Търсене в текстове за 'виждане '

ТОМ 2

и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината?" Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят. За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега. Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили". Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа. В момента, когато го докосва до лакета изведнъж усеща, че нещо подобно като електрически ток минава през него и някаква светла вълна обхваща тялото му, избистря главата и умът му и изведнъж съзнанието му, което представлявало досега едно небе с тъмни черни облаци, изведнъж се прояснило. Той вижда, че се намира на Изгрева, че Учителят е на два метра от него, но очите му са отворени и той вижда едновременно всичко, както цялата земя, така и всички планети от слънчевата система, че дори и Галактиката. Накъдето да обърне глава неговия взор се устремява нататък и пред очите му се
към текста >>

5. 86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA

ТОМ 2

желаеше да извърши това. Те са още деца, каква вина имат? Войниците не искат да убиват момчетата. Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре, времето е едно за Господния Дух на Силите, които направляват живота на земята и на Небето. Мировият Учител управлява и земята и
към текста >>

6. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

в тамошната банка. Изведнъж вноските спират и той е подложен на лишение и е принуден да гладува. Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга. Там се запознава с един пътуващ френски лекар с авторитет пред турското правителство, който се застъпва за него, освобождават го от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. А това е неговата докторска дисертация. Оставен под гаранция, той се движи свободно и лекува местното население благодарение, на което натрупва завидно състояние. Някои от заточениците му предлагат да организират
към текста >>

7. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

душата на славяните. Тук конфликта е най-драматичен и най-трагичен, защото тук е определено да стане развръзката. 66. Братството не е обикновена човешка организация. То почива на вътрешни закони - вечни. Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления. Страданията са път към Бога. Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията". В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да
към текста >>

8. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

нашето време и следеше внимателно стъпките ни в бурята на военните събития. УЧИТЕЛЯТ като че ли ни чакаше. Посрещна ни усмихнат, преди да пристъпим последното стъпало. Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на
към текста >>

9. 3.08. Болните сливици

НЕСТОР ИЛИЕВ

на брат ми няколко секунди и освобождава ръцете, и се обръща към мене и казва: „Ще мине". Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство". Учителят се смее и ме пита: „Какво казва?" „Учителю, учудва се, че Вие не предложихте някакъв вид лекарство". Учителят се смее и казва: „Добре, духнете му, казва, каве, сухо каве в гърлото." Разбира се аз знаех, че това е само така и аз бутам брат ми и вече по стълбичките слизаме. „Довиждане Учителю, благодарим" и тръгнахме полека, полека по шосето за града. Когато стигнахме до Радио София, по шосето, пак той, непринудено ми отвори устата и ми казва: „Нищо няма, мина ми". Казвам: „Чакай, кафето, трябва да духаме кафето". „Какво кафе, погледни ме." Той отвори устата, виждам, че няма ни сливици, няма нищо. Така Той лекуваше - с дума и без думи, с лекарства и без лекарства, но със сила
към текста >>

10. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността. През този период Учителят поръча един доста голям телескоп. Метеорологическата клетка, която беше построена в
към текста >>

11. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата
към текста >>

12. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

удивлява. По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност. Това е издателят на книгата: „Новата култура в ерата на Водолея". Оригиналът на този мой труд носеше името „Мъдростта". Но след френския превод и след редакцията, която претърпя, издателят решава и слага горното име. Така че има разлика в текста на френския превод и българския оригинал. Има някои съкращения. Аз останах доволен от изданието, както и от сполучливото заглавие. Каква се Жерард Низе. Този човек съм го виждал само на снимка. Познавам му Небесната карта. Има слънчево чело. В него вътрешните интелектуални богатства са чрезмерно добре изразени. Особено причините (каузални) центрове. Аз разбрах,
към текста >>

13. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава. Пишеха се любовни писма с терминологията на Учителя. Цитираха цели думи, слова и пасажи, за да прикрият своята човешка любов. По наше време имаше една игра, наречена „Шегите на Амура". На стотина картончета бяха написани с различни имена всякакви възможни въпроси за закачки и за задевки на любовната интрига и отговорите бяха също обозначени и когато един искаше да каже нещо на някое лице в компанията, споменаваше някакво име и подаваше картончето.* Срещу името имаше написан много сполучлив израз и тя четеше това, което онзи приятел срещу нея като ухажор не смееше да й го каже. Това беше игра, но много сполучлива и беше много популярна. Сега такава игра не може да се играе - хората вече се научиха да си искат направо нещата,
към текста >>

14. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

готвя. Отидох и му казах, че трябва да търча насам и натам по проблемите на Борис и няма да си бъда вкъщи. Боян Боев беше много разочарован. Аз по това време изобщо не готвех у дома. Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше. Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от умора. Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя. Боян остана там до последните си дни и все се оплакваше пред мен: „Марийке, тези сестри на Изгрева не знаят да готвят, а ще ме уморят от тази груба и твърда храна". А аз готвех моите супи и моите гозби с пасирана храна заради
към текста >>

15. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

всичката храна и от утре тук няма да се готви за готованковците!" Ето така Учителят заради онези закри комуната. А защо комуната? Това беше един комунален обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова. През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба. Така се разтури тази първа комуна. А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на благодарност. Точно по това време, от времето на комуната имам една опитност. Вървя с Мария Радева, рождената сестра на Георги Радев към ул. „Опълченска" 66 и говорим за Учителя. Решихме да измислим по едно име на Учителя, че когато говорим за него да си казваме това име, та онзи, който ни слуша да не разбере и да не знае за какво става дума. Вървим и говорим. Беше изгряло едно хубаво слънце. Споделих: „Знаеш ли какво, Учителят е слезнал от слънцето и ние ще го наричаме „слънцето". Поседяхме, поговорихме отвън на пейката и накрая се запътихме към трапезарията. Учителят беше долу в кухнята, в сутерена.
към текста >>

16. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

сме превзели Америка". Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете, затваря вестника и отново го предава на Весела. Усмихва се: „Е, рекох, американците като прочетат статията и като видят след това снимката ще кажат: „Ето един добър човек!" Нещо прерязва възторга на Весела. След малко Учителят добавя: „И само толкоз". Но неговото лице вече не е усмихнато, а има строг вид. Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа. Това е историята за „добрия човек", който говори добри неща и прави също така „добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе
към текста >>

17. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

имаше няколко художника, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна. Учителят имаше отношение към това изкуство и няколко пъти сме ходили на изложби на художници. Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство. Той живо се интересуваше от тяхната работа и им съдействуваше. Но и тогава музиканти, художници, поети, писатели те всички бяха много бедни и държавата изобщо не ги подкрепяше - те бяха на самоиздръжка.
към текста >>

18. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

Маргарита Рангелова Стратева

ще се изгоря." „Ето виждаш ли, ти не можеш. Ами ако Савка е машата, с която аз вадя и разбърквам въглените в тази жарава, ти какво ще кажеш?" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш?" Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече. Той се опичаше чрез Словото и чрез нашият живот. И тази жарава бе един огън, това бе Божественият огън, онзи огън, който гореше и ни изгаряше. Онзи огън, за който се говореше, че Бог е огън всепояждащ. Гори от вън, гори от вътре и никога не угасва, вечен огън, горящ, неугасващ, изгарящ, но не
към текста >>

19. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

ТОМ 6

аз ще удрям с каиша, а ти ще пищиш! " Та полицая плющял с каиша, а Гита пищяла. Така я държали до 4 часа след обед. В това време отивам в участъка да видя какво става, че Гита още не се прибира, а бебенцето пищи вкъщи. Та тогава я пуснаха. Като я гледам - бузите й сини, няколко зъба й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани. Питам я: „Какво стана?", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора!", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил?" А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно. Аз мога да кажа за Емил, че имаше много силен характер. Той беше мълчалив, сериозен и когато бил в затвора нищо не казвал, докато Георги Вълков, който бил негов сподвижник и с когото лежал в затвора псувал. Когато бил в затвора и виждал своя край Емил писал в една тетрадка нареждания на децата си, да не се занимават с политика и да знаят, че имат златна майка. Тази тетрадка Емил предал на свещеника, който отишъл за го изповяда и да му даде причастие преди да го обесят. Емил
към текста >>

20. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

три дни започват да й се явяват картини, които вижда и почва да ги тълкува. А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев. През 1920 г. тя издава книжка „Път“ отбелязано, че е от Е.К.Бездомник, който е неин псевдоним. Това са нейни размишления като наблюдател, когато тя посещава градове и села и когато изнася сказка пред жените на духовните групи. През 1934 г. тя издава следващата книжка „Стани, събуди се, търси пътя“. Това е описание на нейни мистични опитности както и пътувания в другия свят. даден е призив към майките да се завърнат към свещеното си призвание, да се предадат външно и духовно в една обща Божествена работа. А това може да стане човек когато стане, събуди се и тръгне да търси Учителя си. Тези три книжки дават представа как са работили приятелите в първите години преди откриването на Школата. Някои от тях са продължили да работят по стария начин, но
към текста >>

21. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

кон и вол да се впрегнат в кола. Не може камила и кон да се впрегнат. Не може да се съчетаят гарван и песнопойна птичка. Животните много повече знаят и познават своята природа. За Мария казах, добре е да не се жени сега. Тя не е готова за това. Да се ожени за по-добър не е готова. Да се ожени за по-долен по душа, няма да живее. Затова трябва да работят върху себе си. Ние живота гледаме само върху външното, а истинския живот е вътре, как разбираш нещата и как ги цениш. Външното виждане колко струва. И всичко да имаш, като че нищо нямаш. Губиш време по него, правиш грехове, а изгуби ли се, да си вътре празна и живота е без смисъл. За други не ме задължавай да гледам минали връзки. Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат. Да следва всеки пътя Божий. За тези с радост направям, защото има смисъл. Целувам те в Господа Сестра Еленка
към текста >>

22. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

кога ще те върна?“ И накрая ми каза: „Рекох, много добре си изигра ролята!“ Значи, Учителят вижда през пространството и нищо не може да Му избегне, което потвърждава, че не е човек, а Учител, за което ние Го ценим и уважаваме. Мина известно време и мене ме мобилизираха на турската граница. А като съм бил мобилизиран някой път са ставали престрелки. Знаех това от опит, защото 1940 г. бях запас, 1941 г., 1942 г. пак. Това ми беше трети запас. Помислих си, чакай да отида да си взема довиждане с Елена, защото всичко може да се случи. Брат ми пък беше получил съобщение да се яви в Плевен и му казах: „Тъкмо отивам и аз в Русе, ще пътуваме заедно“. Той не беше ходил в Плевен. Изпратих го. Като отидох в Русе пристигнах в работно време и отидох в канцеларията на Елена. А тя като ме видя, извика: „Защо идваш?“ Казвам й: „Ще ти кажа“. Тя се обади на началника си и ние излязохме. На улицата тя ме попита: „Не получи ли писмо от мен?“ „Не съм получил“, отговорих аз. „Мен ме викат войник и аз реших да мина, да ти се обадя.“ „Ами аз ти съобщавам, че ти връщам годежа и мисля, че си получил писмото“, казва тя. Отговорих, че не съм го получил и вървим към къщи. Като стигнахме до тях й казвам: „Елена, всичко това, което съм ти купил“, пък аз й бях купил много работи, бях я облякъл от главата до краката, „оставям ти ги подарък. Само те моля, да ми върнеш пръстена“. Така мисля, че бях чувал, мисля от Учителя, че пръстена е най-важен. Тя ме гледа така и си вади пръстена и вместо да ми го подаде
към текста >>

23. 41. Никому ненужен

Гради Колев Минчв

за да вземе той парите. Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св. Димитър“, сега е музей. Тя беше си заминала вече за оня свят, но братовчедка ни разправя, че когато Учителят искал да види баща си, да му каже нещо, казвал на някой, който отивал в църквата да каже не леля Кера да излезе. Учителят бил още дете тогава, но й казвал: „Кажи на татко ми да излезе, искам да му кажа нещо“. Тя влизала в църквата и казвала на поп Константин, че синът му го търси. Та от леля Кера чрез чичо Стоян имам това сведение, че Учителят не влизал в църквата където служел баща
към текста >>

24. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

където Учителят им държи беседа, после се връщат, закусват, ходят на Паневритмия. Него ден аз си определих да следя жена му с кого ходи, къде ходи, какво прави, за да му докладвам. И за сведение, целия ден я наблюдавах, тя сменяше компаниите, ходеше тук-таме, но нищо лошо не видях в нейното държане и след това казах всичко на мъжът й.“ Казах: „Мисля, че е доволно, вие познавате братството, но другаря полковник не го познава, да има представа“ Те ме почерпиха нещо, аз си взех довиждане и си тръгнах. Стигнах Гюлечица и след това се запътих за Говедарци. Още далеч от Говедарци ме настигна джипката, но като ме замина спря. Полковника ми каза: „Побързайте, ние ще слезем в Говедарци и ще ви вземем за София понеже джипката се освобождава, хората почти всички слизат“. Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“. И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха. Но минаха 20-30 крачки ли какво и джипката отново спря. Аз отидох до тях и полковника ми вика: „Я стъпи тука на стъпалото“. Стъпих аз. Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран. Той повтори отново: „Хвани се добре, така“. Хванах се. Той отново се обърна към мене: „Можеш ли до Говедарци така да пътуваш?“ Аз се наведох така малко навътре, понеже джипката беше пълна с хора и отговорих, че не само до Говедарци, но и до София мога да пътувам така. Както и да е, стигнахме Говедарци, отидохме в къщата
към текста >>

25. 7. Косъм от главата няма да падне

Темелко Стефанов Гьорев

ГЛАВАТА НЯМА ДА ПАДНЕ“ Синът ми Велин беше войник когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 г. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротния му беше по чин капитан. И моята жена го пита: „Къде ще водиш моя син“ „Ще идеме, бабо, да биеме германците.“ „Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете“. Тоя офицер, нали е на тясно каза:“ Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е“. Почукаха и Учителят им отвори и цял час ги държа. Какво им е говорил, те си знаят. И си излезнаха и отидоха да гонят частта. Какво са правили по-нататък не знам. Харно, ама по едно време оръдията се чуят близко, бият се. Е, съветваме се с жена ми: „Ние загубихме един син, ето чуват се оръдията, знам какво нещо е войната. Дошло ми е да ида чак на фронта да видя жив ли е“. Но она беше по-умна от мене и казва:“ Защо ще идеш на фронта когато Учителят е тука. Я да почукаме, да го попитаме. Той все ще ни каже нещо добро“. Я помислих и казвам: „Добре“. Почукахме и влязохме при Учителя. Казваме: „Учителю, Ти знаеш, един син си замина, ето и този другия е на фронта, можеш ли да ми разрешиш, ще идем там да видим жив ли е, не е ли“. А той каза: „Ще те
към текста >>

26. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

свършат. Те ще дойдат напълно, ще си свършат работата и след това ще си заминат, а след тях ще дойде доброто“. Тука на вратата Го каза: „Ама кога ще свършат работата, никой не знае. В.: Може да отидат още 100-200 години? Никой не знае как ще стане тая работа. Значи ти това го чу, това е интересно. А нещо друго да си чул пак по такива работи? Т.: Син ми беше на фронта, когато Учителят беше тук. Когато да заминат за фронта Велин измолил ротния си командир да се отбият тука, да вземат довиждане от мене и от майка си, защото отива на бойното поле.И командиро му рекъл: „Велине, готов съм, ще заминем с тебе и оттам ще стигнем частта“. И дойдоха тук и седяха на вратата на Учителя и двамата. Командирът беше капитан, не му знам името. И жена ми пита този офицера: „Къде ще идете с моя син?“ „Ще идем, бабо, да бием германците.“ Тя отговорила: „Хубаво, че правите да ги биете, ама тука има един Учител, та влезте вътре, попитайте Го, какво ще ви каже той, да идете ли, да не идете ли и как ще ги биете, как да ги биете? Той ще ви каже нещо добро“. И той офицера нали е на тясно, казва:“ Велине, хайде да послушаме майка ти, може за наше добро да е“. И почукаха тук на вратата и Учителят им отвори. Цял час ги държа. Какво им е говорил они си знаят. В.: Не ти казаха нищо. Т.: Ах, ще кажат, това е за них. И си заминаха. И тука се чуят оръдията близо, бият се с германците и аз нали един син загубих и се съветваме с жена си, какво да правим.Ето един син загубихме. Ето и втория е на бойното поле. Пък
към текста >>

27. 2. Необузданият кон

Йотка Василева Младенова

Учителя. А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил. Тя на едно малко столче седнала, а Учителят работи върху дадена беседа. Но както работели, Учителят се спрел, замислен и само казал: „Брат Гръблев в голема опасност!“ И Савка пък веднага си поглежда часовника, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо. И след малка пауза Учителят си взел обикновеното Негово положение и продължават работата върху беседата. А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев!“ И нищо повече. И Елена Иларионова си заминава вече за Търново. А чичо Колю чува, че тя е дошла вече от София и е в Търново и той пък тича да чуе новини от Изгрева. А ми казва на мене така: „Йотке, аз друг път когато отивам при нея- ,когато тя е в София, винаги отивам да чуя нещо ново от Учителя. Обаче, тя най-горе гдето й е кацнала вече къщичката сега стои и ме чака. А този път аз тичам нагоре да я видя по стъпалата, а и тя надолу също тича и се спрехме на една площадка и първите й думи беха: „Брат Гръблев, в този и този ден какво щеше да ви се случи в толкова и толкова часа?“ Той ми казва: „Аз го бех забравил.“ Ето, това е интересното. Учителят е хванал само мига, в който чичо Колю е казал „Учителю“ и нищо повече. И Той го е спасил и му е помогнал. Е, разказват го, но не така го разказват. Това е
към текста >>

28. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

Тоя огън може да стане толкова голям, че да запали целия свят. Ясно, нали стабилизирай се и тогава атакувай. В: А втория ви въпрос? И: Втория въпрос беше към края на Неговия живот на земята. Запитах Го: „Учителю, предлагат ми голяма работа в София в една фирма, но се страхувам от големия град. Не бих приел нищо ако не е Волята Божия. Моля Ви да ми кажете какво трябва да направя?“ „Пътят за София е павиран, остава само едно малко парче да се допавира.“ И това беше последното ми свиждане с Учителя през 1944
към текста >>

29. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Учителя, имахме една настройка вътрешна, но най-страхливите добре че на времето ги отстраниха, че си отидоха. Защото не може така. Ние имаме вяра гдето се казва, имаме връзка с Невидимия свят. Ние не можем да оставим Учителя на тоя трясък и той замина за Мърчаево. И плюс това Школата трябваше да продължава. Беседите продължаваха в Мърчаево. Значи оркестрацията стана във време на бомбардировките. Обаче минаха години, когато аз вече имам голям опит като композитор, с друго виждане и тя ми звучеше по друг начин. И се заех наново. Аз ще ти я покажа. И с тази партитура заминах за франция и записах в Монте Карло. Б: Беше ли сполучлив този запис? Д: Виж какво ще ти кажа. Нямаше време да се направи хубав запис, плюс това в Монте Карло заварих едно особено положение. Записите, те въобще ги правят в операта. Обаче в това време беше там гръцкия милиардер Онасис, който беше накупил огромни терени и правеше страшен строеж с денонощен трясък и даже този, директора на операта и на филхармонията, един много благороден човек, французин от унгарски произход, който ще ти кажа как разреши въпроса с Паневритмията, вече се страхуваше Онасис да не се научи, щото ще му попречат на работата. Не можеше да се репетира. Те имаха договор с холандска фирма "Филипс" да направят в продължение на три месеца сумати записи на симфонични произведения. Отказаха. Не можеше да се работи. А радиото на Монте Карло е горе към скалата. То Монте Карло е един град притиснат между скалата и
към текста >>

30. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

много бели в Братството, обаче аз на този човек не мога да се сърдя никой път. Никога не мога да се разделя с чувството на яд даже. Интелигентността излиза някакси от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение. Отиваш направо към проблема. Което, например ти е необходимо да кажем, самото изкуство. В: Това е казал Учителя за вас? А точно как беше? Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина. Но Галето бил там беше казал тия неща. Щото как да ти кажа, именно интелигентността те измъква от търсене на логичните пътища. Аз имам много абсурдни неща в живота си. Ако не беше Учителя не знам как щях да ги оправя, но от друга страна Учителят по някой път помагаше заради развръзката на кармата. Аз преживях много големи
към текста >>

31. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли. Това е един дълъг процес. Не всякой може да се моли. Когато музиката е по-непосредствена и затова аз предпочитам да ги чуя, когато се събират нашите хора и си ги пеят така многогласно. Всеки си търси своята хармония, отколкото разработката. Например, направил съм само санскрит-ските песни, но си спомням. В: Вие сте направили разработка на какво? Д: Не, чисто и просто песента с акомпанимент на оркестър. В: На оркестър. Д: На оркестър. В: И за колко човека оркестър? Оркестъра беше тогава малък. Колкото е възможно. Разбира се, ние си имахме оркестър, по един-два от духовите инструменти и цигулки, виоли, чели. В: Вие ги имате още тези разработки. Д: Имаме ги тези, но аз ги нямам. Те останаха из архивите на нашите диригенти и т.н. Те се съхраняват някъде, но едно нещо имам, един факт,
към текста >>

32. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

гори до края и да изгасне. А тук при българите нито гори, нито гасне, защото сега е времето да се сее Словото в душите. Другото го оставете на Бога и на времето". Ето такова бе това време. Времето на оран и време за посев. Ще дойде друга епоха след 1000 години, когато ще бъде време за жътва. А дотогава? Остана Словото Му да се чете, проучава и прилага. А това не е малко, дори много. Много е. И е непосилно в един човешки живот. Затова ще се срещнем след 1000 години при жътвата. Довиждане до тогава. До скорошна среща. Ваш Митко
към текста >>

33. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен. Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е
към текста >>

34. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението". СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно
към текста >>

35. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на
към текста >>

36. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

или повече знание, повече щяхме да направиме. Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка. Затова ще разкажа един случай с брат Симеонов, който съм чула. Брат Симеон Симеонов, който свиреше на поляната редовно Паневритмия и който свиреше на Общия клас редовно и в неделя. Той беше много редовен. От 1919 година е влязъл в Школата и винаги е присъствал. Той на младите години е бил бохем, веселяк, попийвал си е, живял един такъв много лек и повърхностен живот, така погледнато и след
към текста >>

37. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

предан на Учителя. Но един ден, когато беше дошъл, то беше след коя война? След Европейската ли война, коя беше? След Първата война, да към 1925 год. дошъл на Изгрева и беше се обесил на един клон от боровете вън от Изгрева. Да, и когато, аз го чух когато Учителят каза: „Те духовете го обесиха". Значи това психическо подпушено състояние, което имаше е дало път да се проявят много нисши същества чрез него, за да помрачат съзнанието му и да посегне на живота си. Това е моето виждане и разбиране за случаят, да. Една сестра Невена Неделчева имаше връзка с един брат и дълго време така живяха заедно, но тя впоследствие отиде да учителствува в Югославия през време на Втората световна война и там беше направила връзка, идейна връзка с момчето на хазайката си, което се заинтересувало от идеите на братството. И когато вече се свърши войната и тя се прибра, тя продължаваше да води кореспонденцията си. Но този брат с когото живееше не й позволявал да пише никакви писма, а аз й услужвах. Или да ми даде писмото да го препратя, или пък да го получа, да. Той не й позволява да пише. Даже веднъж се случило така, че тя си го турила писмото на гърба и той като я потупва усетил, че има писмо и така я уловил, че праща пак писма. Да, скрила го на гърба си и тя като излиза, той я потупва по гърба и се разбира цялата работа, и затова може би тя ги даваше после на мене. Аз й услужвах, защото това беше чисто идейна работа и аз намирах, че това е само неговата ревност и затуй не трябва да
към текста >>

38. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ще направят вечеря и на другия ден, ако имаме Школа или Учителят ще говори. В.К.: Учителят присъствуваше ли на Бъдни вечер или на Коледа? Е.А.: Да, да. В.К.: Какво Му беше отношението към този празник - Коледа? Е.А.: Не особено. Той е Христов празник. В.К.: А за Великден? За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите. В.К.: Празниците на Школата - 22 март. Е.А.: 22 март. В.К.: После Петровден, рождения ден на Учителя. Е.А.: Ами знаем кога е роден. В.К.: Той как го възприемаше така? Е.А.: Ами Той даваше така общ обед. В.К.: Така ли? Е.А.: Да. Винаги на рождения Му ден се правеше голям обед, цял казан се готвеше, защото ще дойдат много гости. Идвали са по 500 души. В.К.: Е, как протичаше един Петровден? Е.А.: С много песни и с много радост, и с много срещи. В.К.: Паневритмия? Е.А.: О, да. Обезателно. В.К.: Как протичаше един ден от сутринта? Е.А.: Сутринта ставаме за Школа - 5 часа. Отиване на клас. След клас отиваме на Паневритмия. След Паневритмия отиваме на закуска. След закуска, ако е неделя беседа. Пак има още една беседа. Ако е друг ден на поляната Учителят ще излезе, среща се с хора или
към текста >>

39. 10.Учителят ни води по нов път

ние сме разумни" - казва Учителят в една песен. Първо човек сам трябва да се убеди, че природата е разумна. Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест
към текста >>

40. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

матурата е отложена". Тя се успокоява и отива у дома си спокойна, радостна, че не е пропуснала изпита. Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена и я задържал няколко дни? Той е искал да й даде един урок. Учителят вижда, че матурата е отложена за всички гимназии в България. Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя. Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз често горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая". Много ме изненада това изказване на Учителя. Тогава аз живеех в къщата на втората ми майка. Аз не знаех кой е живял преди мене в стаята, в която живеех. Две години след като се беше преженил баща ми аз отидох да живея там. Веднага след като излязох от Учителя отидох да попитам втората си майка кой е живял преди мене в стаята. Тя ми каза: „Зълва ми". Попитах: „Ами къде е тя сега?" - „Помина се" - беше отговорът. Това още повече ме изненада. Чудех се отде знае Учителя, че в тази стая преди мене е живяла зълвата и си е заминала в другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с Учителя. Питах се и се чудех как е могъл да научи това Учителя.
към текста >>

41. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

се обади. Сърдечни поздрави. Елена * * * с. Макоцево 12 ч. обед - петък Обични Любомир, Изненадах се на писмото ти. Не чаках да ми пишеш по своя инициатива - не чаках, не че не желаех. Съжалявам, че за толкова малко не сме могли да се срещнем, но станало вече. Сега ще чакам Нова година. Животът е много красив с изненадите, които ни прави. Винаги в него има непредвидени, нечакани неща - така разнообразни, че нашият ум не е в състояние да ги отгатне преди да ги предвиди. Последното ни свиждане имаме нещо съвсем нечакано за мене, но въпреки че не беше, както бих желала, бе интересно. В тия случаи виждам, как провидението работи и ме учи. Затова съм много благодарна. Да виждам ръката на разумното намесена в живота ми, ме радва. Някога много скърбях когато не ми даваха чаканото, сега се радвам, защото виждам, че тия, които не ми го дават, са по-разумни от мене. Като не ми дадат едно, ще ми дадат друго по-хубаво. Поумняла съм малко. Затова и ти ще се радваш. За екскурзията мисля, че пропусна един хубав случай да походиш по планината зиме. Дано Бог ти създаде условия друг път. Ако през коледната ваканция братята отидат към Рила - Борис ми каза, че мислели такова нещо -може да идем заедно. Аз много ще се радвам, ако може да стане това нещо. Борис каза, че щели да се съгласят да отида и аз, защото съм ходела мъжки. Добре ще е да идеш ти зиме на Рила, за да имаш ясна представа, какви трудности ще има едно зимуване на екскурзията. Аз като не ходя сега, усещам тялото си отпуснато. Боя се
към текста >>

42. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

после казал: „Ще видим". А тая сутрин от вятъра, като налягали сума палатки, не могат да ги вдигнат. Мойта я овързах с въжетата и си стои ка то лодка всред океана люшкана от вълните. Не ми се стои тук самичка и мисля, ако искаш да ме посрещнеш в Дупница да ми пишеш кога за да си тръгна. Елена бърза незная за какво, а ето и че я викат. Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър. Много, много мерси на моят мил татко. Бог да бди и ни пази. На Него уповавам. До най-скоро виждане и много мерси. Твоя Benita. * * * 18 юли, 1932 год. Езерата Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир. Донесе ми ябълки бай Петър вика „Хайде, хайде, бързайте, че не останаха". Смях, глъч, а мен тъй ми е мъка. Палатката ми е така, че не може наблизо да се запали огън и аз трябва изключително да чакам Елена да ми дава и вода. Много ми услужва, но мен ми е крайно неудобно. Не мога да я задължавам, а пък и нямам физическата възможност да си го направя сама. Туй да се неправи тук, например чиниите да се не миели близко до палатките и огън не мога да си запаля, а чакам Елена да занесе тенджерата на голямото огнище пак да го готви. Разбира се после я каня да вечеряме, но не зная защо струва ми се, че много я обременявам. Не се оплаквам ни най-малко, но описвам точно фактите. Ето какво се случи и днес. Бях сложила зарзавата в една тенекия
към текста >>

43. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

мога да кажа такова нещо? У мене беше ясно, че Учителят си отива. Това го почувствах с цялото си същество. Никакви колебания нямах. Паша мълчеше. Може би и тя мислеше като мене, но нищо не каза. След известно време срещнах брат Ради. И на него казах същото, но той се опита да ме убеди, че ще мине, както минало по-рано. Същата вечер на 25.XII.1944 год. останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото на Учителя. По-скоро това виждане беше вътрешно чувство. Не мога да обясня как видях борбата. На другата сутрин, вторник на 26.XII.1944 год. Учителят цял ден остана в легло, не стана, не прояви никакъв друг живот. Само дишаше по-тежко. Борбата продължаваше, Учителят Го нямаше в тялото Му. Малко след обяд един млад брат, скоро завършил медицина доведе един възрастен лекар. Той прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо повече не Го безпокои. Вечерта пак останах при Учителя. Пак видях борбата. Учителят Го нямаше. Видях само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четиримата: Д-р Кьорчева, д-р Борова, Тодор Стоименов и аз. Зачестено дишане, никаква друга проява на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна да диша още по-усилено. Борис се приближи, повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки дишането спря. Учителят си отиде. Беше сряда - 27.XII.1944 год., сутринта 6 часа и 45
към текста >>

44. X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

какво, аз когато е за работа слава Богу, зная, че това ме радва. Аз това, че като направя нещо такова, е-е то ми пълни душата. В.К.: Освен това днес е четвъртък и вие сте на пост - все пак имахте сила. Е.А.: Този пост е лека работа. Нищо ми няма. В.К.: Дотук добре, но трябва да се спрем на вътрешната Школа. Е.А.: Тъй както е, ако имам още дни на земята, още ще ти кажа. Туй което съм писала за Учителя, то е само за Него и там засягам само тия въпроси, нашето отношение към Него и моето виждане на Учителя. Когато мисля да пиша за братския живот, там няма да пиша хвалби, ще изнасям доста грешки на учениците по времето на Школата. Какво мислиш да ги кажа ли? Дали с това аз няма да направя какво, кал да хвърля. Въпреки, че това не е кал, това е което е станало. Виждаш, че аз се старая, като кажа някое отрицание, старая се да го обясня и да насоча вниманието ви защо това е станало. В.К.: Когато се кажат неща, които не са редни, но са станали, това е една опитност за другите. Ще се кажат така както са били. Е.А.: Аз казвам тука и едното и другото нали? В.К.: Когато ще опишете образите на учениците, ще се кажат нещата както са били. Защото следващите поколения ще минат по същите стъпки и ще повторят същите грешки. Няма да могат да се ориентират. Ще мислят, че всичко е идеално. Е.А.: Не е идеално. В.К.: А като се сблъскат с онова, което не е идеално, но реално ще се объркат. Няма да се ориентират и ще се отклонят от пътя на Школата. В пътя на ученика има падане, ставане, но има стремеж
към текста >>

45. 01 - 71. ПОСЛЕДНОТО СЛОВО НА БРАТ КУРТЕВ

ТОМ 10

НА БРАТ КУРТЕВ Когато брат Куртев почувствал, че вече е много близо краят на неговия земен път, събрал близките си и казал следните прощални слова: „Мои мили братя и сестри, аз си отивам, но и вие ще дойдете след мен. Погрижете се за себе си навреме, като служите на Бога и на Неговото дело с любов, радост и мир. Довиждане по пътя на любовта. " „ В дома на Отца моего много жилища има. " „Няма по-сладко, по-мило, по-велико, по-силно от Любовта!" Последното му желание било брат Петър Камбуров от Пловдив да дойде на Братската градина и когато изнасят тленните му останки от къщи, да изсвири „Идилията" на Учителя, което било и направено. Случаят бил следният: Когато Учителят бил в Айтос през 1920 г., изсвирил му Идилията и му казал: „С тази музика ангелите поемат праведника и го водят към Бога. Затова, когато Бог те повика, с тази музика да тръгнеш с ангелите. " Когато останали 3-4 дни до събитието, което се очаквало, казал на зетя си Добри да му приготвят всичко, което е нужно за неговото изпращане, като даже поискал да види и житото. Искал да се увери, че всичко е готово. Всичко било изпълнено както той искал. Когато лентата на неговия жизнен път, богат с опитности, свършила, брат Куртев хванал с едната си ръка ръката на Добри, а с другата - ръката на дъщеря си Донка, подържал ги малко, помолил да отворят малкото прозорче за въздух и казал последната си молитва: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си, приеми душата ми. " Щом като изрекъл тези думи, главата му клюмнала и
към текста >>

46. 09-02. ПРОБУЖДАНЕТО НА БРАТ ВЛАДИМИР /КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ/

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Учителят ми даде беседи с поръка да ги занеса на поп Константин от град Варна, без да ми каже, че той му е баща. Аз обаче знаех това, занесох беседите и му ги предадох, като го поздравих от Учителя. Поп Константин прие беседите и ме попита: „Какво прави син ми?" Аз му отговорих: „Учи хората." Тогава поп Константин каза: „Синът ми върви по един благословен от Бога път и учи хората да вървят по този път." Аз се сбогувах с него, като му целунах ръка. Това беше първо и последното ми виждане с поп Константин, който беше един от най-активните борци за независима българска църква. Поп Константин е погребан в двора на същата църква, в която бе служил. Същата бе първата българска църква у нас. През 1919 година единствен аз получих покана от брат Куртев за събора в Търново, а от Тополица Димо Жожев, от Вресово-Колю Киряков. от Изворище- Черню Калудов. През 1954 година съпругата ми получи удар и след два-три дни почина. Останах самичък, но не се отчаях. Докато другарката ми беше жива, тя твърде често роптаеше, понеже беше недоволна от мене, че прекалено много съм бил предаден на Божието дело, но след като тя си замина, аз вътрешно почувствах задължение да й помогна. Простих й за всички неприятности, които беше ми причинила и й пожелах в душата си да бъде приета между нашите заминали приятели, и тя да бъде в техните редове. След това аз попаднах в голяма меланхолия. Изгубих смисъла на живота и денонощно исках да си замина от тоя свят, понеже вече нямам необходимите условия да живея.
към текста >>

47. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници!" Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си,сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото. това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А
към текста >>

48. 29. ВЯРАТА КАТО ЗАКОН

ТОМ 12

слушалки за съобщение с външния свят. После, има един инспектор, който проверява нещата, и един език, който проверява, като влезе нещо, дали е добро или не. Като не е добро, не го иска. В тази къща има и двама слуги - те са ръцете. Като дойде някой, ръцете казват: „Заповядайте!“ Тази къща си има прозорец, слушалки. Значи у човека има 5 сетива. Петте сетива, това са живи сетива. Трябва да знаете дали са нормални сетивата ви. Дали е нормално запример обонянието, зрението. Има едно виждане в света - не да виждаш само човека отвън. Тогава не познавате човека. Вътрешно и външно трябва да познавате човека. Човек може да си тури много красива маска и на тази маска да са написани всичките черти на един отличен, добър човек. Как ще познаете дали някой е добър или лош? Как ще познаете дали човек има маска или няма маска? Лесна работа. Ти ще кажеш на човека, който е дошъл с маската у вас: „В нашия дом правило е, който дойде гост, трябва да се окъпе.“ Тази маска, във водата тя ще се стопи и той с маска не може да се къпе. Той ще почне да се поти. Всички хора, които се потят, все маски имат. Между маската и тялото има място. Това е предметно учение. Ако дойде някой, как ще го познаете? Ще му кажеш, че той трябва да се умие, ще се махне маската. Той ще каже: „Много съм се изпотил, обичам да се потя, много съм се стопил отвътре.“ Защо се потят хората? Кога се поти човек? Когато е болен. Щом се изпоти, той става добре. Той ще каже: „Извинете, аз отвън си турих маска. Сега ще си снема
към текста >>

49. 7. ДИСПУТЪТ ЗА БЪЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕКА

1. Спиритическите сеанси - извикване на духовете на умрели хора, които дават доказателства за своята индивидуалност; материализация на духове и тяхното фотографиране. 2. Раздвояване на живи хора - излъчване на съзнанието из тялото, което остава вън от тялото в своите ефирни проводници - тела, което ясновидците виждат и се занимават с него. Тъй излъчено, съзнанието дава доказателства за своята реалност и 3. Методът на саморазвитието, с цел да се развие у човека астралното виждане и чуване (астралното ухо и око), при постигане на което човек непосредствено ще се убеди в реалността на съзнанието, независимо от тялото. Че в света днес съществуват много ясновидци, с различна степен на съвършенство. Тошев говори и чете много в подкрепа на тези три метода. Той говори и за друг един метод на изследване и убеждаване, че човек е безсмъртен - за събиране и анализиране на големи количества преживявания и виждане из областта на невидимото. И се спря на преведената на български книга „Тайнственото" от известния френски астроном Камил фламарион. Той каза, че скоро на български е преведено съчинението на руския професор А. Н. Аксаков „Научните основи на спиритизма". И в общи изрази Тошев обясни защо тази книга е истинско научно съчинение. Тошев засегна въпроса и за четене на човешките мисли и за телепатията и спомена за опитите на професор Кирк и на професор Леман в тази област. Той се изказа накратко и за лъчеизпускането от човешкото тяло, за което барон фон Райхенбах говори в
към текста >>

50. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

първата стъпка, може и втората, третата и т. н. Първата стъпка е първоначалният подтик, събуждане, импулс. Разбирането е събуждане на съзнанието. При разбирането ще вземем една стъпка и от тази стъпка се решава цялата насока на живота. Втората стъпка е приложението. Първо разбиране, после приложение. При това разбиране съществува едно заблуждение. Първото заблуждение в света е: „Да видим!" Да видим, това не значи че си разрешил един въпрос. Да видиш хляба, не значи, че си се наял. Виждането спъва човека. Виждането кога трябва да се яви? Трябва да вижда само онзи, който люби. Който не люби, всякога трябва да остане сляп. Щом казваш, че виждаш, а не любиш, ти лъжеш себе си, лъжеш и другите, лъжеш и Бога. Без любов няма виждане в света. Следователно когато кажеш: „Аз искам да видя", трябва да свързвате това с любовта. Имате ли любовта, тогаз имате виждане. Писанието казва: „Чистите по сърце ще видят Бога."А пък при чистотата има любов. Щом не си разбрал - не си взел първата стъпка. Необходими са тези правилни схващания, защото човек, който няма правилни възгледи за живота, нищо не може да постигне: можеш да работиш, но всичко това ще е безполезно. Да трошиш камъни цял един живот, това не е наука. Да чоплиш книга цял един живот, това не е наука. Наука е само това, в което има постижение - познаване на първичната същина, на точен език казано: познаване на Божествената любов, която се проявява. Мнозина от вас искате да опитате любовта във всичката нейна пълнота. Знаете ли какво
към текста >>

51. 6. ПРОНИЗВАЩИЯТ ПОГЛЕД

М.Г.: И след това се върнахме в Русе. Тона беше първото ми виждане. Един ден, беше 1931 или 1932 година. Да, тогава беше. Тогава се върнах аз. И след това един ден, неделен ден беше мисля, леля ме праща да целуна ръка на Учителя, вече да се запозная с Учителя, нали? Аз не искам да целуна ръка, защото казвам: „Това е селска работа." А Учителят чака горе, чака горе на стълбите и понеже той чу това нещо, а те ме бутат, братовчедка ми: „Иди ма, иди целуни ръка на Учителя." Най-после аз се качих и тогава Той каза, така ме прониза дълбоко някак-си с поглед, мен ми стана неудобно, помислих си кой знае какво. „Рекох, плитко дишате, сестра." А сега разбирам, че той може би е казал: „Загубена овца, пак ли се връщаш? Връщаш се..." Това, щото Учителят имаше един поглед, който гледаше през тебе. Така в дълбочина. Рядко съм срещала такива хора. Гледа те, а пък все едно тебе не гледа, а минава през тебе. Тогава така видях. По-късно един такъв поглед видях в Чомпи и в един йога, който идва там на Изгрева. В.К.: Кой беше този Чомпи? М.Г.: Чомпи беше един цигулар от Италия. Той идва да държи концерти на Учителя. Лично на Учителя. В.К.: Къде? М.Г.: Горе на Изгрева и после даваше концертите долу и много от музикантите - челисти, цигулари, които искаха, а нямаха възможност да платят за входен билет, идваха и слушаха отвън само - защото салонът препълнен, само и само да го чуят. Защото се даваше безплатно - той, Учителят. В.К.: Той колко пъти е идвал в България? М.Г.: Два пъти. В.К.: Кои
към текста >>

52. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

В.К.: Да. М.Г.: Но Учителят, когато ме арестуваха, това е важното. Леля тича при Учителя и казва: „Учителю, Милка арестуваха, в затвора отиде." - „Нищо, добре е за нея там." Учителят казал: - „Нищо, добре е за нея там." А в затвора имаше пълно беседи на Учителя. Брат Боев ги носеше. Ама ние: „А, дъновистки книги." Чети бе! Да научиш нещо оттам. И все пак аз бях нещо понаучила и гадаех по ръцете и т.н. На онези, нашите затворници, които държаха на това. Там, в затвора дойде на свиждане леля ми и дойде на свиждане тази мадам Кеяри, която случая тогава с този с полицая, тя дойде, и с преводач пред директора, на свободно свиждане. Ние по налъми, така се ходи там и когато дойде там и когато обесиха Войков, канонада от налъми правехме ние за това нещо. И когато дойде тя - Калъпов се казваше директорът - пред него с нея говорихме на румънски и преводач, който превеждаше на него, на директора. А тя идва с мъжа си и ми носи сухи пасти от Савоя и скъпи неща. И казва: „Навярно някаква грешка с вас е станало." - „Не, госпожо, аз съм убедена комунистка." А пък тя казва: „От каква идея фикс страда това дете, идея фикс има." Така казваше тя за мене. Не беше убедена, че аз съм убедена комунистка. Но идва леля ми. И там двойни решетки така, на разстояние. Казва: „Милка, тука ли трябваше да те видя?" - „Ти нали искаше по барикадите да ме видиш? Защото ето при тебе какво научих." Рада ме инструктира отвътре. „Леля ти като е буржоазна дама, ще се държиш като с буржоазна дама." И аз слушам
към текста >>

53. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Латвия. В.К.: Жена му. М.Г.: Латвийка. Казваше се Мариана. В.К.: Иван Михайлов Василев. М.Г.: Е този Иван, дето печатницата там. Гдето след 9.09.1944 г. той стана в Контролната комисия, гдето Учителят му казваше: „Идете си в Бургас! Защо седите тука?" Вчера нали когато говорихме. В.К.: Тодор Михайлов Василев. М.Г.: Това е неговият брат, който наистина е комунист, но той, майка му беше много добра, майка им де, много добра наша сестра, нали. А пък жена му на Тодор Михайлов ми е идвала на свиждане в затвора, нали. Те така почитаха Учителя, независимо че са комунисти. В.К.: Руска Иванова Василева. М.Г.: Руска, тая, която беше готвачка в Руската легация, на Иван Василев, този, който беше в контролната комисия в ЦК след 9.09.1944 г. непосредствено, и тя му е жена. Той имаше трима сина, нали казах за тях вчера. Единият от тях Стефчо, гдето палецът му е отрязан, беше комунист и беше в затвора в Скопие, а другият скаут, а другият не го знам какъв. В.К.: Анкетна комисия: Серафим Георгиев. М.Г.: Нещо си спомням, но нищо не мога да кажа. В.К.: Надка Христова. М.Г.: Не ги помня. Те са делегирани от 6-ти район, те не са от Изгрева. Забележка на редактора: Протоколът на партийната група е публикуван в „Изгревът", том VII, стр. 289-292. В.К.: Това е била партийната група след 9.09.1944 г. А преди 9.09.1944 г.? Имаше ли партийна група на Изгрева? М.Г.: Партийна група нямахме, но отивахме да слушаме радио Лондон, радио Москва в тия, едно семейство Шишкови. Анчето Шишкова. Тя беше балдъза мисля на
към текста >>

54. 25. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ме пускаха. Викам, поне в антрето да го видя, и аз го видях, вече той бе с отворени уста, хъркаше, беше в безсъзнание. Излезнах и като видях пред себе си така жици, жици, жици и такива едни като пликове на върха закачени: „Петър Дънов почина, Петър Дънов почина". И аз си търкам очите и казвам: „Не, това не може да бъде." Но нали? И пак като погледна, пак жици, виждам пред себе си жици, жици и на тях жици до едно като телеграма. Това, с такова впечатление останах. Това ми беше последното виждане с Учителя на
към текста >>

55. 32. КОМУНИСТКАТА НА ИЗГРЕВА ТЪРСИ ИСТИНАТА НА ЖИВОТА

ти плуваш в техните води, няма да кажеш истината." Хайде, беше. Еленка Андреева беше по-настрана от мене, после вече с Еленка нали след 9.09.1944 година близка станах, след Паша. Когато имаше избори, нали, хващам Паша подручка, хайде да гласува, нали. И идваха една, с която лежах заедно в затвора, която ме познава, да я пита съм или не съм дъновистка. Тодор Михайлйв, оня се казваше: „Ами тя мие пода в салона на дъновистите." Така говореше против мене. А пък жена му ми идваше пък на свиждане в затвора, така че едната е против мене, а другата е с мене. Така. В.К.: Ставаше въпрос за Никола Антов. Защо е бил в концлагер след 9.09.1944 година, за някакви нарушения ли? М.Г.: Той крадеше. Той открадна братското пиано и дъщеря му се учеше на него. По него време преди това Учителя беше разрешил да се уча и аз на пиано, но имаше един роял в трапезарията. Аз не дръзнах да искам пианото от Салона да се уча, а отидох в трапезарията, на рояла, малко разнебитен, ама там се учех, нали, като певица. А тази Делчева настояваше и отидох да питам Учителя, нали така, ще разреши ли. И Той беше на двора и вика: „Е, хайде-де-е!" И си разтвори така ръцете. Аз и до ден днешен не мога да разбера какво иска да каже с това, закъсняла ли съм, какво и що, трябвало досега да уча ли, нещо от тоя род си мисля. Но пианото си иска и своето, преподавател да има, нали. По него време беше студент Грива. И предаде ми няколко уроци и после вика: „Търси си друг филантроп." И така достигнах до 53 урок и край. В.К.: Сега
към текста >>

56. 3. С ПОДВИГА НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ВЕЧНО ЖИВ В СЪРЦАТА НИ

Магдалина Стефанова Григорова

заблъскаха към вратата. - Какво искате от мене? - питаше баща ми. - Аз съм изборен човек. Отведоха го... На чешмата събралите се деца тихо говореха за станалите през нощта арести. И аз разплакана им разказах, че и моят татко е арестуван. Така чешмата се превърна в информационен пункт, където получавахме сведения за арестуваните. Чичо ми Павел повика леля, сестрата на първата ми майка, от Русе. Тя пристигна елегантно и богато облечена. Отправи се до коменданта на града, за да поиска свиждане с баща ми. Красивата й външност изглежда му бе повлияла и тя получи разрешение на два пъти за свиждане с баща ми. Отнесохме му дрехи, завивки. Почнахме да му носим и храна. Такова разрешение бяха получили близките и на другите арестувани. Но леля си замина. След това войниците ме гледаха сърдито, когато носех храна на татко. Един ден лостовият ме наруга грубо: „Да не те виждам повече тук, че ще те пребия като баща ти!" Разплакана се върнах у дома. На другия ден баба пак ме прати с котле и вързопче с хляб. Войникът, който беше на пост, грубо дръпна котлето с яденото от разтрепераната ми ръка и го хвърли върху мен. Заплаках високо и започнах да викам: „Тате, тате-е-е..." Чух от прозореца гласа му: „Какво искаш от детето?" Разбрах после, че този ден го бяха били зверски. Не е могъл дори да стане. На другия ден отново бях с храна при входната врата. Посрещна ме началникът: - Къде? - запита ме той грубо. - При татко ми. Петър Говедев - казах аз. - Петър Говедев не е вече тук - отвърна той вече
към текста >>

57. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

посещение на Изгрева Учителят я попитал: „Наталия, защо толкова много настояваш да бъдеш на работа близо до София?" - „Ами, Учителю, за да бъда по-близо до Вас", казала тя. А Учителят й отговорил: „Е-е, тя и котката е всеки ден близо до Мен, но все котка си остава." Друг път Учителят я пита: „Искаш ли да ти дам ясновидство?" - „Не, Учителю, страх ме е." - „Няма от какво да те е страх. Аз съм с тебе!" Казал Учителят. - „Не, не, Учителю, страх ме е", упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането. Тя пишеше много хубави разкази и стихотворения. Едно от тях предавам със съкращения: ПОМАЗА МЕ Помаза ме да бъда Твоя любима, вярна дъщеря, и с обич да разказвам за Теб на всички по света. Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря. Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега подпишете се!" Бог е великодушен и с радост се съгласява да си сложите подписа под Неговата творба. По отношение на цветовете. Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто. Учителят отива при нея и й казва: „Този цвят не е здравословен." След два дни Наталия взема заплата и направо в магазина. Първото палто, което си харесала, било тъмно
към текста >>

58. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

в градината и срещаме и Учителя. „Хайде, мамо, искам дядо Боже, искам дядо Боже." Учителят говореше с някого си. Той изпрати някакъв голям човек и каза: „Казвам, да кажете на големците да си отварят очите." Дойде при нас и го взема. То, детето се изправи, приближи се, хвана го за краката. Учителят го вдигна и му откъсна вишнички и му даде на него и на мене и тогава го питах да го кърмя ли още. „Казвам, кърмете го, кърмете го. Нека се кърми." Друг път отиваме горе, да си кажем довиждане с Учителя, той като Го видя, вика: „Мамо, дядо Боже!" Прегърна Го. Викам: „Учителю, той Ви нарича дядо Боже." - „Казвам, оставете децата както ме виждат, тъй да ме наричат." Прегърна го и го благослови по главичката и слязохме. Друг път като отиваме, водим го, понеже е болен. Боже, спаси го да не умира. Слава на Бога, отидохме при Него, мъжът ми с колелото го заведе. Той все беше умрял. И тая, Жекова, ти помниш ли я? „Не може, не може, Той сега има гости!" Обаче Учителят в туй време излиза, идва при нас. „Казвам, дайте му рациново!" - „Ама то, Учителю, дадох му два пъти." - „Още един път му дайте!" - „С какво да го храня?" - „С всичко." Значи Учителят вижда, че няма да го бъде. И Той каза: „Ами житена водичка варете и му давайте, и от царевична водичка му давайте." И слава на Бога, оздравя. В Мърчаево ходехме често там. Един път занесох едни праскови грамадни. Той имаше пак някакъв големец на гости в стаята си. А Жекова ли беше пак там, но тя го изпъди и той се разхождаше, и пушеше на
към текста >>

59. РУСИН КИРОВ СИРАКОВ - ЧОВЕК НА КРЪСТОПЪТЯ НА ЖИВОТА

РУСИН КИРОВ СИРАКОВ

сега края и началото, за мене остава загадка. Казвам си така: От слънцето до земята светлината идва за 8 минути и нещо. Това е изчислено. Като започнем този разговор, Той като ми каза: „Ще трябва по-често да идваш", аз Му отговорих, че не мога да идвам въобще по-често. Бих идвал, обаче нямам тая възможност, тия условия, щото аз съм войник, аз се движа по линията на едни други сили, които са ме подчинили и своеволно аз не мога да напускам казармата. Но така се случи, че след това мое свиждане с Него заминахме на лагер в Банки и бях там шест месеца, от пролетта до есента. Там бяхме на учение. Теорията я прилагахме на практика като влизахме в бой с Военното училище, Школа за запасни офицери, нали, тогава вече настъпи войната. Войната като настъпи, дойде и 9.09.1944 година след това. А 9.09.1944 година, това е според мене един катаклизъм, който измени начина на мисленето на народа. Измени го, разтушка ми целия мисловен апарат, да не мога аз да разбера кое е правилно и кое неправилно. Такова нещо е. Аз по начало отдавам много голямо значение на комунизма, но оня комунизъм, който се провежда от Великата френска революция, където е взел участие и Виктор Юго. С пушка в ръка да защитава тоя комунизъм, това е комунизмът на Ботев. Щото Ботев, той е съвременник на Карл Маркс, обаче неговите съчинения, ако сте чели съчиненията на Ботев, никъде няма да намерите името на Карл Маркс. А е съвременник. Карл Маркс е ял плесници от анархиста Михаил Бакунин, ако сте чували за него. Сега, не тоя
към текста >>

60. 5. СПОМЕНИ НА СЪПРУГАТА ИВАНКА КОЧЕВА И СИНА ВЛАДИМИР

Димитър Кочев

на американските мисионери след започване на църковните борби. Когато започват църковните борби в Цариград, тук започва едно движение, едно сдружение, едни опити да се привлече събуждащото се население към една или друга църква. Най-сериозният опит такъв, е известен там, униатите на Драган Цанков, който нали към католическата църква се прикрепват и значителни успехи имат и американски, и английски мисионери, главно американски, които тук е пък евангелското и протестантското виждане на християнството. В.К.:Те превеждат Библията на български. Владимир: Точно така. Преводът на Библията е направен по поръчението на американското библейско дружество, като главен участник в превеждането е Славейков. Значи при тези движения, при тези шетни на американските мисионери, този наш прадядо се е движил с тях, изглежда да имал влияние сред населението и той бил от първите, приели евангелизма в тази част на България. Откъдето нататък семейството става евангелско. Той е и тъй да се каже главният ктитор, който организира изграждането на евангелска черква в селото. Това е дядо Никола и цялата му тази дейност естествено в някаква степен е предопределила водещото му участие пък после по време на въстанието. Бил е един от видните, влиятелни селяни. В.К.: Това нещо не го знаех. На мен ми направи впечатление, че Вашият баща споменава, че още от своето юношество в гимназиалното си образование е запознат с религиозната литература, запознат е с теософията и впоследствие нали се запознава, идва
към текста >>

61. 2. БОРИС ГЕОРГИЕВ - УЧЕНИК НА БЯЛОТО БРАТСТВО

БОРИС ГЕОРГИЕВ

ръката на художника, според онова, което изучавала и вече знаела от книгите, то си казала: „Аз не виждам нищо особено по дланите на ръцете му." Когато споделила това с Учителя, чула следното: „Борис Георгиев е представител на голяма фирма. Има скрити линии на ръката на човека, които не се виждат и които са живи. Но има и такива, които се виждат много добре, но са мъртви и по тях не протича нищо. Това са мъртви корита на отдавна пресъхнали реки на живота." Това е друго виждане и едно ново разбиране за науката Хиромантия, както и за живота на Борис Георгиев. (Виж „Изгревът", том VI, стр. 291, номер 40). А ето обяснението на Учителя за нарисувания Му портрет със затворени очи от Борис Георгиев: „Един художник поиска да ме рисува и ме нарисува със затворени очи. Някои запитваха защо този художник ме нарисувал със затворени очи? Казвам: Понеже в света има много насилия, много лъжи, много злини, аз не искам да гледам. След това друг художник ме нарисува с отворени очи. Запитваха: Защо този художник ме нарисувал с отворени очи? Казвам: Понеже в света дойдоха съвършените, аз искам да ги гледам. По същия начин и вас могат да ви рисуват със затворени очи. Когато човек затваря очите си, това изразява скръбно състояние; когато човек отваря очите си, туй представя радостно състояние. Желая да ви рисуват с отворени очи, да бъдете радостни и весели, да се радвате на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина. Желая ви да се радвате на живота, който ви е даден на
към текста >>

62. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

срещаме и в природата. Художникът твори интуитивно, но нищо произволно и случайно няма в неговите произведения. В тях е проявен Бог. Д-р Щайнер често цитира прочутите думи на Гьоте относно художествените произведения: „В тях има необходимост (т.е. строга закономерност), в тях е проявен Бог." Линкей казва (във „Фауст"): „Красотата укротява всеки гняв." Гьоте иска да каже, че гледката на висшето, връзките с висшето променяват низшата човешка природа (това Линкей казва при виждане на Елена, която символизира висшето в човешката душа). А пък с това висше човек влиза във връзка и чрез художественото произведение. V. Заключение Ще кажа няколко думи за общите ми впечатления от картините на Борис Георгиев. Запознаването с Борис Георгиев и разглеждането на картините му беше важно събитие за мене. Дълбоки идеи и чувства събуждат картините му в душата на зрителя. Истинското изкуство трябва да има силата да промени човека. Някои ми казаха, че дълги часове са гледали картините му и не им се излизало. У зрителя се открива красотата на някой друг по-висш живот, който трябва да го има непременно някъде. Аз съм уверен, че бъдещето ще му донесе известност в цяла Европа. Едвин казва: „Досега аз не подозирах, че една картина може да има такава голяма сила в себе си. Аз знаех за голямата сила на музиката да издига душата в неземни сфери. Мислех, че картината и да има тази способност, има я в много по-малки размери. И чрез картините на Борис Георгиев разбрах силата на картината да
към текста >>

63. ПРАВИЛА, ПРОГРАМА, УПРАЖНЕНИЯ ЗА УЧЕНИКА V 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

този опит. Държи човека в будно състояние. Този опит правих 18 дена. Два пъти на ден = 36 лъжици вода. Много съм благодарна. 20.ІІІ.1934 г. Друг опит с вода 49 Този опит се прави с три чаши с вода. Потопих ръката си в първата чаша и казах на ума си: „Да мисля положително и с чистота във всички отношения без никакво съмнение и колебание." След това изпих водата. Опит с втората чаша. Потопявам ръката в нея и мисля: „Да любя всички, да имам свещен трепет към всички, при среща и виждане да имам любов и радост в сърцето си." Изпих втората чаша. Опит с третата чаша. Потапям си ръката и мисля: „Мисля да работя всичко с Любов и Радост - Любовта да ме въодушевлява при работа, да имам подвижност и бързо пипане при работата." Изпих третата чаша. 10.ІІІ.1934 г. Моята воля. 50 Моята воля е да изпълня Волята на Учителя. 21.ХІ.1922 г., София. Истината 51 Истина! Истина! Истина! VIII. 1922 г., В.Търново. Съзнание. 52 Единство на съзнанието. 23.ХІ.1922 г., София. Спрямо себе си. 53 Абсолютна справедливост и искреност спрямо себе си. 29.ХІ.1922 г. Мисъл за Бога 54 Бог постоянно мисли за нас, и ние по стоянно трябва да мислим да Него. 5.ХІ.1922 г., София. Учителят. 55 Какво би казал на това моят Учител? 10.І.1923 г., София. Би ли сторил Той тъй? Би ли погледнал Той тъй? Би ли чул Той тъй? Би ли разбрал Той тъй? Би ли се отзовал Той тъй? Би ли одобрил това моят Учител? 11.І.1923 г., София. Ученикът. 56 Ученикът трябва да има едно сърце чисто като кристал. В ума му да има Светлина като
към текста >>

64. 17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА

Жечо Панайотов

осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки. Това както ми обясни той, се дължало на особения начин на поддържане и палене на тия кандилца, коего скрито изкуство е владеел Учителя. Значи специален начин за сипване на зехтина в кандилата, горят много равномерно тия фитили и дават хубава светлина. Трябва човек да бъде особено наблюдателен за да може с едно виждане да схване цялата обстановка. Така също и в мене, онова което възстановявам в паметта си е резултат на няколкото посещения на Горницата през 1914 и 1915 г. Също така и на честите възстановявания в съзнанието ми на тези картини при изпълняване на нарядите при другите случаи. И така в него ден тримата братя застанахме в Горницата, с правото да престоим там десетина минути. Трябваше да прочетем „Добрата молитва", стихове от Писанието, да изкажем свободна молитва по дух за нуждите, които всеки от нас има. Същевременно гледахме да запомним какво бе турено на масата. А то бе действително забележително. Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие. Всички изброявани предмети бяха така поставени на масата, че образуваха кръг. След това по-нагоре бе поставено Свещенното Писание, а след него светилника с няколко свещи или кандилца. Най-после имаше един жезъл - дървен, с дължина около 40 см. Така тези предмети
към текста >>

65. 54. ДВЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ КЪМ БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Жечо Панайотов

бе в печатницата ни и се разпрати из провинцията по братските кръжоци. Раздадох правилника и на някои братя в София. Ето в този случай се позасрамих, когато един брат след прочитане ми направи бележка: „Какво ще е положението на даден степендиант, който на някой братски празник ще излиза и ще изпълни нещо по специалността, която следва. Няма ли да му е обидно, че всички ще знаят, че той следва с братски средства?" Като размислих, дадох му право. В действителност, това предвиждане за изява не се практикуваше. Кои се възползуваха от фонда? Той се оказа „добре дошъл" само на едно място. Отзоваха се от айтоското братство, като събраха и значителна сума за фонда. Ръководителят на братството в Айтос, брат Георги Куртев имаше внук, който предстоеше да следва медицина. Средства нямаха, но брат Куртев, чрез средствата които можеше да събере от техният район, чрез фонда щеше да го издържаме. Така, той побърза да предложи своя внук, човек от наше семейство и Братският съвет гласува първия степендиант да бъде този младеж. Така можахме в следващите пет години да го подпомагаме и той завърши за лекар. Други кандидати не можахме да вредим, понеже средствата на фонда не достигаха. Даже имахме малка неприятност - едно братско семейство в София, с четири деца, поиска да подпомогнем най-големият им син. Съвета, обаче не се съгласи и те останаха наскърбени. Тези хора и досега считат, че аз съм виновен, като не съм разрешил въпроса в тяхна полза... Нямаше средства. Всички пари ги
към текста >>

66. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

онова разнасяне храна с баки из килиите, стана някак по-уютно. Като се дадеше сигнал за хранене, всеки вземаше канчето, лъжицата и хляба, и отиваше в столовата. Разсипваше се от готвачите храна на всекиго, нахранвахме се, чувствувахме се в по-културна обстановка. Макар, че бях на работа в канцеларията на прехраната, също отивах да се храня в стола, заедно с другите. Когато яденето не беше постно, носех си своя храна - винаги имах такава, особено, ако наскоро Веска бе идвала на свиждане и ми е донесла изобилно това-онова. Храненето ставаше в присъствие на надзирател, а понякога идваше и старшият надзирател, за по-голям респект. Един ден, на обяд, минава този старшина край всички, дойде и към нашата маса, а дежурният надзирател му казва: „Той Жеко на яде месо!" При тая новина, главният се спира при мен изненадан и ме пита: „Ти, Жеко, защо не ядеш месо?" Отговорих му - „По убеждение!" Той се почуди, погледа ме и нищо не каза. Значи, досега въпреки осведомеността си, той не е знаел, че съм вегетарианец. Разбира се, това събитие нямаше никакви последствия. Свижданията с домашните, писмата, вървяха редовно. Даже въведоха практика, когато някой от нас се проявеше добре, отличаваше се в работата и други подобни, позволяваха му да пише допълнително писма, да има в повече свиждания. Веска идваше редовно, носеше ми изобилно храна и деликатеси, мляко. Тия питателни храни направиха, че напълнях до 70 кг. тегло, каквото никога преди и след това не съм достигал. Два пъти идваха да ме
към текста >>

67. 17. ДУНАНМА

Николай Дойнов

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

срещу Учителя, но накрая, на съседната маса. Дойде и друг брат, и седна до мене. След малко дойде от града един брат, когото не познавах, с интелигентна физиономия, аристократична осанка, добре облечен, бях само слушал за него. Седна на масата срещу мене. Сестрите, които бяха при Учителя си отидоха, но Той остана на мястото си. Дошлият от града брат почна да ни разправя, че е вече назначен за търговски консул в Швейцария и че ще отива вече. По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева. Там, продължи той, съм си поставил задачата да посветя всичкото си свободно време, като се заровя из големите библиотеки и изуча всички документи и книги от историята на тази държава, за да разбера онези, дълбоки причини, поради които трите народности там - италианци, французи и германци, ето вече столетия наред живеят в мир и разбирателство. Братът свърши с една загриженост за грамадната и отговорна задача, която си поставил, усилията и трудностите, които му предстоят и най-после онова бодливо чувство, което спохожда всеки човек при такива случаи. Всички тези усилия, целият този труд ще доведе ли до един верен, реален резултат? Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си я поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с една грейнала по лицето му топла и приветлива усмивка, изразяваща съвсем лекото разрешение на този тъй голям и заплетен за нас въпрос. „Да - каза Учителя -
към текста >>

68. Учителят за музиката Извадки от беседи и лекции на Учителя Петър Дънов от тетрадки на Пеню Ганев и Елена Хаджи Григорова

Продължение 4

ТОМ 16

Тази хармония трябва да се чувствува. (19.VII.1992 год., неделя) 268. Който има едно благородно сърце, един светъл ум и една широка, красива душа, той може да пее. Който е истинска певец, има една малка светлинка под лъжичката. (1.Х.1936 год., неделя) 269. Мислете за Бога. Аз ще ви кажа. За да изучите онази велика музика, почни да пееш най-първо за Бога и ще видиш как ще се развиеш и ще придобиеш необикновена дарба. Този човек, на когото съзнанието се е пробудило, той е учен човек. Виждане има само когато съзнанието е пробудено. Съзнанието диша чрез музика. Музиката, това е дихание на съзнанието в човешкия ум. Музикалният свят, това е една среда, чрез която душата на земята се проявява. То е, в което висшият свят може да се прояви. Рибата без вода не може да живее. Птицата без въздух не може да се прояви. Човешката душа, висшето в човека, ако съзнанието не се е пробудило, като среда, човешкият дух не може да се прояви. Музикалната страна, това е активната страна, в която съзнанието се проявява. В света всички нещастия произтичат [от това], че хората не знаят какво нещо е музиката. Не мислете, че това, което един цигулар може да ви свири, е музика. Това е предисловие на музиката. Музиката, за която ви говоря, като засвирят, умрелите ще скачат. Умрелите ще бъдат кротки при обикновената музика, но при музиката на съзнанието умрелите възкръсват, нищо повече. Единственото, силното нещо е музиката. Съвременното поколение без музика не може да се възпитава. Туй да го знаете.
към текста >>

69. VI. Учителят за Паневритмията ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ

ТОМ 16

- Развиване способността за (мярка) правилно разбиране силите на природата, добродетелта, истината и живота. 18. Красота. - Използуване силите на природата за нуждите на живота. 19. Подвижност. - Също за по-висшите естетични и етични нужди на човешката душа. 20. Побеждаване. - Да станем разумни господари на всичко онова, което сме придобили. 21. Люлеене. - Радостта заради плодовете, които сме придобили и единството, което трябва да съществува в нашия живот. 22. Опознаване. - Виждане хубавото в другите хора и справедливо оценяване техните способности, отивайки към центъра на живота - Любовта. 23. Хубав ден. - Способността да правим правилна преценка на постъпките си (което е криво и което е право) и в същото време да ги подобряваме. 24. Колко сме доволни. - Правилно оценяване природните блага и сили и правилно да си служим с тях. 25. Стъпка по стъпка. - Запознаване с природните методи на работа. 26. На ранина. - Хармонизиране физическите и умствени сили в човека. 27. Дишане. - Запознаване с музикалния метод на работа и влизане в хармония с природата. 28. Промисъл. - С пълна свобода преизобилно да приемем от живата природа всички необходими блага за живота ни. С формула за обливане: „Да пребъде Божият мир, да изгрее Божията радост и Божието веселие в нашите сърца." (3пъти) 2. Из писмо от 25 май 1955 година Екскурзия на Витоша на 3.V. 1926 год. Гимнастически упражнения за развиване на чакрите на сърцето, гърлото, слънчевата чакра и пр. Да се правят точно, без погрешка.
към текста >>

70. 6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

с. Губеш, дали е мое или чуждо, и му казах, че работата не пречи в духовния живот и че Колю ще я нареди. И можеш ли да се сетиш какво ми каза? Ето какво: „Това е чисто материално. Ще си купиш някои работи." И добави с една кротка, мила физиономия: „Защо не учиш тука? Защо не свириш и не пееш? Свири и пей и учи на пишуща машина! Ние имаме нужда от машинописци." Това са думите на Учителя, мот-а-мо казани. Ние фантазираме за неща, които нито ги виждаме, нито ги знаем, а Той говори за виждане и знание! И колко много трябва да благодарим на Бога за голямата милост и привилегия, която ни е дал в този живот чрез Учителя. От колко опасности ни е избавял чрез Своите мъдри съвети и още от колко много би ни спасил, ако Го слушаме! Това, което ние имаме, никой човек от света го няма! Радвай се и ти, Пеньо, и благодари, че Бог и Учителят ни разбира обича и ни нарежда живота. И туй, което Той нарежда и дава, никой от нас не може да нареди. И както Бог нареди, това ще бъде милиони пъти по-добре, отколкото ако ние го редим. Сега двамата с теб можем единодушно и единогласно да се провикнем с думите: „Велик и жив Господ Бог наш! Велик и жив Учителят, който ни води в един път, по който сигурно и смело можем да вървим с пълна вяра и упование на Бога!" Сега и твоята мечта, твоя копнеж да видиш, да чуеш твоята Лена като певици, като музикантка, ще се осъществи с Божията воля. Ще бъде! Аз вярвам, защото Учителят казва, Той ме сортира, а Неговата дума, това е думата на Великия, на Бога! Радвай се
към текста >>

71. 9. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.IX.1937 год.

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

тихо и спокойно отвън, защото всички гости си отидоха. Много бих ти писала, но бързам да занеса писмото да го пусна, за да го получиш навреме. В понеделник, ако ти е възможно, слез в Годеч, когато автомобилите пристигат; ако искаш, не се явявай там, стой на Мулак и ни чакай. Голяма е вероятността да дойдем двете с Мика Тодорова. Ако случайно нещо не дойдем, ела ти, и тука ще си починеш добре. Използувай тези дни пък сам, ще се наседиш цяла година в Равна и ще ти омръзне. Хайде сега довиждане или в Равна, или в София. Когато се срещнах с Учителя, не бях получила от тебе писмото. Пък днес е събота, Учителят не говори, затуй нищо не мога да Му кажа за Поп Христов, че те вика при него. Много и много привети и довиждане.
към текста >>

72. 25. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 11.llI.1938 год.

VI. Очерци за Мара Белчева

преодоляване. Много съм заета, много работа, много трудности в цигулката има, докато се добие нужната сръчност и техника, но нищо без труд не се постига. Почвам да свиря, часът е 2. Много мили привети, твоя Елена. Говорихме за слънчогледов шарлан да вземеш. Знай, че аз не съм мераклия, предпочитам маслото, щом е евтино. Та, както искаш. Ако ти желаеш, вземи някой 1-2 кг, но за мен, аз и не обичам салатите. Както искаш ти, така направи. Нямах листове, пък исках да ти пиша. Довиждане в събота,
към текста >>

73. 5. „Завети, год. IV (1937), кн. 1, с. 17-18. Петър Горянски. В памет на Мара Белчева

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

битието носи един мистичен характер. Тя възприема света като едно тайнство, със свойствената за подобно отнасяне отвлеченост и мъглявост. Прозренията, до които се домогва поетесата, не са умозрителни построения, а чисто интуитивни долавяния. В тях има нещо тъмно и същевременно близко до душата. В поезията на Мара Белчева заемат особено място няколко стихотворения, в които импресионистичният елемент е изтъкнат на преден план. В тях поетесата проявява оригинално художествено виждане и склонност към декоративно изобразяване на природата: През ведрината лека на стълп се вий димът - на стряхата сънят. И вий се той полека нагоре - и изчезва едва съзиран там, на слънчевия плам, в огреяната бездна. В тая пейзажна лирика, изпъстрена със свежи образи и топли акварелни тонове, Мара Белчева проявява богата творческа фантазия. За съжаление, тия стихотворения са на брой твърде малко, за да ни очертаят релефно една недостатъчно застъпена в нашата поезия област. По отношение на художествените средства Мара Белчева не се отличава твърде много от останалите поети - нейни съвременници. В стихосложението тя следва традиционните форми, без да постигне нещо значително в областта на неговата музикалност и вътрешна динамика. Макар и не напълно оригинални по дух, съдържание и строеж, стиховете на Мара Белчева заемат особено място в поезията на жените-писателки. Петър
към текста >>

74. 38. Как намерих Учителя. Истински случай със сестра Пенка Трифонова

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

за мене и гледа само мене, защото говореше точно това, което ставаше в мене, за моя живот, за моята болка и казваше начин на лекуването. (Това беше Учителят Дънов.) 38.7. Сънят, който слезе на земята, на Изгрева Оттогава започнахме да ходим всяка неделя на беседите на Учителя. Другите ученици, зная, ходеха сутрин с Учителя на Изгрева, но тъй като ние бяхме градинари и бяхме много заети с работа, отивахме само на неделните беседи в 10 часа. Но една сутрин, 5-6 години от първото ми виждане на Учителя Дънов, сестрите Нешка Анева и Мария Златева, които живееха наблизо до нас, решиха да ме заведат на Изгрева, да видя новия голям салон, който беше построен за всички, които искат да отидат да слушат беседите на Учителя. Както казах, ние тогава живеехме в „Хаджи Димитър". Тръгнахме със сестрите много рано, разбира се, с мене бяха и мъжът ми и Величка. Какво беше моето учудване, когато видях, че те ме водят по същия път, по който ме бе водил Учителят в онази паметна нощ в съня ми. Стигнахме до гората, отминахме я, а моето сърце туптеше до изхвръкване. Смаяна бях от вниманието, което Учителят е оказал на мене, нищожната, както аз се смятах. Но види се, Той е гледал не на лице, а на сърце, както казва народът. Никога няма да забравя, когато излязохме на голяма обширна поляна. Останах като закована - беше същата, която бях видяла в съня. (Сънят ми се беше сбъднал и го имаше на земята.) 38.8. Женските събрания в четвъртък В 1932 година се преселихме да живеем на Изгрева. Направихме си
към текста >>

75. 63. Руси Караиванов от с. Ветрен. 63.1. Отърваване от подсъдимата скамейка

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

му отговорих, че е войник и нищо не зная за него, защото скоро не ми е писал. Учителят ми каза: - Иди при него да го видиш! Казвам: - Учителю, много багаж имам, нямам време, имам малки деца с мене, не мога сега да отида. Учителят повтори: - Иди да го видиш! Съгласих се да отида с децата и жената до Русе. Тръгнахме, въпреки че имахме много багаж. Учителят ми поръча да намеря брат Георги Димитров от Русе и да опитам да преместим сина ми, да не е в строя. Пристигнахме в Русе и отидохме на свиждане при сина. Извикаха го. Още като ни видя, и почна да плаче. Каза ми: - Татко, мислех да се самоубия на другия ден, защото намериха у мен писмо от един приятел комунист и ще ме дадат под съд. Тогава се разтичах и намерих брат Коцев, който беше полковник, и се застъпи за него, да го приберат в картотеката в щаба на
към текста >>

76. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

остави видима, „лична” следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе „лична” диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото пo-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние, или събужда експлозивните и разрушителни сили,
към текста >>

77. Влад Пашов 4. Животът след смъртта на физическото тяло 1. Животът в духовните светове

ТОМ 18

Това е етерното тяло, съставено от четирите вида етер - топлинен, светлинен, химически и жизнен, което е все пак физическо, заедно с душата и астралното тяло. Понеже при смъртта и в течение на трите дена душата преглежда изтеклия си живот, който се изрежда пред нея в картини, от момента на смъртта до момента на раждането, затова не трябва да бъде обезпокоявана от плачове и шумове, за да може да се съсредоточи и да вижда ясно картините на изтеклия си живот. Защото оттова ясно виждане зависи и отпечатването им в астралното тяло, оттова зависи и правилното заключение, което душата ще си извади от тези картини, а това вече ще влияе върху живота на душата в бъдещето въплъщение. Затова хората, ако искат да направят добро на умиращия, не трябва да плачат и да вдигат шум около него, и най-много могат да направят една молитва, която действува успокоително върху него и го насочва към картините на изтеклия живот. В това време, когато съзерцава панорамата на изтеклия си живот, душата слуша гласа на Космичното Слово, което й говори и я поучава. Това е тържествен момент за нея и тя не трябва да бъде смущавана от шумове и скърби и плачове около тялото. Също така, когато се вижда, че човек си заминава, не трябва да се правят опити чрез лекарства да бъде върнат назад, защото това действува вредно и върху невидимите тела и причинява големи страдания на душата. Животът на човека се отпечатва в етерното тяло в областта на отрицателния полюс на химическия етер, който е седалище на
към текста >>

78. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

ТОМ 18

или страх. Когато най-силният аспект на Меркурий е дисхармоничното му съчетание със Сатурн, в зависимост от неговата сила, човешкият ум притежава по-силно или по-слабо проявени следните отрицателни качества: подозрителност, недоверчивост, постоянно съмнение въз всичко, колебливост, нерешителност, страхливост, склонност да си създава въображаеми опасности, преувеличаване на опасностите, губене на вяра, бавно мислене, бавно разбиране, бавно учене, бавност във всичко, невиждане на смисъл в живота. Деца с такива аспекти между Меркурий и Сатурн твърде бавно се развиват в умствено отношение и са със слаби умствени дарования. Люде с тези съчетания между Меркурий и Сатурн твърде често проявяват най-груб материализъм, скъперничество, липса на всякакъв идеализъм, не вярват в никакъв общочовешки идеал, биват болезнено честолюбиви, злопаметни, а при удобен случай - и отмъстителни. Поради своята чрезмерна страхливост, те всякога си отмъщават чрез други. Това са най-големите клюкари и одумници, които търсят само грешки и недостатъци у всички. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога си избират такива професии, където могат най-силно и най-свободно да проявят своите дисхармонични качества. Любими професии на такива люде са - да бъда лихвари, бирници, вехтошари, прокурори, изобличители-критици, т. е. те са там, където се намесва нечистотата и престъплението. Люде с дисхармония между Меркурий и Сатурн всякога и към всички проявяват недоверие, всякога и във всичко се
към текста >>

79. 5. ДУНАНМА

ТОМ 19

срещу Учителя, но на края на съседната маса. Дойде и друг брат и седна до мене. След малко дойде от града един брат, когото не познавах, с интелигентна физиономия, аристократична осанка, добре облечен, бях само слушал за него. Седна на масата срещу мене. Сестрите, които бяха при Учителя, си отидоха, но Той остана на мястото си. Дошлият от града брат почна да ни разправя, че е вече назначен за търговски консул в Швейцария и че ще отива вече. По всяка вероятност беше дошъл на едно последно свиждане с Учителя, приятелите и Изгрева. Там, продължи той, съм си поставил задачата да посветя всичкото си свободно време, като се заровя из големите библиотеки и изуча всички документи и книги от историята на тази държава, за да разбера онези дълбоки причини, поради които трите народности там - италианци, французи и германци, ето вече столетия наред живеят в мир и разбирателство. Братът свърши с една загриженост за грамадната и отговорна задача, която си поставя, усилията в трудностите, които му предстоят и най-после онова бодливо чувство, което спохожда всеки човек при такива случаи. Всички тези усилия, целият този труд ще доведе ли до един верен, реален резултат?* * 3абележка на съставителя: Братът е Моис Басан. Виж „Изгревът” т. I, с. 95 ÷ 97; т. VI, с. 382 ÷ 384 ; т. VIII, с. 275 ÷ 278 ; т. XV, с. 276 ÷ 277, 500 ÷ 502 Ние мълчахме и аз някак споделях загрижеността на брата за сериозността от задачата, която той си е поставил. Вдигнах глава, гледам Учителя, който дотогава мълчеше и слушаше, с
към текста >>

80. 2. Планети, домове, аспекти

ТОМ 19

Дава приятели и популярност. Всички планети в този дом зле аспектирани носят скръб в брака и пр. според природата си. Юпитер в VIII дом - Пари от брак, сдружения, наследство и владенията на знака. Ако бъде много зле аспектиран, показва болести, които произвеждат смърт. Юпитер в IХ дом - Помага за развиване религиозната страна в човека. Благополучие от религията, философията, правото, пътуванията, привлича се често от мистицизма, окултизма или дава мечтателство, вьображение, двойно виждане и пр. Юпитер в Х дом - Печалба от бащата и от неговите владения. Щастие, кредит, издигане в живота. Покровителство от високопоставените, достойнство, обществен пост, ползва се с уважение и добра воля. Юпитер в XI дом - Носи много приятели, които ще бьдат с добро положение, удоволствие и печалба от всичко тук. Има обичта на обществото, ползва се сдобра мнение и популярност. Юпитер в XII дом - Симпатии. Благосклонност, всичко тук дава или получава; неприятели. Роденият е петимен да помага на другите и той също се нуждае от помощ. Бележка: Ако е лошо поставен по знак, благословията на Юпитер се намалява (особено в Дева и Козирог), ако той получава един сериозно лош аспект от Слънце, Луна, Марс, Сатурн или Уран, той може да донесе чести скърби, мъчнотии, затруднения или загуби, идващи от предприятия или лица, означени от планетата, която праща лошия аспект. Юпитер дава независимост и самоуважение, но ако бъда зле аспектирана, извиква бунт или извън мерно се уважава. АСПЕКТИТЕ НА ЮПИТЕР Юпитер в
към текста >>

81. C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК

ТОМ 19

РЕЧНИК Планети Слънце Луна Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон () Точка на щастието Селена Лилит Прозерпина Хирон Глава на дракона Опашка на дракона *В зависимост от нашето виждане планетите са: Прави; R Ретроградни (Не проявяват своите качества и забавят всичко в живота); D Пелегринни (Планетите преминават от ретроградно към право движение). *В зависимост от денонощното движение планетите са: П в перихелий (Когато се движат по-бързо от средното си движение); А в афелий (Когато се движат по-бавно от средното движение). * Средно движение за планетите: Слънце 59'08", Луна 12°, Меркурий 1°20', Венера 1°15', Марс 38', Юпитер 4'59", Сатурн 3'49", Уран 3', Нептун 1'40", Плутон 1'30". Например, когато Слънцето се движи по-бързо от 59'08" в денонощието, (това става през зимата), то е в перихелий. Слънце в перихелий показва, че индивидът е много активен в усилията му да се издигне в живота. Има случаи, когато почти всички планети са в перихелий и тези личности неустрашимо си пробиват път към високи постове. Зодиакални знаци Овен Телец Близнаци Рак Лъв Дева Везни Скорпион Стрелец Козирог Водолей Риби Аспекти Съвпад Полусекстил Полуквинтил Полуквадрат Секстил Квинтил Квадрат Тригон Квадрат и половина ± Биквинтил Квиконс Опозиция Паралел (Действа като - . Отклонения на планетите вляво и вдясно от еклиптиката - е деклинация - паралел; Орбис 1°30' от паралелите на планетите - на юг или север - S или N - действа
към текста >>

82. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

има много, но ако мислиш за тях - склад на нечистотии ще станеш. Бъдете каквито щете, но винаги помнете, че ангелите ще бъдат винаги край вас, готови, като призовете помощ, да ви помогнат. Във все същото езеро ще хвърлите мрежите си - света, но ако искате да хванете нещо повече, ще смените, сгъстите техните отвори. В същия свят живеят всички - и конят, и шопът, и професорът, и детето, и Учителят, но не виждат еднакво и едно и също! Всички само откриват... това, което вече съществува. Виждането зависи от това, което си ти сам. Ако едно същество съдържа в себе си всички същества (или числа), то ще ги види и разбере, но по-горните, по-висшите няма да види, няма да ги разбере, а даже може и да не подозира, че съществуват. Непознатото вътре в тебе е непознато и вън. Един, който вижда повече от тебе и ти каже нещо, което ти повярваш, че е възможно, заедно с това ти се индуктираш и отначало чрез неговото съзнание, а после и чрез твоето собствено получаваш възможност да го «знаеш», да го видиш, «откриеш»... Животът е на степени с разни прояви. Животното в човека яде и пие и мисли само за себе си - и изчезва заедно с разрушение на формата. В тоя случай човешкото е вътрешният закон, а изявено е животното-егоист. Ако човек стигне до човешкото със съзнанието си и разбере закона да се жертвува за ближните си, той, и да разруши формата си, остава да живее в сърцата и умовете на тия, за които се е жертвувап. Изпълненият с Божествени идеи реализира духовния живот и живее вечно в
към текста >>

83. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

и пространството не съществуват сами по себе си, а са наши субективни схващания? - Този въпрос нека оставим за по-после, да се не отклоним от главния. Но с две думи мога Ви отговори: времето и пространството, това са перспективи на диференциралото се «аз» по отношение на останалото в природата извън него. Самото това отношение преиначава нещата: по-близките се виждат по-големи, по-далечните се сливат с неясните очертания на дрезгавината и сивотата на мрака. Това «физическо» виждане има и своя етическа страна -това е обичта към близкия физически около вас. Формиралото се съзнание или индивид физически - независимо от коя степен на развитие - веднага почва да търси това, което е необходимо нему за съществуванието му. По тоя начин се пораждат и отношения, в които единият живот поглъща по-слабия и по-низшия, за да придобие своя храна и продължи своето съществувание. Диференцираният център ражда функцията. Всичката наука и философия изхожда от представата за индивидуалния живот преди всичко, че съществува едно «его», което добива впечатление и резултат от своя живот и го употребява, както то намери за добре. Бракът и семейството в тая вековна еволюция са само една временна проява, защото, както знаете от науката, в миналото историческо и праисторическо имало най-различни форми на общества. - Да, това е установено със значителна научна точност - каза царят. Индивидът подбира своите дарби и условия за живот, за да постигне пълно развитие и проява на всички свои
към текста >>

84. III. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА ДРУГИЯ ДЕН

и той заговори като че ли е бил и пребил с тоя белоглав човек, кротките очи на когото гледаха с такава приветливост. И това лице - то бе голямо, челото - масивно и носът - извънредно правилен и красив. Така отблизо той наистина напомняше някоя икона на Бог Отец. - Вие вчера идвахте за първи път, нали? - запита той. Генко потвърди и започна най-свободно да си излага впечатленията и причините, които са ги довели тук. Разправи му и без да забележи сам как се увлече за виждане на портрета му в Париж, после в Лондон. Говори му за вчерашното впечатление от гимнастиките и беседата. После му разправи за другарите, които са го чакали на връщане, за съвета на г-н Ключев, същият господин, с когото вчера бяха и който мисли, че Учителят може да бъде и много полезен на страната ни със своя ум, опитност и големи сили, че нашият народ страда от липса на мъдри управници, че всичко имаме, но ред нямаме. И Генко се увлече. Учителят търпеливо и внимателно слушаше. Когато му заговори за готвещия се атентат, който другарите му се бяха научили, че ще последва, макар и да не се знаеше точно как ще се изрази, той го погледна още по-внимателно.56 - Това ще е провокация, Учителю, за да се избият и това малко ценно, което е останало, като глави и разумно в редовете на работническите среди. Сега всичко е настръхнало. Най-малкият атентат може да послужи за лични отмъщения. - Да, сега има много горивен материал - каза и Учителят. - Насилието е голямо и реакцията ще бъде голяма.
към текста >>

85. IV. СРЕЩАТА С МАРИЯ ГЕНЕРАЛ СТОЯНОВА

КАТО НАСЪН

ли това стана насън или пред глух човек. О, какви хора има на тоя свят! А тъй е симпатичен, гледаше го той, когато генералът на сбогом му махна приветливо ръка и си влезе. Госпожата изглежда че не беше се отчаяла ни най-малко от тая «неразбрана» работа, както я наричаше Генко в себе си. Тя го попита за адреса му и каза, че ще съобщи допълнително, ако има нещо. Тя се ръкува сърдечно с пожелание за всичко хубаво. Генко благодари и вървейки, той питаше неволно себе си: Това свиждане с Учителя, госпожата и генерала не беше ли сън? Още повече, че, кой знае защо, в съзнанието му, тъкмо като в сън, винаги пред него се носеха две очи, които постоянно го
към текста >>

86. XXIII. ПАЛАТКОВИЯТ ЛАГЕР НА РИЛА. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

нещо огромно, което ще трае през вековете - повече от египетските пирамиди и сфинксове. Някога хората бяха викани като деца, на които всичко се дава и прощава, а сега ни викаха към съзнателна работа за бъдещото човечество, за зидане на голямото здание на Всемирното Братство! XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА (стр. 366-368) 30.VII. Няколко дни не съм писал нищо. Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано. Сутрините тук са красиви, малко студени. Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания. И то мили възпоменания, които си чакал както гладният хляб и жадният - водата... Запътих се нататък с поглед впит и се препъвах често в камъните или храстите, край които трябваше да минавам. Вървях и не знаех дали това не е игра на светлината или игра на сенки в полумрак. Но вървях, смътно чувствуващ, че отивам към нещо, което ми е потребно. И когато веднъж се спънах и паднах почти по
към текста >>

87. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и
към текста >>

88. (6) Среща с царя на Рила при Вадата на 13.VII.1938 г.

приеме депутация или всички народни представители? Казах му, че ще е по-хубаво всички народни представители да приеме, да ги не дели. Ще му бъде малко по-мъчно, но няма нищо, после ще му бъде пък по-лесно, защото ще чуе мнозина.16 Той се съгласи и каза, че в петък ще приеме всички. Законът за печата -поне да се внесе. Задълженията? Сега, като преписвам, не мога си спомни за какво са били - да се оставят наесен; да направи една закръпка на кабинета, ако има нужда, след виждане на депутатите да отиде в странство и след връщането оттам да направи генерална реконструкция. Това бяха главните въпроси. Между другото говорихме къде е ходил по планината; за сестра му Надежда, за зет му, който бил болен от стомах - решихме да го видя и му дам наставления.17 Говорих му за Николаев - че министър не може така да говори за свойте чиновници. - Спас Ганев18 му възрази - каза ми царят. - Но мястото на тия работи не е в събранието, а в Министерския съвет -казах аз. - Каква е тая политика? Николаев е истеричен и демагогства. Царят беше съгласен с това. Говорихме за доста други работи. Между другото говори ми за сушата. - Аз Ви казах и по-рано, че Бялото Братство не трябва да се засяга, защото ще има последици... И това е най-малкото! - Зная, зная, нали зная какво беше и със стария, и с кешишите* Василий и Партений и други.19 - Да, защото не сме важни ние като хора, а функцията, която изпълняваме. Ако някой нападне мене, е едно, но ако някой нападне Вас като цар, е друго.
към текста >>

89. (44) Среща с царя на 5.V.1939 г. при Евдокия

се полага по закон, а също му дадох сведения за докторите Недков и Даскалов: - Прочети си ги - доста болни са съсипани. Знайте го с време и не ги защитавайте. На раздяла той си взе сбогом и си отнесе погледа настрана и към земята. - Тъй сбогом се не взима. Гледайте ме в очите, за да вземете сила. Тя от земята няма да Ви дойде.294 - Ама ще мога ли да издържа утре за парада? - питаше ме той, като гледахме из прозореца силния вятър, който се изви. - Разбира се - казвам му. - Довиждане още веднъж. - Но тоя път вече той ме гледаше в очите и като мина в другата стая, почна да пее и свири после. Изглежда, че кракът го болеше, но вероятно бе доста преувеличил поради англичаните (театър) и германците (инженери, които бяха дошли... и той трябваше да ги
към текста >>

90. (54) Срещи с разни хора

за нея.362 - Видяхте, моите предвиждания за септември излязоха верни. Аз още миналата година, като видях Гьоринг, казах това, защото аз усетих в него това, което имаше старият, преди да отвори войната, и казах на нашите: «Догодина ще имаме по това време война, ами поне дано бъдем въоръжени.» А то ето, дойде войната, а нашето оръжие за нещастие се разхожда 80 вагона още в Югославия. А днес щях да полудея. Четете, да видите какви са тия рапорти. Като дойде Вашето писмо със свиждане с «моторизирания» (Стойчо), и без туй исках да Ви видя, реших веднага да сторя това. Светна ми. Чувствах една офанзива. - Да, имате я и затова и аз реших да я омекотя. - Много хубаво сте сторили. Аз се много зарадвах, защото сега той не може да разправя, че съм се виждал с неотговорни фактори, когато той самият ги търси. Разправих на царя по-главните точки, на нещо се смеехме, друго той ми разправя за неговите, на Стойчо, обичаи и пози и кога коя поза отговаря на най-лъжливото му състояние... - Ами сега какво да правим с тая покана? Тя е уйдурдисана, но... Казах му да се хвърли мост между Стойчо и Кьосето. Да не се големеят толкова. Моментите са такива, че той не трябва да има неприятели. Кьосето трябва да бъде по-тактичен. Той, Царят, да го извика, Стойчо сега ще слуша, нека си поговорят малко като държавници, а ако Кьосето не ще, да ми прати царят хабер, аз мога го склони, като остане царят да държи едно поведение такова, че Стойчо да го е страх, че ще се разпусне камарата, а
към текста >>

91. (139) Среща с принц Кирил в Стоянови от 8 без четвърт до 9 ч сутринта на 2.XI.1943 г.

отдалеч ценно, отблизо е зло. В него всички искат да бъдат големи, а в доброто могат да бъдат малки. Малкият, той е силният, а в злото всички големи не могат да бъдат. Боата, като глътне една сърна, изгубва за една неделя силата си. Сега и те, силите, ще омекнат.» Кирил искаше за това в Беломорието да правел инспекция на войските. Казах му да не извозва пътници излишно, че се съставя [милицията] и войските, а също да почака 5-6 дена, защото всички [?] с Божилов и Шишманов [на свиждане с Хитлер?] и тук София. Не трябва да остава така. Той се съгласи.** _______________________ * Забележката в скоби е добавена на ръка от Любомир Лулчев. (бел. М.И.) ** Последният абзац е написан от Любомир Лулчев на ръка и трудно се разчита. (бел.
към текста >>

92. XXIV. ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА (стр. 366-368) 30.VII. Няколко дни не съм писал нищо. Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано. Сутрините тук са красиви, малко студени. Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания. И то мили възпоменания, които си чакал както гладният-хляб и жадният - водата... Запътих се нататък с поглед впит и се препъвах често в камъните или храстите, край които трябваше да минавам. Вървях и не знаех дали това не е игра на светлината или игра на сенки в полумрак. Но вървях, смътно чувству-ващ, че отивам към нещо, което ми е потребно. И когато веднъж се спънах и паднах почти по очи, аз потърсих отново тоя смътен образ, който се виждаше на върха. Него го нямаше вече там и аз сетих празнина и скръб - дълбока скръб в себе си. Но скоро се възрадвах - малко по-долу видях същата сянка да се движи. И тя сега беше цялата светла. Изведнъж го познах - не с
към текста >>

93. XXIV . ИЗВОРЪТ НА СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Любомир Лулчев

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

СЛОВОТО И ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА (стр. 366-368) 30.VII. Няколко дни не съм писал нищо. Целият живот ми се стори някак друг. С мен самия стана нещо, което не мога да съвладея. То се дължеше на едно виждане или видение. И аз самият не зная как да го нарека. Бях станал рано, много рано. Сутрините тук са красиви, малко студени. Звездите трепкат много близо над главите ни. Всички те като че ли пеят някаква песен, на която звукът едва долита, неразбрано, но хармонично. И в полумрака аз обичам да тръгвам към някой от върховете, оттам да надничам в простора. Изкачвам се бавно, унесен в мисъл. Когато вдигнах поглед на един от върховете, видях сянка, която ми напомняше нещо забравено, залегнало дълбоко в душата ми, която като през сутрешна мъгла иска да се припомни, да каже за себе си, да извика образи и възпоменания. И то мили възпоменания, които си чакал както гладният - хляб и жадният - водата... Запътих се нататък с поглед впит и се препъвах често в камъните или храстите, край които трябваше да минавам. Вървях и не знаех дали това не е игра на светлината или игра на сенки в полумрак. Но вървях, смътно чувствуващ, че отивам към нещо, което ми е потребно. И когато веднъж се спънах и паднах почти по очи, аз потърсих отново тоя смътен образ, който се виждаше на върха. Него го нямаше вече там и аз сетих празнина и скръб - дълбока скръб в себе си. Но скоро се възрадвах - малко по-долу видях същата сянка да се движи. И тя сега беше цялата светла.
към текста >>

94. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

VI. Народният съд на Отечествения фронт и комунистическата власт в България срещу обвиняемия Любомир Лулчев

„Да обяви пълен неутралитет на България и да не допусне германските войски да минат през нея. Ако направи това, след войната България ще е най-облагодетелстваната страна в Европа, отвсякъде ще я отрупват с блага и ще постигне териториалните си претенции, подхранвани от стотици години насам.” На това предложение царят отговаря: ”Не мога, госпожо, да изпълня този съвет, защото германците ще ме убият. Повечето от офицерите са с тях и ще ги пуснат, без да им заповядам.” Това негово предвиждане се изпълнява и на 1.III.1941 г. българските военни разрешават преминаването на германските елитни части на Лист през Дунава преди подписването на пакта от България. Цар Борис не послушва съвета на Учителя и това по-късно му коства живота. На 1.ІІІ.1941 г., Филов заминава със самолет във Виена, където подписва присъединяването на България към Тристранния пакт, Англия веднага скъсва дипломатическите си отношения с България и посланикът Рендъл отпътува. Войските на Зигмунд Лист минават Дунава и в колони преминават през София в посока Гърция и Югославия. Главната квартира на Лист е в Чамкория, където на 6.Ш. е посетен от цар Борис, фелдмаршал Лист изпълнява плана „Марита” и на 26.ІІІ,1941 г. нахлува в Гърция. Германците използват една хитрост - купуват над хиляда магарета от граничните села, окачват им по един запален фенер и ги насочват към територията на Гърция, Гърците мислят, че това са немски мотоциклетисти и започват усилено да стрелят по тях. Така те издават своите позиции - на следващия
към текста >>

95. ІІІ. A. ДОЗНАНИЕ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

на тия тайни инструкции).18 (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 776 ÷ 777,стр. 962, № 389) Отнася се за Антонов, който е чел тайните дипломатически инструкции на българското правителство в Москва пред Деканозов, който се е възмутил от чутото и видяното и го е изгонил от кабинета си. Както и да бе, много събития, които сега не мога си спомни, но зная, че опозицията срещу мен ставаше по-осезателна и веднъж, това, ми се струва, беше само два месеца преди смъртта, и щеше да ходи пак на свиждане с Хитлер, аз пак настоявах да бъде по-решителен и да се опре, защото не сме германска колония, а съюзник. Той ми възрази, че Хитлер не дава много да му се възразява и че викал много. – “Я, Вас страх ли Ви е от него? Вие мислете, че е един бояджия, нищо повече.” – “Аз не мога да бъда груб - това ми е слабото място, от което мнозина се ползуват» -каза царят. Правеше вероятно алюзия и на мен. Аз му казах, че мене от Хитлер не ме е страх, че ако аз съм на викането, ще отговоря с викане. – “Да, защото сте първобитен!” По-късно разговорът влезе в една неудобна форма, защото аз помня, че му извиках (повода вече също забравих): “Недейте мисли, че ако за Германия, 80 милиона народ, се намери един бояджия да я управлява, няма да се намери и България кой да управлява ще се намери!” Това го крайно ядоса, той скочи като никога и започна да вика: “Една глава имам, бе - само тя е останала - вземете, вземете и нея, ама тогава ще се избиете помежду си!” – “Няма защо да се избиваме! - викнах и аз. - Вие ще
към текста >>

96. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

след два - Мусала. Започнахме всяка седмица редовно да посещаваме Витоша. 7 ÷ 8 години преди това, като тичала, се блъснала в дърво и костта отпред я боляла непрекъснато. Разтрих я и на следващия ден ми каза, че е станало чудо. Натискала болното място, но вече нямало никаква болка. На гърдата си имала малка бучка. Помолих я да отиде в онкологията, да я махнат, защото в бъдеще може да се получат разсейки и да си замине от левкемия. Не ме послуша. Заболя и влезе в Окръжна болница. При свиждане ми каза, че иска да си замине. Обясних й, че Учителят ни учи никога да не пожелаваме да си заминем преждевременно, защото тогава ще ни стоварят да плащаме изведнъж цялата ни карма. Иначе тя се дава по-малко, колкото можеш да носиш. След няколко месеца си замина от левкемия - рак в кръвта. 132. Грозящата опасност През есента на 1998 г. напуснах „Софстрой” и отидох да работя в завод „Електроника”. Скоро станах бригадир на комплексна бригада от около 20 души. Работехме по ремонтите в завода и поддържане почивните станции във Велинград и Мичурин. Получавах добра заплата и работих 2 години. Учителят ми каза да се пенсионирам. Някаква опасност грозеше живота ми. Послушах Учителя и направих необходимото. Не искаха да ме пуснат. Да остана само да ръководя бригадата, без да работя. Промениха закона за строителите и станахме втора категория и от 1.01.1991 г. излязох в пенсия. В Братството идваха колети с продукти, които трябваше да се раздават на социално слабите. Изготвих списък на хората и
към текста >>

97. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Навремето, когато не се сещаше даже за астрологията, й казах, че ще стане отличен астролог и както споменах по-горе, е работила и завеждала отдела „Астрология” в радиото и Учителят й казал да не печели пари от окултните науки и тя напуснала хубавата си работа. Този аспект, както отбелязах, е съвпад на ангелската мъдрост (Юпитер) с Божествената мъдрост (Уран), който дава отлична светлина по всички интересуващи въпроси на родената. Това е знак за вдъхновено прозрение в другия свят. Виждане на ясни картини от духовния свят и непрекъсната връзка със съществата и Учителя, Който при голяма нужда отива при Величка и оправя обърканите й работи. (Юпитер квинтил Асцендент) стабилизира здравето, дава й връзка със съществата, които лекуват- Амрихал. Когато работи духовно и се моли, се създава присъствие от светли същества, които я лекуват и помагат. (Юпитертригон Прозерпина). Понеже Прозерпина е 10°28' във Везни, дава й литературни и главно музикални дарби да пише стихове и музика, дадени й от духовния свят. (Тя написва песнарка със 136 духовни песни, свързани с живота на изгрева и Рила). Аспектът усилва преимуществата й в образованието. Първата година от образованието я бяха скъсали по четири предмета и трябваше да повтаря годината, което водеше до разорение на нашето бедно семейство. Като ми каза, ударих й два шамара (намагнитизирах я, внесох нещо от мене в нея) и й наредих на другия ден да отиде на най-тежкия си изпит по ОЕ (Основи на електротехниката) при професор Минчо Златев
към текста >>

98. 5. ВЪТРЕШНИЯТ ЖИВОТ НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

в цяла Европа окултистите нямат такъв хубав акустичен салон. „Засега няма нужда да правим по-голям салон, но ако някой има глава колкото този салон: дълга 25 метра, широка осем метра и висока 4 метра и отиде с нея в една от школите на невидимия свят и слуша само един час, великото знание, което се преподава там, главата му ще се пръсне. Какво може да разберете, ако отидете горе с тези малки глави? Тия условия, които имате сега са най-подходящите за вас." Една чувствителна сестра има виждане в невидимия свят и казва на братята и сестрите: „Учителят горе, в невидимия свят, е Слънце на слънцата. Той излъчва такава силна светлина, че не може даже да гледаш към него, а камо ли да го приближиш." Друга сестра с пробудено съзнание, вдъхновена от Словото на Учителя, отива при него и казва: „Учителю, защо не направите нещо, за да се изявите пред хората като Господ и Бог, за да Ви познаят всички?" Учителя отговаря, че това е много лесно: „Ще отида на Орландовци на кръстопътя, ще възкреся няколко умрели и на Изгрева ще има опашка от чужди хора чак до Княжево. Тогава ви няма да ме виждате, камо ли да ме слушате. И нито аз ще свърша работата си да предам Новото учение на вас, нито вие ще го приемете, приложите и предадете на българския народ." (64) Сестра има да разрешава много труден въпрос и разтревожена отива при Учителя: „Учителю, ти, който си най-големият на Земята, помогни ми да разреша правилно мъчната си задача." Той се обръща към нея, усмихва се и казва: „Не само на Земята, но
към текста >>

99. 12. УЧИТЕЛЯТ МИ ОПРЕДЕЛИ ПЪТЯ НА ЗЕМЯТА

Сава Симеонов

ще се оправи, ще се оправи това. - После: туй ще стане, онуй ще стане, и накрая каза: - Защо се боиш от комунистите? И накрая каза: - Защо ще е нависоко, а не нашироко. А това не можех тогава да го разбера. - А, то ще се оправи, ще се оправи. Учителят го вижда и все едно, че говори с него. Вдига дясната Си ръка нагоре и вика: «А, то ще се оправи, то ще се оправи.» И накрая каза: - Ама ти си добре, дръж връзката. Ще се оправят нещата. Това е връзката с Учителя. После си взимам довиждане и се прибирам. Беше събота, бях в отпуска от казармата и накрая в неделя си отидох в
към текста >>

100. III. Биография на Елена Симеонова

Светозар Няголов

в двора на дома на Борис влиза запъхтян, идващ от село Мърчаево, Симеон Костов и казва на Борис, че иска да говори с Учителя. Борис му отговаря, че Учителят е вътре в стаята и че ще отиде да Го попита дали ще го приеме. Учителят дава съгласието Си и Симеон влиза при Него, целува Му ръка и казва: «Учителю, елате в Мърчаево. Давам Ви къщата, имота и децата си, на Ваше разположение.» Учителят отговаря: «Добре.» Симеон Костов се сбогува с Него и се връща в дома си. По интуитивно виждане се знае, че по времето на Христа той е бил Симеон - Петър, който създаде църквата. Учителят веднага изпраща сестрите Стойна Кондарева и Юрданка Жекова в с. Мърчаево, да проучат положението и да Му докладват. Те се връщат вечерта и Му обясняват ситуацията и Учителят решава да не отива в дома на Симеон Костов, който е в центъра на селото срещу кръчмата, а в дома на брат Темелко Стефанов, който е по-подходящ за Неговото пребиваване. (Преди две хиляди години Христос е направил тайната вечеря в дома на преродения сега брат Темелко.) Близо до дома на брат Темелко Учителят намира и заедно с приятелите каптира «Извора на Доброто» и «Извора на Здравето». Посещава с приятелите големия топъл извор в съседното село Рударци, откъдето селяните взимали топла вода, перяли дрехите си и се къпели. Учителят и приятелите насядали около извора на почивка и разговор, където от широка тръба течела горещата вода. Учителят се обърнал към ръководителя на братството в село Мърчаево Петър Киров и поискал той да Му
към текста >>

101. XIII. НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ЗА СЕЛО БРЕЗЕ

Невена Неделчева

може навсякъде да се прекара електричество, то газта трябва да бъде намалена до минимум - възможно най-евтина, за да могат хората да я употребяват за по-добро осветляване на домовете си. Че държавата имала приходи от газта и затова я правела по скъпа. Нека държавата знае, че най-големият й приход са здравите и просветените й граждани. 4. Въпросът за управата на селото днес е много объркан. На много места общините от няколко села са слети в едно. Това може да е наглед едно икономично предвиждане от страна на държавата, но то се отразява крайно неикономично за селата, чиито общини са в съседното село. И тогава се явява една картина, която показва най-ясно положението, в което се намират нещата. Селото, в което се намират събраните няколко общини, намира в касата си доста пари и ги употребява почти изключително за свои цели - задоволявание нуждите само на своето село. А за другите села не отпуска нищо. Понякога по бюджет се гласуват известни суми, но които не се отпускат. Такъв е случаят с Брезе. Общината е в Искрец-близко село. И Искрец е окупирало всичките суми, които употребява за уреждането на селото, тъй като има намерение да го прави удобно и привлекателно курортно село. Не се отпускат никакви суми за Брезе. За училището не се дават елементарните необходими потреби. Училището е правило няколко пъти официални искания - молби, оплаквания, но без резултат. Не се отпускат пари даже за метли, с които да се изметат училищните стаи. Също и за чинове за децата. В училището липсва и
към текста >>

102. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

съзнанието ни, когато се доближим до Него с душата си и разберем, че сам Бог ни е говорил, продължава да ни говори и шепне, докато Го чуем, познаем и разберем. Истините, които чух от Учителя преди години, едва сега по-пълно просветват в съзнанието ми и виждам, че всяка Негова дума, съвет, жест са били живо Слово, живо Слово, изречено и оставено да трепти в пространството, да звучи в съзнанието ми, докато душата достигне духовно пробуждане и разбере силата, светлината и духовното виждане на Този, Който говореше на душите с прозрение през вековете и с мощта на Бога. За тези светли, свещени моменти в живота си искам да разкажа, за онова, което видях, чух и научих от Учителя, когато Той беше на Земята сред българския народ. София, пролетта на 1967 г. Милка
към текста >>

103. 2. д-р Елиас Ригс

мене ще бъде за всегда причина за сърдечна признателност това, дето, освен дългото ни приятелство и задружна християнска работа за тази страна, имах специалната привилегия да бъде негов сътрудник в превода на Свещеното Писание на български. Всекидневно работих аз с него около четири години. Всякога съм считал тези за четирите най-производителни години на своя живот. Д-р Ригс е продължавал до последния час да се занимава с работа, що е вършил през целия си живот. При последното ми свиждане с него, той каза със сладка усмивка, че би желал, ако да имах време, да поговоря с него по някои точки относително преглеждане превода на Библията. След туй той прибави: "Имам и две-три нови духовни песни на български, които Ви моля да прегледате с мене." Малко мислих аз, че това беше последното ми стискане на онази бащинска ръка. Д-р Ригс принадлежеше на Презвитерианската черква. С мене той беше методист, който се интересуваше и радваше тъй усърдно в успеха на Методистката черква, както и аз. Той с удоволствие сочеше на едно свидетелство за доживотно членство в Мисионерското общество на Методистката епископална черква, що беше окачено в неговото писалище. Както покойният д-р Кайлер, сърцето му беше много широко, за да се ограничи любовта му само на една деноминация. Той любеше всички Божии люде и се радваше на Божието дело, дето и да се вършеше то. Няма по-добър противояд против песимистичната философия на днешно време, отколкото запознанството ни с добри мъже. Да е познавал човек някого
към текста >>

104. 4.2. Отношение към социализма. Протестантските секти в България.

училищата, мисионерите-методисти и техните поддръжници в страната са се обявявали фактически против всякаква политика, която на тях и на управляващите не е била изгодна, като неуморно и наистина методично са работили за прокарване на проамериканската политика, за възпитанието на младежта в нейния дух. Умело съставените учебни програми както в мъжките, така и в девическите училища, са подчинени главно на изграждането у възпитаниците на един проамерикански буржоазен мироглед, на едно виждане за света и живота, проникнато от благоговение пред американската (и въобще западна) култура и нихилизъм по отношение на националната ни култура и достойнство, както и по отношение на руското влияние у нас. Тъкмо поради това американският начин на възпитание и методистките американски училища е допаднал особено много и на царския двор, който не само е покровителствувал и подпомагал, но е предпочитал чуждите мисионерски училища пред българските. Още Батенберг през 1881 г. по повод съгласието си да открие Ловешкото американско училище (училището е открито през 1882 г.) е показал добре това предпочитание. В разговора си по този повод със Ст. Томов и Д. Чалис той изразил определено недоволството си от българските училища за това, че в тях "се проповядва политика, както е в училищата на Враца и в други места на княжеството". (Заб. Т. Cm. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението, с. 505.) Това, което не се харесва на Батенберг и на методистите в случая, е, разбира се, прокарваната
към текста >>

105. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

и литератор. Д-р Стефан Томов е роден на 12 (25) март 1850 г. в гр. Котел. Първоначалното си образование той получил в родния си град. През лятото на 1861 г. първите методистки мисионери в Северна България, бележитите американци Д-р Лонг и Д-р Претиман посетили Котел и били на гости у вуйчото на д-р Томова, хаджи Стоил Бонев. Представен бил и младият Стефан на тях. Те го разпитвали какво учи в училището и го насърчили да учи прилежно и занапред. Резултат от това му първо свиждане с Д-р Лонг било издействуване от негова страна - младото котленче да бъде прието в английското училище на о. Малта, което било един вид гимназия. В 1862 г, през м октомврий Стефан Томов заминал за о. Малта, дето престоял в споменатото училище до юлий 1865 г. През септемврий същата година той постъпил в Роберт Колеж и завършил курса на науките в това учебно заведение в 1869 г. След завършване курса в Роберт Колеж пълният с енергия Томов учителствувал през учебната 1869-1870 г. в гр. Ямбол, а през 1870-1872 г. в родния си град Котел. В1873 г. заел секретарската длъжност в английската болница в Галата, Цариград. Жаден за по-високо образование е с цел да се специализира през декемврий, 1874 г. той тръгнал за Съединените Щати и в началото на януари 1875 г. постъпил в богословската семинария (Drew Teological Seminar) дето завършил богословски курс в 1877 г. след като служил една година като пастир в с. Гилбертон, Пенсилвания, той бива назначен от Методисткия Мисионерски Борд за пастир в България,
към текста >>

106. 98. Бъдете в света, но светът да не бъде във вас

Весела Несторова

В частните ми разговори с Учителя Той много пъти ми казваше на изпращане: "Пазете свободата си!" Той ме предупреждаваше да не я продавам за малки придобивки. Свободата е единственото условие, при което Божественото в нас може да се прояви, защото свободата е атрибут на Духа. Светлият лъч се пречупва в по-гъстата материя и изменя посоката си. А средата на свободата е чистата непречупена, незамъглена светлина. Ние не можем да извоюваме духовната си свобода без светлина, без вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите на света. Тук идеята за света е идеята за падналия човек - забравил своя източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал любов на всички! А Той драговолно
към текста >>

107. 10. Американците и добрият човек

Мария Тодорова

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

сме превзели Америка." Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете затваря вестника и отново го предава на Весела. Усмихва се: "Е, рекох, американците като прочетат статията и като видят след това снимката, ще кажат: "Ето един добър човек!" Нещо прерязва възторга на Весела. След малко Учителят добавя: "И само толкоз". Но неговото лице вече не е усмихнато, а има строг вид. Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години оттогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа. Това е историята за "добрия човек", който говори добри неща и прави също така "добри неща". И само толкоз. Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа, съградена от вашия труд. За чужденците той е "добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно, в когото
към текста >>

108. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

ТОМ 25

жена, профотговорника на чистачките, баба Райна. - "Кой е против?" И тя вдига ръка. Казват: Защо си против изключването на другаря Сотиров?" И тя казва: "Аз не мога да се съглася да бъде изключен от Партията най-добрият човек, най- добрият служител и най-добрият партиец от театъра." Това са думите на баба Райна. И когато се сбогувах, аз отидох, поклоних се пред баба Райна и й казах: "Бабо Райно, благодаря ти от сърце, че единствена беше ти, която каза това, което чувстваш." - "Довиждане другарю!" И си излязох. Та така ми приключи членуването. А преди да бъда член в Партията, след като се върнах от мобилизация 1944 г., ноември месец, много настояваха, бях в печатницата, настояваха да стана партиен член. Този същия Александър, който стана партиен член и искаше да ме изключва и да ме праща в Белене, идва и ми казва: "Ний знаем какви ти са разбиранията, но ще станеш партиен член" Аз му казах: "Сашо, не ми е удобно. Много те моля, не ме насилвай! Няма да мога, ще ми възложите задачи, които ще бъдат в разрез с моите разбирания. Недей!" И с Неделчо Попов, аз с него много споделях, много добър приятел ми беше, и му казвам: "Абе много ме мъчат." И пак тъй двамата приказваме и се задава Учителят, и той Му казва: "Учителю, много мъчат Митето да влезе в Партията. Той не ще да влезе." Учителят така поседя, позамълча, стана сериозен и каза: "Що да не влезе? Може да влезе, да поработи десетина години, да им покаже как трябва да се работи?" Само туй каза. И беше едно успокоение и си
към текста >>

109. Съдържание

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Еди гьол, 10 август 1932 г., [Рила] 2.1.53. Летуване на Рила, 20 юли - [...] август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.54. Летуване на Рила, 14 юли - 25 август 1939 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.55. Речник/ състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи. 2.1.56.1. Мога да любя, 12.08.1942 г. 2.1.56.2. Красив е живота 2.2. Асинета. Задачи от Учителя 2.2.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год. 2.2.2. Виждане в тъмното. Задача втора 2.2.3. Сам си помогни. Задача трета 2.2.4. Задача за почистване на 10 извора в планината 2.2.5. Задача за изпотяване 2.2.6. Задача със стомничките 2.2.7. Задачи. Сканирани документи 2.2.7.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год. (с. 1, 2) 2.2.7.2. Виждане в тъмното. Задача втора (с. 1) 2.2.7.3. Сам си помогни. Задача трета (с. 1) 2.2.7.4. Задача за почистване на 10 извора в планината. Задача четвърта, (с. 1) 2.2.7.5. Задача за изпотяване. Задача пета (с. 1) 2.2.7.6. Задача със стомничките. Задача шеста (с. 1) 3. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 3.1. Поезия 3.1.1. Асинета. Паневритмия. София, 1935. 14 с. Сканиран документ 3.1.2. Хелмира. Асавита - Божествена песен. София, 1935. 47 с.: с цв. ил. Сканиран документ 3.1.3. Стихотворения, отпечатани в списание „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС” (1919-1920) 1919 г. 3.1.3.1. Молитва 3.1.3.2. Закрилата 3.1.3.3. Елегия 3.1.3.4. Скитник 1920 г. 3.1.3.5. Признание 3.1.3.6. Просяци
към текста >>

110. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

езера - но морето не, не! Генчо художникът ми подарява кадифено албумче, правено от него, с различно оцветени листи. Вътре извадки от беседите на Учителя - песни. Той свири и на китара. Често идва в градината и си приказваме. Голям шегаджия е и ме пои с пълни шъпи със здравословен смях. Тук са и Солунските братя. В тази морска обстановка не ми се виждат „лъчезарни”, не искам да приличам на тях. Никой тук не им предлагаше подаръци. Никой не искаше техния съвет, или специално свиждане за нещо „много важно”. Даже, мръсничките момчетя (защото са нечистоплътни) се разхождат по градината с разни момичета. 18 МАЙ 1921 г. Ужасът ми в Списаревски не е неоснователен. Сестрата и сега е душевно болна, след смъртта на единствения им син. Завчера в готварницата такива неща ми говори, че трябваше да избягам навън. Но как вкусно готви! Никога по-добре сготвен грах, бизеле [бакла] и зелен фасул не съм вкусвала. Покрай лехите с много цветя, горката жена сее и разни готварски билки - магданоз, джоджен, копър, джинджифил. Но ги поставя в такава пропорция, че винаги се получава изрядно ястие. И двамата ме глезят. И двамата ми дават по половинка от десерта си, освен моя. Той страшно гълчи жена си. Ругатните му не отговарят на красивата му философска брада. Към мен проявява необичайна привързаност, несходна нито на възрастта му, нито на светлото име брат. Това ме дразни, измъчва, озлобява. Чак сега разбирам защо Учителят двукратно ми каза: В Жекови! Искаше да ме вози на лодка. Но аз натиках
към текста >>

111. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

виждате само в първите два. Ще кажете, че може да се засрамим, когато се видим, но оставете срамът на мене. Вие сте в безопасност, защото само от мен се иска да проява онова великодушие, което ще ме изкупи пред Бога и Вас. Нека сега със затаен дъх да дочакаме изявлението на Духът чрез Учителя, което навярно ще стане през събора. Внимавайте на всичко, което ще ни се каже, а след това ще споделим впечатленията си и ще намерим разрешението на задачата. Тогава, може би ще се наложи и едно свиждане с Учителя, за да вземете окончателното съдбоносно решение за живота Ви. Вяра - всичко ще е за добро. Според мен, обясненията, които ще ни се дадат, са от голямо значение не само за нас, но и за цялото братство, па даже и за бъдните поколения, които ще се докоснат до Новият живот. Спомняте ли си примера, разказан от Учителя, за оня ангел, дошъл на земята, за да изучи сърцето на една мома? Той носил със себе си „книгата на Живота”, чиито букви били написани със семена от плодове. Обаче, като дошъл до тази мома, унесъл се от нейните прелести и разсипал семенцата. От тях израсли плодните дървета и сега цялото човечество се ползува от тях, макар че това събитие причинило на ангела големи страдания, поради заличеното писмо на неговата книга. 13 август 1926 г. Бързам да Ви уведомя за посещението ми при Учителя. Намерих Го добре разположен и като Му представих писмата, почна с интерес да ги разглежда. Между другото, казах Му в разговора ни: „Желанието ми е, Господ да направи щастлива моята сестра
към текста >>

112. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

питам: Коя сте Вие? И ако живеем заедно, дали пак ще се обичаме, дали пак помежду ни ще се прояви вдъхновението. Защо се криете, тогава? Има нещо помежду ни, нещо не гладко, затова трябва да бъдем раздалечени. И може би, в целия тоз живот тъй трябва да бъде. Предчувствувам, аз зная, че никога няма да се видим лице с лице. Защо? - Защото то трябва да бъде. Това е един метод на природата и тя знае защо постъпва тъй. 11 АПРИЛ 1927 г. Никъде не виждам Гълъба. От последното ни необикновено свиждане той вече не ми се обади нито чрез писмо, както правеше винаги, когато е много зает. Целта постигната ли е? Асавита, доволна ли си? Спасена ли съм вече. Изпратих му нова слугиня. О, тя е тъй наперена; нарича се „окултистка”, а едва ли е грамотна. Но бедна вдовица е - нека му работи. Дано е честна поне както първата, иначе, нека си е „окултистка”. Той я приел на радо сърце, щом като аз съм я пратила и определила заплатата си. Интересно, слугините му се ползват далеч с повече привилегии от мен пред него. Да, но аз съм му любима! 12 АПРИЛ 1927 г. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 12 април 1927 г. Хелмира, дево преизбрана ! Само Божията Любов е Любов ! „Стани, свети, защото светлината ти дойде!” Исайа 60. Знаете ли, че Ви приготвих писмо, но в последствие размислих, че то ще изиска да ми отговаряте, а тогава ще трябва да отделите доста скъпоценно днес за Вас време. Ето защо, ако сте съгласна до деня на изпитите Ви да се задоволим само с нашите разходки всеки четвъртък и работата, която
към текста >>

113. 1.2. РЕЧНИК

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind! (нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du bists meine Pupile (нем.) - Ти си моята зеница Eifersuchtigkeit (нем.) - ревност Ein Zettel (нем.) - бележка Einzahl (нем.) - единствено число Freund (нем.) - приятел Geliebte schwester. (нем.) - обична сестра Die geliebte Freundin des Ohrtels (нем.) - любимата приятелка на Йортел Genitiv Wessenfall (нем.) - родителен падеж Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, (нем.) - зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив. Grtine Gemuse wasserig - hart, (нем.) - зелен зеленчук, воднист -трудно Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss.
към текста >>

114. 2.1.11. Мусалла, 17-20 август 1924 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Кой направи всичко това? - Слънцето. Но кой разпъди стихиите, за да ни стопли то? - Великият - Бащата на Вселената, когото ние призовахме. Тайнствени басейни, о вие „небесни очи”, поклон пред вас! Искъре, сега зная где се раждаш ти и защо благодатна е твоята долина. Почваме да пеем. Нямат край нашите песни. Напускаме полесражението като победители. (Да, сразихме толкова самуни, маслини, зеленчук, макар и замръзнал.) Връщаме се здрави и читави. Нашата победа е пълна. Сбогом, довиждане, свети Олтарю. Довиждане великий Мусалла! -Истина е, че ти си близо до Бога, защото от твоя връх ние видяхме над нас Неговата милост. Топла вяра и надежда съгрява гърдите ми, че тъй ще бъде и занапред. Слизаме. Малки тихи птички прелитат тук, еднички обитатели на тази тишина и покой. Ручеите пеят. Те разказват за неизмеримата Божия Любов. В тях се оглежда лазура и малки тревички. Ето ги Родопските върхове: Мусли Чал, Манчо, но те са тъй далече. Нощ. Чаровна звездна нощ. Луната, невъзпирана сега от никого ни поздравява от високо. Сякаш тя ще ни свети нощес на тия ливади. Запалваме огньове. Всред тихата нощ те издигат алени знамена, пръскащи светлина и грейка. Колко е хубаво! Като голяма войска сме налягали до раниците готови за първи зов. И този вик към полунощ се чува. Потегляме. Над нас гората преплита клони през които тук-таме надничат звездички. Но дълбок мрак ни обвива и ние ходим едва ли не само водени от стъпките си. Чува се: „Почивка!”. Опираме раници до някой тъмен ствол или скала.
към текста >>

115. 2.1.15. Витоша, 30 април 1926 г., [бивака Ел Шедар]

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

Тя се качва вече по вси страни и забожда своето жълто знаме за разкошната изложба. Здравец лъхва благоуханен мирис и вика пътника при него да поседне. Росата шепне: Гурни лицето си в мен, красив и млад ще станеш. Горският поток, бърз и силен от придошлите му притоци, развързан от сняг и лед, лудо бяга из долища и камънаци. Мравчици, буболечки, червейчета - всичко лазнало, всичко се разшавало на някъде тръгнало да празнува. Черният бръмбар в атлазен фрак, опнал гащи - на важно свиждане отива - важна аудиенция. Гущер дългоопашат, с костюм обшит със сребристо зелени галуни [галун - ширит] примигва срещу слънцето - дрехата си пъстра на света да покаже, или просто чака своята възлюблена - гущерица млада, накичена като него. Множество птички на свой глас пълнят въздуха с весел чирик. Ето, на тънко клонче, кос се люлей и тъжна, и сладка песен той пей. От нежно гърлце той свилени струни опнал и пее ли, пей. Славей и кадънка из цъфналите грани на дряна и трънката, на глога и дивата круша, леко припяват всред пролетната омая, подскачат с тъничките си грациозни крачка и се радват с целия мир. Врабче, черногръдесто, юнашко врабче, потапя клюн из водата, що от чешмата тече и жадно, жадно водица пие. Потапя кпювчица, повдигне главица нагоре, глътне, пак се навежда и - после литва. Наблизо овчар разположил рудо стадо. Грамадни псета от беда го пазят и към нас въртят рунтави опашки за някой къшей. Овците са натежали от вълна. Някъде те са я вече погубили на фъндъци по драките. Скоро
към текста >>

116. 2.2.2. ВИЖДАНЕ В ТЪМНОТО задача втора

2.2. Асинета. Задачи от Учителя

ТЪМНОТО задача втора Учителят в Школата, през 1923 г. загатна, че е добре да се научим да гледаме и в тъмното и, като че нищо не е казал, добави: Да се тръгне за Витоша точно в 12 час и да се посрещне слънцето от една висока скала (Вълчата скала). Още рекъл - не изрекъл, ний го взехме за сериозна задача, която трябва да се изпълни. Специалният клас се нагласи по особен начин. Към 11ч. 30 мин. се намерихме всички в студентската квартира на братята Георги Радев и Георги Марков. Щом удари 12 ч. първом излезе един, след една минута - втория, после третия, така че, подир 80 минути се изтегляме всички по Драгалевското шосе. Приличаме на ято жерави. Ясна звездна нощ. Няма вятър, няма облаци - тихо и свежо. Никой никого не настига, с никого не говори - такава е задачата. Отдясно - горе - монастиря и доле - моста на реката. Поемаме стръмна пътека по „Вади душа” и „Зеленка”. Дордето се изкачим всички - някои вече се връщат от прицелната точка. През това време слънцето е изгряло и всички ние от различни места го посрещнахме. Като че не съществуваме един за друг - всеки вглъбен в дълбоко размишление. Ако те надвие умора, никой ти не пречи да отдъхнеш, нова сила да вземеш и съобразявайки се с разстоянието, пак тръгваш напред. Сестра Сотирка от Варна, мълчаливо слага бонбон в устата ми. Свърши се задачата, всеки отива у дома си с много впечатления: от великото звездно небе, от свежия въздух, от младата зелена шума по дърветата и свежа млада трева. Но в мене веднага остана идеята,
към текста >>

117. 2.2.7. Задачи. Сканирани документи

документи 2.2.7.1. Превземане на „Черни връх”, който стана „Бели връх”, пролетта - 1923 год. (с. 1, 2) 2.2.7.2. Виждане в тъмното. Задача втора (с. 1) 2.2.7.3. Сам си помогни. Задача трета (с. 1) 2.2.7.4. Задача за почистване на 10 извора в планината. Задача четвърта, (с. 1) 2.2.7.5. Задача за изпотяване. Задача пета (с. 1) 2.2.7.6. Задача със стомничките. Задача шеста (с.
към текста >>

118. 4.3. Писмо на Боян Боев до Олга Славчева (12.03.1942 година, София-Изгрев)

4. ПРИЯТЕЛИТЕ НА ИЗГРЕВА

Глава 2. По следите на казаното

ви казва да продължавате да работите в това направление! И аз ви желая успех и плодове във вашите усилия. По случай празника на пролетта приемете моите благопожелания. Нека вечната пролет да царува във вашата душа! Пожелавам ви да бъдете винаги бодра, жизнерадостна и с изобилно творчество, което да послужи за повдигането на човечеството. Изпращам ви наряда за 22 март. НАРОЧЕН ПОЗДРАВ ОТ УЧИТЕЛЯ! С братски поздрав: Б. Боев Поздравява ви брат Бертоли и ви пожелава всичко добро. До скоро виждане на Великден! Поздрав и от с. Лучия. Приложение: Наряд за 22 март ОБИЧНИ БРАТЯ, Отпразнуването празника на пролетта - 22 март т.г. - ще стане по следния начин: Сутринта на 22 март излизане преди изгрев слънце на определеното до сега място. Молитвата ще започне точно в 5.30 часа, както следва: Добрата молитва. Евангелие от Матея, 15. гл., 1-10 ст. Евангелие от Лука, 10. гл., 10-20 ст. Евангелие от Йоана, 1. гл., 1 - 15 ст. Духът Божи. Молитва на Царството. Отче наш. „Блажени чистите по сърце. Те ще видят Бога" (три пъти). Гимнастически упражнения. Вечерта в 7.30 часа братска вечеря от плодове, жито и ориз. На вечерята ще се повтори утринният ред. Умоляват се братята-ръководители да съобщят настоящето на всички братя и сестри в града и околията. За получаването на настоящето, моля, отговорете с една отворена карта. Поздрав на всички братя и сестри. 12 март 1942 год. Изгрев - София. С братски поздрав: П.
към текста >>

119. 3. От непоръчаните

Глава 2. По следите на казаното

Ако през един кратък човешки живот, би могло да се реализира някакво необикновено виждане, човек би успял да обхване света и промените, които стават в него като светкавично развиваща се драма. Но природата се оказала крайно дискретна и пестелива при своите открития и безкрайно мудна в своите периоди. Един остров, или една планина, хълм, долина векове могат да съществуват, без да проличат промените, които стават с тях. Една река може да не измени основното си течение, но колко промени стават с коритото и бреговете. Водата не търпи големите срокове, нейният път не е нищо друго, а вечно движеща се линия, която променя терена си не за години а за дни. Движението като всепроникващ закон влече след себе си неминуеми промени, независимо от плътността и устойчивостта на материята. Историята на земната повърхност не е нищо друго, а ярко доказателство за вечното движение, следователно и за вечните промени, които стават с всичките природни форми. Нека е незабележимо движението, то не престава да върши колосалната си работа в чийто крайни предели съзираме относителността на двете величини - време и пространство. Каква ценност може да представлява тогава известна частичка от земната площ? Едно място получава известен ореол и цена поради присъствието на някакво забележително същество, което е живяло, работило, творило там. Но нима мястото този пространствен квадрат не е къс материя която неминуемо рано или късно се разпада, а заедно с това ще изчезне и цената която й сме предали?
към текста >>

120. 8. Радвайте се и благодарете

Глава 3. Принципите на Учението.

твърде свежи. Две десетилетия ни делят и четенето в книгата на преживяното край Него е още съвсем възможно. Нямаме желание да препускаме, внимателно и съсредоточено оглеждаме изминатия път извървян близо до Него. Ще успеем ли да предадем неуловимото, красивото, изящното, което се разливаше край Него и което насищаше атмосферата с аромата на нещо, което сега се силим да предадем. Ако беше на земята Георги Радев, може би той би успял да направи това. Той имаше и усет и перо и рядко хубаво виждане и би могъл да подари на човечеството един чудесен пътепис - скъп дар на съвременността, която щеше да чака и копнее да чуе и да чете за всичко що се отнася до един живот, разлистил се като вековен лес и прошумял като водите на океан. Понякога нашите теми за Него лежат неуловими и безплътни, усещаш, че имаш какво да кажеш, а не знаеш, как да го изкажеш, коя изразна форма да избереш, без да накърниш съвършената композиция. Един поетически лиричен стих би могъл всичко да разкаже и да изчерпи, една музикална фраза, когато се касае да уловиш величествени по своята простота образи. Учителят беше близък и далечен свят, познат и непознат, разбран и неразбран и сега се опитваме с несръчни пръсти да разлистим тази книга и от всеки лист и дума да изтръгнем с мисъл и с перо необикновеното, което духовно ни обогати и което Той старателно криеше, а все не можеше, защото и Той като всички поданици на земята беше облечен в плът. Като всички Той дишаше, живееше край нас или ние край Него, докоснати от
към текста >>

121. 8. Едно житно зърно е попаднало на браздата.

Глава 5. Учителят и истината

използува лъчите на това слънце. Любовта беше атмосфера, благодатната почва, градина където растяха и ухаеха добродетелите. Животът с неговото съдържание, стил и аромат трябваше да бъде израз само на любовта. Такива бяха изискванията. Ще кажат - идеята е абстрактна, звучи някак си далечно от нашия, познатия свят. Трябва да я направите по-конкретна, по-осезаема. Нещата тоя път, обаче, бяха разнообагрени, звучаха необикновено и говореха направо на сърцето. Който разбираше, щеше да има друго виждане и друго усещане за реалността. А това беше най-важното. Любовта беше слязла на земята и не само слязла, но беше успяла да организира и привлече душите, да направи от тях нещо цялостно като семейство. Опитът беше сполучлив, изграден по всичките правила и споен с най-устойчиво съединение, наречено любов. Новите хора нямаха време да се питат, да се чудят, да проверяват, защото веднага заживяха с идеята, а беше прекрасно да се живее, беше се случило неочаквано нещо великолепно и любовта сама тръгна да разнесе чудната вест - радостта бликна. Какво повече от това! В името на Любовта Той привлече хората и идеята за братството тръгна по света. Всичко строено от Него беше здраво и кристално чисто като великолепно произведение. Творецът бдеше над него и след като го беше сътворил, за да получи ония качества, които бяха необходими и ония ценности, които щяха да го украсяват. Новите отношения блестяха като диамант здрави, прозрачни и най-важно не лишени от топлота и мекота. Ученикът знаеше тава, не-го
към текста >>

122. 4. “Къде живееш?

Глава 6. Разкриване на реалността

звучат ясно и убедително и казаното добива своята топла емоционалност. Ние заставаме там и преживяваме събитията не както са описани, а както са станали. Връзката между тези събития е възстановена и отношенията между героите оживява, логическите обяснения се редуват точни и неизменни като ударите на часовник. Върху тълкуванията на Учителя не една тема щеше да се построи, защото всичко, което казва Той е премного живо, свежо, разкриващо нещата,както са станали, приближени до нашето виждане и разбиране. Една от знаменателните глави на Евангелието е Първата глава от Евангелието на Йоана. Тази глава винаги е привличала погледите на всички тълкуватели на Словото и на всички поети, които зад определен ритъм и зад патоса на тази глава са виждали необозримото и дълбокото, което извира от всеки стих на тази глава. Тя представлява едновременно и синтез и апотеоз на нещо съвършено и прекрасно, което се беше случило и имаше да се случи. От всеки стих искри една идея, която мигновено се превръща на пламък, за да увлече след себе си, не само творческото въображение на музиканта, но и дълбоката мисъл на мистика, за да стигне до оная богата реализация, когато Учителят ни поднася съзвучието и дълбокия смисъл на тази глава; тия 51 стихове в които е казано всичко, което до наши дни и до вековете щеше да си остане вечно и неувяхващо, ценно и дълбоко с ключово значение за откриването на скритото значение - според Учителя. Ние няма какво да прибавим към казаното и нямаме за цел да коментираме
към текста >>

123. 7. Аспекти

Глава 6. Разкриване на реалността

един математик, който разбира вътрешното съдържание на числата, стройният ред на десетичната бройна система крие нещо величествено в своята простота. Обикновеният човек трудно разбира чувствата, които вълнуват учения мъж. Великите неща не могат да се разберат от обикновени хора, те не разбират дори и онзи порой от явления и събития с които е изпълнен всекидневния им живот. Много от тези неща остават неразбрани, неуяснени, лишени за тяхното виждане от вътрешна връзка. Идеята за реалността на живота, идеята за Бога като реалност представлява една абстрактност, която, за да се обхване изисква се не само бистър ум, но и чисто сърце. Мисълта и чувството трябва да проникнат душата като светлина и топлина, за да се получи звучене като два тона, които образуват акорд. За да проникнеш в света на Неизмеримото се изисква и смелост и чистота, да се изкачиш на този шеметен връх, откъдето видимостта е най-голяма. За да познаеш физическия свят се изискват здрави сетивни органи, за да познаеш духовния също се изискват здрави духовни сетива. Нещата не могат да се приемат и да се разберат само на вяра, нужно е и преживяване и разбиране. Светът предстои да се разучава не само отвън, но и отвътре. Какво се крие зад формите на вид статичните форми, които изглеждат толкова различни, ако се погледнат от различните аспекти. Да вземем например неподвижната наглед скала. Човекът ритне един камък и казва: Това е камък, това е скала, твърда, корава, неподвижна и спада към мъртвата природа. Всъщност
към текста >>

124. 12. Реалността е вечно настояще.

Глава 1. Разговор с великото

да може да се обхване в отделни фрагменти. За реалното Учителя е говорил толкова много - продължаваме да оглеждаме темата, съзерцаваме я от всички страни, казаното още не стига, за да се даде един поне задоволителен коментар от наша страна. Ние знаем, че не всички могат да ни разберат, още повече, когато става дума за неща, които лежат твърде далечни и абстрактни за обикновеното мислене. Изисква се вътрешна светлина и съзерцателен ум, за да се проникне в същността на едно дълбоко виждане, когато става дума за реалното, вечното, което си остава винаги настояще. Светът не е това, което може да се обхване само със сетивата. Необозрим лежи този свят, необхватен за човека въоръжен с две очи, които виждат нещата едва от стотина метра и две уши, които долавят звуковете пак от едно ограничено разстояние. Ако науката не беше връчила съоръжения -зрителни и слухови с които да обхване по-голям периметър, познанията за света щяха да си останат крайно ограничени. Човекът има и друго оръжие -той има ум с който може да мисли. По отношение света в който е потопен, колкото и гъста да е атмосферата, той е успял по други пътища да стигне до идеята за безкрайността от която земята е мъничка частичка, една малка стая с определена квадратура, като част в този огромен замък с безброй стаи. Фактът, че той обитава и добре познава тази стаичка - земя, до колкото човек е успял разбира се, не значи, че други стаи не съществуват. Предстоят много неща да се откриват, тайни да се овладеят. Неизмеримо е
към текста >>

125. 6.6. Алилуйя

Глава 3. Братството - идея на нашето време

пеем и песнопеем като него, когато не знаем да свирим на кимвал, на гусла или на тимпан? И тогава Той щеше да ни погледне снизходително и както винаги намираше, какво да каже при най-големите комплицирани моменти, щеше да отговори ясно и точно, меко и изящно: “Нека вашата тръба, вашия псалтир, и вашия кимвал да бъдат заменени с вашия ум и вашето сърце”. Времената бяха други, човекът беше отишъл много напред, човекът беше пораснал, други можеха да бъдат и формите. Пред нашето вътрешно виждане формите вихрено щяха да се сменят, за да изпъкнат идеите чисти и недокоснати от праха на забвението. Една от тези идеи щеше да ни говори на разбран език, защото тя бе вечна - отношението към Великата Първопричина бе ненарушимо. Идеята светеше. С нея е бил даден първия тласък на човека да върви напред, с нея е бил оплоден човешкия дух, с нея човекът и цялата слънчева система и всичките галактики безопасно извършваха своите кръговрати; върху нея почиваха основанията на Битието. Идеята цъфтеше и благоухаеше в човешкото сърце, тя светеше в човешкия ум. Тя бе онова, което беше слънцето, въздуха, водата и хляба на земята. През малкото пребиваване в малката и “неуредена” земя, човешката душа никога нямаше да забрави спомена и призива на голямата Любов, разпростряла своите криле над човека, записала човешките съдбини на меката си и топла длан. Без тази Любов животът би бил немислим. За човешката душа нямаше да съществуват пречки, за да открива все по-нови и по-нови форми чрез които да влиза в
към текста >>

126. 8. Единството

Глава 4. Съборите - духовните празници на братството

правилното развитие. Всичко, което е вярно за отделната клетка е вярно и за човека, вярно е за всичките живи същества. Там, където има единство присъствува разумността - при единството може да вирее братството. В един уреден свят, където всичко е турено на място, където всичко е предвидено, където всеки човек като част на цялото заема своето определено място - единството играе ролята на здрава спойка - животът само тогава може да функционира правилно. Да може човек да си изработи виждане и усет за този велик план, ще рече да застане на такова място, от което видимостта е голяма и ясна -картината тогава ще бъде ясна, законът на единството ще сияе - нищо по-прекрасно не би могло да съществува на Земята. Законът на единството е най-яркото предисловие към реализирането на братството. Без единството идеята би останала нереализирана. В единството е заключена тайната на прогреса. Затова няма нищо лошо, грозно, нередно и вредно във всичко, което става вън и вътре в човека. В това е скрит мистичния смисъл на евангелския стих, изказан недвусмисленно от Христа: “Всичко ще се превърне на добро за тези, които любят Бога”. Смисълът на единството е там, че независимо от външните обвивки, независимо от горчивия им вкус, вътре ядката е сладка. Защото плодът на единството е братството, когато хората ще бъдат обединени от една обща цел и идеал. Няма нищо по-смислено и по-красиво да търси човек единството в себе си и в природата, където ярко е отразен кръговрата на живота, на водата, на
към текста >>

127. 6. “Аз виждам

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Учителят виждаше особено, необикновено. Светът и живота на хората лежаха пред Неговите очи в своята неизмеримост и перспективата се простираше до безкрайност. От различните изводи, мнения и заключения, от цялото отношение, което Той имаше към живота на хората, обществото, народите и целия свят не беше трудно да се разбере, че законите по които течеше Неговата мисъл и виждане бяха необикновени, невъзможно е да се измери или да се преведе към някаква сравнителна степен. За Него нямаше зло, зад което да не е скрито някакво добро, нямаше скръб, зад която не идваше радостта, нямаше страдание, което да не допринесе нещо хубаво на човека. Когато някой страдаше, Той казваше - ще придобие нещо ценно, когато загубваше нещо ценно, казваше - за добро е, разтовариха го от излишен товар; когато се разболяваше - добро е, ще се обнови тялото; когато някой претърпяваше неуспех - ще се кали волята и ще се усили вярата му; дори, когато умираше някой, пак намираше положителната страна - природата ще му даде по-благоприятни условия за учене и за растене, или предпазват го от натрупване на грешки и престъпления. За Него трагедии не съществуваха, трагедията бе човешко изобретение. В природата трагедии няма, там закона на трансформирането триумфално дефилира Когато войните избухнаха, а те не бяха малко през нашия век, Той гледаше на събитието като нещо неизбежно, като крайна мярка на природата, която целеше да възстанови равновесието и нормалното дишане. “Войните се допущат, но не се поощряват,
към текста >>

128. 2. Човекът и планината - нашия живот

различаваме от нашето съвремие, нека ни бъде позволено, свободно да изразяваме нашите поетични хрумвания. Неумолима е човешката логика - себична и първобитна. Когато културите залязват, когато процъфтяващи империи падат, когато цивилизациите изчезват, добре е учените, пророците на своето време да се питат защо? Но нека не се отклоняваме от нашата тема за планината - въпросите са много комплицирани и нищо не е лишено от връзка, от причини и последствия. Ние знаем как ще прозвучи нашето виждане в хаоса на днешното време на обикновено материалистическо разбиране по важни въпроси. Никак вече не е важно как ще прозвучи то, положително то няма да се съобразява с нашето отношение към планината и към нейната красота. Собствено, кое нарушава това отношение, кое дразни нашата чувствителност? Хижата, удобствата, хотелите? Не. А нещо друго - живота там, порядъка, навиците, скрупулите, отношението към човека и към планината, всичко онова, което прави тези места неприветливи и бездушни и често напоява атмосферата с димни и алкохолни пари, като ги прави крайно неудобни и нечисти. Да, тогава нямаше нищо, нямахме удобства, нямахме печка и покрив над главата освен един опънат импрегниран плат, ала имахме всичко и въздух и светлина, и слънце и чистота. Всеки си има свой вкус. Ние също. Затова предпочитаме едно, отбягваме друго. Светът трябваше да се научи на ред, на дисциплина, на хигиена физическа и духовна - закони, които повеляват на човека как да пази този порядък, реда и чистотата когато се
към текста >>

129. 9. Добрият пастир

то е защото между всичката тъма, които внасяха тези вражески сили образът на Учителя грееше като слънце, а Неговото отношение към “своите" беше само любов, любов към всички ония, които “Бог ми даде в ръцете”, любов към ония, които “Той призова”, към всички ония, които “познавам и ме познават”. Учителят бдеше и съхраняваше най-много от всичко света на мисълта и на чувствата. Умът и сърцето на ученика трябваше да бъдат чисти, неопетнени, светящи, за да не се наруши правилното виждане и в последствие правилното мислене и чувствуване, неща, които неизбежно водеха след себе си и волевите действия - живота. Пра вата насока на всяка цена трябваше да бъде спазена. На земята престъпление беше да завладяваш тялото на човека, а непростим грях е да отбиеш една душа от правия път, да я смутиш, да я поробиш. Всичко това може да се случи много лесно, когато се промени мисленето на един човек, морала на един човек - всичкото друго е вече последствие на тези два основни звена в психиката на човека. То е все едно, когато човек борави с една машина от която липсва основния болт - целият механизъм тутакси се нарушава. Промяната на физическия свят идва неминуемо. Затова самозваните гледат да поразят най-напред идеите, мислите, морала. Такъв човек се превръща на играчка в ръцете на такива учители, негоден е, осъден е и в последствие той бива захвърлен, защото ценното, прекрасното е вече излято, изсмукано, сърцевината на плода изяден, черупките се изхвърлят. Христос се бореше с такива
към текста >>

130. 21. Изворите

случай на който искаме да се спрем сега, винаги е будел цяла серия от мисли, които по някакъв чуден начин, като ноти на петолиния се нареждат в един общ акорд - страница от Неговия живот. Винаги, когато си спомняме за този ден изпитваме малка скръб и голяма радост - скръб за това, че нещата, прекрасните неща, лежаха недостижими за нас и голямата радост за онова, което Той откриваше пред нас. Никога разликата не е била така ярка, да не кажа подчертана, както тоя път. То е въпрос на виждане и разбиране, до начина на живот. Сравнението не е нужно тук, случаят сам по себе си е живо сравнение. Зад този случай няма нищо преднамерено, всичко е станало естествено течущо, живо като бликащ поток. След посрещането на групата, всички седнахме край Него. Палатката беше построена и на един постлан шал Той седна, за да пие чай. Приготвена беше водата и прибора. Един брат донесе кипящ чайник от огнището. Наля вода в чашата. Но Учителят не пи, чашата остана недокосната. След малко Учителят стана. Станахме и ние. Той тръгна по нагорната пътека, тръгнахме след Него. След няколко минути ние се намерихме на това място, където днес се намира оная чешма. Тя бе изградена именно през този ден. Спря се Той и рече: “Тук има вода, ще направим чешма." Братята донесоха веднага инструментите, лоста не липсваше, защото тук имаше канара. Ония, които имаха здрави мишци и ръце се заеха веднага с тежката работа. След няколко часова работа под канарата бликна вода. Водата беше чиста, кристална, сладка витошка
към текста >>

131. 23. Не други, а те...

лъжи, които пущаха против Него не бяха и дело на светски хора, а излизаха от църковното тяло - свещеници и владици се криеха зад платените автори. Не за тази работа те заемаха тези места. Всичко това е минало за нас и ако сега се връщаме на него, правим го не за да съдим, има кой да съди, и ще бъде най-добре, ако чувството на чест и доблест не липсва сами да отчетат, прави ли бяха или не. За нас фактите от онова време са необходими до толкова, доколкото те ще ни отведат до Неговото виждане и разбиране по въпроса за мястото и ролята, които те заемаха в обществото, за да го просвещават и да го насочат по правия път. Ония, които не познаваха Неговото учение и следяха ежедневния печат, знаеха, какво ставаше в пределите на нашата страна, често биваха и възмутени и заинтересовани от онова, което се пишеше в тези книжлета. Езикът беше груб, язвителен, клеветнически. В тях се изливаше кал, каквато обикновено се срещаше в порнографиите издания или върху аморални типове. Може би се възмущаваха, може би се отвращаваха, ала едно беше вярно, питаха се: Има ли съдебна власт в нашата държава, и ако има, как можеше да търпи всичко това, което се пишеше? Защо този апарат мълчеше и защо църквата пред очите на обществеността вършеше всичко това срещу един човек, който не се защищаваше и не считаше за нужно дори да отговаря? Тогава тези, които четяха с книжка на ръка отиваха да проверяват и не само досието на човека, но и Неговото дело. Не беше трудно, печатът беше свободен, какво не се печаташе
към текста >>

132. 26. По повод едно предсказание

Глава 1. Откриване на Школата

“Вие готови ли сте за оня свят?” Двете момичета трябва да са се погледнали уплашено. Кой може да отговори спокойно на този въпрос? Но нека не коментираме срещата. За нас е важно, какво казва Учителят по този повод. Следва една картина малко позната вече. Учителят я дава с меки тонове, изпитваш някакво особено чувство, усмихваш се и не смогваш да съпоставиш образите. Липсват светкавици и гръмотевици и апокалиптичния ужас от свършването на света съвсем е вече изчезнал. Неговото виждане ни поразвява не вече със силата и светящите гами, а с новото, което Той сочи, тълкованието, което Той дава - новото предсказание - Неговото предсказание, което варира не само вън от човека, не и на земята, или във Вселената, а вътре в човека - в света на мислите, чувствата, засягащи вече не само пластовете на земята, а пластовете на човешкия мозък и на човешките общества. Спираме се на този пасаж с цветен молив, за да отбележим ярко на полето думата предсказание. Думата е интересна, не е било време човекът да не е бил заинтересован, когато чува тази дума. Тя звучи необикновено, отвежда човека до един непознат и неразбираем свят и без да иска човек трепва и се замисля. Картината е образна, речта става жива: “Как ще познаете свършването на света - казва Учителят - Бог ще слезе на земята и ще го посрещнат със салюти. Свършването на света ще бъде велико събитие. Реките ще излязат от коритата, вулканите ще изригнат, земята ще се разтърси, ще се зарадва на Господа. Като млада мома ще заиграе пред
към текста >>

133. 2. Окултизмът и човека

Глава 1. Откриване на Школата

трябва да бъде готов, да притежава ония сетива, чрез които да може да възприеме новото. Както висшата математика не е достъпна за ученици от първоначалното училище, така също и известни науки и идеи не са достъпни за всички умове. Мравката никога не може да стигне до представите, които човек има за света. За нея пръста на човека си остава планина. Човекът с ограничени възможности и с обикновено съзнание не може да разбере и да приеме идеи, които стоят далеч и високо от неговото виждане и разбиране на живота и света. Окултната наука, позната още от древността винаги е представлявала от себе си шеметен връх, достъпен за малцина. Окултизмът никога не е бил популярно течение, което се ражда през известен период от време, за да умре при известни неблагоприятни условия - то не изгрява и не залязва; напротив придружава човека през всичките времена и епохи, винаги свързан с живота на човека, разрешаващ дълбоките конфликти и противоречия, задоволяващ неговите духовни интереси и копнежи. Единствена окултната наука е давала възможност на човека да стигне до себепознанието като най-висш момент на извисяване, запознавала го е с вътрешните взаимоотношения и му е давала методи и начини, как да овладее силите и да се справи с всички мъчнотии и противоречия. Окултната наука може да се смята за авангард на цялата наука изобщо, защото тя първа открива тайните, които открива когато намира за добре на обикновените хора. Там, където официалната наука спира своя полет, оттам започва окултната,
към текста >>

134. 13. Най-голямата височина на земята - Специалният клас

Глава 2. Ученикът - път и живот

с тревога и напрежения и тя бе наситена не само с вътрешните ефекти - трескавия и шеметен импулс, който бележеше изумителния развой на техниката и разцвета на науката, не и с големите преобразования на градовете и държавите, със строежите, където основните материали бяха желязото и бетона. Имаше нещо много по-важно и по-значимо от целия този набег в материалния живот - строежа на човека, преобразованието на човека. Да се претвори съзнанието на човека, да се роди човека с едно ново виждане за света и живота, нова любов и обновена съвест бе най-колосалната работа, която уви не можеше да се достигне чрез никакъв материален възход и с никакви обикновени човешки средства. Развитието на човешкото съзнание, повдигането на човешката душа, облагородяването на човешкото сърце нямаха нищо общо с динамиката на времето, с материалната култура. Всичко беше поляризирано от атома, до метода и до мирогледа, който ковеше две съдби, два живота, два свята съвършено различни. Тъкмо в тоя, именно възел лежеше може би дълбокия замисъл на Битието през най-сгъстения час на дългата непрогледна нощ да изпрати малък лъч на разпукващата се зора, която нямаше вече да спре, за да подари на човечеството една величествена пролет. Денят трябваше и щеше да се роди независимо от всичката тъма, която обвиваше човешките хоризонти, независимо от усилията на ония, които през вековете винаги са стояли нащрек в преходния миг на епохите, за да спрат развоя и прогреса на човечеството, за да оспорят светлината, която
към текста >>

135. 10. Законът на процентите - единството

Глава 2. Ученикът - път и живот

хората отиваха обременени, отеготени, скръбни, болни, нещастни, страждущи. На всички Той даваше съответния съвет, лекарство, метод, правило как да му са облекчи положението. Той виждаше човека не такъв, какъвто изглеждаше отвън, а такъв, какъвто беше отвътре; Той знаеше настоящето, миналото и бъдещето на всеки даден човек, необикновено ясновидство, което не можеше да се подведе под никоя позната рубрика. “Аз не виждам, както другите виждат”. За степента на Неговите сили и Неговото виждане тепърва ще се говори. Учителят беше и не беше на земята облечен в плът, но кой може да определи границата, където Той преставаше да бъде обикновен жител на земята? На времето Христос каза: “Не съм от този свят". Днес се питам: От кой свят бе Той? Сега правим опит да сумираме онова, което успяхме да видим и преживеем, да съпоставим онова, което Той е казал за себе си, за да си обясним много неща от които всеки по отделно се интересува и на края да се получи една малка и слаба представа за реалността в която Той живя и работи. Животът на школата не беше нищо друго, а поле, където не само учениците учеха, но място, където личността на Учителя се изявяваше. Учениците учеха своите уроци, решаваха задачите и бяха премного ангажирани с програмата на школата - животът беше много сериозен през едно крайно време - преходно и натежало от много противоречия, тревоги и проблеми, които чакаха своето разрешение. Не беше трудно да се следва школа, но не беше и лесно, на места тя се превръщаше на вихрено
към текста >>

136. 17. Листчетата

Глава 2. Ученикът - път и живот

да приближим един пример, с който Учителят си е послужил до нашето виждане и разбиране. Той крие наглед нещо дребно, толкова дребно, че трябва да се търси с лупа. Учителят се спира на него, когато разглежда въпроса за чистотата. Накрая Той прави едно предупреждение. Ето примера накратко: “Слугинята на един професор намира стаята незаключена и решава да влезе и да я почисти. Решила да зарадва господаря си. На работната маса видяла много листчета, прибрала ги на куп и ги турила в печката да изгорят. След това измела, изчистила, както си знаела и напуснала стаята. Когато господарят се дошъл тя му се похвалила, че всичко е изчистила, изгорила листчетата от работната му маса. Професорът погледнал изчистената маса и казал: Никога вече няма да чистиш така - отишъл му 20 годишния труд.” Учителят добавя: “Бог не иска от хората такава чистота, каквато слугинята разбирала. Има неща, които човек трябва да чисти, но има и такива, които трябва да останат при него - потребното трябва да задържите, непотребното да изхвърлите.” Ученикът в случая е професора. Примерът засяга ученика и чистотата - засяга неговата работа, неговия многогодишен труд - листчетата, които трябва да пази осторожно. За учения мъж те са скъпоценност, грижливо е събрал научния материал, необходим за големия научен труд, което смятал да подари на света. Идеята за чистота не веднъж е предмет на обсъждане. Има една чистота, която е статична, има друга, която е жива. За ученика важна е последната - живата чистота,
към текста >>

137. 20. Изпитвайте духовете

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

които се крият при разучаването на тази област. Данните произтичат от хора, които по механичен път се мъчат да се домогнат до неща, които не са проверени, не са абсолютно точни. Идеята за Бога, за невидимия свят не винаги лежи спонтанно и естествено в човека преминал по пътя на възпитанието и убеждението. Най-ценно и хубаво е, когато човек се добере до тази идея по пътя на преживяването, по пътя на дълбоко съзерцание, по пътя на сърцето. В широк смисъл ясновидство не значи виждане в света на заминалите, или идването в контакт с други същества, дори и получаване на картини за онова, което има да става. За какво ясновидство може да говори онзи, който не може да разбере нуждите, страданията и мъките на своите ближни и да се отзове на помощ? Какво би допринесъл на ученика в Окултната школа на Учителя подобно ясновидство, което няма връзка и отношение към себеподобния? Колко е важно да знаем, какво ще ни се случи утре, когато не можем да разберем елементарното задължение към ближния. При днешното време да притежаваш магическото изкуство да разбираш човека е хиляди пъти по-ценно от това някой дух да те учи какво да правиш и какво да не правиш. За ученикът въпросът е предрешен. Той трябва да живее идеята за ясновидството, живо вплетена в неговия живот. Когато ученикът отива обременен при Учителя, за него не е важно какъв е бил и какъв ще стане, важното е да получи помощта, да се разтовари от товара и да получи светлината, необходима за разрешаване на противоречията, за
към текста >>

138. 4. Петият час

люспи падаха покривалата, и сега вече гледахме се очи в очи. Никой вече не можеше да каже за себе си, онова, което му понася. Човекът стоеше открит и всичките му мисли и желания, всичките му тайни помишления можеха да се видят на длан. Беше се изпълнило онова казано в онзи стих от Евангелието: “Няма да остане нищо скрито, покрито.” Бяха вече минали времената на “хубавите" приказки, думите загубиха своето значение и смисъл, защото делата се натрапваха, говореха грубо. С това виждане ние посрещахме и изпращахме датите, времето, годините, чийто удари се стоварваха върху тялото на Братството, което стоеше цялостно и единно, опряло широкия си гръб, търпеливо и със самообладание да устоява, без да направи опит дори да се защищава. От 27 декември 1944, когато от земята замина Учителя до 6.XII.1957 година, когато иззеха всичката литература - изключително тази на Учителя, библиите и евангелията нямаше дълъг път. Тези две съдбоносни дати сякаш в незнаен час си бяха разпределили ролите - едната да порази тялото, другата духовното тяло. Коя дата беше по-страшна, трудно бихме могли да определим, защото, какво е творецът, когато му отнемат и унищожат произведенията му -плода на неговия неуморим и безкористен труд? Не е ли отлято в тях всичкото съдържание на неговия живот? Не е ли целия човек - светлината на неговата мисъл, топлината на неговото сърце в това духовно съкровище, което любовно подарява на човечеството? Безспорно. “В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе
към текста >>

139. 16. Безначална и безкрайна: есе (8.XII.1976 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

вече човекът не можеше да се скрие, стъпил в зала заляна открай до край със светлина. Еднакво беше за Него какво собствено носеше всеки даден човек вътре в себе си, положително или отрицателно, всеки носеше един проблем, подхождаше както трябва, както бе необходимо, за да се помогне, облекчи, освободи... Друго не правеше - една огромна, сложна, комплицирана дейност на Велик Майстор хирург, който владееше изкуството си до съвършенство. Но ето - Той гледаше, Той виждаше прекрасно и това виждане струва ни се, ще си остане несъизмеримо, степента му не ще бъде определена на земята и от никого измерена. Толкова многолико бе това виждане и с такъв мащаб, но нека оставим това, то не е тема за това, което искаме да кажем. Той виждаше човека, една отворена книга написана на език, който владееше отлично. Човекът пред Него с всичкия си капитал, складиран там вътре в него и отворен сега на разположение - как иначе ще помогне?... Тогава се случва нещо - след виждането следва другото - познаването. Човекът пред Него не е скрита земя, вселената вече е смалена и Той знае какво има там. Много е обширна тази тема. На земята слиза Учител - като фокус Той привлича неудържимо всичко. Към една светлина от тези размери стига всичко живо, лети, провира се, блъска се дори, да бъде до нея. Съзнателно и несъзнателно процесът е необратим - всичко е движение. Отношението е на лице. И сега вече сам Той отчита: “Някои се съмняват в мене”, по повод това, Той добавя, обръщайки се към учениците: “Всичко ви
към текста >>

140. 12. Последните записки на Буча Бехар

Буча Бехар, Вергилий Кръстев

Сега вече съм по-добре. Лекувам се. Вчера бях добре. Пак и пак!..- И до кога, до кога Господ и Бог мой?... За милост моля - само за милост - Господи!... 27.II.1977 г., неделя 7-ма екскурзия. На екскурзия с Марчето. Хубаво ми беше. Промяна на времето - неспокойна нощ. Сънувам сън. Пред един клас от ученици казах: Богата съм и щастлива-Много богата и най-щастлива I в отговор на техните думи: “Кажете ни нещо" -Влязох, за да си взема нещо, едно пакетче, било много ценно. Казах им довиждане и си отидох — събудих се. Двете думи стояха живи пред мене - Края на II- 1977 г. 1.III.1977 г. - сняг, студено 3.III.1977 г., Един от хубавите ми дни. Беше ми леко след преживяните депресии. 4.III.1977 г., четвъртък Голямата тревога............. около жилището - Господи!... 5.III.1977 г., петък Снощи срещу събота в 9.30 часа стана земетресение - 6 степени. Силно го почувствувахме. Изправих се с думи и молитва: Бог е Любов!... Нямаше електричество. Спрели го! После дойде. Погледнахме се с Лиза - благодарихме на Господа. Мислехме, че ще се повтори през нощта, приготвихме си дрехи и обувки. Града ......... Улиците били пълни с хора, избягали от големите етажи. Северна България било по-силно. Имало жертви и разрушения. В Букурещ - бедствено било положението. 13.III.1977 г. 8-ма екскурзия до Витоша - Хладилника. 14.15.16.III.1977 г. - чакахме за оглед!,.. Срещу 16 при Стела! Поканихме я да дойде да се видим. 16.III.1977 г., сряда Слухове, че на 19,20.III. ще има пак земетресение. Забележителен
към текста >>

141. ПОСВЕЩЕНИЕ ЗА УЧЕНИКА И КАРМАТА МУ

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

че скръбта се сменява с радостта и радостта се сменява със скръбта. Но защо става това не може да разбере. 6. Филтрирането е обикновено метод за сърцето, а изпарението е метод на ума. Обаче от време на време тези два метода се кръстосват. Така се образува един непреривен кръг на движение между чувствата и мисленето. 7. Няколко положения има, които човек трябва да знае за кармата. Има кармични страдания, които идват като последствия от миналото, обаче има страдания, които по непредвиждане човек сам си създава. 8. Кармата на човека не ви се явила, ако в най-близкия момент на настоящето, не се създаде за това някаква причина. Когато човек изгубва любовта си, кармата дохожда на нейно място. Когато човек изгубва радостта си, скръбта дохожда на нейно място. Когато човек изгубва милосърдието си, страхът и насилието дохождат на нейно място. 9. До каквото положение и да сте достигнали, ще ви върнат да изплатите КАРМАТА си и после пак ще продължите, вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Има и затова не можем да избегнем кармата си! Само когато човек си служи с Божествената любов, той ликвидира кармата си. 10. Който разбира законите, той ще изправи погрешките си чрез трансформиране на съзнанието. Този е един от най-мъчните методи за приложение, всичко се крие в съзнанието на човека. Затова именно там трябва да започне работата над себе си. Чистенето на съзнанието става чрез филтриране и дестилация. Да чистиш съзнанието си, това значи да трансформираш съзнанието си от по-ниско да
към текста >>

142. 8. „Пряма акция

ТОМ 30

количество разтвор, две качета бордолезов разтвор беше изпръскал на лозите и въпреки това пак идва при нас жизнен, бодър така. И между другото този Табаков почна да настоява, понеже Христо други път им е играел там, то от село си носи там такива народни хора и играе, танцува сам. Пред всички Табаков настоява, настоява и Христо най-подир се съгласи. Значи можеш да си представиш, макар, че такава тежка работа беше работил, две качета беше изпръскал и той почна. Туй ми беше първото виждане на този, тогаз се запознах с Кузманов. До тогаз не го познавах, там се запознах. И той прие най-подир, нали сега, туй за мен е характерно нещо, човек след като така реши да играе и той се отпусна в един танц така, ръченица, ръченица. В.К.: Кой свиреше? С.К.: А, нямаше. В.К.: Той свири с устата си. С.К.: Нямаше нещо инструмент, така. Той си игра така. Туй сега като спомен така и от тогаз ми е контакта с Христо Кузманов и с този Тинко Симов, наречен „Борис”, на мен не беше известно името му. Сега по-късно с този Тинко Симов и Христо Кузманов имахме няколко срещи така тримата и ръководната, и главната идея беше туй, да се намерят пари. Щото виж какво, да се върна малко назад. Към края на войната, не, тя беше вече свършила, още беше туй коалиционния кабинет, демократите и те участвуваха, ний всички в Севлиево, които бяхме там в тази група, пък може би и някои и странични на близките, на нас, които не са били, бяхме арестувани. Преди да дойде на власт Стамболийски имаше коалиционно правителство,
към текста >>

143. 1.13. Астрологът Петър Филипов (23.10.1987 г.)

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

онзи, който е избягал заради други, няма право на връщане и на опрощение. Накрая се оказа, че тя бе подвластна на други. Петър разглеждаше хороскопа на Борис и ми посочваше един аспект квадратура, чрез който аспект Борис имаше власт над някои жени, които имаха в собствения си хороскоп подходящи съчетания за въздействие. Това бе знание, и го имаше във всеки учебник по астрология. Но да го съчетаеш, да го видиш, да го съгласуваш, изискваше не само знание, интерпретация, но и вътрешно виждане на нещата. Това бяха верни неща, които ги бях проследил чрез живота си десетки години. Така че това беше истина за мен. Петър бе астролог, който боравеше с вътрешните измерения на тази астрология и понякога разчиташе истинската небесна карта, онази, за която говореше
към текста >>

144. 8. Кой е Христовия Дух?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

(2. изд. 2011), с. 773-775. Знаете ли какво означава Словото на Учителя Дънов? - Не знаете! Ето, аз съм го посочил откъде, трябва да го научите. Зависи от вас. „ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО" Виж „Изгревът", том I. (1. изд. 1993), с. 667-672, и в „Изгревът", том I. (2. изд. 2011), с. 776-782. Така че нямате извинение, че не знаете какво представлява Школата на Учителя Дънов! Написано е точно и е показано Кой е създателят, Кой я управлява, и кой трябва да изпълнява. До скоро виждане в следващите векове! 26. Двадесет и трето чудо: ФОРМАТА НА ЖИВОТ. Формата на живот на Земята е единствената такава в цялата Вселена. В другите планети и Слънца има също живот и то в по-висша форма, но ние нямаме сетива да ги видим тези светове. Това е изказване на Учителя Дънов, което съм прочел преди 50 години и съм го запомнил и проучил. Така че всяка форма на живот на Земята, като растение, животно, птица, риба и човек, представлява проекция на Онзи възвишен живот от другите планети и Слънца. Затова е важно да се запазят формите на живот на Земята, за да може възвишените светове да присъствуват активно в живота на Земята. Иначе ще се загубва връзката, която се осъществява чрез дадена форма на Земята. Растителният свят - Ако си трева, цвят, дърво, трябва да дадеш цвят и да дойде някой, който да те опраши, за да вържеш и дадеш плод. Да цъфнеш, да те опрашат и да вържеш, и дадеш плод. Ето това е важното. Животинският свят - Ако си птица, риба, животно, трябва да има мъжкото начало, както и
към текста >>

145. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Неговия живот и нашия живот. Пазете Словото като зеницата на окото си! Това всички да знаят. Поддържайте връзките с провинцията. На братските срещи, които се устройват там, хубаво е да отиват хора и от София. И, които отиват, да се подготвят със Слово или с музика. Торбите им да бъдат пълни. Това, което Учителя ни повери, ще пазим свято. Той е промислил за делото Си, приготвил е условията. Всичко ще дойде на своето време, а ние ще издържим на всички условия. На 5 август имаме редовно свиждане с Мария. Кажи на нея, че каквото имаш да ми казваш, тя да ми го каже. Искам да зная всичко за Братството, за Изгрева, за Салона, за беседите, за книгата, издадена във Франция. Получена ли е и дали е излязла втората част? Радвам се, че нашата книга отиде вече да проповядва в света, да разкажем на хората за Учителя, за Учението, за Братството. Нали това искахме. Щастлив съм като си помисля за това. Не се безпокойте за мен. Сега съм добре със здравето си, операцията мина сполучливо, хирурзите бяха добри. Моят организъм як и закален, се справи с всичко. Важно е дрехата, важен е Духа. Духът е всичко. Как казваме в нашата Молитва? - „Изпроводи ни благия Си Дух да ни ръководи и крепи в пътя на живота.” Пазете свято думата с която правим връзка с Учителя. Сега вече знаем, че Бог на Любовта е Бог на живите. Предай нарочен поздрав на Методий! Много, много ми помогна. Мъчно щях да изкарам без него. Нека посещава от време на време Мария. Ще се радвам, ако някой път мен посети. Поздрав на всички
към текста >>

146. III. Мисли на ученика

да почувстват неговия магнетизъм, да уловят неговата вълна - чашката кафе или някой негов предмет. Такива опитности имат днес много хора, но разбира се казаното, трябва да се проверява. Заминалите вземат голямо участие в нашия живот. Живот на Цялото Човектрябва да приема живота като едно велико цяло. Неизброимите форми в които той се явява са клетки на този велик организъм. Но човек трябва да работи много време и да се учи в школата на живота докато дойде това разбиране, до това виждане на този живот. Ние не се задоволяваме с дворци и палати, ако ще да бъдат те и най-разкошните. Ние живеем във величествения храм на природата. Това се отнася и до обстановката и до съзнанието. Свободата Като разговаряш с човека, не упражнявай никакво насилие. Не му натрапвай своите възгледи. Трябва да имаш усет какво той може да приеме. За големите идеи малко хора са готови. Ако не е готов, не му говори за тях, само ще го смутиш. Не насилвай човека. Пътят на любовта изключва всяко насилие. Не е нужно хората да мислят еднакво, да вярват в едно и също нещо или да живеят по един и същи начин. Това е невъзможно! Разнообразие между човеците всякога ще има, дори богатство. Ти търси Божествената искра, стъпките на Духа, където Бог работи в тази среда. Може да са най-малките прояви, но тъкмо те са ценни. Досетливост, пак да знаеш какво да говориш и как да говориш, това е голямо изкуство. Днес никой народ не желай да воюва. Държавниците трябва да разберат това. Човешката реч Човешката
към текста >>

147. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

разправяше, когато нали непрекъснато е ходела с раница на гърба. И питали са ме: „Ти много често идваш! Не ти ли омръзна?” И тя казва: „Ама вероятно е заслужил.” И друг един я питал, казва: „Ами защо е осъден?” И тя казала: „Защото обича Бога.” И в момента, когато чуха това нещо, те така казва се умърлушиха, като че бяха те виновни, че те бяха направили и подписали казва присъдата! Това са неща от една епоха. Разказвал си ми също и сестра Мария е присъствувала, веднъж е била на свиждане в София в затвора, когато вече ви връщат, накрая. И тя седи на входа, и ти си разговарял с нея, и по това време минава партийния секретар на затвора, поглежда те, вдига ръка леко и казва: „Още малко Борисе! Почакай още малко!” Каза, те се беха предразположили, поради това, че той работеше и вършеше много работа. Б.Н.: Аз вършех много работа. В.К.: Разказваше ми друг случай, как е бил писан „Прикованият ангел”. Как си ги правил на стенограма и сестра Мария ми показваше капачката от буркана, как си слагал в капачката, нали? Тя след това получава стенограмата, понеже получава празния буркан с яденето и след това казва нося го на брат Боев. И казва там го разчитахме, и го четехме. И сега въз основа на това нещо ти вече дешифрираш, и правиш „Прикованият ангел”. Така ли? Това нещо също съм го запомнил също от нея и тя ми го показваше дори и буркана. Разказваше ми и един друг случай, когато вече излизаш от затвора и отиваш при брат Боев. Той вече казва беше на легло и като ме погледна казва, беше
към текста >>

148. 2. Мария Михайлова Тодорова. Родена на 20.02.1898 г.

Светозар Няголов