Търсене в текстове за 'герои герой '

Съгласява се тя на нашите молби, изказани чрез Люле-Бургаският герой Радко Димитриев, нарочно пратен за целта в Петербург, само при условие да щурмуваме крепостта, може би, защото руското правителство се е надявало, че ние не ще успеем и ще се разбием о тая скала.
Започват се преговорите. Сега Турция поддържана от Русия не дава и Одрин. В Лондонската конференция наистина Русия подписва с другите сили колективната нота за даването Одрин на България, но Турция не отстъпва. И войната се възобновява. Русия продължава да не дава Одрин на българите. Съгласява се тя на нашите молби, изказани чрез Люле-Бургаският герой Радко Димитриев, нарочно пратен за целта в Петербург, само при условие да щурмуваме крепостта, може би, защото руското правителство се е надявало, че ние не ще успеем и ще се разбием о тая скала. Но става небивало чудо - "модерната " крепост е пометена за 28 часа. Настроението на руските управляващи кръгове се вижда от играта на камшика по гърбовете на шумната тълпа по улиците на Петербург, събрала се, на другия ден след падането на Одрин, за да ликува за успеха на България и славянството. Войната е вече свършена. България е победителка. България е силна, прославена, в устата на всичкия свят.
към текста >>

Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе.
Българското правителство има точни и обширни сведения за несъюзнишкото поведение на Сърбия в окупираната от нея Македония. Още в медените за съюза месеци ноември и декември комитетът на М.-О. организация представлява в министерството на Вънкашните работи рапорти с многобройни факти (само единият рапорт е съдържал 150) за лошото поведение на сърбите. Всичко това съобщавано на Русия, като гарантка на съюза, в отговор иде успокоение. 8-а Тунженска дивизия, свободна след падането на Одрин, се праща на запад. Пред смаяните погледи на Одринските герои-победители се изпречват увенчани с окопи висоти на Вардара, Брегалница, Злетовска река и Султан Тепе. Сръбски офицери и войници не само не се радват от пристигналите братски войски, но явно манифестират своята неприязън и самоволно начертаната от сърбите граница е непристъпна не само за мирно население, но и за борците за общата кауза, офицери и войници! Наместо да демобилизира още през ноември, когато фактически за нея бе свършена войната, Сърбия държи войските си и след Одрин и прави всички приготовления. И когато се откриват преговорите в Лондон, сръбски и гръцки делегати протакат да подпишат договора, докато са принудени от сър Едуард Грей. Още след Одрин, и специално на 13 април, цял месец след падането на крепостта, българското правителство моли руското да влезе в правата си на арбитър по съюза ни със Сърбия. Русия изказва мнение да не се бърза.
към текста >>

Но въпреки увереността на Русия, че влиянието й е силно и че България ще остане в съюза, удивлението на всички е голямо от упорството на тази героична страна.
Нашите клеветници бяха прави да пишат тъй не можейки да проникнат вътре от блокуса - защото тъй щеше да бъде във всяка друга страна при същите условия. Но не така беше у нас. Във всенародното нещастие честният и правият в борбата българин не се отчая, не се изгуби или опияни, а стреснат, направи усилия със своя ум и схвана, че спасението е само в твърдост и дисциплина. Такъв народ има бъдеще, защото собствените му качества са една сила, която не могат да съсипят ни влияния на обширни империи, ни подли съюзи на фалирали държави, издигнати от праха от чужди усилия... Бързат преговорите за мир в Букурещ. Което е решено отрано то ще стане. Но въпреки увереността на Русия, че влиянието й е силно и че България ще остане в съюза, удивлението на всички е голямо от упорството на тази героична страна. Почти задушена, тя пак се бори. За пазарлък, т. е., за да й дадат срещу влизането изново в съюза, вземат се още земи. И понеже тази честна страна, която се гнуси от подлостта, е готова дори всичко да изгуби, но да не остава в един съюз устроен от Русия за съсипването на омразната й България и за падане от смърт една изменница, съюзените неприятели настояват за границата Струма и Места. Българите се опират.
към текста >>

19. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм.
Разумните да разрешават всичко на базата на взаимното доверие, на взаимната обич. Българската държава, взета като индивид, в своята колективност от разнороден национален елемент и различие на религиозните вярвания, бе въплъщение на един мощен Дух, борчески и пламенен, пропит с живата вяра, че заветния му исторически идеал, от плеяда борци духовни и политически, безкористно и безвъзмездно работили в миналото, за даване условия ла свободно развитие, във всестранна насока, за влагане творческите си дарби в производство и просвета, ще бъде реализиран. В тоя заветен племенен идеал бе вложена невидимата, но мощна сила, на дълбокото съзнание, че един е пътят на неговото сигурно реализиране - осъществяване висши добродетели, мъдрост, разум и знания и Любов Висша, Божествена, за общото благо, по закона на необходимостта, че благоденствието на индивида, на единичната клетка от организма, е включено в общото колективно благо. При това съзнание, всеки работеше не за себе си, а за другите и се чакаше камбанния звън, за да се оповести, че е настъпил моментът за събиране плодовете от 40 годишния добросъвестен труд и енергична дейност. Дойде паметният 17 септември 1912 г., понеделник, ден на Луната, ден на поочистване, в който Височайшият Указ № 5 възгласи, възтръби, че е ударил часа за придобиване свободата на поробените братя, по историческия племенен завет. Ентусиазмът, с който се изпращаха героите храбреци, запасни войни, от техните домове - семейства и борческия дух и вроден патриотизъм и любов към Родината, с които се явяваха в своите войскови части, свидетелстваха за живата вяра, която бе израснала до непоколебимост в техните души, че наистина е дошъл часа за събиране плодовете от народните усилия, от тяхната дейност, за даване свобода и на обкованите още във вериги части, органи, от българското общо тяло, общ български организъм. Чакаше се момента за тръгване, за събиране тия плодове и влагането им, присъединяването им към тоя разпокъсан от "злата орисница" на Берлинския конгрес организъм. Хубав октомврийски ден, 8 число, понеделник. Въпреки периодичното оросяване с благодатен дъжд през целия ден, 10-та Погранична дружина, взета в непосредствено подчинение на Главната Квартира и в състав 1 260 пушки (формирана от кадъра на мирновременната тогавашна 10-та Погранична рота /от двата сухопътни взвода 82 человека, а морските два взвода останаха към Бургаския укрепен пункт/ развита до тоя състав - 1 260 пушки бердани, попълнени до две роти с опълченци от I и II призиви от околиите Бургаска, Анхиалска, Айтоска и засилен състава й с две роти опълченци от Троянската опълченска дружина), продължаваше до тоя ден да охранява пограничния участък - пограничната линия от с. Урумкьой /пограничния пост Канли-дере/ Бургаско до Черноморския бряг- пограничния пост "Атлиман" при с. Кюприя. Към дружината бе предаден и доброволческия отряд на г.
към текста >>

" ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент.
Разбудени в 3 часа чичовците се посмутиха нещо, защо така рано се будят, какво ли е станало?... Появата на началниците офицери и тяхното весело изражение, внесе успокоение, видимо поне, в подчинените им, но те запитваха: "Господин поручик, какво има? - Дружинният ще каже, отговаряха ротните командири и всички ще чуем и видим."... Появата на дружинния командир изостри любознателността на юнаците му. Изправили те уши, чакат да чуят слова... , а те бяха тъй къси!... Братски станаха поздравленията между началници и подчинени... След отговора: "Здравие желаем Господин капитан! " ушите пак се изостриха и очите опулени, чакаха нещо... Така е, юнака чака да види, какво важно поръчение ще му се даде и как славно да го изпълни... Обръща се командирът на дружината към своите герои и им казва: "Момчета и юнаци, по заповед на Главната квартира, на която знаем, че сме право подчинени, предстои ни днес един усилен поход, за доброто на българското племе и за сигурността на нашата непобедима армия, която е в и около Лозенград, в тоя момент. Вярвам в нашите сили, ако и старци наглед, вярвам във вашата безгранична любов към народа ни, за когото дадохте вече доказателства, че го любите и че сте готови към всички жертви за неговото общо благо. Ние ще изпълним тая възложена ни задача, за славата на българското племе. Да живее... " Ура, ура, ура" процепи нощната тъмнота и призова ранната зора да бъде водач и указател в пътя на беззаветно преданите на своя род военни съжители... С две странични прикрития и преден отряд, дружината потегли на път, изпратена от наизлезлите селяни и селянки, млади и стари, с благопожелания: "На добър път, на добър час, братя, Бог е с вас." Всяка група и отряд от дружината бяха придружени с най-добрите водачи- познавачи на местността - доблестни водачи от местните селяни... Маршът усилено продължаваше, докато към 7 1/2 часа сутринта, предните охранителни елементи бяха посрещнати с пушечен огън от башибозук, останал из гората, за да даде възможност на избягалото от вечерта население от с. Сазера, да се изтегли към шосето Бунар Хисар - Виза и за към Чаталджа!... Със стремително ура и смело напред се излезе извън гората на върха и се зае селото Сазера, в което бе останала само една стара болна глуха ханъмка..., 25 празни сандъци от маузерови пушки и десетки сандъци от патрони за тях, свидетелстваха за въоръжението на това население... Безспирно, без почивка и отдих се продължаваше марша по нататък към с.
към текста >>

Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи.
"... Излизаше от това обстоятелство, че подчинените знаеха по добре положението от началника си дружинен командир!!!... И дружинният ни бе принуден и вече не ни съобщаваше официалните бюлетини за хода на военните действия... Тук малко се отклонихме от мисълта ми, за да дадем израз на едно практикувано от някои началстващи лица средства за подържане духът у подчинените си, чрез лъжата!... ... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е. прилагайте в своята обществена дейност, но само за общото благо!... Така се свърши днешния неравен бой, към 9 часа вечерта. Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости! ".. Така е, отговори дружинния, за мен бе, за нас бе определен от силите на разрушението, но има Творчески Сили, които пазят и те са по-силни от разрушителните. Силите на Светлината пазят и предупреждават!... И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!...
към текста >>

Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното геройство аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр.
Няма никаква турска войска! Но понеже донесението е до Главната квартира, го изпратихме"... Ординарецът обяснява и настойчиво докладва на г-н генерала, че турски войски настъпват откъм Виза, че сам лично видял оръдията с бинокъла на дружинния си командир, видял също и турските вериги пехотата и поддръжките им. Обаче отговора пак бил същият: "Няма ги вече, момче, не е истина това, няма ги вече турците! "... При все това, с един ординарец бил отведен до щаба на 3-та армия... Там тоже прочели донесението, разпитал и устно ординареца за всичко що е било с дружината, казали му и наредили веднага да се донесе телеграфно в Главната квартира съдържанието на донесението и му дали разписка, че получили същото и отправят обратно и най-бързо в дружината гдето и се яви и пак добавя войнствения и твърд честолюбив Георги с думите: "Г-н капитан, много и колко много ми стана мъчно, че в Щаба на дивизията не ми вярваха нищо, колкото и да им твърдях истината, а толкова ми стана радостно, че в щаба на 3-та армия ме изслушаха и накрая и повторих им наново всичко и по-внимателно ме изслушваха до край... Много благодарни останаха, поздравяват ни..., имало и ваши познати офицери... Така е, за да имаме сигурен успех в едно предприятие и взаимна поддръжка, трябва да се вслушваме в донесенията, трябва да вярваме в думите на подчинените, и така вслушвайки се в молбите им, да се притичаме на помощ, за да облекчим положението им, а с това подпомагаме общото дело!... Безверието е давало всякога отрицателни резултати. Място е тук, да допълним и поясним, че на 15 октомврий, същия началник на дивизия, след като бе минал вече по позицията, гдето дружината води своя бой на 13 октомврий и след като бе видял резултата от водения бой и прочел до 280 трупове на убити, както лично казваше на дружинния командир в щаба на дивизията в Бунар Хисар на 15 октомврий, коригира своето първо недоверие и съмнение, с думите: "Поздравете вашите опълченци и им кажете, че за тяхното геройство аз ще донеса най-подробно на Главнокомандващия... Те и вие прославихте България и българското оръжие"... И веднага нареди до интенданта на дивизията си, да се даде облекло, храна, колкото иска 10-а Погранична дружина и да си отпочинат опълченците и да възобновят силите си... Колкото се касае до бойното въоръжение и снаряжение, берданите бяха вече заменени с маузерови пушки, патрони, паласки, торби, раници и пр. от убитите и ранени турски войници, от изоставените такива от бегълците. Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ! "... По заповед на Главната квартира, получена чрез щаба на 5-а дивизия на дружината бе дадена почивка, като гарнизон в Лозенград, понеже е била много изморена, а когато да тръгне за тоя град, заповедта бе отменена и понеже била вече изпитана в боевете имала добра боеспособност и била готова и годна за по-велики дела, възложи се на дружината да охранява крайния ляв фланг на 3-а армия, на който фланг бе пък 5-а дивизия. И когато по повод на тая заповед командирът на дружината поиска инструкции от началника на същата дивизия, поне общи директиви за действията на дружината, особено пък, че съобщенията бяха твърде трудни и само с пешаци или конници трябваше да се подържа свръзката, той отговаря на дружинния с думите: "Капитане, имам вяра във вас лично, имам вяра във вашите подчинени, имам вяра във вашата инициатива и съм сигурен в запазване левия фланг на дивизията ми, на армията, а сега да отидем в столовата на щаба на дивизията на обед - ще ни бъдете гост!
към текста >>

"... Дружината макар за малко време бе оттеглена, просушиха се героите чичовци и момчета, хапнаха си топла храна, каквато не бяха виждали от 11 октомврий, отпочинаха си, отдадоха почитта си на падналите герои братя, които лъвски се бориха с тях за честта на българина, като се погребаха убитите 32 души в общи голям гроб, наредени един до друг със своите вещи на самата кота 192.4, с опело извършено от Бунар Хисарския свещеник в присъствието на цялата дружина... 15 октомврий, ден хубав, топло есенно слънце продължаваше да просушава още недоизсъхналите дрехи и обуща. Понеделник.
Шинелите тоже бяха заменени с нови такива от турския аскер, т.е. ямурлуците по право бяха заменени с турски нови шинели... Получиха се много поздравителни телеграми от началстващите лица, всички с въодушевление изказваха радостта си от успеха на дружината и наричаха: "Славата и успеха на дружината бе слава и успех на цялото българско оръжие и на българския народ! "... По заповед на Главната квартира, получена чрез щаба на 5-а дивизия на дружината бе дадена почивка, като гарнизон в Лозенград, понеже е била много изморена, а когато да тръгне за тоя град, заповедта бе отменена и понеже била вече изпитана в боевете имала добра боеспособност и била готова и годна за по-велики дела, възложи се на дружината да охранява крайния ляв фланг на 3-а армия, на който фланг бе пък 5-а дивизия. И когато по повод на тая заповед командирът на дружината поиска инструкции от началника на същата дивизия, поне общи директиви за действията на дружината, особено пък, че съобщенията бяха твърде трудни и само с пешаци или конници трябваше да се подържа свръзката, той отговаря на дружинния с думите: "Капитане, имам вяра във вас лично, имам вяра във вашите подчинени, имам вяра във вашата инициатива и съм сигурен в запазване левия фланг на дивизията ми, на армията, а сега да отидем в столовата на щаба на дивизията на обед - ще ни бъдете гост! " Дружинният с няколко думи като благодари за изказаното доверие към верните му подчинени даде обещание на началника на дивизията само с думите: "Фланга на дивизията, на армията, ще бъде всякога запазен и осигурен, вярвайте в това Господин генерал! "... Дружината макар за малко време бе оттеглена, просушиха се героите чичовци и момчета, хапнаха си топла храна, каквато не бяха виждали от 11 октомврий, отпочинаха си, отдадоха почитта си на падналите герои братя, които лъвски се бориха с тях за честта на българина, като се погребаха убитите 32 души в общи голям гроб, наредени един до друг със своите вещи на самата кота 192.4, с опело извършено от Бунар Хисарския свещеник в присъствието на цялата дружина... 15 октомврий, ден хубав, топло есенно слънце продължаваше да просушава още недоизсъхналите дрехи и обуща. Понеделник. Днес дружината трябваше да си отпочива според дадената й по-рано заповед и да отстъпи мястото си, 1-а бойна линия на части от 5-а дивизия... Всичко е спокойно. Противникът и до днес не се бе още окопитил, още не се явява отникъде... Ясно е следователно, кои могат да бъдат причините за това. Помни той датата 13 октомврий. ето вече два дни минават и той се бои да се покаже, а всичко това дава възможност за правилни насоки при спокойно движение на нашите главни сили. Към 3 часа след пладне се получи в дружината заповед № 907, без дата от щаба на 3-а армия със съдържание: "Заминете с дружината си за с.
към текста >>

Обръща се към дружината командирът й и казва: "Момчета и братя, вие виждате, ето там спря вече дружина български герои и батарея бойци, които поразиха противника и той сега бяга... Те не са яли 5 дни топла храна и 3 дни хляб не са получавали, можем ли да ги приемем гости на нашата братска трапеза?
Нашата фурна в с. Инджекьой ни достави много хляб види се, защото трябвало и гладни да нахраним! "... Радостни сълзи се явиха по очите му. И така е: от един добър баща началник така само трябва да обича своите деца-бойци и те всякога ще го слушат и с преданост и вярност ще изпълняват поръченията му. Дружината - "момчетата" бяха вече събрани за обед - тъкмо ще разсипват храната. Обръща се към дружината командирът й и казва: "Момчета и братя, вие виждате, ето там спря вече дружина български герои и батарея бойци, които поразиха противника и той сега бяга... Те не са яли 5 дни топла храна и 3 дни хляб не са получавали, можем ли да ги приемем гости на нашата братска трапеза? "... Ние всеки ден имахме топла храна по два пъти и хляб изобилно..." Недоизказал още думите си дружинния командир и десетки гласове се обадиха: Т-н капитан, те са нашите синове... , ние ги посрещаме с радост, отстъпваме им всичката си храна, до довечера пак ще сготвим... , а и хляб имаме... Нека заповядат, па и така да бъдат посрещани и гощавани и нашите момчета, които са в 3 дивизия и кой знае къде сега и тя настъпва! "... ... Другарю боец и брате мой войнико... , чувствала ли е душата ти изблика на радостта и благодарността за подобно гостоприемство? Ако не си го изпитвал или сторил, не си ли поне чувал за подобна братска пожертвувателност по закона на Великата Жертва!... Отречи се от себе си, за да помогнеш на ближния си, на съидейника си... Перото не може да опише подобна картина на самопожертвувателност, на себеограничение, на братска жертва, макар и в най-малък размер... Тя само се чувствува от този, за когото се прави и от ония, които са били в положението на един подобен страдующ... Целият отряд на подполковник Шапкаров си споделиха топлата храна на дружината, получиха хляб, но помолиха, за да бъде истинска братска трапеза, трябва и дружината-опълченци да ядат заедно с тях, за да се знае, че всичко е споделено между стопани и гости!... Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?...
към текста >>

Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа.
Той се оттегляше вече навътре в морето, за да бъде недосегаем от пушечния ни огън. Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!... Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях. Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!... За горния бой се изпрати ново донесение, адресирано до командира на 1/5 бригада и началника на 5-а дивизия: "Берданите поразиха противника. Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина.
към текста >>

20. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

авт. и състав. Александър Петков Игнатиев

Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!...
"Дошъл бил" и за нас българите 11-ий час и 59-тата минута и да не "прескочим" 12-ий час, заловихме се на "световното хоро", а видяхме после, че много и твърде много рано сме се заловили... преждевременно се уморихме и не бяхме в състояние да доизиграем докрай ролята си и да получим очакваните блага, които бяха наше право, по заветен исторически път, а други отнеха тия ни права, по благодат, "за да не бъдем изпреварени" в живота ни, но законът е един и неумолим; "Законните права никога не се губят и никой не може да отнеме! " 3-ти пехотен Бдински полк излиза от състава на 7-а пехотна Рилска дивизия при г. Серес, за да се премести на позиция северно от Битоля и влезе в състава на 6-а пехотна Бдинска дивизия. От 18 декемврий 1916 година тоя полк зае и се затвърдяваше на позицията си кота 12348, северно от Битоля, при с. Смегово... Кой български ум би склонил своята памет и да забрави огнените дати от 11 до 19 март 1917 година! Това бяха дати, дни, през които Бдинския полк, тоя скромен, безропотен, чистосърдечен, верен и предан народен труженик и неуморим борец, трудолюбив земеделец, безстрашен герой боец на бойния фронт, трябваше да отстоява на адския барабанен, разрушителен и унищожителен огън артилерийски изходящ от всички известни дотогава разнокалибрени оръдия, шесторно по-многобройни от нашата артилерия, на оглушителния трясък минен, бомбен и гранатохвъргачен с тяхната разрушителност, на картечния и пушечен непрестанен огън и на "поздравите" на обезпокоителния окопно-оръдеен огън!... И въпреки понасяните загуби, да изпълни тоя полк до край своя дълг, да разреши своята задача, като часовой на вратата на Македония. "Тая врата" трябваше да се запази и да не се допуснеше противника да заеме командващата висота 1248, северно от Битоля, защото зад полка имаше само една рота бригадна поддръжка, повече турци, а по назад всичкия резерв по пътя за Прилеп, бяха само дивизионните походни фурни със своя хляб и брашно и интендантски магазини... Въпреки донесенията, че противника готви атака за 1248, никой от назад находящите се, отвън бригадния командир, като че не виждаха тая системна подготовка на противника... Всеки би си представил катастрофата, която би сполетяла нашата армия на Македонския фронт, ако противника би успял в своя осемдневен неравен за нас бой, осемдневна неравна за нас борба, за Бдинеца, да завземе позицията на полка и по тоя начин да имаше свободен отворен път за Прилеп и през Бабуна планина за в долината на Вардар и Велес! Даже един частичен негов успех, какъв морален упадък би виел в духа на бойците източно от 1248 към к. 1050 по нататък в източна посока, които имаха своята комуникация към Прилеп!... Бдинецът съзнаваше своята тежка отговорност и със свойствения си стоицизъм водеше и отстояваше в борбата си с успех за общото благо, докато останаха на бойната линия от целия полк само 286 пушки на 19 март, на която дата биде сменен полка - останките му - позицията му и заменен с други пресни бойни части наши и германски... Що бе тая сила, която крепеше на позицията затвърдилия се там Бдинец?...
към текста >>

Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим.
В 3 часа и 20 минути тоже сутринта, атакува 3-а дружина - Ломци, но и оттук отбит със загуби за него големи. На разсъмване цялата неприятелска артилерия откри барабанен огън по горните две дружини - заеманите от тях важни тактически пунктове на полковите участъци. До 8 часа и 45 минути всички окопи, ходове за съобщения, скривалища, са разрушени. Бойците няма къде да се укрият, а нашата артилерия, безучастна зрителка на тия ужаси и разрушения, морални и технически мълчи!... Молби се отправят постоянно и се иска нейното съдействие, но тя все си продължава да мълчи! Това нейно бездействие правеше печално и скръбно въздействие на героите Бдинци и Ломци..., но техния борчески дух бе несломяем, но не и непоклатим. Като че пехотата имаше за задача да се бори сама със съвременната техника и да опита своята пехотна мощ!... В 91/2 часа сутринта командира на полка и командира на 2-а дружина подполковник П. Кр. стоят в един ход за съобщение, на южния скат на масива кота 1248, водещ от "Наблюдателната висота" пред самата к. 1248 и за към предната линия окопи и наблюдават как противника се приготовлява да атакува 3-а дружина Ломци на Червената стена... Всичките приготовления на противника се виждаха много ясно от местостоянието на двамата началника. Веднага се телефонира до командира на бригадата на "Опълченската висота", защото 15 полк не можеше да види нищо от това, което работеше противника пред лицето му - характера на местността закриваше всичките му действия... Взеха се мерки за париране готвещата се атака.
към текста >>

Вървейки още по самия ход за съобщение към наблюдателния си пункт, вижда посърналите лица на героите като че уплашени.,, Запитва ги как сте юнаци, какво има.
" Моментът бе важен за наблюдения към противника, а и заповедта трябва да се изпълни... Телефонистът пак повтаря: "Заповедта, г-н подполковник, незабавно да се явите, важно нещо имало да Ви говори! "... Разбра се, че ще е в свръзка с положението или намеренията на противника, или преминаване в атака от наша страна и да авансираме противника в неговите намерения... Войниците като чуват предадената заповед, казват на командира си: "Нали пак ще дойдете при нас, г-н подполковник? " - "Да, юнаци, винаги съм при вас и веднага ще се завърна... " Бързо отива командира на полка към телефонната станция, отстояща на около сто крачки от наблюдателния пункт, скрита в един бряг на позицията. Наближавайки станцията, той чува оглушителен трясък зад себе си и казва: "Голям снаряд падна - къде ли ще е? " Взема слушалката на телефона, запитва го н-ка на дивизията за хода на боя, докладва му се обстойно за всичко, осветлява се по положението и без да има други особено важни въпроси, освободен е командирът на полка и се връща при своите юнаци. Вървейки още по самия ход за съобщение към наблюдателния си пункт, вижда посърналите лица на героите като че уплашени.,, Запитва ги как сте юнаци, какво има. Отговарят му: "Голям снаряд падна, г-н подполковник, ето там, гдето бяхте Вие преди малко! "... Идва командира и се спира до мястото на наблюдението си и, о ужас! На мястото гдето е стоял преди десетина само минути паднал голямокалибрен снаряд всред групата войници и убити 6 души на място с разпокъсани тела и 8 души тежко и леко ранени..., 14 души загуба на млади жизнерадостни синове войници..., и то само от един снаряд!... Съдба ли е това?... Един извикват назад "по служба" за да бъде избавен в най-критическия момент, други 14 души стават жертва на същия съдбоносен момент.
към текста >>

след което уверен съм, същите тия герои ще извършат чудеса."... А ще добавим тук още и фактите, че имаше случаи, когато бойци, всред оглушителния трясък на мините и при силни душевни и мозъчни сътресения и напрежения, излизаха от окопите си, качваха се върху насипите им и играеха "ръченица", или скачаха с вдигнати и размахваха ръцете и това ставаше на едно разстояние 150-200-300 крачки от противника.
Настъпило като че на част от хората едно отчаяние, на които похвалите и заплашванията малко им влияят. Някои от тях са станали равнодушни към всичко и като че предпочитат смъртта, за да се отърват от това тежко и несносно положение. Някои се отказват от храна, или пък не им идва на ума да се хранят. Има не малко, които несъзнателно се напикват. Теглата на тоя препълнен с лишения, несгоди и разрушителен за организма им живот, ги прави безчувствени и индиферентни към всичко... Належащо е едно отеглюване на хората назад, за отмора, почистване и др. след което уверен съм, същите тия герои ще извършат чудеса."... А ще добавим тук още и фактите, че имаше случаи, когато бойци, всред оглушителния трясък на мините и при силни душевни и мозъчни сътресения и напрежения, излизаха от окопите си, качваха се върху насипите им и играеха "ръченица", или скачаха с вдигнати и размахваха ръцете и това ставаше на едно разстояние 150-200-300 крачки от противника. И при все това, всички, от най-малкия до най- големия изпълнител на дълга ни към родината, стояха в своите разрушени окопи, които непрестанно поправяха, доколкото това бе възможно и очаквайки всякога своя противник всеки момент, всякой Бдинец, даваше в себе си обещание, че не ще отстъпи нито педя от своята позиция... Само върху труповете им мина на 16-того противника, за да завземе 200-300 метра от предните окопи от позицията на Бдинския полк, но важната висота - кота 1248, към която се стремеше врага разноцветен, остана и докрай във владението на Бдинци... Духът бе тая сила, която бе овладяла Бдинския полк и се бе проявила в плът и кръв чрез тях и крепила бе през всичките дни на боевете тяхната морална стойност и стабилност!... Противникът бе ли победител в тия боеве? - Не, е единствения отговор. Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна! " Все за резултата от тия боеве, Бдинци получиха заради своята издръжливост много поздравителни писма и телеграми, както служебни, така и частни.
към текста >>

Бдински полк; 3/ Поздрава от Македонската дивизия от Беласица до героите Бдници.... През юний 1917 година, 3-й пех.
Той бе сломен..., без успех останаха неговите бесни атаки... Готовите при Битоля камиони за напредване към Прилеп, се върнаха обратно в Солун... Генерал Сарай бе съкрушен от Бдинци... Кабинета Бриян подаде оставка и може би вярно "казваха нам германците" - "Бдинци свалиха Брияна! " Все за резултата от тия боеве, Бдинци получиха заради своята издръжливост много поздравителни писма и телеграми, както служебни, така и частни. За ценността на проявените добродетели от Бдинския полк, при изпълнението на своя племенен дълг, ще си позволим да цитираме само три документа, а да оставим читателя сам да потърси основните елементи, които в своето съединение са дали добитите резултати след неравния осемдневен бой. Това са: 1/ Заповедта до 1/6 бригада № 89 от 19 март 1917 година; 2/ Писмо от г. Н.Т. Попов от 23 март 1917 година, от хан Мраморица, Командира на 3-й пех. Бдински полк; 3/ Поздрава от Македонската дивизия от Беласица до героите Бдници.... През юний 1917 година, 3-й пех. Бдински полк зае нов боен участък пред с. Братиндол - западно от Битоля, перпендикулярно на шосето Битоля - Ресен и простиращ се до северния склон на Червената стена, или така наречения "Равнинен участък". По двата му фланга противника имаше командующе положение: отляво, разположението му по южните склонове на масив 1248 и отдясно му по североизточните склонове на Червената стена, южно от с.с. Търнава и Магарево..., курортните места на Битолчани..., Така, че полка бе разположен в една низина, гдето движението денем бе невъзможно - всяко движение на единичен човек се забелязваше и веднага обстрелваше от противника... Това бе трудно поносим тормоз, но трябваше да се понася и това изпитание на издръжливост и търпение от безропотния Бдинец... Моралният стабилитет на полка и тук бе на големи изпитания. Дадоха се обаче доказателства, че Бдинци са закалени, несъкрушими защитници на своята Родина... Средната част на заеманата от полка позиция бе издадена - наричала се "издадения ъгъл".
към текста >>

Петров и отнесено в България... През юлий 1919 г., когато командира на полка се завръща от пленник- заложничество и се представлява във Военното министерство, получава знамето на полка и го отнася в полка във Видин, гдето на 19 юлий бе предадено на Бдинци, които, ако и в тягостно състояние, от моралните терзания на нахлулия в страната ни противник, дълбоко в душата си отдадоха хвала на другарите си герои, които са запазили високоценната за тях полкова светиня, появата на която бе изненада при празненството на края на октомврий 1926 година, когато се даваха "наградите за спасението на полковото знаме"... Така и в тая голяма война Бдинци излязоха с чест отначало и докрай, без каквото и да било петно при изпълнението на своя велик роден и племенен дълг в пътя на реализиране заветния исторически идеал - обединението на българското племе..., с дълбокото съзнание, че тяхното индивидуално благо е включено в общото народно благо!
полковник Йос. Петров, който говори пред офицерите пленници-заложници по ред служебни въпроси. Командирът на полка използува неговото присъствие и му заяви, че полковото знаме е в него и понеже французите обмисляли да дезинфекцират всички дрехи без изключение, по причина появилите се инфекциозни болести, помоли го, би ли се решил да получи това знаме и го отнесе във Военното ни министерство - София и при завръщането на командира, да си го получи от Министерството. Речено и свършено: срещу разписка знамето биде предадено на г. п-к И. Петров и отнесено в България... През юлий 1919 г., когато командира на полка се завръща от пленник- заложничество и се представлява във Военното министерство, получава знамето на полка и го отнася в полка във Видин, гдето на 19 юлий бе предадено на Бдинци, които, ако и в тягостно състояние, от моралните терзания на нахлулия в страната ни противник, дълбоко в душата си отдадоха хвала на другарите си герои, които са запазили високоценната за тях полкова светиня, появата на която бе изненада при празненството на края на октомврий 1926 година, когато се даваха "наградите за спасението на полковото знаме"... Така и в тая голяма война Бдинци излязоха с чест отначало и докрай, без каквото и да било петно при изпълнението на своя велик роден и племенен дълг в пътя на реализиране заветния исторически идеал - обединението на българското племе..., с дълбокото съзнание, че тяхното индивидуално благо е включено в общото народно благо! 14 януарий 1929 година Неделя Бургас
към текста >>

21. II. ЕПОПЕЯТА НА БДИНЦИ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВОЙНА (1915-1918 г.)

1248 и пр., ще говорят на вечни времена за бойната слава и честно изпълнен дълг към Короната и Родината, от Вас и безсмъртните герои Бдинци.
II. ЕПОПЕЯТА НА БДИНЦИ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВОЙНА (1915-1918 г.) авт. и състав. Александър Петков Игнатиев Господин Полковник, Младите Бдинци наследниците на титаните - светци, които Ви водихте по бранните поля през Великата война 1915 - 1918 год., Ви поднасят бойната си история, написана с изобилната им кръв, която ляха за светлия народен идеал: "Обединението на племето ни." Издигнатите незиблеми паметници при Връшка Чука, Струма, Битоля, Брачин Дол, к. 1248 и пр., ще говорят на вечни времена за бойната слава и честно изпълнен дълг към Короната и Родината, от Вас и безсмъртните герои Бдинци. Ний младите Бдинци, въодушевявайки се от геройските Ви дела, които не са засенчени от нищо, а са оградени с ореола на безсмъртието, даваме свещен обет, че догдето слънце грее над Родната земя, няма да престанем да работим за "Обединението на целокупния български народ." 1.I.1927 г. гр. Видин Подполковник: Командир на 3-а пех. Бдинска дружина
към текста >>

Ний младите Бдинци, въодушевявайки се от геройските Ви дела, които не са засенчени от нищо, а са оградени с ореола на безсмъртието, даваме свещен обет, че догдето слънце грее над Родната земя, няма да престанем да работим за "Обединението на целокупния български народ." 1.I.1927 г. гр.
II. ЕПОПЕЯТА НА БДИНЦИ ПРЕЗ ВЕЛИКАТА ВОЙНА (1915-1918 г.) авт. и състав. Александър Петков Игнатиев Господин Полковник, Младите Бдинци наследниците на титаните - светци, които Ви водихте по бранните поля през Великата война 1915 - 1918 год., Ви поднасят бойната си история, написана с изобилната им кръв, която ляха за светлия народен идеал: "Обединението на племето ни." Издигнатите незиблеми паметници при Връшка Чука, Струма, Битоля, Брачин Дол, к. 1248 и пр., ще говорят на вечни времена за бойната слава и честно изпълнен дълг към Короната и Родината, от Вас и безсмъртните герои Бдинци. Ний младите Бдинци, въодушевявайки се от геройските Ви дела, които не са засенчени от нищо, а са оградени с ореола на безсмъртието, даваме свещен обет, че догдето слънце грее над Родната земя, няма да престанем да работим за "Обединението на целокупния български народ." 1.I.1927 г. гр. Видин Подполковник: Командир на 3-а пех. Бдинска дружина
към текста >>

22. 1.2. ВОЙНА СЪС СЪРБИЯ

Тя пращаше своите поздрави на бъдещите герои и ги приканваше към отморен сън.
Кошмарът е преминал. Духовете успокоени. Искрата бе хвърлена. Пожарът е в своята стихия - сърцата горят в буйни пламъци! На хоризонта проблеснаха вълшебните лъчи на вечерницата. Тя пращаше своите поздрави на бъдещите герои и ги приканваше към отморен сън. Улиците са глухи. Само движението на патрулите нарушава нощния покой. Малки облачета пъплят и отново изпъстрят ведрия лазур. Прохладата прави съня по-сладък и по-дълбок: свирепи боеве, геройски и чутовни подвизи, награди за делата, целувки на гордите сестри и майки, признателността на освободените от иго братя, признателността на общата наша родна майка България - ето сладките трепети на краткия сън на бъдещите герои! Нощта преваля.
към текста >>

Прохладата прави съня по-сладък и по-дълбок: свирепи боеве, геройски и чутовни подвизи, награди за делата, целувки на гордите сестри и майки, признателността на освободените от иго братя, признателността на общата наша родна майка България - ето сладките трепети на краткия сън на бъдещите герои!
На хоризонта проблеснаха вълшебните лъчи на вечерницата. Тя пращаше своите поздрави на бъдещите герои и ги приканваше към отморен сън. Улиците са глухи. Само движението на патрулите нарушава нощния покой. Малки облачета пъплят и отново изпъстрят ведрия лазур. Прохладата прави съня по-сладък и по-дълбок: свирепи боеве, геройски и чутовни подвизи, награди за делата, целувки на гордите сестри и майки, признателността на освободените от иго братя, признателността на общата наша родна майка България - ето сладките трепети на краткия сън на бъдещите герои! Нощта преваля. Ротните командири бърже дават заповедите си за стягане за път. Закуската и обядът на ръце са раздадени. Часът е 3 след полунощ. Дружините са готови за нощен марш.
към текста >>

Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога.
Дружините са готови за нощен марш. Заблаговременно бе заповядано да се избере позиция за отбраната на града за в случай на всяка евентуалност; такава бе избрана западно от града, след като, разпределена на три участъка, даде се заповед за бързото укрепяване позицията от дружините. До сега границата ни се пазеше от пограничните войски, усилени с опълченци, на които трябваше да се даде незабавна подкрепа, тъй като не бе изключена възможността сърбите да форсират границата. Вследствие издадената оперативна заповед по дивизията, издаде се такава и по полка, в изпълнение на която 3-а дружина се изпраща към с. Големаново в разпореждане на комнадира на бригадата; 4-а - митницата, а 2-а - към село Киряево в разпореждане командиру 3 /VI бригада; 1-а дружина запази старото си положение - на квартири в града като полкова поддръжка. Отиваха те, героите, далеч от майчини ласки, далеч от копнежите на близки - всички поверили своите грижи на общата ни майка земята под покровителството на Небето; те бяха поверили живота си на Бога. Земята ги приюти в своите недра, а Небето проля обилни сълзи за техния млад живот, който с готовност те даваха за свободата и величието на България... Всички зашепнаха някакви слова и топли молитви се отправиха към Небето: "Боже, пази нази и България! " - "В походна колона, челната рота ходом", раздадоха се громки команди. Дружините тръгнаха. Дъжд проливен заваля. Небето плачеше.
към текста >>

Вътрешната обстановка привлича със своите лакомства героите - зер ще могат да си похапнат топъл качамак, отдавна не виждали такъв.
Връща се и отива на пост № 8. По този начин храбрият митнически граничар, младши подофицер В. Цветков, среща първия наш патрул, комуто съобщава, че както нашият, така и сръбският постове са незаети от противника. На пътя си патрулът се среща със сръбския такъв, когото, ако и по многочислен, прогонва се огън и завладява поста. Праща донесение, като за своя охрана поставя часовой. Вътрешната обстановка привлича със своите лакомства героите - зер ще могат да си похапнат топъл качамак, отдавна не виждали такъв. Гъсти кълба дим се издигат на високо из мъглата. Котлето и гърнето с боб врят. Качамакът е вече готов. По цялата неприятелска линия се раздават пискливите звукове на тревожни сигнали. Сърбите са в паника.
към текста >>

23. 1.9. ВИСОТАТА 1248

И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци!
Тук бдинци, чрез положените основи на своето безсмъртие, започнаха и дълго градиха новата неръкотворна постройка на старопрестолния си Бдин. Много кърви попиха тези пусти планински чукари и много братски кости погълна тази родна земя, която трябваше педя по педя, след големи жертви за врага, да бъде отстъпвана под бесния негов напор и срещу петорно по-силната негова артилерия! Тук се издигна и братската могила, която за късо време можа да стигне величината на едно малко градско гробище. Всеки божи ден тук гинеха юнак след юнак и гробището все повече и повече растеше. И врагът виждаше това, понеже всичко ставаше под близките негови погледи. И ето 16 март - злокобен ден, който предвещаваше разразяването на една страшна буря, бе свидетел на един позор, който петнеше името на 4 културни нации, стоящи с яростта на всичката своя сила срещу несъкрушимата стена, образувана от геройските гърди на шепа защиници- бдинци! Картината бе колкото грозна и възмутителна, толкова и трогателна: противникът не можеше да смути и разколебае духа на живите защитници и насочи своите удари срещу мъртъвците. Той насочи ударите на цялата си голямокалибрена артилерия срещу братската наша могила и тогава стана това, което никой не можеше да предвиди и да очаква: мъртъвците изхвръкваха из гробниците си и махайки ръце и крака, отправяха погледи на проклятие към смутителите на техния покой, след което отново биваха убивани и погребвани в земята. Това даде само нов кураж на доблестните защитници-бдинци, за да могат да се подготвят за новия подвиг, който наскоро ги очакваше. Ръкавицата биде хвърлена и поета с гордост и достойнство и всеки защитник с християнско смирение се приготви, та с подвига да оживее в смъртта чрез безсмъртието на своя полк! Осем денонощия кървави усилия, при които, след като всичко физическо бе замряло, оставаше да живее само духът!
към текста >>

Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои.
Една наша група, водена от смел офицер, се хвърля на нож върху цяла неприятелска рота, навлязла в нашия окоп, но бива избивана от друга по-силна, настъпваща отзад с пресни сили неприятелска група. Нови усилия с нов устрем: група - след група, водени от наши офицери и подофицери, се хвърлят с презрение в обятията на смъртта. А светлината все прояснява края на нощта и зората започва да белее, но не за да възвести поздрава на деня, а да засили кръвожадността на врага! И ето отново страшното бучение разтърси прашните и затъмнени простори на планинския масив и отново земя, кръв и желязо се размесиха със страшен трясък в една обща маса! Никакъв живот, никакъв човек, никакво растение не се вижда повече - само костеливите протегнати ръце на смъртта се кълчат срещу нашите загасващи очи и това не беше нищо друго, освен мъртвешкия танец на смъртта, надвесила се над масива, за да погълне и малкото останали живи защитници! Земята погълна телата и попи кръвта на титаните-герои. Над прашното и облачно пространство грееше вече топлото мартенско слънце. Над безкръстните гробове витаеха душите на загиналите в неравна бран великани БДИНЦИ. БДИН остана и сега девствен. Опръсканото с топла кръв БДИНСКО ЗНАМЕ и този път не прие никакво друго петно. Заглъхна пукота, занемяха батареи, престанаха със своето злокобно тракане картечници и техният пушек, размесен с пръст и желязо, покри телата на мъртъвците и сложи върху тях погребалната плащеница и не чутата благодарност на род и племе.
към текста >>

Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име!
Слънцето прижуря вече и топли полумъртвите тела на шепата останали живи бойци и целува с топлика на милиони лъчи засъхналите уста на тези светци-защитници, напукани в буквите на една само дума: "Проклятие! "... Едва около 300 полуживи Бдинци бяха смъкнати от кървавата Голгота и отведени при щаба на бригадата зад опълченската висота. Тук те приеха светото причастие и получиха по ред поздравите на всички началници, включително и тия на негово Царско Височество Престолонаследника - нинешният цар на българите. И тези полуживи, с вдървени крайници и тъп безжизнен поглед, щастливци бяха безчувствени към похвалите, защото всичко преживяно беше един страшен кошмарен сън, който ги държеше още под хипноза на видения и изживян ужас. Но, когато в 4 часа след пладне на 31 март, те получиха сърдечния и личен поздрав на Престолонаследника, изведнъж по лицата им заигра блага животворна усмивка и едно мощно и гръмогласно войнишко "Ура" заля балканските усои и се отекна чак до върховете на Перистер. Това "Ура", изтръгнато непринудено от геройските им войнишки гърди, разнесе славата на полка като някоя красиво написана легенда, за да се носи от уста в уста и да бъде безсмъртна гордост на неговото завидно име! Току-що закусили, получили се заповед войниците да се построят общо на словесни занятия, за да им бъде прочетена от специално изпратения офицер следната ЗАПОВЕД по 1-а Бигада от 6-а пехотна Бдинска дивизия № 89 19 март 1917 г., 11/2 км сев. к. 1248 ОБЩИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ Параграф 1 Обявява се благодарност Тази вечер и последната рота от 3-ти пехотен Бдински полк се снема от позицията и полкът се установи на почивка за ново организиране и привеждане в ред. Този полк от 18 декември м.г. заемаше позиция за отбрана на кота 1248, най-важния пункт не само в участъка на дивизията, но и на корпуса. По-голямата част от полка през всичкото време бе в бойна част.
към текста >>

Всички атаки бяха отбивани от героичните бдинци с големи кървави загуби за него.
По-голямата част от защитниците са засипвани с пръст, камъни, дървета и др., картечниците не само от първата, но и от втората и третата линия окопи биваха разхвърляни и засипвани и през нощта, при поправката на окопите, не можеше да се узнае мястото им и да се намерят. Гранатите от тежките оръдия и мини правеха такива големи ями, в които могат да се скрият 5-10 человека. Артилерийският огън не преставаше. Този огън, преди да тръгне противникът в атака, се обръщаше в барабанен. Противникът почна своите атаки на 13-и т.м., като ежедневно през денонощието произвеждаше 2-3 такива. Всички атаки бяха отбивани от героичните бдинци с големи кървави загуби за него. На 16-и т.м. противникът с около 3-4 дружини, след най-силна артилерийска подготовка, като разруши окончателно всички окопи, ходове и скривалища, премина в атака. Първата неприятелска дружина, която влезе в окопите на бдинци бе контраатакувана от 1, 2, 3, 4 и 9-а роти и унищожена; след това влезе в окопите друга неприятелска част и тя бива контраатакувана и унищожена. Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби. В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници.
към текста >>

Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби.
Противникът почна своите атаки на 13-и т.м., като ежедневно през денонощието произвеждаше 2-3 такива. Всички атаки бяха отбивани от героичните бдинци с големи кървави загуби за него. На 16-и т.м. противникът с около 3-4 дружини, след най-силна артилерийска подготовка, като разруши окончателно всички окопи, ходове и скривалища, премина в атака. Първата неприятелска дружина, която влезе в окопите на бдинци бе контраатакувана от 1, 2, 3, 4 и 9-а роти и унищожена; след това влезе в окопите друга неприятелска част и тя бива контраатакувана и унищожена. Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби. В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници. И в другите бойни участъци бдинци произвеждаха последователни контраатаки. Командирът на полка подполковник Сотиров сам повежда полковата поддръжка да контраатакува противника, но бива спрян от преградния му унищожителен огън; взима позиция и спира настъплението. На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила.
към текста >>

В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници.
Всички атаки бяха отбивани от героичните бдинци с големи кървави загуби за него. На 16-и т.м. противникът с около 3-4 дружини, след най-силна артилерийска подготовка, като разруши окончателно всички окопи, ходове и скривалища, премина в атака. Първата неприятелска дружина, която влезе в окопите на бдинци бе контраатакувана от 1, 2, 3, 4 и 9-а роти и унищожена; след това влезе в окопите друга неприятелска част и тя бива контраатакувана и унищожена. Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби. В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници. И в другите бойни участъци бдинци произвеждаха последователни контраатаки. Командирът на полка подполковник Сотиров сам повежда полковата поддръжка да контраатакува противника, но бива спрян от преградния му унищожителен огън; взима позиция и спира настъплението. На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията.
към текста >>

На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила.
Противникът отново с барабанен огън обстрелва героите защитници и им нанася големи загуби. В това време настъпилият срещу дружината от 56-и полк, която е отстъпила, противникът обхваща левия фланг на остатъците герои от казаните роти и ги почти унищожава и успява да заеме първата позиция само тогава, след като мина по труповете на героите й защитници. И в другите бойни участъци бдинци произвеждаха последователни контраатаки. Командирът на полка подполковник Сотиров сам повежда полковата поддръжка да контраатакува противника, но бива спрян от преградния му унищожителен огън; взима позиция и спира настъплението. На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме.
към текста >>

В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
На 17-и същия месец бдинци, под началството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново изгубената вчера позиция, вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски, минен, картечен и пушечен огън на разстояние 200-400 крачки от противника, гдето по заповед се спират и укрепяват. На 18-и същия месец остатъците герои от около 400 человека водят ожесточен бой с противника; последният успява да обхване фланга им и им се явява в тила. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми.
към текста >>

За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк.
Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 и южния му хребет, гдето успяват да задържат по-нататъшното настъпление на противника, докато пристигнаха две опълченски роти, които се затвърдяват на позицията. Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г.
към текста >>

Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий.
Котата 1248, която противникът искаше да заеме на всяка цена, не му се удаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са грамадни. В боевете от 10 до 19 този месец Бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие и окичиха с нови неувяхващи лавни своето знаме. За тези геройски подвизи аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички чинове, герои и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи молитствувам Бога да ги въведе в рай Божий. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г. До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с.
към текста >>

Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех.
Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди от бригадата ми. (подп.) Командир на бригадата полковник Николов Вярно, Бригаден адютант (подп.) Капитан Белоречки. Вх. № 2590 29.III.1917 г. До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери.
към текста >>

Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт.
До командира на 3-и пехотен Бдински полк В с. Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери.
Лопатица Преди да заглъхне ехото от адския трясък на осмодневния барабанен артилерийски бой при висотата 1248, преди да засъхне обилно пролятата кръв от защитниците й; преди родната земя да приеме в своите прегръдки костите и телата на пожертвувалите се герои за нейното величие, гърмът на победата се разнесе из милото ни отечество: извършеният, нечуван досега в историята на войните, подвиг от Бдинци учуди България и нейните верни съюзници, хвърли в шеметен припадък враговете ни и блесна ореола на неуведаемата слава за Българската армия в лицето на самоотвержения и безподобно храбрия 3-и пех. Бдински полк. Извършеното от Бдинци, които като гранитна скала отбиваха бесните атаки и силния напор на враговете, стократно заслужаваха перото на поета у нас. Душата на всеки българин тъне в море от сълзи за дадените свещени жертви в кървавата разпра за защитата на България, чрез запазването на висотата 1248, но същевременно тя се къпе в океан от радостни сълзи, че Бдинци, със своите бронени гърди, с несъкрушимия им боен дух отстояха честта и славата на своята мила родина. Въпреки обстоятелството, че считам перото ми слабо да отдаде дължимата дан за легендарното геройство на Бдинци, проявено в борбата им с враговете през непреривния осмодневен кървав бой при поменатата висота, аз дръзнах и излях чувствата си за тази им лавроносна победа в няколко реда, като си позволих смелостта да ги посветя вам, като на пълководец, който със своето безгранично себеотрицание, поразително безстрашие от смъртта, наедно със своите титани - офицери и войници, нанесе съкрушителен удар и победа не само на многобройните врагове, но и на самата смърт. Ето защо, като се покланям пред светлата памет на падналите герои - бдинци, с най-голямо душевно смирение казвам: "Бог да ги прости, вечна им памет", същевременно възкликвам: "Да живее непобеденият 3 пехотен бдински полк, да живее неговият доблестен вожд и всичките му герои- офицери. 23.III.1917 г. Н. Т. Попов Хан Мраморница (по шосето Битоля - Крушево)
към текста >>

24. 1.12. ГАЛИЧИЦА

ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: Неделна беседа; 25 май, 1924 г.

И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция.
И ето на 12 срещу 13 март в тъмнината на нощта, при пълна неизвестност и непознат терен, петима смелчаци се втурват към разположението на противника и довеждат един пленник французин, от когото се добиха ценни сведения за това, което не ни беше известно. Срещу нашите две роти, размесени с шепа храбри австрийски опълченци и германски егери, беше застанала цялата 76-а пехотна француска дивизия, снабдена с 6 полски батареи и няколко тежки оръдия. Още преди да съмне на 13 март няколко светещи червени ракети раздират общия мрак, в който тънеше цялото бойно разположение и един ужасен гръм и трясък разтърсват земята: стотици бомби хвърчат и тряскат пред и зад защитниците от всички посоки; десетки картечници и автоматични пушки непрестанно тракат и хиляди смъртоносни куршуми зловещо пищят над главите на юнаците. Ето, редеят вече веригите, ние даваме загуби! Земята ври... Грамадни огнени гейзери, размесени с дим, камъни и сняг тресат със страшна сила земята и ни нанасят чувствителни загуби. И посред тоя ужас няколко гъсти пехотни вълни налитат бясно една след друга върху шепата наши герои от 14-а и 15-а роти, увенчали двете скалисти висоти, съставляващи ключа на цялата позиция. Започва една неравна, стръвна и ожесточена борба - борба на един срещу петдесет! Девет последователни атаки, една след друга по- ожесточени и по-кръвожадни! И макар че тук беше една само дружина от полка, една шепа бдинци, те знаеха, че тук се решаваше честта и завидната слава не само на дружината, но и на целия полк - на хубавото и скъпо бдинско име. Нещо повече - тук бе подложена на карта съдбата на Отечеството, съдбата на България! Дружен поривист огън, навреме открит, поваля като откосена първата настъпваща неприятелска вълна.
към текста >>

Смъртта беше наново развъртяла своята главоломна коса и тук над снежната постеля, един след друг, намираха вечната си почивка уморените от дълги борби герои.
Француският главнокомандващ генерал Сарай, лично наблюдаващ тези боеве, биде измамен в своята сметка и неговите надежди, което се доказва от намерените пред позицията книжа - да чества победата си в Ресен - бидоха осуетени. Трябваше при все това, да не заспиваме на колосалните наши успехи и да се вземат всички мерки на очаквателност, тъй като - ясно личеше - противникът ще повтори своите нападения. Веднага се дадоха нареждания за прибиране всички патрони и бомби на убитите, защото превозът на муниции, поради снежните навеища и лоши, непроходими пътища, почти невъзможен. Ние не бяхме излъгани в нашите очаквания. Тъкмо при съзряване, на 18 март, противникът започна яростно да обстрелва със своя разрушителен огън цялото наше разположение. Смъртта беше наново развъртяла своята главоломна коса и тук над снежната постеля, един след друг, намираха вечната си почивка уморените от дълги борби герои. Изнемощели от глад и тежка безсъница, защитниците и сега бяха готови да посрещнат всякакъв удар, но не и да допуснат врага да прегази позицията, освен по техните трупове! Моментът беше решителен. Към 5 часа след пладне в цялата дружина бяха останали всичко около 20 бомби, а патроните бяха почти на свършване. Положението бе критическо. Противникът отстоеше от нас само на няколко крачки... Патроните се свършиха.
към текста >>

Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг.
Честта на полковото знаме биде спасена. Шепа храбреци извършиха такива чудеса от храброст, които ги правеха достойни потомци на великата епопея при Шипка. България биде спасена!... Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява. Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг. На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк. Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования.
към текста >>

Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля.
Заглъхнаха оръдията, затихна просторът. Слаби слънчеви лъчи раздират мрака и след малко хоризонтът се прояснява. Един живителен съгряващ топлик пробужда като от тежък сън героите и едва сега чак, опомнени, те могат да разберат величието на извършения подвиг. На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк. Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година.
към текста >>

А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет.
На другия ден дружината биде сменена от 177 Турски полк. Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ.
към текста >>

Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина.
Сменена от позицията, дружината се готвеше за път, за да влезе отново в разпореждането на началника на дивизията, когато на 25 март се получи от Председателя на Ресенската община следната телеграма: "До Командира на 4-а дружина - 3-и пехотен Бдински полк. Днес цялото гражданство привества на тържествената панахида за скъпите неоценими жертви на поверената ви дружина, които сложиха геройски костите си за спасяването на милата ни родина от неприятеля. Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен.
към текста >>

Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване.
Всички с умилено сърце и с трогнати души и благоговение отдадохме заслужената почит към тяхната памет. Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление.
към текста >>

Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца.
Моля приемете най-сърдечните ми съболезнования. А на останалите живи герои, от мое име и от това на гражданството, предайте сърдечен и искрен привет. Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление. А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност.
към текста >>

На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен.
Живейте за чест и слава на обединена България." Малко по-после същият председател на Ресенската община отправя до командира на дружината следното писмо: "Храбрий Командире, в дни на върховни изпитания Ресенци ще си спомнят за стоящите пред народния идеал, далеч от чаровния дъх на семейното щастие, за стоящите на фронта под страшния ехтеж на смъртоносните оръдия и чувстващите хиляди несгоди - за героите от 4-та дружина. Ресенци не могат да не си спомнят дните, преживяни от 12 до 20 март 1917 година. Ресенци още повече не могат да забравят героите, които през тези дни спасиха Ресен от неприятелското омърсяване. Името на героичната IV дружина, 3-и Бдински полк, ще бъде за вечни времена записано - врязано в нашите сърца. Не може да се забрави за ония, които с кръвта си пишат нова история за България, за ония, които с костите си чертаят границите на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление. А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност. Ние се прекланяме пред техния прах. А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност.
към текста >>

А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност.
На 24-и того цялото Ресенско гражданство присъства на панихидата, която се отслужи за скъпите и неоценими жертви от поверената ви дружина, които геройски сложиха костите си за спасяването на Ресен. Всички с умилени сърца, трогнати и благоговейно, отдадоха заслужената почит към тяхната памет. Тяхната безпримерна преданост към Отечеството и неподражаемата лъвска храброст ще оставят в нашите сърца заветен спомен на удивление. А тяхната пролята кръв за спасяването на Ресен ще бъде в нашите сърца чувства на вечна признателност. Ние се прекланяме пред техния прах. А на останалите живи герои - Вам лично, на г-да офицерите, подофицерите и всички редници изказваме нашата най-сърдечна признателност и благодарност. Нищожен е този дар, който правим за войниците ви, но тяхната заслуга към Ресен ще бъде записана със златни букви в летописа на общината. А един ден, когато Ресенци издигнат паметника на свободата, се едри букви на първо място ще запишат името на дружината. Да живеят такива храбри синове на ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ! "
към текста >>

25. 3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София. - В: Който дойде при мен, София, 1950, с. 180, 180-181, 185. "...Христос казва: "Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои.
към текста >>

Военните казват, че в света имало много герои.
3.4. ГЕРОИТЕ ОТ ВОЙНАТА 1914-1918 г. И ПАРИТЕ ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София. - В: Който дойде при мен, София, 1950, с. 180, 180-181, 185. "...Христос казва: "Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият.
към текста >>

Ние видяхме тези герои на бойното поле.
И ПАРИТЕ ОНЕЗИ ДНИ ЩЕ СЕ СЪКРАТЯТ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 май, 1924 г. София. - В: Който дойде при мен, София, 1950, с. 180, 180-181, 185. "...Христос казва: "Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство.
към текста >>

Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля?
"...Христос казва: "Заради избраните, онези дни ще се съкратят." Съвременните хора са фалирали почти във всяко отношение: в религиозно и научно, в обществено и политическо. Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал.
към текста >>

Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият.
Военните казват, че в света имало много герои. Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят.
към текста >>

След всичко това се казва, че във войната имало геройство.
Ние видяхме тези герои на бойното поле. Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика.
към текста >>

Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове?
Всички искат да бягат. Ние ги видяхме в сегашната война, заровени осем метра дълбоко в земята. Къде са истинските герои, да излязат открито срещу неприятеля? Видяхме много герои, но всички с маски на лицата си и така се бият. След всичко това се казва, че във войната имало геройство. Какво геройство има в това, да се пазиш от задушливите газове? Не е ли същото и в морално отношение? Чуваш, че касиерът в някоя банка задигнал 5-600 хиляди лева и избягал. Търсили го навсякъде, но не могли да го намерят. В края на краищата, религиозните проповядват морал, който не издържа никаква критика. - Защо?
към текста >>

26. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

СЕЯТЕЛЯТ: Неделна беседа; 27 март 1921 г.

Това е истински герой.
Когато някой счупи стомната, няма да го бия, но втори път няма да го пратя за вода. Бъдете смели като американеца, който е минал Ниагарския водопад по въже. Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят? - Ще говорят лошо за тебе.
към текста >>

Не сте още герои... "
Използувайте ги така, както душата ви ги разбира. Бъдете верни на душата и на сърцето си, на духа и на ума си. Бъдете верни на великото и свято начало в себе си. Само така ще имаме допирни точки помежду си. Аз забелязвам колебание, страх във вас. Не сте още герои... "
към текста >>

27. 12. УЧИТЕЛЯТ ЗА НОВАТА КУЛТУРА, НОВАТА ЕПОХА И БЪЛГАРИТЕ; 12.1. НОВАТА КУЛТУРА И НОВАТА ЕПОХА

Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца, и когато му умират или когато заминават за онзи свят Това е геройство!
Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите един от вашите синове, или една от дъщерите си. Замине вашият син или дъщеря, вие постоянно ме питате: "Де е моят син? " Нали вярваш в Господа, нали Го обичаш, как да не знаеш тази елементарна истина - де е синът ти? Като умре някой близък на сегашните хора, те плачат, плачат, пращат заявленията си до Господа и Той казва на умрелия: "Върни се долу на земята, ти не си за този свят, твоите близки те искат." Като се върне той от онзи свят, всички близки се събират наоколо му, радват се и казват: "Слава Богу, дойде си пак нашето детенце! ". Но нищо не се постига по този начин. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца, и когато му умират или когато заминават за онзи свят Това е геройство! Ще се повърна към сеятеля. Всеки от вас има известни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия дух са: да постигнете свобода, знания и богатство. Знанието е сила, богатството - условие за развитие. Богатството уподобявам на почвата, а знанието - на природни сили, които съдействуват за проявяването на растящото семето..." "...Този разумен сеятел е разбирал дълбоко законите и е предвиждал, че три от неговите семена няма да дадат добри резултати.
към текста >>

Христос не е говорил по този въпрос... " "... Новото учение изисква от вас да сте герои, да ходите боси, но вървите честно и справедливо в живота.
Когато този сеятел посее семето си у вас, ще почувствувате една свръхчовешка сила в себе си и ще бъдете винаги силни в света. Сега сте малко малодушни. - Защо? - Защото вярата ви още не е дала тези резултати, които се очакват. За да се създаде един човек, има определени закони, по които се създава. Христос не е говорил по този въпрос... " "... Новото учение изисква от вас да сте герои, да ходите боси, но вървите честно и справедливо в живота. Аз предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да бъда гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и с това да й причиня страдания. Това значи да има у нас велики действия, това значи да дойде у нас сеятелят на Новото семе. А какво става в света? Един създава нещо, а друг го разваля. Така се опитват и с мене, аз градя, а някои искат да развалят, но това не може.
към текста >>

28. IV. БИОГРАФИЧНИ ДАННИ ЗА ПОРУЧИК ЦВЕТАН ГРОЗДАНОВ; 1. ПРЕДГОВОР

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя.
Биографиите на загиналите български офицери през Балканската Освободителна война 1912-1913 г. Свитък 1. София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството. Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери.
към текста >>

На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството.
Свитък 1. София, Лазар М. Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството. Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници.
към текста >>

Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията.
Котев, 1913. 1. ПРЕДГОВОР Свещената за нас българите Балканска Освободителна война покоси живата на много млади интелигентни сили, грабна много скъпи жертви, погреба безвъзвратно много светли надежди и хвърли в дълбок траур много български семейства. Но нека ни теши мисълта поне, че върху свещените кости на тези скъпи герои се изгради величието на целокупното ни Отечество и се осъществи вековния ни народен идеал и че от изобилно пролятата юнашка кръв, изгря сияйното слънце на свободата за поробените ни братя. На нас, живите и близки на тях до сърце, се налага свят дълг да направим всичко възможно, за да увековечим паметта и обезсмъртим имената на тези мили герои на вечни времена и ги завещаем на потомството. Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели. Фактите са описани така, както са ни предадени, без никакво преувеличение.
към текста >>

Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели.
Те съставляват ценно съкровище и скъпо наследство за Българския народ, защото са изкупителната жертва за реализирането на върховния ни отечествен идеал, и от спомена за славните им дела и подвизи ще черпят сила и мощ, бъдните поколения и ще се възпитават в дух на отечестволюбие, самопожертвувание и себеотрицание. Най-доброто средство за увековечаване паметта на починалите герои е да се опишат делата и подвизите им и се завещаят за пример и назидание на поколенията. Това ще бъде един жив и несъкрушим навеки паметник за тях, който ще разнася безсмъртната им слава между народа и ще буди в младите поколения непреодолимо желание и стремеж за подражание. За горната цел ние се заехме да напишем и издадем биографиите на загиналите през войната офицери. Сведенията сме черпили от най- достоверни източници. Особено тези за бойните им подвизи и геройската им смърт сме събирали на самото бойно поле от очевидци-свидетели. Фактите са описани така, както са ни предадени, без никакво преувеличение. Независимо от туй, много от биографиите са развити почти изцяло от близки другари и приятели на починалите, които са познавали най-добре живота, дейността и душевните им качества. Биографиите намерихме за най-целесъобразно да издадем на отделни свитъци от по 5-6 коли всеки, под съображение да може да се почне печатането им веднага след войната, додето още интереса и впечатленията от нея са пресни и по-силни, а следователно и моралния- им възпитателен ефект ще бъде по-интензивен. Като съзнаваме напълно, че предприетото от нас начинание е твърде трудно и деликатно и че, и при най-голямата грижливост от наша страна се пак са възможни известни непълноти и грешки - ние ще бъдем крайно благодарни на тази от читателите и близките на загиналите, които биха ни посочили тия непълноти й грешки, за да ги имаме пред вид при едно ново издание на книгата. От автора.
към текста >>

29. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена самостоятелност и геройство бих казал с 1 000 души.
Неговата част се е водила към Трета Балканска дивизия на която е бил армия след туй стана генерал Радко Димитриев, В: Сега как се казва дружината на баща ви? Д: Десета Погранична опълченска дружина. А най-напред 10-та Погранична рота, а след това става дружина вече. Той като капитан я поема. При отбиване на десанта при село Подима по крайбрежието и по този начин прекъсва туй, което турците са мислели да направят десант и да ударят в тил при Бунар Хисар. Когато той отбива с дружината си десанта, спасява фланга на трета армия Радко Димитриев и той го поздравява и получава производство майор, като изпреварва според думите на баща ми 273-ма души мисля, преди неговия випуск, заради тази проявена самостоятелност и геройство бих казал с 1 000 души. Да, "Халедие", големия крайцер на турците, който торпилираха след това миненосеца "Дръзки". Той е бил там и други помощни десантни кораби. Доста рисковано, но нали помогнал му е, той е имал някакво така видение и му казват, че дотука ще дойде неприятеля. И той спокоен затуй, и тогава бил е награждаван и след свършването на войната дойде пак в Созопол. Обаче, оттам тя завърши Междусъюзническата.
към текста >>

Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране.
Лежал е в Клементинската болница. Обаче, съобщават на Учителя. Той не е разрешил да бъде отрязан крака му. И в една беседа Учителят казва, че един офицер от Българската армия, ранен, раната гангренясва и когато искали да му режат крака, той казал, че предпочита да отиде, защото, иначе, ще умре. Той казал, че предпочита с два крака да се яви пред Господа, отколкото с един крак да остане да живее на Земята. Й тогава Учителя казва, че това е геройство и разбиране. И оцеля, не му рязаха крака. Обаче, остана с 30% инвалидност. В: Да. Д: След това, когато в това нещо, там е на Червената стена при Битоля, кота 1248, която се е владеела от Трети Бдински полк. И даже в една от книжките там, издание.
към текста >>

Свободен, иска се все пак геройство.
Началник на полицията беше на Иван Котев чичо му. Помня го един така доста строен, с брада малко, Околийски началник и Тодоров беше, на Гаванюгови зет, той води, тя беше моя съученичка, Надя ли как се казваше Гаванюгова. И нареди, и показа се Тодоров и казва: "Моля ви, разпръснете се, вашите хора ето ги, сега ще слязат и между вас. И наистина и тримата слязоха, дигнаха ги на ръце да ги носят, викове, но тук-таме пак се обаждат: "Смърт на властта, смърт на властта! " И тогава ми направи впечатление нали, тати ходеше между хората туй-туй, може би тази негова така постъпка малко така от една страна го поизложи пред Стамболийски, щото след една година и половина дойде да прави пазарлък с него, а от друга страна го е издигнала в очите му, защото нали такава необуздана тълпа да преминеш, той самичък никакво оръжие нямаше. Свободен, иска се все пак геройство. Д: Ама те срещу Дрински, щото ... М: Защото той имал нареждане да спре да стреля по Дрински. Защото нали Дрински се е оплакал. Д: Ами разбира се. М: Да, щото туй станало по нареждане на Дрински. В: Слагането на картечниците.
към текста >>

Д: Да, той тука произвежда, раздава ордените на героите бдинци.
Той почина отдавна, даже едната му дъщеря е във Франция, другата му дъщеря е женена тука за диригент. Престолонаследника е бил тука Борис, обаче моя баща тогава беше отпуска по болест. След мартенските боеве. В: Значи той е отпуска по болест? Тука с ножа вече. Д: Да, той тука произвежда, раздава ордените на героите бдинци. Това са щурмовата команда - щурмоваците. Това е стрелба с картечница. Ето ви пък тук, това са строежите на блиндажите. Тук са се криели най-долу, не е малко разстоянието 2-4-6-8 метра. М: Били са на всеки случай на юг от границите, най-много са били там, след туй вече ги снеха на ..., пак някъде там, но това е било много тежко, тъй както разправяше ... няма къде да се скриеш - голи сипеи, дръвче казва нямаше, а и там изглежда много силна артилерия са имали, просто земята се покри с желязо.
към текста >>

На 18 на другия ден остатъците герои около 400 човека.
Д: Това е заповед от командира на бригадата полковник Николов. Ето тука това е заключението на заповедта: На 17.03. бдинци под водачеството на своя храбър полкови командир, минават в настъпление, за да заемат отново загубената вчера позиция. Вземат част от изгубените окопи, но биват спрени от силен артилерийски картечен минен и пушечен огън от разстояние 200 до 400 крачки са били французите там. От противника дето по заповед се спират и укрепяват. На 18 на другия ден остатъците герои около 400 човека. В: Той колко души е бил полка? Д: били са 7000 души, водят ожесточен бой с противника. Последният успява да обхване фланга им и им се явява в тил. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 на южния му хребет, където успяват да задържат по-нататъшно настъпление на противника, докато пристигналите две опълченски ..,, които се затвърдяват на позицията кота 1248, която противника искаше да заеме на всяка цена. Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце.
към текста >>

бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм.
Последният успява да обхване фланга им и им се явява в тил. Тогава храбрите бдинци, след като понасят големи загуби, биват принудени да отстъпят на кота 1248 на южния му хребет, където успяват да задържат по-нататъшно настъпление на противника, докато пристигналите две опълченски ..,, които се затвърдяват на позицията кота 1248, която противника искаше да заеме на всяка цена. Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме. За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк?
към текста >>

За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк.
Тя е била доминираща и всичко се е виждало в тила на българите, но не му се отдаде и сега е в наши ръце. Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме. За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк? Д: 15-ти Ломски. Негов командир е бил негов съсед.
към текста >>

Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи.
Понесените от противника жертви в тези боеве са огромни. "В боевете от 10 до 19 март 1917 г. бдинци показаха извънредна упоритост, себеотрицание и героизъм. Те прославиха себе си, името на българското оръжие, и окичиха с нови лаври своето знаме. За тези геройски подвизи, аз изказвам своята сърдечна признателност и благодарност на доблестния командир на полка подполковник Сотиров и на всички членове, герой и светци от този славен полк. Коленича пред святата памет на загиналите герои и със сълзи на очи моля Бога да ги въведе в Рай Божи. Вечна им памет! Настоящата заповед да се прочете пред всички роти и команди на бригадата ни." М: Кой е бил другия полк? Д: 15-ти Ломски. Негов командир е бил негов съсед. Нали това е случаят, когато там са се събрали щабовете на 15-ти Ломски, и 3-ти Бдински с командирите им подполковник Илиев, тати и други.
към текста >>

Д: Трети бдински полк има прояви на героизъм още от Сръбско- българската война 1885 година, Сливница, там е бил при тях лично Александър Батенберг, аз туй от тате го знам.
Ще се пръснете, и където вече влезете и където има български войски, ще предавате оръжието там. Нека да вземат, пък ще им остане старото оръжие. Дано не става нужда от оръжие, но все пак да си дойде в България по-новото оръжие. В: И така се спасява част от оръжието. М: Да, да. Д: Трети бдински полк има прояви на героизъм още от Сръбско- българската война 1885 година, Сливница, там е бил при тях лично Александър Батенберг, аз туй от тате го знам. Там беше близо към Дунава, към Видин, Кула, в сръбско тогава село Звонци, подчинено на Зайчар. Зайчар е бил централният град, а в село Звонци са били те тате. Бдинци въобще са били похвалвани, аз този дебела книга беше така голям формат за разни геройски прояви на офицери, на войници. Там имаше описан подвига на Гюро Михайлов, но сега ги няма вече. Д: На полянката играем Паневритмията, в неделя имаше беседа и в 5 часа, само там за хората там, които са приятели и в 10 имаше Неделна беседа за всички.
към текста >>

Бдинци въобще са били похвалвани, аз този дебела книга беше така голям формат за разни геройски прояви на офицери, на войници.
В: И така се спасява част от оръжието. М: Да, да. Д: Трети бдински полк има прояви на героизъм още от Сръбско- българската война 1885 година, Сливница, там е бил при тях лично Александър Батенберг, аз туй от тате го знам. Там беше близо към Дунава, към Видин, Кула, в сръбско тогава село Звонци, подчинено на Зайчар. Зайчар е бил централният град, а в село Звонци са били те тате. Бдинци въобще са били похвалвани, аз този дебела книга беше така голям формат за разни геройски прояви на офицери, на войници. Там имаше описан подвига на Гюро Михайлов, но сега ги няма вече. Д: На полянката играем Паневритмията, в неделя имаше беседа и в 5 часа, само там за хората там, които са приятели и в 10 имаше Неделна беседа за всички. Заранта, след като свърши беседата, излизаме на Паневритмия да играем, изиграхме я, най-напред 6-тях упражнения, от Него дадени. Те са на едно място седят и са 6 упражнения. След това играем по двама, по двама.
към текста >>

В: Да, Д: Ето на 18 март останалите герои около 400 човека.
В: Това нещо го има на 83-та страница от малката книжка. Сега тука тази страница някой я е откъснал. И понеже пише за баща ви, и някой нарочно може би да я е откъснал, нали. И тука казват, къде беше: "Командирът тръгва ... " Да, тук някой е откъснал между 85-та и 86- та страница. Д: Значи 85-та и 86-та - цял лист! В: Да, Д: Ето на 18 март останалите герои около 400 човека. Значи от целия полк само това е останало. В: Това е една снимка. На тази снимка сега на страница 97 това е баща ви. Д: Това е тате. В: Вие имате ли я тази снимка във вашия албум?
към текста >>

30. 11. НАЧО ПЕТРОВ

Тодор Божков

Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал от този свят, заминал като герой, паднал храбро и с чест на бойното поле.
Минаха месеци. Първата фаза на Отечествената война премина, бурята на войната се пренесе далече на запад, България беше още в своя най- силен революционен кипеж и след 4-5 месеца се заговори за Новоселския процес, в който наистина беше замесен и синът на Начо Петров. Аз нищо не бях споделил със семейството на Начо Петров, нито за думите, казани от Учителя. Един ден в домът на Начо Петров стана дума за Новоселския процес. Те бяха съкрушени от опасността, която ги застрашаваше, поради обвиненията срещу сина им. Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал от този свят, заминал като герой, паднал храбро и с чест на бойното поле. Там се показва героизма, патриотизма и любовта към Отечеството. Бойното поле е изпит за граждански и военни добродетели на всеки народ, и където се решава и определя неговото право за съществуване, национална чест и достойнство. Страхливците и подлеците не са достойни за тази чест и за тази слава, която малцина разбират и ценят. И тогава в дома на Начо Петров аз чух от устата на майката на героя думите: "Боже, благодаря ти, че го прибра навреме! " Тези думи бяха в унисон и в потвърждение на думите на Учителя, казани няколко месеца преди това.
към текста >>

Там се показва героизма, патриотизма и любовта към Отечеството.
Първата фаза на Отечествената война премина, бурята на войната се пренесе далече на запад, България беше още в своя най- силен революционен кипеж и след 4-5 месеца се заговори за Новоселския процес, в който наистина беше замесен и синът на Начо Петров. Аз нищо не бях споделил със семейството на Начо Петров, нито за думите, казани от Учителя. Един ден в домът на Начо Петров стана дума за Новоселския процес. Те бяха съкрушени от опасността, която ги застрашаваше, поради обвиненията срещу сина им. Търсиха го, но не го намериха, защото той беше вече заминал от този свят, заминал като герой, паднал храбро и с чест на бойното поле. Там се показва героизма, патриотизма и любовта към Отечеството. Бойното поле е изпит за граждански и военни добродетели на всеки народ, и където се решава и определя неговото право за съществуване, национална чест и достойнство. Страхливците и подлеците не са достойни за тази чест и за тази слава, която малцина разбират и ценят. И тогава в дома на Начо Петров аз чух от устата на майката на героя думите: "Боже, благодаря ти, че го прибра навреме! " Тези думи бяха в унисон и в потвърждение на думите на Учителя, казани няколко месеца преди това. Учителят също отдавна си беше заминал.
към текста >>

31. 33. СТРАДАНИЕТО

Тодор Божков

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Ние геройски трябва да издържим на всичко: "Ще изгубиш къща, пари, деца, приятели и пак трябва да кажеш: "Бог не може да се измени." Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко.
Те идват, за да се калим и и да сме готови за евентуални сериозни изпитания и изненади в живота, които неизбежно идват. Всеки човек на земята страда, но по различен начин. Не казвайте, че вашите страдания са най-големи и че вашата съдба е най-тежка. Ние трябва да работим и при най-големите страдания, както и при най-големите радости, защото те неизбежно ще дойдат. Трябва да бъдем готови, защото идват моменти, когато ще се раздруса цялото ни тяло, душа, ум, сърце и цялото ни естество. Ние геройски трябва да издържим на всичко: "Ще изгубиш къща, пари, деца, приятели и пак трябва да кажеш: "Бог не може да се измени." Страданията са Божествен огън, който пречиства всичко. Чрез страданията Бог ще пречисти света, обаче знайте, че и при най-големите страдания вие не сте сами. Не се смущавай, както обикновените хора. Трябва да се надраснат условията. Човек нищо не може да стане, ако не мине през страданията. Нито учен, нито добър, нито силен, нито светия, нито красив, богат, здрав и пр.
към текста >>

Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр.
Той няма дълбочина и Божествен живот. Няма представа за нищо велико и необикновено в себе си. Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл на страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр. - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно.
към текста >>

Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света.
Трябва да разберем вътрешния скрит смисъл на страданията. Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр. - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа. Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото човечество.
към текста >>

Героите са богатството на един народ.
Без тях човек си остава обикновен земен човек. Иска се не обикновен проповедник, философ, учен, мъдрец, държавник, горд и надут щастливец и пр., а живо изявление на Христа, на Бога, жив творец на добро, Любов, жертва, правда, истина и други човешки добродетели. Без това нещо всички изброени са само типови герои, нахални, хитри, подли и пр. - мародери, лъжци и крадци, готованковци, които заблуждават и спъват човечеството в неговата еволюция. Герои трябват в духовните общества, герои трябват и в света. Героите са богатството на един народ. Но не на насилието, а на саможертвата и страданията. Никоя жертва не отива напразно. Страдащите хора са духовният и морален капитал на народа. Имена и примери има много и у нас в България, има и в историята на другите народи и нека изучаваме примера на великите хора, които са пострадали, за доброто на своите народи и на цялото човечество.
към текста >>

32. 2.1.9. Сините Камъни (Стара планина), 1-3 август 1923 г., гр. Сливен

ТОМ 26

Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова.
Какъв мощен дух се криеше под тази абена салтамарка. Какво лъвско сърце и смел ум. И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова. Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога. Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т.
към текста >>

У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина.
И върху набразденото му лице времето бе оставило своите дълбоки исторически белези, както и върху скалите на тая чудна приказна планина. Но кой можеше да дешифрира и едното, и другото? Разделяме се с дядо Никола. Не, струва ми се, че той е вечно жив и тъй ще си остане, както легендарния герой Хаджията и Панайот Хитова. Според него си представям мислено и другите - акраните му -светците и апостолите на нашата скъпа свобода. У всички виждам този героичен плам, тая любов за служене на род и родина. И право казва дядо Никола, че сегашните хора са книжни човечета, които с разгулен живот и крива насока гасят божествения пламък в себе си. Докато не пламне този огън отново и не се възродят пак гигантите, които нашата майка българка е отхранила някога. Пътуваме през обширни полета здравец, що ни стига до коленете и наближаваме Куш-Бунар [изворът - виж “Изгревът”, т. XXV, сн. 67]. Това е една райска местност, едно светилище на планината.
към текста >>

33. 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год.

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТОМ 26

- Герой, каза, ти си герой, и ме помилва по бузата.
” Гледат ме - всички прихват да се смеят. Смея се и аз. Учителят спря радостен поглед на клетата ми особа. В ръцете му букетче теменуги - някой му ги беше дал. Подаде ми ги. - Герой, каза, ти си герой, и ме помилва по бузата. Някой ми поднесе горещ чай с лимон и много захар. Гърлото ми бе изсъхнало, устните слепени от жажда. * * * Сега сме пак тук събрани край запаленото огнище. Сякаш сме корабокрушенци. Може би изблъскани от живота, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват.
към текста >>

Може би и сега, Той незабелязан ни посреща и навярно пак ни нарича „герои”.
Може би изблъскани от живота, кални, разскубани, немили недраги - осмивани от гордите скали, от самомнителните тресавища, от високомерния лещак, които все едно си знаят и сега: Защо не вървите по утъпкания път, защо се завирате тука, защо не отивате там гдето всички отиват. И хиляди още: „Защо, защо? ” Ние мислим за Учителя. Той и сега е с нас. Това е Неговата вечна задача - за сегашния живот, за хиляди още животи: преодолявай, преодолявай! Може би и сега, Той незабелязан ни посреща и навярно пак ни нарича „герои”. И може би най-облъсканите и окаяните от нас, оплютите и жалките наглед получават и по една милувка. * * * Огнището още гори и сега - четиридесет години от тогава. Ще стане и половин столетие и цял век, и векове. То все ще гори и ще пламти, и ще поднася на жадните да наквасят гърлото си, да се нахранят. Тук винаги един е на пост, запасал престилка и служи.
към текста >>

34. 2. Елементи на духовния свят

Глава 4. Мъдростта

ТОМ 28

Зад приказките стоят героите, а зад тях живота.
2. ЕЛЕМЕНТИ НА ДУХОВНИЯ СВЯТ От народната мъдрост да фантастичната приказка, които народният разказвач ни поднася и от живота, чийто води се вливат и изливат, за да ни остави ценната утайка на мъдростта, един живителен елемент споява този живот, моделира го, за да го отнесе в една необозрима реалност, която човек в своето грубо невежество смее да отрече. Колко е трудно да се преведат образите, които стоят чисти и прозрачни, като ония форми на природния мир, които не можем да отречем, защото са премного живи. Зад приказките стоят героите, а зад тях живота. Скрити пружини го движат, оформяват и тяхното идейно съдържание стига до нас непосредствено, естествено. Изкуство е да можем да доловим живия поток на образите и идеите и от тях да направим концепция и убеждения. Нещо липсва на човека - тънкото чувство на съразмерност, на хармония, на правдивост, неща които лежат в строен ред пред погледа на незнайните автори на фолклора, които жадуват да направят достъпни ценните облици на своята мисъл и творческо хрумване. Героите са всичко. Чрез тях ние стигаме до височините и дълбочините, за да изпитаме не само наслада, но и за да се обогатим духовно.
към текста >>

Героите са всичко.
Колко е трудно да се преведат образите, които стоят чисти и прозрачни, като ония форми на природния мир, които не можем да отречем, защото са премного живи. Зад приказките стоят героите, а зад тях живота. Скрити пружини го движат, оформяват и тяхното идейно съдържание стига до нас непосредствено, естествено. Изкуство е да можем да доловим живия поток на образите и идеите и от тях да направим концепция и убеждения. Нещо липсва на човека - тънкото чувство на съразмерност, на хармония, на правдивост, неща които лежат в строен ред пред погледа на незнайните автори на фолклора, които жадуват да направят достъпни ценните облици на своята мисъл и творческо хрумване. Героите са всичко. Чрез тях ние стигаме до височините и дълбочините, за да изпитаме не само наслада, но и за да се обогатим духовно. Тогава като тях ние започваме да мислим, да възприемаме, да действуваме, да мечтаем. Тогава ние виждаме какво прави умния, и какво прави глупавия, какво прави невежия, какво мъдрия, какво печели един, какво губи друг. Разбираме защо едни обичаме, а други равнодушно отминаваме, дори и презираме. Кое направи героя герой?
към текста >>

Кое направи героя герой?
Героите са всичко. Чрез тях ние стигаме до височините и дълбочините, за да изпитаме не само наслада, но и за да се обогатим духовно. Тогава като тях ние започваме да мислим, да възприемаме, да действуваме, да мечтаем. Тогава ние виждаме какво прави умния, и какво прави глупавия, какво прави невежия, какво мъдрия, какво печели един, какво губи друг. Разбираме защо едни обичаме, а други равнодушно отминаваме, дори и презираме. Кое направи героя герой? И защо той ни пленява, извисява и буди непобедим копнеж да му подражаваме? Истинският герой, когато се намери пред магесницата в гората знае не само, как да стои пред нея, но знае, как да говори и какво да иска от нея. Изкуство е да знае човек как да стои пред лицето на съдбата, но още по-голямо е да знаеш, какво да искаш. Малкото загубено дете от приказката, когато го утешат с магическите цветчета на които то може да заповяда, за да му донесат, каквото то иска, не се бави да иска кукла, ако е момиче, конче, ако е момче. Късно, обаче, след много горчиви опити, които животът му поднася, то разбира, че погрешно е постъпило като е искало незначителни неща.
към текста >>

Истинският герой, когато се намери пред магесницата в гората знае не само, как да стои пред нея, но знае, как да говори и какво да иска от нея.
Тогава като тях ние започваме да мислим, да възприемаме, да действуваме, да мечтаем. Тогава ние виждаме какво прави умния, и какво прави глупавия, какво прави невежия, какво мъдрия, какво печели един, какво губи друг. Разбираме защо едни обичаме, а други равнодушно отминаваме, дори и презираме. Кое направи героя герой? И защо той ни пленява, извисява и буди непобедим копнеж да му подражаваме? Истинският герой, когато се намери пред магесницата в гората знае не само, как да стои пред нея, но знае, как да говори и какво да иска от нея. Изкуство е да знае човек как да стои пред лицето на съдбата, но още по-голямо е да знаеш, какво да искаш. Малкото загубено дете от приказката, когато го утешат с магическите цветчета на които то може да заповяда, за да му донесат, каквото то иска, не се бави да иска кукла, ако е момиче, конче, ако е момче. Късно, обаче, след много горчиви опити, които животът му поднася, то разбира, че погрешно е постъпило като е искало незначителни неща. Същото се случва и с човека. Нека не е герой от приказка, залутан в гъстата гора, изправено пред вълшебната къщичка на старата добра вещица, изправен пред Великото, той трябва да знае, какво да иска, накъде да насочи своите мисли, желания, чувства, постъпки.
към текста >>

Нека не е герой от приказка, залутан в гъстата гора, изправено пред вълшебната къщичка на старата добра вещица, изправен пред Великото, той трябва да знае, какво да иска, накъде да насочи своите мисли, желания, чувства, постъпки.
Истинският герой, когато се намери пред магесницата в гората знае не само, как да стои пред нея, но знае, как да говори и какво да иска от нея. Изкуство е да знае човек как да стои пред лицето на съдбата, но още по-голямо е да знаеш, какво да искаш. Малкото загубено дете от приказката, когато го утешат с магическите цветчета на които то може да заповяда, за да му донесат, каквото то иска, не се бави да иска кукла, ако е момиче, конче, ако е момче. Късно, обаче, след много горчиви опити, които животът му поднася, то разбира, че погрешно е постъпило като е искало незначителни неща. Същото се случва и с човека. Нека не е герой от приказка, залутан в гъстата гора, изправено пред вълшебната къщичка на старата добра вещица, изправен пред Великото, той трябва да знае, какво да иска, накъде да насочи своите мисли, желания, чувства, постъпки. Приказката е жива, защото прониква живота, като неделима негова част, облъхната от трепетите на истината. Големите в един свят са малки деца, които най-често не знаят, какво да искат. Късно разбира човек, че нещата са станали не както съдбата е искала, а както човекът е пожелал. Съдбата само дава своето съгласие и санкционира желанията и стремежите на хората, като ги оставя да опитат плодовете им. Сложен е този свят и човекът не е свикнал да се спира на детайлите, а те са всичко, последните малки болтове, които имат решающо значение при сглобяването на механизъма.
към текста >>

35. 1. Животът на проявения Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице.
Те могат да увличат читателя, да го трогнат, да го вдъхновяват и повдигат. Всичко зависи от степента на духовната чувствителност и от възможността да приеме повече или по-малко количества светлина и топлина. Къде се крие онова, което й предава сила, къде лежи нейната цена, която я прави вечна и бликаща, единствена по рода книга - хиляди години да стои вечна и нова, да разлива едно сияние, което никога нямаше да бъде помрачено. Всяка отделна книга има обект, тематика, както се казва в литературата. Зад тематиката стоят идеите, обединени от една централна идея. Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице. Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой. В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото, главното. От първата страница до последната, и от първата дума на книгата Битие до последната дума на книгата Откровението са подчинени на един закон, на една идея. Всичко е обмислено. Взети са предвид и най-малките подробности - всеки стълб и болт в това монументално произведение е поставено на своето място, за да може то да изиграе огромната роля по пътя на духовното развитие на човека.
към текста >>

Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой.
Всичко зависи от степента на духовната чувствителност и от възможността да приеме повече или по-малко количества светлина и топлина. Къде се крие онова, което й предава сила, къде лежи нейната цена, която я прави вечна и бликаща, единствена по рода книга - хиляди години да стои вечна и нова, да разлива едно сияние, което никога нямаше да бъде помрачено. Всяка отделна книга има обект, тематика, както се казва в литературата. Зад тематиката стоят идеите, обединени от една централна идея. Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице. Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой. В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото, главното. От първата страница до последната, и от първата дума на книгата Битие до последната дума на книгата Откровението са подчинени на един закон, на една идея. Всичко е обмислено. Взети са предвид и най-малките подробности - всеки стълб и болт в това монументално произведение е поставено на своето място, за да може то да изиграе огромната роля по пътя на духовното развитие на човека. Образите са свежи и прахът на забвението никога нямаше да заличи смисъла скрит в тях, подчинени на една идея, която никога нямаше да умре.
към текста >>

В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото, главното.
Къде се крие онова, което й предава сила, къде лежи нейната цена, която я прави вечна и бликаща, единствена по рода книга - хиляди години да стои вечна и нова, да разлива едно сияние, което никога нямаше да бъде помрачено. Всяка отделна книга има обект, тематика, както се казва в литературата. Зад тематиката стоят идеите, обединени от една централна идея. Героите са само изразители на идеите, екран и среда, където се проявява Великото, което в края на краищата намира Своята пълна концентрация и Своето пълно проявление в една личност, един герой, едно лице. Централната фигура обединява всички останали, които играят ролята на път, на второстепенни лица в голямата драма, за да дадат яснота и динамичност на централната личност, на главния герой. В изкуството постановката е позната, тя крие законите по които творчески се пресъздават героите и образите, респективно образа, който ще изрази централното, същественото, главното. От първата страница до последната, и от първата дума на книгата Битие до последната дума на книгата Откровението са подчинени на един закон, на една идея. Всичко е обмислено. Взети са предвид и най-малките подробности - всеки стълб и болт в това монументално произведение е поставено на своето място, за да може то да изиграе огромната роля по пътя на духовното развитие на човека. Образите са свежи и прахът на забвението никога нямаше да заличи смисъла скрит в тях, подчинени на една идея, която никога нямаше да умре. Целеше се с нея да се изрази Великото в света - животът на Проявения Бог.
към текста >>

Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях.
Като многолистна палма една Голяма книга щеше да разлиства своите страници и щеше да води за ръка човека из неръкотворните храмове на живота и света, за да му покаже не познатото, обикновеното в живота, а за да му покаже непознатия, необикновения живот за който той си позволява да мечтае в редките моменти на духовно прозрение. Нека се върнем към Библейското сказание. Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите. Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях. Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог. Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма. От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх.
към текста >>

Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма.
Какво представлява живота на Авраам например? Този праотец на Израил, този чист и кристален образ, който стига до най-високата точка на своето дълбоко вътрешно богатство, когато показва скъпоценното си огърлие на вярата. Обикновен човек дали би могъл да стигне до този шеметен връх, за да подари на света непомрачения образ на вярата за която щеше да се говори непрестанно в книгата, като се започне с Данаила и трите момци, хвърлени в огнената пещ и се свърши с Илия, пророците, за да се стигне до апостолите. Формите са различни, героите се редуват един след друг като в една фантастична галерия и всички до един ни показват разновидните багри от добродетелите, които не само щяха да пленят човека, но и щяха да му покажат тяхната скрита мощ и пътищата по които се стига до тях. Зад всеки подвиг и саможертва, които ни трогват и раздвижват, ние щяхме да видим образа на Великото и по трепета на сърцето и по вълнението, щяхме да разберем, че сме изправени пред Величествеността - Животът на Проявения Бог. Героите, които щяха да стават главни действуващи лица се избират грижливо, изработват се, организират се в началото от силната ръка на Мойсея, до тази на Давид, от ръцете на пророците и апостолите до ония безименни герои, които щяха да участвуват във великата драма. От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде. Простият човек чист по сърце и душа можеше да се надява, да вярва, че Господ ще слезе на земята и щеше да вечеря с него.
към текста >>

“Великото е достъпно - навсякъде е То.” “Бог прониква всичко.” Като истински служители с всичките подобающи качества, героите от Библията подготвят пътя, строят го камък по камък, за да се стигне до онзи величествен момент, когато на земята щеше да се случи най-великото събитие до двадесетия век.
От историята на тоя нестихващ кортеж от хора щеше да блика несломима сила, твърдост и воля за живот и подвиг и едно изумително постоянство в изграждането на онова, което ония, които щяха да дойдат наричаха го убеждение, вяра, мироглед. Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде. Простият човек чист по сърце и душа можеше да се надява, да вярва, че Господ ще слезе на земята и щеше да вечеря с него. “Великото е достъпно - навсякъде е То.” “Бог прониква всичко.” Като истински служители с всичките подобающи качества, героите от Библията подготвят пътя, строят го камък по камък, за да се стигне до онзи величествен момент, когато на земята щеше да се случи най-великото събитие до двадесетия век. Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг. Участниците в строен ред изпълниха възложените си партитури и благополучно стигнаха до последното действие - един необозрим миг, едно съдбоносно събитие светещо като огромно слънце от чийто лъчи щеше да бъде запален света. Идването на Христа беше епохален момент - животът на проявения Бог бе даден в пълнота. Всичко нататък след тази пределна линия на която стоеше Йоан Предтеча, като символ на мълния, която разсича небосклона, за да бележи Великото, което идваше, на което “той не е достоен да развърже ремъка на обувката" е вече премного сгъстено и бурно. Времето, хората, човекът със своя съсъд определен и измерен точно се оказаха недостатъчно широки, дълбоки, за да се излее новото.
към текста >>

Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг.
Всичко разказано не бе нищо друго, а низ от събития, наситени с един основен елемент, една идея - Познаването на Единния Бог, което щеше да бъде като награда и резултат, благодарение на което човекът щеше да мине през дверите на любовта, на мъдростта, на истината, на правдата и на доброто, да си съгради дом - храм и се срещне със Своя Бог. Тази е била интимната идея и тя щеше да си остане през вечността, защото и тя беше вечна и несъкрушима - основания и стълб на всички ония, които щяха да четат Библията не буквално, щяха да се домогнат до този шеметен връх. По-голям дар на човека не би могло да му се даде. Простият човек чист по сърце и душа можеше да се надява, да вярва, че Господ ще слезе на земята и щеше да вечеря с него. “Великото е достъпно - навсякъде е То.” “Бог прониква всичко.” Като истински служители с всичките подобающи качества, героите от Библията подготвят пътя, строят го камък по камък, за да се стигне до онзи величествен момент, когато на земята щеше да се случи най-великото събитие до двадесетия век. Стъпка по стъпка, камък по камък тази огромна армия от служители с общ колективен дух щяха да подготвят идването на Христа - най-забележителната фигура, централното лице и главния герой в една история епопея, която искреше от живот, героизъм и подвиг. Участниците в строен ред изпълниха възложените си партитури и благополучно стигнаха до последното действие - един необозрим миг, едно съдбоносно събитие светещо като огромно слънце от чийто лъчи щеше да бъде запален света. Идването на Христа беше епохален момент - животът на проявения Бог бе даден в пълнота. Всичко нататък след тази пределна линия на която стоеше Йоан Предтеча, като символ на мълния, която разсича небосклона, за да бележи Великото, което идваше, на което “той не е достоен да развърже ремъка на обувката" е вече премного сгъстено и бурно. Времето, хората, човекът със своя съсъд определен и измерен точно се оказаха недостатъчно широки, дълбоки, за да се излее новото. Нямаше къде да се излее, човешкото сърце не можеше да издържи на напора, на обилието, на щедростта.
към текста >>

Родил се беше Главния герой на Голямата книга - Централното лице и идеята получи своя богат израз.
Всичко получаваше нов смисъл и дълбокия процес се изявяваше като мълчалива и мирна революция, която щеше да преобрази човека и живота. Човешката душа преживяваше велик момент - понятията - “жива вода и жив хляб, думи на живот вечен, Царството Божие, аз съм истината и живота, ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми няма да имате живот вечен” - получиха ново съдържание, нова сила. Радостта от пробуждането и познанието нямаше да стихне! Епохата се очертаваше величествена и неповторима - като ранна пролет, ожидана от векове след дълга зима, която щеше да трае до момента, когато казаното не се сбъдне: “Ще ви изпратя друг утешител, който ще ви настави на всичко." Финалът, който не беше финал, кулминационна, която не беше кулминационна отбеляза пътя на звездата, която изгря над младенеца от яслите през оная нощ на Рождество. На Земята най-после се беше родил очаквания, ожидания, наречен Месия от народите на Израил. Родил се беше Главния герой на Голямата книга - Централното лице и идеята получи своя богат израз. Неговият път и Неговата обстановка беше подготвена от всички люде, които носеха в душите си идеята за Единния Бог, от пророците, които живяха, бориха се и умряха за тази идея, от всички апостоли които тръгнаха по света да разнесат учението му и от всички забележителни мъже и жени, които дадоха в себе си път и прием на Проявения Бог, на Проявената Божия Любов на земята. Задачата на Библията бе именно тази и тя бе изпълнена до край и в пълнота.
към текста >>

36. 5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

ТОМ 28

Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно.
Неговите ученици не бяха събрани сега в този решителен момент само между стените на салона в школата. Нека се върнем на премията - три месеца да не каже човек лоша дума, да не допусне лоша мисъл, да не възприеме лошо чувство, да не извърши лоша постъпка. Истински поход в опасните и непристъпни области, лесове и бурни морета и нещо повече - да насмогне човек себе си. Касаеше се за онова, което Христос навремето беше казал на знатния момък, който всичко бе опазил от младостта си, а сега му предстоеше да продаде и раздаде всичко и да тръгне след Него. “Да тръгне след Него” - не бе нищо друго, а да забрави себе си - най-тежката и най-трудна задача в човешкия живот, най-смелото и най-решителното изкачване на шеметна височина... да стане господар в един свят, където човек му предстои да се сражава с фурии. Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата. Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм. Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител!
към текста >>

Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм.
“Да тръгне след Него” - не бе нищо друго, а да забрави себе си - най-тежката и най-трудна задача в човешкия живот, най-смелото и най-решителното изкачване на шеметна височина... да стане господар в един свят, където човек му предстои да се сражава с фурии. Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата. Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм. Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител! Странно хрумване - Един Учител говореше и думите Му бяха тежки и ценни като златен пендар. Кой можеше да Му се противопостави и да каже -не е така! Премията бе оповестена. Мислите и чувствата бяха мощни оръжия и непознати светове заредени с мощна енергия, лабиринти, които криеха своите тайни.
към текста >>

Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител!
Защото какво значи да контролира езика си, мозъка, сърцето, волята - ненадминат героизъм в света, където много “герои” лежаха в лаври и много паметници и мавзолеи се вдигаха напразно. Мярката беше безупречна и валидна за всички времена и за всички светове. Да станеш господар на езика, на мислите, на чувствата и да туриш в ход доброто, това беше борба с тайфуни. Думите имаха магическо въздействие, а колко повече мислите, чувствата, делата. Да владееш тези четири свята, и да застанеш крепко до вратите на тези органи, които признават само умни, добри, правдиви и силни господари е наистина героизъм. Истински герой и мъж достоен е той да се сражава със стихии и да не позволява на нежелателни гости да влязат вътре в свещената обител! Странно хрумване - Един Учител говореше и думите Му бяха тежки и ценни като златен пендар. Кой можеше да Му се противопостави и да каже -не е така! Премията бе оповестена. Мислите и чувствата бяха мощни оръжия и непознати светове заредени с мощна енергия, лабиринти, които криеха своите тайни. Човекът се беше обърнал вече към тези съкровища, които лежаха близо до него, решил да използува огромните ресурси.
към текста >>

37. 2. Към българина. Т. 1. 2.1. Българино!

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

ТОМ 30

ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ!
А това значи, че си заровил в земята талантите, дадени ти от Бога. Любовта изисква твоето активно участие на страната на Доброто. Любовта изисква да престанеш да мислиш само за себе си. Любовта изисква от тебе да правиш непрестанно Добро - малкото добро, микроскопическото, всекидневното, спасителното добро -това, което е възможно за теб. Да се включиш решително, окончателно, завинаги във веригата на Доброто. ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ! Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век.
към текста >>

Времето е такова, че човек отново да стане героичен.
Любовта изисква твоето активно участие на страната на Доброто. Любовта изисква да престанеш да мислиш само за себе си. Любовта изисква от тебе да правиш непрестанно Добро - малкото добро, микроскопическото, всекидневното, спасителното добро -това, което е възможно за теб. Да се включиш решително, окончателно, завинаги във веригата на Доброто. ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ! Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта.
към текста >>

Една нова героична епоха предстои.
Любовта изисква да престанеш да мислиш само за себе си. Любовта изисква от тебе да правиш непрестанно Добро - малкото добро, микроскопическото, всекидневното, спасителното добро -това, което е възможно за теб. Да се включиш решително, окончателно, завинаги във веригата на Доброто. ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ! Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА!
към текста >>

Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира.
Да се включиш решително, окончателно, завинаги във веригата на Доброто. ДНЕС СА НУЖНИ ГЕРОИ! Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА! Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш. Любовта иска Жертви.
към текста >>

Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта.
Времето е такова, че човек отново да стане героичен. Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА! Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш. Любовта иска Жертви. Без Жертви Любовта не може да живее! Пред прага на Новото, пред прага на Великото, пред прага на Божественото, ти трябва да захвърлиш една по една всички дрипели на твоя досегашен живот, посветен в служене на себе си: Ти трябва да се откажеш от омразата!
към текста >>

Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА!
Една нова героична епоха предстои. /Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА! Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш. Любовта иска Жертви. Без Жертви Любовта не може да живее! Пред прага на Новото, пред прага на Великото, пред прага на Божественото, ти трябва да захвърлиш една по една всички дрипели на твоя досегашен живот, посветен в служене на себе си: Ти трябва да се откажеш от омразата! Да се откажеш от лъжата!
към текста >>

Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш.
/Спомни си словата на великия Карлайл/. Но с геройството на миналото, на досегашното, трбява да се ликвидира. То отживя своя век. Днес не са нужни вече герои на бойното поле - герои на братоубийството, на насилието, на разрушението и смъртта. Днес са нужни герои на Доброто, герои на творческото изграждане на Живота - герои на ЛЮБОВТА! Днес са нужни герои на Жертвата - герои, които с делата си да посочат на всички, да дадат пример на всички, че Новото - Любовта, Истината, Свободата е в това: ДА ДАВАШ, а не да взимаш. Любовта иска Жертви. Без Жертви Любовта не може да живее! Пред прага на Новото, пред прага на Великото, пред прага на Божественото, ти трябва да захвърлиш една по една всички дрипели на твоя досегашен живот, посветен в служене на себе си: Ти трябва да се откажеш от омразата! Да се откажеш от лъжата! Ти трябва да се откажеш от Завистта!
към текста >>

38. 15.6. Главният равин Даниел Цион за Учителя.

СПОМЕНИ ЗА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ. /Записани от Сава Калименов/

ТОМ 30

Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа.
Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд. Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението". „Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение". „На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина". „Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир". Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.
към текста >>

Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".
Тази възраст, в която творческите сили са най-активни, трябва да служи на градежа, а не на разрушението". „Да се даде път на свобода на всички народи и на отделните индивиди да се развиват при условия, при които да не се чувствува нито сянка от каквото и да е насилие или ограничение". „На просветата и възпитанието трябва да се даде съвсем нова насока. Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина". „Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир". Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой. За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите.
към текста >>

39. 11. Комунизмът и анархизмът - двата едноутробни братя близнаци. 11.1. Болшевизмът (1945-1989 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Небето иска герои.
Работа се иска от вас. Ако не работите, в една епоха може да сте пророк, а в друга говедар - от вас зависи. Много от миналите пророци са пръснати в света, като обикновени хора. В живота си човек напредва, но се връща и назад - зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото страдания и да ти струва това. Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана, като последен престъпник. Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права." Правата улица е Христос. Дамаск е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура. Савел, това са болшевиците.
към текста >>

Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе.
Ако не работите, в една епоха може да сте пророк, а в друга говедар - от вас зависи. Много от миналите пророци са пръснати в света, като обикновени хора. В живота си човек напредва, но се връща и назад - зависи как е свършил работата си. Ако си я криво изтъкал, ще се върнеш да я поправиш, колкото страдания и да ти струва това. Небето иска герои. Ако не си готов да бъдеш герой, небето няма да се занимава с тебе. То ще те остави настрана, като последен престъпник. Господ рече на Анания: „Иди при Савла, който живее на улицата, наречена Права." Правата улица е Христос. Дамаск е новата култура, която иде вече, а Ананий е носител на тая култура. Савел, това са болшевиците. Те имат идеи, но нямат методи.
към текста >>

53 от 8 ред отгоре Учителят Дънов съобщава: „Маршал Конев е българин." А кой е маршал Конев, може да прочетете в следващата историческа справка: КОНЕВ, Иван Степанович (16.XII.1897) - съветски военен деец, маршал на Съветския съюз, два пъти герой на Съветския съюз.
А дотогава никой не е знаел за това. Онези, които искат да узнаят какво е мнението на Учителя за събитията от Втората Световна война 1939-1945 г., трябва да прочетат и да проучат разговорите на Илия Младенов с Учителя от 3.IV.1944 г. до 14.VII.1944 г. Те са публикувани в „Изгревът" том VII, с. 33-53. И ето, на с. 53 от 8 ред отгоре Учителят Дънов съобщава: „Маршал Конев е българин." А кой е маршал Конев, може да прочетете в следващата историческа справка: КОНЕВ, Иван Степанович (16.XII.1897) - съветски военен деец, маршал на Съветския съюз, два пъти герой на Съветския съюз. Член на КПСС от 1918 г., канд. член на ЦК от 1939 г. и член на ЦК на КПСС от 1952 г. В армията служи от 1918 г. Участвува в Гражданската война.
към текста >>

В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието.
Един велик закон владее в природата: Човешките души се развиват чрез страданията, от които ще научат великите загадки на душата. Сега, готови ли сте да страдате? Много хора не издържат и полудяват от страдания. Считайте, че всичко, което ви се случи, съдействува за вашето добро. В Писанието се казва: „Всичко съдействува за добро на онези, които любят Господа." Следователно, това трябва да залегне дълбоко във вашите души, във вашите умове, във вашите сърца, във вашата воля. В каквото положение да сте, вие трябва да носите мъжки, геройски страданието. Само така ще могат да се съградят домовете. Защото, като обичаш мъжа си, всичко в къщата ти ще бъде в ред, подържан грижливо от тебе. И мъжът, като обича жена си, всичко ще прави за нея. А сега само спорят и се изобличават: Помниш ли, какво ми обеща? - А ти, забрави ли обещанията си?
към текста >>

И в Писанието се казва: „Господ не благоволява в онези, които обещават, а не изпълняват." „И аз ще му покажа все що има да пострада за името ми." И действително, апостол Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания.
Аз бих желал, всички да сте бързи на изпълнение, а мудни на обещания. А сега, ние вършим обратното. После се извиняваме, че сега не му е времето. Щом обещаеш, време е за изпълнение. Преди да обещаеш, помисли добре, готов ли си да изпълниш обещаното. И в Писанието се казва: „Господ не благоволява в онези, които обещават, а не изпълняват." „И аз ще му покажа все що има да пострада за името ми." И действително, апостол Павел изпълни всички обещания, геройски издържа всички страдания. Той се научи да страда по всички правила. И после каза: „Пътя опазих, и сега вече ми остава венеца на живота - онова велико, дълбоко разбиране на живота." Бъдете сега всички смели и решителни, да посрещнете страданията, които ще ви се наложат по закона на необходимостта. И за всички страдания да бъдете благодарни. Не философствувайте, защо и за какво. - За добро е - кажете - нищо повече.
към текста >>

40. 10. Вековната тайна, която бе явна за целия Изгрев

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

В романа си „Благословение" Любомир Лулчев втъкава и вкарва образа на Стефка в героинята в романа Беба.
В хороскопа на Стефка има един аспект Слънце квадратура със Сатурн. Виж с. 946-947, който е най-фаталния аспект. Под влиянията на този аспект, тя се запознава с Любомир Лулчев и започва една оживена кореспонденция, публикувана в „Изгревът", том XXI, с. 888-929. Запознайте се с нея. 10.5. В романа си „Благословение" Любомир Лулчев втъкава и вкарва образа на Стефка в героинята в романа Беба. Това е една магическа операция, за да се вмъкне двойникът в неговия роман. 10.6. Взаимните им връзки се задълбочават. Тя се свързва с Любомир Лулчев и забременява от него. Положението става драматично. Тогава Лулчев избира един човек от неговата група на Упанишадите, извиква го и му нарежда: „Ще се ожениш за Стефка!
към текста >>

Геройска постъпка, нали?
А Той знае всичко, вижда всичко, но мълчи. И всички на Изгрева мълчат, че ще стане нещо страшно, ако се разприказват. Ще разгонят всички от Изгрева. И затова мълчат. А истинският баща също мълчи и си трае. Геройска постъпка, нали? 10.15. На снимка № 43 семейството е на Бивака. Дядо Кънчо държи в скута си внука си Светозар. Стефка пие чай от канчето и цялата е разрушена отвътре заради случилото й се премеждие. А до нея е Крум Няголов. Той също е смазан от случката.
към текста >>

41. Спомени и стихове за Светозар

Георги Иванов

ТОМ 32

Той не беше мастит професор, нито се е изживявал като „герой на нашето време”, но неговата скромност излъчваше неоспорим духовен авторитет на знаещия човек.
Брат Светозар бе необикновен човек, защото бе едновременно и благородник, и практик, и филантроп, и строител, скрит зад скромна човешка съдба. Неговият жребий и неговата житейска задача беда изгражда мостовете между различните поколения от последователите на Учителя. Тези мостове трябваше да бъдат по-големи и по-здрави и от мостовете над Босфора - свързващи различни континенти, защото духовните мостове трябваше да свързват различни епохи, по които тръгна да крачи нашето настояще, а след него идваше и утрешното бъдеще. Брат Светозар бе здраво свързващо звено от времето на Учителя до нашето време и от нас към следващото поколение. При него можеха да се направят уточнения до най-дребни житейски подробности от миналото, както и да се формират фундаментални духовни изводи, трасиращи човешките отношения и събития в настоящето и бъдещето. Той не беше мастит професор, нито се е изживявал като „герой на нашето време”, но неговата скромност излъчваше неоспорим духовен авторитет на знаещия човек. Той знаеше много, защото имаше отлична памет и разностранни дарби и интереси, освен това, той се учеше непрестанно. Жаждата за знания, присъща за младостта, бе много силна при него и не го напусна до последния му ден. Когато казвам истинска жажда за знания, аз нямам предвид клюкарски сведения, политически празнословия или житейски баналности, с които много от възрастните хора, пък и от младите също могат да ни дотягат с такива „познания” и да си мислят, че със тях обогатяват своя интелект. При Светозар жаждата бе жажда по чистата вода на мъдростта, защото той по хороскоп бе огън и вода. Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието.
към текста >>

Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения.
Той знаеше много, защото имаше отлична памет и разностранни дарби и интереси, освен това, той се учеше непрестанно. Жаждата за знания, присъща за младостта, бе много силна при него и не го напусна до последния му ден. Когато казвам истинска жажда за знания, аз нямам предвид клюкарски сведения, политически празнословия или житейски баналности, с които много от възрастните хора, пък и от младите също могат да ни дотягат с такива „познания” и да си мислят, че със тях обогатяват своя интелект. При Светозар жаждата бе жажда по чистата вода на мъдростта, защото той по хороскоп бе огън и вода. Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието. Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени.
към текста >>

„Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност.
Когато казвам истинска жажда за знания, аз нямам предвид клюкарски сведения, политически празнословия или житейски баналности, с които много от възрастните хора, пък и от младите също могат да ни дотягат с такива „познания” и да си мислят, че със тях обогатяват своя интелект. При Светозар жаждата бе жажда по чистата вода на мъдростта, защото той по хороскоп бе огън и вода. Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието. Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности.
към текста >>

При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински.
При Светозар жаждата бе жажда по чистата вода на мъдростта, защото той по хороскоп бе огън и вода. Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието. Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар.
към текста >>

Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях.
Едната стихия палеше жаждата в него, а другата я утоляваше в полето на духовността и познанието. Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст.
към текста >>

След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени.
Изпитанията на вярата за своите избрани ученици в кардинални моменти на живота ги превежда и през героични решения. Затова литературното сравнение с „героя на нашето време” подхожда на този наш брат. „Героят на нашето време” от Изгрева не прилича на Лермонтовския литературен герой с неговия светски блясък, гордост и показност. При духовния човек, затова пък, героизмът е скрит и истински. Човешкият героизъм при Светозар бе преминал през сталинската епоха като войник в армията, недокосвайки оръжие и с риск за живота си е защитавал геройски Учителевите идеи в онова жестоко време и е останал непоколебимо верен на тях. След това неговият героизъм и жертвоготовност, особено след заминаването на баща му в невидимия свят, се прелива в неговата грижа и отговорност за майката, за по-малките сестра и братя, защото е трябвало те да бъдат подкрепяни, отглеждани и изучени. Неговата помощ, помощта на най-голямото дете, на първородният - най-големия брат, е трябвало да приеме ролята на глава на семейството, да работи и да помага. Да помага безрезервно, като жертва своите амбиции за по-високо образование, въпреки, че притежава изключителни дарби и способности. Нашият „Игнатий Богоносец” израства в трудности и лишения, но детското в него никога не се състари и това беше неговата харизма и неговия чар. Както всички деца, и той е имал своите земни лудории и непослушания в детската си възраст. А като по-голям, е имал и своите грешки.
към текста >>

42. Съдържание

IV. През очите на Христов. Посвещение

Защо искаш да направиш герой на твоя роман тъкмо учениците на Учителя Дънов 277.
Да признаеш само един Бог и Неговия представител на Земята - Учителя Дънов 272. Поставяше образа на Учителя на един висок пиедестал 273. Никого не викам и никого не пъдя 274. Срещи с приятели – дъновисти 275. Отрицанието 276. Защо искаш да направиш герой на твоя роман тъкмо учениците на Учителя Дънов 277. Ти небе нямаш. Учителят още не е изграден, не е създаден в тебе 278. Учителят Дънов говори с образи и с дела и разрешава проблемите им в живота 279. Каква е цената на отклонението 280. Раздвоението на съзнанието действа пагубно 281.
към текста >>

Днес се искат герои, които да служат на Истината, герои,, които да служат на Бога 347.
Една жена търси мъжа си да го върне в семейството 342. Как може да търсиш щастие в брака 343. Да се очертаеш рязко като предател 344. Може ли един сън да предскаже голямо нещастие 345. Ти имаш добър ръководител в Невидимия свят, който не слушаш 346. Днес се искат герои, които да служат на Истината, герои,, които да служат на Бога 347. По-добре с Истината в затвора и на кладата, отколкото с лъжата на свобода 348. Действителна безсмислица е в триизмерният свят на човека, а в четвърто измерният свят - в него всичко е свързано 349. Противоречията, това е говора на Бога и природата. Земята е място на противоречията 350. Десятъкът на Бога 351.
към текста >>

43. 257. Точността е колективно качество. Постигай целите си с изразходване на най-прости средства

IV. През очите на Христов. Посвещение

- Браво бе герой, аз си знаех - герой момче си ти!
ПОСТИГАЙ ЦЕЛИТЕ СИ С ИЗРАЗХОДВАНЕ НА НАЙ-МАЛКО ЕНЕРГИЯ И НАЙ-ПРОСТИ СРЕДСТВА Андрей се довлече до колибата и почука. Христов отвори и видя очите на Андрей пълни с мъка, безсилие и моление! Покани го в коридорчето, заговори му възторжено, приятелски с нежен хумор и любов, защото имаше като принцип да си постига целите с изразходване на най-малко енергия и най-прости средства. Обикновено започваше леко с обикновени, непосредствени и елементарни методи. Ако с тях не получаваше резултати, влагаше още сили, послужваше си с нови средства и с по-сложни методи. - Браво бе герой, аз си знаех - герой момче си ти! Днес най-много от когато и да било, трябват герои. Тези думи подейстуваха на Андрей както подействува парфюма на цъфнали_е сливи край пътя на много уморен пътник - нежно, приятно, но слабо, като капка вода в океана на мъката му! Но те подсилиха и реакцията, защото Андрей през целия път до Изгрева беше обмислял планове: да спори, да се кара, да доказва, че е туберкулозен... Наистина, сега като видя Христов, зсичко това в него се разбърка и обърна нагоре с главата. Почти нищо не можа да каже, и което каза беше слабо, анемично като мяукане на прегладняло коте и съскане на недоубита змия: - Туберкулозни ли хора днес трябват на България? - И потърси очите на Христов, да види в тях ефекта.
към текста >>

Днес най-много от когато и да било, трябват герои.
Христов отвори и видя очите на Андрей пълни с мъка, безсилие и моление! Покани го в коридорчето, заговори му възторжено, приятелски с нежен хумор и любов, защото имаше като принцип да си постига целите с изразходване на най-малко енергия и най-прости средства. Обикновено започваше леко с обикновени, непосредствени и елементарни методи. Ако с тях не получаваше резултати, влагаше още сили, послужваше си с нови средства и с по-сложни методи. - Браво бе герой, аз си знаех - герой момче си ти! Днес най-много от когато и да било, трябват герои. Тези думи подейстуваха на Андрей както подействува парфюма на цъфнали_е сливи край пътя на много уморен пътник - нежно, приятно, но слабо, като капка вода в океана на мъката му! Но те подсилиха и реакцията, защото Андрей през целия път до Изгрева беше обмислял планове: да спори, да се кара, да доказва, че е туберкулозен... Наистина, сега като видя Христов, зсичко това в него се разбърка и обърна нагоре с главата. Почти нищо не можа да каже, и което каза беше слабо, анемично като мяукане на прегладняло коте и съскане на недоубита змия: - Туберкулозни ли хора днес трябват на България? - И потърси очите на Христов, да види в тях ефекта. Разбира се нищо не видя, затова може би си помисли, че не го е чул.
към текста >>

44. 276. Защо искаш да направиш герой на твоя роман тъкмо учениците на Учителя Дънов

V. Продължение: разказа от първия ден

276. ЗАЩО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ ГЕРОЙ НА ТВОЯ РОМАН ТЪКМО УЧЕНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Ние трябва да работим и тогава, когато не успяваме, без да се тревожим и безпокоим и отчайваме, защото такава е волята Божия.
276. ЗАЩО ИСКАШ ДА НАПРАВИШ ГЕРОЙ НА ТВОЯ РОМАН ТЪКМО УЧЕНИЦИТЕ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Ние трябва да работим и тогава, когато не успяваме, без да се тревожим и безпокоим и отчайваме, защото такава е волята Божия. Той може с неуспеха ни да ни е приготвил нещо още по-велико и по-красиво, и не знаем кога ще ни го поднесе. Но Бог никога не остава задължен, никога трудът на хората не отива напразно. Затова трябва да работим, без да мислим да берем плодовете на нашия труд, защото ние сега живеем от плодовете на други преди нас, които са работили и продължават да работят. Такъв е закона на живота. Ти Благовест, беше почнал нещо да говориш, извинявай, че те прекъснах!
към текста >>

Отговори си на въпроса: - Защо искаш да направиш за герои на твоя роман, тъкмо учениците на Учителя?
Мислиш, че да обиждам, е в мене садизъм или голословие. От обидите, които отправям към другите, най-напред аз страдам, аз поглъщам отровата им и после другите. Но понеже много си закъснял, сега трябва да тичаш, затова обидите ми са като камшик. Обиждам те, защото както на тебе, така и на всички, най-много пречи азът да видят истината. С обидите си аз натискам азът ти, поне докато го натискам през него да видиш истината. Отговори си на въпроса: - Защо искаш да направиш за герои на твоя роман, тъкмо учениците на Учителя? Защо не вземеш за герои на своите писания учениците на Щайнер, на Бо Ин Ра, на Кришна Мурти, на Ани Безант и на когото щеш други от тези, за които ми разказа цяла сутрин? Защо Учителя, Който ти говори благо и кротко, ти не Го разбираш? Той ме знае и те праща при мене, за да ти говоря грубо, дано разбереш тогава. ТоЕа е говора на природата. Отначало тя говори съвсем нежно, после по-грубо и най-после те изрита, дано с ритници да разбереш.
към текста >>

Защо не вземеш за герои на своите писания учениците на Щайнер, на Бо Ин Ра, на Кришна Мурти, на Ани Безант и на когото щеш други от тези, за които ми разказа цяла сутрин?
От обидите, които отправям към другите, най-напред аз страдам, аз поглъщам отровата им и после другите. Но понеже много си закъснял, сега трябва да тичаш, затова обидите ми са като камшик. Обиждам те, защото както на тебе, така и на всички, най-много пречи азът да видят истината. С обидите си аз натискам азът ти, поне докато го натискам през него да видиш истината. Отговори си на въпроса: - Защо искаш да направиш за герои на твоя роман, тъкмо учениците на Учителя? Защо не вземеш за герои на своите писания учениците на Щайнер, на Бо Ин Ра, на Кришна Мурти, на Ани Безант и на когото щеш други от тези, за които ми разказа цяла сутрин? Защо Учителя, Който ти говори благо и кротко, ти не Го разбираш? Той ме знае и те праща при мене, за да ти говоря грубо, дано разбереш тогава. ТоЕа е говора на природата. Отначало тя говори съвсем нежно, после по-грубо и най-после те изрита, дано с ритници да разбереш. Ако е въпрос за грубиянин, аз не познавам нито между хората, нито в литературата по-груб човек от тебе!
към текста >>

45. 329. Ти обиждаш Бога и Учителя като не работиш за Божественото

V. Продължение: разказа от първия ден

Виж, и Пенка е уволнена, но е герой - явно говорила, не се крила като тебе!
- Не брат, рекох да дойда най-напред при Вас да се посъветвам. Не искам да занимавам със себе си Учителя. - Иди, иди при Учителя, трябвало най-напред да отидеш при Него. Виж какво Той ще ти каже. И каквото Той каже, това ще направим. Виж, и Пенка е уволнена, но е герой - явно говорила, не се крила като тебе! Петър се освежи, очите му святнаха като чу името на Пенка! - Жените обичат герои мъже, смели, решителни. Те не обичат страхливите, защото зад всеки страх има някакво престъпление, независимо дали го осъзнаваме или не го осъзнаваме. Ти се срещни с Пенка, поговори си, тя е постъпила както трябва да постъпи всеки ученик, тя е решила правилно задачата си и затова ще мине в по-горен клас, веднага ще бъде пратена на по-голяма работа! Като заговори за Пенка Христов, в Петър придойдоха нови сили и Христов започна нови нападки: - Ако беше работил явно, смело както подобава на един истински човек и ученик, уволнението ти за една велика идея щеше да бъде за тебе като слава, щеше да ти се пише като един плюс!
към текста >>

- Жените обичат герои мъже, смели, решителни.
- Иди, иди при Учителя, трябвало най-напред да отидеш при Него. Виж какво Той ще ти каже. И каквото Той каже, това ще направим. Виж, и Пенка е уволнена, но е герой - явно говорила, не се крила като тебе! Петър се освежи, очите му святнаха като чу името на Пенка! - Жените обичат герои мъже, смели, решителни. Те не обичат страхливите, защото зад всеки страх има някакво престъпление, независимо дали го осъзнаваме или не го осъзнаваме. Ти се срещни с Пенка, поговори си, тя е постъпила както трябва да постъпи всеки ученик, тя е решила правилно задачата си и затова ще мине в по-горен клас, веднага ще бъде пратена на по-голяма работа! Като заговори за Пенка Христов, в Петър придойдоха нови сили и Христов започна нови нападки: - Ако беше работил явно, смело както подобава на един истински човек и ученик, уволнението ти за една велика идея щеше да бъде за тебе като слава, щеше да ти се пише като един плюс! Ти трябваше да запалиш гимназията с Божественото, пък тогава да те уволнят! Тогава не само, че веднага щях да те върна, щеше да станеш учител в по-голяма гимназия.
към текста >>

Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на геройство в твоя живот.
Веднага да се залавяш здраво да четеш Библията, Евангелието, беседите на Учителя, историйте, биографийте на великите хора. Ти и всички тука по Изгрева, дошли сте при Учителя само да вземате, дошли да търсите начин да благувате, а Учението иска жертви, хора способни да жертвуват всичко за Учението и за Бога! Разбира се, тогава Бог няма да им остане длъжен, но това не трябва да се мисли. Аз съм останал с много добро впечатление от тебе! Когато беше студент, беше ми разказал как професор Консулов искал от всичките наши братя и сестри студенти по естествените науки да му режат глави и крака на живи жаби, и ти смело си се противопоставил и не си рязал глави, и въпреки това пак си си взел изпитите. Аз винаги, когато мисля за тебе, мисля за този случай на геройство в твоя живот. Христов почувствува, като че вече беше прекалил и Петър вече с последни сили издържаше, затова му каза: - Сега си отивай и довечера или утре ела, повече да си поговорим. - Благодаря Ви брат! - Каза Петър с облекчение, че най-после щеше да се сложи край на тази страшна операция. И една пресилена усмивка се яви на лицето му.
към текста >>

46. 338. Как се увеличават страданията в света

V. Продължение: разказа от първия ден

Представи си един роман, в който героите постъпват както аз ти казвам.
Ти искаш да бъдеш като мене, но аз досега никого не съм предал, дори и враговете си. Аз ще те уважавам още повече, ако дори да те пребият от бой, да не предадеш враговете си. Ако ти се държиш добре с тези, които са ти правили или правят добро, това е нищо - така правят и бакалите. Никога не си видял, нито чул някой бакалин да е станал велик човек! Истинско величие и истинска красота има, когато на злото се отвърне с добро! Представи си един роман, в който героите постъпват както аз ти казвам. Този роман ще бъде най-оригиналния роман на света. Затова не бързай, отлагай от днес за утре и моли се на Бога да ти даде сила да не направиш това зло. Ето къде е смисъла на отлагането - да отлагаш да направиш зло. Преди да направиш първата крачка, ела да ми кажеш. Злото докато е в главата като мисъл, може да се спре, но излезе ли веднъж, премине ли през сърцето, стане ли дело - всичко е свършено вече!
към текста >>

Цонко е един жив роман, който ти четеш и от яд на някой герой, че не постъпва както ти искаш, почваш да късаш листовете му.
Послушай ме, за да не съжаляваш после, защото връщане няма. Не мисли, че ако предадеш тези хора, като дойдеш при мене, ще те приема както сега те приех. Няма да те погледна, повече няма да се познавам с тебе! По мое мнение ти трябва да благодариш на Цонко, че природата го пожертвува, за да те научи на толкова много неща. Цонко е послужил като маша на природата, с която тя те хванала и изтеглила от този Ад -кооперация „Напред”! Цонко е един жив роман, който ти четеш и от яд на някой герой, че не постъпва както ти искаш, почваш да късаш листовете му. Ако видиш някой да прави това, ще му се смееш без да разбираш, че се смееш на себе си. Ти знаеш ли какво велико знание ще придобиеш, ако изучаваш живота и хората, както изучаваше Цонко? Това е оригинален материал за роман. Ти имаш данни на писател, инък не бих се занимавал с тебе! - Например като кой писател?
към текста >>

47. 339. Предател или писател