Търсене в текстове за 'виждане '

Галилей Величков (1911-1985)

Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно.
Аз бях първият от веригата, който не си свърши работата. Дано вторият след мен я свърши. Ако не той, десетият ще я свърши. За цигулките на Учителя аз съм написал цяла изповед. Написах и есе за Учителя като цигулар. Това бе моето виждане - на един обикновен ученик, доколкото може да обхване със своето човешко съзнание частица от светлината, излизаща от Мировото Свръхсъзнание на Великия Учител - Беинса Дуно. И така, едната от четирите или пет цигулки, която бях откупил, предадох на един представител от следващото поколение. А що се отнася до цигулката на Учителя - Неговата цигулка, на която Той свири през време на цялата Школа, за мен остана една велика неразрешена задача къде е тя. Аз не можах да я разреша. Остава вторият след мен във веригата, да я разреши. Ако не я разреши той, ще я разреши онзи, който ще бъде десети по ред.
към текста >>

2. 2_38 Запазената светла точка в съзнанието

Галилей Величков (1911-1985)

Поискал свиждане със синовете си.
Те сега имат друга задача в този си живот. Но че повръщат от месната храна, за това си има причина. Това е единствената светла точка в тяхното съзнание, останало от теб в тях. Но има опасност тази светла точка да изгасне и те ще поемат друг път." И Учителят замълчал, показвайки с това, че разговорът е приключил. Приятелят веднага отива в казармата. Поискал свиждане със синовете си. Позволили му. Седнал на пейката и чакал. И ето, задават се и пристигат двамата му сина - левенти, облечени във военни униформи, прави, високи, да гледаш и да не се нагледаш. Като го видяли, изведнъж се втурнали към него и извикали в един и същи глас: "Татко, ние вече не повръщаме! " И запрегръщали баща си от радост.
към текста >>

3. 2_40 Заключената врата и стълбата пред лицето на Бога

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло.
Ето един такъв пример: По онова време беше нашумял въпросът за така наречената материализация и дематериализация - дали човек може да пренася физическото си тяло на разстояние и дали може да минава с физическото си тяло през стени, дувари, планини, реки и морета. И всички вярвахме в това, а вярваме още и сега. А щом на "Изгрева", има Велик Учител и щом има и Велика Школа, значи и Той може да прави същото. За потвърждение на това се разказваха от възрастните приятели различни случаи, при които Учителят е присъствувал в едно и също време на няколко места. Но когато ги запитвах дали това Учителят го е правил с физическото си тяло или с духовните си тела, те млъкваха. При запитване повторно се установяваше, че е имало наглед много малки факти, които показват, че тяхното виждане е било в друго поле и че наистина са видели Учителя в едно и съшо време на различни места, но не с физическото Му тяло. До това се свеждаха нещата с някои примери и разкази. Но други твърдяха противното. И бяха категорични, че Учителят е присъствувал при тях с физическото си тяло. Пораждаше се голям спор с цели седмици. Накрая Учителят реши да сложи точка на този спор по следния начин.
към текста >>

4. 3_67 Котката, която мижеше

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща.
Чудесата се отнасят за друга категория от неща и събития. Чудесата са за мене неща и събития, които се подчиняват на окултни духовни закони, съобразно с движението на Духа, което предполага хармония във всичко - хармония горе и хармония долу на земята. Или по Мировия принцип - каквото е горе, такова е и долу. Та ние бяхме свидетели на такива събития, които съпътствуваха Школата и които за мнозина бяха чудеса. Защото тяхното обяснение беше невъзможно с онези познания, които имахме за света. Но със знанията, дадени чрез Словото на Учителя, придобивахме повече светлина, почвахме да оглеждаме някои неща в тяхната външна проява и стигнахме до виждане, че има някаква връзка между тези неща. Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот.
към текста >>

5. 5_25 Таксата

Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има виждане.
Слиза братът, отваря пликчето, а вътре - пари, точно колкото за таксата. Братът се трогва до сълзи - откъде знае Учителят колко пари са му потребни? Братът постъпи в Музикалната академия, завърши я и сега работи като музикант. Той се казва Атанас Минчев и е рожден брат на Гради Минчев. Има една жива среда, изтъкана от човешки мисли, чувства и желания. Който може да вижда, да слуша и да разчита тази писменост - той има виждане. И знание. А за да се приложи това знание е необходимо да се познават Духовните и Божествените закони, които управляват света и Вселената.
към текста >>

6. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

Довиждане, Учителю".
" "Страх ни е, Учителю. Та бомби са това! " "Добре - казва Учителят. - Елате в петък, в три часа след обед." Защо им казва така - това на знаем. Но казват: "Добре, Учителю. Довиждане, Учителю". Отиват си, а в три часа в петък са отново при Него. А Учителят ги пита: "Продължава ли да ви е страх, че Асен отива при бомбите в Германия? " "Да, Учителю, страх ни е. Денонощно бомбардират Мюнхен, ние слушаме редовно радиото"- казва Методи. Учителят добавя: "Асен ще отиде там.
към текста >>

7. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство.
Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано. Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен. Видях някаква борба в тялото Му. Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше.
към текста >>

8. 38. БАБА ДОНКА

Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят.
Шест месеца аз я учих и тя научи азбуката, но не можеше да свързва буквите. След още 6 месеца един ден тя ме пресреща далеч от прага и вика: „Прочетох, прочетох! " Размахва един вестник „Утро", сочи заглавието и вика: „Прочетох, тук пише утро! " Каква радост бе за всички това, че баба Донка може вече да чете. Тя следеше разговорите ни, посещаваше салона и слушаше беседите на Учителя. Веднъж Учителят говори на беседа за ясновидство, за ясновиждане, за яснослушане и за други сетива, чрез които човек може да слуша друг говор, да вижда духовете и да проникне в техния свят. Приближава се баба Донка при Учителя и Го пита: „Учителю, ще прослушам ли? " Той се усмихва: „Ще прослушаш, бабо Донке, ще прослушаш и ще прогледаш! " А тя е засмяна и доволна. Редовно е в салона и слуша Словото на Учителя. Колко много учени хора имаше в София, но те не дойдоха нито веднъж да седнат в салона и да слушат.
към текста >>

9. 130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ?

Учителят беше нисък на ръст за моето виждане, защото аз бях висок 1.85 м.
130. КОЛКО БЕ ВИСОК УЧИТЕЛЯТ? Учителят беше представител френологически на тракийския тип на онези траки, които са населявали село Устово, Смоленско. Имал е не черти на славянин, а черти на тракиец като баща си поп Константин Дъновски. Учителят беше нисък на ръст за моето виждане, защото аз бях висок 1.85 м. Много пъти питаха Учителят колко е висок. Веднъж Той каза, че е 164 см, в една беседа, че е 165 см. Веднъж един приятел Галилей Величков бе Го запитал, защо Той е взел такъв нисък ръст, когато е Учител и като такъв трябва да бъде висок най-малко два метра както се пише в окултната литература? Учителят му казал строго: „Аз съм 165 см. Ако бях взел по-голям ръст, понеже България е малка страна, тя щеше да се разруши, защото нямаше да може да издържи на онова, което минава през Мене.
към текста >>

10. 152. ТЕ НЕ ЗНАЯТ СРЕЩУ КОГО ВОЮВАТ

Пред очите ми се свлекоха и паднаха люспите на моето земно, обикновено физическо виждане.
Особен пример. Той е такъв: Срещам веднъж Учителя точно при една такава обстановка, когато всички говореха в града и пишеха по вестниците, че този път на дъновистите няма да им се размине току така и ще бъдат разтурени и пръснати и в вдън земя затрити. Дойдоха и съобщиха това на Учителя. Той се спря и каза: „Те не знаят срещу кого воюват! ". Усмихна се и ми откри. Пред очите ми се свлекоха и паднаха люспите на моето земно, обикновено физическо виждане. Пред мен се откри една завеса и излезна зад нея един могъщ свят, толкова силен, че от косите ми и главата ми виждах как излизат искри при самата гледка. От очите ми излизаха също искри. Бях потопен в този свят и без да искам ми показаха какви сили действуват в него. Беше невероятно преживяване. След известно време невидимата завеса се спусна и този свят бе закрит за очите ми.
към текста >>

11. 169. СВРЪХСЪЗНАНИЕТО

За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега.
Един след друг братя и сестри минават покрай телескопа, гледат през окуляра му и след това всеки се отмества, за да даде ред на следващия. Някои задават допълнително въпроси на Учителя и Той отговаря. Това е предметно учение на Учителя към учениците, за да им даде нагледно урок, че светът и човечеството не се побира само в нашата планета земя, че той продължава и на другите планети. Една сестра пита: „Учителю, има ли и лунни жители там горе на това мощно светило - месечината? " Учителят отговаря: „Луната също е населена със същества, които живеят под лунната повърхност, но те са в други тела, етерни тела и с просто око и с телескоп не могат да се видят. За тяхно виждане са необходими други сетива, които вие нямате засега. Ще ги имате в една друга епоха, при едно друго човечество". Брат Димитър Чернев е пред телескопа и гледа. Изправя се, а до него Учителя и му казва: „Видя ли нещо? Чакай да фокусирам, защото вероятно лещите са се разместили". Като казал това Учителят лекичко с ръката си допира брат Чернев за десния му лакет, за да може да се отмести та Учителят да фокусира телескопа.
към текста >>

12. 86. ПОСЛЕДИЦИТЕ НА KAPMATA

До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето.
Да ги задържим като пленници, но защо е нужно да ги убиваме? Тогава този, когото сега убиха, излезе от редицата и каза, че той ще ги убие. Предадоха му децата. Той ги отведе някъде и ги уби." Какви невидими следи долавя Учителят По тях възстановява онова, което се е случило. Никой не знаеше за това и никой не можеше да предвиди докъде стига влиянието на Учителя. До къде стига неговото виждане в миналото, настоящето и бъдещето. Мировият Учител е господар на времето. Вчера, днес и утре, времето е едно за Господния Дух на Силите, които направляват живота на земята и на Небето. Мировият Учител управлява и земята и Небето.
към текста >>

13. 04. Д-Р МИРКОВИЧ И СПИРИТИЗМА

Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава.
Тогава го посъветват да посети някаква жена, която е била ясновидка, за да му каже, защо не му идват парите. Среща се с нея и тя го уведомила така: „Твоите пари са тука в пощата, но адреса е написан погрешно и не могат да ти ги изпратят. Иди да си ги получиш". Отива в пощата и действително парите са престояли дълго време понеже адреса е погрешен. Дават му парите. Но това вътрешно виждане на ясновидката му се отразява много и той вижда, че тук има един невидим свят, има окултна страна на живота, който трябва да се изучава. Заинтересува се и попада в спиритически среди. Тогава от една страна се явява материализма и еволюционната теория на Дарвин за произхода на живота, а от друга страна идва спиритизмът, който доказва, че има невидим свят. През 1870 г. той участва в революционното движение във Видинския санджак и бива предаден на турските власти от българския митрополит Доро-тей сестрин син на Найден Геров, гъркофил и туркофил. Д-р Миркович е изпратен в Диарбекир на вечна каторга.
към текста >>

14. 88. СТИХОВЕ ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА

Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ!
На 2611.т. т. аз рекох: „Конец! На житие ново аз турих венец! " Понякога нямаше никаква светлина и аз напредвах пипнешком, в пълна неизвестност, докато внезапна пролука - пълен проблясък и далече очертан път! Рекох да ти съобщя тази радост, която изпитах през тези 52 дена, когато кашлейки люто от грип, зъзнейки от студ в моя „дворец" летях из пътищата на нашата земна съседка. Желая ти здраве и БЛИЗКО СВИЖДАНЕ! Изпращам ти няколко стихотворения, някои от които вече съм изпратила за 22 март на нашите приятели из провинцията. 12.Х11. 1961 г. С привет: Олга Славчева Бележка от брат Борис: Това писмо и стиховете от Олга Славчева бяха ми изпратени на 12.Х11. 1961 г. -18 дни преди да излезна от Софийския затвор.
към текста >>

15. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха.
И този път едвам оживях. Успях да се възстановя много трудно. Когато бях по строежи в провинцията на всеки 15 дни идваше Мария Тодорова с една раница и ми донасяше храна. Беше правила разни неща и аз се хранех от тях. Донасяше ми и вещи за облекло. Управата на затвора я пускаше на свиждане, оставяха ни свободни и не ни пречеха. Знаеха, че аз няма да им създам неприятности. Изобщо за свижданията ми с нея те не ни пречеха, а ни съдействаха като се правеха, че не забелязват нищо. Спомням си бяхме по едни села, строехме там и беше време По черешобер, а с Мария се разхождахме по поляните, ядехме череши и лежахме под дърветата и разговаряхме дълго за всичко. После тя си тръгваше и след 15 дни идваше отново. Понеже беше с раница наричаха я „туристката".
към текста >>

16. 60. СЪДБАТА НА ЗАТВОРНИКА

На всеки две седмици имах право на свиждане.
От затвора излезнаха много добри майстори-мозайкаджии. И след като излязоха от затвора имаха професия, с която да си изкарват хляба. А тогава имаше голяма нужда от този занаят. Храна от затвора не взимах, освен хляб, който беше хубав. А път Мария Тодорова горката ми носеше храна. На всеки две седмици имах право на свиждане. Тя пристигаше винаги с една раница пълна с продукти и чанти, с които аз се издържах две седмици. А това са пет години. При тази тежка работа, която имах тя ме спаси с храната, която носеше. Тук тя извърши един подвиг, мълчаливо без други да знаят това. Само аз знаех какво й коствува това.
към текста >>

17. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Само Мъдрецът има това виждане за Цялото.
Тук има един закон - служение. Работа за Царството Божие. Гледай спокойно във вечността с вяра, с упование, с търпение, с очите на Любовта. 67. Човек вижда само малка отсечка от живота. Как ще разбере Линията, която идва от безкрайността и отива в безкрайността? Само Мъдрецът има това виждане за Цялото. Човешкият живот е лъч, който излиза от Бога, отива в безкрая и се връща пак при Бога преминал през цялата Вечност. 68. В страданията страдай дълбоко и пълно. Това са свещени мигове. Не ги пропускай, не убивай времето, нито го запълвай със забавления. Страданията са път към Бога.
към текста >>

18. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща.
Докторът имаше силни и крепки ръце. С двете си длани и нескрита сърдечност пое десницата на УЧИТЕЛЯ и целуна ръката на благословението. Последвах доктора. С бащинска топлота УЧИТЕЛЯ ни попита: - Имате ли малко свободно време?... Да слезем в приемната и да се видим! Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно.
към текста >>

Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно.
Не скривам - ние отивахме при Него за кратко свиждане и най-малко очаквахме по-дълга среща. Искахме само да Му се обадим, преди да поемем пътеките на живота, като свободни същества. На доктора предстоеше държавен изпит и разпределение за медицинска практика, а на мен - грижите на всяко ежедневие. Свидно ни бе да отклоним УЧИТЕЛЯ от Неговите задачи. Пътеките на живота ни не бяха сплетени с трудности. Считахме, че едно свиждане пред горницата ще бъде достатъчно. Но УЧИТЕЛЯТ имаше по-съществена мисъл, озарена от Любов, която само Той можеше да изяви. Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите?
към текста >>

19. ІІІ.67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА

Летопис Вергилий Кръстев

Разказвахме новини, които бяхме чули, или прочели от вестниците и искахме Той да ни ги тълкува, или да каже своето виждане.
67. ЧОВЕШКИТЕ ФЛУИДИ И РЕКА СЕНА В общите разговори с Учителя споделяхме много неща. Разказвахме новини, които бяхме чули, или прочели от вестниците и искахме Той да ни ги тълкува, или да каже своето виждане. Дойде един приятел от града и се заприказва и съобщи, че французите са постигнали голямо чудо. Запитаха го, какво е това чудо и той продължи разказа си. Французите са направили такова устройство и са създали такива филтри, че като прекарват мръсните канални води на река Сена от едната страна, от другата страна излиза чиста вода, която е годна за пиене. Всички ахнаха и възхваляваха французите, защото река Сена поема каналите на цял Париж. А Учителят, който ги слушаше, запита: „А как ще прочистят флуидите на толкова хора, когато каналите води преминават през филтри?
към текста >>

20. 3.08. Болните сливици

„Довиждане Учителю, благодарим" и тръгнахме полека, полека по шосето за града.
Брат ми Му целува ръка, Учителят му взема и другата ръка, двете ръце и така ги държи двете ръце на брат ми няколко секунди и освобождава ръцете, и се обръща към мене и казва: „Ще мине". Разбира се, за мене нямаше две мнения, но брат ми, на диалект от Македония ме пита: „Той не каза лекарство". Учителят се смее и ме пита: „Какво казва? " „Учителю, учудва се, че Вие не предложихте някакъв вид лекарство". Учителят се смее и казва: „Добре, духнете му, казва, каве, сухо каве в гърлото." Разбира се аз знаех, че това е само така и аз бутам брат ми и вече по стълбичките слизаме. „Довиждане Учителю, благодарим" и тръгнахме полека, полека по шосето за града. Когато стигнахме до Радио София, по шосето, пак той, непринудено ми отвори устата и ми казва: „Нищо няма, мина ми". Казвам: „Чакай, кафето, трябва да духаме кафето". „Какво кафе, погледни ме." Той отвори устата, виждам, че няма ни сливици, няма нищо. Така Той лекуваше - с дума и без думи, с лекарства и без лекарства, но със сила Божия!
към текста >>

21. 3.19. Брат Ради и Патриарх Евтимий

Довиждане". „Довиждане".
Да, според нашата преценка, според нашия поглед, така бихме казали. Но какво се случило един ден. Той скромно, с раничката и с дълга брада беше той, с раницата тръгва в София и на улицата го среща един гражданин, и му казва: „Извинете, аз съм художник-скулптор и ви моля, ако обичате, заповядайте в моето ателие, искам да направя статуя, вие да ми позирате." А нашият брат го пита: „Кого имате предвид Вие, да бъда аз, нали така, да позирам? " Казва му: „За Патриарх Евтимий". Нашият брат се изненадва: „Извинете, с такива работи не се занимавам и не мога да дойда. Довиждане". „Довиждане". Идва на Изгрева и разказва случая на Учителя, срещата с този художник-скулптор. Учителят го пита: „Ти какво му каза? " „Аз, извинете, с тия работи не се занимавам, и така се разделихме." „Не си направил добре", казал Учителят на нашия брат. „Той е бил твой ученик в Търново, ти, когато си бил патриарх Евтимий в Търново и той сега те е познал, и затова иска да направи паметник на тебе. Върви, съгласи се да го направи." И паметникът днес, който е на „Патриарх Евтимий" и „Граф Игнатиев" за Патриарх Евтимий е позирал нашият брат Ради.
към текста >>

22. 3.45. Георги Томалевски

Казвам му: „Довиждане, Георге".
бяхме приятели, когато той се пресели в другия, за нас невидим свят, на 90-годишна възраст. Но последната година преди да си замине, доста хора той вече не познаваше. Но един ден аз отидох при него и питам: „Георги, кой съм аз? " За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе". „Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна". И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство.
към текста >>

„Довиждане, Несторе".
Но последната година преди да си замине, доста хора той вече не познаваше. Но един ден аз отидох при него и питам: „Георги, кой съм аз? " За моя приятна изненада той веднага каза: „Нестор". И разбира се дъщеря му ни даде там закуска, това беше в следобедните часове и след това той, понеже не чуваше добре, аз почнах да пея братски песни и той се включи и заедно пеехме в присъствието на дъщеря му и той понечи да си легне, и аз рекох да не го притеснявам. Казвам му: „Довиждане, Георге". „Довиждане, Несторе". „Чакай, рекох, да те целуна." Целунах го и той ми каза: „Чакай и аз да те целуна". И така се сбогувахме от този физически свят понастоящем с моя брат Георги Томалевски. По време след запознаването ми с него аз му разказах, че съм се запознал с Братството и с Учителя. Той ми каза: "Много добре." Аз без да зная, но той в последствие ми каза, че е също в това общество, в това Братство. „Идвай от време на време, ще нощуваш тука при мен и за беседата сутрин, за 5 часа ще отиваме на Изгрева".
към текста >>

23. 3.59. Божествената партия

А той, ядосан, от бюрото: „Бюрото реши въпреки всичко да не бъде приет." И аз ставам: „Много съм ви благодарен и признателен, довиждане".
И сега моят гарант, майтап иска да си играе с него. „Халаджов, да ги броиме ли? А, да ги броиме ли? Аз съм, рече, стар изборджия." „Хайде сега, който е съгласен да бъде приет? " 95% от хората вдигнаха ръце. А той, ядосан, от бюрото: „Бюрото реши въпреки всичко да не бъде приет." И аз ставам: „Много съм ви благодарен и признателен, довиждане". И така не бях приет. И аз сега се питам, кой прати капитана да ме посрещне на ул. „Паренсов" и „Любен Каравелов"? Моята партия - Божествена. Личният състав на моята партия го прати него, за да стане така и аз да не отида на лагер.
към текста >>

24. 5.21. Тереза Керемидчиева

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Желая ви всичко най-добро и скоро виждане.
Разпоредих да ви изпратят една програма за 22.III., вярвам да я получите навреме. Ако я получите, много ще се радвам. Също и за „Свещени думи на Учителя" наредих. И сега мисля за днес да туря край, часът е вече 12.30, нощес. Писмото трябва утре да тръгне. Желая ви всичко най-добро и скоро виждане. Поздравявам ви най-сърдечно и ви целувам, ваша с. Тереза.
към текста >>

25. 5.42. На разпятие заради Христа

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Когато дойде брат ми на свиждане, допуснаха да се срещнем в тяхно присъствие.
Осветиха ме с един прожектор, а около мен 5 - 6 човека. Питат ме: „Ти какви връзки имаш с чужбина? " „Нямам! " „Ти си предател на родината" „Не, не съм предател." „Кажи истината! Майка ти е болна и ще умре, и няма да те пуснем да я видиш." Заплашват ме, изнудват ме, но аз се държа. Когато дойде брат ми на свиждане, допуснаха да се срещнем в тяхно присъствие. „Братко, майка ни жива ли е, или е умряла? " „Здрава е, читава е." „Тия ми казаха, че майка ми е болна, и че ще умре". „Излъгали са те. Лъжат те." И той ги огледа. Те се засрамиха.
към текста >>

26. 6.24. Пред прага на мъдростта

Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии.
Тези знания имат отношение към субективния свят на човека, там психичният елемент доминира, логиката не е удобна, както при механичните явления. При това органическо знание е необходимо интуицията, която не само че прониква в съдържанието на явленията, но спонтанно разкрива тяхната вътрешна връзка. Първото -механично знание, Учителят го нарича „инволюционно", а второто - органическото, нарича „еволюционно". Еволюционното знание ще бъде предмет именно на Астрокосмичната синтеза, която ще ни изведе пред прага на Мъдростта. Само по пътя на Мъдростта човек може да се домогне до вътрешното, скритото съдържание на живота. Мъдростта, по пътя на вътрешното виждане, крие в себе си ключове, чрез които може да се отворят дверите на големите мистерии. През този период на посвещение, през който минава братството, страната на малкия кармически триъгълник, фокусирана чрез съзнанието на Мара Гръблашева; и на едноименната страна на големия триъгълник - чрез съзнанието на Георги Радев, се започна една активна творческа дейност. Школата на Учителя разкри нови страници, беседите му, които държеше в неделя, както в общия клас и в специалния клас добиха по-друг характер. Знанието чрез Неговото слово обилно се разнасяше между Неговите ученици. Почувства се дълбоката разлика между духа на християнството, което е вървяло повече по пътя на мистиката, а до голяма степен е държало един отрицателен тон към знанието. Учителят започна да разработва чрез Своите беседи пред съзнанието на Своите ученици един от най-дълбоките проблеми - Любовта, по пътя на разумността.
към текста >>

Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания.
Аз чувствах непрестанно силата на Неговата мисъл, гигантската Му воля, която не само ме окриляше, но ми отваряше тясната пътека във висините на НЕГОВАТА КОСМИЧНА МЪДРОСТ. Една ноемврийска нощ, през която беше паднал дълбок сняг, свързан с една ужасна буря, аз преживях един от най-чудните моменти в моя живот. В полунощ бурята разкъса на парчета моята палатка, аз излязох от палатката и в този момент, като че ли Небето се отвори, докато отвън всичко се сковаваше от студ, почувствах цялото Небе - като че ли представляваше някакво голямо същество, което ме обгърна с една неизразима Любов, която почувствах чрез слънчевия си възел не само като трепет, но като една топлина, като една мантия, която ме обгърна, за да ме спаси от големия студ. Интересно, че това мое състояние, което почувствах от това голямо Същество, не продължи няколко мига, а цели часове - чак до сутринта. Аз много мълчах за това преживяване и го споделих само с Учителя. Това мое виждане не е с физическите ми очи, а са вътрешни преживявания. Като че ли съзнанието на човека идва в контакт с някои същества, които преобразяват човешкия организъм, които го изваждат от елементарните физически условия и го поставят в една сфера - нещо непознато за нас. В бъдеще тези сили ще бъдат разкрити пред човечеството и ще може да се дават обяснения. За мен беше едно откровение, едно такова силно преживяване, което за пръв път чувствах. Почувствах присъствието на същества, които ме обкръжават. Това беше едно чудо за мен.
към текста >>

27. 6.32. Синът на Учителя

Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература.
32. Синът на Учителя Третата идейна група, която започна да функционира около Учителя, създаде едно друго силово поле - изпъкна третият духовен образ на Учителя, образът на Великия реформатор, който ще раздвижи не само колелото на българската история, но и колелото на световната история. В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен.
към текста >>

Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове.
В тази атмосфера в мен се развиха нови центрове, които разкриха непознати за мен светове. Въпреки че съм чел в окултната литература за тълкуванието на тези центрове, както този, при веждите, наречен „третото око", който събужда ясновиждането и центърът, който се намира при върха на човешката глава, наречен „хилядолистник", нямах някакви ясни представи за всичко това, което се говореше за тях в тази специална литература. Приятелят ми Кузман, още като ученици в нашия роден град Казанлък, четеше усилено тази окултна литература, която третираше именно тези въпроси. Но за развитието на тези центрове, по-долу ще спомена известни факти, които ще хвърлят светлина върху тези мощни, окултни сили, скрити дълбоко в човешкото естество. Именно в тази малка идейна среда Учителят разкри своя мощен гигантски образ на онова висше благородство, на онова велико откровение, на онази голяма красота, която единствено може да излъчи само великият принцип на Истината. Светът на Истината действително може да се прояви чрез тези два Центъра - центърът на ясновиждането и центърът на хилядолистника, който представлява вратата на невидимите светове. Ще си позволя да разкажа в това направление само една моя опитност, след като разбира се, Учителят беше събудил тези два центъра в мен. Един ден, слизайки от Изгрева с един от моите съученици - Асен Арнаудов, с един стар автобус, чиито врати бяха направени от плътно желязо, когато се качвах последен, едно дете на около 10 години така силно блъсна вратата, че пръстът ми на дясната ръка - най-малкият - остана между рамката на вратата и самата врата. Тази част на ръката е най-чувствителна и в този миг аз веднага си представих образа на Исуса, който беше разпнат на кръста с гвоздеи върху ръцете, спомних си за онзи момък през средните векове, който пред съда на инквизицията спокойно поставил своя пръст върху горящата свещ, за да им докаже силата на своя дух, и че няма да се уплаши от горящата клада, която му готвят. Тези два случая ми дадоха сила да взема твърдото решение да изпитам мощта на човешката воля, дали е в състояние да обуздае болките на плътта. В този момент помолих да отворят вратата и като си извадих пръста, той беше разбит до костта и облян цял в кръв.
към текста >>

28. 6.34. Астрокосмична синтеза

Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината.
34. Астрокосмична синтеза Разговорите, които имахме с Учителя, Кузман Кузманов и аз, бяха наистина цели откровения. Учителят се явяваше пред нас в своята пълнота. Неговият блестящ душевен равностранен триъгълник, изразяващ съзерцанието на мистика, предвиждането и вглъбяването на окултиста и Божественото откровение на реформатора, ни отваряше вратите към великите мистерии на Истината. За пръв път Учителят започна да ни говори за онази нова наука, която ще бъде разработена от светящата Шеста раса. Тази наука ни разкрива великите мистерии. Човек вижда в себе си отразено цялото Звездно небе, същевременно и великото знание на Мъдростта. Той чувства всички центрове в своята глава като системите, които съществуват в Звездното небе, и започва да чувства великия пулс на живота, чудната хармония в Битието и по този начин тръгва смело по пътя на Божественото съвършенство. Народите, обществата и хората той ги чувства в себе си като системи, органи и клетки.
към текста >>

29. 6.58. БУРНИ АСПЕКТИ

За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми.
Тези идеали носят в основата си онази Космичност, която поставя човечеството като един Уд в този организъм на нашия Космос. Тези именно бяха проблемите, които ме вълнуваха, на които четирите факултета, които следвах, не ми даваха никакъв отговор. Съвременната наука беше слаба, философията - безсилна, само по пътя на мистиката и на онова окултно прозрение долавях отчасти отговорите на тези проблеми. Едничкият, който можеше да ми даде разрешение на тези проблеми, това беше Великият Посветен -Учителят. Тази е причината, поради която почувствах ужаса от думите Му, че ще напусне физическия свят. За мен беше още скрита идеята, че с Неговото заминаване точно по един вътрешен път, чрез едно непосредствено виждане ще имам разрешение на тези проблеми. Този път е достояние на всяка душа, може би това е най-висшата привилегия, която е предоставил Вечният, Незнайният - да има всяко живо същество тази точка на допир с Него. В тази мистерия всеки посредник изчезва, светът на образите престава да съществува, човешкото съзнание се издига в света на инвариантите -свят, където човек намира себе си, онзи Божествен лъч, който излиза непосредствено от глъбините на космичната същност. Това са велики проблеми, които ще получат своето разрешение при Космичното съзнание на Шестата раса.
към текста >>

30. 6.63. ТРИТЕ ЛОЖИ И ШЕСТАТА РАСА

В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането.
За в бъдеще всички ще се побратимят, ще образуват светящата раса на Любовта. Тогава свещеният пламък на истинския живот ще се изяви във всичката си красота. Животът ще се изяви не в своите сенки, а в своята същина." Само когато се пробуди Космичното съзнание в човека, той влиза в тесния път на ученика. И в този път ще разбере, че: „Всички светове и Слънца са училища, университети на природата, където се учат съществата от целокупната човешка раса, от която хората на земята са само една малка част. Като схваща своя космичен път и своето отношение към Космичното човечество, човек посреща смело изпитанията на земята, изучава всичко, черпи ценни познания и жив опит." Какви велики перспективи, какви необятни възможности очакват човека в епохата на Шестата раса! В човека на Шестата раса ще се появи едно ново качество - ясновиждането. Той ще влезе в досег с метапсихичните области на Битието, вътрешните радиостанции на човека ще заработят и ще доловят по-фините вибрации на Природата. Този устрем на съвременната наука - да премине в областите на Космичното пространство - е духовният повик на новото време. Новата култура е вече пред вратата. Тя ще примири хората помежду им. Старото трябва да се подчини на новото.
към текста >>

31. 6.80. СЪТРУДНИЦИТЕ

Тя имаше особено виждане за светлините.
По професия е балерина, но туй, което е направила в своя живот, то е един голям пример за подражение. Тя не е само мъченик при тези трудни условия, да живееш в една страна като Франция със своята професия, но и същевременно е един герой, който може да отстоява и да преодолява всички пречки. Тя е била една от големите ми сътрудници. Тя имаше една приятелка, която се казваше Жанин. Тя е една писателка, която преди 15 години бе издала приказки за инките. Тя имаше особено виждане за светлините. Един крайно надарен човек, романски тип. Още като я видите - главата, нейната стройна фигура, нейното овално лице, нейните тънки черти, всичко това показва един изтънчен вкус. Родена е като творчески тип, макар че милосърдието е силно застъпено у нея. Тези две сътруднички играят голяма роля в моето творчество. Ще спра вниманието ви към един човек, който има моята благодарност.
към текста >>

32. 7.13. ТЕОФАНА САВОВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане! " Вергилий
към текста >>

33. 13. ТЕОФАНА САВОВА

Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като поезия, проза и спомените й с Учителя. „Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане! " Вергилий
към текста >>

34. 59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ

Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата.
Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата. Човек не умира, а умира тялото му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл. Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава. Пишеха се любовни писма с терминологията на Учителя.
към текста >>

35. 66. БЕЗПОГРЕШНОТО МНЕНИЕ

Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане.
Ето ти толкова време си тук и толкова време си около мен и в това Братство, а сега искам да дадеш пред мен характеристика на всички приятели на Изгрева". Аз го оглеждам и се питам какво означава пък това. Нали Учителя казваше да не се спираме на погрешките на другите в Школата, да не ги критикуваме, понеже като изнасяме техните пог-решки се свързваме с тях и ние откликваме на тях и правим след това същите грешки. А има и друг окултен закон, че когато изнасяш на някого погрешките то ти го чистиш отвътре от тях и след това тези погрешки негови трябва да ги прекараш чрез себе си и да ги изхвърлиш чрез съзнанието си навън. А това не е лесно и не всеки има сила и знание да стори това. Но сега разбрах, че Учителят имаше нещо друго предвид и реших да изкажа своето виждане. Съгласих се. Учителят започна да споменава имената на някои братя, а аз започвах да обрисувам всички така, както аз ги виждах и да давам своето мнение, но така както аз ги възприемах този или онзи и не се съобразявах какво след време някой би казал за моята преценка. Не изпитвах никакво смущение от Учителя. Накрая той каза: „Достатъчно за този изпит. Почти безпогрешно мислене".
към текста >>

36. 152. ОПИТИ ЗА ОТСТРАНЯВАНЕ

Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора.
Отидох и му казах, че трябва да търча насам и натам по проблемите на Борис и няма да си бъда вкъщи. Боян Боев беше много разочарован. Аз по това време изобщо не готвех у дома. Станка работеше навън в мозайкаджийската бригада и тя там се хранеше. Аз бях непрекъснато в движение, сутрин излизах и вечер се прибирах капнала от умора. Добре, че тогава ми дойде една помощница, казваше се Надка, която с нея се движехме заедно от сутрин до вечер по разни инстанции да търсим и да просим свиждане с Борис или пък да му носим храна в затвора. Та брат Боев прекара осем години в тази наша къща. И тогава Цанка искаше да го премести от неговата хубава стая в една по-малка северна стая, а тя да вземе голямата стая и беше вече започнала да го мести. А Боев направо плачеше, извикаха ме, аз отидох, видях и казах на Борис, че Боев не иска да се мести и че голямата стая му е хубава понеже е слънчева и само е за неговото заболяване, защото той имаше туберкулоза на коляното. Борис накрая реши, че Боян няма да се премества и Цанка чу лично решението на Борис и беше много недоволна, че не можа да вземе отново голямата стая, за да се вмъкне там, а пък Боян да изпрати отзад в малката стая, така че аз да нямам достъп нито до къщата, нито до Боян. Но и този неин план не успя.
към текста >>

37. 153. КОМУНАТА НА УЛ. „ОПЪЛЧЕНСКА 66

Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха?
А защо комуната? Това беше един комунален обяд, сядахме на обща трапеза, след това се изпяваха песни и накрая Учителят казваше някои поучителни слова. През следващите дни онези пак идваха, но кака Гина ги пресрещаше. „Учителят нареди да не се готви повече." Те се оглеждаха и недоволни си тръгваха. Наблюдавах ги и се питах, че те за едно ядене ли идват? Че те за едно виждане с.Учителя ли идваха? Та те идваха винаги при него, когато имаха въпрос за разрешаване и търсеха неговата помощ. А той винаги ги приемаше, не им отказваше. А сега идваха, поглеждаха към трапезарията и чакаха да им замирише на гозба. Така се разтури тази първа комуна. А продуктите се купуваха с пари давани от Учителя, които получаваше от онези, на които бе помогнал и спасил като принос в знак на благодарност.
към текста >>

38. 165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА

А понеже палатките ги правеха по един и същ тертип отвън, трудно можеха да ги различат при първо виждане.
И че те просто не са го видели при многото денкове. Тръгват да го търсят, а него го няма. Завеждат сестрите до една палатка и им казват: „Затворете си очите! " Затварят ги, а онези казват: „фокус, мокус, препаратус" и ги вкарват в същата палатка. Отварят очи и какво да видят - вътре техния багаж. А понеже палатките ги правеха по един и същ тертип отвън, трудно можеха да ги различат при първо виждане. Сестрите подскачат от радост, виждат чудо на чудесата сътворено от ръцете и труда на младежите. Понякога се наемаше един автобус, над чийто покрив имаше багажник и се слагаше багаж. Побираше 80 човека, а шофьора бе Начев. С него транспорта бе най-добре организиран, защото вътре сядаха около 30 човека и имаше място за багаж. Понякога време не беше благосклонно към нас.
към текста >>

39. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ.
Той прелиства вестника, спира се на въпросната страница, вижда малката отпечатана снимка и без да чете, затваря вестника и отново го предава на Весела. Усмихва се: „Е, рекох, американците като прочетат статията и като видят след това снимката ще кажат: „Ето един добър човек! " Нещо прерязва възторга на Весела. След малко Учителят добавя: „И само толкоз". Но неговото лице вече не е усмихнато, а има строг вид. Весела си прибира вестника и си тръгва за дома с едно ново виждане и едно прозрение за делото на Учителя в САЩ. Минаха 30 години от тогава и ние видяхме какво означава това мнение на Учителя за САЩ. Няколко приятели правеха опити да издадат на английски език някои неща от Учителя. Издадоха ги, но нямаше интерес и там не можа да се създаде общество. Вие също ще проверите, че думите на Учителя остават неизменни и затова не уповавайте на чужденци. Те могат да стигнат до една граница във връзка с познанието за Словото на Учителя и Неговата Школа.
към текста >>

40. 182. СТАРАТА ПОПОВА РЪКОМАХА И РАЗМАХВА РЪЦЕ

244-245 виждането на Учителя за старата Попова и за непривичните за нас нейни движения с двете й ръце, които за нас бяха обикновени ръкомахания, рожба на медиумични прояви.
Пък както виждам и вие сте бодри, весели. Всички ние сега ще пеем на Господа, ще кажем: „Господи, много Ти благодарим за всичко това. Ние сме много доволни, много благодарни. Ще Ти служим, Господи, ще изпълним Твоята Воля! " Ето сега пък ще приведем от същото томче съборна беседа от стр. 244-245 виждането на Учителя за старата Попова и за непривичните за нас нейни движения с двете й ръце, които за нас бяха обикновени ръкомахания, рожба на медиумични прояви. „Когато Духът се прояви чрез някоя сестра, другите казват: кажи на тази сестра да не говори тъй. Ами Духът говори тъй, какво да казвам на Господа! Има ли нужда да давам съвет на Господа? Има ли нужда да давам ум на Господа? „Ама глупости говори!
към текста >>

41. 185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА

Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини.
185. БОИ ЗА ХУДОЖНИЧКАТА ЦВЕТАНА СИМЕОНОВА На Изгрева имаше няколко художника, които рисуваха умело и имаха сполучливи платна. Учителят имаше отношение към това изкуство и няколко пъти сме ходили на изложби на художници. Дори има и една такава снимка където сме тримата - аз, Учителя и Боян Боев застанали пред сградата на Художествената галерия. Художниците идваха на Изгрева, споделяха за тяхното изкуство и Учителят им даваше съвети за светлината, за цветовете, за багрите и за проекцията. Учителят имаше друг поглед, друг взор и друго виждане за цветовете понеже за него те бяха живи светлини. По този въпрос той е говорил много особено, когато той даде за задача да се работи с краските, т.е. с цветовете и дори издаде една книжка „Завета на цветните лъчи на светлината". Тези краски и цветове той ги даваше от дъгата на спектъра, бяха сложени по особен начин и дори в Горницата на вилата при лозето в Търново имаше разноцветни ленти, които бяха закачени на стената по особен начин. На много места в беседите му ще намерите мисли на Учителя изказани във връзка с вътрешното съдържание и смисъл на различните краски от спектъра на светлината и за светлината изобщо. Както ние музикантите получавахме едно непознато знание досега, така и художниците, които бяха около Учителя на Изгрева също получаваха съответни знания за тяхното изкуство.
към текста >>

42. 268. МАШАТА НА УЧИТЕЛЯ

После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата.
" „Нищо, Учителю, нищ: не казвам." „Ето видя ли, а сега си отивай. Този урок с машата, с въглена и с печката вече три пъти в разстояние на десет години ти го преподавам. Не можа ли най-сетне да го запомниш? " Аз мълча. И този път задачата бе разрешена по един такъв драстичен пример, че аз се засрамих. После като наблюдавах Савка имах друго виждане за нея и за нейната служба, защото в къщата си имах печка, отоплявах се с дърва и имах и маша, с която разравях жаравата. Но това беше моята маша, за моят дом, а Учителят имаше Школа и в тази Школа всичко вреше и кипеше и всеки се печеше на някакъв огън и решаваше житейски задачи. Понякога един беше машата, друг въглена, а трети жаравата. Ролята на машата се сменяваше периодично, вероятно и аз съм била понякога тази маша, с която Учителят разравяше и преместваше въглените, за да може по-добре да гори огъня и да се опича онзи, който трябва да се опече. Нали хляба когато се замеси и се сложи във фурната трябва да се опече? В Школата на Учителя ние говорехме за Божественият хляб, който трябва да се опече.
към текста >>

43. 271. МИРОВАТА СКРЪБ НА УЧИТЕЛЯ

Но не винаги се съгласявах с нейното поведение, за което пред Учителя съм изразявала негодуванието си неведнъж и за което при всеки отделен случай съм получавала отделен отговор, който е включвал всичко - и моят въпрос, и отговора на Учителя за неща и проблеми, за които ние обикновените хора нямаме представа и виждане.
Защо я постави именно нея толкова близко до себе си? Че тя ли е най-достойната. Аз също бях поставена на такъв изпит от него и когато видях, че тя не отговаря за мястото, което е заела отивам и му го казвам, а той ми отговори: „Ако тя ми е една маша, с която раз-бутвам огъня, ти какво има да кажеш? " Учителят многократно не минава година да не ми спомене за ролята на машата. По този начин аз трябваше да възприема Савка още от начало. Но не винаги се съгласявах с нейното поведение, за което пред Учителя съм изразявала негодуванието си неведнъж и за което при всеки отделен случай съм получавала отделен отговор, който е включвал всичко - и моят въпрос, и отговора на Учителя за неща и проблеми, за които ние обикновените хора нямаме представа и виждане. На Изгрева имаше две рождени сестри: Милка и Люба Аламанчеви, от които Милка - едната рождена сестра беше влюбена не в Учителя, а в Савка и тя беше за нея по-голям авторитет от самия Учител. Ще попитате възможно ли е това? Възможно е. Да не би да се заблуждавам. Да, бе заблуждение, но не от моя страна, а от страна на Милка.
към текста >>

44. 73. НА МУСАЛА

„Довиждане, мой Мусала!
Мой Мусала! (пеем) Да, мой Мусала и ничий друг! Ние така се свързахме, сродихме с Мусала, душата ни така го възлюби, че той е на всички „Мой Мусала"! Мус-Аллах! Божи връх - най-високият връх символ и на най-високият връх на човешката душа. „Довиждане, мой Мусала! Довиждане! " Ние вървим полуобърнати. Не искаме да се разделим с него. „Догодина пак ще дойдем. 100 Всяка година ще идваме.
към текста >>

Довиждане!
(пеем) Да, мой Мусала и ничий друг! Ние така се свързахме, сродихме с Мусала, душата ни така го възлюби, че той е на всички „Мой Мусала"! Мус-Аллах! Божи връх - най-високият връх символ и на най-високият връх на човешката душа. „Довиждане, мой Мусала! Довиждане! " Ние вървим полуобърнати. Не искаме да се разделим с него. „Догодина пак ще дойдем. 100 Всяка година ще идваме. Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и студени дни. Довиждане!
към текста >>

Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и студени дни. Довиждане!
Довиждане! " Ние вървим полуобърнати. Не искаме да се разделим с него. „Догодина пак ще дойдем. 100 Всяка година ще идваме. Много пъти ще се качваме на теб и в тихи слънчеви дни и в мъгливи, бурни, снежни и студени дни. Довиждане! " Мусала! Мус-Аллах! Божи връх! Самото име говори за мистичността на този връх. Ние имахме щастието да го посещаваме в едно време, когато туризмът още не беше засилен в България.
към текста >>

45. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Цанка Екимова

Разказах неща за себе си, които не са нито за разказване, нито за виждане, нито за чуване, защото ще изкушат много хора.
Аз съм вече при Учителя, изключително уморена, но бях щастлива, че бях отново застанала пред Него. „Сестра, нито ухо е чувало, нито око е виждало онова, което има да минете." Аз стоя изумена. Наистина в живота ми станаха толкова неща, че никой не би повярвал ако ги чуе. А сега ги разказвам, за да видите какво значи път на един роб и на една бяла робиня. Този път води към Школата на Учителя. Разказах неща за себе си, които не са нито за разказване, нито за виждане, нито за чуване, защото ще изкушат много хора. Пък и втори път те не могат да се повторят в един човешки живот. Човек може да ги издържи само един път.
към текста >>

46. 19. ЗАМИНАЛАТА БАБА

Станка Иванова Тотева

Велик Георгиев Константинов

Отивам далеч вече, довиждане!
Майка ми много се измъчваше и беше тъй отслабнала, просто не можеше да става и писа на татко, който беше на Изгрева и той попитал Учителя какво да правим. Майка й все я вика. А пък Учителят казал: „Нека се моли за душата й. За душата на майка си да се моли и да си слага на слънцето вода и да се полива със слънчева вода". И майка ми правеше това и един път сънува баба Цона дошла при нея и казала: „Виж (била обута с туристически обувки), Недо, досега те виках, ама от сега нататък аз отивам далеч, не те викам. Отивам далеч вече, довиждане! " И изтропва с туристическите обувки. И повече не се мерна пред майка ми нито на сън, нито на яве.
към текста >>

47. 2. ДЕСЕТТЕ ИЗПИТА И ДИПЛОМИРАНЕ

„Довиждане" и си тръгнах.
И той каза: „Не, още един въпрос ще ви задам". И ми зададе въпроса за заема, бежанския заем от 1923 г. А пък за Бежанския заем един чиновник от БНБ практически има доста познания по него въпрос. И аз започнах да развивам разни теории, това-онова, каквото зная за този заем и той вика: „Достатъчно" Рекох: „Да смятам ли, че съм получил тройка? " „Имате пълна тройка". „Довиждане" и си тръгнах. И сега четвъртата случка, защото първото аз не го сметнах за случка, ама и то е. Четвъртата е последния изпит и по обем е една тухла, може би най-голямата. Стокознание. Всяка стока е описана. Да кажем това било, онова било, ама всяка стока е описана вътре и ако има химическа формула и химическата формула, това-онова, страхотно нещо. Аз не съм чел почти нищо.
към текста >>

48. З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ

Олга Байрамова

„Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане".
Желю останал учуден, но изслушал Учителя. Учителя му казал адреса и че трябва да почука три пъти на вратата на къщата, което било знака. И Желю отива в Цариград, намира къщата и като почукал три пъти и в момента излиза един възрастен господин с бяла чалма, целия в бели дрехи. Но преди това Учителят му казал, че той се казва Ага хан. Желю му казва: „Г- н Дънов изпрати това за Вас". „Да, зная." Вземал му куфарчето, благодарил и му казал „Довиждане". Въпрос: на български или на турски? На турски. Чичо Желю знаеше перфектно турски. И взема обратния влак и се връща в София и казва на Учителя: „Г-н Дънов, аз предадох..." и Той казал: „Зная" и останал на Изгрева и около шест месеца е живял. Учителят му казал: „Ще отидеш в къщичката на Олга Славчева".
към текста >>

49. 10. ПОЛУЧЕНАТА ВЕСТ

Донка Георгиева Кънева

Маргарита Рангелова Стратева

Брат Петър си вдигна ръката и посочвайки ме, че заминава, ми каза: „Довиждане, сестра".
Срещу мен видях да идва група от шест души. Когато се изравниха с мене, разбрах, че са наши братя и те ме поздравиха с нашия братски поздрав. В първия ред от дясно вървеше заминалият си брат Любомир и още двама непознати. И тримата бяха в светлина. Във втория ред непосредствено след брат Любомир вървеше брат Петър Камбуров, до него един брат от Прослав и от лявата страна брат Марин, брата на Петър Камбуров. Брат Петър си вдигна ръката и посочвайки ме, че заминава, ми каза: „Довиждане, сестра". Събудих се, станах от леглото гдето спях на двора под навеса и започнах работата си. След малко се почука на вратата. Дойдоха три сестри: Танка, Минка и Кинчето. Казаха ми, че са получили съобщение, че брат Петър Камбуров си е заминал. Но аз вече го бях получила предварително.
към текста >>

50. 7. ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЗРЯЛАТА КАРМА

Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него.
Та тогава я пуснаха. Като я гледам - бузите й сини, няколко зъба й бяха счупени, прегърнахме се двете разплакани. Питам я: „Какво стана? ", а Гита каза: „Биха ме". Дадоха й личната карта и излезе като че за това са я викали да я набият. Гита: Когато отивах в затвора на свиждане при Емил, той ме караше да питам Учителя за него. Аз отивах нарочно при Учителя и Му казвах: „Учителю, Емил много се мъчи там в затвора! ", а Учителят ми отговори: „Ами Христос по-малко ли се е мъчил? " А Емил от притеснение и като знаеше какво го чака беше си изял просто ноктите. Друг път пак като отивах при Учителя по настояване на Емил, Учителят ми отговори: „И в другия свят има нужда от такива хора като него". И наистина Емил превеждаше беседи, но пък от друга страна посещаваше партийни събрания, нещо противоположно.
към текста >>

51. 1. СЪМИШЛЕНИЦИ И ПРОТИВНИЦИ

Райна Димитрова Колева

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Вземахме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си.
„Не", тя вика, кряска и те я хванаха четирима братя, изхвърлиха я през тела. И тя вика, кряска: „Ще ми счупите крак". „Нищо ти няма." Изхвърлиха я. И останахме, обаче Учителят спря, прекъсна беседата. Обядвахме, имаше също концерт, обаче беше вече скърпено, не както бе в началото. Вземахме си довиждане, целунахме ръка на Учителя, тръгнахме си. Тя онази „Жертвата на Дънов" седи там на поляната зад салона на пътеката и чака между гората и салона. И чака. И като минахме край нея, тя вика: „Хайде идете сега продайте на баща си имота и го донесете на Дънов". Пък мъжът ми беше така малко буйничък и вика: „Абе ти хубаво говориш, ама де да беше по-раншния Христо, да видиш какво щях да те овършея. Ако продам на баща си имота и го донеса на Дънов на тебе става ли ти нещо?
към текста >>

52. 1. Пътуващият и пеещият проповедник

Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)

Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане.
Обикновено е влизала в пост, три дена е в пост и молитва, след като е получила молбата от някои приятели върху какъв проблем да им даде сведения. След три дни започват да й се явяват картини, които вижда и почва да ги тълкува. А тълкуванието е фактически разрешаването на онзи проблем, който са искали от нея да разреши. Тя е имала дарба за лечение като с молитви и с вътрешната си връзка е получавала сведения за причината на болестта, която трябвало да се отстрани. Обикновено е назначавала диети, пост и молитва към Бога на онези, които са търсили нейната помощ като лечителка. Тя имала пряка връзка с невидимия свят - имала е ясновиждане и яснослушане. Понякога е чувала небесна музика. В дейността си като проповедник в онези години тя издава една беседа държана в гр. Елена на 12.VI.1919 г. със заглавие: „Жената като майка и нейната задача“. Тя е отпечатана от книгоиздателя Котев.
към текста >>

53. 2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова

Външното виждане колко струва.
Тя не е готова за това. Да се ожени за по-добър не е готова. Да се ожени за по-долен по душа, няма да живее. Затова трябва да работят върху себе си. Ние живота гледаме само върху външното, а истинския живот е вътре, как разбираш нещата и как ги цениш. Външното виждане колко струва. И всичко да имаш, като че нищо нямаш. Губиш време по него, правиш грехове, а изгуби ли се, да си вътре празна и живота е без смисъл. За други не ме задължавай да гледам минали връзки. Много време ми отнема, а и полза няма ако те от любопитство искат. Да следва всеки пътя Божий.
към текста >>

54. 1. Първата среща и първото непослушание

Стоянка Цанева Драгнева

Това беше виждането ми с Учителя.
Какви бяха причините не знам, но Той като си свършва работата в Казанлък, отпътувал за София, а ние се върнахме в Стара Загора. През 1938 г., през лятото аз идвам в София, бях в отпуск, бях 25-26 години. Пристигнах на Изгрева, вечерта само целунах ръка на Учителя, а сутринта Той заминава за Рила. Излязохме на шосето, където сега върви трамвая, всички братя и сестри бяха събрани, гръмна изведнъж песента „Братство, единство“, натовариха камиона с багажа за Рила, и приятелите седнаха в него и така те отпътуваха към Рила. Учителят седна в колата на брат Славчо Печеников и така също отпътува. Това беше виждането ми с Учителя. След една седмица се образува група и тогава отидох на Рила за първи път. Там обаче не можах да слушам Учителя, защото Той не беше разположен. Аз стоях няколко дена и понеже отпуската ми изтича, аз се върнах в Стара Загора. В Стара Загора аз продължавах да уча, обаче 1939 г. вече втори път отивам в София и питам Учителя: „Учителю, да остана ли тука?
към текста >>

55. 31. Годеница

Гради Колев Минчв

Помислих си, чакай да отида да си взема довиждане с Елена, защото всичко може да се случи.
Мина известно време и мене ме мобилизираха на турската граница. А като съм бил мобилизиран някой път са ставали престрелки. Знаех това от опит, защото 1940 г. бях запас, 1941 г., 1942 г. пак. Това ми беше трети запас. Помислих си, чакай да отида да си взема довиждане с Елена, защото всичко може да се случи. Брат ми пък беше получил съобщение да се яви в Плевен и му казах: „Тъкмо отивам и аз в Русе, ще пътуваме заедно“. Той не беше ходил в Плевен. Изпратих го. Като отидох в Русе пристигнах в работно време и отидох в канцеларията на Елена. А тя като ме видя, извика: „Защо идваш?
към текста >>

В същото време станах, казах „Довиждане“ и си излязох.
Той се търкулна някъде и тогава аз й казах: „Аз за сведение ти вземах ръката и ти сложих пръстена на пръста, а ти сега ще ми го хвърляш! “ „Ами, свали твоя“, казва тя. „Няма какво да го свалям. Моя си е мой, после в джобовете може да се загуби. Той ще си стои на пръста ми и аз като отида в София ще си го сваля“, отговорих. В същото време станах, казах „Довиждане“ и си излязох. Но нещо съществено щях да забравя. След като се сгодихме, тя много добре знаеше, че аз едва съм завършил трети прогимназиален клас, нямах средства, след това започнах да уча занаят и т.н. Обаче, с когото ме запознаваше, било с жени или мъже, казваше: „Това е моят годеник Гради Минчев, инженер“. Аз й казвах винаги: „Абе, Елена, не се занасяй, така не ме запознавай, нали? Утре хората ще знаят, че не съм никакъв инженер и... това аз не съм го казал, ти си го казала и ще изпаднеш в неудобно положение“.
към текста >>

56. 41. Никому ненужен

Гради Колев Минчв

На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос.
Както и да е отидохме във Варна, седяхме един ден и потърсих едни възрастни сестри, но ги срещнахме по пътя като вървим. Аз ги запознах с Иринка и казвам, че това е моя първа братовчедка от еди кое село и т.н. Гледам, те се правят малко на ударени и се подхилват. Разбрах, че минават по своя младежки път и мислят, че брат Гради - тая му е симпатия и сега нарочно им казвам, че ми е братовчедка. Направи ми много лошо впечатление това. На другия ден си вземах довиждане с Иринка, оставих й нужните средства и я оставих у скулптора брат Васил Ставрев, да може да се върне до Айтос. Аз пък минах през сегашния Толбухин и отидох в Силистра да си продължа работата. Пропуснах да кажа, че във Варна ходихме с моята братовчедка у един мой братовчед и неин роднина чичо Стоян. Той имаше майка, леля Кера се казваше. Тя е била прислужничка в църквата на бащата на Учителя. Църквата се казва „Св.
към текста >>

57. 43. Летуване на Рила с Учителя

Гради Колев Минчв

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

И за сведение, целия ден я наблюдавах, тя сменяше компаниите, ходеше тук-таме, но нищо лошо не видях в нейното държане и след това казах всичко на мъжът й.“ Казах: „Мисля, че е доволно, вие познавате братството, но другаря полковник не го познава, да има представа“ Те ме почерпиха нещо, аз си взех довиждане и си тръгнах.
Той поседя малко така и започна: „Ще ви разкажа един случай за един брат когото познавах. Познавах и жена му много добре. Този брат изглежда се съмняваше нещо в жена си и ме помоли за някое време да проследя жена му къде и с кого ходи. А те стават сутрин рано и отиват на Молитвения връх където Учителят им държи беседа, после се връщат, закусват, ходят на Паневритмия. Него ден аз си определих да следя жена му с кого ходи, къде ходи, какво прави, за да му докладвам. И за сведение, целия ден я наблюдавах, тя сменяше компаниите, ходеше тук-таме, но нищо лошо не видях в нейното държане и след това казах всичко на мъжът й.“ Казах: „Мисля, че е доволно, вие познавате братството, но другаря полковник не го познава, да има представа“ Те ме почерпиха нещо, аз си взех довиждане и си тръгнах. Стигнах Гюлечица и след това се запътих за Говедарци. Още далеч от Говедарци ме настигна джипката, но като ме замина спря. Полковника ми каза: „Побързайте, ние ще слезем в Говедарци и ще ви вземем за София понеже джипката се освобождава, хората почти всички слизат“. Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“. И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха.
към текста >>

И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха.
И за сведение, целия ден я наблюдавах, тя сменяше компаниите, ходеше тук-таме, но нищо лошо не видях в нейното държане и след това казах всичко на мъжът й.“ Казах: „Мисля, че е доволно, вие познавате братството, но другаря полковник не го познава, да има представа“ Те ме почерпиха нещо, аз си взех довиждане и си тръгнах. Стигнах Гюлечица и след това се запътих за Говедарци. Още далеч от Говедарци ме настигна джипката, но като ме замина спря. Полковника ми каза: „Побързайте, ние ще слезем в Говедарци и ще ви вземем за София понеже джипката се освобождава, хората почти всички слизат“. Отговорих, че и да бързам пътя е дълъг, та ако имам късмет, добре ще бъде“. И те казаха: „Довиждане, довиждане“ и тръгнаха. Но минаха 20-30 крачки ли какво и джипката отново спря. Аз отидох до тях и полковника ми вика: „Я стъпи тука на стъпалото“. Стъпих аз. Той ми вика: „Хвани се добре тука“, защото долу беше топло, горе имаше сняг на Рила, но долу беше топличко нали и покрива на джипката събран. Той повтори отново: „Хвани се добре, така“.
към текста >>

Шофьорът го извикаха и той си закуси и по едно време „довиждане, довиждане“, качихме се.
Както и да е, стигнахме Говедарци, отидохме в къщата на директора, там сложиха разни работи за ядене и пиене. Аз ги погледнах така и им казах: „Аз ще сляза при шофьора да помогна да измием колата, нали? “ „Ама няма, той сам ще я измие“, викат те. „Нищо, вие се почерпете“, казах аз. Отидох, помогнах на шофьора и по едно време всичко беше готово. Шофьорът го извикаха и той си закуси и по едно време „довиждане, довиждане“, качихме се. Полковника и майора седнаха на задната седалка, пък аз седнах до шофьора. Тръгнахме и пътуваме. По едно време полковника ме пипа по рамото. Аз се обърнах и той ми казва: „Колко хубав човек си, а пък не ядеш месо, не пиеш, що за човек си? “ Аз помислих за момент и казах: „Ще ви отговоря, но малко ще помисля“.
към текста >>

58. 41. Ивайло и Александър Стамболийски

Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане.
Стамболийски обаче, за да излезе от това положение въвежда трудовата повинност. Събирал е набора и вместо да извършват военни обучения са извършвали трудови задачи. Правила са пътища, мостове и др., но това е била външната страна на нещата, а зад това се е криело военното обучение. Тая идея обаче не е била негова, нито на неговите сътрудници, а е била идея дадена от Учителя. Сега за събора в Търново, дали наши приятели са ходили.при Стамболийски и дали той се е отнесъл грубо с тях, така както го предава в б.том на „Изгревът“ нашия приятел Симеон Арнаудов, не знам. Според мене може би не е точно така, но това е неговото виждане. Какво е казал Учителят за Стамболийски? Той е казал, че това е преродения свинар Ивайло, който е повдигнал въстание през средновековието и след това се оженил за царицата. Според Учителя, тогава той е направил грешка и сега като Стамболийски отново направил същата погрешка, като е имал пълно доверие на Царя. Всъщност Царят е подготвил преврата и убийството на Стамболийски. Хората на Стамболийски са знаели това и са му докладвали, че Царят му готви преврат и че той ще бъде унищожен.
към текста >>

59. 7. Косъм от главата няма да падне

Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта.
7. „КОСЪМ ОТ ГЛАВАТА НЯМА ДА ПАДНЕ“ Синът ми Велин беше войник когато трябваше да се бият с германците, след като дойдоха руснаците у нас през време на Отечествената война след 9.IX.1944 г. Той бил приятел с ротния си командир и когато заминавала частта му с влака, замолил ротния си командир да минат през село, да си вземат довиждане от мене и след това да достигнат частта. Дойдоха значи тука у нас, а ротния му беше по чин капитан. И моята жена го пита: „Къде ще водиш моя син“ „Ще идеме, бабо, да биеме германците.“ „Е, добре, че биете германците, хубаво ще правите, но тука има един Учител, може да го попитате, може да ви каже нещо, дали да ги биете или да не ги биете“. Тоя офицер, нали е на тясно каза:“ Да послушаме майка ти. Може за наше добро да е“. Почукаха и Учителят им отвори и цял час ги държа.
към текста >>

60. 10. Възглавници за празни столове

„Довиждане“, каза.
“ Казвам: „Тука, у големата стая“. „Отвори ми и там.“ Отворих и там. „Къде е седял Учителят? “ „Ето тука“, казвам. Тури Му една специална възглавница за Него и там имаше четири стола и на них сложи възглавници. „Довиждане“, каза. Питам: „От къде идеш и защо носиш тия възглавници? “ „Аз идем от Унгария и унгарка съм и знам, че няма на столовете на Учителя у стаята възглавници, купила съм ги и ги носим и ги поставих и сега довиждане.“ „Ами като си унгарка откъде знаеш български да говориш? “ „Слушай, не български, аз знам седем езика“. И така си свърши работата и си замина. Къде отиде не знам.
към текста >>

“ „Аз идем от Унгария и унгарка съм и знам, че няма на столовете на Учителя у стаята възглавници, купила съм ги и ги носим и ги поставих и сега довиждане.“ „Ами като си унгарка откъде знаеш български да говориш?
„Къде е седял Учителят? “ „Ето тука“, казвам. Тури Му една специална възглавница за Него и там имаше четири стола и на них сложи възглавници. „Довиждане“, каза. Питам: „От къде идеш и защо носиш тия възглавници? “ „Аз идем от Унгария и унгарка съм и знам, че няма на столовете на Учителя у стаята възглавници, купила съм ги и ги носим и ги поставих и сега довиждане.“ „Ами като си унгарка откъде знаеш български да говориш? “ „Слушай, не български, аз знам седем езика“. И така си свърши работата и си замина. Къде отиде не знам. Това е била унгарката. А по време на Учителя не трябваха възглавници на никой.
към текста >>

61. 11. Партийният билет

И аз разгеле, билета беше у мене, казвам: „Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист“.
Я бех комунист у партията. „Учителю, да седим ли у партията или да излезем на време? “ Той казва: „Рекох, ще поседиш още малко, па ще излезнеш“. И така като дойде новата комунистическа власт, ние се събирахме на събрание и един ден, едно момче работеше у София интериджия, интерии правеше, дойде на събрание и казва: „Абе, защо е Темелко тука, той е стар фашист. Тука не му е мястото“. И аз разгеле, билета беше у мене, казвам: „Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист“. Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. „Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место! “ Но аз се развълнувах, казвам: „Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане“. И хвърлих им билетчето и го оставих и излезнах.
към текста >>

“ Но аз се развълнувах, казвам: „Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане“.
Тука не му е мястото“. И аз разгеле, билета беше у мене, казвам: „Другари, щом това момче ме прави фашист, ето ви билета и довиждане, не искам да пречим на партията, щом съм фашист“. Тръгнах да излизам, всички вдигнаха гюрултия. „Стой, той не ти знае делата, не ти знае работите, той не е в течение на твоята работа, затова така приказва. Не го слушай, седи си тука на место! “ Но аз се развълнувах, казвам: „Жертва съм дал за партията и сега да ме ругае едно дете, не съм съгласен. Довиждане“. И хвърлих им билетчето и го оставих и излезнах. Всички негодуваха, но аз излезнах. По такъв начин излезнах. Толкова за моето членство у партията като комунист.
към текста >>

62. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Когато да заминат за фронта Велин измолил ротния си командир да се отбият тука, да вземат довиждане от мене и от майка си, защото отива на бойното поле.И командиро му рекъл: „Велине, готов съм, ще заминем с тебе и оттам ще стигнем частта“.
В.: Може да отидат още 100-200 години? Никой не знае как ще стане тая работа. Значи ти това го чу, това е интересно. А нещо друго да си чул пак по такива работи? Т.: Син ми беше на фронта, когато Учителят беше тук. Когато да заминат за фронта Велин измолил ротния си командир да се отбият тука, да вземат довиждане от мене и от майка си, защото отива на бойното поле.И командиро му рекъл: „Велине, готов съм, ще заминем с тебе и оттам ще стигнем частта“. И дойдоха тук и седяха на вратата на Учителя и двамата. Командирът беше капитан, не му знам името. И жена ми пита този офицера: „Къде ще идете с моя син? “ „Ще идем, бабо, да бием германците.“ Тя отговорила: „Хубаво, че правите да ги биете, ама тука има един Учител, та влезте вътре, попитайте Го, какво ще ви каже той, да идете ли, да не идете ли и как ще ги биете, как да ги биете? Той ще ви каже нещо добро“.
към текста >>

63. 1. Запознаване с Учителя

Йотка Василева Младенова

Даже съм минавала, гледал, това ми е първото виждане.
Много красота, много емоции, много хубаво. В София съм учила основно училище и прогимназия. След това постъпих в стопанско училище, което завърших. След това трябваше да стажувам, а вместо да стажувам аз се омъжих. Още в прогимназията Ана Тодорова, сестрата на Паша Тодорова-стенографката на Учителя, ми беше учителка и аз чувах за Учителя. Даже съм минавала, гледал, това ми е първото виждане. Но аз се омъжих, а нямах 18 години. Нямах и 20 години когато и двете ми деца бяха на бял свят. Но аз вече бях в Братството. Но да съм в Братството дължа на моя съпруг Данаил Младенов. Той беше чуден човек, когото не давам за много наши братя, такъв човек беше изработен, много почтен, много одарен и всичко най-хубаво мога да кажа за него.
към текста >>

64. 2. Необузданият кон

Йотка Василева Младенова

А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев!
А в това време Учителят със Савка в Горницата е работил. Тя на едно малко столче седнала, а Учителят работи върху дадена беседа. Но както работели, Учителят се спрел, замислен и само казал: „Брат Гръблев в голема опасност! “ И Савка пък веднага си поглежда часовника, засича времето, да види в кой миг Учителят казал това нещо. И след малка пауза Учителят си взел обикновеното Негово положение и продължават работата върху беседата. А сега сестра Иларионова като отива да си вземе довиждане с Учителя, да Му целуне ръка, първите думи на Савка били към сестрата: „Сестра, в този и този ден, в толкова часа, казала точно както го била засякла, вижте какво е щяло да стане с брат Гръблев! “ И нищо повече. И Елена Иларионова си заминава вече за Търново. А чичо Колю чува, че тя е дошла вече от София и е в Търново и той пък тича да чуе новини от Изгрева. А ми казва на мене така: „Йотке, аз друг път когато отивам при нея- ,когато тя е в София, винаги отивам да чуя нещо ново от Учителя. Обаче, тя най-горе гдето й е кацнала вече къщичката сега стои и ме чака.
към текста >>

65. 2. Първи срещи с Учителя

Васко Искренов

“ „Пътят за София е павиран, остава само едно малко парче да се допавира.“ И това беше последното ми свиждане с Учителя през 1944 г.
В: А втория ви въпрос? И: Втория въпрос беше към края на Неговия живот на земята. Запитах Го: „Учителю, предлагат ми голяма работа в София в една фирма, но се страхувам от големия град. Не бих приел нищо ако не е Волята Божия. Моля Ви да ми кажете какво трябва да направя? “ „Пътят за София е павиран, остава само едно малко парче да се допавира.“ И това беше последното ми свиждане с Учителя през 1944 г.
към текста >>

66. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане.
В: Добре де, аз смятах, че са вашите филми 6/9. И: Не, спорех често с един стар фотограф Илачков. Аз му показах портрет голям направен и съм турил малката снимка, толкова малка снимка на жена - портрет. Няма зърно, няма ретуш, няма нищо. Гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го, гледа го, хвърля го. Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море.
към текста >>

67. 17. Бурята над Търново

Васко Искренов

Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане.
Всички се изпокриха в домовете си. Никой не дойде в лагера. Бурята премина. За мен беше особено, първо преживяване от този род чудеса. А на заминаване трябваше да си взема сбогом с Учителя. Чака ни един файтон трима души, вземаме си довиждане. Ама приказките не ни се чуват, само бърните се движат на устните ни. Изведнъж една огнена вълна премина през мен. Качвам се като перце лек, сядам и не мога да си намеря място от радост. Една радост ме облива. Идвам си в Лом, вървя по единия тротоар на улицата, в дясно.
към текста >>

68. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

“, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си.
Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков? “, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична. Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо. И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех.
към текста >>

69. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“.
Кажете така: „Благодарим Ти, господи, за хубавия ум, който си ни дал, за доброто сърце, което си ни дал и за хубавото тяло, което си ми дал. Светът се нуждае от разумни работници. Блажен е онзи човек, който е израз на Бога и служи на Бога“. Поздрав до всички братя и сестри. Поздравлява ви целия Изгрев. И всички изгревски треви, цветя и дървета ви пращат своя поздрав и ви казват: „До скоро виждане“. С братски поздрав: Б. Боев Изгрев, 18.XI.1941 г. Любезна сестро, Получих картичката ви и се зарадвах много от нея, понеже тя показва ,че вие имате желание да се занимавате с музика. Тук пък се потвърждава един закон: Че когато човек влезе в Божествения път, у него се заражда едно велико желание да учи. И вашето желание да учите цигулка показва, че Божественият подтик във вас работи!
към текста >>

70. 28. ВЪЗПИТАТЕЛЕН МЕТОД

А колко е трудно това виждане.
Ние носехме нашите положителни качества, върху които се приготовлявахме да градим, но носехме и нашите отрицателни качества, от които искахме да се освободим. А това беше работа. Това беше сериозна работа. За да започне работа върху едно свое положително качество, ученикът трябва да го види. За да започне работа върху едно свое отрицателно качество, ученикът също трябва да го види. А колко е трудно това виждане. Личните чувства са воалирали всички други, и те, използувайки това прикритие, се ширят и вилнеят безпрепятствено. Но ние сме пред Учителя. Насърчителното за нас е, че сме пред Учителя. Деветдесет и девет на сто и 9 десети от стотната е процента на работата и постиженията на Учителя върху нас, и едва една десета от стотната е наша и то колеблива. Но Учителят е Учител!
към текста >>

71. 48. ПЪРВАТА СРЕЩА - ПРОГРАМА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

ТЕОФАНА САВОВА РАЗКАЗВА

Дойде с файтона и чак тогава Учителят се обърна към мене, подаде си ръката и казаха довиждане.
Тогава нямаше коли, а имаше файтони. Идва един файтон и тази тройка се измества така до тротоара, докато аз стъпя на тротоара. След това вървяхме по центъра (средата) на улицата. После когато излязохме на ул. "Мария Луиза" брата отиде да търси един файтон. Дойде с файтона и чак тогава Учителят се обърна към мене, подаде си ръката и казаха довиждане. След това си тръгнаха по тяхната работа. Така че аз вървях доста дълъг път с Учителя. Това беше първия път. Когато си отидох вкъщи имаше един брат и аз казах къде съм ходила и всичко това. Той се зачуди, толкова дълъг път да вървя с Учителя.
към текста >>

72. 15. ПАНЕВРИТМИЯТА И ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Обаче минаха години, когато аз вече имам голям опит като композитор, с друго виждане и тя ми звучеше по друг начин.
Ние имаме вяра гдето се казва, имаме връзка с Невидимия свят. Ние не можем да оставим Учителя на тоя трясък и той замина за Мърчаево. И плюс това Школата трябваше да продължава. Беседите продължаваха в Мърчаево. Значи оркестрацията стана във време на бомбардировките. Обаче минаха години, когато аз вече имам голям опит като композитор, с друго виждане и тя ми звучеше по друг начин. И се заех наново. Аз ще ти я покажа. И с тази партитура заминах за франция и записах в Монте Карло. Б: Беше ли сполучлив този запис? Д: Виж какво ще ти кажа.
към текста >>

73. 34. ЧОВЕШКИЯТ И БОЖЕСТВЕНИЯТ ПОРЯДЪК

Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина.
Интелигентността излиза някакси от логиката, тя отива не знам къде, както "клер воаянс" го върши, както ясновидение. Отиваш направо към проблема. Което, например ти е необходимо да кажем, самото изкуство. В: Това е казал Учителя за вас? А точно как беше? Д: Точно така: "Грива има една интелигентност, която граничи с "клер воаянс", значи ясновиждане -"клер" значи светлина. Но Галето бил там беше казал тия неща. Щото как да ти кажа, именно интелигентността те измъква от търсене на логичните пътища. Аз имам много абсурдни неща в живота си. Ако не беше Учителя не знам как щях да ги оправя, но от друга страна Учителят по някой път помагаше заради развръзката на кармата. Аз преживях много големи противоречия.
към текста >>

74. 50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА

Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър.
50. МОЛИТВАТА И ПЕСЕНТА В ОКУЛТНАТА ШКОЛА В: Вие сте писали Паневритмията за оркестъра. Какво е вашето виждане за евентуална разработка на песни на Учителя за оркестър. Д: Аз по отношение на песните съм по-внимателен, защото вижте какво сега. Песните на Учителя, музиката въобще в Школата на Учителя играеше тази роля, беше така заедно с молитвата въобще в духовната работа на Школата и някой път в трудни моменти, например има силни политически сътресения, Учителят слиза, нашето съзнание е заангажирано. Ние с песните и с молитвите се то-нирахме някакси мога да кажа, че някой път с музиката повече отколкото с молитвата. Молитвата трябва да я подготвя човек. Човек трябва да се научи да се моли.
към текста >>

В: Какво е вашето мнение и виждане за концертно изпълнение на песни на Учителя цигулково, с орган.
Никаква хармония не ми харесваше. Професионално аз може да я хармонизирам, по един, по втори, по трети начин, а Учителят бил казал да се пее едногласно Аин фа Си. Вижте, при тази, при това откритие, което ми направи Кирил Икономов, аз още по-внимателен станах към песните. За мен това е метод за духовна работа, а не концертна проява. Аз не очаквам и не се надявам, че в един концерт ще имат това въздействие песните на Учителя, които биха го имали, когато се съберем в името на Учителя във време на беседите и въобще в Школата. В: Какво е вашето мнение и виждане за концертно изпълнение на песни на Учителя цигулково, с орган. Д: Виж какво, аз съм направил една песен и съм я записал. Това е "Бершитба". И я изпя един добър бас. Тя е записана. Когато записах в зала "България" Паневритмията, я записах и нея.
към текста >>

75. 53. ГОЛЯМОТО ОТСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТОТО НА ИЗГРЕВА

Довиждане до тогава.
Остана Словото Му да се чете, проучава и прилага. А това не е малко, дори много. Много е. И е непосилно в един човешки живот. Затова ще се срещнем след 1000 години при жътвата. Довиждане до тогава. До скорошна среща. Ваш Митко Грива
към текста >>

76. 34. ДУШИ ДОШЛИ ОТ ПАМТИВЕКА

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава.
" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам.
към текста >>

77. ВЕСКА ОТ ДОБРИЧ

И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава.
" "Може да седнете." Той сяда до нея и отваря един куфар. И вътре в хубави опаковки наредени: сладкиши, банички, закуски, всичко, плодове. И той казал: "Хайде сега пък малко да обядваме". И тя започва с най-голям апетит, разбира се. Той нито хапка не хапвал. И след известно време той казва: "Довиждане" и си заминава. В: Ха... Веска: Хиляда и една нощ, нали! В: Тя от къде беше? От Добрич? Познаваш ли я? Веска: Не, лично не я познавам.
към текста >>

78. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта".
И той пак дава така идеята и скицата за архитектурното оформление на сградата като казва, че понеже тя е на фона на Юрските планини в Швейцария, контурата на сградата трябва да бъде в хармония с хребетната линия на юрския масив. И така той успява да я построи на нова сметка и работи. В това време той създава много трудове във всички области. Съжалявам, че не пазя един алманах, който имаше много интересни статии във връзка с неговата цялостна дейност, която обхваща неговата дейност като човек на експерименталната наука, на естествените науки, като човек, който се занимава с философия, с мистика и с религия. Но една от основните концепции, която е залегнала в неговото учение за отношение между лекари и пациенти е тази: той казва: "В бъдеще и лекари и пациенти взаимно ще си помагат. Лекарят със своята любов към пациента, да му помогне като ще има вече друго виждане за болестта и за нейните причини, и пациента, който ще има абсолютно доверие в своя лекар и ще се старае да взима участие в своето привдигане от болестта". В: Аз искам да питам следното: във връзка с Питагор и неговата школа и онзи момент когато гърците изгарят... Веска: Има еквивалент. В: И сегашните събития, когато пак изгарят и спомням си, че съм слушал едно изказване, което ми е предадено, може би по друг начин съм го чул, от Учителя, който казва: "Ето, той не взе поука от времето когато гърците изгориха школата му и сега допусна същата грешка". Веска: Е, същата грешка, това е дето се подхлъзна с жени, той не трябвало да сключва бракове. В: Той първия брак сключва. Веска: Първия с една Ойнеке, която е съпруга на бивш военен.
към текста >>

И тука е може би неговото недовиждане за нещата.
Когато той е във Ваймар и прави своите изследвания, той живее у тях под наем. Тя вижда, че той нито редовно се храни и тя му казва: "Г-н Щайнер, аз съм готова да ви дам всички удобства, да имате и храна, и удобно жилище и чисто жилище, но моята молба е да помагате на моите синове в тяхното учение". И той разбира се е отзивчив. Тука веднъж помага и може би пак, за да я спаси от хорските клюки той сключва брак с нея. Тя подир две години си заминава, освобождава го. И тука е може би неговото недовиждане за нещата. Но как да ви кажа, аз като един съвсем обикновен човек не смея да правя тази преценка и да дам това мнение. Само Учителят би могъл да даде тази преценка и така да определи неговата спънка в този живот. Но за мене той си остава един от много големите просветени умове на Европа, който хвърли голяма светлина по всички въпроси, понеже той написа тълкувание на всички Евангелия, на Битието, на много, разчете като дешифрира съдбата на много велики личности, исторически на човечеството, на хора на науката, на изкуствата, с голямо преклонение пред Христа и Христовия Дух, с голямо преклонение пред Учителя също. В: Кога се срещат впрочем с брат Боев и проф. Консулов? Веска: Като студенти.
към текста >>

79. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението". СЕАНСИ В ПЛОВДИВ Сега в пловдивското братство, едни от ръководните фактори бяха инженер Георги Стайков, неговата съпруга американката Хариета Стайкова, чийто син Венинг, който е бил по възраст връстник на моя брат Гали, на Галилей, е починал в една много ранна възраст, може би 7-8-годишен е починал и те безспорно са имали така едно солидно и много дълбоко отношение към Учителя, което за мен ми стана ясно подир много години, когато те заминаха в Америка вече. Те там си отидоха при своя голям син Едуард Семейдоърт. Те пишеха писма до моя близка Амалия Шопова тука, която също познаваше, която имаше отношение към Учителя, но така от евангелските среди и на която пишеха много хубави писма и напътствия и ориентация и даваха към Словото и делото на Учителя.
към текста >>

80. ПРОПОВЕДНИЦИ И ЯСНОВИДЦИ

Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух.
И задружиха с Кръстю, поне по нейните изявления, тя в Париж е изживяла някаква голяма сърдечна трагедия и когато среща Кръстю, в чието лице вижда един брат, който я обича като брат и тя изцяло се поверява на неговото ръководство, безспорно те много често посещаваха Учителя заедно двамата и се разбира, че това е било за нея едно благословено приятелство, понеже я избавя нали от един кошмар, който е изживяла в Париж, в калта на Париж, астралната кал на Париж. И този човек идва като един избавител от тази кал и я води при Учителя. Тя е благодарна, тя и сега е благодарна на брат Кръстю. По-нататък за неговото отношение към Михаил нищо не мога да ви кажа, понеже не съм и говорила с него по този въпрос. В Ямбол имаше една сестра Янка, ясновидка, за чието семейство знам, даже и за мъжа й, че предаваха и доста користолюбие във връзките си с било хора от света, било с хора от Братството. Тази Янка беше така се приближила и към моят брат Гавраил, защото той почиташе много този дар и даже казваше, че един окултен ученик действително трябва да има виждане и за него тези хора, които имаха виждане и чуване бяха по-високо от другите, които имат още притъпени духовни или астрални очи и слух. Но често, аз забелязах някои нейни прояви, които не ми харесаха, но не съм споделяла с Гали тези си впечатления, но ги споделих със сестра Милка Аламанчева. И Милка Аламанчева ми вика: "Весе, Учителят каза така: "На всички ясновидци препоръчвам да четат Словото, то да ги просвещава, чрез него да търсят Истината, защото отгоре те не могат често пъти да различат кой ги посещава, кой им говори, дали им говори Истината или ги заблуждава Духът на Заблуждението".
към текста >>

81. 18. ВСЯКАКВИ СЛУЧКИ

Това е колективно виждане, нещо такова.
Вече и аз я видях, аз видях същото. Отвори се вратата, влезе, седна до нас, имаше един сандък, така до леглото и седна на сандъка. Това става в Пловдив и тя същото вижда и след това тя толкова много се уплаши, че на другия ден си замина и вече не дойде у нас. Не стъпна в нас изобщо. Толкова се изплаши от туй нещо. Това е колективно виждане, нещо такова. В.К.: Не случайно Невидимия свят не винаги се изявява. Човек трябва да бъде подготвен. Иванка: И трябват много психически сили за туй нещо, за да се издържи.
към текста >>

82. 41. СТЕНОГРАФСКИТЕ СТАИ И БАРАКИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

В невиждането аз винаги съм се притичвала на помощ, щото й съчувствах нали.
Савка беше взела тази страна с главата на север, Паша беше на тази страна, правата стена, северната, аз бях облата стена взела, щото за мене винаги си беше което остава. Първо те имаха право да избират. Ама аз си го бях направила много практично, накарах баща ми да ми направи две големи чекмеджета, в едното долните ми дрехи, в другото горните ми дрехи и ми беше всичко в ред и ми беше удобно. Аз никога не търсех нещо сутрин, да си търся, знаех кое къде ми е. Когато и Паша не виждаше, и тя търсеше. В невиждането аз винаги съм се притичвала на помощ, щото й съчувствах нали. Тя не може да го види. Не може да помни всеки път кое къде какво е оставила, нали така. Пък интересно, че и Савка някак не намираше нещо. Та и от едната, и от другата, като ми рекат: „Еленке, я погледни". Виж аз по се оправях и им услужвах.
към текста >>

83. 54. БРАТ РАДИ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

И като се връща от Рила, когато искал да си отива в Ямбол където живеел тогава, отива да каже на Учителя довиждане, пък Учителя му казал: „Ти какво работиш там?
Той беше здравеняк, млад човек на времето, силен и даже е участвувал в борбите по панаирите, защото е бил много як. Сега кога се е запознал с учението не зная, но аз го познавам откакто дойде на Изгрева. Дошъл в 1930 год. при Учителя още при летуване на Рила. И той тогава чул че ще има летуване на Рила, взел си торбичката и дойде там. И като се връща от Рила, когато искал да си отива в Ямбол където живеел тогава, отива да каже на Учителя довиждане, пък Учителя му казал: „Ти какво работиш там? " „Градинар съм Учителю". „Ами, ако искаш и тук можеш да останеш". Той нищо не Му отговаря, защото после ми казваше: „Аз не разбрах, че ме кани да остана на Изгрева". Той си казал, как да остана, къде да остана. Просто не е разбрал това, което Учителят му предлага.
към текста >>

84. 80. ОБРАЗЪТ НА УЧЕНИКА

Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен.
Но всеки направи което можеше. Не мога да кажа, вижте, не мога да кажа че нищо не е постигнато. Аз сега, когато виждам приятелите, намирам че върху всички Учителят много е работил, а и сега след като си замина също така работи. Защото аз си спомням например срещах се с тях преди 20 години, преди 40 години, преди 50 години. И сега има разлика. Сега има едно по-просветено съзнание, повече желание за изпълнение, повече себеконтрол, повече виждане на погрешки, желание за коригиране, което е вече ученическия процес нали, вътрешен. В началото всичко беше много по-повърхностно. За другите не зная, но аз за себе си, и аз като член на тая Школа, понеже знам моето съзнание как е било, аз даже да ви кажа не разбирах Школата какво е още. Защото бях чела философска литература, но Учителя отваря Школа, ама каква цел има, за какво ни събира, не ми беше ясно. Може би когато Школата свърши, тогава ми станаха ясни тези неща, за които Учителят е открил Школата. В този процес на развитие всички приятели, които малко или много да са работили имат една придобивка.
към текста >>

85. 99. МЕТОДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Това беше такъв очебиен случай за Неговото виждане.
„Е колко млада се помина? " „Ами аз не знам." Тя може да е скърбяла, че си е отишла млада, но аз не знам, че и нейна скръб съм преживявала. Но това ми каза Учителя, и това е един пример как вижда Той, нали. Защото майка ми, аз не зная, която живея с нея, тя нямаше никакъв контакт с Учителя, нито знаеше къде живее, кой друг ще каже на Учителя? По човешки твърдя, по човешки говоря. Това беше такъв очебиен случай за Неговото виждане. Очебиен случай. Сега ще ви кажа още един друг случай с друга сестра, няма да й кажа името. Щото е отрицателен. Но за да видите как ние давахме поводи, за да се приказва в обществото. Бащата на тази сестра не я пуска да отиде на беседа.
към текста >>

86. 129. РЕЗЮМЕ НА ЕДИН ЖИВОТ

Сега, до скоро виждане!
Да турим волята си в естествено положение, то значи, да я понижиш, за да бъде Волята Божия. Направихме отлични гимнастики. Има вече доста приятели дошли от провинцията за празника на 22 март. Отлично слънце грее! Еленке, това е последното ново, чети и препрочитай и нареждай живота си според това правило, за да бъде всяка твоя работа успешна в живота. Сега, до скоро виждане! Привет от Изгрева! ум сърце волята Савка, 31.III.1934 год. мистичната чаша - човек
към текста >>

87. 138. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Това е моето виждане и разбиране за случаят, да.
След Европейската ли война, коя беше? След Първата война, да към 1925 год. дошъл на Изгрева и беше се обесил на един клон от боровете вън от Изгрева. Да, и когато, аз го чух когато Учителят каза: „Те духовете го обесиха". Значи това психическо подпушено състояние, което имаше е дало път да се проявят много нисши същества чрез него, за да помрачат съзнанието му и да посегне на живота си. Това е моето виждане и разбиране за случаят, да. Една сестра Невена Неделчева имаше връзка с един брат и дълго време така живяха заедно, но тя впоследствие отиде да учителствува в Югославия през време на Втората световна война и там беше направила връзка, идейна връзка с момчето на хазайката си, което се заинтересувало от идеите на братството. И когато вече се свърши войната и тя се прибра, тя продължаваше да води кореспонденцията си. Но този брат с когото живееше не й позволявал да пише никакви писма, а аз й услужвах. Или да ми даде писмото да го препратя, или пък да го получа, да. Той не й позволява да пише.
към текста >>

88. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

" Сега и тя Него много хубаво е разбрала, сега го разбира като явление какво е, защото това е един типичен пример за виждане, духовно виждане.
Тя се е посмутила малко, че може да закъснее, но на другия ден пак й казва да остане. И тя вече разбира, че съвсем е пропуснала срока и се стеснява от баща си, от майка си, как ще се яви тя, която е била толкова акуратна във всичко и така ще излезе, че от небрежност го е направила. И когато вече на третия ден Учителят й казва: „Можеш сега да тръгнеш! " Гена тръгва, но със свито сърце разбира се. Но мисля, още след като слезла от влака, още не знам дали се е била прибрала вкъщи, среща свои съученички и те й казват: „Гена, писменият изпит е отложен за по-късна дата! " Сега и тя Него много хубаво е разбрала, сега го разбира като явление какво е, защото това е един типичен пример за виждане, духовно виждане. Това е Белева. Тази не знам, не мога да я позная, тази коя е. Това е старата София Попова. Отпред, нали? Знаете ли, тази старата Попова, която, като пеехме нещо я караше, тя правеше движения, чували ли сте за това?
към текста >>

89. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Е.А.: Моето виждане е това.
За Великден яйца правихте, козунаци? Е.А.: Яйца да, козунаци, да правихме. В.К.: Интересува ме как Учителят е възприемал тези празници? Е.А.: Той ги приемаше като съгледател. В.К.: Като съгледател. Е.А.: Моето виждане е това. За Него не беше празник. Това не бяха празници на Школата. На Школата си беше ученическо съзнание, готов да си отиде с писаното резюме, с развитата тема и т.н. Задълженията, които ученика има. А не другите.
към текста >>

90. 9.Учителят следеше процесите

Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията.
Такава светлина има. Тази светлина иде от великото космическо съзнание, с което е свързано всяко човешко съзнание, може и несъзнателно. Човек трябва да има вяра във Великата Разумност, която ръководи човечеството, Вярата не се доказва, вярата е сила в човека. Тя е способност. Човек схваща нещо със своята вътрешна същност и казваме, че има вяра „в това нещо". Вярата е вътрешно виждане, нещо като интуицията. Учителят беше същество на абсолютна вяра. Той вярваше във Великата Разумност в природата - в Бога. С какво име ще го наричаме няма значение. Учителят казваше, че светът се ръководи от разумни същества и закони. Нашата земя и свят е част от големия разумен свят.
към текста >>

Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане?
Това бяха проблясъци, които озаряваха, осветляваха нашите хоризонти, разширяваха ги, ние усещахме красотата на живота. Пред нас се откриваха нови светове с велики възможности за нови постижения. Това ни вдъхновяваше, внасяше радост и пълнота в живота ни. Казвахме си: има за какво да живеем. В живота има безкрайни възможности за красив и възвишен живот. Може ли някой да стане безразличен към Учителя след като е преживял подобни състояния на вдъхновение и виждане? Може ли душата му да не се изпълни с благодарност и обич към него? Може ли да не оцени доброто, което той донасяше със Словото си? Благодарност и обич пълнеха сърцата ни към това лъчезарно същество, което ни показа пътя към тия духовни висоти. Това е началото. Светкавици са проблясвали и са разкрили в мрака нови светове.
към текста >>

91. 10.Учителят ни води по нов път

Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите.
Това не подлежи на аргументиране и доказване. Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят.
към текста >>

Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата.
Като наблюдава човек природата, може да почувствува живота в нея. Както човек вижда красотата в природата, така може да усети чрез сърцето си и живота в нея. Едно вътрешно усещане чрез сърцето може да даде на човека по-голяма увереност, отколкото някакво доказателство. Ние виждаме с очите си, но също виждаме с ума си, със сърцето си. Виждането с ума и сърцето не е по-малко убедително от виждането с очите. Виждането чрез ума и сърцето разширява нашето познание за света и природата. Красотата в живота идва от тия вътрешните знания. Всички хора, които имат очи могат ли да видят красотата в природата? - Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа.
към текста >>

Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата.
- Не. Красотата виждат само тия, които имат вътрешна възможност да я видят. Днес човек цени повече това, което той е създал, отколкото всичкото величие, което съществува в самата природа. Ако човек вижда красотата и величието на природата, много по-големи радости би имал. Човек още не е видял, нито осъзнал богатството, разнообразието, големия живот в природата от който той е част. Ние тепърва трябва да се възпитаваме, да развиваме нашето вътрешно виждане по отношение на природата. Всякога, когато съм ходила из планините и съм се спирала да наблюдавам живота, който блика във всяко кътче, например покрай някое малко изворче забутано някъде, той извира, носи живот около себе си, множество цветя са нацъфтяли около него, красота и свежест лъхат покрай него и съм се питала кой вижда тази красота? За кого природата е създала такава красота? Или когато утринното слънце освети някоя полянка цяла осеяна с цветя, по които росните капки отразяват слънцето в разни багри, за кого е тази красота? Или тяхното бълбукане на малките поточета, които унасят човека в света на музиката, внасят мир и тишина в него, ако се остави на техните песни. Има ли място в природата където да няма живот?
към текста >>

92. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя.
Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена и я задържал няколко дни? Той е искал да й даде един урок. Учителят вижда, че матурата е отложена за всички гимназии в България. Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя. Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз често горчиво плачех. Това състояние продължи доста време. Веднъж бях при Учителя и той ми каза: „Не плачеш само ти, плаче момата, която е живяла в твоята стая". Много ме изненада това изказване на Учителя.
към текста >>

До тогава не бях имала възможност да зная нещо за духовните възможности на виждане на Учителя.
Това още повече ме изненада. Чудех се отде знае Учителя, че в тази стая преди мене е живяла зълвата и си е заминала в другия свят. Втората ми майка един път беше виждала Учителя на беседа, но тя нямаше никаква възможност за контакт с Учителя. Питах се и се чудех как е могъл да научи това Учителя. Това беше още в първите години след запознаването ми с Учителя. До тогава не бях имала възможност да зная нещо за духовните възможности на виждане на Учителя. Значи - казах си: Учителят това е видял по духовен път. Разбрах, че момата която е живяла в моята стая и е заминала за другия свят, плаче заедно с мене за себе си, че е загубила живота си на земята. Тя е желаела да живее, но по някакви причини е загубила живота си. Аз изпитвах лична скръб и при моята скръб се прибавя и нейната мъка, като моята мъка расте и се усилва. Аз си спомням, че тогава, когато страдах, от време на време чувствах прилив на скръб, по-силна мъка ме завладяваше, но тогава не можех да разбера, че тази мъка идва от друг източник и се прелива в моята мъка.
към текста >>

93. 20.Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ

След това ще им кажа -довиждане".
Учителят е същество, което дойде да помогне на българския народ, както индивидуално, така и колективно в школата, която отвори и с цялата своя дейност повече от 50 години. В беседите си той казва: „Аз съм дошъл да помогна българите. Както и да се отнасят с мене, както и да ме гонят и преследват, аз съм дошъл да ги стопля, да им направя такова добро, каквото никой досега не им е направил. След това ще им кажа -довиждане". Той през целия си живот помага на всички въпреки хулите и клеветите, които се сипеха върху него, без да се оправдае и защити. Всичко понесе без ропот. Всичко, което направи, го направи безкористно, без да чака нещо от някого. Учителят е неподражаем, за това, което той понесе от българския народ. При всички положения той само поучаваше, помагаше, при всички клевети и хули срещу него.
към текста >>

94. ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

Сега довиждане, Еленуце!
Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря". Савка после влезе от 4 1/2 ч. до 5.10 ч. Почти същите въпроси я питал. Сега довиждане, Еленуце! Кога тренът тръгне и ние ще се опитаме. Поздрав и добри пожелания за всичко от Надя, Аня, Паша, Кольо, Савка, Стоянка и Ветка. Изгрев, 20. IV. 1932 г., Сряда, 10 ч.с., при силен пролетен дъжд, който чудесно тропа върху покрива на „Парахода", който от своя страна, отвътре има един нов мебел. Като дойдеш, ще го видиш.
към текста >>

Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане!
Тъкмо в този момент Савка ме пита за синия си жакет. Казвам: „Може Еленка да го е взела". Нали знаеш, че трябва да има някой виновник. Дано бъдеш ти в този случай. До неделя, този час иден ти ще бъдеш с Божията помощ в „Парахода". Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане! Всичко най-добро в тия няколко деня. Целувка те сладко с. Паша. P.S. На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда. Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя.
към текста >>

Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто." Е сега, Еленуце, пак довиждане-же!
На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда. Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя. Казах, че ти пиша писмо. Той ми каза: „Напиши й едно изречение от мене". То е следното: „Малкото зло изпъжда голямото, а малкото добро привлича голямото добро. Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто." Е сега, Еленуце, пак довиждане-же! Мила Еленке, На реда си и аз трябва да ти се обадя. Паша не ми даде да ти пиша с червено мастило, само за да видиш, какво ние в „Парахода" имаме и червено, и синьо мастило. Здравей Еленке и добра бъди. Ето, и Великденската ваканция иде, само още няколко дни ни делят. Не мога да ни ти неизкажа благодаря за копривицата!!
към текста >>

95. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

За малко: Довиждане!
А човек е човек само затова, защото той може да открие и намери потайното и скритото намерение на Бога. Защо това стана тъй? Да се поучи от него и да възблагодари на Разумното Начало за всичко." Сигурно вече имаш много страници написани на вътрешна опитност, Светлина и просвета духовна. Дълбок е животът и много работа има човек над себе си. Еленке, няма да ти се види ни чудно, ни чуждо, ако ти кажа, че ще прекъсна писмото си, защото трябва да сляза в града, но на връщане ще го довърша, това сама ще прочетеш и узнаеш в писмото. За малко: Довиждане! Току и Марето се завъртя в „Парахода" и си излезе бързо и двете с Паша, заети, пишем, работим. Сега нещо от Словото: /от сряда/: „ Това, което отличава животните, то е тяхната сила, когато пък това, което отличава човека от всички, това е Търпението! Само човек може да търпи! Това е негово право! И онзи човек, който може да търпи, той е най-умният.
към текста >>

Довиждане, Еленуца!
Еленице-же, пликът на писмото ти е от мене. Значи и аз имам чувствителен дял в това. Навярно Савка ти е писала за нашия поход „отиде-дойде" до Витоша. Днес, обаче, петък няма да отидем. Като написах „петък", веднага ми дойде главната мисъл от тазутринната лекция на Учителя: „ Човек трябва да мисли, като природата, да чувствува като природата и да постъпва като природата". Довиждане, Еленуца! Сърдечни поздрави и Витошка целувка от Паша! Много здраве на Верка, ако я видиш. /Почерк на Паша/. Еленке, докато отида до кухнята да пия една гореща вода, понеже е студено и връщам се да си допиша писмото, обаче Паша превзела правителството и написала свое писмо в моето. Както и да е сега продължавам.
към текста >>

96. ПИСМА НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Последното ни свиждане имаме нещо съвсем нечакано за мене, но въпреки че не беше, както бих желала, бе интересно.
Не чаках да ми пишеш по своя инициатива - не чаках, не че не желаех. Съжалявам, че за толкова малко не сме могли да се срещнем, но станало вече. Сега ще чакам Нова година. Животът е много красив с изненадите, които ни прави. Винаги в него има непредвидени, нечакани неща - така разнообразни, че нашият ум не е в състояние да ги отгатне преди да ги предвиди. Последното ни свиждане имаме нещо съвсем нечакано за мене, но въпреки че не беше, както бих желала, бе интересно. В тия случаи виждам, как провидението работи и ме учи. Затова съм много благодарна. Да виждам ръката на разумното намесена в живота ми, ме радва. Някога много скърбях когато не ми даваха чаканото, сега се радвам, защото виждам, че тия, които не ми го дават, са по-разумни от мене. Като не ми дадат едно, ще ми дадат друго по-хубаво.
към текста >>

97. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

До най-скоро виждане и много мерси.
Ще да държи свещта да запечатим писмото. О, какъв вятър. Много, много мерси на моят мил татко. Бог да бди и ни пази. На Него уповавам. До най-скоро виждане и много мерси. Твоя Benita. * * * 18 юли, 1932 год. Езерата Скъпи татко, колкото повече идват тука, толкова по ми е мъчно още повече, че няма нито един ред, нито една дума. Не ми се стои тук и ако ти не дойдеш, ще си дойда. Тук почва да става като панаир.
към текста >>

98. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти.
Нещо повече, той чувствува вибрациите на подпочвените водни течения и минерални залежи и без помощта на тая магическа пръчка и то от невероятно големи разстояния. В редактирания от г. Л. Лулчев миналата година вестник „Живот" може всеки да прочете покани за графологически, хиромантични и френологически анализи. Той е от тия, които притежават нужните за случая знания, умения и силно развита интуиция за четене на скритите способости, на характера и миналото на човека във външните черти и белези на тялото, специално на главата, лицето, очите, ръцете - в които най-много се отразява скрития вътрешен живот. Но г. Лулчев не само може да „чете" тези външни, често съвършено тънки и неуловими знаци на тоя вътрешен живот, но и да ги чете проникновенно, ползувайки се от едно много разширено виждане, както и от вътрешно просветление, идещо от едно по-висше съзнание, с което той - като човек с „Духовно ръководство", може да бъде в общение в известни моменти. За характера и силата на неговото ясновидство, опитано вече от мнозина на практика, ще приведем тук два типични случаи на предсказание от страна на г. Л. Лулчев и то тъй, както ги намираме подробно описани в поменатия по-горе в-к „Живот", Бр. 4. Предсказвача, за когото се говори в разказа по-надолу е г. Лулчев, действието се развива в чифлика „Минкова махала" на бр. Харитеви, а самите предсказания се отнасят до г-ца Райна Михайлович, секретарка на г.
към текста >>

99. I. ПОДГОТВИТЕЛЕН ПЕРИОД /1900 - 1922 год./

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане.
Не е казвал Учителят, но от други бях чула, че е учил при чех. После е учил в Свищов. Аз даже не знам какво е било това училище в Свищов. Но знам, че е било протестантско училище. Искам да бъда точна и казвам само това, което сигурно зная. Виждаме, че още като малък - момче е имал проблясъци на вътрешно виждане. Това ми го разказва сестра Му, която живя няколко лета в нашия „Параход", когато ходехме на Рила. След като учителствал 1-2 години във 1888 год. Учителят заминава в Америка. Според едни сведения Той е спестил средства за пътуването си, когато е учителствал. И като следва в същото време е работил за издръжката си.
към текста >>

100. IX. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНАВА