Търсене в текстове за 'Шесто чувство'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 136 резултата в 46 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение.
Или, казано по-точно, тя искаше на "Изгрева" да намери театрална публика и зрители, които да й ръкопляскат, да я аплодират и да я отрупват с цветя. Да се прехвърлят театралните духове от града на "Изгрева" не беше трудна работа. Но нещата не се развиха така, защото на "Изгрева" имаше Школа и тук беше Учителят. Тук навсякъде вреше и кипеше и всеки си имаше своята задача за разрешаване - кой колкото може и както може. През този период, когато Учителят беше на "Изгрева", започна едно сътрудничество. Учителят й даваше песни, които тя заучаваше като певица, отличаваща се с музикален талант и добро чувство за изпълнение. По-късно Лиляна Табакова записа тези песни. При изпълнението им аз виждах, че тя прави промени в онези височини, където искаше да блесне с диапазона на гласа си и да покаже висше певческо изпълнение. Но за песните на Учителя това не се допуска. Не се допуска да се променят песните Му с цел да се покаже гласа на певицата - да го прекара тя през тези височини с цел да покаже тавана му и да демонстрира блестящо изпълнение на школувана оперна певица. Ето, това според мен е нейната втора грешка, с която тя не можа да се справи.
към текста >>

Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя.
Четвърто: В нея имаше ред и порядък. Тя поддържаше в ред материалите си. Впоследствие тя записа заучените песни при професионалист диригент, така че написаният нотен текст бе верен. Пето: Малките, дребни отклонения, които тя бе направила, не можеха да попречат да се издадат песните на Учителя. Тези отклонения се отнасяха до онези небесни височини, до които стигаше нейният глас. Шесто: Текстовете на всички песни, които тя бе дала, бяха текстове на Учителя. Тези текстове ние ги открихме в тефтерчетата на Савка Керемидчиева. Тези текстове тя не можеше да ги измисли и нямаше откъде да ги вземе, защото бяха дадени само на Савка и тя не бе ги дала за печат, а ги пазеше само в нейните тефтерчета, които бяха при нас. Седмо: Когато за пръв път присъствувах на нейно изпълнение на песните на Учителя, виждах и чувах, че тя ги пее като певица от операта, защото бе такава. Но това бяха песни на Учителя - аз не се поколебах изобщо. Осмо: Накрая искам да кажа, че при нея останаха още три песни, а може и четири, които тя не даде, но които са на Учителя.
към текста >>

2. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ШЕСТО-летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА ПОВЕСТВОВАНИЕ - ШЕСТО-летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ 1. Бог и Учителят. „Никога Бог не е говорил толкова много, колкото сега. В миналото е говорил на малцина, сега говори на всички." 2. Хаосът. Веднъж Паша Теодорова чете на Учителя беседа за корекция.
към текста >>

Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме.
Всяка беседа е едно художествено творение. И с каква Любов Учителят работеше. Каква светлина и каква радост вложи Той в своето творчество. Това е отразено и в Словото Му и в песните Му. 17. Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18.
към текста >>

3. 75. ЛЕТУВАНЕ НА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

ТОМ 6

Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете.
" „Благодарим, бай Янко, благодарим! Как е горе? Студеничко ли ле? " „А, отлично, отлично! Снеговете са почти стопени. Само на шестото езеро има още сняг." Тежкият товар се натоварва на конете. Ние метваме по-леки раници на гърбовете си и поемаме нагоре. Отначало пътят върви по течението на една рекичка. Той е широк коларски път, мек и често пъти прашен. От двете ни страни се издигат първите височини на Рила облечени с високи, стройни борове, треви, цветя, малини, ягоди и гъби, най-различни видове гъби. Въздухът е чист, прозрачен, лек, напоен с боров аромат.
към текста >>

За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм.
Върховете се приближават. Ето ги Салоните! Ето го Молитвеният връх! Краката ни стъпват по мека, дебела трева, поляната край първото езеро! Първото езеро. За пръв път видяно, то ти вдъхва чувството, че си в храм. Разляло спокойно синкавите си води във вечерния здрач, заобиколено с меко заоблени върхове облечени в клек, буди желание за молитва. Ти сваляш шапка и потъваш в благодарствена молитва. Въздъхваш и тръгваш нагоре приготвил се за новата красота, за новите чувства и изживявания, които ще бъдат по-силни. Когато пристигаме при Второто езеро, вече почти е тъмно. Нещо грандиозно ни обгръща.
към текста >>

Първият е този, където сме отседнали ние при второто езеро, вторият - зад него към третото езеро, по-нататък се вижда олтара при Близнаците, а още по-нататък - при петото и шестото езера - един над друг, един над друг, позлатени, светещи от първите утринни лъчи на слънцето.
Ставаш най-после да го видиш. Той е доста далеч, не можеш веднага да отидеш до него. Само отдалеч го виждаш разпенен и бял. Цялата обстановка е от някаква приказка от „Хиляда и една нощ". Храм с няколко олтара. Първият е този, където сме отседнали ние при второто езеро, вторият - зад него към третото езеро, по-нататък се вижда олтара при Близнаците, а още по-нататък - при петото и шестото езера - един над друг, един над друг, позлатени, светещи от първите утринни лъчи на слънцето. И по тях са нарисувани образи. Какви образи? Ще ги гледаме и разгадаваме дни и лета наред, те не могат да ей обхванат с един поглед. А езерото - току до нас, покрито наполовина почти с бели, водни лютичета. А лазурът над нас?
към текста >>

Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко лято поправяхме и усъвършенствувахме.
И под милващите лъчи на топлото слънце, то е толкова сладко. След обед някои почиват, някои продължават устройването. То ще продължи няколко дни... Устройва се лагер за 100, 200, 300, 400 души. Трябват огнища за готвене. Трябва магазин за провизии. Впоследствие направихме постоянна кухня и магазин от камъни, покрити с плочи донесени чак от петото и шестото езеро, които всяко лято поправяхме и усъвършенствувахме. Всички работят всеотдайно и с любов. Природата, Учителят, Бог са ни оградили с толкова любов! И ние работим с любов и песен. Вечерта ни събира край огнището на разговор и песен. Но първата вечер сме изморени и много не върви.
към текста >>

4. 19. УЧИТЕЛЯТ - КОСМИЧЕСКОТО ЯВЛЕНИЕ

ТОМ 8

Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство.
После идва обективния ум, почват да човъркат, да чоплят, да изграждат формули, работи, математика висша и т.н. да дойдат до същото нещо. А така работи слепеца. Един слепец да знае какво да направи тая стая трябва да опипа с дни. Кой има зрение с един поглед ще разбере и така ще го види както слепецът не може да го види. Аз ти казвам, на нас ни липсва шестото чувство. Ако искаме идеите, които имаме и стремежа, който имаме, за да заживеем активно, трябва да изградим отвътре нови центрове, с които ще видим един друг свят. Ако имам една интуиция горе-долу да кажем, ама не е достатъчно това нещо. В: Човек не може да изработи всичко в един живот. Д: Аз ти казвам какво усещане ние имаме. В: А през време на Школата на Учителя имаше ли такива действащи ясновидци, кафегледачи, спиритисти, изобщо какво беше отношение на тези хора?
към текста >>

5. 29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО

ТОМ 8

Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение.
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор Фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, Фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година?
към текста >>

Трябва едно шесто чувство.
То си изгрява и всички ще го видят. Но когато човек му дойде до една вътрешна необходимост, да дойде до едно Божествено Слово, плюс това Той каза, че кога да е всички хора ще приемат Христовото Учение. Но понеже природата притежава вечността, не бърза, ние бързаме, защото виждаме колко е кратък живота. Но всичко онова, което идва тепърва показва, че и Учението на Учителя, Христовите проблеми и въобще еволюцията може да е едно Божествено Учение. Трябва може би затуй да се говори за шестата раса. Трябва едно шесто чувство. Ние вече в тези пет чувства, ние сме на тясно вече. Чувствам една мъка, чувствам, че има нещо друго, но още нямаме центъра в себе си, ние нямаме сетиво за да го усетим. Ние така се възхищаваме да кажем, не можем да разберем даже един обикновен ясновидец. Ние даже по човешки не можем да разберем цял един гений. Другия гений го разбира.
към текста >>

6. 52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА

ТОМ 8

Додето човека не получи шесто чувство ние ще си гадаем още нещата.
52. НОВО СЕТИВО НА ЧОВЕКА И УД НА УЧЕНИКА Д: Душата на човека какво е? Какво е Божественото? Трябва да имаме едно ново сетиво, да разберем какво е ученик и какво е човека даже. Затуй Учителят държи за пробуденото съзнание. Додето човека не получи шесто чувство ние ще си гадаем още нещата. И това става разбира се с една светлина от Божественото учение, както и Христовото учение именно създава условие за създаване на такива центрове в съзнанието на човека. Човек като мисли за Божествения свят се свързва с него полека-лека. Това е пътят. Затуй Христос казва: "Аз съм пътят", нещо подобно е с Учителя. "Хиляда години ще ви чакам да приложите Учението", каза Той.
към текста >>

Трябва да имаме шесто чувство, тогава ще разберем първо какво е Учител, какво е ученик, какво е било Школа и каква е ролята на Учителя тука.
Е, той оставил някаква следа, да им изучавал черепите. Той черепите можеше да ги изучи за една година. Какво е правил и защо, ние още не знаем. И въобще най-големите тънкости така около биографията на Учителя ние не ги знаем, защото по този обективен път ние не можем да я разкрием. Един ден може учените да я разкрият по друг път. Трябва да имаме шесто чувство, тогава ще разберем първо какво е Учител, какво е ученик, какво е било Школа и каква е ролята на Учителя тука. И защо е тръгнал и какво е вършил? От наше човешко гледище можем да си ги обясняваме някакси. Разграничаването на човешкия свят от Божествения свят, това е една така важна тема. В: Той е обикалял и е показвал ония души, кой къде да се прероди. Д: Кой знае, може.
към текста >>

Това е едно поколение предшества шеста раса, шестата раса ще има шесто чувство.
Всяко нещо си имаше причина. Сигурно, но не можем нали ти казвам, нас ни е тясно вече с този сетивен опит при тия пет сетива и чувства. Затова гледам, че много ясновидци се явяват, много екстрасенси и т.н. събуждат се едни други сили. Създават се удни нови центрове следователно. Това е едно поколение предшества шеста раса, шестата раса ще има шесто чувство. Това значи коренна промяна на човечеството и на социалния живот даже. И въобще, действително човечеството го очаква едно голямо бъдеще, но ние ще минем големи изпитания, ще се преживее трагедията. Защото едно време защо фарисеите и книжниците не разбраха Христос. Защото те искаха точно да бъде така в обективния свят, както в техните книги. Той им наруши някои закони.
към текста >>

7. 05 - 01. ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ИЗ ТЕФТЕРЧЕТО НА ГЕОРГИ КУРТЕВ

ТОМ 10

Шесто Правило Да се възцари хармонията на пълното единство между нас.
Първо Правило Вярвам от Сърце и Душа в Единния Вечен Истинен и Благ Бог на живота, Който е говорил. Второ Правило Вярвам в Единния Господ Спасител, Който ни говори сега. Трето Правило Вярвам в Единния и Вечен и Благ Дух, Който е изработил спасението на всички. Четвърто Правило Вярвам в Господа Исуса Христа, Едничкия приятел и брат на всички. Пето Правило Да се изпълни волята на Единния Истинен и Праведен Бог без колебание. Шесто Правило Да се възцари хармонията на пълното единство между нас. Особено Правило Преди изгрев на Слънце ще мислим върху: 1. Любовта. Какво влияние оказва върху Живота, Тялото, Сърцето, Ума и волята. 2. Мъдростта. Каква светлина внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. 3. Истината.
към текста >>

" Продължителността на медитирането ще бъде по чувство.
2. Мъдростта. Каква светлина внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. 3. Истината. Каква сила внася в Тялото, Сърцето, Ума и волята. След тия медитации произнасят се думите: „БОГ ДА ВЪДВОРИ СВОЕТО ЦАРСТВО НА ЗЕМЯТА МЕЖДУ НАС. " Продължителността на медитирането ще бъде по чувство. Мястото и условията няма да се гледат. Непременно трябва да се медитира. След това следва специалния наряд. Молитва при 36 часовия пост. Да премахне и разпръсне Бог всички ония врагове и всички лоши мисли, които пречат и спъват Божието дело.
към текста >>

Всяко чувство, което има малка светлина, е хубаво чувство.
Твоята светлина озари умовете ни и с тази светлина да разрешим онзи Божествен въпрос, който седи пред вратата на нашата душа. 13 февруари 1927 година. За съзерцание всяка вечер вън, на открито небе 1-10 минути. „БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА, ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО" Всяка мисъл, която произвежда светлина, е гениална. Тя е Божествена Мисъл. Всяко чувство, което има малка светлина, е хубаво чувство. Всяко действие, около което е образувана светлина, което създава приятна АУРА, направи го. Всяка Мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина, тя е лоша мисъл, не се поддавайте на нея. Всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство; пазете се от него. От всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се. ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ Е УМЪТ Щом умът се запали, т. е.
към текста >>

Всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство; пазете се от него.
„БОГ ЦАРУВА НА НЕБЕТО, БОГ ЦАРУВА ВЪВ ЖИВОТА, ДА БЪДЕ ИМЕТО МУ БЛАГОСЛОВЕНО" Всяка мисъл, която произвежда светлина, е гениална. Тя е Божествена Мисъл. Всяко чувство, което има малка светлина, е хубаво чувство. Всяко действие, около което е образувана светлина, което създава приятна АУРА, направи го. Всяка Мисъл, която е неопределена, около нея има тъмнина, тя е лоша мисъл, не се поддавайте на нея. Всяко чувство, което няма светлина около себе си, е лошо чувство; пазете се от него. От всяко действие, което е обградено с тъмнина, пазете се. ЗАПАЛЕНАТА СВЕЩ Е УМЪТ Щом умът се запали, т. е. почне да свети, т. е. да мисли, ти няма да го туриш в услуга на материалния свят, няма да го обгърнеш с ниски желания, с ниски мисли - няма да го изопачаваш. МОТО ПРИ ХРАНЕНЕТО След молитва ще кажеш: „Сила на ума, живот на сърцето, здраве на волята.
към текста >>

8. 08 - 19. ЖУРНАЛИСТИКА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

ТОМ 10

Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо.
„Ето виж на „Правила за живота", „Правила за храненето" и за други, виж колко правила", ми каза. И вземах и ги написах и те ги публикуваха веднага и той ми отвори вратата във вестник „Братство" в Севлиево. Това бе първата статия зъв вестник „Братство" и след това започнах вече редовно да пращам. Те ми одобряваха работите и ги печатах. Там съм публикувал към 100 статии във вестник „Братство" на Сава Калименов, той ги издаваше. Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха".
към текста >>

И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр.
Това бе първата статия зъв вестник „Братство" и след това започнах вече редовно да пращам. Те ми одобряваха работите и ги печатах. Там съм публикувал към 100 статии във вестник „Братство" на Сава Калименов, той ги издаваше. Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност.
към текста >>

Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха".
Като бях словослагател в държавната печатница, те тогава преведоха книгата „Шесто чувство" от Шарл Рише и ми писаха във вестника, че превели такова нещо. Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност. Тя е отпечатана и трябва да се провери.
към текста >>

„Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви.
Пък аз таман бях словослагател и даваха ни задача да можем да правим като словослагатели корица на книги. И аз вземах и по своя инициатива написах такова за „Шесто чувство" от Шарл Рише, автор еди-кой си и пр, и пр. написах го и изпратих копие. Те го харесаха и намерили същите букви и напечатаха книгата с копието, което аз дадох за "Житно зърно". Как, казаха, си попаднал на много точно клише за печат, Като спомен от словослагателството книгата „Шесто чувство" е написана с шрифт „епоха". „Шесто чувство", широки, такива, тлъсти букви. Така че имаме и подходяща журналистическа дейност. Тя е отпечатана и трябва да се провери.
към текста >>

9. Наряди за 1930 г.

ТОМ 12

И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всякалоша мисъл, всяколошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя.
Онзи, който не изпълнява Волята на Бога, общият Промисъл не го засяга. ПЪРВОТО НЕЩО е:Трябва да имате установен поглед, когато срещнете един човек. Ти си проводник на една Божествена енергия - остави я да излезе от тебе и да премине в него, и да го озари; и след това приказвай каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествена светлина, която минава през тебе; и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всякалоша мисъл, всяколошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. ПРАВИЛО: Искате да отидете някъде или да направите нещо.
към текста >>

Шесто четириседмичие ВЪРХУ КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА I седмица, 8 февруарий - неделяМолитвата на Данаила.Добрата молитва.Евангелие от Иоанна гл.
Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 18. III седмица, 25 януарий - неделя Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 19. IV седмица, 1 февруарий - неделя Също както първата седмица, освен евангелието. Ще се чете Евангелие от Йоана гл. 20. Шесто четириседмичие ВЪРХУ КРАСИВОТО И ДОБРОТО В ЖИВОТА I седмица, 8 февруарий - неделяМолитвата на Данаила.Добрата молитва.Евангелие от Иоанна гл. 21.Размишление върху Лозинката: „Благодарим Ти, Господи, за всичкото добро и всичката красота, които си внесъл в нас. Молим ти се, подкрепяй ни винаги да пазим това добро и тази красота като най-ценното на нашата душа и те да бъдат най-доброто благоухание пред Твоето Лице, за да бъде всичко това в мен и във всички за Твоя слава".Отче наш.Гимнастическите упражнения. II седмица, 15 февруарий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието. Ще се чете Евангелие от Матея гл. 7. III седмица, 22 февруарий - неделя Също както първата седмица, освен Евангелието.
към текста >>

10. 9. КОЙТО НАМИГНУВА

ТОМ 12

Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него.
Ако се подвижи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте. За да може да упражнявате волята си, всякога трябва да сменявате едно неприятно състояние с друго, приятно. Второ: Ще ви дам начин за усилване на волята ви. Например имате едно много неприятно чувство и не може да се освободите от него. Станете, употребете един час, посетете едно семейство, което е в много по-лошо състояние, отколкото сте вие. Да не кажете: „На мене огън ми гори на главата, а ще ходя да посещавам други.“ Да, идете при такова едно семейство, което няма дърва, няма хляб, нищо няма, постойте 10-15 минути там и вижте ще има ли някакво роптание или не. Върнете се у вас и сравнете тяхното състояние с вашето. Искам да градите вашето здание. Каквато благородна мисъл дойде у сърцето ви, изпълнете я.
към текста >>

Шесторката трябва да е вътре.
Казваш: „Аз дишам.“ Длъжен си да дишаш, то не е работа на твоя дух. Знанието произлиза от свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство.
към текста >>

У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат.
Знанието произлиза от свободата на човешкия дух, от разбиране на Божията воля. Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад.
към текста >>

Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи.
Искам да бъдете свободни, да разсъждавате, а не е важно вашето настроение. По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище.
към текста >>

Какво значи шесторката?
По благодат учителят не може да тури бележка на ученика. Ако не учи, не може да се тури 6. Шесторката трябва да е вътре. У мене няма шесторки, не давам нищо по благодат. Шесторка турвам само на онзи, който знае да работи. Какво значи шесторката? Тя е закон на прогрес, на развитие. Като ви туря 7, то е закон на съвършенство. Вие искате да започнете с големи работи, но ние трябва да се повърнем назад. Когато Христос дойде от онзи свят, Господ Го изпрати в най-ниското положение - на училище. Той се учи близо до 33 години, макар че произлизаше от най-високото положение.
към текста >>

11. 5. ЛЮБОВ. НЕЙНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ И ПРОЯВЛЕНИЯ

Трети урок от Учителя

ТОМ 12

Вземете запример чувството за ядене.
Някой път вие може да не схващате известни дефекти, казвате: „Много хубава е картината! “ Не е така. Значи, всяка една постъпка, която вие направите, трябва вие да можете да я преценявате много точно. Ще знаете едно: никой не може да прецени постъпката ви тъй хубаво, както вие самите. Но все трябва да правите анализ върху себе си: да знаете, в дадения случай, кои мисли и чувства участвуват в ума ви и в сърцето ви. Вземете запример чувството за ядене. То се отнася до личния живот. Дотогава, докато вие взимате само вашия дял, то се счита естествено и нормално, но щом взимате дела и на другиго, вече влизате в стълкновение, значи постъпката ви се счита в дадения случай некоректна. Мария: - Как можем да знаем кога Взимаме своя дял и кога - на други дела? - Да кажем, на трапезата има две круши за вас, вие ги изядете и изядете още две круши на другиго. Второто се нарича пресищане в природата.
към текста >>

Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото.
Някой път ще ви дам да разграничите разните понятия. Това е мистично разграничение. Три-те се отнася въобще до главата. Значи триъгълникът спомага за развитие на умствените сили у човека. А петоъгълникът - въобще за човека, включва и тялото му, сетивата му, включва и сърцето му. Пък ако имате шестоъгълника - макрокосмоса и микрокосмоса - той включва и тялото. Защото, вземете долната линия: тя се проектира, развива се и образува тялото на човека. Сега човекът се намира в главата (А). Ако вземете само главата на човека, все пак има смисъл. Но задържите ли само тялото (В), няма никакъв смисъл. Главата, сама за себе си, има пак израз, но тялото без главата, то е нищо.
към текста >>

12. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

ТОМ 14

Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога.
На някои ще каже: „Беше писано той да умре! " Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, тоемайката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целият ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствувание. Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко чувствувание ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога тогаз ще имаш пътя и условията и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди организми.
към текста >>

Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари.
Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички които не са го изпълнили с десетки години ги е боляло глава. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието, човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там където има единство в мисъл, чувство и действие има един господар, а там където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не външно. Ти можеш да живееш в най-неблагоприятни условия и да служиш на Бога. Можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога. А можеш да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога.
към текста >>

Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се.
Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството.
към текста >>

Шестото четириседмичие Първата седмица - 23 януари 1923 год. а.
Четене и размишление - Евангелие от Лука 1:1-10 . в. От Трета серия трета беседа „Рождението" да се прочетат четири страници: 2, 3, 4, 5. Четвъртата седмица - 15 януари 1931 год. а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: „Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове". б. Да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица, и се размишлява върху всичко. Шестото четириседмичие Първата седмица - 23 януари 1923 год. а. Лозинки: „Ние Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее". б. „Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия ум, с всичката си душа и с всичката си сила, да даде Бог живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята, и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на небето." в. Четене и размишление - Евангелие от Иоанна 3:1 - 10. Втората седмица - 30 януари 1931 год. а. Същите лозинки ще се повторят. б.
към текста >>

През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни, като се почне от: Събота - за първото четириседмичие Неделя - за второто четириседмичие Понеделник - за третото четириседмичие Вторник - за четвъртото четириседмичие Сряда - за петото четириседмичие Четвъртък - за шестото четириседмичие 3.
Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: „Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие, и да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на Небето, за да му служиме всякога". б. Четене и размишление - да се прочетат всички стихове от Евангелията прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица. * * * 1. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година. 2. Второто полугодие почва от събота, 21 февруари 1931 година. През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни, като се почне от: Събота - за първото четириседмичие Неделя - за второто четириседмичие Понеделник - за третото четириседмичие Вторник - за четвъртото четириседмичие Сряда - за петото четириседмичие Четвъртък - за шестото четириседмичие 3. През другото време по свобода. Можете да се молите един за друг, за да ви се оправят работите. 4. Да се проучава през годината от Деянията 16 глава и да се размишлява върху нея. Същият Дух ще работи през цялата година. Дадено от Учителя на 29 август 1930 година, „Изгрев".
към текста >>

13. 68. ЛЕТУВАНЕ НА 7-те РИЛСКИ ЕЗЕРА

Николай Дойнов

ТОМ 15

Шестото - „Сърцето".
За превод на тази дума на това наименование, Той даде: „Езеро на изпитанията". Езерото, което беше под нас, първото езеро, Той нарече „Махарзи", което ще рече „Голямата почивка". Езерото над нас, третото нарече „Балдер Дару", което значи „Онзи, който дава благодат". Четвъртото езеро си остана с името „Близнаци". Петото, или както поради своята прилика на бъбрек се наричаше „Бъбрека", на него Учителя даде името „Махабур", което ще рече „Големият - Силният". Шестото - „Сърцето". Седмото нарече „Шем-Ха", което преведено означава - „Главата на Мъдростта". Малкото, прекрасно, пълно с прелест езеро, по югоизточния склон на върха „Харамията" нарече „Езеро на чистотата". Там отивах с най-голямо разположение. Спирах се загледан в чудния релеф и девствената красота, в тишината, която цареше там. Човек се усеща, че потъва в общество изпълнено с мъдрост и внимание към тебе.
към текста >>

Наистина, през няколкото пъти, които съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят.
Долу, вляво от това езеро има друго. Със своите зелени води то приличаше на грамаден омайващ смарагд. Обградено от мъчно достъпни пропасти, то беше малко посещавано. Там цареше някакво тайнствено мълчание, покой, предразполагащ човека към дълбок размисъл и желание за проникване в непрогледния мрак на битието. Него Учителят нарече, „Езерото на съзерцанието". Наистина, през няколкото пъти, които съм ходил там, всякога съм имал чувството, че потъвам в един тайнствен и чуден по своята загадъчност свят. Свят на чистота, на възвишеното, на светлото. Свят, в който мисълта търси и намира допир с разумни и възвишени същества. Редовното ни летуване на Рила, при второто от седемте езера, всяка година от средата на месец юли до края на август, започна с Учителя от 1929 г. до 1939 г. включително, с едно прекъсване от две години.
към текста >>

14. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро.
Далеко в пейзажа се вижда Бъбрекът. На Дамга се не качихме. Направихме по нареждане на Учителя една снимка с фон Калинините върхове (Поличите), но Учителят, понеже се трупнаха сестри до него, той излезе навън от снимката. Това бе вече към 11 ч. Потеглихме за бивака, понеже гъби нема. Над седмото езеро насядахме така да се полюбуваме на всичките езера, не се виждаше само шестото езеро. Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2.
към текста >>

Потеглихме към шестото езеро (Сърцето).
Там Учителят каза, каквото има за ядене, да се извади и нему му носеха хляб, козунак, сливи, круши. Извадиха всичко и Той заповяда да се разпредели на тия около 150 братя и сестри. Дадоха и други кой що имаше и така се образува голяма купчина неща за ядене. Когато раздаваха и ядяха, аз направих една снимка. Вече часът бе къде 11 1/2. Потеглихме към шестото езеро (Сърцето). Тамо фотографирах Учителя сам. Часът бе 12 - обед. След това замолих братята и сестрите, също и Учителя, да се наредят с гръб към Бъбрека и направих снимка с фон Бъбрека. Понеже имах още едно стъкло, замолих Учителя, заедно с настояването на Савка, да го фотографирам при второто езеро (El Bur), покрай което е нашият бивак-летовище. Учителят се съгласи и така направих и тая хубава снимка с фон бивака.
към текста >>

Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува." След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи.
Следобед фотографирах Спаска при второто езеро, а после - Пловдивската Олга, при чешмичката. 18.VIII.1932 год., четвъртък Тая заран, по нареждане от снощи, щяхме да станем в 3 ч, за да посрещнем на седмото езеро изгрева, но при условие ако не завали сутринта, защото на 16 и 17 имаше извънредно силни горещини и вчера вечерта се покри западът с тъмни облаци, което бе признак на промяна на времето, пък и барометърът показа, че времето е на промяна. И понеже бе припаднала гъста мъгла и затова се не отпътува нагоре. Започна и да поросява, но престана. През нощта бе валяло по низините, та мъглата пъплеше нагоре. Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува." След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
към текста >>

На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците.
Та и Учителят след привършване на беседата каза: „Мъглата се шегува." След закуската потеглихме към шестото езеро за плочи. Там за малко се бе прояснило и аз направих снимка, в която бяха: брат Стоицев, Бертоли, Амалия, Христо Цънзаров, аз, Конова и други непознати мен братя. След това със сестра Янкова и още една сестра отидохме за гъби към Дамга, Намерих една шапка гъби. От Дамга сестра Янкова ме оставиха, а аз сам останах да бера гъби. После заваля дъжд, но аз имах настроение да пея и през всичкото време пях. На връщане вземах една плоча под сипея под шестото езеро и направо слязох на Близнаците. Като пристигнах, дадох гъбите на Учителя. Той ми каза да му отделя по-добрите и аз ги отделихме с Янкова и Еленка и му ги поднесох. Учителят бе във възторг от гъбите пресни спържени. Вечерта ги сготвихме и сладко ядохме. Тая вечер седях на огъня, където четоха две стихотворения, преводи от тия на Емилия Vilumson.
към текста >>

Благословено чувство благое, Чувство всемудрой Любви!
И сред бури низменой страсти, Как уцелят нам? Скажи! Следство едино, вечно и мощно, Всех кто всегда покорял, Будь то богат, иль властен иль беден, Сердце, кто всем отворял - ^то „Любовь", Любовь прекрасна, Чиста как солнца заря, ^то „Любовь", Любовь безстрастна, Чиста как Божья роса! Всех освежает, ободраят, Силу и радость несет. Холод души, и мрачность, и черствесть Таят от нежность любви! Благословено чувство благое, Чувство всемудрой Любви! Не плачь, дорогая! Мать моя мила, Не плачь, дорогая! Рок что заставил Бездомно бродить... Нет у нас дома, Нет у нас двора, Томное нело Где прислонить. Нет у нас друга, Близкаго круга. Горе с кем дружно Поделить... Солнце - нам мать!
към текста >>

15. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

ТОМ 16

Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата.
Николай Дойнов като математик бе налице, обаче задачата я решаваше друг младеж, по-дребен по ръст от Николая, като че е Николай, но друг младеж, който бил от Водица. Георги Събев се приближи и ми заговори нещо, караше ме да направя нещо, обаче аз видях, че съветът му не бе добър, затова с възмущение го отхвърлих и казах на Георгя някои недобри думи. Той се отдръпна. Въпросният младеж отиде до Учителя. Драган Попов се явява като вещ окултист и държи една неподвързана книга под мишница. Като зададе Учителят задачата, тоя младеж, макар и новак, за няколко мига даде едни фигури, като от чимове в градина направени, и фотографски погледнато, отгоре се очертаха добрите форми, от които едните имаха форма на правоъгълни четириъгълници, друга -елипси, други имаха разни форми, а на единия край - една шестоъгълна форма, която той вещо разместил и поставил на ребуса - защото това било ребус, поставил го на мястото и даде смисъл на задачата. Ний, гледащите, особено аз и Георги Събев, се зачудихме на познанията на младежа. След това започна в друга голяма зала обредът кръщение. Чух само особни думи да се произнасяха и да се извършват символични движения, но в що се състояха, аз не можах да проумея, защото за пръв път присъствувам на такъв обред, на който Учителят присъствува и всички наши стари опитни братя. Чувах особни мантри, думи и се чудех и си думах: значи имало обред и в нашето братство. От присъствуващите жени водичанки, много от тях били вече възприели идеята и присъствувайки тук, но личи, че са неопитни и непознаващи добре нашите идеи; между тях бе буля Георгевица, сега Бахиева жена, и тя ме запозна с тези жени.
към текста >>

В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми.
Задружният живот, който сме живели, споделяйки радости и скърби, ние по всичко си схож-даме в идейния; живот само в едно не се разбираме и то там, където човек се касае да запази чистотата си, тъй както го разбираме според нашето учение за чистия и възвишен живот. Любовта има много прояви, но в моята любов се пробужда страстта, а любов, в която има такава страст, тя е животинска, човешка. Любов, в която половата страст не се пробужда, тя е ангелска, а в любов, в която - всецяло преливане и никакви промени на нея ни по форма, ни по съдържание, ни по смисъл, тя е Божествена. Трябва да трансформирам моята любов, да мине в по-висша гама - в ангелска и Божествена, И затова и не хроникирам вътрешните си мисли и чувства, защото се въртя в един омагьосан кръг на плътското, на низшото, което искам да пропъдя, да го впрегна да работи за висшото в мен, за Бога в мен. И аз тая есен съм доволен. В по-голямото време в душата ми се очъртават контурите на един светъл свят, на светли мисли и чувства, на една любов, която сега бе само мечтатата на ума ми, а сега е чувство и на сърцето ми. Аз вече мога да правя със себе си опити да обичам духовно. Молитвата и големите усилия ми помогнаха да раздера тая черна и дебела обвивка, тая гъста атмосфера на низшото влечение и сега духом съм облекчен, че мога да издигна мисълта, сърце и душа в чистите полета на братството и сестринството, където душите взаимно си подпомагат и крепят и задружно изработват новите строителни материали за изграждането на храма неръкотворен за нашите души. Със съзнанието аз мога да надничам в чистия идеен свят и да се радвам на обилните плодове, що има в него. Словото на Учителя трябва все да ни бъде насъщният хляб и вода, за да не става нужда да вземаме от забранения плод - разбирам недобрите мисли, чувства и постъпки, които направяме, щом не обмисляме добре това, що вършим или това, което преднамеряваме да вършим. Съзнанието на човека е екранът, на който, в зависимост от самия него, какъв филм ще допусне да се прожектира, такова и ще го постигне в ума, сърцето и на физическия свят.
към текста >>

16. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

продължение 1

ТОМ 16

На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават.
Навсякъде има противоречия, затова човек трябва да бъде разумен. Не много да знае, малко да знае, но на свят да го знае! Когато овчарят е добър, вълкът, влязъл в стадото, то устата му се заключва, затваря се. И той не може да си покаже зъбите. Та, и вие като сте добри, вашите овци - вашите мисли и чувства, лесно ще се справят с вълка - с лошите условия. На нас ни трябва сега шестото чувство - да прозираме нещата, които в бъдеще ще стават. Тихото време носи, за пример, една голяма буря всякога, а бурята - тихо време. Стойте в условията, в които Провидението ви е турило. Не желайте да ги промените, защото не знаете какво ще ви сполети при новите условия. Вслушвайте се като пее някой; после, и петелът кога пее, спрете се да го послушате. 17. Разговор с Учителя на 14.II.1937 год., неделя следобед Никаква работа не може да направиш на земята без надеждата и никаква - в Божествения свят без любовта.
към текста >>

Трябва да се задоволят Всяка съществена мисъл, чувство и постъпка, които са съществени, трябва да се задоволят.
Тя много мъчно се вижда. Както сега небето се изясни от облаците, така и вашите работи ще се оправят. 24. Из разговор с Учителя на 21.ХI.1937 год., неделя, след беседата в 5 ч Не съжалявайте за това, което е станало, и радвайте се на това, което ще стане. От любов хората се мразят. Обнова Най-първо обновата трябва да дойде в мисълта, после - растенето в чувствата и промяната във волята. Трябва да се задоволят Всяка съществена мисъл, чувство и постъпка, които са съществени, трябва да се задоволят. Бог иска ние да се задоволим и затова е създаден този свят - за да се задоволим. Приятел Бог ти е дал един отличен приятел или приятелка и ти не го познаваш. Той ти е дал също и една отлична жена, но ти не я познаваш и не я цениш. Аз се радвам, като срещна хора, които се обичат. Радвам се също, като срещна хора, които са добри и красиви - това е една възможност и аз да стана такъв.
към текста >>

17. 3. ДВИЖЕНИЯ НА ЗЕМЯТА В ПРОСТРАНСТВОТО

ТОМ 19

Тази липса на историческо чувство е която пречи на тълкувателите да отличат трудностите на настъпилата нова ера, като всеки от тях е склонен, по един само изолиран и откъслечен аспект на проблемата, да изтегли заключение и да утвърди становища несъвършени и несъгласуеми с другото становище.
Не би било право да се приеме 1919 г., защото тогава, когато войната започнала през 1914 г. бе свършила, се създаде новият климат (състояние на духовете). През течение на цялата война хората бяха живели, „както и по-рано”, но само че във война, франкът например, и при сключването на примирието през 1919 г., си струваше колкото златния франк от1914 г., но вече след 1914 г., се даде смъртен удар на ерата на Риби. Агонията започна в 1919 г., в състоянието на един мир, който тури край на войната". Човек трябва очевидно да е заслепен от буржоазните предразсъдъци на Запада, за да не може да види по един ясен начин какъв край и какво начало е поставила 1914 година и как Октомврийската революция е едно указание далеч по-съществено от жалката страна на обезценения франк, или на тъмните пазарлъци във Версай. Тази липса на историческо чувство е която пречи на тълкувателите да отличат трудностите на настъпилата нова ера, като всеки от тях е склонен, по един само изолиран и откъслечен аспект на проблемата, да изтегли заключение и да утвърди становища несъвършени и несъгласуеми с другото становище. Ако д-р Кастранек, например, държи върху модернизма, то Дон Нерома сочи, че „зараждането на един спиритуализъм (един неосимволизъм) има предназначението да триумфира над материализма. Може би и двамата имат право, но не напълно”. Ние няма да подлагаме на критика горния цитат, но ще изложим нашите аргументи относно застъпваното от нас становище за навлизане е ерата на Водолея в 1914 г., оставяйки на читателя сам да извади свои обективни заключения. За разрешението на този проблем ние трябва да спрем главното си внимание върху философско-мистичната страна на въпроса, свързан с прецесията, която чертае пътя на ерите, епохите и културите на човечеството. За нашето съзнание, опериращо в един твърде ограничен емпиричен свят, е трудно да обхване живота на огромната Вселена.
към текста >>

Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е.
Ние направихме горното отклонение в скоби, за да хвърлим един бегъл поглед върху същността на въпроса, който ни занимава, доколкото той е във връзка с прецесията. Остава ни да видим в какво се състоят останалите движения, които нашата Земя извършва в пространството. След прецесията, четвъртото движение е земната нутация. Това движение произтича от влиянието, което упражнява Луната върху изпъкналата земна екваториална площ. Петото движение на Земята е резултат от изместване центъра на системата Земя-Луна, вследствие различните и позиции спрямо Слънцето. Шестото движение са дължи на изменението на наклона на еклиптиката по отношение на земния екватор, т. е. ъгълът от 23° и 27', образуван от тях: този ъгъл не е постоянен и се изменя периодически с приблизително 48 дъгови секунди през течение на една година. Това отклонение варира в границите 21° и 59' - 24° и 36'. Тази промяна предизвиква изместване на земния полюс по дължината на една спирала. Седмото движение на Земята е следствие на ексцентрицитета на земната орбита. В един период приблизително от около 110 000 години земната орбита се приближава почти до кръг; това положение се отразява върху климата на планетата и то носи възход в духовно-материалната култура на човечеството.
към текста >>

18. 2.3 НАУКАТА, ОСВЕТЕНА ОТ МЪДРОСТТА

ТОМ 19

През този период в човека ще се пробуди шестото чувство -ясновидството и интуицията, които ще му дадат едно безпогрешно разбиране за новите изисквания на живота.
2.3 НАУКАТА, ОСВЕТЕНА ОТ МЪДРОСТТА Астрокосмичната научна синтеза ще достигне своя апогей през втори деканат на Водолея. Науката не само ще хвърли светлина, но ще бъде и главен двигател при разрешаването на всички големи социални промени. Ще се намерят най-верните и най-ефикасните методи, които ще стопят омразата между народите. На мястото на националния, класовия и личния интерес ще избликнат могъщите струи на алтруизма. който ще насочи човечеството към Живота за Цялото. През този период в човека ще се пробуди шестото чувство -ясновидството и интуицията, които ще му дадат едно безпогрешно разбиране за новите изисквания на живота. През този научен деканат на Водолея човекът. Синът на мъдростта ще разбере, че Земята е едно живо същество, едно психологично единство. Това единство, този жив организъм притежава свои органи, свои системи и накрая има едно индивидуално съществувание в слънчевата система. Нашето лично съзнание, твърде много ограничено в рамките на едно геоцентрично разбиране на знанието, както и поради твърде краткото си физическо съществувание, няма възможност да се добере до основния тон на Живата разумна природа. Последното е нещо, което лежи в обсега на нашето Космично свръхсъзнание и то при условие, че сме вече почувствали най-висшите трепети на великата идея на безсмъртието.
към текста >>

19. 2.5 АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА И НАРОДИТЕ

ТОМ 19

За да се влезе в контакт с тези невидими същества, същества невъзприемливи за нашите 5 сетива, в човека трябва да бъде събудено шестото чувство - ясновиждането.
Тази статистическа обработка изисква една задълбоченост и сериозен анализ, а също и огромен исторически материал. Това е пътят на научното познание. Обратното, духовният или психометричният метод действа посредством интуицията. Тя борави с електромагнитните излъчвания и радиации на светлината. Чрез този метод човешкото съзнание влиза в контакт със същества извън емпиричния свят - свят с по-висши измерения, които са служители в еволюцията на индивидите, обществата, народите. За да се влезе в контакт с тези невидими същества, същества невъзприемливи за нашите 5 сетива, в човека трябва да бъде събудено шестото чувство - ясновиждането. Но за да може човек да следва резултатно този метод, той трябва да обладава голяма вътрешна чистота, за да може динамичните картини на този свят да бъдат ясно отразени в неговото съзнание. Това състояние на съзнанието, подобно на кристално чистото езеро, което нощем отразява небесните тела, е абсолютно необходимо, защото, ако поменатите образи бъдат деформирани, то те биха довели до погрешни изводи. Третият космичен метод обхваща другите два. Първият метод, научният метод, е обективен, вторият - духовен, субективен. При третия, метапсихичният метод, е необходимо всички центрове „чакри” да бъдат събудени, за да могат да станат възприемчиви за разнообразните вибрации, идващи от живата разумна природа.
към текста >>

20. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

ТОМ 19

До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога.
Те, в опитите си да разгадаят тайната на Космичните лъчи, в скоро време ще разберат, че те са носители на тази непреривна мисъл, която се излъчва от съществата, населяващи нашия Космос.” „Най-интересното е, че когато се подготвих да замина за чужбина, едничкият беше Учителят, Който ме изпрати до оградата на Изгрева. Аз чаках с трепет да чуя с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката си, да се сбогувам, Той зае една мощна повелителна поза; издигна си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи: „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на ада да слезеш - пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои”. Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път. „Стъпалата на Космичната стълба на Битието са следните: Първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; Второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога. Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени. И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”. „Според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област, в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития.
към текста >>

Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени.
Аз чаках с трепет да чуя с какви думи ще ме изпрати. Когато ми подаде ръката си, да се сбогувам, Той зае една мощна повелителна поза; издигна си дясната ръка нагоре и ми каза следните думи: „Аз съм ти проникнал всичките клетки и в дъното на ада да слезеш - пак ще те избавя, за да свършиш работата, която ти предстои”. Тази Негова мисъл така дълбоко се вряза в моето съзнание, че в най-трудните моменти на моя живот - моменти на изпитания, моменти на изкушения, моменти на вътрешни дълбоки стълкновения, Тя стоеше като някой страж, който ме охраняваше, като някаква звезда, която осветяваше моя път. „Стъпалата на Космичната стълба на Битието са следните: Първото стъпало - материята е кондензирана механическа енергия; Второто стъпало - енергията е кондензирана светлина. До тези две стъпала са достигнали в своето развитие позитивните науки; Третото стъпало - светлината е кондензирана мисъл - до това стъпало е достигнал източния и западния окултизъм; Четвъртото стъпало - мисълта е кондензирана любов - това е храмът на мистиката; Петото стъпало - Любовта е кондензиран Дух; И най-сетне шестото стъпало - Духът - проява на Бога. Последните две стъпала - петото и шестото са достояние само на Великите Посветени. И затова Христос казва: „Отец и аз едно сме”. „Според Учителя, слънчевата система е влязла от 1914 г. в една по-духовна област, в зодиакалния знак Водолей. В тази област живеят по-напреднали същества и затова животът на човечеството е под знака на големи световни събития. Влизането е тази област ще разшири кръгозора на човечеството в духовно, културно и материално отношение.
към текста >>

Следващата - шестата раса ще развие шестото чувство, ясновидството.
В тази раса става разделянето на половете. Марс е въстанал срещу хубавата Венера, както се изразяват древните легенди. Четвъртата коренна раса Атлантската е развила вкуса. С нея свършва инволюционния процес на човешката душа. Петата раса-бялата, арийската, с която започва еволюционния процес на човешката душа, усъвършенства обонянието. Следващата - шестата раса ще развие шестото чувство, ясновидството. Шестата раса ще стане господар на всички сили в човешкия организъм, ще развие ясновидството. Тази раса ще очертае пътя на ученика. В седмата коренна раса човечеството ще завърши своята еволюция на земята, за да я продължи в други сфери. Тогава човечеството ще навлезе в пътя на Учителите. Тази раса ще бъде раса на боговете." „Линиите на ръката са един вид антени, които са оперирали с енергиите на различните раси.
към текста >>

21. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Сега в наше време, пред нас застават хора в плът и кръв, които както отбелязахме, наричаме йоги и факири, на които поглеждаме някак извисоко, едно малко принизено чувство.
Ние ще трябва да приемем, че сегашният човешки род, в своето развитие на мисълта си. Все още далеч не е дошъл до изключителните възможности и постижения на хората от първата раса, които умело са си служили с мисълта като сила. Но че такава възможност има, и ще се постигне от хората в сегашния стадий на развитието по пътя на еволюцията. Това отчасти ни показват в някои случаи съвременните йоги и факири. От всички места на нашата планета, в Индия имаме най-осезателни доказателства и остатъци от знанията и възможностите на тази парва раса. Сега в наше време, пред нас застават хора в плът и кръв, които както отбелязахме, наричаме йоги и факири, на които поглеждаме някак извисоко, едно малко принизено чувство. Но те показват умения и знания, чудеса, които много далеч надхвърлят онова, което ние можем и знаем. За тях толкова много се е видяло, казвало, писало и са се извършвали какви ли не изследвания, за да не би да има в тези прояви фалшификация. Но не - постиженията им са реални и необясними за нас в сегашното си развитие. Действителните възможности на тези хора в плът и кръв като нас са неоспорими. Така например цял камион минава през такъв човек и той остава невредим.
към текста >>

И наистина не е ли възхитително в ясните топли звездни нощи, особено, когато нямаме Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти, мило, нежно, като очите на влюбените, Не може един човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва едно благоговение от величавата картина, която дава звездното небе.
Полумесецьт и звездата, Мохамед я взел като емблема на Исляма, което не е нищо друго, освен един съвпад на Луната с Венера. Родените при такъв съвпад са много красиви, мили, приятни хора и той носи приятни събития при транзит. Особено при жените. Този символ също е взет от саабеистите. Древните звездобройци и всички, които са боготворели звездите, величавите трепкащи над главите им светила, са ги наричали „Очите на ангелите”. И наистина не е ли възхитително в ясните топли звездни нощи, особено, когато нямаме Луна, осеяният небосвод с хилядите звезди, които блестят като брилянти, мило, нежно, като очите на влюбените, Не може един човек с развито чувство към възвишеното и красивото да не изпитва едно благоговение от величавата картина, която дава звездното небе. Саабей и неговите ученици са се спирали не само на отделните звезди, но и на отделните групировки - характерни фигури, образувани от по-ярките звезди, в дадени участъци по небесната сфера, наречени съзвездия, на които те са давали и наименования. Тези имена не са били плод на някаква случайност или дадени в момент на вдъхновение от поетична фантазия, а са дадени съобразно естеството на силите, изтичащи от тях. По решение на международния Астрономически съюз, броят на съзвездията върху цялата Небесна сфера е определен на 88. От тях 47 са определени от древните звездобройци - учениците на Саабей, а останалите 41 са определени от астрономите от ново време, като са им дали имена без каквото и да било по-задълбочено съображение. Определените от древните 47 съзвездия не са имали линейни геометрични форми.
към текста >>

Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята.
Това е слънчевия кръст на древните маги и мъдреци. Този символ по-късно бил приет от арийската раса. Пентограма с единия си връх нагоре е бил символ на Божествените същества с изключителната си интелигентност, мъдрост и неограничените възможности за създаване и подкрепа на живота. Същества с пълната Любов в създаване и подкрепа на живота, обединението. Същият пентограм с двата върха нагоре е бил символ на демоните, като под „демон” се разбира пак същество с изключителни знания и мъдрости, сила и възможности, но всичко това насочено да спира живота и дава разрушението, разединението, смъртта. Шестолъчката, която представлява два равностранни триъгълника, вплетени един в друг, като единият е с върха нагоре, а другият с върха надолу, което е тъй нареченият „Соломонов печат” и „Давидова стрела”, символизира слизането на Духа в материята. Този символ е бил приет от евреите като техен знак. Имало е и много други символи, неизвестни и не стигнали до нас. Астрономията и астрологията са вървели ръка за ръка, от най-дълбока древност до 17 век на нашата ера. С откриването на телескопа, астрономията тръгва с бързи крачки напред със своите възможности за изучаване на небесните образувания, което внесе нови и непознати за хората по това време елементи за тях, които са от изключителна важност за астрологията, с които тя трябва да се съобрази. Изобщо астрологията трябва да се облегне на астрономията.
към текста >>

22. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Пьрвото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, билите по-малки или по- големи.
Туй, което радва човека, е неговата звезда. И когато ще се роди някое дете, майката трябва да знае, дали роденото дете ще бъде добро и гениално по неговата звезда. Звездата трябва да предсказва неговото раждане. Ако се яви звездата, това е отлично явление; ако пък не се яви, това дете ще бъде един автомат, едно същество без душа. И тъй, всички добри хора се отличават по това, че имат звезда. Пьрвото нещо за един ясновидец, за един човек, у когото е развито шестото чувство е това: той трябва да вижда звездите на всички хора, билите по-малки или по- големи. Някой пьт тези звезди седят над главите на хората, някои пьт пред челата , а някога тия звезди са големи като сльнца. Сега ще кажете: ами защо ние не ги виждаме? След 4000 години и вие ще ги виждате. Някои от вас ще ги виждат след 4000 години, други - след 2000 години: трети след 1000 години; четвърти - след 500 години, а някои може да ги виждат и тази година още. Това е въпрос на времето, то нищо не значи.
към текста >>

В него се заражда едно велико, благородно нежно чувство Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен.
Не, дойдоха тия светящите звезди, които пуснаха толкова светли лъчи. че стана едно съединение между невидимия и видимия свят. между апостолите и небето. Когато тази жива звезда, тази жива светлина обсеби една душа, тя не се колебае, не се съмнява вече. В душата на такъв човек настава един от великите моменти, които той едва ли някога е преживявал. В него се заражда едно велико, благородно нежно чувство Туй чувство е толкова нежно, толкова деликатно, че такъв човек във всяко отношение е мощен, силен. Апостол Павел на едно място казва: „Всички ние чрез силата на Словото Божие може да побеждаваме.” За Христовото учение казват: тази звезда, туй учение е разумното слово Божие. От светлината излиза Словото. Законът е много верен. Там. дето има светлина в човешкия ум, разумното слово може да се вмести. Там, дето има светлина в човешкото сърце, Любовта може да се вмести.
към текста >>

- Числото две се намесва при зараждане на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека.
Всяко творчество изисква някаква жертва. По-добре е да се поляризират нещата, но животът да се осмисли, отколкото да цари навсякъде мъртвило и мрак. За да се роди някаква идея, в ума на човека трябва да стане известно раздвояване. Човек ще даде нещо от себе си, но в замяна на това ще спечели друго.” „Като прилагате този закон в живота си, вие ще видите, какво представя поляризирането и защо съществува в света. Какво приложение има числото две в живота? - Числото две се намесва при зараждане на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко действие на човека. При това положение, непременно ще дойдат изпитания и страдания, но вие трябва да се радвате, защото имате вьзможност да разберете значението на това число. Съвременните хора разбират най-добре числото две. Защо? - Защото страдат. Дето има страдания, там присъствува числото две. След числото две се явява числото четири.
към текста >>

23. 1928 г. Из беседи, лекции и други

III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Божественото чувство.
Колкото по-далеч са планетите от слънцето на човешкия мозък, толкова по-мъчно се реализират неговите мисли. Години ще минат, докато се реализират. Крайният предел за реализиране на една човешка мисъл на физическия свят е 22 години. Ако през този период не се реализира, тя остава нереализирана. И тъй, всеки трябва да работи върху себе си, да развива интуицията си, т. е. Божественото чувство. Чрез интуицията той ще знае, как ще свърши гимназия или университет, дали ще успее в предприятията си и т. н. Интуицията е вътрешният пътеводител. Тя води човека в правия път, посочва му какво да работи, какви връзки да прави с хората и т. н. Чрез интуицията човек изучава вътрешната астрология, т. е. астрологията на своя мозък.
към текста >>

След това отново иде влиянието на бащата - четворката, на майката - петорката, на децата - шесторката.
Отворете книгата на вашата астрология, да видите кои планети ви влияят и как можете да се справите с добрите и лошите им влияния. Четете това, което сте писали сами върху себе си и бъдете внимателни в това, което пишете днес. Ако в хороскопа ви преобладава числото едно, т. е. единицата, ще знаете, че мъжкият принцип - бащата, е оказал влияние върху вас, ако преобладава двойката, майката е упражнявала влияние; ако преобладава тройката, братята и сестрите са упражнявали влияние. Тройката е число на равновесие. След това отново иде влиянието на бащата - четворката, на майката - петорката, на децата - шесторката. Това е втората фаза на влияние. Най-после влизаме в третата фаза – седморката - влияние на бащата, осморката - на майката и деветорката - на децата. Това са кратки обяснения. Искате ли да знаете повече, всеки сам ще изучава астрология, но при условие, да не се страхува. Дойде ли до затворените числа, да не бута там.
към текста >>

Казваме, че човек е бременен с някаква идея, с някакво чувство или с някаква постъпка.
Човек трябва да изучава процесите на развитието, през които са минали всички форми на физическия свят, докато дойдат до последната. Човек е последната и завършена форма на физическия свят. Но и той още не е последната форма на природата. В бъдеще ще има още много форми, по-съвършени от човека. Както физическите форми претърпяват промени, така се изменят мислите, чувствата и постъпките на човека. Казваме, че човек е бременен с някаква идея, с някакво чувство или с някаква постъпка. Ако е бременен в мисълта си, тежестта пада на мозъка, ако е бременен в чувствата си, тежестта пада върху симпатичната нервна система.” 178. ВЪНШНИ И ВЪТРЕШНИ ВЛИЯНИЯ: 4 лекция от Учителя, държана на 14 септември 1928 г., София. - В: Божествените условия: Младежки окултен клас, Г. VІІІ (1928 ÷ 1929), Т. I, София, 1942, с.
към текста >>

24. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ” - Вергилий Кръстев

ТОМ 19

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ” Скъпи читатели, С чувство на отговорност и радост приемам поканата на г-н д-р Вергилий Кръстев да участвувам в настоящия XIX том на „Изгревът”, представяйки свои страници за д-р Методи Константинов.
Това, което е трябвало да го разкажа, аз го разказах. Ако на някой не му изнася, това е друга работа. С това моето изложение слага край на голямата организирана лъжа, Тя не може да влезе като лъжа в поредицата „Изгревът”. Затова аз я препращам към нейните автори и слуги. И тя непременно ще отиде при тях. VII. КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ НА „ИЗГРЕВЪТ” Скъпи читатели, С чувство на отговорност и радост приемам поканата на г-н д-р Вергилий Кръстев да участвувам в настоящия XIX том на „Изгревът”, представяйки свои страници за д-р Методи Константинов. Възможността ми като съставител да публикувам неговата „Световна астросоциология” не другаде, а чрез издателството на Софийски университет „Св, Климент Охридски” през 1992 г. ми донесе огромна вътрешна удовлетвореност, защото тогава, а и сега, съм напълно убедена, че проблематиката, оставена ни чрез Словото на Учителя тепьрва предстои да бъде преподавана в университетските зали, да бъде изучавана от младите българи в оформяне на самата им духовна сьщина. Изданието не би се осъществило без проявеното разбиране от страна на тогавашния завеждащ отдел в издателската редакция - младия историк Валентин Радев, а и без съвестната работа на преводачката, която поканих - г-жа Радка Митова. В сегашните страници искам само да документирам следното: 1. В краткия текст, представящ изданието на „Световна астросоциология” споделих, че книгата „се превежда от френски език, тъй като за пьрвй път е публикувана в Париж през 1972 г.
към текста >>

Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов.
Тъй като в личната библиотека и архив на нашия композитор Димитър Грива, съвременник и съпричастен на парижкото издание на „Световна астросоциология”, открих машинописен екземпляр от нея на български, към него адресирах и въпросите си за д-р Константинов. Така се получи „недокументираната му биография: - роден е на 2 февруари, 1902 г.; - завършва гимназия в Казанлък; - учителства две години в казанлъшкото село Гъбарево; - в средата на двадесетте години на века вече следва философия в Софийския университет; - след сериозен сблъсък с преподавателя си Сава Гановски заминава за Полша, където следва във Варшава и Познан; пише и защитава докторат по международно право; - след средата на 30-те години е окончателно в България; работи в Министерството на вътрешните работи, после е Министерството на финансите; - като отлично владеещ западни езици и полски, той получава заповед да придружи ешелоните обречени български евреи до Полша; по този повод д-р Методи Константинов посещава спешно Учителя Петър Дънов и скъсва пред него заповедта си; Учителят Петър Дънов спешно намира запасния офицер от авиацията Лулчев (впоследствие убит от Народния съд) и го изпраща да отнесе краткото му писмо до цар Борис III, че ако това зло не бъде предотвратено, голямо зло грози България. Царят бива намерен: ешелоните не заминават; - събитията от септември 1944 г. сварват д-р Методи Константинов като Юрисконсулт в Министерството на финансите. Останал без препитание, д-р Константинов постъпва като начинаещ работник в бригадата по мозайки и изкуствени мрамори на майстора Алфиери Бертоли и така като мозайкаджия-строител на социализма в България обикаля различни строителни обекти -Лозенската резиденция, Слънчев бряг. Русенската гара...; продължава да бъде един от шесторката интелектуалци и приятели, допълвайки се с имената на Боян Боев (завършил в Германия биология и бил в школата на Рудолф Щайнер), Борис Рогев (получил образованието си по астрономия и математика, автор на редкия труд „Астрономически основи на първобългарско летоброене”), писателят Георги Томалевски, композиторът Димитър Грива, професорът по естествени науки Кръстьо Тулешков, обединени и с школата на Учителя Петър Дънов. - -Умира през 1979 г. - Преразказвам точно чутото. Бьдещото публикуване на архиви, лични и обществени, неизбежно ще натрупа своето за и към името на д-р М. Константинов и заедно с настоящото издание на „Световна астросоциология” ще документира отчетливо една от неизвестните биографии в общата биография на българската интелигенция. - Предговор към френското издание на книгата пише преподаващият в Сорбоната биолог професор П.
към текста >>

25. 14. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Шесто; независимо, че комунистите идват на власт, че започва Народният съд срещу Лулчев, много добре се вижда как журналистите при новата комунистическа власт след 9.ІХ.1944 г.
Първо: той е описан точно от журналистите и е документ как процедира българският съд по това време. Второ: вижда се какво е отношението на журналистите към този процес и към дъновистите и Дънов. Трето: виждаме каква е реакцията на обществеността, на софиянци към този случай и към дъновистите. Четвърто: потвърждава се становището, че където се явява Лулчев, на същото място веднага стават събития и много истории, при които вината се стоварва върху Учителя Дънов. Пето: на този материал тук му е мястото да влезе, защото атаките срещу Учителя винаги са едни и същи и се направляват от едно и също място. Шесто; независимо, че комунистите идват на власт, че започва Народният съд срещу Лулчев, много добре се вижда как журналистите при новата комунистическа власт след 9.ІХ.1944 г. пишат по един и същи начин срещу Учителя. Защото се ръководят от едно и също място. Пример: Аз съм поместил в „Изгревът”, том IX, стр. 661 ÷ 668, статия от вестник „Отечествен фронт”, където Лулчев дъновистьт е обявен за българския Разпутин, който е съветван от Дънов. Тази статия е от 26.ХІІ.1944 г.
към текста >>

Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели.
След време животът му пак ще се възстанови, но той трябва да прави големи усилия, за да набави изгубеното време. Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите - своите ученици, обществото - своите членове и т. н. Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва?
към текста >>

Човек се ражда с религиозно чувство.
Като не разбират законите на живота, хората се убиват едни други, както градинарите кастрят дърветата си, учителите - своите ученици, обществото - своите членове и т. н. Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва.
към текста >>

То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си.
Хората мислят, че по този начин се възпитават. Градинарят кастри дърветата с цел да ги облагороди, да дават по-добри плодове. Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва. Той обича всички хора и е готов на всякакви жертви в името на любовта.
към текста >>

Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него?
Учителите възпитават учениците си в религиозно отношение, искат да ги направят религиозни. Ако те отсега нататък искат да внесат в младото поколение религиозно чувство, много са закъснели. Човек се ражда с религиозно чувство. То е най-възвишеното и благородно чувство, което човек носи в себе си. Ако искате да го присадите отвън, вие ще осакатите това, което природата е вложила в него. Как ще накарате човека да вярва в Бога, ако религиозното чувство отсъствува в него? В кой Бог ще го заставите да вярва? Който носи любовта в себе си, той е силен; той не може да не вярва. Той обича всички хора и е готов на всякакви жертви в името на любовта. Затова Христос препоръчва да обичаме не само своите приятели, но и враговете си. Често хората се въздържат да проявят доброто, за да не се увеличи злото.
към текста >>

26. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

И надолу слизаме в долината - над шестото езеро.
Долу синее дълбокото езеро, Ний сме вече почти горе и на четири крака пълзим по отвесната стена! Замайва се главата! Ето, долу започва Паневритмията! Чува се съвсем ясно и кръгът се задвижва, Най-после стигаме върха. Молитви, песни. И надолу слизаме в долината - над шестото езеро. Високо е тук. Стигаме до чуден извор! Напълваме си вода. Вкусваме само по 3 глътки - водата е ледена. И пак нагоре, към Остреца.
към текста >>

Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно.
Във всичко това има голям смисъл. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други - наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни! Не са случайни и несъществени - в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, които имали желание да бъдат красноречиви като него, почнали и те да държат главата си малко наляво - подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата вземат надмощие, а у когото главата е малко надясно - умът взима надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си, и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва!
към текста >>

27. Боян Боев - Значение на шестте гимнастически упражнения

ТОМ 22

При четвъртото упражнение, когато ръцете отиват вляво (лявата страна има отношение към чувството на любовта), тревогите, безпокойствата на сърцето се изхвърлят навън.
Аз съм гледал Учителя, когато иска да се справи с някое животно. Той изговаря формули и прави движения с ръцете. От пръстите излизат лъчи, дълги около един метър, като светещи мечове. Ще кажете така: „Господи, Ти, Който живееш в тази форма, няма да ми сториш никакво зло." С тази мисъл и с електромагнитните енергии , ти събуждаш Божествените сили в животното. Ти апелираш към Бога, Който живее в едно същество и ще бъдеш неуязвим. При четвъртото упражнение, когато ръцете отиват вляво (лявата страна има отношение към чувството на любовта), тревогите, безпокойствата на сърцето се изхвърлят навън. Когато ръцете отиват надясно, тревогите и безпокойствата на ума се изгонват навън. ПЕТО УПРАЖНЕНИЕ Изговаря се формулата: „Ще се радвам на Божиите блага." (Двете ръце се турят на рамената, а кракът прави въртеливо движение около другия). Когато левият крак стои, а десния се движи, тогава се уравновесява сърцето и събуждаме сърцето чрез ума. А, когато десният крак стои, а движим левия, тогава сърцето работи върху ума, ума се уравновесява и става събуждане на ума чрез сърцето. Раменете представят ангелския свят.
към текста >>

ШЕСТОТО УПРАЖНЕНИЕ е интересно по това, че в него има две особени форми на дишане, именно - духане и дъхане.
Когато левият крак стои, а десния се движи, тогава се уравновесява сърцето и събуждаме сърцето чрез ума. А, когато десният крак стои, а движим левия, тогава сърцето работи върху ума, ума се уравновесява и става събуждане на ума чрез сърцето. Раменете представят ангелския свят. Туряме ръцете на тях, за да се събуди у нас ангелската природа. Едновременно чрез това упражнение, ние правим връзка с ангелските същества. ШЕСТОТО УПРАЖНЕНИЕ е интересно по това, че в него има две особени форми на дишане, именно - духане и дъхане. Духането е електрически процес, а дъхането магнетически. Отначало духаме шест пъти, с което чистим ума си. При шестте дъхания ние чистим сърцето си. Електричеството има връзка с ума, а магнетизма със сърцето. При духането изговаряме мислено следната формула: „Господи , ела с Духът си и ме очисти!
към текста >>

28. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството.
Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действителност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството. Оранжевият цвят действува ободрително, развива благородната индивидуалност, а главно дава подем на личността за служене на Твореца, за служене на цялото човечество. Ако оранжевият цвят е ръждив, развива тщеславието и малодушието в човека. Жълтият цвят действува върху ума, интелекта, мисълта, мъдростта и чувствата. Той помага за развиване на вътрешния мир и спокойствие. Той е равно- действуващата сила между червения и синия цветове.
към текста >>

29. ЧИСТ И СВЕТЪЛ! (Беседа, държана на младежи от Учителя на Бялото Братство на 5 април - понеделник, деня на залесяването, 1926 г, 2 ч.)

Невена Неделчева

ТОМ 23

Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светяща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина.
В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете. Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл «смъртта», това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. «Новораждането», това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание. Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светяща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светящи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделеюща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия.
към текста >>

30. 4. Англия през XVIII век. Мощно духовно съживително движение. Джон Самуел Уесли

ТОМ 24

Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея.
Пастирят Самуел Уесли често пътувал и проповядвал в други селища, а Сузана в това време водила неделните служби и посещавала болни и нуждаещи се. Въпреки това, Сузана намирала време да се занимава с всяко едно от децата си. Тя им била първата учителка, като ги е учела азбуката и да четат. За помагало в нейната дейност тя ползвала Библията, започвайки от книгата Битие. Представете си какво още е минавало през ръцете й: цялото домакинство, готвене, пране, гладене и т.н. Джон Уесли, шестото дете в семейството, през целия си живот, с много умиление и любов е говорил за нея. Майка му е била пример и негова опора в първите му стъпки. Тя е вложила в душата му безграничната вяра и любов към Бога. Джон Уесли получава сериозна подготовка и в училище за предстоящата му изключителна мисия. На 12 години той е изпратен в училището "Чатърхаус" в Лондон. Там Джон проявява трудолюбие и любознателност.
към текста >>

Следващите дни от месеца, заради чувство на слабост, той прекарал в легло - в молитва и песен.
Джон Уесли загубва своя скъп брат и помощник, създал десетки духовни химни - Чарлз Уесли. Той починал на 79 години. Въпреки сътресението, което преживял Джон Уесли не намалил усърдието си да работи за Бога. Единствено, той в 85-та си годишна възраст, споделил: "Бог да даде да не доживея никога времето, когато ще бъда безполезен", понеже той чувствувал как силите му намаляват. Последните проповеди на Джон Уесли били през месец февруари 1791 г.: на 18 февруари в Челси, на 22 февруари в църквата "Сити Род" и на 23 февруари в Ледерхед върху думите: "Търсете Господа, докато може да се намери, призовавайте Го, докато е близо". Следващите дни от месеца, заради чувство на слабост, той прекарал в легло - в молитва и песен. Заобиколен от своите приятели той пожелал да се ръкува с всеки от тях, казвайки: "Сбогом" и с последни сили споделил: "Най-доброто от всичко е, че Бог е с нас". На 2 март 1791 г., към 10 часа сутринта, бащата на методизма в света Джон Уесли, преминал, без въздишка, във вечната радост при Господа. Неговият гроб е при църквата "Сити Род" в Лондон. В заключение: Джон Уесли е живял 88 години (1703-1791), като от тяхнеговата проповедническа и организаторска дейност е продължила 52 години.Въз основа на неговия "Дневник" е изчислено, че той всяка година е изминавалоколо 1700 мили пеш, на кон или каруца, което за посочените 52 години правиповече от 1,300,000 мили. Като знаем, че Джон Уесли е проповядвал по 2-3проповеди дневно, общо техния брой е 40-50 хиляди.
към текста >>

31. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

ТОМ 24

Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат (16). Званията "брат" и "сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога; следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща, една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4.30 ч.
към текста >>

(20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето.
"Да възрасне в нас Божията Правда". 4. "Ще служа Господу с всичката си душа". 5. "Ще се радвам на Божиите блага". 6. "Ще ходя в пътя на Истината". 7. "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди". (20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило, множеството се раздвижи, заловиха се за ръце, като на хоро, та образуваха седем хармонични или концентрични кръга: петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: "Изгрява слънцето, Праща светлина,- Носи радост за живота тя". (21) От друга песен, която пяха, схванах тези думи: "Мисли, право мисли; Свещени мисли за живота ти Крепи, крепи, крепи! " "Сила жива, изворна, течуща - Зун ме зум Бином ту мето. Аомен! " Дали това са части от същия химн и какво е значението и езика на последните два реда, аз не зная.
към текста >>

32. Г. Допълнение към спомените на Весела Несторова за 1939,1940,1941 и 1943 години от разговори с нея (Магнетофонен запис)

Весела Несторова, Вергилий Кръстев

ТОМ 24

Същото се отнася и за чувството.
Няма по- опасно нещо от туй - човек да се влюби в себе си. Първо човек да почита себе си. Дръж в съзнанието си един ангел. Вие не се приготовлявате за обикновен живот. Всяка мисъл, за да има съдържание, трябва да е минала през любовта, през трептенията на светлината - да носи енергия. Същото се отнася и за чувството. Не говори, че обичаш някого. Живееш в любовта, но не излизай да те духа човешкия вятър - ще се разболееш. Можеш да обичаш един човек, ако слезеш на положението, на което Бог го е поставил. Човек не може да изпълни Волята Божия без живот, светлина и свобода. Не се смущавайте как се отнасят хората с вас.
към текста >>

Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце.
В.К.: Да. Весела: Той бе една мистична, углъбена душа, поет по природа и много предан на идеите. Силно интуитивен, той долавяше мигновено истината при различни положения на живота. На 1 май - чудно хубав пролетен ден, той ме посети вечерта и ми каза свой сън. Над стаята му без таван имало друга стая, на стената висяла картина на двама светии, пред които светели две запалени кандила. Имал чувството, че това сме ние и ми каза с тих глас: "Ти си повече от светия и сега преживяваш най-хубавите състояния в живота си, защото погледът на Учителя е обърнат постоянно към тебе, носена си на ръце. Радвай се! " На следния ден ми донесе стихотворение, което ми посвети: "На душата слънце в мрака" е заглавието му. Намирам го смислено: Душа с стремеж красив, преливаща с зарите, на мъдрост свръхчовешка, спотаена на твоя тих олтар във глъбините, Душа, за подвизи велики вдъхновена! Ти толкова широка, светла, ти грееше лъчите на Висшата Божествена любов! Милувки и утеха вливаш във душите със кроткия си лирострунен зов!
към текста >>

В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма.
Сега ако ни подтискат другите, то е нашето отношение към Бога, то е кармата. Понеже Него нищо не Го достига, то това отношение се връща на нас от другите. От растенията и дърветата да се поучаваме, те да ни възпитават. Животните са с хоризонтален гръбнак, откакто оста на земята е била хоризонтална, а растенията от по-рано, когато южния полюс е бил северен, при обръщането главите им са останали в земята. Черната ложа са имали мото: Светлина и знание за малкото, мрак за многото; а Бялата ложа - Светлина за многото, тъмнина за малкото. В тая война черните се поробват и те много добри слуги ще станат, у тях има страх само от закона, чувство за правда няма. (То е Втората световна война.) Христос каза: Аз съм Пътя, Истината и Живота. Аз съм знанието, свободата за проявление на знанието и Любовта, която дава живота. Църквата още проповядва разпнатия Христос, а Той е възкръснал за хората. Той се пося в земята и за тях възкръсна. Като семе Той се пося - то беше разпятието, и като мощно дърво с плодове поникна - то беше възкресението.
към текста >>

Той пееше с дълбоко чувство и не сваляше погледа си от мен - като че ли за мен я пееше.
Весела: Борис Николов, Боян Боев, Гавраил Величков, Милка Аламанчева, Савка Керемидчиева, Маргарита Мечева, Мария Тодорова и Учителя. В.К.: Да. Весела: Учителят говори малко. Разказваха се разни случки из живота на братството. По едно време Учителят, който слушаше углъбен, започна да пее песента "Ангел вопияше" - любимата ми песен, която майка ми пееше, когато бяхме малки деца. Той пееше с дълбоко чувство и не сваляше погледа си от мен - като че ли за мен я пееше. Трогнах се дълбоко и се помъчих да проумея защо ми пее тази вълшебна песен, която баща му е създал. Атмосферата бе мистична - тишина и невидими присъствия изпълваха мястото, където, вслушани в дълбокия глас на Учителя, преживявахме нещо неизказано красиво. Всички пяхме след Учителя няколко песни, целунахме Му ръка и си легнахме. Сутринта отидохме на "Мечата поляна" да посрещнем изгрева в 7.20 часа. Изгревът бе чудно хубава картина - слънцето се яви над развълнувано море от мъгла и го позлати с първите си лъчи.
към текста >>

Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен.
Ще управляват земята. При тях ние сме като животни. Една пеперуда кацнала на ръката ми и трепка с крилцата си. Казва ми: "Ти можеш ли така да трепкаш като мен? " Учителят се засмя, когато каза това. Шесторасовият човек е ту като дете, ту говори като стар, ту като възрастен. Съчетава трите човешки форми: дете, млад и стар. Много изпитания минава на земята добрия, духовния човек. Много го изпитват. Една песен е врата за музикалния свят , откъдето винаги иде нещо - вдъхновение." На 23 ноември се събудих в 4 часа сутринта В голямата стая, където спехме. Лампата слабо светеше, всички още спяха.
към текста >>

Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят.
Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко. Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние. Музиката на пианиста е проявлението му, а не е пианиста. Един малък лъч от слънцето ти разкрива света - той е най-голямото благословение. Малките работи са далечни, а големите близки. Една хубава мисъл, едно хубаво чувство са трошички - храна от невидимия свят. Бръмбар като кацне на теб и ти бръмне, тръгват ти работите. Един музикант на сцената има успех поради някой в публиката, той може да е на трето място, но от него зависи успеха му. Той сам може да не съзнава това. Пазете се от недоволството си. Недоволен си, че чувствуваш недостиг на нещо.
към текста >>

Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота.
Цапаш ума си и губиш енергия. Тялото е човешкото, сърцето е ангелското, а Божествения свят е връзката на всичко - умът. Мнозина са ме гощавали, но само един, както ме е гощавал, ще помня. В света едно добро ако направите както трябва, стига ви. Първата хапка определя цялото ядене. Първата мисъл, първото чувство, първата Любов определя целия ход на живота. В света иде сега един момент, в който ще се определи вашето бъдеще, не трябва да спите. Ако ума, сърцето и душата ви не са готови - няма да се ползвате. При Бога да живеем. Искайте едно добро, което всеки може да ви даде - и слънцето и въздуха, и дървета и камъни, и земята и житото! Големите работи сте искали и вършели.
към текста >>

Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог.
Тя действа в настоящето и създава нещата. Живот има в нея. В момента, когато почвам да обичам, аз оживявам. Новото учение е да се запознаем с Любовта, тя ще ни даде светлината и ще ни даде Мъдростта, която ще ни даде свободата и запознае с Истината. Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва. Мисъл без съмнение, чувство без корист, действие без петно е душата, великото, Бог. Тогава човек престава да е отделен, той е в общото - едно с Отца. Правилното проявяване на ума, сърцето и волята дават израз на душата, а ръководството на душата е Духа, а Духът е проявения Христос, самият Христос. Човек е фокуса на най-великите работи - в него всичко се пресича. Животът трябва да върви с бързината на Любовта. Любовта е плод на Духа, а разумът е плод на плътта - обяснява последствията.
към текста >>

В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината.
В.К.: Там вече е цялата връзка. Весела: Да. "Като влезе в скръбта, духовния свят, ангелите ти обърнаха скръбта в радост и всичко свърши добре. Слънцето като изгрява, е радост, а като залязва, е утеха. В Божествения свят е любовта и обичта. В духовния свят мисълта и чувството, а на земята светлината и топлината. Като гледаш на земята и възприемаш светлината, то е любовта." Продължих какво да пиша на Георги. "Като живееш във въздуха, да не го познаваш, може ли? Като живееш в светлината да не я познаваш, може ли? Водата е любовни писма между водорода и кислорода. Те, като се влюбили се съединили в едно, и водата е писмата им.
към текста >>

Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха.
Аз бях приготвила щрудел предишния ден и отидохме тримата нагоре, като казвахме формули и молитви през цялото време. Горе на върха също много молитви направихме и се молехме за мир и братство между народите. Като се върнах от върха, казах: Учителю, ние ви чакахме горе. Но той каза: "Аз_ дойдох от горе". Това, което Владо ми каза сутринта, че ние играем ролята на Йосиф и Мария не беше същия ден, преди това беше. Учителят ме посрещна сутринта, беше седнал на пейката на терасата на брат Темелко и аз като го приближих, той каза: "И сега преди да роди една жена, тя трябва най-напред да роди една мисъл, една благородна, висша мисъл, едно красиво, добро чувство и една добра постъпка, тогава може да се роди един човек." Един вид потвърди идеята за раждане, защото "Изворът на Доброто", който работехме Учителят обясни, че там той построи Новата епоха. И всички елементи, които ще влязат в новия живот и в Новата епоха бяха поставени в строежа на този извор. Учителят напусна София за Мърчаево след 10 януари 1944 г. на голямата бомбардировка. Той напусна с група ученици, на 14 януари заминал. И там бяха настанени с една група, мисля, че седем души бяха с него.
към текста >>

33. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди.
Непрекъснатите обиколки на дружинния командир по позицията на дружината, било върху кон, било пеш, а също, такива обиколки и от страна на ротните командири, даваха мъжество на войниците. Тия мили, верни и предани на Родината чада, работеха неуморно и най-добросъвестно и прилежно през цялата нощ, по укрепяването на заетата позиция, но с какво? Повече с ръце и с помощта на малкото количество инструменти, както и по-рано се каза и то взет най-вече от града Бунар-Хисар. Й селяни и граждани от тоя град помагаха на "момчетата-чичовци" за по-голям успех в работата им. Като минаваше дружинния край войниците и ги поощряваше, всеки пак искаше да запита и да узнае какви новини ще им каже от най-последните донесения!? И всякога погледа им се оправяше към изток, гдето изстрелите все повече и повече се зачестяваха от една страна от нашата полурота, от друга естествено, че беше противник... Дружинният командир даваше успокоителни сведения, нашите днес тръгват от Лозенград за насам, 24 километра е, за 5-6 часа могат да вземат тоя път, а турците, чухте от Бунар-Хисарци, че на 11-того и вчера даже, са бягали и сами видяхте техните оставени при бягството им оръдия, долу по шесто от Лозенград... И пленниците им ни казаха същото!...А гърмежите, които чувате на изток от нашата полурота на височината, гдето наблюдава и охранява, с вероятно някои плячкаджии башибозук от околните села... Войниците, вярвайки на думите на дружинния командир, защото всякога им разкриваше истината по положението и предстоящата работа и сега гледаха с доверие на неговите думи и му отговаряха: "Вие знаете какво трябва да вършим, така ще ни заповядвате и вярвайте в нас, г-н капитан, ние ще сме най послушни и точни изпълнители на вашите заповеди. Имайте вяра в нас! "... На тръгване от всяка група или от ротата, командирът им казваше: "Нещо ново и проверено в истината, ако има, ще ви се каже. Българинът обича истината и тя трябва да му се казва за обща полза на всички ни." Така се обикаляха всички роти, групи, работници по укрепяването и все е било необходимо са по няколко думи да се ободрят и тогава да се отиде до друга група рота... Бяха заети най-предните два хребета на кота 192.4 - около 700 метра пред Бунар-Хисар веригите и полянката. Стрелбата при наблюдателната - отбранителната застава се усили твърде много. Наблюдавайки с бинокъл, забелязваше се вече неприятелска верига от войници редовни, а не башибозук, както се мислеше по-рано.
към текста >>

поручик Иванов - по водораздела на източния хребет - южно от селото Подима и по самия хребет на източна посока към брега, към 2-а Погранична рота, поручик Василев Бенедикт... Настъплението бе най-стремително, смело, вихрено - намеренията на противника бяха вече ясни и дружината трябваше и можеше да действува най-правдоподобно при създалата се обстановка... Чувството на другарство бликаше между всички чинове.
В миг като че едновременно 6 лодки бяха отвързани от параходите и то досега ги влачеха със себе си из морето и се отправиха право към брега в 5-6 минути, лодките бяха на самия бряг и веднага наскачаха турските войници от тях, повече от 120-150 души, отлично екипирани, въоръжени и снаряжение, заеха брега и залегнаха... Разтоварените лодки бързо се връщат към параходите и почна товаренето на други войници от параходите за да слязат и те на брега. 2-ра Погранична рота, която заемаше охраната на брега, обстрелва залегналите на брега войници - това бе изненада за противника. Ясно личеше, че той не очакваше това... Суматоха се забеляза в неговите бойци... Обстреляй биде и от партизански отряд на подпоручик Никола Стоянов Милев от същата 2-ра Погранична рота, който току-що бе пристигнал от своите обиколки и проучвания. До това време вече бяха насочени трите роти от селото, гдето бяха по квартирите: 1-а Троянска опълченска рота зап. пор. Нено Добрев, по фронта пред селото и в подкрепа на своята полурота в митническото здание; 1-а Погранична рота поручик Табаков Тодор и 3-а опълченска Троянска рота з. поручик Иванов - по водораздела на източния хребет - южно от селото Подима и по самия хребет на източна посока към брега, към 2-а Погранична рота, поручик Василев Бенедикт... Настъплението бе най-стремително, смело, вихрено - намеренията на противника бяха вече ясни и дружината трябваше и можеше да действува най-правдоподобно при създалата се обстановка... Чувството на другарство бликаше между всички чинове. Послушание бе проявено от всички, от по-рано разясняваните задачи за случай на отбиване десант, разрешавани в последните няколко дни на самата позиция, даваха увереност на всеки подчинен, че той и сега пред лицето на противника, ще изпълни, ще разреши правилно и в действителност своята задача... Наближавайки позицията на дружината, гръмогласно "ура" от двете роти движещи се вихрено по водораздела на хребета, процепи въздуха и даде своето ехо из стръмните склонове и водните долини на Странджа планина, а създаде страх на врага, който бе натоварен "като сардели", един до друг върху бордовете на параходите си и в долните им отделения, от които бързаха да излизат и да се товарят на лодките, за да слязат по-скоро на брега... Те бидоха тласкани като "овце" от своите началници види се, за възможно бързо влизане в лодките им... Те ценяха времето и всяка забава заради тях знаеха, че им носеше катастрофа. Ненадейната поява, скрито от погледите на противника, на двете ни роти предизвика голяма суматоха в противника - той едва сега ги видя и обърна оръдейния си огън срещу тях, но бе вече много късно за него. Ротите бяха вече на определените им места и прикрити в своите землени закрития, благовременно приготвени и оттам заемаха последователно и бързо бойните си окопи-закрития за действия срещу настанилия се на брега противник, от когото само малка една част се възкачи на ската на хребета - единични хора, а другите му въведени в суматоха от смелите действия, граничарите, бяха в недоумение какво да вършат и току само стреляха с оръжието си безогледно по каква посока... А като залегнали на открито върху морския пясък, правеха си трапчинки от него, но бе съвсем безполезно - те бяха на открито и много по ниско от нашите стрелци. Противникът търпеше вече загуби от ранени и убити - гърчеха се те в предсмъртна агония - разстояние само 200 крачки между двете воюващи. Всички бойни преимущества бяха на наша страна.
към текста >>

Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!...
Той даде ранени и убити и пленени живи 28 человека... Лодките на противника под прикритието на своя артилерийски огън правиха нови отчаяни усилия да се доближат до брега и си вземат обратно хората - види се той не виждаше още, че те вече бяха във владение на българските храбреци... Всичките опити на противника бяха сполучливо осуетявани от безстрашните граничари, които без жал за своя живот, лъвски се хвъргаха към брега, за да достигнат до противника си турци и не им позволят по никакъв начин да се оттеглят на параходите си... Най-после "героя им" Арслан бей, даде своята заповед на параходите и те се оттеглиха във вътрешността на морето, като "поздравяваха" дружината с последователни оръдейни редки изстрели за "сбогом"!... Закритите по единично на разни места останали живи турци, дигаха и развяваха червени кърпички, знак, че се предават... Всичко затихваше. Убитите се погребаха, живите пленници, 28 человека, бидоха изпратени в щаба на 5-а дивизия. Целият отряд са били "Доброволци лазистанци" - "Лазистан гюнюлюси" - според надписа на турски език, написан, ушит върху платнена червена ивица с бели конци и пришити на левия ръкав над лакътя на всеки един от тях. Всичките са били един отряд от 1000 души доброволци под началството на Арслан бей "страшния Лазистински герой", за какъвто минавал между своите си - непобедим "сербез адам"... Към края на боя пристигнаха, по своя инициатива две роти от 2-ри пехотен Искърски полк за подкрепа. Чувството на другарство и "движение на изстрел" ги бе довело при дружината... Хвала ви другари бойци, готови за подкрепа!... За горния бой се изпрати ново донесение, адресирано до командира на 1/5 бригада и началника на 5-а дивизия: "Берданите поразиха противника. Параходите му се оттеглиха навътре в морето. На брега пленени 28 души", като се представи и релация за боя. Така се сражаваха 870 берданя и около 250 маузерови пушки, срещу турската флота, доброволчески отряд повече от 1000 души, от които 1/3 едва ли успяха да слязат от борда на параходите и да избягат на брега, в един период от 6Уг часа сутринта до 1 часа след пладне... И берданите излязоха победител над морската артилерия... и над морските военни съдове, за да се увенчае с нови победи знамето на българското оръжие, на българското племе, в лицето на 10-а Погранична дружина. Получиха се многобройни поздравителни телеграми от разни щабове на дивизии и армия, за успеха на дружината и в тоя бой над противника ни", получи се и поздравителна телеграма за производство "в чин майор за бойно отличие" на командира на дружината.
към текста >>

34. 4 МАЙ 1928 г. - 29-30 ЮНИЙ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Нима от мене е това слънчево чувство, което макар и да ми носи болки, но те са сладки, те носят вдъхновение и често пъти силен импулс за работа.
Защо ми напомняте да не обичам тия, които не са ме обичали. Доказахте ми отначало, че Colombo не ме обича, следователно и аз да не го обичам. Но това не ми е възможно, макар че като поставено мото би трябвало да го взема без съмнение за девиз на живота си. Простете ми, но това не мога да възприема. Защо не ме оставите свободна да го обичам, както Бог ми повелява. Нима от мене е това слънчево чувство, което макар и да ми носи болки, но те са сладки, те носят вдъхновение и често пъти силен импулс за работа. Учейки, аз го догонвам по неговата научна лествица. А кой знае, ако работя все тъй усърдно и слушам съветите на Учителя, не бих ли го задминала един ден. Той е доктор по финансови науки, аз може да стана такъв по друго. Обичам го, а и той ме обича по своему. Ваша: Хелм.
към текста >>

Радва се на своите шесторки.
Мога да ходя колкото си искам, да се бавя на воля. Ходих у Лилини. Там нададоха банкет - Лили, Соничка и аз. Ех, пада ни се. Лили си лежи върху нейната кушетка, лежи си, почива си. Радва се на своите шесторки. Соничка също ликува. В душата ми е тържествен празник. Соничка отива у леля си. Аз сядам в градината срещу Военния клуб и слушам музика, тя е за мене. Виж как свирят, весело, весело, буйно.
към текста >>

35. 6.6. Алилуйя

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък.
В нея бе отлято съдържанието на сърцето, което жадуваше да влезе в пряк контакт с Бога, за да му отдаде своята смирена чистота, обич и всеотдайност. Псалмите са написани преди повече от три хиляди години. Всред всичката тъма на времето, когато езичеството напираше и тегнеше отвсякъде, отравяйки атмосферата и душите, мъже като Давида горяха от вътрешен огън и с устрем летяха към една съкровена и велика цел - да преумножат и съхранят духовните съкровища, да остават дълбоки следи на своите въжделения и на новите идеи, които ги вълнуваха. Духовният живот на човека получаваше своите първи очертания и ония, които бяха вкусили от плодовете му, бяха готови с цената на живота да го съхранят и предадат в пълнота на следващите поколения.. Цяла Азия по това време и целия западен свят тънеше в духовен мрак и идеята за единния Бог беше далечна и непозната, а Давид вече редеше своите псалми, своите песни, музиката му имаше вече магическо действие и нескончаемо той вече повтаряше своето Алилуйя, като изграждаше здрав и сияен път, чийто основания щяха да си останат до днес. Думите бяха живи и криеха сила. Както ученият от един лист можеше да пресъздаде цял растителен вид, по същия начин и хората, които ценяха духовните съкровища, щяха да открият в тях или в една единствена дума, в един шестостихен псалом цял мир, цяла епопея на духовното въззеймане на човешката душа, която освободена отвътре щеше да изпее свещеното Алилуйя... И този звучащ стих нямаше да бъде само обикновена библейска или религиозна дума, а дума изпълнена със съдържание, където трептеше и се преливаше определеното отношение на човека, на душата към един Неизвестен Бог, по време, когато се лееха кумири и се вдигаха култове от камък. Целият псалом звучи като дълбока музикална пиеса - хваление, песен и молитва се слива в едно. Големите майстори на музиката бяха успели да открият красотата и дълбочината на този псалом. Върху този текст се пише музика - ненадминати творби, които до ден днешен не са слезли от музикалните сцени. Тези творби щяха да влязат в музикалните програми дори на тия, които исторически оспорваха това класическо творчество на миналото и този духовен цъфтеж. Хендел щеше да вплете в тази дума своята прочута оратория и никоя дума нямаше да звучи толкова мощно и окрилящо, както Алилуйя в произведението на Хендел - “Месия”. “Алилуйя!
към текста >>

Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен.
Двата главни стръка на изкуството послушно лежат в ръцете му и обиколен от инструменти, той всеки момент може да направи избор - от възклицателната тръба, този тържествен шофар от чийто звуци падна Йерихон, до изящния псалтир и нежнострунната китара, тоя чудесен кинар - арфа, която до днес ни очарова и трогва; от тимпана до доброгласния цимбал - тоя прост по устройството си инструмент, а толкова звучен и сладък - еднакво този велик инструменталист го владееше изкусно, плюс поетическото и певческото дарование. 3. Хвалете Го с тръбен глас; Хвалете Го с псалтир и китара. 4. Хвалете Го с тъпан и ликуване; Хвалете Го с струни и свирки. 5. Хвалете Го с доброгласни кимвали; Хвалете Го с възклицателни кимвали. 6. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! Всичко, което едно човешко сърце може да каже, е казано - изтръгнато е цялото съдържание на голямото чувство и всичкия блясък на голямата мисъл изразени с музика, със стих, с песен. Давид владееше от дете инструменти, беше роден не само поет, но и музикант. Всичките данни са на лице. Той реди стих след стих, овладял и техниката на стихосложението и никакво трудност не среща при избирането на езиковите форми-живи, богати и изразителни. Музика и текст у него вървят ръка за ръка - тоновете следват текста или обратното. Неговото песнопеене се превръща на феерия от звуци и стихосложения.
към текста >>

36. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Ние бяхме ученици в една школа, където ни учеха, че всичко живо беше частичка от един голям организъм - към всичко живо трябваше да храним свещено чувство и да не казваме: камък е това, дърво е това, животно е това.
Планината обичаше премного чистота, казваше ни Той и ние гледахме да я пазим. Мястото, където отсядахме си оставаше в същия вид в който го заварвахме, сякаш тук не са яли и почивали 60-70 души и тия хора не са били българи. Още не бяха изработени навиците в планината, а още по-малко отношението към нея. Ние вече бяхме ограмотени на тази тема и се стараехме да изразим вече обичта и благодарността към планината. Разбирахме важността на добрите навици и значението на малките неща - планински цветя не късахме. Ние бяхме ученици в една школа, където ни учеха, че всичко живо беше частичка от един голям организъм - към всичко живо трябваше да храним свещено чувство и да не казваме: камък е това, дърво е това, животно е това. Един пулс оживотворяваше всичко. Ние сричахме азбуката на една нова етика. И нейните закони жадувахме да влезат вече във всекидневието ни. Мястото за общия бивак се избираше старателно. Непременно то биваше слънчево, на завет и наблизо да има чиста изворна вода.
към текста >>

Хубостта на четвъртото езеро наречено “Близнаци" и това на шестото езеро, наречено “Сърцето” приковаваше нашите погледи и трудно се откъсвахме от тях.
Готови бяхме вече да стоим не един, два-пет дни, а много повече. Първата ни работа беше да се запознаем отблизо с тая невиждана до тогава красота. Седем терасовидни ледникови легла в които се оглеждаха водите на седем кристални езера. Тоя прекрасен дял на Рила “ни покори”. Не се насищахме да ги съзерцаваме по всяко време на деня, когато меняващия се лик на небето се оглеждаше в техните води. Хубостта на четвъртото езеро наречено “Близнаци" и това на шестото езеро, наречено “Сърцето” приковаваше нашите погледи и трудно се откъсвахме от тях. Приличаха на храмове с шеметно вдигащите се скали от двете страни, с изострения като меч Харамия или с онази мека заобленост над “Сърцето” с блестящата синева на небето, която се разливаше жива в прозрачните глъбини - да се стои на бреговете на тези езера беше приказка вълшебна и нечута - не сме подозирали, че такава красота се криеше в пазвите на нашето отечество, което ни ставаше по-скъпо и по-мило. Рила беше безценен бисер, чийто отблясъци проникваха дълбоко в душата на човека и го караше не само да бленува за възвишеното, но и да го живее. Историята тук се задълбочава, разширява се и ако речем да я проследим се натъкваме на огромна пълноводна река, чийто басейн лежи неуловим. Никаква летописна бележка не може да ни даде представа за рилските лета прекарани там след като екскурзиите на Мусала престанаха да бъдат масови. Животът бе пренесен тук на Езерата.
към текста >>

Никой на планината не живееше с чувство, че е сам или изоставен.
Камионите които довеждаха едни, отвеждаха други. Организацията от неплатени работници безшумно вършеше своята работа - продоволствието беше уредено, столът функционираше редовно, дежурствата се редуваха - сутрин и вечер се даваше гореща вода -живеехме на палатки - здрави, хубави, непромокаеми. Времето в планината не се съобразява с нашите желания и нужди - имаше много хубави дни, ала имаше и дъждове и бури. Но ние бяхме братство и нощем по време на някоя буря, която късаше въжетата на палатките, група братя с фенерчета идваха да помагат, идваше и Сам Учителят. Принципът на взаимопомощта беше нещо, което се разбираше от само себе си. Никой на планината не живееше с чувство, че е сам или изоставен. Беше спокойно и сигурно да се живее на Рила през това време. Ние бяхме семейство - приличахме на кораб, чийто кормчия държеше здраво кормилото и направляваше движението по безопасни пътища. Перспективите за красив и разумен живот, се разкриваха и на всички езици ясно казваше, че това не беше мечта, а очевидна реалност - опитът беше сполучлив и блестеше сияйно. Идеята за Братството беше реализирана, макар и в ограничен мащаб. Такива бяха условията на земята сега, днес, какви ще бъдат утре - бъдещето щеше да каже.
към текста >>

Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол.
Опитвахме най-живите принципи на живота и се стараехме да ги отразим в ежедневната си практика. Затова приятелите бяха добри работници и честни граждани в една държава, която не искаше да ни познае, и всред един народ, който се мъчеше да ни познае, и всред приятели, които ни обичаха и ценяха заради нещо, което “рядко се намираше”. Би трябвало да оставим обикновения начин на повествуване или на писане на дневници - животът беше необхватен и човек се намира пред една огромна панорама на живот и не знае откъде да започне, за да даде правилна представа за прекараното време на Рила в продължение на един месец. Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза.
към текста >>

Когато гледаме сега големите томове на брой двадесет, изпитваме не само вълнение, а чувство на неизмеримост - неизмеримо беше богатството, което притежаваше, като от голям и дълбок извор черпеше знанието, като от неизчерпаем рудник изваждаше скъпоценностите.
Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто. Имахме разбира се най-главното, което стоеше в центъра - Словото, което редовно ни се поднасяше горе на върха. Когато гледаме сега големите томове на брой двадесет, изпитваме не само вълнение, а чувство на неизмеримост - неизмеримо беше богатството, което притежаваше, като от голям и дълбок извор черпеше знанието, като от неизчерпаем рудник изваждаше скъпоценностите. Не знаем, но струва ни се, че не бихме могли да дадем пълен израз на чувствата, които са ни вълнували, когато Го слушахме там горе и сега, когато ги четем с ново съзнание да ни разкриват все по-широки простори и по-големи дълбочини. Изжаднялата земя чакаше тая животворна влага и душата ще уталожи своята жажда и своя глад, когато пред нея се открие една земя “изпълнена със знание”. Както богата беше духовната страна на нашия живот горе - тогава много се пееше, вечер край огъня, сутрин на изгрев и през неделните дни; когато посрещахме и изпращахме група; играехме редовно Паневритмия - тоя час беше забележителен - да се играе Паневритмия покрай бреговете на “Махабур” или на поляната над езерото на Чистотата - това бяха незабравими празници, когато всичката синева на небето, всичката красота на върховете и всичката чистота на водите намираха място в нас. Лентата се развива и тя става все по-блестяща и по-блестяща. Освен тази страна на живота, имаше и друга - когато трябваше да се направят чешми, мостове, да се урежда бивака, да се построи заслон.
към текста >>

Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство.
Така бе изградена чешмата “Щедрите ръце” - най-хубавата вода на Рила; една друга чешма беше направена над Махабур. От нея се открива разкошен ландшафт и човек с часове може да стои там и да съзерцава красотата. Трета чешма течеше под езерото Махабур. За тези чешми се носеше материал от далеч. За заслона също, но групата беше внушителна и камъните се пренасяха на ръце. Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство. Всичко това се преживя и то остави дълбоки следи в нас, нищо нямаше да може да изтрие или унищожи тези следи - имаше вече нещо изработено за вековете - идеята за братство дълбоко легнала в самите нас. Имахме достатъчно време да се връщаме на тези години, да ги обхванем от край до край, да ги преценяваме, да ги наблюдаваме, за да извлечем ценното, което остана за винаги дълбоко в нас. Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край. Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят. Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него.
към текста >>

Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят.
За заслона също, но групата беше внушителна и камъните се пренасяха на ръце. Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство. Всичко това се преживя и то остави дълбоки следи в нас, нищо нямаше да може да изтрие или унищожи тези следи - имаше вече нещо изработено за вековете - идеята за братство дълбоко легнала в самите нас. Имахме достатъчно време да се връщаме на тези години, да ги обхванем от край до край, да ги преценяваме, да ги наблюдаваме, за да извлечем ценното, което остана за винаги дълбоко в нас. Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край. Оглеждаме нашите ниви, посети с едра пшеница и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят. Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него. Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват.
към текста >>

37. 2. Човекът и планината - нашия живот

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Постепенно беше внедрено чувството, че тези високи върхове, издигащи се шеметно пред нашите възхитени очи и развълнувани сърца, представляват свещени места на които трябва да знаем, как да застанем.
Човешката цивилизация не можеше да се похвали с много неща, а най-вече с отношението към планината. Изискани не бяхме и ние, за да стане нужда постоянно да ни се говори за идеалния ред на планината, за нейната чистота, за нейната дълбока непозната същност, която криеше несметни богатства, които планината открива на ония които я обичаха и разбираха. Планината беше жива и редът в нея беше идеален. Никак не беше безразлично, как пристъпваш праговете й, какво отношение имаш към лесовете, към цветята, към водите, към цялата външна украса, която с нищо не трябва да се наруши. За това и една от главните ни задачи, когато сядахме и ставахме да унищожим следите от нашия живот - нашия лагер светеше от чистота - поливахме дори и палатките, ако годината се случваше суха и нямаше достатъчно дъждове. Постепенно беше внедрено чувството, че тези високи върхове, издигащи се шеметно пред нашите възхитени очи и развълнувани сърца, представляват свещени места на които трябва да знаем, как да застанем. Не беше безразлично дори какви мисли и чувства вълнуват човека. Вътрешната хармония, вътрешната чистота, вътрешният мир на човека са нещо твърде важно за приобщаването към хармонията на планината. Ние си давахме сметка за тези неща. Много може да се говори по този въпрос и нека не звучи нескромно, ние се съобразявахме с този порядък и с тази хармония. Сега вече нищо не е в състояние да ни засегне - има време да се стигне до нашия опит, както се стигна до много неща, които някога звучаха смешни, невероятни, чужди.
към текста >>

Ала малко по-нагоре, на един хвърлей може да се каже, където шумяха водите на четвъртото, на петото, на шестото езера красотата се разливаше непокътната и чиста - макар, че по бреговете се търкаляха консервени кутии.
Всеки си има свой вкус. Ние също. Затова предпочитаме едно, отбягваме друго. Светът трябваше да се научи на ред, на дисциплина, на хигиена физическа и духовна - закони, които повеляват на човека как да пази този порядък, реда и чистотата когато се намери на хиляди метра над морското равнище. Полянката с която започнахме нашия фрагмент лежеше неузнаваема -декорите отдавна бяха унищожени, красотата беше похабена от нашествието на много хора, от попълзновенията на обикновени търговци. Ала малко по-нагоре, на един хвърлей може да се каже, където шумяха водите на четвъртото, на петото, на шестото езера красотата се разливаше непокътната и чиста - макар, че по бреговете се търкаляха консервени кутии. Тук човек още можеше да се потопи в света на хармония и на тишина. Дали щеше да пълзи обикновеното, човешкото към тези места и с помощта на техниката да наруши съществуващата още красота, беше неизвестно. Изпитваме странно чувство и малка болка, когато мислим за огромните суми, които се изразходват за опазването на музеите и паметниците - бихме желали същите грижи да се полагат за запазването и охраняването чистия и забележителен стил на планините - най-прекрасните места на нашата земя, тези живи антени, които ни подаряват несметни съкровища, неоткрити и неразбрани още за хората, но преживяни и почувствувани от всички ония, които имаха правилно отношение към планината.
към текста >>

Изпитваме странно чувство и малка болка, когато мислим за огромните суми, които се изразходват за опазването на музеите и паметниците - бихме желали същите грижи да се полагат за запазването и охраняването чистия и забележителен стил на планините - най-прекрасните места на нашата земя, тези живи антени, които ни подаряват несметни съкровища, неоткрити и неразбрани още за хората, но преживяни и почувствувани от всички ония, които имаха правилно отношение към планината.
Светът трябваше да се научи на ред, на дисциплина, на хигиена физическа и духовна - закони, които повеляват на човека как да пази този порядък, реда и чистотата когато се намери на хиляди метра над морското равнище. Полянката с която започнахме нашия фрагмент лежеше неузнаваема -декорите отдавна бяха унищожени, красотата беше похабена от нашествието на много хора, от попълзновенията на обикновени търговци. Ала малко по-нагоре, на един хвърлей може да се каже, където шумяха водите на четвъртото, на петото, на шестото езера красотата се разливаше непокътната и чиста - макар, че по бреговете се търкаляха консервени кутии. Тук човек още можеше да се потопи в света на хармония и на тишина. Дали щеше да пълзи обикновеното, човешкото към тези места и с помощта на техниката да наруши съществуващата още красота, беше неизвестно. Изпитваме странно чувство и малка болка, когато мислим за огромните суми, които се изразходват за опазването на музеите и паметниците - бихме желали същите грижи да се полагат за запазването и охраняването чистия и забележителен стил на планините - най-прекрасните места на нашата земя, тези живи антени, които ни подаряват несметни съкровища, неоткрити и неразбрани още за хората, но преживяни и почувствувани от всички ония, които имаха правилно отношение към планината.
към текста >>

38. 21. Спиритизмът в света и в България

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство.
Фламарион във Франция до голяма степен е бил по-самотен така. Подели са и други учени. А, Шарл Рише се явява по-късно. Шарл Рише във Франция. Аз преведох неговата книга и я издадох в Севлиево „Нотър Сизием Псалм”. А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство. После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”. Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин. Гледай сега какво, един от неговите случаи, от тази книга представлява следното: по него време е живяла, по времето на Хюго, тази, голямата световна артистка Сара Бернар, която е световно известна и ето случая с нея. Той, Хюго, и той се е занимавал със спиритизъм, той по-рано е бил и той се е занимавал. Става дума за Рише, той е професор.
към текста >>

После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”.
Подели са и други учени. А, Шарл Рише се явява по-късно. Шарл Рише във Франция. Аз преведох неговата книга и я издадох в Севлиево „Нотър Сизием Псалм”. А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство. После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”. Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин. Гледай сега какво, един от неговите случаи, от тази книга представлява следното: по него време е живяла, по времето на Хюго, тази, голямата световна артистка Сара Бернар, която е световно известна и ето случая с нея. Той, Хюго, и той се е занимавал със спиритизъм, той по-рано е бил и той се е занимавал. Става дума за Рише, той е професор. Той влиза във връзка с нея и отива в Полша.
към текста >>

Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин.
А, Шарл Рише се явява по-късно. Шарл Рише във Франция. Аз преведох неговата книга и я издадох в Севлиево „Нотър Сизием Псалм”. А, първото издание го преведох така по-формално „Нашето шесто чувство”, защото по теософската литература пишеха шесто чувство. После се разбра, че по-точния превод е „Шестото сетиво на човека” и второто издание така озаглавих „Шестото сетиво на човека”. Това е един голям биолог, всепризнат авторитет, учен във Франция, който се е заинтересувал от всички тия работи и с редица експерименти, които той лично е провеждал, лично е провеждал той сам тези експерименти, той е дошъл до убеждение, че съществува едно шесто сетиво в човека, което не може да бъде опровергано по никакъв начин. Гледай сега какво, един от неговите случаи, от тази книга представлява следното: по него време е живяла, по времето на Хюго, тази, голямата световна артистка Сара Бернар, която е световно известна и ето случая с нея. Той, Хюго, и той се е занимавал със спиритизъм, той по-рано е бил и той се е занимавал. Става дума за Рише, той е професор. Той влиза във връзка с нея и отива в Полша. Сара Бернар е във Франция, в Париж, но той от Полша влиза във връзка с нея.
към текста >>

Съществуването на шестото сетиво на човека, то не е теория, то е факт.
Прочита съдържанието на писмото без да го отваря, така както е запечатано и увито. Туй от Сара Бернард, даже то е фотографирано от нея с нейния фотоапарат, нали знаеш на по-големи хора си имат такова нещо. И почти абсолютно е точно туй, което тя пише. Това е един от експериментите на Шарл Рише, който лично е правил. Той е правил и много други и заради туй той казва: „Аз, казва, умножих доказателствата и това не е теория, а това е факт”. Съществуването на шестото сетиво на човека, то не е теория, то е факт. Сега понеже ми питаш, за началото, началото е спиритическото движение. В-К.: Ав България. С.К.: В България същоспиритизма е почнал. Сега виж какво, когато Учителя се завръща в България, тука вече спиритизма е бил вече доста разпространен. Един от неговите разпространители в България е първият ученик на Учителя д-р Миркович, д-р Георги Миркович.
към текста >>

39. 78. Атанас Николов

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

Но аз особено тия литературата за учащите, печатил съм го два-три пъти, пак ще ги печатам, някои окултни книги пак ги печатах - „Шестото чувство на човека”, „Човек и Бог", „Безсмъртна любов”, препечатвам ги без да искам разрешение, като имам хартия препечатвам ги и те минават.
И той си замина за София, а аз продължих, обаче в мене идеята, специалната идея за реализиране на нещо повече от тази частната собственост, частния живот, частното предприятие не е замирало тъй да се каже нито за минута и може би само няколко месеца така и веднага, аз си продължавам работата тука, продължавам работата си. Вестник „Братство" си продължава, чакай тогава вестник „Братство" беше спряно, то не излизаше вече, щото непосредствено след 9.IX.1944 г. те ме търпяха да издам седем броя, но след туй спряха. Тъй че „Братство” не излизаше, но ний печатахме усилено така литература за учащи и каквото друго, някои книги окултни аз ги препечатвах без да искам разрешение, понеже те като са печатани веднъж, аз ги преиздавам, не пиша, че туй е второ издание и значи така си позволявах. Иначе законът беше, че трябва да искаш разрешение, а те не даваха разрешение. Но аз особено тия литературата за учащите, печатил съм го два-три пъти, пак ще ги печатам, някои окултни книги пак ги печатах - „Шестото чувство на човека”, „Човек и Бог", „Безсмъртна любов”, препечатвам ги без да искам разрешение, като имам хартия препечатвам ги и те минават. Нали тя е издадена някога си. Работа имаше винаги, работници имаше, добри ми бяха работниците така в помещението на баща ми. И почнах така идеята да я реализирам, тази, да направиме нещо така в социален смисъл. Ха, да се върна малко назад, когато Атанас напусна Севлиево така се оформи, че този първоначален капитал от 140 000 лв. след като е бил олихвяван в продължение на 12 години, олихвяван само, а когато при раздялата ни се явява като съдружник, той се оформя на една сума към 4-5 милиона лв., разбираш ли, той така се оформя, той даже като главен съдружник е бил, така излиза.
към текста >>

40. 99. Национализация и експроприация. Комуни, кооперации, задруги / Вергилий Кръстев.

III. БЕЛИЯТ КОМУНИЗЪМ - КОМУНИ, КООПЕРАЦИИ И ЗАДРУГИ.

ТОМ 30

ГЛЕДАЙТЕ ДА РАЗВИЕТО ШЕСТОТО ЧУВСТВО - ДА ВИЖДАТЕ И ДА ЧУВСТВУВАТЕ НЕЩАТА.
АЗ НЕ СЪМ ДОШЕЛ, ЗА ДА УСТРОЙВАМ БРАТСКИ ТРАПРЗИ И КООПЕРАЦИИ. КООПЕРАЦИЯТА НЕ Е ТЪРГОВСКО ПРЕДПРИЯТИЕ. ЧОВЕК, КОЙТО РАБОТИ ЗА СЕБЕ СИ, ЩЕ ПРОПАДНЕ . ГЛЕДАЙТЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ НЕЩО НА ЗЕМЯТА СЕГА. НЕ ЗНАЕТЕ КОЛКО ВРЕМЕ ЩЕ БЪДЕТЕ ТУК. ГЛЕДАЙТЕ ДА РАЗВИЕТО ШЕСТОТО ЧУВСТВО - ДА ВИЖДАТЕ И ДА ЧУВСТВУВАТЕ НЕЩАТА. ВСИЧКО ИЗПИТВАЙТЕ И ЛЮБОВТА УПОТРЕБЯВАЙТЕ. ВСИЧКО ИЗПИТВАЙТЕ И ПО ПЪТЯ НА МЪДРОСТТА И ИСТИНАТА ВЪРВЕТЕ. ГЛЕДАЙТЕ ДА СТАНЕТЕ ГРАЖДАНИ НА НЕБЕТО. НЕ ОТЛАГАЙТЕ ЗА ДРУГО ПРЕРАЖДАНЕ! ” Учителят-18.Х.1936 г., 10 ч„ неделя.
към текста >>

41. 105 Статията „Науката и живота”, продължение / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г 10, бр. 222, 10.07.1938.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво", с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени пет сетива не можем да доловим.
Моето желание да зная и моята любов към истината ме подтикнаха да направя една анкета. В течение на тази анкета аз констатирах, че фактите стават все повече и повече обширни, все повече и повече разнообразни, все повече и повече отдалечени от това, което учи съвременната наука и с което се занимава съвременната философия. Те ме победиха, те ме заставиха да ги приема като факти, дълго време преди да мога да им дам съответното спиритуалистично обяснение. Тогава, в системата на моите схващания и мисли, нямаше място за тях. Малко по малко, обаче, такова място се образува". Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво", с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени пет сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти. Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един много експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове. Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидство са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство”?
към текста >>

Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство”?
Преди всичко, фактите, които известният професор по физиология Шарл Рише можа да наблюдава и проучи, доказаха, че у някои лица, съществува една способност, наречена от него „шесто сетиво", с което те виждат, чуват и узнават неща, които с нашите обикновени пет сетива не можем да доловим. Това не е теория, а факт, обоснован и доказан с множество най-грижливи наблюдения и експерименти. Следователно, има хора, които освен с обикновените пет сетива, с които разполагат всички, разполагат и с други средства за познание на заобикалящата ги действителност, могат да проникнат в един свят, който е скрит за другите. Ясно е, значи, че днешната положителна наука, по един много експериментален път, по пътя на необоримите факти, дойде до признание на ясновидството, за което окултизмът говори от толкова векове. Защото, какво друго, ако не начални стадии на ясновидство са проучените от Ш. Рише случаи в неговата книга „Шестото чувство”? Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Разбира се, това е само една стъпка, малка стъпка на съвременната наука, към познание и признание на великите и вечни истини на живота, така както ги познава от векове окултната наука. Ето, обаче, че по пътя на опита, по чисто експериментален път, учените, за които забранени зони не съществуват, които не се страхуват да навлязат в областта на „тайнственото”, сполучиха не само да отделят т.н. човешка душа, т.е. съзнанието, азът, заедно с астралното и етерно тела от физическото тяло, но и да ги фотографират поотделно.
към текста >>

42. 108. Окултната литература. Статията „Що е окултизъм” / Сава Калименов. - В: Братство, Севлиево. Г. 10. Притурка.

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

ТОМ 30

Рише „Шестото чувство” е наша книга.
Той е издателя на Николай Райнов. В.К.: Сега, тука между другото, понеже пише редакция „Братство". Значи това не е при Вас печатано. С.К.: Има наши, има и чужди. Да речем „Безсмъртието на човека”, това е наша книга. Рише „Шестото чувство” е наша книга. Тез двете аз съм ги превел и издал. Това е чужда книга. От Ани Безант „Езотерическо християнство”, тя е теософска книга, също „Посвещение" от Ани Безант. В.К.: Тука искам друго да питам. „Окултизъм и мистицизъм" от Граблашев.
към текста >>

Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те са вече на лице: на друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно.
[1] Окултизмът е една велика наука, завещана ни от дълбоката древност, която изучава нещата в тяхната скрита същност, недостъпна до сега за съвременната официална, общопризната наука. Окултизмът е наука за това, което е скрито за обикновения, повърхностен поглед и затова той започва от там, където съвременната официална наука свършва. Всъщност в последно време, цяла редица открития и факти, до които дойдоха в своите изследвания най-напредналите от съвременните учени, хвърлиха мост между съвременната официална наука и окултната такава. Редица твърдения, редица истини, които окултистите от хиляди години насам поддържат, се потвърждават, едно след друго, от най-новите изследвания на съвременните учени. Окултистите отдавна говорят за „аура на човека”, състояща се от излъчванията на човешкото тяло и днес официалната наука е вече на път да я открие: констатирани са вече тия излъчвания и са направени много опити и проучвания върху тях. Окултистите от хиляди години говорят за шесто чувство, за ясновидство, за по-високи способности на човека, за скрити, непроявени дарби в него, а ето че днес те са вече на лице: на друг, а всемирно известния френски професор Шарл Рише, в своята книга „Шестото чувство", заявява, че ясновидството е един факт, в който не може да има никакво съмнение, защото е потвърден хилядократно. И щом ясновидството е доказано, тогава кой учен, кой философ или обикновен интелигентен човек, без да притежава тая способност може да отрича невидимите неща и светове, за които ясновидецът говори? Истинското и пълно ясновидство на посветените, на най-напредналите представители на човечеството, на окултните учители, е оня съвършен научен метод, онова най-мощно средство за добиване знания, чрез което се гради истинската, пълна и всеобгръщата наука - ОКУЛТНАТА НАУКА, за която няма нищо скрито, нищо невидимо. Животът на човека, неговия произход, неговите цели и смисъл и неговото бъдеще, не са вече тайна. Окултизмът прониква в минало, настояще и бъдеще, тука и навсякъде. Окултизмът ни изяснява великите закони на живота, които като скрити пружини, го движат напред, в пътя на еволюцията, и които са: ПРЕРАЖДАНЕТО, по силата на което човек идва многократно на земята, за да продължи своето усъвършенствуване в това велико училище на живота, като всеки път научава нещо ново, нещо повече, обогатявайки все повече и повече опитностите си, силите и способностите си.
към текста >>

43. III. Мисли на ученика

Борис Николов

ТОМ 32

Пътуванията на птиците В птиците има чувство за земния магнетизъм.
Това са нашите братя, където и да се намират по Земята. Лекуване Има много видове лечение, но има едно, което се прилага много и е ефикасно - лекуване чрез труд, чрез работа, чрез движение. Божествената искра Дълбоко в човека е скрита Божествената искра. Ако можем да я извикаме в един човек, той ще покаже към нас най-хубавото отношение, най-хубавите чувства и грижи. В това седи изкуството да живееш в тях. Пътуванията на птиците В птиците има чувство за земния магнетизъм. Той ги ръководи в техните препитания. Те не се ориентират зрително, но те са свързани със земния магнетизъм, т.е. със Земята като цяло. Органическата и неорганическата природа са обединени със закони и сили, които действат в тях. Животът на Земята като планета и органическия живот върху нея, те са едно цяло.
към текста >>

Откъде идат тези прекрасни форми, тази музика, тази мисъл, чувство, това изкуство, този богат живот?
Това е опасно. Как може да се пази човек? Ще извика една добра мисъл, тя да го пази. Тъй човек се огражда от лошите влияния чрез молитвата, чрез добрите мисли. Пространството е живо и разумно. Откъде идат тези прекрасни форми, тази музика, тази мисъл, чувство, това изкуство, този богат живот? От пространството. То е живо и разумно. Мисъл Религиозната мисъл, мистичната мисъл е по-близо до Истината, отколкото научната. Невидимият свят Невидимият свят, трябва да го познаваме. С него трябва да имаме жива, реална връзка.
към текста >>

Не е лесно да се роди едно ново съзнание в човека, с едно ново чувство за себе си, едно ново отношение към Всемира и всички същества.
Затова казвам: Пространството е живо, пространството е изпълнено с живот. Малкият живот Малкият живот, трябва да бъде в съгласие с Големия, иначе той ще разруши себе си. Каква вътрешна сила има животът, каква могъща приспособимост да посреща условията, да се справя с тях, каква разумност да се справя с всички мъчнотии! Ново съзнание Да би могъл като си тук да се чувстваш навсякъде! Да би могъл като си сега, да се чувстваш всякога! Не е лесно да се роди едно ново съзнание в човека, с едно ново чувство за себе си, едно ново отношение към Всемира и всички същества. Много трябва да се работи за това. Тук трябва да се извърши вътрешно преустройство. Когато природата започва работата си, тогава и ние трябва да започваме нашата. Това е великото, Божественото в живота. Да мислим и да чувствуваме тъй, както Бог се проявява във видимата природа.
към текста >>

То се изразява в една нова мисъл, в едно ново чувство, в едно ново съзнание, освободено от ограниченията на личността.
На младежта трябва да й се даде идеал и да й се покаже пътя. Простата и съвършена истина Щом съм тук, аз съм навсякъде. Щом съм сега, аз съм всякъде. Който живее под покрива на Всевишния ще пребивае под сянката на Всемогъщата. Царството Божие И днес Царството Божие влиза в човека. То се изразява в една нова мисъл, в едно ново чувство, в едно ново съзнание, освободено от ограниченията на личността. Великата загадка Животните са една загадка. От къде идат тия чудни форми? Кой е онзи център, който ги организира и подържа? Какво съдържание от големия живот е вложено в тях? И растенията са загадка.
към текста >>

Едно хубаво чувство е дреха на един ангел.
- Божиите закони. Можем ли да си представим, че е било време, когато да не си бил? Не е имало и няма да има. Ние живеем във вечността, ние имаме вечния живот. Мисълта Една хубава мисъл е дреха на едно същество. Едно хубаво чувство е дреха на един ангел. Чрез него той ще ти се изяви. „Вярвайте в Мен, че аз съм дошъл да ви покажа истинския път, който води към вечния живот”, казва Учителят. Вещество и антивещество Енергията се отделя при среща на вещество и антивещество. От най-малките количества енергия до мировите катаклизми този закон важи. Това е среща на вещество с антивещество.
към текста >>

Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство и постъпка е залегнала и записана в човешкото тяло.
Когато разумността е вън от веществото имаме кристалите. Готварската сол например, ако я стриеш може да я разтвориш във вода. От разтвора като го изпариш, пак можеш да получиш същите кристали. Когато една мида, ако я счукаш не можеш да получиш вече отново мидата. Това показва, че разумността, която е работила е вън от материята. Всяка човешка мисъл, всяко човешко чувство и постъпка е залегнала и записана в човешкото тяло. Освен това във въздуха, в растенията, в животните наоколо, в скалите, в цялата природа във всемирния живот нищо не се загубва. То само се трансформира. Древните наричат това превращение. Избори В Бялото Братство избраните са избрани по дух, а не по плът. Те не се назначават и избират с болшинство.
към текста >>

Каква сила има в мисълта и в доброто чувство?
Те имат свое време, те влизат в един голям Божествен процес - Програма. Здравето Един здрав човек пръска около себе си здраве, от него излизат лъчи здравословни. Благословение е да живееш сред здрави хора. То е все едно да живееш до плодни дървета, отрупани с плодове. То пречиства въздуха, предпазва от болести. Каква сила има в мисълта и в доброто чувство? Това са лъчи на живота, здравословни и хранителни. Иде ново човечество, което ще мисли. Връзката Свързвай се с Невидимия свят, с напредналите същества там. Те от своя страна ще те свържат със своите хора тук на Земята, т.е. с онези човеци, които имат връзка с тях.
към текста >>

Нова мисъл трябва, дълбоко и вярно чувство и жива връзка с Великата разумност.
Благодарността е основа на здравето. Чрез нея човек се отваря и приема Божиите блага. Царството Божие Онези, които не вярват, ни запитват: „Къде е това Царство Божие, което ни проповядвате? ” Отговаряме: „В чистите сърца, в светлите умове, в Божията сила, която е в нас! ” Живата връзка Ние работим да освободим човека от остарелите религиозни представи, които всъщност са формализъм и материализъм, и да доведем човека до виждането на живите, Божествени закони, които движат всичко и да му разкрием единството, да разбере той онези връзки и отношения, които съществуват между явленията. Нова мисъл трябва, дълбоко и вярно чувство и жива връзка с Великата разумност. Учителят я нарича: Любов, Мъдрост и Истина. Свещеници и служители на Бога Живаго От всяко същество, било то и най-малкото излиза към тебе желание и заповед, което те ограничава. Как ще запазиш тогава свободата си? Само Бог ни остава свободни. В Божия храм има непрекъснато служение, Молитва, песнопеене, хваление и благодарност.
към текста >>

” Хвалете Господа с делата си, хвалете Го с всяко движение, мисъл и чувство.
Ние всякога побеждаваме. Крайната победа е винаги наша. Защото Неговата Истина е щит и всеоръжие. Това е цитат от 91 Псалом. „Хвалете Господа! ” Хвалете Господа с делата си, хвалете Го с всяко движение, мисъл и чувство. Хвалете Го със слово и песен, с усмивка и дела. Хвалете Господа и мир и щастие ще дойде между човеците. Да виждаш Божественото с почит и уважение да се отнасяш към него, където и да Го срещнеш.” Приказката за рибаря и......... Идеята е тази: Божественото не може да бъде подчинено на човешкото. Дарбите Една дарба не я пресилвай. Пресилиш ли я, ще я загубиш.
към текста >>

Ще дойде ден да жадувате и гладувате за едно добро чувство, за една добра мисъл.
Друг има по-малко, но го е посветил на Бога. Единият слиза, другия - възлиза. Богатството, което имаш - на какво си го посветил? Ето тука са двата пътя. „Храни душите ни с Твоето Слово, добрите чувства и добрите мисли, това е истинската храна за душата - истинското богатство. Ще дойде ден да жадувате и гладувате за едно добро чувство, за една добра мисъл. Ако няма кой да ви ги изпрати, ще умрете от глад. Учителят в своята Школа ни учи да мислим, да бъдем съпричастници в Божията мисъл, да постъпваме добре, да бъдем съпричастници в Божествения живот. Тъй Той ни въвежда в Царството Божие. Стела и Тони Белмен дойдоха от Франция, изпратени от Михаил. Те дойдоха с предложение Братския съвет да им издаде документ, с който да имат само те правото да представляват Братството на Запад.
към текста >>

Шестото чувство То съществува.
Казват: инстинкт. Всяко същество черпи от този източник. Съблазните Защо трябва да бяга човек от съблазните отвън, когато може да ги превъзмогне вътре в себе си? В човека има едно Божествено естество, което прониква цялата Вселена. Чрез него човек може да знае всичко каквото става в него. Шестото чувство То съществува. Науката не е дала още едно задоволително обяснение за него. То не може да бъде обяснено докато не се вземе под внимание съществуването на Невидимия свят. Той иде Днес Божия Дух посещава човека. Той иде с една нова светлина, с едно ново съзнание, с един нов мироглед. Той иде с новия живот, с едно ново чувство към природата, с едно ново чувство към Бога.
към текста >>

Той иде с новия живот, с едно ново чувство към природата, с едно ново чувство към Бога.
Шестото чувство То съществува. Науката не е дала още едно задоволително обяснение за него. То не може да бъде обяснено докато не се вземе под внимание съществуването на Невидимия свят. Той иде Днес Божия Дух посещава човека. Той иде с една нова светлина, с едно ново съзнание, с един нов мироглед. Той иде с новия живот, с едно ново чувство към природата, с едно ново чувство към Бога. Той иде с широта и свобода, с милост и доброта, с братство и мир. Той е когото очакваме от векове. Името Божие Името Божие е написано с живи букви: кристалите, цветята, животните, човека - това са живите букви с които е написано Името Божие във Великата Божествена Книга. „Да се освети Името Твое! ” Какво отношение трябва да име човек към живите букви на Божествената Книга?
към текста >>

Колко струва една хубава мисъл, едно хубаво чувство?
Той е Господар на Живота. Той може всичко да ти даде. Той има много служители. Всичко е в Неговите ръце. Искаш ли нещо, искай от Господа. Колко струва една хубава мисъл, едно хубаво чувство? Може ли да се оценят? Чистотата Божествените Добродетели са като плодовете, те зреят в нас. Чакай времето им. Чистотата се придобива постепенно. Тя иде със светлината.
към текста >>

Във всяко хубаво чувство живее Бог.
Цитирането не е израз на основните мисли.” Малко преди да си замине, Учителят каза на Паша: „Знаеш ли, ти най-малко грижи си Ми създавала.” Туй е характерно за Паша. Хваление „Велик е Господ! Велик е Бог на всички времена! ” Какви чудни и прекрасни хора са живяли на Земята! Във всяка добра постъпка живее Бог. Във всяко хубаво чувство живее Бог. Във всяка светла мисъл живее Бог. Във всеки добър човек живее Бог. Какво значи да живеете в Божията Любов? Велик и славен е Господ! Мисълта е обща, колективна.
към текста >>

44. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра.
и брат С. Те и мен тук наричаха и третираха за брат (16). Званията "брат" и "сестра", докато са нови и пресни, са наистина мили и топлят сърцето. Сладка е мисълта, че сме деца на Бога; следователно, братя и сестри. Помня, колко хубаво ми се видя това, когато, преди години, за първи път чух методистите да се здрависват и означават така. Но, уви, аз доживях да науча, че кога изфиряса чувството, когато изчезне братствеността на дело, същите думи стават баяти, банални и нещо по-грозно от гавра. Дано Белите братя и сестри никога не изпитат това душевно огорчение и разочарование. * * * Както бяха ми известили още от вечерта, всички станахме рано, къде 4 часа; набързо се облякохме, поизмихме се и се отправихме за сборището всред лагера. Беше хубава нощ, обещаваща ясен летен ден. Месечината грееше приветно, звездите почваха да бледнеят пред пукващата се зора, която бе обявена от Зорницата, блестяща, една копраля над хоризонта. Когато малко подир 4.30 ч.
към текста >>

(20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето.
„Да възрасне в нас Божията Правда". 4. „Ще служа Господу с всичката си душа". 5. „Ще се радвам на Божиите блага". 6. „Ще ходя в пътя на Истината". 7. „Верен, истинен, чист и благ всякога бъди". (20) Тъкмо тогава, след шестото упражнение се зададе слънцето. С появата на крайчеца от светлото кръжило, множеството се раздвижи, заловиха се за ръце, като на хоро, та образуваха седем хармонични или концентрични кръга: петте вътрешни кръга от жените, а двата външни от мъжете. И всички заедно запяха: „Изгрява слънцето, Праща светлина, -Носи радост за живота тя". (21) От друга песен, която пяха, схванах тези думи: „Мисли, право мисли; Свещени мисли за живота ти Крепи, крепи, крепи! " „Сила жива, изворна, течуща -Зун ме зум Бином ту мето. Аомен! " Дали това са части от същия химн и какво е значението и езика на последните два реда, аз не зная.
към текста >>

45. 291. Какво трябва да притежава ученика в Школата на Учителя Дънов

IV. През очите на Христов. Посвещение

ТОМ 33

- Да си здрав, по-здрав от обикновените хора, да си ясновидец, телепат, кабалист, силен сензитив, лечител с магнетизиране и молитва, да имаш развито шесто чувство и верна интуиция... - На Изгрева от учениците на господин Дънов, колко души има, които отговарят на тези условия?
Ти ме питаш дали си окултист, след като си прочел всичко по-съществено от тази област. Ти категорично ти казвам - не си окултист! - А тези от редакцията на „Житно зърно”? - Аз вече ти казах, ще ти добавя и това - трябва да си владееш органите, да владееш мислите си, чувствата си, да си придобил знания получени не по петях сетива, и да владееш силите на природата. - Какво значи това? - Да си здрав, по-здрав от обикновените хора, да си ясновидец, телепат, кабалист, силен сензитив, лечител с магнетизиране и молитва, да имаш развито шесто чувство и верна интуиция... - На Изгрева от учениците на господин Дънов, колко души има, които отговарят на тези условия? - Това ти ще провериш. - Тогава според Вас всички ученици, които живеят на Изгрева и редовно слушат беседите и лекциите на господин Дънов, не са окултисти? - Те всички в една или друга област на официалната наука владеят я добре, те имат и окултни познания кой какво е казал за феноменалните явления и някой особени прояви на хората. Върху тях правят ред умозаключения, изследват тези явления, но въпроса е какво могат те лично да направят. Те са още оглашени в окултизма, те се подготвят за другия живот да се проявят, защото което сега силно желаем и мислим, в идните животи ще имаме условия да го постигнем.
към текста >>

46. 39. Вергилий взимаше без позволение

Милка Кралева

ТОМ 33

В списъка се изброявало всичко, което висшестоящия в Братството трябва да прави отсега нататък за него - наследникът.
39. ВЕРГИЛИЙ ВЗИМАШЕ БЕЗ ПОЗВОЛЕНИЕ... неделя, 15 май 2016 г. За Вергилий, бракът с мен отвори възможност да се доближи пак до брат Борис. Последният бе ограничил достъпа му до себе си. Безпочвените му авторитарни претенции, бяха сигнал за опасност! На времето той бе ходил при брат Борис със списък, и се бе опитал да му внуши, че отгоре са го поставили за наследник на братските ценности. В списъка се изброявало всичко, което висшестоящия в Братството трябва да прави отсега нататък за него - наследникът. Веднъж, брат Борис спомена на баща ми за този случай. Каза: „Кральо, те дойдоха с един ей-такъв ферман при мен, но аз им казах да си вървят.” Когато брат Борис говореше за хора, които са проводници на нисши духове, той употребяваше множествено число. Те, означаваше и в този случай онези, които са в него, многото.... Брат Борис не му се подчинил тогава, но Вергилий не се отказал да посещава Малкия дом. Решил да използва една безобидна слабост на сестра Мария - гледането на кафе, в свой интерес. Сестра Мария, наистина обичаше да й гледат на кафе.
към текста >>

От добро чувство?
Възрастните хора често боледуват. Той е лекар. Досещате се, нали? Ами, да. Станал им домашен лекар. От добро чувство? От благородство? Според мен, от чист интерес! Заради архивите им. И за да ги направи още по-зависими, започнал да им дава по десет лева месечно като помощ към малките им пенсии. Помощ? Не, инвестирал е, за да получи нещо.
към текста >>

НАГОРЕ

1.035835981369