Търсене в текстове за 'Христов ученик'

Галилей Величков (1911-1985)

Цената на всеки ученик в Школата 35.
Слово за музикалното творчество на Великия Учител 30. Песни от Учителя, дадени с движения: “Фир-Фюр-Фен” и “Аумен” 31. Едно мнение 32. Най-новото в музиката 33. Кристали и бръмбари и мировата еволюция на Духа 34. Цената на всеки ученик в Школата 35. Отклонението от Школата 36. Чистотата на идеите 37. Най-великите пирати от французката енциклопедия 38. Запазената светла точка в съзнанието 39. Ризата на латвийците 40.
към текста >>

Свещените думи на Учителя за ученика 49.
Времето на Великия Учител 45. Електричеството на “Изгрева” и бунт на изгревяни 46. Съборът през 1926 г. и военната блокада 47. Построяване на братския салон на “Изгрева” 48. Свещените думи на Учителя за ученика 49. Незнайният войн на Бялото Братство 50. Учителят III. МАРИЯ МИХАЙЛОВА ТОДОРОВА - (8.II./21.II. нов стил 1898, гр. Дупница –1976 г.) 1.
към текста >>

Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30.
Окултна музика 25. Музиката на Светлината 26. Музикална дреха и хармонизации 27. Музикални изяви и цената на непослушанието 28. Музикални изяви и търсене на Духа на песните на Учителя 29. Музикални изяви и верността на ученика към Учителя 30. Песните на Учителя в Мърчаево 31. Истинската работа 32. Отворените уши и песните от невидимата Школа 33. Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35.
към текста >>

Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49.
Думите на Паневритмията – на Олга Славчева от “Изгрева” и на Асавита от Божествения свят 0 44. Задачата на Ярмила от Учителя за Паневритмията и разрешението й от трите сестри 45. Бялото Братство и неговото ято бели птици през вековете 46. Новата комисия със старите си възпоминания 47. Бурята на Катя Грива и нейната вяра 48. Ученикът с четирите факултета и отклонението от Школата 49. Десятъкът на Господа и десятъкът за Школата на Учителя 50. Съзнанието на религиозния и на духовния човек 51. Спиритизмът и Школата на Учителя 52. Рудолф Щайнер и Всемировият Учител 53. На път за Америка – в търсене на Христа при розенкройцерите 54.
към текста >>

Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света 66.
Магдалена и Кришнамурти 61. Каналът през който изтичаше Злото 62. Завързаното Братство на “Изгрева” 63. Новата Голгота 64. Нападения срещу “Изгрева” 65. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света 66. Ясновидци и светци 67. Котката, която мижеше 68. Самозванецът 69. Бележки – от частния разговор на Учителя с Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев 70. Сватбата на Големия брат 71.
към текста >>

МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III.
Последни разговори и откровения с Учителя 75. Политически събития 76. Из разговорите с Учителя на Седемте рилски езера през месец юни 1942 г. 77. Болшевиките и Всемировият Учител 78. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света 4 IV. МАРИЯ ХРИСТОВА ЗЛАТЕВА – (20.III. / 2.IV.1905 г. - ?) 1. Любовта е извор 2. Моят Висок Идеал 3. Учение и служение на Високия Идеал 4.
към текста >>

Музикална пауза в живота на ученика 13.
Ученици – музиканти в Школата на Учителя 8. Любовта е песен, но бракът е изпитание и съдба 9. Начало на музикалния живот на “Изрева” 10. Музикалните опитности на учениците 11. Последният концерт пред Учителя 12. Музикална пауза в живота на ученика 13. Фрагменти от музикалния живот на “Изгрева” V. БОРИС НИКОЛОВ ДОЙНОВ - (30.ХII.1900–1991 г.) 1. Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя 2. Теорията на музиката и Учителят 3. Златните копринени нишки на Димитринка Антонова 4.
към текста >>

Музикални мигове в пътя на ученика.
Певицата Лиляна Табакова 6. Песните на Учителя 7. Закони на музиката 8. Паневритмията на слънцето за “Изгрева” 9. Песни и танци на слънцето 10. Музикални мигове в пътя на ученика. На концерт с брат Руси 11. Блудният син 12. Запустялата кръчма 13. Най-малкото добро 14. Благославяй, душе моя Господа 15.
към текста >>

Катя Грива – певица и ученик 6.
- 02.III.1990 г. в 23.45 ч.) 1.Песните на Учителя 2. Как се записаха и издадоха песните на Учителя? 3. Симеон Симеонов 4. Музиканти при Учителя 5. Катя Грива – певица и ученик 6. Как и за какво бе дадена песента “Писмото”? 7. Кога и как бе създадена Паневритмията? 8. Откриването на извора “Ръцете” на Рила 9. Молитвеният връх при Седемте рилски езера 10. Побоят върху Учителя през 1936 г. 11.
към текста >>

2. 2_49 Незнайният войн на Бялото Братство

В Него е Божественият Дух и Христовият Дух.
Тя трябва да се издаде в отделни томчета, заедно с материала на онези ученици, за които е предназначена. 2. Първите записани думи на Учителя са дадени на съборите. Правени са протоколи, водени от Димитър Голов, който е бил бързописец и писар в Градския съд в София. Тези протоколи са точни и автентични. 3. От 1912 година, Учителят започва да говори на гражданството и на българския народ, защото Той вече е станал Миров Учител. В Него е Божественият Дух и Христовият Дух. Само Мировият Учител може да дава и говори Словото на Бога. Тези беседи са записани от Гълъбов, който е бил стенограф в Народното събрание. Той лично дешифрира целия материал и го подготвя за печат. Излизат томчета, озаглавени "Сила и живот", от I до V серия включително. Това Слово е автентично и неподправено, защото е работил професионалист-стенограф.
към текста >>

Ти беше истински ученик на Учителя, защото Духът на Словото бе у теб и ти видя, че Словото на Бога нашего трябва да остане во веки веков. Амин.
Онова, което е дешифрирала Елена Андреева от оригиналните стенограми, трябва също да се отпечата в своя първообраз. Такава е волята на незнайния брат. Такава е волята на Незнайния войн на Бялото Братство. На колене пред него! Благодарим ти, брат! Ти беше истински ученик на Учителя, защото Духът на Словото бе у теб и ти видя, че Словото на Бога нашего трябва да остане во веки веков. Амин. Днес Незнайният войн на Бялото Братство стои на своя пост. С двете си ръце той държи своя меч. Духът Господен е над него. Всеки миг той може да вдигне меча си и да разсече въздуха над него и под него, и да го стовари срещу враговете на Словото. "Ето Бог ваш!
към текста >>

3. 3_01 Чужди по дух хармонизации

Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя.
Музикалната група бе най-силната и най-многолюдната, най-ревнивата, най-болезнено преживяваше всичко, там борбите бяха най-жестоки и без да искам и аз бях въвлечена в тях. Школата на Учителя, Словото на Учителя, Музиката на Учителя са съвсем строго определени принципи, но нашето присъствие в Школата бе нещо съвсем различно и нашето несъвършенство не е критерий за Школата на Всемировия Учител. Но всички без изключение пееха, можеха да пеят и имаше моменти, когато виждахме, че Сила и Живот се излъчваше от нашите песни. Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не! Не!
към текста >>

Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа.
Така постепенно се дойде до идеята да се направи братски хор и да се разучат песните на Учителя на няколко гласа, защото при нашето общо пеене някои сестри пееха първи глас, други - втори и понякога излизаха сполучливи импровизирани хармонизации на песните. Но сестрите и братята решиха, че тези хармонизации трябва да се направят от човек, който си разбира от работата, от музикант и то - всепризнат музикант. Такъв по това време беше големият български композитор Добри Христов, който имаше написана църковно-религиозна музика и приятелите смятаха, че той е точно подходящ за разработка на песни от Учителя. Учителят не бе питан, защото смятаха, че не трябва да Го безпокоят за такова дребно нещо. Без Негово съгласие взеха и дадоха на композитора песента: "В начало бе Словото". Добри Христов я направи, и то - хармонизация на четири гласа. Най- възторжено хорът я разучи на четири гласа, всички бяха възторжени от изпълнението си, но когато я изпяха пред Учителя, Той не я хареса и каза: "Не! Не! Не! " Три пъти повтори "Не! " и три пъти отрицателно поклати глава.
към текста >>

Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери.
После добави: "Чужди по дух хармонизации! " Не се прие от Учителя. В нея нямаше духовен елемент. Всичко, което имаше в песента на четири гласа, бе изчезнало в четирите посоки на света. Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката.
към текста >>

Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика.
Защо ли? Той - Добри Христов - бе голям композитор, но бе от други среди, той бе от друго поле, не бе от полето на Школата, неговото съзнание боравеше с друго поле, с друг егрегор, витаеше в други сфери. Освен това той бе композирал сполучливо песни на българската православна църква, беше потопен в нейното поле. А тя, като институция, в тези времена воюваше срещу Учителя с позволени и непозволени средства, на което ние бяхме свидетели и мнозина от нас понесоха ударите, като по нейно внушение много приятели от нашите среди бяха уволнявани от учителската професия, която бе една основна професия, особено за сестрите от Школата. Тези неща не се разбираха и не се схващаха от приятелите и затова му дадоха да хармонизира песента и то, за най-голямо учудване - "В начало бе Словото" и то - тогава, когато свещениците сипеха огън и жупел срещу Словото на Учителя. Добри Христов бе чужд на идеите на Школата, беше чужд на духовното поле на Школата, той бе чужд на сферите, откъдето излизаше тази песен, той бе чужд на всичко, което идваше отгоре от Божествения Дух, преминаващ през Учителя и което се изливаше във вид на Слово или на музика. Творческият акт на Божествения Дух е музиката. И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи.
към текста >>

Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата.
И музиката на Учителя е именно този творчески акт на Божествения Дух. Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи. Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия.
към текста >>

И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов.
Щом един композитор е чужд на това поле и тези сфери, как може да хармонизира такава песен и то песента "В начало бе Словото"? Невъзможно е, дори да е добър музикант и професионалист и дори да го направи с усърдие. Не може да се направи. Има закони: нашите са наши - вашите са ваши. Онзи, който признава Словото на Учителя и живее по него е наш, той е ученик на Школата. И така, Учителят не одобри хармонизацията, защото бе чужда по дух, макар че бе направена изкусно по всички правила на това изкуство от Добри Христов. Правеха се после други опити, но те също бяха несполучливи. Освен това, Учителят много пъти беше недоволен от разните хармонизации на нашите приятели и то вече не от "чуждите", а от "нашите" в Школата, които вкарваха други елементи в песните, навлизаха в други мотиви, навлизаха в други духовни полета и оттам сваляха, без да знаят, други сили и обвързваха мелодията на песента с други полета от музикалния свят. От този музикален океан, който беше над нас и този, който бе под нас, те правеха някаква връзка и по нея протичаха сили, облечени в мелодии - правейки хармонизации, те без да искат и без да знаят, коригираха песента и я отклоняваха от нейния първоизточник. Много от тези хармонизации бяха показвани на Учителя и нашите приятели получаваха одобрението Му, като получаваха и напътствия. При други случаи, те не биваха одобрени.
към текста >>

4. 3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието

И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя?
Имаше песни, които бяха дадени от Учителя на някои приятели, но те бяха ги задържали и когато излезе песнарката, те дойдоха, сърдеха се, а накрая ме упрекваха, че не съм дала и тези песни. Питах ги: Защо тази песен не е при другите, в папката на Боян Боев и защо не е вписана в тетрадката? " Те само вдигаха рамене, нищо не казваха пред мене, но след това отиваха и разправяха, че аз не съм включила еди-коя си песен. Е, какво ще кажете за това? Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма. А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това.
към текста >>

А послушанието е връзката между ученика и Учителя.
Е, какво ще кажете за това? Ще дойде време да се убедите в това сами. И тогава къде е послушанието на ученика към Учителя? Има ли го или го няма? Онова, което се случи след това, показва, че го няма. А послушанието е връзката между ученика и Учителя. Друга връзка на физическото поле няма! Много от песните на Учителя, Той сам ми ги е свирил на цигулка и пял след това. Учителят одобряваше моето изпълнение на песните. Одобряваше също и хармонията, която поставях, защото чрез тях Духът на песните не се нарушаваше, а се изявяваше и илюстрираше правилно в своята широчина, дълбочина и височина. Така веднъж песента "Сила, живот, здраве", която бях аранжирала за пиано един ден пред групичка братя и сестри в салона, аз я изсвирих на Учителя.
към текста >>

Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души.
Вероятно бях попаднала в Духа на песента и Учителят правеше някакъв опит с мен и хармонизацията, който аз не проумях. Но състоянието ми бе необикновено и аз се чувствувах ведно и едно с песента, с присъствието на Учителя и това състояние не се описва, защото нашите пет сетива не могат да го опишат и обхванат. То се изразява чрез други, непонятни нам сетива, които в присъствието на Учителя и Неговата аура бяха потопени в Духа на песента. Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш!
към текста >>

А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика.
Вероятно покълваха у нас нови сетива за духовно общение и ние имахме за пръв път възможността да изпитаме и духовното общение на песните на Учителя с Духа Божий. Може и другите братя и сестри да са почувствували и имали същото преживяване, защото за тях това повторение от петнадесет пъти на една и съща песен не бе отегчение, а небивало изживяване. Дълго стояхме в унес и се разотидохме в особено състояние - това бе състояние на Духа на Учителя, на Божествения Дух, на Христовия Дух, Духа на Словото, прелял се от тонове в хармония и съзвучие на човешките души. Ето, това е пример за послушание. Послушанието се проявява тогава, когато има съзвучие на човешките души към Бога. А послушанието се реализира пред Учителя с изпълнение Волята на Бога от ученика. Друг начин няма. Един ден Учителят ми каза: "Ти ще пишеш! " Но аз се почувствувах малка за такова нещо и се усъмних. Тогава Учителят ми се скара строго и каза: "Няма да се съмняваш! " А Той знаеше и умееше да бъде много строг - и тогава нещата придобиваха съвсем друго значение и друг обрат.
към текста >>

Какво нещо е непослушанието на ученика!
Това го възприех като много твърда мярка спрямо мен и го свързах със съмнението си, че няма да успея. Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си.
към текста >>

Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя.
Но се оказа, че Той бе ми се скарал за нещо непоправимо, което щях да извърша и което извърших - за това, че не записах нищо от разработките и вдъхновението в онзи период по хармонизацията на песните. Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са сътворени от присъствието на Духа.
към текста >>

Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога.
Сега бих предпочела, освен да ми се е карал, да ме е тупнал и набил с бастуна, та да ме заболи тогава. Но сега ме боли повече и това не може нито да се върне, нито да се обърне. Дошло, прелетяло и отлетяло. Какво нещо е непослушанието на ученика! Голямо нещо е непослушанието на ученика към Учителя. Голямо е непослушанието на ученика към Божествения Дух и към Бога. Толкова голямо е това непослушание, колкото и огорчението, колкото и цената, с която трябва да се заплати. Някои заплащат с едно, други - с друго. Но всички, при всички случаи заплащат с най-ценното, което имат и което изработват у себе си. Или по-точно, заплащат с онова, с онези плодове, които са сътворени от присъствието на Духа. Аз също платих.
към текста >>

Това е отплатата на ученика.
А това понякога е цел не за един живот, а за цялата вечност, в момента, когато човешката душа се е отделила от Бога и като лъч Божествен е дошла на земята, и се е въплътила в тяло от плът и кръв. Ние бяхме человеци, слезли на земята, дошли в Школата на Учителя, за да изпълнят Волята на Бога. Едни успяха, други не успяха. Всеки се познава по плодовете на своя труд. А първият плод се принася пред нозете на Великия Учител с Любов. Това е отплатата на ученика.
към текста >>

5. 3_28 Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя

Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен.
"Музикални изяви и търсене Духа на песните на Учителя" Тези мои думи и бележки, които аз диктувам и изказвам пред лицето на Учителя, когото уважавам и боготворя над всичко в света - не считам за нужно да ги доказвам по човешки. А и да считам, те не могат да се докажат. Те могат да се проверят само от онези, които са били в Школата на Духа. Защото те се проверяват чрез Духа и посредством Духа. Защото това са опитности на ученика, независимо този ученик какво име носи и с каква плътска дреха е облечен. Но това са опитности живи и строго индивидуални - само за него, само за онзи исторически период на неговото физическо прераждане и идването му в българския народ. Много е трудно да се улучи времето и целта на приземяване в българския народ, и то по времето, когато Учителят говори в Школата. Да, това е много трудно за една човешка душа - да се приземи тук, в България. Много е по-лесно от 10 000 метра да скочиш с парашут от самолет и да се приземиш в центъра на кръга, и то точно в точката, отколкото да кръжиш в пространството като дух и да чакаш момента да те пуснат с парашут, да си намериш родители, за да ти дадат човешка плът да се родиш, да минеш през детството, юношеството и накрая на намериш Учителя. А ако не Го намериш?
към текста >>

Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант.
Става нищо и половина. Защото нищото не е точка, то е нещо, което е непроявено. А половината от нищото е онзи идеал, който е писала твоята душа горе в пространството, преди да се въплъти в плът и кръв и който остава тук неосъществен. Та това е едно голямо нищо и половина. Е, може и по друг начин да се изрази, но аз го изказвам така с моите изразни средства. Да тръгнеш по пътя на ученика в търсене на Духа на песните на Учителя - това е един голям идеал на човешката душа и голяма задача за всеки музикант. За да се добереш до Духа на песните, трябва твоята човешка душа да направи общение с Духа на Учителя, чрез който са се излели тези песни. Затова през времето на Школата Той ни запозна с основните положения от Духовния свят, нужни да се изработи един правилен духовен мироглед. Който не е минал подготовката на Школата на Учителя, и голям музикант да е, мъчно може да разбере песните Му. Такива опитности сме имали много. Почти няма голям музикант по онова време в София, който да не е влизал в контакт с Учителя по различни поводи и по различни начини.
към текста >>

Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика.
После се лутаме по загубения ключ. И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа. Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин! Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя?
към текста >>

Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя.
И не можем да влезем вътре в себе си и да отворим заключената врата. Така е у човека - запилее се, отклони се и после се чуди, че е пресъхнал у него изворът на вдъхновението. Вдъхновението е състояние на Божествения Дух в съзвучие с Божествената Душа. Върхът на вдъхновението и неговият апогей е тогава, когато Божественият Дух и Божествената Душа правят общение с Бога. Да открие, да се добере до вдъхновението, което идва чрез песните на Учителя - беше цяло посвещение за ученика. Това вдъхновение е само за ученика на Школата на Учителя. Друг, и да иска, не може да се добере до него, до това Божествено вдъхновение, слизащо чрез песните на Учителя. Защото само човешката душа може да направи общение с Божествения Дух и само човешкият дух може да направи общение с Божествената Душа. Това може да стане само чрез Словото на Учителя и чрез неговата музика. Амин! Разбрахте ли сега защо градските музиканти не могат да възприемат музиката на Учителя? Много просто.
към текста >>

По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира.
А това не е малко. Затова в бъдеще, стремете се към този метод на поднасяне песните на Учителя. Докато не влезнеш чрез песните на Учителя в едно възвишено състояние на духа си, където твоята душа се е сляла с Духа на песента, ти не можеш да предадеш чрез твоето изпълнение частица от този Божествен миг на останалите. Само когато си в това състояние и можеш да го предадеш на останалите твои слушатели, това означава съзвучие на човешките души чрез музиката на Учителя в Духа на Неговите песни, които са творческа изява на Божествения Дух и на Бога. Амин! Сега ще ви дам един пример, който преди това го разказах, но сега ще го разгледам по друг начин, за да се убедите, че песните на Учителя са неразривно свързани с Неговото Учение. По онова време приятелите бяха дали песента "В начало бе Словото" на българския музикант и композитор Добри Христов, за да я хармонизира. И той я направи. Тогава той бе изявен композитор на песни, на хорови песни, които се пееха от хора при храм-паметник "Александър Невски". Изобщо, той бе светило в онова време, както и по-късно неговото музикално творчество е от висотата на един добър, талантлив музикант, а в българското хорово наследство той е класик. Та той направи хармонизацията на песента. Имахме хор, който я разучи на четири гласа и я изпя с вдъхновение и достойнство, като всички изпълнители очакваха похвалата на Учителя.
към текста >>

6. 3_29 Музикални изяви и верността на ученика към Учителя

"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди.
"Музикални изяви и верността на ученика към Учителя" Аз съм се родила в градско семейство, което заемаше място в тогавашното общество, така наречените буржоазни среди. Баща ми беше висш чиновник в държавата, а майка ми бе просветена общественичка и домакиня. Бях едничка дъщеря между четири братя. Задължително бе в такива случаи дъщерята в едно такова семейство да бъде обучавана на пиано, на чужди езици, бродерия и добри обноски и да посещава първокласни училища. Затова аз преминах през всички тези етапи в моето семейство. Когато бях малка, много пеех.
към текста >>

Това е числото на онези 144 хиляди служители на Христовия Дух, които работят за Христа и са отбелязани в Библията.
А комуто не е ясен - да си го провери сам.! Когато Учителят накрая даде "Слънчеви лъчи", то там имаше 12 лъча, като всеки лъч бе съставен от шест двойки. Какво означават тези цифри? Шест двойки по 12 лъча представляват 12 х 12 = 144. Това е едно число, дадено от Учителя, което трябва да остане непокътнато. Това е числото на онези 144 хиляди служители на Христовия Дух, които работят за Христа и са отбелязани в Библията. Останалите двойки, които са в повече тези 12 лъча, се нареждат в кръг, остават в кръга и там играят. Обикновено това не се прави. Правят се пет двойки, които са и в "Пентаграма". За това да се внимава! И да го знаете в бъдеще много добре!
към текста >>

Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела.
А кому ще ги предаде? Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят.
към текста >>

Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя?
Та аз, ако не бях включила в песнарката тези песни, които бяха дадени от Учителя чрез нея през 1946 година - две години след заминаването на Учителя, то кой може да докаже двадесет и пет години след това - през 1970 година, че тези песни са наистина от Учителя? Сега е 1970 година. А какво ще стане, ако след още двадесет години тя не предаде останалите три-четири песни, които смята за талисман от Учителя, ако доживее до това време? Питам, кой ще докаже и кой ще гарантира? Затова аз споменавам този факт, защото верността на ученика пред Учителя се изпитва чрез неговите дела. Нали сега говорим за верността на ученика пред Учителя? Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви.
към текста >>

Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли.
Направете си сами изводите! За да се схванат песните на Учителя в тяхната външна страна, значи да се изучават правилно, мелодично, ритмично и в тяхното темпо. Да се изучат техните вътрешни страни значи да се изпълнят по съдържание и смисъл, както се казва в песента на Учителя - " техните небесни ширини, небесни глъбини и небесни висини". Защото Учителят е свалил Своите песни от много висши светове от Ангелския и Божествения свят. От тази гледна точка песните на Учителя са молитви. Когато ученикът пее една песен на Учителя, той всъщност се моли. Запомнете добре това от мен! Музиката като тоново изкуство е специален клон от онази велика музика, за която Учителят говори. Музика в широк смисъл Учителят нарича онзи първоначален Божествен живот във всичкото негово разнообразие, който прониква във всички области на проявения живот на земята и го изпълва с хармония и красота. Музика има в говора, в движението, в храненето, във всяка хармонична проява. Божията Любов е музика.
към текста >>

Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя.
Музиката на Учителя е напълно оптимистична. За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония.
За песимизъм в нея няма място. Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му.
Ако понякога някъде се започва от песимистично положение, то е с цел да се трансформира това състояние в човека, като се прекара от низходящо във възходящо състояние на духа. Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик.
Дисонансът в музиката Учителят допуща само като изключение, като някакъв особен ефект. Или по-точно - това е мястото, от което Учителят тръгва да изведе онези съзнания, които боравят с това поле и в това състояние, за да промени пътя им и да го проправи като път на възходящо течение, което трябва да се добере до истинската хармония в живота. Верността на ученика към Учителя се изразява като вярност на ученика към Школата и Словото на Учителя. Музиката на Учителя е един път, през който трябва да мине ученикът, за да премине през бариерата и да прескочи в онзи свят, който е свят на музика и дух на хармония. Затова верността на ученика пред Учителя преминава през песните и Музиката Му. А дали те, в неговия личен живот, ще му помогнат да прескочи ежедневието и съдбините на света, това е вече проблем не само на неговата съдба, но и на верността му като ученик. Верността означава съзвучие на човешките души в общата хармония на Учението, на Словото, на Школата на Учителя.
към текста >>

7. 3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова

Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов".
А Табакова е цялата занемяла - нито знаеше, нито можеше да предположи кой стои до нея. После я подхванах и нея, че и на нея наговорих такива неща - не знам кой бе влезнал в мен и говореше чрез мен. Тръгнах си и им казах, че ако до утре не ги донесат, ще напечатаме книгата и без тях, но че ще отговарят пред Учителя и пред Бога. На следващия ден те донесоха песните, мълчаха и нищо не казваха. Аз също мълчах, изобщо от вчерашната караница - ни помен. Но като поглеждам - на всяка песен беше сложен курсив: "Песни на Учителя, дадени чрез Табакова и Кръстю Христов". Ето тук беше пръстът на Кръстю. Разбираемо бе, че тези песни са дадени от Учителя чрез Табакова, но каква заслуга има тук Кръстю? Че е я само придружавал ли? Нито ги е заучавал, нито ги е пял, нито ги е записал. Тогава какво?
към текста >>

В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз.
Тогава какво? Че бил настоявал пред нея да ги заучава и да ходи при Учителя? Настоявал я, но се вижда защо е настоявал - да му се впише и на него името. Ние си замълчахме, но когато се поместиха песните, наредихме да се махнат онези думи, че песните са дадени чрез Лиляна и Кръстю. Махнахме тези думи, смятахме, че не е необходимо да ги има. В забележките отбелязахме, че са дадени чрез ученик и толкоз. Това доведе до бесни реакции от нейна страна срещу мене. Освен това имаше и голяма реакция на приятелите срещу мен - защо съм включила нейните песни. Да се чудиш или да се кръстиш! Вместо тя да е благодарна, че помествам песните, които са дадени чрез нея от Учителя и вместо Братството да се радва, че сме включили нови песни на Учителя, то нещата се извъртяха така, че всички се опълчиха срещу мене. А за реакцията на Кирил Икономов и неговите приятели срещу мен да не говорим.
към текста >>

8. 3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри

Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва.
Това бе една задача, поставена от Учителя. Да не смятате, че това е нещо случайно? В Школата нямаше случайни неща и събития. Това всичко бе определено да се случи. Защото една грешка води до друга грешка. Най-важно е непослушанието на ученика към Учителя, което се изразяваше в Школата в своеволие - всеки правеше това, което му уйдисва. Ако един съхранява нещо, той смята, че е над другите и може да решава техните съдби. А това води до своеволие и до груби грешки. Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка.
към текста >>

Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя.
Тези грешки доведоха до всички неразбории, караници, спорове и естествено се дойде до 1957-58 година. Това бе закономерно. След заминаването на Учителя имаше ярко изразени личности, които се намесиха, подведоха и останалите, създадоха се групи и всичко се обърка. Когато се намеси личността и индивидуалността у човека и ако това не е съобразено с Божия план, всичко се обръща наопаки. Трябва личността да се впрегне да работи за Бога, а индивидуалността на човека да даде своя богат опит от миналото в името на онази работа, която се върши за Бога. Та по този случай мога да кажа, че двете бели, които ми бяха направени, бяха последица от едно своеволие и непослушание на ученика към Учителя. Друго обяснение няма. Сега е 1970 година и знаете ли какво ще стане с всичко това? 1. Ще се укрият снимките, които правихме с Ярмила и с фотографа Васко Искренов. Ще се държат нарочно скрито и покрито и няма да се показват, за да се появят множество спорове за Паневритмията. 2. Оригиналният текст за обясненията на упражненията от Паневритмията, които бяха направени от Елена Андреева, Ярмила Менцлова и Мария Тодорова, ще се захвърли и ще се държи като апокриф.
към текста >>

И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко. И така, въз основа на тези изказвания на Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек на земята, с обикновеното човешко съзнание на земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото тяло. Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>

Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов.
И накрая - той с песните на Учителя и с Паневритмията се стреми да направи фокус, да създаде поле, да вземе енергии и светлина, която идва чрез Паневритмията и чрез песните и с този капитал да работи за своя сметка и да си провежда онова, което говори като окултизъм. По отношение на неговото знание Учителят бе категоричен, когато бяха изпратени на Учителя негови написани неща. Тогава Учителят нареди: "Изхвърлете тези трици и този боклук от стаята ми! " А някои сестри, доброжелателки на Михаил Иванов, бяха ги оставили нарочно в стаята на Учителя, за да ги види и да ги благослови. Но тези сестри не изпълниха нареждането Му и не ги изхвърлиха от стаята Му. Влизам веднъж при Учителя и Той се обръща към мене: "Вече цяла седмица всеки ден казвам на някои, да изхвърлят тези трици от стаята ми и няма тук ученик, който да изпълни моите думи." И Учителят с ръка посочи книгите и брошурите на Михаил Иванов. Казах: "Учителю, аз ще изпълня Твоята Воля! " Наведох се, взех ги и ги изхвърлих, като ги оставих пред бараката на онези, които бяха ги вкарали в стаята на Учителя. Така че въпросът с Паневритмията, с песните, които се пеят и играят от хората на Михаил Иванов във Франция е нещо, което ни е ясно, познато още от времето на Учителя и ние знаем Неговото становище. Освен това, ние проверихме със живота си всичко това. Нашите отношения с Михаил Иванов бяха скъсани.
към текста >>

9. 3_46 Новата комисия със старите си възпоминания

А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата?
От моето поколение имаше една сестра - Мария Младенова от Сливен, която живееше в София. Нейната дъщеря се казва Анжела Младенова, арфистка е и вече над двадесет години свири на арфа в Софийската опера, но тя никога не можа да свири на онази арфа, която Учителят купи за братските деца. А от многото братски деца само тя бе арфистка. Попитайте я и тя ще ви разкаже много по-грозни неща за личния му живот и за живота му като музикант. Той бил обсебил няколко държавни арфи, накрая ги продал и прибрал парите. А какво направи той с личния си живот, със своя талант като музикант и като ученик на Школата? Едно голямо нищо. Проверете след двадесет години дали казвам истината? Сега говори и тръби насам-нататък - че аз съм го подвела преди двадесет и пет години, когато работехме заедно за издаване песните на Учителя. Сега аз смятам, че той е подведен така, както трябва и ще отговаря за това. Да, двадесет години го нямаше, а сега се явява и казва, че съм го подвела.
към текста >>

Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя.
Ако стане това - ще бъде цяло чудо за Небесата и за Школата. До сега никой нищо не е записал, включително и аз. Голяма, безпощадна трагедия за всички ни и срам и позор за нас, които бяхме през времето на Школата на Учителя. Ние всички ще отговаряме за това, защото не си свършихме работата докрай - така, както Учителят бе наредил на всеки един поотделно. Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя.
към текста >>

Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един!
Ние нямаме право да се извиняваме и да се оправдаваме. Ние не изпълнихме Волята на Учителя, която се заключаваше единствено в това за нас, учениците на Школата - да имаме послушание на ученик към Учителя. Ако го имахме това, ние щяхме да реализираме много неща. Но благодарете, че някой се зае да свърши онова, което ние не можахме, поради различни причини. Законът е такъв - трябва да се яви един, който да свърши работата на останалите. Чак тогава ще се реализира Христовият закон, който се носи от Христовия Дух: "Един за всички и всички за един! " Забележк а на редактора: До 1992 година нито един член на тази комисия няма публикация на спомени и материали за музиката и песните на Учителя. Материали на Галилей Величков, Мария Тодорова и Мария Златева се публикуват за пръв път, записани лично от автора на този труд.
към текста >>

10. 3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете

Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека.
" Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал. След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче?
към текста >>

Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе?
И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото? Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Чувствувах, че съм едно с тях, но виждах как някой изсичаше с длето и чук - издълбаваше в съзнанието ми тези думи на Учителя, за да не бъдат забравени и да се помнят во веки веков. Минаха години, Учителят си замина.
към текста >>

11. 3_49 Десятъкът на Господа и десятък за Школата на Учителя

Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа.
Дали това беше карма, дали това бе нарушение на закона за десятъка, дали това бе нарушение на закона, който управлява неприкосновеността на Словото, понеже Паша бе допуснала в някои издания доста свободна редакция - това ние не знаем. На този въпрос аз ще се спра в други глави на моя разказ, но в случая ние говорим за десятъка и за онези Сили, които го управляват. Те създават духовните закони в Школата. Учителят си замина и остави цяло Братство с няколко хиляди свои съмишленици и ученици. Остави цял "Изгрев", а Братствата в провинцията имаха салони и много имот. Учителят остави и много парични средства, които бяха събрани при Него от онзи десятък, който всеки един ученик отделяше за Господа. Част от тези пари бяха давани и от отделни братя и сестри за делото на Школата в знак на благодарност, че Учителят е разрешил някакъв техен проблем, спасил е нечий живот или е излекувал някого. Тези пари се предаваха на Учителя, а Той ги предаваше на Тодор Стоименов, който за най-голяма изненада на всички ни, ги държеше под дюшека си и както казваше той, единствен от цялата Школа спеше върху десятъка на Господа. Но други бяха спали на празни дюшеци и в главите им бяха влезнали какви ли не истории за тези пари. На "Изгрева" имаше сили, които бяха разрушителни отвътре. Имаше и подобни сили извън "Изгрева", които бяха насочени срещу Братството.
към текста >>

Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня.
Отсечени бяха впоследствие корените на дървото и то изсъхна. Условията на Школата бяха прерязани и отсечени. След процеса през 1957/58 година и салонът на "Изгрева" беше запечатан до 1970 година, а след това започна да се разрушава, за да бъдат построени новите сгради на онези посолства, които трябваше да дойдат на "Изгрева". Така че имаше отрязък от време, когато бе изгорен десятъкът на Школата, след това дойде време да се отсече клонът, на който седяхме на Дървото на живота, а след това дойде времето, когато на това дърво му изрязаха корените през време на процеса. Дойде време да се бутне изсъхналото дърво. Нали така е по Христовия закон: дърво, което не принася плод, се отсича и се хвърля в огъня. А онези, които трябваше да паднат от клоните на Дървото на живота, паднаха и се лишиха от благоволението му. По този начин ние научихме закона за десятъка, за Господа и за Школата. Затова аз с мъка и с големи усилия трябваше да изрека тази истина, за да можете вие, следващото поколение, да се поучите от нашите опитности и да вървите по-нататък. Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата.
към текста >>

И затова опитността на едни ученик е опитност на цялата Школа.
Кой е вашият път? Вашият път е определен от Словото на Учителя и този път е пътят на Школата. Вашата задача е да съхраните Словото и да го предадете за идното човечество. Нашата задача е да предадем нашите опитности, да предадем Словото, да предадем песните на Великия Учител. Защото ние сме верига от души, едни са горе, а други - долу. И затова опитността на едни ученик е опитност на цялата Школа. Това важи за сега и за вечността. Амин!
към текста >>

12. 3_53 На път за Америка в търсене на Христа при розенкройцерите

Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение.
Това е за сведение, за да се знае какви ветрове вееха в онези години. През 1912 година Гръблашев пише един труд - "философията на живота според розенкройцерското учение". Той е първият у нас, който превежда литература на розенкройцерите и пише за тях. През 1459 година, Кристиян Розенкройц създава "Ордена на Розата и Кръста" в Германия. Този орден не е секта или друга религиозна форма. Той е вътрешна езотерична Школа за запазване чистотата на Христовото Учение. Този тайнствен орден има за цел да хвърли окултна светлина върху кривото разбиране на християнска религия и да обясни тайната на живота и съществуванието му от научна гледна точка и в хармония с религията. Това учение говори за произхода, еволюцията и бъдещото развитие на човека, като посочва духовната и научната страна на този процес. Гръблашев превежда "Практически окултизъм на розенкройцерите",1919 година и "философията на йогите" от Йог Рамачарака. Има към двадесет превода на книги - теософски, на розенкройцерите и други окултни книги. Особено интересна е книгата "При адептите" на Франц Хартман.
към текста >>

Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител.
Той не можа да прескочи четвъртото стъпало и. да Го приеме като Велик Учител на Всемирното Велико Бяло Братство. Дотам беше стигнал и там спря. Накрая Величко Гръблашев, виждайки, че дейността на Дънов взима такъв размах, решава и той да направи нещо, и той да принесе нещо в духовната съкровищница на окултизма. За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян.
към текста >>

И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята.
За онова време той е един от най- образованите приятели в обществените науки, а по познанието си за окултизма може да му се даде докторска степен и професорска катедра. Та той не бе случаен човек и затова разказът ни за него не е случаен, а може би един от класическите разкази за познанието на Христа, за срещата на ученика с Христа, за срещата на ученика с Великия Учител. Решава Величко Гръблашев, че неговият живот на земята ще премине без да е постигнал нещо, а според него най-важното нещо е да намери Христа и да се срещне с Него на земята. Величко Гръблашев е напълно убеден, че Христос е вече на земята. Това негово убеждение е вътрешно, то е категорично становище на неговия дух, а че трябва да се срещне с Христос е категорично изискване на неговата душа. И така - и душа, и дух се съединяват в него, неговото духовно естество се изпълва с вътрешен заряд и сила и той решава, че трябва да се срещне с Христа, защото според него Христовият Дух е вече на земята. Иначе неговият живот на земята ще бъде безпредметен и пропилян. И къде да търси Христос? Христос според него е само в Америка, в САЩ, защото там е обществото на розенкройцерите. Освен това, той е превел много литература на розенкройцерите от английски на български и знае най-добре от всички къде се намира Христос. Той има и онази опитност с Петър Дънов от студентските си години, когато двамата са ходили отвъд езерото в онова тайно общество.
към текста >>

13. 3_55 Учителят и толстоистите

През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност.
Романът "Война и мир" излиза в шест тома през 1868-69 година, "Ана Каренина" - през 1873-76 година. През 1879 година пише "Изповед" и започва нов етап в неговото развитие. Започва да работи върху изучаването на Евангелието. През 1884 година той пише "В какво се състои моята вяра" - това е програмата на неговия живот. През 1901 година той е отлъчен от руската църква. През 1910 година е написан "Пътят на живота" Тези две произведения представляват идеологическата основа на толстоизма, който се стреми да приложи Христовото Учение в неговата истинска същност. През 1910 година, в една октомврийска нощ, той напуска дома си в Ясна поляна. Заедно с домашния си лекар и с дъщеря си тръгва на далечен път. А този път е пътят към България. Но по пътя се разболява и пролежава няколко дни в квартирата на началника на Астаповската станция, където умира в шест часа сутринта, на 7 ноември 1910 година. Лекарят, който придружава Толстой, се казва Душан Маковицки.
към текста >>

Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство.
Той закъсня, а и други му попречиха. Накрая го задигнаха." По този начин ние имаме категоричното мнение на Учителя по този въпрос. От друга страна, имаме документирано, че Толстой е тръгнал да пътува за България. Така че нещата за тази мистерия се изясняват. Но защо Толстой бе тръгнал да се срещне с Учителя? Учителят бе казал за него, че е ученик на Бялото Братство. След като стана болшевишката революция през 1917 година, Учителят много пъти се спираше върху делото на Толстой и неговия път и върху онова, което след революцията в Русия се извършваше там. На събора през 1922 година. Учителят много пъти спомена за пътя на Толстой - че той е показал на Русия онзи път, по който тя трябва да поеме. Но тя пое по пътя на насилието. Ето какво каза Учителят тогава: "За този глад, който настана сега в Русия, аз преди две години им казах, че ще им дойде.
към текста >>

Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия.
Не, ние казваме: "Всяка праведна власт е от Бога дадена." Там, дето болшевиците са праведни и прилагат добри дела, те са прави, там гдето прилагат насилие не са прави." ("Беседи - Обяснения и упътвания", Търново,1922 година, стр. 42-43) Така че пътят, който показа Толстой на руския народ, бе отхвърлен. А защо? Учителят по този повод казва: "Свещениците в Русия и църквата в Русия са причина за болшевишката революция. Те създадоха анархия в руския ум и предизвикаха разрушителните сили в Русия да се развихрят. Защото те не приложиха Христовото Учение." Ние бяхме свидетели как една милионна емиграция премина през България от Русия. Тя се запъти на запад, а малцина останаха в България. През време на Школата толстоизмът беше разпространен много. Имаше подходяща литература и много наши приятели бяха преминали през толстоизма. Дори в първите младежки събори някои приятели, като Пампоров, изнесоха реферати. Например Пампоров изнесе: "Теософията и Толстой - предвестници на Новото Учение", като искаше да докаже, че теософията на запад и Толстой на изток са предвестници на Учението на Учителя.
към текста >>

Лев Толстой е ученик на Бялото Братство.
Той е трябвало да остави имуществото си на рода, а творчеството е притежание на семейството чрез авторския закон по онова време. Така че Толстой избягва от дома, от семейството си и от София Андреевна при неразрешени кармически въпроси. В този живот той не ги е разрешил. Ако ги беше разрешил, може би щеше да се срещне с Учителя в България. Понеже пътят на Учението на Учителя в следващия етап ще мине през Русия, затова аз изнасям онова, което трябва да се знае. Лев Толстой е ученик на Бялото Братство. Апогеят на неговото литературно творчество е романът "Възкресение". А финалът на романа е един истински метод за разрешаване въпросите от житейския път на човека, слязъл на земята. Ние познавахме много толстоисти в България. Те имаха право на опит. И те го направиха.
към текста >>

Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години.
Учителят се спря на тези проблеми с Толстой и толстоизма в България, за да може да ги осветли и да даде една правилна насока на учениците в Школата, защото мнозина от приятелите в Школата, и то в провинцията, се отклониха и преминаха към толстоистите. Те си направиха своя опит, който бе несполучлив, но си загубиха благоприятните условия и времето, определено от тяхната съдба да се родят в България, само и само да дойдат в Школата на Учителя. А те бяха в Школата Му, но се отклониха и преминаха в толстоизма. Аз не мога да проумея и досега това тяхно отклонение. Защо ли? Самият факт, който е документиран, че Толстой тръгна от Русия за България, за да се срещне с Учителя е категоричен, че окултният ученик Толстой бе тръгнал на път в своите осемдесет и две човешки години да се срещне със своя Учител, който през 1910 година беше на четиридесет и шест човешки години. Това само е достатъчно за проумяване. А другите изказвания на Учителя за Толстой са напълно достатъчни да затворят действителния кръг на Истината за пребиваването на Лев Толстой в Русия. Учителят бе казал, че Толстой отново ще се роди в Русия, но този път за да проповядва Учението на Учителя. А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш!
към текста >>

Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя.
А тук в България онези, които бяха в Школата на Учителя, напуснаха Школата и тръгнаха да се кланят на различни ръководители от толстоистките общества в България. Да се чудиш и да се маеш! Това невежество ли бе, отклонение или измяна към Школата на Учителя? Царят на Духа бе тук, на "Изгрева", а те Го напуснаха и отидоха при говедаря, началника на говедата. Аз тук давам този пример не за да обидя някого, но казвам категорично своето мнение по този въпрос.Царят на Духа бе тук на "Изгрева" и сам Лев Толстой тръгна да се поклони на този Цар, а нашите българи - от умни по-умни, "напуснаха Царя и отидоха при говедаря". Това е типична българска пословица, която е не само пословица, но и окултен закон за отклонението на окултния ученик от Школата на Учителя. Ето така стои въпросът с толстоистите в България. И ако утре тръгнете да се кланяте на толстоисти, то знайте, че вашият път е път на отклонението от Школата на Учителя. Запомнете това много добре!
към текста >>

14. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия.
Те са методи на живота, методи на разумната Природа. Методите обаче на йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото тяло на европееца. Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли? Защото знанията и методите, дадени на човечеството преди Христа, са инволюционни. Те не са подходящи за еволюционния период, в който е влязло днес човечеството след Христа. Словото на Всемировия Учител е еволюционен процес и наука. То е във връзка с еволюционния период, в който е влезнало човечеството.
към текста >>

Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител.
Така че "Изгревът", не беше случайно място, а Дом Господен, защото Господ Бог бе тук, на "Изгрева". Инволюцията и Еволюцията, през които е минало и минава човечеството, са колективни процеси и обхващат цели народи и култури. Но те са едновременно и индивидуални процеси и процеси, отнасящи се до човешката личност. Така че всеки един човек до определен момент в своето развитие се намира в инволюционен процес. След това идва онзи момент, когато започва неговият еволюционен период. Това става в мига, когато той започва да изучава Христовото Учение чрез Евангелието, а след това - чрез Словото на Всемировия Учител. Мигът за преобръщение в еволюционен период в неговия живот започва от обръщението му към Христа и Словото на Великия Учител Беинса Дуно. А какво е мястото на философията на йогите? Те тук нямат място. Тяхното място е в историята на миналото човечество. Който иска - там да отиде и там да ги търси.
към текста >>

И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него.
Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език.
към текста >>

Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото.
299: "А щом дойдем да кажем истината, приятелство няма. По-голям приятел от Истината няма в света. Най-големият приятел на човека в света, това е Истината." Аз бях длъжна да кажа истината, а вие сте длъжни да се определите. В Школата на Учителя като основно правило е човек да се самоопредели. Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си. Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото. Бележка на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя. Организаторите - Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати", Бялото Братство в Габрово и националният музей на образованието - имаха за цел да представят Учителя и Неговото.Учение. Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя. Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше мисли от учителя Мория, заедно с мисли от Учителя Беинса Дуно. Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя.
към текста >>

15. 3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа

Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си.
Ще членуваш или само там, или само тук. Ти попадна на границата между тези две Школи, където се сблъскват техните силови полета. Това е причината за твоето главоболие. Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество.
към текста >>

А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история.
Това са закони, които Аз съм дал за обучение на учениците и ти трябва да ги научиш и прилагаш. Знанието на Школата е за учениците и който не го прилага, злоупотребява и проявява своеволие към това знание. Едновременно с това, като членува в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство, ученикът отговаря с живота си. Окултните закони на Школата са строги и неумолими и никого не подминават. Затова трябва да се определиш - или там, при теософите, или тук, при Мен в Школата. А ученикът в тази Школа трябва да знае своите задължения, които съм ги дал и да има послушание към Учителя и към Бога." След този разговор Тодор Попов написва писмо на Софрони Ников, връща му дипломата и съобщава на учениците от младежкия окултен клас цялата история. Имаше и още няколко подобни опитности на ученици от младежкия окултен клас с теософите. След като преминаха през страдания и мъчения, те бяха принудени да се определят и се определиха - напуснаха теософското общество. Разбира се, Софрони Ников знаеше причината за тяхното напускане. Това, както и други причини, го накара да отиде при Учителя и да Го помоли да работят заедно, дори Му предложи да бъде представител на теософското общество в България, а той - Софрони Ников - да Му бъде помощник. Учителят му казал: "Моят път е друг." Сега, какво означава всичко това?
към текста >>

Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден.
Това бе атаката на Черната ложа в тил. А атаката на Черната ложа вътре в Школата се проявяваше главно от непослушанието на учениците към Словото на Учителя. Купува си един приятел една от тези книги, отива и я показва на Учителя и казва: "Учителю, тук се говори за мъжа и жената. Какво ще ни кажете за тази книга? " Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо. А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя на Бога и изпълняват Словото на Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка измислица. А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела.
към текста >>

Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам.
Но се свърза с окултната литература на теософите и на разните там йоги и всичко започва да се обърква в личния й живот. Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам. Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Мъжът й изчезна, синът й бе убит и тя помръкна. Освен това тя се свърза с Михаил Иванов и стана негова последователка в България, за което плати с трагична развръзка, като си замина в неописуема нищета, бедност и бе захвърлена като куче в една барака. За нейна чест, тя ни разказваше един случай. Учителят я извиква и казва: "От утре ще прибереш всички книги, които имаш от окултизма, ще ги сложиш в един куфар, ще го заключиш с три катинара и няма да го отключваш никога вече. Ученикът в Школата, тук на "Изгрева", има само един Учител, има само един Бог и този Бог се проявява чрез Словото, което Аз давам. Затова на окултния ученик не се позволява никакво идолопоклонство, чужди идоли и отклонение от Школата и от Словото на Учителя." Това е откровението на тази сестра, която има доблестта да ни разкаже великото откровение за Пътя на ученика в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

16. 3_62 Завързаното Братство на Изгрева

А Учителят трябваше да се съобразява с всичко, за да може всеки един изпит да е подходящ и навременен за ученика.
Ако това тяхно желание беше уместно за развитието им, Той го изпълняваше. Но ако би им попречило на развитието, Той отказваше. По един такъв повод Учителят ми каза: "Да задоволя един човек за мен е най-лесното. Но най-трудното ми е, когато давам изпити на учениците." А ние смятахме, че изпитите, които ни поднасяше Учителят, извират направо от Него като извор. Имахме погрешна представа за много неща. А Учителят трябваше да се съобразява с всичко, за да може всеки един изпит да е подходящ и навременен за ученика. Веднъж казах на Учителя, че според мен всички, които са в Школата на "Изгрева" са по-лоши, отколкото ония, които са в света, долу в града. Казах, че онези от света трябва да дойдат в Школата, а ние да бъдем изпратени в света. Учителят се спря и ме изгледа така изпитателно, като че искаше да ме пита откъде ми дойде тази мисъл в моята малка глава. Аз се свих виновно, като че ли съм изказала нещо, което е кощунство срещу Школата на Учителя. Свих се виновно и чаках да ми се отсъди присъдата от Учителя за всичко, което казах пред Него.
към текста >>

Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика.
После отива на "Изгрева", среща се с Учителя и му казва, че е изпълнил всичко, каквото трябва. Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят.
към текста >>

Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него.
Накрая запитва Учителя: "Господин Дънов, не мога да разбера едно нещо. Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са?
към текста >>

А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин?
Онзи турчин там не знае нито дума български. Как ще чете вашите книги? " Учителят отвръща: "Словото има универсален език. Един ученик може да чете Словото дори и написано на български, ако да не познава езика. Достатъчно е да прелисти страниците и ако е ученик, то Словото влиза направо в него. А този турчин е Мой ученик." Търговецът продължава да пита: "Ами други ученици имате ли по света, освен този турчин? " "Моите ученици са по света. Те са тези, които прилагат Словото Ми. Те го хващат направо от въздуха, защото Словото Ми се разнася по въздуха по целия свят. Учениците Ми се обединяват чрез Словото Ми - това са ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство." Този гост клати глава, недоумява, оглежда ни как ние сме застанали на поляната и запитва: "Ами тези тук тогаз какви са? " - и ни посочва с пръст.
към текста >>

Само Христовият Дух обединява, но той действува в Чистота, чрез Виделината на Словото Си.
Тогава разбрах какво означават думите на Учителя, че е вързал много хора тук на "Изгрева", за да не правят бели. Но някой ги беше отвързал и тези поразии те ги направиха. А тогава разбрах и думите Му: "На кое Братство? " Тогава разбрах, че "Изгревът" не е тук, а е горе и се отнася за изгряването на човешката душа, за да се огрее от слънцето на Божествения Дух. А Братството е общение на души с Бога и означава единение на човешката душа и човешкия дух в духовна верига от чистота и съвършенство! Само Христовият Дух обединява, но той действува в Чистота, чрез Виделината на Словото Си.
към текста >>

17. 3_65 Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света

"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа.
"Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света" Подготовката за съборите в Търново не беше лесна работа. Трябваше да се заангажират приятелите от Търново, а те не бяха малка група. По онова време тяхната работа се състоеше в събиране на молитвени събрания - четяха молитви, после правеха спиритически сеанси: сядаха на масите, търсеха подходящ медиум и търсеха чрез медиума контакт с духовете писмено или говоримо. За тях това беше много интересно - едно е да четеш, че има невидим свят на духове, а друго е да ти се явят чрез медиум гласно или писмено. Учителят по онова време, при Своите обиколки в провинцията, им даваше наставления. Те получаваха писма от Него, имаха преписи от съборите от предишните години, както и излезлите книги "Сила и живот" от I до V серия, с беседи от Учителя.
към текста >>

Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него.
Спиритизмът бе едно стъпало, през което минаха първите приятели. Но жалкото е, че това продължи и през време на Школата дори и на "Изгрева". А Учителят бе много недоволен и бе против това, но ги остави свободни и всеки от тях си плати за непослушанието, защото станаха роби на духовете, които ги разиграваха както си искаха и доколкото им бе позволено. Преди съборите в Търново се правеха приготовления. Някои приятели се възползуваха от случая и отиваха много месеци преди това. Имаше по това време двама младежи, наричаха се Михаил Иванов и Кръстю Христов, които тръгнаха да проповядват от името на Братството и от името на Учителя, без това да им е разрешено от Него. Сами за себе си, сами пред другите, тръгнаха и пристигнаха в Търново. Понеже там имаше спиритическа група и приятелите имаха общение с духовете, смятаха, че те имат много големи познания и покрай многото си познания бяха подведени и прилъгани от тези двама младежи-хубавци. Да се чудиш и маеш - възрастни приятели с бради - едни с черни бради, други с бели бради, приятели с много знания и опит, а да се подведат. А покрай тях се подведоха и сестрите. Това пък какво означава?
към текста >>

"В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
И сега, аз пиша това не за моето поколение, което знае как са нещата, а за следващите поколения, които по дух са верни на делото на Учителя, за да знаят как стоят нещата и да знаят, че ще имат неприятности и проблеми с децата и последователите на тези двама хубавци. А Учителят беше казал на всички: "За света никога не се женете, абсолютно никога, ако се жени някой, за Бога да се ожени." ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 270) Та това е символичната страна на един закон - че човек трябва да държи връзка с онези вътрешни сили, които свързват човешкия ум, човешкото сърце и човешката душа с Бога. Това са връзки на Мировата Любов, която идва от Бога и на Космичната Обич, чрез която човек се приближава към Бога. Това как става ли? "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката Душа." Това е законът на ученика в неговия Път.
към текста >>

18. 3_66 Ясновидци и светци

39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо.
За това имаше дълбока окултна причина, основаваща се на едно знание, което идваше от вечността, от времето на зараждането на живота на земята и от времето на организирането на този живот от Духа. На много места Учителят беше споменавал, че в Търново се срещат много земни, електромагнити и електрически влияния от цяла България с влиянията, които идват от Хималаите, Алпите и Америка и че Търново представлява пъпа на земята. Това бяха надземни влияния на електричество и магнетизъм, това бяха подземни съединителни връзки между пластовете на планините от минали епохи на земята. И това може да го намерите написано в беседите от събора през 1922 година. ("Беседи - обяснения и упътвания", Търново, 1922 год., стр. 39-40) Учителят отиде в Търново да използува онова космическо течение и онова земно влияние на земния магнетизъм и електричество, за да ги закрепи едновременно с изявлението на Божествения и Христовия Дух, изявяващи се чрез Него и да създаде една благоприятна атмосфера в Търново, а оттам - едно омекотяване на атмосферата около българските глави и в българската аура изобщо. Но освен че това не се разбра от обществеността, от духовенството се поде една страшна кампания срещу Учителя, а то повлече и обществеността и тя се обяви срещу Учителя. Това беше един външен фронт срещу Учителя с хули, заплахи и лъжи. Освен този външен фронт имаше и друг, вътрешен фронт в самата Школа - това бяха всички онези, които волно или неволно работеха срещу Учителя в самата Школа с методите на Черната ложа. Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка.
към текста >>

Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев.
Имаше един възрастен приятел, Величко Гръблашев. Той беше много начетен, запознат с много неща, беше превел окултни книги от английски на български за розенкройцерите в Америка. Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание.
към текста >>

Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли?
Тогава те отиват при Учителя и по заобиколен път споменават пред Учителя, че на Величко Гръблашев му предстои път, та дали ще бъде сполучлив за него или не. Изпитват Учителя, защото знаят, че каквото каже Учителят е истина и тази изречена истина ще могат да я споделят с Гръблашев и да я разменят срещу верност и подчинение от негова страна. Учителят ги оглежда и казва: "Нали сте светци, нали сте свети Кирил и Методий, нали знаете - кажете му." Онези стреснати, учудени и уплашени напускат бързо-бързо стаята на Учителя, после се поокопитват и продължават своята работа. А каква ли е тази работа? Ще спомена. Учителят по този случай каза: "Това е едно общо течение, което слиза от Всемирното Велико Бяло Братство чрез Божествения и Христовия Дух в България чрез Учителя на Бялото Братство и те искат да Го използуват." А какво използуваха ли? Отначало дойдоха от Варна и не искаха да работят - да си изкарват хляба и да дават своя труд на обществото, от което получават всичко. После започнаха да използуват приятелите, и то възрастните, да им слугуват, за което още не могат да проумеят всички как стана така. Представете си, та тези хубавци други ги перяха, готвеха им, носеха им храна специално приготвена, даваха им пари за преживяване, защото на всички им бе внушено - и което най-важното - вярваха в това, че от тези двама лентяи щяло да дойде спасението на България. За нас те бяха лентяи, а за тях бяха ясновидци, светци и пророци. Освен това, те си служеха с нещо по-лошо - служеха си с лъжа и заблуждаваха онези, които бяха решили да тръгнат по друг път, по пътя на духовното преобразяване на човека.
към текста >>

Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии.
Така започнаха да ги ограбват чрез средства, чрез време и чрез сили. А най-важното бе, че те използуваха това течение на Бялото Братство и онзи вътрешен подтик на всички братя и сестри при откриването на Школата и от идването на Учителя при българския народ, те започнаха в самото Братство да прилагат методите на ложата на Черното Братство. Те бяха се определили вече да се оженят за света и се бяха оженили, и светът се проявяваше чрез тях. Те станаха поданици на Княза на този свят. И си свършиха много добре работата като поданици - това го видяхме ние много добре през следващите десетилетия на Школата чрез делата им, а и след заминаването на Учителя видяхме как опорочават всичко. Във връзка с това Учителят каза: "Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, от майка, от своя си живот и да служи на Бога." Това означава да живее в Духа, а Духът се проявява чрез Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта - това е Пентаграмът, това е печатът на Третия Завет на Бога, който Той слага на челата на Синовете Божии. Ето това е Пентаграмът, който виси по стените в домовете на приятелите от нашето поколение, но който трябва да се сложи като дамга върху челата ви - на вас, от следващите поколения, които ще вървите по този път. И тогава ще видите как той ще възкръсне във вас чрез Сила и Живот на Духа.
към текста >>

19. 3_67 Котката, която мижеше

Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа.
Тогава стигнахме до онзи етап - да осъзнаем съществуването на тази връзка с нещата, които бяха проекция на духовните закони. Това бяха чудесата, а опитностите бяха колкото искаш. Постепенно тези чудеса ставаха обикновени неща, ние заживяхме с тях и те навлязоха в нашия бит и живот. Как ли? Някои проблеми се разрешаваха от Учителя след нашата молба и тя вече слизаше от пиедестала на непостижимото и влизаше в нашия живот. Това бяха опитности на ученика, това бяха опитности на цялата Школа. Отначало свидетели на тези опитности бяха старите приятели, които заварихме, а по-късно и по малко се открехваше вратата на това знание и за нас, по-младите. Но възрастните приятели бяха направили грешки - на тези, които ги заобикаляха като младежи през онези години, на тях те им се отвориха и им разказаха всичко. Това беше повече една слабост, която съпътствуваше и нас. Тяхното честолюбие се ласкаеше от онези, които ги бяха заобиколили като слушатели. И те им разказваха много неща.
към текста >>

Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси.
А за останалите тези опитности са заключени с три катинара. Те не могат да влезнат в онова Царство, към което принадлежат тези опитности, защото това е Царството на Духа и има своя охрана и ангел Господен със своя меч охранява границите Му. Този меч - това е Словото на Духа. Словото го имате - четете, проучвайте и Го прилагайте. И така чудесиите ги видяхме много скоро. Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник? Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят тялото си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
към текста >>

20. 3_68 Самозванецът

Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели.
Така че, тя бе най-подходящата да предаде точно Паневритмията за французите. Но Михаил я отхвърли, защото не му изнасяше тя да показва и ръководи Паневритмията - тя знаеше Кой е дал Паневритмията и Кой е Учителят. А французите не знаеха Кой е Учителят, те познаваха Михаил, който им даваше Паневритмията и когото смятаха вече за свой "Учител". Затова Михаил изгони и Ярмила. Михаил въведе пеенето на песните на Учителя на български и това бе също с цел да създаде фокус на едно общо течение от духовна сила и мощ, за да бъде използувана от него за лични цели. Стана точно така, както Учителят бе казал в онзи частен разговор за него и Кръстю Христов през 1921 година - че те използуват течението на Бялото Братство за свои користолюбиви цели. И той го използуваше много добре. Въведе вегетарианството, общите обеди, посрещането на изгрева на слънцето. Дотук добре. Но после? Той не четеше беседите на Учителя, а започна да взима някоя Негова идея и да си я развива както си иска и в каквато посока си иска.
към текста >>

А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика.
Няколко години след като си замина Учителят, онзи хубавец Михаил се провъзгласи за Учител на Бялото Братство и тръбеше, че Духът на Учителя работи в него и чрез него. Продължи да развива дейността си и за по-голяма правдоподобност, че е Учител, се дегизира и прие образа на Учителя, Когото ние познавахме. Изпрати ни снимки в профил, анфас - така, както се снимат артистите след някоя премиера. А за обяснение беше написал, че той медитирал всеки ден по три часа върху образа на Учителя и е придобил Неговите черти и образ. На това се хванаха много лековерци. А Учителят беше ни казал и го има в Словото Му, че десетилетия са необходими човек да се промени и да удължи с един милиметър носа си или брадата си и че това е едно голямо постижение за проявената воля на ученика. Смятам, че това е отговорът за всичко, изписано дотук. Дойде у дома един заблуден и ми показва снимка на Михаил артиста, преоблякъл се като Учителя. А аз го питам: "Абе ти с ума си ли си? Че ти, който беше тук, в Школата, и стотици пъти си целувал ръка на Учителя, какво си тръгнал да разнасяш тази снимка на този имитатор и мошеник? Кой е за тебе Учител?
към текста >>

Той дори не е ученик на Бялото Братство.
А те нямат нищо общо с методите от Школата на Учителя. И мнозина ще бъдат подведени и ще платят жестоко за това. Тогава ще се види накрая кой кому служи. За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя. Той дори не е ученик на Бялото Братство. Ученикът на Бялото Братство чете, проучва и претворява в живота си Словото на Учителя. А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е представител на Черната ложа. Въпросът е ясен. А за да стане по-ясен на вас, ще ви цитирам една опитност: Отидоха приятели и питат: "Учителю, как да се държим и какво да правим с Михаил и французите? " Учителят ги изгледа и каза: "Не се занимавайте с Михаил.
към текста >>

Ученикът на Бялото Братство чете, проучва и претворява в живота си Словото на Учителя.
И мнозина ще бъдат подведени и ще платят жестоко за това. Тогава ще се види накрая кой кому служи. За нас Михаил бе служител на Черната ложа. Това бяха думи на Учителя. Той дори не е ученик на Бялото Братство. Ученикът на Бялото Братство чете, проучва и претворява в живота си Словото на Учителя. А онзи, който изкористява Словото на Учителя за свои цели, е представител на Черната ложа. Въпросът е ясен. А за да стане по-ясен на вас, ще ви цитирам една опитност: Отидоха приятели и питат: "Учителю, как да се държим и какво да правим с Михаил и французите? " Учителят ги изгледа и каза: "Не се занимавайте с Михаил. Но посрещнете хората му!
към текста >>

Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство.
То не се намира в измислиците, триците и боклука на писанията на Михаил. Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил?
към текста >>

Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс.
Това е отговорът в писмото за първия порядък. А Материалният порядък, в който влизат глава, дробове и стомах - това е човешката личност, която борави с мисловния свят, с чувствения свят и с физическия свят. Това ще го намерите в Словото на Учителя. Словото на Учителя дава знанията, за да се добере човек до чисти мисли, чисти чувства и чисти постъпки. Това е целта на ученика в Школата на Бялото Братство. Когато е такъв ученик, той няма да има нито един дисонанс. А сега да се върнем към писмото и да видим, че Учителят обръща внимание, че в Материалния порядък има петдесет дисонанса за онзи човек, който трябва да борави с мисълта си, с чувствата си и с постъпките си на физическия свят. Като знаем каква е дейността и какви са порядките на Михаил, то можем категорично и ясно да разчетем за кого се отнасят тези петдесет дисонанса. Те се отнасят и за всички онези, които не работят с методите на Школата и със Словото на Учителя, а работят с други методи, противни на Словото. Сега разбрахте ли как се тълкува писмото на Всемировия Учител - Беинса Дуно до Михаил? Ако някой от неговите хора иска да се занимава с Идеалния порядък в природата, тоест с Бога, Природата и Человека, то трябва да чете Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно и да го прилага в живота си.
към текста >>

Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно.
Който иска да се занимава с Реалния порядък, трябва да бъде онзи человек, който отдава дължимото, както се казва в Писанието -Божието Богу, кесаревото - Кесарю. Щом си човек, поданик на едно общество, народ и държава, трябва да прилагаш съвестно и с дълбоко съзнание онова знание, което е дал Учителят за този порядък. А в Материалния порядък- който иска да изгражда своята личност в триизмерния свят на чувствата, мислите и постъпките - това знание и тези методи ги има само в Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Смятам, че съм дала отговора за това писмо. Смятам, че ние не сме пасли патки на "Изгрева", нито сме пасли свине, когато сме правили екскурзии по планините с Учителя, нито сме пасли говеда, когато сме лагерували на Рила. Ние бяхме онези, които слушахме, виждахме и записвахме Словото Му, бяхме свидетели, че това Слово е Сила и Живот на Светата Троица, тоест на Божествения Дух, на Господния Дух и на Христовия Дух, Които бяха в Учителя Беинса Дуно. А това, че разни французи и други чужденци със своето високомерие ни смятат за наивни, прости и глупави, мога да кажа, че те имат хиляди години да се прераждат, докато влязат в Школата на Всемировия Учител Беинса Дуно и докато проумеят и разберат Словото Му! Това го пишем ние - българите и учениците български от Школата на Всемировия Учител Беинса-Дуно. Бележки: Търново 12 февруари 1921 год. V Из частния разговор между Учителя и Лазар Котев, Костадин Иларионов и Димитър Добрев: "Ако някой иска да говори в събранието, да говори от свое име, а не да ангажира Школата и да излиза от името на Учителя. Освен ония, които Учителят изпраща и които се снабдени с особено разрешение, скрепено с инициала на Духа.
към текста >>

Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот.
Това разделение е мисълта на поповете - Черната ложа, която иска да сее раздор. Тия духове тръгнаха от София и сега обикалят всички кръжоци. Бъдете внимателни и всички изпитвайте. Аз няма да позволя в Мое Име да се вършат такива работи. Нека е малко, но чисто. Който иска да бъде Мой ученик трябва да се откаже от баща, майка, от своя си живот. А такива, при които ходят момичета да им гадаят, не са за мене. Моето Име ще им служи като уловка. Като един ключ, с който ще си отключат да обират и ще си заминат] Олга Славчева е импулсивна и тя скоро ще ги ритне. Тя прескача сто дувара. Те мислят, че аз за слабите не следя.
към текста >>

"Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития.
Когато някой дойде и каже, че Господ тъй казва, ще кажем: "Както Господ е казал, тъй ще направим." (Това ще кажем в себе си.) Ако на тях говори Духът, то ние живеем с Духът. И аз бих желал, като дойдат, да ни покажат знанието си. А пък тази формула ще се измени (поздравът "Няма Любов като Божията Любов" - Н.Л.К.Б.Л.). За вътрешен кръг ще турим друга формула. Като дойде - брат, сестра, млад, стар - ще се поставя на изпит. "Ама на нас Учителят каза." "И на нас Учителят каза." Ще ги турим на изпит." Замесени: Олга Славчева, Райна Стефанова, Виктория Христова, Дафинка Казанлъклиева, Цочев, Стефан Цонев, цялата софийска комуна, Динова и пр., Балтова, Савов, Гръблашев, Велева, Р.Петкова, Дончо Попов, варненския ясновидец." Предоставяме ви оригиналния текст от частния разговор на Учителя във връзка с тези събития. Проучете го добре. И след това решете дали това, което съм говорила, е вярно или е лъжа. Ние се определихме и застанахме зад думите на Учителя зад и Словото Му. Аз първа се противопоставих на цялата михайловистка мрежа, която бе хвърлена тук на "Изгрева" след заминаването на Учителя. Трябваше някой да се противопостави на измамата, лъжата и опорочаването на Школата.
към текста >>

21. 3_71 Последните дни на Учителя

А ето сега на 24 декември 1944 година, в неделя след беседа, в последните Си дни на земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата.
Аз също бях в това число. Учителят лежеше в леглото и като видя голямата група Той слезе полека и седна на едно малко плетено столче. Приятелите Го заобиколиха и насядаха отстрани - кой където намери по земята. Учителят ни огледа и каза: "Занимавайте се с малките работи, с микроскопичните неща в живота си." Учителят много пъти, в началните години на Школата, ни бе говорил, че трябва да работим с малките величини в живота си. Но това беше за нас една идея, нещо хвърчащо във въздуха - неуловимо за нас, с нашите очи, уши, сетива и не можахме да го приложим в живота си. А ето сега на 24 декември 1944 година, в неделя след беседа, в последните Си дни на земята, Учителят прави равносметка на цялата Школа и ни дава най-важния закон на ученика в Школата. Той искаше да каже, че човек трябва да се занимава с вътрешния си живот, а външният живот е проекция на създадения от него вътрешен живот. Да работиш с най-малките работи, с микроскопичните неща в живота си, това означава, че всеки трябва сега да работи с тях, като ги открие в себе си и чрез тях да гради вътрешния си живот. И човек почва да работи от себе си, трябва да изгради себе си и тогава може да се прехвърли и към живота на себеподобните си, да премине в Космическия живот на съзнанието и оттам - в Свръхсъзнанието на Вселената. Ами тогава разбрахме ли Го какво ни каза? Съвсем не.
към текста >>

А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново?
Съвсем не. Само записахме думите Му. Трябваше да минат много, много години, за да разбера в края на живота си, че сме пропуснали важни неща, само и само защото се опитвахме да работим с големите неща, които се оказаха непосилни за нас. Представете си, в тези последни дни Учителят каза: "Една малка работа се завърши." Това бе Неговото определение за работата, която Той свърши на земята при слизането Си в плът и кръв при сегашното човечество от 1864 до 1944 година, като Беинса Дуно. А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие.
към текста >>

Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя.
А като проекция на Учителя - от 7 март 1897 година, когато Божественият Дух слезе върху Него? А като Миров Учител - от 1912 година, когато Христовият Дух се всели в Него в Търново? И оттогава Той започна да държи Словото Си на български език в 7 500 беседи, което е един колосален труд. Това е колосално богатство и труд, а Той го определи като една малка работа, която се свърши за Бога. От 1922 година, когато Той откри Школата, Господният Дух на Силите движеше тази Школа. Тук беше всичко - цялата Света Троица на Вселената: Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух, в едно единно Цяло, което се изливаше в Сила и Живот чрез Учителя. Сега виждате ли величините, с които работеше Бог в Него, в сравнение с нашите представи за Неговата дейност и присъствие. Та това са величини на съотношения. Защото тук, на земята, малката величина се оглежда и се проектира в голямото Единствено чрез проекцията на Словото. Защото тази малка величина тук на земята, тя е един лъч от Божествения Дух, а горе, в Духовния свят, е сноп от Светлината на Христа, а в Божествения свят е слънцето на Духа Господен. А представяте ли си нашето невежество, когато след като си замина Учителят, смятахме, че ние можем да работим със същите и с всичките величини, с които бе работил Учителят и със същите методи, с които Той работеше?
към текста >>

22. 3_73 Последни разговори и откровения с Учителя

Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината".
За в бъдеще Америка и Русия ще се съединят в едно. Тях ги делят само седем километра на север." "Краските в материалния свят са слаби, а в умственото поле са силни. Ако си отпаднал и искаш да добиеш сигурност, потопи се в едно поле от червен цвят, но да го видиш, като че е реално пред теб. Ако имаш отпаднала нервна система, потопи се в жълтия цвят. Ако имаш отпаднало самочувствие и кураж, тогава потопи се в оранжевия цвят. Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
към текста >>

През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител .
Ако си развълнуван и нямаш мир, потопи се в синия цвят." Тези съвети се отнасят за работата на ученика с книжката: "Завета на цветните лъчи на светлината". За да се работи с нея, трябва да се проучат правилата, съветите и методите, които е дал Учителят. "При новораждането на човека има две стъпки: първата е слизането на Святия Дух. Втората стъпка е единението с Христа и слизането на Христа в човека." Тов а е откровени е на Учителя , Той го е да л и в сво и беседи . Ни не знаем , че Духъ т слез е върху Учител я на 7 март 189 7 година - тогав а То й стан а Учител . През 1912 година, в Търново , върху Него слез е Христовият Дух- тогав а То й стан а Миро в Учител . И оттогав а То й започн а д а държ и първит е беседи на приятелит е о т първот о поколение . Това , коет о каз а пре д мен, б е едн а заключителн а фаза о т Неговат а дейнос т н а земята. "В бъдеще хората ще се раждат само чрез самовъплътяване. В шестата раса няма да има гробища. Като си заминава човек, ще се дематериализира.
към текста >>

23. 4_04 На Рила с песните на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила.
Учителят беше с нас, а където беше Той - там имаше радост и песен. Това е едно небивало преживяване - пред теб е огънят и Учителят, а до теб са приятелите и всички пеят. Песента тихо се разнася, прониква навред в пространството, ти чрез песента навлизаш в него и чувствуваш в себе си неговата необятност. Ти си едно с песента, едно С планината, едно с въздуха и водите на езерата. Ти си едно с всичко, защото песента на Учителя те издига и носи към безкрайността и величието на Духа. Такива преживявания ученикът може да има само при Учителя и то - когато е с Него на Рила. На сутринта, при голям студ и суграшица, по-ревностните братя и сестри се изкачиха на връх Мусала. И днес, когато си спомням за тогава, душата ми се изпълва с благодарност за хубавите, изпълнени с радост дни и часове на Рила, прекарани с песните на Учителя. През 1929 година Братството предприе екскурзия до Седемте рилски езера. Минахме през Сапарева баня и оттам - през Паничище нагоре. Пътят беше стръмен, но върволицата от братя и сестри вървеше след Учителя.
към текста >>

Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел.
На другия ден потеглихме за Второто езеро, където се установихме. Ние се учудвахме и малко негодувахме в себе си - защо отиваме на Второто езеро, а не останем на Първото, което бе по- красиво. Учителят бе заявил впоследствие, че влиянието и теченията от магнетизъм на Второто езеро, са по-добри от тези на Първото. Тогава местността беше обрасла с клекове до самите води. Времето беше още топло. Аз и сестра Стойна Христова завързахме клековете така, че направихме тунел. Закрихме със зебло отгоре, а долу постлахме едно парче черга. Върху тази постеля, облечени с палтата си, спахме сладък непробуден сън. Така прекарахме там десет дни. Времето продължаваше да бъде топло и тихо. Вечер кладяхме големи огньове и пеехме песни до девет часа.
към текста >>

24. 4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Наоколо, около зданието, да има малки магазинчета и дюкянчета, за да могат всички наши братя да работят и да си изкарват прехраната." Учителят каза това пред свидетели. Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други.
към текста >>

Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела.
Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа. Послушанието на ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние на свръхсъзнанието, където любовта на Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли мисли и чистота в сърцето му и с праведни дела. Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад.
към текста >>

Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл.
Той е виждал бъдещето много ясно. Разбрахме това много по-късно, когато "Изгревът" беше разрушен и изметен до шушка от една незнайна и мощна ръка. Ето ви материал за размишление за десетки години. Учителят не обичаше да се налага и да изисква, и да командува. Той действуваше по закона на Свободата и оставяше човешките души да се изявят по закона на Любовта. Законът на Любовта действува като сила само в свръхсъзнанието на ученика, когато светлината на неговото съзнание може да схване Светлината на Словото на Учителя и да Го приеме в ума си като светла мисъл. Това е пътят. А това, че приятелите не изпълниха думите на Учителя значи, че светлината на тяхното съзнание е толкова малка, че не може мисълта на Учителя да се побере в техния ум. В двора, до горичката, бяхме заобиколили Учителя и разговаряхме. Мина група малки ученици. Едно момченце се отдели от групата, отиде до Учителя и Го запита: "Вие ли сте Учителят?
към текста >>

Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика.
Ще разковете бичметата и ще ги наковете на еднаква височина." Този урок остана да го помня за през целия си живот. Веднъж напомних този случай на Николай, а той не си спомняше за него. Барачката бе голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. А после пристроихме към нея къща от етаж и половина. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, свят на Виделина и свят на хармония. Ние трябва да го свалим на земята чрез постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова.
към текста >>

Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа.
Веднъж напомних този случай на Николай, а той не си спомняше за него. Барачката бе голяма - два на три метра. Майка ми, сестра ми и аз, когато ходехме на клас, преспивахме там. А после пристроихме към нея къща от етаж и половина. Този случай остана в съзнанието ми - всичко, което се работи, трябва да се прави и да се сравнява по Високият Идеал на ученика. Високият Идеал на ученика е свят, където пребивава човешката душа. Това е свят на Чистота, свят на Виделина и свят на хармония. Ние трябва да го свалим на земята чрез постъпките и праведните дела в живота си. Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова. Насреща се зададе Учителят.
към текста >>

Това е Христовият закон: Един за всички и всички за един.
Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан. Ако падне един - той завлича и другите. Законът на духовната верига на Школата е свещен и неприкосновен. Това е Христовият закон: Един за всички и всички за един. Друг един път минавах край масите пред салона, на които се правеха общите братски обеди. Учителят беше там и ми каза: "Те всички народи ще се въоръжават и приготвят за война, но ще стане такова земетресение, че не ще помислят за война. И война няма да има повече." Но никак не ми дойде на ума да Го попитам кога ще стане това. Ние преминахме през Втората световна война. Доживяхме още четиридесет и пет години след това.
към текста >>

25. 4_13 Фрагменти от музикалния живот на Изгрева

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия.
"Фрагменти от музикалния живот на "Изгрева" През 1923 година нашите братя и сестри от селата и студенти построиха салон на "Оборище" 14. Всички вземаха участие. Салонът бе голям. Имаше сцена и балкон. Създадоха се условия за концерти. Тогава Иван Христов Кавалджиев, който се занимаваше с народна музика и Христо Байданов, дошъл от Стара Загора да свири в софийските оркестри уреждаха концертите с участие на Стефанка Марчева от Карнобат, следваща в Музикалната академия, и от мен - Мария Златева - също студентка в Музикалната академия. Иван Кавалджиев обичаше много Учителя и Учението. Той беше един от първите музиканти, с когото почнах да свиря в Братството. Христо Байданов свиреше на цигулка и то много хубаво. А в онези години нямаше радио и затова всичко ни се виждаше така прекрасно и вълшебно. Иван Кавалджиев беше предан наш брат.
към текста >>

" "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох?
" Имах за това някои опитности, които ми даваха сила да превъзмогна всички препятствия. Веднъж Учителят в клас каза: "Никой от вас досега не е дошъл да ме пита за духовния си път". Аз възкликнах в себе си: "Ох, аз толкова искам да Го питам, а ме е срам! " Веднага реших да отида при Него и да се възползувам от поканата, отправена към всички. На другия ден отидох при Него, седнах на стола в стаята Му и Той ме запита: "Е, какво има, рекох? " "Ами, Учителю, което казахте в беседата, че никой от нас не е дошъл да Ви пита за духовния път на ученика... За това дойдох при Вас." "Е, какво искате, рекох? " Тогаз ми се замъгли главата и не знаех - не се сещах какво да питам. Той дълго мълча. Вероятно през това време ми разглеждаше живота. И аз мълчах. Накрая малко се разговорихме и Му казах: "Учителю, обичам природата, обичам музиката, обичам Учението!
към текста >>

Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя.
Но след заминаването на Учителя, той се загуби в ежедневието си. Накрая ми разказваше, че у дома си имал един куфар със записани от него песни на Учителя, както и негови разработки. За мое голямо учудване, той сподели, че не знаел къде го е сложил и не можел да го намери. Това дали беше ирония на съдбата или пък беше истинската му съдба - не мога да кажа. Но не мога да се примиря с това, че ето - изминаха четиридесет и пет години от заминаването на Учителя, а той нищо не написа за Него, нито публикува свои разработки на песните на Учителя, при положение, че имаше условия, имаше възможност да стори това. Коментарите са излишни, защото се предхождат от непослушанието на ученика към Учителя. През всичкото време, докато бях в Братството, аз преподавах уроци по цигулка на братските деца. Помагах им да влязат в Музикалното училище и да продължат да учат. Сега младите братски музикални деца израснаха. Станаха добри музиканти и продължават музикалния живот на Братството. През времето на Школата непрекъснато съм била на всички екскурзии с Учителя на Витоша и на Рила и непрекъснато съм свирила на Паневритмия.
към текста >>

26. 5_34 Къде е Изгревът?

Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората.
" Ние седяхме стреснати от тази караница и изведнъж тези думи на Учителя ни освободиха вътрешно от цялото това подпушено състояние - ние задишахме свободно. Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух.
към текста >>

Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат.
Небето над нас отново се бе изчистило от караницата и ние можехме да дишаме свободно. По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум.
към текста >>

"Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават.
По-късно Учителят си замина, а сестрите продължаваха да се карат, по едно време се сдобриха, после пак се караха, за да да дойде онова време и онази сила, която да ги махне от бараките и да ги настани в апартаменти, а бараките да разруши. Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика.
към текста >>

Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си.
Та по-късно някои от нас разбраха какъв е Духовният "Изгрев" и какъв е Божественият "Изгрев". Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята.
към текста >>

Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика.
Божественият Дух е този, който изгрява в душите на хората. Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина.
към текста >>

Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух.
Христовият Дух е този, който изгрява в сърцата на хората. Та "Изгревът" е мястото, където Божественият Дух и Христовият Дух се срещат. "Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина. Ето, това е "Изгревът" на Всемирното Велико Бяло Братство.
към текста >>

Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика.
"Изгревът" на Бялото Братство е онова място, където Божественият Дух и Христовият Дух обитават. Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина. Ето, това е "Изгревът" на Всемирното Велико Бяло Братство. Той е недосегаем за човешките ръце.
към текста >>

Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята.
Ученикът трябва да създаде условия в себе си и да създаде, и сътвори "Изгрева " в себе си. Това е мястото, където Словото на Всемировия Учител ще влезне в него и ще сътвори новия "Изгрев" на ученика. Ученикът само чрез Словото на Учителя може да се добере до "Изгрева" и оттам да дочака изгрева на слънцето, тоест изгрева на Божествения Дух, да го огрее Виделината, която е сътворение на Христовия Дух. На физическото поле "Изгревът" е мястото, където слънцето изгрява, където слънцето и Светлината от Словото на Учителя влизат в човешкия ум. Духовният "Изгрев" е мястото, където Словото на Учителя влиза като Виделина в душата на ученика. Божественият "Изгрев" е мястото, където Христовият Дух и Божественият Дух чрез Силите Господни сътворяват новия човек на земята. Това са Синовете Божии, които се кланят в Дух и Истина. Ето, това е "Изгревът" на Всемирното Велико Бяло Братство. Той е недосегаем за човешките ръце.
към текста >>

27. 5_46 Продавачът на Библии

Защото Христовият закон е един и същ от памтивека до сега.
Онези, които приемаха Словото на Учителя и Го изповядваха чрез живота си, бяха от нашите. Други, които не Го признаваха, не бяха от нашите. Онези, които слушаха Словото на Учителя, които Го приемаха, но не Го изпълняваха и не живееха по Него, също не бяха от нашите. Те с годините отпаднаха, а някои станаха противници и врагове на Братството, макар че бяха идвали на "Изгрева" и бяха целували ръка на Учителя. Защо ли? Защото Христовият закон е един и същ от памтивека до сега. Той е даден в Първо Послание на Йоана, гл. 4, ст. 6: "Ние сме от Бога: който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме Духа на Истината и Духа на заблуждението." Този Христов закон царуваше и в Школата. Онези, които признаваха, че Словото на Великия Учител е Слово на Бога, бе от нашите.
към текста >>

По това познаваме Духа на Истината и Духа на заблуждението." Този Христов закон царуваше и в Школата.
Защо ли? Защото Христовият закон е един и същ от памтивека до сега. Той е даден в Първо Послание на Йоана, гл. 4, ст. 6: "Ние сме от Бога: който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме Духа на Истината и Духа на заблуждението." Този Христов закон царуваше и в Школата. Онези, които признаваха, че Словото на Великия Учител е Слово на Бога, бе от нашите. А който не бе от нашите, а от чуждите, той не приемаше Учителя, не възприемаше Словото Му и не изповядваше, че Словото на Учителя е Слово на Бога. И ние се разграничихме, разделихме се, защото Духът на Истината има свой път - това е Пътят на ученика в Школата на Учителя. А Духът на заблуждението иде от света. Той за света говори и светът него слуша и всички, които слушаха този Дух на заблуждението напуснаха Школата и се затириха в света.
към текста >>

И ние се разграничихме, разделихме се, защото Духът на Истината има свой път - това е Пътят на ученика в Школата на Учителя.
4, ст. 6: "Ние сме от Бога: който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога, не ни слуша. По това познаваме Духа на Истината и Духа на заблуждението." Този Христов закон царуваше и в Школата. Онези, които признаваха, че Словото на Великия Учител е Слово на Бога, бе от нашите. А който не бе от нашите, а от чуждите, той не приемаше Учителя, не възприемаше Словото Му и не изповядваше, че Словото на Учителя е Слово на Бога. И ние се разграничихме, разделихме се, защото Духът на Истината има свой път - това е Пътят на ученика в Школата на Учителя. А Духът на заблуждението иде от света. Той за света говори и светът него слуша и всички, които слушаха този Дух на заблуждението напуснаха Школата и се затириха в света. Това го изнасям, защото няма да ви подмине през следващите поколения. И трябва отсега да се определите - или сте за Словото на Учителя, че е Слово на Бога и сте от нашите и сте ученици на Бялото Братство или не сте от нашите и принадлежите на света. Учениците на Учителя са в Школата, а учениците на Духа на заблуждението са в света.
към текста >>

28. 5_48 Учителят, Георги Димитров и Третият интернационал

Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата.
Спомнете си какво стана след заминаването на Учителя. Взеха ни всички имоти, разрушен бе салонът, разрушен бе "Изгревът", унищожено бе Словото на Учителя. А какво ще направи по-нататък Духът на заблуждението, аз ви го разказах по-горе. Това ще го проверите. Не се заблуждавайте, че за вас има друг път, различен от нашия. Различните поколения представляват стъпала на онзи път, по който върви ученикът на Школата. Ако искате да вървите по този път, трябва да преминете през нашите опитности, знания и патила. Трябва да преминете през нас, друг път нямате. Ние ще наведем глави и ще поставим гърбовете си да минете през нас и ние да ви бъдем мост. Ние ще бъдем в Невидимия свят, но ще минете през нас само, ако вървите в пътя на Школата, ако изпълнявате Волята на Учителя и на Бога. Това ще го намерите в Неговото Слово.
към текста >>

Това е Школа на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух на Силите.
Школата на Бялото Братство е Школа на Всемировия Учител. Тя не се побира в някакво малко партийно клубче или малко салонче, или в някакво малко и голямо събрание от последователи на Учителя. Школата на Учителя се побира в Неговото Слово. Школата на Учителя е Сила и Живот само за онези, които четат, изучават и прилагат Словото Му в собствения си живот. Това е Школа за Духа на Истината. Това е Школа на Божествения Дух, на Христовия Дух и на Господния Дух на Силите. Как можете да вместите всичко това в една ограничена форма на земята? Това е изключено! Затова се казва: "Бог е Дух и тия които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят." Ето това е Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Всички души, които се движат и живеят в Духа на Истината, се обединяват от един център - това е Словото на Учителя, на Великия Учител и на Бога. Общението на тези души става чрез Словото на Учителя, чрез песните Му и чрез онези форми, които Той ни е дал за работа.
към текста >>

Ученикът е този, който чете и прилага Словото на Учителя.
Ако не сте ученици на тази Школа, ще изпълните волята на Духа на заблуждението. И тогава ще се разграничим, защото по делата ще ви познаем кому служите. Ние ще се разграничим, защото имаме ограда. Онези, които са в Братството изпълняват Словото на Всемировия Учител! По това различаваме учениците - кой къде е записан и в кой двор се намира. Ученикът е този, който чете и прилага Словото на Учителя. Онзи, който чете Словото на Учителя, много добре знае какво е казал Той по даден проблем и не само го знае, но го разказва насам-натам, за да сее заблуда, че е ученик на Школата, а след това прави точно обратното онова, което не е по Волята на Учителя, а е по волята на Духа на заблуждението, такъв човек къде се намира, в кой двор стои и чия градина копае? Отговорете си сами. Не си ли отговорите, Духът на заблуждението ще влезне във вас и ще ви отклони. Тогава ще прескочите оградата и ще идете отвъд и след това ще ви хване окултният закон на Школата и ще си платите за отклонението.
към текста >>

Онзи, който чете Словото на Учителя, много добре знае какво е казал Той по даден проблем и не само го знае, но го разказва насам-натам, за да сее заблуда, че е ученик на Школата, а след това прави точно обратното онова, което не е по Волята на Учителя, а е по волята на Духа на заблуждението, такъв човек къде се намира, в кой двор стои и чия градина копае?
И тогава ще се разграничим, защото по делата ще ви познаем кому служите. Ние ще се разграничим, защото имаме ограда. Онези, които са в Братството изпълняват Словото на Всемировия Учител! По това различаваме учениците - кой къде е записан и в кой двор се намира. Ученикът е този, който чете и прилага Словото на Учителя. Онзи, който чете Словото на Учителя, много добре знае какво е казал Той по даден проблем и не само го знае, но го разказва насам-натам, за да сее заблуда, че е ученик на Школата, а след това прави точно обратното онова, което не е по Волята на Учителя, а е по волята на Духа на заблуждението, такъв човек къде се намира, в кой двор стои и чия градина копае? Отговорете си сами. Не си ли отговорите, Духът на заблуждението ще влезне във вас и ще ви отклони. Тогава ще прескочите оградата и ще идете отвъд и след това ще ви хване окултният закон на Школата и ще си платите за отклонението.
към текста >>

29. 5_53 Учителят е болен

В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух.
Ние преживяхме Школата на Учителя, ние знаехме Кой е Той, откъде е дошъл и за какво е дошъл. За нас Той бе Мировият Учител на човечеството - на миналото, на сегашното и на бъдното човечество. За нас Той бе и Всемировият Учител на Вселената. Учителят, тук на "Изгрева", имаше тяло, физическо тяло и то се подчиняваше на законите на Битието. В Него бе онзи Дух, онзи Божествен Дух, Който бе слязъл върху Него още на 7 март 1897 година. В Него още през 1912 година се бе вселил и Христовият Дух. Оттогава Той беше Мировият Учител. А с отварянето на Школата през 1922 година, Господният Дух на Силите се изля и Светата Троица бе в Него - Отец, Син и Дух. Той бе вече Всемировият Учител! Тогава разбрахме какво означава, че "Бог е Дух и онези които Му се кланят, в Дух и Истина да Му се кланят! " Дотук толкоз, а по-нататък идваше голямата съблазън.
към текста >>

Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата.
Така че нашите спомени и опитности от времето на Школата са резултат от тези четиридесет години, които Учителят ни остави. Това бяха години, които Учителят определи като вътрешни условия за работа. И който можа - работи. Който имаше какво да даде - написа го и го остави за следващите поколения. Това е част от онези четиридесет земни години, за които Учителят бе дошъл и които остави на нас. Ето защо има един закон: "Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа." Ето защо аз изнасям и ви давам тези опитности от времето на Школата. Те са опитности на нашето поколение, но те са закони на Школата. Ние преминахме през тях като опитности и изпитахме чрез живота си тези закони. Вие можете да се запознаете с тези опитности и да проучите тези закони. Ако се съобразявате с тях, ще имате подкрепата и знанието на Школата, която има корени на земята, чието дърво е в Невидимия свят и чиито клони и разклонения са в Божествения свят. Това е Божественото дърво на живота.
към текста >>

30. 5_60 Кой е ръководителят на Братството в България

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога.
Те са необходими, за да може Божият Дух да се проявява. Те са, които образуват вътрешната верига. В Духовния свят в това седи организацията. Там няма друга управа, друго ръководство. Там Духът управлява и се проявява чрез когото си иска, но не чрез случайни хора, неподготвени, незнаещи, неможещи и невежи. Ученикът познава проявите на Духа чрез Светлината, която огрява ума му със светли мисли от Словото на Бога. Бог ръководи човечеството чрез душите, които е подготвил, само чрез тези, които са подготвени за тази работа. Навремето апостолите на Христа искаха да си изберат на мястото на Юда друг апостол и си го избраха чрез жребие. Но Христос избра Савел и го превърна в Павел, като вкара в него духа на апостол Стефан, онзи, когото евреите пребиха с камъни, защото ги обвини, че не изпълняват нито Мойсеевия закон, нито Божия закон. И апостол Павел свърши онази работа, която никой не можа да свърши. Той създаде вътрешната духовна верига на първите християни.
към текста >>

Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига?
Имената на всички други апостоли бледнеят пред делата на апостол Павел. Духовната верига съществува и днес в Бялото Братство в България - това са всички души, които Божият Дух обединява чрез Словото на Всемировия Учител. Всяка външна управа, каквато и форма да взема, не може да подражава на вътрешната верига. Наивно е да се смята, че могат да се съберат ученици на Школата в едно събрание и да си изберат чрез явно или тайно гласуване ръководител и ръководство. Те ще си го изберат. Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига? Е, тогава как ще се справите с тази задача? Не можете да се справите. Може да се справи само онзи, чрез когото Духът работи. Запомнете много добре всичко това. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие.
към текста >>

Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие.
Но ако Божественият Дух, Христовият Дух не съизволи в техния избор, а си избере друг, който да върши и да организира работата на вътрешната Синархическа верига? Е, тогава как ще се справите с тази задача? Не можете да се справите. Може да се справи само онзи, чрез когото Духът работи. Запомнете много добре всичко това. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие. Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви.
към текста >>

Условия за работа ученикът всякога има.
Е, тогава как ще се справите с тази задача? Не можете да се справите. Може да се справи само онзи, чрез когото Духът работи. Запомнете много добре всичко това. Ученикът на Божествената Школа е един светъл център, където душите, като се срещнат, чувствуват живота на Царството Божие. Условия за работа ученикът всякога има. Ако външните условия не са благоприятни, той ще търси да създаде вътрешни условия в себе си. Тук няма нужда от ръководство - всеки ще търси вътрешното ръководство на Духа и ще бъде свободен. Братството не седи във външните форми. То не се изразява в масови шумни прояви. Важно е всеки да пази братските чувства в сърцето си и да съхранява Словото Божие на Учителя като Светлина в ума си.
към текста >>

А Христовият Дух го претворява в Сила и Живот.
Нещата за нас сега са сбъркани и не можем да познаем при двата случая кой е главатарят на бандата и кой е светията, който се е преобразил и е взел образа на главатаря. Нашето поколение не можа да различи, не можа да се справи и да разгадае тази приказка. Затова я оставяме на вас, следващите поколения, да я разгадаете. Това може да сторите само чрез Словото на Всемировия Учител. Защото Светията е онзи, в който е Святият Дух на Бога и Господният Дух на Силите го движи. А Христовият Дух го претворява в Сила и Живот. Има един Господар на този свят и на Небето! И Неговата Воля ще се изпълни! Името му е Всемировият Учител - Беинса Дуно! Амин! Записал през годините 1970-1980 д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

31. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м.
Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година.
към текста >>

Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година.
Там бе построена къщата на Н. Конова с площ от 31 кв.м. Това място бе отчуждено от държавата. VI. Дворнот о място от 126 1 кв.м се владееше чрез Паша Теодорова с нотариален акт № 42, том IX, регистър 1721, дело № 1568 от 1930 година Същото място бе отчуждено. VII. Парк-градин а "Мястото на Учителя". Там бе братската градина, която бе на името на доктор Иван Жеков Стойков, Върбан Христов и Иван Явашев, с нотариален акт № 102, том IX, дело № 1 885 от 1926 година. Тя има площ от 7 500 кв.м. От нея, с акт 1267/2228, беше отчужден една трета дял, тоест 2 500 кв.м, а останалата част от 5 000 кв.м остава неотчуждена. След 1957 година, тя бе одържавена. VIII. Дворн о място, купено чрез Илия Узуно в с нотариален акт № 163, том VII, дело № 1295 от 1956 година. То имаше площ от 274 кв.м.
към текста >>

Говоря за дълга на Ученика!
Аз също имам своя дял в това Дело за съхранение на Словото на Учителя. Аз бях тази стенографка, която дешифрира стенограмите на останалите непечатани беседи и ги предаде за съхранение в четири екземпляра. Те излязоха, написани от моите пръсти на пишеща машина. Работих десет години, дешифрирах стенограмите и подготвих беседи за петдесет тома, които трябва да се отпечатат. Аз изпълних моя дълг към Школата, а вие трябва да изпълните своя дълг към Школата. Говоря за дълга на Ученика! Накрая, ще завърша с един цитат от беседа на Учителя, за да видите, да се убедите, да разберете, че всичко, което ви разказах е верно и точно. В 33 школна лекция на общия окултен клас, IV година, "Несъвместими отношения", произнесена на 22 юли 1925 година, на стр. 42-43 можете да прочетете следното: "Ако учениците се държат морално, добре, само пред Учителя си, те трябва да знаят, че не могат да Го излъжат. Ако те мислят, че Учителят им ще ги съди, лъжат се. Казвам и на вас: Аз няма да ви съдя, други ще ви съдят.
към текста >>

32. 10_02 ПРОТОКОЛ

не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5.
За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год. - за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год. не е от Учителя, а е прибавен от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5. Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти.
към текста >>

Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението.
По този начин тази работна група се явява като един от етапите от веригата на Бялото Братство, според която се спазва принципът на съхраняване на Словото на Учителя и приемствеността на едно поколение от друго. Ще споменем онези думи, които древните богомили са изричали при предаване на тази приемственост. Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото. Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3.
към текста >>

Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието.
Старият богомил казва: "Аз опазих Словото". А младият богомил казва: "Аз приемам Словото". Настоящата група приема Словото на Учителя, дадено чрез Паневритмия и музика от предишното поколение и го разучава, съхранява с цел да го предаде на следващото поколение. Настоящият протокол беше направен при пълно единодушие на членовете на групата, като всяка една точка се разискваше поотделно и всички идеи, предложени от участниците в групата, бяха възприети и отбелязани в протокола, като бе спазен законът на Божествения Дух, според който Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число, съгласно Христовия закон на съединението. Словото на Учителя е дадено в единствено число чрез Божествения Дух, а се проявява и реализира от последователите на Учителя в множествено число, посредством изпълнение на всички задачи, дадени в Словото. Затова всички идеи, отбелязани в настоящия протокол, вписани в протокола, бяха възприети, като се спази закона на Христовия Дух, който обединява Битието и Небитието. Подписали протокола: 1. Крум Въжаров 2. Мария Арсова 3. Марийка Марашлиева 4. Павлина Даскалова 5.
към текста >>

33. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите.
"Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство" Учител на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство е Всемировият Учител - Беинса Дуно. Школата на Великия Учител - Беинса Дуно - се управлява от Словото на Всемировия Учител. Това Слово е дадено и се намира в Неговите беседи. Школата на Всемировия Учител - Беинса Дуно - е дадена в Словото Му на български език и българска реч. Школата на Великия Учител е общение на човешките души, търсещи първичната връзка с Христовия Дух и търсещи общение с Бога чрез Божествения Дух и Господния Дух на Силите. Школата на Великия Учител е реализираното Учение на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Школата се управлява от вътрешни закони и принципи, намиращи се в Словото на Великия Учител, което е Слово на Бога. Школата на Бялото Братство в България е създадена от Великия Учител и тя се управлява чрез Неговото Слово. Бялото Братство като Школа, не е църква, нито външна институция, нито универсално учреждение на обществото и държавата. Школата не се числи, нито зачислява към църквите, нито към обществените институции и организации, защото Школата на Великия Учител е плод на Неговото Слово, което е Глава на Истината, а Истината е Глава на Божествения Дух, който не се ограничава и управлява чрез външни човешки институции.
към текста >>

А това е мястото, откъдето слиза Божественият Дух, Господният Дух на Силите и Христовият Дух, защото Словото на Учителя е плод на тази Божествена Троица.
Членовете- люде, приобщени към тази Школа, не се определят от членски карти, а от Словото на Великия Учител, което те трябва да прилагат в живота си. Школата на Бялото Братство се ръководи от Словото на Великия Учител. Тя не се ръководи от човешки ръководители, от избрани човешки съвети, наречени Братски Съвети или Братски Ръководства, защото тази Школа е плод на Всемировия Учител и тя е обект за проучване от човешките умове на сегашното и идното човечество. Школата не е обект за управление от човешки умове, защото се управлява от Словото на Великия Учител. Школата се управлява оттам, откъдето слиза Словото на Бога. А това е мястото, откъдето слиза Божественият Дух, Господният Дух на Силите и Христовият Дух, защото Словото на Учителя е плод на тази Божествена Троица. Целта на Школата бе да се даде Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - т.е. на Бога. Това Слово се даде и Го има напечатано на български език. Целта на Школата бе да се даде един модел на Учението на Всемирното Велико Бяло Братство. Този модел се даде и вие го имате написано в опитностите на учениците на Школата на Бялото Братство с Великия Учител.
към текста >>

А ученик е онзи, който изучава, проучава и прилага Словото на Учителя в живота си чрез живите идеи на Словото.
Школата на Бялото Братство има Традиции - те са дадени и проверени през време на Школата. Това са братските срещи и братските обеди, братските събори, излетите в планината, посрещането изгревите на слънцето, летуването и лагерите в планината на Седемте рилски езера. Общението на учениците от Школата на Бялото Братство става чрез общение на техните души чрез Словото на Великия Учител, чрез песните Му, чрез живота на Високия Идеал от Словото Му. Общението на учениците от Школата чрез Словото на Великия Учител създава Общество "Бяло Братство". А то е духовно общество на учениците. А ученик е онзи, който изучава, проучава и прилага Словото на Учителя в живота си чрез живите идеи на Словото. Така, чрез Словото Му, учениците се обединяват вътрешно, чрез идеите на това Слово се свързват вътрешно в една духовна верига, а с приложението в живота си на тези идеи те създават началата на Общество "Бяло Братство". Така духовната верига се реализира и проектира чрез живота им. Общество "Бяло Братство" е Общество на вътрешни духовни връзки, на вътрешно обединение и вътрешна проекция на идеите от Словото на Учителя чрез живота на учениците. Така се образува Синархическата верига на духовните ученици от вътрешната Школа на Бялото Братство. Това ще го намерите в Словото на Учителя.
към текста >>

Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине.
Който Го приеме и приложи чрез своя живот, той влиза в това Общество. Затова Общество "Бяло Братство" не е организация, нито юридическа личност, нито обществена, политическа или друга организация. Общество "Бяло Братство" не е верска общност, нито религия, нито църква, нито религиозна секта, нито култово средище. Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител. Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя. Този път е отбелязан в Словото като "Път на Ученика". Ученикът не се занимава с повдигането на Света и на своите ближни. Той се занимава със собственото си повдигане чрез приложението на идеите от Словото на Учителя.
към текста >>

Този път е отбелязан в Словото като "Път на Ученика".
Общество "Бяло Братство" е Общество на ученици, което се управлява от Словото на Всемировия Учител. Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя. Този път е отбелязан в Словото като "Път на Ученика". Ученикът не се занимава с повдигането на Света и на своите ближни. Той се занимава със собственото си повдигане чрез приложението на идеите от Словото на Учителя. Повдигне ли се, с това той повдига всички онези, с които е свързан. Повдигането му е вътрешен процес, изискващ многогодишен труд, обучение и изучаване Словото на Учителя. Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят.
към текста >>

Ученикът не се занимава с повдигането на Света и на своите ближни.
Учениците се обучават чрез Словото в разстояние на двадесет и две години, толкова, колкото е траяла Школата на Учителя на земята. Знанията, получени от Словото и приложени в живота им в разстояние на двадесет и две години, съставляват онзи етап, през който всеки ученик трябва да мине. И тогава тези ученици могат да се обединят чрез Словото и идеите на това Учение. Проекциите на учениците и тяхната реализация в обществения живот и в света става чрез собствения им живот, като тяхно ръководно начало е Високият Идеал от Словото на Учителя. Този път е отбелязан в Словото като "Път на Ученика". Ученикът не се занимава с повдигането на Света и на своите ближни. Той се занимава със собственото си повдигане чрез приложението на идеите от Словото на Учителя. Повдигне ли се, с това той повдига всички онези, с които е свързан. Повдигането му е вътрешен процес, изискващ многогодишен труд, обучение и изучаване Словото на Учителя. Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си.
към текста >>

Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика.
Защото знанието в Словото на Учителя е знание на Божия Мир и на Божествения свят. Всички души, родени и дошли в плът между българите и дошли като ученици в Школата на Учителя, идват във верига и са свързани помежду си. Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг.
към текста >>

Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява.
Всяка една душа носи възможностите на човешкия дух. Той създава условията на земята, за да се изяви и прояви. Затова всяко едно поколение родени души на земята имат различни възможности, които създават различни условия за тяхната работа. Оттук излиза един много важен закон за Школата: Възможностите на Великия Учител не са възможности на ученика. Условията, които създава Великият Учител за Школата Си, не са същите за учениците от следващите поколения. Божественият кредит на Великия Учител е един, а човешкият кредит на ученика е нещо съвсем друго и е микроскопичен в сравнение с Вселената на Всемировия Учител, която Вселена Той управлява. През времето на Великия Учител имаше Школа, имаше Класове, имаше Общество, имаше "Изгрев", имаше ученици. След заминаването на Всемировия Учител от земята, си замина и Божественият Кредит на Учителя. Човешкият кредит на учениците е друг. Затова те изгубиха условията, изгубиха салона, изгубиха "Изгрева". Те имаха за задача само да запазят Словото Му.
към текста >>

Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия".
Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата. Когато в едно поколение се родят политици и общественици, те започват да се занимават с обществени дела, с политика и навлизат в различни политически течения. В Школата имаше такива лица. Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика.
към текста >>

Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика.
Учителят казва: "На ученика в Окултната Школа на Бялото Братство му е строго забранено да членува в някаква партия". Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък.
към текста >>

А то е: Окултният ученик трябва да има ценз!
Тези съвети на Учителя не бяха изпълнени от това поколение и ние знаем чрез техните опитности как протече техният живот. Когато в едно поколение се родят и дойдат занаятчии и представители на разни занаяти, то те си създават занаятчийски задруги. Ако са мозайкаджии, то те си създават мозайкаджийска бригада. Това го имаше по времето на Учителя, както и след Неговото заминаване. Като най- компактна група, те завладяха Братството отвътре и провалиха всичко, което бе оставил Учителят, защото не бе спазено основното правило, което бе дал Учителят на ученика. А то е: Окултният ученик трябва да има ценз! Първо - ценз за завършено висше светско образование. Второ - обществен ценз, чрез който да приложи чрез идеите на Словото на Учителя своя ценз на образование. Трето - духовен ценз. Този ценз се изгражда чрез изучаване Словото на Учителя, където идеите на Словото Му са предназначени за всички начала в обществения, човешкия, социалния и държавния порядък. Затова невежеството, след заминаването на Учителя, провали всичко като не се съобрази с постановките, дадени в Словото на Учителя.
към текста >>

Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един".
Те си избраха пожизнен седемчленен Братски съвет, който е тяхна измислица и е в противоречие със Словото на Учителя, където е казано, че най-идеалното ръководство е за един месец, за една седмица и за един ден. Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата.
към текста >>

В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух.
Това означава, че всеки, който иска да приложи една идея от Словото на Учителя, може сам да си бъде ръководител при реализирането на тази идея. А когато се съберат единомишленици, които искат да реализират една и съща идея в едно и също време, при едни и същи условия, всеки реализира онази част от идеята, която той сам може да реализира. Така идеята се реализира в своята цялост. Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата. Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения.
към текста >>

Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно!
Тогава тя се реализира от едного и е достъпна за всички. Това е Христовият закон "Един за всички и всички за един". В Христовия закон Единоначалието се намира в Христовия Дух. А човешкият дух е Негов изпълнител. Така че, ако утре следващите поколения си изберат Братски Съвети, това означава, че тези лица работят срещу Словото на Учителя и са богопротивници. Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата. Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител!
към текста >>

Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител!
Защото ученикът изпълнява Словото на Учителя безпрекословно! Това невежество в лицето на мозайкаджийската бригада създаде устав на Бялото Братство, което искаше да подчини чрез организация учениците на Школата. Този устав може да го сравните с опита на следващите поколения. Този опит е измяна срещу Словото на Учителя и Школата Му, защото мнението на Учителя е, че Школата не се управлява от устави, а от Словото на Всемировия Учител. А това е написано, напечатано. Търси се ученикът, който да изпълни Волята на Великия Учител! Търси се и трябва да се открие, намери и доведе, за да я изпълни! Същото невежество регистрира Бялото Братство като верска общност в "Комитета на вероизповеданията", в който членуват всички църкви и секти. Ако утре, от следващите поколения някой направи опит да регистрира Бялото Братство към "Комитета на вероизповеданията", където членуват всички църкви, това означава, че тези лица работят срещу Школата на Учителя и Словото Му. А становището на Учителя по този въпрос ще го намерите в Словото Му. Когато в едно поколение се родят музиканти, то се засилва музикалният живот на Школата.
към текста >>

Има един Ученик, това е онзи, който изучава Божието Слово и изпълнява Словото на Всемировия Учител.
Това е Учението на Живия Бог, слезнал на земята и дал Словото Си чрез Славата на Бога. Школата на Великия Учител има един Бог. Има един Всемиров Учител. Има едно Слово на Бога, което е Словото на Всемировия Учител. Има един Живот от тази Школа - това е реализираното Слово на Великия Учител. Има един Ученик, това е онзи, който изучава Божието Слово и изпълнява Словото на Всемировия Учител. Това е Космическият Ученик на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Има една човешка Душа, която е изпълнила Волята на Бога чрез Словото на Всемировия Учител! Школата на Великия Учител е една. Тя е и долу на земята и горе - в Духовния свят и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>

Това е Космическият Ученик на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство.
Школата на Великия Учител има един Бог. Има един Всемиров Учител. Има едно Слово на Бога, което е Словото на Всемировия Учител. Има един Живот от тази Школа - това е реализираното Слово на Великия Учител. Има един Ученик, това е онзи, който изучава Божието Слово и изпълнява Словото на Всемировия Учител. Това е Космическият Ученик на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. Има една човешка Душа, която е изпълнила Волята на Бога чрез Словото на Всемировия Учител! Школата на Великия Учител е една. Тя е и долу на земята и горе - в Духовния свят и още по-горе - в Божествения свят. Тя е неделима в тези три свята и се обединява и управлява от Словото на Великия Учител - Беинса Дуно. За пръв път тази Божествена Школа бе свалена на земята и отворена от Великия Учител Беинса Дуно в България, в София, на "Изгрева" и Словото се даде чрез български език и българска реч чрез родените българи, дошли като ученици в тази Школа.
към текста >>

А пътят на ученика е определен от Словото Му!
А чрез нея пътят е към славянството. Но това ще стане само с ясното съзнание, че тази Школа идва от България и това Слово идва от България чрез българския език, защото Всемировият Учител - Беинса Дуно - се роди именно в България, за да даде чрез български език Словото на Бога! Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин. Настоящият обзор е предназначен за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин!
към текста >>

Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител.
Защото българският народ е най-старият окултен народ на земята и българският език е най-старият окултен език на земята и защото българският език е най- точният език, чрез който могат да се предадат Божествените скрижали на Бога като символи, закони, принципи на Божието Слово. Затова чрез Българския народ това Слово ще се предаде на Русия и Славянството, а оттам пътят върви към цялото човечество. Това е пътят на Школата, определен от Всемировия Учител. А пътят на ученика е определен от Словото Му! Пътят на Школата е един и това е пътят на Словото на Всемировия Учител. Пътят на ученика е един и той е обозначен и показан от Словото на Всемировия Учител. Учениците, които изповядват Словото на Всемировия Учител и го прилагат в живота си чертаят пътя на Общество "Бяло Братство"! Общество "Бяло Братство" се ръководи от Словото на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Амин. Настоящият обзор е предназначен за учениците от Общество "Бяло Братство" в България, чийто Учител е Великият Учител - Беинса Дуно. Амин! Настоящият обзор бе направен след 22-годишен труд върху проучване Словото на Великия Учител - Беинса Дуно - и бе написан в дните 15, 16,1 7 декември 1991 година в град София. Д- р Вергилий Кръстев
към текста >>

34. СЪДЪРЖАНИЕ

Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII.
Отговорите на Учителя Петър Дънов на 10-те свидетелства на Духа на Истината VII. Словото Господне слиза върху Вожда Господен VIII. Изявлението на Господният Дух в седемтях разговора IХ. Седемтях разговора с Духа Господен Х. Избраникът Божий и Вождът на Истината ХI. Вселяването на Христовият Дух и Мировият Учител ХII. Епохата на Водолея ХIII. Всемировият Учител Беинса Дуно и Божествената Троица ХIV. Бог и Всемировият Учител Беинса Дуно. 12-те скрижали на Духа Беинса Дуно.Кой е Всемировият Учител? /Д-р Вергилий Кръстев/ СЕДЕМТЯХ РАЗГОВОРА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ С ДУХА ГОСПОДЕН (25 юни – 9 юли 1900 г.) Разговор първий – Упътвание Разговор вторий – Сърцето и Бог Разговор третий – Храната и Словото Разговор четвъртий – Живота и Възраждането Разговор петий – Въздигане.
към текста >>

Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1.
Душа и Дух Разговор шестий – Пътят и Истината Разговор седмий – Заключение ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА. Разговор на Учителя Дънов с Духа Господен – 20 септември 1898 г. Избраникът Божий и вождът на Истината Избраникът Божий и вождът на Истината. Бележки към дадени изречения ТРИТЕ НЕЩА. Разговор с Учителя Дънов, записан на 1 октомври 1900 г. Послеслов / Д-р Вергилий Кръстев СКРИЖАЛИТЕ НА ДУХА БЕИНСА ДУНО / Д-р Вергилий Кръстев ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА / Борис Николов - ПОВЕСТВОВАНИЕ ПЪРВО 1. Спомените 2. Обет пред Атон и пред Бога 3. Опасната игра 4. Как научих руски език 5. Момчешки лудории 6.
към текста >>

Вътрешната работа на ученика 72.
Емблемата с котвата 67. Един ден на Изгрева 68. Братски празници 69. Общежитие на Изгрева 70. Къщичката на Стоянка Илиева 71. Вътрешната работа на ученика 72. Постът в Школата 73. Бит на Учителя 74. Библиотеката на Учителя 75. Музиканти на Изгрева 76. Творчески живот на Изгрева 77.
към текста >>

Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130.
Песента “Сърдечният зов” 125. Песни край лагерния огън 126. Законът за преливането 127. Как спасих цигулката на Учителя 128. Паневритмията 129. Божественият Дух и Христовият Дух връз Учителя 130. Колко бе висок Учителят? 131. Учениците на пътя 132. Палто за бедния студент 133. Сестра за пример 134. Трите желания 135.
към текста >>

Ученикът изпитва Учителя си 78.
Кокошчицата и кучката 73. Заветът на Цветните лъчи 74. Как Учителят Се освободи от военната служба 75. Ученият брат 76. България 77. Ученикът изпитва Учителя си 78. Предсказание за страданията на света 79. Червеят напада хубавата ябълка 80. Разговор за брадата и косъма 81. Житното зърно 82. Предсказание за съдбините по света 83.
към текста >>

Изпитът на ученика 114.
Раздялата 109. Вестникът 110. Брат Боян се учи на търпение 111. Блажени нищите духом 112. Плодното дърво и ангелите 113. Изпитът на ученика 114. Чай с лимон 115. Крушата 116. Сребърната монета 117. Деликатност 118. Писмото 119.
към текста >>

35. 16. ШКОЛАТА Е ОТКРИТА

Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило.
Въпросът бе да не се държи толкова за формата, а на преден план да излязат вътрешните духовни подбуди, които движат тези млади хора. Някои по форма бяха минали през семейния живот и пак бяха в Младежкия Клас. Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас.
към текста >>

Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата.
Тук се изискваше по-скоро един чист, вътрешен стремеж и се държеше главно на него. От това правило няколко малки изключения бяха направени. Но формално някои го взеха чисто по форма и се страхуваха, че в Класа присъстваха и хора, които са женени или омъжени. Учителят държеше на идейния вътрешен стремеж, на чистият идеен стремеж на ученика в Божествения път и не държеше буквално на туй правило. Въпросът за брака е един много важен въпрос, един много сложен въпрос и преди всичко един личен въпрос. Учителят го бе разрешил в годината когато се откри Школата през 1922 г така.: „На окултният ученик не му е позволено да се омъжи или ожени." Но това се отнася до окултните ученици, а не за нас, които сега влизаме в Школата. Обикновено, които се задомяваха другите ги поздравяваха и направо казваха, че колко съжаляват, че трябва да се разделят с тях, а младоженците се споглеждаха виновни и след това те отиваха да посещават Общия Окултен Клас. Правилото бе такова, че младежите посещаваха Младежкия Клас и можеха да посещават Общия Окултен Клас, който бе отворен от Учителя за останалите братя и сестри, които бяха в друга възрастова група. Но учениците от Общия Окултен Клас не можеха да посещават Младежкия Окултен Клас. А да влезнеш в Младежкия Окултен Клас през време на Школата не беше така лесно и просто. Учителят беше този, който разрешаваше лично молбата, която бе устна на всеки един младеж дошъл на Изгрева.
към текста >>

Виктория Христова 10.
Анастас Щерев 5. Асен Кантарджиев 6. Богдан Икономов 7. Борис Николов 8. Василка Иванова 9. Виктория Христова 10. Георги Марков 11. Георги Радев 12. Георги Томалевски 13. Дафинка Доганова 14. Димитър Стоянов 15.
към текста >>

Кръстю Христов 47.
Стоян Караенев 37. Тодор Попов 38. Христо Койчев 39. Цветанка Щилянова 40. Цеко Етугов 41. Кръстю Христов 47. Генчо Алексиев 42. Методи Константинов 48. Елена Хаджи Григорова 43. Иван Жеков 49. Петър Камбуров 44.
към текста >>

Кръстю Христов 10.
Димитър Стоянов 5. Цочо Диков 6. Методи Константинов 7. Влад Пашов 8. Иван Антонов 9. Кръстю Христов 10. Пеню Ганев 11. Генчо Алексиев 12. Неделчо Попов 13. Христо Цонзоров 14. Георги Йорданов 15.
към текста >>

Щерю Христов 24.
Николай Шиваров 19. Гавраил /Галилей/ Величков 20. Васил Георгиев 21. Драган Петков 22. Стефан Дойнов 23. Щерю Христов 24. Боян Атанасов 25. Георги П. Сотиров 26. Ангел Вълков 27. Стоян Георгиев 28.
към текста >>

Стойна Христова 11.
Елена Андреева 6. Савка Керемидчиева 7. Мария Тодорова 8. Елена Григорова 9. Димитрина Атанасова 10. Стойна Христова 11. Севда Николова 12. Стефанка Иванова 13. Мария Савова 14. Теофана Савова 15. Веса Козарева 16.
към текста >>

36. 80. СТЕНОГРАФИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

А това беше Тодор Христов Гълъбов, роден 1870-1935 г.
Веднъж Олга Славчева запитва Учителя, какви беседи и кои точно от беседите да се дават на интересуващите се от Учението. Учителят отговаря: „Сила и Живот" от първа до шеста серия, там съм изложил основите на Учението на Бялото Братство." Започнаха някои да си водят записки от думите на Учителя. Видя се, че не всичко може да се запише. Тогава решиха, че ще им трябва стенограф. Извикаха баш стенограф, който беше главен стенограф на Народното събрание. А това беше Тодор Христов Гълъбов, роден 1870-1935 г. А от 1899 до 1923 г. издава учебници по стенография и е главен стенограф в Народното събрание, а от 1923 до 1929 г. преподавател по стенография в Софийския университет. А от 1924-1935 г. е директор на стенографския институт.
към текста >>

За ученика на Школата няма по-важна работа освен съхранение на Словото и претворяване на това Слово чрез живота на ученика в Сила и Живот.
Има работа за всички. Пред вас са години, векове. Аз изпълних Волята на Учителя за съхранение, опазване и печат на Словото през времето, което ми бе определено от Небето. След мен също ще има определено време от Небето за печат. Използвайте това време и завършете тази важна работа. За ученика на Школата няма по-важна работа освен съхранение на Словото и претворяване на това Слово чрез живота на ученика в Сила и Живот. Как се стенографираха и дешифрираха беседите? Всички стенографи присъстваха на беседите на Учителя и водеха пълни бележки, доколкото им бе възможно да запишат всичко, което говореше Учителя. Той говореше доста спокойно, но понякога много бързо и енергично и така течеше речта му като при разговор. На масата имаше четири стенографи, които седяха на една маса пред него долу, за да Го чуват ясно. Зад стенографите седяха слушателите.
към текста >>

37. 121. ПЕСНИ НА УЧИТЕЛЯ ДАДЕНИ ЧРЕЗ ЛИЛЯНА-ЦВЕТАНА ТАБАКОВА

С нея е един неин близък Кръстю Христов.
Той решава да ги запише. Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова.
към текста >>

Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството.
Но в Мърчаево е едно село, в което няма нито пиано, нито музиканти. Тогава Той извиква Лиляна Табакова, която е оперна певица и един музикант, който е посветил живота си на това изкуство. Учителят е работил с нея и на Изгрева. Тя пристига в Мърчаево и Той я извиква и работи с нея всяка сутрин от 8-10 часа. С нея е един неин близък Кръстю Христов. Той е онзи Кръстю Христов, който заедно с Михаил Иванов непрекъснато правеха 'бели на Братството. По това време Михаил беше във Франция, а Кръстю остана на Изгрева. Дойде време и той да се намеси и да създаде куп проблеми с издаването песните на Учителя, за които ще споменем по-късно. Така те идваха двамата при Учителя в Неговата стаичка в Мърчаево, обикновено към 9 часа сутринта и Той работеше с тях по един-два-три часа дневно. Кръстю стои на стол и слуша, а Учителят предава песните на Цветана Табакова. Как ставаше това?
към текста >>

И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях.
Когато Учителят дадеше една песен и нашите музиканти я нотираха, първият запис даваха на Учителя, а Той след като го провери с други музиканти го предаваше да се запише в тефтера. Но тук това не стана. Цветана задържа тези записани песни и ги пазеше. Беше ревнива към тях. Вероятно имаше идеята да издаде тези песни някой ден от свое име, като песни на Учителя, но дадени лично на нея. И тук се намеси Кръстю Христов, който я подведе в съвсем друга посока, като й внуши, че те трябва двамата да ги издадат като единствено заслужили и че привилегията принадлежи само на тях. А това бе недопустимо в една Окултна Школа и нарушаваше възприетия порядък. Когато почнахме да издаваме песнопойката след заминаването на Учителя отидохме с Мария при Табакова и й казахме: „Да включим песните, които научихте от Учителя в Мърчаево към песнарката." Тя мисли дълго време и не даде отговор. Сестра Мария много пъти ходи при нея и след бурни разправии тя накрая реши да ги даде, за да се включат. Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните.
към текста >>

Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала.
Мария я упрекна, че тя няма право да задържа песните, че те не са дадени лично за нея, а са дадени за Братството и за човечеството, но чрез нея. Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване. Когато отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката. В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст.
към текста >>

Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов".
Все пак това задоволи самолюбието й на оперна певица и реши да даде песните. Но тя даде няколко условия, които ние трябваше да изпълним. Тя си запази правото единствено тя да коригира тези песни и да следи за тяхното издаване. Когато отговорници за издаването на песните бяха Асен Арнаудов и Мария Тодорова. Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката. В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст. Савка беше записала думите на песните.
към текста >>

В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст.
Тя искаше на всяка песен, която тя е дала да се спомене, че песента е дадена на Цветана Табакова и Кръстю Христов и че тя ги е записала. Дори беше накарала тези, които пишеха нотите на песните да турят под всяка песен текст „Песен, дадена от Учителя на Лиляна Табакова и Кръстю Христов". Ние не искахме да се подчертават личности в изданието, отстранихме тези текстове и остана песента нотирана като чиста песен на Учителя без да се говори кой е записал и какви заслуги има за това. Когато издавахме песните ние не искахме да лансираме никакви ученици, защото авторът е Учителят. Така тези песни влязоха в песнопойката. В последствие, когато аз получих записките на стенографката Савка Керемидчиева, която е водила записки от онази поредица на свещените думи на Учителя към ученика, то аз на-мерих-в нейните стенограми и дешифрирах онези моменти, когато Учителят е изпълнявал тези песни на Савка с цигулката си или ги е пеел с текст. Савка беше записала думите на песните. Но понеже не е музикант, мелодията не можеше да запише. В стенограмата тя само изказваше своето възхищение от тези хубави мелодии. А в последствие ние ги получихме чрез Цветана Табакова. Някои братя и сестри, които бяха засегнати от това, че не беше възприето тяхното становище да се дадат песните на Учителя в новата песнарка така както ги пеят приятелите, а не по оригинала на тефтера, започнаха да интригуват срещу песните на Цветана Табакова, че не били песни на Учителя и че не били правилно заучени и записани от нея.
към текста >>

След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов.
Но тя, музиката на Учителя си личи. Един опитен музикант, който познава музиката на Учителя, мотивите и начините, по които изразява музикално нещата, ще види дали тези песни наистина са от Учителя или има примеси в тях. Този въпрос седи открит за следващото поколение. 10. Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя. Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта.
към текста >>

А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците.
Този въпрос седи открит за следващото поколение. 10. Ние приехме, че тези песни дадени чрез Цветана Табакова са от Учителя и след като ги прегледа Мария Тодорова основно, видя и се убеди, че са на Учителя. Но при корекцията на нотния текст правото си запази лично Цветана и това условие ние приехме, но при печата осъществен на скрито място нямахме възможност да прегледаме коректурите/ Някои малки грешки се допуснаха, които при следващото издание могат да се поправят. След излизането на песнарката Цветана не бе доволна, че сме махнали онези заглавия, в които бе отбелязано, че.всяка песен от Учителя е дадена чрез нея и Кръстю Христов. Тя използва случая, че бяха допуснати малки грешки и надигна вой срещу Мария. А зад нея стоеше Кръстю Христов и дърпаше конците. Той изигра една много лоша роля и понеже беше пакостлив дух се намеси и отклони Цветана в съвсем друга посока. Тя беше талантлива артистка и й предстоеше бляскава кариера. Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера.
към текста >>

А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава.
Когато комунистите дойдоха на власт и Тодор Павлов като идеолог на комунистите в България заемаше голям пост и понеже бяха близки с Цветана, бе й предложил тя да оглави Народната опера, да завежда репертоарния план и да отговаря за професионалната програма на Операта. Но под влиянието на Кръстю Христо тя отказа, дори при една нейна прищявка тя напусна операта и не се яви вече в нея, макар че шест месеца я водеха на заплата. Тя скъса с операта и скъса със своята кариера. Остана на Изгрева без заплата и без препитание. Накрая остана и без пенсия. А Кръстю Христов по това време не работеше, ходеше и просеше пари от тук и там, за да се препитава. Недостойна история за описване, но трябва да се каже, за да се знае кой провали Цветана Табакова и кой внуши да не даде и другите песни на Учителя. Според Учителя в Школата има един закон, а той е следния: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева няма да остане ненаказано." Ние проверихме това. А останалото вие ще проверите. А Тодор Павлов бе председател на БАН десетки години. Накрая искам да кажа, че другите песни в песнарката бяха прегледани много старателно и грижливо и може някоя незначителна грешка да е допусната било в темпото, било в тактовото разпределение.
към текста >>

38. 122. МУЗИКАНТИ И МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ. БРАТСКИ ПЕСНИ

София, 21 юли 1925 г. За разпит на свидетели.

Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г.
Други песни са пък песни, чийто текст е даден от Учителя и по Негова идея някой брат е направил мелодията като Учителят е дал някой мотив. Следващите песни са по текст и мелодия от братя, но са приети от Учителя да се пеят като Братски песни. Такъв пример е със сестра Люба Радославова, която веднъж на Бивака на Витоша изпя една своя песен пред Учителя. „О, Учителю Благати", стр. 50 от песнарката. Било е на една екскурзия на Витоша, ден четвъртък срещу Възкресение Христово около 27.V.1921 г. когато пред 145 души Люба Радославова излиза от храстите на Бивака и запяла пред Учителя песента: „О, Учителя благати". Всички омаяни слушали. Когато стигнала до третия куплет на текста от песента, там където се казва: „Ти утеха ни донесе, мой Учителю, поклон", тя се поклонила на Учителя като Го гледала така миловидно и където мелодия, думи, жест и изпятата песен са действали зашеметяващо. Тя продължила песента, след което се поклонила и отново се скрила в храстите. Била е незабравима сцена.
към текста >>

В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик".
Това е една изключително мелодична мелодия с още по-изключителен и поетичен текст. Тук има един такъв куплет: „И в дни на изпитания ти бъди ми канара, тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." Не зная как я изпълняваха и какво влагаха точно в думите „И за Тебе ще умра", но при едно изпълнение Учителят обърнал внимание, че може да се промени и да бъде „и за Тебе ще пея". При друг един случай бе казал, че може да се промени така „и за тебе ще работя". Минаха години и този куплет вече се пееше по три начина. Дойде ред и Учителят разреши този въпрос. В една беседа Той каза: „Ако ученикът не може да жертва живота си за делото на своя Учител това означава, че или Учителят не е Учител или че той не е ученик". По-късно ние разбрахме, че трябва да се пее така както бе напечатана в първоначалния текст, т. е. „и за Тебе ще умра". И днес така я пеем. Имаше случаи Учителят даде мотив, вземат го наши музиканти или го разширят или го разработят, а някои поети после сложат думи. Тази песен се изпълнява пред Учителя.
към текста >>

Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика.
Всяка песен си има дух и настроение. И отначало тя имаше успех, защото обичаше творчеството на Учителя и го търсеше в Словото Му, в музиката Му и в самият Му живот. Всичко което постигнеше споделяше с Него. Той или ще допълни нещо или ще коригира, така че нейните хармонизации бяха най-близки и най-верни на духа на творчеството на Учителя. Всичко беше сверявано с Него. Тя искаше да се запази тази музика и затова поддържаше с Него постоянен и редовен контакт, задаваше въпроси за Неговата музика и за пътя на ученика. Общо изпълнение на песните на Учителя. В първите години Братството имаше хор от 50 човека все млади хора. Този хор се ръководеше от Симеон Симеонов. Това не му беше професията, но работеше с музиката на Учителя. Този хор изпълняваше доста песни при братски вечери и при тържества.
към текста >>

Давани са на Добри Христов, който е известен музикант.
Учителят държеше общото пеене да бъде едногласно, а не на няколко гласа. При едногласното пеене не се допускат ефекти от хармонизацията, които изменяха песента. Учителят държеше в салона всички да пеят на един глас'. Хармонизация на песни от музиканти. Такива опити да се дадат песни на Учителя на известни музиканти, за да ги хармонизират за хор са правени. Давани са на Добри Христов, който е известен музикант. Но при изпълнението се оказа, че не бе сполучлива хармонизацията. Виждаше се, че външни музиканти са ги правили по общата теория на музиката. Но в творчеството има един друг елемент, който ако не присъствува не е спазен духа на песента. Учителят не беше доволен от тези разработки, академично да се правят и не препоръча повече да се дават на външни музиканти. Асен Арнаудов също хармонизира някои песни на Учителя.
към текста >>

Той е вътрешен път за ученика от Школата.
Е, трябва да избирате: или от извора ще пиете или от локвата." След тая моя забележка те станаха и си тръгнаха. Тези две певици се провалиха и като певици, там където отидоха да работят, а се провалиха и като певици, които можеха да изпълняват песните на Учителя. Защо се провалиха? Защото Духът на Заблуждението бе ги отклонил от пътя на Школата. А Словото и музиката на Учителя очертават истинския път на Школата. Той е вътрешен път за ученика от Школата. Той е недосегаем за скверни ръце. В София имаше много музиканти, които бяха музиканти по титла, но не и по дух. Никой от тях не можа да оцени музиката на Учителя. Това трябва да се знае и помни. Идвали са на Изгрева и Сашо Попов и други, но те не можаха да оценят музиката на Учителя.
към текста >>

39. 159. ПРОТОКОЛ

Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов от Варна. 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител, показвам: Моето Учение е основано на три главни принципи: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия три принципа произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братството и взаимопомощ за общото благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи Великите Истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение, както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавен строй може да се изправи чрез самоусъвършенстване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на Небесата е съвършен". Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

40. 71. ДАФИНКА ВЪРВИ СТЪПКА ПО СТЪПКА КАТО БУБУЛЕЧКА

И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня.
Срещаха се и обикновени лица. Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка.
към текста >>

Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си.
Но в присъствието на аурата на Учителя тук всичко разцъфтяваше в най-хубави краски. Бяха красиви, със светящи лица. Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова.
към текста >>

Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове.
Но ведно с това започнаха да растат и избуяват бурените в Божията нива и имаше възможност да се задушат житните класове. Тези плевели и бурени възрастнаха много и задушаваха житото. И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи.
към текста >>

Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка.
И тук на Изгрева бе приложен Христовия закон, че накрая на века след жътвата господарят ще отдели житото от плевелите, които ще ги хвърли в огъня. Но понеже тук бе Школа всичко бе в движение, то Учителят даваше възможност на всеки ученик сам да изкорени бурените от себе си. Знанието за това се намираше в Словото Му. Ако можеше и ако желаеше ученикът можеше да се справи със старото наследство останало от миналите векове. Имахме знание, имахме методи и трябваше само да се работи със Словото на Учителя. Идеалът на ученика беше - светъл ум, чисто сърце и правилна постъпка. Имаше една сестра Дафинка Доганова. Беше много красива - японски тип. Откъде се бяха сложили тези черти в нея не зная, но беше привлекателна за всички младежи. Имаше и един брат Константин Константинов, живееше на ул. „Оборище" 13,баща му беше учител, а той се записа в университета да следва математика.
към текста >>

41. 95. СТЕНОГРАФКАТА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА И СЪЩЕСТВЕНИТЕ НЕЩА ОТ ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ

А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух.
А един път както се бяхме събрали около Него, обърна се към Савка Керемидчиева и каза: „Добра, направи това! " Сестрите като чуха това веднага Го поправиха: „Учителю, това е Савка, а не Добра." А Той се усмихна лекичко и каза: „Рекох, това е Добра! " Ние се спогледахме и замълчахме. Някои от нас имаха знанията, а други имаха опитности как стават тези неща. Вероятно Учителят бе допуснал в някои моменти или в един отрязък от време заминалата Му майка да влезе в тялото на Савка, за да може същата тази Добра да се възползва вече за своето духовно усъвършенстване от близостта на Савка, която бе единствено допускана толкова близко до Учителя. А в тялото на нейния рожден син Петър беше вече Божествения Дух и Христовия Дух. Това бе Мировият Учител, който бе пред нас. Ето, това е една случка и се отнася към големите мистерии на Всемировия Учител. Когато издадохме книгата „УЧИТЕЛЯТ" бяхме критикувани от възрастните приятели и особено от Тодор Стоименов, че много малко сме дали за личността на Учителя. Но ние целенасочено не дадохме този материал, понеже не искахме да подчертаваме личността, а да обрисуваме духовният Му образ. Имахме поводи за това.
към текста >>

Същественото за ученика е изучаването на Словото на Учителя и неговото приложение.
Тази вечер ние разговаряхме, а Учителят стоеше пред нас и не взе отношение към целият ни разговор. Мълчеше през цялото време. А това много рядко се случваше. Защо се случи ли? Защото това за Него бяха несъществени разговори и несъществени неща. Същественото за ученика е изучаването на Словото на Учителя и неговото приложение.
към текста >>

42. 13. МИХАИЛ ИВАНОВ

По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си".
Може техните мисли да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях. Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него. А сега вижте дейността му и ще видите къде той поставя себе си. Та той се обяви за Учителя на Бялото Братство. Та на кого да вярваме на думите на Учителя, които чухме с ушите си и видяхме с очите си или на Михаил когото познаваме от едно време какво представляваше тук и знаехме на кого служеше. При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега.
към текста >>

При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега.
По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си". Това, Учителят каза за него. А сега вижте дейността му и ще видите къде той поставя себе си. Та той се обяви за Учителя на Бялото Братство. Та на кого да вярваме на думите на Учителя, които чухме с ушите си и видяхме с очите си или на Михаил когото познаваме от едно време какво представляваше тук и знаехме на кого служеше. При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега. И двамата не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят." Учителят не ни дава готови вярвания. Той ни учи да мислим. Той ни отваря очите да гледаме. Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил.
към текста >>

43. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ

МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в скръб!
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в скръб! " 1. В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител.
към текста >>

Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога!
Ние държим за Божественият ред и порядък и Него подържаме. Помни думите на Учителя на планината Витоша, над Рударци, при хижа „Еделвайс", при последната ни екскурзия: „България - пълен неутралитет! " Тези думи означават: „България, с Бога! " Ние следваме завета Му! Не сме безучастни зрители, но работници за Божествения ред и порядък. Ученикът се моли тъй: „Да се изпълни Твоят Божествен план за делото Ти и ние да бъдем Твои работници всякога! " 27. Ние сме Братство. Ние сме Идея - вечна, безгранична, свободна. Можем да създадем организации, но те не са най-същественото. Те са само дре- 273 20.
към текста >>

Ученикът може да мине през всички положения.
Много пъти трябва да мине човек през смъртта, за да изчезне страха. „Любете враговете си! " „Молете се за онези, които ви гонят! " Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани.
към текста >>

Където и да бъде, той е ученик.
„Любете враговете си! " „Молете се за онези, които ви гонят! " Ето нещо, което материалистите не могат да разберат. Тези противоречия се примиряват само в живота на Цялото. 38. Ученикът може да мине през всички положения. Където и да бъде, той е ученик. А Любовта устоява на всички условия. Изпитанията ще укрепят и пречистят Братството. 39. Историческата необходимост, която извика вас - комунистите, е извикала и нас към съществуване. Ако и да сме малко, ние сме Сила на Великия Живот, никой не може да ни отстрани и ние ще извършим работата за която сме призовани. Днес големите братя продадоха малкия брат, както синовете на Якова продадоха малкият си брат на египетските търговци.
към текста >>

Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63.
Това, че ни гонят комунистите не може да бъде за лична неприязън към тях. И те и ние сме сили на Великия Живот и вършим своята работа. Когато дойде нашето време, ще донесе добрите условия за работа. А то иде по неизменни закони на Живота за Цялото. В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен. С какво достойнство устояваше той правото си да живее и мисли както разбира. Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата.
към текста >>

Ученикът благодари за страданията. 69.
Страданията са път към Бога. Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията". В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право.
към текста >>

Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира.
Учителят казва: „Един ден човек ще благославя страданията". В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70.
към текста >>

Това е най-краткият израз на Христовото Учение.
Какви ли не окови не е изковало злото за човешките души. Напразно. Всички организации създадени от човеците са окови. И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи.
към текста >>

Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение.
И всички те ще паднат. „Като ги докосна ангелът Господен". 81. „Отец ми работи и аз работя". Това е най-краткият израз на Христовото Учение. Христос не създаде черкви, обряди, догми, не учреди епархии -хората ги създадоха. Целият този мъртъв баласт няма нищо общо с живото Христово Учение. Ние отхвърляме тези форми на лъжата. И затова бяхме гонени в миналото и днес сме гонени от същите сили. 82. Злото се е опитвало и се опитва да окове Учението на Христа във форми, да го затвори в черупки, да го вгнети в калъпи, да го изопачи. Напразно, то остава път за онези, които Бог е повикал. „Никой не може да дойде при мен ако Отец ми не Го е изпратил".
към текста >>

Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи.
Великият морален закон, който живее във всички ни ще го съди. Такъв е урокът на историята. А вие вършете своята работа където сте. Никакво сътрудничество с предателите, оставете ги сами. Мълчете и работете, никакви спорове, никакви разисквания, никакво съвещание с тях. Мълчанието е достойният отговор на ученика в такива случаи. Ако е за условия, Учителят е, който държи в ръката си всички условия. И когато дойде време, Той ще ги даде. Днес разумният, свят работи и ние работим с него. Това е един цялостен процес. В него ще намерят своето разрешение и всички въпроси, които ни вълнуват.
към текста >>

44. ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ

Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво?
Учителят е Любовта в любящите хора. Учителят е Силата в силните хора. Учителят е Смелост в смелите хора. Може ли Учителят да напусне човечеството? " 8. Изворът. Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво? " „Като при един извор, гдето си пием вода, радваме му се. Казвам, като ожаднея пак ще пия." 9. Къде е Учителят? „Туй, което хващаш е проявеното. Туй, което мислиш, то е туй, което е на път да се прояви.
към текста >>

Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12.
Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли. Цитирането не е израз на основните мисли. Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме. Смело вървим напред в първите редове". 13.
към текста >>

Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето.
От къде идва Учителят? „Вашите отношения към Мен са отношения към Бялото Братство. А отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Вие трябва да следвате или Мойсея, или Исуса, или Мене. Ние сме едно. Мойсеевото Учение е Божествено, както е Божествено и Христовото Учение и Моето. Онзи Христос, Който беше в Исуса е същият Който е в Мене. Един е Духът. Едно от тия Учения в пълнотата Му трябва да изпълните точно. Аз бих желал да изпълните и трите. Според степента на искреността ви, ще бъде и благословението на Бога.
към текста >>

Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти.
Животът на Учителя. Учителят имаше безпогрешно чувство колко бързо трябва да се движи, за да Го следваме. Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме. 19. Победата.
към текста >>

Правило за ученика.
Той знаеше колко бързо трябва да иде напред, за да не се отдалечи много и загуби връзката Си с онзи, който Го следва. Той беше съвършен педагог. Той слизаше до уровена на всеки човек, поеме го и постепенно го извежда в по-висок свят. Виждал съм Го при различни случаи как говори на селяни, на религиозния човек, на безверника, на ученика на свободната мисъл, на социалисти, комунисти или идеалисти. Той намираше във всякого нещо, от там ще го поеме и ще го изведе горе на видело. 18. Правило за ученика. В последните дни на Учителя, Той е долу в стаята Си, а край Него са приятелите, които се чудят как да Му помогнат, защото в това време вече Той е сериозно болен. Сяда на стола и казва: „Доброто поощрявайте, Злото ограничавайте." След малко добавил: „Извикайте Марийка и Борис." Ние бяхме с Мария Тодорова на екскурзия на планината, намериха ни, съобщиха ни и ние дойдохме. 19. Победата. Учителят е на легло, а Мария Тодорова се опитва с нейните грижи около Него да Му помогне. Той се изправя и казва: „Ние ще победим.
към текста >>

45. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

Заветът на Учителя към ученика.
Едва стига за тях. Затова те крият знанието си. Западните окултисти и философи и те нямат нищо в торбата. Божественото Учение носи всичкото богатство. То прави извор във всеки човек." 6. Заветът на Учителя към ученика. „Люби. Учи. Мълчи. Прощавай и пътя си продължавай. (Дадено от Учителя на Георги Куртев от Айтос). 7. Светлината на Словото. „Не можете да се оплачете.
към текста >>

Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси.
Важно е да пие човек от Вечния Извор. Които пият от Него, те са едно. През всичкото време, където и да се намират те са едно. Които черпят от Вечния Извор на всекиго могат да помогнат. 9. Чистотата. Най-голямата грижа на апостол Павел е била да запази чистотата на Христовото Учение и да не допусне примеси. Като се дойде до Главата на Извора, на най-дълбоката Му част, първата задача е да се запази Извора от примесите и повърхностните води. Това нещо го проверих и практически. Преди години ме извикаха в село Тополица да каптирам извор - древен от далечните времена и да направя чешма. Най-трудната част бе да се запази извора чист след като го открихме. Направихме чешма за чудо и приказ.
към текста >>

Ние сме ученици на Пътя, Пътят на ученика. 11.
Естествено с тези сили ще се срещнем и ще имаме да разрешаваме много задачи. Това противодействие е необходимо, то е полезно за нашето укрепване. Ние нямаме за цел да събираме тълпите, да създаваме масови явления. Бялото Братство търси своите ученици. Ние нямаме нужда от тълпи, за такива има други хора. Ние сме ученици на Пътя, Пътят на ученика. 11. Готови вярвания. В Бялото Братство готови вярвания не се дават. Такива реквизити има в разните вери, църкви и религии. В Учението на Бялото Братство човек се учи да мисли и да създава мироглед. Това е истинската работа.
към текста >>

46. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова.
Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева. ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин: 1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с.
към текста >>

Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв.
парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо. 4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено. МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт.
към текста >>

А времето на ученика от Школата на Учителя е в Словото Му.
всичко е разрушено. Честито българи! Живейте вечно! Бяхте във времето на разрушението. Но времето на съзиданието е на други българи, които ще дойдат. А времето на ученика от Школата на Учителя е в Словото Му. Затова то е вечно и безпределно и обхваща цялата Вселена. Амин!
към текста >>

47. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г.
12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник.
към текста >>

Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м.
и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя.
към текста >>

Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем.
бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти. И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо?
към текста >>

Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник.
София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г. Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето. Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават тяхни изпълнители? Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване. Вече има дело и предстои решението на съда.
към текста >>

Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях.
Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване. Вече има дело и предстои решението на съда. Как може да се защити мястото на Учителя? Днес по някаква случайюност притежаваме оригиналните декларация (контър-летер) на собствениците на нотариални актове от 1949 г., че те не са собственици на местата на Изгрева. Притежаваме и декларация подписана от д-р Иван Жеков, за неговата 1/3 идеална част, че тя е купена с братски средства. Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г. Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г.
към текста >>

Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе.
Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г. Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа.
към текста >>

В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов.
Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации. Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа. Единствената възможност за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент. Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г.
към текста >>

48. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт.
Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители.
към текста >>

Той е: „Със Слово и музика от Учителя БЕИНСА ДУНО по земята българска." Словото и музиката на Учителя са живот и път на ученика!
Как е било, какво е станало и какво ще бъде. За онези, които желаят да се възползуват от идеята да се работи със Слово и Музика ще имат моето съдействие и помощта на всички музиканти от времето на Школата, които са в Невидимия свят. Които не желаят, ще останат с пожелание за добро здраве и дълъг живот на земята. А на онези, които ще работят пожелавам да се качат на музикалните сцени по градовете в страната. Нашият път е един. Той е: „Със Слово и музика от Учителя БЕИНСА ДУНО по земята българска." Словото и музиката на Учителя са живот и път на ученика! Този е пътят на учениците от Школата на Учителя. Амин!
към текста >>

49. 114. ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981)

Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им.
В Школата на Учителя идват само ученици, които са определени. За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина. Той беше жив пример и образец на пророк от времето на Стария завет. Служеше на пророческия Дух в себе си за доброто на другите. Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа. Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им. Той бе определен да бъде ученик на Учителя. Но той закъсня и не дойде при Учителя, макар че Той го чакаше цели 22 години. Дойде, но много късно! След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ. Четеше беседите на Учителя, но беше се разминал с Учителя и с времето, което бе определено в Школата на Учителя.
към текста >>

Той бе определен да бъде ученик на Учителя.
За дядо Влайчо могат да се разкажат хиляди случки, които не са преувеличени, където се е сбъднало неговото пророчество, където са дали плод неговите съвети и е помогнал на мнозина. Той беше жив пример и образец на пророк от времето на Стария завет. Служеше на пророческия Дух в себе си за доброто на другите. Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа. Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им. Той бе определен да бъде ученик на Учителя. Но той закъсня и не дойде при Учителя, макар че Той го чакаше цели 22 години. Дойде, но много късно! След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ. Четеше беседите на Учителя, но беше се разминал с Учителя и с времето, което бе определено в Школата на Учителя. Затова внимавайте да не се разминете с времето, когато сте дошли между този народ, да се срещнете със Словото на Учителя.
към текста >>

След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ.
Той беше жив пример и образец на апостол от времето на Христа. Носеше Евангелието и с думите Христови отваряше вратите на едно знание, с което даваше помощ на страдащите и ги упътваше в живота им. Той бе определен да бъде ученик на Учителя. Но той закъсня и не дойде при Учителя, макар че Той го чакаше цели 22 години. Дойде, но много късно! След заминаването на Учителя той работи с Христовото Слово и Евангелието между този народ. Четеше беседите на Учителя, но беше се разминал с Учителя и с времето, което бе определено в Школата на Учителя. Затова внимавайте да не се разминете с времето, когато сте дошли между този народ, да се срещнете със Словото на Учителя. Разминете ли се, ще имате за поука живота на пророка дядо Влайчо. Vlaicho Jechev beshe yasnovidec, koito Petar Danov izpolzvashe i tova yasno triabva da se znae. Toi beshe istinski HRISTIANIN i si slujeshe samo s Bibliata.
към текста >>

50. СЪДЪРЖАНИЕ

Ученикът Аверуни 5.
Предговор Част 1. ПО НЕГОВИТЕ СТЪПКИ 1. И слънцето ни обича 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала – 22.VII.1940 г. 3. Минало, настояще, бъдеще 4. Ученикът Аверуни 5. Банята – с. 67 6. Лодката – с. 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера 8.
към текста >>

Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни 20.
Лепта за Господа 15. Голямата заблуда 16. Кошница пълна с кайсии 17. Истинският паметник 18. Не коригирай и не възпирай Божественото 19. Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни 20. Старият брат 21. Тереза Керемидчиева 22. Как да се играе Паневритмията 23. Братски песни за Учителя 24. Стопанката на Бивака 25.
към текста >>

Кръстю Христов 39.
Ганка Парлапанова 34. Кучето 35. Другото куче 36. Помен за сестра Динова 37. Михаил Иванов 38. Кръстю Христов 39. Молитва за дъжд 40. Закон за изобилието 41. Ученички на Изгрева 42. На разпятие заради Христа 43. Кръстницата 44.
към текста >>

Тесният път на ученика 28.
Голямото знание 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието 24. Пред прага на мъдростта 25. Змията ментора 26. Погледът на мъдреца 27. Тесният път на ученика 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието 29. Светлият салон на Изгрева 30. Пътят на Истината – великото посвещение 31. Няколко бележки 32. Синът на Учителя 33.
към текста >>

51. І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА

Галилей Величков

Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой.
Но ето, че към 1 часа Той запали фенерчето и запита в полуглас будния до Него Неделчо: „Колко е часът? Преди бе 12, а сега пак 12?! " Неделчо проверява своя часовник и Му нашепва: „Часът е 1, спрял е Вашият часовник"! Успокоен от отговорът, Неделчо наново заспива, а УЧИТЕЛЯ се изправи и погледна звездната нощ, направи едно движение за поздрав и проговори шепнешком на непознат и неизвестен език. Дочувах отделни фрази с интересно звукосъчетание на гласни и съгласни - за мен неразбираеми, но вероятно разбираеми за Този, с Когото УЧИТЕЛЯТ разговаряше. Подобно на неверния Тома от Христовите дни, вгледах се в стаята за нечие посещение, обаче нямаше никой. Всички спяха, а разговорът продължаваше не повече от 15-20 минути, след което само вдигнатата ръка за поздрав бе неоспоримо доказателство, че „срещата" е приключена. УЧИТЕЛЯТ след това посегна към одеалото и се загърна за почивка. Незабравима и паметна сцена на общуване на УЧИТЕЛЯ с незрими за нас същества! Не след дълго, приблизително към 2 часа, фенерчето пак светна и към Неделчо бе поставен пак въпроса за часа: „Моят е все 12 часа! " Неделчо в просъницата си пак отговори: „Спрял е, защото не сте Го навили"!
към текста >>

За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота! За обща изненада на всички гостуващи този ден на върха, долетя до нас крайно печална новина, съобщена по телефона от Юндола до наблюдателницата, за смъртта на нашия любим приятел и ученик на УЧИТЕЛЯ Георги Радев. Телефонният разговор бе предаден на нашата група. УЧИТЕЛЯТ, изправен, с просълзени очи, ни покани за обща молитва, известна в школата ни като тайна молитва, след което произнесохме гласно формулата: „Мир и светлина на душата на Георги Радев! " Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха.
към текста >>

Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив. Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>

52. ІІ.25. ПЛАНЪТ НА НЕБЕТО Е ТАКЪВ

Галилей Величков

Позволих си да споделя известни материали на видни богослови, които идеализираха образите на Христовите ученици.
Така разговорите с Него за нас бяха благовремие... Той посяваше някои от особените семена на познанието. Веднъж УЧИТЕЛЯТ вдигна завесата на времето. Беше привечер. Белият салон на Изгрева ни приюти на разговор. Той беше между нас. Позволих си да споделя известни материали на видни богослови, които идеализираха образите на Христовите ученици. Това не бе чуждо за нас. В евангелските разкази и посланията, образите на учениците са твърде одухотворени. Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери.
към текста >>

- Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало?
В евангелските разкази и посланията, образите на учениците са твърде одухотворени. Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани.
към текста >>

Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго.
Те се открояват като пламенни и вдъхновени вестители на Словото на Христа. Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо.
към текста >>

Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа.
Те виждаха, чуваха и имаха власт над духове. Казах, че и аз ценя високо тези характери. - Действително учениците на Христа са най-светлите образи на времето - отговори УЧИТЕЛЯ. - Но, мислите ли, че оттогава до днес съзнанието на ученика не се е развивало? Отговарям Ви - в сравнение със съзнанието на Христовите ученици, вашите съзнания са много по-развити. Друго. Външно Вие не наподобявате учениците на Христовата школа. Но това не е необходимо. Епохата по времето на Христа е дала отражение върху образите им, бита им. С изключение на Павла и Лука, които са имали образование, останалите са били необразовани. Без четмо. Без писмо, в настоящ смисъл на тези думи.
към текста >>

Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение.
Един по един, те целуват Неговата десница. Свещено целувание! Душите благоговеят! Единство и хармония. Великото и малкото бяха в едно. Ръката Господня и ръката на ученика се сливаха в тайнството на великото посвещение. Слънчева страница на Божествената Любов! Последният акорд на песента отзвуча. Той проговори: - Ако това би било открито на човечеството, ако биха знаели за тържеството на Божествения Дух, Който се изявява на седмострунната арфа - тези езера, целият циркус и платото на Бъбрека не биха могли да приютят големите множества!... Но, тогава не би могло да се работи, както сега... а и Вие не бихте били тъй близо до мен. Планът на небето е такъв.
към текста >>

53. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение.
И той успя. Овладя науката, но остана верен на духовното прозрение. Спиралата на познанието повдигна духът му на по-високо стъпало. Съзря по-висок идеал - словото и живота на ХРИСТА. Възлюби този идеал и посвети живота си на него. Той се опита да проникне в скрития смисъл и символика на Христовото учение. Чужд на теологията, Щайнер се докосна до езотерията и назова учението си - антропософия. Европа не познава по-добър специалист по езотеричните проблеми. Неговите ученици и последователи продължават ревностно да изучават изнесените лекции. Странно повторение на две съдби! Питагоровата школа бе отречена и опожарена.
към текста >>

Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Няма съзнание, което да понася без вълнение минало, преживяно в неудачи, падения, грешки, опетнили съзнанието. УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
към текста >>

Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
към текста >>

Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик.
Той търси УЧИТЕЛЯ. УЧИТЕЛЯТ търси него. Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание. Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел.
Заедно работят. Заедно се подвизават. Заедно откриват нови хоризонти на духовното познание. Учител и ученик изписват светли страници, паметни за пътя на ученика, път на единство между Учител и ученик. За Пеню Киров УЧИТЕЛЯ не е само духовен наставник, но любим брат и сърдечен приятел. Не случайно Духът Христов за първи път, след издъхването на кръста, се вселява в Йосиф Ариматейски - богата и светла душа на древния Израел. Не случайно, Пеню Киров идва при УЧИТЕЛЯ, подава Му ръка и тръгват да работят за Бога, за ближния, за духовна пробуда, за просветление, за нов живот, обилен от даровете на Духа. Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо.
Само пробудената душа работи, само тя работи. Само тя разбира УЧИТЕЛЯ. Само тя приема словото като реалност и път. Пеню Киров бе един от любимите ученици и работници на УЧИТЕЛЯ. Известно е още едно прераждане с богата историческа основа. Бележитият ученик на Кирил и Методий - славянските просветители, Климент Охридски, идва като даровит детски писател и ученик на УЧИТЕЛЯ, това е Стоян Русев, наричан още Дядо Благо. Климент е ревностен и даровит следовник на двамата братя и утвърждава тяхното просветно дело. С богата и прозорлива мисъл, поетичен език и добро перо той възвисява глас, приканва следовници, поучава ги на Кирилова мъдрост и знание, и става център на просвещение и добродетели. Изгражда школа. Повежда последователи. Пробужда духът на славяните.
към текста >>

През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си.
Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия. Паметниците представляват фокус на мислите на всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е на физическото поле, или си е заминал. Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира. Бати Ради, верен и предан на УЧИТЕЛЯ, слиза при скулптора. Позира му. Излетият от метал паметник, издигнат на кръстовището - булевард Патриарх Евтимий и улица Граф Игнатиев, продължава да напомня за една голяма любов между две същества, подвизавали се заедно в далечното минало, успели наново да се срещнат. Прераждане с дълбоки следи.
към текста >>

54. 6.19. Край на първото действие

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов.
Но преди да пристъпим към това второ действие, ще направя едно малко встъпление към него. Всяка година, в старопрестолния град на българите -Велико Търново, ставаха нашите събори. Тези събори представляваха най-външния кръг на школите на Учителя. В околностите на този град имаше една малка вила, където над 1000 души от всички градове на България се стичаха - наши приятели, заедно с ръководителите на Братствата. Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г.
към текста >>

С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен.
Тук по много тържествен начин Учителят изнасяше своите беседи и най-вече, даваше методи за работа за през цялата година. На вилата в този град имаше действително двама актьори - единият беше Кръстю Христов, а другият - Михаил Иванов. Тези двама актьори представляваха до голяма степен следното: Кръстю - на площадното религиозно съзнание под знака на тщеславието, а другият - Михаил Иванов - символ на самосъзнанието на свещения егоизъм, облечен в тогата на окултната гордост. Първият представя Лемурийската раса, другият - Атланската раса. Аз трябваше да дойда в контакт с тези две съзнания. С първото съзнание - Кръстю Христов, вече бях се запознал още в София и даже той се беше доста сближил с мен. С втория - Михаил Иванов, се запознах точно през време на събора в 1924 г. по един странен начин. Една вечер той се приближи към мен и със своя тайнствен глас се опита да ми направи следното внушение: „Брат мой, виждал ли луната как свети -не чувстваш ли, че тя ни нашепва за едно наше съвместно прераждане някога в Египет, когато бяхме братя..." За мен този разговор прозвуча много странно и запитах Учителя, какво значат тези думи. Учителят, с една тънка ирония, ми каза следните думи: „Има много фантазии в света". Този кратък отговор ми даде критерий за отношението ми не само към Михаил, но и с Кръстю.
към текста >>

Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г.
Разнасяха се легенди в Бялото Братство, че те уж са преродените Кирил и Методий. Учителят, понеже не можеше да търпи лъжата, то в беседите през 1922 г. Той каза за тях, че навремето Кирил и Методий са били два гиганта, а тези тук са два бръмбара и не могат да се сравняват с тях. Туй нещо беше публично изнесено. Стенографите после махнаха имената им, но поместиха изказването на Учителя, за да се скрие личния елемент. Аз го изнасям, за да знаете, че това се отнася за Кръстю Христов и Михаил Иванов, и че написаното се отнася за тях от събора на 1922 г. на стр. 268, 269, 270-271, на 278-279, 307-322. От това време има един частен разговор на Учителя с трима възрастни приятели - Костадин Иларионов, Димитър Добрев и Лазар Котев. Учителят там се спира подробно за тях двамата. Ние не можем да отречем ролята на тъмната ложа, която играе в света.
към текста >>

Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г.
Духовната група, след като замина един от големите ми приятели Георги Марков, беше заменена с новата окултна и интелектуална група. Вещото око на Учителя не само бдеше, но и откриваше пътя на посвещението. Тези процеси, които ставаха около Него в различните малки ядра, служеха като подкваса за идейно - мистичното раздвижване на цялото общество около Учителя. Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта.
Новият екран, който се създаде чрез новата сформирована група от следващите страни на малкия и големия триъгълник, символ на интелектуалното съзнание - беше подготовка за едно важно посвещение на цялото братство. След разчистването на астралния свят от вековните религиозни заблуждения, суеверия, догми и ритуали, човечеството трябваше да дойде в топлите мистични извори, които го поставяха в досег с напредналите същества на подсъзнанието. Всички тези големи процеси на това важно посвещение на ученика с принципа на Любовта ние го разгледахме подробно в книгата „Новата култура в ерата на Водолея" в раздела „Учителят и Школата", която излезе под печат в Париж през 1963 г. Сега ще спрем специално нашето внимание върху интелектуалния екран, чрез който Учителят ще събори гордостта на змията, ще разгони всички мъгли в интелектуалния свят, произтичащи от неосведомеността и от разните лъжливи теории на лявото посвещение. С други думи, това ще рече - да се пречисти менталното тяло, което ще излезе из областта на свръхсъзнанието, където по пътя на смирението човешкият ум ще разбере великата архитектоника на Битието. Ученикът ще разбере, че едничкият източник на знания - това е високият връх на Мъдростта. При това второ посвещение ще се роди и човешкото съзнание, Синът на Мъдростта, който ще разкрие дълбоките закони, които направляват целокупния живот, животът на живата разумна природа.
към текста >>

55. 6.35. Mладежките събори

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Написа неща, които противоречат на онази чистота на Христовото Учение.
Но за великата мисия на Христос те не бяха още готови и не можаха да я оценят. Ледбитер е един от идеолозите на теософията. Той претендираше, че е голям ясновидец за миналото и бъдещето на света. Написа много книги. Той не можа да се освободи от идеологията, защото беше епископ. Написа неща, които противоречат на онази чистота на Христовото Учение. Те си останаха черковници. Според Учителя Ледбитер е прероденият старозаветен пророк Амос, който навремето е бил овчар, и който сега си спомня за някои неща и работи с капиталите на миналото. Ето, претендираше, че е най-големият ясновидец, а с неговото ясновидство не можа да съзре и види, че Всемировият Учител е в България, че е роден, и че крачи по земята българска. Георги Драганов е от Ямбол. Следваше право.
към текста >>

58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик.
Над тази граница те забравят честността и се продават." Ето, това означава цената на чуждия капитал, което е резултат на чужд труд и на друго поколение. Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог.
към текста >>

Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот.
Кирил Паскалев. „Основни въпроси на ученичеството". (III Млад. събор, стр. 58) Той изнесе реферат като каза, че в съзнанието на всекиго от нас лежи по един образ на идеалния ученик. Ученикът се учи от Словото на Учителя и мястото, където той прилага своите познания, е неговият собствен живот. Там е неговата вътрешна Школа. Паскалев представяше важен обект за наблюдение. Беше много скромен, възнисък, мълчалив, винаги внимателен. Следваше медицина и после стана гинеколог. Професия, която не съответстваше на онова, което изучаваше в окултната Школа на Учителя.
към текста >>

„Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр.
А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков. „Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини.
към текста >>

37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен.
Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков. „Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата.
към текста >>

И че идеалът на ученика е идеал на природата.
Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков. „Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти.
към текста >>

Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата.
37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен. И че идеалът на ученика е идеал на природата. Минаха много, много години. И той успя да реализира тези неща. Той завърши естествени науки и стана професор по зоология, и накрая стана директор на зоологическите градини. Написа една книга „Любовта в природата", с която реализира мисълта си от реферата, че идеалът на ученика е идеал на природата. Имаше много характерни черти. По природа беше мълчалив, крайно наблюдателен, един тип, който ми напомняше, че носи чертите на втората култура на бялата раса („Зороастър") - персийската култура. Беше отначало в комуната в село Ачларе. Представляваше крайно скрит човек, но после се издигна и стана професор по зоология. Заслужава внимание, че беше крайно разумен, крайно тактичен, много критичен и същевременно имаше научен поглед върху нещата.
към текста >>

56. 6.70. МИХАИЛ ИВАНОВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов".
Като каза това нещо, ме отблъсна и се махнах. Този човек ми беше непознат. Каква е тази трансформация с него? " Говори се, че Учителят го е подготвял с астрология и го е карал да учи френски. За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт.
към текста >>

Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж.
За мен е важно доколко този актьор играе на сцената и какъв ще бъде краят. В едно от първите си експозета, които бе изпратил в София бе писал така: „Аз не съм учител, аз съм ученик на Петър Дънов". А десет години след това се обяви за учител. Има публикувани от него материали, че до 27.ХII.1944 г. Учител на Бялото Братство е Петър Дънов, а след тази дата е неговата особа, заела този пост на Миров Учител. Навремето, когато заминаха братя Янкови, единият цигулар, другият пианист за Париж, то неговият приятел Кръстю Христов си въобразяваше, че той, Михаил, ще го извика там, и че двамата ще работят в Париж. На онзи конгрес на Маха Чохан братя Янкови изнесли концерт. Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове.
към текста >>

Михаил, когато е бил ученик в гимназията, е страдал от това.
Един ден Той Михаил им казал така: „Ще четете моите беседи. Беседите на Учителя са предназначени за една по-посредствена среда и особено във Франция те не могат да се разберат. Французите не могат да намерят в тях никаква стойност." Братя Янкови се възмутиха и се отдалечиха от него. В окултизма това се нарича хиперестезия, когато взимат надмощие известни центрове в човешката глава, то тези центрове стават като паразити и крадат енергията на другите центрове. Тогава човек си въобразява това, което не е. Михаил, когато е бил ученик в гимназията, е страдал от това. Имаше един случай с една жена, която е имала кандило и от двете страни е имало два портрета: един на Учителя по-голям и един по-малък на Михаил. Жената пали кандилото от време на време и се моли на двете икони. Един ден Михаил влиза при нея: „Махнете този портрет на стария учител, а оставете портрета само на новия учител." И Михаил си посочва с жезъла гърдите. Жената толкова се разочаровала от него, че сваля и двата портрета - и на Учителя, и неговия. Тези прояви нямат нищо общо с Учението на Учителя.
към текста >>

57. 7.18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше.
Тя ми показа няколко писма дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е.
към текста >>

Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика.
Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител.
към текста >>

че вече е станал Христов служител.
Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е. че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него.
към текста >>

Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена.
При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
към текста >>

Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше.
Тя ми показа няколко писма, дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т.
към текста >>

Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика.
Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител.
към текста >>

е., че вече е станал Христов служител.
Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него.
към текста >>

Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец.
Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала, то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго.
към текста >>

Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец.
На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които ги бе запазила като талисман още от 1945 г.
към текста >>

58. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици.
Има и друго нещо, което Вие не знаете. Преди делото се води следствие и там са протоколирани разпитите на свидетелите. Доколкото съм запознат има такъв запазен протокол и за разпита на Петър Димков и на Милка Периклиева и нещата са точно така както са описани. Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най-малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя.
към текста >>

Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най-малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно.
към текста >>

Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището".
Освен това доколкото съм очевидец в последните месеци сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат. И когато тя си замина Димитър Грива нареди да я донесат в домът, където той живее и да я положат там, за да покаже колко много уважава сестра си. Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този 1\/.том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7.
към текста >>

Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух.
" са дадени извадки от публикуваната книга на Учителя „Хио-Ели- мели Месаил" и е отбелязано от къде са взети тези скрижали. Защо отхвърляте скрижалите на Учителя и Космогонията, която съм ви написал? Прочетете и тогава ще видите, че това, което е написано е вярно. Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е описано в том I и том II на „Изгревът". Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено невежество, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духът Беинса Дуно. А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944-1994 г.). И то от мен. Запомнете това!
към текста >>

А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов.
А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя . А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или със неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението.
към текста >>

Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или със неговия провал.
В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя . А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или със неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението. И такива трябва да има.
към текста >>

59. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

Ученикът Аверуни - 63 5.
Съботната година - 47 II. Галилей Величков По неговите стъпки, част I 1. И слънцето ни обича - 52 2. Последната Паневритмия с Учителя на връх Мусала - 52 3. Минало, настояще, бъдеще - 61 4. Ученикът Аверуни - 63 5. Банята - 67 6. Лодката - 68 7. Един ден от летуването на Рилските езера - 72 8.Големият въпрос - 75 9. Елате с мен - 76 10. За празника - 78 11.
към текста >>

Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни - 325 20.
Лепта за Господа - 320 15. Голямата заблуда -320 16. Кошница пълна с кайсии - 321 17. Истинският паметник - 322 18. Не коригирай и не възпирай Божественото - 323 19. Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни - 325 20. Старият брат - 326 21. Тереза Керемидчиева - 327 22. Как да се играе Паневритмията - 332 23. Братски песни за Учителя - 333 24. Стопанката на Бивака - 334 25.
към текста >>

Кръстю Христов - 344 39.
Ганка Парлапанова - 341 34. Кучето - 342 35. Другото куче - 343 36. Помен за сестра Динова - 343 37. Михаил Иванов - 343 38. Кръстю Христов - 344 39. Молитва за дъжд - 345 40. Закон за изобилието - 346 41. Ученички на Изгрева - 346 42. На разпятие заради Христа - 347 43. Кръстницата - 350 44.
към текста >>

Тесният път на ученика - 421 28.
Голямото знание - 406 23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието - 407 24. Пред прага на мъдростта - 412 25. Змията ментора - 415 26. Погледът на мъдреца - 417 27. Тесният път на ученика - 421 28. Връзката между самосъзнанието и свръхсъзнанието - 422 29. Светлят салон на Изгрева - 424 30. Пътят на Истината - великото посвещение - 427 31. Няколко бележки - 429 32. Синът на Учителя - 430 33.
към текста >>

60. 18. ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше.
Тя ми показа няколко писма дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е., че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т.
към текста >>

Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика.
Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейният заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдействува й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е., че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител.
към текста >>

е., че вече е станал Христов служител.
Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е., че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите натрупали се от 45 години говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него.
към текста >>

Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена.
При една от нашите срещи, тя поиска от мен да заплатя за едно бъдещо издание, защото тя нямаше пари. Тя имаше социална пенсия и нямаше възможност да плаща за осветление, отопление, а за преживяване да не говорим. Тя се хранеше много оскъдно. Всички виждаха това и й носеха при посещенията си нещо за ядене. А тя можеше да има изключителна кариера, да има дом, голяма пенсия и да бъде материално добре обезпечена. Но нея я провали Кръстю Христов окончателно и тя навремето напусна операта и остана без препитание и без възможност да упражнява гласа си на оперната сцена. Тя не работеше десетки години и се прехранваха с Кръстю, като търсеха помощи от този и от онзи. А беше много сръчна, имаше умение за всичко и можеше в разстояние на 45 години да работи на всяко едно място, да получава заплата и да има пенсия. Ето поради кои причини тя търсеше в този момент пари, които аз не пожелах да извадя, защото имах друг план. Освен това вече беше настроена срещу мен и не исках да ме обвинят, че съм я излъгал, измамил и съм забогатял с публикацията на нейния материал. Веднъж, в малкото клубче, където се събират последователите на Учителя Дънов, Благовест Жеков ме представи на Георги Кръстев от Варна, който изяви желание да отпечата разговорите на Цветана с Учителя.
към текста >>

Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше.
Тя ми показа няколко писма, дошли от провинцията до нея, с които я убеждаваха да не работи с мен. Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т.
към текста >>

Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика.
Аз я убеждавах, че това са Сили, които искат да я провалят окончателно. Тя се съгласяваше с мен и така продължавахме да работим. Но това всичко се записваше и е документ за противодействията на тези лица. Има ги имената им и говора на Цветана Табакова. Следващите противодействия дойдоха от нейния заминал приятел Кръстю Христов, който вместо да й съдейства, й пречеше. Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител.
към текста >>

е., че вече е станал Христов служител.
Онзи Кръстю Христов, който с Михаил Иванов бяха лика и прилика. Аз й казах мнението на Учителя за него, че е от Черната Ложа. А тя го боготвореше и не произнасяше името Кръстю, а името Христо, т. е. че от Кръстю се е преобразило на Христо. Че е преминал през кръста и разпятието, че е минал през възкресението и се е преобразил на Христо, т. е., че вече е станал Христов служител. Разговорите протичаха на изключително високо ниво и понякога имаше цели обвинения от мен срещу нея и срещу Кръстю за тяхната дейност след 1945 г. Тя отговаряше, но накрая беше принудена да се съгласи с мен, защото фактите, натрупали се от 45 години, говореха друго. Няколко пъти сподели с мен: „Снощи идва брат Христо и ме душеше. Хвана ме с двете ръце и ме душеше. Много ме е страх от него.
към текста >>

Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец.
Аз не съм против това. Той и другите не знаят, че на всеки материал, който тя бе написала, то за него бе разказвала и обяснявала подробно. На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго.
към текста >>

Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец.
На никого тя не е разказвала тези неща и има опасност, ако се публикуват от някого, да се провали онова, което е сътворила. Ще ви дам най-невероятния пример. Около нея мнозина музиканти са я спохождали. Но тя не можа да има нито един ученик, на когото да предаде своя опит и да направи от този ученик един певец. Тя имаше Школа по пеене като труд и Школа на практически правила, чрез които да се сътвори един певец. Но тя не нам,ери този ученик и не направи такъв певец. Онези, които пристъпваха при нея не можеха да издържат повече от три посещения като ученици и я напускаха. Причините са много, да не говорим за тях. Ще говорим за нещо друго. А това е, че тя на никого не позволяваше да се доближи до нейния нотен материал. Освен това тя имаше няколко песни от Учителя, които ги бе запазила като талисман още от 1945 г.
към текста >>

61. ОТГОВОРЪТ НА „ОТВОРЕНО ПИСМО

Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици.
Има и друго нещо, което Вие не знаете. Преди делото се води следствие и там са протоколирани разпитите на свидетелите. Доколкото съм запознат има такъв запазен протокол и за разпита на Петър Димков и на Милка Периклиева и нещата са точно така както са описани. Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най- малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя.
към текста >>

Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества.
Лично дъщерята на Петър Димков, заедно с артистката Таня Дякова тръгнаха от къща на къща и от човек на човек да оповестяват, че написаното е лъжа и че ще бъда даден под съд. В разстояние на три месеца аз очаквах да получа призовка от съда. Но след това научих, че Лили Димкова в един хубав ден отворила беседа от Учителя и там намерила мисъл от Учителя, че ученикът не трябва да се съди със свои съученици. Това тя го приела като Божие откровение и след това на всеослушание бе заявила, че тя като последователка на Учителя Петър Дънов ще изпълни това, което той е казал. И така аз не бях даден под съд за неверни сведения. Така Лили Димкова в очите на всички се извиси като един изключителен ученик на Учителя с високи морални и етични качества. Да, г-жо Димкова, но това не е вярно, това е лъжа. Вие вероятно знаете, че по време на Школата на Учителя е имало най- малко десет последователи на Учителя, живеещи на Изгрева, които се съдеха в разстояние на десетки години въпреки неодобрението на Учителя. А вие проверихте при своите адвокати дали ще мога да бъда даден под съд и разбрахте, че не можете. Аз имам пълномощно от Борис Николов за издаване на опитностите му. А Вие много добре знаете, че това, което е описано е вярно.
към текста >>

Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището".
Освен това, доколкото съм очевидец в последните месеци сестри се грижеха за Катя Грива, а не рождения й брат. И когато тя си замина Димитър Грива нареди да я донесат в домът, където той живее и да я положат там, за да покаже колко много уважава сестра си. Но забележете, той я положи не в своя собствен дом, а в чужд дом, в който живееше, домът на втората му съпруга Мара Славова. Той не си скова нито барака на Изгрева, нито си построи дом, дори напусна втората си съпруга и отиде да живее на друго място под чужд покрив, без да плаща наем. А Катя Грива сама си разказваше опитностите и те бяха записани чрез устата на нейните духовни сестри. Тя беше ученик на Школата, но пътят на всеки ученик минава по тясната пътека и от едната страна е „Изгревът", а от другата страна минава „Тресавището". Следващите поколения трябва да знаят този факт. В този ІV том има една опитност разказана от Драга Михайлова под надслов „Кучето". Това е вярно. И други я знаят тази опитност. Тя трябва да се изнесе, за да знаят хората, че има „Духовен Изгрев", който се съгражда от Словото на Учителя Дънов, а има и „Тресавище" за деянията на человеците. 7.
към текста >>

Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух.
" са дадени извадки от публикуваната книга на Учителя „Хио-Ели- мели Месаил" и е отбелязано от къде са взети тези скрижали. Защо отхвърляте скрижалите на Учителя и Космогонията, която съм ви написал? Прочетете и тогава ще видите, че това, което е написано е вярно. Преди 2000 години дойде Синът в лицето на Исус, а сега е дошъл Бащата в лицето на Всемировия Учител. А кой е Исус и как се казва Неговото име в Невидимия свят ще си го намерите в Словото на Учителя. Трябва да научите също какво означава Божествения Дух, какво означава Христовия Дух и какво означава Господния Дух. Това нещо е описано в том I и том II на „Изгревът". Следващите поколения няма да ви се смеят за проявено невежество, но ще ви обвинят, че сте отхвърлили книгите на „Изгревът", където е поместено Истината за Духа Беинса Дуно. А това се изнася за първи път 50 години след заминаването от този свят на Учителя Дънов (1944 ÷ 1994 г.). И то от мен. Запомнете това!
към текста >>

А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов.
А не го съграждат човеците и то ония съчинители от „Отворено писмо". В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението.
към текста >>

Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал.
В поредицата на „Изгревът" е даден пътят на неговите последователи в Падение и Възход. Този път трябва да се познава, за да не се заблудят следващите поколения. И да го повторят по незнание. А иначе всеки сам е свободен да си избира пътя. А пътят на ученика е даден в Словото на Учителя Дънов. Там ще го намерите, а чрез опитностите, които аз съм изнесъл ще видите, че този път е постлан със страдания и мъчения, с мигове на Извисяване и мигове на Падение, с разрешаване задачите на ученика поел този път или с неговия провал. Това го има, защото са живи опитностите на последователите на Учителя. Всеки ще прочете и ще се определи кому да служи и на къде да върви: наляво или надясно, нагоре или надолу. А вие с „Отворено писмо" се определихте вече кому служите. Вие сте служители на Духът на Заблуждението. И такива трябва да има.
към текста >>

62. СЪДЪРЖАНИЕ

Десетте изпита на ученика 19.
Моралът на незакопчените копчета на роклята 14. Първите салони 15. Блажени нищите духом 16. Слънчевите лъчи в очите на Учителя 17. Човешките сълзи 18. Десетте изпита на ученика 19. И ний ще се откажем от тях 20. Поздравът 21. Как бе дадена беседата “Петимата братя” 22. Връзката с Учителя и с Бога 23. Младежките събори 24.
към текста >>

Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42.
С лейка за вода 37. Откриването на извора при Диана Бад 38. Със стомничка вода към първоизвора 39. Оградата пред чешмичката 40. Със стомничка вода до Бивака на Витоша 41. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42. Правият път на ученика 43. Вярата на простите и вярата на учените 44. Чрез Дух и Истина 45. Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47.
към текста >>

Правият път на ученика 43.
Откриването на извора при Диана Бад 38. Със стомничка вода към първоизвора 39. Оградата пред чешмичката 40. Със стомничка вода до Бивака на Витоша 41. Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа 42. Правият път на ученика 43. Вярата на простите и вярата на учените 44. Чрез Дух и Истина 45. Как да се изпълни Волята Божия 46. Малките величини, които управляват света 47. Школата и светската учителка 48.
към текста >>

Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57.
Видимата и Невидимата Школа 52. Да с озапти с юзда и камшик 53. Божието око 54. Посещение на Учителя в Малкият дом 55. Духовете на Лемурия 56. Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57. При нозете на Учителя 58. Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62.
към текста >>

Ученик на Христа 61.
Духовете на Лемурия 56. Изпитание на Учителя и изпитание на ученика 57. При нозете на Учителя 58. Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62. Атаки през деня и през нощта 63. Блаженствата на Христовия Дух 64. Вътрешната верига на учениците 65. Писмо до една приятелка 66.
към текста >>

Блаженствата на Христовия Дух 64.
Опущения и престъпления 59. Семейни истории 60. Ученик на Христа 61. Изпращам те в света 62. Атаки през деня и през нощта 63. Блаженствата на Христовия Дух 64. Вътрешната верига на учениците 65. Писмо до една приятелка 66. Безпогрешното мнение 67. Астрологически аспект от 15 000 години 68. Съжителството 69.
към текста >>

Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76.
Кой как целуваше десницата на Учителя 71. Как се охраняваше Девата 72. Гонения 73. Божествени състояния 74. Будност на съзнанието – на сън и на яве 75. Вътрешният изпит на ученика и на Учителя 76. Закърпване и чистене 77. Жълтият котарак 78. Божията Любов за човешката душа 79. Кучето Бианка и птичия свят 80. Букетът от цветя 81.
към текста >>

Пътят на ученика е стръмен и славен 124.
Плевелите и ангелската тръба 119. Свободата на брака 120. Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129.
към текста >>

Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126.
Семейството и Школата 121. Бракът 122. Човешката обич и Божията Любов 123. Пътят на ученика е стръмен и славен 124. Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131.
към текста >>

Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130.
Божественият огън 125. Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131. Послушанието на ученика – връзка с Бога 132. Ученици и служители на Бога 133. Форми и символи 134. Хищници 135.
към текста >>

Христовият Дух и връзката на Христа 131.
Вътрешната светлина у ученика е духовната светлина за пътя му 126. Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131. Послушанието на ученика – връзка с Бога 132. Ученици и служители на Бога 133. Форми и символи 134. Хищници 135. Съборите във Велико Търново 136.
към текста >>

Послушанието на ученика – връзка с Бога 132.
Заветът Господен 127. Сън, видение и истината за живота ми 128. Човешката съдба, човешката карма в пътя Господен 129. Непослушанието на ученика, човешката съдба и човешката карма 130. Христовият Дух и връзката на Христа 131. Послушанието на ученика – връзка с Бога 132. Ученици и служители на Бога 133. Форми и символи 134. Хищници 135. Съборите във Велико Търново 136. Белите братя на съборите в Търново 137.
към текста >>

Да защитиш правата си на ученик 175.
Отвличането на вниманието 170. Последната екскурзия на Учителя на 7-те Рилски езера 171. Латвийската група на гости в България 172. Разговор на Учителя с латвийците 173. Латвийска принцеса на муле 174. Да защитиш правата си на ученик 175. Николай Каллертс. Новото Учение 176. Писма от Латвия. Движението на Всемирното Братство 177. Едно предложение / Бележки на редакторана “Изгревът” 178.
към текста >>

Окултният ученик плаща в троен размер 223. Бертоли.
Георги Радев и последната беседа на Учителя за него 218. Георги Радев и новите дрешки 219. Георги Радев и дипломата 220. Георги Радев и отклонението 221. Мария Радева и ключът на мъдростта 222. Бертоли. Окултният ученик плаща в троен размер 223. Бертоли. Нападение по въздух 224. Бертоли и чешмата на Изгрева 225. Пиеса срещу Учителя Дънов, играна в “Модерния театър” – София 226. Отклонението в Школата 227. Савов – образ на имитаторът 228.
към текста >>

Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни.
Обуща за Паша 238. Незаменимата Паша 239. Салонът на Изгрева и Паша 240. Дъжд като изневиделица и гръм от ясно небе 241. Класът на добродетелите 242. Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни. Тереза Керемидчиева 243. Бъдещата добра карма и Божият дар 244. Ръководители на тщеславие 245. Недовършената работа на ученика 246. Ученикът Аверуни и свещените думи на Учителя за ученика 247.
към текста >>

Недовършената работа на ученика 246.
Класът на добродетелите 242. Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни. Тереза Керемидчиева 243. Бъдещата добра карма и Божият дар 244. Ръководители на тщеславие 245. Недовършената работа на ученика 246. Ученикът Аверуни и свещените думи на Учителя за ученика 247. Наряди за съборите 248. Идеи и предметно учение 249. Термосът на Савка 250. Търпимост 251.
към текста >>

Ученикът Аверуни и свещените думи на Учителя за ученика 247.
Стенографката Савка Керемидчиева и ученикът Аверуни. Тереза Керемидчиева 243. Бъдещата добра карма и Божият дар 244. Ръководители на тщеславие 245. Недовършената работа на ученика 246. Ученикът Аверуни и свещените думи на Учителя за ученика 247. Наряди за съборите 248. Идеи и предметно учение 249. Термосът на Савка 250. Търпимост 251. Мекици за Учителя 252.
към текста >>

Изпитът на ученика с бастуна на Учителя 256.
Търпимост 251. Мекици за Учителя 252. Първото място на най-нещастният човек 253. Божията търпимост 254. Бастунът на Учителя 255. Изпитът на ученика с бастуна на Учителя 256. Йерархията на трите ученички 257. Истината за Савка 258. Божията Правда 259. Мястото, което всеки си заслужаваше 260. Всемировият Учител и Божият план за всяка една душа 261.
към текста >>

Мястото на ученика 265.
Мястото, което всеки си заслужаваше 260. Всемировият Учител и Божият план за всяка една душа 261. Изкусителят 262. Вътрешната Школа на десетте ученички 263. Чистотата 264. Мястото на ученика 265. Незаменяемата 266. Туристическият нож на Цеко 267. Апартаментът на Цеко 268. Машата на Учителя 269. Котешки истории 270.
към текста >>

Красивите черти у ученика 277.
Мировата скръб на Учителя 272. Човешката скръб и мировата скръб на Учителя 273. Божията благодат и мировата привилегия 274. Кой какво обича в реалния и идеалния свят 275. Недостатъците 276. Красивите черти у ученика 277. Астрология и хиромантия 278. Американският колеж 279. Ще напишеш! 280. Пост 281. Разплащане на родовата карма 282.
към текста >>

63. 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА - МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.)

МАРИЯ ТОДОРОВА

Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година.
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 год.) 1. ЧАСТНАТА УЧЕНИЧКА Именувам се Мария Михайлова Тодорова и съм родена на 8 февруари 1898 година стар стил или на 21 февруари 1898 година нов стил в 7 часа без 1 минута сутринта. Баща ми се казваше Михаил Тодоров Попхристов и е роден в град Пирдоп през 1856 година. Баща ми е бил търговец, а дядо ми свещеник. Баща ми са го дали като послушник в черквата, той е бил старателен и по предложение на тамошния поп е бил посочен на екзарх Йосиф, който се е заинтересувал от него и го изпраща като стипендиант на Българската екзархия, за да се учи в Русия в Духовната академия в град Орел, както и много други българчета по онова време. Колко време е учил не зная, но след това се е записал и завършил славянска филология. Отказал се е от Духовната академия. Бил е личен приятел на Методи Кусевич, който по-късно става владика на град Стара Загора, който е създал парка на Стара Загора.
към текста >>

И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик.
За първи път се запознах с Учителя през 1916 година съвсем случайно, в не съвсем случайна обстановка и обстоятелства. Така че години след това, когато чух и прочетох от Учителя мисълта: „Случайността е закон на кармата! " винаги се усмихвах и благодарях на моята карма, че можах да се срещна в този живот и да бъда при нозете на Всемировия Учител. За мен това бе най-голямата привилегия, която може да съществува на земята и най-голямото благоволение, което може да получи една човешка душа от Бога. От самото начало тези две понятия Учителя и Бог се сливаха в едно от начало да края на моя земен път. И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика. А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука, религия, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
към текста >>

А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията.
Защо казвам частна ученичка? Веднъж при едно събиране на възрастни приятели около Учителя за разговор при една вечеря, при един наш познат на семейството ни, а това беше Петко Епитропов Той бе заявил: „Е, вас ви изпревари и надмина една частна ученичка, която е само на 18 години." Какво бе любопитството на околните да влезат, да видят и да разберат коя е тази ученичка. След това дойде ревността срещу мен, която ревност понякога се обръщаше в озлобение. Тази ревност беше непонятна за мен, но за тях беше обяснима - не можеха да проумеят и да разберат защо Учителят приемаше мен, а не тях и защо толкова дълго се задържах при него. Те му задаваха въпроси, а той им бе отговорил: „Тя е моя частна ученичка". А да си частна ученичка трябваше да имаш учител, трябваше да има ученик и разбира се уроци, които трябваше да се изучават и след това частната ученичка беше изпитвана така както ме изпитваха учителите в гимназията. Като частна ученичка аз не заплащах хонорар на Учителя, а трябваше да го заплатя с преданост към делото и го изплатих като верност до края на живота си. И не само към този живот, но това важи и за вечността. Учителят ме запозна още през 1916 година, както и следващите години с основните положения на духовния свят - а те бяха нужни, за да си изработя един правилен духовен мироглед. Ами останалите последователи на Учителя? Той държеше беседи на ул.
към текста >>

64. 6. БИТКА ЗА ЖИВОТ И ЗА ШКОЛА

МАРИЯ ТОДОРОВА

И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно".
По-късно, когато Учителят разказваше историята на житното зърно казваше, че житното зърно се посява в земята, че то също минава през страдания и ограничения, но накрая то пониква, пробива земната гръд и изкласява като стрък. Може би тогава да съм била в същия този етап. При тези вътрешни затруднения веднъж възкликнах от горест: „Защо Христос не е на земята, щях да Му стана ученичка". На сутринта възкликнах и изпратих своя вопъл до небето, а на обед дойде една моя приятелка, която не бях виждала с години, че се разприказвахме и тя ми каза, че ходела на едно място при едни хора, където е говорел един много интересен човек и пожела да ме заведе, хем да се поразходим, хем да ми го покаже. Отивам там, заставам в двора до отворения прозорец и чувам гласа на този човек. И таман се вслушвам в неговия глас, чувам как той казва: „Днес една душа възкликна „Защо Христос не е на земята, че да му стана ученик", Учителят ме погледна и продължи „Дойде ли този подтик стани, облечи се и отиди при Христа иначе утре ще бъде късно". Аз стоях като замаяна, нещо в мен се отвори в далечината, някаква светлина навлизаше в мен, това беше като на зазоряване - нощта се оттегляше и аз вървях, вървях, а тази светлина отстъпваше пред мен, а тъмата оставаше зад мен. Повече нищо не можах да чуя от беседата, а чувах и усещах, че светлината се движи през мен. Невероятно преживяване, което продължи през цялата беседа. След като свърши беседата приятелката ме поведе и ние се наредихме в редица, за да ни дойде реда, та да Му целунем ръка така както правеха другите. Аз застанах пред Него, целунах ръка, а той се усмихна.
към текста >>

Христовият дух ме беше довел при Него.
Промълвих: „Благодаря ви, че ме доведохте". А той: „Благодари на Онзи, който те изпрати на земята и те доведе тук". Аз погледнах учудено, а той прошепна: „Господ е светлина. Бог е любов". Тогава разбрах, че него ден аз дойдох при Господа и при Бога. Христовият дух ме беше довел при Него. Така започна първия ми ден на моето битие. Това е денят на светлината. Нали така се казва в началото на Библията рекох: „Да бъде виделина". И тази виделина пребъдна в мене още от първия ден и до днес тя е в мен. След като се върнах от беседа аз се промених коренно, започнах да посещавам беседите му.
към текста >>

Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото на Учителя във вътрешна Виделина в живота на ученика.
Родителите ми се молиха да хвърля този нож, бяха се уплашили и ми обещаха, че ще ме пускат да излизам и аз захвърлих ножа и излезнах навън. Вероятно съм изглеждала много страшно, защото те ме гледаха уплашено и целите трепереха. Така завърши един от първите ми сблъсъци. Те отстъпиха, а аз бях категорична. А аз бях видяла светлината, която движеше живота във Вселената и на земята. Видях външната светлина, която преминаваше чрез Словото на Учителя във вътрешна Виделина в живота на ученика. И от такова преживяване, което преминах аз вече не можех да се откажа. Връщане назад не можеше да има. Това беше битка за живот и битка за Школа. Среден път нямаше. Този пост е редактиран от Albena: 27 октомври 2011 - 22:13
към текста >>

65. 63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ

63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия.
63. БЛАЖЕНСТВАХА НА ХРИСТОВИЯ ДУХ След завършване на гимназия в София постъпих в университета да следвам педагогика и философия, която не завърших окончателно по ред причини и защото се прехвърлих в Музикалната академия. Майка ми искаше да даде подходящо възпитание на единствената си дъщеря, отговарящо на общественото положение на семейството и затова бе много амбициозна към мен. Намери ми учител по пиано и аз започнах да се занимавам с музика. За учудване на всички оказа се, че аз имам талант и съм родена музикантка и всичко тръгна така лесно за мен и за радост на майка ми, че аз жънех успехи след успехи в сравнение с моите връстници. Майка ми ме подготвяше за светска дама, включително и за концертираща пианистка, но след срещата си с Учителя нещата у мен се обърнаха и на първо място застана Учението на Учителя. Слушайки, учейки като частна ученичка на Учителя разбирах, че е необходима голяма подготовка и е необходимо висше светско образование.
към текста >>

Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа.
Той използва същия закон за блаженствата Господни, използва същата сила Господня, свърза ме с нея и ме пренесе 2000 години назад, за да направя връзката между себе си, между думите на Христа, между закона, чрез който са изявени тези блаженства и накрая всичко това да свържа със себе си и с днешната епоха. Затова, за да ми покаже, че времето за Божието благословение е едно и също, а различни са времената и обикновените хора. Премигвах, оглеждах очите му, а те бяха сини и когато той забеляза моето смущение от тази промяна каза: „Сега можеш да си вървиш". Аз си тръгнах, вървях към къщи и се опитвах да мисля Нищо не измислях. Накрая благодарих, че видях и доживях да видя едно от изявленията на Христа, както преди 2000 години така и същото изявление сега в тази епоха чрез Учителя. Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа. Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път. Във връзка с непрекъснатите опитности, които имах то те се трупаха една след друга и аз заякчавах вътрешно и така можех да се справям с моите задачи, които не бяха малки. Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята. Запитах веднъж Учителя: „Учителю, толкова много хора минават покрай вас и вие им помагате, е оставят ли ви нещо и те в замяна на това? " Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България.
към текста >>

Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята.
Аз си тръгнах, вървях към къщи и се опитвах да мисля Нищо не измислях. Накрая благодарих, че видях и доживях да видя едно от изявленията на Христа, както преди 2000 години така и същото изявление сега в тази епоха чрез Учителя. Тази опитност още повече укрепи в мене силите ми, че трябва да устоя на всичко, за да бъда ученик на Христа. Така аз устоява въпреки всички препятствия, които излизаха пред моя път. Във връзка с непрекъснатите опитности, които имах то те се трупаха една след друга и аз заякчавах вътрешно и така можех да се справям с моите задачи, които не бяха малки. Тези опитности бяха за ученика, те бавно се складираха в мен и в дни на изпитание аз черпех от тях и се хранех с тях Тутакси си спомнях за тях, свързвах се и се вкопчвах здраво и някаква твърда увереност, че не съм сама и че помощта ще дойде по същите закони, по които се движи целокупният живот на земята. Запитах веднъж Учителя: „Учителю, толкова много хора минават покрай вас и вие им помагате, е оставят ли ви нещо и те в замяна на това? " Зададох му този въпрос не от любопитство, не от любознателност, но исках да проверя как този народ възприема Учителя, неговото проявление тук, оценява ли неговото присъствие тук в България. Или най-накрая оценяват ли помощта, която получават от него, благодарни ли са, изказват ли я тази благодарност, осъзнават ли и разбират, че тя иде от Всемировия Учител. Учителят ме погледна, кимна леко и промълви: „Е, някои път остават и някое друго мънисто в кошницата". Останах изненадана.
към текста >>

66. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми". Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук на Изгрева имаше голяма сила и аурата на Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края на света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени мисли и чувства във вид на вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока. Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
към текста >>

Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува.
Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя.
към текста >>

Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им.
Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост.
към текста >>

Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога".
След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога". Ето аз се връщам у дома и се питам успях ли да изтрия онзи срам пред Учителя. Не можах да си простя, че как се случи та да направя такава глупост. Много време не можах да се освободя от това недоволство спрямо себе си. Аз още не можех да разреша този въпрос, а разреших само въпроса с грубата среда и се преместих да живея на друго място, като предварително исках мнението на Учителя. Но за клюките и одумванията още не можах да го разреша как попаднах под тяхното влияние.
към текста >>

67. 88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА

Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя.
Днес такова желание нямам, но само затова, че освен, че разбрах едно изказване на Учителя по този въпрос. „Не показвайте, че можете, защото ако искате то от Невидимия свят ще ви се даде и тогава трябва да изнесете всичко с геройство и любов." И точно това се случи с мен. Като млади поискахме, като възрастни трябваше да носим товара, а сега когато моето поколение си заминава се учим от законите дадени ни от Учителя. Сега много по-точно се открояват окултните закони, защото пред себе си имаме десетилетия години в Школата със нашите грешки, опущения и провали. Понякога си казвахме така: „Да, това е така, защото имахме един брат, една сестра, когато им се случи онова, поради това, че не послушаха Учителя", и си припомняхме случката, опитността, проследявахме живота им и виждаме чак сега как действаше окултния закон. Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя. Учете сега, за да знаете какво ви предстои и ако искате днес някои неща да знаете, че те могат да ви се дадат, но тогава трябва да ги издържите докрай. Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух. Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот?
към текста >>

Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух.
Като млади поискахме, като възрастни трябваше да носим товара, а сега когато моето поколение си заминава се учим от законите дадени ни от Учителя. Сега много по-точно се открояват окултните закони, защото пред себе си имаме десетилетия години в Школата със нашите грешки, опущения и провали. Понякога си казвахме така: „Да, това е така, защото имахме един брат, една сестра, когато им се случи онова, поради това, че не послушаха Учителя", и си припомняхме случката, опитността, проследявахме живота им и виждаме чак сега как действаше окултния закон. Ето защо опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, защото чрез тази опитност се проявява духовния закон от Словото на Учителя. Учете сега, за да знаете какво ви предстои и ако искате днес някои неща да знаете, че те могат да ви се дадат, но тогава трябва да ги издържите докрай. Учителят даде своето Слово, а то бе за онези проекции и сечения на светове, които изпълваха духовния свят над Изгрева, защото тук бе слязъл Учителя и чрез него се проявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух. Днес Изгрева го няма, но съществува духовният Изгрев, който е сътворен от Словото на Учителя. Спомням си сестра Стоянка Илиева, поетесата, отива при Учителя и му се оплаква от неприятностите, които е имала с къщичката си на Изгрева. Казала: „Учителю, тази къщичка ще издържи ли и ще ми изкара ли през този живот? " Учителят изрекъл: „Каква къщичка, какъв Изгрев. Изгревът вие ще го видите след хиляда години".
към текста >>

68. 94. СЛОВОТО МУ БЕШЕ ДУХ, СВЕТЛИНА ЗА ЧОВЕЦИТЕ И ИСТИНА ЗА СВЕТА

Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг.
Спомням си как една сестра беше си взела куфарите и тръгнала след Михаил Иванов, онзи хубавец и беше се запрашила след него в Русе. Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи хубостник, халосала се по него, влюбила се. Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога. Аз се обърнах към Учителя и го питах: „Но, Учителю, тя не ви ли е казала, че напуска Изгрева и че отива след Михаил в Русе? " Аз винаги казвах и споделях с него и затова това положение ми се струваше невероятно. Усмихна се: „Е, е, те казват, казват..." И замълча като направи един жест с ръката, че те разказват едно, а вършат друго та да им се скрият следите. И тогава разбрах, че приятелите криеха от него дори когато казваха нещо не го казваха изцяло, а понякога го и лъжеха.
към текста >>

И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога.
Оставила Школата, оставила Учителя и се замъкнала след онзи хубостник, халосала се по него, влюбила се. Той ли я беше оплел това не зная, но се беше замъкнала след него. Отивам при Учителя и лично ми разказва целия случай с огорчение как е заминала без да пита някой и без да му се обади като е скрила и повода и причината за заминаването си. Тя горката мислеше, че това ще остане скрито за Изгрева особено за Учителя. Аз останах изумена, защото Учителят много рядко разказваше грешките на един ученик пред друг. И ако ги разказваше това го правеше затова друг ученик от Школата да вземе отношение към тази грешка, защото ако и той вземеше отношение нещата тутакси се променяха и след това идваше неговата тежка дума, което беше решение на Бога и тутакси щяха да се явят служителите Господни, за да изпълнят Волята на Бога. Аз се обърнах към Учителя и го питах: „Но, Учителю, тя не ви ли е казала, че напуска Изгрева и че отива след Михаил в Русе? " Аз винаги казвах и споделях с него и затова това положение ми се струваше невероятно. Усмихна се: „Е, е, те казват, казват..." И замълча като направи един жест с ръката, че те разказват едно, а вършат друго та да им се скрият следите. И тогава разбрах, че приятелите криеха от него дори когато казваха нещо не го казваха изцяло, а понякога го и лъжеха. Да, направо го лъжеха това открих за моя голяма изненада по-късно.
към текста >>

А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха?
Та една такава опитност човечеството не може да я постигне след хиляди години. Аз имах привилегията да видя това. Та колко хора днес могат да видят огнения стълб от времето на Моисея, който огнен стълб ги водеше нощем в пустинята. Та колко хиляди години минаха от тогава? Ами от времето на Христа колко са онези, които могат да видят такова присъствие от Божествения свят? А от времето на Учителя когато Божественият Дух беше връз него, Христовия Дух беше в него и Господният Дух на Силите бе с него то колко българи го познаха? Ами вие, които четете това ще се питате дали е вярно и възможно. Ами вземете една беседа, четете Словото му и ще проверите с живота си какво значи „Словото му беше Дух и Светлина за човеците и Истина за света". Това беше за мен, това ще бъде и за вас ако Словото му влезне във вас и направи жилище у вас - храм неръкотворен, където Божият Дух ще служи чрез вашият живот на земята в Дух и Истина. Отново съм при Учителя за разговор. „В Духовния свят когато дават на едного, то е общо за всички и когато дават на всички, то е за Един.
към текста >>

69. 103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ

А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път.
Та какво можеше да бъде моето човешко съчувствие. Беше прашинка и почти ненужно. Но то бе изречено в мига когато човек трябваше да се определи жертва ли си живота за Бога. И това бе онова, което аз без да исках сторих от чувството си за преданост към него, Учителя и към Бога. Това бе важното и това бе изпита за мен. А че след това тръгнахме и се разхождахме Учителят искаше да ме възнагради и да покаже другата страна на живота когато Учителя и ученик са заедно в един и същ път. Затова понякога е необходимо да си част от мига с Бога. Тогава ти се определя пътя, защото в този миг ти се определяш към Него. А сега ще ви разкажа един друг товар, който носеше Учителят и който беше по-тежък от този. Веднъж отидох при него и той ми даде да изпържа три яйца, пресни на очи. Отидох до кухнята, настъргах каквото трябваше, изпържих ги и ги нося в чиния.
към текста >>

Не познаваха, че той е Всемиров Учител, не знаеха, че в него беше Божествения Дух, че в него беше Христовия Дух, че над него беше и Господния Дух и че той беше живо изявление на Бога.
И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо. Това не бе женски каприз и не бе липса на добро възпитание и някои други такива префинени обноски. Не, тук имаше нещо друго. Те, учениците, които бяха на Изгрева и се въртяха около Учителя не познаваха кой е той. Не познаваха, че той е Всемиров Учител, не знаеха, че в него беше Божествения Дух, че в него беше Христовия Дух, че над него беше и Господния Дух и че той беше живо изявление на Бога. Е, това е най-големия товар, който Учителят носеше от учениците си, че го смятаха за проповедник и с това пречеха на Божието дело самите те. Присъствувам на друг случай, когато една сестра трябваше да отиде при един брат да му помогне, понеже беше болен. Учителят беше посочил сестрата. Савка и Милка Аламанчева се опитваха да коригират Учителя, да не отивала сестрата понеже те имали еди какви си съображения към този брат. Учителят помълча и продължи: „Нека сестрата да отиде".
към текста >>

70. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Споменах не еднократно, че в Школата на Учителя имаше външни методи, които бяха предназначени за онези, които посещаваха Школата и сяха в Младежкия окултен клас както и онези, които бяха в Общия окултен клас. Те всички носеха името ученици. Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа.
към текста >>

Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света".
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Споменах не еднократно, че в Школата на Учителя имаше външни методи, които бяха предназначени за онези, които посещаваха Школата и сяха в Младежкия окултен клас както и онези, които бяха в Общия окултен клас. Те всички носеха името ученици. Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя.
към текста >>

След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча.
124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН Споменах не еднократно, че в Школата на Учителя имаше външни методи, които бяха предназначени за онези, които посещаваха Школата и сяха в Младежкия окултен клас както и онези, които бяха в Общия окултен клас. Те всички носеха името ученици. Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя.
към текста >>

Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа.
Вие сега вече разбирате, че думата ученик има съвсем друго значение и че едва ли в Школата на Учителя да е имало един ученик в онзи смисъл, който го разбираше Учителя и смисъла, който влагаше в това име. Спомням си, че в един разговор с него с голямо огорчение пред група приятели каза: „Ако имах десет истински ученика бих преобърнал Света". Ние се свихме, сгушихме се от такова определение, защото беше казано с такъв тон, който изключваше възможността онези, които бяха около него и го слушаха да попаднат в тази десетки. След като ни изгледа помълча и каза с огорчение: „Е, ех, ако имах само един ученик щях да разора света на угар, след това да го изора втори път и да посадя в него семената на Словото Божие" и замълча. Настъпи мълчание, което се предаде и на нас и навлезнахме в един свят на безпределна тишина и необятна Вселена, където преобладаваше необятността и безпределността. Усетихме наяве какво означава безпределност на времето и необятност на пространството, всичко това се включваше в атрибутите на Божествения Дух, който бе тук в тялото му както тук бе и Христовия Дух, Който се изявяваше като Миров Учител, Защото само Божествения Дух може да бъде Учител, когато се изяви като Принцип, на Силите, които определят времето и Силите, които очертават пространството, в които се проявява Духа. Ние се бяхме сгушили от начало и не се чувствувахме ученици и като че ли бяхме вън от времето и пространството, в което оперираше Духа на Учителя. Но постепенно това състояние се пренесе върху нас, то заработи у нас и се включихме и ние и по време, и по пространство и се озовахме и се видяхме, че бяхме някаква една милионна част от мига на това проявление. И тогава разбрахме, че не сме и не можехме да бъде ученици в онзи смисъл, в който разглеждаше нещата Учителя. Не се обезхрабрихме, но в нас се вля един подтик за работа върху себе си. Излезнахме от тази опитност не обезсърчени, а напротив, с един подтик.
към текста >>

Така се пекат грънците и Учителят често е давал този пример, че ученика също минава през тези етапи.
Повтаря се съвсем същото от предния ден - той не ме приема. Така цели дни се повтаря едно и също без никаква разлика. Всички виждах, че Учителят не ме приема за радост на някои, които ги виждам, че сияят и се радват, че аз съм отхвърлена от Учителя, а пък други ме гледат със съчувствие, а пък трети с безразличие минават покрай мен. Но онези, които са се пекли на този огън знаят, че аз сега съм сложена на изпит, че ме пекат от вътре, че ме пекат от вън и че Учителят иска накрая да изкара нещо от мен. Нали грънчаря взима глината и на своето колело дава формата на някой глинен съд, после го пече на слънце, че после го боядисва, че после го пече в пещта да се изпече и накрая го гланцира и отново го пече. Така се пекат грънците и Учителят често е давал този пример, че ученика също минава през тези етапи. А сега какво ли правеше Учителя с мен не знаех, но усещах, че ме печеха и от вътре и от вън, а какво щеше да излезе, не знаех. Аз бях сложена в пещта и трябваше да мине времето и да ме извадят от пещта. Печеха ме, изпичаха ме, но не знаех кога ще ме извадят от там. И чак на десетия ден бях извадена от тази пещ, грънчаря ме извади, аз лъщях на слънцето и накрая Учителят ме прие на разговор. Та Божественият огън е огън, който от вътре човека гори и непрекъснато изгаря.
към текста >>

Кога един Учител обича ученика си?
Това показва, че умствено и астрално си се подобрила. До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик". И ще се отбие Ще му дойде на гости. Божествения Дух идва периодически и посещава човешката душа, която човек е приготвил и предоставил да разцъфне и да очаква своят Възлюбен - Божествения Дух."
към текста >>

Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред.
До лакътя кожата ти е груба - физически още си груба. Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик". И ще се отбие Ще му дойде на гости. Божествения Дух идва периодически и посещава човешката душа, която човек е приготвил и предоставил да разцъфне и да очаква своят Възлюбен - Божествения Дух."
към текста >>

Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил".
Там трябва да работиш. Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик". И ще се отбие Ще му дойде на гости. Божествения Дух идва периодически и посещава човешката душа, която човек е приготвил и предоставил да разцъфне и да очаква своят Възлюбен - Божествения Дух."
към текста >>

И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик".
Животинското с това се характеризира, че то мисли само за ядене. Някога ти си била много груба: била си слугините и им си се карала." „Учителю, аз вече груба няма да бъда." „То човек и много мек не трябва да бъде. Кога един Учител обича ученика си? Когато като посети градината на ученика види, че той в негово отсъствие е разкопал лехите прекопал зеленчуците, полял лука, премел с метлата къщата си, всичко турнал на ред. Тогава Учителят ще каже: „Този ученик е работил". И всякога когато мине ще каже: „Аз трябва да се отбия при този ученик". И ще се отбие Ще му дойде на гости. Божествения Дух идва периодически и посещава човешката душа, която човек е приготвил и предоставил да разцъфне и да очаква своят Възлюбен - Божествения Дух."
към текста >>

71. 127. СЪН, ВИДЕНИЕ И ИСТИНАТА ЗА ЖИВОТА МИ

Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух.
Самият подтик, който получих в онзи исторически за мен ден през 1916 г. когато от мен се изтръгна един вопъл: „Защо го няма сега Христа, за да му стана ученичка" бе пророчески. И в същия ден чрез една приятелка, която не бях виждала отдавна, дойде, посети ме и ми разказа, че ходела на едно място, където един духовен човек говорел много интересни и поучителни слова. Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него. Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух. Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа. Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя. Не мога да се оплача от съдбите Господни. Благодаря. И не само благодаря, а славословя Бога за тази милост проявена към мене.
към текста >>

Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя.
Същият ден аз се срещнах с Учителя. В този ден душата ми бе пожелала и бе изречена онази молба за среща с Христа и в него ден бе изпратен човек, който да ме заведе при Учителя и той да ме приеме и да се срещна с него. Това бе един исторически и епохален съвпад, астрологически с Христовия Дух. Същият съвпад го имах преди 2000 години, когато бях по времето на Христа. Знаех го, усещах го, възприемах го като един нов етап в живота ми, който като продължение от времето на Христа. Днес Христовият Дух отново бе тук и аз успях да се срещна с него в лицето на Учителя. Не мога да се оплача от съдбите Господни. Благодаря. И не само благодаря, а славословя Бога за тази милост проявена към мене. Друго епохално събитие, което преживях през този живот бе от личен характер. Той бе кармичен, съдбовен момент в живота ми. Това бе срещата ми с Борис Николов и преживеният живот с него около петдесет години та дори и повече.
към текста >>

с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа.
По-късно в разговор с възрастните приятели Учителят е разправял този случай без да спомене моето име и това на Борис, но го разказал като случай за едно момиче като пример за правилно разрешение на задачата на човешкия живот, като пример, че човек трябва да тръгне след Христа, след Божественото, да тръгне по този път, който разрешава всички задачи на личния му живот. Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина.
към текста >>

Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа.
Този случай може да го намерите след време в беседите - той се отнасяше за мен и за Борис. Тази случка се отнасяше и за моят път, той не ви засяга вас, но за вас остава поуката, че да си разрешиш правилно задачата на собствения живот на земята означава стремеж към Бога в Чистота. Всяко отстъпление от Бога е нечистота. Чистотата включва общия стремеж към Бога, а в общия стремеж към Бога се включва това, че трябва да станеш едно и да работиш заедно с онова начало в живота, което е в тебе от хиляди години, което носи частица от Божественото начало, в което начало ти като човешки дух и човешка душа трябва да се съединиш с Христа, т.е. с Христовия Дух, който е Дух на Обединението между първичното начало на живота и първичното начало на твоето съществувание като човешки дух и човешка душа. Това означава живот в Христа, път в Христа и ученик на Христа. Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина. Ето това бе обединение на три неща в едно.
към текста >>

Христовият Дух ги обедини и аз трябваше да извървя този път.
Ни повече, ни по-малко. Та това ми беше дадено на сън, а Учителят ме поправи, че това не било сън, а видение. А аз сега мога да кажа, че сън ли бе, видение ли бе - не зная, но зная, че бе пълна реализация в живота ми на земята и стана истина на моя живот. Сън, видение и истина. Ето това бе обединение на три неща в едно. Христовият Дух ги обедини и аз трябваше да извървя този път. Какво съм извървяла и докъде съм стигнала не знам, но това е друм, по който аз вървях. Ето това бе задачата ми - да се определя и да вървя в пътя на Христа и на неговата Школа. Аз съм на разговор пред Учителя: „Ами ако аз те нося сам на ръце какво ще спечелиш? Аз ще те пренеса от едно място на друго, ще те оставя там и ще си замина нататък. Ако ти не можеш да ходиш какво ще е твоето положение?
към текста >>

72. 129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА

129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки.
129. НЕПОСЛУШАНИЕТО НА УЧЕНИКА, ЧОВЕШКАТА СЪДБА И ЧОВЕШКАТА КАРМА Та чудни бяха човешките съдби, чудни бяха пътищата на братята и сестрите, а още по-чудновати бяха техните стъпки. Защо чудновати ли? Защото те бяха дошли на Изгрева и вместо всичко да положат в ръцете на Бога, в ръцете на Учителя, те си правеха кой каквото си поиска и своеволничеха по отношение на своите съдби и се отнасяха пренебрежително към собствената си карма както и с кармата на другите около тях и с това объркваха както своят живот, така и с поведението си пречеха на другите и накрая се пречеше на нормалния ход на Школата. А колко бе лесно да отидат при Учителя и да му поставят проблема си и да го питат. По-лесно не можеше да се измисли и по-лесно не съществуваше. Но да отидат при Учителя това означаваше да се определят вътрешно, че ще вървят в пътя на Школата.
към текста >>

Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя.
Той също се усмихваше дълго за този случай. По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка.
към текста >>

Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова.
По-късно добави: „Когато двама вълка се бият за една овца тази овца да не стои да гледа и да не блее насам-натам, ами да бяга, защото все един от двата вълка накрая ще я изяде". Точно така и стана. Тия се скараха, сбиха се, после се сдобриха и накрая един от двамата вълка награби сестрата, замъкна я, ожени се за нея, тя потъна в света и се загуби. Така вълкът изяде овцата. Общото в двата случая бе непослушанието на ученика към думите на Учителя. Имаше един интересен случай със сестра Куна Христова. Тя имаше една дъщеря на име Димитричка. Още от малка е била своенравна, непослушна, твърдоглава, не искала да учи, да ходи на училище и била много буйна. Едвам се е справяла с нея. Решила като дойде в София на Изгрева да я вземе със себе си та да я заведе на беседа да чуе Учителя та дано малко да се усмири и да стане по-кротка. Пък решила и да попита и Учителя за нея като му я представи и да чуе какъв съвет той ще й даде.
към текста >>

Това са изпитите на ученика за живота, за смъртта, за живота на духа и за живота на плътта.
А тя можеше да се реши само чрез саможертвата, доброволно и в името на Бога. В такива случаи той казваше: „Вие в един ден минавате това тук на Изгрева, което за една година се минава в света. А за една година вие тук минавате онова, което в света се минава за сто години". Щом се печели време живота се движи по-бързо и по-интензивно и огъня, който гори вътре и от вън е по-голям и опичането е по-сигурно. Опекат те по всички правила от вътре и от вън - ето това е огън всепояждащ. Това са изпитите на ученика за живота, за смъртта, за живота на духа и за живота на плътта. Това, което е живот за духа е смърт за плътта и онова, което е живот за плътта е смърт за духа. Но това се отнася и важи при човека. Но при ученика в една окултна Школа животът на Духа оживява и плътта и се превръща на живот на Духа в плътта на човека. Това е одухотво-ряване на човешкия живот на ученика. А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя.
към текста >>

Но при ученика в една окултна Школа животът на Духа оживява и плътта и се превръща на живот на Духа в плътта на човека.
Щом се печели време живота се движи по-бързо и по-интензивно и огъня, който гори вътре и от вън е по-голям и опичането е по-сигурно. Опекат те по всички правила от вътре и от вън - ето това е огън всепояждащ. Това са изпитите на ученика за живота, за смъртта, за живота на духа и за живота на плътта. Това, което е живот за духа е смърт за плътта и онова, което е живот за плътта е смърт за духа. Но това се отнася и важи при човека. Но при ученика в една окултна Школа животът на Духа оживява и плътта и се превръща на живот на Духа в плътта на човека. Това е одухотво-ряване на човешкия живот на ученика. А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си.
към текста >>

Това е одухотво-ряване на човешкия живот на ученика.
Опекат те по всички правила от вътре и от вън - ето това е огън всепояждащ. Това са изпитите на ученика за живота, за смъртта, за живота на духа и за живота на плътта. Това, което е живот за духа е смърт за плътта и онова, което е живот за плътта е смърт за духа. Но това се отнася и важи при човека. Но при ученика в една окултна Школа животът на Духа оживява и плътта и се превръща на живот на Духа в плътта на човека. Това е одухотво-ряване на човешкия живот на ученика. А обожествяването на човека е когато дойде Божия Дух и обожестви с живота си човешката плът така както това бе при Учителя. А при нас какво? Ние се мъчехме в забавачката на Изгрева. Опитвахме се да решаваме задачата си. А през това време Учителят стои настрана, не те вижда, не ти обръща внимание.
към текста >>

73. 130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА

130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания.
130. ХРИСТОВИЯТ ДУХ И ВРЪЗКАТА НА ХРИСТА Има моменти в човешкият живот на земята, когато слизайки от горе човек се облича в плът, ражда се, преминава през детството си, където много пъти може да му се даде да види на филм в себе си част от предишните си прераждания. Това може да стане и в друга възраст, но е много по-често в детската и юношеската възраст, когато човек е още по-чист и не е задействувало астралното тяло у него и не го смущават астралните въжделения на плътта както и бурите на мисълта в по-късна възраст на мъжеството му. Бях малка и все мислех, че млада и зелена ще умра и ще ми носят цветя над гроба. Тогава не знаех, че такова нещо бях го преживяла в другите си прераждания. Пътувайки с Учителя във влака до Търново на един от първите събори го попитах: „Учителю, спомням си един сън, едно преживяване, че съм плакала много, че съм се разкайвала за нещо, но не си спомням за какво. Но после дойде Христос и ме спаси".
към текста >>

Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е.
Винаги в съзнанието ми е стояла тази връзка като неделима нишка идваща от вековете, минаваща сега през този ми живот и продължаваща и в бъдеще. Тази връзка с Христа беше дошла в мене като спомен и тя стана жива връзка, когато дойдох при Учителя и разбрах, че този Дух бе същият Дух от времето на Христа. Че дори и нещо повече. Сега беше Бог слязъл на земята. Спомням си бяха изречени от него едни исторически, епохални думи: „Ако преди 2000 години беше дошъл Сина, то сега дойде Бащата". Ако преди 2000 години беше изпратен Христовия Дух и дойде Синът, то сега беше дошъл Бащата, т.е. Бог се беше вселил в тялото на Учителя Дънов и пребиваваше в него, пребиваваше в Учителя Духът Беинса Дуно, Още в началото за мен беше ясно, че аз стоях пред Бога и Бог се проявяваше пред мен. Веднъж той ме запита кого смятам, че е той и тогава аз му казах, че Бог и Господ са в него и пред мене стоят в единение. Тогава ми каза, че съм блажена, защото кръв и плът не са ми казали това, а е откровение на духа ми. По-късно няколко пъти ми каза лично: „Между мен и Бога разлика няма да правиш". Така аз успях в себе си да възстановя връзката, която имах по времето на Христа и връзката, която имах сега при Учителя, това бе една светла нишка в съзнанието ми, идваща от преди 2000 години, минаваща през вековете и стигаща до тук в мен.
към текста >>

Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика.
Тези горни редове ги преразказвам за случая, който следва, за да се види, че връзката между човешката душа и Бога не е еднократен процес, а е вечна. Веднъж направена връзка между човека и Бога тази връзка живее вечно, тя не се къса при различните прераждания, защото тя е жива и неръкотворна. Тя само трябва да се намери и да се възстанови в едно прераждане. Има моменти в човешкия живот когато човек се определя за Бога, т.е. определя се и търси и възстановява скритата от забравата на времето връзка между него и Бога, между човешката душа и Бога. Намери ли я тази връзка, възстанови ли я - това е пробуждането на човешкото съзнание и възстановяването на връзката му с Бога в свръхсъзнанието на ученика. Само там тази връзка съществува и там може да се възстанови и по нея да протече Божието благословение, което се изразява със Силата на Духа Божий. Имаше навремето едно малко момиче, казваше се Маргарита Мечева от Стара Загора. Тя се беше разболяла и заедно с майка си бяха дошли на Изгрева да търсят лек за болната им дъщеря. Аз тогава ги посрещнах и ги напътих към Учителя, той им даде съвети, които бяха изпълнени от майката и дъщерята оздравя. Те се върнаха живи и здрави в Стара Загора.
към текста >>

Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш.
Но представи си, че в тази гостилница има надпис: „Днеска с пари, а утре на вяра". Гостилничаря ти каже: „Плати си, ще ти дам да ядеш". Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е? Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам? " „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик.
към текста >>

Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща".
Ти идеш, работиш, работиш и най-после спечелиш пари, платиш си и се нахраниш. Представи си, че гостилничарят ти дава на вересия да ядеш, но за всяко ядене записва. В такъв случай доброжелател ли ти е? Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам? " „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик. От Невидимия свят ви са дадени всички условия да учите. Вие сте поставени в Школа, имате Учител, имате Слово и Бог е в Словото Му".
към текста >>

" „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик.
Духовно отношение е, когато ти си ученик и отиваш при един Учител да се учиш. Но представи си, че ти си беден и не можеш да си плащаш уроците. Учителят пише уроците и си казва: „Този ученик не плаща". Но като те вижда, че ти се стараеш и учиш, казва: „Той учи добре, от него ще излезе човек в живота" и става снизходителен към твоята беднотия и те учи без пари. Това са положенията, които съвременния свят заема пред Бога." „Учителю, аз кое място заемам? " „Тебе искаме да те поставим в положението на бедния ученик. От Невидимия свят ви са дадени всички условия да учите. Вие сте поставени в Школа, имате Учител, имате Слово и Бог е в Словото Му".
към текста >>

74. 143. СВЕТАЯ СВЕТИХ В ГОРНИЦАТА

Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове.
В този момент аз бях доловила Божието изявление пред мен и го изрекох с думи пред Учителя. Това нещо не бе плод на моето естество, на личността Марийка, а на моят дух. На мен духа ми го каза. И вторият етап е, когато Бог съизволява към тебе. А какво по-хубаво можеше да се иска освен да ти се каже: „Блажена си ти, че кръв и плът не са ти го казали". Това състояние трая много дълго време, а много по-късно разбрах, че това е посвещението на ученика и то започва с откриването на Учителя, на онзи Дух във Вселената, който е Учител на всички светове. Не зная как бихте възприели това, но за мен остана едно вътрешно определение в живота ми. Та какво по-добро нещо е да се определиш и то чрез опознаването на Учителя си, че той е онзи, чийто Дух е едно с Бога. Да не смятате, че това, което казвам е някакво пре-нареждане на думи и изречения. Не, това бе етап в моят живот и от тогава когато пристъпвах към него вече пристъпвах като към Живия Господ, а това не бяха една-две срещи, а цели 25 години. Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога.
към текста >>

Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух.
Винаги съм се стремяла да пристъпвам с благоговейно чувство и със съзнание, че отивам при Бога. За мен в моето съзнание той бе Учител и Бог. Не един път ми бе казал: „Мен от Господа няма да ме отделяш". Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно. Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си. А това беше трудно и непосилно.
към текста >>

Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава.
Може би това изказване да е дошло в някой етап от моето вътрешно състояние, където човек може мъчно да различи и да отдели човека, да отдели Учителя и да отдели Бога. Или пък в едно състояние на съзнанието, където човек се пита как могат тези неща да съжителствуват в едно човешко тяло. Пред теб е човекът Петър Дънов, пред теб е Учителя Беинса Дуно и пред теб е Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух. И всичко това се изявява и се проявява чрез плът, чрез кръв и чрез Дух в Едно. Само Бог може да съедини и да обедини тези неща. Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си. А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух.
към текста >>

А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух.
Когато Учителят даваше задачи ученикът трябваше да ги решава. Оставаш сам на изпит пред Бога и трябваше да го търсиш като дух в себе си и като дух вън от себе си. А това беше трудно и непосилно. Но когато бях в молитвено състояние вече не правех разлика между присъствието на Учителя на земята и на Бога. Молитвата ми и съзнанието ми бе насочено към едно място, към едно начало, към единоначалието на живота в Битието, към Абсолютния Дух на Битието. А това беше неимоверно трудно за нашето поколение и на човека облечен в плът да съзреш и да опознаеш човека Петър Дънов, да видиш в него Учителя на Вселената и да видиш чрез него изявлението на Божествения Дух и проявлението на Христовия Дух. Това за мен бе една реалност, а вие, които идвате след нас вие ще имате възможност да. се запознаете с портрета му и пред вас ще имате лик с брада, с усмивка и с човешко тяло. За мен освен този жив лик и жив образ, за мен той бе Духът на Битието в това тяло. Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога.
към текста >>

Пътят на ученика е само един и той е в Словото на Учителя и чрез Словото на Учителя във вашия живот.
Ами за вас останалите, които ще дойдете след нас, какво е? Слушайте приятели млади, само чрез Словото можете да се доближите до Учителя, до онази епоха, само чрез Словото може да се доближите до него, защото Словото е глава на Истината, а Истината е глава на Божия Дух, а Духът е изява на Бога. Където е Словото, там Учителя, там е и Бог, защото Бог бе Словото и Словото бе у Бога. Ние това го видяхме, чухме и опитахме. Остава и вие да го срещнете. Пътят на ученика е само един и той е в Словото на Учителя и чрез Словото на Учителя във вашия живот. В Търново на лозето имаше една сграда, която я наричаха „колибата" и тя се ползваше от всички, които идваха на съборите. На горния етаж имаше една стаичка, която наричахме Горницата на Учителя. В тази стая той пребиваваше, отсядаше и там приемаше посетители. Тази стаичка вътре беше подредена по негов план и по негови съвети. В нея имаше поставени различни предмети и неща, които представляваха символи и скрижали на Бялото Братство.
към текста >>

Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика.
Погледнах го и исках да му кажа, че бих желала вечно да стоя тук. „Не би издържала, а ще изгориш. Аз временно свалих Святия Дух тук, за да имате среща с Него и една опитност с него." След години, когато посещавах Търново и вилата аз се качвах в Горницата и оглеждах стаята. Някои от картините стояха, други бяха махнати, цветната Пентаграма я нямаше. Оглеждам се, търся, но няма го онова състояние на Духът, защото Учителят си го бе взел със себе си. Бяха останали някои от символите, предметите, които напомняха за една епоха в живота на ученика. Но какво са символите без присъствието на Божия Дух. Обикновени символи. Тогава разбрах, че символите се превръщат в скрижали когато Божият Дух присъства в тях. Приятелите по време на съборите посетили Горницата оставаха с този свещен трепет, преминаваха през стаичката и си отиваха кой за къде се беше запътил. След време един от тях бе срещнал Учителя и споделил с него, че ходел в Търново на лозето, влезнал в Горницата, но не намерил и срещнал онова, което търсел и което изпитал навремето там.
към текста >>

На тръгване той казва: „Ученикът трябва да запази вътрешния си мир и за нищо на света да не го нарушава.
Иларионов съобщава на Харлаков: „Господин Дънов ми е гостенин и вие нямате право да го арестувате." След уточняване накрая Учителят с придружаващите братя е освободен и те се връщат. На другия ден мнозина от приятелите си заминават, идват и се сбогуват с Учителя. Точно по обяд изведнъж идва брат Деню Цонев, запъхтян и уплашено казва: „Учителю, веднага трябва да заминете от Търново, защото ще дойдат да ви арестуват отново". Учителят става и се прибира в стаята. Предава някои вещи на Елена Иларионова и заминава за София. На тръгване той казва: „Ученикът трябва да запази вътрешния си мир и за нищо на света да не го нарушава. Божият Мир превъзхожда всяко знание". След това цветната Пентаграма след направен обиск бива свалена и полицията я взима, за да се види и да има веществено доказателство за това, че господин Дънов на събора в Търново направил от образа си икона и я сложил на стената, за да се кланят неговите последователи. Това беше раздухано по вестниците и се писа много за тази икона. А това беше тази цветна Пентаграма, която стоеше закачена по време на съборите. Минаха известно число години и накрая един брат имаше връзки с директора на милицията и успя да я вземе обратно.
към текста >>

75. 179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК

Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух.
Затова свършете си работата сами. След това ще дойдат други поколения, които ще вървят върху основа съградена от вашия труд. За чужденците той е „добрия човек". За тях той е един проповедник и един от многото проповедници и американски мисионери, които скитат по света и проповядват Евангелието. Това е за тях проповедника от вестника с малката снимка. Но за нас Учителят е Всемировият Учител Беинса Дуно в когото бе Божествения Дух, в който бе Господния Дух и в който бе Христовия Дух. Той бе светата троица на Бога в Едного. Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великия Учител на Вселената.
към текста >>

Това е най-добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея.
Един е Всемировият Учител. Той е Всьо и Вся. А приказката за „добрия човек" е възприятие за онези, които са дорас-нали да им проповядват проповедници. Те не са дораснали още да се срещнат с Великия Учител на Вселената. А ние бяхме при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно. Това е най-добрата диплома, която съществува на света, да свидетелствува за една Школа и за живота на ученика в нея.
към текста >>

76. 188. МАРКОВА

Но това е допуснато от Небето за изпит и на ученика, и на Учителя, който е тук пред вас".
А това е престъпление пред Духа Божий". Милева го запитва: „Учителю, ама вие нали ни се явявате и говорите чрез Граблашева всеки вторник вечерта същото, което говорите и в сряда сутринта? " Лицето на Учителят е строго и сурово: „Това не съм аз. Този, който се явява на Граблашева е моят най-голям враг. Той е онзи изгонен дух от времето на Александрийската школа, който отначало работеше чрез Стойчев, после чрез Маркова, после чрез Лулчев, сега чрез Граблашева и той ми краде Словото и учениците. Но това е допуснато от Небето за изпит и на ученика, и на Учителя, който е тук пред вас". Милева изтръпва от това, което чува и тръгва от барака на барака, разказва какво Учителя е казал и във всяка барака дословно цитира думите на Учителя: „Забранявам на моите ученици да ходят по ясновидци и медиуми и самите те да се занимават със спи-ритизъм". Постепенно салона започва отново да се изпълва. Една от тези, които събираше в дома си и правеше сеанси бе и сестра Маркова и в нея се явяваше същият този дух и макар че тя беше жена, но понеже беше медиум духът влизаше в нея и тя говореше с мъжки глас като гласът имитираше тембъра на Учителя. Така бяха заблуждавани всички онези, които присъствуваха на сеанса. Целта на този Александрийски дух бе да оттегли учениците от Школата на Учителя.
към текста >>

Това беше нещо повече от жест, това не бе подадена ръка, това бе нещо повече от възкресение Христово, защото само Божествения Дух можеше да възкреси живот, защото той самият бе живот.
Тя стоеше там учудена, че я разтърсват и се оглеждаше ту наляво, ту надясно. После се обърна към Учителя, нещо в нея светна, просветна нещо в главата й, нещо от вътре я бе осветлило, тя просия, усмихна се и вече светеше, а усмивка се появи на лицето й и успя да извика само: „Учителю, Господи". Хвана с двете си ръце лицето и така изтича навън на двора. Какво Учителят бе разтърсил у нея, какво бе изпаднало от нея - круши ли сливи ли, не зная, но какво изпадна от нея също не зная. Но видях, че един човек се възкреси и отново тръгна по своя път. Това беше нещо повече от жест, това не бе подадена ръка, това бе нещо повече от възкресение Христово, защото само Божествения Дух можеше да възкреси живот, защото той самият бе живот. Аз излезнах навън и наблюдавах от страни Маркова. Това беше вече друг човек. Сестра Маркова беше весела, засмяна, жизнерадостна и готова да работи и да продължава да върви по своя път. Ето един от малките случаи на възкресяване.
към текста >>

77. 241. КЛАСЪТ НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

А те бяха: Елена Андреева, Василка Иванова, Дафинка Пенчева, Олга Славчева, Виктория Христова.
беседи на Учителя пред „Класа на Добродетелите". Вие едва ли бихте могли да се ориентирате в тях ако не се доберете до нашите тетрадки и до протоколите, които ние водехме при всеки един урок. Отначало бяхме пет човека и трябваше да се работи в пълна тайна. Но не би - не издържаха сестрите и започнаха да се хвалят и това доведе до ревност на другите ученички в Школата и те поискаха също Учителят да работи с тях. Ето защо Учителят включи още пет ученички във втората група. А те бяха: Елена Андреева, Василка Иванова, Дафинка Пенчева, Олга Славчева, Виктория Христова. Учителят започна да работи и с втората група като не прекъсваше работата с първата. Но отново не изтърпяха сестрите от втората група, похвалиха се и ето дойдоха да молят пред Учителя да бъдат включени и други сестри. Учителят направи трета група, в която влизаха: Сийка Динова, Пенка Михайлова, Цветка Щилянова, Невенка Петкова (Капитанова) и Марийка Петкова (Дренска). Учителят не беше доволен от това разгласяване на нашето самоизтькване и когато се събраха много хора увеличи се съперничеството и съревнованието, разгоряха се единоборства и накрая Учителят затвори този „Клас на Добродетелите" и разтури трите групи. Отивам при Учителя и търся отговор на този въпрос.
към текста >>

Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета.
В знак на общение с Учителя в замяна те даваха по една жълтица на Учителя, който ги държеше в една кутия като част от тези жълтици бяха онези, които на времето след заминаването на Учителя Емануил Иванов и братския съвет бяха дали на Борис Николов да ги държи. А Борис не смееше да ги държи у нас, направи им едно скривалище, направи един камък от цимент, сложи ги в тях и след това ги занесе и ги укри в една от морените на Витоша. После онези приятели го наклеветиха, милицията дойде, поиска златото и Борис отиде, показа им къде е укрито, те взеха, разбиха камъка, намериха жълтиците по опис и тази случка се раздуха впоследствие по вестниците. Ето такава бе съдбата на тези жълтици, които приятелите връчваха на Учителя след като получаваха от него Пентаграмата. Подчертавам, че Учителят не изискваше да му бъдат връчени жълтици срещу онези Пентаграми, които той раздаваше. Приятелите го правеха от една чиста символика - те получаваха златни правила за живота на ученика и в знак на искрен отговор даваха по една златна монета. По-късно приятелите златари направиха матрица за медальони и на тази матрица бе изобразена цялата Пентаграма с надписите. Тогава всеки даваше по една жълтица, събираха се един-двама човека, купуваха, даваха я и за нея получаваха медальони с Пентаграма. Бяха направени златни синджир-чета ние сестрите окачвахме тази Пентаграма на вратовете си. А пък за братята беше направена същата Пентаграма със специална игла, която можеше да се закопчава на ревера на саката им. По този начин Пентаграмата се превърна в златна, тя беше окачена на гърдите от лявата страна на реверите на костюмите на братята и на вратовете на сестрите.
към текста >>

78. 18. МОЕТО НЕПОСЛУШАНИЕ

Петър Камбуров

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате!
Всички ще участвуват с двете си ръце - ще работят. Но докато се дойде до работата, трябва много други предварителни подготвителни неща. За да работиш, да ореш, нали трябва да имаш нива? И моята мисъл ме отведе в Стара Загора. Единственият начин, чрез който ще можем да се снабдим с пари е да продадем имота в Стара Загора: къща, едно лозе два декара и една нива с черешови дървета. Учителят казал на мама и на брат Христо Христов: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Но въпреки това аз реших да пиша на тати да продаде всичко и с получените пари да дойде цялото ни семейство - тати, мама, братята ми Марин и Костадин и сестра ми Таня в Арбанаси да положим основите на бленуваната братска комуна - мястото, дето ще може да се приложи Учението на Учителя на дело. Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се1 изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата!
към текста >>

Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо!
Седнах да пиша на тати. Натопих перото в мастилницата и посегнах да пиша на листа, но перото се изкопчи от пръстите ми, като че-ли някой го грабна и със сила го заби в масата! Аз взех перото и посегнах втори път да пиша - повтори се пак същото: перото като живо се1 изплъзна измежду пръстите ми и се търколи на масата! И третият път се случи същото! На четвъртия път аз стиснах перото с яд и този път ми се удаде - написах „фаталното" писмо. Аз „окултният ученик", не можах да разбера, че с отскачането на перото небето иска да ми каже и напомни думите на Учителя: „Не пиши това писмо! Имота в Стара Загора да не се продава! " Но аз не разбрах. Мисълта за предстоящата комуна толкова силно се беше втълпила в ума ми, че аз за нищо друго не мислех. Представях си колективния братски труд, общите молитви, общото хранене, песните - пълната хармония! Но не излезе така, както си представях.
към текста >>

79. МАРИН КАМБУРОВ

Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово.
Там също си имахме салон, имаше добри братя и сестри. Там беше сестра Денка и брат Георги, който ял и пил и се разболял, че после Учителят го лекува. След това влезнаха в Братството. (Към N11) Майката на Сийка Дойнова - Ана Динова беше много ревностна сестра. У тях съм стоял 14 дни през 1918 г. Тогава бях ученик в земеделското училище в Садово. Бяха ми се повредили очите и ме бяха изпратили при лекар в София да ме лекува. Сийка беше тогава ученичка в пети клас. Дадоха ми очила, но лекарят каза, че докато не стана на 20 години няма да ми се оправят очите. Очите наистина ми се оправиха, но аз не можах да стана агроном, защото не можах да уча. Това беше средно земеделско училище, от което впоследствие ставаха агрономи и ветеринарни лекари.
към текста >>

Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров.
" А това беше вуйчо Иван - бащата на Игнат Котаров. Вуйчо като хванал ръцете на попа отзад и го вдигнал го понесъл и изхвърлил. Когато е било получено писмо от Учителя в Търново. Отговор: Аз не съм бил там, а съм бил в Стара Загора. (Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш".
към текста >>

Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово.
(Към N 20) В Арбанаси пристигнали родителите ми с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Бил обявен и състава на комуната: Никола Гръблев, Христо Христов, Марин Камбуров, Петър Камбуров. Ние, Камбурови, бяхме основата. Имаше и други, които идваха и си отиваха, но ние бяхме гръбнака на комуната. Идваха много: Борис Николов, един Константинов - авиатор, много хубав човек, един Руси Събев - гърбавичък. Христо Христов и ние с бати работехме, а Гръблев, той поддържаше финансово. Гръблев искаше да дойде да работи при нас, но Учителят казваше: „Не, не, ти ще си работиш и ще ги подпомагаш". Та той пращаше пари, петмез, с какво ли не помагаше. Тогава той беше офицер в Делиормана, някъде на румънската граница. Учителят предвиждаше накъде ще отиде работата, но оставяше да си направим опита. Ние направихме опита и се свърши цялата работа.
към текста >>

(Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е.
Обаче започва да се разваля времето, морето почва да се вълнува, идва голяма буря, ураган и този голям кораб започва да се люшка като някоя треска по вълните и се разбива на парчета. И тогава, казва, - кой на греда, кой на дъска, кой от пътниците на каквото намери се спасява и никой на никого не може да помогне". Вижте сега, за какво може да се отнася това, дали за общественото положение или за Братството, никой не може да си го изтълкува. И досега още не ми е ясно дали се отнася за Братството, че Учителят си замина, че парахода се разби, че Изгревът в София се разруши от властта или се отнася за цялото човечество. Но това остана впечатляващо, но никой на никого не може да помогне... Сега е точно такова положението: Корабът потъна, от него едни се издавиха и си заминаха от този свят, други станаха корабокрушенци и се спасиха на необитаем остров. (Към N 22) Имаше някои като Христо Христов и др., които смятаха, че причината за неуспеха в комуната се дължи на това, че в комуната са приети стари хора, т.е. моите родители. А това не беше истина. Тия, които внушаваха това най не работеха и нищо не направиха и нищо не дадоха, а бяха готовановци, само критикуваха и не щяха старите. А пък ние на гърба на старите изкарахме 4-5 години. И като си отидоха старите и комуната се разтури.
към текста >>

80. ВАСИЛКА КАМБУРОВА /ВАСКА/

Послушанието на ученика към Учителя е основно правило за връзката на човешката душа с Бога.
Бях чувала от моите родители и близките ми, че обикновено в такива случаи нашите приятели отиваха при Учителя и търсеха Неговия съвет. Той го даваше, а дали онзи, който го получава щеше да изпълни наставленията на Учителя беше съвсем друг въпрос. Но винаги онова, което казваше Учителя се сбъдваше, а онези, които не изпълняваха съветите Му, те се отклоняваха от пътя на Словото и после биваха жестоко наказвани в житейския си път. От кого наказвани? От тяхната собствена карма. Послушанието на ученика към Учителя е основно правило за връзката на човешката душа с Бога. През 1945 г. аз реших да замина и за с. Коньово, Сливенски окръг при брат Влайчо Жечев (дядо Влайчо), който имаше славата на ясновидец и според неговите съвременници много пъти беше точен. За мен той беше човекът, който можеше да ми даде някои съвети. С цигулка в ръка и куфар в другата аз пристигнах в с. Коньово.
към текста >>

Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител.
Отговора се намира в Словото на Учителя. Беше необходимо от 1918 г. до 1989 г. - цели 80 години, четири поколения българи и съвременници на Учителя да проверят един закон даден от Учителя. Този закон гласи: „Може да се комунизира само труда, но не и капитала, защото капитала е капитал на хиляди поколения, носеща кармична развръзка". Когато се комунизира труда в името на една идея за Братство и единство, тя може да се реализира единствено от Христовия Дух, което означава Дух на Съединението, на Единението, на общността на човешките души в общение с Бога чрез Словото на Мировият Учител. Това е разрешението. Ето защо, опитностите на Петър Камбуров и Марин Камбуров са ценни и важни, защото са завършек на една епоха на миналото човечество и са опитности за поучение на идното човечество. Може би ще направи впечатление, че разказа на Марин Камбуров е разпокъсан, непоследователен. Но той е верен и точен, защото бе отговор на зададените му въпроси. Ние не желаехме да обработваме стилово неговият разказ, защото за нас е автентичен и оригинален запис.
към текста >>

Но това творчество няма нищо общо с творчеството на Учителя и с Неговите песни, защото песните на Учителя са творческа изява на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, на Святия Дух, които в света на Мъдростта, т.е.
Марин Камбуров има и творчество, което се изразява в написване на много песни - около 300 с текст и мелодия. Много от неговите съвременници в Прослав предпочитаха да пеят неговите песни. Ние смятаме, че песенното творчество на Марин Камбуров е творческа изява на неговия дух. Това творчество има бъдеще като творчество лично на един съвременник на Учителя. То трябва да се отпечата, а магнетофонните записи на песните му да се прехвърлят на нотен лист. Но това творчество няма нищо общо с творчеството на Учителя и с Неговите песни, защото песните на Учителя са творческа изява на Божествения Дух, на Господния Дух, на Христовия Дух, на Святия Дух, които в света на Мъдростта, т.е. в света където се твори хармонията от звуци и форми във Вселената се свалят тези песни на Учителя. Песните на Учителя са песни и хармония на живота на Неговото Слово, а Словото на Учителя е Глава на Истината на Божествения Дух. Затова в бъдеще всички автори на песни са автори, които имат право на проявление в среди, които са приятелски настроени към тяхното творчество. На въпроса, че през времето на Учителя също се създаваха братски песни, че са изпълнявани през времето на Учителя в Негово присъствие, както и факта, че са издадени в отделна книжка още през 1927 г. под надслов „Братски песни", можем да отговорим следното: тези песни са създавани по идеи на Учителя както по текст, така и по мелодия.
към текста >>

А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята!
Те жертваха имот в една епоха, в която имота бе нещо най-важно в живота на човека. Те жертваха време и сили в своята младост за идеите на Учителя, когато други жертваха времето и силите си за свои лични неща и нужди. След заминаването на Учителя те останаха верни на Словото Му и Делото Му до края на живота си. Бяха разбрали, че единственото,което остава реално в живота на човека,това е общението на човешката душа с Божествената Душа. А Божествената Душа в тази епоха се изявяваше чрез Словото на Учителя - Беинса Дуно и се проявяваше като Божествен Дух в силата на Словото Му. А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята! Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят.
към текста >>

Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика.
Бяха разбрали, че единственото,което остава реално в живота на човека,това е общението на човешката душа с Божествената Душа. А Божествената Душа в тази епоха се изявяваше чрез Словото на Учителя - Беинса Дуно и се проявяваше като Божествен Дух в силата на Словото Му. А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята! Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството.
към текста >>

Връзката между ученика и Учителя е духовна.
А Божествената Душа в тази епоха се изявяваше чрез Словото на Учителя - Беинса Дуно и се проявяваше като Божествен Дух в силата на Словото Му. А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята! Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап.
към текста >>

Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят.
А живота Му бе реализация на Христовия Дух на земята! Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си.
към текста >>

Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога".
Чрез Петър Камбуров е предаден един от първите закони на ученичеството в Школата. Той е описан под N 8. Той води до един принцип в Школата на Бялото Братство: „Отношенията на Учителя към ученика зависи от ученика. Връзката между ученика и Учителя е духовна. Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога.
към текста >>

Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си.
Ученикът ще познае своя Учител само тогава, когато издигне съзнанието си в Духовния свят и от там ще проникне в Божествения свят. Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите.
към текста >>

А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога.
Когато ученикът намери своя Учител -той е близо до Бога". Това се осъществява чрез Словото Му. А поотделно това са закони, които са етапи на ученичеството. Всеки трябва да премине през този етап. Докато ученикът не почука, Учителят не отваря вратата на знанието, защото ученикът върви по своя път и търси Учителя си. А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика.
към текста >>

Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика.
А срещата на ученик с Учител е вътрешен процес, процес на пробуждане на човешкото съзнание, разцъфтяване на човешката душа, което трябва да се схване като жива душа, която люби Бога. Затова след заминаването на Учителя и след сменяването на епохата, те разбраха и видяха и се убедиха във всичко онова, което Учителят им бе казал и което те лично успяха да проверят чрез живота си. Те останаха верни на идеите на Словото и на Делото на Учителя. Като пример можем да посочим написването опитностите на Петър Камбуров. През онова време в братските среди и срещи кръжи една идея, според която тези опитности имат само личен характер и като личен характер те трябва да бъдат скрити и покрити от останалите. Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител.
към текста >>

А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител.
Издигаше се знамето на скромността и смирението на ученика. И това спираше много приятели да си напишат опитностите. Най-върли защитници за тази скромност и смирение бяха онези, които нямаха никакви опитности и това го правеха с ясното съзнание от завист, за да не би други да изпъкнат пред тях. Това беше поголовно явление и ние заварихме мнозина от тях. Бе поведена борба и се поведе битка и водехме война с всички, които се противопоставяха за написване опитностите на приятелите от Школата. А онези, които имаха и не бяха ги написали ги убеждавахме със Слово и с извадки от беседите на Учителя, че опитността на един ученик е опитност на цялата школа и че тези опитности са реализирани Божествени закони чрез Словото на Учителя и от Мировият Учител. Тогава те свеждаха глави и някои скланяха глави в послушание и ние записвахме за следващите поколения. Беше жестока битка и велика война. Не забравяйте това! А Петър Камбуров, който бе съвременник на всички възрастни приятели и който много добре знаеше и виждаше онова знаме, което се издигаше за скромност и смирение много добре осъзнаваше пагубността на тяхното деяние. Затова без да се съобразява с всички останали, той сам без никаква подкана седна и написа своите опитности.
към текста >>

81. 7. КОЙ И КАКЪВ БЕШЕ ПО ВРЕМЕТО НА ХРИСТА

Симеон Арнаудов

Пътят на ученика е определен: Напред е огън, а назад - смърт!
Така ми каза Великият Учител за моят път. И ако съм Юда и той ми е брат, той няма да каже така. А ще дойде и ще ми протегне ръка на брат. А той се държи с мен като дъновист. А какво ми казва Учителят за моят път: „Симеоне, пътят ти е един и той е определен! Пътят на ученика е определен: Напред е огън, а назад - смърт! Това си ти днес". Това се отнася не само за мен, но и за всички от Школата на Учителя. Ето вече 40 години след заминаването на Учителя аз гледам как този закон действува безотказно. И вие ще, го проверите чрез вашия живот. На времето аз имах хубави идеали, хубави образи за подражание.
към текста >>

Това е нещо много важно, защото Учителят даваше метода и начина как ученика да си изплати полиците, но и да си научи урока.
Отивам при Него с тази мисъл и искам от Него начин, как да печеля пари, а Той заобиколи въпроса ми и ме оставя да си платя полицата. А аз съм Го обвинявал, че не ми помага. Особено когато бях на село. Аз водех вътрешна борба срещу Него, защото не ми помага. А Той ме оставя да си платя полиците. Това е нещо много важно, защото Учителят даваше метода и начина как ученика да си изплати полиците, но и да си научи урока. Както на времето, така и сега го уча и то така както трябва. Имаше моменти, когато аз бях много голям медиум. През мен преминаваха сили ту на доброто, ту на злото. Един път се проявяваха силите на Доброто в тяхната най-висша изява на посещение. Това ми са кардиналните и мистични преживявания с Учителя, но имаше и моменти, когато през мен преминаваха и силите на Злото и те ме караха да воювам срещу Учителя, срещу Делото Му и срещу Школата.
към текста >>

Учителят веднъж ми каза: „Ти, Симеоне, едновременно Мойсеевия и Христовия закон обработваш в себе си".
Това бяха сили, които преминаваха през мене и тези сили воюваха срещу Него и аз бях техен проводник. Аз не бях от най-добрите ученици. Преминах през много големи страдания и през голям житейски път. Днес кого може да ползува това, което аз разказвам сега? Това е за едно друго поколение след време. Учителят веднъж ми каза: „Ти, Симеоне, едновременно Мойсеевия и Христовия закон обработваш в себе си". В едно и също време аз работех с тези два закона. Това беше много трудно, драматично и фатално за мене. Работех и със Стария и с Новия Завет едновременно. Това бяха неща и събития, и сили, които минаваха през мен кармически. А Учителят се отнасяше към мен с такава нежност и любов.
към текста >>

82. 17. БРАКЪТ

Симеон Арнаудов

А в страданието е най- голямата привилегия на ученика".
Наистина тя е добра жена с прекрасен характер, но аз не съм си на място. Моят живот е много бурен, труден и как тя издържа с мен просто се чудя. Отивам отново при Учителя при едни мои затруднения, при което бях направил една голяма беля. Разказвам Му. Отговори ми: „Точно такива като тебе ми трябват. А в страданието е най- голямата привилегия на ученика". Вече получих друг поглед за човешкото страдание. Аз бях млад мъж. Бури и урагани минаваха през мен. Отивам при Учителя, за да споделя за онази мъжка сила, която преминава през мен. Каза ми: „Всички мъже и жени са преплетени.
към текста >>

Веднъж ми каза следното: „Главата на човека се ръководи от Божествения свят, сърцето се ръководи от Христовия Дух, а Светият Дух регулира половия живот на човека".
Природата държи сметка за всичко и за всяка единица сила изразходвана чрез половия живот и чрез плътта, за да се разреши половата обмяна между мъжа и жената". Това ме вълнуваше много, защото аз минавах през този свят. Той ги разглеждаше тези важни неща по принцип. Казваше ми, че когато слезнеш при половата обмяна долу, и винаги ми чертаеше един кръг във въздуха, то веднага да се кача по кръга горе в другите висши светове. Говореше ми за един правилен и хармоничен живот. Веднъж ми каза следното: „Главата на човека се ръководи от Божествения свят, сърцето се ръководи от Христовия Дух, а Светият Дух регулира половия живот на човека". Ето, ако се наруши някъде тази верига, нарушава се хармоничния живот на човека на физическото поле, на чувственото поле, на умственото поле и се спира неговата деятелност в духовния свят. Там са нарушенията при разкъсването на тази верига. А тя се разкъсва, когато половата енергия, която е Божествена енергия се изразходва и пръска безотговорно. Тя е допусната само за продължение на човешкия род. Няма човек, който да няма опитност в това отношение.
към текста >>

83. 33. ДВАТА БРЯГА

Симеон Арнаудов

Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон".
Или трябва да се преплува реката, или да се прекоси със сал или лодка. Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят".
към текста >>

Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина.
Аз не съм стигнал до другия бряг. Аз сега се намирам по средата на реката и тя ме носи надолу и ме влече по коритото си. Всеки един от нас трябва да премине от единия бряг на другия. Единия бряг е старият живот, който тече в нас, а другият е новият живот, който трябва да дойде. Във връзка с това Учителят ми каза: „Ти сега, Симеоне, в себе си обработваш два закона: Мойсеевия и Христовия закон". Всеки човек ги има в себе си тези два закона - Мойсеевия закон е по-груб и по-човешки, а Христовият е по-хармоничен, смислен и пълен със светлина. Всички сме такива и във всяка една минута може в нас да тече и тъмен, и светъл живот. Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам.
към текста >>

На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден.
И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж. Сили на Злото, и сили на Доброто. На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден. Това бяха най-хубавите ми мигове в живота. Като дойде Велики понеделник, аз не съм на себе си и това продължава от 14 до 21-годишнина. Цяла седмица аз виждам епохата по време на Христа. На Велики петък в църквата, когато се изнася кръста навън около черквата има един текст, който обикновено дяконите пеят, защото имат силни гласове. „Днес виси на крест, на разпятие Божия син.
към текста >>

84. 5. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Донка Георгиева Кънева

Марийка Великова Марашлиева

На Рождество Христово ние отидохме на ул.
Виждайки това, аз коленичих пред Учителя и казах: „Великий Боже, Ти сложи началото на Твоето Дело, довърши го до край! " В същия момент се събудих. Сънят ми се видя толкова необикновен, че събудих съпруга си, да му го разкажа. От този момент в мене се появи неизказано силно желание да видя Учителя. Другарят ми също до тогава не беше виждал Учителя и двамата решихме да отидем през Коледните празници в София и се срещнем с Него. На Рождество Христово ние отидохме на ул. „Опълченска" 66, където тогава живееше Учителят. Бяхме приети много любезно и влязохме долу в сутерена, където имаше много братя и сестри, разговарящи с Учителя. Беше около два часа след обед. Между разговарящите имаше няколко души все с бради, като брат Епитропов, Савов и някои други. Моят другар, гледайки ги ми каза: „Кой ли измежду тях е Учителят?
към текста >>

Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото.
Разговаряхме доста. Учителят се интересуваше от Братството в Стара Загора. Между другото моят другар Му каза, че съм сънувала необикновен сън. Той се обърна към мене и пожела да го чуе. Аз Му разправих съня си, точно както го бях сънувала. Тогава Той каза: „Сестра, вие вече сте ученик в Школата на Бялото Братство - Великото. Изскубването на косите е изскубване на греховете. Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя.
към текста >>

Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
Поп когато го запопват, оставят му косата, брадата, за да се захващат за тях хората. Когато младеж отива войник, остригват му косата, обръсват му брадата, защото става вече страж на държавата. А вие вече сте войник на Христа". От тази среща с Учителя душата ми се изпълни с неизказан мир, със светлина, увереност в истинността на всичко, което четях и чувах от Учителя. Въпросът за прераждането вече не ме смущаваше. Душата ми постоянно стремяща се към духовното, получаваше различни опитности, които още повече ме утвърждаваха като старающ се ученик, да бъде изпълнителен във всичките прояви на живота си.
към текста >>

85. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева.
Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка. По това време при него живееше Ангел Христов Ангелов от Варна и учеше в рисувателното училище, което беше до Изгрева. Ангел го обслужваше след операцията, когато дойде вкъщи и лежеше. След това започна с патерици да ходи и накрая с бастун. Вече за работа не мислеше, но беше късно. За нашите имоти на Изгрева мина нова оценка, но това се отнасяше само за частта на леля. Местата струваха вече по 9 лв., а не по четири както бяха при първата оценка.
към текста >>

Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много характерни, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
Накрая пак ходихме при него преди да си замине от тоя свят. Той не се чувстваше добре. Донесоха му чашка мляко и той я изпи. Попитахме го за спомените му, които аз обещах да препиша и ги умножа, но той ми даде едната лапка и каза, че другата я бил дал някъде. След като си замина аз открих и другата папка и платих на една машинописка да ги препише на два пъти с няколко копия, които раздадох на няколко места. Всички бяха възхитени от неговите спомени и казаха, че са поетично написани и много ценни за братството, защото бяха разговори с Учителя, много характерни, и при много важни събития и достоверно записани, от човек на висок пост като военен и като авторитетен брат и ученик.
към текста >>

86. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази.
" Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази. Ние пеехме с него, изпълнявахме наряди и всеки се стремеше да съгради нещо в себе си чрез Словото на Учителя и когато Петър напусна Русе и дойде в София, ние се почувствувахме осиротели и всичко около нас посивя. Нямаше го онзи добър брат на Божията нива. Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София.
към текста >>

Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството. Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя.
към текста >>

Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя.
Той й разправял за преражданията й, от къде тя идва, кога е била в Египет, каква е била и т. н., и т. н. На Корто Учителят не обърнал такова внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто. Човешката душа и Учителят Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща. Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него. Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси.
към текста >>

Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител.
н., и т. н. На Корто Учителят не обърнал такова внимание каквото на Олга, което иска да покаже, че Олга е стояла по- високо в някое отношение отколкото Корто. Човешката душа и Учителят Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща. Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него. Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи.
към текста >>

Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога.
Човешката душа и Учителят Това не е случайно, защото при Учителя нямаше случайни неща. Корто идва на вечерята като голям музикант с ореола поставен му от обществото и музикалните среди на велика личност, но в присъствието на Учителя, където величието е в друг порядък и където е велик само Божествения Дух, защото е могъщ и мощен в Сила и Слово, а всяка душа може да има общение с Бога само ако тази душа търси Бога, защото Го познава, а Го познава, защото има общение с Него. Общението на човешката душа с Бога е общение на ученика с Учителя. Ето защо при този случай Учителят е постъпил точно така, като Олга е поставил на по-високо място, защото Олга има връзката, онази връзка, която се отнася между ученик и Учител. Образа на Корто е величие за света, а Олга е величието на човешката душа съзряла, видяла и познала Бога. Това е отношение на ученик с Учител, това е връзка на ученик с Учител, връзка на човешката душа с Бога. Червената рокля Веднъж Учителят казал на Олга да си ушие червена рокля. Защо? В далечното минало пурпурният цвят е бил мантията на царе, папи, патриарси. Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи.
към текста >>

Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота.
Той е олицетворение на светската власт на онези епохи. Той е символ на царственост, величие и сила. И понеже Учителят е разказвал много от нейните предишни преражданея, в които тя е взимала дейно участие като величие, а и това, че Учителят я кара да си ушиз червена рокля, искал е да й даде метод посредством цвета и одеждата мислено да се върне векове назад, за да може да проправи в себе си оня вътрешен път, през който тя е минала през предишни епохи. Защото само онзи, който проправи пътя от слизането на човешката душа на земята през различните прераждания до настоящият момент, до момента на обличане в плът, т. е. във въплътяване на човешката душа може да прокара у себе си пътя от миналото към настоящето и от настоящето към бъдещето. Само така може да се оформи човешката еволюция, а тя е път от подсъзнанието към съзнанието; от съзнанието към самосъзнанието и от самосъзнанието към свръхсъзнанието и пътят на ученика е път на свръхсъзнанието, което обхваща всичко в един общ кръг на живота. Рокля без шев Учителят казвал на сестрите понякога, да си оплетат рокля без шев. Олга сама си била изплела такава рокля. Каква е целта на тази задача? Да се оплете един пуловер, една рокля с куки от прежда - това изисква умение, камо ли да се оплете без шев. Това е голямо изкуство и голямо постижение.
към текста >>

Имаше и послушание на ученика.
Те се усещаха като души и слушаха Словото на Учителя за Божествената Любов. Но когато те говореха за тази Божествена Любов, тя минаваше през техните устни, които бяха жадни за ласки и милувки, понеже бяха създадени от плът и кръв. Това създаваше много изкушения и Учителят имаше много неприятности създадени от общественото мнение по повод на изкушенията на Неговите последователи. Някои от старите приятели имаха по-голяма дисциплина и бяха видели Учителя и Неговото истинско проявление като проявление на Божествения Дух чрез опитностите, които имаха с Него. В тези опитности имаше всичко - и изява, и проявление на Божествения Дух. Имаше и послушание на ученика. А това послушание се обличаше понякога в страхопочитание, да не се отклони от принципите на Школата, а в други случаи в благоговение към Духа Божий. Случаят с Велко Петрушев, който бе ръководител на варненското братство, беше малко забавен и предизвикваше усмивките на всички. Но неговото решение бе в духа на онова, което изложихме по-горе. Случаят е следният: Олга Славчева решава да направи посещение във варненското братство, за което в присъствието на няколко човека в една братска среща попита Велко, дали може да му дойде на гости и да му гостува. Въпросът е поставен в присъствието на всички и всички се поглеждат и оглеждат Олга Славчева, а тя цялата е засмяна, весела, слънчева и цветуща.
към текста >>

За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е.
Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил.
към текста >>

През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави.
За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил. В нейната поезия ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата. А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята.
към текста >>

Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива.
Друга монета засега нямам. Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога! Бъди здрава, крепка и от нищо се не бой. Не се дели от групата. Работете. Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива. Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс. Бог да го благослови и запази. За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи.
към текста >>

87. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух.
Брат Ватев беше внушителен със своята бяла брада и мустаци, синеок и красив. Той беше ръководител, а също и медиум. Съпругата му Величка Ватева беше починала и той правеше връзка с нея. Тя му е диктувала назидателни писма, които по-късно бяха събрани и напечатани на пишеща машина, На вечерята брат Ватев заедно с другите братя и сестри правеха молитва, а след това всички сядаха, а брат Ватев разчупваше голям хляб изпечен за случая, благославяше го като произнасяше разни формули и отчупваше всекиму по парче хляб, което внасяше една особена тържественост на вечерята. Трябва да отбележа, че колкото и приятели да присъствуват на вечерята накрая винаги оставаше по едно голямо парче хляб. Как ставаше тая работа, вероятно се досещате за принципа на множението на Христовия Дух. Уреждаха и малка литературно-музикална програма, при която и ние децата вземахме участие. Днес още помня първото стихотворение, на което ме беше научила майка ми и което декларимах: „Райка" „Тича Райка към чешмата, тича мило внуче, за водица бистра, хладна, с малкото бърдуче. Ала други я преварят, слагат си котлите. Тихо Райка се замоли мило на момите: „Дайте мене ред, ма каки, първа да налея, мене стомничката малка, колко е от нея! Че дома ме дядо чака, капнал от умора." Вси се дръпват.
към текста >>

Учил е като частен ученик и впоследствие станал мебелист-тьрговец, а след 9.IX.1944 г. лозар.
Белица, Тутраканско. Жена му Лина е чехкиня, родена на 19.VIII.1906 г. във Виена и е починала на 5.11.1972 г. в Русе. Георги е избягал от Румъния когато бил на 18 години. Учил е като частен ученик и впоследствие станал мебелист-тьрговец, а след 9.IX.1944 г. лозар. Жена му Лина получила средно образование във Виена, от където дошла в България в чехското правителство като компаньонка на съпругата на представителя и по-късно е чиновничка в посолството в Русе. За отбелязване е, че Георги и Лина не са имали деца 22 години. През 1947 г, се е родила дъщеря им Божидарка. Интересен е случаят с тях. Познавах Георги и Лина Димитрови много добре.
към текста >>

Борис Малджиев като млад е бил настойник на Васил Коларов като ученик.
Всеки си носеше по нещо, но и тя предлагаше или супа някаква, или чай или нещо друго. Борис Малджиев е роден в Шумен и е починал в Русе през 1949 г. Екатерина, жена му е родом от Варна. Бащата на Екатерина е бил опълченец - един от шестимата останали живи. На къщата им във Варна имало поставена възпоменателна плоча. Борис Малджиев като млад е бил настойник на Васил Коларов като ученик. Последният се бил разболял от дифтерит и благодарение на Борис, който се е погрижил за него останал жив. Борис е запознал Васил Коларов със социализма. В тая връзка имаше някаква статия в един софийски вестник и когато аз Марийка Марашлиева отидох веднъж в дома им, той ми показа тоя вестник, на който бе подчертал няколко реда с червен молив. В него пишеше за връзката му с Васил Коларов. Борис Малджиев и Екатерина са се оженили през 1897 г.
към текста >>

Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов.
участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки.
към текста >>

Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление.
През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки. Вкъщи си ги пееше и свиреше на китара.
към текста >>

88. 5. Борбите и методите за разрешаването им

Мария Младенова

и посочените там закони категорично изясниха душевното ми състояние да установя и изясня закони, чрез които съм се движила като ученик на тази школа.
отново почнах да навлизам в оня период на работа. Разбрах, какво значи да водиш борба, да бъдеш полюс. На полюсите няма живот, а само студ и мраз. Разбрах думите на Учителя от писмото: „Ще поучите едно правило, че без любов няма живот". Прочитането на съборните беседи от 1922 г. и посочените там закони категорично изясниха душевното ми състояние да установя и изясня закони, чрез които съм се движила като ученик на тази школа. Сравнявайки двете оригинални писма на Учителя до мен, сравнявайки ги и със цитатите от съборните беседи от 1922 г., които ще цитирам по-долу, установих, че тези две писма представях кодове, т.е. вълшебен ключ за разгадаване и разкриване на окултни закони при разправии, кавги и спорове. Ето цитатите: „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя" 1922 г., гр. Търново (Стр. 99) „Сега първото нещо, което трябва да знаете, като ученици на окултизмът е: като ви глътне някой кит, да кажете: „Стомаха на един кит не може да ни смели".
към текста >>

Напредналият ученик всеки ще го признава.
Та всички тия неща, които стават между нас те от окултно гледище са методи за отвличане на нашето внимание, за избягване на много нещастия, а някой път действуват за концентриране на ума". (Стр. 116) „Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр.
към текста >>

Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него.
116) „Има да се изглаждат спорове между вас. Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии.
към текста >>

Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал.
Някои били по- стари братя и сестри, някои по-млади. В школата има само ученици, братя и сестри са отвънка. В школата всички са ученици, млади и стари няма. Напредналият ученик всеки ще го признава. Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш".
към текста >>

125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии.
Напредналият ученик всякога ще може да помага на онези, които са по-назад от него. Не трябва да завиждаш на онзи ученик, който е напреднал. Във вас ще има стремеж да го настигнете. Той ще ви помогне и ще ви бъде за пример. Взаимно почитание ще има навсякъде". (Стр. 125) „Тъй че за окултният ученик е една привилегия да може да се бори с известни мъчнотии. От астралния свят ви дойде някоя мъчнотия и когато вие се чудите как да се освободите от нея, отгоре, тия ученици на Бялото Братство се радват и ми казват: „Иди там, между сливенци има голямо недоразумение, иди да ги успокоиш". Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво".
към текста >>

Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение.
Тук бутнеш, там бутнеш, казват: „Примирихме се". Разбира се, спрях градушката, спрях тази мечка, спрях заека. Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта.
към текста >>

Христовото Учение е точно определено".
Казвате: „Сега ние сме атакувани". Казвам: „Чакай, сега ще турим картечниците, че ще им кажем, ще ги нашарим хубаво". А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време.
към текста >>

На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа.
А сега, религиозните седят, молят се, това онова, пеят, казват: „Картечници има". Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона).
към текста >>

В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта.
Не е така, туй показва, че вие сте далеч още от разбирането на Христовото Учение. Това не е учението на Христа, на Бялото Братство, това е един изопачен окултизъм на миналото, примесен с Християнството. Христовото Учение е точно определено". Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават.
към текста >>

Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия.
Предоставям тези мои опитности на онези, които ще дойдат по-кьсно, като илюстрация, че школата на Бялото Братство представлява житейския път на човека на земята, като единствени ученици са човешката душа и човешкият дух, а човешкото същество, чрез своя път на земята представлява предметно учение на тази школа. На едно място Учителят казва, че опитността на един ученик се явява като опитност на цялата школа. В случая ученикът е длъжен да я изучи, или доброволно по закона на свободата, или по закона на необходимостта. Като премине през страдания да изчистят неговите чувства, през мъчнотии да просветят неговия ум и при съпротивление на физическото поле да калят неговата воля. И при единия и другия случай целта е една и съща: прави чувства, прави мисли, прави действия, а разликата се състои в преодоляване фактора - време. Изводът за ученика е: Ако тръгне по закона на свободата, за който по- горе ставаше дума, печелиш време; ако тръгнеш по закона на необходимостта изразходваш сили, време, енергия. А когато тръгнеш по закона на Любовта, времето отпада, като фактор и величина (което е характерно а горните два закона). Защото Той - закона на Любовта действа като сила само в свръхсъзнанието на човека, където човешкият дух и човешката душа обитават. А те бяха ученици на Божия Дух - Учителя, явяващ се като принцип на Самият Божий Дух. И не случайно Учителят Беинса Дуно собственоръчно в писмото си до мене от май 15.1922 г. завършва с думите: „Гдето е Любовта, там съм и Аз".
към текста >>

89. 3. Писма на Учителя Дънов до Елена Казанлъклиева

Елена Казанлъклиева

Честито Христово Възкресение.
Може да посетите Казанлък, Ст. Загора, Нова Загора, Ямбол, Сливен, Карнобат, Айтос, Бургас, Пловдив и пр. Ако ви се удаде може да посетите и други места. Може да съобразявате и с времето. Господ да благослови. Честито Христово Възкресение. Ваш Верен П.К.Дънов София, 7.V.1915 r. Любезна г-жа Е.Казанлъклиева, Получих вашето писмо. Книги каза г-жа Гумнерова не са оставали. За Борис Х.А. да употреби водата от копривените корени и да диша дълбоко.
към текста >>

Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост.
За в южна България по-после. Не всичко, каквото човек чувства, мисли и преживява е вярно. Във всеки човек има много кукувичи яйца снесени, да ги мъти без да знае той. Всичко изпитвайте доброто дръжте. Самотен е човек в света, само когато греши, а когато върши Волята Божия, Господ е с него и ангелите, и светиите. Всеки ученик на Истината трябва да си носи кръста с радост. Светлия кръст Нинешните страдания не могат да се сравнят с бъдещата слава, която има да се открие в нас. След няколко дни може да дойде още един наш познат да услужи. Поздрав на всички приятели В.В. (Свещеният подпис) 25.IX.1918 г. Любезна Е.
към текста >>

Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък.
(Свещеният подпис) София Любезна Е. Казанлъклиева, Получих писмото ви. Пътят, който Господ е начертал в своя промисъл за всяка душа на земята трябва да се изходи, зададените уроци да се научат, поетата работа досвърши. Всеки трябва усърдно да търси своя път и да пребъдва в него. Лутанието не е наука. Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
към текста >>

Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов.
Ученика като постъпи в първия клас след като го свърши успешно трябва да продължи да свърши трети, четвърти, пети, шести, седми и тъй нататък. Когато някой направи дългове и ме пита що да прави, казвам му, плати ги. Когато някой е пропуснал училището и ме пита що да правя, казвам му, постъпи да довършиш. С Найден ако не можете да живеете тогава по добър начин се разделете с негово съгласие. В Христа нито жена без мъж, нито мъж без жена може. Христовото Учение е учение на създавание характер, постоянство, търпение, развиване на Надежда, Вяра и Любов. Земята я наричат плачевен юдол, място на страдания. Тук е изкуството да преодолееш всички мъчнотии със Силата Божия и Неговата Любов. Ти се постарай сама да разрешиш тоя въпрос. Може да останеш във Варна, можеш да идеш в Русе, да дойдеш в София. Ако сама не ти се вдаде тогава Аз ще ти кажа.
към текста >>

90. 37. Учителят си замина от този свят

Гради Колев Минчв

Гради Колев Минчв (от Марийка Марашлиева)

Понеже боледувал от стомах не можал да завърши средното си образование и се наложило впоследствие да се явява като частен ученик.
Брат Боян Златарев беше много добър брат, който беше готов да услужи безкористно на всеки брат и сестра. Той е правил лодката на Рила, макар че като дърводелец това не му е била специалност. Но мислил, правил, струвал и накрая я направил. Брат Боян е родом от Русе, но още съвсем малък като бил са се изселили в Свищов и после са дошли в София. Взел е живо участие в братския живот. Понеже боледувал от стомах не можал да завърши средното си образование и се наложило впоследствие да се явява като частен ученик. Учителят му дал наставления как да се лекува и по-късно той не е имал подобни оплаквания. Братя и сестри подредили и поставили Учителя в ковчега и го пренесли в салона. Кой когато иска можел да отиде и да постои при тленните останки на Учителя. Учителят си замина на 27.XII.1944 г., а беше погребан на 31 .XII.1944 г. на Изгрева.
към текста >>

Той расте, става юноша, после възмъжава и става 33-годишен и чак тогава слиза Божествения Дух върху Него и става Учител и след като и Христовия Дух възлиза и слиза върху Него с описването и завършването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г.
В живота на Учителя всяко нещо бе естествено на физическото поле и неестествено едновременно от гледището на обективния свят. Но запознатите със Словото на Учителя имат друг поглед върху тези неща. Учителят дава в Словото си ключа за възкресението. А Той казва: „Възкресението се отнася за Божествения Дух“. Петър Дънов се ражда от баща Константин поп Дъновски и майка Добра хаджи Атанасова. Той расте, става юноша, после възмъжава и става 33-годишен и чак тогава слиза Божествения Дух върху Него и става Учител и след като и Христовия Дух възлиза и слиза върху Него с описването и завършването на книгата „Завета на цветните лъчи на светлината“ през 1912 г. в гр. Търново. Това е вече Мировият Учител. Но физическият Петър Дънов като Дух е слязъл от Слънцето Сириус и този Дух е Беинса Дуно. Той е завършил своята еволюция като човек, като човешки дух Той е преминал земята и земната си еволюция. Минал е през еволюцията на целият материален космос, минал е еволюцията на Битието и Космоса, бил е Учител и на двете Братства, бил е и Учител на Всемирното Велико Бяло Братство и сега идвайки и въплътявайки се в плът минава чрез раждането, трябва да се сдобие с тяло на земята.
към текста >>

91. 47. Бележки към спомените на Гради Колев Минчев

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник.
Всеки почти гледа да направи и нещо друго - кюфтенце, баничка и нещо сладко. Това съм виждала когато той ми разказваше спомените си. Дори понякога като съм при него някои са предлагали и аз да опитам нещо например. Трябва да кажа и това, че у Гради се яви желанието, това което е разказал да бъде отпечатано и разпространено чрез копирни средства, на което аз се противопоставих. Разказването опитностите на Гради с Учителя и записването им на пишеща машина, това беше начало на една работа за Школата на Учителя, защото онова, което той беше записал в съзнанието си като съвременник на Учителя, беше едно знание на Словото дадено чрез Учителя и претворено в живот дотолкова, доколкото той е могъл. Разказа на Гради за неговия живот бе една страница от живота на Школата на Учителя и понеже опитността на един ученик е опитност на цялата Школа, то давайки опитностите на Гради, ние описваме част от живота на Школата, ние описваме претвореното Слово на Учителя, което е живият хляб за душите и което се въплътява в плът чрез живота на един негов съвременник. По този начин ние работихме за Гради да напише опитностите си, а Гради работеше за Школата, а Невидимата Школа се погрижи за Гради като внуши чрез добри мисли и желания на някои от останалите живи съвременници на Школата да се отзоват и му съдействуват в неговия бит. По този начин кръгът се затвори. Ние жертвахме време, сили и труд за Гради, той работеше за Бога, а невидимата Школа задвижи нещата отгоре и всичко това, което съдействуваше на Гради в неговия бит стана видимо и реално. Така Невидимата Школа стана видима. Ние преминахме от етапа на жертвата към едного към жертвата като закон за общност към идеите на Учителя и работихме за Неговото Дело в името на нашия дълг към Школата.
към текста >>

Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа.
Каквото е вързал там, тук при Школата на Учителя го развързва и всички ония добри и хубави качества на Гради, това бяха добродетели от времето на Христа, запазени и съхранени в неговата душа. При Учителя, съвременниците му трябва да прокарат в себе си и моста между Мировата любов и Космичната обич на Битието. Мировата любов като идваща от центъра на Вселената и Космичната любов идваща от края на Вселената към центъра на Битието. В това се заключава задачата на Школата на Учителя - да се съедини Мировата любов с Космичната обич и да се изяви като живот на земята посредством човешката душа и човешкия дух. За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога. Защото „в началото бе Словото и Словото беше Бог".
към текста >>

Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога.
За това всички опитности и възпоменания от времето на Школата на Учителя доказват съществуването на тази Школа в душите на тези съвременници и реализирани чрез човешкия дух в живи опитности, които са реализирани закони от Словото на Учителя. Ето това е едно от малкото обяснения, защо една опитност на ученика е опитност на цялата школа. Защото в него, на съвременника, е прокаран онзи жив път между Мировата любов и Космичната обич чрез Словото на Учителя. Затова се казва: „Глава на Твоето Слово е Истината", защото Словото съединява Мировата любов и Космичната обич на Битието, а Истината е свят, в който Божествения Дух се проявява. А Божествения Дух е изява на Бога. Учителят беше изява на Божествения Дух, проявление на Господния Дух, реализация на Христовия Дух и живот на Светия Дух, което бе Словото на Бога. Защото „в началото бе Словото и Словото беше Бог". Настоящото изложение съдържа 130 (сто и тридесет) машинописни страници, към които са прибавени като допълнение още 10 (десет) страници или всичко 140 (сто и четиридесет) страници. Записани от 1986-1997 г. и обработени от Марийка Марашлиева София, 22.октомври 1989 г. Съставил Вергилий Кръстев Декларация Долуподписаната Марийка Марашлиева, по паспорт Марийка Великова Иванова, лп. сер.
към текста >>

92. 5 Колю Каишев, защитникът на Правдата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

Единствена възможност за тогава била като частен ученик.
Връща се отново и пита Учителя: „Ами аз забравих да питам как ще намеря партньорката, за която трябва да се оженя? “ Учителят се усмихнал и казал: „Тя, рекох, ще те намери. Ти не я търси“. И наистина минават доста години, а Колю Каишев е бил без образование. Решава да попълни тая празнота и започва да учи. Единствена възможност за тогава била като частен ученик. За подготовката си трябвало да си наеме учители. Между учителите, тази жена, която наел да му преподава по математика, след като изкарали изпитите, тогава двамата разбрали, че могат да се оженят. И така той си намерил другарката и така те изкарват живота си до края заедно. Аз я познавах. Тая учителка значи, която му е преподавала му става другарка в живота.
към текста >>

на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта).
“ Върнал се обратно на файтона и си заминава. Тогава не се състояла беседата на владиката в Бургас. Защото владиката не го е познал, но като казал, че е бил във Варна на лекцията му, владиката по някаква асоциация го свързал наистина със случая и се отказал от всякаква лекция. Така Колю Каишев парирал изказванията на църквата, които искала да проведе против Учителя (против Дънов и последователите Му). Другото, което Колю Каишев ярко е показал, това е било в Търново през 1922 г. на събора, когато Михаил Иванов и Кръстю Христов (известен още между нашите приятели като Къкъта). Те двамата са имали наглостта да се представят за преродените братята Кирил и Методий и по това време на събора те са провеждали система от заблуждения към нашите приятели. Голяма част от нашите приятели действително са се заблуждавали относно тях, а Учителят нищо видимо не е правил да парира тая работа. Те се представяли, че постят, че си говорят със знаци и движения и т.н., между които един от начините им на говорене помежду си е бил тоя: заставали на разстояние примерно 30-40 м един от друг и единия държал бяла роза, а другия червена. Единия повдига да речем бялата роза, а другия прави друг знак, например размахва я настрани и така уж си говорят нещо. А Колю Каишев застанал някъде по средата между тях и когато единия прави някакъв знак с розата, той със съответната ръка към този със свит юмрук му показва, че ще вземе мерки.
към текста >>

93. 40. Последната екскурзия

Искам да кажа, че на голяма част от разговорите, които съм имал с него са присъствали и нашите приятели Благовест Жеков и Христо Христов.
Часът на заминаването му беше точно единадесет часа на 29.Х.1964 г. След това предприех всички процедури, които следваха. Значи пророк Илия премина през Школата на Учителя. Това бе живота на бай Иван от 1.IX.1899 г. до 29.Х.1964 г. Искам да кажа, че на голяма част от разговорите, които съм имал с него са присъствали и нашите приятели Благовест Жеков и Христо Христов. Ние бяхме трима приятели, които изкарахме периода на следване заедно. И може да се каже, че бяхме почти винаги заедно, особено при екскурзиите. Така на Изгрева бяха свикнали да ни виждат тримата заедно. Почти всички разговори в тоя период сме били заедно и заедно сме слушали тия неща. Голяма част от разговорите с бай Иван те също ги знаят.
към текста >>

Учителят не е разрешавал на окултния ученик да членува в политическа партия и да се занимава с политика.
Така, това са точните думи, които аз знам от бай Иван. Вече казах, че той запаметяваше нещата така и аз предавам думите почти дословно така, както съм ги чул. Кои са тези „ние“. Това е Бялото Братство. Как ще стане? Учителят не е разрешавал на окултния ученик да членува в политическа партия и да се занимава с политика. Вероятно идеите на Словото на Учителя ще навлязат в живота на хората. Това е естествения ход на Еволюцията.
към текста >>

94. 23. Писма на Учителя до Величка и Костадин Стойчеви

Стефка Няголова

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

(Честито Възкресение Христово) Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви.
Засега без това не може, за човека всякога е било мъчно да се жертвува за доброто. Когато дойде пълнотата на Божественото съзнание, тогава работите ще се изменят. Бъдещето носи за всички, които се подвизават добро. Поздрав на всички. Ваш верен П.К.Дънов София, 23.III.1912 г. Ч.В.Х. (Честито Възкресение Христово) Да възкръсне Господ в сърдцето ви, да просветне в ума ви, да се прослави в живота ви. Дънов 1913 г. Мир на Небето и радост на земята. Г.С.Ц. (Господ Саваот цар) Н.Ц.С.В. (Небесният цар Саваот Великият) П.К.Дънов София, 11.V.1913 г. Любезни К.П.Стойчев, Получих вашето писмо.
към текста >>

Дълги години трябва ученика на духовната наука да следва в Христовото училище, за да проумее вътрешния смисъл на живота.
Всяка болест е обусловена от ред причини. Ще мине всичко. Търпение. П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 25.III.1916 г. Любезна В. Стойчева, В отговор на твоето писмо, ще ви кажа следната мисъл. Дълги години трябва ученика на духовната наука да следва в Христовото училище, за да проумее вътрешния смисъл на живота. Живот, това е една приятна дума. Но той има много отношения. Той е както нотите на музиканта трябва добър свирец да изпълни неговите положения. Някой път върви миньорната гама, някой път мажорната гама, друг път хроматическата. Който разбира музиката на живота, слави Господа, възпява Нему в душата си, благодари, очаква и живота върви и Бог благославя търпеливата и смирена душа.
към текста >>

Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов.
Да възкръснат думите ми във вас, които съм ви говорил досега. Поздрав на всички. П.К.Дънов (Свещеният подпис) Варна, 2.IX.1917 г. До всички приятели В.Т.И.Х.С.Б. (Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов.
към текста >>

Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов.
(Велик Тържествуващ Исус Христос Син Божий) Господ Бог наш да благослови всички, които с вяра и чисто сърдце Го търсят. Да им даде от Христовия Дух, да Го познават и да изпълни сърдцата им и душите им със своята обилна Любов. Дръжте Истината изложена в Неговото живо Слово, Което е Христос. И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа.
към текста >>

Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова.
И като знаете, че скръбта произвожда търпение, а търпението опитност, а опитността надежда. А надеждата не посрамя, защото Любовта Божия е изляна в сърдцата ни чрез дадена го нам Дух Святиго. Това е Моя поздрав на всички, които вървят в пътя Христов. Правия път на Божествената Любов. Път на вътрешна душевна свобода, път на Новия живот и възкресението. Във всяка вътрешна доброта Божия, във всяка радост и веселие придобивайте Божественото знание и Го съхранявайте в сърдцата си чрез Любовта Христова. Желая всички да станете умни и съвършени в Господа ида бъдете всички с един ум и едно сърдце целомъдрени във всичката пълнота. Мир на всички ви от Господа. Ваш верен П.К.Дънов (Свещеният подпис) Телеграма Употребявайте копривените корени. Никакви инжекции да не се поставят повече на Величка. Величкиният живот е в сила сам да се грижи за себе си.
към текста >>

95. 14. Арест във влака

Юрданка Жекова (от д-р Вергилий Кръстев)

Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно.
Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, Учител. Показвам: Моето Учение е основано на три главни принципа: Божествената Любов, Божествената Мъдрост и Божествената Истина. От тия принципи произтича, че е необходим пълен мир и взаимно разбирателство между хората, братство и взаимопомощ за общо благо. Учението ми изключва всяко насилие и изисква абсолютна чистота в мислите, чувствата и действията. Едно от най-съществените условия за всички последователи на това Учение е съвършената нравственост. Ученикът на Божествената школа, за да може да възприеме и приложи великите истини на Христовото учение, трябва да бъде чист физически, морално и духовно. Всяко нарушение на това условие е една важна спънка за развитието му. Той трябва да бъде изправен във всяко отношение както към себе си, така и към другите, към обществото и държавата. Аз препоръчвам зачитане на установените закони и наредби на властта. Всеки недостатък и несъвършенство в обществения и държавния строй може да се изправи чрез самоусъвършенствуване, понеже е казано: „Бъдете съвършени, както Отец ваш на небесата е съвършен“. Църквата винаги трябва да върви в пълно съгласие с Божествената Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

96. 56. Писма от Учителя до д-р Иван Жеков

Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение.
П.К.Дънов (Свещеният подпис) София, 3.VI.1919 г. Любезни Ив. Жеков, Идеята ви с водолечението е добра. Приложете я като средство да се упътват страдующите в правия път на живота. Великата наука да се научи човек да живее тъй както първоначално е било, е най-доброто изкуство. Дръжте предвид широките рамки на Христовото Учение. „Първом Царството Божие и всичко друго ще се приложи.“ Това е велик закон за земята и „правдата Негова“. Това е за „Живота“. Вие сте в прави я път. Вода, топлина, светлина, храна, лекуват всичко и създават всичко. Водата е носителка на живота, топлината е носителка на Любовта, светлината е носителка на Истината, а храната, на добродетелта.
към текста >>

Разумният ученик на Божествената школа се подига по-горе от всички изкушения.
Любов, Мъдрост, Истина трябва да стоят в душата ни от всичко по-горе. По вашата работа само лично бих ви говорил. Бог е Дух и които Му се кланят с Дух и Истина трябва да се кланят. Аз желая вие да се примирите с маловажните неща да не стават спънки за Любовта. Где може да се съберете, това е второстепенна важност. Разумният ученик на Божествената школа се подига по-горе от всички изкушения. Аз зная Господ ще ви упъти да разрешите тоя въпрос според Неговата воля. Само Божията Любов. (Свещеният подпис) София, 1.I.1925 г. Любезни Иване, Може да преведете първата беседа от първата серия на италиански, да направите проба. А вашата идея да напечатате някои от беседите в малък джобен формат на български, не забравяйте.
към текста >>

Имайте Духа Христов.
Тури си крака от Стария завет в Новия. Кръщавай другите с вода, но гледай и ти да се кръстиш с Дух. С вода лесно става,а с Дух иска повече работа. Понеже човек обича лесните работи, за то Бог дал и толкова изобилно вода за миене и пиене. А за живота е дал Духа. Имайте Духа Христов. Ходете в постоянна виделина, в която царува постоянна правда и Мир. Моя Мир да бъде с вас всички. (Свещеният подпис)
към текста >>

97. 8. Писма от Боян Боев

Любка Хаджиева

Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“.
И споменът от този велик живот, в който той е участвал, поддържа неговия свещен огън! Прави сте, че сега при тия условия не ви е възможно да бъдете учителка, понеже сте нужни там! Но вие турете тая идея за учителствуването в сърцето си и бъдете с надежда за нейното реализиране! Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо!
към текста >>

Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания.
Хранете тая идея в себе си! Щом храните тая идея в себе си с постоянство, то ще се създадат условия за нейното осъществяване! Вие питате в едно от писмата си за значението на следната мисъл: „Ученикът трябва да бъде свързан със законите на живата природа и с божествените закони“. Всъщност, природните закони са също божествени, но като се каже „природни закони“ в тесен смисъл се разбират повече законите на физическия свят, а под „божествени закони“ се разбират духовните закони. Но не може да се тегли граница между едните и другите, защото идат от един и същ източник. Горната мисъл може да се изясни така: Ученикът трябва да изучава живота, целокупния живот - фактите, силите, законите както на физическия свят, така и на духовните светове и да се съобразява с тях - да не ги нарушава, защото всяко нарушение води към ненужни страдания. Един пример. „Например един основен закон гласи: ти си в хармония с целия всемир и получаваш сили, подкрепа от цялото, когато твоите мисли, чувства и постъпки са в хармония с Божията мисъл, Божиите чувства и Божиите постъпки и имат предвид благото на всички същества, на Цялото, а не само твоето лично благо! “ После питате за значението на думите: „Не лъжи, не съди, не убивай, не прелюбодействай, не кради! “ Вие сте права, че тия думи имат не само външно, но и вътрешно значение. Например, когато човек извърши една неправда, едно нарушение и се оправдава в себе си и се извинява чрез външните условия или хвърля вината на другите хора, това е пак лъжа.
към текста >>

Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други.
Иде духовна пролет. В бъдеще няма да има съблазън, понеже хората ще живеят в любовта. А законът на любовта е изобилие. Има един Божествен план, по който ще се оправи светът“. Поздрав до домашните ви и до всички други братя и сестри. Поздравяват ви братята и сестрите, които са тук: д-р Иван Жеков и сестра Юрданка Жекова, сестра Савка, сестра Стойна Христова, сестра Еленка Григорова и всички други. Пожелавам ви всичко хубаво и светло! Бъдете бодра и жизнерадостна! С братски поздрав: Б. Боев Учителят каза: „Молитвата е една дреха, в която се облича човек и с която се огражда от тревогите и страховете на света! “ Изгрев, 5.Х.1961 г.
към текста >>

98. 11. Лъжеучителят Михаил Иванов

Анина Бертоли