Търсене в текстове за 'Христова църква'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 606 резултата в 73 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_05 Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий

МАРИЯ ЗЛАТЕВА

ТОМ 1

"Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий" На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата.
"Песните на Учителя и вселяване на Духа Божий" На събора в Търново през 1922 година, аз с очите си видях, разбрах, че Учението на Учителя и Школата, която Той откри същата година, има големи противодействия от страна на църквата и определени сили в обществото и държавата. Това го описах. Но през време на Школата ние самите изпитвахме на гърба си атаките на сили, които противодействуваха на Делото на Учителя. През май 1936 година враговете на Братството бяха решили да ни унищожат всички, като поставят адска машина под салона на "Изгрева", където Учителят държеше Своите беседи и сваляше Словото на Бога. Военни били дошли през нощта и искали да ни унищожат, като поставят адска машина. Учителят доловил идването им, когато, укрити в гората, очаквали удобния За тях час да сторят това.
към текста >>

Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата.
Тя повърнала и по един чуден начин се оправила. Обаче останала да нощува долу, на хижа "Вада". На другия ден, седнала на кон и пристигнала на езерата. Братята и сестрите, които придружавали Учителя, бавно и мъчително стигнали до Второто езеро. Когато се изкачили горе на езерата, състоянието на Учителя се влошило. Стойна Христова и аз нея година отидохме по-късно на езерата. Носим пъпеши и плодове и се радваме, че ще Го видим. Когато отидохме при палатката Му да Му целунем ръка, Той не можеше да говори, нито да си подаде ръката. Тогава ние я хванахме и повдигнахме, за да я целунем. Много се умъчнихме и плакахме. Научихме, че сестра Савка Керемидчиева Го е хранила с лъжичка като малко дете.
към текста >>

2. 8_16 Къде беше Изгревът на Бялото Братство в София?

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения.
към текста >>

Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква.
"Къде беше "Изгревът" на Бялото Братство в София? " На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност.
към текста >>

Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове.
" На 1 март 1949 година, в "Държавен вестник" X 48 бе публикуван Законът за вероизповеданията. Всяка една религиозна секта, култ или църква трябваше в тримесечен срок да направи постъпка да се регистрира пред съда и да се узакони. За да се признае като юридическа личност бе необходимо да се изработи устав. Без устав не можеше да се зарегистрира нито една религиозна секта или култ, както и църква. Ръководителите от София, заедно с тези от Братствата в страната се събраха в Айтос и си съставиха устав, подобно на светските политически партии и организации. Донесоха го в София и го предложиха за одобрение в Комитета по въпросите на българската православна църква и религиозните култове. Там го прегледаха, върнаха го, за да се поправят някои неща - за промени и допълнения. После нашите отново им го занесоха и Комитетът одобри така приготвения устав, но той не бе подписан. Така, Бялото Братство като верска общност не бе зарегистрирано пред съда като юридическа личност. А защо? Отговорете си сами.
към текста >>

Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други.
По чл. 6 от закона за собствеността те бяха иззети, като беше обявено, че тези имоти са без собственици, ничии. Защото законът не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Тази практика на скритите пълномощници отдавна беше широко разпространена в България и се практикуваше от всички религиозни общества, които нямаха утвърден устав и не бяха юридическа личност. Те владееха имоти чрез такива скрити пълномощници. Такива бяха Българската методистка църква, Евангелската църква на "Солунска", Баптистката църква и други. Такова беше нашето възражение. По този начин ние сами се присламчихме и влязохме в кюпа на религиозните секти и църквите. Но законът вече не признаваше подставени лица и скрити пълномощници. Така "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския съвет, община град София, иззе имотите и ги прехвърли за ползуване към Министерството на транспорта и съобщенията за нуждите на строящ се телевизионен център. Така, съгласно писмо на "Жилищно стопанство и държавни имоти" при Сталинския районен народен съвет,№ 1131 от 16 август 1958 година, на Министерството на транспорта и съобщенията, съгласно предписание № 243 от 11 август 1958 година, се предадоха за ползуване горните имоти, считано от 11 август 1958 година.
към текста >>

Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м.
Начо Петров Купенковски владееше 3 500 кв.м с нотариален акт № 9, том XII, дело 2372 и дело 2108 от 1931 г. Брат Начо Петров записа това място на свое име и то не бе одържавено до 1957 година. Така че, ние играехме Паневритмията от 1949 до 1957 година на това място. Заслугата бе на брат Начо Петров и всички от Братството го даваха за пример, а упрекваха Паша и Савка, че са се отказали от салона. Боян Димитров Боев с нотариален акт № 164, том V, дело № 759 от 1938 година притежаваше 3 000 кв.м, от които с държавен акт № 1094/2177 бяха отчуждени и одържавени 1 500 кв.м, като останаха неотчуждени 1 500 кв.м. Константин Русев, с наследница Николаида Димитрова Христова, имаше неотчуждени 1 000 кв.м. Така че от 1949 до 1957 година бяха отчуждени 1 500 кв.м на Боян Боев и 3 560 кв.м на Тодор Стоименов или всичко 5 060 кв.м, а за братско ползуване останаха 6 060 кв.м, като това място бе и поляната, на която продължавахме да играем Паневритмия. След процеса през 1957 година, неотчуждената площ на поляната бе иззета. На горното място, освен поляната, имаше и дворно място, където бяха построени следните бараки: барака на Елена Андреева от 35 кв.м; барака на Паша Теодорова от 38 кв.м\ братски склад с две отделения - 30 кв.м барака с две отделения 11.80 кв.м, заслон от 14.20 кв.м, или общо 129 кв.м. След процеса, ние - Паша и Елена, бяхме изгонени от бараките и от "Изгрева". III. Дворн о място То се владееше чрез брат Васил Атанасов Славов чрез нотариален акт № 174, том XX, регистър 4071, дело № 1336 от 1936 година и нотариален акт N2 109, том XXII, регистър 4632, дело N2 3528 от 1937 година.
към текста >>

3. 10_04 Всемировият Учител Беинса Дуно и българите

ТОМ 1

Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква.
Годината 1897 е свята и пророческа. През 1897 година издава "ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ" във Варна. Това е гласът Божий, Словото Божие, Духът на Третия Завет към избраника и помазаника Божий. През 1898 година изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" една беседа: "Призвание към народа ми, български, синове на семейството Славянско". От 1899 до 1900 - две години - е в гр. Нови Пазар при баща си, дядо поп Константин Дъновски, който е свещеник в местната църква. От 1898 година започва кореспонденция между Него и първите Му ученици: Пеню Киров, от Бургас, д-р Миркович от Сливен и Мария Казакова от Велико Търново. През 1900 година от гр. Нови Пазар Учителят се отправя пеш през Стара Планина и стига гр. Сливен. От там, той тръгва из страната, посещава град след град, изнася сказки и прави френологически изследвания цели 11 години до Балканската война 1912-1913 год. От 1899 година започват първите събори на духовната верига във Варна.
към текста >>

Година свята и Христова.
" Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912. Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието, управлява Бялата и Черната ложа. На една от първите страници на "Заветът на цветните лъчи на светлината" са написани инициалите, които се четат така: "Винаги ще съм предан Раб на Господа Исуса Христа Син Божий" - 15 август, Търново, 1912 год. От Другата страна са нарисувани символите на Божия Дух, Господния Дух и Христовия Дух през времето на Мойсея, на Давида и на Исуса Христа. Това е Заветът на Мировия Учител! Накрая е дадена заповедта на Мировия Учител.
към текста >>

4. 03.ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИЗВАНИЕТО

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 4

Годината е 1912, Година свята и Христова.
" Отговорът би следният: „Слушам, Господи. Да бъде Твоята воля както на Небето, така и на земята." Христовият Дух се вселява в Него. Над Него е Божественият Дух. В Него е Христовият Дух. Той става Миров Учител. Годината е 1912, Година свята и Христова. Мировият Учител управлява Битието и Небитието чрез Своето Слово. Мировият Учител е проявеният Божествен Дух, носещ Мировата Любов на Вселената, слезнал на земята между човеците. Мировият Учител се изявява като Божествен Дух и се проявява като Христов Дух. Христовият Дух, Христос, е глава на Великото Бяло Братство. Мировият Учител е глава на Великото Бяло Братство.
към текста >>

След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли".
Константин превежда Евангелието, а Черноризец Храбър казва: „Българската литература е свята, защото свят мъж я е сътворил". Той знае много добре кой е Константин Философ и че Святият Дух е в него. Не случайно в предсмъртната си молитва Кирил видя Божието Явление и рече: "Отсега аз не съм слуга нито на Царя, нито комуто и да е било на земята, а само на Бога Вседържателя. НЕ БЯХ, БИДОХ И СЪМ ВО ВЕКИ. АМИН". Не той, а Святият Дух бе над него, който даде буквите и чрез тях ще бъде ВО ВЕКИ ВЕКОВ. След завръщането си от Хазарската мисия, Методи се завръща в манастира „Свети Полихрон", а Константин отива в Цариград в църквата „Св. Апостоли". Това е 861 година и той е на 34 години. Там е живял безмълвно и се молел Богу. Тук той довършва започнатите преводи на богослужебните книги, започнати от 855 година и прекъснати с Хазарската мисия (859-861г.) Тук Константин създава своя Школа и ученици. От тук те отиват на река Брегал-ница. В „Успение Кирилово" и „Солунска легенда" се говори, че Константин философ е посетил славяните на река Брегалница, между които е намерил много некръстени.
към текста >>

5. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2.
Светите братя Кирил и Методий, родени в Солун от славянски род, българи родени, създават славянската.азбука през 855 г., за да може Словото на Бога да се чете и пише на славянски, т.е. старобългарски. В „Проглас към Евангелието" се казва за Буквеното Слово следното: „Слушайте сега с целия си ум, слушайте цял славянски народ, слушайте Словото, защото от Бога дойде, Словото, което кърми човешките души, Словото, което крепи сърцата и умовете, Словото, което подготвя да познаем Бога." Учителят Дънов казва: "Кирил и Методий, Светилата на Славянския род, ви измъкнаха от тъмнината и ви облякоха със Светлина. Кирил и Методий свързаха българския народ с Небето". 9.1. През 853 г. хан Борис, в съюз с моравския княз Ростислав, започват война с Людвиг Немски и са победени. Задължават се чрез договор да приемат християнството от Римската църква. 2. През 855-856 г. България сключва мир с Византия поради честите нахлувания през границата. 3. През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско.
към текста >>

Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6.
През 863 г. хан Борис води война заедно с Людвик Немски срещу Великоморавия и постигат успех. 4. Неуспешно приключва войната и с Хърватско. В първите 10 години от управлението си хан Борис губи всички войни, които води! 5. През есента на 863г. Византия по суша и море напада България, за да я накара да скъса съюза си с немското кралство и да я откъсне от сближение с Римската църква. 6. Няколко години по българските земи броди суша. Добитъкът измира от мор. През 863 г. не е паднала капка дъжд. Нападат скакалци и унищожават реколтата.
към текста >>

Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква.
Нападат скакалци и унищожават реколтата. Настъпва глад и мор по човеците и добитъка. През месец август започват земетръси, които траят 40 дни. Божията поличба и ръка Господня със своят меч виси над българските земи и над хан Борис. 7. Хан Борис вижда, че Божий знак и Божията ръка се намесва и той е принуден да сключи мир през 863 г. Единственото условие на византийския император Михаил III е българите да приемат християнството от Цариградската църква. Божието вдъхновение и Силите Господни принуждават владетеля да покръсти народа си и да приеме християнството през 864 година. 8. През 865 г. неуспешен болярски бунт срещу покръстването. Княз Борис, като призовал името Христово, с 48 верни боляри излизат пред градските врати, посрещнати от седем духовници със свещи в ръце. На въстаниците им се сторило и им се привидяло, че върху тях пада огромна пламнала сграда, и че конете на княза и болярите му вървели изправени на крака, и ги поразявали.
към текста >>

Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа.
28 април, неделя, е също Християнския празник - Възкресение Христово, или Великден. Това е празника на еврейската Пасха, когато се коли пасхалното агне, за да им напомни на денят за излизането на евреите от Египет, когато са заклали агнето и с кръвта му се намазали домовете си, за да ги подмине поразяващия Ангел, който е убил първородните на египтяните за една нощ. Затова се нарича и пасхално агне. Исус Христос също е оприличен на пасхално агне, когато е бил повесен на кръст, а Господнята вечеря е заменила Пасхата. „Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно.
към текста >>

Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха.
„Защото Христос, Пасхата наша, заклан биде жертва за нас" (I Кор., глава 5, ст.7). Така покръстването на българите става на 2 големи празника - този на принасяне пролетното агне на българския бог - Тангра и този, на Христовата пасха, където Христос е обявен за Агнец Божий, който е дал кръвта си за Новия завет - учението на Христа. А това е Възкресение Христово, или Великден. Покръстването става като небесно знамение за сливане на двата празника в ЕДИН, под ръководството на Тангра и Исус Христос. А пасхалното агне на покръстването представлява онези заклани 52 боляри и техните семейства при потушаване на бунта от Борис, който в името Христово ги съсича с онзи меч, който делегацията поднася на папа Николай I. Така че покръстването на българите преповтаря българския празник за жертвеното агне, еврейската пасха и Христовата пасха. Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г.
към текста >>

България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия.
Всичко се слива в едно. Годината - Етх Бехти - 28 април 866 г. На 14 февруари 869 г. Константин-Кирил, създател на славянската азбука, умира. През 870 г. България признава върховенството на Цариградската църква и получава българска архиепископия. През 885 г. Методий умира и учениците му са пръснати. 9. Във война през 870 г. срещу Сърбия хан Борис и войските му са разбити и синът му Хръсате, първородният, заедно с още 12 боляри са пленени и оковани във вериги. Лично Борис ги освобождава чрез подписването на мир със сърбите. 10.
към текста >>

Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание.
Политическата си свобода българите дължат нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат ,както направиха евреите." Призванието е първом прочетено лично от Учителя на първата среща на Веригата, пред първите трима ученици: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. След това го е чел пред благотворително дружество „Милосърдие" като публична беседа. Учителят е имал идеята Призванието да бъде изпратено в Народното събрание в София, за да бъде прочетено пред народните представители. Това обаче не е направил, поради политическите събития вътре в страната след Бълканската война и Междусъюзническата война, и последвалият погром на България. Официалните власти и църквата подемат злостна кампания срещу Учителя, поради което Той се отказва да го изпрати в Народното събрание. Близките до Учителя братя са Го помолили да се отпечата, за да могат да го разпространят на членовете от Духовната верига, чийто ръководител е Учителят. Дълго време Той не се е съгласявал, но най-после разрешил. Текстът се набира. След извършване на набора и след като са излезли шпалтите за корекция, отново, поради започналата злостна атака срещу Него, Той наредил да се отмени отпечатването, наборът с буквите да се разпилее, а направените шпалти за корекция предал на братята за съхранение. Такъв един лист е имал и Пеню Киров от Бургас.
към текста >>

6. 3.59. Божествената партия

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти.
- „Рекох, голяма навалица беше, пък и не е бърза работата и затова". „А защо идвате сега? „А идвам сега, защото е много сериозна работата и отговорна, от национален мащаб. Правителството реши, че е за Мира, а пък аз, по убеждение съм именно за мир, против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." „Така ли? " „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш.
към текста >>

" „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда.
" „Да, рекох, така. Аз ще бъда най-активен по отношение на мира." „А вие да членувате някъде в някоя църква, в някакво..." „Не обичам членските вноски рекох, членските карти. Но когато съм свободен, винаги съм на Изгрева." „На Изгрева ли? " „Да, рекох, на Изгрева съм". „Ама знаете ли, че американците ще дойдат на границата..." „Ние, които сме за мира, ще бъдем на предна линия и никой няма да дойде в нашата страна." И другата гарантка - учителката по френски, стана: „Несторе, ако не се откажеш от твоите убеждения, аз се отказвам от поръчителството! " „Нямам нужда, г-жа, от Вашето поръчителство, г-жа Елисавета Христова, нямам нужда. И тогава... така рекох аз - моето убеждение е постоянно и поддържам го и сега, и всякогаш. За мир на всяка цена. Против всякакво насилие, против всякаква тирания и против всякакво убийство." И председателят, пък той бил директор на някой клон от Народна банка, комшия там и казва: „Бюрото реши да не бъде приет." Моят гарант каза: „Как? ", каза „кой ти дава това право? Тука в кодекса пише, когато е повикано едно лице, събранието чрез гласуване ще каже, дали да бъде приет, или да не бъде приет, откъде накъде Вие така го отхвърляте." И понеже и двамата са партийци, споразумяха се. „Добре".
към текста >>

7. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

ТОМ 4

1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл.
към текста >>

Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква.
Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това.
към текста >>

Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква.
Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
към текста >>

Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква.
А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
към текста >>

А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква.
Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света.
към текста >>

Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата.
Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат.
към текста >>

Там е мястото на носителите на Христовата любов в света.
А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”.
към текста >>

Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат.
Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха.
към текста >>

8. 139. НЕОБЯВЕНАТА ВОЙНА

ТОМ 5

Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него.
На първо време тя се водеше от свещениците начело с митрополити, които подведоха общественото мнение срещу Учителя. Винаги на всеки събор накрая обществените власти и онези, които се грижеха за реда в един град по една или друга причина се намесваха и пречеха на събора. Този събор през 1922 г. не прави изключение. Затова ще говорим по-късно. Учителят даде следните разяснения за подетата война на църквата срещу него. „Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други.
към текста >>

Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни.
„Духовенството на този народ е обсебено от лош дух и го води към злото. Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?
към текста >>

Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят.
Ако съвременните християни биха приложили Учението на Христа сега светът щеше да е съвсем друг. Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква.
към текста >>

Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство.
Но и сега не е късно". (25.06.1918 г). „Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво.
към текста >>

(10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние?
„Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и други. Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка.
към текста >>

Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае?
Само римската църква е изгоряла 50 милиона християни. Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора.
към текста >>

" (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква.
Истинската църква е в Невидимият мир, на Небето, в духовния свят. Църквата, това е общение на хората, които живеят по Любов и Мъдрост, които не се лъжат и живеят в братство. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример.
към текста >>

Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше.
Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие". (10.09.1920 г.) „Католическата църква, която е избила 50 милиона хора как ще оправдае това си деяние? Гръцката църква, която разруши българската и изби толкова попове и владици как ще се оправдае? " (16.11.1921 г) „Ние не сме нито с Католическата, нито с Православната, нито с Протестантската, нито с Христовата църква. Ако искаш да растеш трябва да се посееш далеч от старото дърво. Ако ние сме в църквата или приемем нейните догми и форми - нашата съдба е свършена." (16.02.1921 г.) Тези изказвания на Учителя са необходими, за да се види от къде започна войната срещу Учителя и кой я водеше. Освен това имаше и невидими сили, които бяха направлявани от Черната ложа и чиито служители си гледаха много добре работата и бяха изключителни изпълнители без никаква грешка. Потърпевшите бяхме ние, които бяхме на събора. Един пример. Отива една сестра при Учителя и му казва, че духовете са обзели и са влезнали и са обсебили една друга сестра, която седи в палатката и прави само бели. Учителят я поглежда и казва: „Оставете я, не се безпокойте, няма нищо, няма да се занимаваме с нея.
към текста >>

През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата.
Олга слиза тичешком, хвърля се върху тях и започва да ги прегръща, да им благодари и да хвали Бога за изцелението си. Тези случаи, които разказах говорят, че тук се водеше борба на живот и смърт. Тук учениците трябваше да се изпитат и да се определят. Искаха или не искаха те се определиха по един категоричен начин. Онези, които бяха за Школата на Учителя, за принципите на Бялото Братство получиха съдействие и благословението му, защото това бе Духът, който носеше живот. През време на този събор, а и по-късно Учителят бе дал своето категорично мнение за духовенството и за църквата. Веднъж той каза следното: „Колко калимавки ще има да се търкалят из улиците. Защото едно гонение против официалните представители на духовенството ще се позволи и ще се допусне от Небето". През време на Школата много калимавки паднаха и то онези, които бяха решили да воюват срещу Бога. Тях ги хвана окултния закон, но след това дойдоха други събития където паднаха също много калимавки. Ние бяхме свидетели на всичко това и видяхме, че думите на Учителя пророчески се изпълниха.
към текста >>

9. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

ТОМ 5

На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото".
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ ОТВОРЕНО ПИСМО до архимандрита Ефтимия, ректор на Пловдивската семинария На 17 август т.г. заедно със синодалния проповедник Калнев, Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново, Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото". Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора", „психопати", „блудници", „рушители на семейството и морала". Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън. Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата.
към текста >>

Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага.
Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега. 5. Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целият непредубе-ден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извъртва Христовото Учение, то е защото църквата още от времето на Константин Велики се е отдала под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче, това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите и тя ще съществува до тогава, до когато приложеното на дело Христово Учение, Учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, Полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте участници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христово Учение, а не Дъново.
към текста >>

Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници.
И Вие като клеветите него, клеветите и Христа. 6. Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят.
към текста >>

Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър.
Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче, сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константин Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим. Святи Иван Златоуст е казал, че до дето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратно. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен - Златоуст ли или Ефтимий. 7. Вие твърдите, че Учителят Дънов бил против съвременното общество, Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество?
към текста >>

Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9.
Разбира се, че, което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург. Признаваме, че опасността за Вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашият морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат". Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение.
към текста >>

Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури.
Вие преди да осъждате Учителят Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество? 8. Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах?
към текста >>

Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата?
Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) -това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, като едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дявола им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях и т.н. 9. Вие казахте в речта си, че всички бели братя, заедно с учителя им, били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че" много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. - Може ли човек едновременно да бъде и луд и мъдър? Ако мистицизма изумява хората, защо искате да го запазите в църквата? 10. Относно храната, Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. - Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излезал от ръцете на Бога, който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие 1.29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
към текста >>

" Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
" Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени?
към текста >>

12. Клеветите ни, че сме били против църквата.
Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите?
към текста >>

Против коя църква?
Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите?
към текста >>

Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми.
Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свестно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България? " Где е тогава вашия мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури? 12. Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, - а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учени е- любовта - в живота си. Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
към текста >>

Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала.
Защо 95% от вярващите в Христос са вън от църквите? Учителят Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища.
към текста >>

Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея?
Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята. Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само да хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало. 13. Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма" било запазване мистицизма в църквата, каквото протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви.
към текста >>

Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква.
Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и за това пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, глава е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католическата църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това. православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14.
към текста >>

Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди".
Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди". Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влизате в ролята на този африкански богослов. 15. Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде на ум. С какво лице Вие „духовни пастири" излизате да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си из брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа.
към текста >>

А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже.
Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянс-ка система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото Учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива. А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го, каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже. Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После, трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, от дето му се изпраща истинската светлина. Тази връзка Вие сте я изгубили.
към текста >>

По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле.
Тази връзка Вие сте я изгубили. Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено общение с Христа и да чуете неговия глас. Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още еретическа! И за това сте седнали да разправяте на народа, че Христовото Учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т.н. По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле. Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово Учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време. Щом е така, карайте колата на „православието", да видим до къде ще я закарате. Ние съжаляваме само тези, които са седнали в тази кола. От учениците на Бялото Братство в гр. Казанлък, септември, 1922 г.
към текста >>

Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.
търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи.
към текста >>

Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят търговските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>

Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим. За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули. Ето защо, ние не се занимаваме с клеветите и хулите от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
към текста >>

Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство.
А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. „По делата и плодовете ще ви познаят", е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи.
към текста >>

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни.
Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството.
към текста >>

Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела.
И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такива именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството.
към текста >>

10. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

ТОМ 6

Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе.
От майка си зная, че те първоначално са имали кръчма, в която работели двамата. Имали са и ниви, които са обработвали. Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих", която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона" в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си. Има едно изказване на брат Йордан Новаков (предадено ми от Таню Танев наш съмишленик, който гостуваше често на Новаков, а той беше ръководител на братството в Русе в последните години).
към текста >>

Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов.
участвува в съборите в София и в изкачването на Рилските езера. През 1929 г. при първото изчакване на Рилските езера, първата нощ в нейната палатка преспива Учителя, а тя заедно с другите спят край огъня. На другия ден й донасят палатката, а заедно с нея й предават един кристал подарък от Учителя. Кристала е датиран - месец септември 1929 г. Поддържа връзка с Паша Христова и в Русе с Петър Филипов. Като учителка нито веднъж не се е скарала или нагрубила ученик, поради което и досега бившите нейни ученици си спомнят за нея с голямо уважение и умиление. В живота и в училище тя прилагаше принципите на Учителя. По същия начин се държеше и в семейството. Беше добра художничка и от нея има нарисувани няколко хубави картини, а свиреше добре и на китара и разбираше от ноти. Почти всички песни на Учителя ги беше записала преди да излязат печатаните песнопойки.
към текста >>

11. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

ТОМ 8

Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква".
Мама се завърна - беше вече обед. Веднага попитах мама, кой е този Петър Дънов, авторът на тази книга „Житно зърно"? Мама отговори: „Преди, може би десетина години, много разтревожена за брат ти в Съединените Щати, отидох при Господин Дънов, за когото казваха, че е ясновидец. Г-н Дънов ме успокои наистина, предсказа ми, че аз самата един ден ще посетя сина си в Ню Йорк. /Мама замина след войната 1947 година за Ню Йорк./ Г-н Дънов ми подари тази книга при това мое посещение и аз я сложих на етажерката между другите книги. Мама продължи да говори: „Нашето обществено мнение е отрицателно относно учението на Г-н Дънов, дори Светият Синод го отлъчи от Христовата църква". С тези думи мама приключи нашия разговор. Аз не посмях повече да питам, обаче реших в себе си, че трябва да потърся Г-н Дънов и сама да разбера неговото учение.
към текста >>

12. ЗАБЕЛЯЗАНИ ГРЕШКИ В „ИЗГРЕВЪТ том VIII

ТОМ 9

214,17 ред отдолу нагоре да бъде: Пак в Източната църква музиката... 28. Стр.
24. Стр. 206, Na 15, 12 ред отгоре надолу да бъде: ти къде искаш да бъдеш-отзад... 25. Стр. 210,9 ред отдолу нагоре да бъде: аз я направих в малко по-бързо темпо. 26. Стр. 212,15 ред отгоре надолу да бъде: аз съм го правил... 27. Стр. 214,17 ред отдолу нагоре да бъде: Пак в Източната църква музиката... 28. Стр. 214, 8 ред отдолу нагоре да бъде: щяха да станат чудеса. 29. Стр. 217, 8 ред отгоре надолу да бъде: тука в слънчевия възел. 30. Стр. 217,10 ред отгоре надолу да бъде: Грива ще направи нещо.
към текста >>

256, 13 ред отдолу нагоре да бъде: Ами то още в Христовата ... 52. Стр.
240,13 ред отдолу нагоре да бъде: ако не се оперира той ще се... 47. Стр. 244,17 ред отгоре надолу да бъде: Най-голямата й връзка с мен... 48. Стр. 254, 3 ред отгоре надолу да бъде: Да, аз помня веднъж на Рила... 49. Стр. 255, 21 ред отдолу нагоре да бъде: Но досега не е прокопан... 50. Стр. 255, 22 ред отдолу нагоре да бъде: И ще ни прокопаят канала... 51. Стр. 256, 13 ред отдолу нагоре да бъде: Ами то още в Христовата ... 52. Стр. 259,12 ред отдолу нагоре да бъде: защото никой път не мога... 53. Стр. 262,12 ред отдолу нагоре да бъде: те го доказват това нещо. 54. Стр. 267,12 ред отгоре надолу да бъде: което организирах за писателя.. 55. Стр. 268, 3 ред отдолу нагоре да бъде: началото на другия... 56. Стр.
към текста >>

13. 01 - 69. ДЯСНАТА РЪКА НА ГЕОРГИ КУРТЕВ - БРАТ БОЖИЛ ИВАНОВ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Тук не е църква, а е фронт!
Ето защо оставил работата си и от една волска кожа скроил и ушил чанта за Библията. Когато постъпил в пехотната рота и бил на боевата линия, кожената чанта с Библията му била неразделен другар. Щом като спирали някъде за почивка, той отварял Библията и четял. Когато командирът забелязал, че носи чанта с Библия, го запитал: „Божил Иванов, ти пак четеш тази Библия. Остави я. Тук не е църква, а е фронт! " - „Господин капитан, моля ви, оставете ми я, тя ми е най-добрият другар. Аз с нея се разговарям. Без нея не мога. " Ротният командир повече не го закачал, защото знаел, че всякога, когато имало нужда за разузнаване, той пръв се явявал като доброволец и не се страхувал от смъртта. Бил много смел.
към текста >>

Сърцата ще стопиме с Христовата любов.
Няма по-хубав завършек за живота на брат Божил, освен стиховете на песента „Към Сион". КЪМ СИОН С крилата на орела, Сионе наш любим, стремително към тебе Ний дружно днес летим Смъртта ни веч не плаши. В нас Дух живее свят. Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим. На Бога скоро в тебе в дух ще се поклоним. Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята. А този закон гласи: „На Бога скоро в тебе В дух ще се поклоним! " Ний казваме: „Амин, тъй да бъде!
към текста >>

Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята.
Еднакво нас ни радва и тоз, и онзи свят. Плътта ще победиме със смелост в подвиг нов. Сърцата ще стопиме с Христовата любов. Сияй, святи Сионе, ний бързо веч летим. На Бога скоро в тебе в дух ще се поклоним. Днес, когато описваме живота на заминалите приятели, ние, останалите живи сънаследници от времето на Школата на Учителя и от времето на брат Куртев, можем също тъй да кажем за онзи закон, който обема Христовата Любов на земята. А този закон гласи: „На Бога скоро в тебе В дух ще се поклоним! " Ний казваме: „Амин, тъй да бъде! "
към текста >>

14. 09 - 134. НОСЕНА ОТ ДУХА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци.
134. НОСЕНА ОТ ДУХА Сестра Бонка от гр. К. на 14.02.1965 година в братската градина в Айтос ни разказа следната опитност из живота на своята майка: Веднъж майка ми, като била на молитва в стаята си, коленичила на пода, забелязала, че невидима сила я мести от място на място из цялата стая. Друг път, пак през време на молитва, духът я взел и пренесъл при развалините Абоба, намиращи се на 8-10 километра от града, като след това я пренесъл на едно по- отдалечено място, където някога имало църква или монастир, като я слагал на разни места, вероятно през местата, където някога са стояли икони на светци. Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си.
към текста >>

Разказала: Бонка Христова 14.02.1965 г.
Било вече след залез слънце. Смрачавало се. Тя, като се видяла в тия пусти места сама, помолила се тъй: „Господи, ето, смрачава се вече, а аз съм тъй далеч от града, как ще си отида? " И в същия миг невидима сила я понесла към града, без краката й да се опират до земята. И ето след малко тя се намира пак коленичила в своята молитвена стая у дома си. Разказала: Бонка Христова 14.02.1965 г. - Айтос. За подобни опитности се говори на няколко места в Стария и Новия завет: случаят със скопеца и ап. Филип - Деяния, гл. 8.
към текста >>

15. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с.
Работено е от тези фотокопия. 2*. Срещата на юношата Константин Дъновски със стареца свещеник се осъществява на 10 април 1854 г. на Велики петък срещу Великден, деня, в който е разпнат Исус Христос. Той тогава е на 24 години. На 17 години отива в с. Хадърджа като учител през 1847 г., а когато е на 21 години се открива църквата в с. Хадърджа - през 1851 г., в което село той учителствува. Същевременно участвува в богослужението като певец, понеже е имал хубав глас и е изучил добре църковното песнопение. Това не го задоволило и на 24 години тръгва с трима свои другари за Света гора, за да става там монах и да се посвети на служба Богу. Качват се на парахода от Цариград, но претърпяват корабокрушение в Мраморно море. Пътувайки на едно малко корабче, появила се буря и насреща им налетяла военна гемия, тласкана от силен вятър.
към текста >>

Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита.
е бил на 60 години, възраст, достойна за архиерей. Така че, когато освещава Антиминса през 1820 г. е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги.
към текста >>

Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква.
Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език. Така Порфирий затваря българското училище в Балчик, забранява да се черкуват на български език, продават всички стари български книги. Същото прави и Месемврийският владика Григорий (1844 г.), като затваря българското училище и църква. Използуват гагаузките първенци, които отписват децата си от училище. Гагаузите са говорили турски език, но са християни и се е смятало, че това е коренно старобългарско население, което е запазило тюркския си език и само се е покръстило. Гърците са ги използували умело срещу българите. 4*. Най-интересното е, че след кратък разговор със стареца свещеник, лицето на свещеника се променило, погледа станал особен, движението на тялото също, и се появил огнен пламък над главата му, и почнал да говори. Святият Дух във вид на пламък слиза върху него и започва да говори на младия Константин Дъновски, което е Откровение на Святия Дух: „Защото никога не е идвало пророчество от человеческа воля, но от Духа Святаго движими говориха святите человеци Божии." (II послание на апостол Петър, гл.
към текста >>

Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ.
Тогава старецът вдига ръце и го благославя. 6*. Тогава старецът изважда от пазвата си вързоп, увит с бяла кърпа, поставя го на камъните пред олтаря, развива го, целува го и му показва Антиминса, като прави кръстно знамение над Константин. И след това започва да разказва историята на Антиминса, на този свят престол, който води началото си от 1747 г. 7*. На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина.
към текста >>

След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце.
На 20.XII.1746 г. е било четиридесетница от зверско турско изтребление на няколко християни, поради което останалата жива майка с няколко роднини са търсели утешение в нощно бдение. Това е богослужение, при което се съединява вечерната служба с утринната служба, провеждани в църква и продължава цяла нощ. Обикновено се сравняват непрекъснато молещите се през нощта със самите ангели, които непрестанно славославят Господа, окръжавайки Неговия престол. Службата се извършва от 77 годишен монах от Иверския манастир, йеромонах Теофаний. След бурята в църквата огряла чудна светлина като ден и когато свършвала литургията се явили трима мъже и една девойка, дрехите им греели като слънце. Това било Преображение, Святият Дух слязъл и с него дошли негови служители в бяла светлина като слънце от небесата Божии. Единият мъж е бил Свети Мина от Атина. Свети Мина Атинянин е бил военноначалник при император Максимиан Херкул на Западната Римска империя (300 год)., изпратен в Александрия да усмири вълнения в града и да отвърне християните от тяхната вяра. Но той също вярвал в Христа и имал целебна сила да лекува болни. Християните, чрез неговата проповед и извършени чудеса от него, се увеличавали.
към текста >>

След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*.
Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството. След това тримата мъже и девойката станали невидими, чудната светлина изчезнала и останали да светят само свещите в църквата. 11*. ОтецТеофаний от Иверския манастир от Атон, въпреки преклонната си възраст заминава за Ерусалим. Разговаря с тогавашния патриарх Партений {1737-1766), който с помощта на православните християни са си възвърнали святите места по силата на султанска заповед от 1757 г. След това отива и се среща с патриарха Паисий (1744-1748) и (1751-1752) и са приели за добър знак рибите, като символ на името Исус Христос, Божий син, Спасител и тогава напечатват 153 Антиминса (Божествени жертвеници), И първата служба за тези Антиминси станала на Великата събота. Била приложена и частица със заклинание: „Мерзкое и богохулное царство агарянско вскоро низпровержи и предажд е благочестивим." Това означава, че мерзкото и богохулно агарянско царство в лицето на турската османска империя в скоро време да се унищожи и да се предаде в ръцете на благочестивите, Откъде идва този израз? И когато Скинията Господня се движеше с Израилевите синове в пустинята, денем покрита с облак Господен, а нощем ги водеше огненият стълб Господен, то те гледаха образа Господен.
към текста >>

Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г.
„И когато се дигаше ковчегът на път, Мойсей говореше: „Стани, Господи, и да се разпръснат враговете ти и да бягат от лицето Ти онези, които Те ненавиждат." А когато се спираше, той казваше: „Върни се, Господи, при тмите на Израилевите тисящи." Теофаний е пътувал 12 години и разнасял Антиминсите и е посвещавал служителите на Бога във волята на Святия Дух за освобождението на християните от агарянско иго. Завърнал се в Света гора и там починал. 12*. Следовниците на Святия Дух си предавали Антиминсите на своите последователи и продължавали да се молят, да извършват Евхаристията с тях. Така се подготвят с годините и идва 1820-1821 г., когато се вдигат гърците на въстание, подпомогнати от българите. Пострадали са много архиереи, като патриарх Григорий бил обесен, предал себе си като пасхален агнец за възкресението на християните и освобождението им. Така се сбъдва пророчеството за петдесятницата плюс възрастта Христова и гърците се освобождават чрез своето въстание и получават независимостта си след Руско-турската война от 1828/1829 г. чрез Одринския мир през 1829 г. И така: 1746+50+33 = 1829 година! 13*. Единствен, останал по чудо, опазен от Бога, за да се изпълни обещанието на Бога към християнските народи, е Йосиф Серски, който, осветен и осенен от Святия Дух предава единствения останал Антиминс от онези 153, извадени през 1747 г. Приема го Константин Дъновски през 1854 г., на 10 април, на Великата събота, когато Святият Дух извършва Възкресението. Сърцето на стария свещеник прелива от ангелско веселие от Святия Дух.
към текста >>

Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св.
Затова трябва да стават молитви и моление, за да може чрез Евхаристията и с призоваване на Святия Дух да слезе и с негова помощ да се съединят в едно, человеците и ангелските умове в едно, в едно тяло и един Дух. Христовият Дух е Духът на Обединението и Единението в Бога Отца. 15*. Чрез Обединението, посредством Христовия Дух, това славянско племе, българите, ще възкръснат и ще видят колко е добро и колко угодно да живеят братя в единодушие и в единомислие. Но това става само при едно условие, да бъдат в един и същ Дух. Защото благословението на Бога се излива чрез един и същ Дух, Духът на благодатта, който е Христовият Дух. 16*. Това Откровение на Святия Дух, чрез стария свещеник в присъствието на младия Константин Дъновски, се извършва в църквата „Св. Димитър Солунски" в самия град Солун през 1854 г. За Святият Дух това е злочест град, макар че е отечество на славянските просветители Кирил и Методий. А те слизат на земята, за да прокарат пътя на Святия Дух между небето и племето Славянско, давайки му Словото на Бога да се изписва чрез славянски писмена. Този град не може да стане втори славянски Ерусалим, защото враговете на славянството чрез Берлинския конгрес (1879 г.) отрязаха тези земи и разделиха България надве, за да не може Великият Учител в лицето на Петър Дънов да извърши Обединението на Славянството чрез Словото, което той предаваше на български език. 17*. Даровете на приношението Богу се слагали върху Антиминса, за да се извърши Евхаристията.
към текста >>

И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83.
Тези дарове са приготвени от славянството и ще изпълнят своето предопределение. А обещанието на Бога за освобождението на славянството ще се извърши чрез Белия Цар. А Белият цар е руският император Александър II, който е представител на Бялото Братство и е изпратен от Бога да освободи руския народ от крепостничеството, затова той за тях е цар Освободител. Той е изпратен да освободи България и затова е Цар-Освободител на България. Той трябваше да освободи и обедини цялото християнство - но не успя, понеже му попречиха враговете на рода славянски. И часът от Обещанието от Святия Дух се изпълни, защото като съберем 50 (петдесятница) + 33 - възрастта Христова = 83. Като се прибави и годината на станалото обединение 1746 г. ще стане 1829 (1746 +83 = 1829). А това е годината на признаването на независимостта на Гърция от турците. А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сйли дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите. Това стана на следващата година с отваряне на Руско-турската война от 1877/1878 г.
към текста >>

А 1876 +33 (Христовата възраст) дава 1909 г., а на 22,IX.1908 г.
ще стане 1829 (1746 +83 = 1829). А това е годината на признаването на независимостта на Гърция от турците. А другото пророчество „Турция ще падне" - също се сбъдва, защото сбора на буквите дават 1876 г., когато на Цариградската конференция след потушаването на Априлското въстание Великите сйли дадоха ултиматум на Турция да даде автономия и да освободи българите. Това стана на следващата година с отваряне на Руско-турската война от 1877/1878 г. и подписването на Сан-Стефанския мирен договор. А 1876 +33 (Христовата възраст) дава 1909 г., а на 22,IX.1908 г. България получава официално от Турция своята независимост. 18*. А след това ще се яви или роди Православен Вожд. Този православен вожд се ражда през 1864 г., а това е Петър Дънов. А това е годината 1864, когато Великият Учител слиза в плът в лицето на Петър Дънов. България, приела християнството през 864 г., а след 1000 години слиза Великият Учител, който е Духът Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>

благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София.
България, приела християнството през 864 г., а след 1000 години слиза Великият Учител, който е Духът Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената. След това слиза Божественият Дух върху него на 7.III.1897 г. и това Обещание се изпълва, това е третата петдесятница от излизането на Антиминса. 1747 + Зх 50 = 1747 + 150 = 1897 г. Белият цар Александър II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г. благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София. А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г. Руските освободителни войски стоят 9 месеца след Берлинския конгрес от 1879 г., който разпокъсва България на две и осакатява нейните граници. Сердика по времето на император Константин I Велики (306 - 337 г.) е предпочитан от него град, заради местоположението си и топлите минерални извори. Изградена е малка черква „Св. София" към IV век.
към текста >>

А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г.
След това слиза Божественият Дух върху него на 7.III.1897 г. и това Обещание се изпълва, това е третата петдесятница от излизането на Антиминса. 1747 + Зх 50 = 1747 + 150 = 1897 г. Белият цар Александър II наистина влиза в България и спечелва войната от 1877/1878 г. благодарение на това, че Господ Саваот отвори вратата на църквата „Света София", А църквата „Света София" е в Средец, в Сердика, или в днешна София. А той влиза в нея, защото като съберем 2 х 50 = 100 + 1746 = 1846 плюс възрастта Христова от 33 = 1879 г. Руските освободителни войски стоят 9 месеца след Берлинския конгрес от 1879 г., който разпокъсва България на две и осакатява нейните граници. Сердика по времето на император Константин I Велики (306 - 337 г.) е предпочитан от него град, заради местоположението си и топлите минерални извори. Изградена е малка черква „Св. София" към IV век. А през 343 г.
към текста >>

Църквата „Света София" е надстроена в VI век, а турците я превръщат в джамия през XVI век.
София" към IV век. А през 343 г. е свикан черковен събор в Сердика. През 809 г. хан Крум я присъединява към Българската държава с име Средец. Църквата „Света София" е надстроена в VI век, а турците я превръщат в джамия през XVI век. И на 4 януари 1878 г. руските войски под командването на генерал Гурко влизат и освобождават град София. Освободена е и бившата черква „Света София", превърната в джамия. Така че и това обещание се сбъдва. И още едно предсказание се сбъдва.
към текста >>

16. І.02.22. БЕЛЕЖКИ ПО ПИСМОТО НА КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ ОТ 6.IX.1904 г. ДО МАРИЯ КАЗАКОВА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия.
и ние го имаме в оригинал, преснето на фотохартия. 3*. Тръбата на Ангела в последния ден, когато затръби, тогава ще се изпълни тайната на Бога, както Той е благовестил на своите слуги пророците (Откровение, гл. 10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали. 4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род.
към текста >>

След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс.
10, ст. 7), И тогава седмият ангел казва: „Сбъдна се." (Откровение, гл. 16, ст. 18). И ето след 10 дни започва Кримската война, като поводът е бил спорът за богослужението и храмовете в Ерусалим между католическата църква и Вселенската патриаршия. А причината е, да се сбъднат пророчествата за световните събития, които сме ги описали. 4*. След като Рачински научава за „Откровението" той решава да работи за каузата на българите и отваря църква, която се освещава от Константин Дъновски с оригиналния Антиминс. Рачински играе важна роля за възкръсването на българското съзнание и пробуждането му чрез четмо и българско богослужение. 5*. На 19.11.1896 г. Константин Дъновски изпраща телеграма на руския император за Трите благословения върху славянския род. Първото е от 1747 г. и отпечатване на 153 Антиминса и започването на организиране на борбата за освобождение на християнските народи от турския поробител чрез Антиминса.
към текста >>

+50 (петдесетница) +33 (възрастта Христова) = 1829 г., която е годината на Освобождение на Гръция и победа на Русия във войната 1828/1829 г.
А с Одринския мир през 1829 г. вследствие на Руско-турската война от 1828/1829 г. Гърция получава официално независимост от Турция. Тук се сбъдва пророчеството, дадено в Откровението. 1746 год. +50 (петдесетница) +33 (възрастта Христова) = 1829 г., която е годината на Освобождение на Гръция и победа на Русия във войната 1828/1829 г. срещу Турция. Трето: Благословението от 1854 г. чрез Откровението за идването на Православния Вожд Из пророчеството на Откровението - 3 х 14 = 42 или 1854 г. + 42 = 1896 г. се вижда, че трябва да дойде Бог и ще посети чрез Православния Вожд всичкия славянски род.
към текста >>

С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс.
Поради това Русия загубва Кримската война и правото да има достъп в Черно море -да държи военните си кораби и да има база там. Кримската война за Русия е черна страница. 6*. Ето тук пристъпваме към най-голямата трагедия на Русия. Великият княз Николай Николаевич пристига с ескадрата си във Варна. Това е след 1878 г., след освобождението на България, може и след това. С делегация от двама действуващи митрополити Константин Дъновски отива в руския боен параход, Броненосецът „Ростислав" и в църквата на парахода връчва на руския архимандрит отец Вениамин копие от Св. Антиминс. Тук е въпросът какво е връчено? Копие или оригиналния Антиминс ст 1854 г.? Дори Антиминсът от 1854 г. е също копие от тези 153 антиминса, изработени през 1747 г. и което е осветено през 1820 г.
към текста >>

17. І.03.15.ЦАРИГРАДСКИЯТ ПАРТРИАРХ ГРИГОРИЙ V И ФИЛИКИ ЕТЕРИЯ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение.
Като смирненски митрополит, Григорий се занимава с плодотворна деятелност, дейност -просвещение на народа, посредством проповеди, грижел се за народните училища, за материалното обезпечаване на духовенството и външното благополучие на папството. Живял външно прост живот на аскет. Първо патриаршество (1797-1798 г.) На 1 май 1797 г. бил избран за Цариградски патриарх. Първото му патриаршество било ознаменувано с много забележителни действия. Той възобновил зданието на патриаршията, учредил патриаршеска типография за печат, грижел се за благоустройството на църквата и манастирите, разкриване на училища за народа и просвещение. Стремял се към порядъчен живот и бил взискателен към нисшето и висше духовенство, грижел се за външното благополучие на гръцкия народ и го охранявал от произволите на турската власт. Но мероприятията на Григорий V били насочени към някои злоупотребления на висшето духовенство, поради което се настроили срещу него много митрополити, които излезли срещу него с жалби до турското правителство като човек „остър и неспособен да държи народа в покорност" и за което е бил свален на 19.XII.1798 г. и изпратен на заточение в Атон. Той тук в течение на 7 години разговарял и бил в общение с възрастните монаси на Иверския манастир. Тук се занимавал и с научни трудове.
към текста >>

Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата.
и за отпечатаните 153 антиминса и за Божествената евхаристия, която ще се извършва за съединението на християните в едно стадо и един пастир и за тяхното освобождение от турците. А Теофан умира 12 години след това към 1759 г., но оставил свои следовници, които да продължат делото му. Един от тях става и Григорий V. Второ патриаршество (1806-1808 г.) През октомври 1806 г. за втори път заема патриаршеския престол. Продължил да се грижи за народното просвещение, следил монасите за строго спазване на манастирския устав, а пък архиереите да съблюдават точно църковните канони, поставяйки на първо място интересите на църквата и вярата. Спазвал в личния си живот аскетизма и бил строг към постъпките на другите. На 10.IX.1808 г. след свалянето на султан Селим III (1789-1807 г.), който е бил благосклонен към него, но при новия султан Махмуд II (1808-1839 г.) той загубил патриаршеския престол. Той е бил отначало в манастир на остров Патмос, после бил в Халкидон и Драма, а после насилствено бил отново заточен в Иверския манастир в Атон. Върнал се при своите духовни братя Трето патриаршество (1818-1821 г.) На 14.XII.1818 г.
към текста >>

Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела.
След създаването на филики Етерия през 1814 г. в Одеса, той извиква митрополитите и им нарежда, след като ги посвещава чрез Антиминса и настоява моленията за освобождението на християните да става в навечерието на Рождество Христово и Богоявление, Великата събота, Петцесетница и Преображение Христово. Той предложил в Антиминса да се поставят и от мощите на Св. великомъченик Мина. След като Григорий V благословил движението, гръцките митрополити из българските земи наредили на гръкоманите българи чрез чорбаджиите и църковните старей и свещеници обща агитация всред народа. Издигнали знамето „За вяра христова против агаряните " Цялата вътрешна организация е извършена от духовенството, защото само те са знаели какво означава Антиминса, тайнството Божествена евхаристия, нейното изповядване в думи и дела. Те са подтиквали на преден план да излизат деятелни лица, които да оглавят подготвяното въстание. След като дошла вестта за въстанието във Влашко и Молдова, после и в Морея, то се започва голямото насилие от турска страна. Изгаряни са били къщи, гръцки храмове и манастири, и избити много свещеници без причина. Патриарх Григорий бил в затруднено положение. От една страна бил представител на гръцкия народ и на християните пред султана и отговарял за неговите постъпки, а от друга страна е съдействал за молитвите и за Божествената евхаристия, която се е извършвала чрез Антиминсите.
към текста >>

След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква.
От завладяването на Константинопол от турците до 1821 г. духовенството е заставало начело като ръководител на народа. Гръцкото свещеничество, посветено и монасите, посветени в тайната на Божествената Евхаристия и Антиминса са подтиквали движението напред за вяра и за отечество. И то приема названието „За вера". Първият, който вдига въстанието, е архимандрит Григорий Дикеас -Панафлесос, пристигнал в Пелопонес в качеството си на посланик на Александър Ипсиланти. След предателството от най-верния човек на патриарх Григорий V, турското правителство е разбрало значението на духовенството в народното движение и затова излива целия си гняв върху епископите, стоящи начело на гръцката църква. А в Морея един от вождовете е бил митрополит Герман, издигайки знамето на въстанието, което осветил в манастира „Голямата пещера" и издал на гърците прокламация: „Героични синове на героични бащи. Нека всеки да се препаше със собствен меч, защото по-добре е да се падне с меч в ръце, отколкото да види бедствието на Отечеството и осквернението на светинята. Разкъсайте оковите, счупете игото, което наложиха на вас, защото ние сме наследници Божии и сънаследници на Христа. Делото, което ви призовавам да защитите, е дело на самаго Бога." В първите години на гръцкото въстание турците са избили около 80 митрополити и епископи и стотици нисши духовни лица. Що се касае за обикновеното духовенство от неговите среди са дадени най-много жертви, защото са били на предните редици в борбата за вяра и свобода на своя народ.
към текста >>

18. І.03.21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ" „Ето Дух Свети що говори"..... „Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни върастта Христова и.."Турция ке падне" (стр.8 от фотокопие на отпечатаната книжка от Константин Дъновски през 1905 година за откровението в църквата „Св.
21.ПРОРОЧЕСКАТА БУКВЕНИЦА „ТУРЦИЯ ЩЕ (КЕ) ПАДНЕ" „Ето Дух Свети що говори"..... „Заради това в началото от третата петдесетница на станалото обещание, когато се изпълни върастта Христова и.."Турция ке падне" (стр.8 от фотокопие на отпечатаната книжка от Константин Дъновски през 1905 година за откровението в църквата „Св. Димитър" в град Солун). Святият Дух е изрекъл обещанието за славянското домородие, а това домородие е българският народ, защото тук се раждат братята Кирил и Методий и тук се дава славянската азбука, и тук се приема чрез Борис I християнството, и тук започва да се чете Евангелието на старославянски и да се отслужват литургиите на старославянски и се създава старославянската литература за богослужебни цели. Пророчеството, което е изрекъл Святият Дух „Турция ще падне" се сбъдва и движи един исторически процес за освобождаването на България. Тук Константин Дъновски го е написал по източното българско наречие. А по западното българско наречие, откъдето започва българското Възраждане е: „Турция ке падне".
към текста >>

Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св.
Петър Илиев или Петър Велянов става учител в одринските села. В края на 1875 г. след големите гонения той изнамерва пророческата буквеница „Турша ке падне" през 1876 г. Как е открил това пророчество и кой му е дал това крилато изречение? Кой по това време знае за него? Единствен поп Константин Дъновски от откровението, което получава в църквата „Св. Димитър Солунски" през 1854 г. Константин Дъновски, поради гръцките гонения в един етап от неговата дейност търси помощта на протестантската мисия във Варна, под покровителството на английския консул във Варна, Сутер. За да се разбере защо е приемлива унията, трябва да се посочат гоненията на гръцкото духовенство и на гъркоманите срещу Дъновски. На 30.IX.1864 г. умира варненският гръцки митрополит Порфирий, българите са се държали коректно към него, защото при него свещеник във Варна е Дъновски.
към текста >>

Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква.
Поради недоразумения и разрастналите се борби Дъновски е освободен и през септември 1867 г. на неговото място е назначен архимандрит Панарет. По това време Дъновски се оттегля в село Хадърча. Споменава се във вестник „Македойия" на 27 януари 1868 г. и вестник „Дунавска зора" от 27 април 1868 г., че е отстранен от Варна, заради връзките му с унията и бил върнат в с. Хадърча. Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква. Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците. Ето защо в този период той, Константин Дъновски, е застъпник на униатите във Варненско. Но през 1870 г. се свиква нов църковен събор във Варна, освобождават архимандрит Панарет поради несправяне със задълженията си и отново се назначава за председател на църковно-училищната община Константин Дъновски. Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св.
към текста >>

Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците.
на неговото място е назначен архимандрит Панарет. По това време Дъновски се оттегля в село Хадърча. Споменава се във вестник „Македойия" на 27 януари 1868 г. и вестник „Дунавска зора" от 27 април 1868 г., че е отстранен от Варна, заради връзките му с унията и бил върнат в с. Хадърча. Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква. Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците. Ето защо в този период той, Константин Дъновски, е застъпник на униатите във Варненско. Но през 1870 г. се свиква нов църковен събор във Варна, освобождават архимандрит Панарет поради несправяне със задълженията си и отново се назначава за председател на църковно-училищната община Константин Дъновски. Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св. Димитър" и за пророчеството „Турша ке падне".
към текста >>

Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св.
Униатското движение се явява в противовес на руската политика, която поддържала гръцката патриаршия в Цариград и пречи за самостоятелна българска църква. Русия се смята за покровител на християнската църква и Патриаршия в турската империя, която е в ръцете на гърците. Ето защо в този период той, Константин Дъновски, е застъпник на униатите във Варненско. Но през 1870 г. се свиква нов църковен събор във Варна, освобождават архимандрит Панарет поради несправяне със задълженията си и отново се назначава за председател на църковно-училищната община Константин Дъновски. Ето защо Константин Дъновски познава Петър Илиев или Петър Велянов, точно в този период и от него той узнава за Откровението на Светия Дух в църквата „Св. Димитър" и за пророчеството „Турша ке падне". Трябва да се спомене също и онази руска брошура, която се разнася от таксидиотите - монаси, отпечатана в Москва през 1828 г. „Предсказание о падений турецкого царство". Тук при изречението „Паденти царства Измаила", а също и „Восстановление Греции", сбора на цифрите и при двете изречения поотделно дава 1828 година. А това е началото на Руско-турската война 1828-1829 г.
към текста >>

в църквата „Св.
Със сключване на Одринския мир през 1829 г., Гърция получава свобода и независимост. А Одрин е била първата османска столица. Несъмнено това е Откровението на Светия Дух върху Петър Велянов, вече униатски свещеник, проповедник и учител в одринските села. През есента на 1875 г. той открива пророчеството, изказано още през 1854 г. в църквата „Св. Димитър" чрез светогорския монах и бивш митрополит Йосиф Серски на гр. Варна и Месемврия на младия Константин Дъновски.
към текста >>

19. I.03.30. ЛИКОВЕТЕ НА СВЕТИ КИРИЛ И МЕТОДИЙ НА САМАРСКОТО ЗНАМЕ

ТОМ 11

В същия ден главнокомандуващият издава заповед за настъпление, като завършва с думите: „Не за завоевание идваме ние, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на вярата Христова." И така, напред!
На този ден освен молебен, провежда се строеви марш и четене пред дружините обръщение към българските войни. Въпреки лошото време пристигат стотици граждани. Пожелава се да се направи знамето победоносно, посветено на светите Кирил и Методий. На 12 април 1877 г. в края на молебена в гр, Кишинев е прочетен Манифеста за обявяване на войната, където чрез смирено упование за помощ и милосърдие на Всевишнаго и призовавайки Божието благословение върху доблестната руска войска, то на опълчението е заповядано да влезе в пределите на Турция. В същия ден главнокомандуващият издава заповед за настъпление, като завършва с думите: „Не за завоевание идваме ние, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на вярата Христова." И така, напред! Нашето дело е свято и с нас е Бог. И така: „Да воскреснет Бог и да разтучаться врази его" е написано на една от лентите на Самарското знаме. Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св. Димитър през 1854 г. България е освободена от цар Освободител Александър II и от руския народ.
към текста >>

Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св.
На 12 април 1877 г. в края на молебена в гр, Кишинев е прочетен Манифеста за обявяване на войната, където чрез смирено упование за помощ и милосърдие на Всевишнаго и призовавайки Божието благословение върху доблестната руска войска, то на опълчението е заповядано да влезе в пределите на Турция. В същия ден главнокомандуващият издава заповед за настъпление, като завършва с думите: „Не за завоевание идваме ние, а за защита на поруганите и угнетени наши братя и за защита на вярата Христова." И така, напред! Нашето дело е свято и с нас е Бог. И така: „Да воскреснет Бог и да разтучаться врази его" е написано на една от лентите на Самарското знаме. Същото пожелание е написано накрая в „Откровението" при църквата Св. Димитър през 1854 г. България е освободена от цар Освободител Александър II и от руския народ. С ликовете на Св. Св. Кирил и Методий на Самарското знаме е свързано и със славянската азбука. И по-точно с буквата (Ѣ) е-двойно (двойният ят).
към текста >>

20. II.02.08. Борбата за българска независима църква се разраства

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

8. Борбата за българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна.
8. Борбата за българска независима църква се разраства Общите условия се отразявали, разбира се, и върху Варненската област, въпреки особените обстоятелства, при които имала да се развива българщината в главния град Варна. Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение".
към текста >>

Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква.
Та, тук положението изобщо, както видяхме, не се е различавало съществено от онова по другите български краища. Поради ръста и силното вече развитие на българското национално движение, новият митрополит Йоаким, с пристигането си във Варна се видял изправен пред една извънредно трудна задача - да се справи с българския въпрос. В събота на 27 февруарий 1865 г. митрополит Йоаким пристигнал по море в престолния град на своята епархия. В същото време едно патриаршеско и синодално послание е било отправено до клира и паството на цялата Варненска епархия, подписано от патриарха Софрония и целия синод, съставено на два езика - български и гръцки, с което се препоръчвал новият архиерей и се съветвали и отечески приканвали всички „да го приемете с подобающата на неговия архиерейски и кириаршеский характер чест, и да воздавате на неговата священност пристойното му почитание и приверженност и синовната почест, и да се покорявате на неговите архиерейски совети.и отечески завещания", „с усердие и с признателност да му давате архиерейските негови правдини, и увременно да му давате уречената негова архиерейска заплата и сичките други негови случайни приходи, които ся заповядуват от уставите, и да показувате за всегда подобающото усердие и покорение". Посрещнат от голямо множество народ, от всички гръцки първенци и от представители на властите, той отишел на кола, предшествувана от едно жандармерийско отделение, най-напред в дома на един от градските първенци, дето, след като се приготвил, се отправил в шествие на църква. След това посетен или поздравен от върховете на властта и чрез драгоманите от страна на консулите, в понеделник той върнал визитата на управителя, при когото бил събран управителният съвет, в който е бил прочетен неговият берат. С всичко това митрополит Йоаким станал не само формално, но и фактически Варненски митрополит, поел управлението на епархията си и дошел в непосредствен допир с варненската действителност. И още от първия момент той се сблъскал с българското църковно-национално движение във Варна и е трябвало да вземе ясно и определено становище по него. Ние видяхме в предидещата глава как това движение в предвечерието на идването на Иоакима и тъкмо във връзка с това идване, се надигнало и разразило с нова сила и застрашителност. Това е било твърде добре известно на новия Варненски митрополит, който още в качеството си на дякон и после на протосингел при Патриаршията (от 1860 до 1863 г.) имал възможност да се запознае добре с българския въпрос и да си образува определено схващане по него.
към текста >>

„Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е.
И още, потегляйки за своята епархия, той е имал вече готова програма за действие и за разрешаване на трудностите произлизащи от българо-гръцката църковна разпра. В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски.
към текста >>

във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата.
В какво се е състояла тая програма, ни показват неговите писма от Варна до Патриаршията. Той се явява готов да даде на българите български училища и славянско богослужение. „Никак не щеше да ми се види, преуважаемий владико, чудно и странно, казва Йоаким в писмото си до патриарха, ако тези хора (т.е. българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г.
към текста >>

Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св.
българите), излагайки пряко или косвено своите оплаквания, биха поискали училища или църкви, или свещеници сънародни, или друга някоя помощ... Преди още да стигна тук, намерявах чрез всички средства да постигна: 1) добрата издръжка на българското училище в града; 2) после четенето изцяло на цялата света служба на славянски в някоя от градските църкви.. Йоаким се опитал да привлече българите чрез „блага и приветлива обноска, чрез отстъпчивост в много работи" и чрез безпристрастно отнасяне. „Аз се отнесох, казва митрополит Йоаким, не като партизанин, нито пък прегърнах някоя партия повече от друга, но разгласих често и в църквите и навсякъде, че додох не като грък, нито като българин, но като архиерей, който счита всички равни, и че горещо желая да способствувам, колкото зависи от мене, за духовното и нравствено щастие изобщо на всички, което поставих като свое начало и неукловно преследвах." Като отишел в Балчик, стараейки се да помири българите с гръкоманите, та да започнат съвместно строенето на нова църква, което българите отхвърляли, митрополит Йоаким им заявил дори следното: „Помирете се, успокойте се и се обикнете, та недейте ме признава, не ща, не го изисквам; искам само да се помирите и да заработите общо за постройката." „Щом като пристигнах тук (т.е. във Варна), заявява Йоаким в един разговор с Митхад паша, обявих публично, съобразно с началата на вярата, че додох, по благоволение на султана и на Църквата, в този край не като грък или като българин, но като архиерей, който има наложителен и свят дълг да се грижи за всички християни без изключение, които се намират под моето духовно ведомство, като промишлявам за училищата, църквите, учителите и за клира, като поддържам установения ред и отстъпвам в онова, което е справедливо и законно, като прибавих, че не представлявам народности, но законна власт на вярата. Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св. Архангел" и да не се делят българите от гърците.
към текста >>

той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св.
Не ще позволя в села чисто български да се учи гръцкият език, нито богослужението в църквите им да бъде на гръцки, обаче също така не ми е позволено да приема обратното или да позволя от моя страна отчуждаването на гръцки предмети от тях и да се съглася да бъдат дадени на тях." Чрез тоя начин на действие и с тия отстъпки Йоаким се е старал и надявал да привлече и примири българите и да се сближи с тях. В това отношение той проявявал голямо търпение, настойчивост и снизходителност. Пет дена след пристигането си във Варна той наредил да се открие затворената дотогава варненска църква „Св. Георги", като се чете в нея цялото богослужението на славянски. На Връбница 1865 г. той повикал българския свещеник Константин Дъновски и му предложил да отстъпи на българите исканата по-рано от тях църква „Св. Георги", което по погрешка не станало по-рано, та да се затвори параклисът „Св. Архангел" и да не се делят българите от гърците. Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават.
към текста >>

Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона.
Архангел" и да не се делят българите от гърците. Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи.
към текста >>

Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение.
Той изказал готовност да посети българското училище и да се погрижи за неговата издръжка, при условие, че ще се затвори откритият в него български параклис; подействувал и получил съгласието на Варненския гръцки общински съвет да бъдат внесени в неговия състав и тримата български първенци, ако те се обещаят да успокоят изобщо християните от българската част на епархията, а по-късно довел за гръцките училища учител, знаещ български. Обаче не станало нито едното, нито другото поради отрицателното държане на българите. Йоаким ръкополагал свещеници за някои (осем) български села, които не го признавали, ако и да знаел предварително, че след ръкоположението си същите няма да го признават. „Един от тях, разказва сам Йоаким през 1866 г., ръкоположен преди година по писмено искане на неговите съселяни с призоваване на Св. Дух, в деня на неговото ръкоположени е за свещеник в църквата на митрополията, като държеше на ръце свещения залог и щеше да помене името на архиерея, който преди малко го ръкоположи, с висок глас поменал името на Илариона. Аз, обаче, след като в църква се отнесох с голямо внимание, за да не стане нещо нежелателно, защото народът бе веднага възбуден, като му дадох нужните съвети, изпратих го с благословение. И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ.
към текста >>

Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция.
И при всичко че селото, в което свещенодействува, да лежи около града Варна, той нито приближава митрополията". „Понесох, казва Йоаким, много оскърбления и затворих очи пред много беззакония. И пак съм готов да съдействувам, доколкото мога, даже и с някои възможни жертви, за тяхното (т.е. на българите) спокойствие и щастие." Обаче въпреки всички свои усилия да се покаже безпартиен и безпристрастен арбитър, който стои над партиите и нациите, Йоаким оставал в душата си все пак грък, с гръцки чувства и стремежи. И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св.
към текста >>

Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия.
И докато публично старателно се кичи с мантията на безпартийност, в поверителната си кореспонденция с Патриаршията той снема своята мантия и се явява в същинския си гръцки образ. Той проявява в писмата си явно гръцки чувства, желания и стремежи; говори за защита правата освен на църквата, още и на нацията, за въздигане на националната сграда, разбира се гръцката; за нуждата от бързи и продължителни действия за ослабяването' и осуетяването на отчаяните усилия на българщината, която е станала твърде опасна; оплаква се, че българите измамили гърците, докато е трябвало да стане обратното Също и статистиката за гърците и българите във Варна и епархията, която Йоаким дава на Патриаршията, не е лишена от гръцка тенденция. Обаче трябва да се признае, че при всичко това Йоаким е бил човек с широки схващания, един разумен и извънредно ловък реален политик, който винаги се счита с реалното положение на нещата, и който при други условия би имал повече успех. При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г.
към текста >>

Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията.
При тогавашните обстоятелства той не е постигнал и не е могъл да постигне резултати. Първо, защото неговата програма, колкото и да е била широка, все пак първоначално е оставала зад българските искания и не била в състояние да ги задоволи. Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех.
към текста >>

Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г.
Тя е допущала наистина български училища и българско богослужение, не обаче и отделна българска църква и българска църковна иерархия. Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима.
към текста >>

проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква.
Ние видяхме, че митрополит Йоаким се опитал отначало да накара самите българи да затворят своя параклис във Варна, и когато не успял в това, не само отказал на подигнатото чрез Митхад паша тяхно искане да им отстъпи в тяхно владение една от гръцките църкви, но направил чрез Патриаршията постъпки да се затвори от властта българският параклис, а Варненският български свещеник Константин Дъновски да бъде изпратен на заточение в Св. Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни.
към текста >>

Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия.
Гора, без обаче да успее в това. Йоаким е бил поначало против идеята за отделна, автономна българска църква, защото я считал гибелна за Патриаршията. В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите.
към текста >>

В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него.
В едно свое писмо той признава изрично това, като казва: „От момента, когато тя (т.е. Патриаршията) косвено или пряко, безразлично дали официално или неофициално е явила на тогавашния изобретателен (интригант) пръв министър и разисква с него възможността за образуване на полу-независима българска църква, имаща за началник титлофорен екзарх, заедно с управителен синод, казах с душевна болка, Църквата е загубена." С други думи, митрополит Йоаким е бил против лансирания през пролетта на 1867 г. проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с.
към текста >>

При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни.
проект на Григорий VI за отделна, полу-независима българска църква. Ние ще видим по-нататък, че по-късно той е бил против схизмата и е считал, че трябва да се направят жертви и отстъпки, за да се задоволят българите и умири църквата; но знаменателно е и характерно за неговите схващания и отношение към българите и българския въпрос, че преди това той е стоял на едно по-консервативно гледище спрямо последния, отколкото самата Патриаршия. Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях.
към текста >>

Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А.
Добре, но това становище не е могло да задоволи българите, и програмата на Йоаким не е могла да има успех. В онова време, през 1866-67 г., българското църковно-национално движение беше се изобщо окончателно оформило и стабилизирало, и искането на отделна автономна българска църква, каквато фактически вече съществуваше, беше най-същественото и неизбежното, беше conditio sine qua поп за него. Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос.
към текста >>

Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква.
Българското национално движение бе се извънредно много разраснало и се бе засилило и в това именно бе втората причина за неуспеха на усилията на митрополита Иоакима. При това положение отричането на идеята за отделна българска църква бе равносилно с пропадане на всяко помирение и сближение между двете страни. Във Варна, дето Йоаким е трябвало да прилага своята програма, въпреки силата на гръкоманите, положението не се е различавало съществено от другите места на България, дори постоянните непосредствени търкания с гагаузите, създавали тук една по-неприязнена атмосфера и издигали борческия дух на българите. Ние знаем вече, че тук в предвечерието на идването на Иоакима, във февруарий 1865 г., след като притежавали вече своя училищна община и свое училище, българите открили и своя църква, в която служили двама свещеници: иконом Константин А. Дъновски и Иван Громов, извикани от с. Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
към текста >>

Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква.
Хадърджа, които поменували в службата не местния митрополит, нито Цариградския патриарх, но името на Иларион Макариополски, пред-стоятеля на основаната от цариградските българи независима българска църква. Този факт беше от грамадно значение и сочеше, че Варненските българи образуват оттук нататък отделна църковна община и епархия, и се отделят не само формално, но и фактически както от Цариградската гръцка патриаршия, така и от Варненската гръцка митрополия, отделят се напълно от гърците и се освобождават от угнетяващите ги връзки с тях. Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква. Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е.
към текста >>

След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията.
Напразно митрополит Йоаким се опитвал с всички средства след пристигането си във Варна да повърне събитията и да възстанови скъсаните по такъв начин връзки с българите. Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква. Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква.
към текста >>

Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност.
Изглаждането на местните затруднения е могло тогава да стане вече само във връзка с разрешаването изобщо на големия български въпрос. А както Патриаршията, така и нейните владици са се ръководили главно от две съображения при третиране на българския зъпрос: преди всичко запазване или възстановяване на своите приходи и после защита на гръцките стремежи. Тия две съображения, особено първото, не им давали обаче свободата да се издигнат до едно по-високо становище на църквата по българския въпрос; не дали, особено първоначално, тази възможност и на митрополита Иоакима, който отначало е бил, както казахме, против отделната българска църква. Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията.
към текста >>

българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас.
Движението на варненските българи добивало обаче стихиен характер. След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията. Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите. Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена.
към текста >>

Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква.
След откриване на българската църква се започнала една жива организационна работа, в резултат на която се получило в скоро време едно национално групиране на българите от цялата Варненска епархия, начело с Варна, и пълното им откъсване от влиянието на Патриаршията. Начело на варненската българска църква и на варненската българска църковна община застанал като неин предстоятел и председател („глава на варненската българска църква") иконом Константин Дъновски, зет на дядо Атанаса Чорбаджи от Хадърджа, човек подвижен и с фанатизма и мистиката на апостол, който дотогава е стоял на заден план в народните работи, но сега бил изтласкан от събитията на първо място и развил жива дейност. Предприета била една енергична пропаганда за издигане, събиране и сплотяване на българщината първо вътре във Варна, а след това и в епархията. Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията. Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите. Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата.
към текста >>

Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква.
Възмутеният и смутен от това митрополит Йоаким разказва, че: „Свещеникът на параклиса (т.е. българският) действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни против настоящия ред в църквата, на други против нас. Всеки празник той поставя на градските улици около българския параклис деца, които канят с викове проходещите българи в хубавата църква. Той има също така някои вагабонти, които постоянно стоят пред големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли работа в митрополията. Ако получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че много скоро ще пристигне избраният от българите Варненски архиерей." Следният характерен епизод още в първия месец след пристигането във Варна на Йоаким свидетелствува какви сцени са се разигравали тогава всред борбата за надмощие между него и българите. Един варненски българин, женен за гагаузка, искал да направи панихида за тъща си в новата българска църква, а жена му настоявала да стане това в гръцката църква. Цял месец се карали мъж и жена. Най-накрая бил поканен новият Варненски митрополит Йоаким да извърши панихидата. След службата отишли в дома на казания българин, дето владиката според местния обичай трябвало да опее житото. Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си. Владиката като го видял, веднага напуснал къщата.
към текста >>

Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките.
Докато ставало това, пристигнал българският свещеник Константин Дъновски със свитата си. Владиката като го видял, веднага напуснал къщата. Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие.
към текста >>

И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината.
Дъновски влязъл в стаята и заповядал да отстранят житото, като проклето и афоре-сано, и да донесат друго, което той благословил. „Начинът, казва митрополит Йоаким, по който (българските свещеници) канят своите единородци за светата служба, е съвсем необикновен и чудноват. Те ги канят от кафенетата и работилниците им, за да идат да чуят светата литургия, като ги насилват често даже и със заплашване. Семейните пък, които от дълги години водят случайно гъркини, те принуждават да отиват в тази (българската) църква, а не в гръцките. Свещениците при това не престават да хулят публично, дето и да се намират, гръцките владици." Тая агитация способствувала силно за издигането на националното съзнание и самочувствие на варненските българи и за тяхното сплотяване около Българската църковна община. И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
към текста >>

българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници".
И ненапразно се оплаква митрополит Йоаким и сочи, че: „откритата в тукашното българско училище църква, която съществува противоканонически, е станала огнище за всички ония, които тласкат към разбунтуване на цялата епархия": Но не само върху българите, тя действувала и върху самите гъркомани-гагаузи, които, както преди изпратили масово своите деца в новооткритото зарненско българско училище, така сега започнали да се присъединяват към ведомството на българската църква, или пък да се повдигат против гръцките първенци и да не плащат владищината. „Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски.
към текста >>

Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св.
„Този добър свещеник, разказва митрополит Йоаким, заедно с други някои свои съмишленици, подбужда и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела, или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички' става според желанието на просителите, за да се спечелят повече привърженици и така да се направи бунтът общ. Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква.
към текста >>

Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата.
Усилията на митрополит Иоакима за помирение и сближение били посрещнати от българска страна с едно силно, на места брутално противодействие. Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати".
към текста >>

Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св.
Скоро след пристигането си във Варна той съобщава на Патриаршията, че „сега те (т.е. българите) стоят далеч от митрополията, имат 5 души свещеници и няколко мирски лица, чрез които посредством хиляди клевети и хули против църквата, развращават по-простите, които направиха почги безверници". Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски.
към текста >>

Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква.
Българите поставяли всевъзможни пречки на заповяданото от Иоакима славянско богослужение в гръцката църква „Св. Георги", като привличали певците и другите служащи в нея. Затова две български момчета от селата, условени от Иоакима като славянски певци, нито стъпили в църквата. Българите и жените им, били те българки или гъркини, бивали задължавани да посещават само българската, но не и гръцките църкви, нито онази църква „Св. Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи.
към текста >>

Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата".
Георги", в която се чело на славянски. Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи.
към текста >>

След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи.
Един от видните Варненски българи, който бил кум на две местни гагаузки семейства, като бил поканен да кръсти две новородени техни деца, приел само при условие те да бъдат кръстени в българската, а не в гръцката църква. Митрополит Йоаким се оплаква горчиво, че „ония, които вършат дела нечути за разбунтуване и неподчинение, са както навсякъде, така и тук, с твърде закоравели сърца, които не успяха ни най-малко дори да смекчат нито благата и приветлива обноска, нито кротостта и евангелското отнасяне, нито пък отстъпчивостта в много работи". Варненските българи били непримирими и, когато била отправена до тях покана да платят на митрополит Иоакима припадащата им се част от владищината, решително отказали, като забелязали, че те не признават Патриаршията, нито владиката, и „който е довел последния, той да се погрижи да му плати". В желанието си да се покаже примирителен и достъпен, митрополит Йоаким не отказвал дори да ръкополага свещеници за български села, които след това не го признавали, а един дори още през време на церемонията на ръкоположението поменал не него, както се следвало, но Илариона Макариополски. Йоаким пише на Патриаршията, че при всичко че „полага неизмерими старания за успокоение на това голямо движение, но нищо не успявал", че „само волята на Всевишния Бог може да превърне убеждението и несломимостта на противо-мислещите, които бясно се борят против църквата". След шестгодишно владичествуване във Варна митрополит Йоаким пише на Патриаршията: „Тези години преминаха в скърби и мъки, в мизерия и нещастия, в нападки и хули, в непрестанна война, произлизаща от българската партия, която е изоставила срама и бащиното благочестие и е започнала война против Христовата църква и нейните архиереи. Тя ме охули, оскърби, осмя ме в лицето, воюва против мене с всички средства, интригува против мене. наковлади ме и се опита с коварни средства и с престорена покорност да разруши всяко частно и обществено дело, което предприех за общо или лично благо и полза". Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт.
към текста >>

В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните.
Българските първенци открито заявявали на митрополит Йоаким, дори в самия управителен съвет, че българите не го признават, че за тях патриарх е везирът, а владика мютесарифинът". Такова непримиримо отрицателно отношение и енергично противодействие срещнал Йоаким при прокарване на своята програма от страна на варненските българи. И като търсим причините на това държане, ние ги намираме несъмнено както в недостатъчността на тази програма, така и в силата и стихийността на българското движение; не по-малко обаче и в едно друго обстоятелство, именно в поведението на турската власт. Още във второто си писмо от Варна, митрополит Йоаким съобщава на Патриаршията своето наблюдение, че турската власт в Дунавския виляет се отнасяла благосклонно към българите и техните тежнения, както и в Цариград: „Имах две продължителни срещи с Негово Превъзходителство (валията Митхад паша), от които извлякох впечатлението, че и тук се води буквално същата политика, както и там, и даже в по-голям обхват, поради географическото положение". И това благоприятно за българите отнасяне на турската власт се е наблюдавало не само във Варна, а и в цялата Варненска епархия. В Провадия властта проявявала предразположение да даде спорната между гъркомани и българи църква на последните. Същото ставало и в Балчик и другаде. Йоаким схващал смисъла и съкровената цел на тая турска политика, че „местните политически власти, съобразно с тайните свои упътвания, благоприятствуват на това разслабване на духовните връзки и го подтикват". Като средство за отслабяване на християнския елемент в империята, българо-гръцката разпра е била за турската политика добре дошла и тя, за да я засили и увековечи, поддържала българските стремежи, изхождайки и от други турски държавнически съображения. Тъкмо това поведение на турската власт окуражавало българите и ги правило по-неотстьпчиви и агресивни. В какво безпомощно положение поставяли тези условия митрополита Иоакима, се вижда от следния характерен случай, разказан от него самия в началото на 1867 г.
към текста >>

Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение.
Недоумявам, В. Превъзходителство, какво да направя и как да постъпя в моето лично безсилие и да се явя полезен на правоверните християни, когато моята официална църковна мисия и определеното с императорски ферман упражнение на духовните ми права, са станали съвсем илюзорни, а други незакономерно са възприели и изпълняват възложените на мене длъжности. Това разспабване, В. Превъзходителство, и всекидневно настъпващето разбъркване на църковните работи, ме държи в най-голямо бездействие и проблематично положение, заради което съобщавам това на В. Превъзходителство." Това развитие на нещата извиквало, разбира се, силно разпалване на страстите и враждата между българите и гъркоманите във Варна. Последните искали да нападнат и разрушат българското училище и църква, но на Иоакима се удало да уталожи тяхното възбуждение. След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни.
към текста >>

Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква.
След това „те се приготвили през страстната седмица (1865 г.) да изгорят чучулите на тримата български варненски първенци, вместо чучулата на Юда, която изгаряли дотогава, а впоследствие да нападнат върху готвеното шествие на епитафията (плащаницата) от българския параклис", което те наистина замервали с камъни и счупили кръста. Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св.
към текста >>

Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква.
Усилията на Иоакима и мерките на Варненския мютесарифин Абдул Рахман против евентуални безредици, възпрепятствували обаче по-големи смущения.32 През октомврий 1865 г. валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията.
към текста >>

Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква.
валията на Дунавския вилает, Митхад паша, пристигнал във Варна. Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св.
Българите се възползвали от това и подали до него прошение, в което се оплаквали от гърците и искали да заповяда на същите да им отстъпят една от петте гръцки църкви в града, които били построени общо от българи и гърци, а не само от последните, а сега две от тях стояли затворени. Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него.
Митхад паша предприел впоследствие една посредническа акция, за която ни съобщава подробно митрополит Йоаким, но която очевидно не е имала сериозно намерение да сближи и помири двете страни. Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св.
Митхад паша приел най-първо и изслушал четирмата български първенци, а след това приел гръцките, на които съобщил оплакванията на българите, които, лишени от църква, се принуждават да си служат за тази цел с долния етаж на училището си, което поради това страда и назадничи, тъй като гърците не искат да им отстъпят една църква. Че това положение е недопустимо, и че той е принуден да посочи на българите място, за да издигнат своя църква. Но че е желателно гърците да им отстъпят една църква. Митрополит Йоаким отговорил на това, като изтъкнал своята безпартийност и неутрално държане, въвеждането и съществуването отдавна вече на славянско богослужение в църквата ,.Св. Георги", подчертал своята отзивчивост и отстъпчивост спрямо желанието на българите, но изтъкнал, че му е невъзможно да отстъпи във владение на българите гръцки имоти и църква, в която те да дигнат знамето на бунт против него. Валията призовал след това четирмата български първенци и, след едно въведение, ги поканил да приемат отдавна откритата със славянско богослужение църква „Св. Георги", която да управляват с изключение на свещениците, които да зависят от митрополията. Българите счели обаче за невъзможно да приемат това условие и с това се приключило посредничеството на Митхад паша без резултат.
към текста >>

21. II.02.09. Общ събор и законник за българското духовенство

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

те наистина излезли в Каварненско и събрали владищината; през първата година те събрали владищина от епархията 50 000 гр., освен житото, които щели да употребят за нуждите на църквата и училището във Варна.
Определени били даждията, които християните и свещениците са длъжни да плащат на общините. В същото време варненските българи подали до валията Митхад паша едно прошение да им позволи да събират тия даждия от епархията; и той наистина, верен на принципа „разделяй и владей", смятайки чрез засилване на българското движение да раздели по-силно българи и гърци и така да ги отслаби, издал за тази цел особена позволителна заповед. Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското духовенство станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия. Председателят на главната Варненска община и един мирянин трябвало да събират църковните даждия от епархията. В началото на септември 1866 г. те наистина излезли в Каварненско и събрали владищината; през първата година те събрали владищина от епархията 50 000 гр., освен житото, които щели да употребят за нуждите на църквата и училището във Варна. Предстоятелят на Варненската българска църква и същевременно председател на Варненската българска главна църковна община, иконом Константин Дъновски. станал, както каза митрополит Йоаким, „глава на варненските и околни българи", или както го наричат в едно писмо до поп Захария от с. Аврен в 1866 г., „нашия деспот ефенди български". При това важното е било, че Законникът е бил подписан, одобрен и приет, а следователно, и създадената чрез него организация, както от Варненската околия, така и от Добричката, Балчишката и Провадийската, начело с центровете. И още веднага, същия ден дори, Варненската главна община влязла в изпълнение на своите функции като главна според Законника.
към текста >>

Предстоятелят на Варненската българска църква и същевременно председател на Варненската българска главна църковна община, иконом Константин Дъновски.
В същото време варненските българи подали до валията Митхад паша едно прошение да им позволи да събират тия даждия от епархията; и той наистина, верен на принципа „разделяй и владей", смятайки чрез засилване на българското движение да раздели по-силно българи и гърци и така да ги отслаби, издал за тази цел особена позволителна заповед. Всяка година трябвало да се събира във Варна събор от представителите на цялата епархия за преглеждане и одобряване сметките на главната община, варненското духовенство станало върховен съдия за делата на свещениците и миряните от цялата епархия. Председателят на главната Варненска община и един мирянин трябвало да събират църковните даждия от епархията. В началото на септември 1866 г. те наистина излезли в Каварненско и събрали владищината; през първата година те събрали владищина от епархията 50 000 гр., освен житото, които щели да употребят за нуждите на църквата и училището във Варна. Предстоятелят на Варненската българска църква и същевременно председател на Варненската българска главна църковна община, иконом Константин Дъновски. станал, както каза митрополит Йоаким, „глава на варненските и околни българи", или както го наричат в едно писмо до поп Захария от с. Аврен в 1866 г., „нашия деспот ефенди български". При това важното е било, че Законникът е бил подписан, одобрен и приет, а следователно, и създадената чрез него организация, както от Варненската околия, така и от Добричката, Балчишката и Провадийската, начело с центровете. И още веднага, същия ден дори, Варненската главна община влязла в изпълнение на своите функции като главна според Законника. Още на същия ден на събора били издадени нареждания за назначение на свещеници по селата на епархията, и то печатни.
към текста >>

Чрез настоящето ся известява на всички вас, какво определихме и поверихме вашите села за текущата година на благоговейната священника Отца Захария Христова, за да ви священнодействува в всички религиозни нужди и благославя всйчки вас.
При това важното е било, че Законникът е бил подписан, одобрен и приет, а следователно, и създадената чрез него организация, както от Варненската околия, така и от Добричката, Балчишката и Провадийската, начело с центровете. И още веднага, същия ден дори, Варненската главна община влязла в изпълнение на своите функции като главна според Законника. Още на същия ден на събора били издадени нареждания за назначение на свещеници по селата на епархията, и то печатни. Ето например как гласи нареждането за селата Аврен и Сулуджа Сарадър: „Духовно Священно Учреждение Почитаеми Старци и вси православни Християне братя Българе, що живеете в селата Аврен и Сулуджа Сарадър. които пренадлежават на Бого-хранимите наши Варненски епархии, да имате молитва и благословение от нашето народно Духовенство във Варна. Чрез настоящето ся известява на всички вас, какво определихме и поверихме вашите села за текущата година на благоговейната священника Отца Захария Христова, за да ви священнодействува в всички религиозни нужди и благославя всйчки вас. Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник. Обичайте, почитайте го и му ся повинувайте синовно, като му давате доброволно и щедро всичките' негови отрядени обичайни правдини законни, господственний и случайний. Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15.
към текста >>

Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас.
Ето например как гласи нареждането за селата Аврен и Сулуджа Сарадър: „Духовно Священно Учреждение Почитаеми Старци и вси православни Християне братя Българе, що живеете в селата Аврен и Сулуджа Сарадър. които пренадлежават на Бого-хранимите наши Варненски епархии, да имате молитва и благословение от нашето народно Духовенство във Варна. Чрез настоящето ся известява на всички вас, какво определихме и поверихме вашите села за текущата година на благоговейната священника Отца Захария Христова, за да ви священнодействува в всички религиозни нужди и благославя всйчки вас. Приемете го прочее с благоговение и припознайте за ваш священник и духовний наставник. Обичайте, почитайте го и му ся повинувайте синовно, като му давате доброволно и щедро всичките' негови отрядени обичайни правдини законни, господственний и случайний. Защото Той, като ваш посредник, ще служи в църквата и ся моли Все-вушнему Богу за прощение греховете на всях вас. Варна 1866 г. Август 15. Издадено от Варненско българско духовенство и общество. № 10". (Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в Добруджа, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.).
към текста >>

Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски.
№ 10". (Печат на Общината) На същия 15 август били издадени подобни приходски писма на поп Рафаила за селата Саталмъш, Карапча, Караманлий, Дуран-Колак, Саръ-Мусал, Керимет, Калайджи Дере, Калакчий, Аканджий, Папукчий, Мангаля и Кашлите в Добруджа, с всичко 223 венчила; на поп Пеньо от Балчик за селата Балчик, Гявур-Коюсу, Ала Клисе и Гичлери с всичко 215 венчила; на поп Николая за селото Юшенлий със 107 венчила (на 20 септември 1866 г.). На 23 август същата година Варненската главна община дава пандахуси за събиране милостиня в епархията на поп Атанас и на поп Петра. Варненската община дава препоръчителни писма и на представители на села за събиране на помощи в Одеса, Румъния и др., или вътре в епархията. Базирайки се на Законника, тя събира даждията от селата и свещениците, спогажда и потъкмява спорещи, издава вули и кръщелни свидетелства и пр. Предстояте-лят на Варненската църква иконом Константин Дъновски. освещавал църкви по селата на епархията. Варненската община в писмата си до селските чорбаджии, свещеници и християни употребява следния характерен за владиците израз: „да имате молитва и благословение от нашето главно във Варна българско духовенство". Съкровищник или касиер на така организува-ната Главна Варненска община станали най-първо братя Георгиевич (за 1866 и 1867 г.), които от октомври 1866 г. открили воденето на редовни сметки; през 1868-1869 г. такъв бил Ангел Георгиев; през 1869-1871 г.
към текста >>

с видима завист дава израз на така постигнатото в следните думи: „Тукашните малобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, систематически основали в града друга иераршеска църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
- Ст. Иванов и през 1872 г. - Я. Жеков. [...] С всичко това се преследвала и постигала целта да се организуват здраво всички българи от Варненската епархия и организацията да се засили чрез една разумна централизация. Едно писмо на митрополит Йоаким от 1867 г. с видима завист дава израз на така постигнатото в следните думи: „Тукашните малобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, систематически основали в града друга иераршеска църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те з църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания, на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват безнаказано с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите и училищата и всичко обществено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освещава църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал едно по-общо събрание през юли от свещениците и първенците на българските села, и определил 71/2 гр.
към текста >>

Както в митрополията, така и те з църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други.
Иванов и през 1872 г. - Я. Жеков. [...] С всичко това се преследвала и постигала целта да се организуват здраво всички българи от Варненската епархия и организацията да се засили чрез една разумна централизация. Едно писмо на митрополит Йоаким от 1867 г. с видима завист дава израз на така постигнатото в следните думи: „Тукашните малобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, систематически основали в града друга иераршеска църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те з църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания, на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват безнаказано с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите и училищата и всичко обществено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освещава църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал едно по-общо събрание през юли от свещениците и първенците на българските села, и определил 71/2 гр. за всяко венчило и 2 гроша за емватик, даван от свещениците." И така, през 1867 г.
към текста >>

22. II.02.14. Писма на митрополит Йоаким

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей.
И ето защо и как. Съобщих вече на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество, че твърде малобройните тукашни пришелци българи; десет дена преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който един свещеник Констандий от едно село, по произхождение българин, свещенодействува, като поменува името на Илариона. Това възбуди и смути всички, но особено разпали духовете на по-простите, които по всякакъв начин искаха съгласието ми за саморазправа, т.е. искаха да разрушат къщата, в която се помещаваше параклисът, и много други неща. Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис. Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи. Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква.
към текста >>

Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях.
Понеже това им се обаче строго забрани по начин убедителен, доказващ вредата изобшо за града, ако те прибягнат до такива работи, приготвиха се през Великата седмица да изгорят чучулите на тримата тукашни първенци българи вместо онази на Юда, която изгаряха дотогава, а отпосле да нападнат готвеното тържествено шествие на плащаницата от българския параклис. Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи. Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията. И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей. В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това.
към текста >>

Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква.
Защото, както казваха и казват, не могат да гледат осквернението на светините и оскърбленията на вярата и Църквата в лицето на своя архиерей. Трябваше да се положат големи усилия, за да се възпрепятствуват и тези работи. Затова казвам във въведението, че благодарение на всесветите Ви молитви, прекарахме спокойно светите празници. Обаче, за избягване и за в бъдеще на други подобни неща и за обуздаване на противниците, нужно е да се вземат някои ефикасни мерки. Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията. И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей. В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това. Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й.
към текста >>

Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това.
Свещеникът на тоя параклис действува твърде безсрамно и скандальозно и докарва общо разбунтуване на духовете, на едни - против настоящия ред в църквата, а на други - против тях. Всеки празник той има (поставени) из градските улици около българския параклис деца, които канят с висок глас българите в хубавата църква. Също така той има някои вагабонти, които почти винаги стоят при големите порти на градските стени и разпитват селяните защо идват в града и имат ли някаква работа в митрополията. И щом получат утвърдителен отговор, те ги отвръщат чрез хиляди хули против гърците от намерението им да отидат при владиката, като ги уверяват, че веднага ще пристигне избраният на българите варненски архиерей. В петата неделя от постите бидох поканен от един българин, оженен тук преди години за гъркиня, да извърша панихида за тъща му. Преди да бъда поканен, цял месец се сражаваха мъж и жената, в коя църква да стане това. Мъжът искал в българската, а жената настоявала в фъцката, дето се намират и гробовете на родителите й. След като тя надделя, панихидата се извърши, а след светата служба отидох в техния дом, дето пак се опя житото според местния обичай. В това време, когато ставаше това, дойде свещеникът от параклиса със своята свита в една от съседните стаи. Като видях това, аз си отидох след малко. Той пък като влязъл в стаята, дето бях аз, заповядал да хвърлят житото, понеже било проклето и афоресано, и да донесат друго, за да го благослови той.
към текста >>

Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св.
Като видях това, аз си отидох след малко. Той пък като влязъл в стаята, дето бях аз, заповядал да хвърлят житото, понеже било проклето и афоресано, и да донесат друго, за да го благослови той. Това се извършило веднага според желанието на Негово Благоговейнство. В сряда преди Бпаго-вещение умрял един младеж от Котел, който се намирал тук на служба при един търговец-грък. Следния ден отишли енорийските свещеници да дигнат умрелия, но не били приети, не от домашните на покойния, но по заповед на чорбаджиите. Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града. Намерих се в твърде неприятно положение и в недоумение защото от една страна, предложенията им бяха много скандальозни, а от друга, ако не се направеше нещо, щяха да се разсърдят те, а да се окуражат другите. Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св. Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането.
към текста >>

Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св.
Следния ден отишли енорийските свещеници да дигнат умрелия, но не били приети, не от домашните на покойния, но по заповед на чорбаджиите. Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града. Намерих се в твърде неприятно положение и в недоумение защото от една страна, предложенията им бяха много скандальозни, а от друга, ако не се направеше нещо, щяха да се разсърдят те, а да се окуражат другите. Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св. Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането. Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник.
към текста >>

Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането.
Свещеникът от параклиса вземал мъртвеца и го пренесъл в параклиса, дето станало опелото, а оттам той отишел в гробищата при църквата „Св. Георги", дето става литургията на славянски, за да погребе мъртвеца. Това известие възбуди мнозина от гърците, които дойдоха в митрополията и поискаха настоятелно да бъде арестуван при този случай свещеникът, а да се забрани и погребението на мъртвеца в гръцките гробища, щом като те хулят и не признават архиерея на града. Намерих се в твърде неприятно положение и в недоумение защото от една страна, предложенията им бяха много скандальозни, а от друга, ако не се направеше нещо, щяха да се разсърдят те, а да се окуражат другите. Затова избрах един среден път: като заповядах на свещениците на църквата „Св. Георги" да почакат облечени умрялото при дворните врата на църквата, да го приемат с цялото шествие вътре в двора и да го погребат по установения ред; а на българския свещеник да запретят напълно влизането. Това като се извърши точно, едните задоволи много, а другите остави неоправдани. На-смалко, обаче, щеше да стане кръвопролитие, ако присъствуващите любопитни бяха разбрали малкото псувни, които произнесъл свещеникът, като се отдалечавал. Това Ви съобщавам съвсем накратко от всичко, що се случва всекидневно. Понеже почва да се забелязва известно разслабване и разцепление вследствие на полаганите от мене всекидневно старания, би било твърде полезно за постигане на нещо друго по-благоприятно, ако се отдалечаваше оттук този свещеник. Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св.
към текста >>

№ 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски.
Затова умолявам достопоклонното ми божест-венейше Ваше Всесветейшество и Св. Синод при него, а заедно с мене (молят) и уважаемите общинари и всички тукашни първенци, да благоволи и издействува издаването на височайша заповед за отдалечаването на този смутител в някои от Светогорските монастири, та да се отстрани най-съществения скандал и се обуздаят останалите. С това ще се направи най-голямото благодеяние на този край и изобщо на християните. След всичко това и т.н. 13. април 1865 г. Варна. № 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго. Когато те бяха още в обиколка, излязох и аз в същите места и обиколих всички села български и небългарски, но събраната сума е съвсем незначителна. Екзархията съставя една трета от епархията ми, но се колебая да предприема обиколка по останалите места, да не би да срещна неприятности, освен известния неуспех на събирането, защото последното става твърде неизпълнимо не само между тези, които поради българския въпрос не ме признават, но и между нашите. Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи.
към текста >>

Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи.
№ 24 Към средата на август тукашните първенци българи поканиха и събраха общ събор от свещениците на своите села и от чорбаджиите, в който след разисквания се прие уреждането на свещеническите права, преместването им от едно село в друго, плащане на емватик по 2.20 гроша на венчило, както и събирането чрез тукашния свещеник Костандий, предстоятел на българската църква, и чрез друг един мирянин, на владищината от всяко венчило по 6 гр., един шиник жито и 60 пари, обаче неизвестно на мен за какви и чии разноски. През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго. Когато те бяха още в обиколка, излязох и аз в същите места и обиколих всички села български и небългарски, но събраната сума е съвсем незначителна. Екзархията съставя една трета от епархията ми, но се колебая да предприема обиколка по останалите места, да не би да срещна неприятности, освен известния неуспех на събирането, защото последното става твърде неизпълнимо не само между тези, които поради българския въпрос не ме признават, но и между нашите. Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи. Както чух, преди няколко дни той отишел и осветил една църква в едно близко село на моя в Христа брат свето Месемврийския и друга в едно от моята епархия. Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св. й молитви и пр. Варна, 7 ноемврий 1866. №25 И друг път писах на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество и Вие благосклонно приехте и подействувахте според скромната ми молба за двама монаси Кутлумушци, които от година и половина се намират тук по обиколка, щото да благоволи и подействува да бъдат отдалечени оттук, защото предизвикват скандал и вършат много безчинни работи.
към текста >>

Както чух, преди няколко дни той отишел и осветил една църква в едно близко село на моя в Христа брат свето Месемврийския и друга в едно от моята епархия.
През началото на месец септемврий излезли казаните в селата на екзархията, които не ме признават, и събрали моите права, като убедили в това селяните чрез лъжливи и измамнически обещания. Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго. Когато те бяха още в обиколка, излязох и аз в същите места и обиколих всички села български и небългарски, но събраната сума е съвсем незначителна. Екзархията съставя една трета от епархията ми, но се колебая да предприема обиколка по останалите места, да не би да срещна неприятности, освен известния неуспех на събирането, защото последното става твърде неизпълнимо не само между тези, които поради българския въпрос не ме признават, но и между нашите. Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи. Както чух, преди няколко дни той отишел и осветил една църква в едно близко село на моя в Христа брат свето Месемврийския и друга в едно от моята епархия. Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св. й молитви и пр. Варна, 7 ноемврий 1866. №25 И друг път писах на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество и Вие благосклонно приехте и подействувахте според скромната ми молба за двама монаси Кутлумушци, които от година и половина се намират тук по обиколка, щото да благоволи и подействува да бъдат отдалечени оттук, защото предизвикват скандал и вършат много безчинни работи. Вследствие високите постъпки на Ваше божественейше Всесветейшество св.
към текста >>

Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св.
Парите ще употребят за уреждане на тукашното си незначително училище и кой знае за какво друго. Когато те бяха още в обиколка, излязох и аз в същите места и обиколих всички села български и небългарски, но събраната сума е съвсем незначителна. Екзархията съставя една трета от епархията ми, но се колебая да предприема обиколка по останалите места, да не би да срещна неприятности, освен известния неуспех на събирането, защото последното става твърде неизпълнимо не само между тези, които поради българския въпрос не ме признават, но и между нашите. Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на Църквата, е вече глава на тукашните и околни българи. Както чух, преди няколко дни той отишел и осветил една църква в едно близко село на моя в Христа брат свето Месемврийския и друга в едно от моята епархия. Като излагам това за знание на Църквата, призовавам св. й молитви и пр. Варна, 7 ноемврий 1866. №25 И друг път писах на достопоклонното ми Ваше Всесветейшество и Вие благосклонно приехте и подействувахте според скромната ми молба за двама монаси Кутлумушци, които от година и половина се намират тук по обиколка, щото да благоволи и подействува да бъдат отдалечени оттук, защото предизвикват скандал и вършат много безчинни работи. Вследствие високите постъпки на Ваше божественейше Всесветейшество св. Кутлумушки монастир им писал преди време и ги поканил да се завърнат в своето братство.
към текста >>

№ 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква.
Константин, който е много стар и на срутване. Никаква вреда не причинява никому, защото лежи в една гора при морето, твърде далеч от селата и самия град на час и половина, а около нея няма турско село. Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866. № 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква. Много и разнообразни са работите, които смущават съвес-тите на християните, но ще разкажа само най-главните, като избягвам скръбното до душа дългословие. Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат.
към текста >>

Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
Като се надявам да се приеме скромната молба на първенците и като призовавам всесветите Ваши молитви и благословии, оставам. Варна, 14. ноемврий 1866. № 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква. Много и разнообразни са работите, които смущават съвес-тите на християните, но ще разкажа само най-главните, като избягвам скръбното до душа дългословие. Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко обшествено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал през юлий едно по-общо събрание от свещениците и първенците на българските села, и определил 7 1/2 гроша за всяко венчило и 2 гроша за емватик, който ще се дава от свещениците.
към текста >>

Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други.
Варна, 14. ноемврий 1866. № 29 Считам за свет и неизбежен свой дълг, божественейши Владико, след славното Ваше по Божия милост възшествие на вселенския престол, да Ви скицирам духовното състояние на моята скромна епархия, която ми е поверена от великата Църква, и да ви явя какви и колко непозволени и противозаконни работи стават поради ненормалното състояние на известния въпрос, които причиняват нравствена и душевна вреда на всички верни на тази Христова църква. Много и разнообразни са работите, които смущават съвес-тите на християните, но ще разкажа само най-главните, като избягвам скръбното до душа дългословие. Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци на братята в Христа българи, заедно с един свещеник, на име Костандий, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко обшествено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал през юлий едно по-общо събрание от свещениците и първенците на българските села, и определил 7 1/2 гроша за всяко венчило и 2 гроша за емватик, който ще се дава от свещениците. Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града.
към текста >>

Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града.
Както в митрополията, така и те в църквата си събират редовен съвет под председателството на казания свещеник, в който разглеждат всички работи на българите, духовни и други. Те забраняват чрез най-строги заплашвания на всеки селянин, който иска да прибегне и поиска съдействието на митрополията, а оня, който престъпи заповедите им, преследват след това с всички позволени и непозволени средства. От около 90 села, канонически подчинени на Варненската епархия, едва около 10, обитавани чисто от гърци, признават светата митрополия, а останалите не се подчиняват, и много от тях против волята си и без да искат. Този духовен предстоятел управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко обшествено на тези християни. Той назначава и мести свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, позволителни за брак, пандахуси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за която свикал през юлий едно по-общо събрание от свещениците и първенците на българските села, и определил 7 1/2 гроша за всяко венчило и 2 гроша за емватик, който ще се дава от свещениците. Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия.
към текста >>

Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия.
Както ми е известно с положителност, той е събрал за тази година повече от 50 хиляди гроша, освен житото и други някои работи, за в полза на църквата им в града. Освен това този добър свещеник, заедно с някои други свои съмишленици подбуждат и самите гърци против църковния ред - тъй наречените, като туркогласни, гагаузи, от които мнозина, по-простите, се отдалечават от митрополията, за да не платят нищожната сума на владищината. При това онези, които имат съпружески дела или други, като знаят своята виновност, прибягват там, дето всичко за всички става според желанието на просителите, за да спечелят повече привърженици и така направят бунта общ. Никога и в най-справедливи и свещени случаи не съм бил послушван от властвуващите. Дори тези дни в два случая на смесени годежи и бракове се принудих да поискам изпълнителната помощ на властта, обаче, като не успях, посъветвах едната заинтересована страна да се отнесе направо до властта. Обаче, тази се заела и изпратила тогава съдещите се страни в българската църква, понеже съставящите българската страна уж не желаяли да идат в св. митрополия. От накратко изложеното напълно ще разбере Ваше божественейше и достопоклонно Всесветейшество в дълбоката си и висока мъдрост, колко и какви големи злини, непозволени антиканонически, нека кажем, и противорелигиозни работи стават, които водят до разпалване на страстите, до възбуждане на неудържима омраза и до разновидна развала. От моя страна, аз изоставих напълно моите най-големи интереси и нито дума даже не правя за тях, и ако и да съм обзет от хиляди мъчнотии и дългове, и полагам неизмерими старания за успокоение на това голямо вълнение, но нищо не успявам по две причини. Първо, поради моя неуспех във всичко у тези, които могат и са длъжни да помагат. Второ, поради благоприятното това положение за противниците, от което произлизат безкрайни изгоди за тяхна лична полза, заради което всичко вършат и турят в движение. Зная, божественейши Владико, че това скръбно изложение не отговаря за този момент и моля благоговейно за извинение, мисля обаче, че е нужно по-скоро отколкото по-късно божественият ми върх да добие колкото се може сведения за това от зле страдащите.
към текста >>

23. IV.16 август, събота 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

ТОМ 11

Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот.
Да обичаш тези, които те обичат, всеки може да го направи. То е човешкото. А да си благоразположен към онези, които не са разположени към тебе, това е Божественото. Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят.
към текста >>

Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати.
Да учиш умните, всякой може, но да обичаш безумните, които ще ти заплатят според безумието, това е Божественото. Тези са принципите, които аз държа, и тези принципи са Христови. Когато тези принципи влязат в църквата и във вас, ще преобразят вашия живот. Във вас се поражда понякога съмнение и искате големи работи, но когато влизате в някой кладенец, трябва да имате здраво въже, защото можете да останете вътре. Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им.
към текста >>

С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква.
Трябва кофата ви да е здрава и тези, които ви спущат в кладенеца, трябва да бъдат здрави хора. Христовата църква се образува и тия, които са в нея, искат да Му служат, но да им плати. И Христос казва: „Добре, работете, Аз ще ви платя." И в този случай те ще вземат толкова, колкото са се пазарили. Запример, има евангелски проповедници със заплати, да кажем, 200 лева месечно и Христос казва: „Добре, дайте му 200 лева на месец." Един владика иска 1000 лева на месец и Христос казва: „Добре, платете му." Друг свещеник иска 150, требите, курбана, кожите на курбана и Христос казва: „Добре, дайте му ги нему." И така, сега Христос плаща на всички ни много или малко, защото трябва ни да живеем в този свят. Обаче, за да разберем вътрешната страна на християнството, трябва да дойдем при тези светци, които стояха много по-високо от оная тълпа, която търсеше и славеше Христа не за друго, а за хляб, та Го предизвика да им каже: „Търсите Ме за хляба." Когато тези двамата слепци викаха: „Господи, помилуй ни, Сине Давидов." Думата „помилуй" съдържа в себе си дълбок смисъл. С тези думи тези слепци са изявявали, че всичките техни пътища са били пътища на страдание и падение и затова искали да им се отворят очите, за да бъдат въведени в Христовата църква. Това говореше тяхната душа и Христос се докосна и отвори очите им. Тези двама слепци станаха Негови ученици отпосле. И знаете ли кои бяха тези слепци? Само за един ще ви кажа, а не за другия. Единият от тях беше Павел, когото Христос трябваше да научи на смирение.
към текста >>

Аз ви питам: какво сте научили от църквата?
Симеон Драганов: - Ние говорим за него, защото искаме да разберем, та да се предпазваме. - Когато аз говоря, вие трябва да изпъдите дявола от себе си, защото в тебе се борят и Христос, и един лош дух. Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще.
към текста >>

С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови.
- Когато аз говоря, вие трябва да изпъдите дявола от себе си, защото в тебе се борят и Христос, и един лош дух. Аз не искам мене да почитате. Аз като дохождам в това събрание, от кого съм искал почит? Ако ми целувате ръка, целувате я за Господа, иначе вие грешите, Ако се съмнява някой в мене, по-добре да стои настрана и моля всички такива, които се съмняват, да не обиждат духа ми, защото ще пострадат. Аз ви питам: какво сте научили от църквата? С този въпрос не искам да ви отстранявам от църквата, а искам да ви върна в нея, при вашата майка, при вашия народ, за да му помагате, та да се благослови. Те искат да им целувам ръката, но нека да изпъдят от себе си лошия дух и ще ги целувам в устата. Това е закон, който ви говоря. Тия думи не са мои, но са Христови. И ако слушате Христа, вие ще имате бъдеще. Аз ви проповядвам един Христос, Който е между вас, слушате гласа Му, но не Го виждате.
към текста >>

Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр.
Но как? Само чрез отварянето на очите ние можем лека-полека да се върнем към Господа.. Например преди години в Казанската академия се явява Христос в будно състояние на един студент-академик и му казва: „Не ми харесват очите ти." Тогава студентът изгаря едното си око на свещ, без да му е казал Христос ни най-малко да гори очите си. Но не е било това същността, а същността е била да отвори очите си. И сега аз ви казвам: Не горете вашите очи, а отворете ги и още Христос ви казва, че не харесва вашите очи, а вашите очи трябва да бъдат като едно огледало, в което всеки едва се огледва и да пожелава всякога да се огледва във вашите очи, за да види своята душа. Аз ви казвам всичко това, та като отидете, и вие да говорите на другите за това нещо. Вие отивате в църква, целувате иконите, палите свещи, правите метани и пр. и всички тия неща са добри, но иконата и свещта, това сте вие, това са живите хора, които вие трябва да целувате. После за свещта, запалете свещта на брата си, на всеки едного, на всеки едного Бог е дал особена форма, план, в който всеки един трябва да се включи и прояви. Аз не искам да ви дам нов калъп, а просто искам да ви запаля, да запаля вашата свещ, да ви я дам. Ако отивате в пътя си без свещ, ще пострадате. Та като отворя ума ви, вие успешно ще отидете в света.
към текста >>

Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен.
Когато се преподава едно учение, опитайте го, както химикът анализира водата. Само внимавайте да бъдат на мястото си хората, които анализират моето учение. Виждате колко съм свободолюбив аз, че правя задължения, които отиват паралелно. Някои от вас искат да бъдат свободни. Но в какво се състои тази свобода? Някой си, който много претендира за свобода, гащите му треперят от жена му, страхува се от църквата, от попа, а пък казва, че бил свободен. Ама ще кажеш: попът е ръкоположен. Но ти видял ли си, когато е от Христа ръкоположен? Не. Като е тъй, ти, приятелю, освободи първо от терзанията своите деца и чак тогава казвай, че си свободен. А когато това не си сторил, знай, че не си свободен. Това, което ви казвам, аз съм го опитал.
към текста >>

Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата.
Бяхме на разходка. Помириса дъха на пържолите, които се готвеха в гостилницата, покрай която ни беше пътят, въздъхна си и продума: „Ето на, това е животът." Възразих му, че аз пък благодаря на Бога, че не съм между тия, които ядат пържолите. Виждате, че ние имаме две различни понятия за живота. Но ако пътуваме с вас заедно, как ще се разбираме? Вие още си мислите за пържолите, за вашите мазни ястия, и тогава как ще се разберем? Може да мислите, че искам да ви изведа из църквата. Не, и това не искам. А пък ако гледате тук разни мистични съчинения, то всичко е със значение и сила. Разните цветни ленти са с известно значение дотолкова, доколкото вие можете да ги разбирате. Вие най-напред трябва да се научите да се храните, а не бързайте да учителствувате, защото по-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. Когато, например, вие искате да ме учите, аз ще ви кажа: Слушайте, хвърлете тия дрипи.
към текста >>

Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните?
Обичайте свещениците, църквите, обичайте и народа, както първоначално сте го обичали. Във вашия ум аз не искам да остане нито помен от съмнение, че ви лъжа. Защото който се съмнява в себе си, той е, който се съмнява и в мене. Аз съм огледало на всеки от вас и всеки се оглежда в мене. Аз съм обърнал вашия ум към Христа и за този Христос вие имате велики работи пред себе си. Знаете ли какво задължение имате към този народ, към свещениците, към църквата, към ближните? Аз искам да отидете при тях и с това да изправите вашето минало. (Всички казват: - Амин.) И когато се занимавате с мене, не е важно кой съм и какъв съм; по този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можем ли да познаем един водолаз? Не. Защото когато водолазът действува, не се познава кой е, защото се облича в облекло, пригодено за неговата работа. Така и ние не се познаваме тука, защото сме пратени за работа.
към текста >>

Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито.
Но всички вие не сте глупави. И може да се питате: „Какви сме ние, та да оправяме делото? " Какви сте вие? Вие сте непослушни синове, които искат да въведат в рая. А когато дойдат синовете на обещанието, ние ще се освободим и ще бъдем с Господа едно -носители на великата истина. Това искам да го кажете и на църквата, и на свещениците, и то смело и открито. Кажете им, че Христос иде. Престанете да мислите какъв съм аз, дали съм самозванец или изпратен. Какъв съм аз, дали съм добър или лош, то е друг въпрос, но ще ви кажа, добър ли съм или лош, хвърлям ли ви въже в морето, гдето сте паднали. Ако отговорите утвърдително, тогава внимавайте и побързайте да поемете въжето. А пък от лошите мисли и съмнения, които ми изпращате, не мислете, че вие не патите.
към текста >>

Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае.
След като изпяхме „Великото славословие" и прочетохме „ Отче наш", Учителят прочете 12 глава от Първото послание към коринтяните и каза: - Ще ви говоря върху 28 стих от прочетената глава. Когато човек вземе брашно да меси погача, е добре; ако развали една погача, да направи друга, но когато няма брашно, там е мъчнотията. По-добре е в живота да ни се допуща да правим опит. Този пример може да го приложим и в материалния и в духовния живот, па и в семейния и обществения живот. Преди всичко трябва да разбираме онези дълбоки причини, които разяждат съвременното общество, и причините, които разяждат нашия живот. Запример, всички вярваме в Бога, ходим в църква, но все има във вас нещо, което ви терзае. И това терзание не произтича от незнание и безверие. Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата.
към текста >>

Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас.
Така и вие може да сте много учен човек, но ако влезе един трън в крака ви, колкото и учен да сте, не можете да ходите. Не можете да кажете: „Нека си седи трънът." Ако го оставите, обаче, той ще гангряса и вие, щете-не щете, ще трябва да го извадите. Такива тръне може да имате и във вашия ум и те могат да ви спъват. Има, казва се, дарби на пророци, учители, апостоли и пр., но едновременно човек не може да притежава всичките дарби, а трябва да отправи ума си към една посока и да проучава нещата. Казах ви днес, например, да се освободите от мислите на вашите попове, а с това аз исках да ви кажа да се освободите от вашия поп - попа вътре и около вас. Аз не подразбирам поповете, които са в църквата и служат, а подразбирам вашите попове, които седят над гръбначния стълб, който когато кади, е толкова лош, щото може да запали нещата около вас. И когато ви казвам да се освободите от вашите жени, ни най-малко не разбирам да оставите вашите съпруги или да ги изполовите за гушата. Не, тази жена е отзад на черепа ви, тя е вратарка, всичките пари са в нейните ръце и затова е поговорката: „Дом без жена и мъж без пари, огън да ги гори." От чисто френологическо гледище ние трябва да въздействуваме на нашето естество. Някои хора имат вяра, но нямат надежда и по тоя начин дяволът ги много измъчва. А пък човек, който има надежда, мяза на онзи бивол, върху който кацнала една муха и го питала усеща ли я. А той спокойно отговорил, че не е усетил кога е дошла.
към текста >>

Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други.
Затова, ако осъждаш, ще те осъждат - с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери. Когато от любов отидеш при някого, ще кажеш, че „в името на Господа идвам да кажа нещо", и ще кажеш, за да се освободиш, а пък те са свободни да изпълнят или не. Но ако не ви е изпратил Господ, отиваш на лъжа. Както някой е станал поп, а той може да е годен за обущар или земеделец, или търговец, а никак не за поп, защото попът трябва да е умен, за да може да съветва, да увещава, да пасе и завежда стадото при „тихи води и зелени пасбища". Сегашните попове в по-голямото си число са самозвани попове. Затова и Господ, като дойде едно време, осъди свещениците в еврейската църква, защото не живееха свят живот, поради която причина извади ги и вместо тях тури други. Христос пак иде в света, ще събере поповете и ще им каже: „Вие можете да бъдете и служители, но не можете да бъдете свещеници." Аз съм срещнал много хора свещеници без джубета и без килимявки. Те са истински свещеници. Вземете например врачките. При тях отиват много повече, отколкото при поповете. И за бъдеще Господ на такива ще тури расо.
към текста >>

24. НАРЯДИ за 1914 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

I петък ще бъде за укрепяването на нашия дух; II петък - за усилванието на нашата душа; III петък - за просветявание на нашия ум; IV петък - за очиствание и облагородявание на нашето сърце; V петък - за идванието на Христовия Дух; VI петък - за прославлението на Името Божие на земята; VII петък - за идванието на Царството Христово на земята; VIII петък - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както се изпълва горе на небето; IX петък - за българския народ; X петък - за славянството; XI петък - за воющата Христова църква на земята; XII петък - за Любовта Божия.
След нея ще казваме: „Господи, благослови моята душа" и тогава ще се започва Лозинката. Всеки ден ще се чете от Евангелието по една глава, начиная от Матея до свършека на целия Нови Завет през годината. Главите от Евангелието ще се четат сутрин след молитвата задължително. Четивото ще се започне от 19 септември. През годината ще постим 12 петъка абсолютен пост. I петък ще бъде за укрепяването на нашия дух; II петък - за усилванието на нашата душа; III петък - за просветявание на нашия ум; IV петък - за очиствание и облагородявание на нашето сърце; V петък - за идванието на Христовия Дух; VI петък - за прославлението на Името Божие на земята; VII петък - за идванието на Царството Христово на земята; VIII петък - за изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както се изпълва горе на небето; IX петък - за българския народ; X петък - за славянството; XI петък - за воющата Христова църква на земята; XII петък - за Любовта Божия. Постът ще бъде по 36 часа: от четвъртък, 7 часа вечерта, до събота, 7 часа сутринта, като се отговява с много лека храна. Петъците ще бъдат в пълнолуние Първи петък -19 септемврий, втори петък -17 октомврий, трети петък -14 ноемврий, четвърти петък -12 декемврий. За останалите петъци ще се даде допълнително, когато излезе новият календар. Лозинката с поменика ще се чете само в неделя, а във вторник и петък се отменява. Тези от приятелите от Веригата, които не могат да постят по 36 часа, да съобщят, защото ще се заменят с други.
към текста >>

25. НАРЯД за петъците, 1915 г.

НАРЯД за петъците, 1915 г.

ТОМ 11

За воющата Христова църква на земята. 12.
За прославлението Името Божие на земята. 7. За идването на Царството Божие (Христово) на земята. 8. За изпълнението волята на Господа Бога нашего на земята, както се изпълня горе на небето. 9. За българския народ. 10. За славянството. 11. За воющата Христова църква на земята. 12. За Любовта Божия. Постът е 36 часа. Почва се в четвъртък в 7 часа вечерта, до събота - 7 часа сутринта. При отговяване се яде лека храна.
към текста >>

26. 11. ВСТЪПЛЕНИЕ В ЛЮБОВТА

ТОМ 12

„Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст.
Апостол е този, на когото се говори от вън. Пророк е този, на когото се говори от вътре. Благовестител е този, който е опитал нещата. Като ядеш някоя ябълка, ще благовествуваш, ще кажеш: „Сладка е.“ Кой е пастир? Пастир е майката, която кърми детето, овчар, който пасе овците, учителят, който предава знания. „Докле достигнем всинца в единството на вярата и на познанието на Сина Божия в съвършен мъж, в мярата на възрастта на Христовата пълнота.“ [ст. 13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко пророци са били.
към текста >>

Във всяка църква трябва да има поне един пророк.
13] Апостолите ходиха с Христа, слушаха, тълкуваха учението Му, Духът е работил в тях. Те бяха на брой 12. Пророците са продължили работата на апостолите и са били на брой повече от тях. Благовестителите са били още повече, а пастирите и учителите - най-много. Намерете колко пророци са били. Във всяка църква трябва да има поне един пророк. Във всяко най-малко общество трябва да има поне един пророк. На всеки пророк трябва да има най-малко 10 благо- вестителя. Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк.
към текста >>

Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота.
Този ред е на увеличаване, тъй че и дарбите по същия начин се увеличават. Дарбите у човека съответствуват на пророците, апостолите, благо- вестителите, пастирите и учителите и всички трябва да се развиват. Всеки може да бъде за себе си пророк. Пророк е всеки прозорлив човек, който предвижда нещата отдалеч. Той е учил в училище, свършил е и започва да прилага знанията, да прави изчисления и най-после предсказва, че еди-коя си комета след толкова и толкова години ще се върне. Като се сбъдне казаното от него, казват: „Ето един пророк.“ Всички тези дарби са дадени, за да познаем Сина Божия, докато стигнем съвършен мъж във вярата на възрастта, във възрастта на Христовата пълнота. Един стих казва: „Ние имаме ума Христов.“ С това Павел подразбира връзката между Божествената душа и тяло. Като казва, че „Духът ще ви научи“, той турва Духа по-високо от душата. В някои отношения турват душата между духа и тялото. Павел казва: „За да имате Дух Христов, трябва да имате тази връзка между дух и тяло.“ „Да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки Вятър на учението с челоВеческото лъстене, с пронирстВо, по ухищрението на измамата.“ [ст. 14] От това се вижда, че в света ние не трябва да бъдем младенци.
към текста >>

27. 12. ТОВА УЧЕНИЕ

ТОМ 12

Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите.
Това са фази на човешката любов, която от една страна е топла, а от друга студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената любов хармонира двете състояния - на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.“ Че, вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор.“ Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви и пак ви държат отговорни, задържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат във втората и третата, докато се изплатите.
към текста >>

Следователно, като турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг изглед.
Ако четката употребявате на лицето си, не е на мястото си тя. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както не съм и против да измазвате и къщите си, но казвам: никога да не прекарвате четката по лицето си грубо, макар пудрата да е екстра. По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това учение не съм срещал. Затова ви го препоръчвам. Следователно, като турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг изглед. Тъй като живеете, Христовото учение ще ви доведе в съгласие с природата, ще може да почерпите нейната енергия. Всяка сутрин, като произнасяте „Отец и Син“, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си. Тъй че, ако разбираме тези две думи, ще влезем в цялата природа и ще сме в хармония с нея. Явява се въпрос: кое започва по-рано-учението или раждането?
към текста >>

28. 23. ПРИЛОЖЕНИЕ

ТОМ 12

- „Ами църквата, ами всичко друго?
Законът е такъв! Ако ти не зачиташ своя ум, ако ти не зачиташ своето сърце, ако ти не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, в какво ще служиш на Бога? Сега казваме: еди-кой си какво е направил. Ще слушаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото, свещеното нещо е: аз искам да уредите вашите отношения с Бога. - „Ами църквата, ами всичко друго? “ - Първото отношение във Всемирното Бяло братство е отношението ви между Бога и вас. Ще ви докажа защо. Всичките други отношения, които може да имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща. Ти имаш дете, кърмиш туй дете, но то постоянно плаче: „дай, дай“, все изтегля.
към текста >>

Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква?
На света ние заповядваме, а не друг някой. Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам. Аз съм казвал толкова пъти. Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!
към текста >>

Тази църква познава ли Христа?
Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам. Аз съм казвал толкова пъти. Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! “ Не, даром ще му работя.
към текста >>

Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам.
Аз съм казвал толкова пъти. Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! “ Не, даром ще му работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: „Сега плати!
към текста >>

Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа.
Казвате: „Туй ще стане, онуй ще стане.“ Нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават тъй, както са определени от горе. Сега, гледам, някои от вас имат слабостта, казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на този народ.“ В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква в света, която познава Христа. Всички тия, които Го познават, трябва да Му служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, като отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега! “ Не, даром ще му работя. Ще бъде смешно, като обичам Христа, да Му кажа: „Сега плати! “ Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една радост.
към текста >>

Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха 5 пъти по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните ни страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова!
Вие още не сте прекарали големи изпитания. Запример, вие не сте имали изпитанията на Христа. Някой от вас имали ли сте изпитанията на апостола Павла? Удариха му 5 пъти по 39. И след като удариха на апостола Павла 5 пъти по 39, той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в царството Божие.“ Тия страдания трябва да ги минем до седмата глава. Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха 5 пъти по 39, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните ни страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова! “ И казва тогава той: „Не зная в тялото си ли бях или вън от тялото си, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа где, но видях и чух неща, които не мога да ви ги изкажа.“ Къде е ходил? В Бялото братство. Това той го нарича третото небе, бъдещата култура, и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа.“ За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тия страдания.“ Йоан описва сегашното в Откровението, пише за онзи новия град, Йерусалим. Туй не е нещо фантастично, но нещо реално, което не се изменя. И при тия условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите.
към текста >>

Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците.
Това аз няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка: съзнателна връзка между вас и между този живия Господ, Който сега действува в света. Образува ли се тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър начин, идеално ще бъдат уредени. Туй ще го изпитате. Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виноват, всеки е виноват за себе си. Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква.
към текста >>

Църквата, това е Бялото Братство.
Образува ли се тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър начин, идеално ще бъдат уредени. Туй ще го изпитате. Не направите ли вашата връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виноват, всеки е виноват за себе си. Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква.
към текста >>

Те са тази църква и ние я познаваме.
И тогава, ако се зародят страданията у вас, никой не ви е виноват, всеки е виноват за себе си. Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца.
към текста >>

И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква.
Сега, запример, вие живеете в София и по някой път питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца. Да възприемате тия мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ни прости греховете.
към текста >>

Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква.
Църквата, това е Бялото Братство. Нищо повече! Това са живи същества, същества от най-висша култура, това са църквите, това е царството Божие. Те са тази църква и ние я познаваме. И ако някой каже, че ние не зачитаме църквата, не, не, ние не искаме да се лъжем с туй, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите сега. Това са мисли, които ще ви вземат доста време, да обмисляте сериозно върху тях. Да бъдете като малките деца. Да възприемате тия мисли всяка вечер, без да мислите, че Господ няма да ни прости греховете. Не, няма по-благо същество от Бога, няма същество, по-внимателно от Него.
към текста >>

Църквата на това се крепи.
Туй е желанието ми. С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност? Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти, като отличителни от външния свят. Казват: „И ние сме като тях.“ Щом кажат, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече!
към текста >>

Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност?
С това трябва да се различавате. И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност? Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти, като отличителни от външния свят. Казват: „И ние сме като тях.“ Щом кажат, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно, тия трябва да бъдат отличителните черти на учениците, външно, за света.
към текста >>

Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност?
И като минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хората, които, каквото започват, и свършват.“ Каква друга препоръка трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност? Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти, като отличителни от външния свят. Казват: „И ние сме като тях.“ Щом кажат, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно, тия трябва да бъдат отличителните черти на учениците, външно, за света. Сега вече от учениците, които са пред мене, първия изпит ще ви задам - един урок на честност.
към текста >>

Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля?
Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи. Църквата на това се крепи. Ами че може ли да се крепи една църква, ако няма честност? Може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност? Може ли да се крепи една църква, ако няма добра воля? И в дома ще направим тия черти, като отличителни от външния свят. Казват: „И ние сме като тях.“ Щом кажат, че и те са като нас, няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно, тия трябва да бъдат отличителните черти на учениците, външно, за света. Сега вече от учениците, които са пред мене, първия изпит ще ви задам - един урок на честност. Първият урок: за честността.
към текста >>

29. 28. ПРИНУЖДАВА НИ

ТОМ 12

В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.“ Някой път вие сте чувствували любовта.
В тази книга Хюго иска да изнесе идеята, че без жертва няма повдигане в света. Без жертва не може да се издигнете. Ако не работите, богати не може да станете. Ако не се облича човек, облечен не може да ходи. Ако не се обува, обут не може да ходи. В казания стих Павел казва: „Любовта Христова ни принуждава.“ Някой път вие сте чувствували любовта. Кой от вас не е чувствувал любовта? Когато някой е чувствувал да го принуждава любовта, той все глупав става. Когато детето от любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да претърпи укорите, да му се присмиват. Но ако това дете постоянствува в принуждението на тази любов, то в края на краищата ще се повдигне.
към текста >>

В православната църква нали кръстят.
Тя си тури едного в ума си и почва да си го представя, „ела насам“, тя казва, „остарях вече, смеят ми се хората, искам да се женя.“ Най-после у него дойде една мисъл, че трябва да отиде да я търси. И от край света той тръгва да я търси. Казва: „Едва намерих адреса ти! “ Не може да намери адреса. Важен закон е и за духовния свят - ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижение. В православната църква нали кръстят. Какво значи „прекръстене“? Животът, който е на главата ми, като си турите трите пръста на главата - значи трябва да мислиш. Направите един кръст, трябва да мислиш. Ти ще туриш ръката на челото и ще мислиш. Ще туриш ръката на сърцето, ще мислиш, ще правиш опити.
към текста >>

Имам скътани парици.“ „Любовта Христова ни принуждава.“ Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото.
Турете страданието в ума си, мислете за него, защо е дошло и за какво. После, тури го на сърцето си, после на рамената си, мисли, мисли и ще дойде в тебе светлина, ще изчезне страданието. Като го държиш 3 деня в главата си, 3 деня в сърцето си и 3 деня на рамената си, ще станете приятели. Ще кажеш: „Досега бях мърмор- ко, но сега вече не съм! “ И страданието ще каже: „Какво искаш ти? Имам скътани парици.“ „Любовта Христова ни принуждава.“ Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото. Божественото във вас да блика. Аз отивам при някоя чешма, спирам се, правя някоя почивка при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разправя една история. Тя разправя как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в някого, който е бил болен и тя му е помагала, как утолила жаждата на някого, как утешила някого - цяла една история. Ти казваш: „Водата само си мърмори.“ Тя не мърмори, тя приказва.
към текста >>

В първите времена на християнството, които помагаха, в църквата се молеха и ще дойде един ангел.
Всякога тя може да се освободи. Никакви затвори, никакви окови, като дойде времето, тя си заминава, свободна е. И човек е свободен, стига да обича доброто. Дойде ли любовта веднъж, ти от затвора навън ще излезеш. Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на християнството, които помагаха, в църквата се молеха и ще дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молиха и дойде ангелът и каза на Петра: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има любов, оковите падат.“ В новото направление трябва да се съедините в едно, ще ви покажем пътя. Не мислете, че в малко време много може да се постигне.
към текста >>

30. 12. ПИСМА НА СОФРОНИЙ НИКОВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова".
Тъй е и с човека. В зародиш той непременно е възможност на това, което ще стане един ден като съвършен. В Първата глава на Битието се казва тъй: „Да направим човека по наш образ и по наше подобие."А подир един стих прибавя: „И сътвори Бог човека, по своя образ сътвори го." Тук подобие не се поменува. Желъда е образ на дъба, но не и подобие. Подобието той достига, когато сам стане дъб. Ние сме семе Божие, „чада Божии" и ние ще станем един ден съвършени „в мярката на пълнотата Христова". Четете „Към Римляните" за Царския отрок, който докато е млад има наставници и е подчинен на същите, но като дойде на възраст, всичко му се подчинява. Тъй че човек си има Духа още от началото (туй го казва и ап. Павел: „ Човек е Дух, Душа и тяло"), но у грамадното болшинство още не е развит. За Йоана 8:44 - нямам Евангелие у мене. Цитирайте ми го и ще ви отговоря.
към текста >>

Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица".
На това не трябва да се гледа, а дали чувствата са свободни. Вие помните, нали, че пожеланието е равносилно на прелюбодеянието... Писал съм в Адиар да ми пратят бланки декларации; когато получа, ще ви пратя една за подписване. Поздрав до всички там, които ме поздравляват: брат Воденичаров и Дряновски. Илиев и Маринов. С братски поздрав, Ваш Софроний Ников Гара Разград, 23.07.1909 г. Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.
към текста >>

Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.
Драгий Тошев, Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица". Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога. Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза. За мене: Понеже виждах, че времето е назряло за теософска пропаганда, и понеже владиците взеха да ме въздържат да говоря свободно, аз видях, че е най- честно да си дам оставката. Доброволно постъпих в редовете на свещеничеството, та имах право и доброволно да напусна. Никой не ме е раздяквал и пр., защото по отзива на моите началници аз бях много достоен духовен. „Пътят": Мавродинов ми писа преди няколко време че спис. излязло, и защо не го изпращат, не зная.
към текста >>

31. 1. ЗАКЪСНЯЛАТА СРЕЩА Събка Атанасова

Вяра Христова

ТОМ 13

А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме!
Аз се заинтересувах и тази, която стана причина да дойда в София, ми каза: „Хайде, аз ще те заведа да видиш Дънов." Един неделен ден дойдохме на Паневритмия, гледахме, докато тя свърши. Много ми хареса. Учителят, като че в Неговото лице видях Христа. С такова благоговение съм го гледала и така съм го почувствала. Погледите ни се срещнаха и аз исках след Паневритмията да отидем в салона да слушаме беседа. А тя, тази от петдесятната църква, бивша учителка, се опъна: „А, ще отидем на Дънов глупостите да слушаме! " И не ми даде. И така минаха години. Аз не отидох тогава. Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета.
към текста >>

Напълно бях удовлетворена, напълно ми се изясниха много работи окултни и така аз бях престанала да ходя вече в петдесятната църква.
И така минаха години. Аз не отидох тогава. Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета. И така аз намерих онова, което търсеше душата ми. Напълно бях удовлетворена, напълно ми се изясниха много работи окултни и така аз бях престанала да ходя вече в петдесятната църква. 17.12.1985 г. Диктува: Вяра Христова, а записа сестра Събка Атанасова
към текста >>

Диктува: Вяра Христова, а записа сестра Събка Атанасова
Минах през много болести, страдания и накрая се запознах със сестра Ганка Парлапанова и сестра Марийка - шивачката, на Веска леля й. Те ми даваха редовно беседи да чета. И така аз намерих онова, което търсеше душата ми. Напълно бях удовлетворена, напълно ми се изясниха много работи окултни и така аз бях престанала да ходя вече в петдесятната църква. 17.12.1985 г. Диктува: Вяра Христова, а записа сестра Събка Атанасова
към текста >>

32. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание.
Тук е отбелязано, че списанието има не случайно затруднение с отпечатването поради липса на абонати. Говори се за т.н. „капитални статий", а това са уводните статий от Х.Х.Х. или редакторските с X., че и те не давали резултат. Но авторът на списанието не знае кой е автора и кой е съавтора иначе би реагирал много по-остро срещу г-н Петър Дънов. Това е пример как църквата реагира със своя печат срещу това списание. „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС" ПРЕД СЪДА НА БЪЛГАРСКАТА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 7-8 Трета година вече, „за да се помогне на духовното движение в България", как l-то окултно книгоиздателство издава в столицата „орган за висша духовна култура - „Всемирна летопис", не веднъж уредникът на този орган г. Ив.
към текста >>

Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата?
Малцина вземали „пример и насърчение от дейците и грубия материализъм, и духовния мрак, които сеят заблуда", за да помогнат с най-голяма ревност, постоянство и енергия просветната дейност на „Всемирна летопис", която осветява пътя на индивидуалния, обществения и държавния живот към великия идеал на личното, народно и общочовешкото съвършенство. Незначителна, „непокварна част от народа, жадна за положителни (!) знания в областта на духовната (!) наука", се ощастливявала да избегне несдържаните обвинения на органа за висша духовна култура в „паразитизъм, готованство, леност, измама, низка култура и др. Как да си обясним този явен неуспех на това списание с разнообразни капитални (?) статии? Ослабнал ли е усетът към истина или „дългогодишния мрак е претъпил зрението"? Или защото „старото винаги се бори с новото; новата идея е имала гонители" и „реакционери от десните партии и материалисти, и църковници-догматици" са противници на проповядваните във „Всемирна летопис" идеи? Интересно е да се знае, защо са чужди на „Всемирна летопис" членовете на Църквата? Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител.
към текста >>

Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината".
Защо не „поработят те безкористно" за нейния успех, когато на нейните страници уж единствено се разкри божествената истина за смисъла и целта на човешкия живот? Когато ликът на Христа Спасителя и думите му: „Аз съм пътя, истината и живота" стоят на първата страница на всяка книжка на това списание, а цялата първа страница изобразява „Добрия пастир"? Достатъчно е било преглеждане на една от книжките на „Всемирна летопис", за да си спомни читателят думите на преподобни Викенти Лерински: „Когато видиш, че някой си служи с апостолски или пророчески изречения, за да отрича вселенската вяра, ние не трябва да се съмняваме, че чрез него говори дяволът. За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне".
към текста >>

Откажете се от Църквата Христова.
За да издебнат по-незабелязано простодушните и те да не се боят от острите им зъби, те прикриват вълчата си природа с изречения от Св. Писание".[1] „Всемирна летопис" счита Исуса Христа велик учител на човечеството, но не и Спасител. Отрича Църквата, която Той основал, като „стълб" и утвърждение на истината". Християните счита заблудени, защото считат „само своите учители и своите свещени писания за вдъхновени". Те са „ограничени", ако намират някои различия между религиите и „придават значение на несъществените различия между тях". Откажете се от Църквата Христова. Само „окултизмът ще отвори душевните глъбини за религиозен живот. Без него последния ще пресъхне". Не е ли достатъчно това, за да се разбере истинското направление на „Всемирна летопис"? Не са ли приложими думите на еп. Викенти Лерински към короната около „Всемирналетопис"?
към текста >>

„Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата.
ерцхерцог Йоан - Einblicke in den Spiritismus, не е понятно, защо хората около „Всемирна летопис" правят такива мъчителни усилия да защитават и проповядват онова, което отдавна е признато за лъжа или за полусъзнателно действие. Тези безплодни усилия и техния резултат - „Капиталните статии" отблъскват българската интелигенция от „Всемирна летопис", макар че хората около нея се прикриват с думите на Спасителя и казват: „Господи! къ кому идем; глаголь! живота вечнаго имаши" (Йоан VI: 68) - Д. 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" 6. „Общ повик за повече морал и възпитание" Тук научаваме, че под настояването на църквата, за да се противопоставят на окултни списания и теософска литература, то г-н Министъра на Народното просвещение в правителството на Александър Цанков издават епохално окръжно до всички училища в страната за задължително изучаване на вероучението на християнската църква училищата. Въвежда се урок по вероучение и се отпечатват и учебници по този предмет. Аз заварих до 1946 г., че се учеше този предмет и го преподаваше местния свещеник в селото, където бях при баба ми в първо отделение, че и второ отделение. После комунистическата власт премахна този предмет и изгони свещениците от училищата. ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр.
към текста >>

Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г.
ОБЩ ПОВИК ЗА ПОВЕЧЕ МОРАЛ И ВЪЗПИТАНИЕ Църковен вестник, Г. XXIV, бр. 44 (22.XII. 1923), с. 8 - рубрика „Из печата " „Общ повик за повече морал и възпитание. Християнизиране на народа и младежта." Инициативата на Църквата да се започне християнизиране на младежта и епохалното окръжно на г. министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св.
към текста >>

Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа.
Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр. Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на религията, пише: „Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор" В кн. 1, год.
към текста >>

След атентата в църквата „Св.
секретар: (п) Ал. Радославов Н-к на бюрото: (п) Н. Балабанов Разбира се, понеже редакцията не обича да се шегува по такива въпроси отнесе се с мотивирана жалба до Върховния Административен съд да отмени горното Окръжно, защото е издадено от лица, които са превишили властта си, не са спазили съществените законни форми в случая и са нарушили изрични предписания на закона. На делото е даден законния ход. 10. Предложение за подвеждане на отговорност на редакцията по Закона за защита на държавата /ЗЗД/. След атентата в църквата „Св. Неделя през м. април 1925 г. се въвежда този закон ЗЗД. Излиза в статия, в която се говори, че „съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа". Това е уводна статия на „Всемирна летопис", год.
към текста >>

Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT.
ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 167 - рубрика „Вести" А Църковен вестник, официален орган на „Св. Синод на българската православна църква", възпроизвежда в броя си от 29.V.TT. съдържанието на сказката „Обнова и възраждане", която г. Ст. Михайловски е държал на 13 - същия месец в салона на свещеническото братство в София, в присъствието на ректора на Духовната семинария, епископ Михаил, мнозина архимандрити (между които и представителя на Соф. Митрополит), свещеници и граждани. „Г-н Михайловски - цитира Църковен Вестник - посочи и друг пример за това. В университетите, каза той, от висотата на професорската катедра се проповядва атеизъм; от творците на утрешното общество се говор, че въпрос за самостойно съществуване на душата няма в позитивната наука и че душата е само функция на мозъка.
към текста >>

Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е.
Ето един извор на злотворно влияние върху съдбините на народа. И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17.
към текста >>

да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни.
И това насилие върху умовете и съвестта се търпи от обществото. Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г.
към текста >>

Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г.
Последното не протестира и не противодействува, а върви по пътя на тази нравствено- духовна безредица. Таково общество е порочно и не стои на своята висота. - На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г. XXVII, бр.
към текста >>

Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави?
- На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълглежи върху църквата.. А тя не може да апелира за сътрудничество към училището, защото нашите училища са отровени отматериалистичендух, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара, в младежта се насаждат отрицателни учения, но лоши ученици няма, а има лоши учители... Църквата не може да се съюзи и с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Църквата, за да обнови и възроди народа, трябва да дири опора в себе си...'Тъй е казал г. Михайловски и всичко това се споделя от Св. Синод. Но ако и представителите на тая „църква" са потънали също в материализъм и поквара, тогава какво да се прави? Според Църковен Вестник, сказчикът не си е задал този въпрос и за това не намираме отговора му в синодалния орган... 17. „ОБНОВА И ВЪЗРАЖДАНЕ „Църковен вестник", Г. XXVII, бр. 23 (26. V. 1926), с.
към текста >>

Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата.
Човекът на безредието е роб на своите пороци и люти страсти. Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара.
към текста >>

Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището?
Като се намира под гнета на страстите, той насажда последните навсякъде и когато всички правят така, можем да си представим, докъде се стига; 2) свободата, това е деспотизмът на законите, т.е. както и да живее човек, все ще се намира под гнет. Разлика има само в това, че културният човек живее под гнета на законите, а некултурният - пред тоя на личността; 3) свободата се състои в това - да се подчиняваш сляпо на закона и т.н. На въпроса, кому се налага дълга да работи чрез духовно наставничество за духовно-нравственото превъзпитание и обнова на нашия народ, г. Михайловски отговори, че тоя дълг лежи върху църквата. Но църквата сама може ли да посади в колективната народна душа принципите на реда, правдата и доброто и не бива ли да се обърне към съдействието на други фактори, например училището? Преди да отговори на тоя въпрос, г. Михайловски се спря върху живота на нашите училища, предимно средните. Той намира, че нашите училища са отровени от материалистичен дух, че там учителите не говорят за морал, за назначението на младежа и жената в живота, а пълнят главите на учениците само със знания, които без възпитание нямат никакво влияние върху поведението и постъпките им. Поради тези именно причини и по липса на ефикасен контрол, в училищата царува голяма разюзданост и нравствена поквара. Там украсяват само умовете, като ги накичват с разнообразни познания, а не създават характери.
към текста >>

Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне.
Следователно, училищата трябва възпитани воля да въоръжават с наука. Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата.
към текста >>

Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е.
Цели 47 години не можа да се разбере тая истина и затуй нашите училища тънат в материализъм и поквара. А щом като училищата ни са такива, то няма защо да се чудим, че и младежта ни е зле възпитана и живее в безредие. Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна.
към текста >>

Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни.
Как ще може един младеж или едно момиче да се грижи за своето духовно усъвършенствуване, когато в душата му систематически се насаждат отрицателни учения? Лоши ученици няма, а има лоши учители, които недостойно заемат това свещено място, защото нямат съзнанието, че те са призвани да творят нови народи и да създават здрава обществена съвест и мнение. Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите".
към текста >>

сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата.
Тези мисли по отношение днешното състояние на нашите училища навеждат г-на сказчика към заключението, че църквата не може да апелира за сътрудничество към училището, защото то е негодно да й помогне. Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г.
към текста >>

Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна.
Тогава не може ли църквата да се съюзи с политиката, т.е. да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр.
към текста >>

Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа?
да поиска съдействието на политическата власт? Отговорът по тоя въпрос на г-на Михайловски е отрицателен, защото църквата преследва вечни цели, а политиката - временни. Според мнението на великия държавник, историк и човек на перото Гизо, заяви г. сказчикът, църквата се съюзявала с политиката или, когато тя е преживявала тежка криза и имала нужда от подкрепата на политическата власт, или пък, когато последната имала нужда от съдействието на църквата. Но както в единия, така и в другия случай, все църквата е плащала с упадък за тоя съюз, защото политическите дейци се провалят и отминават, а църквата си остава, тя е вечна. Прочее, где трябва църквата да дири опора в своята мисия да обнови и възроди народа? Г-н Михайловски отговори: - В себе си и завърши своята сказка с думите: „Спасителят не ходеше да предлага мъдри поуки на власти и държавници, а да създава нова душа в тълпите". В. Илиев. 18. Неразбория и слободия Иван Толев цитира една статия на Андрей Цанов поместена във вестник „Мир" Г. XXXII, бр. 7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов.
към текста >>

168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква.
7776 от 1.VI.1926 г., който възстава срещу професор Консулов. „Всемирна летопис", Г. IV, кн. 7 (V. 1926), с. 168 - рубрика „ Вести " „ Това са отзиви на православни българи, с одобрението и благословението на официалната българска църква. Не по-малко енергичен е и протестът на евангелистите против „научните" изстъпления на поменатия професор. Освен във вестниците „Свят" и „Зорница", списанието „ Духовна обнова" и др. в първия, от които г. Хаскел, директор на Самоковската американска гимназия, бележи за „отчаяните усилия на проф. Консулов да аргументира своята материалистична теория", но даже и ултра-консервативният вестник „Мир", близък до кръговете, от които същият Консулов черпи своето вдъхновение, е поместил една статия от г.
към текста >>

През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха.
Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението.
към текста >>

Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ.
По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност. Никога не е имало и днес няма народ без никаква религия. През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ. Това е върхът на престъплението. Доколкото зная, никой друг чужденец не е бил толкоз неблагоразумен, като гостенин, и толкоз пакостен в дейността си.
към текста >>

Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци.
И ако се ограничават неразумните деяния на наши българи, уместно ли е чужденец да се гаври с най-светите чувства на народа и да подкопава основите, върху които почива правилният и траен напредък на този народ?! Такава дейност на иностранец няма да се търпи в никоя самостоятелна и мъдра държава. Въобразете си например, че един французин или германец отива в Лондон, почва да издава английски вестник и в него осъжда английския строй, и обругава най-светите чувства и вярвания на този народ. Мислимо ли е такова нещо? Такъв чужденец или ще се накара да замлъкне, или ще изхвръкне като фишек из пределите на великата английска империя. Следователно, длъжност е на нашето правителство, на домът, на църквата и училището да запазят невинната българска младеж от влиянието на такива дейци. Нека и самата младеж се пази от такива гибелни влияния в интереса на милата си родина. В никоя просветена и съзнателно патриотична страна младежта няма да слуша такъв чужденец, а решително ще го бойкотира. Но г-н Маркъм бил внушил следната мисъл. Той по разни начини заявява, че обича българския народ и българската родина. И за да убеди всякого още повече в тази си любов, ето какво би било добре да направи.
към текста >>

Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия.
Примери и доказателства. Ето ги. Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали. Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в религия. Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста.
към текста >>

33. XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Величка Няголова

ТОМ 15

XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА Величка Няголова Здравей Вергилий, Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две.
XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА Величка Няголова Здравей Вергилий, Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две. Писах за Ярмила Менцлова и за Ана Бертоли. Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората.
към текста >>

Но нищо не написах за третата- Мария Христова.
XV. МАРИЯ ХРИСТОВА - ЖЕНАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА Величка Няголова Здравей Вергилий, Наистина сестрите в Париж, които работиха за Учителя са три, а не две. Писах за Ярмила Менцлова и за Ана Бертоли. Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено.
към текста >>

Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено.
Но нищо не написах за третата- Мария Христова. Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба.
към текста >>

Какво зная аз за тази сестра Мария Христова?
Това е умишлено, защото не желаех да се цапам и пиша лоши неща. Знай, че всичко, което Анина Бертоли разказва за тази сестра е вярно. Ти ми беше писал, че искаш да издадеш и тази част от спомените й, като ще настръхнат косите на хората. Постъпи както желаеш. Но истината е, че Мария Христова е пакостила безкрайно на Ана Бертоли, и то съзнателно и умишлено. Какво зная аз за тази сестра Мария Христова? Тя беше много енергична, волева, с труден характер. За мене тя не беше психически уравновесен човек. Занимаваше се с разни магии и все говореше за „косми" и „нокти", и др. Набеждаваше всеки направо в кражба. За нея беше лесно, защото тя самата беше крадец и разбойник.
към текста >>

Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й.
Помагах й за това с каквото мога. Беше много богата - мъжът й беше лекар, тя също казваше, че е такава. Имаха огромен, скъп апартамент в Париж, много богато беше уредено. Говореше се, че с хитрост и подлост, спечелила много пари. Беше голяма материалистка и парите и бяха все в главата, като голяма необходимост. Спирала ме е пред църква в Париж и просто ми заповядваше: „ Ще влезеш вътре и ще се молиш да спечеля пари, защото много ми трябват, аз зная за какво." Чудех се на акъла й. Но още не бях я опознала добре. Аз сама, с малко дете, без пари, без работа и дом, без никаква подкрепа в чужда страна, тя се молеше все за себе си - да има пари, и да има. Една българка, не от Братството, ми беше разказвала, как тази Мария е ходила при царя в Испания да му иска пари за Братството и че имала имот за Братството. Уж, царят й бил дал и тя всичко използувала за себе си. Служеше си с изнуди и измами, с лъжи.
към текста >>

Писмото срещу мене написа Пиер /предишният приятел на Никол Филасие - възрастен брат, които работеше по превода на беседите с Мария), заедно с Мария Христова.
Но нека се знае, за тези купени места, и да се проверят тези мои думи, дали са напълно верни. Знайте, че тя и да ви е дала парите, те за тук са много малко, в сравнение с нейното богатство и този и огромен терен. Още, тя веднъж извика полиция за мене, наклевети ме нещо. Хората дойдоха, видяха майка сама с дете и си отидоха. Всъщност цялата полиция там, в квартала и я познаваха. Писмото срещу мене написа Пиер /предишният приятел на Никол Филасие - възрастен брат, които работеше по превода на беседите с Мария), заедно с Мария Христова. По-късно, през лятото тя ни изгони окончателно, с детето, буквално на улицата. Веднъж дойде и ми поиска пари назаем. Аз нямах много, но току-що бях получила за детето. Дадох й ги. Тя много ме молеше, като й казах да ми ги върне бързо, защото те са ни парите за храна с детето.
към текста >>

34. 2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в.
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква".
към текста >>

2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц.
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л.
към текста >>

няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква".
2. За Либералната Вселенска Църква - от Софрони Ников (в. „Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц.
към текста >>

Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони.
„Хасковска поща", г. IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество.
към текста >>

В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална.
IV, бр. 801, 5.IV.1927 г., с. 2) Като казахме завчера нещо за Теософията, налага ни се да кажем нещо и за Либералната Вселенска Църква, защото мнозина бъркат тия две понятия, още повече, като чуват и четат, че Софрони Ников бил теософски (?) свещеник. Л. В. Ц. няма нищо общо с Теософското Общество и изповядваната от членовете му Теософия, освен това, че бивши епископи и свещеници на Англиканска, Католическа и Православна църкви, по убеждение теософи, са се организирали в една отделна църковна община, под заглавието „Либерална Вселенска Църква". Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето.
към текста >>

се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество.
Тази църква е напълно законна църква на християнската религия, защото отговаря напълно на изискванията на християнските канони. В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето. Понеже Теософското Общество не е една религиозна организация, а само такава на ученици на Теософията, затова в него има членове, принадлежащи или не, на всички религии и организации. Като е така, макар свещеник на Л. В. Ц., пишещият тия редове с всички права е член на Т. О. и случайно сега негов председател.
към текста >>

Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето.
В дадения момент тя не е нищо повече, освен една от седемте църкви на Христовата Религия: Православна, Католическа, Англиканска (Епископална), Арменска, Сирийска, Коптска и Либерална. Различавайки се малко по дребни, второстепенни точки, тия седем сестри са всички редовни и законни според Правилата на Вселенските събори. Както и по-старите си сестри-църкви, Л. В. Ц. се управлява от Епископски Синод, има Апостолско Предание, свято съблюдава Седемте Тайнства и всички обреди, и има четирите части на всяка истинска религия: Учение, Морал, Култ (Църква) и Монашество. Нейната особеност е само тази, че тя може да се сматря за една научно- философска Църква, тъй като свещениците й, като ученици на Теософията, могат да отговарят на всички въпроси на жаждущата за разбиране интелигенция, тъй че да бъде задоволен и умът на църковните последователи, покрай сърцето. Понеже Теософското Общество не е една религиозна организация, а само такава на ученици на Теософията, затова в него има членове, принадлежащи или не, на всички религии и организации. Като е така, макар свещеник на Л. В. Ц., пишещият тия редове с всички права е член на Т. О. и случайно сега негов председател. Членовете на Т. О.
към текста >>

35. I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата

VII. Духът на Истината в Словото На Всемировият Учител Беинса Дуно и Духът на Заблуждението в деянията человечески

ТОМ 17

I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата 1.
I. Учителят Дънов за религията, духовенството и църквата 1. Из „Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. Търново през лятото 1922 година" - из беседата „Новият живот", държана в читалище „Надежда" на 19 август 1922 г., гр. Търново, 10 ч сутринта, с. 22-24: „Какво е предназначението на духовенството в съвременния свят? Предназначението на цялото духовенство от всички религии, а не само на християнството, беше да спре войната.
към текста >>

Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква - това не е за упрек, - ще намери ли той в нея ред и порядък?
Като говоря така, аз не подразбирам другата крайност, в която отиват някои - че религията не е потребна. Религията, като един вътрешен принцип, е потребност за душата, но формално тя трябва да се измени. Онези, които не вярват в никаква религия, казват, че религията подразбира по-низша култура. Аз давам следующото свое възражение: Ако действително религията говори за една по-низша култура, тогава животните, у които няма религия, би трябвало да стоят по-високо от хората, когато това не е така. Нашата съвременна религия е изопачена. Нека признаем факта, че ако дойде един благочестив човек в някоя българска църква - това не е за упрек, - ще намери ли той в нея ред и порядък? От небето ли ще капне този ред и порядък? Той ще излезе от нас. Свещеникът и всички богомолци трябва да подемат, да служат от любов на един велик принцип. Сега, за нашето учение, някои казват: „Вие сте сектанти." Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние отричаме съвършено целия съвременен живот и неговите методи и поддържаме новия.
към текста >>

Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук.
Всеки духовник да ходи от дом в дом в България да проповядва не що е „дъно- визъм", какво може да донесе „дъновизмът" и какви методи да употребят против нас, а какво може да донесе слънчевата енергия, светлината и топлината, какво може да донесе любовта, как да възпитават майките и бащите. „А, нали имаме любов? " - ще кажете. Нека свещениците викат народа и го питат: „Искате ли да стои Дънов в България или не? " Ако народът гласува, че не иска, аз съм готов да напусна България, нищо повече. Тогава ще кажа на всички мои ученици: „Върнете се в православната църква." Но докато народът не се произнесе, аз ще стоя тук. Какво говори духовенството, за мене туй не е меродавно, но каквото говори българският народ. Тоя народ създаде свещениците, а , не свещениците създадоха българския народ. Следователно българският на-1 род каквото говори, то е важно. Тогава аз бих желал с тия свещеници да направим един опит: да тръгнем от село на село, аз само ще лекувам, няма да говоря, а те нека да проповядват, и да видим какви ще бъдат резултатите. Аз ще оставя българина пак да си е българин, няма да го изменя.
към текста >>

Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя.
53: „А ние, религиозните хора, които все за Бога говорим, за Божествената Любов, но сме готови да си извадим очите един на друг. Какви са тия религиозни хора? - евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират.
към текста >>

Казвате: „Елате в църквата!
Какви са тия религиозни хора? - евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона.
към текста >>

" В коя църква?
- евангелисти, православни! Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже.
към текста >>

Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца.
Много хубаво, но де ви е любовта? Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже. че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта - за млади и за стари, и за учени, и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува.
към текста >>

Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда.
Любов, любов се иска! Изисква се тази любов да не бъде само в църквата, а да прониква във всички домове, в майките и бащите, и да почувствувате всички тази топла струя. Казвате: „Елате в църквата! " В коя църква? Църквата, това сме ние, живите хора, нашите умове и сърца. Можеш ли да ме приемеш в твоето сърце - в твоя дом, - аз ще дойда, но в твоята каменна църква не мога да дойда. Това казвам само за разумните от вас, които разбират. Тъй трябва да разбираме закона. Трябва да се даде свобода на младото поколение, да му се каже. че само един Господ остава в света, той е Господ на Любовта - за млади и за стари, и за учени, и за прости, за всички, и тази Любов умиротворява всичко в света, тя почва да действува. В нея всички хора стават, оживяват и възкръсват.
към текста >>

56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата?
За кои? Аз поздравлявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа.
към текста >>

Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква?
Аз поздравлявам младото поколение, те ще възкръснат. Аз на младото поколение ще дам всичкото свое съдействие, с тях съм едно. Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи.
към текста >>

Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква?
Аз съм.с младото поколение, момичета и момчета, които имат стремеж към Бога, които имат любов. И със старите, които имат същия стремеж и същата любов, и с тях съм, но с онези, които нямат тази любов - скъсвам." 5. с. 56: „Ако Христос сега дойде в България, ще бъде ли доволен Той от българи те, ще бъде ли доволен от синодалните старци, от църквата? Ще бъде ли Той доволен от тях, които решили, че „Господин Дънов се самоотлъчил" от православната църква? Че и те самите не са още православни, те са схизматици, а мене ще отлъчват! Католическата църква може да ме отлъчи, но православната църква? Ами, ако аз съм една нишка, която носи туй Божествено учение, ако вие скъсате тази нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, както го изгубиха преди 2000 години евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на земята, който да не се преклони пред тази Истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по- добре ще бъде за вас." 6. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенограф ски бележки), Четвърта серия.
към текста >>

" Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене.
А сега имате ли вие тия капки? А-а, носорогът докато е в света, няма." 8. Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата.
към текста >>

Какво разбирам под думата в църква - „църква"?
Из „Сила и Живот"-беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки), Четвърта серия. София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете?
към текста >>

- Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви.
София, Кооперативна печатница „Едисон", 1922) - из беседата „Целувание ми не даде", държана на 8 януари 1922 г., с. 312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква.
към текста >>

А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква?
312-314: „Сегашните учени казват: „Събрал ги тях, все такива невежи хора, не ги ли знаем кои са те? " Че аз не съм дошъл в България да събирам красивите моми и момци, аз оставям тях за църквата, а онези, които нямат никакъв подслон, скулестите, те са дошли при мене. Тъй че, няма защо да бъдем в недоразумение, но, веднъж една моя овца изцелена по такъв начин, не я пускам вече. Какво разбирам под думата в църква - „църква"? - Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето.
към текста >>

- „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква.
- Под „църква" разбирам едно живо същество, което мисли и чувствува, има воля, а всички тия каменни здания, това са приюти, това не са църкви. А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ?
към текста >>

Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето.
А сега свещениците питат: „Ходиш ли на църква? " Аз бих дошъл у тебе, ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме?
към текста >>

Това е то църква, тъй трябва да се разбира.
Питам клисаря: де са ключовете? - „Днес дядо поп не служи, елате в другата църква." Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата й за богомолците в 4 часа, преди да изгрее слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? - Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха.
към текста >>

Ще им позволим да влязат в църквата, да служат.
Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени, да се лее от тях светлина и благост. И който влиза в нея, трябва да остави вън всичкия си товар. Това е то църква, тъй трябва да се разбира. Ще кажете: „Ами какво ще стане с простия народ? " Те не са прости хора, ние говорим за всички учени - те са свършили гимназии, университети, - все със забавления ли ще ги занимаваме? Ще им позволим да влязат в църквата, да служат. Но как ще служат? - Като дойде владиката, нека се облече с одеждата на Любовта, тя е вътрешната дреха. После има един фелон, тя е дрехата на Мъдростта. Като си облекат тези дрехи, после нека си турнат и корони, и друго, и тогава нека служат. Като дойде тъй, аз ще му дам първо място, но, ако дойде със сегашните си дрехи, ще го изпъдя навън.
към текста >>

Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси.
Когато говоря истината, в името на Христа я говоря. Горко на онези, които се противят на тези Божествени истини! В Христовото име, в Божественото, няма никакво заблуждение. Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли?
към текста >>

Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква?
Нека българите сеят нивите си. Аз съм готов да дам на българите 100 пъти повече жито и царевица, преизобилно, нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и с котле в ръка. Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени.
към текста >>

- „Ами в църквата вярваш ли?
Нищо да няма в църквата: никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. - „Как? " - Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна.
към текста >>

" - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора.
Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли, тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: „Ти свещ палиш ли в църква? " Аз казвам: моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. - „Ами в църквата вярваш ли? " - В тази, Христовата, църква вярвам, в църквата на Любовта, в нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. - „Ами при нас защо не идваш? " - Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. - „Как? " - Затворени са те, и сега, аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката.
към текста >>

36. 20. КУЛТУРНАТА РОЛЯ НА ЦЪРКВАТА

ТОМ 20

20. КУЛТУРНАТА РОЛЯ НА ЦЪРКВАТА (В.
20. КУЛТУРНАТА РОЛЯ НА ЦЪРКВАТА (В. «Алфа», г. I, бр. 3, сряда, 5. V. 1924 г., стр. 3) Господин М.
към текста >>

29) се изказва за културната роля на църквата, която заслужава да се отбележи.
3, сряда, 5. V. 1924 г., стр. 3) Господин М. Полетов (вероятно псевдоним) в статията «Съвременната култура» (сп. «Полет», кн. 29) се изказва за културната роля на църквата, която заслужава да се отбележи. «Целта на културата - казва П. - е да обогатява и освобождава човешката личност. Ролята на черквата в това отношение е отрицателна. Тя заслужава знака «минус». Ратува ли църквата за свободата, дава ли полет, крила на човешката душа?
към текста >>

Ратува ли църквата за свободата, дава ли полет, крила на човешката душа?
29) се изказва за културната роля на църквата, която заслужава да се отбележи. «Целта на културата - казва П. - е да обогатява и освобождава човешката личност. Ролята на черквата в това отношение е отрицателна. Тя заслужава знака «минус». Ратува ли църквата за свободата, дава ли полет, крила на човешката душа? Вдъхновява ли тя човеци за велики подвизи? Не. Черквата не освобождава, а заробва; тя не отваря врати, а ги заключва. Тя не води човека към висините, а го задържа в низините. Тя не вика напред, а заповядва - стой мирно! Не зове към подвиг, а съветва - пази се.
към текста >>

Църквата живее в противоречия.
Тя увековечава заблудите. Тя се бори против истината. Тя проклина и наказва онези, които дават живота си за дирене на истината. Кое учреждение най-много си служи със суеверието? Рзбира се, че черквата. Църквата живее в противоречия. Тя проповядва мир, а благославя войната. Тя проповядва братство, но бие камбаните, когато чорбаджиите бият сиромасите. Тя приказва за любов, но е пълна със сектантска омраза. Тя е дву-лична. Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към културен напредък.
към текста >>

Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към културен напредък.
Църквата живее в противоречия. Тя проповядва мир, а благославя войната. Тя проповядва братство, но бие камбаните, когато чорбаджиите бият сиромасите. Тя приказва за любов, но е пълна със сектантска омраза. Тя е дву-лична. Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към културен напредък. Всичко това е казано за черквата, а не за религията. Христовата религия е велика освободителна сила и когато намери достоен начин, по който да се изрази, тя дава на благоговейния човек непобедима смелост и несъкруши-ма мощ... » Такава мощ и сила лъха от съжденията на г-н П. за просветата, политиката, забавите, изкуството. За прозорливите души, за неизвратените сърца днешните черкви, днешната култура е обезсолена. Доброто и възвишеното в нея е тъй малко, че добрите умове не могат да не работят за друга възвишена, чиста, идейна, изпълнена с религиозен трепет култура - без да работят за настъпване на вечната хармония в тоя свят, за царството Божие. К.
към текста >>

Христовата религия е велика освободителна сила и когато намери достоен начин, по който да се изрази, тя дава на благоговейния човек непобедима смелост и несъкруши-ма мощ... » Такава мощ и сила лъха от съжденията на г-н П.
Тя проповядва братство, но бие камбаните, когато чорбаджиите бият сиромасите. Тя приказва за любов, но е пълна със сектантска омраза. Тя е дву-лична. Църквата е изродена; тя е товар за човека в устрема му към културен напредък. Всичко това е казано за черквата, а не за религията. Христовата религия е велика освободителна сила и когато намери достоен начин, по който да се изрази, тя дава на благоговейния човек непобедима смелост и несъкруши-ма мощ... » Такава мощ и сила лъха от съжденията на г-н П. за просветата, политиката, забавите, изкуството. За прозорливите души, за неизвратените сърца днешните черкви, днешната култура е обезсолена. Доброто и възвишеното в нея е тъй малко, че добрите умове не могат да не работят за друга възвишена, чиста, идейна, изпълнена с религиозен трепет култура - без да работят за настъпване на вечната хармония в тоя свят, за царството Божие. К.
към текста >>

37. 2. ЕССЕ HOMO

ТОМ 20

Църквата не прави изключение от туй правило.
И дотолкова, колкото сме съзнали вечното и абсолютното в себе си самия, можем да се доближим и до първоистината. Само вечност и вечност можат си говори и разбират. Всяка апология на «истината» е едновременно и ограничение. Истината не се доказва - тя се живее или се умира за нея. Действителната стойност на една «истина», на един строй, на едно общество може да се разбере, само като се излезе вън от тях: някъде по- ниско - тогава ще стане една мечта по тях, смятани като идеал; или по-високо - да бъдат схванати като една преживелица или заблуда. Църквата не прави изключение от туй правило. Квасът, с който тя някога е заквасена, е дал нюанс на целия ѝ живот и очертал бъдещето на народите, които тя води. Липсата на светлина се е отразила върху всичките постъпки, жестове, състояния в живота. Напразно биха ни уверявали нейните «глави» и «владици», че я имат - целият им живот и животът на вървящите подире им свидетелстват срещу тях. И нашата цяла съвременна култура се крепи не на непосредствени преживявания, а на авторитети. Людите не живеят с непосредствено доловена умствена светлина, която им дарява природата, а предпочитат отразената.
към текста >>

Но когато някой отиде при тия мъченици и им посочи, че сегашният живот може да бъде заменен с други, по-добър, обоснован вече не на изгоди и човешки мъдрувания, а на Божията любов и истина - всичките заинтересувани крещят в един глас, че се руши морал, руши строй, руши църквата.
И винаги най-силните и изобличителни думи са били тия на Исуса, казани срещу книжниците и фарисеите, които само името си промениха, но никога не престанаха да съществуват. Някога такива хора ги горяха или измъчваха до смърт; днес ги отлъчват или преследват, като не се скъпят и на клевети. Това, което не може да се отрече, се мъчат поне да го зацапат. И не търсят далече нужната за това кал - достатъчна им е и собствената... Има мнозина днес, за които държавният строй и институти не са най- добрите възможни, но са най-изгодните. Има и едно грамадно множество, което чувства само тяжестите им. Но когато някой отиде при тия мъченици и им посочи, че сегашният живот може да бъде заменен с други, по-добър, обоснован вече не на изгоди и човешки мъдрувания, а на Божията любов и истина - всичките заинтересувани крещят в един глас, че се руши морал, руши строй, руши църквата. Кой морал - Христовият ли? Где е приложен той досега? Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята?
към текста >>

Коя църква?
Кой морал - Христовият ли? Где е приложен той досега? Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля.
към текста >>

Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума.
Кой строй? Установеният върху основите на християнския закон за братството и любовта ли? Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото.
към текста >>

А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки.
Где е това благословено кътче на земята? Коя църква? - Тая, в която няма нищо освен името Христово ли? Христовата църква се не руши и не може да се руши - тя е вечна като самия Спасител, като самия человек, но тя не лежи в тленните каменни храмове, нито в обрядите, установени от хора, нито във формите на свещениците, за които Христос не казва никъде ни дума. Тя има нещо по-съществено от всичко това - тя се корени в душите, които растат, както и телата, само че през векове и векове; в тяхното свършенолетие, когато те ще разберат живота си, миналото и бъдещето - «ще възкръснат», като познаят единия Отец на небето; в тяхната жажда за сливане със своя Първоизточник, израз на която е чувството на Божата любов и общото братство. А днешната църква, нейните водачи и сами себе си изобличават със своите постъпки. Те уж вярват в свободната воля на хората, а разбират само своята свободна воля. Всяко друго, несходно с тяхното, мнение, те таксуват като еретическо, забравящи, че ако Бог е създал Своите деца такива и слънцето грее на всички еднакво, те не трябва да знаят повече от Него. За Бога хората са еднакви - всички са Негови деца - и осемстотинтях милиона будисти, и тристатях милиона християни, и двеста и петдесеттях милиона мюсюлмани, и стотях милиона езичници - за Неговите представители на земята, които уж тълкуват волята Му - би трябвало да бъде същото. Ако Той иска и допуща нещо, те ли ще Го възпрат? Ако някой Го е похулил или заблудил по- малкия си брат - те ли ще Му въздадат?
към текста >>

Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието.
Не могат ли нашите свещеници и подобни православовци да превърнат целия ни народ на такава възпитана «помия»? Наистина тогава те биха доказали на дело силата на Божата благодат, която сега всекиму са готови да раздават - срещу заплащане, разбира се. «Моето учение е учение на Любов, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите. И най-големите са готови да бъдат слуги на малките и слабите. Това е то Божественото учение. Това е казал Христос и това ще говори Христос, който иде сега от горе.» - Така говори Дънов сега, повтарящ думите на Исуса отпреди две хиляди години - нашата църква го намери, че се е самоотлъчил от православието. И тъй си е - ако самият Христос си няма място в нейните обреди и живот - какво ще търсят там тия, които повтарят думите Му и след две хиляди години се мъчат да живеят живота Му? Нашите свещеници и досега не могат или не искат да разберат сякаш, че това, което Исус е направил, е твърде много и твърде велико за человека, но не би имало никаква смисъл за един Бог, на Когото всичко е възможно и Му се покорява по една Негова дума, че животът Му е най-висшият човешки възможен живот и най-низшият Божи - че на Голгота те се сляха в една искра, чрез която Богочеловекът оживя във вечността, за да освети завинаги пътя на следващите след него по-малки братя. А ний се дръпнахме настрана пред страхотното зрелище на Разпятието и се задоволихме да Му кадим само тамян и пеем химни, тъкмо тогава, когато Той ни чака от хилядолетия да Го последваме. «Гледай човек да бъдеш, обичан от Бога, и ти да Го обичаш; да познаваш всички твои братя и сестри, да ги обичаш и да бъдеш готов да се жертвуваш за тях.» ...«Не да говорите: «братство и равенство», а затвори да има; «да се любим», а да убивате.» (Беседи, 4-та серия, стр. 220). Знай нещо и го живей, но това да е в хармония с Бога и Неговия син - «Ти не си роден да бъдеш беден, ти не си роден да бъдеш грешен, да бъдеш човек без характер, нито да бъдеш евангелист, нито православен.
към текста >>

Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му.
Като че ли никой от слушателите съзнателно не е дорасъл да крачи след стъпките му на оная шеметна висота, гдето ги води неговото знание и интуиция. Оттам и несполучливите опити да бъде разбран изцяло от тях или от нас, които го гледаме отстрани от любопитство, било най-после от тия, кои- то отиват, за да открият прицелни точки за своите клеветнически стрели. Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство. Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му. Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее. И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща. И когато народите им изнемогваха в нещастията си, те се безпокоят повече за дрехите, външното, несъщественото, отколкото за самите хора. Това е нелогично - и все пак то е една действителност. Със своя живот и учение Дънов според нас не руши нищо - той само работи и вдига факела, да се види същинското положение на нещата.
към текста >>

И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща.
Приживе той има съдбата на свръхчовеците - да го отричат и своят мнозина и различни хора, виждащи в него ту своята антитеза, ту пък в една негова незначителна частица - целия свой мироглед и оттам - да го мислят, че е тъкмо като тях самите. И тогава собственото си противоречие те приписват нему и собствените си качества виждат в неговите дела. Още веднъж старата истина, че всеки съди за другия по себе си, получава лишно доказателство. Водачите на нашата църква, за които всички хора би трябвало да бъдат братя - и само братя - дори и когато им са врагове, не можаха да открият нищо добро в учени- ето му. Те са се отдалечили толкова много от Христа, че са забравили думите Му и са готови да провъзгласят всеки за еретик, който им ги припомни, повтори и настои да се живеят, или сам живее. И когато го осъждат, те не говорят за принципите на Исуса, а за своите догми, икони, обреди и форми; като че ли нашата църква не лежи върху Христа, а върху тия человечески, следователно изменими винаги неща. И когато народите им изнемогваха в нещастията си, те се безпокоят повече за дрехите, външното, несъщественото, отколкото за самите хора. Това е нелогично - и все пак то е една действителност. Със своя живот и учение Дънов според нас не руши нищо - той само работи и вдига факела, да се види същинското положение на нещата. И тогава неговите думи изобличават неволно всички тия, които се идентифицират със строя, църковата и морала, не защото последните са това, което Исус е говорил и донел на хората, а само защото са морал и институти на нашето минало, като забравят такива, че и детинството е наше минало и все пак никой не можа да остане дете през целия си живот. «Истината» не е достатъчна само да се говори, тя трябва да се посее, т.е.
към текста >>

Нашата църква има свой плод, достатъчно видим за всички - но отрича възможността и правото на други да сее.
Това е нелогично - и все пак то е една действителност. Със своя живот и учение Дънов според нас не руши нищо - той само работи и вдига факела, да се види същинското положение на нещата. И тогава неговите думи изобличават неволно всички тия, които се идентифицират със строя, църковата и морала, не защото последните са това, което Исус е говорил и донел на хората, а само защото са морал и институти на нашето минало, като забравят такива, че и детинството е наше минало и все пак никой не можа да остане дете през целия си живот. «Истината» не е достатъчна само да се говори, тя трябва да се посее, т.е. да се живее и по плода ѝ да се познае доколко тя е истина. Нашата църква има свой плод, достатъчно видим за всички - но отрича възможността и правото на други да сее. Тя, в лицето на своите висши «пастири», хвърля анатема на «еретиците», а след туй разгръща Евангелието и чете на същите слушатели: «Любете враговете си» - едно такова противоречие, което никакъв съзнателен живот, който е свикнал да си дава отчет за думите и делата, не може да издържи. При такова положение на нещата, когато моралът в цяла Европа се разклати, когато егоизмът, накичен или не с етикета «свещен», тласна человечеството по кървавите полета, разсипа милиарди и разплака милиони, ръководени от своите пастири и благославяни от свещениците си, чудно ли е, че обществото навсякъде, а също и в България, започва да туря на преоценка своите ценности; че се явяват смели хора, които им напомнят забравените истини и вечните закони на нашия «Татко небесен», комуто всеки ден ломотим набързо молитви между две престъпления? И нашият «ред» на нещата е тъй далечен от Тоя, с името на Когото се кичим, че достатъчно е да настои някой за изпълнението на думите Му, за да мине в очите на съвременниците си за анархист, еретик - и какво ли не още, но в никой случай - за християнин. И това е много естествено. Ако се признае един подобен на Дънов за християнин, с неговия живот и това, което проповядва и учи, тогава неволно би се запитал всеки: Ами нашето «християнство» що е?
към текста >>

Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност.
Подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието са етапите, през които минава и ще мине всеки човек. И от всяко стъпало ще съзре истината, ще разбере пътя, ще зажи- вее живота. И много, много от сегашното в неговите очи ще добие друг вид, гробът ще бъде отхлупен, всичките несъществени форми на нашето битие ще останат като ненужни в него, а другото ще се устреми към новия живот, в който големите ще служат на малките не по принуждение и не по дълг, а с радост. Красотата на тоя нов живот е тъй величествена, че само при възвестяването ѝ Иерихонските стени на старото се рушат от само себе си. Дънов ли е крив за това? Ний не искаме да ставаме съдници в случая, но на всеки безпристрастен зрител, който си даде малко грижа да чуе едната и другата страна, става явно, че и тук, както и някога преди хиляди години, както и много пъти оттогава в историята на християнизма, на едната страна стои рутината, преданието, кълнящо се в златото на олтаря, а отричащо самия храм; стои наслой- ката от думи и разбирания на заинтересувани, за които църквата и понастоящем е доходен източник за живот - и чистия усет на една възвишена душа, която е разбрала думите на Исуса, мъчи се да ги живее и да научи другите да живеят; която иска мечтите да станат действителност, която вярва и знае, че те могат да станат действителност. За мнозина дори, които вървят след него от години, той е «спасител». И те са прави. Нима ний не наричаме доктора, който ни е отървал от тежка болест, или хвърлилия се да ни извади из реката, когато се давим, спасители? За тия, които Дънов е спасил от пороци със своето слово и вдъхнал надежда за нов живот, той е спасител. И за тия, които чрез него разбраха безкрайността на вселената и любовта Божия - той е спасител!
към текста >>

Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог».
Има души гладни нахранени, има души жедни напоени, има слепи прогледнали - е ли той спасител за тях?... Бог се изявява чрез частицата нетленно в человека, във всеки человек. И всеки, който може да помогне другиму и облекчи безкористно страданието на близкия си, с какво и да е, е изпълнил само волята Божия. - И това ли се вменява в грях на Дънова? Него обвиняват охотно и за греховете на всекиго, който, случайно или не, се е прилепил при него, като че ли той е създал цялото му минало, прекарано в «православие», проявление на което са всичките му отрицателни качества сега! Понякога се иска човеку, четящ печатните клевети на тия, които виждат сламката в очите на брата си, а гредата в свойте не чувстват, да се запита: Толкова ли е важно за България съществуванието на един шарлатанин (както е нарекъл в печата един от православните християни Дънова), та църквата се безпокои за него повече, отколкото за петдесеттях хиляди апаши, които пълнят затворите и улиците ни, десятките хиляди нещастници, които подлагат телата си, за да изкарват насъщния си хляб, сто петдесеттях хиляди инвалиди, които тръгнаха с попска благословия на бойните полета, гдето оставиха другари и собствените си ръце и крака; стотях хиляди вдовици и невръстни сираци, които протягат ръце за милост и чакат подаяния, защото няма кой да им даде работа и подслон; стотиците учени, доктори и професори, които гордо твърдят, че в тяхната наука няма място за «хипотезата Бог». Изглежда, че Дънов е по-важен. И те имат право. Той говори какви трябва да бъдат тия, които не само споменуват Исусовото име и думи, а и живеят принципите Му. Той рисува новия живот на щастие в хармония с тия Божествени закони - а в тоя нов живот няма доходи само от споменуванието на Христовото име... От друга страна, и разбиранието на това учение изисква знание, самовдълбявание, наблюдение, една душевна еволюция, която не всеки може да има - оттам и идейната реакция, която то среща в някои кръгове. Многото страдали, люшканите от живота, изнемогващите под ударите или тяжестите му, имат най-достъпни души, защото са разбрали суетата на временното.
към текста >>

Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството!
Забравихте ли какво каза някога преди векове Гамалил: - Ако това учение е лъжливо, то ще загине от само себе си - защо се тревожите? - а ако е от Бога - всуе се тревожите!... Вместо да спорите и клеветите - не е ли по-добре да заработите, «отци»** наши църковни? И когато вашите градини родят нещо по-друго, отколкото сълзи, нещастия и смърт, каквото досега са давали - всички «самоотлъчили» сами ще се върнат при вас - кой би бягал от доброто? Да вървиш с народа си и времето е достойнство на всеки интелигентен человек, но да вървиш с Исуса Христа е една необходимост, без изпълнението на която всеки, носещ името Христово, върши фалшификация. Време е вече натрупаният през вековете товар под общото име «Християнство» да се разрови и само истинското, нечовешкото, дадено ни с Новия Завет, да бъде турено в основата на хората в сърцата им, където е истинската църква, да се заживее християнството! Сигурно при това ще трябва да се простим и с много, което ний самите, за хатър на интереси или поради невежество и угодничество, сме трупали под закрилата на Божественото име. Но що значи нашето, дребното, тленното пред Истинското и Вечното; ако ний действително вярваме в него? Времето на думите мина вече - сега животът иска дела. И този, който ще може да му ги даде - ще бъде слушан и ще води - всичко останало или ще разбере Истината и възкръсне, или ще остане една хубаво варосана гробница, в която има само кости и смрад. Само Божата Истина е Истина!
към текста >>

38. XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов. 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО

(В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1)

ТОМ 20

XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО (В.
XI. Църквата, обществото и властите срещу Учителя Дънов 1 .ЯЗВАТА НА СЕКТАНТСТВОТО (В. «Мир», г. XXXII, бр. 7855, 6.IХ.1926 г., стр. 1) От някое време насам сектантството заразява и трови нашия обществен и духовен живот. Излишно е да се спираме на влиянието, което покрусата от войната оказа за разрастването на това пакостно явление.
към текста >>

Ни най-малко пък имаме намерение да надаваме вик на тревога, като че ли някаква сериозна опасност да застрашава църквата Христова.
1) От някое време насам сектантството заразява и трови нашия обществен и духовен живот. Излишно е да се спираме на влиянието, което покрусата от войната оказа за разрастването на това пакостно явление. Но това зло не може да не обърне нашето внимание. Ние нямаме намерение да спорим със сектантите. Техните заблуждение са били неведнъж обяснени и заклеймени. Ни най-малко пък имаме намерение да надаваме вик на тревога, като че ли някаква сериозна опасност да застрашава църквата Христова. В миналото не е ли посрещала тя спокойно, но твърдо и победоносно атаките на Демона, който е идвал от време на време да изкушава хората и да подкопава делото на Спасителя? Христовите служители и днес ще си изпълнят дълга, както е било в миналото. Победата не може да не бъде тяхна. От друга страна смятаме, че бихме дали голямо значение на нашите сектанти, бихме им придали една сила, каквато те нямат, ако погледнехме на тях с очите на загрижен противник. Нищо подобно... Представете си например нашия Дънов опасен конкурент на Христа!?
към текста >>

Сектантството не застрашава толкова Църквата, колкото политическото единство, държавната мощ на народа.
Дънов победител на Христа!? И таз хубава!! Кой човек с ума си ще повярва това? Но въпросът има друга, обществено-политическа страна. Към нея ние обръщаме нашия поглед и имаме основание да бъдем загрижени. Сектантството не застрашава толкова Църквата, колкото политическото единство, държавната мощ на народа. В това отношение именно то е опасно и може да бъде гибелно. Както е известно, преди падането на старото българско царство под турците, разни ереси разяждаха обществения живот на България. Те разкъсаха духовно българския народ, засилиха враждите и разногласията, които и без това бяха подложени на економическа почва: болярството и народът тогава воюваха. Най-забележителната ерес в онуй време беше Богомилството. Знае се какво зло, каква пакост направи то със своята противодържавна и противочерковна проповед.
към текста >>

Църквата първа разбра опасността, която застрашаваше народа, и овреме нададе тревога.
Те разкъсаха духовно българския народ, засилиха враждите и разногласията, които и без това бяха подложени на економическа почва: болярството и народът тогава воюваха. Най-забележителната ерес в онуй време беше Богомилството. Знае се какво зло, каква пакост направи то със своята противодържавна и противочерковна проповед. Богомилството раздуха и завърши процеса на гаснещата в гражданските междуособици национална идея и тури качулка на своя подвиг, като откъсна страната от църковния живот. Българският народ беше напълно дезориентиран и събитията го тласкаха фатално към гибел. Църквата първа разбра опасността, която застрашаваше народа, и овреме нададе тревога. Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя. Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята алчност и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда.
към текста >>

Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя.
Българският народ беше напълно дезориентиран и събитията го тласкаха фатално към гибел. Църквата първа разбра опасността, която застрашаваше народа, и овреме нададе тревога. Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя. Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята алчност и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда. Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си самостоятелност. Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство?
към текста >>

Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си самостоятелност.
Тя призова българите към опомняне. Тя искаше да примири, да сплоти народа, виждайки пропастта пред нозете на отечеството. Но нейния глас не беше послушан. Народът, заблуден от сектантството, не разбираше спасителния зов на родната църква и не предусети нещастието, което идеше в трагизма на събитията, докато един ден осъмна, изгубил свободата и човешкото си достойнство под петата на завоевателя. Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята алчност и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда. Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си самостоятелност. Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство? Погуби ли то Христовата църква? Не!
към текста >>

Погуби ли то Христовата църква?
Но робството унищожи три неща: то унищожи българската държава, подкопана от безумните междуособици; то унищожи болярството, което със своята алчност и политическо късогледство немалко допринесе за погубването на България; и Богомилството не хароса, като всяко движение, почиващо на заблуда. Оказали се недостойни да пазим сами живия огън на Христовата църква -гърците ни го вземаха, - изгубихме църковната си самостоятелност. Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство? Погуби ли то Христовата църква? Не! То улесни погубването на държавата, донесе железен хомот за народа, и себе си погуби, но Христова църква остана пак, защото тя е вечна и непобедима (Мат. 16, 18, 29, 20). Тази истина може да се провери не само в нашата история, но въобще в световната история. Всичките секти, които са играли роля в миналото против църквата, са пропаднали и молепсаните от тях населения са хлътвали в разорение.
към текста >>

То улесни погубването на държавата, донесе железен хомот за народа, и себе си погуби, но Христова църква остана пак, защото тя е вечна и непобедима (Мат.
Така паднахме под духовно робство. Останалото е паметно: малко беше останало да се заличи българският народ от лицето на земята под тежестта на двойното иго. И тъй, какво направи сектантството в лицето на Богомилите и другите ереси, които се развиха в старото българско царство? Погуби ли то Христовата църква? Не! То улесни погубването на държавата, донесе железен хомот за народа, и себе си погуби, но Христова църква остана пак, защото тя е вечна и непобедима (Мат. 16, 18, 29, 20). Тази истина може да се провери не само в нашата история, но въобще в световната история. Всичките секти, които са играли роля в миналото против църквата, са пропаднали и молепсаните от тях населения са хлътвали в разорение. Въпросът за сектантството прочее е по-скоро политически въпрос; касае се за обществено-политическата цялост на народа, за неговия държавен живот. Без да отричаме разликата между миналото и настоящето, държейки сметка за делото на прогреса, без да отричаме, че днес общественото сцепление в политическото съзнание на масите е друго, защото друга е тяхната култура, и макар че в наше време разположението произтича главно от безогледните партизански и класови борби и следователно оттам иде опасността, все пак остава непокътната истината, че сектантството е червеят на народното битие.
към текста >>

Всичките секти, които са играли роля в миналото против църквата, са пропаднали и молепсаните от тях населения са хлътвали в разорение.
Погуби ли то Христовата църква? Не! То улесни погубването на държавата, донесе железен хомот за народа, и себе си погуби, но Христова църква остана пак, защото тя е вечна и непобедима (Мат. 16, 18, 29, 20). Тази истина може да се провери не само в нашата история, но въобще в световната история. Всичките секти, които са играли роля в миналото против църквата, са пропаднали и молепсаните от тях населения са хлътвали в разорение. Въпросът за сектантството прочее е по-скоро политически въпрос; касае се за обществено-политическата цялост на народа, за неговия държавен живот. Без да отричаме разликата между миналото и настоящето, държейки сметка за делото на прогреса, без да отричаме, че днес общественото сцепление в политическото съзнание на масите е друго, защото друга е тяхната култура, и макар че в наше време разположението произтича главно от безогледните партизански и класови борби и следователно оттам иде опасността, все пак остава непокътната истината, че сектантството е червеят на народното битие. То къса духовните връзки, то разглобява, разсипва. Сектантът става негоден камък за народната сграда. И ако Църквата днес издига своя глас да пробуди съвестта на нашето общество и да го насочи в борба срещу сектантството, и ако в това отношение тя вземе санкции, тя го прави не за себе си, но за народа и следва в това своята антична традиция на верен страж на народните интереси.
към текста >>

И ако Църквата днес издига своя глас да пробуди съвестта на нашето общество и да го насочи в борба срещу сектантството, и ако в това отношение тя вземе санкции, тя го прави не за себе си, но за народа и следва в това своята антична традиция на верен страж на народните интереси.
Всичките секти, които са играли роля в миналото против църквата, са пропаднали и молепсаните от тях населения са хлътвали в разорение. Въпросът за сектантството прочее е по-скоро политически въпрос; касае се за обществено-политическата цялост на народа, за неговия държавен живот. Без да отричаме разликата между миналото и настоящето, държейки сметка за делото на прогреса, без да отричаме, че днес общественото сцепление в политическото съзнание на масите е друго, защото друга е тяхната култура, и макар че в наше време разположението произтича главно от безогледните партизански и класови борби и следователно оттам иде опасността, все пак остава непокътната истината, че сектантството е червеят на народното битие. То къса духовните връзки, то разглобява, разсипва. Сектантът става негоден камък за народната сграда. И ако Църквата днес издига своя глас да пробуди съвестта на нашето общество и да го насочи в борба срещу сектантството, и ако в това отношение тя вземе санкции, тя го прави не за себе си, но за народа и следва в това своята антична традиция на верен страж на народните интереси. Родолюбивото гражданство трябва да се сплоти около знамето на отечеството в борба срещу сектантството, което носи разложение и смърт. В това отношение и държавата не може да стои със скръстени ръце, че се касае за нейните жизнени интереси и бъдещето на народа... Тодор Ст. Попов, адвокат
към текста >>

39. III. В «СВЕТАЯ СВЕТИХ» НА ДЪНОВ

ТОМ 20

Вярно е и друго - че църквата изпраща своите шпиони, заплаща на психически разхлабени жени, те обикалят «Изгрева» и посещават по домовете дъновистите, и което чуят, то те го преиначават, разкрасяват, за да си заслужат парите, които са им дадени да бъдат шпиони и доносчици.
VIII.1929 г. от началото до края са лъжи. 2. Наистина в Синода ежемесечно се депозират писма срещу дъновис-тите от съпрузите на дъновистките, за разтрогнати бракове. Такова нещо описахме в «Изгревът», том XVII, стр. 902-913. Това, което е написано там, е вярно. 3. Вярно е и друго - че църквата изпраща своите шпиони, заплаща на психически разхлабени жени, те обикалят «Изгрева» и посещават по домовете дъновистите, и което чуят, то те го преиначават, разкрасяват, за да си заслужат парите, които са им дадени да бъдат шпиони и доносчици. И тези жени пишат молби, изложения до Синода. И те вече имат доказателства и ги поднасят на журналистите, и ги поместват във вестниците. 4. За «Горницата» във Велико Търново е описано в «Изгревът», том II, стр. 232-235. А какво е имало в нея? Много автори са разказвали за нея.
към текста >>

Няма по-трудна работа от Христовата.
Няма защо да се повтаря. Интересно е, как се яви това желание в тях - да станат апостоли. Какво ще придобият от апостолството? Някой иска да стане като Христа. Това е още по-мъчно. Няма по-трудна работа от Христовата. Това значи да бъдеш натоварена кола. Мислиш ли, че ще те славят и почитат хората? Ако остане на грешните хора да те почитат, това значи да имаш съдбата на една бълха. Какво правят с бълхата? Хващат я и я убиват.
към текста >>

40. 3. Цар Борис III умира и отива на доклад при Господа

4. Цар Борис III дава доклад при Господа за българите

ТОМ 20

За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур.
Всъщност Бог го е ръководил. И днес, когато евреите нямат цар, пак Той ги ръководи. За нас умрели хора не съществуват. Умрелите са толкова живи, колкото и живите, които виждате да се движат и говорят. Българският цар е жив: отиде при Господа да докладва как вървят работите на България. За известно време в България се налага траур, а християнската църква от две хиляди години е все в траур. С това показват, че Христос страдал за човечеството, след което бил разпнат. Наистина, Христос страда, разпнаха Го, но след това възкръсна. Време е вече да се свали траурът. Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа.
към текста >>

Любовта Христова е навсякъде.
Всички свещеници и проповедници на Христовото учение трябва да се облекат в бели дрехи, да се радват, че Христос е възкръснал. Жив е Христос, и днес Той управлява света в името на Господа. Не се съмнявайте в това и не спорете дали е възкръснал или не. Възкръснал е Христос и живее между всички страдащи, нещастни, онеправдани. Той носи новото в света. Любовта Христова е навсякъде. С нея работи Христос и оправя обърканите работи на хората. Днес всички говорят за царя, за неговите добродетели. Той се отличаваше с голяма досетливост и отзивчивост към страданията на хората. Станеше ли някъде нещастие или катастрофа, той пръв биваше там. Знаеше как да помогне и утеши пострадалите.
към текста >>

41. НОВИЯТ ХРИСТОС В СОФИЯ (В. Седмичен факел, г. I, бр. 6 (3.III.1924г.), стр.1.)

ТОМ 21

Дъновизмът, теософските събрания, ония на адвентистите и някаква си свободна църква, строго преценени от религиозно и обществено гледище, са брожения на смутени съвести, на разколебани вярващи.
„Седмичен факел”, г. I, бр. 6 (3.ІІІ.1924 г.), стр. 1.) Дънов Учение, лъжеучение, шарлатания и престъпление. Има ли власт в България? Дъновизмът, теософските събрания, ония на адвентистите и някаква си свободна църква, строго преценени от религиозно и обществено гледище, са брожения на смутени съвести, на разколебани вярващи. Те не са още организации, а само сбирщина от хора, чиито душевни мирове, вярата им, съвестта им са разколебани. (Из статията на Р. Ст. Т., изпратена до редакцията) В миналия брой изложихме нашите впечатления от първата ни среща с „учителя” Дънов в дома му. За да ги допълним, ний посетихме и една от беседите му в техния – на дъновистите - собствен салон на ул. „Оборище”. Рано сутринта в неделя се запътваме към салона.
към текста >>

Търново, от които проличава как Дънов гледа на брака, на любовта и на христовата църква: „Да се научат всички, че Сатаната се е преобразил в светъл ангел и е написал новото евангелие „где е истината”, с което учи българския народ да се люби и размножава по пътя на свободната любов и чрез чародейни вселявания.
ДЪНОВ - ХРИСТОС С 12 АПОСТОЛИ По всичко изглежда, че Дънов се е обявил за нов Христос, който измежду приближените си имал дванадесет апостоли. Като достоверно ни се съобщи, че тежко болният, а може би и агонизиращ вече касиер на Б.Н.Б. е един от апостолите – Симон - Петър. Ако е вярно, наистина каква гавра с религията, търпяна в средата на България, под безучастните погледи на духовни и светски власти! Накрая ще про цитирам е думите на едно духовно лице от гр. Търново, от които проличава как Дънов гледа на брака, на любовта и на христовата църква: „Да се научат всички, че Сатаната се е преобразил в светъл ангел и е написал новото евангелие „где е истината”, с което учи българския народ да се люби и размножава по пътя на свободната любов и чрез чародейни вселявания. Да разберат всички, че дяволът се е преобърнал в праведник, за да учи българския народ, че в изпълнението на плътските въжделения се изпълняват законите на божествената правда. Да разберат всички, че прелюбодеецът се е преобразил на Боголюбец, за да ни учи, че чрез отричането началата на свободния брак се насажда Божията любов в човешките душа и сърце.” * Това е Мара Белчева. За нея вж. в „Изгревът”, том XVII, стр. 471 ÷ 530. (бел.
към текста >>

42. 30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.) (В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 8.ІV.1924 г., София, стр. 1) Един Великден в претъпканата с хора църква владиката Б. четеше от престола речта на Иван Златоуст за възкресението... Беше топло. Хората се тъпчеха около него. Дебел достатъчно, той триеше обилно течаща пот от лицето си. Зад мен ставаше някакъв разговор. Без да ща, се вслушах... „Всичко е изгубило действителния си смисъл.
към текста >>

Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква.
Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това.
към текста >>

Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква.
Но думите му още звучат в душата ми. И наистина, някога неучени рибари: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание. Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си.
към текста >>

Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква.
А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи.
към текста >>

А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква.
Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право. Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света.
към текста >>

Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата.
Но едно е несъмнено - народът ни жадува за светлина и духовно знание - фактът, че той тича по разни „секти”, е доказателство за това. Сложете му духовна трапеза, но не с огризки, които и кучетата не ядат - и той ще дойде и в православната църква. А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат.
към текста >>

Там е мястото на носителите на Христовата любов в света.
А сега всичко интелигентно или бяга, или се подиграва като със суеверие, или е съвсем индиферентно към нашата православна църква. Защото тя започна да мисли само за себе си, за Александър Невски, за семинариите си, за горите си повече, отколкото за народа, който се колеше помежду си. А не може така. Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”.
към текста >>

Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат.
Не е работата на една жена да дава акъл на учени попове и много учени владици, министри и държавници, но все пак аз мисля, че едно е необходимо да им кажа като християнка: Господа министри, отделете църквата ни от държавата. Тя не трябва да бъде пето колело, а водач в съвременния живот - в първите редове, където са злото, мизерията, несгодите, болестите, които косят крехките деца, майки и бащи. Там е мястото на носителите на Христовата любов в света. Ако те не разбират това и не искат да напуснат топлите си места, вий, като държавници, в името на националното добруване, им посочете истинския път на Христови служители. Срамотно е, когато едно паство го мъчат чужденци - пастирът му да се развява из София и тъне в разкош и охолство! Грехота е, когато братя се бият и избиват, носителите на Христовата любов да се спотайват, да се правят, че нищо не виждат. Народ, несвързан истински, духовно със своята религия и духовни водачи, е осъден на загиване. А на нашите духовни пастири казваме; „тръгнете по стъпките на Христа и апостолите му”. Престанете да тлъстеете, защото яйца вече не носите. А всяко безплодно дърво се отсича и в огън се хвърля, казва Христос. Ако вий бягате от живота и народа - и животът и народът ще избягат утре от вас и вий ще увиснете във въздуха.
към текста >>

43. А. Писма във връзка с делото срещу Любомир Лулчев

VII. Възражения, заявления, писма, застъпничества по делото на Любомир Лулчев

ТОМ 21

При това, когато нашите мъже са приели християнството, бракът ни с тях бе благословен от християнската църква и като така единственият извършен някога помежду нас брак е станал християнски, тъй като покръстването има ретроактивно действие и като така би могло да се счете, че нашият брак, извършен преди 1 септември 1940 г, е християнски брак и в такъв случай да отговаря на новото изискване на чл.
I от Закона за защита на нацията, публикуван в “Държавен вестник”, брой 192 от 29.VIII.1942 г. Обаче бракът ни не е сключен по християнски обред, както изисква това пак новият текст на същия закон и само поради тази формалност нашите съпрузи, макар и християни, не ще могат да се ползуват от правата, придобити вече от тях на основание чл. 33, ал. I, буква “б” от Закона за защита на нацията, и то по силата на влезли в законна сила определения, държани от коронни съдилища в страната ни, макар че отговарят на всички други изисквания на закона: са български поданици, встъпили са в брак с лица от български произход - с нас - преди 1 септември 1940 г., приели са християнството преди 23 януари 1941 г., т. е. преди влизането в сила на Закона за защита на нацията. При това, когато нашите мъже са приели християнството, бракът ни с тях бе благословен от християнската църква и като така единственият извършен някога помежду нас брак е станал християнски, тъй като покръстването има ретроактивно действие и като така би могло да се счете, че нашият брак, извършен преди 1 септември 1940 г, е християнски брак и в такъв случай да отговаря на новото изискване на чл. 33, ал. I от Закона за защита на нацията, и мъжете ни да не бъдат изключени от новия текст на Закона за защита на нацията, който изисква християнски брак преди 1 септември 1940 г. Не е нужно да изтъкваме обективните причини, по които браковете ни на времето бяха сключени не по християнски обред, защото те са общоизвестни: както у нас, така и другаде жената следва поданството, местожителството и името на съпруга си, а като логическа последица на тия формални гражданско-правни качества, добива религията на съпруга си и се венчава по религиозните обреди на неговата религия. А това се прави, за да се запази достойнството на мъжа, с оглед благоденствието на семейството. Независимо от това, нашите закони по онова време не правеха разлика и браковете, сключени по нормите на признатите от Държавната власт религии, имаха еднаква валидност, сила и значимост.
към текста >>

Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х.
С дълбоко към Вас уважение, за всички подписваме: 1) Екатерина генерал Иван Бобчев-Йосиф Соломонова; 2) Росица о. з. подполковник Шикова-Пизанти; 3) Димитрина полковник Донкова-Самуилова; 4) Цветана полковник Тодор Божилова-Димитьр Стражмайстер; 5) Елена о. з. капитан Александър Генчева - адвокат Евг. Шаулова; 6) Койка Генчева Калева - Марко Бенбаса; 7) Николина Величкова Миленкова-Лука Ландау; 8) Вера Апостолова Георгиева - Антон Аронова; 9) Надежда Тодор Величкова - Мартин Голдщайн; 10)Станка Методиева Евстатиева - Гаврил Калова; 11)Анна Белева - Л. Волкенщайн; 12)Евгения Николова Данева - Симеон Бехаров; 13)Радка Виделова Петкова - Розенфелд; 14)Венета Крайчо Чуклева - А. Левиева; 15)Калина Тодор Маркова - Йосиф Азисова; 16)Елена Христова Кацарова-Поликарова; 17)Стефана Въличкова Търхулева - Максим Якова; 18)Таня Георгиева Чанева - д-р Мартин Алкалай; 19)Д-р Ксения Скачокова - инженер Алкалай; 20)Ирина Иван Миринска - д-р Рубенов; 21)Пепита Иван Пеева - Андрей Фархи; 22)Божана Стефан Мандалова - Филип Мишонова; 23)Юстина Станиславова - Х. Макс; 24)Александрина Петрова Тончева - инженер Д. Мойсеев; 25)Зорка Нешева Райкова-Венелинова; 26)Иванка Иванова Петрова - Александър Пинкасова; 27)Лилия Минчева Антонова - Зилберщайн; 28)Лучка Петрова Гутова - Павел Яков Розен. 5. Осветление от равин Даниел Цион от 16.ХІІ.1944 г. Вх. № 66/16.ХІІ.1944 г. До Господина Председателя на Върховния Народен съд Тук Осветление от равин Даниел Цион, председател на Върховния еврейски духовен съд, живущ в София, ул.
към текста >>

44. VIII. Величка Стойчева А. Статии

VIII. Величка Стойчева

ТОМ 21

Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода.
Както ме е проводил Отец жив, и аз съм жив чрез Отца, така и който ме яде, ще бъде жив чрез мене. Този е хлябът, който слезе от небето, не както вашите бащи ядоха манната и умряха; който яде този хляб, ще бъде жив во веки.” Ясно е, че тук се подразбира духовното естество на Спасителя, от което неотделима част съставя духовният човек. И манната, която са яли израилтяните в пустинята на духовното си робство, може да се сравни с водата от кладенеца при Сирах. Както водата, така и манната са били саещени за потомците на Иакова, но тяхната святост не могла да ги избави от смъртта. Те са умирали - все едно като да не са се хранели. Друго е с кръвта и плътта на Господа Йисуса, в Когото живеем; тая храна от Небесата, за която ние имаме възпоменание под формата на тайнството причащение (хляб и вино, осветени според установленията на Църквата), ни дава живот вечен - значи тя е източник на жива вода. По-нататък, в същото Евангелие, 7. гл., Иисус Христос говори: „Всеки, който пие от тая жива вода, ще се превърне сам на източник на жива вода.” Това обръщане на духовен човек в животворен източник, Той ясно определя, че става чрез Духа Святи, чрез благодатта на Духа Святи. Когато Спасителят се е молил в Гетсиманската градина, Той се е застъпвал за всички, които му е дал Отец Небесни. Той е искал, щото неговият Отец да даде живот вечен на всяка избрана плът, като пие от извора на живота, който е познание на истинския Бог и Иисуса Христа, Когото Той е проводил. Апостол Павел в посланието си към римляните говори също за извора на живата вода.
към текста >>

Свещеникът завел малката Богородица по Божие вдъхновение в най-светата част на църквата, т. е.
Това време е траяло до идването на Иисуса Христа, па продължава и сега. Иоаким и Анна са били благочестиви люде, Бог им дал дете - момиче, чрез което се отърва човечеството от греха. Това дете е било сетне майката на Господа нашего Иисуса Христа. Още кога била малка, тя била обещана от родителите си да служи Богу. Те са изпълнили това си обещание, като са я завели да служи Нему в храма. Свещеникът завел малката Богородица по Божие вдъхновение в най-светата част на църквата, т. е. Светая Святих, гдето той само един път в годината влизал. Мария е живяла в храма, като е прекарвала времето си повече в молитва. Ето що говори по това блажени Иероним: „Отначало аз бях учуден, когато видях, че Мария говори с Ангела, но това захвана да се повтаря. Тя се хранеше повече с храна от небето и тая храна Ангели й приносяха.” Георги Никомидийски на едно място говори: „Сам Ангелът дохожда при отроковицата, това е тайнство, което не разбираме: в детски години тя да се сподоби да й служат безплътни Ангели. Какво е това?
към текста >>

Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото.
Ницше се гаври с нея в своите философски афоризми, наричайки я „поверенност на мъжа и предмет за удоволствие на свръхчовека”, но тоя птицелов на човешката мисъл забравя, че цялата негова философия е женствена. На същото мнение е и бележитият певец на волята, философът Шопенхауер. Но жените няма защо да му се сърдят за това отчаяно мизогинство (женомразие), тъй като то произтича, или поне е свързано с друго - омразата му към целия свят. Не Шопенхауер ли е казал: „светът - това е тъмната воля към живота - ад, а едничкият излаз от ада е световното самоубийство”? Достоевски, Байрон са били против предназначението на жената от природата. Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа. Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна.
към текста >>

Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна.
Достоевски казва: „Жената вкъщи да стои й прилича; вън от вратата тя губи своето достойнство.” В една своя реч сегашният германски император Вилхелм II, инак твърде обикновен и досаден бъбривец, се е изразил тъй за възпитанието на жената: тя трябва да гледа на 4 неща, които да са постоянната нейна грижа - готварницата, църквата, децата и облеклото. Тая кратка формула на женското възпитание, може да се каже, е не само мнение на един император, но израз, господствующ в главите на мнозина люде, желающи да запазят женствеността, изтънчеността и други качества на човешката половина, които почват вече да изчезват под натиска на тягостния модерен живот. Дали са прави те обаче, дали може да се приложи изцяло за жената тая житейска формула сега-засега, когато човечеството тъне в блатото на мизерията, разврата, излишествата и неправдите? Не. Но жената не може да се отбива от предназначения й път от природата; тя трябва да си остане преди всичко жена, а не мъж и да присвоява качества и длъжности на мъжа. Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна. Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа. Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време. А коя църква да гледа жената? Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми.
към текста >>

А коя църква да гледа жената?
Тя трябва да бъде предимно майка. Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна. Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа. Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време. А коя църква да гледа жената? Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми. Духът на Христа, Който е глава на църквата, а следователно - на мъжа и на жената, липсва в официалния храм на държавната религия. Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие. Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време.
към текста >>

Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми.
Един писател казва: „Жената, която люлее дете в люлка, клати света.” Бракът е общеустановено тайнство; той е осветен от църквата и узаконен във всяка страна. Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа. Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време. А коя църква да гледа жената? Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми. Духът на Христа, Който е глава на църквата, а следователно - на мъжа и на жената, липсва в официалния храм на държавната религия. Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие. Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време. Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията.
към текста >>

Духът на Христа, Който е глава на църквата, а следователно - на мъжа и на жената, липсва в официалния храм на държавната религия.
Всъщност съвременният брак е продажба на жената за парите на мъжа. Модерният брак е цяла развала, защото свързва не по любов двете половини на духа, а по прищевките на тая или оная страна, за пари и именитост. Любовта е рядко цвете в съвременното семейство; даже и като присадено, скоро тежката духовна атмосфера го задъхва и то повяхва без време. А коя църква да гледа жената? Естествено, германският император, който изразява мнението на германската светска, а не духовна аристокрация, подразбира съвременната безсилна църква на номиналното християнство, която е останала само с едни сухи догми. Духът на Христа, Който е глава на църквата, а следователно - на мъжа и на жената, липсва в официалния храм на държавната религия. Безполезно е тогава да усвоява жената оная храна, която й се поднася от невежото и лакомо духовенство вместо вкусно и полезно духовно ястие. Тя не би могла да си помогне със сухите форми на официалната религия, когато нейното сърце жадува за бистрите и кристални струи на Небесното Царство, което трябва да дойде и на земята. В готварницата съвременната жена може да прекарва твърде малко време, защото няма време. Постоянно увеличающите се нужди на живота я тикат на работа вън от къщи, отбиват охотата й от къщната работа и я хвърлят отрано в работилницата или канцеларията. Сега жената работи редом с мъжа, изтиква го дори в много професии и вместо да му помага, тя му се явява конкурентка в неговата собствена сфера на работа.
към текста >>

Това възпитание е нужно да става въз основа на истинската Христова църква, доброто образование и развивание присъщите на жената качества.
Детеубийството стана обикновено явление в живота; човечеството престана да поднася малки деца в жертва на Халдейския Молох, за да започне същите злодеяния, само по друг начин - с децата на сегашното време. Същото може да се каже и за домашното облекло. Докато богатските дъщери могат да носят готови шити разкошни дрехи, сиромашките едва могат да смогват и си ушият една рокля. От една страна - луксът, от друга - немотията. Съвременното феминистко движение, което гледа да даде главно политически права на жената, не трябва да се отбива от своето истинско предназначение: да направи всичко, за да създаде добри и трайни условия, гарантиращи възпитанието на жената. Това възпитание е нужно да става въз основа на истинската Христова църква, доброто образование и развивание присъщите на жената качества. С една реч: жената има такава важна роля, както и мъжът - жената е майка на човечеството, жената е неразделна половина на мъжа, а двамата заедно съставляват в полето на мъдростта животворящия дух, както подразбира „Песен на Песните” (гл. 2, 1 ÷ 5 ст.). Духознанието разкрива на модерното човечество великата истина, че жената заедно с мъжа съставя едно мощно цяло, изразено в духа на мисловното поле, и че тя е оная Ева, която по силата на Божествената воля ще стане родителка на бъдните синове Божии. А тия синове ще извикат един ден на суетния и заблуден свят: „Престанете да живеете такъв отвратителен живот! ” Когато духознанието почне да направлява света, гладът и продажната любов ще престанат да тровят живота.
към текста >>

Трябваше да се дойде до Христовата възраст, за да може Светият Дух да слезе върху този материал и да го оживи чрез Сила, чрез Власт и чрез Дух.
Ще се завърши много добре материалът за Величка Стойчева. 17. За мен, в моето съзнание, този материал бе много важен. Но в съзнанието ми стоеше много, много далече в годините. Ето, това е започнало да се оформя в съзнанието ми през 1970 година, а през 2004 година го задвижих и се реализира. Значи трябваше да изминат 33 години. Трябваше да се дойде до Христовата възраст, за да може Светият Дух да слезе върху този материал и да го оживи чрез Сила, чрез Власт и чрез Дух. И го възкреси в Славата Си! 18. Аз бях само един от веригата. Аз бях последният, 10-ият член от веригата, който трябваше да съедини тези 9 етапа, през които бяха преминали предишните поколения. Благодаря на Бога, че успях. Много съм доволен от себе си. 19.
към текста >>

45. II. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата.
физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски* е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон.
към текста >>

На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин.
към текста >>

На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин. На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
към текста >>

С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин. На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

46. 2. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 ГОДИНА

ТОМ 22

Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата.
физическото тяло на Учителя се оформя в семейството на поп Константин Дъновски, голям борец за църковна и езикова свобода на България, против домогванията на гърците да погърчат българите. Константин Дъновски* е роден в 1830 г. в будното родопско село Читак Ахчелебийско, днес квартал Устово на град Смолян. Образованието си получава в килийното училище там, след което учи в гръцко училище в Пловдив и завършва учението си при известния за времето си учител Никифор Мудров в Пазарджик. В 1847 година неговият вуйчо Юргакий Зебилев го завежда във Варна. Младият Константин има много хубав глас и започва постоянно да пее в църквата. С добрите си прояви той обръща вниманието на тогавашния гръцки митрополит Порфирий, който го взема под свое покровителство. В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон.
към текста >>

На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св.
В същата година чорбаджи Атанас Георгиев от село Хатърджа (Николаевка) пожелава да се открие училище с преподаване на български език. За учител е назначен Константин, КОЙТО учи децата в една от стаите в дома на Атанас. В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин.
към текста >>

На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи.
В1854 година, под напора на младежките сили заедно със своите другари Вельо Пинин, Тодор хаджи Мавродиев и Петър Атанасов решават да отидат в Атонския манастир и да станат калугери. ** Качват се на параход и отплуват към Атон. Когато минават през Средиземно море, ги настига силна буря, която предизвиква корабокрушение, от което по чудо се спасяват и излизат на брега. На 10 април 1854 година те отиват в Солун, влизат в църквата „Св. Димитрий" (Кассъма джамиси) да се помолят и палят свещ да благодарят за щастливото им избавление. На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин. На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
към текста >>

С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора?
На излизане от църквата те срещат един възрастенр непознат за тях свещеник, със среден ръст, сухо лице, дълга бяла брада и пламенни очи. Целуват му ръка, той ги благославя и ги разпитва откъде са и къде отиват. Като се разделят, то й се обръща към Константин и му казва: „Желая утре на това място и по това време да се видя с тебе, искам да ти кажа нещо, идваш ли? " - С всяко благодарение - отговаря Константин. На другия ден 11 април 1854 година - Велика Събота, той отива в черквата, помолва се и скоро идва непознатият старец, който се отправя към олтаря и почва да се моли. С поглед той го повиква при себе си и му казва: Синко, за любовта Христова желая да зная и откъде, и за какво отиваш в Света гора? Константин му разправя без стеснение всичко. Старецът изслушва с внимание думите му, след което настава неколкоминутно мълчание. Изведнъж лицето му се изменя и над главата му се появява огнен пламък. Неволно Константин усеща студени тръпки и се изпотява. Старецът започва да му говори и между другото му казва: Послушай съвета ми - да си отидеш там, на мястото си във Варна, където е определил Божественият промисъл, понеже това място е, и ще бъде, тъй да кажа, прагът на чудни световни променения.
към текста >>

47. 19. Стойна Кондарева

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова.
19. Стойна Кондарева Интензивният живот на Учителя предизвиква често изпотяване. Трябва някой да пере редовно дрехите му. Той, обаче не ги дава на когото и да е. Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство.
към текста >>

В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство.
Първа приятелка на Йорданка Жекова е Стойна Кондарева Христова. При един разговор в дома на Темелко Учителят казва: „Стойна е достойна да ме пере." И тя го пере редовно, чак до заминаването му. Като мома Стойна преживява нещастна любов и решава да стане монахиня. Влязла в манастира, тя се научава за Учителя, намира го, разговаря с него и се отказва от калугерството. Отлична шивачка е и шие дрехи на братята и сестрите от Изгрева и София. В един разговор Учителя разкрива, че Стойна Кондарева е прероденият Софроний Врачански, виден радетел на българската църква по време на турското робство. Тя проявява в живота си завидна смелост и безстрашие. Докато Учителя пребивава в Мърчаево, Стойна става рано, преди 2 часа, взема дрехите за пране на Учителя, и отива на гьола в село Рударци. Там се изкъпва, изпира дрехите на Учителя и се връща. Една сутрин е изненадана. Когато наближава извора, чува глъчка от момчета, които се къпят посред нощ.
към текста >>

48. 8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА

ТОМ 22

8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО .
8. БОЛШЕВИЗМЪТ - КАМШИКЪТ НА БОГ В ХРИСТОВАТА РЪКА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО . Беседа от Учителя,държана на 19 авг . 1920 г., гр. Търново на събора . - В: Новото човечество . 2. изд.
към текста >>

- Ходят редовно на църква.
Някои казват: „Колко ще ми се заплати, за да служа? " Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се считат християни, за другите не говоря. Затова Христос казва: „Които не са християни нека излезат навън, за да се знае, кои са за и кои против." Хората от света казват за някои: „Ето тези са благочестиви християни". В какво се състои тяхното благочестие? - Ходят редовно на църква. - Не, не, църквата , това сме ние, тези живи тела, това са църквите . Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога живаго. И духовенството доведе болшевизма .
към текста >>

- Не, не, църквата , това сме ние, тези живи тела, това са църквите .
" Никакво плащане вече не трябва. Аз говоря за тези, които се считат християни, за другите не говоря. Затова Христос казва: „Които не са християни нека излезат навън, за да се знае, кои са за и кои против." Хората от света казват за някои: „Ето тези са благочестиви християни". В какво се състои тяхното благочестие? - Ходят редовно на църква. - Не, не, църквата , това сме ние, тези живи тела, това са църквите . Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога живаго. И духовенството доведе болшевизма . Болшевизмът , това е камшикът на Бога в Христовата ръка .
към текста >>

Болшевизмът , това е камшикът на Бога в Христовата ръка .
- Не, не, църквата , това сме ние, тези живи тела, това са църквите . Ако не можем да живеем един чист, почтен живот, какво ще стане с нашите църкви? Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога живаго. И духовенството доведе болшевизма . Болшевизмът , това е камшикът на Бога в Христовата ръка . И днес Той ни пита: „Това ли създадохте в толкова години? " Христос е, който действува в Русия, а не някакъв сатана . Когато един хирург вземе своя нож, за да направи една операция, той знае как да го употреби, за да изреже само болното месо и да помогне на здравото; който хирург не е опитен, той не ще знае да направи операцията, макар да минава пред света за съвършен в тази област. И българите трябва да благодарят на болшевиките . Но туй не влиза в моята тема.
към текста >>

49. II. РЕЛИГИЯ, ХРИСТИЯНСТВО, ТВОРЧЕСКИ ДУХОВЕН ЖИВОТ И ЕВОЛЮЦИЯ НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка.
За ясен пример в това отношение може да ни послужи светлият живот на великана на покаянието и смирението, дядо Лев Николаевич Толстой. Той изнесе хубавата страна на живота; разтълкува от свое гледище много добри неща, особено 6-ата заповед - «Не убий» «Ненасилието» и за «Любовта». Той вярваше в Христа, но не вярваше абсолютно и не повярва за зачатието, рождението, чудесата, възкресението, явяването Му след възкресението на учениците Си, възнесението, а също и в чудесата, вършени от апостолите, както са изложени в Свещеното Писание. Според дядо Толстоя това било легенда, заблуда, фантазия и пр. на апостолите, особено на апостол Павла и други заблудени хора. Вярно е, че някои от представителите на Христовата религия злоупотребиха и злоупотребяват с тия чудеса и с Христовото учение, но това е за тяхна сметка. Христовото учение обаче, с чудесата, вършени от Христа и апостолите, е вярно. И чудесата са много важни за всеки истински християнин! Блажен е, който разбере учението и притежава силите да го приложи. Поради това ние отдаваме нашите уважения, нашия поклон на великана Толстой. Но това, което той изнесе, не е пълното християнство, то е осакатено.
към текста >>

Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането.
Нима поговорката «каквото прави човек, ще намери», не е законът на възмездието? Не е мислимо някой да прави зло другиму и да го не опита върху себе си, та макар и в бъдещия си живот! Това не е само за отделния човек и за отделното семейство, а и за целия народ! Не е ли това една висша Божествена справедливост? Според нас не само представителите на Вселенските събори, но и всички духовници и проповедници, които се считат представители на Христа и тълкуватели на Неговото слово, са сторили голямо опущение, че не са могли да открият в Свещеното Писание тези велики истини и придобивки за човека - прераждането и възмездието, които са много важни, особено за християнина. Прераждането, макар засега да е отречено от официалната църква, поради решението на V-ия Вселенски събор в 553 г., което решение е взето с малко болшинство, все пак будните умове на Христовата църква, отците Ориген, Климент Александрийски и Тертулиан са вярвали и проповядвали прераждането. В прераждането са вярвали и много учени: Виктор Юго, Балзак, Парацелзий, Ша- тобриан, Фламарион, Лесинг и много други, както и много от съвременните хора на науката. Ето защо, духовенството и проповедниците трябва да се заинтересуват и да разберат тия два закона, които намираме в Свещеното Писание. Иначе сам Христос ще им каже: «Словото ми проповядвате, а Словото ми не вярвате.» Какво по-ясно за прераждането от това, което се казва от устата на самия Христос, в 11. и 17. глави, в Евангелието на Матея, за Йоан Кръстителя?
към текста >>

Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания.
Нима по-възрастните не казват: «Нека се поосигурим, да станем богати, па тогава е лесно да тръгнем в духовния път», и все се осигуряват, все стават богати, но нито са осигурени, нито са богати, нито са в духовния път! Нима старите не казват: «Ние остаряхме, ще умрем, защо ни е този духовен живот? » И това все се повтаря от две хиляди години и затова сме дошли до това положение. Нашият поклон пред всички чисти и честни хора, но такива са малко! Иде време тези чисти души да се групират, за да се заразят и другите от тях. Пред християнския свят е изпречена дилемата: или разкаяние, опомняне и прилагане на Христовото учение в описаните рамки, за да настъпи мир главно между християнските народи, разпределяне на благата, които са на Бога, що- годе правилно за всички, примирение на всички християни и сливането им в една Христова църква, или ще чакаме началото на нечути страдания. Ние от сърце желаем първите придобивки, които могат да се изпълнят от всички, за да не дохождаме до последните. Не е важно даже, ако някой не вярва в закона за прераждането и възмездието. Ще му дойде часът и редът да повярва! Достатъчно е той да притежава другите описани качества, той е пак на прав път. Иначе ритането е ритане против законите на Бога и против самия Христос.
към текста >>

И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти.
Щом вярва в прераждането - това е сатанинско учение, източна философия, сектантство и пр. Много, обаче, от тия приятели не знаят точно що значи сектант. Те считат, че всеки един, или всяко духовно движение, които не вярват досущ тъй, както е официалната религия, особено външните й форми, са сектанти. От Божествено гледище сектант е всеки, който не върши волята Божия и не прилага в живота си петте добродетели - истината, правдата, любовта, мъдростта и добродетелта. И всеки християнин е сектант, ако няма тия пет добродетели, плюс пълна вярата и чистия живот, както се описа. И всички ония последователи на Христовата църква - православни, католици, евангелисти, които нямат и не проявяват горните качества пред Христа, са сектанти. Това е самата истина! У хората на науката в света има една доблест - те откриват нови неща по пътя на опитите; но щом друг някой открие някоя нова истина по същия въпрос, почват нови изследвания, докле се доберат до новото и го възприемат. Значи, коригират се! В религиозните хора обаче има една опасност - те като приемат едно верую, едно разбиране, продължават със столетия и мислят, че те са в правия път и не искат да се коригират! Затова думите: «Нито те влизат в царството Божие, нито другите пущат», са много на място.
към текста >>

50. III. ЗА БРАКА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества?
», и всички офейкаха! Ето защо, бракът действително трябва да се постави на една чиста висота! Главното нещо в брака за двамата съпрузи е вярата и любовта към Бога и стремежът да се изпълни волята Божия. А правдата и истината да са като ръководни нишки в живота им. Тези четири сили - вярата, любовта, правдата и истината - са фундаментът, най-силната опора на разумния живот. И ако в тази епоха не се създаде идеалният брак, гдето се приема съзнателно въздържание, вегетарианство, духовен живот с пълна вяра в пътя на Христовото учение; стремеж да се не мисли и чувствува отрицателно, да се не прави зло никому; стремеж към братолюбие между всички хора, стремеж да се разбере, че няма православни, няма католици, няма евангелисти, а има само една Христова църква, че всички християни са братя и сестри, а и че всички хора са чада Божии, та кога друг път би се създало идеалното семейството и идеалният брак, особено без горните качества? Нам обаче мисълта е за брака на споменатите по-горе души. Ние знаем, че по закона на духовната еволюция, рядко са същинските хармонични души на земята с еднакви и издигнати духовни придобивки. «Да се съберат подобни чисти и сродни души, това е щастие», както спомня Учителят! Затова, макар едни и да са в хармония в брака, други - не напълно, все пак и при първия, и при втория случай, поради разликата в развитието им, единият от тях е по-силен духовно, а другият е останал назад. И важното е, че назадничавият не само че не върви напред, но често се явява и като спирачка и за себе си, и за другия.
към текста >>

51. I. НОВОТО ДУХОВНО УЧЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ Е ЧИСТОТО ХРИСТОВО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците».
Бог е Любов. Всяко ново учение, всяко ново откритие в науката, в индустрията и пр., когато заинтересува повечко хора да го изследват и проучат, дава плод и благо денствие на человеците, ако то действително се окаже полезно; и обратно - ако то не почива на здрава основа, а почива върху шантаж и лични материални и морални придобивки, то заглъхва, пропада. Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри упътвания за живота на хората от г-н П. Дънов. Против това учение и пояснение, освен гдето в ежедневната преса се писа и пише, има вече издадени, а и сега още се издават и брошури. А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов път. Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците». Това показва, че това духовно лице не може да бъде този пратеник, за какъвто се препоръчва, защото Христос не бе дошъл да хули и клевети, а със своите дела и мъдрост да бъде образец за човечеството. Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници. И действително, в същия час, когато членовете на Бялото братство бяха събрани в своя салон на беседа, дохожда полицията и съобщава да се разотидат, защото някои лица щели да хвърлят бомби и да избият много души. При тази покана Бялото братство се разотиде. Нас не ни безпокои поведението на духовенството.
към текста >>

Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници.
Такова едно учение, което е обърнало вниманието на нашето духовенство и на някои миряни, е пояснението на някои стихове от Евангелието и даване добри упътвания за живота на хората от г-н П. Дънов. Против това учение и пояснение, освен гдето в ежедневната преса се писа и пише, има вече издадени, а и сега още се издават и брошури. А напоследък нашето духовенство почна открито да хули и напада г-н Дънова и неговите после дователи, което показва, че то (духовенството) се отклонява от правия Христов път. Така, едно видно духовно лице, през месец юний тази година, в църквата «Свети Седмочисленици», в София, като заявявало, че е Божи пратеник, изсипва куп хули по адрес на г-н Дънова, а също и по адрес на «петдесятниците». Това показва, че това духовно лице не може да бъде този пратеник, за какъвто се препоръчва, защото Христос не бе дошъл да хули и клевети, а със своите дела и мъдрост да бъде образец за човечеството. Той изказа на думи и приложи на дело: «Любете враговете си.» Ние виждаме сега тъкмо обратното: тия, които претендират, че са Божи пратеници, проповядват омраза, защото в същия момент това духовно лице тъй е наелектризирало присъствующите богомолци в църквата, че те са били готови да избият с камъни всички дъновисти и петдесятници. И действително, в същия час, когато членовете на Бялото братство бяха събрани в своя салон на беседа, дохожда полицията и съобщава да се разотидат, защото някои лица щели да хвърлят бомби и да избият много души. При тази покана Бялото братство се разотиде. Нас не ни безпокои поведението на духовенството. Нас ни интересува нашият личен живот и нашите дела, дали те са сходни с Христовите желания и как по-скоро да достигнем това, защото Той е, който ще дава награда и за едното, и за другото и на едните, и на другите. Но понеже голяма част от нашето общество нищо не знае за това учение, а някои, които знаят, имат смътно понятие, защото писаното в тия брошури и вестници засяга само едната страна на въпроса, с цел да се клейми и позори както личността на г-н Дънова, тъй и неговите последователи; и понеже издаваните вестници в защита на това учение са недостъпни на всекиго, поради тяхната още непопулярност, затова ние желаем да дадем едно кратко осветление в допълнение на тия вестници («Алфа» и «Жива струя») и някои издадени книги, каквато е книгата «Где е истината» и др.
към текста >>

Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им.
И ние не трябва да се обиждаме, когато някой ни каже, че не вървим и не живеем по Христовия път; а тия, които се считат, че живеят, да не се възгордя- ват и заради себе си да закрилят недъзите и на другите. Че се чувствува нещо, което ни липсва; че се говори вече често и навсъде, че трябва обнова, това всеки го вижда. И особено това се желае сега, след войните, които помогнаха да се издигнат човешките недъзи до култ. Ето защо, ние виждаме, от преди години, а особено сега, след войните, един общ вик за обнова - политическите водачи викат: «ако голяма част от тоя народ беше в нашата партия, чудеса бихме направили и всички биха били доволни»; евангелистите викат: «ако всички в България станат евангелисти, ще дойде спасението»; теософите викат: «ако всички разберат теософските истини, лош човек не ще има»; духовенството вика: «ако всички християни посещават църквите и са истински християни, нищо лошо няма да има»! Да! Но много от тия водачи, които мислят и проповядват, забравят, че те не са истинските образци на Христовата любов, защото има грамадна разлика между разбиранията им, проповядванията им и прилаганията на тия Христови принципи, между думите и делата им. А щом те не са такива, с право всеки се оправдава, казвайки: «Този или онзи нима е по-добър от мене! » Разбира се, това е едно криво схващане, но то е факт! Е, добре. Ако някой държавен глава върши неща непростими за неговия пост; ако едни министри, със свой послушен парламент, прокарват известни противоконституционни закони, само и само да преследват и унищожат противниците си; ако същите издават наредби, с които отнемат свободата на личността и свободата на известни духовни течения; ако един политически водач, минаващ за «почтен» и заемащ видно място, но в момент, когато трябва да се направи нещо добро за народа, той не излиза из рамките на своя тесен егоизъм, защото неговата партия не била съгласна с това, и сам той сипе куп клевети по адрес на своите политически противници; ако един учител проповядва морал и трезвеност, а сам не притежава тия качества; ако духовникът, който се счита Христов последовател, не само любов и смирение не прилага, но мрази и гони всички тия, които не са съгласни с известни външни форми; ако същият говори за братство между хората, а с кръста в ръка и с молитва благославя своите, а иска унищожение на противника, както това ставаше във време на войните; или осветява кръчма, за да има кръчмарят повече посетители, а отказва да опее и погребе смъртник християнин, само защото бил и окултист; ако бащата и майката не могат да се откажат от известни недъзи, като пушене тютюн, пиянство, лъжа и пр. и пр., а искат техните деца да бъдат добри - пита се: при тия пороци може ли да се надяваме на обнова?
към текста >>

Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1.
Защото светският човек, образован или не, е недоволен от себе си и от придобитото от своя собствен труд. Той ламти за слава; а блясъкът, разкошният живот в облекло, в храна и пр. за голяма част от тях е цел в живота им. А като притурим и развития егоизъм, гордостта, завистта, самохвалство- то, леността и липса на някои добродетели, можем да си представим цялата картина, цялата физиономия и стремежа на днешния светски човек, който е попаднал в безизходен път. Разбира се, има и изключение и доста хора гледат по- разумно на живота. Срещу това падение и за издигане на личността в морално и духовно отношение, освен православната църква в България, спомагат много и евангелисти, и теософи, и масони, и вегетарианци и др. 1. Евангелистите, както е известно, се крепят главно на Евангелието. Те са изхвърлили разните външни форми и обреди. Само някои от новите протестантски богослови считат Исуса Христа като усъвършенствуван человек, навярно с цел да създадат едно съотношение между днешната светска наука и приемливите за тях неща от Евангелието, та с това да прегърнат уж повече хора Христовия живот, без да обръщат внимание на неговото божество. Колко жалко! Те чувствуват още, че трябват някои нови методи за подобрение, но не могат да се освободят от буквалното тълкуване на писанието.
към текста >>

Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква.
и пр.», и образуваха се тайните съюзи една държава против друга. А тази именно малка част у всички народи, готова за грабеж и за слава, величаеше своите водители и дори като «истински» богове, само и само да се отвори войната, та да се дадат уж еднакви блага на всички - и действително тя се отвори. През това пък време, когато се отвори войната, духовенството на всеки от воюващите народи благославяше своята армия да й дари същият Бог победа, та да унищожи противника! Каква гавра с това Божие име! Каква гавра с християнството, начело на което стои Спасителят Исус Христос! Но това е факт крайно осъдителен за духовенството на която и да е църква. И какво стана след тази война и у победители, и у победени? Върна се човечеството назад с векове поради своите недъзи, вместо да се издигне в добродетели; остави милиони кости по земята на здрави и читави хора; съсипа трупаните блага от векове и хвърли голяма част от народите в мизерия и народно падение. Нима при тия извратени разбирания от страна на народите и духовенствата, при тия изопачени и озверени сърца в човека, можеше да се чака нещо хубаво? Но това е плодът на светската наука, когато в основата на всеки човек липсва духовна подкладка в пътя на Христовото учение. Това е то да носим етикет за морал, за християнство, а ние се забравихме, че сме чада Божии!
към текста >>

Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква.
Че има личности, които имат познания за невидимия свят, които със своя чист и свят живот получават направо от божествен източник вдъхновения, това е факт неоспорим за истински издигналите се духовни хора, защото милостивият Господ не е дал и оставил като монопол Своите желания във вид на видения, във вид на откровения само но тия, които се описват в Свещеното Писание преди векове; а Той, като желае да стресне човечеството от своите недъзи, дава ги и сега на отделни личности, Нему угодни. Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение. Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо. Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство». Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото. Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква. По същите неразбирания духовенството на православната църква заблуждава и обществото, че това учение било една опасност за България, че последователите му са изгубени за църквата и че са еретици. Нам ни е чудно защо православното духовенство не е вникнало досега и не желае да вникне в същността, възвишеността и чистотата на това ново учение! Писаното пък в разни брошурки и списания против това ново учение, с извратени разбирания и изопачаване на истината, са толкова осъдителни, че ни е срам да цитираме извадки и да разясняваме какво е дълбокото духовно значение на някои цитати, които са вземани от публичните беседи на г-н Дънова и как те са изопачени в тия брошурки. Иска ни се да вярваме, че тези хора, които пишат брошури и пр., зад които се крие нашето духовенство, не че не разбират где е истината, но се боят, че тя ще проникне в сърцата на множество дирящи истината и че по този начин ще се подрони техният интерес и егоизъм. Тук именно ще споменем пак пословицата: «Няма по-осъдително от това, да не разбира човек известна материя, да я не проучи, а да критикува».
към текста >>

По същите неразбирания духовенството на православната църква заблуждава и обществото, че това учение било една опасност за България, че последователите му са изгубени за църквата и че са еретици.
Чистият окултизъм няма нищо общо с разните спиритически сеанси, които на много места се употребяват за развлечение. Това учение, окултизмът, се изучава в целия свят; то се развива, за голямо щастие, и в нашата мила България от ред години, но сега то се засилва кресчендо. Това именно ново учение в България е под ръководството на господин Дънов, а неговите последователи се наричат «Бялото братство». Това учение е вече доста известно, макар и смътно на обществото. Нашето пък православно духовенство, което, като не знае същността му и не иска да го проучи, надало е вик против него наляво и надясно, анатемосва г-н Дънова и неговите последователи и ги отлъчи от православната църква. По същите неразбирания духовенството на православната църква заблуждава и обществото, че това учение било една опасност за България, че последователите му са изгубени за църквата и че са еретици. Нам ни е чудно защо православното духовенство не е вникнало досега и не желае да вникне в същността, възвишеността и чистотата на това ново учение! Писаното пък в разни брошурки и списания против това ново учение, с извратени разбирания и изопачаване на истината, са толкова осъдителни, че ни е срам да цитираме извадки и да разясняваме какво е дълбокото духовно значение на някои цитати, които са вземани от публичните беседи на г-н Дънова и как те са изопачени в тия брошурки. Иска ни се да вярваме, че тези хора, които пишат брошури и пр., зад които се крие нашето духовенство, не че не разбират где е истината, но се боят, че тя ще проникне в сърцата на множество дирящи истината и че по този начин ще се подрони техният интерес и егоизъм. Тук именно ще споменем пак пословицата: «Няма по-осъдително от това, да не разбира човек известна материя, да я не проучи, а да критикува». Това са то досега критикарите с тия брошурки.
към текста >>

Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата?
Ние не осъждаме нито духовенство, нито миряни, които са писали и ще пишат против Дъновото учение, но ще молим Бога да ги озари с виделина, да проучат, да вникнат, да заживеят, и след като опитат, да пишат, каквото обичат, но при наличността на опита и на фактите. Иначе критиката е неуместна и тя не е в пътя на Христовото учение. Нали Христос казва: «да обичаме враговете си»! И ако това се не изпълнява от самото духовенство, от добрите християни, кой друг ще го изпълнява? Но нека видим накратко дали има право нашето духовенство и някои миряни да считат г-н Дънова за техен враг и неговото учение - окултиза - за опасно: 1. Истина ли е, че последователите на това учение са изгубени за църквата? 2. Истина ли е, че последователите на същото учение са паднали в нравствено религиозно отношение? и 3. Това учение какво изисква от последователите си, и най-после защо го последват маса хора? Ние няма да отделяме тия въпроси едни от други, а ще отговорим общо на всичките въпроси. Заявяваме искрено и ние знаем, че има духовници, които стоят на своята висота пред своите пасоми външно; но дали те живеят по Божието желание, това те сами си знаят, а положително го знае само един Бог.
към текста >>

А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения!
А тези видения, тези слушания, тези откровения в живота, няма да се дадат на паднали хора в пороци, па биле те царе, управници, духовници, проповедници, миряни и пр. и пр., а ще се дадат само на тези, които са издигнати духовно на голяма висота и живеят истинския Христов живот с абсолютната чистота. И нам се струва, че липсата на чист и свят живот е съществената причина, гдето известни духовни лица се считат, че са озарени от Духа Божий, а нищо им се не разкрива; а други, които не са духовници, обаче живеят чист живот, получават сила да открият много тайни. Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват. За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината. А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения! Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си! Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна. Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е.
към текста >>

При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна.
Тези именно откровения в живота, тези видения и слушания са именно основата на тази окултна наука, която голяма част от духовенството, проповедници, евангелисти, миряни и пр., не само не проумяват и приемат, но и хулят, без да знаят какво вършат, а с това те сами са против туй, което проповядват, защото хем Бога проповядват, хем Го не вярват. За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината. А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения! Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си! Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна. Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи.
към текста >>

Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога.
За такивато всичко това са празни работи, но дано един ден Бог ги озари да видят истината. А какво по-хубаво за човека, да бъде истински верующ в Бога, в Исуса Христа, да живее в пътя на Христовата любов, да има опити в живота за силата Божия и най-после, след като се издигне до съзнанието на самопожертвуване заради Бога и ближния си, след всичко това да получи и видения! Какво по-хубаво от това, да познае човек себе си и Бога в себе си! Ние вярваме, че всеки един, който е вярващ в Бога, принадлежащ към която и да е религия, ако той прегърне от сърце и истинския окултизъм, у него вярата в Бога ще се засили, у него всички добродетели ще процъфтят и нищо лошо не ще добие. При това той не се отделя от своята църква, нито прави нова такава, а става последовател на истинската Христова църква, която е повсеместна. Едно обаче трябва да разберем - че кой където и да се числи, макар и другите да мислят, че ще бъде изгубен за известна официална църква, но ако той живее в Христовия път и вярва в Бога, той е истински последовател на Христа, истинската частица Божия и той не може да бъде оставен, а винаги ще бъде покровителствуван в живота си от Бога. Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи. Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един път създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма.
към текста >>

Само когато всички човеци заживеят в Христовата любов, тогава ще има само една религия - религия на истинския Бог, религия на братската любов.
Ние молим да не бъдем криво разбрани, т. е. да се не мисли, че искаме всеки да мени религията си и да се мята ту тук, ту там. Не, религиите, както голяма част от хората разбират, е да вършат външните форми; а за нас е важно същността на Свещеното Писание и всички да съзнаем, че сме истински чада Божии и да вършим Неговата воля. Ето защо, отделната личност, ако притежава посочените от нас качества, ще бъде винаги добра, безразлично към коя религия ще принадлежи. Вярно е, че християнската религия е едничката, която ние считаме пригодна за издигане на човешката личност; но религиите на разните народи един път създадени, не можем лесно да видоизменим, защото те се различават само във външната форма. Само когато всички човеци заживеят в Христовата любов, тогава ще има само една религия - религия на истинския Бог, религия на братската любов. Разбира се, частични отклонения всякога ще има, защото законът е такъв. И че е имало, има и ще има, докле свят светува, хора с различни разбирания, това за нас, окултистите, е неоспорима истина, защото всеки човек се намира на известна висота в своята еволюция в живота си долу на земята. Тъй щото, непросветналите и по-долу стоящи в тази еволюция, безразлично, малък или голям процент, не ще могат да спъват по-напредналите, защото Бог не ще измени Своите закони в полза на назадничавите. Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва. И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта.
към текста >>

неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр.
Тъй щото, непросветналите и по-долу стоящи в тази еволюция, безразлично, малък или голям процент, не ще могат да спъват по-напредналите, защото Бог не ще измени Своите закони в полза на назадничавите. Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва. И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта. Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен. Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания.
към текста >>

и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми.
Следователно, от горното ще се разбере, че не само опасност няма от това ново учение, но напротив - то хвърля една светлина у всеки последовател, че действително има Бог, и по този начин неговата вяра се засилва. И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта. Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен. Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата?
към текста >>

Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения.
И всички, които живеят в чистота, според Христовите желания, ще се издигнат духовно, а издигнатите ще имат опити в живота, ще видят Бога в любовта. Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен. Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска.
към текста >>

От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква.
Ето защо страхът на духовенството, че окултизмът е опасен, е неоснователен. Що се отнася до материалната страна на въпроса, т. е. неходене в църква, губене приходи за църквата, защото се не палят свещи и пр. и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него.
към текста >>

Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата?
и пр., и то не почива на истината, защото ние знаем, че много от последователите на окултизма уважават църквата и я посещаваха, докле не бяха отлъчени от нея, защото смятаха, че отиват в истински Божи храм, без да обръщат внимание на външните форми. Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа?
към текста >>

Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска.
Обаче, след като духовенството отлъчи Бялото братство от църквата, което не почива на никакви канонически правила, нито на конституцията, и което е едно късогледство, ние смятаме, че то, духовенството, е далеч от Христовото учение, щом върши такива нарушения. От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп.
към текста >>

Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него.
От друга страна, и самата църква губи от това, защото действително след това отлъчвание, а особено отказването да се опее и погребе един смъртник, както бе случаят с дългогодишния учител в Пловдив - Стефанов, членовете на Бялото братство не смеят вече да ходят в църква. Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп. Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път.
към текста >>

Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение.
Значи, духовенството със своето зло направи едно добро на Бялото братство и нам не остава друго, освен да му благодарим. Тук пак ще спомним, че външните форми не са, които ще накарат посетителя да стане Христов последовател, а вярата и живеенето според Неговите желания. Е, добре, ако Бялото братство има за свой глава Христос и то се стреми да живее и прилага Неговите принципи в живота си, и същият Този Христос е глава и на църквата, каква разлика има между нас и тия, които ни гонят от църквата? Ние смятаме, че щом Христос е глава на едно Бяло братство, които са живи хора на земята и които се стремят да изпълняват Неговото желание, Той ще е много по-доволен и радостен, отколкото да е глава на църквата и да Му се къса сърцето от мъка като вижда, че Неговите представители и много християни не вършат туй, което Той иска. Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп. Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път. Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите.
към текста >>

Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път.
Ето защо, църквата като че е станала мъртва за Него. Но ако духовенството и много други смятат, че спасението става само чрез църквата, то нека си карат, няма кой да ги спира; обаче ние не можем да мислим, че духовните служители са истинските ходатаи пред Господа за нашите грехове, нито пък църквата е единственото място за молене и спасение. Ние трябва тъй да просветнем, че да избягваме да правим грехове и сами трябва да бъдем ходатаи пред Христа, Който е единствената врата и истинският ходатай пред Бог Отец заради всички ни. Достатъчно е всеки да се попита: мислим ли като Христа, чувствуваме ли като Христа, действуваме ли като Христа? Щом не сме такива, трябва да се стремим да станем и да не пречим на други, които вървят по правия път; а ако сме такива, да се радваме, че и други вървят към Господа, макар не по нашия калъп. Ето защо трябва опростяване на някои външни форми в нашата църква, трябват образци Христови, които да поведат народа в истинския път. Ние ще спомним, че ако има истински християни, истински последователи на Христа, но не с външни форми, а с пълна вяра и стремеж да живее в пътя на Христовите желания, това са и окултистите. Ние знаем, че някои, които имат червеи в сърцата си, ще кажат: «Нима не знаем онзи какъв е, онази каква е» и пр. и пр. Да, ние спомнихме, че във всяко стадо има и мърша, следователно, ако има отделни единици, на такивато не им е мястото при окултистите. Но за да не бъдем голословни, нека видим какво проповядва и какво иска г-н Дънов с това учение от последователите си и от всички хора, защото то е важно за непросветените в него.
към текста >>

Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни.
Всички тогавашни знамения и Неговото възкресение те не повярваха и още чакат, че ще се роди «Месия» пак между техния народ, макар че изпитват неверието си с тяхната разпръснатост като пилци по целия свят. При все това, святостта на Исуса и Неговото учение останаха като канара в умовете на Неговите ученици и всички последователи, които се нарекоха по- после християни. Понеже вярата тогава бе слаба у народите, почна се гонение, мъчение, убиване, горене, хвърляне на хищни зверове на всички Христови последователи за удоволствие на неверующите. Обаче не само не се изкорениха тия смели борци, но голяма част от народите станаха християни и прегърнаха Евангелието. При все това Христовото учение, в основата на което е Божествената любов, изопачи се от самите християни, а вярата за Божеството на Христа съвсем отслабна. Ето защо г-н Дънов се явява тъкмо навреме, да разясни думите на Христа, да засили вярата ни в Него и да приложим Христовата любов в живота ни, която главно липсва у всички ни. Затова той дава методи, разяснения и иска: 1. Божествената любов, Божествената мъдрост и истина, които са извратени от човечеството, да се разберат, да се развият и приложат в живота от всекиго тъй, че да се види, че сме приложили Христовите думи на дело. 2. Човек е Божествена частица и той е създаден по образ и лодобие Божие, следователно трябва да проучи, да разбере що е Бог Отец, що е Син Божи и що е Дух Святи,.а не да има само смътно понятие за тях. 3. Човек е временен гост на земята, от ражданието му до неговата смърт; но душата е безсмъртна. Обаче, за да бъде тя освободена, той се преражда. 4.
към текста >>

Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече.
След време обаче и много хора ще го разберат. За теософа и окултиста обаче не важи само здравословната страна (закрепване на организма) и етическата (да се не убиват животните). Те знаят, че с неупотреблението на тютюна, алкохола и месото, дава се възможност да се пречистят и развият и другите невидими тела на човека. Това за обикновените хора и за самите толстоисти може да е смътно; но за теософа и окултиста това е закон, а за издигнатия ясновидец - факт. Постенето пък, което е закон в много религии, а и в православието, е една здравословна мярка, за да си отпочине тялото и умът. Даже православната църква допуща в първата и последна седмица на «великия пост» да се «тримери», като се яде от вечер на вечер, а който може - и повече. Въпросът тук е, който се реши доброволно да прегърне вегетарианството или да си наложи известен пост, трябва да има разум да го приложи, за да получи резултат, а не със своята нетактичност да си вреди и на здравето, и на делото. Именно за тази разумност, за тази тактичност е говорил, говори и ще говори г-н Дънов на своите последователи и на всички, които го слушат, че скокове и сантименталности от никого и никога не трябва да има, защото природата на никого не прощава, щом той върши неща неразумни и обратното - всякого възнаграждава, щом той постъпва разумно. Е, добре, ако някой довчера е бил премного месоядец, употребявал е доста алкохол, пушел е повечко тютюн и стане толстоист, теософ или окултист и от един път прекъсне всичко, а неговата воля е колеблива, организмът му - нездрав, той на прав път ли е? Абсолютно не. На такъв въздържанието ще се отрази зле.
към текста >>

Имайки пред вид непорочния и образцов живот на г-н Дънова в името на Христовата любов; имайки пред вид, че само за 5-6 години той е дал извънредно много за духовното ни издигане - скритото значение на доста стихове от Евангелието, във вид на беседи и разговори, за която цел само достъпните му беседи са в 6 тома, всеки от които е със стотици страници; че освен публичните беседи има много такива, които са само за последователите му, с извънредно ценно съдържание и мъдрост, и най-после - неговите Божествени опити за много неща-лес- но ще разберем причините, които карат много хора да се присъединят към това ново учение.
Ако не разберем, то ще се наложи по силата на природните закони. В същите брошури и вестници се писа и за личния живот на г-н Дънов. Ние молим противниците на г-н Дънова да посочат недъзи от неговия личен живот поне един случай, а не да говорят и пишат само с цел да клеветят, като вземат това от недобросъвестни хора, па макар те да са и из средата на самото братство. Юдовци е имало, има и всякога ще ги има! Нека видим още кои са, които привличат към личността на г-н Дънова и защо расте кресчендо това Бяло братство в България и това ново учение. Имайки пред вид непорочния и образцов живот на г-н Дънова в името на Христовата любов; имайки пред вид, че само за 5-6 години той е дал извънредно много за духовното ни издигане - скритото значение на доста стихове от Евангелието, във вид на беседи и разговори, за която цел само достъпните му беседи са в 6 тома, всеки от които е със стотици страници; че освен публичните беседи има много такива, които са само за последователите му, с извънредно ценно съдържание и мъдрост, и най-после - неговите Божествени опити за много неща-лес- но ще разберем причините, които карат много хора да се присъединят към това ново учение. И само този, който се залови за анекдотите в тия беседи и не обърне сериозно внимание и на дълбоките мисли в тях, а почне да извърта истината, действителността, само той няма да намери бисери в тия беседи и в неговия живот. А този, който подири с чисто сърце, ще намери благородното, Божественото, изложено в неговите беседи. Но нека спомним още за неговите последователи и защо количествено те растат. Като чете човек писаното в издадените някои брошури против учението на г-н Дънова, които са дело на духовенството и на негови оръдия, но под булото на разни псевдоними и подкупени лица, просто е за чудене. Пита се човек: това осъждане и клевета от името Христово ли е и за в полза на Неговото дело ли е?
към текста >>

Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта.
Е, добре, ако едно от вашите любими деца не слуша и направи някое нарушение, което ще му коства зле на здравето, ума, благосъстоянието, пита се: бащата и майката ли са виновни? Друг е въпросът, ако бащата и майката са глупави и с пороци, та не могат да дадат нещо добро на децата си. Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните! И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата. Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля. Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта. Конституцията дава свобода на всички религиозни убеждения. Време е вече духовенството да престане да си служи с Мойсеевия закон: «око за око, зъб за зъб», още повече - против тия, които искат да им помогнат да си отворят очите, та да изпълняват Христовата истина «не противи се злому», когато всъщност няма и никакво зло. А нека властвующите, които Божем дохождат на власт в името на правдата и законите и са се отвращавали от делата на своите предшественици, да се не увличат от интригите на духовенството и други хора, докле не се установи с факти известна престъпност, ако такава има. Ние знаем, че всяка власт е в състояние да тормози мирните граждани и да ги ограничава. Това обаче не говори в полза на такива властвующи.
към текста >>

Време е вече духовенството да престане да си служи с Мойсеевия закон: «око за око, зъб за зъб», още повече - против тия, които искат да им помогнат да си отворят очите, та да изпълняват Христовата истина «не противи се злому», когато всъщност няма и никакво зло.
Тъй щото нека всеки, който иска да критикува и клевети, да се смири, защото много от тия случайно попаднали болни в туй общество - Бялото братство - ще оздравеят, здравите ще просветнат, а клеветниците против това учение могат да заменят болните! И затова, драги читатели, духовници, ние ви молим да направите безпристрастна оценка в душите си на това ново учение и като ви озари Всевишният да просветнете, елате всички вие, които дирите истинска духовна храна в името на Господа, да образуваме новото човечество и да спасим света от духовната катастрофа, а по-после може би и от физическата. Нека духовенството знае и разбере, че минаха времената, когато то увличаше светските власти да вършат противорелигиозни изстъпления по негова воля. Днес е време, когато църквата, за да бъде истинска такава, трябва да намери сила и опора в себе си, а не да предизвиква смут и изстъпление с помощта на властта. Конституцията дава свобода на всички религиозни убеждения. Време е вече духовенството да престане да си служи с Мойсеевия закон: «око за око, зъб за зъб», още повече - против тия, които искат да им помогнат да си отворят очите, та да изпълняват Христовата истина «не противи се злому», когато всъщност няма и никакво зло. А нека властвующите, които Божем дохождат на власт в името на правдата и законите и са се отвращавали от делата на своите предшественици, да се не увличат от интригите на духовенството и други хора, докле не се установи с факти известна престъпност, ако такава има. Ние знаем, че всяка власт е в състояние да тормози мирните граждани и да ги ограничава. Това обаче не говори в полза на такива властвующи. То има други важни задачи! От всичко казано дотук, нам се иска да вярваме, че ако българският народ се издигне духовно, България може да бъде определена да играе важна роля в духовното развитие на цялото човечество.
към текста >>

Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии.
И който го приложи и види че има добри резултати, да го следва, а който няма добри резултати, да си кара старото. 2. Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не.
към текста >>

Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение.
Това ново учение, усвоено от всекиго и подпомогнато от съвременната наука, ще бъде гранитният камък за всяка личност, общество, народ. И само с тия качества, с тия знания и добродетели, човечеството ще може да твори и да живее в щастие. Тогава не ще има нужда това щастие да се постига, и то временно, само за известна част хора, с кървави революции, болести, стихии, глад и пр. като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение.
към текста >>

Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия.
като наказание от Бога, поради нашите пороци, а ще се добие по пътя на нашето съзнание, нашето издигане, и плодовете ще му са дълготрайни. 3. Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол.
към текста >>

От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не.
Това ново учение не лишава никого от неговата религия, нито от църквата; а напротив, то засилва безгранично вярата в Бога, Който е един за всички човеци и всички религии. Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му. 4.
към текста >>

Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение.
Нека духовенството схване, че не външната форма - ходенето в църква и паленето на свещи са гаранция за издигането наличността в духовно отношение. Ние знаем, че има големи грешници, които палят най-големите свещи в църквите, четат им дълги молитви, а щом си отидат, вършат пак същото, каквото са вършили. Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му. 4. Новото учение иска вече наложително прилагането в живота «да се не мрази и отмъщава на врага».
към текста >>

Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата.
Само истинската вяра в Бога и убеждението, че всеки трябва да направи своето сърце храм на Духа Божий, а волята да я направи диамантна, ще бъде истински творец на Христовите добродетели. Само така може да се издигне всеки човек и тогава в който път и да се спре и моли, за него ще бъде църква Божия. От това не трябва да се разбира, че църквата е непотребна, не. Тя си е била, е, и ще си бъде, само че външните форми на църквата, животът и работата на духовенството трябва да се видоизменят така, че да се чувствува духът Христов в църквата и духовенството живее и работи в духа на Христовото учение. Същото се отнася и до всички духовни ръководители. Само тъй всяка издигната душа ще намери духовна храна в църквата. Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му. 4. Новото учение иска вече наложително прилагането в живота «да се не мрази и отмъщава на врага». Някой ще каже: «нима и в тази Ваша брошура няма отмъщение? » Ние искрено признаваме, че като хора, не сме без грях.
към текста >>

Само едно има радостно за нас и за всеки разумен човек - че не е все едно да изнесеш известно осветление пред хората, с цел да ги изведеш от заблуждение и да им помогнеш, с това да отлъчваш хора от църквата и да отказваш да опееш един смъртник.
Нека не скриваме и радостта си, че нашето православно духовенство, в един от своите събори в София, взе решение да се въздържа последното от употреблението на алкохол. Това е отрядно, остава да видим приложението му. 4. Новото учение иска вече наложително прилагането в живота «да се не мрази и отмъщава на врага». Някой ще каже: «нима и в тази Ваша брошура няма отмъщение? » Ние искрено признаваме, че като хора, не сме без грях. Само едно има радостно за нас и за всеки разумен човек - че не е все едно да изнесеш известно осветление пред хората, с цел да ги изведеш от заблуждение и да им помогнеш, с това да отлъчваш хора от църквата и да отказваш да опееш един смъртник. Който има уши, нека слуша, който има ум, нека проумява! Ето защо ние молим и духовенство, и миряни да престанат да пишат и хвърлят клевети и обиди и по адрес на г-н Дънова, и по адрес на неговите последователи, а да проучат това ново Христово учение, да вникнат в него и да заживеят по неговия дух. Ние за никого не сме врагове. Нека престанат също да гонят и всички духовни течения, които все вървят към Господа, само че едни - с по-големи заобикалки, а други - по-направо. Всички тия хора в тия духовни течения са много по-близо до Христа, щом изпълняват Христовите думи идела, отколкото големият процент християни, които се кичат с това име, а нищо християнско не вършат.
към текста >>

Няма по-хубава любов от Христовата любов, която ще трябва да се развие между человеците и да зарадва всяка човешка душа и само Божествената истина и правда, прилагани в живота, ще създадат мир и блаженство на человеците на земята.
Сам Христос е бил най-добрият окултист, а след него и неговите учентди. Апостол Павел пък е бил един от най-добрите окултисти. Окултисти са били и всички, които са получавали като откровения Божествени желания и са ги предавали на человечеството. Светото Писание цяло е такова! Ако с тия кратки изложения сполучим да изменим сърцата и душите на отделни личности, да прегърнат истинското Христово учение, ние ще се считаме щастливи и нашата задача - изпълнена. Няма по-хубава любов от Христовата любов, която ще трябва да се развие между человеците и да зарадва всяка човешка душа и само Божествената истина и правда, прилагани в живота, ще създадат мир и блаженство на человеците на земята. Нека всеки, който прочете настоящата брошурка, бъде озарен от Бога с тази светлинка, с която да разбере и прегърне и много по-хубави неща за живота си, отколкото е притежавал досега. гр. Пловдив, 1924 г. С почит: Един от многото доброжелатели на българския народ и цялото човечество. ----------------------------------------------- [1] Това е псевдоним на д-р Михаил Стоицев. Не смее да си сложи името, поради големите гонения срещу Учителя Петър Дънов от страна на църквата и властите, (бел.
към текста >>

Не смее да си сложи името, поради големите гонения срещу Учителя Петър Дънов от страна на църквата и властите, (бел.
Няма по-хубава любов от Христовата любов, която ще трябва да се развие между человеците и да зарадва всяка човешка душа и само Божествената истина и правда, прилагани в живота, ще създадат мир и блаженство на человеците на земята. Нека всеки, който прочете настоящата брошурка, бъде озарен от Бога с тази светлинка, с която да разбере и прегърне и много по-хубави неща за живота си, отколкото е притежавал досега. гр. Пловдив, 1924 г. С почит: Един от многото доброжелатели на българския народ и цялото човечество. ----------------------------------------------- [1] Това е псевдоним на д-р Михаил Стоицев. Не смее да си сложи името, поради големите гонения срещу Учителя Петър Дънов от страна на църквата и властите, (бел. на съставителя на «Изгревът» Вергилий Кръстев) [2] На 22 март е пролетното равноденствие, Слънцето е в знака Овен до 22 април. От 23 юни Слънцето е в знака Рак. На 22 юни продължителността на деня е най-голяма, Слънцето е най-високо на небето. На 24 юни е Еньовден, който се смята за най-благоприятният за бране на билки, защото слънчевите лъчи падат перпендикулярно на земята. Виж «Изгревът», том XV, стр.
към текста >>

52. II. ОТВОРЕНО ПИСМО

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца.
Уважаеми братя и сестри. Търновски граждани! Бялото Братство (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бялото Братство неправилно се кръщава «Дъновисти», както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, начело на управляющите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция, и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на господин Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличния държан език и изопачени факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използуваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата.[1] Това беше преди четири- пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор». С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас, да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията.
към текста >>

Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: «Дънов - конспиратор». С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас, да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията. Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на «Преображение», като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят Търновските граждани на църква. Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора .остават триста-четиристотин хиляди лева от деветстотин-хилядо души посетители, в продължение на седемдесет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред вас отчасти основите на нашето учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та, когато дойде моментът да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас, и изобщо - имат пороци, да им кажем: «Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>

Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, доколкото можем да я приложим.
Даже ако вземем само тютюна и алкохола, здравият разум пак не може да се утешава с това, че между многото души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципален! Ние едно трябва да знаем - че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живей по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него. А неговите управници щом са също добри, никога лошо не ще сторят за този народ. Затова ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първом своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега. Като се прибави при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, доколкото можем да я приложим. Затова за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния Съдия, Който е един за всички ни. Той е, Който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целият свят да ни хули. Ето защо ние не се занимаваме с клеветите и хулите, от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ, да просвети Бог умовете на всички ни, да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия Български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
към текста >>

Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство.
А какво ще ни наричат тези и онези, това е тяхна работа. «По делата и плодовете ще ви познаят» - е казал Христос. Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистота, в тази издигнатост, каквато се иска, защото доскоро сме били и ние като вас. Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи.
към текста >>

Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни.
Обаче ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството.
към текста >>

Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела.
И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такивато не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй Братство никой насила не влиза и никой насила се не пъди, макар в моменти такивато да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обед, за да видите какво вършим. Тези, които ни посетят с чисто сърце, ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с езика си, силни с волята си, чисти с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото Той е за нас Бог и Ръководител. Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синодът се осмели и отлъчи всички ни от църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат недобри дела. С такивато Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност. Ние считаме, че между такивато именно трябва да работи духовенството. Ние знаем още, че външните форми, от страх да целуваме кръста и Евангелието, да се кълнем, че ще сме верни, а да вършим противни на Христовите желания дела, не са основите на християнството.
към текста >>

53. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи.
Ще ви покажем.на скенер тази снимка. ДЪНОВИЗМЪТ ОГРАНИЧАВА ЛИЧНИЯ ДУХОВЕН ИЗБОР Вера Гюлгелиева. В. «Капитал»,.31 .lll-6.IV.1997 г., стр. 41. Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения.
към текста >>

Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години?
Кризата в България е тотална. Кризата на духовния живот е част от нея. След като векове наред вярата в Христос и принадлежността към Българската православна църква са поддържали българския народ буден и са му давали сили да запази основните си морални добродетели, петдесетгодишният период на господство на войнстващ атеизъм се оказа погубен за душите на много българи. Пред нас са неизброими доказателства за верността на казаното по-горе - ежедневните посегателства върху живота на родители и деца, самоубийствата в армията и в старческите домове, ширещата се наркомания - навсякъде цари духовна пустош и безнадеждност. Институциите, от които зависи състоянието на духовния живот, са в не по- добро състояние. Църквата, училището, семейството - какво общо имат тези институции със спомените за тях отпреди петдесет или седемдесет години? Нищо общо - затова, защото и те, подобно на цялото общество, се люлеят от конфликти, а нерядко са просто погълнати от нищета. На фона на тази зловеща картина в обществения ефир нерядко ни се пред- лагат решения. Нека хвърлим поглед на едно от тях, което освен това има и претенцията за българска автентичност - учението на Петър Дънов (или т. нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар.
към текста >>

Както и на Светия синод на Българската православ- на църква.
нар. дъновизъм). Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар.
към текста >>

В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма.
Още от пръв поглед безпристрастният наблюдател може да установи не- маловажен факт - по сергиите с т. нар. езотерична литература дъновистките книги са далеч по-многобройни от книгите на останалите религиозни и философ- ски течения. По Българската национална телевизия в предаването «Трето око» нерядко се прибягва до името на Петър Дънов като до безспорен авторитет, а на дъновизма са посветени цели емисии. Намеренията и размислите на модиста Пако Рабан се отразяват от българските медии не само затова, че е известен моден дизайнер, а и затова, защото е последовател на Петър Дънов... Изобщо ДЪНОВИЗМЪТ СЕ РАДВА НА БЛАГОСКЛОННОТО ВНИМАНИЕ на българските медии. Както и на Светия синод на Българската православ- на църква. В този смисъл ярък пример е «богословският анализ», изготвен и издаден от началника на отдел «Културно-просветен» в Светия синод на Българската православна църква Константин Златев (София, 1994 г., издателство «Верен»), където авторът, православен християнин и чиновник във висшата православна администрация, не отправя нито една критика към дъновизма. Но това са случаите, когато дъновизмът се изявява на пръв план. В много други случаи става дума за дъновизъм, дори и да не се изтъква името на Дънов. Така например вестник «Труд» в броя си от 12 юли 1996 г. съобщава за намеренията на дъновистите да се въведе в училищата т. нар. Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов.
към текста >>

Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г.
Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е.
към текста >>

Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва.
Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва. В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа.
към текста >>

Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка.
«Новото човечество», II издание, София, 1947 г., Беседа «Новото човечество», от 19 август 1920 г., държана на събора в гр. Търново, стр. 23: «Какво стана в Русия? Русия не послуша гласа на Толстоя, който бе глас на Бога Живаго. И духовенството докара болшевизма. Болшевизмът, това е камшикът на Бога в Христовата ръка. 1/1 днес Той ни пита: «Това ли създадохте в толкова години? » Христос е, Който действува в Русия, а не някакъв сатана.» 4. Беседи, обяснения и упътвания. Събор в гр. Търново, 1919 г., стр.
към текста >>

54. БЕЛЕЖКИ КЪМ СНИМКИТЕ в Изгревът, т. XXIV

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 24

Блажени онези души, които са съединени с Христовата любов." Ваш брат и приятел в Христа Петър К.
Петър Василев Снимка № 42 а. Петър Дънов изпраща портрета си, публикуван като № 40, от село Хотанца. Надписва на гърба на снимката следния текст: Русе, април-май 1888 г. "В знак на приятелска и братска любов в Исуса, подарявам за спомен ликът си на П. Василев. Помнете ме в Христа, понеже в него за всякоги и ще се радвами. Блажени онези души, които са съединени с Христовата любов." Ваш брат и приятел в Христа Петър К. Дънов - подпис П. К. Дънов. Снимка № 42 б. Снимка на Петър Дънов, заснет в гр. Русе, публикувана като N2 40, във фотоателието на Francois Bauer, като е изписано на гърба на снимката името на гр.
към текста >>

А току- що завършил матурата си, той организира за пръв път Евангелска църква в гр. Попово.
Бургас, бр. 23-5, с. 13. Под снимката има текст, който го прилагаме. Пастир Методий Марков Роден във Варна на 13 (26) септември) 1902 г. Още като ученик в Държавната класическа гимназия той заема Евангелския амвон във Варна. А току- що завършил матурата си, той организира за пръв път Евангелска църква в гр. Попово. През 1923-25 г. следва в Германия. През 1925-26 асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г.
към текста >>

заема амвона на l-та Българска Евангелска църква в гр. Бургас.
През 1925-26 асистира п-р Д. Н. Фурнаджиев в София. През 1926-30 г. следва в Чикаго и Ню Йорк, Америка. През 1930 г. заема амвона на l-та Българска Евангелска църква в гр. Бургас. Директор е на неделното училище в Бургас. Приятел на културният и Въздържателен клуб "Стоян Ватралски" (К.В.К.В.). Редактира сп. "Религия"-Бургас. Снимка № 66. Методи Марков на Рила, 12 август 1939 г.
към текста >>

Църквата към методистката мисия в гр.
Учителите 77 а. Стефан Томов 77 б. Йордан Икономов 77 в. Трайко Константинов 77 г. Петър Тихчев, хазяинът Снимка № 78. Църквата към методистката мисия в гр. Свищов Снимка № 79. Книгата, четена от Учителя в Свищов - "Пътешественикът" Снимка № 80. Атестатът при завършване на Петър Дънов през 1887 г Снимка № 81. Съдът в гр. Свищов, където е работил Стефан Тошев Снимка № 82.
към текста >>

55. 6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя

ТОМ 24

6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална църква в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка църква и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към евангелската кауза.
6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална църква в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка църква и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към евангелската кауза. Мария идва на този свят като първо дете в семейството на православния свещеник Константин Дъновски в с. Николаевка (Хадърча) край Варна. След около десетина години по-късно, на 11 юли 1864 година се ражда нейния брат Петър. Мария се превръща за своето братче в любимата "кака". Обичта между двете деца е била голяма.
към текста >>

Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна.
Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й. Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите.
към текста >>

Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна.
Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен.
към текста >>

По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с.
Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си.
към текста >>

А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си.
По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него.
към текста >>

Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота.
Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка.
към текста >>

Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него.
А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов".
към текста >>

След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с.
На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
към текста >>

Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом.
След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения.
към текста >>

Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца.
Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
към текста >>

Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П.
Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П. Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив.
към текста >>

Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред.
Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П. Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения.
към текста >>

Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията.
Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, П. Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат.
към текста >>

В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
Видимото бездействие на П. Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени". Мария е виждала в брат си Петър Дънов един "чист верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си Проповедник на Евангелските истини, предадени по особен начин". Тя се е гордеела с него. Тя, като вярна рождена негова сестра, е правила всичко за Учителя. В нейния дом е угощавала учениците на Братството, тя е посрещала първите неофициални събори, тя е участвала в организацията на ежеседмичните срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; тя толкова много го е обичала, че до последното си издихание му е била вярна, като е виждала в него, само брата, проповедника и човека.
към текста >>

С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени".
Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени". Мария е виждала в брат си Петър Дънов един "чист верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си Проповедник на Евангелските истини, предадени по особен начин". Тя се е гордеела с него. Тя, като вярна рождена негова сестра, е правила всичко за Учителя. В нейния дом е угощавала учениците на Братството, тя е посрещала първите неофициални събори, тя е участвала в организацията на ежеседмичните срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; тя толкова много го е обичала, че до последното си издихание му е била вярна, като е виждала в него, само брата, проповедника и човека. Сестра Мария Стамова, на 24 декември 1940 г.
към текста >>

56. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

ТОМ 24

Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце.
в родния си град, дето става учител в класното училище по български език, аритметика и история. Тези и други предмети той изпосле преподавал и в Американското мъжко училище в Самоков. Като учител бил строг в изискванията си от учениците, но същевременно, преподавайки предметите си с необикновена вещина, той не жалил време и труд да направи и най-тъпия ученик да разбере и усвои урока. Макар и да свършил в протестантско училище в Цариград, той си се завърнал в Самоков добър православен по религиозно убеждение. В Самоков като учител той се запознал по-отблизо с евангелското дело. Заедно с Христо Георгиев почнал редовно да посещава Евангелската църква, от което последвал обрат в неговото сърце. Покаял се и заживял по примера на Спасителя, с което навлякъл върху си ненавистта не само на съгражданите си, но и на училищните власти. Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието. Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си.
към текста >>

Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската Евангелска църква с 2 1/4 лири месечна заплата.
Впоследствие бил уволнен от учителството и станал за малко време чиновник. Предлагано му било дори да бъде изпратен в странство да продължи образованието. Пред него се изпречил случая да се подготви така, че да може да заеме видно място на държавната трапеза. Обаче, нищо не било в състояние да го отклони от единствения му идеал - да работи за духовната просвета на народа си. Макар и да нямал богословско образование, той притежавал естествени дарби и духовно самообразование, които обърнали вниманието на американските мисионери. Те решили да го изпратят за проповедник на Панагюрската Евангелска църква с 2 1/4 лири месечна заплата. Той предпочел тази скромна заплата и скромното панагюрско евангелско общество, като служител Христов, отколкото светските перспективи, които се изпречвали пред него. След две годишно пребиваване в Панагюрище, дето, въпреки големите материални оскъдности, работил усърдно, той пак се завърнал в Самоков, и пак става учител, сега в Американското мъжко училище за 5-6 години. Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода.
към текста >>

той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско.
Едновременно там той получил при мисионерите повече богословска подготовка. През това време той взимал живо участие и в политическия живот на страната. Застъпял се за Конституцията и всички посегателства против нашата свобода. Един път при избори, е бил бит от политическите си противници почти до смърт. През 1886 г. той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско. Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места. От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893. Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров.
към текста >>

От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893.
През 1886 г. той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско. Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места. От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893. Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров. Той е бил пастир там непрекъснато за 17 години. Покойният Ив. Я. Сечанов е служил като пастир също на Ловешката, Варненската и Софийската Методистки Евангелски църкви. От Варна той бе повикан за 3 години да участвува в комисията за ревизиране Библията.
към текста >>

Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров.
той бива изпратен редовен пастир на голямата Евангелска църква в гр. Банско. Че отива в турско и то в един крайно затънтен край, него ни най-малко не го смущава - нали е за Христа и Неговата служба. Четиригодишното му пастируване в Банско не само засили евангелското дело в Банско, но и в цялата Разложка околия. Името на пастир Сечанов не ще се забрави скоро по ония места. От Банско пастир Сечанов бе повикан за пастир на Пловдивската Евангелска църква, в 1893. Той преодолява големи спънки, които правеха работата му извънредно трудна и успява да сплоти църквата и не само да я засили духовно, но и да съдействува за издигането на онази монументална сграда на Сахат Тепе, която е най-голямата евангелска църковна сграда на Балканския полуостров. Той е бил пастир там непрекъснато за 17 години. Покойният Ив. Я. Сечанов е служил като пастир също на Ловешката, Варненската и Софийската Методистки Евангелски църкви. От Варна той бе повикан за 3 години да участвува в комисията за ревизиране Библията. Онзи пръв превод на Библията, в който участвувал неговия чичо Христодул Костович Сечанов беше вече остарял.
към текста >>

Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н.
Неговото влияние и след смъртта му ще се чувствува за дълго време от българския евангелизъм. Неговият беше блестящ като слънце живот. Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина. Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н. Попов Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI.
към текста >>

Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г.
Смъртта му е бляскаво залязване на това слънце. Но със залязването си слънцето не се изгубва. То само преминава в други хоризонти да дава своята животворна светлина и топлина. Уместно е казано в семейния некролог и аз не мога да намеря по- подходящи думи, с които да завърша този къс очерк от този пасаж: "Сгряван и поддържан от гореща и непоколебима вяра в Бога и в тържеството на Христовата правда, която проповядва цели десетилетия; закърмен в идеалите на епохата на националните борби и взел непосредствено живо участие в тях като учител, пастир и общественик, той живя и служи неуморно, безкористно, доблестно за Бога и родината, която беззаветно обичаше и в чиято "звезда" твърдо вярваше." Пастир М. Н. Попов Б) Евангелски пастир и обществен будител. Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 6-8. Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки.
към текста >>

Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане.
9 (XI. 1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане. Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>

Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина.
1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане. Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>

57. Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница

ТОМ 24

Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница, Г.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско.
към текста >>

Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с.
Б) Евангелската църква в село Хотанца, Русенско Една селска евангелска църква Зорница, Г. 49, бр. 19 (8.V.1930), с. 2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско. Хубавата каменна църковна сграда още отдалеч привлича погледа на пътника. Тя е най-красивата сграда в селото. Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял. Тя е била изградена с общи усилия.
към текста >>

Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял.
2. С. Атанасов Думата ми е за евангелската църква в с. Хотанца, Русенско. Хубавата каменна църковна сграда още отдалеч привлича погледа на пътника. Тя е най-красивата сграда в селото. Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял. Тя е била изградена с общи усилия. Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина. Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си.
към текста >>

Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си.
Забележителното нещо около тази църква е това, че в нейното изграждане всеки евангелист има дял. Тя е била изградена с общи усилия. Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина. Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си. Казах, тя е в центъра на селото. И това е най-подходящото място, защото църквата в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност. Тя е фар всред мрака, в който живеят хората, тя е будител на заспалия дух; тя е страж на пробудената съвест. Не е за чудене, че тя заема централно място в живота на хотанчани. От нея, като от богат планински извор извира пълноводен поток от полезна духовна, възпитателна и социална дейност.
към текста >>

И това е най-подходящото място, защото църквата в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност.
Мъже и жени, млади и стари са се надпреварвали в принасяне на Бога своя труд - своя дар, като с радост са изпълнявали възложената им работа. Едни носили вода, други гасили вар, трети копаели и пр. В това отношение трудовете на стария пастир дядо Захари Димитров и неговата неуморна другарка, са служили за вдъхновение на мнозина. Днес всички се радват на новата църква и я обичат, защото всеки е вградил в нея нещичко от себе си. Казах, тя е в центъра на селото. И това е най-подходящото място, защото църквата в село Хотанца е огнище на благотворна, просветна духовна дейност. Тя е фар всред мрака, в който живеят хората, тя е будител на заспалия дух; тя е страж на пробудената съвест. Не е за чудене, че тя заема централно място в живота на хотанчани. От нея, като от богат планински извор извира пълноводен поток от полезна духовна, възпитателна и социална дейност. Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи, религиозни или въздържателни вечеринки вливат водите си в големия църковен поток. Службите им винаги са придружени с хорово пеене.
към текста >>

Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че евангелската църква в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните.
Младежки събрания, въздържателни беседи, неделно-училищни занимания, богослужения, социални срещи, религиозни или въздържателни вечеринки вливат водите си в големия църковен поток. Службите им винаги са придружени с хорово пеене. Брат В. Гецов е положил големи усилия, за да организира младите в един църковен хор и да култивира у тях музикално разбиране и музикален вкус. Днес той може да се радва на плодовете на неуморния си труд. Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че евангелската църква в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните. На всички скромни, незнайни герои в хотанската църква и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С. Атанасов ("Орхание)
към текста >>

На всички скромни, незнайни герои в хотанската църква и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С.
Службите им винаги са придружени с хорово пеене. Брат В. Гецов е положил големи усилия, за да организира младите в един църковен хор и да култивира у тях музикално разбиране и музикален вкус. Днес той може да се радва на плодовете на неуморния си труд. Когато човек се запознае по-отблизо с хотанчани и понадникне в домовете и живота им, остава приятно изненадан от всичко, което те изявяват и не може, освен да признае неоспоримия факт, че евангелската църква в Хотанца е изиграла една културна роля в живота на селяните. На всички скромни, незнайни герои в хотанската църква и на всички приятели, с които имах удоволствието да се запозная, пожелавам всестранен успех за унапредването на Христовата кауза всред нашия народ. С. Атанасов ("Орхание)
към текста >>

58. 1.3. Методистките епископални църкви в България

ТОМ 24

Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило.
Зяпков Роден в 1900 г. в с. Дуран-Кулак, Балчишко. Родителите му са били скромни, трудолюбиви българи от Котел. Завършил гимназия във Варна. Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница".
към текста >>

и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница".
Още като ученик във Варна започнал да посещава евангелската църква, където всичко го пленило. След редовно посещаване, той се обръща към Христа и решава да се посвети на евангелска работа. В 1920 г. заминал за Англия (Манчестър) да следва богословие. След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба.
към текста >>

В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква.
След завършване на богословското си образование, той се завръща в България в 1925 г. и оттогава е пастор на Софийската методистка епископална църква, която се помещава в салона "Д-р Лонг" изграден в памет на големия приятел на България, д-р Алберт Лонг Понастоящем пастор Васил Зяпков е председател на съюза на обединените евангелски църкви в България, председател на Съюза на евангелските прицърковни младежки организации, член в редакционния комитет на евангелския орган в. "Зорница". Тяхната работи води началото си от 1857 г., т.е. още преди Освобождението на България. Затова и всички народни копнежи, движения и борби, които родиха епохалното дело на Освобождението, не остават чужди за тях. В редовете на пасомите им се намирали и революционери и книжовници и борци за независима българска църква. Съчетавайки обичта си към Отечеството, те са били винаги добре подготвени за изпълнение на своя дълги служба. За някои по-забележителни техни членове, читателят ще намери другаде по-подробни бележки. Работата, която тези църкви са вършили в България е била главно три вида: религиозно- съживителна, културно-просветна и филантропична. Пастирите им и проповедниците са имали само една цел - да издигнат живия Христос пред своите сънародници. Подбудите, които са ги тласкали към тази дейност са били само две: любов към Спасителят Христа и любов към народа им.
към текста >>

Където намерите жива, усърдна християнска църква, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност.
Това, дето те ожидат и работят, за да видят Христа, царуващ в душата на човека, е нещо много естествено за едни ревностни и живи християни, които обичат своя Бог и своя народ. Христос заяви: "Аз съм виделината на света". Почти двадесет века оттогава са се изминали. И те всички прогласяват истинността на Христовите думи. Културно-просветната дейност върви редом с религиозно-съживителната. Където намерите жива, усърдна християнска църква, там непременно ще видите да се развива богата всестранна културно-просветна дейност. Методистките църкви в България се чувствуват задължени да сторят каквото могат за възпитанието и образованието на бъдните поколения. За това те основават неделни училища, детски забавачници, летни библейски училища, младежки християнски дружества, църковни библиотеки и средни учебни заведения. В неделните училища се застъпва главно Библията с оглед на практичното приложение на нейните истини във всекидневния ни живот. Специална комисия, наречена "Комисия по християнското възпитание" се грижи за подреждането и издаването на необходимите ръководства, пояснения, приказки за детските класове и илюстрации. Детските забавачници вече са доста добре познати на българското общество, затова за тях няма да говоря.
към текста >>

Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност.
Младежките християнски дружества при методистките епископални църкви имат задача да възпитат църковната младеж в духа на Христовото учение. В редовните седмични събрания се четат от младите реферати, религиозни беседи, устройват се литературни кръжоци и дебати, уреждат се литературно-музикални вечери, социални срещи, екскурзии, спортни клубове и разни други предприятия, които биха спомогнали за всестранното хармонично развитие на младежта. Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин. Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя.
към текста >>

Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата.
Църковното младежко християнско дружество представлява нещо като духовни казарми, през които преминава всеки евангелски син или дъщеря, за да излезе оттам и да бъде жив, солиден, кален християнин и примерен български гражданин. Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка.
към текста >>

Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата.
Методистките църкви имат само едно средно учебно заведение. Това е американския девически пансион в Ловеч. Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище.
към текста >>

И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя.
Немислимо е да имаме християнска църква без благотворителна дейност. "Колкото и да сте сторили добро на едного от тези най-малките, на мене сте го сторили". Тези Христови думи намират своето изпълнение в благотворителната дейност в църквата. Всички слаби, бедни, болни, нещастни, затворени, отчаяни в този свят са под Христова грижа, а оттук следва, че те са и под грижата на църквата. След войната, когато гладът хлопаше на много български домове, методистките църкви в лицето на своя надзирател Д-р Елмър Ернест Каунт подържаха безплатни детски кухни, изискваха от американските сестри-църкви и раздаваха безплатно на бедните дрехи и обувки. И днес всяка църква си има в бюджета голямо перо "благотворителни", от което се помага на болни и бедни братя. Няма пансион в България, който има такава ниска такса, каквато е тази на Ловчанския американски пансион. И тук благотворителността е протегнала благата си ръка. Наредено е така, за да могат и бедни деца да постъпват в това училище. Не са един или двама младежите, които методистките епископални църкви са изпратили в странство да се учат и се подготвят за пастири или библейски работници. В Ловчанския пансион не малко бедни момичета са получили даром своето образование.
към текста >>

59. Б) Спасението на света и идването на Христа

ТОМ 24

И за Христа се казва, че Той е глава на църквата.
В Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. "... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра - силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето!
към текста >>

Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички.
Най-после Фараона повярва, че действително Бог е проговорил на Мойсея. Когато дойдем в света, трябва като Мойсея, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. ..." "... И тъй, ние трябва да започнем с основната идея - Любов към Бога! Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Тъй сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? - В пълно разединение.
към текста >>

60. 4.3.21. По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист

ТОМ 24

Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България.
4.3.21. "По кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист" Славянство и хусизъм Реч държана на Славянския евангелски събор в Прага Християнски свят, Г. XX, бр. 10 (Х.1911), с. 4-5. Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти, Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство. Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България. Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и со всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е "Пътят, истината и животът". Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед.
към текста >>

Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение.
Скъпи братя славяни и мили в Христа евангелисти, Аз ви нося поздрав от София, столица на най-младото европейско и славянско царство. Приветствувам ви от Първата българска евангелска църква в София, България. Аз съм по кръв славянин, по народност българин, по сърдечен избор евангелист. Преди всичко и над всичко, евангелист. Макар и да не съм пастир или проповедник, аз често проповядвам; защото цялосърдечно и со всичката си душа и същество вярвам, че Исус Христос е "Пътят, истината и животът". Без Христовата истина животът няма път; без Христовия път, истината не дава плод; без Христовия живот, мироглед и вдъхновение, човешкото съществуване няма оправдателна смисъл и разумно назначение. От дотук казаното ще ме разберете, като ви кажа, че ние, българските делегати, дойдохме тука, не защото вие сте славяни, макар че, при еднакви други условия, нам славяните са по-мили от другите раси; не дойдохме да се полюбуваме на вашата цивилизация, макар и да признаваме, че вие сте не само много по-напреднали от нас, българите, но и най-културни от всички славянски народи; нито дойдохме да видим вашата славна Прага, която е действително, великолепна и царствена наглед. Не, не за тия неща дойдохме, колкото интересни и достохвални да са те. А по съвсем други мотиви и съображения напуснахме за време работите и интересите си у дома, та харчим време и средства сдохождането си на тоя събор. Ние дойдохме, на първо място, да видим с очите си, да проверим самолично, дали е истина, че тука има братя и сестри евангелисти, които искрено любят, и делом доказват, че любят Господа Христа; дали има мили чехи, които се молят, работят и се подвизават за дохождане на Божието царство, за царуването на правдата и любовта в Бохемия и по цялата земя. На второ място, ние дойдохме да се поклоним на свещената памет на Ивана Хуса - на благословения мъченик Ян Хус: корона на чешкото мъжество, слава на родното славянство, светец на всемирний евангелизъм, апостол на съвременната демокрация и един от спасителите на цялото човечество.
към текста >>

61. 5.2. Ехото на любовта и нейния автор. Бележки

ТОМ 24

Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата.
5.2. "Ехото на любовта" и нейния автор Бележки Вергилий Кръстев 1. Тази брошура е издадена в печатницата на братя Апостолови в гр. Айтос през 1927 г. Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37.
към текста >>

В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин.
Авторът е писал под псевдоним - Самарянин. Не можахме да го открием, кой се е скрил зад това име. Тогава са се скривали зад псевдоними, заради гоненията от църквата, властите и държавата. Били са много по-страшни гоненията тогава от 1922-1944 г., отколкото през комунистическата власт 19441989 г. 2. Думата "самарянин" означава жител на Самария, област на стара Палестина. В преносен смисъл означава милостив човек, поради Христовата притча за милостивия самарянин. Виж Евангелие от Лука, гл. 10, ст. 26-37. По време на войните дружествата за подпомагане на ранените се наричаха самаряни, а милосърдните сестри се казваха самарянки. Тук псевдонимът трябва да покаже, че се явява човек, който трябва да помогне на ранените от войната. От коя война?
към текста >>

62. 6.2. В стан Изгрев край София

ТОМ 24

Според мене църквите са разсадници: цветето, докато е малко, го държат там, после го преместят, докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии.
Това са работниците Божии, които носят сърце чисто, като кристал; ум светъл, като слънцето; душа обширна, като вселената и дух мощен като Бога, защото такива са, които излизат от Бога. Христос казва: "Не всеки, който ми казва "Господи, Господи", ще влезе в Царството Божие, но онези, които вършат Волята на Отца моего". И - "Господ не гледа на лице, но на сърце". Резултатите са, които определят качеството на извършената работа... - Нещо по-конкретно от Учението, г. Стоименов? - Учението на Учителя е учение за целия живот, а не за формите и затова е приспособимо за целия свят и всички религии. Според мене църквите са разсадници: цветето, докато е малко, го държат там, после го преместят, докато укрепне; така е и с душите, докато укрепнат; затова Учението не е против никоя църква, а е за всички религии. . . Животът, това е благото, дадено ни от Бога, а добрите ни резултати в живота зависят от нашите чувства, мисли и постъпки, хармониращи с волята на Бога. А щастието и величието на един народ зависят: 1) от високия морал на отделното семейство, 2) от разумността на неговите общественици и 3) от проницателността на неговите държавници, защото държавите, това се банките, в които се влагат капиталите на Невидимия свят и от разумната им функция зависи да се увеличава или намалява кредита им или дори да се закрият, когато изпаднат в нечисти ръце. Всяка проява си има своите дълбоки причини; обикновеният се спира на проявата, а разумният търси да се справи с причините й. Учителят учи, че истински човек е онзи, който е хармонизирал в себе си сърцето, ума и волята.
към текста >>

Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела.
Събуй си обувките, защото нещо и тук гори, като в храм - кандило. Горят сърцата, горят душите от копнеж за по-висок духовен живот, за живот в Любовта, Мъдростта и Истината, според словото на Учителя им. Горят от стремеж към святост и безсмъртие!... Никога последните думи не са ми звучали по-плътно и пълни със съдържание, както тук. Аз ги виждах в живота на тия люде, като първите християни, които познали света и от двете му страни, съзнателно са го напуснали и са тръгнали по тесния евангелски път в жад, именно, по святост и безсмъртие! Кой каквото ще да казва, но аз, който познавам няколко окултни школи, който съм проучвал духовния живот в Германия, Америка и другаде, който познавам църковните учения и догми в трите клона на едната Христова църква и нейните монастири, никъде не съм намерил и не зная друго място на подобни себежертвени подвизи и дела. "Изгревът" е, може да се каже, както за СССР, най-великата лаборатория във всички отрасли на живота - и духовни, и материални; един велик опит с исторически последствия, според някои братя, за цялото човечество. Тук всеки брат и всяка сестра е жив роман. Няма нужда да четете "Клетниците" на Юго или обемистите страници на Толстоя, на Анатол Франс и ориенталските приказки на "Хиляда и една нощ", няма нужда да ходите на кино! Елате на "Изгрева" и се запознайте с тия окъпани в сълзи души, обгорени в огъня на вечното и слушайте, слушайте най-приказни чудеса. . .
към текста >>

в Пловдив, в двора на църквата "Св. Св.
Бил е учител в Пловдивското Търговско училище "Евлоги Георгиев", в Кооп. опера и пр. После 4 години е изучавал музика - пеене във Франция, Италия, Швейцария, Югославия, Германия. Сега се подготвя най- усилено за Държавната опера, като готви репертоар на български език. Ето изповедта на неговото обръщение: - През 1924 г. в Пловдив, в двора на църквата "Св. Св. Кирил и Методий" се държа нещо като сказка против Учителя. Езикът бе много лош. Поповете взеха да си гладят брадите, и аз си думам: Защо са допуснали подобно сквернословие на това свято място? - Значи те се хващат за сламката като давещия се... Сигурно Дънов е много силен човек! Ще проверя, когато съм в София и, ако това са неверни неща, аз ще стана най-ревностния ученик на Дънов Най-напред, като дойдох и като видях братята, почувствувах меката атмосфера тук.
към текста >>

Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г.
Мнозина от читателите ни проявиха голямо любопитство от миналия брой за брата Арнаудов - "дяконът, който станал дъновист". И ние побързахме да го намерим. Заварихме го с наряда в ръка, за който стана дума по-горе. Г-н Симеон Арнаудов е млад, симпатичен мъж. Той произлиза от старо свещеническо семейство, като баща му дядо му и т.н са били православни свещеници. Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г. И ето защо: - С учението съм запознат още от В. Търново през 1921/22 г., отдето са и нашите. Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия. Ръкоположих се за дякон, но първите ми стъпки в службата на същия ден бяха изпълнени с противоречия и разочарование. В църквата се почувствувах паднал в тъмница!
към текста >>

Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия.
Г-н Симеон Арнаудов е млад, симпатичен мъж. Той произлиза от старо свещеническо семейство, като баща му дядо му и т.н са били православни свещеници. Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г. И ето защо: - С учението съм запознат още от В. Търново през 1921/22 г., отдето са и нашите. Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия. Ръкоположих се за дякон, но първите ми стъпки в службата на същия ден бяха изпълнени с противоречия и разочарование. В църквата се почувствувах паднал в тъмница! Четях най-обширна литература и беседите на Учителя. В деня на големи противоречия, молех се направо на Христа да спася душата си. Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов.
към текста >>

В църквата се почувствувах паднал в тъмница!
Бивш столичен дякон, той доброволно напуснал църквата и хвърлил расото през 1936 г. И ето защо: - С учението съм запознат още от В. Търново през 1921/22 г., отдето са и нашите. Настроен много религиозно, смятах, че служенето на Христа е в църквата, за което готвейки се, следвах и Духовна академия. Ръкоположих се за дякон, но първите ми стъпки в службата на същия ден бяха изпълнени с противоречия и разочарование. В църквата се почувствувах паднал в тъмница! Четях най-обширна литература и беседите на Учителя. В деня на големи противоречия, молех се направо на Христа да спася душата си. Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов. Срещайки се с него, изложих му всички мъки на духа си. До 1935 г.
към текста >>

продължавах да бъда в църквата, но денем и нощем бях във връзка с Учителя.
Четях най-обширна литература и беседите на Учителя. В деня на големи противоречия, молех се направо на Христа да спася душата си. Не след много в духовно състояние - по вътрешен път - Бог ме заведе при Учителя Дънов. Срещайки се с него, изложих му всички мъки на духа си. До 1935 г. продължавах да бъда в църквата, но денем и нощем бях във връзка с Учителя. Дяконът ми каза, че неговият баща притежавал в Търново грамадна библиотека и домът му е бил отворен за сказчици, като г. Андрейчин, г. Въргов и пр. Сам свещеникът е вегетарианец, сега пенсионер и един от първите пионери на Толстоизма у нас, на природолечението и ирисовата диагноза. Сега дяконът като добър певец, готви последните си изпити, за да пригърне пътя на изкуството.
към текста >>

63. 6.9. Сестрата на Учителя

ТОМ 24

Запознахме се в Евангелската методистка църква там.
10:42) Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя.
към текста >>

До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята.
И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов.
към текста >>

- Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени.
Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г. Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов. - Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник?
към текста >>

" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с църквата на баща си.
- Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее! " - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. След тоя "изпит" домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я последвал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно "Български бранител" бр. 106/7-110). Аз много любопитствувах да узная от с.
към текста >>

Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство.
- И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър". Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: - Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя! И устоял на думата си. Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство. Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна роля в живота му - може би единствена като жена; тя, която толкова много го тачеше, искрено любеше и до последни издихания му бе вярна, тя не виждаше в него, освен брата, проповедника и човека. Напоследък тя бе отпаднала, беше болнава и не се чувствуваше добре. - Защо не се отправите за помощ към Учителя?
към текста >>

64. 6. 12. Изпращането на п-р Марков от Бургас

ТОМ 24

Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр.
X, бр. 103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир?
към текста >>

Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова".
103 (102) (111.1939), с. 5-7. "Министър не е бил така изпращан... " - Отзиви на пресата и пр. Не изпращане, а сякаш погребение с припадъци и сълзи. - Какво са казали видни граждани? Проклятие към виновниците, които и да са, Бог ги знае... Бойни, честни, и верни бранители от Управата на Бургаската евангелистка църква, които изнесоха най-величавата епопея, както за гр. Бургас, така и за целия български евангелизъм във връзка с Православието във вярата и записаха някои със златни букви имената си в църквата Христова, вдигайки високо хоругвата с надпис: "Правда и обнова". Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка.
към текста >>

И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената.
Тяхното ръководство - с труд и безпримерен идеализъм и жертви - наистина обърна нова страница и историята един ден ще си каже своята тежка дума. Вестта за заминаването на п-р Методи Ж. Марков се пръсна като мобилизационен изстрел, за да мине от уста на уста като най-голяма, сякаш, злоба на деня. Какво значеше надвисналият се буреносен облак за война, когато стадото губеше своя пастир? Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля.
към текста >>

Малката църква се оживи.
Не беше лесно за църковните сестри и деца да се разделят току-тъй и от своята любима пастирка. И като при мобилизация, градът се стече в Църквата край морето, както се стича народът под знамената. През май 1930 г. пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . .
към текста >>

П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни.
пастор Марков дойде в града ни, за да почувствува последният, както се изрази г. К. Петров - "своята съвест и да стане живото обществено мнение на Бургас". Малката църква се оживи. От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
към текста >>

Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас.
От малка, замираща, почти сектантска, тя стана обществен фактор и доби своето гражданско достойнство, намери своята роля. Ремонтира се, отвътре се украси и службите станаха смислени и редовни. П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско.
към текста >>

Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита.
П-р Марков завари църквата с едва двайсетина члена на тефтер, за да я остави с повече от 85 действителни и над 200 спомагателни. Купи се хубаво централно място за градеж на евангелски катедрал. . . Мисионерската дейност се разви безпримерно и цели села се присъединяваха към майката-църква в Бургас. П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г.
към текста >>

Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение.
П-р Марков я оставя със седем нови клона. Докато по-рано името на Бургас и църквата ни по-рано не се чуваше, сега почна и да се зачита. Чрез своето сп. "Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр. Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха. Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността?
към текста >>

Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха.
"Религия", а по-после "Български бранител" п-р Марков разнесе славата ни дори извън България. Бургаският п-р проповядваше по околността и селата, в Ямбол и Сливен, в Пловдив и Пазарджик, в Лъджене, Батак и Банско. Благодарение на него и делегацията му, Коматевският събор взе възбранно решение против сектите и петдесетниците, което явно се одобри, както в Светия Синод на родната църква, така и в Правителството, макар че и в тоя случай се намериха предатели и пораженци на онова решение. Но въпреки това адвентисткия проповедник например, г. Ото Дербиц, трябваше да затвори току-що открития си салон и пр. Впрочем Евангелската църква в Бургас играеше обновителна роля сред българския евангелизъм и подаваше ръка сестрински на Православната църква, работата вървеше великолепно, младежите тълпяха събранията, сектантите трепереха. Та кой не познава Пастиря, като добър българин? Кой не е чул името му в Бургас и околността? Кой не го любеше? Кому не подарил бе слънчева усмивка, кому добро не е сторил, услуга направил, на работа настанил? Кой не знае неговите безплатни английски уроци?
към текста >>

п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир!
Както се изрази един на събранието по изпращането: "Ако в тоя момент бе погребението на п-р Марков, светът би се смаял на риданията ни, на некролозите, които биха се издали, от чужди и незнайни, на изповеди, които биха се проплакали. Но... все пак-скръбта ни сякаш сега е по-голяма - жива раздяла". Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи! " И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен? "Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата! " Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен!
към текста >>

"Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата!
Дядо Шаров каза и вярно е: "Че п-р Марков заминава, но не г. Марков, а Бургас губи! " И нека никому не се види чудно, голямата дума, която ще кажа сега: Без уважаемият г. п-р Марков Евангелската църква в Бургас ще замре и никога вече няма да достигне тая гражданска и духовна висота, на каквато бе въздигната благодарение на усърдния си пастир! Аз моля, вземете си бележка и фактите ще докажат този мой твърдеж, защото, кой би стоял толкова месеци неплатен? "Църквата - това бе Марков; Марков - това бе църквата! " Сред неправдите, които се стекоха, кой ще слуша вече за Правда и да има доверие в Бургаския евангелски амвон? Ние смятаме, че това бе и евангелското съзнание на п-р Марков. И от дълг пастирски той даде случай на вси... да отсъдят, за да си отиде чист и неповинен! "Кой може да обвини Пастиря ни в неустояване до край верен, честно изпълнен дълг и достойно играна роля? " каза г. Грабовски.
към текста >>

По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата църква в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство.
" каза г. Грабовски. И второ: след заминаването на п-р Марков, гробищните тържества ще се разтурят почти, като нежизнени и безпредметни. . . Наистина, след като загубим нещо, само тогава го ценим, или както казва Михайловски, поет и философ: "С камъните, които днес хвърляме срещу героя, утре паметник му въздигаме" (из речите на г. г. Кротков, Петров, Грабовски и др.). По изпращането си п-р Марков държа, с победното число, седем беседи: в неделя заранта на 20-и ноември една пред неделното си училище, една пред цялата църква в сутрешната служба, една след пладне пред детското неделно училище, заедно с г-жа Маркова, а след това пред Младежкото християнско д-во, което носи неговото име и една вечерта пред цялото гражданство. За забелязване е, че този ден бе ден на 33-а мъченици срещу Св. Архангел Михаил! Но той продължи да говори по желание на слушателите и в понеделник вечер, както и във вторник. За Мистичния кръжок имаше извънредно събрание и нарочна среща. Тия прощални беседи и проповеди може да уподобим на Исусовата раздяла с учениците My.
към текста >>

Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова.
Хашнов, г. Милан Димов -секретар на Общината, г. Ц. Гугучков, г. Мих. Кирчев, а ЗлатиПашмаковот Българската параходна агенция, г. Чакъров и много други. Женското дружество при църквата даде чай на с-во Маркови в дома на г-жа Тунджурова. като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г.
към текста >>

Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител.
като същевременно секретарката г-жа Г. Недева поднесе на г-жа Маркова един кухненски сервиз и една кристална фруктиера и др. подаръци. Г-жа Маркова бе председател на Женското д-во, а п-р Марков почетен председател. Младежите също се отсрамиха с устроената среща на "чаша боза" в прочутата сладкарница "Албания". А г. Зяпков и Мутафов от страна на 3-и членката, която вземаше временно управата на църквата в ръцете си покани Пастира "на пасти" в първокласната "Малина", за да подчертае, че наистина п-р Марков бе любим от всички, дори от "враговете си" - ако имаше такива, които не можеха да го мразят, освен да му завиждат или да се боят от него; и че - пастир Марков за лишен път с мир напуска Черноморието, в което за девет години плака, пя, проповядва, моли се, просвещава, учителствува и ревностно апостолува най-вярно и всеотдайно, като истински Исус-Христов и Български бранител. Изпращателната служба не бе освен истинско погребение. Думи няма да опишем покъртителните сцени. Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност.
към текста >>

Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба!
Когато п-р Марков слезе от амвона и покани председателят на църковното настоятелство г. К. Ил. Коларов да заеме мястото си, понесе се една дълбока въздишка и плач от всички присъствуващи и това беше сякаш и клетва за вярност и любов, и протест до Бога и молба за оставане и проклятие против душмани и врагове, врагове на всяка правда и човечност. (Кои са те - не заслужава те сега да бъдат споменати в тия свещени редове, но... до ще ден: Бог забавя, ала не забравя. Толкоз!) Неизличима ще остане за всинца ни сцената, когато г-жа Маркова започна да говори. Заплака цялата църква, като кога слагат мъртвец в гроба! Страшно, покъртително бе да гледаш как плаче като дете например един почетен старец над 75 годишна възраст, какъвто е п-р К. Я. Пачеджиев. Едва се изказаха г-жа Р Овчарова,- г-жа Пачеджиева от името на Женското д-во, г-ца Стефанка Овчарова от името на Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков", г. Ц. Хр.
към текста >>

65. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Те имаха в Бургас, ако знаете църквата "Кирил и Методий".
След това мисля, че го издигнаха до подначалник на станцията, но вече не помня много добре, но там и Учителя у тях като дойдеше, отсядаше у тях, у Стойчеви. Имахме също и един наш брат, който някак си се откъсна - Илия Зурков. Той имаше дрогерия, тя беше прочута. Голяма дрогерия и богатството ли, не зная що, така полека, полека. При него се събираха, обаче, наши приятели, между които и моя баща вече като пенсионери и някога и у тях отсядаше. Те имаха в Бургас, ако знаете църквата "Кирил и Методий". Тя е близо на главната улица, която води към казармите, малко насреща беше училището "Отец Паисий", точно насреща живееха Зуркови. Те Му бяха приготвили една стаичка за Учителя. Но Той идваше много често у Стойчеви и през двор ние живеехме пък - моята сестра, по-малката ми сестра, която си замина, аз, майка ми, баща ми и нейната майка. До 1911 г. мисля там живяхме.
към текста >>

Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня.
Тука са на палатки горе на Витоша. Д: Това е Катя Грива. В: След това, това е една снимка от лагеруване на Присоите? Ти бил ли си на това лагеруване? Д: Да, да, да, даже един случай. Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня. Беше повече от половината път, вече там към Водната станция, почна дъжд, И отидохме горе на Присоите, ама вир вода, гръмотевици, трясъци. И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова. [Мария Младенова и полковник Младенов - виж "Изгревът", т. VII, снимки № 1-3.] Даде ми на мене дрехи на Ильо да ги облека, вода течеше от нас, долните, горните - всичко, на огън сушихме се там, ние дойдохме надвечер. И когато дойде да спим, нямаше как, ние спахме тримата.
към текста >>

И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова.
В: След това, това е една снимка от лагеруване на Присоите? Ти бил ли си на това лагеруване? Д: Да, да, да, даже един случай. Отиваме Неделчо Попов, аз, Мичето Златева, Стойна Христова, 5 души бяхме, кой беше другия не помня. Беше повече от половината път, вече там към Водната станция, почна дъжд, И отидохме горе на Присоите, ама вир вода, гръмотевици, трясъци. И Учителят излезе и каза: "Веднага им дайте дрехи да се преоблекат." И помня, че Мичето Златева, Стойна Христова от Варна и аз бяхме при кака Мара Младенова. [Мария Младенова и полковник Младенов - виж "Изгревът", т. VII, снимки № 1-3.] Даде ми на мене дрехи на Ильо да ги облека, вода течеше от нас, долните, горните - всичко, на огън сушихме се там, ние дойдохме надвечер. И когато дойде да спим, нямаше как, ние спахме тримата. Много се стесниха Ильо, кака Мара и синът им Младенчо. Тя офицерска палатка, петима души налягахме вътре един до други, но много ни помогнаха тогава.
към текста >>

66. 1. СПИСЪК НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ВЕРИГАТА* ПРЕЗ 1914 г. И НАРЯДИ

Материали от личния архив на МИНЧО СОТИРОВ

ТОМ 25

Угасване свещта ЗА ПЕТЪЦИТЕ VI-ий - 20 II - за прославлението на Името Божие на Земята VII-ий - 20 III - за идването Царството Христово на Земята VII - 17 IV - за изпълнението волята на Господа Бога Нашего на Земята, както се изпълнява горе на небето IX - 15 V - за Българския народ X - 19 VI - за Славянството XI - 17 VII - за воюющата Христова Църква на Земята XII - 14 VIII - за Любовта Божия Постна събота - Молитва 3 Единния Бог, Добрата Молитва, Лозинка и Евангелие Всички останали дни - Добрата молитва, Лозинка и Евангелието ---------------------------------------------- *Бележка на съставителя: Виж "Изгревът" том XI, с. 546-590.
Четене имената на братята от веригата - в постната неделя и на слушателите в непостната неделя 7. Молитвата Хвала, Царят на всичките векове 8. Молитвата "Пътят на Живота" 9. "Молитвата на Царството" 10 "Молитвата на Духът" Забележка: Молитвата на избраните - чете се само в постна неделя 11. Свършване с "Отче наш" 12. Угасване свещта ЗА ПЕТЪЦИТЕ VI-ий - 20 II - за прославлението на Името Божие на Земята VII-ий - 20 III - за идването Царството Христово на Земята VII - 17 IV - за изпълнението волята на Господа Бога Нашего на Земята, както се изпълнява горе на небето IX - 15 V - за Българския народ X - 19 VI - за Славянството XI - 17 VII - за воюющата Христова Църква на Земята XII - 14 VIII - за Любовта Божия Постна събота - Молитва 3 Единния Бог, Добрата Молитва, Лозинка и Евангелие Всички останали дни - Добрата молитва, Лозинка и Евангелието ---------------------------------------------- *Бележка на съставителя: Виж "Изгревът" том XI, с. 546-590. Там са публикувани протоколите на събора през 1914 г, но тук публикуваме целия списък на присъствуващите
към текста >>

67. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но тази сила е сила Божия; тази сила е Христова сила.
Чувам: - Тука съм, не бой се! - Но кой си ти? Христе мой, ти ли си? - Тук съм чадо мое, не бой се! Баща ми ли е това? Но тази сила е сила Божия; тази сила е Христова сила. Тръгвам по стаята с разгърнати ръце и търся да прегърна този светъл дух. Целувам собствените си пръсти. Ръце или крила докосват раменете ми. Мразът се стопява и милиарди топли лъчи ме изпълват с блаженство. Неуловимо, нежно присъствие и несравнимо прекрасно.
към текста >>

Минавам край църквата, училището.
Мрак се спуща върху земята. Изправям се на нозете си, притиснати върху снега. Дрехата ми се отпечатила върху него. Бавно слизам. Ето пушека от циганските къщи. Минавам край църквата, училището. По тъмно съм у дома. Заварих гости. Излизам да донеса вода в котлите, дърва и съчки за утре. Плаха сядам в ъгъла и се заемам с плетиво за „мамините ангелчета”. Тя харесва моите ръкоделия, харесва моето шиене.
към текста >>

Ставам рано както за утринна в църква.
И немците, значи, имат някакво духовно общество. Richard ме изпраща и моли за Spaziergang, morgen, ganzen tag. [(нем.) разходка, утре, цял ден] Заспивам щастлив сън - прекрасно лице, прекрасен Richard! Това вече е щастие. Не ме лови сън. Ставам рано както за утринна в църква. Камбаните бият и аз излизамот града. Поемам по стръмнотокъм „Паметник”. Той е там горе - гдето се реши войната между сърби и българи през 1885 г. Сядам да почина. Той иде след мене.
към текста >>

Завежда ме в друга стая при две елегантни книговодителки - Христова и Спасова.
И той звъни, и той ме предава някому. Този е с охлузена дреха и злъчна усмивка. - Поделете си работата, казва г-н Стоян Митев. - Но аз можех и сам да върша всичко, раболепно отговаря моя нов шеф. Завежда ме в голяма стая от горе до доле с долапи, пълни с преписки. Завежда ме в друга стая при две елегантни книговодителки - Христова и Спасова. Те приличат на принцеси. Моята рокличка - басмена. Толкоз шум за една писарка - Михайловски, Моллов, Ст. Митев. Дванадесет часа - обядвам в канцеларията с една кифла и чай. Искам да си отдъхна.
към текста >>

68. 12. Принципите. Майстора (1.II.1962 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт.
Не забрави Христовите служители, както се наричаха, и не ги подмина. Не веднъж Той беше безпощаден към тяхната програма на действия, която по всички пунктове се съгласуваше с политическите стремежи и интереси на държавата, но нито по един пункт с принципите на Христовото учение, за чийто последователи се считаха те. В случая Учителят не се спираше специално на българските свещеници, а на всичките христови служители от първия до последния. За Него цялото църковно тяло по целия свят, представляваше сила, която би могла да прави чудеса и да удари в най-чувствителното място, светът на големите заблуждения и лъжи, където бяха поразени най-съществените Христови принципи. Той не лъжеше и изнасяше на показ с тънкото умение на познавач тези основни линии, които бяха изкривени в началото още и днес вършеха огромно зло за цялото човечество. Понижението на авторитета на съвременната църква беше резултат именно на тези големи нарушения - така старателно прикрити и сведени до полезната държавническа политика на съвременната власт. Христос никога не е бил солидарен със съществуващите на времето власти. Той беше новатор от голям мащаб и никога Той не можеше да координира великото към малкото, необикновеното към обикновеното, Божественото към човешкото. Съществено беше малкото -държавната и религиозна власт да се координират към Него. Голямото море не се влива в малката река, а обратно - законът нямаше да се промени, заради удобствата на еврейската религиозна власт и за римската католическа такава. Затова, че едната и другата не бяха съгласни с Него, Той не намали силата на своята реч и не изкриви на косъм принципите, които щяха да лежат в основите на новата общочовешка култура, която не закъсня да дойде, за да се разрасне днес в тоя вид, в който я виждаме.
към текста >>

Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик патриотичен акт, осветен от благословията на официалната христова църква.
Принципите - тоя път щяха да бъдат крепост. Той държеше за тях, а противниците му бяха вече много хилави, за да предприемат едно сражение срещу светлината. Становищата бяха разделени. Тяхната сила се крепеше не от христовите принципи, а от държавата - и в това се изразяваше всичкото беззаконие, всичката вътрешна празнота на една религиозна власт, която носеше това име, а нямаше власт. Стоеше като сила, а нямаше сила, представляваше само снаряжение в големия държавнически арсенал. Затова и когато на държавниците им трябваше народа, те впрягаха свещениците просто и го призоваха по бойните полета, убийството беше сведено до велик патриотичен акт, осветен от благословията на официалната христова църква. Какво недомислие, каква тъмна и престъпна идея - какво велико противоречие - Христос и война!... Христос и затвори, Христос и бесилки, смъртни присъди, държавнически форми, където никога не отсъствуваше. Негов представител, свещеник с кръст в ръка. Дали христовите служители през мирните години, когато човечеството е живяло са имали време да се замислят върху тоя капитален въпрос? Но да приключим, историята е много дълга, дълга и тягостна.
към текста >>

Църквата беше изгубила своето значение.
Да се върнем към нашата тема и към нашата съвременност - към отношението, което религиозната власт у нас има към Учителя. Тя направи много поражения. Но и Учителят не докосна наистина нищо от онова, което беше ценно за тях - материалното, не ги съди дори по същия маниер, както правеха те, не ги оскърби и с тях на диспути не излезе - борба не води. Онова, което направи беше нещо много повече, отколкото те можеха да очакват. Той осветли тази страна на техния живот и показа цялата безпринципност на свещеническия сан. Църквата беше изгубила своето значение. Липсваха принципите - душата на една религия, на едно учение, те бяха унищожени, отъпкани. Любовта беше поругана. Учителят не само го каза, но и го доказа като разкри картината на безкрайните фронтове, срещу които христовите служители не обелваха зъб и не помръдваха пръст. Затова, казваше Той те ще бъдат съдени и на това дело аз ще бъде свидетел. Сам ще заведа делото и ще свидетелствувам срещу тях.
към текста >>

69. Статия 1. Няма да осъмне добре.

Събори 1926 -1927г.

Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори.
Има още много да се желае и много работа да се върши. Една възстановителна дейност изисква големи грижи и неуморна работа. Това е великанско дело, което не можем постигна в седмици и месеци. Но, ако днес България си е поставила за цел да обърне нова страница, да заживее нов живот, да работи над себе си, да твори блага и сее семето на знанието и културата, да възпитава масите в един дух на примирение и тясно сътрудничество, то тя трябва да следва право своя път, без да прави отклонения, които спират правилния вървеж на това велико народно дело. Разбира се, тая крупна и съдбоносна работа не може да се извърши само от правителството. Тя иска подкрепата и съчувствието на всички фактори: партиите, интелигенцията, църквата и още малки и големи фактори. Всяко спиране на тоя възстановителен процес връща България назад. Всеки отказ на факторите, да изпълнят дълга си и дадат своя дял към това народно дело, е предателство спрямо България. И тъжното е, че такива прояви, които несъмнено ще върнат България назад, съществуват. Те са още в своя зачатък, та има време да ги премахнем и отстраним, стига да виждаме последиците и опасностите от тях. Една от тия печални прояви е конспирацията.
към текста >>

в църквата "Св.
Една от тия печални прояви е конспирацията. Тая дума за нас е страховита. Тя буди нерадостни и печални спомени. Тя ни напомня за хвърлена във въздуха катедрала* /Заб. Атентът на 16 април 1925 г. в църквата "Св. Неделя", където загиват 150 човека./, за обезобразени и кървави трупове, за нещастни сираци и безпомощни родители. Конспирацията донесе пълни затвори, бесилки, безследно изчезнали и много насилия. Тя е адско дело, сатанинска радост. Всяка конспирация връща България назад. Тя е предателство спрямо родина ни.
към текста >>

И за Христа се казва, че Той е глава на църквата.
- В: Свещеният огън. Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците на Всемирното Бяло Братство при срещата им в гр. София, на "Изгрева", през лятото 1926 година. София, Просветния комитет, [1926], с. 104-105. ..... Когато говорите за Христа, всякога трябва да разбирате първият образ в света, първородният, началото на човешката еволюция, началото на човешкия род. И за Христа се казва, че Той е глава на църквата. Глава на Христа пък е Бог. Така седи великият въпрос. И всички вие, които искате да служите на Бога, трябва да имате необикновена вяра -силна, непоколебима от нищо. Ако имате вярата на православния, не си губете времето! Ако имате вярата на обикновените учени хора, на философите, пак не си губете времето!
към текста >>

Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички.
Когато дойдем в света, трябва като Мойсея, да покажем на хората, че действително Господ ни е говорил. Казвам: Господ може да ни проговори още днес. Ако вие можете да се освободите от всички свои недъзи, ще разберете, че сте цял народ, една велика душа, заобиколена с хиляди други души. ..." "... И тъй, ние трябва да започнем с основната идея - Любов към Бога! Да възлюбим Бога със всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Само тогава силата Христова, или разумната сила, или силата на Истината ще се прояви в душата на всички. Тъй сплотени в Божията Любов, ще бъдем мощни като един човек. Не искайте всички индивидуално да се проявите. Когато се обединим в Бога, всички ще бъдем едно и всичко, което се отнася до проявите на другите, ще ни радва, като наше, понеже всички ще бъдем едно цяло. Сега как живеят хората в света? - В пълно разединение.
към текста >>

70. 5. Вековната борба днес продължава

Въведение

ТОМ 33

Христовата църква стана официална държавна църква!
Тези църкви бяха в техните души, душите им бяха храм Божи, в който всеки от тях свещенодействуваше. Те ги изявиха навън, но изпразниха душите си. Вместо те да свещенодействуват, назначиха свещеници. Почнаха да търсят вън, във външния свят това, което беше вътре в тях. „Син Человечески нямаше глава къде да подслони”, а победителите на езичеството - Неговите последователи, заживяха в дворци! Христовата църква стана официална държавна църква! В новата държава се въведе старото езическо римско право -правото, с което Рим загина, вместо християнското право. Официалните представители на Християнството облякоха дрехите на чумавите, и сами те станаха чумави! По този начин отдалечиха Христа от всекидневния живот. Фалшивите Христови последователи, почнаха в Негово име да преследват истинските Му последователи. Борбата между Каиновци и Авеловци и до днес продължава в различни форми и методи.
към текста >>

71. Съдържание

ТОМ 35

Синод на български православна църква, 1902, с.
Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на български православна църква, 1902, с. 145-205. 2.15. Католическата пропаганда сред българите през втората половина на XIX век 2.15.1. Мемоари и спомени 2.15.1.1. Тодор Икономов. - В: Кирил, патриарх български.
към текста >>

Анна Бориславова Николова, Петя Христова Стоянова.
23, 27 юли 1875, с. 92. 7. ОФИЦИАЛНИ ДОКУМЕНТИ. 7.1. Грамота, която удостоява д-р Миркович с отличие (рицар на ордена Пий - трета степен) и подпечатан с пръстена на папа Пий IX, 16.04.1861 г. / прев. Анна Бориславова Николова, Петя Христова Стоянова. Сканирани материали 1) Извадки от дневника на Стефан Гергев (Георгиев) Гидиков от град Сливен: автобиография / преписал Стефан Гидиков-син. (с. 1, 2, 17.) (частен архив). 2) Диплома за доктор по медицина, издадена въз основа на сертификат от 30.06.1856 г., на Факултета по медицина в университета на Монпелие (дубликат, 1889 г.). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on.
към текста >>

5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович.
4) Грамота за принадлежност на д-р Миркович към ордена Пий - рицар на Пий, трета степен, с право да носи и орден - подпечатана с пръстена на папа Пий IX. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3065. - 16.04.1861 г. 5) Орден Пий (лат.: Ordo Pianus, итал.: Ordine Piano) с мото Virtuti et merito - рицарски орден, трети по ранг от папските рицарски ордени - присъден за изключителни заслуги към църквата и обществото на Г. Миркович. - 16.04.1861 г. 6) Скица на облеклото и рицарския орден Пий за публичното им представяне от Г. Миркович (дадена при присъждането му). София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. on.
към текста >>

72. 2.8. Черковните борби в Свищов и Сливен. 2.8.1. Заплашване чрез унията. - В: Ганчев, Стефан. Свищов.

ТОМ 35

Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св.
Цанков са били: да се заинтересува Русия за Православна България и да се спечели нейната помощ за извоюване църковната ни свобода. Цялата тази акция е била само един дипломатически похват, да се сплаши патриаршията и да отстъпи пред исканията на българите. Такива са били замислите на Цанкова и на всичките му сътрудници по тоя въпрос. Съществува следния документ, запазен у свищовския гражданин Атанас Велев: „Препис“ Към българската патриаршия в Цариград От Свищовските жители ОТНОШЕНИЕ Ний Българите, жители свищовски духовни и миряни, като призовавами на помощ Благодатта на святаго духа, торжествено и всенародно обявявами, чи ся отказвами от не каноническото и протовозаконното притезание, което Константинополский гръцки архиепископ прави върху православната наша Българска церква и като прикаснуваме всяка духовна сверска и сопричастие сод него исод сичкоту нему под чинену гръцко духовенство по примерът на нашите бащи и преди повращамися в законното и каноническото преобладание на седаслището на верховният от апостолите на св. Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св. Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква. II. Както продължаваме да сме секога най-верни на Н. В.
към текста >>

Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква. II.
Петра и подновявами объщението и сопричастието исод святата западна Римска черква иомоля вами же Н. Св. Апостолският наместник папа Пий IX да ни приеме в единството на все общата тая церква христова като одобри и потверди началата на чинът на присоединението в следуищете полужения152: Ний верувами истенно в состояната наша черква такваз каквато смия приели от св. Отци и св. Вселенски собори в исто времи ний вервувами и исповедвами чи римските первосвещеници са истини наследници на св. Петра и подновявами со причастието си и седалището на св. Петра верховни, което Исус Христос е усновал в церквата си и на което верховно седнал и управлява тя ои истенна церква Христова Пий IX, когото и ний припознаваме за духовен началник и покровител на нашата Българска православна черква. II. Както продължаваме да сме секога най-верни на Н. В. Султана на тоя господар, в същото време ще пазим пълна и често усердна верност и най-усердно синовно послушание и към св. Папа Пий IX и към неговите наследници на светото седалище имящи и припознаваяще сега и до века светата Българска майка. III. Святата западна Римска черква според както в старо времи и още узаконила да и днес неин началник благоволява св. Българската наша черква каноническа и независима йерархия и то И. Св.
към текста >>

Защото още през 1851 година Свищовци съобщили на цариградските вестници: „Нашето общо мнение и желание се заключава в следующите, какво ще бъдем конечно във Въсточната си православна вяра твърди, пък в отказванието си от гръцкия фанаерлийския Патрик, постоянни и горещи в исканието си за независима Българска народна йерархия в лицето на нашия свещенноначалник при българската църква в Цариград, без никакво изменение вери.
Journale de Conctantinople. Но този документ бил предаден На папския легат викарий Брунони в Цариград „в препис“, без подписи - както е останал и съхраняван сега в частната архива на Ат. Велев. Легатът го повърнал за по-точен превод. Вероятно, очаквал е по-приятно съдържание в него. Тъй сторено, всичко било после отречено от свищовци.153 Ясно е, че с всичко това се ен изиграла дипломатическа игра в Свищов от хората на Др. Цанков. Защото още през 1851 година Свищовци съобщили на цариградските вестници: „Нашето общо мнение и желание се заключава в следующите, какво ще бъдем конечно във Въсточната си православна вяра твърди, пък в отказванието си от гръцкия фанаерлийския Патрик, постоянни и горещи в исканието си за независима Българска народна йерархия в лицето на нашия свещенноначалник при българската църква в Цариград, без никакво изменение вери. 1861 февруарие 25, Свищов Следват 26 подписи на градоначалниците“ ____________________________________ 150) „Дунав, лебед”, бр. 22, 1861 год. 151) По разказ от Скеофилакс Николай П. 152) По разказ от Скеофилакс Николай П. Казаков 153) Вест.
към текста >>

73. 2.14. Българо-гръцките църковни борби. Унията. - В: Бурмов, Тодор Стоянов.

ТОМ 35

православна църква, 1902, с. 145-205.
УНИЯТА В: Бурмов, Тодор Стоянов. Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на Бълг. православна църква, 1902, с. 145-205. Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград. - Актът, подписан от тях за поднасенье на папата. - Възвание към всичкий народ от страна на другите Българе в Цариград. - Старанията на пропагандата за опровержение възраженията от страна на православний българский стан против унията. - Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията.
към текста >>

Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград.
Българо-гръцката църковна разпра 1867-1870. [2. доп. изд.]. София: Св. Синод на Бълг. православна църква, 1902, с. 145-205. Приемането уния с Римската Църква от една част Българе в Цариград. - Актът, подписан от тях за поднасенье на папата. - Възвание към всичкий народ от страна на другите Българе в Цариград. - Старанията на пропагандата за опровержение възраженията от страна на православний българский стан против унията. - Поспешний ответ на папата върху молбите, изразени в актът за унията. - Ненапредвание на унията при всичките старания на дейците на папството и при всичките улеснения, давани тям от Портата.
към текста >>

- Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград.
- Завождането в Рим старецът Соколский от началникът на Лазаристите. - Аудиенцията му у папата. - Ръкоположението му за архиепископ с титлата апостолский наместник за униятите Българе. - Завръщането му в Цариград. - Окръжно послание на Патриарх Йоакима, по повод приеманието уния от една част Българе в Цариград. - Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград. - План на същий патриарх за спъвание движението на Българете. - Низложеньето българските народни владици от патриаршията, съединено с някои отстъпки в полза на Българский народ. -Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение. - Усилията на Гърците за поддържание на това предубеждение. - Обращанието на българските народни владици и представители към Евангелский съюз с молба за поддръжка.
към текста >>

-Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение.
- Завръщането му в Цариград. - Окръжно послание на Патриарх Йоакима, по повод приеманието уния от една част Българе в Цариград. - Отговор върху това послание от името на българската народна църква в Цариград. - План на същий патриарх за спъвание движението на Българете. - Низложеньето българските народни владици от патриаршията, съединено с някои отстъпки в полза на Българский народ. -Маловажността на тия отстъпки в свез с планът на Портата за откъсване Българете от Православната Църква.-Предубеждението за чужд пръст в българското движение. - Усилията на Гърците за поддържание на това предубеждение. - Обращанието на българските народни владици и представители към Евангелский съюз с молба за поддръжка. - Безуспешността на ходатайствата на този съюз пред правителствата на протестантските държави в полза на Българский народ. - Мерките на Портата за поддържание определението на патриаршеский събор относително българските владици. - Стесненото положение на Българете вследствие на тия мерки и тяхното заевенье пред Портата за съставенье отделна от православните Гърци община.
към текста >>

- Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение.
- Стесненото положение на Българете вследствие на тия мерки и тяхното заевенье пред Портата за съставенье отделна от православните Гърци община. - Безплодността на това заевенье. - Мисълта за испращане в Цариград представители, взети измежду способните и влиятелни люде на всичките окръзи. -Распореждането на Портата за испроваждане българските народни владици на заточенье пред самий празник Въскресение Христово. - Целта на това распореждание. - Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение. - Ходатайства пред султанът и пред посланиците на великите държави за тази цел. - Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в.
към текста >>

- Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник.
- Мисълта за испращане в Цариград представители, взети измежду способните и влиятелни люде на всичките окръзи. -Распореждането на Портата за испроваждане българските народни владици на заточенье пред самий празник Въскресение Христово. - Целта на това распореждание. - Натрупването на множество народ около метохът на българската църква в Цариград за въспиране испращанието Владиците на заточение. - Ходатайства пред султанът и пред посланиците на великите държави за тази цел. - Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията.
към текста >>

Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията.
- Оставеньето в покой Владиците при българската църква през времето на светлий празник. - Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете.
към текста >>

В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква.
- Тяхното заточение след празникът и заветът им към всичкий народ по този случай. - Безполезното опитвание на агентите на папството за склонявание Владиците в полза на унията пред самото им заминавание за местата на заточението им. Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”.
към текста >>

Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква.
Унията, за която толкоз усилно работеха с в. „България” агентите на папството, може да се приеме от една част Българе в Цариград на 18-й декемврий, благодарение, както казахме в предидещата глава на неблагоприятний обрат, който беше зел въпросът за припознаванието българската независима йерархия, а така и на тайното съдействие, което дадоха на речените агенти две от ръководещите в православний стан лица, а именно Иларион Макариополский и Христо Тъпчилеща, с цел да се даде по-голям вее на желанията на Българский народ пред представителите на православний християнский свят. Вследствие на това тайно спомагание, някои от находещите се при българската църква духовни лица, лесно се склониха да последват съветът на явните привърженици и проповедници на унията. В условений ден те земат от църквата Богослужебни книги и църковни одежди, повличат подиря си стотина-двесте души прости хорица и отиват с тях в домът на Латинский архиепископ, Брюнони, да заевят, че приемат съединение с Римската Църква. Простите хорица така лесно се увлекли в тая стъпка, защото им било казано, че всичкий народ с първенците и духовенството приема унията. Духовните лица, които отидоха в домът на Латинский архиепископ за да заевят, че стават унияти бяха архимандрит Макарий от Самоков, архимандрит Йосиф, игуменът на Габровский мънастир с дяконът от същий мънастир, Виссариона и поп Тодор от Видин, свещеник при българската църква. Водачите на това движение от мирянете бяха Драган Цанков от Свищов, Д-р Георги Миркович от Сливен, Манол Иванов от Стара-Загора, Никола Ефтимов Сапунов от Габрово, Стоян Джейков от Копривщица и Иван Кинката от Калофер. Известени с време за денят и часът, когато имаше да стане заевеньето, Латинский архиепископ, Брюнони и Армено-католический патриарх, Хассун чакаха в домът на първий, окръжени от многочислено духовенство, поевяванието на Българете. Попитани за предметът на посещението им, водачите отговорили от страна на духовенството и на народът, че Българете са имали, преди години, свое народно духовенство, своя народна йерархия, която им бил дал в старо време „духовний началник на всичките христиене и наследникът на Св. Петра”. Но тая йерархия била унищожена, по интригите на гръцкото духовенство. Сега нуждите на народът искали нейното възобновение.
към текста >>

За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква.
Арменский патриарх и н. преосв. Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св. Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
към текста >>

След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква.
Католический архиепископ да посредствоват пред негово светейшество, папа Пия IX, който е единствен законен и канонический наследник на Св. Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.
към текста >>

Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка".
Петра, за да поднови народната и каноническата ни йерархия. Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий.
към текста >>

Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия.
Но ние принасяме тая молба с условие, че обредите, обичаите и езикът на нашето Богослужение ще останат непокътнати”. Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В.
към текста >>

Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция.
Армено-католический патриарх, чрез когото ставал разговорът по турски, съобщил на всичкото присътствовавше католическо духовенство това заевенье и после отговорил на Българете, че монсиньор Брюнони и той земат на себе си да посредствоват, както пред папата да се поднови Българската йерархия, без да се докачат обредите и обичаите на сегашното вероисповедание на Българский народ, така и пред Високата Порта да припознае тя бъдещий българский патриарх. За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!...
към текста >>

Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток.
За казаното от двете страни се съставил и подписал протокол, после което архимандрит Макарий се наел да расправи с едно словце пред народът, какви са били страданията на Българете от гръцкото духовенство, в какво състоят желанията им и че тия желания не могат да бъдат удовлетворени от султановото правителство без съединението с Римската Църква. След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г.
към текста >>

На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата.
След това словце на българский архимандрит всички слезли в църквата, гдето от първо се слушала една реч, казана от страна на един от католическите свещеници, който говорил по същата тема, която развили в речите си Армено-католический патриарх и архимандрит Макарий, а после се чел актът за съединението на Българете с Римската Църква, който бил съставен в следните думи:220 Актът, както забележва читателят, е съставен така, щото, като изражава всичко, щото е потребно за съединението с Римската Църква, не само да не дава никакво подозрение на Българинът, че прави с подписването му нещо неуместно и безпътно, но и да се вижда, като че той не съдържи друго освен исказванье и подтвържденье действията, извършени от Великден насам и последвани от всичкий Българский народ, който призна за свое духовно началство свещено началството на българската в Цариград църква. Българинът припознава с този акт „сега и до века светата Българска Цариградска Църква за своя истинска духовна майка". Разликата е само в това, че подновеньето на българската независима йерархия става „под покровителството и с грижата на светата Римска Църква”, но и това не е нещо ново и нечувано, защото от тая същата света Римска Църква е била в старите времена установена и утвърдена българска каноническа независима йерархия. Сега же подновяването чрез тая църква българската йерархия ще има и това добро, че ще тури българский народ от силното покровителство на Франция. Добър за папството и приемлив за Българете, актът удовлетворяваше и честолюбието на старий син на Римска Църква, като правеше да ечи неговото име посред славенските населения на турската империя и отвареше път за расширението влиянието на Франция по Въсток. На другий ден след подписването този акт Турското правителство обеви, по докладът на Армено-католический патриарх, че е съгласно да припознае и утвърди българската униятска община в Цариград, вследствие на което речений патриарх тутакси приготви за нея една привременна църква в Галата. До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят.
към текста >>

Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници.
До где да се види, как ще върви и какви размери ще има новоучредената община, за нейний привременен началник се избра архимандрит Макарий. Нейните дела до правителството се вършеха, обаче, в първите времена чрез посредството на Армено-католический патриарх, по представление от архимандрита Макария. В. „България” извести за станалото на 18 декемврий обращение към папата от страна на една част Българе в Цариград с извънреден лист със следните думи: „Отгде да захванем, не знаем... как да изразим всичките си душевни впечатления!... Всичко се извърши... Денят 18 декемврий 1860 г. е най-благополучний ден от всичките, които преминахме откак нашите майки са ни донесли на свят. Денят 18 декемврий ще е за нас първий народен празник...” Щом се расчу, че някои от живущите в Цариград Българе приели уния с Римската Църква, всичките по-първи и по-благоразумни людие от нашите еднородци в турската столица се незабавно събраха на съвещание в метохът на българската църква гдето всичките едногласно осъдиха тая постъпка, като пагубна и унизителна за Българский народ, и всички се отзоваха с негодование и порицание за лицата, които бяха главните нейни виновници. Ония двамина от ръководещите люде, които бяха спомогнали за провъзгласеньето унията, споделиха това порицание срещу главните двигатели наравно с другите членове на събранието. Толкоз силно преобладаваше помежду по-зрелите и поредъчни в това време люде отвращението към мисълта, че Българский народ требва да отстъпи от праотеческото си вероисповедание, за да му се припознаят от турското правителство църковните правдини, щото всеки, който искаше да минува за человек от тая категория, се срамуваше да каже сочувствена дума за унията. За да не се излъжат еднородците в провинцията относително людието, които се решиха да се обевят унията на 1 декемврий, и за да се предопази въобще народът от подобна постъпка, събравшите се в метохът по-известни Българе решиха да испратят до всичките живущи вън от Цариград свои съотечественици едно възвание, в което, като им дават пояснителни сведения за станалото, ги съветват такожде да се не помамят подир агентите на пропагандата, но да стоят твърдо на истинно патриотическата народоспасителна и достолепна почва. Възванието, по нямане в това време народен вестник, се напечата на един отделен лист, който се распрати на всекъде, гдето живеят Българе. В това възвание на цариградските Българе до всичкий Българский народ се отражават твърде ясно възренията на представителите на чисто народната посока върху унията, тяхното мнение относително главните виновници на станалата в полза на католицизмът стъпка, и въобще се изрисоват много чърти от епохата.
към текста >>

В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов.
Низостта и развратността на този лъже-българин е известна между нашите съотечественици. Вторий е Георгий Миркович Сливненец, някой си доктор, който, като не може да се ползува от докторията си, прибегна при папищашските калугери, като стана събрат на Цанкова по делата и чувствованията си. За него е доста да се каже, че той самси е думал много пъти, че е человек без вяра, но че той уш съветва Българете да припознаят папата поради някои си негови политически съображения. Третий е някой си Манол Иванов от Загра. Този человек се е до сега омюхлюзвал три пъти. В отчаяното състояние, в което се сега намерва, той е готов и по-голяма стъпка да направи, а не само папата да припознае за глава на Църквата и за наместник Христов. Четвъртий е Никола Ефтимов Сапунов. Какво е и що е този человек, него го Габровците доста знаят. На четворицата тия може да се приложат, като помагачи, някой си Стоян Жейков Копривщенец, познат за глупавата си послушност, и Иван Кпинката от абаджийский еснаф, който им биде в тая случка оръдие, та излъга някои от събратията си еснафи да земат участие в недостойната постъпка. Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч.
към текста >>

Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят.
Това са речените представници, за които упоменува извънредний лист на Латиния. От два-три месеца насам тези безсрамни хора непрестанно са ходили да смущават умовете на еснафите тютюнджии, абаджии и проч. Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят.
към текста >>

Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си.
Те са ги лъгали и кандърдисвали различно. Ту им са казвали, че Портата не може да припознае на Българете независима йерархия и че тя уш лъже народната комисия, ту са ги уверявали, че тя решително веке е отказала на Българете в исканието им и че най-доброто поради това е да се отнесат Българете до папата. Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство.
към текста >>

Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита.
Това като вършиха два-три месеца и като малко успяха, те намислиха да сторят по-решителна постъпка. Ето те се съгласяват с Армено-католический патриарх да им даде едно кюше в една от църквите на Армено-католиците и обещават на един от поповете на българската народна църква, поп Тодора, 1000 гроша месечина, и на един несвестен калугер от Хилиндарский мънастир, по име Макарий, на когото всичкото достойнство е в голямата му брада, 2500 гроша, а после и патриарх българский да го направят. Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния.
към текста >>

Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква.
Сребролюбието у хора, които не почитат вярата си и нито я познават, е едно шило, което ги кара да се хвърлят на всекъде, където им видят очите. Оставало сега на лъжливите народни агенти да нагласят ден, кога да отворят църквата си и да провъзгласят унията си. Но требвало да има народ, или да се рече, че има народ, а отгде той да се земе? Нашът Българский народ си знае народната църква и в папищашска не стъпа, понеже той си знае само неговата Вяра, неговата Църква и, както е праведно, тях само обича и почита. Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи.
към текста >>

Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви.
Безсрамните агенти и служители на папищашството, побудени от желание да турят в дело онова, за което толкова време са лъгали народът и с това паднаха в още по-голямо безчестие отколкото изнапред, не се много чудят, как да сторят. Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден.
към текста >>

Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи.
Те отиват, та излъгват народът, че всичките Българе, търговци и владици са се съгласили на унията и сичките до един са си дали вече подписите, и му казват в еди-кой си ден да се намери всеки в еди-коя си църква. Най-простодушните, или най-вятърничавите и лудите послушват, та отиват, но и пак всичките били около сто и петдесет души, в числото на които се намерили и няколко Арменци и други хора по любопитство. Простодушний старец Йосиф, игуменът на Габровский мънастир, отишъл и той с дяконът си Виссариона, като бил коварно излъган от съотечественикът си Никола Евтимов Сапунов. Това е многочислений народ, това е народното духовенство, за които поменува санбенедетската утребка Латиния. Ако беше това нещо работа на един многочислен народ и на народното духовенство, този народ и това духовенство требваше да приеме уния в народната българска църква, а не да се крие в кюшетата на армено-католическите църкви. Агентите на папищашството, ако бяха малко по-честни, требваше да си намерят всичко, което им е било потребно за тази цел, или пак с умно постъпване да накарат Армено-католиците да им го доставят, ако не можеха те сами, а не да са принудени били заедно с побегналий поп Тодора да откраднат от българската църква черковни одежди, книги и други работи. Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе.
към текста >>

Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение.
Каква безсрамност! Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата.
към текста >>

Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски.
Каква низост! Тя пада единствено върху лудите глави на четирите главни агенти на противо-народната работа, която стана на 18 декемврий. Поповете се надеели, че ще служат литургия в този ден. Тъй мислели и другите, но Папищашите не вършат тъй, както мислят някои простодушни Българе. Те, въпреки обещанието си, земат простодушните Българе на истинтак, та ги испитват хубавичко, вярват ли в главенството и наместничеството на папата, познават ли за свети догмите на Римската Църква, и, като чули отговор да, зели им и подписи за по-голямо уверение. Сетне ги събират в една католическа църква, гдето Арменский патрик им казал слово на турски. Словото изражавало радостта на Арменский патрик и уверявало новообращените да не мислят, че ще имат покровителството на коя да е чужда сила, нъ че си остават пак рая по поданство, а по вяра католици. Но какво стана после? Простодушните тютюнджии и бахчеванджии виждат, че са станали жъртва на една коварна измама, и се повръщат сега един по един, като искат назад, в простотата на сърцето си, подписите си и като се силно ерят върху агентите на папищашството. Съотечественици! Ето как е работата. Народът е чист от това безчестие.
към текста >>

Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община.
Тя се стараеше с всевъзможни начини да ги опровергне, за дано някак се склони по-скоро Българский народ да се подчини на папата. Понеже на простий народ, при преминуването от едно исповедание в друго, най-много прави впечатление променението в обредите, а пък от страна на противниците на унията се непрестанно твърдеше, че униятите променят Вяра, че и самите обреди на Православното Исповедание, които им се сега запазват, ще бъдат след време заменени с обреди чисто католически, то агентите на пропагандата намериха за добре, преди да дойде отговорът от папата върху молбата, отправена до него на 18 декемврий, да издаде Армено-католический патриарх Хассун едно писмо от името на Римский първосвещеник в смисъл такъв, щото да не остане никакво съмнение, че както догмите, така и обредите на Въсточното Исповедание ще бъдат запазени за Българете, които приемат уния. В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка.
към текста >>

В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове.
В това писмо, издадено четире дни след провъзгласението унията, в отговор на писмото, което адресуваха до него водачите на униятската община, Хассун казва: „Вашите религиозни обреди, обичаи и начинът на исповеданието догмите, установени от светите Отци и упазени благочестиво, не само няма са се изменят, но ще се почитат и ще приемат ново потвърдение, както обеви това тържествено сегашний върховен първосвещеник н. с. папа Пий IX в своето окръжно от 6 януарий 1848, проводено до възсточните христиене. Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе.
към текста >>

За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше.
Вашето духовенство с народната му йерархия ще се почита и потвърди в своите степени и почести. Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци.
към текста >>

Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка.
Прочее, духовенството и йерархията, която ще ви управлява, ще бъдат вашето духовенство и вашата народна йерархия под защитата на върховната власт на върховните първосвещеници, които са толкоз обичали вашата Църква и вашът народ.” Същевременно Портата побърза да потвърди думите си, че припознава Българо-униятската община. Тя даде печат на тая община, нещо което не беше направила за Българо-православната, ако последнята и да считаше вече близу девет месеца от отделението си от гръцката Цариградска патриаршия.224 За да има бърз успех унията, папата от своя страна потвърди в най-скоро време думите на Армено-католический патриарх. В посланието, което Пий IX отправи до Латинский архиепископ в Цариград, монсиньора Брюнони, по случай на известието за приеманието уния от една част Българе в Цариград, стоят, между другите, тия думи: „Ние ви написахме, честний брате, без всека забава това послание, с което ви препоръчваме да известите, в нашето име, на същите съединени Българе, че ние се крайно радваме за тяхното толкоз желано връщане в исповеданието и единството на Всеобщата Църква, и в нашето име още да ги уверите, с най-благоскпонни думи, за особената и съвсем отеческа нежност, която имаме за тях, като ги пригърнете с любов, като наши най-обични чада на Всеобщата Църква, и им кажете, че ние сме расположени да извършим всичко, което може да бъде в тяхна голяма духовна полза, и дано даде Бог скоро да пригърнем и да видим съединени с нас и с този Петров престол всичките други членове на благородний Български народ, особено ония, които са в духовен чин и които са почетени с високи църковни чинове. Същите тия обични чада, съединените Българе, изложиха ни твърде почетни в гореречените техни писма своите желания за упазване техните свещени и законни обреди, тяхното Богослужение и тяхната йерархия. За това, честний брате, вие ще потвърдите, в нашето име, онова, което им вече отговори честний брат Антон (Хассун), Арменский патриарх, сиреч, че ние им даваме твърде драговолно онова, което изрекохме и обевихме ясно и открито върху тия точки с нашето окръжно послание от 6 януарий 1848 до въсточните христиене.225 При всичката мегка форма на актът за присъединението на към Римската Църква, при всичките уверения от страна на представителите на папата в Цариград, че догмите, обредите и обичаите при Богослужението, които отличават Православната Църква от другите Църкви, не ще се в нищо изменят; че българското духовенство ще управя църковно-общинските дела на Българский народ „под защита на върховната власт на върховните първосвещеници”, уверения, които прибърза да потвърди и сам папата; при всичките улеснения, които правеше на Българо-униятската община Портата; при всичките, от друга страна, неблагоприятни и съмнителни знакове, че ще може да се припознае българската независима от патриарх и от папа йерархия; при всичките големи затруднения, които посрещаше чисто народното дело, унията не напредваше. Напротив, след като се узна, че тя е дело на малцината явни агенти на пропагандата, мнозина от ония, които бяха, по незнание, взели участие в постъпката на 18 декемврий и фигурираха при първите събрания в униятската църква, хванаха да се оттеглеват полегка легка. В униятската община останаха само онези, които, по тая или оная причина, имаха личен интерес да стоят в нея и колкото други по-прости хорица те можеха да задържат с личното си влияние. За да не замръзне работата в самото още начало, Портата прибърза, по молбата на главатарите на унията, да се распореди да се припознаят от надлежните власти особени мухтари226 за Българете унияти във всичките махали на Цариград, без да се гледа, има ли или няма в тях жители Българе. Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци. Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи.
към текста >>

При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква.
Но и тая мярка не произведе очакваното действие и не повлия за успехът на унията. Незабавното отделение на българската народност от гръцката по всичките махали, отделение, което толкоз се е желало от Българский народ, не прилъга нашите еднородци. Названието унияти Българе, за което се назначаваха тия мухтари, показваше всекиму, с каква цена се е придобило това отделение и какъв характер то носи. Мухтарите унияти бяха мухтари in parti bus. Още по-голямо фиаско претърпяха агентите на папството в провинцията. При всичките приканвания и замамвания на техний орган, дълго време населението не заеви нигде желание за съединение с Римската Църква. Предадени на пропагандата хора имаше обаче на всекъде. Тези хора работеха с усърдие и постоянство достойни за по-добри дела. Те придумваха народът с всевъзможни средства да последва примерът даден на 18 декемврий в Цариград, но безуспешно. Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните.
към текста >>

Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение.
Едвам след два месеца от провъзгласението униата в Цариград, агентите на папството могоха да примамят една част от Българете в Едрине и да основат и в този град един малък център.227 Гласът, който се разнасяше по всичка България от страна на представителите на чисто-народното дело, се внимателно слушаше и следваше. Нашите еднородци осещаха правотата и чистотата на този глас и не се поддаваха на софизмите и при-мамванията на агентите на пропагандата, колкото хитро и да действоваха последните. Представителите и дейците на папството в Цариград мислеха, че, като се провъзгласи веднаж унията в Цариград и се учреди там една българска църковна община под покровителството на папата, всичкий Българский народ непременно ще се присъедини до нея, кога се научи, че Портата отказва да припознае българската независима йерархия, и поради това бяха не малко озадачени, като видяха, че очакванията им, които бяха толкоз вярно, но видимому пресметнати, не се сбъдват. Те се принудиха да прибягнат към средства, с които да се произведе по-силно впечатление помежду Българете в полза на унията. За такова средство, най-първо, те намериха да се ръкоположи от папата един патриарх за Българете, без да се гледа, че е още малко между тях числото на последователите на унията. Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра. Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово.
към текста >>

Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово.
Кога се чуе, че за съединените с Римската Църква Българе е назначен патриарх от българский род, и че този патриарх е припознат от султановото правителство, и то в онова същото време, когато българските архиереи от православний стан, Иларион и Авксентий, които бяха вече извержени от патриаршията, ще да са негли в заточение (на пропагандата това беше станало известно от турски источници по-рано), та няма съмнение, - мислеха си агентите на пропагандата, че всичките Българе, волею неволею, ще влязат в широкоотворените от папата врата за въздигането българската народна йерархия и освобождението българската народност от гръцкото порабощение. За кандидат на патриаршеското звание те одобриха архимандрит Йосифа Соколски228, игуменът на Габровский мънастир. Архимандрит Йосиф Соколски беше дошъл от Габрово в Цариград в началото на месец ноемврий 1860 година, с единствена цел да види, какво става с въпросът за българската йерархия и дали скоро ще хванат да се ръкополагат Българе за владици. Ако и да беше почти безкнижен, защото едвам можеше да чете и да пише, той, като беше виждал отблизу, какво нещо са гръцките владици, мислеше, че е не по-малко достоен от тях да носи архиерейска митра. Той имаше основание да мисли даже, че превъсхожда в много отношения тия владици и че въобще е един от по-първите и по-достойните духовни лица на България. Той знаеше уставът на богослужението, като петте си пръста, четеше наизуст много псалми и молитви, държеше страна в църквата, на вечерня и утреня, в пълно съзнание, че проумява и върши делото си по-добре от всичките попове в Габрово. При това той беше основал един мънастир, на който беше вече игумен в архимандритски сан близу до тридесет годин. Отдавна време още той подаваше на всичките мънастирски братя пример на строг пост и въздържание. През Великий пост той не ядеше по три дни, а по някога и по пет дни, и повече от петдесет годин не беше турел месо в устата си. Всичко това съставеше, според него, преимущества, които му дават право, ако не да управлява епархия, то поне да носи архиерейский сан и да възлага на главата си митра, кога служи в мънастирът. „Не мога вече да търпя, казваше той, в началото на 1860г.
към текста >>

Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен.
Лев, Св. Григорий, Св. Силвестър и проч., на които беше нееднократно чел житието в четьиминеите. Но че отпосле папите със своето властолюбие отстъпиха от чистотата на Христовото учение и допуснаха неизвестни на древните Отци нововъведения, той не знаеше това отчетливо. Поради това той и не разбираше, защо да не бъде той ръкоположен за архиерей от папата, ако гръцкий патрик не е на това съгласен. Като стигна в Цариград, Йосиф Соколский седя няколко недели при българската църква на Фенер в очакване, че скоро ще се припознае от портата българската йерархия и той ще се бъде завладичен. Като се протакаше работата и като беше му умръзнало да седи в Цариград далеч от реките и горите на Габровската планина, за които отколе вече въздишаше сърцето му, той лесно се помами от привържениците на унията, които често слушаше да му казват, че Гърците няма никога да се съгласят да стават и Българе владици, че чорбаджиите лъжат, а пък папата, щом му се поиска българска йерархия, ще я даде незабавно, та че и него само ще направи завчас владика. Когато агентите на папството намериха за целесъобразно да се ръкоположи по-скоро патриарх за Българо-униятската община и хванаха да премислеват, като кое от духовните лица на тая община ще да е най-добре да се препоръчи за това звание, те дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, дойдоха до убеждение, че архимандрит Йосиф Соколский притежава най-сгодните, според тях, качества да носи патриаршеската мантия. Старецът Йосиф беше крайно добродушен и прост. Като гледаха, че не отбира нищо, а пък не е нито лукав, нито сребролюбив, а още и води живот благочестив и добродетелен229, дейците на пропагандата и главатарите на новата униятска община не се страхуваха от него, че ще злоупотреби с високото си положение или че не ще се води от тях. Те бяха уверени, че, при тия качества, той ще бъде в ръцете им, като едно най-послушно дете.
към текста >>

Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал.
Всичките тия лица отидоха в Рим, като депутация от страна на Българский народ, която да помоли светий отец да даде на този народ един патриарх в лицето на старецът Йосиф Соколский. Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”.
към текста >>

Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел.
Депутацията тръгна от Цариград на 15 март 1861 год., а пристигнала в Рим на 22 март.231 На станцията от вечний град депутацията посрещнал, по заповед на папата, сам префектът на пропагандата, кардинал Барнабо, който я и завел в приготвений за нея дом. В същата вечер когато пристигнали, членовете на депутацията имали дълга аудиенция у кардинала Барнабо. „Колко поздравления, колко ободрения, колко доказателства от почест и благосклонност ни даде негово високопреосвещенство! ”, пишеше оттам във вестник „България” един от членовете на депутацията, който не ще да е бил друг освен Боре; „но най-много, колко негово високопреосвещенство беше щастлив да ни извести, че депутацията ще има, след малко време, щастието да се представи на светий отец. Вечерта срещу нашето пристигане в Рим светий отец се беше малко разболял по времето на службата в църква и беше даже баялдисал. Бяха го изнесли от църквата, и той не беше още оздравел. Но, щом се известил за нашето пристигане, извикал: „С молитвите на този добър народ (Българете) аз оздравех, и аз вардя първий прием за тяхната депутация. Само нека благоволят да потърпят два-три дни и да се помолят още за мене”. След четире дни кардинал Барнабо и секретарят му Каналди завели депутацията във Ватикан с особени екипажи. Щом тя влязла в приемний салон, папата извикал: „Елате, елате, чада мои; елате, чакам ви”. - „Светий отец беше прав, разказва по-нататък кореспондентът на „България”, и облегнат на масата си.
към текста >>

Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства.
В това припомнене той си казал, в лицето на съединените Българете: да идем да го намерим, като припознаем, че сме съгрешили на небето и пред него. „Тъй светейший отче - казвал при свършване словцето си старецът Йосиф - ние с връщаме под стрехата си, одързостени от вашето призование, което не е само призованието на прошката, но още гласът на любовта и на нежността. Ние сме слаби тълкователи на всичките наши братия Българете, съединени с нас в същото исповедание на католическата вяра. Ако има още от тях, които да се задържат пред вратата от предразсъдъците, невежеството или от други препятствия, благословението, което ще ни дадете, ще привлече, надеем се, същата благодат върху тях, и така ние ще станем пак едно стадо под един пастир. Амин.”232 Папата зел после това от ръцете на българский архимандрит словцето, което било написано не само по български, но и по французки, и отговорил, че с голямо удоволствие приема проводената от Българете депутация; че той се бил нажалил от радост, като се научил, че една част от тях се върнали във вярата на бащите си и че това връщание е едно от най-големите утешения, които Бог му праща. Като помолитствовал да утвърди Бог в решението им ония Българе, които са се върнали в пазвата на Римската Църква, и да вдъхне на другите мисълта да последват примерът им, и като изразил пълна надежда, че молитвите, които възнася към небето за това, ще бъдат чуени, Пий IX свършил с тия думи: „Колкото до ония неща, които се отнасят само до мене, знайте, чада мои, и не забравяйте, че аз искам да съдействовам на вашето съвършено връщание в пазвата на истинската паства с всичките възможни и прилични средства. Нека прочее този добър старец (архимандрит Йосиф) се приготви. В неделя, гдето иде, аз сам ще го ръкоположа владика. Нищо по-прилично от това да последвам и аз преданията на мойт предшественик, папа Св. Николай I, който ръкоположи първий ви архиепископ, веднаж като сте се съобразили и вие с преданията на вашите прадеди”. След това Пий IX известил, че е заръчал за бъдущий българский архиепископ един потир, но той не бил още готов, и че и другите членове ще имат подаръци.
към текста >>

Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата.
В писмата из Рим, които бяха се испратили тогава за напечатване в цариградските вестници, се казваше, че титлата апостолски наместник, без да има по-малко значение от титлата патриарх, давала по-големи привилегии от последнята. „Титлата апостолский наместник се предпочете, думаше едно писмо, обнародвано в Journal de Constantinople от 17 априлий, за да се удовлетворят в най-голям размер потребностите на положението, което заема от ден на ден вероисповедното движение на Българете”. Но папата се обрекъл, в присъствието на кардиналите, архиепископите и прелатите от въсточний обред, да даде на архиепископът и титлата патриарх, когато числото на съединените Българе достигне петстотин хиляди, щото да има под негова власт няколко епархии. Йосиф Соколский и другите членове на депутацията били осипани с подаръци. Папата подарил на архиепископът скъпоценен потир и архиерейско облачение по въсточний обред, а жителите на Рим му поднесли, за спомен, една дароносица. Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата. Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх. Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
към текста >>

Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право.
Мирските членове на депутацията получили между другото ордени от негово светейшество, във възнаграждение заслугите им за Църквата. Новоръкоположений архиепископ и апостолски наместник на съединението Българе пристигна в Цариград на 14 Априлий. Наскоро след пристигането си, Йосиф Соколский направи посещения на Латинский архиепископ, монсиньора Брюнони и на Армено-католический патриарх, монсиньора Хассуна. Многочислена свита от духовни и мирски лица, възседнали на коне, и последвани от гавази, испроводени от Портата, го съдружаваше при тия посещения със същий алай.234 В очите на цариградското простолюдие Йосиф Соколский беше вече, според този алай, такъвзи също патриарх, както и другите патриарси, Арменский, Гръцкий и пр. Агентите на пропагандата и униятите Българе го нарекоха такожде патриарх. Те дори и вратата на домът, гдето беше униятската църква и имаше местопребиванието си старецът Соколский, не наричаха другояче освен патриаршески врата.235 В същност те имаха право. Униятите Българе получиха в лицето на Йосифа Соколский в гражданско отношение такъв също духовен началник какъвто имаха Арменците, Армено-католиците и Гърците в лицето на своите патриарси. С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение.
към текста >>

Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква.
С ръкоположението особен архиепископ за Българо-униятите и с незабавното му припознаване от Портата за техен народоначалник (миллет-баши), тържеството на привържениците на унията стигна най-горнята си степен, толкоз повече че, когато така те тържествуваха и се хвалеха с пълна сполука, в станът на православните Българе надеждите за припознаване от портата независимата православна българска йерархия бяха се почти изгубили, и отчаянието беше готово да обземе всичките духове. Но нашите еднородци, както в столицата, така и в провинцията, се опазиха от искушението и не се увлякоха в унията, както се очакваше в турските политически кръгове и както мислеха в Рим, основаващи се на уверенията на агентите на пропагандата. Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение. То възбуди в патриархът и окръжаващите го владици повече негодование срещу главатарите на българската в Цариград община, които работеха наедно с Илариона, за да се припознае народната българска православна йерархия, отколкото настроенье да се направят някои сериозни устъпки за удовлетворенье народните български желания и премахване опасността от страна на латинската пропаганда. Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова.
към текста >>

Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията.
Това впрочем се дължи отнюд не на грижите и предпазванията на гръцкото духовенство, а на превъзмоганието, което имаше в сърцето на тогавашните по-влиятелни еднородци наши гласът на здравий разум и на истинский патриотизъм, всекога верен на праотеческите предания. Приеманието унията от една част на цариградските Българе не произведе в умовете посред гръцкото общество и висше духовенство някое променение. То възбуди в патриархът и окръжаващите го владици повече негодование срещу главатарите на българската в Цариград община, които работеха наедно с Илариона, за да се припознае народната българска православна йерархия, отколкото настроенье да се направят някои сериозни устъпки за удовлетворенье народните български желания и премахване опасността от страна на латинската пропаганда. Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
към текста >>

Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова.
Патриарх Йоаким издаде в последните дни на декемврий едно послание до подведомните нему православни христиене в столицата и нейните предместия, с което запрещаваше посещението униятската църква, като не принадлежаща вече на православието, и в истото време осъждаше както ония Българе, които приеха съединението с Римската Църква, така и тия, които бяха останали верни на Православието, но бяха заевили, че не признават вече над себе си властта на Цариградский патриарх и бяха се произнесли да се не поменува вече неговото име в българската народна църква. Негово светейшество особено порицаваше в посланието си народните български архиереи, които представеше, като виновници на отцеплението от Православието на едните и на несъобразното с каноните постановление на другите. Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата. Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата.
към текста >>

„Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата.
Това окръжно послание, освен че не можеше да повлияе нито най-малко върху умовете на униятите Българе, които не искаха нито да чуят, какво мисли патриархът за постъпката им, озлоби и ожесточи против негово светейшество още повече Българете, които си бяха начрътали да искат да се обезпечи отделното развитие и самоуправление на Българский народ без отстъпвание от праотеческата Вяра, и това те изразиха твърде недвусмислено с отпечатването на един отговор върху патриаршеското окръжно писмо, който носеше подпис: „От народната Православна Българска Църква”, и който те распратиха навсекъде в провинцията. Този отговор е проникнат от чувството на голямо негодование против патриархът, който се проевява твърде рязко на всека редушка. Вместо да се погрижи за удовлетворението справедливите искания на българский народ и с това да затвори вратата на пропагандите, негово светейшество, казва се в отговорът, изсипва всевъзможни порицания върху всичките Българе, защото поискаха църковната си независимост, съгласно с отеческите и съборни постановления. Патриархът и синодът си присвояват название: Църква Христова, но Българете не могат с това да бъдат въведени в заблуждение и да ги считат за действително представляващи Църквата Христова. Българете такожде нито най-малко не дават внимание на думите на негово светейшество, че били нарушили църковните правила, като отблъснаха властта му, която е служила за потъпкване българската народност, българский език и за извършване злоупотребления и притеснения, които унижават Вярата. „Каква ще да е тази Църква Христова, която да дозволява на Владиците многообразно и разновидно да притесняват невинните христиене, да подават съблазнителни примери, а да не дозволяват да им кажат самите христиене: „Или испълнете заповедите на Иисуса Христа, основателят на вярата и заповедите на светите му апостоли, или ще ги испълним и ще ви распъдим; или вардете църковните правила и дайте ни народът правдините му, или ще ги увардим и ще си земем правдините, които ни дават тези правила; или образи бивайте на стадото и го поучавайте с примерът си, стига сте го притеснявали и развращавали с беззаконията си, или ще ви отхвърлим и ще си намерим пастир по Вярата. Нека не мисли негово светейшество, че Българете са добитъци, които не знаят какво правят, и че поради това той може пак да ги накара да си турят шиите под неговът хомот, като им каже, че те престъпили правилата с това, че му отхвърлили властта. Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян.
към текста >>

Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи.
Българете, не само няма да останат пак под гръцките владици и да ги гледат равнодушно, като се гаврят с Вярата, но ще се постараят да принудят и тях сами, волею неволею, да тръгнат в правий път. Негово светейшество няма нито най-малко право да говори не само против православните Българе, които му отказват повиновение, но нито срещу ония, които се отделиха от Православието и приеха католицизмът, защото сама патриарши-ята е причина на тяхното отстъпление, те бягат от нея окаяните, но, разумява се, паднаха в по-лошо.” - Отговорът се свършваше с увещание към всичките еднородци да се вардят „от фанариотский квас”, да се не поддават на вятърът, който вее от латинската пропаганда, и да бъдат уверени, че „правдата на Българете ще надвие на лъжата на Фанариотите” и че Българский народ с постоянството си ще добие йерархия независима както от патрикът, така и от папата. На този отговор върху патриаршеското окръжно послание се приготви от страна на патриаршията едно дълго опровержение, което се напечата на гръцки и български под насловие: „ЛаЛа ка! д/7 aiconqaqg, глаголи и да не умолкнеши”, (Деян. XVIII, 9), но то освен че не можеше, разбира се, да разубеди някого от Българете, ами остана, може да се каже, незабележено, като че да не се е евявало на светът. Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.
към текста >>

За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква.
Патриаршията осещаше, обаче, че с едно запрещение от нейна страна да не посещават православните христиене униятската църква, с едно порицание постъпката на българските народни архиереи, които се явно туриха на чело на движението против нея, с едно мъмрене и осъждане всички ония, които последваха това движение, тя не ще може да се ограничи. Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра.
към текста >>

Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните.
Българете дори и в очите на мнозина от Гърците, не бяха съвсем криви. Пред вид на опасността от пропагандите, пред вид на очевидната справедливост на оплакванията на Българете, патриаршията требваше да направи нещо за тяхно удовлетворение, ако не искаше да навлече на себе си порицанието на всичкий православен свят. Да бъде устъпчива и благоразумна се подаваха ней съвети и от такива места, гласът на които тя не можеше съвсем да пренебрегне без страх за по-лоши последствия. Патриарх Йоаким намери прочее за добре да направи някои маловажни устъпки на Българете, но, за да се вардят за напред в неприкосновеност правдините на Вселенский престол и за да бъде той по възможност ограден в бъдущето време срещу такива посегвания, каквито си позволиха цариградските Българе на чело с Илариона и Авксентия, негово светейшество намисли да съедини тия устъпки със строги мерки против нарушителите на каноните и на правдините на престолът. За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
към текста >>

Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра.
За да подготви испълнението на този план той, най-първо, изиска от находещите се в България гръцки владици да му представят от страна на Българете адреси, в които да се изевява преданост и покорност на Великата Църква. Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ.
към текста >>

Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр.
Тия адреси имаше да послужат на негово светейшество за доказателство, че голямата и здравата част на Българский народ остава твърда в праотеческата си преданост към Великата Църква, че следователно смущенията върху църковната почва, които стават тук-там, са дело на малцина някои честолюбци, миряне и духовни лица, против които църковната власт требва да земе надлежните мерки, съгласно с каноните. Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”.
към текста >>

Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си.
Подобни адреси, които се вижда от архивата на патриаршията, се испратили обаче само от Кюстендил, от Ниш, от Враца, от Белоградчик, от Ловеч и от Видин, при всичко че са били искани навсекъде из Българско. Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год.
към текста >>

В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква.
Противонародний дух, в който са съставени някои от тия адреси, явно показва, че те са били диктовани от самите владици и че са могли да бъдат подписани само от няколко подлизници и мюзевири, каквито на всекъде е имало и има и сега. Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е.
към текста >>

Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей.
Също така, едновременно им испращане около крайт на януарий и тяхното еднакво съдържание не оставят място за съмнение, че са се испращали по предписанье на висшето църковно началство. Адресът от Кюстендил изражава негодование против ония, които са се дигнали срещу местний владика, обвинява народний български архипастир Авксентия, че се опитвал да отлъчи от православната вяра Кюстендилската епархия, обевява, че Гъркът архиерей на тази епархия е канонический неин архипастир, който й е направил много добрини, и нарича Великата Църква кърмилница, наставница и покровителка.236 В адресът от Ниш се исказва негодование срещу ония от цариградските Българе, които приеха уния; но той осъжда и Българете, които дирят народните си правдини от патриаршията, като остават твърди в праотеческата си Вяра. Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий.
към текста >>

Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”.
Подписаните думат в него: „Провъзгласяваме всички ония, които се опитват да смутят мирът и спокойствието на общата наша майка Църква, като мятежници и отстъпници от Великата Христова Църква... Не споделяме никак нововводимите от чужбина идеи, на които двигател са страстта и своекористието, и удостоверяваме, че, като пребиваваме в отеческите предания, приемаме за вероисповеден началник когото би ни испратила, като способен и испитан, Великата Църква, и както открай нашите бащи са били благодарни от непрекъсваний ред на светите архиереи, които ни са били испращани от Вселенский престол, така и ние сме преблагодарни от нашът владика” и пр. Жителите на Враца също изказват в техний адрес крайня благодарност от новий им епископ Българинът Паисий.237 Жителите на Белоградчик осъждат ония Българе, които са приели унията и исказват признателност към Великата Църква и към владиката си. В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение.
към текста >>

в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е.
В адресът си Видинци казват, че осъждат малцината безразсъдни Българе, които от няколко време се мъчат по всекакъв начин да вкарат нововведения в Православната църква. Те считат още за своя длъжност, като гледат „как злославните уста на тия Българе не пощадили честта на Църквата и на свещений клир”, да принесат на последнята благодарността си, че и удостоила с такъв архиерей. „Чест и слава е за нас, прибавят те, да се причисляваме до целий православен свят, понеже сме всички братия без различие на племе и на народ. Това като исповядваме в съвестта си, осъждаме лъжата и измамата на ония, които се провъзгласят самозвани представители на Българете ради своите преисподни цели и търсят пред Високата Порта и пред Църквата правдини уш от страна на всичка България”. „От тия адреси и прошения, бележи се в докладът на комисията на общото (гръцко) събрание, свикано в 1864 год. в патриаршията за разгледване българский въпрос, патриарх Йоаким, като видя, че православний Български народ се размъща от малцина някои, и че христоименното испълнение негодува против великодушието на Великата Църква, съзва на 24 февруарий 1861 голям събор от бившите Цариградски патриарси, от блаженнейшите патриарси (т. е. Александрийский, Йерусалимский и Антиохийский) и от всичките находещи се в Цариград свети архиереи, между които бяха и Българете по произхождение -Родоский Игнатий, Пиротский Доротей и Врачанский Паисий. Този събор, като зе във внимание противоканоническото поведение на Макариополский Илариона и на бивший Диррахийски Авксентия и като ги пригласи три пъти, според свещените канони, да дойдат да дадат пред него ответ, понеже се не евиха по непокорство, ги извъргна от архиерейский сан, като въздрузивши нов жъртвеник в самий център на Вселенский престол, като непокорни, като отстъпници и като нарушители на 31 и 35 апостолски правила, на 15 правило на Двукратний вселенски събор, на 5 правило на Антиохийский събор и пр. Едновременностяхтой извъргна, по същите причини, и Пловдивский митрополит, Паисия238, които всички се осъдиха на заточение. Съборът лиши от сан и свещениците и дияконите, които бяха ръкоположени от речените архиереи”. Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата.
към текста >>

От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила.
Патриарх Йоаким смяташе, че с извържението Илариона, Авксентия и Паисия, домогателство на Българете да се припознае за тях една самостоятелна йерархия се посича в коренът си, толкова повече, че с извържението българските владици, по стар обичай, беше свързано и заточението им, за което патриархът беше се споразумял предварително с Портата. Щом бъдат извържени и заточени Владиците, които представляваха българската йерархия, последнята ще се обърне в една неосъществима мечта, мислеше си негово светейшество, и Българете, по необходимост, ще се задоволят с някои устъпки, натъкмени за удовлетворенье народното им самолюбие. Но патриарх Йоаким и окружавшите го архиереи останаха горчиво излъгани в предположенията си. Лишението от сан българските народни архиереи не озадачи нито най-малко нашите еднородци. То ги само огорчи и още повече раздразни против патриаршията. От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила. Апостолските и съборните правила, които послужиха на събраний в патриаршията събор, като основание за извържението от църковний чин Илариона, Авксентия и Паисия, според българското възрение, не можеха да се приложат справедливо към българските народни архиереи. Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения. Такова стремление от страна на гръцката йерархия, като явно противно на християнската Вяра, беше способно да развълнува всекий Българин. Лишението от сан българските владици не беше друго, в очите на Българете, освен изражение на това същото стремление. При това съборът, който го произнесе, наруши, от пристрастие, самите правила на църковното съдопроизводство, според които един привлечен към ответственост епископ се вика в епископский събор на съд чрез епископи или с грамота три пъти, и за евяването му пред съдът се дава месечен, двумесечен и даже годишен срок, според обстоятелствата (74 Апостолско правило и 18 правило на Картагенский събор).
към текста >>

Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения.
Но патриарх Йоаким и окружавшите го архиереи останаха горчиво излъгани в предположенията си. Лишението от сан българските народни архиереи не озадачи нито най-малко нашите еднородци. То ги само огорчи и още повече раздразни против патриаршията. От тяхна точка на зрение, тая мярка нямаше нито най-малко основание в учението на Църквата и в съборните правила. Апостолските и съборните правила, които послужиха на събраний в патриаршията събор, като основание за извържението от църковний чин Илариона, Авксентия и Паисия, според българското възрение, не можеха да се приложат справедливо към българските народни архиереи. Българский народ, българските архиереи се отложиха от подчинение Цариградскому патриарху, защото се убедиха, че последний не се съгласява доброволно да възвърне на този народ неоспоримите му правдини; че гръцкото духовенство иска и занапред да притеснява, с името на Вярата и на Църквата, българската народност в полза на гръцката и да господарствува над Българете, като над племе, което като че е нему заробено по силата на самите църковни узаконения. Такова стремление от страна на гръцката йерархия, като явно противно на християнската Вяра, беше способно да развълнува всекий Българин. Лишението от сан българските владици не беше друго, в очите на Българете, освен изражение на това същото стремление. При това съборът, който го произнесе, наруши, от пристрастие, самите правила на църковното съдопроизводство, според които един привлечен към ответственост епископ се вика в епископский събор на съд чрез епископи или с грамота три пъти, и за евяването му пред съдът се дава месечен, двумесечен и даже годишен срок, според обстоятелствата (74 Апостолско правило и 18 правило на Картагенский събор). Българските архиереи, Иларион и Авксентий, се викаха в едно и истото заседание на съборът, който ги осъди, три пъти в разстояние на два часа, а не на един или повече месеци, и се викаха от двама архимандрити, а не епископи, а Пловдивский Паисий не се повика никак.239 Че съборът и патриаршията произволно нарушиха правилата на църковното съдопроизводство, това се засвидетелствува наскоро и от дванадесет владици-членове на този събор, които бяха подписали извержението на българските архиереи от църковний чин. В едно прошение, което подадоха на Портата тия архиереи няколко месеци след съборът, за да се оплакват от произволът на патриарха Йоакима, те, между другите обвинения против него, указаха и на неправилното осъждане и извърженье българските народни архиереи.
към текста >>

Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили.
Българските архиереи, Иларион и Авксентий, се викаха в едно и истото заседание на съборът, който ги осъди, три пъти в разстояние на два часа, а не на един или повече месеци, и се викаха от двама архимандрити, а не епископи, а Пловдивский Паисий не се повика никак.239 Че съборът и патриаршията произволно нарушиха правилата на църковното съдопроизводство, това се засвидетелствува наскоро и от дванадесет владици-членове на този събор, които бяха подписали извержението на българските архиереи от църковний чин. В едно прошение, което подадоха на Портата тия архиереи няколко месеци след съборът, за да се оплакват от произволът на патриарха Йоакима, те, между другите обвинения против него, указаха и на неправилното осъждане и извърженье българските народни архиереи. „Как стана, пишеха те в прошението си, низложението на българските архиереи? То се предначерта от него (патриарх Йоакима), и определените от църковните правила три призования станаха в същото заседание на съборът в разстоянието на два часа, без да се даде изискваното от съборните правила време. Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т.
към текста >>

Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици.
„Как стана, пишеха те в прошението си, низложението на българските архиереи? То се предначерта от него (патриарх Йоакима), и определените от църковните правила три призования станаха в същото заседание на съборът в разстоянието на два часа, без да се даде изискваното от съборните правила време. Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т. Бурмов, в което се хвърлеше поглед върху действията и стремленията на гръцкото духовенство от гледна точка строго христиенска в паралел с действията и стремленията на Българете и се извождаше заключение, че извържението, произнесено от съборът на гръцките владици против българските, няма никакво законно основание и поради това е недействително. Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт.
към текста >>

ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно.
Между това българските архиереи, още преди да си разиде съборът, бяха известили на патриархът званично чрез Високата Порта, че те ще се представят в съборът да дадат отговор, но негово светейшество не само не послуша правий съвет на правителството240, нъ още и излъга Високата Порта, защото отговори лъжливо и самоволно, че уш вече било произнесено приличното наказание и, тозчас подир заминаването на испроводений от Портата чиновник, принуди съборът да подпише низложението. Че това стана тъй, никой от членовете на съборът не може го отрече”.241 Вследствие на всичко гореказано, низложението на народните български владици не само не може да спре, както мислеше Великата Църква, движението помежду нашите еднородци за пълно отделение от Гърците по църковното управление, но го още по-много усили. То раздвои още по-нашироко и наглъбоко Българский народ от патриаршията. Окружното патриаршеско послание, с което се съобщаваше лишението от сан българските владици, запрещаваше на христиените, под страх на отлъчвание от Църквата, да земат благословение от речените владици. Българете, като не считаха за нищо определението на съборът и пазеха напрешните си отношения към архиереите си, т. е. ги почитаха за свои истински архипастири, погледнаха на това запрещение, като преко отлучвание и анатема, произнесени срещу всичкий Българский народ, и за това в някои места, каквото Търново и Габрово, тържествено изрекоха в църквите проклинания с анатема против патриархът.242 Мнозина от нашите еднородци в столицата настояваха да стане същото и в народната ни Църква в Цариград, но едно че можеше да произлезе кръвопролитие между Българе и Гърци, понеже се чуваше, че някои луди глави испомежду последните се готвели да нападнат на Българете в случай, че се прокълне патриархът, а друго че прокълнанието не ще принесе никаква практическа полза, в българската църква в Цариград не стана нищо подобно. Там се чете само, наскоро след извержението народните владици, именно на 5 март, Неделя на Православието, едно слово, приготвено от Т. Бурмов, в което се хвърлеше поглед върху действията и стремленията на гръцкото духовенство от гледна точка строго христиенска в паралел с действията и стремленията на Българете и се извождаше заключение, че извържението, произнесено от съборът на гръцките владици против българските, няма никакво законно основание и поради това е недействително. Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт. То не се напечата в някой вестник, или периодическо списание, а се распрати в отделни летящи листове на всекъде из Българско. Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде.
към текста >>

В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи.
Това слово, като отговор от страна на Българете върху първата званична присъда на патриаршията по тяхното народно движение за възстановение потъпканите им правдини, е забележителен исторический акт. То не се напечата в някой вестник, или периодическо списание, а се распрати в отделни летящи листове на всекъде из Българско. Ние не могохме, за съжаление, да го намерим запазено нито в нашата сбирка, нито другаде негде. Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица.
към текста >>

Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е.
Низложението Владиците от съборът не произведе желаното от патриархът действие между Българете още и по тая причина, че устъпките, които бе той свързал с тая мярка, далеч не удовлетворяваха справедливите желания на Българский народ и сами по себе си твърде ясно говореха за пристрастното постъпанье на негово светейшество. Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията.
към текста >>

и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи.
Тия устъпки одобрени от същий събор, който произнесе низложението и утвърдени със султанский фирман, се съобщиха едновременно с низложението по всичките епархии. В очите на патриарх Йоакима и на неговите съветници те оправдаваха строгостта на Църквата против непокорните ней български архиереи. В очите на Българете те показваха същото стремление от страна на патриаршията, за осуетенье усилията на Българский народ да се установи отделно от Гърците, българско църковно общинско, управление. Султанский фирман, който утвърди тия устъпки, гласеше така: „Известно е на всичките, че най-голямото ми царско желание е спокойствието и безопасността на всекий клас от моите императорски поданици. Понеже царството ми одобри просбите, които изрази устно и писмено пред високото ми правителство състоящето под духовната власт на въсточната Църква българско племе, а именно да се назначават духовните му отци и управници, митрополитите т. е. и епископите му, испомежду лицата, на които има пълно доверие и да знаят още и язикът му, като просби, испълнението на които ще способствова за пълното благоденствие на това племе, както и ще внесе мир и спокойствие среди него във вероисповедно отношение, и понеже удовлетворението на тия просби се е видяло за необходимо от царството ми, за това се възложи на главний началник на въсточната Църква, Рейский патриарх, да размисли върху устъпките, които се допущат от църковните правила и да ги представи. Речений патриарх, като свика събор, състоящ от пребивающите в столицата ми бивши Цариградски патриарси, от сегашните патриарси на Александрия, на Антиохия и на Йерусалим, от членовете на постоянний синод на митрополитите и от епископите, разисква този въпрос с тях, и резултатът на това разисканье представи с доклад, подпечатан от всичките участвовавши в заседанието на съборът лица. В този доклад се съдържат следните членове: „1) Отсега нататък за чисто българските епархии ще да се предпочитат и назначават за митрополити и епископи духовни лица от българско происхождение, които са без укор и обладават изискваните от църковните правила качества, а така и лица, които знаят добре българский език. 2) Ако в един от чисто-българските градове осиротее митрополията или епископията, и неговите христиенски жители предложат едногласно за осиротялата катедра някое духовно лице, което има изискваните от църковните правила качества и което е испитано и известно на патриаршията по разумност и способностите си, такава синовна молба ще се приема с благодарение от патриаршията. 3) Едно Богословско училище ще се основе в съответствено място, за да се изучват в него Българете, които желаят да стъпят в духовно звание, и разноските на това училище ще се покриват от христиенете, находещи се в чисто българските епархии и други места на императорската ми държава, а уроците, които ще се преподават в него, за да не съдържат нищо противно на Въсточното Христиенско Вероисповедание, ще се определят с програма, съставена от патриаршията. 4) Надзорът върху това училище ще се възложи върху митрополитът на епархията, гдето ще се то намира, и върху настоятели, избирани испомежду испитани духовни лица.
към текста >>

12) За да се образуват децата на находещите се в столицата ми православни Българе и за да изучват собствений си език, ще се основе едно първоначално училище в оградата на българската църква под надзорът на патриаршията.
7) Един или двама от митрополитите на България ще заседават, както и по-преди, в синодът на митрополитите, като ще се променят и заместяват, един подир друг, всеки две годин, по каноническо указание от патриархът. 8) В Богословското училище на остров Халки ще се прибират ученици и отмежду Българете, както е било и по-преди. 9) Доходите на находещите се в България митрополити и епископи ще се определят с особен званичен устав. 10) В църквите на чисто българските митрополитски и епископски епархии църковните обреди ще се извършват по български. 11) Измежду пребивающите в Цариград първенци Българе ще се избират и назначават някои за членове в настоятелствата (епитропствата) на патриаршията и на другите нейни учреждения. 12) За да се образуват децата на находещите се в столицата ми православни Българе и за да изучват собствений си език, ще се основе едно първоначално училище в оградата на българската църква под надзорът на патриаршията. 13) Званичните църковни книжа, които ще се испратят до митрополитите и епископите на чисто българските епархии, ще се пишат по гръцки и по български. 14) Патриаршията ще се грижи, по възможност, да улеснява и расправя относещите се до нея благословии просби и дела на Българете. 15) Патриаршията ще испровожда, кога е нужда, надлежни духовни лица за издирванье поведението на митрополитите и на епископите в България, както и на всичките въобще духовни лица и учители, и за исправление биващите отстъпления и недостатки. Понеже гореизложените петнадесет члена се представиха на Високата ми Порта, както се каза, с мазбата, и, като се прочетоха и обсъдиха един по един в министерский съвет на държавното ми царство, се съобщиха и на самодържавието ми, и то се увери, че те отговарят на подобренията, които справедливо дирят христиенските жители в България, според настоящите им истински нужди, и че пълното им приспособление може да въдвори църковен мир посред известните със своето честно и добро поведение императорски мои поданици Българе, за това издадох високото си царско ираде, да се повестят непосредствено, а в същото време и всекий да побърза да направи искрено и прямодушно което требва, без да допуща нещо противно нему. Поради това и се издаде настоящий ми императорски фирман, украсен и с високий ми царски автограф.
към текста >>

Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки.
Писа се в 1277 година от егирата в крайт на месец рамазан”. Съборът, който разгледа тия устъпки, намери за добре такожде да се назначат незабавно за Пловдив и Шумен, гдето катедрите бяха вакантни, Българе митрополити, и за Пловдивский, той одобри Ксантский митрополит Панарета, а за Шуменский - архимандрит Антима (отпосле български екзарх), който тогава беше учител в Богословското на остров Халки училище. И двете тия лица от българский род бяха отблизу известни на патриаршията.243 Един бърз поглед върху устъпките, които направи на Българете патриарх Йоаким показва, че тези устъпки са твърде несъществени и освен това еластични. Някои пък от членовете, в които те се заключават, не само че не представят някоя особена устъпка, но обезпечават нови права на патриаршията и обвързват Българете с нови задължения към нея. Портата, обаче, ги счете, както показва султанский фирман, за удовлетворителни. Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях.
към текста >>

Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата.
Някои пък от членовете, в които те се заключават, не само че не представят някоя особена устъпка, но обезпечават нови права на патриаршията и обвързват Българете с нови задължения към нея. Портата, обаче, ги счете, както показва султанский фирман, за удовлетворителни. Султаново правителство, както изесняваше официозний по това време орган, Journal de Constantinople, имаше пред вид да отвори на българското движение два пътя, единът - унията с Римската църква, а другият - подчинение под Цариградската патриаршия с гореприведените устъпки. Портата смяташе, че при неудовлетворителността на последните, Българете ще предпочитат първий от тия два пътя, нещо, което й се искаше. Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията.
към текста >>

Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът.
Под предлог, че уш е неутрална, тя видимо тикаше Българете в пазвата на католицизмът. Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква.
към текста >>

„От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията.
Нейните истински желания обаче се ясно отражаваха в нейния официозен орган, който нерядко така също канеше нашите еднородци да се съединят с Римската църква, както и припознатите органи на пропагандата. Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче.
към текста >>

Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна.
Като работеше в тая посока, той се стараеше между другото да покаже, че Портата уш не можела да се реши да припознае независима йерархия за Българете, защото чрез таквази йерархия щело да се отвори път на чуждо, т. е. на руско влияние помежду тях. Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха.
към текста >>

На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече.
Че чрез унията с Рим Българете подпадат също под чуждо влияние, официозът на Турското правителство не отричаше, но той считаше това влияние за далечно и повърхностно, от което Портата не можела да има страх за спокойствието на своите области и за верността на своите поданици. Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво.
към текста >>

За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква.
Той отиваше още и по-надалеч, като казваше, че най-после Българете с приемането уния не правели нищо лошо в религиозно отношение, защото с това те се връщали в пазвата на Църквата от расколът на Фотия.244 От коментариите му върху устъпките на патриарха Йоакима, се ясно виждаше, че те се бяха удостоили със султанско ираде, защото се добре съгласуваха с планът на Портата за вкарвание Българете в католицизмът. „От двете неща, казваше турский официоз, требва да стане едното: или Българете да приемат католицизм - полето е свободно, пътят открит, привилегиите са дадени - или да останат привързани на Великата Църква с правдините, които им тя сега дава и при които движението на партията, която иска едно църковно самоуправление, не ще си има вече мястото и ще се превърне в един вид опозиция, която няма нищо общо с религията. Автономната църква, народната църква патриархът я даде с един акт, който, ако е добър в религиозно отношение, още по-добър е в политическо, защото туря край на положението, в което ставаха намеси от страна. Устъпките са големи. На Българский народ е дадено правото, 1) да си избира Владиците измежду собственото духовенство, 2) да употребява язикът си, да си има особени училища и 3) да проважда един или двама владици в светий синод, и ние имаме право да кажем, че разделението на Българете от патриаршията, което ще е твърде плачевно в политическо отношение, и учреждението на една отделна автономна Църква не ще им дадат нещо повече. За напред Българете нямат три пътя, ами само два: да останат привързани на патриаршията, или да се върнат в пазвата на Римската Църква. Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете.
към текста >>

Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина.
Да се положи така въпросът е предпочтително отколкото другояче. С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете. Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм.
към текста >>

В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия.
С този начин се отдалечават вече политическите влияния и интриги.” Турский официоз се осещаше принуден да даде на устъпките на патриархът значение и важност, каквито те нямаха. Инак пристрастието и интригата на Портата щеха да бъдат твърде явни. Нареканието, че тя се ползова заедно с представителите на католицизмът от раздорът между Българе и Гърци, че тя даже подклажда този раздор в съгласие с пропагандата, не беше без основание, и официозний орган требваше да се погрижи да го отстрани, поне за приличие, с няколко бележки, нещо което той направи, без да може, разумява се, да убеди някого.245 Фактите говореха силно и красноречиво. По предположение, че Българска независима православна йерархия може да бъде орган в ръцете на Россия, в полза на католицизмът работеха по онова време и Англичанете. Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази.
към текста >>

Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм.
Органът на английското посолство в Цариград, Леван Хералд, казваше, че, ако Българете не могат да се обърнат в протестантство, хиляда пъти било по-предпочтително да станат унияти, отколкото да сполучат да имат сянката на една народна Църква, която би могла лесно да стане оръдие и таен агент на Россия.246 За да се убеди общественото мнение в Европа, а така и посред Турците, че една българска независима йерархия може да стане орган на Россия, работеха постоянно, освен агентите на латинската пропаганда, такожде и Гърците с всичката известна тяхна хитрина. В това същото време, когато се прогласи унията от една част Българе в Цариград и когато агентите на католицизмът напъваха всичките си сили, било да покажат на Българский народ, че единствений възможен изход за него е съединение с Римската Църква, било да представят, че да се припознае Българската православна йерархия е опасно за Турция, Гърците утвърждаваха в една напечатана в Париж брошура {La Verite sur la question bulgare), че Българете са били всекога подчинени на Вселенский престол: че техните обвинения против гръцкото духовенство и техните оплаквания от него за безосновни; че учреждението българска независима йерархия, без да ползова нещо самите Българе, ще введе опасното за Турция начало на народностите, вместо началото на религиозните общини, и при това доказваха, че руский панславизъм е подбудил Българете да искат народна независима йерархия. „Is fecit sui prodest, думаше авторът на брошурата. Само руский панславизъм може да извлече полза от положението, в което Портата и народностите на Възток ще намерят опропастяването си. Естествено е, прочее, да се предположи, че той е пак виновникът на българското вълнение. Една борба, на която ожесточението е равно с тайнствеността й, се е заловила от няколко годин помежду гръцката Църква и руский панславизъм. Подигането на Българете против властта на гръцките владици е само една от нейните фази. Ние можехме да представим преко доказателство на това, като наведехме фактове, които доказват, че руските консули в Пловдив, Едрине, Силистра, Варна и проч. са истинските подбудители на мнимото народно движение на Българете. Същата оная руска партия, която в 1853 год. подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла.
към текста >>

№ VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква.
са истинските подбудители на мнимото народно движение на Българете. Същата оная руска партия, която в 1853 год. подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла. Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си?
към текста >>

Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”.
подигна дълга и кървава война, блъска още и сега Россия в славолюбивата политика, от която тя се показваше, като че да се е отрекла. Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си? ” Като обвинява така безсрамно Россия, че тя била подбудило българското движение, за да съсипе гръцкото духовенство. Гъркът съчинител простира още безочливостта си лъгането до там, щото казва, че уш руский панславизъм, т. е.
към текста >>

Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия.
Между положението в 1853 и настоящето състояние на вещите съществува, как и да е, голямо сходство. Както в 1853 Россия не виждаше неудобство да се образува от България една независима държава (глед. № VI от тайната и конфиденциална кореспонденция на Сеймура), също така и сега Россия не вижда неудобство да състави България независима Църква. В 1853 тържествени договори свързваха Россия с Турция, обаче Россия направи тогава съществованието на Турция въпросно. Днес тя, според всичкото й минало, трябваше да е естествена защитница на правдините на гръцката Църква, обаче тя работи срещу тая същата Църква”. Като припомнева след това настояванието на княз Меншикова в 1853 да даде Портата един сенед, че ще варди ненарушимо правдините, привилегиите и волностите на православно-въсточното духовенство, така, както ги е то имало тогава, и като привожда някои относещи се до това места от нотите на руский извънреден посланик, авторът на брошурата казва: „При видът на тия актове, всекий ще си каже, че ако има някоя държава, на която да не се пада да критикува сегашното stato quo на гръцката Църква, тая държава е Россия. По тая причина нейний посланик в Цариград се въспира сега да говори от срам. Но, косвено, има ли усилие, има ли жъртва, която руский панславизъм да не е направил, за да сполучи съсипването на това също духовенство, което той искаше да удуши в 1853 в скутовете на покровителството си? ” Като обвинява така безсрамно Россия, че тя била подбудило българското движение, за да съсипе гръцкото духовенство. Гъркът съчинител простира още безочливостта си лъгането до там, щото казва, че уш руский панславизъм, т. е. Россия, като работела на Запад в полза на Българете, убеждавала тамошните либерали, че се касае за събуждането на една притеснена народност, а католиците уверявала, че едно случайно сблъскване помежду Българете и Гръцката патриаршия ще може да даде случай за една добра работа в полза на католицизмът.
към текста >>

да поискат поддръжката на Евангелский Съюз за делото на свободно от Гърците нареждание Българската църква.
-Ние ще бъдем щастливи, ако сполучим да убедим читателят, че в българский въпрос работата не е за интересите на някои попове от едно предместие на Цариград, но за тия истите интереси, които общественото мнение знай така добре да заварди преди седем години”.247 Гърците и сами не вярваха, разумява се, това, щото казваха пред европейский свят и пред Турците за Россия, т. е. че нейната ръка работи в българското движение за съсипвание гръцкото духовенство и за изравнение пътят на панславизмът, но в Европа отдавна е станало обичай да се подплашва, с преисподните уш интриги на Россия, общественото мнение, за достигание известна цел. Самата истина беше, че Россия се отнасяше еднакво дружелюбно към Гърци и Българе и се грижеше да ги примири помежду си, като увещаваше Гърците да направят сериозни устъпки на Българете, а последните придумваше да не настояват всичко изведнаж непременно да им се даде, защото всичкото да се получи изведнаж е мъчно, а постепенно да се върви към желаемото нещо естествено и надеждно. Такъв съвет даваше Россия на Гърците и Българете, за да ги помири, но нито едните, нито другите оцениха надлежно нейните добри намерения, а общите врагове на Россия, на Гърци и на Българе това и искаха. Като гледаха, че постиганието народното желание ставаше все повече и повече съмнително вследствие на упорството и на интригите на Гърците от една страна, и на коварството на Турците от друга, и като разумяваха, че несполуката може да има, поради улесненията, които Портата даваше на агентите на папството, твърде пагубни последствия, водачите на чисто българското движение в Цариград намислиха през януарий 1861 год. да поискат поддръжката на Евангелский Съюз за делото на свободно от Гърците нареждание Българската църква. Някои от американските мисионери, членове на този съюз, които се трудеха, с помощта на един-двама Българе, над преводът на Свещеното Писание по български, бяха съобщили чрез тия Българе на владиката Илариона, не без задни, разумява се, цели, че те съжаляват, че правителството на Високата Порта препятствува на Българский народ да устрои църковното си управление, както сам разумява и го принуждава да се покорява на Гръцкий патрик и да почита за свои архипастири и духовни отци хора, които са зле наранили неговото сърце с тяхното нехристиенско обнасение и които той гледа, като свои най-върли неприятели. Мисионерите бяха обеснили при това на Българский свещеноначалник чрез същите лица, че дружеството „Евангелский Съюз”, от което клон се намира и в Цариград и което има за главна цел да защищава на всекъде свободата на съвестта, би могло да спомогне, със своите ходатайства пред правителството на протестантските държави, да се не прави насилие на Българете в делото на религията, а да се остават свободни да се устрояват църковно и да си избират пастири, както им се за добре види, по тяхното вътрешно убеждение. За да стане таквоз ходатайство, не се искало друго от Българете освен да се обърнат те с едно изложение на работата си до цариградский клон на реченото дружество и да го помолят да им окаже съдействието си за безпрепятствено нареждане църковните им дела. След като приемел такова едно изложение, Цариградский клон на Евангелский Съюз изведнаж имал да се отнесе до представителите на протестантските държави в Цариград, т. е. до английский, американский, пруский, голландский, датский, и шведо-норвежский посланици с молба да направят на Пората потребните представления, щото тя да престане да принуждава Българете да се подчиняват, въпреки съвестта си, на гръцкото духовенство.
към текста >>

Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега.
За да стане таквоз ходатайство, не се искало друго от Българете освен да се обърнат те с едно изложение на работата си до цариградский клон на реченото дружество и да го помолят да им окаже съдействието си за безпрепятствено нареждане църковните им дела. След като приемел такова едно изложение, Цариградский клон на Евангелский Съюз изведнаж имал да се отнесе до представителите на протестантските държави в Цариград, т. е. до английский, американский, пруский, голландский, датский, и шведо-норвежский посланици с молба да направят на Пората потребните представления, щото тя да престане да принуждава Българете да се подчиняват, въпреки съвестта си, на гръцкото духовенство. В критическото положение, в което се намираше народното дело в началото на 1861 година, съдействието от чья и да е страна за благополучното му искарвание на добър път беше скъпо. Помощта на шест правителства, три от които, Английското, Американското и Пруското имаха неоспорим вее в Цариград, не беше, наистина, за презирание, а особено когато тая помощ имаше да се поиска и да се даде върху основанието на един общепризнат и осветен принцип, каквото е свободата на съвестта. Народните владици, представители и първенци се отнесоха прочее до клонът на Евангелский Съюз с един меморандум, в който като раскриваха, на основание от каноните и обичаите на Православната Църква, правото на Българский народ да има собствена независима йерархия и указваха притесненията, които претърпява българската народност от страна на висшето гръцко духовенство, молеха Евангелский Съюз да помогне да се припознае от Портата това право, толкова повече, че този народ се е ползовал с него до преди 90 годин и че то, като се е признавало така в старите времена от султаните, е още и на ново подтвърдено с Хатти-Хумаюнът от 1856 година, който обезпечва на христиенете всичките права, каквито са те имали от древне време и до сега. Този меморандум беше отбележен с деномесечие 13 януарий. Комитетът на клонът от Евангелский Съюз, като го получи, отнесе се незабавно до представителите на шестте протестантски държави в Цариград с ходатайство да подкрепят с приятелското си влияние пред султановото правителство проебата на Българете. Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине!
към текста >>

Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия.
Писмото, което той отправи с тая цел по адресът на казаните представители, доказва неоспоримо, че българските архиереи и първенци от православно-народний стан не са нито най-малко мислили да приемат протестантство, според както утвърждаваше тогава в. „България” с цел да покаже, че уш и те вече се решили да променят Вяра, само че избират протестантството, а не католицизмът. Това писмо, препис от който се намери в нашата сбирка, е съставено в следните думи248: „Господине! Ще да е достигнало, без съмнение, до вашето знание, че Българский народ се старае от няколко време да свали от себе си игото на гръцката йерархия и иска от Отоманското правителство възстановеньето на древнето си право да избира епископите си измежду сънародниците си. Мотивите, върху които се основава това искане са изложени в меморандумът от 13/25 януарий 1861, адресован до Евангелский Съюз от епископите, духовенството, представителите и главните членове на Българската община в този град. Те казват най-първо в този меморандум, че Българската Църква е била съвършено независима от Цариградската патриаршия до 1767 година, в която тогавашний патриарх Самуил, подкрепен от фанариотските архонти, сполучил с интригите си да добие от Отоманското правителство упразнението на Охридската архиепископия и да тури Българский народ в зависимост от Цариградската патриаршия. Те бележат второ, че господството на гръцките владици е било всекога умразно на славенските населения. Народът гледа на тия владици, които не знаят езикът му и въспират употребеньето му в църквите и училищата, като на егоисти - тирани, които нямат друго пред вид освен да спъват моралното му развитие. Те ги обвиняват още във възмутителни злоупотребления и в най-унизителна безнравственост. Те поставят на вид, че, като молят Високата Порта да ги освободи от господството на речените владици, друго не правят освен че искат да им се върнат древните привилегии; че Хатти-Хумаюнът от 1856 год. подкрепя исканието им, като подтвърждава различните привилегии, които са били давани на христиенете, поданици на империята, от времето на Мохамеда II.
към текста >>

Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги.
10) Ние се научихме от разни страни, че султановото правителство е добре расположено към Българете и ние се надеем, по тая причина, че представителите на протестантските държави, като искажат такова мнение върху предметът, ще му дадат една силна подпора. В заключение, ние ще прибавим, че е твърде желателно да не се продължава вече тежкото състояние на неизвестност и на безпокойствие, в което се намира българската община. За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята.
към текста >>

„Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито.
За това ние и молим ваше превъсходителство да употребите всеко влияние, което ще ви се покаже добро, за ускорение решението на един толкоз важен въпрос. Цариград, 5 февруарий 1861”. Посланиците на протестантските държави не приеха да се застъпят за Българете. Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си.
към текста >>

Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята.
Ония от тях, на които гласът се слушаше повече, не помръднаха нито пръст в тяхна полза, по тия, види се, същи причини, по които английский в Цариград вестник предпочиташе, както поменахме по-горе, да станат Българете по-добре католици, отколкото да сполучат да съставят независима от патриаршията Българска Църква, а посланиците на дребните протестантски държави, естествено, бяха длъжни да се съобразят с мнението на своите по-влиятелни колеги. От отговорите на английский и голландский посланици, които се оказаха в нашата сбирка, се вижда, че те се ограничили с изражение на платоническо съчувствие към Българете, като се извинили, един по една причина, а друг по друга, че не могат да земат деятелно участие в защита на българското дело. „Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”.
към текста >>

На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си.
„Моето мнение е, казва сир Генрих Булвер, тогавашний представител ма Англия в Цариград, че патриархът треба вовреме да направи устъпки, да пожъртвува мирското си върховенство, за да спази единството на Църквата, и това мнение аз съм заевявал открито. Що се касае до въпросът, как треба да постъпи Портата, има много съображения да се земат във внимание, а, между тях, и фактът още, че едно мусулманско правителство би постъпило несъгласно с правилата, от които се е ръководило Отоманското Правителство, ако се намесеше в религиозните дела на една христиенска община, и опасностите от едно таквоз намесване са толкоз големи, колкото и сгодите, които би излезли от него. Моята линия на поведение е такожде да не правя деятелно посредство в подобно дело; но аз се считам щастлив, че мога да кажа, че нашите мисли са въобще еднакви и че, доколкото дозволяват благоразумието и скромността, аз не ще оставя да ги не поддържа”. Голландский посланик казал, в ответът си, че той се радва на всеко искрено религиозно пробуждане, което има за цел премахването на едно притеснително и несправедливо поробване под една фанатическа Църква, и че той с голямо внимание и с голям интерес следи движението на българската община, но че, поради официалното положение, което заема, той требва да се въздържа от всеко преко намесване в религиозните разногласия, които възникват в империята. „Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане.
към текста >>

Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно.
„Друго е нещо, свършва той, да заевявам, колко високо цени Нидерландското правителство, а така също и аз сам, принципът на пълната свобода на съвестта, който прие недавно и Отоманското правителство, а така и справедливото и безпристрастното приспособление на този принцип, нещо, което, разумява се, аз не ще оставя, при всеки сгоден случай, да правя пред Отоманското правителство.” Като видял, че постъпката му пред посланиците на шестте протестантски държави няма онова действие, което очаквал, комитетът се отнесъл тутакси до Евангелский Съюз в Лондон. На основание на докладът на комитетът, председателят на съюзът, Коллинг Ердли, се обръщал, както се види от писмото му до комитетът, находящ се в нашата сбирка, до английский министр на външните дела, лорд Жон-Руселя, с молба да подействова в Цариград да се припознае от Портата независимостта на българската народна Църква, и сам писал до сир Генриха Булвера писмо, в което го убедително молил да съдействува на Българете да постигнат желанията си. Той говорил със същата цел и с турский посланик в Лондон, Мусуруса, но последний му бил казал, че чуждо влияние се меси в движението на Българете, т. е. същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П.
към текста >>

Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква.
същото онова, което се било шушнело и в Цариград, според както писал комитетът. „Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата.
към текста >>

Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни.
„Но, признавам се, казва Коллинг Ердли, аз не мога да разумея, как руската дипломация ще да подбужда противно на гръцкий патриарх движение; но може пък и да става таквоз нещо, и ние требва да увещаваме нашите приятели Българе да се отдалечават от всеко нещо, което не прави чест на делото им”. Вследствие прочее на това общо страхуване в политический свят (което у едни е било негли повече присторно, отколкото истинско), че в движението на Българете против гръцкий патриарх ще да има руский пръст и че една независима Българска Църква ще стане оръдие в ръцете на великата северна империя, а така и вследствие на стремлението на Турците за разпокъсване Българский народ в религиозно отношение, каквото и да предприемеха нашите еднородци за достигането целта, отиваше напразно. Между това работата, след низложението народните ни владици, не търпеше вече протакане. Почти тутакси след осъжданието българските владици от съборът, се показа, че патриархът се е споразумял с Портата за тяхното лишение от сан и испращане на заточение, макар че последнята се стараеше да направи да се повярва, че тя съветвала уш негово светейшество да не бърза да приема крайни мерки. Три-четире дни след като биде низложен, Иларион, който не искаше да зачете за нищо тая строгост на патриаршията против него, служи Литургия пак в българската църква. Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
към текста >>

Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност.
Щом стана известна тая негова постъпка, министрът на външните дела, Аали-паша, който всекога гледаше да се покаже за доброжелател и приятел уш на Българете, прати на българский епископ известие, че е по-добре да не се намира вече при речената църква, поне за няколко дни. Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани?
към текста >>

Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда.
Това известие той предаде Илариону чрез двамата първенци Българе, Хр. П. Тъпчилеща и Хажи Никола Минчооглу, които от време на време се евяваха пред него с цел да чуят нещо по народното дело. Според наставленията, които беше им дал хитрий турски дипломат, истинската причина за отдалечението на Илариона, т. е. че така се заповядва от министрът, не требва да се открива никому, а требвало да се каже само, че Иларион отива, по причина на недобро расположение, да промени за няколко дни въздухът, за което гореречените първенци му били испросили нарочно позволение от Портата. Иларион, който беше вече опитвал строгостта на Великата Църква, като чу тази заповед на министрът, се тутакси усъмни за личната си безопасност. Той се отдалечи от българската църква, от първо на Принцевите острови, а после в Ени-Махале (село при Босфорът), гдето избра жилище, за всеки случай, в домът на един чужд поданик, за да не може турската полиция да го грабне тутакси, щом й се заповяда. Едновременно с това, на преосвещений Авксентия, който такожде беше свещенодействовал след извержението, се даде от страна на същий министр да разбере, че требва да се въздържа за напред от всеко свещенодействие. Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е.
към текста >>

Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските.
Въпросът, какво требва да се прави за да се излезе от това трудно положение, беше в устата на всичките. Насилието, което се правеше на нашите еднородци от страна на Портата в чисто вероисповедните дела беше явно. Но как и на какво основание можеше то да се отстрани? С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат. Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си.
към текста >>

Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им.
С постъпките си Портата явно показваше, че тя действително ще следва, по един от двата пътя за развръзване българский въпрос, който посочваше, както поменахме по-горе, Journal de Constantinople, официозний нейн орган, т. е. че или Българете, като остават православни, требва да се подчинят на патриархът, или пак ако не щат да му се подчинят и искат да се отделят от него, требва да изберат, към кое друго исповедание ще принадлежат. Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна.
към текста >>

Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си.
Портата имаше пред очи с тази тактика, както казахме, да принуди Българете да се присъединят, кои към католическата Църква, кои към протестантските. За да не направят нито едното, нито другото, и в същото време да запазят независимостта си от гръцката патриаршия, нашите еднородци в Цариград намислиха да подадат на султановото правителство заевенье в следующий смисъл. Цариградсий патриарх обеви българските народни владици лишени от санът им по тази само причина, че те зеха страната на Българский народ, който, притесняван от него, отхвърли духовната му власт. Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в.
към текста >>

Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна.
Патриархът отлъчи от Църквата и прокълна такожде всичките Българе за това, че те се оплакваха против него на Високата Порта и поискаха да се даде край на страданията им. Последнята негова постъпка въздигна една стена между Гръцката и Българската Църкви, въпреки старанията на императорското правителство да се даде удовлетворение на Българский народ и да се въдвори мир между двете страни. Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята.
към текста >>

имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в.
Цариградските Българе са принудени, прочее, да заевят от страна на угнетений и прокълнатий Българский народ, че, понеже неговата съвест го задължава, съгласно с правилата на праотеческата му Вяра, да отхвърли окончателно от себе си духовната власт на Цариградский патриарх, той образува една отделна религиозна община под названието: „Българска Християнска Църква свободна и независима от Църквата на православните Гърци”, и те молят Високата Порта да припознае официално тая Църква и да й предостави пълна свобода да служи на Бога и да се нарежда по убежденията си. Това е новата вяра, това е протестантството за приемането на което се хулеха тогава от страна на агентите на латинската пропаганда народните владици и първенци.249 Това не беше нито нова вяра, нито протестантство, а беше просто по-рязка форма на заевеньето, което направиха Българете в Цариград миналата година и към което се присъединиха еднородците им от провинцията. Тая форма се намисли от немай къде, с цел да се парализува стремлението на Портата да принуди Българете да приемат католицизм или протестантство и да се отлъчат от православно-въсточната орбита, стремление, на което впълно съчувствоваха и нейните тогавашни интимни съюзници. Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи.
към текста >>

За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята.
Истина, че протестантските мисионери обикалеха тогава дейците от народний лагер доста много и гледаха дано с някой начин ги склонят да направят някоя такваз постъпка, която да тури Българската Църква в категорията на протестантските, но се убедиха, че главатарите на чисто народното движение старателно избягват всека фраза, която може да означава сближение на Българската Църква с протестантските, и че те желаят да се припознае тя официално свободна и независима от гръцкото духовенство и пак да си остане във всичко православна. Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът.
към текста >>

Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти.
Че таквази беше целта на казаните главатари, че те т. е. имаха пред вид да сполучат някак да убедят Портата да припознае Българската Църква за отделна по управлението от Гръцката, ако ще би най-после и със съдействието на Евангелский Съюз, се принудиха да исповядат и самите дейци на папството и за това писаха във в. „България”, че уш обращението на народните владици и първенци до Евангелский Съюз било им внушено от Россия.250 Портата също така проумя смисълът на гореказаното заевенье на народните владици и представители, т. е. че те имат пред вид едно отделно българско църковно управление, без да разумяват някое изменение на вероисповеданието. За това тя отговори, когато й се поднесе горепоменатото заевенье, че не е възможно да се припознае по този начин Българската Църква, като отделна християнска община в империята. Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор.
към текста >>

Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор.
Ако тая Църква, беше казал тогава на българските представители министрът на външните дела Аали-паша, е нова някоя секта, ние не можем да я припознаем, защото правителствата на всичките страни са приели за правило да не позволяват основанието на нови вери и секти. Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”.
към текста >>

Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие.
Ако ли пак тя принадлежи към едно от съществующите вероисповедания, католическо, протестант-ско, православно и проч., това требва да се каже изрично, за да знае правителството, с кое име да я обозначи. От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения.
към текста >>

Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина.
От този отговор всички Българете окончателно се убедиха, че Турското правителство си бе предначъртало да ги накара или да се подчинят на патриархът, ако искат да държат Православното исповедание, или да приемат друго, ако желаят да имат отделно от гръцката патриаршия църковно управление. Въпросът, какви постъпки треба да станат по-нататък за да се признае правото на Българский народ да има свое собствено църковно управление, със запазване праотеческото му исповедание, остана да се реши от представителите, които имаше да дойдат в Цариград от всичките български окръзи. Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е.
към текста >>

Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата.
Мисълта да е испратят представители от всичките окръзи и особено да се изберат за тая мисия способни, учени и влиятелни люде възникна още къде крайт на 1860 година, когато правителството хвана да исказва видовете си относително българското движение и предложи на малцината български представители в Цариград да отидат да се подчинят на патриархът. Сега, като народните владици се обевиха от съставений в патриаршията събор лишени от архиерейский си сан и като правителството ясно показва, че то не ще им позволи да пренебрегват съборното определение, защото няма намерение да припознае официално съществованието на една българска самостоятелна Църква, нуждата да се испроводят от всичките български окръзи представители, за да се намери някой цяр на трудното положение, се съзна по-живо на всекъде.251 Преди да дойдат представителите, народните владици се испратиха от Портата на заточение, съгласно с решението на гореказаний събор. Ние поменахме по-горе, че министрът на външните дела заповяда, Иларион да се отдалечи от българската църква, а Авксентий, който се остави да живее в частната си къща при нея, да не извършва никакво свещенодействие. Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е. да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение.
към текста >>

Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е.
Двамата народни владици стоеха така, единът затворен в една къща, далеч от народът и от църквата, а другий, ако и пребиваващ до самата църква, но без право да тури патрахил месец и половина. Наближаваше Великден. Мнозина очакваха, че поне за поразникът преосвещений Иларион ще се завърне при църквата. Бяха останали шест-седем дни до светий ден, когато министрът на външните дела извести чрез двамата гореречени първенци, че в съветът на министрите се разсъдило за добре да се проводят народните български архипастири на заточение в Анадол „за два-три месеца”. Министрът съобщи това решение в деньт, когато бе пристигнал от Рим старецът Йосиф Соколский, ръкоположен от папата за българо-униятски архиепископ.252 Българските народни владици, низложени от патриархът и унизени, требваше да вървят на заточение в истий ден, когато униятский архиепископ, посрещнати приет, като патриарх, правеше в съпровождение на една бляскава свита, официалните си посещения. Когато Българете, които се съединиха с католичската Църква, тържествуваха, когато в техний стан се бяха вече впълно осъществили всичките желания на Българский народ, когато те се радваха на един патриарх от родът си, на едно отделно от Гърците българско църковно управление, когато те, така удовлетворени, се готвеха весело да посрещат великий христиенский празник, Българете, които не искаха да последват примерът им, които ходатайствоваха да се припознае за българската народност една, отделна от гръцката, православна йерархия, требваше да се разочаруват в надеждите си, да разумеят, че се хранят с мечти, да съзнаят погрешката си и да я исправят, да остават безисходний път, на който се намираха, и да стъпят на онзи, който води към испълнението на желанията им, т. е. да пригърнат католицизмът. Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените.
към текста >>

Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква.
Портата, както се каза по-горе, беше дала съгласието си да се заточат българските народни владици още преди да произнесе съборът тяхното низложение; инак последний не щеше да бърза да ги низложи и особено да постанови да се испратят на заточение. Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий.
към текста >>

Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици.
Едно просто низложение, без заточение низложените, беше по онова време за патриаршията безцелно. Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
към текста >>

Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква.
Да низложи просто българските владици, без да иска заточението им, патриаршията можеше още на другий ден след постъпката им, която се зе като нарушение на каноните. Ако тя не направи това тутакси след провинението им, то беше по единствената причина, че Портата не се съгласяваше тогава изведнаж да се заточат низложените. Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка.
към текста >>

Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията.
Портата пък не склоняваше от начало да се наложи наказание на българските владици, защото искаше да види по-напред, какъв характер ще вземе българското движение, где ще отиде то и как именно ще може тя по-добре да се въсползова от него за целите си. Когато събитията се достаточно развиха и разумя, че извержението българските владици от духовний чин, съединено със заточение, както искаше патриархът, може да спомогне за отстранението Българете от Православната Църква, султановото правителство даде съгласието си да се земе тая мярка срещу тях от страна на Великата Църква. Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха.
към текста >>

Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий.
Вследствие на това, то беше длъжно, когато Владиците се извъртаха, най-първо да им не позволи да не зачитат определението на съборът, нещо което то и извърши, като заповяда, Иларион, комуто не доверяваше, да се отдалечи от българката църква, а Авксентий да се въздържа от всеко свещенодействие, до гдето да дойде моментът, когато, по планът му, беше най-целесъобразно да се испълни решението за заточение българските владици. Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха. Събраний около пастирете си народ не искаше да се разотиде. Какво са сторили тези невинни старци, се чуваха гласове из средата на множеството.
към текста >>

Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка.
Същевременно с известието, че българските народни архипастири ще се испратят на заточение, на Илариона се позволи да се върне при българската църква. По распореждането на Портата, той имаше да слезе от Ени-Махале на Фенер, на 20 априлий когато се падаше светий Великий Четвъртък, и оттам да върви със събратът си Авксентия на 22 априлий, Великата Събота, в Азия на заточение. Да преседи Иларион два дни при българската църква и да върви на заточение в надвечерието на Великден беше нагласено, без съмнение, с цел да се принуди той да приеме унията. На Турците беше се подшушнало, че Иларион, за да избегне неприятностите на заточението, което му предстоеше преде самий празник, ще се реши да се подчини на папата, а неговът пример ще последва без друго и митрополит Авксентий. Иларион се върна в назначений ден при българската църква съдружен от множество верни на праотеческата Вяра и на народното дело съотечественици, които бяха отишли надалеч да го посрещнат и доведат в българский метох, гдето беше жилището му и гдето го чакаше събрат му Авксентий. Тутакси след неговото пристигане, метохът и дворът на църквата се испълниха с народ, който беше надошъл, за да засвидетелствова глъбоката си скърб, по случай нечаканата печална развезка. Едни отиваха, други дохождаха. Но ония, които си отиваха, бяха все по-малко от тези, които дохождаха. Събраний около пастирете си народ не искаше да се разотиде. Какво са сторили тези невинни старци, се чуваха гласове из средата на множеството. Ако има някой виновен, то сме ние, а не те.
към текста >>

Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави.
Те действоваха по нашето искане, по нашите желания. Нека прочее Портата проводи нас на заточение, а не тях. Ние не даваме архипастирете си. Тия гласове бяха изражение на една обща мисъл, която беше в умът на всичките, на чувството, което осещаше всеко българско сърце. Поради това събраний народ се реши да стои неотстъпно около пастирете си, за да въспре заточението им. Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави. Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път.
към текста >>

Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението.
Нека прочее Портата проводи нас на заточение, а не тях. Ние не даваме архипастирете си. Тия гласове бяха изражение на една обща мисъл, която беше в умът на всичките, на чувството, което осещаше всеко българско сърце. Поради това събраний народ се реши да стои неотстъпно около пастирете си, за да въспре заточението им. Предполагаше се, че, понеже вината на Владиците беше вина, само от гледна точка на Великата Църква, вина, която Българете считаха за лишена от основание в религиозно отношение, правителството, кога му се помоли народът да не го лишава от пастирете, които си е избрал по религиозната си съвест, не ще се реши да употреби сила, за да испълни определението на патриаршеский събор и наскърби с това цял верноподан народ, а напротив ще намери в молбите на този народ извинение да отклони от себе си испълнението му, особено ако те се подкрепят още с ходатайство пред самий султан и пред посланиците на чуждите държави. Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване.
към текста >>

Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване.
Когато народът беше така събран около пастирите си, двамата чорбаджии, чрез които Аали-паша беше съобщил решението на Портата за заточението им, дойдоха при църквата с един чиновник, който беше натоварен да прочете емирнамето за заточението. Чорбаджиите искаха да се видят с Владиците насаме, но, по недоверие, нито народът, нито Владиците се съгласиха на такова частно свиждане. Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване. Като видя, че не ще бъде послушана доброволно, полицията не счете за нужно да употреби насилие. Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи. Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия.
към текста >>

Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи.
Чорбаджиите и чиновникът се принудиха да идат сами в стаята, гдето седяха Владиците. Тука единът чорбаджия, а именно Хажи Никола Минчооглу поиска повелително от множеството да се оттегли из стаята, но, в отговор на това, биде нападнат и зле набит от ядосаний народ. В смущението, което произлезе по този случай, чиновникът на Портата исчезна и вече не се показа втори път. Малко време след това се еви при църквата полицията и поиска да се разотиде народът, но под предлог, че всички са дошли, едно, да се черкуват по случай на празникът, а друго, да засвидетелствоват на архипастирете си живото си участие в тяхната съдбина и да молят правителството, ако е възможно, да ги не проважда на заточение, защото са невинни, нито един не послуша това поискване. Като видя, че не ще бъде послушана доброволно, полицията не счете за нужно да употреби насилие. Народът се остави да се бере около църквата, но в кварталът се испрати войска, която от време на време минуваше около църквата, за да напомнева на събраната тълпа, че никакво безчиние не ще се търпи. Два часа след залязването на слънцето, дойде в метохът сам министрът на полицията, съдружен от джандарми и достатъчно войска, и поиска да види Владиците. Щом влезе при тях, той им обеви пред всичкий народ, че е дошъл да непълни ирадето за заточението им. Неколцина от страна на народът му расправиха, един след друг, че Владиците нямат никаква вина, защото те не са направили друго освен, че са испълнили желанието на народът, на който не позволява совестта да припознава гръцкий патриарх за свой духовен началник, и за това нека по-добре се накаже всичкий народ, а не само те, ако наистина Българете са осъдени да бъдат роби на гръцката патриаршия. Пашата отговори, че веднаж като е излязло царско ираде, то требва да се испълни, каквото и да се казва. На това му се възрази, че ирадето е излязло, по злобата на гръцкий патрик; че на Българский народ се прави голяма несправедливост, която не ще да е добре известна на негово величество, султанът; че народът вярва, че, като се оплаче на негово величество за тая несправедливост, султанът ще бъде милостив и ще отмени заповедта си за заточението на българските владици.
към текста >>

Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата.
Няколко часа след подаването султану жалбата, дойде отново в метохът министрът на полицията и обеви, че султанът благоволил да заповяда да се оставят Владиците на местата им през времето на празниците. Народът посрещна тази вест с исказване чувства на глъбока благодарност, с четене молитва и пеене многолетствие за Султанът. Мислеше се, че, като се оставят Владиците в покой през празниците, ще да е възможно и съвсем да се измолят от заточението. Празникът се посрещна и испрати с радост. И двамата владици служиха на първий ден литургия с всичкото възможно тържество, без да бъдат за това обезпокоени от чия и да е страна. Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата. Страхуването, че владиците ще се испратят на заточение, беше намалело. Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска. Те обевяват на владиците, че решението за заточението требва да се испълни, и ги поканват да се приготвят тутакси за в път. На метохът се намираха само петдесет души Българе, които се помолиха на представителите на властта, както и по-напред, да се не безпокоят владиците и да се не прави на Българский народ таквази несправедливост. „Владиците, отговориха сановниците на Високата Порта, требва да идат на заточение поне за петнайсет дни.
към текста >>

Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска.
Мислеше се, че, като се оставят Владиците в покой през празниците, ще да е възможно и съвсем да се измолят от заточението. Празникът се посрещна и испрати с радост. И двамата владици служиха на първий ден литургия с всичкото възможно тържество, без да бъдат за това обезпокоени от чия и да е страна. Народът, ако и да се трупаше по дворът на църквата и около метохът през първите дни, хвана да се порастурва към крайт на седмицата. Страхуването, че владиците ще се испратят на заточение, беше намалело. Но ето в събота сутрента дохождат при църквата мюстешаринът (съветникът) на министер-ството на външните дела, Кабули-ефенди и началникът на жандармите, Салих-паша, съдружени от няколко роти войска. Те обевяват на владиците, че решението за заточението требва да се испълни, и ги поканват да се приготвят тутакси за в път. На метохът се намираха само петдесет души Българе, които се помолиха на представителите на властта, както и по-напред, да се не безпокоят владиците и да се не прави на Българский народ таквази несправедливост. „Владиците, отговориха сановниците на Високата Порта, требва да идат на заточение поне за петнайсет дни. Ирадето на султанът не може да се не испълни.” Събраните около архипастирите си Българе се доближиха до тях с цел да ги не предадат и не искаха да отстъпят. Кабули-ефенди и Салих-паша се помъчиха още веднаж да ги убедят да се не противят на ирадето, понеже то требвало да се испълни поне за малко време, и, като нямаха успех, поискаха помощта на войската.
към текста >>

Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра.
После това владиците бидоха спокойно отведени през една от съседните с метохът къщи до каикът с 10 чифта лопати, който ги чакаше при нея, и чрез няколко минути бяха вече на параходът, който беше приготвен да ги заведе към бреговете на Мала Азия, отгдето преосвещений Иларион имаше да върви за Кютая, а преосвещений Авксентий за Воло. На вапорът отдавна чакаше пристигането на светите старци Драган Цанков с един-двама още от агентите на католичската пропаганда испомежду Българете, с цел да ги прикани да се обевят унияти и се спасят от заточение. Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века!
към текста >>

Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква.
Той бил съставил в няколко реда и заевлението, което требвало да подпишат народните архипастири, за да се освободят тутакси от всеко по-нататък преследване. Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно.
към текста >>

След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст.
Но преосвещените Иларион и Авксентий отхвърлиха с презрение предложението му. След малко параходът се оттегли и тръгна към Брусенските брегове. Светите старци предпочетоха да страдаят в изгнание до крайт на животът си, отколкото да помрачат подвигът си за светото дело на народът и на Църквата с отстъпвание от истините на православната праотческа Вяра. Те предпочетоха, казваме, да страдаят през цял живот, защото, когато се испращаха на заточение, никой не можеше да знае навярно, ще ли някога да се върнат, или не от затънтените места на Азиятска Турция, за които се испровождаха. Това е бляскаво доказателство за чистотата на побужденията, по които те пригърнаха народното дело, и на неподелната им преданост към Православната Църква. След заминуването на архипастирите, вратата на българската народна църква в Цариград се обвиха, в знак на обща народна скръб, с черно платно, посред което блестеше бял кръст. Този кръст требваше, както тогава се каза, „да напомнева на всичките истински Българе търпението и надеждата, които те трябва да имат, като истински христиене, догде се познае правдата им”.185 В деньт, когато оставиха българский метох, за да идат на заточение, народните архипастири се обърнаха към съотечествениците си със следното послание: „Възлюблени в Христе чада наши, вси истински Българе! Благодат Божия да прибъде с всички вас до окончания века! Знаете всички, че до сега бяхме наедно, подвизаващи се за светото дело на Вярата и на народността. Сега настана време да се разделим телесно, а не душевно. Ние отиваме, по висока заповед, на заточение, защото ни представиха за бунтовници на народът, тогава като ние бяхме едни испълнители на светите заповеди на нашата Божествена Вяра, която Фанариотский патрик безсрамно тъпчи, за да притеснява всичкий наш народ.
към текста >>

То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия.
С тези мисли ние отиваме, с тях желаеме и вас пак да намериме. Надеждата ни е на Бога, и утешението ни е от него. Той да ни закриля, той да проводи своето Божествено утешение върху всички нас, като благоволи да излее на нас милостта си чрез избраникът си, кроткий наш самодържец Султан Абдул-Меджида, комуто всички молитствоваме от все сърце дълги и щастливи години. Цариград, 29 априлий 1861. Макариополский Иларион, преждебивший Велешкий Авксентий”.254 Това послание прие название завет и се напечата в множество екземпляри. То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях.
към текста >>

Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях.
То се распрати на всекъде в провинцията, а в Цариград се раздаде непосредствено на народът, когато той, няколко дни след заминаването на народните архипастири, беше се стекъл в българската църква да празнува деньт на светите славенски просветители, Кирила и Метод ия. Заточението свърза Илариона и Авксентия с всичкий Българский народ по-ягко отнапреж. Те бяха в неговите очи мъченици за правото дело. Наместо да се раздвоят и распокъсат след отдалеченьето на архипастирите си, нашите еднородци се още повече скрепиха под знамето, което носеха народните владици, и се зеха с още по-голяма енергия да търсят правдините, които им принадлежат, като на отделен народ в империята. „Фанариотите, думаше се в словото, сказано от Т. Ст. Бурмов на 11 май, в българската народна църква в Цариград, помислиха да ни разлъчат с архипастирите ни, но те ни още повече свързаха с тях. Те ги отдалечиха от нас телесно, но ни накараха с това да не ги изваждаме никога из мислите си и да имаме винаги образът им в сърцата си. Заточените наши свещеноначалници са най-вече сега с нас, и ние с тях. По-напред, когато те седяха телесно по между нас, и никой ги не буташе, ние малко осещахме съюзът си с тях; но сега, сега не се минува минута да не се смислим за тях и да ги не спомним. И тъй, те са сега повече с нас, отколкото преди. Нас не може вече нищо да ни разлъчи от тях, нито планини, нито морета, нито разстояние, нито стихии.
към текста >>

Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово.
Скърбни сме сега и ние, братие, че ни гонят Фанариотите, тези нови Фарисеи и стари идолопоклонници, но дерзайте, защото победата ни е приготвена от самаго Иисуса Христа. Ние се борим с истото зло, с което се борил избавительт наш, Иисус Христос. Сегашните фанариотски калугери са едни нови Фарисеи, по-лоши от отколешните. Разликата е, че ние не сме онези безпомощни и слепи Иудеи, посред които древните Фарисеи лъжели. Ние сме укрепени с благодатта Божия, която свел на земята Иисус Христос, и сме осветлени от Божественото учение, което той проповядвал... Ако Фанариотите почитаха светостта на Християнската Вяра, ако познаваха Божествений неин Основател, те не щеха толкова решително да отблъснат справедливите искания, които заевиха Българете, подбуждани от ревност към Вярата, от любов към нейното име, и не щеха да употребят гонения и заточения да потъпчат онзи благочестив дух, който ни въодушеви да поискаме от тях испълнението на заповедите Христови и нареждането църковните дела, съобразно с висотата и чистотата на Християнството, С/я вся сотворят, яко не познаша Отца, ни Мене. Нека възблагодарим Господа Бога, братие, че паднало такова високо жребие на наший народ, щото да стане той причина за очистеньето злоупотребленията, които введоха Фанариотите в светата Църква Христова, и за възвръщането честта и славата, която принадлежи на светото име Христово. Нека се радваме за гоненията, които претърпяхме от тях, ради светий подвиг, който сме поднели върху себе си, и нека никак не се отчайваме за благополучното му довършване. Силата Божия се в немощ извършва... В тези свети и чисти стремления, угодни на Господа, е нашата главна надежда. От тях вземаме ние всичката си сила да стоим срещу беззаконните калугери фанариотски. Те са нашето общо утешение. От тях вдъхновени, нашите свети архипастири предпочетоха страданията на заточението от спокойствието.
към текста >>

238) Паисий, както поменахме в III глава, се присъедини нелицемерно до паствата си, която се отложи от Великата Църква наедно с другите български епархии, и на скоро след избранието патриарх Йоакима заеви формално в едно послание до представителите на епархията си, че е готов не само да се не отделя от паствата си, но и душата си да положи за нея, като истински неин пастир (гл.
236) В протоколът на синодът от 2 март се поменува и за друго едно прошение от Кюстендил, в което жителите, като осъждат постъпката на Българете, които приеха уния, искат да се отдалечат от епархията им някои немирници, които сеели раздор между Гърци и Българе. 237) Тойеонзисъщий Паисий, когото патриаршията, както и поменахме във втора глава, беше испратила в 1859 да управлява Самоковската епархия. Патриарх Йоаким, наскоро след стъпането си на престолът, счете за добре да го отдалечи от Самоков, гдето неговото пребиванье дигаше голям глъч, и да го испрати във Враца, а Врачанский Доротея, тоже Българин и с нрави като Паисиевите, да назначи в Пирот. (гл. „България”, год. II, стр. 537). 238) Паисий, както поменахме в III глава, се присъедини нелицемерно до паствата си, която се отложи от Великата Църква наедно с другите български епархии, и на скоро след избранието патриарх Йоакима заеви формално в едно послание до представителите на епархията си, че е готов не само да се не отделя от паствата си, но и душата си да положи за нея, като истински неин пастир (гл. това послание в „България”, II, стр. 563). 239) Паисий сам свидетелствова за това в частното си до Автокефалните православни Църкви послание, приложено до общото, което адресуваха Българете архиереи в 1869 до тия Църкви, за да оправдаят действията си. 240) Портата беше се споразумяла с патриархът за извържението и заточението Владиците, но намираше за добре да се покаже, че уш съветва на негово светейшество умереност. 241) Иларион Макариополский и Паисий Пловдивский такожде указват в посланията си от 1860, отправени до всичките самостоятелни православни Църкви, на това свидетелство, като на необоримо доказателство, че съборът е неправилно действовал при низложението им. 242) В.
към текста >>

НАГОРЕ

1.8258590698242