Търсене в текстове за 'Чуждо влияние'

ТОМ 4

Той това го научи по-късно, но по чуждо внушение.
Бяха опаковани и прибрани и предадени на синът му Петърчо да ги съхранява, защото всички снимки са вече номерирани. Подредих му всички негативи, които бяха сложени в един голям сандък. Аз работех сам в стаята му. Петърчо и жена му знаеха, но не се бъркаха. Синът му не смееше още тогава да пристъпва през волята на баща си. Той това го научи по-късно, но по чуждо внушение. Тогава аз също потърсих онази тетрадка със спомените. Не я открих. През многото години, които минаха, запитвах жена му и Пеню: „Запазена ли е тетрадката? " Усмихваха се и казваха: „На сигурно място е." Вероятно я бяха дали на съхранение при голямата им дъщеря Елена, която живееше в същата сграда. Дойде време, Пеню си замина от този свят и в един хубав ден ми се съобщава, че тетрадката е намерена.
към текста >>

Но беше попаднал под влиянието на жена си Божанка.
Тя била вече тяхна и те имали право на публикация, понеже са наследници на Пеню Ганев. Аз направо онемях. Казах им, че името на Пеню Ганев ще стои като автор, но накрая ще бъде написано, че аз съм направил записа и че аз съм свършил тази работа, и че това е моя идея, която съм финансирал лично. Не се съгласиха с мен. До този момент Петърчо не беше такъв. Но беше попаднал под влиянието на жена си Божанка. Един много и крайно несполучлив брак -според мене. Жена му го подведе и го вкара в други води, съвсем в противоположни области, противни на онези, в които обитаваше духът на баща му. Аз стоях вцепенен от изненада. Не очаквах такова развитие. Припомних им всичко, което съм направил за баща му.
към текста >>

5. 7.26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си.
Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му. Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева.
към текста >>

Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева.
Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих. Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова. Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае.
към текста >>

По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство.
Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова. Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо? Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя. Има правила дадени от Учителя за това, но те не са публикувани досега, защото както той, така и другите не бяха работили с музикантите от Школата на Учителя и не знаят за нея почти нищо.
към текста >>

6. 26. МОЯТ ПЕРСОНАЛЕН ОТГОВОР НА ПОДПИСАЛИТЕ „ОТВОРЕНО ПИСМО

ТОМ 4

Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си.
Всичко бе прибрано и в разстояние на 23 години тези материали се пазят на скришни места и никой не е пострадал от семейството му. Петър Ганев задържа и укри тетрадката на баща си, която бе предназначена за мене, защото аз работех с баща му. Това го направи под внушение на жена си Божанка. Доколкото го познавах преди това той не бе способен на такава постъпка. Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова, Той прие обяснението ми и разбра всичко.
към текста >>

Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева.
Но сега това е естествено за него. Предложих му няколко идеи за организиране на музикалния живот на Братството с музика на Учителя, но той отказа пак под влияние на жена си. Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова, Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо?
към текста >>

По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство.
Тогава аз реших сам да действувам и това не е малко, което направих, Петър Ганев се яви на сцената на три мои концерти, които аз организирах и финансирах. Един път свири на мой инструмент - електрически орган, а на другите два акомпанираше на певеца Симеон Симеонов на свой инструмент, но включен на моята озвучаваща уредба. Неговото явяване на сцената бе повече от сполучливо. Под чуждо влияние той не пожела да предаде тетрадката на баща си, а позволи на жена си Божанка да публикува част от неговите спомени на баща си и накрая се подписа под тях с името Божанка Ганева. Беше уведомен лично от мен как стои въпросът с Елена Андреева и за раздухвания около нея въпрос от Елена Николова, Той прие обяснението ми и разбра всичко. По-късно си промени решението си под влияние на чуждо вмешателство. Той се подписа под това „Отворено писмо" като предварително знаеше, че това са лъжи, защото историята за Петър Димков съм я слушал и от баща му. А той като негов син трябва да я знае. Неговия подпис под това писмо е нещо закономерно. Защо? Той избърза и започна да прави разработки и хармонизация върху песните на Учителя. Има правила дадени от Учителя за това, но те не са публикувани досега, защото както той, така и другите не бяха работили с музикантите от Школата на Учителя и не знаят за нея почти нищо.
към текста >>

7. 74. НЯКОГА С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША

ТОМ 8

Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било.
Дълбоко в себе си изпитвах тъга, която никой не можеше да ми отнеме, която не споделях с никого и която не исках да дам никому. Тя си беше моя, пазех я като скъпоценност, останала от загубата на моя Учител благ. Да, моят Учител не се губи. Той ме учеше на един необикновен език, на който ми заговори още от момента на Неговото заминаване, но аз тъгувах за земния Му образ, Който ме радваше, Който хранеше очите и сърцето ми, Който ме учеше и насърчаваше в моя път на ученик, Който ме окриляше с мисълта си и ме закриляше със Своето Божествено естество. Аз не бях ходила на Рила. Аз се учудвах, когато гледах приготовленията на моите сестри и братя всяко лято; когато гледах тяхното оживление при отиването и тяхната радост при връщането, но аз да отида - това за мене беше все още чуждо, далечно; това за мене беше безразлично - и нещо, което не е било. Аз дори не бях ходила на Витоша. А с Учителя ходех. Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той. А Той обичаше да ни извежда до Витоша. - През пролетта, поне един излет седмично се устройваше, през есента - няколко, а през зимата - винаги използувахме свободните и хубави дни - празнични и ваканционни.
към текста >>

Учителят знаеше, че през пролетта има повече "прана" в атмосферата и ни водеше, освен за красивите преживявания от планината, освен здравословното влияние на излетите, още и за "прана".
Аз дори не бях ходила на Витоша. А с Учителя ходех. Аз ходех с Учителя всякога, почти всякога, когато отиваше Той. А Той обичаше да ни извежда до Витоша. - През пролетта, поне един излет седмично се устройваше, през есента - няколко, а през зимата - винаги използувахме свободните и хубави дни - празнични и ваканционни. Учителят знаеше, че през пролетта има повече "прана" в атмосферата и ни водеше, освен за красивите преживявания от планината, освен здравословното влияние на излетите, още и за "прана". Той казваше: "Ние, хората на земята, трябва да следваме през живота си пътя на растенията; те разбират закона за растенето по-добре. Слънчевата енергия слиза върху земята като обилна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма.
към текста >>

Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили.
Слънчевата енергия слиза върху земята като обилна струя, опасва я от северния полюс към южния и се повръща пак към слънцето. Някои учени поддържат, че тая, именно, енергия е, която движи земята около нейната ос. Когато растенията усетят, че тая потенциална енергия почва да се проявява и да приижда към земята, те напъпват, приготовляват се, а като се усили тя, те се разлистват и най-сетне се разцъфтяват и завързват, като се стремят да съберат всичката тази енергия, за да се оплодотворят. Тази енергия се предава на растенията чрез животворната плазма. Затова е, именно добре, когато видим растенията да напъпват и цъфнат, в човешката душа се роди една вътрешна радост, че наближава денят на нейното освобождение. Човек трябва да отвори чувствата си с обич към тази животворна сила, която го обгръща, за да може да приеме нейното благотворно влияние за освежаване на своите мисли, чувства и сили. Пролетно и лятно време, от двадесет и втори март всяка година, препоръчително е да се ляга и да става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята". И Учителят, нашият любим Учител, беше устроил нашият живот така, че ние да можем да възприемаме от живителните струи на природата по възможност най-много. Затова ние, освен че през пролетта ставахме рано и посрещахме изгряването на слънцето, освен че правехме през този приказен час нашите прекрасни утринни упражнения, ние правехме и излети. Цяла радост беше за мене когато стана в три часа, когато се приготвя бързичко, когато взема моята раница, приготвена от вечерта и излеза. Утринният хлад ме посрещаше като милувка - свежа и ободряваща, утринното небе ме поздравяваше като приятел - добър и мил, и ми се усмихваше Зорницата.
към текста >>

8. 26. КЛОПКАТА

ТОМ 8

В последствие под чуждо давление променят решението си. 6.
И съм упълномощен! 3. Единствено Величка Няголова във Франция след моето разкритие бе посветена за този архив и чрез мой списък изпратен до нея с обозначени точки за съдържанието на архива. В писмото имаше и указание, че Величка отива при семейство Гобо и им разкрива Истината за архива. Били изненадани от онова, което те са съхранявали, без да знаят какво съдържат куфарите. 4. Семейство Гобо се съгласяват да предадат архива на Величка. 5. В последствие под чуждо давление променят решението си. 6. Взимат самоволно решение да направят фотокопие на Павел Желязков, без да имат право на това и без мое съгласие. По този начин се противопоставят на Борис Николов и Анина Бертоли, които бяха ме упълномощили да прибера архива в България. 7. След като вземат "самостоятелно" решение, тогава изпращат циркулярно писмо до десет души българи, заедно с ксерокс-копие от моето писмо до тях за въпросния архив, за да искат уж тяхното мнение по този въпрос. 8. По този начин поставят в клопка тези десет човека. Тези десет човека не знаят нищо за този архив, няма от къде да знаят и понеже не четат "Изгревът" не знаят каква е историята с издаването на Словото на Учителя.
към текста >>

Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон.
Изпращаме фотокопие от това писмо на Петков Георги, Кисьова Мария, Кралева Милка, Няголов Светозар. (Нямам адреса на Митовска Мария)" Френския текст преведе Йоанна Стратева. Подпис: Йоанна Стратева Писмо на Йоанна Стратева до семейство Гобо „Мило семейство Гобо, Отговарям на писмото ви с малко закъснение, както и не намирам голям смисъл да имате моя отговор след като сте взели категорично решение. Прочетох внимателно вашата кореспонденция с В. Кръстев и от нея разбрах следното: В. Кръстев е разговарял с Анина Бертоли (пази записите) тя му е поверила архива си; той ви се е обадил и разкрил на вас самите ценността на това, което пазите; вие сте се съгласили да му предадете архива, но под влияние на чуждо мнение сте променили решението си и сега споделяте всичко това с познати вам хора от Братството с желание по този начин да изобличите и Вергилий заради острия му тон. Мили приятели, въпреки че толкова ви уважавам и държа на нашето приятелство, ще ви кажа, че аз не споделям вашето решение. Преди всичко дълбоко се учудвам как бихте могли да се противопоставяте на волята на А. Бертоли след като знам колко я уважавахте?! Ако сте имали някакви съмнения относно достоверността на това, което ви казва Вергилий, трябваше да потърсите от него потвърждения, да искате да чуете от тези аудиокасети това, което ви интересува и вашето решение да се опира на факти, а не на казано-речено. Вие трябва да решите преди всичко кое е по-важно за вас -мнението на Анина или мнението на Павел, Мария, Милка и т.н.
към текста >>

9. 02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Бях запозната с много идеи и не ми беше странно и чуждо това, което слушах от Учителя.
аз посещавах на теософа Софроний Ников сказките. Тези сказки бяха в една стара къща на ул. „Пиротска" и цяла зима ги посещавах. Това беше теософско общество и тук се запознах с много идеи, които не ми бяха чужди, когато се запознах по-късно с Учителя. Аз станах вегетарианка преди да отида при Учителя. Бях запозната с много идеи и не ми беше странно и чуждо това, което слушах от Учителя. Поводът да стана вегетарианка бе следният: Аз вътрешно предчувствах, че вегетарианството е по-хубаво. Това не бяха убеждения отвън и никой не ме е убеждавал. Беше жестоко за мен да заколиш животно, за да го изядеш. Това ми се виждаше страшно нещо и когато бях мъничка, и вкъщи когато колеха агне, аз не можех да го ям. Не можех да ям и казвах: „Татко, гледа ме агнето".
към текста >>

После, под влияние на теософското общество, макар че бях чела и от странична литература, аз станах вегетарианка.
Поводът да стана вегетарианка бе следният: Аз вътрешно предчувствах, че вегетарианството е по-хубаво. Това не бяха убеждения отвън и никой не ме е убеждавал. Беше жестоко за мен да заколиш животно, за да го изядеш. Това ми се виждаше страшно нещо и когато бях мъничка, и вкъщи когато колеха агне, аз не можех да го ям. Не можех да ям и казвах: „Татко, гледа ме агнето". После, под влияние на теософското общество, макар че бях чела и от странична литература, аз станах вегетарианка. Имаше един брат от Лом, той беше офицер и юрист и заедно с моята приятелка много неща ни е разказвал, защото той е познавал и слушал Учителя. Ето защо от VI клас, след като се помина мама, аз започнах да се интересувам от много неща и така с доста неща съм запозната по тоя път. Много приятели тогава смятаха, че онзи който е влезнал в теософското общество е сбъркал своя път. Аз не се чувствах теософка. Само слушах.
към текста >>

Значи в мене си е лежало това, но под влияние на това знание което ми даваха, в училище, повече атеистическо бях загубила, та търсех знаете ли, че даже съм дохождала до мисълта казвам: „Ако е само този живот няма смисъл даже да го живееш, даже да се жертваш, даже щастливо да го живееш.
Виждаше ми се, че е безпредметен живота, ако е еднократен. Аз като дете бях религиозна, майка ми ме беше възпитала. Онова, което учех в училище, вярата ми в Бога беше убита. Ама тази вяра във формалностите, във формите, което е църквата внесла. Иначе когато съм ходила с майка ми в църква, аз съм изпадала в религиозно състояние. Значи в мене си е лежало това, но под влияние на това знание което ми даваха, в училище, повече атеистическо бях загубила, та търсех знаете ли, че даже съм дохождала до мисълта казвам: „Ако е само този живот няма смисъл даже да го живееш, даже да се жертваш, даже щастливо да го живееш. Какво ползва това, че 60 години ще живееш щастлив живот". Безпредметно ми се виждаше. В.К.: На едно място Учителят казва: „Не е важно колко години ще живееш, дали 50,100 или 120, или пък 20, но зависи от интензивността и задачите през които ти минаваш, полагаш изпит и т.н. Е.А.: Но това е друга гледна точка. В.К.: От друга гледна точка. И сега като ми го разказвате, и в момента.... Вие споменавате за Георги Марков, който в последствие е в Братството.
към текста >>

А под влияние на теософията, в последния 8 клас в гимназията, аз съм живяла с книгата на Кришна Мурти „При нозете на Учителя".
И сега като ми го разказвате, и в момента.... Вие споменавате за Георги Марков, който в последствие е в Братството. Е.А.: Той беше брат. В.К.: Вашите първи контакти са с него, нали? Е.А.: Не, той просто ни заведе при Учителя. А и като ученичка слушахме за Дънов, когато бях в по-горните класове. А под влияние на теософията, в последния 8 клас в гимназията, аз съм живяла с книгата на Кришна Мурти „При нозете на Учителя". Цяла година съм си я чела и така много ми лягаше това нещо. Да живееш един хубав живот, да мислиш хубаво, това ми лежеше много. И затова, като чух за пръв път Учителя, аз изпаднах в едно състояние на свръх-радост.
към текста >>

10. 42. ЖИВОТЪТ НИ В „ПАРАХОДА

В.К.: И на мен ми е чуждо, да.
Даже когато един път ходих на гости у Савкини, беше баща й. Те ме задържаха на един обед и когато свършихме обяда, мъжът й благодари за обяда и целуна ръка на жена си. Ами аз такова нещо не бях виждала? Такива отношения не бях виждала. Това беше за мене много чудно, че мъжът ще благодари за яденето, като тя е съпруга, готвила, тя е длъжна, разбирате, нали. В.К.: И на мен ми е чуждо, да. Е.А.: Какво нещо е другото възпитание. И сега тука се сблъскаха имайте предвид руско влияние - Паша, Савка - немско влияние носи и аз идвам едно селянче, което е расло все пак на село. Аз не съм видяла, при семейството си бях, ние като дойдохме от село, пак си живеехме в тия отношения. Много сърдечни отношения, много топли отношения между мама, тате, това, родителите ми се уважаваха един друг и макар че бяха така втори брак, бяха, една обич се беше създала помежду им. Хубаво си живееха.
към текста >>

И сега тука се сблъскаха имайте предвид руско влияние - Паша, Савка - немско влияние носи и аз идвам едно селянче, което е расло все пак на село.
Ами аз такова нещо не бях виждала? Такива отношения не бях виждала. Това беше за мене много чудно, че мъжът ще благодари за яденето, като тя е съпруга, готвила, тя е длъжна, разбирате, нали. В.К.: И на мен ми е чуждо, да. Е.А.: Какво нещо е другото възпитание. И сега тука се сблъскаха имайте предвид руско влияние - Паша, Савка - немско влияние носи и аз идвам едно селянче, което е расло все пак на село. Аз не съм видяла, при семейството си бях, ние като дойдохме от село, пак си живеехме в тия отношения. Много сърдечни отношения, много топли отношения между мама, тате, това, родителите ми се уважаваха един друг и макар че бяха така втори брак, бяха, една обич се беше създала помежду им. Хубаво си живееха. Те никога не са се скарали. Аз не съм чула мама и тате да се скарат.
към текста >>

11. 133. ПЛАЧЪТ

И аз много сбърках, че не отидох, защото така подадох се на едно чуждо влияние и не бях будна.
" „Ела! " казва. Аз тогава не отидох, защото Лулчев написа едно писмо, че не трябвало да ходим. Моя грешка. Лулчев може да пише, но Учителя ме покани! И аз много сбърках, че не отидох, защото така подадох се на едно чуждо влияние и не бях будна. Основна моя грешка за този случай. Но вече, когато разбрах, че Учителят беше държал беседа на 22 март, аз казвам, Учителя щом държи беседа, моето място е там, защото аз бях поела всички от 1940 год. бях поела всички беседи да ги дешифрирам аз. И казвам, това е мой дълг и тръгвам. Взех си багажа и си отидох там.
към текста >>

12. 17.В 1931 година

Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя.
Такива мисли почти не ми посещаваха. Те бяха като мъгла, в която бях потънала и тя се вдигна и всичко стана по-светло. Уважението и обичта, която имах към Учителя се възстанови. Избистри се и образът на Учителя, стана по-ясен и по-чист. Мракът и тъмнината, в която живях доста дълго време изчезнаха, просветна мисълта, че Учителят е единственото същество в този ми живот, което ми дава знание и светлина и че само оттам идва радостта ми. Дори преживяното под чуждото влияние на мисълта ми, като противовес на моето решение подсили чистият образ на Учителя. Махна се сянката, която временно беше хвърлена върху него. Аз го видях по-ясен и по-светъл. В мрака и съмнението никой въпрос не може да се разреши. Само светлината дава условия за решаване и разбиране на неразбраните въпроси. За мене беше ясно какво искам, нямаше противоречия вече.
към текста >>

13. 21.Казах на Учителя

магнетофонен запис от Вергилий Кръстев

Една вътрешна работа на преценка, на чистене съзнанието си от чуждото влияние върху мен.
Дори малко ти е. „Защо не обърна внимание, когато Учителят те предупреди? " У мене е имало нещо скрито, което съм носила в себе си и което не съм познавала. Пред мен стоеше дебелото въже, с което съм се вързала и иглата, с която трябваше да късам конец по конец. Почнах работа. Една вътрешна работа на преценка, на чистене съзнанието си от чуждото влияние върху мен. Много пъти се питах: Ще успея ли? Ще мога ли да възстановя в себе си оня живот, който съм загубила, ще се върне ли радостта ми, с която живях преди? Разбира се, че в този път имах и надежди, и разочарования, и преодолявания. Много пъти съм се питала: Това, което нахлу в мене аз ли съм го носила в себе си скрито, неподозирано или то е поточе отвън?
към текста >>

14. II. ОТВАРЯНЕ НА ШКОЛАТА И ЗАПИСВАНЕ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Но после под влияние на духовенството търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни.
В 1924 год. събора е в София. В 1925 год. съборът стана отново в Търново. Той беше голям събор, имаше повече от 1000 души. Но после под влияние на духовенството търновските граждани се подписаха под една петиция срещу съборите и те бяха спряни. В 1926 год. съборът бе в София на поляната на Изгрева. След като братството купи поляната на Изгрева имахме място, където да ходим да посрещаме изгрева и където да правим гимнастическите упражнения от 22 март докато падне сняг. Всеки, който имаше свободно време отиваше там да подиша чист въздух, да се порадва на хубавите гледки. Учителят ни е давал задачи, които сме изпълнявали на Изгрева.
към текста >>

беше чуждо място и отчуждиха го властите.
Закупиха се места за частни жилища и то не по един декар място, както Учителят беше посъветвал, а по 200-300 кв. метра. Всичко се строеше без план според възможностите на отделните лица. В.К.: Въпрос: Във връзка с тези места са разказвали, че точно на гърба на големия салон е имало кръчма. Е.А.: Тя кръчмата беше и преди, и след 9.IX.1944 год. До 9.IX.1944 год. беше чуждо място и отчуждиха го властите. Веднага ни го дадоха след 9.IX.1944 год. понеже един брат Антов беше тогава председател на Оф нашия район. И той издейства, да той издейства и ни го дадоха това място под наем. А там дето беше кръчмата, да кръчма беше там, тогава беше там. Имаше, имаше.
към текста >>

15. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Под влияние на редица външни и вътрешни фактори, варненските българи се обособили и сплотили на 11 май 1860 г.
Българско училище и българска църква са били двете страшни оръжия, които българският народ е трябвало да изтръгне из ръцете на своите противници, за да извоюва постепенно у тях своето бъдаще. Колко страшни са били тези две оръжия в борбата за национална пробуда и надмощие, колко силно - тяхното действие, показват бързите резултати, а не по-малко ожесточението, с което гърците се бореха да не допуснат да се въоръжи българският народ с тях. Докато до 1860 г, българският елемент се губил национално всред другите народности във Варна и дори не изпъквал като отделна националност, след основаване на българска църква и училище и групирането му с това в отделно национално ядро, в по-малко от 10 години, през 1870 г., той се явява вече в едно внушително и съзнателно множество, което непрекъснато расте. Горните две дати са важни за историята на гр. Варна, защото съставят два важни етапа от неговото развитие, по пътя на което той е достигнал до днешното си положение. Под влияние на редица външни и вътрешни фактори, варненските българи се обособили и сплотили на 11 май 1860 г. в особна българска училищна община, с цел да уредят и открият във Варна българско училище. Начело на общината застанали българските Варненски търговци и комисионери Рали х. Мавридов, х. Стамат Сидерев, Господин х. Иванов, братя Никола и Сава Георгиевич, Христо Т.
към текста >>

Чернова от него се пази в Софийския Етнографически музей, под Sign 42/№1664 и гласи дословно следното: „Г-да Българи, Вам треба да Ви бъди известно, че онова нещо, което принася толкова голяма душевна и телесна полза на всяко общество, въобще на всеки българин; което го украсява с добрини, то е учението, с което тряба да прика... себе си, изисква ся от всинца да образува една яка подпора, която да крепи от всяко чуждо поклащанье.
„България" Цариград 1862 г. IV, бр. 19,20 август, стр. 148, а оттам препечатана в „Известия на Варненското Археологическо Дружество" VI, 1914г., стр, 48. Пак тогава, навярно от Доброплодни било произнесено слово и към българите, на български език. Чернова от него се пази в Софийския Етнографически музей, под Sign 42/№1664 и гласи дословно следното: „Г-да Българи, Вам треба да Ви бъди известно, че онова нещо, което принася толкова голяма душевна и телесна полза на всяко общество, въобще на всеки българин; което го украсява с добрини, то е учението, с което тряба да прика... себе си, изисква ся от всинца да образува една яка подпора, която да крепи от всяко чуждо поклащанье. Прочее, за да придобием съвършенно това наше богоприят-но дело, то са знай, че ся изисква и голям труд, време и търпение, но в името на доброто ни родолюбив, като призрем всички спънки, нека винаги да сме готови и ся притечем синца за общополезно дело. И тъй, ний днес сме ся удостоили с нашето Българско Народно Училище в този град, в когото беше нечуван българският език, но днес гледами, Г-да граждани, че не напразно са биле Вашите трудове, защото ето, поникна онова, което до днес сеяхте с плод добър, който занапред ще ся цени и храни вечно. Защото ся осъществи нашето желание, което от толкова време ожидами и тъй с воля и с царската милост и с помощта на негово превъзходителство Ашир бея, в дните удостоихми са в град Варна с едно българско училище, в което занапред ще проваждат Вашите малолетни деца да ся учат на матерния си язик; тук те ще намерят светлина, за да видят и запознаят матерния си свой язик в това училище, в което ся намирами днес, което с големи трудове и при многото спънки, едвам днес виждаме изкарано, днешния ден заради нас ще бъде исторически, защото ся виждаме тука събрани еднородци българи. Днес ся показва неизказана радост на лицата ни, като си припомним, че с Божията воля, и с нашите необорими трудове успяхми да надвийме на противниците си с волята и желанието на нине царствующзго Супт. А. Азиса - да живей!
към текста >>

Какво влияние е оказал Петко Р.
В едно писмо от Ески-Джумая, от 12 февруарий 1865 г., бившият му ученик Жеко Иванчов Мараджиев му пише във Варна, като му иска книги. Това писмо е запазено в архивата на г-н Б. Даскалов в Трявна. В него се казва между другото и следното: „За туй днеска, умислен какво да правя, зех перото писмено да ви попитам за здравието ви и за доброто ви име, че сте станал по общо мнение Даскал във Варна, и дано са продължи за дълго време. Ако виждаш да си спокоен, и ако ся вижда приятно, и ако тамкашните старейшини имат съгласие." Но Славейков не изкарал учебната година и скоро след това заминал за Цариград като редактор на българския превод на библията. Какво влияние е оказал Петко Р. Славейков през кратковременното си пребивание във Варна и непосредствения си допир с варненските българи, не се знае за сега. Обаче, надали може да има съмнение, че стоението като учител на един такъв стар, изпитан и широко известен вече народен деец, не е могло да мине безследно за настроението и стремежите на варненските българи. Ние посочваме тук едно забележително съвпадение: на пребиваването на Славейков във Варна през януарий до февруарий 1865 г. с фактическото църковно отделяне на българите от гърците чрез откриване на отделна българска църква със собствен български свещеник и българска служба през февруарий същата година. Във време на тези събития Славейков е бил вече в Цариград, обаче едно писмо на видния варненски български първенец Р.
към текста >>

И задача остава на бъдащия историк да изследва и оцени по-напространно какво влияние и какви следи са оставили тези двама видни наши хора върху Варненското българско общество.
Във време на тези събития Славейков е бил вече в Цариград, обаче едно писмо на видния варненски български първенец Р. Х. П. Мавридов до него, което привеждаме по-долу и в което се излагат подробно всички случки при откриване на първата българска църква във Варна, идва да подсети, че Славейков както и не може да се очаква другояче, не е бил чужд на националните стремежи на варненските българи, а напротив, ги е подклаждал и конкретно се явявал далечен вдъхновител на казаните случки. Оттук явно прозира как е той повлиял през кратковременното си пребиваване във Варна. Голяма чест е за тогавашните Варненски българи и свидетелство за техния голям патриотизъм и висока култура стремежът им и успехът им да привлекат в своето новоосновано училище още в първите години едни от най-добрите научни сили в цяла България, каквито са били безсъмнено Славейков и Доброплодни. И задача остава на бъдащия историк да изследва и оцени по-напространно какво влияние и какви следи са оставили тези двама видни наши хора върху Варненското българско общество. С откриването и закрепването на първото българско училище във Варна варненските българи за пръв път след столетия добили един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Училището издавало, наистина, националния облик, но само посред българи и отчасти спрямо гърци, но по отношение на турската власт, която признавала народностите в лицето на тяхната църква и църковни водители, то не е имало такова значение. Варненските българи се подчинявали църковно на патриаршията и техен формален представител пред властта е бил все още варненският гръцки владика.
към текста >>

Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи.
раздяла на българска свободна църква от патриаршията, извикала известна промяна, по-скоро замъгляване в това положение. Обаче докато варненските българи се черкували общо с погърчените варненски гагаузи в гръцките черкви, служили си с гръцките свещеници при венчавка, кръщение, смърт и други църковни нужди, изобщо се задоволявали с гръцкото духовенство и му се подчинявали, раздялата им от патриаршията и гърците и обособяването им в особна нация, отделна от гърците, не можало да има пълно значение и сила за турската власт, въпреки основаването на особна училищна община. Трябвало отделна българска църква, за да бъде раздялата пълна, за да изпъкне българският елемент във Варна като напълно обособена народност. След сдобиване със свое училище, вниманието и усилията на варненските българи се насочили именно към тази цел. Пребиваването на П. Р. Славейкова във Варна не останало, изглежда, без влияние върху духа и настроението на варненските българи. На 30 ноемврий 1864 г. умрял и варненският гръцки митрополит Порфирий. Начело на варненската гръцка митрополия идвало вече ново лице и с това всички връзки, лични или др., които свързвали още в известна степен варненските българи с митрополията, престанали да съществуват. Свещеник Константин Дъновски, който е бил дотогава на служба при гръцката митрополия и в тесни връзки с покойния Порфирия, напуснал службата си в гръцката митрополия и се оттеглил в село Хадърджа. Въпросът за българска църква във Барна е бил вече назрял.
към текста >>

16. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени.
26 октомврий бил повикан гръцкий владика от Варна, който осветил църквата, в името на Светии Атанасий Александрийский, при стичението на много народ от околните села. На дяда Атанаса му дошло на ум да си търсят вече и свещеник българин, защото досегашният им бил грък и за такъв повикали свещеника Ивана Громов, родом от Беброво. който им свещонодейстеувал допреди 7-8 години. Селото Хадържа се уредило вече и трябвало да успява и да става пример на околните села, обаче на всичко това побъркало Кримската война. Цяла Добруджа развалили, та и околните села до Николаевска Хадърча, но това последното не са развалило, защото Атанас Чорбаджи отишел при пашата във Варна, молил му се и той проводил в с. Хадърча един бюлюк отделение редовна войска, която пазила селото до края на войната и така дядо Атанас, със своето влияние направил едно добро на селото си, за което му са вечно признателни хадърчени. След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година.
към текста >>

В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи.
След Кримската война на дядо Атанас му се искало да бъде учителя Константин свещеник, понеже той му бил станал вече и зет и, със съгласието на селяните, го препоръчели на владиката Пррфирий, който го приел на драго сърце, понеже познавал лично учителя Константина и го ръкрположил за свещеник на с. Хадърча, та станали двама свещеници, които обикаляли много околни български села. Обаче младият поп Константин не стоял много време в село, защото владиката го повикал в град Варна и му дал енория при църквата „Св. Богородица". Дядо Атанас намерил случай да възбуди българщината във Варна чрез зетя си и действително успял. Священик Константин захванал в църквата да се обажда по славянски, кое да каже Евангелие, кое Ектения, и това се понравило на варненските българи, които се черкували в гръцките църкви, но от друга страна на гърците не им идяло добре и най-сетне въпросът се решил: Константин си дал оставката и станал българский священик през 1858-59 година. В тоя случай варненските българи захванали да се сгрупирват, съставили си община и намислили да си купят някоя къща, за да им служи и за училище, и за параклис, и за такава намериле и купиле на чуждо име, на някого си Кюркчи Коста, който е йоще жив, една къща на Чингене Махлеси, на която в горния етаж да са учат децата, а в долния да се построи Параклис, в който да.се черкуват варненските българи. След като купиле тая къща, условили си варненци първи български учител някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата започнали да преустройват за Параклис в името на Св. Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствували на това свято начинание, посредством турското правителство. В тоя случай вече захванала се открита борба между българи и гърци в гр. Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение за Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В.
към текста >>

17. IV.15 август, понеделник - ден Св. Богородица

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

ТОМ 11

Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове.
Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим. Само Господ изменя тия условия и когато Той ги изменява, нам е лесно, защото когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, а особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отнеми ми хомота." Но понеже то, като животно, добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние да видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения спрямо Бога не са такива, както е конят спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем като как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: Не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече.
към текста >>

Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото.
Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една война на Балканския полуостров, в която възможно е да се ангажира и цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обяд, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да регулират с материални и оттуй, че първия ден беше топло, показва, че има първо изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: - Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване с тях, могат вече да не струват това.
към текста >>

18. ПЪРВИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен.
Всяко добро дело трябва да бъде от полза както за околните, така да задоволи морално и самия човек. Тук е необходимо вече Благоразумието. То винаги ще контролира всички дела и постъпки на човека. Добродетелта е искрена, чиста, непринудена и не търси отплата. И днес, като седнах да направя един отчет за през целия месец дали и аз съм извършила нещо, което да нарека поне отчасти с думата Добродетел, трябваше за съжаление да констатирам факта, че това не ми се е отдало. Но изобщо дали аз обичам да правя добри дела - виждам, че това чувство не е чуждо за мен. Марийка 22. VII.1923 г. София I 2 Правда Никога не съм чувствала такава пустота и такава празнота в душата си, както в онзи момент, в който започнах да работя върху Добродетелите. Аз бях в ужас, когато направих по-щателен анализ на себе си и не намерих нито една Божествена Добродетел. Нямаше на какво да се спра, освен фалш в мене и около мене, аз нищо друго не виждах.
към текста >>

Свободен трябва да бъде Духът и никое външно или вътрешно влияние не трябва да ограничава неговото движение.
Да виждаш, да знаеш, че ти можеш да се ползуваш духовно и материално, но да се помириш и отдадеш на ближния си и в замяна на това да приемеш всички поругания и обиди, и то без роптание. Мисля това ще постигна само с Божествената Любов. Василка 22. VII. 1923 г. София VI 2 Равновесие [Темата не е вписана.] VI 3 Свобода и простор Свободата е естественото и хармонично състояние на Духа. Свободен трябва да бъде Духът и никое външно или вътрешно влияние не трябва да ограничава неговото движение. Той трябва широко да разпери крилете на своя полет - изпълнител на Божията воля. Свобода подразбира умствена, сърдечна и волева. Първо, умът трябва да бъде свободен от отрицателни мисли, сърцето - от отрицателни чувства и волята- от отрицателни действия. Духът не трябва да приема върху си ничие ограничение, освен, ако е сам да се ограничи с помощта на Белите Братя, за да претърпи изпитание или да изпълни някоя трудна задача, но Той, свързан с Бога, е пак свободен. Духът може да го угнетяваме ежеминутно.
към текста >>

Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние.
Духът може да го угнетяваме ежеминутно. Всички противобожествени постъпки, го правят да страда и да бави своето широко проявление. Духът е свободен да слезе при познанието на известни неща, или да се повдигне при изучаването на нова област. Той е работникът на цялата нива в човешкото естество. Той е сеяча на доброто в нашите души; Той е който изговаря благите думи на утешение или насърдчение. Той, Духът е свободния у нас, а всичко друго може да се поддаде у нас на външно влияние. Той е пазителя и Учителя на нашия ум, сърце и воля. Известна проява на ума или сърцето, ние понякога погрешно ги схващаме като действие на Духа и така угнетяваме често пъти околните си. В свободата на Духа има пълна хармония, както за личността, негова поданица, така и за средата, в която се движим. „Намерете Истината, казва Христос и тя ще ви направи свободни." Следователно, за да бъдем свободни, трябва да се научим що е Истина, а Истината, казва Учителят е Проявената Любов. Олга Славчева 22. VII.
към текста >>

19. ТРЕТИ МЕСЕЦ

ТОМ 12

Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център.
Кое е това централно движение? - Идеалът, който постоянно се вживява. Това е връзката ни с Бога. Всяка наша постъпка трябва да произтича от нашия идеал. Той е слънцето в системата. Ако ние имаме равновесие, не ще изпадаме под влиянието на когото и да било, защото чуждото влияние се състои в това, че ние се увличаме в движението на друг център. Човек с равновесие е силния човек. Има равновесие в едно състояние, което човек изживява, но то е променливо и не е такова, на което може да се разчита. Има и друго равновесие, което не се разрушава от смяната на състоянията. И трето равновесие, Божествено, което остава незасегаемо от никакво движение, достъпно за боговете. Първото е равновесие по форма, второто - по съдържание и третото - по смисъл.
към текста >>

20. 8. КАК УЧИТЕЛЯТ ЛЕКУВА

Паша Теодорова

ТОМ 13

Чистият въздух, праната във въздуха, която през ранните пролетни месеци май, юни и юли е в изобилие, както и слънчевите лъчи оказаха добро влияние върху състоянието на майка ми и от ден на ден тя се чувствуваше все по-добре и по-добре.
Масажите бяха повече паси, отколкото разтривки. Така се стигна до пролетта, която носеше със себе си повече възможности за лекуването й. За щастие пролетта беше топла, благоприятна. Още месец април обещаваше добри условия за използуване на слънчевите лъчи. Според съветите на Учителя изнасяхме болната всяка сутрин от 8-11 часа на балкона на слънце да грее гръбнака си. Чистият въздух, праната във въздуха, която през ранните пролетни месеци май, юни и юли е в изобилие, както и слънчевите лъчи оказаха добро влияние върху състоянието на майка ми и от ден на ден тя се чувствуваше все по-добре и по-добре. Това укрепваше вярата в нея и заедно с това укрепваше и нашата вяра - вяра в слънцето, в праната, в чистия въздух като лечебна сила. И моята вяра постепенно укрепваше, не само в знайното, в което всички хора вярват, но и в незнайното. Кой човек, здрав или болен, не вярва в природата, в движението, в чистия въздух, в чистата изворна вода и в слънчевата светлина? Жива е природата, това е знайно за всички хора, кой както и да разбира, но че е разумна, че може с нея да се разговаряш, както с жив човек, и тя да ти отговоря, това не знаех. Аз после опитах и се убедих.
към текста >>

Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган.
Щом усетила силни болки, младата сестра не се решила да отиде на лекар, страхувайки се от нож, а отишла при Учителя за съвет. Понеже била вегетарианка, Учителят я посъветвал да прекара три дни в абсолютен пост (без никаква храна и вода), болната приела с готовност този съвет и го изпълнила. След поста тя прекарала два-три дни с лека храна и повече не усетила никаква болка в сляпото черво. Тя живя до 43-годишна възраст, без да се яви повторно или дори най-малка болка в тази област. Как обяснява Учителят в дадения случай лекуването на апандисита с глад? Учителят казва, че в някои случаи възпалението на сляпото черво се дължи на някакво чуждо вещество, частици от храната или друго нещо в този орган. Гладът в този случай допринася следното: Организмът, лишен от храна, продължава да работи и изсмуква всички чужди вещества от организма и по този начин се всмукват и частиците, чуждите вещества, попаднали в сляпото черво. Премахнати причините на възпалението, самото възпаление минава. Втори случай на лекуване на апендисит: Млада мома заболява от апандисит (20-21 година). Тя не е вегетарианка, редовно яде месо. Да си прави операция, не се решава.
към текста >>

21. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце.
Да, той е най-умният, най-добрият и най-верният ученик. Ние тук никога не можем да кажем, че сме добри ученици, защото не сме. А той го казва. И как прилича да го каже. Никаква надменност не се вижда в това, а напротив - изпъква един отличен характер, една скромност, дори и неговите думи внасят една пълна увереност в този, който ги слуша, никакво съмнение не може да има.) - Кажете ми, моля Ви се, как може да обичам повече, аз искам повече и повече да обичам моя Учител. Нищо от това, че ще взема от Вас, аз ще го приложа от сърце и тогава няма да бъде чуждо, а мое, щом искрено го приложа и от сърце. - То значи да съзнаваш осмата точка на Любовта, че Любовта всичко може да направи. - (В недоумение.) Какво? - Ти спиш сега. - Вярно, аз не разбирам. - Спиш.
към текста >>

Дали университетът оказа по-силно влияние на ума ми?
- Спиш. Аз виждам у тебе една черна точка, доста голяма. (Той посочи кръг, голям колкото слънцето, когато се вижда.) - Бих желала да я зная и то не за да я зная само, но за да я изправя. Защото самото знание мен ми вреди, мен ми са казани много факти, а причините, разсъжденията не ми се дават, те остават на моя ум, той сам да си ги проумява и мисля за това се изкълчи ума ми, има и друга причина, насоката на мисленето е крива у мене, това е от училището. Аз свърших по философия, изборът ми беше лош, тъй аз бивах в две насоки: при Учителя едно, в училище - друго. Дали университетът оказа по-силно влияние на ума ми? Защото аз обичах повече Учителя си със сърцето си, вследствие на това ума ми се изкълчи и сега търся първата насока на мисълта. Моля, кажете ми каква е черната точка, защо я имам и аз ще се постарая да я махна, ще се моля. - Ученик, който слуша двама Учители, има черна точка; слуга, който има двама господари, има черна точка; дете, което има две майки има черна точка, а ученик, който има черна точка, той спи. Спи. Дребнав на английски, на гръцки значи, който иска да пророчествува, без да знае какво, или човек, които се учи в сън, без да има какво да учи. Знаете ли какво значи сънят, значението му?
към текста >>

което се съзнава, нещо чуждо се намества.
- Къде е Той? - В класа. Висшето го няма, не че го няма, но е заето, на друго място е, не се проявява. Как ще си обясните когато човек направи една погрешка и не иска да я изповяда и не знае как да я изповяда. Има нещо ново в съзнанието, нещо. което се съзнава, нещо чуждо се намества. - Щом някой е добър, умен и верен, заслужава да бъде ученик. Човек може да се скрие, но само по форма и съдържание, да го не интересува нищо, всички връзки скъсани, само Бог остава неизменяем, понеже е навсякъде. *В оригинала на машинописния текст е оставено празно място, но непопълнено. Това е останало в стенографския ръкопис на Савка. 2 СЕПТЕМВРИ 1923 ГОДИНА - НЕДЕЛЯ (ИЗПИТ) След обед отидох при Учителя и Той строго ми каза: „Утре ще донесеш беседите, аз ще ги дешифрирам." - Аз радостно казах: „Кога - сутринта?
към текста >>

22. IV. РАБОТА С ТРИЪГЪЛНИКА ОТ ТРИ СЕСТРИ В ДУХОВНАТА ГРУПА.РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ ОТ ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА

ТОМ 14

Докато говорех с нея, влезе едно чуждо дете и поиска хляб.
Най-накрая той поискал от по-големите си деца да се грижат за майка си. Често говорел, че Господ Бог е добър. Направи ми голямо впечатление, че жената не е била официално омъжена и 18 години е живяла с него. Нито той, нито тя са искали да абортира някое дете. И двамата казвали, че Господ дава децата и ще се грижи за тях. Докато говорех с нея, влезе едно чуждо дете и поиска хляб. Без да се замисля, бедната жена му даде парче хляб. Най-накрая, когато й дадох една дреболия, тя не искаше да я вземе и ми благодари като на Господ. Тя не беше алчна и не просеше нищо. Накрая ми каза: „Благодаря на тебе и на Господ Бог." Тръгнах си от жената с много дълбоко впечатление. 5. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ 26.10.1923, петък, 11 ч. сутрин.
към текста >>

Тази планета ще упражни хубаво влияние на земята, всички адепти ще идат там, тя ще е наблизо до земята, както е била месечината.
Светът ще пита, какво има да стане, по-хубави от тия времена не е имало за добрите и по-лоши времена за лошите, непоправимите - една вълна ще ги помете. Досега те са яли и пили, всичко са изпояли, а за които е пратено, не го дават, да се прояви Бог. На новата планета ще има растения, животни няма да има, те ще дойдат после, когато се усъвършенствуват, тогава човек ще им приготви условия. Нови жилища създава Бог за хората, да няма кой да ги тревожи. Там ще има само копнежи. Тази планета ще упражни хубаво влияние на земята, всички адепти ще идат там, тя ще е наблизо до земята, както е била месечината. В начало, хората ще ходят на гости, ще се връщат, най-после ще се преселят, там има богати условия за живот. Господ казват, твори ново небе и нова земя, има сега нови неща, ледената епоха няма да се върне, иде една огнена вълна, да пречисти земята. „Травейла" се нарича земята, страдуща е тя, мъченица е материята, тя е най-долу от всички планети, тя е всмукала в себе си черният цвят. Най-напред е белият цвят, после жълтият, синият, зеленият, портокаленият, червеният и черният цвят. Земята е всмукала черният цвят, затова в центъра на земята е адът.
към текста >>

Под нейното влияние човек може да е изменчив или да е готов да се жертвува.
Този последният е жив, той има трептения, ти като го погледнеш веднага ще трепнеш, той е като живия слънчев лъч. Новата планета иде да подигне вибрациите. Луната е един канал за изчистване от нечистотата на земята, нещо ново не може да даде. Хората се нуждаят от ново нещо. Низходящи и възходящи аспекти има Венера. Под нейното влияние човек може да е изменчив или да е готов да се жертвува. Добрия човек на края показва своето добро, а в началото показва лошото, а лошият тъкмо обратното. Пияният в кръчмата е весел, но като си иде в дома ще набие жена си и децата си и ще ги изпъди на улицата. По-добре е човек да е добър и в кръчмата, и в къщи, значи да е добър и в началото, и в края. Както в Божествения свят има ред, така и в ада има ред разликата е там, че в ада този ред се държи със заповеди, разпореждания, насилие, а в Небето - съзнателно с Любов, надпреварват се всяка мисъл да изпълнят. Човек трябва да се усеща вътре свободен.
към текста >>

23. 8. ЮПИТЕР

Николай Дойнов

От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер.
С телескопчето, ясно се наблюдаваха четирите му най-големи спътника. Гледката беше красива и интересна. Четири от четиринадесетте му лакеи, на големият господар. Първият от тях ЙО чудният, най-яркото небесно тяло в Слъчевото семейство, с най-голямо албедо, с най-голяма отразителна способност на светлината. Неговият диаметър е 3700 километра. От гледище на Астрологията, този спътник със своята яркост е от особено значение за благотворното влияние на Юпитер. Вторият ЕВРОПА с диаметър 3100 километра. Тези два спътника бяха по размер приблизително колкото този, който нашата Луна има. Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера.
към текста >>

Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията.
Вторият ЕВРОПА с диаметър 3100 километра. Тези два спътника бяха по размер приблизително колкото този, който нашата Луна има. Другите два спътника ГАНИМЕД с диаметър от 5,600 километра и КАЛИСТО с диаметър от 5,200 километра, са по-големи от планетата Меркурий, който има диаметър 4,840 километра. При наблюдението на тази най-голяма планета от Слънчевото семейство, с диаметър от 142 000 километра, което е около единадесет пъти по-голям от Земният. Той разбира се не е толкова голям, което нещо показва и неговата плътност от 1,34 „надул се е значи", обвил се е с дебел слой атмосфера. Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Разбира се това е едно от неговите влияния, неблагоприятното, но то всякога ме е подтиквало към един по-дълбок размисъл, както за самата планета, така и за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях.
към текста >>

Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях.
Тази черта на Юпитер, тази надутост, е ясно изразена в неговото влияние от гледището на Астрологията. От нас, от Земята, той се вижда малко по-голям от Венера при своя най-голям блясък, но далече й отстъпва по яркост. Той свети с жълтеникава светлина, което му придава по-голяма мъдрост, отколкото Венера със своята ослепително бяла светлина, което е израз на жажда за външен показ и любезност. Като наблюдавахме Юпитер, Учителят често се усмихваше и казваше: „Това е планетата на най-големите заблуди". Разбира се това е едно от неговите влияния, неблагоприятното, но то всякога ме е подтиквало към един по-дълбок размисъл, както за самата планета, така и за произхода на Слънчевото семейство и причините за раждането на всяка една планета от това семейство. Като основа на този размисъл идваше влиянието, което има със своето излъчване всяка една от тях. Влияния, които Астрологията тъй внимателно проучва. В сегашният век се установи, че веществото е сгъстена енергия. Ако енергията, която е образувала веществото на Слънцето и това на планетите, беше еднородна с едни и същи качества, сила и напрежение, то тя щеше да образува едно тяло. Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети. От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност.
към текста >>

Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека.
Нямаше да се разпръсква, да се обособява на Слънце, планети и общо на 32, а може би и повече спътници към тези планети. От това гледище, Слънчевото семейство би било едно разхищение, една нецелесъобразност. Учителят казваше: „Разхищение и безсмислени неща в природата няма". Оттук е явно, че силите, които са образували веществото на Слънцето и това на отделните планети и техните спътници, не са били еднакви по сила, напрежение и по своето естество въобще. Силите, които са образували всяка една планета и спътниците около тях, са се отделили като нехармониращи, като несъвместими, като сили от по-друго естество, от по-друго качество, от грамадното силово поле, от което е образувано самото Слънце. Известна е от Астрологията, грамадната разлика във влиянието, което Слънцето, Луната и всяка една от планетите оказва с изтичащите от тях сили, върху Земята и живота върху нея, на първо място човека. Оттук имаме най-ярко потвърждение за това, че всеки един член от Слънчевото семейство е плод на отделни, различни по своето естество СИЛИ. „Сила", знаем ли какво разнообразие от изяви и възможности носи това понятие? Не, ни най-малко. Ние познаваме само нещичко от някои сили, електричеството, магнетизма, гравитацията. Но с това не се изчерпват родовете и видовете сили, които въобще има.
към текста >>

Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване.
Какви спътници са те, като се има предвид, че четири от тях имат диаметър от не повече от 30 километра, два са с диаметър от по около 60 колиметра, други два имат диаметър от по 160 километра и най-после напоследък откритите още два са със съвсем малки размери. Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници. Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване. От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата.
към текста >>

От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви.
Редно е между другото да се запитаме, възможно ли е поне някакъв геологичен живот в такива дребни небесни тела, какъвто без съмнение поне ще трябва да приемем, че има в определено приетите небесни тела? Не, в тях такъв не може да има. Следователно, ние спокойно можем да приемем, че тези, извън четирите спътника на Юпитер, наречени Галилееви, не са небесни тела в истинския смисъл на думата, а са късове от разрушената между Марс и Юпитер планета, наречена от древните ФАЕТОН. Тези късове поради грамадната си притегателна сила е могъл да привлече около себе си, като спътници. Астрологията приема становището, че тези вече десет тела около Юпитер, са чужди, ограбени, защото във влиянието на Юпитер, особено, когато има аспект с Марс, който също е ограбил два къса - Фобос и Деймос, показва едно качество на лакомия, жажда за обсебването на чуждото, едно желание за непрекъснато натрупване. От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани.
към текста >>

Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани.
От Астрологията също е известно, че когато влиянието на Юпитер е силно изразено в човека, то в него заблудите носят своя отпечатък в неговите прояви. Това особено ясно проличава, когато Юпитер в хороскопа на даден човек има ъглово разтояние от 45, 90 и 180 градуса, към някоя от планетите, Слънцето и Луната. Така например, ако такова разстояние има с Меркурий, то този човек ще живее със заблудата, че ако лъже и измамва, ще се облагодетелствува. Ако това ъглово разстояние е с Венера, то заблудата ще се отнася към емоционалният живот на този човек. От такъв не може да се очаква, искренност, вярност и чистота на чувствата. Такова ъглово разстояние с Марс, носи освен жаждата за присвояване на чуждото, показва още и Донкихотовщина, устрем за подвизи, за шумни деяния, не на място и с нищо оправдани. Със Сатурн, създава една излишна самонадеяност, една грандомания за ръководене, жажда за разпореждане и тогава когато това е съвсем излишно. С Уран, резки и неочаквани с нищо неоправдани промени, както в отношенията си към хората, така и към работата, която извършват. Крайно честолюбиви. С Нептун, носи една неопределеност, една несигурност, една хлъзгавост. Такъв човек едно мисли, друго говори, трето върши.
към текста >>

При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство.
Тези най-добри влияния имаме, когато Юпитер е облагороден, когато е в хармонични ъглови разстояния със Слънцето, Луната и планетите. Честността, произлиза от Юпитер. От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организирват стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата.
към текста >>

Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието.
От главните Богове, само той може да каже: „A3" имам достойнство. Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организирват стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към Юпитер.
към текста >>

Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията.
Юпитер казва на човека, че трябва да бъде благороден, великодушен, доблестен, щедър, без да употребява някакво насилие. Той прави човека практичен, но и щестлавен. При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организирват стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към Юпитер.
към текста >>

Под негово влияние се намират бедрата.
При силно влияние на Юпитер, ще бъдете сдържан, умерен, мълчалив, ще се стремите към свобода и братство. Той обаче се подкупва със слава. Оказва влияние на личните чувства и донякъде на милосърдието. Под влиянието на Юпитер се намират: висшата търговия, финансите, дипломацията. Силите на Юпитер организирват стомаха и слънчевият възел. Под негово влияние се намират бедрата. Той управлява също и Тимусната жлеза. От металите, калаят има отношение към Юпитер.
към текста >>

24. 9. ИЗПИТАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ

Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ.
1919), с. 1-2 Международното положение на България се оформява, след катастрофалната война, в мъчителни перипетии: части от нейната територя се отнемат, преди още договорът за мир да е сключен окончателно, налагат й се убийствени ограничения в сношенията й с външния свят и се заплашва с финансово-икономическо задушаване. Това са неизбежните резултати от едно безумно управление в продължение на четиридесет години. Българският народ преживява най-страшните изпитания в момента, когато в Париж се чертаят новите условия, в които ще се развива, според късогледите схващания на съвременната дипломация, неговия живот. Обаче, всъщност, не с тия рамки на договора за мир, които ще насочват нашето развитие. Има много по-велики закони, непонятни още за мнозинството от българската интелигенция и пренебрегвани умишлено от международния ареопаг, които налагат неотразимото си влияние върху еволюцията на човечеството, а същевременно и върху тая на нашия народ. Ние доказахме в редица статии и продължаваме да осветляваме нашето консервативно и тъпо общество, че народите не са нищо друго, освен части от общочовешкия организъм. И понеже тоя организъм, като всеки жив индивид, съществува, действува и се развива по строго определените природни закони, то и неговите части или органи са подчинени на същите закони на развитието. Няма съмнение, следователно, че при действието на тия закони трябва да се запазва хармонията, която наблюдаваме при сътрудничеството и функционирането на самите клетки в човешкия организъм, защото, в противен случай, всяко нарушение на тая хармония причинява една или друга болест. Това е толкова вярно за цялото човечество, колкото и за всеки отделен народ и специално за всяка личност. Заключението от това е, че преди всичко, ние сме длъжни да изучим и разберем добре законите на индивидуалното, общественото, духовното и културното развитие, за да можем да уредим правилно нашия живот и да осигурим на народа си трайно благоденствие и честита бъднина.
към текста >>

Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото.
Въпреки всякакви проповеди на политическите крикуни против частната собственост - а последната, като закон, не съществува в природата, но има само временно ползуване от имота - българинът се слави със своята крайна привързаност към земята и изобщо към имота си. Пословично е станало изречението на оня наивен селянин, който е казал, че бил съгласен да се постави границата на българската територия „до неговия стобор". А известни са и многобройните съдебни процеси за един слог между полски имоти, за една педя място, за една леха, за една пътека, за една вада и пр., за които се прахосват стократно повече съдебни разноски, отколкото е стойността на самия къс земя или на самото право, и стават кървави разпри и убийства даже между еднокръвни братя и близки роднини. До такава осъдителна крайност отива българинът в проявата на своето чувство на любостежателност. Тя е изродена в ненаситна алчност. Това е вече душевен недъг, който се изразява и в друго престъпление: кражбата на чуждото. който се е интересувал да хвърли само един поглед върху криминалната статистика у нас, ще се ужаси от броя на делата в съдилищата за кражби по всичките възможни начини: джебчилък, грубчилък, чрез взлом и пр. Малко това: кражбата е вече едва ли не принцип на държавното управление у нас. Една анкета на всички незаконни забогатявания ще ни открие, до какви безподобни размери е разпространено това грозно престъпление. Общ повик е вече, че всички крадат, и чиновници, и не чиновници, от министрите до разсилния. Всеки обществен имот безжалостно се разграбва и даже бива считан глупав и непрактичен оня, който не краде, за да забогатее, а с честен труд изкарва средства за прехраната си.
към текста >>

Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние.
Нима духовните проповеди или църковните обреди могат да се вършат като едно, възнаградимо със злато и сребро, занятие? Така ли е казал и така ли е проповядвал Христос? Де остава тогава безкористната любов и духовната подкрепа към нуждаещия се брат и ближен? Да, само кражби, кражби и безчестия днес вършат мнозина служители на църквата и с тях възпитават злополучния български народ. Резултатите от това ужасно „възпитание", което уби вярата и религиозното чувство у българина, което от векове го изражда и деградира морално и духовно, са на лице: национални погроми и нещастия! Ние дадохме само един пример, може би най-релефният, за една престъпна наклонност, развита в голяма и опасна степен у българите: наклонността към посегателство на чуждото, особено на общественото, достояние. Но има още много други природни недъзи и пороци у тях, които трябва да се изтъкнат последователно, да се изследват основно и да се лекуват коренно. Това е една благодарна задача за всеки честен и безкористен обществен деец. Тия лоши качества се проявяват във всичките области на нашия живот и следователно, във всичките социални класи и съсловия. Нашето управление се характеризира с липса на елементарен здрав смисъл, с отсъствие на сериозен ум. Начело на управлението изпъкват не най-умните, най-способните и най-добрите, а най-тъпоумните, най-посредствените и най-безчестните елементи, стига да успеят, със своето нахалство и изпитаните методи, да ескамотират народното доверие.
към текста >>

25. 13. ДА СЕ САМООСЪЗНАЕМ!

Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му.
Нека го снабдяваме тъкмо с такава храна, от каквато се нуждае, и с толкова храна, колкото може да преработи през известно време, за да ползува всички други органи. За да ни гарантира истинско здраве, стомахът не е длъжен да се съобразява с никакви наши условности в семейно, икономическо и обществено отношение и свързаните с тях недостатъци, пороци и излишества в нашия живот. Като изучим неговото устройство и неговите функции, ние сме длъжни, за постигане на главната ни цел, да му даваме такава и толкова храна, каквато е необходима, за да работи той всякога в пълна изправност, независимо от пречките, които ни се поставят. Всяка наша грешка дължима на лакомия, невнимание, небрежност, душевни вълнения или на други външни причини, се изразява веднага вредно върху функционирането на стомаха, а впоследствие и върху другите ни органи. Клетките, от които е образуван той, взаимното им разположение и действие - всичко това показва, че съществува един закон за храненето, на който ние дължим абсолютно подчинение. Ако тоя закон е мъчно приложим отначало по наследствени причини, което трябва точно да се знае, въз основа на астрологически изследвания за всеки отделен случай, според влиянието на дадена планета върху индивида, при аспектирането и в хороскопа с други планети - то трябва да се въздействува, със строга хигиена, физически и духовни упражнения за прилагането му. А каква е естествената храна на човека - това всеки разумен българин трябва да знае: тя е растителната храна, съдържаща жизнения флуид - праната - в най-голямо количество. Тя удовлетворява напълно изискванията на човешкия организъм. Всяка органическа храна съдържа, напротив, отрова в по-голяма или по-малка доза и затова трябва старателно да се избягва. Но и растенията, които употребяваме за храна, трябва да избираме, според особеностите на всеки стомах и според специфичните нужди на всеки орган на тялото ни, за да се получи, в резултат, хармонично и общо засилване, и нормално развитие на целия ни организъм. Обаче, ние получаваме храна не само чрез стомаха, но и чрез нервната ни система.
към текста >>

Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство.
При такива условия, които гарантират душезен мир, всичките органи на човека функционират правилно: цялата храносмилателна система във връзка с цялата нервна, дихателна и мускулна система действуват в пълна хармония. Източникът на тия възвишени мисли и чувства може да бъде вътре в нас и вън от нас. Ако се раждат в нас, те служат не само за постоянна вътрешна опора, но и като средство за защита от външни лоши влияния. Всеки трябва да научи закона за поляризирането, т.е. на трансформирането на енергиите. Да запазиш недокоснат ума си от всяка чужда лоша мисъл, да оградиш сърцето си от всяко външно лошо чувство и да не допуснеш да се изопачи волята ти от всяко вредно чуждо действие, това е едновременно и наука, и изкуство. Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса!
към текста >>

Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж.
Високо развитите, чувствителните, напредналите души лесно възприемат чуждите мисли и чувства, от дето и да идат те, разпознават тяхното качество по формата, цвета и действието им, и ако са развили у себе си в достатъчна мярка способността за поляризация, могат да се самозащитават. Окултните способи за това са известни на някои. Същевременно може да се дава достъп само на добрите мисли и чувства. „Каквото човек мисли и чувства, такъв става", казват Упанишадите. Мисълта и чувството у човека са два фактора в живота му, които правят чудеса! Най-близкото общение, обаче, с Учителите и ползуването от плодовете на тяхната мъдрост и от влиянието на благотворната им аура е най-ефикасна гаранция за духовна неприкосновеност, чистота и растеж. Но понеже тая гаранция е неосъществима за всички, необходимо е всеки сам за себе да дисциплинира мислите, чувствата, желанията идействията си, и така да изработи методите за своя личен духовен напредък. А здравето на тялото е в тясна и неразривна зависимост от здравето на душата и духа. Тук навлизаме вече в една област, в която най-релефно може да се представи вътрешната мощ на човешкото същество и ще се посочат великите закони на неговото развитие. Физическият живот е основа и условие на духовния живот. Следователно, като знаем как да живеем във физическия свят, как да пазим здравето на тялото и душата си, т.е.
към текста >>

26. 19. СИНАРХИЯ Статия трета

Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник.
Уредбата на Картаген също така е било строго републиканска. Терорът, главният символ на който бил идолът на Молоха, е служил за основа на държавния му строй и робството на нумидийците е служило за гаранция на свободата на гражданите. Рим е бил основан от разбойниците, които са завзели съществуващата на това място провинция на теократическата Етрурия. По грубостта на нравите си, той надминаваше Атина и Картаген, и начинът на управлението в него бе също републикански, макар и с някои изменения, които са се дължали на теократическите учреждения и които несполучил да унищожи при всичките си старания. Така например, върховният жрец на Рим, с дванадесетте си първосвещеници, се е ползувал с толкова голяма власт, че е могъл да отложи или разпусне народното събрание. Но когато римляните, под влиянието на пиронизма, изгубили вярата си и престанали да имат доверие във върховния жрец, толкоз необходимо за изпълнение на длъжността му, тогава отечеството на Цинцината стана отечество на Сула, и Юли Цезар решил да се короняса не само с императорска корона, но и с венец на първосвещеник. За да заякчат свободата си, републиканците-римляни, недоволни от робуването на своите подчинени, обърнали в роби гражданите на всичките покорени от тях народи. Правителствата на градовете на Италия, Фландрия или Холандия били републикански само по име, ала в действителност представителната система на управление в тия градове била общинска или емпорократическа, а понякога и едната и другата, както понастоящем е в Англия, Съединените Северо-Американски Държави, Швейцария и каквато би желала да стане буржоазната демокрация на Франция, неспособна впрочем да достигне това, по причина, за която не е място тук да говоря. Монархия. Когато Монтескийо казва, че добродетелта е основа на републиката, а честта е основа на монархията, той лъже и народа, и кралете. Сега така може да говори само ситият буржоа, но никак не един философ. Основата на чистата монархия е енергията на нейния основател, най-силният и най-щастливият от хората, ако под думата щастие се подразбира благоприятното стечение на обстоятелствата.
към текста >>

При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи.
И той бил избрал ония свещени книги, в които е била сбито изложена цялата свещена мъдрост, старателно маскирана с всякакъв вид символи и басни. За да постигне именно тая си цел, Мойсей е основал израилската теокрация, издънки на която се явяват: християнството, от една страна и мохамеданството от друга. Християнските народи никога не са имали теократическо управление, нито в чиста, нито в смесена форма, понеже още от V век християнството се е разделило на няколко църкви, които съперничили помежду си, с явно демократически тенденции. Това обстоятелство е принудило християнските народи да опитат различни форми на управление, като почнали от монархията и свършили с републиката, но не са могли да учредят теокрацията, защото необходимото условие за това се явява единството на църквата, обучението, възпитанието, посвещението и избора на най-достойните във всичките християнски народи, а именно това тяхно единство липсва в тях и не може да го има при сегашния строй. Да се постигне това единство е възможно само като се уважават всички вярвания и се изясняват общите им основи, но това не направиха нито вселенските събори през първите векове на християнството, нито поместните събори, които станаха след разделянето на църквите, без да говорим за папството, което, поради изключителното си политическо положение, можеше да играе само партийна сектантска роля в християнството, която няма никаква прилика с истинския теократически авторитет. При все туй, индивидуалното и морално влияние на Исуса Христа е толкова голямо и толкова много е проникнато от божествена сила, че даже като се е ограничавало само с пречистването и оправянето душата и съвестта на отделните лица, можеха да се постигнат големи успехи. Църквата, която е разделена на много враждебни помежду си секти, е безсилна да влияе върху държавните учреждения на Европа, но, при все това, духът на християнството, който се проявява в общественото мнение, всява в народите на Европа непреодолимо отвращение както към веригите на демагога, така и към козните на тирана, и прави невъзможни за християнските народи и абсолютната република, и чистата монархия и всяка друга чиста политическа форма на управление. Но това, което е невъзможно за християнските народи, е възможно за другите. Африканските и особено азиатските народи, които изповядват исляма, до когато Цариград остане в ръцете на турците, представляват всички условия за учредяването на чистата монархия. Нека не се мисли, че усъвършенствуваните оръдия и най-новите способи за водене на войната принадлежали изключително на европейските народи. Всичко това може прекрасно да се приложи и към азиятците и африканците, и не само в редовната война по европейски образец, но и за масово нахлуване, което е свойствено на тия народи.
към текста >>

Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците.
На нея нито на ум не идва, че същата беда, която е връхлетяла съседа й, ще сполети своевременно и нея. Ние виждаме, че понастоящем между всичките „християнски" държави са се установили съвършено безнравствени, а следователно и неразумни отношения. Що се отнася до силата, която е способна да подигне против Европа народите на двата съседни материци, то тя ще се появи в неукротимата енергия на някой азиатец или африканец. Такъв владетел няма да се поколебае пред последиците на своя политически принцип. Тогава би се възродила една проста, но твърда монархия, като изпълнителка на волята на съдбата. Ще хвръкнат главите на императорските и кралските фамилии; огънят ще опустоши цели страни; силните „Мира сего" ще бъдат принудени да се присъединят към войските на чуждоземците. „Варварите" ще ни отмъстят за варварството на нашата колониална политика, като превърнат градовете ни в купища развалини, залени с кръвта на ония жители, които не ще могат да бъдат пръснати по далечните краища на Азия и Африка. Християнска Европа не ще има вече политическа сила да отблъсне тия бедствия, понеже чистата република и простата монархия са еднакво невъзможни в нея, поради пълната безнравственост на основите й. По всичките тия причини и по много други, ние ще трябва да потърсим извън политиката една възможна свръзка между европейските народи. Сега ще поговорим за учрежденията, които отдавна се мъчат да заменят в Европа основите на чистата монархия или република, т.е. за така наречените представителни учреждения".
към текста >>

27. 31. ПОЛИТИКА И ДУХОВНОСТ

фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници.
Никой от българските държавници не е минал теоретическия и практически курс на окултната наука, която дава потребните знания за човека, обществото, вселената и Бога, а са се задоволили само с повърхните сведения на съвременната университетска наука, пропита от погрешния материалистичен мироглед. Затова знанията им са твърде ограничени, а политическата им тактика е плод на случайни настроения и болезнени амбиции. Те са образували своите лични котерийки, безидейни и нестабилни, и с тях се лутат в мъглата, за да доловят временни успехи или да претърпят катастрофални несполуки, като винаги се ръководят от стремеж за материални облаги. А това значи, че строго, взето, не се осъществява сериозна политическа дейност, насочена да произвожда колективни блага и да потиква народа в пътя на един сигурен и траен прогрес. Цялата политическа история на съвременна България е редица от злополучни опити, които докараха тоя, надарен с добри качества, народ до положението на безправен политически и икономически роб. фалшификация на волята му в изборите, законодателна вавилония, изчерпване податните му сили, ескамотиране резултатите на неговия труд и тласкане в неизвестни пътища по чуждо влияние - ето отличителните прояви на дейността на българските държавници. Те говорят за национални идеали, за патриотизъм, за свобода, правов ред и социална правда, но това са само словесни перли, които се разбиват на прах от делата им, дела антинационални, антипатриотични и антисоциални. Българските политически дейци не разбират живота в неговата цялост и ширина, и заслепени от своите егоистични интереси, не искат да го разберат. Тяхното късогледство и упорство в невежеството са феноменални. Мислят, че всичко знаят и всичко могат, а всъщност, нищо не знаят, не искат да знаят и правят само пакости. Те имат само претенции да управляват, да водят, да заповядват и да богатеят на гърба на народа, без да се стряскат от неговите страдания и общ упадък.
към текста >>

28. XXIII. КОЙ И ЗАЩО ИСКА ДА ОТХВЪРЛИ „ИЗГРЕВЪТ ТОМ XIV И „СВЕЩЕНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ КЪМ УЧЕНИКА

V. Писма на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

в) Обясних й, че трябва да се въведе всичко това, което сестри Шкодреви под влиянието на своя нов Господар, не бяха въвели, а бяха отхвърлили като ненужно и вредно.
Това се виждаше при подреждане на материала. И изведнъж изкочи Онзи, който ги ръководеше и започна да ни пречи по всички възможни начини. Той беше жив и съществуваше. б) Предадох материала на Буряна Пенкова да го прегледа и тя започна отново да го подрежда, като не беше променила нито една дума, въведена от тях. Срещаше голямо противодействие, непрекъснато и през деня и през нощта. в) Обясних й, че трябва да се въведе всичко това, което сестри Шкодреви под влиянието на своя нов Господар, не бяха въвели, а бяха отхвърлили като ненужно и вредно. Този материал аз го бях подготвил по оригиналите. г) Ефросина Пенкова беше коректорът. Тя откри много грешки, които коригира. И тя откри един много важен пропуск, от който се виждаше кой е вече този, който ръководеше вече сестри Шкодреви. Ще го представим на подходящото място.
към текста >>

И сега сестри Шкодреви крадат чуждото доверие и го обсипват с покварата на Измяната.
Така, че той си е подготвил всичко. А том III е публикуван заедно с том II през 1995 г., а след 7 години сестри Шкодреви пишат лъжи и хули. Е какво ще кажете сега? Кажете го. и) И сега сестри Шкодреви лъжат, умишлено накарани от своя Господар. И сега сестри Шкодреви крадат чуждото доверие и го обсипват с покварата на Измяната. И сега сестри Шкодреви погазват всичко чисто и свято от „Свещените думи на Учителя" с калта на предателството и на измяната. Едновременно. И което е най-важното те изобщо не са чели „ Изгревът", нямат никакви знания, защото дори в „Изгревът" том XIV, който отхвърлят, защото на стр. 341-342 е написано много точно с ръката на Борис Николов, че той поставя „Трите образа на Великия" в този материал на „Свещените думи". 3. Тук се говори за различните повторения. Да има ги.
към текста >>

29. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

ТОМ 17

Под влиянието на красивите и възвишени мисли, които ми минават през ума, вечерта сънувах сън - как Учителят, тези, които ни учи и възпитава в присъствието на света, по даден знак всички се намерихме горе, в пространството, на известна височина и при едно магическо движение като направихме с ръка, откри се пред някои от нас една картина, която не мога да я изразя с думи, а останалите долу гледат и се чудят, като констатират в себе си факта, че Дъновистите наистина са хора необикновени, които владеят дълбоки тайни, открити тям от своя Учител - Дънов.
г., че ще живее в Бога и за Бога! То внесе неописуема радост в мен, която ме подтикна да реализирам една идея, която отдавна хлопа на моите врата - да си направя дневник. Писмото е израз на едно възходяще състояние на неговата душа. Тържествувах с неземна радост нея нощ. Славих и благодарих на Бога, че даде нов живот, нови импулси и стремежи на една душа, която възкръсва. Под влиянието на красивите и възвишени мисли, които ми минават през ума, вечерта сънувах сън - как Учителят, тези, които ни учи и възпитава в присъствието на света, по даден знак всички се намерихме горе, в пространството, на известна височина и при едно магическо движение като направихме с ръка, откри се пред някои от нас една картина, която не мога да я изразя с думи, а останалите долу гледат и се чудят, като констатират в себе си факта, че Дъновистите наистина са хора необикновени, които владеят дълбоки тайни, открити тям от своя Учител - Дънов. Това им даде възможност да се позамислят. * * * Сутринта станах пълна с радост. Не бях си направила още утринната молитва, донесоха ми писмо от Дена Б. Манова, у-ка в с. Годеч. Във време на молитвата имах вдъхновение, отправих добри, чисти мисли към тях и се помолих за тях, да се събудят душите им, да прогледнат, за да вкусят и те от щастието и Божиите блага.
към текста >>

Тя още повече ми поотвори очите и под нейното влияние написах едно хубаво писмо на како Бада.
Този ден още по-добре трансформирах състоянието на душата. Към обед имах едно дълбоко размишление; окъпах душата си във вътрешно молитвено съзерцание. Светна на очите ми. Четох, учих малко стенография и тъй леко, леко прекарах деня. На сутринта - 13.III.т.г., сряда, станах доста бодра, в 6 ч сутринта бях готова, четох 6а беседа от единадесетата серия - „Бог е Дух". Тя още повече ми поотвори очите и под нейното влияние написах едно хубаво писмо на како Бада. Почувствувах една лекота и мир в душата. И тъй прекарах деня в хармония и радост. Вечерта седях до късно - четох. Легнах си при едно много хубаво разположение; Сънувах: отишла съм при Савка, приказвахме си; между другото тя ми каза, че Учителят във време на землетресенията ще си замине. На сутринта, 14.III.т.г., четвъртък, станах бодра.
към текста >>

Аз си помислих, че ще ми е тесничко, но съгласих се, поради обстоятелството, че по-добре на тесничко, но на свое, отколкото на широко, но на чуждо.
Селото - близо до София и пред мен виждам един дълбок извор, мисля си, че името си носи селото от този извор, по селски наречен „кладенец". Яви се пред група селяни един лекар, който, като ме видя, че там съм с Пеньо, ръкува се с мене и помисли, че съм женена, а хората му отговориха: „Те не са женени, но са годени, затова ги искаме учители в селото ни." Това е мнението на цялото село за нас, което единодушно ни обича и желае. През месец юлий същата година, 1934 г. В размишленията си за моето учителствуване къде ще бъде идната година, сънувах, че съм в Равна, пак с Пеньо учители. Моята стаичка, каквато си е мъничка, я виждам на една височин- ка и група хора от Равна, весели, засмени, се гласят да дигнат къщичката ми и да я спуснат по наклона в Равна, за да живея в моята си къща, да не взимам под наем. Аз си помислих, че ще ми е тесничко, но съгласих се, поради обстоятелството, че по-добре на тесничко, но на свое, отколкото на широко, но на чуждо. След това ръкувах се, здрависах се с всички селяни, и с Милуш Рангелов. На 16.1.1935 г., сряда, към 12 ч [на] обед, полегнах си да си почина, сънувам Учителя при нас и в съзнанието ми е изявеният Христос, Който ни каза: „Ще ви кажа една тайна - когато се намерите в безизходно положение и сте отчаян, направете едно добро, макар и микроскопическо да бъде то - на вас животът ще ви се продължи и всичко ще ви тръгне непременно; закон е това, който никой не го знае." Другото не запомних. 22.1.1935 г., вторник вечер, преди да стана, сънувах се, че съм назначена учителка в село Равна. Там съм, и Пеньо там. Чудно ми се видя и веднага се сетих за това, което бях си поставила за цел.
към текста >>

30. 6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год.

ТОМ 17

Сега съм под силното впечатление и влияние на прочетеното.
6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год. За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко 22.XI.936r., 1 ч. обед, неделя Пеньо, тази заран не ходих в салона, сама си прочетох първата беседа от най- новото томче съборни беседи - „Да им дам живот". Много съм доволна, защото подчертавах си и преживявах силните моменти в беседата. Сега съм под силното впечатление и влияние на прочетеното. В нея силно подчертан е въпросът за свободата, вярата и знанието. И тъй ми станаха ясни тези понятия, както никой друг път. Спирах се на много места и размишлявах. Велико нещо е, ти казвам, да се чете словото на Учителя с разбиране. Вярвам ти да си я чел, но повтори я и потрети я, за да видиш каква яснота и каква връзка има с нашия живот, за да не се спирам да описвам.
към текста >>

Чуждо ли състояние беше, съзнанието на някое велико ли същество беше или разширение на моето съзнание, не зная.
Оттам Бог ми се показва сега! Само трябва с 2-3 думи по-често да ме подканяш! Като те изпратих с автомобила и си тръгнах за Изгрева, имах такова разширение на съзнанието, такава светлина и радост изпълваше душата ми, че бях готова всичко да обгърна и на която точка или кътче на земното кълбо да се намирам, аз чувствувах една неизказана вътрешна пълнота и свобода. Такова преживяване никога не съм имала. То широта, то свобода, то радост, то мир, то, казвам ти, нещо небивало досега! Чуждо ли състояние беше, съзнанието на някое велико ли същество беше или разширение на моето съзнание, не зная. С каква готовност и сигурност, че сто на сто ще замина за Губеш и така го възлюбих, не ти е работа. Няколко дни живях с това състояние. На другия ден още сутринта отидох при Колю Нанков, разправих му и той с най-голяма готовност се отзова, че ще се срещне с Боев и ще уреди работата. През тези няколко дни той не можа да се вреди да влезе веднага, нали знаеш каква е навалица в инспекцията. Мен през това време ме извика Учителят горе, да ми каже да сваря на Катя компот от круши.
към текста >>

Губеш, дали е мое или чуждо, и му казах, че работата не пречи в духовния живот и че Колю ще я нареди.
На другия ден още сутринта отидох при Колю Нанков, разправих му и той с най-голяма готовност се отзова, че ще се срещне с Боев и ще уреди работата. През тези няколко дни той не можа да се вреди да влезе веднага, нали знаеш каква е навалица в инспекцията. Мен през това време ме извика Учителят горе, да ми каже да сваря на Катя компот от круши. Той ми ги даде, за да отпости, беше постила 7 дни. Аз използувах случая и Го попитах на какво се дължи това състояние в мен и тази радост да отивам учителка в с. Губеш, дали е мое или чуждо, и му казах, че работата не пречи в духовния живот и че Колю ще я нареди. И можеш ли да се сетиш какво ми каза? Ето какво: „Това е чисто материално. Ще си купиш някои работи." И добави с една кротка, мила физиономия: „Защо не учиш тука? Защо не свириш и не пееш? Свири и пей и учи на пишуща машина!
към текста >>

31. 18. Езикът на Зодиака

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

В най-добрия случай родените под Рак са хора религиозни, въздържани и благонравни – и туй укрепва нравствено тия иначе приспособими, податливи на влияние и внушение натури.
Сами по себе си те са умни, хитри, досетливи и схватливи. Външно лесно се приспособяват - като водата, която приема формата на съда, в който е налята. Но вътрешно те са упорити и си знаят своето. Пак като водата - излезе ли от съда, тя започва да се лее свободно, следвайки своето естество и наклона на терена. Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било нужно. В най-добрия случай родените под Рак са хора религиозни, въздържани и благонравни – и туй укрепва нравствено тия иначе приспособими, податливи на влияние и внушение натури. Наблюденията показват, че макар способни и паметливи, родените под Рак са повечето възпроизвеждащи, отколкото творчески производителни натури. Те умеят добре да асимилират чуждото и да го възпроизвеждат. Всред тях често се срещат писатели-белетристи и то доста плодовити, актьори, певци, музиканти виртуози - добри изпълнители, но не и творци. Болестите, на които са изложени родените под Рак са следните - белодробни и стомашни разстройства, рак, ревматизъм и ишиас. Една характерна черта у тия люде, особено жените - те често си въобразяват, че са болни, страдат от така наречените „въображаеми болести”.
към текста >>

Те умеят добре да асимилират чуждото и да го възпроизвеждат.
Но вътрешно те са упорити и си знаят своето. Пак като водата - излезе ли от съда, тя започва да се лее свободно, следвайки своето естество и наклона на терена. Тия хора - особено нисшите натури - имат донейде характера на котките - умилкват се и правят мили очи, докато получат желаното, а след това напущат равнодушно оня, от когото са добили, каквото им е било нужно. В най-добрия случай родените под Рак са хора религиозни, въздържани и благонравни – и туй укрепва нравствено тия иначе приспособими, податливи на влияние и внушение натури. Наблюденията показват, че макар способни и паметливи, родените под Рак са повечето възпроизвеждащи, отколкото творчески производителни натури. Те умеят добре да асимилират чуждото и да го възпроизвеждат. Всред тях често се срещат писатели-белетристи и то доста плодовити, актьори, певци, музиканти виртуози - добри изпълнители, но не и творци. Болестите, на които са изложени родените под Рак са следните - белодробни и стомашни разстройства, рак, ревматизъм и ишиас. Една характерна черта у тия люде, особено жените - те често си въобразяват, че са болни, страдат от така наречените „въображаеми болести”. ЛЪВ Слънцето преминава през този знак от 21/22 юли до 21/22 август. Втори огнен знак.
към текста >>

Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота.
Дори й когато принадлежат към нисшия уровен, те проявяват известна човещина и търпимост. Една слабост имат обаче - че са не дотам устойчиви в своите убеждения, неустойчивост, която у по-слабохарактерни представители на тоя знак, може да се изроди в безпринципност. Умствено са добре одарени. Склонни са към философска мисъл, към психология, към научни занятия в областта на експерименталните науки, а нерядко се занимават и с изкуство. Но тях особено силно ги занимават ония въпроси, които са свързани с новите и слабо изследвани области в науката. Клонят към новото, към онова, което се развива под влияние на окултните схващания за живота. И затова под този знак нерядко се срещат учени, които третират въпроси, намиращи се на междата, що дели официалната наука от окултизма. Метапсихика, характерология, астрология, психология, хуманни и общочовешки проблеми - ето ония области, които най-вече привличат по-високо издигнатите представители, принадлежащи към този знак. Те с ясен и непредубеден поглед търсят истината и са готови да я направят достояние и на другите. Работят за духовно издигане на човечеството, подбуждани от истинско убеждение и хуманни чувства. Така тези хора дават израз на ония възвишени качества, които лежат в естеството на този духовен знак.
към текста >>

Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават.
Има измежду тях хора, които принадлежат към разни професии, но всички се отличават с по-голяма или по-малка състрадателност и отзивчивост към човешките неволи. Много от родените под Риби имат добре развити музикални и поетични дарби. Те са романтични натури, одарени с богата фантазия, която им създава един вътрешен свят, изпълнен с постоянно менящи се образи и видения. Възприемчиви за външните впечатления, и не по-малко чутки за внушенията, които изхождат из областта на подсъзнанието, техните състояния постоянно се менят. Ето защо, нерядко, след състояние на душевен подем и вдъхновение - те изпадат в мрачни настроения и изпитват безпричинна тъга. Водата, морето и звездното небе им упражняват силно влияние и те обичат да ги съзерцават. Колкото и да е благоприятна за някои от тях обстановката, всред която живеят, не може да се каже, че тия чувствителни натури са изобщо щастливи. Те често изживяват моменти на силен душевен гнет, на най-дълбок песимизъм и меланхолия. Някакъв непонятен страх ги измъчва, който ги кара да дирят самота и уединение. Изобщо, на родените под знака Риби не е съдено да изпъкнат на преден план в живота - те остават в сянка и то не поради липса на дарби и способности, а поради една властна повеля на тяхната съдба да се жертвуват и да служат. Сърдечни, приветливи и дружелюбни натури, с тиха и скромна обхода, те правят добро впечатление в обществото, още по-вече, че винаги се стараят да доставят удоволствие на другите.
към текста >>

32. Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА II.

Влад Пашов

ТОМ 18

Хората, които се намират под негово влияние са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и силно подчертано аз.
Тези качества на огъня се предават и на онези типове, които се явяват като израз на тази творческа енергия. Огънят дава специфични морфологични и психологични белези, които са проява на качества на този елемент. Огненият елемент дава холеричния темперамент.* Това са общи качества на огнения тригон. Но той, казахме, има три проявления: Овен - , Лъв - и Стрелец - , които имат отношение към трите свята в човека и природата - умствения, духовния и физическия или волевия. Овенът има отношение към умствения свят и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества. Хората, които се намират под негово влияние са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и силно подчертано аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение. По-нисшите типове се явяват като тирани и насилници.
към текста >>

Те не могат да търпят чуждо мнение.
Овенът има отношение към умствения свят и гореспоменатите качества на огъня се проявяват при него като умствени качества. Хората, които се намират под негово влияние са активни, подвижни, деятелни, с прогресивен ум и силно подчертано аз. Те са крайно независими и амбициозни, идеалисти; хора на мисълта и плановете. Те обичат да ръководят, да направляват, да дават тон на нещата. Обичат да господаруват, но самите те не търпят чужда власт. Те не могат да търпят чуждо мнение. По-нисшите типове се явяват като тирани и насилници. Те обичат да бъдат глава - да застават начело на движения, начело на всякаква работа. Вторият знак на огъня е както казах Лъв - Той вече има отношение до сърцето - свързан е повече със сърдечния живот на човека. И при него човек има в себе си качествата на огъня - активност, деятелност, импулсивност и пр., но те се отнасят не вече до мисълта, но до чувствата. Те повече изживяват нещата вътрешно, и се импулсират от сърцето.
към текста >>

Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност.
Водата е блажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Водата е негативна, пасивна, възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаност към живота и оттам и желание за безсмъртие, „което комбинирано със знанието тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствувания и материални въплъщения, чрез съединението със своята половина”” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на Водата - Скорпион , може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постоянно се превръща в пара. Сравняват го още с кипящо море. Тук пасивността на водата под влиянието на огъня се превръща в крайно голяма активност. Това е знак с неизчерпаеми енергии и възможности. Типовете на Скорпиона са извънредно деятелни, волеви, разумни и дълбоко проницателни. За Рибите , третият знак на водата, един съвременен астролог каза - широко, безкрайно море, тихо и спокойно, където отделността, частта изчезва и доминира общата маса - Цялото. И чисто психологически у типовете на Рибите има нещо много интересно - у тях се заражда едно ново съзнание, в което се отразява вечността. Това е знака, под който се развива общочовешката и космична обич у хората - отделността изчезва и човека се чувства като част от Цялото.
към текста >>

Затова, хората родени под влиянието на тази динамична група, са активни, деятелни, предприемчиви.
Също така те са хора, на които човек може напълно да разчита, било за добро или за зло, стига да се убедят в полезността на това, което защищават. Третата динамична група, наречена подвижни или общи знаци, се състои от Близнаци , Дева , Стрелец и Риби . Те са краят на един сезон и преход към друг. Те имат следните общи качества — многостранност, гъвкавост, приспособимост, безпокойство и нерешителност. Главните знаци символизират изтичащата двигателна сила на вселената, в която се проявява стремеж за творчество, движение и енергия, желание за проявление. Затова, хората родени под влиянието на тази динамична група, са активни, деятелни, предприемчиви. Те са хора на волята. Следователно, личностите, родени под кардиналните знаци, са работници в този свят, но не обикновените работници, но ръководещите в индустрията и предприятията въобще. При неподвижните знаци, двигателната и творческа сила се е превърнала в спокойна и организираща мощ, която съгражда, материализира и излива във форми. Затова се казва, че тяхната мощ и сила е ментална, духовна и дава цел на дейността и една подвижност на благородните стремежи на живота. От подвижните или общи знаци три са двойни - Близнаци , Стрелец и Риби , само Дева не е двоен.
към текста >>

33. 8. ЛУНАТА

Иван Антонов

ТОМ 18

8. ЛУНАТА ЛУНАТА и значението на нейните аспекти Луната е представителка на Земята и всъщност, когато говорим за съчетанията на Луната, както и за всичко, което идва чрез нея, подразбираме това, което човек придобива или губи под влиянието на Луната, или все едно - на Земята.
8. ЛУНАТА ЛУНАТА и значението на нейните аспекти Луната е представителка на Земята и всъщност, когато говорим за съчетанията на Луната, както и за всичко, което идва чрез нея, подразбираме това, което човек придобива или губи под влиянието на Луната, или все едно - на Земята. След влиянието на Слънцето върху живота и съдбата на човека, на второ място по значение и сила идват влиянията на Луната, т. е. на Земята. Това е така, защото животът на Земята зависи от Слънцето, а животът на човека е в зависимост от Слънцето и Земята. Човешкият организъм е изцяло свързан със Земята като общ организъм. Следователно, всички явления, които стават със Земята, стават и с човешкия организъм.
към текста >>

След влиянието на Слънцето върху живота и съдбата на човека, на второ място по значение и сила идват влиянията на Луната, т. е.
8. ЛУНАТА ЛУНАТА и значението на нейните аспекти Луната е представителка на Земята и всъщност, когато говорим за съчетанията на Луната, както и за всичко, което идва чрез нея, подразбираме това, което човек придобива или губи под влиянието на Луната, или все едно - на Земята. След влиянието на Слънцето върху живота и съдбата на човека, на второ място по значение и сила идват влиянията на Луната, т. е. на Земята. Това е така, защото животът на Земята зависи от Слънцето, а животът на човека е в зависимост от Слънцето и Земята. Човешкият организъм е изцяло свързан със Земята като общ организъм. Следователно, всички явления, които стават със Земята, стават и с човешкия организъм. Накратко казано, това са връзките, отношенията и обмяната на човека, т. е.
към текста >>

Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно.
Хармонията между Луната и Меркурий говори за хармонична, съгласувана дейност между чувствата и разума, между мислите и желанията. Дисхармонията между Луната и Меркурий говори за разногласие между желанията и мислите. Липсата на всякакъв аспект между Луната и Меркурий говори, че такъв човек още не е правил усилия за изграждане на постоянна връзка между мисли и желания. Луната може да приема благотворни влияния от Меркурий, когато самият Меркурий има преобладаващи хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците. Когато, обаче, Меркурий има преобладаващи съчетания с другите светила, особено със злосторниците, в такъв случай хармоничното съчетание на Луната с Меркурий не придава нищо от неговите положителни качества. Когато между Луната и Меркурий има хармонично съчетание, а поотделно и Луната и Меркурий имат преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, в такъв случай благотворното влияние на Меркурий върху Луната бива най-силно и най-благотворно. Луната управлява впечатлителността, въображението и желанията. Следователно, когато Луната получава хармонично съчетание от хармоничен Меркурий, въображението, желанията и впечатленията в този случай биват придружени от разумност, съзнателност и целесъобразност. Обратно, когато Луната получава най-силен дисхармоничен аспект от нехармоничен Меркурий, желанията, впечатлителността и въображението са лишени от разумност, съзнателност и целесъобразност. 8.2. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ВЕНЕРА ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, 72° или секстил с Венера Понеже както Луната, така и Венера имат отношение към женския принцип, всяка хармония между Луната и Венера е твърде благотворна за сърцето и за духовния живот на човека. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Венера, толкова повече са възможностите и условията за щастие и сърдечен живот, за сбъдване на сърдечните мечти и копнежи на човека, защото Венера има отношение към любовта и щастието, което идва чрез любовта, а Луната има отношение към формите, чрез които се приема и запазва щастието на любовта.
към текста >>

Венера оказва много благотворно влияние върху Луната с хармоничните си съчетания, когато обаче и самата Венера има преобладаващи хармонични аспекти с добротворците.
Следователно, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Венера, толкова пo-големи са условията и възможностите на такъв човек да придобива и проявява гореказаните качества с мислите, чувствата, словата и делата си. Външния вид на такъв човек е привлекателен, миловиден, благоразполагащ, той лесно печели приятелство и любовта на околната среда, благодарение на своята внимателност и красиви отношения. Люде с такива съчетания в хороскопа си имат множество приятели в живота си. За характера на такива люде всякога се казва, че са симпатични и благородни. Силата на хармонията между Луната и Венера в хороскопа на даден човек определя доколко той има условия и възможности да придобива положителните качества на Венера и да изработва Венерини добродетели. Венера оказва много благотворно влияние върху Луната с хармоничните си съчетания, когато обаче и самата Венера има преобладаващи хармонични аспекти с добротворците. Но ако Луната получава хармонични аспекти от Венера, а самата Венера има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Луната не може да получи нищо добро от Венера. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ВЕНЕРА Колкото е по силна дисхармонията между Луната и Венера, толкова повече такъв човек е лишен от положителните качества на Венера или пък няма условия и възможности да ги придобива и проявява. Дисхармонията между Луната и Венера е свитетелство, че красивите апечатления, образи и желания у даден човек не са толкова силни, за да бъдат постоянни, а често биват нарушавани от противоположни изживявания. Силата на дисхармонията между Луната и Венера определя доколко човек е лишен от любовта, нежността и грижите на майка си и сестрите си, понеже Луната символизира в хороскопа майката и женското потомство в къщи. При такава дисхармония човешкото сърце няма условия да придобие Венерините сърдечни добродетели.
към текста >>

Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко.
Силата на дисхармонията между Луната и Венера определя доколко човек е лишен от любовта, нежността и грижите на майка си и сестрите си, понеже Луната символизира в хороскопа майката и женското потомство в къщи. При такава дисхармония човешкото сърце няма условия да придобие Венерините сърдечни добродетели. Естествено, такъв човек няма да се радва на положителни, сърдечни дружби, няма да печели симпатиите и обичта на околната среда, не ще има лично сърдечно щастие или то ще бъде често нарушавано от преобладаващите дисхармонии и промени, условията за работа и успех в областта на изкуството ще срещнат много пречки и много промени и разочарования ще придружават изживяването на сърцето. Хармонията между Луната и Венера, според нейната сила, е свидетелство, че такъв човек в много от миналите си животи е работил усилено, честно, идейно и целесъобразно в областта на изящните изкуства, водил е образцов семеен живот, бил е почтен към приятелите си, оценявал е всички блага и добрини, идващи чрез изкуствата, семейния живот и приятелството, стремил се е винаги да бъде верен носител, служител и изявител на любовта и на всички благородни качества. Дисхармонията между Луната и Венера, в зависимост от нейната сила, показва, че в редица минали животи такъв човек е нарушавал правилата по отношение на изящните изкуства, семейния живот и приятелството. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера е с преобладаващи дисхармонии от злосторниците, тогава Венериното влияние върху Луната е доста тежко. Когато Луната получава дисхармония от Венера, а самата Венера има преобладаваща хармония от добротворците, в такъв случай Венерините влияния върху Луната не са много тежки. Липсата на всяко съчетание между Луната и Венера е свидетелство, че такъв човек още не е направил никакви усилия съзнателно да придобива Венерините добродетели и да ги проявява спрямо другите, било чрез изкуствата, било чрез семейния живот. Когато има хармония между Луната и Венера, а поотделно Луната и Венера имат преобладаващи хармонии с добротворците, в такъв случай Венерините добродетели се придобиват в пълнота и съвършенство, и щастието в служенето на изкуството и в семейния живот е голямо и сигурно. В такъв човек има добре развити естетически чувства и той всякога и във всичко се стреми да бъде носител и служител на красотата. Когато има дисхармония между Луната и Венера, а Луната и Венера поотделно получават преобладаващи дисхармонични аспекти от злосторниците, в такъв случай човек е лишен от всякакви естетически чувства и не проявява никаква умствена, духовна или физическа красота.
към текста >>

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности.
Накратко казано, в зависимост от силата на дисхармонията между Луната и Марс, в живота на такъв човек се проявява нечистота, безредие във впечатления, желания, хранене, облекло и обстановка. Колкото по-силна е дисхармонията между Луната и Марс, толкова по-податлив е човек на влиянията на животинското царство, т. е. на своята низша природа. Липсата на всякакви съчетания между Луната и Марс, показва, че такъв човек още не е минал през изпитания, за да се научи да разграничава низшата си природа от висшата. Дисхармонията между Луната и Марс показва недоразумения и нещастия в брачния живот, особено в мъжки хороскоп. 8.4. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С ЮПИТЕР ЛУНАТА в съвпад, тригон, паралел, съвпад в скоби, 72 или секстил с ЮПИТЕР Хармоничните съчетания на Луната с Юпитер имат твърде благотворно влияние и значение за умствения, и за духовния, и за органическия живот на човека, както и за неговите материални условия и възможности. Юпитер се нарича „ГОЛЕМИЯТ ДОБРОТВОРЕЦ”, носител на голямото щастие и големите постижения, защото Юпитер има отношение към висшия творчески разум, чрез който човек възприема, осъзнава и оползотворява всички благословения, идващи от разните висши светове. Луната управлява въображението, което в духовно отношение има същата служба, каквато е утробата на майката по отношение на физическия живот. Следователно, когато Луната има хармонично съчетание с Юпитер, т. е. с управителя на висшия творчески разум на човека, тогава въображението на човека става поле, където възрастват семената на идеите и мислите от висшите светове, където те добиват материална форма, т. е. конкретна разработка.
към текста >>

Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е.
Колкото по-силна е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са условията и възможностите да се обогатява въображението на човека, да зачева и ражда идеите и мислите на висшите светове. Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания. Затова, когато има хармония между Луната и Юпитер, религиозните стремежи, вярата и надеждата на човека са добре развити. Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение. Затова, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са умствените, духовните и материални придобивки на човека. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е. на влиянието на висшите ангелски светове. Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща.
към текста >>

на влиянието на висшите ангелски светове.
Юпитер има отношение към религиозния живот на човека, към неговите религиозни стремежи и разбирания. Затова, когато има хармония между Луната и Юпитер, религиозните стремежи, вярата и надеждата на човека са добре развити. Юпитер се нарича планета на изобилието в умствено, духовно и материално отношение. Затова, колкото по-голяма е хармонията между Луната и Юпитер, толкова по-големи са умствените, духовните и материални придобивки на човека. Накратко казано, според силата на хармонията между Луната и Юпитер човек придобива добродетелните сили, качества, дарби и способности на Юпитеровото влияние, т. е. на влиянието на висшите ангелски светове. Когато сам Юпитер има преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава при хармоничното му съчетание с Луната се придобиват Юпитеровите дарби и способности и добродетели в най-голямата им пълнота и в най-висшата им степен на проява. Когато, обаче, Юпитер има преобладаващи дисхармонични съчетания със злосторниците, в такъв случай Юпитеровите дарби и способности се придобиват в много по-малка и по-слаба форма. ЛУНАТА в опозиция, квадрат или полуквадрат с ЮПИТЕР Според силата на дисхармонията на Луната и Юпитер въображението е повече или no-малко неправилно развито, неправилно възприема идеите и замислите на висшите светове, поради което човек има неправилна представа за нещата и явленията в природата и живота. Такъв човек си въобразява, че всичко знае и разбира най-добре, че другите трябва да се ръководят от него, че само той може да направи най-хубавите неща. Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство.
към текста >>

Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно.
Силата на дисхармонията между Луната и Юпитер определя силата и трайността на човешката гордост, на човешкото тщеславие, на суеверието, фанатизма, преувеличаването, самохвалството, лъже вярата в несъществуващи чудеса и явления, вярването, че може да се постигне без разумни усилия, без ученичество и работа познание, сила и съвършенство. Всички видове религиозни течения и общества, отличаващи се с всевъзможни суеверия, отричащи науката и надяващи се на съвършенство и спасение по чудо, са създадени от люде, в чиито хороскопи Луната и Юпитер са в дисхармония. Всички религиозни учения, отличаващи се с празнодумство и обещаващи чудотворни постижения без работа, са рожба на такива умове. Накъсо казано, всички възможни изопачения, заблуждения и лекомислия в областта на религиозните схващания и разбирания са родени от умовете на люде, в чиито хороскопи има дисхармония между Луната и Юпитер, а и самият Юпитер има преобладаващи дисхармонии от злосторниците. В последният случай отрицателните качества са проявени в най-силна форма. Когато Луната е дисхармонично съчетана с Юпитер, но Юпитер получава преобладаващи хармонични съчетания с добротворците, тогава дисхармоничното влияние на Юпитер върху Луната не е така силно и вредно. Заблудите на такъв човек в религията няма да бъдат така големи и гореказаните качества няма да са много силни в отрицателно отношение. Когато няма никакви съчетания между Луната и Юпитер, човек още не си е поставил задача съзнателно да определи отношенията си спрямо религиозните схващания и разбирания. Всяка хармония между Юпитер и Луната означава условия и възможности за развитие на висшите дарби и способности, чрез които човек има връзка, отношение и обмяна с висшите светове, които ръководят религиозният живот на човека. Обратно, всяка дисхармония между Луната и Юпитер означава нарушение на законите на висшите светове, скъсване на връзките, отношенията и обмяната с тези светове, изгубване на висшите дарби, добродетели и способности, чрез които се постигат голямото добро и голямото щастие. 8.5. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА СЪС САТУРН ЛУНАТА в тритон, 72° или секстил със САТУРН Силата на хармонията, която съществува между Луната и Сатурн, особено, когато той получава предимно хармонични съчетания от добротворците и главно от Слънцето, определя силата и количеството на добродетелните качества, които Сатурн придава на Луната, т. е.
към текста >>

При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно.
Прегрешенията на такъв човек са станали причина всички пострадали да му изпратят своите проклятия, които образуват неговата карма. За такива люде народната мъдрост казва: „Посял ветрове - пожънал бури”. На тях е чужда всяка радост, те не виждат нищо смислено и красиво в живота. Техният ум вижда само грешки и лоши неща, отрицанието, възмущението и презрението е тяхното постоянно настроение, недоволство и зложелателство са техен неразделен спътник. При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив. При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн. Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника Йов от Библията. 8.6. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С УРАН ЛУНАТА в тригон, 72° и секстил с УРАН Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волевия живот на човека, особено до тридесетгодишна възраст, която се нарича Лунна, тъй като до тридесетгодишна възраст над човека господства Лунното влияние. Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват хармонично дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, откъдето придобива Прометеевския огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката.
към текста >>

АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С УРАН ЛУНАТА в тригон, 72° и секстил с УРАН Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волевия живот на човека, особено до тридесетгодишна възраст, която се нарича Лунна, тъй като до тридесетгодишна възраст над човека господства Лунното влияние.
При дисхармония между Луната и Сатурн човек е всякога страхлив, преувеличава опасностите, вижда опасности там, където те не съществуват, винаги е нерешителен, колеблив и недоверчив. При дисхармония между Луната и Сатурн, когато самият Сатурн получава предимно хармонични съчетания от добротворците и липсват дисхармонии със злосторниците, тогава дисхармоничното влияние на Сатурн върху Луната не е толкова пакостно и злокобно. Когато има хармония между Луната и Сатурн, а самият Сатурн получава предимно дисхармонии от злосторниците, тогава неговите хармонични влияния върху Луната ще останат без последствие, т. е. лицето не ще получи добродетелните качества на Сатурн, поменати за хармоничните съчетания на Луната и Сатурн. Когато липсват всякакви съчетания между Луната и Сатурн, това показва, че такъв човек е свободен от тежки кармични задължения и не е бивал поставян на изпитания, през каквито е минал праведника Йов от Библията. 8.6. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С УРАН ЛУНАТА в тригон, 72° и секстил с УРАН Колкото по-силно е хармоничното съчетание между Луната и Уран, толкова по-силно е положителното Ураново влияние върху умствения, духовния и волевия живот на човека, особено до тридесетгодишна възраст, която се нарича Лунна, тъй като до тридесетгодишна възраст над човека господства Лунното влияние. Според силата на хармонията между Луната и Уран, по-добре или по-слабо се развиват хармонично дарбите и способностите, намиращи се в коронната част на главата, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна с висшите ангелски светове, откъдето придобива Прометеевския огън за творчество във всички области на науката, изкуствата, философията и техниката. Хармонията между Уран и Луната е свидетелство, че такъв човек в много минали животи е бил прилежен ученик, който е прилагал усвоеното познание. Хармонията на Луната с Уран дава мощно и богато творческо въображение. Умът на такъв човек се отличава с бърза схватливост и съобразителност. Впечатлителността е бърза, интензивна, богата.
към текста >>

Всички окултни науки са под влиянието на Уран.
Впечатлителността е бърза, интензивна, богата. Чувствата на такъв човек и възгледите му са устойчиви, постоянни, интензивни, самобитни. Замислите и стремежите на такъв човек всякога има духовна насоченост, отличават се с духовна светлина и са самобитни, нови. Хармонията на Луната с Уран още от ранна възраст дава интерес към изучаване на окултните идеи и науки. Силата на аспекта определя и постиженията, които може да има човек в областта на окултните науки. Всички окултни науки са под влиянието на Уран. Всички самобитни творения и открития в областта на науките, изкуствата и техниката са също под влиянието на Уран. Затова хармонията между Луната и Уран дава най-богатите условия и възможности за придобиване на окултни познания, духовна светлина и прозрение. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Уран, толкова по-големи са благоприятните условия и възможности за овладяването на духовното познание в цялата му широта, за развитие на духовните дарби и способности, за усъвършенстване и напредък в духовното поле. Най-важните дарби, способности и добродетелни качества, които се развиват при хармония между Луната и Уран са: необикновено силна, бърза и точна интуиция, т. е. духовно прозрение, чрез което човек от пръв поглед, първо впечатление и първа дума разбира с кого може да е приятел и с кого не, любов към всички същества и идеал за издигане на цялото човечество.
към текста >>

Всички самобитни творения и открития в областта на науките, изкуствата и техниката са също под влиянието на Уран.
Чувствата на такъв човек и възгледите му са устойчиви, постоянни, интензивни, самобитни. Замислите и стремежите на такъв човек всякога има духовна насоченост, отличават се с духовна светлина и са самобитни, нови. Хармонията на Луната с Уран още от ранна възраст дава интерес към изучаване на окултните идеи и науки. Силата на аспекта определя и постиженията, които може да има човек в областта на окултните науки. Всички окултни науки са под влиянието на Уран. Всички самобитни творения и открития в областта на науките, изкуствата и техниката са също под влиянието на Уран. Затова хармонията между Луната и Уран дава най-богатите условия и възможности за придобиване на окултни познания, духовна светлина и прозрение. Колкото по-силна е хармонията между Луната и Уран, толкова по-големи са благоприятните условия и възможности за овладяването на духовното познание в цялата му широта, за развитие на духовните дарби и способности, за усъвършенстване и напредък в духовното поле. Най-важните дарби, способности и добродетелни качества, които се развиват при хармония между Луната и Уран са: необикновено силна, бърза и точна интуиция, т. е. духовно прозрение, чрез което човек от пръв поглед, първо впечатление и първа дума разбира с кого може да е приятел и с кого не, любов към всички същества и идеал за издигане на цялото човечество. Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение.
към текста >>

Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите, чувствата, живота и делата си върху околната среда, върху всички обществени слоеве изобщо.
Колкото по-силна е хармонията между Луната и Уран, толкова по-големи са благоприятните условия и възможности за овладяването на духовното познание в цялата му широта, за развитие на духовните дарби и способности, за усъвършенстване и напредък в духовното поле. Най-важните дарби, способности и добродетелни качества, които се развиват при хармония между Луната и Уран са: необикновено силна, бърза и точна интуиция, т. е. духовно прозрение, чрез което човек от пръв поглед, първо впечатление и първа дума разбира с кого може да е приятел и с кого не, любов към всички същества и идеал за издигане на цялото човечество. Животът на такива люде е необикновен във всяко отношение. Поради своите високи умствени и духовни потребности, поради своя общочовешки и всемирен идеал, те търсят за приятели само светии, мъдреци и гении. Люде с хармоничен аспект на Луната с Уран оказват твърде силно влияние с идеите, мислите, чувствата, живота и делата си върху околната среда, върху всички обществени слоеве изобщо. За тези човеци може да се каже още, че те не се поддават на чужди отрицателни влияния, а напротив - сами те всякога влияят напредничаво и най-благотворно върху околната среда. С каквато и среда да се съберат, те се стремят съзнателно да я спечелят за доброто, да увеличат светлината и щастието й, да й предадат от своите най-възвишени качества и добродетели. Вродени и силно подчертани у тези люде са свободолюбието, пълната независимост, самостоятелността и самобитността. Такива люде са най-добрите организатори и предназначители във всички области на човешката дейност, защото техните открития и постижения изпреварват своето време, техният устрем към преодоляване на старото и прокарването на новото е непреодолим. В практическото провеждане на техните винаги големи, нови и общочовешки идеали ги ръководи тяхната мощна интуиция, която им посочва пътя, човеците и средствата, чрез които те могат да осъществят замислите си.
към текста >>

Липсата на съчетания между Луната и Уран показва, ограничено въображение, ограничена впечатлителност, липса на оригиналност, склонност към подражаване на околната среда, липса на самостоятелност и самоувереност, склонност към подчиняване на чуждо мнение. 8.7.
Тази диехармония често се превръща в болезнено честолюбие, болезнена чувствителност - обидчивост, сръдливост, неотстъпчивост, непримиримост, инат. Ако освен диехармоничното съчетание с Уран, Луната има и хармонични съчетания от добротворците, тогава много от казаните отрицателни качества ще се намалят и съответно видоизменят, в зависимост от аспектите, които облекчават дисхармонията. ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби с УРАН Тези съчетания на Луната с Уран са хармонични, благотворни, усилват духовните дарби и способности на човека, толкова повече, колкото по-силна е неговата любов към Бога, към окултните идеи и науки, колкото е по-духовен и по-определен в следването на своя висш идеал. Люде с материалистически схващания и разбирания, които нямат вяра в Бога и стремежи към духовните науки, ако имат в звездослова си някое от горните съчетания на Луната с Уран, това означава, че у тях те засилват материалистическите нагони и действат като отрицателни съчетания, т. е. проявяват се с гореказаните отрицателни качества и прояви. Липсата на съчетания между Луната и Уран показва, ограничено въображение, ограничена впечатлителност, липса на оригиналност, склонност към подражаване на околната среда, липса на самостоятелност и самоувереност, склонност към подчиняване на чуждо мнение. 8.7. АСПЕКТИ НА ЛУНАТА С НЕПТУН ЛУНАТА в съвпад, паралел, съвпад в скоби, тригон, 72° или секстил с НЕПТУН Колкото по-голяма е хармонията между Луната и Нептун, толкова повече и по-силни са духовните заложби, дарби и способности, чрез които човек прави правилни връзки, отношения и обмяна със световете на ангелската любов, следователно - толкова по-силно е ръководството на висшите светове в живота и съдбата на такъв човек. За такъв човек народът казва: „Силен му е ангелът”. Силата на хармонията между Луната и Нептун определя количеството, качеството и трайността на дарбите и способностите за изучаване и разбиране на изящните изкуства, за творчески прояви и успех в изкуството. Само люде с хармония между Луната и Нептун могат да се нарекат с право мистици, защото у тях мистиката е напълно вродена. Люде с такива аспекти по характер са впечатлителни, романтични, постоянно вглъбени в своя вътрешен живот, утописти, които в очите на околната среда „живеят на небето”, минават за същества унесени и непрактични, неприспособими към действителния живот.
към текста >>

Ако преобладаващи са хармоничните съчетания с Юпитер, главният мозък на човека ще бъде устроен и формиран под Юпитерово влияние, ще съдържа преобладаващите творчески сили, качества и свойства на Юпитер, такъв човек ще има най-добрите възможности да развие Юпитеровите добродетели, дарби и способности - философски способности, религиозни чувства, духовни стремежи, любов към обществена дейност, щедрост, милосърдие, интуиция.
Следователно, колкото повечко и по-силни са хармоничните съчетания на Луната с добротворците, толкова повече благословения, сили и качества придобива главния мозък от висшите светове. Когато Луната е хармонично съчетана с повече добротворци, главният мозък на такъв човек може да се уподоби на най-плодородната почва, в която могат да се сеят всякакви семена и от която могат да се родят всякакви плодове. Добротворецът, който образува най-силен аспект с Луната, влияе чрез нея най-силно върху устройството, формирането на човешкия мозък и върху добродетелните качества, дарбите, способностите, идеите и разбиранията на този човек, които ще определят идеалите и насоките на неговия живот. Ако Слънцето има най-силно хармонично съчетание с Луната, устройството и формирането на главния мозък и на цялото тяло ще бъдат най-хармонични и кръвта на човека ще притежава достатъчно количество органическо злато, което гарантира здравето на човека. Органическото злато в кръвта показва, че човек е придобил много органически качества - основа за развитие на най-висшите дарби и способности, на най-висока интелигентност и на най- висша нравственост. Ако преобладаващи са хармоничните съчетания с Юпитер, главният мозък на човека ще бъде устроен и формиран под Юпитерово влияние, ще съдържа преобладаващите творчески сили, качества и свойства на Юпитер, такъв човек ще има най-добрите възможности да развие Юпитеровите добродетели, дарби и способности - философски способности, религиозни чувства, духовни стремежи, любов към обществена дейност, щедрост, милосърдие, интуиция. Когато Луната има най-силна хармония с Венера, главния мозък на човека съдържа предимно творчески сили, качества и свойства на Венера и дава най-добрите условия и възможности за развитие и прояви на Венерините дарби и способности: любов към всички изящни изкуства и прояви, и успехи в изкуствата (артистични стремежи и прояви). Дисхармонията между Луната и добротворците показва, че в минали животи такъв човек е имал благословения от висшите светове, но не се е ръководил от висш идеал и е пропуснал да развие способностите си, не е използвал добрите възможности и условия. Дисхармонията между Луната и добротворците, според своята сила, показва какви творчески сили, качества и свойства е изгубил главния мозък, поради което е станал подобен на най-бедна почва или е заприличал на пустеещо поле, където никнат само плевели и бурени. За количеството, силата и качеството на творческите сили, както и за условията и възможностите за развитието и проявите на висшите дарби и способности, съдим от количеството и силата на хармоничните съчетания между Луната и добротворците. Защото добротворците са представители на висшите светове, а хармонията между Луната и добротворците е свидетелство за задружната и плодотворна дейност между човека и висшите светове.
към текста >>

Дисхармонията между Луната и злосторниците, според количеството и силата на дисхармоничните съчетания с тях, показва до каква степен човек се е поддал под влиянието на низшите светове, до каква степен е станал носител, изявител и служител на идеи, миели, желания, чувства и прояви на низшите светове.
Отличителните качества на идеите, мислите, чувствата, желанията и стремежите, които човек приема от висшите светове, са вдъхновението и радостите. Дисхармонията между Луната и добротворците, според нейната сила, е свидетелство за дадени, но неизпълнени в минали живот обещания пред висшите светове. Силата и количеството на хармоничните съчетания между Луната и добротворците определя хармоничното устройство на главния мозък и тялото, следователно - и правилно възприемане и оползотворяване на благословенията, идещи от висшите светове, както и на природните сили. Дисхармонията между Луната и добротворците показва, зависимост от нейната сила, че е нарушена хармонията в устройството и формирането на главния мозък и поради това човек е изгубил всички условия и възможности за правилно възприемане и оползотворяване на благословенията от висшите светове. Хармонията между Луната и злосторниците, според своята сила показва до каква степен човек има правилни връзки, отношения и обмяна с пo-низшите светове в себе си, до каква степен човек правилно възприема, преработва и оползотворява благата, които получава от по-низшите светове. Дисхармонията между Луната и злосторниците, според количеството и силата на дисхармоничните съчетания с тях, показва до каква степен човек се е поддал под влиянието на низшите светове, до каква степен е станал носител, изявител и служител на идеи, миели, желания, чувства и прояви на низшите светове. Главните отличителни качества на идеите, мислите, чувствата, желанията и проявите, идващ от низшите светове са: тъмнина, съмнение, мъчение, лишение, болести изобщо злочестини. Дисхармонията между Луната и злосторниците, според силат; на дисхармонията, показва до каква степен главният мозък на човека както и цялото му тяло са дисхармонично устроени и формирани. А колкото по-голяма е дисхармонията в устройството на мозък, и тялото, толкова по- неправилни са отношенията на човека с по-низшит светове, толкова по-неправилно той възприема и толкова повече не обработва силите, идващи от тези светове, не ги трансформира и оползотворява. Според силата и количеството на хармоничните съчетания н Луната с добротворците бива количеството и качеството на добрите навици от минали животи, както и на естествените ползотворни инстинкти. Обратно, количеството и силата на дисхармониите между Луната и злосторниците определя количеството и силата на лошите навици противоестествени нагони.
към текста >>

34. Б. ЧОВЕКЪТ ПО ПЪТЯ НА КОСМИЧЕСКАТА СПИРАЛА Б.1. ЕПОХАТА НА ВОДОЛЕЯ (ИЗВАДКИ)

През различните периоди на тяхното развитие, те се намират циклично под влиянието на различните зодиакални знаци.
Учителят подчертава: „Когато гледам тези скали аз дешифрирам, как са живели хората на миналите епохи, какви особени истории, какви религиозни събития са станали тук, когато адептите са минали по тези места”, Олимп, седалището на боговете представлявал един грамаден масив висок 10 000 метра, масивът на Рила е достигал 7 ÷ 8 хиляди метра. В този масив не се намират никакви остатъци от органически черупки, което показва, че никога не е бил покриван от водите на морета. Рило-Родопския масив е бил седалище на ложите на Всемирното Бяло Братство. Всички важни точки на Земята са центрове на планетни влияния, особено планините. Същото се отнася и за народите. През различните периоди на тяхното развитие, те се намират циклично под влиянието на различните зодиакални знаци. Коя е тяхната връзка, която съществува между небесните явления и събитията на нашата Земя? За да може човек да разбере тази връзка, той трябва да притежава вдъхновението на мистика, което разкрива небесната символика, да има интуицията на поета, който обича природата и просветлението научения, който винаги търси връзката между микрокосмоса и макрокосмоса в живата разумна природа. „Слънчевите затъмнения предизвикват в много случаи войни и революции. Лунното затъмнение създава атмосфера на революции или национални бедствия относно здравето на народа и специално на жените. Когато Марс е засенчен от Слънцето, духът на войната е обуздан.
към текста >>

Първо, този свят е бил създаден от космичен принцип, ето защо те нямат право да властват в чуждо владение, а трябва да се подчинят на това, което е създало космичния принцип.
Линията на съдбата се отнася към петата раса. Затова Учителят подчертава, че „в момента на разпятието на Христа, линията на съдбата се е оформила окончателно”. Линията на шестата раса започва от основата на палеца, който е израз на космичното начало, отправя се към хълма на Меркурий. По този начин пресича всички главни линии на ръката. Човечеството през периода на шестата раса трябва да развие тази линия, която ние сме видели върху ръката на Учителя.” „Хората на нашата епоха мислят, че могат да владеят света. Първо, този свят е бил създаден от космичен принцип, ето защо те нямат право да властват в чуждо владение, а трябва да се подчинят на това, което е създало космичния принцип. Никой не може да бъде господар преди да е бил слуга. За в бъдеще, които са били слуги в царството на доброто, ще станат господари. Тези, които са били господари в царството на злото ще станат слуги в царството на Доброто. Ако можехме да управляваме своите мисли, чувства и действия, ние можем да станем господари. Ако не можеш да контролираш своите мисли, чувства и действия, ти не можещ да бъдеш добър слуга.
към текста >>

35. 6.2. АСПЕКТИ НА МЕРКУРИЙ

Защото под влиянието на Венера, мускулите на ръцете, ставите, много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици.
Най- голямото отклонение на Венера от Слънцето е 48 градуса. Следователно, най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете планети са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои. С това се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката, бързо и точно да реагира на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия даже ако има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера, мускулите на ръцете, ставите, много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. За един човек от изящните изкуства - художник, музикант - инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля - свиренето на пиано, цигулка и другите от този род. Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки.
към текста >>

За един човек от изящните изкуства - художник, музикант - инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий.
Следователно, най-голямото отклонение, което могат да имат двете планети една от друга, е 76 градуса, затова аспектите, които могат да имат двете планети са: съвпад, полусекстил, полуквадрат, секстил и 72 градуса. Изтъкнахме в легендата за двамата братя, че те се характеризират като големи герои. С това се подчертават възможностите, които имат техните мускули, стави на ръцете и краката, бързо и точно да реагира на мозъчните подтици. Така например, ако един занаятчия даже ако има силните и добри аспекти на Меркурий с Венера, той ще бъде изкусен майстор, майстор от голяма класа. Защото под влиянието на Венера, мускулите на ръцете, ставите, много точно и правилно ще реагират на Венерините подтици. За един човек от изящните изкуства - художник, музикант - инструменталист, за да бъде добър изпълнител, трябва да има силното влияние на Меркурий. Затова при добрите аспекти между Меркурий и Венера имаме изява на изкуства, където пръстите играят голяма роля - свиренето на пиано, цигулка и другите от този род. Също и при приложните изкуства. Умението всичко да се направи най-добре. При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват.
към текста >>

При no-низшите типове имаме една излишна, не на място бъбривост и стремежа към обсебване на чуждото, кражба, но на дребно - джебчийство и лъжа.
При полуквадрата, жаждата и стремежа към постигане на хубавото среща известни пречки. При липса на аспекти между Меркурий и Венера, подтика и чувството за добро творчество липсват. МЕРКУРИЙ - МАРС При съвпад и добрите аспекти имаме един активен динамичен ум, способен преди всичко към разискване на всеки въпрос, способност към добро говорене. А при висшите типове добър ораторски талант. При лошите аспекти имаме един заядлив човек, готов всякога при разговор да предизвиква рязка заядливост, оскърбително изказване, противоречащо на онова, което се разисква. При no-низшите типове имаме една излишна, не на място бъбривост и стремежа към обсебване на чуждото, кражба, но на дребно - джебчийство и лъжа. МЕРКУРИЙ - ЮПИТЕР При съвпад и добрите аспекти, особено при съвпад, имаме човек с голям интерес и жажда за материален придобие, забогатяване. При по-добро интелигентно ниво имаме силно изразен стремеж към знанията, науките, като в това направление ще може да се постигне много. При лошите аспекти имаме човек лаком, който обича прекалено със стръв материалния придобие, като приема, че това може да става и по непочтен начин - с измама и лъжа; да блясва и се изтъква със своите знания и умение, без те да са на голяма висота. Обичат да ги ласкаят подчертават навсякъде. Имат изразена склонност да използват услугите на другите, без да се чувстват задължени да се отплащат, затова.
към текста >>

36. 9. ЮПИТЕР

Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение.
Затова ще приемем, че Юпитер има едно твърдо кълбо, подобно на нашата Земя, обвито с дебел слой атмосфера. Един от астрономите, който е приел тази истина, е изчислил, че това именно кълбо има диаметър от 35,000 километра, който е почти три пъти по- голям от този на Земята. Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство. Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54,000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, като едно завъртане става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересното и ясно изразено Юпитерово влияние. Това влияние тласка живите форми на живи същества към една жажда, към активност за постигане на първенство. Същото е и за човека устрема му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, като му дава вярата и силата, да не се смущава от пречките, спънките, трудностите, които живота всякога поднася. Тази ос на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита - само с 3 градуса отклонение.
към текста >>

Това говори за едно от най-интересното и ясно изразено Юпитерово влияние.
Все пак Юпитер си остава гигант в Слънчевото семейство. Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54,000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, като едно завъртане става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересното и ясно изразено Юпитерово влияние. Това влияние тласка живите форми на живи същества към една жажда, към активност за постигане на първенство. Същото е и за човека устрема му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, като му дава вярата и силата, да не се смущава от пречките, спънките, трудностите, които живота всякога поднася. Тази ос на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита - само с 3 градуса отклонение. Това говори, че Юпитер, при голямата катастрофа в Слънчевата система, е много малко пострадал. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността да има при него вечна пролет.
към текста >>

Това влияние тласка живите форми на живи същества към една жажда, към активност за постигане на първенство.
Това кълбо е обвито, както следва да се пресметне, с една атмосфера от 54,000 километра дебелина. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години с една скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера, дебелината на атмосферата, скоростта на движението му около Слънцето, говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея и по- специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и всяка поставена задача, поемане на отговорността за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, като едно завъртане става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересното и ясно изразено Юпитерово влияние. Това влияние тласка живите форми на живи същества към една жажда, към активност за постигане на първенство. Същото е и за човека устрема му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, като му дава вярата и силата, да не се смущава от пречките, спънките, трудностите, които живота всякога поднася. Тази ос на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита - само с 3 градуса отклонение. Това говори, че Юпитер, при голямата катастрофа в Слънчевата система, е много малко пострадал. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността да има при него вечна пролет. Годишни времена, както е при земята, там няма.
към текста >>

А на влиянието му много ценният случай, живите форми на Земята и човека всякога да могат да се докосват, да влизат в контакт и приемат идеи и насоки за правилното осъществяване на задачите.
Същото е и за човека устрема му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, като му дава вярата и силата, да не се смущава от пречките, спънките, трудностите, които живота всякога поднася. Тази ос на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита - само с 3 градуса отклонение. Това говори, че Юпитер, при голямата катастрофа в Слънчевата система, е много малко пострадал. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността да има при него вечна пролет. Годишни времена, както е при земята, там няма. А на влиянието му много ценният случай, живите форми на Земята и човека всякога да могат да се докосват, да влизат в контакт и приемат идеи и насоки за правилното осъществяване на задачите. Добре поставените юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите. Те най-добре дават възможността за израза, реализирането и методите за осъществяването на поставената задача. Гледан с телескоп Юпитер има доста сплескана форма - сплесна тост на атмосферата. Полярният му диаметър е 234,800 километра, а екваториалният - 143,600. Тук имаме една разлика от 8,800 километра, който е значителна.
към текста >>

Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите.
Добре поставените юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите. Те най-добре дават възможността за израза, реализирането и методите за осъществяването на поставената задача. Гледан с телескоп Юпитер има доста сплескана форма - сплесна тост на атмосферата. Полярният му диаметър е 234,800 километра, а екваториалният - 143,600. Тук имаме една разлика от 8,800 километра, който е значителна. Това сплесване на Юпитеровата форма дава на неговото влияние, поради голямата скорост на въртене и липса на промяна е посоката на оста му, един устои, издръжливост на всички напрежения и неприятности, които ще има при осъществяването на задачите. Най-интересното в образа на Юпитер, това, което също особено много вълнува астрономите, то е крайно интересната особеност по наблюдаваната му повърхнина. От всички планети, дискът на Юпитер е най-богат на детайли, когато се наблюдава с телескоп. Особено е характерен в района около екватора, защото този район най-добре се наблюдава, но тази характерност ще трябва да приемем, че ще я имаме и на по-големите ширини, естествено поради сферичната форма на планетата. В този именно район се наблюдават множество червеникави ивици, които пресичат диска на планетата, успоредно на екватора, Характерът на тези ивици, макар и да търпят известни промени, се запазват. Освен това, пак в тази област имаме едно червено петно в размер от 50,000 километра дължина и около 10,000 в широчина.
към текста >>

И наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите форми на Земята, включително и човека, преди всичко със своя подтик към активност, който им предава да вървят в по-стегнат и бърз темп по своя път на еволюцията.
Еволюционният процес в Природата не стига само до човека, той отива все нагоре по една вечна спирала. В човешкия род не виждаме ли степени на този процес? Възможностите на Природата са безкрайни. Отбелязахме, че Саабей за планетата Юпитер е дал името „Мулу-Баб Бар”, което ще рече, „Подобен на Слънцето”. Да се приеме, че в древността не е имало хора с много знания и мъдрост, е погрешно. И наистина Юпитер със своето влияние има за задача да помогне на живите форми на Земята, включително и човека, преди всичко със своя подтик към активност, който им предава да вървят в по-стегнат и бърз темп по своя път на еволюцията. Юпитер има и други по-сериозни задачи, като пръв помощник на Слънцето. Първо да се бори срещу пристъпите на черното Слънце. В потвърждение на това имаме установено, че има една връзка между слънчевата активност и тази на Юпитер. Активност, породена от посегателството на това черно Слънце върху Слънчевата система. Втората задача от тази взаимност е да се възстанови, след катастрофата в Слънчевото семейство, първоначалният й вид Основната и първа задача на черните Слънца е да внесат най- напред безредието там, където те биха могли да проникнат, да направят нещо.
към текста >>

Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата.
Останалите спътници, които по-късно се откриха, имат много по-малки размери, някои, от които са от порядъка само по на няколко километра. За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници.
към текста >>

Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние.
За орбити всичките имат разтеглени елипси с най-различни ъгли на плоскостите на техните орбити, по отношение плоскостта на Юпитеровата орбита. Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети.
към текста >>

Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние.
Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обратно. Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници.
към текста >>

Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник.
Всичко това също ясно говори, че и те са късове от разрушената планета. Тези късове, благодарение на грамадната притегателна сила на Юпитер, са привлечени й останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три.
към текста >>

Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници.
Така например спътника Йо, който има диаметър от 3800 километра и се намира най-близо до Юпитер само на 420,000 километра с кръгова орбита, което е много важно за неговото добро влияние. Когато се намира между Юпитер и Земята, допринася благотворно на Юпитеровото влияние за неговата активност, защото, когато изпратената космична станция „Вояджър” минала край него, тя е направила ясни снимки, които показват активна вулканична дейност на този спътник. Вторият спътник Европа, които по размери е колкото Луната, също с кръгова орбита с диаметър от 3050 километра и се намира от Юпитер на 670,900 километра. Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята.
към текста >>

Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер.
Той има една ясно изразена характерност спрямо всички членове на Слънчевото семейство - планети и спътници. Той има най-голяма отразителна способност, най- голямо „Албедо”, равно на 0,73, най-ярко свети. Тази голяма яркост придава и допринася за Юпитеровото влияние стремежа към ритуалност, тържествено и бляскаво представяне на всички случаи, когато нещо ще трябва да се отпразнува, при тържества или при други ярко подчертани празници. Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин.
към текста >>

Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране.
Другите два спътника - Ганимед и Калисто - са по-големи от Меркурий, Ганимед с Диаметър от 5600 километра, намиращ се от Юпитер на 1,070,000 километра и Калисто с диаметър от5,200, намиращ се на едно разстояние от планетата на 1,880,000 километра, най-далеч от останалите три. Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип.
към текста >>

Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека.
Но тези, последните, имат малко относително тегло от 1,9 за Ганимед и 1,6 за Калисто, което говори, че те имат дебела атмосфера и фактически са по-малки по размер. Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път.
към текста >>

А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин.
Дебелината на тяхната атмосфера придава на Юпитеровото влияние подсилване на неговата мисловна дейност, когато те се намират между Земята и Юпитер. Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета.
към текста >>

От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде.
Тези четири спътника имат един общ белег. Те бавно се въртят около своята ос и всякога при обиколката си около Юпитер имат обърната едната си страна, тъй както Луната към Земята. Това придава на Юпитеровото влияние в известни случаи бавното и спокойно реагиране. Останалите спътници, като късове от разрушената планета, придават на Юпитеровото влияние, при по-низшите типове от човешкия род, отрицателните черти, които ние имаме при по- силното Юпитерово влияние върху човека. А именно: гордостта, тщеславието, презрението, жаждата да се впрягат околните за изпълнение на личните му задачи, които предстоят, (това са разните му чорбаджии, аги, помешчици), лъжата в голям мащаб, стремежът едно да се мисли, а друго да се говори, непочтените дипломати, жаждата за присвояване на чуждото по непочтен начин. От всичко това трябва да се извади заключението, пък и на практика се установява, че Юпитеровото влияние е много сложно, разнообразно и за силното ясно изразено влияние на Юпитер, един определен тип, външен и психологически не може да се даде. За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение.
към текста >>

Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача.
За голямо съжаление ние нямаме таблици, които да ни дават разположението на истинските му четири спътника. Но все пак, макари с известни отклонения, имаме един доста ясно изразен Юпитеров тип. За създаването и оформянето на Юпитер е взело участие със своите небесни образувания и зодиакалното съзвездие Стрелец, които най-добре се вижда през нощите на юли и август, като голяма част от това съзвездие се наблюдава в Млечния път. В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо.
към текста >>

В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко.
В ясни и безлунни нощи в него могат да се видят с просто око около 115 звезди, но общо взето те са слаби, само две от тях са от втора звездна величина и осем от трета. Конфигурацията, която може да се образува от разположението на тези звезди, няма нищо общо с образа, даден на това съзвездие от Саабей – „Получовек” от кръста нагоре, който държи лък с изпъната струна и поставена там стрела, готова да излети, и добре охранен полукон с ясно изразено напрежение. Всичко това е дадено, за да се покаже какво дава и носи, какви възможности ще придаде на Юпитеровото влияние това съзвездие - възможността за постигане и осъществяване на всяка поставена задача. Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора.
към текста >>

Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят.
Слабите звезди, не че са слаби, вече имат слаб блясък, а се намират много далеч от нас. При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното.
към текста >>

Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер.
При това положение, съгласно принципа на Доплера, при нас идват само вълнообразните течения с късите вълни, които действат върху човека на горните мозъчни центрове. В това съзвездие се намират много звездни купове, които придават на Юпитеровото влияние топлото бащинско отношение към всичко. По посока на това съзвездие се намира централното ядро на нашата Галактика, което представлява грамаден куп от звезди с диаметър от около 2000 светлинни години (светлинна година е мярка в астрономията, която определя разстоянието, което светлината изминава за една година, като се движи със скорост 300,000 километра в секунда), отдалечен от нас - от Слънчевата система на едно разстояние от 30,000 светлинни години. Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното. Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи.
към текста >>

В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така.
Поради грамадното разстояние и ред мъглявини, отделните звезди не могат да се видят е него, вижда се общият куп като светещо кълбо. Това кълбо от звезди придава на Юпитеровото влияние голямата възможност за тесен контакт с идейния свят. Богатство на идеи за всяка работа и задача имат хората под по-силното влияние на Юпитер. Всякога, когато ще има да разрешава и осъществява нещо, идеите и методите за това проблясват в мозъка на тези хора. Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното. Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер чрез звездното тяло на човека са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горните странични части на главата, на главния мозък. Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила.
към текста >>

Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част.
Идва и смелостта за действие и увереност в добрия изход на поставеното. В това съзвездие, както вече отбелязахме, има и много мъглявини, които придават на Юпитеровото влияние в по-низшите типове стремежа да заблуждава, било в интелектуалната сфера, като се изтъква, че много знае и всичко разбира, без това да е така. Било е емоционалната сфера, като на думи дава израз на големи възхищения от видяното и преживяното. Вниманието и топлотата в отношенията си към околните и близките си, но това е само на думи. Силовите течения на Юпитер чрез звездното тяло на човека са създали и оформили мозъчните центрове, които се намират в горните странични части на главата, на главния мозък. Затова хората, които имат това влияние на Юпитера, имат общо взето широка глава в горната си част. Там се намират мозъчните центрове, които създават в човека възможността за творческа изява, умението всяко нещо да се направи навреме и по всичките правила. Тези тъй създадени центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в дадения човек, те дават израз и на другите части на човешкото тяло, главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има и голямото богатство на небесните образувания в съзвездието Стрелец, то тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие във формите. Но общо взето тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрият апетит, които Юпитеровите типове имат, Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, които е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички функции на това тяло. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в многото случаи е плешива - космите са опадали, което нещо се дължи на големите напрежения - интелектуални и емоционални, които създават сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят.
към текста >>

Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние.
Усмивката им е добродушна. Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за председатели, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучния изход на всяка работа. Идейният свят, с които те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успеха. Юпитеровите типове са общо взето весели оптимисти, обичат хумора, свободния богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето - при „афелий” е на около 816 милиона километра, а най-близо - при перихелии е на около 740, с една разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита не е много. До Земята, най-голямото му разстояние е 965 милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя-Слънце-Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При това положение, ние от Земята имаме съвпад на Юпитер със Слънцето. При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него.
към текста >>

При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него.
Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентритет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето - при „афелий” е на около 816 милиона километра, а най-близо - при перихелии е на около 740, с една разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита не е много. До Земята, най-голямото му разстояние е 965 милиона километра. Това разстояние имаме, когато по правата линия Земя-Слънце-Юпитер, Слънцето е между Земята и Юпитер. При това положение, ние от Земята имаме съвпад на Юпитер със Слънцето. При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него. Често пъти дава и артистични способности на родения. Най-малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра с една разлика от най-далечното на 374 милиона километра, която е значителна. Това положение имаме, когато по правата линия Слънце-Земя-Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава ние от Земята имаме противостояние - опозиция. Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества.
към текста >>

Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества.
При този сьепад поради грамадното си разстояние Юпитеровото влияние действа сравнително по-слабо, но е и с по-благородното въздействие на Юпитера, защото Слънцето е пред него. Често пъти дава и артистични способности на родения. Най-малкото разстояние на Юпитер до Земята е 591 милиона километра с една разлика от най-далечното на 374 милиона километра, която е значителна. Това положение имаме, когато по правата линия Слънце-Земя-Юпитер, Земята е между Слънцето и Юпитер. Тогава ние от Земята имаме противостояние - опозиция. Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества. Преди всичко с по-отрицателните си качества, особено при по-низшите типове като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и другите, за които вече споменахме. Ретроградно - обратно движение на Юпитер, гледано от Земята имаме и при други ъглови разстояния на планетата. Тогава той е зад Земята и е по-близо до нея. Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение. Тук ще дадем Юпитерови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал.
към текста >>

Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение.
Тогава ние от Земята имаме противостояние - опозиция. Тогава движението на Юпитер, гледано от Земята е обратно- ретроградно, и неговото влияние е много по- силно, и се изразява с всичките си качества. Преди всичко с по-отрицателните си качества, особено при по-низшите типове като гордост, надменност, честолюбие, фалшиво отношение и другите, за които вече споменахме. Ретроградно - обратно движение на Юпитер, гледано от Земята имаме и при други ъглови разстояния на планетата. Тогава той е зад Земята и е по-близо до нея. Тогава влиянието му е много по-силно, отколкото когато той е в право движение. Тук ще дадем Юпитерови образи за мъж и жена, тъй както добър художник ги е схванал.
към текста >>

37. 20.5. МАРС

При по-издигналите и с добри аспекти ще даде по- пълното и цялостно влияние на Марс от неговата добра страна и сила в борбата му за справедливост и защита на слабите, онеправданите.
20.5. МАРС В Овен - неговият зодиакален знак. При по-издигналите и с добри аспекти ще даде по- пълното и цялостно влияние на Марс от неговата добра страна и сила в борбата му за справедливост и защита на слабите, онеправданите. При по-елементарните и с лоши аспекти - подсилване жаждата за борба и грабеж, и грубостта. В Телец - При по-издигнатите и с добри аспекти ще придаде една всестранна активност във функциите на жлезите в организма, което нещо в многото случаи дава по-добре оформени мускули и по-висок ръст, а също и човек с добра обхода към другите. При по елементарните и с лоши аспекти - същото, само че е много по-груба форма и израз. В Близнаци - При по-издигнатите и с добри аспекти, ще имаме разположение към разискване на по-научни въпроси, подобряване на ораторските способности. При по-елементарните и с лоши аспекти имаме стремежа към заядливост и желание да се обажда къде трябва и не трябва – бърборко.
към текста >>

При по-примитивните и с лоши аспекти създава едно подсилване на жаждата към обсебване на чуждото.
Склонност към две крайни изяви - по-твърдо отношение към всички и изненадващи резки промени към по-меки. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме същото, но в много по-груба форма, което създава и физически, и психически сътресения. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме проява на по-всестранни и спокойна дейност при творческите процеси. При по-примитивните и с лоши аспекти, имаме една припряност и с нещо неоправдана прибързаност по всички направления и осъществяването на задачите. В Козирог - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме подсилване на устойчивостта в постигане на всичко. При по-примитивните и с лоши аспекти създава едно подсилване на жаждата към обсебване на чуждото. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме стремежа към изява в по-нови направления - по-оригиналното. При по-примитивните и с лоши аспекти - стремежа към лошото - оригинално, неприето от никого - щурашкото. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти, имаме едно подсилване на меките и благородни чувства в човека към околните. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме едно дихание на хлад, незаинтересованост към нуждите на околните.
към текста >>

38. 20.7. САТУРН

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

При по-примитивните и с лоши аспекти имаме един оттенък към вечно недоволство и стремежа към присвояване на чуждото.
20.7. САТУРН В Овен - При по-издигнатите и с добри аспекти придава една по-голяма затвореност, замисленост, по-задълбочено търсене изхода на всяка задача. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме един оттенък към вечно недоволство и стремежа към присвояване на чуждото. В Телец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме стремежа към всестранно и задълбочено търсене на истината с по-голяма мекота и липса на дребнавост. При по-примитивните и с лоши аспекти същото, но е една по-груба и елементарна степен. В Близнаци - При издигнатите и с добри аспекти - стремеж към задълбочено мислене, търсене на причините и последствията на всяко явление - събитие, стремежа към разумното отношение и използване на всички материални ценности. При по-примитивните и с лоши аспекти - заяждане, взиране и за най-дребните неща, а също и скъперничество. В Рак - При по-издигнатите и с добри аспекти, придава един стремеж към полезна и приятна загриженост към нуждите на близките, най-вече в техния кръг на семейството.
към текста >>

При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълната и всестранна изява на положителното влияние на Сатурна.
При по-примитивните и с лоши аспекти имаме устои и прилив на сила, но в постигане на лошите замисли - отмъщението. В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме устрем към поемане на големи и отговорни задачи, прилагане на разумни методи за благополучното осъществяване на всяка приета задача. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремеж към приемане на много подтици и задачи за изпълнение, но с неясни и безредни методи за изпълнението им. Една разпръснатост на вниманието към тях. В Козирог - Сатурн е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълната и всестранна изява на положителното влияние на Сатурна. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното - неприятното негово влияние. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме задълбочено и по-всестранно мислене при вземане на решения без прибързаност. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една прибързаност, необмисленост, при всеки случай, когато ще трябва да се вземе решение за действие. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме зараждането на по-задълбочени идеи и устои в тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, некачествени идеи и незаслужен напън за тяхното осъществяване.
към текста >>

При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното - неприятното негово влияние.
В Стрелец - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме устрем към поемане на големи и отговорни задачи, прилагане на разумни методи за благополучното осъществяване на всяка приета задача. При по-примитивните и с лоши аспекти, стремеж към приемане на много подтици и задачи за изпълнение, но с неясни и безредни методи за изпълнението им. Една разпръснатост на вниманието към тях. В Козирог - Сатурн е в своя зодиакален знак. При по-издигнатите и с добри аспекти имаме пълната и всестранна изява на положителното влияние на Сатурна. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме отрицателното - неприятното негово влияние. Във Водолей - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме задълбочено и по-всестранно мислене при вземане на решения без прибързаност. При по-примитивните и с лоши аспекти имаме една прибързаност, необмисленост, при всеки случай, когато ще трябва да се вземе решение за действие. В Риби - При по-издигнатите и с добри аспекти имаме зараждането на по-задълбочени идеи и устои в тяхното осъществяване. При по-примитивните и с лоши аспекти, некачествени идеи и незаслужен напън за тяхното осъществяване.
към текста >>

39. 1924 г. Из беседи, лекции и други

Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум.
ПРОИЗХОД НА УМА И СЪРЦЕТО: 13 лекция от Учителя, държана на 13 януари 1924 г., София. - В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. Ill (1923 ÷ 924), т. II. София, 1926, с. 54 ÷ 56 „Законът е такьв - редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
към текста >>

Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека.
- В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. Ill (1923 ÷ 924), т. II. София, 1926, с. 54 ÷ 56 „Законът е такьв - редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи.
към текста >>

Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас.
Ill (1923 ÷ 924), т. II. София, 1926, с. 54 ÷ 56 „Законът е такьв - редуване става. Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше.
към текста >>

Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние.
Някой път вие се намирате под влиянието на вашето сърце, а някой път - под влиянието на вашия ум. Сърцето от своя страна има двояко влияние върху човека. Когато сърцето, като една сила, е прямо свързано с вашата нисша душа, има едно влияние, а когато е свързано с висшите същества, има друго влияние върху вас. Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние.
към текста >>

Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота.
Аз наричам първото състояние низходящо, а второто възходящо. Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може.
към текста >>

И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо.
Когато ние действуваме като хора, всякога сме егоисти, защото мислим само за себе си. Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият човек не може.
към текста >>

Обективният ум в човека оказва низходящо влияние.
Когато чувствата са ни под влиянието на херувимите, серафимите и други висши същества, ние сме във възходящо състояние. Тогава имаме благородни чувства: да помагаме на бедни, на страждущи. Това състояние не е ваше. Тогава вие се намирате под влиянието на някои възвишени, благородни същества, които ви направляват в живота. И умът, както и сърцето, има двояко влияние върху човека: низходящо и възходящо. Обективният ум в човека оказва низходящо влияние. Той ще влезе оттук-оттам, ще заобиколи, все ще открадне нещо. Кражбата е качество на ума. Само умният човек може да краде, глупавият не може. Само умният човек може да лъже, глупавият човек не може. И забележете, в онзи разказ от Библията, дето се предава разговора между човека и змията, змията там е представена като символ на ума.” „Значи, този човек иска да подобри своето положение.
към текста >>

Слънцето изобщо оказва благотворно влияние върху човека.
Ако разгледате гръбначния стълб на човека, той представлява едно цяло дърво. Тия две системи в човека са различни. Едната е свързана със слънцето (С), а другата със земята (З). Доброто за вас не седи само в това, дали сте свързани със слънцето, както и лошото не е в това. дали сте свързани със земята. Слънцето изобщо оказва благотворно влияние върху човека. Земята като живо същество, и тя си има свой хороскоп, и тя има свои път, по който си върви. И нейният пьт сега не тъй гладък, както е било по-рано. Земята по някои пьт минава през известни области в пространството, които оказват неблагоприятни влияния върху самата нея. Тогава в нея стават известни пертурбации. Хората често се заразяват от тия влияния на земята и от това се зараждат разните епидемически болести в тях.
към текста >>

Влиянието на месечината в този случай седи в това, че тя изтегля всички зловредни сили у човека, които го разрушават.
И от тия болести някой път измират хиляди и милиони хора. За тия явления в живота, науката, както в миналото, така и днес, има свои теории, които ние за сега ще изоставим настрана. Окултната наука поддържа, че влиянията на земята вьрху хората преди милиони години са били толкова лоши, че човечеството е бедствувало да загине съвършено, да загуби своя път. Вследствие на това се е създала, месечината. Окултистите казват, че в тялото на човека има известни органи, дето се складират тия нехармонични енергии в него, които действуват разрушително и са причина за отливите. Влиянието на месечината в този случай седи в това, че тя изтегля всички зловредни сили у човека, които го разрушават. С това се обяснява, защо някои лунатици, при изпразването и пълненото на Луната, менят състоянията си. Наблюдавайте какви състояния имате, когато се пълни месечината, и какви, когато се изпразва. Някой път имате някакво неразположение или някакво мрачно състояние на духа. Забелязвайте каква е фазата на Луната при това ви състояние. Нали сте интелигентни?
към текста >>

Да се повърнем към въпроса: какво е влиянието на месечината?
Ще кажете: защо е това? - Срещу всички организации за добро, за духовен подем черното братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях. Те ще внесат една лоша, отрицателна мисъл в едного, във втори, в трети и какво ще стане най-после? - Ще вземете да обръщате внимание на света; ще изгубите вяра е себе си, в Бога, докато станете играчка в техни ръце. И съвременният християнски свят в това отношение е станал играчка на тия тъмни сили. Да се повърнем към въпроса: какво е влиянието на месечината? - Тя влияе върху въображението. Как може да се използува нейното влияние в положителен смисъл? Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение. Приложете тук вашето въображение! Представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота.
към текста >>

Как може да се използува нейното влияние в положителен смисъл?
Те ще внесат една лоша, отрицателна мисъл в едного, във втори, в трети и какво ще стане най-после? - Ще вземете да обръщате внимание на света; ще изгубите вяра е себе си, в Бога, докато станете играчка в техни ръце. И съвременният християнски свят в това отношение е станал играчка на тия тъмни сили. Да се повърнем към въпроса: какво е влиянието на месечината? - Тя влияе върху въображението. Как може да се използува нейното влияние в положителен смисъл? Да допуснем, че някой път изпаднете в известно меланхолично настроение. Приложете тук вашето въображение! Представете си една хубава картина, една хубава перспектива в живота. Направете следния малък опит: болен сте, изпадна ли сте духом, но зимно време е: не можете да излезете вън да се поразходите. Представете си мислено, че се изкачвате на един планински връх, които познавате, ходили сте друг път, и преживейте цялата екскурзия в себе си, живо, като че в този момент пътувате.
към текста >>

Защото, щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние.
Чувствата са също тъй сили в природата. Най-първо трябва да разгледате умствения и чувствения свят, като движение на живи сили в природата. В потънкости няма да се спирате. Проучавайте закана на тия сили, при какви условия се развиват чувствата.” „Сега вие не трябва да давате личен характер на вашите чувства. Вие ще ги изучавате като сили, като движения в природата. Защото, щом влезе тази сила в тялото ви, тя ще произведе едно или друго влияние. Следователно, силата и посоката на вашия ум ще се определи от степента на вашите чувства. Ако в чувствата си сте развълнувани, вашият ум не може да мисли спокойно. Непременно чувствата ви трябва да бъдат интензивни, но спокойни, т. е. да има хармония между тях. Не разбирам да се удоволствувате, то е външната страна на сърцето, но да дадете подтик на вашето сърце към работа.
към текста >>

Лъчите на светлината имат различно влияние.
Такива чувства се зараждат у богатите хора. Дъщерята и синът казват: баща ни е богат, ние можем и без учение и без знание. У тях знанието е повърхностно. Знаете ли сега накъде е обърнат вашия прозорец? На юг, на север, на изток или на запад? Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това, отде идват, дали от юг, от север, от изток или от запад. Различават се по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад, има друго едно течение, пак електрическо и магнетическо, което иде от север към юг, на което има и обратно течение. Тия две течения се прекръстосват. Ако някой пьт вие попаднете на течението от изток към запад, и приемете тази светлина, вие ще придобиете по-голяма сухота. Астролозите казват тогава, че върху вас идва повече влиянието на Сатурн.
към текста >>

Астролозите казват тогава, че върху вас идва повече влиянието на Сатурн.
Лъчите на светлината имат различно влияние. Те се различават по това, отде идват, дали от юг, от север, от изток или от запад. Различават се по теченията в тях: има едно електрическо течение и едно магнетическо, което върви от изток към запад, има друго едно течение, пак електрическо и магнетическо, което иде от север към юг, на което има и обратно течение. Тия две течения се прекръстосват. Ако някой пьт вие попаднете на течението от изток към запад, и приемете тази светлина, вие ще придобиете по-голяма сухота. Астролозите казват тогава, че върху вас идва повече влиянието на Сатурн. Тогава вие ще обичате светлината, но ще станете много взискателни, ще гледате да намерите погрешка в този, в онзи. Ако пък приемете светлината от север, ще обичате Истината, но ще станете чрез мерно студени и хладнокръвни, тъй че, няма да се интересувате за страданията на хората. Ако вие възприемете светлината от юг, у вас ще се роди една топлота и разширение, но има друга една опасност - ще станете мекушав и гъвкав. За такъв човек турците казват, той може да се спогоди с всички хора. Дето и да иде, той може да прекара добре.” 44.
към текста >>

Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вярна.” „Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на вашия ум, или на вашето разумно, благородно сърце.
Значи, и всяка разумна постъпка влиза като градиво в общия човешки живот.” „Срещате един човек, запитайте се: мога ли да живея добре с този човек? Като запитате тъй разумното си сърце и нещо ви стяга, сърцето ви подсказва, че този човек няма добри навици и не ще може да живеете с него. Този човек не е лош, но не е предизвикал своите добри навици. На друго място пак сърцето ти ще каже: ти можеш да живееш с този човек. И ти чувствуваш едно приятно разположение. Каквото ти каже разумното сърце, неговата дума е вярна.” „Та ще знаете, че вие сте под влиянието или на вашия ум, или на вашето разумно, благородно сърце. Аз не говоря за ония чувства, които уподобявам на каша. Не, те принадлежат кьм съвсем друга област. Разумното сърце, това са ония вътрешни неща в човека, които са придобити от миналото. Всички качества, които човек притежава, не са всякога добри. Само разумните навици дават стойност на човека.” „Сега аз ви давам основа, върху която вие може да градите, да поставите вашия пръв стълб, вашата първа греда.
към текста >>

Влиянието на месечината върху него е силно.
Колко атома злато трябва да има човек в кръвта си, колко атома желязо, всичко това е точна определено. Когато човек достигне своето съвършенство, елементите са съразмерно, хармонично разпределени в крьвта му. В обикновените хора всички елементи не са тъй хармонично разпределени, вследствие на което се раждат разни дефекти в характера им. Когато желязото стане органическо и се увеличи, човек става по-устойчив по-твърд - повече издържа. Ако среброто, което влиза в състава на кръвта, стане органическо, у човека се развива въображението. Влиянието на месечината върху него е силно. Астролозите казват, че месечината била майка на въображението. Та мнозина от вас трябва да преустроите телата си. Това е доста трудна задача, с която съм ви занимавал толкова години, но същевременно, тя е задача, която може да се разреши разумно. Тя няма да се разреши в един или в два деня, нито в една година, но ще се разрешава постепенно”. 49. ТЪРПЕНИЕ: 26 лекция от Учителя, държана на 13 април 1924 г., София.
към текста >>

(- Нали човек дружи с много хора?) - Не, в даден случай човек може да дружи само с едното, а другите оказват само известно влияние върху него.
IІІ (1923 ÷ 1924), т. III. София, 1926, с. 173 ÷ 174, 182 „Та едно скръбно състояние представя в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи: в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие. (- Нали човек дружи с много хора?) - Не, в даден случай човек може да дружи само с едното, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? - (Със Слънцето ) Да. Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного. а другите оказват влияние вьрху вас.
към текста >>

Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого?
София, 1926, с. 173 ÷ 174, 182 „Та едно скръбно състояние представя в природата един плюс. В известен случай то може да означава зло. Значи: в известна епоха злото е плюс, то има надмощие, а в друга епоха доброто е плюс, то има надмощие. (- Нали човек дружи с много хора?) - Не, в даден случай човек може да дружи само с едното, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? - (Със Слънцето ) Да. Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного. а другите оказват влияние вьрху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного.
към текста >>

а другите оказват влияние вьрху вас.
(- Нали човек дружи с много хора?) - Не, в даден случай човек може да дружи само с едното, а другите оказват само известно влияние върху него. Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? - (Със Слънцето ) Да. Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного. а другите оказват влияние вьрху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи. Онзи закон, които искам да извадя от казаното, или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствувате, не се отнася само до вас.
към текста >>

От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного.
Например, планетите оказват известно влияние върху Земята, а Земята дружи само с кого? - (Със Слънцето ) Да. Земята дружи само със Слънцето. Закон е: в даден случай вие може да дружите само с едного. а другите оказват влияние вьрху вас. От другите, които оказват влияние, всеки от тях дружи само с едного. Друженето е цел вече, вие принадлежите към някоя планетна система. Разните индивиди принадлежат към разни психологически системи. Онзи закон, които искам да извадя от казаното, или онази мисъл, която искам да остане в ума ви е, че при всяко съзнателно страдание се извършва нещо велико. Всяко страдание, което вие чувствувате, не се отнася само до вас. В дадения случай и други същества чувствуват това страдание, даже още по-тежко, отколкото вие.
към текста >>

Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи.
И тъй, умът отвън е плюс, отвътре е минус (+1-), а сърцето отвън е минус, значи пасивно, а отвътре е плюс, активно (-2+). Ще помните щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някои човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно, и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи, има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето.
към текста >>

Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича.
Ще помните щом вашето сърце обикне известни предмети или вещи отвън, непременно ще паднете в известно изкушение. Защо? Защото вие не можете да владеете тази вещ. Ако чрез сърцето си обикнете някои човек, той ще иска да бъде самостоятелен; следователно, и него не ще можете да владеете. Вие, като обикнете някого, искате да го владеете, а това е невъзможно. Това, дето някой казва, че може да държи някого под свое влияние, това са празни думи. Казват, че Слънцето има грамадна сили и влияние, могло да привлича. Добре, вземете предвид следния факт: известна комета приближава близо до Слънцето, но след това се завъртва силно, отдръпва се и отива в пространството. Питам: ако Слънцето влияе тъй силно, защо не задържи или не спре при себе си тази комета, но я оставя да замине в пространството? Значи, има друго нещо в света, което движи телата. Ако една комета отива към Слънцето, например, затова има други причини, факторът не е Слънцето. Има и други центрове, освен Слънцето, които действуват невидимо.
към текста >>

Може да си оказват известно влияние, но то е обич - допълнят се.
Други сили се грижат за вашия път. Следователно, пътят, които ви е определен по Божествения закон, никой не може да измени. Като се приближавате при някое слънце, или при някоя планета - Юпитер, Сатурн - те могат да ви поизместят малко от пътя, това са малки пертурбации. В същност, никои не може да ви отклони от вашия път. В целия космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич - допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо.
към текста >>

Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние.
В целия космос няма пример, дето някоя слънчева система да е изменила пътя на друга слънчева система. Може да си оказват известно влияние, но то е обич - допълнят се. Някога една система ще влияе върху друга, но после ще си разменят ролите. Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях. Сега, да се върнем кьм мисълта си.
към текста >>

В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си.
Значи, пътят, по който вървите, по които растете, е определен - никои не може да ви измести из вашата орбита. В растенето си ще имате разни влияния. Вземете, за пример, една планета оказва влияние на слънцето, но и слънцето от своя страна й оказва влияние. Това е необходимо. Всяко същество, което се движи, получава тласьк от някое по-висше същество, което има свой точно определен път. В пьтя си това същество може да се приближава или отдалечава от много центрове, даже може да приема известно влияние от тях, но не и да изменя посоката си. То не получава тласък в движението си от тия центрове, които среща на пътя си, та да се спре при тях. Сега, да се върнем кьм мисълта си. Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвьн е само копието. Затова няма да обичате външното, като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас.
към текста >>

Астролозите взимат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват оказват голямо влияние върху човека.
(Тогава различието е напълно обяснимо). Всички са влезли в битието в един определен цикъл, но последователно. (Възможно ли е човек да се роди по всяко време?) - Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически. Астролозите взимат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват оказват голямо влияние върху човека. Следователно, разнообразието седи в това, какво влияние оказва всяка звезда. И това, че хората се различават, се дължи на звездите, които са безброй. Оттам съществува и разнообразието между хората, Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистически. или, както турците вярват, че всичко в живота е фатализъм, т. е. че всичко е предопределено.
към текста >>

Следователно, разнообразието седи в това, какво влияние оказва всяка звезда.
Всички са влезли в битието в един определен цикъл, но последователно. (Възможно ли е човек да се роди по всяко време?) - Има дати, в които е невъзможно да се роди човек. За всяко раждане има точно определени математически дати. Това е доказано астрологически. Астролозите взимат под внимание само планетите, а при това всички звезди, които съществуват оказват голямо влияние върху човека. Следователно, разнообразието седи в това, какво влияние оказва всяка звезда. И това, че хората се различават, се дължи на звездите, които са безброй. Оттам съществува и разнообразието между хората, Това е едно упражнение за ума ви, с което се хвърля една по-свежа мисъл, за да знаете, че всичко в света не е атавистически. или, както турците вярват, че всичко в живота е фатализъм, т. е. че всичко е предопределено. Действително, нещата са точно определени, но в това определение на живата природа съществува една абсолютна справедливост и свобода.
към текста >>

ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ: 5 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1924 г, София.
Човек може да загуби пътя си по причина само на едно свое мимолетно желание. Такова желание е в сила да те изкара из пътя ти. Веднъж излязъл из пътя, течението си върви, а ти сам, със своята сила не можеш да влезеш на друго място, освен ако те турят. Ето защо, всички трябва да бъдете много внимателни.” 55. РОЛЯТА НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА. ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ: 5 лекция от Учителя, държана на 16 ноември 1924 г, София. В: Лекции на Младежкия окултен клас, Г. IV (1924 ÷ 1925), т. I. София, 1927, с. 85 ÷ 103 С какъв математически закон бихте изразили противоречията? (- Ние можем да си послужим със знака на опозицията - о - о.
към текста >>

Знаете ли тогава, какво влияние ще окажат те върху земята?
После излиза друг кръг, които минава през центъра на Венера и т. н. Значи, от Слънцето излизат кръгове, които минават през всичките центрове на планетите. Това са все електрически течения, които правят тия кръгове. Но много рядко се случва такова съчетание, при което всички планети да бъдат на една права линия. Обикновено те са в разни положения. Знаете ли тогава, какво влияние ще окажат те върху земята? Значи има различни течения от слънцето, които отиват към всички планети, но има и други течения от разните планети към земята. Да допуснем, че някой от вac е под влиянието на Юпитер, който е 432 милиона мили далеч от Слънцето. Такъв човек няма да бъде горещ темперамент, няма да има темперамента на Венера, защото електрическите и магнетически течения, които идват от Юпитер се различават от тия токове, които излизат от Слънцето - не са едни и същи. Теченията на слънчевите енергии до Всички планети Това са течения, които идват от други сфери, от другия свят. Може да се нарисува и друга картина, да видите, как слънцето съставлява част от друго едно слънце, около което също тъй има течения, но те са по- интензивни в своите трептения.
към текста >>

Да допуснем, че някой от вac е под влиянието на Юпитер, който е 432 милиона мили далеч от Слънцето.
Това са все електрически течения, които правят тия кръгове. Но много рядко се случва такова съчетание, при което всички планети да бъдат на една права линия. Обикновено те са в разни положения. Знаете ли тогава, какво влияние ще окажат те върху земята? Значи има различни течения от слънцето, които отиват към всички планети, но има и други течения от разните планети към земята. Да допуснем, че някой от вac е под влиянието на Юпитер, който е 432 милиона мили далеч от Слънцето. Такъв човек няма да бъде горещ темперамент, няма да има темперамента на Венера, защото електрическите и магнетически течения, които идват от Юпитер се различават от тия токове, които излизат от Слънцето - не са едни и същи. Теченията на слънчевите енергии до Всички планети Това са течения, които идват от други сфери, от другия свят. Може да се нарисува и друга картина, да видите, как слънцето съставлява част от друго едно слънце, около което също тъй има течения, но те са по- интензивни в своите трептения. И тъй, теченията на нашето Слънце са вторични. Те са, които влияят на хората.
към текста >>

Ако вие се намирате под влиянието на Юпитер, то Слънцето, или тази интелигентна светлина ще повлияе другояче върху вашето развитие.
Ако някой човек е накрая на Слънчевата система, питам: за колко време ще дойде светлината до него?. Слънчевата светлина иде на земята за осем минути. Тогава за колко минути ще отиде до Юпитер? - Приблизително за 40 минути. Тъй че слънчевата светлина ще употреби 4 1/2 часа, докато стигне до най- отдалечената планета във вселената. Ако вие се намирате под влиянието на Юпитер, то Слънцето, или тази интелигентна светлина ще повлияе другояче върху вашето развитие. Тя ще повлияе само върху някои части от вашия мозък. Как ще ви повлияе Юпитер? - Той ще повлияе на личните ви чувства, а донякъде и на Милосърдието. Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие. Затова всички планети трябва да влияят върху вас.
към текста >>

Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие.
Тъй че слънчевата светлина ще употреби 4 1/2 часа, докато стигне до най- отдалечената планета във вселената. Ако вие се намирате под влиянието на Юпитер, то Слънцето, или тази интелигентна светлина ще повлияе другояче върху вашето развитие. Тя ще повлияе само върху някои части от вашия мозък. Как ще ви повлияе Юпитер? - Той ще повлияе на личните ви чувства, а донякъде и на Милосърдието. Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие. Затова всички планети трябва да влияят върху вас. И така е в действителност. Всяка планета оказва по-голямо или по-малко влияние върху вас. Това са слънчеви течения. И вие сте един фокус, дето всички тия течения от целия космос се събират във вас.
към текста >>

Всяка планета оказва по-голямо или по-малко влияние върху вас.
Как ще ви повлияе Юпитер? - Той ще повлияе на личните ви чувства, а донякъде и на Милосърдието. Неговото влияние няма да се отрази върху цялото ви развитие. Затова всички планети трябва да влияят върху вас. И така е в действителност. Всяка планета оказва по-голямо или по-малко влияние върху вас. Това са слънчеви течения. И вие сте един фокус, дето всички тия течения от целия космос се събират във вас. И ако ви погледне някои ясновидец, ще види много кръгове около вас. Това са все различни влияния, различни течения. И вие мязате на мушица, омотана от главата до петите в паяжина, с хиляди нишки.
към текста >>

Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети.
Целият космос тъче. Всички тия течения изтъкават човека. Сега, аз ви давам тази идея, за да бъдете сериозни в живота си, да пазите това, което ви е дадено. Ще кажеш: аз няма да загубя това, което Бог ми е дал! Аз искам да ви дам гази мисъл за вашето сериозно развитие. Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разни влияния на планетите, вследствие на което постоянно се мени. Всички хоpa се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат оттам. И тъй. има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий.
към текста >>

Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий.
Вие ще бъдете всеки ден под влиянието на разните планети. Човек постоянно се движи и попада под разни влияния на планетите, вследствие на което постоянно се мени. Всички хоpa се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат оттам. И тъй. има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това можете да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден, обаче, влиянието на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система.
към текста >>

След това можете да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н.
Човек постоянно се движи и попада под разни влияния на планетите, вследствие на което постоянно се мени. Всички хоpa се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат оттам. И тъй. има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това можете да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден, обаче, влиянието на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия.
към текста >>

През целия ден, обаче, влиянието на всички планети ще минат през вашия организъм.
Всички хоpa се движат в разни посоки: едни отиват към слънцето, други се връщат оттам. И тъй. има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това можете да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден, обаче, влиянието на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. За пример, ако влиянията на Марс станат господствуващи в живота на някои човек, той ще стане военен, ще мисли само за воини и за бой.
към текста >>

И вечерно време, когато заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма.
И тъй. има постоянно движение на хората в различни посоки. Да кажем, че сутрин сте под влиянието на Меркурий. След това можете да попаднете под влиянието на Венера или на Юпитер и т. н. През целия ден, обаче, влиянието на всички планети ще минат през вашия организъм. И вечерно време, когато заспите, вашият астрален двойник ще бъде пак под влиянието на тия течения, само че в друга форма. Тъй щото и когато сте будни, и когато спите, цялата природа работи върху вас. Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. За пример, ако влиянията на Марс станат господствуващи в живота на някои човек, той ще стане военен, ще мисли само за воини и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е.
към текста >>

- Трябва да го турим под влиянието на друга планета.
Законът на развитието поставя човека в хармония с влиянията на Слънчевата система. Щом се скъсат някои от тия нишки, у човека става подпушване и се явяват известни кармически последствия. За пример, ако влиянията на Марс станат господствуващи в живота на някои човек, той ще стане военен, ще мисли само за воини и за бой. И тогава, какво трябва да направим, за да изменим такъв човек, т. е. да го освободим от тия влияния? - Трябва да го турим под влиянието на друга планета. Като дойдат вьрху него влиянията на Юпитер, до известно време той ще бъде благоразумен, ще се самовлада, но щом тия влияния вземат надмощие, той става горделив и започва да се смята като главния Бог Юпитер - на всички заповядва. За да го освободим от тия влияния, трябва да го поставим на други, по-блогоприятни. Някои от планетите действуват върху религиозните чувства на човека, но ако прекара дълго време там, неговият ум може да се разшири много, той ще се зарази от някои ексцентрични религиозни вярвания. Затова ще го изместим и оттам. Човек трябва постоянно да отива към слънцето, и оттам към някоя планета, но винаги ще трябва да прави движения кьм слънцето.
към текста >>

Всички вие сте под влияние на тия сили.
Когато флегматическият темперамент е доброкачествен, по-хубаво нещо от това няма. Следователно, те се балансират помежду си. Първите два темперамента отиват с положителните течения, а другите два отиват с отрицателните течения и между тях става едно преплитане, една обмяна на енергия. Всеки темперамент си има известен орган, който е най- силно развит. Тия органи са център на сили, които функционират в живата природа. Всички вие сте под влияние на тия сили. Сега, вие може да кажете: Не ми трябва астрология, аз няма да се занимавам с нея. Ти можеш да не се занимаваш, но небето се занимава с тебе. Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете.
към текста >>

Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете.
Всички вие сте под влияние на тия сили. Сега, вие може да кажете: Не ми трябва астрология, аз няма да се занимавам с нея. Ти можеш да не се занимаваш, но небето се занимава с тебе. Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете. Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си. Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава с филологическия процес на човешкото развитие. Вие трябва да знаете тези процеси.
към текста >>

Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията.
Това е все едно, някоя детска топка да каже на детето: аз нищо не искам да зная за тебе. Детето, обаче, казва; аз искам да се занимавам с тебе. Топките трябва да разбират магнетическото влияние на цветовете. Ако една топка е червена, то за да се избави от децата, трябва да измени цвета си. Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава с филологическия процес на човешкото развитие. Вие трябва да знаете тези процеси. Това е едно основно знание в окултната наука. И всеки, които иска да има нормален умт едно нормално сърце, трябва да разбира влиянието на планетите. Знаете ли, какво нещо е нормален ум?
към текста >>

И всеки, които иска да има нормален умт едно нормално сърце, трябва да разбира влиянието на планетите.
Щом не е червена, те ще я захвърлят, и тя ще е свободна. Следователно вие трябва да разбирате влиянието на планетите, защото, като във вземат в своя кръг, вие ще бъдете за тях като една топка и ще скачате, но после ще се научите, че трябва да разбирате астрологията. Астрологията се занимава с филологическия процес на човешкото развитие. Вие трябва да знаете тези процеси. Това е едно основно знание в окултната наука. И всеки, които иска да има нормален умт едно нормално сърце, трябва да разбира влиянието на планетите. Знаете ли, какво нещо е нормален ум? Аз наричам нормален ум този, които не се стряска от мъчните задачи в живота. Нормално сьрце наричам пьк това, което не се дразни от малките работи. Сърцето трябва да чувствува. Можеш да чувствуваш болка, можеш да страдаш, то е в реда на нещата, но да се стряскаш, това не е позволено.
към текста >>

Когато един възвишен дух иска да ви повлияе в една насока, той ще бутне известен бутон и ще изпрати тия течения - чрез тях ще ви помогне; когато пък иска да ви спре в пътя, ще бутне друг бутон и ще ви прати противодействуващо влияние.
Сътресенията, стрясканията са удари за човека. Затуй ще избягвате стрясканията. а за да се избегнат, чрвек трябва да има вяра във великия закон, които работи в Божествения свят. Всички планети представляват една разумна система. Те са образувани от разумни същества, затова тези течения са под строгия контрол на тези същества и чрез тях те влияят на хората през пространството. Когато един възвишен дух иска да ви повлияе в една насока, той ще бутне известен бутон и ще изпрати тия течения - чрез тях ще ви помогне; когато пък иска да ви спре в пътя, ще бутне друг бутон и ще ви прати противодействуващо влияние. Тъй, щото, те си служат с тези течения или да ви подтикнат кьм добро, или да спрат направлението на вашата мисъл или на вашето желание. Та ще се съобразявате с онзи велик закон на космоса, който действува хармонично във всички направления. Ще се турите за задача да се хармонирате астрологически. Всеки за себе си трябва да знае от кои планети се влия повече. Тогава, съобразно тази система, трябва да се нареждате на местата си в класа.
към текста >>

Всеки от вас трябва да знае приблизително под какво влияние спада.
Тогава, съобразно тази система, трябва да се нареждате на местата си в класа. Ще се научите от астрологията, кои с кого се допьлня, кои си противодействуват и кой трябва да влезе помежду им, за да се примирят. Тъй искам да бъдете наредени в класа. Сега ще ви дам една задача: за следния път да се наредите астрологически Колко души от вас разбират от астрология? На тия, които разбират, ще им дадем работа. Всеки от вас трябва да знае приблизително под какво влияние спада. Венера с кого върви? - С Марс. Меркурий? - С Юпитер. Слънцето? - С Меркурий и Луната. Сатурн? - С Юпитер.
към текста >>

Тогава ще можете ли до следния път всеки от вас да знае под чие влияние спада?
- С Меркурий и Луната. Сатурн? - С Юпитер. Ще се опитате по такъв начин да се хармонирате. да видим как ще тръгне работата. Ще направим един опит. Тогава ще можете ли до следния път всеки от вас да знае под чие влияние спада? Типовете трябва да се определят точно. Хармонията помежду ви може да се постигне и по друг начин. Ако всеки седне до този, когото обича, пак ще можете поне приблизително да си хармоиирате. Но понеже и вашата обич се мени постоянно, често ще си местите местата. След известно време учениците от първите чинове ще намерите на последните места, а тия от последните чинове ще дойдат на първите места.
към текста >>

Влезете в някое чуждо село, нямате работа, нямате пари, огладнели сте, питам ви: как ще се изолирате сега?
Много пъти ще ви посрещнат недружелюбно, а при такива случаи трябва да разбирате, как да постъпвате. Някои казват: да се изолираме! Как ще се изолирате? Казвате: аз ще стана постник. Лесно е да се изолирате при майка си и баща си, но опитайте да се изолирате в някое село. Влезете в някое чуждо село, нямате работа, нямате пари, огладнели сте, питам ви: как ще се изолирате сега? Нямате средства, не сте свикнали да просите, как ще постъпите? Да кажем най-после, че сте заставени да влезете в някои чужд двор. Хубаво, по какъв начин ще си поискате хляб? Ако сте цигулар, ще извадите цигулката си и ще свирите; или пък, ако знаете някое изкуства, ще влезете в някой дом, ще видите от какво се нуждаят тия хора там и ще им услужите. По този начин и те ще ви нахранят.
към текста >>

които са под неговото влияние, стават държавници, придворни, изобщо заемат все по-блестящи служби.) Първичната идея, която съществува в космоса, подразбира движение към Божествения двор.
Изкуствата произтичат от планетите Меркурий ще ви научи на търговия. На какво може да ви научи Юпитер? Кое изкуство поддържа той? (- Висшата търговия, финансите, дипломацията) Сатурн? (- Той е добър за началник на отделение, за дребни занаяти, като обущар и др.) Слънцето пък има отношение към изкуствата (Хора. които са под неговото влияние, стават държавници, придворни, изобщо заемат все по-блестящи служби.) Първичната идея, която съществува в космоса, подразбира движение към Божествения двор. кьм Божествената държава. Понеже хората са забравили Божествената държава, те гледат на светската дьржава, създадена от хората. Първичното чувство е съм Божествената държава, към Бога. Трябва да знаете, че в космоса всичко има съвсем друго предназначение, отколкото тук на земята. Сега, които от вас искат, могат да нарисуват чертежа за планетите с краски, да се различават кръговете един от друг.
към текста >>

40. ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления.
ЗНАЧЕНИЕТО НА ВЪТРЕШНИЯ МИР ПРИ ВЪЗДЕЙСТВИЕТО Без да се впускаме в дълбок анализ на вътрешния мир на тоя, който въздействува - или в тясна смисъл възпитателят - с няколко думи ще очертаем оная схема, която ни се струва най-правдоподобна да бъде следвана от вътрешните наши процеси, наричани мисъл, които по един чуден начин се превръщат в нещо «реално» - дейност, физическа проява, съотношения. Зараждание на впечатленията, съчетание на явленията, групирание на съжденията, свързвание на заключенията - законите за тия групирания и съчетания - дотолкова, доколкото са известни, са предмет на Психологията и Логиката. В нашата малка статия ний ще се стремим да изтъкнем друго едно съотношение на идеите, което фактически съществува, и което, разгледано много отблизо, е изгубило своите рамки на единност, разглобено на многобройни «впечатления», «явления», «перцепции» - докато най-после е стигнато до из-броявание на дърветата - без да е могло от това да се види самата гора... Идеята според нас е възможност на едно «реализирание», както, да речем, желъдът по отношение на самия дъб е една възможност при известни условия, тоя скрит дъб да бъде възстановен, реставриран или по-право - възсъздаден. Такова е и отношението между това, което наричаме идея в нашия психичен живот, и «реалността» или материалния свят. Те се намират в тясна зависимост една от друга. И ако ний бихме искали да обясним вътрешния идеен живот на личността като основен motiv-power за всички негови постъпки и дела - би трябвало да приемем една предпоставка - че всяка идея включва в себе си динамическо състояние, явява се като импулс със съответен тон, напрежение и проява; съдържа, така да го речем, творческа мощ, под влияние на която околните условия, материални или духовни, се значително видоизменят, моделират или отместват по нови направления. Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*.
към текста >>

В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея.
Дейността на една личност, а следователно и нейното въздействие върху околното винаги зависи от реално възприетите идеи, от компонентната, образувана между ново насаденото и това, което се е намирало по-рано в душевния живот на индивида. Сумиранието на сродните идеи - разбирано алгебрически, т.е. в положителна и отрицателна смисъл, дава като резултат оная дейност и въздействие, което е обще прието да се нарича интелектуален живот. Интелектуалният живот обаче не е още «реалност» - в материалистич-ния смисъл на думата, както и метафизичните блянове на утопистите не са действителни царства на щастие, гдето измъчената човешка душа може да намери отдих и покой. Динамическата сила на идеята, възприета от индивида, се изразява преди всичко в един стремеж да обхване психическото поле изцяло, да се отрази върху чувствата, да се отпечати върху волята и съгласува движението, делото, «постъпката» с онова, което дадената идея в даден момент съдържа в себе си като «рационално» и «целесъобразно»*. В това отношение динамичните прояви на възприетите идеи се съществено различават от ония, които бихме могли да наречем «подсъзнателни», «инстинктивни», вродени, наследствени - или с едно общо име, характеризиращи ги - «пасивни» - не по същество, а по отношение на една нова, идяща отвън, от чуждо съзнание, идея. Възпитанието е преди всичко въпрос на въздействие - въздействие с помощта на механически елементи, целящи да съчетаят или образуват известни идеи в дадено съзнание - от друга страна, събуждание на съществующите в душевния живот на индивида спящи или затихнали способности и сили. ДИНАМИЧЕСКИ ВЗАИМООТНОШЕНИЯ И в единия, и в другия случай в края на краищата, идейното състояние на личността може да се смята като една компонента от детерминирани величини, комплексно число или изражение, което има свой динамически коефициент и чието въздействие е в пряка зависимост от висотата на възприетите идеи, тяхната чистота, определяна, разбира се, не по една произволна стълба; от безкористието на тоя, който ги носи и съществения стремеж на неговото индивидуално «аз» да ги види реализирани. Така погледнато, ний вече можем лесно да разберем защо в ежедневния живот има ред странни на вид събития, които се развиват по неочакван начин. С този душевен капацитет на интензивен идеен «пълнеж», с твърде висок динамически коефициент, можем да си обясним ония «странни» явления, когато хиляди и хиляди учени и прости съвременници на рибарите-апостоли продаваха своите имоти и слагаха парите при техните крака, а по-късно и умираха доброволно с мъченическа смърт за идеи така невероятни и нелогични дори наглед: - да се вярва във възкръсва-ние на умрели!... Народните движения, идейните течения, политическите борби и смутове, често необясними на пръв поглед, винаги почти крият в себе си, в началото на своето зачатие, някоя личност, идеите на която имат силата да се предават, да динамизират, да турят в движение, като една далечна вълна на радиопредавател туря в движение хиляди апарати, които са синтонно настроени с него.
към текста >>

41. ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ

(Сп. «Просвета», г. IX, кн. 1-2, IХ-Х 1943 г., стр. 3-16)

И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те.
И днес всички държави на Европа, които фактически ръководят засега света, макар и сами да попаднаха в икономическа зависимост от Америка - се намират в оня процес на разлагане, който в по-силна или по-слаба форма разяда и самото наше общество. Стремлението да се образува и славянски блок в интернационални тайни сдружения, след като там си намериха мястото латински и германския, показват само последните усилия на националните схващания и чувства, които, подложени на постоянно разяждане, атакувани повсеместно от действителността и интернационалния капитал, търсят последно прибежище и в редовете на чисто идейните организации. И днес, когато сме свидетели на странни, почти невъзможни за преди десетина години събития, това ни се вижда почти естествено, поне малцина протестират срещу него, а то иде да покаже колко дълбоко се е вмъкнало разложението на националното чувство - дотам дори, да почнат свои да се гледат като чужденци! Италианецът фашист убива италианеца нефашист, като да е другоземец; Русинът комунист убива русина некомунист, като да е турчин... испанецът, естонецът, югославянинът, гъркът, българинът - има ли нужда да нареждам фактите на ежедневния живот, да потвърдя това? А при това самите държави започват да се чувстват във все по-тясна зависимост една от друга, дотолкова тясна, че те започнаха да се сещат почти органически свързани - никоя държава не може да се похвали, че разрешава дори своите вътрешни въпроси, без да се справи със своите съседи. И това не се отнася само за победените, които по силата на договорите, в 20-ия век на хуманността и политическата независимост, уж като основно приет принцип, трябваше да се съгласят на това срамно вмешателство във всичките им работи и по тоя начин очертаят най-ясно мъгливите тези на комунизма за международното влияние на капитализма, които по-рано народите смятаха за фантазии, и които ненаситната лакомия превърна в най-голяма реалност, но в такова незавидно положение са и самите победителки, защото и едните, и другите се ръководеха от вълци, които знаеха само да правят сметки на печалбите си, разбира се, но в никой случай и на тия, които умираха, за да могат да ги получат те. Пред тия факти ний трябва да се съгласим, че държавите в действителност отдавна са престанали да бъдат разделени, че техните свързани телеграфи, телефони, пощи, железници, търговия, капитали, които се преливат от страна в страна; произведения, които разнасят и разменят реално народните енергии; техника и най-нови изобретения, които подпомагат всички и най-после, човешкият ум, който винаги прескача националните граници и принадлежи еднакво днес на цялото човечество - всички те са достатъчно яки и реални връзки. А нашето братство и подобните нему общества сочат само, че тая общност отдавна съществува и в духовните области. И ако днес имаме вълнения и сътресения политически, обществени или философски, то е, според нашето мнение, защото вече обществото по съдържание е изменено: умът, сърцето, волята и духът на човечеството са други и старите форми, във всичките им видове и разнообразия, не могат да ги сдържат. Ново вино е турено в стари мехове; то ври, кипи веки ден по-силно и всичките шевове на тия мехове пращят. Не е важно как ще наречем това ново - фашизъм или комунизъм, национализъм или интернационализъм, нито дори малко ще се помогне, ако с много учени термини може някой да докаже, че това ново е нещо старо - не!
към текста >>

Първоначалните апостолски комуни, които добиха бързо разпространение, бяха оная обществена форма, в която Християнството тепърва се очертаваше; форма, в която всички даваха що имаха и получаваха каквото им трябваше, в които нямаше «твое» и «чуждо», в което общество имаше само братя и сестри.
И те без всякакво замисляне посегнаха върху чистосърдечния човек на всичките векове - една смелост, която никога не е липсвала на злосторниците, облечени в държавна власт през всичките времена. Гробовете на Саванарола и Хуса са само хилядна част на проявление на тия тъмни по своето развитие души, които някога, още в еврейския синедрион, търсеха извинение в думите, че е по-добре да загине един человек, отколкото цял народ. А ето, загиналият человек стана слава на человечеството, а еврейският народ мина през толкова страдания, както никой друг, и още учи оня голям урок, който ще направи сърцето му достатъчно меко и будно, за да познае царя на Любовта, когато дойде и под скъсаните дрехи на някой брат человек! Християнството в своя първоначален вид не беше една религиозна ерес, както го изкарваха съвременниците евреи**. То беше нещо повече - една нова метода за живот, която обхваща всичките области на човешкото проявление. Първоначалните апостолски комуни, които добиха бързо разпространение, бяха оная обществена форма, в която Християнството тепърва се очертаваше; форма, в която всички даваха що имаха и получаваха каквото им трябваше, в които нямаше «твое» и «чуждо», в което общество имаше само братя и сестри. Думите на Христа заменяха там Всички закони; Любовта, искрено възприета в сърцата, изравняваше всички социални различия, а вярата крепеше верующите и даваше импулс за такива чудни дела и въодушевление, че те и досега, като четем за тях, ни се струват като приказки. Тъкмо в тая чиста форма Християнството трябваше да се сблъска със загиващата Римска култура. Преситен от богатства, владеющ света, Рим отдавна бе изместил небесните си божества със земни - императорите, на които приживе отдаваше божески почести - външни, разбира се, защото надали можеше кой да е човек да вижда в тия дегенерирани хора, които заемаха с интриги и кървави пътища престолите, нещо повече от едни нехранимайковци. Авгурите, изгубили онзи дар на вътрешно прозрение, което беше им дало мощ и обществено положение в първите времена, заемаха вече постовете си, както впрочем и всички останали, с подкупи и се стараяха, разбира се, по всички начини да ги използуват. Многобройните народи, завоювани и влезли в състава на Римската империя по неволя, споени само от тяжестта на меча, без друга връзка, се разпълзяваха вече по всички посоки.
към текста >>

Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно.
Валентиниус е един от Илюминатите (посветените), както и Апостол Павел. Виден деец, християнин, напуснал църквата поради нейните празни обряди, създадени на подобие на язическите от новопокръстените невежи ръководители, той бива дълго молен да се върне в нея; връща се - само за да я напусне малко по-късно за втори път, и то завинаги! След него Василидис прави опити, с превода и тълкуванията на 4-тях Евангелия (както в наше време прави това и Толстой), да извади църквата от нейните заблуждения. Но и тогава невежеството е имало за съюзник гладните за власт и почести хора, за които всеки морал е бил ненужен разкош - и всяко средство, постигащо целта - оправдано! Евсебиус от Цезария, през третото столетие, пише една «Свещенна история», която има твърде малко общо със самата истина, но достатъчно силен и при това - приятел на Константина, той заповядва да унищожат всички книги, които рисували фактите както са си били в действителност, а не както той ги измудрил - за слава Божия, разбира се! Амониус Сакс се опитва да даде тайното Христово учение в самата цър-кова, но не успява, не може да бъде разбран, напуща църковата и се оттегля във филаделфия, където образува Неоплатоническата школа - «Любителите на истината», влиянието на която школа не е прекъснато и до ден днешен, философът Ориген е ученик на Сакса, забележителен писател и Отец на църкова-та - но въпреки това всичките му опити да отдели църковата от езическите обряди и направи достояние на членовете и достъпни Християнството по дух, а не само по предание от невежи, останали напразно. В туй време на изток работи ученикът Май; в Александрия - Ариус. Но църковата, затвърдила положението като държавен институт, вече разполагаше все по-силно и пълновластно с нейната груба сила - и започна все по-често да я използува срещу тия нейни довчерашни другари, които, надарени с по-голям ум и по-дълбоки разбирания, не можаха да се съгласят мълчаливо с търговците и ограничените водители, които смятаха своето невежество за граница на човешкото разбирание и своето ограничение приписваха и на Бог, като всички останали хора щедро кичеха с името «еретици». От IV до VIII столетие истинските духовни хора, силно преследвани, се виждат принудени да бягат по горите и там да образуват тайни братства и мо-настири. Някои от тях побягнаха по пустините на Египет и Арабия, където бяха посрещнати доста добре от местното население, което вече жадуваше за духовна светлина. А в туй време Християнската църкова, лишена от своя творчески дух, не можеше да даде живот на народите, които я приеха, въпреки легендата за появилия се на небето кръст, който бе уж обещал: «Сим победи-ши!
към текста >>

Повтарям, трябва да има човек времето и търпението да разгледа и проучи Богомилското учение в неговата пълнота и да има достатъчно духовно прозрение, да разбере неговата духовна стойност, за да може справедливо да потърси и му намери онова знатно място, което по право му се пада в културната история на Европа, за да може да се схване и правилно прецени онова голямо влияние, което то е имало навремето си, па и столетия след това, върху всичките религиозни, политически и философски движения.
Тъкмо когато църковата довършваше свойте борби с маврите в Испания и разсипваше техните остатъци от някога величавите им школи, които пръскаха светлина и в Африка, и в Европа, тъкмо тогава Богомилското учение бе минало под името на «Патарени» и «Катари» през Далмация и Италия, бе стигнало в Южна Франция и здраво заседнало там. То, само по себе си, не бе само една религиозна ерео, както често се мисли - напротив, то носеше всичките елементи на една висока философия, на един смел дух, на здрави и напредничави обществени идеи, които правеха от него даже едно революционно гледище, но в никой случай и едно абсурдно религиозно учение, каквото бяха се запретнали нашите доморасли историци да го обрисуват. Неговата история в България е повторение на Исусовата - окапалите в разврат осъждаха велегласно тия, които със светия си живот мълком ги изобличаваха. Всред духовния мрак, който бе сковал в 13-о столетие Европа, когато най-културният и учен човек бе тоя, който знаеше четиритях аритметически правила - смелите Богомили трябваше да минат през много мъки и терзания, носейки велики разбирания върху същината на нещата и с такава смелост си туряха пръста направо върху всичките рани, че тогавашното страхливо човечество ги смяташе като някакви избраници и светии. Мощен ореол се носеше над техните аскетични глави и вдълбочени в съзерцание умове, които гледаха на целия свят като на временни условия, предговор само към великата поема на безсмъртието и истинския вечен живот. Повтарям, трябва да има човек времето и търпението да разгледа и проучи Богомилското учение в неговата пълнота и да има достатъчно духовно прозрение, да разбере неговата духовна стойност, за да може справедливо да потърси и му намери онова знатно място, което по право му се пада в културната история на Европа, за да може да се схване и правилно прецени онова голямо влияние, което то е имало навремето си, па и столетия след това, върху всичките религиозни, политически и философски движения. Хус и Лютер са само ехото на богомилите. Органическата връзка между тях е не трудно да се проследи, а е доказана и исторически. Но нашата цел не е богомилството. Спряхме вниманието си за малко върху него, защото може би никое друго духовно течение в България не е тъй много клеветено, както това учение, което по своята висота, морал и сила е гордостта на човечеството през онзи век, па и до днес***. Но ний никога не сме били доволни от нашето - и сега няма да можем да направим изключение... Тъкмо когато преследванието на невежеството са най-силни срещу истински духовното - в 13-о-14-о столетия, официалната църкова и на Изток, и на Запад, и в Рим, и в Константинопол, достига до една забележителна развала и поквара в нравите на своите водачи.
към текста >>

****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр.
**** Като видни розенкройцери в миналото може да посочим имена, които са паметни в историята на човечеството. Ще изброим няколко: Доктор Парацелзиус, Бьоме, Ван Хелмонт, Бекон [Бейкън], философа Лок, Сен Жермен, Данте, Ян Амос Коменски, Лесинг, Гьоте, Якоби, Спиноза, Декарт; на розенкройцери се дължи основаването на Английската Кралска Академия на Науките (първа в Европа) [в] 1662 г. философът математик Лейбниц [Лайбниц] е бил секретар на Розенкройцерски орден; естественика Бойл, философа Роберт Мозей и пр. (бел. а.) ***** Към него са принадлежали Либкнехт, Ласал и Троцки и др. (бел. а.). ****** Разбираме трансмутацията на химическите елементи, катализата, явлението «кракинг» (атакувание на атома) - явления, с които съвременната химия малко по малко се мири и приема по неволя, но които допреди няколко години ги смяташе за утопии и фантазии на глупци алхимици... Изобщо, съвременната химия, както и другите поделения на естествознанието, се намират пред един решителен завой - предстои да се признае фактът за непрекъснатото въздействие, да се потърсят изразите на тия непрекъснати процеси (в математика и логиката преди всичко), а след туй - и влиянието на електрическия и магнетически земен потенциал върху химическите явления, а те, от своя страна - като основа на физикобиологичните, патологичните и пр. В такъв случай проличават непосредствените връзки между природата и живота на човека, неговото състояние, болести и пр. Изобщо, между алхимиците на миналото е имало тъй дълбоки умове, тъй широко обхващащи единството в природата и действующите в нея закони, че безпристрастният критик би нарекъл нашите днешни възгледи детински по своята едностранчивост и тесногърдие. (бел. а.)
към текста >>

42. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. - 28 август 1943 г.

Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на висококултурен и интелигентен владетел.
Зрелостното свидетелство на Княз Бориса има дата 20 януари 1912 година и изходящ № 1194 на Министерството на народното просвещение. Княз Борис от малък се отличава с жива любознателност и вродена интелигентност, които наследява от своите родители. Наклонностите му към естествените науки и различните видове спорт се проявяват още от ранна възраст. В същото време у него се развива и силна обич към българската природа. Големи заслуги в насоката на възпитанието на Престолонаследника след смъртта на майка му е имала баба му Княгиня Клементина, която от баща си бе наследила политическа проницателност и висока интелигентност. Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на висококултурен и интелигентен владетел. От възпитанието на баба си Княз Борис придоби духовна подготовка, а от баща си усвои мъжествени качества. И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник. Също тъй благотворно влияние върху формирането на характера на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа. Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство.
към текста >>

И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник.
Наклонностите му към естествените науки и различните видове спорт се проявяват още от ранна възраст. В същото време у него се развива и силна обич към българската природа. Големи заслуги в насоката на възпитанието на Престолонаследника след смъртта на майка му е имала баба му Княгиня Клементина, която от баща си бе наследила политическа проницателност и висока интелигентност. Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на висококултурен и интелигентен владетел. От възпитанието на баба си Княз Борис придоби духовна подготовка, а от баща си усвои мъжествени качества. И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник. Също тъй благотворно влияние върху формирането на характера на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа. Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство. На тържествата, които станаха във Велико Търново на 22 септември стар стил по случай провъзгласяването на независимостта, присъствува и Княз Борис, който дълбоко изживя в душата си всичко, което последва. През 1910 година Княз Борис и Княз Кирил предприеха пътешествие из Мала Азия.
към текста >>

Също тъй благотворно влияние върху формирането на характера на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа.
В същото време у него се развива и силна обич към българската природа. Големи заслуги в насоката на възпитанието на Престолонаследника след смъртта на майка му е имала баба му Княгиня Клементина, която от баща си бе наследила политическа проницателност и висока интелигентност. Безспорно, влиянието на Княгиня Клементина върху възпитанието на Княз Бориса е било твърде голямо, заедно с онова на Цар Фердинанда, несполуките и лошата съдба на когото никак не намаляват неговите качества на висококултурен и интелигентен владетел. От възпитанието на баба си Княз Борис придоби духовна подготовка, а от баща си усвои мъжествени качества. И това двойно влияние създаде от Княз Бориса мъдър политик и храбър войник. Също тъй благотворно влияние върху формирането на характера на Престолонаследника е оказала и покойната царица Елеонора, която през царуването си от 1908 до 1917 година остави неизлечими следи на доброта не само у царския дом, но и сред народа. Събитията, които настъпиха през 1908 година, създадоха важни последици за Балканските народи. В онова време се провъзгласи независимостта на Третото българско царство. На тържествата, които станаха във Велико Търново на 22 септември стар стил по случай провъзгласяването на независимостта, присъствува и Княз Борис, който дълбоко изживя в душата си всичко, което последва. През 1910 година Княз Борис и Княз Кирил предприеха пътешествие из Мала Азия. Те посетиха Цариград и някои от гръцките острови.
към текста >>

С тяхната скъпа кръв, макар и късно, Цар Борис съумя да използува настаналите събития и да освободи Добруджа, Тракия и Македония от чуждото иго.
Но най-резултатни за българската национална кауза бяха сърдечните срещи на Царя с великите водачи на Германия и на Италия: Хитлер и Мусолини, през есента на 1940 г. и по-късно. Най-сетне царските усилия и трудове се увенчаха с успех. Най-сетне дълго бленуваният ден дойде и Царят със своята държавническа мъдрост изведе българския кораб на спасителния бряг. Без особени жертви, българският народ, под царското умело ръководство, се видя освободен и обединен, и дадените свидни жертви в миналите войни не отидоха напразно. С тяхната скъпа кръв, макар и късно, Цар Борис съумя да използува настаналите събития и да освободи Добруджа, Тракия и Македония от чуждото иго. По такъв начин той заслужи напълно титлата Цар на всички българи. Ако Цар Борис не притежаваше здрава и вярна интуиция, ако бе се поддал на някои внушения, България в последната световна война щеше да бъде сигурно по-зле разорена, отколкото Гърция и Югославия. Тогава Царят не би могъл да напише в манифеста си от 21 септември 1940 г.: «Ние дълго чакахме тоя час. Чакахме го с воля, напрегната към бъдещето, и с непоколебима вяра в тържеството на правдата. Нашите мирни усилия и нашето бдително търпение са възнаградени.
към текста >>

43. XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев

Вергилий Кръстев

- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците

Целта е да се противопоставят на влиянието на различните «секти».
Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което по-късно се самоубива. Полицията се опитва да забрани Школата, да разтури Изгрева и да се спрат събранията на «дъновистите» в София, на Изгрева. Този случай е описан в бележка № 2 с приложението там. 6. През месец януари 1938 г. Министерският съвет приема наредба-закон за възстановяване на религиозното обучение в училищата, по два часа седмично. Целта е да се противопоставят на влиянието на различните «секти». Атаката и срещу Учителя Дънов е много голяма. Лулчев предупреждава, че ще има последици, както за управляващите, така и за народа. Още са живи онези, които преживяха Първата национална катастрофа през 1913 г. и Втората - през 1919 г. Вж. «Изгревът», том I, стр.
към текста >>

Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232.
Досега българите не приемат Учителя и ще си понасят последствията. 231. Учителят Дънов казва, че в Невидимия свят гледат на нещата, събитията отвсякъде и едновременно. Затова на цар Борис трябва да се дават две неща, две перспективи, два вида, за да се доведе до умозаключението, че реалността е едно и се обединява в едно. И тогава ще отпаднат различията. Лулчев приема това, но цар Борис III е смес от Кобурги и Бурбони и те не приемат това. Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232. Троеличието на Бога се дава от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Това е, което Учителят казва, че Бог си има във всеки свят лице. Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр. 907-928. 233. Въпросът за едноизмерното пространство между две точки и една линия.
към текста >>

Една от причините на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо.
Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда. Човек трябва да знае къде се крият корените на злото и да го избягва. Една от причините на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: «Разделяй и владей! » Може ли смъртният да владее един човек? Ще каже някой, че иска хората да го слушат. Щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да го слушат. Всеки човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него.
към текста >>

Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко.
с помощта на Хитлер се създава независима Словакия, която се откъсва от Чехословакия. На 15 март 1939 г. Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320.
към текста >>

Оказвал голямо влияние на външната и на вътрешната политика на царското правителство.
На Парижката мирна конференция е изиграл главна роля за разпокъсването на България и Русия. Неговото правителство организира антисъветска интервенция и икономическа блокада на съветска Русия. Той е инициатор за свикване на Генуезката конференция през 1922 г. по стопански и финансови въпроси с цел да упражнят натиск срещу съветска Русия и да се възстанови капитализмът в Русия. 457. Григорий Распутин, влязъл до царското семейство в Русия като лечител на престолонаследника на император Николай II, който страдал от хемо-филия - наследствено заболяване, предаващо се по женска линия. Оказвал голямо влияние на външната и на вътрешната политика на царското правителство. Бил е омразен на всички. И накрая дворянското съсловие организира убийството му. След неговото убийство стават февруарската и Октомврийската революции в Русия през 1917 г. Лулчев го възприемали като новия Распутин. Не само по времето на цар Борис, но и след това - по комунистическо време, от 1945 г.
към текста >>

Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място.
Така България пада за 500 години под турско робство. Сега се повтарят същите събития, защото действуват едни и същи сили, проводници са продажните българи. Виж «Изгревът», том XIX, стр. 929-934. 477. Лулчев разбира, че неговата дейност няма полза за него и за държавата. Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място. Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
към текста >>

А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник.
Лулчев непрекъснато говори, че най-изгодно е мирът. Но царят е закачен отвътре и отвън с дебело въже за Хитлер и германците. 603. Многократно Лулчев му е предлагал да образува работническо-сел-ско правителство. Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604. Иван Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г. Роден през 1874 г. в Габрово.
към текста >>

44. ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232.
Досега българите не приемат Учителя и ще си понасят последствията. 231. Учителят Дънов казва, че в Невидимия свят гледат на нещата, събитията отвсякъде и едновременно. Затова на цар Борис трябва да се дават две неща, две перспективи, два вида, за да се доведе до умозаключението, че реалността е едно и се обединява в едно. И тогава ще отпаднат различията. Лулчев приема това, но цар Борис III е смес от Кобурги и Бурбони и те не приемат това. Неговият череп е друг, чуждоземен, а не български, и той няма орган да възприема тези идеи от Учителя. 232. Троеличието на Бога се дава от Божествения Дух, Христовия Дух и Господния Дух. Това е, което Учителят казва, че Бог си има във всеки свят лице. Това е дадено в «Изгревът», том XIX, в «Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов», стр. 907-928. 233. Въпросът за едноизмерното пространство между две точки и една линия.
към текста >>

Една от причините на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо.
Не може ли да расте, той се разочарова, става недоволен от живота. Недоволният гледа отрицателно на всичко. Той не вижда доброто, но вижда само злото в света. Наистина, има зло в света, но не е достатъчно само да се вижда. Човек трябва да знае къде се крият корените на злото и да го избягва. Една от причините на злото се крие в желанието на човека да владее чуждото благо. Законът на злото се изразява чрез стиха: «Разделяй и владей! » Може ли смъртният да владее един човек? Ще каже някой, че иска хората да го слушат. Щом е смъртен, хората не могат да му се подчиняват, нито да го слушат. Всеки човек трябва да бъде свободен, да изпълнява това, което Бог изисква от него.
към текста >>

Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко.
с помощта на Хитлер се създава независима Словакия, която се откъсва от Чехословакия. На 15 март 1939 г. Хитлер окупира останалата част от Чехословакия и тя престава да съществува. Те преминават неслучайно през страдания и неслучайно замесват България в страданията. Дължи се на това, че в древна Великоморавия, когато Кирил и Методи са им дали азбука и богослужение на славянски, то след смъртта на Методи на 6 април 885 г., започва гонението на учениците и на всичко това, което са създали. Започва го моравският княз Светополк, който попада под немско влияние и под властта на немците, и те разрушават всичко. Ето защо сега те изплащат кармата си, като този път немците ги газят. А румънците ще опъват каиша заради нарушение на Божествения план, когато през 1913 г. окупираха Южна Добруджа. И понеже Хитлер е съдебният пристав на Господа, постепенно Румъния е прегазена от Хитлер и дори германците принуждават румънците да изпращат войски да се бият срещу СССР. България е в златния си век, понеже тук е Великият Учител, който дава Словото на Бога. 320.
към текста >>

Оказвал голямо влияние на външната и на вътрешната политика на царското правителство.
На Парижката мирна конференция е изиграл главна роля за разпокъсването на България и Русия. Неговото правителство организира антисъветска интервенция и икономическа блокада на съветска Русия. Той е инициатор за свикване на Генуезката конференция през 1922 г. по стопански и финансови въпроси с цел да упражнят натиск срещу съветска Русия и да се възстанови капитализмът в Русия. 457. Григорий Распутин, влязъл до царското семейство в Русия като лечител на престолонаследника на император Николай II, който страдал от хемо-филия - наследствено заболяване, предаващо се по женска линия. Оказвал голямо влияние на външната и на вътрешната политика на царското правителство. Бил е омразен на всички. И накрая дворянското съсловие организира убийството му. След неговото убийство стават февруарската и Октомврийската революции в Русия през 1917 г. Лулчев го възприемали като новия Распутин. Не само по времето на цар Борис, но и след това - по комунистическо време, от 1945 г.
към текста >>

Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място.
Така България пада за 500 години под турско робство. Сега се повтарят същите събития, защото действуват едни и същи сили, проводници са продажните българи. Виж «Изгревът», том XIX, стр. 929-934. 477. Лулчев разбира, че неговата дейност няма полза за него и за държавата. Споделя с Учителя, Който му казва, че се дължи на това, че не е поставен на мястото си и е седнал на чуждо място. Но той си го е искал, за да се реализира като политик, макар че Учителят не е одобрявал това. Искал е да опита. И е опитал и е заплатил след това с живота си. 478. Духовете на тъмнината ръководят днешната политика. А духовете на светлината движат живота на хората, те осветляват пътя им с идеите на Словото Божие. 479.
към текста >>

А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник.
Лулчев непрекъснато говори, че най-изгодно е мирът. Но царят е закачен отвътре и отвън с дебело въже за Хитлер и германците. 603. Многократно Лулчев му е предлагал да образува работническо-сел-ско правителство. Той се е ужасил, защото превратът на 9 юни 1923 г. и свалянето на селското правителство на Стамболийски е негова рожба. А за работническо - той знае, че комунистите не го признават за цар, а за чужденец и чуждонаемник. Оплаква се на секретарката си Надя, дъщеря на генерал-адю-тант Алекси Стоянов. И тя упреква Лулчев, че това е голяма глупост. 604. Иван Шкойнов, началник щаб на софийския гарнизон по време на войнишкото въстание през 1918 г. Роден през 1874 г. в Габрово.
към текста >>

45. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване.
Включва се в различни мероприятия. Пее в Братския хор и помага на разни възрастни братя и сестри. И когато подава молбата си в Университета, кандидатствува да следва, молбата му е отхвърлена със забележка: „Пее в Братския хор и е дъновист.” Когато отива да завърши войнишката си служба, отказва да носи пушка. Оставят го почти без храна, нали е вегетарианец, и цели 17 месеца, мисля, е ял само хляб и лук. Станал на вейка. Освен това, тези събития са по времето на Сталин и са решили, че той е агент на чуждо разузнаване. И един ден шефът му, офицер, го взима с колата си и го отвежда далеко извън казармата. Слизат от колата и отиват в съседното пусто поле. Офицерът вади пистолета си и го насочва към Светозар, за да го разстреля. Светозар извиква: „Учителю! ” И веднага офицерът сваля ръката си с пистолета и като пробуден от сън започва да вика: „И защо сме ние тук?
към текста >>

В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн.
И той е човек на голяма дисциплина и организация. Всяка сутрин в 2 часа започва работа. И чете, чете - като си вади записки по теми. Знае отлично стенография и си служи свободно. И така той събра материал за някои от книгите си, като „Познай себе си” - всичко, което Учителят е казал за лицето, главата, центровете, ръцете, краката, очите. В тази му организация, както и любовта му към планините и високите върхове, се чувствуваше силното, положително влияние на Сатурн. А Светозар е и висок. Та, Светозар и Косьо вървят по коренно различим пътища и почти нямат допирни точки. Остават чужди един за друг. След инфаркта на Косьо, той беше в много тежко състояние и почти не се движеше. И аз, като дойдем с мъжа ми Християн от Франция, взех да го водя с нас сутрин на Паневритмията.
към текста >>

Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува.
Яде се по 1 лъжица преди ядене - сутрин, на обяд и вечер. И така Светозар и аз, с молитви и молби поддържаме живота на Истиан и сега е много по-добре. Няма вече тези тежки кризи. Амин! 14. Светозар и астрологията Светозар е добър астролог. Учил се е от Иван Салонски, Влад Пашов, Петър Филипов, а най- вече - сам. Всичко, което Учителя го е дал за аспектите и влиянието им, го използува. Искаше и книга да пише по астрология. На мене ми пише в последното си писмо, че звездата Арктур е на Франция. И ми обяснява как да я намеря на небето, и чертеж ми е начертал. Голямата Мечка - и вдясно се пада тази звезда. И сега се вижда!
към текста >>

46. 76. Иван Антонов

ТОМ 22

Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева.
Навсякъде взима дейно участие - в съборите, екскурзиите и братските прояви. На края на живота си се разболява от простатит. Отказва да направи предложената му операция и прилага закона, даден от Учителя, да не се нарушава целостта на тялото. Но Учителят допуска, при липса на друг метод за лекуване, да се прибегне към операция. Всеки, който осакатява своето физическо тяло, дълго време трябва да работи в духовния свят, за да възстанови изгубения си орган. Под влиянието на любовта, която изтича от Учителя до всички души, той омекотява своя характер и изправя отношенията си към всички живеещи на Изгрева. От едно улично дете той се просвещава и става духовен и високо културен човек, носител и изпълнител на новите идеи. Учителят дава задача в Младежкия клас всеки ученик да спи на прясно рендосани чамови дъски 10 дена. А Иван Антонов все отлага задачата. Един ден го арестуват по погрешка - приличал много на някакъв анархист, търсен дълго от полицията, вкарват го в затвора в една килия с нар, постлан с голи чамови дъски. Държат го в затвора без никаква причина и на десетия ден го пускат на свобода.
към текста >>

Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят.
На другия ден Учителят казва: „Вие всички сте любопитни и искате да знаете какво правя аз, но само сестрата е искрена и реши да се изяви. Тя дава израз на вашите мисли, чувства и желания, които храните към мене." При редовните посещения на Витоша братските групи минават през Драгалевци, където едно голямо черно куче често се нахвърля, главно по сестрите. Иван Антонов, който е един от най-здравите и смели братя от школата, казва на две сестри да вървят пред него и да привлекат лошото куче. То се появява и се затичва към тях. В това време здравите ръце на Иван го хващат за опашката. Той го завъртва няколко пъти над главата си и го хвърля в един двор с няколко кучета, които веднага се нахвърлят върху чуждото новодошло куче и започват да го хапят. Оттогава това лошо куче не се явява повече да безпокои отиващите на екскурзия приятели. Ранна пролет е, капчуците капят, снегът се топи. София е покрита с повече от половин метър сняг и хората се движат по тесни пътеки, направени в дълбокия сняг. Иван застава при вратата на черквата „Александър Невски" и вижда, че към него се приближава някакво куче. Той взима от земята шепа от топящия се сняг и прави една заледена топка.
към текста >>

47. VI.4. Кратки бележки от Общия окултен клас от 1927 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Някои от тях оказват по-малко или по-голямо влияние върху човека.
Защото минавате сега една област в природата, гдето силите не са организирани, та ви чукат по главата. Има същества, които за вашите чувства и пет пари не дават. Всякога да правите отчет: това, което мислите, това, което говорите и това, което вършите. Да знаете какъв процент има за вас окръжающата среда. Окръжающата среда може да бъдат и растенията, животните, въздухът. Някои от тях оказват по-малко или по-голямо влияние върху човека. (фиг. 54.2) Това е пътят, по който сте тръгнали, (фиг. 54.3.) Това са паралелни линии, лъчи, които идат от разумния свят и оказват своето влияние. В училището на живота ние не разгадаваме обикновените работи. Някой брат писал писмо на друг брат така: «Аз ви обичам и любя, но не търся Вашата любов.» Защо му е писал това писмо? Прав е, свободен е, но защо пише писмо?
към текста >>

54.3.) Това са паралелни линии, лъчи, които идат от разумния свят и оказват своето влияние.
Всякога да правите отчет: това, което мислите, това, което говорите и това, което вършите. Да знаете какъв процент има за вас окръжающата среда. Окръжающата среда може да бъдат и растенията, животните, въздухът. Някои от тях оказват по-малко или по-голямо влияние върху човека. (фиг. 54.2) Това е пътят, по който сте тръгнали, (фиг. 54.3.) Това са паралелни линии, лъчи, които идат от разумния свят и оказват своето влияние. В училището на живота ние не разгадаваме обикновените работи. Някой брат писал писмо на друг брат така: «Аз ви обичам и любя, но не търся Вашата любов.» Защо му е писал това писмо? Прав е, свободен е, но защо пише писмо? Това е един закон на необходимост. Писанието на писмото е неговото падение.
към текста >>

Чуждото нещо, усвои го и си тури своето име отдолу.
Защо се хвърля долу? Защо хората пишат дълго и широко? Писанието, то не е ваше. Кажи си правото: «Паднах», и нищо повече - признай! Говорим едно, а вършим друго. Чуждото нещо, усвои го и си тури своето име отдолу. Друга е работата, който търси пътя на Истината, приложението на Любовта и методите на Мъдростта. Неверството, съмнението - това е падение. Всяко падение - ще се натъртиш, и нас ни държат отговорни за нашето падение. Тия, падающите мисли падат понякога на пътя, по който ще минем - и често се контузим. Живейте например един месец с един нервен човек, и вижте след един месец какво влияние ще окаже върху вас.
към текста >>

Живейте например един месец с един нервен човек, и вижте след един месец какво влияние ще окаже върху вас.
Чуждото нещо, усвои го и си тури своето име отдолу. Друга е работата, който търси пътя на Истината, приложението на Любовта и методите на Мъдростта. Неверството, съмнението - това е падение. Всяко падение - ще се натъртиш, и нас ни държат отговорни за нашето падение. Тия, падающите мисли падат понякога на пътя, по който ще минем - и често се контузим. Живейте например един месец с един нервен човек, и вижте след един месец какво влияние ще окаже върху вас. И светиите губят своето равновесие. Илия, който беше храбър, се уплаши от една жена. Мислите ли, че ние сме по-храбри от него? В пътя на живота ни се отбелязва. Ние си влияем чрез своите мисли, чрез своите желания и действия, но думите ни са свободни.
към текста >>

Ще имате една реалност, опитност, какво влияние ще окажат тия дъждовни капки.
Вслушвайте се във вътрешното пение - то е сила Божия. Будно съзнание. От дъждовете всякой да си вземе колкото може, и ще благодарите, че ви е изпратил този дъжд. Ще пиете 1 -2-3 чаши вода, ще се изтриете и преоблечете. Не отлагайте! Ще имате една реалност, опитност, какво влияние ще окажат тия дъждовни капки. 10 години наред да ходите на Кар- лсбат бани, не струват. Това са бани на ангелите. Както чистят тия капки, така да ни очистят и да дойде благословение върху нас. Ще чувствате такива моменти, които никога не сте имали. Силата е в упражненията.
към текста >>

48. 4.1. Проникване и разпространение на методизма в България Протестантските секти в България.

ТОМ 24

Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света.
започва излизането си друг основен печатен орган на методизма у нас, месечното списание "Християнски свят".(Заб. Ibid., p. 128.) Многогодишните усилия на методистките мисионери не се увенчали с очакваните от тях резултати - след тях тръгнали твърде малко последователи, обединени в няколко малобройни групи. Слабата ефективност на упоритата системна и интензивна мисионерска методистка дейност се обяснява главно с конкретните тогавашни социални условия, които впрочем обясняват слабата пробивност на протестантската пропагандна в нашата страна изобщо. Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ. Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи. Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви.
към текста >>

Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава.
Разложителните процеси в клонящия към залеза си феодализъм в пределите на тогавашната турска империя се задълбочават все повече и създават предпоставка за засилване на националноосвободителните борби на поробения от тази империя български народ. Зараждането на буржоазно-капиталистическите производствени отношения благоприятствува в известна степен проникването на протестантизма в българските земи. Особено силни тенденции на арената на международните отношения дават насоката и зареждат с енергия и устойчивост стремежа към такова проникване-то се проектира и осъществява като средство за разширяване периметъра и стабилизиране влиянието на англо-американските грабителски интереси на Балканите и отстраняване влиянието на Русия от този участък на света. Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях. Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди.
към текста >>

Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние.
Но работата е, че тези западни намерения влизат в противоречие с интересите на българския народ. Надигнал се на тежка борба за освобождението си, този народ вижда спасението си в поражението на турската феодална власт и в подкрепата на борбата му от братския руски народ. Експанзионистичните западни капиталистически държави тъкмо наопаки - в стремежа си да стабилизират своето влияние тук са били заинтересовани да отстранят подпомагащото освободително движение руско влияние и за момента са били по-склонни да съхранят целостта и властта на турската държава. Това безспорно не е могло да допадне на българския народ. Доколкото пък и православната християнска религия е била вече не само традиционна, но и се е вплела като налична духовна сила в борбените изяви на народа против мохамеданския поробител, дотолкова и всяка противоречаща й религиозна пропаганда е срещала по-енергична съпротива и по-често верски мотиви. Така че, както социално-политическата, така и религиозната обстановка в нашата страна по това време са представлявали същевременно много сериозни прегради за проникване на протестантското и по-специално на методисткото влияние. С тези прегради методистките мисионери се сблъскват още от самото начало и по неволя биват заставяни да се съобразяват с тях. Всеки опит да прокарват прозападно и антируско ориентиране и мислене по социалните политическите и културните проблеми на нашия народ тогава среща неодобрение и осъждане от страна дори и на тези, които са започнали вече да слушат техните проповеди. Особена чувствителност проявявали българите и към прозелитичния дух на методистката пропаганда: било е достатъчно само да се намекне пред обикновените хора от народа за критично отношение към православието или да се внушава под каквато и да е форма отказване от него и приемане "новата" и "истинската" вяра - и аудиториите на "благовестителите" на тази вяра внезапно оредявали, а често въобще се стопявали. Това неведнъж е ставало причина мисионерите да започват работата си с нови средства и съвсем отново, да се местят от едно селище в друго, а някои дори да се отказват след неуспеха си, какъвто е и случаят с У. Претимън след неуспеха му в Шумен.
към текста >>

128.) He вървяло бързо тяхното увеличение и през първата четвърт на настоящия век, което се вижда от следните данни: Страданията на нашия народ през войните на този период и особено през и след Първата световна война са оказали влияние за известно увеличаване броя на сектантите и на методистите по специално.
след близо 40 години упорита мисионерска работа, членовете на методистката църква в страната са станали едва 128 души и "почти толкова съмишленици". (Заб. W. W. Hall, lr. Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 128.) He вървяло бързо тяхното увеличение и през първата четвърт на настоящия век, което се вижда от следните данни: Страданията на нашия народ през войните на този период и особено през и след Първата световна война са оказали влияние за известно увеличаване броя на сектантите и на методистите по специално. Но и активната революционна дейност под ръководството на БКП, намерила най-висока изява във въстанието от септември 1923 г., възправяше в народното съзнание още по-солидни прегради против всяка пропаганда с чужди източници и с чужда на народните интереси ориентация. Тази повишена чувствителност и невъзприемчивост на нашия народ към подобни пропаганди, формирани в огъня на борбите му против всякакви поробители, е едно от най-ценните качества на неговия духовен облик, играло решаваща роля и в отношението му към методистката и всяка протестантска мисия. Стабилната нравствена твърдина на нашия народ не са успели да поколебаят и подкопаят усърдните методистки и други мисионерски усилия, в нея главно са се разбивали домогванията им. Поради нея те е трябвало неведнъж да признават неуспеха си и дори да считат мисията си за фактически провалена. (Заб. "Методистката мисия не можа да постигне големи успехи и на два пъти беше фактически изоставяна": W. W.
към текста >>

Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб.
-Мисионерският комитет възобновява обсъждането за целесъобразността на закриването на мисията. Най-остра съпротива на протестантите...": The Minutes of the Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, held at Loveth, 1896. Mission press,Rustchuk, 1896. Apendix. Mission almanac p. I-IV). Това е онзи "зъл" за тях български дух, който е пречил за възхода на "евангелското дело". Той е предизвиквал дори у българските методистки ръководители неприязнени оценки за народа, окачествяван от тях като "невежествен" поради нежеланието му да възприеме учението им, като неразбиращ уж собствения си интерес и затъващ под "гибелното" влияние на враговете на евангелието, особено на социалистите, които са отявлени атеисти". (Заб. The Minutes of the Thirteenth Session of Bulgaria Mission Conference of tne Methodist Episcopal Church, Rustchuk,1904, p. 41.) "Напредъкът на евангелското дело ще се възпрепятствува, докато имаме един невежествен народ, който няма самосъзнание и който се бои повече от хората, колкото от бога - се оплаква през 1904 г. методисткият пастор за Ловешкия край Павел Тодоров. - Друга голяма спънка за нашата работа е преобладаващото разбиране, пропагандирано от враговете на евангелието, че протестантите разединяват народа и не са патриоти. Те заявяват, че никой не може да бъде истински българин, ако не е привърженик на гръцката православна църква".
към текста >>

Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи.
Ето как се очертава тя от американеца Уилям У. Хол - Младши в апологетичната по отношение на мисионерството негова книга "Пуританите на Балканите", издадена на английски в София през 1938 г.: - "След църковната независимост, обаче, в 1878 г. дойде политическата свобода и изглеждаше, че за мисионерската дейност се затваря още една врата. Действително, едно истинско разгръщане на евангелското дело сега изглеждаше застрашено. Мисионерската работа се осъществяваше под покровителството на турските власти. Изгонването на турците оставяше мисионерите на благоволението на българите, които бяха показали гостоприемство към тях, и на руските власти, които се бяха изявили като последователни противници на англосаксонското влияние на Балканите и на евангелските идеи. Делото обаче беше заложено твърди твърде солидно, за да бъде унищожено от тези враждебни сили. За своя изненада и щастие мисионерите скоро разбраха, че няма защо да се опасяват от българската администрация или от народа и че техният действителен враг бе непримиримостта на руските служебни лица. Случи се така, че последния фактор стана толкова заплаха за стремежите на българския народ, колкото и за тези на мисионерите. По такъв начин мисионерите и народът бяха обединени помежду си от една обща ненавист към Русия. Те обединиха интересите по начин и в степен, каквито никога не са били очаквани".
към текста >>

Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия.
Puritans in the Balkans. Sofia, 1938, p. 266.) По-нататък Хол бележи, че царуването на Александър Батенберг е улеснило мисионерите да пригодят програмата си за действие към новите условия в страната след изгонването на турците и особено за отстояване на каузата им "против враждебния натиск на руските служебни власти". (Заб. Ibid.) Не само при Батенберг, а и при неговите наследници на престола протестантските мисионери са намирали прием и благоприятни условия за дейността си. Но тъкмо това само по себе си достатъчно говори доколко угодната за чуждите на народа монарси мисионерска дейност е могла да допада и на самия народ. Като проводници именно на чуждото на народа западно влияние, монарсите в буржоазна България не са могли да не видят в мисионерската дейност изгода за прокарваната от тях политическа линия. Като господари с немска кръв те са имали и известни разногласия с някои мисионери, като такива разногласия са се проявявали и между самите мисионери, но това за народа е имало все един и същ неблагоприятен резултат. Споровете са били, както правилно отбелязва Н. Мизов, най-много за това, "към коя империалистическа групировка да завлекат България" (Заб. Цит. по "Материали по научен атеизъм", С., 1967, с. 211.) в угода на една или друга част от управляващата буржоазна върхушка, а не и в полза на интересите на народа.
към текста >>

65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите.
Искащата не само повече пари, но и повече време сложна и скъпа православна и католическа църковна йерархия и дейност в много отношения губи в техните очи пред новата по-практическа и по-евтина религия, която чрез изгодата за кесията разтваряше благоприятно за себе си и сърцата на икономически крепнещите парвенюта. Още повече когато съблазнителната за тях "манна" на западната ориентация дразнеше много примамливо апетитите им за забогатяване. Затова, както пише М. Стоянов, първите български протестантски семейства са били такива, които не само забогатяваха, но и "станаха проводници на политическото и икономическото проникване на САЩ в България". (Заб. М. Стоянов. Посоч. съч., с. 65.) Не случайно е също така, че възпитаниците на западните училища се ориентираха повече към консервативни политически позиции и се противопоставяха обикновено по убеждения на привържениците на руското влияние на Балканите. (Заб. Ст. Томов, методистки пастор в Търново по време на Учредителното събрание, в спомените си отбелязва като странно това обстоятелство, че повечето от представителите, възпитаници на западноевропейските държави, влязоха в консервативната партия, а руските възпитаници, начело с Каравелова и Стамболова се проявиха като крайни либерали" - Т.Ст. Томов. Един ратник от епохата преди и след Освобождението. Сборника памет на проф. Петър Ников. София.
към текста >>

49. 4.3.9. Интервю със Ст. Ватралски

ТОМ 24

Не е достатъчно за една кауза да е права, нужно е и да я представиш на чуждото обществено мнение.
- Не мислите ли, че България би трябвало да прати хора, които знаят добре английски и имат връзки с американски общественици, за да представят българската кауза пред американското обществено мнение? - Много вярна е мисълта ви. Не само, че не е лошо, но необходимост е. Ние винаги сме правили грешка, че сме смятали тия неща за лукс - излишни. Считайки нашата кауза за права, ние сме искали и чужденците да ни съчувствуват; но те не винаги знаят нещата в истинската им светлина. Не е достатъчно за една кауза да е права, нужно е и да я представиш на чуждото обществено мнение. То трябва да я знае, ако желаеш да ти симпатизира и да те подкрепи. - Как гледат американците към малка и унижена България? - Искайки да бъда откровен, не мога да скрия факта, че на България не се гледа с много добро око. Пропагандата на сърби и гърци през войната и после, е виновна за това убеждение. Тия народи харчат милиони долари, за да представят България размирна, болшевишка - размирница на Балканите.
към текста >>

Америка днес играе, па и за дълго време има да играе, по известни причини, роля на надмощно влияние в Европа.
Първата необходимост на новия български представител е владението на английски език. Често американските държавници не знаят чужди езици, па и не искат това. Другото нещо е, че новият избраник трябва да разбира и симпатизира с англосаксонската психика. Интимности и същинско разбирателство, подчертавам, са невъзможни без тия две качества. Във всеки случай, нашият представител в Уашингтон трябва да е човек от първа величина. Америка днес играе, па и за дълго време има да играе, по известни причини, роля на надмощно влияние в Европа. Правителството на Цанков не бива да изпуща от предвид този факт, когато решава този въпрос. - Не мислите ли, че българинът много малко познава американския народ, и като-че-ли е изгубил вяра в него? - Ние, наистина, малко знаем за тази велика република. Склонни сме да я критикуваме и осъждаме, но моето последно едногодишно пребиване там ме увери, че в Америка има народна съвест, на която човек може да се позовава и да търси правда - независимо от нейните политически интереси. В други страни това е различно.
към текста >>

- Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път?
- Ние, наистина, малко знаем за тази велика република. Склонни сме да я критикуваме и осъждаме, но моето последно едногодишно пребиване там ме увери, че в Америка има народна съвест, на която човек може да се позовава и да търси правда - независимо от нейните политически интереси. В други страни това е различно. Ние, за пример, не можем да разчитаме на французката народна съвест, ако интересите на Франция не съвпадат с нашите. Същото е с Германия, Русия и други страни. - Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път? - Естествено беше за мене, да кажа тия неща на моите слушатели, за да спечеля симпатиите им. Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските мисионери у нас. Те са ни дали чуден пример на толерантност. В Сърбия, Румъния и Гърция американските мисионери не са "добре дошли". Техните мисии всред тия народи са били спъвани и безплодни.
към текста >>

Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските мисионери у нас.
В други страни това е различно. Ние, за пример, не можем да разчитаме на французката народна съвест, ако интересите на Франция не съвпадат с нашите. Същото е с Германия, Русия и други страни. - Във вашите сказки вие сигурно сте споменали, че американското благотворно влияние в България си пробива път? - Естествено беше за мене, да кажа тия неща на моите слушатели, за да спечеля симпатиите им. Познатата българска веротърпимост до голяма степен се дължи на влиянието на американските мисионери у нас. Те са ни дали чуден пример на толерантност. В Сърбия, Румъния и Гърция американските мисионери не са "добре дошли". Техните мисии всред тия народи са били спъвани и безплодни. България си остава едничката страна на Балканите, която е толерантна религиозно. - Как обяснихте участието ни във войната?
към текста >>

- Считайки Църквата за един важен обществен фактор, не мога да пропусна да не ви питам, какво е нейното влияние в Америка?
Аз им изтъкнах, че 14-те точки на Уилсона дойдоха да ни убедят, че продължаването на войната бе безцелно. Те дойдоха като балсам за болната душа на българина, който прибърза да сключи примирието, очаквайки неговите болни въпроси да се разглеждат на зелената маса в Париж. Но аз не можах да не им кажа, че 14-те Уилсонови точки останаха писани само на книга. България бе онеправдана. Радвам се да кажа, че моите сказки в това отношение имаха значителен успех. - Считайки Църквата за един важен обществен фактор, не мога да пропусна да не ви питам, какво е нейното влияние в Америка? - Църквата в Съединените Щати е важен фактор. Тя играе голяма роля в обществения живот на страната. Нейното мнение е меродавно. Известната американска благотворителност се дължи главно на Църквата. Забраната на алкохола е нейно дело.
към текста >>

50. I. НА ВОЙНА С ВОЙНИКА. 1. ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА (1912-1913 г.)

Минчо Сотиров

ТОМ 25

В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал!
Ехото на бердановските гърмежи разтърсваше цялата околност и даваше вид на топовен гърмеж! Тая изненадата, тая стрелба, застави турските погранични части и пограничното им население да "офейкат" и по този начин очистиха граничната линия и нашите "момчета и чичовци" веднага се разположиха на "квартири" в заетите турски постави помещения, както биха го направили в собствените си домове, защото досега, две седмици вече, те бяха наистина пак на "квартири", но под покривите на Странджанските дъбове и екипирани с по една селска аба-ямурлук, с торба домашна през рамо за хляб и патроните до хляба и въоръжени с пука берданова /"адам-бойлия" както турците ги наричаха/ и на главата калпак - руно, а тук-там се съзираше войнишка стара фуражка, до колкото ги имаше такива в ротния склад и обути всички със селски цървули. Продукти се подвозваха със селски кола от войсковите, от етапните магазини в Бургас - разстояние 35 километра. Обоза на дружината се състоеше от мирновременните дългоухи добичета на граничната рота и реквизираните такива от крайграничните села, неодобрени за редовните мобилизирани войскови части. При все това всички бяха весели, радостни, че били щастливи и те в живота си сега, ако и на стари години, да вземат участие в Освободителната война. В някои погранични турски постове намериха хляб бял да се пече във фурните им и тогава радостта им още по-голяма бе и с насмешка си казваха: "Добри хорица са тия турци, брей ... доброто ви мислят ... хляба си с добро като ни го дават, така и държавата си ще ни дадат с добро, но ние ще си вземем само нашето, чуждо не искаме, само до Цариград повече не им искаме... Аслъ, който е владял Цариград, не е прокопсал! " ... Така си брътвеха тия "момчета"... А на върха "Босна", бяха устроили една засада и причакали тихо, безшумно турските войници, като отиват по нужда, / зер, знае българина, че към нужника все ще излезе някоя "чалма" и то без пушка и така ще пипнат "феса"/ и наистина, устроения смел капан, даде своя лов - доведоха един "комшия", от когото се събраха много ценни сведения и се потвърди, че наистина, те имали нареждане, да се готви да напуснат пограничните си постове, вследствие на което се бе влял един необикновен страх у турската погранична стража. А и самите им офицери, с които бяха граничарите ни в най-добри отношения, не се вясваха вече по пограничната линия, въпреки поканата им за среща!... И наистина, на 7 октомврий вечерта, турската гранична стража неусетно напуснаха граничната линия и охраната й. 8 октомврий, хубав, приятен есенен ден, топъл... жажда за път вече обхваща целия състав на дружината и началници, и подчинени - особено като долетяваха сведения за успеха на нашите, на българите, пред Свиленград. Дружината бе в непосредствено подчинение, както се каза по-горе, на Главната квартира, настанена вече в Стара Загора.
към текста >>

Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно.
Лунна тиха нощ. Тихо, безшумно дружината тръгна в походен ред от с. Евренджик, като избираше по тъмните, сенчестите места. Нищо не се чуваше, освен тихото тайнственото спокойно стъпване на оттеглящите се назад предани бойци от 10-та Погранична дружина, за да изпълняват възложената им задача: "охраната на левия фланг на 3-а армия заеман от 5-а дивизия"... и то без да успее да влезе във връзка и до сега, с тия, които тя щеше да охранява, а и те не я търсеха... Може би имаха нужда от охрана на фланга си, или пък не знаеха къде е този фланг!... В 3 часа сутринта, дружината бе вече створ на с. Сергин и южно от него, когато един патрул от охраната на обоза пресрещна командира на дружината и му докладва: привечер, снощи, водили престрелка с 35 турски кавалеристи, от които били убити 7 души и 5 коня, и пленили 2 коня, забарикадирали в едно отделно здание в самото село Сергин, ескадрония командир с 12 войници, а другите войници избягали източно от селото... Дружината вече се намерваше вън от зоната на влиянието на противника - те бе преминала вече западно от линията Соуджак - Сергин и можеше да се спре за едно отпочиване и наново да продължи пътя си, докато е още тъмно. Даде се малка почивка на дружината. Селото Сергин отстои на 3-4 километра от пътя на движението на дружината. С 1/2 рота от дружината отиде сам дружинния, към селото, за да провери положението. Дадените от противника загуби бяха верни. Това бяха кюрдска кавалерия.
към текста >>

Помни, водача и общественико, ако ти не влееш твоето духовно, умствено и волево естество в това на твоите подчинени, на твоите членове общественици и ако не потърсиш и не почувствуваш влиянието и на тяхната душа в твоята, и на тяхното сърце в твоето, и на техния ум в твоя, и на тяхната воля в твоята, т.е.
Отречи се от себе си, за да помогнеш на ближния си, на съидейника си... Перото не може да опише подобна картина на самопожертвувателност, на себеограничение, на братска жертва, макар и в най-малък размер... Тя само се чувствува от този, за когото се прави и от ония, които са били в положението на един подобен страдующ... Целият отряд на подполковник Шапкаров си споделиха топлата храна на дружината, получиха хляб, но помолиха, за да бъде истинска братска трапеза, трябва и дружината-опълченци да ядат заедно с тях, за да се знае, че всичко е споделено между стопани и гости!... Мила картинка е тая обща братска трапеза между опълченци от 10-а Погранична дружина, действащата дружина от 45 полк, артилеристи и кавалеристи и какви ми ти разговори се водеха помежду им... Така и офицерите, след войнишкия обед седнаха и те на обща братска трапеза... Водачо народни, общественико, от всяко поле на твоята дейност, цениш ли безкористно това велико качество на себеотричане, като една голяма ценност и духовна заложба в душата на твоя единородец, в душата на българина?... Задай си този въпрос, без да си отговаряш. Вливал ли си твоята душа в душата на тия, на които ти си застанал като водач, или пък, че те са те поставили за водач?... А чувствал ли си да се влива тяхната душа в твоята и да представлявате едно цяло по ум, по мисъл, по сърце?... Помни, водача и общественико, ако ти не влееш твоето духовно, умствено и волево естество в това на твоите подчинени, на твоите членове общественици и ако не потърсиш и не почувствуваш влиянието и на тяхната душа в твоята, и на тяхното сърце в твоето, и на техния ум в твоя, и на тяхната воля в твоята, т.е. ако не се доберете до хармонични помежду ви мисли, желания и действия, за общото благо и да виждат в тебе един постоянно светещ със силна светлина фар, силен светъл ум, знай, водачо и общественико, че ти ще бъдеш детрониран от самите собствени твои хора и членове на обществото ти, начело на които си застанал... В деня, в който ти си бил акламиран и величан, и не си отдал хвала Богу, не си отдал хвала на тия, които са те издигнали на своите плещи и ако същия ден измениш на хармонията, която ви е дала блестящи успехи, помни, в този същия ден вечерта "на залез слънце", ще залезе и твоята звезда и ще бъдеш поруган и разпнат от същите тия твои членове на обществото ти, ще бъдеш детрониран и унищожен... Обикни и обичай подчинените си бащински и те ще се жертват докрай за тебе, техния баща! И тогава ще имаш награди, лаврови венци..., благодарността на твоите подчинени, синовната им обич и любов... От 21 ноемврий 1912 година до 17 януарий 1913 година, войните действия срещу турците бяха преустановени - имаше примирие, водеха се преговори за мир... и бяха притиснати... Почти цели два месеца свободно време. В какво се употреби и използува това свободно време, свободно от военни действия. В разните части на войската, различно се използува, в зависимост ще кажем ние, от образователното и възпитателно стъпало, на което е стоял всеки началник... Подобряваха се, усилваха се фортификационните постройки, землянки бойни и домакински инвентар. Произвеждаха се занятия, а с това се освежаваха знанията и се поддържаше дисциплината в частите, даваха се почивки, но само в самите войскови части, а не за по домовете - отпуск /доколкото се знае, в никоя дивизия не се даваха домашни отпуски/; допуснати бяха в някои части забави, игри, които впоследствие се обърнаха на прекалени развлечения в игра на карти и "черпня" винце или ракийца, и то между другари само, а по-подир между войници и подофицери, а още по-подир и между войници, подофицери и офицери.
към текста >>

Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха.
Личеше, че парахода се стремеше да излезе от това си положение чрез едно усилно движение напред, но не успяваше и все повече и повече се качваше по-нависоко. Нададе вече и тревожни сигнали... Смръкна се... Не се виждаше повече, а и осветление нямаше на него... Изпрати се донесение до командира на 1/5 бригада и на началника на 5-а дивизия. Сутринта на следния ден, 28 януарий, още от ранни зори се забелязваше присъствието на товарни параходи и два контраторпильори, които бяха свързани с въжета от броненосеца и го теглеха назад - обаче всичките усилия да го освободят от засядането останаха напразни... Почна се разтоварването на парахода - броненосец, с едно постоянно движение на лодки натоварени от броненосеца до товарния параход - разтоварват ги и се връщат обратно за ново натоварване... Види се имаше стремеж да се облекчи парахода и тогава да го изтеглят назад... След пладне същия ден се появи североизточен вятър, който постоянно се усилваше, усилваха се и морските вълни, разтоварването ставаше много трудно и даже невъзможно. Бученето на морето бе през нощта силно и предвещаваше буря и на 29 януарий сутринта, морските вълни обливаха вече целия броненосец и той биде наклонен на една страна, бурята бе вече много силна. Наклона ставаше все по-голям и по- голям, докато на 30 януарий сутринта се видя, че целия почти броненосец е обърнат и повален и се виждаше коремната му част нагоре, и стана жертва на морските вълни, на вълните на неподдаващато се на проучване Черно море. Така загина и изчезна в морските вълни турския броненосец "Асари-и-Тефик", за да остави на спокойствие българския воин, находящ се в охрана на морския бряг, или в тила на бойното разположение на армията, защото нито единия, нито другия не искаха чуждото, и своето си недаваха. Загина "Асари-и-Тефик", дали че молбата на "момчетата" от 10-а Погранична дружина бе чута и веднага изпълнена, или пък "така му било писано", знаем, че случайности в природата няма, всичко почива на строги математически закони - всяко последствие е резултат на една по-раншна причина - двата велики неумолими "закони за причините и последствията" дирижират в цялата вселена... 11 март 1913 година, понеделник, с. Подима. Южен вятър духа, топли вълни на пролет носи, природа да съживява, небе ясно, топлина изпраща, природа да възрастява... Морето тихо, като че световните бури са престанали и всичко е преминало в тихо движение, като че всичко се е отдало да работи за общия подем на човечеството! Каква илюзия! Какви подмолни планове се крояха в тоя момент! По заповед от н-ството, 5-а дивизия /телегр.
към текста >>

51. III. БЕСЕДИ ПО ОТЕЧЕСТВОЛЮБИЕ. ЛЮБОВ КЪМ ОТЧЕСТВОТО

Лазар Михайлов Котев

ТОМ 25

Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго.
Ах, колко си ти драг за мен О, земен рай, рай най-блажен! Ах, дали ще пак да видя Дунава тих и засмян, И високи, горделиви С вечен сняг покрит Балкан. В блаженство бих потънал цял, И нищо веч не бих желал. Ах, колко си ти драг за мен, О, земен рай, рай най-блажен! Щом е толкова скъпо Отечеството ни, света длъжност ни се налага да го обичаме от все сърце и душа, да му служим честно и предано и да работим с всичките си сили и средства за неговото преуспяване, благоденствие и величие. Да обича човек Отечеството си и да му служи, е все едно да обича себе си и да служи на себе си; да защищава отечествените интереси, значи, да защищава своите собствени интереси, защото интересите на Отечеството са неразривно свързани с тези на неговите поданици, на неговите синове; неговото преуспяване, благоденствие и щастие е и тяхно щастие, и напротив, когато го сполетят нещастия, бедствия и злочестини, когато то изгуби чуждо иго, под черно робство, същата участ ще сполети и неговите синове, и те ще изгубят честта, имота и най-скъпото от всичко - свободата си, и ще заживеят злочест и позорен живот под чуждо иго. Петвековното ни робство под турците е най-красноречив пример в това отношение,пример известен и на децата у нас. Това трябва да ни накара да възлюбим Родината си страстно и да я пазим като зеницата на очите си. Както е известно, нашето Отечество е било някога велико и силно царство, с граници до трите морета: Черно, Бяло и Адриатическо и до Карпатските планини; а днес то е разпокъсано и се намира в тежко положение: около една трета от него пъшка още под чуждия хомот. И ние, ако сме истински българи и достойни синове на своето Отечество, ако милеем за общонародните ни интереси и идеали, свещен дълг ни се налага да се притечем на помощ на поробените ни братя. И не трябва пред нищо да се спираме, догдето не постигнем напълно общонародния ни идеал - обединена и целокупна България - и догде не й възвърнем древната слава и величие!
към текста >>

Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое.
Стоян Ватралски Любовта към Отечеството ни налага да го защищаваме не само с оръжие в ръка и да се жертваме за него, но да го защищаваме също със слово и перо и с всички други средства, с които разполагаме. Ще се явят случаи, когато наши народни врагове ще се опитат да хвърлят хули, клевети и злословия против нашето Отечество, да го представят в най-черни краски с цел да го уязвят, унижат и злепоставят пред вънкашния свят. Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения.
към текста >>

Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството.
Света длъжност се налага на всеки просветен и любещ Родината си българин да излезе в нашия и чуждия печат да отбие тези клевети, като изобличи клеветниците и докаже неверността на техните твърдения и по този начин защити честта и доброто име на своето Отечество. Но не и достатъчно само това. Нашите учени хора, добри родолюбци, трябва да излязат с научни трудове и да запознаят вънкашния свят с нашия народ: с неговото минало, с неговите нрави и обичаи, с неговата култура, с неправдите, извършени спрямо него чрез мирните договори, със справедливите негови исторически и политически права и претенции, за да спечелят съчувственици и защитници на нашето народно дело сред външния свят. Любовта към Отечеството ни налага също да обичаме и предпочитаме своето пред чуждото; да ценим високо и пазим свето своята народност, православна вяра и майчин език; своите нрави, обичаи и предания; своята родна литература, изкуство и музика и изобщо всичко свое. Те може да не са така съвършени, както тези на по- напредналите от нас народи, но те са скъпи за нас, защото са ни оставени в наследство от нашите деди и прадеди; защото представят нещо самобитно и оригинално българско и са дело на българския творчески гений. Ние трябва да се стремим да ги развием, облагородим и усъвършенстваме, а не да ги изоставяме и да възприемаме чуждото, което ще ни обезличи като народ, та не ще можем да вложим нещо свое в общата съкровищница на човечеството. Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение.
към текста >>

Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества.
Нашият народ, според общото признание на видни чужденци, които са изучавали народите на Балканския полуостров, стои по-високо от своите съседи по своите душевни качества и способности. Той е жизнеспособен, предприемчив, издръжлив, трудолюбив, трезвен, храбър и с напредничав дух. Той е освободен едва преди 60 години и все пак ги е надминал в много отношения. Не напразно ни наричат прусаци и японци на Балканите. Народът ни притежава много ценни душевни заложби, които, ако бъдат напълно развити, ще ни издигнат на голяма висота, както в културно, така и във всяко друго отношение. Но народа ни притежава и някои лоши качества, които спъват неговото успешно развитие и обезсилват до голяма степен благотворното влияние на добрите му качества. По-главни от тези отрицателни качества са: егоизъм (себелюбие), завист, липса на сговор и слабо развито чувство на родолюбив. Поради тези свои отрицателни качества, а особено поради недостатъчно развито чувство на родолюбие, нашият народ не цени своето, слабо е привързан към своята народност, към своя език и своето минало и слабо почита своите заслужили хора и своите народни светини. Българин, като изпадне в средата на хора от чужда народност, ще почне веднага да се приспособява към тях; ще се мъчи да говори техния език, да подражава маймунски на техните обичаи; ще възприеме и усвои постепенно всичко тяхно и в късо време ще се обезличи като българин. По този начин, с хиляди българи са изгубили своята народност, като са се претопили и станали гърци, власи, сърби или турци, и нашето здраво и жилаво племе е послужило като тор за засилването на другите народи, а особено на враждебните нам съседи. Това е голям срам и позор за нас, които, наистина, сме един по-способен и по-мъжествен народ - да се оставим да ни мачкат и да ни налагат своята народност, език и обичаи нашите съседи.
към текста >>

Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство.
На тези свои ценни качества именно тя дължи необикновените успехи, които е постигнала във всяко отношение, а особено: да стане владетелка на една четвърт част от земното кълбо. Ние имаме значителни малцинства под чужда власт, но те са съвършено неорганизирани и неподготвени да отстояват своите политически и културни права, затова са и най-зле поставени между всички други малцинства. Немските и маджарските малцинства, напротив, силно сплотени и здраво организирани, водят смела и упорита борба за своите народностни права, поради което са си извоювали доста завидно положение. И в това отношение неуспехите на нашите малцинства се дължат на слабо развитото чувство на отечестволюбие, на национално съзнание и национална гордост. Любовта към Отечеството ни налага да изпълним дълга си към него до край. Ще се случи понякога, щото отечеството ни да бъде нападнато от външни врагове с цел да заграбят част от земята ни, или пък ние сами да се притечем в помощ на поробените ни братя, за да ги отървем от чуждо робство. Това ще ни принуди да водим продължителна война, която може да се проточи с години. Днешните войни са съпроводени с извънредно големи физически и душевни напрежения, а тях може да издържи и понесе докрай само народ, въоръжен с необикновено търпение и постоянство и с неизтощима енергия. Подобни ценни качества може да притежава само народ, проникнат от безгранична любов към своето отечество, понеже само такава любов е в състояние да поддържа духа и подхранва енергията и търпението докрай. Последните войни доказаха, че нашият народ не притежава в достатъчна степен тези ценни качества: търпение, постоянство и упоритост. В началото на тези войни ние спечелихме бляскави победи над врага, но впоследствие, поради тяхната продължителност, търпението ни започна да се изчерпва, духът ни да отпада и енергията да отслабва, което се отрази пагубно върху понататъшните военни действия.
към текста >>

52. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Отдавам това на Вашето влияние.
И когато после ме взе в обятията си, почувствувах до себе си вместо него, ръба на твърда скала. Той ме гледаше с искрено учудване. Седнах да му напиша писмо, никога, никога веч да не идва, да не ме среща. Как хубаво го съчиних. Даже плаках от умиление над моята нова „духовна сила”. Отдавам това на Вашето влияние. Но когато на другия ден го прочетох, видя ми се тъй глупаво, празни приказки, пред този нов океан от хубави чувства и прошка към него. Пък и защо ми е да ме гощава? Ако ме приучи веднъж, всякога ще го желая, но всякога няма да го получа и ще страдам още повече. Не, нека му е сладко! Така моята обич към него ще бъде още по-силна, още по-чиста!
към текста >>

Под нейното благотворно влияние ще бъдете както Вие, така и тия, които Ви изпитват.
Сега, на думата си. Нищо по-лесно от това, да имаме услугите на влюбените в нас! Прочее, като наближи изпита, по някой начин поискайте от брат Жечо „Лъчите”; вярно сте схванали, че от тях излиза сила. Това е едно от силните оръжия, които Учителят е дал на учениците си". Книжката дръжте във възможната най-голяма близост до Вас, през време на изпитването. Под нейното благотворно влияние ще бъдете както Вие, така и тия, които Ви изпитват. Второто нещо, което да спазите, това е да бъдете благи и коректни с изпитните комисии. За материала по който ще Ви изпитват не говоря, защото вярвам, че сте подготвили всичко потребно. Най-после, предварително се явете при Учителя чието благословение ще Ви бъде най-ценно, тъй като то ще Ви свърже с Бога... Както Ви казах по-горе, трябваше да направя някои проучвания в свръзка с Вашето училище. Натъкнах се на интересния Ваш преподавател, брат Боев. Ами че той е живо олицетворение на човек, положил душата си за жадните за наука!
към текста >>

Не бива чуждо око още да надниква в нашата тайна.
А Соничка, този кротък ангел! О, за нея е всичко лесно и разбрано. ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО ДОБРИНКА ЕМАНУИЛОВА: 20 октомври 1926 г. Мила сестро, На 16-ти привързах своето писмо на новия пощальон - друго дръвце - малко по-доле от стария. Жалко, ако някой го е взел. Не бива чуждо око още да надниква в нашата тайна. Имам да шия доста тия дни. Затова няма да Ви пиша дълго писмо. Да, той е заминал за дълга отпуска. Сънувах снощи голям кръст на небето. Всичките му линии бяха образувани от големи светещи слънца.
към текста >>

Считайки го за моя нужда, за нужда на Духът, който се проявява между нас, най-после за нужда на Всевишния, осмелявам се да Ви помоля да употребите Вашето благотворно влияние върху моят любимец, т.е.
Нужно Ви е въобще да бъдете повече оптимистка в туй отношение. Трябва да изработвате във Вас оная благосклонност в опрощение човешките постъпки, тъй като това качество ни приближава при Бога. Не е ли Той, който всичко ни опрощава и ни е научил да се молим „Прости прегрешенията наши, Както и ние прощаваме на нашите длъжници! ” Продължавам по-нататък настоящето, което е предназначено да Ви донесе всички мои мисли и планове за Вашето преобразование. Заедно с това искам да се спра на още един въпрос. Считайки го за моя нужда, за нужда на Духът, който се проявява между нас, най-после за нужда на Всевишния, осмелявам се да Ви помоля да употребите Вашето благотворно влияние върху моят любимец, т.е. да почнете да го възпитавате. (Ето за последен път го наричам „мой любимец”, макар че с право съм го тъй нарекла. Желая и той да има едно поетично име, което да отговаря на неговите добри душевни качества. Между другото, моля Ви да ми помогнете в избирането на такова име, ето защо заедно с мен посветете част от времето Ви в следващите от идния петък десет дни и вижте какво име бихте ми посочили. Но едно Ви моля, имайте в съображение, че предложеното ще подлежи на удобрение.
към текста >>

Благодарение на редица благоприятни влияния и от другите планети, Сатурн в него упражнява възходящо влияние.
Прочее, опитайте чрез общите Ви молитви да го приучите към общение с Бога чрез молитвата. Той трябва да постигне това, защото еднаж това лято, видях го на Изгрев с каква несигурност водеше наряда една заран. А всеки от нас трябва да бъде приятен Богу с молитвата си. Ще продължа още малко да Ви говоря за него, рискувайки даже да получа упрек от Вас. Трябва да Ви обясня с какъв „Сатурнов тип” Ви е срещнала съдбата. Благодарение на редица благоприятни влияния и от другите планети, Сатурн в него упражнява възходящо влияние. Тази планета е, която му придава оная устойчивост и в чувствата му към Вас. Спомнете си казаното пак в школната лекция от 20-того, когато Учителя доста поговори и за Сатурн, па и за вашата поетична планета. Сатурновите типове са такива, в които Божествената искра е дълбоко покрита. Не свети, но поразкриеш ли му душата, свети и топли. Възпламени ли се еднаж -дълго време гори.
към текста >>

53. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

До 7 вечерта шия чуждо.
Но защо в някое мигновение облягам лакти на машината и се усмихвам блажено? Чий образ сияе пред мене? Кому се усмихвах и чии милувки душата ми отново преживява. Сутрин рано от 5 ч. ходя на урок до осем. До 7 вечерта шия чуждо. След това до 9 пак на урок. Всяка минута ми е запълнена. Но това е тъй хубаво! Тия дни при мен дойде един руски студент-Деревянко-естественик. Донесе ми да му ушия две ризи.
към текста >>

Защото, има един важен факт в живота ми, който потвърждава едно такова влияние.
Все повече става ясно, че се касае за проявата на един Дух между нас. Колко щастливи трябва да сме, ако този Дух изхожда от Учителя, че в мислите ни има неща сходни като две капки вода. Когато и Вие първия път твърдихте това, душата ми се смути, че без да желая създадох у Вас това схващане. Казах: „Как може необятното да се вмести в орехова черупка? ”, но тъй като това и сега твърдите като Ваше преживяване, това трябва да е близко до истината. Защото, има един важен факт в живота ми, който потвърждава едно такова влияние. О, Слънце що огряваш малцина, падам с лицето си пред Теб и Те моля всякога да ме имаш за проводник, който да осветлява пътят на сестра ми Хелмира и на ония, които са около нея. О, сестрица моя Хелмира, помогнете ми да пазим този Дух, да Му даваме условия всякога да се проявява в пълнота и ако е Волята Божия и тази на Учителя, този Дух да расте от сила в сила, а с Него заедно и ние самите. Е М И Л Ъ! Колко хубаво и поетично име ви се е внушило! Благодаря Ви вместо този комуто то се дава!
към текста >>

Още повече, предстои и то да еволира като Вашето и е във връзка с благотворното влияние, което вече Ви казах, че ще има да извършите върху тази душа.
Ще добавя, че останалите три седми от Вашето естество са във връзка с брат А..., но ето че една седма е спорна между двамата. Простете ми за това волно тълкувание на тия връзки! Обещах да споделя с Вас и моето откритие. Указа се, че и Учителя някога го е назовал с едно име, което по красота спада в категорията на Вашето - Хелмира. Готова съм да Ви го съобщя един ден, когато би представлявало интерес за Вас. Още повече, предстои и то да еволира като Вашето и е във връзка с благотворното влияние, което вече Ви казах, че ще има да извършите върху тази душа. Знам моята единствена вина пред Вас, че не Ви пиша за А... такива неща, каквито за Емил. Но що да сторя, когато това Ви се дава. Дали няма влияния и моята към него обич? Но що да сторя, когато той е един от малцината що по край Вас възлюбих. Драго ще ми е един ден и нему да кажа: „Ето дадох ти всичко що имам на Небото и на земята!
към текста >>

54. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Колко нещо разучих и колко нещо ми е чуждо и далечно от изучената материя.
1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година 3 АПРИЛ 1927 г ПИСМО ОТ ОЛГА СЛАВЧЕВА ДО АСАВИТА: 3 април 1927 г Асавита, Наближава края на учебната година и аз почвам да треперя. Колко нещо разучих и колко нещо ми е чуждо и далечно от изучената материя. В половината на моята ябълка имаше 5 семки. Отдавна съм ги посадила. Нека Ви кажа, че някои Ваши писма ме изпълват с ужас, безсилен гняв. Вие ме шибате и аз трябва да се усмихвам, дори да пиша стихове. Дали не се различаваме ние решително?
към текста >>

В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!?
Вие ли направихте най-верния ми хороскоп? Досега ми правиха вече два, които се различават един от друг. Значи и те могат да се изнесат субективно... Моят съученик, както казахте по-рано е под щастливи Сатурнови аспекти. На добър му час! Не му завиждам. В писмото си със свойствените си словесни похвати, Вие намирате, че аз имам порочно влияние от Венера!? И тогава ме туряте в благоприятни аспекти с висшия Сатурн, който ще ми подкрепи живота!? Моля Ви се, разкрийте ми по-нататък хороскопа, да видя още как трябва да се унижа пред тоя Богобелязан Емил, чрез който всичко ще ми потече по мед и масло. Асавита, въпреки Вас, аз съм твърде самотна в живота. Вие ме подтикнахте към творчество, самоанализ, но с това не изменихте живота ми. Емил е хилава сламка, на която не желая да се подпирам.
към текста >>

Бяхме в гората заедно тия дни, но нещо чуждо се е промъкнало между нас, което ни отчуждава.
Но, що да правя. Нека си говори. Времето е велик преценител на всички неща. Може би тя има право, като я сравнява със своята поезия, но ще бъде преценена „Асавита” не в сравнение с нещо, а със самата поезия - що е поезия и каква е нейната цел. Тъгувам за А. Бяхме в гората заедно тия дни, но нещо чуждо се е промъкнало между нас, което ни отчуждава. Не сте ли Вие вече между нас. Лицето му бледо, ръката студена, очите тъжни. Защо? И той ли е под чука на природата? Може ли върху главите на избраните да идват горчиви изненади? Възможно ли е над Русеви, Colombo и пр.
към текста >>

55. 7. Анархистична група в Севлиево

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Аз съм се отдал на тази идея - революционна, ученето стана за мен съвсем чуждо нещо, безразлично, неинтересно и веднага, в пети клас бележките ми паднаха главоломно.
Аз съм слаб изобщо по математиката, имах по-слаби бележки по геометрията и по алгебрата, иначе другото беше 5 и 6. И изглежда през ваканцията след четвъртия клас, аз изглежда съм потънал в тази литература и за мене всичко друго губи значение. Всичко друго си губи значението, каквото и да било. Било на личен живот, било на външност. И за мен наука и учене вече не ме интересува вече. Аз съм се отдал на тази идея - революционна, ученето стана за мен съвсем чуждо нещо, безразлично, неинтересно и веднага, в пети клас бележките ми паднаха главоломно. Аз имах само няколко четворки, другото тройки и две двойки, в пети клас по аритметика и геометрия, и трябваше да се явявам на изпит. Та си спомням, че изгубих всякакъв интерес към всякакво учене и така се случи веднага в петия клас. Това е, което помня, спомням си също един учител, чичото на тоз мой приятел Васил Беязов и той се казваше Васил Беязов. Предишната година имах шест по химия, предаваше ни един учител от дунавския край, тъй като през войната прехвърляха учители от онзи край, имахме един Матиас, беше много добър човек симпатичен, имах шест при него, аз просто го обикнах. А другият ми написа двойка, та накрая я закръгли там да не е двойка.
към текста >>

Литература много, всичко туй го нагълтах, обаче съвсем без лично влияние от самото начало не е имало от никого.
И затуй ми пише една двойка, обаче той знае, че е несправедливо, но така. Но щом аз се хванах в революционното движение всичко друго загуби за мене значение и важност и почнах да критикувам, особено, защо си блъскаме главите с тая алгебра и т.н., защо ни са. Тогавашния акъл ми беше така, но изобщо така мислех и целия ми успех падна главоломно. И едно събитие през време на самата война, сега още един случай така пак във връзка с туй, който ми се иска та бъде отбелязан. Аз отначало съвсем самичък почнах, обаче с богати източници на литература. Литература много, всичко туй го нагълтах, обаче съвсем без лично влияние от самото начало не е имало от никого. Не стана чрез вуйчовците ми, но от литературата. Направо си го поех. Обаче един от първите с когото контактувах беше Стефан Табаков, с когото после избягахме от затвора. Той зер подозрял, че с мене има такова нещо или не, но си спомням, че се връщаме от училище с него така по главната улица и той почва така да ме пропагандира, да ми приказва и специално тогава понеже беше войната, Първата световна война, той започна на тази тема, против войната, против войската, против царството. Говори на тази тема и в момента зад гърба ми точно, кой знае как се намира протестантския пастор, разбираш ли, точно беше зад гърба ми.
към текста >>

56. 65 3. Предисловие в книгата „Великото учение“ от В. Т. Благодумов.

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Под влияние на това учение около поменатия учител се образува многобройно религиозно-философско общество, което си е поставило за цел да приложи учението без отлагане, като уреди своя живот според неговите правила.
Обаче, като едно цялостно учение, като дар предназначен да осветли пътя на цялото напреднало човечество, за първи път го донесе на земята учителя Исус от Назарет. След него то е било поддържано от мнозина от най-великите измежду човеците като учени, философи или посветени и е стояло в основата на най-възвишените окултни учения, които са се развивали посред цивилизованите народи. Като програмна точка то е фигурирало и продължава да фигурира още и сега в догмите на християнските църкви, обаче тука, с изключение на отделни редки личности, то е останало изобщо неприложено. В България от 40 години насам то се проповядва от Учителя Дънов с едно необикновено постоянство, светлина и сила. През време на тоя дългогодишен труженишки период Учителя Дънов е произнесъл повече от четири хиляди беседи, от които доста много са отпечатани и образуват по въпроса отлична литература. Под влияние на това учение около поменатия учител се образува многобройно религиозно-философско общество, което си е поставило за цел да приложи учението без отлагане, като уреди своя живот според неговите правила. Членовете на това общество не намират думи, за да изразят своя възторг от учението и да възвеличаят великите блага на сила и живот, които се изливат върху ония, които го приемат като пътеводител и закон на своя живот. Също тъй, те не намират думи, за да изкажат своето почит и адмирация към своя Учител, когото благославят, задето ги е извел от един мрачен душевноробски живот и ги е въвел в един път на светлина, щастие и благоденствие. Имайки пред очи извънредната важност на това учение за живота на човека и на човечеството и бидейки негов многогодишен последовател, счетох себе си в положение да направя едно кратко изложение върху него по отношение, първо на съдържанието му, а след това на резултатите, които носи за човешкия живот. Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък. Изложението ще бъде разпределено в пет отделни книги, които по вътрешна връзка ще представляват части на едно цяло.
към текста >>

Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък.
През време на тоя дългогодишен труженишки период Учителя Дънов е произнесъл повече от четири хиляди беседи, от които доста много са отпечатани и образуват по въпроса отлична литература. Под влияние на това учение около поменатия учител се образува многобройно религиозно-философско общество, което си е поставило за цел да приложи учението без отлагане, като уреди своя живот според неговите правила. Членовете на това общество не намират думи, за да изразят своя възторг от учението и да възвеличаят великите блага на сила и живот, които се изливат върху ония, които го приемат като пътеводител и закон на своя живот. Също тъй, те не намират думи, за да изкажат своето почит и адмирация към своя Учител, когото благославят, задето ги е извел от един мрачен душевноробски живот и ги е въвел в един път на светлина, щастие и благоденствие. Имайки пред очи извънредната важност на това учение за живота на човека и на човечеството и бидейки негов многогодишен последовател, счетох себе си в положение да направя едно кратко изложение върху него по отношение, първо на съдържанието му, а след това на резултатите, които носи за човешкия живот. Защото, макар че то външно фигурира в толкова много книги, печатани и разпространявани в целия свят, обаче остава по същество чуждо и непознато, поради причини, които ще бъдат изяснени по-нататък. Изложението ще бъде разпределено в пет отделни книги, които по вътрешна връзка ще представляват части на едно цяло. Настоящата първа книга има за цел да даде известни необходими общи обяснения върху няколко важни точки от учението и върху няколко свързани с него странични въпроси, без които е невъзможно да бъде то разбрано нито в неговата целокупност, нито в подробностите. При тия обяснения аз се ползувам с доста голяма свобода, като излагам въпросите тъй, както те се представят пред моето лично схващане. Читателят, имайки предвид моето несъвършенство, ще трябва да държи в ума си, че казаното в тая книга в никакъв случай не претендира да изразява истините тъй обективно, както ги биха изразили самите Учители, при всичко че положих всички възможни грижи, за да ги предам, колкото се може по-вярно. Книгите са предназначени за хора, които не познават учението, още по-малко окултната наука, без разлика дали са образовани или не.
към текста >>

57. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

4.14.3. КРАЖБИТЕ НА ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ КЪМ МУЗИКАТА И МОЛИТВИТЕ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Сега, по-нататък, по времето на Учителя някои се опитват да си правят издание върху основата на някои издания, т.н.
4.14.3. КРАЖБИТЕ НА ЧУЖДОЗЕМЦИТЕ КЪМ МУЗИКАТА И МОЛИТВИТЕ, ДАДЕНИ ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Сега, по-нататък, по времето на Учителя някои се опитват да си правят издание върху основата на някои издания, т.н. издание „Песни на Всемирното Братство" - 1921-1922 г. След това се намира един издател и проповедник, на име Христо Стефанов. И той отпечатва 1925 г. едно издание „Песни на Всемирното Братство", издател проповедник Христо Стефанов, печатница на Сам. А. Фаров - гр. Никопол.
към текста >>

Никой не може да се освободи от влиянието на тази музика.
- От 1922 г. до 1944 г. няма братско издание за тези текстове на песните на Учителя. Приложение СИЛА И ЖИВОТ - ИЗДАНИЕ ЗА ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ „Аз употребявам окултна музика заради истината, за да може да дойде онази велика истина, която искам да вселя във вашия ум." Учителят Март 1993 г. Брой 1 НОВАТА МУЗИКА (това е корицата) (снимка, на която Учителят Дънов държи в ръката си цигулката „Гуарниери") „Това, което днес ви свирих, ще се разнесе из целия свят и ще засегна всички. Никой не може да се освободи от влиянието на тази музика. Това са тонове, на които не можете да се противопоставите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете." Учителят (това е задната страница на корицата) (Емблемата на Черната ложа) ИЗДАНИЕ ЗА СИЛА И ЖИВОТ ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Милка Кралева …………….. 2 НОВАТА МУЗИКА ……….. 4 НЕЙНАТА ФОРМА Мелодий ……………………. 5 Музикални упражнения …… 6 Песни ……………………….. 7 Цикли ……………………….. 8 НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ Песни за живота ……………. 9 Песни за слънцето …………. 10 Песни за децата …………….
към текста >>

11 Песни за природата ………… 12 Песни за българите …………13 Песни за посветените ……… 15 Песни за молитва ………….. 17 НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят …….19 Два разговора с Учителя за музиката - Б.
Това са тонове, на които не можете да се противопоставите. Те са като светлината и топлината, които ще разтопят снеговете и ледовете." Учителят (това е задната страница на корицата) (Емблемата на Черната ложа) ИЗДАНИЕ ЗА СИЛА И ЖИВОТ ДУХОВНО ПРОБУДЕНИТЕ СЪДЪРЖАНИЕ ПЕСЕНТА НА ТВОРЕНИЕТО Милка Кралева …………….. 2 НОВАТА МУЗИКА ……….. 4 НЕЙНАТА ФОРМА Мелодий ……………………. 5 Музикални упражнения …… 6 Песни ……………………….. 7 Цикли ……………………….. 8 НЕЙНОТО СЪДЪРЖАНИЕ Песни за живота ……………. 9 Песни за слънцето …………. 10 Песни за децата ……………. 11 Песни за природата ………… 12 Песни за българите …………13 Песни за посветените ……… 15 Песни за молитва ………….. 17 НЕЙНИЯ СМИСЪЛ Влиянието на музиката - Учителят …….19 Два разговора с Учителя за музиката - Б. Боев ... ….23 РЕДАКЦИОНЕН ЕКИП Крали Кралев Елисавета Баркова Милка Кралева Издание на ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА „СИЛА И ЖИВОТ" Адрес Бургас 8001, п.к. 609 Телефон 056/20965 Набор и оформление Рекламна къща „АЯ" Цена 20 лв. (Това е първа страница) ЛЕГЕНДА Г. Томалевски Това е било в незнайната нощ на предсъзданието, в далечните и необхватни за нас векове, когато Той е пожелал да сътвори живота и слънцето. В един величав миг от длъбините на страхотната и тайнствена предвечност, сред ненарушимото мълчание и размисъл, Той роди първия тон.
към текста >>

58. 2.6.1.2. Русия и източното православие. Национални домогвания на българите

В желанието си да запази поне отчасти своето влияние върху балканските християни, почти заприщено с подписания в Париж на 1856 год.
2.6.1.2. РУСИЯ И ИЗТОЧНОТО ПРАВОСЛАВИЕ НАЦИОНАЛНИ ДОМОГВАНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ И тъкмо тия две причини - близостта му с лазаристите и новият политически курс, възприет от централната турска управа - заставят Цанкова да се яви проповедник още с първия брой на своя в. „България” на една нова политическа и черковна ориентация, която, най-малко, ще обособи българите като отделен народ в пределите на турската йерархия с право на своя самостойна черква, с народна черковна история и с изгледи за политическа независимост. А тъкмо руската политика, към която бяха обърнати очите на всички българи до Кримската война, не даваше изгледи за такива придобивки. В желанието си да запази поне отчасти своето влияние върху балканските християни, почти заприщено с подписания в Париж на 1856 год. мир, Русия трябваше да обърне всичкото си внимание върху фенерската патриаршия, обединителка на тия християни, към каквато народност и да принадлежат те. Тя вярваше, че само чрез патриаршията ще може да се бори с неприятелския лагер: с католишките и протестантски пропаганди, които заплашваха жизнената и мощна хомогенност на православието, закрили зад своите верски домогвания чисто политически и икономически задачи. За Русия, следователно, не оставаше нищо друго, освен да тръгне по същия път на своите западни противници и да обърне религията в средство на политиката. Руската политика възприема религиозния принцип по отношение всички народи от православна вчера, принцип, който става неизменна традиция и крайъгълен камък във всичките й дипломатически акции. А 19 в.
към текста >>

Искало се е само да се намери смелчак, който като демаскира чуждите политически домогвания под плаща на религията, да разкрие картите на българите, които чрез черковната си независимост бленуват да се самозапазят като народ, като самостойно цяло, а не като съставна част от друго, чуждо за тях единство, образувано в името на каквито и да било религиозно догми.
За Русия, следователно, не оставаше нищо друго, освен да тръгне по същия път на своите западни противници и да обърне религията в средство на политиката. Руската политика възприема религиозния принцип по отношение всички народи от православна вчера, принцип, който става неизменна традиция и крайъгълен камък във всичките й дипломатически акции. А 19 в. беше възвестил вече друг принцип, който не остана чужд и за българския народ, особено за по-първите му синове - тоя на националното обособение. Затова и техните религиозни копнежи за независима черква се явяват само маска за политическите им цели: те почват да виждат в църковната организация най-удобното средство да се обединят народните маси и да се даде на народа единство, което му липсвало. Искало се е само да се намери смелчак, който като демаскира чуждите политически домогвания под плаща на религията, да разкрие картите на българите, които чрез черковната си независимост бленуват да се самозапазят като народ, като самостойно цяло, а не като съставна част от друго, чуждо за тях единство, образувано в името на каквито и да било религиозно догми. И тоя смелчак се явява в лицето на Др. Цанков. Живял в Австрия до и след борбите на полско-унгарската уния за държавна независимост, той не е могъл да не се зарази от нейните политически тенденции, както и ония чувства на неприязън към руската политика, с които страдаха и умряха полските и маджарски борци за свобода. А тия въздействия над него не са се прекъснали и в родината му, дето намериха подслон под неволната закрила на турската власт около 2000 емигранти, начело с Лайош Кошут, генералите Бем, Дембински и др. Там по-отрано пък се подвизавал Чайковски, известен на широките народни маси с турското си име Садък паша, основател на прочутия Казак-алай и страстен проповедник на федеративна турско-славянска държава под скиптъра на султана. Голяма част от тия емигранти се настаняват на турска служба, като приемат и мохамеданството; останалите пък се явяват пригоден елемент, особено поляците - и поради племенната си и езикова близост с българите - за чуждите иноверни пропаганди.
към текста >>

Папата чрез тях се е надявал да разшири своята власт над Балканите, а западните велики сили - чрез тази духовна власт на папата да направят по-мотивирана своята намеса във вътрешните работи на Турция, като същевременно отбият руското влияние върху подчинените на Турция православни християни.
Голяма част от тия емигранти се настаняват на турска служба, като приемат и мохамеданството; останалите пък се явяват пригоден елемент, особено поляците - и поради племенната си и езикова близост с българите - за чуждите иноверни пропаганди. Техният лозунг е, че всичко зло иде от православна Русия, който напълно хармонира с лозунга на българите: нещастията на българския народ се дължат предимно на православната фенерска патриаршия. И от тия два лозунга се изковава трети: борба срещу Русия на политическа почва, като се измени макар за известно време на покровителствуваното от нея православие. Не по-малко са повлияли и лазаристите върху решението на Др. Цанкова да направи от българския църковен въпрос един въпрос не от вътрешно, а от външно политическо значение. Папата чрез тях се е надявал да разшири своята власт над Балканите, а западните велики сили - чрез тази духовна власт на папата да направят по-мотивирана своята намеса във вътрешните работи на Турция, като същевременно отбият руското влияние върху подчинените на Турция православни християни.
към текста >>

59. 2.6.2. Драган Цанков - представител на българския народ. 2.6.2.1. Покровителят.

А в нея, пренасяйки се в по-далечното минало, той разглежда с доста подробности покръстването на българския народ и борбите между Цариград и Рим за повече влияние над новата българска църква.
И когато му се откри възможност да настани своята печатница в същата сграда, в която се помещаваше католическият манастир Сен Бенедето, той не се подвоуми нито за миг да приеме гостоприемството. И тъкмо това случайно гостоприемство се указа твърде скоро съдбоносно за него. Намерил се в католическото гнездо по едно време, когато борбата между българи и гърци бе в своя разгар и когато сам той бе непримирим противник на гърците, когато търсеше покровител силен и могъщ при започнатата неравна борба, той бе особено затрогнат, когато намери не само съчувствието на католическите среди, но и тяхната морална подкрепа. Французкият вестник в Цариград „Presse d’Orient“ не само даваше отзиви срещу безчинствата и злоупотребленията на гръцкото духовенство, но често излизаше с твърде остри статии, с които се атакуваше гръцката патриаршия. Тази идейна връзка беше подсилена още повече от обстоятелството, че все по това време Драган Цанков работеше върху своята Кратка българска история. А в нея, пренасяйки се в по-далечното минало, той разглежда с доста подробности покръстването на българския народ и борбите между Цариград и Рим за повече влияние над новата българска църква. Той се спира на големите злоупотребления извършвани от гръцкото духовенство, спира се също и на постъпките, които българите са правили още през XIII век пред папата, за да се отърват от гръцкото духовенство. Припомняйки си цялата тази история на българите, Драган Цанков затваряше очи и често пъти се унасяше по това, което е било през вековете, от което е страдал някога българският народ. А когато се пробуждаше от своя унес и когато си припомняше това, което бе станало вчера или в дните от неговото време, той неволно потъркваше очи и се мъчеше да отдели миналото от настоящето, но дори и тогава, когато идваше в пълно съзнание, струваше му се, че някои случаи толкова много си приличаха, като че ли се повтаряха. Тогава у него се роди идеята да се повтори и сега това, което някога българите бяха направили през XIII век. И при блясъка на тая идея, неговите лазаристи от католическия манастир Сен Бенедето му се видяха още по-добри и по-мили хора, а в лицето на папата стори му се, че най-сетне е намерил оня мощен покровител, чрез когото българският народ наистина ще бъде отърван от цариградската патриаршия.
към текста >>

И без да подозира, че се е поддал на чуждо влияние, той се хвърли към тая идея с всичката си упоритост на делови човек и с всичката пламенност на онзи, който е убеден, че върши едно спасително дело за своя народ.
Припомняйки си цялата тази история на българите, Драган Цанков затваряше очи и често пъти се унасяше по това, което е било през вековете, от което е страдал някога българският народ. А когато се пробуждаше от своя унес и когато си припомняше това, което бе станало вчера или в дните от неговото време, той неволно потъркваше очи и се мъчеше да отдели миналото от настоящето, но дори и тогава, когато идваше в пълно съзнание, струваше му се, че някои случаи толкова много си приличаха, като че ли се повтаряха. Тогава у него се роди идеята да се повтори и сега това, което някога българите бяха направили през XIII век. И при блясъка на тая идея, неговите лазаристи от католическия манастир Сен Бенедето му се видяха още по-добри и по-мили хора, а в лицето на папата стори му се, че най-сетне е намерил оня мощен покровител, чрез когото българският народ наистина ще бъде отърван от цариградската патриаршия. Тази идея, обаче, колкото чиста и безкористна да беше по своите подбуди в съзнанието на Драган Цанков, тя бе използувана много ловко от католическата пропаганда за свои собствени домогвания, както изобщо постъпва и всяка опитна пропаганда. И без да подозира, че се е поддал на чуждо влияние, той се хвърли към тая идея с всичката си упоритост на делови човек и с всичката пламенност на онзи, който е убеден, че върши едно спасително дело за своя народ. А когато други не по-малко добри българи се обявиха против това покровителство, когато в съчувствието на католическите среди те видяха само техните домогвания да разклатят устоите на Православната църква, когато се обявиха рязко против тия намерения на Драган Цанков и когато открито го обвиниха, че ще стане причина да се разпокъса българският народ, той въпреки всичко това остана толкова непримирим в борбата си против цариградската патриаршия, че според него всички средства бяха позволени, само да може да избави българите от непоносимото повече духовно робство. И тогава може би имаше моменти, когато той дълбоко в душата си бе признал пред себе си, че това беше един от ония случаи, за които може да каже: - Целта оправдава средствата. И веднъж убеден в правотата на своята кауза той издигна високо своя глас, който прогърмя тъй силно, че разтърси из основи и без това разклатения вече от собствени прегрешения престол на цариградския патриарх. Неговият в. „България“ стана знаменосец на тая непримирима борба, а от неговите колони изхвръкваха като молнии огнени слова.
към текста >>

С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение.
И минавайки през улиците на Рим с оставените на негово разположение папски екипажи, народът бурно го акламира, като вика: да живее българският патриарх. Преди да си замине българската делегация нейните членове бяха обсипани със скъпи подаръци. Самият архиепископ получил от папата скъпоценен потир и разкошни одежди, изработени според православните изисквания, а от името на гражданите на Рима получил една дароносица. След отсъствие от цял месец, на 14 април 1861 година българската делегация се завърнала в Цариград. Тук новият архиепископ направи също някои официални посещения, придружен от многобройна свита на коне и нарочни гавази, изпратени към него от Високата порта. С целия този външен блясък, заедно със значителния факт, че турското правителство веднага призна новоръкоположения архиепископ за глава на новата българска църква, не можеше да не се укаже известно влияние както върху широките народни маси, тъй също и върху някои политически и духовни фактори от първостепенно значение. Това бяха дни, през които Драган Цанков повече от всякога, бе повярвал, че е разкъсал вече веригите на духовното робство и че е приготвил едно по-добро бъдеще на своя народ. ________________________________ 121) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. Паоло Брунони /Paolo Brunoni/ (1807-1977) - грък по рождение, италиански католически свещеник, епископ 122) Предпочетено се да се каже всеобща вместо католическа, защото последната дума не звучи добре за ухото на Българинът. 123) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Хатихумаюнът - султански ферман, издаден на 18 февруари 1856 г.
към текста >>

60. 2.6.2.2. В лабиринта на голямата политика.

По това време влиянието на Франция в международната политика бе твърде голямо, а сам Наполеон III бе прогласил като лозунг на своята политика: покровителство на националната идея.
А това именно го доведе до решението да си послужи с вярата като средство на политиката. За такава една отчужденост, за такова едно недостатъчно познаване чувствата на своя народ всеки общественик бива наказван. Не беше пощаден и Драган Цанков, заради неговата уния. Навлязъл веднъж в лабиринта на голямата политика трудно е за неопитния човек да се справи с толкова противоречия и с толкова много чужди домогвания, при това тъй умело прикривани, че често се представяха дори като приятелски благопожелания. След като Драган Цанков бе се убедил, че не може да разчита на подкрепата на Русия и след като бе насочил погледа си на запад, той използува пребиваването си в Рим, за да влезе във връзка с политическия свят и особено с французките дипломати. По това време влиянието на Франция в международната политика бе твърде голямо, а сам Наполеон III бе прогласил като лозунг на своята политика: покровителство на националната идея. А тъкмо това търсеше възторженият националист Драган Цанков за своята поробена родина. И той без да се колебае заминава за Париж с едничкото желание да се срещне с този, който бе прогласил тоя толкова примамлив и толкова обещаващ лозунг. Когато обаче влезе инкогнито в Тюйлери и когато се представи на самия император Наполеон III, младият български националист остана напълно разочарован в своите очаквания. Подписал унията и представил се на папата, Драган Цанков бе си представил, че това е достатъчно, за да спечели не само покровителството, но и силата на могъщия тогава французки император. Каква наивност!
към текста >>

А когато вече разбра това, унията като че ли се изпари и от нея не остана нищо повече от един книжен документ, както това става с всяко книжно творение, което няма опора в средите на народа и което е чуждо на народната душа.
Голямата цел, която Драган Цанков бе си поставил, беше освобождението от духовното и политическо робство. За такава една цел той смяташе, че всички жертви са позволени. Тук, обаче, младият общественик се излъга и то двойно - от една страна той бе повярвал, че за неговите политически сметки и за спечелването на един силен покровител той можеше да поиска от своя народ да пожертвува, макар и само в известна степен, своята вековна вяра, а от друга страна той наивно бе повярвал, че „покровителят” ще бъде готов и той на известни жертви. Българският народ, обаче, който беше чужд на всякакви политически сметки и който всичко бе изгубил, но все още запазил своето здраво народностно чувство, не бе склонен за никакви обещания да подлага като разменна монета своята вековна вяра, вярата на дедите, която едничка му бе останала и която го крепеше през всички изпитания. Скоро Драган Цанков почувствува тая въздържаност на българския народ и тогава може би научи от него една поука, научи и разбра, че не може безнаказано да се ползува от старото йезуитско правило: целта оправдава средствата, особено когато се засягат съкровени чувства на един народ. А когато вече разбра това, унията като че ли се изпари и от нея не остана нищо повече от един книжен документ, както това става с всяко книжно творение, което няма опора в средите на народа и което е чуждо на народната душа. И наистина едва бяха изминали само три месеца от тържественото ръкополагане в Рим на новия архиепископ и апостолски наместник на съединените българи от самия папа Пий IX, когато тоя архиепископ се почувствува смазан от високия си сан и предпочете да го захвърли като непотребно достояние. И не можейки да остане повече между своя народ простодушният старец предпочете да забегне в Русия. Преди да стори това, обаче, той намери за нужно да отправи едно послание към българите, за да обясни своята постъпка и за да предпази други да не сторят същата грешка. В това послание той пише чистосърдечно: „Нашата постъпка беше благородна, защото ние имахме пред очи народното добро, общата полза! Но уви!
към текста >>

Нашата цел, нашите стремления и желания се разсипаха в прах... Ние горко оплакваме сега нашето заблуждение, разкайваме се и се отричаме от унията”... Тъй безславно завърши тоя опит и все пак макар и напълно безуспешен в пряко поставената си задача, тоя смел опит на Драган Цанков оказа неизмеримо влияние върху по-нататъшното развитие на българския църковен въпрос.
И не можейки да остане повече между своя народ простодушният старец предпочете да забегне в Русия. Преди да стори това, обаче, той намери за нужно да отправи едно послание към българите, за да обясни своята постъпка и за да предпази други да не сторят същата грешка. В това послание той пише чистосърдечно: „Нашата постъпка беше благородна, защото ние имахме пред очи народното добро, общата полза! Но уви! Надеждата, която ни даваха папищашките калугери, се обърна в горка безнадеждност! Нашата цел, нашите стремления и желания се разсипаха в прах... Ние горко оплакваме сега нашето заблуждение, разкайваме се и се отричаме от унията”... Тъй безславно завърши тоя опит и все пак макар и напълно безуспешен в пряко поставената си задача, тоя смел опит на Драган Цанков оказа неизмеримо влияние върху по-нататъшното развитие на българския църковен въпрос. Та малко ли е това, което извърши Драган Цанков със своята уния? Неравната борба на българите срещу Цариградската патриаршия бе се затегнала. Високата порта и руското правителство преследвайки своите политически домогвания продължаваха упорито да се противопоставят на справедливите български желания. И тъкмо в най-критическия момент от тая неравна борба един млад българин се появи на международната политическа сцена и преди още да узнаят нещо за него, той прогласи шумно подписания акт за уния. А тоя акт излязъл от тъмния лабиринт на голямата политика произведе ефекта на истинската бомба.
към текста >>

Влиянието, което Драган Цанков със своята уния указа, не се свършва само в областта на голямата политика.
А тоя акт излязъл от тъмния лабиринт на голямата политика произведе ефекта на истинската бомба. Във Фенер и Петербург се раздвижиха. Във Високата порта протриваха ръце. И макар никой да не познаваше действителното настроение всред българския народ, достатъчно бешеза дипломатическите канцеларии да прочетат акта за унията, за да разберат, че българите вече не са сами, че зад тях се изправя папа Пий IX с всичкия си огромен авторитет, а могъщият император на велика Франция Наполеон III взема българите под свое покровителство. Това стресна преди всичко руското правителство и то си взема добра бележка за своето по-нататъшно поведение спрямо българския църковен въпрос. Влиянието, което Драган Цанков със своята уния указа, не се свършва само в областта на голямата политика. То се простря не по-малко и върху самите българи. Реакцията, която той предизвика даже много преди да бъде подписан самият акт за унията, беше в крайния си резултат само благотворна. От една страна редиците на българите се сгъстиха и се направи проверка на тяхното единодушие, а от друга страна се импулсираха още повече за борба. Достатъчно е да приведем само един факт, за да оценим цялото онова значение, което създаденото от Драган Цанков движение, указа в развитието на българския държавен въпрос. Когато на историческия трети април 1860 година, ден първи от светлите Христови празници, българската църква бе изпълнена с богомолци, някакво напрежение се чувствуваше там, като че ли въздухът бе наситен с електричество, а заедно с това, лицата бяха изопнати, някакъв шепот се разнасяше и всички очакваха да се случи нещо.
към текста >>

61. 2.6.3.2. Унията (1860-1863) и Драган Цанков - ръководителя на движението.

Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел.
Колкото до призивите за френска протекция - които по същество той отправя по-рано чрез меморандума си до Наполеон III -в действителната молба към папата именно заради необходимостта от строго религиозния й характер са отбягнати. Депутацията получава уверенията на католическия архиепископ в Цариград Брунони, че българските желания ще бъдат удовлетворени в най-кратък срок. Изпълнен с надежди от тези обещания, Цанков отдава голямо значение на приетата уния. Тържествено, с тон на прокламация звучи известието по този случай в неговия вестник: „Съотечественици, от много години насам ний, българите, искаме едногласно..., една йерархия... Секи от нас е чул, видял или чел, че ний почти от една година насам ся отказахме от гръцкия патрик, който неканонически владееше над нашия народ. Всеки от нас е известен, че почти от сичките места, обитаеми от българи, ся подадоха безчетни молби, покрити с хиляди подписи и печяти, на правителството на НИВ султанът... За да искат възобновлението на народна... йерархия, уничтожена и сляна в един елемент, на когото днес гърците дават името велика църква... Българският народ още преди два месеца тържествено изяви на своето духовенство, за да прибърза да тури в действие нашата йерархия, като поднови старите сношения на българската църква с римската: с една реч, да приеме унията. Българи! Днес основите на нашата народна йерархия ся туриха.” Турското правителство, стремящо се да подрови колкото се може по-дълбоко руското влияние сред българите, вижда в унията път към постигането на тази цел. Ето защо, когато на следващия ден Хасун представя на държавните органи акта за съединението на българите с католическата църква, Портата незабавно признава новата българска униатска община, която възглавява Цанков (въпреки, че архимандрит Макарий е считан за неин временен началник). Сега Цанков се насочва към организирането й, към осигуряване на дело обещаното покровителство за българския народ. Веднага след подписването на акта започва преустройството на подарената от един богат арменец къща за параклис на униатите-българи. Но поради бързане за ускоряване на работата не е взето предварително необходимото султанско разрешение. Ето защо полицейските органи спират строителните работи, дори арестуват главния майстор.
към текста >>

Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение.
Тук той отново изразява дълбока признателност към полската нация „за братските симпатии, които тя не е престанала да... свидетелствува” на българите, изтъква помощта й в борбата на своя народ за отхвърляне на фенерското иго. Ръководен от прозападната си ориентация по църковния въпрос и в съгласие с концепциите на Чарториски, Цанков подчертава: „Не само кръвта ни свързва днес, княже, с полската нация, а също религията и всички политически симпатии. Ние си простряхме ръцете към този Запад, гдето вий ни показвахте винаги нашето спасение.” Адресът, страстен зов към ръководителя на полската емигрантска централа в Париж - „наш естествен посредник”, - разкрива целенасочените му усилия чрез Чарториски да се осигурят външните фактори - Турция, Франция, Англия, за обезпечаване успеха на българската църковно-национална борба, горещо призовава за съдействие „България... да стъпи в пътя на прогреса”. Така, както преди подписването на акта за унията, така и след като тя е вече факт, ползувайки гъвкаво и прагматично религията, той предприема официални постъпки, насочени към спечелване на могъщи съюзници в борбата за извоюване на църковна самостоятелност, за признаване и утвърждаване на българската нация. Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г.
към текста >>

Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите.
Не случайно в този пореден документ на своята начална международна дейност Цанков призовава княз Чарториски за съдействие и пред правителството на Великобритания. Английската дипломация с цел да бъде подровено руското влияние в Турция заема положителна позиция към българското църковно движение. Нейните представители в Цариград обективно подпомагат българската кауза - настояват пред Портата да удовлетвори справедливите български искания за самостоятелна църква. Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля. За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски. Отправен е и апел към католиците във Франция за подпомагане на българското униатското движение. Изобщо в Западна Европа се вдига голям шум около българската уния.
към текста >>

За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски.
Ето защо адресът до Чарториски, в който ясно прозират усилията на Цанков, насочени към засилване на благоприятното въздействие, оказвано от Англия върху хода на църковната борба е веднага обнародван в английския вестник „Левант Хералд”. Във връзка с постъпките на Цанков княз Чарториски, който счита, че привличането на българския народ към съюз с Римската църква е в интерес на полската емиграция, действително се застъпва за униатското движение. Император Наполеон III лично отправя крупно дарение за българска униатска църква, оценявана като важен фактор в борбата на западните сили срещу руското влияние на Балканите. По настояване на френския външен министър Тунел в началото на 1861 г. в Париж е създаден „Комитет за католическо съединение с България” начело с граф Богюс, в който княгиня Чарториска играе особено активна роля. За да улеснят издаването на Цанковия вестник - проводник на френско влияние - и за обзавеждане на униатски църкви членовете на комитета се задължават да внасят ежегодни вноски. Отправен е и апел към католиците във Франция за подпомагане на българското униатското движение. Изобщо в Западна Европа се вдига голям шум около българската уния. Особена активност проявяват френски и полски автори. Българската тема се налага като една от най-интересните във френския печат. Бързо се появяват няколко книги, изследвания, редица публикации, статии и пр.
към текста >>

Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт.
на Христо Ваклидов, възпитаник на френския колеж в Бебек, активен участник в униатското движение, публицист и преводач. Новият издател продължава Цанковото направление. Така, че без да се подценява ролята на Ваклидов, „България” си остава „Цанков лист”. Обявяването на унията активизира руската дипломация. След последователни, неуспешни усилия - дори в навечерието на акта - да бъде отклонен Цанков, руското посолство в Цариград взема извънредни мерки за противодействие. Азиатският департамент се разпорежда консулите в Европейска Турция да предпазват българите от влиянието на унията, да ги ободряват и насърчават, че Русия предприема постъпки за решаване на българо-гръцкия църковен конфликт. „Департаментът ще очаква от Вас своевременни и подробни донесения по това в най-висша степен важно дело” - се заключава в изпратеното по този повод указание. В отговор на предприетото засилено проучване върху настроенията на българските провинции особено се откроява пловдивския вицеконсул Найден Геров. Уведомен от руския посланик в турската столица княз Лобанов-Ростовски, че незабавно ще му бъдат съобщавани „разпорежданията, които патриархът счете за нужни за удовлетворяване законните искания на българите”, че „за императорската мисия е извънредно важно в настояще време да получи най-точни и подробни сведения...”, той изпраща цяла поредица писма и доклади. Изготвени със задълбочено познаване на църковния въпрос, тези документи разкриват крайно тежкото положение на българите под гръцкото духовно владичество, масовата борба срещу грабителската и денационализаторска политика на Цариградската патриаршия, осветляват бурно изразените, непреодолими народни стремежи за самостоятелна българска църква. Като изтъква пречките в просветното движение на своите сънародници, Н.
към текста >>

Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение.
Акцентът на страстната политическа борба, пропиваща отново неговия орган, продължава да бъде непримиримостта към гръцките владици в българските земи, за да се отърси народът от потисничеството им. И сега той посочва съюза с Рим като единствената алтернатива за създаване на независима българска църковна организация, която да възглави развиващото се просветно дело. „Унията, единственото според мене спасение за българския народ.” С по-нататъшното изчакване, понеже „времената се меняват”, което може да продължи години наред, той не се примирява и пак поема униатския път. Последователно настъпателен е неговият вестник особено когато отбранява българската народност от попълзновенията на великогръцкия шовинизъм. Като се надява, че съюзът с Римската църква ще разкрие за поробеното му отечество нови хоризонти, че ще донесе социални придобивки за българите, той пише: „Българският съединен народ, макар още малък, обаче е равен по права и привилегии с кой да е друг народ от Отоманската империя, а под високото покровителство на папата... е равен по права и привилегии с кой да е друг образован народ от католическия свят.” Независимо че продължава главното си направление, умереният вече тон на възобновения вестник „България” към критиците свидетелствува за различната позиция на Цанков преди и след неговата обиколка в провинцията. Убеждавайки се от непосредствените си впечатления, че влиянието на унията сред народа е незначително, сега вече Цанков не осъжда така остро своите идейни противници, обявили се както срещу патриаршията, така и против униатското движение. „Аз ся признавам, четебилиза извинение-пишетой всъобщението си за възобновяването на вестника. - Защото, като са били далеч от средоточието на работите - продължава Цанков, - те са си въображавали, че българите имат толкоз различни средства, за да се издигнат на височината на другите народи..., колкото пътеки има в България... Но не е тъй. И колкото по-много отидем напред, толкоз по-много секи ще може да ся убеди, че само един път ни е отворен, за да улучшим нашето религиозно положение и да опазим нашата народност.” „И ние същите - добавя той, - защо да не го изповядами чистосърдечно, не са убедихме от веднаж.” Като сравнява „младите” - привърженици на схващането за самостоятелна българска национална църква, постигната чрез безкомпромисна борба, и униатското движение-също за пълно откъсване на българите от патриаршията, но под покровителството на католическата църква, той изтъква, че това са „две различни партии, които равномерно търсят доброто на нашия обичан народ”. И понеже счита, че разликата между тези две течения се свежда само до пътя, който са избрали за решаването на църковния въпрос, заявява: „ние уверяваме от сега, че ще почитами сичките ония, които не веруват, че ще могат да споделят нашите убеждения”. Между Цанков и католическата пропаганда в турската столица още с появата на българската уния се зараждат противоречия.
към текста >>

Опитите за налагане на чуждо национално духовенство независимо от формата, която приемат означават грубо пренебрегване на цялата агитация, която той водеше чрез вестника си „България”, влизат в остро противоречие със стремежите на българския народ за духовно освобождение.
В същност съобщението им за възможността да се присъединят 25,000 семейства от Сливенската епархия било чиста измислица. По този начин Цанков се стреми да наложи българските искания. Нещо повече, дава да се разбере, че отношението му към свързването с Рим може да се промени. Изобщо при разговорите си с мисионерите той използува същите прийоми, към които прибягват Иларион Макариополски и други дейци, за да принудят патриаршията на отстъпки. Борбата срещу католическата пропаганда за отстояване на българските църковно-национални искания - това е вече вторият фронт, където Цанков неотклонно и целенасочено воюва. Опитите за налагане на чуждо национално духовенство независимо от формата, която приемат означават грубо пренебрегване на цялата агитация, която той водеше чрез вестника си „България”, влизат в остро противоречие със стремежите на българския народ за духовно освобождение. Затова Цанков твърдо и последователно ги отхвърля. От своя страна католическата пропаганда се опитва всячески да сломи неговата силна опозиция. Но по какъв начин - чрез изолирането или приобщаването му, сред представителите на Ватикана липсва по този въпрос единомислие. Поради съпротивата, която организира срещу линията им, далеч в миналото остават и техните ласкави отзиви за него. Така католическият архиепископ Брунони, като го назовава „камък на препъването”, „чума на унията”, настоява Цанков да бъде отстранен.
към текста >>

Въпреки приложения натиск и мерките за ограничаване на влиянието му редакторът на „България” далеч няма намерение да се примири.
Така Цанковият вестник се оказва под двойна цензура: от една страна, правителствена, а, от друга - на католическата пропаганда. Независимо, че след разискванията си за уточняване на единна позиция спрямо Цанков, католическите мисионери възприемат цензуриране на „България” в същност те се различават в подхода си към българската уния. [1.] Едни от тях - архиепископите Брунони, Хасун, папският представител Д’Апзон, настояват за форсиране, т. е. за строго католическо църковноканоническо отношение. [2.] Лазаристите пък Боре, Фавериал, Лепавек поради ясно изявените национално-политически съображения на Цанков и привържениците му, за да не бъде изложена унията на провал, предлагат умерен метод. Въпреки приложения натиск и мерките за ограничаване на влиянието му редакторът на „България” далеч няма намерение да се примири. Той организира подаването на прошение до Портата с искане за граждански началник на унията да бъде утвърден един от българоуниатските свещеници. В борбата за удовлетворяване справедливите искания на своя народ и при открития нов фронт с католическите мисионери Цанков съобразно обстановката гъвкаво сменя тактиката си. Не се увлича в догматично следване на линия, ако се окаже лишена от изгледи за успех. Прибягването към компромис, за да осигури крачка напред, за да обезпечи в перспектива осъществяването на целта, явно се очертава като един от политическите му принципи. Така известно време той се обявява против наложения свещеноначалник на българите - католик П.
към текста >>

Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията.
Но и тогава съобразно конкретната международна обстановка Цанков продължава да вижда униатското движение като стъпка към обезпечаване могъщ съюзник за своя народ чрез използуване на противоречията между великите държави. Затова съпротивата му срещу линията на католическата пропаганда е упорита и ясно целенасочена - посредством унията да бъде създадена независима българска църква. В този дух решително отхвърля настояванията на Д’Алзон да бъде приет за известно време като духовен глава на униатска църква един чужденец въпреки уверението, което получава за материално поддържане на вестник „България”. Освен, че оказва лично противодействие, като организира писмени изложения, Цанков все повече разширява арсенала си от средства за съпротива срещу линията на католическата пропаганда. Чрез големите си връзки в българските провинции той привлича на своя страна униатите от много селища. Особено ясно се откроява влиянието му в Македония, където „съединените” българи уведомяват мисионерите-лазаристи, че не приемат да бъде поставен инородец за духовен началник на унията. Независимо от сериозните затруднения в униатското движение Цанковият орган продължава борческата си линия. Ярка трибуна на българското национално възраждане, със своята изключителна актуалност и действена сила неговият вестник „България” продължава да привлича като сътрудници видни патриоти и публицисти. „Който и да си, побратиме, кореспондентино на „България”, пиши, братко, пиши-призовава през 1862 г., дори категорично настроения против унията Петко Р. Славейков. - Пишете и не бойте ся... Разглашението же на потайни дела и постъпки, които развращават и опропастяват един кой да е народ, е нещо изискуемо от законите за уничтожение на злоупотребленията, изтребление на заразата и за преставание на злото.” От друга страна обаче, натискът върху Цанков се засилва. Комитетът на българската уния начело с архиепископ Брунони обявява, че временно ще затвори канцеларията на българоуниатската община до преодоляване на смущенията.
към текста >>

„Факт е - пише Крумка Шарова, - че дори всички отрицателни последици, които можеше да има унията на българската църква с Рим, точно католическата пропаганда, разобличителната дейност на униатите и краткотрайният, но знаменателен успех на унията, а оттук и активната дейност на френските католически ордени с перспективата за засилване на френското влияние бяха една от причините, които накараха Русия да преразгледа категоричната си позиция за единство на православието.” Приносът на Цанков за преориентацията на руската дипломация с лице към българските искания изтъкват и редица други изследователи.
„Друго беше моето - изтъква по този повод Цанков широките прерогативи на политиката. - Аз бях светско, политическо лице.” Документите свидетелствуват, че от тази дейност на Цанков през 1860-1863 г., а именно поради униатската заплаха, която той създаде, последва непосредствено положителен отзвук - раздвижването на руската дипломация. То е симптом за бъдеща преориентация на Русия към българската църковно-национална борба. По този начин се стигна до важни положителни резултати от униатското движение: 1. Политическия ход на Цанков с унията допринася българският народ да намери отново традиционната си опора в близкоизточната политика на Русия за благоприятно решаване на църковния въпрос. „Факт е - пише Крумка Шарова, - че дори всички отрицателни последици, които можеше да има унията на българската църква с Рим, точно католическата пропаганда, разобличителната дейност на униатите и краткотрайният, но знаменателен успех на унията, а оттук и активната дейност на френските католически ордени с перспективата за засилване на френското влияние бяха една от причините, които накараха Русия да преразгледа категоричната си позиция за единство на православието.” Приносът на Цанков за преориентацията на руската дипломация с лице към българските искания изтъкват и редица други изследователи. „Главната причина..., за да се почне един благоприятен обрат в руската политика по църковния въпрос, бе силното впечатление, произведено от унията” - пише Симеон Радев. Въздействието на Цанковата тактика отбелязва и Тончо Жечев. „Яростното настъпление на Цанков по всички фронтове на българската борба - посочва той - предизвикало другата партия, патриаршията, руската дипломация, европейските сили, турските политици към активно отношение по българския въпрос.” 2. Чрез униатското движение Цанков спечели за българската кауза и друг, непосредствен съюзник - френската политическа подкрепа, която му дава възможност безпрепятствено да атакува през 1859-1863 г. могъщия противник на своя народ - Цариградската патриаршия, активно да допринесе за разгръщането на църковно-националната борба, да съдействува за по-нататъшното й развитие към успешния завършек. 3.
към текста >>

62. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г.
към текста >>

В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние.
Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци. Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи. Мухтарите унияти бяха мухтари in parti bus.
към текста >>

Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е.
Портата, обаче, ги счете, както показва султанский фирман, за удовлетворителни. Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна.
към текста >>

на руско влияние помежду тях.
Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи.
към текста >>

Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици.
Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече.
към текста >>

Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете.
до английский, американский, пруский, голландский, датский, и шведо-норвежский посланици с молба да направят на Пората потребните представления, щото тя да престане да принуждава Българете да се подчиняват, въпреки съвестта си, на гръцкото духовенство. В критическото положение, в което се намираше народното дело в началото на 1861 година, съдействието от чья и да е страна за благополучното му искарвание на добър път беше скъпо. Помощта на шест правителства, три от които, Английското, Американското и Пруското имаха неоспорим вее в Цариград, не беше, наистина, за презирание, а особено когато тая помощ имаше да се поиска и да се даде върху основанието на един общепризнат и осветен принцип, каквото е свободата на съвестта. Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега. Този меморандум беше отбележен с деномесечие 13 януарий. Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете. Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине! Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си. Мотивите, върху които се основава това искане са изложени в меморандумът от 13/25 януарий 1861, адресован до Евангелский Съюз от епископите, духовенството, представителите и главните членове на Българската община в този град.
към текста >>

Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх.
подкрепя исканието им, като подтвърждава различните привилегии, които са били давани на христиенете, поданици на империята, от времето на Мохамеда II. Те бележат освен това, че не искат нищо повече от онова, което имат другите народонаселения, турени под скиптърът на султанът, и те особено наблягат на фактът, че Гърците имат четире патриархии: Цариградската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската и една автономна архиепископия, Кипърската, от което всека е независима от другите. Те отблъсват обвинението, че някои уш чужди влияния са ги подбутнали да заевят това искане, като уверяват, че движението им е от сами тях, и исказват непоколебима вярност към правителството на н. и. в. султанът. Като не са могли още да сполучат да се припознае официално от Високата Порта църковната им независимост, те се обръщат до Евангелский Съюз, който е припознат, като приятел и защитник на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба. 1) Движението на Българете, до колкото ни е позволено да съдим за него, е движение на цял народ, а не на една партия, и ние мислим, че то е излязло от събуждането на народний дух в българското население, който го подбужда да отваря училища и да търси с жадност Свещеното Писанье, преведено на Българский език, както свидетелствова за това продажбата на много хиляди екземпляри от преводът. 2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство. Ние мислим още, че българете се броят между най-верните поданици на негово величество. 3) Тяхното искане да им се възстанови правото да избират духовните си началници испомежду си, право, което са те упражнявали преди много векове и което им се отрича само от един век насам, е, според нас, искане, узаконено от Хатти-Хумаюнът, който обезпечава религиозната свобода на всичките поданици на султанът без различие.
към текста >>

2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство.
и. в. султанът. Като не са могли още да сполучат да се припознае официално от Високата Порта църковната им независимост, те се обръщат до Евангелский Съюз, който е припознат, като приятел и защитник на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба. 1) Движението на Българете, до колкото ни е позволено да съдим за него, е движение на цял народ, а не на една партия, и ние мислим, че то е излязло от събуждането на народний дух в българското население, който го подбужда да отваря училища и да търси с жадност Свещеното Писанье, преведено на Българский език, както свидетелствова за това продажбата на много хиляди екземпляри от преводът. 2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство. Ние мислим още, че българете се броят между най-верните поданици на негово величество. 3) Тяхното искане да им се възстанови правото да избират духовните си началници испомежду си, право, което са те упражнявали преди много векове и което им се отрича само от един век насам, е, според нас, искане, узаконено от Хатти-Хумаюнът, който обезпечава религиозната свобода на всичките поданици на султанът без различие. 4) Припознаването от султановото правителство независимостта на българските духовни началници от Цариградский патриарх се съвършено оправдава, според нас от фактът, че българското население е много повече на брой от гръцкото в Европейска Турция и, вероятно, се въскачва до четире-пет милиона. 5) Ние имаме основание да мислиме, че оплакванията на Българете са справедливи и че те проистичат от доказаното грабителство и непристойно поведение на повечето от гръцките владици. 6) Поддържането господството на гръцките владици в българските епархии, ни се чини, ще е твърде неблагоприятно за нравственото и умственото усъвършенство-ване на населенията, което ще може да се достига най-добре само с употребеньето народний език.
към текста >>

За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос.
7) Очевидно е, че ако правителството на султанът не се съгласи да припознае на Българете правото да избират епископите си, една значителна част от тях ще гледа да достигне тая цел в споразуменье с папството, и така ще излезе един раскол, вреден на преобразованието, съсиплив за общината и противен на интересите на правител-ството. 8) Ние сме на мнение, че, като приеме едно толкоз справедливо искане, правителството ще спечели благодарността и ще укрепи предаността и верността на всичкий Българский народ към султанът. 9) Клонът на Евангелский Съюз в Турция, като зема най-живо участие във всеки местен въпрос, който има свръзка с религиозната свобода, счита своя длъжност да приеме молбата за симпатия и поддръжка, с която се обръща към него българската община, и да изрази свето вътрешно убеждение, че императорското (султановото) Правителство, като постъпи в това обстоятелство, съгласно с припознатото от Хатти-Хумаюнът начало, ще заварди собствените си интереси и ще удовлетвори едно искане, основано върху права, които само е даровало на поданиците си. 10) Ние се научихме от разни страни, че султановото правителство е добре расположено към Българете и ние се надеем, по тая причина, че представителите на протестантските държави, като искажат такова мнение върху предметът, ще му дадат една силна подпора. В заключение, ние ще прибавим, че е твърде желателно да не се продължава вече тежкото състояние на неизвестност и на безпокойствие, в което се намира българската община. За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито.
към текста >>

Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е.
Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки.
към текста >>

63. 2. ВЯРА И СЪМНЕНИЕ.