Търсене в текстове за 'Философска идея'

21. - 13. ПРИДОБИВАНЕ И ЗАДЪРЖАНЕ: Утринно слово от Учителя, държано на 31.ІІІ.1935 г., София - Изгрев. - В: Ценната дума. София, 1941, стр. 174 ÷ 177.

ТОМ 21

Това е философската страна на живота.
- От втвърдяване на мускулите. Борците умират преждевременно. За да не умреш преждевременно, обичай. Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел.
към текста >>

За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея.
Който люби, повидимому е мек, слаб, но животът му се продължава. Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по наклон.
към текста >>

Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква.
Тялото му е пластично, мускулите - гъвкави, вследствие на което той работи, върши работите си без големи мъчнотии и противодействия. Това е философската страна на живота. Обаче, като е дошъл на земята, човек ще се движи между доброто и злото, между любовта и омразата. Доброто ще постави вътре, а злото - вън; любовта ще постави вътре, като условие за развиване на дарбите и способностите си, а омразата - отвън, като подтик, импулс за проява на това, което живее вътре в него. За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този - с онзи, да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Щом посее идеята си, той заглажда пръстта отгоре и омеква. Значи човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Ако стане и отвън, и отвътре мек, той не може да работи на земята. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. Щом допусне злото в сърцето, човек тръгва по наклон. Ето защо казвам: Дръжте доброто вътре, злото - вън; любовта - вътре, омразата - вън.
към текста >>

22. IV.СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922г. ДО 1944г.

ТОМ 22

В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей.
Учителят казва: „Сега се отваря този широк път да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука досега, то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия, то не е наука, то е помия, ако искате да знаете. И ако вие не вярвате в най - благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей изял семката и плодът опорочен." (50; с. 265) В разговор за окултизма Учителят казва: „Аз не давам нито един косъм от брадата си за западния окултизъм". Учителят донесе една нова наука на Земята, коренно различна от тогавашната, за основа на която е поставена Любовта. Тази голяма икономическа криза, която разтърсва Европа и България, не може да се разреши по старите методи, а само с Любовта, носител на която е славянството.
към текста >>

Всякога, когат о се пропусн е една Божествен а идея, в противоположната стран а на физическия свят ще се яви известна реакция.
под натиска на църквата, търновското гражданств о прави петиция до министър-председател я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново .********* ********** Стамболийски спира събора. На 9 септември 1923 г. Учителят казва: „Със спирането на събора тук дойде земетресението в Япония. Една връзка има. Каква връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когат о се пропусн е една Божествен а идея, в противоположната стран а на физическия свят ще се яви известна реакция. Това показва, че цялото човечество е като един организъм... Защ о българите отказаха събора в 1923 г.? Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на Черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони.
към текста >>

23. II. Учителят Дънов за болшевизмът и комунизмът 1. ЗА БОЛШЕВИЗМЪТ

ТОМ 22

129,139 „Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизъмът .Тя е Божествена идея,но опасно е да не се изопачи .
1. ЗА БОЛШЕВИЗМЪТ ДЕТЕТО РАСТЕШЕ . Беседа от Учителя ,държана на 30 март 1919 г. - В: Великите условия на живота .Неделни беседи . София . 1944. с. 129,139 „Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизъмът .Тя е Божествена идея,но опасно е да не се изопачи . Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена , но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи- користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте,че известно движение ще вземе големи размери.Определено е какви размери трябва да има това движение . Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи.
към текста >>

Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена , но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи- користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават.
Беседа от Учителя ,държана на 30 март 1919 г. - В: Великите условия на живота .Неделни беседи . София . 1944. с. 129,139 „Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизъмът .Тя е Божествена идея,но опасно е да не се изопачи . Всяко ново движение, всяка нова идея е Божествена , но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи- користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте от Божественото. Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте,че известно движение ще вземе големи размери.Определено е какви размери трябва да има това движение . Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една и на друга страна, но движението му се определя от неговата дължина.
към текста >>

„Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да събирате сладък сок.
Обаче, пазете се от преходното, човешкото, което се основава на личния живот. Не се страхувайте,че известно движение ще вземе големи размери.Определено е какви размери трябва да има това движение . Дойде ли до тях, повече не може да се подвижи. Махалото на часовника се движи на една и на друга страна, но движението му се определя от неговата дължина. Следователно и размерите на човешкото развитие ще стигнат до онез и предели, до които човек ще израсте и получи Божията благодат. „Всяка религиозна и философска система представя цвят, от който можете да събирате сладък сок. Събирайте сладкия сок на всички цветове в себе си и не казвайте, че този или онзи цвят не е потребен. Всичко, което Бог е създал е на място и необходимо. Който каже, че дадено учение или дадена система е глупава, непотребна, ще го извикат горе, да си каже мнението по въпроса. И той сам трябва да знае защо именно нещо е глупаво и какво трябва да се направи с него. Мнозина се произнасят за християнството, за социализма или за комунизма като за крайни учения, които не могат да донесат никакво благо на хората.
към текста >>

24. 13. БОЛШЕВИЗМЪТ - ИДЕЯ НА АДЕПТИТЕ

ТОМ 22

13. БОЛШЕВИЗМЪТ - ИДЕЯ НА АДЕПТИТЕ ДОБРАТА ЗЕМЯ .
13. БОЛШЕВИЗМЪТ - ИДЕЯ НА АДЕПТИТЕ ДОБРАТА ЗЕМЯ . Беседа от Учителя , държана на 17 дек. 1922 г. - В: Живият Господ . София, 1948. с. 192-193 „Христос казва: „А друго падна на добрата земя.
към текста >>

-Това е идея , излязла от адептите , които живеят на земята .
Още при тръгването си, Учителят му казал да спазва правилото: Да излиза и да се връща точно навреме, защото адептите затварят вратата на своя град в определен час. Закъснее ли само една минута, ще стои вън. Като минал през Русия, той чул да се говори там за болшевишкото движение - това било в наши дни - и решил да се спре за известно време, да види, какво ще бъде новото управление, и как ще живеят хората при новите условия. Докато стигне до града на адептите, вратата се затворила. - Какво представя болшевизмът? -Това е идея , излязла от адептите , които живеят на земята . Ще кажете, че тази идея е лоша. - Не е така. Питам: Какво прави земеделецът, когато иска да насади една нива с нова култура? Той разорава добре земята и изкоренява всичко, каквото намери на нея. Ще кажете, че това е в реда на нещата, такава е Божията воля.
към текста >>

Ще кажете, че тази идея е лоша.
Закъснее ли само една минута, ще стои вън. Като минал през Русия, той чул да се говори там за болшевишкото движение - това било в наши дни - и решил да се спре за известно време, да види, какво ще бъде новото управление, и как ще живеят хората при новите условия. Докато стигне до града на адептите, вратата се затворила. - Какво представя болшевизмът? -Това е идея , излязла от адептите , които живеят на земята . Ще кажете, че тази идея е лоша. - Не е така. Питам: Какво прави земеделецът, когато иска да насади една нива с нова култура? Той разорава добре земята и изкоренява всичко, каквото намери на нея. Ще кажете, че това е в реда на нещата, такава е Божията воля. Питам: Ако дойде една философска система и изисква да се вземат парите на богатите , да се отнемат правата на владиците , има ли нещо лошо в това ?
към текста >>

Питам: Ако дойде една философска система и изисква да се вземат парите на богатите , да се отнемат правата на владиците , има ли нещо лошо в това ?
Ще кажете, че тази идея е лоша. - Не е така. Питам: Какво прави земеделецът, когато иска да насади една нива с нова култура? Той разорава добре земята и изкоренява всичко, каквото намери на нея. Ще кажете, че това е в реда на нещата, такава е Божията воля. Питам: Ако дойде една философска система и изисква да се вземат парите на богатите , да се отнемат правата на владиците , има ли нещо лошо в това ? Ако тази система не иска богати хора , като сегашните , де е лошото ? - Защо стават тези нещо? - Има причини за това. Как ще постъпи синът със своя баща, който постоянно го бил и ругал? Ще му благодари ли?
към текста >>

25. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството.
Паневритмия - в България е слабо известно, че това са упражнения, препоръчвани от Петър Дънов. Съобщава се, че дъновистите имат цялостна образователна програма, стъпила на за- ветите на Петър Дънов. В по-общ културен контекст често се лансира терминът нова култура - този термин е свързан с претенцията на Дънов да даде предписания за бъдещото състояние на културата на човечеството. При тези многобройни позовавания на името на «Учителя Дънов», почти никога не се засягат някои, меко казано, смущаващи факти около същността на самото учение и мястото му в българския обществен живот. Най-напред няма съмнение, че става дума за религиозно течение - Всемирното Бяло Братство, както се наричат дъновистите, е регистрирано като вероизповедание към Дирекцията по вероизповеданията към МС, а всяка година в Държавен вестник се публикуват и датите на официалните религиозни празници за дъновистите - това са дните на пролетното и есенното равноденствие. Петър Дънов смята своето учение за религиозно-философска система, тъждествена с християнството. Той, обаче, твърди, че някои от записаните проповеди и поучения на Христос се нуждаят от съвременна интерпретация. В същото време, обаче, Петър Дънов изрича и твърди нещо КОЩУНСТВЕНО ЗА ВСЕКИ ЕДИН ПРАВОСЛАВЕН ХРИСТИЯНИН - независимо дали става дума за православен, католик или протестант, или просто вярващ. В своето обръщение «Възвание към народа ми», произнесе- но през 1898 г., той завършва с думите: «Аз съм Елохим, Ангел на Завета Господен.» Или, с други думи казано, той декларира себе си като представител на висшата Божествена Йерархия, затова, защото Елохим е едно от названията на бога в Стария завет. Сто години след това изказване на Петър Дънов светът има премного дока- зателство за злото, което могат да сторят хора, смятащи себе си за богове... Като реакция на Българската православна църква, на нейния Архиерейски събор през 1922 г. Петър Дънов е обявен за самоотлъчил се от църквата Христо- ва.
към текста >>

И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма.
В мотивите на решението се посочва между другото, че: «Петър Дънов, в своите лъжеучения, използвайки настаналия подир последните войни смут в душите на православните българи, руши в тях вярата в живия личен Бог, Твореца, Промислителя, Осветителя и Миросъздателя..., че приема истинно и вярно прогласяването му от неговите заслепени почитатели не само за учител, но и за «прероден Христос»... Трябва да се каже, че в отношенията на Петър Дънов и неговите ученици действително е съществувал ритуал, много напомнящ отношенията между Христос и учениците му - при общите братски беседи всички са сядали на земята, а само Петър Дънов, облечен целият в бяло, е седял на бяло столче върху бяла възглавница, заобиколен от учениците си. Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода.
към текста >>

Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи.
Имплицитно приравняване на Христос и Петър Дънов се съдържа и в термина Учител, употребяван както за Исус Христос, така и за Петър Дънов. Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй?
към текста >>

Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават.
Интересно е ОТНОШЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ КЪМ БОЛШЕВИЗМА - това учение на атеистичния материализъм, чиито първи жертви станаха християните и техните храмове в Русия, а по-късно и на други места в Средна и Източна Европа. Ще припомним, че Петър Дънов умира в края на 1944 г., т. е. той е свидетел на голяма част от злините, сторени от болшевиките на народите от Източна Европа. И така: «Съвременният свят е обхванат от една нова идея - болшевизма. Тя е Божествена идея, но опасно е да не се изопачи. Всяка нова идея е Божествена, но като се прилага, в нея се вмъкват човешки елементи - користолюбие, егоизъм и др., които я изопачават. Не се страхувайте, че известно движение ще вземе големи размери... Партия ли е комунизмът? Партия, но по-добра от другите... Господ е решил да оправи света чрез светските хора. Политикантите и социалистите ще оправят света, защото те искат свобода. Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите?
към текста >>

А близостта мужду дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея.
Ще кажете: «Как тъй? Тези хора разрушават, не градят.» Питам: когато градите нова къще на мястото на старата, не разрушавате ли първо старата и после градите? Ако не изхвърлите от ума си един стар възглед, не може да се роди нова мисъл.» Коментара относно казаното от Петър Дънов всеки може да направи за себе си, но е ясна близостта между болшевизма и дъновизма - и за двете учения са без значение причинените мъки и страдания на вярващите християни, мюсюл- мани, евреи; и за двете доктрини водещ е принципът на революцията - т. е. на разрушаването, а не на еволюцията - т. е. на развитието. А близостта мужду дъновизъм и болшевизъм става още по-очевидна, щом войнстващият атеизъм на болшевиките може да бъде определен от Петър Дънов като Божествена идея. Определянето на дъновизма като вероизповедание поставя и много други въпроси, свързани най-вече със светските му изяви. Това важи особено за предаванията по телевизията, пропагандиращи дъновизма, и за мястото му в образованието. Дали не сме изправени пред положението традиционната православна християнска вяра да не се допуска в училищата, а по телевизията да има само единични предавания с християнска насоченост, докато за дъновизма да съществува зелена улица за изява според желанието и убежденията на отделни журналисти и преподаватели в училищата? Дъновизмът е учение, което по принцип е насочено към всички хора, но особено място в него заемат славяните, и най-вече българите, за които Петър Дънов твърди, че са «пионерите между славяните». Има негови изказвания от типа, че «България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят», че «българския народ велико бъдеще го очаква и България ще бъде първата страна в света, където хлябът ще се раздава безплатно».
към текста >>

26. 1.3. Стефан Томов и Учителят

ТОМ 24

Философска система, която се стреми да синтезира добитите от науката знания с цел да установи законите, които управляват всички явления (тъй като не се допускат случайности) и 2.
(Заб. Тук правя извадка из книгата "Где е истината? " от Giovanni Verotiero, издадена в защита на Дънов. София, 1922, печ. Т. Николов.) Под това име се разбират, според думите на великия популяризатор на окултизма (Заб. Окултизъм - от латинската дума occultus - скрит.) Папюс, две неща: (13) 1. Философска система, която се стреми да синтезира добитите от науката знания с цел да установи законите, които управляват всички явления (тъй като не се допускат случайности) и 2. Окултизмът се явява като група от науки, които изучават невидимия свят и неговите проявления във видимия. Окултизмът се разпада на няколко отдела, всеки от които представя самостойна област, която заключава в себе си по една или няколко науки. Ще си послужа тук с класификацията, която дава А. В. Траяновски в руския превод на Папюсовото съчинение: I. Отдел на общия окултизъм.
към текста >>

Според мен го прави нарочно, за да отхвърли не идеята за прераждането, а да отхвърли онези, които го проповядват.
Ама голяма лъжа. А защо я изрича? От незнание ли? Тогаватой не познава Библията. Но ако го прави нарочно, това е друго нещо. Според мен го прави нарочно, за да отхвърли не идеята за прераждането, а да отхвърли онези, които го проповядват. За мен това е причината. Друга няма. През 1924 г. Стефан Томов е на 74 години, което говори за зрялост в ума! 6.9. Стефан Томов твърди, че теософите и дъновистите проповядват езическо учение за прераждането и заблуждават, че се намирало в Новия Завет - точка 9.
към текста >>

а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят.
6.9. Стефан Томов твърди, че теософите и дъновистите проповядват езическо учение за прераждането и заблуждават, че се намирало в Новия Завет - точка 9. А това е лъжа. И също незнание. Но досега съм приемал, че това се правинарочно и умишлено, за да отхвърли Петър Дънов. А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят. Посаждаш един жълъд и пораства един дъб. Дъбът се намира в жълъда. Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша.
към текста >>

б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят.
А сега ще посоча колко е голямо неговото незнание и невежество. а) Идеята за прераждането се намира първо в растителния свят. Посаждаш един жълъд и пораства един дъб. Дъбът се намира в жълъда. Това е прераждане от една форма в друга. б) Идеята за прераждането се намира в животинския свят. * Цялата еволюция на всички живи форми като преминат през чехълчето имедузата, минат през земноводните, през птиците и бозайниците и стигнат до човека,това е преминаване на живота от една форма към друга, по-висша. А този, койтодвижи тази еволюция е човешкия дух, който прекарва живота от форма към по-висша форма, за да се изяви в своята пълнота. А това се учи в училище, имаучебници по биология, ботаника и естествени науки. в) Онзи, който учи медицина има една наука "Ембриология",която проследява живота на човешкия зародиш от началото до края на ражданетона човека. През това време човешкия зародиш преминава през 900 милиона формина живот, като преповтаря всички форми на живот, през които е преминал еволюциятана земята.
към текста >>

А то е, когато човешкотосъзнание се издигне на повече от 10,000 км над земята, защото идеята запрераждането се намира там и тя се движи в един пояс, в една орбита околоземята.
И той носи белезите на родовете и трябва да заплащатехните задължения, защото е получил от тях човешко тяло. Трябва да заплащародовата карма на единия и на другия род. Но за да приемем, че има родовакарма, трябва да признаем, че има прераждане. Не само да го признаем, но даго приемем в себе си. А това става само в един случай. А то е, когато човешкотосъзнание се издигне на повече от 10,000 км над земята, защото идеята запрераждането се намира там и тя се движи в един пояс, в една орбита околоземята. Така че от самосебе си и да искаме не можем да приемем преражданетокато идея и като факт. д) И сега идваме до най-важното. След като човек се е родил и след като е преминал по закона на онтогенезата и филогенезата през 900 милиона форми на живот на земята, оттогава започва друга еволюция. Човек започва след раждането си да повтаря през годините си всички свои прераждания, откакто е слязъл на земята и се е облякъл в човешко тяло. Среща се с враговете си от миналото и с приятелите си.
към текста >>

Така че от самосебе си и да искаме не можем да приемем преражданетокато идея и като факт.
Трябва да заплащародовата карма на единия и на другия род. Но за да приемем, че има родовакарма, трябва да признаем, че има прераждане. Не само да го признаем, но даго приемем в себе си. А това става само в един случай. А то е, когато човешкотосъзнание се издигне на повече от 10,000 км над земята, защото идеята запрераждането се намира там и тя се движи в един пояс, в една орбита околоземята. Така че от самосебе си и да искаме не можем да приемем преражданетокато идея и като факт. д) И сега идваме до най-важното. След като човек се е родил и след като е преминал по закона на онтогенезата и филогенезата през 900 милиона форми на живот на земята, оттогава започва друга еволюция. Човек започва след раждането си да повтаря през годините си всички свои прераждания, откакто е слязъл на земята и се е облякъл в човешко тяло. Среща се с враговете си от миналото и с приятелите си. Той носи в себе си своята лична карма и трябва да се разплати със своите лични задължения от миналите си животи.
към текста >>

27. ФЕВРУАРИЙ 1920 г. - ДЕКЕМВРИЙ 1921 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Озарена от някаква идея изтичвам на площада и се връщам с празна каруца.
Нигде нищо. Само до мен, до леглото ми огън гори. Косата се изправя на главата ми. Почвам пламенна молитва. Тогава пращението на главните утихва. Озарена от някаква идея изтичвам на площада и се връщам с празна каруца. Пълна месечина осветлява пътя ми с багажа към „Априлов” при Райна Стефанова. Натоварвам се на влака и в Стара Загора. Райна е в Търново вече. Тука ме посреща ласкава вълна на искрена братска любов. Надпреварват се да ме канят по гости.
към текста >>

Ругатните му не отговарят на красивата му философска брада.
Покрай лехите с много цветя, горката жена сее и разни готварски билки - магданоз, джоджен, копър, джинджифил. Но ги поставя в такава пропорция, че винаги се получава изрядно ястие. И двамата ме глезят. И двамата ми дават по половинка от десерта си, освен моя. Той страшно гълчи жена си. Ругатните му не отговарят на красивата му философска брада. Към мен проявява необичайна привързаност, несходна нито на възрастта му, нито на светлото име брат. Това ме дразни, измъчва, озлобява. Чак сега разбирам защо Учителят двукратно ми каза: В Жекови! Искаше да ме вози на лодка. Но аз натиках в „Лебед” и Генчо, и Елиезер, и Сотирка.
към текста >>

28. 7 ЯНУАРИ 1927 г. - 31 МАРТ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Нима ще мога да въплотя в образ тази велика идея?
Ето мислите, които ме занимаваха през определените дни. През тези дати цялото ми внимание беше приковано върху новият сюжет и неговата разработка. 1.I.1927 г. „Колко трудно се лети нагоре! Изпитвам безкрайна мъка. Нима ще мога да въплотя в образ тази велика идея? ” 2.I.1927 г. „Донякъде върви добре. Изпитвам ужасно напрежение на мозъка си. Като че ли някой даде тревожна заповед на всичките ми мозъчни клетки да търсят образи и рими.” 3.I.1927 г. „Чувствувам, че това, което пиша е възможно нещо: Сюжета е към своя край.
към текста >>

Плана, идеята е от Учителя, а разработката се дължи на моята българска фантазия.
Не зная как е картата, но преди да отиде в Италия той имаше важна работа в Германия, където и направо отиваше. Може би Сараево попада в същият път. За декламацията на .Дверите” очаквам да се видя с Катя. Ако тя посвети малко от скъпото си време да заучи стихотворението ще бъде много хубаво. Питате ме, кой ми даде насока за разработката на Две девойки”. Плана, идеята е от Учителя, а разработката се дължи на моята българска фантазия. Всички изказани там положения са ми известни от българският живот, който и сега се практикува само модернизирано. Самите действующи лица (имената им), които ми даде Учителя ме насочиха за подобна разработка. Като че ли всяка идея търси, или по-право си изработва съответна форма. Също тъй стана и със „Слънцето”. Веднага пред мене изпъкна стихът на „Божествената комедия” и ако Виргилий е водил нейния автор през ада, то Данте, велики, светли Данте ме води по стръмния път на своя стих и стил.
към текста >>

Като че ли всяка идея търси, или по-право си изработва съответна форма.
Ако тя посвети малко от скъпото си време да заучи стихотворението ще бъде много хубаво. Питате ме, кой ми даде насока за разработката на Две девойки”. Плана, идеята е от Учителя, а разработката се дължи на моята българска фантазия. Всички изказани там положения са ми известни от българският живот, който и сега се практикува само модернизирано. Самите действующи лица (имената им), които ми даде Учителя ме насочиха за подобна разработка. Като че ли всяка идея търси, или по-право си изработва съответна форма. Също тъй стана и със „Слънцето”. Веднага пред мене изпъкна стихът на „Божествената комедия” и ако Виргилий е водил нейния автор през ада, то Данте, велики, светли Данте ме води по стръмния път на своя стих и стил. И ако не съм могла да постигна това несравнимо майсторство, вината не е моя, а е непостижимата добродетел на Данте, който и до сега от никого не е постигнат. Но ако и той да не ми подаде цялата си ръка при тая работа, то от сърце благодаря и за малкото му пръстче, което през цялото време държех яката. Колко се радвам при възможността да излезе нов сборник!
към текста >>

Ако се събуждате нощем, имайте при Вас някоя философска книга, тежка за разбиране и прочитайте няколко реда.
Но ний учениците, трябва да сме господари и на мисълта си. Легнем ли вечер, мястото на нашия дух е в школата, която постоянно заседава в духовния свят, за там трябва да се отправим. Обяснявам си, че Вашето безсъние се дължи на многото мислене за бъдащето в момента, когато сте си легнала. Разтоварвайте се предварително от всички мисли, които Ви обременяват като раница. Има едно механическо средство, което може да опитате: мислено ще фиксирате погледа си върху края на носа; от това средство някак неусетно човек се пренася и не усеща как е заспал. Ако се събуждате нощем, имайте при Вас някоя философска книга, тежка за разбиране и прочитайте няколко реда. Има и едно чисто духовно средство - молитвата при лягане. Духът, който се проявява между нас ми е оставил известен материален дар -разгръщам и намирам подходящата за случая МОЛИТВА ПРИ ЛЯГАНЕ „Хвала, Тебе, Боже мой, всякога хвала Тебе. Благословен Отец наш небесний всякога! Благодаря Ти, Господи за милостите Ти, които си имал към мен през миналия ден; моля Ти се дай ми сега сън мирен и безметяжен и дигни ме на ранина да Те хваля и славя. Скрий ме, моля Ти се под покрива на Твоите святи крила и пази ме от разни неприятности, лоши случки, лоши человеци и лоши духове.
към текста >>

Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому.
Асавита Благословена ! Няма Любов като Божията Любов ! Днес получих писмото Ви, тези дни големия красив портокал, а забравих да благодаря писмено и за тристата лева, които сте ми оставили преди тръгването ми за родния ми град. Какъв красив плод! Мене ми беше позволено само да ги гледам по пазаря, а по някой път по някое резанче от някъде, а сега цял! Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому. Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък! ” Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна.
към текста >>

” Новата идея за стихотворение е отлична.
Днес получих писмото Ви, тези дни големия красив портокал, а забравих да благодаря писмено и за тристата лева, които сте ми оставили преди тръгването ми за родния ми град. Какъв красив плод! Мене ми беше позволено само да ги гледам по пазаря, а по някой път по някое резанче от някъде, а сега цял! Не, аз не смея да го употребя за себе си, може би имате идея да се даде някому. Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък! ” Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна. Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа. Да не ми се сърдите.
към текста >>

Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа.
Ето, че има още един от първите и той ми казва: „Гледай ме, колко съм красив, а и колко съм сладък! ” Новата идея за стихотворение е отлична. Отдавна си мечтаех за такъв един смел полет над красивите ни родни полета и ето с Вас ще може да направим тази обиколка. Последователно като ми изпращате Вашия план един ден ще избера някой ъгъл и всичко ще сложа пред себе си. Ще гледам, ще гледам и може би ще почна. Вчера ми дойде идея и започнах донякъде един полет за висините с една възлюблена душа. Да не ми се сърдите. Като че ли свивате вежди. Моля Ви за помощ, да ми посочите докъде е позволено да се издигне тази душа и какво трябва да й се посочи. Ако успея да го работя (турям си голям срок за това), ще Ви го пратя Вие да се произнесете да живее ли то или не. Ако кажете може да Ви изпратя започнатото, даже ако кажете може и да прекъсна.
към текста >>

Вие сте идея, блян, но помагате на мисълта ми да се издигне.
Писмо от Рим и Берлин от A. F. Хелмира. 3 ФЕВРУАРИ 1927 г., четвъртък 3 февруари 1927 г. четвъртък ЛЕТЕЖ НА МИСЛИТЕ Мога ли да ги издигна тъй високо и да полетя над родни полета и висини: О, това би пречистило душата от всичко дребнаво и суетно. - Асавита, Вие не сте реална за мене. Вие сте идея, блян, но помагате на мисълта ми да се издигне. Лети, моя светла душо, издигай се над това що те гнети. Той ще дойде. О, той пак ще се върне при тая, която го обича! Сега съм волна, като птичка. Асавита ме въздига над земните трудове и казва: „Ела във висините!
към текста >>

Отлична е идеята, от когото и да е излязла!
Интересна сцена се наблюдаваше към полунощ! Млади братя и сестри, изпълнили духом градове, паланки и селища, тръбяха по площадите им: „О, Вий, що получавате насъщна храна от „Житното зърно”! Спомнете си малкият Ваш дълг към него! На помощ, на помощ! ” И пробудиха се душите в тоя късен час, всеки се запита и опомни, че житното зрънце трябва да се подкрепи, за да даде нов плод. Отлична е идеята, от когото и да е излязла! Колко ще се радвам да видя добрият резултат! Велик трябва да е идеала на всички ни около това списание, наша плът и кръв! Когато ний вложим импулс за неговото преуспяване, ще погледнат на нас и от Небото, а тогава и ония, които получават тая храна ще се възблагодарят и ще споделят благата си с оня, що се грижи за духовното им преуспяване. Интересен е вчерашният ден за мен и по това, че носеше една рядка възможност, да Ви слушам на духовното „радио”. Каква чудна мелодия Вий пеехте: „Знам, о знам една душа, коя за мен копней сега....” Как бих желала да имам поне думите, ако не и нотите й, за да я пея и аз, докато един ден постигнем тоя идеал - да я пеем в дует с Вас.
към текста >>

Но мисля, че идеята за Учителя да Ви подаде листа е красива.
Ще Ви пиша по това в последствие. От ден на ден Вий ми ставате повече и повече мила, нека Господ възрастява красивото в нашите души и да красим вечно Неговите селения. Относно „Дверите”, може най-после и Вий да ги прочетете. Ако желаете кажете на Учителя, че критиците в Братството не Ви благоприятствуват в развитието Ви в поезията. Ако обича, Той да предаде някому да прочете това или във време на изпълнение програмата да Ви подаде Той листа и да започнете четенето; ако всичко това Ви се види не на място излезте най-после сама. Но мисля, че идеята за Учителя да Ви подаде листа е красива. За сега толкова. По случай най-светлия ден в Братството, поднасям Ви всичко свято в душата си. Желая да се свържете с Духът Божий и Духът на Учителя ни, за да принесете стократен плод. Мил привет от В. В. Асавита.
към текста >>

Общото схващане е задоволително, идеята не е схваната от мнозина, както и трябва да се очаква при едно първо четене.
Сега, както сама се изразихте еднаж, друг Ви опасва и ще ходите по този светъл път с всичката чистота на девица, преизбрана от другарките си. За сега съкращавам, а ако сполуча ще продължа на друг лист с още един - два важни въпроси. Привет от душата, която бди за Вас: В. В. Асавита. Да споделя с Вас нещо и от разговорите ми с неколцина по .Дверите”. Общото схващане е задоволително, идеята не е схваната от мнозина, както и трябва да се очаква при едно първо четене. Един брат например, схванал, че душата, която описва това свое преживяване, е с високо схващане на своето призвание; обстоятелството, че тя има Вожд, с когото пропътува не всекиму достъпни места и пр. Други, се възхищават от красивата картина и постигнатото примирение между тия две души. Някои, неизвестно как са узнали, че работата е Ваша и веднага проличава резултата от предубеждението. Поуката за мен е тази, че човек трябва да е преживял едно събитие, за да схване подобна на него фабула. Въобще ще трябва да се позамислим още еднаж да се прочете или декламира по всички правила, да размислят върху него и един вид да им се даде задача да открият съществената идея.
към текста >>

Въобще ще трябва да се позамислим още еднаж да се прочете или декламира по всички правила, да размислят върху него и един вид да им се даде задача да открият съществената идея.
Общото схващане е задоволително, идеята не е схваната от мнозина, както и трябва да се очаква при едно първо четене. Един брат например, схванал, че душата, която описва това свое преживяване, е с високо схващане на своето призвание; обстоятелството, че тя има Вожд, с когото пропътува не всекиму достъпни места и пр. Други, се възхищават от красивата картина и постигнатото примирение между тия две души. Някои, неизвестно как са узнали, че работата е Ваша и веднага проличава резултата от предубеждението. Поуката за мен е тази, че човек трябва да е преживял едно събитие, за да схване подобна на него фабула. Въобще ще трябва да се позамислим още еднаж да се прочете или декламира по всички правила, да размислят върху него и един вид да им се даде задача да открият съществената идея. Венец на всичко в случая бе тълкуванието на Учителя. Запомнихте ли го? Да Ви кажа, че в моята половина се оказаха три семки, които посадих. Предполагам във Вас да са поне с две повече. Чакам да ми пишете и по това.
към текста >>

29. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ще съобщите и на брата, че нему се възлага една услуга - не Вам, а за братска идея, за самото „Житно зърно”.
Открих, че един наш брат владее сносно машинопис и ще може да Ви услужи. По съвета на същия лъч, предлагам Ви го, още повече като си казах, че времето е внесло в него важна промяна и моята Хелмира е забелязала това; да ви кажа и аз, че той отдавна се е вслушал в съвета на Асавита и Вий за него сте само една чиста сестра, чието приятелство той цени. Пропуснах из паметта си името, което някога с Вас заедно му бяхме дали, но това е брат Жечо. Прочее, ето сега самия начин на работа. През настъпващите празници, ще помолите сестра Паша (научих, че братската машина била у нея) да Ви отстъпи за няколко часа машината. Ще съобщите и на брата, че нему се възлага една услуга - не Вам, а за братска идея, за самото „Житно зърно”. Така той не ще мисли, че Вий се ангажирате към него и ще се приучи към безкористно служене на общото. Ще бъде важно за Вас, в момента на диктуването да внасяте изглаждане и красота в изразите, там гдето е нужно. Забравете всичко друго и се погрижете да влезете във връзка с Духа в тия няколко часа. Па ако останете недоволни, сложете за винаги всичката вина само върху мен. Ако ли пък почувствувате радост, ще се радвам и аз с Вас, като ще се насърча път още по-светъл да Ви покажа!
към текста >>

Но ето една идея: Лятос посетете пак това място и потърсете ново разковниче; може би по закона за наследствеността ще се яви и друго поколение.
Знаете ли, че то от първите още дни почна да оказва влияние! И представете си, неговите първи приноси бяха из областта на славата! Търся любовта, а ме среща славата! О, знам, че те са обратни една на друга и затова трябва да се вслушаме в последните думи на Учителя: „Не търсете и не искайте любовта...! ” Знаете ли, че в мен повече бе сложено желанието, именно на Colombo да се падне разковничето! Но ето една идея: Лятос посетете пак това място и потърсете ново разковниче; може би по закона за наследствеността ще се яви и друго поколение. Новото, което ще намерите, да бъде за него! Ако ли не, готова съм да Ви предам моето и да му го поднесете. Прочее, ето едно красиво разрешение на въпроса. Но за мен е явно вече - онова, от което бягаме идва при нас. Подобен един случай имаме и с Вашата мечта по съдбата на Виргилий.
към текста >>

Относно напечатването на писмата ни, тук е място да Ви спомена, че подобна идея съществува от доста време, пак поднесена от Учителя: В една екскурзия, мимоходом в един разговор за нашите поети, Той каза, че добре ще е сега някой да напише един роман.
Когато размениме наскоро писмата си, ще може да поставим това като точка в програмата ни с Вас. Може би Ви и е чудно защо забавям да Ви съобща начина на предаване Вашите писма. В същност работата за мен е уредена, очаквам само и във Вас да назрее въпроса. Може би в следното мое писмо ще Ви разкажа във вид на приказчица развитието на тази работа и едва тогава, позовавайки се на Вашето съдействие, ще Ви изложа и планът си. Радостна съм, че Вий говорите за послушание: Всички това дължим на Всевишния, тъй щото обещанията Ви за послушание тоже отнасям към този Дух на Доброто, който е дошъл да ни ръководи. Относно напечатването на писмата ни, тук е място да Ви спомена, че подобна идея съществува от доста време, пак поднесена от Учителя: В една екскурзия, мимоходом в един разговор за нашите поети, Той каза, че добре ще е сега някой да напише един роман. А какво по-романтично от живота на Хелмира, отчасти и от живота на Асавита! Дневникът Ви ще Ви даде материал в изобилие, а беседите на Учителя - философската страна, поученията за читателя, така щото да продължите онова, що руската писателка-окултистка Крижиновска донесе със своите окултни романи. Ще трябва в бъдаще да ги прочетете, както и много още книги за всестранното Ви обогатяване като писателка и поетеса. А за сега, ний ще пишем за онова засягаще душите ни в даден момент; когато ще се изнесат за външния свят тия мисли, ще се наложи преработка и усъвършенстване. И аз като Вас казвам, най-красивото в живота ми за сега е кога всеки четвъртък Ви виждам при мен, сложила главица на рамото ми задружно да мислим за Доброто и Красотата!
към текста >>

Дневникът Ви ще Ви даде материал в изобилие, а беседите на Учителя - философската страна, поученията за читателя, така щото да продължите онова, що руската писателка-окултистка Крижиновска донесе със своите окултни романи.
В същност работата за мен е уредена, очаквам само и във Вас да назрее въпроса. Може би в следното мое писмо ще Ви разкажа във вид на приказчица развитието на тази работа и едва тогава, позовавайки се на Вашето съдействие, ще Ви изложа и планът си. Радостна съм, че Вий говорите за послушание: Всички това дължим на Всевишния, тъй щото обещанията Ви за послушание тоже отнасям към този Дух на Доброто, който е дошъл да ни ръководи. Относно напечатването на писмата ни, тук е място да Ви спомена, че подобна идея съществува от доста време, пак поднесена от Учителя: В една екскурзия, мимоходом в един разговор за нашите поети, Той каза, че добре ще е сега някой да напише един роман. А какво по-романтично от живота на Хелмира, отчасти и от живота на Асавита! Дневникът Ви ще Ви даде материал в изобилие, а беседите на Учителя - философската страна, поученията за читателя, така щото да продължите онова, що руската писателка-окултистка Крижиновска донесе със своите окултни романи. Ще трябва в бъдаще да ги прочетете, както и много още книги за всестранното Ви обогатяване като писателка и поетеса. А за сега, ний ще пишем за онова засягаще душите ни в даден момент; когато ще се изнесат за външния свят тия мисли, ще се наложи преработка и усъвършенстване. И аз като Вас казвам, най-красивото в живота ми за сега е кога всеки четвъртък Ви виждам при мен, сложила главица на рамото ми задружно да мислим за Доброто и Красотата! Благостта Ви е сигурното средство да не закъсняват писмата ми, така щото проявявайте я дори и към ония, които не обичате. Това Ви моли В.
към текста >>

30. 1. Едно столетие

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА

ТОМ 28

Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта.
Това нямаше значение.Той би живял още по-безшумно и по-скромно. Голямата работа, която имаше да се извърши, нямаше да спре от това и нейната сила и значение нямаше да намалее от това, познаваха ли Го или не. В един свят, обаче, Той беше добре познат и известен. Той имаше една цел да свърши една работа, която Той нарече “малка”. И тази “малка работа” Трй я свърши безупречно, съвършено Учението бе свалено на земята и предадено в най-подходяща и изразителна форма в зависимост от езика. Формата беше нова, жива и задълбочена, философската мисъл блестеше, подчинена на естествените логични закони на които Той успя да подчини речта. Тази реч беше ясна, недвусмислена и имаше едно забележително качество на което ще се спрем подробно в един от фрагментите за Словото. Народите щяха да се ползуват от тази съкровищница на идеи, принципи, правила, методи, окултно познание дадено в нова светлина. Неговото учение представляваше сбор от четири елемента. В него имаше.светлина, въздух, вода и хляб - най-важните, основните елементи на физическия живот. Той беше казал: “Всички ще опрат до моите думи.” Пред големите противоречия хората щяха да потърсят ключове и щяха да ги намерят в Неговите думи, всред хаоса на света, човечеството щеше да потърси път и щеше да го намери, фар и щеше да го открие.
към текста >>

Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък.
Можахме отблизо да съзерцаваме съвършения образ на Учител, отлят не в думите, а в живота. Изпитваме малка скръб, че не успяхме да разберем Него и учението Му така, че да се радваме еднакво през дните на нашата скръб, както и през дните на нашата радост. Висок идеал за ученика бе това. И не само да се радваме покрай Него, а и да научим голямото изкуство, как да застанем пред Него, какво да кажем и какво да искаме. Среща с Учител на Земята е среща с Безграничността, среща с Реалността. Когато се връщаме на миналите години, струва ни се, че идеята лежи по-постижима, върхът по-близък. Днес, като че ли знаем как да застанем пред Него, изпълнени с благодарност. Знаем, че животът ни трябва да бъде израз на дълбока благодарност. Изпитваме известна горчивина от нашето несъвършенство и нека да побързаме да кажем изпитваме и радост, че нашия копнеж днес е все така жив и свеж да пламти и грее в умовете, сърцата, душите да изпълним достойно задачите и целите си. Не жалим, че не сме знаели “много” и “всичко”, слушаме Го да казва: ”Не е нужно всичко да знаете. Доста ви е ако една стотна приложите от това, което казвам.” Ние казваме: Нека не жалим за онова, което не сме постигнали тогава, нека се радваме на това, което сме постигнали днес.
към текста >>

На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него.
Доста ви е ако една стотна приложите от това, което казвам.” Ние казваме: Нека не жалим за онова, което не сме постигнали тогава, нека се радваме на това, което сме постигнали днес. Ученици сме, да правим грешки и да ги поправяме, да учим и всеки ден да се обогатяваме, за да научим великото изкуство как да застанем пред лицето на Великата Първопричина, как да се обхождаме с ближния и със себе си, как да застанем пред Учителя и как да благодарим за всичко, което сме получили и не престава да се излива върху нас. Ще отнесем ли частичка от това познание, с което посрещаме тази година - светла стогодишнина и нейното благоухание ще ни придружава ли през вечността? На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост.
към текста >>

Идеята за Учител изпълва цялата Вселена.
Ще отнесем ли частичка от това познание, с което посрещаме тази година - светла стогодишнина и нейното благоухание ще ни придружава ли през вечността? На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество.
към текста >>

Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина.
На тази дата ние бихме си пожелали щото следващата ни среща да мине не само под знака на радостта и ентусиазма, но и под знака на разумността. Да бъдем озарени с дълбоко разбиране на великите Истини, които Той донесе в света. На тази година, ден и час, когато часовника на времето удари стотния път, ние бихме си пожелали да бъдем готови следващия път да Го посрещнем отвътре с ново съзнание и не само след един, два и повече века, хилядолетия, всеки ден, всеки час и миг, за да живеем винаги с идеята, че “дефилирате пред Бога и пред Учителя”, за да бъдем винаги с Него. Казва Той: “Не е било време да не съм бил с вас и няма да бъде време да не бъда”. Идеята за Учител изпълва цялата Вселена. Когато тази идея се реализира на земята тя получава своя универсален израз и озарява живота на човечеството с обилна светлина и го насища е обилна топлина. Мощна и неразривна е връзката между Учител и ученик. Учител това значи Великата Божия Мъдрост. “Един е Вашия Учител, много са неговите проявления.” Учителят на Истината не говори от свое име, а от името на Единния Учител.” Затова и Христос казва: “Не дойдох моята воля да изпълня, а тази на Отца, Който ме е проводил.” Близо един век Учителя живя и работи в България. Неговата работа беше израз на висока принципност, на съвършена любов и на голямо безкористие; на правда, на святост за благото на българския народ и цялото човечество. Пред Неговото дело, живот и образ ние заставаме, за да изразим всичката обич и почит на които човек е способен на земята, за да изразим не само нашите чувства, не и за да разкажем какво е направил Той, но и да се вдълбочим в живота Му, учението и се проникнем най-вече от живия пример и преживеем дълбоко в душата неповторимото събитие.
към текста >>

31. 7. Великият опит

Глава 3. Принципите на Учението.

ТОМ 28

Никога сякаш философската мисъл не е била толкова ясна, категорична, разбрана,акустична.
Ученикът едновременно става и изследовател и откривател. Учението е дадено сбито, сгъстено, като вода с ценни елементи, които трябва да бъдат открити, да се анализират и да се разберат свойствата. Учението на Учителя не само ни интересува като един опит, но и вълнува. Ние сме раздвижени от него до глъбините на душата, изправени пред това голямо дело ние искаме да го огледаме, до колкото светлината може да ни помогне, искаме да сверяваме фактите, да опитаме принципите. Изпитваме странно усещане, намираме се пред нещо необикновено и разведряващо. Никога сякаш философската мисъл не е била толкова ясна, категорична, разбрана,акустична. С пестеливи езикови средства е казано същественото, необходимото, важното, което изцяло ще влезе в живота, практически нужно. Няма нищо излишно, всеки знак и дума е на своето място. Размишлението над казаното ни разтваря вратите към един свят, където не само се разхождаме, не само се радваме, но където можем да правим все по нови и по-нови открития на скъпоценни залежи, които ни са премного нужни. Нищо от това, което е казал Той не ни е чуждо. На всичко се спираме развълнувани, за да съзерцаваме и се радваме и накрая да потърсим ключа - учението се разкрива, ежеминутно се сменят картините, една идея има много нюанси, но истината в нея блести; светлината е основния тон.
към текста >>

На всичко се спираме развълнувани, за да съзерцаваме и се радваме и накрая да потърсим ключа - учението се разкрива, ежеминутно се сменят картините, една идея има много нюанси, но истината в нея блести; светлината е основния тон.
Никога сякаш философската мисъл не е била толкова ясна, категорична, разбрана,акустична. С пестеливи езикови средства е казано същественото, необходимото, важното, което изцяло ще влезе в живота, практически нужно. Няма нищо излишно, всеки знак и дума е на своето място. Размишлението над казаното ни разтваря вратите към един свят, където не само се разхождаме, не само се радваме, но където можем да правим все по нови и по-нови открития на скъпоценни залежи, които ни са премного нужни. Нищо от това, което е казал Той не ни е чуждо. На всичко се спираме развълнувани, за да съзерцаваме и се радваме и накрая да потърсим ключа - учението се разкрива, ежеминутно се сменят картините, една идея има много нюанси, но истината в нея блести; светлината е основния тон. Всеки ще вземе онова, което вижда и го интересува и най-вече от което се нуждае. Математикът навсякъде вижда числа, естественикът цветя и животни, археологът паметници, ученикът методи, правила и принципи. Учението представлява стройна система - наука за правилен, естествен и хармоничен живот. Идеите могат да влязат в основата на живота на отделната личност, на обществото, на народа и на цялото човечество. На Земята нямаше да има човек приел и приложил учението да не почувствува резултатите, жизнеспособно ли беше или не.
към текста >>

И ако на някой му хрумне идеята да сложи бент на любовта, ще останат излъгани нищо не е в състояние да спре нейния ход, течението ще повлече самите тях и те ще опитат, кога са правили опит да я спрат.
Силите лежат разпръснати, дезорганизирани, безсилни да вземат инициативата. Невъзможно е вече за тях да се организират наново за ново сражение. Епохата е отшумяла, колелото е превъртяно, инсталацията е нова и поставена в ход. Човечеството ожида само едно нещо - Любовта, Светлината, Мира, Радостта. Човечеството е премного уморено и отеготено от старото, опитаното. И ако на някой му хрумне идеята да сложи бент на любовта, ще останат излъгани нищо не е в състояние да спре нейния ход, течението ще повлече самите тях и те ще опитат, кога са правили опит да я спрат. Опитът с любовта е велик момент от историята на човечеството. Науката за любовта получи своя определен облик - тази наука трябва да бъде опитана. След големите страдания и борби на човечеството, само любовта може да заздрави раните и болезните на нашето време. Учителят не само говори за любовта, не само даде науката за нея, но и живя по нейните закони. Той показа и доказа на опит, че тя може да се приложи и го направи в едно .малко общество, което нарече братство и опитът бе сполучлив.
към текста >>

32. 13. Не ме питайте, какво нещо е Бог.

Глава 6. Разкриване на реалността

ТОМ 28

То опростява живота и проблемите до минимум, и кара човека да живее и диша в един свят, където идеята на Айнщайн звучи неразбрана и далечна.
Това положение може да е привидно. Човекът си остава най-скритото и затворено същество - пази своите мисли, чувства и никой не може да разбере в какво вярва и в какво не вярва. В една 400 милионна Русия и в 700 милионен Китай официално се проповядва учение, което е ликвидирало, както казахме по-горе с един въпрос, да не говорим за останалите народи. Защото има държави, където хората са свободни да приемат това или онова учение, там не забиват атеизма с гвоздеи. Приемат го, защото това разбиране им се вижда ясно, удобно, дори и практично. То опростява живота и проблемите до минимум, и кара човека да живее и диша в един свят, където идеята на Айнщайн звучи неразбрана и далечна. Не е нужно човек да си троши мозъка с несъизмерими величини, още повече с недоловими със сетивата сфери, където човек може само да се обърка. Всичко следователно от гледището на атеизма изглежда точно, определено, т. е. празно - няма нищо, няма Бог - казват накрая материалистите. Тези милиони граждани от изтока и запада представляват не само маса, която трябва да се организира, но живо тяло, което трябва да бъде насочено, обучено и накрая духовно овладяно. На тази маса трябва да се докаже именно това, че Бог съществува.
към текста >>

Идеята тъкмо с тях можеше да се провали.
Всичко следователно от гледището на атеизма изглежда точно, определено, т. е. празно - няма нищо, няма Бог - казват накрая материалистите. Тези милиони граждани от изтока и запада представляват не само маса, която трябва да се организира, но живо тяло, което трябва да бъде насочено, обучено и накрая духовно овладяно. На тази маса трябва да се докаже именно това, че Бог съществува. За целта е мобилизиран огромен апарат и цял арсенал от средства, който носи неугледно име, защото нека кажем, че историческите, научните, дори и практическите доводи се оказаха слаби, опасни. Идеята тъкмо с тях можеше да се провали. Човечеството имаше зад гърба си история, имаше опит, имаше плеяда от светещи умове, които бяха създали не само епическия паметник на преживяното, но и живата концепция, където се сплитаха великите принципи на живота. Върху всичко това беше изграден света на изкуствата, чиято сила и красота стояха в своята неувяхваща слава и напомняха за неща, които нямаха материален произход и бяха лишени от забележителните белези на преходността. Във всичко това трептеше искрата, която отвеждаше човешкия ум и дух до скрижалите на живота, до истинските му ценности, до изворите на Безконечността, които бликаха непрестанно, за да освежават вечно човешките умове, сърца и души. Ние нямаме за цел да поведем дискусия с атеизма, не искаме и да го оборим, ако идеята е права, тя ще остане, ако ли не, тя сама ще се разпадне и самоунищожи, нямаме и за цел да докажем съществуванието на Бога. В средата на двадесетия век това вече никак не е нужно.
към текста >>

Ние нямаме за цел да поведем дискусия с атеизма, не искаме и да го оборим, ако идеята е права, тя ще остане, ако ли не, тя сама ще се разпадне и самоунищожи, нямаме и за цел да докажем съществуванието на Бога.
За целта е мобилизиран огромен апарат и цял арсенал от средства, който носи неугледно име, защото нека кажем, че историческите, научните, дори и практическите доводи се оказаха слаби, опасни. Идеята тъкмо с тях можеше да се провали. Човечеството имаше зад гърба си история, имаше опит, имаше плеяда от светещи умове, които бяха създали не само епическия паметник на преживяното, но и живата концепция, където се сплитаха великите принципи на живота. Върху всичко това беше изграден света на изкуствата, чиято сила и красота стояха в своята неувяхваща слава и напомняха за неща, които нямаха материален произход и бяха лишени от забележителните белези на преходността. Във всичко това трептеше искрата, която отвеждаше човешкия ум и дух до скрижалите на живота, до истинските му ценности, до изворите на Безконечността, които бликаха непрестанно, за да освежават вечно човешките умове, сърца и души. Ние нямаме за цел да поведем дискусия с атеизма, не искаме и да го оборим, ако идеята е права, тя ще остане, ако ли не, тя сама ще се разпадне и самоунищожи, нямаме и за цел да докажем съществуванието на Бога. В средата на двадесетия век това вече никак не е нужно. Отдавна този въпрос е слязъл от световната сцена. Никой вече не търси доказателства за или против. Въпросът загуби вече своята острота, своят смисъл, своя интерес, каквито имаше например в началото на двадесетия и края на деветнадесетия. Днес никой не се пита има ли Бог или няма.
към текста >>

Както някога идеята за кълбовидната форма на земята промени из основи мирогледа и съзнанието на тогавашните хора и промените станаха неусетно и дълбоко, така също и новото, което двадесетият век донесе промени мисленето на човека - идеята за материализма и атеизма звучеше в тази обстановка куха и далечна и крайно безинтересна - липсваше в нея най-важното - перспективност.
Никой не искаше да слуша, и никой не слушаше. Тъкмо сега имаше неща, които бяха премного нови, бяха важни, интересни, актюелни и на всичко отгоре от тях лъхаше нещо ново, свежо, прекрасно, което привличаше и изместваше всичко, което отдавна лежеше в света на забвението. Откриването на атома беше най-забележителното явление и светлината на голямото събитие заля толкова много света, че човек затвори очи за всички обикновени, стари, овехтели проблеми изиграли вече своята роля и отдавна излезли от употреба. Погледът на човека беше обърнат нагоре и напред в очакване на нещо величествено, което пристъпваше в света. Великото откритие не засягаше само материалния живот на човека, но и духовния. Както някога идеята за кълбовидната форма на земята промени из основи мирогледа и съзнанието на тогавашните хора и промените станаха неусетно и дълбоко, така също и новото, което двадесетият век донесе промени мисленето на човека - идеята за материализма и атеизма звучеше в тази обстановка куха и далечна и крайно безинтересна - липсваше в нея най-важното - перспективност. Новите проблеми я изтикаха назад, за да влезе в света на забвението и музеите. Няма да правим опит да се вслушаме в онова, което атеистите биха ни казали - докажете, оборете я. Такава чест няма да й направим. Беше време и беше на мода, когато по стъгдите млади хора с дълги коси и хвърчащи връзки се перчеха и се биеха в гърдите и се мъчеха да доказват, да убеждават, да уверяват. По стар навик се мъчат и сега, но липсва и публика и интерес да влезем в спор с ония, които се връщат назад със своите остарели теории, ние, които сме обвеяни от светлината на двадесетия век, преживяли всичката тревога и напъна на новораждането, се докосваме до темата само за това, защото близо до нас, звучи проникновено едно сказание, което се превръща на факла, за да освети не само нашето време със всичките проблеми - противоречия на века, но и за да осветят безкрайността, където блести като апотеоз една несъкрушима истина за която ние не само чухме, но и преживяхме.
към текста >>

Не може да се разбере цялата философска система, ако не разберете отделните мисли, които я съставят.
Такава чест няма да й направим. Беше време и беше на мода, когато по стъгдите млади хора с дълги коси и хвърчащи връзки се перчеха и се биеха в гърдите и се мъчеха да доказват, да убеждават, да уверяват. По стар навик се мъчат и сега, но липсва и публика и интерес да влезем в спор с ония, които се връщат назад със своите остарели теории, ние, които сме обвеяни от светлината на двадесетия век, преживяли всичката тревога и напъна на новораждането, се докосваме до темата само за това, защото близо до нас, звучи проникновено едно сказание, което се превръща на факла, за да освети не само нашето време със всичките проблеми - противоречия на века, но и за да осветят безкрайността, където блести като апотеоз една несъкрушима истина за която ние не само чухме, но и преживяхме. На Земята беше Той и ние, родените в началото на този век, живели край Него искаме не само да се вслушаме в ония гласове, които разкриваха света в своята несъизмеримост, но и да оповестим преживяното чрез Неговите думи по този въпрос. “Ще ме питате за всичко, но само за едно нещо няма да ме питате - има ли Бог. Не може да се разбере цялата философска система, ако не разберете отделните мисли, които я съставят. А вие започвате: Такъв бил Бог. Аз, Който имам толкова знания, Който изследвам нещата из дълбоко, още не съм си задал въпроса, какво нещо е Бог. Този въпрос е вън от моя ум, вън от моето съзнание. И милиони години да минат, аз пак няма да си го задам. Който се е осмелил да си зададе този въпрос, скъпо е платил.” Нямаше въпрос на който Учителят да не е отговарял, нямаше противоречие, което да не е разрешавал, нямаше тайна, която да не му беше известна.
към текста >>

“Само за едно нещо не ме питайте!...” С тези думи Той погреба една порочна идея, една лъжа и я изпрати в света на небитието.
Как ще таиш тогава - какво нещо е любовта, има ли Бог?... Той живя в дом, чийто основания почиваха върху доброто, любовта го украсяваше, мъдростта го ограждаше; истината осветяваше и правдата го управляваше. Как можеше да отговаря на въпроса: има ли Бог? Бог е Любов. И тъкмо сега през този забележителен век, Той отказа да се докосне до този въпрос, като каза и на човека никога да не се докосва до него - въпросът лежеше в миналото вече. “Само за едно нещо не ме питайте!...” С тези думи Той погреба една порочна идея, една лъжа и я изпрати в света на небитието. Не питай – казваме ние на себе си, защото тъмната сянка на съмнението ще се вкопчи в сърцето и ще отслаби десницата, която тъкмо сега трябва да бъде крепка. Има ли Бог? Има ли разумност, има ли Велик промисъл, има ли Любов, мъдрост, истина? Има ли принципи в един безкраен свят, където съществуват милиарди галактики, които, за да се обходят само, нужни са милиарди години. Малкият човек с ограничени умствени способности, как ще обхване разумността, реда, точността, величието на една идеална архитектурна цялост?...
към текста >>

33. 5. Музикално общество

Глава 1. Разговор с великото

ТОМ 28

Човек може да чете тези страници и да ги препрочита, за да се наслади на оная красота, която извира от всяка мисъл и всяка идея за музиката.
5. МУЗИКАЛНО ОБЩЕСТВО За музиката Учителят е говорил много. В лекциите и беседите е даден голям материал. В уводните страници на музикалните сборници с песните е казано най-хубавото и най-дълбокото на тази тема. Човек може да чете тези страници и да ги препрочита, за да се наслади на оная красота, която извира от всяка мисъл и всяка идея за музиката. Един ден върху всичко казано от Учителя в областта на музиката специалистите ще могат да изградят новия мироглед за музиката и нови теории при музикалното възпитание на човека. Нищо по-ценно и по-значимо няма в произведенията на великите хора от ония идеи, които са практически жизнеспособни. Музиката според Учителя трябва да влезе в живота, да стане насъщна нужда и храна. Тя е като въздуха, като светлината. “Бъдещият човек трябва да живее музикално.” Музиката трябва да влезе като съграждащ елемент в духовния живот на човека.
към текста >>

Музикална и философска мисъл вървяха успоредно.
Един ден нотното листче стигаше до провинцията и разбира се там тя се посрещаше триумфално. Песента навсякъде носи радост. Всяка песен беше различна, своеобразна, дълбока, красива, подвижна, игрива, мистична, сама за себе си - богата, оригинална. Хоровете звучаха стройно и чисто в ранните часове на утрото. Слушахме Словото, пеехме и мислехме. Музикална и философска мисъл вървяха успоредно. И когато днес искаме да направим разбор на това голямо дело, усещаме, че тази задача ще трябва да я изпълнят специалистите. Ние им пожелаваме успех и разцвет на силите, за да го обхванат, онова, обаче, малкото, скритото, което ние неспециалистите ще кажем, нека е малко по своя обем, но то е нещо, което само ние можем да кажем, защото за нас то бе премного живо и неповторимо, обвеяно с оная топлота, с оная незабравима красота, които се разливаха от Неговата усмивка с която ни посрещаше и ни съобщаваше: “имаме нова песен.” “Съберете се днес да я научите и вие. И утре да пеете с всички.” Всяка песен история, всяка песен душа и летописен проблясък, който уви не знаем дали някой бе успял да улови с шепите си. Музиката превръщаше живота ни на поема, поемата за един живот ожидан през вековете и неизвестно кога повторим. Искахме да разкажем нещичко за музиката, за музикалното общество, което Той създаде, за песните, за красотата, дали успяхме да изразим въжделенията, чувствата, полетите и голямата радост от простия факт, че Той ни научи да пеем и да извика музиката на живот и да я направи всекидневна въпиюща нужда!
към текста >>

34. 4. Неуязвимият

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

ТОМ 28

Странно съвпадение, незабравима картина, която израства сега, тъкмо сега, за да се затвърди идеята за голямото и закръгленото дело, което Той завърши в пълнота и съвършенство.
Странно невъзможно е да мислим за едното без да си спомняме за другото. Питаме се, успяха ли в намеренията и помишленията си? Успяха ли ония отгоре и тия отдолу да направят онова, което си бяха начертали? Опитаха се, ала пред тях, както навремето пред православните свещеници стоеше Той, Неуязвимият човек, който не притежаваше нито тяхната власт, нито тяхната сила, нито техните пари, затова Той не се бори, както се борят те, не се бори нито тогава, нито сега, нито никога нямаше да се бори. Той мина край тях спокоен и невредим и най-вече неуязвим, мина достойно след като свърши всичко. Странно съвпадение, незабравима картина, която израства сега, тъкмо сега, за да се затвърди идеята за голямото и закръгленото дело, което Той завърши в пълнота и съвършенство. В с. Мърчаево Софийско, където Той живя част от последната година един художник направи репродукция от една фотография. Той се разхожда сам между класовете на една узряла и натежала от плод нива. Онова, което прави впечатление е големия контраст между нивата, която е буйна и златиста и Неговият образ, Който далеч не напомня доволното и радостно лице на жътваря при такъв богат урожай. Лицето на Учителя е замислено, сериозно и бихме казали тъжно. Защо?
към текста >>

В света нямаше философска права мисъл съобразена с великите закони на природата, която да отмери пулса на световното сърце, за да се притече на помощ, нямаше верен и точен компас, който да посочи правия път и помогне на обърканото човечество накъде да се ориентира - човечеството беше объркано.
Войната щеше да се пренесе на по-широк и по-дълбок фронт и тя щеше да въвлече всички в този водовъртеж и нямаше да остане човек незасегнат, нямаше да има човек да не се интересува от мирната конференция в Женева, от съвещанията на Обществото на народите, от подмолните войни, които се водеха в колониалните страни, от схватките между бели и черни по джунглите на Африка и от развитието на международните отношения. Двадесетият век беше забележителен, края на една епоха и началото на друга, края на една култура, чийто плодове отдавна бяха обрулени - човечеството жадуваше за нови перспективи, за нови постижения, за нова етика, за нов живот. Пред нашите очи тя разкриваше не само миналото, пашкула от който тя се измъкваше, но и от перспективите в чийто бледи очертания се виждаше светлата следа на зората. Философията, която още се развяваше като добре облечена чучула не можеше вече да спаси нашия свят и нашата култура. Всичко беше вече опитано, изстискано, изцедено. В света нямаше философска права мисъл съобразена с великите закони на природата, която да отмери пулса на световното сърце, за да се притече на помощ, нямаше верен и точен компас, който да посочи правия път и помогне на обърканото човечество накъде да се ориентира - човечеството беше объркано. През втората половина на нашия век всички авторитети бяха развенчани, най-малко и религията можеше да представлява здрава и непоклатима опора, тя беше стигнала до онова равнище, когато безсилна може да издига глас, колкото иска, ала отвътре всичко беше вяло и безсъдържателно - и тя на свой ред беше проиграла всичките си възможности - тя изобщо нямаше какво да каже, а най-малко, какво да даде. Формите й бяха станали съвсем негодни, а блясъкът не правеше никому впечатление - човечеството имаше уредени театри и стадиони и беше преситено на зрелища. Науката беше направила огромни скокове и беше отишла толкова напред, глупост и лудост беше отстрана на църквата да я догони с китка босилек или с кадилница тамян и да я благослови. Тя беше получила вече благословението по други пътища и не чакаше нищо от никого, за да благослови великите преобразования с кортеж от мощи, с целувания на кръста и с всичките форми на един преминал вече ритуал, на един институт, където още беше в сила изповядването на греховете и всичките ония форми, които нямаха вече силата и очарованието да бъдат привлечени сърцата на хората, на масите, които бяха възлюбили новата религия на труда. Всичко от страна на този институт и на всичките ония, които се стремяха да покорят тези маси, беше проиграно.
към текста >>

Само Неговият поглед можеше да обхване положението на човека, и само Той можеше да даде израз и идея за днешното му положение.
Етиката, философията, системите получиха две лица, за да постигнат завоевателните и честолюбивите си цели и домогвания. Цяло съсловие от сатрапи се кичеха с имена и титли, а бележеха черно минало на робство и насилие от които днес се срамим, а утрешното поколение ще се ужаси. Много е сложна и дълга тази тема, докоснахме се до нея, когато видяхме венеца на нейното дело -обезобразения човек, който насечен на парчета стоеше объркан, поразен, лишен от притоците на трите главни извора, на трите главни системи, чрез които мислеше, дишаше и се хранеше. Да, човекът беше обърнат с глава на долу. Това беше Неговата констатация, не наша. Само Неговият поглед можеше да обхване положението на човека, и само Той можеше да даде израз и идея за днешното му положение. Картината на света и на човека по отделно беше нарисувана с твърди и драстични тонове и ние слушахме констатацията изтръпнали с молив в ръка и отбелязвахме словата Му, които в сутрешния здрач на есенната утрин, първите развиделяващи отблясъци нахлуваха през широките прозорци на салона. Положението на човека като апокалиптичен образ стоеше пред нас и ние бяхме и тъжни и смутени и после, после, когато вдигнахме глава и Го погледнахме, Той стоеше спокоен и излъчваше светлина. Не разбирахме тогава скритото в думите, днес го разбираме, един ден и ние ще бъдем разбрани. Като опитен хирург и като най-добрия приятел на човечеството се беше заел с най-сложната операция - заради тази работа Той слезе на земята, това именно беше Неговата мисия през най-бурното столетие и тъкмо заради това Той рече посмъртните слова: “Една малка работа се свърши” -Коя? - питаме ние и не ни е трудно да отговори - Да намести отрязаната глава на човека, да научи човека на правата мисъл, да мисли със собствената си глава, а не с чужди, да се води по своя ум, а не по чужди, да предпочете едната глава - своята, а не две чужди, да мисли, да мисли, да мисли... Беше великолепно, беше идеал, който човекът можеше да постигне.
към текста >>

35. 11. Той е...

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

В началото на нашия век тя навлиза в живота на определен брой хора, които влагат един друг нов елемент и думата навлиза в историята на нашата философска и духовна мисъл.
11. ТОЙ Е... Как звучи думата “учител” на чужди езици, не знаем, ала как звучи на български език, ние знаем. Трудно бихме могли да проследим етимологическия произход и историята на това понятие, което в живота на българина от шест века насам на български език звучи рядко хубаво и е заемала най-високото и най-почетното място. Думата е богато по смисъл и по съдържание; и фонетически тя звучи особено. В началото на нашия век тя навлиза в живота на определен брой хора, които влагат един друг нов елемент и думата навлиза в историята на нашата философска и духовна мисъл. В тази дума вече е отлят сока на знамението и сбъдновението. Тя става жива и неделима част от духовното развитие не само на отделни хора, а на целия народ Зад нея не стои само чистия и самоотвержен образ на народния учител, който учи българските деца на четмо и писмо, а стои нещо повече, по-богато и по-дълбоко, което един ден щеше да се прецени. Ние се помъчихме да кажем, да предадем онова, което Той направи в продължение на целия си живот, дадохме границите, до колкото това ни беше възможно, на едно дело, което непременно ще се отчете, опитахме се да изложим основните принципи на Учението и свързахме теорията и практиката в неговия живот, които напълно се покриваха. На български език думата учител звучи много хубаво. Когато Неговите ученици се научиха да Го назоват с това име, това се случи преди началото на века, стана ясно за тях и за тия, които щяха да дойдат след тях, че думата беше най-подходяща и най-вярната изразителка за човека пред когото бяха застанали.
към текста >>

Как може да предадеш една песен, една идея и да кажеш, не тя е твоя, че по света друг я няма и че никъде другаде тя може да се намери.
По това време те намират последователи и сподвижници, времената бяха такива имаше вече много жадни за духовен живот хора. Тук таме се образуват общества, братства. Но да си Учител е нещо огромно, неизмеримо, то надвишава човешката представа. Колкото и да подражаваха тия обикновени люде, колкото и да тикаха колата по някакъв трасиран път, дерайлирането кога да е щеше да настъпи. Съкровищата могат да бъдат пренасяни от едно място на друго, могат да бъдат откраднати, ала авторското право никога не може да се присвои, невъзможно е те да бъдат предадени на ученици и това да остане скрито, покрито. Как може да предадеш една песен, една идея и да кажеш, не тя е твоя, че по света друг я няма и че никъде другаде тя може да се намери. А светът е малък, никога той не е бил голям в известен смисъл, че неща от подобен род, да не бъдат проверявани. Невъзможно беше да се скрият ония пътища откъдето бликаха струите на чистия извор. Дали в нашата малка страна някой самозванец можеше да каже - тази песен е моя, или това Слово е мое. Винаги се намират хора с тънък усет за чистотата и почтеността, които различават чистотата на един тон, намират фалша, дисонанса и тръгват да проверяват, да питат, да разпитват и накрая да открият фалшификацията. И тези, които се изправят пред истинския Учител, и ония, които са се спрели при лъжеучителя в сърцето си са били чисти и един и същи копнеж ги е тласкал.
към текста >>

Онова на което ние искаме да се спрем е един дребен на вид факт, чрез който искаме да дадем образите на ученика и на Учителя, когато ученикът отива да проверява, от друга страна идеята получава своята значимост.
Ония, които са заинтересовани, питат Кой е Той? Какъв е пък тоя, когото и те наричат учител. Раздвояването става бавно, трае години и в недоумение се питат едновременно може ли да има двама учители -посланици от Бога изпратени с една и съща цел? Съмненията тлеят. Всичко това може да се сведе до един показателен период от историята на духовните движения в България. Онова на което ние искаме да се спрем е един дребен на вид факт, чрез който искаме да дадем образите на ученика и на Учителя, когато ученикът отива да проверява, от друга страна идеята получава своята значимост. Ученикът не може на вяра само да приеме нещата, досешно Учителя, той трябва да бъде убеден, трябва да е опитал, трябва да е докоснал живата реалност с пръста си. Всичко трябва да лежи чисто като кристал пред очите му, а почвата на която е стъпил трябва да бъде здрава като канара. Да няма място за съмнения. Един ученик на такъв един учител, прост, обикновен българин - зидар, възрастен човек, решава да тури край на съмненията си, жадува да се освободи от раздвояването. И тръгва да намери, тръгва да се уверява: Кой е Той?
към текста >>

Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и безстрашен в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа.
В сърцето на простия човек бликва чувство. Със себе си той носи малка книжка, в тази книжка има нещо написано за Учителя П. К. Дънов. Решава да я държи в ръката си, когато ще се срещне с Него. И ако Той посегне на нея и като я разтвори попадне точно на тази страница, тогава ще се увери, че е Той истинския учител. Да, този човек трябва да е бил смел в мисълта си и безстрашен в сърцето си, залага на карта разбиранията си, идеята, облог прави почти с Господа. Пристигат те на “Опълченска” 66. Никого не познава, за първи път попадат в тази среда и малко страхливо, малко смутено сядат на една пейка на двора и зачакват. Не са сами, на пейките са седнали много хора, и те чакат среща с Учителя. И как ли ще се вредят те при толкова народ и дали ще могат до вечерта, че път ги чака обратно. И докато те си мислят, как ще влязат, вратата се отваря и на рамката на вратата застава Учителя и гледа право към тях и казва: “Вие двамата от Хасково, елате." Нищо друго.
към текста >>

36. 12. Една изящна картина

Глава 2. Образи и идеи

ТОМ 28

Примерите из Неговия живот, свързан с живота на ония, които са го посещавали, ще се превърнат един ден на източник на философска размисъл и на живи сюжети за ръката на писателя.
12. ЕДНА ИЗЯЩНА КАРТИНА Да се описват малките, беглите, същевременно значими епизоди из Неговото светло ежедневие е огромна работа. Времето не би ни стигнало, ако речем да ги предадем задълбочено и живо - докосвайки идейната им страна, без да нарушим красотата на детайла и аромата на рисунъка. Всеки човек дошъл в контакт с Учителя има, какво да ни разкаже, има на какво ние да обърнем вниманието си. Питаме се могат ли да се преброят тези хора - колко много е бил посещаван, колко много е бил търсен... Няма да е много, ако кажем, че на земята по време на нашия век, едва ли има друг човек да е дошъл в контакт с толкова много хора. Примерите из Неговия живот, свързан с живота на ония, които са го посещавали, ще се превърнат един ден на източник на философска размисъл и на живи сюжети за ръката на писателя. Нашето време е обедняло откъм идеи. Казано е всичко сякаш за старите теми, преповторенията звучат обикновено, образите са шаблонни, неубедителни и най-вече не затрогващи. Този път не можеше да се подмине случая. И не само да го изслушаме внимателно, но и да се възхитим от светкавичния миг, който ни подари не само дълбока размисъл, но и красота, като че ли бяхме изправени пред едно рядко хубаво художествено табло. Човекът е докоснат в глъбините на своето интимно същество с острието на нож, който опира върха до един порок, който души и обезобразява човека.
към текста >>

Но нека оставим идеята в заключителната част.
Ето кое бе най-важно. Но къде, на кое място точно е накърнена тя, това е вече много важно. За нас днес тъкмо тази невралгична точка е важна, искаме да я докоснем и от която за жалост да се поучим. Да, има какво да се поучим. То представлява нещо като цирей, не, нещо по-лошо, един недъг, който съсипва човека, недъг, който го втвърдява и изсмуква всичката жизнена влага в човека като пресича всичките потоци по които към него се стичат материалните и духовните блага. Но нека оставим идеята в заключителната част. Благодарни сме все пак на този отказ, иначе, контрастът не би звучал в един свят, за да имаме възможност да съзерцаваме втората част на действието, което следва непосредствено след първото. Край Учителя винаги имаше хора. По неведоми пътища сякаш се стичаха на определено време. Достатъчно беше Той да се покаже на двора на плочника, на поляната, за да дойде някой и застане до Него. Групата и сега е там - Учителят, младата сестра, която преди малко бе отказала да вземе сестринския дар и третия човек.
към текста >>

За да се долови величието на този момент, човек трябва да има идея за отношенията между Учител и ученик, отношение не към личността, а към душата; към великия принцип на живота - Любовта.
Не се е сетила да го избере, за нея беше важно да занесе геврек, да занесе нещо на Учителя, да не отива при Него с празни ръце. С усмивка тя предлага геврека на Учителя, едва го подава, когато ръката на Учителя вече се готви да го приеме с готовност, когато тя от торбичката си или от закърпените си джобове, изважда петолевка, прехваната с двата пръста за едното крайче и я предлага на Учителя. Учителят приема и петолевката. И поглежда сестра Мария. Удостоява я с всичката топлота и лъчезарна светлина на погледа си, гледа я, както само Той можеше да гледа, както по-късно казва младата сестра. За да се долови величието на този момент, човек трябва да има идея за отношенията между Учител и ученик, отношение не към личността, а към душата; към великия принцип на живота - Любовта. Цялата тази импресия би останала далечна и неразбрана, ако нямахме представа за същността на отношенията между тези две групи, от една страна ученика и Учителя, от друга - ученик срещу ученик. Първата част на действието моментално се слива с втората и резкият контраст светкавично се очертава; проблясъкът е просто ослепителен. Младата сестра мигом вече е престанала да се възхищава от отзвучаването на Учителя, който изящно е приел даровете на другата, стои сега и я гледа усмихнато, обърнат е изцяло към нея, а с гръб към другата - би могло да се каже, че не подозира бурята която в тоя момент връхлита върху нея - но нека не се докоснем до тая страна на въпроса. Вярното е това, че младата сестра сега мълчи обременена от тежката си размисъл. Съпоставянето идва моментално, ученикът е стреснат, развълнуван, засегнат, меката ръка сякаш е нанесла плесница.
към текста >>

Идеята е дълбока и удара мощен.
Повече няма какво да се коментира. Всичко е премного ясно. Контрастът е забележителен. Пояснения не са нужни. Онова, което привлича нашия поглед и ни кара още да държим перото е онова, което нарекохме в началото дидактически елемент на случая - недостатъчно изразително казано. Идеята е дълбока и удара мощен. Всичко е сведено до обикновеното в човека, по-точно казано до необикновеното у Учителя и до обикновеното у ученика. До силата, до светлината, до възможностите, до Любовта, до смирението, когато ни предстои да решим една задача, едно уравнение. Да знаем, как да пристъпваме към един враг, който се таи дълбоко в нас в най-угледна форма. Гордостта, която е готова да задуши най-благородния порив и да смачка най-красивото цвете на любовта, гордостта, която поразява човека в чувствата, в разбиранията при правилното даване и правилното взимане. Гордостта винаги задръства вадите по които към нас протича влагата на живота, гордостта е като ледена маса, която превръща човека на изтукан.
към текста >>

37. 5. Зданието: есе (21.I.1969 г.)

Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ

ТОМ 28

Една поезия се раждаше, една философска мисъл зрееше и нека тоя клин да е твърд, нежен, ала учението ще се носи и никой, никой няма да скрие или оспори, че тук се носи дъха на ранни кокичета и теменуги.
Изправени пред тази величествена панорама, ние дръзваме с нашите скромни средства да вземем участие в голямото дело. И нека накрая ни зададат въпроса - успяхте ли да направите вие, вие, лично вие нещо?!... Има ли значение отделната личност?! И нека бъде по волята на нашата крещяща за “личности" съвременност. Успяхме - каквото можеше направихме и вътре в себе си и вън от себе си. Една поезия се раждаше, една философска мисъл зрееше и нека тоя клин да е твърд, нежен, ала учението ще се носи и никой, никой няма да скрие или оспори, че тук се носи дъха на ранни кокичета и теменуги. Ние много мълчахме, ала един ден други ще бъдат принудени да говорят и да търсят цветята, които цъфтяха и ухаеха през тази ранна пролет. Ала по втората част на идеята няма да стигна, то засяга цялото, засяга Словото, засяга цялата концепция на учението. Едно здание предстоеше да се изгради - Здание - нещо величествено, цялостно, което представляваше културата на цялото човечество. Тук вече не може да става дума за национална народническа култура - известни идеи имат значение, и то решаващо за цялото човечество. Една страница, която ще ползува всички, един извор от който ще пият всички и един хляб от който ще отчупят залък всички.
към текста >>

Ала по втората част на идеята няма да стигна, то засяга цялото, засяга Словото, засяга цялата концепция на учението.
Има ли значение отделната личност?! И нека бъде по волята на нашата крещяща за “личности" съвременност. Успяхме - каквото можеше направихме и вътре в себе си и вън от себе си. Една поезия се раждаше, една философска мисъл зрееше и нека тоя клин да е твърд, нежен, ала учението ще се носи и никой, никой няма да скрие или оспори, че тук се носи дъха на ранни кокичета и теменуги. Ние много мълчахме, ала един ден други ще бъдат принудени да говорят и да търсят цветята, които цъфтяха и ухаеха през тази ранна пролет. Ала по втората част на идеята няма да стигна, то засяга цялото, засяга Словото, засяга цялата концепция на учението. Едно здание предстоеше да се изгради - Здание - нещо величествено, цялостно, което представляваше културата на цялото човечество. Тук вече не може да става дума за национална народническа култура - известни идеи имат значение, и то решаващо за цялото човечество. Една страница, която ще ползува всички, един извор от който ще пият всички и един хляб от който ще отчупят залък всички. Защото онова, което донесе Той не беше за един народ или за белязани люде. Човечеството един ден щеше да стигне до този извор и щеше да открие съкровището донесено на земята (Живот, Светлина и Свобода) и от тях предстоеше да се изгради култура - здания.
към текста >>

38. 4.14.3. Кражбите на чуждоземците към музиката и молитвите, дадени от Учителя Дънов

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

В този вид, словото на Учителя хвърля светлина върху много въпроси, свързани с философската същност на музиката, с проблеми на изпълнението й, и ползата от съзнателната работа с нея.
Настоящата „Легенда" е предоставена безвъзмездно от дъщерята на автора Румяна Томалевска (Отпечатано на корицата и то на вътрешната й страна) СИЛА ЖИВА НОВО РАЗБИРАНЕ ЗА МУЗИКАТА Учителят /Петър Дънов, 1864-1944/ е един от най-светлите явления в българския духовен живот. Неговите беседи и лекции, изнасяни в продължение на 40 години пред българската общественост, съдържат една оригинална житейска философия, въз основа на която човек би могъл да преусстрои живота си и духовно да го осмисли. На баща ми с обич: Боги 29.8.93 г. Айтос (На кой баща?) СИЛА ЖИВА е един опит да се извлече и систематизира новото знание за музиката, което Учителя Петър Дънов е изложил в своите беседи и лекции. Тук пердставения материал включва негови оригинални мисли организирани по теми. В този вид, словото на Учителя хвърля светлина върху много въпроси, свързани с философската същност на музиката, с проблеми на изпълнението й, и ползата от съзнателната работа с нея. На светлата памет на Брат Борис източник на Сила и Живот в моя духовен Път СЪДЪРЖАНИЕ МУЗИКАТА КАТО ИДЕЯ Как да разбираме музиката Съвременна музика...............................................................10 Окултна музика......................................................................11 НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТ МУЗИКАЛНАТА ТЕОРИЯ Цял тон и полутон..................................................................14 Отношения между тоновете..................................................16 Гами на живота........................................................................21 Съзвучие и дисонанс.............................................................24 Ритъм......................................................................................29 Форте и пиано........................................................................31 Нотна трайност...................................................................... 33 Паузи в музиката................................................................... 34 Динамика на музиката...........................................................35 Музиката и Живота................................................................37 Музиката и Доброто...............................................................38 24 януари 2007 година
към текста >>

На светлата памет на Брат Борис източник на Сила и Живот в моя духовен Път СЪДЪРЖАНИЕ МУЗИКАТА КАТО ИДЕЯ Как да разбираме музиката Съвременна музика...............................................................10 Окултна музика......................................................................11 НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТ МУЗИКАЛНАТА ТЕОРИЯ Цял тон и полутон..................................................................14 Отношения между тоновете..................................................16 Гами на живота........................................................................21 Съзвучие и дисонанс.............................................................24 Ритъм......................................................................................29 Форте и пиано........................................................................31 Нотна трайност...................................................................... 33 Паузи в музиката................................................................... 34 Динамика на музиката...........................................................35 Музиката и Живота................................................................37 Музиката и Доброто...............................................................38 24 януари 2007 година
Неговите беседи и лекции, изнасяни в продължение на 40 години пред българската общественост, съдържат една оригинална житейска философия, въз основа на която човек би могъл да преусстрои живота си и духовно да го осмисли. На баща ми с обич: Боги 29.8.93 г. Айтос (На кой баща?) СИЛА ЖИВА е един опит да се извлече и систематизира новото знание за музиката, което Учителя Петър Дънов е изложил в своите беседи и лекции. Тук пердставения материал включва негови оригинални мисли организирани по теми. В този вид, словото на Учителя хвърля светлина върху много въпроси, свързани с философската същност на музиката, с проблеми на изпълнението й, и ползата от съзнателната работа с нея. На светлата памет на Брат Борис източник на Сила и Живот в моя духовен Път СЪДЪРЖАНИЕ МУЗИКАТА КАТО ИДЕЯ Как да разбираме музиката Съвременна музика...............................................................10 Окултна музика......................................................................11 НЯКОИ ВЪПРОСИ ОТ МУЗИКАЛНАТА ТЕОРИЯ Цял тон и полутон..................................................................14 Отношения между тоновете..................................................16 Гами на живота........................................................................21 Съзвучие и дисонанс.............................................................24 Ритъм......................................................................................29 Форте и пиано........................................................................31 Нотна трайност...................................................................... 33 Паузи в музиката................................................................... 34 Динамика на музиката...........................................................35 Музиката и Живота................................................................37 Музиката и Доброто...............................................................38 24 януари 2007 година
към текста >>

НАГОРЕ

0.76914191246033