >>

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

72. 5. ЖИЗНЕНИЯТ ВЪПРОС

За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот.
I, кн. 3(1.VI. 1919), с. 1-3 Хората са извратили живота си, защото не разбират напълно законите, по които тоя живот се развива в природата. И отделните личности, и народите, които злоупотребяват с тия закони, неизбежно свършват с гибел. Историята на всички народи, племена и раси е красноречива свидетелка на тоя факт. За да могат нашите четци и цялото българско общество да си дадат ясна сметка за действителното положение у нас, като извлекат нужната поука за себе си - за бъдещето си подобрение и напредък - ние ще представим процеса на развитието на една проста, но релефна картина, която ще спомогне всекиму да уреди своя индвидуален, семеен, обществен, политически и духовен живот. Така, висшата духовна култура на народа ни ще изпъкне като една велика цел, достойна за благородните усилия на всеки идеален обществен и народен труженик. Домът е началото на всяка обществена организация. Той е зародишът, от който пониква дървото, за да се разлисти, разцъфти и да даде плод. В дома основните елементи са мъжът и жената. Децата - това е целта, която стимулира дома и му дава живот.
към текста >>

В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна.
Във всичките народи изобщо се съграждат домове. Мъжът и жената влизат в един дом или както е казал Христос, двамата ще станат една плът. Това значи, че те ще създадат един общ принцип, едно цяло. Но за да Се развива, необходимо е неговите съставни елементи да са годни за това развитие: мъжът и жената трябва да бъдат здрави в телесно (физическо), умствено и духовно отношение. Ако мъжът или жената имат известни недъзи, тия последните ще се предадат и на децата. В такъв случай целта на семейството не се постига, защото бащата и майката не могат да очакват от такива хилави деца никаква подкрепа в бъдеще - нито морална, нито физическа, нито духовна. Семейството, следователно, се изражда и изчезва. За илюстрация на тази наша мисъл, ще направим едно сравнение. Земеделецът и земята му образуват едно съчетание. Той не може без земята си, защото тя му дава потик да развива своите физически и умствени сили. В тоя случай жената представлява неговата земя, а децата - всичките негови култури (растенията, зърнестите храни, плодните дървета, които обработва, домашните животни, които му служат и пр.) Ако този земеделец не разбира жена си, т.е.
към текста >>

В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка.
Ако и трите тия категории, с една дума, управниците не са здрави във всяко отношение и не разбират душата на този народ, т.е. какво той може да роди, при какви условия и в какви времена, те ще го водят по крив път и ще го тласнат в пропастта. В такъв случай, те ще изиграят ролята не на водители и работници, а на паразити, които нападат народния организъм, както гъсениците нападат дърветата, филоксерата - лозята и скакалците - другите полски култури. Народът ще боледува и линее от смукалата на тия паразити, докато стане съвършено негоден за всякакво развитие, и ще загине. Физиологическият закон, който действува в живота на човешкия организъм, още по-ясно ще ни представи процеса на еволюцията и нейният край. В такъв случай, ние ще уподобим народа на човешкия стомах, държавниците му - на белите дробове, а духовенството и учителите - на мозъка. Предназначението на стомаха, както се знае, е да доставлява храна на тялото. Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е.
към текста >>

Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират.
Със своите десет милиона клетки, стомахът преработва храната и изпраща соковете в белите дробове, дето те претърпяват втора преработка, за да станат годни за мозъка. По същия закон народът трябва да има земя, за да я обработва и препраща изработеното във всичките свои слоеве и органи. Но ако туй обработване стане култ, само да се складират тия храни, без да се използуват, този народ ще бедствува, тъй както ако стомахът направи култ храната си, като я складира само за себе си, ще се образува затлъстяване, отлагане на веществата, стомахът и дробовете ще отслабнат, защото първият няма да получи тази енергия от мозъка, която можеше да му се изпрати чрез нервната система, понеже няма обмяна: той не е пратил нищо и не може да получи нищо. Тогава и белите дробове и сърцето няма да му изпратят кръв, т.е. оная сила, чрез която може да стане храносмилането. Така, процесът на развитието сам по себе си ще се спре: народът, който трупа богатства, като егоистична цел, скоро ще загине, защото нито държавниците му, нито духовенството и учителите могат да функционират. Да допуснем сега, че стомахът изпълнява добре своята длъжност: след като извърши работата си, той изпрати соковете си към белите дробове - държавниците на народа - които трябва да разпределят правилно тия сокове. Но ако белите дробове задържат всичката кръв само за себе си, складират я във вреда на стомаха и мозъка, дихателният процес ще почне да се затруднява прогресивно, докато най-сетне човек умира от асфикция (задушаване). Така е и с ония държавници, които работят само за себе си: те искат да живеят и благоденствуват за сметка на народа и неговите висши съсловия, а не разбират, че по тоя начин те убиват и народа, и себе си. Сега можем да вземем едно трето положение: ако предположим, че и белите дробове извършват добре своята работа, както стомаха. Кръвта тогава, пречистена през клетките на дробовете - а те са 3 билиона и 600 милиона клетки!
към текста >>

от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството).
- се препраща към мозъка. Но ако и мозъкът се ухитри да я задържи само за себе си, от силата, която ще се образува, тоя мозък ще се уголеми в ущърб на дробовете. Тогава умопобъркването е неминуемо, защото мозъкът, като не препраща енергията към стомаха и дробовете, няма да получава нова, па и не може да разпределя получената добре. Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
към текста >>

В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди.
Това именно става постоянно по настоящем, при съвременното развитие на човечеството. Всичките болести на отделните индивиди и на народите водят началото си от тия три причини: от разстройството на стомаха, белите дробове и мозъка, респ. от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа.
към текста >>

Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка.
от алчността на широките народни маси, на държавниците и висшите духовни водачи (духовенството и учителството). Народът, който трупа богатства и не ги препраща в другите части на своя организъм, се лишава от умни, добри и честни държавници и става жертва на апетитите на окръжаващите ги съседи. По-нататък - държавниците, ако използуват само за себе си всичките ресурси на народа, последният постепенно обеднява, докато най-сетне той банкрутира, а с него заедно и държавниците му. В последен анализ, ако духовенството и учителите на този народ се ръководят от егоистични интереси и не работят добре, те ще изопачат духовните му сили, ще създадат една жестока култура на насилие и заблуждение, поради което целият народ ще се изроди. И това е най-голямото падане. Следователно, между тия три фактора - народът, държавниците му и духовенството с учителите - трябва да съществува такава хармония, каквато има, при нормалния жизнен процес в човешкия организъм, между стомаха, белите дробове и мозъка. Но по какъв начин държавниците и духовниците с учителите трябва да действуват за развитието на народа? Аналогията с дейността на земеделеца ще ни покаже това: както у него се стимулират енергиите, чрез разните култури, които той обработва, така и у държавниците се подбуждат стремежите за работа чрез разните методи, с които може да се управлява народа и да се подобрява живота му. Тия методи се коренят във вътрешната сила на народа. И както земеделецът, ако не сее земята със съответните култури, претърпява крахове, така и управниците, ако не употребяват съотвените методи, които народът може да възприеме и култивира, по същия закон ще изгубят силата си. Защото законът е такъв, че всяка изразходвана енергия в природата трябва да се навакса.
към текста >>

Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират.
Ако същият, по аналогия, безразборно би използувал своята почва, без да я тори, т.е. без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират. Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях.
към текста >>

Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа.
без да й дава храна, тя по същия закон ще банкрутира, т.е. ще престане да ражда. Така е и с държавника: ако той не внася нови и подходящи методи в управлението, също ще банкрутира. Прогресът върви по един неумолим природен закон и който не се съобразява с тоя закон, ще понесе всички последици. Духовенството и учителите, ако по същия начин, не внасят нови идеи и чувства в този народ, полезни за него, неизбежно ще банкрутират. Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях.
към текста >>

Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях.
Тогава тия три категории: земеделецът, държавниците и духовенството (с учителите) ако не изпълняват заедно закона, ще претърпят обща катастрофа. Този велик закон на развитието се прилага, в своето проявление, в закона за любовта. Земеделецът трябва да обича земята си, за да я обработва и тя да му ражда. Държавниците трябва да обичат земеделеца (т.е. народа), понеже той е земята за тях. Духовенството с учителите трябва да обичат държавниците си, понеже те са почва за тях. Следователно, културата на всеки народ се състои в това, да се пренесе енергията от едно по-низше състояние в друго, по-висше. Соковете от земята, чрез корените, трябва да преминат в дънера, а оттам в клонищата и цветовете, за да се превърнат в плодове. Това се нарича в природата растене, еволюция, култура. И в живота на един народ законът е същия: ако енергията на този народ не минава към неговия по-висш бит, към неговия дух, то в тоя народ не може да има култура. Както животът на едно дърво се обуславя на неговия плод, по същия закон и животът на един народ се обуславя от неговата духовна култура.
към текста >>

Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите.
А пък, който тори себе си, всякога умира: такъв е законът... Този е смисълът, който Христос е вложил в думите си: да се отречеш от себе си - т.е. никога да не се ториш. Или, ще поясним: народът не съществува, за да тори своите управляващи, а за да бъде торен от тях. Думата „управление" значи торене, а не значи насилие или ограбване. Последното всякога подразбира „разторяване" или „разтуряне". Ако продължим аналогията, трябва да кажем, че всеки народ има същото отношение към човечеството, както земеделецът към управляващите и духовенството, с учителите. Народите и племената съставят стомаха на общочовешкия организъм, расите са неговите бели дробове, а Бог е мозъкът. Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ.
към текста >>

Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие.
Той е великият разумен принцип, който прониква във всичко. Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас?
към текста >>

От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение.
Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение?
към текста >>

Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение?
От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение? Какъв е дългът им и работата, която им предстои? X.
към текста >>

73. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава.
Който може да проникне във вътрешния смисъл и логическата връзка на събитията, той лесно може да открие незиблемите[1] закони, които са действували и действуват непрекъснато, с ненарушима последователност, в процеса на развитието. Тия закони са естествени и за това не могат да се изменят от индивидуалната воля, освен ако всяка отделна личност, като съзнае грешките и престъпленията си в миналото, чистосърдечно се разкае за тях и съобрази напълно живота си за напред с великите принципи на Христовото учение. Само така законите за причините и последиците, известен в източната философия под името закон на карма, може да смекчи ударите си и да докара добри резултати. Този закон, както сме констатирали многократно, се прилага еднакво в живота, както на индивида, така и на всеки народ. Бележитите окултисти, които са изследвали чрез непосредствено ясновидство действието на този закон, както някои съвременни учени, които се доближават със своите теории до истината, са доказали, че престъпленията на отделните лица се отразяват гибелно върху живота и съдбините на целия народ. Колкото повече убийства, кражби, грабежи, посегателства на личния, семейния и обществен морал се извършват, толкоз повече отговорности народът трупа върху себе си, толкоз по-тежка карма той си създава. И за изплащането на тая карма се изискват в някои случаи дългогодишни нещастия и страдания, а в други, неизбежно се налага загиването на цели народи, затриването им от лицето на земята или разпръсването им по всички краища на света. За доказателство на тоя факт, няма нужда да прибягваме към много отдалечени времена и да изтъкваме в подробности грамадните катастрофи, като оная на Атлантида, и страшните национални падения, като ония на Вавилон, Египет и Рим, а достатъчно е да споменем ужасната съдба на еврейския народ, който, за да изплати тежката си карма от разпъването на Божествения Учител Христа, биде разпръснат по цялото земно кълбо, всякъде презиран, потъпкван и измъчван с погроми, преследвания и убийства, които продължават в някои държави и до днес. Потънал в лъжеучения и пороци, еврейският народ стана оръдие на злото и с това навлече ненавистта и омразата на всички други народи. Едва в последно време, почти след 2000 години от злодеянието на Юда, изглежда, че се започва ликвидацията на колосалния грях на евреите, като се възстановява палестинската държава. Ще минат още много години и може би, векове, докато тая ликвидация стане свършен факт, с прегръщането на християнското учение на любовта, правдата и истината от еврейския народ.
към текста >>

Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност.
Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
към текста >>

А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ.
Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо" и „злосторническо"'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници.
към текста >>

учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията.
Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж. Даже хора, които се мъчат да минат за велики философи и претендират да играят ръководна обществена роля, без оглед на миналата си дейност, поддържат с кухата си фразеология глупостта, че учението на старите богомили било едно „зло", „опасна зараза" и „злочиние" и че те са били „злосторни деца" на България. А пък безпристрастните научни изследвания, напротив, доказват, че богомилското учение, появило се в противовес и като реакция на тогавашната държавна и обществена поквара, както и за борба с римския и византийски духовен деспотизъм, е било спасително за българския народ. Професорите Иречек, Дринов, Веселовски и много др. учени, чужди и наши, заключават, въз основа на проверени и неоспорими данни, че българинът поп Богомил е бил първият християнски реформатор, предшественик на Цвингли, Лютер и Калвин; че за основа на учението си той е поставил чисто славянски мироглед и славянски дух на свобода на ума, сърцето и волята, с цел да се постигне гражданско равенство и демократично управление; че единственото спасение на човека и гражданина се състои в прилагането на евангелските истини в живота, в духовното и нравствено съвършенство, в освобождението на разума от всеки авторитет, който е служил тогава само за опора на абсолютизма в държавното и църковно управление; че богомилското учение ни най-малко не е било противонародно, а напротив, то е целило да гарантира на българския народ истинско народовластие и културен напредък и пр.[2] Така именно трябва да се разбира това учение и с тия негови високо- морални принципи, спасителни за всички народи, се обяснява бързото му разпространение по цяла Европа, дето е послужило като главен лост на цялото умствено движение и като предтеча на реформацията. Г-н Д. Мишев по този въпрос бележи следното: „Такава е била славянската и човешка страна на първоначалното богомилско учение. Тази страна го направила учение на реалисти, а не на отшелници. Тя го издигнала отначало високо над сектантския и аскетичен риторизъм, като го направила славянско толкова, колкото и човешко. И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература".
към текста >>

Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел.
И защото било повече славянско, отколкото павликянско или манихейско, богомилското учение бърже се разпространило във всички славянски земи - в Босна, Далмация, Сърбия и Чехия, а защото е било общочовешко по своите политико-социални начала - за правда, равенство и свобода надуха, то прескочило пределите на славянските земи и се разпространило в Западна Европа, в Италия, в южна Франция, и в някои крайнини на Северна Франция, на Германия и дори Англия.[3] А професор Веселовски дава следната оценка на благотворното влияние на богомилското учение на запад:„Славянските народи чрез богомилството (к.н.) първи път до появата на Хуса внасят в общоевропейската култура своя интелектуален дар, който оставя трайни следи върху целия развой на средноевропейската литература". При все това, последните български царе жестоко преследвали богомилите, като ги затваряли, изгонвали вън от България и изгаряли живи. Но великият Учител Христос е казал: „Блажени гонените заради Правдата, защото е тяхно царството небесно; блажени сте когато ви похулят и ви изгонят и връх вас рекат на лъжа всяка зла реч заради мене; радвайте се и веселете се, защото е голяма на небеса вашата заплата; понеже така изгониха пророците, които бяха преди вас". (Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме.
към текста >>

Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът.
(Матея 5:10-12). И вследствие преследването на тия работници в името Божие, българският народ си навлече една карма, която изплаща в течение на цели петстотин години. Защото винаги, когато в средата на един народ се умножат престъпленията от различен характер, а ратниците за моралното му подобрение биват гонени, измъчвани и спъвани в тяхното праведно и общополезно дело, тоя народ се осъжда на страдания, ако не и на гибел. Най-новата история на българите не е лишена от много подобни примери. И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен.
към текста >>

Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа.
Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение.
към текста >>

А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството.
Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи. Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час.
към текста >>

Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания.
Мерките на властта, даже и да са искрени, навременни и целесъобразни, не могат да имат по-голямо значение от едни палиативи. Трябва да се разбере и втълпи здраво в умовете на всички, че българският народ е морално и духовно болен, той преживява една тежка нравствена, социална, политическа и духовна криза, която може да докара окончателна катастрофа. Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!...
към текста >>

Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ.
Поуката от миналото и сегашното положение на народа диктува да се започне възродяването му отначало. Необходимо е, преди всичко създаването на една власт от доказано неопетнени, честни и умни хора, като временна мярка. А през времето, когато ще се упражнява тая власт от най-добрите, да се започне усилено реформата на учебното дело и на духовенството. Досегашното наше училище, което е създало само един умствен и морален пролетарият, хора без солидни знания за живота, без установен здрав мироглед, основан на природните закони, и без възвишен морал, трябва час по-скоро и основно да се преустрои по най- рационален начин съобразно с принципите, които ние проповядваме и доказваме, според най-новите научни изследвания. Само чрез новото училище, уредено точно съгласно окултните закони на развитието, може да се възпита, обучи и оформи едно здраво поколение. Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни", „неизхабими". Вж. Речник на българския език : т.2.
към текста >>

74. 8. МЕЖДУНАРОДНИЯТ МИР

От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват.
Може да се подпишат всичките хартии, наречени договори между държавите, но действителен международен мир не ще има дотогава, докато съвременното човечество не се издигне на по-висока степен на духовно развитие. И както всеки народ заслужава своето управление, така и сегашното човечество заслужава своя „върховен съвет" във Версайл. Тоя съвет не пожела да приложи в своята съдбоносна работа три велики закони, които регулират световното развитие: смирението, самопожертвуването и мировата л/обов. Като изключим г. Уйлсона, който добре инспириран, се доближава до правилното схващане на общочовешкия идеал, другите представители на големите нации не можаха да схванат истинския смисъл на всемирната война: тя бе неизбежен процес на пречистване, с който се завърши един от периодите на културното развитие на петата раса. От това гледище, една капитална грешка е, да се делят народите на „победители" и „победени", и вследствие на това деление, да се налагат неестествени, несправедливи и неморални мирни условия, от страх да не се наруши отживялата века си традиция на кабинетната дипломация, че победителите само диктуват условия, а победените само се подчиняват. Тая война нямаше за цел да унищожава народи със силата на оръжието, а да събуди у всички съзнанието за равноправието на народите, като членове на човечеството. Това човечество е божествен организъм, а следователно, неговите органи, като клончетата на едно дърво, черпят сили за своя живот и за своето развитие от един и същ източник, поради което те трябва да живеят като братя, понеже тяхното съществуване е подчинено на един природен закон - законът на еволюцията в строго определени рамки. Ако членовете на Върховния Съвет бяха схванали така смисъла на войната и своята задача, първата им длъжност бе да забравят своите международни различия и меркантилни интереси, да се проникнат от едно искрено чувство на смирение, диктувано от общата виновност на всички правителства, които са изтощавали през векове своите народи с ужасите на милитаризма и клерикализма, а след това да пристъпят, като истински съдии, към ликвидация на грозното минало и към полагане основите на един нов живот на човечеството. За тая цел те бяха длъжни да заявят, че няма вече граници на държавите, като досегашните изкуствени прегради между народите, а следователно, няма и опасни съперничества между тях за повече земя и за повече богатства. Всеки народ, както и всеки човек, има право на плодовете от своя труд там, дето Творецът го е пратил да живее свободно и да работи за себе си и за ближните си.
към текста >>

Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора.
При тая констатация, щеше да стане веднага излишно всякакво морско надмощие или тирания на едни върху други: морските пътища са свободни за всички народи, както е свободна и сушата; щеше да стане очевидно глупаво, робите от африканските колонии да променят само своите господари, които не се различават помежду си в използуването на техния труд и безправие; щеше да стане илюзорен страха на един народ от засилването на друг, което се обуславя от природните дарби и способности на последния и пр. и пр., с една реч, щеше да се разкрие картината на общочовешката собственост на земята. Изхождайки от тоя принцип на дезинтересованост и самопожертвуване, мировите фактори в Париж щяха тогава да открият душите и сърцата си за проникването на онова божествено чувство на мирова любов, което създава всички необходими условия за живота и за всестранния напредък на всеки организъм. Тая мирова любов, както ни учат Великите Учители, които в разни времена се изпращат от Бялото Братство за ръководители на човечеството, е същността на самия живот. „Да чувствуваш, казват те, вибрациите на всички живи същества и едновременно с това да си готов да помагаш на всички свои страдащи братя - това е великият закон на мировата любов". Който разбира и прилага тоя закон, той с това работи не само за своя личен духовен напредък, но и за мира и съгласието между всички хора. Това значи, че той е възприел онова космическо съзнание, което прониква цялата вселена и го е преработил през своята чиста, ефирна материя, за да създава винаги само добри мисли, чувства и желания. Така ли са мислили и мислят авторите на новата земна карта в Париж? Делата им показват противното. С разпокъсване на народи и подчинението им под чужда власт, с контрибуции и всевъзможни други насилия, мирова любов не се осъществява, а се сеят семена за нови бури и страдания. По тоя начин не само поуката от войната не може да се използува за благото на човечеството, но и се подготвят условия за нови войни, може би още по-катастрофални.
към текста >>

Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура.
Отговорността за тия неизбежни последици ще лежи тоя път изключително върху така наречените „победители", които се самозабравиха в своята алчност, като почнаха да мислят, че те са непобедими и ненаказуеми. Никое погазване на Божествената правда не остава безнаказано - така гласи великият закон за възмездието. Това трябва добре да разберат заслепените „победители". И за българския народ изпитанията още не са свършени. От самия него, обаче, зависи да си осигури едно по-честито бъдеще. Условието за това е моралното му подобрение и възвишената му духовна култура. Към тая цел трябва да се насочат усилията на всички искрени и честни обществени дейци. Проектът на договора за мир с България* На 19 септември в Париж, при обичайния церемониал, е бил връчен на българските делегати проектът на мирния договор с България. Според една телеграма от българската делегация, условията, които се опитват да наложат на българския народ, изключват всяка правда и право. Принципите на териториалната неприкосновеност и на националността са пожертвувани, за да се задоволят исканията на разните съседи на България, по някакви „стратегически" съображения. Така, откъм Сърбия се предвижда изправление на границата с отнемане градовете Цариброд, Босилеград и Струмица, със съответния на тях хинтерланд.
към текста >>

75. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж.
Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина. Тогава и международното положение на България ще се уреди от самосебе си и ще се постигне нашия национален идеал, въпреки всякакви противодействия от външни съперници и без да се кланяме на тия или ония земни „богове", както правихме до сега. Прочее, да започнем от личността. Нека изучим българина всестранно: какво е унаследил той от миналото свое съществуване, какви кармически задължения той има да изплаща и, поради това, какви душевни способности се изразяват в неговия физически, умствен и духовен строеж. Тия исторически и научни изследвания са необходими, за да можем да поставим правилна диагноза на болестта, от която страдат българите, като отделни личности и като народ, и да приложим за тая болест най- ефикасното лекарство. За жалост, истинската история на българския народ е и до днес непозната, в своята дълбочина, за чуждите и наши учени. Това, което те наричат „история", не е освен една повърхностна хронология на събития, от която се правят само наивни умозаключения. Тя не разкрива пред проницателния поглед на любознателния четец нито едно от качествата, които са отличавали българите в тяхното минало, защото никой чужд историк на нашия живот - да не говорим за нашите историци-компилатори - не е вникнал и досега в личността на основателя на Първото българско царство Аспарух или Исперих, не е изучил неговия произход и неговото духовно битие и не се е спрял с достатъчна сериозност да изследва, кой е тоя народ, който той довел и заселил при бреговете на Дунава. Съвременните официални историографи, като не са изучили окултните закони на създаването и развитието на народите, не знаят, че това не са стада, които се движат и лутат несъзнателно по степи, гори и планини, а живи организми, членове на световни раси, които, като звена от една дълга верига, се явяват на земята с известна духовна мисия.
към текста >>

А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм.
И нашият народ, ръководен от Духовния свят, има строго начертана своя мисия, която трябва да изпълни. Но за нея нашите „видни учени" нямат никакво понятие. Те не знаят, например, кои са били известните по-крупни ръководители на българите в Първото и Второто български царства, ония през петвековното ни робство под турците и гърците до политическото ни освобождение, както и някои от най-новите дейци и учители, които сега се подвизават, скромни и кротки по сърце, но велики по дела, за духовно- културното повдигане на българския народ. Кои са били светите Кирил и Методи, кой е бил цар Симеон, цар Борис, кой е бил поп Богомил и неговите самоотвержени съратници и мъченици, кои са били Паисий, Софрони Врачански, Св. Иван Рилски, Раковски, Ботйов, Левски и много др., това е истинска terra inkognita за нашите нещастни историци и книжовници. А като им се каже и докаже, че тия дейци всред българския народ в миналото му, както и ония, които са сега още между живите, са превъплъщения на велики същества от Духовния свят, изпратени за доброто на тоя народ в пътя на неговото развитие, тогава нашите „учени" ще просветнат с истинска светлина и ще разберат, че българският народ действително не е едно стадо от неразумни твари, което може да се стриже и дои за угодата и материалното доволство на алчни управници и заслепено духовенство, но че той е един от органите на Божествения организъм. Веднъж установен този тезис, нам се налага дълг да работим за оздравяването на този орган, както умният лекар действува за изцеляването на някой от органите на физическото тяло. След тая констатация, ние трябва да пристъпим към научните изследвания на българина от антропологично, френологично, физиологично, хиромантично и астрологично гледище. За тая цел съветваме четците ни да следят внимателно сведенията, правилата и законите, които се излагат в специалните за това отдели на нашето списание. Това са окултни науки, за които в нашите бедни училищни програми още не е дадено подобаващо място. Рано или късно, обаче, това ще стане и сегашното ни хромо учебно дело ще се насочи в правилния път.
към текста >>

А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци?
Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си. И поради тия кражби през станалите войни настъпиха страшните катастрофи, които бяха неизбежни. А сегашната скъпотия на живота, против която скудоумните български управници се мъчат да се борят с палиативни средства, на какво се дължи? Очевидно, все на тая престъпна наклонност по природа у българина да ограбва ближния, без оглед на последиците и страданията за цялото общество. А професионалното духовенство не върши ли постоянно само възмутителни кражби, като чете молитви срещу пари, и даже като се търгува за това с непросветените богомолци? Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ.
към текста >>

Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия!
Нима молитвата, която е една връзка между душата и духовния свят, трябва да се откупва с пари? Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум.
към текста >>

Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи.
Цялото ни законодателство е една колосална лъжа, с която се извращава нашия индивидуален, социално-икономически и политически живот. Ако се впуснем да цитираме и разглеждаме поотделно нашите съдебни, социални и финансови закони от Освобождението ни досега, ще се види, че всичко е било нагаждано само по моментни настроения и за удовлетворение егоистичните интереси на отделни личности или политически котерии. С тия закони целият ни живот е фалшифициран издъно и за това нашият народен организъм е заприличал вече на един чудовищен народ, който не живее, а агонизира в страшни конвулсии. Разпокъсан на разни пристъпни организации и зловредни течения, народът ни се намира в постоянна и безплодна вътрешна борба, която изчерпва силите му, необходими за развитието му. Всичките изкуствени опити, направени досега за пълното обединение на разните противоположни групи, не доведоха до никакъв практически резултат. Предполагаше се, например, чрез въвеждането на съразмерната изборна система да се постигнат две главни цели: първо, чрез осигуряване представителството на малцинствата, да се даде вярно отражение на избирателното тяло в законодателното събрание и второ, да станат неизбежни коалиционните правителства у нас, с което, чрез взаимен контрол и разбиране на групите, от които те ще изхождат, да се повдигне морала в управлението и така да се подготви, и ускори процеса на сливането между същите групи. Обаче, и тая реформа на българска почва не даде очаквания плод. Крайно време е да се самоосъзнаем и да изберем правия път на божествената мъдрост и любов. Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот.
към текста >>

Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление.
Трябва да бъдем мъдри в нашия индивидуален живот, като прилагаме винаги в своите постъпки великото правило, завещано ни от Христа: да правим на другите това, което желаем и те да правят нам. То е правилото на себеотричането, основата на социалната солидарност и любовта. Него трябва да приложим и в обществения, политическия, духовния и културния живот. То ще ни поведе тогава към един неминуем и многожелан резултат: обединението на обществените течения, въз основа на принципа на братството и взаимното разбиране. А веднъж отстранена тая пакостна разпокъсаност на народа, причинена от алчност болезнени лични амбиции и вражди, ние ще можем да пристъпим вече към най-съществените реформи в управлението. Така ние ще вървим логично и разумно към постигането на общото благо: чрез подобрение на морала на личността към едно правилно обществено развитие и управление. Културата на братството е културата на бъдещето; в служба на нея трябва да положим нашия ум, нашето сърце и нашата воля!
към текста >>

76. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни.
През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари\ Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители" и „победени", и едните да наложат тежките си условия на другите. Победителят трябва да възтържествува и да каже на победителя: ,,vae victis! " Също както в международната война.
към текста >>

Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище.
И можете да си представите, какъв би бил ефектът и колко благотворни биха били последиците от него, ако тия любовни мисъл-форми биха излизали не само от редки и малобройни индивиди, а от едно многолюдно общество или от цял -народ! За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ?
към текста >>

Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално.
За таково общество и за такъв народ не ще има нищо невъзможно, защото с тая сила той би бил всякога и непрестанно един велик и неограничен победител в полето на духовната култура. Но за да могат да си служат в личната, обществената и политическата си дейност с това мощно оръжие Мировата любов - българите трябва да се превъзпитат коренно. Както сме обяснили и друг път, те са тръгнали, още от Освобождението си насам, в един много погрешен път на възпитание и образование. Ние доказахме и доказваме в редица статии - от чисто научно гледище и с доказателства, които не търпят никакви възражения, защото са основани на опит и наблюдения в живота на природата - че в българското учебно дело се налагат неотложни реформи, съобразени с неоспоримите окултни истини и с духа на времето[3]. Като се използуват твърде ценните задатъци на темперамента и характера на българския народ, окултните методи на възпитание и обучение са от естество да въздигнат в късо време новите поколения на високо умствено и морално равнище. Тия поколения, които се влияят от пороците на старите, минават от семейството в училището вече покварени, а в училището биват окончателно убивани морално. След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение.
към текста >>

В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми.
Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползуват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми. --------------------------------------- [1] Евангелие от Матея 23:8 [2] Вж разказът: Изпит от Блек (кн. 8 на списанието) дето се разяснява как Джета е укротил Арада, който посегнал да го убие. [3] Вж статията на Б. Боев „Окултизъм и възпитание - Неотложна училищна реформа ". [4]Вж„Синархия" - статии в кн.
към текста >>

77. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък.
Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е. равновесието и хармонията на силите, които действуват в човешкия организъм ще създадем условията за духовното си развитие.
към текста >>

Каквото управление и да дойде, ако не е основано на горепоменатите три закони, ако с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи.
В съзнанието не трябва да има никакво раздвояване, а да бъдем абсолютни в себе си. В това съчетание на силите ще създадем нашата вътрешна мощ, ще намерим нашия Бог, нашето здраве, нашето щастие и нашето блаженство. Нека направим, прочее, тая вътрешна реформа! Нека изпълним тая върховна наша длъжност към Бога, към себе си и към ближните си, и тогава нашето положение, като отделни индивиди и като народ, непременно ще се подобри. Ако ние бъдем вътрешно силни, като насочим нашите мисли към Небето, нашите благородни чувства към всички живи същества и нашите постоянни усилия към самопознание и самоусъвършенствуване, положението на българския народ сигурно ще се поправи, без помощта на никой друг народ или държава. Каквото управление и да дойде, ако не е основано на горепоменатите три закони, ако с други думи, не стане това вътрешно душевно и морално преобразование, никакво подобрение няма да настъпи. Нека заживеем в мъдростта, вярата и любовта, които са условия sine qua поп за индивидуално, обществено и политическо добруване, и тогава всички проблеми ще се разрешат и ще дойде един нов строй на истинско братство, безкористна служба и траен напредък. Няма нужда да доказваме, да отричаме и да спорим, има ли Бог или не: това са все криви понятия, а е необходимо да Го потвърждаваме с живота си - чрез добри дела. Мъдростта, вярата и любовта трябва да се прояват във всичките области на живота. Здрави по тяло, мъдри по ум, силни по вяра, добри по душа и любвеобвилни по сърце - ето великата вътрешна реформа, която трябва да направим в нас. И тогава работите на България ще се поправят и Бог ще бъде с нас!
към текста >>

78. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Тоя материалистичен принцип е едно недомислие. Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали" - първият, вторият и две и половиният- фалира при най-важния си изпит: „интернационалите" не само не предотвратиха великата европейска война от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите. Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината) - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбър-парти" не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния председател на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм. За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците" или „широките социалисти", тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси* и за всички цели, но без да може да потикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание)[1] сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление" пред напора на буржоазията.
към текста >>

Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенствува интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея.
Действието на всичките тия органи е напълно аналогично с онова на физическите органи в човешкото същество. Следователно, за да се уреди идеално едно общество и за да се установи най-подходната форма на държавно управление, достатъчно е да се приложи точно закона, който установява и регулира устройството на човешкия организъм. Само тогава обществото може да живее съвършено естествено и държавата да се управлява съгласно закона за еволюцията.[4] Тази троична синархия е съществувала преди повече от 32 века, в царуването на Рама. Той е организирал своята пространна империя според тоя природен или божествен закон, като е имал предвид устройствената троичност на космическия човек, която отговаря на херметическото правило: „каквото е горе, такова е и долу". Сент Ив д'Алвейдър ни дава и описание на синархическата организация на едно село Алдея в империята на Рама. Тя се състояла от три съвета: първият се казвал Раясом, подобен на съвременния Министерски Съвет, който е имал за цел да усъвършенствува интелектуалния, моралния и духовния живот на Алдея. Той съставлявал мозъка и сърцето на синархическата комуна. Вторият съвет се казвал Телаари и се занимавал с гражданския и юридически живот на Алдея. Третият съвет се наричал Шарраф и управлявал материалния и икономически живот на Алдея. Очевидно е, че троичността на човешкия организъм е била напълно спазена от тоя цар на древността, който е управлявал щастливо своя народ преди 8600 години. И това управление е било основано на трите велики духовни принципи: мъдростта, любовта и истината.
към текста >>

Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура.
Цялото производство, извършвано сега от работния народ на началата на частната собственост, може да даде най-големи и най- плодотворни резултати, ако се извършва общинно, на началата на колективната собственост. Общността на имота, средствата и оръдията на производството ще наложи неизбежно и комунизиране на труда. В такъв случай, формата на управлението и осъществуването му ще бъде едно от най-лесните: без да се засяга дори сегашната конституционно- монархическа форма, принципите и същността на която са изложени във всеки учебник по конституционното право,[5] едно трикамерно съветско управление би съответствувало на главните изисквания на синархията. Подробностите на това идеално и осъществимо управление у нас ще бъдат изложени в специална статия. Ако това стане по посочения от нас мирен, еволюционен път, съвременните политически партии, които като хибридни и ефемерни творения на безидейни личности, са врагове на общественото развитие и благосъстояние, ще изчезнат безследно, защото са излишни. Тогава българският народ, толкова дълбоко терзан от едно користолюбиво и политиканствуващо духовенство и от разни други обществени паразити, ще си отдъхне спокойно, освободено от старите криви понятия и покварени нрави, и ще закрачи смело и решително в пътя на новата култура. Само по тоя начин ще може да се създаде Нова България. Тая държава модел, каквато може и трябва да бъде България, ще достигне максимума на народно благоденствие, величие и слава, защото нейните жители, като напуснат своите душевни и физически пороци (себелюбието, себепоклонството, алчността, завистта, омразата, интриганството, лъжата, клеветата, кражбата, разврата, взаимната изтреба, месоядството, употребата на спиртни питието, лукса и пр.) ще се вдъхновяват и ръководят само от взаимна любов е преданост, от себеотрицание и самопожертвуване, ще водят естествен, чист и свят живот (растителна храна, безалкохолни питиета, честност, мъдрост и доброта), ще бъдат здрави и дълголетни и с тоя свой начин на живеене, труд и работа за общо благо ще образуват от родината си едно огнище на висока култура, към което неудържимо ще гравитират всички околни народи. Тогава и войните ще станат един печален анахронизъм. Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско обществено устройство и на съвършено държавно управление! -------------------------------------------------------------------------------------------- [1]Вж Всемирна Летопис, год.
към текста >>

79. 20. СИНАРХИЯТА НА ПРАКТИКА

Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота.
1923), с. 31-33 Нашата идея за коренно преустройство на България в социално и държавно отношение прави, според получените отзиви, впечатление на материалистите с рутинерни схващания, като един недостижим и невъзможен блян, а на някои крайни окултисти, като един опортюнистически компромис със сегашната конституционно- парламентарна форма на държавно управление. И едните, и другите се нуждаят, както се вижда, от едно късо обяснение. Не е никак чудно мнението на съвременните български материалисти: в продължителното си общуване със сегашната обществена и държавна форма, те тъй силно са се сраснали с нея, че един крут volte-face към новото струва им се за невъзможен и дори рискован и опасен. Те приличат на затворници, които сега се извеждат на силна слънчева светлина. Естествено, тяхното зрение е твърде отслабнало в дългогодишния духовен мрак и се изисква време, за да се приспособи то към новите условия на живота. За това те трябва да се привикват постепенно на тия условия, докато прозрат истината и се укрепят здраво в нея. Тогава, нека бъдат уверени, синархическата форма на социално и държавно устройство ще им се види като напълно естествена и даже ще се удивляват, от отличните резултати, които ще се получат, как те не са знаели и не са практикували досега това спасително средство за народно благоденствие и всестранен напредък. Почти същото обяснение трябва да се даде и на хората от противоположния лагер, т.е. на ония наши съмишленици, които желаят да снемат отведнаж небето на земята и затова, нямат търпение да чакат прилагането на синархическата система по еволюционен начин. Грешката, в случая, е едновременно принципиална и тактическа.
към текста >>

Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III.
Опитът на учредителите в 1-то Велико Събрание да приложат двукамерната система, като създадат Сенат, не успял, поради либералните тенденции на тогавашното мнозинство, па и опитите на някои съвременни политици да прокарат; преди десетина и повече години, чрез изменение на Конституцията, учредяването на втора камара, с цел уж да парализират увлеченията на Народното Събрание, също пропаднаха, поради общия повик в печата против консервативността на това учреждение - Сената.* Няма съмнение, че при досегашната парламентарна практика у нас Народното Събрание отдавна е изменило на своето предназначение: то нито се образува според истинската народна воля - защото последната никога не е била свободно и напълно изразена - нито е функционирало като действително законодателно тяло, а е прокарвало само волята и желанията на министерските кабинети. При тоя законодателен и парламентарен фалит у нас, крайно необходимо е да се раздели тая единствена наша Камара на три: I. - Върховен съвет, който да събере в своя състав интелектуалния елитна българския народ: представителите на науката и изкуствата. Тая камара ще олицетворява и изразява ума на нацията и следователно, ще бъде духовния ръководител в държавата. II. - Съдебно-административен съвет, който ще се състои от представители на магистратурата, войската и полицията. Тая камара ще олицетворява и изразява моралната и физическата сила на нацията, и следователно, ще бъде регулатора на държавната дейност. III. - Стопански съвет, съставът на който ще се образува от представителите на всички производителни, трудещи се съсловия: земеделци, търговци, индустриалци, занаятчии и работници. При тая три-камерна съветска система отеднаж личи отсъствието на професионалните политици, които са по настоящем едно зло за развитието и благодейнствието на народа. Политическите партии, в сегашната им форма и устройство, биха станали в такъв случай съвършено излишни. Относително избора на членове трите съвета трябва да се предвидят ред условия, съобразно изискванията и функциите на всеки от тия съвети. Целта ще бъде да се даде едно вярно отражение на нацията, точно според психологическото и физическо устройство на човека, resp.
към текста >>

Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони.
Съвременните политически и митнически граници, първите неестествени от национално гледище, вторите излишни, трябва да изчезнат. Човечеството е един по-висш социален организъм. Христовият принцип е: всички хора са братя. Това значи, че не може да има различие или предпочитане в правата и задълженията на отделните народи помежду им. Всеки народ, като физическо колективно тяло, живее в един кът на земята, но неговото астрално и духовно същество е в неразривна връзка с ония на другите народи. Човечеството, следователно е един грамаден физически и духовен организъм, животът на който е подчинен на едни и същи закони. Благоденствието и радостите на един народ се отразяват на другите, както и злата участ и страданията са взаимни. Няма народ, който да не изпитва успеха или нещастието на другите народи. Всички са свързани в една жива верига и се движат в един магнетически кръг. От това именно произтича и нуждата от общочовешка организация, за да се постигне взаимнопомощта и благото на всички. От физиологическо гледище, общочовешкият организъм има същите органи, както и човешкото тяло.
към текста >>

80. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно.
То е плод на съзнанието на културните англичани, че свободата на човека и гражданина е едно естествено право, което не търпи никакво ограничение. Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещения на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че почти са престанали да правят отдавна впечатление, и дето посегателството върху личната свободата (Hebeas corpus) във форма на единични и масови арести по „висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите, като се горят и живи хора - едно ауто-дафе без съдебна присъда, нещо небивало в историята! - се намира за правомерно и се одобрява мълчаливо и от мнозинството в парламента. За нас е важно тук да подчертаем, че първото условие за едно идеално политическо преустройство е свободата в най-широк смисъл на думата. Свободно, здраво и напредничаво общество може да се създаде и да съществува само от действително свободни хора. Свободата изключва всякакво насилие, било то физическо, морално или духовно. Вместо него, идеите, добрата обхода и убеждението трябва да движат всеки акт за политическа организация, а тяхната общност е единствената сила, която свръзва и сплотява единичните личности в едно стройно цяло, в което може да царува сговор и съгласие за планомерна и съзидателна обществена дейност. Така се образуват и ония обществени групировки, които се наричат политически партии. Те се създават не по заповед на този или онзи властник, според неговите разбирания, интереси и цели в дадения момент и не чрез властта, а са резултат от един изживян обществен процес, от свободно изработване на политически принципи, разновидни по своето съдържание, но целящи общото благо и общия прогрес, и от свободно убеждение. Тия принципи не могат да се вдъхновяват от егоистични попълзновения, защото една идейна политическа партия не може да бъде една лична котерия или клика на нейния самозван водач. Тоя последният не се назначава с указ, а се издига из средата на народа като най- достойния измежду равните - primus inter pares.
към текста >>

Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация.
Както кормчията на един кораб, машиниста на един влак или пилота на един аероплан, той трябва да бъде толкова умен, че не само да има солидни знания за управлението на държавата, но и ясновидска предвидливост на бъдещето. Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner c'est prevoar". Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да е образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство.
към текста >>

Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа.
Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си. Ако към своите приятели той е разположен да ги обсипе с всичките блага, които дава властта, то към своите врагове същият никога не трябва да си служи с насилнически мерки, за да ги принуди да му се подчинят. Не е голямо изкуство да печелиш врагове, а изкуство е да знаеш и да можеш да печелиш приятели. Само с любовта можеш да ги спечелиш, защото само любовта отваря сърцата и донася мир. Вместо да заплашваш със „сеч" и със „смазване" другите, вместо да ги преследваш, арестуваш, убиваш или прогонваш зад граница, далеч от родното място и от близките им, любовта налага да ги оставиш на свобода, да гарантираш живота им, да отвориш вратите на родината за всички нейни синове и да ги спечелиш със своята морална сила и с безкористната си служба на народа. Тъй и само тъй искрените, чистосърдечните и благонамерените умиротворяват страната си. Защото е казано: „По делата ще ви познаят..." И тъй, любовта е основата на всяка обществена и политическа организация, благородните идеи са стълбовете й, а чистият, възвишеният идеал е нейният лъчезарен свод. Това е величествената сграда на народния храм. Нека приложим закона за любовта и в политическото преустройство на България, и тогава сам Бог ще живее в тоя храм. Ако ние не сторим това, живите сили, които действуват в света, макар и неподозирани от невежите и слепите, ще го направят рано или късно, макари след мъчителни перипетии и страдания за народа.
към текста >>

81. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация.
Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа. И чудят се после хората, че тия властници, ръководени и въодушевлявани само от своите лични, материални интереси, размиряват народа и докарват само злини, пакости и страдания: това е естествен резултат от егоизма, измамата и насилието. Същото е и в международния живот: по-силните народи потискат и експлоатират по-слабите. Цялата земя е осеяна с човешки кости от тоя „международен морал" на съвременната фалшива цивилизация. В продължение на векове и понастоящем, човешкият гений е бил насочен да изнамира и прилага такива средства, които да служат на робството. Така наречените „велики народи" или „велики сили", чрез своя управителен елит, денонощно коват вериги за малките народи, за да ги превърнат в роби и слуги на собственото си благополучие. И когато тия последните се възбунтуват и възстанат, за да извоюват свободата си и правото си да живеят човешки, изпращат се „усмирителни експедиции" или международни потери, които с пушки, картечници, бомби и аероплани въдворяват „мир" и налагат властта на силните. Разбира се, това е кратковременно, защото материалната сила не е трайна, насилието отгоре ражда насилие отдолу. И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр.
към текста >>

Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес.
И ние виждаме, че на много точки върху земното кълбо непрестанно дими: Балканския полуостров, Мароко, Сирия, Индия, Египет и пр. Всеки народ иска да живее свободно и мирно в земята, в която се е родил, обаче, по-силните не позволяват: дошли, със силата на оръжието, като пришелци в чужда земя, те налагат безмилостно своята експлоататорска власт над победените, въпреки всяко човешко и божествено право. Но когато видят, че тяхното незаконно и безчовечно владичество е вече сериозно подкопано и може да рухне, международните „фактори" се събират на „конференции", сключват „съюзи" на големи и малки „съглашения" с цел само да излъжат света и да запазят плячката. Тъй, лукавият и разрушителен принцип „разделяй и владей" се прилага по цялата земя в личния и обществен живот. При тия условия няма и не може да има истински мир на земята - оня мир, който е завещал Великият Учител и Спасител на човечеството, Христос. Мирът е резултат от един вътрешен духовен процес. Той е плод на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина. Защото Христос, носителят на мира в света, е олицетворение на великата Божия Любов, която ражда разумния живот, на великата Божия Мъдрост, която внася смисъл и светлина в живота, и на великата Божия Истина, която дава свобода. Следователно, мирът е резултат от приложението на тия три начала. Там, дето има Любов, не може да има размирие, защото размирието се предизвиква поради отнемането на някое съществено благо, а Любовта включва благото на всички хора; там, дето има Мъдрост, не може да има размирие, защото размирието е възможно само в тъмнината и невежеството, а Мъдростта носи светлина във всичките мисли и действия; там, дето се служи на Истината, не може да има размирие, защото размирието е плод на лъжата и измамата, а Истината създава всички условия за свободен живот. Приложете тия начала в личния, народния и международния живот и тогава всички благотворни последици ще настъпят: бъдете любвеобилен, мъдър, истинолюбив в своя индивидуален живот и всичките ви работи ще преуспяват; устройте държавата и нейното управление върху същите основни начала, и народът ще благоденствува; организирайте международното общежитие върху тия спасителни принципи, дайте свобода на всички народи в техните естествени и етнографически граници, премахнете всички митнически и политически прегради, не отнемайте никому правото на свободен човешки живот, и цялото човечество ще заживее мирно и щастливо.
към текста >>

82. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж.
Тя се проявява в мислите, чувствата и действията на човека, обществото и народа. Само разумните, които са достигнали до оная степен на развите, че могат да възприемат и създават най-чистите и възвишени мисли за отношенията между отделните индивиди и за целокупния живот, са действително религиозни; само добрите, които са разкрили сърцата си за най-топлите и благородни чувства, стремежи и желания по отношение на другите, могат да се нарекат религиозни; най-сетне, само добродетелните, които във всичките си дела се ръководят от безкористие, себеотрицание и самопожертвуване за благото на другите, имат право да се нарекат религиозни. Вън от тия условия, никой не може да се счита религиозен, колкото и да витийствува или да се самохвали. Религиозното качество е вродено в човека и неговото зачатъчно или напреднало състояние личи ясно върху всекиго, защото човешкото тяло, като външен материален израз на вътрешния човек, е божествено писмо, по което вещият ясновидец може да прочете заложбите във всеки субект. Същото може да се каже и за колективното същество - народа, който тоже черпи своите характерни качества от природата. А щом религията е едно състояние на индивидуалното съзнание, което го свързва повече или по-малко с всемирното съзнание, необходимо е да се уясни, каква трябва да бъде проявата й в действителния живот за да бъде тя истинска, а не фалшива, за да твори блага за всички, а не да създава нещастия, и за да гарантира всички условия за духовен растеж. Основният принцип на тая проява е установен ясно и непоколебимо от великия Учител и Спасител на човечеството, Христос. Тоя принцип е Любовта. Защото Христос е казал: „Възлюби Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си сила". Душата, като комплекс от всичките вътрешни, скрити сили у човека, трябва да бъде съединена, преди всичко и постоянно, с Бога. А това съединение е възможно само чрез Любовта, която е извор на всички други човешки достижения.
към текста >>

Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания.
Може ли Бог, който е верен и истинен, да допусне да се предизвикват крамоли и вълнения чрез козни и насилнически средства, и с цел да се осигурят само егоистични блага и да се облагоприятствува паразитизма и безбедствената нажива? Бог, който е Върховна Любов, Мъдрост и Истина, няма да позволи да се тъпчат безнаказано Неговите закони. Той всякога се застъпва и ще се застъпва за невинните и онеправданите. Той е Любов, а Любовта е необходима във всичките човешки помисли, побуждения и постъпки. Тя е сила, която може да преобрази и най-закоравялата в престъпления и злоумишленост душа. Тая Любов трябва да въодушевлява и ръководи цялото духовенство във всичките му намерения и начинания. И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр.
към текста >>

Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална.
И учителите, възпитатели на младото поколение, и всичките други обществени дейци и всеки отделен човек - всички трябва да разтворят сърцата си за Любовта, проповядвана от Христа, защото Бог е казал: „Сине мой, дай ми сърцето си". Така, сам Христос, проявата на Божествената Любов, като най-възвишен и животворящ принцип, ще пребъдва в нас. Едно кратко, но капитално наставление за тая цел ни е оставил най-активният от апостолите - Павел. В 13-а глава от l-то си послание към Коринтяните, той е написал: 1) „Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, ще съм мед, що звънти и кимвал, що дрънка"; това се отнася, очевидно, за ония, които на думи, са много щедри в своите любовни излияния към другите, но на дело или са крайни скъперници или пък прилагат омразата и ненавистта във всичките си постъпки; такива са запример ония проповедници, които си служат с красиви и пищни фрази, а действуват егоистично; такива са ония от учителите, които се борят само за материални облаги, а прикриват истинските си апетити било със софизми. било с бомбастични речи за идеали; такива са ония политици, които плачат все за правата и интересите на народа, докато са далеч от политическата власт, а щом я завладеят, забравят громките си тиради и пр.; 2) „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и имам всяко знание и ако имам всичката вяра, щото и гори да преместям, а любов нямам, нищо не съм"; такива са бесърдечните учени, които учат другите от катедрата на разни знания, много пъти сами нуждаещи се от доказателства, но, жестоки по сърце, не са готови да извършат нито едно добро дело и пр.; 3) „И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, нищо не се ползувам"; такива са богатите митари и фарисеи, които са спечелили богатството си по безчестен начин и постоянно се хвалят, че жертвуват от трохите си и правят добрини, за да придобият публично одобрение или възмездие и пр. Но любовта, казва тоя апостол, не се превъзнася и не се гордее, не дири своето Тя прави добро за самото добро, а не с цел за отплата, било материална, било морална. Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна".
към текста >>

Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения.
Така трябва да се разбира и прилага Любовта. Но какво се наблюдава във всекидневния живот? Тъкмо обратното на това, което предписва чистото и велико учение на Христа. Съвременните духовници, слепи роби на материалистичното схващане на живота и крепители на невежеството и мрака, отдавна са се отклонили и отстъпили от чистите божествени принципи на Христовото учение. Те са образували една секта, която в едни държави се нарича „католишка", в други „протестантска", а в трети „православна". Тия сектанти, въпреки законите и принципите на Христа, навред са активни подстрекатели или пасивни съучастници в ограниченията на правата и свободите на хората, под предлог, че се застъпват за запазване на „съвременния държавен строй и на църквата", вместо да работят изключително и неуморно за нравственото възпитание и духовното повдигане на народите; те са ревностни пионери на месоядството, алкохолизма, тютюнопушенето и разпространители на всевъзможни други пороци, които разяждат и разрушават физическото здраве и моралните основи на обществата; те без съпротива, а с пълно одобрение и оправдание, допущат да се облагат народите с тежки данъци и берии, за да могат да ги обират и да трупат богатства за охолен и разпуснат живот, без оглед на мъките и страданията на широките трудещи се маси; те насърчават и благославят войните с кръст в ръка и така поддържат милитаризма, за да се взаимно изтребват народите-братя и след грамадни човешки хекатомби, да си налагат непоносими военни контрибуции, репарации и пр., които трябва да се изплащат от редица поколения. Такива и много други престъпления и тежки грехове Христос, името на когото те постоянно сквернят, нито е вършил, нито е проповядвал. Не само това: сегашните официални духовници във всички страни са безгранично алчни за власт, за да могат чрез разни драконовски закони и всевъзможни други принудителни средства да оковават във вериги човешката мисъл и човешката съвест, също както във времето на кръвожадната инквизиция. Така те се самооболщават, че ще защитят религията! Но коя религия? - религията на кнута, кражбата и мракобесието.
към текста >>

83. 30. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага" и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението.
" Това е вярно, както в личния, така и в обществения живот. Блужденията са присъщи на всеки индивид. В първите периоди на живота си, когато съзнанието му се намира на низка степен на развитие, той не е в състояние да се ориентира сам в лабиринта на своите изпитания, картините на събитията от миналите му съществувания минават пред очите му като кинематографически филм, те го увличат или отблъскват и той ту пада, ту се издига, в зависимост от това, доколко в неговата духовна същност прониква светлината. С течение на времето, обаче, всеки може чрез системно саморазвитие и самоконтрол да се домогне до повече светлина и да тренира волята си дотолкова, че да придобие пълна разумност в действията си, за да реализира идеала на относителното земно щастие. В окултната наука се дават редица правила и методи за достигане на това лично и индивидуално съвършенство. Чрез прилагане на тия изпитани правила и методи всеки ученик на окултната школа може да добие самообладание - едно от най-съществените условия за духовен растеж - после да стане господар на астралните сили или според окултната терминология „страж на прага" и да премине със сигурни стъпки в следващите подир това стадии на посвещението. Дълбоки знания за живота в природата, в която се проявява Бог, и постоянно приложение на тия знания - ето какво се изисква от всекиго, който желае да се издигне по лествицата на съвършенството. Слабите индивиди, у които духовните заложби почиват в рудиментарно състояние под тежестта на материята, непременно трябва да прибегнат към ръководството на Учител. Той е неизчерпаем източник на светлина, която пролива върху миналото и настоящето на своите ученици, вследствие на което и бъдещето на последните се открива в ясни перспективи. Истинският Учител, който се е освободил от всички човешки недостатъци и слабости, който, бидейки обладател на всезнанието и духовните сили, не само не прави никакви грешки, но и може да предотвратява грешките и пакостите на окръжаващите го, който, с една реч, е изработил своето светещо и мощно будическо тяло или тялото на Славата - тоя Учител е необходим светилник и водител, защото осветява пътя към Бога... Разумният ученик, който е възприел Божествената светлина, може да бъде най-надеждния фактор и в обществения живот. У него е развито онова социално чувство, което се гради само върху духовните добродетели.
към текста >>

За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата.
Такива са всички ония, които поставят егоистичния си интерес по-горе от общия. Те нямат светлина, която да ги насочва в правия път, те се лутат в мрачните кривини на живота и рано или късно се провалят. Ако са общественици, тяхната социална идеология е фалшива и за това те носят само злини и мъки на другите и на себе си. Ако са учители или професори, тяхната образователна или възпитателна система почива на пясъчливи основи, тя не може да издържи и най-малкия критически напор и рухва при най-малкото духване: това е техният материалистически мироглед, който е отдавна опроверган от живота и затова ги довежда до задънена улица, в която те отпущат безпомощно ръце и признават, че умът им не може да проникне по-нататък, защото му липсва светлина. Ако са духовници, заслепени от своите криви разбирания и тесногръди интереси, те не само нямат, но и не искат да имат повече светлина: чувствуват се плътски добре в блатото на невежеството и покварата. За широката маса и не е нужно да се говори: при такива водачи, като съвременните общественици, които постоянно търпят катастрофални несполуки, като съвременното учителство, което продължава да тъпче на едно и също място - в едно хилаво училище, което фабрикува само умствено и морално недъгави елементи, негодни за живота - и като съвременното духовенство, което се е разложило от пороци, може да се спомни само оня стих от Писанието, че когато водителите на слепите са слепи, и едните и другите ще паднат в ямата. Изисква се да се обгърне с широк поглед индивидуалното и общественото развитие. Не са само икономическите условия, които регулират личния и социалния живот: те са, строго взето, неизбежни сетнини от духовни причини. Една индивидуалност, която е престъпила Божествените закони на живота, сама реже клона, на който стои. Защото, даже и когато прилага свободната си воля, тя не може безнаказано да се противопоставя на тия закони. В тая неразумна съпротива тя неизбежно се сблъсква с по-висши сили и неминуемо пада.
към текста >>

Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество.
„Всичко изпитвайте, доброто дръжте" е казал същият апостол, а не както съвременните материалисти проповядват: „Новото не изпитвайте, старото дръжте". А светлината се съдържа в новото. И бъдещето принадлежи само на ония, които прегърнат новото. Старото учение отживя своето време. Всеки човек поотделно, всеки народ съвокупно и цялото човечество изпита неговите прелести: катастрофи, ужаси и страдания - това са горчивите плодове на материализма. Нека опитаме да живеем съгласно принципите на новото учение на любовта и братството: светлината на неговата разумност явно личи в живота на ония, които са го прегърнали, физическо здраве, морална чистота и сигурен духовен подем - тези са видимите признаци и неоспорими доказателства, че това учение е единствено спасително за индивида и за цялото общество. И то ще възтържествува въпреки всичко! X.
към текста >>

84. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр.
10 (X. 1926), с. 218-220 „Сейте разумное, доброе, вечное, спосибо вам скажеть сердечное русский народ..." Н.А. Некрасов Човечеството продължава да блуждае, всред самоволни мъки и страдания, из мрачния лабиринт на материализма. Една гъста, безпросветна мъгла е обвила съзнанието на народите и отделните личности, защото почти всички са обзети и оковани от мисълта, че само в търсенето на материални блага е целта и смисъла на човешкия живот на земята. В тая фатална заблуда и в неизбежните катастрофални последици от нея, изразени в прочутата максима: „apres nous le deluge" (след нас ако ще и потоп да стане), са потънали почти всички държавници, професионални политици, духовенство, почти цялото учителство и пр. - с една реч, целият интелектуален елит на народите. Но което е най-печалното и обезсърчителното, то е, че даже и ония, които са се дегизирали с маските на спиритуализма и дават вид, че са посветили живота си на изпълнението на една духовна мисия, се държат здраво за материалните си интереси, считайки, че веднъж поставили за своя първа цел в живота материалното си осигуряване във всяко отношение (къщи, земи, богатство, разкош и пр.) с това са разрешили половината или по-голямата част от задачата си, а за останалото „има време" - казват те - ако не в този живот, то в друго някое прераждане, тъй като вечността е безкрайна. А Христос във великата си проповед на планината е изказал, между другото, следните незиблеми истини, според превода им в Ев. на Матея (гл. 6, стих 19-33).
към текста >>

Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите.
Причината на това е лесно обяснима: тя е, че той намира лично заинтересовани и слепи оръдия в много страни и чрез тях успява да окове волята на всеки народи да я тури в служба на своите интереси. Може ли да се изброят жертвите, които човечеството е положило досега върху нажежените ръце на тоя съвременен Молох? - те са неизброими! Но той, в лицето на своята вековна плутокрация, все още гради своето благополучие върху костите на много завладяни от него народи. Някои се опитват да докажат, че тия народи, и при тоя империализъм, се ползуват с някаква вътрешна свобода за културното си развитие, с някакви човешки и граждански правдини. Това е хипокризия, защото свобода и правда, натъкнати на щикове, не са никакви свобода и правда, а са само благовидни средства за по-лесна икономическа експлоатация и за бавна, но сигурна умствена и морална атрофия на потиснатите. Свободата на личността и на народа е едно Божествено право и никой не може безнаказано да я тъпче дълго време, макар и с привидно свободолюбиви институции. Доказателство за това може да бъде само един опит да се произведе плебисцит на завладения народ от чужденците и ще се види, че тоя народ веднага ще отхвърли тяхното иго, каквито и „блага" да са му отстъпили. Това е безспорно. Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните.
към текста >>

" Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност!
Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите. Но и едните, и другите, неспособни да проникнат във великите закони на живота, прокламирани от Христа, встъпват в отчаяни междуособни борби все на почвата на материализма. Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение.
към текста >>

Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение.
Държавниците изчерпват всичкия си умствен багаж само в измисляне начини и средства за изсмукване податните сили на народа, за да се поддържа излишния лукс в управлението. Вместо коренни стопански, финансови и културни реформи, прибягва се само към палиативни мерки, които ни най-малко не са в състояние да подобрят живота. И всички едновременно викат: „пари, пари и пари! " Цялото държавно наемничество, цялото духовенство, цялото учителство, грабливата „буржоазия" и мързеливата небуржоазия - всичко живо е съсредоточило усилията си само върху една точка от програмата на живота: хляб, служебна стабилност, заплати - материална сигурност! Например от 7-милиардния бюджет на малка България, само една нищожна част се отделя за производителни и културни нужди, а по-голямата част от него просто се прахосва. Но при все това, чиновничеството едногласно вика за по-големи заплати, духовенството, което всеки ден чете по църквите Евангелието, намира за по-богоугодно да използува няколко десетки милиона лева от държавния бюджет за себе си, владиците, без които българският народ би могъл да живее, не се отказват от големите си заплати, а свещениците се събират на конгреси и подават колективни петиции за увеличение на таксите за требите и на своето възнаграждение. Същото е и с учителите, които във всеки свой печатен орган и във всички си решения надават само един повик: „Хляб, и стабилитет"! При все туй, хлябът им всеки ден намалява, а стабилитетът им е постоянно илюзорен! Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България.
към текста >>

Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
Най-сетне, печалното е, както загатнахме и по-горе, че и някои духовни „братства" - разбира се, „братства" само по име, а не по състав и дела - като че ли заразени от тая материалистична вълна, са се впуснали безогледно да „събират съкровища на земята" в недвижими имоти и фондове за лично използуване, и с това те се поставят в грубо и непростимо противоречие с божествените принципи на Христовото учение. Ние обаче, мислим и сме твърдо убедени, че краят на това общо умопомрачение от материализма скоро ще настъпи. Съзнанието, че трябва да се потърси първом Царството Божие и Правдата Божия, ще проникне в умовете и душите на всички, и то толкова по-скоро, колкото повече искрени и безкористни работници се предадат на жива и неуморна дейност, за да се даде тласък на духовното движение навсякъде и специално в България. Животът трябва непременно да се одухотвори, за да се повдигне и общото благосъстояние. Действително братските отношения между народите и между отделните индивиди, взаимопомощта и благонамереното съдействие в общата икономическа и културно- просветна работа, и най-сетне, едно разумно и любвеобилно ръководство на личните и общи усилия ще ни приближат към предначертаната цел. Без тия условия и с досегашните методи на брутални насилия или на политическа и духовна демагогия не само няма да се постигне никакъв напредък и никакво спасение, но и няма да се избегне голямата катастрофа... Търсете, прочее, Царството на активната любов и братство, защото само в него ще намерите средство за достижение на своя духовен идеал; търсете Царството на проявената мъдрост в лицето на сеячите на разумното, доброто, вечното, защото само чрез него ще реализирате своята обществена и духовна мисия и защото „мъдростта е непостижима за безумните", както е казал Соломон; търсете Царството на оделотворената истина, защото само то е, което създава условия за действителен духовен прогрес, а лъжите, недомислията и софизмите, от чиито уста и да излизат, сеят само заблуди, страдания и гибел... Търсете Царството и Правдата на Бога, защото само в Него е истинския живот ... X.
към текста >>

85. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

„Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати".
XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив. Толев е бил принуждаван да преустановява издаването му вследствие „нежеланието и мудността да се подкрепи това културно дело". „Капиталните (!) статии - най-ценният материал за физическото, умственото и моралното развитие на народа", не привличали „многобройни абонати". Малцина от „волно и неволно" получаващите този орган вярвали, че той „заслужава най-щедра подкрепа и най-широко разпространение сред народа" - малцина предплащали абонамента си", макар че той бил незначителен - далеч не стигал, „за да се посрещнат поне разноските за издаването му". Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"?
към текста >>

„Общ повик за повече морал и възпитание" 6.
След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г.
към текста >>

„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>

ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г.
„Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г.
към текста >>

8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание.
После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII.
към текста >>

„Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи.
Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път".
към текста >>

Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество.
„Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп.
към текста >>

Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7.
„Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки.
към текста >>

Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски.
Това е вече престъпление. А тази дейност на водачите, като тяхна професия отива твърде далече. Те създават у нас една системна организация за събаряне устоите на обществото. Създават се най-напред кадри от активни борци, призванието на живота, за които ще бъде разпространението на теософията. Обучението им става в тайни школи, дето обикновен простосмъртен само случайно може да надникне. Там се изучават „тайните науки", една комбинация от староиндийски вярвания, христиански морал и елементи от положителните науки, изтълкувани по теософски. След подготвителния период начинающия ще стане действителен ученик, ако докаже, че чрез изучаване на отделни книжки и главно чрез „медитация" се е убедил вече в теософските истини. А самата медитация всъщност не е друго, освен типична метода на самовнушението. Начинающият три пъти на ден ще си повтаря многократно поръчаните изречения, ще се мъчи да ги възприеме и най- после самовнушението му втълпява като истина всичко, каквото му е поръчано. Щом узрее по този начин слушателят, неговият прям началник, подначалникът на групата докладва на по-горния началник. След още други проверки, кандидатът ще може да бъде допуснат до тържествена клетва - оттук нататък той е само оръдие за разпространение на теософията.
към текста >>

Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството.
Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше. Редовно чрез медитацията (сиреч самовнушението) се стараех да се убедя в новите истини. И успявах.
към текста >>

И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г.
към текста >>

Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала.
на в. „Лъча", между другото пише: „В една сказка, държана завчера пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
към текста >>

Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала.
Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини. Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Та може ли да бъде другояче? Нали се пак в тоя университет преди няколко години - при една просветна церемония - когато се изказа желание да се извърши водосвет, професорите отказаха да задоволят това искане? Вероотстъпничеството като не е пощадило нашите университетски среди - логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничество води към родоотстъпничество. Знайно е, че студентите няколко пъти проявиха своето презрение към всяко родолюбие и народовеличание - например когато освиркаха пеенето на Шуми Марица и пр. Да, вероотстъпничество води към родоостъпничество. За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева.
към текста >>

...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието.
За да се уверите изучете духосложението на хора като Минкова - автора на покушението в „Св. Неделя", а така също на хора като всемирния скиталец, бахтотраж и всеотрицател Манолов, убиеца на Милева. Минков и Манолов имаха обичай да изговарят богохулни думи колчем биваха нещо ядосани. Ако пък фактите не ви се виждат убедителни, разтворете съчиненията на Прудона и прочетете следните думи: - „За мене вселената е плод на пиян демон или на сляп случай. Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление!
към текста >>

Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили.
Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
към текста >>

Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>

От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив.
към текста >>

Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример. Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа!
към текста >>

От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг.
Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 8 (VI-IX.
към текста >>

Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи.
Грозев и публикувана в бр. 7812 от 16.VII. т.г. на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
към текста >>

Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите.
1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как?
към текста >>

„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>

Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал.
1) Когато някои неща от тяхната област са могли вече да се поддадат на научно издирване, те са преставали да бъдат „окултни", тъй че тяхната област си остава все недоказуема чрез научни издирване. Затова и твърденията на тия науки се приемат на доверие от мистично настроения четец, защото никой не може да провери, например, дали областите, дето мижира (?!) душата според окултистите, са 3, а не 33 или въобще дали те съществуват. 2) Научният начин на мислене не бива никому да се натрапва. Мистикът, верующият трябва да имат свободата да мислят както намерят за добре. 3). С даването свобода на мисълта обаче спира и отношението на държавата къмто тези вярвания. Днешната държава има длъжността да обучава и възпитава народа и това тя прави в духа на положителните науки, в духа на завещания си от деди религиозен морал. Всяко друго философско или религиозно схващане, ако не е насочено срещу устоите на самата държава, ще се ползува от принципа на свободата на мисълта, не може обаче да очаква поощрение от самата държава, защото тя би влязла в противоречие със себе си. 4) Такъв е случая с окултизма и „дъновизма" 5), на които служи „Всемирна Летопис". Държавата ни има една ясно определена просветна политика, която се постепенно подобрява, но която е несъвместима със „свободното училище" на окултистите. В год. Ill, стр.
към текста >>

е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество.
11-12 (1922), с. 41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
към текста >>

Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ.
е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28.
към текста >>

86. 5. ОКУЛТНА ЕСТЕТИКА ПОЕЗИЯ, МУЗИКА, ЖИВОПИС, СКУЛПТУРА, ПЛАСТИКА, АРХИТЕКТУРА, ТЕАТЪР И ПР.

Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества.
Всичко това художникът е длъжен да изучи и да знае в съвършенство, за да може да изпълни своята мисия на земята. Той трябва, наистина, да твори, но като черпи знания и сили от творчеството на Бога, на което е той изразител и проводник. А всеки човек е, съзнателно или несъзнателно, проводник на мислите, чувствата и въобще предначертанията на невидимия свят. В това отношение няма напълно свободен човек. Само Бог е неограничено свободен. Следов., и художникът, като посланик на земята, е един духовен инструмент на по-високостоящи от него същества. За това именно той трябва да придобие всички необходими знания за законите, които управляват видимата и невидимата природа, т. е. за законите на Бога. Почти в същия смисъл се произнася даже и Прелс в преведеното от нас, още в 1898 г., негово съчинение Естетика, единствена по рода си книга в българската литература. Тоя немски писател, който разглежда всичките изкуства през призмата на съвременния материалистичен мироглед, все пак не може да отрече съществуването, силата и значението на човешкия дух. а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения.
към текста >>

От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин.
а така също и влиянието на природата върху естетическите произведения. Макар и да схваща само видимата страна на природата той пише, че "изучаването на природата и на законите, които я управляват, е необходимо за живописта много повече, отколкото за пластиката; треба да се знаят законите на анатомията и физиологията, законите на оптиката, направата на неорганическите тела, растенията и пр.; треба да се знае причинната връзка на явленията и да се изучават законите, по които те се управляват", ипр. (стр. 155, 158 и след ). Прелс не казва нищо само за законите, по които се развива човешката душа. но тая мисъл ясно се прозира в целото му съчинение. От картините, които възпроизведохме в миналата книжка, както и от двете картини, които даваме и в настоящата, се вижда, че художникът Борис Георгиев е направил първите стъпки в областта на невидимия духовен свят, проникнал е отвъд, доловил е безплътните и безсмъртни форми и съчетания на невидимите за простото око трептения и ги е изобразил по един доста сполучлив и трогателен начин. Особено неговата Мадона действува наистина покъртително върху душата на идейния и чувствителен наблюдател. И ние, благодарни за истинската естетическа наслада, която постоянно и неизчерпаемо ни доставлява с прелестта на тая жива картина, пожелаваме му и за напред да се труди и работи все повече в това направление - към дълбоко- внушителното, прекрасното, великото, вечното... * Минаваме към другите изкуства. Според съвременните естетици, Тия изкуства, в числото на които те поставят и живописта, са така наречени пластически, защото се развиват по отношение само на пространството или, едновременно, на пространството и времето. Тая дефиниция, разумева се, страда от едностранчивост, защото се основава пак само на външната страна на природата. Обаче, от гледището на вътрешната страна на естетическите произведения, всички изкуства имат един и същ източник, защото доказано е вече и в положителната наука, че времето и пространството се сливат.
към текста >>

От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото.
За сега, това е достатъчно. * Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.).
към текста >>

И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека.
* Танцът, гимнастическите движения и сценическото изкуство съставляват категорията на така наречените мимически изкуства. Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение.
към текста >>

Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл.
Те представляват формите на подвижната пластика на открито и неограничено место или на специално пригодена за целта сцена. И по отношение на тия изкуства съвременните естетици имат погрешни схващания. Те мислят, че както танцът, така и гимнастиката, от една страна, и театралните представления, от друга, имат за цел да изразят или само чувствата на човека, или само физически стремежи, или само чувствени желания върху почвата на дадени идеи. От най-старо време, обаче, и до днес се доказва, че източникът на танца не са само чувствата, че гимнастическите игри не са предназначени само за физически достижения и сцената няма за цел само да възбуди чувствени наслади или да морализира обществото. И тия изкуства имат духовен произход и целят духовното повдигане на човека. Танцът на псалмопевеца Давида пред скинията не е бил плод само на едно вътрешно душевно доволство, а е имал един скрит духовен смисъл. И в другите епохи танцът (религиозният и светският) е бил свързан, в най-разнообразни форми, с проявления на невидимия свят. Модерният танц е извращение на духовния. Само колективният балет напомнюва и може да представи играта на някои астрални същества (нимфи, ундини и др.). Българското народно хоро, във всичките си разновидности, има дълбоко окултно значение. А гимнастическите упражнения, ако се правят по строго определени правила, черпени от тайните закони на природата, дават отлични резултати за духовна еволюция на човека.
към текста >>

87. 17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Дълги години беше мизерия и разруха - материална и морална.
17. НА КРЪСТОПЪТ. СЪВЕТЪТ НА УЧИТЕЛЯ Свърши Първата световна война, като остави България да плаща репарации. Дълги години беше мизерия и разруха - материална и морална. След като хората си взеха реквизираните коне, мен като ветеринарен фелдшер ме изпратиха в гр. Елхово като дружинен артелчик при една дружина от 29-и ямболски полк. До 25.III.1919 г. бях артелчик в Елхово. Като ме освободиха от военната служба, си отидох у дома в село Водица.
към текста >>

ПГ: Учителят - много спокоен, така, весел и ми обяснява фактически какво нещо е духовенството и с какъв манталитет те разсъждават.
„Те не могат да търпят новите хора и новите идеи. Аз - каза Учителят - те съветвам да станеш свещеник, но с делата си да светиш, а не поп. Вземи пари от чичо си и следвай гимназия! " Целунах Му ръката и се упътих към селото си. ВК: Какво впечатление Ви направи тази втора среща с Учителя? ПГ: Учителят - много спокоен, така, весел и ми обяснява фактически какво нещо е духовенството и с какъв манталитет те разсъждават. Те са против всяко ново нещо, защото са с фарисейски идеи. „И затуй, каза Той, те няма да те търпят." Новите хора не могат да бъдат търпени от сегашното духовенство. Това ми каза. Пристигнах у дома. На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка.
към текста >>

„И затуй, каза Той, те няма да те търпят." Новите хора не могат да бъдат търпени от сегашното духовенство.
Вземи пари от чичо си и следвай гимназия! " Целунах Му ръката и се упътих към селото си. ВК: Какво впечатление Ви направи тази втора среща с Учителя? ПГ: Учителят - много спокоен, така, весел и ми обяснява фактически какво нещо е духовенството и с какъв манталитет те разсъждават. Те са против всяко ново нещо, защото са с фарисейски идеи. „И затуй, каза Той, те няма да те търпят." Новите хора не могат да бъдат търпени от сегашното духовенство. Това ми каза. Пристигнах у дома. На другия ден отидохме с големия ми брат Боби и жена му да копаем първа мотика царевица на Мандралъка. Седнахме да закусим. Аз попитах батю и буля: „Съгласни ли сте аз да стана ученик, да завърша гимназия?
към текста >>

88. 1923 година

Четох книгата „Съвременният морал и Д".
1923 година 1.1.1923 год. Коледната си ваканция прекарах добре. Четох книгата „Човек и неговите тела". Четох книгата „Съвременният морал и Д". Това бе един ден студен, а аз бях овчар и гологлав с книга в ръка, през деня, след овците я четох. Един ден вадих камъни на нерезий* По Коледа ходих у дядови Ганчови на Ковачевец, преспах у тях и научих ги да пеят „Славейчета горски". [От] Учителя прочетох у тях беседата „Новият живот". От Ковачевец като си отидох, отидох на Цар-Асеново. Тамо братята и сестрите с нетърпение очаквали да отида и им уясня някои въпроси от живота и относно истинните възгледи върху християнските догми.
към текста >>

Сутринта на молитвеното събрание се говори за гонения и мерките, които се взимат против истината отстрана на духовенството.
С войник отидох във „Военното събрание", предадох багажа на Коеджиков, който играеше билярд. Поисках му пари за брат му Александър, който е ученик в 5й клас в Попово, за да си купи цигулка. Каза ми, че на другия ден ще ги даде. Отидох у Боздуганов, когото без да щях намерих. Вечерта спах у тях. Сутринта на молитвеното събрание се говори за гонения и мерките, които се взимат против истината отстрана на духовенството. На обед бях у брата Петко Христов. Следобед в 3 ч пловдивският архимандрит Евтимий ще има публична сказка в читалището в Шумен против Дънов. Аз вземах 45 беседи от брата Петко Христов - беседата „Новият живот" - и отидох в читалището. След като говори, архимандритът с цитати и одума и цинично нахули Господин Дънова и каза, че той, господин Дънов, разядал държавата и че той щял да й подяде корена и основите и тя щяла да рухне!!!!!!!!!? И Народът - зверски усмихнат, изказа: „Анатема!
към текста >>

89. 1931 година

По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални.
1931 година 1.I.1931 год., четвъртък Прекарах на Изгрева в разговори с разни братя и сестри. Цялата ваканция така мина неусетно. Ходихме на няколко кина, на оперите „Тоска" и „Летящият холандец", на пиесата „Перлите" пак в Народния театър. 13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога.
към текста >>

Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер.
13.I.1931 год., вторник Среща с Учителя Запитах Учителя за известни въпроси, на които Той ми даде обширни обяснения. По въпроса за морални и неморални деяния: „Има много неща, които съвременното общество схваща за морални, а други - за неморални. Например красива девица, ако я прегърнеш, и те видят, ще ти кажат: „Това е безнравствено." Но ако тя е изпаднала някъде и е паднала със счупен крак и я понесеш на ръце, като си я прегърнал, всеки ще каже, че ти извършваш едно добро дело." По въпроса за изкушенията: „Без изкушения няма да дойде време да остане човешката душа. Ако те изкушава сега някоя красива, хубава девица. Ожениш се, но впоследствие се явява някоя по-красива жена или друга девица и ти я възлюбиш - ето ти изкушения пак. Или ако преодолееш изкушенията от чувствен характер, то те ще се явят от духовен характер. Служител си на Бога. Ходиш да помагаш на нуждающите се и така всичко за Бога. На тогова, на оногова, но никой не те поканя и те нахрани. Гладуваш си 3 дни, отидеш и говориш на някого, но той се обръща и силно те удря с юмрук по носа и ти се поваляш на земята безсилен, окървавен. Ако сега кажеш: „Е, аз на Тебе, Боже, служа, а ето що стана, така ли трябваше да стане?
към текста >>

Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално.
Четох хубави статии от Хр. Въргов Койчев, Крум Генов и др. Попрочетох и от Ботьо Савов статията „Маестро Атанасов". Тази статия ме отнесе в дълбочината на моята душа, в недрата на вечно ожидащия ми дух. Като че ли леки струи докоснаха сърцето ми и го подбудиха към усета на тия, които живеят с идея, чиито сърца туптят за свят и разумен живот, чиито души са искри от вечния огън - Бог, и се стараят да разнасят виделината на вси страни, но и имат и голяма съпротива от тъмните предмети и грозящата тъмнина на геханата [геената] бездна от неведи и мрачни души хора, които живеят в цикъла на допотопните алчни животни. Тези светли будители и ратници за човешкия подем, така им се противодействува и те така светят, както звездите без да обръщат внимание на движещото се човечество, че те му светят и си отминават по своите орбити, забелязани само от някои зорки астрономи - хора поне, които са ги познали, и се използували от тях и поне морално подкрепили, ако ли не материално. Защото общ жребий е в нищета и противоречие да си отпътуват всякога доброжелателите на човечеството. И такъв е и може би законът на Битието. Но мило и красиво е човек като узнава, че в сегашната човекоядяща се цивилизация, когато духовно уледенените човеци се самоизтребват, да вижда, че има любящи хора, има будни души, има хора, които са излезли над личните интереси и са приели девиза: благото на брата ближен по-рано, че тогава личния [интерес]. И в такъв момент човек му става мило и драго да живее, да свети, да търси светлите простори на своята душа, да следва гласа на съвестта, на Великото, да помага на изгнаническия народ тук, в царството на мрака, да му сочиш лъчите на изгряващото слънце, лазурите на идващата нова епоха, епохата на любовта, побратимяването, епохата на възкръсването човешкото в човека. Значи има, има и други сърца в този момент да тупкат с пулса на Вечната хармония, с пулса на вечно бликащите извори, с пулса на тия, които искат да залезе съвременният ледников период, а да изгрее периодът на взаимнопомощничеството, на съчувствието, на братството и любовта между хората братя.
към текста >>

90. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 1

Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства.
Всеки, който тях изповядва, е правоверен. Земният, материалният живот е калният живот. Много примеси има в този живот и затова трябва да се пречисти. Духовният живот е живот, който е започнал да се пречистя. Той е процес на пречистване. Като кажа, че човек е духовен, той е почнал да се пречиства. А Божественият подразбира единственият живот, който е чист. Ти не можеш да се освободиш, но трябва да се пречистиш. Никога човек не може да се освободи; и хиляди цървули да скъсаш, пак не можеш да се освободиш, но да се пречистиш е твоя работа. За да ви дойде едно голямо нещастие, дяволът е натоварил три магарета с цървули, докато ви турят товара на гърба. Домът, общественият живот, народността и религията, това са завършиени процеси, те не могат да се поправят.
към текста >>

И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал.
Докато ти мислиш какъв строй ще се тури днес в света, никакъв строй няма да се постави. Хората си разбират по своему. За вас, младите, има една война, в която хората ще бъдат пометени и ще остане само 1/3 от цялото човечество. Не поддържайте никоя страна. Разните религии, всички хора, всички партии, всичко това е користолюбиво. И религията, и философията днес нямат никаква идея, никакъв морал. Това е моят възглед. Вие сте хора неустановени. За нещата, за онзи свят нищо не знаете, за Бога нищо не знаете, за ангелите нищо не знаете, за учените хора, за светците нищо не знаете. Нямате никакво знание. Аз да ви дам например като задача да отидете при един болен да го излекувате или на един беден да му покажете пътя, или да ви кажа да оправите света.
към текста >>

Не значи, че се нарушава моралът.
Всеки човек в света мяза на напълнена бомба, която ако не знаете как да бутнете, може да му кажете само една дума, и той да избухне, да извади револвера си и да те застреля. Та, ще бъдете внимателни. *чарда - нар. стадо говеда. (Бел. М.И.) Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота.
към текста >>

Та кое е морал?
Та, ще бъдете внимателни. *чарда - нар. стадо говеда. (Бел. М.И.) Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда.
към текста >>

Да си страхлив морално ли е?
стадо говеда. (Бел. М.И.) Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само.
към текста >>

Да обиждаш морално ли е?
(Бел. М.И.) Като срещна някого с кобур, който е против мен, ще го потупам по рамото и ще му кажа: „Много се радвам." Това не е страхливост. Не значи, че се нарушава моралът. Та кое е морал? Да убиеш човека ли? Да си страхлив морално ли е? Да обиждаш морално ли е? Вие трябва да изучавате живота. Вечно отстъпление и пъплене трябва на оная гъсеница, докато тя стане пеперуда. Като стане пеперуда, условията й се подобряват. Няма вечно отстъпление, то е до време само. Едно време, в древността, един от светиите изпратил един от своите ученици, който бил не в мъжки, но в женски пол.
към текста >>

Щом вашият ум е раздвоен, два морала имате.
И аз не съм изнесъл още тези методи. Човек трябва да има само една глава. Сега вие имате две глави - и там е съвременното зло, че човек има две глави. Една глава ще имаш и на тая глава всичко друго ще подчинаваш. Една глава, едно убеждение трябва да имаш. Щом вашият ум е раздвоен, два морала имате. Престанете вече да вярвате в двете глави. Сега онези от вас, които се интересуват по някои важни въпроси, елате при мене, когато съм свободен, аз съм на разположение. Искам да ви покажа пътя и начина. Правило е: На ученика давам само веднъж. Та казвам: Ще дойдете един ден при мене и каквото ви трябва, ще ви дам.
към текста >>

91. 1934 година

Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край.
Но към обед се разясни навред и хубаво слънце грея цял ден. Аз преписвах разпределението на материала, който вземах от Кърджали. Към 5 ч следобед потеглих към Кърджали. Занесох разпределенията. По път за общината срещнах инспектора, той ме предупреди, че е чул отнякъде, че съм говорил недобро, изобщо недобри работи за Министерството на Просветата. Аз му казах, че не съм говорил кой знай що, но съм се оплакал пред Киркова, че посред зима съм разкарван и че има някои несправедливости съм видял в Министерството и че морално аз съм оскърбен, но занапред никому няма да говоря за местенето си по тоя край. Това е човещината на хората, че когато си изкажеш болката, те криво я тълкуват и я предават в изолачена форма. И това не прави чест на госпожа Киркова, но за мене е добър урок, да зная, че никому да не разказваш защо си тук. Върнах се късно. Луната свети така хубаво и е [суха? ], та бавно вървях и си размишлявах за тия работи и това предупреждение на инспектора.
към текста >>

И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще.
Що ми трябваше да обяснявам на тая госпожа как съм дошъл по тоя край и че по тоя начин съм попаднал в клопката на хора, които нямат капчица съвест, ни чувство на човещина. Тежко и горко на България, която по едно стечение на обстоятелствата е попаднала в ръце на хора, за които девизът им е личното благо от тая буволица, която [е] учителството в България. Че съм изказал истината, ето, падна в дирята ми някой си Кирков и може би утре ще пристигне телеграма или заповед от Министерството, че се уволнява учителят Пенго Ганев в интереса на службата или завинаги от Българските училища, понеже злословил, или [под] някой знаменател ще ме подведат, за който аз и хабер нямам, нали не съм кандидат на кръчмата или член на някаква сега силна на деня партийна организация. Стреми се, Пеню, денонощно, неуморно, да се самопросвещаваш, да придобиваш светлина, знания, за да си полезен на народа си, а последствията си ще видиш гонение, уволнение, че си неудобен за училищата. Ти, който денонощно се чудиш с що да бъдеш полезен, също да помогнеш на народа, ще те махнат, че си „неудобен". И в тая себеанализа аз разбрах, че колкото повече в мен се явява чувството да обичам професията си, да направя нещо добро, да притуря един пласт над обикновеното учение, да въздействувам морално, възпитателно над деца и родители, толкова се явяват странични влияния, странични сили, които се стремят да ме отклонят и изместят от учителското поприще. И тия дни, като че аз предчувствувам уволнението си. 27.I.1934 год.,събота Снощи четох есперанто до 12 ч. Легнах си, но след недълго съм се събудил. Исках да заспя, но напразно, сънят ми бяга от мене. Седнах и се загърнах в леглото си.
към текста >>

Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде.
8.II.1934 год., четвъртък Събудих се рано. Станах в леглото си и като в кино се повърнах надире и разгледах живота си. Картините се нижеха една след друга, от детинство, ергенство във Водица, войниклък, преди войниклъка ми - посещението на Кортеза във Водица, плача ми за духовното ожидане, за посвещение живота си на Бога, за служенето в църквата, за постъпването ми войник, за пробуждането ми в Пловдив, срещата ми с братя в Скопие, духовния жар, който се запали тогава и който стана причина да чета, да се самообразовам. До такава степен се бях отдал в четене окултната литература, че за мене светът не съществуваше. И аз се чудех най-наивно, как така хората не са узнали тая велика истина, която разкрива окултната наука, и която води до едно реално истинско разбиране на живота. Чудех се, че как духовенството не я е разбрало, та да учи хората на тая хубава, приятна, жива съживяваща истина - живото знание, знанието, за което Христос казва: „Аз съм живият хляб, аз съм живата вода", да отидем при Тоя, Който е бил и ще бъде. И това ми всеотдаване в тая насока, ме подтикна до такава степен, че Бог не ме остави, а по чуден начин извади от говедар в гората, работник в полето, да стана учител на малки и големи в селата, в които аз учителствувам. Сега ми трябва вече едно вътрешно стабилизиране, защото пердетата, които ми бяха турени, докато следвах гимназия, да се не увлека в момичета, които ме заобикаляха и търсеха начин да се сприятеляват, но аз ги отбягвах, като отшелник, сега тия пердета паднаха. Като учител, впоследствие пак се занизаха атаки, пак случаи на приятелки, които явно и сега открито, по интелигентному, ми заговориха за женитба и ми предлагаха ръката си под предлог, че ще станат вегетарианки и че ще се съгласят да водят чист живот, само и само да се съберем. Но на всичко аз бях глух, или по-право - боях се като от огън, и че, държейки се в Христовите думи: „По-добре е за човека да си остане тъй, както си е", аз не исках женитба. Особено пък с госпожици светски, защото аз знам доколко те ще се поведат по моите убеждения, веднъж да се венчее, че знае тя как ще те командува.
към текста >>

Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша.
Следобед ходжата си отиде, а аз останах да уча децата. След това, като ги разпуснах, си турих и приготвих чай и вечерях. След това стоплих вода, изкъпах се и изпрах дрехите. А от 9 ч до 12 ч свирих. Имах много хубаво настроение и единственото, откак съм дошъл тук, аз не пея, защото ходжата като е в съседната стая, хайде да не го безпокоя й затова рано спирам свиренето и пеенето, а сега, тая вечер, свирих и пях на воля. Радвах се, че в Кърджали се намери един близък, един познати повече от познат-наш духовен брат, който вчера ме утеши и насърчи да си гледам работата и че тоя партизанин Кирков не ще има куража да ме уволнява, а още повече, че в Министерството го знаяли, че скоро излязъл от затвора и че живее безпорядъчно, та не ще се намери кой да го слуша. 9.II.1934 год., петък Събудих се в 6 1/2 и станах. Запалих печката и започнах да чета лекцията „Природни звукове", която преди няколко дни пак бях чел. Препрочетох тая лекция, понеже исках днес да изпълня дадената в нея задача - именно, да следя от изгрева до залеза на Слънцето какъв разговор ще водя, с кого, на каква тема и кои думи най-вече ще се повтарят и в тях кои гласове най-вече ще са употребени. Тая сутрин започнах да размишлявам върху въпросите, които ми предстоят за днес да се извършат в Кърджали, и понеже бе неотложно отиването ми, то затова и дойде касиерът на училищното настоятелство Рамадан Рамаданов, правих му сметкоразписка за 29 кубика дърва по 13 лв. После се старах надълго и широко да им обяснявам, собствено на Рамадана, по отношение счетоводството.
към текста >>

Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал.
Ето някои хубави мисли от лекцията „Двата полюса" *: „Радвайте се, когато някои въпроси остават неразрешени. Красивото в живота стои в това, което не се разрешава. Характерът на човека се изпитва при неблагоприятните условия, отколкото при благоприятните. В новата култура съдят за благородството на човека по това как се проявява в най-малките неща. Правилото „Не убий" трябва да се прилага спрямо всички същества, а не само към човека. Не се ли прилага то в целокупния живот, това не е морал. Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие.
към текста >>

Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой.
Човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина, човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото, дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никого не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Божественият и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството, физическият живот обаче се проявява във времето и пространството. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. В следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или лошо настроение.
към текста >>

92. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 2

Морал без музика руши и мисъл без музика руши.
Единственото нещо, което не разрушава, това е музиката. Любов без музика руши и това са страстите. Любов с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши, но мисъл без музика руши. Морал без музика руши и мисъл без музика руши. Морал без музика руши, но морал с музика не руши. Животът без музика се руши, животът с музика не се руши. Всички неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, а съграждат. Това е основно положение, което човек трябва да вярва. (19.1.1936 год., неделя) 158.
към текста >>

Морал без музика руши, но морал с музика не руши.
Любов без музика руши и това са страстите. Любов с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши. Мисъл с музика никога не руши, но мисъл без музика руши. Морал без музика руши и мисъл без музика руши. Морал без музика руши, но морал с музика не руши. Животът без музика се руши, животът с музика не се руши. Всички неща, в които музиката влиза като съставен елемент, не рушат, а съграждат. Това е основно положение, което човек трябва да вярва. (19.1.1936 год., неделя) 158. Ако човек развие в себе си това музикално чувство, всичкото богатство е отворено за него.
към текста >>

Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален.
(2.III.1938 год., сряда) 197, Музиката е един начин за подмладяване. Тя е изкуство и сила. Музиката не е от земен характер. Тя е нещо вътрешно. Който не е вътрешно музикален, и външно не е. Който не е вътрешно духовен, не може да бъде музикален. При музиката трябва да вземат участие сърцето, умът и волята. (2.Ill. 1938 год., сряда) 198. Всяка болест с песен се лекува. Всички болести идват за концентрация. Като те заболи глава или корем, концентрирай се и почни да му пееш - ще видите как ще изчезне болестта.
към текста >>

„Sol" е ясносиният цвят и означава духовен стремеж.
Цветовете на тоновете „Dо" е червеният цвят, тон на живота. После има „mi-бемол" и Fа-диез". Цялото е една миньорна гама, спиране на естествения ход на човешкото развитие. Fа" е зеленият цвят, физическото поле. „Rе" е оранжевият цвят, изявление на индивидуалността. „Sol" е ясносиният цвят и означава духовен стремеж. „Dо" е червеният цвят, „ге" - портокалов, „mi" - жълтият цвят, „Fа"- зелен, „sol - ясносин, „Lа" - син, „si" - виолетов. (9.III.1932 год., петък)
към текста >>

93. VII. Вътрешна индивидуална работа на ученика Пеню Ганев

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

8.5 Най-големият ми недостатък Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение.
8.4 От едно скоро време се почувствувах нервна, проявявам се само между наши, къщните. Удавам го на това, от постоянното мъмрене над мен, против моя живот в нашето братство. Имах случай да избухна и изхвърлях някой-други куршум. То беше за момент и като се опомних, спрях, обзе ме мъка. Но безполезно - в случая огорчих Господа в сърцето си и в сърцето на тогова, който ме предизвика. 8.5 Най-големият ми недостатък Най-големият ми недостатък, който ме измъчва и спъва в моя духовен прогрес, е следният: всякога, когато съм разположен добре и мисля за доброто, възвишеното, изведнъж се явява на умствената ми сцена мисъл черна и тъмна по цвят и нисша по своето скверно съдържание и това е мигновено, но размята и разрушава хубавото ми и приятно разположение. (с почерка на Пеню Ганев) 9. Разликата между волята и своеволието 9.1 V школна лекция на общия окултен клас Разликата между волята и своеволието Когато в човека хармонират умът и сърцето напълно, той върви по правия път, следователно в него има воля. А когато тръгне по волята на електричеството, в него има лутания, ту надясно, ту наляво и тъй той тръгва по пътя на своеволието. Следователно ний трябва да знаем всички причини, които ни въздействуват външно и да знаем как да се справим с тях, защото те не зависят от нашето физическо тяло, а от другите тела, които имаме. 9.2 Общ клас, II година Различие между волята и своеволието Воля е онова, в което се проявява Божественото, а своеволие е онова, в което се проявява човешкото, светското.
към текста >>

Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение.
„Който хлопа, ще му се отвори." „Който иска, ще му се даде." 11. Разлика между светската и духовната музика 11.1 26.ХII.1923 год. Разлика между светската музика и духовната Светската музика и светското пеене действуват изключително само на чувствата, те възбуждат по-груби вибрации, които засягат само чувствата, а духът остава незасегнат под повърхностните подбуди на чувствения мир. Те временно се възбуждат и влияят само на душевния чувствения живот, а после изчезват. Духовната музика и пеене по сила действуват силно, а по скорост - бавно, но издълбоко. Духовното пение и музика засягат със своите нежни звуци нашия дух и го докарват в акорд и хармония с Всемирния Дух, нашата душа - с Всемирната, Тя не действува възбудително на грубите чувства, а ги усмирява, успокоява и действува на нашия вътрешен духовен мир, като го повдига все в нагорно възрастващо положение. (с почерка на Пеню Ганев) 11.2 9 школна лекция на Общия окултен клас Тема от общия клас Разликата между духовната и светската музика Разликата е тая: че светската музика действа на чувствата, а духовната музика има високо нравствено значение - тя е, която действува на душата и сърцето и ги облагородява. Тя е, която прави човека милостив и състрадателен към всичко. 8.1.1924 год. с. Водица 11.3 2.1.11924 г. Водица Разликата между духовна и светска музика Духовната и светската музика имат голямо различие помежду си.
към текста >>

Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна.
Човек съзнателно култивира известни добродетели в себе си, а отбягва от някои животински слабости, които инстинктивно се пораждат в неговото подсъзнание и съзнание. Съществената разлика е: че човек притежава ум и разум, а животните - само ум. Разумът, това е проявеният глас на свръхсъзнателното у човека, а това в животните не се забелязва. (с почерка на Пеню Ганев) 13. Мястото на красотата в природата 13.1 IX лекция на специалния окул тен клас Тема от специалния окул тен клас Мястото на красотата в природата Мястото на красотата в природата е навсякъде, където има Любов, Мъдрост и Истина. Всеки, който притежава тези морални качества, ще бъде красиво Божествената красота, която е желателна. 6.II.1924 год. с. Водица 13.2 17.1.1924 год. с. Водица Специален клас Мястото на красотата в природата Никой съзнателен човек няма да пожелае да гледа на едно място в природата зло, а на друго - добро. Но ако търсим красотата днес, то най-естествено ще я намерим във великолепната растителна природа, именно там, където човешкият достъп е по-невъзможен. И не само в растителния, но вглеждайки се в красивите животински тела, напъстрени с най-разнообразни шарки и краски.
към текста >>

Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда.
Така че мястото на красотата в природата е там, където тя (природата) е незасегната от външни разрушителни влияния. 14. Защо трябва да обичам и защо трябва да ме обичат 17.1.1924 год. с. Водица Специален клас Трябва да обичам, защото само в обичта има условия за растене, развиване, цъфване и завързване плод. Ако обичам, то аз се акордирам, нагласявам в съзвучие с всичко окръжаващо ме, ако ли мразя, то аз руша първо себе си и после всичко, което е около мен. Ако аз изявявам своята обич спрямо някого, то аз за него се явявам като слънчев лъч за цвете, което си разтваря цвета на животворящата слънчева енергия. Обича, дава тоз, който е силен, затова пък трябва да ни обичат по-висшите от нас, за да ни дават от своя духовен склад във време на нужда. Така че, по еволюционната стълба, необходимо е да обичаме, даваме, и да ни обичат, дават и помагат. Още повече, понеже всички сме капки от големия океан и лъчи от едно слънце, то обичта е, която ни докарва до всеобемно единение и взаимно спомощество. (с почерка на Пеню Ганев) 15. Как се е появил белият цвят в природата Материята изобщо и частно е всякога в непрекъснато движение, В зависимост от количеството трептения в дадена единица време се дават разни съчетания, едни по-ефирни, други по-материални, и по този начин се явяват различните цветове, които се получават от основните цветове. Така че белият цвят се е появил в природата тогава, когато в нея се появиха ония животовълни, които я тласнаха в процеса на проявлението.
към текста >>

94. 122. Многоженството

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал.
Кемал им даде свобода. Туркинята е по-свободна от българката. Всеки цар имал 70, 80, 90 сина. Многоженството се дължи вследствие избиването мъжете. Заемодавци са жените. Нисшият духовен живот искат от хората жертви, да се въплотяват, не признават никакъв тукашен морал. Мормоните подражават многоженството. Жената е най-голямо благо и зло. Стига ми една жена, ако е много добра или лоша (навярно Сократ е казал). Ксантипа (жената на Сократа) много порядъчна била, много го обичала. Той обичал жените, тя го възпитавала.
към текста >>

95. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в честност и труд двете си момичета и ги изучила за учителки.
След завръщането си се оженва и имал три деца, от които момчето починало на три години. Майка ми е най-малката, но за голямо нейно нещастие останала сираче на шест месеца, понеже баща й, след завръщането си пък от войната със сърбите, заболял от премръзване на краката през зимната битка и починал в пълно съзнание на 3.III.1885 г., със завещание на жена си да помни тази дата -3 март: Освобождението на България (съвпадение със смъртта му). Поискал да се измие, пременил се, прегърнал двете си дечица, момиченца, и издъхнал. Това ни е казвала баба, майката на мама. И тя е героиня жена в живота. С малка пенсия от мъжа си, с непосилен ръчен труд на чужди работи, морално подкрепяна от брат си, тя отгледала и възпитала в честност и труд двете си момичета и ги изучила за учителки. Като ученичка в Калофер, Стара Загора и Пловдив, майка ми се отличавала и по поведение, и по успех, особено по литература и пение. Свирила е хубаво на цигулка и поддържала в хора втори глас и т.н. и завършила успешно за начална учителка. За издръжката й е помагала и по-голямата й сестра, която вече била учителка в Калофер. За майка ми нямало учителско място нито в Калофер, нито наблизо нейде.
към текста >>

Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене пътеводна звезда по стръмния, но славен път за духовен възход!
Тук майка ми съзна погрешката си, че не трябваше да се оправдава по тоя начин но, уви, живя още късо време на Земята. Замина отвъд на 25.VIII.1956 г. на 72 години. Преди да я погребат, ходихме нажалени със сестра ми при брат Боев, който много добре я познаваше. Той ни каза: „Майка ви свърши голяма работа на Земята, като обърна много души към Бога. Сега Учителят я прие направо в Школата горе и там ще работи още повече и ще ви помага, и работите ви ще се уреждат по-леко." Мила майко, със своя живот ти си за мене пътеводна звезда по стръмния, но славен път за духовен възход! Аз напълно чувствувам твоята подкрепа отгоре и ти благодаря. Ще следвам твоя път на ревностна ученичка на Учителя. След повече от тридесет години живот на село, ми се наложи да се върна пак в родния си град Панагюрище с двамата си сина, семейни с деца. Голяма радост изпитвам, че срещам много хора и в града, и в село, и другаде, които ме питат за майка ми и разказват хубави спомени за нея, като учителка и човек. Това са нейните неръкотворни паметници!
към текста >>

96. IX. Жената като майка и нейната задача

Елена Казанлъклиева

Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

" Той й отговаря: „Безсрамна." А тя му казва: „Виж какъв си бил морален, а пък аз забравих." Друга майка се обръща към дъщеря си и й казва: „Не те ли е срам, че си идваш толкова късно, ще те обадя на баща ти." А тя й отговаря: „Ами аз няма ли да кажа, че стоиш затворена с ...?
Човек, който е изхабил ума си, покварил е сърцето си и е станал до лудост нервен, става ли майка? Аз съм била в хиляди къщи зрителка на разни сцени. Бащата развратен и майката също; бащата - в хотела при чужда жена, а дъщерята - с приятеля на баща си, а майката - със слугата. Баща и дъщеря срещат се в едно антре, поздравяват се и бащата се обръща към дъщеря си и й казва: „Какво правиш тук? " А тя му отговаря: „Дойдох да те търся, ти какво дириш тук? " Той й отговаря: „Безсрамна." А тя му казва: „Виж какъв си бил морален, а пък аз забравих." Друга майка се обръща към дъщеря си и й казва: „Не те ли е срам, че си идваш толкова късно, ще те обадя на баща ти." А тя й отговаря: „Ами аз няма ли да кажа, че стоиш затворена с ...? " И майката млъква. И тъй, в дома дъщерята не вижда морал, на улицата - никак, в училище - също, питам, где може това дете да се възпита? Всички места - омърсени и покварени, няма стъпка неомърсена и няма негде някоя светиня, неизпълнена с мерзости. Бащата и майката трябва да са за пример на своето дете, там е мястото за основа на този новодошел живот, който ще закрепне със своето вътрешно знание, ще израсте в своята форма и ще почне да се бори със стихиите на този живот. Къде се крие човек от външните природни стихии?
към текста >>

И тъй, в дома дъщерята не вижда морал, на улицата - никак, в училище - също, питам, где може това дете да се възпита?
Бащата развратен и майката също; бащата - в хотела при чужда жена, а дъщерята - с приятеля на баща си, а майката - със слугата. Баща и дъщеря срещат се в едно антре, поздравяват се и бащата се обръща към дъщеря си и й казва: „Какво правиш тук? " А тя му отговаря: „Дойдох да те търся, ти какво дириш тук? " Той й отговаря: „Безсрамна." А тя му казва: „Виж какъв си бил морален, а пък аз забравих." Друга майка се обръща към дъщеря си и й казва: „Не те ли е срам, че си идваш толкова късно, ще те обадя на баща ти." А тя й отговаря: „Ами аз няма ли да кажа, че стоиш затворена с ...? " И майката млъква. И тъй, в дома дъщерята не вижда морал, на улицата - никак, в училище - също, питам, где може това дете да се възпита? Всички места - омърсени и покварени, няма стъпка неомърсена и няма негде някоя светиня, неизпълнена с мерзости. Бащата и майката трябва да са за пример на своето дете, там е мястото за основа на този новодошел живот, който ще закрепне със своето вътрешно знание, ще израсте в своята форма и ще почне да се бори със стихиите на този живот. Къде се крие човек от външните природни стихии? - В къщата си. Защо се прави къща?
към текста >>

Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете честни и бедни, но не богати, а с име лошо".
Тя биваше силна в тези моменти и казваше ми: „умри като човек! " Свиваше се сърцето ми от болка, че младостта ми минава, а животът тъй тежко минаваше за мен. Но душата пак отговаря: не е животът в глупостта. Ти трябва да разбереш защо си дошла. И когато някогаш сърцето лудо по сила, като сляпо се хвърляше в греха и хвърляше душата ми на жестоки изпитания, то трябваше с години да изплаща. Едно трябваше да благодаря на моите родители, ако и прости, но бяха морал за нас, макар и бедни и не можеха да ми дадат образование, но чистотата на техния живот, и думите на баща ми бяха: „умрете честни и бедни, но не богати, а с име лошо". Тия думи бяха врязани в душата ми и те идваха в такива моменти, когато бях слаба да се боря с назрялата си карма (съдба). [4] И тъй, аз говоря на тия нещастни като мен и не правя разлика между богати и бедни, честни и нечестни. Аз зная хиляди начини, с които хитрият лукав дух се мъчи да улови душата на човека. Преди две хиляди години, когато развратът бе стигнал до края на своя предел, когато едни се бяха завили в своите топли и меки легла, други облечени в знание на най-последна наука, заровени в своето богатство, влачеха немилостиво жената, като престъпница на закона Мойсеев, влачеха я по камъните, и най-после я убиваха с камъни. Христос дойде в онова време и когато донесоха пред Него една жена, хваната в прелюбодейство, и Му рекоха: „Учителю, ето хванахме я на местопрестъплението; да я убием ли?
към текста >>

--------------------------------------- [1] Родена отново за духовен живот: 1919-28 г.
Това е моят апел към моята сестра „жена", която искам да бъде на своето място. Аз я викам от всички места, от всички степени и категории, от най-богатата до най-бедната, от най-учената до най-простата, да си подадем ръка за подем на един чист и естествен живот. Всички ония, които са пробудени и в тяхното съзнание е изгряла зората на новия живот, да дадат ръката си. С писма може да ми съобщят от всякъде из провинцията от села и градове, а може и лично да се явят при мен. Адрес книгоиздателство Котев. --------------------------------------- [1] Родена отново за духовен живот: 1919-28 г. = 1891 г. Тя е родена около 1891 г. за духовен живот. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 19.IX.1920 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр.
към текста >>

за духовен живот. (бел.
С писма може да ми съобщят от всякъде из провинцията от села и градове, а може и лично да се явят при мен. Адрес книгоиздателство Котев. --------------------------------------- [1] Родена отново за духовен живот: 1919-28 г. = 1891 г. Тя е родена около 1891 г. за духовен живот. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) [2] Из писмо на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева от 19.IX.1920 г. (вж. „Изгревът" том VII, стр. 58 и тук, стр. 569): Любезна Е. Казанлъклиева, Писмото ви получих.
към текста >>

97. XIII. Елена Казанлъклиева

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

Тя самата описва в брошурата, че родителите й са били бедни, необразовани, прости, но със запазен морал, като думите на баща й били: „Умрете честни и бедни, но не богати с име лошо." Те не са могли да й дадат образование.
28 години, се получава 1891 год. Това е годината, от която тя изучава жената. Дали това е рождената й дата за духовно раждане или е датата, от която изучава този въпрос, засега е само загадка. Това може да установим с нейните снимки, заснети с нейни съвременници. Това ще направим по-късно. 4. Тя самата описва в брошурата, че родителите й са били бедни, необразовани, прости, но със запазен морал, като думите на баща й били: „Умрете честни и бедни, но не богати с име лошо." Те не са могли да й дадат образование. Това тя получава, когато я взима семейството на Кортеза Гешева. Там тя посещава училището в гр. Сливен с другите деца на семейството. 5. Тя е имала много тежко детство, още от „малка, тя е била играчка на съдбата до деня на нейното освобождение". Нейният живот е бил живот на мъчения.
към текста >>

След като се събужда за духовен живот, тя обикаля градовете, събира жените, които са религиозни, и правят молитвени събрания по домовете, по читалища, че дори и в църквата.
Получи се нещо невероятно. Събра се Дух и Сила Господня в Слово Господне, което благослови пътя на една страдаща и търсеща душа за истинския път. Сега той е посочен много добре, защото лично той бе намерен от Елена Казанлъклиева. 18. Как е работила като пътуваща проповедница.в Господа и в Евангелието? Ето как: Първи етап. След като се събужда за духовен живот, тя обикаля градовете, събира жените, които са религиозни, и правят молитвени събрания по домовете, по читалища, че дори и в църквата. Това са времената на войната 1912-1913 - Балканската война и Европейската 1914-1918 г., когато мъжете са на фронта и страната е разорена от глада, войните, болести и смъртта на хилядите убити, сакати, сираци и жени вдовици. Самата обстановка е създавала атмосфера за молитвени събрания. (Виж „Изгревът" том VII, стр. 3.) Вторият етап. Тя се среща с Учителя Дънов.
към текста >>

98. 14. Изложение-молба от верска общност „Бяло Братство до президиума на XI конгрес на БКП и до Тодор Живков

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога.
Това обаче не попречи за създаването на първите братски комуни у нас през 1920,1921 и 1922 години в Арбанаси, Търновско, с. Ачларе-сега Антимово, Карнобатско, Новозагорско, Казанлъшко, Пазарджишко, в които на дело и образцово се е прилагал братски живот по закона на Любовта. След 9.IX.1944 г. Бялото Братство е признато и регистрирано като верска общност\ обаче без право на юридическа личност, както беше и преди 9.IX.1944 г. Братството е самобитно духовно учение, школа, общество за новия социалистически строй у нас. Трите основни принципа на Л(обовта, Мъдростта и Истината по пътя на Правдата и Добродетелта, съответно сърцето, умът и волята у човека, са принципи, които Учителят Дънов установи като духовен път в живота, като път към Бога. Защото Христос е казвал: „Бог е Любов". (Днесвсп. „Научен живот", кн. 4/1975 проф. Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони.
към текста >>

Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества.
Стайков в статията „Ролята на субективния фактор и научното творчество" третира въпроса за същите принципи, за дарбата, таланта, емоцията, прозирането в идейността, интуицията като озарение на съзнанието, като ново поле за търсене в науката). Членовете на Бялото Братство работят в пълна съгласуваност с днешната социалистическа власт у нас, в духа на конституцията, закона за вероизповеданията и другите закони. Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества. Затова Учителят П. Дънов и казва: „Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец за подражание." (Из съд. протокол в полицията). Забележително е мнението на Учителя П. Дънов за обществената организация у нас „Отечествен фронт", изразено в тома „Заветът на Любовта", беседата „Милият поглед", стр.
към текста >>

Дънов и казва: „Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец за подражание." (Из съд.
Целта на братската дейност е също материалното и духовното издигане на народа. Членовете на Братството, в своя личен и обществен трудов живот^ са честни и добросъвестни. С отлично поведение и старание те се включват във всички мероприятия от обществен, икономически и културен характер. Те са примерни граждани на страната с висок морал и нравствени качества. Затова Учителят П. Дънов и казва: „Това учение осигурява физическо здраве, морална чистота и духовен напредък на всички, които го следват, а животът им е общопризнат образец за подражание." (Из съд. протокол в полицията). Забележително е мнението на Учителя П. Дънов за обществената организация у нас „Отечествен фронт", изразено в тома „Заветът на Любовта", беседата „Милият поглед", стр. 17, беседа от 22.Х. 1944 г., 65 дни преди смъртта му, а именно: „Сега дойде новият ред на нещата.
към текста >>

На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа".
Южно от салона имаше столова за хранене на комунални начала, за членовете на братството и техни гости. Тук бяха гости и много бедни приятели, комунисти, много от които нелегални, които се криеха в братски домове. Също на юг от салона бе посадена голяма овощна градина, с лозе и пчели, нужни за учебни цели на Учителя. От голямата овощна градина е останала малка част, гдето се намира гробното място на Учителя П. Дънов, запазено до днес. На Изгрева се развиваше усилена дейност - духовен братски живот, три отделни класа, три пъти седмично под ръководството на Учителя Петър Дънов - „Школа". Тя наподобяваше школата на Толстой в Ясна Поляна в Русия и на Университета на Рабиндранат Тагор- Шантиникетон в Индия. Беседите на Учителя Петър Дънов са печатани в братска печатница в София и в такава в Севлиево. Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др.
към текста >>

Той е написал текст и музика на повече от 200 песни с духовен характер, за възпитание на душата на човека, за живота на човека и Природата.
Те се преваждаха на всички класически езици и на есперанто, тъй като се проявяваше голям интерес от много страни в света. Като известен учен и философ, Учителя познаваха много негови съвременници: Толстой, Рабиндранат Тагор, Ромен Ролан, Горки, Ганди, Айнщайн и др., а вероятно и др. Ленин чрез др. Георги Димитров. Учителят Дънов беше и добър музикант, с всички разбирания [за музиката], като средство за духовно израстване на човека. Той е написал текст и музика на повече от 200 песни с духовен характер, за възпитание на душата на човека, за живота на човека и Природата. Учителят казва: „Музиката е първият елемент за възпитанието на децата." Тук трябва да споменем конкретни факти из постоянното гонение на Учителя и на последователите му в страната от фашистките държавници и синодалните старци преди 9.IX. 1944 г. Такива са: 1. През 1915 г. цар Фердинанд пратил да извикат Учителя при него.
към текста >>

Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен просветител на народа ни.
След 9.IX.1944 г. нито един от тези братя и сестри - ятаци не се явиха пред властта с някакви претенции и не са получавали, не получават и досега народни пенсии от днешната държава. И така, Може би неслучайно са живели в София под един покрив в къщата-близнак на ул. „Опълченска" 66 (сега музей) от 1904 до 1925 г. най-изтъкнатите водачи на българския народ: на БКП др. Георги Димитров, като политически водач на народа ни, и на Бялото Братство - Учителят Петър Дънов, духовен просветител на народа ни. Между двамата велики българи никога не е имало идеологически спор, защото са били лични приятели и са разбирали един на друг ролите, като общественици. Учителят Дънов е бил многократно в помощ на др. Георги Димитров и на цялото му семейство - майка, брат и сестра. В най-критичните моменти на преследването от властта те са прибягвали до услугите на Учителя Дънов. Така и последния път през 1923 г., през Септемврийското въстание в България, др.
към текста >>

Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София. 4.
Като се има пред вид прогресивният характер и дейност на Братството преди и след 9.IX.1944 г., явно е, че нашият Учител П. Дънов и многото негови последователи - ятаци имат реални качества на борци против фашизма, в контакт с нелегалната съпротива на БКП и участвуват активно в социалистическото строителство у нас, ние си позволяваме, другари делегати на XI конгрес на БКП начело с др. Тодор Живков, [да предложим] за разглеждане и взимане решения относно следните въпроси, свързани с нормалния живот на братството: 1. Молим да се уточни положението на гробното място на Учителя Петър Дънов на Изгрева, като остане собственост на СГНС и поддържа от Бялото Братство като култово място и се признае като културен паметник на заслужил прогресивен българин и изключителен културен деятел за благото на българския народ и човечеството. 2. Да се даде право на юридическа личностна Братството в цялата страна, като се одобри съответен устав на братствата, които да се утвърдят за в бъдеще, законно утвърден статут, който да обхваща организационния, материален и финансов живот на една заслужила прогресивна верска общност с революционен дух и дейност у нас. 3. Като морална компенсация за иззетото братско поселение „Изгрев", дадено за построяване на посолството на Братския СССР, ние ви молим да решите държавата да построи за Бялото Братство на съответно място в София салон за нуждите на братството или да ни се даде за вечно ползуване готов такъв салон в София. 4. Да се утвърди за Бялото Братство от цялата страна лагеруване на членовете му в Рила планина, при 7-те езера, определен като подходящ от Учителя Петър Дънов и образцово поддържан вече повече от 50 години от Братството, вече познат на всички български туристи и на повечето гости от чужбина. Като ви излагаме казаното дотук, уважаеми другари делегати, Бялото Братство в България е дълбоко убедено, че почитаемият XI конгрес на БКП ще вземе под внимание представеното тук изложение и обективните данни и ще вземе положително отношение към отделните въпроси. С това ще се урегулира животът на общността Бяло Братство у нас, близък по идеите на БКП. Уверени в правилността на вашите решения, Братството изказва още веднъж братски поздрави на участниците в конгреса с пожелания за успешното решаване на всички поставени задачи за благото на българския народ и за постигане на мир, братство и единство с любов към цялото човечество. Братски поздрав към народите от великия СССР, предтечи на мира, свободата и независимостта на народите от цял свят, София, февруари 1976 г.
към текста >>

99. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата