Търсене в текстове за 'да изпълни божията воля'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 1000 резултата в 28 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 1

8. Пророческа дарба

30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен”

и военната блокада

10. Симеон Симеонов и благодарността ни към него

34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля

44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри

49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя

60. Магдалена и Кришнамурти

14. Благославяй, душе моя Господа

16. Как Учителят даде песента “Идилията”

27. Ще се развеселя премного заради Господа

47. Продавачът на Библии

52. Не наливайте вода в чужда воденица

56. Телеграмата – отговор, който трябваше да дойде

1. С арфа под бомбите в града Мюнхен

3. Защо Учителят даде песента “Писмото”?

4. Да бих Те слушал Господи!

6. Как Катя Грива разреши задачата си

8. Благославяй душе моя Господа

2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя?

6. Как и за какво бе дадена песента “Писмото”?

7. Кога и как бе създадена Паневритмията?

15. Кои изпълниха Волята на Учителя?

СЪСТАВИТЕЛ И РЕДАКТОР

2. 2_01 Изгревът

ГАЛИЛЕЙ ВЕЛИЧКОВ (1911-1985 )

ТОМ 1

Когато стъпките ви преминат боровата гора и навлезете в акустичното поле около полянката и салона, ухото ви ще долови или пеещи гласове, или бурните акорди на пианото, или красивата и звучна линия на цигулка, или топлите тонове на нечия флейта, а можете да чуете дълбоките и ниски струни на чело или контрабас.

Подготвените бяха по- смели - те изпълняваха пиесите на онези майстори на пианистичното творчество, които им допадаха, които обичаха, за да изразят и своя виртуозност.

Между онези, които слушаха вдъхновеното изпълнение можете да откриете и Неговата фигура.

Ако след концерта изпълнителят можеше да поведе разговор с Него в малката приемна, наред с прецизната оценка и технически съвети, Учителят откриваше незримите светове, откъдето слиза музиката.

Когато има кой да свири, кой да слуша, кой да цени, музиката пробужда неподозирани възможности на съзнанието, което обича повече от всичко хармонията.

Много често до пианото може да видите изправен певец.

Той или се разпява, или се готви за предстоящи изпити, или пропява програмата за набелязан концерт, или изпълнява арии от прочути опери, или навлиза вдъхновено в песните - мантри, за да се потопи в света на великото единство, родина на всяка душа.

Начинаещият не се стеснява да повтаря една и съща фраза, един и същ пасаж, да търси чистотата на интервала, звучността на вокала, да наизустява пиесата.

Навсякъде другаде многократното повторение на пасажите може да предизвика негодувание, но не и на "Изгрева".

Сполучливите и несполучливите опити радват еднакво както изпълнителя, така и слушателя.

Има ли певец, който да не се стреми към високите постижения на вокалното изкуство?

На "Изгрева" всеки певец се учеше как да осмисля вокалното изкуство.

Те не бързаха да стъпят на подиума с цигулка в ръка, докато не са си научили урока или пиесата, която трябва да изпълняват.

Достатъчно е да се разнесат няколко акорда или по-смели опипвания на цигулковия гриф и салонът започва да се изпълва.

Според случая Той е или между приятелите в салона, или близо до цигуларя на сцената, за да следи отблизо изпълнението.

Не скриваше почудата си от чудното звучене на четирите струни, опънати над малкия гриф.

Той сам показваше как биха могли да се изтръгнат онези тонове от цигулката, които да породят радост и възторг, които да извисят душата и духа, които да даруват здраве и мощ на човека, поел пътя към новия живот.

Всеки цигулар, който е могъл да разговаря с Учителя след сполучливо изпълнение, разбира величието на това изкуство, което е дадено на човечеството като най-разбираем и достъпен контакт до духовните ценности на Битието.

Ако ви се случи да сте наблизо до гората след изгревните часове, ухото ви ще долови изпълнението на паневритмичните музикални упражнения.

Въздухът, музиката, движенията, милващите слънчеви лъчи вдъхновяват изгревяни, които запяват химни на радост, за да възвестят новия ден.

Изгревяни знаят как да пеят и свирят.

Пеещият "Изгрев" може да ви зарадва и с многогласно пеене, когато изгревяни са събрани в салона да чуят или Словото на тържествените неделни беседи на Учителя, или Неговите утринни лекции.

Словото, облечено с музика, изпята от голямо множество, събрано в озарен от обилна светлина салон, е извор на живот, който възражда духа.

Онези, които веднъж са имали възможността да чуят Неговото изпълнение знаят , че в този утринен час ще има музикална изява.

Обикновено Учителят започва своята лекция и най-непринудено разглежда тема след тема, проблем след проблем в светлината на Неговото неограничено познание.

Настъпва момент, когато слиза до катедрата, за да отвори кутията, в която, загърната в меко-кадифен плат е цигулката Му.

След леко, едва чуто настройване, лъкът почва да извлича от нейните струни или странна песен, или игрив мотив, или хармонични арпеджи, които приковават вниманието на целия клас.

Особено когато изпълнението навлезе в своето пианисимо, лъкът едва се докосва до струните и диханието спира, за да се долови тихото, едва доловимо съзвучие на финалните акорди.

Пее с текст, който може да бъде и непознат.

Така се раждат песните, които впоследствие се заучават от голямото множество.

Повторното изпълнение на дадената песен Учителят прави за онези, които са се опитали да нотират изпълнението.

Такива са паметните дни, когато изгревяни млъкват, за да роди тишината новата музика.

Започват да се редуват репетиционни дни.

Целта е изпълнението да бъде прецизно и с изискана художествена стойност.

На тържествения празничен концерт оркестърът трябва да прозвучи в своята пълнота, а хорът да пее по всички правила на хоровото изкуство.

Този стремеж да се пее и свири на висота привлича гости-музиканти, които дават своя принос за въздействуващото музициране.

Репетициите се провеждат в големия салон, който никога не е празен.

Диригент и изпълнители бяха свободни да работят, за да успеят да подготвят репертоара за тържествения концерт така, че да задоволят и най-изискания

Действително "Изгревът" знае как да пее и как да свири.

То може да ви поведе към китната поляна, светлия салон или малката дървена къщичка.

Ако не одобрите изпълнението, ще кажете: "Изгревът" се учи да пее и свири".

Ако ви хареса, ще кажете: "Изгревът" знае как да пее и свири".

Ако пък у вас затрептят незримите струни на душата, която обича музиката и хармонията, вие ще поискате да заучите нещичко от големия песенен репертоар на изгревяни.

Ако сте се занимавали с някакъв инструмент или сте учили пеене, ще поискате да бъдете един от изпълнителите на тази музика, която за първи път слуша ухото на човечеството.

3. 2_02 Учителят като цигулар

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Той ценеше изпълнителите, следеше най-внимателно тяхната интерпретация и след концерта даваше своето мнение за нея.

Голямо значение Той отдаваше на онова музициране, което привлича автора на пиесата като невидим слушател и вдъхновител.

Когато авторът присъствува и одобрява изпълнението, артистът пее и свири безупречно, като дава израз на съдържанието на пиесата и вложената основна мисъл.

Кой е Неговият преподавател, който Го е въвел в изкуството на грифа, струните и лъка, ние не знаем.

Но в разговори и лекции Той с увлечение разказваше за добрия педагог и цигулар, който наред с първите уроци към опознаване на цигулката, е свирел със замах и сериозно вглъбяване пред малкото момченце.

По всяка вероятност този педагог е бил един талантлив музикант - чужденец, дошъл в новоосвободената ни родина да насажда музикална култура.

В периода на музикалната подготовка, Негови преподаватели са били още други трима - пак чужденци.

Когато Учителят преминал Атлантика, за да следва в Америка, Той е бил оформен като цигулар и многократно е изнасял концерти в университетските зали.

Той свиреше насаме в своята стаичка, а и тогава, когато Му гостуваха "същества от далечни светове".

Те са отпечатани в отделни издания, съобразно формата и предназначението им.

Композитори и музикални изпълнители наричаха Неговото творчество патетичен химн на човешката душа.

Далекоизточният напев, изграден от полутонове, четвърт и осминка тонове е оцветен със смекчени възклицания и извивки на бедуин или на древен богомолец.

Учителят го предаваше с точността на изпълнител от далечни епохи.

Цигулката като инструмент винаги бе предмет на почуда и удивление.

След обичайната молитва, Учителят слезе от катедрата и заяви, че ще изпълни музикалния мотив "Блудният син", който повече от 30 години не е изпълняван.

Отвори кутията, взе инструмента и почна да го настройва.

Бяхме въведени в странен музикален свят - свят изграден от музикални тонове, богат на съдържание, което само душата може да разчете.

В разложените акорди, наситени с динамика и мощ, разгъващи се във възходяща хармонична линия, силата на Висшата воля подава ръка на "блудния син", ръководи неговата съдба от свят в свят и дава уверения на неговия дух за успешен завършек на едно драматично битие.

С няколко тържествени акорда разказът свърши.

4. 2_03 Лунен химн

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Имахме добър повод привечер да се съберем в салона на "Изгрева", да споделим известни впечатления и да чуем мнението на Учителя за един филм, озаглавен "Лунната соната".

Мнозина от нас успяха да видят филма и да чуят концертното изпълнение на Бетховеновата "Лунна соната" от световно-известния полски пианист Игнац Падаревски.

Доволни от сполучливата режисура на филма и най-вече от майсторското изпълнение на Падаревски, ние искахме да споделим с Учителя как беловласият и представителен пианист, въпреки напредналата възраст, свири много вдъхновено.

Падаревски бе съвременник на Учителя, познат на концертната публика по всички континенти не само като отличен пианист, но и като общественик - той бе президент на Полската република.

Падаревски бе представителна фигура с благородна осанка, одухотворено лице и прекрасни големи ръце с фини пръсти, за които не бе трудно да се справят с големите акорди на октавите, ноните и децимите.

Във филма операторите нарочно се спираха да снемат както вглъбеното лице, така и ръцете с пръсти, които буквално се плъзгаха по клавиатурата, а не се стоварваха с цялата си тежест, както при много от пианистите.

Един по един, за кратко време ние успяхме да се съберем на сцената, около пианото в големия салон и оживено коментирахме филма.

Един брат, добър пианист, започна да разказва за някои кадри от филма.

С няколко думи братът нарисува образа на Падаревски, възхитен от неговата осанка, а най-вече от изключителното изпълнение на Бетховеновата соната, известна с особения аранжимент и неповторим почерк на музикалната мисъл, характерна само за музикалния гений.

По-нататък той се спря и на неповторимото туше на Падаревски и на педалирането му, за да изгради нежната звучност на сонатата - така, както Бетховен е искал.

Учителят слушаше с внимание разказа на брата и побърза да запита:

- А по време на изпълнението Падаревски как свиреше - със затворени очи или с поглед, отправен встрани и нагоре?

- Да, Падаревски свири със затворени очи, леко наклонена глава, леко встрани и по-често повдигната малко нагоре - отговори братът.

- Добрият музикант трябва добре да владее програмата си, техническите трудности не трябва да ангажират и отклоняват неговото внимание.

Така се постига вглъбяване, без което не е възможно музикантът да се докосне до съдържанието на пиесата.

Това се изисква не само от пианиста или цигуларя, а въобще от музиканта-изпълнител - той трябва така да свири, че да привлече и самия автор.

Не само автора - заедно с него трябва да присъствуват и онези невидими същества, които са съдействували за "сваляне на музиката" в съзнанието на композитора.

Именно то е свещеното тайнство, известно като хармонично единство между публика и изпълнител.

Такъв концерт е несравним извор на добри преживявания, съзнанията укрепват във вярата и надеждата за доброто и безмерната хармония, така необходими на човешкото общество.

Падаревски е музикален дух, слязъл да помогне на човечеството.

Похвална е инициативата на авторите на филма и добре са сторили, като са поканили Падаревски да бъде изпълнител на прочутата Бетховенова "Лунна соната".

- Освен Бетховен, има ли друг автор, който да има за тема Луната и нейното въздействие?

- Да - отговаря същият брат, - това е французинът Дебюси.

- А има ли възможност да чуем тук, на нашето пиано, изпълнението на тази пиеса?

- Когато разбера кой от пианистите може да изпълнява Дебюси и специално тази пиеса, ще го помоля да изнесе концерт на "Изгрева" - допълни братът.

Лунните жители, макар и да са облечени в други лъчисти тела, поглеждат към Слънцето с благодарност и благоговение и се радват на всичко, което носят неговите благодатни лъчи.

- Нека сега да изпеем с вдъхновение "Химна на Великата Душа"!

За наша обща изненада, само седмица след разговора, на "Изгрева" бе изнесен самостоятелен концерт от видна столична пианистка, с програма от Дебюси и Бетховен.

Той покани пианистката в приемната, откъдето тя излезе твърде зарадвана с подарък - новоиздадения сборник от песните.

Ние подразбрахме значението и смисъла на приема - Учителят бе доволен от музиката на Бетховен и Дебюси, изпълнени от даровитата пианистка.

Може би концертът щеше да отлети във вечността като скъп спомен.

Единствен и вечно мълчалив наблюдател бе познатата и сияйна луна.

Заредиха се низ от вечери и по далечните небесни висини луната наедряваше, добиваше блестящ овал и нейната бледа светлина почна да прониква все по-настойчиво.

Когато наближи пълнолунието, тя така наедря, като че ли искаше да запълни небосвода и да докаже своята значимост като светило.

Не бе трудно да се предвиди, че именно тази вечер тя имаше намерение да озари земята с богата на нежност светлина.

Не след дълго, когато уморените от трудовото ежедневие изгревяни загасиха последните светлинки, луната като че ли поспря своя ход, застана над салона и се вгледа в белоснежните му одежди.

Луната внимателно оглеждаше "Изгрева" и правеше всичко възможно да озари свещеното място, познато много добре на нейните жители, осведомени за бележитата светиня на Земята.

Бързах да се прибера.

Нямах намерение да спирам, и без туй луната изпълняваше превъзходно своето "дежурство" Все пак наминах край салона преди да се спусна стремително с велосипеда си към дома.

Наново изненада!

Облечен най- официално в белите дрехи и с бялата панамена шапка на глава, Той оглеждаше ту лунния диск, ту ширналата се панорама.

Не исках да попреча на лунната идилия и леко свих до пейките.

Успях само да се приближа да салона и застанах до прозореца.

На фона на разлистените лимони, изпълнили плътно сцената, фигурата на Учителя се очертаваше с яснота, макар че единствената светлина бе, все пак, слязла от висините на луната.

Той имаше изработено полифонично чувство, можеше едновременно да изпълнява на цигулката си музикални импровизации и да пее текста на песен, за първи път изпълнявана от Него.

Въпреки това, не скриваше учудването си от придобитото изкуство на пианистите да изтръгват музика от пианото с всички пръсти на двете ръце.

Обичаше не само да слуша пианистите, но и да гледа движението на послушните пръсти.

Двугласът завърши, за да започне още по- нежно и едва доловимо изпълнение на още по-странна песен, изпълнена от двете ръце.

Прозвуча хармония в почти всички регистри, но така овладяна в пианисимо, каквото само Учителят можеше да направи.

Учителят освободи педала и последните акорди се понесоха в пространството в бавно отлитащо ехо.

Учителят поостана над клавиатурата замислен, вглъбен, с поглед, отправен към безкрая, сякаш тръгнал да изпровожда незримите лунни гости.

Преди да възлезе по стъпалата, за момент се спря и ме запита:

Свирих по възможност най-тихо, за да достигне песента до невидимите същества, дошли като гости на концерта ми, посветен на лунната светлина!

5. 2_04 Иде,иде,иде...

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На мен се падна честта да бъда цигуларят на обяда.

На малкия роял бе готова да ме придружава с импровизиран акомпанимент сестра Ирина Кисьова - добра пианистка, отлично владееща песенния репертоар на Учителя.

Те разбраха, че са допринесли за доброто настроение с обяда за коледния празник, приготвен с умение и любов.

Ние бяхме готови да започнем музикалната програма.

Сякаш живите сили на природата вляха освежителни струи и песента бе изпята с усет към изворите на живота.

- Можете ли да изсвирите цигулково соло, което да не е изпълнявано досега?

Изненадан от въпроса, за момент погледнах сестра Кисьова, а тя шепнешком добави:

- Да, имам малка солова композиция, написана в двоен гриф и акорди.

Непосредствено след заключителните акорди, в същата тоналност, Учителят започна да пее, тактувайки с пръсти по масата.

Първоначално Той започна да пее без думи.

Нашето задължение като музиканти, бе да нотираме мотива.

Учителят забеляза, че ние не успяхме да "хванем" изпятото.

Осмелих се и Го помолих още веднъж да започне песента, за да можем да я запишем.

А бяхме привърженици на идеята точно да записваме дадените мотиви.

Поисках Учителят да изпълни още веднъж песента.

Учителят продължи да пее, докато песента не бе нанесена на нотните листове.

И започна, енергично с пълен глас да пее: "Иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, иде, Сам Той иде, иде, да помага Той, да помага Той".

- Ще можете ли да научите новата песен?

С неколкократното изпяване на новата песен ние дадохме израз на благодарността си и за другите два новогодишни дара от Учителя - двете изключителни беседи за новата 1939 година: "Големият брат", с която бе посрещната новата година, в 24 часа на 31 декември 1938 година и "Малкият брат", държана на 1 януари 1939 година, в 10 часа сутринта.

Преди да се разделим, след питателния обяд и ведрото настроение от новата песен, Учителят се обърна към нас с думите:

Втората ще дам допълнително.

Кажете на Асен Арнаудов да ми се обади, за да продължим работата с нотиране на втората част на песента.

По-сетне, след продължителни разговори в приемната с Асен Арнаудов, Учителят даде и втората част на песента с текста "Мощния, Силния, да помага Той...".

Така бе дадена тази възторжена и вдъхновена песен.

6. 2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Всеки, който бе поел подобен ангажимент и подобно служене, имаше за задача след поканата за концерт или изложба да осигури за посещението на Учителя подходящо и добро място за наблюдение и слушане.

Обикновено се взимаха места на втория или третия ред за малките салони или на централния балкон в средата - в единствената за времето си зала "България".

Когато Учителят се премести да живее на "Изгрева", поради отдалечеността ни от центъра на столицата, където бяха залите за концерти или изложби, то трябваше да се осигури превозът със съответно транспортно средство.

Придружаването на Учителя бе рядка и щастлива привилегия за този, който можеше да осъществи подобна възможност.

В духа на взаимното уважение и ученическа привързаност, всеки от нас полагаше грижи да даде израз на най-добро и изискано представяне в тези зали, където посетителите държаха за спретнато, чисто и добро облекло и поведение - по всички линии издържано и представително.

В това отношение най-изпълнителен бе Неделчо Попов, който имаше грижата далеч преди концерта да се договори с Учителя за деня и часа на посещението и, освен това, да се погрижи за Неговото облекло.

Например, ако Неделчо някъде забележеше някакъв хубав и качествен плат за костюм, взимаше мостри, показваше на Учителя, съобразяваше се с Неговия вкус и тогава купуваше плата и го даряваше на традиционните празници на Братството - Петровден, съборните дни и пр.

За нас, приятелите на Учителя, особено приятно бе да Го видим нейде по средата на първия балкон.

Придружаваше Го верният и предан Неделчо Попов.

Учителят обичаше музикалните прояви и ценеше изпълнителите, които изнасяха концертите.

В такива случаи Той казваше: "Похвално е, че музикантите правят точни рецитали на дадени композиции, когато в областта на философията цитатите се редактират и прередактират и в някои случаи дадени пасажи дори не могат да се познаят от самия автор - това най-вече се отнася до преводната литература.

Докато при музиката дадена композиция се изпълнява с еднаква точност от различните солисти от различни народности, стига музикалната подготовка да е на артистична висота.

В това отношение музикалната мисъл се радва на точна интерпретация, докато Словото претърпява промени, продиктувани от недостатъчните думи и понятия на даден език".

Асен Вапурджиев бе познат на Братството от годините, когато се провеждаха съборите в Търново като талантлив син на преподавател по пеене в търновските училища.

Освен това, в салона на "Изгрева" музицираха почти всички солисти, инструменталисти и певци, преди да стъпят на подиума във "Военния клуб", зала "Биад" или зала "България".

Музикантите уважаваха Учителя, не се смущаваха от общественото мнение - посещаваха "Изгрева", съветваха се по проблемите на музикалното творчество и всякога искаха своята генерална репетиция да направят в най-чистия и най-угледен салон на "Изгрева", преди да почнат своята концертна обиколка из страната.

Своята признателност и благодарност те проявяваха като изпълняваха част от концертната си програма в салона на "Изгрева".

Не бяха единични случаите, когато тези музиканти искаха да останат в Школата на Учителя - на тях Той казваше, че са определени за концертния световен подиум и им пожелаваше успех.

За тях Учителят бе казал още: "Това са много даровити музиканти, определени от провидението да работят за пробуждане на съзнанието на много същества, родени при различните народи, пръснати по лицето на Земята".

бяхме насядали и заели местата си.

Асен пъргаво стъпи на сцената, настрои контрабаса и започна енергично и със замах да свири първата част на концерта за цигулка на Менделсон.

Слушателите следяха с голямо внимание великолепното изпълнение на бурните пасажи и мелодични кантилени и за голяма изненада на цигуларите, Вапурджиев се придържаше без отклонение към цигулковата редакция, макар че тя бе наложена върху трудния контрабасов гриф.

Той знаеше, че приятелите от "Изгрева" не шумят с ръкопляскане, а дават израз на доволството си със своето мълчание и споделеното "Браво".

Ето, че във втората част трябваше да прозвучи "Фир Фюр Фен".

Вапурджиев успя да изтръгне от дебелите струни на контрабаса нежни звуци.

Последният тон отдавна бе отзвучал, а лъкът на артиста още стоеше върху струните.

Той не бързаше да го свали.

А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента.

Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.

В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.

Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход.

Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.

7. 2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тръгнах си, но реших да мина покрай салона и да мерна с поглед прозореца на Учителя.

Имах такъв навик - когато напусках "Изгрева" и слизах в града, където живеех - винаги да поглеждам светещия прозорец.

За моя изненада прозорецът светеше.

По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира.

Трябваше да има нещо друго.

Реших да остана и да наблюдавам.

Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен.

Мисълта, че аз ще бъда първият, който ще я чуе, ме накара да настръхна от вълнение.

А след това Учителят започна да свири.

Наострих уши и слух, взех молива да записвам.

До мен долиташе мелодия в някакъв източен стил, с източни мотиви, която изобщо не можах да запиша, нито да схвана, нито да запаметя.

След малко продължи: "Имах далечни гости от Далечния изток.

Бяха ми дошли Адепти от Хималаите и Учители от Далечния изток и поискаха да им покажа какво представлява моето Учение и моето Слово, и Новото Учение за Новото човечество.

Нямаше друг начин, освен този, да им се покаже какво представлява Словото на Бога".

Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците.

Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят.

Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание на земята, в човешко тяло, погледнато от Невидимия свят?

Онези, които имаха очи, виждаха физическото слънце.

Онези, които имаха духовни очи, виждаха Духовното слънце.

А трети виждаха Божественото слънце.

Всеки виждаше това, което можеше да види.

8. 2_07 Опит за отвличане от Школата

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

В София бях назначен като чиновник и с моята чиновническа заплата издържах себе си, помагах на моята сестра да следва немска филология и се грижех за моята майка.

Много пъти съм си мечтал за по-сносен живот, за по-добра заплата, която да ми отвори пътя, да мога да покажа на останалите какво мога и какво умея.

Дойде времето, когато няколко пъти бяха направени опити да ме отклонят от Школата на Учителя. Как?

Като бъда изведен в чужбина, под благородните мотиви за следване в чужди университети и на чужди разноски.

Това бе приемливо за мен, защото като чиновник и с моята малка заплата, не виждах никакво бъдеще и кариера в обществото.

А едновременно с това аз посещавах Школата и от Учителя бях поставен да изпълнявам задачата и ролята на цигулар от младежкия окултен клас.

От една страна имах строго определена задача в Школата, а от друга страна търсех да се изявя в обществото на града.

Поканиха ме да следвам в Австрия, в тамошната музикална консерватория като цигулар.

Ще бъдеш материално добре задоволен и ще се движиш в подходяща музикална среда.

Ще се разминеш с Мен и с Школата и с нищо не ще можеш да върнеш назад времето, и с нищо не ще можеш да попълниш тая загуба.

Аз отидох укротен, смирен и завинаги решен да имам послушание към Учителя.

Отново се появява предложение да следвам на чужди разноски.

Трябваше само да се съглася, а други щяха да ми купят и опаковат куфарите.

Само да посегна с дясната ръка и то ще бъде в ръката ми.

Такъв шанс никога няма да имам в живота си.

Изслушва ме и ме запитва с учудване: "Това знание, което тук ти се дава в Школата, малко ли ти е?

Достатъчно е в този живот да приложиш само един закон от Словото Ми и ще си изпълнил предназначението си на това прераждане между българите.

А във всяка беседа аз давам по няколко закона.

Знаеш ли какви същества от висши йерархии биха дали всичко, само и само да могат да се докоснат и доберат до Великия Учител и до Духа Му?

И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш.

Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина?

Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.

Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.

А дали съм успял и дали съм издържал, това може да прецени само

9. 2_08 Пророческа дарба

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

"Пророческа дарба"

Случваше се често да ходя в командировка в провинцията.

Понеже бях млад, моят началник често ме изпращаше по служба - да инспектирам някои застраховки в провинцията.

След като си свършвах работата, аз отивах при тях на гости и отсядах по няколко дни.

Като научи за моето идване, той ме покани с усмивката, която само той можеше да раздава и каза: "Сега е дошъл братът да ни посвири песни от Учителя".

Въодушевен от похвалите, започнах да им говоря за Учителя и за Словото.

Но тутакси ме прекъснаха и ми казаха: "Брат, това, гдето ни свири, ние не го умеем и за това ти благодарим много.

Брат, това, гдето сега ни говориш и искаш да ни говориш - ние си го знаем, а ако не го знаем, ще си прочетем в беседите.

Благодарим ти за свирнята.

Но това, гдето искаш да ни говориш за Учителя, ние си го знаем.

Това да го знаеш от нас".

А те имаха метод да се справят с разни проповедници, които идваха често тук при тях.

Преди мене бяха минавали през многото години много възрастни братя да им проповядват, та бяха навикнали на стари проповедници и на младоци като мен.

Един, като видя, че аз наистина много се смутих, пристъпи към мен и се опита да поправи неловкото положение, в което изпаднахме и двете страни: "Брат, да имате някоя и друга дарбица, защото сме в голяма нужда?

А да ходим до София и до Учителя и да Го безпокоим за токова нещо, ни е срам".

"Каква дарба?

" "Ами, да кажем - ясновидство, предсказване, пророчество?

" "Не, нямам такава дарба - сърдито отговарям аз.

- Имам дарба да свиря и мога да говоря за Учението"."Е, щом нямаш това нещо, гдето ние искаме и търсим - остани си със здраве!

Утре пак ще ни посвириш - а искаме от тебе да научим някоя и друга песен на Учителя."

Понеже бях командирован там, в този край, за десетина дни, написах писмо до Учителя, като описвам целия случай, разказан дотук и което е най- интересното - осмелих се да пиша, че за да проповядвам по-добре Учението ще ми трябва пророческа дарба.

Затова исках пророческа дарба от Учителя.

Как съм се осмелил да пиша това, не мога да си представя.

Бил съм много настоятелен, защото тук в Айтос ме прекараха през голямо унижение: да ме свалят от висините на моето цигулково изпълнение на земята и да искат пророчество за личните си проблеми.

Помолих я да предаде писмото на Учителя.

Срам не срам, трябваше да го преживея.

Вероятно в този живот пророчество няма да ми се даде, а ми се даваше друго, което си бях изработил в друг живот.

А преди това, когато чух, че тези приятели искат пророческа дарба от мен, аз си казах, щом те искат от мен, аз също мога да поискам от друг, да ми се даде дарба за пророчество.

Този друг можеше да бъде само Учителят и никой друг.

Млъквам и навеждам виновно глава.

Учителят слага десницата на рамото ми и тихо-тихо бащински нарежда: "Е, това не е малко.

Знаеш ли колко хора са ходили там да им проповядват, а нищо друго не им показват.

Тогава разбрах, че това преживяване ми бе дадено от Учителя като награда за моята изпълнена задача да занеса песните Му на приятелите в Айтос.

Каква по-голяма дарба от това - да изпълниш една задача, дадена ти от Учителя!

10. 2_09 Дисхармонични състояния сред музикантите

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

С песните на Учителя започвахме всяка беседа и с тях завършвахме.

Имаше някакъв вътрешен ред и всеки се подчиняваше на него, и всеки знаеше кога и къде да свири.

Една неделна сутрин идва при мен Савка и ми предава, че Учителят ме вика при себе си.

Отивам тичешком, а Той веднага ме пита, без да съм успял да целуна ръката Му: "Носиш ли си цигулката?

" - "Да бъдеш готов да свириш с нея в клас." Аз кимвам утвърдително и излизам тичешком от стаята Му.

Оглеждам ги и се чудя.

Но защо Учителят ми нареди да бъда готов с цигулката, за да свиря в клас?

Симеон Симеонов започна да настройва цигулката си, а Мария му дава тон от пианото.

Той я настройва, оглежда я и започва да свири.

Симеон уверява, че тя му е дала точно тоя тон и той по него си е настроил цигулката.

Мария отвръща, че това не е вярно, че тя е дала именно този тон - и с пръстите си удря по клавишите.

Симеон се стресва, подскача и вика: "Сега ми даваш друг тон, а преди малко беше друг." Става скандал пред пълния салон.

Мария му казва, че няма слух и че не може да свири.

Винаги преди беседа на Учителя, най-малко 15 минути музикантите свирят, а приятелите от салона им пригласят с хорово изпълнение на песните.

Така всички се тонираме за предстоящата беседа на Учителя.

А сега скандалът разсича въздуха на две, разполовява салона и сцената на две отделни, несъвместими части.

Дисхармония на сцената и скандал в салона пред всички.

В същия момент, аз чувам в себе си думите на Учителя: "Бъди готов да свириш с цигулката в клас".

От крайните редици на салона аз преминавам бавно, качвам се на сцената, отварям калъфа, изваждам цигулката, приближавам се до Мария на един-два метра и казвам: "Сестра, може ли да ми дадете тон?

" Тя ми дава.

Настройвам цигулката си и започваме да свирим заедно.

Влиза Учителят и започва своята беседа.

Накрая се приближавам към Учителя и Го поглеждам.

Целунах Му ръка и се отдалечих.

Винаги при концертни изпълнения на музиката на Учителя се стараехме да имаме един резервен вариант, който тутакси да попълни някое изневиделица появило се състояние на дисхармония.

В нашите съзнания ние оставяхме отворени прозорци и врати на онези сили вън от Школата, които влизаха чрез нас и създаваха неразбориите и скандалите.

Винаги се появяваше някое магаре да си покаже магариите или изневиделица изникваше някое теле или някое шиле, та объркваше Божието стадо.

Трябваше да имаме будно съзнание за светлината, която идваше от Словото на Учителя и трябваше да влезе в нас, но понякога прозорците бяха закрити от спуснатите дебели завеси на личния ни живот.

Всеки, според светлината на съзнанието, с което разполагаше, можеше да се справи с възникналата задача пред него.

Имахме и други случаи, с които много трудно можеше да се справим.

Симеон Симеонов бе по професия юрист, беше свикнал да разпорежда и командува в съда и това свое качество го пренесе и на "Изгрева".

Но се държеше с нас като командир и ни пречеше да работим като музиканти.

За Мен е много лесно да го отстраня, но ще загубим една душа за Бога."

Те приеха това разрешение на въпроса от Учителя като голяма задача, която имахме за разрешаване.

Нямаше как - трябваше да го търпим.

Накрая Мария Златева не издържа и му каза: "А бе, брат Симеон, не виждаш ли, че ние музикантите напредваме, учим в консерваторията, а ти стоиш на едно място и вече ни пречиш?

Започна да напредва.

Ние се примирихме и трябваше да се съобразим с метода на Учителя.

Щом за Учителя важеше този закон: "Да не загубим една душа за Бога", какво означаваше той за нас, учениците, които трябваше да изпълним Волята на Учителя, която бе Воля на Живия Бог.

Нали на Пентаграмата беше написано: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа!

11. 2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Но понеже не ни достигаха някои инструменталисти, поканихме останалите музиканти от града - от филхармонията или от Народната опера.

След завършване на концерта Учителят ме извикваше лично и ми даваше бели пликове, в които беше сложил по някоя голяма по стойност банкнота.

Той ги беше приготвил предварително и ми казваше: "Рекох, раздайте ги на музикантите".

Аз минавах и ги раздавах подред - всеки приемаше плика, отваряше го, намираше вътре банкнотата, с усмивки показваха, че са оценени по достойнство и прибираха инструментите в калъфите им.

Защо Учителят даваше тези банкноти, включително и на нас, които бяхме на "Изгрева"?

Не искаше да се плаща само на чуждите, на музикантите от града, а ние да поглеждаме и да се изкушаваме.

То може да премине в друга посока - в завист - и да предизвика скрити и потиснати умишлено от нас някои стари инстинкти, които ние в Школата искахме да променим.

Защото хармонията се предхожда от хармоничните отношения на душите, които трябва да бъдат в съзвучие, поели пътя към Бога.

Когато Учителят сваляше и даваше Паневритмията, участвуваха много братя и сестри и всеки един от тях представляваше една брънка и едно звено от общата верига и общия кръг, който трябваше да се заключи и да се свали Паневритмията на земята.

Когато след години споменах това пред един мой приятел, той ми заяви: "Това не е вярно, теб те нямаше." Аз спокойно извадих няколко снимки, на които фотографът бе запечатал мен и няколко сестри, които са около Учителя в салона, където Той даваше първите уроци за разучаване на Паневритмията.

Той беше от онези, които повече се биеха в гърдите, отколкото можеха да свършат някаква работа.

Реших, че трябва да оправя отношенията си с него, приближих се и му казах следното: "Брат, когато аз съм бил при Учителя и съм разучавал Паневритмията, теб не те е имало.

Нали това е целта - да изиграем общо Паневритмията".

Така може да се разговаря с теб".

Така че всеки имаше своята задача, всеки имаше своята роля.

Трябваше да се напише текст за музиката на Паневритмията.

Но понеже имаше и други поетеси на "Изгрева", започнаха да ревнуват и казваха, че думите на нейният текст са много елементарни и той не е поетичен.

За тази цел дойде едно същество - Асавита, което диктуваше, за да се напишат думите на Паневритмията.

Всички ахнаха от почуда.

Да, ама Асавита си беше избрала Олга Славчева и затова Учителят беше определил нея.

Въпреки всичко, никой от това поколение не посмя да посегне върху текста на Паневритмията, защото знаеха много добре, че онова, което е дал Учителят, не трябва да се изменя.

Но аз доживях тридесет години след заминаването на Учителя да се яви един младеж, син на наши приятели, да се осмели да напише нов текст на Паневритмията и да го сложи под нотния текст на Учителя.

И понеже разбираше от фотография, изкара го на фотографска хартия, направи го прилично, оформи го като книжка и започна да го разнася насам-натам.

Но понеже ние знаехме как действуваха окултните закони в музиката на Учителя, оставихме този младеж да се запознае лично с тези закони.

Един от най-надарените и талантливи музиканти бе Асен Арнаудов.Учителят много го уважаваше, ценеше го и се ползуваше от неговия музикален талант.

Той имаше способността като слуша, веднага да запише на нотен лист дадена мелодия.

По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната.

Беше добра изпълнителка на песните на Учителя.

Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея.

Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието.

Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя?

Може да опитате.

Стоим с Учителя и наблюдаваме как двамата се разхождат - Асен и Весела - прегърнати през рамо, бавно движейки се в изблик на своето музикално сътрудничество и съзвучие на две човешки души.

Учителят ги разглежда внимателно и продумва: "Ако Асен знаеше, че във Веса е влязъл" баща й и е в нейното тяло и той сега прегръща не Веса, а баща й, никак не би се докоснал до нея".

Аз се вторачвам в тях, искам да видя баща й, който е в нея, но не виждам нищо, а само усмихнатата Весела, която се разхожда с Асен, щастлива и погълната в необикновен разговор.

Учителят продължи: "Добре, че не са ви отворени очите, иначе не бихте могли да се съберете тук на "Изгрева" - не бихте изтърпели да виждате, че вашите състояния се дължат на други, заминали в Невидимия свят същества."

Зная за отношенията, които съществуват между великите композитори и големите изпълнители и виртуози - че те стават виртуози тогава, когато се вселяват авторите на техните пиеси в самите тях.

Времето в Школата, представено в един човешки живот е много малко, за да се усвои онова минимално знание, което иска Учителят от нас.

Това съзвучие може да го намерите като знание, да се доберете до него и да го приложите в живота си само чрез Словото на Великия Учител.

Ние бяхме на "Изгрева" и чрез живота си създадохме отношения към Учителя и към Школата.

А дали успяхме да създадем на собствената си човешка душа онова съзвучие, което създава общението с Бога - това може да прецени само онзи, който има общението с Духа на Великия Учител

12. 2_11 Английската кралица играе Паневритмия

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Музикантите са събрани в центъра на кръга, инструментите са настроени и се чака само сигнал от Учителя, за да започнем да свирим.

Но сега Учителят стои, мълчи и поглежда от време на време към боровете, които заобикаляха поляната.

Ние виждаме, че има някаква причина, заради която Учителят се бави - също поглеждаме натам, накъдето и Той гледа, но никой нищо не вижда.

Виждаме само зелени борове.

По едно време оттам, накъдето гледахме и нищо не виждахме, се задава една възрастна сестра.

Всички я наблюдаваме - музикантите, които сме вътре в кръга и онези, които са наредени по окръжността.

Всички я наблюдаваме, а тя най- невъзмутимо за пет минути премина едно разстояние от шестдесет- седемдесет метра.

Оказа се, че за нея няма партньор, а Паневритмията, знаете, се играе по двама, по двойки и тази баба трябваше да играе със своя неразделен другар - бастунчето.

Учителят ни погледна и даде знак на музикантите.

Ние засвирихме и целият кръг на Паневритмията се завъртя и започна да се движи.

Учителят обикновено играеше Сам и се движеше вътре в кръга, на петнадесет-двадесет крачки от нас - така, че да има еднакво разстояние между нас, музикантите и външния кръг на Паневритмията.

Това можеше да се спазва само когато кръгът бе голям и когато мястото, където се играеше, беше обширно и позволяваше такива съотношения.

След като свършваше Паневритмията, участниците в кръга се поздравяваха, нареждаха се един след друг и се приближаваха към Учителя да целуват десницата Му.

Аз изчаках накрая, защото исках да Го запитам защо трябваше да се изчака тази бабичка.

Казвам бабичка, защото ние всички бяхме много ядосани, че трябваше да чакаме десет минути - пет минути да се появи на хоризонта и пет минути да се приближи до нас и да влезе в кръга.

Тази баба Мария бе рождената сестра на Тодор Стоименов - един от първите ученици на Учителя и председател на младежкия окултен клас.

Учителят погледна баба Мария, която стоеше настрана, подпряла се на бастунчето, но с една горда осанка, нетърпяща никаква забележка и противопоставяне.

Учителят погледна и Тодор Стоименов, който стоеше редом с мен пред Него и каза тържествено: "Щом и английската кралица дойде да играе Паневритмия, това е знак небесен и земен, че ние ще победим.

Той ме изгледа, а аз вдигнах безпомощно ръце: "Нищо не разбирам".

Наведе се над ухото ми, за да не чуят останалите и отчетливо каза: "Моята рождена сестра Мария, която за вас е баба Мария, е преродената английска кралица, от която започва възходът на Британската империя.

Не можех да възприема толкова големи истини само за няколко минути.

Трябваше ми време да обработя всичко това, но първо си казах - това всичко трябва да се запомни.

Реших да наблюдавам по-отблизо Тодор Стоименов.

Имаше стойка на лорд, а понякога на крал - такива, каквито съм наблюдавал по различните картички, даващи образите на английските крале.

Наблюдавах походката му, наблюдавах движенията му, наблюдавах усмивката му, лицето му.

Това нещо той го носеше в себе си от предишните прераждания.

Тази осанка беше израз на една забулена тайна, на едно забележително прераждане в Школата на Учителя.

Тук нямаше случайни прераждания, тук нямаше случайни личности, а всички бяхме дошли от миналото с големия капитал на бележити индивидуалности.

За това всеки един от нас бе различен, неподправен и бе единствено копие, на което не можеше да се подражава, нито да му се извади дубликат и да му се намери съименник, двойник или някаква друга имитация на оригинала.

Всяка една личност беше неповторима и не можеше да се намери друг, подобен на нея образ.

Щом ние приехме Паневритмията като такива личности и индивидуалности и щом накрая дойде и английската кралица да играе Паневритмия, това означаваше, че ние ще победим.

13. 2_12 Великото преселение на народите и техният парад пред Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Личности, индивидуалности с такъв вътрешен заряд и сила, че можеха да разрушат цялата Земя, дори и Космоса.

Това бяха онези преродени души и духове, които бяха създали цели цивилизации, епохи и човешки култури на земята.

На края на манифестиращата колона от всички народи по земята се задава една група от мъже и жени.

Задава се групата, чува се врявата, но като наближили златния трон на Учителя, всички обърнали глава към Него и млъкнали.

Вторачила се Тереза Керемидчиева в тях и какво да види - това било цялото представителство на "Изгрева", така, както тя ги била познавала от двадесет и две години.

Били всички, не липсвал никой, така че това била истинската представителна колона, която трябвало да манифестира пред Учителя като застъпница на "Изгрева".

Събужда се Тереза, оглежда се и вижда, че това не е сън като другите сънища.

Знае всичко това сестра Тереза и разбира, че този сън не й се дава току така, че има нещо реално в него, но трябва само да й се разтълкува.

Но после й казва: "Не намирам причина тук да се учудвате на вашия сън.

Те отстояха на "Изгрева", докато се даде Словото на Бога.

В тази груба среда тук, при българите, при тези канари и камънаци, да се посее едно житно зърно от Словото и да се роди нещо като стрък, тук в България - това е цяло чудо на чудесата, не само за земята, но и чудо за Небето.

Затова трябва да им се зачете това, че те отстояха.

Но ако го запазят, съхранят и предадат на останалото човечество, тогава ще им се поклоня до земята."

Стои вкаменена като статуя пред Учителя и сълзи започват да текат от очите й.

Сестра Тереза пада на колене и облива със сълзи двете ръце на Учителя, целува ги и тихо-тихо се отдалечава.

Сестра Тереза беше германка и ако днес вие видите снимката с нейния образ, ще се убедите, че през нейните очи ви гледа един германски дух, който не бе случаен и нейното присъствие в България и в Школата на Учителя не бе случайно.

Сестра Тереза винаги с възторг говореше за този свой сън, за това, че Учителят бе станал прав да посрещне изгревяните, когато народите на човечеството дефилираха пред Великия Учител.

Казваше това, усмихваше се и отсичаше: "Това можеха да го направят и извършат само онези, които бяха на "Изгрева".

Нейният разказ беше верен, истинен и носеше в себе си непреходността на човешката душа, идваща от вековете, за да присъствува в Школата на Учителя.

14. 2_13 Старинната цигулка на Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Знаехме от разказите на първите приятели и неговите състуденти, че там Той е свирел много хубаво и е можел да направи кариера на музикант като цигулар.

Но не Го бях виждал да свири на нея.

Не посмях да кажа нито дума.

Не можех вече да се повърна.

Нямах сили да Му я поискам.

Да, ама това бе сега, в 1940 година.

А по-преди Той е свирел с нея, задоволявал се е с нея.

Досрамя ме да се повърна.

Къде отиде тази цигулка, никой не можа да разбере.

И трябваше да я прибера при себе си.

Но не разреших задачата си - съжалявам и ще съжалявам до края на живота си за нея.

Всички вещи и неща при Учителя бяха обявени на търг чрез заложна къща и бяха продадени на наши приятели по наше настояване.

Събраните суми от продадените вещи трябваше да отидат при държавата, за да се изплатят глоби и лихви от неплатените данъци на Братството.

Онези в бъдеще, които искат да се занимават с ръководство и да създават общество, трябва до най-малки подробности да се запознаят с тази история, защото ще повторят същите грешки на предишното поколение.

И така вещите бяха раздадени, като предварително всеки бе дал някаква сума.

Но какво беше учудването ми, изненадата и след това огорчението, когато разбрах, че вместо моето име бе сложено друго име - на някого, който уж е платил за хармониума.

Дано в бъдеще дойде някой музикант, който да свири на него и дано имате отново условия да си служите с него в някой голям салон.

А това не е малко за един инструмент - да се свири на него от един голям майстор.

А да се свири толкова години Великият Учител с един инструмент, това също не е малко.

Казвам го сега, след като отдавна съм осъзнал грешката си, че не прибрах цигулката, която Учителят ми предлагаше.

Тази цигулка трябва да се прибере, да се знае чия е, кой е свирил с нея и да остане тя за следващото поколение.

Аз не можах да разреша тази задача.

През време на продажбата бяха предложени и откупени четири-пет цигулки, които се намираха в стаята на Учителя.

Къде отиде тази цигулка за мен остана загадка неразгадаема.

Дано до края на живота разгадая тази загадка и дано поне разреша една задача с тези цигулки.

В Школата има един закон - ако един не може да свърши една работа, изпраща се втори.

Ако и той не може да я свърши, изпраща се трети, четвърти и т.н., но накрая десетият ще я свърши.

Дано вторият след мен я свърши.

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.

И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение.

А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя.

Аз не можах да я разреша.

Остава вторият след мен във веригата, да я разреши.

Разказах ви и за това, как човек трябва да бъде с будно съзнание, защото може да пропусне мигове и моменти в своя път, когато трябва да разреши една задача, за която е дошъл в Школата на Учителя.

15. 2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Ние в тази сутрин и в този момент сме насядали на една пейка около Учителя и разговорът е весел и непринуден.

Това е привилегия неземна и ние го усещаме вътре у нас и отстояваме това свое право - да бъдем в близост с Мировия Учител - къде осъзнато, къде неосъзнато.

Къде с ревност, къде със старание и неотклонност да бъдем в близост с Него.

По едно време някой каза: "Вижте кой се задава?

" В далечината, между боровете се зададе едно старче, което се движеше доста живо, подпирайки се с бастун.

Изведнъж ние млъкнахме, разговорът с Учителя секна и по някаква вътрешна команда се загледахме натам.

Учителят също го наблюдаваше.

Като наближи на десетина метра, започна да говори със силен глас: "Ей, здравей, Петре, какво правиш?

Живи бяхме да се видим.

А бе, чувам, че наш Петър станал Учител, та отдавна се канех да те видя.

Учителят също мълчи и го гледа безучастно, все едно че гледа един стълб - неодушевен и случайно изпречил се пред нас.

" Учителят мълчи, гледа го и нищо не казва.

Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева".

Учителят ни поглежда.

Изведнъж аз се виждам как съм застанал прав, а до мен е изправен калъфът на цигулката.

Учителят ме поглежда, става и си тръгва.

След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете.

Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител.

Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.

Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.

Урокът е предаден за онези, които са ученици.

Тук имаше някаква загадка, която трябваше да се разгадае.

Аз нямах знанието за тази задача.

Но минаха години, Учителят си замина от земята и аз не успях да го чуя от Неговите уста.

Един ден попадам на една беседа и без да искам се зачитам.

Учителят тълкуваше и даваше познания за кабалистичното значение на числата от едно до 20.

Те бяха дадени в друга проекция - в по-високо отправление на човешкия дух, който се стреми към висшите селения на Духа Господен.

Това за вас е също една задача за разрешаване.

Друга загадка, която трябваше да разрешавам, беше задачата за онзи стражеви Дух, който бе влезнал в мене, който беше ме изправил, беше ме изпънал като струна и беше ме заставил да хвана пушка за почест - онази хватка, която прави всеки войник, когато пред него преминава знамето на полка, знаме на честта и храбростта.

Аз бях застанал на стража с моята цигулка пред онзи миг, в който Духът на Истината реши да свидетелствува за Себе Си чрез думите на Великия Учител.

А когато засвиря, търся онова общение с Духа Господен, при Когото само музиката на Учителя може да ме заведе!

16. 2_16 Пълководците от миналото

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тази година бяха дошли много туристи и гости от града.

Бяха насядали около Второто езеро, отпочиваха си.

Те наблюдаваха нашия порядък и живот в планината с любопитство.

" - 'Учителю, този е един от най-големите хирурзи в София." Учителят го оглежда внимателно и казва: "А знаеш ли кой е той?

Затова сега е дошъл като хирург между българите, за да си изплати кармата.

- И единият има нужда да си изплати кармата и другите имат нужда да им се помогне.

Не знаем какво да мислим, какво да правим и къде да се денем.

Това трудно се възприема и трудно може да се смели с нашия човешки ум.

Дойде време да играем Паневритмия.

Ние, музикантите, се наредихме в средата на кръга и засвирихме.

Гостите се престрашиха и се присъединиха да играят с нас.

'Учителю, ама да знаеш как музикантите свириха вдъхновено, особено оня брат с бялото шалче.

Така хубаво движеше лъка, че бях захласната в него И не можех да отделя очите си от него".

И знам кой го подари и на чий врат то стои сега.

Учителят ни оглежда, ние музикантите сме около Него и чакаме реда си, за да целунем десницата Му.

А сега вместо меч - държи лък на цигулка." Сестрата се разплаква: "Ама Учителю, това е много жестоко, не мога да го възприема."

"По-добре е сега да държи лък, отколкото да отиде в света, да вземе меч и да сече отново глави" - отсича Учителят.

" - "Дошъл е в Школата, защото навремето е бил бич Божий, а мечът му е бил даден да изпълни Волята Божия и да очисти една проказа между тогавашното човечество.

Изпълнил я и сега идва тук, за да изплати кармата си и да освободи съзнанието си, като приеме идеите на Бялото Братство.

И тогава, и сега, той изпълнява Божията Воля."

Учителят спира да говори, поглежда ме многозначително и леко се усмихва.

А дали ще го позная утре?

Братята и сестрите бяха насядали и очакваха брата, да им гледа на ръце и да покаже своето знание по хиромантия.

Братът гледаше ръцете им подред и казваше онова, което виждаше и знаеше.

Всеки, комуто той гледаше на ръцете, беше свободен и си тръгваше към палатката.

"Дай си ръцете!

" - "Не ги давам" - казвам аз.

"Не може да бъде - повтаряше на глас хиромантът.

- Такова нещо не може да съществува.

- Отиваме да питаме Учителя, тръгвай с мене!

Заварихме Учителя да пие чай от едно бяло канче.

Поклонихме се и той, хиромантът, поиска разрешение да постави един въпрос.

Учителят ни изгледа и каза: "Изложете си въпроса!

Погледнах ръката му и що да видя?

Не може да бъде такова нещо.

" Аз я подавам и Учителят я разглежда.

Братът казва: "Не може да бъде." Ето, виждате ли как се пресичат двете линии тук?

Било е това, което е трябвало да бъде.

Навремето такава е била Волята Божия - да ги разпъва, а днес е Волята Божия да се разпъва заради тях.

И навремето е свършил една работа за Бога и сега трябва да свърши една работа за Бога.

Затова го има и трябва да го има.!

Учителят посяга отново към чая и решава да пие.

Като видя, че е изстинал пожела да му донесат топъл чай от термоса.

Това бе същата сестра, която присъствуваше на предишния разговор за пълководеца от миналото и която задаваше въпросите.

Поисках обещанието му - никому да не разказва за това.

Годините минаваха и той като ме наблюдаваше, казваше: "Добре си, добре се разпъваш на кръста.

Ще сполучиш да се разпънеш докрай.

Непрекъснато бях сред тях, носех проблемите им и страдах заедно с тях.

Но нямаше как - трябваше да вървя по своя път.

Най-ужасното бе, когато "Изгревът" трябваше да се опразни за броени месеци и на негово място да се построят легации и посолства.

Аз имах юридическа подготовка и тичах непрекъснато, за да им оправям документите.

Накрая длъжностното лице ми се оплака: "Да знаеш, тия дъновисти така са ми омръзнали, че не мога да ги гледам.

Защото всяка нощ ми се явяват насън и не мога да спя от тях.

Висят над главата ми и всеки иска своето си от мен." Аз го изгледах ужасен.

Когато Небето иска да постави един човек на една длъжност, чрез която да изпълни Волята на Бога, такъв човек трябва да има пряко общение с видимия и с Невидимия свят.

И този човек стриктно трябва да изпълнява повелята на Духа Господен.

Този чиновник не осъзнаваше своята роля и своята задача.

Аз мълчах и не смеех да изкажа знанието си по този въпрос.

Накрая ми каза: "Аз виждам, че не всички имат юридическо право да получат апартаменти и гарсониери, но искам по-бърже да ми се махне това задължение от главата, за да се родя.

Освен това, и правителството иска да разреши този въпрос най-безболезнено и по най-задоволителен начин за всички заинтересовани." Аз отново мълча и не смея да му кажа кой движи всичко това.

От утре излизам в годишна отпуска." Напускам общината и отивам в дома на онзи, който току-що бе получил гарсониера и който нямаше никаква документация, но чиновникът от общината му даде право да я ползува срещу минимален наем, докато е жив на земята.

Посреща ме с думите: "Да знаеш, днес се родих, получих гарсониера.

Разглеждам му гарсониерата.

Има вода, парно, баня - в сравнение с неговата барака, това е дворец за него.

После ме погледна сериозно и каза: "Да приемем засега, че това е така."

Някаква невидима голяма метла измете "Изгрева" - всички бараки, всички сгради, включително и салона, който отдавна бе заключен с катинар и затворен за нас.

Някаква невидима могъща ръка от Небето беше размахала тази метла, помете и на нейно място съгради новите здания на руската легация.

Това беше най- голямата ни беда в тези времена и най-голямата задача, която всеки от нас трябваше да разреши.

17. 2_17 Втората Голгота и възкресението на Духа и на песента

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Случило се бе така, че и Учителят нарочно се беше освободил от всички присъствуващи и сам прие ударите на яростни юмруци върху лицето Си.

Не можеше да движи дясната Си ръка, а десния крак го влачеше.

Не можеше да говори.

Учителят, ако решеше да продума, фъфлеше, не можеше да говори.

Накрая разбрахме - успя да продума: "На Рила!

" За часове Братството се приготви за Рила и на следващия ден една лека кола откара Учителя до село Говедарци, а оттам - до хижа "Вада" бе прекаран с каруца.

От Вада Той поиска сам да върви.

През време на изкачването ние се движехме с Него, но така, че нашият забавен ход приличаше на хода на костенурка.

Техните епизоди, които ще бъдат разказани от тях, говорят, че нашето изкачване не беше разходка - това беше пътят към Голгота.

Това беше първият етап, когато Учителят трябваше да понесе след побоя кръста на съвременното човечество.

Всеки знаеше своето задължение, защото да се организира и поддържа животът на стотици хора не беше лесна работа.

Направихме опит да изпеем някои песни, както това правехме винаги, но гърлата ни бяха затворени и заключени.

Можехме само шепнешком да произнасяме молитвите си.

Учителят отначало не можеше да се храни и сестра Савка с малка лъжичка Го хранеше с течна храна.

Не можеше да преглъща - беше трудно и мъчително.

Всеки ден тя му подаваше едно тефтерче и Той с молива, с ръката, която не можеше да движи, с мъка отбелязваше по една чертичка.

След две седмици написаните чертички на савкиното тефтерче започват да оформят думите.

Обръща се към Савка и казва: "Да отидем да се разходим до чешмата." Савка Го поглежда с изумление и когато Учителят става и тръгва напълно свободно, без да има някаква следа от парализата на крака и на ръката, тя възкликва: "Ах, Учителю, Вие възкръснахте!

Учителят излиза пред палатката, приятелите Го виждат и един вик от гърдите им се изтръгва: "Учителят оздравя!

На следващия ден Учителят каза: "Време е да слизаме в града!

По-добре е да Го свалим долу в София.

Тук няма какво да правим.

Всички ще ни упрекнат впоследствие в безразсъдство и глупост, че сме оставили Учителя тук да умре".

Решават възрастните приятели да свалят Учителя в София, намират кола, а за да се свали надолу е необходима носилка и започват да уговарят младежите да Го свалят на ръце.

Но някаква сила ни накара да не позволим свалянето Му.

Ние бяхме млади, здрави и по брой преобладавахме над възрастните приятели.

Поставихме по двама часовои да дежурят с тоягите си ден и нощ пред палатката на Учителя.

Да, направо като часовои.

Отначало на всички им беше смешно, но после ги достраша от нас, като видяха как караулният началник развеждаше и сменяше часовоите.

" Да, това беше втората Голгота.

Ако преди 2 000 години евреите чрез римляните разпънаха Христа, то сега българите чрез своите представители се опитаха да убият Великия Учител.

Аз никога няма да забравя през целия си живот и ще нося през вечността онова изказване на Учителя, което Той лично, Всемировият Учител, направи пред мен на "Изгрева": "Ако преди 2 000 години беше дошъл Синът, сега дойде Бащата!

" Аз имах единствената привилегия да чуя това изказване от Него.

По-късно тези думи ги предоставих и на други приятели, но те не можеха и не знаеха кога и как да цитират това изказване.

Да, преди- 2 000 години беше изпратен Синът, а сега тук, при българите, е дошъл Бащата.

И българи, изпратени от нечиста сила, се опитаха да Го премахнат и убият.

По-късно, в частен разговор, Той каза: "Както бяха посегнали върху Мен и ако си заминех, то от България и от българския народ нямаше да остане ни следа на земята.

Ако еврейският народ навремето трябваше да плати за разпъване на Сина, то българският народ днес трябваше също да плати и трябваше да изчезне от лицето на земята.

Но Бог не ще позволи втори път да бъде разпънат Христос."

Тогава приятелите започнаха да си спомнят един след друг, че всеки от тях без да иска е присъствувал в даден момент от онова събитие, което се отнася до покушението върху Учителя.

И че събитието в същия ден се е предхождало от различни събития и случки, наглед дребни и случайни, които ако се подредят последователно от участниците в тях, ще се види ужасната картина.

И тук, което е най-важното, тези политически и военни организации изповядваха и провеждаха чужда идеология и оттам - те бяха представители на чужда политика и на чужди интереси.

Това бе направено за да се попречи на Всемировия Учител да работи в обединения целокупен български народ в неговите земи.

Защото Освобождението на България се дължеше на Бялото Братство и на това, че Учителят трябваше да слезе на земята.

Ние знаехме какво означава всичко това, но мълчахме и не смеехме дума да продумаме никому, за да могат да преминат времената и да изтече времето на тези събития, а с него - мътилката и тинята от това тресавище.

Но понеже Великият Учител бе дошъл да донесе Словото Си за българите и за славянството - няколко пъти, пред различни приятели, по различно време, по различни поводи - Той бе казал: "Руснаците ще забият червеното знаме на Райхстага".

Те знаеха много добре какво означават думите на Учителя, но мълчаха и наблюдаваха развоя на събитията.

Божията Правда трябваше да бъде приложена и някой трябваше да я приложи.

Точно в този момент болшевишка Русия изпълняваше Волята на Бога и прилагаше Божията Правда на земята.

18. 2_18 Кой управлява света?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Не можеш, дори да искаш, да сложиш и да положиш образ върху образ - не можеха да се покрият, нямаха почти никакви допирни точки.

Само Неговият образ, Неговият Божествен Дух можеше да крепи това множество от разнообразие в едно прилично съжителство.

И само онзи, който можеше да чете и имаше знание за това, разчиташе всяко едно лице.

По челата си ние носехме невидим отпечатък, носехме онази "дамга", нанесена с горещо желязо, с което бе означено приобщението ни към даден господар.

Нали така господарите с нажежена дамга отбелязваха по гърдите на животните, че те са тяхна принадлежност.

И по нашите чела и физиономии беше отпечатана онази невидима "дамга", показваща кой от каква Школа иде.

Само Словото на Учителя можеше да ни обедини.

Имаше един приятел, на чието,лице и образ беше строго отпечатана тази "дамга".

На "Изгрева" и в Братството пое да изпълнява най-неприятната служба: по време на беседа да стои на вратата на салона и да не пуска никого, след като Учителят е влезнал и почнал да чете беседата.

И не стига това, ами закъснелият приятел си търсеше удобен стол и място да седне.

Минаваше през редиците и се нарушаваше тишината, приятелите се разсейваха и се пречеше на Учителя да говори.

Накрая Учителят не изтърпя и каза: "Няма ли един от вас, който да застане като пазач на вратата и да не пуска никого след Моето влизане?

Но да бъде пазач до края на Школата." Целият салон мълчи.

Изведнъж Иван Антонов става и казва: "Аз ще бъда този пазач!

Ако някой се опиташе да отвори, то насреща му се показваше лицето на Иван Антонов и то в такъв вид, че онзи се уплашваше и побягваше.

Веднъж една сестра отива да се оплаква на Учителя: "Учителю, разбирам да се постави едно куче за пазач, ама това куче не е пазач, а звяр.

Учителю, не можем ли да подменим този звяр с някое друго куче?

Другите кучета са поставени да вършат друга работа.

А тук на това място е необходимо именно такова куче, за да бъде страж на Школата.

Вие, знаете ли, сестра, какви ангели с мечове охраняват Царството Божие и не допускат никой да влезе в него?

Освен това, той иска разрешение от Учителя да напише отговор на автора и да го насоли този автор и да му покаже, че всичко това е лъжа.

Учителят го изслушва внимателно и казва: "Ако ти искаш, можеш да му отговориш и да напишеш статия.

Но на Мен не ми е позволено да отговарям на лъжите и клеветите срещу Мен.

Нали ти си пазачът на салона, когато се дава Словото Божие?

Иван Антонов кимнал с глава и казал: "Да, ама аз ще му покажа моята Истина!

" А Иван Антонов купил много броеве и разнесъл безплатно по всички вестници, по всички издателства и видни политически личности в София.

Тези писания във вестниците можеха да предизвикат някои политически среди, които да използват властта си и да ограничат дейността на Братството.

Как няма да кипва от яд, когато това не е вярно.

" Той Му показва вестника и написаното срещу Него, възмущава се и иска разрешение да напише статия и да обори тази лъжа и клевета, че уж Учителят се меси в политиката на страна.

Учителят, изправен пред него, разглежда вестника и казва: "Рекох, това което пише в този вестник, не е лъжа и не е клевета!

Затова няма да отговаряш на този вестник.

А че тази душа е успяла да се домогне до Истината и да разбере и проумее, че аз съм Този, който ръководи Света - това значи проблясък и светлина в съзнанието на този автор.

Затова няма да отговаряш на този автор и на този вестник!

Иван Антонов стои като статуя, изваяна от ръка на ваятел с Божествен дар.

Тръгва си той за дома, на все пак решава, че на този, гдето е писал във вестника, не трябва току-така да му се размине.

Решил, че все пак трябва да отиде в редакцията на вестника и да го поздрави за неговото прозрение.

Взел вестника, запътил се към редакцията и намерил там автора на статията: "Ти ли си този, който е написал тази статия?

" Брат Антонов му казва: "Да знаеш, това което ти си написал в тази статия е чиста Истина и в нея няма нито капка лъжа." - "И аз така мисля - отговорил авторът на статията.

- Но да знаеш колко писма получих, че съм написал лъжи и клевети." - "Аз пък ти казвам, че си казал Истината - и Учителят Дънов също смята така.

Онзи журналист го гледа втренчено, а Иван спокойно отваря калъфа на цигулката и му изсвирва мелодията.

След това му я изпява: "Кажи ми ти Истината, която носи свобода за моята душа." След като свършил песента, брат Иван го поглежда и вижда, че онзи със зяпнала уста го слуша.

- "Ами как няма да ти хареса, когато ти си казал Истината - че тази страна се управлява от Великия Учител.

Ама да ти кажа, не само тази страна, но и целият свят се управлява от Учителя." - "Това не мога още да го проумея." - "Когато го проумееш, напиши го, но в по-голяма статия, а аз ще дойда да ти изсвиря по-дълга песен от Учителя.

А сега да се разделим по живо по здраво." Иван Антонов си прибира цигулката, протяга ръката си, здрависват се и се разделят.

Учителят казва: "В този живот е голяма привилегия някой да се добере до Истината и да се доближи до Духа на Истината".

19. 2_19 В чии ръце е съдбата на света

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Преди да тръгнем за Рила, на една своя беседа Учителят каза: "Тази, 1939 година, е последната благоприятна година за Бялото Братство.

Който иска да се възползува от нея - да се качи на Рила.

Друга благоприятна година няма да имате скоро.

Тези думи на Учителя предизвикаха голямо оживление и радост във възрастните братя и сестри, на които им се искаше да доживеят като стогодишни тази благоприятна година.

Но ние младите, като им направихме сметка, им доказахме, че трябва да доживеят 130-140 години, та да дочакат въпросната 1999 година.

Тогава всички решиха, че най-правилно е да изпълнят съветите на Учителя и да се изкачат на езерата през тази днешна 1939 година.

И кой каквото можеше и умееше - успя да вземе от благословенията на Духа Господен, Който се изявяваше през тази година.

А да знаете каква само външна дисциплина и каква вътрешна дисциплина имаше всеки един от нас, горе на езерата?

А да знаете каква голяма Паневритмия ставаше там?

Кръгът на Паневритмията беше голям и имаше място да се разгъне правилно по своята окръжност.

" Поглеждам натам и какво да видя.

Това бяха онези коне, с които конярят Янко превозваше багажа и продуктите от село Говедарци до Седемте езера.

Стоят и ни наблюдават.

Само от време на време се вижда как се махат опашките им във въздуха.

Значи, те ни бяха наблюдавали през време на Паневритмията и бяха слушали музиката на Учителя.

Къде бяха техните ездачи и воини?

С тези мисли се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили на парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!

" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават.

Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.

А за това, че тези коне бяха послушни през цялото това време, като награда, в следващия живот тези същества ще се родят не като коне, а като човеци." Стоя и гледам ту Учителя, ту отдалечаващите се коне.

Опитвам се да запомня всичко това.

В момента не мога да го проумея - това ще го проумявам след години.

Но непременно трябва да го запомня.

Съпровождаха ги военните новини от фронтовете на воюващите страни.

Изобщо Той избягваше да говори за политическите и военните събития.

Веднъж някой Го запита така: "Учителю, защо не ни кажете как ще се развият събитията, за да бъдем спокойни?

Кажете ни кой ще победи, за да знаем към кого да се ориентираме още отсега?

Но понеже въпросът е много точен и изказан с голяма откровеност, Той вдига глава, оглежда ни и казва: "Ако Аз ви кажа, ще направя непростима грешка.

Защото тук, около вас, има духове-шпиони, които вие не виждате, но които са наострили очи и уши и са отворили уста и уши - чакат да кажа нещо и мигом, по въздуха, да го занесат там, откъдето са пратени тук да шпионират.

И второ - ако кажа, вие няма да мълчите, ще тръгнете да разправяте насам- натам какво съм казал Аз и с това ще си навлечете лична неприязън, че дори и беди за Братството.

И без това ние си имаме достатъчно неприятели, за да си създаваме нови врагове между военните и властите."

"Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно.

В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите.

Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят.

Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.

Ние, които сме се скупчили около Учителя, сме онези малцина люде и човеци от планетата земя, дошли като представители на българския народ и привилегировани да чуят това.

Ние знаехме, че има два начина да се разрушат империите.

Другият начин бе онзи мирен начин и метод, който даде Учителят.

А и вие, следващите поколения, ще можете да проверите този метод.

Ще проверите как ръководители на империи отведнъж правят обрат на 180 градуса и всичко почва да се променя и руши из основи.

Този метод е средство на Невидимия свят да управлява света.

И да променя света.

Съдбата на света е в ръцете на Господния Дух на Силите, който със Силата и Мощта разпорежда съдбините на този свят.

20. 2_20 Цигулката на Игнат и запалената клечка кибрит от Учителя

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Бъркаш с ръка в чувала, където е събрано всичко от света и от "Изгрева" и можеш да извадиш всичко от него: и скъпоценен бисер, а можеш да извадиш и змия и тя да те ухапе.

И всеки представител си имаше своето място и не си го отстъпваше на никого, със зъби и нокти се държеше за него, за да бъде близо до Учителя.

Затова той беше благодарен на Учителя.

С нас се държеше дружелюбно, приятелски и беше всеотдаен.

Учителят изнася Своята беседа.

Говори за това, че всеки ученик може да развие способностите си и да стане музикант дори в един живот.

Онези, които идваха, те започваха да изучават също някой инструмент, обикновено цигулка.

Игнат Котаров също имаше цигулка, но нямаше музикален слух, нямаше онази похватност на пръстите, не спазваше интервалите и накрая така фалшиво свиреше, че когато се упражняваше, всички съседи наоколо - на 20-30 метра около него, където бяха разположени съседните бараки - излизаха от бараките си и бягаха, за да не го слушат.

Не можеха да го издържат.

Игнат знаеше това, но все пак упорствуваше да свири.

Учителят говори в беседата Си, че човек може чрез разумна воля и със старание да организира себе си и в един живот да стане добър музикант, дори музикален гений.

Аз никога не мога да стана музикант в този живот тук на "Изгрева".

Никой не си е позволявал да се обърне към Учителя така, както сега.

Учителят спира да говори и го поглежда: "Да, ти Игнате, не можеш да станеш музикант.

Но внимавай да не те разкъсат зверовете на джунглата."

Беседата продължава, а Игнат седи като на тръни на своя стол.

След беседата той чака Учителя, за да се дообясни с Него.

Учителят го вижда, бърка в джоба Си и изважда спокойно една кутия кибрит, после изважда една кибритена клечка, драсва с клечката върху кутията и тя се запалва.

Учителят я вдига на височината на главата му, понеже той стърчи една глава над Него и му казва: "Игнате, виждаш ли тази запалена клечка кибрит?

И друг път не можеш да я запалиш никога вече.

Друг случай няма да имаш - нито днес, нито утре, нито във вечността.

Ние стоим и гледаме.

Една сестра се навежда, взема клечката, слага я в дланта на Игнат и му казва: "Запази си я, брат Игнат, за спомен от днешния разговор." Гледа Игнат овъглената и изгоряла наполовина клечка и нищо не казва.

Накрая изважда една кърпа от джоба си, завива в нея клечката кибрит и обратно връща кърпата в джоба си.

До този момент Учителят го наблюдава.

Но след като вижда, че Игнат прибира клечката, увита в кърпа, в джоба си, обръща се и започва да изкачва стъпалата на стълбата към стаята Си.

Аз наблюдавам всичко това и се чудя откъде-накъде Учителят измъкна този кибрит от джоба Си, когато Той никога не носеше кибрит в джобовете Си.

Значи Учителят знаеше предварително за предстоящия конфликт и бе взел кибрит в джоба Си, за да даде последния урок на Игнат Котаров и му го предаде както трябва, в присъствието на свидетели.

Тук не трябваше да има изключения.

Той приемаше в своята барака да преспиват нелегални комунисти, които се укриваха от полицията.

Правят редовно заседание, а един от тях протоколира всичко.

След като си заминават приятелите му, той прибира цялата документация и се чуди къде да я прикрие.

Поглежда към печката си, отваря я, вижда че е празна и студена и набутва вътре всичко.

Ляга да спи.

По едно време в съня си дочува някой да му казва: "Игнате, стани, запали си печката и изгори всичко, което си сложил в нея." Игнат отваря очи, оглежда се, но няма никой.

Отново отваря очи, оглежда стаята и решава, че това е само един сън и отново заспива.

Игнат вижда, че тук нещата не са вече насън, че има нещо друго, че това "друго" го е разбудило и го е изправило на крака и че няма шега с Онзи, който го е събудил.

След като печката престава да бумти, той си ляга и заспива.

Запалват лампата му и се започва обиск, за да се докаже обвинението срещу него, че тук, в неговата стая, е имало нелегално комунистическо събрание на действуваща бойна група комунисти.

Накрая, като не намират никакви улики срещу него, те си тръгват много разочаровани и изненадани, че не намерили нищо.

Игнат разбира, че някой го е издал.

А този някой може да бъде само човек, който е знаел за това нощно събиране и за оставените при него документи.

Той знае, че тази загадка рано или късно ще я разгадае, ще открие този провокатор и ще му покаже тогава кой е Игнат.

Продължава Игнат да размишлява.

Изведнъж се досеща, че трябва да узнае кой е този, който три пъти го събужда и накрая го изправи на крака и го накара да запали печката с документите.

Ако ги бяха намерили, с него бе свършено, защото полицаите не забравиха да отворят печката и да погледнат в нея.

Поглежда и какво да види.

Разглежда я.

Разгъва кърпата и там съзира онази изгоряла наполовина клечка кибрит, с която Учителят му бе предал урока за светлината на запалената клечка, която гореше у него.

Игнат изважда кърпата, разгъва я и поднася пред Учителя овъглените две клечки кибрит.

" Учителят го поглежда с дълбок поглед и казва: "И втората клечка е Моя.

Трябваше да взема мерки и да изгорим книжата, защото ако полицията ги бе намерила, с тях щеше да разпали такъв огън и такъв пожар на "Изгрева", че никоя пожарна команда нямаше да може да го угаси.

С неговото име бе свързана победата на Съветска Русия над Германия, той бе обявен за генералисимус и баща на народите.

По негово време бе създадена мощта на съветската държава и на комунистическата партия.

Всеки бюст бе поставен на маса, около него - траурни венци и бяха поставени двойки, които да стоят на пост в знак на уважение към личността на Сталин.

Беше голяма чест да бъдеш определен и да влезнеш в списъка на онези, които отдават тази почест и уважение на Сталин.

Отиват при него и го поканват да бъде включен в списъка.

Но тук, да застана пред нещо, сътворено от човешки ръце, аз не искам.

Онзи го вижда и започва веднага да му вика: "Игнате, ние знаехме, че си щур, още от онова време, когато бяхме в нелегалност и когато ти ни прибираше в твоята барака на "Изгрева".

Ние знаехме, че ти си верен и предан на нас.

Но понеже беше верен и предан на другарите си по идеи и по дело и никой по онова време не пострада от теб, затова решихме да те накажем като те изключим от Партията.

Ако беше някой друг, щяхме да го накажем по- строго, защото ти знаеш, не ние предателите ги наказваме по-строго от враговете.

И повече с теб не искаме да се срещаме.

Аз си останах щур по Дънов и дано си остана тъй до края на живота.

Но благодаря ти за това твое решение.

Това няма да го забравя.

А сега да се разделим." Той протяга ръка и двамата се прегръщат.

Той каза: "Луда глава бях и луда глава си останах.

Веднъж посегна да ме бие с бастуна си заради моето вироглавство."

Аз го поглеждам учудено.

Той вижда учудения ми поглед и добавя: "А сега за доказателство на това - да ти покажа едно нещо, което пазя от Него като реликва.

Става, отива до долапа, отваря едно чекмедже, бърка вътре, изважда нещо увито с канап и го отваря пред мен.

Разказа го, защото трябваше да го разкаже и защото някой трябваше да го опише.

Това бе Духът на Истината, за Когото всички души бяха ценни, защото бяха дошли на "Изгрева" и трябваше да засвидетелствуват Истината за Бога, Който бе дошъл между българите и славянството през тези времена.

21. 2_21 Зловещият вой на сирените, бученето на самолетите и тътенът на Преизподнята пред лицето на Бога

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Онова, за което предупреждаваше Учителя преди двадесет години, се сбъдна през 1939 година.

На 27 декември 1940 година се създаде Тристранния пакт от Италия, Германия и Япония.

На 1 март 1941 година, България се присъедини към Тристранния пакт, в който бяха Италия, Германия и Япония и в България започват да влизат германски войски като съюзници.

На 5 март, Англия обявява икономическа блокада на България.

Като ответен акт на възмездие, че България е позволила на германски войски да преминат през нея, югославски и английски самолети започват да бомбардират български селища.

Отначало пускат осветителни бомби с парашути и осветяват целите, които трябва да се бомбардират.

Изсипани са 161 бомби върху града.

На 19-20 април български войски навлизат в Югославия и Гърция за запазване реда и спокойствието на земите, населени с българи.

На 22 юни, Германия напада и навлиза в СССР.

Самолетите идват към София по Владайското дефиле, по билото на Витоша над Владая, Княжево, Бояна, Драгалевци и Симеоново.

На 7 декември Япония напада военноморската база на САЩ Пърл Харбър на Хавайските острови.

На 13 декември България обявява война на Англия и САЩ, без да има общ фронт с тях.

Обявената война е наречена "символична война", понеже се смята, че няма да воюва с тях по море и по суша защото те бяха далеч от нея.

На 2 септември 1942 година, при прелитането на противникови самолети над София, започва да се дава въздушна тревога чрез свирене и прекъсване на сирените.

Бученето на самолетите, които летяха на 2 000 метра височина, беше третата музика, която софиянци чуваха - как тя постепенно се увеличава от далечината и се превръща в грохот на бомбените взривове от пуснатите бомби.

Беше започнала да се свири една Велика всемирна какафония.

Приятелите непрекъснато отиваха при Него, задаваха Му въпроси за войната, за изхода от войната.

Аз вече обясних в предишния си разказ защо - за да не се ожесточат воюващите страни.

Войната бушуваше, София беше бомбардирана и ние преживяхме ужаса на падащите бомби, разрушените къщи и убитите граждани на София.

На средата бе издигнат един голям стълб, на който бе окачена една електрическа крушка от 500 вата, която светеше цяла нощ.

Виждам Учителя - че е застанал по средата на поляната.

Вдигнал е глава и с поглед следи в далечината едно ято самолети, което бавно се насочва на север към Румъния, вероятно да бомбардира Плоещ и рафинериите на петрол.

Аз леко пристъпвам и с тихи крачки се приближавам през поляната, за да не стресна Учителя, който съсредоточено оглежда и проследява с поглед самолетите.

Приближавам се и виждам, че Учителят е строг и едновременно скръбен и с голяма тревога проследява полета на самолетите.

Виждам как се измъчва в този момент, приисква ми се да Го успокоя и затова прошепвам: "Учителю, защо се тревожите толкова, нали самолетите отиват на север - да бомбардират другаде, а не към София?

" Учителят сваля погледа си и го насочва към мен.

Учителят подава десницата Си, аз я целувам и мигом се успокоявам.

Милиони молитви ежечасно се отправят към Бога от цял свят, за да бъде пощаден животът им от войната.

И Той не може да бъде безразличен към страданията, да бъде безучастен към техните молитви и безпристрастен към това, което са тръгнали да вършат тези, които летят с тези самолети.

Милиони молитви са насочени към Мен и аз трябва да им отговарям, защото Божественият Дух и Господ Бог е тук на земята и се намира в плът и кръв на "Изгрева".

Оглеждам се нескопосано насам-натам, наляво и надясно.

Ще мога ли да издържа на онова, което изрече пред мен Учителят?

Той е застанал строг пред мен, вперил поглед към небето, следящ самолетите, които отдавна са прелетели по небето над София.

Изведнъж виждам как съдбата на Света се решава тук, на "Изгрева" и съдбата на Света започва от Дома Господен.

Учителят схваща моите мисли и без да ме поглежда, втренчен с поглед към небето по посока на заминалите самолети, говори: "Милиони молитви са отправени към Мене и към Духа, който пребивава в Мен.

Той не може да бъде безучастен към съдбините на Света.

Защото Духът е този, Който движи Света и Духът е този, Който го устройва отвътре и съгражда отвън.

Духът на Христа обединява Небето и земята, за да може Господният Дух да прояви силата Си, а Божественият Дух да сътвори идеята на Бога, че Бог е Любов, Бог е Светлина, Бог е Въздесъщ, Вся и Все!

22. 2_22 Военните маршове на немските дивизии

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

След като на 1 март 1941 година България се присъедини към Тристранния пакт, в който влизаха Германия, Италия и Япония, тя стана съюзник и като съюзник трябваше да поеме всички задължения и всички отговорности Немските войски, два часа преди подписването на договора, навлязоха в България.

Тази многохилядна германска армия трябваше да бъде изхранена.

Какво бе учудването на българските селяни, когато немските войници се явяваха пред тях с нови пачки банкноти и откупуваха всичко, което можеше да се яде на двойни, тройни и по-високи цени.

Вместо да реквизират и да правят обири на населението - те му предлагаха нови банкноти и заплащаха трикратно по-скъпо предлаганите стоки.

Наблюдавахме как немски войници купуваха кошници с яйца, чупеха черупките им и изливаха жълтъците в големи дамаджани.

Друго, което правеше впечатление, бе, че немските колони се движеха в един порядък на движение, който ние не бяхме свикнали да виждаме.

Отначало ни беше интересно да ги слушаме и наблюдаваме, но после с явна досада отвръщахме глави встрани.

По едно време започна да се прокрадва съмнение дали са ни съюзници или са ни окупирали.

Бяха написани много статии от братята и бяха издадени много книжки за бъдещето на славянството.

Имаше и такива, които активно се занимаваха с политика, макар че Учителят бе казал, че на окултният ученик му е забранено да се занимава с политика.

Аз също обичах да проследявам историческите събития и живо се интересувах, но спазвах правилото на Учителя - да не се бъркам в политическия живот на страната.

Аз продължавам: "Учителю, нали говорехте за бъдещето на славянството, което има да играе специална роля в бъдещата култура?

" Учителят съсредоточава погледа Си в мене, после леко го отмества встрани, поглежда в дълбочина, вероятно търси да съзре Истината на тези събития и накрая отсича така: "Да, наистина немците навлизат с колони и маршове в България.

Но те са принудени да сторят това.

Защото немският дух е решил да направи и иска да направи контакт с Великия Учител и с народа, при който Той е слязъл.

Засега няма друг начин и няма друга форма в тези условия, чрез които той може да осъществи това.

Като минават през България те правят контакт с този народ и търсят начин да направят общение с Божествения Дух.

Те не го осъзнават, но онзи Велик Дух, който ръководи немския народ, онзи колективен немски дух, знае много добре, че това е единственият начин засега, в този момент, да дойде в България и да се поклони на Божествения Дух и на Бога, Който сега присъствува в България.

Те сега търсят начин да се реабилитират пред България за онази беля, която направиха през времето на Балканската и на Европейската война.

Аз целувам ръка и се отдалечавам от "Изгрева".

Бързам, трябва да сляза в града.

Вървя, опитвам се да мисля и да разбера думите на Учителя.

Тръгвам към града и слизам по Дървенишкото шосе.

В града виждам как минават немски военни колони.

Гледам, мигам и се учудвам.

Значи тези са, които идват да се поклонят на Божествения Дух в България.

Гледам ги как пеят песните, как са засмени.

И че дефилират в знак на своята победа.

Оглеждам се и виждам, че съм застанал мирно като войник и часовой.

Аз току-що бях там, за да науча Истината за тези немски колони, които дефилираха през София.

Колоните минаваха, вдигаха прах и пушилка, очите се премрежваха и гражданите, които ги наблюдаваха си тръгваха за дома.

Какво има да се умува?

И една голяма Истина, която трябва сега да се запази и да се предаде за следващите поколения, като истина за времената и годините, на които ние бяхме свидетели по времето на Великият Учител.

Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света.

Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни.

23. 2_23 Хлябът наш насущний - музика за гладните деца

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

На конференция във Вашингтон, на 12 май, Чърчил се застъпва за така наречената средиземноморска стратегия, централно място, в която трябва да заеме завладяването на Балканския полуостров.

Целта на този план е да бъдат стоварени съюзнически войски, да пресекат България, да преминат Дунава, да навлязат в Румъния и да спрат евентуалното нашествие на руските войски в Европа.

Този план се проваля, но за сметка на това, през октомври 1943 година, генерал Дуайд Айзенхауер, главнокомандуващ съюзническите войски в Европа, приема направеното му от Англия предложение да се извършат широкомащабни бомбардировки над България, с цел да се даде суров урок за нейната "символична война".

Така, през 1943 година, от 14 октомври, София започна да бъде бомбардирана.

Най-интересното е, че през времето на тези бомбардировки нито една бомба не успя и не можа да попадне в очертанията на "Изгрева".

Но със започването на бомбардировките изведнъж реши и започна всеки ден да напуска "Изгрева" и да прави ежедневни излизания до Витоша.

Някой трябваше да го придружава.

Случи се така, че бях свободен и когато се явих пред Учителя, разбрах, че Той ме чака да Му бъда придружител през предстоящите четиридесет дни.

Понякога идваха и други приятели да ни придружават.

Защо Учителят избра точно мен, не мога да кажа.

Дали затова, че бях свободен в този момент?

Та аз знаех при какво стечение на обстоятелствата и как командирът на моята част ми даде отпуска 40 дни.

Вероятно Учителят имаше нещо друго предвид, за да бъда аз Негов придружител, но това остана тайна за мен.

Обикновено тръгвахме от "Изгрева" рано, вървяхме по Симеоновското шосе и пешком стигахме до село Симеоново, а оттам през ливадите отивахме до Бивака, където отсядаше Братството през многото години преди войната или се отправяхме по някоя от тучните ливади.

Там отсядахме, почивахме.

В нея тя слагаше хляб, термос с топла вода: кашкавал, масло, сирене, непременно маслини и някое бурканче със сладко или мед, както и прибори.

Беше правило за Школата - винаги след преход и преди да се направи почивка, ние трябваше да подменим мокрите ризи със сухи, каквито носехме в раниците си.

След това изваждахме термосите и пиехме топъл чай.

Там, където отсядахме, аз свалях раницата, изваждах и слагах трапеза, запалвах огън.

Изваждах чайник, който носех в моята раница и пиехме чай.

Затова аз не Му задавах въпроси, както правех преди войната.

Но не минаваше ден да не Му задам по няколко въпроса, които ме вълнуваха.

Ние се връщахме привечер и понякога Учителят отсядаше в дома на Мария Тодорова и Борис Николов, които живееха на "Симеоновско шосе"14.

На следващия ден аз тръгвах от"Изгрева" и минавах пред малкия дом, за да взема Учителя.

Тогава Мария Тодорова ми подаваше Неговата раница, в която бе сложила сухи ризи за Учителя, както и приготвила сладкиши и закуска за Него.

През това време Борис Николов беше мобилизиран в противовъздушната гражданска отбрана.

Понякога и той, и някои други приятели успяваха да вземат отпуск и да ни придружат.

Отвреме навреме аз се спирах, поглеждах ги, беше ми неприятно, че ни следват, защото смятах, че пречат на нашия разговор с Учителя.

Но те не се стряскаха и продължаваха да вървят след нас.

Аз, разбира се, не можех да се наведа да взема камък и да го изпратя срещу тях, както се прави срещу кучета, които ни сподирват с лай, когато минаваш през някое село.

Усещах, че заради тях не можех да проведа никакъв разговор с Учителя.

А разговор изобщо не можеше да се проведе него ден.

Таман исках да запитам нещо Учителя - нещо у мен ме спираше.

Дойде време да направим редовната си почивка.

Учителят посегна с ръка, взе хляба и ножа и започна да реже тънки филийки хляб.

Аз наблюдавах съсредоточено, защото знаех от опит, че нещо ще стане с този хляб.

Поглеждам - и какво да видя: децата, които ни следваха неотклонно вече стотина метра извън селото, бяха насядали на земята на двадесет метра по-надолу от нас.

Насядали и ни наблюдават.

Без да ни изпускат от очи.

На всяко дете Той подаде по една филия хляб.

Те я подемаха с две ръце и веднага почваха да ядат.

Аз наблюдавах как мляскат, лакомо гълтат и се опитваха да се усмихват.

Отдавна не бях преживявал такова нещо.

Те бяха селски деца и не знаеха как и с какви думи да благодарят, но от очите им излизаше светлина и музика.

Гладът за тях - това са онези сирени, които вият над града и предизвикват ужас навсякъде.

Но при децата... Да нахраниш гладни деца, няма по-добра песен, изпята за хляба наш насущний." Децата се усмихнаха още веднъж и леко, внимателно се отдалечиха и загубиха от погледите ни.

Аз ги наблюдавах, а преди това си мислех, че пречат на разговора ни с Учителя.

Отворих кутията, където имаше масло, сирене и маслини и подадох на Учителя.

Долу под нас се разстилаше града, уплашен и стреснат от бомбардировките.

А кога Словото Му щеше да стане "хляб наш насущний" за человеците?

След малко в мен долетя и отговорът от пространството: "Докато човек не огладнее и не ожаднее, не може да търси хляба наш насущний и живата вода на живота."

Него ден, по същия начин се прибирахме надолу към града.

" Учителят я погледна и спокойно отговори: "Рекох, тук, на това място няма условие да се поддържа повече връзка с Бога".

Аз бях до нея и разбрах причината: най- важното в тези 40 дни на бомбардировки бе връзката с Бога, за да се запази Школата и тоз народ!

24. 2_24 Воят на самолетите, свистенето на бомбите, грохотът на взривовете и реквием за две империи

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Така че, софиянци чуваха отдалече бученето, след това вой на чакали и хиени от пикиращите самолети, след това свистенето на бомбите, преминаващи през въздуха и накрая грохота от експлозиите на бомбите.

Понякога хвърляха позиви, но започнаха да хвърлят разни детски играчки, автоматични писалки и онези, които искаха да ги притежават, взимаха ги и те се възпламеняваха в ръцете им и осакатяваха мнозина.

Ние минахме по същия маршрут, изкачихме се над Симеоново, после по склоновете и преминахме онова било, през което минавахме за Бивака "Ел Шадай" на Витоша.

Мнозина от присъствуващите пожелаха да отидем на Бивака.

Но кой знае защо, след като излязохме горе, Учителят се огледа и каза: "Рекох, тук да спрем." Огледахме се.

Отдолу се виждаха Симеоновските езера.

Щом Учителят казва, че тука трябва да спрем, значи тука е мястото, където трябва да отседнем.

Насядахме,разположихме се и закусихме.

Някъде по обяд се дочу в далечината бученето на самолетите.

От мястото, където бяхме седнали, се виждаше Софийското поле.

Не след малко наблюдавахме как се издигаше пушек и дим, който излизаше от разрушените софийски къщи.

Някои от приятелите също наблюдаваха.

Не мога да мръдна, не мога да продумам.

Дори не мога да повдигна главата си и да проследя самолета.

Учителят гледа пред Себе Си.

Таман рекох да въздъхна, да се отпусна и да погледна самолета, който правеше вече завой над долината, изведнъж в долината на отсрещния скат и склон се изсипаха няколко бомби.

Някой брат извика: "Учителю, там самолетът бомбардира отсрещния скат." Учителят вдигна поглед и каза: "Не, той искаше да изсипе бомбите върху нас, но въздушното течение измести самолета и измести бомбите встрани.

Самолетът направи кръг и се запъти към София, за да се приобщи към останалите самолети.

Някои от приятелите поискаха да проверят колко са големи изровените дупки, но Учителят им забрани да разглеждат изкопаните от бомбите ями.

Цялото село Симеоново се чудеше защо, как и кому е хрумнало да хвърли тези бомби така нахалост на баира.

На следващия ден, когато придружавах Учителя, бяха дошли някои приятели специално да изучат и видят цялата тази история с бомбите, които не ни улучиха.

Дойде един брат и съобщи, че това не били обикновени бомбени ями, но бомбите така са падали и така са изкопали, че има цяла гробница.

"Не яма, а гробница изкопаха, Учителю." Учителят го оглежда, поглежда другите и казва: "Това е гробницата, която изкопаха бомбите и в която ще влезнат онези, които изпратиха самолетите и пуснаха бомбите.

Ние приятелите, които сме заобиколили Учителя се оглеждаме боязливо и не смеем да гъкнем.

Ни дума, ни стон може да се отдели от нас.

По обичайния път се върнахме на "Изгрева" и си обещахме един другиму никому да не съобщаваме това.

Само за София са разрушени: 10 002 жилища, 1 684 магазина и склада, 369 работилници, 117 предприятия, 42 фурни, 24 болници, 14 черкви, 288 обществени учреждения и 19 училища.

За това предрешаване и предричане на тези събития от Учителя, ние знаехме от нашите разговори с Учителя, но мълчахме и чакахме да дойдат и да се изпълнят времената на това, което То й бе предрекъл и предопределил чрез Словото Си.

Гробницата, която бе изкопана от онези бомби над Симеоново, когато изпратеният самолет търсеше да улучи нас и Великия Учител - в тази гробница бе погребана английската империя.

Аз дочаках да се сбъднат думите на Учителя.

Остана да се сбъдне и другото пророчество на Учителя.

В тази гробница да се погребе и онази империя, чиито бяха самолетите, чиито бяха бомбите и чиито пилоти изпълняваха заповедите за унищожаване на София.

Може би в мое време няма да се сбъдне, но непременно ще се сбъдне в следващите поколения, които ще дойдат след нас.

Онези, които се опитаха да посегнат върху живота на Великия Учител, не могат да преминат годините и времената, без да дадат ответ за това.

Може би, когато следващите поколения четат това, тази империя вече няма да я има.

Това решение на Небето щеше да се реализира и по- бърже и в мое време, но Съветска Русия направи груба грешка, като посегна на "Изгрева", разруши го и на освободеното място построи своя легация и посолство.

И затова онези, които трябваше втори да влезнат в гробницата, която сами изкопаха със своите самолети и бомби, останаха настрана.

А в освободеното място трябва да влязат ония, които разрушиха "Изгрева".

По мое време това може и да не стане, но по ваше време непременно ще стане!

Ще изминат години, десетилетия и векове, но написаното от мен ще е като свидетел на тази епоха и трябва да остане, защото аз бях живият свидетел, когато се изричаше това пророчество за съдбините на света от Всемировия Учител.

Забележка на редактора: Съветската империя на болшевишка Русия се саморазруши след 1990 година, четиридесет и пет години след Втората световна война и шест години след смъртта на автора - Галилей Величков.

25. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Веднъж, при една смяна на правителството дойде на власт Богдан филов.

Учителят с огорчение отбеляза: "Няма ли българският дух да застане начело на тази държава?

" Оказа се впоследствие, че Богдан филов е грък, гръцки дух.

А Ляпчев, който също бе Министър-председател, не бе българин, а македонец.

Да не говорим, че цар Борис III бе германец.

И което е най-интересното, след смяната на системата и след 1944 година, комунистическите водачи на България се оказаха македонци.

Непосредствено след 9 септември 1944 година, когато комунистите взеха властта и се смени общественият строй, Учителят в Мърчаево каза следното: "Няма кандидати в Невидимия свят, които да застанат начело на управлението на тази страна, освен комунистите.

Защото онези, другите духове, които отказват, много добре знаят закона за кармата и не искат да си петнят ръцете с кръв.

А комунистите не го знаят този закон и затова се натискат да управляват." Ние доживяхме много събития, след като те дойдоха на власт и се уверихме в правотата на думите Му.

Макар че някои от тях самоволно искаха да го бомбардират, но Невидимият свят взе мерки за това." През това време на "Изгрева" имаше една внушителна група от братя и сестри, които непрекъснато бяха на бдение и по три пъти на ден правеха колективни молитви в салона.

Но сега те ги произнасяха на висок глас, дори някои повишаваха гласа си, като смятаха, че по този начин молитвите им ще се чуят по-добре и ще стигнат по-бързо до ушите на Господа.

" Тогава се реши всеки да се моли кой ка|< може, стига молитвата му да бъде приета от Невидимия свят.

Учителят каза: "Турският национален дух пристигна в България, за да си вземе билети за следващите векове, за представлението, когато ще дойде Учителят." Защото те ще се раждат и прераждат и ще създадат отношение между турския национален дух и Учителя в България.

Отивам при Учителя и Му казвам: "Учителю, дойдоха комунистите на власт и ще бъдем вече свободни и няма да ни преследват, както досега различни правителства и власти." Учителят се обърна и каза: "Те, комунистите, за да слязат долу на земята и да бъдат допуснати до властта, обещаха горе в Невидимия свят да не закачат Бялото Братство, но ако те не изпълнят обещанието си, то затова ще отговарят." При друг случай, когато ние се радвахме, че вече ще бъдем свободни, Той добави следното: "Те, комунистите ще ви сложат катинар на устата и ще ви кажат, че сте свободни." При друг случай Той каза: "Идват много тежки дни за българската интелигенция."

Когато се образува Отечественият фронт от политическите партии в страната, Той каза: "И сега, горе, в Невидимия свят също се образува Отечествен фронт, но не се позволяват никакви убийства.

Ако искате да ги наказвате, изпратете ги да работят, но никакви затвори, никакви убийства!

Това създаде карма между управляващите и тоя народ, която трудно ще може да се разплати в бъдеще.

Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона.

После те си заминаха с джипа за града.

" Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него.

След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна!

" А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд.

През цялото време Лулчев стоя прав на тази беседа на Учителя.

"Онова, което казах да се предаде на царя, не се предаде, а онова, което казах да не му се казва, то му бе казано.Затова Бог взе решение и ще приведе решението си в сила." Лулчев мълчеше.

Така те бяха подведени и насочени да ударят Братството с цялата власт, с която те разполагаха.

Когато с явно огорчение тримата полковници си отиваха, без да могат да арестуват Учителя, чак в този момент ние разбрахме думите Му: "Втори път Христос няма да бъде разпънат."

По същото време Той бе казал: "Ако Аз остана, те ще посегнат срещу Мене и българският народ ще си създаде карма, хилядократно по-страшна от еврейската и този народ ще бъде затрит от лицето на земята.

Бог даде чрез Великия Учител Словото Си и то трябва да се съхрани за идното човечество от Шестата раса."

Трябваше да го съхраним и предадем на следващите поколения.

Това бе нашата задача.

Това ще бъде и вашата задача.

Всеки, който се ражда между този народ и е определен да се добере до Словото Му, трябва да знае че първостепенна задача и цел на неговото слизане между българите, е да участвува и да вземе своя дял в съхранението на Словото на Всемировия Учител.

Бог е Дух и които Му се кланят -ух и Истина да Му се кланят!

26. 2_26 Последните дни на Учителя и последният акорд

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Аз често прихождах там, пътувах с колело и с раница на гърба носех някои продукти.

Обичаше да се пече.

Аз ги поглеждам и казвам: "Учителю, тези храчки говорят за белодробно възпаление и бронхопневмония." Откъде знаех аз тези неща?

По онова време белодробната туберкулоза бе голям бич за младите хора и нямаше семейство в България, където да нямаха погинали млади хора от туберкулоза.

Тогава се бяхме научили да различаваме различните видове храчки.

Аз Го поглеждам - лицето Му и тялото Му са облени с пот и кашля със суха кашлица.

Но към края на месеца получава остри бодежи и поисква да Му се сложи хардал на гърба.

А хардалът се правеше тогава със синапено брашно и пшенично брашно, смесени в пропорция едно към едно или две към едно.

Сместа се размива с вода, прави се кашичка, слага се на тензух или кърпа и се полага на гърба така, че тензухът или кърпата е на гърба, върху нея е синапената лапа, а върху нея се поставя друга кърпа.

Той се правеше, като във врящо мляко се изстискваше лимон - така млякото се пресичаше, прецеждаше се през тензух и получената отвара се поставяше в една торбичка, а тя се слагаше на гърба и се държеше по няколко часа.

Това бяха средствата, с които се целеше, чрез дразнене на различни рецептори от кожата да се предизвика отвличане на белодробното възпаление от белия дроб към лимфата, интерстициалната и кръвоносната система, и по този начин да се отбремени белият дроб.

Учителят позволява и приема единствено тези две манипулации върху Себе Си.

Учителят, както е още със загорещено тяло от синапената лапа, излиза в късна ноемврийска вечер по риза, разкопчан и по една жилетка и започва да се разхожда по поляната.

Приятелите, като Го виждат, изтръпват при мисълта за вторична простуда.

Тогаз Учителят предпочита да седи на стол с отпуснати и отекли крака.

Години след това се говореше, че Учителят е искал нарочно да си замине, затова се разхождал по риза в мразовитата ноемврийска вечер, за да предизвика процес за разграждане на тялото Си.

Това много го твърдеше и Милка Периклиева, която казваше как много пъти е чувала от Учителя да казва: "Бавно върви процесът!

" Тя не е могла да разбере какво е искал да каже Учителят с тези думи.

А ние бяхме свидетели как дойдоха на 28 декември с онзи джип тримата полковници, за да арестуват Учителя и да посегнат върху Него и живота Му.

Каза още: "Когато Аз сляза от тази катедра, тогава ще дойдат комунистите." Така и стана.

Трябва да се съберат и подредят и вие ще видите Величието на Учителя, Който бе казал накрая: "Една малка работа за Бога се завърши успешно."

27. 2_27 Кога твоята любов е божествена?

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

През един от дните, когато бях на посещение при Учителя, Той ми подаде стол и ми посочи да седна и да се доближа до Неговата маса.

После извади едно тефтерче, отвори го и ми каза: "Това може да си препишете." Аз взех лист хартия и преписах дословно.

На най-горния ред аз написах следното: "Преписано от светлите страници на Духа - 22 март 1944 год." Това беше подаръкът на Учителя за деня на пролетта.

Ти, като не обичаш Онзи, Който те обича Пръв, то няма да те обича и онзи, който искаш да те обича.

Ако в началото още не можеш да обичаш Онзи, Който те обича, то поне да Го цениш.

Мъчно е да обичаш един человек, който не те обича, но ти трябва да го обичаш.

Страданията правят човека по-чувствителен, а пък чувствителността е необходима за възприемане и разбиране на Любовта.

Страданието превръща в Любов енергиите на душата.

Или с други думи казано - чрез страданията съзнателно енергиите се превръщат в Любов, или с други думи казано - чрез страданието, душата се изявява като Любов.

Един човек, който не е страдал, е груб, а който е страдал има нежност, мекота и милосърдие.

Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл.

Чрез страданията организмът се префинява, затова се казва: Чрез страданието в човека проблясва ново откровение за Любовта, едно ново откровение за мира, нежността и чистотата.

3. Свързва се с Него и когато върши Волята Божия беззаветно.

Как да познаеш дали твоята любов е Божествена или не?

1. Ако тази твоя любов към някого, събужда в тебе Любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена.

2.Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот, да служиш на Бога, да се жертвуваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена.

3. Ако нямаш желание да обсебиш това същество, което обичаш и не чакаш лични облаги от него, тогава тази Любов е Божествена.

4. Ако онези, които обичаш, в тях се внесат живот, светлина, свобода чрез твоята любов - твоята Любов е Божествена.

Живот - значи те да чувствуват, че дарбите им се разцъфтяват.

Светлина - се разбира, че в тях почват да се явяват много нови идеи.

Свобода - мистично се разбира, че Божественото в тях се проявява

без да се ограничава от нищо.

Същият ден Савка Керемидчиева ми подаде едно нейно тефтерче, в което лично Учителят бе написал следното:

Давир а - дъщерята

28. 2_28 Слово за музиката на Великия Учител

Галилей Величков (1911-1985)

ТОМ 1

Тялото Му е положено, след като си замина на 27 декември 1944 год., в градината на учреденото от Него общежитие и общество "Изгрева", разположено до югоизточната част на "Парка на свободата", а преди наречен "Борисова градина".

Животът на този бележит българин е творчески израз на създаденото и откърмено от Него, оригинално по форма, съдържание и смисъл, Учение за разумен и високоидеен живот посветен на дружба, мир и любов между жителите на нашата планета, основано на великото хармонично единство в природата.

Една дивна манифестация на Любов към Бога, любов към човека, любов към природата, към зримото и незримото Битие, част от което сме и ние, обитателите на тази планета - назовани человеци.

В най-ранните Му песни ще забележим доминиращия църковен елемент на източно-православно пеене, което много бързо прехожда, за да отстъпи мястото на едноделна и двуделна песен с напълно хармонични мотиви.

НАГОРЕ

0.8950309753418