НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
221
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ония Духове, на които те не се оказаха
достойни
, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят.
Тук не се позволява. В името Божие ние не позволяваме да се говори лъжа. С Моето Име злоупотребяват, но ще им прекъснем нишките. На всички ще кажете: "Кръстю и Михаил трябва да си отидат във Варна." Двата изпита не издържаха, а сега навън. Това е решението на Бялото Братство.
Ония Духове, на които те не се оказаха
достойни
, ще им намерим друго място, а те да отидат да копаят.
Те са дошли за материални облаги. Ако искат да гадаят, да отидат другаде, в Англия, но тук и в Мое Име, Аз не позволявам, защото не искам да огорчавам Господа. Силата Ми не е в тия хора, които ме следват. Те искат да ме повдигнат, за да повдигнат себе си. Недейте гледа каква светлина съм, ами прочетете книгите си на тая светлина.
към текста >>
Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме
достоен
отпор.
И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата. Аз скочих първа, а след мен застанаха и други, които бяха верни по Дух, макар че ми бяха опоненти, противници.
Но мога да призная, че те прескочиха личната си неприязън към мене, застанаха зад мене и ние дадохме
достоен
отпор.
Беше време, когато всеки се определи кому да бъде служител. От нашето поколение не остана нито един, който да не се определи. Едни отидоха наляво, други - надясно. Но за следващите поколения аз предоставям този материал за проучване. Защото вие ще се сблъскате със същите проблеми, които ние трябваше да разрешаваме.
към текста >>
2.
Разговор Петий. Въздигане. Душа и Дух
,
,
ТОМ 2
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Този е общ и неумолим закон на живота. По цялото негово царство се забелязва същото правило. Всичките същества, от най-малките до най-великите, са подложени на същото вътрешно променение. Не може нито една жива душа да се възкачи ни една стъпка по-горе, ако не се измени вътрешно и се приготви за по-високата среда, за по-високото положение, към което се стреми. Това е общото установление в тоя временен живот, в когото промяната, видоизменението са свойствени нему като на живот начинающ.
Обаче усъвършенствуванието, вътрешното самосъзнание, повдигането на душевния живот, чистотата на сърцето, благородството на ума,
достойнството
на душата, светостта на волята, са принадлежание и преимущество само на духовния человек, роден не от разтлено семе на человечески син, но от Бога, от семе свято.
Нещата, които Бог е създал и наредил, трябва винаги да спазват своя ред. Първом естественото, после духовното; първом видимото, после невидимото, както в едно училище, гдето обучението се почва с предметното учение и после се стига към чистото мислене на ума. Първом окото, ухото и всяко друго чувство трябва да се възбуди и упражни посредством пипание и усещание и тогава да се мине към вътрешното понятие на нещата. Сравнението тук е подходящо. По такъв един прост и осезателен начин, трябва да почне всяка неразвита душа, в която естественото има преимущество над духовното – понеже условията са такива във всяко начало.
към текста >>
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод,
достоен
за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Грехът и измамата не могат да намерят никаква почва в неговата душа да растат. Той е свободен от тяхното влияние и примамка, както сам Бог е свободен. Защото казва на едно място Духът Господен, че всякой се подмамва от собствената си похот, от собственото си желание, което като се зачне, ражда грях, а грехът, като се извърши, ражда смърт. Тия вътрешни произшествия на душата са вярни. Но ще попиташ: на какво основание?
Ето на какво: всяка сила, или всяка благодат, иждивена без да принесе плод,
достоен
за храна на душата, е непоправима загуба за самата нея; и известно ти е, че всяка душа, която харчи, без да припечеля, е осъдена на страдания, на лишения временни и вечни.
Това е такава истина за който я знае, която не носи никакво противоречие в себе си. Не всякой, който ми казва „Господи, Господи“, ще влезе в царството Божие, но който изпълня Волята на Отца ми. И мислиш ли ти, че когато Господ говори, Неговите думи няма да се утвърдят? Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина.
към текста >>
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод
достоен
.
Не. Небето и земята ще преидат, но не и моите думи. Пази се прочее от всяко учение, което разтлява, което оспорва Божията истина. Всичко ще премине, всичко ще се забрави, що са казали человеците, но Истината на Господа Бога твоего ще стои вечно като стълб непоколебим, като основание, на което цялото Небе е съградено. Не може онзи да е роден от Духът на Истината, който върши грях, в когото лъст и похот владеят и господствуват. Не може такъв един человек никога да влезе в Царството Божие.
Не може такава една душа никога да се развие и достигне до своето съвършенство и да даде плод
достоен
.
Такава душа, такъв человек е подобен на стрък житен на клас без зърна. Може ли такъв клас да продължи живота си или живота на своя род? Не, по никой начин. Ето защо е казано, че нечестивите ще погинат, грешниците ще се отсекат от земята на праведните. Ето в това действува сам Господ, който прилага сам и изпълнява Своите заповеди.
към текста >>
За него няма
достойнства
на различия.
Няма никой да избегне Неговото наказание. Той е праведен и свят и прави съд над всяка постъпка, над всяко дело и ще произнесе Своята присъда един ден. Ако милостта му е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта му е велика, то и светостта Му е наравно съща. Бог е един, чист и свят.
За него няма
достойнства
на различия.
Във всичко Той върши преднамеренията на своя Дух, на Своята върховна воля. Колкото е благ и низходителен да помилва една кающа се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди стар грешник, закоравял в злото. Но тия неща за теб не са най-важните, да знаеш по кой начин Бог може да помилва и опрости и по кой начин може да осъди и погуби. Важното е твоето спасение, твоето възраждание, твоето възобновление, усъвършенствувание в пътя Господен. Важното е твоето просвещение да познаваш Истината, която е сам Бог.
към текста >>
3.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ
,
,
ТОМ 5
На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил
достоен
да заеме такава катедра.
183. ИВАН ПЕТРОВИЧ РАДОСЛАВОВ Като си спомня за него веднага бих скочила да му се поклоня в знак на уважение към неговите познания, неговият език и стил. Ние нямахме друг по-интелигентен, по-образован и по-надарен със слово брат от него. Той по професия беше историк, преподаваше в гимназията и аз го познавах от ученическата скамейка. Той ми беше учйтел по история.
На него по това време му предлагат да вземе професорската катедра по история в университета, но той отказва по някакво друго съображение като казал, че не бил
достоен
да заеме такава катедра.
Ние се познавахме с него, подържахме много добра връзка и аз бях изключително разположена към него, защото в него имаше широта и дълбочина на мисълта. Освен това нашето семейство се познаваше с тях и това предполагаше по-добра взаимност. Той беше един от първите братя запознали се с Учителя и с Учението му и отстояваше до край тези свои убеждения. Той имаше изключителни познания и можеше да спори, да докаже, да убеди всекиго в своята теза, но беше широк в разбиранията си, защото бе голям потенциал на вътрешен интелект, който бе от най-висша категория. Навремето той написа една книга „Где е истината", за да защити Учението на Учителя и отговаряше на нападките на хора завербувани от църквата и заплащани от нея.
към текста >>
И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по
достойнство
.
Спомене Иван Радославов някаква историческа личност и веднага Учителят допълва и дава допълнителни факти и прави такива обобщения, които са го стряскали със своята точност и категоричност. Тогава той се засрамил и си отишъл. По-късно разправяше, че винаги се срамува за тази среща с Учителя, за невежеството си и за нахалството си. Понякога казваше пред мен: „Какво нещо е Учителят? " и вдигаше двете си ръце, разтваряше ги ей така да обхванат цялото пространство около и над него.
И този човек само от един разговор беше разбрал знанието, с което разполага Учителят и го бе оценил по
достойнство
.
Иван Радославов беше с голяма ерудиция, високо интелигентен човек. Но беше много доверчив и макар че беше много образован той допусна да попадне в мрежата на един мошеник-предприемач, който не само го излъга, пропиля имота му, ограби го и го направи последен просяк. На мястото на Иван Радославов на ул. „Оборище" 14 се построи нашият пръв салон, който бе построен с голям ентусиазъм и всички ние младите ходехме да помагаме. Салонът беше построен и ние започнахме да посещаваме там беседите на Учителя.
към текста >>
„Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е
достоен
да бъде домакин на Учителя.
„Оборище" 14. Разбира се, че това бяха сили на Черната ложа, които бяха впрегнати да попречат и намериха своите проводници и своите инструменти и така разрушиха салона. Накрая Радославов дойде на Изгрева и живя в крайна немотия, отхвърлен от всички и забравен от всички. Той освен за салона имаше и едно друго прегрешение по време на началните години на Школата и този случай е известен и вече разказан. По онова време Петко Гумнеров целува едно момиче по челото на ул.
„Опълченска" б6 и старите братя, които бяха големи моралисти решили да махнат Учителя от неговия дом и да му намерят друга квартира поради това, че Петко не е
достоен
да бъде домакин на Учителя.
Така трима човека отиват в Сливен, за да поднесат своето решение на Учителя. А това са Тодор Бъчваров, Лазар Котев и Иван Радославов като последният говори пред Учителя понеже е добър оратор и решил да изнесе основно как стои въпроса. Учителят бил строг и накрая казал: „Затова, че се опитахте да коригирате Божественото един от вас до края на годината ще си замине, друг от вас ще загуби богатството си, а трети ще умре в дълбока старост, беден, изоставен и изхвърлен от всички". Всички си тръгват изненадани, а Бъчваров е изключително възмутен и пише едно стихотворение и го прави в акростих като началните букви погледнато от горе надолу като се четат дават следното изречение „Петър Дънов е лъ-жепророк". Това нещо се публикува, но до края на годината той се помина.
към текста >>
Достойно
защити Учението.
Какво става с Д. Ласков? Той скоропостижно си замина през 1922 г., а Стоян Михайловски, големият трибун, големият писател и поет с огнено перо, титан на българската журналистика изведнъж стана изгнаник в отечеството си, самотен, изоставен от всички и си замина в забвение. След кончината му това обстоятелство учудваше всички как може да се случи такова нещо и да умре един такъв човек в грозно самотничество. За мен отговорът бе ясен както и за Радославов също бе ясен и той го бе написал. В следващите книжки, които той издаде той защити Учителят и отговори на онези, които бяха писали измислици и лъжи по адрес на Учителя.
Достойно
защити Учението.
към текста >>
4.
265. НЕЗАМЕНЯЕМАТА
,
,
ТОМ 5
Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по
достойнство
.
Чак тогава отношенията им ще бъдат правилни. Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо.
Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по
достойнство
.
Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-недостоен от нас самите. И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои. Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват.
към текста >>
Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-
недостоен
от нас самите.
Но това не винаги ставаше така. Ние бяхме седнали на различни места в Школата и бяхме предметно учение както за нас самите, така бяхме и предметни помагала за останалите ученици. Всеки един от останалите беше една част и частица от тази лаборатория, от тази вътрешна лаборатория, където ръката на Учителя преместваше понякога местата ни или самите нас, за да създаде нови условия, за да видим как ще се справим при новите обстоятелства и при новите възникнали противоречия. А това бе много ужасяващо. Заемал си някакво място, смяташ, че то е твое по право, по заслуга и по достойнство.
Идва момент когато те преместват на друго място, а твоето място го заема друг и то, което бе най-важното винаги в тези случаи смятахме, че онзи, който заема мястото ни е много по-
недостоен
от нас самите.
И това довеждаше до вътрешна реакция у нас, въздигаше се един свят, един стар свят у нас, който искаше да се бори с всички допустими и недопустими средства, за да защити себе си, а в случая да защити и запази мястото, което е заемал. Сега четейки от страни това може да изглежда наивно и смешно, но тогава нещата бяха другояче, тогава бе въпрос на живот и смърт както казват някои. Само онзи, който е бил в Школата, който е вкусил и пил от словесното мляко от Словото на Учителя знаеше да цени своето място и го отстояваше. Говоря за онези, които бяха вкусили от тази Небесна Благодат и за онези, които знаеха да ценят и да отстояват. За онези, останалите, които идваха да слушат една-две беседи, те отново си заминаваха по пътя и потъваха в житейските грижи, за тези хора аз изобщо не говоря.
към текста >>
5.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм
достоен
да спомена името Господне и името на Учителя.
Учителят я изслуша и каза: „Братът преди 8000 години е създавал тази музика и сега той трябва да я изнесе от този храм". Аз стоя и гледам като втрещен. Учителят ме изпраща на крака. Да те изпрати на крака Мировият Учител и то теб гащака, който едвам прохожда и още не може да си загащва панталоните, то не е малка работа. Тогава бях на 28 години.
Сега, като ги преценя тези неща мога да кажа като апостол Павел, че не съм
достоен
да спомена името Господне и името на Учителя.
Ама сега. Но тогава не съм слушал. А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така.
към текста >>
Всички оценяваха това по
достойнство
,
Мнозина от тези музиканти след това се оформяха с добра кариера, както в София, така и в чужбина. Има много примери за това. Ето външните хора, светските хора идваха и търсеха благословение и търсеха указание и помощ от Учителя. Получаваха и изпълняваха съветите Му. И затова техният път като музиканти биваше определен и те се ползваха от кредита и благословението на Учителя.
Всички оценяваха това по
достойнство
,
към текста >>
6.
2. Моето писмо от 21.февруари 1961 г.
,
,
ТОМ 8
Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една
достойна
за възхищение култура.
И аз бях много приятно изненадана когато случайно научих вашият адрес, тъй като много години наред аз ожидах момента, в който ще мога да ви напиша писмо в знак на моето уважение и възхищение към вас. Аз прочетох вашата книга също. Тя ми достави много часове на радост, написана в един такъв трогателен, вълнуващ начин. Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов.
Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една
достойна
за възхищение култура.
Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх. Мога ли да се надявам да бъда удостоена с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма! " (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори?
към текста >>
Мога ли да се надявам да бъда
удостоена
с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
Трогателен и вълнуващ е не само фактът, че на вас е бил даден изключителният дял да осъществите една дълго лелеяна мечта на поколения. Но и този благословен, благоприятен случай за четеца да открие във вашата история едно сърце, посветено на високи цели и изпълнено с онзи жив огън наречен Божествена Любов. Четейки вашата книга, човек може да узнае толкова много неща за вашето отечество, за вашата родина, за характера на вашия народ и за духовния живот, който лежи в корените на една достойна за възхищение култура. Най-любезно ви моля, уважаеми г-н Тенцинг, да приемете моите поздрави за добро здраве и щастие през новата пролет, което аз желая да направя, като ви изпращам, според много хубав обичай на нашия народ, мартеница, именно тези червени и бели пискюли. Котвата посвещавам на г-жа Норгей, вашата уважаема съпруга, като символ на нейната навежда за вашия успех в живота ви, докато еделвайса, това цвете на най-високите скали във всички планини, символ на чистота и високи идеи, аз желая да посветя на вас, защото то напомня за чистите мечти и блянове на вашата младост, да постигнете, да се качите на вашия възлюбен връх.
Мога ли да се надявам да бъда
удостоена
с няколко реда и с вашият уважаем подпис, които аз ви обещавам да съхранявам като един скъп спомен от ръката, която е докоснала снега на великата Чомолунгма и напомня за вълнуващите думи, които вие сте произнесли там: "Туджи чей Чомолунгма!
" (Благодаря ти, Чомолунгма!) (Това е на техния език, шерпския език.) Като ви пожелавам искрено добро здраве, успех в живота, уверявам ви в моето най-дълбоко уважение към вас, уважаеми г-не. Ваша: Весела Величкова В: Той какво ви отговори? Веска: първо на моето първо писмо отговаря дъщеря му. Тъй като тя пише тука, защото той е бил ангажиран пак в някакво изкачване в Хималаите.
към текста >>
7.
14.Учителят дойде на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Това би понижило неговото
достойнство
.
Той нямаше нужда да се покаже, че може и какво може. За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи.
Това би понижило неговото
достойнство
.
Той винаги се държеше с достойнство. Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех.
към текста >>
Той винаги се държеше с
достойнство
.
За своите възможности той мълчеше и можеше да мълчи. В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство.
Той винаги се държеше с
достойнство
.
Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи достойнството му. И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка.
към текста >>
Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи
достойнството
му.
В обходата си с нас беше внимателен, любезен, коректен, можеше всички да изслуша дори и когато говорим глупости. Той се отнасяше с уважение и почит към всички. Ако някои оставаха недоволни от неговото поведение, то е, защото те искаха нещо, което той не можеше и не искаше да направи. Това би понижило неговото достойнство. Той винаги се държеше с достойнство.
Той не можеше да каже дума, да направи движение, жест, който да понижи
достойнството
му.
И това той правеше не за да се покаже пред нас, но заради своята висша природа не искаше да понижи Божественото в себе си. Още като ученик, Учителят е изучавал музика във Варна. Свирил е на цигулка при един чех. И след това Учителят е продължил да свири на цигулка. Когато Учителят е бил в Америка, един наш брат, който е учил заедно с него там казваше, че е свирил пред студентите, давал им е концерти.
към текста >>
Като слушаше, човек навлизаше в себе си, откриваше се по-широк и по-
достоен
вътрешен свят.
То замлъкваше, свиваше се. В каквото и състояние да се намираше човек, щом попаднеше под влиянието на Учителювата музика, щом се оставяше на нейното въздействие, всичко забравяше, само слушаше. Тези музикални вълни го заливат, проникват и въздействат на същността на човека. Нещо ново навлизаше в човека, радост го овладяваше и се оставяше на това въздействие. Музиката му имаше завладяващо въздействие.
Като слушаше, човек навлизаше в себе си, откриваше се по-широк и по-
достоен
вътрешен свят.
към текста >>
8.
ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА
,
,
ТОМ 9
Той започна да пита за Олга, но с
недостоен
език.
Картината, търновската, висина стената. Иска, почти на всяка цена да каже, че този образ там е на Учителя, великият Учител на живота. Както и да е, казах каквото разбирах. После ме попита за тебе и за Л., за отношенията ви. Казах му натъртено, че са такива, каквито на сестра му към него /Шкутов има сестра/.
Той започна да пита за Олга, но с
недостоен
език.
Тогава скочих, озъбих му се и казах: „ Турям вече точка на всички недостойни разпитвания! " И т.н. и т.н. Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря".
към текста >>
Тогава скочих, озъбих му се и казах: „ Турям вече точка на всички
недостойни
разпитвания!
Иска, почти на всяка цена да каже, че този образ там е на Учителя, великият Учител на живота. Както и да е, казах каквото разбирах. После ме попита за тебе и за Л., за отношенията ви. Казах му натъртено, че са такива, каквито на сестра му към него /Шкутов има сестра/. Той започна да пита за Олга, но с недостоен език.
Тогава скочих, озъбих му се и казах: „ Турям вече точка на всички
недостойни
разпитвания!
" И т.н. и т.н. Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря". Савка после влезе от 4 1/2 ч.
към текста >>
9.
06 - 11. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ДО ПЕНЮ КИРОВ - БУРГАС, КОЙТО ПРАВИ ПРЕПИСА И ГО ИЗПРАЩА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - АЙТОС
,
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ НА ГЕОРГИ КУРТЕВ
,
ТОМ 10
Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете
достойни
по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение.
Някои хора са като търговци на вехто, всичко купуват. Други са като млади нагиздени моми, само очакват. А други - като млади момци обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кои от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздор.
Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете
достойни
по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение.
Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод, достоен за ядение. Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братия.
към текста >>
Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод,
достоен
за ядение.
Други са като млади нагиздени моми, само очакват. А други - като млади момци обути, напети, потропват, похлопват, своето щастие търсят. А останалите обмислят кои от трите пътища да хванат. Малкото с Любов е за предпочитане пред многото с раздор. Имайте предвид, че небето може да ви даде да разполагате с неговото богатство и сила само тогава, когато се окажете достойни по ум, подуша, по сърце и по вярност и смирение.
Дайте място на дървото, на дървото на живота да се разклонява, разширява, да се умножава и разплодява във вас ида принесе плод,
достоен
за ядение.
Дайте място на бащата Любов и на майката - радости на чадото им — мирът да сте в свръзка с Бога. Дайте място на Бащата - дълготърпението и на майката - благост и на детето им - милосърдието, за да сте в общение с Ангелите. Дайте място на бащата - вяра и на майката - кротост и на чадото им - въздържанието, за да сте в свръзка с добрите хора по лицето на земята и с любящите вас ваши напреднали братя и сестри в царството на мирът. Моя душевен поздрав към всички приятели и братия. Вам всякога верен T.
към текста >>
10.
14 - 4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО
,
Надка Боева
,
ТОМ 10
4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО БРАТ ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ Той беше истински
достоен
ученик на Школата на Учителя По природа беше скромен и мълчалив, природно-интелигентен.
4. ПО-ИЗВЕСТНИ ЛИЧНОСТИ В АЙТОСКОТО БРАТСТВО БРАТ ВЕЛЧО ИВАНОВ МИЛЕВСКИ Той беше истински
достоен
ученик на Школата на Учителя По природа беше скромен и мълчалив, природно-интелигентен.
От рано беше приел идеите на Учителя и си беше открил шивачница с надслов „Братство". Така беше известен в града. Заради благия си характер и вежливото си отношение, всички го обичаха. Но най- голяма заслуга имаше в братския живот като цигулар. Беше самоук.
към текста >>
Брат Велчо живя
достоен
живот като човек на Бялото Братство и
достойно
си замина с молитва на уста.
Понеже беше много предан и изпълнителен на идеите на Учителя, след заминаването на брат Георги Куртев от земята, той, Велчо, го замести. Като ръководител на Братството в Айтос, той направи някои подобрения, особено на братската градина. Най-голямата добрина беше, че успя в ония години да прокара електричество, благодарение на което до днес се ползват. В братския живот, в град Айтос той ще бъде запомнен като единствения цигулар. Цялото му семейство споделяше неговите идеи, жена му, майка и дъщеря му, Верка.
Брат Велчо живя
достоен
живот като човек на Бялото Братство и
достойно
си замина с молитва на уста.
Светлина по пътя му! КРУМ ИЛИЕВ Той беше колоритна личност. По външен вид беше прегърбен, ходеше приведен, главата му беше почти гола и будеше лека усмивка - но той си тежеше на мястото. Беше неженен. Нямаше семейство и често ходеше на гости у братските семейства.
към текста >>
Бъдещите поколения иде си кажат думата за тази своебразна история и ще я оценят
достойно
.
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ Накрая искам да изразя голямата си благодарност и хвала към този светъл дух, от който е ръководен нашият брат Вергилий Кръстев. Той, подобно на Дантевия Вергилий ни въведе в преизподнята на Изгрева и така през пътя на годините ни запозна с всевъзможни образи и събития, от които всеки сам може да си направи изводи. Казвам преизподнята, защото в тази история се срещат различни хора, живяли по времето на Великия Учител, като едни от тях са го познали с падане и ставане, а други не са го познали. Чрез техните разкази ние научаваме и разбираме колко трудно е било тогава. А там, Изгревът е била такава преизподня, от която има какво да научим.
Бъдещите поколения иде си кажат думата за тази своебразна история и ще я оценят
достойно
.
Нека Бог да възнагради брат Вергилий Кръстев. Поклон! Надка Боева
към текста >>
11.
II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
В това честву-ване общината и учителството изпълниха
достойно
своя дълг.
Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело.
В това честву-ване общината и учителството изпълниха
достойно
своя дълг.
Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще. То иде да ни припомни, макар и в не тъй силни оттенъци, що значеше църквата за българския народ във времената на робство и изпитание, как тя в най-тежки минути го подкрепяше и издигаше, как тя го откърмя-ваше и запазваше като зеница на окото си неговото най-скъпо достояние -езика и вярата, и как той, застанал твърдо на нейния спасителен кораб, постепенно възкръсна за нов духовен и свободен политически живот. Що значеше наистина за българския народ делото на плеядата черковни труженици и народни великани - Паисия Хилендарски, Софрония Врачански, Неофита Рилски, Неофита Бозвелията, Илариона Макариополски и цяла редица други светли имена на черковни иерарси?
към текста >>
По същия случай той е
удостоен
и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст.
Михаил" и, макар вече и на 85-годишна възраст, не престава да изпьлнява длъжността изповедник при варненските черкви и да държи през празнични дни правило в тукашния окръжен затвор. По случай празнуемия 50-годишен юбилей Негово Високопреосвещенство св. Варненския и Преславски Митрополит г. Симеон е ходатайствувал пред Св. Синод, за да се отличи народо-полезната черковна дейност на свещеник Константина с офикия и последният е решил да бъде той произведен в чин иконом.
По същия случай той е
удостоен
и с орден за гражданска заслуга с офицерския кръст.
Варненският общински съвет пък постановил в заседанието си от 10-и февруария с решение №70 да се преименува близосъседната до църквата „Св. Архангел" улица „Одринска на негово име. Оказваната му почит той напълно е заслужил и хвала нему за самоотвержените му подвизи и трудове! Откриването българска църква във Варна е било от голямо значение за съживяване българския елемент. Мнозина, които дотогава избягвали да се наричат българи, постепенно започнали да се причисляват към тяхното общество.
към текста >>
За неговото
достойно
архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на
достойно
служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
варненските българи с неописуем възторг посрещат своя първи архиерей, който на 4-ти същия месец извършва първа архиерейска служба в старата българска църква. Отсега настъпва нова епоха за църкви, училища и обществен живот. Новият митрополит, макар и да има резиденцията си в Шумен, не престава редовно да посещава и служи на варненци. След освобождението той премества своето седалище в гр. Варна, която става център на епархията, и до днес, ползувайки се с дълбокото уважение и любов на своите ерпахиоти, с неустанна енергия и бодрост ръководи богодаро-ваното си паство по пътя на евангелската истина и правда.
За неговото
достойно
архиерейско служение, което напълва веч 43 години, ще се ограничим само да повторим следующите справедливи думи, които срещаме в годишния отчет на варненската девическа гимназия за 1897/98 год.: „Тук е цял период на
достойно
служение пред олтаря на църквата и отечеството, в което бъдащият историк неведнаж ще има да отбелязва примери на доблест, истински патриотизъм и идеално въодушевление." Да завършим с кратко упоменание на туй, което е създадено днес в гр.
Варна по отношение на църковното дело. Покрай историческата светиня -скромната и малка стара българска черква, в която и досега не престава да се служи, нашият град се краси, среди един широк, централен в града, площад, от величествената черква „Успение Пр. Богородици", започната през 1881 год. и довършена през 1886 год., която по архитектура, иконопис, величина, издържа-ност на стила и украса, особено след направените напоследък ремонти и приспособления, справедливо може да се каже, че е първа в цяла България, след народния паметник църква „Св. Александър Невски" в София.
към текста >>
12.
II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Обаче нищо
достойно
и подходящо на нуждите и желанията не е станало.
До XIX в. клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение.
Обаче нищо
достойно
и подходящо на нуждите и желанията не е станало.
Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява.
към текста >>
Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг,
достоен
за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо.
клир и народ са напълно предани на Бога и Църквата. Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало.
Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг,
достоен
за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо.
Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение.
към текста >>
Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило,
достойно
за споменуване. III.
Водителите пък, народни и църковни, полагали голям труд и грижа за тях, но делата им не са били достатъчно сплотени и животоспособни. II. Времето до 1860 г. може да се характеризира като епоха на отдих, през която просветва надежда за подобрение, дава се повод на клира и на народните водачи да съразмислят за прокарване стабилни реформи в църковното управление и да се погрижат за възпитаване на християнското изпълнение. Обаче нищо достойно и подходящо на нуждите и желанията не е станало. Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо.
Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило,
достойно
за споменуване. III.
От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява. Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното достойно за оплакване положение. Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото.
към текста >>
Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното
достойно
за оплакване положение.
Липсата на наука, сблъскващите се сурови интереси на църковните и светски първенци и всеки друг, достоен за осъждане частен интерес са непреодолимите пречки, които са им възпрепятствували, при всичко че са могли да сложат хладнокръвно и постепенно спасителните основи на една административна система за защита на всяко църковно благо. Беше възможно през това време да се направи много нещо, та днес да не плачем ненавременно и [да] се разкайваме за настъпилите нещастия, обаче нищо не се е направило, достойно за споменуване. III. От 1860 г. до днес е епоха, която може да се счете сравнително за най-благоприятна, но е в действителност най-печапната, защото причината за нещастията не е в други поводи, но - печално и тежко е да се каже - в неразумността на първенците. Възраждането на науката всред клир и нация, духът на времето и някои други причини способствуваха да тласнат църковните и народни водачи, най-вече против волята им и с мисъл, обзета от предубеждения, към това да размислят за някаква реформа на административните работи на Църквата, мислейки, че с подобно непълно законодателство всичко се спасява.
Обаче много променливи обстоятелства и преди всичко липсата на стабилно и искрено желание направиха и онова несъвършено законоположение безполезно, да не кажа вредно, от което произлезе сегашното
достойно
за оплакване положение.
Това обаче премина и никаква полза няма от риданията и плача, освен щото съзнаването на грешките да способствува за поправяне на останалото. Никой не може да отрече, че през тези две епохи, когато е било възможно да се действува, изпъкнаха в Църквата между първенците на народа ни хора уважаеми, които са работили мъдро в църква и общество, мъже, чиято памет е вечна, а похвалата велика. Обаче добрите сетнини от добрите техни дела са повлияли твърде малко върху цялото. Тази епоха може, наистина, да се нарече иначе и епоха на взаимни обвинения, защото първенците на нацията сочат остро и убедено водителите на църквата като виновници на нещастията, а последните - тях, заради това, дето се стремят да направят църквата светска. По-вярно е обаче, че и двете взаимно обвиняващи се страни, било от незнание, било от непростимо безразличие, са сторили каквото са могли за общата гибел.
към текста >>
А за подготвяне на истински и
достоен
за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения.
Миряните трябва да признаят, че пренасянето на чуждици в областта на църквата, твърде голямото тяхно участие в нейните работи, ослабяването на центъра и на неговите спужители, на оня център, който е спасил православието и нацията, излагането от някои от тях на църковните светини, и пренасянето на неговата сила върху други центрове и тела от друг характер - всичко това е причината, която е предизвикала ослабването и отчаянието и в последствие катастрофалния упадък. Трябва прочее да се разбере, че в интереса на всички е да се засили този наш древен център, чрез пълната поддръжка и обмислената намеса на всички. Когато с Божия помощ тези начала преодолеят и у едните, и у другите, Църквата ще преживее безсъмнено дни на слава. Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията.
А за подготвяне на истински и
достоен
за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения.
Освен това Йоаким 111 предлага следните мерки за саниране на положението. Строг избор на определените за архиерейство, съвсем свободен от партизанство, от користни частни интереси и от странични вмешателства. Да се определи достатъчна и достойна издръжка за тях. Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетел-ните и недостойните. Да се махне вредният за сегашното време начин на събиране на владищината и другояче да се нареди издръжката на владиците.
към текста >>
Да се определи достатъчна и
достойна
издръжка за тях.
Полезно и в общ интерес е двете страни да заработят заедно и съразмислят за поправяне и подобрение на работите. Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения. Освен това Йоаким 111 предлага следните мерки за саниране на положението. Строг избор на определените за архиерейство, съвсем свободен от партизанство, от користни частни интереси и от странични вмешателства.
Да се определи достатъчна и
достойна
издръжка за тях.
Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетел-ните и недостойните. Да се махне вредният за сегашното време начин на събиране на владищината и другояче да се нареди издръжката на владиците. Архиереят да бъде осигурен в своята издръжка и независим материално, за да се предаде на своите високи задачи и длъжности. При днешните условия архиереят не се грижи да насочи всички по правия път, а угажда на силните, за да спечели поддръжката им при добиване на своите права. Той се принуждава да затваря очи пред лошото управление на училищните, църковните и обществените работи; съгласява се на страшни беззакония за удовлетворение на силните, които иначе пречат на събиране на неговата владищина.
към текста >>
Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетел-ните и
недостойните
.
Безсъмнено светият клир, който има управата в ръце, особено висшият, съгласно със своята Божествена мисия, трябва да стои по-високо, което се изисква не само от чисто религиозните интереси на църквата, но и от ония на нацията. А за подготвяне на истински и достоен за високото си предназначение и положение висш клир са нужни обмислени законоположения. Освен това Йоаким 111 предлага следните мерки за саниране на положението. Строг избор на определените за архиерейство, съвсем свободен от партизанство, от користни частни интереси и от странични вмешателства. Да се определи достатъчна и достойна издръжка за тях.
Да се махнат от избирателния списък лицата без висше духовно образование, недобродетел-ните и
недостойните
.
Да се махне вредният за сегашното време начин на събиране на владищината и другояче да се нареди издръжката на владиците. Архиереят да бъде осигурен в своята издръжка и независим материално, за да се предаде на своите високи задачи и длъжности. При днешните условия архиереят не се грижи да насочи всички по правия път, а угажда на силните, за да спечели поддръжката им при добиване на своите права. Той се принуждава да затваря очи пред лошото управление на училищните, църковните и обществените работи; съгласява се на страшни беззакония за удовлетворение на силните, които иначе пречат на събиране на неговата владищина. Това положение трябва да се заздрави с нужните закони.
към текста >>
13.
Наряди за 1945 г.
,
,
ТОМ 12
Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като
достойни
приемници на Неговото епохално дело?
В неговата фина прозорливост се виждат следствията, преди да са произведени причините. Това е човекът - авангард на шестата светеща раса. Обични братя и сестри, днес трябва да благодарим на Бога чрез нашия мил и светъл Учител, че Той ни е качил на Божествения параход, изкован от най-силните материали на Неговите Любов, Мъдрост и Истина. Параходът е неуязвим, капитанът му е нашият Учител. Той ни е запасил с всички духовни блага и ще ни изведе на блаженото пристанище.
Сега на този първи събор, при видимото отсъствие на Учителя, а невидимото присъствие - ще издържим ли генералния изпит като
достойни
приемници на Неговото епохално дело?
Да, всички, които любим Бога и Учителя, ще издържим. Христос казва: „Да се не смущава сърцето ви. В света скръб ще имате, но дерзайте. Аз победих света." Тези думи се отнасят за духовните герои, чиито капитали грижливо са запазени там, дето ни молец, ни ръжда ги разваля. Днес сме в теглилката на Божествените везни.
към текста >>
Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови
достойни
работници.
Днес сме в теглилката на Божествените везни. Всеки сам себе си ще определи на коя ложа принадлежи. Аз ви моля, братя и сестри, в името на Бога, в чието име сме се събрали и заради светлата памет на добрия ни и светъл Учител, който ни отвори златните двери на красотата и величието на безграничната Божия Любов, Мъдрост и Истина, да пристъпим с любов и взаимно доверие към разрешаването на сложните въпроси и мероприятия. Защото към нас са устремени погледите на видимите и невидимите наши доверители и с трепет следят нашето държание. Божият Дух носи всичките блага на живота.
Той присъствува в нашите души и Той ни е довел на това място да извършим Неговата света Воля като Негови
достойни
работници.
17) София-Изгрев,27август 1945г. ЛЮБЕЗНИ БРАТЯ И СЕСТРИ, Братският съвет счита за свой приятен дълг да сподели с всички интересуващи се братя и сестри впечатленията си от преживяното на тазгодишната братска среща, да съобщи идеите, които ни занимаваха през тия дни, както са изразени в прочетените доклади пред ръководителите и водените с тях разговори. Първото отрадно впечатление на всички бе радостта, с която мнозина се оказаха готови да дойдат в София, на прекрасния Изгрев, за да присъствуват на братската среща. Така, начело с братята-ръководители, надошли от всички братски кръжоци от цялата страна, ние видяхме между нас засмените и жизнерадостни лица на много познати братя и сестри, а заедно с тях и някои нови, които за пръв път идеха да вкусят от духовното общение на душите, обединени в светлите идеи на Учителя за братски живот и за подвизи. Имаше и една група братя и сестри, които една седмица преди събора посетиха върха Мусала.
към текста >>
Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат
достойни
граждани на Царството Божие.
Работата на братската среща се започна на 10 август, 5 часа сутринта, както бе обявено в програмата. Голямо насърчение и разположение внесе духовното слово, прочетено от старшия брат Т. Стоименов, с което се обрисува състоянието на Братството, както и идеите, които ни въодушевяват като ученици на Учителя и работници за идване Царството Божие на земята. Понеже се изказа желание да го прочетат и отсъствуващите от събора, Братският съвет реши да напечата това слово. След наряда, изпълнен в братския салон на Изгрева, всички заедно, с благоговейно чувство в сърцата, посетихме мястото на Учителя, дето в тайна молитва и песен приобщихме душите си към светлата памет на Учителя.
Там мнозина наново дадоха обет да работят за своето усъвършенствуване по пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, за да станат
достойни
граждани на Царството Божие.
Отдавна полянката на Изгрева не бе виждала такъв наплив от изпълнители на Паневритмията; отдавна кръгът на участвуващите в упражненията не е бил тъй сгъстен от ученици. И през трите дни на братската среща паневритмичните упражнения бяха един от красивите номера на програмата. Братята и сестрите оркестранти особено усърдно извличаха от цигулките и другите инструменти мелодиите на Паневритмията. Така се редуваха: „Първият ден на пролетта", „Евера", „Аум", „Запознаване", „Рано ти стани"; най-после се построиха 12-те слънчеви лъчи, образувани от животрептещи братя и сестри, като пееха: „Ти си ме, мамо, човек красив родила, умен да стана, добре да мисля". Разви се и Пентаграмата със своите вълшебно-подвижни фигури, правилното изпълнение на които, според думите на Учителя, показва и правилния ход на еволюцията на участвуващите.
към текста >>
до деня на събора, всички, с особено старание,
достойно
изнесоха своите задачи.
Ето някои от мислите на този доклад: „Датата 27.XII. 1944 г. донесе нови задачи за всички ученици: да преповторим и приложим в живота си знанието, което Учителят ни предаде в течение на 25 години. На около 20 души братя и сестри се възложи трудната задача да се грижат за правилния ход на братските работи: от тях се съставиха братският, финансовият, домакинският и просветният съвети. От 1 януарий т. г.
до деня на събора, всички, с особено старание,
достойно
изнесоха своите задачи.
През всичкото време ние чувствувахме Духа на Учителя да ни нашепва и вдъхновява със своите светли идеи. Първата стъпка, която се направи във вътрешния живот на братството бе постигнатата хармония между братята и сестрите, живущи на Изгрева, които вътрешно разбраха, че със заминаването на Учителя делото продължава и ще ни се дадат всички добри условия да се подвизаваме и занапред, както това ставаше при Учителя. Известно е на всички, че заминаването на Учителя стана във време, когато някои обстоятелства от нашия обществен живот косвено засегнаха и Братството и го злепоставиха пред мнозина наши съчувственици, па и между по-широк кръг на обществото. Разпръсването на тая неблагоприятна атмосфера бе не малка грижа на Братския съвет и благодарение на някои щастливи стечения на обстоятелства, в кратко време корабът на Братството пое своя правилен ход. Делото на Учителя запази своето право на живот - братята и сестрите на Изгрева и в цялата страна продължихме да слушаме Неговото Слово; започнаха да прииждат към нас всички, които жадуваха за новото, красивото - за знанието, вложено в беседите на Учителя.
към текста >>
Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде
достоен
за своя Учител.
Това правило гласи така: Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога.
Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде
достоен
за своя Учител.
Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост. Христос казва: „Ако имате любов към Мене, опазете заповедите Ми." Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят, е достъпен за нас чрез петтях ни сетива, които трябва да поддържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си. Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там.
към текста >>
14.
Наряди за 1948 г.
,
,
ТОМ 12
Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е
достойнството
му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея.
Тя е идея за разумни, мислещи същества. Може ли да се говори на един бръмбар за Бога? Идеята за Бога е вдъхновявала човека през всички времена към велики подвизи и жертви. И ако някои са търгували с нея и са вършили престъпления в нейно име, какво има с това самата идея? Тя остава неопетнена, чиста и свята, високият идеал, към който човек вечно ще се стреми.
Тя е извела човека из мрака на вековете, отличила го е от другите същества, възвърнала е
достойнството
му и, доколкото човек има права и свободи, дължи ги на нея.
Съвременните хора искат да устроят живота си без идеята за Бога. Животните, които са лишени от тази идея, каква култура имат? Може ли тя да бъде идеал за човека? Какъвто израз и да й даде, човек не може да живее без идеята за Бога. Тя го прави човек.
към текста >>
Това поддържа духа бодър, запазва
достойнството
и свободата на ученика.
Това е вътрешната ни връзка с Учителя и с Бога. Това е свещеното предназначение на нашия ум, сърце, воля, душа и дух. Ако ние разчитаме на външно ръководство и уповаваме на него, силите на нашата душа ще останат спящи, неразвити. Докато пък в онова вътрешно усилие да бъдем във връзка с Учителя и с Бога, да знаем всеки момент каква е Неговата воля за нас и как да я вършим. В този непреривен вътрешен стремеж силите на душата се развиват, като при това в нас се ражда съзнанието да носим сами отговорност за постъпките си.
Това поддържа духа бодър, запазва
достойнството
и свободата на ученика.
Казано е: „Не огорчавайте Божия Дух." Поддържайте добри мисли, добри чувства и постъпвайте добре и разумно с всички хора, при всяко положение в живота. Това е вътрешната работа, за която Учителят в школата ни е подготвял. Само тъй, ние ще опазим Неговото Слово, ще бъдем съработници в Неговото дело, проводници на новия Божествен живот. Промените, които сега се извършват в живота, не са случайни. Разумни, Божествени сили работят и преустройват живота, затова ние трябва да гледаме с упование и вяра в бъдещето.
към текста >>
Ние се молим да ни благослови Господ да бъдем „добрата почва" ида принесе Неговото Слово плод много, плод,
достоен
за Него.
Около Учителя бяха представени всички категории души, от всички вериги, за да може чрез тях благовестието да достигне до всички, с които те са свързани, на които те са представители. Те бяха живата среда - „нивата", в която зърното се сее. Чрез живота на Словото в нас ние сме свързани с неразривни връзки с нашия обичен Учител, затова ние чувствуваме, че Той е с нас и сега, както и преди. Като учим, като работим, като възрастваме в нас Словото на живота, ние се приобщаваме към великия живот, на който Той е център. Така ние излизаме от временния и влизаме във вечния живот, който е живот на душата и духа.
Ние се молим да ни благослови Господ да бъдем „добрата почва" ида принесе Неговото Слово плод много, плод,
достоен
за Него.
Така ще влезем в радостта на всички Светли братя, които работят за идване на Царството Божие на земята - Царството на Мира. Днес всички хора говорят за мира и го търсят, но те го очакват отвън. Мирът не е едно механично равновесие на силите във външния свят. Такова всякога може да се наруши. Мирът има основа вътре в самия човек.
към текста >>
15.
18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 12
Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си
достоен
сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!
Да, но после да не се разкайваш. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което любовта изисква. Тази любов изисква щото и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги.
Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си
достоен
сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!
“ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш тъй? Хората са тъй егоисти, че мислят, какво[4] ти си направен от желязо и да работиш и 25 часа, няма да ти кажат „стига“. Никой не трябва да упражнява влияние, ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази любов той ще се саморазвива. Дойде някой, казва: „Тъй трябва да се постъпи!
към текста >>
Човек трябва с
достойнство
да понесе страданията си.
А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста. Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно.
Човек трябва с
достойнство
да понесе страданията си.
Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“.
към текста >>
16.
19. ДВАТА ПРИНЦИПА
,
,
ТОМ 12
Тук не е въпросът за
достойнство
, а вие сте дошли да се учите.
Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да бъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат? “ Спомнете си за онзи цар, които повикал гости на трапезата си - званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли.
Тук не е въпросът за
достойнство
, а вие сте дошли да се учите.
И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото братство всичко върви като в музиката.
към текста >>
Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-
достоен
от другия.
Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности, после, ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите.
Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-
достоен
от другия.
В Бялото братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого, Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение, никой не може да ви [ограничи], но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя между вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията и като болни ви лекувам.
към текста >>
17.
17. РАЗМИШЛЕНИЯ
,
Лидия Соломонова Аладжем
,
ТОМ 13
Ние ще падаме и ставаме като малки немощни деца, докато изправени и
достойни
познаем Бога, нашият Баща.
17. РАЗМИШЛЕНИЯ НОВА ГОДИНА Учителю, честита Нова година. Дошла за нас мълчалива и неизвестна, а за Теб светла, жива и творяща. Ти, наш съвършен брат, дошъл си в душите ни като светъл лъч и обграждаш ни с безкрайна нежност, светлина и топлина. Приеми нашия привет от долината, откъдето Те виждаме, могъщ и любящ, да будиш в душите ни съвършения идеал. Прости погрешките в нашия живот, те петнят Божия ни произход, но мъдростта на Твоето Слово ще пречисти нашите сърца.
Ние ще падаме и ставаме като малки немощни деца, докато изправени и
достойни
познаем Бога, нашият Баща.
Но ти, Учителю, бъде винаги с нас, да Те следваме в безкрайните векове на вечността. Да бъде светла и честита Новата година. НЕ СЪМ ПЪРВА Не съм първа, нито последна, разочарована от човешката любов. Не съм първа, нито последна, изпитала неразбраната любов. Изминала дългия път на скръб, противоречия и размисъл, тя ме доведе примирено до свещените порти на Божествената Любов.
към текста >>
Уви, такава беше върховната воля и в скръбта си ние сме щастливи, че бяхме
удостоени
да Те слушаме и разговаряме с Тебе.
Твоето Слово, което ни донесе виделина на нов живот, за света братство, мир и любов. Слязъл от безкрайните светове на Твоята слава, за да облечеш земната дреха на ограниченията, да изпълниш великата мисия, да излезнем от калта на живота ние, твоите мили дечица. Приеми нашата безкрайна благодарност за скъпата жертва, от дълбочината на блажената радост от озарените ни сърца, в които запали свещения огън на Великото братство на Любовта. О, как бихме желали вечно да бъдеш помежду ни. Да целуваме ръцете, да слушаме Словото Ти.
Уви, такава беше върховната воля и в скръбта си ние сме щастливи, че бяхме
удостоени
да Те слушаме и разговаряме с Тебе.
Днес ние, твоите слушатели, оглашени и ученици, обещание на смирение и вярност Ти даваме за послушание, работа и приложение на Великата благост, която ни донесе. Благословен бъди от Бога, Учителю. Копнежът по Теб ще ни води в пътя на Любовта, Мъдростта и Истината, Твоят Завет. Във вечна благодат и Слава бъди всякога наш любим и скъп гост. РИЛА 26.08.1963 г.
към текста >>
18.
ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 521-540
,
Савка Керемидчиева
,
ТОМ 14
И кой каквото има, има го по заслуга, по
достойнство
.
Има четири вица ученици: добри - добри добри - лоши лоши - добри лоши - лоши. Търпение. 525 Бог всичко изведнъж може да види. А ние постепенно можем да видим всичко. Имайте търпение. Само при Истината всички са свободни.
И кой каквото има, има го по заслуга, по
достойнство
.
Първият закон. 526 „Ако ме любите" - любовта съществува преди знанието. Най-първо, ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината. Може да се обича само Едного - дървото и покрай него всичките му листа. Истината.
към текста >>
Истината се казва само на онзи, който е
достоен
за нея.
Най-първо, ще любите Бога. Корените трябва да бъдат в почвата, но клоните и листата трябва да пребъдват в светлината. Може да се обича само Едного - дървото и покрай него всичките му листа. Истината. 527 Истината трябва да се казва с любов. Истината може да се каже само когато има Любов.
Истината се казва само на онзи, който е
достоен
за нея.
Истината се казва само на Онзи, когото обичаме. Благословението. 528 Като решиш да изпълниш Божията Воля - благословението ще дойде. Радостта. 529 Даром се дава на достойните, а ленивият трябва да работи. Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно с Божествените закони.
към текста >>
529 Даром се дава на
достойните
, а ленивият трябва да работи.
527 Истината трябва да се казва с любов. Истината може да се каже само когато има Любов. Истината се казва само на онзи, който е достоен за нея. Истината се казва само на Онзи, когото обичаме. Благословението. 528 Като решиш да изпълниш Божията Воля - благословението ще дойде. Радостта.
529 Даром се дава на
достойните
, а ленивият трябва да работи.
Това са отношения в света. Човек трябва да работи съобразно с Божествените закони. Каква радост е когато човек победи един свой недъг, а когато не иска да го победи, тогава има скръб. Живият Христос. 530 Има един Жив Христос на Любовта, Който живее сега в нашите души, във всяко благородно побуждение, вътре в нашите души - това е Живият Христос.
към текста >>
19.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Лоши ученици няма, а има лоши учители, които
недостойно
заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения?
Лоши ученици няма, а има лоши учители, които
недостойно
заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение.
Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г.
към текста >>
Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето
достойнство
да се занимаваме с тях.
на в. „Мир", редакцията ни се счита предизвикана да заяви, че списанието „Всемирна летопис" не е орган на никакви „дъновисти". Като изключим недобросъвестните и злоумишлени хора, всички други са могли да констатират от поместените материали в четирите годишнини на списанието, че то е орган на научно-духовната мисъл, която намира израз във всички окултни науки и във всемирното духовно движение. Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г.
Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето
достойнство
да се занимаваме с тях.
Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища.
към текста >>
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е
недостоен
предразсъдък.
А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е
недостоен
предразсъдък.
И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
към текста >>
съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха
достойно
своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Терзиев, А. Стойчев, Ст. Русев, Д. Ив. Харбов, П. Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върх. Адм.
съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха
достойно
своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение.
Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
към текста >>
20.
V. Учителят за музиката
,
Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова
,
ТОМ 16
Духът, например, ще дойде у вас, когато станете способен и
достоен
за Него.
Трябва да създадете едно състояние у вас, което да ви дава подтик. (13.Х.1939 год., петък) 21. Ако искаш да станеш музикант, ще впрегнеш ума, сърцето и волята си на работа. Също и другите дарби. Само методите не са еднакви.
Духът, например, ще дойде у вас, когато станете способен и
достоен
за Него.
Защото, като ти дадат „своето", ти не трябва да направиш нито една погрешка. И на вас не ви дават да бъдете например музикант и т. н., защото правите погрешки. Докато правите погрешки, ще бъдете глупави, невежи и пр. Няма да ви дадат „вашето" - това, което Бог е определил за вас.
към текста >>
Вярвал е, че в България ще се роди тенор, който да го замести
достойно
, за да се постави отново операта „Вилхелм Тел" във Виенската опера.
спечелва първо място а музикалния конкурс във Виена. От 1937 до 1953 год. изпълнява всички оперни роли за тенори. Притежава лирико-драматичен висок глас от италиански тип. Единствено той, със своето балканско гърло, е можел да пее ролята на Арнолдо въа „Вилхелм Тел" от Джоакино Росини.
Вярвал е, че в България ще се роди тенор, който да го замести
достойно
, за да се постави отново операта „Вилхелм Тел" във Виенската опера.
Биографичен очерк за Тодор Мазаров вж. в Приложение I, стр. 741 ■ 744 оригинала. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев) 80. Музиката е за сърцето.
към текста >>
21.
Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.
,
,
ТОМ 16
Ние сме горди, че в твоето лице имаме
достоен
представител в първите европейски театри.
На сцената на българския Народен театър му е поднесен царски орден за заслуга и изкуство. Той е най-после всебългарско величие. Родната съдба сякаш подигна своя пръст из детската му торбичка и казва на всеослушание: „Ти беше отритнат и смазан, но аз те издигам пред очите на целия свят, защото такава е волята на правдата и човечността - такава е волята на непрестанния човешки напредък... " - Ти си добър, за да простиш на всички! Артистът от Народната ни опера г-н Попов каза: „Скъпи колега, ти замина от България незнаен, а се върна именит и прославен. Само усърдието, непоколебимата воля и увереността сочат пътя на твоя изключителен успех.
Ние сме горди, че в твоето лице имаме
достоен
представител в първите европейски театри.
Ти издигаш българското име на завидна висота и му отреждаш място сред първенците на певческото изкуство. Твоите успехи са успехи на цяла културна България и на нейната млада опера. Бъди здрав и бодър за още по-голяма слава..." Редуват се приветствия, цветя, награди! Трогнат до сълзи, Мазаров отговори: „Ваши Величества, г-н министьр-председателю, г-да министри, г-н директоре, драги колеги, скъпа и прескъпа публика, тъй като нямам този дар да изказвам благодарността си, ще ми простите, ако кажа по-малко думи, отколкото трябва. Благодаря на Ваши Величества за вниманието, с което ме удостоявате, като втори път присъствувате на моите представления.
към текста >>
Това е всенародното отблагодаряване за честно и
достойно
служене.
Ще помня тия вечери. Чувствувам се горд, че съм българин..." Триумфът е вихров, неописуем! Стъпките и шепотът дори на този голям български певец, на който името се разнесе по света само в няколко мига, показват какво е личното му и обществено обаяние. Възторзите на публиката дойдоха като отговор на неговите страдания. За него няма и не може да има по-голяма награда.
Това е всенародното отблагодаряване за честно и
достойно
служене.
Тъжно и болно е, че първи други народи го нарекоха Карузо. Мазаров има всички заложби на един световен първенец в тоновото изкуство. Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни?
към текста >>
22.
6.12. Брат Михаил Райнов
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
И нека горди сме, че беше между нас, че беше с Учителя, че остана с него, че пя, че песента му живо отрази един живот
достоен
и
достойно
изживян един наш верен брат, роден в Балкана и самин Балкан.
Ние всички знаем тия песни - те са част от нас, те клетки са от нашто живо тяло, Частички от Учителевото дяло. Чрез него знаеше го и Балканът: затова с такава благосклонност слушаше тогава в листата дъх стаил. Михаил Райнов! Да! Да спомним с топло чувство неговото име!
И нека горди сме, че беше между нас, че беше с Учителя, че остана с него, че пя, че песента му живо отрази един живот
достоен
и
достойно
изживян един наш верен брат, роден в Балкана и самин Балкан.
17 януари 1951 г. София Стефан Кадиев
към текста >>
23.
22.2. Константин Величков
,
I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев
,
ТОМ 17
Един човек, който да има човешко
достойнство
, човек с характер, който за заслужава нашето уважение?
22.2. Константин Величков Напротив, най-ласкаво се отзова за него писателят Константин Величков. Един ден Учителят изнесъл беседа в клуба на радикалите на ул. „Кърниградска". При станалия разговор Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: „Е, добре - казваха там, - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте вие поне един човек, който да има истинска човешка физиономия?
Един човек, който да има човешко
достойнство
, човек с характер, който за заслужава нашето уважение?
" Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше, като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец. Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: „Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство! Тоя човек е Петър Дънов!
към текста >>
Толкова трудно ми беше, като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам
достоен
образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец.
При станалия разговор Величков казал: - Бях в Европа по повод разговорите за мир. Всички бяха викнали против нас: „Е, добре - казваха там, - докажете, че имате право на съществувание като народ! Дали ли сте вие поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който за заслужава нашето уважение? " Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос.
Толкова трудно ми беше, като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам
достоен
образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец.
Това беше тогава. Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: „Да, ние имаме един достоен човек, човек, който е проявил характер и достойнство! Тоя човек е Петър Дънов! "
към текста >>
Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: „Да, ние имаме един
достоен
човек, човек, който е проявил характер и достойнство!
Дали ли сте вие поне един човек, който да има истинска човешка физиономия? Един човек, който да има човешко достойнство, човек с характер, който за заслужава нашето уважение? " Аз бях много затруднен да отговоря на този въпрос. Толкова трудно ми беше, като ровех в нашата история, като преглеждах ликовете на моите живи съвременници, да дам достоен образ, който да заслужава уважението, адмирацията на един европеец. Това беше тогава.
Но сега, когато чух г-на Дънова, мога смело да кажа: „Да, ние имаме един
достоен
човек, човек, който е проявил характер и достойнство!
Тоя човек е Петър Дънов! "
към текста >>
24.
7. СЛЪНЦЕТО
,
Иван Антонов
,
ТОМ 18
Най-отличителното качество, което имат люде с хармония между Слънцето и Юпитер, е чувството им за
достойнство
.
Между такива люде няма беден човек. Добродетелите на таки ва люде отварят пътя за щастие и на другите и често тях ги смятат за талисмани, защото тяхното влизане в някой магазин, например, носи богата печалба през деня. Тяхното влизане в известна среда установява хармония и разположение в нея. Тяхното включване и в най-затруднените начинания им осигурява бърз и неочакван прогрес (успех). Накратко казано, люде с хармония между Слънцето и Юпитер всякога и навсякъде съзнателно и несъзнателно са носители и изявители с мислите, чувствата, словата и делата си на радости, успокоение, разположение, насърчение, утеха и щастие.
Най-отличителното качество, което имат люде с хармония между Слънцето и Юпитер, е чувството им за
достойнство
.
Те обичат твърде много благопочитането. СЛЪНЦЕТО в опозиция или квадрат с ЮПИТЕР При дисхармония между Слънцето и Юпитер влиянието на Юпитер не само не носи щастие, успехи и благословения на човека, но обратно - то може да причини много злочестини на човека. Човек с дисхармония между Слънцето и Юпитер е като голям министър или управител, който е злоупотребил с властта и средствата, които са му били дадени, немарливо е гледал работата си, отдал се е на веселия и угощения, с което е станал причина за объркването на много обществени работи, изгубил е доверието на добрата част от обществото и си е спечелил много врагове. Люде с дисхармония между Слънцето и Юпитер се отличават с множество отрицателни качества и навици, които им пречат да бъдат щастливи и да причиняват щастие на другите. Такива люде всякога се стремят към високи постове и служби, имат амбицията всякога да стоят на първо място, да ръководят, но поради непоследователността си и лошите си качества и навици не вдъхват доверие в обществените среди, не могат да спечелят благоразположението на високопоставените, поради което не успяват в замислите и начинанията си.
към текста >>
Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност,
достойнство
, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
Той се поучава от всички изпитания и ги превръща на вътрешна сила, в духовно богатство - за него злото се превръща в добро, горчивината в радост, бедността в богатство. Хармонията между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва до каква степен е организирана човешката воля, до каква степен са развити, устойчиви и проявяващи се изпълнителните дарби и способности на човешкия ум. Сатурн има отношение главно към принципа на Правдата, затова колкото по-голяма е хармонията между Слънцето и Сатурн, толкова по-справедлив е такъв човек във всичките си мисли, чувства и действия. Такъв човек вижда най-напред собствените си грешки и пръв сам се съди. При несполуки той също търси преди всичко вината у себе си и се стреми да поправи грешките си.
Главните отличителни качества на човек с хармония между Слънцето и Сатурн са следните: постоянство, устойчивост, търпеливост, справедливост, точност, изпълнителност, системност, последователност, такт, измереност, предвидливост, дипломатичност,
достойнство
, безукорна честност, вярност в обещания, задълбоченост, съсредоточеност, сериозност, изключителна работливост, издръжливост, себеконтрол, ученолюбив, голяма настойчивост, критичност, причинно мислене и изследване, методичност, памет, широк познавателен обхват, философски ум, недопускане критика и слабости, организаторски и ръководен талант, поема най-тежки и отговорни служби, скромност в обзавеждане, облекло и прехрана, пестеливост, строгост, но справедливост.
С една дума, това е образец на идеален началник на много отговорна служба и на скромен и безупречен човек, работлив, точен, изправен, честен, почтен, изпълнителен, амбициозен. СЛЪНЦЕТО в опозиция, съвпад, квадрат със САТУРН Това са най-лошите аспекти, които могат да се случат в хороскопа на даден човек. Дисхармонията между Сатурн и Слънцето е съдбоносна във всяко отношение. За да се получи такава дисхармония, в миналото човек е извършил множество големи пакости, които не са грешки, а престъпления. Всяка дисхармония между Слънцето и Сатурн, според своята сила, показва количеството и размера на престъпленията, които човек е извършил.
към текста >>
Най-всестранно е обрисуван типа на родения под дисхармоничното съчетание на Сатурн и Слънцето от
Достоевски
в лицето на великия инквизитор от „Братя Карамазови”.
Дисхармонията между Слънцето и Сатурн е най-тежката карма, която човек е спечелил. В зависимост от силата на такава дисхармония, човек ще бъде подложен на влияние на всички отрицателни и изопачени идеи, мисли, чувства, желания и действия, каквито сам е родил в минал ото си. Най-силно и най-пагубно е влиянието на тези дисхармонии до 30 годишна възраст. Люде с тези дисхармонии се отличават със следните по-важни отрицателни качества: често съмнение, недоверие, подозрителност, мнителност, ревнивост, болезнено честолюбие, обидчивост, дълготрайна сръдливост, злопаметност, отмъстителност, раздразнителност, себенадценяване или себеподценяване, саможивност, необщителност, страхливост, нерешителност, материалистически убеждения и прояви, скъперничество. Родените с тези дисхармонии са създатели на всички материалистически учения и философии.
Най-всестранно е обрисуван типа на родения под дисхармоничното съчетание на Сатурн и Слънцето от
Достоевски
в лицето на великия инквизитор от „Братя Карамазови”.
Люде с дисхармония между Слънцето и Сатурн в живота си всякога биват подлагани на твърде големи изпитания, ограничения, лишения. Тях почти никой не ги обича, защото те никога не са били носители и изявители на Любовта. Те не притежават качества, с които може да се извика любов у другите. Дисхармонията между Слънцето и Сатурн често създава най-нещастни типове. Такива люде всякога и във всичко виждат черната страна.
към текста >>
Соловьов и писателите Толстой и
Достоевски
.
Най-важните, основните отличителни качества на люде, родени под силното Слънчево-Нептуново влияние, са: общочовешка мечтателност за щастието на всички човеци, наричана утопизъм, блян за хармония, братско единомислие и чист и възвишен живот между човеците, духовна романтика, почиваща върху принципа на Божествената любов, която е основата на техния живот. В постигането на висшите и общочовешки цели те изключват напълно всяко насилие и всяка лъжа. С мислите, чувствата, словата и делата си те са всякога носители, изявители и служители на най-висшите, най-напредничави, най-човечни, най-духовни и най-изтънчени общочовешки идеи. Най-великият представител на хармоничното Слънчево-Нептуново влияние до днес между човеците е Христос. Израз на това влияние са идеите, и схващанията, и разбиранията на философията на Вл.
Соловьов и писателите Толстой и
Достоевски
.
В областта на музиката под същото влияние са Чайковски, Шуберт, Менделсон. Хармонията между Слънцето и Нептун показва, в зависимост от нейната сила, че такъв човек в минали животи е бивал в окултни школи ученик и е изучавал и прилагал принципите и законите на Божествената Любов. По силата на хармонията между Слънцето и Нептун в даден хороскоп можем да съдим до каква степен правилно са устроени и развити централните мозъчни органи в предна горна част на главата, където са разположени най-висшите дарби и способности, чрез които човек може да възприема, разбира и оползотворява силите и благословенията, идващи от най-висшия свят на Божествената Любов. Люде с хармоничното влияние на Слънцето и Нептун, е зависимост от силата на хармонията, се проявяват като творци в областта на изящните изкуства. Нептуновото влияние се смята като втора октава на Венера, затова именно при хармония между Слънцето и Венера се раждат най-добрите изпълнители е областта на изкуствата, а при хармония между Слънцето и Нептун се раждат най-значителните и най-вдъхновени творци.
към текста >>
25.
I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)
,
Дух на воин и душа на девойка
,
ТОМ 18
Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и
достойнство
: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
XIV (1940), кн. 7 ÷ 8, с. 175 ÷ 181 До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в Западна Европа.
Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и
достойнство
: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници.
Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болезън руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба, и тоз пропуск не можа да се запълни.
към текста >>
Ти я понесе
достойно
в живота като доблестен войн, като работник, неотклоняващ се от службата си.
Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, откъдето дойде вестта, че ти си оставил тялото си там. Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята.
Ти я понесе
достойно
в живота като доблестен войн, като работник, неотклоняващ се от службата си.
За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И оттук е голямото ни почитание към теб. Оттук е възхищението ни от теб. Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята.
към текста >>
Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и
достоен
работник до последния час на своя земен живот.
Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката.
Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и
достоен
работник до последния час на своя земен живот.
В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924 ÷ 25 г. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди.
към текста >>
Наистина,
достоен
за удивление е фактът, че Г.
Всеко негово дело носеше белега на прецизността. Не ми е известно доколко тая изисканост е наследено качество, но Жорж неведнъж подчерта, че го е развил до голяма степен под ръководството на Учителя. Трудолюбието беше една от най-характерните черти на Жорж, която не го напусна и до последните му дни. Дори от Куртово той изпрати уводните статии за последната, шеста, книжка на „Житно зърно”. Аз не бих желал да завърша горния бегъл очерк, без да спомена за още едно качество на нашия приятел, което остана почти неизвестно поради сдържаността на Жорж - именно неговата проницателност, достигаща до ясновидски прозрения.
Наистина,
достоен
за удивление е фактът, че Г.
Радев бе успял да реализира в един кратък живот гореспоменатите постижения, някои, от които са диаметрално противоположни на основните наследени тенденции - един факт, който говори както за огромната работа, която Жорж е извършил съзнателно върху себе си, така и за Висшето Ръководство, което му е помагало. Тоя мощен дух обаче разполагаше с твърде слаба физика. Жорж бе наследил твърде деликатно здраве, което при това е било атакувано от един воден плеврит през ученически години. Неговата крайна чувствителност и прекомерно критичното отношение към света също не бяха от естество да подобрят здравословното му състояние. Онова, което природосъобразният режим в братска среда поправяше, е бивало често подравяно от една почти непонятна небрежност към собственото здраве.
към текста >>
26.
V. Астрологът на Духа от Изгрева, София - 1. Предговор към “Астрология” на Иван Антонов
,
Иван Антонов (1899 г. -1964г.)
,
ТОМ 18
Защото те не могат да виждат красивото, А "красотата ще спаси света" - е казал Ф.
Достоевски
.
И тук искам да отворя една малка скоба. Може би ще се намерят такива люде, които ще порицаят тия приятели, ще ги анатемосват, ще ги оплюват, ще се ровят в документи на правосьдните институции, за да доказват грешките им, ще чоплят в душите на хората. Даже ще пишат или ще напишат цели томове, с чието съдържание човек само ще си изца-па ума. И всичко това за какво? - За да си задоволят тщеславието, за да докажат, колко те са умни и прави, за да вгорчат душите на хората, за да покажат, че виждат само грозното.
Защото те не могат да виждат красивото, А "красотата ще спаси света" - е казал Ф.
Достоевски
.
Но това е тяхна работа. Нека го правят, щом им харесва. Бог им е дал свобода и аз не мога да им я отнема. Аз ще кажа само като свидетел на тия събития и като представител на това общество, че вярно е, всички направихме и правим грешки, за които ще си платим глобата, според законите на Природата. Но не тия грешки бяха причина за тая съдба.
към текста >>
Мисля, че съм изпаднал в положението на
Достоевски
, когато е написал статията си „Присъда”, публикувана в списанието му „Дневник на писателя.” Пишейки я, той е сметнал, че е изяснил логично необходимостта от вярата, че действително съществува Бог.
Освен музиката, обичаше и хубавиците. Но докато звуците на симфоничните оркестри му създаваха комфортно настроение, то дамите му създаваха само проблеми. Но тези проблеми той май си ги харесваше, което ми се вижда подходящо за финал на кратката биография на Николай. Струва ми се, че в тоя предговор за астрологията, чийто автор е Иван Антонов, е уместно и наложително да изясня една неточност, допусната по моя вина в том VII от сборника „Изгревът.” Това е мое задължение и аз го правя. Всъщност дълго се колебах дали да дам писмен израз на това, което ще прочетете по-нататък.
Мисля, че съм изпаднал в положението на
Достоевски
, когато е написал статията си „Присъда”, публикувана в списанието му „Дневник на писателя.” Пишейки я, той е сметнал, че е изяснил логично необходимостта от вярата, че действително съществува Бог.
Какво обаче било разочарованието му, когато почнал да получава писма от много интелектуалци, че е открил формулата за безсмислието от живота и самоубийството е логичен негов завършек. Направо се ужасил. Тогава се наложило да напише друга статия на същата тема в същото списание, озаглавена вече „Толословни твърдения.” Тук по друг начин доказва необходимостта от вярата в Бога и от смисъла на живота. Препоръчвам тия статии на изучаващите астрология, да ги прочетат. И сега аз трябва да напиша моите „Толословни твърдения”.
към текста >>
Гладен, измокрен е, но това не му пречи да покаже
достойнство
и не приема помощ с такава подигравка.
Гладен е. Приютяват го работниците, поддържащи релсовия път. Предлагат му храна, която той приема. Но когато единият от тях изказва съмнение по отношение на него, малкият тогава Иван не се колебае, оставя храната, оставя подслона и продължава пътя си в дъждовния ден. Той няма перспектива, че ще намери друга храна и друг подслон.
Гладен, измокрен е, но това не му пречи да покаже
достойнство
и не приема помощ с такава подигравка.
Питам тогава: може ли човек с такъв характер да издевателства над Каишев и Цеко. Пък и Каишев не беше човек, който би превил гръб пред когото и да било! Затова моят въпрос е: може ли? - И отговорът ми е, че не може. А твоят отговор, разочаровани читателю, какъв е?
към текста >>
Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по
Достоевски
.
Тая материя беше подходяща за тях и след като я усвоят, щеше да дойде времето да изучат законите на мъдростта. Съмнявате ли се - тогава отворете Библията на 13-та глава на Посланието на Апостол Павел към коринтяните и ще прочетете това, което той е проумял. Ще цитирам само едно изречение: „И ако имам пророчество и зная всичките тайни и всяко знание и ако имам всичката вяра, щото гори, да премествам, а любов нямам, нищо не съм.” И още: „Другите, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще изчезне, защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме” - и т. н., прочетете цялата глава. А още по-добре ще е, като се проучи Словото на Учителя, където Той цели 22 години разясня, затова и за хора с дипломи, и за хора без дипломи.
Това е моят вариант на „Толословни твърдения” по
Достоевски
.
Така, позволявам си да мисля, че разумният човек (подчертавам - разумният) ще бъде удовлетворен. Наскоро ми се обади съставителят на сборника „Изгревът” - Вергилий - и възторжено ми разправя по телефона за идеята си: към астрологиите, които ще съдържа този том, да се сложат в приложение и звездните карти на авторите на тия астрологии, и на други известни ученици от Школата. Сега, идеята наистина е удачна, бих казал блестяща, но има един кусур (недостатък). Какъв? - Тя е неизпълнима! Защо?
към текста >>
27.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
Ако ний днес, събрани в разни общества и подобно на нас в целия свят още стотици хиляди могат да се наричат така - нека вярваме, че това чувство на братство няма да остане празен звук, че то ще обхване по-широк кръг от хора, ще прескочи всички условни граници между людете и ще разшири техните затвори, които те сега наричат гордо «отечество», за да добият онова голямо отечество, което се пада на всеки истински человек - да бъде
достоен
жител на цялата земя... Днес ний сме свидетели и на едно влечение и стремление, противоположно на онова, което тика хората на взаимно изтребление - на желание за сближение между народите.
Но същевременно да констатираме как заедно с разрухата, както винаги, иде и градежът. Както някога, така и сега индивидуалното и колективно съзнание растат в тия борби, разширяват се и се качат стъпка по стъпка към онзи връх, на който някога се качиха и качват свръхчовеците, които със своя живот отбелязват пътя и етапите на крачещото след тях человечество. Някога человек за человека бе вълк, после той стана изобщо така - человек; грамадното сътресение на Френската революция го приближи крачка напред - той стана «гражданин», а Руската - въпреки всичките кърви, му приложи едно по-близко име: «другарю». Ще бъдем ли ний някога живи да чуем и да сме свидетели на още по-сладката дума - «братко» - да се носи от уста на уста, нещо повече - не само да се изговаря, но и чувствува от всяко сърце? Нека вярваме!
Ако ний днес, събрани в разни общества и подобно на нас в целия свят още стотици хиляди могат да се наричат така - нека вярваме, че това чувство на братство няма да остане празен звук, че то ще обхване по-широк кръг от хора, ще прескочи всички условни граници между людете и ще разшири техните затвори, които те сега наричат гордо «отечество», за да добият онова голямо отечество, което се пада на всеки истински человек - да бъде
достоен
жител на цялата земя... Днес ний сме свидетели и на едно влечение и стремление, противоположно на онова, което тика хората на взаимно изтребление - на желание за сближение между народите.
Но трябва да се съгласим, че ако погледнем отвисоко на въпроса, от философска гледна точка, те се сближават със своите съюзи толкова, колкото и със своите войни - и с последните даже повече, понеже, за съжаление, те се движат в духовна тъмнина и в грубите си сблъсквания могат по-добре да се опознаят, отколкото във всички думи, конференаси и пожелания. След всяка война те поумняват; след всяко сблъскване новите реални факти и съотношения, макар и насила, са влезли в тяхното съзнание; и там е залогът - че, за известно време макар, ще имат правилни разрешения, понеже действителността е най-добрият учител. И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци!
към текста >>
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха
достойни
ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е.
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му език и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха
достойни
ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г. пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) ** Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд.
към текста >>
28.
(16) Среща с Учителя, 27.XII.1938 г., 10-11 ч преди обед
,
,
ТОМ 20
Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-
достоен
, за това да му се каже: «Ти си най-
достойният
човек, способният, който може, трябва да направи тия работи.» Днес ми казаха, че Стойчо Мошанов се оплакал, че аз съм го изкарал пълномощник на големите капитали.
Това са частични разбирания, [но и] те са необходими... Има един, който трябва да се увлича, а другите да постоянству ват (?)... Царят подозира. Страх го е. Ще проучава до подир Нова година. То е губене на време. Трябва да приложи.
Трябва да разбере, че не му се заповядва, а той трябва да го направи като най-
достоен
, за това да му се каже: «Ти си най-
достойният
човек, способният, който може, трябва да направи тия работи.» Днес ми казаха, че Стойчо Мошанов се оплакал, че аз съм го изкарал пълномощник на големите капитали.
Учителят: - Кажи му, че го смятам, че може да работи и само ако иска да върви по правия път, аз ще бъда зад него!
към текста >>
29.
70. КАБИНЕТ Д'АФЕР*. ДА СИ ОТИДАТ ЛИ? (София, 1925 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
Достойни
нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи.
Кабинет Дафер. Да си отидат ли? София, 1925 г. Изд.: Редакция „Ратник на свободата”, бул. „Македония” № 54) ВМЕСТО ПРЕДГОВОР Скъпата ни Родина е разпъната на кръст.
Достойни
нейни синове, които с телата си бяха образували оная жива стена, в която се разбиваха вълни на съседи и задморски народи цели години, днес тия братя са забравили, че в техните жили тече една и съща кръв, че те заедно делиха несгодите по окопите и се радваха и скърбяха тъй дълго един до друг в променливите и бурни дни на живота... Днес те са застанали едни срещу други, наскърбени, озлобени, претендиращи.
Едните сочат юмруци, други приготвят, картечници и бомби; едните убиват, другите избиват... Всеки ден по улиците на София, па и цяла България, се лее кръв - скъпа българска кръв на родни братя... Докога това? Нямали някой начин да се предотврати неминуемото сблъскване още по-жестоко на утрешния ден? Това ожесточение го имаше и преди 9-и.VІ, но след тая дата то се усили, вместо да отслабне, както очаквахме. Не е ли естествено да се помисли, че употребените методи са дали тия отрицателни резултати? Има ли някой начин - последен може би - да се изглади конфликтът между родни братя не по пътя на самоубийството и саморазправата, па била тя лична или носяща фирмата на една „държавна необходимост”?
към текста >>
Не сме ли в правото си да очакваме от Елита на България да се покаже
достоен
за името си?
Да се сдържиш, да разбереш причините и разумно постъпиш - е най-мъчното, но и най-светлото дело в живота на един човек, на една партия, на едно общество. Мир да дадеш на брата си - ето най-възвишеното дело на една личност, за което Христос обеща някога царството Божие на миротворците! Ако днес най-големите теоретици в Русия правят отстъпки на народа, който не мисли като тях, колко повече това се налага в демократична България! Българи, бъдете миротворци, а не насилници един спрямо друг! И нека най-силните, най- разумните, най-мъдрите първи протегнат ръка и направят първата отстъпка – с това те именно ще покажат само своята мъдрост и сила!
Не сме ли в правото си да очакваме от Елита на България да се покаже
достоен
за името си?
Един „Ратник на свободата” * Cabinet d’affaires (фр.) - служебен кабинет, (бел. М. И.). * Без обаче сами те да се кандидатират и избират (бел. а.).
към текста >>
30.
51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)
,
,
ТОМ 21
Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат
достоен
пример - и което е по- утешително - самата нация -
достойни
утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии.
Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде... Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас. Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й. Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот.
Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат
достоен
пример - и което е по- утешително - самата нация -
достойни
утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии.
Не чакайте сухите чешми да протекат. Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение! Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.
към текста >>
31.
1.2. ВТОРА РЕЧ (Публикувана и във 5. „Инвалид”, г. XXIII, бр. 1019, стр. 2, 4)
,
Държана на 12 март 1942 г. от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите
,
ТОМ 21
Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-
достойните
синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
от народния представител Андро Лулчев в Камарата по случай гласуване законопроекта за подпомагане пострадалите от войните. Господа народни представители, Огънят, който пламна в Перущица, Батак, Бузлуджа, Милин Камък, Шипка, Шейново и бе подет от българската майка и предаван от поколение на поколение като скъп дар. Този свещен огън окриляше нашите борци в най-тежките дни на борби, които води племето ни за обединението си. Там, по тракийските полета, македонските усои, по златна Добруджа и равна Тракия - все този свещен огън окриляше борците, дори и тогава, когато бяха в ноктите на смъртта... Този огън се разви в стихиен пожар и опожари, срина, унищожи турските пълчища при Люле- Бургас, Одрин, Бунар-Хисар, Булаир... сръбските отряди при Пирот, Пуста река, Враня, Криволак... французки, английски зебеци при Завоя на Черна, Дойран, Кота 1248... руски и румънски пълчища помете при Тутракан, Добрич, Кобадин. Българският въоръжен народ, закърмен с духа на нашите деди-хайдути, учуди света със своите подвизи по бойните поля и изплете неувяхващ венец около главата на Родната ни армия, който ще бъде вечна слава дори и тогава, когато от борците на тия славни дни няма да остане ни един жив.
Люле-Бургас, Бунар-Хисар, Одрин, Чаталджа, Булаир, Шар-Кьой, Картал-тепе, Пирот, Враня, Криволак, Султан-тепе, Повиен камък, Брегалница, Голаш, Дойран, Кота 1248, Червената стена, Завоя на Черна, Тутракан, Добрич, Черна вода, Кумана, Бата-гул, Рамонул, Аржещи, Бранищери са имена-бисери в най-новата ни военна история... Но за всяко име от строя на българската армия излизаха едни от най-смелите, най-храбрите, най-
достойните
синове и с кръвта си и с костите си очертаха границите на обединена България... Едни заспаха по тракийските, добруджанските, влашки полета и македонски усои с широко отворени очи, вперени негде далеч в кръгозора, гдето виждаха да блести изгряващата свобода на брата - роб.
Други творци на тия славни дни се завърнаха здрави и читави при своите близки и се заловиха за своите мирновременни трудове. Близо 37 000 души оставиха по бойните поля части от телата си и се завърнаха с дървени краища, стъклени очи, изхабени нерви. Като деца в един труден и тежък живот, никому непотребни, никому ненужни, всекиму в тежест дори и на най-близките си. За тия борци, сега военноинвалиди, които бяха дали всичко за родината си, настана тежък и непоносим живот. Рани - незаздравели, нерви - разстроени, очи - изтекли, ръце и крака - ампутирани, а в болниците лекарите гледаха на тях като на товар.
към текста >>
Водили сме борби за
достоен
и сносен живот.
Бабам мъже, мъже ви трябват вам, а не пенсии! ” Аз няма да ви отнемам времето, за да ви припомня как и кои големи наши общественици нарекоха военно-инвалидите престъпници и контрабандисти, и след това ходиха от същите контрабандисти и престъпници да получават мазни банкноти от ротативните машинки. За тия господа друг път ще ви занимая. Аз съм горд, че сега мога да ви изнеса от тая трибуна тия истини, защото някога ми искаха 15 години затвор за това, че съм водил пострадалите от войните пред Народното събрание и съм искал хляб и грижи поне толкова, колкото на престъпниците и убийците от държавния затвор. Участвувал съм в изграждането на съюза на пострадалите от създаването му.
Водили сме борби за
достоен
и сносен живот.
Хлопали сме на много врати министерски. Но никога, никога не е била отзивчива душата на българските министри и народни представители, като сега. Аз зная много добре какво направи министър-председателят Филов, г-н министър Божилов, министър Даскалов и г-да народните представители от финансовата комисия и Вие, г-да народни представители, за пострадалите от войните. На всички изказвам благодарността на пострадалите от войните. Министър Божилов е първият финансов министър на България, който разбра, най-добре разбра каква морална роля за бъдещето на България има да изиграят пострадалите от войните и оцени, награди и подкрепи онези, които дадоха здраве, младостта, кръвта си, баща си, сина си, мъжа си в основите на обединена България.
към текста >>
32.
1.3. ТРЕТА РЕЧ
,
Държана от Народния Представител Андро Лулчев по случай гласуване Закона за снабдяване на бездомниците, пострадали от войните с иконом
,
ТОМ 21
Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и
достойнството
си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси.
Идеали рухнаха! Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби.
Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и
достойнството
си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси.
Достоен протест на още по-достойни борци на родината ни. Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте.
към текста >>
Достоен
протест на още по-
достойни
борци на родината ни.
Бежанци, братя българи, хиляди, прогонени от бащини огнища, дойдоха тук да търсятподслон и подкрепа. Хиляди и хиляди вдовици, сираци от войната, военно-инвалиди, милиарди контрибуции, враг на границата ни! Брат срещу брат край София - ето онези тъжни септемврийски дни на 1918 г. Ето картината на миналото, която, ми се струва, са забравили мнозина, пък може и никога да не са я знаяли... Настанаха дни тъжни, дни на вътрешни борби. Но ще си позволя да ви припомня онзи паметен ден - 4 юний 1920 г., ден на протест, в който пострадалите от войните бяха дошли пред тая сграда, Народното събрание, близо 10 000 души, да защитят честта си и достойнството си срещу хора, които се бяха забравили, че се намират в министерските кресла, а не на партийни конфеси.
Достоен
протест на още по-
достойни
борци на родината ни.
Не след много бях повикан от тогавашния министър на войната, покойния Стамболийски. Той при една среща призна своята грешка спрямо пострадалите от войните и я оправда с много работа, която го бе налегнала, и с онова настроение, с което той идва от село. Тогава той завърши: „Поручик Лулчев, предайте на Вашите другари, че това, което зависи от мене, ще го сторя. Благодаря Ви, че ме опомнихте. Героите на България заслужават по-друга участ оттая, която имат сега.
към текста >>
Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които
достойно
изпълниха дълга си към нея.
При тия условия миналогодишните 50 милиона лева днес се равняват на 25 милиона лева. Тук искам да отворя една скоба. Нямам нищо против, г-н министър Даскалов, но аз съм длъжен да отбележа някои порядки, които стават в Отделението за подпомагане на пострадалите от войните и ротативните машини. Това го правя изключително, за да бъда полезен на онези, които ме пратиха тук, и на Родината си. Законът за подпомагане пострадалите от войните е създаден под натиска на дълги борби.
Създаден е от чувства на справедливост и дълг на държавата към тия, които
достойно
изпълниха дълга си към нея.
Той е закон и трябва да се спазва от всички ни - най-напред от ония, които са по върховете. Вероятно г-н военният министър трябва да е твърде много зает, та да не знае тия някои дреболии. Ще си позволя да ги припомня. Съгласно закона за подпомагане пострадалите от войните, предпочитат се на служба, особено в Отделението за подпомагане пострадалите от войните и ротативните машинки, военно-инвалидите. Всъщност за началник на Отделението за подпомагане пострадалите от войните е назначен здрав човек, който няма нищо общо с пострадалите от войните, нито ги познава, нито знае болките и нуждите им.
към текста >>
33.
VIII. Величка Стойчева А. Статии
,
VIII. Величка Стойчева
,
ТОМ 21
Достоевски
, Байрон са били против предназначението на жената от природата.
Жената, с чувствителното си, любящо сърце, долавя много по-скоро от мъжа целта на живота, тя по- бързо от него схваща задачите на човечеството. Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят. Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното самоубийство”?
Достоевски
, Байрон са били против предназначението на жената от природата.
Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа. Тя трябва да бъде предимно майка.
към текста >>
Достоевски
казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето
достойнство
.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото.
Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят. Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното самоубийство”? Достоевски, Байрон са били против предназначението на жената от природата.
Достоевски
казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето
достойнство
.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото.
Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа. Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна.
към текста >>
34.
XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Ще бъде търсена много като приятел и съветник, като човек,
достоен
за доверие - с изпитана честност и способности за работа.
Може да печели много и харчи необмислено, понеже обича парадността и показността. Като харчи без сметка, печели симпатиите на приятелите си. Влюбчива е и ще се омъжи набързо или преждевременно. (Венера точен секстил Сатурн). Става съчетание на добрите качества на Венера - любов и приятелство, с тези на Сатурн: дипломатичност, такт, методичност, справедливост, пестеливост, които осигуряват успех във всяко отношение.
Ще бъде търсена много като приятел и съветник, като човек,
достоен
за доверие - с изпитана честност и способности за работа.
Има вкус към опростен начин на живот и притежава безукорна нравственост, почит и признание, добро здраве и благополучие. (Венера секстил Уран). Дава на родената издигната интелигентност, интуитивна възприемчивост, голямо и магнетично влияние, особено върху противния пол. Ще е заобиколена с множество влиятелни приятели и ще прояви голяма любов към музиката и изкуствата. Говори за сключване на брак в най-ранната си възраст или внезапно.
към текста >>
Чертите на Юпитер: консервативност и
достойнство
, съюзени с огъня на Марс, дава ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора своите хубави чувства.
Изложена е на загуба на кръв при произшествия от рани, на попарване. Марс в радикса, „удавен”, е в зодиакалния знак Риби, който дава скрити любовни отношения, които водят до много неприятности. Има опасност от нападение от скрити врагове и съдебни разправии. Ще има много страдания и неприятност, причинени от околните. (Марс квинтил Юпитер).
Чертите на Юпитер: консервативност и
достойнство
, съюзени с огъня на Марс, дава ентусиазъм и способност да вдъхва и на другите хора своите хубави чувства.
Родената има благороден характер, искрен и почтен, без заобикалки. Може да прави финансови сделки и да печели много пари, да прави натрупвания. Юпитер е ограничителен към разходите, а Марс е щедър. При това положение произлиза идеален характер, нито много щедър, нито много пестелив. Има изобретателност и способност да води дадено предприятие към добър край.
към текста >>
35.
VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
Достойнство
е да се отречеш от този егоизъм.
Там има малки копчета и тънка игла, бутончета - живи са тия сили, за да се работи. У вас има една надута гордост. Всякой да си плаща погрешките! Тези, които Бог люби, и вие ще ги любите! Всемирното Бяло Братство няма да го излъжеш.
Достойнство
е да се отречеш от този егоизъм.
Никакви погрешки не може да съществуват. Вътрешен спор - никакъв! Съзнание - будно! Ако се вкиснете, Бог ще ви изхвърли. Ако можеш да служиш разумно.
към текста >>
Пазете се отличните
достойнства
!
Когато изхарчим енергията, в природата има отгоре инспектори, които следят всичко и ни търсят обяснения. Казвате: тежка карма. Що е тежка карма? Човек, който не изпълнил дълга си честно. Вършил много престъпления; и когато е убивал, и тогава пак не е постъпвал честно.
Пазете се отличните
достойнства
!
Изпълнявайте своите задължения, но и не вземайте пари назаем! Честният човек е, който изпълнява задълженията си. Ще каже някой, че е мръсно, неморално да се говори при младите. Кое е мръсното за младите? Дъщерята пише любовно писмо и го крие от майка си.
към текста >>
Знанието се поверява само на
достойните
, а
достоен
е този, който използува силите правилно.
Нали във всяко училище има приемателен и встъпителен изпит? Какво трябва да знае оглашеният в една окултна школа? Вие често се притеснявате за неща, гдето не трябва, а там, гдето трябва, не се притеснявате. Ученикът какво трябва да знае? Оглашеният да стане верующ, трябва да претърпи обидите, които му се нанисат: ако го изпъдят десет пъти, той да не си отива, да е постоянен, да стои при вратата.
Знанието се поверява само на
достойните
, а
достоен
е този, който използува силите правилно.
Верующият трябва да знае добрите и лошите страни, да познае своето естество. Не правите така и затова се ражда дисхармония. Ученикът да поправи свойте погрешки и да развие своите способности. Господ посажда нещата, а ние ще ги поливаме. Имаме добри и лоши круши - при коя ще се спрете?
към текста >>
36.
XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
вече е
удостоен
със званието мичман I ранг.
той постъпва в теоретичния и практически курс за морски офицери при флота на Негово Величество. От 1921 г. до 1925 г. служи в различните части на флота в Морските специални школи, на торпедоносците, в Дунавската пристанищна и крайбрежна полицейска служба в гр. Русе. [1 ] През 1923 г.
вече е
удостоен
със званието мичман I ранг.
Различното от «стандартните» офицерски биографии и определящо за неговото бъдеще е командироването му със заповед на Министерството на железниците, пощите и телеграфите [2] № 6529/29.09.1927 г. за специализация по астрономия и навигация в Сорбоната (Париж). Този шанс за него идва в период на обща безперспективност за българските флотски офицери. По отношение възможността им за подготовка в чужбина са в сила ограниченията на Ньойския договор. Това е основата причина да се броят на пръсти българските морски офицери, получили висше военно образование в странство.
към текста >>
Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази
достойнството
си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за студентка дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г.
Мишел Лонгон, четем и следното впечатление: «Прабългарите са притежавали в далечното минало един от най-съвършените календари в света...» [14] Този труд на Борис Рогев предизвиква и спорове, но не са намерени достатъчно аргументи, за да бъде опроверган. В него авторът предлага нетрадиционно разчитане на фактологията в «Именника...» с «инструментариума» и по логиката на астрономичната геодезия, и посредством математически апарат (за съжаление трудно достъпен за широката читателска аудитория). Чрез реално прилагане на интердисциплинарни методи и средства, Рогев изследва един значим извороведчески факт, какъвто е Именникът на българските ханове и насочва към изводи с безспорна тежест в родната ни историография, както е и основа за по нататъшни проучвания. Някои особености на личността представят другата страна на учения Борис Рогев. Отдаден на работата си, той не е привлечен от рутинната кариера във военното ведомство, нито пък се стреми към върха на научните звания.
Вероятно единствен знак за «отстъпление» е, когато, за да запази
достойнството
си, той си предлага оставката като несъгласие с отказа на ръководството на Софийския университет «Климент Охридски» да приеме за студентка дъщеря му Виолета Рогева през 1950 г.
Мотивацията е била баща «царски» офицер. Авторитетът му надделява оставката не е приета, а недоразумението в ректората на СУ е изгладено. Това, което е още по-малко известно за него е, че е един от най-близките следовници на Петър Дънов, споделяйки неговото учение. Също толкова необичайно за човек, отдаден на точните науки, е и фактът, че с увлечение и умение се е занимавал с астрология. До 50-те години научната дейност на капитан I ранг Борис Рогев е пряко свързана и с професията му на офицер от флота.
към текста >>
37.
6.6. Манола Юрдан Икономова (18.01.1868, Свищов-30.08.1929, София)
,
,
ТОМ 24
Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и
достойно
водела женски религиозни събрания.
Този неин живот оставил такива следи в училището, щото когато нейната дъщеря постъпила в същото училище 20 години по-после, всичките учителки от времето на майка й, казали: "Дано си и ти като майка ти". [Бележка на съставителя. Нейната дъщеря е Дафинка Йорданова Икономова, по мъж-Дафинка Доганова.] Училищното управление било с намерение след свършването й да я направи учителка в колежа, ала преди свършването й тя била поискана за другарка в живота му от пастир Юрдан Икономов. Тя от по-рано знаела за него, че бил от православно семейство (баща му иконом), свършил в Роберт Колеж, следвал за малко медицина в Америка, но там настанала промяна в него и той заменил медицината с богословие, по което свършил в Богословската семинария Дрю. Тя високо ценила в себе си верността в убежденията на младежа и високоблагородното звание, което той избрал за живота си и решила да му стане другарка и сътрудница.
Още от първата година на техния съпружески живот тя почнала да му помага в работата, като често и в Ловеч и в Свищов проповядвала вместо него в неделя вечер, организирала хор при църквата, устройвала и
достойно
водела женски религиозни събрания.
С една реч, тя била не само образцова домакиня, но и дясна ръка на пастира в неговата работа. След 12 годишна себеотрицателна работа наложила им се едногодишна почивка, която те прекарали на Запад за възстановяване на здравето си. И двамата се завърнали с подновени сили и наново заработили за духовната просвета на народа ни. Дори и когато в напреднала възраст и с разнебитено здраве нейният съпруг се оттегли от активно проповедничество и се установи в София, съпругата му Манола продължи любимата духовна работа, като взимаше активно участие първо в работата на Евангелската църква на ул. "Солун", а после на бул.
към текста >>
За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях
достоен
пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело.
При това, с пълна преданост тя гледа около 15 години болния си съпруг и с християнско мъжество претърпя неговата смърт и на четири отгледани деца. Домашните й казват, че даже в тези времена тя не пропущала ден да мине без да седне при органа, да си изсвири и изпее някоя любима духовна песен. Когато напоследък, поради болест, бе поставена в невъзможност да взима активно участие в църковната работа, тя я следеше с жив майчински интерес. Когато преди няколко години се почна евангелизаторска работа в Подуене тя, освен дето взе живо участие в публичните събрания, отвори дома си за молитвени събрания водени не рядко от съпруга й и от самата нея. Като майка тя си поставила за цел да заведе своите деца при Спасителя.
За да постигне тази цел поддържала редовно огъня на домашния молитвен олтар, представила пред тях
достоен
пример и от най-ранната им възраст определила за редовно всяка неделя подир обяд специален час, в който им прочитала подбрани книги, които способствували да им вдъхнат любов към Бога и преданост към Христовото дело.
В заключение на този къс очерк и за поука на всички, които ще го прочетат, ще кажа и следните четири неща за покойната Манола Икономова: 1. Нейният девиз беше: "Този кратък живот скоро ще премине. Само каквото е сторено за Христа ще остане." 2. Тя често казваше: "Христос е за мене канарата на моя живот. Един момент без него си значело да изгубя почвата под нозете си." 3.
към текста >>
38.
3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова
,
,
ТОМ 24
Тайната на нейния плодовит и
достоен
живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра.
С еднаква леснота и проникновение тя боравеше из областите на религията, философията, литературата, историята, политиката и изкуствата. Ще я чуете да говори за: Лонгфелоу, Тенисън, Франсис Уилър, Муди, Веслей, "Алкохолизмът от християнско гледище", Англия Америка, България, "Проблемата на човешките страдания и изкушения", "Могъществото на волята", "Философските идеи на Гр. Петров върху религията", "Политическите права на жената", "Религията и жената", Библията и пр. Какво разнообразие от проблеми! А за вещината, с която ги разглеждаше и за увлекателността, с която говореше, най-добре свидетелствуваха препълнените зали на нейните сказки.
Тайната на нейния плодовит и
достоен
живот се крие в дълбоката й, жива, солидна и просветена вяра.
За нея над всичко Бог стои; във всичко Него вижда. Дойде ли неделя, тя ще бъде в църква; без нея не може. А Библията си познаваше основно. Молитвите й бяха пълни с топлота и упование. - "Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида", каза преди да се подложи на тежката операция.
към текста >>
А тя бе наистина най-подготвената жена българка, която би изпълнила
достойно
тази мисия - защото тя имаше всички качества, които биха й отворили вратите навсякъде, като на една от малкото жени в света с велико предназначение.
Писала е стотици разкази и множество биографии, между които биографиите на Джордж Елиот, Мария Митчел, Роза Боньор, Хариета Холтмър, Флоранс Найтингейл; а от поетичните произведения най-голямата и най-хубава поема на Лонгфелоу "Евангелина", от същия "Селския ковач" и "Арсеналът в Спрингфилд", която е протест против войната и е оставила ненапечатани три свои труда: 1) История на изкуството (на английски); 2) Една теза върху българската литература до 1910 г., също на английски, с много преведени поеми и стихове от Петко Славейков, Каравелов, Ботев, Иван Вазов, Яворов, Ст. Михайловски и Величков, и 3) Лекции върху майчинството, които е държала на следващите в училището на г-ца Кларк за учителки в детските градини. При наличността на това дело на г-жа Доганова, тъй всестранно, бихме се запитали: имала ли е време за почивка, за развлечение, за закрепване на своето тъй крехко здраве? Не, тя всякога бе заета в работа да раздава себе си за другите. А от половин година замисляше и планираше идната година да замине със своя съпруг за Англия, гдето да работи на свои средства между църквите и обществото, в защита правата на онеправдана България.
А тя бе наистина най-подготвената жена българка, която би изпълнила
достойно
тази мисия - защото тя имаше всички качества, които биха й отворили вратите навсякъде, като на една от малкото жени в света с велико предназначение.
В нейното лице с ранната й смърт, ние българите, загубихме много, защото в годините на нейното здраве, залутани в партизанства, не оценихме нейните дарования. Ат. Михов За една покойница ("Литературен глас", бр. 417, 1939г.) Д) Вяра и окултизъм Дафинка д-р Л. Доганова Братство, бр. 231 (20.XII.1938), с.
към текста >>
Негли тя бе "една от малцината, за които светът не беше
достоен
" (Евр.
Доганов, и да ме насърчи, да ме подкрепи, да ме вдъхнови в трудния ми път, както само тя можеше да стори това. Такава, каквато я знаят всички, които са имали щастието да я познават отблизо, не е чудно, че поетесата Люба Георгиева в 9-те си стихотворения посветени на Дафинака я нарича "светица", а Олга Славчева й отрежда в поемата си "радостта Божия с милости безчет в Бащиния дом". (Съжаляваме, че не може да напечатаме всичките стихове, както и цялата поема - вж. с. 5 - б. р.) Да, всички носим един химн в сърцето си, като най-скъп спомен за оная, която бе въплътен небесен лъч на земята и ангел, удостоил България със слънчево присъствие.
Негли тя бе "една от малцината, за които светът не беше
достоен
" (Евр.
11:38), но достоен пример на общественица, щастливо съчетала идеала на Богоизбраница, примерна съпруга и нежна майка... Достоен пример, наистина за всички нас! Скръбта ни впрочем не е безнадеждна за милата ни Дафинка (I Сол. 5:13). Дори превръща се в радост скръбта ни, радост българска и всенародна, че в Родината ни - според апостолските думи (Евр. 13:2) - "без да знаем сме приели на гости един ангел"! Безсъмнено духът на Дафинка беше такъв.
към текста >>
11:38), но
достоен
пример на общественица, щастливо съчетала идеала на Богоизбраница, примерна съпруга и нежна майка...
Достоен
пример, наистина за всички нас!
Такава, каквато я знаят всички, които са имали щастието да я познават отблизо, не е чудно, че поетесата Люба Георгиева в 9-те си стихотворения посветени на Дафинака я нарича "светица", а Олга Славчева й отрежда в поемата си "радостта Божия с милости безчет в Бащиния дом". (Съжаляваме, че не може да напечатаме всичките стихове, както и цялата поема - вж. с. 5 - б. р.) Да, всички носим един химн в сърцето си, като най-скъп спомен за оная, която бе въплътен небесен лъч на земята и ангел, удостоил България със слънчево присъствие. Негли тя бе "една от малцината, за които светът не беше достоен" (Евр.
11:38), но
достоен
пример на общественица, щастливо съчетала идеала на Богоизбраница, примерна съпруга и нежна майка...
Достоен
пример, наистина за всички нас!
Скръбта ни впрочем не е безнадеждна за милата ни Дафинка (I Сол. 5:13). Дори превръща се в радост скръбта ни, радост българска и всенародна, че в Родината ни - според апостолските думи (Евр. 13:2) - "без да знаем сме приели на гости един ангел"! Безсъмнено духът на Дафинка беше такъв. М. Ж. М.
към текста >>
39.
4.3.17. Житейската философия на Ватралски
,
,
ТОМ 24
Можем каза: Любовта е за
достойните
само, а милостта за всички.
Милост е един вид състрадателно благоволие, великодушие на дело. Тя е синоним на любовта, която е далеко най-възпята от всички човешки добродетели, от апостоли като Йоана и Павла до проф. Дръмонд и Толстоя. Милостта е сестра на любовта и дотолкова нейна лика-прилика, щото често я замещава (замества) в длъжност. Тя е по-набожна от сестра си и не толкова взискателна в своите клиенти.
Можем каза: Любовта е за
достойните
само, а милостта за всички.
Може би, най-вярно ще я определим, като кажем: Милостта е любов на практика. Милостта е дейно благоволие (добра воля). Исус не доказа ли това с притчата на Добрия Самарянин? Според нея, да люби човек някого, значи: да му помогне в нужда, да му покаже дейна милост. (Лука 10:25-27) Оттук трябва да е очевидна н ейната в живота важност и: 2.
към текста >>
"Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде
достоен
, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2.
Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели. Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния характер, сам стоящ върху неизменими природни начала. Таквиз има доста. Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог. Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири: 1.
"Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде
достоен
, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2.
"Бъди такъв човек, живей такъв живот, че ако всеки беше такъв като тебе човек и всеки живот, като твоя живот, тази земя би станала рай Божи". - Филипс Брукс. 3. "(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право". - Ейбрахам Линколн. 4. "Във името на своя Бог, пред съдний трон на Съвестта си, и под светлий свод на своя Разум, - Во всяко нещо и во всеки случай, Тъй както виждаш Че трябва хората да правят тебе, Така и ти постъпвай спрямо тях.
към текста >>
40.
6.6. Сърдечният зов
,
,
ТОМ 24
Мелодията наистина излезе сполучлива и бе
удостоена
да бъде включена в l-та песнарка на Всемирното Братство- София, 1921/22 г., с.
И г-н Ковачев ми заразправя историята на тая чудно нежна и духовна молитвена песен. - През 1917 г. бях на отпуска. От Ямбол, връщайки се на фронта, отбих се да се видя с г-н Дънова. Тогава, именно, той ми даде текста и ми каза: "Напиши мелодия за тоя текст".
Мелодията наистина излезе сполучлива и бе
удостоена
да бъде включена в l-та песнарка на Всемирното Братство- София, 1921/22 г., с.
18 и 19. Тя е написана сред пукота на куршумите и гранатите на Добро поле в края на май 1917 г. Първоначалното ми впечатление, както това на г. Ковачев и мнозина други, бе и е, че г. Дънов е сам авторът на тая толкова любима песен.
към текста >>
Но за мене бе епохално откритие,
достойно
за славата на едни журналист, да узная това, което малцина подозират.
18 и 19. Тя е написана сред пукота на куршумите и гранатите на Добро поле в края на май 1917 г. Първоначалното ми впечатление, както това на г. Ковачев и мнозина други, бе и е, че г. Дънов е сам авторът на тая толкова любима песен.
Но за мене бе епохално откритие,
достойно
за славата на едни журналист, да узная това, което малцина подозират.
Кой е авторът на тази песен? - попитайте когото и да било и вижте какво ще ви отговорят. Но нали журналиста намирате, дето не го сеят?... Аз открих, че автор на текста на песента "Пред Теб припадаме, Господи"е никой друг, освен нашия стар приятел и приятел на "Български бранител"*///*Същият, в чийто богат дом винаги отсядаше колчем в Бургас, неотдавна починалият о. бозе Н.
към текста >>
41.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
Но затова тя е отстоявала
достойно
Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха.
Редактира сп. "Религия" - Бургас. Подобно нашият Вожд, тя е забравена днес от своите сестри църкви из царството, но тя е чиста. Тя е забравена в далечния Бургас, но тя е силна. И от начало досега нейният героичен път е бил тесен и самотен.
Но затова тя е отстоявала
достойно
Христовите принципи, и ако нищо друго не е правила - освен, ако фаровете могат да "правят" нещо - тя е пръскала светлина и отстоявала напастните рикания на греха.
Единствена тя е проповядвала евангелизма в Бургас. Бог знае колко души са намерили облекчение, колко домове са били спасени. Чрез своите органи. Неделното училище, Женското благотворително д-во "Добродетел" и Културният Въздържателен Клуб "Ватралски" - църквата в своите служби, молитвени събрания, социални обслужвания и разпространяване на Библията е засегнала толкова много културният живот на гр. Бургас, щото днес името "евангелист" се тачи с пълно почитание, доверие.
към текста >>
Наименуван на светлото име на един
достоен
характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
. . Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква. А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция.
Наименуван на светлото име на един
достоен
характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски език и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия. Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града.
към текста >>
42.
6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г. Марков
,
,
ТОМ 24
"Наистина,
достойно
изпращане за
достоен
общественик", казваха мнозина.
Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия. Но какво по- хубаво и по-славно изпращане за един герой и мъченик, какъвто е г. п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина?
"Наистина,
достойно
изпращане за
достоен
общественик", казваха мнозина.
На другия ден вечерта. На гарата. Присъствуват всички членове на Църквата и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр. Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи.
към текста >>
43.
IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето
достойнство
, е осъдена да мре.
Оставаше ли съюзът, или възобновяваше ли се той днес, той в мирно време щеше да послужи за икономическото съсипване на Австрия, а в случай на война и за политическо разгромяване. Тя разгромена, могат да последват само две последствия: или Русия да помогне всички славяни и австрийски и балкански - а тежко под пиянски некултурен ботуш, въоръжен с камшик и цезура; или Сърбия да се обедини. А стане ли тя 12 милиона с всички сърби от Унгария, тя ще ни присъедини към себе си само с един указ. Да я задържат признателност, благородство, славянство, християнство! Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи.
Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето
достойнство
, е осъдена да мре.
Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно?
към текста >>
Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко
достойнство
да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно?
Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия".
Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко
достойнство
да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно?
Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила. Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония.
към текста >>
Отхвърлихме един
недостоен
ярем - Балканския Съюз и 4.
Ако не бяхме спрели на 18 юни нашия победоносен ход, след ден-два ние щяхме да бъдем в Скопие и Солун и войната щеше да се спре, като Русия с Гърция и Сърбия щяха да се намерят пред един свършен факт - ние в Македония, както те искаха да ни ограбват на основание същия принцип - свършения факт на тяхното пребъдване в Македония. Значи злото е в спирането на 18 юни, а не в начеването на 17 юни. Но като се вземе сега под внимание вече станалото, с нападението си на 17 юни ние днес имаме тези печалби: 1. Героичният акт - да не позволяваме да ни оплюват като нация: 2. Показахме на брата македонец, че дори съществуването си на карта сложихме за да останем нему верни; 3.
Отхвърлихме един
недостоен
ярем - Балканския Съюз и 4.
Най-главното, според мене, беше хубаво ударен по главата целия български народ от историческата истина - за която той беше затворил ушите си - че Русия не ни освобождавала от любов, нито ни покровителства от любов, и че когато ние, в даден момент, не искаме да я слушаме, то тя може да ни унищожи, както и без малко щеше да го направи, ако не и попречиха външните условия - удар. който да отрезви този народ, стига се е държал като невъзрастен човек, който все по чужди врати без срам и честолюбие, който се срами и бои да ходи на собствените си къси, но здрави крака, а все подскача на чужди кокили. Виждаме, следователно, че цар Фердинанд никак не е виновен в катастрофата на Отечеството, освен заедно с правителството, с което са действали съгласно. И ако всички са сбъркали, те всички трябва да поемат отговорността, а не да се сговаря само на него. И не е ли странно, недавно в.
към текста >>
Един
достоен
цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред.
Кой създаде кредите? - Мъдрото управление и силната армия. Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и честно като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали. Можем ли ние да имаме смелостта да откажем, че няма тук заслуги цар Фердинанд, като толкова важен фактор в нашето мъдро управление, както и като главнокомандующия на армията, комуто едничък е подчинен меняющия се военен министър? Само заслепеният партизанин може да откаже това. 7.
Един
достоен
цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред.
Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота.
към текста >>
Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на
недостойни
царе?
Благодарение на тия два фактора и банките и фабрикантите на Европа не чувствуват нужда да се борят и пращат своите пари и стоки у нас, които ние правилно като използуваме и честно като посрещаме нашите задължения още повече повишаваме кредита си и натрупваме собствени капитали. Можем ли ние да имаме смелостта да откажем, че няма тук заслуги цар Фердинанд, като толкова важен фактор в нашето мъдро управление, както и като главнокомандующия на армията, комуто едничък е подчинен меняющия се военен министър? Само заслепеният партизанин може да откаже това. 7. Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си .
Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на
недостойни
царе?
Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството.
към текста >>
Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични
достойнства
.
Кой спря румънците и тъй България днес е жива? Оранжевата книга казва, че румънците на 4 юли решават да спрат; тази дата е два дена след падането на д-р Данев и млъкването на зловещото руско агентство. Самият румънски крал ни го каза, че той заповядал да се спре войската от жал към Кобурговия дом. Па и казват, че Франц-Йосиф телеграфирал Карелю, че „Ти влизаш в София, но там унищожаваш дом на Кобурга". Тежко ни, ако на нашия престол имахме татарската династия на Мингрели, натрапвана ни от Русия, или някоя наша домородна династия, или един неизвестен Батенберг!
Тежко ни, ако нашата династия не беше свързана с роднински връзки с всички царски дворове и самата тя нямаше множество лични
достойнства
.
Днес вместо България щеше да има Румъния, Сърбия и Гърция на Балканите. И ако ние днес все сме една свободна нация, а не тъпкани и малтретирани от румъни, сърби и гърци, ако все още можем свободно да си говорим на нашата българска реч, ако днес се радваме на политическа свобода, а не сме тъпкани от „културни" румъни, от пияни сърби и зверове гърци, това ние дължим на нашата династия, която като спря румънците даде възможност пак на народът-армия да спре гърци и сърби. Значи на тези два еднички фактори в една конституционна държава - Короната на народа - ние дължим нашата свобода. Това са днес нашите освободители и спасители, и никой друг. И като говорим за короната, това бе една много голяма нейна заслуга пред народа.
към текста >>
Наистина е право, че особата на държавния глава, какъвто и да е той, император, цар или председател, и каквито и да бъдат неговите заслуги и
достойнства
, трябва да се гледа като на свещена и неприкосновена, защото държавния глава е емблемата, символа на народното единство, е председателят на народа пред света.
" И в изследването на неговите дела в България ние не само не намерихме никакви вини, но и се оказа, че той е твърде много заслужил в нашата кратка, но бурна история. Даже, нещо повече, на края намерихме една величайша негова заслуга, която го възвежда в „спасител на България". В такъв случай ние виждаме колко грешим, гдето тъй безсмислено го хокаме и обвиняваме. Това показва колко ние без да мислим съдим за делата на нашите истински благодетели. Ако ние бяхме добре възпитани в държавнически дух, трябваше при по-малко заслуги от страна на държавния ни глава, па даже и при никакви заслуги, или даже при явни вреди нанасяни на страната ни от негова страна, трябваше да пазим неговата особа от хули и обиди, просто от желание доброто на нашата държава.
Наистина е право, че особата на държавния глава, какъвто и да е той, император, цар или председател, и каквито и да бъдат неговите заслуги и
достойнства
, трябва да се гледа като на свещена и неприкосновена, защото държавния глава е емблемата, символа на народното единство, е председателят на народа пред света.
Даже да имаше държавният глава грешки трябваше да премълчават и прикриват, а не и да се съчиняват и разгласяват навред по пазарите. Който обича отечеството си трябва да трепери над царя си, да го тачи и пази от поругание, защото правейки така всеки с това тачи и пази отечеството си, неговото единство. А се указва, че ние имаме воглаве нашата страна един извънредно заслужил мъж и мъж с неизчерпаема енергия и амбиция, човек, който да въздигне, да създаде, да прослави нашата страна. Нека/прочее се вгледаме в нашата близка минала история и нека се вразумим. Нека не вършим най-непростимата грешка да хокаме вместо да бъдем признателни.
към текста >>
44.
VI. ТРЯБВА ЛИ ДА СЕ БОИМ ЗА БЪДЕЩЕТО?
,
Софроний Ников
,
ТОМ 25
Или от унижено
достойнство
?
Той не може да си представи по-бързо разбогатяване и по- добра свобода - какво може да иска повече? Викат го на бунтове? - че за какво? За ограничена свобода? За мизерия, от която не може да се отърве?
Или от унижено
достойнство
?
Нищо подобно той не вижда в своето бащино огнище. На това обстоятелство, на тази свобода и сигурност, се дължи това небивало чудо - запазването дисциплината у народа в ужасните дни на народно нещастие от 5 до 17 юлий 1913 год. Тук се позна какво доверие има народа към своите водители, че когато дойде катастрофата, всички я отдадоха на нещастието, на Провидението, но не и на личности, които да станат да убиват, да наказват. Ако ние в тези паметни дни не видяхме народът да се бунтува, нито го видяхме след вдигането мораториума да отказва да плаща задължения, извинявайки се с мораториума, нито го виждаме в близки до катастрофата избори да прави изстъпление, то ние можем да бъдем сигурни, че докато трае това административно- стопанствено състояние нашата страна може да бъде гарантирана от всякакви сътресения. г) Твърде често сме слушали само да се хули и кори нашата интелигенция, но никога да се хвали.
към текста >>
д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение
достойнствата
на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство.
А офицерството? - не започна ли да се повдига нашата армия именно откак руските офицери си отидоха и нашите "капитанчета" поеха командата? Може би само в църковно отношение има още да се желае; поради царстването на материализма в науката и живота, цялото общество е индиферентно към духовното, затова и трудно се намират млади възвишени сили да се посветят на това най-благородно служение на народа - свещенството. Но и то ще дойде с време. Едностранчивото самообразование на младежта ще извика един ден непременно реакция, и свещеникът ще се яви, за да възпитава.
д) Следствие общото благоденствието на народа и неговата дисциплинираност, както и благодарение
достойнствата
на нашия офицерски корпус, нашата армия не страда от онази болка, от която страдат тези на нашите ближни съседи - Сърбия, Гърция и Турция, именно преторианство.
И в това отношение нашата страна е гарантирана от вълнения. Армията е бивала винаги главното оръдие на революциите, но нашата армия не се състои от недоволници; съставена главно от селяни - имат ли те някакви причини да са недоволни от управлението? е) Едно велико богатство има нашия народ, което трябва да се изтъкне, оцени, възхвали и отблагодари от всички ни; това са нашите жени, българските жени. Статистикът и икономистът трябва да разчитат в своите сметки двойни чифтове работни ръце у нас. Нашата жена не чака само от мъжа си да бъде хранена; тя не се смята ни робиня, ни тиранка на своя мъж, а равноправен другар-брат.
към текста >>
Да, това е вярно, и ние го дължим на нашата
достойна
жена.
е) Едно велико богатство има нашия народ, което трябва да се изтъкне, оцени, възхвали и отблагодари от всички ни; това са нашите жени, българските жени. Статистикът и икономистът трябва да разчитат в своите сметки двойни чифтове работни ръце у нас. Нашата жена не чака само от мъжа си да бъде хранена; тя не се смята ни робиня, ни тиранка на своя мъж, а равноправен другар-брат. Ето защо нашата страна не почувства никаква криза след една продължителна близо година война. Един французин недавно казваше: "Вие сте удивителен народ; подир война хлябът ви е по-евтин, отколкото е бил преди войната".
Да, това е вярно, и ние го дължим на нашата
достойна
жена.
Тя не смята за унизително да работи на полето редом със своя мъж, и когато тс*й е извикан да изпълни своя дълг към отечеството, гдето жената съжалява, че не може да помогне, тя пък с радост се залавя да извърши всичката домашна и полска работа, да види мъжът, че и тя взема участие в общото народно усилие - като приготвя храна за поддържането на борците. Казват, общ бил този отзив на всички наши жени: "Той (мъжът) само да ми се върне жив, той няма да намери в къщи нищо да му отпсува! " ж) Като последен, но не най-малък елемент в жизнения организъм на България, аз трябва да укажа на династията ни. "Какво добро може да излезе от Назарет? - ето, сигурно, мисълта, която изниква у всеки читател, когато разбере за какво ще искам да пиша. А!
към текста >>
" Много, много са народите, които ни намират в много отношения
достоен
народ и те не биха се срамили да се наричат на наше место българи.
Но нашата действителност е много по- добра от тази на нашите съседи, пък и от много други. И ние би имали право повече, много повече, да се гордеем от нашето и много повече да го обичаме. Наистина, може да се допусне, че ние не сме доволни от това, защото вътре в себе си чувстваме идеал по-съвършен от това, що е, значи черта похвална; но като се измъчваме с постоянно неодобрение и корение, ние струваме една грешка. А! ние имаме право да обичаме и се гордеем с отечеството си, а не да се срамим от него и да го хулим! И думите на отец Паисий, казани преди 160 години и днес си остават думи със сила: "О, неразумни народе, защо се срамуваш да се наричаш българин?
" Много, много са народите, които ни намират в много отношения
достоен
народ и те не биха се срамили да се наричат на наше место българи.
Впрочем, това произлиза отчасти и от нашето не добро себепознание. Всеки, който се замисли върху нашата действителност, изказана накратко под отдела на закон втори, и се убеди в нейната реалност непременно ще обикне своето отечество, и няма да му е мъчно да се нарича българин; даже ще се гордее. Да се срамят сърби, гърци и румънци, а не ние. Не трябва да пропусна да кажа няколко думи и по една черта наша, която се намира от мнозина за осъдителна и не пропускат случай да я укорят. Това е нашата прочута толерантност.
към текста >>
Със своите
достойнства
тя има занапред да играе велика роля, и за заслугите си през Балканската война занапред да очаква наградите.
И Провидението за управлението на своите народи ще има повече нужда от народи, които имат по-широки сърца, за да обгърнат по-голямо количество хора и да ги управляват с по-голяма толерантност. И това е, което кара някои да вярват, че България е готвена от Провидението да умиротвори и управлява целия Балкански полуостров, защото само под толерантното управление на България, всички народи тук ще могат мирно и тихо да живеят. От едно можем само да се боим - от вътрешна развала. Но засега тя е още далеч в бъдещето. За близкото бъдеще ние можем да бъдем сигурни да видим високо въздигане на България.
Със своите
достойнства
тя има занапред да играе велика роля, и за заслугите си през Балканската война занапред да очаква наградите.
Както занапред сърби, гърци и румънци имат да очакват наказание. Няма в света престъпление, което да не си получи един ден наказанието; няма и заслуга, която да не бъде един ден наградена. Това е по великия закон на равновесието, или, иначе казано, на справедливостта. Ние можем да бъдем спокойни в това отношение. От такива народи като българския Историята има нужда, още повече в междината на едни нещастни нации като румънската, сръбската, гръцката и турската, и не само тя не дава да пропадне, но даже тя ще го въздигне за великите си задачи.
към текста >>
45.
I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с
достойнство
, с характер, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Герджиков, движещ се покрай Черноморския бряг и близката околност, в свръзка със съседната нему 2-ра Погранична рота, поручик Василев Бенедикт, заемаше последователно градовете Василико, Ахтопол и близките турски села, от които населението бе избягало заедно с "храбрия турски аскер", след като бе опитало силата на българското оръжие при с. Потурнак, гр. Василико. Зер, не лесно "дума се дава". "Сербезлика" при мирната обстановка се трансформира в страх при бойна обстановка. Философът мъдрец казва: "Звяра господар, а влечугът - подчинен!
" ... Нито едното бъдете, нито другото, а хора с
достойнство
, с характер, с честолюбие и себеуважение, но не болезнено - пазете чисти и святи тия качества и в другите хора, защото и те са подобни вам мислещи същества.
Бойният поход на чичовците бе наистина "момчешки". Нито пълноводните реки и потоци на Странджа, нито планинските върхове на Странджанските пресечени неравности и гребени, нито дивните гори на поетичната и идилична Странджа, можеха да замедлят стремителния марш на опълченците-чичовци към техния обект. На връх след връх, на гребен след гребен, като соколи летци, а не като пешеходци, се изкачваха чичовците, оглеждайки, претърсваха, както някой ловец за своя дивеч и веднага изпращаха своите най-верни, точни и добросъвестни донесения: "Противника избягал, никъде не се вижда, връзка със съседните патрули имаме." Ротните командири са в недоумение - как можа да очисти противника своята територия и то така вихрено, че и следите му да се губят, когато вчера заран му ядохме топлия хляб от граничните фурни по постовете и в с. Гьок-Тепе! Дали не се е спрял някъде и дали не ще ни изненада! Нека по бавно вървим и не попаднем в засада... Обаче, когато човек има очи, които "виждат" далеко и през пространството и виждат самата действителност - реалност, боязливите мисли и донесения се пренебрегват.
към текста >>
Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради
достойно
и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е
достоен
за своята заплата!
Кметът наново потвърдил, че няма в селото никаква българска войска. Наистина, снощи били дошли много повече от 138, но още през нощта се завърнали обратно. Водил се "пазарлък", не е било възможно да дойдат и де се върнат, без да са свършили някаква работа. Най-после проверили из цялото село и видели, че наистина няма български аскер и се завърнал табура назад... Началници, спечелете доверието на вашите подчинени при едно дълбоко вътрешно съзнание от тяхна страна и ваша, за неразривна връзка помежду ви и ви ще имате пълно послушание и търпеливо изпълнение на вашите заповеди докрай!... Общественици, спечелете доверието на членовете от вашето общество и те ще ви дадат всичко, що им поискате за реализиране идеала на вашето общество за общото благо на целия организъм... , пробудете съзнанието им.
Управници, спечелете доверието на вашия народ и той ще понася със стоицизъм всичко що му натоварите, когато види и се увери, че товара който слагате на плещите му е за общото благо и за реализиране на народния идеал... Бъдете безкористни във вашата дейност и вашия народ ще ви възнагради
достойно
и премного за вашата обществена дейност, като слуги негови, защото "работникът е
достоен
за своята заплата!
" 19 октомврий 1912 г. петък, ден Венерин, ден на Любовта и саможертванието, ден, в който Великият Учител на Живота, Господ Христос победи смъртта чрез своята смърт, за да получи възкресение! Време облачно, предвещаващо, че ще има сълзи да се леят и тъги в сърцата да се вливат на едни, а радост обливат други... Вече 4 дни горещи, упорити боеве се водят по линията и по висотите на Бунар Хисарския масив зает всецяло от българските лъвове и насрещните високи от Урум-Беглий към Соуджак - Бонгора до Люле Бургас, Боеве за надмощие и съкрушение. Дали "робът, досегашен българин, да победи, съкруши и унищожи своя досегашен властелин и угнетител, и си извоюва свободата, или да продължава да остане и за в бъдеще роб, и изгуби окончателно своята независимост и потвърди необходимостта от разпокъсването на българското племе... Борба на живот и смърт, и от двете страни... Перото на капацитета на военен писател не е в състояние да опише ония епохални, епични боеве, с пълно приложение тогавашната техника и от двете воюващи страни, с влагане военните познания, тактически и стратегически и от двете страни, от най- големия до най-малкия началник. Само за един спокоен наблюдател, застанал на една командваща висота, каквато бе тая, която дружината бе заела и се бе разположила за охранението на левия фланг на 3-а армия - 5-а дивизия бе открита картината на боевете.
към текста >>
... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с
достойнство
и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне
достойнството
на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр. № 432 от 1/5 бригада и № 1367 от н-ка 5-а дивизия/, 1-а и 3-а опълченски Троянски роти трябваше да заминат за М. Търново, гдето да образуват гарнизон, дружината, 10-а Погранична, да останеше в състав само две роти, 1-а и 2-а погранична рота, в състав: 4 офицери, 46 подофицери, 408 войници и 44 коне и придадени 1 1/2 конни взводове /2 офицери, 42 долни чинове и 4 коне/.
... Важно събитие, важен момент от живота на една бойна строева единица, особено в случая съставена от опълченци I и II призиви и между тях един кадър само от 80 души млади действащи граничари... И тая бойна единица от обявяването на войната и до днес е действала все в първите редове на армията съвместно с действащите млади призиви, а нейния състав бе, както се знае, от най-възрастните служили и неслужили от Бургаски окръг и Ловешко, и Троянско, но хора с формирана житейска опитност, затвърдени в своя характер... На тая бойно вече свързана дружина, предстоеше днес да бъде разпокъсана на две групи... Колкото радостен момент от една страна, че се даваше възможност на две роти да се оттеглят в тила и да си отпочинат, толкова бе тежко и тъжно, че се разделят от другарите си бойци, с които изнесоха толкова много страдания, несгоди, лишения, неволи и то все при бойна обстановка... Който не е опитвал раздялата между двама бойни другари, които са делили скърби и радости на бойния фронт, той само не може да си представи днешния мил момент, що трябваше да преживее дружината, с тая си раздяла на две части и с оглед вече да не се съберат под едно дружинно знаме - знамето на 10-а Погранична дружина, което бе осветено с кръвта на падналите бойни другари от дружината, при изпълнение на своя дълг към многострадалното си българско племе и който дълг те изпълниха с
достойнство
и с чест за нацията и армията, най-очебиещо изтъкнато в боевете на 1 октомврий 1912 година при Бунар Хисар и 25 януарий 1913 година, десанта при Подима... Моментите на раздялата бяха мили: благодарствен молебен за общата досега съвместна безпорочна служба; благопожелания за още по- безкористна бъдеща служба, с дълбокото съзнание, че само с подобна дейност ще се повдигне
достойнството
на българското племе, което с всестранното си развите, ръководено от своите водачи, по пътя на себеотрицанието, за общото благо ще заеме почетното си място в общия световен човешки организъм... Имат ли съзнанието за подобна дейност водачите на племето ни в пътя на неговата еволюция?...
Нека тоя въпрос винаги стои пред нас без да си отговаряме на него!... След общия другарски-братски обяд, двете роти тръгнаха за гр. Малко Търново, изпратени до навън от селото от братята си, другите две роти, които оставаха на бойния фронт и за в бъдеще, за огледало на младите българи, на своите си синове. 11 юний 1913 година, вторник, ден марсов, ден за победа отрицателните качества у човека... Бивак при с. Бойници, на западната граница.
към текста >>
46.
1.4. 5-и, 6-и и 7- ОКТОМВРИЙ НА ВРЪШКА-ЧУКА (Балада)
,
Минчо Сотиров
,
ТОМ 25
" "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите
достойни
синове, които тук целунах!
Изведнъж едно сияние заигра в ефирни вълни по склоновете на каменистия гребен и в неговия ослепителен блясък в светлорозов воал протегна мраморна ръка призрак, увенчан с корона от лаври. "Кажи ми, небесно величие, кажи ми, Богиньо, коя си ти, кое е твоето име и защо си толкоз хубава? " - "Аз не съм Богиня, A3 СЪМ БЪЛГАРИЯ! " - "Мила Българийо, майко, аз не съм те виждал така хубава, позволи ми да падна в твоите крака, да целуна ръцете ти и да те прегърна! Защо твоята уста е кървава, майко, и защо, когато си толкоз хубава, ръцете и нозете ти са покрити с рани?
" "Тези рани, дете, са от веригите, що носих дълги години, но те ще заздравеят скоро, защото моите синове, българските синове, разкъсаха тези вериги за вечни времена и възвърнаха моята сила и моята младост, а кръвта, що багри устата ми, е от кървавите чела на моите
достойни
синове, които тук целунах!
" - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове! И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна. Ти колко живота във си бе омрази! Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази!
към текста >>
На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто студено тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше
достоен
той син!
" - "Кажи ми майко, нещо за Бдинци, за нашата дружина, за нейните храбреци, които тъй беззаветно ти служиха! " - "Слушай", рече тя: Гъстеят мъглите и вятър беснее, Бушува по стръмни, скалисти върхове: как вредом е тъмно - светликът гаснее: Страхотно се носят неземни екове! И с вихри прегърната страстно в нощта, Във танци пониса се лудо смъртта: Вторачва тя поглед и впива очите Към смелите войни, пълзящи в скалите... О, чука ужасна, със кърви обляна. Ти колко живота във си бе омрази! Втората наша дружина сплотена Се с твойте стихии тук славно срази!
На върха доснежен дружиний командир Следеше по тебе надлъж и на шир Мъгли ти непрогледни, мълчане ти гробно Със свити юмруци, със заканване злобно... Застанал на върха тайнствен, скалист, Замръзнал, треперещ кат есенен лист, Картина велика пред мен се откри И поглед ми в нея вторачи се, впи: На твойто студено тяло каменисто Железен стоеше, чукар, властелин: Мъгли ти разпръсна чело му сребристо, Че български беше
достоен
той син!
Простря той десница си мощна в простори (О чудо, ушите ми чуха тогаз): Железни вериги, смъртта проговори, Станахте о вие, юнаци, завчас! "Студени, железни са вашите гърди "Не мога ги с нищо аз вече вледи: "Безсилно, на прах си разтрито, олово, "Желязно величие вий носите ново! " И три дни, три нощи атаки безспирни. Куршуми, гранати в пространства ефирни, На бомби гърмежи, картечни ехтения - Разтърсват зе* м* я*т а топовни бумтения! Отрано подранил е друмник незнаен, 1) Поздравя зората на кървав чукар.
към текста >>
47.
1.14. ДОЙДИ СИ, ДОЙДИ!
,
Ал. П. Игнатиев
,
ТОМ 25
Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и
достойнство
позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия.
Аз чакам те вечер и луда весден С молитви те пазя от страшни беди В съня ил наяве, едничък мой блян, И шепнат уста ми: "дойди си, дойди! " - Не чуваш ли тука, кой глас те зове - Народу ни щастие се днеска кове, При мене ще бъдеш велики блажен: По сладък от всичко дългът е свещен! Предсмъртният момков пробудил я вик, Зората огряла бе Родния край: Слънчо вторачен в студения лик - Усмивката мъртва целува се май! Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт. какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд.
Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и
достойнство
позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия.
В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието!
към текста >>
В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с
недостойния
противник - подкупник и с дваж по-
недостойни
синове - предатели!
" - Не чуваш ли тука, кой глас те зове - Народу ни щастие се днеска кове, При мене ще бъдеш велики блажен: По сладък от всичко дългът е свещен! Предсмъртният момков пробудил я вик, Зората огряла бе Родния край: Слънчо вторачен в студения лик - Усмивката мъртва целува се май! Не е желателно и не би трябвало тази славна история да бъде свързана със спомена за най-позорния акт. какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия.
В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с
недостойния
противник - подкупник и с дваж по-
недостойни
синове - предатели!
Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота!
към текста >>
Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води
достойно
във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината.
какъвто един народ чрез своите изчадия би могъл да извърши - това не е задача на настоящия труд. Но, едно трябва да се знае: полкът напусна последен с чест и достойнство позицията и то след предупреждението, че само това ще донесе спасението на държавата ни от да бъде тя плячка на чужди нашествия. В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството!
Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води
достойно
във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината.
Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец.
към текста >>
Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един
достоен
пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота!
В паметта ми нивга няма да се заличи споменът за страшната онази потресна картина на унижението, на което бяха изложени първостепенните войски на България в един момент, когато, по един знак само, те бяха готови да се разплатят и с недостойния противник - подкупник и с дваж по-недостойни синове - предатели! Всеки войник, за да се спасеше Отечеството ни от поругание, трябваше да сложи наземи оръжието - оръжието, щикът на което още никой не бе пречупил! И ето, страхопочитно приближавайки, всеки един се прекръстваше и устата му неволно зашепваха сърдечна молитва, той слагаше, целувайки го, своето вярно оръжие, а сълзите из очите на всички безспирно се лееха и проклинаха онези пъклени изчадия, които залепиха върху светлото чело на родината страшния позор на предателството! Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието!
Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един
достоен
пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота!
При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот! Чада вий достойни на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец. Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>
Чада вий
достойни
на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец.
Полкът, частица от въоръжения и днес още потиснат - Български народ, води достойно във всички войни борбата за извоюване човешки права и свободи на своите братя-роби, както и за защита на Родната земя и човещината. Всичките тези войни бяха злополучни за България, но те бяха водени самоотвержено и с доблест - с чест и спечелиха за името на България една слава, която я покрива с ореола на безсмъртието! Ние трябва високо да ценим тия подвизи и добродетели и да ги сочим всякога на възрастващите поколения, за да им бъдат те вечно един достоен пример за подражание, за да им бъдат още и един светъл идеал в живота! При съкровените чувства на съзнание неизразимата признателност към всички, които загинаха за прослава на Българското име и за величието на Родината, авторът, подгъвайки мислено колене в знак на израз на дълбока почит към тяхната памет, им отправя следните слова: Поклон пред делата, пред славата вечна, Що вий сътворихте в борба безконечна По урви, чукари, поля и балкани, Витязи крилати, герои - титани! Орли непобедни в просторите родни, Със пориви живи души благородни, Вий дадохте всичко и своя живот Пожертвахте също без страх, без ропот!
Чада вий
достойни
на гордия Бдин - Свидетел ви беше сам Господ един На скъпо ни име при заший конец Сложихте и други от лаври венец.
Ликувам и плача - завиждам, че с вас Съдба не споделих във великия час, Безсмъртен да бъда, в смъртта оживял - Да имам по равно и тука аз дял!
към текста >>
48.
III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО
,
Лазар Михайлов Котев
,
ТОМ 25
И ние, ако сме истински българи и
достойни
синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя.
Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот.
И ние, ако сме истински българи и
достойни
синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя.
И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие! И тъй, велика добродетел е да обича човек Отечеството си, Татковината си! Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано.
към текста >>
Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много
достойни
синове, с които тя заслужено се гордее.
Свето нещо е да се жертва за Родината си! Сладка е за човека подобна жертва. Няма по-велика и по-света длъжност за него тук на земята от дълга да обича Отечеството си пламенно и да му служи честно и предано. Голяма и незабравима е славата на тези велики родолюбци, които са презрели дом, жена, деца, спокойствие, здраве, имот, живот и всичко най-мило и най-скъпо за тях, за да служат на народа си, като са сложили най-после и живота си пред народния олтар за величието и славата на Отечеството си. Благодарното и признателно отечество и потомство няма да забравят никога подобни свои скъпи синове: техните имена и славни дела ще бъдат написани със златни букви ви историята, ще се предават, като свещен завет от поколение на поколение, от род в род на вечни времена; паметници ще красят техните свети гробове за пример и назидание на бъдещите поколения; хвалебни песни и стихове ще им сплетат народните певци и поети за великите им дела и славни подвизи; неувяхваща слава и лаврови венци ще красят безсмъртните им имена; а великите им души ще намерят заслужената си награда горе на небето.
Щастлива е нашата земя, че е родила и откърмила много такива родолюбци, много
достойни
синове, с които тя заслужено се гордее.
На кого не са известни славните имена и светлите образи на великите апостоли и борци за скъпата ни свобода: Левски, Хр. Ботев, Любен Каравелов, Раковски, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и много други? Знаят ги тях и в най-затънтените колиби; известни са те и на децата у нас. Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството.
към текста >>
Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти
достойна
зарад тях, И те за теб
достойни
, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх!
Тези велики българи са обичали родната си земя до себезабрава; отрекли се от себе си, те се предали всецяло да работят за благото на злочестото си поробено Отечество, за което сложиха най-после и костите си. Те запалиха искрата на свободата в народа ни; събудиха го от петвековния мъртвешки сън и му пошепнаха сладките думи: "Свобода и човешки правдини." Тези думи подействуваха чародейно; те разпалиха сърцата, раздвижиха духовете, разбудиха съзнанието, окрилиха надеждите, вдъхнаха в народа чувство на народна гордост, на безгранична самоувереност и възбудиха непреодолимо желание за независим живот; а всичко това предизвика доста паметните бунтове и въстания, които потопиха земята ни в кърви, обърнаха вниманието на целия свят и накараха нашата освободителка Русия да ни подаде мощната си братска десница и да ни освободи от робството. А можем ли да забравим хилядите герои от последните ни освободителни войни, които с дивните си подвизи смаяха света и отрупаха българското име с нова слава и неувяхващи лаври, като го увенчаха с безсмъртните имена: Шипка, Сливница, Селиолу, Люле-Бургас, Бунар- Хисар, Булаир, Одрин, Тутракан, Дойран и много други? Те извършиха чутовни подвизи: превзеха с открити гърди две непристъпни крепости: Одрин и Тутракан, спечелиха бляскави победи в редица най-ожесточени и кръвопролитни сражения, разгромиха войските на всички съседни държави и пребродиха със славните си и победоносни знамена целия Балкански полуостров. Това е един рядък пример на героизъм, който се дължи на унаследения от великите ни деди и прадеди несъкрушим войнствен дух и на беззаветна любов към Родината.
Ето как поетът възпява славните подвизи на героите: Българийо, за тебе те умряха, Една бе ти
достойна
зарад тях, И те за теб
достойни
, майко, бяха, И твойто име кат, мълвяха, умираха без страх!
Ив. Вазов На безсмъртните герои На вас, юнаци, легендарни, Безстрашни лъвове балкански Нa подвизите великански, На ликовете лъчезарни, О, паднали във бой неравен! На братския ви гроб забравен, Тези мисли мои посветих, И китка росна аз ви свих От невен, лилии и крин, От рози, здравец и ясмин, Събрани в бойните полета На Одрин, Чаталджа проклета, Люле-Бургас и Лозенград, На Булаир, на Шар, Малград, На Виза, Чорлу и Сарай, На Мраморния морски край, Где гроб до гроб земя покриват, Останките ви где почиват, Възпети от певци, поети, Оплакани от майки клети. Загинахте, но вий сте живи, Деца юначни горделиви; Духът ви вечно ще витай Над планините в родний край И над Тракийските полета, Где с песни сам поета Ще ваший подвиг да разнася От Хелеспонт до Дунав белий, Далеч до сръбските предели, Догдето Божий свят светува, И родна реч догде се чува! Килифаров Велики са заслугите на тези незабравими български синове. Те са светци, мъченици в новата ни история; с тяхната кръв се изкупи свободата ни.
към текста >>
За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-
достоен
за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов".
Техните славни дела и велики подвизи ще останат паметни в историята ни и на вечни времена ще бъдат гордостта на Отечеството ни; а безсмъртните им имена и скъпата им памет ще се възпяват и славят винаги от признателното потомство и ще му служат като пътеводна звезда на самоотвержено служене на Отечеството. Отечество, люлка на моите отци Отечество, люлка на моите отци, На мойте герои, народни светци. За тебе сърцето ми само пламти, За мен не земя, рай земен си ти. Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти, Скитал съм се много, познавам света; Видял съм и чудни и славни места: Развити, свободни, честити земи, Но не тъй магнитни за сърцето ми. Родино моя, Но не тъй магнитни за сърцето ми, Звездите над тебе по-мили трептят, Цветята в полето по-сладки цъфтят, И птичето някак по-нежно цъфти... За мен не земя, а рай земен си ти, Родино моя, За мен не земя, а рай земен си ти.
За теб аз волно изгнаник станах, Далеч по научни път разум сбирах, Да съм по-
достоен
за твоята любов, Кога ме повикаш, да кажа "готов", Родино моя, Кога ме повикаш да кажа "готов".
Готов да отплащам синовна си дан, Да водя, да следвам народния керван, С перо или сабя, с везни ил остен, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Родино моя, Каквото отредиш, че длъжност е мен. Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество.
към текста >>
Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за
достойно
изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си.
Ето защо, повелителен дълг се налага на българското семейство, училище, казарма и общество да развият до най-висока степен чувството на родолюбие в подрастващите поколения, ако искаме да осигурим бъдещото съществуване, преуспяване и благоденствие на Отечеството ни. Любовта към Родината ни задължава също да изпълним дълга си към нея, без да обръщаме внимание на това, дали са го изпълнили другите или не. Дългът към Отечеството е личен дълг и всеки трябва да го изпълни сам за себе си, като свой свещен дълг. Неизпълнението му от някого не дава основание никому другиму да не го изпълни и той. "Стадо без крастави не бива", казва пословицата.
Във всяка човешка среда, човешко общество, а така също и във войската все ще се намерят покварени и безсъвестни хора, които да не изпълнят своя дълг, но честните и родолюбиви граждани и войници не трябва да вземат пример от тях, а напротив, трябва сами да им дадат пример за
достойно
изпълнение на своя дълг, за да ги накарат да се засрамят, та и те да изпълнят дълга си.
Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример.
към текста >>
Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни,
недостойни
синове на своето Отечество.
Между гражданите и войниците трябва да съществува благородно съревнование кой по-добре да изпълни отечествения си дълг. а не как да избегне от изпълнението му. През последните ни войни се намериха безсъвестни граждани и войници, които търсеха и най-малката причина, за да се отклонят от изпълнението на своя отечествен дълг. - За най-обикновена причина им служеше това, че други не били изпълнили дълга си, че тези или онези били злоупотребили с положението си, че войската не била хранена и облечена добре и прочее. И тези работи те ги разгласяваха между другарите си, та ставаха причина, щото и те да последват техния осъдителен пример.
Това са хора себелюбци, със слабо развито чувство на родолюбие, хора покварени и пакостни,
недостойни
синове на своето Отечество.
Но родолюбивите и доблестни войници и граждани трябва да изобличават подобни войници и да не допускат тяхната зловредна агитация. Да се откажем от изпълнението на отечествения си дълг затова, че не са го били изпълнили други е крайно лекомислено и престъпно, защото с това се пакости не другиму, а на своето Отечество, като се оставя то без защита, на произвола на враговете. Това е същинско предателство против отечествените интереси.
към текста >>
49.
27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Главинов е мургав и много пламенен - когато говори за умрялата си майка или за
Достоевски
, просто плаче.
Ако той не е като Христа, няма да остана при него. Целувам боровете, на тях разказвам мъката си. Струва ми се, че те по-добре ме разбират, отколкото човеците. Главинов ме среща и казва, че скоро ще бъда представена на Вазов. Някоя вечер ще ме заведе в „Елит”, за да ме запознае с личния посредник за това.
Главинов е мургав и много пламенен - когато говори за умрялата си майка или за
Достоевски
, просто плаче.
Чак от яката на ризата му изскачат корави черни косми. Бил 15 год. във Франция. Попита ме да му кажа, „ама искрено”, на какъв приличал. - На татарин, изведнъж казах, а той се опули слисан - мислеше, че ще му кажа, че прилича на европеец.
към текста >>
Ето ги към изхода - тихо, спокойно, с изящно
достойнство
.
Между тях е поп Химитлийски - от същата църква в която пея. Лицето му е нежно, хубаво, прилича на апостол. Чувам го да казва: - Не може вече, трябва да се вземат мерки. Другите одобрително кимат глави. Очите им са отправени към група хора, които придружават Човекът.
Ето ги към изхода - тихо, спокойно, с изящно
достойнство
.
Дива омраза в очите на поповете. Химитлийски става още по-бледен. Изведнъж ми стана ясно, че те не Го обичат и Му се заканват. Пак отивам обаче при Него, ей тъй, отивам. Онази радост на клетките пак се възобновява.
към текста >>
Достойна
ли съм да бъда при Него?
Има и няколко братя - струва ми се Гълъбов и някои още учители от тукашните гимназии. Направихме обща молитва. Произнасят наизуст „Добрата молитва” - много съдържателна -цяло евангелие. Тя е от Него. Така казва една сестра, която е до мене.
Достойна
ли съм да бъда при Него?
Достойна ли съм да гледам лицето Му? Приближавам се и както всички останали, целувам ръката Му. Докосвам тази ръка. Не, Той не е като нас, макар да е облечен като европеец, макар да носи бяла яка и бяла връзка на гърдите си. Той си отиде.
към текста >>
Достойна
ли съм да гледам лицето Му?
Направихме обща молитва. Произнасят наизуст „Добрата молитва” - много съдържателна -цяло евангелие. Тя е от Него. Така казва една сестра, която е до мене. Достойна ли съм да бъда при Него?
Достойна
ли съм да гледам лицето Му?
Приближавам се и както всички останали, целувам ръката Му. Докосвам тази ръка. Не, Той не е като нас, макар да е облечен като европеец, макар да носи бяла яка и бяла връзка на гърдите си. Той си отиде. Иванова ме задържа да ми каже, че имала много „видения”.
към текста >>
50.
ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
А тя би могла да бъде съпруга на някой
предостоен
човек.
Лицето ми е тъжно. Посещавам Саша Гладиева, винаги заета с благотворителност. Сърди ми се, че още не съм се оженила. - Ще съжаляваш, момиче, казва тя. И тя не се жени - късмет.
А тя би могла да бъде съпруга на някой
предостоен
човек.
Защо не става? Виждам, че желае. За себе си, не зная. Мисля, че това не е лъжица за моите уста.Струва ми се, че ми предстои нещо огромно да извърша, но не зная що е. Нещо необикновено.
към текста >>
Служих ли на Бога,
достойна
ли съм да се явя пред Лицето Му.
Защо иде? Защо набляга тъй? Какво сторих до сега? Живях ли тъй както иска Учителя, както иска Бог? Учителят рече да уча, защо не послушах.
Служих ли на Бога,
достойна
ли съм да се явя пред Лицето Му.
Нали обещах пред Оногова, че „с тези ръце ще ти служа”. Свръхчовешки усилия. Смъквам разсипаните си кости на пода. Коленичам, не, лягам задъхана на пода и ридая: - Дай ми възможност да ти служа; искам за теб да живея... Влизат, с писък се втурват към мене и ме вдигат на леглото. Дъхът ми го няма - няма го вече.
към текста >>
51.
Нова година 1925 г. - 19 ЮЛИ 1926 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Да види как целувам този непознат човек като да беше най-
достойния
човек на земята.
Увих му ги в моето кожухче. Не пущаше ръката ми. Седна върху леглото ми и аз до него. Горе беше Учителя. Да надникне отнякъде да види тая идилия.
Да види как целувам този непознат човек като да беше най-
достойния
човек на земята.
Казвах му немски стихотворения. Прегледа тетрадките ми. Без да учи правила, веднага реши няколко задачи. Караше ме да му превеждам написаните върху картончета по стената мисли от Учителя. Например: С труда на ръцете си ще се издигна.
към текста >>
Но още по-жално е, ако аз изгубя своето
достойнство
като човек.
Най-сетне се осмелявам и му го казах. Ако той идва при мене с едно съжаление, че аз съм загубена, една фанатизирана маниачка, то нека той се отстрани от мен за известно време и нека сам прецени. Пък ако мисли, че много ще допринесе за издигането ми със своето идване, пак нека обмисли. Плачеше ми се, когато му говорех. Може би аз го изгубвах за винаги.
Но още по-жално е, ако аз изгубя своето
достойнство
като човек.
Знае ли той с какви нежни грижи Учителят издига всекиго поотделно от нас! И те пред това си затварят очите. Знае ли той на колко анархисти Той посочи истински път за самоиздигане и ги направи мирни и полезни граждани. Пак Нему дължи той моето светло гнездо тук, изпълнено с толкоз бодра умствена дейност, с толкоз обич за него. Днес ме е търсил и оставил бележка: Wo ist die weisse Taube?
към текста >>
Когато се завърнах върху вратата ми беше написана
недостойна
клевета.
Писах му да не идва вече никога. Казах му за шушукането по мой адрес. Срещнах го и му го дадох. Искаше да ми заговори, подаде ми ръка. Не, аз не исках вече нищо.
Когато се завърнах върху вратата ми беше написана
недостойна
клевета.
Похлюпих се върху пода и плаках, и плаках... - Но кой те съди? - викаше нечий глас у мен. Кой те съди? Тия чудни слова ме изправиха и аз четох до полунощ. 9 [МАЙ 1925 г.] Нежният приятел ме успокояваше за преувеличената ми мъка.
към текста >>
Защото, всякога сълзите правят човека
достоен
за помощ.
Нежност и вдъхновение носи произнасянето му! Простете, че не Ви го явявам сега, но в ожидание съм на този час, когато ще се сближиме и ще Ви назова с това поетично име. Понеже помощта трябва да се изрази и на яве, прибягвам до единствено възможния начин. Всеки в света има свои задачи. Мечтая си по някога да намеря оная наскърбена душа, чиито сълзи длъжност ми е да изтрия.
Защото, всякога сълзите правят човека
достоен
за помощ.
Продължавам да я търся, а може би и за вас е интересен един подобен подвиг. Ако намеря тази душа ще узнаете, а ако вие я намерите, може би ще се възползувам от находката Ви. Добринка Емануилова. 1 ЮНИ [1926 г.] Слушах Клотуновска във Военния клуб. Тя е чародейка.
към текста >>
Тогава и всичко друго у мен е също то
недостойно
и глупаво.
Това е то свещения егоизъм - „мене”, „мое”, „себе”. Тогава нека страдаме. Чрез когото и да е, ние ще страдаме за своя егоизъм. Какво противоречие! Аз говоря така за най-свещените чувства у човека, аз ги отрекох.
Тогава и всичко друго у мен е също то
недостойно
и глупаво.
При все, но Боже мой, не ме разделяй от него. Прекланям глава, нека бъде Твойта воля, но, остави ми го пак, макар и отдалече. Но аз гладувам. Искам работа, а где да я потърся? Ще чуе ли Бог гласът на една малка бубулечка?
към текста >>
52.
4-7 ЮЛИ 1928 г. - 29 АВГУСТ 1928 г.
,
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година
,
ТОМ 26
Да, тя търсеше другиго, за другиго милееше душата й; друг по-
достоен
за състрадание и обич привлече погледа Ви, но ето че трохите, които падаха от тази благословена трапеза често насищаха малката ми душица.
Аз те познавам, понякога върху челото ти виждах да грейва лъчезарна звезда на Божественото прозрение, и помниш, аз се възхищавах безкрайно. 91/2 часът вечерта. Приключвам сега писмото си, като се страхувам да погледна на това, което писах отвъд. Капнаха върху него няколко сълзи, та мастилото се поразля. Много Ви плаках и много грижи Ви създадох... Но ако не бях такава плачливка щеше ли да ме види Асавита?
Да, тя търсеше другиго, за другиго милееше душата й; друг по-
достоен
за състрадание и обич привлече погледа Ви, но ето че трохите, които падаха от тази благословена трапеза често насищаха малката ми душица.
Асавита, може ли да се срещнем в гостната стая на Учителя? Питайте Го, може би Той ще ни позволи там да направим нашето първо свиждане. Оставям на Вас, каквото Вие наредите. Позволявате ли ми да Ви изпратя тази малка ученическа снимка? Кажете, има ли някаква външна добра промяна от както ме познавате?
към текста >>
Това е ученичката, на която Вие помогнахте и плеада Ваши
достойни
приятели.
Асавита, може ли да се срещнем в гостната стая на Учителя? Питайте Го, може би Той ще ни позволи там да направим нашето първо свиждане. Оставям на Вас, каквото Вие наредите. Позволявате ли ми да Ви изпратя тази малка ученическа снимка? Кажете, има ли някаква външна добра промяна от както ме познавате?
Това е ученичката, на която Вие помогнахте и плеада Ваши
достойни
приятели.
Дело Божие стана над мене; с чудна и крепка десница Той ме изведе от тъмно към Видело и нещо шепне на душата ми, въпреки всичко, надеждни и сладки слова за още по-светло бъдаще. Приемете моля, моят сърдечен поздрав. Очаквам денят и часът, когато ще се видим лице с лице. О, ден велик, когато аз ще бъда при Дългожадуваната! Вашата душа: Хелмира.
към текста >>
Безброй са красивите високи места по нашата земя, които с еднакво
достойнство
биха били свидетели на нашата среща;
достоен
е и Мусалла със своя Олтар, оглеждан в прекрасните бистри езера!
В ръкописа имайте пред вид следните съкратени имена: „Местността “R” - поляните около „Големия Резен” на Витоша. „Елли-Шедар” (Истинския свидетел) - Учителя ни. Хелмира ! Една малка усмивка се яви и аз наново разполагам с машината. Незабавно пристъпвам да Ви изложа програмата за нашата среща.
Безброй са красивите високи места по нашата земя, които с еднакво
достойнство
биха били свидетели на нашата среща;
достоен
е и Мусалла със своя Олтар, оглеждан в прекрасните бистри езера!
Но, не ще Ви там призова! Ще се задоволим с едно от най-красивите места на близката Витоша, именно най-източните поляни на върхът „Големия Резен”. Една неделна утрин ний ще се явиме там на ранина, когато слънцето се готви да поздрави света с първите си лъчи. За целта Вий ще трябва от по предния ден да стигнете до хижата (вярвам ще можете да сторите това без компаньон, но ако е нужно и това ще се нареди). Още в зори на утринта - неделя ще се отправите нагоре, ще стигнете казаната поляна, гдето с Божията помощ ще Ви дочака Вашата Асавита.
към текста >>
Благослови и Хелмира да стане съработница с всички тия,
достойна
ученичка на Учителя и приятелка на Асавита.
Сините й очи гледат искрено и добродушно. Усмивката не слиза от устата й. Думите й са окъпани в нейната песен. Това е Анастасия Янакиева - приятелката на цветята, тяхна служителка и почетна дама. О, Господи, благослови ги всички тия, които работят за идването на Твоето Царство на земята.
Благослови и Хелмира да стане съработница с всички тия,
достойна
ученичка на Учителя и приятелка на Асавита.
С привет: Ваша X. 12 ЮЛИ [1928 г.] ДИПЛОМАТА Изведнъж каква ужасна празнина у мен. Като че ли внезапно пред очите ми се появи пропаст. Сега що? Накъде?
към текста >>
Направете ме
достойна
за Асавита, за да бъда с нея всякога.
Кажете му в съня, че неизказано ми е близък. Вземете ме за ръка и ме представете пред спящата му душа такава, каквато Вие ме виждате и любите. Где сте вие, изсушени сокове, които отново ще ми дадете сила да запея, отново струните на мойта лира да проехтят стройно и нежно. Где сте Вие, извори на живота, да се гурна в кристално чистите Ви води и отново видя душата си бяла гълъбица, каквато е била Изначало. Направете ме хубава, води небесни!
Направете ме
достойна
за Асавита, за да бъда с нея всякога.
Защо, Господи, аз обичам Colombo? Дали това не е само непроявена творческа стихия? Тайна. О, Бели Братя, нека да сте приятели, приятели вечни с него. Но, мир - Бог тепърва ще говори. Вашият карамфил има повече от 50 пъпки и цветове.
към текста >>
Нека светлите Бели Братя ни намерят
достойни
да се вселят идната година в нас и така да работим за идването на Царството на Емануила всред человеците. Аумен.
Трябва да се случи нещо извънредно и изключително по тази му работа, така както той е едно „изключение”, така да се изразя. Бих искала да препиша първият лист от писмото ми, понеже ми се вижда неизгладено - просто ме боде с недоброто подреждане думите във фразите. Ако не сполуча да сторя това, простете, че Ви го така поднасям! Ако някога преработим нашите писма, за да напечатаме „романа ни”, ще се потрудим за придаване художественост във всичко. Пожелавам Ви щастливо доживяване на събора на Всемирното Бяло Братство.
Нека светлите Бели Братя ни намерят
достойни
да се вселят идната година в нас и така да работим за идването на Царството на Емануила всред человеците. Аумен.
Само светлият път на Любовта води към Истината! В. В. Асавита. 10 АВГУСТ 1928 г. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 10 август 1928 г. Асавита, Вчера идваше ми да избягам някъде от - „Еделвайс”.
към текста >>
53.
Съдържание
,
,
ТОМ 28
Достоен
за срещата с него 4.
Път и светлина - категории учители 22. Четирите зрънца - приказка задача Глава 3. Разговор с ученика 1. Ученичество 2. Отношение - необикновената песен 3.
Достоен
за срещата с него 4.
Свещеният елей Глава 4. Идеалът на ученика 1. Идеал 2. Твоето име 3. Проблясъците на любовта 4.
към текста >>
Младостта го посрещна
достойно
Сканирани документи 1.
Светлината 8. Петте разумни 9. Мирът 10. Радостта 11. Ученикът е винаги млад 12.
Младостта го посрещна
достойно
Сканирани документи 1.
На Изгрева имаше школа (с. 1) 2. Пред прага на Школата (с. 1) 3. Необходимият ценз (с.
към текста >>
54.
Б. ШКОЛАТА НА ЛЮБОВТА. ИЗГРЕВЪТ И ШКОЛАТА
,
Буча Бехар
,
ТОМ 28
Достоен
за срещата с него 4.
Път и светлина - категории учители 22. Четирите зрънца - приказка задача Глава 3. Разговор с ученика 1. Ученичество 2. Отношение - необикновената песен 3.
Достоен
за срещата с него 4.
Свещеният елей Глава 4. Идеалът на ученика 1. Идеал 2. Твоето име 3. Проблясъците на любовта 4.
към текста >>
Младостта го посрещна
достойно
Сканирани документи 1.
Светлината 8. Петте разумни 9. Мирът 10. Радостта 11. Ученикът е винаги млад 12.
Младостта го посрещна
достойно
Сканирани документи 1.
На Изгрева имаше школа (с. 1) 2. Пред прага на Школата (с. 1) 3. Необходимият ценз (с.
към текста >>
55.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
3.
ДОСТОЕН
ЗА СРЕЩАТА С НЕГО 1.
3.
ДОСТОЕН
ЗА СРЕЩАТА С НЕГО 1.
Когато си гладен и някой приятел ти поднесе пресен хляб, ще питаш ли, от коя нива е пшеницата, кой омеси хляба и в коя пещ е бил опечен? Когато си жаден и приятел ти поднесе чаша вода, дали ще питаш откъде е тази вода и какви са нейните качества? Не питаш, когато през някоя зимна нощ след дълго пътуване, измръзнал и уморен се спреш на прага на някоя хижа и там те посрещне топлото огнище, откъде са дървата и кой накладе огъня. Нищо не искаш да знаеш, когато слънцето изгрее и прогони нощните сенки и заедно с това тежките мисли. Не питай приятеля си - защо си внимателен към мене, обичаш ли ме?
към текста >>
Ще дръзнеш ли да се съмняваш в Онзи, Който всичко ти е дал, в Онзи, Който в голямата си обич изпрати при тебе Посланик и Приятел, Учител, Който да те научи на великото изкуство, как да бъдеш
достоен
за срещата, да не бъркаш пътя си към Него.
За тебе е важно да не се съмняваш, когато те нахранят, когато те поят, когато ти предложат топло огнище, когато ти запалват свещта. Великият те гледа. Великият чака. Едно будно око те следи. И едно остро ухо те слуша.
Ще дръзнеш ли да се съмняваш в Онзи, Който всичко ти е дал, в Онзи, Който в голямата си обич изпрати при тебе Посланик и Приятел, Учител, Който да те научи на великото изкуство, как да бъдеш
достоен
за срещата, да не бъркаш пътя си към Него.
Не питай за нищо, не питай най-вече: Кой си Ти и какво целиш? Ученикът живее в друг свят, при други закони. Бъди достоен поданик в тази държава, за да бъдеш достоен за среща с Великото, което благоволи да осветлява твоя път и те научи на най-голямото изкуство - как да застанеш пред лицето на Безконечността. 2. Изворът е винаги чист, водите текат непрестанно и нищо нечисто не може да се задържи. Не е нужно някоя сила отвън да дойде и да изгребе калта.
към текста >>
Бъди
достоен
поданик в тази държава, за да бъдеш
достоен
за среща с Великото, което благоволи да осветлява твоя път и те научи на най-голямото изкуство - как да застанеш пред лицето на Безконечността. 2.
Едно будно око те следи. И едно остро ухо те слуша. Ще дръзнеш ли да се съмняваш в Онзи, Който всичко ти е дал, в Онзи, Който в голямата си обич изпрати при тебе Посланик и Приятел, Учител, Който да те научи на великото изкуство, как да бъдеш достоен за срещата, да не бъркаш пътя си към Него. Не питай за нищо, не питай най-вече: Кой си Ти и какво целиш? Ученикът живее в друг свят, при други закони.
Бъди
достоен
поданик в тази държава, за да бъдеш
достоен
за среща с Великото, което благоволи да осветлява твоя път и те научи на най-голямото изкуство - как да застанеш пред лицето на Безконечността. 2.
Изворът е винаги чист, водите текат непрестанно и нищо нечисто не може да се задържи. Не е нужно някоя сила отвън да дойде и да изгребе калта. Изворът се чисти сам, ако е дълбок и обилен. Понякога отвън от немарливост и глупост някой може да го измърси; след няколко минути, достатъчно време, за да възстанови наново първоначалната си чистота. Същото се отнася и до човека - ако той е извор, чист е; ако нещо измърси водата му - живота, бързо се чисти, изкуството на извора е нещо много ценно.
към текста >>
Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние
достойно
свършихме нашата работа.
Никой не смущава спокойния сън на житното зърно. Веднъж посято в земята, земеделецът не се връща към нея, за да проверява, какво става в тъмните пазви, където някога през ранното утро той бе дошъл тук с торба през рамо, за да скрие семето в браздите. Сеитбата бе минала и житното зърно напряга сили да разпукне коравата си ризка, за да започне похода си нагоре и да се закрепи здраво надолу. Предстои му трудно пътешествие, изпълнено с много приключения, докато най-после през знойните летни дни нивата ще се люлее от вечерния вятър и златистите ръкойки ще се точат под мургавите ръце на жетварите. Тогава полето ще екне от песен и тежките коли ще отнесат ситото зърно към хамбарите.
Същата нощ нечута приказка ще си разказват житните зърна и от техните малки влюбени сърца ще се излее поема - доволни сме, никой не смути нашия покой, когато бяхме долу и имахме толкова работа, никой не наруши нашия устрем нагоре, сами ни оставихте и ние
достойно
свършихме нашата работа.
Добре свършихме работата си и обилно възнаградихме селския труд. Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята. Не рови нивата, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което нивата трупа капка по капка. Не се меси в работата на природата.
към текста >>
Опитай се да бъдеш изправен, за да бъдеш
достоен
за отреденото място на което се намираш.
Ако този въпрос много те занимава, ще знаеш, че всичко е свършено - непременно ще се спънеш. За тебе е важно да растеш и богатееш без да се спираш на всеки хвърлей да проверяваш богатството си. Трябва да вярваш, че веднъж тръгнал по този път, крайната цел ще бъде постигната - съвършенството - не се смущавай - вечността е пред тебе. Радвай се, че сроковете са неизмерими. За тебе е важно и това да знаеш, че всеки миг дефилираш пред очите на Безконечността; всеки миг две очи те гледат; всеки миг те проверяват, всеки миг те изпитват.
Опитай се да бъдеш изправен, за да бъдеш
достоен
за отреденото място на което се намираш.
Опитай се да заслужиш вниманието и доверието.
към текста >>
56.
25. “Аз зная ...: есе (5.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Запазвайки и твоето
достойнство
, Той знае, че тъкмо за това си дошъл при Него, не с простряна ръка за милостиня, не, а за една победа, която собственоръчно сам като човек и ученик ще изтръгнеш.
Зная и защото зная, показвам ви пътя, по който ще намерите това богатство, показвам ви мястото, отдето можете да го вземете.” Намираш се пред нещо, което не можеш да уловиш със сетивата си, има нещо неокачествимо, неуловимо, а е там и е толкова реално, сякаш гледаш ръката си, а не тая картина, тая панорама, която ти разкрива не друго, не, а Неговия свят, Неговия делник - работен, реален, суров, сместил се сега в тоя празничен колорит по време на този събор, през първия ден, наречен: “ден на Любовта”, новия ден. И ние сме там тогава и сега и гледаме тая необозримост да се стеле пред Него, пред очите ни, толкова близко и толкава трогателно нежно, защото и ние сме един от тези поотделно:” беден, болен, невежа, с недъзи, прост”. Нещо си като един от тези. И слушаш, когато Той или по-точно Любовта ти говори с всичката мекота и топлота на гласа, слязла е там на това равнище по-ниско от морското. Тя, която за разлика от Мъдростта недостижим връх и като Истината друг още по-шеметен връх, общуващи със звездите и плеядите Любовта, която не се гнуси, снизходителна и нежна като майка слиза именно при такива като нас не само, за да свидетелствува участието си в твоята несрета, не и само да те утеши, не дори само и да те подкрепи, но, за да ти покаже пътя по който ще намериш скрития лек за болката, и ти сам да станеш господар и сам да си помогнеш, защото Той дълбоко вярва в тебе и в това, че ти ще успееш по тоя път и ще се домогнеш до разрешението, капиталното разрешение на твоя живот.
Запазвайки и твоето
достойнство
, Той знае, че тъкмо за това си дошъл при Него, не с простряна ръка за милостиня, не, а за една победа, която собственоръчно сам като човек и ученик ще изтръгнеш.
Той вижда и знае, Той слуша воплите на всички и сега тия, които стоят близко до Него през този величествен празник на Духа, иска да ги поведе, да ги изведе, връщайки на себе си, изправени в целия си ръст, готови за гигантското усилие, когато ще трябва, неумолимо трябва да се справиш с една твоя лична задача, със съдбата си, която не иска да чака, както не чака дори и за Христа и за всичките сподвижници, чийто глави паднаха покосени като дървета. Тук и сега цялата постановка бе друга. По някакви неизвестни разпореждания, не беше вече нужно да се убиват, да се горят, да се разпъват учениците. То беше вече минало, нещата не се повтарят по своята форма. Времената бяха други, съчетанието на звездите благоприятно и Слънцето вече се прибираше към равноденствената си точка, напущайки юга.
към текста >>
Така стояха нещата, когато земята беше
удостоена
с високия си гост и прииждането на пролетта се усещаше.
Той вижда и знае, Той слуша воплите на всички и сега тия, които стоят близко до Него през този величествен празник на Духа, иска да ги поведе, да ги изведе, връщайки на себе си, изправени в целия си ръст, готови за гигантското усилие, когато ще трябва, неумолимо трябва да се справиш с една твоя лична задача, със съдбата си, която не иска да чака, както не чака дори и за Христа и за всичките сподвижници, чийто глави паднаха покосени като дървета. Тук и сега цялата постановка бе друга. По някакви неизвестни разпореждания, не беше вече нужно да се убиват, да се горят, да се разпъват учениците. То беше вече минало, нещата не се повтарят по своята форма. Времената бяха други, съчетанието на звездите благоприятно и Слънцето вече се прибираше към равноденствената си точка, напущайки юга.
Така стояха нещата, когато земята беше
удостоена
с високия си гост и прииждането на пролетта се усещаше.
Но ето, бяхме пак ние, да не бъде пресилено казано, пак същите - бедни, нисши духом, кални и прости, както тогава, така и сега. Знатните пазеха достойнството си и казваха: Кой е Този, Син на дърводелеца Йосифа и Мария и не пристъпваха към Великото учение. И казваха: “Не вършейте в съботата”. Не бе важно вече, времето вихрено препускаше и нямаше вече кой да ги чака, да ги убеждава и доказва. Тези, нека са тези, които са дошли, пристигнал и., към Него, отрудени от път, голи, боси, гладни, жадни, бедни, а са понесени от нещо, което не разбираха, нещо яко, свежо, красиво, неподозиращо, ала достатъчно жизнеспособно, за да те отвежда до тоя светящ праг, от който вече за нищо на света не желаеха да се отвърнат, при все, че нищо не ти обещават, а ти показват само път, който трябва сам да извървиш и със собствените си ръце да разбиеш ледовете на собствената си съдба.
към текста >>
Знатните пазеха
достойнството
си и казваха: Кой е Този, Син на дърводелеца Йосифа и Мария и не пристъпваха към Великото учение.
По някакви неизвестни разпореждания, не беше вече нужно да се убиват, да се горят, да се разпъват учениците. То беше вече минало, нещата не се повтарят по своята форма. Времената бяха други, съчетанието на звездите благоприятно и Слънцето вече се прибираше към равноденствената си точка, напущайки юга. Така стояха нещата, когато земята беше удостоена с високия си гост и прииждането на пролетта се усещаше. Но ето, бяхме пак ние, да не бъде пресилено казано, пак същите - бедни, нисши духом, кални и прости, както тогава, така и сега.
Знатните пазеха
достойнството
си и казваха: Кой е Този, Син на дърводелеца Йосифа и Мария и не пристъпваха към Великото учение.
И казваха: “Не вършейте в съботата”. Не бе важно вече, времето вихрено препускаше и нямаше вече кой да ги чака, да ги убеждава и доказва. Тези, нека са тези, които са дошли, пристигнал и., към Него, отрудени от път, голи, боси, гладни, жадни, бедни, а са понесени от нещо, което не разбираха, нещо яко, свежо, красиво, неподозиращо, ала достатъчно жизнеспособно, за да те отвежда до тоя светящ праг, от който вече за нищо на света не желаеха да се отвърнат, при все, че нищо не ти обещават, а ти показват само път, който трябва сам да извървиш и със собствените си ръце да разбиеш ледовете на собствената си съдба. Защо и как? Защото стоиш там и не помръдваш, въпреки, че не ти обещават лесна победа, и как не ти идва на ум да простреш ръка.
към текста >>
57.
35. Синтезът - заключителен акорд: есе (27.I.1977 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Последователността те смайва, като цяло те отнася до ония върхове, които Той направи
достойни
, за да можеш стъпил там, да огледаш всичко, в един необикновен ред, където всичко е поставено на място една партитура хармонична, задълбочена, изградена от първия тон на онова петъчно утро, когато започна събора до последното - тая сряда, където в тая втора беседа за последния съборен ден, успя да излее всичко.
София на “Изгрева”, през лятото 1927 г. София: Просветния к-т, [1927], с. 431-466.], не само те смайва, развълнува и очарова - не, малко е да се каже това, то е нещо, което наистина не знаеш ни как да започнеш, ни как да изразиш. Както и да го разглеждаш - виждаш - то е излято, изградено по всичките правила на логическото мислене и по всичките правила на зидарското изкуство. Как е станало, как се е стигнало до тази вътрешна спойка, до тая идеална бихме казали присъственост, до това безупречно синтезиране на главното, идейното, същественото за тая нова личност - за ученика.
Последователността те смайва, като цяло те отнася до ония върхове, които Той направи
достойни
, за да можеш стъпил там, да огледаш всичко, в един необикновен ред, където всичко е поставено на място една партитура хармонична, задълбочена, изградена от първия тон на онова петъчно утро, когато започна събора до последното - тая сряда, където в тая втора беседа за последния съборен ден, успя да излее всичко.
Нищо не е пропуснато, една резка не липсва, един тон, една багра, за да изглежда всичко съвършено по форма, по замисъл, по съдържание. Как е станало, как го е направил, как?... Искаме да не питаме, никой не би ни отговорил - и то ще остане в скрития запис, съхраняващ малките чудеса. Пред Него - Учителят, Който намира, че още не е дал достатъчно и всичко, е изправен ученика с неговата неутолима жажда, чакащ и копнеещ, пред нас е Той - поднесъл като скъп дар този забележителен синтез. Сумирано е всичко, което бе казано в осмата беседа през тези дни, наредени като скъпоценни бисери.
към текста >>
Струваше човек да я разучи в детайл, струва си да я приближи до себе си, а колкото до учениковото съзнание - беше негово свято задължение да я живее, за да стане
достоен
някога за званието “отличен ученик”, винаги с бодър и весел дух.
Този свещен час -специфичен за всеки, открийте го и го следвайте, превеждаме с нашия език и сме вече не само развълнувани, но и заинтересовани, защото тоя час, наречен от Него “свещен” - е израз на голямата идея за ученичеството изобщо и като осмисляне на всичко казано през тези съборни дни - оживено от основния и важен закон - приложението. Идеята е внушително подчертана, дадена строга и принципна, нека да е облечена в топлата пелена на обичта, нека да звучи просто и естествено. Казаното до края, имаше този скрит смисъл, а звученето й за учениците бе и сериозно и важно, дори и строго. Свещеният час и като пожелание и като синтез имаше своята скрита цел, своята духовна стойност, своето богато съдържание. Една плетеница от светлина, красота и сила.
Струваше човек да я разучи в детайл, струва си да я приближи до себе си, а колкото до учениковото съзнание - беше негово свято задължение да я живее, за да стане
достоен
някога за званието “отличен ученик”, винаги с бодър и весел дух.
Прелистваме последната страница, последната фраза. Един кратък заключителен акорд - мелодичен и мощен, изпят за ученика: “За него Истината е идея, Мъдростта - цел, Любовта - реализиране".
към текста >>
58.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой,
Достоевски
, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде.
Тук е нужен по-дълбок преврат у хората, необходимо е разясняване на религиозното съзнание на народа. Съзнание на това, че всички са равни пред Бога, пред живота, че затова животът на всеки човек и същество има еднаква цена, че да се убива и причинява страдание на когото и да е - е грях, че това не трябва да се прави”, /с. 63-64/. Колкото и да не се е интересувал от политическия живот на отделните народи, особено на малките, като българския, Толстой все пак не е бил съвсем равнодушен към тях. Той чете вестници, информира се от тях и прави своите разсъждения. Него го е интересувала съдбата на българското племе, за което се бори руската армия, на която той някога бе член.
Не е имало интелигентен русин от онова време, в туй число и Толстой,
Достоевски
, Тургенев, който да не е мислил за отношенията на младото княжество към Русия, която го създаде.
Лично Толстой се е интересувал от тогавашния княз, Фердинанд. Петко Ю. Тодоров дори подозира, че той го е осмял в „Плодове на просвещението” /вж. „Толстой в България”, сп. „Мисъл”, год. 17/.
към текста >>
По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни
достойнства
като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена.
Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./. Той пише и стихове, събрани в две малки книжки: „Песни на мирния живот”, „Цветя на душата” и др. Все около „Възраждане” се създава един кръг от писатели и поети, които чрез художествено слово проповядват християнския морал. Делото на тия писатели, обаче рядко надхвърля границите на „Възраждане” и за това неговото значение е преди всичко в областта на нравствената проповед. В този смисъл то дори стои изолирано от развоя на българската художествена книжнина и като че не желае да се сближи с нейната традиция и с нейните общокултурни задачи.
По-значителни личности от този кръг писатели са: Илия Енчев, автор на три драми - „Тъмни зори”, „Въртоп” и „Забравен грях”, които не са лишени от известни
достойнства
като драматични произведения и заслужават да бъдат изнесени на родната сцена.
От стихотворци по известни са: Н. А.Венетов, със сбирка „Стъпки по снега”, Йордан Ковачев с две сбирки „Моето утро” и „На невидими струни” и едно томче разкази „Искри”. Петко Топалов - рано починал, оставил стихове и легенди, събрани в едно томче „Песни и легенди”. От разказвателните форми най-обикната от хората на „Възраждане” е легендата. Легенди пише и Хр.
към текста >>
59.
82. Статията „Каква трябва да бъде първата Трудова Братска Задруга“ / Сава Калименов.- В: Братство, Севлиево. Г 5, бр. 61
,
III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.
,
ТОМ 30
Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и
достойна
цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне.
Защото хората, които се стремят към доброто, красивото, разумното, имат зад себе си най-мощната, най-великата сила - тая на природата, на Бога. Човек не е роден да бъде роб на материалните условия, той не е роден да бъде придатък на някаква си машина и да работи от сутрин до вечер само за насъщния. Човек е роден свободен, и може и трябва да бъде свободен. И ако днес той е роб, то причината за това е, че се е отклонил от пътя на природата и е отишъл много надалеч в това направление. Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги.
Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и
достойна
цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне.
Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това. Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е достоен за него. Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо.
към текста >>
Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е
достоен
за него.
Пътят към свободата, обаче, е отворен за всички ни, винаги. Достатъчно е да направиш един „кръгом" по отношение на неестествения живот, да промениш посоката си съобразно истинската и достойна цел на живота, да се отречеш от всичко неестествено и процесът на постепенното освобождение ще започне. Защото, нека не се забравя, че веригите, които днешният човек си е изковал в течение на хиляди и милиони години и които и днес продължава да кове, не ще паднат в един ден. Нужни са усилия за тяхното разковаване. Във всеки случай, по-лесно, по-радостно и по-мъдро е да започнеш да разковаваш тия вериги, отколкото да продължаваш по стар навик, да ги влачиш и увеличаваш с това.
Започни и първият лъч на изгряващото слънце ще събуди в тебе истинска радост, защото той ще озари един борец за нов живот, горд от съзнанието, че е
достоен
за него.
Мислех, в настоящата статия, да дам един общ поглед върху това, което трябва да бъде първата трудова братска задруга и новия живот на братските задруги изобщо. Това обаче, не ми се удаде. Дотук написаното дава слаба представа само за един крайно ограничен сектор от картината на бъдещото, това е един малък поглед през пролуката на вратата, която води към новия живот. Нека тия, които могат, видят повече. С. Калименов
към текста >>
60.
130. Мисията на Славянството и духът на творчеството. Бележки на съставителя д-р Вергилий Кръстев. Статията „Мисията на славянството”
,
IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?
,
ТОМ 30
Изпълват се вече думите, казани някога от пророците на славянството:
Достоевски
, Словацки, Красински, Вронски, Вл.
17, бр. 316, 22.09.1944, с. 3. Да, так любить, как любить наша кровь давно никто из вас не любит; забыли вы что в мире есть любовь, которая и жжет и губить. Скифы - Ал. Блок Удари вече часа на славянството, уречен му от съдбата.
Изпълват се вече думите, казани някога от пророците на славянството:
Достоевски
, Словацки, Красински, Вронски, Вл.
Соловьов, Гогол, Толстой и др. Изпълва се волята на Бога: славянството вече стъпва здраво на пътя към своето обединение, което ще го направи способно да изпълни мисията, възложена му от Бога. Новата българска народна власт на правителството от отечествения фронт недвусмислено и твърдо заяви, че ще бъде изразителка и изпълнителка на всенародната воля, на всенародното желание - за братско единение на всички южни славяни. Мощните удари на Червената армия разбиха и доразбиват организираната брутална сила, която искаше да изгради своето величие върху разединението и поробването на славянството. В страшния огън на изпитанията, на които бяха и все още са подложени: поляци, чехи, словаци, сърби, хървати, словенци, се стопяват и последните остатъци от демонските наслоения в съзнанието на някои братя-славяни, стопяват се и последните отрицателни мисли и чувства, които подхранваха омразата и правеха възможно разединението и братоубийството между славяните.
към текста >>
Отхвърляйте всичко, което може да ви направи
недостойни
за Великото Дело, към което Бог ви зове: До положите основата за изграждане на всечовешкото братство на земята!
Славянството е вече на път към своето обединение. Славянството поема изпълнението на великата, свещена мисия, към която Бог го е призовал. Братя българи, руси, сърби, хървати, словенци, черногорци, чехи, поляци и словаци, отворете съзнанието си за светлината на една велика истина, приемете в сърцата си, в душите си, свещения огън на Любовта, която е вашето призвание, вашата велика мисия, тук, на земята. Подайте си братски ръка и отхвърлете и забравете всичко, което досега ви е разделяло. Откажете се от всякакви мисли за хегемония, за владичество на едни славяни над други, отхвърлете всички лоши мисли и чувства, всякакви подозрения и омраза, които досега са тровили душите и сърцата ви.
Отхвърляйте всичко, което може да ви направи
недостойни
за Великото Дело, към което Бог ви зове: До положите основата за изграждане на всечовешкото братство на земята!
Това е вашата задача, това е вашето дело, това е вашата мисия, възложена ви от Провидението, от историята, от Бога.Не се съмнявайте в силите си! Не се страхувайте от пречките и трудностите, които се явяват по пътя ви. Тръгнете смело и с пълна вяра към разрешението на вашата задача. Този, който ви е призовал, ще ви даде силите, нужни ви за изпълнението на свещената ви задача. Той бди непрестанно над вас, и никога не ще ви изостави.
към текста >>
61.
4.3. Заключение.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Благословената от Бога, надарената с Божествени сили,
удостоената
със свещена Божествена мисия славянска душа.
Ще го направи носител на новото. Не за себе си - а за всички. Не за доброто, за издигането на един народ, а за доброто на всички народи, за издигането на цялото човечество. За пръв път в историята силният ще се пожертвува, ще вложи усилията си, любовта си, знанията си, възможностите си, - за подигане на слабия. Това засега може, това сега ще направи само душата на славянството.
Благословената от Бога, надарената с Божествени сили,
удостоената
със свещена Божествена мисия славянска душа.
Да се пожертвува за другите, да подаде братска ръка на слабите, да даде истинска помощ на изостаналите, и така да изпълни Божията воля на земята, това, днес, може да направи само славянството. „Камъкът, който зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла". Последните ще станат първи. Според Божия закон, този, който се жертвува, той ще бъде пръв. Той ще получи Божието благословение!
към текста >>
Не за задоволяване на някаква суетня, необоснована национална гордост, което е
недостойно
за будното съзнание, но - за да станете носители, проводници на великото Божествено Слово, сред своя народ, сред своите близки, сред тия, с които сте непосредствено свързани; за да изпълните свещената задача на живота си - да приемете своя дял от Великото Дело за просветляване на човешкото съзнание; за да се удостоите с върховната привилегия: - да станете Божии работници, носители на светлината, носители на върховното Божие Благо, там, където живеете, дотолкова, доколкото силите ви позволяват.
Вложете ги в живота си - турете в движение мощните сили, които представляват истините, всестранните знания, великата Божествена Мъдрост, съдържащи се в тях! Четете Беседите! Изучавайте български език, вий, будни души, по всички страни, от всички народи на земята! Изучавайте свещения занапред, класическия занапред, за бъдните столетия и хилядолетия, български език! Не за друго!
Не за задоволяване на някаква суетня, необоснована национална гордост, което е
недостойно
за будното съзнание, но - за да станете носители, проводници на великото Божествено Слово, сред своя народ, сред своите близки, сред тия, с които сте непосредствено свързани; за да изпълните свещената задача на живота си - да приемете своя дял от Великото Дело за просветляване на човешкото съзнание; за да се удостоите с върховната привилегия: - да станете Божии работници, носители на светлината, носители на върховното Божие Благо, там, където живеете, дотолкова, доколкото силите ви позволяват.
Защото Божието Слово дойде за всички: за всички хора, за всички народи, за всички раси и цветове. Божието Слово назад се не връща! Божието Слово ще обходи, завладее и заживее по цялата земя. Божието Слово ще стане Път към Новото! Будни души по всички страни на земята, от всички народи, от всички земи, Божието Слово ви зове!
към текста >>
Учете български, за да изпълните
достойно
свещената мисия на живота си: да разнесете сред своите народи светлината на Божественото Слово!
Божието Слово назад се не връща! Божието Слово ще обходи, завладее и заживее по цялата земя. Божието Слово ще стане Път към Новото! Будни души по всички страни на земята, от всички народи, от всички земи, Божието Слово ви зове! Сам Бог ви зове: Учете български!
Учете български, за да изпълните
достойно
свещената мисия на живота си: да разнесете сред своите народи светлината на Божественото Слово!
Учете български! За да преведете на езиците на своите народи великото Божие Благо - Беседите на Учителя. Бъдете достойни за Божието призвание! Бъдете послушни на Бога! За да има правда, мир, любов, истина, красота, щастие и благоденствие за всички хора на земята; за да излезем от хаоса на противоречията, в който се намира днес човечеството, както и отделния човек; за да се отвори широк, светъл път нагоре, към нов, радостен, разумен, хармоничен живот; за да разрешим тайната, загадката на сфинкса - да разсечем гордиевия възел на егоизма и материализма; за да засияят душите в светлина и красота, - четете, изучавайте и прилагайте, превеждайте и разпространявайте Беседите на Учителя по всички кътища на земята, всред всички народи, на всички човешки езици!
към текста >>
Бъдете
достойни
за Божието призвание!
Будни души по всички страни на земята, от всички народи, от всички земи, Божието Слово ви зове! Сам Бог ви зове: Учете български! Учете български, за да изпълните достойно свещената мисия на живота си: да разнесете сред своите народи светлината на Божественото Слово! Учете български! За да преведете на езиците на своите народи великото Божие Благо - Беседите на Учителя.
Бъдете
достойни
за Божието призвание!
Бъдете послушни на Бога! За да има правда, мир, любов, истина, красота, щастие и благоденствие за всички хора на земята; за да излезем от хаоса на противоречията, в който се намира днес човечеството, както и отделния човек; за да се отвори широк, светъл път нагоре, към нов, радостен, разумен, хармоничен живот; за да разрешим тайната, загадката на сфинкса - да разсечем гордиевия възел на егоизма и материализма; за да засияят душите в светлина и красота, - четете, изучавайте и прилагайте, превеждайте и разпространявайте Беседите на Учителя по всички кътища на земята, всред всички народи, на всички човешки езици! Четете Беседите! Учете български!
към текста >>
62.
II. Писма от затвора: магнетофонен запис
,
Борис Николов
,
ТОМ 32
Мълчанието е
достойния
отговор на учениците в такъв случай.
А вие вършете своята работа където и да сте. Никакво сътрудничество с предателите. Оставете ги сами. Мълчете и работете! Никакви спорове, никакви разисквания, никакви съвещания с тях.
Мълчанието е
достойния
отговор на учениците в такъв случай.
Ако е за условия, Учителят е, Който държи в ръката Си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес Разумния свят работи и ние работим с него. Това е единен, цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение всички въпроси, които ни вълнуват.
към текста >>
Ученикът носи с
достойнство
затворнишката дреха, както свещеника носи одеждите си с ... Тука, където сме сега, това е служение.
И днес ще срещнете Сократа. Те са светилата на човечеството .... Навсякъде срещам Вечния Живот, а хората живеят с илюзията, че всичко преминава безвъзвратно. Не, всичко вечно живее и се възражда -свободата, Царството на Духа, света на творчеството, красота, разумност и доброта. В този свят Любовта е хляба, Мъдростта е въздуха, Истината обитава в Царството на Духа. В „Добрата молитва” е дадена програмата на Школата.
Ученикът носи с
достойнство
затворнишката дреха, както свещеника носи одеждите си с ... Тука, където сме сега, това е служение.
Когато работи, човек е свободен. Много неща в живота се представят за съществени, а не са. Само, който е разговарял с ангела на смъртта, ще научи кои неща са съществени, и кои не са. Скръбта навлиза дълбоко в душите, и остава там като скрито богатство - съкровище, запазено за вечни времена - съкровище на любящите. В песните Си Учителят казва: „Ние носим скръбта си с радост в живота.” Задача на Школата: .... е драгоценен.
към текста >>
Малко писатели са се докоснали до този момент - познаване на Любовта:
Достоевски
, Толстой, Келерман, Леонид Андреев, Карин Михаелис, Лагерльоф.
Всички се движат в обектите на Любовта. Който я е познал, дава всичко за Любовта. Него Божията Благодат е осенила. Чрез обект човек вижда Любовта, но самия обект не е любовта. Любовта осветява обекта на любовта.
Малко писатели са се докоснали до този момент - познаване на Любовта:
Достоевски
, Толстой, Келерман, Леонид Андреев, Карин Михаелис, Лагерльоф.
Малцина са се приближили до светилището. Учителят е врата за този свят. „Аз Съм добрия пастир, Аз Съм вратата.” Които са познали Любовта, са взети от нея, принадлежат на нея за всякога. И през страдания, и през смъртта минават с радост. Заради нея, която са познали, те принадлежат на Любовта във Вечността.
към текста >>
Същото
достойнство
, същата несръчност и непохватност и амбицията пък, че е сръчен и всичко може да направи.
Няма по-голямо нещастие за тях от това. Срещата с Жорж, моя обичен приятел. Доведоха го напоследък в моята килия Буров. Буров, типа е същия - носа, очите, гласа, движението, същата деликатна конструкция на телото. Изтънчен и изискан в обхода и маниери.
Същото
достойнство
, същата несръчност и непохватност и амбицията пък, че е сръчен и всичко може да направи.
Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля: какво дублиране на типовете има в природата! Подобието е пълно във всяко отношение - и външно и вътрешно, и във вкуса и в начина на размишлението. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата.
към текста >>
Човекът, онова
достойнство
с което Бог го е надарил, ако можеш да го видиш, ще видиш Бога в човека.
И тук, и по цялата Земя. Човек ще намери начин да се съпротивлява на всевъзможните ограничения и насилия, и ще запази свободата си при всички условия. Аз зная, че тук съм изпратен от моя Учител да свърша една малка работа. Когато ти си с Господа, ти си в Райската градина. Да видиш човека в този водовъртеж на живота, в кипежа на борбите, или в спокойните води на залеза.
Човекът, онова
достойнство
с което Бог го е надарил, ако можеш да го видиш, ще видиш Бога в човека.
Всичко, което расте, всичко, което се стреми към Слънцето, с Неговата сила се стреми. Божествената искра, която гори в човека, само тя е, която го подтиква във всеки подвиг, жертва, творчество. Тъй познаваме ние Бога в човека, Господ и Бог на великата жертва. Виждам великия Божествен живот, който изпълва душите и сърцата и умовете на Синовете Божии. Това е великия Божествен живот на Всемира.
към текста >>
Малцина са доловили искрица от нейната същина: Куприн, Леонид Андреев, Зудерман, Толстой,
Достоевски
, Келерман, Селма Лагерльоф, Соломон.
Тогава Бог участва в неговата работа и се весели в нея. Човек се радва и се благославя. Всички хора бозаят от Любовта, а на малцина тя се открива. Малко хора са надзърнали в нейния свят, усетили са нейната глъбина, красота и сила, нейната вездесъщност и беззаветна жертва. Малко писатели са се докосвали до Любовта, макар че всички пишат за нея.
Малцина са доловили искрица от нейната същина: Куприн, Леонид Андреев, Зудерман, Толстой,
Достоевски
, Келерман, Селма Лагерльоф, Соломон.
Великите Учители идат от света на Любовта. Пророците, мистиците, праведници, те я съзерцават, пият от извора на Любовта. Великите творци, художници, музиканти, скулптори, строители познават творческата сила на Любовта. Мъртвият ритъм на машината опиянява съвременния човек, хипнотизира го, приковава го към земята без полет към небето. Какво струват всички технически постижения, когато човек не знае как да живее.
към текста >>
Давам им в ръцете средство да се борят в живота, да се прехранват без да бъдат унижавани, да пазят
достойнството
си, да бъдат свободни.
И нема да погинат во веки. Никой не може да ги вземе от ръцете Ми! Моят Отец, Който ми ги е дал, е по-голям от всички и никой не може да ги отнеме от ръцете на Моят Отец! ” Сега тука уча затворниците на занаят. Много са възприемчиви и благодарни.
Давам им в ръцете средство да се борят в живота, да се прехранват без да бъдат унижавани, да пазят
достойнството
си, да бъдат свободни.
Сега тъй проповядвам Учението тук. Поздрав на приятелите! „Без страх в Любовта безгранична! ” Всякога мисля за вас. Всичко, което е създадено, е създадено, за да се изявява Бог.
към текста >>
Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят
достойнството
си, да бъдат по-свободни.
Бялото Братство работи да освободи човека от тяхното влияние. Работа трябва, за да се създадат благоприятни условия отвън и отвътре в човека, за да бъде той свободен от тях. Школата на Учителя е път на освобождение. Това е святата наша работа. Сега тук уча затворниците на занаят.
Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят
достойнството
си, да бъдат по-свободни.
Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен! Сега тъй проповядвам Учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчнотии и изтезания, те са безсмъртни. Те проповядват вечния живот. Пропаганда!
към текста >>
63.
1. Борис Николов Дойнов. Роден на 30.12.1900 г.
,
Светозар Няголов
,
ТОМ 32
Той притежава хубаво представително тяло с гордост и
достойнство
издигнати до най-високата точка на човешкото развитие.
Борис Николов Дойнов Роден на 30.12.1900 г. На асцендента му изгрява 4°47’ от зодиакалния знак Водолей.
Той притежава хубаво представително тяло с гордост и
достойнство
издигнати до най-високата точка на човешкото развитие.
Знакът дава на тялото му една хубава мъжка красота. Той има смел поглед, но благосклонен. Миглите му са дълги, присъщи на този знак. Челото е четвъртито -с борба разрешава всичките противоречия, които изникват в живота му, като има добро равновесие и разсъдителност. Главата му притежава мощен череп, който изразява неговата духовност.
към текста >>
Роденият е
достоен
за уважение и с чест ще изпълни своята доверена работа.
Положението на Слънцето в 12 дом показва, че в първата третина от живота си Борис ще пропилее времето си в усилие да намери равновесие и да си избере подходяща работа. Дава му условия да работи на скрито, далеч от публиката, като лаборатория, болница, затвор или самостоятелно в строителството. Това последното стана след като бригадата се разтури, след свършване на министерството на транспорта и хората се пръснаха. Той ходеше да работи няколко години в Пазарджик сам - Слънцето в зодиакалния знак Козирог. Това е сигурно указание, че роденият ще се издигне в обществото с помощта на високопоставени личности.
Роденият е
достоен
за уважение и с чест ще изпълни своята доверена работа.
По характер роденият е умен, честен и почтен. Ако е станал съдия с това положение на Слънцето, ще бъде неподкупен. Той раздава правосъдието, както разбира, че е правилно и справедливо към всички. Проявява се прямо и искрено в живота. С тези си качества той спечелва високата оценка на околните.
към текста >>
Ще бъде много търсен, като приятел или съветник -лице,
достойно
за доверие с изпитана честност и много способности.
Макар че печелеше много пари, често изпитваше парични затруднения и при неразумност може да бъде съден. Добре, че Венера е в Стрелец, а и идеите на Учителя го крепиха, докато си замине от този свят. (Венера полусекстил Сатурн в перихелий). Добрият аспект между двете планети съединява добрите им качества: любовта и приятелството на Венера с дипломатичността, такта, методичността, справедливостта, пестеливостта и скръжавостта на Сатурн,. Аспектът осигурява на родения успех във всеки отрасъл на живота.
Ще бъде много търсен, като приятел или съветник -лице,
достойно
за доверие с изпитана честност и много способности.
Борис има вкус към опростен начин на живот и безукорна нравственост (в противовес на Венера квадрат Марс), също почит, признание, добро здраве и благополучие. (Венера съвпад Уран в перихелий). Аспектът говори за големи разногласия между двата пола. Можело е да има прибързана и необмислена женитба, която ще го доведе до развод и скандали. Загубване на престиж в даден период на живота му, изгнание далеч от дом и семейство.
към текста >>
64.
Спомени и стихове за Светозар
,
Георги Иванов
,
ТОМ 32
Ето така „пееше и свиреше, учеше и
достойно
живееше” брат Светозар, един типичен изгревянин, но по дарби и способности много специален изгревски представител.
Неизменно, на важни дати и духовни празници, той беше там - на върховете, за да се зарежда с енергия, да празнува и да се радва душата му. На планината аз съм слушал неговите разкази за Учителя, за братята и сестрите, и историята на Бялото Братство. Там се вдъхновявяше в своите спомени и паметта му изваждаше картините за онова време като на кинолента. Имаше в него отговорно чувство за историчност и затова бе верен хронолог и точен летописец на Учителевата и след учителевата епоха. Тези му безценни качества не са убегнали и от погледа и на други търсещи сърца и умове, намерили своята истина в идеите на Учителя Беинса Дуно.
Ето така „пееше и свиреше, учеше и
достойно
живееше” брат Светозар, един типичен изгревянин, но по дарби и способности много специален изгревски представител.
Който желае, може да се срещне с неговия дух в томовете на д-р Вергилий Кръстев. През 1926 г. Стоян Ватралски, протестански проповедник, пише статия „Кои и какви са белите братя? ”, с която запознава българската общественост, с честното си перо, кой е Петър Дънов и какви са неговите последователи. Това е една от редките ласкателни характеристики за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика.
към текста >>
Тогава Светозар бе за мен еталон на брат и последовател на Учителя,
достоен
за подражание.
През 1926 г. Стоян Ватралски, протестански проповедник, пише статия „Кои и какви са белите братя? ”, с която запознава българската общественост, с честното си перо, кой е Петър Дънов и какви са неговите последователи. Това е една от редките ласкателни характеристики за Учителя и за учениците на Бялото Братство от негови съвременници и тогавашната журналистика. Не знам защо, но след като се запознах с тези писания в моята студентска младост, на този риторичен въпрос на Ватралски, аз винаги съм си отговарял: белите братя на земята са такива като Светозар!
Тогава Светозар бе за мен еталон на брат и последовател на Учителя,
достоен
за подражание.
Младостта във всяка идея търси примери в заобикалящата я действителност и когато тези примери издържат на младежките пламенни критерии, идеята се приема по-лесно чрез нейните носители. Така Светозар индиректно е участвувал във формирането на моя мироглед. Него, като еталон, го възприемаха и много, много други хора. Затова на братски срещи и беседи на Изгрева, на Витоша, на Рила, в Айтос и навсякъде, където се появеше брат Светозар, около него винаги имаше мнозина събеседници. Той беше естествен център, излъчващ духовен ореол.
към текста >>
Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и лицемерие, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство,
достойнство
, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените.
/Прости ми, Светозаре, за моята откровеност! / Той беше пламенен идеалист, какъвто трябва да бъде всеки духовен ученик по природа, но идеализмът му понякога не позволяваше да разпознае дебнещите го опасности от силите на злото. Не е лесно да обясниш, как детето в него внезапно се превръща в умствен гигант и после пак скромно ставаше дете, което продължава да се учи. Ние имаме пред нас неговия живот-пример, който ни подарява, за да ползваме житейските му уроци, защото той е там целият, със своите светлини и сенки. Със светлите си зари осветяваше света, но едновременно с това и себе си.
Благодарение на изключителната му честност, непозноваща притворство, гримаси и лицемерие, той се открива доверчиво и смело пред нас и там виждаме: великодушие, благородство,
достойнство
, светла мисъл и топло сърце, но и редица човешки слабости, присъщи на обикновените.
Въпреки всичко, този белязан и открояващ се живот, ни нашепва в душите, да пазим светъл спомен за него, защото той беше емблематична фигура за Изгрева, за Братството и за Учението на Учителя в нашето противоречиво време. Никой не може да отнеме лидерското му място в нашите спомени, защото самата съдба му бе поверила тази роля. Брат Светозар бе ярък представител на астрологическата школа на Изгрева, в която са блестели такива светила като Георги Радев, Иван Антонов и Николай Дойнов. Неговите обширни познания го правеха неподражаем астролог и специалист в науката, която разкрива звездното родословие на човека. Големите му астрологически познания заслужават да разкрия едно феноменално нещо в неговата звездна карта.
към текста >>
65.
2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897
,
,
ТОМ 35
Торлака епитроп, като му се видяла подобна една постъпка чудна и
недостойна
, вместо да каже да се напълне бърдака, взема, че го тръшва и строшава.
Работите се вършили по комшийски: да се крепим! Една година обаче случва се, та минава за епитроп един от тези, които гръкоманите, наречени по между си благородни, назоваваха торлаци или простаци. Той беше от фамилиата Ьовчооллар. По обичай влиятелните гръкомани пращали, види се, от време на време да им се пълне един бърдак с дървено масло от черквата. Щом новия епитроп влязъл, един от тях си праща бърдака да го напълнят.
Торлака епитроп, като му се видяла подобна една постъпка чудна и
недостойна
, вместо да каже да се напълне бърдака, взема, че го тръшва и строшава.
От тогава престава гръкоманския обичай и си остава поговорката: Влезе торлака, счупи бърдака! Такова беше положението на нашиа Сливен до 1849 г., когато някои българи, родом от Сливен, но живущи във Влашко, Ценовци и Симовци, се заемат да извадят родния си град от това несносно и срамотно негово положение. В това време беше свършил една руска семинария Добри Чинтулов, родом също от Сливен. Като минавал през Браила, свищовци го поканили да го условят за учител в Свищов. Нашите сливенци намерили, че ще бъде по-добре да го склонят за учител в Сливен, отколкото да ходи другаде, което навярно и Чинтулову се е повече харесало.
към текста >>
Но дядо Йосиф, като видя това, което не беше преди за него твърде ясно и за което той не беше
достоен
, ще се е разочаровал вътрешно, като е съзнал, колко високо стои работата, а колко ниско е той!
При всички тези несгодности, както те, тъй и ний следвахме да разиграваме тая религиозна комедия, чрез която всеки търсеше да достигне целта, що гонеше. Дядо Йосиф се ръкоположи, както казахме в Рим, от папа Пий IX и се завърна в Цариград, дето с берхат69 от Портата се назначи да бъде български униатски патрик. При такова едно официално назначение, всяко мирско намисане трябваше да престане. Мирските дейци нямаше освен да се оттеглят всеки на работата си. Дядо Йосиф, като глава, и неговия помощник Макарий оставаха веке да държат кърмилото и да управляват.
Но дядо Йосиф, като видя това, което не беше преди за него твърде ясно и за което той не беше
достоен
, ще се е разочаровал вътрешно, като е съзнал, колко високо стои работата, а колко ниско е той!
Той не можеше да схване положението си и да се приспособи. Това го е докарало навярно да размишлява, какво е бил преди и какво е сега, и като е сравнил миналото с настоящето, трябва да е намерил, че предишниа живот, макар прост, е бил по-приятен и по-сносен, отколкото сегашния, тъй бляскав, но труден. В Габровския мънастир, дето живеел преди, той бил един за всичко, начало и конец; неговата воля се слушала и той господарувал без голяма отговорност. Тука, напротив, той не можеше да върши каквото си иска, трябваше да се повинява на това, което му се кажеше и да отговаря за всичко извършено. Голям контраст съществуваше между тиа две положения.
към текста >>
Положението на дядо Йосиф ставаше от ден на ден по-нетърпимо за тоя
недостоен
старец.
От много места, дето я припознаха вече, искаха попове. Тоз напредък направи лошо впечатление на нейните противници. Те, от страх да не би повечето българи се обърнат и се присъединят към Униата, побързаха не само да възкресят умрелия черковен въпрос пред Портата, но още и да побъркат с всички усилия на униатското движение, на което намаляването зависеше действително от съживяването на първия. За да постигнат по-добре целта си, то удара им трябваше да падне върху основата на униатството - главата на Униата, духовното тяло. Лошото разположение на дядо Йосифа беше усилено още повече от интригите на Макариа, който тръсеше да компрометира началника си и да седне на негово място.
Положението на дядо Йосиф ставаше от ден на ден по-нетърпимо за тоя
недостоен
старец.
Противниците, за които не беше мъчно да узнаят туй настроение в душата му, се възползуваха и го усилиха. Навярно, те са му представили бъдещето в розови краски, ако напусне поста си, защото не може да се помисли, че ако би той знаел истината, щеше да се съгласи. Без друго те са му казали: „Сега е най-сгодното време да отидете да съберете най-богатите подаръци за мънастиря си, дето, като се завърнете, ще можете да прекарате старините си царски. Елате, ако обичате, ний ще ви помогнем да отидете в Русиа! ” Прост и глупав старец, без никаква проницателност, той се оставя с пълно доверие да го отвлекат с руски параход в Одеса.
към текста >>
Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое
достойно
в това време лице.
Икономова (относително Униата) В сп .„Искра", год. VI. се обнародват мемуарите на Тодора Икономов, дето намираме изложени с коментарии и събитиата през време на Униата (кн. I). Тая последнята той до толкова хвали, до колкото и осъжда и това прави впечатление на безпристрастно разглеждане; в същност, той мери работите с личен аршин и в оценката си не излага основите на мненията си- Той се очудва, защо бил избран дядо Йосиф - такъв простак и невеж - а не Макарий, и казва: „На униатите като предстояло да правят за успеха и за заякчението на Униата много нещо, то за по-добре се видяло да се тури на чело человек незлобен и невеж, нежели человек с образование, с разбиране на работата и със самостоятелност в мислите и в действията. Успеха на делото искал, щото делата да бъдат не в ръцете на един религиозен началник, а в ръцете на ръководящи комитет, в който освен Цанкова, Мирковича и Манола, влезва още и един поляшки доктор с червена брада и с неприятна за мене физиономия. Избирането на дядо Йосифа на мене направи не толкози добро впечатление, но когато ми обърнаха вниманието на честото пианствуванье на Макариа, аз си замълчах.” Тук Т.
Икономов намира несгодно, дето управлението изначало е било в ръцете на един светски комитет, а не в ръцете на един религиозен началник - без обаче да показва някое
достойно
в това време лице.
От духовните, тези, които трябваше да подведат работите и народа, стояха хладнокръвни в това отношение, ако и да бяха те сами причина за предизвикването на Униата (Иларион), като се водеха от разни чужди мнения и съвети. Т. Икономов забравя още, че нашите духовни чакаха всичко на готово, че ако работите бяха останали тям, то и до днеска щяхме да бъдем на същото стъпало, дето бяхме тогава. Дядо Йосифовия избор не се понравил на Т. Икономова, но при всичко туй пак е дошел на сметка, понеже сам казва: „Избора на бъдещия архиепископ още повече ме приближи към гнездото на униатите.” Смисълта на тези тъй изказани негови думи трудно може да се разбере от читателя, ако той не е бил съвременник на тогивашните работи и в течението им. Чисто и просто, с туй той проумява личните си намерения: Дядо Йосиф, като простак и невежа, не беше добър за напредъка на общото дело, но беше добър за частни хора, като Икономова, които могат да го подведат лесно, както си искат.
към текста >>
66.
2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.
,
,
ТОМ 35
На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в
недостойната
постъпка.
Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов. Четвъртий е Никола Ефтимов Сапунов. Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят.
На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в
недостойната
постъпка.
Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка.
към текста >>
Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото
достойнство
е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят.
Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка.
Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото
достойнство
е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят.
Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят.
към текста >>
Тези хора работеха с усърдие и постоянство
достойни
за по-добри дела.
Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи. Мухтарите унияти бяха мухтари in parti bus. Още по-голямо фиаско претърпяха агентите на папството в провинцията. При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква. Предадени на пропагандата хора имаше обаче на всекъде.
Тези хора работеха с усърдие и постоянство
достойни
за по-добри дела.
Те придумваха народът с всевъзможни средства да последва примерът даден на 18 декемврий в Цариград, но безуспешно. Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните. Представителите и дейците на папството в Цариград мислеха, че, като се провъзгласи веднаж унията в Цариград и се учреди там една българска църковна община под покровителството на папата, всичкий Българский народ непременно ще се присъедини до нея, кога се научи, че Портата отказва да припознае българската независима йерархия, и поради това бяха не малко озадачени, като видяха, че очакванията им, които бяха толкоз вярно, но видимому пресметнати, не се сбъдват. Те се принудиха да прибягнат към средства, с които да се произведе по-силно впечатление помежду Българете в полза на унията.
към текста >>
Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко
достоен
от тях да носи архиерейска митра.
Те се принудиха да прибягнат към средства, с които да се произведе по-силно впечатление помежду Българете в полза на унията. За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията. Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици.
Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко
достоен
от тях да носи архиерейска митра.
Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово. При това той беше основал един мънастир, на който беше вече игумен в архимандритски сан близу до тридесет годин. Отдавна време още той подаваше на всичките мънастирски братя пример на строг пост и въздържание. През Великий пост той не ядеше по три дни, а по някога и по пет дни, и повече от петдесет годин не беше турел месо в устата си.
към текста >>
Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-
достойните
духовни лица на България.
За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията. Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра.
Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-
достойните
духовни лица на България.
Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово. При това той беше основал един мънастир, на който беше вече игумен в архимандритски сан близу до тридесет годин. Отдавна време още той подаваше на всичките мънастирски братя пример на строг пост и въздържание. През Великий пост той не ядеше по три дни, а по някога и по пет дни, и повече от петдесет годин не беше турел месо в устата си. Всичко това съставеше, според него, преимущества, които му дават право, ако не да управлява епархия, то поне да носи архиерейский сан и да възлага на главата си митра, кога служи в мънастирът.
към текста >>
67.
2.15.5. Изяснения по бягството на Йосиф Соколски
,
,
ТОМ 35
„Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско
достойнство
на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330 Говорело се, че един руски параход го бил задигнал и отвлякъл в Одеса.
В-к „България“ не е могъл вече редовно да излиза и на края бил спрян, без знанието на Боре. Изобщо унията не могла да продължи. Архиепископ Соколски, вместо да пътува из провинцията, както кардинал-префектът още в Рим му препоръчал, останал в своя дом „край съмнителни свещеници, спечелени от Русия, и които му тъпчели главата непрестанно”. А архиепископът бил познат със своята слабост, в което Боре и началникът на Конгрегацията на мисиите още в Рим могли да се убедят, дори в самото навечерие на неговото ръкоположение. Ето тоя човек преди пет дни изчезнал, отнасяйки със себе си всичко ценно, каквото е могъл да вземе.
„Голяма бе скръбта на католиците поради тоя скандал, толкова по-малко понятен, тъй като турското правителство се отнасяше към тия нови католици с голямо доверие и доброта и понеже два дни по-рано то облече горепоменатия архиепископ с гражданско
достойнство
на „патрик” или представител на административните интереси на неговата общност.330 Говорело се, че един руски параход го бил задигнал и отвлякъл в Одеса.
За щастие, Йосиф не е могъл да задигне и чашата на папата, която пристигнала късно. И все пак Боре се надява, че унията ще продължи, тъй като нейните мирски началници се били държали добре. Цариградският в. „Курие д’Ориан“ (бр. 66, 24 август 1861) бе обнародвал статия „Ние имаме новини от монсиньор Йосиф Соколски”, в която се поддържала тезата за недоброволното му заминаване за Одеса.
към текста >>
Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето
достойнство
и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец.
„Час“ от 22 декември 1862 г. поддържал противното, а именно, че Йосиф Соколски по собствено желание отишел в Одеса и се отказал от унията. Той публикувал една дописка от Цариград от 12 декември 1862 г., с която се опровергава съобщението на Джовани Батиста от Фалероне. Според тая дописка, съобщението на „Журнал дьо Константинопол“ не е вярно. Дописникът съобщава, че е по-близко до извора и трябва да опровергае още веднъж новината въз основа писмото на самия Соколски и върху свидетелствуването на сведущи лица.
Добавял, че Соколски е получил от Петербургския синод потвърждение на своето
достойнство
и вече няколко пъти е служил в Киево-Печерската лавра, че получавал, освен издръжката си, и 60 рубли (240 франка) на месец.
Макар че се ползувал със свобода и виждал своите сънародници, той се отегчавал и не би било удивително, ако се завърне. Авторът завършва: „Аз дължа тези подробности на един българин, който напоследък го е видял. Ако той е свободен и не протестира, това е още едно доказателство, че неговото недоброволно отвличане е една необоснована историйка.”331 За отвличане на Йосифа Соколски се е говорело в Цариград и по-късно; дори към края на 1864 г. в. Турция, който продължил проуниатското дело на в. България след спирането му, в една дописка от Татар Пазарджик бе подметнал, че Славейков бил отвлякъл Йосифа Соколски в Русия.
към текста >>
Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко
достойнство
в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.
Освен това напълно е изяснен и въпросът за изразеното на два пъти желание на Йосиф Соколски (вече в Киев) да бъде по законен църковен ред приет в Православната църква в архиепископския си ранг.357 Приведените свидетелства от католически произход за бягството на Йосифа Соколски и пристигането му в Одеса не могат да послужат като доказателство за насилно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания?
Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко
достойнство
в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията.
Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание? 361 Но защо Йосиф Соколски отива в Русия? Не е ли било достатъчно да се откаже от унията, като си остане в Цариград? Нима това би имало по-слаб ефект? За българите и за Руското посолство отдалечаването от Цариград ще да е представлявало въпрос на сигурност: обезпечаване на постигнатия успех.
към текста >>
Той едва могъл да чете и да записва името си, ала все се считал за много-знаещ и
достоен
за владика.
в Цариград. Букурещ, 13 юни 1861. 340) Според П. Карапетров (Сбирка статии, с. 181) Йосиф Соколски бил прост и почти безкнижен човек.
Той едва могъл да чете и да записва името си, ала все се считал за много-знаещ и
достоен
за владика.
Знаел добре богослужебния ред и много молитви, тропари и пр. знаел наизуст. Строго постел. Той не знаел какво е Западната църква и каква е разликата между двете църкви. 341) Mansi, t.
към текста >>
68.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде
удостоен
с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери.
Първите изтъкваха факта, че именно в Ерусалим божественият Логос приел човешка плът и възвестил радостната вест. Там Христос е пострадал, бил погребан и най-сетне възкръснал. Синайските таксидиоти пък - че не другаде, а на Синайската планина слязъл от небесата сам бог и тук предал на Мойсей десетте заповеди. Останалите пък говореха, че Света гора е градината на св. Богородица, застъпничеството на която е много силно, поради което божествената милост тук се излива в голямо изобилие.
И лековерният нещастен народ колкото по-злощастен беше, толкова повече се насочваше на групи към тези свещени места, като се надяваше, че ще бъде
удостоен
с всичките небесни и земни блага, с каквито той наистина обсипваше безделните и мързеливи калугери.
С това този народ се отклоняваше от правилния път в противоположна посока и ставаше по-нещастен. Така той изразяваше своето лековерие и неразбиране. 21. Като си служеха с такива подбуди и науки или, по-добре е да се каже, лъженауки, тези проклетници постигаха целта си. Нашият народ започна да се занимава и изпълнява всичките отвлечени и безплодни калугерски и празни вярвания, като се ограничи в четенето на църковни книги, св. Евангелие, синаксарите и други станали вече банални, като тези за спасението на грешниците или, по-добре е да се каже, за загиването на грешниците, които книги по съдържание са от най-долно качество.
към текста >>
Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от
достоен
мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г.
И затова днес всяко предложение, всеки въпрос, всеки процес относно религията проклетите владици представят пред властта като въстание. Като истински заговор срещу управлението характеризират и всяка търговска компания, макар да има подчертано търговско име. Всяка съпротива срещу злодеянията и беззаконията на фанариотския клир се представя пред властта като революционно движение, което трябва час по-скоро да се потуши, преди да е създало по-голямо зло. Поради това ежедневно горкият български народ понася неописуеми и неизцерими рани: заточения, убийства, арестувания и други подобни сред знатните първенци из епархиите. Най-верен свидетел на техния действия е животът.
Затова, за да стане известна на читателите мерзостта на проклетите владици, ще съобщя буквално едно писмено изложение, направено от
достоен
мъж и предадено на един прочут дипломат през 1846 г.
В този документ се потвърждават всичките извършени от владиците беззакония. 32. На 8 декември 1846 г. въпросното изложение бе предадено като писмо на г-н Дашков, вицеконсул в Молдо-Влахия. I. Надменността, користолюбието и алчността, тези три главни страсти на вселенската константинополска патриаршия и изобщо на другите владици-гьрци, са превърнали благочестието в средство за снабдяване с пари, божия дом в търговска кантора, божествените и свещените работи в средства за грабеж и преследване. Епископските места в Турция се продават на Владиците на търг, затова след време техните цени се покачиха твърде много, които ръкоположените владици наведнъж или ежегодно по определена сума плащат на вселенския патриарх, на така наречените отбрани владици, на големците и на силните в турската власт: банкери, търговци, фанариоти, паши и други.
към текста >>
На това безобразие
достойно
отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни.
Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа. Освен това Цукалас правеше опит да развращава нравите на младежите, които обучаваше. Пловдивчани, за които той бе станал непоносим, с мъка се отърваха от него. Но и като напусна Пловдив, този човек не престана да клевети нашия народ. Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени.
На това безобразие
достойно
отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни.
Друг такъв пример е учителят от Свищов Емануил Васкидис. Със своите действия този човек направи така, че народът не иска да види и прост грък в своя град. В продължение на 20 г. Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и презрение към нашия език и нашия произход. Преди известно време по-образованите направиха опит да се освободят от този порочен човек или най-малкото да ограничат неговата дейност, но не успяха, защото той бе под закрилата на изгонения вече архиерей Неофит.
към текста >>
Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и
достоен
да заеме архиерейския сан.
Много пъти те вземат от бедняците и най-необходимите им домашни съдове, което не се върши и от жестоките разбойници. Като идват при нас, Владиците водят със себе си цяла свита от безсрамни и безнравствени слуги, които вършат всякакви безобразия, псуват народа, отнасят се жестоко с нашите свещеници. Става така, че и най-нищожният слуга на владиката е един малък архиерей в митрополията, който е по-лош и от титулярния владика. При обикаляне из епархията от тези разбойници страдат и селяните, и свещениците. 2. Понеже владиците биват назначавани за доброто на народа, а народът не се ражда, за да им робува и да ги храни без взаимна услуга, трябва да бъдат избирани от народа и само утвърждаването да става от надлежното място.
Защото никой друг не може да познава религиозните интереси на верните поданици на Ваше Величество освен самите поданици, които, трябва да плащат толкова разноски и дългове, ще потърсят за владика мъж уважаван, добродетелен и
достоен
да заеме архиерейския сан.
А изпращаните ни от патриаршията владици, по-голямата част от тях, да не кажем всичките, са неизвестни, невежи, безнравствени, неблагочестиви, лице-мерци и мислят само за забогатяване, а не и за лошите последствия. Това ние научихме от многото и безобразни неща, които са известни и на Вашето правителство от преди много години. 3. Всичките народи имат за свещеници и архиереи едноплеменни и едно-езични на тях лица. Например арменците, католиците, евреите и самите гърци и само нашият народ е лишен от това право, защото патриаршията от известно време и особено откакто не й се удаде да упражни произвол и влияние върху княжествата Молдо-Влахия, Сърбия и върху кралство Гърция, оттогава системно изпраща при нашия народ за архиереи чужденци, другородци, другоезични и което е най-лошото, владици, които принадлежат към друга държава. Така например Нишкият е родом от о-в Андрос.
към текста >>
Ако не ни пречеше нашето лично
достойнство
, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.
Много често Владиците увличат в съдействие и местните власти, съчиняват фалшиви документи и събират под тях подписите на народа било с подкуп, било със заплаха или с измама. По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци.
Ако не ни пречеше нашето лично
достойнство
, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.
Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6.
към текста >>
Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже,
достойни
за такава една служба.
По този начин нещастният ни народ, най-верният, най-мирният и най-трудолюбивият от всички народи в царството на Ваше Величество, мълчаливо търпи непоносими злини, без да смее да отвори сърцето си пред любимия си монарх, за да покаже раните си, от страх да не го последва нещо по-лошо, както е ставало винаги досега. 5. Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство.
Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже,
достойни
за такава една служба.
Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда.
към текста >>
Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един
достоен
да заеме този пост.
Ваше Величество, молим най-горещо в бъдеще да не обръщате внимание на това, което казва Патриаршията, именно че не можела да назначи за владици на българите българи, защото към тях нямала доверие. Има право! Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба.
Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един
достоен
да заеме този пост.
Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни. Но тя намира достойни архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство. Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят.
към текста >>
Но тя намира
достойни
архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство.
Но нека ни посочи поне един българин владика, че е такъв, каквито ние представихме, че са назначаваните от патриарха гърци. Ако не ни пречеше нашето лично достойнство, ние бихме посочили безброй примери на гърци-архиереи, които и преди, и сега показаха в действителност какво е било отношението им към народа и към самото правителство. Много често Патриаршията несправедливо говори, че нашият народ се е изродил вече и че между него не могат да се намерят мъже, достойни за такава една служба. Това е много странно, Ваше Величество, защото как по-рано от нашия народ ставаха и епископи, и митрополити, и патриарси и как сега не може да се намери нито един достоен да заеме този пост. Тези оправдания на Патриаршията са неоснователни.
Но тя намира
достойни
архиереи от о-в Андрос, от о-в Сифнос и от други места от чужбина, които архиереи са врагове на нашия народ и на самото царство.
Тези именно глупави предлози и назначаването на такива лица твърде много компрометират пред Ваше Величество Цариградската гръцка патриаршия. 6. Всеки път, когато нашият народ е предлагал на Патриаршията да ръкоположи за владика българин, тя не само че не е искала да помисли по този въпрос, но и предложеният кандидат е характеризирала като смутител на реда. Въпреки че, Ваше Величество, смутители се оказаха преди години във всички части на силното Ви царство само онези, които при подобни смутове не губят, а печелят. Такива са и ще бъдат всичките гореспоменати чужденци без родина и огнище, а не тези, които си останаха в постоянното жилище, добиха собствен недвижим имот, уредиха живота си, свързаха различни отношения с народа ни, с правителството ни и самото царство. Такива са нашите едноплеменни и едноезични архиереи, защото в напредъка и в нравственото издигане на народа ни или, по-добре да се каже, на тяхното паство се намира тясно свързано и тяхното щастие.
към текста >>
69.
3.6.10. Управлението на Болградската гимназия.
,
,
ТОМ 35
Те дори не знаят какво
достойнство
трябва да има един учител.
Но защо учителите не са изпълнили своите задължения? Болградската гимназия е лишена от библиотека, поради което учителите проспиват свободното си време, а учениците са лишени от домашна библиотека и дори от най-необходимите книги, ограничават заниманията си само с ръкописните записки на своите учители. Свободното си време, както посочихме по-горе, използуват за измерване на улиците, в кафенетата, а вечерно време (да не кажем през нощта) - нека сами се сещат? Така че ученикът от седми клас на болградската гимназия едва може да се сравни с учениците от 4 клас от другите европейски гимназии. От всичко личи, че учителите в тази гимназия нямат никакво педагогическо познание; те са изостанали от напредъка на науката и продължават да се ровят в остарелите учебници, по които са се учили в скамейския ученически живот.
Те дори не знаят какво
достойнство
трябва да има един учител.
Миналата година се поизтрепаха, докато отнемат на г-н Миркович званието директор, което му бе дадено временно, но г-н Миркович, който беше приел това без особено желание, се отказа доброволно от развълнувания Болград. Да видим дали след него учителите се успокоиха; те не само не млъкнаха, но всеки един публично - пред учениците в училище, пред хората в кафенето и на улицата - доказваше, че има пълното право да стане директор. От всички тях успя този, който изпревари с хитрост и лукавство да му бъде дадено званието директор, но всяко нещо, което става за лична изгода, а не по желанието на народа, не се задържа за дълго. Същото стана и с този ексдиректор, понеже народът не го обичаше, остана на тази длъжност номинално, докато най-после народът повика друг, когото назначи за ръководител на тази болградска гимназия. И така досега ние разгледахме реда в българската гимназия и нейните учители.
към текста >>
Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по
достойнство
едно училище, което не е на неговата степен на развитие.
А сега ще се върнем отново при болградските граждани, към тези, които имат власт над школата и над останалите обществени работи и много или малко от тях зависи уреждането на този край, одобрението на учебните заведения и безпристрастното решаване на съдебните дела. Ръководството на болградското общество. Известно е, че неораната нива и непрекопаното лозе никога не могат да донесат такава полза на стопанина, каквато той очаква. Същото това наблюдаваме и в Болградската гимназия, която е лишена от техния надзор и грижа. От думите на болградчани се вижда, че те не са приучили всичките тези учители да се трудят за подобряването и благосъстоянието на този край, но как са ги събрали и приели като хора, лишени от дневното си препитание, кои са тези, които Болград със своето безкрайно милосърдие изхранва, и какво те със своето живеене в Болград дават на болградчани.
Така или иначе, като се съди по представите на болградци, още не е време да се обръща внимание на учебната част, а в нравствено отношение все още са много ниско, за да могат да оценят по
достойнство
едно училище, което не е на неговата степен на развитие.
Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор. Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието. През 1864 г.
към текста >>
директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е
достоен
да бъде болградски колонист.
Това ние ще видим от следните две неща: миналата година един от отговорниците българи, когото съдбата докара в Болград, помоли училищния комитет да го назначи за инспектор на училищата в колониите. Неговата молба не зная как са я разглеждали членовете, но дълго време той не получи никакъв отговор. Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието. През 1864 г.
директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е
достоен
да бъде болградски колонист.
Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г. до сегашната 1865 г., също не беше удостоен да бъде колонист в Болград. А ние знаем много добре, че в продължение на 10 години както в Болград, така и в другите колонии са се заселили извънредно много хора: еснафи, различни съсловия от различни нации с различно поведение и с такова, каквото са заслужили в кръчмите, други - с циганското си кръчмарско и писарско занятие. От тях има много, които заемат сега почетни места наравно с първите колонисти, служат в колонистките управления като помощници на старшите, книговодители и писари, а сега от тях има и учители и кръчмари. В заключение остава да кажем, че рано е още порядъчните хора да търсят у болградчани добросъвестност, награда за своите заслуги и почит, чест и похвала за своя труд.
към текста >>
до сегашната 1865 г., също не беше
удостоен
да бъде колонист в Болград.
Едва след половин година бе повикан в комитета и неговите членове му поднасят своето извинение, че не било много лесно да бъде назначен направо на тази длъжност, но като се запознали с неговото положение, му предложили да стане домакин при интерната с 15 рубли месечна заплата и като послужи няколко години и се уверят в неговата добросъвестност, тогава ще го назначат и за инспектор на училищата. Но това почтено лице, като несвикнало да се грижи само и за своите съестни припаси в собствения си дом, а тази длъжност била вършена от неговите слуги, макар и да сметна предложението на членовете за твърде унизително, от вежливост почтително им благодари за вниманието. През 1864 г. директорът на Болградската гимназия г-н Миркович, Сава Радолев и Пандели Кисимов с писмено изложение помолиха болградското общество, което дълго време обсъжда този въпрос именно, че Миркович, както и останалите не могли да бъдат приети за болградски колонисти (нека болградци ми кажат защо?), Миркович като българин и образован човек, на когото беше поверено управлението на всички училища в колониите и възпитанието на техните деца, болградчани, след всичко това сметнаха, че той не е достоен да бъде болградски колонист. Г-н Радолев, който учителствува в Болград от 1854 г.
до сегашната 1865 г., също не беше
удостоен
да бъде колонист в Болград.
А ние знаем много добре, че в продължение на 10 години както в Болград, така и в другите колонии са се заселили извънредно много хора: еснафи, различни съсловия от различни нации с различно поведение и с такова, каквото са заслужили в кръчмите, други - с циганското си кръчмарско и писарско занятие. От тях има много, които заемат сега почетни места наравно с първите колонисти, служат в колонистките управления като помощници на старшите, книговодители и писари, а сега от тях има и учители и кръчмари. В заключение остава да кажем, че рано е още порядъчните хора да търсят у болградчани добросъвестност, награда за своите заслуги и почит, чест и похвала за своя труд. От всичко изложено ние правим следния извод: Болград е добър за недобрите, а недобър за добрите. 25 февруари 1865 г., Болград.
към текста >>
70.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Учениците, които свършват науките на това училище, без друго че ще бъдат
достойни
за учители, писари, търговци, а най-повече добри орачи, пчеловъдци, виноделци и на сичките земледелчески занаяти, не само в Бесарабия, а и в България.
Землеописание, общо; 4. Естествени науки; царство на животните, растителност, руди; 5. Хазяйство, икономия и търговия; 6. Математика, Алгебра, Геометрия, Химия, Физика, Философия. Сичките горепосочени предмети трябва да се применяват497 към битието и народното състояние и потребност.
Учениците, които свършват науките на това училище, без друго че ще бъдат
достойни
за учители, писари, търговци, а най-повече добри орачи, пчеловъдци, виноделци и на сичките земледелчески занаяти, не само в Бесарабия, а и в България.
Занаятите в ръцете на тези мъже, които научно изучавали хазяйството, ще могат да се изтъщят498. Такива могат да бъдат и добри граждани и селяни. От тях може да се чака да разцъфнат занаятите и да улучшат [подобрят] народното състояние в имотно и нравствено отношение. Учениците след свършването на науките в средото1ното гимназиално училище, ако желаят да отидат по духовна част, то те могат да постъпят в 8 богословски клас, който ще се намира при средоточното гимназиално училище. Но, ако такива ученици свършат твърде млади, то те могат да се назначават учители за година и две, и то близо при средоточното училище, което да има надзор за тях и за тяхното обхождение499.
към текста >>
Но за зла чест преди да станат таквизи наредби, правителството го зе в столицата си, като
достоен
мъж и на мястото му има един хам от остатъка на нещастното потомство на Хама, син Ноя. Г.
Той е чист русин и макар в късо време да е бил председател на комитета, не е отблъсквал българите, които и до нине съставят най-добра за него памет. Кога е обикалял своята област с радост е посещавал къщите на българите и любопитно гледал техните ръкоделни работи и над кои е захвалял за техния труд; а най-много училищата гдето е виждал успех и порядък е поощрявал с награди. Просителите, които ходели при него, са се винаги приимали радушно, и той с търпение е слушал техните просби и е вниквал в тях. Сичките Българи са били крайно добре разположени към него и в ... време питаеха най-дълбока искреност. При него много въпроси са били възбудени, и най-паче за преобразованието на училищата в този край.
Но за зла чест преди да станат таквизи наредби, правителството го зе в столицата си, като
достоен
мъж и на мястото му има един хам от остатъка на нещастното потомство на Хама, син Ноя. Г.
Иславин ще остане в паметта на Българите, тъй както са останали запомнени, Инзов и Бутков. 489) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Владимир Александрович Иславин (1816-1895) - член на Съвета на министъра на земеделието и държавната собственост, етнограф. 490) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ремеслен (рус.: ремесленный) - занаятчийски.
към текста >>
НАГОРЕ
