Търсене в текстове за 'Червено море'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 160 резултата в 55 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат.
Така че Илия познава добре Учителя, но като военен е загрижен за изхода на войната. Запитва Учителя: "Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на славянството и на Русия и че Вашето учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето учение? " Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, ученичка в гимназията, която присъствува на разговора с Учителя. Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
към текста >>

Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две.
Учителят се обръща към него, посочва му с пръст и казва: "Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага." Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за изхода от войната. Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие.
към текста >>

Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога.
Там, пред един български офицер и в присъствието на дъщеря му, Учителят предрешава и дава изхода на войната. Илия се връща у дома, разказва на жена с^ и строго забранява това изказване на Учителя да се предава някому, защото ще си навлекат много беди от властите, които по това време са на страната на германците. Войната така завършва - двама войни от руската армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Берлин също бива разделен на две: под руска окупация и под окупация на Англия, Франция и САЩ. Там бе мястото, където навремето, през 1878 година, България бе разделена на две и разполовен бе българският народ на две чрез Берлинският конгрес, след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време - 1945 година - когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Защото Великият Учител се бе вече родил в България през 1864 година. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие. Бележк а на редактора: Разделението на Германия на две държави просъществува до 1989 година - цели четиридесет и пет години - толкова колкото Учителят бе предсказал пред онези, които записваха Словото Му. Това се сбъдна! Берлинската стена падна на 6 декември 1989 година.
към текста >>

След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян.
Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене. Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците.
към текста >>

Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага.
" А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия. Този случай го разказваше брат Темелко на всички, които отиваха при него, дори тридесет години след свършването на войната. А той доживя дълбока старост със запазен разсъдък. Методи Константинов се занимаваше с политика и познаваше почти всички политически дейци. По това време той непрекъснато снове до Мърчаево, занася новини на Учителя, разпитва Го и търси Неговото мнение.
към текста >>

Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага.
А тя е следната: Чърчил настояваше да се отвори втори фронт на Балканите и войските на Англия и САЩ да преминат през Балканите, тоест през Гърция, България и да пресекат река Дунав, да преминат през Румъния и да атакуват германските войски в България и Румъния. Целта е да се спрат руснаците на •тяхната граница и да не се позволи на руските войски да влязат в Европа. Този план на Чърчил би довел до стотици хиляди жертви на български войници и разрушение на България. Освен това, с тях щяха влезнат и гръцки войски, и турски войски. А България отново щеше да бъде окупирана, както навремето, когато съюзниците й, по време на Балканската война, след грешката на Фердинанд я окупираха. Освен това се нарушаваше и Божият план Русия да забие червеното знаме над Райхстага. А какво се случи по- нататък? В двора на брат Темелко имаше един извор. С помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова, този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела.
към текста >>

2. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало.
Например - за упражнението "Аум". При това упражнение Той не можеше да вдигне повече ръката Си от височината на рамото Си. Лявата ръка си вдигаше, а дясната не можеше. След побоя срещу Учителя, около очите Му се явиха сенки. По тях се явиха синини и кръвоизливи. Едното бе повече посиняло, зачервено и кръвясало. Имаше и синини и подпухване по цялото Му лице. Видяхме, че Той все по-трудно и по-малко може да се движи. Все по-малко може да се храни. Но идваше редовно на обяд и редовно - на Паневритмия. Говореше на беседи- класовете продължаваха.
към текста >>

Той беше много уморен.
Кретахме с часове нагоре. Невена Неделчева избърза напред с няколко братя, за да съобщят на Лулчев какво е положението с Учителя и той слезе под Първото езеро. Посрещна ни сам при Първото езеро. Без да пита Учителя, той го хвана прд ръка и Му помогна, за да се движи. А под Първото езеро Го чакаше кон.Приятелите качиха Учителя на коня. Той беше много уморен. Придържаха Го отстрани и така Го качиха горе, на Второто езеро. Ние също се качихме горе. Палатката бе опъната. Подредихме я, опънахме походно легло за Учителя. Това беше вече мое задължение.
към текста >>

3. 10_05 Всемировият Учител Беинса Дуно и славянството

ТОМ 1

Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света.
Съхраняването на тази култура, докато българският народ е под робство е мисия и накрая се идва до освобождаването на България от турско робство и то - именно от Русия! Тези връзки са създадени, за да може да се осъществи идването на Всемировия Учител на Земята. Падането на Българския народ под турско робство се дължи на гоненията на богомилите от българските управляващи среди. Робството се яви като бич Божий за възстановяването на Божията правда. Богомилското учение бе чистото Христово учение, на което се противопоставиха същите сили, които действуваха по времето на евреите, когато разпънаха Исуса Христа на кръста. Тогава бичът Божий бе в ръцете на Рим и императора Тит, който разпъна в две редици по пътя, водещ от Йерусалим до морето 60 000 евреи на кръст и разпръсна евреите по света. Запазените изявления днес и историческите факти потвърждават твърдението на турските военачалници; че идват на Балканите, за да накажат народите, които не изпълниха учението на пророка Иса, т.е. на Исус Христос. Каква прозорливост в своята мисия, какво високо съзнание говори в тях, че са бич Божий, който трябва да възстанови Божията правда. И те я възстановяват. Освобождаването на българския народ от Русия се дължи на Великото Бяло Братство, защото трябваше да се подготвят условия за идването на Всемировия Учител между българите и славянството, за да предаде Словото на Бога за идното човечество от Шестата раса.
към текста >>

В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага".
От 1922 год. до 1944 год. бе отворена Школата на Всемирното Велико Бяло Братство за учениците и бе предавано Словото на Бога. "Изгревът" в София бе мястото, където Великият Учител живееше и където бе Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, в която Школа се предаваше Словото на Великия Учител, което Слово бе Словото на Живия Бог. "Изгревът" бе Дом Господен в София и в България. В разгара на Втората Световна война, когато Москва бе обсадена от германците и всички очакваха всеки момент да се предаде, Великият Учител заяви още тогава пред един от учениците си, който бе висш офицер в българската войска: "Русия ще забие червеното знаме над Райхстага". Господ на Силите земни и небесни докара великия студ, замрази всичко живо и раздвижи духа на руския народ и го поведе, за да изпълни волята на Бога. И това знаме бе забито именно там, за да се изпълнят думите Господни. Защото бичът Божий възстановява Божията правда! Преди прелома на войната, когато тя се водеше още в Русия, Великият Учител, който бе в село Мърчаево заяви: "Ние решихме да пуснем руснаците в България". Дойде 9 септември 1944 година,те бяха допуснати в България и влязоха, без да се пукне нито една пушка.
към текста >>

4. 96. АРХИВЪТ НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни.
Те бяха големи около 5 литра и в тях сложих и подредих архива на Савка с нейните тефтерчета и стенограми. Намерих асфалт, разтопих го и с него полях гърлата на бурканите. Той се втвърди и затворих херметически бурканите. Влага повече не можеше да влезне в тях. Единствена опасност имаше ако се счупят. Тогава с помощта на Боян Златарев аз ги пренесох на Витоша, намерихме една подходяща морена, отместихме камъните, направихме нещо като хралупа, поставихме бурканите, след това сложихме една плоча отгоре и отново поставихме камъни. Вече никой не можеше да се добере до тях. Така можеха да стоят и 100 години. Бурканите можеха да бъдат счупени само ако стане земетресение или стане разместване на пластовете. С Боянчо работех тридесет години, той беше мое доверено лице и беше моят жив куриер, който се движеше с една раница и пренасяше материали, когато трябваше да се работят върху тях. Освен аз и той никой не знаеше къде са укрити тези неща.
към текста >>

2.Червено - 27.VI.1922 г. 3.
Мисли на Великата душа". Том IV-ти „Трите Велики закона". Така завърших една работа и я предадох на съхранение. След кражбата на архива на Савка у Лалка Кръстева останаха следните тефтерчета на Савка, които тя не пожела да върне. 1. Зелено тефтерче -1922 г. 2.Червено - 27.VI.1922 г. 3. Зелено тефтерче -1922 г. 4.Тефтерче - септември 1926 г. 5. Светло кафяво тефтерче N 2 -1926 г. 6.Кафяво тефтерче, бележки N3- 193Гг. 7.Черно тефтерче N1 - 1931 г.
към текста >>

5. 284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

ТОМ 5

Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън".
Учителят спомена, че гъбичките, които се намират в селския квас при размножението им отделят голямо количество енергия и тя е, която лекува болния. Веднъж бях завела баща ми на Изгрева да се запознае с Учителя и така в кръг от приятели баща ми беше чул, че някой беше препоръчал безсолна храна. Учителят го изслуша и каза: „Е, и животните минават стотици километри, за да намерят някъде някой оголен пласт земя и да близнат малко сол. И те ближат сол ако да са тревопасни". Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно".
към текста >>

После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино.
Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя. Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него. Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро.
към текста >>

6. 11. СПАСЯВАНЕ ОТ РАЗСТРЕЛ НА 54 ДУШИ КОМУНИСТИ ОТ ЕДИН ЧЛЕН НА БЯЛОТО БРАТСТВО

ТОМ 6

", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер).
По този начин ние следяхме събитията. Животът ни през деня коренно се отличаваше от тоя през нощта. Макар и пребити, ние си позволявахме от време на време и шеги, обаче, през нощта напрежението ни бе голямо, особено към полунощ, през което време палачите почваха своята работа. Вратата на един от товарните вагони, където бяхме нахвърляни бавно се отваряше и повиканата жертва слизаше с хиляди проклятия и със силното желание да запази спокойствие и мъжество пред палачите. Обстановката в инквизиционната стая му е позната: каучукови бичове с надпис „Аз знам всичко и всичко ще кажа! ", няколко пияни агенти-палачи, готови да бият, а от страни -маса с червено вино, нарязана сланина и чесън - любимия аперитив на садиста Баладински (белогвардейски офицер). Дали природата е създава друг подобен звяр-човек, не знам, но този садист Баладински, нямайки възможност да пие кръвта на своята жертва, налива и пие от виното, мислейки, че пие кръвта на жертвата си и то в момента, когато жертвата му се гърчи от болки, причинени от необузданите удари на бичовете. Седалището се подува, посинява, напуква се и когато кръвта започне да пръска лицата им, тогава прекратява своята животинска наслада. И ако ти си позволиш, преди те да спрат да им извикаш „Спрете палачи! ", тогава ти си завинаги загубен. Такъв бе случаят с нещастника Ст.
към текста >>

Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега.
Казвам с редки изключения, защото имаше един от дежурните по караулите офицер, който не позволяваше през неговото дежурство да вземат арестанти от вагоните. А как узнавахме, кога ще бъде той дежурен по караулите? Това ни известяваше малкото конспиративно кокалче със скритата в него бележчица. Това бе за нас единствената отрада. Пълна тишина и спокойствие цареше тогава. Само морето неспокойно разбиваше вълните си в брега. През малката дупка-прозорче се виждаше полюлява-нето на високите мачти на гемиите, закотвени недалеч от брега. Чуваше се как градския часовник със своите удари отмерва времето и уплашени чайките със своите писъци нарушаваха нощната тишина. Обаче, не винаги ни носеше добри вести нашето малко конспиративно кокалче. 16 април 1925 година. Паметна дата.
към текста >>

Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи!
" Може ли да се опише ужаса, изживян от нас! Да умреш в неравен бой на барикадите е чест, но да умреш вързан, не е ли позор? Какво да се прави? Вечерта настъпва. Мрак изпълва вагоните, а ние притаили дъх, все чакаме, чакаме готвената ни Вартоломеева нощ. Навън става все по-тъмно, все по-зловещо бучи морето, все повече и повече се обтягат нервите, а ние чакаме, чакаме... О, Господи! Докога ще продължи това? Докога това работническо тегло? Нима сме толкова големи престъпници, за гдето искаме по-човешки права, за гдето искаме повече хляб за народа? За това ли са ни затворили в тия вагони, като зверове, че искаме и ние като творим материалните блага да се ползуваме по-справедливо от тях? В такова трескаво състояние прекарахме нощта.
към текста >>

А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден.
" „Не", отговаря твърдо Баладински - и ако доброволно не ми ги дадете, имам хора насила да ги взема". „Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи. Бързали с изготвянето на обвинителните актове. Предстояло скорошно изпращане на подсъдимите в Сливен.
към текста >>

Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии.
„Значи нападате караула" и веднага заповядва: „Караул, готови за стрелба! Втората редица приготви бомбите! " Озлобен от своя неуспех, садиста Баладински, отивайки към своите хора, почти реве: „Утре ще отговаряте с главата си за неизпълнение заповедта на г-н полковник Пенев"... Почна да се развиделява. Звездите, които бяха свидетели на разигралата се нощна драма избледняваха и сякаш се стопяваха на небосвода. А слънцето се показа иззад морето и сложи началото на новия ден. Морето леко плискаше своите вълни и сънливо люлее закотвените край брега лодки и гемии. 154 Следствието беше към своя край. Подсъдимите щели да бъдат разстреляни на групи. Бързали с изготвянето на обвинителните актове. Предстояло скорошно изпращане на подсъдимите в Сливен. Тия и други подобни сведения получавахме все чрез малкото кокалче.
към текста >>

Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето.
В,14 часа направих развода. Подчертано припомних на войниците, да не се дават никакви хора от вагоните през нощта. Вечерта се настаних в ротната канцелария. Пратих доверен войник при телефона с поръчение, ако ме потърсят веднага да изтича и ми съобщи. Към полунощ дойде войника и ми съобщи, че ме търсят по телефона. Казах му, че ще отида на площадката на показвачите на брега на морето. Той 155 да се навърта при телефона и само ако. стане голяма тревога (дойде началника на гарнизона и други подобни), да дойде и да ми съобщи. Иначе, само да следи. Останах на площадката до три часа. Излязох и тръгнах да проверя караулите.
към текста >>

". Мърморейки групата веднага си тръгна.
Караулът бе 18 човека. Караулният началник веднага го извикал в оръжие и казал на Баладински, че веднага ще употреби оръжие, ако приближат вагоните. Тогава Баладински отишъл на телефона и съобщил в полка и полицейските участъци да ме търсят и ми кажат да отида на пристанището. Търсили ме из района на полка, в канцелариите, вкъщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха. Тогава аз се обърнах към Баладински и групата с него и им казах: „Само две минути ви давам да се махнете от тука, след което ще употребя оръжие, и дадох команда - предната верига приготви се за стрелба, задната приготви бомбите! ". Мърморейки групата веднага си тръгна. Тръгнах към казармата. Щом стигнах, посрещна ме един войник от гарнизона и ми каза, че ме викал началника на гарнизона полковник Пенев канцеларията си. Отидох. Щом влязох, пристъпих да рапортувам, но той ме посрещна с думите: „На дъното на морето ще те пратя! Ще пазим комунистите! ", като блъскаше с юмруци по бюрото.
към текста >>

Щом влязох, пристъпих да рапортувам, но той ме посрещна с думите: „На дъното на морето ще те пратя!
Търсили ме из района на полка, в канцелариите, вкъщи няколко пъти, из града, но понеже се бях скрил, не ме намериха. Тогава аз се обърнах към Баладински и групата с него и им казах: „Само две минути ви давам да се махнете от тука, след което ще употребя оръжие, и дадох команда - предната верига приготви се за стрелба, задната приготви бомбите! ". Мърморейки групата веднага си тръгна. Тръгнах към казармата. Щом стигнах, посрещна ме един войник от гарнизона и ми каза, че ме викал началника на гарнизона полковник Пенев канцеларията си. Отидох. Щом влязох, пристъпих да рапортувам, но той ме посрещна с думите: „На дъното на морето ще те пратя! Ще пазим комунистите! ", като блъскаше с юмруци по бюрото. След като се насити да ме ругае, иззвъня на дежурния писар и му каза: „Направи наредба, новият караул да постъпи в 6 часа, вместо в 2 часа след обед". На мене каза да си оставя оръжието на бюрото. След като го оставих, казах му: „Господин полковник, не мога да си обясня защо така грубо се отнасяте с мене.
към текста >>

7. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

ТОМ 7

имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби.
Снощи имаше над София, но единични самолети и това ни кара да мислим, че днес-утре може да очакваме нещо. Днес на обед имаше предупреждение за тревога. Лиляна не би ли могла да си намери някоя работа там в Сливен. Говори с Кольо да й потърси. Дотук спрях снощи, защото ми се спеше и си легнах в 10.30 ч., но в 12 ч. имаше тревога и трая близо 4 часа, та сега съм уморен от безсънието, но слава Богу, че мина без бомби. Мен не ме чакай по-рано от десет дни, защото има да ходя в Лъджене, после Черни Вит и чак тогава при вас, ако е живот и здраве. Вие как сте, Кольо и Цвета идват ли при вас за спане, или пак не им се качва. Сега за Гергьовден ще бъде при вас весело и съжалявам, че не ще мога да бъда. Поздрави на всички. Целувам ви.
към текста >>

Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче.
Така са и хората, лъжите им колкото и да се прикриват, все ще се разкрият и видят. За пример: Имало един момък с кафяви очи, но едното око изкуствено. Имало една мома със сини очи, но и тя с едно изкуствено. Тези изкуствени очи били така направени, че не се никак познавали. Този момък и мома се харесали и оженили и в продължение на 10 години те си живели щастливо без да могат да си открият един на други този недостатък. Една вечер те били на театър и се завърнали вкъщи доста късно, и уморени си легнали, и за да им отпочинат очните орбити, в тъмното извадили изкуствените си очи и сложили незабелязано един от други очите върху нощното шкафче. Сутринта се поуспали малко и в бързината да станат скритом един от други взели очите си и ги поставили на мястото им, обаче без да забележат те си разменили очите. Като седнали да закусват, загледали се учудени един в други и започнали да се питат: „Защо ти е едното око синьо? “, а другият питал: „Защо ти е едното око кафяво? “ Значи цели 10 години те криели, но дошъл момента, когато се издали. Гладът ще накара хората да потърсят добрия хляб.
към текста >>

“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“.
Утре ще приготвя две сандъчета с разни работи и ще ги изпратя по железниците до Кольо. Поздрав на всички, целувам теб и Анжето ПРОРОЧЕСТВОТО И ПОБЕДИТЕЛЯТ НА СВЕТА! Разговорът е даден от присъствуващите: дъщеря и майка й, съпругата на пишещия тези спомени: „Рекох, тази, тази война свърши, но другата, другата, там на изток, която иде...“ Учителят загатнал за онази война от изток, която трябвало след време да дойде. На въпроса поставен от същия брат на Учителя в момент, когато германците настъпвали към Москва в своя триумф: „Учителю, нали бъдещето е на славянската раса, а ето германците превзеха Русия. Какво ще стане? “ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“.
към текста >>

След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“.
“ На това Учителят отговорил: „Рекох, руснаците ще влезнат в Германия и в Берлин, ще забият червеното знаме над Райхстага“. Илия се стреснал от тия думи. Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена.
към текста >>

Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага.
Учителят го повторил 3 пъти и накарал да го запише в присъствие на дъщеря му Лиляна, която е била току-що завършила университет. На този отговор той онемял, записал го, споделил го само със съпругата си и го пазил като най-свещена тайна и от страх да не си навреди, защото правителството е било германофилско. След време той и ние се убедихме в правотата на думите на Учителя. След първоначалното стъписване Учителят отново повторил посочвайки с пръст: „Рекох, пиши: Руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага“. Доживяхме това време. Небето намери онези, които да забият червено знаме над Райхстага. ЗНАМЕНОСЦИТЕ На 29 април 1945 г. в центъра на Берлин проникват част от 3-а ударна армия на 1-и Белоруски фронт. Военният съвет на армията връчва на полковете, които на другия ден ще щурмуват Райхстага 9 еднакви червени знамена. В щаба на 756-и стрелкови полк е донесено знаме N 5. Съдено е тъкмо то най-напред да бъде окачено на купола на Райхстага и да стане известно като „Знаме на победата“.
към текста >>

Едно море не може да обсеби целия свят.
Ще стане федерация. Г.Димитров от Русия ще дойде. Династията Кобурги имат тежка карма. Ние ще бъдем между Русия и Съединените щати. Русия няма да ни се бърка във вътрешния ни живот. Едно море не може да обсеби целия свят. Нито някой ще измести зе мята от нейния път. Така мислеха германците. Божественото начало предвижда всичко. Водата, която пада отгоре е буйна, но като слезе долу е вече тиха. Тези революции са склоновете, по които минава водата, а тихият живот е долу в равнините.
към текста >>

8. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

ТОМ 7

Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв.
А това беше всеки ден, защото той, като му напоя коня, като му смета салона, ще ми даде хляб, сиренце, яйчице, така, защото знаеше, че имаме нужда от храна. Имам една опитност от времето, когато като дете пасях добитъка на селото. Един ден като се върнах от паша, а и ние си имахме една крава и мама като взе да я дой кравата вместо мляко пуща кръв. Тогава хората й казали, че причината е там, че някой смок се е увил около краката на кравата, за да не може да върви и след това си е забил зъбите във вимето й и е изпил млякото й. Та при доенето тия ранички от зъбите на змията пущат кръв докато не заздравеят. Няколко дена млякото на кравата беше червено като кръв. После веднъж мама беше дала едно козле на един овчар да го пасе. И така това козле беше няколко дни при овчаря. Но като се върна козлето гледаме, че то едвам върви. А то причината била там, че то горкото било пълно с кърлежи. Като почнахме да му чистим кърлежите, то от всяка дупчица излиза кръв.
към текста >>

А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село.
А в тавичката кокали и коматчета хляб едно-друго и на единия ъгъл едно парченце месо за мене и той ми вика: „Хайде, вземи обядвай“. Казвам: „Добре“. Аз като видях кокалите ми се отяде и по едно време му викам: „Бай Ставре, аз ще взема тук малко дрехи и ще ги пратя на село да ми ги изперат“, защото аз друго нямах освен дрешки за преобличане. Той каза: „Добре“. Вземах торбичката и трябваше да мина през центъра на града, защото всъщност имаше само една улица. А от нашето село имаше няколко момченца чирачета в една кръчма и за да не ме видят, аз минах по десния бряг на морето и давай, давай, дето има сега почивни станции, кални бани, солници и отидох направо на село. Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните.
към текста >>

9. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той требаше тогава да излезе от Фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието.
Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилници, водящи звезди за мястото на онзи живот, в когото пълнота царува. Следователно всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „Грабва го", или както е казано: „Царството Божие на сила се взема, и които се усилят, го грабват." В тия думи се съдържа велика истина. За да придобием завещанието, треба да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление; т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи обещанията, дадени Авраму за Ханаан. Той требаше тогава да излезе от Фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието. И не само това, Израил, който не беше още доволно силен духовно, требаше да чака още четиридесет години след преминуването в пустинята, до като стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятеля се бе загнездил, завладал това обещание до като Израил беше още младенец, но сега в пълното си възрастие той трябваше да придобие обещанието на Отца си Аврама чрез силата на своята мишсца. По същия начин и ний треба да завладеем „Царството Божие* на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светите, на избрания род на Господа, наречени царе и свещеници. Царе на доброто, а свещеници на истината.
към текста >>

10. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме.
Срещнах се с г-н Михалчев. На обед почувствувах отпадналост. Целия следобед бях отпаднала, не ми се движеше, нито говореше. Вечерта излезнах в 5 часа, трябваше да се срещна с г-н Кацаров за реферат, едва стоях. Се ми се сядаше, това сигурно е се от горещината. В 7 се срещнахме 4 [-те] и отидохме до Борисовата и преуморени се върнахме и направихме една студена баня, поободрихме се и веднага си легнахме. 09.07. Петък. Станах в 5.30 пак ясно и топло. Със Стефка си легнахме и спахме до 11 после тя си отиде. [Стенографски текст.] Мислихме какво ще ядем утре, много искахме [стенографски текст]. Вечерта пак се изкъпахме и си легнахме, не можахме да спим, се се събуждахме, задрямвахме и се събуждахме.
към текста >>

(Ясно, чисто небе, хоризонтално зачервено.) Разположение: Спокойно в себе си.
(Ясно, само хориз. маренъ.) Разположение: Добро. Евангелие Лука 12:14 „А Той му рече: Человече, кой ме е поставил съдник или делител над вас? " * * * 28.02.925 г. 123 Събота 7.15 ч.с. (Ясно, чисто небе, хоризонтално зачервено.) Разположение: Спокойно в себе си. Послание к Римляном 9:28 „... защото ще свърши и ще реши дело по Правда; понеже решително дело ще направи Господ на земята." Евангелие от Лука 5:34 „А Той им рече: Можете ли стори сватбарите да постят докле е с тях младоженикът? " * * * 01.03.1925 г. 123 Неделя 7.25 ч.с. (Ясно, хубаво, хоризонта прошарен. Изгрев 7.05 ч.с.
към текста >>

11. 11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Останал почти сам, занимавах се - след работа разхождах се до морето из пристанището, ходех до края на вълнолома и се любувах на безкрайната водна шир.
11. СЪБОРЪТ 1912 год. И БАЛКАНСКАТА ВОЙНА В навечерието на събора 1912 г., към края на м. юли чувствам, че един след един старите братя не се виждат по нашите съборни пунктове, не идват в кафенето, кантората на брат Пеню не се отваря и т.н. Брат Стоименов ми бе казал, че ще излезе в отпуска навън от Бургас. Останал почти сам, занимавах се - след работа разхождах се до морето из пристанището, ходех до края на вълнолома и се любувах на безкрайната водна шир. Вечер се прибирах в квартирата си и усилено четях Библията, която за няколко месеца си бях поставил за задача да я прочета открай до край. Разбрах от някого, че братята и сестрите са вече в Търново, дето на 6 август се откри от Учителя събора на Братството. Ето, че към 10 число получих картичка-изглед от Търново, изпратена ми от брат Иван Гарвалов. След още 10 дни получих друга картичка от брат Т. Стоименов с изглед от Рилския манастир.
към текста >>

Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче".
Подобно въодушевление, което съм наблюдавал в ония дни, не съм виждал друг път. Братята в Бургас почти всички останаха в казармата, защото бяха на такива чиновнически служби - в пощата, в железниците и др., които освобождаваха от мобилизация. Само брат Пеню Киров бе засегнат, но и той остана в Бургас, в местната опълченска дружина. Лично неговото обучение във войската не бе никак благоприятно. Мълчаливо негодувание от ограничените порядки съществуващи там. Често съм го слушал да казва: „Не искам да видя, нито да слушам за жълто копче и червено парцалче". Това са жълтите копчета и червените пагони. Тези опълченци често маршируваха из града и ги караха да пеят „Пушка пукна ягодо". Още една неприятна работа за брат Пеню. Изпратихме близките и познатите си да воюват. Банката, в която работех, прекрати голяма част от работата си и чиновниците бяха мобилизирани.
към текста >>

12. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

ТОМ 15

Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях.
Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро". И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния! А великият, никога ненарушим, закон за възмездието или кармата: „с каквато мярка мериш, с такава и ще ти се възмери" или: „каквото посееш, това и ще пожънеш" или: „който вади нож, от нож умира" - закон, възвестен от Христа и постоянно оправдан от фактите на действителния живот - като че ли никого не стряска, никого не вразумява! Умопомрачени, жалки хора! Разберете, че лъжата, в каквато форма и да е казана, от когото и да е казана, и с каквато цел и да е казана, отваря рана, като от действие на експлозивно вещество, в духовния мир на обекта, когото засяга, бил той отделна личност, цяло общество или народ.
към текста >>

А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат!
Кражбата или посегателството върху продукта на чуждия труд, или върху кое и да е духовно благо (свободата на съвестта или на мисълта и словото, правото на лична и обществена дейност, правото на свободно обучение и възпитание, съобразно с висшите духовни и морални принципи и пр.) от когото и против когото и да е извършена, против съществуващите закони или по силата на самите тях, дори под благовидната форма на тлъсти, но незаслужени, заплати и възнаграждения, на непосилни данъци, на безчестно спечелени богатства, чрез безбожна експлоатация на работнишкия труд, на отделни лица или цели съсловия, или под форма на закони за „защита" на съвременната държава, чрез заплашвания с най- строги физически наказания, т.е. чрез законодателен терор, може да предизвика обратна реакция против авторите й, които рискуват да станат плячка на други хищници. Развратът, бил той личен или обществен, открит или маскиран, внася дълбока поквара и изражда цели поколения. Най- сетне, наред с тия морални убийства, идат и физическите: насилственото лишаване отделния човек от живот, и още повече масовите убийства, под каквито и да са предлози, и в името на каквито и да били земни, човешки идеали, със закон или без закон, със съдебна присъда или без присъда, внасят ужасна пертурбация в духовния свят, предизвикват катастрофални вълнения, които за да утихнат, изискват много време и много нови жертви. Хвърлете, например един голям камък в едно тихо, гладко езеро, и вижте, колко водни струи ще предизвикате, колко концентрически кръгове ще се образуват и колко време ще трябва, за да се възвърне първоначалния покой на тая вода. А след като се развълнува обширното море, колко кораби могат да потънат! Душите на насилствено и невинно загиналите хора са агенти за отмъщение в астралния свят. Те действуват от там още по- безпощадно и неумолимо против виновниците на своето преждевременно и неестествено обезплътяване. Това е, което хората разбират под думите: „невинно пролята кръв гризе съвестта на убийците и иска възмездие". Такъв е божествения закон, това е абсолютно доказано в духовната наука. Никой не може да избегне съдбата си, която сам си е приготвил!
към текста >>

13. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

ТОМ 16

Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед.
Дамите тънко облечени. Аз си дадох двата чифта бричове на дамите, та се облякоха с гащи, Угърчинска облече туристическата дебела фланела и гуглата, а Калинова - кожухчето ми и шала, с който си опасвам кръста. На Георгиев дадох един бял шал. Бай Георги Виденов, Младен и бай Илко дадоха ямурлуците си и така облечени, ги изпратихме към 9 1/2 ч надолу до над Мулак. Към обед се спря виялицата. Аз, вследствие на това, че редовно 4 ^ 5 вечери не бях спал, а все имах вечерни училища, затова бях изморен и си поспах следобед. Нещо ми тежко, много тежко. Тая вечер дядо Истатко ме каниха у дома си на вечеря. От баницата, направена специално за мене, си хапнах само 1 ^ 2 залъка, а си ядох зелена чорба и хляб и от постния боб. Попях им до 9 ч и си дойдох да спя. В 10 ч си легнах.
към текста >>

За школа не станах, защото се чувствувах много изморен.
След това дойде и царят и говориха с Учителя. * Написах на Еленка писмо и до окръжния училищен инспектор изпратих програмите за доходни занятия за утвърждение и изпратих Нацко и Аспарух да ги занесат до пощата и да ми купят един хляб, понеже Младен е сватбар у дядови Нончеви. Вечерта копирах картички от правените снимки в неделя, на 17-и, в Годеч. Легнах си в 2 ч след полунощ. 20.II.1935 год., Сряда Като се разсъмна, станах. За школа не станах, защото се чувствувах много изморен. Прочетох резюметата, които Еленка ми изпратила, от 9.11. и от 15.11. т. г. 21.II.1935 год., четвъртък Абсолютно ясно небе и хубав, светъл снежен ден, без ветрове. Настинал съм с ходенето си в Годеч, та сега ме силно боли гърбаво-поясната и срещутазната част на кръста. Душевно състояние нерадостно, тягостно, но нещо средна хубост. Учебният ден мина добре.
към текста >>

След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море.
Тя не можа да го уварди. Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място.
към текста >>

Имаше големи вълни като на развълнувано море.
Но аз, пазейки се с ръка, му подадох дясната си ръка. То успя да я налапа. Понеже то се не побоя да ми налапа ръката, то аз се завтекох върху му и му хванах челюстите и щях да ги разчекна. То уж заби зъб в ръката ми, обаче кръв не пусна, все едно, че не ме ухапа. След тая картина с кучето се намерих при една голяма река, но река като море. Имаше големи вълни като на развълнувано море. Аз съм гол и искам да се окъпя. Обаче не съм бил гол. Дрехите били на мене. Искам да разгледам крайбрежието, но не мога да мина както трябва, защото вълните прииждат периодически и малка междина остава на вълна след вълна, за да прибягам опасното място. Дойдоха жени голи, които се къпеха в реката, и отидоха да разглеждат крайбрежието.
към текста >>

Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен.
Четох в. „Утро" за събитията в Гърция, в която има революция. Венизелос против правителството на Цалдарис. Правихме репетиция до 12 ч. След това отидох в читалището и чаках, докато дойде пощата. Вземах си вестник и си дойдох в Равна изморен. Искаше ми се да си легна и си от почина, но уви. Равнени се заредиха един след друг, да ме питат за новини. И така до вечерта трябваше да хатърувам, да им говоря. 11.III.1935 год., понеделник Времето студено, силен вятър. Вечерта имахме репетиция.
към текста >>

Препуска едно младо червено конче.
Писах заявленията и писмата до 1 ч след полунощ. 21.III.1935 год., с. Равна Сън: Сънувах, че съм в къщата, където съм се родил - в чичовата Иванова, горе. Минава и отива за вода Алтъпармаковата Събевица. Плетът - все оня, който аз помня още като съм бил малко дете. Препуска едно младо червено конче. Аз се бях потулил зад плета, откъм улицата, по малка нужда. След това минаваме група мъже и жени, наши сестри, но имаше и чужди хора. Една млъда кадъна, забулена с фередже, и когато ние минавахме, тя си отбули лицето и плахо, като кадъна, ни поглежда. Някои от минаващите започнаха да псуват кадъната, която е млада, красива, защото се забулила, и казват, че не е много красива. Аз ги упреквам да не говорят лошо и да не я псуват, защото може би да знае български и после, това е много унизително за нея, че я псуват.
към текста >>

Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови.
Те ми казаха где е агрономството. Отидох при агронома Драганов. Той ми обеща, че ще ми дадат дръвчета. Отидох си на Sunlevigo*. Отидох при Еленка. Вечерта, понеже бях много изморен, затова си легнах рано у брат Иванови. * Sunlevigo (есперанто) - Изгрев. (Бел. М.И.) 22.III.1935 год., петък, София - Изгрева Станахме в 4 1/2 ч. Новото, което каза Учителят, то е, че ние трябва да се научим да мислим. „Всичко, каквото аз съм постигнал - каза Учителят, - то е постигнато чрез мисълта." Ние трябва да мислим. Човек остарява и се поболява, защото не мисли и т. н.
към текста >>

Бях много изморен.
Василка ми хвана ръката и заплака и ме прегърна. Натрупаха се много момичета и хора, Шофьорите викат да влизам, та не можах да кажа няколко утешителни думи на това страдащо дете, будна душа, което мечтае, копнее за наука, за знание, за просвета, но е сега дадена слугиня. Докато си дойде автомобилът до Годеч, все тъгувах, сякаш нейната тъга се предаде на мене. Дойдох си в 9 ч. Имаше събрание за очилаците. Бях много изморен. Едва търпях да излязат хората от стаята ми. Най-после предупредих Милуш Рангелов, че ми се спи, и той си излезе. Легнах си и съм заспал. 25.III.1935 год., понеделник, Равна Сън: От голямата умора не съм си отпочинап добре. Сънувах, че ме нападна едно черно куче, не много голямо.
към текста >>

До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре.
Това ставаше многократно и толкова ми досади, че в тревогата и яда си се събудих. * Не се обадих на Манов. Станах и си потеглих за Равна. Вятърът вее, сега пък от запад сняг вали, но бавно. В Годеч по-малко сняг, а в Равна е навалял вече до половин коляно. До обед мъчно учих, защото бях изморен, а следобед, понеже си поспах, бях добре. Вечерта свирих до късно. 2.IV.1935 год., вторник Сън: Пътувам някъде. Може би съм в София. Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих.
към текста >>

Спал съм до съмнало, но съм изморен много.
Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна. Облачно и студено. Като че е сред зима. Тази вечер имаше събрание по оспорване залесяването в Топлица.
към текста >>

Деня прекарах съвсем изморен, изтощен.
8.IV.1935 год., вторник Ясен ден на изток. Слънцето огря на ясно. Чувствувам чрезмерна умора. Краката ме болят. Като че от съня не съм си отпочинал. Деня прекарах съвсем изморен, изтощен. Недобри мисли се въртят из главата. Обвинявам всичко и себе си. Лошо състояние. Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител.
към текста >>

Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето.
Сам се чудя на себе си в сън и се чудя дали това е сън или действителност и започнах да ритам, да се мърдам, че ако е сън, да се опомня и ето, събудих се и се заопипвах по бузите, за да видя здрави ли са или са се парализирали. Ужас ме обвзело. Заспах пак и ето... 10.IV. 1935 год., сряда Събудих се в 4 ч. След снощния сън сънувах нощес много сънища. Ето, аз и Учителят и още един брат - брат Епитропов, пременен с хубави дрехи - сме в чудно устроена и хубава лодка, която плава по морето. Тихо, приятно време. Плаваме и се разговаряме. Ето, над нас профуча аероплан, но особна система аероплан. В него се виждаха пилотът и други, които поздравиха Учителя. Така си пътувахме и не помня до какъв край стигнахме.
към текста >>

Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано.
В 1 ч бях у дома си.[/b] [b]Много се двоумих дали да спя в новата си къща или да спя у брата Иванови. Но понеже Еленка ми даде от нейните одеала и на Янкова една черга, затова за първий път останах да спя в къщата си. Понеже говорихме с Еленка до къде 11 ч, то вече и сън не ме хвана. Към 1 ч станах и четох Библията и кога ми се доспа, легнах да спя. Еленка спала за пръв път в къщата на първий ноемврий 1935 година, Ден на народните будители, Св. Ив. Рилски, ден петък; като пръв е посетил стаята й Учителят.[/b] [b]В Равна е ясно, а долините и Софийско са в море от мъгли.[/b] [b][b]9.ХI.1935 год., събота[/b][/b] [b]Станах рано. Четохме резюмета и разговаряхме. След сутрешните гимнастики, започнах да турям вратата на мазата. След това ходих в канцеларията на българските слепи и получих за 650 лева книги, които се паднаха на Равнени от лотарията им. Следобед пак работих. Дори след вечеря, на Стоянка Илиева с контакта работих до 10 ч вратата на под стълбите, за да ги пригодя за Стоянка да си туря кюмюря и дървата.
към текста >>

14. Влад Пашов ЧАСТ IІІ Космическият и Земният човек.1. Произход и развитие на човека според окултната наука

ТОМ 18

Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята.
Този човек и до днес още живее в рай.Втората епоха е от времето на втория човек, направен от пръст, и за непослушание, изгонен от рая. Третата епоха е епохата на сегашното човечество, когато човек се доби вън от рая". Учителят Човек, както го познаваме днес, е плод на една дълга еволюция и има зад себе си една дълга история, която е непозната нито на съвременните учени хора, нито на религиозните хора. Според окултната наука нито научното схващане за произхода и развитието на човека е вярно, нито пък схващането на религиозните хора е вярно. И в двете схващания има принципиално нещо вярно, но само принципиално, а не и фактически. Вярното в научното схващане е, че човек се развива, но не е вярно, че човек е произлязъл от една клетка, която се е самозародила някъде в моретата на първите епохи на Земята. Вярното в схващането на религиозните хора е, че човек е създаден от Бога, но истината е, че той е създаден от Бога съвършен, но в Божествения свят с духовно тяло, а не с това физическо тяло. Това физическо тяло е от по-късен произход и в следващото изложение ще кажа нещо за него. Казано е в Писанието: „И създаде Бог човека по образ и подобие свое”. Това е първият човек, създаден в Божествения свят по образ на Божествената Любов и по подобие на Божествената Мъдрост. В него Любовта и Мъдростта са вложили Истината и Доброто като вътрешни сили, които да го направят самостоятелна единица в света.
към текста >>

Потомци на тези тела са червенокожите вАмерика.
Учителят казва следното по този въпрос: „Окултната наука поддържа, че маймуните са произлезли от човека, а не човек от маймуните. Маймуните, това са недоразвити хора. Тъй седи въпросът. Днес има застой в тяхната еволюция, но те ще се развият в бъдеще, когато настъпят по- благоприятни условия за това”. Имало е други групи човешки тела, у които костната система се е втвърдила преждевременно и най-напред, и е добила надмощие в организма. Потомци на тези тела са червенокожите вАмерика. У друга група човешки тела се уплътнява и втвърдява най-напред храносмилателната система. От тях е произлязла черната раса. У други тела най-напред и преждевременно се уплътнява нервната система. От тях е произлязла малайската раса. Имало и друга група човешки тела, у които най-първо се уплътнява кръвоносната система и кръвта.
към текста >>

След известно време те слизат към руските и сибирските степи и оттам се отправят към Централна Азия на мястото, където е сега пустинята Гоби, където е имало едно голямо езеро, подобно на Каспийското море.
За него говори Платон в своите диалози, специално в Тимей. Преди да потъне централната част на Атлантида, което е станало приблизително преди сто хиляди години, става едно разселване на онези хора, които са останали верни на Бялото братство и на Бога. Под ръководството на посветените една част от тези човеци преминава през северните брегове на Африка и отива в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там те развиват една цветуща култура, която обхваща цялата Северна Африка, включително и Сахара, през която тогава преминавал Нил, който впоследствие отбиват на сегашното му място. Други тръгват през днешна Англия, през Скандинавския полуостров и се отправят към северния полюс, където е централната ложа на Бялото братство на Земята. След известно време те слизат към руските и сибирските степи и оттам се отправят към Централна Азия на мястото, където е сега пустинята Гоби, където е имало едно голямо езеро, подобно на Каспийското море. Около това вътрешно море, Бялата раса, под водителството на своя Ману- Божествен Учител, се развива в течение на хиляди години и се подготвя за своята мисия и задача. Но дохожда една голяма катастрофа и тази култура се заличава под пясъците на пустинята. Разпръснатите народи и племена се пръскат из азиатските степи и стигат на запад до руските степи, и проникват даже в Западна Европа. Част от тези народи, разпръснати из руските степи, организира впоследствие великия посветен Рама и ги завежда в днешна Индия и образува по такъв начин първата култура на петата раса. Това е станало в предисторически времена.
към текста >>

Около това вътрешно море, Бялата раса, под водителството на своя Ману- Божествен Учител, се развива в течение на хиляди години и се подготвя за своята мисия и задача.
Преди да потъне централната част на Атлантида, което е станало приблизително преди сто хиляди години, става едно разселване на онези хора, които са останали верни на Бялото братство и на Бога. Под ръководството на посветените една част от тези човеци преминава през северните брегове на Африка и отива в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там те развиват една цветуща култура, която обхваща цялата Северна Африка, включително и Сахара, през която тогава преминавал Нил, който впоследствие отбиват на сегашното му място. Други тръгват през днешна Англия, през Скандинавския полуостров и се отправят към северния полюс, където е централната ложа на Бялото братство на Земята. След известно време те слизат към руските и сибирските степи и оттам се отправят към Централна Азия на мястото, където е сега пустинята Гоби, където е имало едно голямо езеро, подобно на Каспийското море. Около това вътрешно море, Бялата раса, под водителството на своя Ману- Божествен Учител, се развива в течение на хиляди години и се подготвя за своята мисия и задача. Но дохожда една голяма катастрофа и тази култура се заличава под пясъците на пустинята. Разпръснатите народи и племена се пръскат из азиатските степи и стигат на запад до руските степи, и проникват даже в Западна Европа. Част от тези народи, разпръснати из руските степи, организира впоследствие великия посветен Рама и ги завежда в днешна Индия и образува по такъв начин първата култура на петата раса. Това е станало в предисторически времена. Рама е създал една култура и цивилизация, която е продължила хиляди години.
към текста >>

15. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море.
Заедно с това понятие се отбелязва за още други три: саабеисти, така са се наричали хората, които са приели и изповядват саабеизма, саабейско писмо, което е писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей и най-после Саабейско царство, което се е намирало в югозападния край на Арабския полуостров, на територията на съвременния Йемен, което царство саабеистите са създали много по-късно, след излизането им от Вавилон, който е станал обект на ред завоевания. В тази нова държава са създали и своя столица с името Мариб. В тази нова държава, народът се е занимавал със земеделие, градинарство, където са били използвани изкуствени напоявания на много високо техническо ниво. Занимавали са се също и със скотовъдство, занятия. Важна роля е играла също и посредническата търговия между Индия, Източна Африка, Египет, Асирия, Палестина. За това царство е известно, че е имало владения в Източна Африка, по бреговете на Червено море. Саабеиското царство се отбелязва, че е изчезнало изведнъж, без да са отбелязани причините. Но поради настъпили суши и неблагоприятни условия за живота, те напущат набързо своята държава и се прехвърлят в своите владения в Източна Африка. Народите, които имало там, са известни сега под името догони. На първенците на този народ, саабеистите са предали големи познания, които са имали със себе си по науките за звездния мир. Тези познания сега са внесли голямо недоумение на учените астрономи от Френската академия на науките.
към текста >>

16. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ТОМ 19

По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот.
Своето учение той проповядваше всред един народ, населяващ земята около дълбокия залив, където се вливаха реките Тигър и Ефрат, а също и земите около техните долни течения. Този народ, беше жизнена клонка от семитската раса и се наричаше халдеи, което ще рече - народ, стремящ се към светлината. Неговите последователи бяха будни и интелигентни хора, защото за разбиране на учението му се изискваше буден и подготвен за трезва мисъл ум. Учението му получи голямо разпространение всред този народ, където имаше ревностни и предани ученици: след като Саабей се пресели в онзи свят, неговите ученици положиха усилия не само да разпространят идеите му, но продължиха системно и задълбочено да изучават онова, което техният учител им беше дал. Това усърдие им даде възможност да се домогнат до все нови и нови открития, които оформиха учението, като една странна и величава наука, изградена върху знания, придобити от опита и последователната мисъл. По това време, тази област от Земята, връзката между трите континента - Азия, Африка и Европа, земите между Средиземно море, Червено море, Индийския океан, Черно и Каспийско море беше арена на бурен човешки живот. Боговете на светлината правеха всичко възможно да озарят човешкия ум и го тласнат към знание, прогрес и творчество. Докато злото се стремеше да го тласне към мрака и устрема да граби, убива и руши, доброто и злото си бяха дали среща тук, за да господстват над човешкия ум. Създаваха се цветущи селища и градове, центрове на наука, създаващи улеснение за човешкия живот и изкуства, които го възпитаваха и облагородяваха. Най-голямо издигане от всички градове от този край във всяко едно отношение достигна Вавилон. Разположен на двата бряга на реката Ефрат, той смайваше със своите постройки, храмове, палати, градини, тържествени площади и улици, украсени със статуи, барелефи.
към текста >>

Ти си тъй много изморен - топли и ласкави думи му каза тя и бавно заслизаха по многобройните стъпала на високата кула, от най-горната площадка, където бяха.
Намира се точно на 180 градуса. Дълго седяха те в мълчание, зашеметени от голямата радост, съпроводена веднага след това от тъй неочакваната мъка. Гледаха и звездният мир, който тъй много тайни крие той на красота и ужас. Най-после Аниме побутна Инин и го подкани да си вървят. - Иди да си легнеш. Ти си тъй много изморен - топли и ласкави думи му каза тя и бавно заслизаха по многобройните стъпала на високата кула, от най-горната площадка, където бяха. Замислен, Инин не усети как слязоха. Изпрати я до дома й, но не се прибра в спалнята си, а отиде в голямата зала, където сутрин се събираха преди почване на заниманията тримата професори. Там той приседна на една пейка и бързо задряма. Зората се сипваше вече. Леко побутване го събуди.
към текста >>

Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго.
След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети. Но радост, съпроводена със сянка, със свито сърце поглеждаха те към по-малката жълтеникава звезда Каин-Ману, която отстоеше на 33 градуса от тях. Най-после пустинята свършили се показа Юдейската земя. Минаха по брега на Мъртво море, дойдоха до реката Йордан, където починаха по-дълго. Отново на път. Преминаха реката и се насочиха към столицата на Юдейското царство Ерусалим. Една вечер, когато хладният полъх беше залял града и народът се беше раздвижил, керванът влезе в града. В Юдея по това време царуваше Ирод. Един суров, властолюбив, крайно подозрителен и властолюбив човек.
към текста >>

Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море.
След мене князът на този свят, обладан от небивал гняв, ще направи всичко възможно да заличи стъпките ми и делото на светлината. Злоба и разрушение ще залеят земите тук и вашите земи, и от цветущият ви град, и от дьржавата ви и помен няма да остане, и пустиня след това ще покрие цветущите ви земи. Аз пръв ще понеса жестоките удари на този княз и ще понеса небивали страдания, за да поема най-големият дял от страданията на човешкия род, с което ще го спася от надвисналата гибел. Много още им говори Христос и много мъдрости им разкри там. Даде им дарове, каквито никъде никой не може да им даде: Да виждат бъдещето, да носят и дават живот, и всякога да имат това, което им е нужно. Накрай Христос им каза: - Не се връщайте през Ерусалим, не отивайте при Ирода, минете на връщане през пустинята, покрай южните брегове на Мъртво море. Макар, че оттам пътят ви е по- дълъг и по-труден, не се страхувайте. Ангели ще ви пазят и ще ви улесняват във всичко. Пътят на халдейските мъдреци обратно мина неусетно, защото, обогатени с небивала мъдрост и знания от преживяното, даденото им от Христос, те бяха погълнати в размисъл и полезен разговор. В пустинята два пъти валя дъжд и затова имаха обилна вода и свеж прохладен въздух. Във Вавилон те влязоха в ранни зори, когато градът още спеше.
към текста >>

17. 13. НЕПТУН КРАЧКА КЪМ ОСНОВИТЕ НА АСТРОЛОГИЯТА

ТОМ 19

Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология.
Прилагайки закономерностите в небесната механика, учените се натъкнаха на тази неизвестна дотогава планета, което беше едно потвърждение за верността на тези закони, прието като много радостно събитие сред научния свят. Изследвайки орбитата на Уран, руският астроном Лексел, в 1783 година, изказал предположение, че откритите неправилности в движението на Уран са предизвикани от неизвестна още на хората планета от слънчевата система, намираща се зад нея. За определянето на нейното място точно, в необятната небесна сфера, се заемат, независимо един от друг, английския астроном Джон Адамс - професор в Кембриджкия университет, живял между 1819 ÷ 1892 година и Жозеф Леварие - виден фанцузки астроном, живял между 1811 ÷ 1877 година - голям специалист по въпросите от небесната механика, посветил живота си в разрешаване на най-трудните въпроси от тази област. Тези двама учени със своите изчисления успяват с върха на молива си да посочат на небесната сфера между безбройните светила, които ние виждаме по нея, мястото на неизвестната дотогава планета. Този свои резултат съобщават на Берлинската обсерватория и още същата вечер след получаването на съобщението, видният немски астроном Йохан Готферид Гаме, открива на посоченото място според съобщението неизвестната дотогава планета от Слънчевата система. Тази нова планета наричат Нептун - на името на Бога на моретата от римската митология. В древния Рим в чест на този Бог, на 23 юни са празнували астрономическия знак на тази планета - кръст с кръгче на долния край на вертикалната линия и по една дъга в края на хоризонталната с вдлъбнатата си част навътре . Тези, които са дали името и знака на тази планета не са ги дали произволно. Дадени са с дълбок смисъл и съображения. Планетите в слънчевата система зад Юпитер, по своя вид, по своето място в семейството на Сльнцето, по вида на своята орбита, имат нещо по-особено, нещо по-характерно, отколкото другите планети. Сатурн е характерен със своите пръстени.
към текста >>

Без нея ние не можем да имаме облаци, колкото и влага да имаме, както тук на Земята имаме Червено море, обилна влага в атмосферата, но поради липса на тази сила, нямаме облаци.
Освен това, гледан с най-силен телескоп се вижда само като съвършено гладък диск без каквито и да било петна или някакви преливания на цветове. Това показва, че планетата има дебела атмосферна обвивка, наситена с влага, която обаче не се трансформира в облаци. Ние знаем, че за да имаме облак, трябва да имаме групиране на водните молекули. Това групиране става тогава, когато всред тези молекули на водата, във въздуха се появи сила, която да ги обедини, за да образуват облак. Тази сила ние можем да наречем магнетизъм. Без нея ние не можем да имаме облаци, колкото и влага да имаме, както тук на Земята имаме Червено море, обилна влага в атмосферата, но поради липса на тази сила, нямаме облаци. Влагата има отношение към емоционалния живот на човека. Ето защо Нептун има отношение преди всичко към чувствата е човекът. Но поради липса на обединителната сила, която нарекохме магнетизъм, то влиянието на планетата събужда силни чувства. Но тези чувства са някак ефирни, нежни, неопределени, без конкретна форма. Нямат грубото, осезаемото на земното.
към текста >>

18. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Той вдиша жезъла си, и в името на вярата, надеждата и любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него.
Ето, и вярата хлопа на вратата ви. Отворете й да влезе. Любовта хлопа на сърцето вярата хлопа на ума, а надеждата - на волята. Отворете и трите врати, да приемете тия гостенки. Само така ще се разрешат всички въпроси по магичен начин, какво Мойсей със своя жезъл. Той вдиша жезъла си, и в името на вярата, надеждата и любовта, раздели Червеното море и отвори път, за да минат през него. В името на любовта всичко е възможно. Вие се въодушевявате, искате като Мойсея да вдигнете тоягата си, Отворете вратите на сърцето, на ума и на волята си, за да постигнете всичко, което желаете. Ако не отворите тия врати, нищо не може да се постигне. 4. РОЖДЕНАТА ДАТА, ЧАС И МИНУТА И МЕСТОРОЖДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА 1. В „Изгревът”, том XVIII, стр.
към текста >>

19. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя

I . При Адепта (Любомир Лулчев. При Адепта: Окултна повест. София)

ТОМ 20

Ох, пък аз, уморен, вдаден в новите впечатления, преживяното и силния контраст между това, което вън стихиите, играещи с нашия живот, ни дадоха, и това, което намерихме тук - бях почти забравил защо съм дошъл.
С каква радост го изпих! Просто невероятно беше, че вън - само зад една дебела врата - духат бури и се въртят вихрушки - тъй весело се чувствуваше човек в това широко, макар и с неправилна форма, помещение. А и в самата атмосфера на стаята имаше такова - бих казал, радостно спокойствие, каквото никъде не бях изпитвал. Лъхаше нещо непознато за мен, но във всеки случай твърде приятно, като че ли душата се разтапяше в някаква светлина и оставяше само тиха, необикновена радост. Кога и къде беше изчезнал моят водач - не видях, но след малко той се яви от една вътрешна врата и ми каза: - Щом си отпочинете, той ще ни приеме. Ох, пък аз, уморен, вдаден в новите впечатления, преживяното и силния контраст между това, което вън стихиите, играещи с нашия живот, ни дадоха, и това, което намерихме тук - бях почти забравил защо съм дошъл. И много интересно самочувствие - аз, който неведнъж се бях срещал с най-важните светски личности, без да изключим царе и императори, сега усетих едно необикновено душевно изтръпване, което сам не знаех как да го обясня. Изобщо тая вечер всичко ми се виждаше особено, неизживяно досега. И никак не се учудих, когато неочаквано за себе си смирено запитах водача си: - А трябва ли да го поздравя някак особено? Виждам, вие правите това -или пък има някои церемонии при влизането при него, които трябва да изпълня? Той се усмихна.
към текста >>

- Да, в проявата на човешкия живот, та ако щете и в природата, има приливи и отливи, както в морето - за тях ще ви кажа по-после.
И тоя ден и нощ - това прекъсване, се е оказало като естествено условие за проявата на нашия живот, «ритмуса», гамата на тоя живот. Ние отваряме и затваряме очите си, сърцето бие и почива, денят се сменява с нощ - сън и бдение... - Това не съм мислил никога - казах аз. - И въпреки това то си съществува. Тия паузи, смени на дейност и почивка налагат печат върху разбиранията, върху схващанията, върху съзнанието... Когато човечеството преживее един прилив... - Прилив! - почудих се аз. - Да, в проявата на човешкия живот, та ако щете и в природата, има приливи и отливи, както в морето - за тях ще ви кажа по-после. Но когато има един прилив в живота, тогава цивилизации се разцъфтяват, общества се повдигат и в схващанията на учените настъпва просветление - тогава техните теории са изразени с възгледи и понятия, според които природата е изпълнена с непрекъснати процеси, в които ние долавяме само отделни части, като «събития». А като настъпи упадък, отлив, тогава се създава теория на цялото число, отричат се непрекъснатите континууми и се стига до квантите - модели на атома, въз който измореното съзнание на съвременния учен от една западваща култура търси да намери образи, форми, за да си почине. Енергията, като основна хипотеза на живота, като целокупност и непреривност, се отхвърля от всички тия, на които умът не издържа постоянното напрежение на вечно следващия процес. - Нищо не разбирам от всичко това - признах си чистосърдечно аз. -Зная, че във философиите и науките теориите се меняват често, но в подробности не са ми известни.
към текста >>

А като настъпи упадък, отлив, тогава се създава теория на цялото число, отричат се непрекъснатите континууми и се стига до квантите - модели на атома, въз който измореното съзнание на съвременния учен от една западваща култура търси да намери образи, форми, за да си почине.
- И въпреки това то си съществува. Тия паузи, смени на дейност и почивка налагат печат върху разбиранията, върху схващанията, върху съзнанието... Когато човечеството преживее един прилив... - Прилив! - почудих се аз. - Да, в проявата на човешкия живот, та ако щете и в природата, има приливи и отливи, както в морето - за тях ще ви кажа по-после. Но когато има един прилив в живота, тогава цивилизации се разцъфтяват, общества се повдигат и в схващанията на учените настъпва просветление - тогава техните теории са изразени с възгледи и понятия, според които природата е изпълнена с непрекъснати процеси, в които ние долавяме само отделни части, като «събития». А като настъпи упадък, отлив, тогава се създава теория на цялото число, отричат се непрекъснатите континууми и се стига до квантите - модели на атома, въз който измореното съзнание на съвременния учен от една западваща култура търси да намери образи, форми, за да си почине. Енергията, като основна хипотеза на живота, като целокупност и непреривност, се отхвърля от всички тия, на които умът не издържа постоянното напрежение на вечно следващия процес. - Нищо не разбирам от всичко това - признах си чистосърдечно аз. -Зная, че във философиите и науките теориите се меняват често, но в подробности не са ми известни. - Там е именно чудното на днешния материалистичен свят, че теориите на науката, на които те се кланят, се изменят много често, някои изчезват преди още да са могли да се твърдят или докажат достатъчно, отричат се едни други - и въпреки това хората «скептици», «неверниците» хора им вярват и смятайки, че знаят нещо «научно», доказват... тъкмо тогава, когато основите на тия науки още искат своето доказателство. - Може - казах аз, - но това ми е непонятно, па и не е в моята област.
към текста >>

Ние виждаме зеленото, червеното и други цветове, а физиците казват, че няма нищо подобно, а има само трептения безцветни - и ние приемаме, въпреки очевидността, и тоя «факт».
- Това не разбирам. - Ами то е много просто - има много факти, които не са истини. Ние виждаме Слънцето да изгрява и залязва, а ни казват, че това не е вярно, че Земята е, която се върти, и ние вярваме, въпреки очевидния «факт». - Е да, но това всички знаят вече. - Друг е въпросът дали го знаят или не. Ние виждаме зеленото, червеното и други цветове, а физиците казват, че няма нищо подобно, а има само трептения безцветни - и ние приемаме, въпреки очевидността, и тоя «факт». - Е да, това е така. - Нямам нищо против, но ако цветът зелен или червен, не е цвят, а е бил трептение безцветно и че от числото на трептенията зависи самият цвят да ни се види такъв или инакъв - тогава защо да не се запитаме по-нататък - логично и разумно е - какво се крие и зад трептенията?... - Е, то какво ще стане тогава? - запитах изненадан аз. - Какво ще стане?
към текста >>

И погледна през първия, и виждам вън всичко червено, и през втория, и през всички останали... Мислите ли, че аз зная нещо?
- Ами ето, там се вдигат някои върхове, горе свети слънцето, тук, до мен, сте Вие - но всичко това е ли така, както го виждаме? - А как може да бъде другояче - когато Вие всякога можете да го проверите? - Да го проверя? Та какво ще ме научи моята проверка? Представете си, че съм се родил в една стая, която има пет прозорци с червени стъкла. И погледна през първия, и виждам вън всичко червено, и през втория, и през всички останали... Мислите ли, че аз зная нещо? - Всичко знаете, освен цвета, който е субективен, ваш. - Добре, но ако този цвят съдържа в себе си всички тъй наречени «физически качества», по които ние различаваме целия външен свят, тогава мислите ли, че картината на света е същата? Една пеперуда и един човек с други очи схващат света. - Да, но то е само перспективата, която се мени - зад това има нещо реално. - Ох, тъкмо това беше целта ми - да подчертая, че има нещо, което се мени, и има нещо реално, или по-право - по-малко противоречиво: има предмети, има и сенки на предметите, и че ние най-често смятаме сенките за предмети.
към текста >>

Това трая достатъчно време, когато пак ми се стори, че започваше да се разсъмва, да става по-светло, и аз забелязах, че се спускаме над голямо безбрежно море, в което вълните, неспирани от нищо, се носеха с бясна ярост... Мисълта, че падаме в тая стихия, ме накара да се чувствувам в смъртна опасност, но това чувство засягаше сякаш нещо далечно, а не самия мене... Ние се спускахме все по-долу и по-долу.
Коленичили, те се молеха горещо. Вятърът развяваше дрехите им, но те като че ли нямаха никакъв страх от станалото. Напротив, в техните лица личеше такава преданост и вяра, че аз не можах да отделя погледа си от тях. Искаше ми се да питам, но нямаше как и кога - сякаш бях станал аз самият огън, стихия, която ври, плющи, като грамадни пламъци, без граници на своето могъщество... Зная, че като пиша така, аз рискувам твърде много, защото кой или колцина са преживели това, за да го разберат? Но аз си обещах да пиша тъй, както си беше - а как ще го преценят - това е малко важно; тия, които знаят, както и да го преценяват, не ще има съществено значение, защото ще бъде равносилно с това слепите дати дадат преценка на светлината или на дъгата... Ние летяхме доста над земята и всякъде, където минавахме, хората под нас бягаха и се криеха, а като наша сянка долу се вдигнаха вихрушки и бури... После изведнъж като че ли се откъсна от нас грамадна тежест и ние се устремихме право нагоре, земята посивя и всичко се сля в сив, непрогледен мрак. Това трая достатъчно време, когато пак ми се стори, че започваше да се разсъмва, да става по-светло, и аз забелязах, че се спускаме над голямо безбрежно море, в което вълните, неспирани от нищо, се носеха с бясна ярост... Мисълта, че падаме в тая стихия, ме накара да се чувствувам в смъртна опасност, но това чувство засягаше сякаш нещо далечно, а не самия мене... Ние се спускахме все по-долу и по-долу. Страшна беше бурята, но пред нашите очи се откри още по-страшна картина: върху един плот от свързана дъски и греди, който едва се крепеше над вълните, които постоянно го заливаха, две човекоподобни същества, измъчени и изгладнели, се бореха кой кого да изяде! О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми. Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно.
към текста >>

Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата.
Но аз си обещах да пиша тъй, както си беше - а как ще го преценят - това е малко важно; тия, които знаят, както и да го преценяват, не ще има съществено значение, защото ще бъде равносилно с това слепите дати дадат преценка на светлината или на дъгата... Ние летяхме доста над земята и всякъде, където минавахме, хората под нас бягаха и се криеха, а като наша сянка долу се вдигнаха вихрушки и бури... После изведнъж като че ли се откъсна от нас грамадна тежест и ние се устремихме право нагоре, земята посивя и всичко се сля в сив, непрогледен мрак. Това трая достатъчно време, когато пак ми се стори, че започваше да се разсъмва, да става по-светло, и аз забелязах, че се спускаме над голямо безбрежно море, в което вълните, неспирани от нищо, се носеха с бясна ярост... Мисълта, че падаме в тая стихия, ме накара да се чувствувам в смъртна опасност, но това чувство засягаше сякаш нещо далечно, а не самия мене... Ние се спускахме все по-долу и по-долу. Страшна беше бурята, но пред нашите очи се откри още по-страшна картина: върху един плот от свързана дъски и греди, който едва се крепеше над вълните, които постоянно го заливаха, две човекоподобни същества, измъчени и изгладнели, се бореха кой кого да изяде! О, това беше страшно - борба, последна борба, за да изпие един живот другия... Картината беше страшна, но аз нямах време да я гледам или разсъждавам. Мен ми се стори, че ние навлязохме в самата вода и като че ли тя не бе освен мъгла - такова бе чувството ми. Ние се сляхме сякаш с тях, с морето, със самия плот, върху който ставаше борбата. Едновременно изпитвах люлението на стихията, яростта на борещите се и техният огнен инстинкт за живот минаваше през мене (така казвам, а и сам не зная какво беше това «мене» - кое наричах с това име!...) Исках да проникна в тях, да ги опомня, но това беше невъзможно. Те като че ли бяха обвити - всяка частица тяхна - в стоманена броня, която пречеше да се допрем непосредствено до тях... И тъкмо в тоя момент аз усетих едно желание престъпно, но което все пак изпълних - страшно силно, непреборимо желание да ги обхвана, да обгърна и двамата и ги потопя по възможност по-дълбоко във водата. И аз не зная точно как, но ги хванах, разтърсих, бутнах с една вълна във водата и двамата и ги влачех по-дълбоко и по-дълбоко... Зает с тая странна работа - да бъда човекоубиец, както аз си мислех, премного смущаван от всичко станало, тъй бързо, със светкавична бързина, аз се опомних, когато заедно с огромна вълна бяхме изплискани на един бряг. Колко ли време бяхме вървели? Каква голяма бързина беше употребена да се минат стотици километри?
към текста >>

20. Любомир Лулчев II. Творчество: В светлината на Учителя III.

СВОБОДНИ ХОРА - ПЪТЯТ НА ИЗБРАНИТЕ

ТОМ 20

Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето.
Моли се човек на Бога, говори на човека, а животното го принуждават условията. Ние се движим по върхове и долини, в сянка и светлина. Всичко зависи при това в какво вярваме, какво мислим. Ако сме в долината, в тъмнината и мислим за слънцето, за върха - там ще идем и стигнем! И ако мислим, че долината, в която сме попаднали, е краят на света, на нещата - до края и там ще останем, защото сме изгубили импулса на движението - едничкото, което може да ни въведе в друга обстановка. Не учи една вода как трябва да тече и накъде - достатъчно е да я пуснеш по удобна посока - тя и без тебе ще знае накъде да търси морето. Политиците се оплакват от военни преврати, не се сещат, че причината си е пак в тях самите: обществените течения изпълват също механическите закони и ако политиците бяха на своите си места в живота, военните няма[ше] да напуснат местата си и да вземат техните - непроницаемост има и в обществения живот: две величини едновременно не може да се намират на едно и също място! Повечето от хората сега говорят думи на воля и сила, но без те в действителност да съдържат това. Някога Христос говореше думи, които ставаха. Такива са думите и на ония, подир които са вървели тълпите. Понякога само, и то често, тия тълпи са вземали ехото за действителност, варака - за злато.
към текста >>

И да възприемаш мисли само когато искаш - да влизаш и излизаш от тяхното могъщо течение, както влизаш и излизаш от морето, когато се къпеш!
Мисълта, това е стълбата, по която се качваш и в рая, слизаш и в ада - от тебе зависи накъде ще тръгнеш! За неразумните мисълта е река, стихия, която влачи където си иска. За разумните тя е средство, с което те си служат, за да стигат там, където искат. За едните тя е мъчение, колело, което постоянно се върти, без да знаят кой го движи; за знающите - възможност да опознаят красотата, богатствата, величието на световете, които ги заобикалят. Научи се да работиш с мисълта си, както работиш с ръцете си! И да възприемаш мисли само когато искаш - да влизаш и излизаш от тяхното могъщо течение, както влизаш и излизаш от морето, когато се къпеш! СаМО правата мисъл внася в тебе мир, светлина и свобода. Ако ги нямаш в душата си - смени мисълта си! Правата мисъл е като прав път - с нея най-скоро се стига към целта, без излишна умора и тревоги. Проверявай себе си! Ключ е това, ключ и талисман!
към текста >>

Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено.
А растене-то на съзнанието е процес органически, както расте и едно дърво - заедно с неговото растене увеличава се и количеството на плодовете му. Другите (външните) плодове, колкото и да са, нямат отношение с дървото. Та и ний сме заобиколени с много неизвестности, но от тях схващаме част, поради туй, че тоя, който регистрира нещата, толкова успява да запише (съзнанието). Чешмата може много да тече, но ако отворът на стомната е малък - малко ще хваща (приема). Ти не подушваш онзи, който има същата миризма като тебе. Червено боядисаното на червена светлина не изглежда червено. Някои доказват, че няма Бог. Чудно нещо! Но ако те знаят какво е Бог, то значи, че някъде Го има - поне в главата им. А ако не знаят какво е, как ще докажат, че Го няма? Той в такъв случай може да е пред очите им, а те да питат за Него или да Го отричат... Един път един посетител разправяше на мен (за мене), че ме познавал и пр., и питаше къде съм бил сега - а аз бях при него и говорех с него... В блатото ако си паднал, не стой да го изследваш много, ами търси как да излезеш и продължиш пътя си.
към текста >>

21. II. БУНТ

ТОМ 20

На всичките по дрехите, по шапките, а които нямаха шапки - и направо на ушите бяха затъкнати, залепени, вързани по всевъзможен начин и разни форми, червени книжки с цветове, като почнеш от тоя на червения пийнир шикер и стигнеш тъмновиолетов, който за някои очи минаваше за червено винен... Даваха се команди, викове, заповеди, които биха стигнали и за цяла армия.
10 След пладне се стекоха толкова много хора, желающи да се бият и унищожат «гнездото», щото мъчно можеха да се намерят ръководни лица. Разделиха ги на роти и полуроти, на ударни и щурмови батальони. Разликата беше във въоръжението: едните имаха колове и пръти, а другите - брадви, пищови, капзалии и ловджийски пушки. Но някои имаха и истински бойни пушки и револвери и даже бомби. Такива бяха отличени в чин началници от разни степени. На всичките по дрехите, по шапките, а които нямаха шапки - и направо на ушите бяха затъкнати, залепени, вързани по всевъзможен начин и разни форми, червени книжки с цветове, като почнеш от тоя на червения пийнир шикер и стигнеш тъмновиолетов, който за някои очи минаваше за червено винен... Даваха се команди, викове, заповеди, които биха стигнали и за цяла армия. Но малцина имаше да слушат - всички говореха и даваха мнения. И тъкмо тия, които най-малко бяха питани, те най-много говореха. Скоро доведоха и коне, кой знае отгде взети, и някои началници се покатериха на тях, кой със седло, кой само някоя дреха метнал - те всички се мъчеха да се крепят как да е върху тях, което не беше много лесно, защото някои имаха само въженца вместо юзда, а други от конниците, малцина наистина, им се струваше, че са се качили на слонове, а не на коне... Няколко музики, или по-право, части от музики, защото бяха ги споделили, да стигнат на всички отряди по малко, писнаха най-отчаяно, когато вече трябваше да тръгнат. Това бяха ухораздирател-ни звукове, много мъчно можеха да се понасят, но и не ги и слушаха. Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър.
към текста >>

Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър.
На всичките по дрехите, по шапките, а които нямаха шапки - и направо на ушите бяха затъкнати, залепени, вързани по всевъзможен начин и разни форми, червени книжки с цветове, като почнеш от тоя на червения пийнир шикер и стигнеш тъмновиолетов, който за някои очи минаваше за червено винен... Даваха се команди, викове, заповеди, които биха стигнали и за цяла армия. Но малцина имаше да слушат - всички говореха и даваха мнения. И тъкмо тия, които най-малко бяха питани, те най-много говореха. Скоро доведоха и коне, кой знае отгде взети, и някои началници се покатериха на тях, кой със седло, кой само някоя дреха метнал - те всички се мъчеха да се крепят как да е върху тях, което не беше много лесно, защото някои имаха само въженца вместо юзда, а други от конниците, малцина наистина, им се струваше, че са се качили на слонове, а не на коне... Няколко музики, или по-право, части от музики, защото бяха ги споделили, да стигнат на всички отряди по малко, писнаха най-отчаяно, когато вече трябваше да тръгнат. Това бяха ухораздирател-ни звукове, много мъчно можеха да се понасят, но и не ги и слушаха. Всички си пееха сами марша на Интернационала, а който го не знаеше, имаше и такива, просто викаха и кряскаха на приумица... Червените книжни ленти шумяха, криваците, коловете и прътите, на някои от които бяха завързани остри големи ножове, се клатеха неравномерно като вълни на море, разбивани от невидим вятър. Всички при това тупаха крака по прашния път - маршируваха с такова усърдие и ревност, че скоро над тях се вдигна тежък облак прах и ги закри всецяло. И това изглежда ги направи още по-страшни в очите на техните противници, та и не дочакаха да се срещнат. Когато сваленият, но недал си още оставката околийски се опита да ги обходи с около 15 конни стражари, които бяха му останали още верни, те, всичкото местно ново самоуправление и военни импровизирани чинове, натоварени на каруци, кабриолети, файтони и автомобили, бягаха вече към Севлиево, където се надяваха да намерят закрила под мощните гърла на артилерията. Но когато изпратени хора от околийския по околни пътища, ги подплашиха с лъжата, че и в Севлиево е съветско управление, мнозина се пръснаха като пилци по разни посоки, окайвайки лековерието си. Но няколко от тях поискаха да проверят това, не се поддадоха и продължиха пътя си.
към текста >>

По улиците се лепяха «обявления», «наставления», «заповеди», «за изпълнение», «за сведения», «за безусловно изпълнение»... Всички бяха напечатани с червено мастило, лепяха се още неизсъхнали и тъй разцапани, че понякога не можеше да се разбере нищо друго освен подписът, който обикновено беше с по-дебели букви.
Поповете се бяха изпокрили до един - двама-трима бяха избягали и вън от града, защото се надяваха, че първата работа на другарите ще е да ги избе-сят. Но когато видяха на другия ден, че са ги забравили съвсем, някои от тях се престрашиха, излязоха и даже си предложиха услугите да извършат упокои-телни молитви и четения на нещастниците, които бяха застреляни без кръст и молитва... На другия ден градът беше в празнично настроение. Отрано още засвириха музики, в кръчмите се пиеше, от дюкяните се изнасяха стоки - като да беше панаир. Комисари на коне и пеши, с разни големи и малки ленти по ръкавите, по шиите, даже имаше и някои бяха турили нашивки на яките си - се движеха всякъде. Някои препуснаха на коне и даваха заповеди - все бързи. По улиците се лепяха «обявления», «наставления», «заповеди», «за изпълнение», «за сведения», «за безусловно изпълнение»... Всички бяха напечатани с червено мастило, лепяха се още неизсъхнали и тъй разцапани, че понякога не можеше да се разбере нищо друго освен подписът, който обикновено беше с по-дебели букви. Започна се описвание на всичко, което имаше по дюкяните, по-после - и по къщите. Мобилизираше се населението, назначаваха се хора на най-различни длъжности. Някои шмекери и смешници бяха си присвоили най-фантастични имена и понеже никой не се сещаше да пита кой ги е пратил, те ходеха по къщите под разни предлози и някъде вършеха неприлични работи. Но управата на града не се шегуваше - до вечерта още двама такива, които бяха доста прекалили в шегите си - при това непочтени хора и от по-рано - бяха публично разстреляни. Много лица след това станаха по-сериозни и доста усмивки замръзнаха на устните на мнозина.
към текста >>

Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично.
Сънят през нощта бе го ободрил. И мисълта за работа, която му предстоеше, като че ли беше най-добро лекарство срещу треската. Той чувствуваше, че днес ще може да се справи. И наистина съдбата го покровителствуваше. Още при вратата той се сблъска с фарфалака - работник, на когото едва ли някой знаеше истинското му име, но когото всеки познаваше. Червенокос, с лунички по лицето и ръцете, малко заекващ при говоренето, той махаше ръце и тропаше с крак при всяко запъва-ние - и това правеше всичко казано от него да изглежда прекомерно комично. Ге н ко бе му правил някакви дребни услуги. И той, като разбра какво търси, поиска веднага да му помогне и го повлече по стаите на съда. И навсякъде той влизаше като свой, без билет и без чукане. - Другари! - крещеше той почти на всяка врата, - не може, не търпи отлагание!
към текста >>

Показа се една секретарка със силно начервено лице и дълбоко деколте, но Чалгънов й махна с ръка.
А пък и по-уместно е, при тия разбъркани времена, човек да има навсякъде приятели... Чалгънов го погледна въпросително. - Семейства имат - продължи Генко простодушно, - тревожат се... Пък те са хора с връзки, и утре не се знае какво може да стане... - Е, какво може да стане? - запита Чалгънов, като се държеше видимо спокоен, но гласът му леко потреперваше от любопитство, а може би и от скрито вълнение. - Ами сега нали виждаш?... Какво беше преди два дена - какво е днес, а кой знае какво ще бъде подир два-три дни... Умълчаха се. Показа се една секретарка със силно начервено лице и дълбоко деколте, но Чалгънов й махна с ръка. - Стойте там! - викна той раздразнено - И вратата затворете! - добави той високо, а след това, като привлече стола по-близо до бюрото си, каза със съвсем друг тон: - Та така? Вие, ти мислиш, че може да се промени нещо, а? Генко го погледна въпросително, втренчено.
към текста >>

22. II. НА НЕДЕЛНА БЕСЕДА НА ИЗГРЕВА (стр. 202-219) «АКО СЕ НЕ РОДИТЕ ИЗНОВО»

ТОМ 20

При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно.
Тия сведения му даде един момък, почти колкото него възрастен, с големи скули и провиснали мустаци - типично селско лице. Облечен беше скромно, със синя работническа дреха, но се държеше с чувство на собствено достойнство. Винаги готов да се засмее. При това твърде често, без да ще, той говореше римувано и когато някой го запитваше, отговаряше вече преднамерено с някой цитат от стихове набързо калъпен, което караше да се смеят. По-късно от разговорите Генко разбра, че е попаднал на доморасъл поет Цеко, родоначалник на школата «Цекизъм», която той още не можеше да схване в що се състои.38 Но самият «поет» беше изглежда широка душа, която всяко подмятане взимаше в добрата страна и отговаряше дружелюбно. При това всеки отговор той придружаваше с широка усмивка, която разтягаше устните му до ушите, червеното лице грейваше като пълна луна с такова добродушие, че който го гледаше, се усмихваше неволно. Той въведе Генко в салона и му го показа. Голям, хубав, чист салон, с големи прозорци, които заемаха цялата южна страна.39 В средата - малка, покрита с бяло масичка върху възвишение. До нея - стол. Пред нея - столове и маса - за стенографките. Всичко, което говори Учителят, се стенографира и досега са излезли около стотина тома «на всички езици, храна готова, за Европа Нова!
към текста >>

Тези песни имаха нещо светско, свободно, но същевременно много задушевно, възвишено, особено; нещо, което Генко на свой език преведе - стоплящо душата... Той гледаше хората, сестри и братя, как пееха всички, техните симпатични съсредоточени лица със затворени очи, и му се струваше, че се намираше всред един нов свят, в който има други закони, не тия на всички останали хора, че в тоя свят грее слънце в душите на всички, че те имат една здрава основа, която не се колебае от люшкането на житейското море или от духване на случайните ветрища... Третата песен пък беше като някакъв откъслек от опера тържествена, в която се описваше как грее слънцето и пасат сърните.45 Но когато дойде до пасажа: «Велик си ти, Господи, велики са Твоите дела», Генко сети как тръпки полазиха по цялото му тяло, че нещо наистина има около него, нещо невидимо наоколо от това величие на Бога.
Повечето оттях пееха със затворени очи, унесени. Генко се мъчеше да схване думите: «Бог е Любов, любов, любов». Можа да разбере първата фраза: «свята, безгранична»... Мелодията бе тиха, без големи колебания, особена. После се смени с друга, също тиха, тържествена, на която той схвана някои думи: «Благославяй , душе моя, Господа». Но в нея нямаше нищо от ония провлачени мелодии, които някога беше чувал да пеят в черква. Тези песни имаха нещо светско, свободно, но същевременно много задушевно, възвишено, особено; нещо, което Генко на свой език преведе - стоплящо душата... Той гледаше хората, сестри и братя, как пееха всички, техните симпатични съсредоточени лица със затворени очи, и му се струваше, че се намираше всред един нов свят, в който има други закони, не тия на всички останали хора, че в тоя свят грее слънце в душите на всички, че те имат една здрава основа, която не се колебае от люшкането на житейското море или от духване на случайните ветрища... Третата песен пък беше като някакъв откъслек от опера тържествена, в която се описваше как грее слънцето и пасат сърните.45 Но когато дойде до пасажа: «Велик си ти, Господи, велики са Твоите дела», Генко сети как тръпки полазиха по цялото му тяло, че нещо наистина има около него, нещо невидимо наоколо от това величие на Бога. И той, когато завършиха песента, обиколи с поглед цялата зала. В единия ъгъл тоя поглед срещна друг, за минутка като че ли се здрависаха и оттам цъфна широката усмивка на Цеко. И на Генко му стана радостно, като да бяха му направили някакъв голям, ценен дар... Всички изведнъж станаха и вдигнаха дясната си ръка нагоре, с дланта напред.46 Бързо мина между хората Учителят, с една дебела книга в ръка, и се изправи зад малката масичка, която беше на възвишението. Шумът от разместените столове постепенно утихна. Настана извънредно голяма тишина.
към текста >>

23. XI. НА МОЛИТВЕНИЯ ВРЪХ

ТОМ 20

Неговото широко открито лице е цяло червено, прясно и детски весело и доволно.
Небето бе ясно. Виждаха се още бледи звезди. Бързо изтичах до езерото, наплисках си очите в неговите бистри води и след това, като взех една връхна дреха, изтичах по пътеката след Учителя. Той не се виждаше, но пътеката между клековете бе ясна и добре очертана - изглежда приготвена по-рано и не с малко усилия, защото на места не само клековете са сечени, но и доста големи камъни разбивани или отхвърлени настрани. Настигна ме брат Пеню100. Неговото широко открито лице е цяло червено, прясно и детски весело и доволно. - Хубаво ли спахте? - пита ме той. - Непробудно - казах му аз. - Тук така се спи. Виж какъв е лек и чист въздухът само.
към текста >>

То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното.
Остър завършек на хребета, на който има големи камъни и тригонометрически дървен знак. Там заварихме почти всички събрани. Те са взрени на изток. Времето е тихо, небето - ясно. Това място е красиво избрано. То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното. Колко е красива долината, която се открива пред нас право. Там долу се виждат сънливите села. На юг като малък хълм с бяла облачна шапка ми сочат Витоша. Скромна и тиха, неузнаваема оттук. А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли.
към текста >>

А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли.
То е тъкмо на вододела от едната страна с езерата на Искъра, който се влива в Черно море, другата - сините седем езера, които дават водите си на река Джерман, отиваща за Бяло море - между бялото и черното. Колко е красива долината, която се открива пред нас право. Там долу се виждат сънливите села. На юг като малък хълм с бяла облачна шапка ми сочат Витоша. Скромна и тиха, неузнаваема оттук. А около нас - море от хълмове - планини, в долините на които се вдигат леки пушеци - сутрешни мъгли. На запад се простира пак Рила - големи могъщи върхове, между които се крият другите езера, които още не съм видял... Какъв простор, каква красота! Полека изток зарозовя. Златисти ивици се размесват с огненочервени къдрици. Виолетовите дълбини стават сиви. Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта.
към текста >>

Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета.
Явяват се между тях огнени прослойки, а горе високо някакъв розов воал, пуснат от невидими ръце, се свлича постепенно към хоризонта. Един брат става. Става и Учителят. Там някъде между огън и разтопено злато се явява малко зърно рубин, от който излиза животворен лъч и се косва до очите, до челата ни. Чувствувам го как милва лицето ми. Постепенно това малко рубинче расте, става неправилна фигура, после неочаквано се явява нова дълга прослойка от него между два облаци, а след това то излиза голямо, едро, червено, над малките облачета. После червенината му остава зад него и слънцето като че ли се съблича от дреха - минава в златист топъл образ, който постепенно се закръглява. Те се молят мълчаливо, забравили сякаш целия свят, затворили очи, вдъл-бени. Аз само от време навреме се унасям със съзерцание. После седнахме. Учителят чете от Евангелието и той ни говори.
към текста >>

24. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

ТОМ 21

Не мисли, че си уморена, а работи, приятелите ще ти дадат нужните сили.
Пред лицето на Бога всички ние си разрешавахме кармите и създавахме ново съзнание, добродетели за новия живот. Учителят имаше постоянно присъствие на ръководните същества от целия Космос и е разговарял с тях на непознати за нас езици. Преди заминаването си е говорил с Руския дух, за да се завърши войната и да се примирят двата народа след стотици години. Ти правилно си ме видяла в Русия, където като император много строго съм изпълнявал религиозните догми и съм направил много грешки, които в този живот трябваше да изправям. Радвам се, че Учителят постоянно ти съдейства и си си намерила работа. Не мисли, че си уморена, а работи, приятелите ще ти дадат нужните сили. Учителят е призовал милиони светли същества да работят за изпълнението на Неговата воля на Земята. Част от тях ще се вселят в готовите души и ще създадат условия за новият живот. Бог познава своите си и им дава възможност да работят. Разчитай винаги на Учителя - на Бога. Остави Той да уреди материалните ти работи и живота на Благовест.
към текста >>

Ходихме с Елена на морето и си натопих краката.
Павел им оправи колата и отидоха за вода. Напълниха всичките им найлонови шишета, и се заредиха за няколко месеца. Имаха още вода от януари, когато Павел ги беше пак заредил. Вечерта Павел си отиде с нощния влак. Има лекции в понеделник. Ходихме с Елена на морето и си натопих краката. Върнахме се вечерта във вторник. Една Мариана родила леко момче. Приятелката на Илиан Хлебаров - Розалия родила на 31.03. с операция - не пожела да й помогна. Детето било с дупето напред, подобно Павел, хоризонтален.
към текста >>

Сутринта слънцето изгря в 6 часа и 20 минути - червено.
Имаше мъгли. Постепенно се разясни. Вижда се целият Пирин, Родопите. Имаше много хубав залез в 21 часа и 12 минути. Нощта - звездна и красива. Сутринта слънцето изгря в 6 часа и 20 минути - червено. Имаше малко мъгли и облаци, които скоро се пръснаха и слязохме по пътеката надолу в слънце. Наталия събра много енергия и нямаше раница надолу и тичаше по пътеките. Красимира пак не беше добре и я разтрих - оправи се. Казах й какво да направи вкъщи. Косю ни чакаше с колата в Боровец и ни закара до нас.
към текста >>

25. XXI. Елена Казанлъклиева и семейство Няголови

ТОМ 21

до 1972 г, под диригентството на Бончо Бочев, хор „Бодра смяна” получава огромни успехи на национални и международни фестивали в Будапеща (1949 г.), Берлин (1951 г.), и екстрена награда от Световния младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на златен медал на Третия Републикански фестивал на художествената самодейност (1969 г.), както и носител на ордена „Червено знаме на труда” (1957 г.) и на ордена „Георги Димитров” (1972 г.) През 1959 г.
Колев и др., получило широко международно признание. На базата на Хора на Софийските славейчета, през есента на 1946 г. Бончо Бочев създава хор „Бодра смяна”. И първият му концерт е на 1 януари 1947 г. От 1947 г. до 1972 г, под диригентството на Бончо Бочев, хор „Бодра смяна” получава огромни успехи на национални и международни фестивали в Будапеща (1949 г.), Берлин (1951 г.), и екстрена награда от Световния младежки фестивал в Букурещ (1953 г.), на златен медал на Третия Републикански фестивал на художествената самодейност (1969 г.), както и носител на ордена „Червено знаме на труда” (1957 г.) и на ордена „Георги Димитров” (1972 г.) През 1959 г. хор „Бодра смяна” е отличен с Димитровска награда - I степен. През 1964 г. хорът получава Почетна грамота на Изпълкома на Моссовет за проведените културни срещи в Москва през 1967 г. - Почетния знак на СГНС - I степен. През 1969 г, - хорът става почетен член на Музикалното хорово общество на Украинската ССР в Киев.
към текста >>

Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво!
И веднага наредиха и ми дадоха пържени картофи и други неща. Важното е, че не се страхувах да го заявя! Бончо Бочев беше с леви убеждения. Но дъщеря му Лиляна – „другарката Лиляна” ме обичаше и уважаваше много! И се грижеше за мене като вегетарианка. Едно лято бяхме на летуване на морето, и само като казах, че аз не ям месо, приготвяха за мен специално, вегетарианско ядене, и то много хубаво! Със зеленчуци и салати! Често пъти, събрани в куп, край любимата ни Лиляна, тя ни разказваше и за баба си Еленка. „А аз имам една баба - Еленка - казваше Лиляна, тя ми тълкува сънищата! ” И така с възторг говореше за нея, С този хор отидох в Западна Германия, гр. Дюселдорф - на река Рейн на международен фестивал.
към текста >>

26. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море.
Лъжеучителят Михаил Иванов от Франция - писмо от Величка Няголова до Вергилий Кръстев от 1.09.2004 г. Искам да засегна и още един въпрос. Сега по Интернет се предават много от беседите на Учителя, но променени. И се слага портретът на Учителя от една страна, а от другата му страна - този на Михаил Иванов. Знайте, че за в бъдеще ще се разбере цялата Истина. Как този „ученик” на Учителя отива във Франция, създава Школа в Париж – „Бон фен” и във Фрежус, на Средиземно море. И как той използува всичко научено от Учителя, като променя всичко, използува Словото Му и си прибавя свои неща, създава огромно творчество, в което повече не споменава нито името на своя Учител. И се посвещава в Индия и заема титла „Амраам...”, което е от инволюционния период на Земята. Еволюционният период започва от Христос! И е светотатство навред по земята на разни езици да се разпространява тази лъжа, че Михаил Иванов е Всемиров Учител и др. Космическият Учител е един, и то Духът на Истината - Беинса Дуно.
към текста >>

Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото.
За Иза Перец - на снимките в „Изгревът”, том XIX Здравей, Вергилий, Както вече ти обещах, ще ти обясня коя е тази жена в том 19 с Методи Константинов - снимки № 126, 12а, 136, 13а, 146 и 14а, Отляво на Методи Константинов е българската еврейка Иза Перец, живееща във Франция - Париж от дълги години. Тя е художничка и всяка година прави изложби в Париж и има посещение. Картините й са нежни и романтични. Мъжът й Давид Перец също е бил художник. Отдавна си е заминал. Има 2 дъщери - по-голямата Ева е много даровит художник, като творчеството й е повече в черно и червено - протест срещу злото. Прави изложби в Париж. По-малката й дъщеря Даниел е певица. Иза Перец е вече доста възрастна. Бележка на съставителя Вергилий Кръстев На следващата страница прилагаме изпратена от Величка Няголова статия за Иза Перец. Статията се препечатва с любезното разрешение на г-жа Лияна Кирилова, главен редактор на „Вестник за жената”, издание на Журналистическа кооперация „Отечество”.
към текста >>

27. Снимки и бележки към снимките в „Изгревът том XXII

ТОМ 22

Лиляна Младенова - тя е дъщеря на Илия Младенов, който е водил разговора си с Учителя в нейно присъствие, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага.
Боян Златарев с веслата в лодката, която е построил сам. Виж „Изгревът" том VII, стр. 158-160 1. Мариета Бертоли, 2. Анина Бертоли, 3. Лиляна Младенова - тя е дъщеря на Илия Младенов, който е водил разговора си с Учителя в нейно присъствие, че руснаците ще забият червеното знаме над Райхстага. Виж „Изгревът" том VII, стр. 43, снимки №1.2,3,61. 4. Мария Младенова държи в ръката си дъщеря си Анжела, 5. Домашната прислужница на Мария Младенова, която е взета за да се грижи за Анжела. Държи китарата, която е на Мария и може да свири на нея, както и дъщеря и Лиляна, 6.
към текста >>

Пресечната точка на Атлантида - 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела.Сарагосово море.
Изглед на лагера от изток. Най-отдясно е фотографът Пеню Ганев СНИМКА № 112. Изглед на лагера от изток. Учителят е седнал на мястото, където е била палатката му. Пресечната точка на Атлантида 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна дължина по паралела (Виж "Кратка българска енциклопедия", том I, с.143-144) СНИМКА № 121. Пресечната точка на Атлантида - 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела.Сарагосово море. „Атлас мира". Москва, 1972 СНИМКА № 122. Пресечната точка на Атлантида - 75 градуса западна дължина по меридиана и 30 градуса северна ширина по паралела. Бермудският триъгълник. „Атлас мира".
към текста >>

28. 2. Сатурн - Уран

ТОМ 22

Мойсей при този съвпад след големи борби с твърдоглавия египетски фараон извежда евреите из Египет, прекарва ги като по сухо през средата на Червеното море и когато излизат на брега, морето се съединява и издавя влязлата след тях да ги гони фараонова войска, заедно с фараона.
Аспектите им развързват цяла серия от кармични възли и играят важна роля като икономически фактори в капиталистическия и социалистическия светове. Сатурн управлява областта на труда, а Уран - големите капиталистически тръстове и общности в началото на 20 век. Евреите по времето на Мойсей се намираха под ръководството на знака Козирог, респективно под влиянието на Сатурн и този 45 годишен цикъл има влияние и в техния живот. Докато Адам и Ева бяха старозаветни - орачи, Мойсей постави основите на новозаветния живот - на овчарите. Сатурн съвпад Уран бележи започването на нов цикъл в живота на евреите, пъшкали 400 години под тежко египетско робство. Мойсей при този съвпад след големи борби с твърдоглавия египетски фараон извежда евреите из Египет, прекарва ги като по сухо през средата на Червеното море и когато излизат на брега, морето се съединява и издавя влязлата след тях да ги гони фараонова войска, заедно с фараона. Евреите под влиянието на Сатурн проявяват своята упоритост, твърдост, инат и създават много неприятности на техния водител Мойсей. Като си тръгват от Египет, евреите ограбват египтяните и започват да живеят в пустинята за да укрепнат и да могат да завземат земите, определени им от Бога. Дрехите и обувките им не се скъсват, макар че постоянно ходят из пустинята. Когато роптаят пред Мойсея, Бог им изпраща манна, с която да се хранят. Омръзва им манната и те искат месо и Бог им изпраща ята от препелици, които падат в лагера им и ги задоволяват.
към текста >>

Побеждават Аморейския цар и още много друго.
Навършват се 40 години от излизането на евреите от Египет. Тогава евреите пак роптаят пред Мойсей срещу Бога и той им изпраща горителни змии. За да спаси твърдоглавите евреи от смърт, Мойсей прави хоругва с образа на горителна змия и спира измирането на евреите като поглеждат към хоругвата. Идва нов съвпад Сатурн Уран ,прилив на енергии и съзиждане бавно, постепенно на нови условия за живота на евреите. Започват да завземат постепенно земите в ханаанската земя. Побеждават Аморейския цар и още много друго. След Аарон умира и Мойсей. Духът на Мойсей влиза в Исус Навин и той довършва започнатата от Мойсей работа. Завзема определената им Ханаанска земя и я разделя на 12-те еврейски племена и на левитите. В сегашното развитие на България цикълът на Сатурн и Уран отбелязва доста точно развитието, историята и духовният напредък или упадък на българите. Сатурн съвпад Уран 1762 г.
към текста >>

29. 5. За слънчевата енергия, топлината и въздуха

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява.
Те знаят още чрез науката, че слънчевият спектър, в лицето на всички цветове, действува целокупно, като бяла светлина, върху човешкия организъм. А всеки цвят, от червения до ултравиолетовия, действуват и отделно върху някои органи и системи, и изобщо - върху нашата психика. Например знаем, че червеният, а особено аленочевеният цвят, е носител на живота - оживот- ворява клетките. Той е, който носи за човека космическата сила, и колкото този цвят е по-тъмночервен, той събужда животинските инстинкти у човека - проява на разни грубости и пр. Такива лесно се гневят. Затова, меланхолик, отчаян, ако се постави в стая, боядисана с червено, той се ободрява, развеселява. Но ако поставим в тази стая един неврастеник, с изострени нерви, той още повече ще се възбуди. Примерът с биковете, при борбите в Испания, ясно потвърждава това. И действително, ако чисто аленочервеният цвят, според учените, има 427 билиона трептения в една секунда, а ултравиолетовият цвят - 754 билиона трептения, логично е да помислим, че трептения, по-долу от тези цифри, показват отрицателните прояви на тези цветове. Логично е да допуснем, че в действителност има много повече трептения във всички цветове, ако те са в най-чистата форма. Това обаче не може да се долови с нашите още неусъвършенствувани пет сетива, освен с шестото чувство - ясновидството.
към текста >>

И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири.
Той засилва също твърдата и устойчива воля. А тъмносиният цвят води към съмнение, безверие, малодушие. Виолетовият цвят, както и ултравиолетовият, влияят изобщо върху психическото състояние на човека. Влияят главно върху неговите чувства и силата на характера. Описаните неща не са приказки, а опитани научни истини. И ако някой се съмнява, нека си спомни само за влиянието на Луната върху моретата и океаните - приливите и отливите, за да се смири. Не напразно известни хора ги влече червеният, други - синият, трети - жълтият и разни още цветове. Червеният, жълтият, синият цветове са носители на най-възвишените прояви на нашия живот. И от влечението да носи едни или други цветове може да се познае и характерът на човека. Разумните хора, при добри условия, да избягват черните цветове. Ето защо разбиранията на тия хора са за похвала и подражание.
към текста >>

30. IX. ЗА ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯ МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини.
Имало една огромна птица, наречена Рока. Тя се изправила и казала: «Царю честити, аз мога да разкъсам това, което Господ е свързал.» Тази птица била толкова голяма, че когато хвърчала и разпервала крилата си, помрачавала слънцето. Лъвът отговорил: «Бих желал да видя това, докажи ни това.» - «Ще ви покажа» - отговорила птицата. На другата година трябвало наново да се свика съборът. През това време птицата видяла двама млади, които се обичали горещо и искрено. Тя се спуснала от височините, сграбчила младата мома и я издигнала високо във въздуха, над морета и планини. Завела я в един остров на океана и я поставила в едно голямо гнездо на едно високо дърво. Носейки й всеки ден храна и плодове, за да живее. През това време младия момък, отчаян, нещастен, със сълзи на очи, не знаел какво да прави, решил да обходи света и да пътува. Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба.
към текста >>

И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета.
Качил се на един параход и след няколко седмици голямо корабокрушение станало. Всички се издавили, само той бил изхвърлен на един самотен остров в океана, ходел тук и там, плачейки и оплаквайки горчивата си съдба. Спрял се под едно голямо дърво и започнал да нарежда в ридание: «О, мила душа, мила моя възлюбена, къде си ти сега, да ме видиш в какво състояние се намирам? » И ето че някой от дървото му говори: «Аз съм тука, мили мой, о, какво става с тебе, о, каква радост! » И така младият момък се качва на дървото, където неговата възлюбена го прегърнала и след това го скрила в гнездото, защото моментът, когато птицата Рока идвала, наближавал. И наистина, птицата пристигнала и с голяма сила задигнала гнездото с ноктите си и полетяла наново през планини и морета. Ето че бил денят на събора. Всички животни били там в тържествено състояние и когато царят Лъв наново произнесъл обичайните думи - че това, което Господ е наредил, никой не може да го развали. Рока с една надменна гордост се изправила и казала: «Аз, царю честити, разделих двама влюбени, които не се напускаха нито за минута.» Лъвът отговорил: «Покажи ми това, да видя.» И тогава Рока отишла да доведе младата мома, но тя била със своя си възлюбен, излязъл от гнездото. «Какво виждам? - казал лъвът.
към текста >>

Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини зеленото с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със зеленото, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3) зеленото, 4) виолетовото.
Изглежда, че за да могат да дестилират такава отрова и жлъчка, трябва да се слезе в подземните сфери на низшия астрал, за да отидат и да търсят тези отрови? И всички будали и сеирджии ръкопляскат и са в екстаз, вместо някой от умните да спре един път завинаги тази работа и да каже: «Учителят никога не ни съветваше тия неща! » Да започна ли и аз да реагирам със същия начин и прийоми?! Вярвате ли, че толкова трудно да се развалят хубавите работи? Това, което е трудно, това е да се създадат! Този, който е изучавал завета на цветните лъчи, никога няма да съедини зеленото с червеното, жълтото с виолетовото или портокаловото със синьото, защото ще се образуват най-отвратителните и грозни цветове, но ще гледа да съедини червеното с жълтото, портокаленото със зеленото, жълтото със синьото, червеното със синьото, за да се получат: 1) портокалено, 2) жълтото, 3) зеленото, 4) виолетовото. Съединете всички цветове с определените добродетели, сили и елементи, и вие ще имате голямо ръководство за женитбите, асоциациите и пр. Тук могат да се правят още други комбинации, но да оставим това, в беседите съм се впущал в детайли, за да докажа, че в цветовете Господ е скрил всички правила, всички отношения и всички тайни. Това е най-възвишената наука за СВЕТЛИНАТА, но за малцина! Какво значат тези думи на Учителя, казани пред една групичка преди да си замине, за които думи веднага ми се писа: «Христос е дошъл на земята да донесе принципите на това учение, аз съм дошъл да донеса методите за реализирването на тези принципи, а брат Михаил е дошъл да покаже на хората тая реализация и да реализира тия принципи.» Нужно е за Вашето спокойствие, за да бъде ясно веднъж завинаги, щото да ви кажа, че аз никога и никъде не съм се нарекъл учител, винаги съм се представял като малък и скромен ученик на Учителя. Какво другите са почувствували, това си е тяхна работа!
към текста >>

В тази страница Учителят казва: «Сега ще ви задам следния въпрос: Кое е по-добре за реката: да тече според както природата е определила, да се влива в морето, или желанието на хората?
Той ми предсказа и останалото, което вие ще видите! Вие можете да проверите. Не съм аз който измислям тия неща! Сега, мили брат, ще завърша писмото си също като Вас - с цитати от Учителя. Ще Ви моля да намерите страница в книгата на Учителя «Служение, почит и обич» година IX от окултния младежки клас 1929-30 г. В тази страница Учителят казва: «Сега ще ви задам следния въпрос: Кое е по-добре за реката: да тече според както природата е определила, да се влива в морето, или желанието на хората? Кое е по-добре за вас: животът ви да тече според програмата, предвидена от Бога, или според програмата, която хората са определили? Ако поставите реката в определени граници и начертаете нейния път, тя вече не е река, но канал.» Същото се отнася и за живота. Ако животът ви се развива по програма, определена от хората, той изгубва цената си като живот, произлязъл от Бога, и се превръща в канал. Следователно, ако животът ви е канал, през него ще преминат всички нечистотии, ако е река, през него ще минат само Божествените мисли и чувства. Като съзнателно и разумно същество, човек сам определя пътя на своя живот - канал ли да бъде или река.
към текста >>

31. 3.2. БОЕВЕТЕ ЗА КОТА 1248

Петър Кръстев, о.з. полковник

ТОМ 25

Тъмнина бе навред, тъмно беше и в душите на изморените бойци, които търсеха отмора в нейните дълбини.
Още по-ценна е тази победа, защото бе спечелена от шепа борци, бити непрекъснато цели 4 денонощия от барабанния огън на повече от 150 оръдия и безброй минохвъргачки и защото противникът покри бойното поле с много жертви и изразходва стотици хиляди снаряди! Но, французката покрусена гордост и измамена самоувереност трябваше да бъдат отмъстени! И започна тогава с по-голяма свирепост барабанния огън, с видимо желание да се запали, изгори и избие всичко живо, останало тук - върху разрушената позиция. До вечерта и през цялата нощ земята кипеше и гореше от масата желязо, с такава жестокост изпращано от врага. Нищо от развалините не можа да се поправи през нощта, макар че дружината бе усилена с работници от I дружина. Тъмнина бе навред, тъмно беше и в душите на изморените бойци, които търсеха отмора в нейните дълбини. Но, не би, защото и 14 март се роди в страшен ужас - барабанния огън бе още по-силен и личеше, че числото на стрелящите батареи и тежки минохвъргачки бе увеличено с нови такива. А една 18 см. дългобойна батарея от към село Бистрица, Битолско, просто нанизваше на големите си бели снаряди останалите здрави до с. Снегово скривалища и със страшен трясък безследно ги разхвърляше из въздуха, заедно с хората. Даже пресните братски гробове на паднали бдинци не останаха незасегнати и при всяко избухване там хвърчеха високо из въздуха части от мъртвите им тела...умрелите втори път умираха!
към текста >>

Тъмнината над нея се раздираше и гонеше от гъстите червено-жълти пламъци от експлозиите на стотици ядра, които търсеха жертвите си из тази страхотна феерия, обгърнала цялото бойно поле.
Пълна изолираност настъпи, цялата позиция на дружината гореше в огън, неизвестността, която криеше в себе си само мъченическа смърт, измъчваше всички, но духът не отслабна. Барабанният огън продължи със същата ярост и през нощта срещу 15 март. Въпреки това, работата по възстановяване разрушенията се почна и продължи през цялата нощ. Сега не се работеше вече за пресъздаване на някаква позиция, а всяка група работеше за себе си окопчета и скривалища, които на другия ден ще бъдат отново разрушени до неузнаваемост. Цялата позиция гореше в огън. Тъмнината над нея се раздираше и гонеше от гъстите червено-жълти пламъци от експлозиите на стотици ядра, които търсеха жертвите си из тази страхотна феерия, обгърнала цялото бойно поле. Тежко се изнизваше нощта; зората бавно я изместваше и откриваше раждането на новия ден -15 март, комуто предава кървавото наследство на разрушената позиция. Това бе шестия ден от жестоката борба. И днес противникът продължи барабанния си огън, а между това, опита щастието си в едно масово настъпление към бдинци, но биде жестоко наказан и отхвърлен. За това пък нищо не остана от огъня му. Срещу 16-и март в 1А часа през нощта по силното настояване на командира на многопострадалата II дружина, остатъците й бяха сменени с I дружина и отдръпнати назад на мястото на поддръжките за преустройване и почивка.
към текста >>

Французите, изморени от упорството на Бдинци, които също им причиниха големи загуби, спряха своето настъпление и к.
полк бе изпратена в подкрепа, но тя бе насочена вляво, за да заеме празния промеждутък, образувал се между Бдинци и 56-и п. полк. Обаче, за нещастие тази дружина, попаднала под ужасния огън, не издържа и се пръсна, а по-голямата й част бе пленена от французите. Възползвани от останалото незаето празно пространство, французите обхождат левия фланг на бдинци, принудени вече да се отдръпнат назад. Макар с тежки жертви, бдинци пак издържаха силния вражески натиск и спряха пред в. "Керомашница", където се и задържаха. Французите, изморени от упорството на Бдинци, които също им причиниха големи загуби, спряха своето настъпление и к. 1248 остана не в тяхно владение. Това бе голяма победа, но струваше на бдинци много скъпо: от цели три дружини (I, II и III) останаха в строя около 386 войници с няколко офицери. Само II дружина загуби 89% от офицерите. Това бяха и най-кръвопролитните боеве на бдинци през цялата война, но резултатът им спечели и най-голямата слава за тях. На 18 март след пладне те бяха сменени от други части и оттеглени назад за почивка.
към текста >>

32. 8. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВОЙНИТЕ И ЗАКОНА НА ЛЮБОВТА; 8.1. УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ И ЗА ВОЙНИТЕ

ОТИДЕ СЛЕД НЕГО: Неделна беседа; 11 април 1920 г.

ТОМ 25

" Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце.
- Никого не обичат те. Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва "Христос възкресе! " Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот. Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят. Днес Христос възкръсна. За кого? Бедните казват, че Христос не е възкръснал.
към текста >>

Червеното яйце подразбира Божествения живот.
Казвам: Със своите постъпки хората опозориха Божието име, Божията Любов и братството на земята. Това е разврат, проказа в света. Това е гибел, която носи органически болести. След всичко това ще се проповядва за Христа, ще се казва "Христос възкресе! " Тази година ще помнят българите, че за тях няма "Христос възкресе", няма да им дам червено яйце. Червеното яйце подразбира Божествения живот. Българите трябва да приберат между тях всички плачещи, всички страдащи и да ги задоволят. Днес Христос възкръсна. За кого? Бедните казват, че Христос не е възкръснал. Вдовиците казват същото.
към текста >>

Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят.
Той минал водопада през най-широкото място, около един километър широчина. В ръката си носел върлина, с която пазел равновесие. Втори път го минал с човек на гърба си, а третия път - пак сам, но без върлина в ръка. Това е истински герой. За това е нужно голямо самообладание. Светът преставя бурно море и яко не го преминете, не сте в този свят. Някои ме съветват да не говоря много, да не ме гонят. Казвам: Ако Христос беше толкова велик, учен, разумен, благороден и беше толкова гонен, та мене ли няма да гонят? - Ще говорят лошо за тебе. - За Христа не говориха ли? Христос не избегна това, и аз няма да го избегна.
към текста >>

33. 8.2. РАЗГОВОР НА ПЕТРОВДЕН

Минчо Сотиров

ТОМ 25

Пентограма се съчетава с краските: най-отгоре ясно синьо - ИСТИНАТА, ясночервено - ЛЮБОВТА, ясножълто - МЪДРОСТТА, яснозелено - ПРАВДАТА /съдийската намеса/.
Тогава и работата като се разпредели между 20-30 души комунира, по-скоро се свършва. Там дето земята е плодородна, има магнетически вълни и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще почне да работи. Пентограма се съчетава с краските: най-отгоре ясно синьо - ИСТИНАТА, ясночервено - ЛЮБОВТА, ясножълто - МЪДРОСТТА, яснозелено - ПРАВДАТА /съдийската намеса/. Златисто узряло жито -ДОБРОДЕТЕЛТА. Розовата краска е за обичта. Краските от Пентограма съответствуват на удовете от човешкия организъм. Ясносинята краска е за ДУХОВНИЯ човек. Ясночервената - за СЪРЦЕТО, ДРОБОВЕТЕ.
към текста >>

Няма море - сегашния човешки живот.
Учителят прочете 21 глава от Откровението. "Тази глава съответствува на събитията от 21 век. В по-малък размер съответствува на събитията от 1921 г. Ново небе - Нова земя - Новите порядки. Новий Ерусалим - Еврейското царство. Няма море - сегашния човешки живот. Ерусалим - обществото на народите. Скиния ще се засели - Бог ще се засели. Риби в море - сегашния живот с неговите порядки. Двадесетия век е век на съдби. Двадесетата глава се повтаря в XX век.
към текста >>

Риби в море - сегашния живот с неговите порядки.
Ново небе - Нова земя - Новите порядки. Новий Ерусалим - Еврейското царство. Няма море - сегашния човешки живот. Ерусалим - обществото на народите. Скиния ще се засели - Бог ще се засели. Риби в море - сегашния живот с неговите порядки. Двадесетия век е век на съдби. Двадесетата глава се повтаря в XX век. От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнетичен пояс.
към текста >>

Има проект Сахара да се наводни - ще бъде море, и тогава около него ще бъдат културни места.
Ще се потопи цял континент, за да се спаси света. Ще излезе нов грамаден континент от Великия океан, а сегашният ще бъде един остров Европа. Ще остане един голям остров на белите. Част от Азия, Франция, Белгия, Париж потъват вече. След прокопаването на Нил при Египет се създава Египетската култура и черната култура в Африка се изолира. Има проект Сахара да се наводни - ще бъде море, и тогава около него ще бъдат културни места. Сахара е по-ниска от морския уровен. Климатическите условия ще се изменят. Човешкият дух трябва да се промени към новите условия на живот. Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора - повърхността й. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят, и ще се лутат, ще бягат по Земята, покой за тях не ще има.
към текста >>

34. 15. ПИСМО ОТ ПЕТКО ГУМНЕРОВ[1] ДО МИНЧО СОТИРОВ, 10 юни 1913 г., София (получено на 20 юни 1913 г.)

Минчо Сотиров, писма

ТОМ 25

Сега ще видим как Господ води Своя народ и как Израил преминава безопасно през Червеното море.
Да постоянствувате и ние да се надеем Нему и само на Него да уповаем, защото Той не се забави да даде на всинца ни доказателство, че въздига когото въздига, а смирява когото смирява. Да бъде прочее, благословено името Му сега и всякога и во веки веков. Много отиде, малко остана. Ние се надеем, че този месец вече ще се тури край на всякакви международни недоразумения на Балканите, че всички правоотношения ще бъдат регулирани и Правдата Господня ще придойде. Нищо не бива да ни стряска. Сега ще видим как Господ води Своя народ и как Израил преминава безопасно през Червеното море. Пустинята вече се преминава. Реката Юрдан и Йерихонските стени лесно ще се преодолеят и тогава Ханаан ще започне да дарява своите благословения. Да, благословение ще е вече за войниците да си отпочинат. Защото по домовете им жетва и харман ги чека - те с песни трябва да се разотидат да приберат изобилния оружай, цъфнал и узрял без тях. Скоро ще се видим и ще ви засрещаме като славни победители.
към текста >>

35. 27 ФЕВРУАРИ 1916 г. - 20 АПРИЛ 1916 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но, цяло щастие е да говориш за поезия пред едно такова прекрасно същество, да слушаш този дълбок симпатичен глас и гледаш лъчезарни сини очи с блясък на море под слънчеви лъчи.
Знае, че пиша. Прочетох й внушеното вече от д-р Козарев: „Небесна капчица”. Тя е във възторг от него. Кара ме да й го повторя. Тя сама се чуди кой ли ще е този д-р Козарев - такъв лекар няма при тях. Но, цяло щастие е да говориш за поезия пред едно такова прекрасно същество, да слушаш този дълбок симпатичен глас и гледаш лъчезарни сини очи с блясък на море под слънчеви лъчи. Понякога и моят стар благодетел влиза и кротко, кротко ми говори. Приличат си със Саша. Тодор Гладиев е влюбен в Люси, иска да се жени за нея, а това не бива да стане, защото Тодор трябва да следва. Саша има още двоица братя. 9 МАРТ [1916 г.] Уших си нова клоширана пола с жикетче.
към текста >>

Всички са отстъпили в този миг и една жадна, изморена млада душа утолява жаждата си.
Гласът му прилича на плискане животворни струи, той е тих и дълбок, тих и силен, тих и благ, и мощен. Изпърво нищо не чувам, после долавям: - Може да сте сам в целия свят, може никой да не милее за вас, да сте нищо за другите, но има Един в света, който ви обича повече и от майка и от баща, и от брат и от сестра. Той ви обича. Тия думи достигат до сърцето ми. Те приличат на херувимска песен - те са води за мен и аз пия жадно. Всички са отстъпили в този миг и една жадна, изморена млада душа утолява жаждата си. Високо бият радостни камбани. Ечи небето от тържествена песен. Разгарят се огнени слънца - пърхат ефирни одежди на хиляди пеещи ангели. Гъсти редици пристъпват. Срещу тях иде една млада душа -разтварят се редиците, тя върви между тях, възкачва се разгърнала ръце и пее: - Ида, ида Господи.
към текста >>

- So, so [(нем.) така, така] - хили се русото, зачервено от студа войниче и веднага застава от лявата ми страна, за да ме придружи.
[(фр.) любов] - казва ми днес един немец. - Liebe [(нем.) любов] - отговарям. Той сияе, че зная немски. Просто закача се. Показах му учебника и тетрадката. - So, so [(нем.) така, така] - хили се русото, зачервено от студа войниче и веднага застава от лявата ми страна, за да ме придружи. Рецитирам му откъслеци наизуст. Чуруликам на немски. Той е във възторг, този дойчовец. Казва се Julius Zesar Mucke. Значи той се казва Юлий Комаров на български.
към текста >>

36. 1922 г. - ДЕКЕМВРИ 1923 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Тодор Стоименов разказва чуден сън, че по Бяло море плуват два гръцки парахода, натоварени с жито.
Внезапно Учителят се обърна към мене и пита: - Имаш ли нещо ново написано? - Имам. Изваждам от джоба си тетрадката, чета, чета... Ела, красавице, ти свята, Ела, пречиста още младост, Изтрий с милувките скръбта ми И кротко освежи духа ми С малко, малко радост. Година Нова веч настъпва... и пр. - Значи не си била самичка, казва Учителя с чудна усмивка и ме гали с лъчезарен поглед. Тодор Стоименов разказва чуден сън, че по Бяло море плуват два гръцки парахода, натоварени с жито. Изведнъж те потънали. Всички мълчим. Какво ли значи? - Така ще потънат гръцките работи, казва Учителят. МАРТ 1923 г.
към текста >>

Уморена сядам до една скала срещу изгрев слънце и чакам да съмне.
Милата, милата, дойде и тя да ми светне. Пълзя, здраво стискам клонете и се провирам през мокрите шубраки с измокрени глава и нозе, защото все пак мушамата ме запазва. После, за малко поседвам, целувам я. Свята майко моя! Нощта завива дългия си тъмен пояс - сякаш просветва. Уморена сядам до една скала срещу изгрев слънце и чакам да съмне. Навреме пристигам. Изведнъж ме обзема странно чувство, че не съм сама на това място, че някой е до мен. Не, в самата мен, но нещо отделно и чуждо на моето съзнание. Този „някой” има лице и това лице е червено, като че ли одрано. То е гневно и подигравателно.
към текста >>

Този „някой” има лице и това лице е червено, като че ли одрано.
Нощта завива дългия си тъмен пояс - сякаш просветва. Уморена сядам до една скала срещу изгрев слънце и чакам да съмне. Навреме пристигам. Изведнъж ме обзема странно чувство, че не съм сама на това място, че някой е до мен. Не, в самата мен, но нещо отделно и чуждо на моето съзнание. Този „някой” има лице и това лице е червено, като че ли одрано. То е гневно и подигравателно. Сини, пронизващи очи, зли, святкащи като огнени езици. Говори, не, съска в душата ми като ехидна змия. - Защо си тука? Ха, ха, ха - това ли е вашата школа; това ли ви учи Учителя.
към текста >>

Но чудно, лицето Му е тъй изморено и бледо.
До английската легация го моля да спре. Благодаря сърдечно на този изящен селянин с благородното лице. Мълчаливо кима с глава и отприпква с двуколката си. Оставям в къщи мократа мушама и калните обувки. Постъкмявам се и отивам при Него да му кажа как пък аз изпълних задачата си. Но чудно, лицето Му е тъй изморено и бледо. Очите Му сякаш горят от вътрешна сила. Не прилича ли на човек, който не е мигнал цяла нощ и може би бдял... Разказвам - почвам от черната котка, кучето което ме ухапа, другите кучета от „Луна парк", бялото зло, което ме връхлетя от тухларницата, човекът що ме проследи и злите очи на вътрешния изкусител. -А какво отговорихте на последния, едничко запита Той. В отговор, когато си тръгнах, Той рече: - Вие добре изпълнихте задачата си. И още, което едвам дочух: - Бог да те благослови!
към текста >>

Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море.
Лисица - стар богоугодник. А как ни хранеха тия хайдутяги! В хамбара, гдето се храним лист на дневната дажба. На закуска чай с две бучки захари три маслинки, чай с една бучка захар - 5 маслинки. А маслинките, Господи, кози барабони. Солени, твърди, сякаш някой чувал още от потопа се закачил на някоя драка, изсъхнал от хиляди години и събрал в себе си солта на Мъртвото море. Здраво се държим - никакво обещание. „Майката” и Йовчу много добре се спогаждат. Навярно тя приема бучки захар в своите устица от ръката му, че той й помага здравата, когато тя е дежурна. Той даже й дарява и сестра си Данка, клеветницата Данка, която явно държи страната само на Еленка заради брата си. Някакъв голтак Йордан се записва при нас.
към текста >>

Когато след обяд изморена от шетня искам да си почина, идва влъхвата и нежно със загрижен глас ми казва: - За да не ти е мъчно самичка, ела във фабриката.
Нещо топло ме лъхна по лицето върху възглавницата. Голяма тъмна фигура закрива нощния пейзаж. Бризана, биволицата Бризана, отвързала се и дошла да си похапне сенце. Във влака ни слагат и дини за 40-дневното ни аргатуване. Не малко работа свършихме на този набеден брат. Когато след обяд изморена от шетня искам да си почина, идва влъхвата и нежно със загрижен глас ми казва: - За да не ти е мъчно самичка, ела във фабриката. Поставя ме до елеватора да поемам мокрите керемиди. Докато веднъж една ме цапна по главата и в сини кръгове изгубих свяст. Там щях да завърша земния си живот, там при гроба на клетия ми баща. Ходих при „него”. Заведе ме хазаина му, стария Никола Аптъпармака.
към текста >>

От тук тръгваш бистра като сълза, но докато минеш България и се влееш в Бялото Море, ти ставаш „кървава”.
Нозете болят ли, болят, но не мога и да не се радвам, макар и през сълзи. Учителят миналата година, докато аз в Казанлък печатах „Сутринни лъчи” помежду камари от халви и локум, Той ги довел тука и направили песента; „Един си ти, мой Мусалла! ” Замръкваме край Маришките езера - до Олтаря. Тъмна дълбока водна бездна. Ето отгде изтичаш, ти моя хубава река Марица. От тук тръгваш бистра като сълза, но докато минеш България и се влееш в Бялото Море, ти ставаш „кървава”. Събираме дърва за вечерния огън. Пием по чашка чай. Подсолват си ония със сирене, кашкавал и масло, ядат; „пиленцата” взели баница, а моя милост край Писинова - с моите чушки и краставици. И тук ме нахокват и за бавното ходене, негли и за незавидния изглед на моята мъничка раница. Отгоре на това се „допиля” и Пампоров, онзи, който владее есперанто като „Отче наш”, вечният апостол, гладен като хрътка.
към текста >>

37. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

6 ЯНУАРИ 1928 г., Бъдни вечер Тъй уморена, тъй самотна се чувствувам.
Представена е в 5 части, а именно: Еммануил, Мелхиседек, Асавита, Хелмира, Еделвайс. Но още колко трябва да се „копае” покрай нея. Колко художествени образци трябва да проуча, за да излезе опита ми сполучлив. 9 ч. вечерта, четвъртък „Колко искам, Асавита”, да сънувам баща си! 6 ЯНУАРИ 1928 г., Бъдни вечер Тъй уморена, тъй самотна се чувствувам. Никой не ме посети и поздрави тия дни, а и вдъхновението ми хвръкна нанякъде. ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 11 януарий 1928 г. Хелмира! „Тъги, скърби са богатство за живота, в душа скрити...” Когато след миналия четвъртък Ви поглеждах и видях тъгите Ви, заедно с Вас опитах да понеса този товар! Заедно с Вас повтарях думите на древния израилев пророк: „О, да би била душата ми поток и очите ми водни източници, за да разкрия тъгите ми по моята съдба! ” Но, колко е прав Учителя, когато ни учи да даваме най-добър прием на скърбите, така както бихме приели най-добрия си приятел!
към текста >>

А през цялото време между древните български царе все едно червено от студа лице, едни смутени сини очи. Защо?
Витоша блести в хубост. Изгрев е бял като приказен сън. А защо го срещнах днес. Не, не биваше това - трябваше да се отбия от пътя си. Правя конспект по българска история. А през цялото време между древните български царе все едно червено от студа лице, едни смутени сини очи. Защо? Колко плаках още. Четох 1 гл. Лука, ст. 45, 46 и 47. После писах поезия.
към текста >>

Когато писах писмото си до нея бях тъй огорчена, уморена, смазана.
Но аз не пях. Защо - не зная. Тази Асавита мисли, че искам да се самоубивам. Тя се лъже. Точно тук, може би единствен път, тя се лъже. Когато писах писмото си до нея бях тъй огорчена, уморена, смазана. Искам да стане нещо с мене, да си почина, но не и да се самоубивам. Това е преувеличено доста. Даже тирадата й към самоубийците не ми хареса - ако се обляга на мене. Не, въпреки всичко, някаква незнайна скрита надежда ме крепи за нещо светло и велико, що има тепърва в бъдни дни да преживея. Светото писание е в ръцете ми.
към текста >>

38. 2.1.21. Великден - втори ден, 25 април 1927 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Цялата долина се къпе в море от розова светлина.
При всяка лехичка от тия мили цветя ти се ще да седнеш и там по-дълго да останеш, като им се любуваш до насита. Едвам пъхтим по „Бери душа”. Боже, колко е стръмно! А вятърът все духа, брули и безжалостно блъска. Цялата софийска долина е пурпурна на изгряващото слънце. Цялата долина се къпе в море от розова светлина. Ония немирници облаци, наистина ни лишиха от красивия изгрев, но то богато възнагради погледа ни, като изскочи над тях и волно се понесе по начертания си път. Далече, високо са още нестопените снегове. Но до там ние няма да отидем сега, а до нашата мила гостна, при чешмичката, която вече пее всред природата, а не както преди разплакана пълзи навред по земята и не знае своя път. Но Този, който и нас създанията Божии така направлява, помогна и ней, събра водите й и в чучур ги вкара, жадни да пои, песни да пее и прославена да бъде. Наоколо и млада горица, а по-надоле са сухите дърва, които събираме за нашето огнище.
към текста >>

Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички.
Моята тетрадка, защото Боже, прости ми, аз написах цяла тетрадка, посрамена остана върху гърдите ми под блузата... О, моя „Асавита”! Горе заварихме всичко готово. Слава Богу. Огънят пращи и пръска весели искри, чайниците - една дузина врят, кипят, вдигат пара и се оплакват, че сме закъснели... Чайниците са нанизани на върлина, подпрена от краищата с големи камъни, а под тях разложена жарава, само да се грееш. - Пийте шестгодишно вино - хили се нашия Урс - Цеко, радостен, че поради услугата си с чайниците при изкачването може всекиму да каже тая шега и любезна дума да отправи. Всеки с благодарност гледа на това широко кръгло лице, прилично на пълна месечина - мургаво и червено, озарено с две малки сини приветливи очички. Обаждат се певци. Няма умора; бурята е забравена, сега тука само се пее и волен смях се чува навред. Някои берат коприва за ароматична чорба. Други, натъкмили високи пръстени гърнета, в които се вареше познатия ни фасулчец, тук сега придобил важно предназначение -„Господин Бобчев”. В гърнето с него е нарязан само кромид, но той е тъй вкусен и ароматичен, че заслужава да изкачиш планината, за да си куснеш от него.
към текста >>

39. 2.1.27. 30 януари 1928 г., Витоша [бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване.
Шест и половина - отдавна оставих спящата столица зад гърба си. Закъснях, успах се. Дружината навярно вече е стигнала „Ел Шедар”. От една страна печеля, защото постепенното развиделяване ми разкрива разни красиви гледки из околността, що иначе нямаше да видя. Млекарите подтичваха заедно със своите сиви магаренца за града - мляко за софиянци. Срещах и червенобузести невести и девойки, забързали към града, те весело ме поздравиха, пошегуваха ми се със закачката: „Дека ти е, моме, другаро, вуци че те изедат”... По телеграфните жици накацали цял орляк врабци едно до друго, тихи, смълчани в някакво очакване. Всичко е бяло - чисто бяло. На земята царствен покой, на небето също. Зорницата блести отгоре като лъчезарна усмивка над света. Крайпътните вади, живи и пъргави, като черни ленти по снега бележат своя устрем. Отгоре им лека ледена покривка под която бистрата вода непрекъснато плиска и клокочи.
към текста >>

Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън.
Но чудно! Въпреки че горе е тъй „поетично” и хубаво ние усилено се стремим час по-скоро да се приютим някъде по тая кална долина. Да, чакат ни приветливи топли жилища, чака ни работата, „дългът”, както казва Учителят. Човешкият дух обича почивките, но все пак, естествено и неудържимо се стреми към несгодите, борбата и сам се тика към страдания и мъчнотии. Дали човек сам се стреми към борба и нови постижения, или великият Божий Дух в него, в желанието си да го усъвършенствува, го насочва винаги към нови хоризонти, без да го оставя нито миг да забрави „дългът” си, да почне „изново”. Пишейки тия редове върху уморените си от пътя колене, очите ми се примрежват за сън. Пръстите записват последните слова, а душата вече грабната от Сладкия Сън се отделя от тялото, за да надзърне в другия мир, „оттатък” земния живот. И аз, в името на Отца и Сина, и Светия Дух, оставям тетрадката и перото, и тихо се сгушвам в топлото си легло, до етажерката с учебниците, до утрешните „задачи”, мъки, страхове и очаквания - последната година от гимназията. „Erste prima”, както казват немците, може би ще бъде венец на дългогодишния ми труд по учебния път, да зарадвам тия, които ме учат и тия, които ме насочиха към образованието, пръв от които е обичния ми Учител и моя велик преподавател брат Боев.
към текста >>

40. 2.1.29. Втори ден на Великден, 15 април 1928 г., понеделник, [Витоша, бивака Ел-Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица.
Господи, и реките имат подобна с човешката съдба. Едните карат воденици и тепавици, поливат зеленчукови градини, а други мъкнат тегобата на стохилядни селища... И тая вечна работница - Природата, всичко подрежда, пречиства и пак в нова чиста свежест на людете го поднася за здраве и живот. Из дърветата ечи песента на ранобудни славеи. Песента отговаря на свежестта на цялата природа, на росните капки по листете на дърветата, в цветните чашки на цъфналите череши, вишни и зарзали. Тъмен облак изневиделица се затича и завчас закри пламналия в розови лъчи хоризонт... Като някакъв ненаситен дракон, той поиска да угаси дневното светило. Топъл ветрец лъха от планината и милва заморените ни лица. Като че той бе първия й пратеник, що с нежна целувка ни приветствува с,добре дошел”. Ето ги пак тълпа Драгалевските кучета, тихо, с радостно скимтене ни посрещат. Хей, далеч пред нас в гъсти редове върви група. Това са наши, бездруго, а сигурно и Учителят е с тях! Там почиват.
към текста >>

Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си.
Тя очаква пролетта с цветя и песни. Тя не се страхува от нищо. Всеки камък, всяка долчинка и хълмче ме зове: „Ела при нас, ела да те здрависаме”. Птичка извила кръшен глас и тя: „Постой, послушай ме, аз за тебе пея сега! ” Изворчето ми кима да го приближа. Червеното ухо, цъфнало на сухо клонче, ме мами към себе си. Неусетно ставам пленница на планината и не зная на къде да вървя... Когато пристигам на Ели Шедар, отдавна всички са вече закусили и забравили за трудния път. Пристигам последна, съвсем последна, като че ли капнала от небето. Върху големия огън камара сухи дърва. Братята са ги събрали и насекли. Върху огъня клокочат чайници, тенджерки и гърнета.
към текста >>

41. 2.1.34. Еди гьол, 12-23 август 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите.
Ще ни събере ли вътре? Наклаждаме огън и нощуваме вън. Колко е хубаво! Друго е небето тук; т.е. същото, обаче други са неговите изгледи. Боровата гора прилича на зелено тъмно море отразило по-живо блясъка на звездите. Хоризонтът, накичен със снежен венец, привлича погледа, сърцето... Огънят издава приятна грейка. Хубаво е, топло, като в стая. Няма ги тук пронизителните студове на Мусалла; тука сякаш е юга на Рила. Още в ранина потегляме. Пътят става стръмен и неравен.
към текста >>

Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок. Гимнастика.
Нежно розова вълна обхвана хоризонта. Долината плува в бяла мъгла. Изведнъж на небето блесна острието на светло копие; денят се раждаше. Следим мълчаливо великото чудо на деня. Устните немеят. Бялата мъгла в долината се обагри червено и като че ли слънцето се пукна и изля над света своя зрял наров сок. Гимнастика. Грамаден кръг върху просторната поляна на Махабур. Учителят е в средата. Командва в леки и отсечени движения и пее: „Весел бъди, бодър стани...” Назад, напред нозете и ръцете ни. Разминаваме се един през друг. След това заставаме пак пред скалата и в до, ми, сол пеем „Аум”.
към текста >>

42. 2.1.35. 8 ноември 1929 г., Димитровден, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота.
Щастие пълни гърдите ми. Не съм ли на Сириус и бродя из неговите лазурни ущелия. [ущелие (рус.) - дълбока планинска долина] От дясно ме посреща пенлив поток; той буботи, нещо весело разказва на свой език. От ляво се синее Стара планина, обилно къпана от слънцето. А хе, далече напред се синее свещена Рила! Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули... Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето.
към текста >>

Между храстите червеношийка.
А хе, далече напред се синее свещена Рила! Като че някакво бяло море от светлина я обгръща и тя сега прилича на величествен кораб, тръгнал от безкрая, към безкрая разнасящ своята красота и чистота. Градът се не види от мъгла. Пътят е доста разкалян. По него множество следи от коли, копита, нозе - подковани и в цървули... Вървя, заставам възхитена, гледам и се радвам. Между храстите червеношийка. Сива малка птичка с червен нагръдник, малко по-голяма от врабчето. Колко е хубава! Една легенда казва, че тя извадила един трън от челото на Голготския мъченик, който я опръскал с Христовата кръв. От Ели-Шедар не се вие пушек. Нима ще съм сама гостенка на Витоша?
към текста >>

43. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята.
Витоша е тиха, нито едно облаче над нея, нито полъх от мъгли. Види се, че вече е изтъкала своите губери и черги, изпъстрила е своите китни възглавници' защото е метнала кадифените си губери по ниви и ливади, възглавките си по канари и шубраци, и лъки. Колкото повече се приближаваме при нея, толкоз въздухът става по-свеж и ароматен. Това е първата й лекарска помощ, която тя с две ръце ни подава. Стъпките ни стават по-бодри и отмерени. Ето го и слънцето изгря - червено, пламнало, като че до последния миг е седяло до жарава, дето е чакало да му се опече питка и си я понесе из дългия път над земята. Първата си целувка дарява на височините. Пламват бузите на снега от радост и смущение. После радостно простира прегръдка и към склоновете, и долините. Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки.
към текста >>

Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна.
Всеки зелен злак-сълза росица от радост е поронил за идването на Слънчо. Всички му се радват: и птички, и мушички, и полските цветя, и буболечки. Всички тихо у дома си го канят, на гости да им дойде, при тях да поседи. Ручейките, изворите и потоците му ръкопляскат, че пак е дошло водите им да подслади и да нагрее. Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност на зефира, дошел да я помилва. Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина. Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът... Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас.
към текста >>

Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът... Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни.
Гората, развила своите листенца, тихо шумоли и шепне своята благодарност на зефира, дошел да я помилва. Нивята, като зелено море са люшкани, развеселени в някакво весело хоро, не могат да се нарадват на скъпата си премяна. Майка природа е накичила скъпите им свилени премени с алени макове и синя метличина. Това е пролет. Това е юношата на Времето. Дори по камъните, мъх и лишей е напослано, дори по сухите клечки червено ухо се намерило и слуша що говори вятърът... Бавно се качваме по пъстрия нов килим, що планината е проснала по пътя ни. Слънцето се издига, заедно с нас. Лъчите му напират върху нас и ние започваме да снемаме едно след друго от себе си калпака, шалчето от врата, палтото и най-сетне и вълненото жакетче. Сега виждаме, че е излишно да носим вече тия дрехи, че е достатъчно, както някои между нас, да бъдем само с малка бяла шапчица и светла рубашка. И деца ни съпровождат, те се катерят с нас, като малки агънца. Те, още от малки, се привикват да гледат природните красоти от близо.
към текста >>

44. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци.
Балканът се синее в бели мъгли. Полека - лека изток руменее. Изведнъж златна игла пробива хоризонта. Слънцето провира пръст и после вдига огнена глава над гори и поля. Мъглите изпърво се гушат по долините и после невидимо се разпиляват. Различно изгрява то - огненото светило; ту червено, ту жълто - ясно или забулено, или пък оранжево с лилави оттенъци. Някой път то е сиво, мрачно, прилича на твърда нарова кора, а после сякаш само се излупва - кората пада и се виждат сочните червени зърна от узрелия нар. Чакаме го със затаен дъх. Също и - природата. Горе се чете „Беседата”. Тамо е ужасно студено, но пък ние не сме вече старите голи туристи.
към текста >>

Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води.
„Безброй страдания и скърби през душата ми минаха, тъги и скърби душа ми заляха. Но духът ми на живота с мощ и сила над тях изплава. Към обетована земя аз тръгнах пътник, где извират извори, где текат реките, где зреят плодове, где птички пеят, где хората живеят братски. (3) А пък за чудо и за приказ, тя пее хвалебни химни на студа и на мраза: „Студът всичко дава. Студен си ти, но ни спасяваш от мраза.” Настроението е толкоз повишено, че не може да се изтърпи, не, тогава запяваме всички хорово - песен след песен. Като вълни на море - ту буйни, ту нежни, тихо носейки се по езерните води. Казват, че Той стои горе и слуша. Той вижда огнището, нас, слуша песните ни - приема нашата вечна, велика благодарност. Брезичка тънконога - с копринени листа, ще ти се да кажеш нова дума, хубава дума, неказана до сега; да изпееш нова песен. Но Той е с нас, и ние сме с Него - няма раздяла, няма! Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас.
към текста >>

45. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери.
Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия. Музиката и движенията леко масажират нервите, дишането - равно, движенията грациозни, без пресилване, устните леко разтворени, защото гърлото пее. Нозете едвам допират земята, защото всеки миг се въртиш насам и натам, и пристъпяш напред в живото въртящо колело. След като се наиграем, някои хващат върховете, други четат, трети се перат, но често по това време се изнасят сказки. Нещо като реферати по някой въпрос.
към текста >>

Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им.
Изнасяме дървата горе и ги натрупваме на висока грамада. О, не ще ни са много - подир два, три дена, пак слизай и се нарамвай нагоре. И латвийците, и французите носят. Първите - като бели брези - високи, стройни, вторите, вторите - не мога да намеря сравнение. Ако първите са бели овце, вторите са черни шилета. Но и едните, и другите - уморени, задъхани, и пот шурти от челата им. После се къпем, перем, по определените места, и дордето изсъхнат дрехите, събираме се да четем и весело да си разправяме за разни случки в планината. Докарват дини, пъпеши, даже грозде. Но дините са велико благо за човека при августовските горещини. Чужденците не могат да им се наситят. О, но тях, или ги няма, или са в оскъдно количество.
към текста >>

46. 3.2.1.5. Писмо

3.2.1. Изповеди

ТОМ 26

И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола... Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов.
Но, ако вие жалите за него, не лейте сълзите си пред света, а при изгрева на слънцето, при птичките и цветята; когато облаците се гонят из синия ефир да отключат крановете на обилното благословение, или тогава, когато Марс грабне факела си и застане до своята царица и потеглят за нощна стража в милата майка земя... Лейте сълзите си, когато майката притиска младенец на гърдите си, децата заловени на хоро играят весели игри... И тогава, когато селските момичета носят кошници цветя за продан, на които белите мъниста по сплитките се белеят като пеперуди, когато млекарят кара дългоухото си братче натоварено за пазаря, когато орачът оре черните бразди, косачът коси благоуханното сено и жетварка пее дивна мелодична песен на вековна неизплакана горест... Само тогава оплаквайте заминалия любимец при Образа на Бога. Той ще разбере, а не онези доле в света, които никога не са видели тази красота, в която само живее Той. Тогава, ти имаш единение с Божествената Му душа, тогава той слиза при тебе и тез, които го жалят, повява белоснежните си криле и слухтящите усещат близостта на близка красота, а това е Той. Там, там в тази красота ще отидем и ний. Ще отидем при нашия Отец в светлата дивна градина при златните струи на сладкозвучния ручей, измежду сребърните палми, из висящите златни рубинени гроздове, измежду зреющи слънца с крилати ангели и херувими, облечени в безсмъртна хубост, изпълнени с непреходна Любов, осенени от радостта на Раздавачът на Вечната Правда... И когато ще ни зърнат из млечните облачни вълни, ние ще паднем на колене пред тях, ще прострем ръце за помощ и ще се изкачим на последната стълба при подножието на Царя. И ще бъде радост голяма, и ще бъде песен непредаваема, защото влизаме в Царството на Сина, седящ отдясно до престола... Често аз, чужда на света, тласкана като презряно добиче бягам и се крия из просторните поля, до тъмния бодлив глог, до голия рид, до нападалата горска шума или постелка от златни и сребърни цветя, падам по очи и изплаквам трепетната молитва към моя Създател и Учител... Аз се връщам вече към градината на радостта; змията безсилно съска до мен, отровата й е безсилна, краката й са притиснати в сурова цепнатина на габер и пътя изминат през червеното море, страшният път на огнените вълни и на края на страшната пустиня, където вкусих небесна манна и пих питие на любов. Бавно, но сигурно аз стигам вратата и онзи, който •тогава с огнен меч ме изпъди, сега с разтворени обятия ме зове и чака ме с трепет. Аз виждам купола на Лъчезарния дом... Аз виждам царедворците и чувам арфите на музикантите... Домът где ще си почина, где голите, облечени, играят свещен танец, гладните, наситени, весело подскачат, а нажалените, утешени, пеят песен и разговарят с небесните обитатели. А пътищата на страшните вихрове разцъфнали в благоуханни сенчести оазиси, под ... сирачето намерило баща си, милва го и провира пръстите си в косата му, цалува го сладко по страните, майка сложила глава на синови скути, пита го где след войната се изгуби, а той я милва и казва: „При Бога"; вдовица намерила любимия съпруг, обкичва го с розови цветя и му шъпне затаена горест на любов и страдания... А там нежни годеници хванати ръка за ръка радостно се разхождат из слънчевата ливада на вечната пролет, като че ли никога смъртта не ги е делила. Тъй душите им съединени, усмихнати се цалуват и шъпнат благословения. Ето, ние вървим по нанагорнището в дивната наша родина при Безконечната Любов на нашия Отец... Часът удари.
към текста >>

47. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

ТОМ 26

И слънцето сякаш е различно - ту малиново, ту златно, или пък застрашително червено.
Далече Стара планина с бялата шапка на Мургаш. Снежната още Витоша розовее - невидим художник я облива с топли багри. Пристигам запъхтяна. След малко, ето го и То - великото чудо на природата. Всяка сутрин небето е различно оцветено. И слънцето сякаш е различно - ту малиново, ту златно, или пък застрашително червено. И всички тия цветове се втъкават в сребърните облаци - близко и далече... В този ранен час, птичата гълчава в гората не е малка, а нестихваща и силна. Като че, птиците се надпреварят да викат и някому да изкажат своята неописуема радост. Гората ечи от писукане, чуруликане и шум от криле. Славеят вече е дошел. Неговият глас се отделя от другите мил, чист, упоителен.
към текста >>

При Тебе ли съм, ставам мощна - Скала гранитна съм в море.
- Пишете?! Веднага се засрамих, ами сега! - А, пишете! Много ми е приятно, мога ли да чуя нещо сега? Наистина се смутих; да можех да избягам, но късно вече... Та нали това бе и моята голяма мечта да застана пред народния поет, да ме чуе, да ми каже... Отначало, почти зашепнах, но постепенно се овладях и глас ми ясно се отчете: „От Теб далеко ли съм, Боже, На сух листец приличам аз И вятъра ме весден гони, И гина тъй от студ и мраз. При Тебе ли съм, ставам мощна - Скала гранитна съм в море. Вълни напразно ме налитат, Не ще разбият в мен сърце! ” Той сега наистина стана и с твърд глас рече: „Елате у дома, донесете всичко каквото сте писали.“ Подаде ми ръката си. Изтичах през благоуханните алеи, понесла в сърцето си една огромна радост. Не се мина много, и ето ме един ден ри него, с дебеличката си тетрадка. Той ме прие с онази негова кротка приветливост, която завчас пъди смущението и те успокоява.
към текста >>

48. 15. Градините на Изгрева

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

ТОМ 28

По-късно, когато зрееха ябълките, крушите, с тяхното червено и жълто, още по-късно дюлите чийто аромат и багра се налагаше - нека е така непретенциозна дюлята имаше своята хубост.
За нас не е изненадващо, ние знаехме на какво се дължеше това, защото по всяко време тук слушахме ромоленето на този кристален извор, който непрестанно бълбукаше и освежаваше цялата обстановка - Неговото присъствие и Словото, което тук се лееше. Един кът от цялата земя бе успял да реализира видимото и невидимото, завършеното и незавършеното, за да даде идея за една абсолютна чистота, красота и оная мистична углъбеност, които се усещаха на всяка стъпка. На есен, когато плодовете узряваха и през лятото, когато зрееха ранните плодове, декорът се сменяше на часове и беше внушителен и покоряващ с надвисналите клоне, от изобилието на плодовете. Градините тогава ухаеха на друг аромат. Черешите през пролетта и в началото на лятото, вишните по-късно с техните живи багри привличаха очите - беше рядко хубава картина всред голяма София да съзерцаваш тоя ален поток. По-късно, когато зрееха ябълките, крушите, с тяхното червено и жълто, още по-късно дюлите чийто аромат и багра се налагаше - нека е така непретенциозна дюлята имаше своята хубост. Прасковите не липсваха - всичко това се превръщаше на жива картина, говоряща, пееща, разказваща нечути неща и никоя изложба не би грабнала очите със своята пееща хубост. Натежалите о земи клони с плодове представляваха и нещо, наистина необикновено - те зрееха спокойно, недокоснати, неограбени - до своята пълна зрялост ние можехме да ги гледаме, без да ги пожелаваме, до оня ден, когато грижливо се събираха и подреждаха, за да се употребят на общите трапези по време на годишните празници. Плодовете на Изгрева имаха особен вкус, сладост и сочност. В тези градини често намирахме Учителя да се разхожда, спираше се на някое дърво с праскова в ръка. Плодовете Той обичаше, както и всички ние.
към текста >>

В средата на тая градина в цветущо състояние една елипса спокойно стоеше там - един мраморен пентограм и една лозница, която не искаше да вирее.
На мястото на тази красота, върху пъновете на поразените дървета се изливаше тонове бетон и желязо за монументи - огромни сгради, които по желанието на нашата република и волята на чужди държави тук се изграждаха дипломатически корпуси. Сякаш в голяма София с огромни празни пространства нямаше терени за тях. Целия профил, който сега бързо се изграждаше нямаше абсолютно нищо с онова, което беше тук до преди две десетилетия - нещо повече всичко рязко противоположно по външен облик и по дух. Градините, незабравимите градини, тия разкошни опитни полета, където Той се разхождаше по време на своя отдих - където Един Велик Мъдрец общуваше с цялата природа и често с обърнат поглед към извисената Витоша, която толкова обичахме и ценяхме - просторът нататък още не беше стеснен и задушен от блоковете страшилища - тая напаст на цивилизацията, бяха изчезнали. Останал бе само като столетник, прав и невъзмутимо спокоен ореха, чиято сянка се разпростираше нашироко; и няколко дървета от различните плодове. В средата на тая градина в цветущо състояние една елипса спокойно стоеше там - един мраморен пентограм и една лозница, която не искаше да вирее. Тук винаги се носеше аромата на здравец и на босилек, а най-силно на лавандула. Градините ги няма. Прочутите лешникови дървета, които образуваха един великолепен жив шпалир в оня малък двор, където летно време се превръщаше на трапезария, със спретнатите пейки и маси боядисани бяло, с надвисналите кичури едри цариградски лешници, които тук вирееха по чудо и се размножаваха бързо, дървета наедряли и свежи - живата украса на това дворче - бяха жестоко изсечени. Сега вече нямаше нищо. Един малък цветен квадрат - една елипса в средата - положено е тялото там, с разрешение на големия комунист, живял в съседство с Учителя, спасяван от Него - една малка асма и един открит още пейзаж към Витоша.
към текста >>

49. 3. Третият завет (3.IV.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Светът на великите модели този път не лежеше някъде далеч и за свалянето на образеца не беше нужен един пламенен пророк, който трябваше да се прави чудеса, за да докосне с магическата си тояжка не само видение на Червеното море, но и съзнанието на упоритите хора.
Един внушителен и дълбок израз на нещо, което носеше белега на абсолютната реалност в един нереален свят, нещо здраво, силно, жизнеспособно в един свят, където всичко беше преходно и формите лежаха тленни. Ние посмяхме да съберем отделните части на голямата картина, отделните бисери, които даваха сиянието на неповторимото, което се беше родило на земята - позволихме си да ги съберем, за да направим идеята близка и осезаема, чийто аромат стигаше до нас жива и непосредствена. Няма какво да се прибави към казаното, няма и какво да се изгради. Всичко е премного ясно, чисто, съвършено - звученето никога няма да ни напусне и панорамата като най-чист акварел щеше да ни извисява винаги там, където Той успя да изгради онова, което на стар библейски език се нарича скиния. Историята се повтаряше в един нов и неузнаваем вариант, който по магичен начин събираше и разпръсваше като огромен фокус светлината, за която човек никога нямаше да престане да копнее. Светът на великите модели този път не лежеше някъде далеч и за свалянето на образеца не беше нужен един пламенен пророк, който трябваше да се прави чудеса, за да докосне с магическата си тояжка не само видение на Червеното море, но и съзнанието на упоритите хора. Този път времената бяха други и Христа дори беше останал назад в двете хилядолетия като метод, който днес трябваше да бъде заменен с друг. Формите търпят промени, ала съдържанието беше същото, недокоснато от всичките думи и стилове. Целите и идеалите стояха чисти и безукорно здрави силни, вечни, недокоснати от вихрушките на времето. Епохите се редяха и хилядолетията бележеха безспирния ход на онова силно и вечно, изпълнено с буйност течение, което наричаме прогрес. Ходовете бяха отбелязани.
към текста >>

Богатството, изобилието на идеите извираха, шумяха пееха не вече като малко поточе залутано по канарите, а като голям извор, като море и океан.
Имаме твърде много да кажем, ала всичко би могло да се каже твърде просто. Сега, когато грижливо събираме детайлите виждаме, че от тях мигновено израстват големите идеи и светящите истини, които имат магическото свойство да разкриват света в безкрайните му измерения. Не, не, не гледаме в една посока, невъзможно е да се гледа в една посока. Една свещ ти свети и една книга разтворена лежи - собствена мисъл - свобода на мисълта - това не бяха само празни понятия, а жизненоутвърждаващи положения, в които той изгради и възпита едно поколение като го научи непосредствено на изкуството да мисли свободно, да получи правилна ориентация в света на мисълта. Невъзможно беше да не се предприемат пътешествия в далечни страни, места, народи, цивилизации, по време, когато пред очите се разгръщаше нещо изумително обширно, дълбоко и неизмеримо. Богатството, изобилието на идеите извираха, шумяха пееха не вече като малко поточе залутано по канарите, а като голям извор, като море и океан. Само силният и смелият можеше да издържи на този напор и изблик на енергия, светлина и топлина, която никога не е била дадена на човечеството в такива огромни размери. Онзи стих в Евангелието: “Даде Му се сила без мяра” ни става понятен, когато се опитваме да окачествим по нещо онова, което Той даваше. Имахме всичко - трапезата бе обилна, богата, разнообразна. Имаше за всички, какво да ядат, нямаше вкус и нужда, които да не бъдат задоволени. Обилен беше хляба - пресен и чист като тоя, който се раждаше по черноземните полета, имаше обилна, прясна, кристална вода, каквато в изобилие извираше от нашите планини.
към текста >>

Ние бяхме родени в тази част на континента между една бяло-синя река и едно черно и бяло море, и на този паралел по Божия воля и милост се е родил Учител и както цветята, буболечките и цялото растително царство направо се отправило към Него като към Слънце и извор, чийто води обилно пояха и чийто лъчи обилно светеха и топлеха.
Пред жизнените, здрави, чисти и живи идеи, които обилно се даваха от Него, всичко друго приличаше на “консерва" Има науки - каза Той, които се занимават с консерви.” Човечеството излизаше от една крайно сгъстена област наситена с много прах и тъма, с много тегота и противоречия - това бе полярна нощ. Дали можеше човекът днес да се задоволи с консервирана храна, или с малко хлебец и вода? Нека си позволим да отговорим ние и с право: Нито едното, нито другото. Нуждата беше силна, а гладът и жаждата неудържими. Не, не! Ние бяхме родени в тази част на континента между една бяло-синя река и едно черно и бяло море, и на този паралел по Божия воля и милост се е родил Учител и както цветята, буболечките и цялото растително царство направо се отправило към Него като към Слънце и извор, чийто води обилно пояха и чийто лъчи обилно светеха и топлеха. Не беше дошла за нас само, нито само за човечеството. Целият мир -растителен и човешки светове ще разберат нещо от Новото Учение. Човекът щеше да види, и щеше непременно да каже: Ново нещо, нещо съвсем ново, съобразено с времето и с духовния ръст на човека, с нуждите на съвремието. Ноевият Новото Учение. Поетите щяха да пеят песни, писателите щяха да рисуват образи, разказвачите щяха да разказват легенди.
към текста >>

50. 34. Колонията на „Възражданци” в България. Практическо осъществяване на нашите задачи.

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

ТОМ 30

Ние оставяхме работата, присядахме до стената и слушахме „салютите" на вълнуващото се море, вгледвайки се в красивите мигащи звезди, които осяват черното южно небе с милиарди ярки и разноцветни огънчета Ние се вслушвахме в тишината на нощта, рядко нарушавана от самотния и глух лай на някое закъсняло куче.
По този начин, за всеки номер нам едва ни стигаха 30 дена. Неделните дни ние празнувахме, посвещавайки ги на общение с народа. Понякога, нощем, ние захвърляхме работата и изтичвахме на двора, за да послушаме смеха, свиренето и плача на чакалите, които рязко и грубо нарушаваха величествения покой на тъмната замислена нощ. В този див концерт имаше нещо присвиващо сърцето, дразнещо и приятно. Или пък до нас достигаше плясъка на разбиващите се о брега вълни - сякаш този звук се извиваше по долината на реката и лазеше по земята, като я караше да потрепери. Ние оставяхме работата, присядахме до стената и слушахме „салютите" на вълнуващото се море, вгледвайки се в красивите мигащи звезди, които осяват черното южно небе с милиарди ярки и разноцветни огънчета Ние се вслушвахме в тишината на нощта, рядко нарушавана от самотния и глух лай на някое закъсняло куче. И в тези прекъсвания на любимата работа, чувствувайки и съзнавайки нещо ново, неузнаваемо и величествено - ние се изпълвахме с нова радост, нов възторг. Още от първия номер ни стана ясно, че ще успяваме да печатаме само списанието и че тази работа ще заеме цялото ни време - няма да имаме време да се занимаваме с обработката на градината. Пред нас застана въпроса: или книгопечатането, или градинарството. Разбира се, че да захвърлим стопанството си, ние не можехме - това беше главната основа и смисъл на нашия общинен живот. Можеше да се направи компромис само в печатната работа.
към текста >>

А през дърветата, зад планините, се вижда красивия диск и червеното небе на заходящето слънце.
Когато ни се свършваха дървата, ние захвърляхме по-рано от обикновено работата и с брадви и върви отивахме в гората всички, та да си приготвим запас за няколко дена. Аз и досега не мога да забравя онази радост, която изпитвахме от тази работа - разходка. Навлезем дълбоко в гората, разлутаме се във всички страни и търсим сухи клончета полуизгнили пънове или отсечени вече от някого стройни дъбчета. Ние избягвахме да сечем живи дървета. Неочаквано и страхливо, сякаш страхувайки се да нарушат покоя на гората, се разнасят равномерните и силни удари на брадвата, които се предаваха от ту продължителното и глухо, ту късо и рязко отчетливо ехо на съседните балкани. А през дърветата, зад планините, се вижда красивия диск и червеното небе на заходящето слънце. Някой ще запее някоя креслива песен като я е прекъсва, за да чуе ехото. Но дървата са вече достатъчно; ние се натоварваме и с бавни, предпазливи стъпки се спущаме към рекичката. Долу, на полянката ние сядаме да си отпочинем. Плещите ни болят от вървите, но тази болка ни е приятна - нали така си носят дърва всички бедни, вдовици и сираци. И да се чувствуваме между „последните”, да бъдем сред природата и да очакваме от нея всичко необходимо за нас, да се вглеждаме в нейната красота, да съзнаваме себе си като частица от общото и прекрасното -това беше за нас безгранична радост.
към текста >>

51. 4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Така че палешника го сменяваха, те го носеха при ковача, нагряваше се на огън в пещта, ставаше червено.
Така че, ако нямаш коне, ти нямаш с какво да изореш земята. А по ония години те там използваха плуг, защото земята беше плодородна и имаше възможност да се оре с плуг. А моя другия дядо Кръстьо, който живееше в с. Блатешница, Радомирско, там не използваха плуг, защото земята беше камениста и като ореха, винаги изваждаха разни камъни. Затова там ореха с рало с палешник. Така че палешника го сменяваха, те го носеха при ковача, нагряваше се на огън в пещта, ставаше червено. Той го изчукваше с чука, остреше го и после го връщаше. И така дедо ми отново го слагаха на ралото, на палешника. И така ореха с него. Значи, за да ореш, трябваше да имаш коне, плуг, кола и т.н. Обикновено тези коне бяха кобили, които всяка година се жребеха.
към текста >>

И минават няколко дни докато свикнат, и накрая вече са уморени.
Обаче те не искат, те скачат, рипат - не искат да се подчиняват. И тогава идваха на ред камшиците - бой с камшици, бой с тояги. Така че ония скачат, рипат, обаче бой по вратовете, бой по гърба, бой с удари по задниците. И така ги смазваха от бой. И полека, полека - вече смазани те започват вече да се движат. И минават няколко дни докато свикнат, и накрая вече са уморени. А през това време докато трае борбата, докато се противопоставят, виждах как от техните гърбове, от кожата на коня излизаше пяна и кръв. И тази пяна и кръв се смесваше. Конете бяха ожесточени, а дядо ми, стопаните бяха още по-ожесточени. И накрая аз казвам: „Дедо, ама тия коне тука ние ги пребихме." И дедо ми казва така: „Слушай какво, който се кон хване, той вършее." Значи това се отнася за пашитните коне. По-късно минаха 20-30^40 години и много пъти срещах българите как употребяваха този израз: „Който се кон хване, той вършее." А другите коне са оратни коне, понеже с тях се орат нивите, а тези коне се наричаха пашитни коне, понеже пасяха свободно на паша на полето.
към текста >>

52. 8.9. Пасхата на Третият завет

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Трябва да я проучите, за да преминете през Червеното море с юдейте и с Мойсея. 8.9.7.
Димитър Солунски". 8.9.5. В „Изгревът", том XI в III част са дадени историческите събития в Откровението от с. 94-159. Трябва да проучите тези страници, за да може да се свържете с онова, което сега ще опишем. 8.9.6. В „Изгревът", том XI на с. 13-18 е дадено за юдейската Пасха. Трябва да я проучите, за да преминете през Червеното море с юдейте и с Мойсея. 8.9.7. В „Изгревът", том XI, с. 18-28 е дадено Пасхата на Новия Завет, Тайната вечеря и Възкресението. 8.9.8. В „Изгревът", том XI, с. 28-35 е Евхаристията, чрез която се търси и се очаква слизането на Святия Дух. 8.9.9. В „Изгревът", том XI, с.
към текста >>

53. 205. Песента „Големият Халуел” и астралната змия

ТОМ 34

205. ПЕСЕНТА „ГОЛЕМИЯТ ХАЛУЕЛ” И АСТРАЛНАТА ЗМИЯ Л.Т.: Не, Учителят само ми даде „Големия Халуел“, който сестрата на Аарон изпя, когато евреите минаха Червеното море и ги гонеше войската на фараона да ги върне назад.
205. ПЕСЕНТА „ГОЛЕМИЯТ ХАЛУЕЛ” И АСТРАЛНАТА ЗМИЯ Л.Т.: Не, Учителят само ми даде „Големия Халуел“, който сестрата на Аарон изпя, когато евреите минаха Червеното море и ги гонеше войската на фараона да ги върне назад. Щото фараонът не беше сигурен човек. Но когато евреите излязоха от Червеното море сухи и се полъгаха войниците на фараона, и влязоха в морето, то водите се съединиха и ги издавиха. Тогава сестрата на Аарона падна на колени и вдигна ръцете нагоре, и изпя „Големия Халуел”. Този „Голям Халуел”, Учителят ми даде мелодия. В.К: И той е записан?
към текста >>

Но когато евреите излязоха от Червеното море сухи и се полъгаха войниците на фараона, и влязоха в морето, то водите се съединиха и ги издавиха.
205. ПЕСЕНТА „ГОЛЕМИЯТ ХАЛУЕЛ” И АСТРАЛНАТА ЗМИЯ Л.Т.: Не, Учителят само ми даде „Големия Халуел“, който сестрата на Аарон изпя, когато евреите минаха Червеното море и ги гонеше войската на фараона да ги върне назад. Щото фараонът не беше сигурен човек. Но когато евреите излязоха от Червеното море сухи и се полъгаха войниците на фараона, и влязоха в морето, то водите се съединиха и ги издавиха. Тогава сестрата на Аарона падна на колени и вдигна ръцете нагоре, и изпя „Големия Халуел”. Този „Голям Халуел”, Учителят ми даде мелодия. В.К: И той е записан? Л.Т:. И аз го пея. В.К: Като отделна песен или в тази на Орфей я имате?
към текста >>

54. 274. Пръстенът на Учителя

ТОМ 34

Този „Голям Халуел” (Халуел значи хваление) е бил изпят от сестрата на Аарон, когато евреите минаха Червеното море.
Сега втората. Минават много времена, един ден брат Христо среща раби [равин] Даниел и му казал: „Много Ви благодаря за пръстена! ” „Какъв пръстен? ” - и видял същия пръстен на неговия пръст. И тогава брат Христов му казал: „Този пръстен беше подарен от Учителя на мене след един много тежък изпит и Вие го намерихте, и го предадохте на Учителя.” И от дума на дума станало разговор върху музиката на „Големия Халуел”. Този „Голям Халуел” (Халуел значи хваление) е бил изпят от сестрата на Аарон, когато евреите минаха Червеното море. И се разделиха водите на морето и минаха сухи на другия бряг. Сестрата на Аарона, която беше пророчица и чиста дева, падна на колени, вдигна ръцете към небето и изпя „Големия Халуел”, благодарност към Бога. Този „Голям Халуел” [Magna Haluel] аз го пеех на латински. Нямах текста на староеврейски. И брат Христов казал на раби Даниел, имат ли те този „Халуел” в тяхната синагога на староеврейски.
към текста >>

И се разделиха водите на морето и минаха сухи на другия бряг.
Минават много времена, един ден брат Христо среща раби [равин] Даниел и му казал: „Много Ви благодаря за пръстена! ” „Какъв пръстен? ” - и видял същия пръстен на неговия пръст. И тогава брат Христов му казал: „Този пръстен беше подарен от Учителя на мене след един много тежък изпит и Вие го намерихте, и го предадохте на Учителя.” И от дума на дума станало разговор върху музиката на „Големия Халуел”. Този „Голям Халуел” (Халуел значи хваление) е бил изпят от сестрата на Аарон, когато евреите минаха Червеното море. И се разделиха водите на морето и минаха сухи на другия бряг. Сестрата на Аарона, която беше пророчица и чиста дева, падна на колени, вдигна ръцете към небето и изпя „Големия Халуел”, благодарност към Бога. Този „Голям Халуел” [Magna Haluel] аз го пеех на латински. Нямах текста на староеврейски. И брат Христов казал на раби Даниел, имат ли те този „Халуел” в тяхната синагога на староеврейски. Той казал: „Имаме го.
към текста >>

55. 6.6.2. Празникът на Славянските просветители Кирил и Методи в Болградското училище, дописка.

ТОМ 35

Панайотеско със сичките чиновници от управлението и с малкото градско гарнизона стояха на почетното място, учениците от централното училище стояха на група пред храма под училищен флаг, с три краски сложени със сиво, червено и жълто, и в средата на когото на черно платно със златни едри букви печатано се четеше „СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ С.
[Д-р] Мирковича, на старанието на комитета, на благоволението на местното началство и на усърдието на сичките граждани, празнуването на деня Св. Кирил и Методия тас година стана едно от най-отличните тържества. Църковната служба начна по 81/2 преди пладне. Народът много пълнеше събора. Управителят Г. Панайотеско със сичките чиновници от управлението и с малкото градско гарнизона стояха на почетното място, учениците от централното училище стояха на група пред храма под училищен флаг, с три краски сложени със сиво, червено и жълто, и в средата на когото на черно платно със златни едри букви печатано се четеше „СЛАВЯНСКИ ПРОСВЕТИТЕЛИ С. КИРИЛЛА И МЕТОДИЯ! ”, а на кръг около тях стояха наредени учениците от ланкастерските училища със зелени клончета в ръце. След свършванието и на молебена народът почна да излиза из църква по следующий начин. Най-напред излязоха учениците от ланкастерските училища и заловиха двете страни на пътя в църковния двор към централното училище, след тях гарнизонът, който поздрави излизането на управителя и другите чиновници с марш. После идеха учениците от централното училище на главе с поменатий флаг и след тях сичкия народ.
към текста >>

Ангелова-Пенкова: Неусипен, неусипни (рус.: неусыпный) - неуморен, неуморни; незаспиващ.
504) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Ветва - клонче на дърво; вейка. 505) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Димитър Панайотов Греков (1847-1901) - юрист, политик, дипломат. 506) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Неусипен, неусипни (рус.: неусыпный) - неуморен, неуморни; незаспиващ. 507) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пандели (Пантелей) Хаджигеоргиев Кисимов (1832-1905) - журналист, писател, преводач от гръцки, румънски език.
към текста >>

НАГОРЕ

0.92461180686951