Търсене в текстове за 'Христови мъченици'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 40 резултата в 13 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. І.02.02. АНТИМИНСЪТ И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св.
литургия, Евхаристията, символизира гроба Господен, понеже на него е изобразено полагането на Исуса в гроба. „А Бог на мира, Който е въздигнал от мъртвите великаго чрез кръвта на Вечния Завет Пастиря на овцете, Господа нашего Исуса, дано ви направи съвършени във всяко добро дело, за да правите Неговата воля, като действува във вас това, което е благоугодно пред него чрез Исуса Христа, комуто да бъде Слава во веки веков. Амин. (Евреите, гл. 13, ст. 20-21). 14. Христовият евхаристичен жертвеник води началото си от онази маса в горницата на 13 Нисан, четвъртък, върху която Исус е установил Тайнството на Св. Евхаристия. 15. Антиминсът, като платно лежи върху Илитон, това е ленен или копринен четвероъгълен плат, в който се обвива Антиминса, който се простира върху престола, за да се турят на него Светите дарове. На Илитона се слага и Светото Евангелие. „Илитон" означава плащаницата, с която Йосиф Ариматейски обвил тялото на Исуса (Евангелие от Матея, гл. 27, ст.
към текста >>

От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна.
Святата трапеза е гробът. Антиминсът се поставя върху Илитона. А Светите дарове - хляба и виното, символизират тялото и кръвта на Божествения Агнец, т.е. на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус. 16. Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи.
към текста >>

Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици.
Антиминсът се поставя върху Илитона. А Светите дарове - хляба и виното, символизират тялото и кръвта на Божествения Агнец, т.е. на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус. 16. Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи. Антиминсът се поставя на всяка света трапеза.
към текста >>

мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17.
на пасхалното агне, пасхалния агнец, което се явява сам Исус. 16. Антиминсът е вместотрапеза, заместваща осветените неподвижни Святи трапези в християнските храмове. От III век се поставя връзка между християнските мъченици, загинали за вярата Христова, от една страна, и Светите трапези, от друга страна. Започват да слагат част от тяло или част от светите мощи на христовите мъченици. По определението на VII вселенски събор в 7-мо правило в Антиминсите се слагат св. мощи, в памет на това че във времето на гоненията християните извършвали богослужението на гробовете на мъчениците. 17. Литургия може да се извърши върху Антиминс, осветен от архиерей и то със свети мощи. Но ако храмът е освен от архиерей, Антиминсът може да е без Св. мощи. Антиминсът се поставя на всяка света трапеза. В следващия етап на плочи се цзобразяват, на четирите му краища се изобразяват само символите, инициалите на имената на 4-та Св. евангелисти,
към текста >>

2. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство.
Третият мъж е бил също светия, но името му било утаено, то е било скрито. 8*. Девойката в бяла светлина и с дрехи от слънце разказала за греховете на християните преди 303 години, т.е, през 1443/1444 г. Божият гняв се излял върху християните при Варненската битка, поради това, че престъпили клетвата си при сключения мир с турците. Те били победени и с това робството продължило, и Константинопол паднал по-късно в турски ръце. Клетвопрестъплението пред Библията не се изличава. 9*. Поради ходатайството на Дева Мария, както и на християните мъченици Свети Димитър и Свети Мина, че до свършването на числото 153, писаните риби в Евангелието, Всемогъщият Бог ще съкрати дните на турското царство. Последният Антиминс е осветен през 1820 г. от архиерей Йосиф. През 1821 г. е гръцкото въстание, а този Антиминс е предаден през 1854 г. И това е последният Антиминс, с него се свършва числото от 153 направени жертвеници, т.е. Антиминси.
към текста >>

Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух.
И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г.
към текста >>

Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*.
Това е Обединение, Съединение чрез Святия Дух на умовете человечески с умовете ангелски, обединение, за да се извърши обещанието на Бога за славянския християнски род. И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г.
към текста >>

Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие.
И тогава, каквото се измоли в името на Святия Дух и в името на Духа Христов, то Бог ще съизволи. Защото Духът Христов е посредник между человеците и Бога. Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий.
към текста >>

Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*.
Той обединява земята и небето чрез съединение на вярата на всички земни и небесни человеци. Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий. А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България надве, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език. 17*.
към текста >>

3. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството.
Избранниците на теософията трябва сега да напрегнат всички сили, за да превземат умовете на хората, да превземат обществото и разчистят триумфалния път на Кришнамурти. Във всяка тяхна книжка се подканват те да считат това като първа своя длъжност. И те фанатически изпълняват заповедите - теософията е днес в пълна офанзива срещу обществото за насочването му в „правия път" на израждането. Един теософ, верующ християнин, ми изповяда своята трагедия. „Възпитан бях като християнин, казваше той, твърдо вярвах и вярвам в Христа. Увлякох се в теософията, дето срещнах и христовите принципи на морал; никакво противоречие не виждах още с християнството. Пожелах да навляза по-дълбоко в теософската истина, поисках да постъпя в тайното училище. Започна подготвителния период. Най-акуратно изпълнявах всичко, каквото ми се заръчваше. Редовно чрез медитацията (сиреч самовнушението) се стараех да се убедя в новите истини. И успявах.
към текста >>

Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната.
Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона. Днешната „положителна" наука, която започва с постулат[6] и свършва с неизвестно, навлиза постепенно в областта на тайнственото и става окултна, а химията - с откриване на радия се обръща на алхимия. Това, което адептите на теософията са учили и практикували открай време, сега науката „открива" и от боязън към ненаучния окултизъм, се мъчи да прикрие с нов етикет, но с това същността не се изменя. Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
към текста >>

Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес.
Изглежда, че първите апостоли на Христа не са били прости рибари, както обикновено се мисли, а и по-късните Христови последователи минали през мистериите; те са владеели тайни сили и са били истински чудотворци, когато представителите на днешната наука още се колебаят и с голямо въздържание посрещат неоспоримите факти на психични прояви - да не говорим за хипнотизма, за ада на Райхенбаха, за телепатията и за спиритическите изследвания на един Крукс, и на Шарл Рише, професор в Сорбоната. Теософията донася една нова живителна струя в наука и в изкуство; наената мисия в света е да преобразува и да изгради новото общество; днешните световни катаклизми и разтления на обществата са естествена и логична последица на един крайно груб материализъм, а не се дължат на някакъв гибелен мистицизъм, който за днешната епоха едва що се заражда. Старият материалистичен мироглед се изживява в бури, трусове и катастрофи - борба на всички против всички. И някога железният Рим - града на грубото насилие се е разкапвал от собствените си язви и напусто някои превзети историци (материалисти) хвърляли вината върху мистицизма, който уж отклонявал хората от истинския (?) живот; те постъпвали чисто по Нероновски. Нерон подпалва Рим и набедява отпосле християните, за да отклони народния гняв от себе си. Но нека се помни, че тези първи мъченици-християни са полагали още тогава основите на новата цивилизация, от плодовете на която ние се ползуваме и до днес. А те са били всъщност теософи; за това свидетелствува най-ясно стенната живопис в катакомбите. Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода.
към текста >>

4. 35. Из житието на апостола Павла

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра.
Даваме тия „гадания” за външния вид на Павла не защото туй особено ни интересува в случая, а за да допълним оскъдните, пръснати тук-там из Посланията на Павла и Апостолските деяния, сведения за безспорно интересната личност на най-културния апостол. Тази тъкмо интересна личност в историята на християнството, този Саул или Савел, познат най-вече под името Павел, е преживял две особено важни събития, които са изиграли съдбоносна роля в живота му. Без съмнение, апостолът, в своя деятелен, пълен с подвизи живот, е преживял отпосле и други, не по-малко значителни събития, и физически и духовни*, ала двете събития, за които е реч, са не само значителни, но и съдбоносни. Те определят един важен завой в живота на този изключителен човек, комуто е предстояла важна мисия в разпространяване на Христовото учение. На тези, именно, събития искаме да се спрем. Първото е: убиването с камъни на стареца Стефана, един от първите проповедници на новото учение, а същевременно и един от първите мъченици на новата вяра. Кой е Стефан? - За него се казва, че бил един от седемте мъже, „изпълнени с мъдрост и Дух свят”, които били избрани, по съвета на апостолите, да присвояват при всекидневното раздаване на „потребностите” в първоначалната християнска комуна. За да изпъкне по-ясно образът на Стефана, ще приведа един откъслек из 6 гл. на Деянията, още повече, че той ни разкрива и причината за неговата мъченическа смърт. „А Стефан, изпълнен с вяра и сила, правеше големи чудеса и знамения всред народа.
към текста >>

В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим.
Кого от пророците не изгониха бащите ви, а още и убиха ония, които предизвестиха за идването на тогози Праведника*, на когото вие сега станахте предатели и убийци - вие, които приехте закона чрез служение ангелско и го не удържахте”. Като чуват тия думи, силно разгневени, „скърцащи със зъби от яд”, те се спущат настървени върху Стефана, извеждат го извън града и там го убиват с камъни. Казва се при това, че свидетелите сложили дрехите си при нозете на някой си момък на име Савел. „А Савел съизволяваше на убиването му”. При това, при голямото гонение, което се повдига веднага след убиването на Стефана против християните в Йерусалим, той взима дейно участие; „А Савел нанасяше голяма повреда на църквата, понеже влизаше във всяка къща, влачеше мъже и жени, та ги предаваше на тъмница”, както е отбелязано в Деянията. В този си гонителски бяс, Павел, който е бил тогава заслепен религиозен фанатик и върл националист, отива дотам, че поисква от първосвещеника писма до синагогите в Дамаск, за да повдигне гонение против последователите Христови, да ги издири и да ги докара вързани в Йерусалим. Но тъкмо когато вехтозаветната ревност на Павла достига своя връх, и той гори от желание да извърши своето пъклено дело, по пътя за Дамаск се случва с него второто събитие, на което искам да спра вниманието на читателите. В Деянията (9 гл. 3 ÷ 6 ст.) туй събитие е предадено накратко така: "И на отиване, когато наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето. И като падна той на земята, чу глас, който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш? А той рече: Кой си ти. Господи?
към текста >>

5. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Но когато някой отиде при тия мъченици и им посочи, че сегашният живот може да бъде заменен с други, по-добър, обоснован вече не на изгоди и човешки мъдрувания, а на Божията любов и истина - всичките заинтересувани крещят в един глас, че се руши морал, руши строй, руши църквата.
И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат. И не търсят далече нужната за това кал - достатъчна им е и собствената... Има мнозина днес, за които държавният строй и институти не са най- добрите възможни, но са най-изгодните. Има и едно грамадно множество, което чувства само тяжестите им. Но когато някой отиде при тия мъченици и им посочи, че сегашният живот може да бъде заменен с други, по-добър, обоснован вече не на изгоди и човешки мъдрувания, а на Божията любов и истина - всичките заинтересувани крещят в един глас, че се руши морал, руши строй, руши църквата. Кой морал - Христовият ли? Где е приложен той досега? Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята?
към текста >>

Кой морал - Христовият ли?
Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат. И не търсят далече нужната за това кал - достатъчна им е и собствената... Има мнозина днес, за които държавният строй и институти не са най- добрите възможни, но са най-изгодните. Има и едно грамадно множество, което чувства само тяжестите им. Но когато някой отиде при тия мъченици и им посочи, че сегашният живот може да бъде заменен с други, по-добър, обоснован вече не на изгоди и човешки мъдрувания, а на Божията любов и истина - всичките заинтересувани крещят в един глас, че се руши морал, руши строй, руши църквата. Кой морал - Христовият ли? Где е приложен той досега? Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята? Коя църква?
към текста >>

6. 26. АФИФ РАБОТА (бр. 6, 22.ІV.1931 г.)*

ТОМ 21

В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото.
Двадесет години Хиндербург минаваше за смахнат, а днес е председател на Германската република. „Афиф работа, луд е, утопия е! ” - са ревяли, викали хората на старото, когато са се явявали в света нови учители, нови идеалисти с нови идеи, за нови реформи. Историята е пълна с такива случаи. Доволно е да се разгърне историята на великата реформация в Европа. В биографиите на великите хора на науката, мъчениците на културата, на науката във всички ще се срещнат сцени, от които косите ви ще настръхнат за временото от власница, хората на старото върху хората на новото. Безмилостни преследвания, обявени за луди, утописти, афиф работа, избивания, горени живи, убивани носителите на новите идеи от хората на мрака, тъмнината, злото, злобата, омразата, невежеството - хората на старото..., но винаги хората на новите идеи и пътища са успявали да се наложат - защото зад тях е вървяло нещо непобедимо - самият живот! Мъничка България не прави изключение. Кой от нас не е учил за Отец Паисия? Кой от нас не знае за присмиванията, подигравките от страна „братята” на Отец Паисий за неговия велик подвиг: да донесе новото в народа ни, посочи нов път - събуди и вдигне цял народ? Афиф работа не беше ли за ситите, чорбаджиите, хората на старото, величавото дело на апостола Левски?
към текста >>

Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие.
По новите пътища, с новите хора! Да, „афиф” беше дело на всеки новатор за вас - хората на старото. Да, афиф е и нашето дело за хората на старото. Но както успяха те - хората на новото - в миналото, така ще успеем и ний и нас ще ни разберат тези, които имат очи и виждат, уши и слушат, сърце и обич. Гонените за правдата, Истината, Свободата. Гладните, босите, но чисти по души и дела, защото дошло е време те да съградят Новата България, но не по езически закони, Римското право, Белгийска конституция, а по Христовите закони и принципи с братска обич, истинско самопожертвувание, лично безкористие. * афиф (тур. hafif, от ар.) - несериозен, лек, лекомислен, слаб. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) ** Горното не е измислени, а исторически верни сцени. Гледай списание „Аероплан”, бр, 1 (бел. а.).
към текста >>

7. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

ТОМ 21

Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората.
Вторник: Ден на пътя на ученика във всичките му трудности и противоречия, чрез които се свързва с Бога. Сряда: Ден на Всемирното Бяло Братство, което носи Мъдростта и благославя Бога навсякъде. Четвъртък: Ден на Духа на Истината, на Учителя. Петък: Ден, в който е създаден човекът - 09.03. Затова на всяко 9-о число е хубаво да се храним само с плодове. Човек е създаден със силата на Троицата - Ден на -Христовия Дух, Който премахва всички пречки по пътя на хората. Събота: Ден на Бога, Който живее вътре в нас, към Когото се стремим, и Който ни се открива, ако сме достойни. При Бога няма да отидете праведни, учени, а смирени, и когато отидете на другия свят, 10 ангели ще ви съдят, но достатъчно е Учителят да каже две добри думи за вас, и те ще прекратят съда и ще кажат: „Братко, къде искаш да живееш, на коя планета, при какви условия? ” Това е да имаш разположението на Бога. От нас се иска Светлина и красота. Светлина, за да разбираме нещата и красота, за да привличаме съществата.
към текста >>

Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици.
От атмосферата, която възприемаш, лъха един постоянен стремеж към единение с Духа на Истината. Личността на всеки човек е сбор от множество прояви, свързани с унас-ледени родови и изработени качества. При Светозар привилегията да се роди в Боголюбив и скромен род дава основа и стимул за уникална посветеност към едно Велико дело. Димитровград е особено място - съсредоточие на духовност, символ и надежда за по-добър и разумен живот, сбор от множество души, събрани да поставят ново начало. В края на петдесетте на двадесети век Димитровград се превръща в истинска Голгота за Светозар. Преживяното от него е преизпълнено с евангелски дух и мистицизъм, равен на този, който са преминали Христовите мъченици. Но най-красивото на тази история е, че възродената му, издържала своя изпит душа, получава като награда обичта на Братството в Димитровград. Божественият Дух обилно излива чрез него живото си Слово - за радост и на нас, по-младите приятели. Той застава като мост, чрез който Учителят ни посещава и до ден днешен, носейки ни мъдри и разумни послания. Паркът „Пеньо Пенев” и домът на наш приятел са свидетели на хубавите, незабравими мигове, прекарани в оживени разговори и песни. Това взаимно проникване в Духа на Словото на Учителя събуди жив интерес и разумен стремеж към духовното.
към текста >>

8. Из Словото на Учителя - Новата епоха и идването на Шестата раса

VII. Учението на Учителя - предвестник на новия живот и идването на Шестата светеща раса .

ТОМ 22

Само така ще се реализират Христовите идеи.
Земята ще бъде като райска градина. Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното - когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява още 5000 години." „Истинска комуна ще се осъществи на Земята, след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат.
към текста >>

Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие.
Ще ядем и ще пием соковете на природата, няма да ходим да вкусваме от стария начин на познаването. Съберете си багажите от железния век, раздайте всичко и се гответе за новия век, за златния век. Това е новото, това е възвишеното, това е благородното - когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява още 5000 години." „Истинска комуна ще се осъществи на Земята, след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на Шестата раса.
към текста >>

143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици.
Това е новото, това е възвишеното, това е благородното - когато всяка омраза изчезне от земята и хората заживеят тъй, както Христос искаше." (77, с. 339) „Когато Царството Божие дойде на Земята в пълнота и сила, хората ще бъдат носители на новото, на Божественото учение. Само така ще се реализират Христовите идеи. Който възприеме Христовите идеи и ги реализира, той ще бъде пълноправен гражданин на Царството Божие. Има хора в света, готови за тези идеи." (21, с. 143) „Комунизмът е религия, защото има мъченици. Християнският комунизъм ще управлява още 5000 години." „Истинска комуна ще се осъществи на Земята, след 300 години, когато първата група от Шестата раса слезе на Земята. Не след дълго хората ще напуснат градовете и ще заживеят сред природата, на групи от по няколко семейства, в зависимост от хармонията, която имат помежду си." (64) „Христос ще дойде на Земята само когато раните Му съвършено изчезнат. Това ще стане във времето на Шестата раса. Значи, докато хората не изправят живота си, Христос няма да слезе на Земята. Със слизането на Христа Земята ще се запали и изгори.
към текста >>

9. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но коя си ти, която се зовеш най-сладка надежда на пророците и девиз на мъчениците?
Да приемем тази мечта като зародиш на великото, което идва в света! Да бъдем добрите работници за възрастяване на Божието дело. София, 6 април 1927 г. Свободна тема Защо се криеш, ти, моя приятелко, когато най имам нужда от твоето присъствие? Не за туй ли да затвърдиш волята ми да бъде горда всред страданието и самотността? Но коя си ти, която се зовеш най-сладка надежда на пророците и девиз на мъчениците? Коя си ти, която си венец на светиите и жив извор на учителите? Где да те търся и как да имам вечно моя, о, ти прекрасната между всички създания? По високите ли върхове се стремях, в бездната на страданията ли слизах все тебе дирех, моя безименна красота, за да се докосна до крайчеца на дрехата ти. Чинеше ми се, че ти надникваше из нечий поглед, гласът ти трептеше в струните на нежната мелодия, излизаща из под лъка на артиста, в гласът на певците, в краските на цветята... Казвах си: Ето те! Проливам сълзи, протягам ръце, молитствувам и те зовя: О, ти необходима за душата ми жива струя, ти си тъй близко!
към текста >>

„Да ходим в пълнотата на Христовий Дух, който запалва седемте светилника.” Навярно дълго забавих настоящето и може би много предположения сте правили около причините, които ми наложиха това.
Защо, защо? Да, защото логиката е висша наука, пък аз с моя тъп ум само я зубрих. 15 ЮНИЙ 1927 г., София ПИСМО ОТ АСАВИТА ДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 15 юний 1927 г. Хелмира, сестрице моя ! Няма Любов като Божията Любов ! „Да ходим в пълнотата на Христовий Дух, който запалва седемте светилника.” Навярно дълго забавих настоящето и може би много предположения сте правили около причините, които ми наложиха това. Все пак, това са предизпитни състояния, когато човек всецяло се отдава на едно -благополучния изпит. Всякога мисълта ми е с Вас: и когато Ви пиша, и когато съм в мълчание. Красива е Хелмира за душата ми: когато шета около кухнята, когато бере бакла, когато милва страждующите или размишлява върху някой красив сюжет! Чувствувам, че дружбата ни минава в една особена фаза, за която няма защо да говорим сега, тъй като предстои ни да я преживеем. Между многото неща, които ме интересуват, най-първо моля следните три: резултата и опитностите Ви в току-що минатия изпит.
към текста >>

Мъченици на миналото, дайте ми завета на своите идеали, дайте ми „мастило” от своята кръв, изтекла по костери и гилотини, за да потопя своето перо в нея и напиша тая книга, която да буди, сгрява и радва човешките създания.
Готова ли съм да оставя всичко и да тръгна след Вас и само след Вас? Но кого „презирам” аз? Това не е в характера ми. Че аз съм готова и на най-големия си враг да направя услуга, само да ми се усмихне, само в очите му да видя Бога! О, Господи, о, музи, елате ми на помощ да напиша „Еделвайс”. Мъченици на миналото, дайте ми завета на своите идеали, дайте ми „мастило” от своята кръв, изтекла по костери и гилотини, за да потопя своето перо в нея и напиша тая книга, която да буди, сгрява и радва човешките създания. Чета за богомилите. Колко интересно - почти всичко тяхно е унищожено. Слабите следи в предания и приказки грижливо са обработени от наши и чужди писатели - проф. Й. Иванов, Досев, проф. Мишев, Клинчаров, руския Веселовски.
към текста >>

10. 4. За тази дума

Глава 2. По следите на казаното

ТОМ 28

Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи.
Когато се потъпква истината, ражда се лъжата, когато се разпъва любовта, ражда се насилието, когато не се прилага правдата, ражда се неправдата - такива са законите в природата и в живота. Според библейските сказания и закони има ли по-голямо нарушение от това да се опълчиш срещу волята на Бога?.. Историята е стара като света. Ние не сме съдници, нито прокурори и ако се връщаме на тези исторически съдбоносни мигове, то е за да дадем ясна и точна картина на онова, което се случи и още можеше да се случи. Навремето Толстой в една духовно непросветена Русия и икономически поробена, дойде да донесе светлина, дойде с мисията на реформатор. Той се опита да разоре дълбоко руската целина и учението, което проповядваше беше изградено върху Христовите принципи. Русия не прие Толстоя, руското духовенство не отвори вратите за него, а се погрижи да го анатемоса и да спре течението. Толстой беше глас на велика правда и любов между хората и народите. Нарушиха ли великия закон? Нарушиха го. Последствията от това нарушение дойдоха ли?
към текста >>

И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици.
Богомилите носеха нова етика и нови идеи, те носеха светлина на българския на род и тяхното желание бе да предотвратят катастрофата. Държава и духовенство не се вслушаха в гласа на богомилството, премного бяха заети със своите ежби и користни цели. Нищо не направиха, не оставиха народът да избере своя път. А станаха свидетели на поголовно гонение. Пречеше им тъпотата. И след като не се вслушаха, обърнаха се и ги разкъсаха Подгониха ги и ги направиха мъченици. Православната църква го направи, не си помръдна пръста да предотврати гоненията и мъченията и ако границите бяха затворени да речем като днес за масови изселвания, богомилите до един трябваше да умрат в капани или на клада по заповед на църковните отци. Така, че когато се говори за причините за падането на България под турско робство, православната църква не може да се измие ръцете в кръвта на богомилите. Скъпо плати България, както навремето скъпо плати еврейския народ, както плати и Римската империя, а в по-новите времена и Русия, както и всички народи и империи, които се опитват да се преборят срещу великото в природата, срещу Божествения план на Битието, срещу великите учения, които идват на Земята, за да обновят живота на цялото човечество. Не се рита срещу остен. Истината е течение, което прави страшни разрушения, когато й се слага бент.
към текста >>

11. II. Писма от затвора: магнетофонен запис

Борис Николов

ТОМ 32

Те са наситени на Истината, борци за Правдата, герои, мъченици, светни и Учители.
И днес срещаме тук и там частите на Божествения човек - проблясъкът на Божествения живот в този или онзи човек. Трябва да се съберат всичките, през всички времена, от всички народи, за да се яви цялостния човек. Страданията, които хората са си причинявали, идат все от това, че те са отхвърлили моралния закон. Моралният закон задължава да се зачитат правата на всяко същество. Нашите братя ние познаваме, където и да ги срещнем по Земята, сред които и народи, през всички времена и епохи. Те са наситени на Истината, борци за Правдата, герои, мъченици, светни и Учители. Сърцата, всички сърца, които любят Бога, са едно сърце. Който живее в Любовта, живее в тези, които обича и които го обичат. Социализъмът е кармата на човечеството. Сега се разрешава вековната карма на човечеството, т.е. човеците плащат за всички престъпления, които са вършили.
към текста >>

Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата.
В затвора аз съм заедно с Братството. Когато освобождението дойде, то ще дойде и за Братството и за мене. Човекът без Бога е човек без закон, без мярка, без правда, без виждане. Слепи сили го движат. Алчен, жесток, себичен, груб, той се нахвърля на всяко благо, иска да го обсеби като отбягва от задължението и отговорността. Това е дух на езическия свят, който е в борба с Христовия Дух на Любовта, себеотрицанието и жертвата. Школата на Учителя продължава. В нея е спасението на човечеството. Лъчът от най-отдалечената звезда достига до нас. Това е сила, лъчите на сърцето, ума. Лъчите на живота достигат до най-отдалечените предели на Вселената, до всички Слънца и Планети.
към текста >>

” Има една вътрешна сила, която създава героите, мъчениците, светците.
Истината, вечната и святата Истина ще възтържествува един ден. Човек ще застане пред нея със смирение и любов, и ще й се поклони. Такова е времето сега, да скрием Учението, а не да показваме неговата красота и сила. Ще дойде време и свещта ще бъде поставена на светилника. Ангелът каза на Йосифа: „Вземи детето и майка му и бягай в Египет! ” Има една вътрешна сила, която създава героите, мъчениците, светците. Тя ги поддържа. Проблемът за щастлив и справедлив живот на човечеството е обширен, голям. Той не се изчерпва само с икономически и социални промени. Всички революции досега са пропадали поради ограничеността и тесногърдието, изкористяването на тези, които са ги вършили. Една революция може да победи, но малко след това тя вече не се различава от тези, срещу които е била насочена.
към текста >>

Героите и мъчениците се раждат.
Човек, който обича Истината, е обкръжен със син ореол. Има плагиати на духовни центрове. Те обсебват най-благородните думи и паметта на великите хора. И като говорят от тяхно име, с това прикриват престъпленията си. Колкото повече преследват Истината, толкова тя става по-силна и лъчезарна. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия свят. Те имат свой път, своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, той не устоява. И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях. Нашият живот е живот на Братството.
към текста >>

И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях.
Колкото повече преследват Истината, толкова тя става по-силна и лъчезарна. Героите и мъчениците се раждат. Те са определени още от Невидимия свят. Те имат свой път, своя мисия. Ако някой си тури маската на такъв, като дойдат мъчнотиите, той не устоява. И мъчениците, светиите и героите на вярата смирени и велики в страдания, ние черпим сила от тях. Нашият живот е живот на Братството. Безсмъртната Любов черпи сила от вечния източник. Тя е по-силна от всички опасности и нещастия. Човек като минава през мъчението, страданието, смъртта, всичко излишно отпада - остава същественото. Тъй човек се докосва до реалността, до вечния живот.
към текста >>

Мъчениците, които устояват на всички мъчнотии и изтезания, те са безсмъртни.
Сега тук уча затворниците на занаят. Давам в ръцете им средства да се борят в живота, да не бъдат в нужда, да не бъдат унижавани, да пазят достойнството си, да бъдат по-свободни. Тук ме е пратил Учителя на работа -сред унижените и оскърбените. Аз съм благодарен! Сега тъй проповядвам Учението. Мъчениците, които устояват на всички мъчнотии и изтезания, те са безсмъртни. Те проповядват вечния живот. Пропаганда! Лъжата и лицемерието имат сладникавия вкус на отровните гъби. Божият глас се долавя в тихата песенчица на майката, която приспива своята рожба, в добрата ръка на бащата, който се грижи. Не виждаш ли Божията ръка? А хората днеска се питат: „Има ли Бог?
към текста >>

12. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Съвсем на противно мнение сме ний: Всяка религиа си има и добрините и злините, както и своите мъченици-светци.
Ако е: человек, който не вярва в нищо, то той казва една безмислица, защото и най-дивака пак вярва в нещо. Ако ли разбира человек, който не вярва в православието, то е друго нещо. В този последния случай той поставя православието като единствена вяра, чрез която някой може да бъде спасен. Тази идея действително съществува в главата на простите поклонници на всяка религиа, но да я намирам и в главата на един богослов, това ми се вижда чудно. Вън от православието, според него, всички други вечно ще гният в пъкъла! Съвсем на противно мнение сме ний: Всяка религиа си има и добрините и злините, както и своите мъченици-светци. Както всички видими и невидими неща са творение на Бога, тъй и всички религии са негово вдъхновение. Затуй и всички имат еднаква основа. Никоя не казва: лъжи, кради или убивай, а всички проповядват любовта и справедливостта. Ако са лоши, те добиват това си свойство от своите главни представители, от религиозните началници, които наместо да вървят по духа на Божието вдъхновение, почват да се съобразяват с изискванията на светските обстоятелства, като се съдружават с царете, за да угнетяват, преследват и колят тези, които те би трябвало да спомогнат и въздигнат. Колко невинна кръв е попила земята от подобни религиозни началници!
към текста >>

Който е вдаден в нея, е готов да претърпи всичко за нея: от тук - мъчениците на всяка религиа.
Последните научни открития, твърде богати с философки и физиологически следствия, ни позволяват да предвидим часа, когато ще е възможно да се осветлят невидимите тела, които избягват от нашите погледи, и да се опише ясно и точно влиянието, което те имат върху видимите. Тази нова наука, види се, е била предчувствана от древните поганци. Те не само посветяваха храмове и статуи на популярните и определени божества, но поставяха още в някои общества места един образ със следующия надпис: На непознатиа Бог. Непознатиа Бог е утрешната наука, днешното усилие, слабата светлина, която, обиколена оттемна мъгла, едвам блещука още, но скоро ще стане бляскава.” Според историческите доказателства, всяка религиа стои в нравствено отношение високо, додето нейния основател и първите му ученици живеят; след смъртта им религиата отслабва в своите начала или се развратява от нейните водачи, които начеват съвсем противното на началата. Религиата е отделно нещо от светските работи; тя е духовна свръзка по съвестно убеждение. Който е вдаден в нея, е готов да претърпи всичко за нея: от тук - мъчениците на всяка религиа. Религиата си е такава, додето е независима от светските работи. Щом прескочи своите предели, тя си губи значението и важността: от духовна власт тя се преобръща в светска. Христовите дела и тези на апостолите съобразни ли са с делата на днешните техни наместници? Ни най-малко. Защо тая разлика?
към текста >>

Христовите дела и тези на апостолите съобразни ли са с делата на днешните техни наместници?
Непознатиа Бог е утрешната наука, днешното усилие, слабата светлина, която, обиколена оттемна мъгла, едвам блещука още, но скоро ще стане бляскава.” Според историческите доказателства, всяка религиа стои в нравствено отношение високо, додето нейния основател и първите му ученици живеят; след смъртта им религиата отслабва в своите начала или се развратява от нейните водачи, които начеват съвсем противното на началата. Религиата е отделно нещо от светските работи; тя е духовна свръзка по съвестно убеждение. Който е вдаден в нея, е готов да претърпи всичко за нея: от тук - мъчениците на всяка религиа. Религиата си е такава, додето е независима от светските работи. Щом прескочи своите предели, тя си губи значението и важността: от духовна власт тя се преобръща в светска. Христовите дела и тези на апостолите съобразни ли са с делата на днешните техни наместници? Ни най-малко. Защо тая разлика? Защото първите вършиха по силата на „Святаго Духа”, коги техните сегашни наместници вършат по силата на светските стремления. В днешните времена коя светска власт няма за подпорка духовната? Или коя духовна не действа в полза на светската?
към текста >>

Православни, католици и протестанти не са ли всички Христови последователи?
Защото първите вършиха по силата на „Святаго Духа”, коги техните сегашни наместници вършат по силата на светските стремления. В днешните времена коя светска власт няма за подпорка духовната? Или коя духовна не действа в полза на светската? С други думи духовните начала на всяка религиа са се удавили днес всред светските ламтения. От тук произлиза, дето, вместо да се уважават взаимно и да се считат като различни клонове на едно и също божествено учреждение, религиите хранят помежду си умраза и нетърпимост. Православни, католици и протестанти не са ли всички Христови последователи? При всичко тъй те имат най-голяма нетърпимост помежду си, както и към всяка друга религия. Коя е най-главната причина за това? Не е ли светската власт на династиите, към която религиозните началници биват всякога привързани? Земното царство не преодолява ли над небесното? Слава Богу, че благодарение развитието и напредъка в умствено отношение поне кървавите порои на тая нетърпимост престанаха да текат.
към текста >>

13. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело.
Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри. То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях. Те ги отдалечиха от нас телесно, но ни накараха с това да не ги изваждаме никога из мислите си и да имаме винаги образът им в сърцата си. Заточените наши свещеноначалници са най-вече сега с нас, и ние с тях.
към текста >>

Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене.
В светът ще бъдете скърбни, казал Иисус Христос на Апостолите, но дерзайте, защото аз надвих на светът. Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение.
към текста >>

НАГОРЕ

0.65301394462585