Търсене в текстове за 'Черно море'

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво.
Нито хващаше чисти тонове, нито можеше да изсвири даден пасаж. Беше цяло мъчение да го слуша някой. А той упорствува и свири. Та една вечер свири той, упражнява се упорито, а е вече след десет часа. Бяхме се уточнили всички, кой какво има да прави - ще свири ли, ще пее ли - но да бъде до десет часа, за да можем след това да спим. А къщичките ни бяха от дъски - бараки - и всичко се чуваше до петдесет-сто метра, особено вечерно време, и особено ако някой свири фалшиво. Та той не можеше да свири, не му се отдаваше, а мъчеше себе си, мъчеше песента и мъчеше всички, които живееха около него. И, щем-не щем, трябваше да го слушаме. А когато започнеше да се мъчи и да измъчва една песен с фалшиво свирене, ние дочувахме как с фалшивите тонове песента проточваше вой и виеше. Е, това не можехме да го изтърпим - измъчения вой на песента. Това бяха песни на Учителя, за нас това бяха свещени песни и откровения на Духа Господен.
към текста >>

Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта.
Аз наистина имах прежда в къщи и се чудех в какво да я сложа, за да не се цапа, така че не излъгах. Взех тенекията и се запътих към дома и ето, Игнат ме среща, поздравява ме, все едно че снощи нищо не е било, пита ме какво ще правя с тая тенекия. Отговорих, че ще ми трябва довечера за една важна работа. Той се засмя, огледа тенекията, каза че е хубава и че ще ми свърши наистина добра работа. Аз вървя и чувам още смеха на Учителя в ушите си. Прибрах се в моята барака, бях изморена и легнах да поспя, трябваше да бъда отпочинала за вечерта. След обяд беше тишина, привечер - също и вече смятах, че тенекията няма да ми потрябва, но към осем часа вечерта, когато слънцето залезе, Игнат започна да скрибуца с цигулката. Скрибуц-скрибуц - че свистене, че не знам какво. Аз взех тенекията, взех един черпак и една лъжица, завързах и двете с една връв, заметнах ги през рамо и се запътих към неговата барака. Няколко сестри ме срещат и виждат тенекията, на която съм пробила две дупки горе отстрани и съм завързала една връв и с тази връв съм я окачила на врата си. Така че, аз вървя, с окачена през врата тенекия - тя е пред мене така, както се носи тъпан.
към текста >>

2. 3_71 Последните дни на Учителя

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Нарекохме го черното тефтерче.
Усилни дни и усилни мигове. Но по начина на разговора на Учителя с онези горе, виждахме, че нещата и събитията бяха дошли до развръзка. Не мога да предам разговора. Той бе стенографиран от Борис Николов, който добре знаеше руски език и смятам, че не са пропуснати думи от него. Тези думи бяха вписани в едно тефтерче-тетрадка с черни корици. Нарекохме го черното тефтерче. След това ние го укрихме и Борис не пожела да дешифрира разговора. А тридесет години по-късно, когато един брат настоя да се дешифрира целият разговор, ние не можахме да открием въпросното тефтерче, което бе укрито и се намира при някои от нашите приятели, които го пазят, но едва ли предполагат какво има записано в него. Това го съобщавам, за да го издири едно следващо поколение, да го разчете и изнесе пред света. "Идат и има готови души в света, които ще дойдат да работят за Божието Дело". Това бе един израз на Учителя от последните Му дни.
към текста >>

Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена.
А Савка дойде при мене и ми каза: "Марийке, ти се налагаш." Тя мислеше, че когато седя на стол при Него, се налагам. А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива.
към текста >>

Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна.
А Учителят беше ме помолил да седя при Него. Ето, виждате ли какви развръзки бяха със Савка до последния ден и час на Школата. Как изтърпя Учителят това, не зная. В последните два-три дни на Учителя отивам при Него. Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш".
към текста >>

Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива.
Савка беше вътре на дежурство и бе много изморена. Учителят, като ме видя, че пристигам, се обърна към нея: "Савке, изморена си, иди да си починеш." А тя не искаше, защото ме видя, че идвам засмяна. Ако беше някоя друга, щеше смирено да стане и да си отиде за почивка у дома. Но като ме видя, реши, че аз нямам право да бъда до Учителя. Аз мълча и изчаквам. Учителят повтори на Савка, че е изморена, да си ходи да почива. Савка не си тръгваше, после се обърна и ми каза: "Ти, Марийке, пак се налагаш". Щеше да стане караница на смъртния одър на Учителя. Но Учителят се намръщи, ядоса се и каза на Савка: "Иди си! " Тя нямаше какво да прави и си излезе. Учителят беше седнал на стола, подпрян на възглавници и аз бях седнала до краката Му на пода.
към текста >>

Погледна ме и ме гледаше изморен човек.
Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него. Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута.
към текста >>

3. 5_38 Учителят за цар Фердинанд и Балканската война

На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места.
Пленена е осемдесет хилядната турска армия на Шукри паша. Общо в Балканската война бяха убити 83 000 българи. На 17 май 1913 година в Лондон се сключва мирен договор. На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша.
към текста >>

Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана?
На 30 май се подписва. Според този договор Турция трябва да предаде всички земи на запад от линията Мидия-Енос, като цяла Одринска Тракия трябваше да се присъедини към България. На България се оставя малък излаз на Бяло море между реките Марица и Места. Всички смятаха, че Балканската война е приключила. Но нещата се развиха в друга посока съвсем неочаквано. Тогава Учителят каза: "Линията Мидия-Енос е най-хубавото нещо, което Небето им дава на българите, това е Божият план, за да може да се обедини този народ и да има излаз на Бяло и Черно море." Но какво стана? Този съвет бе занесен на Фердинанд по същия канал чрез генерал-адютант Алекси Стоянов. Фердинанд пак не послуша. Той тръгна подир политиката на Австро-Унгария и император Франц-Йосиф, след което загуби всичко. Австрия се намеси срещу балканското споразумение за разделяне на Турската империя. Тя искаше да вземе своя пай от нея, като задържи Босна и Херцоговина.
към текста >>

Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша.
И накрая България изгуби условията дадени от Небето. Не послушаха Мировия Учител, а послушаха злия гений на Европа." Австрийската политика бе завладяла Фердинанд. Злият му гений му подшушна да нападне съюзниците от Балканската война, та чрез сила да си вземе старите територии. Учителят изпрати отново сестра Мария Стоянова да му предаде да не напада съюзниците си, но той не послуша. Думите на Учителя бяха: "България да не напада съюзниците си. Ако не нападне, ще получи Дедеагач и Кавала и излаз на Бяло море." Но Фердинанд не послуша. На 19 май 1913 година Сърбия и Гърция сключват договор срещу България. На 16 юни Фердинанд дава фаталната заповед за настъпление на българските войски срещу съюзниците. Започват драматични развръзки. На 27 юни се намесва Румъния, навлиза в Северна България и войските й идват чак до София. Турция напредва и идва чак до старата си граница.
към текста >>

4. 5_41 Учителят и Английската империя съгласно Божия план

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991

Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно море.
А това бе най-хубавият Божествен акт на земята. Англия се уплаши от Русия, че ще се увеличи влиянието й. Тя сбърка. Напротив, щеше да се увеличи английското влияние. Тя не трябваше да се меси. Раздели България на две, за да не стане България случайно руска губерния и да не би да се завардят и блокират проливите и Черно море. Но Англия сбърка. Ако беше оставила България в границите на Сан-Стефанския мирен договор, то Сан-Стефанска България щеше да бъде в услуга на Англия. Но те не можаха да предвидят това и сбъркаха. Но онези сили, които противодействуваха, не сбъркаха, а сполучиха. Това са същите сили, които направиха атентат на двойния освободител цар Александър II и го убиха.
към текста >>

5. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>

7.Черно тефтерче N1 - 1931 г.
2.Червено - 27.VI.1922 г. 3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг. 7.Черно тефтерче N1 - 1931 г. 8.Бяло тефтерче. 9.Бележник N 3 от 1933 г. 10. Бележки N 5 от 1924 г. Какво имаше в тези тефтерчета то ще проверите, когато ги вземете от нея и публикувате този материал, тогава ще разберете цената на кражбата. Благословението се определя от Духът Божий.
към текста >>

6. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч.
Хванах я с двете си ръце и я целунах. Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII.
към текста >>

Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха.
Като се ръкува с всички, Учителят дойде при мен, един миг ме погледна, после ме прегърна и целуна. (25. VII. 1960 г.) 77. Сънувам сън. Плаж край морето, по пясъка и скалите много хора, ние наблюдаваме от далеч. Две вълни се надигнаха от морето, най-напред минаха където бяхме ние, но не ни засегнаха. Ние извикахме да предупредим хората, но не ни чуха. Първата вълна достигна плажа и помете всички хора. Втората вълна още по-голяма достигна, омете и разбърка всичко. Телата на хората се премятаха, водната стихия ги въртеше, всички се издавиха и никой не можа да се спаси (VII. 1960 г.) 78.
към текста >>

Тук, в затвора, в Школата на Черното Братство изучават се предмети, държат се изпити, развиват се качества, събуждат се сили.
Благодари, че е отвън, а не вътре в тебе. Отвън по-лесно ще се пазиш от Него. И когато страдаш от Него, пак благодари, че не е в тебе. Учи се от Него какво не трябва да бъдеш. То ти показва какъв не трябва да бъдеш. 99. Тук, в затвора, в Школата на Черното Братство изучават се предмети, държат се изпити, развиват се качества, събуждат се сили. Сериозна Школа е тя. Това което се изучава тук е необходимо, за да се направи сравнение. Комунистите са опитани дали са справедливи, обичат ли Истината. Премерени са на везните и са намерени „леки". Такива нямат бъдеще. (12.ХИ.
към текста >>

7. VI. БЪЛГАРИЯ И УЧИТЕЛЯТ

И днес България щеше да има излаз на Бяло море.
Учителят за българите и за своето Дело. „През време на Балканската война казах, че не трябва да се воюва със съседите и съюзниците. На 16 юни 1913 г. Фердинанд обяви война на съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Деде-Ягач и Кавала. И днес България щеше да има излаз на Бяло море. А това бе Божият план за нея. Кой провали Божият план? Ако беше запазила неутралитет във Всеобщата война (Европейската война) България щеше да получи повече земя и щяха да се обединят българите. През 1914 г. казах на Фердинанд: „България да не се намесва във войната, а да запази неутралитет, защото България ще получи повече.
към текста >>

Човешката любов, това са идеите на Черното Братство.
За това говореха пророците преди Него. Христос прекарва едно състояние ужасно. Мислите ли, че е лесно да бъдеш изоставен от всички? Не се обезсърчавайте! Вие искате да знаете нещата, но и като не знаете пак благодарете! Човешката любов, това са идеите на Черното Братство. Падналите ангели са неизправими. Тях само вечността може да ги изправи. Те са майстори да представят нещата такива каквито не са. Те са майстори на лъжата. Човек идва на земята с илюзии.
към текста >>

8. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

„Морето", за което се говори в тази глава (гл.
Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши. Небето пък означава сегашния ред установен от Христа. Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е. те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане.
към текста >>

между Бялото и Черното Братства.
Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената.
към текста >>

9. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море.
Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното: „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения. Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях." Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине.
към текста >>

10. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6.
През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата.
към текста >>

княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска.
срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10. През 886 г. пристигат останалите живи ученици: Кирил, Наум и Анге-ларий в България и започват въвеждането на славянската писменост в България. 10. През 889 г. княз Борис се отказва от престола, става черноризец и се оттегля в един от манастирите край Плиска. Възкачен е на престола първородният му син Хръсате, под името Владимир. Още с пленничеството си при сърбите той прекарвал времето си в пиянства, пиршества и разврат. Започва масово гонение срещу християните и разрушава голямата построена християнска базилика в Плиска. Решава да въведе отново езичеството на дедите си. Тогава княз Борис сваля монашеската дреха, препасва военен пояс, облича царски дрехи и сваля първородния си син от престола, и за измяна на делото на баща си, според българските закони, го ослепява.
към текста >>

През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г.
След това следва конт-рапреврат и начело застава Стефан Стамболов като министър-председател (1887-1894 г.) Отношенията между българското и руско правителство се обтягат и Русия скъсва дипломатическите си отношения с България на 6 ноември 1886 г. След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г.
към текста >>

С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16.
След 10 години те се възстановяват на 2.II.1896 г., с кръщаването на престолонаследника Борис III по източен православен обред. А на 2.III.1896 г. Високата Порта връчва Ферман от султана, че признава Фердинанд за княз на васална България, а с втори Ферман го определя за генерал - губернатор на източна Румелия. Така се възстановяват отношенията с Русия и Турция. 15. През 1853 г., чрез Кримската война, на Русия се налага следният мирен договор: да се откаже от влияние в Молдова и Влашко, да напусне южна Бесарабия, да прибере своите кораби в Азовско море и да не поддържа военен флот в Черно море, да загуби свободата да плава по Черно море и да се откаже от покровителството на християнските народи в Турция, извоювани чрез договора през 1774 г. С освобождението на България Русия излиза на Кавказ, излиза на Черно море и започва възхода й като Велика Сила в Европа. 16. Призванието е дадено чрез Учителя Петър Дънов. То му е било съобщено на 8 октомври 1898 г. от ангел ЕЛОХИЛ. През 1911 г. в гр. В.
към текста >>

11. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

" Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние.
" - „Ами не чувах добре звука на цигулката! " - отговорих. „Ех, акустиката на върха днес бе особена - обратна. Ние слушахме добре, защото над нас имаше въздушен магнетичен похлупак, който направляваше звука към играещите, поради това ти не чуваше добре инструмента си! Но изпита мина добре! " Финалът на Паневритмията се посрещна с облекчение от по-изморени-те приятели, на които все пак възлизането към върха, след кратка нощна дрямка, оказа своето влияние. Насядали на удобни и закътани между скалите места, те предпочитаха да си отдъхнат и с присвити очи да наблюдават ширналата се панорама. Но групата бе освежена и от млади и силни приятели. Вместо почивка, те предпочитаха да проверят много от интересните изказвания на УЧИТЕЛЯ за онова, което се вижда и за онова, което не се вижда от обикновеното око. Подобна група се зае да търси „Олтарят на Орфей" - една монолитна скална група, разположена на терасата, по-високо от второто Маричино езеро. Други се отделиха встрани, малко на югозапад от върха, по посока на забранената вододайна зона в поречието на Лев - Искър, в лабиринта от скромни върхове, наречени „Скакавиците", да търсят новото убежище на невидимите същества - проводници на разумни сили и бъднини, за по-спокойна работа, след като Мусаленският циркус бе вече оживено обитаем като туристически обект.
към текста >>

„Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
Ето отговорите на брат Боев: „Окото" е най-сполучливото име, дадено на едно от Мусаленските езера. То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води.
към текста >>

12. І.14. НЕСТИНАРИ

Галилей Величков

Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите.
УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго. Трябва да знаете, че земята е опасана с „огнен пояс", върху който лежат огромни планински вериги. Този пояс започва от Хималаите, преминава под Кавказ, Черно море, Странджа планина, Стара планина, Алпите, Пиринеите, по дъното на Атлантическия океан, Андите, Кордилерите, по дъното на Великия океан и завършва пак в Хималаите. Радиациите на този „огнен пояс" излъчват енергии, които одаряват раждащите се с качества, които им позволяват да влизат в контакт с „високи" температури, без да „изгарят". Това са все пак личности - феномени. Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници.
към текста >>

13. ІІ.39. СПОМЕНИ ЗА ПЪРВИЯТ СЪБОР, РАЗКАЗАНИ ОТ БРАТ ТОДОР СТОИМЕНОВ

Галилей Величков

Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович.
Нещо повече, този глас, който ясно е звучал в неговото ухо, е сочел и пътеките, по които е трябвало да минат, нощните светлини на къщите, към които трябва да приближат и да потърсят заслон, овчарите, с които трябва да поговорят, от кои поточета вода да пият, през кои населени места да минат и пр. Това пътуване е цяла школа, особено за най-младия - Тодор Стоименов, който рядко е напущал града. Всяка добра опитност поддържа разположение и увереност. През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора.
към текста >>

А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие.
През тези пред съборни дни, двамата приятели са се уверили в забележителното единство между видимия и невидимия свят. Малко преди Варна, на около 15 километра, горещината и неподходящото шаечно облекло оказва своето влияние за такъв тежък и изморителен път. Пеню Киров спира на една рекичка, за да поотпочине и се поосвежи и помолва Тодор Стоименов, който видимо е бил по-малко изморен - да продължи, защото пред града ще бъде посрещнат от д-р Миркович. Не без изненада и въпроси от страна на доктора е станала срещата извън града. С шеговит тон Тодор Стоименов е разказал за настъпилата преумора на Пеню Киров. А в града, в избрания дом, УЧИТЕЛЯТ сърдечно е посрещнал Тодор Стоименов, който побързал да сподели преживяните моменти на това необичайно за него пътуване, покрай китното Черноморие. Късно през вечерните часове на същия ден и Пеню Киров е посрещнат с весело настроение. На следващия ден почва събора. УЧИТЕЛЯТ и д-р Миркович са се погрижили да подредят „салона" - една по-голяма стая и да я изпълнят с много столове. На уреченият час тримата заемат своите места. Сегиз-тогиз погледът им се спира към вратата, откъдето очакват да се появят останалите поканени съборяни.
към текста >>

14. 189. МАГДАЛЕНА ПОПОВА

ТОМ 5

И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море.
На следващия ден аз съм при Учителя и му казвам: „Учителю, вие бяхме много внимателен с Магдалена предната вечер". Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това.
към текста >>

А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето.
Учителят каза: „Някога имаше един непокорен Александрийски дух, който за своето вироглавство беше изключен от Александрийската школа. Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>

А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си.
Същият този дух днес е тук на Изгрева и той е най-големия ми враг. Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>

Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море".
Той търси да намери отворени врати и прозорци и влиза ту в Магдалена, ту в Граблашева, ту в Маркова, ту в Стойчев, ту в Милева, ту в Лулчев, ту във всички ви и „тути-кванти". Той винаги е тук на Изгрева. И да се премахнат тези дисхармонични състояния у вас то някой път един от вас в един момент трябва да стане канал, за да преминат всички тези влияния чрез човека надолу в каналните води, после те отиват в Искъра, а от Искьра отиват в Дунав, а от Дунав в Черно море. А Черно море е мястото, където всички такива духове от цяла Европа трябва да бъдат заведени там чрез водите на река Дунав и потопени в морето. А от Черно море надолу те се прекарват в дъното и в средата на земята където тези духове биват затваряни и после обучавани на смирение, на послушание, докато изкупят греховете си. Ето това е пътят, през който трябва да премине всичко онова, което излиза от вас като дисхармония и да се отведе до Черно море". Аз седя, слушам, мигам и се опитвам всичко да запиша. Това трябва да го проумявам години след това. А днес го давам за поучение и за доказателство как действуват някои окултни закони 5 Школата на Учителя.
към текста >>

15. 203. ТОДОР БЪЧВАРОВ

ТОМ 5

Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен.
Той издава една малка книжка през 1922 г. озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски - бащата на Учителя. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първият български свещеник в Черноморският край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещ. Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее.
към текста >>

Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия.
С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай, вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г. когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море, насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носът си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младия Константин вижда, че край баджата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ. Преди петнайсет години видях копие от антиминса, отпечатано на литографен камък.
към текста >>

16. 221. МАРИЯ РАДЕВА И КЛЮЧЪТ НА МЪДРОСТТА

ТОМ 5

После като влезнаха в нея и я обсебиха нисшите духове започна да говори точно обратното, че Учението му е фалшиво, че той е лъжец, че е мошеник и че е Учител на Черното Братство.
„Клас на добродетелите". В този клас влизаха пет ученички: Паша Теодорова, Савка Керемидчиева, Мария Тодорова, Сотирка Бабаджова и Мария Радева. Този клас се ръководеше лично от Учителя и за него ще говорим подробно по-късно. След като кризите се учестиха тя по решение на Учителя бе освободена и на нейно място дойде Елена Хаджигригорова, която бе учителка в софийските села. Отначало Мария Радева на всеослушание говореше, че Учителят Дънов е бил Христос. После като влезнаха в нея и я обсебиха нисшите духове започна да говори точно обратното, че Учението му е фалшиво, че той е лъжец, че е мошеник и че е Учител на Черното Братство. Започна да упреква Учителя във всички възможни грехове на земята. По това време около нея са другите две рождени сестри, които поначало са били противници на Учението, а сега при такъв един обрат надават вой до небесата, че Дънов е не знам какво си и че той и неговото учение действат пагубно на хората и че той, Дънов ще падне и ще бъде победен. Така вкупом трите сестри по това време говореха срещу Учителя и Братството. По едно време я бяха довели на палатка на Изгрева, за да подиша чист въздух и да може при онази духовна атмосфера на Изгрева да се възстанови. Тя ту се възстановяваше, ту отново минаваше в кризи.
към текста >>

Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи.
Статията бе написана от Н. Православов, а това бе псевдоним на Любозар Чолаков. Всичките инициали на личните имена са точни и верни в тази статия, която трябва да бъде изповед на двете рождени сестри на Мария Радева и там името на Георги Радев също е обозначено с инициали. Всички лица в тази статия са верни и те съществуваха, но истината беше друга и аз трябваше да я разкажа в кратце. Бертоли беше италианец, който по младите си години беше се запознал чрез окултната литература и дошъл до вътрешно убеждение, че Христос трябва да се е родил на земята и че е време да тръгне да го търси и да го намери. Но понеже е бил убеден, че Христос се е родил на изток затова той тръгва от Италия по море към източните земи. Пристига в Цариград, престоява известно време там, но парите му свършили и той, за да намери пари трябвало да поработи със своят занаят. А неговият занаят е престижен за онова време и той прави мозайки. Отива в Одрин където го поканва един негов бъдещ съдружник и там той се запознава с италианско семейство, влюбва се в дъщеря им, оженва се и така остава в Одрин. По-късно той идва в Пловдив по работа във връзка с някакъв строеж, който на който трябва да направи мозайките и така се запознава с протестанти, с окултисти и накрая среща съмишленици на Учителя. Така се среща с Учителя и остава да живее в България, работейки по своята специалност, правейки мозайки и по онова време строежите в България бяха много и за него винаги имаше работа.
към текста >>

Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай.
Тогава Бертоли беше пазарил обекта и понеже се чувствуваше като учител на Борис в занаята той по цял ден се разхождаше с официален костюм и връзка и изобщо не се е хванал да работи на този обект. Друг път при други случаи и той се събличаше и работеше наравно с другите, но понеже е майстор той нарежда кой какво да прави, защото беше вещ в своят занаят. Но какво му бе хрумнало тогава в акъла на Бертоли не зная, но по цял ден се разхожда около обекта като предприемач и господар с официален костюм. А Борис по цял ден работи на обекта може би около два месеца и когато се дойде време, че работата се приключи, то какво се оказа. Печалбата от обекта я взеха двамата - Бертоли и другият италианец Пампури, разделиха си печалбата, а на Борис платиха само надницата както и на другите работници. Идва Борис опечален, изморен, изтощен, показва ми парите и разказва целият случай. Парите са малко, а те не стигат за нищо. А бяхме си правили сметки без кръчмар, че с тези пари трябва да отидем на Рила на почивка заедно с Учителя и след като се върнем да купим зимнина за зимата и да се закупи някоя и друга дрешка. Планове и сметки без кръчмар. Та дойде кръчмаря и отряза сметката - солено и пресолено. Аз цялата съм възмутена.
към текста >>

17. 76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА

Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване.
Когато припадне здрач и заблестят една по една едрите звезди надникнали в езерото да видят своя лик, те виждат там и огънчетата, които се оглеждат, запалени тук-там между палатките, край които са насядали сестри и братя на разговор и песни. Централният огън, обаче, скоро привлича всички. Кладата му е голяма. Околовръст е почистено и са наредени пейки, дървета, пънове за сядане. Малко пушек, после огънят Се въззема право и буйно нагоре. Слизат по склоновете като сенки братя и сестри в топло, вечерно облекло и мълчаливо се нареждат около огъня в очакване. След малко идва и Учителят. Той сяда на определеното място. Сядат и сестрите и братята. Мнозина стоят прави наоколо, защото няма място за всички. Малко мълчание, после започват песните: една, две, три... много песни... Вечерите край огнището бяха посветени главно на песните.
към текста >>

Най-после, уморена тя спира.
Колко е чисто тогава небето. И колко едри и блестящи звездите. Да не те е страх и да не ти е студено да стоиш и да им се любуваш. Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо!
към текста >>

Уморен и ти заспиваш.
И колко едри и блестящи звездите. Да не те е страх и да не ти е студено да стоиш и да им се любуваш. Ако ли е пък облачно и вали, тогава тежко ти. Увиваш се победен в разпарцалената палатка и чакаш да спре бурята. Най-после, уморена тя спира. Уморен и ти заспиваш. Когато се събудиш - тишина, тишина, тишина. Такава контрастна тишина! Ни помен от бурята, ни лъх от ветрец. И светлина, светлина, светлина... Небето е тъй прозрачно синьо! И слънцето тъй светло, като че по-светло грее и топли и милва!
към текста >>

Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере.
Боже, колко красота си създал Ти за човека! А човекът? Колко още не е достоен той за всичко това. За това е дошъл Той на земята. Да го издигне, да му отвори очите за тази красота и да го направи достоен. Затова Той - 70, 75, 80-годишен, неуморен като младеж върви пред всички и говори, говори, говори... Спира се тук и там с простряна ръка сочи, обяснява, разказва легенди, разказва за невидимите обитатели-адепти на Рила, за невидимите строители-архитекти и т.н... Там долу е Пазар-дере. А далеч - Калинините върхове с езерото Карагьол. Водил ни е и там. водил ни е и на Еленин връх. Цялата околност е обходена, проучена, обгърната с поглед, възлюбена. Тук всичко е Божие и следователно - наше.
към текста >>

А изморени, изпотени, жадни!
Объркахме пътя. Нито се не вижда. Ами сега? На къде? И как да дойдем до тука? А изморени, изпотени, жадни! От Дупница идем пеш. Как да прекараме нощта в тази студена мъгла на открито? Спряхме се и почнахме да се молим, да викаме към Господа и Учителя: „Господи, Господи! Учителю, помогни! " И хоп, мъглата се раздра, пред нас блесна милото огънче в далечината.
към текста >>

18. 3. ЛОДКАТА

Крум Въжаров

Надежда Георгиева Кьосева

И тогава аз като стар моряк пребивавал няколко години на брега на Бяло море и виждал толкова много лодки, то реших, че проблема с водата ще го разрешим с една лодка.
3. ЛОДКАТА През 1930 г. беше направена онази чешма наречена „Ръцете". Обикновено от нея носехме на кобилица вода за казаните. Докато бяхме около 50 души се справяхме що-годе, но беше трудно. Като станахме много хора изведнъж изникна този проблем за водата. И тогава аз като стар моряк пребивавал няколко години на брега на Бяло море и виждал толкова много лодки, то реших, че проблема с водата ще го разрешим с една лодка. Да, ама тук в планината нямаше лодки. Лодки нямаше и в София. Лодките се правеха и се намираха или по река Дунав или на Черно море. А кой ще ходи там и как ще се докарва лодка по влака? Видя ми се трудно и невъзможно.
към текста >>

Лодките се правеха и се намираха или по река Дунав или на Черно море.
Докато бяхме около 50 души се справяхме що-годе, но беше трудно. Като станахме много хора изведнъж изникна този проблем за водата. И тогава аз като стар моряк пребивавал няколко години на брега на Бяло море и виждал толкова много лодки, то реших, че проблема с водата ще го разрешим с една лодка. Да, ама тук в планината нямаше лодки. Лодки нямаше и в София. Лодките се правеха и се намираха или по река Дунав или на Черно море. А кой ще ходи там и как ще се докарва лодка по влака? Видя ми се трудно и невъзможно. Тогава реших, че ние можем да си построим лодка. Изработих чертеж за лодката и брат Боян Златарев я изработи от две части. От Станке Димитров я изнесохме на ръце.
към текста >>

Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри.
Изработих чертеж за лодката и брат Боян Златарев я изработи от две части. От Станке Димитров я изнесохме на ръце. Първо едната част, после другата. Горе при второто езеро брат Боян я сглоби и вече имахме лодка. Там от начало имахме пристан, защото преди лодката имаше сал и с него се опитвахме да пренасяме вода. Сала го завързвахме за пристана, но приятелите си бяха довели и децата и те развързваха сала и се опитваха да отплават за незнайни морета според детските мечти и игри. Така веднъж едно дете, което беше на сала се преобърна и падна в студената вода. Разнесе се писък и суматоха. Водата студена, езерото дълбоко и всеки момент детето ще се удави. Тогава един приятел от Русе брат Никола Николов, също като мене моряк и плувал по водите на Дунав, веднага се съблече, хвърли се във водата, извади детето и го спаси. След това го заведоха в банята да се напари с топла вода и го наливаха са се напие с гореща вода.
към текста >>

19. 9. ДЕТСКИ СПОМЕНИ

Ходили сме на летуване в Деде Агач на Бяло море.
Също правела много хубави сиропи и също ги слагала под земята в мазето да се запазят. Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в лозето. После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите. Ходили сме на летуване в Деде Агач на Бяло море. Помня вече една картина, но без подробности, но помня баща ми, със запретнати крачоли и с един дълъг прът да вади октоподи от морето (ловец на октоподи). Помня това. После майка ми щяла да има шесто дете и при един опит да го махне с помощта на една еврейка Казес, тя се отровила и заедно с детето умира в 1918 г. При погребението първоначално тя била поставена в един ковчег с много цветя. На коя дата точно не знам, но аз съм се качвала на ковчега й върху цветята и те всички са се разплаквали на няколко пъти.
към текста >>

Помня вече една картина, но без подробности, но помня баща ми, със запретнати крачоли и с един дълъг прът да вади октоподи от морето (ловец на октоподи).
Когато са били веднъж в едно от лозята сестрите ми си вързали куклите на костенурки, които сме имали в лозята и които живеели в лозето. После залисани в играта не са забелязали как костенурките са отвлекли куклите им и те са се върнали вкъщи без тях. Имали сме една слугиня, която била сомнамбул и се катерела по водосточната тръба към покрива. Намерили веднъж шамията й на керемидите. Ходили сме на летуване в Деде Агач на Бяло море. Помня вече една картина, но без подробности, но помня баща ми, със запретнати крачоли и с един дълъг прът да вади октоподи от морето (ловец на октоподи). Помня това. После майка ми щяла да има шесто дете и при един опит да го махне с помощта на една еврейка Казес, тя се отровила и заедно с детето умира в 1918 г. При погребението първоначално тя била поставена в един ковчег с много цветя. На коя дата точно не знам, но аз съм се качвала на ковчега й върху цветята и те всички са се разплаквали на няколко пъти. Тогава един семеен наш приятел Атанас Иранов, който на времето бил издал един френски речник е бил на погребението на майка ми.
към текста >>

„Тя се казва Цанка и е млада и е много хубава, черноока.
На всеки му ставаше страшно, когато чуеше бълбукането. И заради този резервоар не ми се ходеше на Хисара, защото беше много страшно. Но аз все пак отивах. Случи се в Кюстендил едно нещо, което трябва да кажа, нещо много важно: една седмица баща ми ме извика и ми каза нещо особено: „Е, деца, аз ще се женя! " Ние останахме с отворени уста. „Тя се казва Цанка и е млада и е много хубава, черноока. Сега в неделя ще сключа брак." „А къде ще живеете, попита Сашка? - Къде, тука ли ще дойдете? " „Тука ще дойдем. Тук едната стая ще бъде за нас." В неделя сутринта баща ми отиде на венчавка. Ние останахме да чакаме.
към текста >>

Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея?
После Уилка и Сийка дъщерята на Бачеви бяха в един и същи клас и бяха големи приятелки. Ние бяхме във втората къща и я заемахме цялата. Имаше една вътрешна каменна стълба, която водеше към едно салонче, нещо като веранда. Там спеше Славчо. До нашата къща в съседите ни живееха семейства две дъщери - Роза и Викито. Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея? Имаше една река под нас и ние се топяхме вечерно време с нея и се къпехме. Вечер ходехме по луната и бяхме големи картинки. Късно Викито почина от ТБЦ и много плаках за нея. Веднъж моята сестра Сашка имаше имен ден и беше поканила колеги. Тя работеше в статистиката, сегашната сграда на Министерство на земеделието.
към текста >>

Имаше една река под нас и ние се топяхме вечерно време с нея и се къпехме.
Ние бяхме във втората къща и я заемахме цялата. Имаше една вътрешна каменна стълба, която водеше към едно салонче, нещо като веранда. Там спеше Славчо. До нашата къща в съседите ни живееха семейства две дъщери - Роза и Викито. Роза беше моя съученичка и ние бяхме големи приятелки и знаете ли какво правехме вечерно време с нея? Имаше една река под нас и ние се топяхме вечерно време с нея и се къпехме. Вечер ходехме по луната и бяхме големи картинки. Късно Викито почина от ТБЦ и много плаках за нея. Веднъж моята сестра Сашка имаше имен ден и беше поканила колеги. Тя работеше в статистиката, сегашната сграда на Министерство на земеделието. Всичко беше готови.
към текста >>

20. 6. ОТКОЛЕШНИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Донка Георгиева Кънева

Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг.
След събуждането от този сън отидох при Георги Нанев и му го разказах. Той потвърди, че това е разкриване на наш минал живот. След няколко години на сън при мене дойде големият български революционер Христо Ботев с пушка в ръка, препасан с патрондаш. Той ми заговори и каза: „Не се чуди, че съм дошъл при тебе. Сега ще ти покажа един от нашите минали животи, през които сме имали връзка с тебе". Не зная как той ме отведе край Черно море, само че не на българския бряг. Той ми каза, че това е град Севастопол. Трябва да си призная, че аз съм учила само до IV отделение и никак не зная кой е този град и къде се намира. След това той ме заведе в една огромна пещера и ми показа много нарове за спане. „Погледни, ми каза той - тука преди стотици години аз бях пак водач на револкщионна чета и тази пещера ни беше нашата спалня. Между всички четници, само ти беше жена.
към текста >>

21. 3. НЕОСЪЩЕСТВЕНАТА СРЕЩА

Марийка Харизанова

Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева.
Вечерта пренощувахме в манастира и сутринта тръгнахме за езерата. Като вървяхме по пътя ни настигнаха три момчета от Варна. Те носеха много захар и по пътя се подкрепяха със захар та даваха и на нас. А пък Васил не е знаел или беше забравил, че на такъв път човек трябва да има нещо сладко, да се подкрепя. Така с тая компания пътя мина неусетно. Като пристигнахме на езерата, там ни посрещна едно дете черно като циганче, с обелен нос, а това беше Марийка Марашлиева. Но изненадата ни беше голяма. Учителят Го нямаше. Бяха Го повикали внезапно в София. На нас не ни беше вече интересно и ние се върнахме на другия ден обратно. Тогава нямаше хижа на езерата.
към текста >>

Завърнахме се уморени, но после си починахме.
Помня, че бяха правили на закуска бухти. И така се завърнахме вкъщи благополучно. Още преди да тръгнем, когато споменахме пред един наш приятел Ахил Вонидов за отиване на Рила, той каза: „Как ще тръгнете, за там трябва да имате екип! " А Васил каза: „Ами, какъв екип! " Ахил беше прав, но ние и без екип минахме. Завърнахме се уморени, но после си починахме. Времето определено на човек да се срещне с Учителя е строго индивидуално. Човек трябва да подготви себе си за тази среща. Та аз доживях 81 години, получила съм два удара, после сериозно счупване на крака при ябълката горе, движа се много бавно с два бастуна, но слава Богу все пак не съм на легло. Забележка: Марийка Желева Харизанова е рождена сестра на Величка Желева Марашлиева, която е майка на Марийка Марашлиева.
към текста >>

22. 4. Лечители, ясновидци и фокусници

Гради Колев Минчв

Това беше вече вечерта и тя ми вика: „Върви да вечеряме, че аз съм изморена, да си лягаме“.
Мама го пита: „Какво има, защо плачеш? “ „Ами, днеска бати ме препика“. Пък ние нали така, като хлапета правим такива работи, и аз наистина бях го препикал. Мама запита защо съм направил това. „Ами...“, започнах аз да хленча и избягах. Това беше вече вечерта и тя ми вика: „Върви да вечеряме, че аз съм изморена, да си лягаме“. „А, ще ме биеш“, отговарям аз. „Няма да те бия“, казва тя, „върви да вечеряме“. Добре, но мене какво ме прихванаха, вместо да се върна вкъщи, аз избягах. Тя ме вика по улицата, но аз избягах в тъмнината. По едно време гледам, изгаси се лампата и аз полека, полека се прибрах вкъщи, съблякох се и легнах.
към текста >>

Ходжамар, сега мина „Черно море“.
После сестрата като ме погледна мене, каза: „Ти приличаш на едно пиле. Тука си затворен в кафез, но ще минат няколко години и като хвръкнеш от тука, няма да се върнеш вече в село да живееш“. И действително така стана. Спомням си, че като ученици бяхме направили екскурзия от с. Бата до с. Ходжамар, сега мина „Черно море“. Като се връщаме в с. Бата минаваме през моето с.Габерово и понеже закъсняхме останахме да нощуваме у дома. С мене дойдоха 3-4 приятели да пренощуват. Като почнах да постилам -за спане от юрганчето падна един плик с пари. Мама я нямаше тогава.
към текста >>

23. 5. Гуменки и часовник за Гради; 6. Чифликът и Братството

Гради Колев Минчв

5. ГУМЕНКИ И ЧАСОВНИК ЗА ГРАДИ През едно лято почнах да уча дърводелство в едно село наречено тогава Ходжамар, сега мина „Черно море“.
5. ГУМЕНКИ И ЧАСОВНИК ЗА ГРАДИ През едно лято почнах да уча дърводелство в едно село наречено тогава Ходжамар, сега мина „Черно море“. Бях при един старик-дърводелец. Казваше се дядо Атанас. Той, Бог да го прости, беше много добър човек. Викаха му дядо Атанас-сърцето. Каквото припечелеше, като отиде в кръчмата и си пийне малко, даваше всичко.
към текста >>

И аз реших, понеже Иван Баячев беше зет на сестра Радка Бойчева (водеше сестра й) и за да не се разправям по-нататък, отидох до морето и там го хвърлих.
Там го показах на един часовникар да го види и да го поправи. Той ми каза ,че няма време. Тогава отидох при втори часовникар, който го прегледа и каза, че тоя часовник не може да се поправи. Тия часовници ги работели в Русе и ги наричали „Роскоп“. Като нови стрували 80-90 лева, но имали живот около 2-3 години. И аз реших, понеже Иван Баячев беше зет на сестра Радка Бойчева (водеше сестра й) и за да не се разправям по-нататък, отидох до морето и там го хвърлих. Но когато се евакуирахме на село казах на дъщеря му как е постъпил баща й с с мене. Радка Бойчева бе съпруга на ръководителя на братството в Бургас. Веднъж мама тръгна с леля и свако ми, имаше и други сестри, да отидат в с. Бата, мисля че на вечеринка. Добре, но аз бях малък - хлапак 5-6-годишен тогава и казвам: „И аз ще дойда“.
към текста >>

24. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Те хапват, пийват, стигат във Варна - кьошковете, гледат морето, корабите - пеш отиват.
Лонгоза пълен с вълци и чакали. Тъй наречения Хаин Боаз. Баща ми с манерка ракия и цветя. Драган, който е след баща ми беше красив, а другите са Луката и Георги. Баща ми казваше чичо бил тъжен, даже в очите му имало сълзи. Те хапват, пийват, стигат във Варна - кьошковете, гледат морето, корабите - пеш отиват. Дето се казва две денонощия или два дена и една нощ. Слизат, гледат, но чичо нещо му говори. „Хванах баща ти и му викам: „Кольо, ти нещо предчувствуваш? Но, казва, това е фронт. Никой не знае нищо.
към текста >>

Тогава една лодка се спуща в морето, вече било светло, разсъмнало.
Стои във водата, само лази под една скала, защото долу било река. Виждал се хоризонта далеч, на километри. Не се задавал никакъв кораб. Там е бил пътя Франция-Белгия. Най-после видял един кораб се задава и започнал да маха с една шапка. Тогава една лодка се спуща в морето, вече било светло, разсъмнало. Той търси някаква помощ. Лодката се приближава, той продължавал да маха. „Идва лодката, подават ми ръка, стъпвам в лодката и ме закарват в кораба. Карат ме в трюма на кораба, дават ми една лопата да хвърлям въглища, а пък аз всичко нам какво да правя“. Всичко се нарежда тъй както небето е наредило.
към текста >>

Те идваха вечерно време след проверката при мене.
Това става предния ден. Аз съм библиотекар на пансиона и там идваха, тогава имаше прогресивни момчета, които впоследствие, а пансиона беше военен, станаха военни и ги избиха след 9.IX.1944 г. Аз не исках да стана военен. Някои бяха комунисти, после много станаха и в ръководството на Политбюро. Аз останах жив. Те идваха вечерно време след проверката при мене. Казвам им: „Приятели, така и така каза директора. Моята майка така ме е учила още да целувам ръка на свещеник и на стара жена, а такава ръка, която пуши, смрадлива, аз не целувам. Разбира се а така решавам, а вие постъпете както искате“. И така на другия ден царя държи реч и тъй нататък и накрая започна да пита за убитите ни бащи. Казвам аз какво е било, но ръка не целувам.
към текста >>

25. 38. Висше образование и занаят

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Друг пример, който Учителят дава е за един професор, който знаел много науки, решил един ден да се качи на една лодка и лодкаря да го разходи из морето.
Един научен работник, завършил всички науки, станал голям професор и има вече дипломите, но Учителят казва ,той взел дипломата, закачил я на един пирон, а взел едно точило и с него тръгнал по улиците и точил ножове на хората. Така си изкарвал прехраната. Значи не с дипломата, а с точилото. „Ех, като се върти точилото, той наточва ножовете, но и самото точило се изхабява. Изхабява се, но ти си минаваш пътя“. Друг пример, който Учителят дава е за един професор, който знаел много науки, решил един ден да се качи на една лодка и лодкаря да го разходи из морето. Така лодкаря разхожда професора и докато лодкаря си върши работата, професора му задава въпроси на лодкаря: „Ти знаеш ли, учил ли си математика? “ „Не“, казал лодкаря, „не знам“. Професорът казал: „1/4 от живота си загубил. А нещо по астрономия знаеш ли? “ „Не.“ „Още една четвърт от живота си си изгубил.
към текста >>

В това време обаче небето се заоблачило, морето се развълнувало, излязъл силен вятър, лодката имало опасност да потъне.
Професорът казал: „1/4 от живота си загубил. А нещо по астрономия знаеш ли? “ „Не.“ „Още една четвърт от живота си си изгубил. Ами нещо от химия, от биология да знаеш? “ „И от това нищо не знам.“ „Тогава още една четвърт, значи 3/4 от живота си си пропилял“. В това време обаче небето се заоблачило, морето се развълнувало, излязъл силен вятър, лодката имало опасност да потъне. Тогава лодкаря запитал професора: „Знаеш ли да плуваш? “ „Не зная“, отговорил професора. Тогава лодкаря му казал, че целия му живот е пропаднал. Та човек може да знае и химия, и физика, и математика и какви ли не науки, но ако не знае да плува целия му живот отива. Дипломите са хубаво нещо, но трябва да бъдат на място.
към текста >>

Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало.
Т.: Той бай Иван беше си повредил зрението и не можеше. В.: Но за другите? Сега всички тия опитности, които са казани са много хубаво казани. Не спорим за това. Ние говорим за нещо съвсем друго. Т.: Не, аз подчертавам изрично това, което го има в беседата и го има черно на бяло, за да не би да се залитне или в едната страна, или в другата, както е станало. Забележка на редактора: Целият текст представлява дословно записан магнетофонен запис и се предава без редакторска намеса.
към текста >>

26. 40. Последната екскурзия

Вечерно време аз му давах чай да пие, правех му чай или нещо каквото аз мога да направя, някаква лека храна и с това.
Това беше 18.окто^1ври. Следващата седмица бай Иван не можеше да напуща и стаята. На мен той ми беше дал указание, ако си замине какво аз трябва да направя. Той вече не можеше и да се храни. Спря да се храни. Вечерно време аз му давах чай да пие, правех му чай или нещо каквото аз мога да направя, някаква лека храна и с това. Но изобщо храна той спря да консумира. Той се самообслужваше винаги и най-важното винаги се переше сам. Не даваше на никого това. Но последната седмица не можеше и това. Аз с Боянчо Златарев можахме да го преоблечем и тогава си спомням, че Боянчо му изпра дрехите, бельото.
към текста >>

Три дена ден и нощ той дишаше така бързо като заморен човек, който е тичал, тичал много и както диша заморен човек, така беше.
Брежнев вече вземаше властта и бай Иван имайки предвид неприятностите, които имаше Хрушчов сравняваше своето си положение с неговото и намираше, е той е далеч по-добре отколкото Хрушчов. Така той в хумористичен вид не даде да покаже вътрешното си състояние, което наистина е било много тежко и е преодолявал много кризисни физически страдания. Какво е било никога не каза той, не се оплака, не изохка. Три дена може би преди да почине му се влоши дишането. Започна да диша много тежко, не през носа, а с отворена уста. Три дена ден и нощ той дишаше така бързо като заморен човек, който е тичал, тичал много и както диша заморен човек, така беше. И аз просто се чудя как не му изгоря тука гърлото от това усилено, тежко дишане. Вече не можеше нищо да каже. Аз бях останал вече съвсем сам, занимавах се с бай Иван. Отивах сутрин, запаля печката, сварявам чайника с вода, сипвам му топла вода и му давам да пие. Той лежи, не може да става.
към текста >>

27. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Изморен целия, вечер съм капнал от умора.
Т.: В пет часа ставам сутрин. В.: Отиваш пеша на шест километра. Къде са кариерите? Цял ден чукаш, биеш с чука. Т.: Цял ден чукам и чак вечерта към седем-осем часа се връщам. Изморен целия, вечер съм капнал от умора. Да чукаш цял ден камък, това не е лека работа. И тука е цялото Братство с Учителя. Някакси преспя тука и на следващия ден пак отивам на работа в кариерата. В.: Как посрещаха хората това нещо - да се съберат толкова много народ? Самите селяни в Мърчаево как гледаха на това?
към текста >>

Една вода върви към Черно море, една към Бяло море.
От София пак не може да дойде. Така сме на водораздел. Винаги е чисто. В.: Както по въздуха, така и по водата. Т.: И по водата. Една вода върви към Черно море, една към Бяло море. Ние сме точно на пъпа и водораздела на планината Витоша. В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората.
към текста >>

Т.: Да, към Струма за Бяло море.
В.: Знаеш ли колко е интересно, че Учителят например разправя за Искъра, как като отива на север и всички, които живеят там около Искъра всички са дебелоглави. А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората. В.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали? Т.: Да, към Струма за Бяло море. А пък другата отива към Черно море. В.: Коя река? В.: Тук от Владая нататък. В.: Аха, Владайската река. Т.: Владайската река.
към текста >>

А пък другата отива към Черно море.
А тия, които пък са до река много е важно реката от къде върви - на изток ли, на запад ли върви. Това нещо е много важно. Т.: На запад много се различават хората. В.: Добре, сега едната вода, едната река отива вече към Струма, нали? Т.: Да, към Струма за Бяло море. А пък другата отива към Черно море. В.: Коя река? В.: Тук от Владая нататък. В.: Аха, Владайската река. Т.: Владайската река. В.: Тя отива низ Искъра.
към текста >>

Едната отива към Черно море,“ едната към Бяло море.
В.: Аха, Владайската река. Т.: Владайската река. В.: Тя отива низ Искъра. Така ли? Т.: Да, ний сме тука. Едната отива към Черно море,“ едната към Бяло море. В.: Виж за това нещо не се бях сетил, Не бях обърнал внимание. Т.: Ех, не можеш така сам да го разбереш. Учителят ми го каза това. В.: Водоразделът. Значи тука си е фактически пъпа на Балкана.
към текста >>

Ама нали ти казвам, аз работим, не съм постоянно тука, вечер съм изморен и така гледам да почивам и чак вечер пък съм дочул нещо, ама не е като постоянно да си около Него.
В.: Водоразделът. Значи тука си е фактически пъпа на Балкана. Виж за това не бях се сещал. Нещо говорил ли е Учителят във връзка с това нещо? Т.: Абе говорил е и всичко е казал. Ама нали ти казвам, аз работим, не съм постоянно тука, вечер съм изморен и така гледам да почивам и чак вечер пък съм дочул нещо, ама не е като постоянно да си около Него. В.: Да, а пък трябва да работиш, трябват пари! Трябва да се издържа тоя дом! Все гости, то не става така? Т.: Е и доста продукти докараха от София. Иван Каруцаря с каруца докарваше.
към текста >>

„Бе, брат Лулчев, защо си толкова изморен?
Т.: Той идва тука при стаята на Учителя и чека по два часа, Учителя го не пуска в стаята. И аз като видох така, наблюдавам го. Кажем, защо толкова време седи и Учителя не го пуска? По едно време пак дойде така и влезна вътре и като седе там при Него има цел час може и повече, като излезна целите дрехи му беха мокри от напрежение. От нещо изморил се. „Бе, брат Лулчев, защо си толкова изморен? Учителят те не пуска, а пък излизаш от него мокър? “ „Ще ти кажем, братко, ама сега не мога. Не може в това време“. В.: В това време той е изморен, развълнуван. Т.: Да, развълнуван, моля ви, не можа.
към текста >>

В.: В това време той е изморен, развълнуван.
От нещо изморил се. „Бе, брат Лулчев, защо си толкова изморен? Учителят те не пуска, а пък излизаш от него мокър? “ „Ще ти кажем, братко, ама сега не мога. Не може в това време“. В.: В това време той е изморен, развълнуван. Т.: Да, развълнуван, моля ви, не можа. И пак идва по едно време ама Учителя отведе всички ученици тука на Витоша. И „Добър ден, брат Темелко“. „Добър ден.“ „Тука ли са нашите хора.? “ Казвам: „Учителя ги отведе на Витоша.“ „Ела, ще ти кажем моята история, ама тука не смеем, тук в стаята.
към текста >>

28. 15. Снимките на Васко Искренов

Васко Искренов

Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море.
Аз работех прецизно и си проверявах филмите, филм с най-хубавия филм, който имам AGFA, не много чувствителен, защото зърното там се губи и трябва познание, много познание, трябва вкус, трябва виждане. В: Да. Значи вашите филми са правени на формат Лайка и 24/36 тези малките. Аз смятах, че като гледам тези снимки, аз смятах, че е 6/9 см. И: Не, не. Аз започнах с едно апаратче 6/9 фоклендер и когато се връщах от Камчия, от Черно море, направих едно пътешествие с платноходна лодка по Дунава и по Черно море. Там ме има на снимката, а при Дончо Карастоянов се отбих при него и си правих в неговото ателие филмите. Като съм ги закачил така 6/9 филми, той гледа и се учудва, че от предния план до безкрайност има острота. С голям апарат 6/9 такава острота не може да се постигне. Аз му казах, че бях намерил едно тефтерче, където е показано бленди и разстояния от колко до колко при дадена бленда и даден метраж, от колко до колко метра ще има острота. И благодарение на това, а пък тая схема е вградена на обективите на малко форматни камери и там като се постави обектива не на фокус, а на метража вие получавате тая острота, който го знае.
към текста >>

29. 11. РУСИЯ И ВОЙНАТА

21. ЮНИ 1941 Г.

Д: И така, отиваме с Рогев при Учителя и го питаме: "Какво става със славянството, ще го смажат, ще го унищожат." Обръща се към Рогев: "Ти нали си писал книга за Черно море?
"Е, на разсип, няма нищо." Показа ми, че е на разсип, няма да се свърши работа-.Когато обаче германците напреднаха и ха да падне вече Москва, отиваме с Рогев. В: Той жив ли е още? Д: Не, почина преди две години. Много интересен беше той. В: Аз си спомням, той беше писал една монография за календара на прабългарите. Д: И така, отиваме с Рогев при Учителя и го питаме: "Какво става със славянството, ще го смажат, ще го унищожат." Обръща се към Рогев: "Ти нали си писал книга за Черно море? Запиши си, че на тази дата около бреговете на Черно море няма да има нито един германец." А когато нашите войски влязоха в Беломорието, Учителят ми каза така. Говорим за това нещо. Пита ме: "Къде се намира слънцето? " "В Рака", казвам. "Е, знака на Луната, не е трайна работа." Така подсказваше тия неща.
към текста >>

Запиши си, че на тази дата около бреговете на Черно море няма да има нито един германец." А когато нашите войски влязоха в Беломорието, Учителят ми каза така.
В: Той жив ли е още? Д: Не, почина преди две години. Много интересен беше той. В: Аз си спомням, той беше писал една монография за календара на прабългарите. Д: И така, отиваме с Рогев при Учителя и го питаме: "Какво става със славянството, ще го смажат, ще го унищожат." Обръща се към Рогев: "Ти нали си писал книга за Черно море? Запиши си, че на тази дата около бреговете на Черно море няма да има нито един германец." А когато нашите войски влязоха в Беломорието, Учителят ми каза така. Говорим за това нещо. Пита ме: "Къде се намира слънцето? " "В Рака", казвам. "Е, знака на Луната, не е трайна работа." Така подсказваше тия неща. Не обичаше да говори.
към текста >>

30. 36. БОРИС РОГЕВ

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ, Берлин 28.12.1997 г.

Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море?
В: Някои опитности, срещи с Учителя да е имал? Д: А, да. Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението.
към текста >>

" Той наистина е написал голям труд за Черно море.
Една среща много интересна, когато германците навлезнаха с войските си в СССР, превзеха много територии в Съюза, Тула падаше, вече пада Москва, страшна работа беше. Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза.
към текста >>

"Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец".
Отиваме с Рогев и беше и този Методи Константинов. "Учителю, какво става, отиде Славянството? Славянството отива, те го прегазиха." "Вие не разбирате", и се обръща към Рогев: "Ти нали си написал книга за Черно море? " "Да! " Той наистина е написал голям труд за Черно море. "Запиши си, на тази дата, и му посочва една дата, около бреговете на Черно море няма да има нито един германец". Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза. Д: Да, да, да.
към текста >>

На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече.
Разбира се, ние се спогледахме, защото ние чакахме всеки от следващите дни да падне Москва. И действително, следващите вечери падна температурата под 50 градуса, студ невероятен, когато замръзват и танкове, и бензин, и всичко и започна отстъплението. И действително на датата, на която казваше Учителят германците бяха отстъпили и бранеха Берлин вече. В: Значи на датата, когато Учителят каза. Д: Да, да, да. На датата, на която Учителят каза около Черно море нямаше германци, германците бяха отстъпили вече. В: Коя беше тази дата, не си спомняш? Д: Не мога да си спомня. Не мога да си спомня, защото тогава ние живеехме в друг свят, защото как да ти кажа, някой път Учителят казваше неща, които са абсурдни. Поне за момента бяха абсурдни. Никъде не можаха да ги спрат, защото те ги обграждат вече, почти както гледахме на картата и Тула ако падне, то отива Москва.
към текста >>

31. 55. ПРОРОЧИЦАТА ВАНГЯ И ГРОБЪТ НА ДЪНОВ

Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже.
На молбата ми за съдействие тя отвърна уклончиво, в смисъл, че за някои отделни конкретни въпроси мога да я питам, но впоследствие друг такъв случай вече нямах. Вместо това през последвалите срещата ни 16 години моите възможности ми позволиха да реша и без нейната помощ всички тези проблеми. Аз успях да пропътувам всички бивши и настоящи български земи, чак до най-затънтените ъгли в Албания, Югославия, Гърция и Атон, за да реша въпросите на място. Аз бях първият европейски изследовател в областта на историята и на изкуството, който обиколи Преспанското езеро от трите му бряга - югославския, гръцкия и албанския; и досега още никой историк на изкуството, който не е от гръцки произход, не е имал възможност да посети толкова пъти и за толкова дълго време всички манастири на Атон. За мен се отвориха вратите на всички архиви, библиотеки и музеи, и то не само на Балканите, а и в двете Германии, Ватикана, Русия. Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид. Междувременно вече се беше доста стъмнило, а в стаята на Вангя имаше само една малка електрическа крушка. Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах цветен филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял.
към текста >>

Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах цветен филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял.
Що се отнася до разговора ни с Вангя, малко след това той се прекъсна - от определен момент за нея беше вече невъзможно да продължи разговора ни; заяви ми, че е уморена и повече нищо не може да ми каже. Ще допълня само с още един любопитен епизод по време на нашата среща. Аз попитах Вангя дали може да я фотографирам. Тя не само, че не отказа, но дори се почувства поласкана, започна да привежда в ред косата си и изобщо външния си вид. Междувременно вече се беше доста стъмнило, а в стаята на Вангя имаше само една малка електрическа крушка. Тъй като не бях предвидил такъв случай, във фотокамерата си (Пентакон Сикс 6x6) имах цветен филм и излязох навън, на тъмно, за да го заменя с чернобял. За такива снимки аз имах два вида филми, от по 12 и 24 снимки; поставих в камерата един от 24 снимки, върнах се в стаята и започнах да правя снимки, докато тя приказваше. По едно време тя се обърна към мен и ме попита: "Ти като щракаш толкова, имаш ли лента? " Отвърнах й: "Бъди спокойна - всичко е наред! " За моя най-голяма изненада се оказа, че в тъмнината аз погрешно съм заредил камерата с един къс филм и голяма част от "щраканията" ми били напразно. Въпреки това останаха и няколко задоволителни снимки за веществено доказателство и спомен от срещата ни.
към текста >>

32. 4. БОЖИЕТО ВЪЗМЕЗДИЕ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море.
След като се разпада Съветската империя, тя доброволно си изтегли войските от окупираната половина и сега Германия е обединена държава. Румъния, която участва с войски в Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г. получава за компенсация северна Добруджа заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия. Бесарабия по-късно се оформя като Молдовска република в състава на СССР и досега е територия на Русия. Турция, след Междусъюзническата война 1913 г. получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души. Те утре ще се обединят като държава Кюрдистан и Турция ще се свие по територия. Виж "Изгревът", том I, стр. 436-438. На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър.
към текста >>

По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция.
Румъния, която участва с войски в Освободителната Руско-Турска война 1877-1878 г. получава за компенсация северна Добруджа заради Бесарабия населена с румънци, но присъединена към Русия. Бесарабия по-късно се оформя като Молдовска република в състава на СССР и досега е територия на Русия. Турция, след Междусъюзническата война 1913 г. получава Одрин и попречи на България да излезе на територия очертана от линията Мидия-Енос от Черно море до Бяло море, за да има излаз на Бяло море. По този начин се осуетява прокопаването на канал между Черно море и Бяло море от Русия, за да могат да се заобикалят Дарданелите, които затварят изхода на Черно море към Бяло море от Турция. Днес Турция воюва с кюрдите, които са разпокъсани между бившата СССР с република Кюрдистан, между Ирак, Иран и Турция и което население наброява 60 милиона души. Те утре ще се обединят като държава Кюрдистан и Турция ще се свие по територия. Виж "Изгревът", том I, стр. 436-438. На Берлинския конгрес Англия получава от Турската империя гръцкият остров Кипър. Днес той е разделен на две от Турция и Гърция благодарение на английската политика.
към текста >>

33. 153. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

ТОМ 9

Излиза на Черно море, излиза на Балтийско море.
В.К.: И Той изказа, че българският народ дължи освобождението си от турско робство благодарение на Бялото Братство. То е приготвило всички условия затова. И после на едно място казва, че благодарение на Руския император, който чул гласа на Бога и послуша, вдигна знамената и освободи българския народ. И да направи условията за идването и за работа на Учителя. И което е най-важно Русия се въздига в този момент. Излиза на Черно море, излиза на Балтийско море. Оттам вече започва нейния възход. Е.А.: И на нея кредит има. И за нея кредит, защото направиха жертва. Те пожертваха 200 000 войници. В.К.: Това не е малко.
към текста >>

34. ДВАТА ТРИЪГЪЛНИКА НА ЧЕРНАТА ЛОЖА В БЪЛГАРИЯ

ПЪРВИ ПЕРИОД:

ТОМ 9

В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него.
Варна II - Триъгълник - гр. Варна - гр. Шумен - гр. Бургас ПЪРВИ ПЕРИОД: Още при първите събори на духовната верига Учителят Дънов във връзка с недоразуменията, разправиите и караниците на първите му последователи нееднократно им говори, че това се дължи на Черните братя, които присъствуват между тях. Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа.
към текста >>

Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море.
Варна - гр. Шумен - гр. Бургас ПЪРВИ ПЕРИОД: Още при първите събори на духовната верига Учителят Дънов във връзка с недоразуменията, разправиите и караниците на първите му последователи нееднократно им говори, че това се дължи на Черните братя, които присъствуват между тях. Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището.
към текста >>

Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море.
Шумен - гр. Бургас ПЪРВИ ПЕРИОД: Още при първите събори на духовната верига Учителят Дънов във връзка с недоразуменията, разправиите и караниците на първите му последователи нееднократно им говори, че това се дължи на Черните братя, които присъствуват между тях. Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България.
към текста >>

Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море.
Първите противодействия на синархическата верига и на Учението на Учителя Дънов идват от Варна и от Бургас. В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела.
към текста >>

А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа.
В първите събори и в частните разговори той отбелязва какво представляват тези два града - Варна, Бургас и самото Черно море, както и река Дунав, която се влива в него. Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела. Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята.
към текста >>

Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището.
Според Учителят Дънов реката Дунав е тази жива артерия на земята и в Невидимия свят, която събира всички физически нечистотии на Европа, както и астралната мръсотия на онези държави, през които преминава, за да ги влее в Черно море. Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела. Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята. По време на Първата и Втората българска държава, както и по времето на Османската империя тези градове са имали същата роля.
към текста >>

Черно море е Чистилището на Европа и на България.
Проверете на географската карта през къде минава река Дунав и как се влива в Черно море. Тя не може да се влее чрез един ръкав има си причина затова, понеже е задръстена от астралната и физическа мръсотия на цивилизована Европа. Тя се разстила в устието си в широчина и така се влива, за да може от нея всичко, което се носи да изтече в Черно море. А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела. Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята. По време на Първата и Втората българска държава, както и по времето на Османската империя тези градове са имали същата роля. И всички събития исторически за съдбата на България минават през тези два града и чрез тези два канала за прехвърляне към вътрешността на земята на черните духове.
към текста >>

Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята.
А пък Черно море представлява мястото, където се вливат всички астрални, физически мръсотии, заедно с всички черни духове, които идват от Европа. Навлезли в Черно море оттам през дъното на морето те се изпращат в дъното на земята, за да бъдат вързани и да преминат през Чистилището. Черно море е Чистилището на Европа и на България. А какво представлява земята, нейната вътрешност, това ще си прочетете от Словото на Учителя Дънов. Той говори подробно как и по какъв начин те се препращат в дъното на земята, където живеят също земни жители, които се осветяват от земния магнетизъм, но в други тела, а не във физически тела. Според Учителя Дънов Варна и Бургас са астралните дупки на Черно море и през тези два канала се транспортират всички черни духове във вътрешността на земята. По време на Първата и Втората българска държава, както и по времето на Османската империя тези градове са имали същата роля. И всички събития исторически за съдбата на България минават през тези два града и чрез тези два канала за прехвърляне към вътрешността на земята на черните духове. Това всеки може да си го провери, да го прочете в историческите източници за онова време и да му се разясни лично. По времето на периода от 1899-1922 год. първите неразбории, караници, разправии между последователя на Учителя Дънов започват от там.
към текста >>

Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море.
Всички, които излезнаха от Варна и дойдоха в София бяха убедени представители и защитници на Черната ложа. Техните деяния са отпечатани в IX-те тома на „Изгревът", както следва да бъдат описани и в следващите томове. Дали това е вярно? Прочетете си първите събори и първите беседи, на Учителя и там ще намерите доказателствата. Ето тук ще цитираме някои неща: Учителят Дънов: „Варна и София са двата полюса. Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море. Оттам се чисти светът, затова е черно. То ще погълне лошите духове". А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север.
към текста >>

Оттам се чисти светът, затова е черно.
Техните деяния са отпечатани в IX-те тома на „Изгревът", както следва да бъдат описани и в следващите томове. Дали това е вярно? Прочетете си първите събори и първите беседи, на Учителя и там ще намерите доказателствата. Ето тук ще цитираме някои неща: Учителят Дънов: „Варна и София са двата полюса. Всички лоши духове ще минат през вратата - Черно море. Оттам се чисти светът, затова е черно. То ще погълне лошите духове". А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север. Големите наводнения са един метод за пречистване на страната от тези духове.
към текста >>

Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
А как става това? Какъв е механизма? Той става чрез реките, които прорязват България от юг на север. Големите наводнения са един метод за пречистване на страната от тези духове. Учителят Дънов: „Интересно е наводнението в Ески Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всичките лоши духове, които се бяха събрали в България, в Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. Откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. И ще се разведрява все повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 год. имаха подозрения хората срещу Веригата, но от 1913-1914 год. това подозрение се премахва." (18 август 1914 год. гр.
към текста >>

А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия.
Търново) Други големи наводнения в България? През 1911 год. при Пловдив от река Марица се удавят стотици хора и хиляди глави добитък. А защо? Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български.
към текста >>

Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив.
Кое е това политическо събитие в България и кои са двигателите предизвикали това наводнение? А река Марица се влива в Бяло море и при това през гръцка територия. На 2 март 1911 год. е издаден царски указ за изменение на Конституцията, според която цар Фердинанд може да сключва тайни договори без да се допитва до Народното събрание. Това е причината за Първата и Втората национални катастрофи през 1913 и 1918 год. Чрез наводнението на река Марица се отвличат към Бяло море през Гърция всички гръцки духове, които са в Пловдив. Тогава в Пловдив се говори повече гръцки отколкото български. Страната трябва да се очисти от гръцкото влияние. На 28 юни 1938 год. река Росица, приток на река Янтра, вследствие голямото наводнение залива град Севлиево. Резултатът - 47 души удавени и удавени хиляди глави добитък.
към текста >>

Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.
Виж подробно „Изгревът", том IV, стр. 566-575 с № 6 и № 7. Виж „Изгревът, том I стр. 273-274. Същата история се повтаря през 1991 год., когато Габрово бе удавен от река Янтра вследствие концерта на Ина Дойнова, която свиреше песни на Учителя, а нейната приятелка артистката Таня Дякова рецитираше стихове на Мория. Виж „Изгревът", том IV, стр. 570-571. Тези примери доказват онова, което е казал Учителят Дънов, за черните духове, по какъв начин се посрещат и как се препращат към Черно море, а гръцките духове към Бяло море.
към текста >>

35. СЪДЪРЖАНИЕ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Край брега на Черно море 62.
Зестратана брат Куртев 57. Помагай на по-слабия 58. Загубените пари 59. Дъждът 60. Ако бях на твоето място 61. Край брега на Черно море 62. Колики в стомаха и храна от любов 63. Радостта на покойницата 64. Как брат Куртев му помогнал 65. Пословична откровеност 66. Как да ни познавате 67.
към текста >>

36. 01 - 61. КРАЙ БРЕГА НА ЧЕРНО МОРЕ

СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

61. КРАЙ БРЕГА НА ЧЕРНО МОРЕ (Случка, разказана от брат Г.
61. КРАЙ БРЕГА НА ЧЕРНО МОРЕ (Случка, разказана от брат Г. Куртев) „Веднъж отидох в град Бургас и излязох край морския бряг да се поразходя. Седнах на една скамейка и съм се загледал в морската шир. Погледнах настрани и видях, че към мене идва селянин, облечен празнично с нови дрехи и бели навуща, и цървули, и с калпак на главата. „Добър ден, дядо, " - ми каза той. - „Какво правиш?
към текста >>

" - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз.
Куртев) „Веднъж отидох в град Бургас и излязох край морския бряг да се поразходя. Седнах на една скамейка и съм се загледал в морската шир. Погледнах настрани и видях, че към мене идва селянин, облечен празнично с нови дрехи и бели навуща, и цървули, и с калпак на главата. „Добър ден, дядо, " - ми каза той. - „Какво правиш? " - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз. - „Не! Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето. " Този селянин бе видял нещо, което другите не виждаха. А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме. Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море.
към текста >>

Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето.
Погледнах настрани и видях, че към мене идва селянин, облечен празнично с нови дрехи и бели навуща, и цървули, и с калпак на главата. „Добър ден, дядо, " - ми каза той. - „Какво правиш? " - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз. - „Не! Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето. " Този селянин бе видял нещо, което другите не виждаха. А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме. Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море. И че всички черни духове се препращат по река Дунав в Черно море, откъдето има канали, чрез които се препращат в дъното и от там - в ада. Ето какво прочетохме за ада.
към текста >>

А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме.
- „Какво правиш? " - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз. - „Не! Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето. " Този селянин бе видял нещо, което другите не виждаха. А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме. Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море. И че всички черни духове се препращат по река Дунав в Черно море, откъдето има канали, чрез които се препращат в дъното и от там - в ада. Ето какво прочетохме за ада. И ето какво бе видял онзи селянин.
към текста >>

Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море.
" - „Наблюдавам морето и му се радвам" - му казах аз. - „Не! Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето. " Този селянин бе видял нещо, което другите не виждаха. А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме. Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море. И че всички черни духове се препращат по река Дунав в Черно море, откъдето има канали, чрез които се препращат в дъното и от там - в ада. Ето какво прочетохме за ада. И ето какво бе видял онзи селянин.
към текста >>

И че всички черни духове се препращат по река Дунав в Черно море, откъдето има канали, чрез които се препращат в дъното и от там - в ада.
- „Не! Ти само наблюдаваш, а едни черни човечета излизат от морето, а ти ги гониш, като ги косиш с дясната си ръка и те бягат и се крият в морето. " Този селянин бе видял нещо, което другите не виждаха. А когато прочетохме какво бе казал Учителят за Черно море, направо се слисахме. Според Учителя Черно море преставлява клоаката на Европа, която чрез река Дунав всички астрални нечистотии се изливат в Черно море. И че всички черни духове се препращат по река Дунав в Черно море, откъдето има канали, чрез които се препращат в дъното и от там - в ада. Ето какво прочетохме за ада. И ето какво бе видял онзи селянин.
към текста >>

37. БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В ЦАРСТВОТО НА СПОМЕНИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ ОТ ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ

Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете.
К.: Следващата случка е „Трите будилника" от Благодумов, което е псевдоним, а иначе е Васил Томов. Ангел Томов е писал за ясновидството на Любомир Лулчев, той е негов по-малък брат. Г. С.: Ангел Томов е по-малкият брат, а пък този е Васил Ангелов - Благодумов. Той записал хуманна медицина, но понеже времето не му достигало, купил си будилници, защото времето не му достигало, а трябва да има повече време за четене. Единият будилник не го събуждал, вторият не го събуждал, но третият като купил, тогава вече се събуждал. Понеже бил уморен от дневната работа, заспивал на масата, затова приспособил прав да чете. както Виктор Юго, който прав бил писал „Клетниците", защото иначе задрямвал. В. К.: „Ясновидецът от Индия". Г. С.: Името му го забравих. То е станало много отдавна и затуй не съм писал името му. В. К.: Аз съм виждал една снимка: Учителят с един индус.
към текста >>

Но той бил много уморен и след събранието веднага ляга да спи.
„Рокля в печката." Това ми го разказа Савка Керемидчиева. Савка иска да изгори роклята, да няма следа от нея, но Учителят прави така, че роклята да не изгори и да остане следа от този случай. Ако беше изгоряла роклята, този разказ нямаше да го има, а сега той е за поучение и е записан. „Нелегалното събрание." Разказът е за Игнат Котаров, който поддържал връзка с комунисти. Една вечер били направили събрание в неговата барака на Изгрева, а той бил секретар на събранието. Но той бил много уморен и след събранието веднага ляга да спи. През нощта сънува, че Учителят идва при него и го буди. Като с поглед му посочва масата, на която имало книжа и протокола от събранието. Обаче той не станал да направи нещо, нито да ги прибере. Унесъл се отново и пак заспал. Втори път отново сънува Учителя, но той също не предприема нищо.
към текста >>

Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш.
Дадени са тия неща. но те трябва да се намерят, да се прочетат, да се видят и т.н. Г. С.: Това ще го прави друго поколение след нас. „Случаят с извеяната." Една сестра, която всички я упреквали, че била извеяна.Тя е жена от града, не е от братството. Може да е от братството, но не ми е позната. В. К.: Учителят задава въпроса, кое жито е по- хубаво, извеяното или неизвеяното. Ама това поколение не знае какво е извеяното и неизвеяното, защото не вършее на гумно, не знае какво значи плява, да я направиш на голям куп, пък с една лопата да хванеш, да чакаш да дойде вечерно време ветрец и цяла нощ да вдигаш дървената лопата да го отвяваш. Ама това нещо не се знае. Аз съм го виждал като дете това нещо. Те не го знаят, не го разбират. За теб е ясно и затова трябва да се напишат няколко думи, че Учителят употребява език, познат за слушателите, че в тая епоха така се е правило. Не е имало веялка, не е имало вършачка, нито комбайн, ала е имало гумно и с лопата.
към текста >>

38. 08 - 16. ОБРАЗИ ОТ МНОГОЦВЕТНАТА ПОЛЯНА НА ИЗГРЕВА

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Понеже Учителят ни съветваше вечерно време и сутрин, когато намерим време, да четем Библията и да размишляваме върху нея, брат Цеко вечерно време ходи, ходи, ходи-къде ходи, посещения прави по приятели, спре се тук-там и се върне към 10-11 часа.
" Ей такава една работа - спомен за брат Цеко. Нося багажа на сестра си, Цеко от далеко. От къде идва - от слънцето. Освободили го. Брат Цеко как се подвизаваше. Понеже Учителят ни съветваше вечерно време и сутрин, когато намерим време, да четем Библията и да размишляваме върху нея, брат Цеко вечерно време ходи, ходи, ходи-къде ходи, посещения прави по приятели, спре се тук-там и се върне към 10-11 часа. Ама нали е казал Учителят да се размишлява, взема, отваря беседата и чете. Ами той отваря беседата, ама той вече е уморен. Докато прочете, една-две минути да прочете и заспива. А нали сме в една стая. Викам: „Брат Цеко, ами ти заспиваш, бе.
към текста >>

Ами той отваря беседата, ама той вече е уморен.
От къде идва - от слънцето. Освободили го. Брат Цеко как се подвизаваше. Понеже Учителят ни съветваше вечерно време и сутрин, когато намерим време, да четем Библията и да размишляваме върху нея, брат Цеко вечерно време ходи, ходи, ходи-къде ходи, посещения прави по приятели, спре се тук-там и се върне към 10-11 часа. Ама нали е казал Учителят да се размишлява, взема, отваря беседата и чете. Ами той отваря беседата, ама той вече е уморен. Докато прочете, една-две минути да прочете и заспива. А нали сме в една стая. Викам: „Брат Цеко, ами ти заспиваш, бе. Легни и се наспи! " - „А, не, не, трябва да размишлявам." И пак клюма, пак клюма, какво ще размишляваш, бе брате.
към текста >>

39. 08 - 34. КОЛОНИЯТА В МЪГЛИЖ.

Всички уморени.
Горе на небето блеснаха звезди. Всички на молитва вече се изправят, Баща наш небесни всички да прославят. Молитвата свърши. Всички се прибраха. Там, в обща спалня, скоро умълчаха. Всички уморени. Унася ги веч сън. И шумът затихна и вътре, и вън. Късна нощ е вече. Всички сладко спят, а горе в небето звездички блестят. Едни спят дълбоко.
към текста >>

По време вечерно някога досажда.
То веднага става. Дрешките повлича, риза, панталонки то навън облича. Всички са готови. Вече чакат вън, легла оставили след сладкия сън. Станцията черна често се обажда. По време вечерно някога досажда. Веднъж тя разказа за една кавга, дето бе станало за нея мълва. Вчера две момченца нещо се скарали, и то не за друго, за шепа страгали. Други път в полето дете закъсняло, че при цвете малко то било клекнало. То си цвете милва и му нежно дума: „Милото на кака, за мен недей плака. Утре пак ще дойда и ще те полея, и песничка малка за теб ще изпея." Станцията бяла всичко бе видяла.
към текста >>

40. І.02.17. ЗАВЕТНИЦИ НА СВОБОДАТА НИ

Той е син на първия български снещеник в Черноморския край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен.
Той издава една малка книжка през 1922 г., озаглавена „Заветници на свободата ни" (мистична случка). Понеже тя е единствен запазен екземпляр и е леко увредена от годините, то ние ще я публикуваме дословно, защото тя ни дава много интересни факти за Константин Дъновски бащата на Учителя. В нея научаваме сведения за Антиминса. Заветници на свободата ни (мистична случка) Предпоставка Преди двадесет и две години се срещнах и запознах във Варна с прононсирания днес из цяла България г. Петър К. Дънов. Той е син на първия български снещеник в Черноморския край, гдето всякога в предни времена гърцизма е бил надмощен. Край новият си познайник същата година още имах случай да се запозная в Нови Пазар и със застарелия негов баща, свещеник Константин Дъновски. Припомням си и днес първите свои впечатления от срещата ми с дядо поп. Едроръст, с холеричен темперамент старец, в очите на когото блестеше още огъня на буден, господарски дух, който не е обичал „думата му да става на две". Винаги наблюдателен, с тиха външност той заговорваше плавно, мелодично, но със сдържан тон, като човек, който добре се владее. С тънка, едва уловима ирония в гласа, той като да казваше: „Какво не съм аз видел и препатил, което вие, младите, не сте сънували още!
към текста >>

Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море.
В най-големия разгар на борбата между българи и гърци (гагаузи) във Варна, една вечер, младият свещеник Дъновски попаднал в засада на свои врагове - гърци, които го нападнали, за да го убият. С мъка той се отървал от опасността, като оставил част от расото в ръцете им. В това време той вижда своя духовен ръководител, който отправил към него ободрителни думи: „Дерзай" вие ще победите! " Скоро след това поп Константин получил из Цариград известие от чорбаджи Атанас (своя покровител, на когото бил зет), че българското черковно дело върви успешно и скоро ще излезе на добър край. На свои близки дядо поп разказвал, че за пръв път видял своя ръководител 1854 г., когато на малко гръцко параходче той с тримата си другари от Варна: Белю Пинин, Тодор X. Мавродиев и Петър Атанасов, излизат от Цариград и навлизат в Мраморно море. Насреща им летяла тласкана от силен вятър, голяма военна гемия. Ходът й бил тъй устремен, че докато параходчето успее да се отклони, гемията го удря с носа си така силно, че го пробива и потъването му било неизбежно. В тоя критически момент младият Константин вижда, че край баржата на параходчето се спуска сянката на един калугер и той го чува, че казва: „Не бойте се, никой от вас няма да погине! " Дядо поп познавах лично. Той и пред мен е потвърждавал верността на цитирания разказ.
към текста >>

41. І.02.20. АНТИМИНСЪТ ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие.
Лично той му го връчва през 1854 г. А младият Константин го приема. 7*. Този Антимис е даден на ръка в Солун от тайнствения отец. От разговора си с него, Константин много добре е знаел кой е той и къде е работил, защото след като се връща от Солун през 1854 г. в село Хадърджа, (поради Кримската война селото е било пълно с турци), той заминава за Балчик, където учителствува 2 години и се връща в Хадърджа, след свършването на войната (1856 г.). Той е отишъл да работи там, понеже Йосиф Серски е работил там с това население и то е било най-будното и оттам започва Възраждането на цялото Черноморие. Освен това с този Антиминс след като става свещеник, той е приведен в сан свещеник от митрополит Порфирий Варненски, който го покровителствувал поради хубавият му глас. Той е бил посветен и е ръкоположен върху този Антиминс. Порфирий е знаел за него, защото той е осветил през 1842 г., като преславски митрополит, такъв Антиминс. От същия Антиминс отпечатани по-късно са били раздавани при откриване на църквите. Тогава Антиминсите са се гравирали от руски майстори на гръцки и славянски, и са се отпечатвали в Русия или в Солун.
към текста >>

Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето.
Преводът на тези думи означава следното: „Не се ли боиш, като запалваш такъв огън? Искаш да гледаш отстрани или да се забавляваш? Не помисли ли, че крадците земята няма да ги приеме, когато дойде определеното време? В отговор: Не съм крал. Взех го и го занесох. Аз като си отида (умра), ако искат да бъда хвърлен в морето. (Разградски диалект на турски език) 10*. В тези редове, които четем, се вижда, че Христо Върбанов, освен, че е бил неук и незапознат с Антиминса, но не е могъл да чете гръцки, както трябва, защото на въпросния Антиминс пише съвсем друго и че Йосиф не е патриарх. А на българската църква наистина е имало Антиминс, но той там е донесен лично от Константин Дъновски от съвсем друго място. И ние ще го посочим накрая. 11*. Самият архимандрит Инокентий доказва, че тази дописка не отговаря на истината.
към текста >>

42. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там.
А защо? Има причина и тя е от ясна, по-ясна. Те не могат да се примирят, че въздигането на Русия става чрез този Антиминс от 1820 г. чрез спечелването на войната 1828/1829 г. И след това следва връчването му през 1854 г., когато още не е работено с него. Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс.
към текста >>

43. І.02.25. НАЧАЛОТО НА КЛАСИЧЕСКИЯ АНТИМИНС

При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море.
Композициите в „Поднебесната твърд" е същата. При полагането на Исуса в гроба е запазен същият иконообразен сюжет. Стълбът на езичестеото е отляво, а оръдията за страстите Христови в дясно. Надписът „Подземната твърд" е на руски език и оповестява, че е издаден при богоизбрания, государствуващ и царствуващ велик княз Петра Алексеевича от цялата Велика и Малка, и Бела Русия. От този Антиминс и чрез него започва възхода на Русия в лицето на Петра Алексеевича (Петър I Великий). При него Русия излиза на Балтийско море, на север и на юг се закрепва на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа срещу шведите. През 1722 - 1723 г. война на Русия с Персия и присъединяване на западното и южното Каспийско крайбрежие към Русия. Руската писменост е пазела преданието за единството на славянския език, а руската църква свято е почитала паметта на просветителите на цялото славянство - солунските братя Кирил и Методий.
към текста >>

започва Руско-турската война и превземат крепостта Азов, но нямат излаз на Черно море и нямат право да държат флот в Азовско море.
Йосиф държи плащаницата, но на нея няма обозначен нимба Христов. Останалите изображения са същите, но вече композицията е подобрена, усъвършенствувана и се вижда художественото постижение на-гравьора. При дъщерята на Петър Велики - Елисавета Петровна, този Антиминс първо довежда до освобождаването на Русия от немските диктатори, пуснати били на свобода всички затворени и заточени духовни лица. Русия участвува във войните успешно за полското наследство за територии от 1733 - 1735 г. През 1735 г. започва Руско-турската война и превземат крепостта Азов, но нямат излаз на Черно море и нямат право да държат флот в Азовско море. През 1741 - 1743 г. е Руско-шведската война, завършила с победа на Русия. По време на седемгодишната война (1756-1762 г.) Русия участвува в европейския конфликт, като през 1757 г. руските войски разбиват пруските. През 1759 г.
към текста >>

44. І.03.07. ОСМАНСКИТЕ НАЕМНИЦИ

Умур паша прехвърля корабите си по суша в Черно море и подлага на опустошение българските земи по устието на р.
Към 1341 г. византийските кораби осуетяват превземането на Галипсли от турците, както и да и проникват през проливите. При започването на византийската гражданска война 1341-1347 г. Йоан Кантакузин привлича като свой съюзник мюсюлмански наемници. През 1341 г. Умур паша прехвърля корабите си по суша в Черно море и подлага на опустошение българските земи по устието на р. Дунав и се завръща с голяма плячка и пленници. Те унищожават в южните Родопи и Момчил войвода. През 1344 г. флотилията на Умур паша е разбита. Той е убит през 1348 г.
към текста >>

С помощта на османските войски Кантакузин успява да принуди българите да се оттеглят от черноморските градове на юг от Стара планина.
и използва османските наемници срещу българи и сърби. Така през 1341 г. българските земи в Тракия са опустошени, което се повтаря през 1346 г. През 1344 г. османците нанасят поражение на сръбската конница. С помощта на османските войски Кантакузин успява да принуди българите да се оттеглят от черноморските градове на юг от Стара планина. Синът на Орхан, на име Сюлейман, през 1348 г. опустошава Тракия, което повтаря и през 1349-1350 г., когато загива един от синовете на българския цар Иван Александър, на име Иван Асен. Българите открито обвиняват Кантакузин, че умишлено изпраща отрядите на Сюлейман срещу българите. Но през 1351 г. в Търново пристига византийска делегация с предложение да се съюзят българи и византийци и да отблъснат османците в Мала Азия.
към текста >>

В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа.
окончателно разбиват арабите. През 1352 г. Йоан V Палеолог, законният престолонаследник на Византия, търси войски от българи и сърби, за да воюват срещу Кантакузин. Но той извиква войските на Сюлейман, които разбиват войските на Йоан V Палеолог. Веднага след сражението, Сюлейман превзел Галиполската крепост Цимпе в една тъмна нощ през 1352 г. В ранни зори, на 2 март 1354 г., силно разрушително земетресение по бреговете на Егейско море разрушава до основи жилищните сгради и крепостните стени на град Галиполи, чийто военен гарнизон защищава най-тясното място на Дарданелския проход, който свързва Азия с Европа. Османците виждат в това Божие наказание за християните и веднага превземат крепостта. Крепостта била бързо възстановена и вече е предмостие на османците за настъпление на европейската земя, в посока към Константинопол. Отрядите на Сюлейман, които превзели Галиполи, били прехвърлени през Дарданелите от кораби на генуезците християни от тяхната колония в Галата срещу злато. На всички османски наемници е заплащано със злато. Със злато е заплатено пристигането на османците в европейската част на континента.
към текста >>

Йоан V Палеолог напада българското Черноморие и обсажда Месемврия.
със завещание да защищават неговия гроб с цената на всичко. Третият син на Сюлейман става наследник като Мурад I (1362-1389 г.), той въвежда еничерския корпус и има платена армия. През 1369 г. османците завладяват Одрин и я правят тяхна столица. През 1364 г. Йоан V Палеолог напада българското Черноморие и обсажда Месемврия. Цар Иван Александър използва османски наемен отряд, но византийците побеждават. Ето защо по-късно византийците упрекват него за османското нашествие. Йоан V Палеолог търси помощ от Запада, но трябва да отстъпи и да признае папското върховенство на Рим, т.е. католичеството да възтържествува над православието. През 1369 г.
към текста >>

През 1371 г., на 23 септември, край тракийската крепост Черномен, деспот Углеша и брат му, крал Вълкашин, са изненадани през нощта от османски отряд и убити.
Ето защо по-късно византийците упрекват него за османското нашествие. Йоан V Палеолог търси помощ от Запада, но трябва да отстъпи и да признае папското върховенство на Рим, т.е. католичеството да възтържествува над православието. През 1369 г. сам се явява в Рим и признава папското върховенство. През 1371 г., на 23 септември, край тракийската крепост Черномен, деспот Углеша и брат му, крал Вълкашин, са изненадани през нощта от османски отряд и убити. Епохата на османските нашественици приключва и започва епохата на османските васали.
към текста >>

45. І.03.09. КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ СРЕЩУ ОСМАНЦИТЕ

Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море.
През лятото, август 1396 г., кръстоносните войски на маджарския крал Сигизмунд с 60000 рицари преминават през Видин, където Иван Срацимир се предава доброволно на кръстоносците с тамошния наличен турски гарнизон. Те преминават през Оряхово и се насочват към Никопол. Султан Баязид изостава обсадата на Константинопол и с помощта на сръбския отряд на Стефан Лазаревич се насочва към Никопол. На 26 септември 1396 г, кръстоносната армия претърпява пълен разгром. Голяма част от рицарите са убити и за пощадените рицари се искал голям откуп. Унгарският крал Сигизмунд се спасява на венециански кораб по Дунав и Черно море. При преминаването на кораба през Дарданелите, Баязид изважда и му показва от разстояние пленените рицари, чакащи да бъдат предадени като роби в Ориента. А Иван Срацимир посрещнал пред Видин като васал Баязид, който заповядал да го оковат и прехвърлят в затвора в Бруса, където бил удушен по заповед на Баязид. На 20 юли 1402 г. край Анкара монголското нашествие, оглавено отТимур, разбива войските на Баязид I, където е пленен и поставен в клетка. Тимурлан променя посоката на похода си на изток към Китай и по пътя умрял и така огромната му държава се разпада.
към текста >>

Венеция става господар на морето през 1419 г.
Тимурлан променя посоката на похода си на изток към Китай и по пътя умрял и така огромната му държава се разпада. Османската държава преминава в криза и вътрешни междуособици. В края на декември Мануил II Палеолог се връща от Франция и вече не настоява за кръстоносен поход, понеже Византия е вече суверенна. На 29 май 1416 г. венецианския адмирал Пиетро Лоредан нанася поражение на османския флот. Венеция става господар на морето през 1419 г. принуждава османския владетел Мехмед I да признае правото й на търговия в османските владения. На 5 юли 1439 г. на тържествена церемония в църквата „Санта Мария дел фиоре" се е прочел официалния документ за унията между Ватикана и източното православие. Открит е фронта за кръстоносен поход. През 1442 г.
към текста >>

46. І.03.10. БИТКАТА НА НАРОДИТЕ И КЛЕТВОНАРУШЕНИЕТО ПРЕЗ 1444 ГОДИНА

Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила.
Тъпаните биели откъм османците, не стихва воя на зурлите. Носи се възглас „Няма друг Бог, освен Аллах и Мохамед е неговият пророк." Мурад II е пред своята шатра, пред него е Корана, върху който се е клел за мира, над него се вее набучено на копие клетвопрестъпление - договора от Сегед. Тогава става, вдига очи и ръце към небето и извиква: „О, Исусе, ако ти наистина си Божий син, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мен и тях, дето не опазиха клетвата, като се клеха в Евангелието." И тогава Божият гняв се излял от Небето на земята и направил своята съдба. Към 9 часа сутринта на 10.XI.1444 г. избухнала внезапна буря. Неочаквано ясното небе потъмнява, забучава грозен вятър, морето бучи със страшна сила. Разразява се буря над кръстоносната армия, разбива редовете им, разкъсва знамената им. Това внася смут. Това спомогнало турците да се хвърлят в атака. Започва битката с променлив успех. По едно време настъпва обрат в боя.
към текста >>

Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий.
Мнозина от тежкотоварните рицари се удавили в езерото и блатата край Варна. Останалите били избити при бягството, Дългият глад, студ и лутането погубват повече хора, отколкото турския меч. Целият обоз и хазната остават в плен на турците. Тук е убит и фружин Асен, син на Иван Шишман, живеещ в изгнание в Унгария. Според османците битката е спечелена благодарение на Божието вмешателство и на Аллаха. Над полето вече ръми дъжд, грохотът на морето приглася и говори за гневът Божий. Главата на Владислав е измита и намазана с мед, и е занесена триумфално в Бруса. А новият папа Николай V заявява, че източните християни страдат, защото не са приели унията и не са признали върховната папска власт. След Варненската битка Мурад II се оттегля в своето уединение. На престола е 12 годишният Мехмед II, обкръжен от двама опитни военноначалници - великия везир Халил паша и кадъаскера Молла Хюсрев. През октомври 1448 г.
към текста >>

се изгражда крепостта Румели Хисар и заедно с построената крепост по времето на Баязид I, крепостта Анадолу Хисар, блокират комуникацията между Цариград и Черно море.
Веднага сключва съюз с Византия, дори плаща издръжка в Константинопол на османския принц Орхан, внук на Сюлейман. Сключва на 24.1.1451 г. тригодишен мир с Ян Хуниади. Младият Мехмед II започва да крои планове денонощно за превземането на Константинопол. През 1452 г. се изгражда крепостта Румели Хисар и заедно с построената крепост по времето на Баязид I, крепостта Анадолу Хисар, блокират комуникацията между Цариград и Черно море. От 15 април до 31 август 1452 г. тя е построена. От 1452 до 1453 г. е време за подготовка. Обсадата на Константинопол започва на 6 април 1452 г.
към текста >>

по суша и море.
От 15 април до 31 август 1452 г. тя е построена. От 1452 до 1453 г. е време за подготовка. Обсадата на Константинопол започва на 6 април 1452 г. по суша и море. Османците прехвърлят по суша част от корабите си в Златния рог и започват да атакуват крепостната стена откъм залива, откъдето през април 1204 г. проникват кръстоносците от IV кръстоносен поход и превземат Константинопол. Общият османски щурм на 29 май 1453 г. на три последователни вълни сломяват съпротивата. Цариград е превзет.
към текста >>

47. І.03.16. ГРЪЦКОТО ВЪСТАНИЕ ОТ 1821 ГОДИНА

е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници.
се свиква Народното събрание на Гърция. То приема декларация за независимостта на Гърция. През януари 1822 г. се провъзгласява Гърция за република с конституция. На 5 октомври 1821 г. е превзета важната турска крепост Триполи (Морея) с посичане на 8000 жители и граждани от гръцките въстаници. Между гръцките началници настъпва вражда. От едната страна е Колокотронис, който е начело на онези ръководители, които повеждат след себе си селяните и дребните занаятчии. От другата страна е Маврокордатос, начело на коджабашиите и корабостроителите. Димитър Ипселанти, който е главнокомандващ, се отдава на бездействие. Тази разпра и бездействие се използва от турците, които .превземат българския град Негуш в Македония и жителите му са изклани.
към текста >>

Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея.
Това води до гражданска война от 1823-1824 г., която е война за разпределение на земята от именията на турските феодали. Тогава се намесват в разпрата българите хаджи Христо от Воденско, началник на българската кавалерия и хаджи Стефчо от Охрид - началник на българската пехота. Благодарение на тях ръководителите на двата воюващи гръцки лагера се опомнят, помиряват се и продължават да водят войната срещу Турция. В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея. Египетският паша Мехмед Али се намесва във войната. Изпраща своя син Ибрахим и с десант на 1825 г. той овладява Морея, а след това пада и Атина. Революцията е на изпитание. През 1826 г.
към текста >>

той овладява Морея, а след това пада и Атина.
В Епир е Али паша, който около 35 години (1787-1822) управлява по-голяма част от континентална Гърция, който се окопава около Янина, като полунезависим пашалък. Той е вече повдигнал поредния си бунт срещу централната турска власт, което се използа от въстаниците през 1821 г. Марко Боцар, българин по произход, напуска турските войски, заедно със своите сколиоти, за да се настани в своята родина и да възпламени борбата на клефтите от Епир и Морея. Египетският паша Мехмед Али се намесва във войната. Изпраща своя син Ибрахим и с десант на 1825 г. той овладява Морея, а след това пада и Атина. Революцията е на изпитание. През 1826 г. Русия и Англия подписват протокол, чрез който се иска от Турция автономия за новата гръцка държава. Русия променя политиката си спрямо Гърция, защото през м. юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море.
към текста >>

юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море.
той овладява Морея, а след това пада и Атина. Революцията е на изпитание. През 1826 г. Русия и Англия подписват протокол, чрез който се иска от Турция автономия за новата гръцка държава. Русия променя политиката си спрямо Гърция, защото през м. юни 1821 султанът наложил възбрана на корабите под руски флаг да влизат и излизат от Черно море. Изпраща се нота до султана от 16 юни 1821 г., а на 20 август 1821 г. дипломатическите отношения са прекъснати. Александър I умира през 1825 г., наследява го Николай I, който предприема по-праволинейна и последователна политика за свободата на Гърция. През 1827г., есента, Колокотранис, който отново поема командването в Пелопонес брани последните гръцки крепости от турците. През м.
към текста >>

48. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Оста, по която се движи онзи стълб, небесен огнен стълб, който я създава, минава по пътя от север на юг покрай бреговете на руската река Волга, покрай бреговете на Черно море до Цариград, път „от варягите до гърците".
Учениците на Кирил и Методий, прогонени от Великоморавия, пристигнали през 886 г. в Белград и изпратени при княз Борис. Започва се установяването на славянобългарската писменост, чрез преведените евангелски и богослужебни книги на български език. При цар Симеон започва Златният век на българската книжнина. По това време се създава древноруската държава. Оста, по която се движи онзи стълб, небесен огнен стълб, който я създава, минава по пътя от север на юг покрай бреговете на руската река Волга, покрай бреговете на Черно море до Цариград, път „от варягите до гърците". Тя се създава от източните славяни: великоруси, белоруси и украинци със сливането на Киев и Новгород и завършва с образуването на Киевска Русия през 882 г., начело с Олег (882-907 г.). Служейки си с хитрост, той убил в Киев неговите владетели Асколд и Дир, които през 860 г. предприели с лодки поход до Константинопол. През 907 г. предприемат поход до Константинопол и през 911 г.
към текста >>

Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград.
И когато след това идват пратеници от Цариград в Киев да искат обещаната военна помощ, то Олга ги е накарала да чакат също толкова месеци и накрая е отказала на пратениците на Константин VII Багрянородни. Чак през 961 г. тя изпратила военна подкрепа на император Роман II. Светослав Игорович (964-972). Византийският император Никифор II фока натоварва Калокир, син на херсонски управител със злато да подкупи Светослав да нападне българите. Той отдавна е искал да създаде нова държава около устието на река Дунав, за да може да контролира стария варяшки път от север на юг покрай Черно море до Цариград. През 968 г. предприел първия си поход с 60 000 войни, разбиват българите и превземат крепостите. Превземат и Мали Преслав. Византия подтиква печенезите да нападнат Киев, поради което Светослав се завръща през 969 г., за да разбие печенезите. Вторият поход е през лятото срещу България.
към текста >>

49. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър.
Петър Велики (1682 - 1725). Религиозното съзнание, съзнавайки себе си, като православни християни, обединило в едно руския народ, в едно различните княжества, въз основа на единството на Руската църква, а не на племенното единство. Руското национално съзнание още не е било оформено. Още в Амстердам в 1697 г. Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче 8 ръка над турския полумесец. Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър. На 18 юли 1696 г. Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море. През 1722-1723 г.
към текста >>

Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море.
Руското национално съзнание още не е било оформено. Още в Амстердам в 1697 г. Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче 8 ръка над турския полумесец. Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър. На 18 юли 1696 г. Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море. През 1722-1723 г. е войната на Русия с Персия и присъединяването на западното и южно каспийско крайбрежие. Петър Велики бил зарята на обединеното славянство.
към текста >>

е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море.
Петър Великий сам гравирал на изображение тържеството на християнството - ангел с кръст и палмово клонче 8 ръка над турския полумесец. Русия е била лишена от излаз на Черно море, препречен от турската крепост Азов, както е и охраняван излазът на Черно море през Днепър. На 18 юли 1696 г. Азов е превзет и Русия излиза на Азовско море. На 27 юни 1709 г. е Полтавската победа над шведите и Русия излиза на Балтийско море. През 1722-1723 г. е войната на Русия с Персия и присъединяването на западното и южно каспийско крайбрежие. Петър Велики бил зарята на обединеното славянство. Връзките с южните славяни за него е било откровение и той видял кръвната близост на славянството. Руската писменост е пазела преданието на „езика словенски".
към текста >>

Русия няма още излаз на Черно море, а овладяването на Азов не й дава право да държи флот в Азовско и Черно море.
започва Руско-турската война. През лятото на 1736 г. се превзема крепостта Азов. През 1739 г. турците са разбити, след като се сключва договор между Русия и Турция в Белград. Русия няма още излаз на Черно море, а овладяването на Азов не й дава право да държи флот в Азовско и Черно море. Пребиваването на руските войски при южните славяни пробужда славяните за общо действие срещу турците. Занасят се руски антиминси в местните църкви. Елисавета Петровна (1741-1761) - дъщеря на Петър Велики. Тя освобождава Русия от немските диктатори, дошли при императрица Ана Ивановна. Русия взима участие в седемгодишната война (1756-1762) и през 1759 г.
към текста >>

Русия излиза на Черно море.
През 1773 г. руската армия форсирала Дунава и водят действия на българска земя. При Тутракан Суворов разбива турците. На 10 юли 1774 г. в село Кючук-Кайнарджа се подписва мирен договор. Русия излиза на Черно море. Има право на свободно преминаване на кораби през проливите и право да покровителствува християнските народи. През 1773-1775 г. е селското въстание на Емелян Пугачов, което е потушено. През 1783 г. бива присъединен Крим към Русия.
към текста >>

в Яш се сключва мир, чрез който Русия преминава брега на Черно море и добива покровителство над двете княжества Влашко и Молдова.
юни, и септември при Римник. През август 1790 г. адмирал Ушеков разбива турската флота. Суворов превзема крепостта Измаил през 1790 година. През 1791 г. в Яш се сключва мир, чрез който Русия преминава брега на Черно море и добива покровителство над двете княжества Влашко и Молдова. През 1795 г. се извършва трета подялба на Полша и към Русия се присъединяват белоруски и украински земи. Още през 1773 г. Екатерина Велика напечатва на славянски език един манифест и натоварила българина подполковник Коразин да го разпространява в България, в който казва, че е обявила война на Турция за защита на християнската вяра и кани българите да въстанат. Той по-късно ръководи отряд от българи и прогонват от Букурещ турците.
към текста >>

със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г.
се оформя кърджалийството и Портата разрешава на българите да се отбраняват срещу разбойническите банди. Политиката на Русия, забравила за българите, дори се страхувала от феодалната анархия и подкрепяла Турция, опасявайки се от революцията във Франция и появяването на Наполеон. Павел i (1796-1801). Син на Екатерина, въвежда деспотизма и ограничава привилегиите на дворяните и внася страх и несигурност в аристокрацията. През есента на 1898 г. със съгласието на Турция през Босфора проникват черноморските ескадри на Ушаков и през лятото на 1799 г. руските войска дебаркират в Неапол и Рим. Командването се предава на Суворов по настояване на Англия и Австрия. Започва знаменития италиански поход на Суворов, освобождават Милано, Торино. На 31 август 1799 г. започва героичния швейцарски поход на Суворов, преминава през Алпите с боеве и се съединява извън пределите на Швейцария с разбития корпус на Римски-Корсаков.
към текста >>

избухва Руско-иранската война, като Иран загубва правото си да държи кораби в Каспийско море.
Той е убит при дворцов преврат на 12 март 1801 г. от недоволните от неговата вътрешна и външна политика. Александър I (1801 - 1825). Обучаван да мисли като французин, а да действа като прусак с казармен ред. През 1804-1813 г. избухва Руско-иранската война, като Иран загубва правото си да държи кораби в Каспийско море. През 1805 г. е коалицията между Австрия и Русия и те са разгромени от Наполеон при Аустерлиц. През 1806 г. Наполеон превзема Берлин и Прусия е поразена. През 1807 г, е сключен мир с Наполеон и Русия може да воюва срещу Турция.
към текста >>

и трябва да прибере корабите си в Азовско море, няма право да плава по Черно море, загубва покровителството си над християните, съгласно договора и признато от Турция от 1774 година.
Александър II (1855-1881). Поводът за Кримската война е бил спорът между католици и православни кой да владее гробът Господен в Ерусалим. Религиозната разпра се превръща в остър дипломатически конфликт между Франция и Русия. На 30 март 1856 г. се подписва измоленият мир от Александър II, при което Русия се отказва от Влашко и Молдова, напуска Южна Бесарабия, присъединена към нея още от 1812 г. и трябва да прибере корабите си в Азовско море, няма право да плава по Черно море, загубва покровителството си над християните, съгласно договора и признато от Турция от 1774 година. Големите изселнически маси българи от 1812-1818 г. се заселват в Бесарабия и Русия. След войната от 1828-1829 г., след Одринския мир стотици хиляди българи заминават за Русия, Бесарабия и Одеса, Българските земи се обезлюдяват. След 1856 г. Русия изпъжда от Крим турци, черкези, татари, за да се заселят по освободените земи по Черноморието, вследствие на българската емиграция.
към текста >>

Русия изпъжда от Крим турци, черкези, татари, за да се заселят по освободените земи по Черноморието, вследствие на българската емиграция.
и трябва да прибере корабите си в Азовско море, няма право да плава по Черно море, загубва покровителството си над християните, съгласно договора и признато от Турция от 1774 година. Големите изселнически маси българи от 1812-1818 г. се заселват в Бесарабия и Русия. След войната от 1828-1829 г., след Одринския мир стотици хиляди българи заминават за Русия, Бесарабия и Одеса, Българските земи се обезлюдяват. След 1856 г. Русия изпъжда от Крим турци, черкези, татари, за да се заселят по освободените земи по Черноморието, вследствие на българската емиграция. Започват действия на Русия, насочени срещу българското Възраждане, което се променя чак след Априлското въстание на българите през 1876 г. с цариградската конференция.
към текста >>

50. I.03.34. ИСТИНСКИЯТ ЛИК НА ИСУСА ХРИСТА

Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа: Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар.
на Киевската духовна академия. Отзад с молив бе написано: Рамката да бъде златна. Отпечатана е в гр. Одеса - Хромолит Д. Плющева в Одеса. Публикуваме един препис за образа на Исуса Христа: Образът на Исуса Христа /Препис от пергамента-писмо на юдейския управител черноморецът Пупли Лентул Пилат/ До Негово Императорско величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си, първи разказвам подробно: Помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава.
към текста >>

51. 7. ДОПИСКИ ОТ ВАРНА В АРХИВАТА НА С. РАКОВСКИ

Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св.
до редактора на „Българските Книжници". Дописката е подписана със същите букви като горните две. Първата дописка Моля Ви, г-н рецакторе, дайте място в почтените си листове, ако намерите за благосклонно, на това кратко описание на Варна и жителите й. Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн.
към текста >>

И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност.
Мнозина съм слушал, че желаят да се научат какви са и с какъв дух са българите във Варна и селата й и какви са гагаузите. А сега аз, както съм честит да се намирам в този край, който заслужава любопитство на мнозина, и като имах чест да се запозная и с простия народ, можах да науча много любопитни неща, но за всички не мога да се отговори сега, а оставам за друг път; сега само ще кажа накъсо за тогавашния народ и за град Варна. Варна е разположена на бреговете на Черно море и на един малък, но доволно широк залив, до когото наблизо се намира едно твърде голямо блато, за което се говори, че ще го съединят с морето за по-добро пристанище зимно време и между два доволно големи и дълги върха, от които единият е посипан с лозя, 5-6 тепета, няколко стари табии и в полите му два мънастира - „Св. Константин" и „Св. Димитър". В брега му се плескат пак сякога морските вълни; другият бряг е природно, като една градина, накичен с гора (лес)., разновиден храсталак и по някъде с черни угари и зелено класни нивя. И така Варна се намира на равнина между два върха по на час разстояние един от друг; и от единия й край лежи безпределно, тихо и бурно море, а от другия - много голямо блато, зад което нататък се простират малки връхища и могили, между които се намират разноцветни, плодородни равнини и долини, които всяка минута могат да дадат балсам на пожалено сърце, радост и веселие на пътна душа, всяка минута са готови да възбудят жално възпоминание за преминалото и благотворна надежда за добра бъдащност. Отвред е окружена Варна с каменна стена, между която се намират 8-9 табии (батареи) с топове, което й е калето. „Известия на Варненското археологическо дружество", кн. V1912 год. (стр. 6)
към текста >>

52. 8. КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ И МОНАСТИРЪТ „СВЕТИ КОНСТАНТИН КРАЙ ВАРНА

Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св.
Въпросът обаче за незаконното владение на „монастира" от гръцката община е бил повдигнат от варненската българска община още през турско време. Това виждаме от едно поверително писмо на варненския руски вицеконсул под №40 от 30 април 1874 г. до А. Н. Мошкин, руски генерален консул в гр. Русе, което се пази в архива на музея. Ето какво се пише в писмото: „Имам чест да донеса за Ваше сведение, че с миналата поща българската община изпрати в Екзархията едно прошение с 220 подписа, с което общината възлага на Негово Блаженство Антима да ходатайствува пред когото следва, да се отстъпят за българското население на Варна две от петтях градски църкви и един от двата монастира, които се намират на север от Варна, на разстояние 7-10 километра, на брега на морето, които монастири се намират изключително в ръцете на варненци." „Като се изключи от числото на петтях църкви храмът „Св. Николай", построен от капиталите, завещани от починалия одески почетен градоначалник Николау, от което храмът получил названието „Москов Клисеси", българите в прошението до Екзарха, изявяват претенция за всички останали градски храмове, от които два големи и два малки, за които се съобщава, че варненци са ги строили до възникване на съществующите сега двойни несъгласия. Преимуществено българите указват в своето прошение, на подворието и митрополитския храм, при постройката на който, през 1840 г.. те взимат най-деятелно участие, както със своите парични вноски, така и необходимия за зданието материал, бил доставян от селяните българи, както за това свидетелствуват съхраняващите се в ръцете на селяните и джумалиоглар (джумалийци), които са внесли 90 хиляди пиастри (гроша) срещу квитанции от тогавашните старей и архиерея. На това основание те искат един от големите и един от малките градски храмове, както и един от двата монастира и чифлика, защото нито в един от тях няма монаси. Освен означените църкви и монастири, общината на варненци владее в града няколко дюкяни и магазина и една от градските обществени бани, доходът от които отива изключително в полза на гръцките училища, тогава, когато по уверението на българите, всичко това е било придобито, докато те не съставляват отделна от варненците община, са били наедно". „Макар че домогванията на българите, изказани в прошението до Екзарха, са сравнително умерени и по справедливост съставляват безпрекословна неотменимост на българския народ, обаче привеждането им в изпълнение ще срещне от страна на варненци силно противодействие.
към текста >>

Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве.
Впоследствие постепенно се възобновява. През 1922 г. гръцко-българската емиграционна подкомисия в България, между другите имоти, е повдигнала въпрос и за ликвидиране с монастира „Св. Константин" и имотите му. За тази цел е било образувано емиграционно дело № 30 702, което дело бе разгледано от Върховния международен съд и решено в наша полза. Днес този „монастир"-летовище, със своята приказна околност, великолепни сгради и красиви градини, хубаво слънце и приятен морски въздух, кристален целебен морски пясък, студени и топли морски бани и грижите на общината да го постави наравно с европейските морски летовища, е едно от най-красивите места на Черноморското ни крайбрежие, гдето човек ще намери най-добри условия за закрепване на своето здраве. „Монастирът" е свързан с града с китонирано шосе. Недалече от монастира се издигат множество летовища в разни красиви стилове на множество различни дружества и институти, наши и чужди, санаториуми и великолепни частни вили. А. И. сп. „Духовна култура", кн. 77, 1937 год.
към текста >>

53. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време.
внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860. година следньото: Втори дар от родолюбивия г-н хаджи Стамат Сидерев, родом от Ряховица - 13750 гр. Ала освен мъчнотиите, що българите във Варна срещат при изнамерване средства за направа училищното си здание, те срещнали и силни и големи противодействия от страна на гагаузите за доизкарването му. Когато наближило да се почне покриването на зданието, варненските гагаузи захванали да заплашват работниците и да нападат върху някои от тях, особено вечерно време. Като видели, че по този начин мъчно ще спрат рабртата, те се събират един ден на тълпи пред Варненското окръжно управление (конака) и настоятелно изискват от мютесарифина да спре строението на училището. Последният изпълва искането им; изпраща няколко стражари, които и пропъждат работниците. Но българите не се стресват. Те подават направо до Високата Порта писмено заявление чрез представителя си по черковния въпрос в Цариград Атанаса Георгиев, подписано и подпечатано и от много села из Добришка, Провадийска, Балчишка и Манкалска околии. Атанас Георгиев69 И тоя път българското гражданство се отзовава съчувствено към позива на варненци и отвсякъде, дето минали пълномощниците им, били записани помощи от общини, читалища, женски и ученишки дружества, черковни и мънастирски настоятелства и др. II.
към текста >>

октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2.
В черковната кондика от 1866. година се намерва При временният законник, съставен от Варненското българско общество за управление на епаркиалното духовенство, откъдето се вижда върху какви именно основи тя поставя уредбата си, както и разните страни от българския обществен живот, що тя обгръща.71 На последния се дават изрично следните наставпения: 1) досежно изработване екзархийския устав, за който тогава бил свикан народен събор в Цариград73 да иде да заеме поста си в Цариград, поднася му се на 7. март 1872. год. адрес, покрит с 800 подписа от Варна и епархията, в който най-убедително се моли да работи за включване и Варненската епархия в пределите на екзархата, защото, казва се в адреса, българското население от тая епархия от 12 години насам твърдо се бори за черковни правдини. Най-сетне гласът на варненци бил чут и желанието им изпълнено, в пределите на възможността: Преславската и Варненската епархии образуват една епархия, митрополит за която се избира архимандрит Симеон, който започва да носи титлата варненско-преславски митрополит (синодално писмо от 12. октомврий 1872.) и когото варненци с голяма радост наскоро посрещнали - той пристигнал по море от Цариград на 2. декемврий 1872. год., а на 4. декемврий извършва архиерейска служба в старата българска черква. Да се върнем сега към училищното дело. През 1868/69.
към текста >>

54. IV.15 август, петък, Св. Богородица

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад.
Илия Стойчев: - Дали България играе първенствующа роля при събуждането на славяните? - Няма съмнение. Двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо; Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на човешкото развитие. Тази именно верига е, която подига народите. За забелязване е, че винаги Северното полушарие се явява за духозно развитие, а Южното полушарие е негативно - то е играло роля в миналото. Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени - това море е едно чистене за тях; то е врата за долния етаж на Земята, дето изпращат духовете, идещи от запад. Този етаж се нарича „Пода". В окултизма не се вярва, че има огън във вътрешността на Земята, а се вярва, че Земята е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите. Като пръстените на Сатурн прилича Земята.
към текста >>

Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр.
В тези именно 500 километра разстояние стоят лошите, така да кажем, духове. Това е едно въззрение на окултистите. Като пръстените на Сатурн прилича Земята. Кухината на Земята не е свързана с вътрешността й. Кората на Земята-обвивката й - не е по-дебела от 300 километра. Вулканите в Средиземно море като Етна, Везувий и пр. са с които издишат тези средиземни същества. Представете си астралната сфера над нас, гдето живеят астралците. И там има вулкани, които пък образуват человеците на Земята, и тези са например събитията в Египет и затова те, горе, за да бъдат свободни, стремят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препятствува, за да се подигат нагоре. И вие ще прочетете в Библията: „И рече Господ: да слезем и видим суматохата на Земята." Человек трябва да познава своето гражданство и като знае как трябва да работи, ще преминава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир е свързан с физическия с известни връзки по известно течение.
към текста >>

55. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА На 13 август 1907 г. се откри във Варна (както винаги при затворени врата) Осмият събор. Съборът продължи до 19 август. Събранията ставаха в дома на евреина Бахура, близо до морето. Присъствуваха всичките членове от миналата година плюс новите: Анастас Бойнов, Константин и Елена Иларионови от Търново. Събранието се откри от Председателя и Учителя П. К. Дънов в 10 часа преди обяд. Слово Въведение - Тазгодишното наше събрание се отличава по това, че е наша първа стъпка на земята. Вземаме първа стъпка в духовния живот.
към текста >>

Вечерното събрание се почна в 7 часа.
3) Да не казваме, че „аз не познавам Господа". Тези са трите врата, през които трябва да минем, за да отидем нагоре. Най-доброто от тези три пътища да ги съединим в едно. Пътят на Истината е тесен, но не е път на страдание, а е път на удоволствията - наслажденията. Труд и страдания има само докато се отделим от широкия път на света и влезем в тесния път. Вечерното събрание се почна в 7 часа. Чете се по избор от Библията: Матея 7 гл. - ГумнероВ Исаия 53; 3 - К.К.К. Притчи 3; 7. БъчВ. Пр. Даниил 6; 7 - Желев Иезекиил 10; 15.
към текста >>

56. IV.15 август 1908 г. в 5 часа след обяд

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени, и то е едно чистилище за тях; то е една врата за долния етаж на земята, гдето ще ги изпращат, и този етаж е така нареченият ад, защото в отношение на Земята в окултните (мистични) науки не вярват, че има огън в Земята, а е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята.
Въпрос: -Дали българите играят първенствующа роля при събуждането на славянството? Отговор: - Няма съмнение, че двамата братя Кирил и Методий излизат от Балканския полуостров, който е в магнетическата верига, която опасва земното кълбо. Балканският полуостров е в тази магнетическа верига на человеческото развитие. Тази именно верига е, която повдига народите. Забележително е, че винаги в Северното полушарие се явява духовното развитие, Южното полушарие е негативно и е играло роля на миналото. Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени, и то е едно чистилище за тях; то е една врата за долния етаж на земята, гдето ще ги изпращат, и този етаж е така нареченият ад, защото в отношение на Земята в окултните (мистични) науки не вярват, че има огън в Земята, а е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия 500 километра стоят лошите духове. Но всичко това е едно въззрение на окултните учители. Както пръстените на Сатурн прилича нашата Земя. Кухината на Земята не е свързана с вътрешността на Земята; кората на Земята (обвивката й) не е по-дебела от 300 км. Вулканите на Средиземно море, като Етна, Везувий и пр., са чрез които издишат тези сред-земни същества.
към текста >>

Вулканите на Средиземно море, като Етна, Везувий и пр., са чрез които издишат тези сред-земни същества.
Черното море е една врата на всичките духове от запад, за да бъдат изпъдени, и то е едно чистилище за тях; то е една врата за долния етаж на земята, гдето ще ги изпращат, и този етаж е така нареченият ад, защото в отношение на Земята в окултните (мистични) науки не вярват, че има огън в Земята, а е куха и има около 500 километра атмосфера, която се осветлява от външната атмосфера на Земята. В тия 500 километра стоят лошите духове. Но всичко това е едно въззрение на окултните учители. Както пръстените на Сатурн прилича нашата Земя. Кухината на Земята не е свързана с вътрешността на Земята; кората на Земята (обвивката й) не е по-дебела от 300 км. Вулканите на Средиземно море, като Етна, Везувий и пр., са чрез които издишат тези сред-земни същества. Представете си астралната сфера над нас, гдето живеят астралните, ами че и там има вулкани, които ги образуват человеците на Земята, каквито са например събитията в Египет и пр. И затова те, за да бъдат свободни горе, стремят се да прекратят човешката деятелност тук, на Земята, която им препя-ствува да се повдигнат нагоре и вий ще видите, че има изречение в Библията, в което се казва: „И рече Господ: да слезем и да видим самандехата на Земята." Човек трябва да познава своето гражданство и като знае живота, как трябва да работи, ще минава от поле в поле и ще напредва. Астралният мир93 е свързан с физическия с известни връзки по известни течения. Забелязано е, че изобщо мъжете умират сутрин, а жените - вечер. Те са негативно и позитивно течение.
към текста >>

57. IV.18 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море.
Колкото за България, тя ще вземе много повече, отколкото е очаквала, даже повече от Мидия-Енос, защото работите така са поставени, че който и да спечели, дали тройният съюз или тройната антанта, България все ще спечели. К. Иларионов: - Но ще воюва ли България или не? - Самият събор показва дали ще воюва или не: времето през всичкото време на събора беше хубаво, с изключение изначало, но нищо, то не предвещава война. В реда на нещата е да се обединят България, Сърбия, Черна гора, защото южните славяни трябва да се обединят. Интересно е наводнението в Ески-Джумая, защото то е едно благословение за народа. Всички лоши духове, които се бяха събрали в България от Румъния, Сърбия и Турция, трябваше чрез това наводнение да отидат в Черно море. И ще видите, че откак наводнението премина, атмосферата у нас се разведри. Да, и ще се разведрява повече и повече, защото България става звено за обединението на славяните. На физическото поле до 1912 година имаха подозрение хората срещу Веригата, но от 1913 и 1914 година това подозрение се премахна и хората измениха мнението си. Това събрание се свърши в 21 часа на обед. Времето днес през целия ден беше ясно, тихо и топло.
към текста >>

58. IV.5 август, сряда 1915г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни.
разбирам влиянието много едностранчиво. Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората.
към текста >>

В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите.
Който разбира така, че другите да му се подчиняват, а той да бъде господар, той не разбира закона. Когато едно дете желае една круша, чрез тази форма то заставя Господ да му я достави. От нашите мисли, доколкото тяхната форма е възвишена и правилна, дотолкова Бог се влияе от тях. Следователно, за да бъдем чути, трябва формите на нашите мисли да бъдат правилни. Понеже двете братства - черното и бялото, разбират този вътрешен закон, създават форми, чрез които влияят на умовете и сърцата ни. В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник. И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива.
към текста >>

Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство.
- И тази форма има своя смисъл. Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас.
към текста >>

Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство.
Прави ви впечатление, без да знаете защо, а тя апелира към вас. И тъй, да можем да променим своите религиозни възгледи, трябва да изменим старите мехове. С това Христос е разбирал именно тези вътрешни форми, че не може да се внася нова истина, ново учение в стари форми. Подразбира се новата Божествена форма, която може да носи това учение. Старите мехове - в черното братство, новите мехове - в Бялото братство. Христос казва, че не може да се налива виното на Бялото братство в меховете на черното братство. Вие може да си послужите с тях, но всякога, когато си послужите, ще платите. Ако налеете ново вино в старите мехове, тия форми ще се разрушат и виното ще изчезне, тъй щото и вие ще платите, и онзи, който ви е дал тази форма. Следователно, когато ви дойде една Божествена мисъл в ума, вие не можете да я задържите във вашите стари форми. Господ ще ги разруши във вас. Когато един човек е лек и води порочен живот и забогатява неправилно, ако възприеме Христовото учение, ще почне да губи.
към текста >>

Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят.
То е формата наистина. Ако не я проверите, хората ще кажат, че сте лицемери. И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате.
към текста >>

Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе.
И когато ни кажат, когато заслужаваме, аз казвам: Браво, благодаря, че ми каза истината в очите. Всякога трябва да обичате хората, които ви казват истината. Понякога някои лъжат. Черното братство употребява магията по два начина и то се разделя на две категории: едно играе роля на истината, дегизира се, облича се в светли дрехи, с хубава премяна и казват, че са служители на Господа, искат да ви турят в известен път, а други дойдат да ви плашат и в края на краищата ще ви изиграят. Те ще ви похвалят, но един ден, когато се вдигнат, вас ще ви пуснат. Трябва да разбирате, когато дойде Духът или някой Учител - ръководител, да не е от черното братство, да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но посред пътя ще ви оберат. Туй, което е вярно по отношение на физическия свят, е вярно и вътре във вас. Имате известен проект и мислите, като го приложите, че ще се обогатите, но освен че не успявате, но и парите загубвате. Приличаме на онзи турчин, който се молил на пътя. Виждате, че мисълта, която искам да прокарам, е смътна, че не казвам това, което трябва да кажа.
към текста >>

Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите.
Представете си още по-красива от нея, добродетелна и устойчива по характер и ще се уверите, че няма да се изкушавате от другата. Ако не можете да си съставите такава форма, другата ще ви привлича, ще извършите престъпление и ни нищо, и богатството даже не може да ви спаси, Законът за формата е закон херметически. Както една птица, върти се, върти, па влезе изведнъж в устата на змията, и вие обикаляте и пак казвате: „През него ще мина, тъй трябва да се пазя", и хоп, в ръцете на дявола. И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола.
към текста >>

Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен.
И Йона така влезе в устата на кита. Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
към текста >>

Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея.
Само че дяволът най-сетне пак през устата го избълва, защото можеше китът да го изкара и през задницата. Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко.
към текста >>

Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола.
Ако бягате в морето, ще,влезете в кита и ще минете през задницата му, ако не се молите. Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон.
към текста >>

Вечерно време влезте в Божествения град.
Никога не гледайте в тия дяволски очи. Когато погледът ви е по-силен, тогава гледайте на дявола. Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете.
към текста >>

Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете.
Имаше един старец, който вечерно време влизаше в Сливен. Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма.
към текста >>

И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко.
Като го питах защо именно вечерно влиза, отговаряше: „За да не ме види змеят." А пък аз тълкувам: за да не види той змея. Следователно, когато ще влезете някъде, влезте вечерно време, за да не видите формата на дявола. Вечерно време влезте в Божествения град. Някои казват: „Денем ще влезем." Ама ще платите. Деня малцина влизат, само героите, великите духове, а такива като вас вечерно време ще трябва да влезете. И когато дойде страданието, благодарете, че минавате вечерно време и си кажете: „Няма да видя лоши форми, които може да ме свалят на пътя." „Глава на Твоето Слово е истината." Истината за бъдеще да стане глава на всичко. Обичта е насъщен закон. Искате да обичате някого, това ще рече, искате да го облечете. Бащата има дете, ще гледа да го облече. Мъжът обича жена си, ще я облече, коприна и венец ще й тури, обуща ще й купи, всичко ще направи за красивата форма. И красива къща ще й направи.
към текста >>

Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П.
- Ще мълчиш и ще се мъчиш да се скарат. - Ского? - С развратницата. - Ще падне, доде се скарат. - Да не падне по-надолу, по-надолу може да падне повече стъпала. Жените са обявление на черното братство, те носят написано обявление. П. Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това.
към текста >>

- За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка.
Киров: - Има жени, които гледат на обличането като израз на душевна красота, но има други, които в разкоша гледат противното. Искам да кажа: в едни облеклото е израз на душевна красота, а на други - като примамка. - Една жена, която е добра, тялото й е пластично. Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях). П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение. - Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи. 3.
към текста >>

- Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време.
Жени, които примамват мъже, имат особен начин на извиване, на гърчене, имат известни ритмични движения, фиксиране духа и те хипнотизира и ти вървиш след тях. П. Киров: - Някому пък е болезнено, като гледа това. - За които е болезнено, за тях казвам вечерно време да отиват на разходка. (Смях). П. Киров: - Това неестествено носене произвежда просто отвращение. - Не можем да изменим света, светът върви по своему, няма да го подчиним на себе си, ще излезем вечерно време. Захари Желев: - Аз съм баща, имам син, когото примамва такава жена, можем ли да си послужим с формули, да ги парираме? - Ами че туй изкуство знаят всички българи. 3. Желев: - Не ели престъпно? - Престъпно е. - Не е ли грешно?
към текста >>

59. НАРЯД за 1916 година

Морето в тази глава означава астралния свят, откъдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени.
Приелите белега на ръката са ония, които са съгрешили с волята си. Под думата „земя" в тази глава, се разбира сегашният строй., който ще се разруши (ст. 11). Небето означава сегашният ред, установен от хората. Сегашната война е велико събитие. Всеки трябва да даде отчет за делата си. Морето в тази глава означава астралния свят, откъдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. Адът означава вързаните в земята духове, които ще излязат да бъдат съдени, т.е. те пак ще дойдат на земята. Няма да ви обяснявам за важните събития, които има да стават. Вие ще видите всичко сами. Този век съответствува на онези времена, за които се говори в притчата за поканените на сватбата и не отишли.
към текста >>

Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства.
Тия царства постепенно ще отслабнат, ще бъдат заменени от Царството на Господа. Неговото Царство ще бъде в душите на хората, т.е. порядъкът и правдата ще бъдат в душите нахората. От невидимия свят ще дойдат ония хора, които са били направени по образ и подобие Божие, т.е. светиите. Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък. Преди 8000 години в рая имало големи борби между Адама и тъмните сили, между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам бил победен и Ева станала наложница. Сега първият човек ще победи. Старата жена сега прави договор с всички държави и хора. Така сега жените се продават, мъжете също. Когато мъжът е беден, той е грозен за жената, а когато е богат, той е хубав.
към текста >>

60. 15. СИЛИТЕ В ПРИРОДАТА

Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята.
Ако посадите едно житно зърно, жълъд или една ябълчна семка, силите на раздвояването или поляризирането на тази семка или зрънце ще действуват така, че най-първо всички магнетически сили, които действуват вътре в Земята, ще привличат стремежа на ябълката надолу. Това значи: всеки корен търси онези магнетически течения, които служат за храна. Тези корени се стремят не само да придобият стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени отиват в разни посоки, за да намерят онова течение, което им е потребно, и спират службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други - по-плитко, трети излизат на повърхността на земята, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. И в съответствие на тия течения корените се проектират надолу, а клончетата се проектират в разни посоки. Всяко течение долу, в земята, има съответно течение горе, във въздуха. Тези течения вие не може да ги проверите, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер може да направим една малка екскурзия към Витоша, за да ви покажа тези магнетически течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и я проектирате в пространството, върви нагоре-надолу, като тези течения в растенията, и търси съответствуващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяване или развитие.
към текста >>

Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя?
Сега аз не говоря за обществения морал тук, на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за своите ближни; ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки: добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото.
към текста >>

Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато.
Следователно аз имам два избора: или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действува, и двата са прави. Ако 10 души, натоварени с по 20 килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им правя? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с 20 килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притечат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на това злато. Така аз примирявам този морал. Тъй гледа окултизмът на доброто и злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, и ти го спреш, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не на точно определено време, т.е. плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще ме обирате и ще ви обирам, но на време.
към текста >>

61. 16. ВЕЛИКАТА МАЙКА

Беседа държана на 25 април 1923 г. сряда от 3.30 до 10.30 часа сутринта

Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание.
Не е въпросът за печалбата. Имайте пред вид, че всички наши постъпки и идеи на Земята определят нашето бъдеще. Може би някоя ваша сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляди години. Затова имайте пред вид, че което вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат и хиляди години, но вие няма да избегнете от да влезете в една права посока. Сега тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Свещеното Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им благоприятствува. Бялото братство, когато иска да те спаси, взимат друг стих от Светото Писание, който на тях благоприятствува. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата, но турят ли юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, а после нито баница, нито кокошка ще има. Тогава започва тъй наречената „черна съдба“. Българите казват: „Каквато ме майка залюляла, такава ме от- люляла.“ Обаче ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по такъв начин.
към текста >>

Той казва: „Да пляскат реките, да се снишат горите и високите кедри.“ Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н.
Този автор описва как двама се любили, единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези? Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а прочитайте само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопеецът в своите песни. Той казва: „Да пляскат реките, да се снишат горите и високите кедри.“ Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичкс това има смисъл. В тези описания, като окултисти, те са влагали онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача: да се повърнете най-малко 8000 години назад, да дойдете до вратата на райската градина, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя напреде им и трябваше да изберат единия от тях.
към текста >>

62. МЕТОДИ И НАСЪРЧЕНИЯ ЗА ВЪНШНО И ВЪТРЕШНО ХАРМОНИЗИРАНЕ МЕЖДУ 10-ТЕ И ВСЯКА ЗА СЕБЕ СИ

“) Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той именно ви улавя и той ще ви избави.
В един кръг са те, но имат два центъра. Аз ги наричам двуцентрови трицентрови и т.н. Движението е неправилно. (Олга: - „Всичко разбрахме, но пак остава нещо недоразрешено.“) Ако всичко се разреши, вие вече няма да сте на земята. Хубостта на нещата е там, че всякога остава нещо неразрешено (- „Как да разбираме пропастта под нас? “) Представете си, че се давите във вода, в някоя река, море или океан и дойде един плувец, когото вие не обичате, мразите го и той не ви обича, но той именно ви улавя и той ще ви избави. Това е пропастта. Ти си на единия, той на другия край на дъската. А сега казваш: „Каква е тази пропаст? “ Ти го мразиш и като речеш: „Остави ме“, и той те пусне, ти ще потънеш. Той е на [n] място, ти си на [m].
към текста >>

Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш.
Тъй ще намерите лек и на вашата омраза. Само така ще изучавате и себе си. Да видите тогава колко лесно човек изправя своите погрешки. Трябва да имате едно огледало да видите себе си. Ако не видите своите погрешки, не можете да се изправите. Запример някой казва: „Имаш черно петно на лицето си.“ Ти не го виждаш. Вземеш огледалото, виждаш го. И другия, като се огледа, казва: „А, дай и аз да се очистя.“ И двамата, които се мразят, те са едно огледало. Затуй най-първо ще се постараете да примирите двама души. Не се старайте да обичате хората, не си правете усилия. Със старания, със усилия любовта не идва.
към текста >>

От изпарената вода на реки, морета и океани.
На водата му, на камъчетата около него. И след туй, спра се там, умът ми ще потъне надолу. Най-първо гледам водата му, камъчетата и размишлявам от де е дошъл. - От снеговете. От где са дошли те? От изпарената вода на реки, морета и океани. От где е дошла водата в океаните? Минавала е през, пространството привличана от слънцето и там горе се охлажда отново пада на земята и като чист извор извира някъде от земята. Най-после, като проектирам мисълта си, виждам от где е дошъл този извор, намеря го и казвам: „Ах, какъв великолепен извор е бил този, от който е дошъл този малкия извор.“ Спра се пред него и казвам: „Славна работа е той. През колко слизания, през какви мъчнотии ще се дойде до нещата, до техния извор. Ами че тъй трябва вътрешно да се разбират нещата, иначе ще дойдем до буквата.
към текста >>

63. 18. ПЕНТОГРАМЪТ

Тодор Ковачев

Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път!
Мефистофел Той спи! Благодаря ви, прелестни създания! Със чудна вещина приспахте го завчас! За тоя ваш концерт длъжник ще съм пред вас! Не си човекът ти, що дявола ще хване! Във сладки сънища го уплетете вие, в море от блянове да тъне той без път! А тук магията веднага ще разбие на някой плъх зъбът Не трябва дълго да заклинам аз - ей там шуми един, сега е той при нас. Зове те царят на мухите, на въшките и на бълхите и заповядва ти тоз час навън ка да се подадеш и тоя праг да разядеш Фауст - събужда се Нима и този път измамен бях? От предоставения на вниманието на читателя откъс от произведението „Фауст", заключението е само едно: За Пентаграмът е знаел и Йохан Волфганг Гьоте. Други титани в литературата, като че ли няма, които да са го използвали в творбите си. Нито Достоевски, нито Толстой, нито Пушкин от руските писатели са споменали нещо за него в произведенията си.
към текста >>

На изрезката се виждаше черно-бяло изображение на цветния Пентаграм, Тогава той ми разказа за станал инцидент с властите по време на събор в Търново.
За него съм разказвал в VII том от сборника „Изгрева". Умен човек беше и ми беше приятно да общувам с него. И ето, вика ме един ден дядо Цочо в дома си ( а домът му представляваше една много малка барачка, за основа на която служеше сандък от някаква машина, с който е била транспортирана). Когато отидох, казва ми: „Чувай дете (това беше негов израз на обръщение към мен) ти се занимаваш и с фотография. Искам да ми направиш голяма снимка на ето това." И извади дядо Цочо една изрезка от доста стар вестник. На изрезката се виждаше черно-бяло изображение на цветния Пентаграм, Тогава той ми разказа за станал инцидент с властите по време на събор в Търново. Един журналист е успял да заснеме Пентаграма, след което го е публикувал в централен столичен вестник, придружен с критични слова. В кой вестник е станало това, не съм запомнил. В изрезката липсваше придружаващият я текст. Разбира се, това което искаше от мен дядо Цочо, го извърших. Мисля, че във фотографската репродукция взе участие и моя приятел Христето Христов, който се задоми, след като приключи следването си, в квартал Прослав на гр.
към текста >>

64. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

ТОМ 13

Бях на море.
Помина се Надя. Не мога точно да ви кажа в коя година, но ще е някъде към 1946 година. (Забележка на редактора: Умира на 4 август 1946 година.) Не мога да ви кажа, защото в туй време аз бях на Гьозекен, бях на, как се казва сега? В.К.: Специализация. Г.П.: Не, бях на почивка. Бях на море. Как го кръстиха бе Гьозекен? А, как не го знаете? В.К.: Не го знам. Гьозекен не го зная. Г.П.: То беше старото название.
към текста >>

В.К.: На Черно море, така ли?
Как го кръстиха бе Гьозекен? А, как не го знаете? В.К.: Не го знам. Гьозекен не го зная. Г.П.: То беше старото название. В.К.: На Черно море, така ли? Г.П.: На Черно море. В.К.: Някъде долу към Мичурин? Към Бургас или нагоре? Както и да е, няма значение. Г.П.: Аз бях тогава на почивка, Надя се е поминала, не помня точно датата.
към текста >>

Г.П.: На Черно море.
А, как не го знаете? В.К.: Не го знам. Гьозекен не го зная. Г.П.: То беше старото название. В.К.: На Черно море, така ли? Г.П.: На Черно море. В.К.: Някъде долу към Мичурин? Към Бургас или нагоре? Както и да е, няма значение. Г.П.: Аз бях тогава на почивка, Надя се е поминала, не помня точно датата. Аня се помина 1962 година, на 17 декември.
към текста >>

65. 8. ЦВЕТАНА ЩИЛЯНОВА - ИЗПОВЕД НА ЕДНА ДУША

Цветана Щилянова

ТОМ 13

„Сега ще отидеш и ще хвърлиш апаратчето далече в морето!
" Д-р Теодоров ни посрещна усмихнат, прегледа Асенча, пита го дали вярва, че ще му помогне. Очите му светло-сини, зеницата ясно се вижда, погледът твърд. Показа на Асенча едно синьо стъклено топче и му каза: „Гледай в него и мисли, че заспиваш." И той самият повтаря: „Заспиваш, заспиваш! " Асенчо заспа. Внушава му, че е здрав, събужда го, той не помни нищо, но поглежда в апаратчето - няма нито капка урина. „Сега ще отидеш и ще хвърлиш апаратчето далече в морето! То не ти трябва вече! " Сълзи на радост у всички, и Асенчо, и лекарят, и мама, и кръстница, а и аз, разбира се, а на тръгване лекарят тихо казва на мама: „Сега ще внимавате с какви хора го срещате, след като е бил хипнотизиран веднъж, той лесно ще се поддава на внушение! " Друго важно нещо: с операцията във Виена д-р Теодоров казал, че са лишили завинаги Асенча от способността да бъде баща. Често в Салона на Изгрева се даваха концерти, някои декламираха (Колю Каишев), други пееха. Мама водеше и нас.
към текста >>

Тури си черна шапка и черно палто." Имах всичко от траура на мама.
Сестра ми, много зле, бяхме вече се прибрали в града. Никой от синовете, двамата живеещи съвсем наблизо, не е отишъл поне да я навести. Той горко зарида. За Изгрева било отредено гробищата да бъдат далече в Малашевци. Сестра ми каза: „Иди ти, Цветке, аз не мога. Тури си черна шапка и черно палто." Имах всичко от траура на мама. Такъв вятър духаше, че премръзнах. От този Юнион Клуб бяха харесани от френски импресарио и заминаха за Париж, взеха и мене, ето какво им дължа. А Симеон Симеонов казал: „Каква художничка е Цветка? Трябваше да вземат Фльорет! " А в това време жена му Цветана Гатева също бе художник.
към текста >>

66. 15. ОБРАЗЪТ НА ХРИСТА

Цветана Щилянова

ТОМ 13

ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар.
По-късно Учителят поръчва на Цветана Щилянова да направи репродукция и да повдигне косата на образа на Христа вляво на челото му малко по-нагоре. Това го прави, този портрет е нарисуван, после е преснет на картички и се разпространява. Сега вече има два образа - единият, както е по пръстена на император Тиберий и другият, с коригираната повдигната коса отляво на челото му от Цветана Щилянова по препоръка на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том XI, стр. 155, N33, а двата портрета виж при стр. 97. ОБРАЗЪТ НА ИСУСА ХРИСТА (Препис от пергамента - писмото на юдейския управител Черноморецът Пупли Лентул Пилат) До Негово Императорско Величество Тиберий Кесар. Ваше Императорско Величество, Разбрах доколко желаете да се извести и ето според изследванията си първи разказвам подробно: помежду нас се яви един добър човек на име Исус Христос, за Когото народът говори, че е истински пророк и създател на всички твари, които се намират на небето и земята. Наистина, о царю, за Неговите чудеса слушам всеки ден. Този човек, наричан Исус Христос, само с едно продумване мъртвите възкресява, болните оздравява. Той е със среден ръст и до такава степен приятен, щото които Го видят, принуждават се или да го обичат, или да Му се боят. Косата до ушите Му е като орехов цвят жълта, а от ушите до раменете като цвета на земята, но е още по-хубава.
към текста >>

67. VI част ЕДНА СТРАННА ОПИТНОСТ НА ЕДИН ОКУЛТЕН УЧЕНИК НА ВЕЛИКОТО БЯЛО БРАТСТВО

САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

(Аз си мисля: Тогава заслужава да се наречеш смело най-добрият, най- способният и най-верният ученик на Учителя.) - При вас стъмва ли се вечерно време?
И най-верният, понеже съм опазил свещената Истина неопетнена. Аз досега не съм нарушил нито една заповед на Учителя си. Вие употребявате думата „лош", ще кажа на Ваш език: Лоша мисъл досега не съм допуснал в ума си. Не съм извършил нито едно лошо действие, на наш език ще кажем „нехармонично действие". Всякога в моя ум Учителят е бил една непрестанна светлина без сянка. (Аз си мисля: Тогава заслужава да се наречеш смело най-добрият, най- способният и най-верният ученик на Учителя.) - При вас стъмва ли се вечерно време? - Не, при нас е много светло. Ние не спим. - Пък ние колко много спим! (Най-добрият ученик спира погледа си на масата на Учителя, съзира Библията, взима я и я отваря.) - Тук в тази книга на Вашия Учител намерих нещо ... Как се казва тази книга? -Хм... - Вие употребявате, има нещо нехармонично във Вашия език: хм ... - О, Вие ме заставяте, аз изпадам в странно положение.
към текста >>

И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено.
В моето присъствие - на най-добрия ученик, най-умния и най-верния се позволява да мислите, да чувствувате, но не и да действувате. Трябва да се учиш на въздържание, послушание, благоприличие, благочестие, тялото е на Учителя, най-добрият ученик е в тялото на Учителя, а Учителят е в най-добрия ученик на Учителя. (Добрият отваря Библията: Иеремия 44 глава, 26 стих: „За то слушайте Словото Господне всички Юдо, които живеете в Египетската земя: Ето, заклех се във великото си име, говори Господ, че името ми няма да се произнесе вече с устата на никого мъжа от Юда, в всичката египетска земя, щото да говори: Жив Господ Иеова! " Откровение 20 глава от 9 до 15 стих. 9 стих: „И възлязоха по всичката ширина на земята и обиколиха стана на Светиите и възлюбления град; и падна огън от Бога из небето, та ги изпояде." 10 стих : „И дяволът, който ги лъстеше, хвърлен биде в езерото огнено и жупелно, дето е зверът и лъжовният пророк. И ще бъдат мъчени ден и нощ во веки веков." 11 стих: „И видях един бял престол голям и тогози, който седеше на него, от лицето на когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях." 12 стих: „И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога и книгите се разгънаха и друга книга се отвори, която е на живота и съдени бидоха мъртвите според делата си от писаното в книгите." 13 стих: „И даде морето мъртвите що бяха в него: и смъртта и ада дадоха мъртвите що бяха в тях; и съдени бидоха всеки според делата си." 14 стих: „И смъртта и ада хвърлени бидоха в езерото огнено. Това е втората смърт." 15 стих: „И който не се намери записан в книгата на живота, хвърлен биде в езерото огнено". (Аз прочетох.) След това от Съборната книга 185 стр. и 298 стр. - „Всички неща, които стават с Любов, са по Дух, а всички неща, които са без Любов, са по буква." Правило: Истината изключва всички удоволствия, Мъдростта изключва всяка глупост, а Любовта изключва всяко насилие. Правило, казано чрез ума на най-добрия ученик.
към текста >>

Неизказана скръб, всичко ми е мрачно и черно.
Две години Учителят с теб се е занимавал, тъй както с никоя друга и ти щом нищо не си научила. Сега работа, работа трябва за теб. Да си уредиш работата. Защо ще си губиш времето тук да седиш. (В най-голяма скръб аз си отидох вечерта в 8 часа. Неизказана скръб, всичко ми е мрачно и черно. Мисля вече да не ходя никъде и мълча, абсолютно ще мълча с всички, щом не говоря истината.) - Казах: Получих телеграма от Минчо Сотиров, че дъщеря му ще дойде тук да следва. - Туй е Ваша работа с него. Защо го казваш на мен? - Аз исках да Ви питам. Дали може тя да остане в „66" временно, защото у дома не може.
към текста >>

68. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме.
Срещнах се с г-н Михалчев. На обед почувствувах отпадналост. Целия следобед бях отпаднала, не ми се движеше, нито говореше. Вечерта излезнах в 5 часа, трябваше да се срещна с г-н Кацаров за реферат, едва стоях. Се ми се сядаше, това сигурно е се от горещината. В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме. 09.07. Петък. Станах в 5.30 пак ясно и топло. Със Стефка си легнахме и спахме до 11 после тя си отиде. [Стенографски текст.] Мислихме какво ще ядем утре, много искахме [стенографски текст]. Вечерта пак се изкъпахме и си легнахме, не можахме да спим, се се събуждахме, задрямвахме и се събуждахме.
към текста >>

ЧЕРНОВА ОТ ПИСМО НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Може би последни Ви се обаждаме ние.
Марийка: Деяния.на Апостолите 15 гл. ст. 26-29 Невенка: Второ Послание к Коринтяном 13 гл. 3-7 ст. Савка: Йоана 1 гл. 25-28 ст. ЧЕРНОВА ОТ ПИСМО НА САВКА ДО УЧИТЕЛЯ Може би последни Ви се обаждаме ние. Преди всичко Ви благодарим за всичко, което ни дадохте, за всичко, което получихме, видяхме и преживяхме там. Тази година си наредихме следната програма: всяка вечер си миеме краката, лицето, шията, ушите и ръцете, било със студена, било с топла вода. Сутрин си правим упражненията. Сега сме пред прага на 7 дневния ни пост и молим Вашето съдействие. Миналия път аз чувствувах много силна жажда, но тя не бе по-силна от думите Ви казани чрез Паша, че ако искаме да пием вода, то по-добре да не постим.
към текста >>

69. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Някой се дави в морето.
Това е отрицателна мярка. Ако биеш, ако затваряш някого, това не е мярка. Мярката - това е нещо положително. Който бие той няма мярка. Той не знае как да постъпи. Някой се дави в морето. Вие се хвърляте да го спасите. Той ви хваща и се стиска за вас Но това обич ли е? - Това не е обич. Ако детето ти те обича, то ще те обича през целия живот. Но утре то ще си вземе дърмите, ще си отиде и ще си казва- Нашият старият какво прави още?
към текста >>

Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство.
Сега, кое учение е по-лесно за изпълнение? И това лесно учение - Любовта към Бога - за някои било нещо невъзможно. И тук се проявява учението на двете братства в света. Този е бил спорният въпрос. Братството се раздели на две страни. Тези, които са казвали, че трябва да се започне от Любовта към Бога са Бялото Братство, а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния, това е черното братство. Имате ли първия закон ще можете да изпълните втория закон, а само вторият не може да се изпълни. Любовта към Бога е първият, Великият закон. Кои са крайните точки на Любовта? - От една страна радостта от друга страна - болката. Както имаме ден и нощ.
към текста >>

Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони.
Българите са хора материалисти, а японците тщеславни - те имат крайната цел, да завладяват Америка, да завладеят чрез жълтата раса целият свят. Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя.
към текста >>

Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела.
Сега се разтърсиха хубаво, и всичките им планове ще се осуетят. Между всички неща на земята има преплитане, но когато се качиш в Божествения свят виждаме същинските причини на явленията, които стават. Защо българите отказаха събора, има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство.Сега го извеждат на съд занеизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела. Разпнаха Христа, светиите избиха и пр. и ще ги осъдят. Ще вземат властта от тях, тяхното небе и тяхната земя. Ще дойдат Белите Братя с ново небе и нова земя. Сега светът се съди.
към текста >>

70. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

Светът е морето.
ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство. 6 часа след пладне, 22 април 1927 г. в стаята на Учителя Тайна молитва Сега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа. Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето и то е разумно.
към текста >>

Пътниците са разумни, морето и то е разумно.
Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа. Всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критически времена. Всяко течение и то си има своя път на движение. Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен, не свършва университета. А има и ученици, и тяхната работа, главната им работа е да учат и те трябва да учат, за да свършат университета.
към текста >>

- Христос ги прати в морето!
Той е на запад, зад гърба ни. С него ще се повдигне ли цената на мястото! Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какв о ще стане с тях! - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие - на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат и пари да им плащат, а българина иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам „попщина да няма", разбирам, да няма дух на разногласие - когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действувате.
към текста >>

* * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето: Появата на новия континент Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях.
А чудеса могат да се правят само там, гдето има вяра. Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им. 1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето: Появата на новия континент Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечни места, а Балканския полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте.
към текста >>

Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град.
Христос в своите си не можа да направи чудеса заради безверието им. 1 часа и 20 минути след пладне. Отче наш. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. * * * Вечерта от 9-11 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето: Появата на новия континент Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много големи езера; Балканския полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по -вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечни места, а Балканския полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте. * * * 5.
към текста >>

Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище.
Но понеже е общо, всичко се носи лесно. Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила. Другите разтоварят, както конете, а нея товарят. Англия ще се загуби, за да излезе нова Англия. Както сега в Далечния Изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама. Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище. Та няма защо българите да се борят за излаз на Бяло море - на Средиземно море - ще го дочакате, било в плът или вън от плътта. Землетресенията се определят по точки и сега вървят постепенно, но още не е дошло до тук. Сега се например към формоза. Япония, Америка, а Балканския полуостров е оставен за по-далечни времена. Част от гръцките острови, Мала Азия ще потънат.
към текста >>

Та няма защо българите да се борят за излаз на Бяло море - на Средиземно море - ще го дочакате, било в плът или вън от плътта.
Англия и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила. Другите разтоварят, както конете, а нея товарят. Англия ще се загуби, за да излезе нова Англия. Както сега в Далечния Изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама. Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне, особения спорен въпрос, южна Тракия, в Средиземно море, което ще дойде до Родопите и тогава българите ще имат пристанище. Та няма защо българите да се борят за излаз на Бяло море - на Средиземно море - ще го дочакате, било в плът или вън от плътта. Землетресенията се определят по точки и сега вървят постепенно, но още не е дошло до тук. Сега се например към формоза. Япония, Америка, а Балканския полуостров е оставен за по-далечни времена. Част от гръцките острови, Мала Азия ще потънат. Това са предсказания, за които време не се определя.
към текста >>

71. БЕСЕДИ НА Учителят пред ръководителите 1930 год.

Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине.
Още по-трудно е да караш неспособният да учи. А съвсем трудно е да караш куцият да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното докато има нужда ходи, хойка цял ден. Щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга, и спи. Питам: От такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи", то е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма", тогаз питам, каква придобивка имаш?
към текста >>

Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени.
И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/. Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани.
към текста >>

Гледам някои от вас са уморени.
Това е работа с вътрешен часовник, по Дух да работите, а не по часовник, не по буквата. Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете вие ще станете участници и ще ползувате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас, за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползуваме от благата му, които то раздава. Та желанието на вашия Учител е: Придобивки да имате в растежа и плод да принесете. Гледам някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете. Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце.
към текста >>

72. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница.
29. МИНЧО СОТИРОВ Необходимо е да опиша по-подробно каквото знам за брат Минчо Сотиров и за сестра Величка Стойчева, и двамата бяха като първи членове на братския кръжок в Бургас. Брат Минчо Сотиров беше офицер от българската армия и стигна до чин бригаден командир след първата световна война. При запознаването ми с него през 1912 год. Беше капитан, завеждаше граничен участък край Черно море от Бургас до турската граница. Беше родом от гр. Сливен, имаше брат на име Стефан, също офицер и сестра Райна - по мъж Грозданова. Тя прие идеите на Учителя. Сливен е давал много офицери на България. Тогава, някои по-бедни семейства изпращаха синовете си да следват военното училище; след завършване трети клас отиваха в това училище в София, а след четири години завършваха образованието си и ги произвеждаха „кадети", след това юнкери, и едва след завършване на военното училище - един вид средно образование, отиваха в редовете на армията като подпоручици.
към текста >>

През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната.
Беше голям приятел на брат Пеню Киров, ръководителят на бургаския братски кръжок. Използувал е да разговаря с него по всички духовни въпроси. Когато службата му като офицер позволяваше, посещаваше братските събрания и държеше хубави бележки, от това което брат Пеню Киров говореше като беседа. Често бивах у дома му, особено в неделен ден, когато идваше и брат Пеню Киров. Разговоряхме или посещавахме някои братски семейства. През Балканската война /1912 г./ брат Сотиров бе дружинен командир на опълченска дружина, с назначение да пази черноморският бряг, около град Мидия, завзет от българските войски в началото на войната. Там неговата част сполучи да отбие голямо турско нападение, с което се е целяло да застраши левият фланг на армията ни при Чаталджа. Освен всички военни качества, които тогава брата е вложил в тези сражения при Мидия, той е апелирал за помощ и по духовен път, призовавал е и Учителят да помогне. Събитията дадоха успокоение в района на Мидия, навярно с торпилирането на турският военен параход „Хамидие", намиращ се край нашите брегове, а също и успехът ни в сраженията при Люле-Бургас. След завръщането си от войната, брат Сотиров бе преместен на служба в Бургас, дето бе известно време домакин на 24 пехотен полк. Тогава си купи къща на ул.
към текста >>

73. 106. ЗЛОКОБНО ЗНАМЕНИЕ - 1949 год.

Николай Дойнов

При стъмване се прибрах в палатката си и уморен бързо съм заспал.
Поприказвахме още нещо и се разделихме. Идваха след това някои да питат какво да се прави, казах им всеки да се прибере в палатката си, да се загърне в топли дрехи и да чака до утре, сега е късно и нищо не може да се предприеме. А снегът продължаваше да вали. По-юначни братя и сестри обикаляха палатките и помагаха, ако имаше нужда за нещо. До вечерта снега наваля не по-малко от половин метър. При стъмване се прибрах в палатката си и уморен бързо съм заспал. Събуждам се някъде към три часа през нощта. Облякох се и излезнах от палатката. Снегът беше престанал, но духаше не много силен, но леден вятър, от който се бяха образували значителни преспи. Тръгнах към кухнята и с мъка изгазих преспите дотам. Влезнах, запалих клечка кибрит.
към текста >>

Едно черно агне, цялото черно, с малки остри рогца на главата си, беше се свило на кълбо точно върху огнището и много мило ме гледаше.
Снегът беше престанал, но духаше не много силен, но леден вятър, от който се бяха образували значителни преспи. Тръгнах към кухнята и с мъка изгазих преспите дотам. Влезнах, запалих клечка кибрит. Две светли точки блеснаха недалеч от мене. Запалих фенера, който имаше там и що да видя. Едно черно агне, цялото черно, с малки остри рогца на главата си, беше се свило на кълбо точно върху огнището и много мило ме гледаше. Погледнах го погалих го и го запитах: Откъде си дошло, кога и в такова време, как можа да дойдеш дотука и при това само, как път точно тука, където намираш своето спасение, къда са другите ти другарчета? Ти не си било само в планината? " Порои от въпроси, но то милото с навлажнени очички ме гледаше и искаше да ми каже: „Наклади огъня, свърши си работата и после ще приказваме". Прегърнах го и внимателно го отместих от огнището. Да се запали огъня с мокрите и затрупани от снега дърва, беше сериозна задача.
към текста >>

Вижда ли ме - цялото съм черно и с рогца на главата, като дявол.
Върви, върви подхвана Той, върви подир Мене, ти ще отидеш там при твоите братя и сестри, при второто езеро, ти си тяхно братче, нищо че си така облечен. Тръгнах, да знаеш колко трудно беше, изхленчи агънцето, сняг, преспи, камъни, ако не беше Господ да ме води, тъй щях да си остана някъде във виелицата из тези камънаци погребано в снега. Ти после ще видиш колко много са останали из планината, паднали и загинали и то големи говеда, хем какви са те силни, големи, здрави, а не като мене мънички и слабички. Дойдох, дойдох най-после измръзнало, намерих топлото огнище и легнах на него и се затоплих. Заспало съм и се събудих, когато ти дойде. Вижда ли ме - цялото съм черно и с рогца на главата, като дявол. Но аз не съм такъв, аз съм ваше братче от братството, вътре съм бяло. Ти не разбираш ли всичко това? Хем уж си чел дебели книги и мислиш, че много знаеш, а простички работи не можеш да разбереш. Великите неща имат прост израз. Господ с много дребни на вид неща, незначителни на пръв поглед говори за големите истини.
към текста >>

74. 2. ЗЕМЯТА КАТО МЯСТО ЗА ПРОЯВА НА ЖИВОТА

Николай Дойнов

При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер.
Тогава в него ще залегне идеята за Братството. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала.
към текста >>

Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила.
Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си. Според някои окултисти колебанията, които Земята претърпява се дължат на една тъмна планета, която се намира между Земята и Слънцето. Тази планета е невидима. След грехопадението, човечеството чрез мисълта си е влязло в района на тази тъмна планета. При катастрофата станала в Слънчевата система, от проникването в нея на Черно Слънце преди 5-6 милиона години, според мъдреците на древността, имаме една планета, която се наричала „фаетон" - лъчезарната, която се е движила в орбита между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала. От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето.
към текста >>

От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето.
Тази планета попаднала в зоната на Рош от Черното Слънце се е разрушила. Остатъци от нея и сега се движат по същата орбита, някои с известни отклонения. Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала. От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето. Освен това Земята от всички планети има най-голяма плътност, измерена е на 5,5 процента по отношение на водата. Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%. Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки. Тази голяма плътност на Земята, определя възможността на всички живи форми, които се раждат за да живеят на нея, да имат най-плътни, най-осезаеми тела. Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има.
към текста >>

Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%.
Тези късове сега астрономите ги наричат „Астероиди". При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала. От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето. Освен това Земята от всички планети има най-голяма плътност, измерена е на 5,5 процента по отношение на водата. Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%. Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки. Тази голяма плътност на Земята, определя възможността на всички живи форми, които се раждат за да живеят на нея, да имат най-плътни, най-осезаеми тела. Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има. Оттук трябва да приемем, че живите форми дошли на Земята за да живеят трябва да са облечени във възможно най- плътни одежди - тела, от всички, които се раждат по другите планети в слънчевото семейство. По този повод имаме преданието, че човека е направен от пръст, земя, кал.
към текста >>

Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки.
При тази катастрофа пострадват повече или по- малко и всички останали планети, като им се изменят орбитите - от окръжности стават елипси, осите на въртенето им се наклоняват повече или по-малко и изобщо се получават и ред други нарушения от първоначалния им правилен ред. Земята, сравнително, от другите планети е по-малко пострадала. От всички планети до Юпитер, тя е най-голямата, оттам и възможността да й се оказва едно по-сериозно въздействие от пристъпа на Черното Слънце е било по-слабо - върху нейната орбита и наклона оста на въртенето. Освен това Земята от всички планети има най-голяма плътност, измерена е на 5,5 процента по отношение на водата. Но, ако не се вземе под внимание грамадното количество вода в океаните, моретата и планините от лед по полюсите, то нейната плътност на веществото й ще надхвърли и 6%. Оттук става ясно, че тя е тежка и тази тежест е оказала също съпротива на въздействието от Черното Слънце, за да наруши в голяма степен нейните хармонични порядки. Тази голяма плътност на Земята, определя възможността на всички живи форми, които се раждат за да живеят на нея, да имат най-плътни, най-осезаеми тела. Основен закон даден от Саабей и другите мъдреци на древността е, че всяко живо същество за да се роди и живее на дадена планета, трябва да бъде облечено в одежди - тела съответни на естеството на самата планета, нейната плътност и другите нейни качества, като ос на въртенето, скоростта на въртенето около тази ос, атмосфера и други качества, които планетата има. Оттук трябва да приемем, че живите форми дошли на Земята за да живеят трябва да са облечени във възможно най- плътни одежди - тела, от всички, които се раждат по другите планети в слънчевото семейство. По този повод имаме преданието, че човека е направен от пръст, земя, кал. Същите тези мъдреци са създали и легандата за населяването на Земята от живите същества.
към текста >>

Това са насекомите и почти всички обитатели на моретата и океаните.
Към първият дял спадат тези, които са дошли преди идването на Луната, това са първите живи форми дошли на Земята. Към вторият дял всички живи форми, които са дошли след нейното идване. В първите, ясно са изразени две качества: Първо, стихийност в създаването на потомство и второ липса на майчино чувство, грижа към потомството. Това са примитивните форми, които нямат възможността за контакт с по- висшите светове, а само с онова, което сетивата им доставят. Те се тълпят да идват за живот на Земята, защото тези макар и ограничени сетива им доставят по-ясно осезаеми възприятия и те с това чувствуват живота по- осезаемо. Това са насекомите и почти всички обитатели на моретата и океаните. Те са и първите обитатели на нашата планета. В насекомите, тази стихийност, която ние по-отблизо можем да наблюдаваме е очевидна и всякога имаме възможността да разбираме и опитваме, онези спънки, които те са способни да създадат на живота, човека и другите по-висши форми на живот, създадени след идването на Луната, която донесе и създаде майчинското чувство и грижата около създаденото потомство. Там няма и не може да има стихийност в създаването на потомство. Така например комарите, стихийно се размножават, бодат с чудно устроените си хоботчета, хората и животните за да смучат кръв, храна за тях и с това ги заразяват с болести - на първо място маларията, която помита годишно милиони човешки същества. Така например е установено, че само в Индия умират годишно два милиона хора от малария.
към текста >>

Така е и в океаните и моретата, но създадени са китове и други могъщи същества, които поставят едно равновесие в такива безогледни стремежи.
Прокопаването на Панамския канал се прекъсва и се бави 34 години от комарите, които изобилствуват там, като само в първите години загиват от малария повече от 50 000 работници и инженери. Скакалците, тези страшно опустошителни насекоми, на големи тъмни облаци, те носят нещастие на човешкия род, като кацнат и със своето безогледно опустошаване на всичко посято, даващо продукти както за човека така и за неговите домашни животни. А термитите, всяка майка изхвърля хиляди яйца, а през целият си живот сто милиона яйца. И казва един мъдрец за тях, че са искали да завладеят Земята само за себе си. Затова Разумният свят е изпратил ледените епохи на Земята за да се премахне тази възможност. Така е и в океаните и моретата, но създадени са китове и други могъщи същества, които поставят едно равновесие в такива безогледни стремежи. Всички примитивни живи форми на Земята се раждат с устрема да изпитат и имат по-цялостен и осезаем живот. 26 октомври 1987 г. ------------------------------ * Под заглавието в оригинала (машинописен текст) има ръкописен текст от автора: На Вергилий от Николай.
към текста >>

75. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение.
В България има доволно други, които да проповядват дарвинизъм, комунизъм и разни други вида изми с левичарски течения, а също и да ги учат на истинска наука. Понастоящем България най-много се нуждае от способни, искрени приятели, които да работят в нейна полза в странство, като посочат, колко онеправдана е тази България и колко голяма нужда има тя от справедливо третиране. В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19.
към текста >>

И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот.
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък. И ние изгонихме религията из училищата си, свещената религия, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен... Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк. Нека, прочее, бъдем спокойни за бъдещето, дълбоко невъзмутими и толерантни.[7] Всяка истина, която носи спасение за света, се е посрещала с вой и отрицание.
към текста >>

76. 79. ГЛАДУВАНЕ ЗА ПОСТ

Все сънувам, че съм на езерата, че съм на Дунава, на Черно море, че водата да се прекара при мене.
Равна, ми писаха, че Учителят препоръчвал 10 дена пост. Ама не ми писаха, че трябвало да се употребява вода. И аз се отдадох на абсолютен пост, пък учех четири отделения в една стая само, понеже селото беше малко. С хората живеех добре и на първия и втория ден не чувствах глад. Третият ден обаче се превърна в жажда. Все сънувам, че съм на езерата, че съм на Дунава, на Черно море, че водата да се прекара при мене. Страшна работа е това абсолютният глад. И като дойде седмият ден, аз пресипнах вече. Нямах сили, обаче продължих да уча четири отделения. Децата забелязали и казали на родителите си: „Учителят е болен." Тогава дойдоха някои от селяните, които ме обичаха, и казаха: „Г-н Ганев, ти си софиянец, затвори училището, понеже няма друг учител, де, и иди се лекувай в София и като оздравееш, ела." А аз не им казвам, че съм се подложил на глад, че не ям. И като минаха десет дена, пък не ми дойде на ума, че трябва клизма да се прави, да се очистят червата.
към текста >>

77. 97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД

Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка.
97. СПАСЕНИЯТ ПАРАХОД Учителят може да си прави тялото видимо и невидимо, а може и да си напуска тялото. Това ни доказва следният случай. Аз съм сякъл и даже Учителят ми е помагал на Рила. Един път, де, ама през другото време все аз сека клекове, И от клековете направили много пейки, така-магаренца, за да можем да сядаме вечерно време от 6 ч до 10 ч - нашите братя и сестри имат разкази, стихове, някои певици има, изобщо всяка вечер можем да се забавляваме, правим нещо като вечеринка. Някои пеят, други свирят, трети прочитат свои разкази, които през деня са написали. Значи, творчеството, което през деня е направено. Имаше даровити братя и сестри. Докато те пееха, свиреха и четяха свои работи, аз бях седнал до Учителя от лявата Му страна. И както слушахме изнесеното от братя и сестри, Учителят клюмна глава, заспа и се облегна на моето дясно коляно.
към текста >>

След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине.
Как тъй Учителят допреди малко слушаше какво пеят или какво изнасят артистите, а пък заспа и се облегна на Пенювото коляно! Той само се облегна на мене и настана гробна тишина. Всички бяха като гръмнати: на Учителя лошо ли Му стана, какво - и мълчат. А клековете пращят, горят много силно. И всички мълчим и се чудим какво да правим. След малко Учителят се раздвижи и каза: „Спасихме един параход от погиване." Значи, Учителят седи при нас, но се излъчва духом и отива при капитана на кораба и го упътва как да обърне кораба, защото морето било развълнувано и имало опасност корабът да загине. И той бил дал тревога да му помогнат. Учителят, значи, му помага, като му внушава как да възвие парахода и спасил хората от удавяне. А ние през това време бяхме пред огъня на Рила и тялото на Учителя беше полегнало на моето коляно.
към текста >>

78. 12. ПРОЯВЛЕНИЕТО НА ДУХА И ЛЮБОВТА ЧРЕЗ СЛОВО, МУЗИКА И ЖИВОТ

Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море".
Всички са насядали на трапезата и слушат. Слуша и Великият Учител, а брат Пеню пее ли, пее. Няма по-хубаво място да пееш народни песни от двор и то на трапеза. Създава се настроение, има и подходяща обстановка, има ги слушателите, има всичко, само да можеш да пееш. Изпях им песента: „Мамо, речи тату" от Васил Стойнов. Тази песен е от сборника на Васил Стойнов, които обходи навремето цяла България от Тимок до Черно море и записа близо 12 000 песни и така нарече сборника си: „От река Тимок до Черно море". Положи голям труд и излезна голямо нещо: всяка песен бе отбелязана от кое село е, коя жена я изпълнява, кой певец я пее. Аз, като ги видях, че са излезнали от печат, не ги купих, макар че не бяха скъпи, но после научих някоя и друга песен от този сборник. Ето, дойде и времето да се зачете трудът на този автор и аз пеех песен, написана от него, на Мировия Учител. Какво по-голямо уважение към този автор! Той едва ли някога би подозирал, че неговият труд ще се оценява по този начин.
към текста >>

79. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра.
5.I.1934 год., петък Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото.
към текста >>

Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах.
Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче. Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
към текста >>

Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал. Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
към текста >>

Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава.
Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри.
към текста >>

Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи.
16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им. Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля. Има студ, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна. Сънувах интересни сънища, но не ги записах.
към текста >>

И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч.
После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша. На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев.
към текста >>

Следобед - реферат за маларията.[/b] [b][b]4.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Пътувам някъде за нашето село.
При започването лекцията по четене в III отделение диригент бе едно малко дете, което изкусно ръководеше децата. Кога се завършваше на обед, запитах госпожата учителката на отделението това дете какви му са родителите, а госпожица Толумбаджиева прибърза да ми даде осветления, че детето е син на бедни и прости родители. Следобед аз забелязах, че г-ца Тулембаджиева би говорила с мене по нещо, ако се познаваме.[/b] [b][b]3.III.1934 год., събота[/b][/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувам, че ние сме седнали с брата Тошев, а ето, дойде г-ца Тулум-баджиева, поздрави ни общо и после седна до мене, като си възви коленете и ги допре на моите колене, понеже бяхме седнали на една пейка. Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих.[/b] [b]До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията.[/b] [b][b]4.III.1934 год., неделя[/b][/b] [b]Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка.[/b] [b][b]Сън.[/b] Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.[/b] [b][b]Друг сън.[/b] Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина. Без да забележа, съм се покачил над една имитирана, но много опасна пропаст, където животът ми висеше на косъм и се събудих навръх на пропастта, над един път, където ако падна, жив не ще остана. Това бе срещу къщата на Петко Тодоров Братиев във Водица.[/b] [b]До обед имахме лекция по гимнастика и критика, а следобед - свободни.[/b] [b][b]5.III.1934 год., понеделник[/b][/b] [b]Един от членовете съдии при окръжния съд, Костов, реферира на тема как се произвеждат избори, а след него имаше инспекторът реферат как се преподава чужд език, или как да преподаваме български език в турските училища.
към текста >>

Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом.
Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X. Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция. Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека.
към текста >>

80. 1934 година

Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра.
5.I.1934 год., петък Отидох в Учителския съюз. Дружественият комитет се наканил да се яват делегация пред Министра на народното просвещение. Но Досю Негенцов си навехнал ръката, та не може да дойде. Аз предадох телеграмата, протокола на настоятелството и заявлението на Равнени и ги предадох на Ив. Пастухов, но понеже всичките членове бяха закъснели, то не ме изслуша Пастухов добре. Из пътя за Министерството го поосветлих и в министерството той, без да е разбрал, че това са чернови, ги предава в ръцете на министъра. Министърът, когато влиза съюзният комитет, повиква главния секретар, началниците и подначалниците, и те да слушат що ще докладва комитетът. Министърът е дал нареждане да се изправи погрешката в Равна, ако са били учителките волнонаемни. А Косачев на излизане ми връчи заповедта, че съм назначен в турското училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско. Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото.
към текста >>

Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах.
Мъка ми стана, че ме местят от сръбската граница на гръцката, но реших да заема мястото. Отидох у Янкова, там бей Еленка. Съобщих вестта. На всички стана добре, само Еленка се натъжи и гледаше да се потули, за да започне да плаче. Съобщих на Учителя, че съм назначен в Кърджалийско, той ми каза, че е добре, турците са добри хора. Еленка ме кани на разговор, обаче бях много изморен и затова си легнах. Назначаването на уволнения от с. Равна Пеню Ганев в турското село Казалджик-Кафтан (Кърджалийско) на 5.I.1934 год. 1. До Господина ПЕНЬО ГАНЕВ СОФИЯ МИНИСТЕРСТВО на НАРОДНОТО ПРОСВЕЩЕНИЕ ОТДЕЛЕНИЕ ЗА ОСНОВНИТЕ УЧИЛИЩА №535, 5.I.1934 г., София Със заповед № 28 от 4.I. т. г. сте назначен от деня на встъпване в длъжност за редовен учител при частното турско училище в с. Казалджик-Кафтан, Кърджалийско, по български език и българска история и география.
към текста >>

Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч.
В 10 ч. бяхме на Изгрева. До обед си почивах, а следобед се приготовлявах. Времето все облачно, студено. Учителят все в горницата, на беседи не слизал. Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
към текста >>

Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава.
Станах, облякох се и отидох другата стая. Чакаха ме на ядене. Не ми се ядеше, защото тъй рано не съм свикнал да ям. Имаше баница, кисело мляко и др. След това те си легнаха да спят, след като повторно биха даула, та вече да спрат да ядат из селото, да запостват всички. Аз отидох в стаята си, за да си направя наряда, но се чувствувах много изморен, та едва прочетох определената глава - от Лука I глава. Легнах и съм заспал. Селото Казалджик-Кафтан се намира западно от Кърджали на 1 1/2 часа, на левия бряг на р. Арда. Разположено е в самата долина на реката и е на равно място. Има 45 къщи. Турците са добри.
към текста >>

Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи.
16.I.1934 год., вторник, К.-Кафтан Тая заран, по общоприетия обичай на турците, разпуснахме децата за байрам, понеже днес ходят да събират колачи (краваи). Следобед ходих по реката, горе до Армутлий, до каика. С каика прехвърлят и добитъка заедно с товара им. Голяма скука ме налегна тия дни. Външно уж съм добре, а вътрешно като че нещо ме души, като че не задълго съм в това село, макар че аз го харесвам, като че съдбата и тук не ще ми даде покой. Чувствувам се уморен, задушен, като изоставен, не ми се чете, не ми се учи, не ми се работи. Все на сън ме кара. Времето все облачно. От време на време ще блесне слънце и пак се потуля. Има студ, но и хубави дъбови дърва има, та стаята ми е отоплена и добра, уютна. Сънувах интересни сънища, но не ги записах.
към текста >>

Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние.
К.-Кафтан Ясно утринно небе. Слънцето се показа зад източния хоризонт, който крие Кърджали от Казалджик-Кафтан. Много тихо време. Четох и писах нещо. Следобед отидох в Кърджали. Вземах чернова за акта и декларация за имотното състояние. След това отидох при господин Кирков, Бояджиев, чиято дъщеря е учителка в турското училище в Кърджали. Тамо разговаряхме надълго върху работата в турското училище. Сбогувах се и късно си дойдох. 19.I.1934 год., петък, с. К.-Кафтан Небето ясно, прозрачно.
към текста >>

Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари.
След наряда прочетох последната лекция от общия окултен клас във второто томче на „Неразрешеното", озаглавена „Природните звукове". Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия. Събудих се.
към текста >>

Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи.
Тя е толкова добра лекция, че аз пак ще я прочета и в нея се дават 2 задачи за разрешение през седмицата. Вънка е облачно, земята замръзнала, а към обед се поразмразя. Към 10 часът почнах да чета от „Nova Kulturo" беседата ,,La tritika grenero" . Към 11 ч ми се доспа и за да не ми е така отегчено, аз реших да си поспя. Късия сън, който сънувах, че седи покрай мене едно черно, женско, около 10 ^ 12-годишно циганче, одрипано, с шалвари. Пее, скача, много весело, но черно по цвета на лицето, и говори все неразбрани турски думи. Тук-таме аз ги разбирам, но то бързо, весело продължаваше да бъбри. Покрай него имаше и много турски деца. Аз като че се уж пробудих, но то все продължаваше да говори, да нарежда за мене почти неразбрани фрази, но с много весела физиономия. Събудих се. Започнах пак да чета.
към текста >>

Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с.
Не исках да чета лекция, защото само щях да се силя, без да схвана нещо. Легнах повторно и съм сънувал следния сън. Сънувам, че пътувам за някъде далеч, понеже там ме местят като учител. Пътувам в каруца, теглена от добри, охланени коне с червен косъм. Кой е каруцарят, тъкмо не помня, обаче едно знам - че като стигнахме по шосето донякъде, ето и Мика Тодорова, която пътува за тоя град, и тя дойде и се качи в каруцата и се завърза разговор на разни въпроси, колкото да не мълчим. Като пристигнахме в града, аз, Минко Тонев, сегашният ми съпътник по пропътуването ми от София до Черно море, и още Стефан Колев от с. Ярдъм, Поповско, и той пътува за някъде, но уж заедно трябвало да пътуваме. Мен ми е мъка, че пътувам така в нов край, където нямам познати. Но такава мъка ме налегнала, че се чудя що да правя. Като вървяхме из една улица, ето, от лява страна нещо като кръчма, но в кръчмата нищо няма, то някога е било кръчма. От западния й край - вратня, около която има много овощни дървета; сливи и др.
към текста >>

И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч.
После се заоблачи. Към 11 ч ходжата дойдоха да го викат от родното му село поради смърт на негов близък. И аз останах да уча децата до вечерта и да пиша лекцията. Понеже ходжата си отиде, затова аз тая вечер на волност и свобода си попях и посвирих и малко писах най-после до 12 ч. 23.II.1934 год., петък Станах за школа, но се залових пак с допреписването на лекцията. И понеже няколко вечери не бях си отспивал, та ми бе малко уморено, и затова си поспах до обед и преписвах лекцията докъде 11 ч. След това написах писмо на Еленка и на Димитринка Лилова - Мицка, която учителствува в Дари-дере. И към 4 ч ги занесох в Кърджали, също и лекцията, за да я предам на Тошев и след като я прочете, да я препрати до Паша. На края на Кърджали ме срещна кметският наместник на селото и ми предаде картички от Благо Цеков, който живее в Янкова, от брат Иван и писмо от Еленка, която ми изпраща бележки от лекцията и кратко писъмце, в което ми съобщава, че Косачев, началникът на основното образование, й казал, че имал сведения какво и тук съм се проявил. И ми казва сега да вземам мерки чрез брата Тошев. Аз предадох писмото до Мицка препоръчано и отидох при брата Тошев.
към текста >>

81. 1934 година Продължение

Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди.
Брат Тошев изпитателно ме загледа, как тъй набързо аз се запознах и ето, една госпожица се привързала към мене. И се събудих. До обед бяхме свободни, понеже бе независимостта на България, затова бяхме в кабинета на брата Тошев. Следобед - реферат за маларията. 4.III.1934 год., неделя Станах рано и след наряда четох от тефтерчето на Еленка. Сън. Сънувах, че едно болно куче черно, което уж сме го лекували, но не се излекувало, та му отекла главата и аз го съсякох, като му ошувках муцуната и то не може да ме повреди. Друг сън. Пътувам някъде за нашето село. Замолих чужди хора да ми натоварят дърва, та да ги откарам у дома. Те ги караха до Иван Рачков в Горната махала. Аз ги оставих, както ги стовариха конярите, и тръгнах по една стръмнина.
към текста >>

Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом.
Чувствувах се неразположен. След като си направих молитвата и гимнастиките, тогава дописах резюмето за брата Тошев и него и снимките на неговите хазяи ги изпратих по Рамадан X. Еминов за Кърджали до брат Тошев. Тая заран аз прекарах в леглото около час седнал, в размишление, но не станах да чета лекция. Днеска съм в почивка. Не се чувствувам уморен, убит тялом и духом. Не ми се чете и нищо не ми се прави. Мисля си все за Еленка, за бедата, или щастието, не знам как да кажа. Но аз все за нея се кахъря и мисля. Мъчно ми е, че съм сам тук, а от друга страна съзнавам, че това е най-хубавото положение за момента, което небето засега може да ми даде, за да се моля повече и да се обърне молитвата и умът ми към Бога, Който всичко може да промени в добро и оттова по-добро аз сега не желая, но съм много разсеян, та трябва да се съсредоточа, да се науча да мисля, за което аз искам, а не да ми се натрапва отвън. И без това тия състояния са външни влияния, но са много силни, щото могат да съборят човека.
към текста >>

82. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България".
Ден на охристианизиране младежта. Заведох учениците в манастирчето. Там им поговорих за значението на празника и ги разпуснах. Отидохме с Руско Станулов у Маруонкини, за да ни посвири Васил с кавала. Обядвахме у тях. Следобед си готвих лекцията с методически единици „Черноморски бряг на Северна България". До 12 ч вечерта все четох, също и помагах на чешмата, за дая мръднем. 5.ХI.1934 год., сряда Четох лекцията в природата. Учих само 2 часа. Приготвих се за Годеч и в 1 ч потеглих. Държах си лекцията, Каралеев и Станимиров [казаха, че] съм претрупвал децата с много знания и не съм ги подтиквал те самите да работят, а аз наготово съм им давал.
към текста >>

Обясних защо се казва Черно море.
Напомня ми Еленка, че предложението да кореспондира на есперанто госпожица Юлия Божилова е женски долапи и че целите й били други и че да се пазя. Тази вечер мисълта ми е все върху лекцията ми в Годеч. Обвиниха ме, че много съм дал на децата, че съм употребявал някои непотребни и неуместни думи и че нямало система в преподаването ми. А пък накрая ме хвалиха все пак за добрата ми лекция. Но същественото аз изтъкнах и се схвана от децата първо, че за Северна България Варненският залив с Варненското пристанище са порта - врата, през която се изнася и внася стока. Обясних защо се казва Черно море. Каква му е водата. Разгледах бреговата линия. Обясних, че другаде бреговете са стръмни и няма условия за селища, а единствено удобно място е Варна, разположен на удобното и хубаво пристанище. Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане.
към текста >>

И най-после прочетох им едно четиво за Черно море.
Обясних, че другаде бреговете са стръмни и няма условия за селища, а единствено удобно място е Варна, разположен на удобното и хубаво пристанище. Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане. Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата. Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек.
към текста >>

И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България.
Изтъкнах забележителностите на Варна и в околностите на Варна. За всичко правих частично схващане и най-после - общо схващане. Разгледаха снимки и изгледи. Подчертах най-после пак за голямото значение на Варненските морски бани и че те са причината за увеличението на Варна на жителите му. И най-после прочетох им едно четиво за Черно море. И нарисувах Черноморския бряг и на Северна България. И разпуснах децата. Но над всичко това, аз не трябваше да се самообвинявам, че съм направил погрешки, а трябваше да ги оставя да си кажат думата, че тогава да стана и се защитя. Не трябва да се дава кураж на кучета, които джавкат, да те лаят, а ги заплаши. Издържана лекция трябва да се защищава, а не да им се самопризнава човек. От много глава не боли, така че би било погрешка моя, ако не знаях, ако бе непълна лекцията ми.
към текста >>

Бях уморен снощи много, та го четох, но през куп за грош.
Каралеев ме критикува и обясни, че географията не е разказвателна наука, а обяснителна. Да се застъпва биологичният принцип. Че условията налагат да се занимава народът с търговия, рибарство и пр. 6.ХII.1934 год., четвъртък Станах в 6 ч. Прочетох писмото на Еленка, което получих снощи, след като изкарахме конференцията. Бях уморен снощи много, та го четох, но през куп за грош. Започнах да й пиша едно [писмо], но го изгорих в печката и написах друго, с друг дух. Тая сутрин се чувствувах много неразположен и с много тягостно състояние. Денят бе облачен, но топъл. Но иначе душевно аз прекарах голяма мъка и тежка атмосфера. Много тягостно прекарвах часовете с децата.
към текста >>

Като че ли съм много натоварен и преуморен.
Не е съвсем студено. Няма още замръзнало. Снегът се стопил и земята е пак черна. Душевното ми разположение не е радостно. Нещо ми тежи и измъчва. Като че ли съм много натоварен и преуморен. И духом не съм бодър. 14.ХII.1934 год., петък В 6 1/2 станах. За клас четох от изпратените от Еленка резюмета. Сънувах, че ме води някоя си госпожица, чиято къща е някъде си в един парк. Извива се широка алея по височината, като лъкатуши и минава покрай все хубави от двете страни акации и други дървета.
към текста >>

Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца.
Чувам, че се гръмва. Ловец гърмял на заек и го убил. Ето, аз бях там и го видях окървавен. Чудя се на ловеца как е гръмнал така, когато насреща пушката му зад заека има каруца с два коня, вързани на каруцата и ядяха сено. Заоглеждах конете по краката, за да видя да не би някои сачми да са наранили конете, но не забелязах, като говорех на тоя, който гръмна срещу конете. Но ето гледам, че той убил едно черно женско агне, което се натикапо в задното колело на една друга каруца. Колелото като че ли го извъртяло, та го затикало между сандъка клемията и колелото. Извадиха го оттамо други хора. Аз засуках между тия каруци и с други един човек влязохме в някаква сграда. Там бе и ловецът. Ловецът е от Ковачевец, но не го познавам.
към текста >>

Тази вечер щяхме да имаме вечерно училище.
Голяма меланхолия ме е обзела. Към 11 ч дойде от Смолча Йордан Стоянов, народният певец. Остана да пренощува и тая вечер тук. На вечеря ходихме у Антови. Правиха ни наложеник (качамак със сирене и масло). Тази вечер щяхме да имаме вечерно училище. Дойдоха около 5 души и не започнахме да работим тая вечер. Легнахме към 11 1/2. 25.ХII.1934 год., вторник Станахме в 5 1/2 ч. Стоянов закуси и на присъмване го изпратих до край село и си замина за Годеч - София. Не съм можал да спя добре.
към текста >>

Чувствувам се изморен, изтощен, без ищах за нищо.
Дойдоха сестрата на младоженика на Рака от София заедно с мъжа си - момче от Липница и една прогимназиална ученичка и едно слугинче от Комщица. Стояха в канцеларията до 4 ^ 5 ч следобед, докато се завърне сватбата от Комщица. Днеска по попълване на картите ми помага Георги Божилов Петров. И днеска свършихме почти от грубата работа по преброяването. Остава да ги изчисля, допопълня, номерирам и пресметна и да са вече готови. Чувствувам се изморен, изтощен, без ищах за нищо. Унилост, отпадналост. Изкъпах се и изпрах и си легнах в 10 1/2 ч. 31.ХII.1934 год., понеделник Сън: Сънувах, че с Рали Арнаудов играем, танцувахме заедно и то играта ми бе лека, сръчна, приятна, и даже се чудех на хубавата ни игра. В компанията на зрителите из многото публика бе и Еленка. След играта потеглихме двама с Еленка, унесени в сладки разговори из Евангелието.
към текста >>

Чувствувах се изморен, та не станах, кога се пробудих.
Изкъпах се и изпрах и си легнах в 10 1/2 ч. 31.ХII.1934 год., понеделник Сън: Сънувах, че с Рали Арнаудов играем, танцувахме заедно и то играта ми бе лека, сръчна, приятна, и даже се чудех на хубавата ни игра. В компанията на зрителите из многото публика бе и Еленка. След играта потеглихме двама с Еленка, унесени в сладки разговори из Евангелието. * Лежах до съмнало. Чувствувах се изморен, та не станах, кога се пробудих. Като се развидели, станах, изметох, измих съдовете и запалих печката. След това направих наряда си и сварих юфка и закусих. Изпрах си дрехите и времето бързо лети. Викаха ме да отида да направя снимка на Рака с младоженика й Асен. Състоянието ми все не леко.
към текста >>

83. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна.
И че щастието се постига само от тоя, който е придобил, който се подвизава в пътя на Бога. Който търси царството Божие и Неговата правда, той всякога ще е щастлив. Не може смъртен човек да види Бога. Бога може да види само тоя, който е безсмъртен. Щастие има само в пътя Господен. След това написах лекцията си за Черноморски бряг на Северна България и гр. Варна. И следобед отидох по гости. Тия дни, в четвъртък, 17., 18., 19. и 20. януарий, има много силни снежни виялици. Печката все гори, а стаята студена.
към текста >>

Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч вечерта.
Надълго и широко описва болките и копнежите на своята душа, че й е тежко защо не са я пратили на училище, а потирили слугиня и робиня. Съобщава, че тя ще подбере едно от двете: или книгата, или смъртта. Изживявала мъки и терзания и всичко свободно време употребявала за четене. Тази сутрин, вместо лекция, прочетох изпратените от Еленка резюмета. Много хубави мисли прочетох. Тази вечер имах вечерно училище до 11 ч вечерта. 26.1.1935 год., събота От дълго време сме нямали ясно небе и тихо утро, може да се каже още отпреди месец. Нощес не бе много студено. И тая сутрин няма лед по прозорците. Сън: Сънувам, че съм някъде в моя квартира, но в непозната за мен обстановка. Дошли ми на гости Николина Угърчинска с още някоя си госпожица.
към текста >>

Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед.
Дамите тънко облечени. Аз си дадох двата чифта бричове на дамите, та се облякоха с гащи, Угърчинска облече туристическата дебела фланела и гуглата, а Калинова - кожухчето ми и шала, с който си опасвам кръста. На Георгиев дадох един бял шал. Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч и си дойдох да спя. В 10 ч си легнах.
към текста >>

Вечерното училище продължи до 12 ч.
1.II.1935 год., петък Написах снощи на Еленка писмо. Тая заран го дописах. Прочетох изпратените резюмета от Еленка в клас. Хубаво писмо написах на Еленка, знам, че тя ще се радва. Целия ден бе студено. Вечерното училище продължи до 12 ч. Легнах си в 1 и 10. 2.II.1935 год., събота Станах си, кога се разсъмна добре. Цял ден е студено и почти все валя сняг. След обяд спах 2 часа. Не ми се правеше нищо.
към текста >>

Тази вечер на вечерното училище не дойдоха много от хората, та пяхме песни до 11 ч.
Многократно се повтаряше. Ни снегът стана дебел. Легнах си в 12 ч. Сън. Сънувах, че се вра някъде из някакви си места - точно не помня, но не бе добър сън. Днешния ден вече започнах да уча III и IV отделения до обед, а I и II -следобед и така по-леко се учат и препитват. Тази вечер на вечерното училище не дойдоха много от хората, та пяхме песни до 11 ч. Вънка сняг вали и виялица. Днес пощата от Драгоман не дошъл, понеже е голям сняг, няма пъртина. Получих писмо от фейзула Мюмюнов от Казалджик-Кафтан. 6.II.1935 год., сряда Станах в 5 ч. Вънка вчера и снощи бе ясно, а ето сега вятър вее и на разсъмване започна силна снежна виялица.
към текста >>

Цял ден и вечерта до 12 1/2 имах вечерно училище.
Те си търсят момък, търсят си човек, за да се задомят, ако ги удостои съдбата с добър момък. На сутринта очаквах Станчо Раденков да ми донесе писмата, които вчера е вземал от Годеч, Към третия час писмата ми се донесоха. Състоят се от писмо от Еленка и три резюмета пак от нея. В писмото тя ме упреква за някои минали мои отношения спрямо нея. Изобщо от писмото аз останах огорчен. Цял ден и вечерта до 12 1/2 имах вечерно училище. Легнах и станах за клас. 8.II.1935 год. Преписах резюметата, които ми е пратила Еленка. След това написах едно писмо на Еленка с упречно съдържание и малко със сатиричен дух. Младен отиде за Годеч, като занесе писмото, и също изпратих на Анастас Поп Христов реферата си „Как да използуваме историята за националното възпитание на младежта".
към текста >>

За школа не станах, защото се чувствувах много изморен.
След това дойде и царят и говориха с Учителя. * Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за утвърждение и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви. Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре.
към текста >>

Аз не бях гладен, но пак вечеряхме и така заедно дойдохме на вечерно училище.
Много хубав ясен ден. Никакъв вятър няма. След учебните часове отговях. След това отидох у Русим Станулов. Изгорил си момчето Петър и ме вика да ги посъветвам що да го правят. Аз не бях гладен, но пак вечеряхме и така заедно дойдохме на вечерно училище. Стояхме до 11 1/2 и се разотидоха. 23.II.1935 год., събота Времето към промяна. Всички далечни планини на хоризонта се виждат, обаче небето забулено с облаци. Слънцето се показа и щом дискът му излезе зад източния хоризонт, се скри зад облаците, които на изток са разпокъсани, мрежовидни, сменящи се с по-тъмни и ясни зони. Сънувах, че съм учител във Водица първоначален.
към текста >>

След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море.
Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място.
към текста >>

Имаше големи вълни като на развълнувано море.
Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място. Дойдоха жени голи, които се къпеха в реката, и отидоха да разглеждат крайбрежието.
към текста >>

Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен.
Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис. Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря. 11.III.1935 год., понеделник Времето студено, силен вятър. Вечерта имахме репетиция.
към текста >>

Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови.
Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка. Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови. * Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н.
към текста >>

Бях много изморен.
Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене. Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо.
към текста >>

Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо.
Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко.
към текста >>

Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече.
Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо. Хвърли се върху ми, но аз го хванах за носа и му стиснах силно челюстите, така че то не можа да ме ухапе, нито одраще. И друго ме джавкаше - сиво, но не успяха да ме ухапят. Като пуснах това, черното, то избяга, и не посмя да ме лае вече. Събудих се на разсъмване. Много ми бе тежко и часовете, особено дообедните, минаваха много тежко. На обед си направих сарми и си полежах и отпочинах. Валя дъжд и после пекна слънце, а към вечерта припадна тъмна мъгла. 26.III.1935 год., вторник Сън: Сънувах, че в България има революция и то болшевишка революция, стават сражения някъде.
към текста >>

До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре.
Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих.
към текста >>

Спал съм до съмнало, но съм изморен много.
Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима. Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица.
към текста >>

Деня прекарах съвсем изморен, изтощен.
8.IV.1935 год., вторник Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно. Чувствувам чрезмерна умора. Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си. Лошо състояние. Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител.
към текста >>

Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето.
Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя. Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме.
към текста >>

Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка.
Значи нощес ме е посетил и затова ми е даден тоя сън, да видя всички роднини събрани в Посабина и в съзнанието ми остават само чичо Рали, стрина Ралевица и син му Боби, за когото получих известие, че се е поминал. След това отидох в 9 ч в III прогимназия „Граф Игнатиев" със Стоянка Иванова Петрова, у които живея на квартира, и след като тя си получи дипломата, че завърши III клас на прогимназията, отидохме в I-ва Софийска девическа гимназия и я записахме за конкурсен изпит. Следобед пях и се изкъпах и свирих до залез слънце. 24.VII.1935 год., София След Идни тичане до областния съд, от който вземахме препис от съдебното решение и представянето му в инженерството в София, едва поправиха скицата, какво вече Гьондов не ще вземе от нас това, което планът му даваше. Започнах да се глася да си направя къща, обаче първо исках нотариално да се прехвърли мястото, което е по документи върху Еленка. Михаил Влаевски ми направи план за къщата, братът Славов, адвокат от Сливен, живущ у Тодор Стоименов, ми направи чернова за нотариалния акт по покупката на мястото от Еленка. Преди три години и го купихме заедно с Еленка от Райна Захариева и документът бе върху Еленка, а сега аз исках моя дял, да си имам документ върху си. 31 .VII.1935 год., сряда, София Отидохме с Еленка при Софийския I нотариус, но след като през предните дни цяла седмица се бяхме [снабдили] с всички необходими документи от общината, данъчното, акцизното, земеделската банка и така стана продажбо-покуп ката при нотариуса на тоя ден. 7.VIII.1935 год., сряда, София, Изгрева След цяла седмица спънки по плана ми, че не бил добър, че не бил направен от техническо лице, което да разбира от планове и пр., Плаиопазителят Никола Влъчков дойде и ми даде линия за строеж. Много ми помогна сестрата Николина Добрева, Бургазлийка, която работи в инженерството, за разрешението на плана и утвърждаването му. На този ден, сряда, 7.VIII.
към текста >>

Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата.
към текста >>

84. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1936 година

Прочетох до половината и се почувствувах изморен.
С Еленка имах разговор, но какъв точно, не помня. 29.III.1936 год., неделя Студен вятър вее от североизток. Полуясен ден. След наряда, докъде 11 ч все идваха хората да си подават декларациите на овцете и козите. Започнах да чета беседата от XII серия, том II, „Отец ти, Който види в тайно". Прочетох до половината и се почувствувах изморен. Прекъснах я и обядвах и си поспах и станах и я дочетох. След това ходих при Никола Станулов, за да го питам дали ще разреши да залесяваме долу, в Топлица, понеже тая седмица е седмица за залесяването. Оттамо като излязох, отидох у Борис Николов. Там останах на разговор докъде 9 ч. Вчеряхме и си дойдох.
към текста >>

От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета.
И му казвам, че ето, ще ги хвърля, за да си ги вземе, а аз си имам, но къде - не помня. * Събудих се рано. Станах. Чуват се гласове на славеи, и най-важният трел на чучулига долита отнякъде и колко славна песен! В тъмни зори тя се извила кой знай колко нависоко и тук от мъглата дочувам само последното й отекване на последния й трел. Птичките в природата, може би съзнателно, може би по инстинкт, ръководени от висши същества, стават рано, в зори, и се радват на живота и пеят и възхваляват живота, Твореца, а само човекът, потънал в грижи и неволи, се върти в грижи и суетни мисли и състояния, които бавно го душат и изсмукват всички жизнени сили от него, докато го изчерпат и захвърлят в гроба (безразличния, несъзнателния живот). От повече от 10 дни все облачното небе и по няколко пъти валене, тая заран се полуизяснило, а мъглата в Нишавската долина се разстлала като море с разни отсенки, стърчат само тук-таме острите върхове на високи баири, като островчета. Чепъна представлява бяла планина от покрилата го на талази мъгла. 31.V.1936 год., неделя Хубав ден. Изпитните беседи започнаха от 8 1/2 ч и траяха до 2 ч следобед. След като се наобядвах, дойдоха ученици да ми помагат да подредя библиотеката. Дойдоха и Василка Трифонова и Георги Божилов.
към текста >>

Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв.
На 22.1Х. се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче?
към текста >>

До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден.
се върнах, а на 28.IX. започнаха чак да учат, защото още вършееха хората, а щом поовършаха, започнаха непосредствено да берат царевиците. Тази година се изменят всички учебници и учебната програма. 5.Х.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се намирам някъде като че във Водица или някъде в планина. Не помня кой колеше или пък режеше някое черно агне, а от него течеше силно кръв. До черното агне съм аз, а до мене едно младо женско конче е умряло от предния ден. Аз гледам мъртвото конче и си думам, че това е една щета голяма, защото уж то е мое и е младо. Похванах го. То като да изглеждаше малко вече подуто, но малко. Кога го похванах, си рекох на ума: „Нима не може да оживее това конче? " Похванахго под челюстта.
към текста >>

Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада.
Тази вечер валя дъжд с гръмотевици. 9.Х.1936 год., петък Сън: Намирам се като у дома във Водица. Къде чердака, където бе едно време - между двора и хармана, се намира голямо здание, като църква - монастир или музей. В хармана, градината, се намират наши братя и сестри. Вкъщи, в нашата сегашна къща, е Учителят с някои наши хора. Дошъл е някой монах, около 40-годишен, с черно расо, висок и с малко прошарена, но извита напред и закривена нагоре брада. Уговорвал и разговарял нашите сестри, нещо по учението, че не били на прав път. Излизайки си къде нашата сая, ето ние със Стоицев го пресрещнахме и понеже попът ни срещна, внезапно си подаде ръката за целуване. Аз, без да обмисля, вместо поне здрасти да направя, му целунах ръката, като краката ми бяха малко преплетени и с крака аз направих един реверанс с малко приклякване. Когато приклекнах и се наведох, то краката ми останаха преплетени, като парализирани. Аз усетих, че тоя поп ме хипнотизира и повлия на краката ми.
към текста >>

Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н.
Навалял е сняг, няколко сантиметра. Студено. Четох 3. гл. от Йоана и едно резюме от беседата, говорена тая година, на 27.1Х.1936 год., в 10 ч преди обед - „Най-голям в царството небесно". А в 10 ч четох [от] трети том от XII серия беседата „Разумно кротките". Към 12 ч не можах да я дочета. Дойде Симо Игов и ме замоли да дам чернови на учителката Н. Шишкова, учителка в Разбоище, по Природознание, Родинознание и Нравоучение. След това към 3 ч обядвах. Разправях се с Крум Жотов по едни дърва. Реших да отида в Годеч, за да купя фондови марки, та да изпратя до Момчилградския пунктов учител, за да ми издаде удостоверения за класиране. Към 5 1/2 бях в Годеч.
към текста >>

Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях.
Напротив, старали сме се да имаме най-добри отношения. У Еленка аз не съм забелязал нищо, което тя да е свършила против мене, но аз много пъти съм я оскърбявал и впоследствие се кая, но пак съм повтарял тая си лоша черта, да бъда някога груб към нея. Сега, особено тая есен, много пъти съм прехвърлял филма на нашия живот и в мене си намирам много несправедливи и недобри отношения към нея. Много трябва да бъде човек внимателен, за да има един образцов живот и правилни отношения към своите, към близките си и особено към тая, която е доказала, че те обича. 2.ХI.1936 год., понеделник Снощи, вследствие яденето на тиквеника, нощес едва че не повръщах. Най-хубаво е никога да не ям Зарини манджи вечерно време, защото ми е тежко от тях. Кога си вечерям в стаята си лека храна, имам и добри сънища и състояния. Чуждите хора те натоварят с боклуци, та не можеш да се очистиш с цели дни. Изобщо, тая нощ не я прекарах добре. Докато рано се въртях в леглото буден, дочух силен плач. Оплакват умряло.
към текста >>

Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад.
Не се отбих в него, а продължих, да стигна в друго, по-нанагоре. Стигнах при него. Едното било уж на горската власт, а това, на което стигнах, било на Ловната организация, на Берковската. Аз си казах в себе си, че това здание е синоним на кръвопитие и жестокост, защото избиват невинните животни. Тамо видях много инструменти. Дойде ми на ума, че изоставих изморените си ученици назад. Потърсих някой да пратя някой с коне да ми дигнат багажа и го донесат, също и да доведат децата, с които върви Цеко. След това се заприказвах с някои наши братя от Упанишада, Недружелюбни се отнесоха. Гледам, че е тук и Учителят, обаче аз като съм пристигнал, не съм се погрижил за Него. И си казвам на ума: Чудна работа, как тъй не съм попитал Учителя дали не ще Му е нужно да сварим чай или нещо друго, да Му прислужа. Сам себе си осъждам и си думам: ето значението на сестрите, че те поне, кога са покрай Учителя, Му прислужват.
към текста >>

Написах му чернова.
В 1 ч отидох. Днес е съборът на Равняни. Като се наобядвах, отидох при Борис Манов, който е дошъл у Милуш Рангелов. Манов направи ревизията на училището и си отиде. Петър Георгиев ме замоли да му направя заявление за сечене дърва до лесничея. Написах му чернова. Отидох на вечеря у Сотир Георгиев и Петър. Йосиф Петров, научавайки се от Петър Георгиев, който отиде у него за мастило, че аз съм у Петрови, току дойде, Йосиф, жена му Софийка, Лидия и снощи дошлата им си дъщеря Цветана. Запознаха ме с дъщеря си и казаха, че те щели да отидат у сватови си Динчо Рангелов на гости, а Цветанка да останела при нас. Заприказвахме се с Цветанка и надошлите Георги Соколов с жена си Нина, Русим Станулов и жена му Драга, Деян Александров, жена му, Сотир, Петър и децата им - цяла къща. Вечеряхме, като аз ядох запържено кисело зеле и квасено козе мляко.
към текста >>

27.ХI.1936 год., петък От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла.
Тя се измъчвала много, че не съм й писал. Вечерта дойде Русим Станулов и ме покани на вечеря. Стоях тамо до 10 и 20 вечерта. Времето облачно и замръзнало всичко. Скреж по дърветата. 27.ХI.1936 год., петък От сутринта - ясно във висините, а Софийско и Нишавската долини са в море от мъгла. Ясно топло слънце предвеща с първите лъчи, че днес ще бъде хубаво време. До обед се колебаха мъглите, ту излизаха до Равна, но следобед се повдигнаха и се изясни небето. Чудни гледки към околния кръгозор и далечни хоризонти. Сън: Сънувах, че сме аз, Еленка, Учителят и много наши братя и сестри. Наоколо зеленчукови и други градини.
към текста >>

Изморен, изтощен.
Закусихме и Пиперков си потегли да си ходи. До обед четох беседата „Йоан вече дойде", от XII серия. Следобед правих репетиция с моми и ергени. Предадох и една песен - „Станчице, ле". Днес денят ми мина мъчително. Изморен, изтощен. Училището гърми от немирните ергени и моми, докато се съберат, за да почне репетицията. Легнах си в 8 ч. 14.XII.1936 год., понеделник Сън: Сънувам, че се сме ходили братя, сестри заедно с Учителя на екскурзия и то лятна екскурзия. Местностите са почти непознати. Аз бях отминал нанапред.
към текста >>

85. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто.
Нещо и аз криех дрехите си, не помня добре, но все нещо с укриване се занимавах. После си тръгнах и на едно място, при един кон -един поп. Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта.
към текста >>

Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки.
Закъснях за автомобила, който потегля в 2 ч за Годеч. Останах пак през Драгоман и отидох на кино да гледам от М. Горки „На дне" *, а Еленка - „Върху плаващия лед", в Народния. В 6 ч се събрахме. Вечеряхме в една млекарница и аз се сбогувах с нея и в 8 1/2 ч влакът потегли за Драгоман. Точно в 3 ч си легнах в леглото, но бях много изморен от тежките си обувки. *"На дне" (рус.) - „На дъното". (Бел. М.И.) 10.III.1937 год., сряда Сън: Отивам в село Крепча. Отседнах в една одая. Докато гледах огъня, поизлязох за малко, като оставих като че ли брата си Ивана, или забравих кой бе с мен, оставих го да наглежда огъня. Отидох да видя селото, до други одаи.
към текста >>

86. Приложение I. Т. Н. Караваневски Мазаров и творческият дух на българина София, 1940 г.

В такъв именно вид и силно разруменен, изморен и потен, ми беше представен от Казанлъшкия околийски началник през 1923 год.. при една обиколка около строящия [се] тогава мост над р.
Това събитие за него остава решающо, може би. Окрилен е един дух, макар и скромно, за тласък напред. Странното ободряване на добрия музикален познавач, Попгеоргиев. се сблъсква страшно с живота и с действителността... Мазаров е наново в селото ни! Значително отегчен и много загрижен, той се бори да спечели поне едно бащинско благоволение срещу напластеното вече роднинско мъдруване, че цигулар къща не храни. В такъв именно вид и силно разруменен, изморен и потен, ми беше представен от Казанлъшкия околийски началник през 1923 год.. при една обиколка около строящия [се] тогава мост над р. Тунджа при Павелбаня. Останах изненадан. Това беше вече един възмъжал, красив мъж, който работеше като обикновен, чер работник в предприятието и мечтаеше сладко, скрито, за Музикалната академия в София, а може би и нещо певече... - Поговорете му, вярвам, ще Ви послуша! Последните му думи при оная ни среща бяха изпратени с една мила, жизнерада и свойствена само нему усмивка. Вярата му, че аз ще склоня баща му, поне да не пречи на следването му, беше голяма.
към текста >>

Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова.
Над главата му виснеше, обаче, един странен тормоз от отговорни лица и некадърници... На сцената изскокна ненавистта! Дали в „Гусла" или в хора на румънската църква, дето пееше между другите и студентът Мазаров, го беше вече дочул главният диригент на Народната ни опера г-н Златин, аз не знам. Знам, обаче, останалото, а именно: че гласът на Мазаров му е твърде много харесал, за да го покани веднага и изслуша на клавира. И в него остава убеждението, че гласът на Мазаров е чуден тенор, от какъвто особено много се нуждаела нашата опера по това време. Г-н Златин замолил веднага настоятелно пред управата на театъра: да се направи всичко възможно, но гласът да не бъде изпуснат и забравен... Това, разбира се, става само срещу 2000 лв.! Стореното си остава само една капка в морето, което бушуваше зле в гърдите на Мазарова. Неговият голям и хубав глас имаше нужда от тласък, от непрестанна градация, от много и разумна авансировка. Това искаше правилното и човешко третиране на този изключителен глас, който можеше и да се загуби при систематическите препречвания или умишлени спъвания. Освен това, една страшна ненавист туряше крак на ритмичните стъпки и вълшебството на днешния Радамес от Аида или Манрико от Трубадур, както и в останалите роли, представени от него... Наричаха го дори „селяндур и дръвник"! Разочарован до болезненост, той се вижда най-после на страшното кръстопътище: към село или към Голгота! И тогава, с едничкия си приятел и ръководник Желю Минчев, подготвя здраво силите си за последно сражение.
към текста >>

Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото!
Той има гласовата мощ и техническите ширини на едно истинско българско дарование... Един нов световен вълшебник! Не е ли това същинският дух на усмирения Буцефал, в полза на творческия възход на българската нация? Не е ли това едно свръхизвихряне на могъщите всебългарски идеали към дните на бъдащето ни? Не са ли тия истинските мотиви, приказки и песни, които ни непрестанно нашепват родните балкани? Не е ли това безсмъртната мисъл на великия пълководец Наполеона, който една хиляда години след езиковата прослава на Симеоновите българи, заяви на юнаците си, че всяка войнишка редица съдържа по един маршалски жезъл? Не е ли това самата божествена песен на природата между Бялото, Ионийското и Черно морета... Не са ли това заветите на миналото! Не е ли това, най-после, вечната и нетленна душа на майката-земя, която е родила толкоз много герои-чеда, за да ги подреди на световния аеропаг като свидни, блестящи звезди от родното небе? И не е ли това светкавичният възход на дадена издънка от всебългарското вековно величие, подвизите и славата на което са обърнати към грядущите поколения? - Да! - това е точно тъй, както ни го дарява сам Бог, за да не забравяме никога, че в света има правда, която бди над всичко и над всички, всякога и навсякъде... Дано бъде тъй и само тъй, наистина!
към текста >>

87. I. Дневник на Елена Хаджи Григорова 3.III.1929 г.-11.II.1945 г.

Елена Хаджи Григорова.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Поспах си малко, защото се чувствувах уморена от неспане.
Във време на молитвата имах вдъхновение, отправих добри, чисти мисли към тях и се помолих за тях, да се събудят душите им, да прогледнат, за да вкусят и те от щастието и Божиите блага. В отговор на молитвата ми се падна стихът: „Никога не можем превърна закона на противоположностите в закон на подобието", сиреч не можем обърна към Господа един човек, който живее постоянно в закона на контрастите, не можем го направи щастлив, както не можем превърна жена в мъж. Дойде ми мисъл да й изпратя една снимка от мен, за спомен от Рила, при езерото. Прочетох 4а беседа, 9а серия. Деня прекарах добре. Поспах си малко, защото се чувствувах уморена от неспане. Ето и сега е часът 12 среднощ! На 4.III.т.г., понеделник, като станах сутринта, имах добро разположение на духа. Този ден бях канена на сватба у бай Георги Виденов, беше и празник. След наряда закусих и стана време да отида на сватбата. При мисълта, [че] трябва да отида, току ме обхвана една мъка такава, като че селото не ме събира!
към текста >>

Колко бях изнемощяла, отпаднала, уморена, изведнъж силите ми се възвърнаха, ободри се духът в мен, възрадвах се и благодарих на Бога за всичко.
Тя е, че не общувам много със селяните, да ги поучавам и въобще да давам светлина върху много неща, от които имат нужда. Значи, не посвещавам част от времето за тяхното повдигане и просветление, което длъжна съм да го правя. На 11 .IV.1929 г. сутринта, четвъртък, имаме групово събрание, прочетох ХХа лекция от специалния клас, за „Възможностите". Тя внесе голяма светлина; тя отвори очите ми и даде правилно разрешение на задачата. Колко бях изнемощяла, отпаднала, уморена, изведнъж силите ми се възвърнаха, ободри се духът в мен, възрадвах се и благодарих на Бога за всичко. В този момент извикаха ме при един болен от селото, на който бяха се отворили духовните очи, виждаше и събираше всички хора от селото да им разправя какво вижда, някои изобличаваше. На мене каза: имам двама гонители в селото - Николча Станулов и Перчо - училищни настоятели, „но нищо няма да ти направят. Бог е с теб, само цветя има около теб. Младена, училищния слуга, няма да изкараIII. Към 12 ч ела пак." - Надвечер отидох там, заварих и моя гонител с жена си; като излезе той, каза на жена му: „Райно, кажи на Николча да не гони учителката, защото голямо зло ще го сполети." На мене каза детенцето му да го предам на яслите, там да го гледат, след туй говореше и кълнеше жена си, която преди малко го много обидила.
към текста >>

Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори.
Отидох при Боев, приказвахме. Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюмета." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб. На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата.
към текста >>

Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб.
Научавам се, че Учителят напоследък държал по-интимни лекции, пророчески. Аз веднага си помислих: „Ето коя била причината, задето не изпращат резюмета." Намирали сме [се] в крайни времена. Казаха ми, че Учителят спи на креват 2 метра високо над земята. Никак не се допира до земята и никак не ляга на земята. Съгледах Стоянка, нейният хазяин имал цели складове черно брашно и търси начин да го унищожи, но не може да намери, нито може да го изгори. Казаха ми, че черно брашно или хляб от черно брашно никак да не употребяваме и вече братята и сестрите там не употребяват черен хляб. Аз се зарадвах, понеже, без да знам това нареждане, не съм обичала никак черния хляб. На Зти октомврий 1933 г., в с. Равна, в квартирата у дядо Истаткови, вторник срещу сряда, към 3-4 ч след полунощ сънувах следното: Намирам се около Учителя на Изгрев, току-що съм излязла от клас с тетрадка в ръка и добри, доста пълни бележки. Идва при мене Стоянка Илиева, разтревожена, че пропуснала школата. Аз я прегърнах с лявата си ръка и й показах тетрадката, че съм вземала почти пълни бележки и много отчетливо е написано, да не се безпокои.
към текста >>

Нека животът ти бъде фар за онези души, които се лутат в тъмнината и в безпътицата на бурното море!
Нещо тихо, приятно и доста убедително ми нашепва: „Ето, изявявам ти се! С тебе съм навсякъде и всякога! Бъди смела и решителна в живота! Работи! Прояви доброто, което е вложено в тебе отпреди вековете, носи новите идеи и буди душите в Бога! Нека животът ти бъде фар за онези души, които се лутат в тъмнината и в безпътицата на бурното море! Носи светлината и знанието на новия живот, посочвай истинския път на забъркалите се в мрачината души! Подтиквай ги към великото, към мощното, което ще ги оживи! Така ако вървиш и постъпваш, Аз всякога ще бъда в тебе и с тебе и ще ръководя кормилото на твоя живот! " На 6.Х.933 г. сънувах, че Учителят толкоз много ме е приближил до Себе Си, щото доверил на мен стаята Си и всичко.
към текста >>

срещу неделя сънувах: Пеньо, Владо и аз пътуваме по брега на морето, на едно място спряхме, казаха: да се събуваме, уж за да прегазим, да отидем на другата страна.
Преди този сън, през месец ноемврий същата година сънувах, че съм си купила къща, състояща се от стая, кухня и веранда. БратТахчиев, като инженер, почна да прави една стена, да загради верандата, че да може да се минава от кухнята в стаята през верандата, без да се вижда от чуждия двор. Съседите ми са били момчета евреи, но много добри. Оказа се, че къщата е подвижна и може да се постави където искам - мога да я занеса на моето място на Изгрева. А на 16.XII. т. г. срещу неделя сънувах: Пеньо, Владо и аз пътуваме по брега на морето, на едно място спряхме, казаха: да се събуваме, уж за да прегазим, да отидем на другата страна. Никой не знае към средата каква дълбочина има водата, но те са с мисълта, че знаят да плават. Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дълбоко много. През месец ноемврий същата 1933 г. сестра Мария Златева ме сънувала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и розова кърпа на главата. Била съм хубава, като ангел.
към текста >>

Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дълбоко много.
Съседите ми са били момчета евреи, но много добри. Оказа се, че къщата е подвижна и може да се постави където искам - мога да я занеса на моето място на Изгрева. А на 16.XII. т. г. срещу неделя сънувах: Пеньо, Владо и аз пътуваме по брега на морето, на едно място спряхме, казаха: да се събуваме, уж за да прегазим, да отидем на другата страна. Никой не знае към средата каква дълбочина има водата, но те са с мисълта, че знаят да плават. Казаха на мене да се кача на рамената на Пеньо и тъй прегазихме морето без плаване, защото не беше дълбоко много. През месец ноемврий същата 1933 г. сестра Мария Златева ме сънувала в един басейн на баня, стояла съм в средата, уж се мия, пък съм облечена в хубава бяла рокля и розова кърпа на главата. Била съм хубава, като ангел. Няколко дни след това, след този сън, сънувах, че с Пеньо се връщаме пак в Равна, но Равна не е такава, каквато я знам, и училището - белосано. След заминаването на Пеньо за турското село сънувах, че пак двама сме в Равна, събираме и опаковаме вече багажа, ще си отиваме.
към текста >>

88. 19. Писмо от Олимпия Янкова до Елена Хаджи Григорова от 15.11.1929 с резюме на лекцията от Учителя на 13.II.1929 г.

VIII. Писма на Боян Боев до Елена Хаджи Григорова и до Пеню Ганев. Разговори с Учителя, изпращани от Боян Боев

И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали?
Бог казва: „Аз не благоволявам в смъртта на грешника." Пресяване трябва на тия вътрешни възгледи. Мнозина нямат ясна представа за духовния живот. За да се разбере духовният живот,, се изисква цял живот. * Мила Елено, Получих писмото ти и веднага ти отговарям и ти изпращам резюме, което е направено от Савка. Вчера имахме женско събрание нашата група, в която участвува и сестра Керемидчиева, която беше донела това резюме да го четем и още там го поисках от сестрата да го препиша, което и направих. И тука, както и навсякъде, беше много студено, даже Черно море беше замръзнало, прекарахме големи студове, ами ония пък, които си нямат дърва и кюмюр, как ли са прекарали? Аз боледувах от зъби, две среди и две недели не можах да отида на беседи. Сега е трета неделя, откак Учителят държи беседи и в неделя. Засега сме добре вкъщи със здравето, пък другото, право казваш, Господ да ми дава широко сърце. 1700 лева ще дам за лекуване на зъбите ми, но ще гледам да дам на Жорж за твоя сметка. Имахме писмо от Иван Бинов, пише ни, че зет ми Христо Гешото се поминал на 11 януарий.
към текста >>

89. 3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г.

III. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

На 500 км над земята има едно море от електричество.
3. Разговор с Учителя на братската вечеря на 3.XI.1928 г. Един българин отива с една свещ да лекува руския цар. И тази свещ струвала 25 стотинки, но додето мине през всички регистри, станала 25 хиляди рубли. Европейското съдебно производство е представление. На 500 км над земята има едно море от електричество. И ако това пространство може да се пробие, то ще може да протече тая енергия. Външните успехи зависят от вътрешните състояния. Трябва да се развие човешкият дух - другото само по себе си ще дойде. Богатствата, които съществуват в природата, могат да бъдат използвани само от разумни същества. Ще имаш всички богатства, несметни богатства.
към текста >>

Вечерно време било това.
В дадения случай човек трябва да е носител на Божественото. Някои хора не разбират. Представете си, че вашият Учител разтоварва един вагон свещи, една свещ запалва, а другите свещи не пали. Другите свещи имат ли право да cе сърдят? Тая свещ услужва на другите, да се разтоварят. Вечерно време било това. Тези свещи ще се дадат на почтено място, на почтени хора. Ще се турят на златни светилници. Ще дойде и техният ред. Който и да е, нека се даде възможност да се разтоварят свещите. Щом се прави лицеприятие, тогаз не е изпълнение на Божия закон.
към текста >>

90. 112. Реката Дунав

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне.
112. Реката Дунав 20.III.1937 г. На обеда Да е Витоша още два пъти толкова висока - 4000 м. Еверест - 9000 м. Пчелите в своя кошер жилят, на питата - не. Ако водата от Черно море се влее в Средиземно, водата ще се само поповдигне. Сега времето е като на 20 април, 10 дни по-рано. Реката Дунав горе е текла, пак се е оттегляла все към юг. Всичките реки към юг се оттеглят. Ще дойде време да стигне до Стара планина. Дунавът е пристрастен - от българите взима място, на Румъния придава.
към текста >>

91. V. Бае Митар пророкът. Михалаки Георгиев

III. Между истината и легендата по времето на социализма и комунизма (1945-1990 г.). Д-р Стефан Кадиев

— Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра.
— Не е, не е, пренел се е, а не е умрел. — Па после? — Какво? — Ще го опеват ли, или ще му пеят „Христос възкресе“? — Не знам… требва да се обади на поповете. — Море за обаждане е колай, тѐ поп Яньо е тука, ще ида да му кажа… Дедо Петър излезе, а баба Зоица в пълното съзнание на своето разбиране от такива божи работи, като да различава жив от мъртъв човек, захвана отново да се кръсти и да прави метани пред бае Митра. Не се мина нито колкото време требва да се отслужи един сиромашки парастас — и по целия град се вече шепнеше тайнствено, че бае Митар пророкът се пренесъл на онзи свет. Попове, бабички, калугери, епитропи, еснафлии и всекакъв сбироток от града изпълни черковния двор. Малката килийка до стаята на клисаря, в която живееше, а сега лежеше прострен бае Митар, беше притисната от хора, както се притискат на Тодоровден, на причест в черква. Едни говореха тайнствено, други разправяха с ръце, с очи, с вежди, трети се кръстеха, четвърти палеха свещи — цела сметенѝя и неразбория. Поп Яньо съветваше да се пренесе бае Митар в черквата.
към текста >>

Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички.
Вземем я да видим по-напред какво й е направила оная вещица: гледам през протък на месечина — хъка, не е: гледам в зелена паница — пак нищо! Чудим се, чудим, па току вържем червен конец на лиляка, па станем у тъмни зори, кога — що да видиш! … девет възла, синко, девет възла вързала пустата вещица… ка не би я грех, та толко па да кайдише. Усетих я какво ще бъде, току дай, рекох, да дам на невестата да плюне през устата на оня звер. И да видиш, оттогава, слава богу, като че с пръст развърза̀. Сега, сирота Тошевица, трички ги има — две момченца и едно момиченце… море, да ги видиш, у капка да ги изпиеш: едно от друго по-хубавички. Па и она, сирота невеста, посъвзе се, поправи се, разхубави се, па си живува хубаво с човека си. Ама де, що е рекъл некой… за пара е лек, ама знаеш ли го къде е и кое е? Разказва баба Ана и за билките: бре вратиката да отвръща от лошо; бре за смила, че се носи за милост; разставичето за разставане… кога дойдеш дип до зор; свекървиното око да се топи на млада месечина в ново гърне с оцет, за да закьорави лошите свекърви, та да не мъчат снахите си… бре това, бре онова… за всека билка все по нещо… всека си имала своя лек. И баба Ана е донесла да тури тия всичките работи под пренесения, че ставали по-лековити… като кога с ръка да хвърлиш злато. Докато това ставаше вътре при пренесения, отвън поповете и калугерите още не беха се спогодили със своите мнения: Василева молитва, светена вода, светено масло… разни глави — разни акъли.
към текста >>

В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания.
Да седиш да го гледаш и три дни, пак не можеш каза на колко години е. Та нашенци са го гледали тридесет години и все такъв си го знаят — ни по-стар, ни по-млад. Всеки се изменява, само бае Митар си стои все на един карар. Потурките и ферменцето му беха — помня го, като че сега го гледам — от суросинкав шаяк, без гайтани, без ръбове — дюс. Антерийката му, от тъмноморав шаяк, беше затегната с черен пояс. В пояса си носеше забоден дивит и чернокоресто ноже, забодено в жълта тенекиена кания. Никой не го е видел да забърза или да се залише да тръгне по-полека: той винаги вървеше с отмерени стъпки, стъпваше тихо, кротко и никога не махаше с ръце. Когато говори, той нито креска, нито шепне, а всекога изговаряше полека и ясно всека дума и винаги те гледа в очите, като ти говори. На ядене не задирваше много: кога има хубаво сготвено — хубаво и ще яде, а кога нема, ядеше и сух хлеб със същата охота, както и печена мисирка. Когато го поканваха да пие, пийваше и ракия, и винце, но никой никога не го е виждал пиян. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, немаше никакъв занаят, но всичко знаеше.
към текста >>

Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът.
„Да е жив и здрав, казваше, Митар, че ми каза, че нема да има берекет на вино тая година, та не го продавах пролет по 23 пари, както го искаха, ами го държах, та намери грош и две пари… Па не беше и малко вино — двадесет и толкова хиляди оки, все самоток.“ В целата каза немаше втори човек, като бае Митра, дето да може да ти улучи къде може да се изкопа на плитко кладенец и къде не може. Той ще поразгледа най-напред каква трева расте наоколо, ще почопли малко пръстта, ще погледа какви камъчета има да се търкалят, па ще се възкачи ла покоя рътлина или на некое бърдо, ще погледа-погледа, па току ще се спре некъде, ще копне две-три копки и ще рече: „Тук ще бъде кладенец — копайте“. И наистина, на два-три аршина току видиш избликне вода като сълза — да пиеш, да й се не напиеш. Където и да са закопали кладенец без Митра, все ще го напуснат или затрупат — все без дамар излиза. Където го год викаха, все отиваше, но никъде пари не вземаше. Това е за хаир, казваше, я не съм плащал да се науча, защо на мене да ми плащат, когато от тоя кладенец ще пият и добичета, па и хора уморени, зажъдени и съсипани, гдето… Такъв беше бае Митар пророкът. * * * Как се е свестил от своето пренасяне бае Митар, какво беше бдението, какви молитви са чели поповете, как станал, какво е хортувал — всичко това аз не знаех, не видех, не бех там. Ех, нали знаете? Великден като Великден, а аз дете като всеко дете: боядисване и шарене яйца, свещи за опелото и за лития, нашарени, наваракладосани, навити като кошничета, като книжки, като кутийки, като чашки… нови дрехи, нови кундурки, хем да скърцат, като стъпиш… другари, чукане с яйца, Мехмед ага халваджията, дондурма, мале-биджи — всичките тези работи имаха за мене тогава много по-голема важност от пренасянето и съживяването на бае Митра пророка. Да ме прости господ, че така хортувам, ама така си беше. Беше на Томина неделя.
към текста >>

Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади.
Докато се питат с една — всичките други мълчат. Това мълчание показва икрам, ихтибар, приличие. Както и да е, но такова разпитване с „чиниш и правиш“ отнема повече време, отколкото на поп Гьоко му требваше да изчете едно цело повечерие в черква. Яйцето в джоба ми не беше изсъхнало — мокреше ми още, — та колкото и да ми се виждаха нелюбопитни междуособните поздравления на киришчийките с кака Вокя, пак не можах да отида на игра, та се смирясвах на местото си и се озъртах като плъх в брашно, докато тетка Елисавета не настави бае Митровия разказ така: — Дошло ред на Ибрахим вали паша. Не беше там оня Ибрахим паша, гдето го знаехме тука. Страх побираше човека, когато го видеше, какъвто беше: висок, черноманест, грозен, па като те изгледа с ония биволски очи, да ти дойде, да прощаваш, лошо, като че си преял на сирни поклади. Там се беше свил като разклопана квачка, когато я полеят със студена вода, та да не разваля яйцата. Беше се скротил, беше се смирил, като Тачо просякът, както се свива пред черквата, за да му хвърлят един мангър. Греховете много — беха ги натоварили на едни кола, впрегната с два чифта биволи. Ашикере си се видеше кое кьопче от везнето ще натегнее. Та асли и от другата страна немаше що да турят!
към текста >>

Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там.
Седне в стаята, па удари на ракам от зори до акшам! Като свършил ракамът, а той накарал, та свалили чергите и шилтето от зеления сандък, що е от кипарис, дето звъни, когато се отключва; отваря сандъка, изважда мушамената кесия и изброява настрана 368 кърменци маджарлии, 25 суфурини и 54 махмудии. Свие ги на възел в едно кьоше от кърпата си, па тури надире мушамената кесия и извади другата, гдето е от син американ. Отброи и от нея 250 бели меджидии, сипе ги в кърпата, завърже я и стане, та у големата стая. Там, пред иконата и кандилото, кръсти се чорбаджи Рангел и чини тридесет и три метании, па стане с парите, та при вдовицата на Атанаса. Те, каже, така и така… ех, знаеш, човеци сме, па сме греховни, па етѐ, като ми се прати хабер оттам, че чедото ми се мъчи и не може мир да намери, рекох: „Море каил съм калта под ноктите си да продам, само чедото си да избавим от ония мъки там. Па те, сега вземи, па скрий за децата си… това си е нихно и твое… баща им ги е спечелил! Моя дел съм си взел… хесапо е чист… ракам сам правих — това си е ваше… с децата… ни една счупена аспра чужда не кабуля! “ Подир тая случка чорбаджи Рангел стана бамбашка човек: от него по-праведен немаше вече в града. Един път бай Митар минал край кръчмата на Тасо цинцарина. Тасовата кръчмарница беше една от първите в града, а Тасо си играеше с пари — беше много богат.
към текста >>

… Море, чорбаджи Цеко, що ти е зинала хала на сърцето за тия пари?
Тоя грех го мъчи и тука, но не може да го измоли — много е тежък. На втория ден заранта намерили Тасо в одаята му обесен за тавана с пояса му. Откъде и как издириха — не знам, но говореха, че преди пет години убил двама души търговци, които били кондисали на кръчмата му, и им взел едни дисаги с пари. Разкопаха в двора под яхъра и намериха кокалите на заровените! … Много пъти ще замине бае Мигар край чорбаджи Цеко, ще се спре, ще го погледа, погледа, па току завърне глава и рече: — Свет! … Море, чорбаджи Цеко, що ти е зинала хала на сърцето за тия пари? Малко ли ти е? Имаш шейсет ключа под кирия — дюкяни, магазии, ханове, кафенета — 8300 гроша на месец само от них имаш! Ами другите ти мюлкове? Ами лозята, ами чифлиците, ами кориите, ами гемиите, ами дюкянската ти търговия? … Я ми кажи, ти не мислиш ли за там?
към текста >>

92. 16. Писмо от Михаил Иванов до Стефан Кадиев от 20.IV.1966 г.

н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море.
Сега мисля да посетя Япония, Америка и северните страни. В много страни вече имаме приятели, които следват учението. А на Лазурния бряг в нашето обширно имение ние всяка година през месеците юли, август и септември имаме голяма работа, която се извършва върху хора от различни страни в света. Никога не съм се съмнявал във вашите интелектуални възможности и във вашия динамизъм. Прави ме щастлив и горд това да зная, че в моята родна страна всички започват да се интересуват от новите идеи на учението и че скоро България ще бъде толкова посещавана от чужденците, най-вече от французите, на която толкова съм хвалил красотата и блясъка на планините, горите, розите, плажовете и т. н., че е много възможно да се видим един ден да пристигнем с цяла тълпа французи, за да се качим на Мусала и да отидем също във Варна, за да видим Черно море. Очаквайки този благословен ден, отправям към Вас най-добри пожелания за здраве и просперитет и [се надявам] скоро [да имам] удоволствието да ви чета! Омраам Микаел Айванхов П. П. Смениха ми името в Даржелен. (Превод от френски: Марина Иванова)
към текста >>

93. 25. Сфера на Луната

ГЕОРГИ РАДЕВ

Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения.
Под влияние на Мapca, Юпитера, Сатурна и пр. тя бива „нагласена” и „тонирана” марсовски, юпитеровски, сатурновски. Ето защо и масите, под влияние, да речем, на едно марсово, милитаристично течение, се настройват борчески, агресивно, военнолюбиво. Те лесно се поддават на хипнозата на така наречените „силни личности”, които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагаща се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитера. Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите.
към текста >>

Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват.
Те лесно се поддават на хипнозата на така наречените „силни личности”, които често са мощни акумулатори преди всичко на марсовата енергия, която действува принудително, налагаща се. Епохи, в които религията играе преобладаваща роля в живота на масите, се намират под знака на Юпитера. Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”.
към текста >>

Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите.
Тогава народната „психея”, лунното море на колективната психична енергия, се намира под силното въздействие на юпитеровските религиозни внушения. Въздействията на Венера, които се проявяват с особена сила през време на празненства, народни увеселения, карнавали, по театри, опери, кина, са най-достъпни за наблюдение. Трябва човек да отиде в някое кино - една от най-типичните проекции на Нептуна в областта на техниката и изкуството - за да изпита, какво е „Луна” в психологичен смисъл на думата. Морето от зрители непрестанно се вълнува - присъствуващите възприемат подвижните образи, представят си, фантазират, преживяват. В късо време те попадат под силното художествено внушение на картината и преживяват с особена сила зрителната илюзия. Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”. На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания.
към текста >>

Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания.
Вслушайте се във виковете, възклицанията, шумните одобрения и ръкопляскания, които издават вълненията на лунното психично море, предизвикани от силното въздействие на Венера - сфера на емоциите. В спектаклите изобщо, както и в парадите, религиозните празненства, политическите събрания, ние имаме един прекрасен символ на въздействието, което оказват разните „планети” върху Луната. И не само един символ, а и една реалност: пред нас се разиграва въздействието на активните обществени сили върху масата, народа. Би било интересно да се направи един подробен астрологичен анализ на едно театрално представление, да речем или на едно празненство, в което участвуват цар, духовенство, управници, държавни служители, войска, и най-сетне народът, за да се видят живите проекции на ония отвлечени астрологични фактори, които наричаме „планети”, „зодиакални знаци”, „аспекти”, и които са фиксирани в даден момент в една „небесна карта” или „хороскоп”. На какво се основава това съответствие между една отвлечена, чисто символична, планетна схема и събитията на индивидуалния и колективен живот, е един дълбок въпрос, който е занимавал астролозите-посветени от всички времена, а занимава и в наши дни всички онези, които сериозно проучват проблемите на астрологията. Аз няма да се спирам върху „светлите” и „тъмни” влияния на Луната, символизувани в гръцката митология, от една страна, от Диана - сестра на Аполона, девствената ловджийка, която наказва безмилостно всеки смъртен, който дръзне да я оскверни с поглед, когато е обнажена, и която, влюбена в овчаря Ендимион, го съзерцава само докато той спи - и от друга страна, от Хеката, „нощната царица”, към която черномагесниците се обръщат в своите заклинания. Накрай ще дам образа на лунния тип, така както е нарисуван в книгата „Четене характера, темперамента и болестните разположения по лицето” от Д-р Гастон Дюрвил и Д-р Андре Дюрвил. „У лунните типове череп и лице са кръгли. Косата е руса, пепелява или кестенява. Тя е обикновено гладка у мъжа, а у жената е гладка или къдрава. Челото е в кръгла гама: то е изпъкнало.
към текста >>

94. (Продължение)

Влад Пашов

Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето.
Следователно, планетните влияния са подчинени на закона на мисълта - тъй, както хората си влияят помежду си, със своите мисли, а установено е фактически, че мисълта е сила, така и колективния ум на планетите ни влияе чрез своята мисъл, която се предава през пространството по закона на вибрациите. И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По-рано споменах, че силите, които действуват в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека! Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: "Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса.
към текста >>

Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини?
И както при влиянията на мисълта между хората една мисъл много по-лесно може да засегне даден човек, да му повлияе, когато в самия него има същите предразположения, същото се отнася и до планетните влияния. По-рано споменах, че силите, които действуват в Космоса, се намират и в човека, само че в потенциално състояние и външните динамични сили на Космоса по закона на вибрациите динамизират съответните сили и в човека! Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: "Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света?
към текста >>

Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина.
Астрологията именно изучава законите на това динамизиране на силите в човека, под въздействието на космичните сили. Ето как е изразил тази мисъл Парацелзий: "Ако аз имам в себе си манна, то аз мога да привлека манната от небето. Сатурн не е само на небето, но и дълбоко в земята и в морето. Какво е Венера, ако не чернобилека (магарешки пелин), растящ в нашите градини? Какво е желязото, ако не е Марс? Венера и чернобилека са произведени еднакво от една и съща есенция, а Марс и желязото са проявление на една и съща причина. Какво е човешкото тяло, ако не резултат на тези сили, които образуват светилата в небето? Този, който познава Марс, знае и качествата на желязото, а този, който познава качествата на желязото, познава атрибутите и свойствата на Марса. Какво би станало с нашето сърце, ако не беше Слънцето в света? Според както учи окултната наука, върховното ръководство на цялата слънчева система се намира на Слънцето, където възвишени разумни същества, организирани в общества, посредством мисълта си, външен израз, на която се явява светлината и топлината, направляват дейността на планетите. Това положение не е в противоречие с по-горе изказаното, че всяка планета е израз и център на разумна деятелност, но само го обяснява, защото, според окултната наука, центъра на всички планети е в Слънцето.
към текста >>

95. Влад Пашов 2. Космичният и земният човек

Дух на воин и душа на девойка

Това са Бялото и черното братство.
Те са разумни същества и принадлежат към една и съща човешка раса. Тази раса постепенно се развива. Всички тези човешки същества са клетки и органи в тялото на великия космичен човек, когото Бог е създал. Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност.
към текста >>

И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път.
Всички човешки същества са произлезли от космичния човек чрез постепенно развитие. И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата.
към текста >>

Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя.
И ако хората на Земята не вървят в правия път, причината за това е, че в космичния човек работят и двата принципа, които се изразяват в космоса чрез две велики братства, които са в постоянна борба. Това са Бялото и черното братство. Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена.
към текста >>

За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота.
Бялото братство представлява съвкупност от всички съвършени същества от Серафимите до Ангелите и посветените от нашето земно човечество. Те са служители и изпълнители на Божията воля и са духове ръководители на човека и човечеството. И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло.
към текста >>

Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата.
И понеже на техните добри намерения и планове противодействува черното братство, затова хората са се отклонили от правия път. Черното братство представлява също една ложа от интелигентни същества, които не са разбрали дълбокия смисъл на живота и имат диаметрално противоположни разбирания за него от белите братя. Те представят една йерархия от същества, които са на различна степен на развитие в зависимост от тяхната интелигентност. За да дам ясна представа за техните функции, ще кажа, че докато белите братя работят в клоните и цветовете на дървото на живота, по методите на клоните и цветовете, то черното братство работи в корените на дървото на живота. Докато белите братя работят в главата и гърдите на космичния човек, то черните братя работят в стомаха, черния дроб и червата. Бялото братство, следователно е свързано с положителните сили, а черното братство - с отрицателните сили, със злото в широк смисъл на думата. И едните, и другите сили обаче, са нужни засега за проявата на живота и службата им е строго определена. Друга една тайна, свързана с отношението между земния и космичния човек, е следната - човек живее в едно тяло, на което не е господар и което не познава. Силите на космоса, респективно силите на космичния човек, стоят и оформяват човешкото тяло. Тези сили са под прага на човешкото съзнание и затова казваме, че силите на подсъзнанието, чрез което се проявяват силите на творческите ангелски йерархии, които, както видяхме, образуват различните органи на космичния човек, строят човешкото тяло. Човек няма власт над тези сили.
към текста >>

Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат.
Затова често ще срещнем в беседите на Учителя да се посочва, че една добродетел съгражда ту един, ту друг орган. Учителят казва още: мистиците виждат навсякъде Христа, първият Адам, когото кабалистите наричат Адам Кадмон — великият небесен човек. Той е великият брат на човечеството, първият образ на човека, първородният в света — началото на човешкия род, началото на човешката еволюция. Той е първородният, който е развил и проявил всички Божествени добродетели, който е приложил всички Божествени закони. Първородният, който издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя. Планини, полета, извори, реки, морета, с всички природни богатства, които се крият в тях — всичко това е израз на този велик Брат. Ала това е дълбока тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Херметичната аксиома гласи: Туй, което е долу, е подобно на това, което е горе, и това което е горе, е подобно на това, което е долу за осъществяване на великото единство в света. По силата на тази аксиома има пълно съответствие, както между строежа, така и между всички функции и процеси в космичния и земния човек. Известно е, че съществува следното съотношение между дишането на земния човек и известни процеси в космоса, респективно в космичния човек. Нормално дишащият човек прави по 18 вдишки в минута.
към текста >>

96. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си.
На планината, където, седнали край буен огън, пеехме под тържественото мълчание на звездите, планината - символ на нашия път, планината - едната наша радост... Умря, ще кажат хората! Отмина си по своя пьт, във великото царство, закъдето смъртта е само тъжна порта, ще кажем ние. И тъкмо сега! Светът е раздрусан от основи. Без идеали, без надежда и радост хората ще подирят нов път и нови хоризонти. Уморени от ужасите на кървавите борби, изморени и изтощени от безпътица, човеците ще подирят, може би, небесната утеха, пътя към себе си. В тия изключителни времена умът и перото на такива като него, които можеха да превеждат на лек, приемлив и красив език словото на мъдростта, бяха най-потребни, защото сега е времето, когато жетвата ще стане богата, а работниците са малко. С тия най-леки и бледни линии аз искам да извикам образа и душата на нашия обичен приятел и брат, към който образ и душа да отправим потока на своята обич, за да блесне тя като светилник на пътя му, една малка частица, от който път той премина между нас. Не ми се иска да кажа, че си отиде завинаги! Спомням си думите на Надсона: Той умря, но той живее, Жертвеникът е сломен, но огънят блести, Разбита е арфата, но акордите е още звучат! 3.На приятеля във вечността Георги Радев Д-р Ел. Раф.
към текста >>

Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един-едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органически връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота.
Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас, ни казват, че туй, което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъкът - на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един-едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органически връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание. Данните, които те ни дават, подлежат на непрекъсната проверка. И макар, че нам са недостъпни засега, на това стъпало на развой, дълбоките основи на тия науки, за достигането на които са необходими висши способности, ние можем уверено да пристъпим към тяхното проучване на чисто опитна база и да се задоволим само с фактическа проверка. Ключ на тези науки е законът за съответствията. Научи ли се човек вещо да борави с него, природата ще му се разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко, щом в него трепне свещеният трепет на благоговение пред нейната върховна разумност.
към текста >>

Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети.
Питам: Каква полза имате вие от въшката, от една такава мисъл, която ви безпокои? Трябваше да ви донеса нещо и да направя опит пред вас. Но все ще направя един опит. Ако някой ти дава подарък, например какъв подарък бихте искали? В света има по-хубави подаръци от следните. Като дойде човек вечерно време в стаята ви, да ви донесе една хубава свещ и тя да свети. Няма по-хубав подарък зимно време, когато е студено, да ви донесе някой въглища и да запали огъня. И няма по-хубаво нещо от това да ви донесе хубави дрешки, обувки и хлебец. Та казвам: Някои наши братя са заминали за онзи свят. Те има да пътуват доста дълго време, докато отидат до главната станция. Казват ми: „Какво да правим за тях сега?
към текста >>

97. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море.
Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава са създали и своя столица с името Мариб. В тази нова държава, народът се е занимавал със земеделие, градинарство, където са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали са се също и със скотовъдство, занятия. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Саабеиското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да са отбелязани причините. Но поради настъпили суши и неблагоприятни условия за живота, те напущат набързо своята държава и се прехвърлят в своите владения в Източна Африка. Народите, които имало там, са известни сега под името догони. На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките.
към текста >>

За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега.
А според най-новите сегашни изследвания той е равен на 49,9 години. Знаели са също й за необикновената плътност на веществото му, като са казвали, че малка бучка от него тежи толкова, колкото 430 магарешки товара, което е около 35 тона, А учените изчисляват сега 150 килограма на кубически сантиметър, което е същото. Тези звезди, с такава плътност на веществото си, се наричат сега „бели джуджета”. За втория спътник на Сириус, съвременните астрономи не са наясно. Те предполагат, че го има, поради това, че са констатирани известни смущения в орбитата на първия спътник, но не са могли да го наблюдават. За първенците на догоните е било известно, че небето на голяма височина, през яркият слънчев ден е напълно черно, което нещо се установява едва сега. На тях са били известни грамадните спирални звездни светове - „Галактиките”, което нещо в ново време се узна. Култът към звездите е бил изразен във всички стари народи, като Бога, каквото и име да има, са го отбелязвали със звезда. В съзнанието на народите, предимно в Арабския полуостров, където саабеизма е бил най- много разпространен, е залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи са виждали да пада метеорит - падаща звезда - те са приемали, че идва при тях Божество и затова ако са намирали тъмен черен камък из пустинята, те са го боготворили. Каабето, този паднал болид, който се намира в Мека, още много преди Мохамеда, се е боготворял от народите там под указанията на саабеистите. Те още в най-стари незапомнени времена са построили около него сграда.
към текста >>

98. 2. ЕЛЕМЕНТИ НА АСТРОЛОГИЯТА

Запалили се планините, завряла водата в реките, моретата в облаци от гъста гореща пара, която се издигала над тях.
Изплашила се Богиня Селена (Месечината), като видяла как препускат в небесните простори конете на нейния брат Хелиос - изпуснати и неуправлявани от никого. Какво ли е станало с нейния брат Хелиос? Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали към Земята. От огнената колесница, буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля. Запалили се планините, завряла водата в реките, моретата в облаци от гъста гореща пара, която се издигала над тях. Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали дълбоко напукани пустини. От непоносимата горещина се изплашили морските Богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава Богиня Гея (Земята) обляна в сълзи отправила молба към господаря на Небето и Земята, Великият Гръмовержец Зевс.
към текста >>

Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали дълбоко напукани пустини.
Издигнали се до висините, конете стремглаво се спуснали към Земята. От огнената колесница, буйни пламъци обхванали цялата Земя. Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля. Запалили се планините, завряла водата в реките, моретата в облаци от гъста гореща пара, която се издигала над тях. Изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери. Скоро реките и моретата се превърнали в пресъхнали дълбоко напукани пустини. От непоносимата горещина се изплашили морските Богове. Смърт заплашвала Земята. Тогава Богиня Гея (Земята) обляна в сълзи отправила молба към господаря на Небето и Земята, Великият Гръмовержец Зевс. О, Велики Господарю, защо допускаш да загина Аз, да загине царството на твоят Брат Посейдон? Нима тези пламьци трябва да изгорят целия свят?
към текста >>

Ръководителят на този колектив Вебер е стигнал до извода, че източникът на тези вълни е породен от колосално по своя размер черно Слънце.
Светове на притегателната сила - гравитацията е толкова голяма, че поглъща и светлината, която е паднала върху тях, затова те са тъмни. Тези светове учените сега наричат „Черни дупки” или „Колапсари”. За уверение на това те в 1962 година изпратиха спътник, снабден с рентгенов телескоп, уред, които отбелязва рентгеновите лъчи. Този уред може да констатира силови течения в небесната сфера, там, където не бяха забелязани светещи небесни тела. По-късно в 1971 година, научен колектив е успял да регистрира поток от гравитационни вълни, също там, където не е имало светли обекти. Ръководителят на този колектив Вебер е стигнал до извода, че източникът на тези вълни е породен от колосално по своя размер черно Слънце. Това беше още една стъпка кьм тази голяма загадка. Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас.
към текста >>

При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши.
Това беше още една стъпка кьм тази голяма загадка. Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас. При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети. И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи.
към текста >>

Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети.
Изчисленията показвали, че силата на лъчението на този източник е равно на силовите течения, които биха дали хиляда Слънца като нашето. Това откритие отначало се е оспорвало от някои учени, но само малко след това, съобщението за съществуването на гравитационни вълни от такъв характер, беше потвърдено и от други учени. В 1975 година при станалия симпозиум на астрофизиците в Мексико, един от тях е изнесъл доклад върху черните Слънца. Той е отбелязал, че на тях съществуват сили, които по своето естество са напълно непознати за нас. При среща на едно такова черно Слънце, то със своите могъщи притегателни сили с голямо Небесно тяло - планета, то съгласно закона на Рош, законът на приливно-отливните сили, е способно да го разруши. Такова нещо е станало и в Слънчевата система, като черно Слънце с чудовищни по своя размер притегателни сили е разрушило планетата Фаетон, попаднала в зоната на Рош и е внесло разстройство в порядките на всички останали планети. И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към тях дългото си смъртоносно жило.
към текста >>

Скорпионът - Черното Слънце, които е предизвикал катастрофата.
И наистина в легенда. а за Слънчевият син Фаетон, се подчертава от бащата Хелиос, че по пътя има много чудовища, които теб, сине мои, и конете ще изплашат. Ти искаш да загинеш”. И по-нататък се отбелязва, че пред конете и Фаетон се е явил огромен страшен скорпион, покрит с отровни люспи. Насочил той към тях дългото си смъртоносно жило. Скорпионът - Черното Слънце, които е предизвикал катастрофата. При тази катастрофа, освен както отбелязахме, имаме разрушаването на планетата Фаетон, то и всяка една от останалите планети, повече или по-малко са пострадали, което нещо се е отразило и в техните влияния. Това нещо ще разгледаме за всяка от планетите поотделно. Една част от късовете на разрушената планета са се разхвърчали из цялата област на Слънчевото семейство, като са станали спътници на повече от планетите, което нещо също се е отразило на планетното влияние. Другата част са останали да се въртят в орбита между тази на Марс и Юпитер, Черните Слънца нямат законите на другите небесни образувания. Те не се движат по установени орбити.
към текста >>

99. 7. ВЕНЕРА

Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателност на черно Слънце, при която се е целяло Тя да се разруши, като се откъснат планетите от Слънцето, Венера е най-малко пострадала.
Обичат спокойният, без напрежение живот; разкошната обстановка, украсена с миндери и огледала. Венера обикаля около Слънцето за 225 земни денонощия, като се движи с една скорост от 35 километра в секунда. Това дава на влиянието върху родения, сравнително бързо да схваща и разбира, да се ориентира, и също да реагира срещу възбуди. Пътят, по който Венера се движи около Слънцето-нейната орбита, от всички планетни орбити е най-правилна - почти окръжност, нейният ексцентритет е 0,007. Това говори, че тя с лекота и без разтягане следва голямата скорост на Слънцето от 250 километра в секунда, движейки се около центъра на нашата галактика. Това ще рече, че при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана от чудовищната притегателност на черно Слънце, при която се е целяло Тя да се разруши, като се откъснат планетите от Слънцето, Венера е най-малко пострадала. Това й дава най-ценното в нейното влияние. Стремежът към съвършените изяви, изящното и красотата. Стремежът и умението да се прави й върши всичко най-добре. Стремежът и способностите към изкуствата, в най-широк смисъл, като се започне от приложните и се стигне до всички изящни изкуства. Това особено силно е изразено, освен в случаите за всяка планета, за което нещо отбелязахме.
към текста >>

В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани имаме пъстър свят от красиви създания.
Това ще рече, че от всички планети, Венера идва най-близко до Земята. Това определя и особеното силно нейно влияние върху Земята, живота на нея, а също и върху самия човек. Така например, в незасегнатите от разрушителните прояви на Природата и човека области, имаме и седи една чудна девствена красота, опияняваща просто. В живите форми, растенията и животните, незасегнати, от демоничните прояви на живота, също имаме красота и изящество: цветя, плодни дървета и другите видове - разните палми, кипариси, борове, елхи. В животинския свят - птичките със своите чудни гласове, животните със своите красиви гъвкави тела. В света на водните басейни, реки, езера, морета, океани имаме пъстър свят от красиви създания. Най-после при човека, където големият дял от вниманието, от времето, от дейността му е насоченои погълнато от чувствата, най-вече от красивото и съвършено чувство, наречено „Любов”. Стремежът към красивото и изящното, стремежът, когато се прави нещото да бъде най-хубаво. В тази своя неразтеглена орбита, Слънцето дарява Венерините типове с най- богати и обилни блага. Затова хората родени под силното влияние на Венера, имат най-добрите условия за живота - радост, щастие, обилие от материални блага, пътувания, приятни разнообразия. От тях лъха една мекота, приятност, симпатични са за всички хора.
към текста >>

100. 8. МАРС