Търсене в текстове за 'без злоба'

Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3).
В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2). Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете.
към текста >>

Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.
Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.
към текста >>

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край.
Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено. Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота. Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят. Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота.
към текста >>

Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно.
Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове.
към текста >>

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно.
Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение.
към текста >>

Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място.
Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви. Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5). Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля.
към текста >>

За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му.
Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.
към текста >>

Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява.
За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание.
към текста >>

Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12).
Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата.
към текста >>

През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини.
И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят.
към текста >>

Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14).
Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро. Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи.
към текста >>

Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми.
към текста >>

Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните.
Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.
към текста >>

Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде.
Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил. Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас.
към текста >>

4. ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК

Галилей Величков

За някои, подобни моменти отминават без следа.
Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и поезията. Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа. Това е естествено. Не се прониква лесно зад завесата на видимото. А животното отстои на значителна дистанция от нас. За обикновените хора, разбираеми допирни точки с животните няма. А когато се появят известни съгласувания, резултата се отдава или на дресировката, или на някакво принудително въздействие, често пъти получавано по линия на грубости и жестокост.
към текста >>

Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост.
Там се намират черепите на убитите по времето на прочутото баташко клане. В ранната утрин, на път към селото, беловласите приятели разговаряли за мрачните дни на турското робство, когато цели селища са били опожарявани и затривани, а населението им или избито, или отвлечено. Спомените за мъчителните дни внесли тъга и мъка в душите им. Разговорите скоро секнали. Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото.
към текста >>

Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало.
Смълчаната група продължила своя път към селото. Не без вълнение са направени първите стъпки по зелената морава и каменливата пътека на селската църква - единствен свидетел на масовата жестокост. Пред струпаните черепи застанал в мълчание УЧИТЕЛЯТ. А приятелите знаят, че това мълчание е тайнство. Тайнство, валидно най-вече за заминалите в отвъдните светове. Тайнство, пропито с любов, мир и светлина, което може да озари душите и на тези, чиито бездушни черепи напомнят за най-драматичното минало. След не дълго мълчание УЧИТЕЛЯТ излиза от църквата и вкупом групата напуска селото. Замислени, всички крачат по белналото се шосе, което преминава близо до последните къщи. Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели.
към текста >>

Не разбирате ли, че то не лае от злоба!
Най-неочаквано, подире им пробягва куче, което почва да квичи и лае. За да се предпазят от неприятни последици, по-съобразителните правят опит да го прогонят. Едни подвикват, други размахват заканително бастуни, но кучето нито се уплашва, нито бяга, а напротив, продължава да лае и смущава замислените и изненадани от тази напаст приятели. Един от братята се отбива встрани и грабва камък. В този момент УЧИТЕЛЯТ се обръща и повелително казва: - Не гонете кучето! Не разбирате ли, че то не лае от злоба! То ще полае още малко и ще си отиде!... В него е влязла една от неосвободените души на убитите в Баташката църква. Тя ме моли за помощ. Иска да бъде освободена от дългогодишната връзка с нейния череп... Тя е, която заставя кучето да лае. То лае по мен, а не по вас!
към текста >>

5. 6.14. Трите мистерии в битието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието.
Първият период от тази космична вълна Учителят го нарича "възраждане", а втория период - "ново раждане". При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността. След като Мъдростта даде онова велико знание, тя отново се прибира в света на принципите. Третата космична вълна, която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят.
към текста >>

Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението.
При "ново раждането" човек ликвидира своята расова карма, скъсва всички окови, които го свързват със света на личността. След като Мъдростта даде онова велико знание, тя отново се прибира в света на принципите. Третата космична вълна, която идва след вълната на Мъдростта, произтича от Истината. Според Учителя при тази вълна също има два важни периода. Първият период, при който се ликвидира с общочовешката карма, като по този начин ученикът прави връзка със своето безсмъртно начало, или влиза в пътя на посвещение във великите мистерии на Битието. Ликвидирането с общочовешката карма е най-великата жертва, когато ученикът минава през кръста на живота и се справя с две важни качества - със своята венерина чувствителност и с марсовата си природа на гнева - злобата и отмъщението. След посвещението настъпва един от най-важните периоди при вълната на Истината - Възкресението, т.е. става едно със своя Учител. При Истината човек добива своята свобода и става сътрудник на Великата разумна природа. Тези три вълни, тези три принципа, след като дадат съдържание и ритъм на Новата култура, те отиват и се възвръщат високо към сферата на есенциалния свят. Тези три принципа на Любовта, Мъдростта и Истината, след като изразят своето съдържание на физическия свят, те отново се възвръщат към есенциалния свят на принципите, а съдържанието остава да се реализира на физическия свят.
към текста >>

6. 6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят.
23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието Бялата раса, в края на своето развитие, в периода на Кали Юга, ще мине през Кръста, през който мина и Исус от Назарет. Кръстът е символ и път, през който минава четвъртото посвещение. През четвъртото посвещение човешката душа минава, за да се справи с едно далечно минало от страна на старозаветната и новозаветната култури. На Кръста Христос предаде един велик урок на християнския свят - как да се справи на първо място със злобата и отмъщението, завещано от Старозаветното съзнание и със съблазните и чувствеността, със съзнанието, с които се бори Новозаветния свят. Това четвърто посвещение ще бъде подготовката, мистичната прелюдия на Новото учение на Учителя, което ще подготви душите от петата раса за посвещението на Възкресението, което ще стане през епохата на Шестата раса. В тази глава ще направим един психологически анализ върху проблема - как светът на съзнанието ще направи връзка със света на подсъзнанието, от една страна и от друга - светът на самосъзнанието със света на свръхсъзнанието. Това се налага, за да ни стане ясно какво съдържание влагаме в тези четири категории понятия. Според Учителя бялата раса страда от два съществени недъга - гордостта и тщеславието. Гордостта произтича, според Учителя, от умственото съзнание, а тщеславието - от емоционалното съзнание.
към текста >>

Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект.
Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат. Те са внушение на теологическите заблуждения, внушение на тълкувателите на Учението на Христа. Например, идеята за разпятието, за която толкова много книги са писани през вековете. Учителят по този въпрос казва: „Онзи велик Учител на Любовта не може да бъде разпънат. Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас. Като помислите за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в мислите и желанията си. Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота.
към текста >>

7. 197. ЗАЩО И КАК БЕ ЗАКРИТО И СПРЯНО СПИСАНИЕТО „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС

ТОМ 5

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т.
влязло в законна сила, уважи напълно жалбата ни и отмени окръжното. Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение, Виновните в издаване на окръжното лице, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. Д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следва, че и той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение, и Никола Т. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: С писмо под N 28264 от 5.ХИ925 г., подписано от началника на бюрото Н. Т. Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10-дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени". Няма съмнение, че това писмо, в което от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>

Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф.
Тогава гл. секретар Радославов и началникът Балабанов писали на Консулов: М 28888 Приложено тук, изпраща 11.XI. 1925 г. ви се, г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п.) Ал. Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание".
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание".
Радославов; Н-к: (п.) Н.Т.Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулов (за-ащото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г. г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Решение N.
към текста >>

Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ.
Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.ХИ.1925 г. А писменото „мнение" на Консулов, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз и като образец на най-недобросъвестна критика, а не и на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Решение N. 285 гр. София, 6 октомври 1928 г.
към текста >>

170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
повече от два месеца след издаването на окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулов (без подписа на „рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание". (п.) Началник: Н.Т. Балабанов Вследствие на всичко това и за да защитим едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната молба, че въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрирана фирма (Държ. Вестник бр. 170, 920), е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание, главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Решение N. 285 гр. София, 6 октомври 1928 г. В името на Негово Величество Борис Н Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе пред вид: Реши: I. Отменя окръжното предписание N 33168 от 26.ХИ.1925 г., издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13,ХП.1919 г.
към текста >>

Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции".
Друмев С това решение, с което 11 души съдии от Върховния Административен съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действува-щия закон по въпроса и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Народното Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказание и влечащо след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306 ал. I! и 431 от Наказателния закон). А тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение" пълно с безсъвестни изопачения на фактите и клеветнически „тенденции". Това е един кратък разказ за това как се опитаха на времето да закрият списание „Всемирна летопис". По-късно то бе спряно по съвсем други причини., Най-интересното е, че онзи, който защитаваше Учителя чрез това списание бе редакторът му Иван Толев. По-късно той стана най-големият враг на Учителя и дори го даде под съд. А онези, които бяха врагове на Иван Толев както и на Учителя като маститият професор Консулов, който по време на цялата Школа на Учителя беше на страната на онези, които хулеха Учението. Но дойде 9.!
към текста >>

8. 199. УЧИТЕЛЯТ И ЦЪРКВАТА

ТОМ 5

Аз съм готов да споделя всичко с тебе, да пожертвувам всичко за тебе, без да осиромашея.
Какви ли съмнения не са отправяли хората към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: не се съмнявай, пред тебе стои човек, който може да ти каже истината. Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов да споделя всичко с тебе, да пожертвувам всичко за тебе, без да осиромашея. Казвам, че няма да осиромашея, защото зная, че Великия Божи Дух, работи в мене. Казват: какво говори този човек? - Аз зная, че говоря абсолютната Божия Истина, аз свидетелствувам за Божията Истина, и казвам, че в нея няма никаква измяна и промяна. Тя е абсолютна и неизменна. Същото се отнася и да Любовта през всичките векове.
към текста >>

Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.
Ще кажа: Господи, ти ме изпрати на земята да проповядвам. Свърших работа си, нямам нужда от нищо друго, не се нуждая от пари. Ако в мене се яви най-малката.мисъл за възнаграждение, аз напущам работа си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно. Пръв аз съм се отлъчил от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза. Питат: православен ли си ти? няма защо да бъда православен. Ние сме Синове Божии. Единственото име, с което кръщавам моите последователи е синове Божии. Това са най-честните слуги, които искат да служат на Бога, които не лъжат, и които служат по Любов.
към текста >>

9. 273. БОЖИЯТА БЛАГОДАТ И МИРОВАТА ПРИВИЛЕГИЯ

ТОМ 5

Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него.
Пита ме: „Е и какво? Не си ли доволна от съня си, че е така жив и описателен? " Отговорът бе даден. Учителят използваше Савка да учат другите с нея. А дали другите, които бяха около нея, дали ще си създадат отношения, какви ще бъдат те към Савка, то не беше толкова важно за Учителя. Дали ще се появи ревност, ярост и злоба от някои ученици към нейното място, това също не беше важно за него. Но чрез нейните погрешки учеше другите, а чрез нейните положителни неща също учеше останалите недоучени. Едновременно учеше както и нея, така и другите. Ето аз чрез нея получих толкова много опитности, толкова много познания и закони, които никой друг не би ги съзрял и видял. Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците.
към текста >>

Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог.
Аз също не ги виждах, но опитностите ми с нея бяха основани на окултни духовни закони, които съществуваха в Битието като такива. И само познанието на Учителя, който можеше свободно да борави и разполага с тези закони и да направлява тези сили, за да превръща съдби и да проправя пътя на человеците. Да превръща хората в съдби, а съдбите в пътища на учениците. Ето това бе важното в случая, че Бог съизволи в благодат, а Мировият Учител в привилегия към ученика, който учи. Учителят понякога ни даваше теми да развиваме у дома. Днес притежаваме една бележка от Савка със следното заглавие: „Една любима тема" Три думи, три форми (идеи), три безпределности: Ученик, Учител, Бог. Учение, което почива върху постоянството. Служене, което почива върху Любовта и послушанието и да бъдем посветени в Бога, което почива върху вярата. Ученикът отива при Учителя, а двамата заедно при Бога. Ученик, Учител, Бог. А (Аверуни) 29.11.1925 г., неделя, София." В Школата на Учителя има три важни величини.
към текста >>

10. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми.
Слушайки ритмичното тракане на колелата на влака неволно си задавах не веднъж въпроса: Какво ли ме очаква от днес нататък?... На всяка гара пътниците, слизайки от влака се спираха пред кабинката, в която бях затворен сам - на прозореца бе поставена табелка „Влизането забранено". Същото правеха и пътниците, които се качваха. Привечер стигнахме на гара Бургас. Комендантството усили охраната с още един полицай. В обществената безопасност бях посрещнах и поздравен от палача Баладински с ругатнята: „сволоч" и освежен с една силна плесница, която размъти мозъка в главата ми. Там беше и Иван Георгиев, който не можеше да издържи погледа ми и излезе. След „обичайното предаване-приемане" бях записан.и изпратен (заведен) във вагон N 2 до пристанището. Първото зловещо отваряне на вагона ми направи смразяващо впечатление. Вътре лежаха по корем не хора, а пребити от бой трупове. Гледка по-страшна от тая на бойното поле.
към текста >>

След като го убили, за да прикрият злодеянието си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза.
Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи! ", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст. Воденичаров, укривател на нелегални. След като го убили, за да прикрият злодеянието си, те го хвърлили от прозореца на четвъртия етаж, уж че той сам се хвърлил и рано заранта го погребват без предварително обследване и 152 медицинска експертиза. С пребито тяло и окървавена риза те отвеждат обратно във вагона своята жертва, мислейки, че с това са убили неговия борчески дух и че след ден-два ще се принуди да направи пълни самопризнания. Грижите на неговите другари са много скромни: разкопчават му панталоните и долните гащи, червени от кръв, отлепват окървавената риза, разголват седалището посиняло, напукано, подуто и то с такава температура, че прилича на мангал с разжарени въглени. Само въздухът може да облекчи състоянието на нещастната жертва. Това се повтаря всяка нощ по няколко пъти от всички вагони с редки изключения. Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните.
към текста >>

" Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов.
Към края на месеца - нова изненада: незабравим петък! Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го!
към текста >>

По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците".
Кокалчето ни 153 съобщи, че през нощта се готви страхотна изненада, но и надеждата за предотвратяване не е малка - съберете сили! Ново напрежение... Към 12 часа полунощ, от към града се чуват стъпки на много хора, които бавно се приближават към вагоните. Караулът е извикан в оръжие. Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение.
към текста >>

Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите?
Караулният началник извиква: „Кой там? " Последва отговор: „Началника на обществената безопасност Баладински и неговите помощници Мандражийски и Коларов. По заповед на полковник Пенев идем да ни предадете по този списък 54 затворници, които тези наши другари от София ще отведат в друг затвор." Последва твърдия отговор на караулния началник: „Без заповед на дежурния офицер по караулите г-н капитан Гръблев, не позволявам да се взема нито един от затворниците". Възбуден от резкия отказ на караулния началник, Баладински отговаря: „Щом доброволно не ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Това няма да позволя" и веднага последва заповед на караулния началник: „Готови за стрелба". Препълнен със злоба, Баладински пита: „Къде е дежурният офицер по караулите? " Отговор: „Не е наша длъжност да знаем къде е, щом на вас трябва, намерете го! " Пред страха от грозящата ги опасност, палачите отстъпиха, но не си отидоха, а спряха в страни от караулното помещение. Само един потегли към града, навярно изпратен да търси дежурния по караулите офицер - капитан Гръблев. Караулът също остана в оръжие. Колко ясно се виждаше от малките вагонни прозорчета всичко това!...
към текста >>

Караулният началник отговорил, че без разрешение на дежурния по караулите, не може да му ги предаде.
Аз, обаче, започнах проверката от затвора. Като стигнах до вагоните, посрещна ме Баладински с думите: „Господин капитан, вие нарочно станахте дежурен по караулите". В това време караулния началник се приближи към мене и ми рапортува: „Караула и постовете са в добър ред". „Караулът е извикан в оръжие, понеже Баладински искаше насила да му предадем 54 арестувани от вагоните". В подробности ми разправи следното: Към 23 и половина часа Баладински отишъл при него със списък да се извадят и предадат 54 човека от вагоните. Караулният началник отговорил, че без разрешение на дежурния по караулите, не може да му ги предаде. Баладински отговорил: „Какво ще питам дежурния по караулите, те всички ги дават, освен капитан Гръблев, а сега е дежурен капитан Шукаров". „Не, казал подофицера - капитан Гръблев ми даде парола и за мен той е дежурен по караулите". „Той вчера се смени, казал Баладински - ако не ми ги дадеш, насила ще ги взема". С него имаше около 20 души убийци специално за целта, изпратени от София и той се чувствувал силен. Караулът бе 18 човека.
към текста >>

11. 2. Родовата карма

от Мария Младенова

ТОМ 7

Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство.
Били търговци братята му. Решили да го изпратят да се изучи в Париж. Приготвили му куфарите, всичко е било опаковано. Но... Баща му станал на някого поръчител. И понеже онзи фалира, трябвало с богатството да изплати ипотеката на онзи. Като изплатил останал без пари и така не могъл да изпрати сина си в Париж да учи инженерство. И тогава понеже бил добър математик изпратил го във военното училище да стане артилерист. Като свършил дошъл като военен на служба в Сливенския гарнизон. И майка ми като го видяла го харесала. А тя имала много кандидати за женитба и то богати търговци. Отказала и казала на родителите си: „Искам да се оженя за Иван Гешев".
към текста >>

Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва.
Тя била на 15 години, но му се подчинила и седнали всред мъжете. А всички жени насядали назад и започнали да я одумват. Най- вече нейната етърва, защото започнала да й завижда. И започнала да прави магии. Направила магия на моя вуйчо. Направила го от злоба, защото баба ми имала 6 дъщери и син на 14 години, който искали да го пратят да следва. От направената магия парализирали се краката му и докарали една количка от Виена и един слуга винаги вървял след него да му бута количката и да' го придвижва. Той живя до 28 години, изпратил слугата да купи неща от черквата, използвал баба ми, която отишла на гарата да изпраща гости, взел ключето, отворил сандъка, намерил един пищов и се гръмнал. Майка е била 6 по ред дъщеря и е свършила френския колеж. След брака им баща ми е страдал от бъбреци, правили му някакви инжекции, влошил се от тях и го намерили умрял. Майка ми наследи пенсията на баща ми и много трудно ни изхранваше.
към текста >>

12. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад.
Когато двама души чукат червените яйца, на едното ще се счупи върха. След това обаче обръщат задните части на яйцата и пак се чукат, но се счупва задната част на другото. Кой спечели? И двамата имат яйца, но счупени. Яйцето - това е победата. Който и да победи, ще бъде счупено яйцето му, безразлично от върха или отзад. Тази война е израз на кармичната вражда между богати и сиромаси. Богатият трябва да се научи когато плаща на сиромаха да му плати 1 лв. повече (ако има да взема 45 лв. да му даде 46 лв.), а не да го подяда. Казват някои: „Мъчна работа“ и най-мъчните работи са лесни, който знае, как да ги направи.
към текста >>

Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват.
Целият астрален свят по-рано беше в ръцете на черната ложа, сега обаче тези духове са изпъдени оттам. Които сега умират отиват в астралния свят където се поправят, подготвят и идват на земята вече като добри работници. Сега войната е на физическото поле от черната ложа. Войните ги образува богатството и съблазънта за него. Има два вида войни: война на смъртта и война на живота. Сега се води първата война и тя се ликвидирва.Ще дойде втората война, в която ще воюват без да се убиват. Сега ще започне истинската война (втората). Светът е окупиран и всички народи трябва да капитулират. Всички ще трябва да служат на Господа и ще има само една държава - Царството Божие.“ Този ни разговор обаче не го давайте на всеки да го чете, защото той не е за всеки. На въпроса ми, дали има опасност за бомбардиране на Сливен, ми каза: „Колкото е вероятността за София, 50% е за Сливен“. В това време ни повикаха за обед и прекъснахме хубавия и дълъг разговор.
към текста >>

имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби.
Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве. Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда. Поздрави на всички. Целувам ви.
към текста >>

Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания.
Разбира се аз се чувствам много поласкан от това негово внимание. Може би намира в мен някакви работи,които да му дават надежда, че може и от мен да излезе нещо. Въпросите, които му задавах няма да ги пиша, защото ще стане много дълго - цяла беседа, затова като дойда ще го четем заедно и ще ти кажа моите въпроси. Ето неговите отговори: (14.V.1944 г.- Ill-ти разговор) „Победата ще бъде на страната на доброто. Всички воюващи трябва да разберат това и да поумнеят, защото иначе големи страдания ги чакат. Злото - това е обществената безопасност, където като влезе човек ще трябва да бъде поставен на изпитания. За силния няма закони и няма отговорност и виновност. Вълкът като извърши престъпление няма кого да хванат и да държат отговорен. Овцата обаче като извърши престъпление (влезе да пасе в забраненото), отговорен е и плаща щетите господаря й. Сегашните народи разсъждават като преди 3000 години. Тази тяхна карма е карма на миналото и затова трябва да се изплати и ликвидира с нея.
към текста >>

На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак.
Душата е благородна, само дайте й простор да се прояви. Законите и парите са водители на Любовта, а трябва обратното - те да станат слуги на Любовта. Една майка като гледа детето си и бди над него денонощно, жертвува всичко за него - колко й се плаща? Нищо. Тя прави всичко това по закона на Любовта. Така трябва да станат и хората. На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък.
към текста >>

Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък.
На един човек без крак ако му поставите изкуствен крак, колкото и сполучливо да е все пак ще хлопа този крак и ще се отличава от естествения крак. Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали.
към текста >>

Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите.
За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб. Когато хората изгладнеят, те ще намерят хляба.
към текста >>

Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял.
Всяко нещо има своя краен предел. Свободата с оръжие не се добива, тя не е нещо физическо. Тя не се добива също и нито с пари, нито със закони. Ние трябва да ценим в хората знанията, защото иначе Бог ще ни покаже камшика. За пример: Имало един полковник много груб. Той имал един ординарец, един много начетен и учен човек, който понасял безропотно ор- динарческата служба, макар че полковникът постоянно го обиждал и грубял. Веднъж полковникът паднал от коня и си изкълчил крака. Ординарецът се заел и излекувал крака на своя началник. Чак тогава полковникът видял грешката си за обноските си към него и се коригирал, и по този начин полковникът станал ординарец, а ординарецът - полковник. Ние сме слепи за Божественото в света. Изискват се условия, при които да се прояви то.
към текста >>

Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната.
Ако имаше разумно духовенство ние нямаше толкова да страдаме в миналото. Всички народи са страдали от духовенството и от управляващите ги. Сега войната в астралния свят отдавна е свършила. Сега се изтичат пороите (остатъците от тях) мътни и скоро ще почне да тече бистрата и кристална вода. Народите имат още хляб и затова се бият. Ако ги оставите 5 дни без хляб - гладни, веднага ще настъпи краят на войната. Сегашната война е за големите народи. Те мамят малките народи, за да ги вкарат във войната. Също както един момък, който иска да се ожени за една мома и й обещава да я направи княгиня, а после като се ожени вместо княгиня, той я прави слугиня. Ние трябва да се научим, да знаем, какво да искаме. За пример: Когато се освободи България, пристига от Америка един българин, учен и се явява при княз Батенберг да иска служба.
към текста >>

Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават.
Един ме пита: Какъв е смисълът на живота? Във Вселената има 100 милиона слънца, и всяко слънце има по 12 планети. Ще отидеш да ги обиколиш всички и на всяко ще живееш по 100 милиона години. Тогава ще научиш, какъв е смисълът на живота. Сега ние живеем на тази планета - Земята. Ние сме тука на земята екскурзианти, на които им се дава възможност безплатно да я пропътуват и да я изучават. Сладкото не можеш да кажеш, че е сладко, ако не го опиташ. Светлината трябва да я видиш, тогава ще кажеш, каква е и ще имаш теорията за нея. Само като опиташ нещо, ще го знаеш, какво е. Защо има някои хора слепи? На добрите хора Бог е отнел зрението, за да не виждат злото и се изкушават от него.
към текста >>

Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре.
Хората трябва да станат разумни, за да подготвят по-добри условия да посрещнат доброто, което идва.“ Така приключи разговорът ми с него. Мислите му ти ги пиша неогладени стилистично, но няма време. Трябва да седна да помисля върху писаното и да си припомня разговора, за да огладя бележките. Това ще стане като си дода в Сливен след десетина дни. На Младенчо можах да наредя следното: Отмениха отиването му в Щип, остава тук в допълняющето отделение на 4-ти Артилерийски полк, които са в новите казарми при Дървеница. Командир е полковник Кръстев Андрей (който беше във Враца) и който ти прати много здраве и поръча да ти кажа да не се безпокоиш и мислиш за Младенчо, той ще го нареди добре. Навярно ще го вземе при себе си. Тази сутрин го заведох в казармата аз и го оставих при Кръстев да го облечат. Вярвам, че ще може да си идва всеки месец в отпуска, а освен това ще може да прескача и до София да наглежда къщата и складовете с паркет, защото Мирчо го мобилизират и тези дни и той заминава. Искаш да съм го освободил съвсем, а не знаеш, какъв зор видях докато можах това да наредя. Цели пет дни съм тичал непрекъснато по селата докато уредя, защото всички са евакуирани около София, а няма съобщения.
към текста >>

Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари.
Както и да е, трябва да бъдем доволни, че Бог помогна, та така се нареди работата. За Лиляна също аз пак виновен. За всичко аз съм виновен? Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена.
към текста >>

Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно.
Така да бъде. Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно.
към текста >>

Лиляна е без работа, така както ти желаеше.
После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има.
към текста >>

Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно.
Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше. Докато се върне хората взели на нейно място друга. Учителят не е казал сега да си почива още, а ми каза, ако е вътре в себе си раздвоена, да не остава в София, ако ли е спокойна и не е раздвоена за работата си да продължи работата. Сега ти остави детето без пари, а не мисли, че тук в София е толкова страшно и опасно. Ето вече от няколко дни имаме осветление, вода има в казармата, мляко има кисело и прясно колкото искаш по 24 лв. Зеленчук има в изобилие, хляб има. Сега вече тук там има трамвай, а и улиците започнаха да ги почистват и да запълват ямите от бомбите. Днес имахме на обед тревога и летяха самолети, но пуснаха само няколко бомби. Изглежда, че имаха друг обект за бомбардиране, а едно ято обърка се в облаците и доде над София.
към текста >>

Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток.
За да си подготви условия утре да може да напълни хамбара си. Житото хвърлено на нивата е загубено, но то ще напълни после хамбара, но може и да не стане. Германия е поставена на изпитание. Гърбът й не е свободен. Един оратор когато говори не трябва да има зад гърба си хора, а да има на какво да се опре. Войната в Европа е безпредметна, а мъчният въпрос остава далечният изток. Бялата ложа е взела надмощие, защото е проникнала в тайните на черната ложа. Светлината е проникнала в тъмнината. Тази фаза на живота е подготвителна. Опълченците за какво се биха на Шипка? За да подготвят условията на днешния живот на България.
към текста >>

Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие.
Със закон нищо не става. Трябват нови начини на възпитание. В природата има закони, които трябва да ги изучаваме и да ги използваме. Така например в природата има разумни растения. Такива разумни растения са бобовите растения. Ако посадите един корен боб, който се увива около кол, но без да има близо до него кол, а по встрани насадите един корен боб, който не влече, а поставите до него кол, като пораснат бобът, който влече ще отиде до кола и пак ще се увие. Ако поставите една суха пръчка до кол до една млада фиданка зелена, бобът е разумен и ще знае около коя пръчка да се увие. Хората се увиват около сухите пръчки, защото няма други. Сега вече не ни трябва сухи пръчки. В Америка плодовете сортират през специални решетки. Пускат прасковите да текат по наклонени решетки отначало с малки дупки и постепенно към по-големи.
към текста >>

Едно време езичниците считаха християните за безбожници.
Водата още като извира е осветена от Бога, какво ще я осветяват свещениците. В Невидимия свят има само 24 старци - владици. Една епоха от милиони години образуват един старец, от тези, които ги има там. Днес казват, че старият човек е бил глупав, болен и пр. Старият човек обаче ако ще и на 120 години да е, това значи умен човек - тогава почва да учи той в училището на живота. Едно време езичниците считаха християните за безбожници. Сега свързването ни с формите е идолопоклонство. Светиите не са в иконите, а те са вън от тях и за в бъдеще ще има не мъртви икони, а живи такива. Вън между хората има икони, но трябва да ги потърсим, да ги намерим къде са и да ги почистим. Сянката идва от реалността. Ние трябва да благодарим на сянката, защото тя ни показва, че има реалност.
към текста >>

По невидими пътища нещата се нареждат така, че другите народи без да искат помагат за невлизането на България във войната.
Новото не е материално и ще се различава от старото. Аз каквото говоря, не го говоря за вас, защото няма ида го разберете. Аз говоря за тези, които ще дойдат след три хиляди години. Българите са пионери на славянството. България сега е в златния си век и затова тя кредитира останалите народи. По невидими пътища нещата се нареждат така, че другите народи без да искат помагат за невлизането на България във войната. Въпрос: България има духовна мисия. Паневритмията ще бъде въведена в бъдеще в Германия и в Русия. Цялото Учение на Бялото братство ще бъде прието и приложено в Русия. След векове ще дойде време когато ще се смята за велика привилегия да се допре някой до едно парцалче от моята дреха. Тези идеи, които ви проповядвам, вие сами можете да дойдете до тях,, но за всяка една моя идея ще ви трябва 25 000 години.
към текста >>

Без слънце и да има дърво, няма да има сянка.
Не е дървото, което прави сянката, а слънцето. Сянката ни показва, че има дърво, а не дървото показва, че има сянка. Ако нямаше дърво, нямаше да има сянка. Така е и в живота. Слънцето обаче е първоизточника на всичко. Без слънце и да има дърво, няма да има сянка. Има един закон в света по силата на който Бог е винаги на страната на слабия. Добро не го чака силния. Планината е само резервоара, от който полето черпи, за да принася полза на човечеството. Планината не е който принася ползата, а полето. Планината живее за полето.
към текста >>

Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба?
Бащата живее за децата си - за слабите. Който знае да яде няма нужда да го гледат, а има нужда да му дадете хляб. Дайте му хляб, той знае да го яде. Народът тях храни - управниците. Значи силен е народът. Питате ме, как могат да се поправят отношенията между народите, когато сега от войната се е наслоило толкова злоба? Изостреният камък може да се отъпи. Ама може и обратното да става - тъпото да се заостри. Правия път, по който трябва да вървим го е написал Бог, свещениците няма нужда да ни го показват. Трябва да дойде справедливостта, това трябва да го разберат всички. Щом има справедливост не може да има недоволство.
към текста >>

Германците изиграха ролята на богоизбран народ, без да знаят, какво значи това.
Хората не трябва да ги бесим, ами да им дадем дрехи. Хората искат (имат нужда) дрехи - искат умни да станат сега и всичко ще се оправи. Отговор на въпрос: Европейските народи трябва да станат конфедерация и всичко ще се разреши. На Балканите същото трябва да стане и тогава ще престанат всички спорове и ще настъпи успокоение. На всички народи ще се даде простор за работа. Германците изиграха ролята на богоизбран народ, без да знаят, какво значи това. Не е „Германия над всичко“, ами Германия да помага на всички. Ако така бяха разбрали това богоизбранство, другояче щяха да се развият събитията. Казват, че силните ще оправят света. Силните да слугуват на слабите, а има кой да оправи света. Вкъщи детето, което е слабо господарува над цялата къща и над всички възрастни.
към текста >>

То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто.
Трябват нови присадки. Бялата ложа е научила нещо, което другите не знаят. Тя изважда от злото само лошото и остава в него доброто. Лошото е много малко, както кваса в хляба. Хората мислят, че злото е много голямо. То не е голямо и е безплодно, то не ражда, а това което ражда в света е доброто. Злото е присадка на доброто - отчупете присадката. Има два вида хора: Лоши с присадка на добро, и добри с присадка на лошо - значи добри отгоре, а лоши отдолу и обратно. Отчупете лошата присадка и ще остане добрият човек. Добрите отгоре, а лоши отдолу, като им направите малка пакост, веднага лошото отдолу се проявява. Българинът казва: Набий турчина, за да те слуша.
към текста >>

13. 9. МОЯТ СВЕКЪР И КАРМИЧНИЯТ ВРАГ

ТОМ 8

Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше.
Това, което беше моята грешка при тази женитба е, че аз не можах да разпозная духовете и да разбера в какво семейство попадам, оженвайки се за синът Данаил. През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице.
към текста >>

С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам.
През целите тези 13 години на нашия брак, през всичкото време бях подложена на терор, на побоища и насилие от страна на неговия баща. Аз не съм знаела, че той е бил болен, болен човек и че това е едно ненормално поведение и също така се отнасяха към Данаил, че и той не е бил много добре със своята нервна система. Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение.
към текста >>

То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето.
Но това не съм знаела и никой не ми го е бил разкрил. Но всъщност в този брак аз се срещнах с тази тъмна сила, тъй наречения просто дявол, който влизаше в кожата на този човек и който се хвърляше и ме душеше, пребиваше ме, блъскаше ме във врящата печка. Много пъти минавам с прането, той ме събаря с прането на леглото и ме душеше, и с грамадни, дебели дървета блъскаше по прозорците, блъскаше по вратите, непрекъснато ни безпокоеше. С такава злоба, с такава ненавист и аз бях длъжна да издържам, а не можех да издържам. Много пъти напусках къщата с детенцето. То беше още малко и отивах в дървената барака на майка ми, без вода и без отопление, да гледам при тежката зима при минус 10 градуса и повече да гледам детето. Това може би 20 пъти го направих. А Данаил беше щастлив и доволен с усмивка на лице. Всъщност той беше един подчинен слуга на своя баща и то във всяко едно отношение. Този човек не можеше да има думата в своята си женитба и не можеше просто да се чува гласът му. А пък и не се чуваше.
към текста >>

Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем.
Значи първата задача на ученика е да разпознава духовете, за да не бъде излъган и второто нещо е, да не се бори никога със злото. Аз след като бях активна, никога не се поддадох на този свекър и всъщност с душата си и духът си винаги се борех за нашите права. Но в крайна сметка видях, че това е непоносимо и непоправимо положение и че моето здраве постепенно, постепенно отиваше и всъщност непрекъснато молех Учителя да ме освободи от тази ситуация. В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор.
към текста >>

И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа.
В крайна сметка минаха близо 13 години и накрая отговорът на Учителя беше: "Да, рекох, вие сега можете да заминете с детето". И аз, за да замина за Франция и да живея във Франция, това стана с разрешението на Великия Учител. Понеже много братя и сестри ме атакуваха по този проблем и буквално с голяма ярост и злоба се нахвърляха върху мене, как така съм си позволила да отида да живея във Франция с детето, аз сега отговарям на тях, че всъщност Учителят ми разреши да напусна България и да замина за Франция да живеем. Нямаше други условия къде да живеем с детето, нямахме друг дом и детето беше непрекъснато свидетел на това положение. Благовест беше на 11 години когато заминахме за Франция. И още през първите няколко месеца докато се установим аз имах затруднения, като сама майка с дете и без дом и без работа. И когато писах на Данаил дали не може отново да се върнем, защото ни е много трудно тука, неговият отговор беше: "Нямам пари и аз не мога да се грижа повече за вас". Ето, това беше неговият отговор. По-нататък разбира се нашето положение се затвърди и Благовест получи едно хубаво образование и аз си намерих работа и работех. А минаха доста много години и пак по моя молба към Учителя, Той ми изпрати една друга душа като съпруг, моя съвременен, сегашен съпруг Християн, който е французин и този мой брак беше всъщност пак предопределен от Учителя, за да може да имам една кротка и блага душа, един извисен дух край себе си, да мога да мина и през този път, положителен път на женитбата. Всъщност за заминаването ми във Франция с детето Данаил беше абсолютно съгласен и дори беше много щастлив и много радостен от това разрешение на въпроса.
към текста >>

14. 11. БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 8

Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава?
Продължавам цитата от стр. 453: "Учителят я поглежда строго и с много строг тон й нарежда: "Няма да пипате и да изгаряте архива на Лулчев и неговия дневник. Нека сега да видим дали неговия дневник ще му спаси главата! Нали за това го написа, да му спаси главата и да му донесе слава! " Тук вече Борис прекалява; слага в устата на Учителя думи, които Учителят не може да произнесе по този начин. Нима Учителят с махленско любопитство и злоба ще каже: "Нека сега да видим неговият дневник ще му спаси ли главата и да му донесе слава? " "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал.
към текста >>

Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие.
" "Умрял кон не рита", казва народа. Борис добре знае това и с тези си думи иска да принизи Учителя до своето си посредствено равнище. Това е престъпно към паметта на Великия Учител - Беинса Дуно. Жалко, че Борис Николов се е въртял около Учителя толкова много години и не можа да влезе в стила на изказванията на Учителя. Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал. Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие. Всеизвестно е, че Невяна Неделчева е живяла в бараката на Лулчев, в мазето, или по-точно в долния етаж на бараката, че Лулчев също е бил евакуиран в Мърчаево, и редно е той да разполага с архива си, а не Учителя, и най-малко Невяна Неделчева. А от къде тя, Невяна е разбрала като вижда пушек над двореца, че непременно се горят царските архиви? Имаше кухни в двореца, помните ги, те бяха откъм улица "Московска" и постоянно гореше отвън - готвеха се ястия за царското семейство. Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов. При процеса срещу Лулчев се вижда, че той не е германофил, както иска да ни убеди Борис Николов.
към текста >>

Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов.
Затова всеки би се усъмнил в това, което разказва Борис, че Учителят го е казал. Такава дълга тирада с такава злоба Учителят не може да каже за своя пратеник при цар Борис III, и на когото е гласувал доверие. Всеизвестно е, че Невяна Неделчева е живяла в бараката на Лулчев, в мазето, или по-точно в долния етаж на бараката, че Лулчев също е бил евакуиран в Мърчаево, и редно е той да разполага с архива си, а не Учителя, и най-малко Невяна Неделчева. А от къде тя, Невяна е разбрала като вижда пушек над двореца, че непременно се горят царските архиви? Имаше кухни в двореца, помните ги, те бяха откъм улица "Московска" и постоянно гореше отвън - готвеха се ястия за царското семейство. Чак при процеса срещу дворцовите служители и съветници се разбра, че генерал Жечев и Павел Груев - и двамата на щат в двореца и постоянно работещи в двореца са изгорили дворцовите архиви, без да става дума, че е имало огньове и пушеци, както ги предава и съчинява Борис Николов. При процеса срещу Лулчев се вижда, че той не е германофил, както иска да ни убеди Борис Николов. Всички свидетели и от едната, и от другата страна се изказаха, че той е бил повече англофил, има английско възпитание и култура, бил е в английските авиационни школи, където завършва с титла: пилот N0 319 на английските кралски въздушни сили. И във всичките му книги, които е издавал се вижда, че е държал на английската политика. И на всички обвинения на прокурор и съдии, той казваше, че в края на краищата той е българофил. Връщам се към изказването на Борис Николов и на стр.
към текста >>

Борис е държал тези пари, без да дава отчет на никого в продължение на 12 години след заминаването на Учителя.
Учителят наредил на Савка Керемидчиева да каже на Борис Николов да му се предадат всички неща, а именно, неиздадените беседи и архив на Братството. Явява се въпросът: защо на Савка ще каже Учителят да каже на Борис, нали Борис е бил все при Учителя!? Жалко, че Савка си замина няколко месеца след Учителя и не може да свидетелства. Всички неща Борис ги е взел както той твърди и си въобразил, че това е знак на Учителя, Борис да стане ръководител. Възниква нов въпрос: Във всички неща, които Борис е взел влизат и многото милиони и злато. Борис е държал тези пари, без да дава отчет на никого в продължение на 12 години след заминаването на Учителя. Това говори, че той ги е обсебил. Казано по-просто - откраднал. И затова, когато дойдоха държавните ревизори едва можа да се опита да каже къде са изразходвани. Изразходвани хиляди, а знаем, че са били милиони. Когато го съдиха се разбра, че неговите деяния са били престъпни.
към текста >>

Това е вече безсрамно.
И затова, когато дойдоха държавните ревизори едва можа да се опита да каже къде са изразходвани. Изразходвани хиляди, а знаем, че са били милиони. Когато го съдиха се разбра, че неговите деяния са били престъпни. Как ги наричат такива хора, вие кажете! Според Борис, Лулчев нямал нищо общо с Братството и Учителя. Това е вече безсрамно. Доказано е в дневниците на Лулчев и в съда, когато го съдеха, че Учителят е пращал при Царя Лулчев с поръчение какво да му каже (на Царя) и след това Лулчев се е връщал при Учителя, да Му докладва за разговора си с Царя. Може ли нормален човек не само да каже, но и да го пише, че Лулчев няма нищо общо с Учителя? Криминалният престъпник Борис Николов в том I, "Изгревът" още от 1944 г. продължава да трови добрите и наивни братя из цяла България, които като не знаят какво е станало и какво става на Изгрева в София, продължават да четат и да съжаляват бившия затворник и да го наричат добрия брат Борис. Да ви цитирам ли изказването на академика-историк професор, доктор Николай Генчев, след като е изследвал ролята на Любомир Лулчев при Учителя?
към текста >>

15. 69. ОТВОДЯЩИЯТ КАНАЛ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

ТОМ 9

То беше едно дълго представление, безкрайно.
Е.А.: На тяхната забава, Учителя присъстваше, но Катето ми каза, че след като стана там убийството на представлението на сцената Учителят каза: „Ако не искате, защо седите да гледата тия неща? " Той станал и си отишъл и ние останахме до края, за да не даваме лошо тълкувание, нали, понеже ние сме общество. Ние ако не изслушаме, да не рекат руснаците, че сме против и това. Пък Учителят си отиде, но Той стоя два часа близо. То трая два часа и половина ли, три ли. То беше едно дълго представление, безкрайно. Още беше войната. Тя беше в света и тук на сцената в салона също я видяхме. За Магдалена мога да кажа, че беше един камък за препъване, дето се вика. Аз най-напред я видях в салона на „Турферайн", значи е било още 1921 год. Както си седиме така всичките, Учителят говореше, към средата на беседата беше.
към текста >>

Но да Ви кажа, много отрицателно говореше за Учителя, много нахално, безсрамно Му казва.
Едни съдеха после Учителя, че как така си е позволил да удари, даже имаше приятели, които заради този случай се отделиха, отдалечиха се от нас тогава. Казаха: „Какъв е този Учител да бие ученици? " Това беше за много хора съблазън. Та в туй отношение Магдалина е била съблазън за начинът, по който говори и с предизвикателствата, които отправяше на Учителя. Той и друг път я е удрял нея. Но да Ви кажа, много отрицателно говореше за Учителя, много нахално, безсрамно Му казва. И братята искаха да я изпъдят, даже някои я изгониха. Учителят каза: „Оставете я, защото през нея текат отрицателните мисли на братята и сестрите. Тя е проводник". Както казваше, че във всяка Школа на 100 души десет ще има тъмни духове, най-малко. Може да бъдат 20%, 30% до 50% може да се стигне в една Школа, да се разделят на половина 50% бели и 50% черни, но минимум 10% трябва да бъдат.
към текста >>

Без тия 10% Школата не може да съществува.
И братята искаха да я изпъдят, даже някои я изгониха. Учителят каза: „Оставете я, защото през нея текат отрицателните мисли на братята и сестрите. Тя е проводник". Както казваше, че във всяка Школа на 100 души десет ще има тъмни духове, най-малко. Може да бъдат 20%, 30% до 50% може да се стигне в една Школа, да се разделят на половина 50% бели и 50% черни, но минимум 10% трябва да бъдат. Без тия 10% Школата не може да съществува. Защото отрицанието от тях да има през кого да изтича. Значи в такъв случай те изпълняват в един организъм ролята на червата. Нали, всичко непотребно след като организмът си поеме храната, да се изхвърли. Значи всички ония мисли, неразбирания, стари разбирания, които не са могли да бъдат в съзнанията на учениците, осветени от новата светлина на Словото наУчителя, за да изтекат, тя е била проводник да изтекат чрез нея. И затуй казваше: „Не я закачайте, оставете я!
към текста >>

Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба.
Тя е говорила и това е напечатано срещу Учителя, много е говорила. Даже в това време когато говореше срещу Учителя дълго време не идва. Но когато дойде на Изгрева Учителя я попита: „Е колко ти платиха за това което говори? " „Е Учителю - 6000". „Много евтино си се продала". Но виждате ли, в тези случаи нямаше злоба. В тоя начин на говорене нямаше негодувание, недоволство. Просто фактът го подчертаваше. Той я попита, колко ти платиха? Сега, в тези неща Учителят израстваше пред нашите очи, защото никой от нас не можеше така да постъпи. Тъй любовно и към тези, които бяха Негови врагове, но Магдалина не можеш да я смяташ враг, защото идваше при Него на Изгрева.
към текста >>

16. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Празното време е бездействие, неоползотворено време.
Спомням си, че когато Учителят отвори школата на Общия клас, първото нещо, което ни каза беше: „Аз искам да ми дадете празното си време, времето, когато не знаете какво да правите". Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно.
към текста >>

Не да оставим мисълта да се рее безконтролно.
Празното време е бездействие, неоползотворено време. Учителят не поиска времето, когато сме заети с една или друга работа. Той поиска най-малкото - времето, когато не знаем какво да правим. И за какво поиска да употребим това време - за най-красивата работа, за извисяване на съзнанието, за развитие на добродетелите, за освобождаване от стари, отживели идеи, на миналите култури, в които сме живяли, за опознаване на вътрешните възможности, които всеки от нас носи в себе си. Важно е всеки от нас да се научи да мисли, да бъдем активни в мисълта си. Не да оставим мисълта да се рее безконтролно. Всичко красиво в света е плод на човешката мисъл. Човек може да контролира мисълта си и да възприема мисли от възвишения свят. Учителят казваше, че нашите мозъци са ниви в които ангелите сеят своите семена, т.е. своите идеи. Ние трябва да помогнем да пречистим умовете си от тръните, за да може посятото да израсте и да даде плод.
към текста >>

Безпокои се как да се яви пред родителите си, като е закъсняла за матурата.
Престоява в София няколко дни и вече е трябвало да се върне в Търново, за да се яви на писмения изпит. Отива при Учителя, но той и казва: „Останете още един ден" и тя остава. На другия ден отива да се вземе сбогом с Учителя, но той казва пак: „Останете още един ден". Тя вече е неспокойна, тревожи се, защото ще пропусне времето и няма да може да се яви навреме на изпита. Тревожи се, но иска да послуша Учителя. Безпокои се как да се яви пред родителите си, като е закъсняла за матурата. На третия ден Учителят й казва: „Останете още един ден". Тя се смущава, но остава. Когато отива на четвъртия ден, Учителят й казва: „Сега вече може да тръгнеш". Тръгва тя със свито сърце, че е пропуснала матурата си. Пристига в Търново, но смутена, разтревожена, как ще се извини пред семейството си.
към текста >>

Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство.
Много по-късно чух от Учителя за такова преливане на чувствата от едно същество в друго. Той каза: „Ако някой човек изпитва ревност към някого, то друго същество, което изпитва също ревност може да се присъедини към първото, което изпитва голяма ревност и да прелее своята ревност в него, както една река се влива в друга, така и две и три същества могат да си преливат чувствата едно в друго. В такъв случай ревността се усилва. Може да завладее съзнанието му до такава степен, че той може да извърши престъпление". Такова преливане на отрицателни чувства може да стане със скръб, както моя случай. Но може да стане преливане на омраза, на завист, на злоба - на всяко отрицателно чувство. Можем да си представим какво ще изпитва човек, в когото са се прелели такива чувства на отрицание. В какво тежко положение може да изпадне и какво може да извърши. Такова преливане може да стане и на положителни чувства, ако някой е милосърден, друг, който изпитва същото чувство на милосърдие може да прелее чувството си в другия човек, да се усили чувството на милосърдие в другия. Така хората си въздействат и за добро и за зло. Въздействието може да бъде съзнателно или несъзнателно.
към текста >>

17. І.02.23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО, ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО", ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ А какво е отношението на Учителя Дънов за „Откровението" ще видим в следващите редове. В „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", дадено на 8.Х.1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия.
към текста >>

Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята.
23. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА „ОТКРОВЕНИЕТО", ЗА АНТИМИНСА И ЗА БОЖИИТЕ СЪДБИ НА РУСИЯ А какво е отношението на Учителя Дънов за „Откровението" ще видим в следващите редове. В „Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско", дадено на 8.Х.1898 г. от Ангел Елохил, Ангел на завета Господен чрез Петър Дънов, четем следното: „Това ме принуди да слеза отгоре помежду ви, да се застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил безброй человечески жертви; той е Свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, който и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието дело. Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия Мир ще бъдат наказани навсякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов, повдигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи." А Ангел Елохил е ръководител първо на българския народ и второ на целокупното славянство, во главе с Русия. Така че възстановяване на дипломатическите отношения на 2.11.1896 г. е покръстването на престолонаследника Борис Іll, не е дипломатическа игра, а е акт на Ангел Елохил. (Виж „Изгревът", т.
към текста >>

18. ПРОФ. В. ЗЛАТАРСКИ VI. АЛЕКСАНДЪР II и БЪЛГАРСКИЯТ ЦЪРКОВЕН ВЪПРОС

Летопис Вергилий Кръстев

в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.).
Партения, то са били предявени с негово знание и по негово настояване, защото той заявил, че снема от себе си всяка отговорност за последиците, ако бъде отказано на кукушани в просбата им; а пък Лобанов-Ростовски изказал опасение, че всички резултати, придобити с такъв труд в полза на Полянинската епархия, ще пропаднат в случай на подобен отказ. Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите.
към текста >>

Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп.
Установяването на тоя факт идва да обясни ония неприязнени отношения, които солунският митрополит Неофит по-сетне открито изказвал към еп. Партения и дори се домогвал да го унищожи. Според една дописка от Солун с дата 26. октомврий 1861 г. в „Цариградски вестник" № 45, солунският митрополит следил стъпките на епископ Партений и неговата дейност и поради една интрига, пусната от него самия, резултат от една стара злоба против първия Полянински епископ-българин, повикал го в Солун с намерение да го изпрати нейде на заточение (през пролетта 1861 г.). Тая стара злоба на Солунския митрополит, който първоначално с радост посрещнал издигането на Партения в епископски сан и при ръкоположението му взел най-живо участие, води своето начало, очевидно, от опита на еп. Партения да се освободи от неговото подчинение. Както и да било, но от новите предявления на кукушани обер-прокурорът гр. А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица?
към текста >>

Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки].
А. П. Толстой искал да се възползува, за да подкрепи мнението на своите съмишленици пред императора, че не трябва да се удовлетворят исканията на българите. „Между това, продължава той, някои лица, мнението на които в тоя случай заслужава особено внимание %5BАлександър II пита: „Кои са тия лица? Аз бих желал да ги зная."], твърдят, че желанието на кукушани да излязат от подчинението на местния митрополит, е „ненавременно и вредно за православието" и че неговото изпълнение би нанесло „нравствен ущърб на Великата Църква, чието достойнство трябва да се поддържа от цялия православен свят". [Към подчертаните фрази императорът бележи: „Това е съвършено справедливо и ние се стараем да докажем с нашите действия, че (гледаме на православието) не тъй, както гърците, които гледат на светото дело не като на общо православно, а като на изключително гръцко."] По тоя начин, след като достигнаха удовлетворение на първото си законно желание чрез заплахи да станат изменници на Православната Църква, кукушаните предлагат сега други по-малко законни искания и в такива изрази, които не позволяват да се съмняваме, че те силно се увличат от политически страсти. Ако пък и тия искания бъдат удовлетворени и ако след това другите български епископски катедри бъдат заети от природни българи, то може безпогрешно да се предскаже, че по-нататък те, основавайки се на предишните отстъпки, още по-далеч ще разширят замислите си, ще пожелаят съвършена независимост от Цариградския патриарх, ще заговорят за своите права на автокефална патриаршия [срещу това императорът бележи: „Това го вече има и сам патриархът Цариградски не вижда в това разрушение на православието"] и дори за разпространението на българското племе от Болкана до Архипелага и почти до границите на Елада" [последните думи са само подчертани от императора без бележки]. Последното обобщаваще изречение в горния пасаж ясно показва, че обер-прокурорът привел новите искания на кукушаните, за да потвърди основната си мисъл, че в чисто българските епархии не трябва да се поставят за епископи природни българи и изобщо да се удовлетворят българските искания. Дали неговите предричания се основават върху известия, получени от турската столица за решението на цариградските българи от март 1860 г. - да се откажат да признават цариградския патриарх'за свой духовен началник, или обер-прокурорът е имал предвид вече станалия на 3. април с.г. акт. не се види от Записката му, макар последнята и да е била писана на 30.
към текста >>

19. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Тихо, без никакъв вятър.
11 август, понеделник Сутринта времето е облачно и студено. Черни облаци в дъното на небосклона след изгрева на Слънцето стават бели и се пръскат редом от небето. Тихо, без никакъв вятър. Към 10 часа Слънцето изгря силно и топло. В 10 часа, като насядахме на вчерашните си места, имахме тайна молитва, след това изпяхме „Свят, свят, свят Господ Саваот" и след това, като прочете 20 глава от Евангелието на Матея, Учителят каза: - Ще взема 21 стих от прочетената глава като тема за размишление: „А той й рече: „Що искаш? " Казва му: „Речи да седнат тези двамата мои синове, един отдясно и един отляво." Често ние се запитваме от какво произтичат споровете - в обществото между народите, в църквите, в училището, между философите и учените и между всички класи има все спорове. Тук виждаме, една майка пристъпва и иска нещо, като счита, че може да иска повече от Христа. Тя си дава жалбата и проси, щото един от синовете й да седне отдясно, а друг отляво.
към текста >>

Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях.
Не давайте дясната страна на лошите хора, защото духовете ще направят пакост във вашите души и ще ви спънат за известно време. Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна.
към текста >>

И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно.
Дясната страна е с широко поле за действие, а лявата страна носи проклятие. Но Господ е във вас и Духът, който ви ръководи, ще ни яви, ще ни научи кой е човекът, който може да туриш отдясно и кой отляво. И когато туриш от лявата страна един човек, то предвещава лошо. Когато пък лош човек седне отдясно, тогава пренесете го мислено в лявата страна. Обяснявам ви тези закони, за да ги знаете и се пазите, защото сега времената са много натегнати и винаги може да ви се напакости, Ние ще посрещнем тия утеснения най-смело, без да се свеним от тях. И така, страх, злоба, завист, мъст и тям подобни дръжте вляво, а всички добродетели - вдясно. Сега как може да познаете дали един човек е за отляво или отдясно? Ето как. Щом се породи в ума ви подозрение, съмнение, някакво стеснение, да знаете, че лявата страна е там, но вие схващайте ръководството на Духа във вас, можете да пренесете всичко на дясната страна. Например, народа ние трябва да го държим вдясно, защото мнозина поискаха да го оставят пак от лявата страна, обаче той пък и вие с него наедно достатъчно сте стояли отляво и вече няма нужда тепърва пак да ви оставят от лява страна. Имаме даже още една опасност да ни наложат лявата страна, но ние ще поставяме мислено работата на тоя народ винаги вдясно.
към текста >>

За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате.
От чисто мистично гледище, като работим с дясната ръка, всяка работа, която върши тя, благославя се. И искаме от излишъка на десницата да се благослови и лявата ръка. Всичко това, което ви казвам сега, е един закон, който не бива да казваме никому, защото който го каже, ще изгуби всичките си благословения. Ние искаме действително да правим добро на хората, но не желаем, като им правим добро, да правим пакост на себе си. Само мъж на жена си, на съпругата си и жена на мъжа си може да съобщи, но при условие, ако сте уверени, че тя или той вярват както ти вярваш. За тълкуването на този стих отнесете се до когото искате сведущ църковник или богослов и го запитайте да ви каже нещо, но без да му съобщавате туй, което вие знаете, и направете сравнение между тълкуването, което той ще ви даде и което тук сега слушате. Ако той ви запита нещо, ще кажете, че сега се учите. Бих ви говорил много откровено, но сега тук има ненапреднали духове, та е възможно да изтече маслото, което ще се тури в кандилницата им. За лявата и дясната страна като учите и наблюдавате, ще се уверите, че всички животни едни вървят вляво, а други вдясно. Когато някой дойде при тебе и иска да те мами, тури го в себе си от лявата страна на Христа и по този начин ти тутакси се освобождаваш. Следният случай е характерен: Ученици направили беля в училището, търсили пакостника, но не могли да го намерят, скрил се.
към текста >>

Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш.
На зададени въпроси се отговори: - Има молитви, изказани с механическо изговаряне, а има дълбоки чувства и желания, дето вземат участие и душата, и умът, силата и волята. При такава молитва Господ ни поставя от дясната страна. Лява и дясна страна, то е обширен въпрос, с обширни закони и правила, по които нашето тяло е направено. Аз бях намислил и си бях наредил да ви говоря върху любовта, но Господ ми каза, че „ще им говориш върху 21 стих". Желание и мисъл не са едно и също нещо. Но има желания, без да ги искаш, а има желания, които ги искаш. Желание и искане също не е едно и също. Най-умният Божествен човек беше Адам, който даде име на всяко нещо и първоначално всяка дума си има свое определено значение. Във вас, във всички вас аз виждам запалени свещи, от които някои светят повече, а някои - по-малко. На някои пламъците се колебаят, а това показва, че вътре в тях има проветряне. Някои казват: „Дали ще мога да направя това, което ме учат?
към текста >>

Повелението на Духа е чрез тази „Лозинка" всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини.
А когато четете по една част на ден, първия ден ще вземете първата част, втория - втората, третия - третата. Задължително е обаче „Лозинката" да се чете всеки ден. А всеки може да усвои един от изброените начини. Всеки да се моли според диктовката на духа си и Господ ще му покаже и упъти как да се моли. В духовния свят вие ще се намерите на еднаква зона, като всички на едно и също място, така щото според изгрева на вашето слънце ще се молите. Повелението на Духа е чрез тази „Лозинка" всеки ден да се ограждате и затова ежедневно трябва обезателно да я четете по един от казаните начини. Тогава само опасността за вас е изключена. Второ: В един от следните дни на седмицата: неделя, вторник и петък, след обикновената молитва ще правим споменаване на всички членове от Веригата, включително и ония отсъствуващите от нея, за които ще кажа допълнително за гостите на събора, а също така и за други съмишленици и приятели и роднини, за които се позволи отпосле. Като, при споменаване на имената им, си представяте лицата им и искате от Господа за тях изпълнение на „Лозинката". Може в тия трите дни да правите този поменик - има свобода, обаче поне в един от казаните дни е задължително да се прави, под страх на страдание. Който избере един ден, този ден да бъде неделята и то задължително.
към текста >>

20. IV.14 август, четвъртък 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра.
Мъжете -до 8 часа сутринта, а жените -след 8 часа, като Всеки прекарваше в горницата по 9 минути. В 7 часа и половина вечерта влязохме всички в салона, дето върху масата бяха наредени ястия и фрукти: грозде, ябълки, круши, дини, Вино и др. Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания.
към текста >>

Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник.
Пеню КироВ прочете „Хвалата", Д. Голов - една молитва и след това, по указание на Учителя, Пеню Киров, Илия Стойчев, Тодор Стоименов, Петко ГумнероВ, Константин ИларионоВ и Деню Цанев прочетоха съответствуващи места от Евангелието. Най-после Учителят, след като прочете 75 псалом и 3 глава от Евангелието на Йоана, каза: - Мнозина са се причастявали, но всички не разбират дълбокото значение на Господнята вечеря. А пък нещата имат смисъл само за тези, които имат вяра без съмнение, детинска вяра. И за да се разбере учението Христово, трябва сърце на едно дете в неговата чистота и трябва един ум, непокварен от съвременната философия, да има ум, казвам, незасегнат от съвременните фарисеи и садукеи. Значи човек може да е покварен и като религиозен човек, па и като безбожник. Всичките неща на Земята ние можем да ги разбираме символично. Па и сам Христос никога не е говорил направо, а казва, че хлябът бил Неговото тяло, а виното - Неговата кръв. И действително, хлябът, който имаме, това е емблема на Словото Божие - то като хляба дава на гладния сила, живот, избавя го от страдания. Чрез тази емблема, която имаме във физическия свят, ние можем да си съставим понятие за нещата от духовния свят. Ние имаме много неща, сложени на трапезата, например риба.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е по-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния, и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>

Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме.
към текста >>

" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?
Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е.
към текста >>

" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.
Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е. че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк.
към текста >>

Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки.
Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.
към текста >>

И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
към текста >>

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В8и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.
към текста >>

21. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото.
Аз не ви срещам за пръв път. И сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи. Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати.
към текста >>

Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка.
Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината.
към текста >>

Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си.
Бог е изпратил човека да се учи и човек в своята орбита отива пак към Бога. И този същият Господ, който го изпъдил долу, сега пак го привлича към Себе Си. Свършили сте известна работа и пак се връщате към Господа и като се връщаме, трябва нашите очи да са отворени. Казвате, че се готвите да следвате Господа. Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате.
към текста >>

Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате.
Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света. Много и много бих ви казал, но умовете ви трябва да са готови. Аз мога на вас да говоря като на едни, които са гощавани на царска трапеза с изрядни ястия, обаче това няма да ви ползува. Повече ще ви ползува, ако се нагостите с малко супица и хлебец, това повече ще ви ползува, отколкото ако ви разправям за ястията на царската трапеза, която сме видели. После, ако искате да разбирате истината, много от вас обърнете се към Господа и Го попитайте.
към текста >>

Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири.
И сега ще бъде изпитът. Този дявол сега се обръща към нас, за да го помилва Господ. Но за да го помилва, трябва да се разкае и смири. Веднъж дяволът се престорил, дегизирал се и отишъл при един светия да му каже да се помоли за него. Понеже светията не знаел, че това е дяволът, Господ изпратил един ангел да каже на светията, че това е дяволът и че ако иска да се моли за него, то светията да изисква от него да се помоли с думите: „Господи, помилуй ме, аз съм мерзост на запустението и съм грешен." Старецът казал: „Как да направя това? Не мога да го направя." И тогава светията му казал: „Древната злоба не може да бъде нова добродетел." А с това Господ е искал [той] да се покае и да се смири. Вие виждате, че вие може да се обърнете към Господа, но дяволът нека понесе последствията на онова, което е правил. Желанието ми е да се отворят вашите очи, очите на народа, на свещениците, на земеделците, на търговците, на всички да дадем ново знание, за да съграждат Царството Божие, та да дойде сам Христос да ръководи Своята работа, когато ще настане времето за „едно стадо и един пастир". Ние сме, които на всички църкви казваме: „Помирете се." - „Ама пак има различие." Ние им казваме: „Оставете тия различия, заради Господа. Ти може да имаш едно мнение, друг - друго мнение, един може да е с по-дълги ръце, друг - с по-къси ръце; един може да е no-учен, друг - по-глупав - всички подобни работи не трябва да бъдат спънка да следваме Христа. Но всички вие не сте глупави.
към текста >>

И това терзание не произтича от незнание и безверие.
Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас.
към текста >>

Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество.
Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла. Някой път се оплаквате от дявола, но той на нас не ни е крив. Половината от нашите нещастия си причиняваме ние, виновни сме ние, защото дяволът може да ти даде един проект, но ти си напълно свободен дали да го приемеш или не.
към текста >>

Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание.
После, ако бяхте далекогледи, да можете да виждате на хиляди и хиляди километри, щяхте да видите каква тясна връзка има между живите и мъртвите. Щяхте да видите същинското положение на нещата. Но ще ми се каже, че мъртвите не се виждат. И това учение е от лукаваго. Добре, но и вашето мнение не е ли от лукаваго? Ако речем, че мъртвите спят, то спите и вие по отношение на някой предмет, от който не се интересувате и спрямо него вие сте в безсъзнание. А пък от философско гледище никога не може в човека да се яви една мисъл, ако няма някаква форма за нея. Мислите са толкова разнообразни в своите форми, щото е невъзможно да се изброят и по отношение на техните форми съставят друга област за изучаване. Добрите ни желания и мисли представят растения, от които ангелите се хранят и ако тези растения не дават плодове, ангелите ги отсичат. Ако ли дават плод, то тия ангели пристъпват да ги култивират. Та, под думата „дела" това са плодовете, за които ни се препоръчва да ги имаме.
към текста >>

" - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш?
Бог влиза вътре в нас, гледа ни работата. Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк.
към текста >>

" Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа.
Така както ние бяхме ограничени от нещата, пак се интересува от нашите дребни работи и ни помага. Даже като напишем едно писмо, Той се интересува от него. Момата, която пише първото си любовно писмо, което, като първо, може да е глупаво, но отпосле у нея лека-полека у нея се събуждат ония чувства, от които се вижда, че те вече са притежание на бъдещата съпруга и майка. Сега вие пишете едно любовно писмо на Христа: „Господи, аз Те обичам." - „Добре, ако Ме обичаш, какво от това? " - „Ама, Господи, не мога без Тебе." - „Защо не можеш? " Трябва да предадете ясно вашата мисъл, защо именно не можете без Христа. Вие виждате, например, Библията. Ами че и тя е едно любовно писмо на Христа. От колко страници е направена? Важно е, че Христос написа това писмо със Своята кръв, като продаде всичкото Си имущество и остана бедняк. Христос напусна Небето и ангелите и дойде да учи човеците да стават пророци, учители, апостоли.
към текста >>

Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки.
Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него.
към текста >>

И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби.
Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо. Сегашните свещеници и попове носят черни джубета, но трябва да турят бели, което значи примирение с Бога, защото те още не са се примирили с Него. И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
към текста >>

Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно.
И така, всички без изключение трябва да се стараете да развиете тези дарби. После, когато изучавате тези неща, не се препирайте. Избягвайте препирането. Всички не сте с еднаква светлина и всеки да зачита светлината на другите. Като правите така, Христос ще бъде между вас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух, праща ги Той и те работят безплатно. Едно време дойдоха евангелистите, но знаем за тях, че са със заплата. Ето сега тези, които Господ е изпроводил, заплата не искат като евангелските проповедници и попове. И сега и ние трябва да започнем да даваме на Господа. С живота си ще покажем на свещениците как трябва да се живее, като им кажем как трябва да се приложи Христовото учение във всички негови подразделения. А за това се изисква дълго време, за да се преустрои и подобри съвременният строй.
към текста >>

В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло.
Ние трябва да се държим за Христа, Който със Своя скиптър ходи из целия свят, носи го из Германия, Франция, Австрия, Русия и навсякъде Той иска сметка. Иска я и от нас, та затова пострадахме. Достатъчно са тия страдания, които имахме. Затова аз искам и ви пожелавам, понеже има условия през тази година да развиете някои от тези дарби, та идната година аз пак ще ви говоря върху дарбите. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш" и събранието се закри. В 8 и половина часа вечерта, когато се разотивахме по домовете, времето беше отлично, навсякъде ясно, лунна нощ, тихо, без вятър и топло. Каза ни се от Учителя, че барометърът се подигнал до най-високата точка.
към текста >>

22. Наряди за 1921 г.

Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение.
Това е магнетизъм, нали? Отговарят: „Според разположението." Изгубили сте вие първото изкуство! Колко трябва да бъдем внимателни, в каква посока теглим ние ръката си! Какво внимание се изисква! И вие даже може да направите в себе си малки опити, да видите колко скоро се разстройват онези вибрации, понеже вън от нашето физическо тяло човек е облечен в своето астрално тяло, което е в една етерна, подвижна форма и когато той прокара ръката си, произвежда известно сътресение. Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие.
към текста >>

Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие.
Някой път, когато се намираме в присъствие на хора, от които излиза злоба, то тези стрели на злоба предизвикват в нас известно неразположение. То е, защото те са предизвикали известни удари, които ни се отразяват във вид на болка. Първото правило, когато се приближавате към някого, е: Не бързайте да отидете изведнъж при него, а се спрете и тогава дигнете ръцете си и кажете: „В името на Божията Любов и в името на Божията Мъдрост, в която живеем и се движим, и в името на Неговото Слово, всяко зло и лукаво помишление да се разпръсне" (Духане.). Изговорите ли това, ще забележите, че всяка зла мисъл, всички стрели и муниции на неприятеля ви ще се разпръснат. Той предава оръжието си и казва: „Аз се предавам." Не направите ли това, не се ли приготвите, вие изпадате в една засада. Тогава идват съмненията, терзанията, омразата, злобата и после казвате: „Нещо ме души." Сега аз искам учениците на Бялото Братство да ходите разумно и да употребявате това оръжие. Давам ви един закон. Употребете го спрямо когото и да е. Който и да е, все тъй ще постъпите. (Запитват: „Пред него ли да извършим това? ") - Не, отдалече, отдалече още, като забележите неприятеля.
към текста >>

Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с.
(Коленичили на лявото коляно.) Размишления: а) Да ни благослови Господ да ходим неуморно в пътя на Истината и живота. б) И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с живата Истина, която изтича от Духа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, Господа". 4. Да се помолим на Господа: всички наши приятели, които са тук и които не присъствуват, да ги закваси с живата Истина на живия Господ, Който сега е между нас. 5. Добрата молитва. 5. Евангелие от Йоана, 4:24 „ Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят." Евангелие от Йоана, 17:17 „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина." Послание към Ефесяните, 4:25 „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина: защото сме удове един на друг." Евангелие от Йоана, 1:17 „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а благодатта и Истината чрез Исуса Христа биде." Първо послание към Коринтяните, 5:8 „Затова, да празнуваме не с ветъх квас, нито с квас на злоба и на лукавство, но с безквасни хлебове на искреност и на Истина." Четвъртък, 25 август 1921 г. 5ч.с. Утринна молитва РАЗМИШЛЕНИЯ. 1. Отче наш. 2. (Коленичили на лявото коляно.) Молитва за: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души. 3. Размишления върху: а) Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина. б) Силата на живота е вложена в Истината, тя е израз всякога на Великия Божи Дух. 4.
към текста >>

23. Наряди за 1922 г.

През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нещо.
Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов.
към текста >>

Искам един опит да направим, без лъжа.
Бог е Любов и нашата любов да бъде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по любов. Той ще бъде следующият: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година, доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменява Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало.
към текста >>

Всички неща, които имат край, това са неща без любов.
Нашият девиз е вече: Ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало.
към текста >>

Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов.
Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя.
към текста >>

Живот, който започва и свършва, е живот без любов.
Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота.
към текста >>

Работа, която започва и свършва, е работа без любов.
То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без любов. Живот, който започва и свършва, е живот без любов. Работа, която започва и свършва, е работа без любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него; и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по любов - за една година отсега.
към текста >>

Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята Воля абсолютно, без никакви изменения.
„Ама кога? " - Сега ще ядеш. „Кога ще говоря? " - След като се наядеш. Това е мисълта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята Воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот; началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лъжата; начало на мъдростта и край на глупостта; начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни.
към текста >>

Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край!
Това е мисълта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта, и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята Воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и все във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот; началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения; начало на истината и край на лъжата; начало на мъдростта и край на глупостта; начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти новото начало, което е без начало и без край! Началото на новата светлина, на новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно сТебе, кактоТи си един в изявената тази светлина. Отсега нататък ще царуваТвоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот.
към текста >>

Без чистота нищо не можете да извършите.
Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път.
към текста >>

Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат.
И тогава тази формула вие ще си я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не пише, то да ви остане откровение. Най-силната крепост против всички болести е чистотата. И като ученици на окултната школа, необходима ви е чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на окултната школа, мъже и жени, без чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота - чистота на сърцето. За да може учитйлят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път, надясно.
към текста >>

Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас.
Сега аз говоря за абсолютната чистота, не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на любовта, тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие - двама братя или две сестри - се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи заради вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това велико училище, изисква тази чистота от вас.
към текста >>

Да бъдем без страх и без тъмнина.
Няма истина като Божията Истина, само Божията Истина е Истина. 3. Да възсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов, начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си,Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната проявена Любов,която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са.
към текста >>

Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз.
Да дойде светлината на Христа - проявената Божия Любов, начало на новия живот, живот, който носи вечната светлина в себе си,Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната проявена Любов,която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и светлина, светлина, която носи новия ден на живота, ден на вечната Божия радост, ден на вечното Божие веселие, ден на вечното Божие блаженство, ден, в който слънцето никога не залязва, ден, който обгръща и запълня всичко в себе си, ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина, Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа - времето и пространството, което носи своя надпис: „Бог е Дух и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина." „Духът и Истината" е нашият девиз. Ние сме проявената Истина - плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са. Амин. 4. Молитва на Духа.
към текста >>

Вие започвате без сърце.
Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били и които ще бъдат, и които са. Амин. 4. Молитва на Духа. Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни. Не бързайте, да дойде ума ви на мястото си. Вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. (Прочетохме първи път Молитвата на Духа, като коленичихме с десния крак на земята и десната ръка дигната нагоре.) Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата, да дойде да се реализира сега в душите ни. (Прочетохме още един път молитвата в същото положение, но с лявата ръка, дигната нагоре.) Не бързайте само. 5. „Благославяй, душе моя, Господа".
към текста >>

без 20 мин.
Хора, които имат гранитна воля, дигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантена воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т.е. цвета на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. (Запишете си времето, колко е часа сега? - 6 ч. без 20 мин. Слънцето изгря.) Вторник, 22 август 1922 г. 5ч. с. Утринна молитва. 1.Добрата молитва. 2. „ Благословен Господ Бог наш". 3.
към текста >>

Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби.
(С вдигнати ръце.) 2. „Благославяй, душе моя, Господа" (С движения. Виж наряда от сряда.) 3. Господ постави престола Си на небето и царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа; в душата, която обича и Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай Я. Приготви нозете си и посрещни Я. Отвори обятията си и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов.
към текста >>

Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.
Приготви нозете си и посрещни Я. Отвори обятията си и целуни Я. Приложи живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявения Бог на Любовта. „Идете, казва Той, известете на братята ми да идат в Галилея и там ща ме видят." Галилея, това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас: „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемеш в слава. Тогава ще приговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела." Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина. Призовете Го и Той ще дойде. Посейте доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. 4. Да произнесем думата „благост".
към текста >>

(Направихме едно кръгообразно движение с ръцете (3 пъти): отпред, надолу, с полуклякане и с широк кръг обикаляхме назад около тялото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите.
Да произнесем думата „благост". Ще опитаме какъв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устата и т.н. (При това положение на ръцете се изпя с постепенно усилване, а после - отслабване) Бла-а-а-гост. Две ритмични движения има в думата „благост". (Направихме едно кръгообразно движение с ръцете (3 пъти): отпред, надолу, с полуклякане и с широк кръг обикаляхме назад около тялото, нагоре и пак се спущаха напред, надолу, без свиване на лактите. Изпяхме пак „благост". ръцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата.) 5. Да произнесем думите: „В Дух и сила" (Повторихме ги 7 пъти.) - ръцете хоризонтално. При същото движение на ръцете се изговаря: „В Дух и сила, която носи победа " (5 пъти). При разтваряне на ръцете и изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на хвърчене.
към текста >>

Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване.
Това са първите уроци на закона на ритъма. Петък, 25 август 1922 г. 5 ч. с. Утринна молитва. 1. Добрата молитва (С вдигнати ръце.) 2. Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба, всяка лъст, лицемерие и завист, и всяко одумване. Пожелайте, като новорождени младенци, чистото словесно мляко, с него да порастете. Понеже вкусихте, че Господ е благ, при Него идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен. И вие, като живи камъни, зидете се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта. 3. „Благославяй, душе моя, господа" (5 пъти). Първия път ръцете нагоре свободно; втори и трети път - хоризонтално; четвърти път - ръцете на гърдите, пред устата, с дланите навън и хоризонтално; пети път - хоризонтално, на гърдите, пред устата и хоризонтално. 4.
към текста >>

24. Наряди за 1930 г.

Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
Там, дето свещеникът живее, пророкът умира; а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия, това е любовта на висшите Същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е онзи, който изпълнява Волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. ПРАВИЛО: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате.
към текста >>

Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро.
Добрите условия, това е любовта на висшите Същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е онзи, който изпълнява Волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. ПРАВИЛО: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази 1930) е една фатална година. Каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане.
към текста >>

Човек без опашка е онзи, който мисли и за другите.
Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази 1930) е една фатална година. Каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. А каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е онзи, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява Волята на Бога, общият Промисъл не го засяга. ПЪРВОТО НЕЩО е:Трябва да имате установен поглед, когато срещнете един човек. Ти си проводник на една Божествена енергия - остави я да излезе от тебе и да премине в него, и да го озари; и след това приказвай каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествена светлина, която минава през тебе; и след това си говорете. Светът е разумен.
към текста >>

Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него.
Две положения: I. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята Волята на Бога. II.Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в. Това, Което дава живот, Което оживява, Което осмисля - то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши Волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен.
към текста >>

Любезний .../брат Краев/... , Н.Л.К.П.Б.Л.
В духовно отношение тази година е добра, не е страшна. 2) ПИСМО НА БОЯН БОЕВ ЗА НАРЯДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ, 13. XI. 1930 г. Изгрев, 13. XI. 1930 год. Любезний .../брат Краев/... , Н.Л.К.П.Б.Л. (Няма Любов като пълната Божия Любов.) Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: „Той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки е свободен." Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не точно в 4 и половина часа, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 и 1/2 часа. Изобщо никой ден, разбира се, не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще Ви пратя по-нататък.
към текста >>

Изобщо никой ден, разбира се, не може и не трябва да мине без молитва.
1930 год. Любезний .../брат Краев/... , Н.Л.К.П.Б.Л. (Няма Любов като пълната Божия Любов.) Получих писмото Ви. Учителят каза за наряда: „Той ще се изпълнява само в неделен ден като наряд, а през другите дни на седмицата всеки е свободен." Тук мнозина братя и сестри изпълняват наряда и в другите дни, само че не точно в 4 и половина часа, а може и малко по-късно. А в неделя непременно в 4 и 1/2 часа. Изобщо никой ден, разбира се, не може и не трябва да мине без молитва. Моето резюме от Младежкия събор ще Ви пратя по-нататък. Тук наряда го правим общо в четвъртата седмица на всяко четириседмичие в салона и тогаз присъствува и Учителят. А в другите неделни дни всеки го прави отделно. На 9. XI. 1930 год.
към текста >>

Не се качвай на кон без юлар.
Цар Соломон Ра имал син, когото искал да ожени. И тръгнали сватове да търсят невеста: тя трябвало да ходи като човек и да припка като кон; да работи като човек и да хвърчи като птица; с устата си да връзва и да развързва; с ушите си трябва да приема и да дава. Това е един символ, който трябва да разгадаем. Например конят е умът. Като се качиш на коня, тури му юларът. Не се качвай на кон без юлар. Под думата „Божествено" не разбираме нещо далечно от човешкото. Божественото е най-хубавото, най-благородното, което съществува в човешката душа, не в тялото. Кога можем да станем синове на Виделината? - Моментално. Ако обществото и държавата ти турят юлар, тогава свободен човек ли си?
към текста >>

Ние искаме да служим на държавата без юлар, на обществото, на дома да служим без юлар.
Под думата „Божествено" не разбираме нещо далечно от човешкото. Божественото е най-хубавото, най-благородното, което съществува в човешката душа, не в тялото. Кога можем да станем синове на Виделината? - Моментално. Ако обществото и държавата ти турят юлар, тогава свободен човек ли си? Ние искаме да служим на държавата без юлар, на обществото, на дома да служим без юлар. Това еучението на СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА. Ако го вържете във вериги, той всичко разтопява; ако го затворите, той всичко разрушава. Писанието казва: „Когато дойдат СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА, вратата на всички затвори ще се отворят, всички заблуждения в света ще изчезнат, всички раздори, всички недоразумения, няма да има болни хора. Царството Божие ще се въдвори на земята. Тези хора сега идат, те са между вас, един ден ще ги видите, че движат магическата пръчка с ръката си.
към текста >>

4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М.
Ако вие изтълкувате правилно тия символи: Един Син на Светлината, като влезе някъде, носи щастие и лекува. Ние се нуждаем сега да дойдат те повече, че да внесат щастие в домовете. Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М. Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде!
към текста >>

Първо четириседмичие ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР I седмица, 21 септември - неделяМолитвата на Данаила (Данаил гл.2 от ст.19-23 включително, без последния ред).Добрата молитва.Ев.
Отговорете на следния адрес: Жечо Панайотов, ул. Опълченска N66, София. С братски поздрав: Георги Радев „Изгрев", 14. VI. 1930 г. 5) НАРЯД ПРАВИЯТ ПЪТ (За учениците на Всемирното Бяло Братство за 1930/31 година) Упражненията почват от 4.30 часа сутринта всеки неделен ден. Първо четириседмичие ЗА ИДВАНЕТО НА БОЖИЯ МИР I седмица, 21 септември - неделяМолитвата на Данаила (Данаил гл.2 от ст.19-23 включително, без последния ред).Добрата молитва.Ев. от Йоана гл. 1, цялата.Размишление върху Лозинката: „Желае, Господи, душата ми, във всичката своя пълнота да дойде Твоя Мир в моето сърце и в сърцата на всички, за да носим Мир и радост на всички страждающи, на всички онези, които Те чакат и да извършим всичко на земята, за Твоя слава. Благослови, Господи, нашето дело, което сега предприемаме, да е за слава на Името Ти на земята. Да бъде, Господи, тъй, както си казал: „Мир ви оставям, Моя Мир ви давам." (В размишлението ще се молим на Бога да ни се даде начин да бъдем разумни, да носим мир навсякъде, както е казано в Писанието: „Имайте мир с всички човеци." Човек трябва да се намира в мир с всички добри хора. Не само да дойде мир, но като дойде, да можем да мислим, да работим и да постигнем.)Молитва на Царството.Гимнастическите упражнения.
към текста >>

25. Наряди за 1937 г.

От безлюбие.
Тя плачела край него: „Ти умря, защото не ме обичаш! Ако ме обичаш, ще оживееш! " Той си отворил очите. Той, като почувствал в себе си, че обича, той оживял. Защо умират хората? От безлюбие. Защо оживяват хората? От любов! Вие искате да знаете как ще възкръснат хората. Вие чакате един ден възкресение. Възкресението днес ще го имате.
към текста >>

Ако сте безлюбни, радвам се, че сте кандидати за любов.
Любов трябва да имате. Крайният идеал на земята е щастието. Щом сте нещастни, аз се радвам, че сте нещастни, понеже сте кандидати за щастие. Ако сте бедни, радвам се, понеже сте кандидати за богатство. Ако сте невежи, радвам се, понеже сте кандидати за знание. Ако сте безлюбни, радвам се, че сте кандидати за любов. Във всичките противоречия на живота аз виждам възможностите, които Бог е вложил. Във всичките противоречия на живота виждайте ония възможности, които Бог е вложил за придобиване на вашето бъдещо щастие. Сега Христос казва на своите ученици: „Досега нищо не сте просили, но сега просете. Просете в Мое име, просете в името на Любовта, просете в името на доброто. Просете! " Не че не сте добри, но сте невежи; не че е лошо, че сте невежи.
към текста >>

Под думата „дух" разбирам ония сили, които работят в това безкрайно пространство.
Сиромаси сте - искам да станете богати. Сега приложение. Бележка на редактора: Резюмето е на отпечатана лекция в томчето „Запалена свещ" (Общ окултен клас, XVI г., 1936-1937), издание 1999г., стр. 580. 3) ОСНОВНИ мисли от последните беседи и лекции на Учителя, държани на 22,23 и 24 август 1937 год. Под думата „душа" разбирам цялата вселена, цялото пространство е обгърнато от душата. Под думата „дух" разбирам ония сили, които работят в това безкрайно пространство. А пък умът е светлината, която осветлява това пространство. Под „лош човек" разбирам онзи, който ра.боти за себе си. А пък онзи, който работи за другите и после за себе си, той е добър човек. Лошевината на лошия стои в това, че той иска благата лично за себе си. Бог е вложил хиляди дарования в нас, които от памтивека седят неразработени.
към текста >>

Никаква лъжа не туряйте в ума си, никаква тъмнина и никакво безлюбие!
Съвременният свят страда не от изобилие на любов, но от липса на любов. Много неща са влезли и са заместили любовта. Като дойде любовта, човек се облагородява. Всеки човек може да се обнови чрез любовта! ЛЮБОВТА Е, КОЯТО ПОДМЛАДЯВА! Никаква лъжа не туряйте в ума си, никаква тъмнина и никакво безлюбие! Безлюбието, лъжата и тъмнината са неща, внесени в нас. Те идат от един чужд свят. Ако някой не те обича, можем да направим да те обича. Това е много лесна работа! На двама приятели показах какво влияние има човешката мисъл, която има връзка с Божественото.
към текста >>

Безлюбието, лъжата и тъмнината са неща, внесени в нас.
Много неща са влезли и са заместили любовта. Като дойде любовта, човек се облагородява. Всеки човек може да се обнови чрез любовта! ЛЮБОВТА Е, КОЯТО ПОДМЛАДЯВА! Никаква лъжа не туряйте в ума си, никаква тъмнина и никакво безлюбие! Безлюбието, лъжата и тъмнината са неща, внесени в нас. Те идат от един чужд свят. Ако някой не те обича, можем да направим да те обича. Това е много лесна работа! На двама приятели показах какво влияние има човешката мисъл, която има връзка с Божественото. Спирам се на едно дете, на което никой не обръща внимание.
към текста >>

СЪВРЕМЕННИЯТ ЖИВОТ ИМА НУЖДА ОТ ЕДНА ЧИСТА БЕЗКОРИСТНА ЛЮБОВ, ОТ ЕДНА ЧИСТА МЪДРОСТ И ОТ ЕДНА ИСТИНА, В КОЯТО ДА НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ЛЪЖА.
Увеличи светлината, силата, свободата и добротата, които си вложил в мене." Кажи го това като едно малко дете. Присъствието на Бога се познава по едно: Когато дойде Бог в човека, човек тогава е готов да услужи на всички. Тогава той е внимателен към всички: към тревичката, към цветето и пр. А щом Го няма Господ, човек не проявява това. В днешния ден да изпратим най-хубави мисли, чувства и постъпки и да пожелаем всички - от сърце и душа - да се въдвори Царство Божие на земята и да се въдвори мир на земята, и да пожелаем Божия Дух да работи чрез нас. СЪВРЕМЕННИЯТ ЖИВОТ ИМА НУЖДА ОТ ЕДНА ЧИСТА БЕЗКОРИСТНА ЛЮБОВ, ОТ ЕДНА ЧИСТА МЪДРОСТ И ОТ ЕДНА ИСТИНА, В КОЯТО ДА НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВА ЛЪЖА. И на вас ви пожелавам да бъдете млади като Любовта, да бъдете възрастни като Мъдростта и да бъдете чисти като Истината! Този, който идва от Бога, дава живот; а пък това, което не е дошло от Бога, взема живот. Ако четете пророците, на едно място един от еврейските пророци казва: „Още веднъж ще събера народите и ще излея гнева Си върху тях." Ние наближаваме една епоха, в която Бог идва да излее гнева Си. За всички престъпления Бог ще излее гнева Си, за да поправи света. Ще дойдат тия събития.
към текста >>

Работите в любовта не са объркани, но в безлюбието.
Искаш да прегърнеш някого, ще го целунеш. Това е механически. Обичаш някого и намираш една добра черта в него - това е любов! Три вида целувки има: физическа, астрална и умствена. Астралната е като изпратиш към него едно хубаво чувство, а умствената е като изпратиш към него една хубава мисъл. Работите в любовта не са объркани, но в безлюбието. Ако с една постъпка спрямо някого ти го ограничиш, ти си отговорен; но ако с нея ти го подтикнеш към Бога, ти ще бъдеш възнаграден. Женитбата е временен човешки порядък. В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга.
към текста >>

Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр.
В Божествения порядък не можеш да се жениш за две жени. Една жена трябва да имаш. И като умре тя, да не търсиш друга. Божествените женитби изключват други жени. Еднобрачие има там. Старото учение е злоба, ненавист, омраза и пр., а новото учение е любов, милосърдие, кротост, въздържание, вяра и пр. Има един организиран и един неорганизиран свят. Грехът произтича от неорганизирания свят. Грехът е извън Божествения свят! Като правите погрешки, ще знаете, че сте в неорганизирания свят. Христос казва: „Ония, които се сподобят с оня век, нито се женят, нито за мъж отиват." Ако Бог беше ограничил Адама и Ева в рая да не ядат от забраненото дърво, то те щяха да изгубят своята свобода!
към текста >>

26. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

Беседа държана на 09.02.1923 г.

Вие може да влезете в Божествената любов, да се радвате, без да я познавате.
От що? От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след 4-5 години успява да си спаси кожата. Затова всяко учение, с което се свържете, ако произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите. Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и си кажете: „В Божията любов няма промяна.“ Мислите ли така, няма да кажете, че сте грешни, защото няма същество, което, като влезе в Божествената любов, да получи отказ. Вие може да влезете в Божествената любов, да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената любов, вие ще плавате и всеки, който не знае да плава, ще се удави. Някои казват: „Аз като вляза в Божествената] любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.“ Да, но там има милиони, милиони килограми вода. Затова всеки ще се държи за Божествената любов, за да може да плува в нея. Що е плуване? Като ходите по земята, вие казвате: „Ние искаме да сме в съприкосновение с Бога.“ Но какво излиза?
към текста >>

Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си.
Влачите се. Когато сте във водата, ще се покриете в нея. Такъв е законът на плаването. Същият закон е и в Божествената любов - в нея ще останете на повърхнината. Когато някой е ударен от гръмотевица, поставят го с лице на земята, за да изсмуче земята електричеството, което е влязло в него. Така и вие, като се поразите от злоба, скоро падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена любов, за да може тя да се просмукне, докосне до материята и да проникне вътре у вас. Йоан казва: „Отец и Син.“ Отец е, от Когото сме излезли, а Синът е видимата любов. Тази любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не едно приятно настроение, а една постоянна топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане промяна, това е човешка любов.
към текста >>

Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло.
Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор.“ Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви и пак ви държат отговорни, задържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат във втората и третата, докато се изплатите. Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение, да влезете в Божествената любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат.
към текста >>

Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.“ И без да си уредил работата си, излез.
“ Казваш: „Няма 5 часът.“ Не, стани защото Духът ти казва, че е 5 часът. Следователно, като извадите от вашето време 2 часа, остават 5 часа. Ще кажете: „То е много рано.“ Защо? Защото сте легнали късно. Лягайте си рано, с птичките. Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.“ И без да си уредил работата си, излез. Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го направиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си; той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши тоалети ще се развалят и то главно отвън, а отвътре ще дойде онзи, истинският тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.“ Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха.
към текста >>

Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.“ Някой като се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите.
Затова, като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е? “ - „Да.“ Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде с оглед на френологията. Сега, като ви говоря, вие се ритате, защото не сте добре наредени, теченията ви не са еднакви. Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без тебе - по-зло.“ Някой като се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите. Това показва, че вашите мисли са различни. Не съм против ръкуването, но и многото ръкуване е вредно. Но ако кажете да не се ръкувате, това е още по-лошо. Бедният човек трябва да има при кого да работи, за да разбогатее. Някой казва, че е глупав, но той не говори истината, защото ако това някой друг му го каже, той ще се разсърди.
към текста >>

Това значи да разбираме истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме.
Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи, с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа! “ - Този старец каза ли ти, че е Господ? - „Не ми каза, но предполагам, че е Той.“ Ти видиш някой момък и го харесваш и казваш: „Той е за мене! “ Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които, няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено. Колкото по-близо си до същността, до предмета, толкова по-близо си до това учение. Говоря ви за начините, по които да изправите вашите сърца, умове и души.
към текста >>

Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни.
Всяка книга, която прочетете, ще има смисъл за вас. Някой казва: „Да четем само Библията.“ Добре, да кажем, че ти си проучил Библията и ти се иска друга книга - прочети я и не мисли, че тя е от дявола. Всяка книга, от която може да почерпите поука, прочитайте я. Това значи да пребъдваме в Божествената любов, която е вечна и която носи всички блага. Тя носи сокове и за носа, и за устата, и за очите, и за сърцето. Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни. Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие. Може и на Земята да бъдем щастливи. Вие мислите, че сте нещастни. Защо? Защото Господ не ви обича. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове, затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите: „Отец и Син“.
към текста >>

Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие.
Някой казва: „Да четем само Библията.“ Добре, да кажем, че ти си проучил Библията и ти се иска друга книга - прочети я и не мисли, че тя е от дявола. Всяка книга, от която може да почерпите поука, прочитайте я. Това значи да пребъдваме в Божествената любов, която е вечна и която носи всички блага. Тя носи сокове и за носа, и за устата, и за очите, и за сърцето. Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни. Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие. Може и на Земята да бъдем щастливи. Вие мислите, че сте нещастни. Защо? Защото Господ не ви обича. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове, затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите: „Отец и Син“. За идейния човек трябва борба, но християните сме малодушни хора.
към текста >>

Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни.
Христовото учение е да се не цапате. Друго нещо ще ви препоръчам. Когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека 5-6 до 12 сестри отидат вкъщи и се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да сте скарани някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем.“ Така искам да посрещнете Великдена. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но дъното, къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение.
към текста >>

Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение.
Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди, границите на Божествената любов са безпределни. Когато кажете за някого, че той е лош, той е вратата, през която ще мине злото, през него ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но дъното, къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте за резултатите, а само уякчавайте, докато видите плодовете. А сегашните християни само реклами дават. Сега ще размишлявате върху 9-и и 10-и стих от тази глава и върху думите: „Отец и Син“. Беседа, държана на 17 април 1919 г. (Велики четвъртък)
към текста >>

27. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде.
То е едно от най-големите престъпления, бащата да застави дъщеря си да пожертвува честта си, за да подобри материалното му положение. Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила?
към текста >>

В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания.
Твърдението, дето някои казват: „Трябва да падне човек, за да стане“, в туй няма философия. Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно.
към текста >>

Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може.
Падането извиква ставането. Грехът не извиква благодатта, защото благодатта си е благодат. И когато иде грехът, благодатта се извиква двойно, за да може да преодолее и да тури хармония. И някои казват: „Трябва да се увеличи грехът, за да се увеличи благодатта.“ И без грехът благодатта ще дойде. В съвременните схващания казват, че няма да разбираме живота без ти схващания. Може да се подобри животът и без да съгрешим, както възможност с греха и без греха може. Допуснете, че вие сте една ученичка в Класа на Добродетелите, не само вие, но в Класа на Добродетелите има много ученици в целия свят, с хиляди са от тях. Има две положения: една от тези ученички се влюбва в някой момък от света, богат, заможен, да допуснем, той е княз или цар и той казва така: „Ако ти се отречеш да служиш на своя Господ, аз ще те взема за жена.“ И тя се отрича, за да го придобие, морално ли е то? Какво е спечелила? Другото положение: Той е един ерген и ти кажеш: „Аз ще се оженя за тебе, но ако ти повярваш в моя Господ.“ И той повярва привидно. Какво сте спечелили?
към текста >>

Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка.
За нищо не жертвувайте Божественото в себе си. Има едно свещено правило, върху което не трябва да се разисква: Божественото у тебе няма да го жертвуваш заради нищо! Ако туй Божественото само може да се жертвува, ако Господ, Той поиска да се жертвува, тогава вземи участие с Него, но ако ...(В този момент почука отвън сестра Магдалина, искаше Учителя да излезе за малко навън да му съобщи нещо важно. Учителят каза, че не може да излезе и каза): Послушание е нужно. И всеки, който не ме слуша, аз имам лошо мнение за него. Търпение и послушание, тия правила ще ги научите, без тях не можете да вземете нито една крачка. За Царството Божие, ако не се отречете от баща си и майка си, вие не можете да бъдете жители на това Царство. Toe великия закон, който ученикът трябва да научи, за да намери своя Учител. Съвременния свят, аз го уподобявам на бит-пазар с хиляди дюгени, дрехите са боядисани, но дрехите са все по-вехти и по-вехти. И като ги туриш още на първия ден, ще се нацепят и на втория ден, на третия ден ще бъдат скъсани. В който дюген да влезете, каквото и да вземете, все такъв ще бъде резултатът и затуй е падението.
към текста >>

„Моав“ всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес.
Вие казвате: „Сега пак да станем царици.“ Сега трябва да научите вътрешната страна на живота. Трябва да бъде човек силен и мощен по дух. Как бихте разбрали един от най-видните пророци - Исайя 25 глава, 6 стих? (Учителят го прочете.) Сега стремежите на съвременните хора, ето как Господ го описа на пророка. През последните времена такова ще бъде положението -15 глава, 5,6,7 стих от Исайя. „Моав“ всякога значи хора, които са без морал, нямат никакъв принцип, които живеят днес за днес. Каквото са скътали хората им се взема, такъв е животът на хората. 60-та глава 1 - 6 стих онези, които възприемат истината. Сега аз искам от вас нещо по-определено, ако може да излезе, да почнете една по-определена деятелност, разумна. Не е в голямата деятелност, но да имате една малка опитност, едно малко семенце, върху което всякога да базирате опитността си. И тази малка светлинка нищо да не е в състояние да я засени.
към текста >>

Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение.
През тази светлинка да видите присъствието на Господа. И в най-голямата тъмнина да слушате гласът да каже: „Не бой се, тук съм! “ Няма по-хубаво от туй състояние. И в гроба да си; и в пространството да си; и в дъното на замята да стоиш - не бой се, ще излезеш! Господ е толкова взискателен, вие не можете да имате Божието благоволение, ако не сте абсолютно чист, не външна чистота. Да имате беззаветно доверие, ни сянка от съмнение. Да бъдете всякога готови да пожертвувате всичко заради Него. Един в света има, за когото всичко може да се жертвува моментално, да се не спираш нито една стотна от секундата. В такова едно състояние, Бог всичко ще ви направи и преди да пожелаете, Той ще го изпълни. То е Божествено, тъй го аз наричам. Но остане ли в някое кътче на вашата душа съмнение, тогава ще градите, ще се разваля, днес пак, утре пак и най-после ще кажете: „Не разбрах смисъла на живота.“ - Защо?
към текста >>

В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата.
И те са следующите: Аз искам Божественото у вас да го подкрепя, да го възрастна. За Божественото аз съм готов всичко на направя. А у вас има друг човек, за който аз не се интересувам, то си е ваше. Туй, човешкото трябва да живее само от изобилието на Божественото. Но когато Божественото ще стане у вас жертва за човешкото, вие сте на един крив път. В окултизма туй го наричат падение, намирате се в Божествените корени и се намирате в едно безизходно положение, а по-тежко няма от това за душата. Сега моята цел днес е, аз не искам да ви дам морал, а само някои правила, които са неизбежни. Първото правило да го запомните: Божественото във вас за нищо, за никого не трябва да го жертвувате. Божественото само трябва да се жертвува за себе си. Казва Христос: Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.“ Божието само може да се положи и да се вземе назад. Когато казва Христос, то е Божественото - „Имам власт да положа душата си, имам власт пак да си я взема.“ Бог допуска Христа да го вземат, Той го допуска и пак Го издигна.
към текста >>

Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож.
Какво ще научи от този вол? Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането.
към текста >>

Без нож виждане.
Неговите миризми. Добре, след като сме изрязали 100 вола, какво сме научили? Друго - посаждам 100 ябълчни семки и ми дават ябълки, кое знание е по-реално? Разрязването на вола или посаждането на семките? Един ясновидец няма защо да прави разрез на вола, той ще си проектира очите и ще види как е скачена главата, мускулите, костите без нож. Без нож виждане. Кое знание е по-хубаво? На ножа или на виждането? Пипането не е знание. Вие сте имали пипане, то е достатъчно, имате повече пипане отколкото трябва и няма нужда от пипането. Ще кажете: „Как се разширява човешкият мозък, какви химически процеси стават, пречистването на мозъка?
към текста >>

Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно.
Ако ти си един умрял вол, ще те туря ли в гостната стая на някой стол? Ако ти си един ангел, ще те туря на първото място и ще дойда да ти прислужа. Това схващане е, което трябва да имате. Много ваши мисли и чувства, които до сега сте употребили, са отрицания, които образуват лоши черти. Тях трябва да ги турите на една страна - от ляво. Всяка отрицателна мисъл на завист, на злоба, такива потънкости - в ляво, а всяко добра мисъл - в дясно. Турете граници от ляво и от дясно и след туй вие ще се поставите в трето положение, на мястото на светлината, и тогава ще разберете резултатите как са произлезли. Само че, у доброто има повече светлина, по-мапко тъмнина. Злото се е помъчило да хване светилната и да я зароби, това е злото. А доброто е добро, понеже се помъчило да хване светлината и да й даде свобода. Туй е разликата в стремежите.
към текста >>

Днес съм безпощаден.
Едно правило: Благодеяние не трябва да правите на паразити. Има известни мисли у вас, които са от естеството на паразитизъм. Питам сега, туй, което ви дадох, какво ще го правите? Ако не, аз ще го взема назад, не ви пущам навънка. То е едно богатство, за що ще го употребите, другояче аз ще ви върна. Днес съм безпощаден. Искам да говоря много искрено. Тъй ми казаха да ви говоря. (Паша: „Ние ще го проучим.) То няма какво да го проучавате. Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода.
към текста >>

Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост.
Господ ми казва: „То е едно богатство и ще ги питаш, какво ще правят с него.“ Вие сте поучавали нещата толкова време, няма какво да проучавате. Аз ви казвам: Идете на чешмата със стомната за вода. Вие казвате: „Ние ще проучим пътя.“ Не, смелият човек ще иде, ще налее вода, макар да има хиляди препятствия. В един военен лагер капитанинът заповядва да идат няколко души войници да донесат вода - идат, избият ги. Тъй и с други. Казва тогава капитанинът: „По моя заповед работата не върви, имали някой, който доброволно пожелае, който да иде да се жертвува.“ И един от войниците, без заповед, задига стомната и се връща без пакост. Как ще си обясните? Значи той е опитен в името Божие и Бог е спрял неприятеля. Докато ние заповядваме, картечен огън има. Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев.
към текста >>

Каквото работят вършат го добре, безпогрешно.
Щом Бог заповядва, огънят спира. На вас ви се дава мото, казва Духът: „Дай им мотото - 5 глава Ев. Матея, 5 стих. „Блажени кротките, защото те ще наследят земята.“ Сега, ако ви попитам, мнозина имат понятие за кротките хора, че те са тихи хора, не работят. Не, кротките хора са най-деятелните. Каквото работят вършат го добре, безпогрешно. Щом върши работата, той е там, а после, за да платиш, трябва да го търсиш, не чака заплата. Те се наричат кротки хора, които всичко много добре свършват, а после трябва да го търсиш да му платиш. Те са най-умните, най-точните, най-работливите хора, които изпълняват Волята Божия, имат един велик идеал, който е вложен в собствените им души. Смятайте, че Господ направи тъй, че всичко, което си направил, най-потайните мисли, най-скритите неща и добро и зло ще бъде с тебе. Тъй ще бъдат една изложба, всички да знаят.
към текста >>

28. 15. НАРЯД НА УЧИТЕЛЯ ЗА ПЪТЯ НА УЧЕНИКА ПО СТЪПКИТЕ НА ДВИЖЕЩАТА СЕ ПЕНТОГРАМА У ЧОВЕКА

Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте.
С Истината Господ произведе светът и тури образ на всичко да се познава; Затова Той е постави светилник на душата за да е упътва в Пътят на животът. Пази този светилник да не угасне за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдвание на земята. Псал. 119; 65-72 10. С Милостта Господ съгради жилището на душата и с нея е пази от всички злини; Затова Той е постави целител на нейните болки и грешки; Затова пази милостта в твоето сърдце за да си здрав и щастлив през дните на животът си, не е отдаличавай от вратата на жилището си. Псал. 119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13.
към текста >>

Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал.
119; 73-80 11. Следвайте, което е истино, което е честно, което е праведно което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14.
към текста >>

А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си.
И Господ ще съхрани сърдцата ви от всяко зло и лукаво помишле- ние и ще ви придаде сила за да струвате което е Нему угодно. Псал. 119; 81 -88 12. Заради това възлюблен и изрботвайте спасението си с благочестие; Защото Бог е Който действува в вас хотението и действуванието според Неговата добра воля. Да бъдите безукоризнени и незлобиви чада Божии непорочни да светите пред светът да сте пример на всички. Псал. 10; 3 13. А сега отхвърлете и вие всичко това, гняв, ярост, злоба, хуление, срамотии речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг като се съблекохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божий, облечете се в Милосердие, благост, смиреномудрие, кротос, дълготърпение. Псал. 17; 6 14. Претърпявайте си един на друг, и един на друг си прощавайте, ако би някой да има тъжба върх някого; Както Христос е простил вам, така и ви; И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството. И мир Божий да владее над сърдцата ви.
към текста >>

Любовта не завижда; любовта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал.
А плодът на Духът е Любов, радост, мир, дълготърпение, благост, вяра, кротос, милосърдие, въздържание, против таквиз н яма закон. Ако духом Живеете, Духом и да ходите. Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда; любовта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери.
към текста >>

Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината.
Да не бивами тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждами. Псал. 21; 5 17. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Любовта не завижда; любовта не се превъзнася не се горди, не безобразствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло; На неправдата се не радва, а срадва се на Истината, всичко претърпява на всичко хваща вяра, на всичко се надее всичко търпи. Псал. 13; 7 18. Които ще въздаде всекиму според делата му; живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело търсят слова, почест и безсмъртие; и презрение и гнев на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имами удобрението в душата си от Бога. Псал. 73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал.
към текста >>

15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада.
73; 10 19. Истина ви казвам, Аз съм вратата; през мен ако влези някой спасен ще бъди и ще влези и ще из- лези и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам и те идат вслед мене. И Аз им давам Живот вечен и няма да загинат, никой няма да ги грабне от ръката ми; Това е волята на Отца. Псал. 63; 7 Душата си ти подигни в Господа за бъдни дни в основа чист живот положи с сърце пълно с любов ти служи. 15-ТЕ СТЪПАЛА НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ: Любовта дълготърпи, благосклонна е Любовта не завижда не се превъзнася не се гордее не безобраствува не дири своето си не се раздражава не мисли зло срадува се на истината Любовта всичко претърпява на всички хваща вяра на всичко се надее всичко търпи Любовта никога не отпада. Първо Послание към Коринтяните Глава 13 Любовта грешките не вижда, а само доброто. „Господи на Любовта, Ти си изпълнението на всичкия закон вътре в нас. Ти си радост на всички от сега за през всичките векове." Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно 24. IX. 1921 г. ------------------- [indent=1]* Нарядът е написан с почерка на Учителя на отделни малки, еднакви по големина и форма листчета, като всеки номер е на отделно листче.
към текста >>

29. Беседа, държана от Учителя - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват.
От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате.
към текста >>

Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро.
Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане.
към текста >>

Човек без опашка е този, който мисли и за другите.
Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен.
към текста >>

Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него.
Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен.
към текста >>

30. Един духовен опит - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Любезни брат Тошев, Н.
През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите, във всяко четириседмичие ще следват по реда на седмичните дни: през първото четириседмичие в съботите, през второто - в неделите, през третото четириседмичие - в понеделниците, през четвъртото - във вторниците и т.н. През другото време по свобода можете да се молите един за други за да ви се оправят работите. 16 глава от Деянията на апостолите ще се чете през годината. Това, което пише там, това се отнася за нашата работа през годината. Изгрев, 18.03.1931 г. Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Поздравлявам ви с празника 22 март. Всичко получено от вас предадох, както казахте. Дадох на Жорж и Николай портрета и листчето със сведенията за приготвяне на хороскопите. Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. С.
към текста >>

Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. С.
Любезни брат Тошев, Н. Л. К. П. Б. Л.! Поздравлявам ви с празника 22 март. Всичко получено от вас предадох, както казахте. Дадох на Жорж и Николай портрета и листчето със сведенията за приготвяне на хороскопите. Картичките разпределих така: Георги Тахчиев: всичките без Данаил. С. Динова: всичките 5 вида. За салона: всичките 5. С. Маркова: Изгрев слънце. За мен: Данаил (другите имах от по-рано). С. Рамтова: 4-тях животни. Бр.
към текста >>

Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие.
Вие като се молите, растете в Бога. Молитвата е процес на растеж. Ти се намираш в едно голямо противоречие в живота. Обърни се към Бога и чакай с всичкото търпение. Понеже Той е всемъдър, няма да мине много време и ще дойде реализацията. Всяко желание на хората, което е от полза за душата, не остава без последствие. Основната мисъл да остане: „Любов към Бога." Това е най-великото в сегашния растеж. Няма по-велик момент. Дойде ли този момент, всичко друго може да се постигне." На бр. Сава Калименов предайте приложеното тук писмо. Нарочен поздрав от Учителя.
към текста >>

Любезний брат Тошев.
Денка и другите братя и сестри. С братски поздрав: Б. Боев. Адрес: Б. Боев, улица „Опълченска" 66- София, III. Изгрев, 17.06.1931 г. Любезний брат Тошев. Към Рила ще се тръгне в началото на юлий. Ако решите да дойдете хубаво е навреме да си приготвите палатка. Тук на Изгрева наши братя дърводелци правят палатки много евтини, защото купуват не платнище, а дебело платно и го импрегнират с парафин и бензин. Една палатка по този начин не струва повече от 1500лева (за двама души). Продоволствието е улеснено, понеже всеки 2-3 дни се донасят на езерата продукти от с.
към текста >>

Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев.
С братски поздрав: Б. Боев. Нова формула от Учителя: „Само светлата любов на живота постига целта." Важна формула даде Учителя на Езерата: „Божият Дух, Възлюбленият на нашите души, ще извърши всичко за нас." От изпратените от вас картички искат най-много Данаил и лъвовете. Когато приготвяш, изпрати от нея повече екземпляри. Всички видове ваши картички са поставени в салона. 30.06.1931 г. Лагер при Седемтях Рилски езера Любезний брат Тошев. Пиша ви от рилските езера. Пристигнахме с Учителя тук на 28 юний. Тук сме една малка група. По-после ще дойдат другите групи. Получих писмо от брат си Симеон, в което той излага тежкото положение на болната ми сестра, Станка (вдовица) в Бургас.
към текста >>

Любезний брат Тошев, Ч. В.
Нарочен поздрав от Учителя. С братски поздрав: Б. Боев Адрес: Чрез Димитър Звездински (за Б. Боев) - дезинфектор при гарата - гара Дупница. Изгрев, 27.04.1932 г. Любезний брат Тошев, Ч. В. Христово, По случай празниците поздравлявам вас и всичките ви домашни. Отдавна се канех да ви пиша и все чаках сгоден случай. Обаче вътрешно ние постоянно си кореспондирахме, нали? Знам до известна степен това, което стана. Разбира се, един човек, който е ученик на окултна школа, който върви по един божествен път, ще посрещне всичко тихо и спокойно, с голяма вяра и упование в Бога, понеже знае.
към текста >>

Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава.
Тук всичко върви добре. Учителят каза, че вулканските изригвания в Аржентина се дължат на вътрешните земни промени по случай постепенното издигане на дъното на Великия океан, защото там ще бъде новия континент на шестата раса. В свръзка с това ще има потъвания на някои суши. Тук ще ви изложа някои мисли, казани от Учителя в последните беседи и лекции или в разговори: „Всяка сутрин, като станеш, да си смениш състоянието, да си благодарен. Щом не си в хармония с частите, ти си в дисхармония с цялото. Когато дойде в тебе едно отрицателно състояние (злоба, съмнение, отчаяние) за пет минути ти трябва да се оправиш с него и да го превърнеш в положително състояние." Учителят препоръчва следните 10 стиха от Евангелието на Йоана за заучаване наизуст и за дълбоко размишление; 14 глава, 15 стих; 11 глава. 42 стих, 12 глава, 26 стих, 8 глава, 29 стих, 6 глава, 63 стих. 3 глава, 33 стих, 3 глава. 3 стих, 20 глава, 22 стих. 21 глава, 5 стих, 15 глава, 26 стих. Тези стихове можеш да ги употребяваш всеки ден.
към текста >>

Аз я наричам любовта на безсмъртието.
а също и когато сме болни или когато имаме неразположение. Днес даде за заучаване наизуст 129 псалом и за четене и размишление 21 глава от Откровението. Учителят каза, че свещените книги трябва да се четет с молитва и размишление, за да могат да ползува т. „Сега аз говоря за една любов, която досега не сте имали. С новата любов ще дойде новият живот. Аз я наричам любовта на безсмъртието. На Бога ще се надяваш! Бога ще обичаш в хората. Човек е проекция на Бога. Всичкото е в любовта! Главното нещо е любовта!
към текста >>

Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева!
Нарочен поздрав до домашните ви, до бр. Сава Калименов, с. Гелинова и с. Денка. С братски поздрав, Б. Боев Изгрев, 2.07.1932 г. Любезни брат Тошев, Поздрав от Изгрева! Напоследък правим нови гимнастически упражнения, придружени с музика. Много поетични и полезни упражнения. Когато дойдете, ще ги видите. След няколко деня Учителят тръгва с една малка група на Рилските езера, а останалите се приготовляват и ще тръгват един след други на малки групи. Такива групи ще има в течението на целия юлий и даже в началото на август.
към текста >>

Без любовта човек не може да дойде до истинското знание.
Добрите хора сега не управляват. Сега е вече техният ред. Само на небесната банка може да се разчита. Като мислите, всичко това ще бъде. Основата на знанието е любовта. Без любовта човек не може да дойде до истинското знание. Тайната на живота е да бъдем всякога доволни. Троеличието на Бога трябва да се разбира съвсем другояче: първото лице на Бога е любовта. Ако я приемеш, ще имаш живот. Второто лице на Бога е мъдростта. Ако вярваш в нея, ще имаш светлина, знание.
към текста >>

Любезни брат Тошев, Колите редовно получавам.
Поздрави от с. Елена Григорова. С братски поздрави до вас и до бр. Пеню. Твой Б. Боев. Изгрев, 28.05.1934 г. Любезни брат Тошев, Колите редовно получавам. Единият екземпляр давам на Учителя, другия - на с. Еленка Григорова, а третия задържам за мен. Тук всички сме добре. От няколко дни тук имаме вече вода. За целта тук са построени 3 чешми с разни стилове, много красиви.
към текста >>

Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли.
Всеки стремеж към учене подмладява човека. Нарочен поздрав до брат Пеню. Прочетете му тези мисли от Учителя, които излагам тук. С братски поздрав, Б. Боев. Изгрев, 25.05.1937 г. Любезни брат Стефане, Получих писмото ви и по 14 екземпляра от предпоследните две коли. Някои от тях вече раздадох, а някои ще дораздам. Някои от тези лица не са тук, напр. Хр. Христов, но аз ще им ги препратя. Той е околийски управител в Ивайловград. А Емануил Иванов е във Варна, улица „Струмска" 4.
към текста >>

Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък.
А още по-добре би било, разбира се, да дойдете и вие с нас на Езерата. Има една задача, дадена за учениците в школата. Тая задача е дадена на 30.10.1936 година. Една година вече изкарахме и внесохме събраното. От 30.10.1936 година правим задачата вече втора година. Тия, които правят задачата, получават всички нови беседи и лекции безплатно, като подарък. Поговорете с брат Атанас Николов, който беше тук за 22 март. Той ще ви разправи в какво се състои задачата и ще ви даде и формулата. И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б.
към текста >>

Любезний брат, Получих посмото Ви.
И ако пожелаете да вземете участие в тая красива работа - в което не се съмнявам - пишете ми! Поздрав до домашните ви, до брат Сава, Наско, Денка и до всички други братя и сестри И тъй, до скоро виждане! С братски поздрав: Ваш Б. Боев Изгрев, 23.12.1939г. До брат Стефан Тошев. Любезний брат, Получих посмото Ви. Вие питате за положението. По това ще ви кажа следното: Този век е век на съдба над народите. Те ще бъдат съдени. Това ще бъде кармичното ликвидиране на миналото. Злото ще бъде вързано през този век, а доброто освободено.
към текста >>

31. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

„Само зная, че все нещо може да се нареди." Намерили се влиятелни хора, близки на ректора, които го склонили да го приеме като любител-студент, който да може да ползва моделите и ателиетата, без каквото и да било задължение от страна на професорите и академията.
Допустимата възраст била 26 години, а той бил минал тази граница. Трета спънка, която му пречила да следва академията е, че е беден и не може да плаща такса. Три причини, три спънки, три препятствия, които му пречат да следва академията, били като три планини, които искали да го отбият от неговия път към усъвършенстване. Но кой знае как една мисъл го крепила, че той може да влезе в академията. Но как и по какъв начин, и той не знаел. „Само зная, че все нещо може да се нареди." Намерили се влиятелни хора, близки на ректора, които го склонили да го приеме като любител-студент, който да може да ползва моделите и ателиетата, без каквото и да било задължение от страна на професорите и академията. Наистина в правилника на академията нямало такава категория любител-студент или слушател, но както и да е, бил приет през есента на 1927 година. Никой от академичните власти не му държал сметка дали посещава редовно упражненията и лекциите, но въпреки това Генчо бил много дисциплиниран и трудолюбив. Тези занятия в академията му били много полезни. Така той можел да сравнява работата си с тази на редовните студенти. Това му давало кураж, а освен това и професорите от време навреме се заглеждали в неговите табла.
към текста >>

През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло.
Но въпреки това, когато станело нужда и той да приютява гости, направил второ легло над своето, също като във „вагон ли" на спалните влакове. Генчо през целия си живот е бил с деликатно здраве, като нуждата му е била постоянно спътница. Обстоятелството, че трябва постоянно да мисли за насъщния, често го е лишавало от вътрешен импулс за творчество. Но въпреки всичко, той от време навреме взимал четката и боите и рисувал пейзажи или натюрморти, но понеже нямал място, където да съхранява таблата си, подарявал ги на приятели и близки. Ето една от причините, дето не е могъл да прави изложби и не е могъл да даде публичност на своето изкуство. През 1932 година Генчо се разболява, но без да е постоянно на легло. Той дълго очаквал Учителят да го излекува по магически начин, но тъй като това не ставало, той почнал сам да се лекува по методите на Учителя (пиене гореща вода, изпотяване, носене вода от изворчето Диана бад, правене разходки из боровата гора и други). Болестта е една мъчнотия, една мечка, с която човек трябва да се бори. Да победиш тази мечка, трябва постоянство, което често ни липсва. Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване.
към текста >>

През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара.
Може би и нему е липсвало постоянство, затова Учителят го оставил сам да се лекува. След като Генчо оздравял, сам се смял на себе си, задето дълго бе чакал магическото излекуване. През 1940 година Генчо напуска Изгрева и се установява в село Тополица, в дома на Димо Джожев, ръководителя на общество Бяло братство в селото. В него дом Генчо преживял до лятото на 1942 година. В село Тополица имал добри условия за работа, които добре е оползотворил, като е рисувал пролетни, есенни и зимни пейзажи и натюрморт. През свободното си време е преподавал безплатно на девойките уроци по китара. Оставил е добри спомени между млади и стари. Уредил изложба в училищния салон, която била добре посетена от интелигенцията. Това обстоятелство го насърчило и той проектирал да уреди изложба и в близкия град Айтос. Но едно непредвидено обстоятелство му попречило да реализира тази хубава идея. Един пакостник влязъл една нощ през отворения прозорец на училището и му похабил таблата.
към текста >>

Когато брат Куртев узнал, че братът е без средства, а знаел да подвързва книги, насърчил го да си обзаведе малка книговезница, като и сам той го подпомагал в реализиране на тази идея, като използвал и личните си връзки в града, за да му помогне.
Но едно непредвидено обстоятелство му попречило да реализира тази хубава идея. Един пакостник влязъл една нощ през отворения прозорец на училището и му похабил таблата. Тази случка много го огорчила и той наскоро напуснал село Тополица, и то завинаги. Отива да живее в град Айтос, където Георги Куртев, ръководителят на Бялото братство го настанил да живее в свободната стая при Братския салон, където Братството поело разноските за отопление и осветление. Стаята била достатъчно голяма, за да може да се използва и като работилница или ателие. Когато брат Куртев узнал, че братът е без средства, а знаел да подвързва книги, насърчил го да си обзаведе малка книговезница, като и сам той го подпомагал в реализиране на тази идея, като използвал и личните си връзки в града, за да му помогне. Когато били набавени необходимите помощни средства, брат Куртев писал на приятелите от околните села, който желае може да изпрати беседите си за подвързия при брат Генчо. Почнали да пристигат пакети с книги и тъй брат Генчо не останал без работа и без средства за преживяване. С така импровизираната книговезница се постигали едновременно две цели - едната, че той вече не останал без средства и втора - Словото на Учителя се запазило в един приличен вид, да дочака времето, когато ще се пробуди обществен интерес към него. През пролетта на 1944 година брат Георги Куртев се установил да живее на Братската градина, като наскоро поканил и брат Генчо. Топлата братска грижа на Куртев да му създаде добри условия за живот и да изяви дарбите си, разтопила от благодарност сърцето на Генчо.
към текста >>

Почнали да пристигат пакети с книги и тъй брат Генчо не останал без работа и без средства за преживяване.
Тази случка много го огорчила и той наскоро напуснал село Тополица, и то завинаги. Отива да живее в град Айтос, където Георги Куртев, ръководителят на Бялото братство го настанил да живее в свободната стая при Братския салон, където Братството поело разноските за отопление и осветление. Стаята била достатъчно голяма, за да може да се използва и като работилница или ателие. Когато брат Куртев узнал, че братът е без средства, а знаел да подвързва книги, насърчил го да си обзаведе малка книговезница, като и сам той го подпомагал в реализиране на тази идея, като използвал и личните си връзки в града, за да му помогне. Когато били набавени необходимите помощни средства, брат Куртев писал на приятелите от околните села, който желае може да изпрати беседите си за подвързия при брат Генчо. Почнали да пристигат пакети с книги и тъй брат Генчо не останал без работа и без средства за преживяване. С така импровизираната книговезница се постигали едновременно две цели - едната, че той вече не останал без средства и втора - Словото на Учителя се запазило в един приличен вид, да дочака времето, когато ще се пробуди обществен интерес към него. През пролетта на 1944 година брат Георги Куртев се установил да живее на Братската градина, като наскоро поканил и брат Генчо. Топлата братска грижа на Куртев да му създаде добри условия за живот и да изяви дарбите си, разтопила от благодарност сърцето на Генчо. След установяването на брат Куртев на Братската градина последната започнала много по-често да бъде посещавана от различни хора. Поводите за посещение били най-различни, което създавало разнообразие и оживление в градината.
към текста >>

С така импровизираната книговезница се постигали едновременно две цели - едната, че той вече не останал без средства и втора - Словото на Учителя се запазило в един приличен вид, да дочака времето, когато ще се пробуди обществен интерес към него.
Отива да живее в град Айтос, където Георги Куртев, ръководителят на Бялото братство го настанил да живее в свободната стая при Братския салон, където Братството поело разноските за отопление и осветление. Стаята била достатъчно голяма, за да може да се използва и като работилница или ателие. Когато брат Куртев узнал, че братът е без средства, а знаел да подвързва книги, насърчил го да си обзаведе малка книговезница, като и сам той го подпомагал в реализиране на тази идея, като използвал и личните си връзки в града, за да му помогне. Когато били набавени необходимите помощни средства, брат Куртев писал на приятелите от околните села, който желае може да изпрати беседите си за подвързия при брат Генчо. Почнали да пристигат пакети с книги и тъй брат Генчо не останал без работа и без средства за преживяване. С така импровизираната книговезница се постигали едновременно две цели - едната, че той вече не останал без средства и втора - Словото на Учителя се запазило в един приличен вид, да дочака времето, когато ще се пробуди обществен интерес към него. През пролетта на 1944 година брат Георги Куртев се установил да живее на Братската градина, като наскоро поканил и брат Генчо. Топлата братска грижа на Куртев да му създаде добри условия за живот и да изяви дарбите си, разтопила от благодарност сърцето на Генчо. След установяването на брат Куртев на Братската градина последната започнала много по-често да бъде посещавана от различни хора. Поводите за посещение били най-различни, което създавало разнообразие и оживление в градината. За първи път в живота си Генчо е имал такива добри условия за работа.
към текста >>

Символизира безконечността на знанието Намира се в салона на Братството в село Тополица.
В ума му се раждат нови идеи, които чакали своето реализиране. На Братската градина се е родила идеята за една по-сложна композиция, която ще наречем трилогия. Но преди да говорим за трилогията, необходимо е да споменем за неговото творчество като символист, което е намерило израз в няколко табла: „Окото на Бога" - око, нарисувано в равностранен триъгълник; всевиждащото око на Брата; „Тесният път" - Пътят на посветените; „Псалом 91" - Под крилото на Всевишния; „Човешката душа" - Изобразява девойка в разцъфнал цвят със светли одеяния. Намират се в молитвената стая на Братската градина - Айтос. „Цветно земното кълбо" - опасано от змия, която си е захапала опашката. Символизира безконечността на знанието Намира се в салона на Братството в село Тополица. На горните табла не се знаят рождените дати. Условията, които Генчо е имал за работа в Братската градина, са възможно най-добрите, които е имал през целия си живот. Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания. Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин.
към текста >>

Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин.
Символизира безконечността на знанието Намира се в салона на Братството в село Тополица. На горните табла не се знаят рождените дати. Условията, които Генчо е имал за работа в Братската градина, са възможно най-добрите, които е имал през целия си живот. Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания. Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин. Говори се например за А. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си. Също така и Генчо в дни на творческо безплодие оставял молива или четката с боите и почвал да подвързва. Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време.
към текста >>

Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си.
Условията, които Генчо е имал за работа в Братската градина, са възможно най-добрите, които е имал през целия си живот. Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания. Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин. Говори се например за А. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си. Също така и Генчо в дни на творческо безплодие оставял молива или четката с боите и почвал да подвързва. Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1.
към текста >>

Също така и Генчо в дни на творческо безплодие оставял молива или четката с боите и почвал да подвързва.
Там той създал своята трилогия, композиция от три картини, които се намират в салона на Братската градина - Айтос. Всички хора, които се занимават с каквото и да е изкуство, са забелязали, че не всички дни и месеци в годината са богати на интересни хрумвания. Че има и дни, седмици, дори и месеци безплодни, които трябва да се оползотворят по някакъв начин. Говори се например за А. Н. Толстой, когато идвали дни на творческо безплодие, той оставял писалката и отивал в градината, вземал лопатата и копаел, сечал дърва или препасвал обущарската престилка и почвал да кърпи обувки или преписвал цели коли от някой свой роман, за да изглади стила си. Също така и Генчо в дни на творческо безплодие оставял молива или четката с боите и почвал да подвързва. Така човек се учи от опитността на другите. По тоя начин за всяко нещо се намирало време. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТРИЛОГИЯТА Композицията от трите картини, която нарекохме трилогия, не е наименование, дадено от художника, а наше хрумване. Наименованията на картините: Чистилище, Тесният път и Великият Учител, са ни продиктувани от самото съдържание, като на всяка една от тях ще се спрем внимателно и се опитаме да ги тълкуваме в светлината на окултната наука, на която Генчо се бе отдал с цялата си поетична душа. 1. ЧИСТИЛИЩЕ Това е първата картина от трилогията.
към текста >>

Тези души постоянно биват атакувани от разни чудовища, без да могат да се отбраняват.
А там, наляво, се откроява светла пътека, по която се устремили пробудените души, следвайки своя духовен ръководител. Той ги води на изток, където през зъберите и скали се виждат зарите на новия ден - заветната цел на всяка пробудена душа. 2. ТЕСНИЯТ ПЪТ - ДУХОВНИЯТ СВЯТ. И в тази картина на пръв план имаме море, острови, скали, на които са приковани човешки души. Душите на ония, които са извършили смъртни грехове, като блудство, кръвосмешение, чародейство и други. Тези души постоянно биват атакувани от разни чудовища, без да могат да се отбраняват. Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се яви разкаяние за сторения грях, за което тяхният ръководител следи. А това той ще познае по сиянието, което се явява около главата на разкаялия се. Тогава той бива поставен при подобри условия, в по-високо поле на развитие. Горе наляво се вижда светла пътека, по която се движат пробудените души, които са победили своите слабости. Те минават по тесния път над пропасти и бездни и неустрашимо следват своя духовен ръководител.
към текста >>

Те минават по тесния път над пропасти и бездни и неустрашимо следват своя духовен ръководител.
Тези души постоянно биват атакувани от разни чудовища, без да могат да се отбраняват. Но това не ще продължи вечно, а само дотогава, докато у тях се яви разкаяние за сторения грях, за което тяхният ръководител следи. А това той ще познае по сиянието, което се явява около главата на разкаялия се. Тогава той бива поставен при подобри условия, в по-високо поле на развитие. Горе наляво се вижда светла пътека, по която се движат пробудените души, които са победили своите слабости. Те минават по тесния път над пропасти и бездни и неустрашимо следват своя духовен ръководител. Той ги води към една златна врата, огряна от светлина - вратата на духовния свят или Новия Йерусалим, за който се говори в Свещеното писание и в Словото на Учителят. И в духовния свят има съблазни и изкушения, само че те са от по-фино естество. Ето защо е необходимо по-голяма будност и бдителност. 3. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Това е сложна композиция, в която художникът е въплътил много идеи, които ще се опитаме да разгадаем.
към текста >>

Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл.
И в духовния свят има съблазни и изкушения, само че те са от по-фино естество. Ето защо е необходимо по-голяма будност и бдителност. 3. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Това е сложна композиция, в която художникът е въплътил много идеи, които ще се опитаме да разгадаем. В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището.
към текста >>

Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена.
Ето защо е необходимо по-голяма будност и бдителност. 3. МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ. Това е сложна композиция, в която художникът е въплътил много идеи, които ще се опитаме да разгадаем. В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат.
към текста >>

Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава.
В тази картина на преден план виждаме една тъмночервена мантия, която сякаш застрашава да залее света. Тази мантия не е нищо друго, освен вълната на безбожието, атеизма, които искат да завладеят света с терор и насилие върху човешката мисъл. Техните изпитани средства са лъжата и измамата, фигурата под мантията е без глава, което ще рече, че правдата е разпната, а справедливостта потъпкана, погазена, обезличена. Добродетелта, правдата и честността като атрибути на религията, са отречени. Какво остава тогава? Злоба, завист и отмъщение, от които всеки съвестен човек се възмущава. На първи план пред червената мантия се виждат две фигури, от които едната: сребролюбец, разперил ръце над богатството си, а други ръце посягат да го душат и да му отнемат съкровището. Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство.
към текста >>

Това са гробища - края на човешкото безумие.
Втората фигура представлява човек, седнал на царски трон, държи високо в ръка короната, пази да не му я отнемат. А много ръце се протягат към нея, символ на властта. Зад мантията се виждат самолети, пушеци и пожари, причинени от бомби, които всяват страх и ужас. Война, узаконено човешко убийство. Далеч някъде вляво се виждат кръстове. Това са гробища - края на човешкото безумие. Вдясно долу се виждат три символа: корона и жезъл, шлем и меч, попско расо и килимявка. А ето и значението им: Корона и жезъл - символизира монархизма в света, който си е изживял времето. Шлем и меч - това е милитаризмът, военщината, които се крепят на страха от война. Но вече човешкото съзнание е пораснало. Заговаря се за Европейски парламент, когато всички държави ще бъдат една държава.
към текста >>

Това са безброй светли същества, пратеници на небето да ръководят земното човечество.
Христос е живял в крайна бедност и нямал къде глава да подслони, а сегашните папи, кардинали и митрополити тънат в разкош. Редно е да се запитаме: чие учение проповядват те? Христовото или някое друго? Ето защо дошло е вече време тези три символа да станат музейни експонати. На втори план към центъра на картината се вижда светъл конус, чийто връх сочи на изток. Това са безброй светли същества, пратеници на небето да ръководят земното човечество. Да му помагат да се пробуди и обърне към своя Велик Баща, като доброволно изпълнява Неговата воля. Според думите на Учителя сега на земята са пратени 7000 адепти (посветени), които ще дадат мощен тласък на човешкото развитие. Горе надясно се вижда да изгрява едно мощно слънце, чийто ден е равен на 25000 земни години. Най-високо на картината е образът на Мировия Учител, който сочи с ръка към това велико слънце, сияещ в надоблачните висоти, светъл и лъчезарен. НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ТВОРЧЕСТВОТО НА ХУДОЖНИКА Преди да се разделим с картините на художника-юбиляр, макар и посмъртно, трябва да кажем няколко думи за художественото му творчество.
към текста >>

32. Приложение Второ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Сега ми пишеш, че този въпрос е без значение.
Понеже те бяха първата стъпка в нашата обща работа. 3. Аз работих два месеца върху писмата и ти направих въпросник към тях, за да може, отговаряйки на въпросите, да се разработи целия материал. Аз знаех, че единствено ти можеш да свършиш тази работа. Ако се пропусне момента, всичко се изгубва. После ти сподели, че на въпросите не можело да се отговори, поради давност на лица и събития. Сега ми пишеш, че този въпрос е без значение. Това не е верно. Разгърни на една произволна страница и прочети един въпросник към дадено писмо и се опитай дали ще можеш да отговориш. Ако не можеш да отговориш, ако си в някоя научна група, веднага ще бъдеш отстранена поради непригодност. Аз разбирам защо не можете да отговорите на въпросите. Вие психически не може да се подчините на една програма за работа, а аз тая работа я движа от тридесет години. 4.
към текста >>

Той викаше от ревност и злоба.
Аз спрях веднага всичко. Разбрах, че са се задвижили сили, които ти противодействуват и те отклоняват. Целта им бе да се спре моя план. И те сполучиха. Лично на мен ми е крещял и викал Драган Петков, защо съм ти дал материали. Той викаше от ревност и злоба. Когато му казах, че освен теб няма друг, който да реализира този план, той ми заяви: „Помни, какво ти казва Драган. Павлина ще се изметне и ще те изиграе." Аз замълчах и изчаках как ще се сбъдне пророчеството на Драган. Само след два месеца ти се изметна, а сега си на път под въздействие на други да ме изиграеш. Така стоят нещата. 9. През цялото това време ти непрекъснато тръбеше насам и натам, че ще издаваш сама тази книга, а аз само стоях и те изчаквах, като в нашите срещи непрекъснато ти обяснявах моя план и какви отдели трябва да има в него.
към текста >>

Наталия, която набираше материала за Елена Андреева, без да ме пита го предаде на Елена Николова, уж да прави корекции, за да помогне.
Беше много трагично, когато аз ги запитвах: Вие кому се подчинявате? На Борис или на този, който ви свърши работата? Интересно е, че през онези години никой не ме предаде, пазеха ме, защото ако ме предадат, ще изчезнат техните материали и няма да има за тях историческа следа. Мога да цитирам още десетина човека. В) В следващия етап силите се развихриха по същия сценарий: Аз работих по книгата „Изгревът". Наталия, която набираше материала за Елена Андреева, без да ме пита го предаде на Елена Николова, уж да прави корекции, за да помогне. Като се запознава с материала, остро се противопоставя. Наталия го прибира и ние продължаваме да работим. След два месеца Елена Николова ми пуска в пощенската кутия новият брой на „Житно зърно" и в него е поместила един материал на Елена Андреева. Написала ми писмо, че това нарочно е направила, за да ми попречи на книгата. А два месеца преди това у дома в присъствие на Наталия аз й дадох да прочете на глас завещанието на Елена Андреева.
към текста >>

Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата.
Когато давах материала да мине през коректорите, за да оправят някоя печатна или граматическа грешка, те даваха мнение и за някои несъгласия с изразните средства. Това го приемах. Но те започнаха да ми пишат писма и да атакуват материала ми като истински врагове. А те са по на 25 години. Какво могат да знаят за тази епоха? Но ме атакуваха по най-безпощаден начин и аз им пазя писмата. След това отказаха да им впиша имената в книгата, че са коректори. В твоята работа в Търново, според мен, във всеки раздел, при който са ти сътрудничали, трябва да бъдат вписани имената на сътрудниците. Така е редно. От една страна им се зачита труда, а от друга - те отговарят за верността на материала и техните имена остават като документ, че това не е измислица. А другото, което ти сега правиш, е тактиката на мозайкаджийската бригада, която провали всичко.
към текста >>

33. МИСЛИ НА ВЕЛИКАТА ДУША И ЕДИННАТА ЛЮБОВ III ЧАСТ 1241-1260

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Без Любов Царството Божие не може да се прояви.
Правила. 1241 Като се молиш, трябва да забравиш всичко. Като се молиш, ще се облечеш с най-хубавите си дрехи. Ще се измиеш добре, ще се облечеш добре, тогава ще идеш да се помолиш на Бога. Без Любов Царството Божие не може да се прояви. Любовта носи всичките богатства. Този, който ви обича - вий се чувствате радостен в неговото присъствие. Псалмопевецът Господ Бог. 1242 Псалом 119. I. (1-8 стих) Доброто семе, което Господ е посял в твоята душа ти поливай, за да израсти.
към текста >>

(81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте.
Пази този светилник да не угасне, за да ти е добре през всичкия твой живот на твоето пребъдване на земята. X. (73-80 стих) С Милостта Господ съгради жилището на душата. С Нея я пази от всички злини. Затова Той я постави целител на нейните болки и грешки; затова пази Милостта в твоето сърце, за да си здрав и щастлив през дните на живота си. Не я отдалечавай от вратата на жилището си. XI. (81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII.
към текста >>

Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII.
(81-88 стих) Следвайте, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел и ако има някоя похвала това размишлявайте. И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII. (Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божии, облечете се в милосердие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. XIV. (Псалом 6: 4 стих) Претърпявайте си един на друг и един на друг си прощавайте. Ако би някой да има тъжба връх някого; както Христос е простил вам, така и вие.
към текста >>

(Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си.
И Господ ще съхрани сърцата ви от всяко зло и лукаво помишление и ще ви придаде сила, за да струвате, което е Нему угодно. XII. (Псалом 10: 3 стих) Заради това възлюблени изработвайте спасението си с благочестие. Защото Бог е, който действува във вас. Желанието и действуването е според Неговата добра воля. Бъдете безукоризнени и незлобливи чада Божии, непорочни, да светите пред света, да сте пример на всички. XIII. (Псалом 17: 6 стих) А сега отхвърлете и вие всичко това: гняв, ярост, злоба, хуление, срамотни речи от устата си. Недейте говори лъжа един на друг, като се съблякохте вече от стария человек с делата му. И като избрани Божии, облечете се в милосердие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение. XIV. (Псалом 6: 4 стих) Претърпявайте си един на друг и един на друг си прощавайте. Ако би някой да има тъжба връх някого; както Христос е простил вам, така и вие. И над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството.
към текста >>

Любовта не се превъзнася, не се гордей, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, във всичко търпи. XVIII.
(Псалом 21: 5 стих) А плодът на Духа е Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Вяра, Кротост, Милосърдие, Въздържание, против таквиз няма закон. Ако духом живеете, духом и да ходите. Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме. XVII. (Псалом 13: 7 стих) Любовта дълготър- пи, благосклонна е. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордей, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, във всичко търпи. XVIII. (Псалом 73:10 стих) Който ще въздаде всекиму според делата му. Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие. И презрение и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имаме удобрението в душата си от Бога. XIX. (Псалом 63: 7 стих) Истина ви казвам, Аз съм вратата.
към текста >>

Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие.
Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме един друг и един друг да си завиждаме. XVII. (Псалом 13: 7 стих) Любовта дълготър- пи, благосклонна е. Любовта не завижда. Любовта не се превъзнася, не се гордей, не безобрадствува, не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на Истината, всичко претърпява, на всичко хваща вяра, на всичко се надее, във всичко търпи. XVIII. (Псалом 73:10 стих) Който ще въздаде всекиму според делата му. Живот вечен на тези, които с постоянството в доброто дело, търсят слава, почест и безсмъртие. И презрение и гняв на тези, които упорствуват и се не покоряват на Истината. Затова трябва да се стремим да имаме удобрението в душата си от Бога. XIX. (Псалом 63: 7 стих) Истина ви казвам, Аз съм вратата. През мене ако влезе някой, спасен ще бъде и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Мойте овци слушат моя глас и аз ги познавам, и те идат след мене, и аз им давам живот вечен; и няма да загинат.
към текста >>

Да се не обезсърчавате!
Никой няма да ги грабне от ръката ми. Това е волята на Отца. Съвети. 1243 Служете на Бога и при добрите условия, и при лошите условия. Деца - то е закон на вечното подмладяване. Всичко онова, което Бог е създал, небесните деца го използуват. Да се не обезсърчавате! При всичките условия бъдете готови да работите! Градина с плодове. 1244 Чувствения свят, аз го представям свят на Любовта. Чувствата като плодове ги представям. За да обичаш някого, трябва да има някакъв плод, някаква обмяна.
към текста >>

Обезсърчиш се, върви срещу някоя хубава, бистра рекичка.
Другият свят. 1252 Всеки човек, на когото дрехите са изтъркани, оголял е; трябва да иде в другия свят, да му дадат други дрехи. Постоянно трябва да отиваме в другия свят, да се обличаме с новите дрехи. Поука от Природата; 1253 Някой път може да сте неразположени, пад- нали духом, минавате край някое яко, хубаво дърво, облегнете гърба си на него, оставете се т а к а няколко минути, ще се поправи състоянието ви. Като седнете на някой хубав камък, ще ви предаде твърдост. Обезсърчиш се, върви срещу някоя хубава, бистра рекичка. Природата е разрешила всички противоре- чия, трябва да вземаме поука от нея. Всяка твар 1254 Всяка твар, всяко нещо проповядва Словото Божие. Трябва да имате отношение към животните както към хората. Миротворците. 1255 Миротворците живеят в Божествения огън. Миротворството е един Божествен лъч, който излиза от дълбочините на човешката душа.
към текста >>

1259 Божественото работи без никакъв шум. Опасност.
1257 Вложете като принцип - абсолютно послу шание - да бъдеш послушен само на Великото, на Бога да бъдеш послушен. Послушание, което носи знание и мъдрост. Знанието, силата, която мъдростта може да използува. Последният ден 1258 Последния ден наричам деня, в който може да се извърши волята Божия. Следователно ние сме в последния ден, когато можем да извършим Волята Божия. Божественото. 1259 Божественото работи без никакъв шум. Опасност. 1260 Във всички съвременни окултни школи има една опасност - бързане на учениците да свършат.
към текста >>

34. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите.
" се пита тя. А между това Учителят приема подаръци: чорапи, ризи, сладка баница, дрехи, приема с усмивка - благодарност, а тази книжка, която е написала с цената на своя живот, той отхвърля категорично. Тя била готова за печат едва след 7 години и тя разбира причината за отхвърлянето на книгата. Когато е посетила една пиеса на Народния театър - „Бедността не е порок", тя излиза от театъра, целува една от стените му и си отива с едно просветление. Тя е млада и ще се развие в нея гордостта при успеха, на човека неминуемо се развива чувството на гордост, надмощие над другите, а славата е опасна. Пазел я от злобата и ревността на окръжаващите. След още 7 години в живота й се явява един ученик, на когото тя поднася книжката и той възхитен казва: „Тя трябва да бъде напечатана." И още на другия ден започва с един брат изглаждането и напечатването й. Стиховете са били 4000, а след изглаждането са останали само 500. Участвал брат Боев в това изглаждане. Непрекъснатите й посещения при Учителя бяха съблазън за много приятели. Те не знаеха истинската работа, която свързваше Учителя с ученика.
към текста >>

Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод.
П.Д.: Люба, понеже с мама бяха големи приятелки. Да не е там в онзи дивия край там - Диар Бекир в Добруджа. И мама отиде при този човек, на когото преди време е правила услуги и го помоли да подпише там някакъв документ, за да дойдат в Търново и ги настани да живеят в една съседна вила, до брат Стамат за известен период. Но Цветана имаше син болен от захарна болест, Боби се казваше. Малкият й син се казваше Панайот, че му викахме Ото. Понеже мъжът й беше изнервен, изтощен, по- възрастен от нея, отношенията им бяха много изострени, просто се разведоха, без да имат официален развод. Цветана си дойде в София, а децата останаха при баща си. Цветана си дойде в София и живееше при Милка. Това беше вече след смъртта на Люба. И тогава Малджиев също се грижеше за нея до края на живота си, но Цветана работеше в бригадата на Борис (и Петър Филипов) в Русе. Тя там им беше готвачка.
към текста >>

И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала.
Издиктува ми го целия материал. А аз понеже спях при Петър Филипов се похвалих, че тя ми го е диктувала и брат Петър Филипов, мир и светлина на душата му, се ядоса: как може аз, хлапака, според него, един несериозен човек, за такава ме смяташе той, Милка на мен да диктува, а не на него. И като отидох следващият път да ми диктува, тя ми се оплака, че той ходил при нея и й се карал и ми каза, преди да си тръгна: „Не, ти непременно трябва да оставиш това, което си написала, държеше много да го има този материал и не знам вече имахме някакви пререкания, но аз не го оставих и за голямо съжаление тогава се загуби една страница. Девета страница изчезна от диктувания материал. Приблизително аз го написах после, какво беше, но като си отидох в Търново. И дълго време аз държах този материал, без да го печатам, с почерка, който съм имала. Аз може би не го дадох на брат Петър Филипов, не че не исках да му го дам, просто се срамувах от почерка си, защото бързо пишех, може би имах някакви грешки, страхувах се, че може да не ми разбере и чак след десетина години го напечатах тоя материал и сега вече специално го напечатах втори път за вас. Това е. М.М.: Ако обичаш да кажеш нещо за Богомил Малджиев. П.Д.: Трябва да ви кажа, че много го обичах брат Малджиев, защото той беше изключителен. Първо, като дете, когато се запознах в Търново, когато той идваше.
към текста >>

И като се зададеше 1 март раздаваше на всички свои колежки мартеници обезателно.
М.М.: За коя война става въпрос? П.Д.: Втората световна война, това беше 1943 и 1944 г. На Люба предприятието им беше преместено нали там и брат Малджиев свиреше на някакъв специален инструмент като балалайка, но не беше балалайка, а някакъв от тамбурашкия състав. М.М.:Да той беше диригент. П.Д.: Той беше диригент на тамбурашки състав и свиреше много хубаво на някакъв тамбурашки инструмент. И като се зададеше 1 март раздаваше на всички свои колежки мартеници обезателно. Въобще имаше към жените много фино отношение. Лично ми е разправял един случай. И той беше също така от, как да го нарека, не от хайлайфа, но от интелигенцията на София. Ходил е по балове и т.н. Имал е най- напред една приятелка и един път щяли да ходят на бал, ми разправяше, но тя се върнала отъркаляна, някой я отъркалял.
към текста >>

Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си.
И понеже беше адвокат, отиде и ги постави на мястото, но като добри хора са решили, понеже сградата не е строена от тях, докато е жива Цветана да си го притежава. Сега не могат да се явят такива мъже, с такива фини отношения. После, той беше рядък брат. Всичко правеше за Братството с такава голяма любов, че... То тогава имаше братя и сестри с много фини отношения, много изискани и много симпатични, много изключително, то само като го погледнеш, виждаш в него финес. Ние сега сме деградирало поколение, защото сме живяли при комунистите. Аз съм прочела в една беседа от Учителя, ако само една година си живял без Бога се връщаш десет години назад в развитието си. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Записът е направен на 20 декември 1993 г. от Марийка Марашлиева. Разказвала Павлина Даскалова от Велико Търново. 3. ПИСМА НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Светлий Учителю, Когато човек е бил под милувките на Светлината, Когато човек е расъл под погледите на Любовта, Когато човек е живял в оградата на Истината, Може ли на тъмно да стои, може ли да не желае Любовта и да не тъгува всеки час за този дом, де Истината живее? Когато човек е бил близо, много близо при Изворът на тези три блага: Светлина, Истина и Чистота; Светлина, която пръска мрака и дава нови простори, Истина, която държи душите близо до Бога и Чистота, която краси човешкото сърце.
към текста >>

Учителю, Учителю свещен, без теб не мога веч.
* * * Аз пийнах малко от шишенцето „отлив" и съм погълната от едно такова сдържано настроение. Една дълбочина се разстила в душата ми като синьото небе. [стенографски текст] Каква промяна в мен настана, сама учудвам се аз всеки час. От „онзи ден", кога в Нирвана ме отведе Ти, в градината, когато бяхме ние сами, за мене друг живот настана по-светъл и по-велик! Други мисли има в моя ум сега и други чувства пълнят моето сърце. Учителю, Учителю свещен, без теб не мога веч. Всяка вечер звучат в моите уши мелодиите, които аз чувах всяка вечер там, в Търново на Вашата цигулка. Пред които аз забравях що тъга и скръб се нарича, душата ми се опияняваше и отлиташе в горните предели, в светлите предели на Любовта. Ах, де е таз музика сега? Савка * * * ЗА МОЯТ УЧИТЕЛ (Тема 10) Основната идея на моя личен живот БОГ И МОЯТ УЧИТЕЛ Савка 23.12.1923 г. София * * * 4.
към текста >>

По Теб, по вас ще тръгна аз сега: Които е зърнал веднъж величието на Светлината, Не може да остане веч без нея.
Но майка ми е пак при мен, защо съм аз сама? О Лъч прекрасен, де отиде ти? Кажи, кажи, душа ми за Теб копнее от този час насам Аз тебе търся в света. Къде отиде ти, къде се скри? О, светлина на моята душа, не скривай се от мен, О Дух блестящ, о зари на Любовта. По Теб, по вас ще тръгна аз сега: Които е зърнал веднъж величието на Светлината, Не може да остане веч без нея. И тръгнах аз сама, съвсем сама от моя роден край. Без сбогом тръгнах си оттам. Към новий роден край, към светлии край стремя се лудо аз. Но, къде да ида, пътя аз не зная? О, сърцето ми, това ще тихо ми подскаже.
към текста >>

Без сбогом тръгнах си оттам.
Кажи, кажи, душа ми за Теб копнее от този час насам Аз тебе търся в света. Къде отиде ти, къде се скри? О, светлина на моята душа, не скривай се от мен, О Дух блестящ, о зари на Любовта. По Теб, по вас ще тръгна аз сега: Които е зърнал веднъж величието на Светлината, Не може да остане веч без нея. И тръгнах аз сама, съвсем сама от моя роден край. Без сбогом тръгнах си оттам. Към новий роден край, към светлии край стремя се лудо аз. Но, къде да ида, пътя аз не зная? О, сърцето ми, това ще тихо ми подскаже. И тръгнах аз напред нагор'. И ето, отдалеч аз зърнах води студени и чисти, кои с любовен жар надолу се разливат и в тихото бълбочене, тайна една крият.
към текста >>

32 ст.: „А аз искам вие да сте безгрижни.
Даде ни наставления и ред на събранията ни. Пет минути преди да почнем, ще седим мирно и няма да мърдаме, след това една молитва и после ще четем: „Мисълта, творец на характера" и пак с молитва ще свършим. Всички бяхме във възторг! _______________________________________________ ** Марийка - Мария Тодорова; Невенка - Невенка Велева; Стефка - Стефка Гунева; аз - Савка Керемидчиева. 16.02. Се събрахме у дома, след всичко всяка една от нас отвори евангелието и ни са паднаха следните стихове: на Марийка - I послание к Коринтяном 7 гл. 32 ст.: „А аз искам вие да сте безгрижни. Неженений се грижи за това, което е Господне, как да угоди Господу." На Невенка - послание к Колосяном 1 гл. 5 ст.:„Зарад надеждата, която се пази за вас на небеса, за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието." На Стефка - послание к Римляном 1 гл. 18 ст.:„Защото гняв Божий се открива от небото върх всяко нечестие и неправда на человеците, които държат истината с непревда." На мене - Евангелие от Иоанна 17 гл. 21 ст.: „Да бъдат всички едно; както ти Отче си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че ти си ме проводил." Радостни и доволни си легнахме. 23.02. Приехме в нашата групица и Госпожица Тодорова* и станахме пет.
към текста >>

Бяхме у г-ца Тодорова без Марийка.
5 ст.:„Зарад надеждата, която се пази за вас на небеса, за която сте чули от по-напред в истинното слово на евангелието." На Стефка - послание к Римляном 1 гл. 18 ст.:„Защото гняв Божий се открива от небото върх всяко нечестие и неправда на человеците, които държат истината с непревда." На мене - Евангелие от Иоанна 17 гл. 21 ст.: „Да бъдат всички едно; както ти Отче си в мене и аз в тебе, да бъдат и те в нас едно; за да повярва светът, че ти си ме проводил." Радостни и доволни си легнахме. 23.02. Приехме в нашата групица и Госпожица Тодорова* и станахме пет. Събрахме се у Мариикини. 02.03. Бяхме у г-ца Тодорова без Марийка. Четохме, мълчахме и госпожицата ни разказа много нещо за Учителя и за майка си. 08.03. Бяхме у Невенкини. 15.03. Бяхме у Невенкини, без г-ца Тодорова, правихме упражнението със съзерцание, сред упражнението се изсмяхме и го повторихме, и пак четохме от книгата. 22.03. Бяхме пак четирите, не четохме, само молитва направихме и бързахме да идем [на „Опълченска"] 66. В чест на 9 март имаше хубава беседа и плодна вечеря. 29.03.
към текста >>

Бяхме у Невенкини, без г-ца Тодорова, правихме упражнението със съзерцание, сред упражнението се изсмяхме и го повторихме, и пак четохме от книгата. 22.03.
Приехме в нашата групица и Госпожица Тодорова* и станахме пет. Събрахме се у Мариикини. 02.03. Бяхме у г-ца Тодорова без Марийка. Четохме, мълчахме и госпожицата ни разказа много нещо за Учителя и за майка си. 08.03. Бяхме у Невенкини. 15.03. Бяхме у Невенкини, без г-ца Тодорова, правихме упражнението със съзерцание, сред упражнението се изсмяхме и го повторихме, и пак четохме от книгата. 22.03. Бяхме пак четирите, не четохме, само молитва направихме и бързахме да идем [на „Опълченска"] 66. В чест на 9 март имаше хубава беседа и плодна вечеря. 29.03. Не се събрахме. 05.04. Страстен понеделник. Не се събрахме. 12.04.
към текста >>

Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго.
Страстен понеделник. Не се събрахме. 12.04. Втори ден на Великден. Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега. Беше наистина Велик ден. 19.04. Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго. * Госпожица Тодорова - Паша Теодорова. 25.04. Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера. Направихме първото упражнение. Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат.
към текста >>

Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера.
Всички около 150 души с Учителя си бяхме на екскурзия на малкия Черен върх над Драгалевци при снега. Беше наистина Велик ден. 19.04. Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго. * Госпожица Тодорова - Паша Теодорова. 25.04. Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера. Направихме първото упражнение. Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат. (При започване на упражнението [стенографски текст] аз чувствах велика радост и сериозност пред мисълта, че това е дадено от Учителя, отначало имаше тъмнина, после като бели мъгли ми се струваше, че обикаляха в главата ми. Накрая почувствувах една умора. При второто упражнение именно [стенографски текст] не можах да мисля върху нищо и ми се струваше, че картината, която гледах се изяснява и се върти, едва издържахме една минута, и то не цяла.
към текста >>

Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат.
Събрахме се без г-ца Тодорова, изчетохме книгата и решихме да идем пак при Учителя, да искаме друго. * Госпожица Тодорова - Паша Теодорова. 25.04. Неделя вечерта. Отидохме 5 [петте] при Него и ни даде, след настоятелно искане, упражнение за усилване на волята за 5 пъти и книгата „В хармония с безконечността." 26.04 Петте бяхме у Марийкини, четохме това, което ни каза вчера. Направихме първото упражнение. Останахме всички с добро разположение, но без особен резултат. (При започване на упражнението [стенографски текст] аз чувствах велика радост и сериозност пред мисълта, че това е дадено от Учителя, отначало имаше тъмнина, после като бели мъгли ми се струваше, че обикаляха в главата ми. Накрая почувствувах една умора. При второто упражнение именно [стенографски текст] не можах да мисля върху нищо и ми се струваше, че картината, която гледах се изяснява и се върти, едва издържахме една минута, и то не цяла. Наляха ни се очите. 03.05. Направихме второто упражнение 12 [стенографски текст] и втренчване.
към текста >>

Понеделник в 7.30 у Марийкини без Невенка издържахме 20 мин.
Повече вяра. Да придобиете положителна вяра в себе си, че може да контролирате. Човек като направи един опит и успее, тогава вярата се усилва. Някой казва, не може да ходи на високо и като отиде, вижда че може повече, отколкото той мисли. Подвизавайте се. 07.06. Понеделник в 7.30 у Марийкини без Невенка издържахме 20 мин. и втренчване, аз не виждах цветето, а около него едно съвсем прозрачно място. Пак не четохме, защото я нямаше книгата. 08.06. Вторник 2 часа след обяд запостихме. Аз ядох спанак с яйца и много кисело мляко към 1.30 и към 2.15 пих 2 чаши чай и се помолих Господ да ми даде сила да изкарам поста спокойно. Падна ми се от Йоанна 11 гл.
към текста >>

Сутринта пак тиха, но към 10.30 бях доста изтощена и умалела, към 1.30 почувствах, че свят ми се вие и много без сили бях.
Цял ден ходих, не спах. 09.06. Сряда. Пак цял ден бях вън. Настроение тихо, повечето ми се мълчи, сърцето и стомаха бодри, само умът малко негативен. Голяма отпадналост не чувствам, легнах си към 11.15. 10.06. Четвъртък. Сутринта пак тиха, но към 10.30 бях доста изтощена и умалела, към 1.30 почувствах, че свят ми се вие и много без сили бях. В 2.15 ядох 2 чаши чай, 2 сухарчета и малко сирене и грах, малко преди да ям благодарих на Бога, дето изкарах тъй хубаво поста, падна ми се в молитвата преди да ям Второ Послание к Коринтяном 1 гл. 2 ст. „Благодат вам и мир от Бога Отца нашего и Господа Исуса Христа." 14.06. Понеделник. Направихме петото упражнение, именно 25 минути [стенографски текст] сега за пръв път почувствах една яснота в съзнанието си една (стенографски текст] като че се разстилаше. Настроението беше общо тихо, спокойно и мълчание главно.
към текста >>

Зло е всяко нещо, което става без закон.
(За скъпоценния камък в кутията, но някой ти каже: „Няма нищо вътре", пък не можеш да отвориш кутията.) Грехът - това е забраненото добро, а доброто - това е забраненият грях. Това е скритата страна на окултизма. Ние на земята не сме изпитвали живота, а изпитваме само доброто и злото, но същинският живот не е дошъл. Животът сега иде, а той трябва да се яви с другия принцип. Трябва да се яде от дървото на живота. Зло е всяко нещо, което става без закон. Зло [стенографски текст: Няма сила, която да й действа и да я регулира.] и пожеланието е грях, защото има закон, а щом няма закон, това не е грях. Затуй се турга тъй: което искаш да ти правят, прави го и ти и което не искаш да ти правят и ти го не прави. Добрите хора се раждат при едни условия, лошите при други. Всеки човек има свое време, когато се ражда. Когато човек е в пост, не може да спи, защото не може да остави тялото си, ако остави тялото си, може да му напакостят.
към текста >>

Земята без другия свят е затвор.
Сълзите са само външната страна. Плачът е онова, което става в човека. Най-тежкото положение е, когато човек не може да плаче. Щом човек престане да плаче, то е пустиня, изворите са пресъхнали. Няма човек в живота, който да не плакал. Земята без другия свят е затвор. Човек на земята живей, за небето си мисли. 8. УПРАЖНЕНИЯ, ФОРМУЛА, РЕЗЮМЕ УПРАЖНЕНИ Е С ГЛАГОЛ А „СЪБУЖДАМ" * Събуждам - Изгрява моето Слънце в моята душа. Събуждаш - Изгрява Божието Слънце в Моето сърце. Събужда -Изгрява Слънцето на Всеблагия Дух в моя ум. Събуждаме -Изгрява Слънцето на нашите Ангели, носители на Мира.
към текста >>

Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието.
Смелостта избира най-късия път. Твърдостта подразбира далечна цел. Смелостта е един скок до нея. Тя предприема, а твърдостта устоява. Твърдостта има отношение към ума, а смелостта към сърцето. Смелостта включва в себе си свободата и безстрашието. Твърдостта е последна формация на смелостта. Тя е скелета на духовния човек. Твърдият човек прилича на дърво, което е забило корените си дълбоко в земята и е издигнало върха си нагоре, затова твърдият е изложен на бури. 01.12.1923 г. София _________________________________________ * Ръкописът е съчинение на ученичка, почерк на Паша Теодорова.
към текста >>

Деяния на Апостолите 27:33 „А при съмване Павел канеше всичките да похапнат по нещо и казваше: 14дена днес ожидате и стоите гладни без да сте вкусили нищо." * * * 27.02.1925 г.
От огъня на ревността Му. Защото ще направи скончание даже и скоро. Връх всички, които живеят на земята." * * * 26.02.1925 г. 123 Четвъртък 6.30 ч.с. (Небето ясно само хоризонтални облаци.) Разположение: Готово! Деяния на Апостолите 27:33 „А при съмване Павел канеше всичките да похапнат по нещо и казваше: 14дена днес ожидате и стоите гладни без да сте вкусили нищо." * * * 27.02.1925 г. 123 Петък 7.15 ч.с. (Ясно, само хориз. маренъ.) Разположение: Добро. Евангелие Лука 12:14 „А Той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? " * * * 28.02.925 г.
към текста >>

35. 105. ЖИВОТЪТ НА РИЛА ПРОДЪЛЖАВА

Николай Дойнов

Но злоба, завист - качества на българина.
По това време вече беше започнал да се промъква страха от една злокобна опасност, за имуществото на по-богатите хора, било в имот или добитък, че ще им се изземат от държавата. А тези, които имаха стада в планината, бяха сравнително по-заможни селяни. И каква заможност имаха те? По 50-60 най-много по стотина овце. Та това богати хора ли са? Но злоба, завист - качества на българина. Тази опасност беше почнала да се промъква в тях и те всякога плахо се обръщаха, когато повече от един човек ги посети. Това злокобно предчувствие по-късно се оправда. Ликвидираха ги тези хорица. Вземаха им добитъка и земята, хора мирни, трудолюбиви, с една топла грижа и разбиране към нуждите на своя добитък, даващи на човешкото общество най-ценните продукти за живота му. Направи се тази капитална грешка, която коствува много.
към текста >>

Влезнах внимателно в първата и с любезна усмивка се изправих пред двама селяни овчари, които бяха там собствениците на стадата.
Вземаха им добитъка и земята, хора мирни, трудолюбиви, с една топла грижа и разбиране към нуждите на своя добитък, даващи на човешкото общество най-ценните продукти за живота му. Направи се тази капитална грешка, която коствува много. Изхождайки от това, сметнах, че сам човек не буди някакво подозрение в зла омисъл, колкото ако са двама или повече. Тръгнах нагоре покрай седемте езера, та чак на връх „Дамка". Оттам, по широката долина на „Пазар дере" към дъното на тази местност, ето ги две овчарски колиби. Влезнах внимателно в първата и с любезна усмивка се изправих пред двама селяни овчари, които бяха там собствениците на стадата. Казах им за целта на своето посещение. С едва сдържано вълнение от радост, разбрах от тях, че имат сирене и че са готови да ни го продадат. Но за донасянето му, това може да стане утре сутринта, тъй като конете им, заедно с овцете им, били вече из планината. Те знаеха за нас, още от миналите години, а ние се ползувахме с доверието и уважението от хората в този край. Разбира се аз се съгласих.
към текста >>

Претеглихме сиренето и му уредих сметката, като любезно му напомних, редовно да ни донася.
От „Пазар дере" се упътих по посока към Рилския монастир, там в една долина също намерих овчарска колиба и там за моя голяма радост имах същия шанс. Прибрах се едва късно следобед. На сутринта, след като се прибрахме от молитвения връх, гледам човек да води кон, слизащ откъм третото езеро. Избързах и посрещнах човека, той беше този, с когото най-напред бях уговорил за доставката на сиренето. Едва сдържах радостта си. Претеглихме сиренето и му уредих сметката, като любезно му напомних, редовно да ни донася. Разделихме се с този човек вече като приятели. През следващите дни, започнаха да носят и от другите овчарски колиби. По този начин имахме редовно и обилно, от този тъй важен за човека продукт. Така и този въпрос беше идеално разрешен. Приятелите на бивака имаха сирене от най-високо качество, чисто, мазно, вкусно, овчо, балканско сирене.
към текста >>

36. 22. РАСИ

Николай Дойнов

Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота.
За черната раса, Учителят казваше: „Космите на главата това са антените на човека". Тук тези антени приемат само по-грубите вибрации на заобикалящите ни форми. Косата е къдрава с малък радиус на кривина, признак на лесна възбудимост. Развитието на челото около веждите е признак, че сетивата са в особено подострено състояние и интерес само към онова, което задоволява непосредствените примитивни нужди на човека. Очите са тъмни и когато са лъскави като маслини, това е интерес към задоволяване само на личните им нужди. Носът е слабо развит в горните две трети, признак на слаба инициатива, липса на амбиция за издигане и безпринципност в живота. Долу при ноздрите носа е силно развит, широк, месест - признак на ненаситност. Устните са големи, месести и в многото случаи силно изпъкнали, показват желание, жажда за опитване на всичко. В многото случаи устата са големи - признак на изпълнителност до крайни предели. Не добре оформена брада, при някои е признак на лесно подаващо се влияние и на хипноза. А силно развитата брада, при други е признак на непоправимо своенравние.
към текста >>

Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие.
Кожата с жълтеникав цвят е признак на подострен ум. Един ден занасям на Учителя бучка масло, купено от селянка. Подавайки маслото, Той ме запита, какво е маслото - кравешко или биволско. Отговорих му, че не знам. Той се усмихна и ми каза: „Ако е жълто маслото е кравешко, ако е бяло биволско е, кравата е по-мъдра от биволицата, затова и маслото й е жълто". Косата на тези народи е права, тънка, твърда - израз на грубост, твърдост, безогледност, несдържаност, потайност и изненадващо действие. Челото развито в долната и средна част с подчертано развитие на центровете пред ушите е признак на добре развити лични интереси и много силно чувство за стежение, за придобиване, за завладяване на големи пространства. Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им. Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив.
към текста >>

Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства.
Такива са Атила, Чингиз Хан, Тамерлан. Те имат също така и голяма охота към яденето. Това е изразено и в изкуството им. Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив. Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване.
към текста >>

Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези.
Боговете им са все пълни и месести, а драконът, който лапа и поглъща всичко, е техен национален мотив. Вежди тъмни, гъсти и гладки - признак на дълбоки, трайни чувства и добра наблюдателност. Очи и тънки коси - признак на действие без участието на по-висшите чувства. Нос - не добре оформен и горните две трети - признак на амбиция и принципност в живота. Силно развити скули - признак на голям устой, упоритост и издръжливост. Устните, устата и брадата са без особени подчертани белези. Всичко това говори за един народ, живял в един друг голям и богат континент между Азия и Америка, на мястото на север от екватора в Тихия океан. Погълнати от един непреодолим устрем за ненаситен придобив, те са живели и провеждали живот на вечна борба за завладяване. Учителят веднъж каза: „Упоритостта на вола е нищо в сравнение с китайската упоритост. Те са готови да водят война и петдесет години". Оттам и силно развитите центрове за стежение, охота за ядене и развитите скули.
към текста >>

Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят.
Очите са с хоризонтални оси и мек поглед - признак на заложби за добра обхода с ангелите. Косата е тънка, мека, понякога е къдрава с голям радиус на кривината - признак за фин, чувствен свят, с приятна възбудимост. Носът е много добре развит в горните две трети - признак на добра амбиция и принципност в живота. В много случаи челюстите и брадата са добре развити - признак на енергия и правилен подход за действие. Така поставена, бялата раса е с големи възможности за прогрес. Вярно е, че злото все още намира врата, за да прати своите агенти облечени в бели, чисти одежди на тази раса, да разпалват, раздухват в народите злобата, омразата, жаждата за ограбване и подтисничество, за разрушение, тъй както плевелите неканени се премъкват до поникват в чистите жита, на добре разработената и плодотворна почва, но това е краят. Великият градинар зорко бди. Този път победата е на наша страна". В.К. Ти разглеждаш няколко случаи с расите и тяхната историческа предопределеност. От бялата раса и нейната историческата предопределеност. Н.Д. Бялата раса има за задача да развие човешкия интелект.
към текста >>

Искам да кажа, онзи момент, който го има в славянството, в края на краищата има една мекота, една черта, която е безспорна в славянството. В.К.
Но един ден в един разговор с Василевски, един от големите главнокомандващи през Втората световна война Сталин след като се разправят вече по военните операции и суровостта, с която трябва да се действува, той се обръща към Василевски и казва: „Вие, защо изоставихте баща си на село? " - „Другарю Сталин, нали вие, партията говори, че ние с родителите не трябва да имаме никакви отношения и така". „Няма какво да се намесва партията, ще доведете баща ви в Москва". Това съм чел от записките на Василевски. В.К. Аз съм слушал как е довел майка си и й направил християнски параклис в Кремъл. Н.Д. Искам да кажа, онзи момент, който го има в славянството, в края на краищата има една мекота, една черта, която е безспорна в славянството. В.К. Той е грузинец. Н.Д. Е, нищо.
към текста >>

37. 6. УМЪТ, СЪРЦЕТО И ВОЛЯТА

Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея.
Главната роля в нея играят мускулите, лигаментите и краищниците. Човек е разумен само тогава, когато знае, как да употребява разните членове на тялото си. В тях трябва да има хармонична проява. Когато един организъм действува по тоя начин, ние казваме, че една висша разумна сила се проявява чрез един целесъобразен закон вътре в самата природа. Законосъобразността и целесъобразността се проявява само в дадения случай: тя действува само в настоящето. Запример: целесъобразно е човек да се храни, понеже храната уталожва глада му и го избавя от страданията, на които е изложен без нея. Но само подходящата храна уталожва глада. Тя трябва да има тясна връзка със самия организъм. И всякога, когато се взима една храна, която не е законосъобразна и целесъобразна, тя след като задоволи гладния, произвежда болестите. При такива случаи учените хора казват, че законът в природата не действува правилно. Мисълта, като разумна сила в природата е свързана с всички живи същества, което се стремят да намерят подходяща за себе си храна, което значи, да намерят условията, при които могат да живеят и да запазят това състояние за по-дълго време.
към текста >>

И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.
Значи, когато всичките тия пирамидални клетки са хармонично свързани и действуват хармонично, то умът, чувствата и волята действуват хармонично. Но при умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и да осакатява дейността на тия клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се и други такива отделни анормални проявления. Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на живота, не знае и дейността на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната космическа вселена - вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И ако някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни, това се дължи на натрупването на млечната и пикочна киселини, които осакатяват пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действуваме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен. В такъв случай ние се намираме в положението на онзи знаменит американски проповедник, чийто стомах се развалил, но той не обърнал на това внимание. Когато, обаче, стомахът с развалата си създал в тялото му млечната и пикочна киселини и ги препратил в мозъка, обременил го и той почнал да мисли, че всичките негови слушатели са демони, излезли из пъкъла, които нищо не разбират. Тогава започнал да сипе върху тях огън и жупел, защото не разбирали как да живеят. Но благочестивите му слушатели изпратили своя проповедник в една клиника, дето му промили стомаха с топла вода, поддържали го няколко месеци на правилна диета и хигиена, премахнали са млечната и пикочната киселини от организма му, освежил се мозъкът на тоя виден проповедник и той се върнал на амвона с нов възкръснал дух, като почнал да мисли, че Царството Божие е слязло на земята, и да вижда в лицето на слушателите си свои братя и сестри, а не демони. Религиозните хора ще изяснят туй проявление като кажат, че някой демон го е обсебил, медиците ще кажат, че мозъкът на тоя проповедник е анормален, а простата причина седи в това, че този проповедник не е спазил ония елементарни правила на живота за храната, допуснал отровите на млечната и пикочни киселини в организма си, и те са разстроили основите на неговото правилно мислене, чувствуване и действие.
към текста >>

Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е.
Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат. Така нашето положение се уподобява на онова на един проповедник, който поддържал, че няма никаква нужда от пари, че те са една илюзия. Един от неговите слушатели, обаче, го обрал и проповедникът почнал да се оплаква, че му взели парите. А слушателят, който го обрал, просто му казал: „защо се оплаквате, вие сте освободен от излишното в живота"... Според нас, парите са потребни, само за да се движи колелото на живота, да създават работа на всички хора, служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тия пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвестта на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: парите са непотребни в този смисъл. Следователно, ние трябва да се повърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си, не чрез метода на отричането, а чрез оня - на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато ние почнем разумно да изучаваме живата природа и да виждаме във всяко живо същество една жива, съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята - разумния смисъл на живота. Трябва да знаем, че всяка форма е потребна, за да се изрази чрез нея едно съдържание, а всяко съдържание е необходимо, за да се изрази вътрешния смисъл на самия живот. Следователно, формата, съдържанието и смисъла ние ги свързваме: формата с ума, съдържанието със сърцето, а смисъла с човешката воля.
към текста >>

38. 11. НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите.
" - провикват се хората със старите идеи - „не трябва и не може да има никакво равенство и никакво братство на земята, а всеки по-силен човек или народ има право да потиска и да ограбва по-слабия до крайното му умаломощаване или унищожение, като за постигане на тая цел, позволени са всякакви коалиции, съюзи и сдружавания на човеците вълци или народите вълци". Вместо благородно съревнование в полето на честния труд за общо благо, навред се наблюдава едно лудешко надпреварване за материално и икономическо надмощие, дори за изсмукване жизнените сили на отделната личност или някой народ. Викът „vae victis" - тежко на победения - се повтаря, след толкова векове, и днес! Учителят на Бялото Братство обаче издига лозунгът на братството между хората и народите и възглася: нека приложим Христовото учение, защото само в него лежи избавлението на света от страшното зло! Той казва: дружествата за осигуряване на отделните личности, както и международните съюзи за осигуряване на отделните народи - това са гробищата на съвременното човечество. От тия свои стари идеи съвременните хора само умират: те не виждат, че с взаимните си застраховки изкопават само своите гробове, защото застрахователните договори налагат безполезни задължения, които изтощават народите. Поради тия стари идеи, изучаването на живата природа е дало възможност на хората, например, да изнамерят летателните машини, не с цел да послужат с тях на общия напредък, а да се избиват. В служба на взаимната изтреба и експлоатация на хората са турени и всички други изобретения на човешкия ум. Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души.
към текста >>

Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството.
Даже изкуствата служат на злото: например, чрез архитектурата се издигат грамадни и тъмни здания, мрачни затвори или вертепи на разврата, градове пълни със смрад. Такова е обонянието на съвременните хора, такава е културата им, такъв е живота им. С други думи, те правят всичко, само за да умират: раждат се, ампутират се, изучават постоянно само анатомията си... През миналата война бидоха избити около 30 милиона хора, а в Русия измряха през последните 5-6 години около 40 милиона души. Христос не е проповядвал учение за войни и взаимно унищожение. Той не е имал великолепни здания, не е бил осигурен, не е получавал заплата за своите проповеди и не изповядвал принципа на частната собственост, от който произтичат на земята всички пороци на алчност и насилие, на грабеж и егоизъм. Неговите основни идеи бяха: безкористието, любовта и братството. Това са и идеите на новото човечество, което ще замести съвременните стари хора със старите понятия и нрави. Това ново човечество ще започне с изучаване законите на физиологията, които се коренят в живата природа - създаването на кръвта и функционирането й (кръвообръщението), както и образуването на добрите мисли, чувства и желания - и с приложението на тия закони в живота за благото на всички, физиологията на отделния човек ще ни покаже, по аналогия, каква е физиологията на дома, а от нея ще заключим за физиологията на обществото, на отделния народ и на цялото човечество. Върху тия основни закони на природата трябва да съградим организацията на новия живот. „Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек".
към текста >>

Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания.
„Всички трябва да живеят в законите на любовта и братството", казва поменатият Учител. „Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ". На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ - своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5).
към текста >>

Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот!
„Никой народ не трябва да изнасилва друг народ, никое общество не трябва да изнасилва друго общество и никой човек не трябва да изнасилва друг човек". Това е законът на любовта. А законът на братството е: „онзи, който се нарича твой брат, трябва да жертвува живота си, имота си и честта си, с една реч, всичко, за теб, и само тогава ти ще видиш в неговото лице живия Господ". На тия два принципа, главно, Христос е основал своето учение: те са скалата, върху която разумният човек трябва да построи своята сграда и разумният народ - своята държава. Трябва да се стремим не само към благото на отделната алчност, на отделното общество или на отделния народ, а към благото на всички разумни същества, на цялото човечество, без разлика на народности и вероизповедания. Един алтруизъм без условности и без граници - ето идеалният, божественият метод на новата култура, на новия живот! За тоя нов свят се загатва още в Откровението, дето е предсказана и сегашната всеобща криза. „И знамение голямо се яви на небето - жена, облечена със слънцето, и луната под нозете й, и на главата й венец от дванадесет звезди. И тя бе непразна и викаше от болезни и мъчеше се да роди... И роди дете мъжко" (гл. 12:1-2 и 5). Болестите на тая жена са сегашните страдания на човечеството.
към текста >>

Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в 1-а глава на Битието: егоизмът във всички прояви на живота се забранява.
Законът на братството трябва да се разбере и приложи от всяка личност. Майките и бащите са длъжни да насадят в душите на своите деца чувството на божествената любов към всеки жив организъм на земята, бил той човек, животно или растение, защото всичките тия последните са нашите ближни. Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, ни то растението. В природата има еднакви закони за всички и когато дойде времето, всеки се самопожертвува за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в 1-а глава на Битието: егоизмът във всички прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всяка следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвували и отглеждат децата си безкористно, т.е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите - да учат и възпитават даром, свещениците - да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите.
към текста >>

Те за туй именно са се самопожертвували и отглеждат децата си безкористно, т.е.
Не лъжете, не ограбвайте и не убивайте никого: нито човека, нито животното, ни то растението. В природата има еднакви закони за всички и когато дойде времето, всеки се самопожертвува за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в 1-а глава на Битието: егоизмът във всички прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всяка следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвували и отглеждат децата си безкористно, т.е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите - да учат и възпитават даром, свещениците - да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва тоже да се съгради върху законите на любовта и братството.
към текста >>

без да им плаща никой за техния труд.
В природата има еднакви закони за всички и когато дойде времето, всеки се самопожертвува за благото на другия. Ако не стори това доброволно, природата го прави, за да приложи закона на братството. Тя не позволява да се яде безнаказано от забранения плод, за който се говори в 1-а глава на Битието: егоизмът във всички прояви на живота се забранява. И родителите трябва да изкоренят от душите на децата си всяка следа от егоизъм. Те за туй именно са се самопожертвували и отглеждат децата си безкористно, т.е. без да им плаща никой за техния труд. Същото трябва да вършат и учителите - да учат и възпитават даром, свещениците - да не вземат никакви пари за служенето си, лекарите също и пр. Всичките те трябва да напуснат сегашните си разбирания и да възприемат новите. Само така животът ще се обнови и подобри. И общественият строй трябва тоже да се съгради върху законите на любовта и братството. Никакви други закони и никакви писани конституции не са нужни.
към текста >>

Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях.
В България е турено началото. Делото на Христа е започнато и напредва crescendo. В много места вече са основани бели комуни, в които учениците на Всемирното Бяло Братство полагат усилия да осъществят, при дадената фактически обстановка, принципите на Христа. Тия братски община са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята.
към текста >>

Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи.
Тия братски община са още оазиси всред пустинята, но напълно сигурно е, че те ще покрият цяла България и от пустинята ще остане само един жалък спомен. Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, засега, в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива - да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
към текста >>

Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот!
Чрез взаимна божествена любов и преданост, работниците на Христа влагат общия си труд за обща полза. Една възвишена духовна дисциплина и безкористна подкрепа владее между тях. Особено у младежта, стремежът към образуване на бели комуни и реализирането на истинското братство в България е достоен за удивление. Той ни изпълва с радост и вяра в светлото бъдеще на българския народ. Нека от този прекрасен земен кът, дето Бог е поставил нашия народ да живее и се развива, излезе и се разпространи навред идеята на белия, безкръвния, Христовия комунизъм, в който лежи избавлението на всички хора и на всички народи. Нека захвърлим вече оръжията на лъжата, злобата, омразата и смъртта, и нека воюваме с истината, правдата, любовта и божествения живот! И нека никой да не се плаши от червения комунизъм: ония, които сега му служат, са наши братя, с които можем да се разберем, защото няма какво да делим с тях на земята. Макар и да не вярват, засега, в Бога, те не могат да нямат обич към ония хора, които не правят зло, а това е първото условие за взаимно разбиране и съвместен живот в пътя на доброто. Прочее, старото човечество си отива - да живее новото човечество! Нека станем негови членове, граждани на новата култура!
към текста >>

39. 14. УЧЕНИЕТО ЗА ЛЮБОВТА И БРАТСТВОТО

Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие.
Злодеянията под разни форми (убийства, заточения, затвори и пр.) не преставаха. Самият Толстой биде преследван от властта като бунтовник и отлъчен от църквата като опасен еретик. Резултатите от тази демонска съпротива срещу доброто са налице: вижте сега какво представлява от себе си пространна Русия - тя е едно необозримо поле, обляно със сълзи и кръв, покрито само с гробища, със сухи кости. Това е неизбежната последица от неразбирането и неприлагането, в живота на един народ, на Христовото учение за любовта и братството: руската интелигенция и духовенството заплатиха с положението си и живота си своето грозно престъпление спрямо руския народ. Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж.
към текста >>

Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици.
Вторият пример е с България. Отпреди 15-20 години у нас се проповядва учението на Бялото Братство и се канят всички жители на страната, без разлика на вероизповедание, народност или съсловие, да придобият истински знания за неизблемите закони, по които се регулира живота в природата, и да се проникнат от най-възвишените и благородни чувства на взаимна любов, на братство между хората, които са чада божии, и на пълно безкористие, а като приложат тия велики принципи в живота на отделната личност, на дома, на обществото и на целия народ, да се осмисли целокупния ни живот и да се създадат трайни условия за правилното развитие и постоянно благополучие. Обаче, това учение на мъдростта, любовта и и истината, за което българският народ жаднее, се оказа, както винаги досега, не по вкуса и по егоистичните сметки на българското духовенство и то от няколко години насам, крои пъклени планове за гонение, и понякога, чрез заслепени държавници и други оръдия, успява да привежда тия планове в изпълнение. Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие.
към текста >>

Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия.
Вместо да подложи на добросъвестна проверка и на практически опит това учение, духовенството, лишено от всякакъв престиж всред народа и интелигенцията, си служи със систематически лъжи и клевети, за да хули дейците от Бялото Братство, насъсква разни продажни драскачи да разгласяват чрез печата чудовищни небивалици и измислици, и интригува пред властта, че това Братство било някаква „секта", опасна за държавата, обществото, семейството и стопанското устройство на страната, поради което членовете му трябвало да се преследват, отлъчат и т. под. глупости. Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр.
към текста >>

Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие.
Отдавна изминаха времената, когато се прилагаха широко и безнаказано тия средства на мракобесието, и сега никой вече не вярва в тях и не се плаши от тях: те свидетелствуват само за безумието и безсилната злоба на българските владици. Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства!
към текста >>

Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото.
Един от тях даже, възползувай от положението си на „началник на военното духовенство при главната квартира" през последната война, търновският Йосиф, успя да издействува полицейски мерки против Учителя на Бялото Братство, но не се мина много време и тоя владика, проповедник на „евангелската любов и братство" с чаша шампанско вино в ръка (вж. по-долу фотографската му снимка**, си замина за другия свят. Неотдавна той биде последван и от друг един „гонител", синодалният чиновник Ласков, който тоже беше се запретнал, по внушение от синодалните владици и със синодалните фондове, да рита срещу ръжена, като скиташе из Търново, съгледателствуваше подло около събранията на Бялото Братство, ковеше лъжливи и клеветнически дописки до жълтата преса и пишеше статии и брошури, пълни с лъжи и тенденциозни извъртания, печатани със средства на Синода и раздавани безплатно, но след като изхвърли всичките си халостни патрони, замина „скоропостижно" за онзи свят, за да даде отчет за делата си пред Върховния Съдия. Сега се заловил за същата работа друг един владика, лично и чрез своя храненик, но скоро ще видим и техния край. Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев.
към текста >>

др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства!
Тия безумци трябва най-после да се стреснат и да съзнаят, че не може безнаказано да се хули Името Божие. Лъжата, злобата и лукавството са оръдия на черните братя, и който си служи с тях, рано или късно ще получи заслуженото. Трябва еднаж завинаги да се разбере, че учението на Бялото Братство не е измислено или и мъдрувано от никого, а е самото учение на Христа, изразено в законите на живата природа, че то е една абсолютна необходимост за всеки жив човек, за всяка жива душа, за всеки здрав и буден ум, за всяко непокварено човешко сърце! И чудно е, наистина, колко е голямо умопомрачението и твърдоглавието на тия владици, за да не могат да разберат, че това учение, което те са се завзели с всички сили да преследват като „сектантско" и „еретическо", трябва да съдържа важни принципи, много жизнени истини, доказани на дело, щом е привлекло досега и все повече привлича, обединява и утвърдява най-разнообразна публика от всички народности, от всички възрасти и от всички съсловия: свещеници, професори, учители, съдии, адвокати, лекари, инженери, офицери (от генерала до подпоручика), студенти, търговци, индустриалци, земеделци, работници, разни чиновници, богати и бедни, православни, католици, евангелисти, българи, евреи, турци, англичани, италиянци, немци, чехи и пр. и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички.
към текста >>

То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно.
и пр., хора свършили по няколко факултета по право, философия, медицина, социални и финансови науки, математика, естествени науки и мн. др., а и съвършено неграмотни хора най-сетне, с положителен, дисциплиниран и критически ум, които не приемат нищо на вяра, а искат безспорни, несъмнени доказателства! „Тоя свят казвали някога фарисеите, а сега владиците - отиде след него". (вж..Ев. Йоанна - 12:19). Какво е прочее, това учение? То трябва да се проучи обективно, да се провери най-безпристрастно, добросъвестно, а не да се отрича a priori и да се преследва напразно. Но да видим сега, в що се състои това общочовешко учение за любовта и братството, което може да спаси всички. То е толкова обширно и дълбоко, че е невъзможно да се изложи изчерпателно само в една кратка статия. Многобройни статии и цели томове са написани и ще се напишат, но то пак ще остане неизчерпано: „много неща стори Исус - казва, евангелист Йоан - които, ако би да се напишат едно по едно и цял свят не би вместил написаните книги". Това учение е учение за вселената. Може ли ограниченият човешки ум да схване целокупния живот проявен във видимата (физическата) и невидимата (духовната) вселена, за да го изложи на книга?
към текста >>

Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тяло на Бога", се състои от безброй много светове.
собственото си проявление. И за туй е казано, че ние, хората, живеем, движим се и съществуваме в самия Него, в Бога. Щом е така, то заключението е, че учението на Христа за любовта и братството е учение за вечния живот в природата. Да изучим, прочее, всичките закони, по които е организиран тоя живот на цялата вселена в нейните видими и невидими прояви и да приложим тия знания в нашия индивидуален и обществен живот - ето задачата и дълга на всеки човек като разумно същество, ето смисъла на цялото наше съществуване. А учението, което излага системно всички тия знания и ги подлага на опит, това е учението на Всемирното Бяло Братство, учението на Христа. Природата или вселената, материалният или физическият свят, наречен от някои „тяло на Бога", се състои от безброй много светове. Техният произход е предмет на окултната космогония, тяхното анатомическо устройство - на астрономията, която, с новото откритие на проф. Айнщайна, е допринесла за доказването на истината за съществуването на духовния свят, тяхното физиологическо взаимнодействие - на астрологията и, най-сетне, тяхните вътрешни процеси и сили - на алхимията. От тия науки ние можем да почерпим знанието, че вселената е един жив организъм, частица от който е човекът. И в него, като в една малка вселена (микрокосмос), са скрити и действуват същите жизнени принципи и сили, както и в цялата вселена. Затова се казва, че човекът е направен „по образ и подобие на Бога".
към текста >>

Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение.
В първия случай той ще създава блага, а във втория - ще руши. Човешкото сърце е също така източник на енергии, които движат нашата еволюция. А човешката воля, разумно употребена, е в състояние да измени съдбата и на даден индивид, и на даден народ. Следователно, трябва да изучим употребата на окултните сили, за да ги използуваме за собственото си благо и за благото на ближните. Най-ефикасният способ за това е любовта, чистата, възвишената, божествена любов, която създава хармонията между ума, сърцето и волята. Безспорен научен факт е, че животът в природата е непрекъснато, вечно движение. Божествените мисли, като продукт на високо-развития човешки ум, възвишените любовни чувства, като израз на благородното човешко сърце и действията на волята под ръководството на тия мисли и чувства, всичко това са резултати от вибрациите на силите в природата. Човек, като едно динамо, приема и излъчва сили. Умът на човека е толкова по-силен, колкото е по-достъпен и възприемчив, мозъка му за най-тънките вибрации. Високо развитият ум всякога кооперира с едно любвеобилно сърце, и обратното: в слаборазвития умствено човек е слабо развито и чувството на любовта. Само разумната и просветена любов е Божествена, защото само там, дето присъствува светлината, се проявява и възвишената любов.
към текста >>

Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение.
И Христос е казал, че „първата и най-голямата заповед е: да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, и с всичката си сила или воля, а втората и подобна на нея е: да възлюбиш ближния като себе си". Следователно, ако първата длъжност на човека е да люби Бога, то втората е да се постави в неразривна връзка с ближния си, т.е. с всички живи същества. Тая връзка на любовта е братството. Всички хора на земята са братя и трябва да се чувствуват като такива. Това чувство е несъвместимо с никаква омраза, завист, вражда, злоба, лукавство и гонение. Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата.
към текста >>

Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго.
Хората са създадени да се обичат, да работят и да си помагат. И тогава всички ще добруват. При тия условия няма да се вършат престъпления, не ще има и нужда от затвори, грубата физическа власт, като принудително средство, ще стане излишна, и държавата, като организирано общежитие с репресивни закони, ще бъде една отживелица. Единственият закон за любовта и братството ще бъде достатъчен да разреши всички противоречия и недоразумения. А това води неминуемо към нова социална уредба и към справедливо разпределяне на благата. Всеки ще има това, от което се нуждае, и всеки ще се радва на плодовете от своя труд, без страх да бъде ограбен от другиго. Така възроден един народ, той ще стане образец за другите и това негово възраждане ще повлече изменение и в техните понятия и нрави. Границите между народите ще станат непотребни и човечеството ще може един ден да се обедини. Това вече се схваща добре от всички народи, в които се забелязва жив стремеж към осъществяването на Христовото учение. Една вълна от съзнание на тия духовни истини обхваща целия свят и не ще мине дълго време, когато великите принципи на любовта и братството ще възтържествуват. Тоя тържествен ден наближава, защото човечеството е достигнало вече кулминационната точка на своето напрежение във всичките си материални и духовни области.
към текста >>

40. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия.
Люцифер, както показва и името му, е бил носител на светлина, но като е проникнал в глъбините на Божествената мъдрост и в устройството на Божествения план, се е възгордял и възбунтувал. Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание.
към текста >>

Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия.
Той отказал да се подчинява на Всемогъщия Творец и като е представлявал цял клас небесни сили, поискал е да сътвори и завладее един собствен свят, в който да тури човека независим, пълен с низши желания и вечно войнствуващ. За тая цел, той вмъкнал в астралната светлина очарователната форма на жената, идеалната Ева, и така разделил половете. Цяла плеяда ангели пламнали от ентусиазъм пред този образ, който обещавал на света непознати дотогава радости и наслади, и се групирали около своя водител. От съединението на Люцифер с Лилита (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Люцифер създал една звезда между Марса и Юпитера, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се саморазвива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на Божествената и планетна иерархия. Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия".
към текста >>

На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога.
Борбата се свършила с поражението на Люцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Люцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага.
към текста >>

Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието.
Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлява едно цяло с Луната. Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората.
към текста >>

И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора.
Следователно, гордостта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) - с една реч, злото във всичките негови проявление е било поразено от великата всеобемна Любов, от Божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на Божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Люцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи на лукавия". На тая Земя отначало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях - между „крадеца, който обсебва, коли и погубва" и Спасителя - човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първоначалната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т.е, да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието. И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes.
към текста >>

Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes.
И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро". И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния!
към текста >>

Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е.
И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери" или: „каквото посееш, това и ще пожънеш" или: „който вади нож, от нож умира" - закон, възвестен от Христа и постоянно оправдан от фактите на действителния живот - като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана, и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засяга, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд, и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
към текста >>

Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви.
Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана, и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засяга, бил той отделна личност, цяло общество или народ. След колко време и с какъв труд, и средства ще заздравее тази рана? Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие".
към текста >>

Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване.
Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат.
към текста >>

„Истинската непобедима сила е силата без насилие", е казал кабалистът Елифас Леви.
Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил! Който си служи с насилие, ще му възвърнат пак с насилие. И който защищава силата си с насилие, ще докара пак същия резултат. „Истинската непобедима сила е силата без насилие", е казал кабалистът Елифас Леви. „Хората-насилници са слаби и непредвидливи, техните усилия се връщат всякога против самите тях"*.Единствената непобедима сила, на която нищо не може да противостои, е любовта. Прочее, съвременната култура на мрака, представлявана и поддържана от лъжците, крадците, блудниците и убийците, трябва да престане, за да се въдвори мира, любовта и братството. Великият Учител на човечеството дойде, за да донесе просветление, да ни даде истински знания за живота, да научи хората на божествените закони, които регулират техния живот, да им покаже пътя. Той произнесе магическата, всемощната дума: Любов Вместо отживелият времето си разрушителен закон на Мойсея: „Око за око, зъб за зъб", Христос предаде закона на любовта. „Любете се един другиго, помагайте си един другиму като братя, любете и враговете си, защото такава е волята на Бога".
към текста >>

41. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

IV. На Изгрева и на Рила 22.VI.1935 год. - 15.VII.1936 год. (откъси от две тетрадки на Елена Хаджи Григорова)

Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот?
Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината".
към текста >>

Без него последния ще пресъхне".
Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
към текста >>

Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност.
Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"? „Всемирната летопис" си поставя невъзможни цели и се стреми да ги постигне с неразумни средства. Тя търси в мира онова, което в него няма, със безразсъдна самонадеяност. Иска да отстрани царящите в мира страдания и скърби, взаимно неразбиране и вражда със „синархията", единственото идеално устройство на общество, народа и човечеството". Забравя, че човек е активен и култивира в себе си всичките начала на истината, доброто и красотата не по готови форми, а свободно, индивидуално. Наслаждението от процеса на това свободно разкриване на силите си му доставя висше щастие. Че той често пада и става, бива в моменти равнодушен към доброто и злото, но върви все напред само с Божия помощ и защото знае, че ни едно от неговите усилия не пропада (фихте) и допринася нещичко за съкрушаването на злото. Освен това отделната личност (микрокосмоса), в която се отражава микрокосмоса, не изчерпва и не запълва живота на обществото, защото последното не е агрегат на отделни единици, а живо цяло.' Капиталните статии във „Всемирна летопис" са резултат от творческата игра на фантазията, която по научна канава създава цветисти модели.
към текста >>

Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала?
Сложността на контролните апарати е пречила на действията на медиумите, не защото е била израз на явно недоверие, а защото е определяла тяхната ценност и истинност. Как ще обясни „Всемирна летопис" действията на медиумите братя Пети, англичани, чиято специалност била да създават капки от течност? Защо капките се появяват над листа, ако той лежал на масата и под него, когато той бил поставен над главата им? Защо тези капки не се появявали, когато устата им били завързани или между листа и устата поставяли друг предмет? Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь!
към текста >>

Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи!
Защо потопеният в трихлористо желязо мит от създадените от братя Пети капки получавал същия цвят, както и от плюнката? Защо са били безуспешни сеансите на англичанката медиум Кляпер на манометрическата и пирамидални маси, а обикновената маса се движела, наклонявала и даже подскачала? Защо и обикновената маса не се подчинява на волята на медиума, когато следели за краката му? След всичко това и особено след блестящото изобличение на медиума Бастиан в брошурката на австр. ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет.
към текста >>

Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент.
В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр.
към текста >>

Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот".
„Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
към текста >>

Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила.
За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год. IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила".
към текста >>

Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн.
IV на „Всемирна Летопис", в която е поместена една част от статията, не е дочакал или не е имал възможност да прочете нейния край във II-III книжка, илюстрован със 7 микро-фотографически снимки на опитите, които откривателката г- жа Дикинсън е направила. Ако той бе проучил, доколкото му стигат силите и знанията, и тия данни би ги проверил на опит, може би щеше да си наложи, благоразумно по-голямо въздържание. Сега, обаче, ние се видяхме принудени, поради предизвикателството с тая критика, да поставим българския „учен професор" в заслуженото от него положение: ние се отнесохме веднага до директора на английското списание The Occult Reviev г. Ралф Ширле и до сър Оливер Лодж[2] за обяснения по тоя случай, като им съобщихме и критиката на българския капацитет. Отговорите на тия англичани ще публикуваме своевременно за назидание и успокоение на нервите на българския критик. Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г.
към текста >>

критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г.
Запитахме и директора на французкото списание ,,Le Voile d'lsis" за същото, тъй като и той, без да подозира съществуването на българския „учен" гърмовержец, даде твърде похвален отзив в кн. Ill, год. 30 на своето списание за откритието на г-жа Дикинсън*. След тая анкета ще можем още с по-голямо основание да успокоим г-на професора, че редакторът на Всемирна Летопис, няма нужда да гледа „червеите по месото в кухнята", защото той не е месоядно животно: само ония, които се хранят с животински трупове, за да възприемат от тях съответните енергии и нрави, и да станат по-вкусни на червеите, могат да се занимават с подобни „научни" изследвания в кухнята. Колкото за списанието Всемирна Летопис, за което г. критикът се отзовава с такова пренебрежение и злоба, трябва само да се забележи, че то излиза от 1919 г. насам, в обем по 3 печатни коли голям формат и с дребен шрифт, дало е много ценен материал за четиво, а г. професорът не е прочел досега нито една от излезлите книжки, при все това седнал да критикува съдържанието му, което не му е известно! Ето ви образец на критика! В това списание са поместени, между другото и редица статии от бележития астроном и психист, Камил фламарион, неодавна починал, и за който се дават отзиви и във в. Демократически Сговор, също и хубавите очерци на Прентис Мълфор за окултните сили на човека, някои от които очерки, четири години след излизането им на страниците на Всемирна Летопис, се появиха в отделен сборник, от г-жа Е. Консулова-Вазова.
към текста >>

Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти".
Така се критикува една научна статия, за да се дойде до смешните доноси и многоточия, и да се удовлетвори един дерт. Наистина „болно време" и болни хора!... Най-сетне, ние съжаляваме г. професора, задето не си е дал труд поне да провери в миналите годишнини на списанието Всемирна Летопис, дали наистина то е препоръчано от надлежните Министерства или не: N,N-Ta на окръжните предписания са публикувани своевременно. Но и да не бе препоръчано, по-добра реклама от тая „критика" на българския „учен" професор не бихме желали. Още няколко такива „критики" и броя на абонатите на това действително научно списание „Всемирна Летопис", единствено по рода си в България, непременно ще се увеличи, въпреки беззъбата злоба на разни невежествени български „учени" и тем подобните„рецензенти". Приемете и пр. София, 9.Х.1925 г. 8. „Окултна биология" или науката на болното време. Това е статията на проф.д-р Ст. Консулов, поместена във вестник „Слово", год.
към текста >>

- рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп.
1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп. „Всемирна Летопис" и достави най-голямо удоволствие. Приемете и пр. Председател: (п) - секретар: (п) Лом, 2.XII.1925 г.
към текста >>

„Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане.
През 1926 г. той публикува една книжка „Човекът за теософията и за науката". София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори.
към текста >>

Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм.
София, 1926 (печ. Художник.) Тук поместваме последните страници от тази книжка от стр. 81 и 89, за да се види за какво става реч и дума. „Една епидемия на теософски мистицизъм може да обхване даден народ също така, както и отделна личност, когато тежко общонародно изпитание е раздрусало психиката на масите, без да имаме още на лице признаците на масово израждане. Точно това преживяваме ние днес. Лишенията и претърпяните нещастия през войната, обезверяването на слабите натури в идеалите на нацията, всичко това направи значителна част от нашето общество податливо на теософския мистицизъм. И той се разрастна за няколко години до такива размери, че ако някой ни бе казал това преди войната, ние бихма го взели за твърде наивен. Масовото разпространение на мистицизма у нас под разни форми - теософия, дъновизъм (бяла или черна магия) и пр. - представляват вече един обществен въпрос, сериозността на който, като че недостатъчно се преценява от отговорните фактори. Побеседвайте с един дъновист или теософ и ще видите, че българските обществени въпроси не го интересуват. С България може да става каквото ще.
към текста >>

Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията.
Идеята за братството между народите отива у тях до една детско- наивна крайност, която на днешния век много лесно може да погребе - един народ, особено нашия. Никой разумен българин не мисли днес за война и повече от другите желае споразумението между народите, особено между балканските. Никой добър българин обаче не счита, че е дошло вече време да престанем да мислим за национални идеали, да разложим и малката мощ, която ни е останала. Попитайте един дъновист или теософ, какво ще прави, ако потрябва утре да се брани страната с оръжие в ръка? Ако е откровен, той ще Ви каже, че това е несъвместимо с неговото ново „верую". Ако се опита да хитрува - нещо характерно в тактиката на онези от теософското крило - достатъчно е да му спомните смисъла на онези „размишления", които той, седнал по турски, редовно три пъти на ден си повтаря и самовнушава, и които означават абсолютно и безрезервно отрицание на всяко въоръжено съпротивление на нацията. Това става за нас страшно, когато си спомним, че теософите - разните им крила - са успели вече да се вмъкнат и в армията, опората на нацията. Към положителните науки теософията има едно отрицателно становище, макар че постоянно злоупотребява с думата „наука". Положителната наука е пълно отрицание на теософския мистицизъм. Затова и целият културен прогрес, основата на който са положителните науки, става постепенно чужд за молепсаните от мистицизма. За държавата, за нацията увлечените от мистицизма са загубена част от народа.
към текста >>

В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност.
Но не успях досега. Нещо все ме караше да вдигна глава нагоре, дето стои разпятието на Христа, и ми ставаше тъй болно... А сърце не ми дава да махна Христа оттам. И до днес не съм успял да си внуша исканото от мене, за да бъда приет за редовен ученик, и до сега не съм подписал, като другите, необходимата декларация." Ние имаме пред себе си една планомерна, стегната организация; действителните членове - хора от тайните училища - са положили и клетва. Организацията се опира на широкото влияние на последователите на теософския мистицизъм, между които, нека го заявим открито, има хора с голямо влияние в обществото и държавата, не липсват даже и във военните среди. Целта е ясно поставена - превземане на обществото, разчистване триумфалното шествие на Кришнамурти. В една безплатно раздавана брошура стои следното: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи, от религиозно схващане да стане религиозна преживелица... от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не чоовешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храмата, ателието, дори жилището, с една дума живота". За да осигурят още по-лесно бързия си успех, нашите теософи, верни на принципа „целта оправдава средствата", са направили опити да впрегнат в своята кола и масонската организация. Учредена с други цели в чужбина и у нас, масонската организация в България брои между своите членове най-видни личности на държавното управление и обществения живот - една сила, твърде примамлива за теософите. Те са успели вече, казват, да създадат някакви комасонски организации - звено между масонство и теософия. Дали масонската организация у нас ще се хване на тази въдица и тури в услуга на теософския мистицизъм за разрушението и разлагането на държавата и нацията - близкото бъдеще ще покаже.
към текста >>

„Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 166. - рубрика Вести „Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра. Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука, религия и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора? - Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси.
към текста >>

Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение!
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V.
към текста >>

Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото.
Вярно е, че ние сме още далеч от положението да знаем всички подробности в извършването на душевните процеси, ние постепенно правим завоевания в тази посока. Намесването, обаче, в случая на ненаучни хипотези, с нищо няма да допринесе за напредъка на човешката мисъл, напротив, ще бъде вредно, защото ще ни отклони от правия път на системното откриване на непознатото. Биологията ни казва и друго. Нашият ум, като средство на познанието, е резултат на едно постепенно усъвършенствуване. Нашите прадеди не са могли да проникнат в битието тъй далече като нас. Природата край нас не познава, след много хиляди години човек ще има навярно много по-силен ум от нашия ще проникне с други средства още по-далеч от нас в безкрайността на непознатото. Както предисторичния човек не е могъл да има идея за дълбочината на нашата, съвременна мисъл, така и ние днес не можем да си представим онези хоризонти, които ще се открият пред тези за нас свръхчовеци. Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното.
към текста >>

Какво има зад този кръг - безкрайност.
Днес ние можем само отчасти да провиждаме някои етапи, през които ще мине навярно човек при усъвършенствуването на своя мисловен апарат: днешната биология вече повдига завесата на явленията, на тъй наречените „скрити сили": телепатията, например, изглежда, че ще влезе напълно в кръга на експерименталното изследване. При една по-висша форма на съвършенство в бъдещия мисловен апарат на човека може би и телепатията и други още съвсем непонятни днес за нас явления на духовния живот, ще станат най-обикновени прояви. За животинските ни прадеди не е съществувал още въпрос за битието. Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
към текста >>

Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове.
Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми.
към текста >>

Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга.
към текста >>

Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
1926), с. 2 - рубрика Научна седмица II. Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията. Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път.
към текста >>

Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство.
В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм. Както изтъкнах в публичните си лекции, биологията учи, че човек е един социален организъм, каквито има много в природата. В нормалния човек има едно природно социално чувство - облагороден социален инстинкт - на който се крепи и всяка обществена организация. Последната представлява една по-висша колективна единица и според природните закони отделният индивид трябва да върши това, което е от полза за цялото, да избягва вредното за него, а при нужда и да се жертвува за обществото, както прави отделната пчелица за кошера. Нормалният човек е длъжен да остави изобилно потомство на обществото, за да не се затрият чрез безплодието му природните наследствени ценности в него, които са обществено богатство. Ако пък човек е с големи телесни или душевни дефекти, той е длъжен да се въздържа от брак, да се лиши от семейното щастие, за да не оставя на обществото негодни деца. Така учи биологията. За теософите организмът на човека е само презряната плът, оставянето потомство нещо низко, нехармонизиращо с издигнатата индивидуалност на теософа, който стои високо над обикновените простосмъртни. Теософският мистицизъм учи, че всеки трябва да използува живота си само за усъвършенствуването на своята „душа": националните идеали и държавните нужди са нему чужди. По този начин теософският мистицизъм прави хората негодни за един стегнат държавен живот, за който е необходимо всеки отделен човек да счита като главна своя задача на живота да живее за обществото, да се жертвува за него да взема активно участие в изграждането на неговата култура.
към текста >>

В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност.
Мистериите и различните теософско-мистични култо-церемонии увличат обществото...Развоят на мистичните и аскетични тенденции бил тясно свързан с ориенталският (индийски, персийски и египетски) мистични вярвания и култове, в центъра на които стоеше мисълта за преходността на живота...Те увличаха хората с посочване пътя, по който човек може да стигне до истинското сливане с Божественото...Идеята за аскетичното отричане на живота, на света, идеята за умъртвяването на плътта получава широко разпространение. ...Равнодушието към живота, който се разглежда от религиозния мистицизъм като обиталище на страданията, на греха, на злото, отказването от продължението на живота, бяха преки последици от това настроение в обществото...Последицата от всичко това беше загиването на античната цивилизация и на античните народи...Тържеството на тези настроения и на тази идея в обществото, докара след туй и тържеството на варварските народи". Същата картина ние виждаме да се развива днес у нас. Дъновизмът и теософията са в пълна офанзива. Във всяка книжка тяхна стои, че е дошло вече времето когато техният правоверен трябва да напрегне всички сили за възтържествуването на теософията в живота, за превземането на държавата. В едни безплатно раздавани техни притурки например чета: „Стремежът на теософията днес е да влезе в живота, да се осъществи от религиозно схващане да стане религиозна преживелица...от идейна програма - нагледна действителност. Теософията се бори да завладее не човешкия мозък, а училището, лабораторията, редакцията, катедрата, храма, ателиета, дори живелището, се една дума - живота". Чухте ли, българи? Теософската епидемия се шири у нас застрашително. Под маската на християнството се увличат верующите и когато в своите тайни школи ги тренират добре ч рез внушение и самовнушение, вземат от тях и подпис, че признават какво един индиец от Хималаите е по-висок дух от Христос, който днес се е преродил в индиецът Кришнамурти, вторият Мессия; понастоящем той се разхожда из Виена. Много изкусно са се вмъкнали в средите даже на военните, дето казват, броят не малко последователи.
към текста >>

Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали.
Не се чудим, прочее, че в помещението на университета се говорят сквернодумства (к.н.) против християнската доктрина - и се говорят от един професор. Вероотстъпничеството, като не е пощадило нашите университетски среди, логичната последица на тоя духовен упадък никога не е липсвала. Вероотстъпничеството води към родоотстъпничество. А се намира в университетските сфери един професор, който се провиква: - „Каква душа ще гиздиме итруфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски мълчат. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал, каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най-стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас, за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството..." (Следва аргументацията за самостойното съществуване на душата). 15. Против тъмните сили на злото А за да се добие по-добра представа за голямата полемика и спорове то публикуваме цялата статия на вестник „Лъча", бр. 6 (12.IV.1926 г.), стр.
към текста >>

Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали.
Също така мисля аз и за това, което зовеме родно място, понеже всяка родина е част от вселената". ...И тъй, български бащи и майки поверяват децата си на нашите професори за да украсят техния ум, разум и разсъдък с драгоценни научни и морални качества - за да образуват в тях воля крепка и благ характер - за да насадят в техните души светите начала на благомъдрието и благовъзпитанието. А се намира за университетските сфери един професор, който се провиква: „- Каква душа ще гиздиме и труфиме, душа няма, душа не съществува, душата е глупава измислица! " И властите - духовни и мирски - мълчат. Гръмотевичното негодувание и роптание в съвестта на българските уредници и първенци не смее да се прояви. Това е един безпримерен в историята на цивилизацията скандал - каквито са впрочем всичките български публични скандали. Е добре, ний велегласно и енергично протестираме против това грубо и омерзително явление! Утре тези вероотстъпници ще подкачат да хулят и Бога! Като представител на българската религиозна мисъл, като най- стария между българските книжовници, а преди всичко като самостоятелен работник на перото и идеята - ний издигаме глас за да оборим едно диво волнодумство, което дава себе си за доктрина и е способно да разбие всякакъв разумен и живоносен развой у българството. II. Има ли във всемира работи които би могли да бъдат унищожени? -Не!
към текста >>

Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна.
-Не! „Унищожение" и „нищожество" са думи, които не означават - и не могат да означават - възможно дело, творимо действие. Нищожество значи нищо. А нищо е отрицание на всяка реалност, както нула е отрицание на всяко число. Нещо не може да се превърне в нищо, както число не може да се превърне в нула. Много материалисти употребяват думата смърт в смисъл на всеунищожение, и се мъчат да доказват, че душата не е безсмъртна. Това игродумство. Смъртта не премахва нищо. Нека почнем от веществения мир. Всяка вещ, всяка плътност изпълняват една функция във всемира. Премахнете една вещ, една плътност - вий премахвате тяхната функция.
към текста >>

Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр.
Не! Духът за подвижност, чрез подвижности в подвижност ли живее? Не! Наопаки, между дух и движение има пълна несъвместимост, пълна противоположност. Мисъл, чувства, дух - или, с една дума, душа - нямат нищо общо с ония качества на плътта, които наричаме преместене, промяна на пребиване, промяна на сфери и среди, промяна на живелище. Движение - то е геометрически факт: никаква връзка не е възможна между тоя геометрически факт и това що виждаме да става или да се показва в душата - нежност, съчувствие, любов, желание, радост, възторг, надежда, тъга, безнадежност и пр. Факти веществени и явления душевни - не само нямат никакво подобие и никаква прилика помежду си - но са работи абсолютно хетерогенни. Прочее, разкапването на тялото не повлича изчезване на душата. Свържете заедно или съчетайте два предмета имащи някакво сходство или сродство помежду си; с повече или по-малко мъчнотяия, вий ще спомогнете да ги разедините отново. Това разединение бива още по възможно когато се касае за разнародни неща. Е добре, смъртта не е нищо друго освен раздяла на два разнородни организма.
към текста >>

И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи.
Земното бие на човека е плод от временно съюзяване на вещество и дух; смъртта туря край на тоя съюз - освобождава духовното битие от всякакви физически връзки. Докле живее тук на земята, човешкото разумно същество може да бъде определено така: материя слугуваща на душа. Смъртта туря край на това слугуване. Смъртта е уволнение на един слуга - който се зове тяло и който казва тържествено сбогом на своята господарка и повелителка, душата. III. И тъй, смъртта погледната като развала или разчленение на един жив организъм - не може да засегне работи, които живеят извън времето и извън простора; тя няма никаква власт върху живота на душата. И действително, развитието на душата е свръхпространствено и свръхвременно - понеже тя може да обхожда грамадни разстояния, без да се движи от едно място на друго, и понеже може да се пренася в разни епохи и да разглежда течението на вековете, без никаква подмога от страна на телесните органи. Смърт - думат някои хора - то е мярка, предел, граница. Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма.
към текста >>

А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената.
Да, за плътта това е вярно. И то - вярно до известна степен: когато имаме предвид плътта - за смъртта може да се говори само като промяна на форми. Но дух, но душа - биват несъвместни с каквото и да било измерване, с каквото ида било ограничение или изчисление. На твърдението, че смъртта е край на всичко, духът (читателят разбира, че ний упортребяваме думата дух като манифестация на душата) духът отговаря: Край за мене няма. Когато измервам вселената и стигам до някаква пречка, аз знам, че тая пречка е минутна, знам че тя не е свършек, знам че отсамшната страна на един предел доказва че има отвъдна страна. А това, което намирам във вселената, безконечността, аз го намирам и в себе си, понеже съм част отделна и самостоятелна във вселената, понеже съм същество надарено с индивидуално битие, понеже съм вселена във вселената. IV А каква бива по-нататъшната съдба на душата? Къде отива тя - подир оная минута, която човеците са привикнали да наричатпоследна минута? Великаните на християнската мисъл ни казват: Душата ще бъде и пребъде там където ще я позове нейният творец. Нам е невъзможно, разбира се, да определим точно къде отива душата. Но подир изложеното по-горе, ний можем по един най- утвърдителен начин да подържаме, че душата не погинва с разложението на плътта.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
към текста >>

Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението.
Софийска Митрополия, Високопреподобният Архимандрит Софроний, мнозина софийски свещеници и голям брой гражданки и граждани. Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата.
към текста >>

Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците.
Както поради важността на своето съдържание, така и с вещото изложение, сказката на г-н Михайловски произведе силно впечатление и представлява голям интерес, затова ще я предадем в резюме. Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили.
към текста >>

Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица.
Г-н Михайловски най-напред посочи основното начало на всяка обществена обнова, което може да се определи с думите: от превъзпитание към преустройство. За да се постигне обнова в обществото трябва да се превъзпита народът, а това значи да се насаждат в него нравствени принципи. Само добре възпитаният и проникнат от нравствени принципи народ, може да бъде сигурна гаранция за ред, спокойствие и прогрес в държавата; само култивираният народ може да преустрои вътрешно и да възроди обществото. Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички.
към текста >>

Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата.
Невъзпитаният и некултивиран народ е носител на безредици, а последните имат за резултат разрушението. Обществото желае само напредък и благоденствие, то не може да прояви симпатии към безредиците. Ала, когато народът е сляп духовно, безредицата настъпва, като естествена последица. Такъв народ леко се поддава на авантюристи, каквито се намират във всяка страна. Историята на балканските народи или по-добре на тези от Източна Европа, каза г. Михайловски, ни дава маса примери от хора, които представляват, така да се каже, принципа на безредицата. Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни.
към текста >>

Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи.
Тези хора се опълчват против всякакъв нравствен и духовен ред, и рушат всичко пред себе си, за да се докопат до власт и после да уреждат държавата, която сами са разстроили. Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа.
към текста >>

Това е безредица от областта на външната политика.
Мирът и благоденствието в обществото, според сказчика, се обуславят от редът и правдата, които трябва да се насаждат в духовете на всички. Но, за съжаление, тези принципи не се насаждат в духовете на народите от Източна Европа. Тази мисъл г. Михайловски потвърди със следния пример: в съседните нам държави не са само държавните мъже, които заеха жестоко и несправедливо становище спрямо еманципацията на македонските българи, но срещу последните се опълчиха и народите на тези страни. Изпълнени от чувство на злоба и ненавист, тези народи сами несърчаваха властите срещу македонските българи. Това е безредица от областта на външната политика. Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото.
към текста >>

Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица.
Но и във вътрешната политика на тия народи липсва прямодушие, любов, алтруизъм и др., за което свидетелствуват партизанските страсти и острата омраза, и язвителност в междуплеменните борби у тези държави. Г-н Михайловски посочи и друг пример за това, как се действува за разнебитване духовете в народа. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говори, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка. Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество.
към текста >>

Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние.
към текста >>

Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Такова общество е порочно и не стои на своята Вмлота. Целият Балкански полуостров, заяви г. Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г.
към текста >>

Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние.
Михайловски, ни дава многобройни примери от подобни насилия и безчинства. Принципът на волната, но гибелна обществена дейност се прилага безнаказано, народът следва тоя принцип и с това дава доказателства за гражданска незрелост и за липса на здраво социално-политическо съзнание. Липсата на противодействие, негодувание и законна борба срещу всичко онова, което е отрицание на ред, култура и възпитание, я има, както у другите балкански народ, така и в нашето българско общество. За потвърждение на това сказчикът приведе няколко характерни примери, от които се вижда, какво голямо впечатление произвеждат в нашите среди случаите, когато се правят бележки за нередни и недопустими работи. Това е, защото няма общество, което да протестира, а има само единични личности, които негодуват. Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
към текста >>

Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти.
Последните сами не са в състояние да превъзпитат и възродят обществото, а това трябва да стори народът, като протестира срещу безредицата и поведе законна борба срещу всяко безчиние. Трябва, следователно, каза г. Михайловски, да се преустрои публичната съвест у нашия народ. Само духовно-нравственото възпитание, заяви той, ще ни направи способни за нов живот и духовна обнова, ще тури ред в свободата и ще изкорени слободията, която ни причинява толкова пакости. Сказчикът приведе няколко мнения на велики французи, които определят свободата така: 1) свободни могат да се нарекат онези хора, които са господари на страстите си. Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.
към текста >>

Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им.
На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука.
към текста >>

А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие.
Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери. Не учени хора, а възпитани характери трябва да дават училищата, каза отсечено г. Михайловски. Науката трябва да служи на възпитанието, защото тя е средство, а възпитанието е цел. Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт?
към текста >>

Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат.
XXXII, бр. 7776 (1. VI. 1926), с. 3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода.
към текста >>

И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>

Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна.
Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното. И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да език, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец. Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина. Също и някои чужденци забравят това. Има признаци, че свободата и толерантността у нас клонят към съсипателна слободия и неразбория. И време е всички да се замислим по този въпрос.
към текста >>

Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно.
Аз за дълги години съм бил в близки отношения с разни чужденци и свидетелствувам за искреното приятелство и полезна дейност към народа ни на мнозина от тях: Рейс, Лонг, Вошбърн, Баингтон, Кларк, Хаскел, Берд, Скайлър, Томсън, Баучер, Махони и др. и др. бяха едни от най-горещите доброжелатели и работници за доброто на българския народ. Поклон на тяхната памет и на техния прах. Такива има и днес в родината ни, и в странство. Ако има нужда, впрочем, нека се говори частно и лично за хората, а не на едро и безразборно. И аз от чувство на дълг към народа си, с тъга искам да кажа няколко думи върху дейността на един чужденец. Вярвам, дето казва той, че обича българския народ и че работи за неговото добро. Но някои от начините на неговата дейност са необмислени и вредни за този народ. Думата ми е за американеца г. Маркъм. Той може да отговори и на мене тъй, както на в.
към текста >>

Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости.
Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета.
към текста >>

Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните. В други свои статии, пак в „Свят", разправя, какво видял на бал, сетне се простира в нещастието на селяните, как те работили от сутрин до вечер, за да могат гражданите да ходят на бал и да седят на канапета. Със статията си „Концерта и кравата" също всява враждувание между селския и градския народ. Маркъм забравя, че българският народ е 47 г. на възраст, че човек се учи с години, а народ с векове, че този народ през последните 40 г. е направил голям напредък във всяко отношение, че искренни чужденци нарекоха този народ „балкански саксонци и японци", че за напредъка и подигането на селяните всички български правителства са полагали големи усилия.
към текста >>

Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога.
дава на младите в други страни". Такава мрачна картина никой истински приятел на България не може да начертае, когато знае миналото на този народ. Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
към текста >>

По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма.
Не, г. Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ.
към текста >>

Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието.
Маркам, всички български училища от университета, до това в последното селце и дейността на целия български народ за преодоляване на злото, рисуват съвсем друга картина на сегашното бъдеще. Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес.
към текста >>

И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност.
Не е вярно, че тези 500 000 български младежи са отчаяни. Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст.
към текста >>

Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия.
Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ.
към текста >>

По обезверяването ще посоча само няколко примера.
Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си. Най-страшното е, че той има за прицелна точка младежта и я гъделичка с необуздана слободия. По обезверяването ще посоча само няколко примера. В неговото списание „Семе" той постоянно и систематично подкопаваше верските учения на Свещеното писание. В една статия „Що е християнство" той категорично отхвърля вярванията в Господа Иисуса Христа и символът на вярата, който православните, протестантите и римокатолиците приемат, като казва, че той не заслужавал вниманието на просветени хора. В друга статия в „Зорница" той с подигравка порицава Бога, който наказва онези, които не вярват, че „Духът Свети е брат на Иисуса Христа". Каква гавра е това. В първия брой на сегашния негов брой „Свят" статията озаглавена „Исус Христос" е поразително скандална.
към текста >>

Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар".
За да смегчи до някъде яростта си против Исуса Христа, той накрая на тази статия казва няколко приятни думи за някакъв си Исус от Назарет. Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име.
към текста >>

Аз съм слушал много други безверници.
Ще направя няколко извадки от тази статия. „Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите!
към текста >>

Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
„Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници. Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
към текста >>

Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен език не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец. Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?! Той е именно най-големият приятел на масите на народите, той е емблемът за свободата и на най-последния бедняк. Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст.
към текста >>

Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука.
Напоследък един наш професор държал една сказка в голямата аудитория. В тази си сказка той между другото казал, че душата не е нищо друго, освен една съвъренно тънка материя. Двама българи, дългогодишни ратници за правилното развитие и напредък на народа, които не по-малко от Маркъма обичат своята родина и които не са по- малко умни от него, именно Ст. Михайловски в „Луч", и Ст. Ватралски в „Зорница", възстанаха против това неблагоразумно изявление на професора и даже са поканили българското правителство да вземе мерки против тази дейност на професора. Те в нищо не засягаха Маркъма, но той, в една статия на „Свят" N 16, озаглавена „Безбожни университети", се явява като противник на тези наши труженици и като защитник на професора и на неговата мечтателна наука. Разбира се, и като голям доброжелател на българския народ, отива дотам, като казва, че заради науката той е готов да отхвьрли Бога „Иеова". Да, науката, ние поддържаме, че никой не бива да е противник на науката, а да е неин горещ защитник, но забележете, истинската наука, а не мечтанията на някои умове. Този професор прогласява своите въображаеми вярвания за душата, а не общедоказана и от всички приета наука. Нито той, нито пък някой друг учен е доказал, че душата е еманация на (тялото) материята. Същото е вярно и с някои други предположения и теории.
към текста >>

Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии.
Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр.
към текста >>

17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета.
Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г.
към текста >>

Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г.
И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета. Тя е със заглавие: „По адрес на един бездушен професор" „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф.
към текста >>

Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни.
IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „Вести" „А г. Ватралски, който лично е изслушал сказката на проф. Консулов, ето какво пише и как окачествява личността и твърденията му в статията си: „По адрес на един бездушен професор".. „...Претенциите му, нескромни. Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се.
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му ограничена, едностранчива. Липсата му на възпитание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му - чисто животинска и отчасти мефистофелска\ ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги.
към текста >>

Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение.
Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други.
„Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз напълно се убедих, че той наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо.
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В.
От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив.
към текста >>

17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?...
Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр. 17, от 28.IV.1926 г.) А какво мислят и защо бездействуват по тоя случай управниците на нашето учебно дело в Министерството на Народното просвещение?... Предсмъртно изявление. На 10 май т.г. се помина в София старият абонат на „Всемирна Летопис" и наш добър приятел Атанас Ив. Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна!
към текста >>

Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят.
Мустаков, родом от Севлиево, агроном и бивш народен представител. Според некролога, издаден от семейството му, той, преди да издъхне, е казал следните думи, които ясно свидетелствуват за неговото пробудено съзнание и висша духовност: „Каква промяна чудна, приятна! По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж.
към текста >>

ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г.
По-рано беше тежко, непоносимо, а сега приятно, леко. Видях, че ще мога да съществувам, живея. Това е то, което не се тълкува с думи". Нека след този факт - а такива факти и доказателства за съществуването на душата и преживяванието й след смъртта на тялото има безброй - ония, които се заблуждават и заблуждават другите по въпросите за вечния живот, да преклонят глава пред тая свещена и неопровержима истина и да престанат да блядословят. За да не сме голословни ето и самата статия. ПО АДРЕС НА ЕДИН БЕЗДУШЕН ПРОФЕСОР „Зорница", Г. 46, бр. 17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво).
към текста >>

Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа.
Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна. Материалистичната еволюция обема всичкия му капитал на ученост. Психиката му, чисто животинска и отчасти мефистофелска; ала тая последна черта не съвсем сполучливо прикрита. Такова е моето впечатление, разбира се. Цел и съдържание на дългата му сказка беше: Човек е животно, тяло без душа. И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно.
към текста >>

Човек е животно, тяло без душа.
И той пътува по еволюционен път как свръхчовека (т.е. свръхзвяра). Това беше съдържанието на сказката. Всичко друго беше аргумент, оправдание, гарнитура и цветни ракети. Това, което не е биология (разбирайте в груб материалистичен смисъл), това което не е биология, то е нищо, провикна се победно професорът, всред буря от ръкопляскания. Тъй щото назидателното заключение беше съвсем ясно. Човек е животно, тяло без душа. Такава била последната дума на биологията. „Ако такава е последната дума на биологията", питахме се някои от слушателите му, „тогаз, с какво ли ще я отличаваме от дявологията\" Ала на младежите идеята допадна добре. Аз не зная защо и как. Може би не разбираха къде таквоз понятие води. Или пък скрито пожелаваха някои свободи на животното: от него не се изисква морал, за пример.
към текста >>

Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора.
Не зная защо и как. Ала те горещо аплодираха сказката. Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги.
към текста >>

Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение.
Да му мислят родителите и утрешното общество! Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие.
към текста >>

От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други.
Силна и убедителна бе сказката на тоя учен български професор. Докато го още слушах, аз се напълно убедих, че тай наистина няма душа! Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст.
към текста >>

Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие.
Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си".
към текста >>

Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител. Красно село, при София Стоян Варталски 20. „Всемирна летопис" не е орган на никакви дъновисти" Иван Толев е принуден да заяви това след статията на Иван Грозев - теософ - „Теософията в защита на себе си". Ето защо във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 8 (VI-IX.
към текста >>

Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок.
Нито един ред не е поместен във „Всемирналетопис", за да се пледира каузата на някакъв „дъновизъм" - едно прозвище измислено от официалното българско духовенство с прозрачна тенденция и охотно прегърнато от българските теософи. Вярно е, обаче, твърдението на същия г. Грозев, че „това, което се пише във „Всемирна Летопис", не засяга и теософите в България", защото ние считаме, че е по-долу от нашето достойнство да се занимаваме с тях. Затова досега нито дума не сме споменали за техните особи и за дейността им, при всичко че има изобилен и интересен материал в това отношение. Но писаното във „Всемирна Летопис" не може да не засяга самата теософия, която според съвременните нейни проповедници, е само едно повърхностно въведение във великата окултна наука. Ние сме поместили, напр., доста статии от водачите на Теософското Общество в странство, каквито са Летбитер, Безант, пок. Блаватска, полк. Олкът и др., защото сме намирали, че заслужават внимание от разни гледища. НЕОБХОДИМИ РАЗЯСНЕНИЯ „Всемирна Летопис", Г. IV, кн. 8 (VI-IX.
към текста >>

крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство.
8 (VI-IX. 1926), с. 190-191- рубрика „Вести" Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.). В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията". Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г.
към текста >>

Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин.
към текста >>

плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е. плащано от народа безделие) в Народната библиотека, дето даже не стъпват на работа. С една реч: винаги „ с вас и ...под вас! " Такава е на практика „теософията" на агентите на Черната Ложа. Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр.
към текста >>

3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Като илюстрация на всичко гореизложено, посочваме на българското общество долната фотографска снимка, за да се види нагледно ума и характера на българските теософи...Ако стане нужда, ще се повърнем по тоя предмет. 21. „Теософията в защита на себе си" „Мир", Г. XXXII, бр. 7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>

Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия.
7812 (16.VII. 1926), петък, с. 3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек.
към текста >>

Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
3 от Иван Грозев Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот?
към текста >>

За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина.
И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване. През себе трябва да мине всеки човек, за да стигне до истината, която е Бог, да се слее с истината, и сам да се обожестви, да стане свръхчовек или богочеловек. Всички ние сме синове Божи, казва Исус, и трябва да станем съвършени като нашия Отец небесен. Как? - в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
към текста >>

Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета!
Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията. Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя.
към текста >>

Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите.
Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига?
към текста >>

„Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур.
към текста >>

И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти?
Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание. - Кой пророк в миналото не е бил замерян с камъни? И как искаме ние да бъдат посрещнати големите светлоносци в днешната черна епоха - една госпожа Блаватска, една госпожа Безант, един Ледбитер, един Кришнамурти? На тяхната серафическа чистота тъмният свят ще отговори със скверност, че за друго не е способен, и за тяхното светло послание ще ги облее с мръсния проток на своята мисъл и клевета. Могат ли те избегна съдбата си, когато сам Христос - въплощение на вселюбов - не я избегна? 22. Едно тържество на Истината и правдата Иван Толев във „Всемирна летопис" год. IV, кн. 9 (IX.1926), с.
към текста >>

Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T.
Това решение на Върховния Административен съд е изпратено на Министерството на Народното Просвещение за сведение и изпълнение. Виновните в издаване на Окръжното лица, с което се нанесоха на списанието ни големи вреди и загуби, ще понесат неизбежната законна отговорност. Но за да се уверят и четците ни по какъв начин се е действувало от тия лица в случая, ние публикуваме тук по-важните документи, от датите и съдържанието, на които става явна преднамереността на осуетеното вече посегателство върху „Всемирна Летопис", това най-ценно по предмета си списание в България. Тройката: проф. д-р Ст. Консулов, който прогласи в сказките си, че „човек няма душа", а следователно че и самият той е „бездушен", Александър Радославов, главен секретар на Министерството на Народното Просвещение и Никола T. Балабанов, началник на бюрото за културните учреждения при същото Министерство, са обрисувани в тия документи такива, каквито са. Ето фактите: 22.1 С писмо под N 28264от 5.XI.1925 г. подписаноот началника на бюрото Н. Т .Балабанов, до редакцията се съобщава: „Умолява се редакцията да изпрати в Министерството по един екземпляр от последната и предпоследната година на списанието за рецензиране. Ако редакцията не направи това в 10 дневен срок, препоръката и одобрението на списанието ще бъдат отменени." Няма съмнение, че това писмо, в което, от последната закана, явно личи решението да бъде отменена на всяка цена препоръката на списанието, е било адресирано след предварително споразумение с проф.
към текста >>

Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф.
Радославов и началникът Балабанов писали Консулову: 22.2 N 28888. Приложено тук, изпраща 11.XI.1925 г. ви се, Г-не професоре, едно течение от списанието „Всемирна Летопис" с молба да дадете мнение: може ли да остане препоръката на списанието или трябва да се отнеме. Гл. секретар: (п) Ал. Радославов Н-к: (п) Н. Т. Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
към текста >>

При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов.
Балабанов Без да дочакат, обаче, това писмено „мнение" от проф. Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек. 1925 г.
към текста >>

Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3.
Консулова (защото тяхното устно споразумение, както признават във възраженията си до съда, N 5217 от 10.111.1926 г., било достатъчно), г.г. Радославов и Балабанов издадоха и разпратиха до всички учреждения, подведомствени на Министерството на Народното Просвещение, окръжното N 33168 от 26.XII.1925 г. А писменото „мнение" на Консулова, което не се отличава от устното и което поместваме по-долу като куриоз, и като образец на най-недобросъвестна критика, а не на сериозна и обективна оценка на един учен, е датирано едва на 1 март 1926 г., т.е. повече от два месеца след издаването на Окръжното. При все това, верни на злобата си и последователни на заканата си, поменатите чиновници са изпратили (с писмо N 4706 от 3 март т.г.) до всички министерства 9 преписа от „рецензията" на Консулова („без подписа на рецензента") „с молба - както гласи писмото - за съответно решение и със съобщение, че Министерството е отменило препоръката на това списание", (п) Началник: Н.Т. Балабанов. Вследствие на всичко това и за да се защитим от едно грубо беззаконие, подадохме до Върховния Административен съд следната жалба: 22.3. До Върховния Административен съд: Жалба От I Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София, бул. „Дондуков" 43. За отмяна на окръжното предписание под N 33168 от 26 дек. 1925 г. издадено от Министерството на Нар.
към текста >>

Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър.
1-3 от закона за административното правосъдие, моля да отмените горното окръжно предписание, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. Така, от обжалвания акт се вижда, че той е подписан от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, някой си Ал. Радославов, и преподписан от началника на бюрото за културните учреждения. Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени.
към текста >>

170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му.
Независимо от факта, че по времето на издаването на това окръжно съществуваше министерска криза и следователно, то не е издадено със знанието и съгласието на титулярния министър, но и лицето, което го е подписало като главен секретар, е превишило властта си, точно определена в чл. 11 от закона за Народното Просвещение. Според яЬното разпореждане на тоя член, главният секретар, като шеф на канцеларията, е властен да бди за вътрешния ред и правилното действие на разните служби в Министерството, да председателствува административния съвет, да върши само в кръга на административните служби всичко, що му възложи министърът, и да замества последния по всички текущи въпроси, когато той отсъствува от столицата, но няма власт да издава от името на министерството окръжни предписания, като предметното, които засягат правата и интересите на трети лица, без специално за това пълномощие от отговорния министър. Въпросното списание, издавано от моето книгоиздателство с регистрована фирма (Държ. вестник бр. 170, 920) е било одобрено и препоръчано от Министерството още преди 6 години и едва сега, без никакъв повод и основание главният секретар при същото Министерство не само отменява одобрението и препоръката му, но и забранява разпространението му. Като че ли това чисто научно- духовно списание „Всемирна Летопис", задачата на което е да хвърли светлина върху, най-интересните и най-нови научни изследвания по експерименталната психология, е някаква нелегална литература! С това свое действие поменатият главен секретар и подчинения му началник на бюрото, Никола Балабанов, действуващи от името на Министерството на Народното Просвещение, са превишили властта, която им дава законът, поради което техният акт се явява незаконен и следва да се отмени. На второ място, от съдържанието на обтъженото окръжно се вижда, че то не е основано на някакво решение на Административния съвет или Просветителния комитет при същото Министерство, а е самолично действие на поменатите двама чиновници. А съгласно чл. 11 ал.
към текста >>

Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени.
II от закона за народ, просвещение, Административният съвет обсъжда по-важните окръжни предписания и всички въпроси от текущ и временен характер, с които бъде сезиран от министъра, като решенията му влизат в сила след одобрението им от същия министър. В случая, това съществено изискване на закона не е спазено. А това бе необходимо да стане, защото отмененото окръжно N 30006 от 13 дек. 1919 г. за одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис" е издадено въз основа на специално за тая цел решение на Просветителния комитет при Министерството и защото с обжалваното сега окръжно се отнема едно придобито вече право и се ощетяват интересите на едно книгоиздателство. Щом главният секретар и подведомствения му началник са издали окръжното без да е бил сезиран с него компетентният Административен съвет, те са нарушили изричното предписание на закона, поради което техният акт, като незаконен, трябва да се отмени. Най-сетне с издаването на въпросното окръжно е нарушена и законната наредба, предвидена в чл. 8, ал. II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г.
към текста >>

По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му.
II от Закона за народното просвещение (resp. особения за това правилник), според която учебниците и учебните помагала (каквито са книгите и списанията за прочит), преди да се одобрят или не одобрят, трябва да се рецензират от вещи по предмета лица и въз основа на такава рецензия Министерството издава окръжно предписание за одобрението на дадено печатно произведение или за отменение на одобрението. Такава рецензия биде направена през 1919 г. за сп. „Всемирна Летопис", аз внесох исканата такса за възнаграждение на рецензентите и докладчика на комисията, последната, наречена тогава „Просветителен комитет", одобри и препоръча списанието. По същия начин и сега законът задължаваше главния секретар и н-ка на бюрото да подложат на нова рецензия същото списание, щом са счели за нужно, по повод или без повод, да добият някои знания и осветления по съдъръжанието му. Това бе толкова по-необходимо, защото трябваше да се мотивира и с някакво фактическо основание издаването на въпросното окръжно, за да видя и аз, като редактор на това списание, и многобройните му най-интелигентни и с будна любознателност четци, кои са ненаучните и антисоциални мисли и твърдения в него, които са продиктували неговото забраняване за всичките училища в България. При убеждението, че списанието „Всемирна Летопис", четирите годишнини от които тук прилагам и което е препоръчано и от другите М-ства, трябва да се счита за гордост на българската литература, защото в него намират място научните трудове на такива всесветски знаменитости като проф. Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл.
към текста >>

надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в.
Айнщайн, сър Оливер Лодж, д-р Рудолф Щайнер, Камил Фламарион и мн. др., и в което са дадени биографиите, портретите и резюме на ученията почти на всички стари и нови окултисти и мистици, начиная от Питагора (с неговите „Златни стихове") до най-новото време, любопитно би било - но, главно, необходимо, защото е от важен обществен интерес - да се види, кой би бил тоя български „учен", който би разкритикувал техните открития и учения, и би изказал мнение да се забрани разпространението им между нашата учаща се младеж. Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва дасе отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екзампляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар.
към текста >>

1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение.
Но господата, подписващи окръжното, са нарушили и предписанието на чл. 8 от Закона за нар. просвещение (resp. надлежния правилник) като без никаква рецензия (обещана даже чрез печата - в. Слово бр. 1006/925) и без да оправдаят, поне формално, действието си пред многобройните учители в България, които четат редовно списанието, и пред цялото здравомислещо общество, което го посреща най-радушно, са издали окръжното по свой личен почин и усмотрение. Но така издадено, то е явно незаконно и следва дасе отмени. Прилагам препис за противната, страна и един екзампляр от обтъжения акт. Моля да се изискат от Министерството на Нар. Просвещение и се имат пред вид преписките по двете окръжни: N 30006 от 13 дек. 1919 г.
към текста >>

2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното.
София, 6 октомври 1926 г. В името на Негово Величество Борис III Цар на българите Върховният Административен съд, за да се произнесе, взе предвид: Тъжителят - 1-во Окултно Книгоиздателство „Хермес" в София - обжалва окръжното предписание под N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, е което се отменява одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", орган за висша духовна култура, под уредбата на Иван Толев - дадени с окръжното му N 30006 от 13.XII.1919 г. и се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците и абонирането на училищните библиотеки, Той иска отменението на това предписание по следните съображения: 1) защото главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, който го е подписал и издал, е бил превишил властта си, точно определена в чл. 11 от Закона за Народното Просвещение, според която той не е имал право да издава такова предписание. 2) Защото предписанието е било издадено без да бъде сезиран с него компетентния административен съвет при Министерството и 3) Защото не е била направена предварително рецензия на списанието, която да е оправдавала издаването на окръжното. Първото оплакване следва да се признае за основателно, понеже се оправдава както от фактическа страна, така и от законна гледна точка. И наистина, от обтъженото окръжно предписание е видно, че то е издадено от главния секретар при Министерството на Народното Просвещение, подписано е от него и приподписано от Началника на бюрото при същото Министерство. Вижда се още, че със същото предписание, като се отменяват по-раншните одобрение и препоръка на списанието „Всемирна Летопис", дадени от Министерството на Народното Просвещение, изрично се забранява за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането на училищните библиотеки за него. Обаче, съгласно чл. 11 от закона за Народното Просвещение, който определя властта на главния секретар при Министерството, този последният не е имал право, по силата на дадената му от закона власт, да издаде, в случая, въпросното предписание.
към текста >>

При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни.
11 от закона. Те влизат в атрибутите само на Министъра на Народното Просвещение. Наистина, че съгласно ... А от наредбата за одобрение и откупуванието на книги, списания и др. Министерството може да отмени дадено вече одобрение на някое списание, ако то промени своето направление, обаче, от това не може да се тегли заключение, че главния секретар е властен да издаде въпросното окръжно, когато, както се казва по-горе, самият закон не му е предоставил такава власт. А от всичко това става явно, че в случая главният секретар при Министерството на Народното Просвещение, с издаването на обжалваното предписание е влязъл в атрибутите на Министъра и че същото предписание е незакономерно, тъй като е издадено от лице, което по закона няма право да го издава, поради което то подлежи на отменение. При това разрешение на първото оплакване, останалите две оплаквания, изложени в жалбата, се явяват безпредметни. По тези съображения Реши: I. Отменява окръжното предписание N 33168 от 26.XII.1925 г. издадено от Министерството на Народното Просвещение, с което са отменени одобрението и препоръката на списанието „Всемирна Летопис", дадени с окръжно N 30006 от 13.XII.1919 г. и е забранено за напред разпространяването на това списание между учениците, както и абонирането за училищните библиотеки. II. Препис от настоящето решение да се съобщи на същото Министерство за сведение и изпълнение.
към текста >>

Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции.
съд - едни от най-старите висши магистрати - изпълниха достойно своя служебен дълг, възтържествуваха истината и правдата, изразени в действуващия закон по въпроса, и се парализира осъдителното деяние на самозабравилите се фактори в Министерството на Нар. Просвещение. Съдът единодушно, ясно и категорично констатира, че те са злоупотребили с властта си - деяние, забранено от закона под страх на наказние и влекуще след себе си гражданска отговорност за вреди и загуби (чл. чл. 298, 306, ал. II и 431 от Наказателния закон). 24. Препис на едно чудовищно „мнение" А че тия личности са извършили това деяние по предварителен уговор с проф. Ст. Консулов, това става очевидно от неговото писмено „мнение", пълно с безсъвестни изопачавания на фактите и клеветнически тенденции. Ето дословно това чудовищно „мнение": Препис: До Господина Началника на бюрото за културните учреждения и фондовете при Министерството на Просвещението. Тук Уважаеми Господин Началник, Преди известно време с N 28888 ми се изпратиха няколко книжки от сп. „Всемирна Летопис", за да дам мнение дали може да остане то и за напред препоръчано от Министерството. Моля извинение, че поради претрупаност в работата, отговарям едва сега. В една статия в.
към текста >>

Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука.
131 пък, год. Ill, се „доказва", че натрупалите се войници и обози в северна Франция през Европейската война изместили центъра на тежестта и остта на земното кълбо, вследствие на което на противоположната страна земята се разчупила и настъпило катастрофалното японско землетресение. Читателите се привикват към лековерие, към гадателство: на стр. 39 г. IV, се „доказва", че великата катастрофа за земята ще започне от 28 юли 1926 г. Но не е само лековерието и безпричиността, които се насаждат от „Всемирна летопис" - убива се у читателя и доверието към положителната наука. Вместо научната медицина се препоръчва „окултната медицина", идея за която (Н-Б.Р.) получава от „окултното" схващане за зъбните болести - гниенето им (год. IV, кн. I). Зъбите не били органи за дъвкане, но имали и втора функция, много скрита, която не идва до съзнанието...Човек получава наедени зъби, за да се намали флоуорното действие, за да не би преголямото флуорно действие да намали в голяма степен условията за умствена проява". При съвременния човек, който много напрега своя ум „от подсъзнателните импулси зъбите му се развалят". 7) Да говори или пише нелепости всеки има право, щом има кой да слуша или да ги чете.
към текста >>

VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента".
Нека българите първи дадат на света тоя образец на истинско общинско устройство и на съвършено държавно управление". 8) тъкмо след септемврийските събития, (к.н.) - „Всемирна Летопис" пише за необходимостта от няколко „съвети", които да управляват държавата ( год. Ill, кн. II.). До преди 9 юни (к.н.) 9) „Всемирна летопис" не намира нищо лошо в нашия държавен живот. След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма.
към текста >>

Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични.
След 9 юни и пропадането на септемврийския бунт, (к.н.) 10) ето как същото списание характеризира порядките у нас (год.Ш, кн. VII): „от горния цитат е ясно, колко много е развито чувството на право и законност в Англия...Нашите четци сами могат да обсъдят дали също така е и другаде, а особено в България, дето запрещенията на публичните събрания, даже и на частните в закрито място, са толкова обикновено явление, че дори са престанали да правят впечатление и дето посегателството върху личната свобода (Habeas corpus) във форма на единични и масови арести „по висши държавни съображения" и дори върху живота на гражданите като се горят и живи хора (курсива на Вс.Л.) - едно ауто даже без съдебна присъда, нещо небивало в историята - се намира за правомерно и се одобрява „мълчаливо и от мнозинството в парламента". Както се вижда „Вс. Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст.
към текста >>

Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3.
Айнщайн, Оливир Лодж, проф. Шарл Рише, пок. Камил Фламарион, пок. Желе, Габриел Делан, Артър Конан Дойл, г-ца Дикинсън и мн. др. Само че тия опити са недостатъчни за ума и способностите на Консуловци. 2. Разбира се, за такива „учени" като Консулова, който отрича, че човек има душа, не съществуват духовни „области", но за разумните и действително учени изследователи тия области са безспорни факти. 3. Щом всеки е свободен да мисли както намира за добре, той е свободен и да изказва мислите си чрез печата и никой няма право да му забранява. А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е.
към текста >>

В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен.
А от изказването на противоположните мисли произлиза истината. 4. Това са средновековни понятия за държавата, за нейните „устои" и за нейните длъжности. Държавата може да бъде само тогава един жив и напредничав организъм, който трябва да се развива, когато не се сковава в ръждясалите вериги на Консуловата „положителна наука", а дава простор и насърчение на новите идеи и учения, с които се занимава целият западен културен свят. Тъкмо тогава тя би влязла не в противоречие, а в съгласие със себе си, т.е. със своите задачи, защото би отворила широко прозорците си, за да влезе светлината. В противен случай, според безсмислената логика на Консулова, докато народите чакат хора като него да узреят умствено, да повярват в новото и да приемат истината, за да я прогласят публично, тия народи ще бъдат обречени на застой и никакъв прогрес не би бил възможен. Слава Богу, че във всички други държави има такива напреднали в знанията и опитите си умове, като горепоменатите, та и общочовешкото развитие върви с бързи крачки. Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав.
към текста >>

В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя.
Иначе, теорията на Айнщайна, откритията на проф. Рише, Дикинсън и пр. биха били обявени от Консулова за „нелепости", насочени против „устоите" на държавата, а от неговия приятел Радославова - забранени да станат достояние на учителите и учениците. 5. „ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност.
към текста >>

Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил.
„ Дъновизмът" тук не влиза ни в клин, ни в ръкав. Консулов го е изсмукал от пръстите си, защото не цитира, нито един ред от съдържанието на „Всемирна Летопис", от който да се вижда, че това списание служи на „дъновизма". 6. В този пасаж Консулов, като прави един фалшив цитат без свръзка с другите мисли на автора, сам се изобличава с твърдението си, че чрез препоръката си на списанието, М-вото трябвало да се откаже от контрол върху дейността на учителя. А мисълта на автора на статията в кн. IV, год. Ill (бивш дългогодишен гимназиален учител и бивш съученик на Консуловци и Радославовци, но уволнен от длъжност, с тяхно знание, вследствие на безсъвестни доноси и интриги) се съдържа (статията се състои от22колони, под заглавието: „към ново училище") в края на същия пасаж, който Консулов умишлено осакатил. Тоя пасаж продължава така: „учителят...няма да бъде зависим от външни предписания. Това е необходимо условие за творческа дейност. При ръководството на учебното дело, учителят ще изхожда единствено от дълбокото си разбиране на човешкото естество. Както до сега нашето учителство е било най-будната, най-идеалистичната част от нашата интелигенция, така и днес то ще играе велика роля при изграждането на новата култура. То ще трябва да изгради новото училище, училището на бъдещето".
към текста >>

7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости".
Любовта ще бъде атмосферата, в която ще никне висшето в душите на ученици и учители". От тоя верен цитат се вижда, че се говори за едно бъдеще ново училище, а не за сегашното, което е несъстоятелно във всяко отношение, че се настоява за творческа дейност на учителите, основана на дълбоко разбиране на човешкото естество, и че любовта, божествената любов между учители и ученици ще бъде главния възпитателен фактор в това ново училище. Какъв „контрол" тогава, с предписания и наказания, ще бъде нужен от някакво Министерство? Или новите възпитатели, хората на идеалното възпитание чрез любовта, ще имат нужда от контрола на разни главни секретари от типа на Радославова? И нима списание, което проповядва такива велики идеи за изграждането на новото училище, не трябва да бъде препоръчано, а преследвано? 7. Консуловци са се загрижили и за обществото, което щяло да стане, поради „Всемирна Летопис", безкритично и щяло да се приучи да приема като истини разни „нелепости". Та има ли по-дръзка нелепост оттази, казана от проф. Консулов? Той, очевидно, има най-долно мнение за българското общество, щом го третира по такъв начин. Но във „Всемирна Летопис" не се съдържат никакви „нелепости", а само точни истини, изследвани и проверени чрез опит. И самият Консулов не може да докаже противното. Цитатите, които той направи в подлистника си в „Слово", са всички тенденциозни заключения и блудкави иронии.
към текста >>

Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни!
Освен това, по окултната медицина са написани много обемисти съчинения от чужди автори, но за тях проф. Консулов няма никакво понятие, защото не е прочел нищо по тая материя, па и да бе прочел, неговото слабо умствено развитие не би му позволило да разбере прочетеното. 8. С отчаяните нелепости в тоя пасаж проф. Консулов е надминал себе си и се е направил толкова смешен, колкото никой друг не би го направил. Той поддържа, че държавното управление, устроено и практикувано според принципите и методите на синархията (тази дума той, сигурно, за пръв път чува сега!), било съветско управление по типа на болшевишкото! Такова невежество и такава безсъвестност у един професор са безподобни! И в стремежа си да уплаши М-вото със „съветите", които сме предлагали като органи на държавното управлнеие (а някои от тия „съвети" и сега съществуват в зачатъчна форма при разните наши министерства), той намесва и „септемврийския бунт" и „преврата на 9 юни" и твърди, че ние сме проповядвали болшевишката система на управление! Това е вече съвсем подло и клеветническо! Ние, които сме принципиални противници на всяка насилническа система на управление и които сме поместили редица статии против болшевизма, като диктатура на пролетарията (вж. напр. още в кн. II от год.
към текста >>

Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26.
IV, кн. 10 (IX. 1926), с. 238 - рубрика „Вести" Г-н Прокурорът при Софийския окръжен съд е прекратил по липса на престъпление и втората преписка, заведена от главният секретар при Министерството на Народното Просвещение Ал. Радославов, против редактора на „Всемирна Летопис" по закона за защита на държавата. Така всички опити на враговете на духовното движение в България, да се злепоставят безкористните и неотстъпни негови дейци, се разбиха в здравия смисъл на служителите на българското правосъдие. 26. Кой е д-р проф. Стефан Консулов? 1. Консулов (д-р Стефан), български естественик и професор. Род. в София през 1885 г., свършил по естествена история в София, специализирал в Триест, Ерланген и Бреслау. Професор в Соф.
към текста >>

„Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп. „Духовна култура" списание за религия, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн. 11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>

Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл.
41 „Иван Толев, жител софийски, 42 годишен, българин, православен, адвокат, на зададените му въпроси отговаря: Дънова познавам от преди няколко месеци. Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д.
към текста >>

Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите.
И аз с много труд успях да я реализирам. Каторжен труд. 9. В реализацията на тази програма взе голямо участие Ефросина Ангелова-Пенкова, която ми изваждаше на ксерокопие всички мои заявки за онези статии, които ми бяха необходими от вестници и списания. Онова, което тук поместваме се дължи на нейния голям труд по търсенето, намирането и изваждането на всички статии. А това не беше лесно. Без нея, този материал не можеше да се сглоби, защото нямаше откъде да дойдат статиите. А тя ги изваждаше на ксерокопия от Народната Библиотека, където работеше. По-късно и аз добавих тези, които пък аз имах, като архив и така се сглоби материала. Последователно, но с много труд, усилия и противодействия. 10. Искам да заявя, че материала се сглоби накрая, защото концепцията за този материал съществуваше горе, но ми я подаваха на части в съзнанието. Знаех как ще стане, по-точно, как ще изглежда, но това стана накрая.
към текста >>

Но без тяхно участие нищо не можех да направя.
На следващият ден усещах в себе си радост, че това е вече готово за печат. Най-накрая! 11. Иван Толев отдавна е прероден може би, по онази верига, за която той бе закачен, която съществува и днес. Тези сили съществуват. И те настояваха да се включи този материал в своята пълнота. А онзи, който ръководеше от Невидимия свят поредицата „Изгревът" оформи концепцията, даде ми я и аз я реализирах. Но без тяхно участие нищо не можех да направя. Те стояха месеци над главата ми. Беше невероятно изживяване. Едва се издържаше. 12. Учителят Петър Дънов отваря своята Школа 1922-1944 г. Както преди това, така и в Школата идват мнозина, като негови последователи.
към текста >>

Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити.
„Всемирна Летопис". А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това.
към текста >>

Примери безчет.
А защо като е враг, го публикуваме? Публикуваме материалите му преди да е станал враг. След като става враг и се оттегля той заглъхва тихо, тихо като в пустиня. Друга част са негови противници и врагове от самото начало и те си остават такива докрая на живота. Мнозина от тези врагове си заминават от този свят скоропостижно, а друга по-голяма част остават живи до 1945 г., когато комунистическата власт им раздаде своето възмездие, като със съд и без съд ги изпрати по концлагери, в затворите или бяха убити. Примери безчет. Та комунистите се явиха като Бич Божий и раздадоха своето възмездие. Всички участници от Школата 1922-1944 г. наблюдаваха с ужас и с уплаха, че точно комунистите се явиха да раздадат Божията Правда на Учителя Дънов. И не се примиряваха с това. Но това бе факт, на който и аз бях свидетел.
към текста >>

Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика.
Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите. Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против религията; това би било contradictio ia aajeclo. Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление. Не напразно апостол Павел казва: „Вие сте храмове, и Дух Божий живее във вас." Същата мисъл изказва и Новалис в своите фрагменти. [6] Очевидна истина, която не може да се докаже или с други думи - неизвестно.
към текста >>

42. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

ТОМ 16

Има една сила в света, която обезоръжава хората.
Всички трябва да бъдете добри фурнаджии. Ако ние бихме се научили да мислим и говорим правилно, това значи доктор по хлебарство. Да храниш гладните, разбирам, но да храниш сития, не разбирам. Много неща в света са неясни, поради една обстановка. Аз не съм за установените идеи. Има една сила в света, която обезоръжава хората. Трябва ви един непреривен процес в правилното разбиране. Тогава ти ще бъдеш във връзка с всички същества, които правилно мислят. Старите идеи, старите привички и навици не ни трябват. Човек не трябва да рисува, за да изкарва своята прехрана. Той е осигурен: дадено му е въздух, вода, светлина и всички други условия.
към текста >>

От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой.
Те трябва да кажат: „Моля ти се, мамо, прости ми. Аз сгреших, но ще се поправя." Онова, което човек има в себе си, никой не може да му го вземе. Бог, Който живее във вас, никой не може да изпъди. Туй, което живее във вас и при всички условия може да ви направи победители - това е Бог. Да се обичаме не значи да мислим еднакво. От вашите картини на небесната изложба ще останат само тия, които са направили добро по любов, безкористно и без да знае някой. За мнозина от вас времето е дошло. Запалете огъня, драснете една клечка - това е най-малкото добро за всяка една душа, която срещате. Оправянето на цялото човечество е въпрос на цялото човечество. Във великата държава на нашия ум, във великата държава на нашето сърце и воля да внесем един порядък. Това е Божественото; и противоречията ще изчезнат и ще имате сила и мощ.
към текста >>

После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели.
Те запротестираха, някои заплакаха и в миг след това - олелия и писък на разплакалите се деца. Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев. Върнах се късно и след дълъг разговор с Еленка си легнах.
към текста >>

Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение.
8.XI.1933 год., Сряда Днеска е Димитровден. Целия ден прекарахме на Изгрева. 9.XI.1933 год., четвъртък Отидохме в Министерството при Манолов. Той извика подначалника Кръстю Петров, за да се научи защо сме уволнени. Кръстю му съобщи, че сме уволнени, понеже сме посрещали слънцето сутрин и сме били водили неморален живот и че селяните не можели да ни търпят. Манолов със злоба ни изпъди и каза, че анкета ще произведе за нашето уволнение. Излязох и веднага отидох на Изгрева, преоблякох се и заминах за Василовския хан на ул. „Ломска", откъдето потеглих за Годеч с автомобилите. Събрахме [се] с Владимир Велков. Тая нощ се събудих в 2 ч след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие".
към текста >>

Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази.
Тая нощ се събудих в 2 ч след полунощ. Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие". Зачетох и втората към 5 ч - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува.
към текста >>

Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя.
Прочетох от 10 серия първата беседа - „Търсенето името Божие". Зачетох и втората към 5 ч - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови.
към текста >>

На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя.
Зачетох и втората към 5 ч - „Денят Господен", но ми се доспа и легнах. Сънувах, че сме с Катя Грива някъде и разчистваме нещо, тя чисти и аз помагам. Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови. И ето, че се събудих.
към текста >>

След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена.
Незабелязано съм се допрял до една електрическа жица, която ме докосна за дясната ръка, за горнята част на ръката. Ръката ми от китката надолу се обезобрази, кожата се сбръчка, ставите се изкривиха и ръката се обезобрази. Аз с лявата ръка я оправям, глася, но щом я оставя, тя пак се обезформя. На два пъти я гласих, наместях, но оставя ли я, тя се обезформя. Казаха ми някои наши хора - братя, че лекари ще могат да я излекуват на електрически ток, на рентгенов апарат, защото повреденото с електричество, само електричеството го лекува. След второто поправяне аз се отчаях, че не става ръката ми и че тя се вече не подчинява на волята ми и че е обезформена. Но веднага ми дойде на ума да си мисля, да се моля на Учителя да ми помогне, да излекува ръката ми, защото Той може да я излекува. И в отчаянието ми аз забелязах, че ръката или бавно се възстанови. И ето, че се събудих. И после отидохме в Министерството при главния секретар Манолов. Вечерта в Годеч стигнахме в 10 ч.
към текста >>

Тези хора, без аз да видя, ми натуряли в левия джоб много монети по 100 лева, 50 и ми казаха, какво сега понеже съм уволнен, то ще имам нужда от тия пари.
Дойдоха след това от нашето село дядо Пеню Гайдарят - Пеню, който е сега умрял, и синът му Пеню и с тях някои от снахите им. Те ми носеха подаръци някакви. Един наниз гердан с пари. Една от монетите е като цар Крум на коня, както са 5-левовите сегашни монети. Но тая голяма сребърна монета като че ли е стара, сега не върви. Тези хора, без аз да видя, ми натуряли в левия джоб много монети по 100 лева, 50 и ми казаха, какво сега понеже съм уволнен, то ще имам нужда от тия пари. Времето е променливо тая заран. Облачно, Мъгли по Витоша. Поросява дъждец. Еленка отиде у Янков, да види що ще стане с възвръщането ни. А аз останах да чакам брата Иван, за да отидем да купим дъски, та да направим една барака за кюмюр и кухненски принадлежности.
към текста >>

Защото знание без живот е немислимо.
Човек, който иска да бъде свободен, трябва да бъде силен. Силата е необходима за свободата. А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си.
към текста >>

И животът без любов, той няма източник.
А знанието е необходимо за силата. Човек, който иска да бъде силен, да запази силата си, той трябва да има знание. А животът е необходим за знанието. Защото знание без живот е немислимо. А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света.
към текста >>

То е безгранично!
А любовта е една необходимост за живота. И животът без любов, той няма източник. Тогава имаме значи: Любов, живот, знание, сила, свобода. Ти не можеш да имаш любов, ако не познаваш Бога. Това е вечното начало, Което съдържа всичко в себе си. То е безгранично! Сега има една страна реална, тя седи в следующето: не е във ваша сила да поправите света. Не е във ваша сила да измените порядките на природата. Има нещо друго. Но във вашата сила е да измените вашето положение! Свободата седи, че вие можете да опитате Божията Любов още днес и да я опитате в нейната пълнота!
към текста >>

Когато ние сме в Божествения процес, трябва да вършим нещата, без да мислим, защото в Божествения процес няма противоречия.
Рекохме да не я убиват. В 4 1/2 отидох в салона, след като се избръснах. Учителят говори хубава лекция. Той забеляза, че в живота има три процеса. Единият е чисто Божествен процес, вторият е човешки процес, а третият е смесеният процес. Когато ние сме в Божествения процес, трябва да вършим нещата, без да мислим, защото в Божествения процес няма противоречия. Вторият процес е човешкият процес - в него човек много трябва да внимава, за да направи една работа. А третият процес е смесеният, в който е преплетено и Божественото, и човешкото, и не внимава ли човек, извършва това, което е от низшето. В смесения процес работите се много забъркват. Там има най-много противоречия. Божественият процес отговаря на златото.
към текста >>

След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов.
За този Божествен живот трябва да работим, за да дойдат добрите външни условия и да възкръсне този живот в нас и ние да възкръснем за него. * 27.ХI.1933., понеделник Станах от сън. Студено. Облачно. На изток особни сияния с много красиви багри, на които художник земен е в абсолютна невъзможност да подражава. Много чудна гледка с много типични багри. След като си направих упражненията, без да закусвам, отидох в Учителския съюз при Д. Негенцов. Заедно с него и други колеги отидохме в Министерството на Просветата. Негенцов не повдигнал въпроса за нашето уволнение при г-н Манолов, Косачев и Кр. Петров отсъствуваха. Г-н Данов ходи при г-н Манолов и му е отговорено: в сряда, на 29, да се явим в министерството. Обещано му е пак, че ще се нареди работата, ще ни възвърнат.
към текста >>

43. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си.
Когато хамбарът се изпразни, а нивата се напълни, земеделецът трябва да се радва. Когато богатството се обърне в знание и скърбите - в радост, слабостите - в сила, двоумението - в трезва мисъл, бързината - в търпение, жаждата - в мир и гладът - в доброта, човек е на правия път да приложи Божествената мъдрост в живота си. Само чистата съвършена Любов прави душите съвършени. Великото и малкото само Любовта ги обединява. И когато те се обединят, образуват Божествената хармония, в която душите живеят. Бог е живот без прекъсване, светлина без сенки, движение без реакция, дух на безгранична свобода, Истина, която привлича всички същества към себе си. Любовта изпълва и запълва всички празнини на временния и вечен живот. Блажени, които Го познават и Му служат. Божествената Мъдрост дава знание. Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот.
към текста >>

Без Любов е този, който ти казва, че е добър.
челото; 2. носът; 3. подбрадникът. Същинският човек е в челото, а растенията - в носа, а животните - под носа. Някой път у вашия приятел отличителната черта е челото или носът, или брадата и погледът ви е устремен към тази черта. Душата изпитва само доброто и лошото, но тя не е нито добра, нито лоша. Без Любов е този, който ти казва, че е добър. Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви. Сутрин три неща да изпъкнат във вас: мисъл, чувство и сила, които Бог ви е дал, и вижте каква мисъл, чувство и сила се е появила. Днешният хубав ден показва да имаме яснота на лицето. Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш.
към текста >>

Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви.
носът; 3. подбрадникът. Същинският човек е в челото, а растенията - в носа, а животните - под носа. Някой път у вашия приятел отличителната черта е челото или носът, или брадата и погледът ви е устремен към тази черта. Душата изпитва само доброто и лошото, но тя не е нито добра, нито лоша. Без Любов е този, който ти казва, че е добър. Добрият човек всякога ще ви услужи, без да урони престижа ви. Сутрин три неща да изпъкнат във вас: мисъл, чувство и сила, които Бог ви е дал, и вижте каква мисъл, чувство и сила се е появила. Днешният хубав ден показва да имаме яснота на лицето. Каквото и да стане в света, вашият свещен огън да не угасва. Да възлюбиш някого, трябва да го обожаваш. Любовта изключва каквото и да е подозрение, тя всичко жертвува.
към текста >>

Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието.
По-лоша от нея [не] може да има. Погледнете гробищата. Какво показват те? Хората се погребват в гробищата, докато живеят животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват.
към текста >>

У животните няма безсмъртие.
Погледнете гробищата. Какво показват те? Хората се погребват в гробищата, докато живеят животински живот. Истинското човешко в човека е в борба с плътта, значи животинското трябва да се подчини на човешкото, на духа. Сега животинското господствува, а духът има Божествено начало на безсмъртието. У животните няма безсмъртие. У животните има собственост. Ако една лисица е пипала кокошки, то друга лисица не ги бара. Чувството на собственост е животинско състояние. Ако в едно ято патици дойде друга патица, те я кълват. Както сега хората разсъждават, ако още хиляди години все така живеят, не могат да се поправят.
към текста >>

Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния.
В Шестата раса ще дойде нов начин; хората ще се въплътяват по нов начин. Човек трябва да има майка, но не трябва да има баща. Бащата ще бъде на друго място. Вие трябва да се освободите най-първо от вашите животински желания и да правите разлика между животинското и човешкото. Трябва да различаваш и да казваш: „Това е човешко, това е животинско." Това трябва да дойде. Вземете ревността, то е едно животинско състояние; после гнева, подозрението, злобата, съмнението, гордостта, тщеславието - всичко това са все животински състояния. А пък човек е същество на всичките добродетели. Някой казва, че е религиозен, а по 10 пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние. Той казва, че вярва в Христа. Че кой вол не вярва в господаря си, обаче си остава вол.
към текста >>

Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност.
Изпитанията са хубави и красиви. Христос за няколко минути изпита най-големите страдания. Христос каза: „Имам власт да положа душата си и имам власт пак да я взема." Физическата близост не е всякога близост. Вътрешното разбиране е важно. Един брат запита: - Какво означават 8000 години? Учителят каза: - 8000 години е число на безконечност. Има 8000 Божествени години, има 8000 ангелски години, има 8000 човешки години. Човек да не се има за много учен, та да има към какво да се стреми. Казах, че човек е най-големият мъчител на себе си. Има вътре в човека един стар човек. И човек не може да намери виновника и оттам иде отчаянието. 5.
към текста >>

Тях възприемай само, без да даваш преценки.
Целият органически свят сега се настройва на една нова гама. Ний сме сега в една епоха, в която се преобразуват нещата. Музиката е един превод на светлината. Срещнеш някого - изпрати му една хубава мисъл, той ще я възприеме с подсъзнанието си, не му я казвай. Не давай преценка за Божествените работи. Тях възприемай само, без да даваш преценки. Всеки лош или добър човек е полезен за тебе. Всяко нещо, което не разбираш, то [не] е случайно. Закон е. Не примирявай и не сприятелявай старото с новото. На стария човек не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек не разгадавай колко косми ще му поникнат.
към текста >>

Новото в музиката трябва да се внесе, без да се обезцени старата.
На стария човек не ходи да четеш космите на главата му, а на младия човек не разгадавай колко косми ще му поникнат. Нека той си ги прочете сам. А ти благодари, че си го срещнал, иначе ти щеше да си на негово място. Ти не страдаш за детето, че е умряло, но за онова, което са похарчили по него. Изобилието е, което измъчва хората, а не недоимъкьт. Новото в музиката трябва да се внесе, без да се обезцени старата. Сегашната музика е вървяла по Мойсее-вия закон, а сега трябва да върви по Христовия закон. Мойсей е бил музикант. 8. Разговор с Учителя пред салона към 8.30 ч на 18.V.1934 год. Девизът на Шестата раса: „Работи при всички условия на живота." Който работи при всички условия на живота, това значи, че има вяра. Вървиш и виждаш, че някой си счупва крака - ти не трябва да махнеш с ръка, да не гледаш, но ще се спреш и мислено ще превържеш крака, ще проектираш мисъл, че ще оздравее.
към текста >>

Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света.
Когато човек няма организирано духовно тяло, при заминаване отива при гроба и присъствува при разлагането на физическото тяло - тогаз изпитва страданията на Ада. А когато духовното тяло е организирано, то при заминаване човек направо влиза в него и няма нищо общо с физическото си тяло и с гроба. Болестите се образуват, когато един по-висш живот е попаднал на един по-нисш живот. Тогава висшият живот страда. 9. Разговор с Учителя на 31.I.1936 год. Без светла мисъл, без добри чувства, без добри постъпки, без музика нищо не се постига в света. Човешката мисъл определя чувствата на животните. Когато човек постъпва несправедливо, изопачават се чувствата на животните. Песента е външен израз на Любовта. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни.
към текста >>

Досега хората са възпитавани без музика.
Човешката мисъл определя чувствата на животните. Когато човек постъпва несправедливо, изопачават се чувствата на животните. Песента е външен израз на Любовта. Както при слънцето всичко се топи, така и при песента всички мъчнотии се стопяват. Мъчнотиите са вътрешни. Досега хората са възпитавани без музика. Новото възпитание с музика ще бъде. Детето и като е здраво, и като е болно, все пей. Като те заболи нещо, иди някъде и му пей - болката се пресича, като изпееш един-два дуета. На болния му пей: „Не бой се, за теб има добър обед сготвен." Трябва да пеете по закона на хармонията, весело, мажорна песен, а не миньорна. Само живите страдат.
към текста >>

11. Разговор с Учителя на 4.III.1936 год., сряда Безлюбието е щерна, а любовта е извор.
По-ненапредналите умрели искат да направиш нещо в тяхно име, да се раздаде нещо за другите. Вяра в трета степен ви трябва. Психическа вяра. За нас е важно настоящето, което минаваме, то ще съгради бъдещето. Младите -поумнявайте, а старите - подмладявайте се! 11. Разговор с Учителя на 4.III.1936 год., сряда Безлюбието е щерна, а любовта е извор. Хората, които обичаш и те те обичат, стават леки. Притегателната сила на Земята привлича повечето лошите хора към себе си и затова те са по-тежки. Днешният ден определя утрешния. Не мисли за утрешния ден. Наследствените черти много ни препятствуват.
към текста >>

Някой говори без позволение.
Божественият свят е свят на Любовта. Най-напред ще убедите света, че сте умни. В свръхсъзнанието трябва да влезете. Всички обясняват това, което не знаят. Един музикант еднакво се радва и когато той свири, и когато му свирят. Някой говори без позволение. Трябва да отидете в причинния свят. Трябва да говорите и мълчите с позволение. Дават ли ти богатство, и други кандидати идват след тебе, да те ограбят. Не казвайте, че сте богат, нито че сте сиромах. Ако богатият не даде на бедния, и единият, и другият ще умре.
към текста >>

Да мислите без тревога.
Трябва да говорите и мълчите с позволение. Дават ли ти богатство, и други кандидати идват след тебе, да те ограбят. Не казвайте, че сте богат, нито че сте сиромах. Ако богатият не даде на бедния, и единият, и другият ще умре. Никой не може да ти помогне, ти ще си свършиш работата! Да мислите без тревога. Като се тревожиш, да останеш неразтревожен. 13. Разговор с Учителя на 29.I.1937 год. Всяко нещо, което учим, да има приложение. Ако знаеш ангелски език, да влезеш в общение с ангелите. Това разбирам учене.
към текста >>

Не се обезсърчавайте.
Това разбирам учене. Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр. Ако не влезем в огъня да погорим, няма да влезем в любовта. Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите.
към текста >>

По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал.
Ако учиш френски език - да общуваш с французите и пр. Ако не влезем в огъня да погорим, няма да влезем в любовта. Огън ви трябва сега на всички. Прозорците ни са много малки, та малко светлина влиза в нас. Не се обезсърчавайте. По-голямо обезсърчение от Христа никой не е имал. След възкресението Той разбра къде е силата. И по-голямо разочарование от Христа никой не е имал. Сега сте в най-доброто положение. Баща ви е заможен, няма какво да се плашите. И книги имате, и всичко.
към текста >>

Разговор с Учителя след беседата в 5 ч сутринта на 31.I.1937 год., неделя Безпредметно е да говориш на един умрял човек.
Трябва ви само да учите. Носете вашите книги с вас, четете ги не само при много свещи, но и при най-малката светлина. Четете ги и на месечина. Сега сме в пустинята; докато стигнем Ханаанската земя, имаме още доста път да вървим. Досега сме живели според законите на нашето царство, а отсега по законите на царството Божие ще живеем. 14. Разговор с Учителя след беседата в 5 ч сутринта на 31.I.1937 год., неделя Безпредметно е да говориш на един умрял човек. Което един сам не може да направи, двама могат. Хората трябва да се обединяват, за да си помагат. Умните хора трябва да се обединяват. Да разбираш хората и те да те разбират, това е оня свят. С човешките си разбирания ако си, от Господа ще бъдеш далеч.
към текста >>

Някой казва, че с пеенето няма да го бъде, но без пеене пък никак няма да го бъде.
Не се влияй при пеенето от някой певец. Той е упражнявал дълго. А ти си пей с каквото имаш. За да пееш като него, трябва ти най-малко десет години да пееш. Доста прогрес имате в пеенето. Някой казва, че с пеенето няма да го бъде, но без пеене пък никак няма да го бъде.
към текста >>

44. 17. Майстори и строеж на къщата

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство!
17. Майстори и строеж на къщата 9.септемврий 1935 г., 3.30 ч сутринта Четох от X серия беседата „Зарадваха се учениците". Към 5.30 ч потеглихме със Савка към нивите оттатък Цариградското шосе, да посрещнем изгрева на слънцето. Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство! 10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично.
към текста >>

Небе ясно, без никакво облаче.
Небе чисто, ясно, малко ветровито. Във време на молитвата ми се откри причината за недоразумението и спънката на Пеньо от майсторите по строежа на къщата. Причина са лошите мисли на двете съседки и други някои, по-отдалеч. Майсторите стават проводници на тяхната злоба, която се изразява до бой и убийство! 10. септемврий 1935 г., вторник, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч. Небе ясно, без никакво облаче. Великолепен изгрев. 11. септемврий 1935 г., сряда, 4 ч сутринта Тръгнахме в 4.50 ч сутринта със Савка. Тъмно! Небето облачно, но магнетично. В 5.55 ч бяхме на 7ми километър. Направихме си молитва.
към текста >>

Небето ясно, синьо, без нито едно облаче.
Изгрев нямаше. На връщане запръска и заваля дъжд. Духаше северозападен вятър. Целия ден валя дъжд.) Данните в скобите са за срядата, а в четвъртък беше ясно, свежо. Имахме великолепен изгрев. Небето ясно, синьо, без нито едно облаче. Учителят си дойде от Мусала. 13. септемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта В 5 ч сутринта бяхме в клас. Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска! 14. септемврий 1935 г., събота, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта.
към текста >>

Ясно, без никакво облаче.
септемврий 1935 г., петък, 4 ч сутринта В 5 ч сутринта бяхме в клас. Не ходихме на изгрев. Висока лекция Учителят ни държа - планинска! 14. септемврий 1935 г., събота, 4 ч сутринта Тръгване в 5.30 ч сутринта. В 6 ч бяхме в градината при слънчогледите. Ясно, без никакво облаче. Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея.
към текста >>

Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист.
Чудесен изгрев! Оттам право у како Бадини отидох за пари. Там закусих. Този ден имах много лоши състояния. Идеше ми да напусна Изгрева и далеч някъде, между чужди хора да живея. Да се отстраня от духовните - изгревските братя и сестри, които са пълни със злоба, завист и ненавист. Да си взема само беседите и там да ги проучвам и прилагам. Пеньо замина за Равна и пак се върна. Пропусна автомобила. 15.IX. 1935 г., неделя, 4 ч сутринта Време ясно; топло, приятно. В 5 ч сутринта в салона на молитва.
към текста >>

45. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

V. Статии от д-р Стефан Кадиев в сп. „Житно зърно'

Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини.
Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата. Поп Тошо настояваше да си остане, гдето си е. Отец Теофан от метоха на Рилския манастир предлагаше да се свети вода, а отец Онуфрий от Хилендарския светогорски манастир настояваше да се свети масло и да се изчетат всичките Василиеви молитви. Баба Съба врачката беше надигнала един самун хлеб, колкото шиник, и се мъчеше да си пробие път в килията на бае Митар. Тя искаше да подложи самуна под главата на пренесения, да престои, догде се свести. Така престоял хляб бил добър, казва, за да се захранват на чист понеделник жени-бездеткини. Захранена жена с такъв хлеб, мутлак, казва, може да се сдобие с рожба от сърце. Баба Ана Пунчовица, известна по своята деятелност и прочута способност в целия град, и тя бързаше да си приготви при този редък случай нужните потреби за своята специалност. Тя носеше цела мотка червена прежда, челюстни кости от вълк и цел един сноп разни треволяци и бурени. Какви ли треви немаше вътре: и смил, и вратика, и омани, и разставиче, и свекървино око, и богородична трева, и подбел, и вълча ябълка, и буника, и равен, и тинтява, и комоника, и петров кръст, и изтравниче, и лудо биле и… какво ли не. Какво да прави, сиротата жена, и тя си гледа занаята… от това се храни.
към текста >>

Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс.
— И я не знам — отговорил бае Митар. И наистина, всички го знаеха само такъв, какъвто го гледаха, какъвто си беше бае Митар: тих скромен, със сини умни очи, с възруса коса, завита отдире на перчим, сбръчкано лице, снага въздребна, гърди тесни, пръсти тънки, но жилави. Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс. В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка.
към текста >>

Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше.
Ако има работа в свещарницата, той е там. Запаше некой чувал като престилка, па или свещи лее, или восък изстисква на менгемето, или фитил реже — каквото и да е, бадева не седи. Ако има служба, и той ще бъде в черквата, пак на работа; или ще гаси догорелите свещи, или ще носи огън за кандилницата, или ще ходи с дискоса да събира, или ще приглася на псалтовете. Много пъти, тръгнал по некоя работа низ черквата, чуе, че попът вика из олтара: „Миром господу помолимся“ — той непременно ще отговори: „Господи помилу-у-уй“, па макар бил и чак при пангара. Бае Мигар имаше достъп по всички къщи и влизаше всекъде така свободно, както беше свободен и в своята килия. Болник ли било, смъртник ли било, кръщение ли било, годеж ли било, сватба ли било, помана ли било — каквото къде и да стане, — без бае Митра не ставаше. Навсекъде гледаха на него като на истински пророк — като на божи човек. Обичаха го, защото, каквото и да го попитат, той знаеше да отговори. А каквото кажеше бае Митар — казано беше. Никой не можеше да отреже като с нож думата, както това знаеше да направи бае Митар. Един път след парастаса за едни деветини беше сложена софра в къщата на покойния.
към текста >>

Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената.
Всички присъствуващи се понамръщиха от такъв кеф на Сойтерията, но бае Митар ги пресече и каза поучително: — Да бъдеш пияница — не е голем джесаретлък, макар че пияниците са най-джесаретлиите хора. Подир малко додаде: — Пияницата човек е като двойно луд, защото лудият се познава само по лицето, отпред, а пияницата и откъм гърба, когато ходи. На една забележка, която направи дедо Тоньо терзията относно излекуването на пиянството, бае Митар каза: — Пияницата човек е също като лош сахат — все го курдисваш и поправяш и все отново се разваля. В това време беха дошли да се покажат изложени на дискос даровете на невестата, та като се хвалеха, че са много китени и гиздави, стана дума за късмет в задомяването, за добро живуване, за това, за онова, па най-после се отвори дума и за добро или лошо живуване между некои домакини. Чорбаджи Игнат соватчията запита така, напреки, бае Митра да си каже какво мисли за домашната спогодба. Бае Митар, без да се замисли нито най-малко, пружи ръка, та хвана от софрата едно парче погача, печена в жарава, и каза: — Домашната спогодба е като тая погача: горната кора е мъжът, а долната — жената. Ако корите са кабардисали, и средината се яде с ищах; клисава ли е средината — и корите са хвърлят и те не могат се дъвка. Всички гости беха възхитени от тоя мъдър отговор, но чорбаджи Игнат, като чорбаджия, искаше да излезе юстѐ, та прибави: — Така е, така, ама всичкото става пак от любовта. Ако са се взели с любов, а оно харно, ако ли не, оно става чапрашък. Бае Митар опре поглед в чорбаджията, погледна и другите гости и отвърна: — За любовта е много говорено, но е много и замълчано; любовта е най-голема, когато е скрита, а най е слаба, когато се разсипва навсекъде, като кукуруз из продънен хамбар; любовта е като тая баница тука — и бае Митар показа на тепсията с баницата, които току-що внесоха на софрата, — кога е гореща, тя опарва устата, а като изстине, тогава не чини, става татсъс… Всеки, който яде жежка баница, требва да знае да я обдухва малко, за да не му попари устата и гърлото. Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите.
към текста >>

До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина.
Бае Митар малко позамълча и пак продължи: — За ситите хора любовта е като песен, а за гладните тя е празна лакърдия… макар че гладните хора са винаги по-весели от ситите. — Бае Митар сръбна малко винце, понамести си левото колено, което му беше изтръпнало, и пак настави: — … На младите момичета и на ергените любовта намигва с око, на младите жени прети с пръст, а на старците се смее в очите… Любовта е харна, ако е дълга и трайна. Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
към текста >>

Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама.
Почне ли да се настава и превързва с възли, тя ще заприлича като въжето на пазарския кладенец: по три пъти на ден го връзват и все кофата откъсната! При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря.
към текста >>

Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ?
При погребението на дедо Цветко папукчията бае Митар носеше кръста пред носилото и вървеше напред, както това правеше при всеко погребение. Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът.
към текста >>

На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха.
Носенето на кръста беше негово спечелено право. До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога.
към текста >>

Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“.
До бае Митар вървеше и Трайчо Сербезина. Един заптия турски, който идеше насреща, пободнат, види се, от своя фанатизъм, а може би побъркан и от некое и друго шише ракия, налита върху бае Митра и го бутна така силно, че едвам се задържа човекът да не падне. Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе.
към текста >>

Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря.
Сербезина като всеки сербезин ни две, ни три извръща се и удря едно текме с крак на заптията, та плесна на калдъръма и му тресна кратуната, като че топ му пукна за байрама. Бае Митар погледна Сербезина, завърте глава и му продума: — Той беше говедо, та връхлете да боде като всеко добиче, а ти що ставаш магаре да го риташ? На втория ден приклопиха Сербезина в затвора, стоя три дни, даде една лира джеза и пет лири рушвет и го пуснаха. Щом срещна бае Митра, той почна да изказва своя сербезлък по адреса на кадията, гдето го затваряли и глобили „за права бога“. Бае Митар му каза утешително: — Некои съдии съдят криво хората, а пък некои хора кривят за право съдиите. Сербезина се оправдаваше, че го осъдили толкова сарп само затова, защото в яда си издумал и некои остри речи на кадията, но бае Митар го посъветва с тези думи: — Разумът требва винаги да върви напред, а езикът да му придържа отдире полите… Ако езикът прибърза да изтърчи напред с полите, тогаз разумът се сплита в тех, съпва се и се събаря. Я погледни колкава е главата, що събира мозъка, па виж коничък е при нея езикът. Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи.
към текста >>

— Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо.
Ако не за друго, поне за икрам требва да се дава преднина на по-големите… Езикът като по-малък може винаги да направи тоя икрам на мозъка… Бае Митар беше много мераклия да сади цветя и овощия, да ги ашладисва, да ги кастри и въобще да остави по себе си добър спомен, та да не го забравят некога. Ха си посадил — думаше — некоя вошка, ха си направил един парастас, все едно чини там горе. От вошката ще яде некога сит, па ще дойде и да яде гладен човек и не е кабил да не рече: „Бог да прости, кой насадил“. Понеже немаше сам нито една педя своя земя, той се задоволяваше да прави своя „себап“ по чужди къщи. Един път — помня го като сега — дошел сам в градината ни, на едни Младенци, порезал асмата, що беше въз стената на бабини Тацини, изчегарил петровката ни ябълка до кладенеца, почистил лиляка и чак тогава го видела мама, бог да я прости. — Митре — каже мама, — какво така, та не сме те видели, когато си дошел, да сме те почерпили с некоя чаша ракия, та досега се трудиш да работиш, без да се подсилиш с нещо. А гледам, каже, изрезал си вече асмата, па и дърветата си почистил… гле, гле, не се умаряш, все си работлив. — Ех, какво да се прави, како Цвето… всеки човек работи, всеки прави по нещо и който нищо не прави, и той прави — зло. Почерпиха бае Митра, дадоха му да позахапне, па и той каза на мама да не си прави сама кантариона това лето, че той щел да ни направи с мерак едно шише. — Ще ти направя — каже — кантарион, па не само от порезано и изгорено, ама баш да е и от змия рана, па пак ще зацелее у двайсет и четири сахата, като че да не е била. Откъм тия работи, за лекуването санким, бае Митар беше пръв — прочут беше чак и у Влашко.
към текста >>

На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара.
В него има между другите работи записани и некои рецепти, диктувани, види се, от бае Митра пророка. Аз ще опиша тук целия лист от бае Даниловия тефтер, па вие четете, което искате от писмото: "На лето хиляда и осемстотин и петдесет и трето на ден на петнадесети февруарий продадох на Кючюк-Хайше Халил беговица, дъщеря на Кара Мутиш Измирлията, един низ от 17 върви маргарит, от хаслията, за 1623 гроша горни пари и ми брои на дъската 1381 грош у рубин, ермилъци и алтилъци, а за кусура ми рече да идем у петък, по икиндия, у дома й сам, та да ми ги докусури. Харна е, ама на плащане дохожда бираз назлъм, та че да видим какво че изкарам парите… Това пишем да се помни и знае какво се прави кувет маджун, та ако човек отслабне и му стане зло, па сака да се даврандише и да се обърне на добро и после хич да не сака да мари, а он да вземе 22 драма дар-фирферин, 31 драм юлду кахър, 51 драм индустан-дживизи, 45 драма джигер оту, 17 драма нанеяги, 5 драма сулфат-яги, 20 драма саде дарчин и 15 кощилки от праскови, па да ги скълца у хаван и да ги меша със 100 драма мед и да куса всека заран по една лъжица на гладно сърце и подир един сахат и чейрек да изеде по една-две кюлбастии и да пие по половин ока пелинаж от добрия, па да кара така 40 зарана и като види хаир, да рече: „Бог да прости Мигар пророка…“ Продадох днеска, на 19 февруарий 1853 лето, един златен пръстен с антика от канташ, с писана на него риба на Мола-Юсуф Чипаризина за 191 грош и парите си взех всичките до пара. На сущия ден дойде при мене на дюкяно Емин Зумбула ханъм, на Аран бимбашията третата му ханъмка, та си купи едно цвете елмазлия за 893 гроша и ми ги брои до пара, па ми поръча да идем при нея максус у вторник и да й носим рубии и суфурини нови, оти сакала да си промени стария наниз и да си наниже нов наниз жълтици. Бимбашията е много сарп човек, ама утре тръгва с аскер на талим, па че се върне чак у петък… Ситнеж пазарлък от сарафлък 23 гроша… Продадох на Халил Кьочекбашията един сребърен кьостек за сахат за 93 гроша и си взех парите до пара. На Ахмед Ага Чомлекчията продадох стария сахат заедно с мафазите без кьостека само с букме за 171 грош и ми ги брои човекът всичките до пара. Ако сака некой да си направи мехлем, дека да излекува маясъл, сараджа и от посечено, и от изгорено, а най-вече лековито за дяволската болест и за болест, дека ти понекога дойде у сън, и за всека джара, а ти вземе 13 драма растък, та па 13 драма теллизюруф, 31 драм чамсакъз, 11 драма хава-жива, 25 драма еойли-кяфури, 18 драма сари илели, 90 драма юстубеч, 15 драма съчан-яш, 15 драма калъч-яги, 23 драма кестърме, 10 драма белезен-яги и 30 драма яки тозу, па скълцай хубаво и ги измешай, па тури 50 драма бел восък и 50 драма меча лой и 25 драма заешка мас, па ги разтопи у тиган на огън, па като изстине, оно че стане биринджи мехлем, па като намажеш на тифтик и туриш на болното место, а оно пешин че ти поотлекне, па за неколко дни че си здрав и читав, като кога си от майка роден, па като видиш хаир, да речеш: „Халал му вера на Митар пророка…“ Днеска, на 27 февруарий, дойде у дюкяна Назлъм Фатиме, ханъмката на Мола Саиб Камарашина, сандък-еменията у конако, и си отбра един пръстен с изумруд и шест върви ат едрия мерджан и две рубии чаркалии, и ги упазарихме всичките за 675 гроша, и ми остави капара 5 зърна по 14 гроша и руп, и ми заръча да й ги занесем сам днеска къде икиндия у харемлъка, та да ми докусури парите и ми рече, че арапката Хайше ще ме чака на кьошето на сокачето при долния битпазар, та да ме преведе откъде страната на зида, до джамията на Пазвантооглу… Много хубава вита балзама се прави за боление сърце и за маясъл, и за спиране сюрмек, и за кувет, и за ищах, дека помага като с уста да духнеш, а оно требва да вземеш 25 драма кехлибар-яги, 25 драма ялма-иги, 25 драма каун-яги, 22 драма дарчин-яги, 10 драма кеклик-яги, 10 драма нане-яги, 2 драма исиот и 10 драма сари сабор, па да туриш всичкото у едно джезве, па да сипеш около 25 драма локмаруху и около 50 драма серт ракия, па да го вариш колко един чейрек на тих огън, па после да го разбъркаш и да сипеш у шише, па като престои колко две недели, тогава е хазър и тогава да пиеш заран по 10 или 15 капки на шекер, или у ракия, па като почнеш да видиш селемет…" Тука листът е откъснат, та не може вече да се чете. Бае Митар пророкът знаеше много хубаво ракам. Какъв и да било мъчен есап, тоя изведнъж ще го направи — като че с бръснач пререже. Един път се случил на дюкяна на чорбаджи Тасо, устабашия на бакалския еснаф. Некой си купувал 40 драма кърмъз по 150 гроша оката и лутат се, бъркат се да прехесапят колко пари чини кърмъзът, ала не върви.
към текста >>

Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза.
Много пъти бае Митар пророкуваше кога ще има или нема да има берекет на кукуруза, на ечемика, на житото, на орехите, на сливите, на крушите, на ябълките, на гроздето, и на всичко. Помня веднъж, че тато, бог да го прости, се хвалеше пред кир Цено Сламата, че е кярил само от цената на виното 13 500 гроша. „Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка.
към текста >>

Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному.
Като приседнаха мама и тетка, дойде и кака Елица Миковица, дойде и баба Таца, па дойде и кака Анастасия, и кака Аница, и кака Кирка и… целият комшилък. Мене ми се беше случила една много голема неприятност. Счупило се у джеба ми едно яйце, па де се случи да бъде ровко, па… вие се сещате вече: новите панталонки, пешът на суртицата, мокреж, страх, пот, червенина… всичко това ме беше така усмирило, че забравих и игра, и Мехмед, ага, и дондурма, и всичко! Свил съм се в едно кьоше до портата, па съм се смирил, като че ще ме правят анагнос. Това мое положение, колкото и да ми беше тягостно тогаз, стана причина да узная за бае Митра пророка това, което сега ще ви разкажа. Събравшите се комшийки заедно с тетка и мама беха заприказвали за бае Митровото възкресение, па и какво ли друго можеха да намерят по-любопитно за приказка, като това беше тогаз „злобата на деня“, както се казва по сегашному. — Попръскали го, казват, със светена вода, та се свестил — каза баба Таца. — Не е, не, аз бех там — отговори тетка Елисавета, — като му дочетоха дванадесетте евангелия, па го миросаха с мирото от маслоосвещението, а он бледен, какъвто беше, току захвана малко да добива лице, попромени се, па му светна, светна лицето, като че гледа ангели. Най-напред помръдна с лявото око, после дигна десната трепка, поизгледа като треповен, па си отвори после хубаво очите. Погледна поп Яньо, па редом всичките попове и хората, що беха наоколо, издигна си десната ръка, прекръсти се и се подзе, та седна с изпружени още крака. Поп Яньо го запита помни ли се, а той кимна с глава и каза да го заведат в черква.
към текста >>

… Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си.
До Ибрахим вали наша, що умре по-лани, видех, че стои рамо до рамо Иго кърпачинът, що кърпеше обущата на кьошето на Распорчаршия, срещу банята… Тук ще прекъсна теткиния разговор, за да ви разкажа неколко думи за Иго кърпача. Неговият живот беше чуден и пълен с произшествия, бури, сътресения и приключения. Син на много имотни родители, честни, почитани от всекиго, той беше стигнал до кърпачлъка. Расъл в млади години между мед и масло, обличан с копринени ризи и сърмалии дрехи, навикнал на слуги, на пари, на боллук, беше в младините си едно чудо, па и в старините си стана пак за чудо. Остана сирак на дванадесетата си година; пари и имане много, акъл малко, опитност от живота никаква; опекуни и настойници — всичките до един изедници и доландарджии; отпред му мазнят, отдире му мажат катран; достове и аркадаши — битанги, пангалози, развали, пияници — всичко това го съсипа така грозно, че докато да навърши осемнадесетата си година, той остана гол като пръст! … Докато да научи ихтибара на парата, а той остана без аспра — и копчета вече немаше по дрехите си. Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин.
към текста >>

От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него.
Когато требваше да стане майстор или поне калфа, а той стана чирак. По рамената и по гърдите му, където едно време се лъскаха сърмалии джамадани и минтани — сега се разсипваха просениците, които като чирак занасяше и донасяше от фурната! … Чиракува, що чиракува, не довтаса да стане нито калфа, а мустаците му пораснаха по-големи и от майсторовите. Срамът, неволята, немотията, всичко това го бе натиснало до стената на отчаянието, като да го бе налетел некой бесен вълк. Посчука от стари дъски, събрани оттук-оттам, една дупка, нещо като кокошарник, като кучник, дотътра я до кьошето на Распорчаршия и стана кърпачин. От млади години му беше останало нещо малко знание да попрочита и да позаписва по старовремски, но и това тогава не му чинеше ни за пет пари: какво с него, така и без него. Сам по себе си Иго имаше добро сърце, но хората, с които се е събирал в млади години, беха го развалили, съсипали… беха го направили нещо полудобиче и получовек. Освен пиянството, което му остана като най-верното наследство от аркадашите му, той беше станал извънмерно начумерен, подозрителен и недоверчив. Никому не верваше за нищо. Родата си не искаше да види, кафадарите му не искаха пък него да видят и така беше останал сам, като пустинник. Ако изчука некоя пара — тя отиваше по пиянлък; инак ходеше окъсан, одрипан, да те е страх да го погледнеш.
към текста >>

…“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света!
Петър беше взел вече перото да го пише у грешния тефтер, но Иго се сепна и продума: „Ама как така грешен? … Я стойте да видя? Прави ли са тези везни? … Знаете, я съм много видел, много патил… много са ме мамили там, като бех на земята, лъгали са ме и на везни, и на кантар, и на аршин, и на шиник, и… на оканици — продума Иго и се малко поизчерви, като се сети за оканиците с вино и ракия, що ги е изпил, и пак заговори: — Кой не ме е мъчил и с що не са ме мъчили… та недейте ми замерва, че и сега не смея да вервам на хората… Ех, да знаете вие що съм изпатил аз там от хората…“ Ангелът му пресече думата и му каза: „Тук не са хора като там, долу, тук лъжата в нищо не минува… Тия везни са най-правите от всички везни, що ги има по света — на̀, погледни, виж сам! “ Иго пристъпи към везните, прихвана иглата на езичето, що се клима налево и надесно, поспре я, гледа, гледа… виде, че везните наистина са прави, па запита: „Ех, добре, я да видим какви ми са греховете, откъде ги набрахте толкова? …“ „Ето на̀ — показва му ангелът една книга, — на̀ тук са написани… сам със своята ръка си си ги написал… Всеки човек, докато е жив, и без да знае, сам си пише и греховете, и добрините, що ги е вършил на света! “ „Дай да видя дали е истина писано с моя ръка — продума Иго и добави: — Може некой да ми е преправил писмото, знаеш, много работи се случват там, долу… какво не съм видел? … И писма подправяха, и темесуци подправяха, и чуждо имане правеха свое, и чужди деца потурваха на богати хора, божем че са си нихни, рождени; и кривите правиха прави, и правите правиха криви и… какво… какво не съм видел, че се прави по света! “ Ангелът му даде книгата и Иго чете, чете, па се позамисли и продума: „Истина, с моята ръка е писано всичко, ама… ама много са изброени, джанъм, диптен много… Като има записани толкова много грехове, тогава какви ли добрини мои ще ме куртулисат, я барем не помним вече що съм добро правил, както не помних и за толкова мои грехове! …“ Ангелът му подаде книгата, на която беха написани добрините на Иго. Чете Иго, чете и се чуди: „Я ли не разбирам, или некой янлъшък има тука?
към текста >>

Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист.
… Ангелът му подаде книгата с греховете да ги чете, но той климна с глава и рече да му ги четат други. Излезе архангел Гавраил, пружи ръка, та хвана книгата и почна: — От грех си почнат, истина, за това е крива майка ти, но нейния грех тя изкупи с твоите злини: ти я остави да гладува баш тогава, когато ти се въргаляше в боллук. Първата си жена, дето а взе, взе я с измама, а не по любов; ти обичаше само парите й и като ги тури на ръка, измислюваше най-грозни мъки, за да я умориш, та да се куртулисаш от нея. Грозни беха твоите мъчителства и с тех тя изкупи греховете си. Мола Хазредин, твоя благодетел, който ти даде хлеб в ръцете и те направи човек, ти взе, че го задуши с памуклията ястък, намести го в кревата, като че е умрел от своя смърт, открадна му парите и с откуп стана голем човек. Пред големците се превиваше като чърв, лижеше им краката, целуваше им чехлите и те верваха на всичките интриги, клевети и злорадства, чрез които съсипа и хвърли в сълзи и кал толкова хора, толкова вдовици, толкова невинни деца, само и само да постигнеш своята ненавист, своята злоба, своята черна завист. От небето ти се изпрати един хабер — умре ти първото дете, — но ти не иска̀ да се свестиш, не иска̀ да се сепнеш! След като погреба детето си и ръцете не беше още си измил от пръстта, която хвърли върху гроба му, ти заповеда да хвърлят невинни хора в занданите и мислеше с това да ти отлекне на кахърите, но ти стана по-голем звер! Колкото повече подлизваше пред големците, толкова по-грозно газеше с крака по-долните от тебе, като че да не беха хора, а куп черупки от орехи. На Селим ага подпали и изгори къщата само от завист, че имаше деца и добруваше. Раята измъчи с беглици, с ангария, с вергии, със своите сеймени, със своите зулуми… пропищеха, до бога викаха „аман“ от тебе… и дете в майка прорева, а ти се радваше на хорските патила… Хвалеше се, че си силен забитин… че ножът ти е остър… Сълзите на сиромасите не те покъртиха… не те смилиха!
към текста >>

Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока.
Една свекърва осъдили, че от карез и завист на снаха си направила магии и я разставила от сина си, та раздвоила къща и дом и съсипала големата севда, що я имало помежду них. Една мащеха осъдиха, загдето мъчила и тровила заварничетата си, та да останат на готовото имане само нейните си деца. Една баба, дето ходила да лекува от болест и от джара, осъдиха, защото лекувала само където й плащали много пари, а сиромасите не поглеждала и ги оставяла да мрат от болките си… И много, много още такива грешници изпратили все там, у катрана… Може би, че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по своя начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свет, но тя беше принудена да спре. Слугата на тетка ни Тошо притърча запъхтел и й съобщи набързо, че големото буре с белия самоток хвърлило обръч — пукнало се — и виното църцорило като светата вода на св. Петровия манастир. Едва успе сиротата тетка надве-натри да си вземе сбогом от другите киришлийки и като се вайкаше, че старецът обичал най-много белия самоток, отлете като стрела в къщата си, за да вземе мерки против безполезното изливане на самотока. Когато пораснах и дойде ред да уча физика, щом се споменеше за Паскалевия закон от хидростатиката и за неговата пукната бъчва, все ми идеше на ум теткиният бел самоток, киришът пред портата, членките на киришлийския клуб и разказът на бае Митра пророка за онзи свет! * * * Разказвал ли е повече нещо бае Митар в пангара сред черквата, за какво е било и какво — това не зная. Зная само това, че от целия град хората се извървеха да го спохождат и да научат по некой хабер от онзи свет. Едни питаха за некои свои и близки, които са починали; други питаха, за да узнаят какво ги чака на онзи свет след смъртта им и дали е видел местото, дето ще отиде всеки от тех там; трети питаха пък само така, за кеф, да узнаят каква ли разлика ще има, аджеба, между там и тук. Бае Митар отговаряше на всекиго и на всичките даваше съвети и наставления, за да знаят какво да правят, да та не попаднат в катрана.
към текста >>

… За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити.
Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там? От пари си червясал, а пък сиротинята мре край тебе и ти се правиш божем кьорав, та не видиш какво се мъчат! Слушай какво ще ти кажа: сега е цветна неделя, да вземеш 5000 гроша пари да раздадеш на сиромасите. Има гладни, има голи, има боси, па има и такива, които немат с що и децата си да облажат за Великден! … За тебе е това нищо, една шепа от един хамбар — каквото с нея, такова и без нея… ама за сиромашията ще бъде коджамити. Чу ли ме, стори, каквото ти казвам, па донекога, кога идеш там, ще ме спомниш и ще речеш: „Берекят версин на пророка, че ме научи“. И наистина, чорбаджи Цеко като никога за тоя Великден направи много себап на сиромасите и, за чудо, оттогава му провърве още повече: житото рипна изведнъж от 16 на 28 пари, а чорбаджи Цеко имаше до двеста хиляди оки събрано. Вълната беше пред празниците четири и зола, а къде Гергьовден рипна на шест и руп, а чорбаджи Цеко беше приготвил за товарене около петнадесет хиляди оки вълна. И така на всичко му тръгна напред. Един път запитали бае Митра дали ще дойде време да се куртулише християнията от поганците, от техните зулуми, от техните патила и дали ще стане некога българско царство.
към текста >>

46. 2. Съзнанието

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Минералите са безсъзнателни.
295-296) Съзнание значи обхващане на нещата с ума или сърцето. Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места, по известен план. Съзнанието разполага с капитал - паметта, и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните. Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност.
към текста >>

В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните.
Съзнанието е тоя чуден процес на душата, когато тя може да се вглежда в нещата, които я обикалят, да разглежда техните съотношения, да определя разумно техните места, по известен план. Съзнанието разполага с капитал - паметта, и си служи с него, когато почне да действува. Чрез съзнанието човек проумява тайните на природата, нагажда се според нейните благоприятни условия и избягва вредните. Чрез съзнанието човек е станал господар на природата. Минералите са безсъзнателни. В растенията има голяма доза от това качество, което им дава възможност да избират това, що им е нужно, да се приспособяват към условията, да дават своите различни, тъй чудни форми, но то е още близко до безсъзнанието на минералите и още по-близко до подсъзнанието на животните. Душевният живот на животното е рефлексен. Дълбоко разбиране на нещата няма, замисляне върху същината, причино-последствията няма. Колкото по-отдалечен е рефлексът, толкова по-интелигентно е животното. Така се срещат животни с почти човешка интелигентност. Но все пак съзнанието е качество само на човека.
към текста >>

Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите.
Последното разглежда, анализира, проучва всички положения на душата. То проверява естеството на всяка мисъл: откъде иде и накъде води. То скоро разбира, че както във външния свят има бурени и плодоносни растения, така и в душата не всичко е доброкачествено. То преоценява всяка мисъл, изчиства плевелите, насажда добри, плодоносни растения, разхубавява градината на душата и я полива. При тая работа, еднакво трудна^ както и работата във външната вселена, човек изпитва също така и скърби, и радости. Той скърби, когатс вижда някой трън, бодил, коприва - някое лошо, нечисто желание, някоя завист, някоя злоба, някоя гордост, някое полакомяване и се радва, когато погледне как никнат цветята на любовта, как вчерашният враг е почувствувал като брат, как сърцето се е отворило в една благодарност за хляба, за водата, за въздуха, за слънцето, как нови знания се нареждат до старите. Но душата и тук не спира. Тя почувствува своята реалност, реалността на злото и доброто, тя се навдига до неговия извор, до изворите на живота: животворящи извори, покачени на високи планини, до които се достига със страшни усилия. Душата търси основата, причината, Майстора на природата, за да му се радва и благодари. Тя се рови с разкрилена мисъл между звездите, гдето същият Майстор е подредил в чуден порядък гигантите, милиарди слънца и вселени, та съзерцава милиардите мирове в капка вода, гдето Бог е все тъй вещ, мощен, мъдър. Свръхсъзнанието хвърля мост между човека и Бога.
към текста >>

47. 3. Теософията

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия.
Водена от неудържима интуиция, Блаватска напуща разкошен светски живот - била е руска княгиня, - напуща дом и отива в далечна Индия, стига до Тибет, качва се на Сините планини. Там тя стои с години. Нейната сложна, широка душа намира много от това, за което е жадувала. Владеейки добре официалната европейска наука, познавайки с най-големи подробности историята на Християнството и на официалната църква, Блаватска става основателка на теософското учение. Теософията доказва, че Християнството е нещо живо, много по-широко от една догма или от една механическа молитва. Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия. Теософията е дълбока наука, която трябва упорито и внимателно да се разучава, за да се разбира; а Блаватска дава образци на най-чудна, възвишена поезия, бликаща от една гениална душа. Теософията хвърля мост между наука и религия. И двете трябва сърдечно да й благодарят, защото тя ги осмисля и задълбочава, тя ги свързва с живота на културния човек, тя ще цели да разкрие нови възможности пред изпадналото днес в безпътица човечество. Нито един интелигентен човек не трябва лекомислено да отхвърля и се надсмива над теософията, преди да я проучи основно. Тя заслужава това и стократно възнаграждава всяко желание.
към текста >>

И двете трябва сърдечно да й благодарят, защото тя ги осмисля и задълбочава, тя ги свързва с живота на културния човек, тя ще цели да разкрие нови възможности пред изпадналото днес в безпътица човечество.
Владеейки добре официалната европейска наука, познавайки с най-големи подробности историята на Християнството и на официалната църква, Блаватска става основателка на теософското учение. Теософията доказва, че Християнството е нещо живо, много по-широко от една догма или от една механическа молитва. Тя твърди, че духовните преживявания съвсем не са занимание на глупави, прости хорица, а необходимо важна част от живота на човека, необходима за него както хлябът и водата, че без религия, жива религия, човешкото съществувание се превръща в безплодна смоковница, а обществото става свърталище на вечна злоба, неправди и нещастия. Теософията е дълбока наука, която трябва упорито и внимателно да се разучава, за да се разбира; а Блаватска дава образци на най-чудна, възвишена поезия, бликаща от една гениална душа. Теософията хвърля мост между наука и религия. И двете трябва сърдечно да й благодарят, защото тя ги осмисля и задълбочава, тя ги свързва с живота на културния човек, тя ще цели да разкрие нови възможности пред изпадналото днес в безпътица човечество. Нито един интелигентен човек не трябва лекомислено да отхвърля и се надсмива над теософията, преди да я проучи основно. Тя заслужава това и стократно възнаграждава всяко желание.
към текста >>

48. 9. Освобождението на Хасково

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

Не е свободен тоя, който всред зима е останал без хляб, без дърва, без квартира, без пари и без работа.
Но дали ще се види някому криво, ако кажем, че Хасково още не е свободно? Че тежки вериги оковават Хасково, че то пъшка под тежко иго и чака своите освободители. Политическото освобождение не е пълно. Зад политическото робство иде друго, не по-малко страшно, макар и не така брутално. То е икономическото робство. Не е свободен тоя, който всред зима е останал без хляб, без дърва, без квартира, без пари и без работа. Не е свободен човек тоя, който се огъва о две пред някой далечен роднина, за да му помогне при смяна на полици, чийто падеж е днес. Не е свободен тоя, в чиято къща има болен от тиф или скарлатина или още по-страшно - охтика. Наистина, външно няма турчин, който да го нарича „гяур", да му яде кокошките, да му иска „диш-хак" и да го разкарва по конаци. Но нима „турчинът" не е взел друга, невидима форма и не потиска Хасково, като само си е скрил феса и се прекръстил с българското име „тегло"? Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани.
към текста >>

То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства.
Хасково не може да се нарече свободно, докато има боси, полуголи, полугладни, свиващи се в дупки, зъзнещи, болни охтичави граждани. То не може да се нарече свободно, докогато населението му, вместо да се интересува от наука, просвета, музика, туризъм, прахосва средствата и здравето си в кръчмите. Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго. Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата! Хубаво нещо е надеждата! Като добри Хасковци, ние се надяваме, че и това освобождение ще дойде!
към текста >>

Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата!
Хасково пъшка под страшното бреме на икономическото иго. Но има още и друго, още по-деликатно иго. То е духовното иго. То е оная маса от лоши мисли, дребнави интриги и клюки, дребни зависти и амбицийки, които правят всички нас да се гледаме като врагове, да се мразим и да прекарваме целия си живот в страхове и безпокойства. Нима е свободен оня, който чувствува над себе си подозрително, зле настроено обществено мнение? Какво страшно иго е злобата, омразата и интригата! Хубаво нещо е надеждата! Като добри Хасковци, ние се надяваме, че и това освобождение ще дойде!
към текста >>

49. 11. Освобождението на Хасково (Заключение)

Складовете се запечатват, градът обезлюдява, надниците намаляват, търговията спира.
Може би той отдавна е чакал някои ергени и моми, които да станат причина за познаването, че има петрол. В зем- леделието се започна употреблението на редосеялки. Някъде се правеше изчисление, че само за година в България ще бъдат икономисани повече от три милиарда лева поради икономия на семе и подобрение на реколтата. Но това трябва да се знае. Тютюневите пазари биват затваряни за нашите тютюни, защото не били добро качество. Складовете се запечатват, градът обезлюдява, надниците намаляват, търговията спира. А трябва да се знае кой сорт тютюн се търси, за да се препоръча той и се запази конкурентоспособността на нашето производство. Трябва да се знае: какви други култури могат да заместят оказалата се недоходна тютюнева култура. Нашата майка е една от най-плодовитите. Ражда по много деца. Но колко от тях оцеляват до пълнолетие и до положението на полезни граждани?
към текста >>

Казано в скоби: не всеки безполезно изгубен ден от членовете на един народ, а всеки без полза прахосан час, е вече накърнение и прахосничество на народното ни богатство.
Но колко от тях оцеляват до пълнолетие и до положението на полезни граждани? Повече от половината измират още от ранно детство. И главната причина е, че майката не знае как да отгледа детето си. Може да се изчисли при всяко дете колко надници майката губи, които, ако биха влезли за производството на полезни неща, биха поевтинили живота, т. е. биха допринесли за увеличението на националното богатство. Казано в скоби: не всеки безполезно изгубен ден от членовете на един народ, а всеки без полза прахосан час, е вече накърнение и прахосничество на народното ни богатство. Но всичко това трябва да се знае. Форд, великият индустриалец, цар на автомобилите, дължи всичкото си богатство на тоя секрет: той знае как да използува работното време. Да изчисляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори? Че ние не знаем ща. ценим времето.
към текста >>

Да изчисляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори?
Може да се изчисли при всяко дете колко надници майката губи, които, ако биха влезли за производството на полезни неща, биха поевтинили живота, т. е. биха допринесли за увеличението на националното богатство. Казано в скоби: не всеки безполезно изгубен ден от членовете на един народ, а всеки без полза прахосан час, е вече накърнение и прахосничество на народното ни богатство. Но всичко това трябва да се знае. Форд, великият индустриалец, цар на автомобилите, дължи всичкото си богатство на тоя секрет: той знае как да използува работното време. Да изчисляваме ли колко много национално богатство се пилее в кръчми, с безполезни денгубиции, в несериозни разговори? Че ние не знаем ща. ценим времето. Само това ли? Ако сметнем колко много се прахосва в жертви (всеки човек е особен вид национален капитал), в денгубие при болести по хората и добитъка, прахосничество, което се дължи на здравното невежество, ако превърнем всичко това в пари, скоро ще почувстваме какво струва невежеството за народа ни. Ние казваме: това, което единствено ще ни спаси от икономическото робство, то е просветата.
към текста >>

Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни.
Ние казваме: това, което единствено ще ни спаси от икономическото робство, то е просветата. Но ние загатнахме и за друго робство: духовното робство. Просветата, такава, каквато знаем, не помага. Интелигентен; но зъл човек е много по-опасен от прост и зъл. Каквито и богатства да имаме, каквито и знания да притежаваме, ние всякога ще си останем роби на своите клюки, интриги и неврастении; ние можем да заживеем в дворци, но всякога ще бъдем нещастни. Червеят на лошата мисъл, на завистта, на омразата, на злобата, на обременената съвест, всякога ще човъркат душите и ще тровят живота ни. Не са ли това особен род вериги, не по-леки от веригите на политическото-и икономическото иго? Кой ще ни спаси от тях? Ние смеем да твърдим, че има освободител и от тия вериги. Той се казва добродетел. Само дълбокото съзнание на человеколюбие, доброжелателство, готовност на жертви за ближния, всеопрощаване са единствените фактори, които могат да донесат духовното освобождение на Хасково.
към текста >>

50. 20. Сферата на Марс

ГЕОРГИ РАДЕВ

44 ÷ 47 Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават.
20. Сферата на Марс Житно зърно, Г. X (1936), кн. 2 ÷ 3, с. 44 ÷ 47 Злобата на деня: Всички съвременни народи усилено се въоръжават. (Из ежедневната преса.) Напоследък телеграфът разпространи из цял свят вестта, че в Япония се извършил опит за преврат, чиято жертва станали няколко души министри. Автори на преврата били група военни измежду младите. В печата се дадоха малко-много сведения за причините на тоя насилствен акт, разбира се, за причините от политическо естество. Върху тях ние няма да се спираме, защото външната, чисто политическа страна на въпроса в случая не ни интересува. Констатираме само едно събитие, което ни най-малко не ни изненадва, защото не е нещо единично.
към текста >>

Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени”.
В мирно време Марсовата сфера е също тъй активна, но тя е уравновесена от действието на други космични сили. Тази сфера обхваща цялата земя. Нейните токове, подобно електричеството, циркулират там, където работят човешките мишци, огънят, желязото, инструмента, машината, С една реч, навред дето има организирана човешка дейност за практични цели. Най-мощните марсови организации на земята, това са армиите. Влезте в една казарма и веднага ще схванете в какво седи особеността на марсовия дух. Зданията - прости, еднообразни, без украса, „униформени”. Преобладава изключително правата линия - отсечките, острите ъгли, елементарната симетрия. Чистота и ред, но сурови и студени. Вътре - в помещенията, дето живеят войниците, проста обстановка, еднообразни сиви легла, наредени в прави редици. Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади.
към текста >>

Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те.
Украса - никаква. Очевидно, казармата не е място за удоволствия и естетични наслади. Тук се цени само полезното, необходимото. Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
към текста >>

Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта.
Всичко друго се смята за излишен лукс. Животът в казармата е същият - суров, еднообразен, спартански, пълен с напрежения, не толкова умствени, колкото мускулни. Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ.
към текста >>

Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно.
Подчинен на една сурова, „желязна” дисциплина, която действува с неумолимостта на механизъм, той е предназначен да кали преди всичкото волята, издръжливостта, борческата сила, бойната сръчност, безстрашието, твърдото превъзмогване на всички пречки, от какъвто и характер да са те. Тук няма лични воли. Има една единна воля, която се предава по строг йерархичен път, чрез най-стегнатия и кратък словесен израз - заповедта. Отговор на заповедта, това е послушанието, така безпрекословно и безусловно, каквато е заповедта. Послушанието - това е първа добродетел на войника. Каквато и да е заповедта - умна или глупава, той е длъжен да се подчинява безпрекословно. Най-малкият бунт нарушава дисциплината. Тук се крие една от най-непонятните и най-неприятни особености на военщината. Всъщност, обаче, когато у един индивид действува марсовата енергия в своята първична чистота, той носи в себе си всичките нейни добродетели - самообладание, смелост, дисциплина, повелителна мощ. Той знае да заповядва. Защото не всички хора умеят и имат правото да заповядват.
към текста >>

Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс.
Фабрики, заводи, рудници, мини и особено заводите, в които се произвеждат оръжия, разните петролни и други тръстове - като физически организации - принадлежат пък към същата сфера. Железнопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният симбол на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън.
към текста >>

Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера.
Железнопътните мрежи във всички страни - това са мрежи, по които текат токовете на марсовата енергия. Цялата земя днес, в която царува желязото, машината, чукът и ножът, е проникната дълбоко от енергиите на марсовата сфера. И сигурно не е проста случайност факта, че земята, като планета, се намира между Венера, от една страна, и Марс - от друга. Два полюса, между които протича днес астралният живот на земята. Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният симбол на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта.
към текста >>

Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън.
Активна дейност, изпълнена с напрежение, със сурови и безпощадни борби, с непрекъснато стълкновение на страсти, с безогледния стремеж да се покори околната среда за лични цели — това е сферата на Марс. Съграждането с широк замах, както при индустриалните предприятия, но и разрушенията с широк замах, както при войни, революции и метежи, когато се унищожават резултатите от труда на ред поколения, градили със същата марсова енергия, с която днешните поколения безмилостно рушат - това са функции все на Марсовата сфера. Очевидно, тя е поляризирана: от една страна енергия, която съгражда, организира за механична дейност, подвизава се и се бори с трудните условия, за да осигури по-сносен живот на цели поколения, а от друга - енергия, която руши, разстройва, сее гибел и смърт, страх и ужас, съсипвайки материалните блага и културните ценности на ред поколения. Красив е Марс, който действува у хероя, у бореца за правда и свобода, у рицаря, у човека, който се жертвува за една благородна кауза, който полага живота си, за да подобри живота на другите, седна реч, у човека, у когото гори свещеният огън на жертвата - Агнецът Божи. И колко е съдържателен астрологичният симбол на Агнеца Божи - Слънцето, което влиза в деня на пролетното равноденствие в Овена огнения знак на Марса, за да се извърши свещената мистерия на жертвата. Марс, без Слънцето - неговият цар, и без Юпитер - свещеникът на слънчевата воля, който му вдъхва волята и вярата да се бори за възтържествуване на Истината и Правдата, е една необуздана, стихийна сила, която руши и пояжда като огън. И наистина, страшен е Марс на Скорпиона - знака на смъртта. В Евангелието той е символизирай чрез Юда, който предава Христа на смърт чрез разпятие. Дълбоки символи, каквито са и образите на Марта и Мария, двете сестри на Лазара. Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера.
към текста >>

Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано.
Активната, неспокойна, сприхава, недоволна от живота, но иначе трудолюбива, обичаща ред и порядък Марта - това е Марс. Съзерцателната, спокойна, тиха и нежна Мария - това е Венера. Двете планети, между които минава орбитата на земята! Не мога да се спирам повече в този бегъл очерк върху Марсовата сфера. Но едно ще подчертая; съвременното човечество, след кризата, която преживя в Юпитеровата сфера, сиреч сферата на правовия държавен ред, на демократичния и парламентарен строй, на гражданската и политическа свобода - с допущането на европейската война допусна и един пробив на Юпитеровата сфера, вследствие на което се получи един поврат назад към Марсовата сфера - диктатури, агресивен национализъм и всепоглъщащ милитаризъм, в който се проявява волята за власт на тъмния Марс, чиито крепости са в оръжейните заводи. Нека Слънцето - основният закон, установеният държавен строй, с или без физически център и Юпитер - политическата воля на народа, изразена в неговите държавници - промислители, не оставят Марс да вилнее необуздано. Иначе, ще дойде хаоса на разрушението, в който ще рухнат ценностите на цялата съвременна култура.
към текста >>

51. 34. Магелан - покорителят на моретата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа.
В що собствено се състои този подвиг, в основата, на който е лежала материалната подбуда да се завладеят за испанската корона прочутите в онова време Молукски острови, от Малайския архипелаг, които били наречени „Острови на подправките” на черния пипер, на карамфила, на мускатовия орех, на джинджифила, канелата и на още ред други лечебни растения и ароматични вещества? Може би на днешните хора ще се стори странно, че по онова време тия подправки са се ценяла така високо и че са станали външен повод за толкова мореплавателски подвизи, за толкова ценни географски открития, които са обогатили преди всичко познаващия дух на човека. Какъвто и да е отговорът на този въпрос, ала исторически факт е, че в първите векове на второто хилядолетие от християнската ера, никой търговски артикул не е бил така високо ценен, както скъпите „especeria”. Като че ли, както казва Цвайг, мирисът на тия източни цветове е упоил по магичен начин душата на Европа. Може би, забелязва той, тия ароматни вещества са упражнявали такъв хипнотичен чар било поради далечния си произход, било поради ред костта и екзотиката си, било най-сетне поради скъпата си цена. Разбира се, материалната причина за скъпата цена на тия подправки е била мъчното им и свързано с безброй рискове и опасности пренасяне от Малайския архипелаг до Европа. Защото през ония далечни времена, както правдиво забелязва Цвайг, „Изтокът лежи тъй далеч от Запада” и какви опасности и пречки имат да преодоляват из пътя си корабите, керваните и колите! Каква одисея има да изтърпи всяко отделно зърно, всеки отделен цвят, докато стигне от зеления храст в Малайския архипелаг до продавницата на европейския търговец. Сама по себе си никоя от тия подправки не е някаква рядкост. Напротив, отвъд, в другата половина на земното кълбо, канелата, карамфила, мускатовите орехи и пиперовите храсти растат в Тидор, в Амбойна, в Банда и в Малабар, също така буйно и свободно, както у нас бодилите, и един квинтал от тях струва в Малайските острови не повече, отколкото, в Европа, една грибка с върха на ножа”. При това, по дългия си път, скъпоценната стока, ако е смогвала да се отърве от бури, тайфуни и пирати, или от пиратите на пустинята - бедуините, не е могла да се освободи от тежките налози, с които са я товарили владетелите на ония земи, през които е имало да премине.
към текста >>

С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломея и неговите почитатели, заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв-годе морски проток между тях.
Тая първа европейска коалиция представяла едновременно първото логично и целесъобразно усилие да се пробие тая преграда и да се направи източната търговия свободна за Европа, за християнството. И понеже тоя удар не сполучил, понеже Египет не могъл да бъде изтръгнат от мохамеданите, и Ислямът продължавал да държи затворен пътя към Индия, по необходимост се е родило желанието да се намери друг, свободен, независим път към Индия.” Спрях се повече върху историята на подправките, за да изтъкна стопанските и политически предпоставки на великите географски открития през 15 и 16 векове. Защото, макар в основата на великите открития да лежи вродения стремеж у човека да познае непознатото и волята за подвиг у героичните натури, макар духовните придобивки за човечеството от тия открития да са неоценими, макар да са разширявали твърде много духовния му кръгозор, те надали биха се осъществили, ако чисто материалният интерес, стремежът към материални придобивки не им дадеше последния тласък. Разбира се, не това е движело волята за подвиг у конквистадорите, не то е възбуждало фантазията на ония дръзки мечтатели, които са се осмелявали да се противопоставят на твърденията на най-големите космографски авторитети по онова време - Птоломей и неговите тълкуватели. Защото след като бива открит морски път от Португалия за Индия, който заобикаля крайбрежието на Африка, нанася се смъртен удар на авторитета на Птоломея - този „geographus maximus", този непогрешим папа на земезнанието. С откриването на тоя път е била преодоляна една от най-големите заблуди на Птоломея и неговите почитатели, заблудата, че Африка достига до Южния полюс и е свързана с terra australis, без да има какъв-годе морски проток между тях. Мечтателите - космографи стават по-смели, а у конквистадорите укрепва волята за откриване на нови пътища и нови земи. Очевидно, нещо е било видяно, прозряно с окото на интуицията от нечии будни умове по онова време, за да се роди такава увереност и у крале, и у търговци, па и у пъстрата сган авантюристи, които главно са образували екипажа на дръзките флоти, предприемащи опасни морски походи през непознати океани. Защото кралете и техните съветници надали биха се решили да съоръжават флоти на мореплаватели като Магелана, устремени към неизвестното, ако не се надяваха да получат в замяна стократно повече - териториални придобивки за короната и увеличаване стопанската и политическа мощ на държавата. Търговците-спекуланта, от друга страна, не биха хвърляли парите си на вятъра, ако не се надяваха да получат лъвския пай от тия, макар и рисковани, предприятия. Случаят с Магелановия поход блестящо потвърждава, че сметките им наистина са излизали прави.
към текста >>

В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби.
От целия екипаж - 265 души смелци, изпоизмрели най-вече от глад през време на похода, слизат на испанския бряг всичко на всичко 18 души, грохнали, разнебитени, мъкнещи се като сенки от умора и продължително гладуване. Но те носят на своята „Виктория” чак от Молуките скъпоценно бреме - петстотин и двадесет квинтала (около 26 тона) подправки. Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен, за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаща разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо място - тоя на Магелана! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи.
към текста >>

И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават.
Товарът на тоя кораб е напълно достатъчен, за да покрие загубата на другите четири кораба, защото не само плаща разноските на предприемачите, които бяха съоръжили Магелановата флота, ами дава и една чиста печалба от петстотин златни дуката. Както виждате, сметката на търговците и тук е излязла права, макар в тая сметка да не влиза загубата на повече от двеста човешки живота, на първо място - тоя на Магелана! Винаги едно голямо предприятие, едно голямо събитие изисква сътрудничеството на всички сили, които действуват в живота на земята - и духовни, и физически. В него трябва да вземат участие и най-идеалните пориви, и най-безкористните подбуди, и най-отвлечените замисли, и най-фантастичните кроежи, и трезвите изчисления, и зрялото обмисляне, и разумното използуване на целия минал и сегашен опит, и майсторската сръчност, но и користните сметки за предобив и печалба, и тайните амбиции, и зависти, и козни, и интриги, и борби. В него трябва да вземат участие както силите на доброто, така и силите на злото. И факт е, че колкото по-голямо е едно събитие, колкото по-мощно влияние упражнява върху развитието на човечеството, толкова по-голяма и по-безпощадна е при него борбата между злото и доброто, толкова от по-остри противоречия е изтъкано, толкова по-резки дисонанси прозвучават в него, но и толкова по-дивни хармонии ги разрешават. Защо това е така, никой досега не е отговорил на този въпрос. Никой, защото най-мъдрите, които най-тънко познават пълната с дисонанси музика на земния живот и най-майсторски умеят да ги разрешават, най-вече мълчат по това. Най-многото - те отговарят с парадокси, с афоризми или притчи. Не отговори ли на един подобен въпрос и Христос с притчата за плевелите, които трябва да бъдат изтръгнати и изгорени от жътварите чак когато настъпи жътва? Ако проследим и подвига на Магелана, великото откритие, което той направи, ще видим, че то е изтъкано от най-остри противоречия, че е проникнато от един жесток трагизъм.
към текста >>

Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии.
Работите, по едни или други причини, колкото рационални, толкова и ирационални, се стекли така, че дали възможност Магелану да осъществи смелия си проект, да предприеме своя смел поход към незнайното, да предприеме първото кръгосветско пътешествие. Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайга, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелана: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там, където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг.
към текста >>

И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря.
Подвигът му успява. Прочетете книгата на Цвайга, за да видите, след какви трудности, пречки, борби и съпротивления, той достига своята първа цел - откриване на протока. Защото, нищо не е пощадило Магелана: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там, където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света.
към текста >>

Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо!
Защото, нищо не е пощадило Магелана: ни пречките и козните на неговите съотечественици, които искали всякак да осуетят неговия проект, още в началото, при съоръжаване на неговата флота, ни спънките, които му правели на всяка крачка испанските кралски чиновници, ни тайната вражда на капитаните-испанци, които кралският двор му наложил като надзорници, унижаващи неговото адмиралско достойнство, ни по-сетне бунтът на същите тия капитани край бреговете на Америка, в най-мъчителните мигове на неговия живот - когато, не намерил многожелания проток там, където го очаквал, изпаднал в мрачна неизвестност, той е събирал сетните сили на своята покрусена надежда и на своята конквистадорска воля, за да дири и намери на всяка цена бленувания проток. Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле.
към текста >>

Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество.
Не са го пощадили ни бурите, ни мразовете, ни острите лишения, ни гладът - най-страшният от всички врагове - който е превръщал в жалки призраци здравите мъже, образуващи неговия екипаж. Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си, и че всички морета са свързани в едно единствено море.
към текста >>

„Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг.
Не са го пощадили и моралните страдания от страшната картина, когато е гледал, как се топят един след друг неговите моряци, загубени в безкрая на водната пустиня на своите жалки рибарски корабчета, със съзнанието, че в течение на много, много дни не ще срещнат да се мерне корабно платно, че са сам сами всред водната пустош, изложени на хиляди опасности от всички стихии. И плавайки така, без никаква храна, освен вкаменения сухар и гранясалата солена сланина, а напокон - и без тях - без никакво питие, освен вмирисаната топла вода в буретата или събраната от дъжда, без никаква светлина нощем, Магелан е тръпнел при мисълта, че те ще измрат, може би, от глад един след друг или ще бъдат погълнати от водната бездна при някоя буря. Но походът на Магелана се увенчава с успех. Нали поне един от петте кораба на неговата флота - малката "Виктория" - полуразнебитена се довлича след три години в Севиля, и нали 18 души от неговата смела дружина слизат на испанска земя с една безспорна придобивка за човечеството: земята е обиколена по море, земята, следователно, е кълбо! Тъкмо в това откриване на проток между Атлантически и Тихи океан, именно „Магелановия проток”, (едничкото географско название, което днес напомня безсмъртното дело на Магелана), тъкмо в това обикаляне на земята седи подвига на смелия мореплавател и неговото значение за цялото човечество. „Вестта, пише Цвайг, за благополучното завръщане на осемнадесетте моряци се разнася с огнен размах над цяла Европа, като възбужда отпървом безмерно удивление, а после и безмерен възторг. След Колумбовото пътешествие никое друго събитие не бе така развълнувало света. Сега вече е сложен край на всяка неувереност. Съмнението, този най-жесток враг на човешкото знание, е победено на географското поле. Откак един кораб излиза от пристанището на Севиля, и пътувайки все направо, се връща отново в същото пристанище, вече е необоримо доказано, че земята е кълбо, което се върти около себе си, и че всички морета са свързани в едно единствено море. Космографията на гърци и римляни е окончателно надмогната, веднъж завинаги е свършено с твърденията на църквата и с нелепата басня за антиподите, които ходят по главите си.
към текста >>

Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива.
Установен е за вечни времена обема на земята и с това е спечелена най-сетне известна мярка за земния свят. Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
към текста >>

При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено.
Други смели откриватели биха могли все още да допълнят някои подробности на земната картина, но основният й образ е даден от Магелана. Сега земята е една неограничена област, и човечеството завоюва тази област. И поколението, което преживява щастливо и опиянено този преврат в схващанията за пространството, станал в течение на един човешки живот, чувствува: започнало е едно ново време, Новото време". Магелану, обаче, не е уречено да вкуси от плодовете на своя труд. Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв.
към текста >>

Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба?
Тъкмо когато е вече осъществил делото, за което душата му така жадно е копнеела години наред, когато е намерил западния път към Индия, напразно търсен от Колумба, Веспучи, Кабо, Пинсон и безброй други мореплаватели; когато е открил води и земи, които никой преди него не е виждал, когато е преплувал благополучно, като пръв европеец, а негли и като пръв човек през всичките времена, един нов, величествен океан - Тихия, когато на път за Молукските острови, се натъква на Филипините и ги завладява за императора Карла, като основава и за себе си царство, защото съгласно договора му с императора, нему се падат два нови острова, в случай че открие повече от шест; когато следователно той, който е бил довчера беден авантюрист, отчаян и пред прага на гибелта, става аделантадо, губернатор на собствена земя, съдружник за вечни времена във всички печалби, които ще текат от тия нови колонии, а с това и един от най-богатите хора на земята; когато ще се върне назад в Испания, през другата половина на земята, по така добре познатия му път през Индия и нос Добра Надежда, като победител, като богат човек, като „аделантадо” и губернатор, с лавров венец на главата, с венеца на безсмъртието, тъкмо, с една реч, когато е пред прага да осъществи всичко, за което е бленувал, Магелан загива. При това той свършва живота си така жалко, така безсмислено. При една военна демонстрация, в която искал да покаже необорната сила на белите и която излязла несполучлива, при една жалка схватка с орда голи диваци, той бива убит, а тялото му отвлечено от тях всред вой и бесни крясъци, за да се погаврят с него. Така жалко загива един от най-големите мореплаватели на земята. И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници?
към текста >>

Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”.
И него постига трагичната орис на другите големи конквистадори, макар и в друга форма. Ако един Колумб се връща в Севиля, окован във вериги, ако Кортес пада в немилост, ако Пасаро бива умъртвен, ако Нунес де Балбоа, откривателят на Южното море, бива обезглавен, ако Камоенс, борецът и поетът на Португалия, бива наклеветен от дребнави провинциални чиновници и прекарва, подобно великия си събрат Сервантеса, месеци и години в един затвор, който по нищо не се различава от торна яма; ако завърналите се назад войници и моряци, които са завладели за испанското кралско съкровище скъпоценностите на Монтецума и златото на Инките, биват посрещнати с черна неблагодарност в родния си край, и като просяци и инвалиди, недъгави, мръсни, въшкави, съсипани от треска, скитат из пристанищните улици на Кадикс и Севиля; ако никой от конквистадорите не става управител на новите провинции, а стават такива ония дворцови търтеи, които никога не са напускали спокойния кралски дворец и които с ловка ръка са си присвоявали богатствата, за които други са леели кръвта си по бойните полета - можел ли е Магелан да се надява, че него го очаква по-друга съдба? И наистина, друг получава почестите и славата, които се припадат Магелану, защото „светът, както казва Цвайг, възнаграждава последния, щастливеца, който завършва един подвиг и забравя всички ония, които го подготвят и правят възможен чрез своя дух и своята кръв. Тъкмо оня, който искаше да попречи в решителния миг на Магелановото дело, бившият бунтовник против Магелана: Себастиян дел Кано, обира всичката слава, всичката чест, всички почести. Още по-непонятна става несправедливостта чрез награждаването и на оня Еставаон Гомес, който дезертира в Магелановия проток, като лиши Магелана от най-богато снабдения с хранителни припаси кораб, и който бе разправял пред съда в Севиля, че не е бил намерен никакъв проход, а само един отворен залив; тъкмо този Еставаон Гомес, който така дръзко бе отричал Магелановото откритие, получава благородническа титла за заслугата, че „като водач и главен пилот е намерил протока”. Всичката слава, целият подвиг на Магелана бива по някаква злоба на съдбата приписан тъкмо на ония, които най-ожесточено се бяха опитвали през време на пътешествието да попречат на неговото жизнено дело”. Не излизат ли по-честити поне неговите наследници? Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина.
към текста >>

” Всички, с които Магелан е бил свързан, които са му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата.
Не получават ли, според договора, неговите потомци една пета част от всичките печалби? Не стават ли неговите внуци и правнуци наследствени управители на новооткритите острови? „Не, отговаря Цвайг, никой не наследява нищо от Магелана, защото никой от неговата кръв не е вече жив. През трите години умират след него и жена му, и двамата му невръстни сина. Нито брат, нито племенник, нито какъв да е кръвен роднина няма налице, за да носи Магелановия герб: никой, никой, никой! ” Всички, с които Магелан е бил свързан, които са му помогнали, които са му останали верни, биват безмилостно затрити от съдбата. „Себастиан дел Кано, който бе се дигнал против него, получава всичката слава на верните, на мъртвите и всичката печалба”. (Цвайг). Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан.
към текста >>

Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан.
Ала не стига тоя личен трагизъм, той сякаш преследва и неговото дело. Дори и подвига, за който Магелан пожертвува живота си, и той сякаш изглежда напразно извършен, защото не постига пряката си цел. Завладяването на Островите на подправките, което той започва като героичен подвиг, завършва като жалка търговска сделка - Молукските острови не остават на Испания, защото императорът Карл ги продава на Португалия за 350,000 дуката. Не само това - Магелановият проток съвсем не става онзи път към Запад, какъвто го е мечтаел Магелан. Поради страшните бури, които вилнеят в него, поради рисковете, които съпровождат плаването по него, той скоро бива напуснат и дори забравен още през живота на същото поколение. Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвига на Магелана? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзнание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило е душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време.
към текста >>

Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време.
Днес той също е напълно занемарен - Панамският канал, много по-удобен и безопасен, играе ролята на връзка между Атлантика и Велики и Тихи океан. Защо бе тогава подвига на Магелана? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзнание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило е душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва в най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо?
към текста >>

И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло.
Защо бе тогава подвига на Магелана? Защо ни една от ония непосредствени цели - и лични негови, и на Испания - не бидоха постигнати? Като че ли неговият подвиг е имал чисто духовен смисъл - за пръв път човечеството, след като единственият оцелял кораб от неговата флота, воден и след смъртта му от неговия дух и неговата воля, обикаля земята, обхваща последната в своето съзнание като една действителна, а не само хипотетична сфера. Какво велико освобождение за човешкото съзнание е било това, какви мощни творчески сили е освободило е душата на човечеството, какъв устрем за овладяване на земята и за разширение е породило, за туй свидетелствува Новото време, което настъпва след това. Магелан е, който със своя безсмъртен подвиг удря печат на своето време. И защото неговото дело има преди всичко духовно значение, затова негли и съдбата така безпощадно го лишава от всички материални плодове, които то е донесло. Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва в най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея.
към текста >>

52. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност.
200 ÷ 202 рубрика Астрология Уран хармонични - ясновидци, видни окултисти, пионери, революционери - или диктатори - реформатори, изобретатели, откриватели, хора на електротехниката и въздухоплаването – изобщо оригинални хора; дисхармонични - Обикновени представители на горните категории, неврастеници, ексцентрици, демагози, асоциални типове. Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
към текста >>

Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство.
Нептун хармонични - Мистици, идеалисти, хора на изкуството, космополити, утописти, медиуми – изобщо загадъчни хора; дисхармонични - Слабоволни натури, маниаци, истерични хора, морфинисти, съзаклятници, измамници, шарлатани, престъпници. Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност.
към текста >>

Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие.
Психологичните значения на планетите по М. Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост.
Хайндел и др. Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие.
Слънце хармонични - Великодушие, благородство, творчество, артистични дарби, организаторски талант, идеализъм, възвишени стремежи, покровителство, щедрост, достойнство, авторитетност, честност, вярност, истинолюбие, откровеност, воля, солидарност, деловитост, жизнерадост, независимост, сериозност, спокойствие, енергия; дисхармонични - Липса на всякаква амбиция, небрежност, самонадеяност, бомбастичност, тщеславие, страхливост, надменност, гняв, властолюбив, себелюбие, деспотичност. Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство.
Луна хармонични - Майчинска любов, градивни способности, мистични склонности, разсъдливост, доброта, религиозно чувство, магнетичност, въображение, чувствителност, възприемчивост, съзерцателност, кротост, мек, тих характер, скромност, приспособяване, общителност, обич към домашното удобство, но и към пътуванията, романтичност, послушност; дисхармонични - Мечтателност, подражание, свенливост, равнодушие, болезнена чувствителност, меланхоличност, нерешителност, колебливост, безпокойство, боязливост, суеверие, непостоянство, детински характер, суетност, страхливост, недеятелност, небрежност, наивност, капризност, фантастичност, сервилност, необмисленост, безхарактерност. Меркурий хармонични - Интелигентност, остроумие, находчивост, прозорливост, писателски дарби, ораторски способности, Логика, финост, любознателност, убедителност, хитрост, схватливост, съобщителност, приспособимост, практичност, сръчност, бързина; дисхармонични - Недеятелност, разсеяност, безпокойство, забравяна, бъбривост, повърхностност, непостоянство, капризност, любопитство, неодяланост, нахалство, глупост, сервилност, профаниране, скритост, демагогия, интриги, невярност, нечестност, лукавство. Венера хармонични - Хармония, любвеобилност, самопожертвувателност, артистичност, доброта, нежност, помирителност, състрадание, милост, чувствителност, съзерцание, спокойствие, общителност, приспособяване, елегантност, гъвкавина, весел нрав; дисхармонични - Нехайство, безредие, мекушавост, безгрижие, леност, тщеславие, простащина, разпуснатост, лекомислие. Марс хармонични - Въодушевление, само пожертвувателност, самообладание, градивни способности, реформаторство, ненавист към робство и несправедливост, организаторски талант, предприемчивост, храброст, вярност, искреност, откровеност, самоувереност, решителност, бойкост, динамичност, деловитост, независимост, практичност, сила, бързина, дисциплина; дисхармонични - Критичност, самонадеяност, лудешка смелост, амбициозност, недисциплинираност, прибързаност, нетърпеливост, разпиляване, непостоянство, нехармоничност, самохвалство, сладострастие, цинизъм, надменност, буен, раздразнителен, горещ, заядлив, повелителен, нападателен темперамент, своенравие, опърничавост, ревност, груб, гневен, дързък, нахален, див, необуздан характер, необмисленост, безпътство, алчност, егоизъм, омраза, деспотичност, разрушителност, жестокост. Юпитер хармонични - Великодушие, благородство, мъдрост, благоразумие, благотворителност, човеколюбив, милосърдие, честност, сърдечност, благо - склонност, справедливост, религиозност, преданост, авторитетност, разбиране и прощаване, толерантност, откровеност, приветливост, тактичност, помирителност, спокойствие, уравновесеност, умереност, оптимизъм, общителност, съхраняване, приспособяване, почтителност, верност към закона; дисхармонични - Човек на традицията, равнодушие, отлагане, надутост, разточителност, обич към удоволствията и външния блясък, тщеславие, самохвалство, лицемерна набожност, беззаконие. Сатурн хармонични - Съвестност, самоотричане, справедливост, вярност, достойнство, дълбокомислие, предвидливост, преценяване, логика, съсредоточеност, методичност, тактичност, търпение, трудолюбие, солидност, постоянство, твърдост, издръжливост, сдържаност, независимост, сериозност, предпазливост, въздържание, обич към простотата, пестеливост, аскетизъм; дисхармонични - Мълчаливост, затвореност, бавност, умора, свенливост, равнодушие, меланхолия, печал, нерешителност, навъсеност, недоволство, скептицизъм, обезсърчаване, съмнение, подозрителност, самоизмъчване, песимизъм, отчаяние, скъперничество, материализъм, студенина, упоритост, твърдоглавие, боязливост, страхливост, догматичност, консервативност, тесногръдие, егоизъм, строгост, скритост, ревност, завист, нетолерантност, деспотизъм, безсърдечие, безпощадност към себе си и другите, неумолимост, подмолност, злоба, отмъстителност, суровост, разрушителност, жестокост, коварство. Уран хармонични - Напредничавост, окултни интереси, реформаторски стремежи, изобретателност, интуиция, свободолюбив, обич към извънредното, независимост, критичност, оригиналност, романтичност, пъргавост; дисхармонични - Недружелюбност, нервност, критикуване, непостоянство, опърничавост, ексцентричност, избухливост, фанатичност, невменяемост, порочност. Нептун хармонични - Пророческо вдъхновение, мистичност, духовност, музи калност, сензитивност, чувствителност, любов към непонятното, въображение; дисхармонични - Доверчивост, податливост на влияния, равнодушие, медиумичност, неврастеничност, истеричност, маниачество, хаотичност, хитрост, измамничество, нечестност, извратеност. (Следва)
към текста >>

53. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА III.

Влад Пашов

Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия.
Лесно се възпламеняват, избухват и дохождат до грубост. У тях е развита силно разрушителността. У тях, както казах, е развит обективния ум и имат силна логика. Те изследват нещата в тяхната пълнота и от всички страни. Своите намерения довеждат до край благодарение на търпението, прилежанието, труда и постоянството. Трудностите и препятствията не ги обезсърчават, а още повече увеличават тяхната енергия. Те са способни за изучаване на точните науки, философията и математика. В техния ум първо място заема идеята за метод и порядък. За това те обичат да водят, да застават начело на известни движения, да дават тон и насока на нещата. От тях излизат силни военачалници и въобще добри войници, добри борци, ловци, оратори, съдии. Те са смели и решителни, със силно развити лични чувства и са хора с голяма амбиция.
към текста >>

Лесно понасят безсънието и спят малко.
В гнева си дохождат до буйност. С голям труд се владеят. Те са много славолюбиви и са всякога готови да дигнат знамето на бунта. Те са способни на саможертва и не се плашат от смъртта. С твърдост понасят нещастията. Лесно понасят безсънието и спят малко. Сънят им е тежък и изпълнен със страшни съновидения. Те дълго се задържат на едно и също поприще. Понеже всички функции в тях стават бързо, имат голям огън, голяма топлина и сухота в себе си, затова особено лятно време трябва да освежават тялото си с вода. Гърлото им винаги е сухо, и винаги чувстват жажда. Храносмилането е отлично, затова за техния стомах и само хляб е достатъчен.
към текста >>

Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие.
Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка.
към текста >>

Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка.
Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка. Те са осторожни, хитри и лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи, и са твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Те са человеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искренни и предани приятели. Тяхното сърце е твърде впечатлително и отзивчиво. Те са твърде внимателни към противния пол и се стремят към комфорт и радост в живота.
към текста >>

Тялото им е без косми.
Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко като че е направено от тлъстини. Тялото им е без косми. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже тяхното гърло постоянно изпуща слизеста течност. Стомахът им е хладен и ленив, и храносмилането бавно.
към текста >>

Те равнодушно разделят своя живот на две половини - едната те прекарват в сън, а другата - в безделие.
Понякога имат силен запек. Те трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са студени, мудни и равнодушни към всичко. Те са хладнокръвни и самообладанието е силно развито у тях. Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Те равнодушно разделят своя живот на две половини - едната те прекарват в сън, а другата - в безделие. Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля. Те изпитват отвращение към всичко, що изисква бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре” даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и за нищо не се загрижват и не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава.
към текста >>

Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля.
Те трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са студени, мудни и равнодушни към всичко. Те са хладнокръвни и самообладанието е силно развито у тях. Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Те равнодушно разделят своя живот на две половини - едната те прекарват в сън, а другата - в безделие. Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля. Те изпитват отвращение към всичко, що изисква бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре” даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и за нищо не се загрижват и не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава. Не се сърдят.
към текста >>

Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования.
Не излизат от себе си, когато ги оскърбяват. Те са неспособни на негодувание или гняв. Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и бавно работи. Те живеят във въображението си и са силно впечатлителни, силно чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетически впечатления. Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство. Следствие на тяхната студенина, те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях.
към текста >>

Бездушни на вид, те често са хитри и лукави.
Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети.
към текста >>

Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания.
Вежди големи и надвесени над очите. Нос дълъг, прав и леко заорлен, лице тънко и мършаво, със суров вид. Устата стисната; уши големи, чело високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове. Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както топлината и студа. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Коси черни, груби, брада също. Ноктите твърди и бързо растат. Кожа гладка и хладна при допиране.
към текста >>

Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари.
Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни.
към текста >>

Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации.
Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида.
към текста >>

Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения.
Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации. Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност.
към текста >>

За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст.
Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа.
към текста >>

Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист.
Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят. Движенията им са повечето резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна и твърде лека. Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си. Физиологическите функции у меланхолика са съвършенно неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение. Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество.
към текста >>

* * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е.
Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество. Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце. * * * Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие. В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вънка от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят.
към текста >>

И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека.
На холерика много трудно му се удава да влезе в езотерическия път. Понеже неговото съзнание е заето изключително с обективния физически свят и живот, той отхвърля всяка езотерика и хич и не иска да слуша за нея. Но когато по един или други начин влезе в този път, той много трудно се поддава на езотерическото възпитание. Той трудно може да се спре да работи над себе си. Нему не му е свойствено вътрешното углъбяване и самонаблюдение. И затова той, без да опита и провери, отхвърля езотерическото развитие, целта на която е преобразуване на духовно-душевното битие на човека. Но ако холерикът преживее някакъв тежък удар в живота, или има в характера си меланхоличен оттенък, то в такъв случай той може да използва своите холерически наклонности и с всичката му свойствена енергичност да започне да работи за пресъздаване на себе си. И когато тази вътрешна работа му се подаде, благодарение на своите големи способности и възможности, той се отдава на изучаване на външната реалност, която е единствена за обикновения холерик, в отношение с духовната действителност. И разкрива дълбоките причини, които стоят зад явленията и процесите в обективния свят. Той умело използува външните процеси и явления, за да изрази духовната реалност. .
към текста >>

54. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

Хилядолетия преди Христа, великият посветен Саабей беше донесъл на човешкия род науката за звездния мир, за безбройните светила, които ние виждаме нощем над главите си.
7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА А когато се роди Исус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето мъдреци от изток дойдоха в Йерусалим. Хилядолетия преди Христа, великият посветен Саабей беше донесъл на човешкия род науката за звездния мир, за безбройните светила, които ние виждаме нощем над главите си. Това са слънца, носещи живота, както нашето Слънце - казваше той. Те са очите на Бога, защото са населени със синовете Му на светлината, следващи пътя на жертвата, на Любовта. Те бдят и помагат на всяка жива твар, за да следва техния път, за да станат и те като тях. Всяка звезда там си има свое семейство от небесни тела, както и нашето Слънце има. Членовете на Слънчевото семейство са сфери, тела, планети, както и нашата Земя.
към текста >>

Животът във всяка една от тях, най-напред е в ръцете на змиите-богове, тези, които познават само своето благо и всичко отправят към себе си, защото са нападателни, груби, алчни, безогледни.
Всяка звезда там си има свое семейство от небесни тела, както и нашето Слънце има. Членовете на Слънчевото семейство са сфери, тела, планети, както и нашата Земя. Те се виждат нощем, а някои от тях вечер, след залез слънце и сутрин преди изгрева, наредени по една дъга над главите ни и се познават по това, че всяка една мени по-бързо или по-бавно мястото си по нея, защото те всички се въртят около Слънцето. Членовете на Слънчевото семейство - говореше по-нататък Саабей - са фокуси на сили, които са ги създали, сили - богове на доброто и злото. Тези богове си въздействат едни други в създаването и сферичните същества, чрез които протича живота във всяка една от тези сфери. Животът във всяка една от тях, най-напред е в ръцете на змиите-богове, тези, които познават само своето благо и всичко отправят към себе си, защото са нападателни, груби, алчни, безогледни. Те създават форми, имащи техните качества. Боговете на доброто, на любовта, на жертвата, братята от Слънчевото общество неуморно работеха да подобрят и облагородят потеклият с тези форми живот, за да станат и те някога като тях. И нашата Земя, като член на Слънчевото семейство, е под разпореждането на тези сили, под влиянието на тези богове. Разположението на планетите, слънцата и Луната - казваше по-нататък Саабей - в даден момент и за дадено място, определят вида и размера на събитията, които стават на Земята, защото зад тях седят богове. Това разположение има голяма връзка с всяка жива форма, която се ражда в този момент.
към текста >>

Нея той наричаше Зал-Батуни, което ще рече „безразсъдно, напразно разходване на сили”.
Боговете от нея управляват и създават чувствата у човека, усета към красивото, изящнотои радостта, която те дават. В своето първично проявление, обаче, всичко това жадно се използва само за себе си, за лична облага, само за удоволствие. - Тези две планети са по-близо до Слънцето от нас, затова в своето движение около него, ни изглежда като че ли те се люлеят като топуза на едно махало - поясняваше им той. В ясното небе през нощните часове, Саабей показваше на своите ученици една ярка червена звезда, която се движеше по-бавно по небосвода, по определената вече дъга. Тя е планета член от Слънчевото семейство. Нея той наричаше Зал-Батуни, което ще рече „безразсъдно, напразно разходване на сили”. Злият бог в нея има превес и тласка хората към безразсъдни войни, действия, борби, които в крайна сметка донасят само пепелища, страдания и смърт. Братът от Слънцето там прави усилия да канализира и впрегне за полезна за общото благо, дейност. В тези нощни часове им показа той и друга една no-ярка, голяма звезда, която вече значително по-бавно се двйжй по тази дъга, Тя беше също планета от Слънчевото семейство, която наричаме Мулу-Баб-Бар, което ще рече „нещо добавящо на Слънцето”. В тази планета, богът изпратен там от Слънцето имаше голям превес. От всички планети на Слънчевото семейство, тя носеше най-голям благодат за живота на Земята и човека.
към текста >>

Злият бог в нея има превес и тласка хората към безразсъдни войни, действия, борби, които в крайна сметка донасят само пепелища, страдания и смърт.
В своето първично проявление, обаче, всичко това жадно се използва само за себе си, за лична облага, само за удоволствие. - Тези две планети са по-близо до Слънцето от нас, затова в своето движение около него, ни изглежда като че ли те се люлеят като топуза на едно махало - поясняваше им той. В ясното небе през нощните часове, Саабей показваше на своите ученици една ярка червена звезда, която се движеше по-бавно по небосвода, по определената вече дъга. Тя е планета член от Слънчевото семейство. Нея той наричаше Зал-Батуни, което ще рече „безразсъдно, напразно разходване на сили”. Злият бог в нея има превес и тласка хората към безразсъдни войни, действия, борби, които в крайна сметка донасят само пепелища, страдания и смърт. Братът от Слънцето там прави усилия да канализира и впрегне за полезна за общото благо, дейност. В тези нощни часове им показа той и друга една no-ярка, голяма звезда, която вече значително по-бавно се двйжй по тази дъга, Тя беше също планета от Слънчевото семейство, която наричаме Мулу-Баб-Бар, което ще рече „нещо добавящо на Слънцето”. В тази планета, богът изпратен там от Слънцето имаше голям превес. От всички планети на Слънчевото семейство, тя носеше най-голям благодат за живота на Земята и човека. Тя създава условията да се създадат и оформят онези центрове от мозъка Му, които го тласкаха към големия размах, голямото творчество, големия придобив.
към текста >>

За да се предпази от ново нашествие, както това беше станало вече, за да отърве народа си завинаги от асиририйския страх Набопаласар решава да ги обезвреди напълно, като разбие и разпръсне войската им изцяло.
Асирийците не можаха да преглътнат позора и загубата на тази скъпоценност и след дълги приготовления, с голяма и добре подготвена войска, водени от своя цар Синахариб, един груб и брутален човек, в 689 година с голяма сила и устрем връхлитат и превземат отново великия град. Този път, заслепени обаче от една нечовечна мъст, освен, че ограбват, но и разрушават града. Халдейците, виждайки отново страшната разруха, грабежа и суровото заробване на един народ, станал им вече близък, не можаха за дълго да понесат мъките му. Само няколко години след това, предвождани този път от своя вожд Набопаласар отново изгонват асирийците и освобождават Вавилон. Посрещнат от народа там като техен освободител, те го провъзгласяват за техен цар, като основава и династия на халдейската държава, а Вавилон става нейна столица. За да се предпази от ново нашествие, както това беше станало вече, за да отърве народа си завинаги от асиририйския страх Набопаласар решава да ги обезвреди напълно, като разбие и разпръсне войската им изцяло. Той се съюзява с мидийския цар, негов съсед, който преди това беше изпитал ударите на Асирия. Съюзните войски разбиват, смазват и разпръскват напълно войската на ненаситния нашественик, като остатъците завинаги прогонва далеч. Настава ера на мир за Халдеиското царство, което донася разцвет и бурно развитие на стопанския живот, носещ благоденствие и малка грижа и внимание за утрешния ден. Народът, освободен от страха за възможността да му се отнемат придобивките на неговия труд, се отдава на наука, изкуство и забавление. Вавилон, като негова столица, става център не само на най-голям стопански живот, но и на всички науки и изкуства по онова време.
към текста >>

Те избраха Рака, за да характеризират космичните сили, идващи от този дял на звездния мир, които от всички познати дотогава водни животни има най-неочаквани движения по всички посоки без да се обръща.
Единият близнак е бял, другият черен. На четвъртия дял от небесната сфера те дадоха името Рак. Животно, което живее във водата. Водата олицетворява света на чувствата. Низшият свят на чувствата е нещо много променливо, нещо нестабилно, нещо изненадващо. Те избраха Рака, за да характеризират космичните сили, идващи от този дял на звездния мир, които от всички познати дотогава водни животни има най-неочаквани движения по всички посоки без да се обръща. На петия дял дадоха името Лъв. Една стихия, която в своите първични проя вления създава убеждението за едно превъзходство над другите и като така налага предпоставката, че всички наоколо са длъжни да им слугуват, да им оказват почит и уважение и да им се предоставят всякога първите места.Създава едно подчертано честолюбие, което прави всичко възможно да прикове вниманието на околните към себе си. На шестия дял те дадоха името Дева. Това е дял с най-свети и чисти влияния. Една разумност и пълнота носят те.
към текста >>

Изведнъж тя почувства, че възторгът му потъмня и изчезна, и Инин потъна като че ли някъде в тъмната бездна.
Това доближаване сега ще стане точно и то в зенита. Освен това, Венера и Меркурий тогава ще бъдат точно пред Слънцето в точен съвпад, а Луната ще бъде точно на западния хоризонт. Такова нещо не е бивало никога. Инин гледаше небето с възторг целия сияещ. Аниме споделяше неговата радост, като гледаше ту небето, от което малко разбираше, ту неговото лице, от което много получаваше. Изведнъж тя почувства, че възторгът му потъмня и изчезна, и Инин потъна като че ли някъде в тъмната бездна. - Какво, какво ти стана пък сега - този път с тревога го побутваше Аниме. Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи? - О, не, не - едва промълви той с болка на сърцето, като й стискаше ръката й с мъка й показа нагоре. - Ето, виждаш ли там една по-малка, жълтеникава звезда. Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна въглена и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети.
към текста >>

Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи?
Такова нещо не е бивало никога. Инин гледаше небето с възторг целия сияещ. Аниме споделяше неговата радост, като гледаше ту небето, от което малко разбираше, ту неговото лице, от което много получаваше. Изведнъж тя почувства, че възторгът му потъмня и изчезна, и Инин потъна като че ли някъде в тъмната бездна. - Какво, какво ти стана пък сега - този път с тревога го побутваше Аниме. Успокой се, нещо лошо ли ти стана от толкова безсънни нощи? - О, не, не - едва промълви той с болка на сърцето, като й стискаше ръката й с мъка й показа нагоре. - Ето, виждаш ли там една по-малка, жълтеникава звезда. Това е Каин-Ману, Сатурн, злият човек - той бързо се наведе, грабна въглена и отново започна да пише върху плочите също такива неразбрани знаци и цифри - Боже Господи - изстена Инин, когато спря - тя се намира само на няколко минути от върха на десетия сектор от небесната сфера и на 33 градуса от зенита, където ще се намери съединението на двете планети. Това ще рече, че само няколко месеца от раждането на младенеца, неговият живот ще бъде в опасност. Но на 33 години животът му ще свърши с чудовищни страдания, защото Слънцето се намира с тази планета в точна опозиция.
към текста >>

Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени.
Ароматни масла, съдове, скъпи платове, но кодекса на Хамурапи ще бъде най-важният и най- ценен подарък - се съгласиха и тримата. Още същия ден те събраха най-добрите си ученици, изложиха им резултатите от своите наблюдения и изчисления, които бяха направили за голямото събитие, което сега ще стане и ги поканиха ако искат да дойдат с тях на поклонението, което искат да направят. Всички приеха идеята с възторг и трескаво се заловиха да се подготвят за дългия и труден път през пустинята за Юдейската земя. Най-напред грижливо бяха опаковани плочите, на които беше написан кодекса на Хамурапи, най-ценният подарък. След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети. Но радост, съпроводена със сянка, със свито сърце поглеждаха те към по-малката жълтеникава звезда Каин-Ману, която отстоеше на 33 градуса от тях. Най-после пустинята свършили се показа Юдейската земя. Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго. Отново на път.
към текста >>

С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони.
Това стресна Ирода и веднага прати да повикат чужденците. Мъдреците приеха царската покана и се отзоваха в двореца на Юдейския цар. Там те подробно обясниха на Ирода и неговите първи хора, защо точно сега се е родил този велик вожд, Царят и неговите съветници знаеха за големите постижения, които имаха учените от великия град в разкриване тайните на звездния мир и не се усъмниха в това, което им беше казано. Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд. Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа.
към текста >>

Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят.
Когато нощта дойде, мъдреците им показаха голямата звезда, нейното значение и подробно описаха изключителните качества и способности, които ще има новият вожд. Като чу всичко това, Ирод побледня, пламна в него завист, ярост и страх от тъй големия новороден съперник, но умело прикри и задържа своите чувства. С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа. - Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви. Радвам се на големите постижения, които вие имате в науката, но науката, която нося и ще ви дам, е по- велика от всички науки и пред нея всички те ще трябва да се поклонят. Донесохте ми дарове.
към текста >>

Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа.
С фалшива любезност той се обърна към чужденците и ласкаво ги помоли, като отиват във Витлеем, нека проучат, къде точно се намира младенеца и на връщане да му се обадят, за да може и той да му се поклони. Мъдреците не подозираха за пъкления му план, вежливо се сбогуваха и се запътиха за Витлеем. Там те намериха младенеца, защото още с влизането в града, братя по Слънцето, които съпровождаха своя вожд, ги бяха посрещнали и завели при него. Те гледаха чудното, потънало в светлина дете и му се радваха, без да се наситят. Примъкнаха даровете, които му носеха и ги оставиха пред неговите родители. Тъкмо мьдреците искаха да обяснят за съдържанието на двата големи пакета, които най-близко поставиха до детето, те вдигнаха, без да искат глави и с изненада видяха пред себе си великия цар с цялата си красота и много се изненадаха, че вместо да видят един сериозен, недостъпен, резервиран, с повелителен вид и критично настроен към всичко човек, излъчващ подчинение и покорство, те видяха един младеж приветливо да им се усмихва с един приятен мек топъл израз и разположение да ги гледа. - Вие дойдохте да ми се поклоните, да ме поздравите с идването ми, благодаря Ви. Радвам се на големите постижения, които вие имате в науката, но науката, която нося и ще ви дам, е по- велика от всички науки и пред нея всички те ще трябва да се поклонят. Донесохте ми дарове. Най- напред кодекса на Хамурапи. В продължение на 1750 години, откакто той даде тези закони, оправиха ли света те, спряха ли войните и страданията на хората?
към текста >>

Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи.
Там, където идва Любовта, голямото добро, светлината, там идва и голямото зло, тъмнината, омразата и разрушенията. Затова вие трябва да занесете всичките тези съкровища от знания и мъдрост там далеч на Изток, в земите на Индия, там в гънките на високите Хималайски планини, защото там живее народ, който може да пази светлините. Там вълните на разрушението няма да може да стигнат. Злото няма да може да простре ръката на разрушението и гибелта там. След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте.
към текста >>

Накрай решиха без бавене съкровищата от мъдрости и знания, с които разполагаха, да бъдат занесенитам, където Христос им беше казал.
Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко. Пътят на халдейските мъдреци обратно мина неусетно, защото, обогатени с небивала мъдрост и знания от преживяното, даденото им от Христос, те бяха погълнати в размисъл и полезен разговор. В пустинята два пъти валя дъжд и затова имаха обилна вода и свеж прохладен въздух. Във Вавилон те влязоха в ранни зори, когато градът още спеше. Отправиха се към кулата, където след дълга почивка, дни и мощи наред споделяха с останалите онова, което бяха преживели. Накрай решиха без бавене съкровищата от мъдрости и знания, с които разполагаха, да бъдат занесенитам, където Христос им беше казал. Много дни след това един дълъг керван, в една тиха приятна вечер се промъкваше през портите на трите пръстена защитни стени на великия град, отправящ се на изток. Никой не обърна внимание на този керван, защото много такива излизаха във вечерния прохлад от големия град. На първата камила беше Ентан, замислен за начина, по който тези съкровища, съкровищата, които носеха, ще могат да се запазят и предадат на идващите поколения. В средата яздеше Енлил. Той мислеше за условията, които ще създадат и начина, по който ще се обзаведат в новите земи.
към текста >>

Винаги разположеният и безгрижен голям учен си мислеше, като гледаше камилата пред себе си, на която грациозно се поклащаше Аниме: „Чудно нещо е Любовта, каква сила и радост носи тя.
Никой не обърна внимание на този керван, защото много такива излизаха във вечерния прохлад от големия град. На първата камила беше Ентан, замислен за начина, по който тези съкровища, съкровищата, които носеха, ще могат да се запазят и предадат на идващите поколения. В средата яздеше Енлил. Той мислеше за условията, които ще създадат и начина, по който ще се обзаведат в новите земи. На последната камила беше Инин. Винаги разположеният и безгрижен голям учен си мислеше, като гледаше камилата пред себе си, на която грациозно се поклащаше Аниме: „Чудно нещо е Любовта, каква сила и радост носи тя. Но защо ли този Божи дар хората така бързо го опорочават със своите бакалски сметки? ” ------- Години след Христа, от Вавилон и Халдейската държава и помен не остана. Князът на този свят беше заметнал свой плащ на чудовищен мрак и разрушение, и цветущите земи и земите, по които беше минал и разнасял светлина Божият пратеник, станаха пустиня. юни, 1969 година Николай
към текста >>

55. 9. ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Ние хората не познаваме материя без пъргавина, без връзка между елементарните частици.
Какво показват тези белези? Плътността е израз на голяма центростремителност, на голям егоизъм. Голямата плътност на централното ядро показва и грамадната енергия, която то има. Съгласно формулата на Айнщайн: Е = mс2, от 1 кубически сантиметър от тази материя може да се получи 300,000,000 киловатчаса енергия. А това, че през него не са открити вълни, които да преминават, показва, че материята на ядрото няма еластичност, което ще рече, че няма връзка, няма обмен между елементарните частици. Ние хората не познаваме материя без пъргавина, без връзка между елементарните частици. Всичко онова, което ни заобикаля, което ние виждаме, е материя, в която между елементарните частици има обмен, има връзка. Загуби ли се този обмен, тази връзка, то тя би се разсеяла, би изчезнала за нашите сетива. Светът би изчезнал за нас. Силата, която създава тази връзка, ние наричаме ЛЮБОВ. В тази дума, която ние хората не разбираме, влагаме съвсем едностранчиво разбиране.
към текста >>

А духовният образ е на същества без любов, горди, надменни, крайни егоисти.
Силата, която създава тази връзка, ние наричаме ЛЮБОВ. В тази дума, която ние хората не разбираме, влагаме съвсем едностранчиво разбиране. Учителят за себе си беше казал: „Аз едва крайчеца на Любовта съм повдигнал. Нещо велико, могъщо и необятно е тя”. В централното ядро материята е във вид, който ние не познаваме. А духовният образ е на същества без любов, горди, надменни, крайни егоисти. А енергията, която крие ядрото, разумният свят използва бавно за доброто на планетата. А злите обитатели там търсят начин как да я използват, за да разрушат планетата. Когато Христос дойде на Земята, тези духове пратиха един представител при Него, за да искат от Христос метода за използването й, тук блесна величието на Христа, като изгони този представител. По време на Учителя, един от нашите тогава млади братя си замина. Братът беше много интелигентен и се ползваше със симпатии.
към текста >>

Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането, на която имаме тези прояви.
Когато частици от двете вещества се срещнат, то масата им минава е сила, т. е. получава се взрив. Значи, ако имаме само по половин грам от едното и другото, то при среща ще получим взрив, който съгласно формулата Е = mс2 ще даде сила равна на 25,000,000 умножено на 3600 киловата = 90,000,000,000. Във вътрешността на Земята стават термоядрени реакции, при които се отделя и от антивеществото, което при среща се получават взривове, които носят казаните катаклизми, земетресения и вулкани. Антивеществото е вещество, в което злото има своя дял. Учителят каза: „Омразата, злобата, ненавистта, това не са състояния на душата, а е материя, при разпадането, на която имаме тези прояви. Ако майката е разтревожена, тя по никой начин не трябва да кърми детето. Разпада се антивещество, което в контакт с веществото дава отрова.” Второто важно откритие, което повече има отношение към нас хората и самата Земя е, че когато кванта енергия има зърна енергия им се даде още сила, то те се материализират, имаме обратния процес от енергия, получаваме маса. Когато енергията при разпадането дойде до човешкия мозък и той им даде нова сила, нов тласък - а човешкия мозък е мощен усилвател - ние материализираме тази сила във вещество, ако е за добро, и антивещество, ако е за зло. Двата примера за Чирпанското земетресение и за майката, която кърми детето, и още много подобни, казани от Учителя от този род, говорят за грамадната роля, която трите милиарда хора на Земята могат да изиграят в еволюцията на планетата и в нашата съдба, до каква грамадна степен те могат да облекчат планетата в чистенето на това антивещество. Катаклизмите, ако и да не изчезнат, то биха се значително намалили.
към текста >>

56. 2. Планети, домове, аспекти

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Той може да има и добри умствени способности, но без да има случай да направи от тях практическа употреба.
Ако лошият аспект иде от Марс, караници или клевети и пр. Добра позиция, за да върши обществена работа. Бидейки добре аспектиран - печалба от професии на Меркурий и подпомагани от приятели. Меркурий в XII дом - Умствено разточителство и губене в малки детайли. Става неточен и бъбрица. Той може да има и добри умствени способности, но без да има случай да направи от тях практическа употреба. Бидейки лошо аспектиран - загуби, клевети, идещи от събратя или от слуги, преследване съдебно. Неприятности от пътуване. Малки сполуки, идещи от литературни работи. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ Меркурий в съвпад или секстил с Венера. Добра природа, радост, общителност, подобряване ума и разположение; дава вкус, изтънченост; склонност към музиката, изкуствата и пр.
към текста >>

Ще има може би същото чистосърдечие и благоволение, но често една твърде голяма импулсивност с дързост и злоба.
Дава едно добро чувство на толерантност, един широк дух, правдиво правосъдие, чистота, ясност, свобода, искреност, откровеност, привилегия, смелост, благоприятства за всички умствени прояви, литература, религия, философия, право и пр. И отбелязва едно благословение, идещо от тях. Покровителство от другари и служащи. Въображение, филантропия (човеколюбив), пътуванията. Меркурий в лош аспект с Юпитер. Ще има може би същото чистосърдечие и благоволение, но често една твърде голяма импулсивност с дързост и злоба. Роденияте променчив и неразумен в своите мнения. Променчива религиозност, която варира от скептицизма до сляпата вяра. Смущенията произлизат от образованието или от пътуванията. Мъчнотиите ще дойдат от слугите. Меркурий в добър аспект със Сатурн.
към текста >>

МАРС Марс е горещ сух и безплоден.
Венера в аспект с Нептун. Добрите аспекти изтънчват и усилват чувствата, благоприятствуват за музиката, изкуствата и пр. Възможно е, щото роденият да има повече от една любовна афера или повече от един брак, защото той е по-силно развълнуван от любовта. Лошите аспекти заплашват със заблуди в парите, идещи от неблагоразумие, лошо отсъждане или контрабанда, измяна. Срок или разочарование в любовта, капризи и една чувствителна натура. 2.5. МАРС Марс е горещ сух и безплоден. Неговият цвят е червеният, неговият метал е желязото, неговият ден е вторник. В тялото той управлява главата, челото, мускулите, външните производителни органи. Под негово владение са: химията, болниците, моряците, търговците на желязо и остри сечива, оръжия, коларите (строителите на кола), касапите, инженерите, механиците, предприемачите, всички занаятчии, в които се употребява огъня, киселини, отрови, произведенията на химията и експлозивните вещества. Означава също до известна степен адвокатите. Всички, които се борят и воюват, могат да се класират под негово управление.
към текста >>

Една нередовна безпътна натура.
Говори живо и бързо. Умствени борби, опасност във време на пътуване. Може да работи във всичко, което е тясно свързано с литературата и писмеността. Марс в IV дом - Лошото ще бъде във фамилията (родителите). Огън или премеждие в жилище. Една нередовна безпътна натура. Тъга, неприятности на старини. Възможна е неочаквана смърт или може да дойде от болест на Марс Неблагоприятно за храносмилането. Изгубване на къщи или земи (възможна е печалба, ако Марс е добре аспектира и силен). Марс в V дом - Притеснение, идещо от децата. Смърт на едно дете.
към текста >>

Марс в лош аспект с Юпитер - глупост, чудноватост, безочливост, безразличие, дързост, дава пресилени мнения, наклонен е към безверие или неправославен.
Той представлява енергията на родения. Ако той е зле аспектира. той носи спънки и насилия. Тойукрепява, заяква, носи предприемчивост и пр. АСПЕКТИТЕ НА МАРС Марс в добър аспект с Юпитер - великодушие, благородство, ентусиазъм, наклонен е да убеждава всички, които са зле настроени спрямо това, което той вярва (религиозно и друго). Марс в лош аспект с Юпитер - глупост, чудноватост, безочливост, безразличие, дързост, дава пресилени мнения, наклонен е към безверие или неправославен. Опасност от претърпяване треска. Прекалена активност на органите, прекаленост Може да претърпи нечестие от/на другите. Марс в добър аспект със Сатурн - амбиция, кураж, решителност, любов по команда. Има призвание за обществен живот. Означава подкрепата на началството (или от по- високопоставените).
към текста >>

Ако е твърде зле аспектиран, това носи безредие в черния дроб и в храносмилането, измяна в семейния живот.
Чиста, щастлива любов. Юпитер в VI дом - Не е твърде силен в тоя дом. Ако не е зле аспектиран - благополучие, благословение от чиновниците. Роденият също може да стане един верен чиновник (слуга) или добър директор. Покровителствува здравето и владението на дома. Ако е твърде зле аспектиран, това носи безредие в черния дроб и в храносмилането, измяна в семейния живот. Юпитер в VII дом - Печалба и сполука от брак и сдружение в предприятията, добро влияние за коопериране с другите. Дава приятели и популярност. Всички планети в този дом зле аспектирани носят скръб в брака и пр. според природата си. Юпитер в VIII дом - Пари от брак, сдружения, наследство и владенията на знака.
към текста >>

САТУРН Сатурн е студен, сух и безплоден.
Благоприятства предприятията с пари, носи мечтателност, въображение (двойно виждане) и мистически опити, добър за музика, бояджийството, художеството и пр. Печалба от положителни неща. Един лош аспект - неправилни религиозни вярвания, импулси и смущения в чувствата. Опасности от вода, опасности от нечестив, лудория, блъснатост. Може да си загуби и здравето. 2.7. САТУРН Сатурн е студен, сух и безплоден. Той е голямото зло, а Марс - малкото. Зелен цвят, метал - оловото. Ден - събота. В тялото управлява коленете, прасците, глезените, големия пищял на крака, дясното ухо, зьбите, костите, ставите и сухожилията. Неговите болести са резултат на студа, израстване на осил (ечемик) от известни дефекти в действията, отсъствия на жизненост, ревматизъм, подагра, камък в пикочния мехур, слабост в частта, управлявана от знака, който той заема (ако е твърде зле аспектиран) или от планетата, която го зле аспектира.
към текста >>

УРАН Уран е въздушен, нервен, променлив, непостоянен, студен и безплоден.
Сатурн в аспект с Нептун. Ние не знаем много нещо за аспектите между тия две планети. Един добър аспект изглежда, че излеко благоприятства за богатство и неща от този свят. Може да предприеме психически опити, има стремеж (наклонност) към интуиция, трезвеност и власт върху самия себе си. Един лош аспект носи загуба на пари и на собственост, критицизъм, лоша известност (репутация), дискредитираност, наклонност да се съмнява. 2.8. УРАН Уран е въздушен, нервен, променлив, непостоянен, студен и безплоден. Неговият цвят е тъмносин. Той не може да се определи като управител на един ден и металът, който управлява не ни е познат. Вероятно е, че той влияе на радия и радиоактивните елементи. В тялото тази планета управлява главния мозък и нервите. Тя влияе по-право върху жизнената енергия на нервите, отколкото върху структурата на нервите.
към текста >>

Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр.
Мненията на астролозите се твърдо разделят относно добрите и лошите качества. Като доказано е, че той повечето причинява зло с лошите си аспекти. Дава понякога разумна мисъл, която облагоприятства парите и наследствата, когато той владее II и VIII домове при добри аспекти. НЕПТУН В 12-ТЕ ДОМОВЕ Когато е на възхода (в I дом), той е тясно свързан с ясновидството, прозорливостта, яснослушането, медиумизма, хипнотизма, гледане в кристал, сънища, интуиция. И той ще играе роля в гениите на естетиката, музиката, поезията, изкуството и пр., в които чувствата и емоциите са активни и важни. Ако е зле аспектиран, той разразява смущенията, идещи от неустойчивостта, колебливостта, при един хаос за нещата и голямо изменение, понякой път измяна, измама и лъжа, понякога още безгрижие, леност, отсъствие на енергия и воля, сластолюбие, голяма снизходителност към самия себе си, пиянство и пр. той изглежда, че има връзка с морето, водата и течностите въобще. Това, което следва по-долу, е получено по експериментален път. Нептун във II дом - Вероятност да покровителства парите, ако не бъда зле аспектиран. Нептун в Ш дом - Въображение. Стреми се към спиритуализъм и мистерия – от уроци или писма.
към текста >>

Ленивост, безгрижност, измама на слугите.
Ако бъде зле аспектиран - нервност или измяна на любовта. Наклонен е премного към удоволствията. Нептун в VI дом. Роденият ще владее едно качество да заробва за оттегляне (отстраняване от света). Затвор. Ако е зле аспектиран, може да доведе до лошо здраве. Ленивост, безгрижност, измама на слугите. Нептун в VII дом - Непостоянство или невярност в любовта или брака. Два брака ще бъдат отбелязани. Ако бъде твърде зле аспектиран - сериозни загуби или скандали, слаб морал. Нептун в VIII дом - Благоприятства за наследство или пари от брак. Парите от съпругата ще са дееспособни и ще претърпят големи люлеения (голямо движение).
към текста >>

57. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

I. Творчество: Мистични съчинения I. Възкресение

За нея се казва: че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната.
София, 1946, С. 34 ÷ 35, 41 ÷ 45 „Де е Царството Божие? - Пак на земята, но не на сегашната земя, а тая, която ще бъде след хиляди години. Една е земята, но и тя минава през различни процеси на развитие. Първоначално земята не е била такава, каквато днес я виждаме. За нея се казва: че е била неустроена и пуста, и Дух Божи се носел върху бездната. Първоначално земята е била пара и огън - това са процеси, през които тя е минала. Значи, земята е минала през вода и огън, докато дойде до това положение, в което я виждаме днес. И човек е минал и продължава да минава през тия процеси. Той има в себе си и крьв. и вода: и топлина, но това не е човешката душа.
към текста >>

На никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си, - Щеотида на Венера - И там не приемат без свободен билет от земята.
- Не зная, кой кого е хванал: тя - вас или вие - нея. Сегашните хора са още слепи, не виждат своята майка-земя. Не виждат грижите й, как ги храни и подготвя посрещането на Христа. Ще каже някои, че иска да отиде на друга планета. - Дето и да отидеш, ще ти искат свободен билет от земята. На никоя планета не приемат хора, които не почитат майка си, - Щеотида на Венера - И там не приемат без свободен билет от земята. - Ще отида на небето. - Де е небето? Никои не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита”. Тогава тя отваря обятията си и го приема.
към текста >>

Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната.
- Де е небето? Никои не може да напусне земята, докато не плати данъка си. Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита”. Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди- кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на земята, заедно с десетте деви - пет разумни и пет неразумни. Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права.” „Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства - любов към Бога; любов към ближния и любов сьм себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а оставалите три деви - предната част - челото.
към текста >>

Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права.” „Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и човешкото сърце.
Когато човек не слуша Господа, Той казва: „Пратете го при майка му, да го възпита”. Тогава тя отваря обятията си и го приема. Всички казват, че еди- кой си умрял и го заровили. Близките му плачат за него, а земята го утешава: Не се безпокой, аз ще ти приготвя друга дреха, по-хубава от сегашната. Ти ще дойдеш отново на земята, заедно с десетте деви - пет разумни и пет неразумни. Живейте като царски синове на земята, без да злоупотребявате със своите права.” „Петте разумни деви имат отношение към човешкия ум и човешкото сърце. Умът се проявява трояко: като обективен или предметен, външен; като ум, който има отношение към паметта и висш ум, или висш разум. И сърцето проявява главно три вида чувства: висши морални чувства - любов към Бога; любов към ближния и любов сьм себе си. Едната дева заема задната част на мозъка; втората заема горната част на мозъка, а оставалите три деви - предната част - челото. Петте деви заедно образуват единтриьгьлник. Както виждате, те са в нас и ни заставят да мислим и да чувствуваме.
към текста >>

Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под материя - преходното, променчивото.
КАТО ГО ВИДЯ ПЕТЪР: 8 беседа от Учителя, държана на 20 април 1919 г. София. - В: Да възлюбиш Господа [Неделни и др.] беседи. София, 1946, с. 108 ÷ 109. „Дух и материя са двата полюса на човешкото битие. Под „дух” се разбира вечното, безсмъртното, а под материя - преходното, променчивото. Човек неизбежно минава през живота на материята и живота на духа. Във временния живот, т. е. в живота на материята, съществуват всички противоречия и заблуждения. Противоречията водят кьм истината, но истината не е в тях. Които обича истината и живее в нея, той не се измъчва, не измъчва и другите; той не работи за пари.
към текста >>

Вярващият е светлото полушарие, а безверникът - тъмното.
Въпреки това, аз считам за светотатство да се разисква въпроса за съществуването на Бога. Според мене, и оня, които вярва в съществуването на Бога, и оня, който Го отрича, и двамата не са истински разумни хора. И който Го отрича вярва наполовина; и който Го признава, наполовина не вярва. Двамата цяло съставят едно цяло, т. е. двете полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът - тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога. а вторият - с гърба си. - Защо съществуват вярващи и безверници? - Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание.
към текста >>

- Защо съществуват вярващи и безверници?
Двамата цяло съставят едно цяло, т. е. двете полушария. Вярващият е светлото полушарие, а безверникът - тъмното. Първият е обърнат с лицето си към Бога. а вторият - с гърба си. - Защо съществуват вярващи и безверници? - Поради въртенето на земята около своята ос. Така се създава ден и нощ в природата, ден и нощ в човешкото съзнание. Ще кажете, че това са парадоксални твърдения. Светът е пълен с парадокси” 8. МАЛКИЯТ ЗАКОН: Беседа от Учителя, държана на 22 юни 1919 г.
към текста >>

- Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва.
Тъй че, цялото това пространство е пълно със светове. Когато се движи нашата земя в пространството на тази вселена, ние се намираме под влиянието на тези същества, с които дохождаме в съприкосновение. И всичкото това грамадно пространство с всичките тези същества имат един отглас в нашите сърца, умове и души. Някой пьт ви дойде някоя мисъл, тежко ви е, но тази мисъл не е ваша; вие сте чувствителни и като тъй долавяте тъгата на някое малко същество някъде в Ню Йорк, което в даден момент не е изпълнило някои свой дълг, не е изпълнило волята Божия, този велик Божи закон. Друг път изпитвате една радост. Защо? - Защото другаде някъде по света, в някои будийски храм е Китай, без да знаете за това нещо, някое малко същество е изпълнило своя дълг както трябва. И тъй, всеки ден, като се менят мислите ви, аз се радвам, защото виждам какво става по света, какво става в Ню Йорк, в Китай, и от всичко, което се върши, забелязвам две неща, че някъде едни хора изпълняват, а други не изпълняват Божия закон. След това се връщам в живота, гледам там какви неща стават; връщам се кьм миналото и гледам, кога са замислени тези неща, та днес вече се реализират. Минават хиляди години в минутата и виждам, кога тия събития са замислени и са взели това лошо направление. Следя и виждам, че преди 2000 хиляди години един български жрец е завъртял крана на живота в крива посока, и нему днес се дължат тези последствия. Ето защо днес всички проповедници, свещеници, управници в България мислят като този жрец и така действуват.
към текста >>

Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, който е изпратен, щом се свържете с него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция.
Тази енергия, вие ще я чувствувате и през нея ще се предават мислите на всички разумни същества. Животът на всички същества, които ви обикалят в далечното пространство, ще ви се предава с бързина, по-голяма отбързината на слънчевия лъч, и вие ще чувствувате, че сте един гражданин на това велико царство. И, като погледнете на този, великия свят, вие ще бъдете радостни, всичко ще ви причинява радост. Това е новия живот. Вечер и денем може да приемете този живот. Приемете тази енергия, и всички, когато някак измените вашето съзнание и повярвате без никакво съмнение в Сина Божи, който е изпратен, щом се свържете с него, вие ще почнете правилния път на вашата еволюция. Следователно, трябва ви една необикновена вяра. В кого? В Сина Божия. Разбирам вяра на Божествената любов. Бог е възлюбил този свят, и чрез тази Любов ние ще се домогнем до онези велики закони, на които светът почива и чрез които сега животът съществува.
към текста >>

Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е.
СТАР И НОВ ЖИВОТ: 5 лекция от Учителя, държана на 29 март 1922 г., София. – В: Двата пътя: Младежки окултен клас, Г. I (1922), т. I. София, 1934, с. 48 ÷ 50 „За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната.форма. Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, И тогава.
към текста >>

без учител няма развитие.
– В: Двата пътя: Младежки окултен клас, Г. I (1922), т. I. София, 1934, с. 48 ÷ 50 „За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната.форма. Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, И тогава. Истината ще бъде една и съща и за Учителя и за ученика.
към текста >>

Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие.
48 ÷ 50 „За изяснение, ще приведа една мисъл от индуската философия. Индусите, например, казват: Без учител не може, т. е. без учител няма развитие. Според нас, учителят е същество, което мисли. Следователно, ние излагаме същата мисъл в следната.форма. Без светла мисъл не може; без светла мисъл няма никакво развитие. Значи, който иска да учи, той непременно трябва да има светла мисъл, за да може да възприема, И тогава. Истината ще бъде една и съща и за Учителя и за ученика. В това отношение способният ученик се нуждае от добър учител, както и добрият учител се нуждае от способен ученик. Този закон трябва да се прилага навсякъде в живота. Преди да навлезе в окултната школа, ученикът се нуждае отред правила, с които да се предпазва.
към текста >>

Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук-натам, без да работят нищо.
Обаче, в сегашната слънчева система е точно обратно. Според еволюционния закон, всички тела, които се намират близо до центъра, се движат по-бързо; ония пък, които са далеч от центъра, се движат по-бавно. Ако приложите този закон към един религиозен и един светски човек, ще видите, че и тук той е верен. Забележете, светските хора, които не мислят за Бога, нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин, те започват да работят. Като стават сутрин, религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат натук-натам, без да работят нищо. Светските хора имат мнение за религиозните, че са мързеливи, че не обичат да работят. И наистина, като стане духовен, човек или малко работи, или не иска да работи. Защо е така? Защото, докато е бил светски човек, той е работил много и сега казва: На времето си работих достатъчно. Сега мога вече да почивам.
към текста >>

Буквата Ж, с която започва думата „живот” е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметьра на кръга, Това движение се продължава до безконечност.
- В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София, 1933, с. 64÷ 65 „Първиятзакон на живота е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата Ж, с която започва думата „живот” е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметьра на кръга, Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години, то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу, на сьщата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот.
към текста >>

Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността.
София, 1933, с. 64÷ 65 „Първиятзакон на живота е поляризирането. Това показва, че кръгът, който представя целия живот, е разделен геометрически на две равни половини. Буквата Ж, с която започва думата „живот” е съставена от двете половини на кръга, обърнати в противоположна посока и свързани помежду си с диаметьра на кръга, Това движение се продължава до безконечност. Тези криви линии се наричат параболи. Ако едно тяло се движи по такава крива линия, то ще отиде в безкрайността. Когато едно тяло тръгне от палеца на дясната ръка и се движи нагоре по показалеца, след една, след десет, след сто, след хиляда или повече години, то ще се върне през лявата ръка, като слезе от показалеца и стигне до палеца долу, на сьщата ръка. Като съедините върховете на двата палеца и на двата показалеца на двете ръце, ще се образува формата на човека. Тези два полукръга, образувани при разтварянето на палеца и на показалеца на двете ръце, представят поляризирането на човешкия живот. Следователно, човек е произлязъл от движението на тия два крьга. Кръгът пък представя Божественото съзнание, в което човек се движи.
към текста >>

Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното.
Следователно, волята е равнодействуваща сила по отношение на ума и на сърцето. Душата е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето и на волята. Духът е равнодействуваща сила по отношение на ума, на сърцето, на волята и на душата. Освен тия няколко положения, можем да съставим и още едно положение.: Възможностите на ума, на сьрцето, на волята, на душата и на духа се равняват на възможностите на Бога. Това можем да изразим с формулата: а2 + b2 + с2 + d2 + D2 = Б2. Можем да съставим още едно философско положение: възможностите на ума, на сърцето, на волята, на душата, на духа и на Бога се равняват на възможностите на Абсолютното, на Безграничното. Това изразяваме с формулата: а2 + b2 + с2 + d2 + D2 + Б2 = А. Чрез тази формула вие влизате вече в областта, в границите на трансцеденталното. С помощта на тези математически формули, вие ще можете да правите изчисления в астрологията и в други някои науки. Да допуснем, че взимате ума като определена величина, като сила. При това, приемете, че гази сила се поставя в известни възможности, в известни условия, при които може да се прояви.
към текста >>

Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите.
Ако някои се движи със светкавична бързина от духовния към Божествения свят и се отдалечи на няколко билиона километри от духовния свят, вие ще мислите, че този човек е близо до Бога. Обаче, ако го наблюдават с телескоп от ангелския свят, ще кажат, че този човек се движи много бавно, както се движи някоя звезда на небето, гледана от физическия свят. За ангелите този човек е далеч от Бога, а за хората - той е близо до Бога. Едно трябва да знаете: с каквато бързина да се движи, човек трябва да има стремеж нагоре, кьм Божествения свят. За тази цел той трябва да развие всичко онова, което е вложено в съзнанието му. Вървете нагоре и напред, без да се страхувате от отклоненията, които правите. Отклоненията не са падане. Разсъждавайте философски по тоя въпрос. Когато светлинният лъч минава от рядка в гъста среда, или обратно - от гъста в рядка среда, той неизбежно ще се пречупи, ще се отклони от своя път Такова отклонение претърпява и съзнанието на човека, когато преминава от рядка в гъста среда. Следователно, при сегашното развитие на човека, в неговото индивидуално и социално развитие, стават ред отклонения в съзнанието му Като знае това, човек трябва да се пази, да бъде внимателен при тези отклонения. Съвременните хора, общества и народи са устроени така, както са устроени и материалните светове.
към текста >>

Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда, и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч.
Със своята мисъл, някои стигнаха до средата на пътя. Горещо е на Слънцето, всеки не може да отиде до там. Други някои пък останаха в тъй наречената ледена, студена област. Трети се дигнаха до един магнетически пояс, образуван от гъста и шуплеста материя. Един от поясите между Земята и Слънцето се нарича „смъртна река”, през която минават всички души, които отиват за онзи свят Всеки може да направи опит да мине през този пояс. Достатъчно е човек силно да концентрира мисълта си, да се откъсне от околната среда, и веднага ще навлезе в съвършено тъмна област, без никакъв слънчев лъч. Той може да провери с часовник, за колко време е минал тази зона. Който прави този опит, трябва да бъде много внимателен, да не се плаши от голямата тъмнина. Като излезе от тоя пояс, той ще мине в следния, в тъй наречения „астрален пояс”, дето светлината е мека, приятна, като при зазоряване. На връщане към земята, човек ще мине пак през същите пояси. Както виждате, между земята и слънцето има разни области, разни полета, всяко, от които съдържа специални сили, енергии.
към текста >>

Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота.” 25.
Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Същото нещо се забелязва и между светските хора. Докато партията им е силна, те имат вяра и могат да направят много неща заради нея. Щом партията им отслабне, и те изгубват силата си. Значи, докато е свързан с Божественото съзнание, човек има сили, всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота.” 25. ГОРДОСТ И ТЩЕСЛАВИЕ: 15 лекция от Учителя, държана на 24 януари 1923 г., София. - В: Допирни точки в природата: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. I. София. 1935, с.
към текста >>

Между тях се образува тежка атмосфера Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа.
До човек с умствено-нервен темперамент трябва да седне някой холерик. Между хората може и трябва да става правилна обмяна. Това се постига, когато темпераментите им се прекръстосват. Тогава между тях ще стане правилна обмяна на енергиите им. Когато не са наредени по този начин, хората лесно заспиват. Между тях се образува тежка атмосфера Ако влезете в клас, дето учениците са безразборно наредени, ще усетите тежест, неразположение на духа. И самите ученици не са разположени, лесно заспиват. Когато между умствените, моралните и обществените силови линии на учениците има хармония, те са будни, живи, лесно възприемат. С такива ученици леко се работи, лесно им се въздействува. Онези от вас, които знаят астрология, нека направят списъци за ново пренареждане на учениците в класа, според месеците на раждането им, според темпераментите и т. н.” 26.
към текста >>

Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето.
Вярата, надеждата, милосърдието, благоговението, както и моралните чувства в човека, са положителни величини, които имат мястото си в известни центрове, в известни области на мозька. Които знае как да се ползува от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицатели и величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, за пример, съвест, самоуважение, общителност и други.” „Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавайте звездите, луната, да видите, колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение.
към текста >>

Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна.
Които знае как да се ползува от тях, той сам ще се увери в тяхното добро въздействие върху човека. Други някои чувства пък, като предпазливост и страх, са отрицатели и величини. Освен положителни и отрицателни чувства, в мозъка има още много центрове, някои от които са едновременно и положителни, и отрицателни. Такива са, за пример, съвест, самоуважение, общителност и други.” „Каквото и да правите, от всички се изисква усилия, труд и работа. Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавайте звездите, луната, да видите, колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това, да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога!
към текста >>

Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение.
Когато се обезсърчите и не ви се живее, ето какво трябва да направите: излезте вън и наблюдавайте небето. Свържете се с онзи свят над вас и помислете за разумните същества, които работят неуморно върху вас, без никакво възнаграждение и благодарност от ваша страна. Излизайте вечер вън да наблюдавайте звездите, луната, да видите, колко е велик светът и какво ви предстои да изучавате. Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това, да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата Ги поставя пред големи изненади На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.” 28. ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ: 20 лекция от Учителя, държана на 7 март 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г.
към текста >>

Като лекува хората от техните обезсърчения, природата Ги поставя пред големи изненади На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.” 28.
Ако нощта е мрачна, бурна, идете на близката до вас планина, там да изпитате величието на природата. Правете различни опити, различни упражнения да трансформирате състоянията си. Целта на опитите, на упражненията е да ви поставят в положение да изживеете нещо по-силно от вашето обезсърчение. Какво по-силно, по-велико от това, да се свържете с живата природа, с разумния свят, с Бога! Вие трябва да бъдете смели, решителни, да понасяте трудностите в живота. Като лекува хората от техните обезсърчения, природата Ги поставя пред големи изненади На сън или в будно състояние, тя често им устройва такива засади, че те забравят и отчаяние, и обезсърчение и са готови да живеят при най-мъчни условия.” 28. ПЕДАГОГИЧЕСКА ЛЕКЦИЯ: 20 лекция от Учителя, държана на 7 март 1923 г., София. - В: Добри навици: Младежки окултен клас, Г. II (1922 ÷ 1923), т. II. София, 1936, с. 112 ÷ 113 „Приложете този закон и върху Учителя си.
към текста >>

Студът, градьт, снегът, сланата, се дължат на тъмните сили в природата Омразата, завистта, злобата, изобщо, всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата.
Човек трябва да отваря очиге си на четири, но вечер, когато е тъмно. През деня няма защо да отваря очите си на четири. Следователно, тази пословица се отнася до хора, които живеет в нощта. Ако човек живее дълго време в тъмнина, очите му постепенно започват да изпъкват навън. Хора, на които очите са силно отворени и изпькнали, са много груби. Студът, градьт, снегът, сланата, се дължат на тъмните сили в природата Омразата, завистта, злобата, изобщо, всички отрицателни чувства се дължат пак на тъмните сили в природата. Ако очите на някои човек са изпъкнали, но елипсовидни, не много отворени, това показва, че той е роден в тъмнина, но има желание да влезе в светлината. Той разбира грубостта си, но се въздържа, стреми се прояви своята мекота. Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в светлина, работят за своето смекчаване. Други пък са родени в светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на природата. Като знаете това, пазете се да не смените състоянието си, да изпаднете от силите на светлината в силите на тъмнината.
към текста >>

Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея.
Някои хора са родени в тъмнина, но живеят в светлина, работят за своето смекчаване. Други пък са родени в светлина, но живеят в тъмнина, работят с грубите сили на природата. Като знаете това, пазете се да не смените състоянието си, да изпаднете от силите на светлината в силите на тъмнината. Щом се натъкнете на тъмните сили, започнете да работите, да ги превърнете в положителни, в сили на светлината. Това значи, да уравновесите силите на своя организъм. Пазете се от тъмнината, без да се страхувате от нея. Силите на тъмнината са необходими за растенето. Всички живи същества растат, събират енергия и почиват все в тъмнина. За да се развива вашата мисъл, вие непременно трябва да се движите между силите на тъмнината и светлината: първите ще оформяват мисълта, а вторите ще дават сила и движение на тази мисъл да се реализира. Тъмните сили са свързани с черните лъчи на светлината, а светлите сили са свързани с белите лъчи на светлината. Сега, дрьжте в ума си идеята, че природните закони не са произволни.
към текста >>

Не е въпрос да се обезсърчавате или отчайвате, Обезсърчението нищо не допринася.
Те са разумни и строго определени. Има закони на необходимостта, но има закони и на свободата. И едните, и другите са разумни, вследствие на което вие трябва да се съобразявате с тях. Задачата на окултната наука е да посочи на ученика методи, как да се справи с природните сили и закони. Щом сте дошли на земята, ще имате страдания, изпитания, нещастия, с които трябва да се справяте разумно. Не е въпрос да се обезсърчавате или отчайвате, Обезсърчението нищо не допринася. Радвайте се, че ви се дава светлина да разбирате нещата и да знаете, как да разрешавате мъчнотиите си. Ако нямахте тази светлина, мъчнотиите щяха да ви завлекат. Като ученици, вие ще можете разумно да ликвидирате с кармата си. Кармата на човека представя - сбор от сили на тъмнината, които вие трябва да разсеете. Когато се справи с кармата си, човек ще живее в закона на дихармата.
към текста >>

Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено.
Сверете всички часовниците си и определете на другия ден да бъдете на Витоша точно в 4 ч. 32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е.
към текста >>

Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо.
32 м. и 5 сек. Които закъснее или изпревари определеното време, той ще знае, че в съзнанието му някъде е станало известно отклонение. От отклонението на съзнанието си, всеки може предварително да знае, какви и колко погрешки ще направи през деня. Колкото отклонението в съзнанието ви е по-голямо, толкова по-малко хората могат да разчитат на вас, а също така и вие на себе си Ако закъснеете цял час, вие ще мязате на човек, които троши камъни само без да постигне нещо особено. Ако закъснеете само 32 минути, вие ще мязате на човек, които е ял и пил само без да е работил нещо. Ако закъснеете само пет секунди, вие ще мязате на човек, който е разорал почвата си, но не я е посадил Само онзи ще посее и пожъне, който спазва точно времето до секунди и терци. И тъй, чрез проявите на съзнанието си, човек може да изправи всички свои погрешки. Защо? - Защото съзнанието се преражда на всеки седем години. Следователно, ако в първата проява на съзнанието си, вие сте пропуснали момента, т. е. направили сте някакво опущение по отношение на времето, при следващото пробуждане или прераждане на съзнанието, след седем години, вие имате възможност да изправите погрешната си.
към текста >>

- Защото, без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи.
Когато казваме, че човек трябва да живее чист, свят, разумен живот, имаме npeдвид той да използува съответните енергии на слънцето. Колкото по-възвишени стремежи има човек, толкова по-голяма възможност има да се свързва с висшите слънчеви енергии. Иначе, той ще се свързва с нисшите земни енергии, които ще го завлекат в гъстата материя, отдето мъчно може да излезе. Колкото повече човек потъва е гьстата материя, толкова повече става материалист и се свързва с черната ложа. Материалистът отрича духовния свят. Защо? - Защото, без да съзнава, той се намира изключително под влиянието на низши духове-материалисти, които го заблуждават, че той е господар на положението и от никого не зависи. Дълго време трябва този материалист да учи, да просвещава ума си, докато съзнае, че е обиколен от духове, с различно развитие, от които се влияе в положителен или отрицателен смисьл. Слънчевите енергии са положителни и се отразяват благотворно върху човека. Земните енергии са отрицателни и се отразяват неблагоприятно върху човека. Първите енергии помагат за повдигането на човека, а вторите - за неговото падане. Свързвайте се с енергиите, които идат отгоре, а не с низшите енергии на земята.
към текста >>

Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания.
София, 1926, с. 12 ÷ 15 „За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство, или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и една влизане. Това е закон! Вие казвате някога: ние не можахме да реализираме някои наши желания. Питам ви: вие излязохте ли два пъти от Божествения центьр и влязохте ли един път? Може да излеете цяла каца сълзи, но без две излизания от Божествения център и едно влизане в Него, не можете да постигнете вашите желания. Само по този закон може да успявате. Това значи, че вие се намирате в центъра А на един кръг, по окрьжността, на който се намират следните центрове: С.С. - свръхсьзнанието; П.С. - подсъзнанието; С - съзнанието; С1.С1. - самосъзнанието.
към текста >>

Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания.
- самосъзнанието. Значи, всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, от там да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде във самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка. Вашата мисъл като направи едно пълно обръщане, ще се реализира. Туй се нарича движение на Божественото живо колело за реализиране на всички човешки мисли, желания и идеи. Аз ви давам тази съществена мисьл, понеже в живота ви ще проникнат хиляди съмнения, обезсърчения, та да знаете, че всеки, които е в това Божествено колело ще може да реализира всичките си мисли и желания. Вашата мисъл ще движи това колело, ще го кара да върви напред, ще влиза и ще излиза от него. Туй колело се движи с различна бързина: някои път се движи много бързо, някои път много медленно, много бавно. Помнете съществената мисъл, всяка ваша нереализирана мисъл отива най- напред в Божественото свръхсъзнание, оттам слиза в подсъзнанието, после в съзнанието. Оттук минава през животинския свят, влиза след това в самосъзнанието, докато най-после се реализира във вашия живот”. „И тъй, Божественото колело трябва да се завърти, за да се хармонизирате.
към текста >>

Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др.
Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплотен в материята, той трябва да употреби своя висш Божествен ум, за да се разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава вьплотяването? Вьплотеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче, ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той чете всякакви книги безразборно: романи, история, философия, математика, естествените науки и др. - всичко в него е каша. Ако го запиташ, какво специално го интересува, било в някои от романите, които чете, или в някои от научните книги, ще каже: чета, колкото да се прекара времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? - Да видя неговите възгледи. Такъв човек, обаче, няма нищо определено, към което да се стреми.
към текста >>

58. Любомир Лулчев (1886-1945 г.)

Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път.
Велчев, 1928. - 24 с. - Библиотека «Народни Будители» (БиНаБу) № 1.) Няма положение, от което някой да не може да помогне другиму. ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак.
към текста >>

Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар».
- 24 с. - Библиотека «Народни Будители» (БиНаБу) № 1.) Няма положение, от което някой да не може да помогне другиму. ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност.
към текста >>

Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син!
ВЪЗКРЕСЕНИЕ Исус полека изхлузи кръста от рамото Си, повдигна глава нагоре и отметна пропитите с пот и полепналите по челото коси. Тълпата наоколо също се спря. Римските войници, които от снощи гледаха Този мълчалив странен момък, Който на всичките техни ругатни и изтезания отговаряше с мълчание и поглед, дълбоко унесен навътре някъде, без да щат, бяха се проникнали с неволна почит и затова сега, когато Той пристъпи няколко крачки настрана, те се отдръпнаха и Му сториха път. Тълпата, която дотогава безспирно крещеше подире Му, сега замлъкна, очакваща да види нещо ново, да разбере какво има да казва или прави «Юдейският Цар». «Лудият», Който толкова време смущаваше реда в Иерусалим, говореше странни слова, събираше блудници, грешници и бедняци и им обещаваше царство някакво и власт над честните хора и почетните изпълнители на закона и преданието. Далечните редове се блъскаха върху по-близките и само яките мишци и безцеремонността, с която римските легионери отблъскваха евреите, гледащи на тях с нескривано отвращение, като да бяха някои мръсни животни, а не хора, сдържаше любопитните и желающите да изругаят или заплюят Този, Който беше направил най-голямото светотатство - бидейки човек, да се нарече Божи Син! И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата.
към текста >>

Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те!
И те предаваха от уста на уста, един другиму, че кръстът е оставен на земята, че «Онзи» се е спрял и Му е лошо нещо, че се обляга върху стената на една къща. Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му.
към текста >>

А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина.
Като рокота на далечни морски вълни се носеше това предавание от уста на уста, като екот в планина се чуваше и подновяваше пак. А римските войници, изправени в полукръг, с потни груби лица, невъзмутими като статуи, гледаха на тая картина като да беше нарисувана, а не действителност. Само от време на време тежкото копие се слагаше неочаквано върху главата на някой по-нахален зрител, който искаше да се промъкне по-близо, за да заплюе «Юдейския Цар» или хвърли шепа улична прах върху Му. А Исус се бе облегнал близо до вратата на една доста хубава къща и гледаше като сънен тълпата. Навсякъде хора, хора, хора... И лица, изкривени от злоба, и очи, блестящи от зверски инстинкт да разкъсат, да унищожат... Цяло море от хора... И колко различни са всички те! А тук са и тия, които преди няколко дена Му викаха така усърдно: «Осана, осана» - надяващи се, че Той е Господар на положението, че ще вземе властта в ръцете Си, с един замах ще унищожи неправдата, ще срине гнилото, ще възрадва сърцата на сиромасите... Нали казваше, че за три дена само ще разруши и възстанови храма... Но Той изгони само търговците - дребните търговци от храма, а големите остави...Та нали Той не бе дошел да воюва, а да донесе Мир и благоденствие на хората... И Той виждаше сега тия хора обезнадеждени, като кучета, на които е отказана храната, да са се превърнали във вълци... С нескривана злоба и желание да Го разкъсат Го гледаха мнозина. А Той всичко това знаеше отнапред. Още с приближаването Си към Иерусалим Той вече виждаше и съдбата Си... Но нали пътят на Сина Божия беше предначертан и трябваше да бъде минат, колкото и да е труден! Та нали тъкмо трудността щеше да покаже и докаже това... И ето, те Му искаха да им каже дали е Той същият. Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник.
към текста >>

Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот.
Слепи, те не видяха това, което ставаше пред очите им, глухи - те не разбраха Словото Му. И когато Го заклеха и запитаха - и Той потвърди със собствените Си думи, че е Месия - те раздраха дрехите си и Го нарекоха Богохулник. Слепи водачи на сляп народ! Но това тъй е било, защото малко е светлината, а животът в техните очи не носи виделината на Божественото. Мойсей изчезна, изгуби се през вековете; Илия се яви и не Го видяха. Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат? - Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил?
към текста >>

- Безумецо, виж делото Си!
Слепи водачи на сляп народ! Но това тъй е било, защото малко е светлината, а животът в техните очи не носи виделината на Божественото. Мойсей изчезна, изгуби се през вековете; Илия се яви и не Го видяха. Народ обезверен, озлобен, напразно чакащ Месия... И ето сега Той, Месия, отива към Своя край на земния Си живот. Как да им каже, когато още няма готови души да го разберат? - Безумецо, виж делото Си! Разбираш ли къде си? Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде?
към текста >>

Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен?
Събуди ли се от Твоя лудешки сън? Престъпник и Богохулник, разбра ли какво си направил? Мислиш ли Ти, че уби в тоя народ вярата в Месия - поне в повечето от тях - и тая последна надежда, за да се спасят и имат по-добър живот! Проклятие и на Тебе - и над Твоите близки да се носи до век... Защо дойде? Защо размъти само душите на народа,ако не можеш да им дадеш това, за което жадуваха? Безумецо, Ти си убиец на своя народ, рушител на своята Вяра, Престъпник, какъвто не се е раждал втори в Юдея от векове... Кому беше Ти нужен? Погледни, има ли поне един след Тебе да върви? Къде са Твоите последователи, ученици?... Исус се обърна бавно към говорещия. Той стоеше на прага на самата врата. Изглеждаше като че ли къщата беше негова.
към текста >>

Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата?
И ти знаеш това, защото четеш писанията и ги разби-раш. Ти знаеш как трябва да пострада Синът Божий - ти знаеш пътя на тия, които се приближават към Отца Си. - Мълчи, не богохулствувай! Исус пак се изправи. - Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата? Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна. - Ах, хитрец. Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш... - Защо ще те смущавам? Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си?
към текста >>

Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш... - Защо ще те смущавам?
Исус пак се изправи. - Агастхере, ти знаеш Истината, защо се озлобяваш? Ти цяла нощ си чел писанията и намери достатъчно, за да знаеш кой съм, защо се поддаваш на злобата? Старецът се отдръпна назад с широко отворени очи, но после се опомни и върна. - Ах, хитрец. Ти си прочел името ми над вратата - без малко и мене щеше да смутиш... - Защо ще те смущавам? Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си? Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат: «Защо дойде? » И ти вече дом няма да имаш.
към текста >>

Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради суетата земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно.
Та не те ли смутиха нощес достатъчно текстовете, които чете, и виденията, които има? Мислиш ли, че ще избегнеш съдбата си? Истина, Истина ти казвам, че няма да умреш, докато не видиш всяка Моя казана дума да се изпълни. И така, както ти мене питаш, така теб ще питат: «Защо дойде? » И ти вече дом няма да имаш. Където да идеш, чужденец ще бъдеш, вечният скитник, защото Царят ти дойде и ти Го позна и отрече се от Него заради суетата земна, заради обещаното място в храма... Агастхере, отсега нататък ти ще Ме търсиш безспирно. И ден, и нощ ще Ме чакаш - и никога не ще Ме намериш, защото до тебе бях, а ти предпочете света и тленното!... Старецът беше побледнял съвсем - кръв сякаш не беше останала в лицето и устните му; после изведнъж захлюпи очи с шепи и заплака, като си удряше главата в стената. - Господи, Господи, Господи! - започна да вика той. - Какво сторих аз, Господи?
към текста >>

Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили.
- Какво сторих аз, Господи? Няколко жени, стоящи наблизо в тълпата, които бяха чули разговора, заплакаха също и техните гласове накараха да замлъкнат другите наоколо. Исус ги погледна и каза: - Плачете, деви Иерусалимски, плачете, защото страшното е напред! Това е малкото, началото само. Не плачете за Мене, а плачете за себе си и децата си. Понеже наближават дни, когато ще се каже: блазе на бездетните и на утроби нераждали, и на гърди некърмили. Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни! » И на хълмовете: «Затрупайте ни! » Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо.
към текста >>

Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно?
Тогава ще почнат да казват на планините: «Паднете върху ни! » И на хълмовете: «Затрупайте ни! » Защото ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото? Ако Божиите Синове изпра-щате така, каква ще бъде разплатата на човешките?... И като завърши речта Си, Исус отърси посипаната Си тук-там с улична пепел дреха, отметна косите назад, вдигна глава и изгледа наоколо. Цяло море от глави чакаха, питаха се, без да снемат очи от Него... Ами ако наистина всичко това, което се чува за Него, е вярно? Ами ако наистина е Син Божи и сега слязат Ангелите и с огнен меч разгонят всичко, започвайки от римските войници? Ето, Той каза само няколко думи и захлупи се богатият Агастхер при краката Му, ридае като някаква млада девойка... Но Исус мълчи. Той оглежда отново тълпата, войниците, плачущите жени, Агастхер, който е скло-нил лице досами краката Му, и тръгва. И веднага всички Му правят път. Войниците се нареждат наоколо Му, а с кръста товарят някакъв едър, здрав, плещест селянин.
към текста >>

Тълпата ликуваше - никога тя не бе се надявала на такива разнообразни безплатни зрелища!
Там вече чакаха други. Изкопаните дупки, в които щяха да се вместят кръстовете, се чернееха. Двамата престъпници бяха също там. Единият от тях бе седнал на своя кръст, турил глава между коленете. Другият, почти побеснял, се бореше с няколко войници, като че ли близката смърт беше го подлудила. Тълпата ликуваше - никога тя не бе се надявала на такива разнообразни безплатни зрелища! Войниците се изправиха наоколо и образуваха широк кръг, вътре в който започнаха своята работа палачите. Най-напред те натиснаха и туриха върху кръста разбойника, който крещеше. Ударите на чука прозвучаха заедно с неговия див рев. Тълпата настръхна и се смълча. Като че ли искаше да изпие всичко, да не пропусне нито капчица от зрелището, което ѝ беше обещано.
към текста >>

Другият разбойник само потръпна, без да вдигне глава.
Войниците се изправиха наоколо и образуваха широк кръг, вътре в който започнаха своята работа палачите. Най-напред те натиснаха и туриха върху кръста разбойника, който крещеше. Ударите на чука прозвучаха заедно с неговия див рев. Тълпата настръхна и се смълча. Като че ли искаше да изпие всичко, да не пропусне нито капчица от зрелището, което ѝ беше обещано. Другият разбойник само потръпна, без да вдигне глава. Исус, който стоеше свободен насред, се приближи до него и го побутна леко: - Не скърби напразно - каза му Той. Онзи вдигна главата си и Го погледна с очи, пълни със сълзи: - Аз не скърбя за мене си - каза той. - Зная - рече му Исус, - нали затуй ти рекох: не скърби напразно - защото твоята майка, за която ти плачеш, вече от три недели е в лоното Аврамово... Разбойникът се вдигна бързо. - Истина ли е това? Че тя никъде никого си няма, освен мен в света.
към текста >>

Няколко думи на Тоя безумец бяха направили и него, Агастхера, учения, заможния - безумец!
Група първенци и свещеници стои настрана и гледа. Към тях тичат няколко, да им кажат това, което става. Те са доста смутени вътрешно - но външно се мъчат да бъдат спокойни, защото знаят, че хиляди очи ги следят. Но на всички в ума е още случаят с Агастхер, техния знатен приятел. Той бе грабнал своята дреха и бе тръгнал - въпреки всички усилия да го спрат! Няколко думи на Тоя безумец бяха направили и него, Агастхера, учения, заможния - безумец! Ето сега и разбойникът... да Му целува краката! Остават само римските войници... Добре, че не знаят еврейски - Той и тях би съблазнил! И те се усмихват външно, но в сърцата им се гнезди смут и съмнение. Горчивина изпълва устата им. Една страшна мисъл се мярка като далечна сянка: - Ами ако?...
към текста >>

Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди.
Къде Му са Ангелите? Къде Му са светкавиците и силата? Приказки са това, глупости!... Дивотии! Че ако беше Той Истинският Месия, не щяха ли да знаят това първосвещениците най-напред! А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега... Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха. - Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й.
към текста >>

Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха.
А нали те искаха да се разпъне! Богохулник е Той.... безумец... И те се събираха на групи, често седяха и си разправяха за своите лични житейски несгоди. А жените, с наведени една до друга глави, си шепнеха за това, което бяха чули; някоя, пристигнала отнякъде, биваше тутакси заобиколена, да погълнат това, което носеше; други се промъкваха досами римските войници, отиваха напред, за да видят по-добре, и се връщаха натоварени с новини и легенди все по-странни. Единият разбойник и пие вино, и вика - а Той нито пие, нито казва нещо - мълчи и гледа. Затваря очи и пак ги отваря - нито дума не е казал досега... Но ето, в тълпата настава някакво смущение. Жена непозната, с изпокъсани и опрашени дрехи, разрошевена, притискаща нещо до гърди, върви като стихия, стенеща без сълзи вече, с устремен поглед към върха. - Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й. - Не, не е - спореха други. - Какво иска? - питаха трети и се мъчеха да се приближат при нея. А Исус в туй време гледаше с дълбоките Си очи през вековете и се мъчеше да проникне в бъдещето, в което бе свикнал да гледа още от дете.
към текста >>

Но сега тъмна завеса се бе пуснала и Той се чувствуваше самотен, без светлина, без връзка със Своя Небесен Татко... Мракът в душата Му растеше.
- Майка Му е - казаха някои - и тръгнаха подире й. - Не, не е - спореха други. - Какво иска? - питаха трети и се мъчеха да се приближат при нея. А Исус в туй време гледаше с дълбоките Си очи през вековете и се мъчеше да проникне в бъдещето, в което бе свикнал да гледа още от дете. Но сега тъмна завеса се бе пуснала и Той се чувствуваше самотен, без светлина, без връзка със Своя Небесен Татко... Мракът в душата Му растеше. Приближаваше се нещо, което Той знаеше, но което сега идеше в непознат образ. И тоя образ растеше все повече и повече, притуляше хоризонта, закри околността, прихлупи очите Му... Страшна тъга изпълни сърцето Му-тъй силна, че при нея физическите болки бяха като играчка - и Той извика с горестен глас: - Елой, Елой, лама савахтани? Размърда се тълпата. Наставаха всички, трепнали. - Ето, проговори ... - Илия вика!
към текста >>

59. ВИДЕНИЯ

Учителят ЦАРЯТ ИСКА ДА ЗНАЕ

И небето сякаш изведнъж се отвори и потънахме за момент във вълни от жив огън, в който имаше живо море от безбройни хора и всякакви животни.
И всеки лъч бе жив. И когато се приближихме при тях, те прехвръкваха край нас, облъхваха ни с топлина, парфюм на хиляди цветя и нежни искри и пееха песен, която аз слушах добре, защото не бях я чувал досега. - Благословен е Тоя, Който ни благославя - Изворът на Любовта. - Да бъде! - казах и аз. И небето сякаш изведнъж се отвори и потънахме за момент във вълни от жив огън, в който имаше живо море от безбройни хора и всякакви животни. И много слънца заблестяха изведнъж и звезди се раждаха цели роеве. И всичко това пееше и славословеше Извора на Любовта. И аз се изгубих, станах безмерно голям, целия тоя свят - и сетих радост неусещана и почувствувах да съм аз всичко, като че ли то беше мое тяло. И слънцата - очите ми. И огънят - сърцето ми, което се свиваше и разпущаше, но никога не гаснеше, а грееше през векове и векове, които са били все едно и също «сега», което е съществувало и вечно ще съществува.
към текста >>

И аз се изгубих, станах безмерно голям, целия тоя свят - и сетих радост неусещана и почувствувах да съм аз всичко, като че ли то беше мое тяло.
- Да бъде! - казах и аз. И небето сякаш изведнъж се отвори и потънахме за момент във вълни от жив огън, в който имаше живо море от безбройни хора и всякакви животни. И много слънца заблестяха изведнъж и звезди се раждаха цели роеве. И всичко това пееше и славословеше Извора на Любовта. И аз се изгубих, станах безмерно голям, целия тоя свят - и сетих радост неусещана и почувствувах да съм аз всичко, като че ли то беше мое тяло. И слънцата - очите ми. И огънят - сърцето ми, което се свиваше и разпущаше, но никога не гаснеше, а грееше през векове и векове, които са били все едно и също «сега», което е съществувало и вечно ще съществува. Нямаше мисъл за край на нещо - всичко ми се видя като река, която вечно тече и не изтича; като море, което винаги е било... И когато се намерих в себе си, пак заедно с Него бяхме. И Той нищо не ми каза, а само посочи. И аз видях млади момци на еднаква възраст, красиви и прилични, като родни братя, които отиваха заедно и стройно.
към текста >>

А в мен самия те внесоха хилядократно по-голям живот и сърцето ми залепна при тях и без моя воля тръгна подире им.
- Не - каза ми Той, - почакай малко. И ето - след тях се зададоха едри, високи великани някакви, които бяха дошли сякаш в свят, в който им беше тясно. Главите им се губеха във висините, а нозете им - в долините. Като че те самите бяха облаци от блясък и светкавици, а нозете им - от разтопено стъкло. И от техните стъпки се тресеше земята, а от думите им трепереше всичко. А в мен самия те внесоха хилядократно по-голям живот и сърцето ми залепна при тях и без моя воля тръгна подире им. - «Нашият закон е чистата любов, нашият път е чистата светлина, нашето слово е Мъдростта. Ние всички сме крепки със силата на Извора на любовта. С нея ние победихме света! В любовта ние добихме своята свобода! » - Те са вече свободни от закона на смъртта - ми каза Той, като ме погледна, - не от тая смърт, която знаят хората, тая, която съблича само дрехите, но няма власт над духа, но от оная смърт, която тихо и невидимо върви, като сянка, подир всичко, което се е родило и живее.
към текста >>

И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят.
- Сърцето ми отиде подире им - казах аз. - Колко би било хубаво да съм винаги с тях! - Те имат много работа, която ти не разбираш още - каза ми Той. И аз се свих близо до Него, защото се зададоха бури огнени и циклони, които се носеха един през други и изглеждаха страшни. А когато се приближиха, аз видях, че те бяха от милиарди искри. И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси.
към текста >>

Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили.
А когато се приближиха, аз видях, че те бяха от милиарди искри. И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо. А той мълчеше. Той винаги е зает и все пак има време, когато го потърся, да ме приеме.
към текста >>

- «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси.
И бяха тъй много, както кристалите на току-що падналия сняг - безкрайно разнообразие, в което всяка бляскаше със свой цвят. Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо. А той мълчеше. Той винаги е зает и все пак има време, когато го потърся, да ме приеме. И винаги знае това, което ще го питам, а все пак слуша, защото Той всички слуша.
към текста >>

Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих.
Искри и малки пламъчета, които светваха често и не гаснеха. Като малки комети се преплитаха те една с друга и правеха тия пламъци, които бяха много големи и от които всяка отделна частица беше отделна жива душица. Техният глас бе като на дъждовни капки, като на силен вятър, като на много струи на водопад, като на вълни морски, които се блъскат в бреговете си. Но безкрайно меки и хармонични, като че ли минали през огромна флейта, те добиваха тон на глас, излизащ от дъното на гърди, които много са страдали, но са намерили примирение и смисъл в светлината, която ги е огряла, когато са се събудили. - «Необятната Любов ни въздигна, безпределната Мъдрост ни оживи, единната неизказана Истина ни възкреси. Осветихме името Ти, свършихме делото Ти и въдворихме Твоето царство за безкрайни вечности.» И всичката вселена рече: «Амин.» Аз чух това и повторих. И не смеех да добавя нищо. А той мълчеше. Той винаги е зает и все пак има време, когато го потърся, да ме приеме. И винаги знае това, което ще го питам, а все пак слуша, защото Той всички слуша. И когато седи с полузатворени очи и мисли, Той слуша гласа на всички, които страдат.
към текста >>

Затворих очи и ми се стори, че съм нейде безкрайно далеч, че между мен и всичко друго се е пуснала полупрозрачна завеса, направена от милиони минали години.
И всяко едно от тях издъхваше като човек и казваше най-силната си мъка с чудни парфюми, които ни обгръщаха от всички страни. Бяла лилия леко се залюля на своето дълго стебло и аз коленичих и протегнах ръце да я подхвана. И тя клюмна в шепите ми. Когато се обърнах да Го помоля за помощ - наоколо нямаше никой. В душата ми стана тъй страшно, като че ли лилията и аз еднакво свършвахме живота си. Затворих очи и ми се стори, че съм нейде безкрайно далеч, че между мен и всичко друго се е пуснала полупрозрачна завеса, направена от милиони минали години. Но когато западаха капките дъждовни, аз отворих очи. И цветята вдигнаха главици веднага. А когато погледнах нагоре, от тъмния дъждовен облак бляскаха хиляди Негови очи - и всичките се усмихваха. Забравил всичко от радост - аз запях. И всички цветя ми пригласяха,.
към текста >>

Земята се тресеше от хиляди снаряди, които ревяха из въздуха и с адски трясък се разсипваха по земята на безброй късове, които разнасяха смърт на всички страни.
- пошепнах Му аз. - Между хората аз бях забравил това, което Ти отдавна ми бе казал и което постоянно виждах в Тебе. Той нищо ми не отговори, но ний тръгнахме близо един до друг и бързо, като че ли сами ураган бяхме, който налиташе там, гдето най-малко го чакат. Към една земя се приближихме, в която планините като хълмчета изглеждаха - тъй отдалеч я гледахме ний. Заровени като животни в пръстта, хиляди човешки същества стреляха и се биеха едни срещу други. Земята се тресеше от хиляди снаряди, които ревяха из въздуха и с адски трясък се разсипваха по земята на безброй късове, които разнасяха смърт на всички страни. Той ми посочи тия избухвания и рече: - Ето, така е злото. То може само веднъж да избухне. А после е безсилно. А Доброто е вечно, защото е живо. Ний се приближихме до самите тия, които се биеха.
към текста >>

А после е безсилно.
Към една земя се приближихме, в която планините като хълмчета изглеждаха - тъй отдалеч я гледахме ний. Заровени като животни в пръстта, хиляди човешки същества стреляха и се биеха едни срещу други. Земята се тресеше от хиляди снаряди, които ревяха из въздуха и с адски трясък се разсипваха по земята на безброй късове, които разнасяха смърт на всички страни. Той ми посочи тия избухвания и рече: - Ето, така е злото. То може само веднъж да избухне. А после е безсилно. А Доброто е вечно, защото е живо. Ний се приближихме до самите тия, които се биеха. Грамадни тълпи, изгубили образ човешки, се хвърляха едни срещу други. Замлъкнаха гърмежи -чуваха се само яростни викове. В това море от размесени хора, никой не смееше да стреля, защото не знаеха кой на кого е.
към текста >>

Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен.
Грамадни тълпи, изгубили образ човешки, се хвърляха едни срещу други. Замлъкнаха гърмежи -чуваха се само яростни викове. В това море от размесени хора, никой не смееше да стреля, защото не знаеха кой на кого е. Но те самите се търсеха един друг, като да бяха зверове, векове мечтали за този час на отмъщение. И аз Му казах това, а Той поклати глава и рече: - И така е! Но когато се обърнах пак да Го видя, Него го нямаше край мене и аз изведнъж станах по-малък от прашинка - и по-безпомощен. Исках да бягам, но не можех. Викнах - и гласа си сам не чух. Но долу, на земята, в пръстта, където ставаше зверската борба, замлъкна шумът. Взрях се нататък. Вдигнати оръжия се сваляха, погледите се взираха, ръцете отпускаха.
към текста >>

И когато тя ме погледна, аз потръпнах, стопих се сякаш и едновременно с това възрадвах безкрайно - през очите й ме гледаше Той - и ми се усмихваше леко.
Всички гледаха мълчаливо няколко мига. А после избухнаха радостни викове, ръце се протягаха и стискаха, хора се прегръщаха - врагове до преди минута. Аз смаян се приближих и видях -красива мома минаваше между тях, вървеше с вдигнати ръце, като ги благославяше. Лицето й грееше като слънце и очите й излъчваха мир и Любов -стопляха всички сърца. Пред нея всички борби спираха, а зад нея всички захвърляха оръжие и се прегръщаха. И когато тя ме погледна, аз потръпнах, стопих се сякаш и едновременно с това възрадвах безкрайно - през очите й ме гледаше Той - и ми се усмихваше леко. - Хората страдат от това, че много желаят, повече, отколкото им е потребно - каза ми Той веднъж. Аз побързах да Го запитам: - А отгде да знаем кое ни е потребно и кое - не? Той ме погледна и нищо ми не отговори, но аз самият се запитах: Ако аз самият не съм разбрал това, кой може отвън да ми каже? И наведох очи. А Той си тръгна, без да ме повика подире си.
към текста >>

А Той си тръгна, без да ме повика подире си.
И когато тя ме погледна, аз потръпнах, стопих се сякаш и едновременно с това възрадвах безкрайно - през очите й ме гледаше Той - и ми се усмихваше леко. - Хората страдат от това, че много желаят, повече, отколкото им е потребно - каза ми Той веднъж. Аз побързах да Го запитам: - А отгде да знаем кое ни е потребно и кое - не? Той ме погледна и нищо ми не отговори, но аз самият се запитах: Ако аз самият не съм разбрал това, кой може отвън да ми каже? И наведох очи. А Той си тръгна, без да ме повика подире си. Но аз закрачих и неканен, защото сега повече от друг път чувствувах, че трябва да не се отделям от Него. И когато се обърна и ме погледна, аз разбрах, че макар и да мълчи, Той желае да ми каже нещо. И тогава крачките ми се засилиха и ние се понесохме като буря. И когато се спряхме на един хълм, пред очите ни се откри чудна картина. Голямо поле бе пълно с хора най-различни - и стари, и млади, и ниски, и високи.
към текста >>

И всичко това ми се видя тъй чудно, особено и, бих рекъл, безсмислено и безумно, че не вярвах на очите си.
А други грабеха и правеха нови постройки от стар материал. Но най-невероятното бе, че всички правеха големи или малки здания, канеха други да влизат в тях, а те самите стояха отвън или се завираха в дупки, изкопани в земята, като да бяха зверове. Идеше лошо време, дъждове и бури и град падаше, и всички тия хора седяха отвън плискани, блъскани, измъчвани - никой не влизаше в къщата, изградена от него. Понякога те ужасно се нахвърляха един срещу други и си събаряха постройките. И те тъй бързо рухваха, че аз се питах не са ли само от нарисувани картони. И всичко това ми се видя тъй чудно, особено и, бих рекъл, безсмислено и безумно, че не вярвах на очите си. И не се стърпях и запитах: - Луди ли са тия? Но Той нищо не ми отговори, а само ми посочи. И аз видях един далечен хълм, на който светеха чудно красиви постройки, заобиколени от безкрайни градини. Едни от тях грееха с розова светлина, други - с жълта, трети - със синя. А някои от тях се преливаха с всичките цветове на дъгата.
към текста >>

И аз видях един далечен хълм, на който светеха чудно красиви постройки, заобиколени от безкрайни градини.
Понякога те ужасно се нахвърляха един срещу други и си събаряха постройките. И те тъй бързо рухваха, че аз се питах не са ли само от нарисувани картони. И всичко това ми се видя тъй чудно, особено и, бих рекъл, безсмислено и безумно, че не вярвах на очите си. И не се стърпях и запитах: - Луди ли са тия? Но Той нищо не ми отговори, а само ми посочи. И аз видях един далечен хълм, на който светеха чудно красиви постройки, заобиколени от безкрайни градини. Едни от тях грееха с розова светлина, други - с жълта, трети - със синя. А някои от тях се преливаха с всичките цветове на дъгата. А още по-далеч се вдигаха безбройни постройки в блясък и сияние, което приличаше на изгряло в сила слънце. И около тях течаха реки като от разтопено злато. Вслушах се и макар че бях далече, чух оттам да се носи дивна хармония, която покри със своите мелодии крясъка и зверските викове на тия, които пред очите ми градяха и рушаха, караха и биеха, градяха къщи и дворци, а сами седяха отвън на бурите и дъждовете.
към текста >>

А още по-далеч се вдигаха безбройни постройки в блясък и сияние, което приличаше на изгряло в сила слънце.
И не се стърпях и запитах: - Луди ли са тия? Но Той нищо не ми отговори, а само ми посочи. И аз видях един далечен хълм, на който светеха чудно красиви постройки, заобиколени от безкрайни градини. Едни от тях грееха с розова светлина, други - с жълта, трети - със синя. А някои от тях се преливаха с всичките цветове на дъгата. А още по-далеч се вдигаха безбройни постройки в блясък и сияние, което приличаше на изгряло в сила слънце. И около тях течаха реки като от разтопено злато. Вслушах се и макар че бях далече, чух оттам да се носи дивна хармония, която покри със своите мелодии крясъка и зверските викове на тия, които пред очите ми градяха и рушаха, караха и биеха, градяха къщи и дворци, а сами седяха отвън на бурите и дъждовете. И тогава мен ми стана нетърпима силата на мисълта, която ме обзе, и запитах пак: - Какви са тия луди? Той ме погледна и каза: - Иди и виж! Тогава аз слязох от хълма, на който бяхме, и запитах първия, когото срещнах.
към текста >>

Но Той нямаше време да слуша - като захвърли всичко на земята, той със страшна ярост се спусна върху другиго едного и започнаха безпощадна борба.
Той ме погледна и каза: - Иди и виж! Тогава аз слязох от хълма, на който бяхме, и запитах първия, когото срещнах. Той тичаше, приграбчил дървета, дъски и храсти, да гради колибата си, която в негово отсъствие другите бяха разграбили. Но той само ме изгледа и нищо не отговори. Помислих си, че може би езикът ми не му е познат и щях да го запитам отново. Но Той нямаше време да слуша - като захвърли всичко на земята, той със страшна ярост се спусна върху другиго едного и започнаха безпощадна борба. Хвърчаха снопове коси и дрипи от дрехите им. Такава ярост ме ужаси и, почувствувал се безпомощен да помогна с нещо, аз се отдалечих бързо. Спрях се пред други един, който цапаше с шарени бои фасада на една странна къщурка със съвсем малки прозорчета и без врата. - Тази постройка ваша ли е? - запитах го аз.
към текста >>

Такава ярост ме ужаси и, почувствувал се безпомощен да помогна с нещо, аз се отдалечих бързо.
Той тичаше, приграбчил дървета, дъски и храсти, да гради колибата си, която в негово отсъствие другите бяха разграбили. Но той само ме изгледа и нищо не отговори. Помислих си, че може би езикът ми не му е познат и щях да го запитам отново. Но Той нямаше време да слуша - като захвърли всичко на земята, той със страшна ярост се спусна върху другиго едного и започнаха безпощадна борба. Хвърчаха снопове коси и дрипи от дрехите им. Такава ярост ме ужаси и, почувствувал се безпомощен да помогна с нещо, аз се отдалечих бързо. Спрях се пред други един, който цапаше с шарени бои фасада на една странна къщурка със съвсем малки прозорчета и без врата. - Тази постройка ваша ли е? - запитах го аз. Той ме изгледа високомерно и ми отговори: - Само глупавите питат - умните знаят! Тогава аз му казах, че съм странник, а той ме изгледа още по-презрително и продължи да цапа къщата си с най-шарени бои.
към текста >>

Спрях се пред други един, който цапаше с шарени бои фасада на една странна къщурка със съвсем малки прозорчета и без врата.
Но той само ме изгледа и нищо не отговори. Помислих си, че може би езикът ми не му е познат и щях да го запитам отново. Но Той нямаше време да слуша - като захвърли всичко на земята, той със страшна ярост се спусна върху другиго едного и започнаха безпощадна борба. Хвърчаха снопове коси и дрипи от дрехите им. Такава ярост ме ужаси и, почувствувал се безпомощен да помогна с нещо, аз се отдалечих бързо. Спрях се пред други един, който цапаше с шарени бои фасада на една странна къщурка със съвсем малки прозорчета и без врата. - Тази постройка ваша ли е? - запитах го аз. Той ме изгледа високомерно и ми отговори: - Само глупавите питат - умните знаят! Тогава аз му казах, че съм странник, а той ме изгледа още по-презрително и продължи да цапа къщата си с най-шарени бои. Загледан в него, аз се много изненадах, когато той хвърли четката и боите и се затири зад къщата, която се заклати и започна да се събаря.
към текста >>

- О, да - заклати старецът глава, - тук всички са оригинални, но безполезни.
- А онази там? - посочих му аз една съседна, която беше досущ прилична на неговата. - Ех! - изсмя се той презрително, - нима не виждате глупостта и скудоумието да крещи от всяко ъгълче на тая постройка? - Ни най-малко - отвърнах аз искрено, - тя изглежда тъй оригинална, както и вашата. - О, да - заклати старецът глава, - тук всички са оригинални, но безполезни. - Защо? - запитах го аз. - И ако е така, защо собствено правите всичките тия постройки? И защо не живеете вие сами в тях? - Много си наивен - отвърна ми той.
към текста >>

- извиках аз и бях тъй изненадан и учуден, че устата ми остана няколко мига, без да мога да я затворя.
- Как? Нима ти не знаеш? - учуди се той на свой ред. - Ний сме избраниците на съдбата, ний сме философите на човечеството! - Как? - извиках аз и бях тъй изненадан и учуден, че устата ми остана няколко мига, без да мога да я затворя. В главата ми нахлуха хиляди мисли изведнъж. И аз не можах да издам нито звук. И когато завладях отново езика си, първите думи, които можах да произнеса с безкрайно учудване, бяха като някакво ехо: - философи на човечеството! - и аз хукнах да бягам, но после се сетих нещо и се върнах при стареца, който не по-малко учудено гледаше след мене. Аз го приближих и му казах учтиво: - Извинете, но аз съвсем не очаквах това, което ми казахте... Но моля, каква нужда има от вашите къщи, в които никой не живее, нито вий самите, които постоянно се събарят или ги събаряте, когато ето там има тъй хубави постройки?
към текста >>

И когато завладях отново езика си, първите думи, които можах да произнеса с безкрайно учудване, бяха като някакво ехо: - философи на човечеството!
- Ний сме избраниците на съдбата, ний сме философите на човечеството! - Как? - извиках аз и бях тъй изненадан и учуден, че устата ми остана няколко мига, без да мога да я затворя. В главата ми нахлуха хиляди мисли изведнъж. И аз не можах да издам нито звук. И когато завладях отново езика си, първите думи, които можах да произнеса с безкрайно учудване, бяха като някакво ехо: - философи на човечеството! - и аз хукнах да бягам, но после се сетих нещо и се върнах при стареца, който не по-малко учудено гледаше след мене. Аз го приближих и му казах учтиво: - Извинете, но аз съвсем не очаквах това, което ми казахте... Но моля, каква нужда има от вашите къщи, в които никой не живее, нито вий самите, които постоянно се събарят или ги събаряте, когато ето там има тъй хубави постройки? - И аз му посочих сияющите кристални дворци на другите хълмове. Общ смях отекна неочаквано наоколо ми. И много гласове ми отвърнаха отведнъж: - Глупако, това са миражи!
към текста >>

Имаше хора, които обикаляха много дървета, без да могат откъсна ни един плод.
Свиваха се, гърчеха се и пущаха пяна от устата си. Други ядяха и се опияняваха сякаш - викаха, скачаха и играеха. А трети ядяха и ставаха като бесни - нападаха се едни други или налитаха на срещнатите и ги разкъсваха като зверове. Самите плодове бяха различни и изобилни. Но не всеки можеше да ги достигне. Имаше хора, които обикаляха много дървета, без да могат откъсна ни един плод. Те протягаха ръце и към дърветата, и към хората, които ядяха, но напразно - всички ги отблъскваха. И когато някога те им даваха нещичко, то беше най-често гнилото, негодното. Но някои и това ядяха и се тровеха. - А тия какви са? - запитах аз.
към текста >>

Сведох поглед без да ща пак към множеството пред нас, което викаше, кряскаше, огъваше дърветата, грабеше плодовете, търкаляше се по земята като безумно, между купища трупове на себеподобни.
Понякога силни ветрища ги откъртваха и събаряха. Но те, падащи, успяваха да се заловят за нещо и започваха възлизането изново. Друг път някой от съпътниците им, рискуващ своя живот, задържаше падащия. И тогава те заедно закрачваха пак нагоре, с поглед, вперен в единственото дърво, на което плодовете святкаха като живи звезди. А тия, които достигаха до дървото и вкусваха от плода му, лицата им се огряваха от вътрешна светлина и те излитаха над всички препятствия, като да бяха бляскави птици. Сведох поглед без да ща пак към множеството пред нас, което викаше, кряскаше, огъваше дърветата, грабеше плодовете, търкаляше се по земята като безумно, между купища трупове на себеподобни. И движенията им бяха тъй чудни, борбите им - безумни и шумът - тъй необикновен, та аз, учуден, не се стърпях и запитах пак: - Пък тия какви са? - Иди и виж! - каза ми Той. И аз слязох в градината между тях. И тук картината беше още по-страшна, отколкото се гледаше отгоре.
към текста >>

И движенията им бяха тъй чудни, борбите им - безумни и шумът - тъй необикновен, та аз, учуден, не се стърпях и запитах пак: - Пък тия какви са?
Но те, падащи, успяваха да се заловят за нещо и започваха възлизането изново. Друг път някой от съпътниците им, рискуващ своя живот, задържаше падащия. И тогава те заедно закрачваха пак нагоре, с поглед, вперен в единственото дърво, на което плодовете святкаха като живи звезди. А тия, които достигаха до дървото и вкусваха от плода му, лицата им се огряваха от вътрешна светлина и те излитаха над всички препятствия, като да бяха бляскави птици. Сведох поглед без да ща пак към множеството пред нас, което викаше, кряскаше, огъваше дърветата, грабеше плодовете, търкаляше се по земята като безумно, между купища трупове на себеподобни. И движенията им бяха тъй чудни, борбите им - безумни и шумът - тъй необикновен, та аз, учуден, не се стърпях и запитах пак: - Пък тия какви са? - Иди и виж! - каза ми Той. И аз слязох в градината между тях. И тук картината беше още по-страшна, отколкото се гледаше отгоре. Това бяха хора наглед избрани, мъже и жени.
към текста >>

Някои от тях след яденето се гърчеха като змии, едни падаха като от гръм поразени, а други като безумци се прегръщаха и танцуваха, докато падаха на земята, изтощени и съсипани дотолкова, че вече не можеха да помръднат.
И тук картината беше още по-страшна, отколкото се гледаше отгоре. Това бяха хора наглед избрани, мъже и жени. Красиви, горди, с огненочервени лица. Те всички бързаха, всички ядяха тъй лакомо от плодовете, като че ли цял живот да не бяха нищо друго вкусвали. И още по-чудното бе, че също тъй бързо, както гниеха плодовее в ръцете им, тъй бързо старееха и тия, които ги ядяха. Някои от тях след яденето се гърчеха като змии, едни падаха като от гръм поразени, а други като безумци се прегръщаха и танцуваха, докато падаха на земята, изтощени и съсипани дотолкова, че вече не можеха да помръднат. Мнозина играеха тъй дълго и старееха тъй бързо, че започваха танците като юноши и ги свършваха като старци. Опитах се да заговоря с някого, но никой не искаше да ме чуе. Всеки тук се интересуваше само от себе си и от своите работи. Тогава се приближих при едно от дърветата, което имаше червени плодове, откъснах и сдъвках. И огън изведнъж изпълни тялото ми и сетих, че горя.
към текста >>

Без да ща, незнайна сила потегли погледа ми към далечната планина, на която се виждаше самотното светло дърво с плодове, блестящи като живи звезди, и аз го запитах: - А онова там какво е?
- Да, разбира се - потвърди събеседникът ми. - А какви са тия плодове? - О, свещено невежество! - викна той. - Това са плодовете на нашите дървета. Без да ща, незнайна сила потегли погледа ми към далечната планина, на която се виждаше самотното светло дърво с плодове, блестящи като живи звезди, и аз го запитах: - А онова там какво е? - и му го посочих. Лицето му се сгърчи от презрение и той плю. - Онова? Дърво на Живота го наричат - а химера и безумие е истинското му име. Глупци вярват, че ако ядат от него, ще бъдат вечно живи - глупост, в която са вярвали безумците от всички епохи.
към текста >>

Дърво на Живота го наричат - а химера и безумие е истинското му име.
- Това са плодовете на нашите дървета. Без да ща, незнайна сила потегли погледа ми към далечната планина, на която се виждаше самотното светло дърво с плодове, блестящи като живи звезди, и аз го запитах: - А онова там какво е? - и му го посочих. Лицето му се сгърчи от презрение и той плю. - Онова? Дърво на Живота го наричат - а химера и безумие е истинското му име. Глупци вярват, че ако ядат от него, ще бъдат вечно живи - глупост, в която са вярвали безумците от всички епохи. Единственото истинно и знайно, едничката реалност е тук и само тук! Другото е суеверие, предания, опиум за малодушни. Наведете ми клона сега, за да си откъсна плодовете, които ми се падат! Аз поклатих отрицателно глава.
към текста >>

Глупци вярват, че ако ядат от него, ще бъдат вечно живи - глупост, в която са вярвали безумците от всички епохи.
Без да ща, незнайна сила потегли погледа ми към далечната планина, на която се виждаше самотното светло дърво с плодове, блестящи като живи звезди, и аз го запитах: - А онова там какво е? - и му го посочих. Лицето му се сгърчи от презрение и той плю. - Онова? Дърво на Живота го наричат - а химера и безумие е истинското му име. Глупци вярват, че ако ядат от него, ще бъдат вечно живи - глупост, в която са вярвали безумците от всички епохи. Единственото истинно и знайно, едничката реалност е тук и само тук! Другото е суеверие, предания, опиум за малодушни. Наведете ми клона сега, за да си откъсна плодовете, които ми се падат! Аз поклатих отрицателно глава. Той изведнъж бе обхванат от ярост и се нахвърли отгоре ми.
към текста >>

- Как е възможно в името на познанието да се вършат такива безумия и престъпления?
Другото е суеверие, предания, опиум за малодушни. Наведете ми клона сега, за да си откъсна плодовете, които ми се падат! Аз поклатих отрицателно глава. Той изведнъж бе обхванат от ярост и се нахвърли отгоре ми. Но аз избягах от градината и запъхтян стигнах при Него. - Как е възможно в името на познанието да се вършат такива безумия и престъпления? - запитах Го аз, още дишащ тежко. Той само поклати глава. - Ти ли питаш? И теб ли обхвана отровата на знанието на тази градина? Забрави ли, че силата без Любов става насилие, че знанието без Любов става източник на нещастия, че богатството без Любов е товар и извор на скърби?
към текста >>

Забрави ли, че силата без Любов става насилие, че знанието без Любов става източник на нещастия, че богатството без Любов е товар и извор на скърби?
- Как е възможно в името на познанието да се вършат такива безумия и престъпления? - запитах Го аз, още дишащ тежко. Той само поклати глава. - Ти ли питаш? И теб ли обхвана отровата на знанието на тази градина? Забрави ли, че силата без Любов става насилие, че знанието без Любов става източник на нещастия, че богатството без Любов е товар и извор на скърби? А който яде от дървото на Любовта, той вечно живее и всичко, което му трябва, разбира и може? Но за себе си тогава той се и не сеща, защото мисли само за тоя вечен извор, откъдето изтича Любовта, и за тия, които имат нужда от него. - О, да, аз зная това, защото зная Тебе, защото съм Те видял, опитал и познавам. Защото Те чувам и разбирам. Защото и Ти ме виждаш и помниш.
към текста >>

Предните разбираха, че пред тях е бездната и смъртта по писъците на тия, които загиваха вече във вълните - но не можеха да удържат.
И така хиляди тъпчеха други. И всички бързаха. Достигаха до реки и изведнъж се нахвърляха върху мостовете. А те - мостовете, не издържаха, огъваха се, чупеха се и хората се давеха. А тия, които идеха отзад, не знаеха и напираха. Предните разбираха, че пред тях е бездната и смъртта по писъците на тия, които загиваха вече във вълните - но не можеха да удържат. Където имаше лодки, всички изведнъж се струпваха отгоре им и ги препълваха - и всички потъваха. С каква ярост и злоба се нахвърляше всеки върху другия! Гледах като насън. А между тях видях мнозина, облечени със странни и скъпи дрехи, понякога с корони златни и с жезъли, накичени със скъпоценни камъни. Тия хора мърмореха нещо, сочеха, благославяха, но сами стояха настрани от тая страшна битка, заобиколени с кръг свои хора.
към текста >>

С каква ярост и злоба се нахвърляше всеки върху другия!
Достигаха до реки и изведнъж се нахвърляха върху мостовете. А те - мостовете, не издържаха, огъваха се, чупеха се и хората се давеха. А тия, които идеха отзад, не знаеха и напираха. Предните разбираха, че пред тях е бездната и смъртта по писъците на тия, които загиваха вече във вълните - но не можеха да удържат. Където имаше лодки, всички изведнъж се струпваха отгоре им и ги препълваха - и всички потъваха. С каква ярост и злоба се нахвърляше всеки върху другия! Гледах като насън. А между тях видях мнозина, облечени със странни и скъпи дрехи, понякога с корони златни и с жезъли, накичени със скъпоценни камъни. Тия хора мърмореха нещо, сочеха, благославяха, но сами стояха настрани от тая страшна битка, заобиколени с кръг свои хора. А другите нещастници, обзети от ярост, гинеха от бой, убийства, от вода, от вихри, огън и бури. А ония, странно облечените, все махаха ръка и нещо мърмореха.
към текста >>

- Безгрешният!
Тъкмо още мислех какво да го запитам, след тоя неочакван за мене отговор, когато друг, също тъй подобно накичен, се провикна: - Само аз зная истината! Другите са лъжци и разбойници! И тогава хората на единия и на другия се хвърлиха един срещу други и се започна ожесточена борба. Аз се оттеглих настрана и отидох при друг, също тъй накичен със златна корона и скъп жезъл човек. И го запитах: - Ти кой си? - Безгрешният! - викна той. - Тоя, който управлява и всичко може. - Лъже! - провикнаха се други, някъде отстрани. - Това е най-големият грешник и вечният лъжец!
към текста >>

- Този е безгрешният!
- Лъже! - провикнаха се други, някъде отстрани. - Това е най-големият грешник и вечният лъжец! - Не, не е вярно! Той е носител на короната на Владетеля - викаха други и му се кланяха. - Този е безгрешният! - Ами защо няма мир и ред между тия хора? - запитах аз. - Та това е тъкмо редът за тях - отговори ми самият той, като понамести короната си. - Така си е било и така ще бъде во веки веков. - Чудно - казах аз, - а защо вие не вървите, когато изгрее слънцето, и спите, когато трябва да работите?
към текста >>

60. Любомир Лулчев III. Творчество: Приказки и разкази I. На планината

Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна.
- Не зная дали ще Ви е удобно сега тъкмо след тая случка да говорите, но мен много ми се искаше да чуя нещо повечко. Снощи още - започна царят след малко мълчание - на няколко пъти схванах доста оригинални мисли, които Вий изказахте. А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана. - И той я погледна с нескривана радост. - Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче. Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна. Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали? - О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен. Съдбата не току тъй Ви е поставила да царувате всред толкова несгоди и врагове. Но изкуството на капитана на един кораб се познава в трудните моменти, когато минава над подводни камъни. Не се безпокойте за моята устна - каза той, като видя как погледът на царя не се отделяше от нея, - след двадесет минути тя ще бъде почти здрава съвсем.
към текста >>

Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали?
Снощи още - започна царят след малко мълчание - на няколко пъти схванах доста оригинални мисли, които Вий изказахте. А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана. - И той я погледна с нескривана радост. - Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче. Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна. Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали? - О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен. Съдбата не току тъй Ви е поставила да царувате всред толкова несгоди и врагове. Но изкуството на капитана на един кораб се познава в трудните моменти, когато минава над подводни камъни. Не се безпокойте за моята устна - каза той, като видя как погледът на царя не се отделяше от нея, - след двадесет минути тя ще бъде почти здрава съвсем. Мойто тяло е послушно... Но сега нека продължим.
към текста >>

- О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен.
А промяната на Малката е тъй явна, колкото и неочаквана. - И той я погледна с нескривана радост. - Никой повече от мен не е й се радвал, не е търпял нейните капризи, очакващ, че един ден тя все ще разбере всичко малко по-дълбоко и няма да гледа тъй повърхностно на живота, озлобена от всичко... На нея аз винаги съм гледал не само като на обикновено момиче. Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна. Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали? - О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен. Съдбата не току тъй Ви е поставила да царувате всред толкова несгоди и врагове. Но изкуството на капитана на един кораб се познава в трудните моменти, когато минава над подводни камъни. Не се безпокойте за моята устна - каза той, като видя как погледът на царя не се отделяше от нея, - след двадесет минути тя ще бъде почти здрава съвсем. Мойто тяло е послушно... Но сега нека продължим. Вие се чудите на Малката.
към текста >>

Не се безпокойте за моята устна - каза той, като видя как погледът на царя не се отделяше от нея, - след двадесет минути тя ще бъде почти здрава съвсем.
Тя имаше дарби и заради тия дарби много й се прощаваше... Понякога тя висеше над пропаст, без сама да знае - и пак съдбата я запазваше... И когато я виждам тъй внимателна, тъй покорна, нещо нечувано и невиждано досега, мен се не иска да вярвам още, че е истинска промяна. Или, ако повярвам, да Ви поздравя с големия успех, който сте имали да повлияете така решително и коренно върху й... Но може би сега, когато Вашата устна е така лошо подута от безобразието на пълководеца - мисля, ще Ви бъде малко затруднено да говорите... Може да оставим и за по-после, макар че аз бих искал, чувствувам нужда да споделя нещичко от многото мисли, които са се родили в мен, много въпроси, които са се повдигнали в душата ми благодарение присъствието на тия учени мъже, които вечно са нещо несъгласни помежду си... А и мен самия много нещо ме интересува и душата ми е страдала... Малке, ти няма вече да ме ненавиждаш, нали? - О, не, не... - каза тя бързо, - не... - Вашият живот - каза Ученикът, като се усмихна, за да подчертае безгрижието от подутата си устна, - е много интересен. Съдбата не току тъй Ви е поставила да царувате всред толкова несгоди и врагове. Но изкуството на капитана на един кораб се познава в трудните моменти, когато минава над подводни камъни. Не се безпокойте за моята устна - каза той, като видя как погледът на царя не се отделяше от нея, - след двадесет минути тя ще бъде почти здрава съвсем. Мойто тяло е послушно... Но сега нека продължим. Вие се чудите на Малката. А всичко наистина е чудно. Тя е била един барометър винаги, само че Вие не сте разбирали да го четете... Когато снощи я чух да пее «Песента на сълзите» - на горчивата човешка мъка, аз потръпнах и разбрах, че са настъпили крайни моменти. По човешки Вие сте взели това дете от улицата, възпитали сте го и отхранили, за да направите едно добро дело, да проявите доброто, което всяка душа желае да стори някому в света.
към текста >>

- И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго.
Мойто тяло е послушно... Но сега нека продължим. Вие се чудите на Малката. А всичко наистина е чудно. Тя е била един барометър винаги, само че Вие не сте разбирали да го четете... Когато снощи я чух да пее «Песента на сълзите» - на горчивата човешка мъка, аз потръпнах и разбрах, че са настъпили крайни моменти. По човешки Вие сте взели това дете от улицата, възпитали сте го и отхранили, за да направите едно добро дело, да проявите доброто, което всяка душа желае да стори някому в света. - И колкото по безпомощно е съществото, толкова по голямо е желанието... Но тук има и нещо друго. Това е дете на народа. И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка.
към текста >>

Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая пирамида, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това!
И по невидими, но знайни пътища за знающите - тия връзки съществуват, нищо не може да ги прекъсне... И това състояние на масата, на народа се предаваше и ней... Тя беше само малък извор, който под земята нейде бе свързан с масата - и всяко колебание в голямата народна душа намираше отзвук в нея и в нейните песни и отношения... Вие не можехте да разберете защо тя е тъй настръхнала към Вас, защо Ви не разбират във Вашите отношения и благодеяния. А то е, защото тя се чувствуваше чужда Вам, а частица от един народ със страсти, завист, желания, немотия и мъка, на които тя ставаше проводник. Тя беше готова да захапе и хапеше ръката, която й подаваше хляба, защото в нея имаше чувствата на хиляди, хиляди същества... Това не знаехте нито Вие, нито тя - но имаше нещо по-велико, което съединяваше един цар с една частица от народа. Това беше една мистическа връзка. И затова, въпреки всички интриги и опити на мнозина да я разкъсат, оживя и отрая... Зад всеки човек стоят хиляди поколения. Помислете само - Вие имате баща и майка, и те - баща и майка; и другите, и други и хиляди, и милиони години назад се простира една нишка-живот, която е минавала от човек на човек като непрекъсната лента - помислете само, като непрекъснат поток, защото веднъж, една секунда само ако бе се спрял, нямаше как да се продължи... И ето, Вие сте на върха на тая пирамида, Вие сте краят на тая безконечна лента от милиони и милиарди години... Я се опитайте да помислите това! Ние говорим като върховете на пирамиди и милиарди живи същества са минали и стоят зад нас, минали като непрекъсната верига, за да можем да седнем сега един срещу друг и да се гледаме и говорим. Царят неволно потръпна. - Наистина - каза бързо той и после млъкна изведнъж. - Наистина -продължи след кратко мълчание... - колко много хиляди и хиляди мъже и жени, бащи и майки са се изредили, са съществували преди нас един след друг, пазили са живота като някое кандило и са го предавали от старчески ръце в по-млади. Свещения огън на живота... - Да, свещения огън на живота - повтори като ехо Ученикът.
към текста >>

- И мислите ли, че това е ставало само ей току-така, за нищо, че не е имало нещо, което е промислявало върху тоя безкраен процес?
Ние говорим като върховете на пирамиди и милиарди живи същества са минали и стоят зад нас, минали като непрекъсната верига, за да можем да седнем сега един срещу друг и да се гледаме и говорим. Царят неволно потръпна. - Наистина - каза бързо той и после млъкна изведнъж. - Наистина -продължи след кратко мълчание... - колко много хиляди и хиляди мъже и жени, бащи и майки са се изредили, са съществували преди нас един след друг, пазили са живота като някое кандило и са го предавали от старчески ръце в по-млади. Свещения огън на живота... - Да, свещения огън на живота - повтори като ехо Ученикът. - И мислите ли, че това е ставало само ей току-така, за нищо, че не е имало нещо, което е промислявало върху тоя безкраен процес? Или е имало някоя воля, която го е ръководила? Ний отглеждаме стадо от коне, говеда и кози - и всички те знаят своите господари. Но човекът не помни, забравил е своя. А мнозина не искат и да го знаят... Защото той им е казал много, което те не са изпълнили и като немирни деца ще трябва да отговарят. И отговарят, защото, ако изпълнението на един Божествен закон носи радост и веселие - неизпълнението му донася тъмнина, омраза, скръб, болести, смърт.
към текста >>

» Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа?
- Но то все някъде е съществувало, хората не са го създали - намеси се царят. - Несъмнено, но това, което е добро за един по-низш живот, за по-висш стадий е вече зло, мъка, нетърпимо. Има селяни, които с радост ще влезнат и поживеят в каква да е колиба, но Вас, научения на дворци и палати, ще измъчи тоя живот. За мнозина тревата е много хубав килим, но ние седим върху други... - Но какъв смисъл има да се отказваме от удобствата в живота? - Няма никакъв смисъл изобщо човек да се отказва от каквото и да е, щом пита защо го прави и не е разбрал това... Но ако живее съзнателно живота си и ако има за образец не живота на обикновените хора, той ще се запита: «Как ще живея, как трябва да живея разумно, тъй както природата ми е турила за задача, като ме е създала? » Защото, ако часовникарят прави часовник и поставя всяко колелце на своето място, да се върти в строго определена бързина и начин, мислите ли, че човек, това сложно и разумно същество, е създадено в милиони и милиони екземпляри, без да има какво да е отношение към самата природа? Това ще бъде най-странната мисъл. Никога природата не би разпиляла толкова материал за нещо, което не й е потребно, което не извършва или трябва да извършва някаква функция в нейния организъм. И това, което правят клетките в отделния организъм на човека, това е самият човек - клетка по отношение на големия общ човек, направен от всички клетки. И както клетките на петата не знаят волята на господаря си, но носят неговата тежест, а клетките на очите се радват на всичкия блясък на светлината, така и человеците са на разни места в тоя поток на живота и носят различно тежестта или радостта от него. - Но това е само едно сравнение, една мисъл, оприличаване, но не е никакво доказателство.
към текста >>

Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл.
Comparaison n`est pas raison" (Сравнението не е довод - бел. М.И.) - О, защо не? Че и самото това изречение е един оотрага1зоп. Искате доказателство, но то не може да Ви бъде дадено... засега поне. Но Вие сами може да придобиете нещичко от Вашия собствен живот. Спрете се и се замислете дълбоко за тая голяма безконечна верига от същества, които са минали преди Вас, които са живели със свои неволи, мечти и постижения, като е предавано един другиму по нещичко... Но не мислете само, а така някак, плувнете в тая мисъл. Нека тя Ви обхване от всички страни - потопете се в нея. И тогава вечният непрекъснат живот, който е минал, ще стане като река, в която Вие ще плувате. И при всяка крачка назад тя ще сменя своите брегове, своите изгледи, своите форми... И всичко това, този живот, е и Ваш, защото той е запазил частица от себе си и във Вас, като инстинкт, подсъзнание... Защото, ако нямахте тия частици вътре в себе си, Вий никога не бихте се и свързал с тях вън... Човек се разбира и се свързва отвън само с това, което има и в себе си. И ония, които искат да изменят направлението на човешката цивилизация, достатъчно е, ако внесат нова храна, нови чувства или нова мисъл. Бавно, но те дават плод - променя се животът на човека.
към текста >>

А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа.
Тях вашите учени ги наричат понякога шизофреници. А то е, защото не са разбрали оная логическа форма, която е достъпна само за тези, които са се отрекли от всичко свое, включително и живота, и егоцентричното съзнание и самосъзнание. Исус дава следната форма на мисъл: «Аз пребъдвам в Отца си и Отец пребъдва в мене Ако вие пребъдете в мене, както аз - в Отца си.» Помислете, това не е само фраза. Тя има свое съдържание. А вън от това има и своя логическа форма, която като форма за разглеждане не само не е схваната, но не е разбирана нито от най-учените, защото те са строги индивидуалисти. А когато се разбере тази логическа форма на мисъл, тя ще донесе безкрайна свобода на мисълта, навлизане в колективното съзнание и придобиване на колективен, нов изглед на цялата природа. Това ще е нов комплекс от идеи, твърдения и възможности, които сега доморасли учени смятат за ненормално и болестно отклонение, а не могат да разберат, че е една огромна придобивка на човешката мисъл. И колко много минали години не им стигнаха да се повдигнат до тая височина, на която стоеше някога наглед простият и скромен Назаретски дърводелец!... - Но, право да Ви кажа, и мене самия не ми е така ясно това, което искате да кажете - прибави царят замислен. - Все ми се струва, че Вашата мисъл хвърка над нещата, а моята само обикаля наоколо, като пред заключено помещение - наднича през прозорците, но не може да се влезе вътре. Ако намирате наистина, че това са тъй високи логически пътища, не мислете, че ще ме отегчите - дори ако има нужда да повторите някои неща и да ги подчертаете дебело, за да ми станат ясни.
към текста >>

Или те вземат участие като творци, а резултатът от тяхното творчество е тая горчива действителност, или пък те са само неми зрители, безполезни сега, тъкмо тогава, когато животът иска решителни и знающи водачи!
А сега нека констатираме обективно един факт, който се намира пред очите ни - болшинството от хората не са доволни от положението си. - Но в това е и условието за прогреса - каза царят. - Права мисъл - съгласи се Ученикът, - но ако в пресилване на тия условия се погубва човешки живот, това вече не е никакъв прогрес. Ако земята е разсъхнала тъй много, че житното зърно не може да черпи сокове и замира -тия препятствия не създават условия за живот, а убиват. Ако съвременното общество, голяма част от него, трябва да дава не само своя труд, но и своето здраве, за да постигне условия за тоя живот, преживяването си, това сочи, че трите фактора, които водят живота - наука, религия и философия - в своите прояви не са на местото си. Или те вземат участие като творци, а резултатът от тяхното творчество е тая горчива действителност, или пък те са само неми зрители, безполезни сега, тъкмо тогава, когато животът иска решителни и знающи водачи! Тогава се явява вече големата проблема не на философията, не на науката, нито на религията, а много по-голямата, която обхваща всички тях - проб-лемата на целокупния живот, който съвременните хора, в своя стремеж на спецификация, пропущат. Те разрязват човека на крака, ръце, глава; науката - на химия, физика, психология... а самия живот, който дава смисъл на нещата, го пропущат между пръстите. А този живот е живот на всичко във всичко, непрекъснат процес на една сила, която, ако би се някога прекъснала, не би имало какво да я възобнови... Това е вечният живот, вечният поток, малка част от който минава и през нас... Но как го схващаме ние? Като се изправим и погледнем навсякъде, хоризонтът ни е затворен - така ни се вижда; най-близкото ни е най-ясно. Като погледнем изцяло на живота си - същото.
към текста >>

И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения?
А тази сила, тази светлина е сега повече от всякога потребна, за да се даде нов тласък и ново направление на живота, за да може по-лесно да се изправят погрешките от лъжливото направление. Христос е космическа сила, която трябва да бъде съзнателно използвана. Когато ние съчетаем едно просветено съзнание, разбиращо и формиращо законите на тялото в хармония с Него, тогава животът, философията, науката, всичко ще стане друго... - Много странно има в думи Ви. Може би за Вас е ясно, но за нас, свикналите да мислим по-конкретно, е много отвлечено. Но, чувствува се, че говорите истината. И право е, ако използваме електричеството на природата, защо съзнателно да не използваме великата сила на Христа, още повече, ако тя и без туй се налага, като условие на нашето развитие, което ние проучваме като слепи с много отклонения? - каза царят. - Да, това е добре казано - потвърди и ученикът, - с много отклонения и страдания. Ние сме като наследници на пребогат баща, а прекарваме в мизерия, не защото нямаме фактически, а защото не сме повярвали на тоя, който ни е известил тая истина. И вайкащи се за своето положение, ние все пак живеем с тия богатства, тъкмо когато ги отричаме или в съществуването на които се съмняваме. - Така слушащ Ви, като се мъча да следя мисълта Ви, виждам как във Вас понятието за Христа е лишено от всякаква религиозност.
към текста >>

ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното.
- Пантеизъм! Ами всички милиони машини, които ни заобикалят, не се ли дължат все на вложената в тях мисъл на човека изобретател, но той в машините ли е? Ами всичките картини, всички милиарди книги, не съществуват ли и през векове тъкмо не защото са само един сбор от листове или нацапано с бои платно, а защото в тях има мисъл и идеи на хора, на които самите телеса отдавна са се обърнали на прах, а нетленното, вечното тъкмо се подчертава -идеята, мисълта, вложена в тях! Но сътворил и творящ всичко това, човекът, влагал във всичко това своята мисъл - престанал ли е самият той да е човек или е изгубил себе си? Та и Бог - видимата или знайната вселена е неговата осъществена реализирана мисъл - има по нещичко от Него във всичко, както има и от художника в картината, от поета в стихотворението; но самият Той е нещо все пак «пребъдващо», но неспиращо своето развитие, по-право развръщание, защото в него няма развитие, т.е. ставане на по-съвършен, а само развръщание на съществуващото, пребъдване във вечното и безкрайното. - Та каква смисъл има всичко това? - Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога. Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят.
към текста >>

С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана.
- Би ли могла да каже нещо за смисъла на Вашия живот, култура и задачи тая малка мравка, която пълзи на ръкава Ви? Възможно, но то ще бъде нейно, мравчено разбиране. И ние, каквото и да говорим за Бога, само ще сочим неволно своето нищожество, както клетката по отношение на целия организъм, като същевременно трябва да признаем, това е и най-голямото възможно величие и възвишаване на човека: да мисли за Бога. Не за онзи Бог, Който обикновените хора детински си представят, макар че Той и към най-малките е тъй внимателен, както и към най-големите, защото еднакви са те песъчинки пред краката Му... - Като че ли Христос и Бог станаха след тоя разговор нещо много грамадно, изпъкващо и светло - каза царят. - И все пак те са винаги повече от това, което можем да мислим за тях!... С един жест царят разпусна свитата, която беше се събрала достатъчно, като мислеше, че ще има нещо интересно и за нея, кимна с глава на Малката, която досега безмълвно слушаше, и сам стана. Всички си разотидоха по разни посоки. Остана само Ученикът. Царят му кимна мълчаливо с глава да го последва и те навлязоха в гората. Царят пое пътеката през големите дървета, под които едва проникваше светлината. Беше влажно и мрачкаво.
към текста >>

Религията и науката са двете деца, хитри понякога, когато изнасят малко по-малко от истината, за да парадират и се препитават, пък и продават и живеят с това... Защото малцина са тия, които истински се стремят безкористно към знанието, готови да му посветят живота си.
Не е ли това само данък на желанието да проникнат в тайнственото, което ни заобикаля? Или пък опит да минат за що-годе учени, в незнайни области на хора, които не могат да се качат по трудните пътища на обикновените науки, а избират други тайнствени, необясними, неподлежащи на проверка, достъпни само на известни изключителни личности, които искат сляпа вяра от своите последователи? Чел съм и мислил между другото така, защото, струва ми се, баща ми плащаше данък на тоя модернизъм, даже, ако се не лъжа, и на магията. Разбира се, не тая, бабешка, пълна със странности и неизвестности магия, а на тая, по която има писани хиляди томове и която, доколкото зная, е научна - наука от хилядолетия, някога изучавана от жреци и маги, а сега - от любители... Някои от тях са с големи имена наистина и в света, и в официалната наука. - Самата официална наука винаги е била само клонче от голямото тяло на оная по-скрита тайнствена наука за живота, за целокупния живот - Окул-тизма. Религията и науката са двете деца, хитри понякога, когато изнасят малко по-малко от истината, за да парадират и се препитават, пък и продават и живеят с това... Защото малцина са тия, които истински се стремят безкористно към знанието, готови да му посветят живота си. - Нима? Аз винаги съм искал да проникна в тайните на природата. Може би тоя живот, който тече в мене от много поколения, да ме тласка към това, защото, каквото и да кажем, във въздигането на една династия, както и във въздигането на един човек, знанието винаги играе решителна роля, като му отваря път пред неговите съперници. Знанието е съдбата... Но твърде много шарлатани спекулират с окултизма и затова недоверието се явява естествено и оправдано. - И вина има фалшиви, но тъкмо защото има истински... И това не пречи да ги пият хората... и едните, и другите - каза Ученикът.
към текста >>

По този начин Вие обезличавате човека и личността за общия живот.
- И двете опиват - каза замислено царят. - И двете опиват - повтори като ехо Ученикът. - Но едното по своите последици е по-вредно от другото... А и виното е продукт на човешкото желание, а не природен дар... - Та нима науката не е същото? Но нека оставим това. Виждам, че Вие сте запознати с много страни на живота и мен би ми се искало да разменя тук, всред гората и планината, няколко думи върху много въпроси, на които ежедневният шум на столицата, там долу, пречи да се чуе какъв да е отговор... Виждам, от начина, по който мислите и тълкувате нещата, че Вие изхождате от един мироглед, който оставя личността на човека съвсем назад, като един случаен фактор в общото течение. По този начин Вие обезличавате човека и личността за общия живот. - Не, напротив! Всички носители на живота, включително и малките бу-болечици и тревици, стават свещени носители, еднакво важни за природата, заедно с нас. Окултизмът е наука на посветени - наука, основана не от учени, а от Учители на человечеството, които познават много дълбоко природните закони, защото те са, които ги ръководят... - Но тази наука не е ли опасна за държавата? Ако хората възприемат тия възгледи, те утре няма да искат вече да се бият. - Та и защо трябва да се бият хората?
към текста >>

Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във водачите им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя!
Окултизмът е наука на посветени - наука, основана не от учени, а от Учители на человечеството, които познават много дълбоко природните закони, защото те са, които ги ръководят... - Но тази наука не е ли опасна за държавата? Ако хората възприемат тия възгледи, те утре няма да искат вече да се бият. - Та и защо трябва да се бият хората? Виждате, в семейния и обществения живот боят е изхвърлен. Защо е оставен в международните отношения? Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във водачите им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя! - Но тогава що би станало с държавите? - Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат. А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство.
към текста >>

- Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат.
- Та и защо трябва да се бият хората? Виждате, в семейния и обществения живот боят е изхвърлен. Защо е оставен в международните отношения? Много ясно - защото липсва още съзнание в народите и достатъчно безкорис-тие във водачите им, за да се каже истината - да се повярва в тая истина, за която боготвореният от нас Исус умря преди 2000 години още: че хората са братя! - Но тогава що би станало с държавите? - Което е станало и с хората - ще проумеят, че нещата и без лични сби-вания могат да се разрешат. А когато възприемат действително учението на Христа, че по-блажен е, който дава, тогава при изобилието на всичко в света ще дойде и изобилието за всички хора. Защото природата е дала всичко необходимо в изобилие, а человек изкуствено туря прегради на това изобилие -той търгува с това, което не е негово. - Ами тогава то би било чудно хубаво, ако наистина хората можеха да заживеят като в едно общо семейство. - Да, общо любящо семейство, което няма нужда от съдии, за да пази правата си от стражари, за да изпълни задълженията си и от много накичено духовенство, за да намери пътя към Бога - своя духовен Баща. -Но тогава войниците, стражарите, адвокатите, банките, затворите, църквите - всичко това ще стане излишно!
към текста >>

Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление.
-Но тогава войниците, стражарите, адвокатите, банките, затворите, църквите - всичко това ще стане излишно! - За хората на доброто и Истината, на Бога, на истинския Христов Път и Живот, те и сега са излишни... Това са институти, които отначало са имали нещо добро и общополезно в живота си, но после е изопачено, защото е отпаднала истинската основа на великия живот - Любовта. Войникът е бил по-силният, който доброволно, от любов, е пазел по-слабия от несгоди. А сега е машина за насилие, заробване и убийства. Съдът е станал само един формален проводник и пазител на законите -Темида е със завързани очи и не вижда какво се туря в блюдата й, та често бърка; тежестта на истината се сменя с тежестта на златото или натиска на неправдата... Затворите, от домове на състрадание и школа за оправяне, са станали разсадници на престъпления, университети на зло. Болниците са се превърнали в място, където болните едва ги търпят... според парите, които имат да заплатят... Инак с тях си играят неопитни лекари, учат се над тях с равнодушие и безчовечност, които и сами по себе си са цяло престъпление. Сегашната държава, нейните институти са останали само по форма верни на своето първоначално назначение, а всъщност по съдържание те са взели вече почти обратно направление на първата цел и съдържание. - Ами тогава ние, царете?... - Царят е бил водач избран и просветен. Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях.
към текста >>

Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал.
Някога фараоните на Египет, династия, която е траяла хиляди години, са били членове от тайния съвет на Посветени. И често фараонът е бил най-малкият между тях. На живота те са гледали като на велика школа, в която са били прилагани Божествените закони. Такъв водач е необходим. Когато той има Бога за ръководител в душата си, той има всичко. Но по-късно идеята за личното забогатяване, прибиране земята в ръцете на жреците, всичко това обезсмислило живота на самия народ, превърнат в роби, и Египет пропаднал. Народ, който няма знания, земя и свобода, е роб, който мисли само, че има своя царщина... А ако няма и любов към своите близки, напразни са всичките надежди, възлагани върху него - ще се разсипе такова царство, като да е от пясък. - Но що може един цар? Нима може да формира своите поданици? - Което може и градинарят - да отгледа своята градина. - Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата?
към текста >>

Но и без това те са престанали да са духовни водачи.
- Народите искат хилядолетия... - Та нали и династии има дългогодишни... - Но няма ли да бъде вреден окултизмът за държавата? - Колкото може да бъде вредна и светлината. Понякога тя разкрива скритите в тъмнината факти и с това изненадва... вълците. - Но духовенството е много против. - Не всичкото, а само невежото, онова, което мисли, че ще бъде лишено от доходи в случай на изтръгване масите от ръцете им. Но и без това те са престанали да са духовни водачи. Религията в тази фаза е само традиция, която скоро ще бъде напусната от новите поколения и тогава те наистина ще има да се страхуват за личния си поминък... Корените на всички религии и науки са в окултизма. Оттам те черпят откровения. Употреблението обаче на Истината вече отличава едните от другите. Посветените полагат и собствения си живот, за да реализират една Истина, а обикновените говорят за истините... и се прехранват чрез това... продаване. Има грамадна разлика от работата на едните и другите.
към текста >>

Но мислите ли Вие, че днес, забележете това, би могла да съществува една държава без насилие?
Щастие е за тия държави, в които има такива посветени хора. Но както музикантите познават по-подробно музикантите, и художниците - художници, така и духовните хора познават и знаят тия посветени. Те са подпомагали тия хора, като са ги учили в свойте школи, прилагали са в живота им знанията тихо и мълчаливо, както и самата природа работи. - Добре - каза царят. - Допущам и вярвам. Но мислите ли Вие, че днес, забележете това, би могла да съществува една държава без насилие? - Разбира се. - Това не вярвам. Тя ще бъде погълната от своите съседи веднага и ще изчезне. Ученикът се усмихна. - Мислите ли, че ако една шепа захар се е стопила във водата, е изчезнала?
към текста >>

- Но отговорете ми направо, без извъртания и заобикалки.
- Донякъде - каза царят. - С други думи, значи, ако съм по-бърз от светлината, ще мога да настигна пътующите образи, лъчи на събитията, и ги видя в обратен порядък? - Да - кимна Ученикът, - нещо подобно... - Добре, но ако сега тук, както сме в гората, излезе един тигър или лъв и ни нападне, нима не бихте бранили живота си и бихте се оставили да бъдете изядени? Ученикът се усмихна снизходително. Това раздразни царя. - Но отговорете ми направо, без извъртания и заобикалки. Мисля, че въпросът ми е правилен и разумен, с изключение само на това, че обстановката не е тая, която точно би могла да го реализира. Тука нямаме лъвове, но в Африка има, нали? - За друго се усмихвам - каза Ученикът, - че понякога човек може да мисли такива, бих рекъл, невъзможни неща... Това, което Вие казвате, е невъзможно да стане. - Но хиляди хора в свита всяка година са изядени от животни, диви зверове: в Индия, например, тая пълна със знаещи хора страна... - Практически ние не можем в момента да сторим някой опит, но логически можем да се приближим към решението на въпроса... а после може би и практически... Но позволете да Ви запитам и аз също тъй откровено: вярвате ли Вие в съществуването на една върховна сила, която господствува в света и на която всичко е подчинено? - Разбира се, макар и неясно, по различни пътища, признаващ или не някои догми на църквите... - Да, защото Вие, царете, сте истински интернационалисти, хора без определена нация и религия.
към текста >>

- Разбира се, макар и неясно, по различни пътища, признаващ или не някои догми на църквите... - Да, защото Вие, царете, сте истински интернационалисти, хора без определена нация и религия.
- Но отговорете ми направо, без извъртания и заобикалки. Мисля, че въпросът ми е правилен и разумен, с изключение само на това, че обстановката не е тая, която точно би могла да го реализира. Тука нямаме лъвове, но в Африка има, нали? - За друго се усмихвам - каза Ученикът, - че понякога човек може да мисли такива, бих рекъл, невъзможни неща... Това, което Вие казвате, е невъзможно да стане. - Но хиляди хора в свита всяка година са изядени от животни, диви зверове: в Индия, например, тая пълна със знаещи хора страна... - Практически ние не можем в момента да сторим някой опит, но логически можем да се приближим към решението на въпроса... а после може би и практически... Но позволете да Ви запитам и аз също тъй откровено: вярвате ли Вие в съществуването на една върховна сила, която господствува в света и на която всичко е подчинено? - Разбира се, макар и неясно, по различни пътища, признаващ или не някои догми на църквите... - Да, защото Вие, царете, сте истински интернационалисти, хора без определена нация и религия. Жените се за жени от всичките нации и живеете във всички религии. По този начин чертаете пътя, общия път и на Вашите поданици. Царят го погледна внимателно и се замисли изведнъж. - Наистина Вие сте прав, ние, царете, сме истински интернационалисти - и на практика, не само на думи, - Да, Вие сте разрешили този въпрос с живота си. - Да, наистина... Но нека се върнем при онзи лъв, който, да речем, е излязъл из гората и иска да изпита колко е сладко Вашето месо, макар че Вие сами, мисля, не ядете животинско месо.
към текста >>

Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението.
- Разбирате ли, ясно ли Ви е как действува законът в случая? Ненасили-ето не е разбиране, а образ на дълбок принцип в света на доброто, на Любовта към всичко живо. Потопеният в общото море на живота не може да посегне на нищо живо, както едната ръка няма да рани другата. Там чувството на общност ще изпъкне на пръв план и ще даде своите външни отношения. Мисълта на по-висшето същество е винаги среда и импулс за по-низше-то. Злобата, разделността ражда омразата, стълкновението. Напротив, преливането, пребъдването в средата на Любовта носи разширение и радост. Лъвицата вижда продължение на своята личност в своите лъвчета и тя се радва на тях, но ръмжи на чуждите, защото те са друга, разделяща среда, факт, който е противоположен на нея, защото е еднакъв по стремеж... Но едно по-висше съзнание, волята на един човек, да речем, може да послужи като по-висша среда, която да обедини и импулсира тия две същества. Ако е обикновен човек, ще работи чрез дресировка и въздействие отвън навътре; ако е учен човек, посветен - чрез пробуждане на центровете и въздействуване направо, както действуват и хипнотизаторите. - Но тогава по този закон може да се въздействува и върху самите хора - запита бързо царят. - Ами то се и въздействува - каза решително Ученикът.
към текста >>

И когато проникват в някого с мисълта си, носят му парфюма на собствената си душа... Затова крият законите от слабите и злите, защото те, със своята мисъл, биха импулсирали, дори без да искат и знаят даже, злото в света... А истинската картина на човешкия живот съвсем не е тая, която се гледа отвън... Волите се преплитат.
Царят го погледна бързо и смутено някак. - Тогава? Къде е тогава свободната воля на хората, къде е тяхната самостоятелност и отговорност? О, то е страшно и да се мисли даже... - И все пак това е факт! И ако има що-годе свобода, то се дължи сега на факта, че това знание се пази за по-добрите хора, за тия, които толкова обичат другите, колкото и себе си. И когато проникват в някого с мисълта си, носят му парфюма на собствената си душа... Затова крият законите от слабите и злите, защото те, със своята мисъл, биха импулсирали, дори без да искат и знаят даже, злото в света... А истинската картина на човешкия живот съвсем не е тая, която се гледа отвън... Волите се преплитат. Милиони нишки невидимо свързват главите. Пространството е изпълнено с мисли, които летят по всички посоки. Едни от тях са силни и царствени, други - дребнави и малки. И това волево поле е пълно с индивиди и личности също както и нашия видим свят. А има и други свят, свят на нашите желания, както има и свят на нашите постъпки - тоя, обикновен свят, в който обитаваме - видимия физическия свят.
към текста >>

А и без туй я има във всички събудени - и за доброто, и злото... Но ако аз събудя нещо във Вас, то може да дойде като мисъл, като възпоменание, може да се извика като картина, най-после може да се каже като незнайно по какъв път известен и на мене факт от Вашия живот, в тайната на който Вие мислите, че никой друг не е посветен... - 0, наистина, наистина, колко много бих се радвал, ако Вие можехте -собствено, ако искахте да ми кажете нещичко!
- О, това се разбира от само себе си. - Но нали Вие няма да ми се сърдите, ако Ви кажа, че ще бъда много доволен, ако ми посочите нещичко, което да усили предварително вярата ми в правотата на Вашите думи? Знанието го имат и обикновените хора, макар че Вашето е пълно с мъдрост и има дълбочина, която може да замотае обикновената човешка глава, но за Вас, мисля, са достъпни непонятни нам работи и факти - не бихте ли ми показали някои от тях? Ученикът се усмихна. - Това тъкмо не е позволено, защото то значи да усилим примамката към тия знания. А и без туй я има във всички събудени - и за доброто, и злото... Но ако аз събудя нещо във Вас, то може да дойде като мисъл, като възпоменание, може да се извика като картина, най-после може да се каже като незнайно по какъв път известен и на мене факт от Вашия живот, в тайната на който Вие мислите, че никой друг не е посветен... - 0, наистина, наистина, колко много бих се радвал, ако Вие можехте -собствено, ако искахте да ми кажете нещичко! Тогава с твърди стъпки бих тръгнал в новия път - бих послушал не само с ушите си, а с цялата си душа и бих се стремил към доброто с всичкото си съзнание. Не само като към реализирането на едно етическо признато начало, а като едни върховни реални сили, с които ще дойдем в непосредствен контакт. Това ще даде и мен сили и знание да се справя с всекидневния живот, лично мой и тоя на поданиците ми - милиони души, които тъй или инак имат връзка с мен... - Вие сте женен, нали? - каза бързо Ученикът. - О, не - каза царят, като се засмя, но после погледна много сериозно и млъкна.
към текста >>

- Любовта род не знае, за нея няма нации, а сърцата се смеят на всякакви прегради - каза пак Ученикът, като че ли без всякаква връзка с досега говореното.
Той подпря глава и само от време на време поглеждаше към Ученика, който като че ли бе престанал да се интересува от каквото и да е... И изведнъж той произнесе една фраза, която накара царя да трепне неволно. - Тихо е морето през май и красив е изгледът му! - И той пак се загледа в далечината, където се вдигаха верига белоглави върхове... Мълчанието стана дълбоко, напрегнато. Царят като че ли се намираше под някакво странно налягане, почти физическо. Пот покри челото му. - Любовта род не знае, за нея няма нации, а сърцата се смеят на всякакви прегради - каза пак Ученикът, като че ли без всякаква връзка с досега говореното. Но царят видимо трепна. Той изгледа Ученика почти със страх. Няколко пъти помери да каже нещо, но устните му трепереха и не се поддаваха на волята му. Най-после той с усилие проговори, но гласът му звучеше съвсем другояче, хриплив и като че ли на чужд, някой друг човек. - Какво искате да кажете с тия думи?
към текста >>

- То може да се прочете в миналото, може да се прочете и във Вашето съзнание и спомени, най-после, може да бъде разправено от някой безплътен, както Вие го наричате - умрял, който по един или други случай знае тая история.
Небето беше светло, морето - красиво, победата - сладка, но от тях имаше нещо по-сладко - победата над сърцето на престолонаследника, което беше победено... Той беше се влюбил... тъй, както разчитаха тия, които му бяха пратили момата. Но тя се държеше умно, много умно. И въпреки, че го беше много страх от баща му, той тайно от всички се венча... От красивата тераса на високата къща те двамата гледаха често далечината на морето и всеки мечтаеше за своето... Но царят бдеше... и престолонаследникът много се страхуваше... И вечер той често туряше един от адютантите си, който приличаше на него, в своето легло, защото и съня му проверяваха и докладваха на царя, а той отиваше при своята скъпа... - Но, за Бога, отгде знаете Вие всичко това? - извика ужасен царят. - Аз мисля, че годините са изличили всичко... а Вие ми поменувате толкова подробности... Как е възможно всичко това?... - То може да се прочете в миналото, може да се прочете и във Вашето съзнание и спомени, най-после, може да бъде разправено от някой безплътен, както Вие го наричате - умрял, който по един или други случай знае тая история. Колкото и малцина, все пак знаят още двама человека за тая история. И макар да не са доверили никому своите тайни, тия, които знаят да четат, могат ги прочете като в някой дневник записани... - Колко странно е всичко това! Вие наистина ми дадохте едно доказателство из миналия ми живот, което никога няма да забравя... Но тогава Вие и бъдещето ми може би знаете, може би то се вижда в далечината, от върха на който сте застанали... Кажете ми нещо и за него... - Бъдещето не във всички хора е очертано еднакво категорично... В някои то е като кристали определено, в други - като дим, пушек, от много и различни възможности... Много пътища се изправят пред колебливия и много странични фактори се намесват в живота му. И всеки от тях добавя по нещичко... Семето дава плод при добра почва, а загива при лоша... Вашето бъдеще е днес пред Вас. Вие сте на кръстопътя.
към текста >>

Без това, много страдания лишни, Ваши и на народа, ще Ви спънат в пътя на живота Ви.
И макар да не са доверили никому своите тайни, тия, които знаят да четат, могат ги прочете като в някой дневник записани... - Колко странно е всичко това! Вие наистина ми дадохте едно доказателство из миналия ми живот, което никога няма да забравя... Но тогава Вие и бъдещето ми може би знаете, може би то се вижда в далечината, от върха на който сте застанали... Кажете ми нещо и за него... - Бъдещето не във всички хора е очертано еднакво категорично... В някои то е като кристали определено, в други - като дим, пушек, от много и различни възможности... Много пътища се изправят пред колебливия и много странични фактори се намесват в живота му. И всеки от тях добавя по нещичко... Семето дава плод при добра почва, а загива при лоша... Вашето бъдеще е днес пред Вас. Вие сте на кръстопътя. Съдбата ме е пратила да Ви посоча пътя към най-доброто Ви бъдеще. Без това, много страдания лишни, Ваши и на народа, ще Ви спънат в пътя на живота Ви. - О, кой би искал да страда... Но може ли да се избегнат всецяло? - По-възвишените същества създават условия на живота със своята мисъл на по-низшите, ние - на животните и други по-висши същества - на нас. Но ако се свържем и с по-низши, ние ще изживеем и техните мисли, съмнения и мъки... Ето защо винаги трябва да правим връзки с по-възвишени, по-светли идеи. Зад тях винаги стоят същества по-висши, по-разумни. - Но мислите ли, че моят баща знаеше нещо от тия тайни науки?
към текста >>

Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна?
Тя бе съединила няколко народи срещу един в името на освобождението от робството свои сънародници - благородна цел, която се бързо постигна. Но после започнаха личните домогвания и дойдоха катастрофите една след друга. - Защо не помогнаха тогава знанията на баща ми? - Знанията, присъединени към злото, дават по-голямо зло. А когато доброто работи със знанията, Бог е зад него и то е непобедимо! Вашият баща се отзова без да иска срещу едно такова Добро, срещу едно висше съзнание, което работи за народа ни и за човечеството - и беше пометен... Съдбата беше доста жестока за мнозина царе, защото и те бяха забравили в името на какво царуваха... - И тая сила е ли съзнателна? Има ли свой носител, свой представител тук, на земята? Ученикът загледа дълго царя право в очите. И тоя втренчен поглед като че искаше да проникне в самите дълбочини, да премери всички възможности, да съобрази всички възражения. - Да - каза тихо той, - това е Учителят, при когото от дълги години съм, при когото отивах, когато се отклоних към Вашия лагер. - Вашият Учител!
към текста >>

61. V. ОТИВАНЕ ДО БОТАНИЧЕСКАТА ГРАДИНА. VI. ПЪРВА СРЕЩА С ЦАР БОРИС III, КОЯТО СЕ ОКАЗВА, ЧЕ Е ВТОРА

СЪНЯТ ПРОДЪЛЖАВА

Той извади парфюмираната кърпичка, избърса без всякаква нужда носа си и лицето му стана сериозно.
В следната минута там влезе генералът. Той беше облечен салонно, с хубава кърпица, затъкната в горния джоб, която той вадеше от време навреме, при което лъхът от силен и приятен парфюм се разнасяше наоколо. - Анфен* - започна той на френски, после се сети, усмихна се и започна да говори, че времето е сравнително хубаво. Генко, като мислеше за друго «време», каза натъртено: - Не зная с какво го сравнявате и намирате хубаво, но когато се убиват хора по улиците - това време даже и сравнително не може да бъде хубаво. Усмивката избяга от устата на генерала като подплашена гостенка. Той извади парфюмираната кърпичка, избърса без всякаква нужда носа си и лицето му стана сериозно. - О, разбира се, това са изстъпления, това е жалко. Българин да убива българин! - Да - каза Генко, - и на това трябва да се тури някакъв край. - Да - съгласи се генералът. - Така не може.
към текста >>

При това пръстите, накичени с пръстени, по които блестяха разноцветни камъни, образуваха такава приятна гледка, че Генко, без да се усети, се загледа в тях.
Това е убийствено и за хората, и за реномето на България. Какво ще кажат чужденците за нас? Заприличахме на африканци. Помълчаха малко. Генералът извади златен масивен часовник, украсен с вензели, и се загледа в него, като че ли имаше да чете нещо по циферблата, а не само да види часа. При това пръстите, накичени с пръстени, по които блестяха разноцветни камъни, образуваха такава приятна гледка, че Генко, без да се усети, се загледа в тях. - След пет минути, анфен**, ние можем да тръгнем - каза той и захлопа капака на часовника си. Генко го погледа учудено. Но генералът, вместо отговор, прибегна пак към парфюмираната кърпичка - и нови вълни от парфюм се разнесоха. «Странен човек - помисли си Генко. А все пак лицето му лъха от доброта.» Генко се сети за госпожата и попита за нея.
към текста >>

Ами тя, разбира се, е отишла на изгрев слънце още да го посреща, да се ползува от енергиите му, от чистия въздух, от хубавия пейзаж... - И, без да довърши мисълта си, той скочи и каза: - Ну, пайдьом!
Генко го погледа учудено. Но генералът, вместо отговор, прибегна пак към парфюмираната кърпичка - и нови вълни от парфюм се разнесоха. «Странен човек - помисли си Генко. А все пак лицето му лъха от доброта.» Генко се сети за госпожата и попита за нея. Генералът изведнъж се оживи и започна да се смее някак по детски свободно и искрено... - Госпожата - ха-ха-ха - госпожата! Ами тя, разбира се, е отишла на изгрев слънце още да го посреща, да се ползува от енергиите му, от чистия въздух, от хубавия пейзаж... - И, без да довърши мисълта си, той скочи и каза: - Ну, пайдьом! *** На Генко не оставаше нищо друго, освен да стане. Генералът тръгна пред него и веднага си запя нещо под нос, а после натисна звънеца в другата стая и същевременно извика провлачено и гласно: - Да-не-е-е-е! Слугинята влезе веднага почти. Нейните умни и внимателни очи следяха живо и двамата и преди още да й каже нещо, тя веднага започна да им подава дрехите. Генералът си тананикаше свободно, а Генко мълчеше и внимаваше да не направи нещо, което не би харесало на генерала.
към текста >>

Изглеждаше, че той можеше да си дава какъвто вид искаше, без да престава да е еднакво буден и внимателен.
Нейните умни и внимателни очи следяха живо и двамата и преди още да й каже нещо, тя веднага започна да им подава дрехите. Генералът си тананикаше свободно, а Генко мълчеше и внимаваше да не направи нещо, което не би харесало на генерала. Чувствуваше към тоя чо-в е _ ед н а в ътрешна привързаност. Под тая външност нему му се струваше, че вижда едно дете, което е останало нечуто и неразбрано, чакащо да намери някого като себе си, за да си поиграят на свобода. И стори му се дори, че генералът също го гледаше - наблюдаваше го под око - много изкусно. Изглеждаше, че той можеше да си дава какъвто вид искаше, без да престава да е еднакво буден и внимателен. След малко те вървяха заедно по улицата. Мнозина от срещаните поздравяваха учтиво генерала. Последният отвръщаше елегантно, забавяше малко думата си, а после пак полагаше шапката си и продължаваше разговора. Тук, на улицата, той изглеждаше още по-строен и младо-лик, въпреки побелелите си коси. Той крачеше бодро, изправен, елегантен.
към текста >>

И тук именно се натъкна на странностите, които имаше генералът и които постепенно му се разкриваха... Щом се сети сякаш че го разпитваха, генералът веднага млъкна - вместо отговор вдигна безмълвно рамене, като че искаше да каже, че нищо не знае по въпроса, после извади кърпичката, три доста носа си и най-после, като видя, че Генковият поглед все още очакваше нещо и го следеше внимателно, каза: - Видите, това историята ще докаже!
- М-м-м... да - каза генералът. - Собствено, от тридесет години... Аз бях флигел-адютант напоследък. Генко го изгледа - тридесет години! Та това беше цял живот! - Казват, че бил енергичен и суров човек - каза Генко, с желание вече да научи нещо положително. И тук именно се натъкна на странностите, които имаше генералът и които постепенно му се разкриваха... Щом се сети сякаш че го разпитваха, генералът веднага млъкна - вместо отговор вдигна безмълвно рамене, като че искаше да каже, че нищо не знае по въпроса, после извади кърпичката, три доста носа си и най-после, като видя, че Генковият поглед все още очакваше нещо и го следеше внимателно, каза: - Видите, това историята ще докаже! Но... впрочем и сегашният цар е умен и търпелив. Много учтив, слуша всички и обича доброто държание и въз-питаност. Той обича младите хора и изслушва всички, но трябва да се знае как да се каже. Срещите с него стават с аудиенция, като предварително се изисква, обикновено. Но монархът може да се среща, когато пожелае, и неофициално.
към текста >>

- Все пак не изглеждате много стар - каза Генко, като без да ще викаше, може би мислеше, че така по-добре ще го разбере.
Генко се поклони. Старецът и нему тръсна ръката не по-малко сърдечно и като го запита нещо по немски и не получи отговор, запита го на развален български: - Како правите? Добре сте? - Добре, благодаря - каза Генко - а Вие? - O, аз благодаря на Бога, за мой възраст добре - аз вече стар, стар. - Все пак не изглеждате много стар - каза Генко, като без да ще викаше, може би мислеше, че така по-добре ще го разбере. - Не сте стар - доста добре сте на лице, като ябълка сте червен. - О, о - засмя се - чрефен, но фътре черфей! Черфиво вече. Генко също се засмя, заклати глава и каза: - Не вярвам - и гледаше големите уши на тоя човек. Те бяха най-големите, които той бе виждал.
към текста >>

Генко, без да мисли много, седна.
- Ваше Величество - каза генералът, - позволете ми да Ви представя г-н Иванов. - Драго ми е, г-н Иванов - подаде ръка царят. - Аз научих за Вашето желание да ме видите и мисля, че ще има да ми кажете нещо полезно за нас и страната. Поисках също да разменим с Вас някои общи впечатления. Седнете - посочи му той един фотьойл. Генко, без да мисли много, седна. Генералът стоеше прав и чакаше царят да съблече връхната си дреха, която пое и изнесе управителят. После царят, вместо да седне на поднесения му от генерала фотьойл, си взе един обикновен плетен стол и като го приближи до Генко, седна възможно най-близо. Коленете им почти се допираха. След това той посочи на генерала с пръст да седне. Последният благодари с дълбок поклон и седна изпънато, като да беше някаква статуя - и така остана почти през всичкото време.
към текста >>

Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част.
Тоя говор го интересуваше, изглежда, но още не можеше да схване какво собствено искаше да му каже. Генко спря за малко, загледа се някъде над главата на царя, като да виждаше нещо, някаква картина, и започна пак, малко по-бавно. - Когато пътищата на един човек са справедливи, Бог го примирява с враговете му - и външни, и вътрешни. Или, инак казано, вярно схващане на външните условия и справедлива преценка на собствените сили, винаги дава вярно заключение, правилно приложение, разумна дейност. Страната изживява един преходен период. Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част. Това е болезнено явление. Не може в здрав човек единият крак да рита другия. Това положение е ненормално. Селската интелигенция направи погрешка, но градската отвърна с ожесточение и престъпление. Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития.
към текста >>

Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития.
Вълната на селото е отбита с една реакция и жестокост, която далеко надминава справедливата реакция - това е по-скоро злоба и отмъщение.71 Една част от народа гони и унищожава друга част. Това е болезнено явление. Не може в здрав човек единият крак да рита другия. Това положение е ненормално. Селската интелигенция направи погрешка, но градската отвърна с ожесточение и престъпление. Убийствата и безследните из-чезвания са вече система, ежедневни събития. - Уви, да - каза царят, като си хвана носа, извади кърпата, както правеше това генералът, и повтори: - Да, за съжаление. Това е възмутително. Генко продължи. - Вчера е убит един подофицер. - Кой?
към текста >>

- повтори като ехо Генко - Този, който убива вече толкова време в тази страна, без да бъде хванат - невежеството, братоненавистничеството, заслепението - тия, които му се поддават.
И той беше български подофицер, награден с четири кръста за храброст. Той беше пазил отечеството си от външни врагове, но същото това отечество не можа да му опази живота тук, всред столицата. - И кой го е убил? - запита царят с видимо участие. - Кой? - повтори като ехо Генко - Този, който убива вече толкова време в тази страна, без да бъде хванат - невежеството, братоненавистничеството, заслепението - тия, които му се поддават. - Жалко - каза царят, - значи знаете положително това. - Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари.
към текста >>

Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост.
- Жалко - каза царят, - значи знаете положително това. - Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава.
към текста >>

Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават?
- Да - каза Генко. - И това не е първият случай. Отмъщава се. Два лагера, настръхнали, се трепят в една тъмнина, в която не могат да се познаят, че са братя, и си нанасят удари. Ужасното е, че към слабия, потиснат, невежия, за когото личното отмъщение е може би едничкото възможно реагирание срещу всички онеправдания, потисничества и безправие, на които е подложен, се отнасят по същия начин тия, които претендират [да] са по-умни, имат на страната си държавната власт, основата на която трябва да бъде право и справедливост. Къде е разликата между престъпника и съдията, ако и двамата еднакво безогледно отмъщават? Нима ако едно куче озлобено хапе, човек също трябва да го захапе? - Но това са хора - каза царят - доста близки, даже понякога довчерашни другари, и въздействието и реагирането и в двата лагера е същото, защото са българи. - Българи! Та заради България не би го направили, както децата престават да се бият заради майка си... Но тук виждаме: слабият се защитава, а силният унищожава. - Подобни отношения, макар и ненормални, са естествени след голямото сблъскване, което стана - каза царят.
към текста >>

Тогава Генко се спря и загледа в него без да ще - във фините черти на лицето му, в ушите, които стърчаха малко настрани, в челото му, което беше високо и малко наведено назад.
В природата произволи и противоречия няма. Те са в нас самите. България беше освободена по милостта на небето, не да се вършат престъпления в нея, а за новото, което иде в света.75 И доколкото тя се яви носителка на Новото, дотолкова ще има смисъл и нейното съществуване. - Какво собствено разбирате под новото? - запита царят. Тогава Генко се спря и загледа в него без да ще - във фините черти на лицето му, в ушите, които стърчаха малко настрани, в челото му, което беше високо и малко наведено назад. И с какво внимание, съзнателно внимание само царя слушаше, подпрял брадата си върху ръката! «О, и аз трябва да се науча, непременно трябва да се науча така да слушам» - мислеше си Генко и се сети изведнъж, че нещо го питаха и че той изгуби нишката на разговора. Но в следния момент той беше си спомнил и като ехо повтори. - Новото! Новото е това, което внася живот в човека, в обществото, в държавата.
към текста >>

» - Но без страдания не може този живот и сегашната държава - каза царят, като гледаше Генко право в очите.
А те са достатъчни - трябва да се изправят, а не умножават. Царят беше станал още по-внимателен. Като че ли Генко беше навлязъл в едно поле, в което той се смяташе специалист и дебнеше всяка негова дума. - Страданието, което се предизвиква от несправедливостта, е тежък товар, който много мъчно се изкупува. Това, което баща Ви направи, Вие го изплащате.76 Царят само поклати глава, като че ли искаше да каже: «И още как!? » - Но без страдания не може този живот и сегашната държава - каза царят, като гледаше Генко право в очите. - Може би да е така - отвърна Генко, - но има една съществена разлика. Когато в една държава страдат грешните, за народа е добре, а когато страдат праведните - за самите праведни е добре, но за народа не е добре. Някога евреите разпънаха Христа и от две хиляди години страдат за това. Новото трябва и ще смени старото. Всичкият въпрос е ражданието навреме.
към текста >>

- А мислите ли Вие - натърти Генко, - че ако един парен котел без предпазителни клапи и затворен се нагрява постоянно, че няма да експлодира?
Новото трябва и ще смени старото. Всичкият въпрос е ражданието навреме. Защото и най-твърдото желязо, като се нагорещи, става меко, но защо да чакаме да стига дотам? - Искате да кажете, че събитията може да извикат една съществена преспя и върху управлението? - запита царят. - А мислите ли Вие - натърти Генко, - че ако един парен котел без предпазителни клапи и затворен се нагрява постоянно, че няма да експлодира? Помнете винаги, че преживяваме бурно време, а в бурните времена има светкавици и тия светкавици винаги падат по най-високите върхове.77 - Какво собствено разбирате? - запита царят внимателно. - Имате ли нещо конкретно предвид? Генко го изгледа дълго и сякаш нещо нахлу в душата му, съединена с безброй страдалци, като че ли някакво видение се мерна пред унесения му поглед и той пребледня малко. Устните му затрепераха и той каза с глас, който сякаш не бе негов - странен, но проникващ и смущаващ вътрешния свят на човека: - Говоря Ви не аз, а тия хиляди, които от месеци оплакват своите тежки дни, своите близки, своята съдба на окаяници в своето собствено отечество.
към текста >>

Генко го изгледа дълго и сякаш нещо нахлу в душата му, съединена с безброй страдалци, като че ли някакво видение се мерна пред унесения му поглед и той пребледня малко.
- запита царят. - А мислите ли Вие - натърти Генко, - че ако един парен котел без предпазителни клапи и затворен се нагрява постоянно, че няма да експлодира? Помнете винаги, че преживяваме бурно време, а в бурните времена има светкавици и тия светкавици винаги падат по най-високите върхове.77 - Какво собствено разбирате? - запита царят внимателно. - Имате ли нещо конкретно предвид? Генко го изгледа дълго и сякаш нещо нахлу в душата му, съединена с безброй страдалци, като че ли някакво видение се мерна пред унесения му поглед и той пребледня малко. Устните му затрепераха и той каза с глас, който сякаш не бе негов - странен, но проникващ и смущаващ вътрешния свят на човека: - Говоря Ви не аз, а тия хиляди, които от месеци оплакват своите тежки дни, своите близки, своята съдба на окаяници в своето собствено отечество. Говоря Ви и аз, в името на тия хиляди нещастници, които сега имат главите си върху раменете, но които подир месец-два ще бъдат трупове. В името на техните жени, които ще зачернят главите си, на техните хиляди сираци, които ще пищят за своите заминали братя и сестри - и за корицата хляб. Говоря Ви за това море от сълзи и страдания, което е наближило, което всички искрени очи виждат, на брега на което вече сме. Защо да се влезе в него?
към текста >>

И той, без да сети, извика, подскачайки почти, като дете, което е намерило неочаквано скъпоценност някаква: - Учителят!
- Но как, как? Кой е разрешил тоя въпрос, кой може да каже тоя сигурен път и метод? - запита царят, като го гледаше внимателно с очи, в които ясно личеше дълбока скръб. Генко забави отговора си. Той се гласеше да отговори с една хубава фраза, когато изведнъж само една дума дойде и измести всичко. И той, без да сети, извика, подскачайки почти, като дете, което е намерило неочаквано скъпоценност някаква: - Учителят! Той може. Той ще Ви посочи правия път и методи. Царят поклати глава мълчаливо, после я наведе и лромълви тихо: - Аз не мога да го разбирам.78 Настана дълбоко мълчание. Генералът присъствуваше на целия тоя разговор почти като безмълвна статуя. Веднъж-дваж, погледнат от царя при някоя фраза, той вдигна рамене само като че искаше да каже: «Мене не смесвайте в тази работа!
към текста >>

Генералът присъствуваше на целия тоя разговор почти като безмълвна статуя.
Той се гласеше да отговори с една хубава фраза, когато изведнъж само една дума дойде и измести всичко. И той, без да сети, извика, подскачайки почти, като дете, което е намерило неочаквано скъпоценност някаква: - Учителят! Той може. Той ще Ви посочи правия път и методи. Царят поклати глава мълчаливо, после я наведе и лромълви тихо: - Аз не мога да го разбирам.78 Настана дълбоко мълчание. Генералът присъствуваше на целия тоя разговор почти като безмълвна статуя. Веднъж-дваж, погледнат от царя при някоя фраза, той вдигна рамене само като че искаше да каже: «Мене не смесвайте в тази работа! » - Чудно - каза Генко след известно мълчание, - него тъй много и разнообразни хора го слушат и разбират - поне донякъде, а Вие казвате така. - Мен ми се струва, че той е много абстрактен в своите твърдения. - Напротив - каза Генко, - мен тъкмо това ми е направило впечатление, че той тъй ясно изнася реалното. - Реалното - каза царят, - та що е реалното?
към текста >>

- И не е ли най-странното, че всички безумия, престъпления, грабения и насилия стават за едни ценности, без които ние сме дошли на земята и които само временно притежаваме?
- Но това, което казахте, е доста оригинално. Ваше ли е това твърдение? - Мое?! Че кое е наше в тоя свят? - запита Генко искрено. - И не е ли най-странното, че всички безумия, престъпления, грабения и насилия стават за едни ценности, без които ние сме дошли на земята и които само временно притежаваме? Смешно е, ако един поиска да продаде парахода, на който се вози, а Земята ние продаваме - нашия голям параход... Но това нека оставим настрана. Това са неща, които всеки трябва да си мисли. - Да, те са мисли, които опомнят всеки човек. Но до какво конкретно можем да дойдем? - Конкретно?
към текста >>

Лошото е, че напоследък ме поставят често пред свършени непоправими факти, както е въпросът за този храбър подофицер, за когото ми казахте и за когото истински съжалявам, защото нашият народ не е толкова голям, за да има излишни хора, от които може да се лиши без загуба.
Но то е излизало и от по-мъчни положения, нека се надяваме - ще излезе и от това. Усилията на всички добри хора, които, както казвате и Вие самите, ги има достатъчно, нека се насочат към тая насока. Временните недоразумения са присъщи на братя. Но те не са дълготрайни. Към работничеството в страната и частно към някои от тях аз съм бил винаги благосклонен и не съм пропускал момент да бъда в тяхна услуга, когато ми е било възможно. Лошото е, че напоследък ме поставят често пред свършени непоправими факти, както е въпросът за този храбър подофицер, за когото ми казахте и за когото истински съжалявам, защото нашият народ не е толкова голям, за да има излишни хора, от които може да се лиши без загуба. Аз вярвам, че може би Вие имате приятели, които може би са засегнати от събитията, но които разумно ще реагират и няма да докарват работите до дерайлиране, от които никой не може да има полза. На никого работите не вървят идеално, но несъмнено една възможна справедливост и допустима свобода ще бъде дадена. Народът, който е разумен и работен, лесно ще намери своя истински път и ще заработи за своето стопанско заздравяване, което е просперитет и на самата държава. - Това би било много добре, само ако го оставеха - каза Генко. - Правителството или тия, които дохаждат в непосредствен контакт с народа, трябва да гледат на всички еднакво, независимо дали те мислят като тях самите или малко по-другояче.
към текста >>

Едно мога да кажа отсега, а то е: Всяко тяло, лишено от глава, прави безумни движения.
- То е справедливото и ще трябва да стане. Инак това държание ще стане нетърпимо и ще провокира. После изведнъж Генко се сети нещо и добави: - Има сведения, че се готви вече подобна провокация само от страна на управляющите, с която се цели предизвикване и унищожаване на по-събуде-ното между работничеството.80 - Нима е възможно това? Навярно това са интриги и слухове - каза царят. - Мисля, че не са, но времето ще покаже най-добре. Едно мога да кажа отсега, а то е: Всяко тяло, лишено от глава, прави безумни движения. И ако едно работничество се лиши от разумното в своите среди, нека тогава не се чудят, ако то стане проводник на нежелателни идеи или на зложелателни чужденци. Нашият народ даде достатъчно жертви. По бойните полета най-умното, храброто и сръчното легна там, за да има нужда да избиваме това малко, което е останало още тук. - Много права мисъл - каза царят. - Много право.
към текста >>

Любезен, духовит, царят предразполагаше да бъде слушан крайно внимателно.
Сега вече много хубаво си спомням - че после платихте на глупавия шоп за кошума пари. - Да - засмя се царят, предоволен. - Глупав шоп, но си иска парите за кошумите - и като се обърна към генерала, разправи му с няколко думи храброто държане на Генко. - Но Вие имахте и отлична компания тогава - и царят и Генко започнаха непринуден разговор, в който временно забравиха своето обществено положение. Те, като хора, споделяха свои впечатления и преценки. Любезен, духовит, царят предразполагаше да бъде слушан крайно внимателно. Той също така се смееше сърдечно на всяка духовита забележка, казана от Генко. Когато часовникът на салона почна да бие, царят го погледна учуден. - Три часа! - свирна той с уста - Как скоро минаха! - учуди се той, като стана.
към текста >>

62. VIII. АТЕНТАТЪТ В ЦЪРКВАТА «СВ. НЕДЕЛЯ» ДНИ НА УЖАС

А. АТЕНТАТЪТ

Пак хора се преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета.
291-293) ... След два дни автомобилът на царя бе нападнат в Арабаконак от «разбойници».86 Имаше и убити и ранени. Самият цар се отървал жив по чудо. Започнаха преследвания, преследвания, преследвания. Още не беше слязла от устата на мълвата тая новина, когато в Катедралния храм стана взрив, който отнесе главата на стотици мъже и жени от върховете на обществото.87 Всички бяха потресени. Общ повик срещу тия изчадия на народа, които не пожалиха никого, се следваше и поддържаше от печата. Пак хора се преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета. Никой не можеше никого да запази. Имаше озлобение, което бе достигнало до невероятни размери. На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено значение. Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ. О, понякога ги убиваха и посред бял ден.
към текста >>

Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ.
Общ повик срещу тия изчадия на народа, които не пожалиха никого, се следваше и поддържаше от печата. Пак хора се преследваха, изчезваха безследно, избивани като кучета. Никой не можеше никого да запази. Имаше озлобение, което бе достигнало до невероятни размери. На произволи, лично отмъщение се приписваше обществено значение. Достатъчно беше да изкаже някой две думи, пошепнати където трябва, и подозреният изчезваше безследно някоя нощ. О, понякога ги убиваха и посред бял ден. Полицията обикновено довтасваше само да констатира, че бившият човек ... е вече труп. Беше настанало смешение на власти, смущения. Алармираше се повече, отколкото трябва. Бърз съд бе формиран, за да се справи с тия, които бяха причинили тоя взрив.
към текста >>

Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви.
Това го заяви един държавник публично и нямаше причини да се съмняваме в истинността му. Бунтът бе потушен с ужасна бруталност. Жестокостите, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери. Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви. Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на последния. Ликвидирало се бе с «руските агенти», с «червената опасност». Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи. Опитът на селото да проникне в града и управлението на държавата връщаше градската вълна в село със сериозното желание да се справи веднъж завинаги с тоя, който бе забравил, че трябва само да оре и плаща данъци.
към текста >>

Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити.
Бунтът бе потушен с ужасна бруталност. Жестокостите, за които никога не бяха публикували официални отчети, нагре-ни от мълвата, стигаха до фантастични размери. Никой с точност не сочеше, не можеше да посочи сигурни числа, но личности изчезнали - винаги. И жалко бе, че това често бяха най-ценните, най-искрените, най-будните, най-предприемчивите хора в дадено място. Опитите да се обявяват комуни - траещи по няколко дни тук-там, дадоха само възможност и предлог да се отмъщава на лични неприятели, да се даде ход на злоба, събудена по много причини, но избрали сега сгоден момент и повод да се прояви. Няколко души бяха съдени и обесени, други - без присъда убити. Минков, Янков и другарят им - убити в къщата на последния. Ликвидирало се бе с «руските агенти», с «червената опасност». Обществото притихнало, народът уплашен и слисан, приличен на ранен звяр, си лижеше раните и не смееше дори да ръмжи. Опитът на селото да проникне в града и управлението на държавата връщаше градската вълна в село със сериозното желание да се справи веднъж завинаги с тоя, който бе забравил, че трябва само да оре и плаща данъци. В градовете хората по-леко носеха всичко - в селата като че ли чума бе минало по някои места.
към текста >>

63. 36. ЗАСВЕТИМТЕ

(В. «Братство», бр. 11 (292), 10.V.1942 г., стр. 3)

Може би ревностни последователи на Дънова да са станали жертва на суров и безмислен аскетизъм.
на вестник «Пряпорец», който брой, според в. «Свободна реч» от 2 април, бил спрян по заповед на г-н Ляпчев. В него прочетохме с удоволствие следната статийка: Дънов «Един мистик, смятан от учениците си за нов месия. Един християнин, който желае да върне чистотата на учението, каквато то имаше при великия учител. Един философ, който иска да ни приближи до майката природа, да опрости нашия живот и да издигне Бога в човека. Може би ревностни последователи на Дънова да са станали жертва на суров и безмислен аскетизъм. Може би правосъдието да е длъжно да се намеси. Но нека бъдем внимателни към хората на идеите и особено към хората на вярата. Християнството завладя света, след като Нерон и Калигула го разпънаха на кръст в циркове и кръстопътища. Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство. Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени.
към текста >>

Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени.
Може би ревностни последователи на Дънова да са станали жертва на суров и безмислен аскетизъм. Може би правосъдието да е длъжно да се намеси. Но нека бъдем внимателни към хората на идеите и особено към хората на вярата. Християнството завладя света, след като Нерон и Калигула го разпънаха на кръст в циркове и кръстопътища. Църквата има само едно сигурно оръжие срещу човека, когото смята за най-опасен неприятел - истинското християнство. Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени. В противен случай всички преследвания ще бъдат напразни.» Ето, наистина, с малко думи, една много вярна преценка на личността и дейността на г-н Дънов. Тая преценка е направена очевидно от един сериозен публицист (според «Свободна реч» той бил «уволненият» директор на в. «Пря-порец» П. Пенчев), искаме да кажем, от публицист тъкмо на мястото си, който внимателно наблюдава и грижливо изучава нещата и хората и който, дълбоко съзнаващ своя висок дълг на обществен деец, не се произнася току-тъй - леко и повърхностно - по въпросите, които разглежда, а вниква в тяхната същина и затова именно зряло ги обсъжда и вярно ги преценява. Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го!
към текста >>

Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го!
Ако евангелските истини не са престанали да бъдат само празни думи; ако заповедта «любете друг друга», тази основа на всички религии през всички времена, още се следва от служителите на Христа, нека не се съмняваме, че дъновизмът ще остане дърво без корени. В противен случай всички преследвания ще бъдат напразни.» Ето, наистина, с малко думи, една много вярна преценка на личността и дейността на г-н Дънов. Тая преценка е направена очевидно от един сериозен публицист (според «Свободна реч» той бил «уволненият» директор на в. «Пря-порец» П. Пенчев), искаме да кажем, от публицист тъкмо на мястото си, който внимателно наблюдава и грижливо изучава нещата и хората и който, дълбоко съзнаващ своя висок дълг на обществен деец, не се произнася току-тъй - леко и повърхностно - по въпросите, които разглежда, а вниква в тяхната същина и затова именно зряло ги обсъжда и вярно ги преценява. Нас ни особено радва, че покрай цялата тая паплач отбезкрупулни вестникари-хулители, които като че ли по някаква поръка са гракнали против един •праведник и викат: «Махни го, разпни го! », се чуват и трезви гласове като тоя на г-н П. Пенчев и на други някои, и не можем да не почерпим от тоя факт утеха и вяра, че докато у нас има още такива внимателни и добросъвестни дейци, нашата многоизмъчена страна няма да пропадне. Защото, наистина, подобни дейци са солта на земята и виделината на света. За жалост, един от хулителите на добрия г-н Дънов е и в.«Свободна реч». Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец?
към текста >>

Ами че светът върви безспирно напред и все напред в познаването на доброто, на Бога, тъй че сега трябва да има дори повече светии и пророци, отколкото е имало някога.
Тоя вестник никак не е доволен от въпросната статийка на г-н Пенчев и иронично подмята, че г-н Дънов «из под перото на уволнения директор се очертава като светец? » От това иронично подмятане на писача в «Свободна реч» трябва да се заключи, че тоя писач не допуща, какво г-н Дънов може да бъде свят човек. Па може би същият писач не приема изобщо, че може да има сега светии и пророци по земята. Ако действително такова е неговото схващане, то е едно дебело заблуждение. И наистина, ако някога е имало светии, пророци и спасители, защо да няма и сега? Ами че светът върви безспирно напред и все напред в познаването на доброто, на Бога, тъй че сега трябва да има дори повече светии и пророци, отколкото е имало някога. Истина е, от друга страна, че сега има и много лоши хора; истина е, че злото в света се е увеличило извънредно много, особено пък след войните. Ала това нещо няма защо да ни учудва: то става именно по силата на един естествен закон - закона за контрастите, според който, колкото е по-голямо доброто в света, толкова е по-голямо и злото. Нали и апостол Павел казва, че «дето се умножи грехът, преумножи се и благодатта». Тъй че сега трябва да има наистина не само много повече, но и много по-напреднали светии. Да, свети хора е имало, има и ще има, докато свят светува.
към текста >>

Но това нещо няма защо да ни безпокои: за Бога е важно преди всичко качеството, а не количество.
Светите хора се наричат в Св. Писание с много и разнообразни имена: синове на виделината, възлюблени Божии чада, Божии синове, Божии братя на Христа, Който е първородният от братята, царе и свещеници на Бога живаго и т.н. Като са синове на виделината, тяхната виделина сияе навсякъде, за да видят человеците техните добри дела и да прославят техния Отец, Който е на небесата. Значи светиите ще ги познаем от делата, от живота им, както едно дърво познаваме от плодовете му. Понеже, както се каза по-горе, не е лесно да се става светия, естествено е, че броят на светиите в дадена страна и в дадено време не може да бъде голям: мнозина звани, малцина избрани. Но това нещо няма защо да ни безпокои: за Бога е важно преди всичко качеството, а не количество. Бог спасява и крепи света зарад малцината, които Го любят и вършат Неговата воля: малко квас може да закваси цялото тесто. Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови. Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници.
към текста >>

Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот.
Тъй че, ако една страна съществува и напредва, това се дължи именно на светите хора, които живеят в нея. Ние сме уверени, че Англия дължи своята морална сила и своето морално величие, с които се отличава между всички други страни на света, главно на светите хора, които живеят в нея, на първо място - на куейкерите, които съставляват едва едно и половина на сто от цялото 40-милионно население на британските острови. Тежко и горко на оная страна, дето няма свети хора или дето броят на тия хора се е намалил до недопустимия от небето минимум. От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух.
към текста >>

Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите.
От Библията се учим, че във времето на Авраама градовете Содом, Гомор, Себоил, Адама и Сегор в Палестина били погубени с огън, изсипан от небето, защото именно не е имало в тях нито десет души праведници. Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата.
към текста >>

Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава.
Все по същата причина - липса на свети и праведни хора - са пропаднали всички древни цивилизации: Асирия, Вавилон, Египет, Персия, Гърция и Рим. Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата. Господа книжници и фарисеи!
към текста >>

По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух.
Второто българско царство, и то също така изгуби своята самостоятелност и падна под чуждо иго, само защото бе останало без достатъчно свети хора - след прогонването именно на богомилите, за които - в противовес на предишните легенди, измислени и упорито подхранвани от духовенството - най-достоверените издирвания на съвременната историческа наука едногласно твърдят, че са били едно високо издигнато общество, с възвишено морално учение и идеален - индивидуален и обществен - живот. Тревожни гласове от много страни се чуват и днес за пропадането на европейската цивилизация, ако любовта, мъдростта и алтруизмът не вземат надмощие над омразата, умопомрачението и свещения егоизъм между европейските държави. Специално пък за днешна България, която някога е играла ръководна роль в просветата и духовната пробуда на славяните и която, благодарение на своето будно население и днес би могла да играе подобна роль, с прискърбие трябва да изтъкнем, че в последно време силите на мрака, които повече или по-малко вилнеят днес по цял свят, са си намерили в нея доста оръдия, чрез които заплашват да вземат връх над силите на светлината, като задушат в страната всяка свободна духовна проява. Оръдията на тъмните сили у нас са от една страна книжниците и фарисеите - поклонници на лъжата и лицемерието, от друга страна - садукеите - явни безверници и безбожници, поставили своята сила в услуга на първите. Неспособни да утешат и нахранят наболялата и гладна за духовна храна душа на народа, книжниците и фарисеите виждат сега застрашени своите грубоматериалистични интереси, и в своето морално безсилие да защитят и запазят своите разклатени позиции, надават лицемерни викове, че многосектантството, което се развива напоследък в България, подкопавало уж народното единство и поставяло в опасност дори съществуването на самата държава. По този чисто византийски начин те сполучават да си осигурят за своите тъмни цели услугите на силните днес садукеи, които, сами отявлени безверници и безбожници, си служат с всички простени и непростени средства, за да обезверят нашия добър народ и убият неговия свободен дух. Тук ни иде на ум едно вярно наблюдение, което бяха направили над нашия народ някои германци във време на последната война, когато бяхме в съюз с тях:«Das bulgarische Volke ist ein vorzugliches Teig, aus dem man alles machen kann - казваха те, - leider aber sind gute Backer nicht da», което значи: «Българският народ е едно отлично тесто, от което всичко може да се направи, ала за жалост нямате добри хлебари! » Да, нямаме добри хлебари! Ние аслъ винаги от това сме страдали: рибата се вмирисва от главата. Господа книжници и фарисеи! Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване.
към текста >>

Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат».
Господа книжници и фарисеи! Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване. Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света. Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея. Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите. И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
към текста >>

Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите.
Ако вие искрено милеете за тоя добър народ, престанете да го плашите с някаква въображаема опасност от много-сектантството за неговото единство и самостоятелно политическо съществуване. Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света. Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея. Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите. И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
към текста >>

И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона.
Сектантството е най-много развито в Англия и Америка, и все пак то ни най-малко не е попречило, щото тия страни да бъдат най-могъщи и най-напреднали във всяко отношения между всички други страни в света. Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея. Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите. И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
към текста >>

Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
Ако вие бяхте истински духовни хора, сиреч ако живеехте истински духовен живот, щяхте да оставите всекиго свободен «да бъде удостоверен според своя ум» и «да ходи така, както го е Господ призвал», защото «дето е Духът Господен, там има свобода». Вие щяхте да се радвате, а не да скърбите и да се гневите поради много-сектантството у нас, защото тъкмо многото секти показват, че в нашия народ има духовни сили и нужди, които господствуващата «православна» църква не може да задоволи и затова хората търсят да ги задоволят дето могат, извън нея. Оставете прочее народа да се развива свободно в своя духовен живот, да слави Бога тъй, както си обича, и не се опитвайте да го безпокоите и спъвате със средновековни средства, защото «който сее неправда, ще пожъне бедствия» и «които орат нечестие и сеят злоба, същото ще пожънат». Времената на инквизицията минаха безвъзвратно и които се опитат да ги възвърнат, ще си строшат главите. И вие, садукеи, отявлени безверници и безбожници, които сте се поставили в пълна услуга на книжниците и фарисеите, не забравяйте вашето предназначение - да бъдете служители, а не тирани на народа; тиранин е всеки, който е по-строг от закона, който поставя своята воля по-горе от волята на закона. Сами, безверници, не налагайте на другите своето безверие - не обезверявайте и не убивайте духом тоя добър, трудолюбив и напредничав народ, защото запомнете добре, че който сее ветрове, ще жъне бури, и че Бог забавя, ала не забравя, а сега дори като че ли Той е започнал и да не забавя, както може да се убеди всеки, който колко-годе внимателно следи развиващите се в света събития. White
към текста >>

64. 11.Реално и нереално

Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват!
Мнозина се оплакват, че са правили добро, а в замяна получавали само зло. Това са говорили и мен не веднъж. И когато ги запитвах може ли, като се посади боб, да израсте царевица, или козата да роди агне - те се смееха -толкова това им се виждаше невероятно. А при това все пак те се оплакваха... Когато дена нива се оре и не се засява с чисто семе, бурени излизат по нея. И колкото е по-добре орана, толкова по-големи и буйни са те. Да правиш нещо без любов - то е да ореш, без да сееш - бурени покарват! Каквото и да правиш - прави го от обич. Правиш ли го от каквито и да било други съображения, резултатите ще бъдат незадоволителни. При това ти, който ще «правиш» доброто, винаги си спомняй, че в света има само Един, Който прави доброто - това е Бог, а ние изпълняваме само Неговото желание. Ние можем да донесем вода от извора и да услужим на някой жаден, но ние не правим водата! Не помним ли това, ние мислим нещата както не са, и много естествено е, че животът ще ни опровергава, на всяка крачка неочаквани противоречия ще ни смущават... Сей чисто семе - всяко нещо, сторено от Любов, е чисто семе!
към текста >>

Няма нищо лошо или добро, което ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там - в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни.
Има едно царство, в което всичките закони се гласуват моментално и се изпълняват веднага от милиони най-покорни, най-послушни войници и служители. Това е царството на нашата мисъл! Човек не познава нищо по-велико от него и при това не го зачита за нищо, макар да има нужда от него постоянно. Нищо в човека не става преди да се роди мисълта за него, преди да се заповяда оттам. В това царство ние сами сме царе и господари. Няма нищо лошо или добро, което ние сме направили в живота си, което да не е станало най-напред там - в това велико безкрайно царство, в което ние сме самодръжци абсолютни. Искаме ли да мислим за звездите - там е мисълта ни. За великия океан? -И там е! И за най-дребното, и за най-великото - това са все наши лични възможности. Нека тогава пазим крепостите и вратите на това приказно царство.
към текста >>

Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия.
Ако вие сте от тия специални хора, грижете се за тия нечистотии. Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно... Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните! 10.11.1942 г., Изгрева Л. Лулчев (В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г, стр.
към текста >>

Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните!
Но ако не сте, не се нареждайте доброволно в техните редове, защото ще се изпоцапате и после няма да можете да работите. При това ще разнасяте тия нечистотии навсякъде и воня, която ще отблъсква всички. А вие, неподозиращ това, ще се чудите защо хората се отнасят така недружелюбно... Злото в човека започва с лошата мисъл. Пазете се от лошата мисъл и тогава няма да стигнете до лошото дело! Пазете светло и чисто вашето приказно царство, в което могат да цъфтят най-красивите цветя, да се оглежда небето с всичките си безкрайни слънца и звезди, да се съединяват миналото и бъдещето с най-малките усилия. Не пущайте в него мрачните сенки на злобата, огнените стрели на завистта, тежките облаци на съмнението... С цветя и слънчеви лъчи украсявайте мислите си, и светът ще стане и наистина по-красив и за самите вас, и за околните! 10.11.1942 г., Изгрева Л. Лулчев (В. «Братство», бр. 170, 25.Х.1936 г, стр. 3-4) Человек познава природата толкова, колкото познава и себе си.
към текста >>

Мъдрият и ученият се различават по това, че мъдрият работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има предвид върховната цел на Естеството, отгдето е почерпил тия знания.
Ползва се сам от това знание и помага на другите. Но природата е нещо достъпно за всички ни, защото ние сами сме частица от нея. Достатъчно е, ако пожелаем да влезем в отношения с нея - тя винаги е на услугите ни. И ако ние сме деца или невежи - тя ще ни забавлява. Ако сме учени, тя ще ни покаже своите закони, а ако сме мъдри, ще ни разкрие своите тайни. Мъдрият и ученият се различават по това, че мъдрият работи безкористно, не продава знанията си, не злоупотребява с тях и винаги има предвид върховната цел на Естеството, отгдето е почерпил тия знания. Него не съблазняват земни богатства, обществени положения, титли, мнения, слава. Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към който нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях, и ако това е единствената му цел или най-силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното.
към текста >>

Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него.
Той живее в един реален свят, в който нищо не му липсва и към който нищо не може отвън да се прибави. Това знаят само мъдрите, другите могат само да мислят за такъв живот. Но всички тия пътища на учения или мъдреца са еднакво отворени пред всеки от нас. Достатъчно е само да пожелае настойчиво да върви по някой от тях, и ако това е единствената му цел или най-силното му желание, природата ще го подпомогне, условията на живота му ще се стекат по нов начин и той ще има желаното. Но нека не мисли, че то ще се постигне в един ден, нито в една година. Това ще бъде път без край, но в началото още той ще вкуси от плодовете му и ще знае вече, че е влязъл в него. И радостта му след това винаги ще преодолява страданията, които ще срещне в своя живот. Започнете изучаването със себе си или с тия, които обичате най-много. Погледнете лицето си и знайте, че там - в него, се гнезди всичкото най-възви-шено и красиво във вашия живот. Челото - там е гнездото на всички мисли. Там е светът на мечтите - царството на най-реалното и същевременно - на най-неуловимото.
към текста >>

Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от хаос и безсмислие.
Често повтаряните състояния турят отпечатък или израз на лицето: скръбно, весело, мрачно и пр. Но преди да дойдем до тия живи форми, нека се спрем на някои елементарни истини, които биха ни подпомогнали в това. Естествено е, че досегашните ни знания биха били полезни, но трябва и нещо ново. Това ново може да ни се строи странно на пръв поглед, но личният опит ще ни покаже доколко то е вярно. Светът, в който живеем, е същият и за учения, и за невежия, но еднакво не го схващат. Ученият вижда закономерност там, където невежият се угнетява от хаос и безсмислие. Колкото по-широко е съзнанието на човека, толкова нещата изглеждат зависими и свързани едно с друго. Колкото е по-тесногръд и невежа, толкова и светът му се ограничава с неговите непосредствени интереси и желания. Силите в света ние познаваме по техните резултати, формите са един от тия резултати. Человек е също проява на силите, които носи в себе си. Неговата форма, тялото му, е във връзка с това как проявява своите сили - в кои светове - физическия, органическия и чувствения или във волевия и умствения.
към текста >>

65. ПОСЛЕСЛОВИЕ

Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора.
ПОСЛЕСЛОВИЕ Чрез мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. Какво представлява днес България? Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора. От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина.
към текста >>

От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани.
ПОСЛЕСЛОВИЕ Чрез мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават. Какво представлява днес България? Настръхнали едни срещу други групи, смутени в безпътица хора. От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
към текста >>

Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие.
От една страна - тия, които «клаха своите братя, както турчин не ги е клал»; от друга страна - пострадалите от това, които утре, при първа възможност, биха върнали със същото; а посредата - един хаос от алчни, безидейни хора; псевдоителигенция, която или използва всичко за себе си, или са играчка на хитри, безскрупулни водачи; идейни течения, които се лутат в рамките на своите устави и частни цели - благородни и високи, но твърде тесни за дадения момент, твърде бавни по своя път, твърде далечни спрямо нещастията, които са сполетели всички... И изглежда бъдащите облаци, които неминуемо ще дойдат, ще ни заварят неприготвени, като винаги... Защото фактически революцията в духовете на българите е станала и остава само външно да се оформи... 174 Затова именно съдбата на България не може повече да бъде играчка в ръцете на разни категории пехливани. Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие. Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока! И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни.
към текста >>

Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока!
Време е вече годното, здравото, идейното, новото, всички ония, В съзнанието на които приложението на идеалите им стои над материалните изгоди от тях- да излезе на обществената сцена, да вложат реално силите си в планомерна работа. С послушание и смирение, с жертване на своите лични изгоди и съзнание на своята отговорност пред съдбата на цялото племе; в името на висшите идеали, които ни въодушевяват за добруването на цялото човечество, нека сторим всичко възможно това добрувание преди всичко да дойде в дома ни. Политическите партии, това са бойни фронтове, в които постоянно се воюва по един или друг начин; изнасят се, и донякъде чрез властване прилагат практически възприетите идеи. Хората на новото няма защо да слизат до уро-вена на политическите партии, нито до тия техни похвати и разбирания, които често турят идеалите на партията над самата истина. Не, организирани като едно голямо централно ядро от хора с високи морални схващания, които далече надминават тия на политическата ни, за съжаление съвършено лишена от морал действителност; въодушевени от постоянния устрем да постигнат лично и групово повече положителни качества, отколкото имат; правещи затова постоянни усилия и жертви; будни към страданието на цялото човечество, а още повече - към тия на своите близки; отдадени доброволно и безкористно на желанието да му помогнат - тия хора ще станат онзи необходим тампон между враждующите братя, онзи отдушник, чрез който ще протекат и се канализират буйните енергии, необузданите страсти, облагородят жестоките нрави и даде възможност да се намерят по-нови пътища и проявят други методи и похвати чрез вкарване на идейни хора в нашия парламентарен и обществен живот, за да добие страната ни правилен тласък, насочване и развитие. Останали почти само щабове от генерали без войски, политическите партии всякога биха търсили подкрепата на такова организирано ядро и то - сложено върху сцената на нашата действителност-тутакси ще натегне везните на нова посока! И време е вече. В българската душа се крият достатъчно красиви елементи и ако те не са дали плодове досега, то е защото или не са никак сеяни, или защото почвата не е била достатъчно изорана. А е време. Крайно време е да се събудят тия положителни качества в народа ни. Хората, които са правили хиляди усилия, следвайки своя път и дружествени цели, с охота ще сторят, мислим, още малко усилия, за да включат и практическото постигване добруването на целия ни народ в своите дружествени цели, като нещо възможно и близко.
към текста >>

И тъй, към дела - всички ония, които искат да работят безкористно за своя народ, нека си подадем ръка за задружна дейност, за задружен отпор на тъмните сили, които мислят, че чрез невежеството, тъмнината и насилието може да се постигне нещо добро.
Това ни показва поучителната история на миналото - когато дванадесет рибари палнаха сърцата на милиони хора; на нашата недалечна действителност, когато разкалугереният двадесет и пет годишен младеж Левски събуди хиляди души от летаргия. Та неужели след толкова години свободен живот в България не ще се намерят поне дванадесет верни синове нейни, които да я поведат? Ние ги знаем, че те съществуват много повече, че те ще се явят, ще заемат своите места между другите много скоро, защото всички ги очакват и желаят. Зазоряването ще дойде по-скоро, отколкото се мисли. И когато слънцето излезе на хоризонта, тогава всички тия, които в съществую-щия духовен мрак смятат своите братя за врагове, ще погледнат и ще благодарят, че не са окървавили ръцете си в братска кръв! И тъй, към дела - всички ония, които искат да работят безкористно за своя народ, нека си подадем ръка за задружна дейност, за задружен отпор на тъмните сили, които мислят, че чрез невежеството, тъмнината и насилието може да се постигне нещо добро. Човек за човека не е вълк - но ако не може да го почувства като брат, трябва, необходимо е поне да го приеме като човек, със същите права като нас самите, независимо от неговите убеждения, които за съжаление в нас са тъй малкотрайни... Нека се приготвим за реализирането на новото, което иде в света. А то носи мир на душите и радост на човеците. Стига недоверие, съмнение, безнадеждност, борби! Стига взаимно изтребление! Нашият дом е твърде хубав и ценен, за да си го рушим ние самите!
към текста >>

Стига недоверие, съмнение, безнадеждност, борби!
Зазоряването ще дойде по-скоро, отколкото се мисли. И когато слънцето излезе на хоризонта, тогава всички тия, които в съществую-щия духовен мрак смятат своите братя за врагове, ще погледнат и ще благодарят, че не са окървавили ръцете си в братска кръв! И тъй, към дела - всички ония, които искат да работят безкористно за своя народ, нека си подадем ръка за задружна дейност, за задружен отпор на тъмните сили, които мислят, че чрез невежеството, тъмнината и насилието може да се постигне нещо добро. Човек за човека не е вълк - но ако не може да го почувства като брат, трябва, необходимо е поне да го приеме като човек, със същите права като нас самите, независимо от неговите убеждения, които за съжаление в нас са тъй малкотрайни... Нека се приготвим за реализирането на новото, което иде в света. А то носи мир на душите и радост на човеците. Стига недоверие, съмнение, безнадеждност, борби! Стига взаимно изтребление! Нашият дом е твърде хубав и ценен, за да си го рушим ние самите! Нека помним, че имаме отговорност и пред бъдещето. Че днес изживяваме това, което сме сели в миналото и днешните условия ще определят утрешното ни добруване. А то заслужава да се стори повече, отколкото е направено досега.
към текста >>

Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и Любов вече между синовете и дъщерите на нашия народ.
Стига взаимно изтребление! Нашият дом е твърде хубав и ценен, за да си го рушим ние самите! Нека помним, че имаме отговорност и пред бъдещето. Че днес изживяваме това, което сме сели в миналото и днешните условия ще определят утрешното ни добруване. А то заслужава да се стори повече, отколкото е направено досега. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и Любов вече между синовете и дъщерите на нашия народ. От редакцията на библиотека «Народни Будители» (Н. Б.) __________________ 174 - 9 юни беше възможен именно поради това! (бел. а.).
към текста >>

66. (50) Курорт на Рила от 6.VII.1939 г. до 4.Vlll, c.г.

Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът?
Но това е външната страна. Искали са да бъдат свободни и силни, а от това се ражда насилието и робството, а голямото знание създаде лъжата в света - нямат светлината. И сега искат по същия начин - със силата и знанието - да решат въпросите, а не работят с Любов и не са в съгласие с Божествения ред на нещата и понеже не са приложили Любовта, образуват огън. Любовта да се приложи като основа на живота. Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но Любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят Божествената основа. И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на канара - остава.» Недев не изхожда от Любовта. Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон.
към текста >>

Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат.
Искали са да бъдат свободни и силни, а от това се ражда насилието и робството, а голямото знание създаде лъжата в света - нямат светлината. И сега искат по същия начин - със силата и знанието - да решат въпросите, а не работят с Любов и не са в съгласие с Божествения ред на нещата и понеже не са приложили Любовта, образуват огън. Любовта да се приложи като основа на живота. Тогава животът ще даде знанието, светлината като резултат естествен, но Любовта трябва да се приложи като основа. Ако се гради здание без основа, какъв ще бъде резултатът? Всичките неща в света, съградени без Любов, ще се разрушат. Природата руши. Защо? Защото хората не турят Божествената основа. И Христос казва: «Къща, построена на пясък, пада, а на канара - остава.» Недев не изхожда от Любовта. Ще Ви слуша, докато идеите му са в унисон. Злото и доброто са в едно дърво: две противни движения в природата, но няма антагонизъм - в своя си път те са едно цяло.
към текста >>

Светът е без основа.
Злото отива към центъра на Земята, а доброто - към центъра на Слънцето. Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията.
към текста >>

Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение.
Злото в нас се образува; човешкият егоизъм е корените на злото. Побеждавай злото чрез доброто. Доброто туря злото на работа. Активен по чувства да търси противоположни чувства, с мекота. Светът е без основа. Без Любов нищо не може да се започне... 344 Царят да тури Стефана под наблюдение. 345 Има нещо ново в съзнанието, но светът има нещо, което е по-силно, което обединява, и ще се наложи царят да приложи възпитателните методи. Не толерантност, а да се приложи волята Божия! Инак тя пак ще се приложи, но по-добре е и той да вземе участие в това приложение - подобре е за него! Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме.
към текста >>

» Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.347 На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско.
Трябва да се приложи Паневритмията в основните училища до «Евера», а останалите упражнения - в прогимназията. Няма да ги чакаме. За доброто на един народ, за всички просветени хора туй се изисква.346 След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли - за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!... Следобеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: «Дявол да те вземе, само ти липсваше тук! » Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.347 На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско. На 3.VIII сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам: - Мечтаеш ли? - И видях царя да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим.
към текста >>

- Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира.
Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша. Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата. - Този парламент изцяло работи добре - казах аз - и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избере доброто от лошото. - Да, но кога и как? - каза царят. - Предварително - държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира. На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев349 да престане с провокациите си (вчера, 8.VIII, му казах това, защото Кьосето сам бе му поръчал да дойде). Стойчо, със своето отиване в Лондон, внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че макар това да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата. - Но как ще се открие камарата?
към текста >>

Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия... Разговорът вървеше безсистемно към края.
- Да - казвам му, - те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят. Минахме отново на разговора си. Чете ми доклади някои, вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни. Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия... Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда. - И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме.
към текста >>

Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство.
Чете ми доклади някои, вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни. Казах му, че [е] малко вероятно, макар че германците искат да изненадат, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия... Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда. - И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене, и аз - като него, тъй че квит сме. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни.
към текста >>

67. (61) Среща с Царя на 22.Х.1939 г. във Враня, от 8 и 15 ч сутринта до 13 и 20 ч

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор.
някои дипломатически постове: ставаше дума за Буров - Париж, аз поменах Кимона за Москва, Стойчо - за Париж или Рим, а Калфов като познат - за Рим и пр. Царят правеше сметка, че се е разправял досега 23 часа и когато Багрянов му каза, че не изглежда уморен, той каза: - Защото по-рано се измарях, че и отговарях за греховете на другите -защо не съм се справил с лудориите на Стамболийски, с лекомислието на Мушанов, с щуротиите на... (забравих), с кръволочествата на Цанков... а сега си отговарях за това, което съм правил и което знаех защо съм го правил. Затова сега съм по-малко съсипан. Когато се видяхме, от началото аз му казах, че сега трябва да се премери, за да види колко е натегнап от мъдростите, които е набрал от разговорите, а след това му дадох да прочетем една глава от книгата «Ла вий пур ла тут» [«Ла ви пур льо Ту»] - «Пане» (тая глава) 409, която царят чете гласно и казваше: - Така е, така е. - Това да ни бъде за камертон - казах аз, като свърши. Наистина, до края вървяхме добре, без сблъскване, в тия пет часа разговор. Когато вече смятах, че уговорихме това, което можеше да се уговори, казах му, ако има някои промени, нека се обади, което той обеща да стори непременно, като ми разправи, че не иска да ме пусне по тоя път и врата, понеже през тях някога влизал Тодор Александров410... Мислех си и аз и той, горкият, колко компромиси е трябвало да направи, докато се отърве и запази трона си досега... Бог да му помага и пази... Разговорите бяха интересни и разнообразни, но аз съм още уморен; не зная поради що и не мога да си спомням подробности. При това и нощес се събудих в 2 и половина часа с чувство, че някъде се прави заговор и нещо нечисто и опасно и срещу държавата, а също и за мен...411 Такова нещо отдавна не бях преживявал... Чаках днес да дойде известие за кабинета; досега, докато пиша, още няма. Колкото за разговорите с държавниците, те бяха много интересни, още повече, че царят имитираше някои, и то поразително, в говора и маниерите. В това отношение той има поразителен талант - и памет, разбира се, необикновена. При записването ще пиша това, което си спомня, и то не ще бъде много, но все пак е по-добро от нищо.
към текста >>

Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен.
Бил е хитър и внимателен. Хвалел Кьосето, за да разбере противното, царят не се поддал на тая уловка и го оставил в неведение. Ал. Цанков е бил тоя път «по-човечен и ненапомпан», каза царят, че «не е имал време да го напомпат». Говорил е против парламента, не изобщо, а срещу някои похвати. Чувствал се е донякъде виновен за неговия скандал там, където щеше да «вдига завесата», но царят се е отнесъл внимателно с него. Всички държавници без изключение са препоръчали неутралитет, и то честно да се пази, като някои от тях (Гичев413, Буров и др.) са искали да бъде с отговорни лица, за да се пази и не изтощава царят и пр., стара песен - да се наместят те... Никола Мушанов е бил доста претенциозен, но не и умен. Говорил е, че трябва ново правителство, което да се възглавява от него (това не е казал, но е дал да се разбере, че той има най-много връзки и че други не може). Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек.
към текста >>

Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр.
Между другото е казал, че Дамян («Виждате ли, Лулчев! » - удари се царят в челото), Дамян стоял при него пет часа и му се оплаквал, че чакал да бъде военен министър, а те турили Пенчо Златев. - То беше моя работа - каза царят, - която аз сторих по вдъхновение, като посочих на Кимона Пенчо - виж каква съдба... Гичев е бил много язвителен и е оставил впечатление на голям егоист. Той, каза ми, [че] работи със своя баджанак Вергил414, който е по-сърдечен човек. Най-озлобен и дребнав е бил Стоян Костурков415. Той просто се задушавал от злоба и е стигнал дотам, че да каже: ако бил по-млад, щял да хване гората с чета, да се бори за народните свободи на печата и пр. Царят му показал вестник «Тайме» с бели полета от цензура, той не искал просто да разбере. Във всеки случай царят му е говорил доста меко и го е поутешил. Кимон е бил сдържан и коректен повече от други път и царят го е изслушал внимателно, за което и аз лично го бях молил. После царят му обяснил някои работи, които той не е знаел, например разговора с Потьомкин, който обвинил царя в максимализъм, а тоя му казал: - Ако бяхме максималисти, щяхме да искаме Сан-Стефанска България! - и пр.
към текста >>

68. 31. ПАЯЖИНИ (г. I, бр. 12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията.
I, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 2) Законите в България са само за тия, които не са на власт. Тия, които имат власт в ръцете си, могат всичко да правят. И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи.
към текста >>

Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно.
И това не е било само сега, а от време още - защото ако бяха се свикнали на друг ред - сега не можеха търпя противоположния. Който има власт, всичко може - и беззаконията си, ако стане нужда, ще узакони - инструментът затова – „Народното събрание”, е фабрикувано точно да отговаря на изискванията. А когато дойдат противниците на тая власт, те ще отменят всички тия закони като неконституционни и ще ги заместят с друга... бетер от тях. И всеки вижда сламката на политическия си противник, но гредата в своята не чувства. Не харесваме нищо, направено от политическия си противник, търсим да видим най-лошото, дори тогава, когато помен от него няма. Подозрителността, мнителността, злобата растат постоянно. Те са като зъбците на едно чепкало, което ще отдели косъм по косъм нашия народ, за да може да изпреде новия плат с нови фигури и шарки, който новото време му носи. Когато слънцето напече - то носи живот, енергия на всички: тогава цветето по-силно благоухае, а отровата на змията става още по-отровна! И днес българският народ е подложен на това врение. Енергии идат. Той расте, И лошото става по-лошо, и доброто - по-добро.
към текста >>

69. 40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.)

1) Общоевропейската война дойде да поразруши онова, що безогледната политика и алчността в последните години твореше.
40. ЗАЩО СЕ ПОЯВИ НАШАТА ОРГАНИЗАЦИЯ (бр. 15, 26.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 26.ІV.1924 г., София, стр. 1) Общоевропейската война дойде да поразруши онова, що безогледната политика и алчността в последните години твореше. Войната раздруса до основите морала, тъй както тук, така и в Европа. Догдето едни слагаха живота си на фронта за отечеството, други слагаха за сметка на това отечество мазни банкноти в касите си. Оттук се усилиха политическите обществени различия. Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха.
към текста >>

Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата.
Войната раздруса до основите морала, тъй както тук, така и в Европа. Догдето едни слагаха живота си на фронта за отечеството, други слагаха за сметка на това отечество мазни банкноти в касите си. Оттук се усилиха политическите обществени различия. Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха. Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата. Младите, нетърпеливи, буйни, озлобени, искаха бърже да завъртят световното колело напред, а старите, със своята фраза: „7 пъти мери, един път режи”, искаха да завъртят житейското колело назад. Младите не бяха още достатъчно назрели да поемат държавния кораб - старите (ситите) не можеха да се помирят с новото. В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове. Научиха избирателя да чака всичко наготово. Българските политици учиха българина в продължение на 45 години, че стига да изберат, то те ще им направят и чушми, мостове и дори и реки ще прокарат.
към текста >>

В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове.
Догдето едните нямаха най- необходимото, другите - малцинство, но властни и имотни, тънеха в пресита. Политическите партии туй и чакаха. Те почнаха да гъделичкат болната душа на българина и злобата, завистта, мъстта затуптя в сърцата. Младите, нетърпеливи, буйни, озлобени, искаха бърже да завъртят световното колело напред, а старите, със своята фраза: „7 пъти мери, един път режи”, искаха да завъртят житейското колело назад. Младите не бяха още достатъчно назрели да поемат държавния кораб - старите (ситите) не можеха да се помирят с новото. В това състояние се прибави и онази злоба, демагогия, която доведе дотам, да се колим като врагове. Научиха избирателя да чака всичко наготово. Българските политици учиха българина в продължение на 45 години, че стига да изберат, то те ще им направят и чушми, мостове и дори и реки ще прокарат. В резултат запустя домът, запустя селото, околията, окръгът и България. Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници. За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки.
към текста >>

В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация.
В резултат запустя домът, запустя селото, околията, окръгът и България. Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници. За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки. Размениха се ролите. Господарите станаха слуги и слугите - господари. В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници.
към текста >>

Тя изникна сред бури тихо, без много шум.
Прехвърли се центърът на тежестта само в ръцете на неколцина избраници. За да се закрепят на власт тези избраници, вдигаха, според времето, разни байраци с разни надписи и под тях се редяха празните бутилки. Размениха се ролите. Господарите станаха слуги и слугите - господари. В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност.
към текста >>

Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници.
В това време на силно вмешение, раздрусване на морала, силната демагогия и злоба, и на тия силни различия и насилия, които царяха в България, се появи и нашата организация. Тя изникна сред бури тихо, без много шум. Тя се гради камък по камък в духа на новото време и нужди. Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич. Андро Лулчев
към текста >>

Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни.
Организацията на ратниците на свободата стреми да даде нов смисъл и направление в политико-обществения ни живот. Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич. Андро Лулчев
към текста >>

С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич.
Тя ще върви с времето и ще се мъчи да не си прави илюзии, че може да се върне световното колело назад, нито да го върти по-бързо стремглаво напред. Нашата организация ще сее своите семенца без пушки и картечници. Тя носи истинските принципи и макар бавно, тя носи из села и градове не демагогия, а истинска братска обич и задружност. Ратниците се явиха да донесат на България истинска свобода, братска обич, труд и взаимни отстъпки. Ний се явихме да сеем истината, безкористна работа, почит към жените и ратуваме за техните правдини, грижи за прокудените и любов към братята хора, и да насърчим труда, и възвърнем господаря да си стане господар, а министри, депутати, кметове да станат слуги народни. С бавни крачки, без пушки и картечници, ние викаме честните българи да донесем народу си добри дни и братска обич. Андро Лулчев
към текста >>

70. 10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.)

1) Андро Лулчев Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива.
10. НАКЪДЕ? (бр. 3, 18.І.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива. Същото е и с народите. В историята се срещат такива случаи, където народите след неуспехи са се самоунищожавали. Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите.
към текста >>

Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път.
„Ратник на свободата”, бр. 3, 18.І.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива. Същото е и с народите. В историята се срещат такива случаи, където народите след неуспехи са се самоунищожавали. Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели?
към текста >>

В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите.
1) Андро Лулчев Когато един индивид преживее тежка морална, финансова или душевна криза, ако е слаб по дух, воля, то такъв человек изгубва вяра в себе си, отчайвайки се, остава без път и или се пропива, или се самоубива. Същото е и с народите. В историята се срещат такива случаи, където народите след неуспехи са се самоунищожавали. Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха. Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде?
към текста >>

Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели?
Нашият народ след двете несполучливи войни остана без идеали, без път. Мрак и отчаяние обви земята ни. В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха. Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде? Накъде? По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си.
към текста >>

Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде?
В този мрак, безпътица, големи кризи покрусиха душите. Изгуби вярата а себе си, обичта към другите; а партизаните, за да оправдаят своите неуспехи, отхвърляха отговорността от себе си, приписваха я на другите, критикуваха и, за да владеят народа, насаждаха омраза в него. Скараха те баща със син, син с баща, разделиха брат от брата, селянин да коли съселянин, гражданин да гони, убива съгражданина си, селянин да гони гражданина, гражданинът - селянина... и клахме се, както турци не са ни клали. Где онова хубаво чувство на другарство, братство, което в продължение на няколко години на фронта срещу врага и а ноктите на смъртта беше свързало българина, без разлика на партийно- обществено положение, така здраво, че дори смъртта не бе в сила да ги раздели? Партизаните не само че ги разделиха, но и озлобиха. Изчезна обичта между тях, братството, и отстъпиха мястото на злобата и омразата... Дойде пробивът на Добро поле и остана нашият народ в мрак и на страшен кръстопът и се запита: Накъде? Накъде? По-младите, буйните искаха да поведат народа по късия път и със скокове. Бързите реформи и с един замах да постигнат целите си. Те забравиха, че в природата не стават скокове. Детето, докато не стои достатъчно в утробата на майка си, се не ражда, но и когато се роди преди 9 месеца, то е „недоносче” - умира или е „хилаво”.
към текста >>

Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде?
Възвърнаха ли му това, що му отнеха: Обичта, доверието и приятелството, та да не се избиваме по улиците като псета? Не, не, хиляди пъти не! „Силните ръце”, „диктатурите” нито В Европа, нито В България са носили хубаво, светло, щастие за народа, а само са отстранявали временно опасността, за да ги помете и тях впоследствие. На това ни учи животът и историята. Днес, след нас остава историята, пред нас е бъдещето. Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде? Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата. В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички честни, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България. Не България на скоковете. Не България на регреса! Не България на силните ръце на диктатурите.
към текста >>

Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата.
Не, не, хиляди пъти не! „Силните ръце”, „диктатурите” нито В Европа, нито В България са носили хубаво, светло, щастие за народа, а само са отстранявали временно опасността, за да ги помете и тях впоследствие. На това ни учи животът и историята. Днес, след нас остава историята, пред нас е бъдещето. Като имаме предвид, че всички политически партии се изредиха да управляват България един и два пъти, и които дадоха що имаха на народа, най-хубавото, което в днешното време е недостатъчно, не стига да донесе новото, да посочи новия път на народа, да разпръсне мрака, възвърне вярата, обичта между народа, тъй като самите те - партиите, констатират, че пътят, по който сме тръгнали, е гибелен, на този страшен кръстопът, когато цял народ прилича на разбита армия без водач и път, и се лута и пита: накъде? Ний, Ратниците на свободата, сочим новия път: по пътя на Христа, който без пушки, топове, без силна ръка, без явни и тайни полицаи успя да наложи новото над старото, обичта над омразата. В днешните тежки дни за народа ни налага се повече от всеки друг път усилията на всички честни, справедливи синове и дъщери в родината ни да оставят стария път и обединени около новите принципи, новата програма, която издигаме ний - Ратниците на свободата, да тръгнем из новия път, който ще ни доведе до утрешна Нова България. Не България на скоковете. Не България на регреса! Не България на силните ръце на диктатурите. Не стара България - на омразата, лъжата, убийствата, но България на обичта, братството, взаимната помощ, истината над всичко, неравенството между Всички - утрешна Нова България.
към текста >>

71. 13. УТОПИСТИ (бр. 4, 25.І.1930 г.)

За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес?
Неговите боси, голи, гладни ученици се разбягаха, а впоследствие бяха избити някои от тях за новото „утопично” учение. А завеяният Исус, разпънат от старото, не стана ли глава на църква? Кои бяха прави? Болшинството ли или дванайсетте рибари със своя завеян учител? А Ян Хус не изгориха ли? За безбожния, утописта, завеяният Лютер не се ли издигат десятки каменни паметници из Германия днес? Трагедията с умопобъркания Галилей? А дванадесетгодишното измъчване на Христофор Колумб, да установи учени академици, че пътят за Индия може да бъде и на запад? Толстой в Русия как го приеха? А днес не са ли пръснати неговите последователи из цял свят?... Ами ексцентричният полковник от Хановер - Хинденбург, не беше ли наречен от силния и авторитетен кайзер Вилхелм II „смахнат утопист” и разиграван от град в град?
към текста >>

Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати?
училище пред капитан Янков и с формули не му ли доказваше, че може да се построи апарат, с който може да се лети из въздуха? Авторитетният капитан Янков не се ли изсмя и подигра с юнкера пред цял клас: „Момче бе, бивол може ли да хвърчи бе? Та и ти апарат ще правиш да хвърчиш” - и цял клас не прихна ли да се смее заедно с капитана, който не след много му заяви все тъй авторитетно, че това, що прави и чертае, е утопия, която граничи до лудост. Капитан Янков не стана ли генерал Янков, началник на инженерните войски, т. е. и началник на „биволите”? Утопистът юнкер не стана ли един от първите наши авиатори, който доживя да види осъществени своите „утопии” от други, летя с „бивол” - само че генерал Янков, макар и началник на биволите, началник и на някогашния „утопист” юнкер, не се качи на бивол (аероплан), и за да оправдае навярно своя страх, както по-рано своето невежество, измисля все тъй пак авторитетно формулата: „На дърво без корен не се качвам аз”... Първите пионери на вегетарианството как бяха посрещнати? С какви мъки се отвори първата вегетарианска гостилница? „За тревопасни животни на два крака място няма и пари няма за утопии. Време няма” - се провикваха авторитетите - а днес? След погрома 1918 г. много глави се наведоха и много души смутиха.
към текста >>

Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада??
Че сме утописти за някой - това ни радва, защото в историята има записани хиляди имена все на утописти. Дали място в политическия живот ще има за нас, това животът ще покаже - но тази стара песен ни е позната. Ний вярваме, че щом във всички почти европейски държави има християнски партии, организации, които са управлявали народа си десятки години наред, управляват и ще управляват, и щом имаме Демократически интернационал, IІ социалистически, ІІІ комунистически, Зелен интернационал, за които идеята дадоха нашите неуки селяни, ний вярваме, че дойде време да се създаде* Християнски интернационал, който ще заратува за истинските Съединени щати на Европа. (Разбира се, утопии днешни.) Че сме били малко, та винаги носителите на новите идеи не са ли били малко? На една кола грънци една тояга не стига ли? Русия не беше ли тъй лесно подпалена от 148 комунисти, между които и двама българи, благодарение горивния материал, който беше струпан от неправдата, мизерията, злобата и глада?? Че сме били всички християни, т. е. хора, които не убиват, не лъжат, не крадат, помагат на бедните и болните, е вярно, но вярно е, че тези християни досега не бяха организирани, наливаха вода в чужда воденица и бяха разединени и управлявани често от „Християни”-езичници, които убиваха, лъжеха и затваряха и пр. Крайно време е дошло да си сменим ролите. Едно време управниците бяха извадили формулата: Баламите - на фронта, а умните - в тила. Сега: Умните управляват, а глупавите утописти, завеяни изпълняват.
към текста >>

72. 26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде. Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България.
към текста >>

Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета.
Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго. Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше? Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва. Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре... Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат. Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник. Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас Стр. 148/1036 „опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка. Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война?
към текста >>

73. 29. „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Години наред през време на войната народите всичко решаваха по късия път. Не правдата, а силата решаваше. Като последица на тази сила дойдоха и насилствените договори за мир, с които победителите обвързаха победените. Злобата и „силата е право” от бойните полета бяха пренесени и по разните „мирни” конференции. Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България?
към текста >>

Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея.
Следствие войната, неправилното и бързо „разрешение” на много важни въпроси, настанаха кризи в цял свят, а демобилизиралите се войници и офицери решиха и в мирния си живот да разрешават въпросите по методите от бойните поля - по късия път силата е право, обявиха военни диктатури Русия, Италия, Испания и др., като ги назоваха с разни имена. На 9 юний 1923 г. кабинетът на министър Стамболийски беше смъкнат от военните. (Според изявленията на военният министър генерал Вълков.) От тази дата започнаха да злоупотребяват с и в името на България. В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея. Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има.
към текста >>

151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация.
В това болно време много тилови герои, хлапаци и други, които ни фронт, ни пушка са виждали, взеха да се бият в гърди по мегдани и паради, гдето трябва и не трябва, и да викат: „България над всичко”, и тежко и горко на тези, които с тези „спасители” не викат: „България над всичко”... Но коя България и що е България? Има една България на тези, що я браниха с телата си по бойните поля и служиха и служат тук честно на своя народ и има България за онези, които гледаха и гледат на България като на собствена градина, в която може да берат, без да са сели нещо в нея. Първите мълчат и творят, а вторите - прикрити зад един фалшив патриотизъм, вземат и алармират. За да се говори от името и в името на България, трябва да си дал нещо за тази България. Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”! За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”. Що е България?
към текста >>

И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”.
Защото Стр. 151/1036 думи без дела са мъртви и не е все едно да извика пъдарят на мобилизация и да извика царят на мобилизация. Думите имат сила само тогава, когато се говорят от авторитетни личности, а че в мътна вода може да се лови риба, и то го има. Съзнателно или не, в днешното болно време много търсят път, а една част търси и гради своя път над един фалшив патриотизъм, като се провиква: „България над всичко”! За нас, Ратниците на свободата, тези, които градят своя път върху насилието, фалша, омразата, са на неверен път. И ние милеем за България и ще оставим делата ни да говорят, но ние обичаме народа си и истината, затова в тези болни дни, в тази напоена със злоба атмосфера ние извикваме не „България над всичко”, а „Истината над всичко”. Що е България? За днешния и утрешен министър България е неговото министерско място. Отнемете му го - той или граница прескача, до турския султан махзари подава или от театър Ренесанс се провиква: „През главите им ще минем, но властта ще вземем”, т. е. министерското си място ще осигури. Няма министерско място - няма България над всичко.
към текста >>

Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д.
За едни България над всичко е; банките им, търговията им, гешефтите им - за други е - хляб насъщни. Ето защо, да се дойде до едно разбирателство между народа и престане да се решават работите по късия път, новото време изисква нови методи, нови реформи, нов път, по който трябва да тръгнем и работим, и той трябва да започне от Истината над всичко. Истината е една и съща за всички, макар и възрастта и мястото да са различни. Тогава министърът, депутатът, работникът, селянинът, адвокатът, лекарят, чиновникът ще разберат, че са халки от един синджир, деца на една майка голяма - България и един баща - Бог - един организъм, в който, ако един орган боледува, ще боледува цялото тяло. Отговорните фактори, когато се науч[ат], че в село се убиват мирни селяни, или гладуват, ще чуят гласа им и помогнат, защото и сега, и в миналото имаха очи, но не виждаха, уши - но не чуваха. Затова дойдохме до безбройните кризи и късите процедури, „опит за бягство”, изчезнал безследно, З.З.Д. [Закон за защита на държавата]. Крайно време е да оставим стария път и прийоми на работа и тръгнем по новия, по пътя на истината, обичта, братството, юридическо неравенство, а социално равенство - пътя, по който ний, Ратниците, ви зовем да тръгнете, да творим утрешна нова България, в която над всичко ще стои Истината. Днешна България - България над всичко, а утрешна, нова България - Истината над всичко. Стр. 152/1036
към текста >>

74. 54. НЯКОГА И СЕГА (бр. 15, 15.ІV.1930 г.)

Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години.
(В. „Ратник на свободата”, бр. 15, 15.ІV.1930 г., София, стр. 1) АндроЛулчев На отделния индивид е позволено да забравя миналото си и да не почерпва поука от него, но за една нация, един народ, това е престъпление. Нашият народ и водачите му много бързо и много работи забравят, тъкмо това, което не трябва да забравят от нашето минало. Забрави нашият народ, че в миналото разединението, интригите, злобата, омразата сред болярите доведе турците и те ни владяха 500 години. Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува.
към текста >>

Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също.
Забравиха и не почерпиха поука от катастрофата през 1913 година. Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува. Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също. Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също. Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа.
към текста >>

Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също.
Забравиха, забравиха, много още работи забравиха... Не държат сметка за съдбоносните дни, които са, и които идат. Не виждат, че от зле вървим към по-зле. Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува. Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също. Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също. Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа. Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове.
към текста >>

Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят.
Затварят си очите, както някога, така и сега пред действителността и нуждите народни. Стр. 178/1036 Някога нашият народ през общоевропейската война гладува - и сега също гладува. Някога бирници глобяваха без нищо селяните - и сега също. Някога бирници продаваха черги, котли, ниви на безценица-и сега също. Някога, кога мъжете и синовете бяха по бойните поля, забравили се кметове измъчваха, гонеха жените и децата на героите - и сега също. Някога полицаи безчестиха, обираха - и сега също полицаи обират и безчестят. Някога деляха народа на спасители и предатели - и сега също. Някога имаше балами и умни - и сега делят народа. Някога нашият народ по села и градове и фронта даваше сигнал за тревога - и сега също се дава сигнал за тревога от села и градове. Някога от бойните поля, села и градове народът казваше, че му е дошло до гуша от отговорни и неотговорни фактори и мизерия ги мори, а управляющите и шефове, дошли от фронта - разбира се техният фронт беше щабът на дивизията - твърдяха, че всичко е добре и в ред и сега също - всичко е в ред. Някога политическите акробати в Търново поднесоха на Н. В.
към текста >>

Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко честно и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни.
Да помним, че някога малкото камъче обърна каруцата и тогава, когато тя се обърна и топовете загърмяха край София, а картечниците зловещо защракаха край Павлово, тогава много се опомниха, отговорни фактори раздвижиха като никога, много глави се наведоха, устни и лица побледняха. Автомобили със запалени фарове чакаха да отнесат много неспокойни души и на много багажите бяха готови, стегнати, за да бягат... Стр. 179/1036 Много, много буйни юнаци, след като бяха се отървали от куршумите и гранатите на неприятеля, намериха гроба си край София... Скъпо някога платихме за нашето лекомислие. Скъпо плащаме и сега за нашето разединение и озлобление, забравяне на миналото. Някога ний предупреждавахме, предупреждаваме и сега отговорни и неотгоаорни фактори и апелираме за опомняне, за да не повтаряме както някога и сега същите грешки, защото страшни са дните, които идат, голяма е отговорността пред историята и идните поколения. Да почерпим поука от миналото, да изоставим стари пътища и методи за работа и тръгнем по новия път, по пътя на търпимостта, обичта, Христовите закони, в които човекът за човека е брат, път, по който ний - Ратниците на Свободата, вървим и зовем всичко честно и справедливо да тръгне и изградим нова утрешна България, защото не се ли опомним и сторим това, както някога, така и сега ви казваме, че страшни дни идат, безредието, робство и подялбата на България хлопат на вратата ни. Който има очи, да чете. Който има уши, да слуша. Който има сили, да ни следва и помага за изграждане на нова утрешна България.
към текста >>

75. 57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА -

1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място.
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА - В ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички.
към текста >>

Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си.
57. ЗАЩО СЕ ПОЯВИХМЕ НИЙ - РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА - В ПОЛИТИКО-ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ (бр. 16, 20.ІV.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата.
към текста >>

Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си.
„Ратник на свободата”, бр. 16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата. Защо се появихме ний в политико-обществения живот? Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем.
към текста >>

В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни.
16, 20.ІV.1930 г., София, стр. 1) Андро Лулчев Когато една нация или народ бъдат доведени от своите водачи до безизходно положение, тогава водачите биват сменяни с нови, които повеждат народа по нови пътища и върху развалините на старото изграждат новото, което ново винаги в живота си има свое определено място. Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата. Защо се появихме ний в политико-обществения живот? Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем. Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка.
към текста >>

Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата.
Някога, когато в мрак и безпътица беше изпаднал израилтянският народ, появи се Мойсей, който по нови пътища, с нови идеали спаси народа си. Всяко време си носи и иска своето и всяка работа - майстора. Върху развалините на Римската империя светнаха лъчите на новото учение на Исуса Христа... Световната еволюция, със своя процес иде да подчертае, че когато народите са изпаднали в безпътица, оставали без идеали и истински водачи, в такива тежки дни винаги са се появявали истински водачи, които по нови пътища, с нов строй, нов морал, нов живот са повеждали и спасявали народа си. В нашия петдесетгодишен свободно-политически живот има доста светли дати, когато в мрака на политическа безпътица, сред безбройни кризи са се появявали идеалисти, които, със своя себеотрицателен живот и с новите идеи, по нови пътища, са спасявали народа ни. Днес неоспорим факт е за всички, че нашият народ преживява тежки дни, аутрешниятден е пълен с изненади за всички. Всред този мрак, безбройни кризи, тъй както в миналото, в тежки дни за народа, така и сега, светят идеите на Ратниците на свободата. Защо се появихме ний в политико-обществения живот? Това е въпрос, който ще се разгледа в отделна брошура, а сега само вкратце ще се занимаем. Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка. Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи.
към текста >>

Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д.
Ний, Ратниците на свободата, не се появихме за една нощ като фантастична приказка. Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни.
към текста >>

[Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство.
Нито с нощни преврати, нито по заповед отгоре, отвън. Не дойдохме ний да лъжем и приспиваме народа с красиви фрази и да го храним с още по- красиви идеали и обещания, а там, гдето те не помагат, да им изпращаме картечници и шпиц команди... А след изборите да забравяме избирателите си и приятелите си и да се пазим от избраниците си с кучета, явни и тайни полицаи. Не дойдохме ний да вървим по пътя на „опитни” политици и си правим развлечения, както тия в Дуранкулак, Шабла, Тръстеник 1912, 1913, 1915, 9.VІ.1923 г, и делим народа на „умни и балами”. Не се появихме ний, за да вървим по старите отъпкани пътища и да разделяме, както беше досега, брата от брата, син от баща, баща от син; селянин от съселянин, гражданин от съгражданин; да насъскваме селянина срещу гражданина, гражданина срещу селянина. Не се появихме ний да делим народа си „исти”, „исти”... и насаждаме и тровим народа със злобата, омразата, „безследно изчезнали”, опит за бягство и крием зад З.З.Д. [Закона за защите на държавата] Не, не, ний се появихме в нашия политико-обществен живот по силата на историческия, еволюционния път и пътя на живота - действителният живот е с нас, зада донесем новото и изведем народа оттози мрак и безпътица по нов път, с нови идеи, бързи реформи - да спасим народа си от самоизтребление, робство. Ний се появихме като нова струя в нашия политико-обществен живот, за да си заемем историческото място в него. Както в една армия първите й випуски биват зачислени в опълчението, резерва, а се поддържа с нови и по-млади войници, така и в нашия политически живот тесните идеи на консерватизма бяха заместени с идеите на либерализма, демократизма, социализма, народовластието, радикализма, комунизма, а сега - християнизма. Така и сега нашия истински политически живот извиква нас - хората на новото, на новите идеи и пътища, опрени на Христовите принципи, да поведат и поемат съдбините на народа. Старите партии, като армия от първите випуски, ще идат в запаса и по силата на необходимостта на историческия път и живота, ще бъдат изместени, отстранени от политическия живот, от хората на новите политически организации и партии, които ще донесат новото, необходимото за времето и нуждите на народа ни. Ний, Ратниците на свободата, сме извикани от времето и нуждите на народа в нашия политикообществен живот да поемем съдбините народни, за да изградим нова утрешна България, каквато тя трябва днес и утре да бъде.
към текста >>

76. 61. ВАРНАВА ИЛИ ХРИСТОС (бр. 17, 5.V.1930 г.)

Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто.
Това е станало преди 2000 г., същото се повтаря и днес. Ако някой дигне глас за правда между работника и работодателя, за обич помежду ни, той ще бъде подгонен и наклеветен от днешните фарисеи и ще бъде представен за опасен елемент - вреден за държавата, когато други, който избива своите братя българи, се счита за патриот, родолюбец, милеещ за България. Някой, потиснат от мизерията, откраднал, за да се нахрани - счита се за крадец; други, задигнал с милиони, него считат за злоупотребител; първият отива в затвора, а на втория се дава възможност да избяга, и разбира се, после всеки му сваля шапка като на богат, спечелил с „труд”. А днес е наша България това като че ли е на мода; обираме се сами, обират ни и чужденците. Братя, не бъдете като оная невежа тълпа, която е разпнала Христа на кръста. Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто. Намразете Мамона - възлюбете Бога, и тогава ще дойде раят на земята. Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето.
към текста >>

Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др.
А днес е наша България това като че ли е на мода; обираме се сами, обират ни и чужденците. Братя, не бъдете като оная невежа тълпа, която е разпнала Христа на кръста. Поставете се всеки, па какъвто ще и да си ти - работник, общественик, свещеник или чиновник, - на мястото на Пилат и осъди Варнава - тъмнината, лъжата, убийствата, безнравствеността и всичко зло, а пусни на свобода и да влезе в твоето сърце Христос - Светлината, истината, обичта, правдата, доброто. Намразете Мамона - възлюбете Бога, и тогава ще дойде раят на земята. Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето. Елате, за да запазим Родината ей от външни и вътрешни разбойници и обирачи; нека да умъртвим в себе си Варнава - злото, а в сърцата ни да възкръсне Христос - доброто. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ. Гълъбов с. Яхиново
към текста >>

Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ.
Не убивайте своите братя, не ограбвайте своя ближен, събудете се, не оставяйте чужденци и свои да ви вземат и последното парче хляб, не оставяйте децата си да умрат гладни. Събуди се, Българино - презри всички фарисеи, оставете стария път на злобата, старите похвати на партизанщината - избиванията, безследно изчезването и др. Оставете старите партии като нещо архаично, минало и тръгнете по пътя на новото, което носят „Ратниците на Свободата”, а те носят: правда, истина, обич, любов помежду ни, социално равенство, мир на душите и радост на човеците. Дойдете при нас, „Ратниците на Свободата”, и нека помним, че имаме отговорност пред бъдещето. Елате, за да запазим Родината ей от външни и вътрешни разбойници и обирачи; нека да умъртвим в себе си Варнава - злото, а в сърцата ни да възкръсне Христос - доброто. Стига злоба и тъмнина - да бъде Светлина и любов между синовете и дъщерите на нашия народ. Гълъбов с. Яхиново
към текста >>

77. 91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.)

91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр.
91. СОЛТА СЕ ОБЕЗСОЛИ (бр. 26, 22.VII.1930 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 26, 22.VII.1930 г., София, стр. 1) А. Лулчев След буря следва хубав ден.
към текста >>

Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”.
26, 22.VII.1930 г., София, стр. 1) А. Лулчев След буря следва хубав ден. След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден. Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на живота, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа. Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”. „Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ.
към текста >>

„Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби.
1) А. Лулчев След буря следва хубав ден. След мрачна нощ настъпва светъл слънчев ден. Трябва да се хвърли един бегъл поглед в историческия път на живота, за да се уверим, че винаги, когато са се появявали новите лозунги, идейни течения, нов строй - новото, винаги старото е губило вяра сред народа. Развратът, рушветът, убийства, самоубийства, лек живот са били съпътниците на старото, което, виждайки своя край, се е пущало по всички простени и непростени пътища, за да преживеят по-леко своя и „без туй къс живот”. „Водачите на народа” са забравили, че са такива и със своите дела идваха дотам, че солта се обезсоли, народът ги изостави и дори погуби. Така беше някога в Римската империя преди появяването на християнството, гдето по мегданите се ревеше само: „хляб и зрелища”. Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас.
към текста >>

Солта се е обезсолила.
Така беше във Франция преди провъзгласяване от народа в Париж: Братство, Равенство, Свобода. Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила. Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради. Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”.
към текста >>

Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради.
Така беше в Русия, когато самозабравили се властници тъпчеха, затваряха народа, който в 1917 г. донесе нов строй и новото за цял народ. Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила. Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради. Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни.
към текста >>

Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде.
Така е и в нас. Ний сме изправени пред страшни и пълни с отговорности за всички дни. Солта се е обезсолила. Мрак обвива земята и в този мрак се ширят безбройни кризи, рушветът, развратът, убийствата, самоубийствата, лъжата, злобата са разперили криле, грабят, избиват малки и големи и гледат как по-леко да прекарат този „къс земен живот”, без да правят сметка, че за сетен път те дорязват клона, на който са стъпили и заедно с тях ще падне и старото в пропастта и новото ще блесне и излезе да води и гради. Погледнете днешните водачи - някогашни боляри, как живеят? Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни. Кои закони изпълняват тези митрополити? Или те сами подчертаха за лишен път, че солта се е обезсолила, и че идва нов строй, с нови хора по нови пътища.
към текста >>

Или те сами подчертаха за лишен път, че солта се е обезсолила, и че идва нов строй, с нови хора по нови пътища.
Погледнете, проучете техните дела, и сами ще се уверите, че солта се е обезсолила, старото загива - ново иде. Някога Исус Христос каза: „Люби и врага си”. А варненският Митрополит Симеон писа на един свой „духовен брат”: „По-добре беше да не се бе раждал и ако беше се родил, да не беше станал духовник”. Коментарии са излишни. Кои закони изпълняват тези митрополити? Или те сами подчертаха за лишен път, че солта се е обезсолила, и че идва нов строй, с нови хора по нови пътища. Исус Христос каза: „Ако имаш две ризи”... А нашият министър професор Мишайков получава от няколко места пари и неговата надница е толкова, колкото е заплатата на един обикновен чиновник за цял месец. На кой народ е той министър? На американския с доларите ли или на бедния български народ с левове? Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България? Исус каза: „Помагай на ближния си”, а нашият кмет е предпочел да помага на себе си, като решил да получава пенсия, заплата от мината Перник и столичен кмет.
към текста >>

Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България?
Кои закони изпълняват тези митрополити? Или те сами подчертаха за лишен път, че солта се е обезсолила, и че идва нов строй, с нови хора по нови пътища. Исус Христос каза: „Ако имаш две ризи”... А нашият министър професор Мишайков получава от няколко места пари и неговата надница е толкова, колкото е заплатата на един обикновен чиновник за цял месец. На кой народ е той министър? На американския с доларите ли или на бедния български народ с левове? Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България? Исус каза: „Помагай на ближния си”, а нашият кмет е предпочел да помага на себе си, като решил да получава пенсия, заплата от мината Перник и столичен кмет. Солта се е обезсолила и тук. Друг министър, оставен да пази народни интереси и дава личен пример, забравил да иде да посети старопиталищата, сиропиталищата, инвалиден дом, а се вмъкнал в Централния затвор да види две вулгарни убийци, да им даде морален кредит и с това покаже какво се преглежда, цени, насърчава в България. Хиляди пенсионери чакат пенсиите си и по липса на „средства” не им се изплащат пенсиите, а в същото време командировки из Европа, тържества из София, които струват милиони, които за истинският измъчен народ от села и градове не само че не ги интересува, но са и вредни. Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища!
към текста >>

Солта се е обезсолила и тук.
Исус Христос каза: „Ако имаш две ризи”... А нашият министър професор Мишайков получава от няколко места пари и неговата надница е толкова, колкото е заплатата на един обикновен чиновник за цял месец. На кой народ е той министър? На американския с доларите ли или на бедния български народ с левове? Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България? Исус каза: „Помагай на ближния си”, а нашият кмет е предпочел да помага на себе си, като решил да получава пенсия, заплата от мината Перник и столичен кмет. Солта се е обезсолила и тук. Друг министър, оставен да пази народни интереси и дава личен пример, забравил да иде да посети старопиталищата, сиропиталищата, инвалиден дом, а се вмъкнал в Централния затвор да види две вулгарни убийци, да им даде морален кредит и с това покаже какво се преглежда, цени, насърчава в България. Хиляди пенсионери чакат пенсиите си и по липса на „средства” не им се изплащат пенсиите, а в същото време командировки из Европа, тържества из София, които струват милиони, които за истинският измъчен народ от села и градове не само че не ги интересува, но са и вредни. Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища! ”, там, сред народа, из села и градове, наведени над ниви, ливадни работилници, шепнат: „Докога ще ни водят боляри, които никога не са живели с нашите болки и страдания? Докога старото ще се шири из родни край?
към текста >>

Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища!
Или и той, без да ще, потвърждава, че солта се е обезсолила и иде ново в България? Исус каза: „Помагай на ближния си”, а нашият кмет е предпочел да помага на себе си, като решил да получава пенсия, заплата от мината Перник и столичен кмет. Солта се е обезсолила и тук. Друг министър, оставен да пази народни интереси и дава личен пример, забравил да иде да посети старопиталищата, сиропиталищата, инвалиден дом, а се вмъкнал в Централния затвор да види две вулгарни убийци, да им даде морален кредит и с това покаже какво се преглежда, цени, насърчава в България. Хиляди пенсионери чакат пенсиите си и по липса на „средства” не им се изплащат пенсиите, а в същото време командировки из Европа, тържества из София, които струват милиони, които за истинският измъчен народ от села и градове не само че не ги интересува, но са и вредни. Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища! ”, там, сред народа, из села и градове, наведени над ниви, ливадни работилници, шепнат: „Докога ще ни водят боляри, които никога не са живели с нашите болки и страдания? Докога старото ще се шири из родни край? Докога този мрак ще ни обвива, а в него рушвети, развратът, грабежи, убийствата ще се ширят? Докога ще вървим из стари друм? И солта ще се обезсолява?
към текста >>

И солта ще се обезсолява?
Водачите на църквата ни и на народа, и хората на старото за лишен път доказват, че солта се е и обезсолила и че старото си залязва и ново идва, и докато из Софийските сокаци хората на старото тези дни реваха: „Хляб и зрелища! ”, там, сред народа, из села и градове, наведени над ниви, ливадни работилници, шепнат: „Докога ще ни водят боляри, които никога не са живели с нашите болки и страдания? Докога старото ще се шири из родни край? Докога този мрак ще ни обвива, а в него рушвети, развратът, грабежи, убийствата ще се ширят? Докога ще вървим из стари друм? И солта ще се обезсолява? ” И тези събудени, идейни души виждат фалша на мнозина „водачи” и обединени в едно около новите идеи и принципи на Исуса Христа, носят новото, красивото, нужното за народа ни. Новото иде и то ще бъде толкова хубаво и светло, колкото по-лошо, мрачно е старото. Да работим и носим новото.
към текста >>

78. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот!
„Афиф работа, луд е, утопия е! ” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи. Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия? Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ? Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски? Не го ли гониха, предадоха ситите?
към текста >>

Майор-генерал - началник и на „биволите”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва!
Младият юнкер дълго се бори да доказва на майора, но и двамата си останаха на своето. Мина време. Времето донесе новото и своето, Франция осъществи това, което юнкерът чертаеше по черната дъска... Войната ни донесе аеропланите. Майорът стана генерал и началник на аеропланите, но той остана верен на себе си. Младият юнкер стана офицер и един от първите наши авиатори. Майор-генерал - началник и на „биволите”... Младият авиатор поканва веднъж своя началник да се качи на апарата - бивола, но генералът заяви пак авторитетно, както нявга,че на дърво без корени не се качва! Младият офицер смело му заяви: „Господин генерал, бивол хвърчи вече и дървото има корени, на - гледайте! ” Подпалва машината, излита като лястовица в небесните висини, а генералът - началникът на биволите, с шапка в ръка гледа как младият наш авиатор лети високо, високо!... Клюмва глава генералът и прошепва: „Е, години! Да бях млад, щях да се кача. Бъркал съм и бъркам, ама ако не държа на думата си, ще бъда ли началник а?
към текста >>

Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие.
По новите пътища, с новите хора! Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото. Да, афиф е и нашето дело за хората на старото. Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич. Гонените за правдата, Истината, Свободата. Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие. * афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).
към текста >>

79. 31. НОВОТО (бр. 8, 20.VІ.1931 г.)

Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал.
1) - Какво ви интересува? - Верният път в живота. - Добре, слушайте тогава! Новото иде и ний всички сме свидетели на неговото пристьпяне. То е пред прага. Всеки свит със злоба юмрук, насилие, сочи само безсилието на този, който го е вдигнал. Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият.
към текста >>

В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в живота.
Пълните затвори доказват неправдата. Но голямата неправда е, която напомня, че Новото; което носи Истината, е близко. А Истината е това, което дава свобода на мисълта, разширение на чувствата, благородство на постъпките. При животните силният е свободен. При хората на старите разбирания - богатият. В нова България Истината ще освободи всички безкористни и ще даде възможност на достойните да бъдат водачи - да намерят своите места в живота. Треперят тронове, банки, нечисти съвести в целия свят, - Новото иде! Тече потокът на Новото и няма сила, която да го спре. Някой го питат – „Отгде идеш ти? ” Той си върви. - Къде отиваш?
към текста >>

80. C. ЗАСТЪПНИЧЕСТВО НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЗА ПОМИЛВАНЕ НА АЛЕКСАНДЪР ПЕЕВ

първа част - писма от 1908г до 1912г

Подир малко се върна при мен Димитър Павлов, с когото излязохме заедно от къщата, отидохме до “Света Неделя” пешком, без да говорим по срещата, и там се разделихме.
Вече в обществото се говореше за недоразумения между СССР и Германия. Аз счетох, че може би ще мога да бъда полезен в една такава работа и се съгласих. По своите разбирания аз бях за разбирателството между Германия и Съветския съюз, вярвах още, че те няма да дойдат до конфликт, но предвид на една такава евентуалност, като българин и като славянин, застанах на страната на Съветския съюз, и дадох съгласието си да им сътруднича. Повтарям, че агентът на съветското разузнаване изрично ми каза, че не става въпрос да се събират военни и политически тайни, засягащи България, каквито не се искаха от мен, а да се следи за настаняването и агресивните намерения на германците в България и на Балканите. След това се споразумяхме с него, че той ще дойде една вечер у дома, за да ме запознае с подробностите по работата, която ще ми се възложи, и като се сбогува с мен, излезе от стаята. Подир малко се върна при мен Димитър Павлов, с когото излязохме заедно от къщата, отидохме до “Света Неделя” пешком, без да говорим по срещата, и там се разделихме. След няколко дни агентът на съветското разузнаване Дергачев последователно в няколко срещи ме запозна с шифъра и как да си служа с него, както това е описано подробно в писмените ми показания, дадени в полицията. Той ми каза изрично, че няма да имам и не трябва да имам никакъв контакт нито с органите на съветската легация в София, нито с българската комунистическа партия, нейните поделения и функционери, и че единствената ми връзка ще бъде по радиопредавателя с Москва, където ще съобщавам всичко, което науча в кръга на така поставената ми задача, и откъдето ще съобщавам всички по-нататъшни нареждания. Това се потвърждава и от една телеграма от Москва, където се повтарят тези нареждания. Суми за разходите ще получавам по нареждане от Москва, поставени на определено място, и ще се отчитам подробно всеки месец за направените разходи, на кого е платено, за каква работа и колко остават, като се прави най-строга икономия на средствата. Всичко това е подробно обяснено в писмените ми показания, приложени към делото, и затова не го повтарям.
към текста >>

Фактът, че въпреки споменаването на толкова имена на видни и по-обикновени лица в телеграмите ми, няма нито едно от тях да отговаря заедно с мен за съучастничество, е едно безспорно доказателство, че аз работех сам, и че не съм си служил с никаква мрежа или звено в тази си работа.
Разкриването на тези телеграми пред германците ще бъде, според мен, при това положение, грешка, от която могат да произлязат някои неприятни последици, и затова го помолих, ако е възможно, да не се дават на германците нито шифърът, нито моите откровени самопризнания и разкрития. На тази молба не се отдаде никакво значение и веднага бяха повикани немци, които взеха най-живо участие в дешифрирането на телеграмите и в разпитванията ми. Тогава аз, за да не изложа пред тях някои имена на видни хора, споменавани в телеграмите с псевдоними, поддържах за тях, че например псевдонимът “Журин” е един вид събирателно име, което споменавам, за да дам по-голяма тежест на съобщенията си, и че Журин е запасният полковник Ер. Василев. При явяването ми една нощ пред г-н генерал Михов, той ме запита за същото и аз не скрих от него истината, като му обясних по какви съображения не съобщавам това име в показанията си пред полицията. Той схвана веднага основателността на тази ми постъпка, и че тя се налага от положението, затова ми нареди да поддържам до второ негово нареждане същото, което бях вече казал пред полицията. Фактът, че въпреки споменаването на толкова имена на видни и по-обикновени лица в телеграмите ми, няма нито едно от тях да отговаря заедно с мен за съучастничество, е едно безспорно доказателство, че аз работех сам, и че не съм си служил с никаква мрежа или звено в тази си работа. Емил Попов беше техническото лице, което предаваше по апарата шифрованите телеграми, но и самият той не знаеше, нито на една от тях, какво е тяхното съдържание. Той понякога ми съобщаваше и някои новини, защото се бях открил пред него и той единствен знаеше за моята работа, но не му беше известно дали даже тези съобщени от него новини се съдържат в шифрованите телеграми. Колко по-малко можеше да се сметне за съучастник в някакво организирано “звено” Ив. Джаков, когото не съм познавал, а и той не е знаел нищо за мен. Впрочем очевиден факт е, че никой от моите съподсъдими днес, с изключение на Дим.
към текста >>

Това се установи по един безспорен начин в полицейското дирене и затова нито един от моите приятели, имената на които се срещат в телеграмите, не е днес заедно с мен на подсъдимата скамейка.
Димитър Павлов го знаех, че е шурей на Кр. Белев, защото го виждах често да се движи с него, но никога не съм приказвал с него за каква и да е друга работа, освен във връзка с един двустаен апартамент в София, купен на името на сестра му. Димитър Павлов само ме свърза с агента. Моята двегодишна дейност в полза на съветското разузнаване съм описал най-подробно в показанията си пред полицията, така че считам, че ще Ви отегча, ако тук повторя всичко това, което и днес поддържам пред Вас. Работех през всичкото време сам и не считах, че е нужно да създавам някакви “звена” или да си служа с агенти, защото и сам можех да събирам в срещите ми с приятели новините, които по моя преценка можеха да интересуват съветското разузнаване, както и понеже не се стремях да прониквам в държавни и военни новини, пазени в тайна. Това се установи по един безспорен начин в полицейското дирене и затова нито един от моите приятели, имената на които се срещат в телеграмите, не е днес заедно с мен на подсъдимата скамейка. Също тъй мисля, че е установено, че аз не съм бил в никаква връзка с комунистическата партия, не съм подкрепял нейни акции, не съм подпомагал парично или по друг начин нейни членове и не съм се занимавал с тяхната нелегална дейност нито в своя живот, нито в своите съобщения. Употребявал съм в телеграмите си общи изрази, че саботажите се засилват, или че са станали арести на комунисти, само за да се представя пред Москва, че съм информиран, както и по други поводи съм го правел, но не съм се спирал конкретно нито на едно саботажно действие или да посоча, че е арестуван този или друг комунист. Тези въпроси от вътрешния живот на страната не ме интересуваха. Както се вижда от моята така очертана дейност, не е възникнал никакъв инцидент между властта и комунисти, не е пострадал никой и не са произлезли от нея за никого нийде и никакви материални щети или човешки жертви. Напротив, като уверявах постоянно Москва, че в България е спокойно и че тя няма да се намеси активно с войската си против СССР, може би и да съм допринесъл малко, за да се отклонят някои репресалии, каквито поради недоразумения или тенденциозно информиране можеха да се предизвикат спрямо нас.
към текста >>

За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България.
Тази негова спасителна политика въодушевляваше и мен в моята работа при подбора на съобщенията ми, като се стараех да представлявам, че у нас е спокойно и че няма изгледи да се намесим активно във войната. Ако при все това, а съобщенията ми има новини, които като че ли могат да се квалифицират като държавна тайна, то извинение или поне снизхождение за мен по отношение на тези новини може да послужи фактът, признат и в обвинителния акт, че тях аз ги получавах от приятели в обикновени разговори, и то от лица, в родолюбието на които не може да има никакво съмнение, и при това, че ги предавах на една страна, с която България поддържа приятелски отношения - една велика сила като Русия, която е и наша Освободителка. Сега разбирам, че на тази възраст не е трябвало да се подлагам на това си увлечение и да се залавям с тази работа. Оказа се, че работата, с която се бях нагърбил, и за която съм изправен да отговарям пред Вас, не е била по силите и възможностите ми. Правейки това откровено признание, аз заявявам, че съжалявам и се разкайвам искрено, загдето се съгласих да сътруднича в полза на съветското разузнаване, макар и по тези подбуди, и особено за случаите, където със съобщенията си съм предавал военни и политически новини, които биха могли да бъдат таксувани като държавни тайни. За мое оправдание, както казах вече, дано послужи обстоятелството, че тях аз не съм ги дирил по непозволени пътища, а ги имах от обикновени разговори между познати - и то от приятели, чието обществено положение и цялото им минало са безспорна гаранция, че не могат да се занимават с шпионаж против България. Пред Вас стои разгънат целият ми живот, не само в последните две години, но и този от 30 години насам. На везните на Вашата висока съдийска съвест срещу обвиненията, поддържани от г-н Прокурора, може би ще намерят място и някои мои обществено-полезни прояви и дела, които да Ви послужат като основание да бъдете към мен по-снизходителни. В този съдбоносен момент аз Ви заявявам откровено и чистосърдечно, че съжалявам за това си увлечение и за цялата си дейност, която ме доведе на подсъдимата скамейка, разкайвам се и Ви моля да погледнете обективно и човешки на мен с Вашия широк житейски опит, като в присъдата си смекчите до възможния размер тежката ми участ. Оставам с дълбока почит към Вас и с надежда, че ще пощадите живота ми. 31. Показания на съпругата на Александър Пеев до Народния съд в защита на Любомир Лулчев от 20.I.1945 г.
към текста >>

Ползвам се от случая да Ви съобщя и следното: Господин генерал Михов - тогава военен министър на България, като типичен слуга на дворцовата прогерманска династическа политика, се намеси и ръководи с най-брутални и безогледни средства следствието против покойния ми съпруг д-р Александър Пеев.
бе възложено на главния прокурор при военния съд Касев да заведе дело, и че той бе нахвърлил обвинителния акт. Но после преписката по дознанието бе поискана от военния министър и задържана при него. Едва в края на м. октомври, след избирането или по германска воля за регенти, делото се задвижи пак, като сигурно е бил предрешен въпросът. Останах с убеждение, че г-н Лулчев се бе постарал да бъде полезен. Ползвам се от случая да Ви съобщя и следното: Господин генерал Михов - тогава военен министър на България, като типичен слуга на дворцовата прогерманска династическа политика, се намеси и ръководи с най-брутални и безогледни средства следствието против покойния ми съпруг д-р Александър Пеев. Военното министерство и дворецът изпратиха генерал Кочо Стоянов и подполковник Куцаров да изземат от Дирекция на полицията следствието, за да го водят те. Методите на Дирекцията на полицията им се сториха недостатъчни. Отделиха всички задържани във връзка с обвинението против съпруга ми в най-горния (IV) етаж на Дирекция на полицията и ни държаха с военни постове. Генерал Михов, генерал Кочо Стоянов и други офицерчета в продължение на 100 дни всяка нощ вземаха съпруга ми “за разпит” и от 7 ÷ 8 часа вечерта до към 2 ÷ 4 часа сутринта го терзаеха. “Да си изкажел и майчиното мляко”.
към текста >>

Злоба, германофилско заслепление и просташка омраза към великия руски народ и СССР прояви и при този процес и “ученият мъж” професор Б. Филов.
Нашият приятел Александър Георгиев Периклиев - сега чиновник в Министерството на социалната политика, ми разказа, че когато го арестували в Берлин, следователят му Берке е държал в ръцете си цялото дознание по обвинението против д-р Ал. Пеев, с всички снимки на задържаните, с показанията на всички разпитвани, с текста на всички заловени и дешифрирани телеграми - всичко преведено на немски. Генерал Михов не го е спряло даже обстоятелството, че бяха тъй или иначе намесени имената на ген. Никифоров и други военни и висши чиновници. Знам, че съпругът ми – “предателят”, го е молил в интереса на България да не предава на немците шифъра поне, но той – “родолюбивият” българин, вършеше всичко, което бе в угода и от полза за германците, защото преди всичко беше техен агент и дворцов слуга. Злоба, германофилско заслепление и просташка омраза към великия руски народ и СССР прояви и при този процес и “ученият мъж” професор Б. Филов. Генерал Р. Русев, като военен министър, проведе докрай злобното и тъпото им отношение към съпруга ми. Подписаният [не се чете], народен обвинител при Пловдивския] народен съд, удостоверявам, че изложените показания са написани и подписани от Ел. д-р Ал. Пеева. (Подпис: не се чете) 20.5.1945 г.
към текста >>

Делото е готово и в окончателна форма, но без присъдата, без протокола и без мотивите, които ще Ви се изпратят допълнително.
№ 428/25.IХ.1945 г. До господин Председателя на Софийския областен съд Тук Съгласно окръжното предписание на Министерството на Правосъдието - наказателен отдел под № 2404от 17 май 1945 г, приложено представлявам Ви, г-н Председателю, нак. общ характер дело № 10/1945 г. по описа на Народния съд в гр. София, ведно с осемдесет (80) досиета, двадесет и две (22) папки с разни писмени доказателства, две (2) връзки преписи от досиета и шест бюлетина - непопълнени. Делото е готово и в окончателна форма, но без присъдата, без протокола и без мотивите, които ще Ви се изпратят допълнително. На Народния съд в гр. София Секретар: (Подпис:Д. Зарев) * № 429/27.ІХ.1945 г. До господин Председателя на Софийски областен съд Тук Съгласно окръжното предписание на Министерството на Правосъдието - наказателен отдел, под № 2404 от 17 май 1945 г, приложено представлявам Ви, г-н Председателю, нак. общ характер дело № 5/1945 г.
към текста >>

Делото е готово и в окончателна форма, без мотивите и протокола, като след идването на протокола, моля да се провери за кое от подсъдимите делото е спряно и досиетата им се извадят на лице.
Зарев) * № 429/27.ІХ.1945 г. До господин Председателя на Софийски областен съд Тук Съгласно окръжното предписание на Министерството на Правосъдието - наказателен отдел, под № 2404 от 17 май 1945 г, приложено представлявам Ви, г-н Председателю, нак. общ характер дело № 5/1945 г. по описа на Народния съд в гр. София, ведно с деветдесет (90) досиета и едно прекратено, и двадесет и шест бюлетини - непопълнени, с данните за самоличност. Делото е готово и в окончателна форма, без мотивите и протокола, като след идването на протокола, моля да се провери за кое от подсъдимите делото е спряно и досиетата им се извадят на лице. На Народния съд в гр. София, Секретар: (Подпис) Бележки на съставителя Вергилий Кръстев: След застъпничеството на Любомир Лулчев пред цар Борис III, то последният нарежда да се отложи делото за известно време. Но след смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г., германофилите в правителството отново придвижват процеса. И така, на 22 ноември 1943 г. биват разстреляни Александър Пеев, Емил Попов и Иван Владков за шпионаж в полза на чужда държава и за предателство срещу родината.
към текста >>

81. VIII. Величка Стойчева Б. Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви

Любезна Е.
Писма от Учителя Петър Дънов до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви 1. Покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за събора във Варна през 1908 г. Тръгнете на 14-ий Август за Варна. (Свещеният подпис) 2. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.7.1909 г. Любезна Е. Стойчева, Получих писмата ви. Подвизавате се в добрия път на животът и Господ ще преобърне всичко да съдействува за ваше добро. Мъчнотията не е в започванието на една работа, но в нейното завършвание. Желая като добро семе да растете на добра почва. Всяка пръчка, която в мен пребъдва и приноси плод, Отец ми я очистя, за да принесе повече.
към текста >>

София, 3.Х.1909 Любезна В.
**Текстът е на картичката е: Познай Истината. Надежда. С инициали върху стих от Евангелието - Послание към Галатяните, гл. 5, ст. 14 „Защото всичкият закон в една реч се изпълнява, сиреч в тази: „Да възлюбиш ближнаго твоего както самаго себе си.” (бележки на съставителя Вергилий Кръстев) 7. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 3.10.1909 г. София, 3.Х.1909 Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Използвайте благоволението, което Господ в Своята благост ви дава. Живейте и вършете Неговата воля. Отваряйте сърдцето си Нему, за да ви озарява и просвещава вътрешно. Отхвърляйте настрани всички мрачни мисли, настрани.
към текста >>

София, 27.Х.1909 Любезна В.
Ще растете в знание и мъдрост, ще обработвате плодовете на духа в себе си. Така като живеете, ще мога да ви открия по-дълбоки тайни от великата книга на природата, в която Бог е вписал всичко отначало. Ваш верен П. К. Дънов 8. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 27.10.1909 г. София, 27.Х.1909 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа. Мислите изложени са добри. По въпроса за душата на жената ето що се казва: „И създаде Бог человека по образу своему, по образу Божию създаде го: мъжкий и женский пол ги създаде.” Тогава излиза, человекът е цялото, а мъжът и жената, това са двете лица на человека по проявление, а по същност са едно. Мъжът и жената, това са символи на человешкия дух и душа. Те ще се съединят, когато Бог влезе да живее в тях.
към текста >>

[Любезни Стойчеви], Получих вашия колет.
Може да я четете. В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) 9. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов от 16.4.1910 г. Търново 16.ІV.1910 Л. С. [Любезни Стойчеви], Получих вашия колет. Г-н Голов получи своя от Тодора. Прекарайте всички радостно и весело светлите дни. Ходете облечени във виделината на Христовото възкресение. Да възкръсне душата, това е человекът. В. В.
към текста >>

София, 8.VІІ.1910 Любезна Госпожа Стойчева, Получих писмото ви.
Да възкръсне душата, това е человекът. В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов 10. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 8.7.1910 г. София, 8.VІІ.1910 Любезна Госпожа Стойчева, Получих писмото ви. Усилвайте вярата. Господ всякога преобръща неприятностите в живота на благословения. Стига да имате пълно упование в Него и да се стараете винаги да вършите Неговата добра воля. Как е вашият пациент сега? Съобщете ми, за да ви дам наставления.
към текста >>

София 16.VІІ.1910 Любезна Госпожа Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа и днес ви го изпращам обратно с пощата.
Трябва чистота, трябва съвършенство в живота. Моя поздрав на всички ви. Ваш Верен П. К. Дънов 11. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 16.7.1910 г. София 16.VІІ.1910 Любезна Госпожа Стойчева, Получих писмото ви и ръкописа и днес ви го изпращам обратно с пощата. Мисълта ви е добра. Правете песъчни бани на Стевка между 11 ÷ 12 часа при морския бряг. Ако и Коста прави, не ще бъде зле. Нека си прави измивки отвън на стомаха, слабините и седалището със слънчева вода, да прави леки гимнастически упражнения плавно, да диша дълбоко, да отправя ума си нагоре към Небето, да има вяра и упование в Господа, и всичко ще се уреди за добро. Моя поздрав.
към текста >>

Писмо от Учителя Петър Дънов до Петко Епитропов от11.9.1910 г.*** София 11.IX.1910 Любезни П.
[Знаци.] (Свещеният подпис) * Този наряд е написан на два листа с еднакъв почерк, а отзад с почерка на Учителя е написан различен текст, отбелязан в точки 13 и 14. ** Вж. стр. 526 (от оригинала, а тук 505 - ГСК). ** Вж. стр. 526 (от оригинала, а тук 505 - ГСК). 15. Писмо от Учителя Петър Дънов до Петко Епитропов от11.9.1910 г.*** София 11.IX.1910 Любезни П. Епитропов, Предайте моя поздрав на всички приятели. Бъдете всички бодри и весели духом. Ходете с пълна вяра и упование в Господа и Той ще преобърне всичко да работи за добро. Аз ще ви съдействувам по пътя на Истината и Живота, да познаете пълнотата на Божията благост, милост и любов, която изпълня присъствието на Негова Дух. Там, гдето присъствува Духът, там е и животът, а гдето е животът, там е изобилието на Божието благословение на всички.
към текста >>

Любезни В.
Дънов _________________________________ *** Извадено на ксерокс-копие. Помества се тук, понеже е в архива на сем. Няголови. Вж. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) 16. Писмо от от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 18.2.1911 г. Любезни В. [верни] К. Стойчев, Получих писмото ви. Вяра, дълбоко дишане, излагане на слънцето, светли мисли, добри желания и всичко друго само по себе си ще дойде. При това Величка да почне с пост. Този месец, след като третия петък да прекара три деня в пълен пост.
към текста >>

ВНа [Любезна верна] В. К.
Поздрав вам и на Величка! В. В. [Ваш верен] (Свещеният подпис) П. К. Дънов 17. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 14.5.1911 г. Люб. ВНа [Любезна верна] В. К. Стойчева, Получих вашето писмо. Имайте пълна вяра в Бога. Всичко в живота на онези, които служат на Господа, съдействува за добро. Вий ще срещнете много видими противоречия в живота на земята, но това и така трябва да бъде засега. Животът е училище.
към текста >>

Препоръчвам на всички ви вяра, без която не може да се угоди Богу; любов, без която не може да се служи Господу; търпение, без което не може да се победи светът; смирение, без което не може да се възроди животът; кротост, без която не може да се наследи земята; мир, без който не може да се придобие Царството Божие; чистосърдечие, без което не може да се види Господ.
Божията Любов изпъжда всеки страх. Всякога человек трябва да се подчинява доброволно на Божиите разпореждания на ръководството на Духа. Човешкото сърдце е много променчиво и неустойчиво. То трябва да се очисти и да се превъзпита наново да се възроди. Само така ще може да се създаде огнище за Духа, да се съгради Олтар в душата за Господа да пребъдва постоянно. Препоръчвам на всички ви вяра, без която не може да се угоди Богу; любов, без която не може да се служи Господу; търпение, без което не може да се победи светът; смирение, без което не може да се възроди животът; кротост, без която не може да се наследи земята; мир, без който не може да се придобие Царството Божие; чистосърдечие, без което не може да се види Господ. И тъй, ходете във виделината на Духа, и Отец Благий ще ви даде на всички това; благото на Живота. Моя поздрав на всички. В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов Казанлък 14.V.1911 18.
към текста >>

София 8.VІ.1911 Любезни К. П.
Моя поздрав на всички. В. В. [Ваш верен] П. К. Дънов Казанлък 14.V.1911 18. Писмо от Учителя Петър Дънов до Кънчо Стойчев от 8.6.1911 г. София 8.VІ.1911 Любезни К. П. Стойчев, Получих писмото ви. Ако ви се отвори път, идете в Месемврия, Месемврия е добро място. Стига да идете, Аз ще ви посещавам, когато минавам през Бургас. Человек всякъде може да служи на Бога, стига да има добрата воля. Да се служи на Господа е приятно.
към текста >>

[телеграфопощенска] станция Бургас) Търново 6.ХІ.1911 Любезна Госпожа В.
Ваш верен П. К. Дънов 19. Пощенска картичка от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 6.11.1911 г. (адрес: Г-н К. Стойчев, чиновник в т. п. [телеграфопощенска] станция Бургас) Търново 6.ХІ.1911 Любезна Госпожа В. Стойчева, Получих писмото ти. В тия неща се изисква силна вяра. На всекиму от Небето се дава според неговата вяра. Брат ви трябва да се научи да търпи, да вярва, да уповава, да е готов на всяка жертва. Ако може да изпълни Волята на Господа, Аз ще му помогна.
към текста >>

Покана от Учителя Петър Дънов до Кънчо и Величка Стойчева за събора в Търново, 1911 г.* Любезни К.
Брат ви трябва да се научи да търпи, да вярва, да уповава, да е готов на всяка жертва. Ако може да изпълни Волята на Господа, Аз ще му помогна. Предайте моя поздрав на всички мои приятели. Ваш верен П. К. Дънов 20. Покана от Учителя Петър Дънов до Кънчо и Величка Стойчева за събора в Търново, 1911 г.* Любезни К. Стойчев и В. Стойчева, Съборът тази година ще стане на 10 Август в Търново. Аз ви поканвам да участвувате в общите блага. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов * Съборът в гр.
към текста >>

станция Бургас за г-жа Стойчева) Пловдив, 11.ІІ.1912 Любезна В.
(Свещеният подпис) П. К. Дънов 22. Пощенска картичка-писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 11.2.1912 г. (адресирана: Господин К. Стойчев, чиновник в т. п. станция Бургас за г-жа Стойчева) Пловдив, 11.ІІ.1912 Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Писах в София. Ако сълзите на една душа произтичат от сърдцето, то тя се чисти от своето минало. Гледайте нагоре, стремете се към пълнотата на живота. На Господа Ний дължим всичко и Нему трябва да посветим живота си на земята.
към текста >>

Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка.
Когато малката рекичка, като слиза от някой планински връх, е кристално чиста. Но колкото слиза по- надолу към долините и дойде да тече в поляните, тя се размъща и става негодна за пиение. Но при все това тя е полезна за градинарите. Така е животът на някои хора в този свят. Но Господ има начини, чрез които да чисти нечистото. Ако във вашата река се е вмъкнала много кал от вън, това да ви не обезсърдчава - тя постепенно ще се утаи и ще стане почва за обработка. Нека да ви радва бъдещето, което Господ е приготвил за онези, които Го любят. Любовта е потребна. Тя е майка на съществата. На земята тя е кратковременна, но в небето - дълготрайна и вечна. В своята същност тя е неизменчива, но в своите образи тя се мени, понеже повдига душите все в по-нови и нови области на живота.
към текста >>

Любезна В.
станция Бургас) Ч. В. X. [Честито Възкресение Христово] Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви. София 23.ІІІ.1912 Дънов 25. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 20.4.1912 г. Любезна В. Стойчева, Съвършената любов изпъжда всеки страх. Какво казва Христос, Великият Учител? Който иде при Мен, Аз нема да го изпъдя. Трябва ли, когато мине някой облак между слънцето и пролетния цвят, да се смути то за тази промяна? Дните през пролетните дни не са всички все ясни и засмени.
към текста >>

1912 Любезна В.
„Заветът на цветните лъчи на светлината», изд. 1912 в., надписът на стр. 2 и под него - сканирано копие на едната покана от Учителя Петър Дънов до Величка и Кънчо Стойчеви за събора на 15 август 1912 г. 27. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 17.9.1912 г. София 17. сеп. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих вашето писмо. Бъдете бодра, весела и крепка духом. Какво пишат другите, то остава за тяхна сметка. Ний знаем шипотниците. Той е Хаджи Ганчу.
към текста >>

1912 Любезна В.
Мир на всички ви. (Свещеният подпис) П. К. Дънов 28. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от11.10.1912 г. София 11.окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Бележките не са готови, те ще позакъснеят тази година за по-дълго време. Това зависи от стеклите се събития. Вий трябва да се предавате в размишления за служение на Господа. Гледайте да бъдете полезна по който и да е начин.
към текста >>

Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини.
Всякога трябва да мислим за това, което желае Господ. Доброто на своите ближни и доброто на своята душа. Трябва да се освободите от всяки предубеждения. Господ ще постъпва тъй, както е Нему угодно. И каквото и да се случи с нас, всякога трябва да благодарим Нему. Всичко е за добро: и добро, и здравие, и болест, и нещастие, и злоба, и всичко друго, от какъвто характер и да ни постигне, да благодарим Господа Бога нашета, Който действува по чудни начини. Предайте моя поздрав на П. Киров, на Тодор, на г-жа Зуркова, на К. Сотиров, Паскалева, Гарвалова и на всички други. Господ ще изведе всичко на добър край. Ний работим и съдействуваме за постигание на целта.
към текста >>

1912 Любезна В.
Да дойде Царството Божие в Сила. Ваш верен (Свещеният подпис) П. К. Дънов 29. Писмо от Учителя Петър Дънов до Величка Стойчева от 24.10.1912 г. София 24. окт. 1912 Любезна В. Стойчева, Получих писмото ви. Господин Боев, ако може, нека ми изпрати материала, да го прегледам отгоре, и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчан, да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край, само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилия и жертви.
към текста >>

Засега без това не може.
Стойчева, Получих писмото ви. Господин Боев, ако може, нека ми изпрати материала, да го прегледам отгоре, и тогава може да преписвате. Само да го прати препоръчан, да се не изгуби. Господ ще изведе всичко на добър край, само вяра непоколебима в Него. Всяко дело изисква усилия и жертви. Засега без това не може. За човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи за всички, които се подвизават, добро. Поздрав на всички, В. В. [Ваш верен] П. К.
към текста >>

82. IX. Светозар Няголов Б. Хороскоп

Роденият е издигнат над обикновения живот и е насочил стремежите си към безграничното пространство, изпълнен с висок идеал.
Хороскоп на Светозар Крумов Няголов 21.07.1932 г. 16h36'София Изгрява Стрелец на Асцендента, който дава високо тяло с големи ръце и крака. Понеже костите са тежки, с напредване на възрастта може да се свият и роденият да се прегърби. Лицето е продълговато и добре оформено, носът - правилен, очите са тъмни с добър поглед, а косата - тъмно кестенява. Тялото действа бързо и активно, но не се нуждае много от почивка, защото възстановителните сили са добри. Роденият е издигнат над обикновения живот и е насочил стремежите си към безграничното пространство, изпълнен с висок идеал. Той почита законите и има висок морал. Този знак създава стълбовете в обществото и религията. Има известна опасност от счупване кости на краката. Роденият трябва да се научи да реализира идеалите вътре в себе си, вместо да ги търси отвън. Там, където е поставен, трябва добре да свърши работата, определена за неговата душа, за да може да реализира идеалите си.
към текста >>

Първата половина на живота е безплодна - до 33 години, когато работи вътрешно върху себе си, а след това се радва на успех в зряла възраст.
Слънце в Рак. Зодиакалният знак Рак е вратата на живота, свързан с душата, с Луната, и дава на родения дълбока скрита духовност. Жизнеността е много слаба. Понякога прави родения малко отпуснат и бавен. По характер е незлоблив, има тих нрав и избягва свадите. Първата половина на живота е безплодна - до 33 години, когато работи вътрешно върху себе си, а след това се радва на успех в зряла възраст. Има силно влечение към окултните науки. Ракът е най-мистичният знак в зодиака, в който дойде и Учителят на земята, също Петър Филипов. Той дава голяма привързаност към дома и удобствата му и към големия дом на братския живот и неговите проблеми. (Слънце точен квадрат и половина Луна, точен полусекстил Венера, опозиция Сатурн ретрограден, квадрат Уран, разпадащ се съвпад Плутон, паралел Сатурн ретрограден, секстил Медиум Цели, секстил Хирон, съвпад точката на щастието и квинтил Лилит). (Слънце точен квадрат и половина Луна) дава непостоянство, нерешителност, променчивост и мъчно преследване и постигане на някоя цел в живота - мъчно ще успява в това, което предприеме.
към текста >>

Тези негативи се оправят, когато роденият се освободи от отрицателните качества на Сатурн - злоба, несправедливост, скържавост, ревност, критичност, клевета и др.
Говори за мъчен детски период, изпълнен с болести, главно настинки, слаб и нервен стомах. Липса на апетит и злоядство. Пречи извънредно много на успеха в живота, като ще има постоянни отлагания на нещата, закъснения и спиране на някои работи. Мъчно ще намира работа и ще има много неприятности с началниците си. Роденият ще се чувства изоставен и лишен от всякаква свобода. Тези негативи се оправят, когато роденият се освободи от отрицателните качества на Сатурн - злоба, несправедливост, скържавост, ревност, критичност, клевета и др. Тогава Сатурн отваря торбата с хубавите си аспекти (секстил, тригон), и ги дарява на родения. Опозицията се превръща в тригон. Всичко това започна да се променя в 1935 г, когато направих вътрешна връзка с Учителя. Майка ми, брат ми Костадин и аз бяхме извикани от Учителя привечер на полянката за скъсването на една палатка на сестра Елена Андреева. Учителят ни помилва по главите с брат ми, обърна се към сестра Елена Андреева и каза: „Аз плащам палатката.” След това се обърна към нас и каза, че аз и брат ми в Гърция преди 2000 години сме били видни философи, но и големи врагове, и сега сме такива.
към текста >>

Луна в Риби дарява родения със схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, и непостоянност.
В минала инкарнация, според Учителя, съм бил виден лекар на средните векове. (Слънце квинтил Лилит) превръща лошите влияния на Лилит от пети дом в добри и положителни. Луна в трети дом говори за силна наклонност към науката. Роденият има будно, ползотворно въображение и силен стремеж към литературни занимания. Ще обича неестественото осветление и ще го ползва често. Луна в Риби дарява родения със схватлив ум, плодоносно въображение, безгрижен характер, и непостоянност. Обича да мечтае и всичко, което буди чувствата му. Има дар слово - да приказва много. Притежава изключителна чувствителност и интуиция. (Лунаточен квадрат и половина Слънце, разтуряща се опозиция Нептун, латитюд Марс, Сатурн ретрограден, Уран квадрат с Асцендента, съвпад Главата на Дракона, квинтил. Хирон). (Луна разтуряща се опозиция Нептун) дава богато въображение, сънища и видения, които го свързват със съществата от невидимия свят.
към текста >>

Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер.
Има качествата на Сатурн, съчетани с Венера и Нептун. Обикновено това влияние е неблагоприятно и е свързано с ядове, несполуки и провали, отнасящи се до нашето братство в България, на което и аз съм член. Еволюцията е обща и не може някой сам да излезе напред и всички вървим общо напред. Сатурн във втори дом, при положителни аспекти дава голямо физическо богатство, но когато е ранен (Сатурн опозиция паралел Слънце) дава по-големи духовни богатства на будните души. физически човек може да е беден, но духовно да е много богат, притежаващ големи капитали, натрупани в минали животи. Сатурн във Водолей, знакът на епохата, дарява родения с любезен и симпатичен характер. Има способност за ясно и смислено изразяване и проникване в деловите отношения. Голяма тактичност, методичност, справедливост и пестеливост да проявява в живота си. Сатурн латитюд Луна говори да пестя и използвам правилно благата, които се отправят към моята душа, и духовните ми условия и постоянно да отправям красиви, чисти мисли и възвишени чувства към братята и сестрите. Сатурн латитюд Уран дава силно влияние на Божествената мъдрост в живота ми и голям подтик за работа с астрологията. Проявявам благородство и хуманност към приятелите, за задоволяване с разположение и щедрост някои техни нужди.
към текста >>

83. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори.
” Майка ни не е знаела кой върви след нея. Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало. Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода. Братът е бил женен и по-късно си има други приятелки, като Елена Андреева - стенографката на Учителя. Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична.
към текста >>

А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея.
Обръща се и вижда далеко, че Крум върви. Тя не повярвала на циганката. Но после всичко това се реализирало. Майка ни е била строга и идеалистка и не е мислела за женитба. По това време тя е обичала безкористно брат Лулчев и често е отивала при него на разговори. А той нищо не вкусвал, без да го сподели с нея. Например първи плод на пролет, чака я да дойде и така заедно ще вкусят плода. Братът е бил женен и по-късно си има други приятелки, като Елена Андреева - стенографката на Учителя. Тя много го е обичала и за нищо на света не е можела да се освободи от него. А връзката им е била кармична. Още по времето на Пилат, който съди Христос, тя му е била жена.
към текста >>

И по това време баща ни е бил безработен.
Когато се оженват майка ми и баща ми, богатите роднини на баба ни Величка, Заимови - фабриканти, извикват майка ни да й предадат дела на Величка Стойчева за сватбата й. Но тъй като баща ни е питал за всичко Учителя, отива при Него и Му обяснява случая. Учителят казва да не взима тези пари, защото са спечелени с експлоатация на работниците и нямат хубави вибрации. И баща ми и майка ми послушали Учителя, и не отишли на срещата и не получили този сватбен подарък. А това е било голяма сума. И по това време баща ни е бил безработен. Много по-късно намира работа, където и остава до пенсия – „Транспроект”. И така, Светозар расте и живее в едно от най-бедните семейства на Изгрева. След него се ражда Костадин - 1934 г. След него - аз, Величка - 1941 г, и накрая - най-малкият ни брат, Любомир - 1943 г. На това голямо и затруднено семейство много е помагал дядо ни Кънчо Стойчев, с голямата си пенсия.
към текста >>

Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук.
И когато Учителят си заминава на 27 декември 1944 г., Светозар е бил още малък, но е отишъл с Гради и другите братя да помага в копаенето на гроба Му. Светозар участвува още млад в работата на Изгрева. Включва се в различни мероприятия. Пее в Братския хор и помага на разни възрастни братя и сестри. И когато подава молбата си в Университета, кандидатствува да следва, молбата му е отхвърлена със забележка: „Пее в Братския хор и е дъновист.” Когато отива да завърши войнишката си служба, отказва да носи пушка. Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук. Станал на вейка. Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване. И един ден шефът му, офицер, го взима с колата си и го отвежда далеко извън казармата. Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля.
към текста >>

” И връща Светозар в казармата, без да може да изпълни пъкления си план.
Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля. Светозар извиква: „Учителю! ” И веднага офицерът сваля ръката си с пистолета и като пробуден от сън започва да вика: „И защо сме ние тук? Бързо в колата! ” И връща Светозар в казармата, без да може да изпълни пъкления си план. След това повикват родителите ни. Отиват майка ми и баща ми и обясняват на военните защо Светозар се държи така, и че той е с такива миролюбиви идеи. От този ден започват да му дават храна и той се поправя. И успя да завърши военната си служба, която по негово време е удължена. И той изкарва 3 години и половина.
към текста >>

Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място.
С Венера в 7-и дом, в Близнаци, дава голяма обаятелност и красноречие, силен магнетизъм и привлекателност. Особено за дружества. Има силен Сатурн във Водолей и половината Козирог в 1-ви дом. Дава му голяма дисциплина, много трудно детство - недоимък и беднотия, също и гони все високите върхове. И така е! Той обича винаги планините и високите върхове, обича да върви без път и по най-трудното място. Беше отличен скиор, слизаше от хижа „Алеко” на Витоша до Драгалевци по шосето. Че и мене ме е учил да карам ски. Често е ходил и на Рила зимно време със ски и с 2 ÷ 3 приятели от Братството - Гената, Крум Въжаров и др. Че веднъж паднала мъгла, били са близо до хижата на второто езеро, И един казал надясно, другият - наляво и щели да паднат в пропастта. Тогава Светозар посочил и казал: „Тука е!
към текста >>

А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб.
Тя живееше при сестра Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята по време на Учителя, че и след Него. И Еленка продължи делото на Йорданка, и като отидем у нея - каква хубава баница прави! Сама я точи и е чудна! Че и тутманик, мекици, също и хубав козунак. Всичко прави с голямо удоволствие и с много любов! А колко пъти на Рила със Светозар дадоха безплатни обеди, раздаваха безплатно и хляб. През 1999 г. се бяха свършили дървата за кухнята. И Светозар веднага даде пример. Подпомогнат и от сина си Павел и други някои братя, отидоха и събраха наоколо много сухи дървета и корени. Така се осигури огънят за горещата вода, а и бе даден пример на младите братя как се е работило на Рила по времето на Учителя.
към текста >>

А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре.
Светозар и Рила Вече писах много за помощта, която оказва Светозар на бивака на Рила. Това е физическа помощ. Но той работи и духовно за хармонизирането на братята и сестрите. Също и за хубаво време! Защото има и много по-възрастни приятели, на които им е трудно, дори и при идеално време! А на Рила често стават бури, че и урагани, дъждът може да вали цяла седмица, без да спре. Понякога е падал и сняг! Всяка сутрин Светозар с жена си и малка група отиват още в 2 ÷ 3 часа на Молитвения връх и работят до 5 ÷ 6 часа, докато вземат да идват братя и сестри за изгрева и беседата. Но атмосферата е вече приготвена. А също и денят! И като чели времето го слушаше!
към текста >>

И Светозар казва: „Не - пак ще се играе на Чистотата.” И го определя по дух, без да обяснява защо.
А се очакваше краят на света! И всички гадатели и астролози го предричаха! И в неделята, нашите приятели музиканти решават, че Паневритмията ще се играе на петото езеро, а обикновено през този период се играе все на поляната на езерото на Чистотата. Щели да дойдат важни светски хора, да посетят Паневритмията, и понеже били на Новата хижа - да се играела Паневритмията на петото езеро. А Светозар определяше на Рила къде да се играе Паневритмията, кои беседи да се четат, както и той ръководеше празника за 19 август - Събора. И Светозар казва: „Не - пак ще се играе на Чистотата.” И го определя по дух, без да обяснява защо. Всички музиканти и близките им се просто „озвериха” срещу Светозар. И ме срещнаха мене и изляха всичката си отрова върху мене. Зъбеха и крещяха. Аз спокойно им отговорих: „Тук е окултна школа и програмата се определя от Небето и от този, който е определен да я провежда. И вие нямате право да правите изключение заради тези светски хора.
към текста >>

Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството.
Развиделява се на изток! Чудни цветове се преплитат в неземната картина, рисувана от даровит художник! Вижда се цялата долина надолу, чак до село Говедарци и до града Самоков, който свети, осветен с лампи. Надясно, в дъното, е мощният купол на Мусала и тя е свидетел на Великия ден, когато тука, на тебе, Рила, и върха, бе Учителят! Насреща - веригата на Великана - Рупите, Мальовица, а близо насреща - Салоните, долу с Мечата долина. Всички върхове са безмълвни и участвуват в тържеството. Отзад Харамията ни пази, на запад - Купена, Остреца, Дамга! Върхове велики, святи! И всички очакват този тържествен миг - Изгрева на Слънцето! Върхът е препълнен с народ! Че и долу, по скалите, по клека!
към текста >>

Той познава отлично Рила и върви без пътеки.
Той е невидим, но всичко следи и благославя! Най-важно е хармонията! В Мир и Любов да премине този тържествен ден, както когато на теб, Земя, бе Учителят! 6. Екскурзия със Светозар Щом се чуе в лагера, че Светозар тръгва нагоре по върховете, веднага се събират много хора (15 ÷ 20) души, че и повече. А е трудно със Светозар! Той познава отлично Рила и върви без пътеки. Слизаме на второто езеро, после - баирчето над третото, пресичаме го отдясно и - нагоре по урвите към петото езеро. Чудни клекове, треви, цветенца нежни! Радва се душата ни! И разговорите със Светозар нямат край. И са толкова интересни!
към текста >>

” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее.
Сядаше и слушаше. И полека-лека взе да играе и той - и играй и пей цялата Паневритмия - от началото до края. Той знае думите още от малък, и си ги пее, дори са по- различни от сегашните думи. Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш? ” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти. И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя.
към текста >>

Без ноти.
Той така си ги пее. Казвам му: „Не се ли уморяваш, като играеш и пееш? ” А той ми отговори: „Не само че не се уморявам, но това спаси живота ми.” И редовно отива и без мене и играе Паневритмията и пее. Той пее много хубаво. И сам се е научил да свири и на акордеон, и на китара. Без ноти. И веднъж за Празника на Учителя - 12 юли (беше 1998 г., мисля), Светозар е сам и играе с брат си Косьо. И от този момент се оправят отношенията им и се възлюбиха двамата братя. Светозар ми каза на мене: „Нали играхме заедно с Косьо. Оттогава се завъртя животът ни на 180°.” И това Учителят го нареди. Да станат приятели добри.
към текста >>

” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат.
Втория път - пак на Рила. И отново Светозар го сложи в своя малка палатка сам и го наглеждаше. Сутринта Косьо бе по-добре и пак се качи на Молитвения връх. Светозар ми каза: „Масажът, който му направих, ще му държи сито дълго време.” И оттогава двамата братя станаха прекрасни приятели! И Косьо казваше: „Само да чуя нещо против Светозар! ” И някой му беше говорил на Изгрева, без да знае, че му е брат. И му казал, че трябва да се спасят от това зло - Светозар. Косьо се облещил и му отговорил: „Нашият разговор беше дотук и повече не искам нито да те чуя, нито да те видя! ” И така двамата вековни врагове станаха отлични приятели. И това чудо го направи Учителят! Слава на Бога!
към текста >>

И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена.
Никой не можеше да припари у нас! Всички знаеха, че кучето е лошо. А как гонеше котките и кокошките! Тичаше след тях чак до отсрещния двор и устата му се напълваше с перушина. С нашата котка беше голям приятел. И тя сядаше до него на сянка под дюлята и си почиваше необезпокоена. Едва ли би имала по-добър пазач от този Белчо! Веднъж той се затича подир една котка с пълна сила напред и като я наближи, разпозна, че е нашата и продължи да тича с ярост, все едно, че гони нещо друго. И не се издаде, че се е объркал. А котката сви надясно и спря. Та, когато кучето беше вече старо, взе да се схваща и парализира.
към текста >>

Светозар ме водеше без път.
И така продължаваме и се изкачваме горе на баира след Дамга. По билото полека-лека стигаме до Мальовица. Лесно е изкачването й по този южен склон, има пътека и няма пропасти. Като се качим на върха, изказваме благодарствена молитва на съществата за гостоприемството. И продължаваме надолу, до Еленин връх и Орловец. Светозар ме водеше без път. Има и други приятели с нас. И под Орловеца са девствени, чудни места! Това са пропасти, но с едни дълги треви и е лесно да се държиш. И така се качихме на върха. И после обратно - целия път до езерата.
към текста >>

А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст.
И там е един важен център на Бялото Братство и има врати за Агарта. Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш. И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после!
към текста >>

Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш.
Ходили сме и на Страшното езеро и сме се качвали по Великана. Чудни, девствени места! И веднъж, спомням си, че бяхме 5 души - ние двамата със Светозар, Благи Жеков, Иоанна и майка й Гита. И Светозар ще ни качва на „Злия зъб”, до Орловец. А това е един съвсем малък връх, с малка полянка, а надолу на север е бездънна и отвесна - 800 м. пропаст. Качването е почти невъзможно - по тесен улей, без да има къде да се заловиш, а и трябва да разтвориш краката си на много голям ъгъл, за да се качиш. И то пак над пропаст. И - горе имаше книга - който се качи, се разписваше. Явно, че само алпинисти можеха да се изкачат. То да се качиш, както и да е, но как ще слезеш после! Просто невъзможно.
към текста >>

Но некавсеки да работи според силите си и възможностите си - без да се упреква.
И така оправяше времето на Езерата за празника - 19 август, също и времето, когато сме били на Мусала. Прогресът е в работата! Но се изисква будно съзнание, много смирение и силна воля. Всеки не може като него. Че и аз не мога. Но некавсеки да работи според силите си и възможностите си - без да се упреква. Учителят е казал, че трябва да отделяме поне 1 час за работа за Бога, и то за деня. И ако работата е усилена и молитвата се качва до горе, по перпендикуляра, то резултатът е голям! Защото в тези усилни години за Земята, най-вече до 2024 г., се изискват „стълбове”, хора, които да работят истински за спасението й от катастрофата и войната, надвиснала над нея. Свещена е Земята и няма да погине, но много страда тя! И вече с векове!
към текста >>

И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът.
А за мене беше много важно да издържа този изпит - заради тази моя стипендия, така необходима и за брат ми, и за мене. А и на родителите ми беше трудно, ако трябваше да повторя втората година. А тази година голяма част от студентите я повтаряха. Изпитът се провеждаше с билета. Във всеки билет имаше по 3 въпроса - един от I част, един от II част и един от III част. И без да се отговори изчерпателно и по трите въпроса, не бе мислимо да се издържи изпитът. Чрез студенти бях успяла да намеря някои билети - около 10-на, значи 30 въпроси. И за тези 2 дни и нощи едва можех да приготвя, и то сравнително добре, 3 билета - т. е. 9 въпроса. А аз съм „Марко Тотев”. Само 1 въпрос да не зная, то той ще ми се падне.
към текста >>

Влязох в залата без страх, една от първите.
Чакаха около 20 студенти и трепереха от страх. А бяха учили цялото лято! И аз застанах до тях. И не треперех, а бях само в молитва, съсредоточена и с надежда и молба да се изяви Небето и да ми помогне! А Светозар продължаваше своята велика работа от разстояние. Влязох в залата без страх, една от първите. И отидох до професора и на масата пред него имаше разположени много билети. Концентрирана и с голяма сила отвътре, изтеглих билета си. Първото чудо беше, че този билет беше един от тези три, които аз едва успях да приготвя. Поуспокоих се и видях, че Небето се намеси в съдбата ми, и че молитвата на Светозар е чута! Концентрирах се.
към текста >>

И е безкористен.
Братството и Светозар Светозар е взимал винаги участие в братския живот, както по времето на Учителя, така и на Изгрева, а и сега, в третата фаза на братския живот. Който ида го помоли за услуга - тича! Много работлив, че чак и панталонът му работи. Необходими са наряди за Рила, за празниците, за Школата - сяда и приготвя всичко. На него може да му се гласува пълно доверие! И е безкористен. Изпращат пари от странство - приятели, до Светозар - да ги раздаде на нуждаещи се. И той добре ги използува! На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви! Или раздава хляб! А когато ще има празник, например за 12 юли - денят на Учителя, Светозар с Еленка и синът им Павел ще отидат в магазина „Метро” и ще купят кашкавал или халва, кайсии, хляб и приготвят сандаичи (а то е огромна работа) и ги раздават на всеки на мястото на Учителя.
към текста >>

На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви!
Необходими са наряди за Рила, за празниците, за Школата - сяда и приготвя всичко. На него може да му се гласува пълно доверие! И е безкористен. Изпращат пари от странство - приятели, до Светозар - да ги раздаде на нуждаещи се. И той добре ги използува! На Рила – 2 ÷ 3 безплатни обяда - Еленка готви! Или раздава хляб! А когато ще има празник, например за 12 юли - денят на Учителя, Светозар с Еленка и синът им Павел ще отидат в магазина „Метро” и ще купят кашкавал или халва, кайсии, хляб и приготвят сандаичи (а то е огромна работа) и ги раздават на всеки на мястото на Учителя. Направили, мисля, в Англия, окултен сеанс - с радиестезия, мисля, за да намерят кой е най- почтеният човек в България, за да дават на него десятъка и така да помагат на Братството. И се паднало, че този човек е Светозар. Светозар е един от първите пионер и да се играят 6-те упражнения - програма на ученика за всеки ден, като се започва с десния крак напред.
към текста >>

Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната.
А такова явление не съществува в никоя окултна школа по цялата Земя. И Светозар пише в издадения от него „Молитвеник: „На 24.02.1922 г.. Учителят откри за пръв път на Земята Школа на Бялото Братство, с изнесените от Него две беседи: „Двата пътя” - от Младежкия окултен клас, и „Трите живота” - от Общия окултен клас. На 19.08.1922 г., събота - Преображение, на Събора във Велико Търново, Учителят дава шестте упражнения на учениците от Школата, като тяхна ежедневна задължителна програма за всеки ден. Упражненията започват напред с десния крак, както и всички упражнения, дадени от Учителя в Школата.” Така те се играят до 1938 г. Във връзка с подготовката на Втората световна война, Учителят дава следната задача на братята и сестрите. Да възстановят пълна хармония и мир помежду си, без никакви спорове и разправии, и тази хармония да се предаде на целия български народ и тази вълна да залее цяла Европа и така да се избегне избухването на войната. Учителят отбелязва, че ако ние не изпълним тази задача заедно с българския народ, то България ще загуби своите благоприятни духовни условия за 60 години - от 1939 г. до 1999 г. Черната ложа, която тогава беше много активна, щом разбра плана на Учителят веднага развали нашата работа и ние не изпълнихме повелята на Бога! Последствията от нашето непослушание се изсипаха върху главите ни. Сега България е в своя златен век, което се обуславя от присъствието на Духа на Истината - Беинса Дуно, с физическо тяло в нашата страна.
към текста >>

И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината!
А те ми казаха: „А, така ли? А ние толкова години сме се чудили защо започват назад. И отсега нататък все напред ще ги започваме.”Разбрахте ли? А тези хора са французи, а не славяни. Но те разбират Учителя по дух. И каква беше „остра и безпощадна” реакцията срещу Светозар, че напомнил на колектива как е Истината! И аз си спомням на Рила, на петото езеро, през 1999 г., на Събора на 19 август, цяла група „разярени” братя от провинцията и София се нахвърлиха като „зверове” срещу мене, че им обясних тази проста истина за 6-те упражнения. Просто те бяха готови да ме разкъсат! Че кой им пречи да си играят тези упражнения назад? Тогава защо се ожесточават толкова? Нима виждат края на царството си?
към текста >>

После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар.
Нали това е братски живот? И много често двете сестрички, Румяна и Радостина, идват с нас на екскурзия на Мусала или на 7-те езера! Често изкачват Мусала със Светозар и Еленка. И те се качват за всяка важна дата: най- напред - за Пролетта (21 ÷ 22 март), когато е истинската Нова година. Значи с първия ден на влизането на Слънцето в овена и започване на Пролетните енергии. После - през лятото, 1 или 2 пъти, обезателно за рождения ден на Светозар. И отново - за есенното равноденствие и започване на Класа към 21 ÷ 22 септември и когато могат - и за зимата - 22 декември. Значи и в зима, и пролет - в буря и сняг, или в дъжд и вятър, а се е случвало и при хубаво време, Светозар с малка група изкачва Мусала. И при сняг - по въжето за алпинистите. И обикновено след пристигане в хижата започват масажи на всички. Първо са тези, които са най-зле.
към текста >>

И без много да съм му говорила.
Той не е ученик, но ги надминава всичките. Сам е станал вегетарианец и се храни само с чиста, биологична храна. Този човек никога не е лъгал, и не може да употребява лъжа. И самите му кротки и добри очи говорят истината. Много е еволюирал и много обича и уважава Учителя! И без много да съм му говорила. Него Учителят ми го изпрати и чрез него работя над Франция. Та, Светозар много обича Истиан! Радва му се и като каже: „Истиан, коман са ва? ” (Истиан, как си?), сякаш мед има на устата си. И понеже Истиан има астма и трудно диша (майка му е била болна от астма цял живот), Светозар се грижи много за него.
към текста >>

На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.” - Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906 ÷ 1915 г., стр.
Лонг, д-р Елиас Ригс и самият той - Петко Рачев Славейков. И от 1859 г, до 1871 г. Важен е и разделът: „Учителят за библейското Слово”. Тук са събрани почти всички изказвания на Учителя за Библията. Например Учителят казва така: „Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърлена, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.” - Протоколи от Годишните срещи на Веригата 1906 ÷ 1915 г., стр. 229, 15 (18).VІІІ. 1912 г. И още Учителят казва: „Българският език е най-точният език, на който могат да се предадат окултните закони и Словото на Бога, защото българският народ е най-древният народ на Земята.” И още: „Библията е един малък превод от Истинската Библия. Не мислете, че Евангелието съдържа всичко, което Христос е говорил. Сам Йоан казва, че Христос е говорил по 3 ÷ 4 часа.
към текста >>

Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга.
Защото едната, мисля, Радостина, я беше повлякъл влакът. Тя скача от него, но той я повлича и влачи дълго време. Спаси се, но с голяма трудност. И после Светозар все им помагаше, и на двете, за здравето им. А и всяка година си правят среща в Боровец и заедно се качват на Мусала. Двете сестрички са много симпатични и не могат една без друга. Също така и търсят и Светозар, той им е като духовен закрилник. Техният дом е отворен за него и семейството му. Друг приятел на Светозар е сестра Мария Шопова. Тя е вече възрастна и на легло - болна е. Тя е една много духовна наша сестра - с много светлина!
към текста >>

Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може.
А за операция при лекар - много се смущавах. Та, тази сестра много ми помогна тогава и аз никога не забравих това. С нейната дъщеря сме отлични приятелки и колежки. И често се срещаме и ни е много приятно! Казва се Йорданка Шопова, инженер е и заемаше пост на директор към Министерство по труда. Много ми е помагала и тя, особено като останах без работа и чрез ная си намерих такава в същото министерство, Светозар посещава често сестра Мария и й помага с каквото може. Еленка и Павел също. Ще й занесат храна - сирене, маслини, баница. Всеки път, като има братски празник и се раздават пакетчета храна, те ще заделят и за нея, и за Йорданка. А Павел много го обичат. Той често им е в помощ.
към текста >>

А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията.
” Вие издигате ръцете над главата си, така че да се образува еврейската буква шин - това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага, Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, която по-рано е означавала: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш. Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, и с всичката си воля, и ще й дам всички условия за развитие.” Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му.
към текста >>

Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам.
Не ме интересуваше с кого. Спрях се и я изчаквах, обърната към нея, да я поздравя. Радвах се да видя една позната личност. А тя, като ме наближи, каза ми иронично: „А, чакаш ме, за да чуеш какво си говоря на френски с този човек! ” Погледнах я и разбрах, че повече няма да имам нищо общо с нея. Вулгарна и безцеремоннаг тя ме обвини веднага, че искам да я подслушвам. А аз я видях от толкова далеко, и нито чувах що говори, нито разбирах, че било на френски, и че този човек, с когото вървеше, бил французин. И това беше. Повече с нея нямах никога нищо общо! И свиренето й ми се виждаше грубо. Имах касетка с нейно изпълнение, но не обичах да я слушам.
към текста >>

А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам.
Всичко друго бях очаквала, но не и такова отношение. Петър Ганев и Божанка бяха наблизо и взеха да му казват: „Остави жената, остави я! ” А аз в момента, неподготвена за този удар, нищо не му отговорих. По-късно описах този случай, но не казах, че братът се нарича Кралю Кралев. Сега ви казвам. А на него отговарям: „Той - Учителят ми разреши да отида във Франция и нищо не направих без да Го попитам. И то дълго време, с години! Докато накрая отговорът Му беше: „Сега вече можете със сина ти да заминете за Франция! ” Аз Му бях писала писмо. Познавах д-р Вергилий Кръстев отдавна. Често с мъжа ми и него сме ходили на екскурзии на Витоша, Рила.
към текста >>

А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога!
И Бог до го благослови! Няма друг като него в това Братство! И ще кажа, че и той е „феномен”. След като първият, вторият, третият и т. н. не свършиха работата за Братството и Учителя, ето че Небето изпрати като10-ти - последен, този брат да свърши работата. А 10-тият е този, който свършва обезателно работата за Бога! Такъв е законът - обяснява Учителят. А в началото д-р Вергилий не е бил и от това Братство. Идвал е на полянката на Изгрева да спортува и играе топка (мисля, че беше). И така се запознава с Братството и Изгрева, а и с много ценни братя и сестри, като Борис Николов, Галилей Величков, Пеню Ганев и много други, и започва работата си, и то в тези тежки, комунистически времена. И така 30 години той работи в тайна и събира спомените на учениците на Учителя.
към текста >>

Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена!
И нека да бъде благословен през вековете! Защото всичките тези образи на ученици на Изгрева са необходими за бъдещите поколения! И всеки образ ще се изучава в бъдещите университети на подготвителната раса за 6-тата раса! И ще се търсят начини и пътища как да се избягват за в бъдеще грешките. Това ще бъдат „задачи” за разрешаване на „новия човек” през следващите векове! Защото цяло космическо „чудо” е слизането на този могъщ Дух - Беинса Дуно на Земята, все едно между „мравките”, каквито сме всички ние по отношение на тази велика култура и хармония, която цари в безкрайната Вселена! И да не се намери кой да напише и остави тези спомени за бъдещето! Голям резил! Та вие, и всички ние, за в бъдеще ще „целуваме нозете” на този велик брат Вергилий, за делото му! И вечно ще остане името му във вековете! А как се бори той!
към текста >>

Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем!
Истински ученик на Учителя, и много строга и взискателна! Ето че и добричкият Жечо Панайотов, толкова предан и почтен брат, и той в дадени случаи е изигравал Вергилий с материалите си, които подготвял за него. И колко други! Не е ли това срам! И, ако беше някой друг, щеше да капитулира, но не и Вергилий! Вари го, печи го - той все Вергилий си остава и продължава работата без капка отчаяние, а напротив – и с още по-голям устрем! И тази му сила идва директно от Небето и Учителя! Защото той е избран като последен да свърши работата. И с мощния дух на Мойсей - с него ли ще се борите! Предварително сте загубили, знайте го това! С него работи цялото Небе и ще се слави името му!
към текста >>

Щом се опълчвате против труда на този безкористен брат - от черните сте.
Сега чета в том 15. за някакви сестри Шкодреви от Габрово. И те писали против Вергилий и делото му! И разнасяли писмата си навред из България! И вие сте от „тях”, познавам ви - ще кажа аз. Щом се опълчвате против труда на този безкористен брат - от черните сте. Това да ви е ясно от мене, Величка! А аз съм назначена за „инспектор”, както в Европа, така и в България. Учителят ме е назначил. И ви казвам - Небе и земя ще паднат, но делото на брата Вергилий ще успее! И той ще завърши работата си успешно!
към текста >>

Защото за Изгрева, което беше Скинията на Бога, без Неговото разрешение нищо не става!
Никаква редакция. Как си позволявате? Че Паша Тодорова, която редактираше беседите Му, накрая остана сляпа. И когато комунистите вземаха с камиони литературата на Братството на Изгрева - това е било все редактирано Слово! И Учителят е разрешил на комунистическата власт да ги конфискува и претопи! Защото за Изгрева, което беше Скинията на Бога, без Неговото разрешение нищо не става! Че и Изгревът и Салонът бяха пометени! Защо? Искаха на „секта” да го направят, учението на Учителя. А това беше Школа. И този брат Икономов, който променя само един тон от песните на Учителя, завърши живота си парализиран!
към текста >>

Но има и много злоба, завист и омраза.
Имал грешки! Че кой няма! А той беше един истински ученик на Учителя и Бог разчиташе на него. Знайте, че закон е - колкото се говори лошо за някой брат или сестра, толкова по-внимателно трябва да изучаваме живота им. Има и отрицателни - това е неоспоримо! Но има и много злоба, завист и омраза. В Братството нямаше друг толкова силен и ерудиран брат като Любомир Лулчев. Не можеха и на пръста му да се мерят! И това е работа на брат Вергилий - да ги опише в томовете „Изгревът”, с техните слабости и погрешки, както и с техните велики дела! И бъдещето поколение ще прецени! А брат Вергилий организира и много концерти!
към текста >>

84. ПОСВЕЩЕНИЕ

ТОМ 22

Господ иде чрез огън да очисти Земята , да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да подигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза.
Бог казва: „От вас трябва да излезне нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия . В това е величието на тяхната мисия. Славянството е представител на идеята за Бога . В съзнанието на Славянството има нещо възвишено : Любов към Бога! Българите са пионерите между славяните. 9. Господ иде чрез огън да очисти Земята , да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови тела, да внесе любов в сърцата им, да подигне умовете им, да отстрани от тях всяка злоба, омраза. Това възвестява Божественото Учение в Новата Епоха. Бог ще прекара света през един голям огън за да пречисти. Ако някой мисли, че в бъдещият си живот ще може да живее така, както е живял в миналото той се лъже. Миналото е минало време . Сега иде нов Свят , нова Светлина , нова Любов , нова Свобода.
към текста >>

Със слизането си Бог ще съди хората и злобата ще изчезне.
Сега иде нов Свят , нова Светлина , нова Любов , нова Свобода. И това се отнася не само за един народ, но за всички народи, за всички племена. 10. Духът на Бога слиза вече отгоре , както Светлината. Иде Той и велика Виделина носи със Себе си, огън и живот , който ще пречисти света. Съвременните хора ще опитат тия неща, ще бъдат свидетели на въдворяването на Царството Божие на Земята. Със слизането си Бог ще съди хората и злобата ще изчезне. Духът на Бога е в Словото на Всемировият Учител на Вселената - Беинс а Дуно , със светското си им е Петър Дънов преживял между българите и славянството от 1864 - 1944 год. Словото Божие е в Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител говори : „Бъдещето е на Славяните - Бъдещето е на Българите " Амин. Из Словото на Учителят Дънов. Съставил Вергилий Кръстев.
към текста >>

ISBN 954-9915-13-1, том XXІІ © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника.
Словото Божие е в Словото на Всемировият Учител - Беинса Дуно. Великият Учител говори : „Бъдещето е на Славяните - Бъдещето е на Българите " Амин. Из Словото на Учителят Дънов. Съставил Вергилий Кръстев. 17 -18.30 часа, 7 януари 2006 год. ISBN 954-9915-13-1, том XXІІ © Всички права запазени Не се разрешава препечатването на отделни части от книгата в периодичния печат - вестници и списания, без разрешение на съставителя на сборника. Не се позволява преразказването на отпечатания летописен материал от нелегални и явни разказвачи с цел - издаването на пиратски издания.
към текста >>

85. 1. Новата култура и българите

ТОМ 22

Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим.Слънчевата енергия е жива , съзнателна .
Слънцето не е горящо тяло , а тяло на грамадна енергия . Няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия, да обяснявам как се е развила тя и т.н. Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мене, доколко съм искрен. Питате се дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето! Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим.Слънчевата енергия е жива , съзнателна . Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия, и тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене. И тъй, козмичната обич казва: Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво. Козмичната обич казва още: Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа.
към текста >>

С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми.
Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Бих желал всички да ви поздравя с тази нова култура като нейни членове, да и служите с радост - да бъдете носители и работници на козмичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава . Бъдете уверени, че ако възприемете козмичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго чисто и ние като хора на новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята.
към текста >>

Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго чисто и ние като хора на новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба.
Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие. Бих желал всички да ви поздравя с тази нова култура като нейни членове, да и служите с радост - да бъдете носители и работници на козмичната обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия; само така България ще може да се повдигне като народ и държава . Бъдете уверени, че ако възприемете козмичната обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго чисто и ние като хора на новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на земята.
към текста >>

86. 5. Исус - роден от Дева и от Светия Дух в VI дом от Зодиака се среща със садукеите и фарисеите

ТОМ 22

г) Не изповядват безсмъртието на душата. 5.
Те са една еврейска секта, образувана три века преди Христа от някой си Садук. 1. а) Те считат само св. Писание за единствен източник и правила на еврейската вяра. 2. б) Отхвърлят преданията и ненаписаните закони които фарисеите ценят и почитат. 3. в) Отричат съществуването на духовния свят, отричат ангелите и духовете, както и бесовете, обсебили хората. 4. г) Не изповядват безсмъртието на душата. 5. д) Не приемат бъдещ живот и прераждания. 6. е) Отхвърлят възкресението на мъртвите и задгробния живот. (Виж Матея, гл. 22, ст. 23, Марка, гл.
към текста >>

и) Злобата им срещу апостолите се усилила поради проповядването на възкресението на Христа, което за тях е било възкресение от мъртвите, което за тях е било богохулство. 13.
Но се отличават със строгия си живот и строгите си нрави. Съставят интелигенцията на еврейския народ. Били са големци и богаташи. 11. л) Много от членовете на Синдриона са били садукеи (Деяния гл. 23, стр.6-9) Садукей е бил и първосвещеникът по апостолско време. 12. и) Злобата им срещу апостолите се усилила поради проповядването на възкресението на Христа, което за тях е било възкресение от мъртвите, което за тях е било богохулство. 13. н) Изобличителна реч е държана от Кръстител Йоан против фарисеите и садукеите (Матея, гл. 3, ст. 7-10, Лука, гл. 3, ст. 7-14) още в самото начало, че са дошли да слушат проповедта му за покаянието и да търсят кръщение, когато това е било съвършено несъобразно с техния характер, в цялото си същество порочни и злобни.
към текста >>

Приемали са безсмъртието на човешката душа. 8.
23. 5. С мнимата си святост и външно благочестие те са спечелвали благоволението на простолюдието и особено на жените. Те са били хора лицемерни с външна праведност. Особено користолюбиви. 6. Приемали са, че съдбата управлява всичко, но са приемали също, че понякога участва и човешката воля. 7. Приемали са безсмъртието на човешката душа. 8. Приемали са бъдещото възкресение на човешкото тяло. (Деяния, гл. 23,стр. 8) 9. Исус много пъти осъжда фарисеите в сребролюбието им, тщеславието в молитвите им, показността им в милосърдието и милостинята, десятъците и постенето. Виж Матея, гл.
към текста >>

Садукейте се хвалят със своето безверие.
Хора на отрицанието. Те не вярват в нищо. 3. Казват: „ Ние сме свободомислещи хора. Не признаваме Бога." 4. Садукейте не вярват в Бога, но вярват в парите. 5. Садукейте се хвалят със своето безверие. Навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува. Учението на садукейте е стремеж на човека да се отдалечи от Бога по форма. 7. Те вярват в силата на оръжието, в затворите, в шпионите, във властта на кесаря, макар че са безбожници. 8. Който се отклони от тяхното учение може да бъде осъден от самите тях на смърт, като казват за него: Той е еретик, враг на държавата, враг на отечеството, враг на цялото човечество.
към текста >>

Те вярват в силата на оръжието, в затворите, в шпионите, във властта на кесаря, макар че са безбожници. 8.
Не признаваме Бога." 4. Садукейте не вярват в Бога, но вярват в парите. 5. Садукейте се хвалят със своето безверие. Навсякъде поддържат идеята, че Бог не съществува. Учението на садукейте е стремеж на човека да се отдалечи от Бога по форма. 7. Те вярват в силата на оръжието, в затворите, в шпионите, във властта на кесаря, макар че са безбожници. 8. Който се отклони от тяхното учение може да бъде осъден от самите тях на смърт, като казват за него: Той е еретик, враг на държавата, враг на отечеството, враг на цялото човечество.
към текста >>

87. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници.
Тяхната еволюция е бавна и опасна, въпреки че някои привидно изглеждат да са добре на земята, защото са богати, живеят при добри условия и придобиват слава и почести. Те не вярват в никакъв Бог, в никакъв Христос, или имат съвсем смътни понятия за Бога и Божественото. За тях няма какво да се говори. Друга част, които проучват също доброто и злото, гледат не само да задържат доброто за себе си, но да го проявяват и към другите. Това са Авеловите потомци. Тях можем да разделим на две: първо - нерелигиозни, които не вярват в никакъв Бог, но се стремят да живеят добре, да проявяват доброто и на другите; и второ - религиозни, които се стремят да живеят добре, правят добро на другите, но някои от тях в моменти правят и такива лоши неща, каквито не биха вършили и тези, които наричаме безбожници. Ние няма да цитираме неща от историята; няма да споменяме и личности, защото има кой да ги съди. Фактите са налице! Даже насилническите постъпки на болшевиците бледнеят пред туй, което са вършили някои религиозни хора. Защо? Защото са имали и имат тъмнота в съзнанието си. И понеже злото е временно и е рожба на тъмните сили, които човек проявява само на тази земя; а доброто е вечно и е на Бога, изразено в живота пак чрез човека, ние виждаме и трети вид хора - духовните, които коренно се различават от другите, защото проявяват само доброто.
към текста >>

Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят.
Пак само разумните хора. Иде време и дошло е, и духовните и чисти хора да пращат своите чисти и благородни мисли на всички човеци, да се стреснат и заживеят по-смислено. Но кой долавя това? Иде време и дошло е, духовните хора със слово и своя чист живот да упътват другите към същото. Но кой се вслушва? Обаче иде време и дошло е, всички тия, които вършат беззакония и зло на хората и са против волята Божия, да опитат всичко върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има правда, има възмездие в този свят. Тогава правдата на праведните ще просветне и всички хора ще заживеят в мир и любов. Сега отделни личности имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие, но то трябва да бъде общо за всички. Ние, хората на земята, имаме едно преимущество, че всички можем да се пробудим духовно към по-възвишен живот, ако се обърнем към Бога и държим връзка с Него, като избягваме всичко отрицателно в мисли, желания и постъпки в живота си. Различно става това духовно пробуждане. Едни се стряскат, като прочетат някоя книга на хора със силен характер.
към текста >>

Ето защо ние виждаме, че в зависимост от вярата, едни проявяват живота като дихание, без да дадат възможност Бог да се прояви в тях във възвишени и благородни дела.
От тези 3 сказки, които ще чуете, ще схванете как трябва да се разбират тия 3 важни въпроса от духовно гледище. Тази материя обаче е дълбока, благородна, Божествена и не може да се изчерпи в 2-3 сказки. Затова всеки, който се интересува, нека дири и учи. Добри братя и сестри, Във всеки човек Бог живее, защото, както споменах, ние сме частица от Него. Всеки човек има и вяра, която той проявява в зависимост от своето съзнание. Ето защо ние виждаме, че в зависимост от вярата, едни проявяват живота като дихание, без да дадат възможност Бог да се прояви в тях във възвишени и благородни дела. Други, у които вярата е колеблива, нестабилна, вършат и добри неща, но повече отрицателни и с това спъват собственото си развитие. И трети - с една по-голяма светлина в съзнанието си, с една по-стабилна вяра, се стремят ла живеят по-добре, стремят се да правят добро, избягват лошите неща и по този начин дават възможност да се прояви Бог в тях и вън от тях чрез един по-възви- шен живот. Всички добри неща, които се проявяват у едни по-малко, у други - повече, са плод не само на съзнанието, но и на религиозното чувство в човека, Тези пък, които нямат никаква религия, не вярват в никакъв Бог, а вършат добри и разумни неща, те вярват в доброто и затова го вършат. А това е красиво! Такъв човек стои по-високо и от един верующ, който парадира, че е такъв, а върши лоши дела.
към текста >>

Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той.
Ето защо, ако ние можем да направим тази връзка с Бога, чрез съзерцание и молитва, ние имаме, като религиозни, още и други задължения: 1. Да проявим истината в живота, защото само с нея човек става свободен и може да се жертвува за една благородна идея. 2. Да проявим правдата, и то не само към другите, но главно към себе си. Защо? Защото ще дадем възможност нашите мисли да се движат по един правилен път, с което ще допуснем да стане не само една връзка, но най-после и сливане на духа с душата ни. Тези две качества - истина и правда, - проявени в живота, са най-ценните за морала на всеки човек. 3. Да проявим онази чиста любов към всеки човек, и то безразлично на каква висота и каква народност е той. Любов, в която няма примес на корист, интерес, ласкателство, слава и пр. Само с такава любов ние можем да градим доброто в себе си и да придобиваме духовни сили. Тук насилието е изключено. 4. Да проявим една разумност, една Божествена мъдрост, чрез която да подчиним нашите мисли, чувства и постъпки. Иначе ще проявим само една светска мъдрост, една хитрост.
към текста >>

Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим.
И ако истината и правдата са две сили, чрез приложението на които ние встъпваме в истински морален живот, то любовта и мъдростта са други две сили, два метода, чрез които ще можем да градим и да придобиваме духовни сили. И ако с любовта, която е най-хубавото условие, за да се прояви разумният живот, ние можем всичко да градим, то с мъдростта, която съдържа - включва всички Божествени форми, можем да достигнем върха на духовното съвършенство. Ето защо, ако ние проявим само чистата любов в живота си, ще можем да достигнем до Царството Божие, но само с мъдростта, върховното знание и владане на силите ще влезем в това царство. Така се изказва разумно по този въпрос един духовен мъдрец. 5. Да проявим в живота си с мъдрост добродетелите, чрез които ще се свържем с езика на минералите и с езика на растенията, животните, добрите хора, ангелите и Бога. Без тези 5 основни начала, ние нито сме религиозни, нито добри хора, към който и народ да принадлежим, към която и религия да се числим. Може някой да не е религиозен, каквито ги има, обаче, като човеци, ние трябва да имаме и да проявим тези пет добродетели. Това са основите на един нравствен, на един морален живот. А като основа за развиване на тия пет добродетели стои милосърдието в неговата широта и разумна форма. Всички злини и страдания се дължат именно на липса на вяра в Бога и на липса на тия добродетели. ' Дойдем ли обаче до думата «християнство», за което няма да се простирам в подробности, ще спомена, че да нарекат някого «християнин» и да носи туй име, е една привилегия за него. Защо?
към текста >>

Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това.
Ако и ние живеем този чист живот, имаме любовта Му, знанието Му, и ние можем да добием тези сили, защото това са природни закони. Тайно за човека е само това, което не му е явно. А щом е явно, т. е., знае го и го притежава, то не е вече тайно! Както един фокусник и един факир чрез изкуствени упражнения могат да достигнат придобивки, някои от които не са заблуда, както е например свиването и разширението на едната и двете зеници на очите, ускорението на пулса от 70-72 на 140 и забавянето му от 70-72 на 40-42 (но въпреки това много учени и обикновени хора считат тези явления, пък и някои други сериозни прояви от духовно естество, все за заблуда и плод на човешки хитрости. Защо? Защото нямат духовна светлина), така, по същия този закон на постоянство, един духовен человек[2], чрез телесна и духовна чистота, прегърнал въздържанието и вегетарианството, може чрез своите чисти и възвишени мисли и чувства в живота си да придобие много възвишени сили и да ги употреби за доброто на другите, без те да подозират това. Такива издигнати хора с фокусничество не се занимават! Но малцина са тези, които знаят и вярват тези неща! Тъй че, силата на един такъв духовен человек се крие първо в неговата вяра в Бога и второ - в приложението на тия пет добродетели. Ако е християнин, ще се стреми не само да знае, но и да развива 9-те плода на Духа: любовта, радостта и мира, които са първата троица в човека; благостта, милосърдието и дълготърпението - втората троица, и вярата, кротостта и въздържанието - третата троица в него. И така, имаме 3 троици, които съставляват съвършенството на духовния человек.
към текста >>

Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство.
Освен това, християнството включва в себе си и изучаването и разбирането на Свещеното Писание, и то не буквалната - външната страна, а главно окултната, т. е. символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие.
към текста >>

И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство.
символичната - Духът и силата в него. Наред с това иде и чистият живот, а след него - и придобиването насили. Ако всеки обикновен човек, всеки учен, всеки религиозен, се спре да мисли за духовната страна на думите, изказани от Апостол Павел в 8-ата глава, Първото послание към Коринтяните: «Един е Бог-Отец, от Когото е всичко, и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние - чрез Него, но това знание го няма у всички», той би открил велики неща в тия думи. Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни.
към текста >>

Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е.
Ето защо, непоколебимата вяра с любовта, животът и мистицизмът са 3 сили, 3 основи, необходими за всеки християнин. Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна.
към текста >>

без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие.
Затова, вяра без проявен живот в дела, без проявена любов и без мистицизъм не е пълно християнство. И проявен живот без вяра и без мистицизъм не е пълно християнство. А мистицизмът е истински мистицизъм само когато е плод на една вяра, обоснована на опита и чистия живот. Следователно, от духовно гледище, всеки управник, всеки учен и прост, всеки духовник, всеки проповедник, всеки стар и млад, и всеки баща и всяка майка, ако нямат тази вяра, този чист и нравствен живот, а след това да добият и мистицизма, не са истински и пълни християни! Без пълна вяра, без живот, изразен в петте добродетели, и без мистика, т. е. без владане известни природни тайни и сили, които са като ключове, не може да се влезе в царството Божие. Ето защо, чрез окултизма се изучават известни тайни, а чрез мистицизма се овладяват тия тайни. Мистикът е над всички! Затова и много голяма част и от религиозните хора имат смътни понятия за царството Божие и Вечния живот. Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция.
към текста >>

Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание.
Те вземат само буквалната му страна. Много от религиозните хора, нямайки пълната вяра и чистия живот и гледайки някои мистични неща, които не могат да разберат, таксуват ги: дяволски неща, източна философия и пр., и пр., а с това те спъват своята духовна еволюция. Те смятат, че са капацитети, които разбират Свещеното Писание. Те чакат да дойде Духът Господен в тях, но Той не ще дойде, докле се не дойде до пълната вяра с любовта, чистия живот и мистиката. Христос, Който е на земята, в сърцата на всички хора, като се прояви, ще иска отчет най-много от нас, християните, загдето сме могли гениално да извратим Неговото учение, и то до такава степен, че едни вярват в Свещеното Писание, но живота нямат; други вярват в Свещеното Писание това, което им харесва. Такивато нямат свободата, за да подирят безпристрастно истината в Свещеното Писание. Трети вярват в Божеството на Христа, но не вярват в Неговите чудеса. Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр.
към текста >>

За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство.
Това са всички ония, които искат всичко с ума си да схващат. Четвърти не вярват нито в Божеството Му, нито в чудесата Му; но, като рационалисти, вярват само на разума. Пети вярват в някакъв отвлечен Бог и се задоволяват да проявяват живота си тъй, както си го разбират! И това са все благочестиви християни, било като учени, било като прости и пр. За съжаление, сега има такива и между новите богослови. За един християнин само един чист живот без пълна вяра е недостатъчно за духовно съвършенство. Такова е определението на Апостол Якова във 2-рата глава, ст. 14. и 15. от неговото послание. Той изисква пълна вяра с дела. Владането пък на мистиката, плод на вярата и живота, е върхът на духовното съвършенство.
към текста >>

И ако такива съблазнители са учени и повлекат безброй хора след себе си, тяхната отговорност е голяма!
Тогава той ще се коригира и с вярата, и мистицизма, и ще внесе истинско разбиране на Христовото учение. Ето защо руските властници трябва да дадат достъп на Христовото учение и да спрат насилието, ако искат да напредват. Един духовен закон, който Христос откри, гласи: както този, който съблазнява, така и този, който се съблазни, имат недостатъци. И затова казва: «Горко на съблазнителите! » Този израз е велик. И ако такива съблазнители са учени и повлекат безброй хора след себе си, тяхната отговорност е голяма! А и съблазни- телите, и съблазнените губят време в духовната си еволюция. Затова повтаряме: Христовото учение, християнството има три сили: пълна вяра, живот с любов съобразно вярата и мистика. Блажен е, който ги притежава! Но това са неща само за издигнатите хора! Всяка вариация е губене на време и отклонение от правилния път.
към текста >>

Без тази хармония няма правилен духовен живот.
Освен това, човек е и в зависимост от средата и материята, през които преминава съзнанието му. Затова ние виждаме, че между другите неща, човекът се е отклонил и от правилното хранене, коетое свързано с физическия свят. После, той е извратил своите чувства, нарушил е своето кръвообращение и дишане, които са свързани с духовния свят. И най-после, той е изгубил и своето свръхсъзнание, което е свързано с Божествения свят. . За да бъде човек в истинската смисъл на думата здрав и телесно, и духовно, трябва да приведе първо в изправност храненето, дишането, чувствата, мислите и постъпките си. Без тази хармония няма правилен духовен живот. Челове- кът на новия живот трябва да се справи и с най-големите врагове - болестите и смъртта, което за обикновените хора е абсурд, а за духовните - цел за постижение. Ние трябва да даваме ход само на правилните и хармонични мисли и желания и да ги пращаме на всички хора. Само така ние ще достигнем духовното съвършенство и едновременно, като съзнаваме възвишените неща, ще ги виждаме и ще ги проверяваме. Така ние ще можем да владеем своята материя, ще отстраним болестите и най-после ще победим и смъртта, за да влезем във Вечния живот. Само при това състояние ще разберем и дълбокия смисъл на думите, казани от апостол Йоана, в 4.
към текста >>

Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите.
При по-нататъшното усъвършенствуване, человек се освобождава от мисълта, че той е индивидуална отделна личност, че той е всичко, и почва да се чувствува, че е частица от общото. Само при това състояние и при това съзнание той влиза и в радостите, и в скърбите на другите хора. Достигнал до това положение, человекът се освобождава от съмнението, или ако го допусне за нещо, старае се да го разбули, да го изучи, да го провери, за да бъде положителен във вярата си. Достигнал и това, человекът се освобождава и от външните форми на религия, живот и пр., които не са същност на живота. Тогаз той защитава идеята, че Бог живее в него, и е готов с по-нататъшното си усъвършенствуване да създаде необходимите условия за идване на Духа в него. Стия качества человек строи възвишени.неща в себе си, без да знае - той вече се стреми за придобиване на свръхфизически сили, които употребява изключително за добро на себе си и на другите. При това съвършенство человек се стреми да слее своето «Аз» с Бога, първо в себе си. Как? Като даде възможност да се слее духът му с душата му. Страданията в живота на един такъв човек са вече едно благо, а радостите не го трогват. С една дума, той гледа спокойно на всичко като мъдрец и използува добрата страна на всичко. Образци на страданията са били: от Библията - Йов, Даниил при лъвовете, Седрах, Месах и Авденаго в пещта; от историята - Галилей, Иван Хус и други, а като венец над всички - нашият Спасител Христос.
към текста >>

• Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора.
Този път, стръмен и труден, но благороден, е необходим за всеки човек, от каквато и нация да е. Той е необходим главно за нас, християните, ако искаме да се чувствуваме като братя и сестри, да бъдем щастливи и да разберем, че царството Божие може да го създадем и на земята. Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение. Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора. Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от учени и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши. Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов!
към текста >>

Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света.
Тази пълна вяра, този чист морален живот, туй съвършенство проповядва и препоръчва Учителят на Всемирното Братство в България, г-н П. Дънов, на нас - неговите последователи, на целия български народ, на целия християнски свят и на цялото човечество, защото това е пълното Христово учение. Ето защо, истинският последовател на Всемирното Братство трябва да притежава тези знания, тази вяра и да прояви чистия живот, както се описа. • Иначе, без тези знания, вяра и чист живот, нито сме добри хора, нито добри религиозни хора, нито християни, макар и да знаем Свещеното Писание от кора до кора. Нека знаем, че всички мерки и методи, всички усилия, които се правят от Обществото на Народите, от царе и министри, от духовници и управници, от учени и интелигенция, от майки и бащи, ако те, а и всички хора не вървят по този свят път и не притежават горните качества, другото са палиативи, с които днес се гради, утре руши. Иде време, както спомнихме, и то дойде вече, всички тия, които вършат беззакония и зло на човеците и са против волята Божия, да опитат всяко зло върху главите си и да видят, че има Бог, има Христос, има сила Божия, има правда в света. Тогава праведните ще просветнат, макар и със страдания, но ще заживеят всички в мир и любов. Сега отделни души, издигнати духовно, имат този мир, тази любов, тази радост, това щастие. Но велико е, славно е да живеят братя и сестри, семейства и цели народи в единодушие, братство и любов! Ето защо, това знание, тази вяра, този чист, свят и морален живот, този мир, тази любов, туй щастие желая и аз на всички ви, та като дойде моментът праведните да просветнат, всички да се радваме. Понеже на някои места в сказката си споменах за прераждането, което е условие за еволюцията на човешката душа, ще кажа нещо и за него, защото много хора са в тъмнота по този въпрос, а други злоупотребяват с него.
към текста >>

от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея.
» А Исус им отговаря: «Идете съобщете на Йоана, което чуете и виждате: слепи прогледват, куци прохождат, мъртви биват възкресявани и на сиромасите се проповядва благовестие. Блажен е оня, който не се съблазни в мене! » А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го приемете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея. Учениците Иоанови, като погребали тялото Иоаново, отиват и съобщават това на Исуса. А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал. В глава 17. от Матея ние виждаме най-силното, казано за Йоан Кръстителя, че той е Илия. Там се описва как Исус, Йоан богослов, Петър и Яков отиват на гората Тавор и ето, става чудото!
към текста >>

А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал.
» А на народа Исус говорй след това доста неща за Йоан Кръстителя, между които и това, че Йоан е повече от пророк, че той е оня, за когото е писано: «Ето, аз изпращам вестителя Си пред твоето лице, който ще устрои пътя ти пред тебе.» И още: «Между родените от жени не се е въздигнал по-голям от Йоан Кръстителя, обаче най-малкият в небесното царство е по-голям от него.» А в стих 14. самият Исус казва: «Ако искате да го приемете, тоя (Йоан) е Илия, който имаше да дойде. Който има уши да слуша, нека слуша.» В глава 14. от Матея се говори как Йоан Кръстител е хвърлен в тъмницата и как е обезглавен по желанието на Иродиада - жената на Ирода, и нейната дъщеря Соломея. Учениците Иоанови, като погребали тялото Иоаново, отиват и съобщават това на Исуса. А Исус, като чул, че е обезглавен Йоан, натъжил се и се оттеглил на уединено място, но народът пак го последвал. В глава 17. от Матея ние виждаме най-силното, казано за Йоан Кръстителя, че той е Илия. Там се описва как Исус, Йоан богослов, Петър и Яков отиват на гората Тавор и ето, става чудото! Исус светва пред тях като слънце - дрехите Му станали бели като светлина. При Исуса се явяват Мойсей и Илия и се разговарят с Него.
към текста >>

Защото бяха обезглавили вече Йоан Кръстителя - 14.
» (глава 4-та от Малахия). А Исус им отговаря: «Наистина, Илия иде и ще възстанови всичко. Но казвам ви, че Илия вече е дошел и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Человеческият Син ще пострада от тях.» Тогава учениците разбрали, че им говори за Йоана Кръстителя. Защо каза това Исус? Защото бяха обезглавили вече Йоан Кръстителя - 14. глава от Матея. Интересно е и запитването на Христа от самите Му ученици за слепороде- ния (глава 9-а от Йоана). «Учителю, той или родителите му са съгрешили, та се е родил сляп? » Това е било след изцеряването на слепия от Исуса. За разумния человек отговорът е ясен.
към текста >>

Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11.
Нека повярваме в думите на Христа! Нека оставим слабостта и недоверието на наши заминали братя, които са отхвърлили този въпрос! Сега всичко еволюира! На човешката мисъл е даден простор и свобода. Нека да се не вковаваме в закоравелите традиции, а да вникнем в тия думи на Христа, защото ще носим отговорност пред Него! Обезсилват ли се обаче думите на Христа, казани в 11. и в 17. глави на Матея за Йоана Кръстителя, че е Илия, чрез думите на Архангел Гавраил, когато последният говори на Захария, описани в глава 1. в Евангелието на Лука? - Абсолютно не. Архангел Гавраил, след като каза на Захария, че жена му Елисавета ще роди син и ще го нарекат Йоан, добави още, че той - Йоан, ще предиде с дух и сила Илийна, за да възвърне сърцата на бащите към децата.
към текста >>

Обезсилват ли се също думите на Христа в 11-а и 17-а глава на Матея с изявлението на самия Йоан Кръстител, в 1 -ва гл.
Мислите ли, че ембриологията може да открие духовните тайни на зачатието? - Засега още не. Ами колко души от всички тук имат ясна представа какво нещо е да бъде обсебен един човек от един низш дух; да бъде вселен в него един висш дух? Ами откъде дойде човекът, като дух и душа и пр., и пр.? За да си отговори на тези въпроси, трябва човек да учи и да има опити. Обезсилват ли се също думите на Христа в 11-а и 17-а глава на Матея с изявлението на самия Йоан Кръстител, в 1 -ва гл. от Евангелието на Йоана, когато го попитаха фарисеите да им каже кой е като Йоан Кръстител? «Ти ли си помаза- никът? » Йоан отговаря: «Не съм.» - «Ти ли си Илия? » - «Не съм.» - «Пророк ли си? » - «Не съм.» - «Но що казваш за себе си?
към текста >>

Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека.
», и то в последните дни от живота си! Главното е, че у Йоан Кръстителя не бе развито и свръхсъзнанието, с което човек не само ще види миналото си, но и бъдещето, и то не само на себе си, но и на други. Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно. И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите!
към текста >>

Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5.
Е, добре, как тогава искаме Йоан Кръстител да се види, че е Илия, и да го потвърди? Това е невъзможно. И всички, които не са развили своето подсъзнание и свръхсъзнание, не могат да видят своите прераждания и да знаят какво са били по-рано. Без тия качества, невъзможно е да се владат и известни тайни от човека. Ами, има и друго нещо важно за прераждането. Кой се е спрял да мисли безпристрастно върху 4-та глава от Малахия, стихове 4., 5. и 6., гдето се говори: «Помнете закона на слугата ми Мойсей, чрез когото заповядах в Хорив на целия Израил. Ето, аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен! И той ще обърне сърцата на бащите към чедата и на чедата - към бащите! » А Пророк Илия е живял като такъв 1050 години преди Христа, а пророк Малахия казва тези думи 397 години преди Христа! Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането.
към текста >>

Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие!
Преди две хиляди години, книжниците и фарисеите, а и целия еврейски народ да мислят: едни, че Христос е Илия, други - Иеремия, трети - някой от пророците; а и запитването им самият Йоан Кръстител да им каже дали е Илия или някой от пророците, говори, че те са вярвали в прераждането. И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра.
към текста >>

Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам.
И тяхното запитване е логично и на място. То води началото си от 4-та глава, от думите на Пророк Малахия. Който има ум, нека разумява! Последните думи на пророк Малахия не са ли идентични с тия, казани от Архангел Гавраил, когато говори на Захария? Ето защо, ние смело ще кажем на всеки християнин - учен или прост, духовник или проповедник, че без стремеж към истинско духовно съвършенство, без пълна вяра, каквато се описа, без чист духовен живот, в който да се проявят истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите в тяхната пълнота и чистота, няма царство Божие! Нека тия, които се облажават като верующи, знаят, че без горните качества ще научат къде е царството Божие, но не ще стигнат дотам. Тези пък, които живеят по-чист живот, но нямат пълна вяра, ще стигнат, но не ще ги пуснат вътре. А само тия, които имат пълната вяра, проявят чистия живот, развият мъдростта и получат силите чрез мистиката, ще влязат в царството Божие. Така гласи духовният закон! Ето защо, за да се разберат и схванат законът за прераждането и законът за възмездието, те трябва да се предшествуват в живота от петте качества: истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелите, заедно с пълната вяра. Тези 2 закона само с ума не могат да се разберат!
към текста >>

Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната?
Как ще си обясним главно въпроса за умиращите деца в първите години? Какво са съгрешили те? Нямат ли и те право да се радват на живота? И къде ще отидат тия сакати, тъпи, слабоумни хора след смъртта? А и тия малки невинни деца? Има ли милост, има ли справедливост от Бога, ако те се изхвърлят някъде в бездната? Нима и престъпниците, много от които по една случайност са извършили нещо и са наказани със смърт, трябва да са в ада? Няма ли за всички тия милост и коригиране? Нали Бог е Любов? Не, има! И само законът на превъплъщението ще даде възможност всяка човешка душа да се усъвършенствува, макар чрез страдания, за да си изплати отклоненията от пътя на живота.
към текста >>

Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция?
По същия път са се усъвършенствували и всички Велики учители на човечеството, които са създавали и основите на всички религии, глава на които е Христос. Всяка човешка душа рано-късно ще достигне това чрез прераждането. Само така ще се оправдаят думите на Апостол Павел, който казва: «Както чрез Адама човекът съгреши, така и всеки чрез Христа ще се спаси, но всеки на своя ред» - гл. 15., Първото послание към Коринтяните. Какво по-хубаво за нас, да ни остави Бог, чрез тази милост и справедливост, съвършено свободни да избираме който път желаем! Какво по-хубаво от това, да изберем и тръгнем по пътя на Христа, за да завършим без големи страдания своята еволюция? Ще спомним, че много от хората, поради тъмнота в съзнанието си по този въпрос, а и поради злорадство, говорят, че човек се бил прераждал: в куче, кон, магаре, змия, червей и пр., и пр. Не, това е лъжа, това е заблуда. Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма.
към текста >>

Нима безсилието на човека не е от растителното царство?
Такивато със своето невежество не ще спрат и видоизменят един природен закон, нито ще накарат верующите и опиталите този закон да повярват в тяхното неверие. Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора. Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката.
към текста >>

Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни?
Човек нито се е родил, нито се ражда, нито ще се ражда от животни и в животни, както някои мислят, както и науката несигурно изнася, че човек се е родил от миниатюрно животно и по пътя на еволюцията е достигнал до сегашното си състояние на човек. Човек само е минал през живота на другите царства и е взел техните качества, а не и тяхната форма. Нима твърдата воля за доброто не е израз на минералното царство - на диаманта, който е израз и на Божията мъдрост? Нима твърдата воля за зло не е израз на въглена - тъмните сили? Нима безсилието на човека не е от растителното царство? Нима безлюбието и ред хищнически прояви на човека не са му подарък от грубите животни? Нито пък светът и человекът са създадени по буквалната смисъл на Библията, както схващат голяма част от религиозните хора. Велик и грандиозен е бил планът на Бога за създаването на космоса, на земята, а след това и на минералното, растителното, животинското, и най-после и человеческото царства. Само смиреният человек ще ги открие в самата Библия! Но това ще се разбере само от един человек на мистиката. Ученият човек, разбира се, има по-добри условия да открие това.
към текста >>

Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище?
И ето, от това ли бе, от друго ли бе, но зле заболя и на 4 декемврий 1904 г. се помина. През 1906 г. на 24 септемврий, роди ми се момиче, което кръстихме Здравка. През пролетта на 1912 г., когато бе в 6-ата година, един ден съпругата ми, в присъствието на всички домашни, казва на Здравка, че след ваканцията ще я дадем в училище. Здравка, като чува това, без заобикалки казва: «Мамо, че аз нали ходих на училище? » Майка й казва: «Ех, и тая добра, кога си ходила на училище? » На този й въпрос Здравка отговори: «Мамо ма, че аз нали ходих на училище и като се събори вратата при дъсчената преграда в училището, аз се уплаших, разболях се и вече не ходих.» При това Здравка каза и името на учителката, която учеше момчето, тъй че всичко казано точно съвпадаше с действията на покойното ми момче. След няколко време съпругата ми заговорила на Здравка, че ще й купи чантичка, а тя казала, че има чантичка, с която и напред ходила на училището. Действително, покойното ми момче имаше чанта, която бе захвърлена на тавана между другите вехти чанти (родители сме на 11 деца). «Ами можеш ли си позна чантичката?
към текста >>

Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр.
Даскалов Който има уши да слуша, нека слуша; който има ум да разбира, нека разбира! Но за да се дойде до състояние да се види, да се провери едно прераждане, първо човек трябва де се издигне до една пълна духовна чистота, външна и вътрешна, до една чистота на мисли, желания и постъпки, до едно пробуждане на подсъзнанието и свръхсъзнанието и най-после - да е достигнал положението на един първостепенен ясновидец, за да провери това. Иначе всяко искане е напразно, всяка критика е спъване на еволюцията. Вярно е, че някои деца, с по-висша духовна култура, като чисти и невинни, до 6-7-ата си годишна възраст, както се описа горният случай, виждат някои свои прераждания и сочат улица, дом, името си, гдето са били родени по-рано; но тази способност по-после губят поради отклонението в живота и някои отрицателни качества. Те обаче пак могат да я добият, ако развиват горните духовни качества. Тия пък, които допущат, че човек е произлязъл от животно, ще ги попитаме: защо един човек има хитростите на лисицата, друг-хищническите качества на вълка, на тигъра, трети - злобата на кучето и пр. и пр.? Логично следва, че разните хора са произлезли от разни животни и затова имат техните качества. Значи, Бог, Който е създал тъй разумно всички светове и всички царства, само човека не е могъл да създаде като. Себе си мъдър и силен. Вярно ли е това?
към текста >>

» И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание!
глава от Евангелието на Матея и Откровението Иоаново, ще види в кои времена сме. Добре е всеки, който иска да следи новата духовна вълна, да чете вестник «Братство» и «Житно зърно». Най-накрая ще спомня, че някои, като лъжат себе си и са в една духовна тъмнота по въпросите за чистия и разумен живот, а и по мистичната страна на Свещеното Писание, искат и нас да убедят, да ги повярваме, че сме заблудени в туй учение, още повече, че сме били и вегетарианци. А като чуят, че вярваме и в еволюцията на човешката душа, т. е. в прераждането, веднага се считат като ужилени от нещо и казват: «Това го няма в Свещеното Писание! » И като вземат да извъртат Христовите думи, че и те сами вярват в своето безверие на Свещеното Писание! И веднага дават заключение: «много добър човек», «отличен човек», «това е истински християнин», но се заблудил в туй учение. Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта.
към текста >>

88. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

Казвал Учителят да бъде по-мек; но в Мърчаево Учителят казвал: «Той не е брат.» Заради злобата той реши да убие Братството.
» - «Ех, нищо.» Казал му: «Хвърли ги, няма да потрябват.» Затова е жив. Но и Учителят го благословил насън, в откровение, че животът му се продължава. В Пловдив четели беседи в дома на Епитропови, ходили на Паневритмия на Бунарджика. За Изгрева, «ние от провинцията смятаме, че причината за бъркотиите са виновни и ръководителите - но Антов все ни забавляваше, че властта ни забранява да се събираме. Той пращаше финансов отчет, ние сме смятали, че това е нормалното. Казвал Учителят да бъде по-мек; но в Мърчаево Учителят казвал: «Той не е брат.» Заради злобата той реши да убие Братството. Софийското Братство трябва да си има свое управление, а Братският съвет да остане за ръководство на цялото Братство. Той само е деен, има и добри работи. Цялото Братство в София е виновно, загдето не са извикали ръководителите да изберат [Братски съвет]. Те трябва да си дадат оставката и да се тури край на всичко.» - Кой е Учителят? -Учителят Петър Дънов е Божи пратеник в тази епоха, да подтикне цялото човечество и да дойде да го подготви за новата шеста раса, за да живее в истинско братолюбие.
към текста >>

За Изгрева Ще знаеш, че в тези физически работи, които станаха на Изгрева, в което лежи безверието.
- Моята вяра е, че има 100% невидим свят и той е реален и ако смятаме, че само това е, което виждаме, нещастни сме! Аз отговарям с живота си, че е така. Така мисля, защото съм имал такава опитност, че нищо не може да ме разубеди. Аз искам да мислим за невидимия свят. На тебе, Стефчо, предстои ти задача велика, като човек и лекар да влезеш в дълбочината, главно за нас, учениците. За Изгрева Ще знаеш, че в тези физически работи, които станаха на Изгрева, в което лежи безверието. Вярват на физическия Учител, но какво са изпълнили? Но истинския смисъл, не само не са го разбрали, но са и противници. За мене лично няма човек, който да повярва, както има души в България, които са положителни в това отношение. В добрината са отлични тройката д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов, те са темели. Тодор Стоименов беше туберкулозен и повече от 60 години беше до Учителя.
към текста >>

а) добродетел, безкористна любов, правда, истина, справедливост и мъдрост.
Вие сте потайната ядка на тая нова раса. Затова у вас трябва да се вкоренят идеите, че всички сте едно цяло, едно тяло, един дух, един живот. А същевременно сте един във всички и всички в единия. Какво е Адам? В Адама са вложени още отначало тези пет добродетели. а) добродетел, безкористна любов, правда, истина, справедливост и мъдрост. Но Адам беше изпитан дали ще издържи на тези пет добродетели. Затова Бог постави една троица: привличане, завладяване и умножаване (алчността). Адам се бори срещу тази троица, но не можа да издържи изпита си и насочи своята глава надолу, към земята. И когато дойде в низшия астрал и видя животинското царство, че са двойки, пожела и той да има двойка. Затова в сънно състояние Бог създаде чрез Адама неговата половина. Ева.
към текста >>

А чрез свръхсъзнанието да се дойде до безсмъртието, а от безсмъртието - към вечния живот.
Вие не можете да имате творчество, ако нямате Божествени идеи. Отрицателните идеи не са от Бога! Духът Божий и светлите ангели ви изпращат и ви подкрепят, за да проявите мистичния огън на душата, което е светлината на душата, чрез висшите добродетели. Този мистичен огън на светлината пробужда идейния огън на ума. А заедно със светлината на душата, това са пътищата да се пробуди свръхсъзнанието у човека, у ученика. А чрез свръхсъзнанието да се дойде до безсмъртието, а от безсмъртието - към вечния живот. Това е пътят, по който всички ще минат, рано-късно! Благодари, радвай се, мисли! ----------------------------------------------------------------- [1] Вж: «Изгревът», том XXI, стр. 530-534, том XIX, стр. 922,928. (бел.
към текста >>

89. VII. СКРОМЕН, НО ЦЕНЕН ДАР, ЗА 1961 г

Д-р Михаил Стоицев

Никаква злоба.
В какво се състои то? 1. Контрол върху думите, делата и мислите, за да не грешим и не страдаме. Ако неволно съгрешим, да искаме прошка от Бога и от човека, ако е за човека. Ако сме обидили някого, да искаме прошка от него. Ако някой ни обиди, ние да прощаваме! Никаква злоба. Това е закон за всички, защото, ако не се развържем разумно, особено с близките си, мъките са големи. При болест и заминаване, ако не си простим едни на други, особено с близките си, загубата е голяма. 2. Ако вие живеете в закона на злото - отрицанието на егоизма, вас ви чака смърт и прераждане. Значи, ние трябва да живеем само с доброто - положителното. Но Учителят добавя: «Само с доброто и любовта Вие не ще влезете в Царството Божие!
към текста >>

Само с такъв живот човек ще разбере да работи без страх и тъмнина и с мир и любов - светлина!
Докато вие не разбирате, че в най-малкото живо същество живее и най- големият и да не му правите насилие и обратно, вие не сте разбрали как да служите на Бога! 4. Ако вие разглеждате нещата със субективните си чувства, лично за вас и за близките си, а не и за общо добро на цялото, вие ще грешите и ще страдате! Но този мил Учител ни открива какво още ценно да придобием! Животът на първото геометрично измерение: абсолютна справедливост и истина в живота, добродетелта в широк смисъл на думата и милосърдието, с което ще се заглуши алчността, за да се придобият търпението, кротостта и смирението! Алчността е най-големият бич в човешкия живот. Само с такъв живот човек ще разбере да работи без страх и тъмнина и с мир и любов - светлина! Тези бисери за 1961 г. поднасям за всички. На всички сестри и братя мил поздрав, живот и здраве само за добри дела! Да обичаме всичко около нас с любов и мислено - всички человеци! Да им пожелаем добро!
към текста >>

90. 8. Изложение до Министъра на Народното здраве от 26.XII. 1950 г. от д-р Иван Жеков за лечението по метода на Севастиян Кнайп и Луи Куне

Д-р Иван Жеков

На критиката, която произтича от злоба, аз няма да обръщам никакво внимание и спокойно ще понеса хулите, които ми се хвърлят.
към природосъобразен живот, към който Кнайп показва в своята книга. Но при все това не са били малко неговите мъки и огорчения: «Моите лечебни съвети не ми донасят полза, а губене на време, не почести, а укори и преследвания, неблагодарност, а в много случаи неблагодарност, присмех и злорадство. И все пак далеч стои от мен мисълта да изляза против съществующа- та посока в медицината. Така също, не мисля с когото и да било поотделно да влизам в препирня, нито да хуля познанията му. Аз, напротив, добре зная, че само специалист може да издава и печата такива неща по специалността си, но мен ми се струва, че и те трябва да са благодарни на всяко отделно лице, което споделя с тях своите знания, добити след дългогодишен опит. На критиката, която произтича от злоба, аз няма да обръщам никакво внимание и спокойно ще понеса хулите, които ми се хвърлят. Моето силно желание е щото някой лекар да ме освободи от тази тежка и трудна работа и нищо друго не бих искал толкова, колкото лекарите да се завземат и изучат основно моята водолечебна метода. И вярвам, че моята водолечебна метода ще е полезна за тях. Трябва да кажа и това, че аз можах да стана много богат, само ако исках да взема предлаганите ми от пациентите пари. А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери.
към текста >>

А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди.
Аз, напротив, добре зная, че само специалист може да издава и печата такива неща по специалността си, но мен ми се струва, че и те трябва да са благодарни на всяко отделно лице, което споделя с тях своите знания, добити след дългогодишен опит. На критиката, която произтича от злоба, аз няма да обръщам никакво внимание и спокойно ще понеса хулите, които ми се хвърлят. Моето силно желание е щото някой лекар да ме освободи от тази тежка и трудна работа и нищо друго не бих искал толкова, колкото лекарите да се завземат и изучат основно моята водолечебна метода. И вярвам, че моята водолечебна метода ще е полезна за тях. Трябва да кажа и това, че аз можах да стана много богат, само ако исках да взема предлаганите ми от пациентите пари. А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд. Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството.
към текста >>

Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие.
Трябва да кажа и това, че аз можах да стана много богат, само ако исках да взема предлаганите ми от пациентите пари. А такива пациенти, без да преувеличавам, ги имах с десетки хиляди. Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд. Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще.
към текста >>

Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен.
Мнозина пациенти дохождат при мен и ми казваха: «Аз ви давам сто, двеста лева, ако ме излекувате.» Болният иска помощ и е готов да плати на лекаря колкото е нужно, само ако го изцери. И все едно му е дали церът се намира в аптекарско шише или в прост дървен съд. Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1.
към текста >>

Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение.
Неведнъж ми се е случвало да слушам от някои лекари, че с водата могат да се излекуват такива болести, при които други средства не дават никакви резултати. Затова не без основание се надявам, че такива водолечебници ще могат да достигнат до особено добро състояние и развитие. В това се състои моето утешение и аз няма да престана да работя за разпространяването и подобрението на водолечението в полза на човечеството. Няма работа в света, която да няма свои противници, тъй щото и аз мога и длъжен съм да се надявам, че няма да остана без тях, но и тия 32 издания на моето водолечение говорят добре за мен. Моето съчинение е написано с любов към Създателя и в полза на ближния. Нека Господ-Бог, без Когото нищо не става, да благослови и това ново мое творение. И състраданието към нещастните болни ме подбуди да стъпя и на медицинското поприще. Това мое милосердие ще ми помогне, надявам се, да търся милосердие и за себе си, защото в Светото Писание е казано: «Блажени са милосердните, защото и към тях ще бъдат милосердни.» А за яснота за лечебните средства по методата на Кнайпа давам приложената таблица, скицирана от книгата му: I. Каляване на тялото. 1. Ходене бос. 2. Ходене по росата или мократа трева. 3.
към текста >>

Топла пълна вана без триене. (1.
Студени и топли 1. Студена седяща вана. 2. Топла седяща вана. IV. Пълни вани. 1. Студени пълни вани. 2. Топла пълна вана без триене. (1. Със сенни отпадъци; 2. Овесена слама; 3. С борови листа; 4. С няколко растения.) V. Вани за отделните части на тялото.
към текста >>

В началото подирих помощ от официалната медицина, но, обаче, тя се оказа безсилна, още повече, че доверието ми в нея бе разклатено, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ме съветваше да се пазим от лекарите, които тя считаше единствените виновници на страданията си.
Кнайп, на които описанията на начина за тяхното приложение има в книгата му. И всичко това - за да се усвои и използва в лечебната практика, не е достатъчно теоретическото познание, а се изисква ПРАКТИКА, но практика с дарба, вдъхновена от любов към ближния. И следователно, невъзможно е, колкото и да се желае, дори пространно това да се опише и предаде, а още повече-.да се усвои, освен да се чете самата му книга, а най-вече - в самата му водолечеб- ница практически да се изучава и усвоява. А Луи Куне, както казах по-горе, свежда своя метод на лечение на няколко само форми, които, обаче, основава ги на научна база и подкрепя ги с опити, като доказва със законите на природата. Ето как и по какъв повод се изказва сам той за своя метод за лечение на всички болести: «Когато навърших 20-тях си години, белите дробове и главата почнаха силно да ме болят. В началото подирих помощ от официалната медицина, но, обаче, тя се оказа безсилна, още повече, че доверието ми в нея бе разклатено, понеже майка ми, която бе немощна и боледуваше редица години, постоянно ме съветваше да се пазим от лекарите, които тя считаше единствените виновници на страданията си. И баща ми бе умрял в ръцете на лекарите от рак в стомаха. В 1864 г. узнах за някакво събрание на привържениците на природния лечебен метод. То бе кръг от будни хора около незабравимия Мелпер. Плахо запитах присъствуващите какво да сторя против бодежите в гърдите, от които страдам.
към текста >>

Опитах всичко, без да постигна нещо повече от смекчаване на болките си.
И аз се убедих в тоя лечебен метод и с пълна вяра отидох да го опитам. Състоянието ми все се влошаваше и стана непоносимо. В стомаха ми се яви язва, дробовете ми бяха отчасти разрушени и нервите ми - така разстроени, щото намерих покой само всред природата, а за сън и работа не можах и да мисля. Днес смело заявявам, че, ако и тогава да изглеждах охранен и червен, бях окаян страдалец. При това спазвах всички дадени ми лечебни предписания - диета, водни и слънчеви бани, компреси, душове и клизми. Опитах всичко, без да постигна нещо повече от смекчаване на болките си. Като наблюдавах живота всред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебния ми опит бе сполучлив - здравното ми състояние почна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съвета ми. Уредите бяха отлични и диагнозите - точни.
към текста >>

Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и подигравки и сигурни материални загуби.
Като наблюдавах живота всред свободната природа, най-сетне открих законите, на които почива лечебният ми метод. Съставих си лечебен план и построих необходимите за лекуване апарати. Лечебния ми опит бе сполучлив - здравното ми състояние почна постепенно да се подобрява. Останаха доволни и други, които последваха съвета ми. Уредите бяха отлични и диагнозите - точни. Това ме убеди, че откритията не са себеизмама, но, обаче, в мен се породи една тежка борба, защото, за да се посветя на новия лечебен метод без лекарства и операции, трябваше да се откажа от фабриката си, която работеше успешно в продължение на 24 години, да я отстъпя на други, за да вложа всички сили в новата си професия, от която в началото можех да очаквам само присмех и подигравки и сигурни материални загуби. Най-сетне на 10.Х.1883 г. открих сегашния си санаториум. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз.
към текста >>

Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изна- мервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Приш- ниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод.
Най-сетне на 10.Х.1883 г. открих сегашния си санаториум. С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз. Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изна- мервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Приш- ниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод. Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алгопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение? С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата.
към текста >>

С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него.
С течение на времето прииждаха все повече и повече болни, и то главно извън Лайпциг, понеже излекуваните от мен бяха най-добри разпространители на метода ми. Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз. Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изна- мервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Приш- ниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод. Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алгопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение? С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни.
към текста >>

Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава.
Откритията ми се потвърдиха от всеки отделен случай, опитността ми се значително обогати и собственото ми здраве, което бе почти изчезнало, чрез строго придържане о методата ми дотолкова, че днес мога напълно да устоявам на нуждите на широката си практика. Напълно спокойно посрещам упреците, които ми отправят, че съм «измамник» и че ми липсва нужният образователен ценз. Нима всички благодетели на човечеството, всички откриватели и изна- мервачи са били «измамници» и неуки, без да споменавам за селянина Приш- ниц, за коларя Шрот, за теолога Франке (Payee), за аптекаря Хаан, които, благодарение прозорливия си ум, създадоха новия лечебен метод. Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алгопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение? С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни. Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство.
към текста >>

Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод.
Сега, какво е отношението на моята нова наука за лекувание спрямо останалите методи - алгопатията, хомеопатията и досегашното природно лечение? С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни. Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи.
към текста >>

Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни.
С алопатията моят безлекарствен и безоперационен лечебен метод се съжда в това, че има за обект човешкото тяло, а по цел и средства напълно се различава от него. Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни. Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата.
към текста >>

Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство.
Аз считам особено широко разпространеното напоследък тровене на човечеството с лекарства, с каквито си служи медицината, като една от главните причини загдето няма почти здрав човек и броят на хроническите болести безспирно се увеличава. При навременно и правилно приложение на новия мой лечебен метод, хирургията става почти излишна. Хомеопатията считам като по-силен борец против погубената вяра в лекарствата. Със своите минимални дози, в които химията не е в състояние да открие дори следи от обикновените лекарства, и с грижливото подбиране на диетата, тя е преход към безлекарствения лечебен метод. Ней обаче липсва ясен поглед върху диетата и малките й дози, които, според мен, не са напълно безвредни. Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата. Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони.
към текста >>

Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони.
Досегашният природен лечебен метод, който далеч превъзхожда останалите начини на лекувания, е основата на новото безлекарственно и безопе- рационно лечебно изкуство. Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата. Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони. Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чийто заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, щото мога с право да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операция. Невъзможно е да опиша всички опити, които предшествуват изграждането на лечебната ми система. Това би било наистина интересно за мнозина, но, обаче, няма никакво практическо значение. Едно от преимуществата на моята система е именно това, че позволява да се пристъпи направо към целта и спестява напразното мотане. Ще повторя накратко казаното.
към текста >>

Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чийто заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, щото мога с право да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операция.
Аз съм по-скоро привърженик на великите откриватели и основатели на системата Пришниц, Шрот, Payee и Тодор Хаан. Природното лекувание разполага с много начини за използувание - увивания, клизми, душове, полу-бани, цели бани, парни бани и т. н., но, обаче, като се вникне в същината на болестите, част от тия лечебни средства се оказват излишни и заблуждаващи. Моята наука за лекувание опростява до крайност използуването на водата. Докато досегашното природно лекуване дава свобода в избора на диетата и препоръчва смесената такава, моята нова наука за лекуване предписва безвъзбуден начин на хранене, който почива на строго определени природни закони. Виждате, че отклонението на метода ми от досегашното природно лекуване, чийто заслуги, повтарям, не могат да се отрекат, е толкова голямо, щото мога с право да дам на теорията и практиката си ново название - нова лечебна наука без лекарства и операция. Невъзможно е да опиша всички опити, които предшествуват изграждането на лечебната ми система. Това би било наистина интересно за мнозина, но, обаче, няма никакво практическо значение. Едно от преимуществата на моята система е именно това, че позволява да се пристъпи направо към целта и спестява напразното мотане. Ще повторя накратко казаното. Вътрешното влечение ме доведе до природознанието, а тежката ми болест и неуспешните с медицината лекувания ме тласнаха към природното лечение.
към текста >>

И на двата пътя има стражи, които не изпълняват безупречно службата си и пропущат в тялото вещества, които не му принадлежат.
И съзнанието, че и последното в сегашния си стадии на развитие не е в състояние да излекува тежката ми хроническа болест, ме принуди да правя по-нататъшни изследвания. Непрекъснатото наб- людавание на живата природа ми разкри измененията, които болестта причинява във формите на тялото, а начинът, по който те се извършват и изчезването им, когато болестта бъде излекувана, ми показаха що е болест и как се заражда тя, и как трябва да се лекува. И така, опитите и проучванията ми доказаха, че болестта е присъствието на чужди (болестни) вещества в тялото. От тия вещества във форма на циреи, гнойни рани, обилно потение и изривни болести, тялото се стреми да се освободи и, успее ли да стори това, болестното чувство се заменя с чувство на облекчение, ако, разбира се, пречистването на организма е било достатъчно. Тия вещества проникват в тялото: през носа - в дробовете и през устата - в стомаха. И на двата пътя има стражи, които не изпълняват безупречно службата си и пропущат в тялото вещества, които не му принадлежат. Тая стража са носът и езикът: първият - за въздуха, а вторият - за храната. Щом почнем да не се покоряваме на обонянието и вкуса, те стават небрежни от изпълнението на службата си и почват да пропущат чужди вещества в тялото. Знаете как лесно можем да привикнем към гъст тютюнев дим и да го вдишваме като чистия въздух. Повече от носа е покварен езикът, който може да привикне към най-противна за тялото храна. Да изброявам ли многото лакомства, от които днес не можем да се лишим и освободим, които преди стотици години са били съвсем непознати и с които съвременното човечество се е така сраснало, щото по-скоро би се отказало от естествената храна, отколкото от тях?
към текста >>

Безспорно е, че от него не можем да искаме много в това отношение.
Какво става с чуждите вещества? Наричам ги чужди, понеже не принадлежат на тялото. Последното се стреми да ги отстрани, и то - по определените от природата пътища. От дробовете те минават чрез дишането обратно във въздуха, а от стомаха ги отвеждат червата или минават в кръвта и биват изхвърлени като пот, пикоч или издишват въздух през кожата, бъбреците и дробовете. Така тялото се грижи да отстрани лошите последици на прегрешенията ни спрямо природата. Безспорно е, че от него не можем да искаме много в това отношение. Ако продължаваме да пресилваме отделителните органи, то те най-после упадат и организмът се вижда принуден да отлага чуждите вещества във вътрешността. За изграждането на тялото те са негодни, дори се явяват пречка в това отношение, понеже затрудняват кръвооборо- та, а заедно с това - и храненето. Те се отлагат постепенно в отделни места, главно - в околността на отделителните органи, понеже към тях се стремят. Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето. И сега вече почват измененията на формите.
към текста >>

Такова тяло е вече болно, но, обаче, болестта е безболезнена - хроническа (латентна).
За изграждането на тялото те са негодни, дори се явяват пречка в това отношение, понеже затрудняват кръвооборо- та, а заедно с това - и храненето. Те се отлагат постепенно в отделни места, главно - в околността на отделителните органи, понеже към тях се стремят. Почне ли облагането, то продължава бързо, ако не се промени начинът на живеенето. И сега вече почват измененията на формите. В началото те са слаби и достъпни на наблюдателното око. Такова тяло е вече болно, но, обаче, болестта е безболезнена - хроническа (латентна). Тя се развива така бавно, че болният не я забелязва. Едва след много години започват да му правят впечатление неприятните изменения. Той вече няма охота за ядене, работоспособността му намалява, душевно е отпаднал или се явяват от този вид. Това състояние е все още поносимо, щом отделителните органи продължават да работят усилено - докато червата, бъбреците и дробовете изхвърлят остатъците и кожата се поти. Прекъсне ли се, обаче, тая усилена очистителна дейност, здравното състояние на болния се влошава.
към текста >>

Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става.
По-горе казах, че при всякоя ферментация се образуват от само себе си микроскопични растителни организми, наречени бацили. Това, разбира се, става и при треската. И с това се разрешава по най-простия начин така много обсъжданият бацилен въпрос. Щом отложените в корема вещества почнат да ферментират, бацилите се зараждат от само себе си в тялото. Те са продукт на ферментацията и изчезват също от само себе си, щом ферментацията престане и тялото оздравее. Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става. Ето защо същественото при лекуването е не да се унищожат бацилите, а да се отстранят причините на ферментацията - чуждите вещества. Заедно с тях изчезват от само себе си и паразитите, които плашат милиони хора. Представете си една стая, която не се чисти цели седмици и в нея всекидневно се натрупва много нечистотии. Скоро се зараждат всевъзможни паразити, които безпокоят жителите на стаята и последните ще замислят как да ги унищожат. Опитат ли се, обаче, да сторят това по общоприетия начин - чрез отрова, те наистина успяват да унищожат по-голяма част от тях, но, обаче, това не довежда до трайно облекчение, понеже самата нечистота е източник на паразитите и броят им почва да расте.
към текста >>

Скоро се зараждат всевъзможни паразити, които безпокоят жителите на стаята и последните ще замислят как да ги унищожат.
Те са продукт на ферментацията и изчезват също от само себе си, щом ферментацията престане и тялото оздравее. Така че за заразяване чрез бацили по някакъв тайнствен път, без присъствието на чужди вещества в тялото и дума не може да става. Ето защо същественото при лекуването е не да се унищожат бацилите, а да се отстранят причините на ферментацията - чуждите вещества. Заедно с тях изчезват от само себе си и паразитите, които плашат милиони хора. Представете си една стая, която не се чисти цели седмици и в нея всекидневно се натрупва много нечистотии. Скоро се зараждат всевъзможни паразити, които безпокоят жителите на стаята и последните ще замислят как да ги унищожат. Опитат ли се, обаче, да сторят това по общоприетия начин - чрез отрова, те наистина успяват да унищожат по-голяма част от тях, но, обаче, това не довежда до трайно облекчение, понеже самата нечистота е източник на паразитите и броят им почва да расте. Съвсем друг би бил резултатът, ако се отстрани веднага нечистотата. Следователно, постъпим ли по същия начин с тялото - пречистим ли го, ние го освобождаваме завинаги от бацилите. Представете си едно благо всред лято. Всеки знае колко много комари се въдят в него.
към текста >>

Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества.
Известно е, че по сухите височини комарите не се явяват и въдят. Опитаме ли се да съберем голямо количество комари и да ги поставим на някоя суха височина, ще видим как те скоро ще се отстранят към блатата, понеже сухотата е техен гроб. Поясних чрез примери как постъпва природата в голям мащаб. По същия начин постъпва тя и в малък мащаб, понеже законът е същият. Изключителни закони за болестите няма. Както паразитите и комарите виреят само там, гдето има благоприятна почва и без нея изчезват, така и треската е невъзможна без да има в тялото чужди вещества. Само там, гдето има такива вещества, те могат, както казах, да почнат да ферментират по силата на някаква подбуда. Тоя процес нарекохме треска. Треската е развиваща се в тялото ферментация. Щом знаем що е треска, лесно ще намерим и начина за отстранението й. Запушената кожа, у която наблягат ферментиращите маси, трябва преди всичко да се отпуши, а това става, като се предизвика изпотяване.
към текста >>

Причинените от това отлагане болестни прояви наричаме безболезнени, скрити.
Присъствието на последното в тялото означава болест. Това са веществата, които тялото не използва и са натрупани поради недостатъчното и неправилно храносмилане. Чуждите вещества се отлагат първо до отделителните органи, обаче чрез ферментацията постепенно се разнасят из цялото тяло. Докато отделителните органи успяват да отстранят част от чуждите вещества, телесното състояние е поносимо, обаче, упадне ли дейността им, явяват се по-значителни разстройства. Отлагането на чуждите вещества не е болезнено, понеже е, така да се каже, латентно, хронично и остава дълго време незабелязано. Причинените от това отлагане болестни прояви наричаме безболезнени, скрити. По същина те са ония, които наричаме хронични или дълготрайни. Чуждите вещества са разложими - загниват. Те са съществената причина на ферментацията и почвата, върху която се развиват бацилите, ферментацията почва в корема, гдето се отлагат по-голямата част от веществата, обаче бързо се разпростира нагоре. Състоянието на болния се променя, явяват се болки и треска. Тия болестни прояви наричаме болезнени.
към текста >>

Мога смело да потвърдя, че в лекуването с билки най-същественото условие за излекуване на всяка болест е строгата вегетарианска диета, така че и най-сполучливата комбинация на билки по качество и количество за дадена болест без такава диета е невъзможно да се излекува основно, и особено - хроническите болести.
Обтривно-седяща баня. Тая съкратена процедура на методата на Луи Куне привлича по целия сват едно мнозинство последователи и книгата му претърпява 121 издания, а е преведена на английски, френски, испански, португалски, холандски, италиански, руски, датски, шведски, норвежки, румънски, турски, малайски и на няколко индийски наречия, а също и на унгарски, полски, чехски, сръбски, български и гръцки езици. Ясно е, че не ми бе възможно дори пространно с мои думи да предам методите и на двамата природолечители, с които си служа в моята практика, а още повече - да пратя проби и лекарства, понеже в повечето случаи си служа с природните агенти - слънцето, водата и въздуха. А в билколечението толкова са разнообразни лекарствата, че те не могат да се сведат до единствено лекарство, комбинирано - рецепта за дадена болест. И двамата природолечители си служат със строгата диета на вегетарианската храна, която в моята практика се уверих, че е и едно лечебно средство. Мога смело да потвърдя, че в лекуването с билки най-същественото условие за излекуване на всяка болест е строгата вегетарианска диета, така че и най-сполучливата комбинация на билки по качество и количество за дадена болест без такава диета е невъзможно да се излекува основно, и особено - хроническите болести. В заключение ще прибавя, че в нас е крещяща нуждата от една водолечебница, в която в два отдела да се прилагат тия методи. За тая цел имаме в София идеални условия - Общинската градина зад Семинарията, гдето да се определи и огради необходимото място за слънчеви и въздушни бани - отделно за мъже и жени. Всред тия борови дървета с припека на слънцето и чист въздух, болните ще се чувствуват, че са на лечение в рая. Разбира се, че своевременно трябва да се подготви лекарски и тем помощен персонал, които да вдъхнат на публиката вяра в тяхната гтодготовка и вещина, а това се постига само при единственото условие - да имат любов към професията си и към болните, с каквато любов са работили двамата природо- лечители и благодетели на човечеството. 26.12.1950 г. гр.
към текста >>

91. VI. НАРУШЕНИЕ НА ОКУЛТНИТЕ ЗАКОНИ, ВЪРХУ КОИТО Е ИЗГРАДЕНА ПАНЕВРИТМИЯТА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом.
Ръката на тая сила сте вие. Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история.
към текста >>

Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч.
Само тогава ще оправдаете своето съществувание, когато чрез познанието и мъдростта дадете път в живота на всички висши напътствия и повели. Работата на всеки от вас не е усамотена, откъсната, само за себе си тя е съчетана с работа на всички: нишките, с които тъчете, идат отдалеко и извеждат още по-далече. Водете ония, които чакат вашата подкрепа, вдъхновявана от чиста мисъл, оставете се да бъдете водени от тия, които са призвани, защото в просветлението и подчинението ще намерите залог, за победа в жизненото поприще. Ето защо трябва да се проникнете по-дълбоко от съзнанието, че общността е вашата съдба: всеки трябва да донесе своето зърно в общата житница оттам ще дойде неговият хляб в живота, чрез него ще се възвиси чрез труда и творчеството на всички, които намират смисъла на своето битие в общия жизнен идеал. Гледайте тогава общността да бъде издигната нравствено, изпълнена с велик дух, за да бъде благосклонна към вас, защото тя е всичко, вие сте нищо без нея.Затова бъдете силни и светли духом. Доброто, което ще творите, не бива да остава без меч. Бъдете храбри и дайте крила на всяка чиста и светла мисъл, дайте сила на всяко светло дело, което може да бъде за радост на други. Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата.
към текста >>

Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието.
Мисълта и делото, които изхождат от възвишено сърце, оставят трайни следи на земята. Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание.
към текста >>

Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие.
Нека всеки от вас да се стреми да оставя диря след себе си. Защото чрез дирята на всички, целият народ ще запише светла страница в своята история. Възвишете се с мисъл и дело, гледайте да бъдете достойни синове на своята земя: бъдете герои на духа на меча, герои на подвига, на жертвата. Историческият път на българския народ минава по стъпките на мъчениците и героите. Само нравственият героизъм може да внесе повече дух и устрем в нашето училище, в нашия живот юначеството и доблестта дават красота и величие на живота, не злобата и малодушието. Нашият народ, както всички възвишени народи, се прекланя пред подвига; в него той чувствува своето безсмъртие. Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят.
към текста >>

Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична.
Гледайте да не превиете врат под натиска на злочестината вървете смело в живота, когато сте обладани от най-чистите и възвишени пориви на своята душа. Да воюваш, наистина, това е високо призвание, но да изтръгнеш победата, това е тържество на вечната правда и справедливост. Вие трябва да се подготвите за победи. Не спирайте в усилията си, вярвайте в своето призвание. Особено сега, в нашите дни, пълни с толкова подвизи, с толкова устреми към един нов свят. Да не се мамим: времето е толкова велико и тревожно, че ще бъде престъпление, ако не схванем неговата заповед, ако не я изпълним с цялата мощ на своето същество; с твърда воля и висок дух, над страдания и изпитания, да вървим само към една цел победа докрай, пълна, безгранична. Няма нищо по-велико от това един народ да мине през огъня на мъките, за да достигне върха на величието.Ударил е часът не за униние и колебание, а за твърдост и решителност. Всички ние принадлежим на нацията, нашето върховно благо. Ние можем да отминем, тя ще остане, за да бъде извор на нови сили, нови въжделения, нови устреми и надежди. Във великата борба на народите да издигаме все повече и повече духа на съпротива и борба. Само с тоя дух ще можем да посрещнем достойно всички изненади, да отбием с чест всички удари, от гдето и да дойдат те.Не забравяйте, че-в тия дни на напрежения, тревоги и бури се твори нашата съдба.
към текста >>

Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва.
Отвърнете поглед от тия, които поставят страст и амбиция над народ и държава. Пратете своето презрение на тия, които рушат със слова, деяния и дела единството на нацията, отслабват волята й за живот, не повишават степента на народностните напрежения и усилия. Не забравяйте поуката от нашето минало: когато сме били духом единни, въодушевявани от един идеал и сме действували под повелята на единно водачество, ние винаги сме побеждавали. Нашата история ни заклева: българският народ е духом голям, той трябва да стане по-велик, затова трябва да бъде воден от една и единна боговдъхновена воля. Нека всички се сплотим все повече около нашия върховен вожд, Н. В. Цар Борис III, призваният от Бога, от народа и от историята да ръководи нашите съдбини: да вървим по неговите следи, готови за всеотдайна служба и беззаветна жертва. Величието на един народ се познава във върховни моменти на напрежения и изпитания: българският народ неведнъж е показвал своето величие, бъдете убедени, че и сега ще се изправи пред лицето на света велик и могъщ.Още отрано тоя народ е приел кръщението си от Бога и е станал огнище на истина и светлина. И в целия си път той е вървял в духа на благочестието и просветлението. Чрез свои най-вдъхновени синове той е следвал заветите на правдата и справедливостта. И когато е бивал застрашаван, той е грабвал меча, за да брани земята и свободата си. Затова, когато е падал, той никога не е скланял глава, защото е знаел, че зад него стои Бог.
към текста >>

92. Статия III-та Дънов

Един, единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звонко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които най-успешния му съвременник може да позавиди.
(30) Поп Богомил трябва да се възкреси от гроба на забвението. Той трябва един ден да има паметник по-великолепен и от оня на Цар Освободителя. Защото Поп Богомил, тоя наш Ян Хус, изгорен върху кладата на византийските клевети, е чест и слава на българското име (31). Най-чудното и най-интересното у Белите братя е техният Учител, Дънов: основател, глава, душа и живот на това загадъчно и интересно движение. Отдето и да го гледаш, това е бележит човек. Един, единствен, с празни ръце, без приятели, без богатство, без издръжка, без звонко име, без високо положение, без обществено влияние, той днес, след 25 годишен проповеднически труд, се радва на постижения, на които най-успешния му съвременник може да позавиди. Днес Дънов има и приятели, и средства, и завидно име и е обожаемия вожд на десетки хиляди хора от всяка възраст и съсловие. И при това, бъдещето му обещава несравнено повече; защото делото му има някои изгледи на дълговечност, и да е сега в самото си начало. Сигурно, това е българин от рода на необикновените, а може би и от размера на великаните. Това е човек и нещо плюс. Дънов, по всичко изглежда, е от ония редки истерични личности, които поради изненадните си постижения, още приживе стават легендарни; изпърво за своите приближени, после почти за всички.
към текста >>

Враговете на Белите братя, наричайки ги "новите богомили", безсъзнателно пророчествуват за тяхното велико и благотворно исторично предназначение.
против издигнатите чрез истината. Бялото братство е пиле, излюпено из черупката на християнските догми, и с освободените си и засилени крила, то негли ще ускори хода на България към Божието на земята царство. * * * Обвиняват го, че Дънов казал, че е превъплотен Христос. Аз не чух, нито съм чел той да твърди това нещо. Ала, ако аз вярвах в прераждане, щях да кажа, че той е превъплотен Поп Богомил, оня религиозен гений от преди хилядо години, чийто живот, чрез учението му, пробуди и прероди, въпреки кървави гонения, Западния свят (46). Враговете на Белите братя, наричайки ги "новите богомили", безсъзнателно пророчествуват за тяхното велико и благотворно исторично предназначение. Защото древните богомили - наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и "българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47). Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че: Той "изпъжда бесове". От това доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове.
към текста >>

Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове.
Защото древните богомили - наричани в Германия - катари, в Италия - патарени, в Англия - лоларди, във Франция - албигойци и "българска вяра", - бидейки будители преди ренесанса и реформатори преди Реформацията, дадоха най-големия в историята тласък на света към култура и възход. Прочие, ако това несъзнателно пророчество се изпълни, България, чрез Белите братя, ще има голям дял в реализирането на Божието царство (47). Доказателство, че Дънов, както и сам изрично заявява, служи на Божието царство; ей, на Христовото царство, е за мен това, че: Той "изпъжда бесове". От това доказателство по-добро не може да бъде. Той сигурно изпъжда бесове. Освен женските бесовчета, за които писах в друга статия, - измежду неговите последователи той е изгонил бесовете на злобата, омразата, хищността, отмъщението, алкохола, никотина, атеизма, недоверието, материализма и други от същия легион бесове. Господа черковници, макар и да не следва вас, недейте му запрещава. На добрите от вас той е мощен сътрудник за възобновление и изправление на живота. А на злите и невежите, той несъмнено пречи. Но напусто ще си хабите барута и едните и другите. Не можете го увреди.
към текста >>

93. Статия 1. Няма да осъмне добре Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 1.

Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали.
1. Н. Ив. Цаков Не много отдавна, когато преглеждах едно американско списание, което дава отлични статии по политика, религия и наука, срещнах една статия за България. Тя е писана от един чужденец, който познава балканските народи и техните вечни сплетни и караници. Драго ми беше да чета статията, в която бликаше любов към малката и нещастна България. Тоя чужденец с един възторжен език, говори за днешна България, която след кървавите и тревожни дни започва една възстановителна дейност, заслужаваща похвала и насърчение. Той с радост констатира, че политическите убийства са спрени, изчезванията на българските граждани престанали и злобата и омразата утихнали. Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано.
към текста >>

Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни.
Според него, българският народ започва да гледа с по-голяма вяра и надежда на бъдещето. Това е една доста правдива и правилна оценка за положението на нашата родина през последно време. Сегашна България съвсем не прилича на оная България преди 3-4 години. Доверието към нас всекидневно се засилва и крепне. Великите сили са по-благосклонни към нас, отколкото бяха по-рано. Новините, които стигат до тях за нашата страна, съвсем не са обезсърчителни и тревожни. Благодарение на това България успя да сключи заем за бежанците чрез Обществото на Народите. Европейската обществена съвест се заинтересува за стотиците хиляди български бежанци и това не може да не ни радва и вдъхва надежда. Лоялното ни държане пред нашите съседи и миролюбието ни е спечелило много поддръжници и приятели в чужбина. Българското име, което заслужено и незаслужено бе опетнено в странство, започва наново да се възстановява и очиства. България вече не е страна на кърви и насилия, на бунтове и метежи.
към текста >>

Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело.
Това са факти, които не могат да не радват всеки българин, който обича България и работи за нейното добро име и престиж. Но ние съвсем не сме сторили всичко, което има и трябва да направим. Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват.
към текста >>

Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители.
Една от тия печални прояви е конспирацията Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот.
към текста >>

Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия.
Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* / *3аб. Атентатът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял.
към текста >>

Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие.
Тя е предателство спрямо родина ни. Откритите в столицата и някои градове в провинцията конспиративни организации, са тягостни прояви в нашия обществен живот. Макар и ограничени те говорят, че духа на рушението, на кръвта и насилието още не утихнало и замрял. Споменът за близкото минало като че ли не е заличен. И действително, чудно е, че и у нас има хора, които още вярват и уповават на конспирации и искат чрез тях да ръководят съдбините на България. Тия безумци искат да ни донесат щастие и народно добруване чрез конспирация и насилие. Добруване чрез нелегални и рушителни действия никога и никъде не е постигнато. И у нас не може да се постигне. Свобода чрез насилие не се добива. Освобождение няма чрез убийства. Конспирацията е опасна, защото тя разделя народа.
към текста >>

В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи.
Но има и друга проява, която също не е много насърчителна. И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт. Това е тъжна проява.
към текста >>

Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония.
И тя е, насилието на властта. Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт. Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа.
към текста >>

Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани.
Насилието от страна на управниците също връща България назад и пречи на правилната и възстановителна дейност. Този, който чете нашата преса, има очи и уши, знае много неприятни и печални неща, които са от естество да убият вярата на народа в правов ред и законност. В името на тоя ред, в името на народното добруване стават насилия на съвестта при изборите, стават побоища, царува тирания. В името на същите тия принципи, без думата на закона и правосъдието, мнозина българи пострадаха, страдат и ще продължават да страдат, ако озверения партизанин не се свести и изобличи. Под израза "преследване на разбойниците" според изнесеното напоследък в някои вестници, се вършат беззакония. Допустимо е някои безумни селяни да служат за ятаци на разбойниците, но властта не може да се разправя по един такъв домашен, безцеремонен начин с българските граждани. За всеки, който наруши законите и подпомага разбойниците има правосъдие, което е длъжно да каже думата си. Администрацията по никой начин не може да бъде изпълнителна власт. Това е тъжна проява. Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват.
към текста >>

По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим.
Подобни дела съвсем не обединяват народа. Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим. Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни. Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре. Н. Ив. Цанов
към текста >>

Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България.
Напротив, те го разделят, озлобяват. Убиват вярата му в законите и властта. В една правова държава деяния, като горните, са немислими. Аз лично вярвам, че пострадалите при такива случаи, па и техните близки не могат вече да са добри български граждани. По такъв начин ние увеличаваме разбойничеството, вместо да го ограничим, сеем злоба и ненавист, вместо да ги потушим. Сега, когато на България се гледа с по-добро око, когато великите сили са наклонни да ни защитават и подпомагат, когато българинът започва едно по- трескаво и възстановително дело, което при голямо внимание и пазене от крайности може да донесе едни по-радостни и щастливи дни на народен подем и възраждане, когато злобата и мъстта са на път да заглъхнат, всеки, който крои нови конспирации и преврат, който пренебрегва законите и действува чрез насилие, е враг на България. Той забива нож в сърцето на родината ни. Вървим ли по този път, България няма да осъмне добре. Н. Ив. Цанов
към текста >>

94. Статия 4. Защита на Религията. Зорница, Г. XLVI, бр. 41,13.Х.1926, с. 1.

Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина.
Мл. Хр. Д-во. няма нито един член, който от православно вероизповедание да е станал евангелист и обратното". Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината.
към текста >>

Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България".
Кой от тия православни братя е прав? Въпрос е, дали някой от тях знае де има евангелска църква в столицата, но вторият е виден и полезен член на Соф. Мл. Хр. Д-во. Тогава първият от тия двама писачи говори напосоки, по предположение, безосновно, и с неверни твърдения руши в народа сговор, разбирателство, вяра и истина. Ако той се прави илюзия, че защищава народната църква, нека ни позволи до го уверим, че така вяра не се крепи, а се руши. Твърди се, че "в никоя страна пропагандите не намират такава широка, безпределна свобода, както в България". И това са голи думи. Ако се кажеше това за православните страни в Близкия Изток, то щеше да е вярно, ако и да напоследък Гърция ни конкурира в туй отношение. Но твърдението "в никоя страна" далеч не отговаря на истината. Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала.
към текста >>

Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях?
Пера, както онова, което е писало горната суха фраза, са възбудили неестествено усърдие за народната църква и са разгорещили фанатическите страсти до такъв размер в някои места, че законни права на честни и благородни български граждани са им отказвани от дребни чиновници в съюз с фанатизирани свещеници. Конкретно засега няма да говорим, но сме готови с материала. Ако това целяттия прекалени светии, то имаме да има направим следния комплимент: постигнали сте целта си, но с най-несъобразителни с религията и здравия ум средства. Ако туй е успех, постигнали сте го. Тържествувайте. Ако попитате историята, обаче, тя ще ви каже: оставете тия хора на мира, не се занимавайте с ограничения и насилия на съвестта; това е неправда, а неправдата винаги носи наказанието си за виновниците. Поетът казва: "Ти не си ли чул за будна Немезида, Що преследва злото всякога с успех, Руши люто все що се без правда зида, И наказва всяка глупост или грях? " Драконовските мероприятия на Людвиг XIV, който прокуди от Франция хугенотите (евангелисти), лиши Франция от трудолюбивото, събудено и трезво население, което съставяше най-добрата кръв на Франция. Тия отидоха в Англия и Холандия, за което Англия и доднес е признателна. Да защищаваш своята църква е свещена длъжност. Тука въпрос няма. Но как ще я защищаваш?
към текста >>

Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото.
Но как ще я защищаваш? С какви средства ще си служиш? Ясна ли е целта ти? Да не си в мъглата? Да не си по-слабата страна, та за това се домогваш до гражданската власт и насилие? Помни, че църква, която се обляга на държавната трапеза и очаква държавата да я защити със закони и полиция, излага себе си на заслужена критика от всички безпристрастни умове, и губи своето морално и духовно влияние в обществото. Църквата сама трябва да отхвърли всяко намекване за закон за защита на религията. Вярно ли е, че религията е така слаба, че трябва защита с насилствени средства? Ако е така, то такава религия не е и не може да е от Божествен произход, с Божествен авторитет. "Нашата родна църква враждува (против Мл. Хр. Дружество) за имена и форми" - пише уместно един виден православен столичанин.
към текста >>

Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист.
, а идете и проповядвайте! Нека се има тая разлика предвид. Това ще издигне църквата и нейното влияние в народа. На второ място, никой да не се бои от търкане на възгледи или съревнувание в дейност. Нищо друго няма да събуди и оживи един работник за вярата както примера на друг, жив и сполучлив работник в същата насока. Съревнуванието не трябва да има нито следи от надменен дух, нито умисъл за увреждане други, нито злоба, нито завист. Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност. На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример.
към текста >>

Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св.
Всичките християни трябва с готовност да възприемат методи на дейност употребявани от други християни, щом те са прави и полезни. Който иска да удържи на своята страна хората, в чиято среда работи, за него има едно единствено справедливо, законно и полезно средство, а именно: той трябва да надделее над всички други дейци в тая насока със своята просветна дейност. На трето място, ако трябва да се бориш и обориш, пази се от средството на тълпата; с нея плет и мост можеш да събориш, ала учение не можеш да обориш. Има друго и ефикасно, сполучливо средство. Нека го поясним с един съвременен пример. Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието.
към текста >>

Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието.
Преди няколко години американският безбожник Ингерсол държа реч една св. Неделя в Бостънския театър, в която нападна и Християнство, и църква, и църковници. Християните не се домогнаха за защита до държавните органи. Те употребиха по-превъзходния път. Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат.
към текста >>

Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени.
Пастирите и свещениците в града решиха, идната св. Неделя всичките да проповядват в защита на Вярата и да посочат безумието на безбожието. А в същия театър, дето Ингерсол бе говорил миналата св. Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат. Една дума в заключение. Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата. Но не е ли Божия промисъл, че Евангелието има предвид различните психики на хората и отговаря на всички теоретически и практически влечения? Само че, то трябва да се изучава със смирение, благоговение и вяра в Бога.
към текста >>

Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата.
Неделя, в същия театър и на същия час тая св. Неделя говори в защита на Християнството, един много учен и силен защитник на вярата. Така и безбожникът, и безбожието му бяха оборени и осъдени. Този е начинът да обориш вярването на заблуден брат. Една дума в заключение. Психиката на хората не е еднаква; за едни мистицизмът е всичко, а за други той е "гонене на вятър"; за едни рационализмът е всичко, за други той е цяло безверие; за едни обредността успокоявала съвестта им, задруги тя е мъртва форма; един удовлетворява душевния си копнеж с окултни дирения и изследвания, когато друг намира това за заблуда и се занимава с видимото, реалното на сетивата. Но не е ли Божия промисъл, че Евангелието има предвид различните психики на хората и отговаря на всички теоретически и практически влечения? Само че, то трябва да се изучава със смирение, благоговение и вяра в Бога. Нека разпространяваме Евангелието.
към текста >>

95. 4.3.11. Един следобед при писателя-поет

Веднага високата фигура на домакина се яви пред нас, смъмра кучето и ни посрещна любезно.
бяхме пред вратата на гостоприемния домакин. Пред очите ни буйна растителност от декоративни дървета, по средата на които се забелязват плодни дървета, увиснали с клоновете надолу от товара, що носят. Минаваме под естествени триумфални арки. Шарено куче ни посреща с тих лай. Ние минаваме смело, но и предпазливо. Веднага високата фигура на домакина се яви пред нас, смъмра кучето и ни посрещна любезно. Ние седнахме на терасата пред входните врата на вилата. Терасата е закрита и декорирана със силно развит павит, клоновете и листата на който се сплели помежду си така силно, че не пропускат нито лъч слънце. При г. Ватралски заварихме г. Б., известен преводач от английски на книги по философия, окултизъм и други.
към текста >>

От разговорите узнахме, че домакините, при все, че къщата е малка, имат една стаичка винаги на разположение за приятели и братя, които идат от провинцията, да намерят подслон в братска къща, за да не бъдат експлоатирани безбожно от алчни за пари хотелиери.
И го е постигнал. Буйната растителност, красивият небосклон, китната Витоша, богатата и разнообразна литература - ето богат и изобилен извор за вдъхновение, духовно богатство, тих, съзерцателен и мистичен живот. За умствена отмора - обширната градина, дето има място за разнообразен физически труд... Дойде домакинята на къщата. След обикновените общоприети поздравления, тя ни угости със сироп от ягоди, наместо с вино и ракия. Едно разхладително питие, много приятно наглед, вкусно и ароматично, което ни ободри при голямата жега, която се чувствуваше през тоя ден. От разговорите узнахме, че домакините, при все, че къщата е малка, имат една стаичка винаги на разположение за приятели и братя, които идат от провинцията, да намерят подслон в братска къща, за да не бъдат експлоатирани безбожно от алчни за пари хотелиери. Ето една християнска добродетел, която трябва да се присади във всяка християнска къща. Възможно е човек да не може да гощава приятелите си, но може да им даде братски подслон за 2-3 дни, когато нуждата ги кара да дойдат в София. Особено за деца и младежи е твърде полезен тоя обичай; когато посещават столицата с цел да видят културните ни институти, паметниците и пр. II. Излязохме да се разходим из градината. Първо ни срещна ручей с малък водопад, който бъблеше още когато бяхме на терасата.
към текста >>

И той откъсва бързо и ни поднася любезно.
Водата му извираше невидимо из под дърветата, явяваше се при водопада и се губеше пак под сплетените шубраци и дървета. Пътеки, които криволичат между гъсти шубраци и дървета, които сплитат клоновете си едно в друго. Плодни дървета. Хубава зарзалия, жълтите плодове на която привличат неволно погледа на посетителя и възбуждат охота у всекиго. Прозорливият домакин се сеща, че жълтите, като злато плодове са стръв за гостенина и ни кани да си откъснем. И той откъсва бързо и ни поднася любезно. Обръщаме наляво. Известно пространство насадено с царевица. Зелените стъбла избуяли високо, благодарение на последните дъждове, а по върховете им се белеят китни пискули и се клатят от тихия вечерен ветрец. А всяко стебло се вие фасул, от който висят зелени мешунки като чакии (ножчета). Измежду стеблата ниско се вият буйни тиквени лози с големи жълти цветове, а из под широките като чадъри зелени листа се подават челата на обли, тъмнозелени и бели тикви.
към текста >>

Любезният домакин ни обяснява, какви видове са и къса от плодовете, за да опитаме вкуса им.
Зелените стъбла избуяли високо, благодарение на последните дъждове, а по върховете им се белеят китни пискули и се клатят от тихия вечерен ветрец. А всяко стебло се вие фасул, от който висят зелени мешунки като чакии (ножчета). Измежду стеблата ниско се вият буйни тиквени лози с големи жълти цветове, а из под широките като чадъри зелени листа се подават челата на обли, тъмнозелени и бели тикви. Тръгваме надолу. Спираме се пред разни дървета круши, сливи и ябълки. Любезният домакин ни обяснява, какви видове са и къса от плодовете, за да опитаме вкуса им. Някои са твърде вкусни, а други са още като камък. Те зреят далече през есента. Цели редици с ракита, които дават също тъй известен приход на домакина- поет. Орехови дървета, клоновете на които увиснали до земята и като че я целуват. Тъпчем върху пъстър зелен килим, който веднъж съседа млекар окосил вече и чака сега да опита острието на косата втори път.
към текста >>

Благодарение на тоя труд, който наследих и осмислих в далечна Америка, създадох градина, която обезпечава насъщния ми хляб и ми дава възможност да работя умствено според дарбите си.
Г-н Ватралски взе думата, и като защитаваше, че частната собственост не противоречи на християнското учение, разказа за пребиването си като студент в Америка и се запита: "На какво ме научи Америка" и отговори: - На труд и пестеливост Покрай учението аз работех и спестих малко пари. Един мой другар нито учение доби, нито спести нещо, защото обичаше да посещава кръчмите и увеселителните заведения - където бяха двойца, той беше третият. А аз по духовно наследство на баща си, който беше свещеник, живеех скромен живот, красив, с умствен и физически труд. Първият ми даде знание; вторият - средства. И на тоя труд аз дължа известното мое пусто място в Красно село, гдето нямаше дръвче за отмора на софийския селянин от пека на лятното слънце. Благодарение на тоя труд, който наследих и осмислих в далечна Америка, създадох градина, която обезпечава насъщния ми хляб и ми дава възможност да работя умствено според дарбите си. И сега да ми кажат: Не, тоя имот не е твой.. Вярно е: жестоко ще бъде при условията и обществения строй, който живеем, да се отнеме имота на поета, и къщата му, която е свързана с ценни спомени от десетки години насам! Но има ли нужда от това? Нима при друг обществен строй, когато ще работим общо за общ братски живот, няма ли да живеем в къщи? Няма ли около къщите си да имаме градини с цветя, с плодни дръвчета и пр.? Нима съревнование за обща полза, за общо благо, не ще има и тогава?
към текста >>

Оная редица кичести върби тридесетгодишни, които спират погледа на поетичните натури и които дават сянка за отдих, дърва за огрев, клони за ограда; оная редица с черничеви дървета, които изхранили тази година 60 кг пашкули; ония редове с плодни дървета, които дават товари плодове за храна на човека; оная редица с ракита, която дава жилави пръчки за кошници, панерки, кресла и пр.; росната трева изпод тия безбройни дървета, която служи за храна на млекодайния добитък!
Ще има. Но съгласно учението на Спасителя, ще работя не за себе си, а за ближните си. Егоизмът, животинският егоизъм, който убива днес човечеството, трябва да изчезне. Трябва да живеем и да работим за всички, но не само за себе си и за домашните си. Припомних си думите на поета-домакин, защото пред очите ми бе онова, що той е направил с труд и постоянство. Оная редица кичести върби тридесетгодишни, които спират погледа на поетичните натури и които дават сянка за отдих, дърва за огрев, клони за ограда; оная редица с черничеви дървета, които изхранили тази година 60 кг пашкули; ония редове с плодни дървета, които дават товари плодове за храна на човека; оная редица с ракита, която дава жилави пръчки за кошници, панерки, кресла и пр.; росната трева изпод тия безбройни дървета, която служи за храна на млекодайния добитък! Всичко това богатство, тая омайна прелест, създадена върху гола пръст, благодарения на съзнание и осмислен труд, няма ли да удивляват човека и да му дадат поука? Живущите в Софийско селяни казват, че земята им била дива, не давала плодове и затуй не разсаждали плодни дървета! Не. Земята не е дива, а те самите не са още опитомени; нямат съзнание да преобърнат селата си на рай и никой не ги учи на тая истина, никой не ги насочва на тоя спасителен и благодатен път. Колко е скръбно това!.. Като пиша горното, неволно скръб ме обхваща.
към текста >>

За нещастие, като че напук, никой на селянина не говореше за мир, за сговор, за братство, за единение, за осмислен и съзнателен труд, а напротив всеки демагог и политически шарлатанин, който посещаваше селяните, сееше омраза и злоба против политическите си противници, сееше мъст кръвна, като че те са врагове, дошли отвън.
Не. Земята не е дива, а те самите не са още опитомени; нямат съзнание да преобърнат селата си на рай и никой не ги учи на тая истина, никой не ги насочва на тоя спасителен и благодатен път. Колко е скръбно това!.. Като пиша горното, неволно скръб ме обхваща. Колко мното има да се върши, колко малко е извършено в течение на 40 години! А можеше много да се направи!... За нещастие, като че напук, никой на селянина не говореше за мир, за сговор, за братство, за единение, за осмислен и съзнателен труд, а напротив всеки демагог и политически шарлатанин, който посещаваше селяните, сееше омраза и злоба против политическите си противници, сееше мъст кръвна, като че те са врагове, дошли отвън. Какво черно петно историкът има да отбележи в историята ни от Освобождението насам! Дано да е дотук! Дано 9 юни ни донесе ново време! Време за единение, а не време за разногласия, за взаимни борби, за самоунищожение. Слънцето преваляше вече към запад.
към текста >>

Това е копнежът и на поета Ватралски, който търси поезия не в безсмислени поетически брътвежи, а в истината, правото, любовта и справедливостта, които са истинската поезия на живота за щастие и мир между хората.
Да, първом правда! Преди всичко правда! Искаме ли да си създадем благоденствие в домът, в общината, в държавата, нека се ръководим в живота от правда и истина. Свети ли светилник в живота ни, правото и истината, ще дойде редът, ще ни въодушеви и ще сгрее сърцата ни любовта. И ще дойде онова Божие царство на мир и на благоденствие, което Спасителят дойде да въдвори на земята. Това е копнежът и на поета Ватралски, който търси поезия не в безсмислени поетически брътвежи, а в истината, правото, любовта и справедливостта, които са истинската поезия на живота за щастие и мир между хората. На раздяла аз неволно дадох братска целувка на Ватралски, доволен от приятно прекараните при него два часа и трогнат от всичко онова, що видох и чух.
към текста >>

96. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

"Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон.
"Отдай и на дявола дължимото". -Драйден. "Стори каквото е право, макар (да ти се чини, че) небесата ще се сгромолясат". - Латинска пословица. "Да бъде каквото ще, върши правото сега". - Емерсон. "Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон. "Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж. "Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон. "Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон.
към текста >>

"Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен".
"Да бъде каквото ще, върши правото сега". - Емерсон. "Доколкото човек е правдив, дотолкова е той и божествен; неуязвимостта, безсмъртието и величието на божествеността се засилват в човека заедно с неговата правдивост" - Емерсон. "Трябва справедливост Защото на дъното на всяка социална проблема ние намираме социална неправда". - Хенри Джордж. "Аз (правдивия казва) ще стоя тук за човещината: ако и да ми се иска да бъда любезен, аз ще бъда истинен". - Емерсон. "Няма добродетел, тъй истинно велика и богоподобна, .като правдата." - Едисон. "Честният човек е най-благородното на Бога изделие". - Ал. Поп. "Макар човек и да не е, Бог е справедлив и правдата в конец тържествува." - Лонгфело.
към текста >>

Дали е лесно или мъчно, дали се хвали или осъжда, дали има сметка или не, дали е приятно или противно, дали делото е милостиво или жестоко - без изключение върши праведното, каквито и да бъдат последиците за други или за самаго тебе.
Ние казваме, че света или всемира е морален, което значи, че човеците са тъй съставени и поставени, щото потребно е да постъпват по известен начин към Отца си в небесата и братята си на земята; т.е. има прав начин за живеене, по който, когато тоя начин е налучен и последван, единиците мъже и жени достигат своето пълно развитие, стават такива за каквито са назначени да бъдат; и обществото, съставено от такива правдиви мъже и жени, се радва на пълно щастие и ненарушим мир. Това е, що Исус означаваше с думата "правда" - приложението на тези правилни отношения, които съществуват между нас и Бога, от една страна, и между нас и другарите ни човеци, от друга." "Ние не можем да твърдим, разбира се, че Исус създаде тези отношения, защото те са вродени в нашето човечество; обаче, Той по-ясно от всеки друг ни посочи факта, че таквиз отношения съществуват, като ни показа, -освен това, в какви нещастни смутове и гибелни неразбории всякога изпадаме, когато не зачитаме или нарушаваме тези правдиви отношения." - Уашингтон Гладен * * *. Прочее, изисква се: 4. Да правиш праведното първо и преди всичко; да бъдеш справедлив всякога и всякъде. Дали е лесно или мъчно, дали се хвали или осъжда, дали има сметка или не, дали е приятно или противно, дали делото е милостиво или жестоко - без изключение върши праведното, каквито и да бъдат последиците за други или за самаго тебе. Част от твоята дейност е борба против злото и неговите в живота помощници. Но дори и в борбата си с нечестните-борба неминуема на правдата с лъжата - теб не позволено да боравиш, освен с правдиви средства (чисти като оръдията за хирургична операция). С нечестиви средства не ти е позволено да си служиш. Ти не можеш да кажеш, а още по-малко да практикуваш: "целта оправдава средствата", или: "моята партия, права или крива; моята раса, моята класа, права или крива". Не! По-добре, ако паднеш, прав падни", ако умреш, борец за правда и с правда умри!
към текста >>

Без това те всички са прибавки на неразборията и умножаване на бъркотията.
По-добре, ако паднеш, прав падни", ако умреш, борец за правда и с правда умри! Бори се, "със сила Божия, с оръжия на правдата в дясната ръка и в лявата". (2 Кор. 6:7) Да правиш праведното - да го правиш, забележи. Не да приказаваш за правда, не да слушаш за правда, не да се молиш за правда, не да се оплакваш, че на света нямало правда, не да обичаш правда - всички тези: проповед, слушане, молитва, плач, дори обич, ще бъдат добри, ще придобият ценност след като ти вършиш праведното! Без това те всички са прибавки на неразборията и умножаване на бъркотията. Пасивен праведник няма, както няма и пасивен производител. Да обичаш правдата, да й се радваш, да я препоръчаш и разпространяваш, не е лошо. Ала само вършенето й на всяка цена, доказва, чети наистина я обичаш преди всичко, и само прилагането й на дело дава в живота плодове. Както е случая със земеделието, най-възвисените славословия, най-хубавата теория, не чинят стотинка без практиката. Животът е божият чифлик, дето се изработват благата, дето сеят, жънат и приготвят необходимостите за общото ни и частно щастие, та от нас се изискват, и то всякога и от всички ни, не думи, а дела; не православие, а праводелие. II.
към текста >>

Както е случая със земеделието, най-възвисените славословия, най-хубавата теория, не чинят стотинка без практиката.
Не да приказаваш за правда, не да слушаш за правда, не да се молиш за правда, не да се оплакваш, че на света нямало правда, не да обичаш правда - всички тези: проповед, слушане, молитва, плач, дори обич, ще бъдат добри, ще придобият ценност след като ти вършиш праведното! Без това те всички са прибавки на неразборията и умножаване на бъркотията. Пасивен праведник няма, както няма и пасивен производител. Да обичаш правдата, да й се радваш, да я препоръчаш и разпространяваш, не е лошо. Ала само вършенето й на всяка цена, доказва, чети наистина я обичаш преди всичко, и само прилагането й на дело дава в живота плодове. Както е случая със земеделието, най-възвисените славословия, най-хубавата теория, не чинят стотинка без практиката. Животът е божият чифлик, дето се изработват благата, дето сеят, жънат и приготвят необходимостите за общото ни и частно щастие, та от нас се изискват, и то всякога и от всички ни, не думи, а дела; не православие, а праводелие. II. Милост или любов "Да обичаш милост": да имаш благоволно настроение. Иван Вазов нарича милостта "Върхът" на човешките добродетели. (Заб. Върхът. Под нашето небе, с.
към текста >>

Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на жестокост.
Защо човек трябва да обича милост, или да милува обич? а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава". б) Защото тя е назначена да смекчава правосъдието, присъдата върху човешкото поведение изобщо. Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата. Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на жестокост. Освен това, и може би, най-главно: в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот. Тя е едновременно и динамика за най-хероични, благородни подвизи, и предпазва от грях. Както казва апостола: Любете се взаимно; "защото, който люби другиго, изпълнява закона". "Следователно, любовта е изпълнение на закона". (Римл.13:10) * * * 3.
към текста >>

"С милост и истина се очиства беззаконието".
"Следователно, любовта е изпълнение на закона". (Римл.13:10) * * * 3. Авторитетни думи за основната важност на милостта. "Който следва правда и милост ще намери живот, правда и слава". - Прит. 22:21. "С милост и истина се очиства беззаконието". - Прит. 16:6. "Милост искам, а не жертва" - (казва Господ). - Осия 6:6. "Блажени милостивите". - Исус Христос.
към текста >>

Мъст, злоба и жестокост не ти са позволени.
"Нека бъдем милостиви Както и правдиви". - Лонгфело. * * * 4. Прочее, да обичаш милост Въодушевявай се в живота си от съчувствие. Предпочитай благоволно да постъпваш спрямо всички и, ако е възможно при всички обстоятелства. Мъст, злоба и жестокост не ти са позволени. Изискванията на милостта са върховни, с едно само ограничение: - изискванията на абсолютна правда. Още: Да обичаш милост. Милостив бъди самобитно. Не по заповед. Не защото си чул или чел препоръка за това.
към текста >>

Всемирът е по простор безкраен.
"Даходиш смирено със своя Бог", съдържа главните елементи на идеалната религия. а) Да ходиш . . . с Бога. Недей ходи сам. Всемирът е по простор безкраен. Пътят ти е дълъг. Животът е пустинен и потаен. По неизвестния му проход има опасни пропасти и хищни духове. Ако ходиш сам, ще блуждаеш и ще се изгубиш. Да ходиш с Бога.
към текста >>

Без да разгледваме сега нейната история и начало, или ролята й в задгробния живот; Религията, Вярата в Бога, е абсолютно необходима в настоящия наш и частен, и обществен живот.
Прочее, това заповедно изречение се съдържа цяло и сбито в нашата чудно хубава дума: Сбогом! С Бога напред! * * * 2. Необходимостта на религията. За мене нищо не е по- поразително от глупостта на нашите "мъдреци" и невежеството на нашите "учени" по отношение Религията, като фактор в съдбата на народите и обществата. Без да разгледваме сега нейната история и начало, или ролята й в задгробния живот; Религията, Вярата в Бога, е абсолютно необходима в настоящия наш и частен, и обществен живот. а) Като Залог за тържеството, крайното тържество на правдата. Ако изгубя живота си за правдата, кой, освен Господ на силите, вечният Разпоредител на всички и всичко, може да гарантира, че не съм умрял напусто? б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата.
към текста >>

Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток.
Ако изгубя живота си за правдата, кой, освен Господ на силите, вечният Разпоредител на всички и всичко, може да гарантира, че не съм умрял напусто? б) Като Душа или Живот на Нравствеността. Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво.
към текста >>

Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма".
Всички признават важността на морала, ала не всички знаят неговата божествена динамика. Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно.
към текста >>

Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот.
Боголюбието, вярата в Бога е онова за човешката добродетел, което морето е за рибата. Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи.
към текста >>

Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци.
Всяка истинска добродетел живее, движи се и съществува в атмосферата на боголюбието. Морал без религия, е трамвай с прекъснат електрически ток. Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм.
към текста >>

"Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант.
Затова мнозина - Толстой, проф. Дръмонд, Михайловски и др., казват: "Без религия, морал няма". Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста.
към текста >>

Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи.
Още по-точно е, ако кажем: "Без вяра в Бога и в бъдещия живот, и да си изковеш някакъв научен морал, той си остава мъртъв като египетска мумия." в) Като доставяща цел, значение и смисъл на човешкия живот. Неосветленият чрез религията бит, освен, че безпътен, глупав и безцелен, често пъти бива и непоносим, както явствува от свидетелството на хиляди самоубийци. г) Като доставяща мотив, динамика, двигателна сила за живеене правдиво. "Невъзможно е да се направят хората щастливи, без да се направят нравствени", казва Кант. Съвсем вярно. Ала не по-малко вярно е, че: Невъзможно е да се направят хората нравствени, без да се направят набожни; без да станат вярващи. д) Като едничката сила, която може да измести центъра на живота човешки, и да обуздае неговия упорит себизъм. Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3.
към текста >>

"Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой.
Че моралът е фактор и условие за успех и благоденствие на обществото; и че той, моралът, изисква себеотричане и жертви, се признава от всички. Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж.
към текста >>

"Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон.
Ала лични жертви и себеотричане е нещо невъзможно за егоиста. По естество, нагон и порив, човек е себецентричен, неуклоним егоист А това значи, рушител на общото благощастие. За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо.
към текста >>

"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин.
За да стане негов строител, изисква се да стане богоцентричен алтруист. 3. Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л.
към текста >>

"Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон.
Авторитетни думи за основната необходимост на религията. "Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой.
към текста >>

"Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж.
"Едно от дебелашките суеверия е суеверието на някои учени хора в туй, че човек могъл да живее без вяра." - Толстой. "Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам.
към текста >>

"Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо.
"Религията издига хората по-високо от човека; безверието ги смъква по-ниско от скотовете." "Развий човека само умствено, атеистично, и ти ще го направиш само по-хитър дявол." - Уелингтон. "Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот.
към текста >>

"Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен.
"Съвременното човечество гине от липса на общо вяра, обща идея, която да свързва земята с небето, вселената с Бога." - Йосиф Мацини. "Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда.
към текста >>

Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л.
"Народ, който не познава Бог, освен егоизма, не признава съдия, освен интереса, няма съвест, освен своя алч, скоро ще достигне пълно разстройство; и - негоден за народовластие, защото отхвърля властта на Бога - ще се смъкне стремглаво до анархията на звяра, управата на най-силния, до правото на меча, господството на пушката и топа - последний на анархията изход, който е едновременно и цяр и край на безбожните народи." - Ламартин. "Каквото и да се каже за влиянието, върху някой особени умове, на доброто образование; нито разума, нито опитността ни позволява да се надяваме, че обществен морал би могъл да просъществува без религиозни начала." - Джордж Уашингтон. "Нашият народ не може да просъществува без морал, а морала не може да съществува без религия." - Калвин Кулидж. "Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда. * * * Изисква се следователно - 4.
към текста >>

Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот.
"Без вяра никаква истинска добродетел не може да съществува." -Жан Жак Русо. "Които се опитват да основат нравственост извън религията, са подобни на деца, които желаейки да пресадят някое харесало им се растение, откъсват от него корена му (който не им се харесва, па им се види и ненужен) и забучват растението в земята без корен. Без религиозна основа не може да има никаква истинска непритворна нравственост, тъй както не може да има истинско, без корен, растение." - Л. Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда. * * * Изисква се следователно - 4. Да ходиш благоговейно със своя Бог Без това и правдата, и милостта ти ще бъдат празни думи. Ти само тогава ще можеш да вършиш праведното и да обичаш както трябва милостта, когато напредваш със своя Бог. И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот: Правда, най-първото.
към текста >>

Да ходиш благоговейно със своя Бог Без това и правдата, и милостта ти ще бъдат празни думи.
Н. Толстой. Дали човек в епохите далечни Се е развил от скотски произход - Не знам. Но че без вяра в Бога вечни Той днес е полудявол и цял скот, Сведочи всяк безбожнишки живот. Първом Правда. * * * Изисква се следователно - 4. Да ходиш благоговейно със своя Бог Без това и правдата, и милостта ти ще бъдат празни думи. Ти само тогава ще можеш да вършиш праведното и да обичаш както трябва милостта, когато напредваш със своя Бог. И така, това са основните начала на пълно нормален човешки живот: Правда, най-първото. Прочее, първом търсете правдата. Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас.
към текста >>

Без правда, милостта бива често пъти зловредна.
Прочее, първом търсете правдата. Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно.
към текста >>

Без милост, правдата бива често пъти жестока.
Милост, най-великото. Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност.
към текста >>

Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV.
Следователно, постъпвайте великодушно, както бихте желали да се постъпва с вас. Набожност, най-върховното и необходимо. Това не значи - както мнозина разбират-да казваш: "Господи, Господи", а значи, да правиш волята на небесния Отец в правда и милост Това са трите най-съществени в живота начала: Справедливост, великодушие и боголюбие. Без правда, милостта бива често пъти зловредна. Без милост, правдата бива често пъти жестока. Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност.
към текста >>

Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност.
Без боголюбие, правдата и милостта - както и всички други добродетели - са празни думи без сила и без значение. IV. Неделимост, йерархичност и природен ред Това са, тогава, трите основни на симетричния идеален живот начала: Правда, милост и набожност Правда - най-първото дейно начало; милост - най-великодушното; набожност- най-върховното и върховно необходимо. Че те са съществени, и то и трите, трябва да е вече всекиму очевидно. Спирането върху тая точка, след дотук казаното, става излишно. Ала като имаме предвид нашият прицел: - строеж на идеалния човешки характер, който е тъждествен и с най-честит човешки живот, - необходимо е да знаем и да спазваме следните взаимни свойствености на предметните наши начала, именно: Тяхната неделимост и йерархичност. Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност. 1. Неделимост. Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна.
към текста >>

Без правда, милостта е зловредна.
Без знание и спазване на тая им естествена взаимност, невъзможно е да използуваме тяхната пълна ефикасност. 1. Неделимост. Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2.
към текста >>

Без милост правдата е жестока.
1. Неделимост. Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред.
към текста >>

Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм.
Тези три начала са не само съществени, но и неразделими. Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични.
към текста >>

А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви.
Вземани и трите заедно, те включват всичко потребно за истинския, нормален цялостен живот, и частен и обществен. Липсва ли в живота едно от тях, липсва му здраве и симетрия. Без правда, милостта е зловредна. Без милост правдата е жестока. Без набожност, правдата и милостта - освен, че остават думи без сила и значение - биват играчка, един вид помивка, в ръцете на всесилния в човека егоизъм. А пък религия при липса на порив за правда и любов; то не е вече религия, не е вяра, а фарисейство, т.е безбожие, което търгува под религиозна фирма с едри "благочестиви" букви. Фигуративно можем каза: Симетричният, идеалният човешки характер (па и живот) е като триъгълна площ, крепена от триножник. При липса на кой и да е от трите му крака (принципа), равновесието се губи, живота не е нормален и престава да бъде обществено полезен. 2. Йерархичност и природен ред. На второ място, тези три начала са не само съществени и неразделими, но и йерархични. Те са добродетели степенувани.
към текста >>

Плод не може да се добие без корен и семка.
Запример: в растителното царство имаме: корен (или семе), стебло, цвят и плод. В областта на динамиката имаме: мотив, движение и преместване. В областта на културата, заучаване букви и цифри, тогаз четене. Такъв е реда за постигане плод, преместване, ставане четец. По обратен ред не се достига до тези резултати. Плод не може да се добие без корен и семка. Никой не може да бъде четец, преди да бъде ученик. в) И така, ние откриваме нещо по-ново: такъв ред не само съществува, но се и налага от природата, като условие за постигане известни цели или последици. Изменение или неспазване реда осуетява човешките залагания. Запример, аз, по условията на славянската азбука, пиша столицата на великата древна империя - Рим. Или нашата българска столица - София.
към текста >>

София става яифос или фосия - една безсмислица.
Запример, аз, по условията на славянската азбука, пиша столицата на великата древна империя - Рим. Или нашата българска столица - София. Или моето родно село - Вакарел. Но ако не зачитам условията и пиша същи букви, но не по същи ред - какво излиза? Рим става мир - хубаво нещо, ала в случая не на място. София става яифос или фосия - една безсмислица. Вакарел става кавалер, или акварел, които нямат нищо общо с моето родно село или целта гонима. Или да вземем седем цифри (1 000 000), единица и шест нули. Единицата, поставена на нулите отляво, дава милион; а в средата им (0001000) - хиляда; на нулите отдясно (0000001) - само единица. Грамадна разлика, само от промяна на реда. Също разместването на думи разменява мисълта.
към текста >>

И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала.
И така, природата и културата налагат известен ред за постигане известни резултати. Не само, че плода не може да предиде корена или семето; но и в човешката култура и художество известни прицели се постигат само по известен неменим ред. 3. Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек".
към текста >>

правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит.
Именно така еис основните начала на човешкия живот Те се изискват от природните закони в духовния свят, и се налагат като условия за идеален характер и красив творчески живот. От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент.
към текста >>

Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие.
От това становище, човешките ялови усилия, обществени несполуки, изненадни последици от нещастия и страдания, са напълно обясними: - Било по невежество или нехайство, грамадното мнозинство хора не се отнася сериозно и не се поставя природно, спрямо тези основни принципи. На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов.
към текста >>

Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала.
На практика те или ги един от друг разделят, или някой от тях изоставят, или пък ги поставят в неестествен йерархичен ред. И в трите тези случая последиците не могат да бъдат други от безплодие, несполука и провала. Например: Човек, който се опитва да бъде набожен; ала не същевременно и напредничав, правдив и милостив, - макар и с най-православна изповед - постепенно и неизбежно се изражда в оня грозен характер, който в религията е фарисей, в мисълта - софист, в политиката - демагог, а в писмеността - педант Човек, който се опитва да бъде порядъчен (т.е. правдив и милостив), ала не същевременно и набожен, постепенно се изражда в оня злокобен характер, който в религията е безбожник, в етиката - безпринципен и в обществения живот - паразит. Тук именно, фалира най-вече латинската и славянската просвета, която се опитва да строи характер без благочестие. Но има и друг негоден, несъстоятелен характер, който при първа среща обезоръжава всяка критика, защото повидимому възприема, и то не лицемерно, и трите наши начала. Него всеки признава за "добър човек". Той често се явява в религиозните среди. Най-често той е набожен добряк, един вид двоеножна баранка; ала някога и с доста положителен деен темперамент. Но и в двата случай той е нравно "кашав", дейно негоден и обществено ялов. А причина на това е, защото той размества божествения ред: поставя милостта или любовта първа, а не правдата.
към текста >>

А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото.
Мнозина, инак неглупави хора, смятат и Християнството като обществена утопия - именно, като го гледат от също становище. Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни. И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на характера, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати. Характерът фарисей се създава от незачитане първите две начала. Характерът Тартюф, от незачитане последното. А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината. Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели.
към текста >>

Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава.
Това заключение, обаче, е невалидно, защото предпоставките му са неверни. И така, както видяхме по-горе, в природата и културата, така и тук, в строежа на характера, същите начала, разделени, или в различен ред, дават различни резултати. Характерът фарисей се създава от незачитане първите две начала. Характерът Тартюф, от незачитане последното. А безгръбначният добряк-от поставяне второто начало преди първото. Очевидно, в основните начала на човешкия живот съществува йерархичен ред, който никой не може безнаказано да нарушава. И, за да добие каквото желае, било човек народ или обществен строй, необходимо е грижливо да го спазва. А идеалният ред на главните и основни благоплодни добродетели е този: Правда преди всичко, първо и на всяка цена. Милост подир правдата, милост или благоволие, второ, и на всяка цена, освен на правдата и истината. Набожност, напредък с Бога, трето - първо и последно: залог единствен за правда, милост и всички други човеш ки добродетели. Прочее, (ето съдържанието вкратце на цялата реч): Истинският човешки живот, цялостен и здрав, правилен, изправен; симетричният човешки живот, и частен и обществен, се построява и крепи от идеалния характер, сам стоящ върху неизменими природни начала.
към текста >>

"(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право".
Ала всички други почиват върху три основни такива: - правда, благоволие и набожност Следователно, ако ти, човече, търсиш живот идеален и великолепен; ако ти народе, гониш живот успешен и благоплоден; ако ти, свете, желаеш мир, братуване, блага и благоденствие; - О човече, о брате, глупави и мъдри, - ако ти, наистина, искаш щастие и човешки живот - за там води тоя единствен трирелсов път: Да правиш праведното, Да обичаш милост И да напредваш благоговейни о със своя Бог. Между най-обемистите, възвишени и най-внушителни за такъв идеален живот правила, са следните четири: 1. "Така живей, щото по принципите си твоя собствен живот да бъде достоен, за да се приложи като всемирен закон" - Емануил Кант. 2. "Бъди такъв човек, живей такъв живот, че ако всеки беше такъв като тебе човек и всеки живот, като твоя живот, тази земя би станала рай Божи". - Филипс Брукс. 3. "(Въодушевени) със злоба към никого и с благоволение към всички, нека вършим правото, както Бог ни дава да виждаме какво е право". - Ейбрахам Линколн. 4. "Във името на своя Бог, пред съдний трон на Съвестта си, и под светлий свод на своя Разум, - Во всяко нещо и во всеки случай, Тъй както виждаш Че трябва хората да правят тебе, Така и ти постъпвай спрямо тях. "Това е сърцето, значението и назначението на всички по света свещени книги." - Първом Правда. ПРАВДА, МИЛОСТ, РЕД За да си полезен, плодовит човек, За своето племе и за своя век; За да видиш светли, благоплодни дни, - Три неща прави ти, и добре помни: Прави правда! Истина е подпора На живот, всемир и хора; Правдата е длъжност главна И, по святост, Богу равна - Прави правда!
към текста >>

Без туй нищо добро не е И животът зле вирее; Правда, милост, невъзможни Са всред общества безбожни - Люби Бога!
ПРАВДА, МИЛОСТ, РЕД За да си полезен, плодовит човек, За своето племе и за своя век; За да видиш светли, благоплодни дни, - Три неща прави ти, и добре помни: Прави правда! Истина е подпора На живот, всемир и хора; Правдата е длъжност главна И, по святост, Богу равна - Прави правда! Люби милост! Милостта по чин е втора В длъжността на всички хора; Тя човеците сближава, Братски дух и мир създава - Люби милост! Вярвай Бога! Без туй нищо добро не е И животът зле вирее; Правда, милост, невъзможни Са всред общества безбожни - Люби Бога! ЩО ИСКА ГОСПОД ОТ ЧОВЕКА "Той ти е показал, о човече, що е Доброто; и какво иска Господ от тебе, а именно: да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог" Библията Той ти показа, о човек, Що иска Господ Бог от теб; Добро що е, за всеки век, В света неверен и свиреп; Да правиш правдата всегда, Всъде, на странен и съсед; Да действаш праведно всегда Към чужд и свой, към всички, вред. И да обичаш милостта, Крилцето Божье на светът; Да любиш делом милостта, И всеки в нужда (в твоя път). Да ходиш с Бога, своя Бог, Благоговейно и безспир: - Източник вечен и залог На здраве, щастие и мир. Бъди, тогаз, всегда правдив Към всички люде в тоя свят; Всегда правдиво милостив, И с Бога свой върви напред.
към текста >>

Да ходиш с Бога, своя Бог, Благоговейно и безспир: - Източник вечен и залог На здраве, щастие и мир.
Милостта по чин е втора В длъжността на всички хора; Тя човеците сближава, Братски дух и мир създава - Люби милост! Вярвай Бога! Без туй нищо добро не е И животът зле вирее; Правда, милост, невъзможни Са всред общества безбожни - Люби Бога! ЩО ИСКА ГОСПОД ОТ ЧОВЕКА "Той ти е показал, о човече, що е Доброто; и какво иска Господ от тебе, а именно: да вършиш праведното, да обичаш милост и да ходиш смирено със своя Бог" Библията Той ти показа, о човек, Що иска Господ Бог от теб; Добро що е, за всеки век, В света неверен и свиреп; Да правиш правдата всегда, Всъде, на странен и съсед; Да действаш праведно всегда Към чужд и свой, към всички, вред. И да обичаш милостта, Крилцето Божье на светът; Да любиш делом милостта, И всеки в нужда (в твоя път). Да ходиш с Бога, своя Бог, Благоговейно и безспир: - Източник вечен и залог На здраве, щастие и мир. Бъди, тогаз, всегда правдив Към всички люде в тоя свят; Всегда правдиво милостив, И с Бога свой върви напред.
към текста >>

97. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас