Търсене в текстове за 'Христова чаша'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 29 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

ТОМ 4

Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля.
Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
към текста >>

Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова.
Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле. Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
към текста >>

Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел тялото на Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици на УЧИТЕЛЯ. За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове.
към текста >>

2. РАЙНА КАМЕНОВА

ТОМ 6

През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко!
Защото туй е Духът на Вечността! Зове ни Тя... Зове ни Сам Христа!... О, летен ден! За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр.
към текста >>

Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна!
За мен си ти блажен!... Поклон пред призива свещен!... През 1946 г, Изгрева, София 30.04.1989 г., Великден РАЗПЪНАХА ИСУСА Живите мъртъвци, бездушните, неразумните, духовно слепите лицемери, безумните, тези външно красиви, варосани гробници, за Истината и Любовта родени покойници, с продажната тълпа и фарисейската мъст осъдиха Исуса да бъде разпънат на кръст... Разпънаха Богочовека, носителя на любовта, Носителя на Истината и на Мъдростта... С велико смирение до сетното си дихание Исус изпи горчивата чаша на огнено страдание... Помръкнаха с мъка на слънцето лъчите, скръбно в небето проблеснаха звездите - поемаха съпричастно скръбта на земята, гневно разтърсили снага в тъмнината... Вековно „Горко! " проехтя в небесния свод за безумното дело на еврейския народ, поел съдбата кармично да страда и с векове да скита без дом и пощада... А призракът на тежкия кръст Голготен ще стърчи през вековете свидетел самотен и да припомня на живите през вековете на еврейския народ за греховете... По заповед сервилна на „умния" Пилат сложиха на кръста надписа познат: „Исус Назарянин, цар иудейски", сложиха го за подбив, с насмешки злодейски „о, словци безумни! Те никак и не подозират и свещения смисъл те не прозират, че в надписа се крие предвечна окултна Тайна, властна като вечността безкрайна: „В огъня природен пламти Божията Любов", в която царува възвишен, живот нов... И дори разпъната от слепите за огнени страдания Тя Любовта възкръсва в мощни сияния, възкръсва властна, силна безконечна. Защото Христовата Любов е безсмъртна, вечна! На Огъня като Божествен феникс Тя оживява, отново готова да възхвалява Божията Слава. Райна Каменова, гр. Видин „ДЕРЗАЙТЕ! A3 СЪМ ВИНАГИ С ВАС! " На Тебе Боже, Който ни излъчи от същността си свята като мънички, но безсмъртни искрици, и ни даде битие в Живота на Земята, на Теб Върховния Промислителю - Душа на душите, БЛАГОДАРИМ!..
към текста >>

3. І.01.10. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ДУХА ГОСПОДЕН

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух.
И точно на деня на старозаветната петдесятница слиза Святият Дух върху главите на учениците и донася дарованията на Божия Дух. Те са първите плодове на Духа. Петдесятница е ден, в който Стария Завет премина в Новия Завет, дето хората ще се водят от Божия Дух. При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова.
към текста >>

И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл.
При старозаветната Петдесятница се начевал живота на юдеите по закона на синайското законодателство, то при новата Петдесятница се управлява от Святия Дух. Святият Дух ще поднесе своя дар за „Всякой народ под небето." Тогава са се събирали по домовете, преломявали са хляба, правили са молитви и към три часа през нощта идвал Святият Дух. Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия.
към текста >>

Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова.
Започват да повтарят онова, което е било установено на Тайната вечеря - преломявали са хляба, вдигали са чашата с червено вино, правели са молитви и са извиквали да слезне Святия Дух. И той е слизал върху главите им, влизал е в тях и това за тях е било небесния хляб, слезнал от небето. Същият Свети Дух, който Исус им бе обещал, че ще го изпрати в свое име. И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино.
към текста >>

Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия.
И оттук започва връзката между Тайната вечеря при Исуса на 13 Нисан, и новото Тайнство, където са се събирали на обща братска трапеза, преломявали са хляба, вдигали са чаша вино и са си спомняли за Исуса, защото бе им казал навремето: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм Аз посред тях." (Евангелие от Матея, гл. 18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа.
към текста >>

Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса.
18, ст. 20). Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово.
към текста >>

Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино.
Тогава Светият Дух слизал върху хляба и виното и ги претворявал в тяло Христово и кръв Христова. И то като символ и предобраз на Небесния хляб и Силата на Духа. Тук е връзката и съединението чрез Светия Дух на тайната вечеря с Новозаветната вечеря. Тайнството с преломяване на хляба, чашата вино червено на благословението, призоваването на Исуса и слизането на Светия Дух е тайнство на благодарствената служба от безкръвното жертвоприношение с хляба и виното, Това тайнство за идването на Светия Дух върху хляба и виното на трапезата е наречено Евхаристия. Евхаристията започнала от този момент - благославянето, преломяването на хляба и раздаването му и при третата чаша с вино, защото тогава е слязъл Светият Дух върху учениците на Исуса. Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот.
към текста >>

А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот.
Евхаристията е безкръвната жертва с преломения хляб и чаша с вино. Тя е благодарствената служба на Новия завет, където Светият Дух слиза и принася своите дарове на Духа. Небесният хляб слиза върху душите, Небесна сила се излива върху тях и те влизат в живо общение със Светия Дух. По този начин те влизали в живо реално общение с Господа Исуса Христа. Тук тази безкръвна жертва, която се предлага чрез хляба, върху който трябва да слезе Духа, за да го запечати като хляб Небесен, като Божествено слово. А Духът, който слиза върху чашата с вино трябва да го запечати като Дух, който дава сила и живот. По този начин тази безкръвна жертва се приема от Бога и приобщаването им към нея, а се запечатва със слизането на Светия Дух. Евхаристията се свързва чрез Светия Дух с Тайната вечеря, където бе им казано, че Исус ще пострада като пасхален агнец, после ще възкръсне и след това ще се възнесе с възкръсналото си тяло в Царството Божие. На Тайната вечеря Той им бе казал: „Това правете в Мой спомен." И те чрез Тайнството на Евхаристията започваха да го правят. Идва Светият Дух и ги освещава. Само онзи, който се роди от Духа, може да влезе в Царството Божие, защото роденото от Духа е Дух.
към текста >>

Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината.
Идването на Светия Дух създава връзката между учениците и Исуса Христа. Чрез Евхаристията още от самото начало имало за предмет явяването на Светия Дух. Предложените евхаристийни дарове - хляб и вино, се приемали като техен вместообраз, подобия и символи на тялото и връвта на Исуса Христа. Главното нещо е било идването на Духа Святий, общението с Господа. Извикването на Духа се казвало епиклеза. Древните християни са измолвали слизането на Светия Дух върху хляба, щото хлябът да стане тяло на Светия Дух, и над чашата с вино, за да стане кръв на Истината. Така приготвеният хляб да приеме Божието Слово и така Евхаристията да стане тяло Христово. Евхаристията е тайнство, чрез което се възпроизвежда Тайната вечеря, за да може с принадлежащите дарове от хляб и вино да се измоли слизането на Светия дух и приобщаването им към Христа. Същността на тайнството на Евхаристията е общение чрез Светия Дух с Духът Христов. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Святият Дух. (I послание към коринтяните, гл.
към текста >>

4. І.01.11.СВЕТАТА ЕВХАРИСТИЯ Е СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ И ОБЩЕНИЕ С ДУХА ХРИСТОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото.
2, ст. 46). Те измолват Святия Дух да дойде върху предложените дарове и да ги приеме, и да ги освети. А с идването на Светия Дух върху тях да ги кръсти чрез Духа и да ги запечати в Духът Христов. Те поднасяха тези дарове, принасяха благодарствена молитва, хвалеха Бога, и Святият Дух благоволеше към тях, понеже слизаше върху тях и изливаше своята благодат. Хлябът бе Небесен хляб и Словото, което оживотворяваше всички чрез спомена за плътта на Исуса. А чашата с вино, бе наподобяваща кръвта на Исуса, дошла чрез Новия завет и вече слизаща чрез Святия Дух, и ги обличаше в Силата на Словото. Те имаха и хляба Небесен и Силата Божия и проповядваха, че Исус Христос е Син Божий чрез Словото и чрез знаменията, които правеха, със Словото на Христа и със Силата на Христовия Дух. Те виждаха, че Възкресението на Исуса чрез Христовия Дух е началото на Царството Божие. И чрез Силата, дошла върху апостолите и чрез полагане на ръцете на апостолите върху очакващите, ставали много знамения и чудеса (Деяния, гл. 5, ст. 12). Апостолите пътуваха по двама, така, както навремето Исус ги беше изпратил двама по двама да благовествуват за идването Царството Божие.
към текста >>

И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв.
4, ст. 20). И с тази Сила апостолите вървят и проповядват благовестието, че Исус е Син Божий и че Исус е Христос, Месията, Който трябваше да дойде. „Но нам е един Бог Отец, от Когото е всичко и ние сме в Него, и един Господ Исус Христос, чрез когото е всичко и ние чрез Него." (I послание към коринтяните, гл. 8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса.
към текста >>

А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов.
8, ст. 6). Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията.
към текста >>

Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише.
Апостол Павел говори за Тайнството на преломяването на хляба, че чрез него се стремим да имаме общение с Христовото тяло. И чашата с вино, която благословил, е да имаме общение с Христовата кръв. И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
към текста >>

И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен.
И макар че са мнозина, то всички са един хляб и едно тяло, защото пият от една духовна канара, която е Христос. Общението с Христа става чрез Тайнството на приложените дарове и чрез благодарствената служба Евхаристия чрез Святия дух. А това е пълно, реално и живо общение чрез чашата вино и хляба с Духа Христов. Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух.
към текста >>

„Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20).
Защото чашата вино е образ на кръвта и хляба е образ на тялото на Исуса, и чрез слизането на Духа Святий те се превръщат в Слово, което слиза от небесата и Сила, която се влива от свише. Апостол Павел говори, когато се събират да ядат Господнята вечеря и трябваше да ядат хляба, който разчупваше за възпоменание на Исуса, да знаят, че това е тялото на Исуса. И когато пият чаша с вино, трябва да знаят, че това е Новия завет чрез Неговата кръв, която узаконява Завета и трябва да го правят за негов спомен. А защо трябва да правят това? Ето го и най-голямото тайнство на Евхаристията. „Защото всеки път, когато ядете този хляб и пиете тази чаша, смъртта Господня възвестявате, докле дойде Той." (I послание коринтяните, гл, 11, ст, 20). Да, чрез тайнството на Благодарствената служба, чрез Евхаристията, се възвестява Тайната вечеря и чрез нея идването на Възкресението, а след това Възвишението на Исуса в небесата и накрая Живота вечен, чрез идването на Светия Дух. Да, трябва да се възвести Исус, докле дойде той чрез Святия Дух. А след това апостол Павел дава финала на това тайнство. „И никой не може да нарече Исуса Господ, освен чрез Духа Святаго." Значи, самата Евхаристия повтаря онова, което бе направено на Тайната вечеря, това е възвестяване на изкупителната жертва, чрез която Исус стана от пасхален агнец на Голгота, в агнец Божий за изкупление греха на человеците. Това е възвестяване за идването на Святия Дух, на Духа Господен.
към текста >>

Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл.
2, ст. 5). Защото Господ е Духът и гдето е Господният Дух, там е свобода. (II послание към коринтяните, гл. 3, ст. 14). И когато приключват Благодарствената служба, т.е. Евхаристията, след като е слезнал Светият Дух върху тях, то следва изпиването на последната чаша и благословия към Отца на Висините: „Благодатта на Господа Исуса Христа и любовта Божия, и общението на Святаго Духа да бъде с всички вас." (II послание към коринтяните, гл. 13, ст. 14). Ето това е Евхаристията, повторение на онова, което Исус е установил на Господнята вечеря, Тайната вечеря и чрез нея се отива към Възкресение на Духа, Възвишение на Духа и Общение със Светия Дух, а чрез него с Духа Христов.
към текста >>

5. І.01.12. ЕВХАРИСТИЯТА КАТО ТАЙНСТВО ЗА ОЖИДАНЕ ЗА СЛИЗАНЕТО НА СВЕТИЯ ДУХ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов.
„Понеже, които се управляват от Духа Божий, те са синове Божии." (Послание към римляните, гл. 8, ст. 14). Ето така человеците земни се разделят със Святия Дух. Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух. В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух.
към текста >>

Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата.
Остава само споменът за Него и евангелските писания на апостолите, в които е обитавал Христовия Дух. В следапостолско време Евхаристията се изменя по Дух. По същество и по съдържание е същата, но вече не слиза Святият Дух и не освещава даровете и те не стават съпричастни с тялото Христово, и с кръвта Христова, и нямат общение с Духа Христов. Ще предложим два примера за доказателство. Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух.
към текста >>

И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен.
Из литургията на Св. Василий Велики: „Като предлагаме вместо образите на Твоето свято тяло и кръвта на твоя Христос, ти се молим и тебе призоваваме, най-светий, по благоволението на Твоята доброта, да дойде Твоят свят Дух върху нас и върху тия лежащи пред нас дарове, да ги благослови и покаже този хлаб, прочее да бъде самото пречисто тяло на нашия Господ, Бог и Спасител Исуса Христа..." А тая чаша - самата честна кръв на нашия Господ, Бог и Спасител Исус Христос, проляна за живота и спасението на света," Тук, в Евхаристията, първостепенно значение има молитвата. Това е възношение на молитвите към Бога, за да изпрати Святия Дух. Но това са молитви, които не се приемат от Бога, защото вече не слиза върху тях Святият Дух. Друга подобна литургия (благодарствена служба) е тази на Свети Иван Златоуст: „Принасяме Ти още тая словесна и безкръвна служба и просим, и молим, и най-предано умоляваме, изпрати Твоя свят Дух върху нас и върху тия дарове, които лежат пред нас. И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени.
към текста >>

Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени.
И направи, прочее, щото този хляб да стане честно тяло на Твоя Христос, и това, което е в тази чаша - честна кръв на Твоя Христос." Тези текстове говорят за онзи етап, през който преминава вече християнството, когато Святия Дух не слиза и всичко остава като един спомен. Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях.
към текста >>

Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне.
Свети Игнатий Антиохийски пише: „Ние вземаме това (хляба и виното) не като обикновен хляб или обикновено питие, но както сме научени - като плът и кръв на въплътилия се Исус." Тези християни са вече научени чрез апостолските писания, но те нямат реално и живо общение със Святия Дух. Свети Ириней Лионски пише: „Както хлябът, взет от земята, след призоваване на Бога върху него, не е вече обикновен хляб, но Евхаристия, която се състои от две неща: едното - земно и другото - небесно, тъй щото и нашите тела, които се причащават в Евхаристията, не са вече тленни, но имат надежда за вечно възкресение." Тук вече тези християни имат надеждата, че чрез Евхаристията да получат възкресение на Духа, което води към вечен живот. Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза.
към текста >>

Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова.
Те се надявали чрез надеждата да се сдобият с вечен живот чрез Духа Святий. Свети Атанас Велики пише: „Нека идваме при извършване на тайнствата. Тоя хляб и тая чаша преди да се станали молитвите, са обикновени. Но след като се отправят (към Бога) великите молитви и светите моления, Словото слиза върху хляба и чашата, и стават негово тяло." Това е така, но само когато Словото слезне. А Словото се носи от Святия Дух. Свети Кирил Йерусалимски пише: „После, след като се осветихме с тия духовни химни, молим човеколюбивия Бог да прати Святия Дух над предлежащите дарове, за да направи хляба тяло Христово, а виното - кръв Христова. Защото всичко, което Святият Дух е докоснал, е осветено и претворено." Значи следовниците на апостолите изпълняват точно писанията за Евхаристията. Но вече те призовават Святия Дух да слезне върху тях. Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията.
към текста >>

А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има.
Но той вече не слиза. Затова те търсят връзката със Святия Дух чрез молитвите! Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух.
към текста >>

Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение.
Идва първият Вселенски събор и той определя новия етап на възприемане на Евхаристията. Тя не се приема вече чрез Святия Дух. Тя не може да бъде достъпна на ума и разума, защото те свидетелствуват за земните и тленни неща. А за небесните неща, за небесния хляб, за небесното питие от канарата Христова може да свидетелствува само Святият Дух, когато го има. И онзи человек може да свидетелствува чрез Дух и Сила, когато пребивава в него. Ето защо Вселенският събор приема следното определение: „На Божествената трапеза не трябва да виждаме просто хляб и чаша, а като се издигнем мислено, трябва с вяра да разбираме, че на трапеза лежи Агнецът Божий, който взема греховете на света, който се пренася в жертва от свещениците и като приемат честното му тяло и кръв, трябва да вярваме, че това е знак за нашето възкресение. „Ето тук официално се признава, че Евхаристията не е достъпна за разума, а трябва да се усвоява чрез вярата. Още по времето на апостолите Евхаристията се превръщала в обикновена софра, за ядене и пиене, поради простата причина, че апостолите не присъствуват и чрез тях не слиза Святият Дух, за да освети даровете -хляба и виното. Тогава апостол Павел ги насочва, че само чрез вярата в Святия Дух може да се укрепи надеждата, че Евхаристията е жива за онези, които имат Святия Дух. „А Бог на надеждата дано ви изпълни с всяка радост и мир във вярването, тъй щото чрез Силата на Святаго Духа да се преумножава надеждата ви." (Послание към римляните, гл. 15, ст. 13).
към текста >>

6. І.02.14. ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТАГО ДУХА ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

„Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед.
Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме облада една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. „Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора." Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. През време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви дами говори, забелязах едно сттранно изменение в погледа-(4*) му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... „Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът).
„Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото-(5*), гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: „Не съм противен на волята Божия, защото е свята", а той ми рече: „Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, корабът му няма да потъне." И пак мълчание... Аз тогава се возхитих и радостно му рекох, с едно страхопочитание: „Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете." Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: „Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци." Тогава сегна към пазвата си и извади-(6*), в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните пред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: ,,Ако е число, то е 1747." „Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: „Двадесетий ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско истребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, с няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата-(7*), нарицаема „Панагия Аагудяни". Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден.
към текста >>

В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
Агрипнията извършвал един седемдесет и седем годишен старец, Светогорски аскетия, от Иверския манастир, някой си йеромонах Теофаний. През нощта станала голяма буря със страшни гръмове и светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден. Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него и му рекла: „Преподобния старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита (Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните(8*), дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: „О, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!.,." И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та, освен градът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. О!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби-(9*), писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрап и дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилний ще възстанови ново християнско царство с православен вожд.
към текста >>

Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!
О, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих!... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: „Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цар е надарен от Всемогущаго-(17*) с такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. За това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православний Вожд-(18*) и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по ид (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето-(19*) и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин."
към текста >>

7. І.3 част ИСТОРИЧЕСКИТЕ СЪБИТИЯ В „ОТКРОВЕНИЕТО В Солунската черква „Св. Димитър, дадено на 10 април 1854 година СЪПОСТАВКИ ЗНАМЕН�

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора.
Другия ден, на великата събота, аз на определеното време отидох в церквата, влезнах при гробът на Св. Димитрий, запалих свещица и се помолих. След това захванах да разгледвам, с голямо внимание, грамадното здание и, неволно, ме овладя една душевна тъга за миналото, като размишлявах в себе си: Защо ли ни е оставил Господ?... и защо да бъде такава една светиня в турски ръце и т.н... Но ето че и вчерашният старец се зададе и отиде право при олтаря и начна да се моли. След неколко минути ми даде, с поглед, знак да отида при него, та аз се приближих и му целунах десницата. Синко, рече ми той, за любов Христова желая да се науча от къде си и за какво отиваш на Света Гора. Аз му разправих, без всякакво стеснение, откъде съм и за какво отивам на Света Гора и какво е желанието и намерението ми - също така, като една изповед. Във време на говоренето ми, се виждаше много спокоен, слушаше с внимание думите ми и се показваше много благодарен, докато свърших разказът си. Но, след няколко минути мълчание, като се приготви да ми говори, забелязах едно странно изменение в погледа му и по всичкото му телодвижение, а най-много, което ми вдъхна особено удивление, бе появлението на пламен огнений на главата му и неволно ме овзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!... Драгий ми синко, рече, ти наистина, си избрал добрата част за себе си, но знай, че спасението на душата не зависи от мястото, но от начинът на вярата в Исуса Христа. И, не мисли, че всички ония, които и колкото са в Света гора, че са праведни, защото и там може да бъде човек най-голям грешник, както и в мирът... Нито искам да те отвърна от намерението ти.
към текста >>

И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете.
Аз те уверявам в името на Господа Вседържителя, че всякога, гдето и да си, когато и да е, трябва със страх и трепет да изработваш своето спасение. Заради това, послушай съветът ми: да си идеш там на мястото, гдето те е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения. Очите ти непременно ще видят всичко, речено от Господа, със залогът, който ще ти връча и ще бъде за уверение като от Бога... След няколко минутно мълчание, аз проумях от внимателния му поглед, че чака отговор и му рекох: Не съм противен на волята Божия, защото е свята, а той ми рече: Не е достатъчен отговорът ти; за да угодим Богу, необходимо е с истинска вяра да се подвизаваме и бодърствуваме с молитви до последното издихание, та че дори и душата си да положим за Евангелието. Пък, които желаят да принесат по-много плод, трябва да имат съвършена преданост и покорност на Бога, както Аврам, който принесе своя син жертва на Бога; както и апостол Павел прие да Бъде анатема от Христа, за спасение на своите по плът Братя. И, наистина, без такава самоотверженост не можем да се надеем, че Бог ще яви своята милост и помощ, а най-много в днешния ден, когато всичките сили адови са се повдигнали и искат, ако им се удаде, да затъпчат с православието и славянството... Но нека се вълнува морето, пак, докогато е Христос на кормилото, КОРАБЪТ му няма да потъне. И пак мълчание... Аз тогава се възхитих и радостно му рекох, с едно страхопочание: Отче, с помощта Христова и твоите свети молитви, напълно се съгласявам и с готовност приемам всичко, което сте ми казали и ще ми кажете. Тогава вдигна очи и ръце нагоре и рече: Нека е благословен Бог и Отец на Господа нашего Исуса Христа, който утаява от премудри и разумни и открива на младенци. Тогава сегна към пазвата си и извади, в една бяла кърпа, нещо обвито, с което направи кръстно знамение към мене, после го сложи на камъните поред олтарът (дюшемето на олтарът е по-високо около един лакът). Като го разви и целуна, покани и мене, та целунах, после това показа ми с пръсти на напечатаните Букви на него, дали ги познавам: аз му рекох: Ако е число, то е 1747. Така, вярно, рече, именно от това число води началото си тоя святи престол, но, за да разумееш по-добре, слушай: Двадесети ден от декемврий месец, хиляда седемстотин четиридесет и шеста година, е било четиридесетница от едно зверско изтребление на няколко души в същия тоя град, от кръвожадни мохамедани. Останалата майка и вдовица от това благочестиво семейство, претоварено от неизказана скръб, е няколко свои роднини, просили от Бога помощ и утешение с всенощно бдение в церквата, нарицаема Панагия Лагудяни.
към текста >>

И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха!
През нощта станала голяма буря със страшни гръмове И светкавица - малко останало церквичката да събори. Пред зори бурята утихнала, в черквата огряла чудна светлина, като ден . Евангелието на литургията било на свършване и, в часът се явили трима мъже с една прекрасна девойка, дрехите им греели като Слънце. Зачудений свещеник си останал на мястото, като вцепенен, без да се помръдне; девойката го наближила и отправила погледа си към него н му рекла: Преподобний старче, нека бъде пътят ти благоугоден Богу. В отговор на вашите молитви съм проводена с тия трима набожници от покровителката на тоя свети храм, Пресветая Дева Мария, майка на Господа нашего Исуса Христа, да ви предам каква е волята на пресвятаго Параклита(Духа), за нашия окаян народ християнски... За умножение греховете на християните, дълготърпеливий Бог бил прогневен, а преди триста и три години, когато Християнските водители, до градът Варна, със своята измама принудили турския цар да вдигне очи и ръце към небето и с голям глас извикал своята молба към Бога: 0, Исусе, ако си наистина син Божий, както те изповядват твоите последователи, то направи съдба между мене и тех, дето не опазиха клетвата си, която се клеха в Евангелието!... И тогава, о, тогава... препълнената чаша на Божий гнев и проклетия се изляла от небето на земята и тутакси силата на християните отслабнала, а силата на османлиите се укрепила, та,освен грaдът Варна, що превзеха и ограбиха, ами най-сетне и самия Константинопол завладяха! И така станаха известни на всичкия свят следствията на Божий гняв. 0!... праведен си Господи и прави судби Твои! Но, Всеблагий Бог, во век не враждует. От премногото своя любов към человеческия род, пак се смилил, а най-повече от ходатайството на Небесната Царица и милостива застъпница на християнския род, Пресветая Дева Мария, както и от молитвите на всичките духове праведни, между които първо място заемат тия трима мои другари, мучениците Димитрий и Мина (а на третий името е утаено от мене) - благоволил да им яви своя утешителен отговор, че до свършване на числото от сто и петдесеттех и три риби, писани в Евангелието, Всемогущий Бог ще скрати дните на Турското царство и до край ще го съсипе!... Всесилинй ще възстанови ново християнско царство с првославен вожд.
към текста >>

Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне!
0, колко се възхищавам само от мисълта, но действителността ще бъде равна с воскресение от мертвих?... Но защо се бавя, защо не бързам по-скоро да свърша?... Ето Дух Свети що говори: Даровете и призванието Божии са неотложна отрасъл от славянското домородие и приготвен от Бога, който непременно ще изпълни своето предопределение. Враговете негови, макар да направят над облаците своите гнезда, пак ще Бог да ги съкруши, защото ей тъй, Белият цдр е надарен от Всемогущаго е такава благодат, който го кълне - проклет ще бъде, а който го благославя - благословен ще бъде. 3а това и ония, които се молят за него, навярно Бог ще ги послуша. Заради това в началото от третата петдесетница нд станалото обещание, когато се изпълни възрастта Христова и... Турция ще падне! След това, ще се яви или роди православннй Вожд и чрез Неговата молба, Бог ще измие гнусотата от мястото на падналото проклятие. А пък на свършека на петдесетницата, сам Господ Саваот ще отвори вратата на Света София и сам Белият цар ще влезе Богу да се помоли в нея;... а сегашната тъмнина, която ни покрива, ще изчезне!... Знамението е вярно, от днешния ден, след като изтекат времената от числото на евангелските трижд по |'д (14) родове христови, дай Боже да можем пак да кажем на същия ден небесний глас, който иде от небето и като молния ще се разнесе по всичкия свят: Се победил ест лев, иже сий от колена Иудова, корен Давидов. Амин.
към текста >>

8. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.
Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитайте се: „Защо да храня лошо настроение в себе си? " Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
към текста >>

Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност.
" Искате ли да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 1913 година насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за • вас голяма опасност. Ако Господ рече да постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напущаме тройната антанта." Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред Небето за хора със силен характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно.
към текста >>

Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може.
Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение, с веселост. Той най-сетне й позволил да се омъжи за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леоянка за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолила да забрави миналото и да приеме да заживеят заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос, като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. И аз трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

9. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им.
към текста >>

С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква.
Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия. Единият от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение.
към текста >>

А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата.
Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате. И аз искам както желязото да се познаете, че сте били с Христа. Все-таки Божествената вода трябва да премине през една чешма и безразлично е дали тя е голяма или малка. А вие гледайте водата, която ви се дава, а не се взирайте в чашата. Нека излезе някой да каже, че съм покварил неговото сърце и неговия ум, и аз съм готов десетократно да заплатя разноските. Това е учението Христово. Времената са толкова назрели, щото Христос ще ви се яви, но вас как ще намери? Между вас не може да има противоречие, каквото и да говорят свещениците и владиците, стига те да говорят истината. Една планина може да гледаш от различни страни и може да имаш разни възгледи за нея.
към текста >>

10. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.
Когато дойде мисъл в ума ви да критикувате някого, попитай се: Защо да храня лошо настроение в себе си? Искате ли да лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас.
към текста >>

Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност.
Искате ли да лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами, не се съединявайте с духове проклети и изгонени от небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всички съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам, на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: Така ли лесно напускате бойното поле? Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в Тройния съюз, напущаме Тройната антанта. Обаче това ще бъде гибелна слабост за вас. Това няма да ви препоръча пред небето захора със силен характер -характер, на който небето не може ни най-малко да разчита, когато ние трябва така да се поставим, щото небето да разчита на нас.
към текста >>

Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това.
Но и жена му го намразила заради неговата особеност. Неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла дотам, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост. Той най-сетне й позволил да се ожени за другиго и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче по едно време Китай се вижда натясно и китайските първенци потьрсват Леонга за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него и го помолва да забрави миналото и да я приеме да заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел, че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може Разбира се, тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. А аз трябваше да ви оставя, та сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте прочее, за да опазите вашите души и да ви помогне Христос.
към текста >>

11. СВЕЩЕННОТО ПРАВИЛО

Беседа държана на 09.02.1923 г.

ТОМ 12

Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино.
Има неща, които аз съм готов да извиня 101 %, но има неща, които 101 % не извинявам. Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада.
към текста >>

Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта.
Представете си, че аз ви казвам: Тук има един камък от 1 кг. Казвам някому: „Дигнете този камък и го турете на това кюше.“ Един път, два, три пъти вие не го тургате. Това не е нехайство, а това се казва своенравие. И ако е един ангел, за такава една постъпка биха го изгонили. Някой път отрицателните черти са поучителни: Пияният човек, с какво усилие, гледа да се домогне до някоя чаша вино. Тъй и добродетелният човек трябва да гледа да се домогне до чашата на добродетелта. Най-първото нещо, от вас аз искам следното: Няма какво да ми пишете за вашите преживявания. Аз искам от вас послушание и да имате една определена цел, която да постигнете, и да не се извинявате, че слабости имате, понеже всичко това, което ви се дава, това е в границите на вашата възможност. Разберете следующата обстановка: Посадили едно кокиче едно време в пролетта, пък то се разсърдило на своето братче, защо не го турило на това място, където то поискало, на най-високо място и не искало да израсне. Към края на есента то казало: „Хайде, сега съм решило да израсна.“ Израства и опада. Някой път у вас се заражда благородното желание в зимата, когато можете да бъдете попарени.
към текста >>

(- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет.
Първото правило. Истината ви казвам, когато човек има едно свещено правило: „Каквото вържете на земята, вързано ще бъде на небето и каквото отвържете на земята, отвързано ще бъде на небето.“ (Учителят донесе своята книга IV и V серия беседите, подаде я на Мария и каза „Определете едно число, някоя страница. (Паша: „25 страница.“ Падна се от беседата „Плачът“) Савка - 47 страница: „Тогаз праведните ще просветнат.“ [От четвърта серия на Сила и живот.] Мария 200 - Волята на Отца [От пета серия на Сила и живот] Сотирка 914 - „Ти целувание ми не даде.“ [Четвърта серия на Сила и живот] Мика 325 - Много плод [ Беседата „Много плод“ от пета серия на Сила и живот.] Сега вие имате желание да повикате други във вашия клас. Аз наричам вашия клас, клас на опитите. Кажете ги кои са и тях ще ги турим в снега. (- Еленка Андреева, Дафинка Пенчева, Виктория Христова, Олга Славчева и Василка Иванова.) Сега вие каните пет, пък после, (след 5 месеца), те ще поканят други пет. Тогава ще ви определим другия петък - до пояс сняг, ще чакате, пък ако се смрази снегът, то е привилегия, времето иска да ви помогне, пък ако не иска да ви помогне, ще кажете: „Ние искаме да газим такъв сняг.“ В шест и половина часа сутринта или 7 на кладенеца. Ще си носите едно гюмче за вода. И всяка да си вземе кибрит и малко борина със себе си, ще си направим един голям огън. Може да си вземете една тенджерка и картошки всяка ще носи. Вие сте 9 души, може да го направим 12 души или 10, но 12 [е] свещеното число.
към текста >>

12. 5. ДЯДО БОЖЕ Мария Димитрова

Вяра Христова

ТОМ 13

Бутне чашата с ръка и вика „тите", „тите" и бозае." Той вика: „Нека още, още, нека още." Година и шест месеца го кърмих.
Запознах се с Учителя чрез сестра ми Виктория, която живееше на Изгрева. Имам спомен с малкия ми син, Илия. Имам много спомени. Винаги Го питах Учителя когато да спра да го кърмя, няма да забравя, когато искахме да се евакуираме: „Учителю, година и шест месеца стана, искам да го отбия, пък той не ще друго. Вода не ще да пие. Бутне чашата с ръка и вика „тите", „тите" и бозае." Той вика: „Нека още, още, нека още." Година и шест месеца го кърмих. Когато да се евакуираме, пак. Колко пъти ходих на Изгрева, все Го питах: „Кога, Учителю, да отидем? " - „Казвам още не, още не." И един ден на една беседа, Той вика: „Тука има някои сестри които много ги е страх." Викам, това за мене се отнася и отидохме тогава и Той каза: „Казвам, сега можете да заминете." А аз викам: „Този е болен, Ангелчо." - „Нищо му няма." И заминахме. Пък в каруцата малкият като започна да пее: „Има, няма, има, няма." Каква беше тая негова песен, и се разболя. Отиваме в селото, то се разболя.
към текста >>

Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя?
Кравата го одраскала. Сигурно той я е хапал, като е бозаел. „Кой ти разреши да идваш тука? " - „Аз папам моко." И тогава хазяйката вече заключи обора с катинар и не смееше да ходи, ама плачеше за кравата. Беше се научил да бозае от кравата. Вяра Христова (В.Хр.): А сега твоят син какво отношение има към Учителя? М.Д.: Ами той много обичаше да ходи там. Ходехме винаги в градината и срещаме и Учителя. „Хайде, мамо, искам дядо Боже, искам дядо Боже." Учителят говореше с някого си. Той изпрати някакъв голям човек и каза: „Казвам, да кажете на големците да си отварят очите." Дойде при нас и го взема. То, детето се изправи, приближи се, хвана го за краката.
към текста >>

13. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Но Любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението.
Ние не спим, но работим винаги. Нашата радост е в изпълнението своята длъжност. И каква голяма радост чувствуваме ние, когато сме призвани даже да извършим най-малкото и нищожно дело, което вас много пъти възмущава. Нали не ни е трудно нито усещаме наскърбление, когато минуваме да изпълняваме, както най-високите служби, тъй и най-малките. Единственото нещо, което огорчава духът ни понякога, то е когато ви видим да сте се заблудили своеволно и сте взели път противоположен на Любовта Божия; и ако не е Божието дълготърпение, ние скоро бихме се разправили с грешните и техните постъпки. Но Любовта изисква търпение, докато се препълни чашата на търпението. Помни, че Небето не може да търпи ни най-малкия грях, нито да го потули. Всякой грях трябва да се накаже и поправи. Онзи, който го е извършил, трябва да съзнае и се покае и познае, че грехът е нещо противоестествено на духовната природа на синовете Божии. Грехът е плод не на невежеството, както някои мислят, но плод на пъкъла на непокорните сили на ада. Грехът всякои може да извърши, щом се отрече от Бога и почне да не зачита Неговата Воля в себе си, в своето сърце.
към текста >>

Стойка Христова. 21.
Митка Павлова. 16. Николинка Шарова. 17. Цветана Шарова. 18. Евгения Живкова (Коци). 19. Невенка Неделчева. 20. Стойка Христова. 21. Тодора Кръстева Стоянова - кандидат учителка. 22. Невена Велева. 23. София Попова. 24. Люба Аламандчева - чиновничка. 25. Милка Аламандчева - чиновничка. 26.
към текста >>

14. 54. Мария Здравкова Милева. 54.18. Как се провежда постът у последователите на Петър Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

ТОМ 17

Той ми поднесе чаша топла вода, в която сложи малко вино - може би една ракиена чаша.
Не ядяхме никаква храна, не пиехме и никаква течност, изобщо - нищо. През това време си вършех обикновената дневна работа, без спирка. Правех си наряда - тогава нарядът беше доста дълъг. През цялото време чувствувах лекота на тялото. На десетия ден, беше петък, се явих при Учителя. Той ми поднесе чаша топла вода, в която сложи малко вино - може би една ракиена чаша. После ядох спаначена чорба, прецедена, после - топла вода и чай и едвам на третия-четвъртия ден преминах към обикновена и то лека храна. Отпостването е дори по-важно от самия пост. Учителят много държи на това, да си гледа човек работата, да не му личи, да има обикновено настроение. Сърдеше се, когато научи, че сестра Христова и кака Гина са били ядовити през време на поста и лежали в легло. Олга Славчева имаше голяма нужда от вода.
към текста >>

Сърдеше се, когато научи, че сестра Христова и кака Гина са били ядовити през време на поста и лежали в легло.
На десетия ден, беше петък, се явих при Учителя. Той ми поднесе чаша топла вода, в която сложи малко вино - може би една ракиена чаша. После ядох спаначена чорба, прецедена, после - топла вода и чай и едвам на третия-четвъртия ден преминах към обикновена и то лека храна. Отпостването е дори по-важно от самия пост. Учителят много държи на това, да си гледа човек работата, да не му личи, да има обикновено настроение. Сърдеше се, когато научи, че сестра Христова и кака Гина са били ядовити през време на поста и лежали в легло. Олга Славчева имаше голяма нужда от вода. На седмия ден дойде при мене: - Искам да пия малко вода. Казах й: - Потрай още малко! Учителят казваше: Каквато болест имаш, ще се прояви през време на поста. Така, Олга я болеше много кръстът.
към текста >>

Накисвах жито една чаша в гореща вода, то стане три чаши, за един ден.
Но съвсем не е едно и също нещо! Много повече мъчително е, ако пиеш вода, па макар и дестилирана, отколкото както ние го правим - без никаква вода! По-леко се понася! Правих опити и с еднообразна храна. Аз си харесах житена вода. Накисвах жито една чаша в гореща вода, то стане три чаши, за един ден. Ядях го заедно с лимон и мед, топла вода. За всички Учителят препоръчва 7 до 10 дни. Питах Го за ябълки. Каза: може по един до три килограма на ден. За еднообразна храна съм прекарвала също липов цвят с топла пита.
към текста >>

15. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда Христос не можа да изнесе този кръст с който се хвалеше апостол Павел.
Сега казвам: Звездите са, които внасят в нас новите идеи. Когато една звезда блесне в човешкия ум, човек веднага се изпълва с едно въодушевление. Когато една звезда блесне в човешкото сьрце, той се изпълва с друго въодушевление. Звездите са едни от най-добрите признаци. И тогава апостол Павел казва: „Ще се похваля с кръста Христов”. Аз пък допълням: аз ще се похваля с Христовата звезда Христос не можа да изнесе този кръст с който се хвалеше апостол Павел. Той падна от тежестта на този кръст и трябваше други да Му Го носят. Тежък е кръстът, а при това много големи почести му се дават! И ако някои каже нещо против кръста, веднага всички ще се подигнат против него. Но кой от вас не търси помощ за кръста си? Като ви дойде някой болест, веднага търсите един двама, трима души лекари, или някои ваше приятели, да ви носят кръста.
към текста >>

Буквата Ч представлява чаша, която в природата се представя във форма на цвят По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч?
Чии е този знак Ч? (- На Юпитер). Значи, честността произлиза от Юпитер. От главните богове само Юпитер може да каже „аз”. Това подразбира: аз имам достойнство. Буквата Ч представлява чаша, която в природата се представя във форма на цвят По кой начин може геометрически да се измени формата на буквата Ч? В буквата Ч има един прав ъгъл и една права линия до едно от раменете му. Това са живи сили, които, за да хармонират помежду си, се нуждаят от една равнодействуваща. Допираната линия при ъгъла на буквата Ч може да се постави така, че да затвори чашката и по такъв начин да се образува един триъгълник. Ако завъртите този триъгълник около себе си, той ще образува кръг. Така именно действува природата.
към текста >>

16 ÷ 18 „Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга.
Началото може да бъде лошо, но краят е всякога добър.” 81. СИМВОЛИ В ПРИРОДАТА: 5 лекция от Учителя,държана на 13 декември 1925 г., София. - В: Влиянията на светлината и тъмнината: Младежки окултен клас, Г. V (1925 ÷ 1926), т. ІІ, София, 1937, с. 16 ÷ 18 „Нарисувайте на дъската следните предмети: копие, чук, чаша за пиене на вода, светилник със свещ, чешма с каменна курна, плодно дърво и книга. Сега, онези от вас, които се занимавате астрология, нека се опигат да поставят всеки един от тези предмети в съответна за тях планета. За пример, на коя планета ще поставите копието! - На Марс. Чукът? - На Сатурн, наречен в гръцката митология Хермес. Копието е направено за бои, за биене, чукът за трошене на камъни, нужни за строеж.
към текста >>

Къде ще поместите чашата!
- На Сатурн, наречен в гръцката митология Хермес. Копието е направено за бои, за биене, чукът за трошене на камъни, нужни за строеж. Някога чукьт може да падне и върху главата на човека, но случайно. Чукьт има две служби, вследствие на което мъчно може да се постави в една определена планета. Донякъде само може да се намести в Сатурна. Къде ще поместите чашата! - На Луната - Плодното дърво? - На Венера. Светилникът със свещта! - На Слънцето. Книгата! - На Меркурий.
към текста >>

- Чашата?
- На юмрука. - Копието? - На езика. Светилникът със свещта? - На мозъка. - Чашата? - На сърцето. - Чешмата? - Също на сърцето. Всеки предмет представя известен символ в природата. Вие трябва да изучавате символите, с които природата си служи.
към текста >>

За пример, ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония.
Същевременно трябва да изучавате теченията в природата, да можете лесно да се справяте с тях. когато минават през вашия организъм. Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете да се ориентирате, къде се намирате. Всяко нещо в природата е поставено точно на място. И всяко разместване на силите в природата създава диехармония. За пример, ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дасхармония Като изучавате астрология, вие също така трябва да спазвате закона на символите, за да можете да се ориентирате. Като наблюдавате съзвездията, ще видите, че едни от тях имат форма на триьгьлник, други - на четириъгълник, трети - на петоъгълник: някои пък са подобни на животни, на различни неодушевени предмети. При това, важно положението на съзвездията. Някои от тях са на изток, други - на запад, трети - на север или на юг и т. н.” 82.
към текста >>

16. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името.
За персите Христос (което ще каже Спасител) е бил Зороастьр; за евреите навремето си – Мойсей*; за индусите - Буда; за мюсюлманите - Мохамед. Всички те са показали пътя, истината и живота на своите народи, в разните времена, за разните раси, по начини, най- пригодни за средата, в която са се явявали. За мохамеданина един е Аллах и Мохамед е Негов пророк. За християнина един е Бог Отец и Негов възлюблен син е Исус Спасителят, чрез Когото ще дойде спасението. Като малки деца, от хилядолетия ний повтаряме думите на Тоя Спасител, а забравихме, че Той искаше да ги живеем, че Голгота не беше дял личен само Негов, а път, през който трябваше да мине всеки, който искаше да бъде съвършен, за да се слее с Отца си на небето. От зрители на Неговия живот, ний трябваше да станем спътници на Неговите стъпки и ако искахме да имаме дял с Него на небето, трябваше да вкусим и от горчивата Му земна чаша, и от Неговата собствена съдба... В съвременното християнство, взето изцяло, с всичките му институти, обреди, длъжностни лица и религиозен живот, за един безпристрастен изследовател има много разумни неща за времето си, но и нищо християнско, освен името. Нито формата, нито съдържанието, нито, най-после, принципите, които стоят в основата на всекидневния му живот, имат нещо от това, което някога Спасителят Исус говори и живя - невъзможно противоречие, съществуващо от столетия. Всяко време е имало своите хора, които, чувстващи това раздвоение, тоя нелогизъм, лицемерие и прекрито хищничество под светото име на Христа, са вдигали своя глас. И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат.
към текста >>

Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума.
Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
към текста >>

17. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул.
към текста >>

Той не знаел, че минават влакове войници, че в тая горещина няма кой да им поднесе една чаша водица.
Сега да продължа за “Червения кръст”. В настоятелството са избрани владиката, и то пловдивският; протосингерът за председател; директорът на гимназията; председателят на сметната палата - г-н Николов; околийският агроном. Тия тримата имат желание за работа. Околийският управител г-н Петлешков; кметът на града; председателката на женското дружество и най-после и аз. Когато най-напред предложих откриването на подкрепителната спирка, г-н кметът остана учуден, че имало нужда от такава. Той не знаел, че минават влакове войници, че в тая горещина няма кой да им поднесе една чаша водица. Не знаел, че минават войници, които няма главата си къде да подслонят, а между тях има и болни. Тук намерихме една къща, близо до гарата, която солниците са вземали и стои празна. Временно са я вземали военните и сега - от два месеца стои неизползвана. Господин Николов ходи при директора на солниците, но той и дума не давал да става да я даде. Ходихме също при началник гарнизона, по-право - заместник, защото другият е в отпуска.
към текста >>

18. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Това възпитание е нужно да става въз основа на истинската Христова църква, доброто образование и развивание присъщите на жената качества.
Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло. Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля. От една страна - луксът, от друга - немотията. Съвременното феминистко движение, което гледа да даде главно политически права на жената, не трябва да се отбива от своето истинско предназначение: да направи всичко, за да създаде добри и трайни условия, гарантиращи възпитанието на жената. Това възпитание е нужно да става въз основа на истинската Христова църква, доброто образование и развивание присъщите на жената качества. С една реч: жената има такава важна роля, както и мъжът - жената е майка на човечеството, жената е неразделна половина на мъжа, а двамата заедно съставляват в полето на мъдростта животворящия дух, както подразбира „Песен на Песните” (гл. 2, 1 ÷ 5 ст.). Духознанието разкрива на модерното човечество великата истина, че жената заедно с мъжа съставя едно мощно цяло, изразено в духа на мисловното поле, и че тя е оная Ева, която по силата на Божествената воля ще стане родителка на бъдните синове Божии. А тия синове ще извикат един ден на суетния и заблуден свят: „Престанете да живеете такъв отвратителен живот! ” Когато духознанието почне да направлява света, гладът и продажната любов ще престанат да тровят живота.
към текста >>

Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път.
гл., 16. ст.) В онова наводнение на всеобщи разврат, в ония останки на нарушени свещени закони, в личбата на ония големи облаци, които все повече се сгъстявали над хоризонта, на мнозина, па и на някои благочестиви юдеи, се струвало, че приближава свършекът на света и е разкрита голямата бездна да погълне всичко нечестиво. Всичко е било в ръцете на безсъвестната Иродова династия или на лукавите книжници, фарисеи и садукеи; на народа не оставало нищо друго, с което да се утешава, освен силната му вяра в Мойсеювия закон и надеждата за идването на Месия. Наставала е епоха толкова размътена, че застрашавала всичко старо да изчезне безвъзвратно, а идеалът за новото изглеждал смътен и неизвестен, сякаш избрания народ обгръщал най-дълбок мрак. Наистина пред утринната виделина на въплътяващия се Христос идолопоклонството бе достигнало най-отвратителни и гнусни злоупотребления с плътта, а следствията от безбожието не могат да бъдат друго освен нравствен упадък на народите. Изглеждало е, че безнравст-веността се е стремяла да изпие до дъно чашата на нечестието, а несправедливостта - да вземе вече един по- обуздан безвъзвратен път. Престъпленията царували навсякъде като обществен задължителен закон за всички и никой не е могъл да намери цяр за това зло на грозния ужас и гибелта, що обхващало хиляди сърца. Человечеството толкова покварено е станало като безчувствено: навсякъде се съзирало затъпяване на нравственост. Тиверий в това време осквернявал с безчестните си дела трона на империята, а Пилат Понтийски - с неуместната си самоугодливост, с гоненията и убийствата. Ирод Антипа показвал пример на отстъпничество и ненаситно лихоимство, Каиафа и Анна споделяли помежду си едно Архирейство, което безчестили с делата си. Такова е било времето и положението, когато Бог изпратил Своя Единороден Син.
към текста >>

Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е.
Бог ни показва Своята любов, та чрез Христа да не погине человечеството, но да се отърват и наследят живот вечен, щом повярват в Него. А кое може да застави човеците да вярват, ако не Любовта - тая Божествена частица, която е вродена чрез Божествения Дух във всички разумни същества? Само тоя, който люби Бога, може и да вярва дълбоко в Него и да върши Неговата свята воля. Много е за нас, ако можем добре да схванем, да разберем, че Бог, тая висша същност, ни люби, а още повече, че, ръководим от тая Любов, Той изпрати Своя Единороден Син да приеме плът, да се приравни и живее с грешното човечество, да преодолява всички светски несгоди с пост и молитва, да победи лукавия. Знаем, че Сатана се е мъчил да изкуси Господа първия път след 40-дневния пост. Вторий път - на последната молитва в Гетсиманската градина, когато от скръб и тъга кървави капки вместо пот са падали от лицето Му и в Своята скръб каза: „Отче, ако е възможно, да ме замине тая чаша”, но Божественият Дух преодолява и Той добавя: „но нека бъде не Моята воля - т. е. на плътта, - а Твоята”; и тук Сатана бе победен. Поруган, бит, мъчен, пригвозден на кръста при непоносими мъки, озверений народ се надпреварваше в своите поругания, но Той не се озлоби „от Божествената Му уста не се чу друго освен Любов и благост, и Той каза: „Отче! Прости им, понеже не знаят що правят! ” Трети път Сатана бе победен, а избраний народ избавен от проклятие. Да, Христос претърпя кръстна смърт за нас, грешните человеци.
към текста >>

Трябваше да се дойде до Христовата възраст, за да може Светият Дух да слезе върху този материал и да го оживи чрез Сила, чрез Власт и чрез Дух.
Ще се завърши много добре материалът за Величка Стойчева. 17. За мен, в моето съзнание, този материал бе много важен. Но в съзнанието ми стоеше много, много далече в годините. Ето, това е започнало да се оформя в съзнанието ми през 1970 година, а през 2004 година го задвижих и се реализира. Значи трябваше да изминат 33 години. Трябваше да се дойде до Христовата възраст, за да може Светият Дух да слезе върху този материал и да го оживи чрез Сила, чрез Власт и чрез Дух. И го възкреси в Славата Си! 18. Аз бях само един от веригата. Аз бях последният, 10-ият член от веригата, който трябваше да съедини тези 9 етапа, през които бяха преминали предишните поколения. Благодаря на Бога, че успях. Много съм доволен от себе си. 19.
към текста >>

19. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

ТОМ 21

С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за подпомагане на бедните).
На мен ми казваше „захарче”. Беше много строг - да не разпиляваме трохите по земята.** Баща ми се върна от командировка и отиде при брат Георги Томалевски, заместник-министър на Просветата, и го моли да отпусне стипендия за мен в гимназията,Томалевски написва заповед и я праща в гимназията. Прислужникът в гимназията донесе препис от заповедта за отпускане на 3000 лева месечна стипендия. Заплатата на баща ми беше 10 000 лева. Взех да ставам преди 3 часа, за да напиша домашните си, защото, щом нямаш домашно, ти пишат двойка. С единствения тролей по Цариградското шосе отивах след 6 часа в гимназията, където ни даваха по чаша горещо мляко, дадено от УНРА (международна организация за подпомагане на бедните). След това започваха часовете. Привлече ме една учителка по стенография - Сахатчиева, която пишеше много бързо на 5 езика. Записах се в курса и в IV клас учех предимно стенография. Помнех добре уроците, които ни преподаваха. Четях от университетските учебници, които взимах от библиотеката.
към текста >>

Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова.
Имаше и горна стая с 3 легла за гости. Зад Гради беше Борис и жена му Мария Дряновска. Вляво от тях - сестрите Недкова и Полито. До тях - Антоний със сина си Христо. Там беше за малко и бараката на брат Лулчев. Отсреща, в другото кварталче, живееше сестра Софито Попова, до нея в бараката на сестра Олга Блажева беше Юрдан Кочиничарят и жена му Вера Христова. Следва бараката на сестра Янакиева и сестра Бахчеванова. На изток - Христо и жена му Иванка Папазови, брат Асен Арнаудов и в последната къща - сестра Буча Бехар и сестра й Лиза. До сестра Янакиева беше сестра Ирина Спожет Кисьова, мъжът й Иван, дъщерите Ружа и Йорданка, Колю Нанков, баба Мария, сестра Веса Апостолова, сестра Люба, Милка и Цветана Аламанчеви, Йорданка и мъжът й Иван Жекови. На запад пред Гради Митко Сотиров, при заминаването на Учителя - Милка чехкиня - ясновидка. После - семейството на Гита Стратева: Георги и Иванка, Напред -3-етажната къща на Петко и Мария Епитропови: 1-ви етаж - Петко и жена му; 2-ри етаж - Виктория Недялка и Владимир Балючев; 3-ти етаж - сестра Борова и в тавана - Тодор Сименов.
към текста >>

Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева.
Над тях в бараката на брат Никола Гръблев - Ангел Янушев, жена му и децата. Иван Иваницов с Недка и дъщеря Станка, внук Йоан; Любомир Лулчев и Невена Неделчева, Лазар и Мария Опеви с деца; Стефан, Донка и Христо; Колю Килифарски, Тилко и Цветана Тилеви с деца Ирина и Георги; Радка Ганева, Георги с Величка (Вичка) Константинова с деца Елена, Живка и Божидар. Веса и Колю Йорданов, сестра Лиляна. До тях - Генчо и Райна Делийски. Юрдан Бобев, брат му Димитър с жена си и трите им деца. Николина Христова, майка й и сестра й, Михаил Ковачът, Стефан и Гинка Николчеви, син Пламен - Тодор Тодоров (гледачът) с Тодора; Мария, Анка, Стевка, Димитър, Спас Иванов, сестра Парашкева Димитрова, Желю и София Тоневи, сестра Станка, Иванка Захариева, Иван Сечанов - гъбар, Нашето кварталче от запад братската градина - сестра Стоянка и Колю Драгневи, Генчо Георгиев - художник, Сотир Сотиров, Христо и Бистра Цонзорови (там живя и Георги Радев), Любомир Христов и баща му (мендето), Юрдан Юрданов - бояджията, сестра Иванка Нейчева. До нас - Иван Иванов - певец, после - Анка Каназирева,след нея - Димитрина Захариева. Ние: баща ми Крум и майка ми Стевка, дядо Кънчо, деца: Светозар, Костадин, Величка и Любомир. Пред нас - Петранка и Веса Петрова, после - Боян Петров. Накрая - Любен Барбов. Нагоре - Симеон Симеонов и Цветана Гатева и дъщеря й.
към текста >>

20. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

ТОМ 21

Стомахът се успокоява и след 3 дни пилорът й се отваря, Почувствувала глад и започнала да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди ядене пиела по чаша отвара от кантарион.
Към края на годината голямата й дъщеря изживява някакво притеснение като счетоводителка - не й излиза балансът, и пилорът й се затваря и всичко, което яде, го повръща. Отслабнала много и майка й идва при мене. Казах й, че за няколко дена ще се оправи. Да свари шепа червен кантарион в половин литър вода. Понеже е в кома - загубвала съзнание, да й разтваря с лъжичка или нож зъбите, и да й сипва от отварата. Стомахът се успокоява и след 3 дни пилорът й се отваря, Почувствувала глад и започнала да се храни, като сутрин, обед и вечер половин час преди ядене пиела по чаша отвара от кантарион. На 10-ия ден отива на работа. След това няколко месеца пиела редовно кантарион. Проблемите на по- малката се оправиха с разтриване. 143. Мария Маркова, сестра на поетесата Димитрина Антонова Често ме търсят по разни проблеми в живота. Бяхме близки със сестра Мария Маркова, сестра на Димитрина Антонова.* Имаше две дъщери и син.
към текста >>

На другата сутрин, 14.03.1998 г., Мария Христова Маркова си заминава след разрешаването на кармата с дъщеря си Райка.
Надигна се да седне и Райка идва да й помогне и сяда до нея. Мария я прегръща и така прегърнати стояли повече от час. Обясниха ми, че така в този живот разрешават кармата си. Иначе е трябвало един цял живот да живеят заедно. 20 години преди това Мария казва на зет си Захари, който е бил материалист, че ако си замине преди него, на третия ден сутринта ще му загаси лампата. На другата сутрин, 14.03.1998 г., Мария Христова Маркова си заминава след разрешаването на кармата с дъщеря си Райка. Отидохме с Елена при Мария Шопова. Заварихме я в кома и двете й дъщери - там. Било й горещо, разтворила прозореца и изстинала много. Разтрих я и дойде в съзнание. Дадохме й да пие чай и след него взе да яде яденето, което Елена беше приготвила за нея.
към текста >>

21. 20. Стоянка Христова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

20. Стоянка Христова Стоянка Георгиева Христова е родена на 30.03.1926 г.
20. Стоянка Христова Стоянка Георгиева Христова е родена на 30.03.1926 г. в с. Горица Бургаско. Тя има по-големи брат Желязко и сестра Юрданка. Като най-малка я карат да пасе овцете и да ги дои. Имало много кучета, които настървено я лаели.
към текста >>

Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша.
Взех мислите, отидохме в нас и 10 минути преди влака бяхме на гарата. В Поморие заварих Румяна на легло. Кракът й - десният бинтован и долу черен. Водят я на превръзки с кола. Нагълтала се с много антибиотици и се отровила от тях, понеже не пила гореща вода. Веднага й дадох да пие гореща вода, чаша след чаша. По краката й имаше отворени рани, и големи синини по гърба, и започнах да я разтривам интензивно и през деня и нощта. Раните я боляха. Намазвах й раните и синините със зехтин и разтривах покрай откритите рани, за да се предизвика силно кръвообращение. Синините ги разкарвах с ръка. Горещата вода, разтривките, за 3 денонощия затвориха откритите рани, а синините изчезнаха и кракът й значително се подобри и започна да ходи пеш на превръзка.
към текста >>

22. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

Накиснете 100 грама жито в чаша вода, вземете и го дъвчете добре.
Русе, [1925], с. 31/ Учителят е дал и по-обширен режим, като казва: „Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, нека се подложат на житен режи м за 2-3 месеца. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, освен сурово жито, изчистено, измито, без никакъв прах. Този опит нека да направят тези, които са нервни, неразположени и които искат да се лекуват. Ако ви се вижда много 2-3 месеца, направете го за една седмица. Накиснете 100 грама жито в чаша вода, вземете и го дъвчете добре. Ако ви се пие вода, пийте колкото искате. Ако бяхте правили този житен режим по- рано, щяхте да имате здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде по- добре организирана. Тези, на които зъбите са слаби, нека сварят житото . Но да го сварят малко, без сол, без захар. Опитайте, но няма да ядете нищо друго.
към текста >>

По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци , ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей - господар на сегашната епоха на пречистване и Риби - на Христовата епоха на мистичност и мълчание.
Режимът ще завърши в неделя - ден на Духа, науката, изобретенията и прогреса в живота, ден на постоянно веселие и непреривна вътрешна радост. Ако житният режим започне в събота, ние се свързваме с Бога, вечното начало на Живота,на всичко , което съществува във Вселената , ден на Природата, която ни заобикаля и която постоянно ни учи. От нея ще разберем как да почиваме , като служим на всички наши приятели. Така ще стигнем в съзнанието си до идеята, че сме родени на Земята,за да бъдем разумни същества . Режимът ще завърши в понеделник, когато ще направим вътрешна връзка с душата си - с Бога , нашият Велик Баща , чре з Любовта , която Той е вложил в нас, като очистим ума, сърцето и волята си от посторонните човешки неща и поставим чистотата за основа на нашия живот - първото правило за влизането ни в Божествения свят. По отношение положението на Слънцето в зодиакалните знаци , ние засегнахме въпроса за житния режим по време на минаване на Слънцето през знака Водолей - господар на сегашната епоха на пречистване и Риби - на Христовата епоха на мистичност и мълчание. Когато правим житен режим за пречистване на разсип на Луната и Слънцето се намира в знака Овен - от 22 март до 22 април, тогава ние се очистваме от нашите низши чувства , желания и страсти , от животинското в себе си през което сме преминали в миналата епоха.Така ще придобием една мекота, разположение и ще престанем да се караме с хората и няма да проявяваме повече насилие над околните. Това е особено полезно за младите приятели,които имат много силни неизживени чувства, а и малко опитност в живота .Те ще престанат да бъдат толкова резки , прями в посочване на отрицателните качества на околните, ще намалят своята импулсивност, която често им пречи в живота . Ще дойдат до съзнание, че не само те могат да бъдат водачи на хората , но и други могат да изпълняват тази длъжност. Ако житният режим се прави при нова Луна, тогава човек ще усили волята си,но едновременно с това желанията и чувствата си,но те ще бъдат стерилизирани и омекотени,доведени до една разумност, необходима при сегашното ни развитие. Изобщо житото,през което текат ангелските сокове,в нашетo развитие въздейства пряко на сърцето,като го облагородява и дава финес на чувствата.
към текста >>

Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"... Каквото представя майчиното мляко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Неговите последователи.
В рая цари законът на свободата и любовта. А в ада - законът на ограничението, насилието и безлюбието." „Лесно се говори за служенето, но трябва да знаеш как да служиш. Да слугуваш, това значи да изпълняваш разумно закона на любовта. Как ще кърми майката новороденото си дете ако няма мляко? Значи, служителят трябва да има мляко, храна с която да поддържа живота на онези, на които служи. Това означава стихът: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си"... Каквото представя майчиното мляко за детето, такова е Христовата плът и кръв за Неговите последователи. Плътта и кръвта на Христа представят Божието Слово, затова Христос казва: „Не само с хляб може да се живее, но и с всяко Слово което излиза от устата на Бога." /Вечното благо, с. б. с. 10, 11/ „На кого принадлежи златото в света? На кого принадлежи житото? На кого принадлежат всички блага в живота?
към текста >>

23. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 24

Блажени онези души, които са съединени с Христовата любов." Ваш брат и приятел в Христа Петър К.
Петър Василев Снимка № 42 а. Петър Дънов изпраща портрета си, публикуван като № 40, от село Хотанца. Надписва на гърба на снимката следния текст: Русе, април-май 1888 г. "В знак на приятелска и братска любов в Исуса, подарявам за спомен ликът си на П. Василев. Помнете ме в Христа, понеже в него за всякоги и ще се радвами. Блажени онези души, които са съединени с Христовата любов." Ваш брат и приятел в Христа Петър К. Дънов - подпис П. К. Дънов. Снимка № 42 б. Снимка на Петър Дънов, заснет в гр. Русе, публикувана като N2 40, във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката името на гр.
към текста >>

Учителят Дънов е пред палатките, пред него е поставена масичка с поднос и чаша с чай.
Приятел на културният и Въздържателен клуб "Стоян Ватралски" (К.В.К.В.). Редактира сп. "Религия"-Бургас. Снимка № 66. Методи Марков на Рила, 12 август 1939 г. на лагера на Седемте рилски езера. Учителят Дънов е пред палатките, пред него е поставена масичка с поднос и чаша с чай. Над него е Методи Марков със сакото и бялата блуза. От другата страна на Учителя е жена му Гина, с костюма от жекет, който е комбиниран с кафяво приложение и се вижда като една ивица отляво надясно. Отпред са Мария Генерал Стоянова, вдясно д-р Давидова, Елена Казанлъклиева. По средата са французойките - еврейки Сабхай и Корден, със сакото. Вдясно горе виждаме образите на Стефан Белев, Методи Шивачев, Боян Боев, София Попова, Цанка Екимова.
към текста >>

24. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

ТОМ 24

Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова".
103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка.
към текста >>

Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания".
Чакъров и много други. Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова. като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г. Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител. Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г.
към текста >>

25. 98. Бъдете в света, но светът да не бъде във вас

Весела Несторова

ТОМ 24

А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде.
А средата на свободата е чистата непречупена, незамъглена светлина. Ние не можем да извоюваме духовната си свобода без светлина, без вътрешно виждане - вярно, истинно, необусловено от човешките ни разбирания и предразсъдъци. "Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите на света. Тук идеята за света е идеята за падналия човек - забравил своя източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал любов на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие. Какво търси безсмъртния дух в тленната материя?
към текста >>

Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов?
"Бъдете в света, но светът да не бъде във вас", да сме свободни от оковите на света. Тук идеята за света е идеята за падналия човек - забравил своя източник и потънал дълбоко в материални грижи и осигуряване. Скъсал вътрешната си връзка с Дарителя на всяко благо, човек мисли, че сам без ничия подкрепа, трябва да се бори за земното си съществуване, което го прави страхлив, мнителен и алчен. А Христовата истина изказвана и днес чрез Словото на Учителя е, че който "първо търси Царството Божие и Неговата правда" всичко друго от което има нужда, ще му се даде. Не беше ли сам Учителят жив пример на тези святи думи? Кой от нас не копнееше да Му подаде дори чаша вода, или да Му направи и най-малката услуга от искрена любов? Не хвърлиха ли хората дрехите си по пътя на Спасителя при влизането Му в Ерусалим, за да мине Той по килима на проявената им любов, защото сам непрестанно бе раздавал любов на всички! А Той драговолно отиваше към своето разпятие. Какво търси безсмъртния дух в тленната материя? Търси да осъзнае и докаже Своето безсмъртие, както и своята абсолютна власт над материята. Какво търси Любовта на кръста на безлюбието?
към текста >>

26. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

" Учителят се обърна към мене и каза: "Сестра, едно картофче, една чаена чаша течност ще се свари и ще му дадете да изпие само течността, на два пъти." Туй беше към четири часа следобед.
Каза: "Учителю, помогнете ми, аз си отивам! " И Той му каза: "Не! Няма да си отиваш! " И му зададе един въпрос, на който и тогава, и с леля Грозданова и досега не мога да си обясня защо му зададе Учителя, каза му: "Готов ли си да възлюбиш хората? " Той каза: "Щом нареждате, веднага! " Учителят се обърна към мене и каза: "Сестра, едно картофче, една чаена чаша течност ще се свари и ще му дадете да изпие само течността, на два пъти." Туй беше към четири часа следобед. "Утре заранта ще му направите същото нещо, на обед същото нещо, като му дадете половината картофче да го хапне, вечерта същото нещо, като изяде цялото картофче. И от други ден вече на лека храна." На другия ден тати стана из стаята, беше прежълтял, отслабнал. И този д-р Жеков, запасен офицер, лекар, реваха и Димков, и туй, и леля, и аз като видяхме туй нещо как стана! В: Как стана! Д: И Учителят излезе, изпратих Го, целунах Му ръка и Му казах: "Учителю, много Ви благодаря!
към текста >>

Той поседя така и каза: "Дайте й една чаша вряла вода да изпие, след половин час още една чаша.
Поемаме от хижа Вада нагоре вече изкачването. С 3-4 души приятели бяхме най-отзад, Учителят напред върви и по едно време в средната група викат: "Стефка я ухапа змия, Стефка я ухапа змия! " И така побързахме, казахме на Учителя и Той се връща. Направи същото нещо, тя бездиханна вече. Сложи си ръката пак така на челото, тя отвори очите. Той поседя така и каза: "Дайте й една чаша вряла вода да изпие, след половин час още една чаша. Да почине малко и да продължи пътя си." А на езерата като отидохме, Той 3 дена не излезе след този случай. А в една друга беседа след това на езерата каза, че: "Аз трябваше да се справя с отровата от тази сестра." Значи Той е поел целите тези отровни вещества от змията, за да освободи Стефка. В: Това е същата година, когато му е нанесен побой? Д: Да. Тука 10 дена не излиза.
към текста >>

Да се утаи една чаша.
Той ми беше последната опора. Кажат нещо лекарите, аз отида при него. Той ми беше, тъй направи, и аз правех туй, което Той ми казваше. И винаги имаше положителен резултат. Та тогава казах Му и Той ми каза 3 зърна пиперови да се сварят. Да се утаи една чаша. Да се изпие на 2 пъти и спадането на гласа. На другия ден нямаше абсолютно нищо. В: Вие сте трябвало да пеете? Д: Да, след 2 дена имаше концерт на Изгрева. Аз бях един от редовните участници.
към текста >>

Кирил Икономов набърже скалъпваше хорче с наши песни, и аз му казвам нещо гласа ми, той каза: "Ще вземеш няколко сливи, ще ги сложиш в една тенджерка с една чаша вода, да възврят, да поврят малко, ще изпиеш водата гореща, на глътки и ще изядеш сливите.
В: Георги Тихчев. Д: Не, Георги Тихчев не, Петър Тихчев. Там зимно време се изнасяха концерти доста в салона. Имаше и подиум така голям, пиано имаше, и роял имаше. Имаше и много музиканти на Изгрева нали, и концерти се даваха. Кирил Икономов набърже скалъпваше хорче с наши песни, и аз му казвам нещо гласа ми, той каза: "Ще вземеш няколко сливи, ще ги сложиш в една тенджерка с една чаша вода, да възврят, да поврят малко, ще изпиеш водата гореща, на глътки и ще изядеш сливите. Като, че ли тъй го грабна някой, никакво дразнене, нищо. И ми остана, аз винаги вече след това, туй беше може би 15-тина години преди да си замине Учителя, аз винаги имах сини сливи и преди концерта 4-5 сини сливи изяждах. Винаги. И наистина много помагаха. В: Аз съм виждал една снимка с Калудов [вж "Изгревът", т. VIII, снимка № 40; т.
към текста >>

Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото.
Когато тате отказа, те викат него. Той се съгласи, стана началник щаба на армията и на 9 юни 1923 г. беше убит. УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание. Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята.
към текста >>

И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието.
беше убит. УЧИТЕЛЯ ЗА ХРИСТА из спомените на Минчо Сотиров записани от Райна Грозданова на 6.02.1939 г., Изгрев "На кръста Христос преживя онова, което може да се нарече идейно- мистично страдание. Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието.
към текста >>

Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта.
Най-дълбоките и най-интензивните страдания, които може да преживее една човешка душа. Той трябваше да изпие до дъно чашата на страданията, онази чаша, в която бяха събрани всички утайки на миналото. Ала в тия кондензирани, интензивни страдания, нему се разкриха всички тайни на миналото. И затова, съзнавайки важността на момента, след вътрешната драма, преживяна в Гетсиманската градина, Христос казва: "За този час, аз дойдох." Чрез могъщата алхимия на любовта, Христос претвори отровите, събрани в тази чаша, и по такъв начин ликвидира веднъж завинаги с насилието. И наистина, не можеше ли Христос, който е един силен, гениален човек, който е знаел своя висок произход, който всичко е предвиждал, и е знаел какво ще стане, не е ли могъл да предотврати страданията, които са го чакали? Пред Него е стояла алтернативата: или да призове ангелските пълчища, с помощта на които е могъл да унищожи еврейския народ и Римската империя, сиреч да си послужи с методите на миналото - с Моисеевско-Илиевият метод на силата и меча, с метода на древните маги и адепти, или да приеме чашата и кръста и да ги превъзмогне чрез силата на Любовта. Христос избра втората, и това беше един пръв по рода си опит на Земята. И наистина, ако Христос се беше уплашил от страданията, ако Той се беше уплашил от кръста, на който Го разпнаха, от копието, на което Го промушиха, Той нямаше да даде едно ново, съществено разрешение на трудната задача - повдигането на човешката душа. Той разтопи и поругания, и удряне на бича, и кръст, и гвоздеи и копието с огъна на любовта, единственият огън, който може да разтопи оръжието на насилието. И опитът Му излезе сполучлив. Така Христос разреши една задача, от която зависеше бъдещето на цялото човечество.
към текста >>

Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня.
Тука са на палатки горе на Витоша. Д: Това е Катя Грива. В: След това, това е една снимка от лагеруване на Присоите? Ти бил ли си на това лагеруване? Д: Да, да, да, даже един случай. Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня. Беше повече от половината път, вече там към Водната станция, почна дъжд, И отидохме горе на Присоите, ама вир вода, гръмотевици, трясъци. И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова. [Мария Младенова и полковник Младенов - виж "Изгревът", т. VII, снимки № 1-3.] Даде ми на мене дрехи на Ильо да ги облека, вода течеше от нас, долните, горните - всичко, на огън сушихме се там, ние дойдохме надвечер. И когато дойде да спим, нямаше как, ние спахме тримата.
към текста >>

И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова.
В: След това, това е една снимка от лагеруване на Присоите? Ти бил ли си на това лагеруване? Д: Да, да, да, даже един случай. Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня. Беше повече от половината път, вече там към Водната станция, почна дъжд, И отидохме горе на Присоите, ама вир вода, гръмотевици, трясъци. И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова. [Мария Младенова и полковник Младенов - виж "Изгревът", т. VII, снимки № 1-3.] Даде ми на мене дрехи на Ильо да ги облека, вода течеше от нас, долните, горните - всичко, на огън сушихме се там, ние дойдохме надвечер. И когато дойде да спим, нямаше как, ние спахме тримата. Много се стесниха Ильо, кака Мара и синът им Младенчо. Тя офицерска палатка, петима души налягахме вътре един до други, но много ни помогнаха тогава.
към текста >>

27. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но тази сила е сила Божия; тази сила е Христова сила.
Чувам: - Тука съм, не бой се! - Но кой си ти? Христе мой, ти ли си? - Тук съм чадо мое, не бой се! Баща ми ли е това? Но тази сила е сила Божия; тази сила е Христова сила. Тръгвам по стаята с разгърнати ръце и търся да прегърна този светъл дух. Целувам собствените си пръсти. Ръце или крила докосват раменете ми. Мразът се стопява и милиарди топли лъчи ме изпълват с блаженство. Неуловимо, нежно присъствие и несравнимо прекрасно.
към текста >>

Завежда ме в друга стая при две елегантни книговодителки - Христова и Спасова.
И той звъни, и той ме предава някому. Този е с охлузена дреха и злъчна усмивка. - Поделете си работата, казва г-н Стоян Митев. - Но аз можех и сам да върша всичко, раболепно отговаря моя нов шеф. Завежда ме в голяма стая от горе до доле с долапи, пълни с преписки. Завежда ме в друга стая при две елегантни книговодителки - Христова и Спасова. Те приличат на принцеси. Моята рокличка - басмена. Толкоз шум за една писарка - Михайловски, Моллов, Ст. Митев. Дванадесет часа - обядвам в канцеларията с една кифла и чай. Искам да си отдъхна.
към текста >>

Всекиму се раздава по една голяма чаша, а не сме малцина.
Той го разчупва с обичните си ръце и раздава по парче. Някои донесли гевреци, симидчета - всичко е поделено от Него и раздадено. Веднъж отиваме на Дървеница. Някой е запалил огън на една полянка пред общината, гдето се вари голям котел с прясно мляко. Какво угощение! Всекиму се раздава по една голяма чаша, а не сме малцина. После събират пари, плащат го - моите пари не приемат... АВГУСТ [1918 г.] Richard си дойде. Донесе ми ябълки от своята градина. Заловени за ръка, излизаме от града като две братски души. Сякаш той ми е ангел пазител. - Du bists meine Pupile.
към текста >>

28. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Чашата се препълни.
Нищо нямам, но свободна съм. Въпреки приятелските настоявания на Магнев, Бъчварова, Христов. Въпреки това Таки е даден под съд за рушвети за издаване на държавни периметри. Той ще бъде махнат, защо да си не остана. Но началника Ангелов, ще бъде ли уволнен, мисля си и нищо не им казвам. Чашата се препълни. Тя [Николина Балтова] не може да търпи кревати. Това било „светско”, дяволско. Истинският Христов ученик спи на голата земя и не дири полиран креват, не носи копринен костюм. Тя не знае, че този креват и свилена премяна са талисмани за свещената свобода. Той е щит на моята самостоятелност като човешко същество, копринената ми рокля не е лукс, а броня, яка свилена броня.
към текста >>

Вдигам ръка да се избърша от тази, болна, нечиста жена, но не - пак този глас: - Това е най-чистата целувка - това е Христовата целувка.
Вземам вързопа с едната ръка, а с другата водя нея, еврейката Дуда. Тя не знае български - или тук-таме. Прала цял ден някъде и сега се връща у дома с тази тежичка бохчичка. Оставям я на тротоара. Тя ме целува по бузата. Вдигам ръка да се избърша от тази, болна, нечиста жена, но не - пак този глас: - Това е най-чистата целувка - това е Христовата целувка. Да, при Дуда ще ида и днес. Това бе тогава, отдавна, не помня кога. Наближавам „къщата” - срутена пустош. Вместо стени чували и скъсани рогозки. Кално, хлъзгаво, поледица, мраз.
към текста >>

Дали се препълва Неговата чаша.
Това ме навежда на философски мисли. Ето и аз усещам в сърцето си пресищане от страдания, пресищане от горчивини. А при Учителя се тълпят толкоз хора със своите болки и горчивини. А Той носи; носи с велико търпение и всекиго изслушва и насърчава. Гледаш, дойде при Него някой наскърбен, с потъмняло лице от мъка, а видиш, излиза с прояснено чело и радостен, обнадежден поглед. Дали се препълва Неговата чаша. Тия дни плача в двора на Гумнерови; глава подпряла на зида, никой да ме не види, никой. Къде да отида, как да се върна у дома при това жестоко момиче? Но къде ме намери кака Гина. Ето я до мене, мъничка, пъргава с тия червени бузи и топъл глас. Не ме остави на мира, докато не изкопчи всичко.
към текста >>

29. 7. Вярата и Святият Дух. беседа, държана от Учителя на 11 август 1913 г.

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Затова застанете на страната Христова, и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове.
" Искате да се лекувате и да се избавите от своите ежедневни измами? Не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всичките съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова, и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: „Така ли лесно напущате бойното поле? " Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напушаме тройната антанта." Обаче, това ще бъде гибелна слабост във вас. Това няма да ви препоръча в Небето за хора със солиден характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ний, трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас.
към текста >>

Застанете, казвам на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност.
Не се съединявайте с духове проклети и изгонени от Небето. Христос не дойде да помага на духовете, а дойде да помага на душите. Всичките съвременни човешки раздори са от лошите духове. От 13 години насам аз наблюдавам как тия духове разстройват човешките души и виждам колко майстори са те. Затова застанете на страната Христова, и Той ще бъде силата, за да побеждавате лошите духове. Застанете, казвам на страната Христова, затова, защото подозирам за вас голяма опасност. Ако Господ рече и постави на изпитание вашата вяра и готовността да Му служите, дотолкоз ще се почувствувате обременени, щото някои от вас не ще много да му мислят, за да си теглят куршума. Но питам ви тогава: „Така ли лесно напущате бойното поле? " Мнозина, като дойдат натясно, казват си: „Хе, щом Господ не ни помага, ще отидем в друга посока, ще отидем в тройния съюз, напушаме тройната антанта." Обаче, това ще бъде гибелна слабост във вас. Това няма да ви препоръча в Небето за хора със солиден характер - характер, на който Небето не може ни най-малко да разчита, когато ний, трябва така да се поставим, щото Небето да разчита на нас. Но всичко това не е чудно.
към текста >>

Той не й отговорил нищо, а взел че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може.
Оженил се. Но и жена му го намразила заради неговата особеност, неговата постоянна мълчаливост и начумереност не й се понравили и работата дошла до там, че те трябвало да се разделят, защото тя търсила и искала живот с разположение и веселост. Той най-после й позволил да се омъжи за другиго, и тя вземала един търговец, с когото заживяла. Обаче, по едно време Китай се вижда в тясно и китайските първенци потърсили Леояна за съвет, чрез който той се подигнал много и станал всеизвестен. Бившата негова жена отива при него, помолва го да забрави миналото и да приеме да си заживеят пак заедно. Той не й отговорил нищо, а взел че излял една чаша нектар, след което й казал да го събере, ако може. Разбира се, че тя не могла да стори това. Така и Христос като дойде, ще ви каже да съберете този изсипан нектар, но не ще можете да го съберете. Ако, трябваше да ви оставя сами да разрешите този ребус. Но разясних ви го, защото желая доброто на вашите души, и защото виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са към света, също както на бивола окото е все в просото. Внимавайте, прочее, за да опазите вашите души и ще ви помогне Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.6833860874176