Търсене в текстове за 'възпитани възпитав'

59. - 12. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 165 ÷ 167

ТОМ 21

Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието.
Гледате някой човек усмихнат, весел и мислите, че е добър, мек по характер. Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека. Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си.
към текста >>

Мъчно се възпитава човек.
Обаче достатъчно е да се вгледате в ъглите на очите и на устата му, за да разберете, че чувствата му са крайно груби. Лицето е главен изразител на всички промени, които стават с чувствата на човека. Казвате: Не може ли човек да се смекчи, да изправи характера си без страдания? При сегашните условия на живота не може без страдания. Те се явяват като спомагателни средства при възпитанието. Мъчно се възпитава човек. Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същият. Бедният пък обещава да направи големи жертви, само да забогатее. И той не изпълнява обещанието си. Забогатява, но остава далеч от това, което е мислел като беден.
към текста >>

60. 58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.)

ТОМ 21

2) ПОЗИВЪТ НА ГИМНАЗИАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ Директорите на столичните гимназии са отправили един позив до българското общество по въпроса за възпитанието на учащата се младеж.
58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 2) ПОЗИВЪТ НА ГИМНАЗИАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ Директорите на столичните гимназии са отправили един позив до българското общество по въпроса за възпитанието на учащата се младеж. В позива, след като те излагат редица причини за упадъка във възпитанието на учащата се младеж, подканят се всички фактори в страната да се обединят и насочат усилията си за възпитанието на младото поколение. Младежта - това е бъдещето ни. Младежта - това е утрешното. Младежта - гордостта на ценното на нацията ни. Що сторихме ний за тях?
към текста >>

В позива, след като те излагат редица причини за упадъка във възпитанието на учащата се младеж, подканят се всички фактори в страната да се обединят и насочат усилията си за възпитанието на младото поколение.
58. МЛАДЕЖТА (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 2) ПОЗИВЪТ НА ГИМНАЗИАЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ Директорите на столичните гимназии са отправили един позив до българското общество по въпроса за възпитанието на учащата се младеж. В позива, след като те излагат редица причини за упадъка във възпитанието на учащата се младеж, подканят се всички фактори в страната да се обединят и насочат усилията си за възпитанието на младото поколение. Младежта - това е бъдещето ни. Младежта - това е утрешното. Младежта - гордостта на ценното на нацията ни. Що сторихме ний за тях? Ще успеят ли директорите на гимназиите със своя позив?
към текста >>

Нашите майки в град или село сами ни перяха, шиеха дрехи, готвиха, възпитаваха.
Войната още не беше смъкнала маските на мнозина и раздрусала морала до основа. Други бяха нашите бащи - неуморни и съвестни чиновници, работници, орачи, и девизът им не беше като сега - по-малко работа, повече пари, а с труд изкарваха прехраната ни и с личен пример ни показваха пътя, по който трябва да вървим. Партизанският бацил не ги мореше, а комарът, развратът, рушветът бяха неизвестни и непонятни тям. С пот изкарваха хляба си и той, макар и често само сух хляб, беше сладък. С корав, сух хляб ни храниха, а затова вечер след вечеря с важност ни разправяха за турско робство, за бащина стряха, а ний с радост, широко отворени очи и притаен дъх, слушахме. Нашите майки в град или село сами ни перяха, шиеха дрехи, готвиха, възпитаваха. Не носеха рокли над колена, деколтета до гърди, още не стриже-ха „буби копф”, не знаеха файфоклоци, журове да дават, модерни негърски танци да танцуват, червени устни и с набрашнени лица не ходеха... Нашите родители с личен пример ни подсказаха по кой път да вървим. И посяха те семена в нашите души, които семена не закъсняха да изникнат. Още 15 ÷ 16-годишни юноши, ний пълнехме читалищата, библиотеките, сказки, диспути, реферати - всичко това бяха неща обикновени. Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини.
към текста >>

На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини.
Нашите майки в град или село сами ни перяха, шиеха дрехи, готвиха, възпитаваха. Не носеха рокли над колена, деколтета до гърди, още не стриже-ха „буби копф”, не знаеха файфоклоци, журове да дават, модерни негърски танци да танцуват, червени устни и с набрашнени лица не ходеха... Нашите родители с личен пример ни подсказаха по кой път да вървим. И посяха те семена в нашите души, които семена не закъсняха да изникнат. Още 15 ÷ 16-годишни юноши, ний пълнехме читалищата, библиотеките, сказки, диспути, реферати - всичко това бяха неща обикновени. Бакунин, Кропоткин, Карл Маркс, Ботев, Левски бяха станали кумири -десятки бяха готови да сложат главите си за техните идеи, а когато Балканската война се обяви, ний, 16-годишни хлапаци ученици, писалките захвърлихме, пушките уловихме и граница прехвърлихме, да се борим за свободата на брата роб! На 21 ÷ 22 години взводове и роти водихме по бойните поля и чудни младежи легнаха из гиздавата Добруджа, равна Тракия и Македонските усои, умряха с пълно съзнание, че те това, що бяха чули от своите родители, учители като идеи - сега трябваше да се приложат думите, да станат дела, защото иначе не биха и били последователни на разбиранията си и възпитанието, па и времето... Други времена бяха тогава, други бяха нашите родители, други семена ни посяха, пай примери ни даваха... Безспорно, борбата, за да дойде младежта* днес в това положение, има много причини. За едни можем да намерим сили да ги отстраним, а други да не са под наша власт, но ний трябва да започнем най-напред от родителите, те да се опомнят и откажат от лекия и булеварден живот и с личния си пример дадат поука на младите и околните на порядъчен живот, защото родителите са огледало на младежта, тя в това огледало визира утрешния свой лик. По-голям морал сред родителите и по-възрастни. По-голям контрол на собствените дела, повече личен пример в доброто. Насърчаване, подкрепяване доброто, скромността, морала, точността, чистотата. Всеки човек, млад или стар, прилича на градина, в която растат цветя и бурени.
към текста >>

61. 19. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНИТЕ И ЗА СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

АЗ СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Беседа от Учителя, държана на 28.IX.1919 г. - В: Да възлюбиш Господа: [Неделни и др.] беседи. София, 1946

ТОМ 21

Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила.
” Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света.
към текста >>

Аз мога да приложа тия правила, да видите как се възпитават младите.
Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втората мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба.
към текста >>

62. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Първа част

ТОМ 21

”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други.
След изгарянето на Стара Загора семейството на поп Стойчо се премества в град Бургас. Тук дядо ми Кънчо завършва гимназия и започва да работи като телеграфопощенски чиновник. Дядо ми Кънчо Стойчев е типичен Водолей, Слънцето му в зенита е в секстил с Юпитер, в тригон със Сатурн, в точен тригон с Уран. Това го прави крайно свободолюбив, с много хубава обхода към високостоящите и началниците си. Неговият буден дух постоянно търси новото в живота, чете постоянно окултни книги като Бен Гур, „Животът на Христа”, „Камо грядеши” („Quo vadis? ”) от Хенрик Сенкевич, „Безсмъртната любов”, „Емил, или за възпитанието” от Жан-Жак Русо, „В пещерите и усоите на Индия” и много други. Това се обуславя от Марс, който е на Асцендента в Близнаци (Марс в тригон с Луната, в тригон с Меркурий, в секстил с Венера, в секстил с Нептун и в полусекстил с Плутон) и засилва неговата любознателност към всичко ново, което среща в живота си. Силите на Марс са обуздани и насочени към науката, страстите - обуздани и чувствата - нежни и красиви. В 11 дом - на приятелството, той има Венера в съвпад с Нептун и в полусекстил с Плутон в Овен, Съчетава човешката с Божествената любов и понеже Марс, господарят на знака Овен, е много добре аспектиран, дава силен превес на Божествената любов - чиста любов към другия пол. Той се среща с Величка Заимова - също много любознателна учителка, която била на работа в Силистра, където я разпределили след завършването на Априловската гимназия, и се разбират отлично. Скоро решават да се оженят, да си помагат като приятели в един общ живот.
към текста >>

Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович.
Най-големият им син е бил Петър, вторият - Алекси, третият - Асен, четвърта е Величка и най- малката - Цанка. В Габрово са имали две фабрики за предене на вълна и памук и друга - за тъкане на платове, Величка завършва Априловската гимназия и педагогически курс и става учителка в началния и средния курс на образованието. По разпределение е изпратена в гр. Силистра като учителка и в свободното си време посещава свои роднини в Бургас, където се среща с дядо ми Кънчо и след известно време се оженват. Величка е била, подобно на дядо ми, много любознателна и е обичала професията си и децата. Пише статии за образованието и възпитанието на подрастващото поколение в бургаски вестници и в списанието „Виделина”, издавано от доктор Миркович. Много активна, тя не само пише, а и на дело прилага идеите си, като организира курсове за обучаване на малките деца и на големите момичета по готварство, шивачество и всичко необходимо знание за младите при един бъдещ семеен живот. Това става постоянно след 1903 г., когато напуска учителството. За всичко, което е вършела, Величка е търсела мнението на Учителя, Който често посещавал дома им, и прилагала всичко, което й кажел. При такива посещения често у тях се събирали приятелите от Бургас на беседване вечерно време. Освен курсовете за малки и големи деца, тя провеждала сестрински събрания в определени дни за духовна работа.
към текста >>

Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава.
Момичето е родено на 19.10. (1.11) 1903 г. - неделя, в 6 ч 48 мин в с, Кази Клисе, Бургаско, от баща Паунко Велев и майка Николина Василева. Величка не харесвала името на детето и чрез съда го променя на Стевка. Вероятно това е станало със знанието на Учителя. Тя започва с голяма любов да се грижи за детето си. Купува й хубави рокли, някои от които изписва от Париж, и започвада я учи и възпитава. Тя напуска учителската си професия, за да гледа детето си и става домакиня вкъщи. Както казах, когато Учителят отивал в Бургас, отсядал в дома на Стойчеви. Сутрин рано отивал с цигулката Си в най-източната стая на къщата и започвал да свири. Малката Стевка отивала при Него и започвала да пее. Учителят казва на Величка, че тя ще стане добра певица.
към текста >>

63. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

ТОМ 21

Трудното е било, че Величка отговаря за обучението и възпитанието на тези туниски деца, които са крайно мързеливи, не учат и не знаят това, което сестра ми им преподава, а й търсят отговорност.
А сега е епохата на Водолей, на изчистване на всичко старо, гнило, атавистично и ненужно, за новия живот, в това число и от тази банкова и парична система няма да остане и помен. В бъдеще разменна монета ще бъде любовта, чрез която ще се разрешават всички противоречия и мъчнотии в епохата на шестата раса, която идва вече на Земята. Ще дам пример, да се разбере какво значи Уран във втори дом, съвпад Сатурн и какво значи да сключиш брак под силното въздействие на Марс. Сестра ми, след като работи няколко години като преподавателка в техникума „Киров”, отиде в Тунис, където също преподаваше по електромашини и апарати. Заедно със сина си Благовест са живели добре, в голямо изобилие от пресни южни плодове и храни. Трудното е било, че Величка отговаря за обучението и възпитанието на тези туниски деца, които са крайно мързеливи, не учат и не знаят това, което сестра ми им преподава, а й търсят отговорност. След десетина години Величка напуща тази неблагодарна работа, спечелва долари и отива в Париж. Там влиза в черквата „Нотр дам дьо Пари”, където се моли, но отрицателните същества я подвеждат и я карат да си купи нова скъпа кола, с която дойде в България. Но тук законите са много строги срещу гражданите и й искат мито 200 %, т. е. да плати още 20 хиляди долара, за да притежава колата. Тя се отказва от колата и държавата я конфискува, а парите, спечелени с голям труд от работата й в Тунис, изчезват.
към текста >>

Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши.
Мъжът й Данаил нея прие и тя, понеже паспортът й важи още, заминава пак за Франция и остава да живее в Париж. Под влиянието на Божията любов (Нептун), който е господар на хороскопа й и който се намира на върха на 7 дом, тя сключва втори брак в края на м. август 1991 г. - платонична любов и приятелство от най-висша степен. Уран в Телец дава силна интуитивна природа, но упорита и произволна, изпълнена е с възможности, енергия, амбиция, остър ум и способност да се справя с всякакви трудности, особено тези, които са в механиката и електротехниката, където Величка е в собствени води. Така поставен Уран (в Телец) показва, че Божията мъдрост протича до сърцето на родената, облагородява и възпитава нейната човешка и ангелска любов (Венера) и я кара да развие своята каузална мисъл, да мисли за последствията на това, което върши. (Уран тригон Нептун). Двете планети в твърдите земни знаци (Уран в Телец и Нептун в Дева) говорят за голямата твърдост и издръжливост, които родената ще прояви в пътя си към новия живот, който идва вече в света. Аспектът говори за великите условия на Божествената любов и Божествената мъдрост, които съществуват в душата на родената, т. е. в нея са свързани хармонично Божията мъдрост с Божията любов, чрез които могат да се разрешат всичките щекотливи въпроси, кармични и други проблеми в живота. Това е душа, служителка на Бога, от ангелските йерархии – съществата от тези йерархии навсякъде проявяват в пълнота Божията любов и Божията мъдрост и успяват във всичките си задачи, които им се дават от Невидимия свят.
към текста >>

Плутон е в пети дом на радикса, който дом е на желанията, удоволствията, децата, възпитанието и известността в обществото.
Този тъмен период за Величка завърши благополучно на 27.06.2001 г. Най-критично беше положението й в 1999 г., по време на затъмнението. През 2000 и 2001 г. Величка редовно идваше в България да се начерпи със сили и енергии и да разреши личните си проблеми. (Плутон в перихелий полусекстил Слънце, съвпад Венера, квинтил Сатурн, паралел Слънце и Венера, тригон Асцендент, съвпад Хирон). Плутон е в пети дом на радикса, който дом е на желанията, удоволствията, децата, възпитанието и известността в обществото. Виждаме, че аспектите му са добри с изключение на Плутон съвпад и паралел Венера, който се отнася за любовните й отношения, за които казах, че е табу за нея, защото са под въздействието на разрушителните сили на Плутон и стоят на една лъжлива основа. Още повече Плутон е съвпад с Хирон, с нейния вътрешен учител и ръководител, който постоянно я напътства и учи, но тя и него не послуша. Тя роди син, който дойде да й помага в живота й на земята, на когото, докато беше бременна с него, му направиха магия. Благовест е една възлюбена нейна душа от векове. Луната на Величка 12°26' в Лъв е съвпад с неговото Слънце на 9°04' в Лъв, Марс на 9°19' в Лъв и Луната му на 3°48' в Лъв.
към текста >>

64. XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова

ТОМ 21

Много протакания и разочарования в областта на възпитанието и образованието.
Майка ми е едно високо издигнато същество от ангелските йерархии, дошло на Земята да свърши една малка работа за Бога, за Беинса Дуно и без шум и глас тихо да отлети в света на светлините, откъдето е дошла да се въплъти тук, на Земята. (Юпитер ретрограден съвпад с точката на щастието) показва, че щастието й е в Бялото Братство и братското общество, разпръснато по цялата Вселена, към което тя изявяваше своята светла любов. (Сатурн квадрат Слънце, полуквадрат Луна, полуквинтил Марс, латитюд Венера и съвпад Лилит). Сатурн е в 3 дом, наранен - показва, че родената ще има много неприятности с близки и роднини. Известни опасности при къси пътувания. Много протакания и разочарования в областта на възпитанието и образованието. Сатурн е в зодиакалният знак Водолей-3°10’ Както споменах по-горе, той е в съвпад със Сатурн на баща ми и с моя. Наранен, той съобщава за отрицателните прояви в живота и трудности да се справи със старите си атавистични навици и да заживее в живота за цялото. Кармата на майка ми хич не беше лека, аз говорих в началото обширно за нея и трябваше да си замине на 33 години, но Учителят й продължи живота, като й направи нов позитивен хороскоп. (Сатурн латитюд Венера) показва, че от Божествения свят постоянно изпращат струи от жива ангелска и човешка любов към съзнанието й, за да може да се оправи с тежката карма, която имаше. Както казах, тя е под покрива на Всевишнаго и Бялото Братство я спасява винаги от всички смъртни опасности в живота й.
към текста >>

Божията мъдрост възпитава много строго хората да се освободят от тази проказа за духовния свят.
(Уран квадрат Луна, секстил Меркурий, квадрат Венера, съвпад Марс, опозиция Плутон, паралел Марс и Нептун). Уран във втори дом показва нестабилно материално положение. Много издигания и много финансови провали в живота й. В никакъв случай не може да се защити и осигури от гледна точка „пари”. За нея няма никаква сигурност и защита от внезапни загуби. Божията мъдрост възпитава много строго хората да се освободят от тази проказа за духовния свят. Уран в Стрелец й дава много развити интуитивни способности. Има склонност към блянове, видения и будно въображение. Има силна склонност към другарство и практикуването на окултните науки (това е вложено в нея, но и в мен и аз го проявих). Тя работи постоянно за напредъка на човечеството и живее за цялото. Уран наранен дава своенравие, непостоянен характер, бунтува се срещу обществените условности и съвременната религия.
към текста >>

65. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота.
След Сириус, Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителят повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя - като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели. За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота. Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години - процесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години - времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителят има ученици по целия свят.
към текста >>

При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка.
към текста >>

излиза от печат неговата богословска дисертация –книгата „Наука и възпитание".
Събират се в едно земните материални сили с Божията Любов, за да просветят този народ и цялото човечество. Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като: хиромантия, френология, графология, физиогномия, астрология и ройзенкроийцерството. Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България, е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация –книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природата и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата «Хио, Ели, Мели, Месаил» (Гласът Божий) или «Ла Елохим Хахарец».* ********* Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето...» (2, с. 1) «Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето - Той е пред вази, чака ви да го познаете.» (2, с.
към текста >>

66. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота.
След Сириус, Духът на Истината посещава Слънцето, където също прави осезателни реформи. Най-после се отправя към Земята, която до това време е известна на адептите и ясновидците, които са се излъчвали със своя астрален двойник в пространството, като зелен изумруд. Учителят повдига и вибрациите на Земята с 2 октави: от зелена, през жълтия цвят тя става синя. И сега всички космонавти, които излизат извън орбитата на Земята, я виждат синя - като сапфир. Учителя казва, че когато е дошъл в България, го придружават 200 милиона ангели. За всеки българин по 20 ангела, да го възпитават, учат и изчакват, докато се пробуди висшето му съзнание и започне да разбира новото в живота. Милиони възвишени същества искат да присъстват на неговото идване. Идват тези, които са определени още преди осем хиляди години и които имат заслуги към Бога. Осем хиляди години, това са научни години - процесии по 25 хиляди години, което прави 200 милиона години - времето, откакто Духът е слязъл на физическото поле. Много от тези души намират условия да се въплътят в България, а останалите се раждат в различни държави на Земята. Затова Учителят има ученици по целия свят.
към текста >>

При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност.
Често посещава околните планини и сред природата, медитира. Има отлични взаимоотношения със състудентите си и е любимец на курса. На 15 октомври 1890 г. завършва подготвителния теологичен семинар и от 1891 г. е студент в Бостонския университет, в който се дипломира на 7 юни 1893 г. При завършване на факултета в Бостон, той защитава дисертация на тема: „Наука и възпитание", която прави силно впечатление на професорите и студентите със своята задълбоченост и всеобхватност. Неговият професор го поздравява и му казва: „Този човек ще стани велик проповедник." През учебната 1893/94 г. завършва едногодишен курс по практична медицина. По време на своето следване Петър често излиза някъде и отсъства по няколко дни. На запитванията на своите колеги къде ходи, отговаря, че ходи на работа при свои познати. Там той прави връзка с Бялото Братство в Америка.
към текста >>

излиза от печат неговата богословска дисертация –книгата „Наука и възпитание".
Събират се в едно земните материални сили с Божията Любов, за да просветят този народ и цялото човечество. Този аспект дава тласък за развиване на духовните науки като: хиромантия, френология, графология, физиогномия, астрология и ройзенкроийцерството. Голям подем получава спиритизмът в Америка и Европа както и теософското общество, от което по-късно се създава орденът „Звездата на Изтока". Животът на Петър Дънов след завръщането му в България, е изпълнен с активна духовна вътрешна и външна дейност, за да намери готовите души, които Бог му е определил за работа, да се свърже с тях и да образува центрове на нов духовен живот. В1896 г. излиза от печат неговата богословска дисертация –книгата „Наука и възпитание". Тя представлява настолна книга за всяка будна душа, която желае да се усъвършенства, да се свърже с природата и разбере пътищата, по които трябва да се развива. Следващата година се издава във Варна книгата «Хио, Ели, Мели, Месаил» (Гласът Божий) или «Ла Елохим Хахарец».* ********* Това е „Тайната на Духа", казана за пътя на Беинса Дуно на Земята. „Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е волята на Отца вашего, който е горе на небето...» (2, с. 1) «Защо търсите Господа там, отгдето няма да дойде? Ето - Той е пред вази, чака ви да го познаете.» (2, с.
към текста >>

67. 8. Георги Радев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя.
8. Георги Радев Георги Радев е от най-образованите ученици в Братството.* Постоянно чете и се занимава с окултни науки. Има обширни познания почти във всички области. В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома.
към текста >>

По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил.
В разговор Учителят нарича Георги Радев „Змията ментор". Змията е емблема на знанието, а менторът е човек с всестранни знания, който на времето е възпитавал цезарите в Римската империя. Това е висока оценка за светското знание на Георги Радев. Той владее добре 6 езика, освен това е отличен астролог. Еднакво добре си служи както с перото, така и със словото. По предложение на Учителят преработва и първия негов труд - дисертацията му „Наука и възпитание" на съвременен език и стил. Георги Радев завършва математика в университета с отличие, но не взима диплома. За да се издържа, прави преводи. Става редактор на списание „Житно зърно" и го ръководи до края на живота си. За да може да работи за списанието „Житно зърно" брат Христо Цонзоров му даде своя голям дом, в който се настани Георги Радев с материалите по списанието и там живееше и работеше. Така брат Георги Радев ни стана съсед и аз често го посещавах и говорех с него.
към текста >>

68. V. Учителят за жените, които ще спасят света

ТОМ 22

Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата.
Божественото не трябва да се жертвува. Не мислете, че мъжът иска много. Неговата торба е малка, той не иска много. Щом започне жената да дава, мъжът казва: Стига толкова. Изобщо, Божественото дава от изобилието си, за да задоволи нуждите на всички страдащи. Жената на новата култура трябва да възпитава децата си, преди да се родят, още като са в утробата. Тя трябва да каже на сина си: Синко, като излезеш на бял свят, в лицето на майка си, на сестра си и на жена си ще виждаш Божието лице. Ще гледаш на тях с благоговение, няма да допущаш никакви лоши мисли и чувства. Какво казва съвременната майка на сина и на дъщеря си? Тя казва на сина си: Синко, не вярвай на своята възлюбена. Тя има интерес от тебе, не те обича.
към текста >>

И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: Нему вярвай!
Каква култура е тази, която се основава на безверието? Какво може да се очаква от нея? Въпреки съвета на майката, те се оженват и после не живеят добре. Как ще живеят добре? Жената не вярва на мъжа, а мъжът не вярва на жената. И аз, като проповядвам на синовете и дъщерите ви, възпитани в дух на безверие, те казват: Нему вярвай! - Какво ще стане, ако и аз, като проповядвам, кажа: Не вярвайте на тези! Аз съм искрен и като казвам „не им вярвайте", имам пред вид да вярвате в онова висше Божествено съзнание , което се преплита с вашето . Това е съзнанието на Бога , Който живее по особен начин във вас . Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето.
към текста >>

Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава.
Това е съзнанието на Бога , Който живее по особен начин във вас . Има светли моменти в човешкия живот, както и в целокупния живот, когато Бог се проявява в своята пълнота. Тогава и мъжът, и жената, и децата са радостни и весели, като че са на небето. Прояви се Бог за момент и после се оттегля. След това идат споровете, недоразуменията. Бог ту се проявява, ту се оттегля, за да ни възпитава. Той иде. „Търсете ме", казва Бог, „докато съм близо до вас". Бог изгрява между хората и залязва, както слънцето. Понеже сега изгрява, иде нова култура на земята. Вие, жените, които ще оправите света, кажете на синовете си: Синко, вярвай в момата, която си избрал за своя другарка.
към текста >>

69. 6. Разрушителната сила на българина и как да се справи с нея

ТОМ 22

121-123 Съвременните хора прилагат ред методи при възпитание на децата, работят за изправяне на света, но при всичките си усилия те нямат успех.
6. Разрушителната сила на българина и как да се справи с нея "Забранихме му". 6 беседа от Учителя, държана на 6 окт. 1929 г., София-Изгрев.- В: Дънов, П. Крадецът и пастирът. София, 1937, с. 121-123 Съвременните хора прилагат ред методи при възпитание на децата, работят за изправяне на света, но при всичките си усилия те нямат успех. - Защо? - Методите им са отвън само нови , а вътрешно - стари. По този начин светът не може да се оправи. В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората .
към текста >>

От дума само те не се учат, не се възпитават.
- Защо? - Методите им са отвън само нови , а вътрешно - стари. По този начин светът не може да се оправи. В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората . От дума само те не се учат, не се възпитават. Българинът има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно , а именно : разрушителността е силно развита в него . Когато българинът мине покрай оградата на своя съсед, той ще вземе един прът от нея, да си услужи с него. Втори, трети минават, и всеки си взима по един прът. Като видят съседа си, те ще му кажат, че са си взели по един прът. - Няма нищо, спокойно отговаря съседът.
към текста >>

Българинът има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно , а именно : разрушителността е силно развита в него .
- Методите им са отвън само нови , а вътрешно - стари. По този начин светът не може да се оправи. В света идат такива страдания, каквито хората не могат да си представят. Страданията ще оправят хората . От дума само те не се учат, не се възпитават. Българинът има една лоша черта в характера си, която не се възпитава лесно , а именно : разрушителността е силно развита в него . Когато българинът мине покрай оградата на своя съсед, той ще вземе един прът от нея, да си услужи с него. Втори, трети минават, и всеки си взима по един прът. Като видят съседа си, те ще му кажат, че са си взели по един прът. - Няма нищо, спокойно отговаря съседът. Обаче след известно време тук-там на оградата му се явяват дупки, отдето свинете на съседите му започват да се провират.
към текста >>

- Защото в характера си имат известни черти, които трябва да се възпитават.
- Няма нищо, спокойно отговаря съседът. Обаче след известно време тук-там на оградата му се явяват дупки, отдето свинете на съседите му започват да се провират. Това говори за разрушителността на българина. Ако той е толкова силен в творчеството, колкото в разрушителността, от него гений би излязъл. - Защо българите досега не са дали нито един гениален човек? - Защото в характера си имат известни черти, които трябва да се възпитават. Тези черти пречат на гениалния човек да се прояви. За да се развие доброто , красивото в славяните , те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания, както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи, днес излиза. Злото , което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън.
към текста >>

70. част I Вселяването на Божественият Дух в Петър Дънов

ТОМ 22

се дипломира с дисертацията си „Наука и възпитание".
пристига в САЩ и постъпва в семинар по теология в Ню Джърси, щата Медисън. Там учи усилено английски и основите на теологията. През 1890 г. завършва подготвителния семинар и 1891 г. е студент в Бостънския университет, в който на 7.06.1893 г. се дипломира с дисертацията си „Наука и възпитание". 1893-1894 г.завършва едногодишен курс по практична медицина. В1895 г. се завръща в България и живее при сестра си Мария във Варна. Той има няколко срещи с Духа и разговори, на които му се обяснява каква е мисията му в България и трудната задача, която му предстои. Петър често придружава баща си Константин при изпълнение на неговите черковни обязаности във Варненската епархия.
към текста >>

Подготовката започва в 1896 г., когато издава неговата богословска дисертация - книгата „Наука и възпитание", която става настолна книга за всяка будна душа, желаеща да се усъвършенства, да се свърже с природата и научи пътищата, по които трябва да се развива.
Риби е знакът на Христос и християнството. Учителят отбелязва затова събитие: „Докато бях роден, минах през големи страдания и тежки болезнени състояния, защото изплащах родовата си и българската карма. Като станах вселен, целият този тежък товар отпадна от плещите ми и аз станах служител на Бога - свободна душа в земния живот." Преди Петър да е навършил своята слънчева 33 годишна възраст, най- важната земна година от живота на човека, в него се вселява Божият Дух. (На 33 години имаме едно възвръщане на Слънцето при положението, в което е било в радикса - годишният революцион става в същия ден и час, както при радикса.) Учителят започва усилена подготовка на условията за пробуждане умовете на българите, да започнат един активен духовен живот, в който да се привлекат готовите будни души - да работят за делото Божие на земята. Да се създадат условия в България за пръв път в историята на космоса и да се открие школа на Бялото братство, в която да се проповядва Словото Божие, адресирано до човешките души на земята с помощта на цялото небе. Подготовката започва в 1896 г., когато издава неговата богословска дисертация - книгата „Наука и възпитание", която става настолна книга за всяка будна душа, желаеща да се усъвършенства, да се свърже с природата и научи пътищата, по които трябва да се развива. След вселяването на Божия Дух в Петър, издава книгата „Гласът Божий или Ла Елохим Хахарец" - „Хио, Ели, Мели, Месаил, това е тайната на Духът", показваща пътя на Духа на Истината - Беинса Дуно на земята и работата, която предстои да свърши за идването на новата епоха на Водолей, задачата, която трябва да реши за идването на новия живот на земята. В 1898 г. пред благотворителното дружество „Милосърдие" изнася беседата „Призвание към народа ми", която скоро след това се отпечатва. 1899 г. Учителят дава „Добрата молитва".
към текста >>

При слизането си на земята, Учителят е придружен от 200 милиона ангели, по 10 за всеки българин, които имат задачата да ги учат, възпитават, да ги търпят, докато се пробудят и да започнат да изпълняват работата, определена им от Бога.
Плутон в зодиакалния знак Близнаци - на обективния ум (Меркурий), показва големите заблуждения, с които е изпълнен ума на българите и неговите учени, професори, дали ход на материализма в живота си, който е в ущърб на своите ближни. Повечето от тях са психически разстроени и на напреднала възраст вършат много глупости и проявяват детинщини. От казаното дотук за хороскопа на вселяването на Божия Дух в Учителя виждаме какви сложни задачи са му поставени за разрешаване. Да изведе българския народ от мрака и невежеството, в които плува, в светлата страна на разумния живот, отдаден за делото Божие. Учителят има всичките знания, сили и възможности за оправяне на българите, но той не проявяваше никога насилие към тях. При слизането си на земята, Учителят е придружен от 200 милиона ангели, по 10 за всеки българин, които имат задачата да ги учат, възпитават, да ги търпят, докато се пробудят и да започнат да изпълняват работата, определена им от Бога. Силните мисли на тези 200 милиона ангели към българите ще пробудят съзнанията им и те ще намерят пътя към Учителя, пътя към Бога.
към текста >>

71. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Всеки ученик да изработи метод за неговото възпитание, специален метод.
Пей! Пей! Пей! Коя песен обичате да пеем? (- Новата песен.) Добре. Всеки ученик да изработи метод за неговото възпитание, специален метод. Вий ще се проявите, ще го научите и знанието, което имате, може да го предадете. Да имате ясна престава за себе си. Например: има един джобур, пълен с вода. Водата тече през няколко места. Свърши се водата и не излиза вече през джобура, зад този извор седи цяло море.
към текста >>

Да възпитавате малките деца с музика.
Изпейте «В начало бе Словото». Когато пеете - да има една непреривност в тоновете. Да не има прекъсвания в тоновете. Да контролирате ларинкса си. Когато сте неразположени, да калите волята си - пейте! Да възпитавате малките деца с музика. Отлично средство за най-упоритите деца. Да има действия, които дават разширение. При неразположение ще употребите слогове, които разширяват. Добрият човек като направи една погрешка, не се вижда. - Любовта ражда доброто.
към текста >>

Истинското възпитание е: за лъжата няма да им говорим, а ще кажем да говорят Истината.
На ума - само светлина, а на сърцето му трябва само топлина. Тук, на физическото поле, светлината има по-силни вибрации, а в духовния свят топлината е по-силна от светлината. С ума си не обичайте нещата! Следователно трябва да работите върху ума си и сърцето си. Сега, като учим хората как да живеят правилно, ние ги караме да грешат. Истинското възпитание е: за лъжата няма да им говорим, а ще кажем да говорят Истината. В себе си ще почнете! «Аз ще живея добре» - тази формула права ли е? Казвате: «Ще бъда търпелив», а не сте; «Ще бъда добър», и не сте. Кажи така: 1. «Бог люби всички същества, всички хора еднакво.» Следователно, като люби, достатъчно е един да люби света. 2.
към текста >>

В съвременната система на възпитанието има една отрицателна страна.
Не можеше. Само един ангелски ум може да оцени колко струваха сълзите на Христа. Ангелите ги събраха в шишенце и досега •лекуват хората. Това е една толкоз скъпа есенция! Те досега поддържат този импулс - живота на цялото човечество, лекуват рани. В съвременната система на възпитанието има една отрицателна страна. Някои казват: «Но защо трябва да вярваме? » Трябва да вярваш, защото си слаб. Ако някой от вас мисли, че е силен, нека да не яде. Защо ядеш? Защото си слаб.
към текста >>

72. VI.3. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Беседи за жените и от извънредни беседи от 1926 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Друг е, Който възпитава ума и сърцето.
Ще отворя розовото масло, и ще се спаси положението. Трябва да знаете какво обича, и да му го доставите. Човек ще изучава себе си - какво обича. Дълбокото желание на душата и духа - дайте им каквото обичат. Не се месете на вашия ум и сърце! Друг е, Който възпитава ума и сърцето. Що е скръб? Известни разумни условия, при които може ония добродетели да се проявят. Имаш ли скръб, нещо хубаво иде за тебе. В природата така са поставени нещата. Животът без скърби е пустота!
към текста >>

Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате.
Най-мъчното на съвременната култура е да се освободим от навиците. Има наслоявание. Как си обясняваш: човек, който е тих, мек, и после се проявява? Съмнението се е родило в животинското царство. Омразата, страхът - те са наслоявание от животинското състояние. Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате. Например зароди се състояние на гняв. Колкото повече мислиш за това чувство, можеш да изгубиш целия си разсъдък. Трябва да работите, да се възпитавате. Въздържание, самообладание - подтик на доволство. Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото.
към текста >>

Трябва да работите, да се възпитавате.
Съмнението се е родило в животинското царство. Омразата, страхът - те са наслоявание от животинското състояние. Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате. Например зароди се състояние на гняв. Колкото повече мислиш за това чувство, можеш да изгубиш целия си разсъдък. Трябва да работите, да се възпитавате. Въздържание, самообладание - подтик на доволство. Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото. Не го мамят проявите на външния свят. Будно съзнание трябва. Може би за всички да е настанал моментът да се прояви.
към текста >>

Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото.
Да се наблюдавате във вашите погрешки и добродетели, да се самовъзпитавате. Например зароди се състояние на гняв. Колкото повече мислиш за това чувство, можеш да изгубиш целия си разсъдък. Трябва да работите, да се възпитавате. Въздържание, самообладание - подтик на доволство. Светият, чист и свят - минал ред възпитания във всички области, се е подвизавал в миналото. Не го мамят проявите на външния свят. Будно съзнание трябва. Може би за всички да е настанал моментът да се прояви. Иска се само малко усилие, да потекат тия сили. Да се освободим от лоши навици.
към текста >>

При самовъзпитанието има един закон: ако си неразположен, не яж!
Това са нашите състояния. Природата, и тя ни дава по нещо, като [на] малките деца. Защо не вярвате? Защото питата я няма. В природата си има време за ядене, има спесиални закони за това. При самовъзпитанието има един закон: ако си неразположен, не яж! Щом ви дойде мрачно настроение, мрачна мисъл, разгледайте я обективно; но във вашето съзнание в мрачно състояние има една загуба. Ако едно тъмно тяло се постави между нас и Слънцето, коя е причината? В съзнанието на вашия приятел минава един мрачен предмет и светлината не може да мине, и става затъмнение на съзнанието. Тялото пред съзнанието хвърля тъмнина. При такова затъмнение и ако имаме ума на петела, щом се яви първият лъч на Слънцето, ще изкукурига.
към текста >>

73. 9. ДЕТСКИ КЛУБ НА ИЗГРЕВА

Милка Периклиева

ТОМ 23

Когато виждах нашите изгревски деца да припкат из цветните алеи, мислех си колко много може да се очаква от децата, ако те от малки бъдат напътствувани, възпитавани в духа на новото.
9. ДЕТСКИ КЛУБ НА ИЗГРЕВА Работех като детска учителка в София. Обичах децата и се интересувах от техните прояви и възможности. Когато виждах нашите изгревски деца да припкат из цветните алеи, мислех си колко много може да се очаква от децата, ако те от малки бъдат напътствувани, възпитавани в духа на новото. Те биха могли да станат пионери на новото време, на новия дух, с който ще живее новото човечество. «До ще ден, до ще ден, той ще бъде светъл ден» - казва Учителят в една от песните. При един разговор с Учителя, попитах Го дали е удобно на Изгрева да открием детски клуб, където да идват децата през свободните си часове, за да заангажираме и да регулираме свободното им време. Той с радост прие идеята и запита какво трябва. - Учителката е налице, децата са налице, трябват помещение, столчета и масички - отговорих аз.
към текста >>

Изнесохме кратка програма, след която Учителят каза няколко думи за възпитанието на децата.
В определения ден се събраха в клуба тридесет радостни деца от 4 до 10- годишна възраст, облечени празнично. В уречения час дойде Учителят. Посрещнахме Го прави с песента «Братство, единство». Учителят седна сред децата. Картината беше повече от прекрасна. Изнесохме кратка програма, след която Учителят каза няколко думи за възпитанието на децата. После пяхме и се черпихме с много сладкиши. От този ден, три пъти седмично детският клуб беше отворен. Свободните деца идваха да играят, да пеят и, незабелязано, с игри и дейности, да растат в пътя на Новото Учение. Евакуацията през 1943 г. прекъсна работата ни.
към текста >>

74. 1. Американската образователна дейност в България

ТОМ 24

Голям брой момчета и момичета са се възпитавали в тези заведения през последното половин столетие.
Евгения Марс. София, Евгения Марс, 1929, с. 391-393. Флайб X. Бляк Директор на Американското училище в София Четири заведения главно са застъпвали такава дейност в България. Това са следните: Роберт Колеж в Цариград, Американският колеж за момичета в Цариград, Американските училища в Самоков и Американското училище в Ловеч. Голям брой момчета и момичета са се възпитавали в тези заведения през последното половин столетие. Ще кажем по нещо за всяко едно от тези заведения по ред. Роберт Колеж Роберт Колеж беше основан през 1863 г. и още през първата година от неговото съществувание бяха записани българи между учениците му. Почти половина от учениците, свършили Колежа до 1895 г. бяха българи.
към текста >>

Възпитаничките на този Колеж могат да се срещнат из всички краища на България и заемат видно място в обществото.
Те влизаха в Колежа в контакт с някои велики учители, които сложиха своя отпечатък върху техните характери. Американски колеж за момичета Американският колеж за момичета в Цариград беше основан през 1871 г. и вписа българки между своите ученички още от началото на съществуванието си. По онуй време нямаше друго подобно заведение за женско образование в Близкия Изток. Ето защо, неговите ученички имаха рядка привилегия за времето и намериха зад стените на колежа подготовка, съобразна със своите нужди, и подобна на онази, която получаваха братята им в Роберт Колеж. Възпитаничките на този Колеж могат да се срещнат из всички краища на България и заемат видно място в обществото. - Американски училища в Самоков, Пловдив, Стара Загора Американските училища в Самоков бяха основани през 1860 г.; мъжкото училище беше открито в Пловдив още предишната година, а девическото училище в Стара Загора през следната година. Тези училища бяха преместени в Самоков през 1871-1872 г. При все, че не съм в състояние да дам точния брой на учениците, които са били записани в тези две училища, няма да сбъркам, ако кажа, че броят им надвишава 2000 души. Техни възпитаници можете да срещнете почти във всяко градче в България. Американско училище за момичета Американското училище за момичета в Ловеч беше основано около 1870 г.
към текста >>

Техни възпитаници можете да срещнете почти във всяко градче в България.
Ето защо, неговите ученички имаха рядка привилегия за времето и намериха зад стените на колежа подготовка, съобразна със своите нужди, и подобна на онази, която получаваха братята им в Роберт Колеж. Възпитаничките на този Колеж могат да се срещнат из всички краища на България и заемат видно място в обществото. - Американски училища в Самоков, Пловдив, Стара Загора Американските училища в Самоков бяха основани през 1860 г.; мъжкото училище беше открито в Пловдив още предишната година, а девическото училище в Стара Загора през следната година. Тези училища бяха преместени в Самоков през 1871-1872 г. При все, че не съм в състояние да дам точния брой на учениците, които са били записани в тези две училища, няма да сбъркам, ако кажа, че броят им надвишава 2000 души. Техни възпитаници можете да срещнете почти във всяко градче в България. Американско училище за момичета Американското училище за момичета в Ловеч беше основано около 1870 г. и от тогава до сега е развивало ценна работа, свързана с образованието на момичета. Беше признато от Министерството на народното просвещение през 1926 г. като средно учебно заведение. Това училище е едно добре обзаведено предприятие и заема важно място в девическото образование в България.
към текста >>

Отговорните лица за ръководството на Колежа желаят също, щото неговите свършивши да получат възпитание, което най-добре ще ги подготви да бъдат почтени и полезни граждани на отечеството си.
Този борд представлява една филантропична организация, която няма нищо друго за цел, освен изграждането на Колежа и събиране средства за неговата поддръжка. Средствата за градежа на зданията и за учителските заплати се подаряват от лица, филантропично настроени. Колежът не получава никакви поддръжки от американското правителство. Целта на Колежа е да даде едно основно общо образование на учениците си. За да постигне това, той иска да работи в съгласие с Министерството на народното просвещение, тъй като целите им са общи. Отговорните лица за ръководството на Колежа желаят също, щото неговите свършивши да получат възпитание, което най-добре ще ги подготви да бъдат почтени и полезни граждани на отечеството си. Изисква се от учениците, не само да усвоят английския език, но и да изучат известни предмети на този език. Същевременно учениците не занемаряват и българския език, тъй като не е желателно да се изучи чужд език за сметка на родния. Колежът също иска да събуди интерес у учениците към обществения живот на собствената им страна. Курсът на Колежа обхваща 6 години, те. една година повече от този в народните гимназии.
към текста >>

Вярваме, че съвместния живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата.
Втората причина е, че вярваме, какво по-дългия период учение в действителност представлява преимущество за учениците, понеже обезпечава по-щателно занимание и повече зрялост на ума и характерът на ученика преди да предприеме работа в университета. Приемат се само ученици, които са свършили прогимназия с голям успех. Обикновено при постъпването учениците са около 15 години, а при свършването 20 години. Всички ученици са пансионери. Като приходящи ученици могат да се приемат само децата на учители в Колежа или на други лица из училищното общество. Вярваме, че съвместния живот, било в класната стая, било на игрището, било в трапезариите и спалните, ще представя ценен принос към възпитанието на момчетата и момичетата. Колежът се стреми да предвиди и развитието наличността и характера на всеки отделен ученик. Колежът сега гради нови здания край София. Когато се привършат те, ще има отлични приспособления за добра грижа за учениците в спалните и класните стаи. Три здания за момичета бяха свършени в 1928 г. и сега се обитават.
към текста >>

75. 4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч

ТОМ 24

"Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си.
Томсон, директор на Научно-богословското училище в гр. Самоков и бивш редактор на в. "Зорница", държа сказката си върху "Длъжността на родителите към децата". Тази сказка обнародваме в този брой. Приятно ни е да напомним, че на сказката присъствуваха мнозина от Ловченските граждани, един от които изказа своята благодарност за практическите и твърде хубави мисли тъй живо изложени. "Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си. По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество." Вторник, 3-й август, сказка върху "Влиятелна проповед"от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил. Тази сказка беше специално назначена за проповедници. Предметът се живо и ясно разви от сказчика. Същият ден след пладне проповедниците направиха твърде приятна екскурзия на една хубава местност, покрай реката Осъм. Времето се прекара твърде весело в разни игри и се свърши със сладка вечеря на тревата.
към текста >>

По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество." Вторник, 3-й август, сказка върху "Влиятелна проповед"от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил.
Самоков и бивш редактор на в. "Зорница", държа сказката си върху "Длъжността на родителите към децата". Тази сказка обнародваме в този брой. Приятно ни е да напомним, че на сказката присъствуваха мнозина от Ловченските граждани, един от които изказа своята благодарност за практическите и твърде хубави мисли тъй живо изложени. "Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си. По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество." Вторник, 3-й август, сказка върху "Влиятелна проповед"от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил. Тази сказка беше специално назначена за проповедници. Предметът се живо и ясно разви от сказчика. Същият ден след пладне проповедниците направиха твърде приятна екскурзия на една хубава местност, покрай реката Осъм. Времето се прекара твърде весело в разни игри и се свърши със сладка вечеря на тревата. Вечерта в 8.30 часа всички се завърнаха благополучно в града.
към текста >>

76. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

От юноша, с потурки, той е взет в Русия, хранен и възпитаван на руски счет, свършил там академия, като емигрант там прибран и благодетелствуван, за рускиня женен.
Радков Димитриев, като виждал части от 4-и плевенски полк да отстъпват ранени, отпаднали, холерни, разчувствал се, изгубил кураж и дух и нямал вече кураж да продължи. Жалко тогава, че в такива съдбоносни моменти ние сме имали во главе народна сила една баба, която се натъжила и изгубила дух, когато видяла рани и смърт. Но според мене има една много по-сериозна причина, за която още не се е писало много. А тя е присъствието около генерала, командующи двете съединени армии, на Гучкова, Немирович - Данченко и други руски хора. Сега нека влезнем в душата на Радко Димитриев. От юноша, с потурки, той е взет в Русия, хранен и възпитаван на руски счет, свършил там академия, като емигрант там прибран и благодетелствуван, за рускиня женен. При тази обязаност, любов и привързаност към Русия, при него в първите дни и ноември стоят видни руски личности, пратени от правителството им, и чува той от тях „Влизате в Цариград, но там настъпвате Русия на мазола". Какво ще чувства в такъв момент един Радко Димитриев? Вед, ако се анализира добре душата му, ще се види, че в този момент той се е боял да не обиди и не послуша по-скоро Русия, отколкото България. Ние трябва да съжаляваме, че командването на двете армии не беше дадено на по-старшия по чин и по-твърдия на характер генерал Кутинчев, или командването тук не го е взел сам генерал Савов, Кутинчев и Савов нямаше да допуснат никакви руснаци да им канерхат из щаба, и в този съдбоносен момент за отечеството щяха да мислят повече за него отколкото за Русия, към която нямат никакви обезателства. При това, лично за себе си, те нямаше на кого да уповават в случай на неизпълнение на заповед, когато Радко Димитриев имаше на кого да уповава.
към текста >>

Тогава политическата борба ще стане безопасна за държавния организъм, и само при това условие ще може да има политическа свобода - абсолютно необходима за политическо възпитание.
Той даде да се покръсти син му при болната раздяла временно с наскърбената му жена, която излезе от страната, за да не гледа откъсването на любимия й първороден син от родната религия. Жертвата принесена, облакът остава над семейното огнище, личното честолюбие накърнено, но страната е освободена от криза, и всичко това по своя нормален ред след 8-9 бурни години. 4. Бурната епоха в България, която започна със Съединението, се дължеше изключително на войската. Винаги намесването на армията в политиката е било нещастие за една страна. Да се извади тази сила на държавата вън от партизанските борби беше един акт на държавническа мъдрост. Тогава политическата борба ще стане безопасна за държавния организъм, и само при това условие ще може да има политическа свобода - абсолютно необходима за политическо възпитание. В 1894 год. Политическите страсти все още не бяха заглъхнали в офицерските среди. С помощта на ген. Рачо Петров, човек послушен на княза - което послушание днес е една рядка добродетел - бърже беше направено всичко да се отведе войската вън от политиката; висши офицери бяха разместени, строги заповеди се издадоха за запазване всяко местенце в политиката; зададе се грамадна работа на офицерството за всестранното повдигане на войската и величествения резултат се достигна. Но главната сила при достигането този резултат е в един елемент, който е предмет на хули от страна на социалистите, които в своето безогледно подражание на Франция не си дават сметка дали сме дорасли до тази стара страна, която, въпреки своите много столетия свободен политически живот, все пак не се решава да въведе пропорционалната изборна система.
към текста >>

За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование.
Само заслепеният партизанин може да откаже това. 7. Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес.
към текста >>

Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота.
Един достоен цар не трябва да гледа само да управлява добре; той трябва, доколкото зависи от него да осигури добро управление и за дълги години напред. Той трябва да остави добре приготвени наследници след себе си . Не малко ли са случаите в историята, гдето велики империи са пропадали благодарение преминаването им в ръце на недостойни царе? Имаме ли да кажем нещо по това против цар Фердинанда? За майка на бъдещите царе той доведе дъщеря на виден царски род и на синовете и дъщерите си той даде наистина добро царско възпитание и образование. Когато децата настигнаха на възраст, когато трябваше да се въведат в живота, едно друго мъдро дело извърши той - намери една всеобщо уважавана и високоблагородна втора майка, с право наречена „милосърдието и благотворителността въплътени", която да довърши тяхното възпитание и тяхното въвеждане в живота. Но тази благородна жена царица Елеонора не трябваше само на бъдещите владетели на страната, тя трябваше още за българския дворец и за българския народ. Тя даде пример, тя поучи, тя поведе нашите жени и сестри по пътя на благородно служене на отечеството. Тя не дойде да ги учи на моди, на разкош, на праздност; напротив, на скромност и трудолюбие. И днес. когато ние си спомняме, че царят ни прекланя години и наближава към старост, ние не се боим за нашето бъдеще.
към текста >>

Ако ние бяхме добре възпитани в държавнически дух, трябваше при по-малко заслуги от страна на държавния ни глава, па даже и при никакви заслуги, или даже при явни вреди нанасяни на страната ни от негова страна, трябваше да пазим неговата особа от хули и обиди, просто от желание доброто на нашата държава.
Ние си зададохме в тази брошура въпроса: „Виновен ли е царят в погрома? " И в изследването на неговите дела в България ние не само не намерихме никакви вини, но и се оказа, че той е твърде много заслужил в нашата кратка, но бурна история. Даже, нещо повече, на края намерихме една величайша негова заслуга, която го възвежда в „спасител на България". В такъв случай ние виждаме колко грешим, гдето тъй безсмислено го хокаме и обвиняваме. Това показва колко ние без да мислим съдим за делата на нашите истински благодетели. Ако ние бяхме добре възпитани в държавнически дух, трябваше при по-малко заслуги от страна на държавния ни глава, па даже и при никакви заслуги, или даже при явни вреди нанасяни на страната ни от негова страна, трябваше да пазим неговата особа от хули и обиди, просто от желание доброто на нашата държава. Наистина е право, че особата на държавния глава, какъвто и да е той, император, цар или председател, и каквито и да бъдат неговите заслуги и достойнства, трябва да се гледа като на свещена и неприкосновена, защото държавния глава е емблемата, символа на народното единство, е председателят на народа пред света. Даже да имаше държавният глава грешки трябваше да премълчават и прикриват, а не и да се съчиняват и разгласяват навред по пазарите. Който обича отечеството си трябва да трепери над царя си, да го тачи и пази от поругание, защото правейки така всеки с това тачи и пази отечеството си, неговото единство. А се указва, че ние имаме воглаве нашата страна един извънредно заслужил мъж и мъж с неизчерпаема енергия и амбиция, човек, който да въздигне, да създаде, да прослави нашата страна. Нека/прочее се вгледаме в нашата близка минала история и нека се вразумим.
към текста >>

Да, време е да се накараме със себекултура, със себевъзпитание, да обичаме и вярваме.
Да, можем да допуснем грешки - а всеки човек греши - но по никой начин не и съзнателно желание злото. Да, можем да извиним това недоверие и тази нелюбов у нашия народ към Короната, но време е да размислим и теоретически да се убедим в необходимостта от съществуването на доверие и любов, и като достигнем това убеждение да се стараем, и усилено да се стараем, това убеждение полека-лека да стане у нас и настроение. Време е вече да се привържем и ние към нашия царски дом, както това е в другите народи. Този царски дом е наш дом, български дом, той е символ на нашето, българското, единство и ако обичаме нашето отечество, и ако не искаме неговото единство да не се накърнява, ние трябва да пазим символът свещено и неприкосновено - само това ще гарантира целостта, прогреса и величието на нашето отечество. За него, за нази си, ние трябва да обичаме и пазим царя и династията си. Да, време е да се накараме със себекултура, със себевъзпитание, да обичаме и вярваме.
към текста >>

77. 2.2. БЪЛГАРИЯ И ВОЙНИТЕ

ЗАТОВА СЕ РОДИХ: Неделна беседа; 10 октомври, 1926 г

ТОМ 25

Казвате: "Ние, старите, ще възпитаваме младежта." - Няма какво да я възпитавате.
Такава младеж има и в Англия, и във Франция, и в Германия, и в Америка, но никой не се нуждае от нея. Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: "Ние ще напътваме младежта." - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: "Ние, старите, ще възпитаваме младежта." - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава, и все по-лош става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме... "
към текста >>

Откак светът съществува, все се възпитава, и все по-лош става.
Днес се изисква младеж, родена с идеали. Казвате: "Ние ще напътваме младежта." - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: "Ние, старите, ще възпитаваме младежта." - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава, и все по-лош става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме... "
към текста >>

Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме... "
Казвате: "Ние ще напътваме младежта." - Няма какво да я напътвате. Тази младеж се нуждае само от малко вода. Вие ще я полеете с вода, както поливате някое малко дръвче, и тя ще тръгне по своя път. Казвате: "Ние, старите, ще възпитаваме младежта." - Няма какво да я възпитавате. Откак светът съществува, все се възпитава, и все по-лош става. Колкото повече се занимаваме с възпитанието на младежта, толкова повече забатачваме... "
към текста >>

78. 6.3. ВОЙНИТЕ И СЪДБАТА НА БЪЛГАРИТЕ

A3 СЪМ ОНЗИ ЧОВЕК: Неделна беседа; 28 септемврий, 1919 г.

ТОМ 25

Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила.
" Сегашната Европа е тоя Ерусалим. Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света.
към текста >>

Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите.
Това е една идея, която има отношение към нашите души. Ние сме роби на нашия вътрешен страх, и трябва да се освободим от него. Ако така разберете живота, любовта ще ви посети. Всички ще си подадете ръка и ще заработите по новите правила на възвишената Божествена наука. Тогава и възпитанието на младите, и техните бракове ще стават по същите правила. Аз мога да приложа тия правила, да видите, как се възпитават младите. - Ние си имаме мярка. - Имате мярка, но двойна е тя: като купувате, прилагате едната мярка; като продавате, прилагате втора мярка. Двете мерки са: мярка на простата гъба и мярка на главната гъба. Двойната мярка разрушава света. Явява се в тебе желание да станеш главна гъба.
към текста >>

79. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

ТОМ 25

Ангелите ни възпитават да бъдем целомъдрени като тях, без никакви своенравия и изопачения, нечист живот в каквато и да е маска - форма: дисхармонията да се премахне абсолютно от нас.
Тогава Той дръпна копието си от мене. Аз го гледах дълго време колко светъл беше той, без никакво петно по тялото си. Цялото му тяло светеше с чисто златист цвят. После той се обърна на запад - Учителя стоеше на едно разстояние около сто метра от нас и наблюдаваше срещата ми с ангела. Ангелът пусна една стрела към Учителя и тя се заби между чатала на Учителя и Той трепна от нея, но после падна на земята и като въртележка се въртеше под Учителя." После разбрах, че Учителя бе приел Него да стрелят заради моят недъг, приел бе страданието, за да ме освободи от сладострастието, което ми пречеше в духовният ми живот. Ангелите ни възпитават да бъдем целомъдрени като тях, без никакви своенравия и изопачения, нечист живот в каквато и да е маска - форма: дисхармонията да се премахне абсолютно от нас. ДЕВЕТО важно съновидение: "Намирам се в една колиба. В това време идва при мен Учителя и застава при огнището. Аз отивам при Него. Той ми казва: "Сега ще ти покажа разликата между астралното тяло и духовното." Астралното ми тяло беше като един напластен облак, в който преобладаваха разни петна, но не прозрачни и белезникави. После стана едно раздвижване като вентилатор и облака се разредяваше и избистряше и преобладаваше вече жълт цвят.
към текста >>

Има два метода за възпитание на учениците: или чрез страдания за неизпълнение на законите на природата, или чрез доброволно самоотричане от егоизма и чрез самообладание да се подчини нисшата природа.
След дълги години като размишлявах върху скритата част на видението, даде ми се да разбера вътрешният смисъл на видението. На слугите не им било приятно да ги теглят за брадите - до това време нямаше открита Окултна школа. Учителят държеше общи беседи. С идването на Белите братя в България се откри школата за Общия и Специалния (Младежки клас) -1 922 г. Всеки бял брат се вселяваше в някой ученик и го ръководеше по законите на природата. Има два метода за възпитание на учениците: или чрез страдания за неизпълнение на законите на природата, или чрез доброволно самоотричане от егоизма и чрез самообладание да се подчини нисшата природа. Черните лица и брадичките показвали изопачени чувства и своенравни постъпки, които Белите братя чрез страданията ще изправят и приближат към себе си душите, за да приемат любовта и да им предадат Божията любов чрез сладките слова. А понеже мене ме изпитваха чрез пистолета, който не хвана два пъти, показвало, че моето сърце и ум са съгласни с идеите и законите на природата, затова имам бяло лице и неупорита воля срещу методите на Бялото Братство. Затова ме пращаше моят господар, като със радост ми предаваше любовта си и аз с радост я приемах и му благодарях за всичко. ЧЕТИРИНАДЕСЕТА опитност: Майка ми живееше в село Ичера, а ние в Бургас. За издръжката на майка ми, се грижех аз.
към текста >>

80. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Нека вярваме, че ние с Вас ще имаме това прекрасно благо, да родиме синовете на обещанието, тъй дълго очаквани, които ще дойдат носящи възпитанието, дадено им в мира на светлината; те ще продължат завета към тоя народ.
От своя страна и аз имам още много да Ви кажа, което ще сторя в следните свои писма. В бележката си от 19-того пожелах да бъдете чиста и недостъпна весталка в храма на Бялото Братство. Възстановете това състояние на чиста, прекрасна девица и весталка, в което тъй обичах да Ви съзерцавам! Това може би ще Ви коствува много, но то е най-доброто, така Вие ще придобиете радостта, която носи служенето на Бога и на ближния. Чудно, как еднакво нас ни блазни съдбата на Сарра. Нека вярваме, че ние с Вас ще имаме това прекрасно благо, да родиме синовете на обещанието, тъй дълго очаквани, които ще дойдат носящи възпитанието, дадено им в мира на светлината; те ще продължат завета към тоя народ. Вие наистина сте Сарра, помислете кое именно от събитията на нейния живот преживявате сега. Пишете ми върху това, а и аз в следното си писмо ще се спра повечко върху обещанието на Сарра и Авраама. Най-важното, което желая да Ви кажа преди да завърша, това е че Вие един ден ще трябва да разкажете всичко на Учителя. Предполагам даже, че интимността която имате към Него, отдавна трябва да Ви е посъветвала да сторите това. Наистина, доверието ни към Него винаги в такива случаи трябва смирено да ни поставя пред Него.
към текста >>

Отличните благоухания що идват от горните етажи у дома също ме възпитават.
А хубаво ли е, ако той почнеше да ме „гощава” и удостоява с разни „почести”? Защото колко безчислени са тия, които падат благодарение на гощавките от своите любими. Мислите ли, че ще ме спасите от него, като ми внушавате да го напусна, като в сърцето ми остава живия корен, който пуска нови издънки и който не мисли да умира, защото не му били дали да се „навечеря”. Може би природата ме учи на нещо. Колко пъти заварвам на вечеря моя съученик, но и той знаяйки моята оскъдност също не ме е поканвал да се нахраня. Отличните благоухания що идват от горните етажи у дома също ме възпитават. Нека е Волята Божия! Задачите трябва да се учат. Мислите ли, че като приемам от Вас известни суми не страдам ужасно! О, аз съм уверена, че ще ги възвърна умножени. Той има и добри черти.
към текста >>

Възпитанието му е друго, разбирам.
Задачите трябва да се учат. Мислите ли, че като приемам от Вас известни суми не страдам ужасно! О, аз съм уверена, че ще ги възвърна умножени. Той има и добри черти. Виждам ги само аз, която безумно го обичам. Възпитанието му е друго, разбирам. Културата му. Няма възпитание в християнска добродетел, но зная ли аз Божия план? Може би и за него идва нова „школа”, дето ще го учат повече да се вглежда в нуждите на другите. Една девойка имаше нужда от зимно палто и ме помоли да му предложа едно пъстро килимче. Той заплати богато и го взе, за мой хатър го взе, защото аз го молех.
към текста >>

Няма възпитание в християнска добродетел, но зная ли аз Божия план?
О, аз съм уверена, че ще ги възвърна умножени. Той има и добри черти. Виждам ги само аз, която безумно го обичам. Възпитанието му е друго, разбирам. Културата му. Няма възпитание в християнска добродетел, но зная ли аз Божия план? Може би и за него идва нова „школа”, дето ще го учат повече да се вглежда в нуждите на другите. Една девойка имаше нужда от зимно палто и ме помоли да му предложа едно пъстро килимче. Той заплати богато и го взе, за мой хатър го взе, защото аз го молех. Слугинята му чрез мен помоли за повишение и за мой хатър, от 600 лв. й покачи на хиляда.
към текста >>

С каква леснота тя ме „възпитава”, разгатва всичките ми проблеми, тълкува всичките ми сънища и то все тегли чергата към Ж.
Вам и на всички, които се подвизават в Истината, моите благопожелания. Добринка. П.П. Сънищата, които ми съобщавате обясняват почти всичко за отношенията Ви с брат А... Следния път ще се спра върху тях. Съща. 24 ОКТОМВРИ 1926 г. Километрично писмо от Добринка. С каква леснота тя ме „възпитава”, разгатва всичките ми проблеми, тълкува всичките ми сънища и то все тегли чергата към Ж. Чудя се какво да й отговоря! Добротата й проявена към мен тъй навреме ми внушава дълбока почит. Но задачата, която ми възлага към Ж., ме ожесточава и не мога да предприема нищо. Поставя ме като „централна” личност, като че ли с това да утоли моето познато ней честолюбие. Не, не желая да бъда никъде централна личност.
към текста >>

да почнете да го възпитавате.
Трябва да изработвате във Вас оная благосклонност в опрощение човешките постъпки, тъй като това качество ни приближава при Бога. Не е ли Той, който всичко ни опрощава и ни е научил да се молим „Прости прегрешенията наши, Както и ние прощаваме на нашите длъжници! ” Продължавам по-нататък настоящето, което е предназначено да Ви донесе всички мои мисли и планове за Вашето преобразование. Заедно с това искам да се спра на още един въпрос. Считайки го за моя нужда, за нужда на Духът, който се проявява между нас, най-после за нужда на Всевишния, осмелявам се да Ви помоля да употребите Вашето благотворно влияние върху моят любимец, т.е. да почнете да го възпитавате. (Ето за последен път го наричам „мой любимец”, макар че с право съм го тъй нарекла. Желая и той да има едно поетично име, което да отговаря на неговите добри душевни качества. Между другото, моля Ви да ми помогнете в избирането на такова име, ето защо заедно с мен посветете част от времето Ви в следващите от идния петък десет дни и вижте какво име бихте ми посочили. Но едно Ви моля, имайте в съображение, че предложеното ще подлежи на удобрение. Ако и аз открия нещо красиво, ще се съветват с Вас.) Прочее, очаквам че Вие ще ме запитате какво бихте могли да работите върху него, когато го чувствувате тъй отдалечен от Вас.
към текста >>

81. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Искам от Вас не да го наказвате, а да го възпитавате неусетно, като в скоро време сама вий ще се ползувате от плодовете на Вашата дейност.
Днес имам ли правото нежно да Ви запитам, защо е Емил печален? Ще кажете, от где именно Вас да обвиня за неговата печал! Това е малък резултат от моите наблюдения и ще ви кажа, че в неговата аура всякога съм виждала отражението на обноските и чувствата Ви към него! Доста е за мен два пъти седмично да погледна върху него и да разбера целият Ви живот през това време. Ето защо, апелирам към вас - поставете се в нужните хармонични отношения на брат и сестра (подчъртавам Ви това). Искам от Вас не да го наказвате, а да го възпитавате неусетно, като в скоро време сама вий ще се ползувате от плодовете на Вашата дейност. Бих могла, без да апелирам към Вас да предприема една духовна дейност към тази душа, да изпълня сама това, в което Вий сте длъжна да се проявите. Това обаче, би значило да лиша Вас с две трети от благата, които нашето общение Ви дава. Така щото Вий ще останете с една трета и двете трети ще се дадат нему. Такъв е закона - онзи, когото мразиш, Небото го награждава с двойно повече от твоето. Няма да говоря какво ще му се даде, Вие току-що го преживяхте.
към текста >>

Да, вие сте чисти, съвършени, добри, възпитани и прекрасни.
Как се хили, че оригиналничи! Другият пък - въображаемият Бетховен, който стърже на цигулката вече 10 год. „Цвете мило, цвете красно” и все дразни с това, той пък счита за унижение да се занимава с тия идиоти - Пушкин и Гьоте. Знайте, че над всичко обичам Бога! При всичките си недостатъци, които Вие виждате у мен и не само Вие, но и другите, при всички тях, които аз най-добре от всички виждам, моето първо и последно прибежище е Той - сигурен покров, вярност и Любов. Да, вие сте чисти, съвършени, добри, възпитани и прекрасни. От Вас ний се вдъхновяваме, Вий ни учите, възпитавате, но моята уплескана дреха е хиляди пъти по-ценна от вашите ангелски неопетнени крила, защото е минала през живота, напоена с милиони сълзи, минала през страшния огън на изпитанията и страданията и един ден ще заблести пред гордите Ви очи. Ще дойде време, че от тъмната и далечна небулоза на моята душа, ще затрепка нова ярка звезда на хоризонта, както е блестяла отначало при Бога. Ах, как ме боли от Вашето перо, което прекарвате под очите ми! Ах, как крещи душата ми от негодувание, срам и гняв, че се опитвате да ме „рисувате” и дано да ме прерисувате. Природата, „Изгрев”.
към текста >>

От Вас ний се вдъхновяваме, Вий ни учите, възпитавате, но моята уплескана дреха е хиляди пъти по-ценна от вашите ангелски неопетнени крила, защото е минала през живота, напоена с милиони сълзи, минала през страшния огън на изпитанията и страданията и един ден ще заблести пред гордите Ви очи.
Другият пък - въображаемият Бетховен, който стърже на цигулката вече 10 год. „Цвете мило, цвете красно” и все дразни с това, той пък счита за унижение да се занимава с тия идиоти - Пушкин и Гьоте. Знайте, че над всичко обичам Бога! При всичките си недостатъци, които Вие виждате у мен и не само Вие, но и другите, при всички тях, които аз най-добре от всички виждам, моето първо и последно прибежище е Той - сигурен покров, вярност и Любов. Да, вие сте чисти, съвършени, добри, възпитани и прекрасни. От Вас ний се вдъхновяваме, Вий ни учите, възпитавате, но моята уплескана дреха е хиляди пъти по-ценна от вашите ангелски неопетнени крила, защото е минала през живота, напоена с милиони сълзи, минала през страшния огън на изпитанията и страданията и един ден ще заблести пред гордите Ви очи. Ще дойде време, че от тъмната и далечна небулоза на моята душа, ще затрепка нова ярка звезда на хоризонта, както е блестяла отначало при Бога. Ах, как ме боли от Вашето перо, което прекарвате под очите ми! Ах, как крещи душата ми от негодувание, срам и гняв, че се опитвате да ме „рисувате” и дано да ме прерисувате. Природата, „Изгрев”. Колко е хубаво там.
към текста >>

Възпитание и винаги възпитание.
Земята говори. Там разкопават земята. Взимам участие и аз. Забивам белът в земята и хвърлям пръстта, Учителят ме забелязва. Взима бела от ръката ми и почва ситно да гребе и грижливо да разбива буците. Възпитание и винаги възпитание. И това е „перото” под очите ми - негли стана красива, достойна, умна и разумна някога. А Учителят трепка от красота и веселие. Слънцето блести по снежната Му коса. Няма стар и млад тука - радост и безгрижие блика навред. 17 МАРТ 1927 г., четвъртък 17 март 1927 г.
към текста >>

82. 3. Слънцето и музиката

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Би трябвало цялата възпитателна система де се насочи нататък, за да направи от музиката жива практика, за да разрешава чрез нея трудните задачи около възпитанието и превъзпитаването на човека.
Народната мъдрост е формулирала този велик закон с кратката мъдрост: “Който пее зло не мисли”. Културните хора преценили музиката, дали са се спрели на тази просто изказана идея за музиката, за да се стигне до нейното дълбоко съдържание. Музиката е свързана с мислите, чувствата, желанията и постъпките на човека. Цялата етика почива върху музиката. “Зло не мисли”, има нещо стимулиращо, нещо, което храни и пои, за да не мисли нищо лошо - защо, защото пее, защото разбира от музика. Би трябвало цялата възпитателна система де се насочи нататък, за да направи от музиката жива практика, за да разрешава чрез нея трудните задачи около възпитанието и превъзпитаването на човека. Музиката не е само извор на висша наслада. Тя има огромно практическо значение. Тя е ключ, който би разкрил духовните съкровища, които дремят в човека, тя би преобразила живота на човека и би го превърнала в симфония, казано на прост и разбран език, би направила това, което слънцето прави с цялата земя и с човека; би разтопила леда на човешкото сърце, би изсмукала най-страшната отрова от човешкия ум, които разяждат обществения и личния живот на човека. Не звучат далечно и странно думите ни за музиката. Въпреки големите гении на музиката, тя още не е слязла до народа, не е станала всекидневна потребност.
към текста >>

83. 4. Неуязвимият

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Неговият начин на работа беше своеобразен - не лекуваше двама души по един и същи начин, не възпитаваше по един и същ начин отделните хора, не говореше на двама по един и същи начин.
Ние не тъгуваме. “Зад голямата скръб не е Бог" в редки моменти си спомняме за тъжните епизоди из нашия живот. Опитваме се тогава без горест и без мъка по право без горчивина, да се върнем на тях, да ги оглеждаме и да разберем цената на оня скъпоценен сок, който живота е отлял в тях. Днес ние мислим за много неща, които някога сме отминавали, не поради нехайно отношение, а поради неразбиране, поради липса на навика да се задълбочаваме - тогава това като, че ли беше невъзможно - днес работим и учим по своему, намирайки един от методите, най-подходящия за всяка отделна индивидуалност. Той е дал нещо за всички. Неговият начин на работа беше своеобразен - не лекуваше двама души по един и същи начин, не възпитаваше по един и същ начин отделните хора, не говореше на двама по един и същи начин. Всеки човек за Него беше различен, оригинален екземпляр, отделна величина с която трябваше да се подходи различно. Ако живота на всички ни би се изразил по друг начин, сега нямаше да стоим на това място, да съзерцаваме живота, да търсим главните линии, за да доловим онова, което Той ни даде през последните дни на живота си тук на Земята. През тези четири месеца на най-суровата година за нас 1944, за която недвусмислено през една неделна беседа беше казал и уточнил, кога ще напусне катедрата. Ще кажат някои защо се връщаме на тези години толкова отдалечени от днешния момент. Защо докосваме тази болезнена дата и тази незаздравяла рана?
към текста >>

‘Провинилите се най-големи грешници - казваше Той - Бог изпраща в ада да се учат и възпитават, но не ги убива”.
“Ако имах време, бих ви доказал, как всичко се превръща на добро, бих ви доказал как нямате право да убивате нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, защото всичко ще се превърне на добро. Същото се отнася и с човека, какъвто и да е той. Никъде нито на небето, нито на земята има закон с който се дава право на човека да убива, няма такова нещо." Никой на земята до ден днешен след Христа не се е застъпвал толкова много за охраняването на човешкия живот, никой до сега не бе се обявил така остро срещу смъртната присъда и никой не е ратувал толкова много срещу войната, както Той. Документите по този въпрос са на лице и един ден това ще се отчете. Човешката кръв за Него беше най-скъпоценната течност, животът беше отлят в нея - природата изразходва огромни усилия и средства и бди за всяка пролята капка, държи сметка, и никой не остава пощаден от неумолимите й закони. ‘Провинилите се най-големи грешници - казваше Той - Бог изпраща в ада да се учат и възпитават, но не ги убива”. Цяла тема може да се изгради върху това изказване, но днес ние искаме да уловим основната следа, която Той остави да бележи един светещ, нагорен път, който можеше да стане програма през онова бурно време, може да стане и сега и в бъдеще, когато войната ще бъде вече невъзможна. Хиляди хора загиват, милиони умират по бойните полета и по време на революции и още толкова остават негодни за живота. Той не мълчеше, Той никога не мълчеше, когато трябваше да се каже истината. Този път онова, което каза Той прозвуча като тревожен вик, не само към отделния човек, не само към българския народ, а към цялото човечество, което не преставаше да точи ножовете, да лее стомана и да се готви за най-ужасната изтребителна война. Късно човечеството отчита заблудите и грешките, ала каква полза - кръвта се е разляла и недоволната земя издига глас на протест и гняв.
към текста >>

“Не убивайте нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, а ги трансформирайте - превърнете ги на добри, на правилни - те ще ви бъдат нужни.” Но системата беше тежка като чудовище, възпитанието беше още далеч да се справи със старите форми на насилие, на жестокост, на робството, неща от които хората трудно се освобождаваха.
Никой Мъдрец и никой адепт и ни един от Великите учители на човечеството не е излязъл на двубой със злото. Те избягват дори да говорят за него, стискат устни и сякаш не са чули въпроса. Знаменателни са думите на Христа, които би трябвало да станат програма в живота на отделния човек и на цели народи: “Не противи се злому". Сила се иска, за да се изпълни този кратък и обикновено звучащ стих, който в сърцевината криеше вярна, реалната философия на живота. “Не убивайте" -нееднократно щеше да каже Той и ние свидетелствуваме за това, чухме го и се опитахме да го запишем в сърцата си. “Не убивайте нито една лоша мисъл, нито едно лошо чувство, а ги трансформирайте - превърнете ги на добри, на правилни - те ще ви бъдат нужни.” Но системата беше тежка като чудовище, възпитанието беше още далеч да се справи със старите форми на насилие, на жестокост, на робството, неща от които хората трудно се освобождаваха. Системата ореше върху човешките глави и не искаше да знае количеството на кръвта, която се проливаше и нямаше милост, нямаше сърце, ни слух ни очи, за да прозре пътя на една отживяла култура, на един остарял и негоден морал, израз най - вече на човешкото безлюбие. Незабравими останаха тези дни - края на 1944 година, те бяха като заключителен акорд, сгъстеното Слово и драгоценният сок на всичко онова, което искаше да запише с огнени слова - главното, което трябваше да помним за винаги. Задачите лежаха не само пред нас, но и пред всичките народи, пред които щяха сега да изпречат изпитанията, конфликтите и големите недоразумения, които щяха да обхванат всичките хора на земята - огньовете, които пламваха вътре в самия човек. Войната щеше да се пренесе на по-широк и по-дълбок фронт и тя щеше да въвлече всички в този водовъртеж и нямаше да остане човек незасегнат, нямаше да има човек да не се интересува от мирната конференция в Женева, от съвещанията на Обществото на народите, от подмолните войни, които се водеха в колониалните страни, от схватките между бели и черни по джунглите на Африка и от развитието на международните отношения. Двадесетият век беше забележителен, края на една епоха и началото на друга, края на една култура, чийто плодове отдавна бяха обрулени - човечеството жадуваше за нови перспективи, за нови постижения, за нова етика, за нов живот.
към текста >>

84. 45. Деветата симфония на Бетовен с Карл Бьом. (10.05.1943, понеделник, София - Изгрев)

ТОМ 34

- Учителю, брат Боев ми подари книга за възпитанието по Вашите методи.
Учителят продължи: Внушението играе много важна роля при пеенето. Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо и трябва да има вяра и смелост. - Учителю, казах Му аз, докато се свиреше първата част и ние солистите бяхме седнали на сцената, аз призовах и Духа на Бетховена и му казах, че и той вече трябва да стане Ваш ученик. Учителят каза: Е, да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, го направи ученик на новото учение. Бетховен е имал повече желания от своите възможности. - Учителю, брат Боев ми подари книга за възпитанието по Вашите методи. Аз я прочетох и много ми се иска да стана малко дете и Вие да ме възпитавате. Учителят каза: - Ти и сега можеш да се почувстваш дете и да се възпитаваш по новите методи. Учителят стана прав и излезе навън да извика брат Христо. Те влязоха в стаята. Учителят продължи: Ти, рекох, си работила много в миналото.
към текста >>

Аз я прочетох и много ми се иска да стана малко дете и Вие да ме възпитавате.
Човек не трябва да си внушава, че не може да направи нещо и трябва да има вяра и смелост. - Учителю, казах Му аз, докато се свиреше първата част и ние солистите бяхме седнали на сцената, аз призовах и Духа на Бетховена и му казах, че и той вече трябва да стане Ваш ученик. Учителят каза: Е, да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, го направи ученик на новото учение. Бетховен е имал повече желания от своите възможности. - Учителю, брат Боев ми подари книга за възпитанието по Вашите методи. Аз я прочетох и много ми се иска да стана малко дете и Вие да ме възпитавате. Учителят каза: - Ти и сега можеш да се почувстваш дете и да се възпитаваш по новите методи. Учителят стана прав и излезе навън да извика брат Христо. Те влязоха в стаята. Учителят продължи: Ти, рекох, си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят.
към текста >>

Учителят каза: - Ти и сега можеш да се почувстваш дете и да се възпитаваш по новите методи.
- Учителю, казах Му аз, докато се свиреше първата част и ние солистите бяхме седнали на сцената, аз призовах и Духа на Бетховена и му казах, че и той вече трябва да стане Ваш ученик. Учителят каза: Е, да, той вече е ученик, защото ти, като пя неговата симфония, го направи ученик на новото учение. Бетховен е имал повече желания от своите възможности. - Учителю, брат Боев ми подари книга за възпитанието по Вашите методи. Аз я прочетох и много ми се иска да стана малко дете и Вие да ме възпитавате. Учителят каза: - Ти и сега можеш да се почувстваш дете и да се възпитаваш по новите методи. Учителят стана прав и излезе навън да извика брат Христо. Те влязоха в стаята. Учителят продължи: Ти, рекох, си работила много в миналото. Достигнала си гениалност на физическия свят. Ти имаш гениалност на физическия свят.
към текста >>

85. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

ТОМ 35

на Христо Ваклидов, възпитаник на френския колеж в Бебек, активен участник в униатското движение, публицист и преводач.
Изпълнен с тревога за бъдещето, Цанков още през април 1861 г. му изпраща пламенен призив: „Бъдете уверени - пише той, - че сичкият съединен български народ, както и духовенството му, ще Ви приеме с голямо възхищение.” Издигайки се над каквито и да било лични отношения, готов веднага да забрави горчивините, които изживява от Иларион, Цанков горещо го увещава да се приобщи към униатското движение. „Нека оставим сичко настрана - настоява той - и елате, направете единството в народът” (курс.а., М. К.). Отчаян, безуспешният опит да го привлече дори в последния момент, непосредствено преди издействуваното от патриаршията заточение на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки. Сега вече в Цанков настъпва колебание, неувереност и той преотстъпва редактирането на вестник „България” от 10 май 1861 г. на Христо Ваклидов, възпитаник на френския колеж в Бебек, активен участник в униатското движение, публицист и преводач. Новият издател продължава Цанковото направление. Така, че без да се подценява ролята на Ваклидов, „България” си остава „Цанков лист”. Обявяването на унията активизира руската дипломация. След последователни, неуспешни усилия - дори в навечерието на акта - да бъде отклонен Цанков, руското посолство в Цариград взема извънредни мерки за противодействие. Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт.
към текста >>

Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция.
„Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-висша степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание. В отговор на предприетото засилено проучване върху настроенията на българските провинции особено се откроява пловдивския вицеконсул Найден Геров. Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади. Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н. Геров тактично посочва, че „всички възпитаващи се в Русия млади българи за учители се преследват от гръцките архиереи.” Макар и убеден противник на унията, той осветлява обективните причини, които довеждат българите до тази акция. „Сам патриархът с неуместните... разпоредби принуждава българите към уния и още с такава настойчивост, че средствата за задържането им от това се изчерпват. А бързото признаване от Портата на общината - продължава Н. Геров - уверява българите, че с приемането на уния и ще постигнат своята цел: да имат собствена народна йерархия, каквато правителството на султана сега им отказва.” Той целенасочено акцентира върху фактите, които опровергават закостенялата руска църковна доктрина - единство на православието в Османската империя, като същевременно водят към извода, че трябва да бъдат подкрепени правата, предявени от младата българска нация за духовно освобождение. Твърде прямо, с горест съобщава Н. Геров на своето началство: „българите не искат да вярват, че Негово сиятелство (т. е.
към текста >>

П. Войников.” Оценявайки високо този новоиздаден труд за патриотичното възпитание на българите, обикаляйки по апостолски училищата, Цанков пропагандира въвеждането му в учебните програми.
В края на 1861 г. Цанков пристига и в Стара Загора, но към малката група местни „съединени българи” не успява да привлече нови униати. И тук наред с униатската си дейност, както във всички градове, където минава, той не оставя на заден план другия голям въпрос, с който живее, или по-точно проблемите, които най-неразривно свързва с целите на унията - българското културно възраждане. Така в Стара Загора той посещава взаимното училище, където „остава доста дълго време”. „Останало ми е в паметта - си спомня Атанас Илиев, тогава ученик, - че той препоръча на учителя да преподава българска история... по учебника на Д. П. Войников.” Оценявайки високо този новоиздаден труд за патриотичното възпитание на българите, обикаляйки по апостолски училищата, Цанков пропагандира въвеждането му в учебните програми. Като пристига отново в Цариград, при обстановката на недоверие, което изпитват към него православните българи, той заживява с предишните си настроения и се залавя пак, през април 1862 г., с издаването на вестник „България”. Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им. И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм.
към текста >>

86. 2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи

ТОМ 35

Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание.
По този начин те сами се осъждаха на нещастие, живеейки в чужбина без родители и роднини, приятели и сродници. Те се унижаваха, защото още отначало започваха криво, продължаваха по-криво и свършваха най-криво. Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си. 8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание. Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена. Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание. Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи. Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език. Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование. Много от нашите българи, като отидеха по търговски сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си език. Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко. 9.
към текста >>

Според тогавашните обстоятелства добре възпитаният човек беше рядко явление на света.
таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга. След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха висшите задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е. изповедта и помирението на семейните тайни спорове и властта върху душата на всеки християни, фанариотите се заловиха за коренното нравствено преобразуване на целия ни народ. Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен език и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат. Според тогавашните обстоятелства добре възпитаният човек беше рядко явление на света. Затова почти всеки в онова време можеше да стане учител. Като вид духовни лица учителите зависеха от епархийския архиерей, който ги препоръчваше и покровителствуваше, за да изпълняват поставените от него изисквания: да погърчват нашите младежи и като ловджийски кучета посредством учениците си да вървят по следите на ежедневния домашен живот на християните. По този начин учителите научаваха всичко, което е станало предишния ден в дома било за някое семейство, било за някое обществено съвещание или дело. По обяд те можеха да докладват подробно на владиката, който по този начин научаваше подробно и точно за всичко, което се извършва. Такива бяха възпитателите на младежите, върху сърцето на които те имаха пълна и абсолютна власт.
към текста >>

Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство.
От неговото светотатство народът успя да се спаси само една патерица. И като не можеше да търпи повече всичко това, народът изпрати много прошения с искане той да бъде махнат и на негово място назначи еднороден владика. Но и сега не получи удовлетворение на молбата си главно поради противодействието на патриаршията и на другите й съдружници в Цариград. VI. За наследник на Панарет бе назначен Неофит, когото народът изгони. Въпреки църковните правила за епископ бе ръкоположен на 25-годишна възраст. Роден в Псоматия (Цариград), той бе възпитаван в патриаршията, невежа и твърде безнравствен юноша, надменен и без да споменавам най-обикновените му пороци, присъщи на всички владици, ще отбележа особената му страст да преследва нашето духовенство. Неговите служители през време на обиколката му из епархията яздеха поповете. Пресен пример имаме в лицето на свещеника от с. Златарица, когото владишкия писар Костаки караше да го пренася през реките. Той още преследва игумена на Лясковския манастир Максим, мъж добродетелен и уважаван от всички, за това, че не се съгласил да го пренесе през реката. Дори владиката с помощта на цариградските си приятели издействува неговото заточение.
към текста >>

Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри.
На всички, дори и на тези, които имат съвсем бегла престава от географията, е известен о-в Андрос, наричан калугерски остров. (Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство. Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство. Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г. албанските пълчища нахлуха в Нишката епархия, роденият в Андрос владика не само не пожела да защити паството си от натисналата го скръб, от огъня и от ножа на нападателите, но се и възползува от обстановката, за да си отмъсти за лични обиди, с каквато цел влезе във връзка с пашата. Към такава една постъпка са приложими евангелските думи: Добрият пастир дава живота си за защита на овцете, а този, който е наемник и не е истински собственик на овцете, като види, че идва вълкът, бяга и напуща овцете.
към текста >>

Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела.
(Този остров е родното място на прочутия Каирис.) Поради крайната си бедност жителите на острова решили да покалугерят децата си от мъжки пол, като оставят само по едно, защото мислели, че от всички занаяти калугерството е най-добрият и най-доходният. Те пращат децата си в Цариград или в някой друг голям град на Турция да се учат и практикуват, както те го наричат, това изкуство. Тези деца отиват при архиереите или при някой друг висш духовник най-напред като готвачи, кафеджии, чибукчии или просто като слуги без заплата, за да получат след време прозвището чираци, което е синоним на низост, на лицемерие и ласкателство. Тази категория младежи познава всеки, който е посетил владиците в Цариград. Фактите показват, че хора от подобен произход и възпитание не е възможно да бъдат добри. Но за нещастие владиците в България са именно от такъв произход и възпитание, животът на които е верига от най-пошли дела. Ето и някои примери, които говорят за техните пороци. Когато през 1842-1843 г. албанските пълчища нахлуха в Нишката епархия, роденият в Андрос владика не само не пожела да защити паството си от натисналата го скръб, от огъня и от ножа на нападателите, но се и възползува от обстановката, за да си отмъсти за лични обиди, с каквато цел влезе във връзка с пашата. Към такава една постъпка са приложими евангелските думи: Добрият пастир дава живота си за защита на овцете, а този, който е наемник и не е истински собственик на овцете, като види, че идва вълкът, бяга и напуща овцете. Тогава вълкът разграбва и разпръсва овцете, но овчарят не го е грижа, защото не са негови (Евангелие от Йоан, 10: 11-13).
към текста >>

Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж?
Сигурно такива и подобни злини и отчаяния и по-рано са принудили хиляди български семейства да прегърнат било католицизма, било исляма. Затова не е никак невероятно да се случи същото и през този век, защото, види се, интересът към религията и уважението към нея са много намалели. Тази зараза вмъкнаха сред нас препоръчаните от владиците гръцки учители, които бяха назначени из българските епархии. Цялата тяхна мъдрост се ограничаваше в четирите части на граматиката и с превода на малки откъси от старогръцките автори. Но безнравствеността и развратът, който те въведоха, са наистина нетърпими. Но беше ли възможно юноши, по произход и възпитание еднакви с това на владиците, да станат добри преподаватели и възпитатели на българската младеж? Достатъчен е примерът на пловдивския учител, някой си Цукалас, който бе препоръчан и избран от самата Патриаршия. Със своя скандален живот и клеветничеството си този човек смути съвестта на народа. Освен това Цукалас правеше опит да развращава нравите на младежите, които обучаваше. Пловдивчани, за които той бе станал непоносим, с мъка се отърваха от него. Но и като напусна Пловдив, този човек не престана да клевети нашия народ.
към текста >>

87. 6.5.2. Броят на възпитаниците в интерната към Болградското централно училище.

ТОМ 35

6.5.2. БРОЯТ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ В ИНТЕРНАТА КЪМ БОЛГРАДСКОТО ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ В: Съветник (Цариград). Г.
6.5.2. БРОЯТ НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ В ИНТЕРНАТА КЪМ БОЛГРАДСКОТО ЦЕНТРАЛНО УЧИЛИЩЕ В: Съветник (Цариград). Г. 1, бр. 13, 17 юли 1863, с. 2, 3. Болград, 31-го майа 1863 В 7-т брой на вестникът ви прочетохме не без удоволствие анонимната дописка от Болград, писана от Един задунаец, в която се споменува нещо и за тукашното централно училище, и особено за новооткрития при него интернат. Справедливо тя прави чест не само на тукашното общество, на училищния комитет, но и нам - учителите, относно училищните ни нареди и напредвания.
към текста >>

... ... В дописката му обаче се е вкрало непреднамерено едно малко обстоятелство, което може да вкара с време в недоумение мнозина от нашите съотечественици в България, особе то гдето се говори за интерната, числото на възпитаниците му и средствата за тяхното обдържавание.
1, бр. 13, 17 юли 1863, с. 2, 3. Болград, 31-го майа 1863 В 7-т брой на вестникът ви прочетохме не без удоволствие анонимната дописка от Болград, писана от Един задунаец, в която се споменува нещо и за тукашното централно училище, и особено за новооткрития при него интернат. Справедливо тя прави чест не само на тукашното общество, на училищния комитет, но и нам - учителите, относно училищните ни нареди и напредвания. ... ... В дописката му обаче се е вкрало непреднамерено едно малко обстоятелство, което може да вкара с време в недоумение мнозина от нашите съотечественици в България, особе то гдето се говори за интерната, числото на възпитаниците му и средствата за тяхното обдържавание. ... Основата на интерната беше начертана введно с основата на Централното училище още в началото, в по-обширен обем, не за 5-6-ма ученика, както споменува дописникът ви, но за да се възпитават в него 40 отбрани и способни за наука ученици, повече от тукашни колонистки бедни чеда. Оная част от училищните доходи, които бяха назначени за поддръжката на това благодетелно заведение, била би достатъчна за това, ако би се не увеличавали ежегодните разноски за Централното училище според откритието на висшите му класове, следователно и умножението числото на учителите, които се пригласиха за тях. Това обстоятелство накара Училищния комитет да скъси размера на интерната и да се ограничи с приемането само на 20, не повече възпитаници, що са вече налице сичките. Г-не Редактор, тъй както няма вече ни една празна ваканция в интерната ни, да обявите сичко това на ония жедни за учение, но бедни български юноше, които се канят да дойдат в Болград, като им посъветвувате съвременно да се не пускат в път догде не се сподобият с нужните тям средства за поддържането им в това учебно заведение и да не се надяват на друго от комитета, освен на свободното слушание уроци в Централното училище, що е достъпно всекиму и от всяка народност, според устава училищен. На желающите пък да дойдат в Болград на учение при свои средства, можете обяви, че с време може да открийме за тях , с мъжко при интерната, един пансион, гдето според желанието на родителите им, могат би поместени с определена годишна плата.
към текста >>

... Основата на интерната беше начертана введно с основата на Централното училище още в началото, в по-обширен обем, не за 5-6-ма ученика, както споменува дописникът ви, но за да се възпитават в него 40 отбрани и способни за наука ученици, повече от тукашни колонистки бедни чеда.
13, 17 юли 1863, с. 2, 3. Болград, 31-го майа 1863 В 7-т брой на вестникът ви прочетохме не без удоволствие анонимната дописка от Болград, писана от Един задунаец, в която се споменува нещо и за тукашното централно училище, и особено за новооткрития при него интернат. Справедливо тя прави чест не само на тукашното общество, на училищния комитет, но и нам - учителите, относно училищните ни нареди и напредвания. ... ... В дописката му обаче се е вкрало непреднамерено едно малко обстоятелство, което може да вкара с време в недоумение мнозина от нашите съотечественици в България, особе то гдето се говори за интерната, числото на възпитаниците му и средствата за тяхното обдържавание. ... Основата на интерната беше начертана введно с основата на Централното училище още в началото, в по-обширен обем, не за 5-6-ма ученика, както споменува дописникът ви, но за да се възпитават в него 40 отбрани и способни за наука ученици, повече от тукашни колонистки бедни чеда. Оная част от училищните доходи, които бяха назначени за поддръжката на това благодетелно заведение, била би достатъчна за това, ако би се не увеличавали ежегодните разноски за Централното училище според откритието на висшите му класове, следователно и умножението числото на учителите, които се пригласиха за тях. Това обстоятелство накара Училищния комитет да скъси размера на интерната и да се ограничи с приемането само на 20, не повече възпитаници, що са вече налице сичките. Г-не Редактор, тъй както няма вече ни една празна ваканция в интерната ни, да обявите сичко това на ония жедни за учение, но бедни български юноше, които се канят да дойдат в Болград, като им посъветвувате съвременно да се не пускат в път догде не се сподобият с нужните тям средства за поддържането им в това учебно заведение и да не се надяват на друго от комитета, освен на свободното слушание уроци в Централното училище, що е достъпно всекиму и от всяка народност, според устава училищен. На желающите пък да дойдат в Болград на учение при свои средства, можете обяви, че с време може да открийме за тях , с мъжко при интерната, един пансион, гдето според желанието на родителите им, могат би поместени с определена годишна плата. А за сега, ако прибързат, могат намери прибежище у учителите на Централното училище, според предварителното споразумение на родителите им с тях.
към текста >>

Това обстоятелство накара Училищния комитет да скъси размера на интерната и да се ограничи с приемането само на 20, не повече възпитаници, що са вече налице сичките.
Болград, 31-го майа 1863 В 7-т брой на вестникът ви прочетохме не без удоволствие анонимната дописка от Болград, писана от Един задунаец, в която се споменува нещо и за тукашното централно училище, и особено за новооткрития при него интернат. Справедливо тя прави чест не само на тукашното общество, на училищния комитет, но и нам - учителите, относно училищните ни нареди и напредвания. ... ... В дописката му обаче се е вкрало непреднамерено едно малко обстоятелство, което може да вкара с време в недоумение мнозина от нашите съотечественици в България, особе то гдето се говори за интерната, числото на възпитаниците му и средствата за тяхното обдържавание. ... Основата на интерната беше начертана введно с основата на Централното училище още в началото, в по-обширен обем, не за 5-6-ма ученика, както споменува дописникът ви, но за да се възпитават в него 40 отбрани и способни за наука ученици, повече от тукашни колонистки бедни чеда. Оная част от училищните доходи, които бяха назначени за поддръжката на това благодетелно заведение, била би достатъчна за това, ако би се не увеличавали ежегодните разноски за Централното училище според откритието на висшите му класове, следователно и умножението числото на учителите, които се пригласиха за тях. Това обстоятелство накара Училищния комитет да скъси размера на интерната и да се ограничи с приемането само на 20, не повече възпитаници, що са вече налице сичките. Г-не Редактор, тъй както няма вече ни една празна ваканция в интерната ни, да обявите сичко това на ония жедни за учение, но бедни български юноше, които се канят да дойдат в Болград, като им посъветвувате съвременно да се не пускат в път догде не се сподобият с нужните тям средства за поддържането им в това учебно заведение и да не се надяват на друго от комитета, освен на свободното слушание уроци в Централното училище, що е достъпно всекиму и от всяка народност, според устава училищен. На желающите пък да дойдат в Болград на учение при свои средства, можете обяви, че с време може да открийме за тях , с мъжко при интерната, един пансион, гдето според желанието на родителите им, могат би поместени с определена годишна плата. А за сега, ако прибързат, могат намери прибежище у учителите на Централното училище, според предварителното споразумение на родителите им с тях. Приимите, господине, уверение в дълбокото ми към Вас почтение. Учител
към текста >>

88. 6.5.3. Бесарабските българи.

ТОМ 35

И заради това той на тях иначе не гледаше, но като народ, който живее в Россия по милости; а тя ги храни, възпитава, старае се за тях, без те да й до някога за това да заплатят.
Арендаренко464, по произхождението си глупав и военен; человек без секое образование и вдаден в пиянство, со страшни и даже чудни възгледи върху образованието, от което произхожда богатството и щастието на сичкият мир. Тоя голям ненавистник на българите, намираше дружба и приятелство само с военните, с които прекарваше своето време. Този человек по своето си управление и общежитие е обръщал всеобщото внимание. В осемгодишното си управление, той освен гдето е хулил, ненавиждал, надекивал475 българите нищо друго добро не им е сторил. Той гледал на българските колонисти като на народ от друго племе и вяра, народ чужд, който е получил от Россия някои права без да и е в нещо заслужил. И заради това той на тях иначе не гледаше, но като народ, който живее в Россия по милости; а тя ги храни, възпитава, старае се за тях, без те да й до някога за това да заплатят. И при това понятие, Арендаренко не наричаше иначе колонистите, освен: Дармуеди476, Татари477 и Бусурмани478. Арендаренко гледаше нна българите като народ исторически порабощен479 и токова поробощение намираше твърде пътно480. Този человек естетсвено не желаеше благополучието на колонистите и заради това той не желаеше да ги види на друго поприще освен на земеделческото; не желаеше да ги види на друга степен освен на тая, на която са били от първен, след като са се населили в тойзи край. Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български език силно му мътеше кръвта. Но сичко това още не беше нищо.
към текста >>

Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата.
При него Богословски глас; 4. Книгопечатница; 5. Банка I. Възродителното книжовно общество да се състои от членове: почетни и обикновени. Почетните ще бъдат ония, които положат в годината по 20 рубли, а обикновени могат да бъдат сички, които платят по една рубла. Целта на това общество ще е, да се старае чрез убеждение да уговори съотечествениците си да жертвуват за възпитанието на бедните деца при средоточното училище и да склонява хората да си провождат децата да учат в училищата. На това общество не трябва да се ограничи числото на членовете, но напротив, доколкото е възможно да се увеличи. II. Средоточно училище трябва да се открие в средата на една от най-добрите българските колонии и да бъде от седем гимназиални класове. Обазът му по местно требование и нуждата на тая страна, а разпределението му, по мое мнение такова: 1. Молитви, Битописание, оглавление на черк. История, славянска Граматика и словесност; 2.
към текста >>

Тези попове, по моему, кои ще се възпитават в предполагаемото средоточно училище наедно със сичките ученици не треба да се различават от мислите и възгледите си, а ще бъдат същи народни деятели по времето, по духът и желанието на народа.
Но още заради това, пак в тях ще да се срещнат попове, които нито слово не разбират български. Впрочем, това може да е по духът на св. Писание. Всекое дихание да хвалит Господа. Назначението на таквизи попове е толко далеч, колкото и на сичките фенерски попове, кои попуват над българите в самата България. И ползата, която тези са принесли се ранее с ползата, която са принесли фенерските на задунавските Българи. Тези попове, по моему, кои ще се възпитават в предполагаемото средоточно училище наедно със сичките ученици не треба да се различават от мислите и възгледите си, а ще бъдат същи народни деятели по времето, по духът и желанието на народа. А от тях може да се чакат абсолютни старания за общото добро. III. Колониалната банка ще спре колонистите да си не продават бедният урожай, на сичките си местни произведения на половин цена и без време, а да им чакат времето. Това ще послужи да се ползуват те самите от своите трудове, ще престанат да зимат пари на процент и да плащат на стотях на месец три и четири, но зимат в нужден случай пари от своята колониална банка, с процент много по-малък. При такива средства те ще развият търговията в своите колонии яко добре, от която ще обогатят страните си и ще доведат в цветущо състояние и поправят своето състояние е нравствено и имотно отношение. Болград Октомврия 1863.
към текста >>

НАГОРЕ

1.418781042099