Търсене в текстове за 'Умствен багаж'

Четох за умственото развитие на децата.
Продадох дървата за 260 лева на общинското управление. Срещнах се с Мисирджиев. Дадох два наряда за Цоню Колев и за Мисирджиев и заедно с тях си купих една делва за маджун и едни цървули и с Боби Колев и Пеню Чобанов си потеглихме за село, като с братя Иванови натоварихме 100 цигли на Георгя Иванов, началника. 11.Х.1925, неделя Станах и след като се умих, свирих и след наряда започнах да чета. През деня четох педагогика, но ми бе малко все натегнато състоянието ми. Четох за умственото развитие на децата. Вечерта ходих до Хаджиевата ливада за конете и се върнах и се приготвих за специалния клас, лекцията „Отличителните признацина волята". Дойде сватът Петър. Приказвахме дълго, той излезе и аз започнах да чета лекцията, имах много добро разположение на духа и разбрах хубаво лекцията. Тя е 25-ата лекция, „Правилното разпределение на енергиите", където ми станаха ясни много закони, по отношение на слънчевата положителна енергия и земната отрицателна и как те действуват и как да ги прекарваме у нас и където се срещнат, се получава едно добро разположение на ума, или на сърцето, или на стомаха или където се срещнат тези две енергии. После влиянието им върху разните мозъчни центрове.
към текста >>

Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира.
Дойде и Иван Иванов, който бе подлудей от болестта си и говореше какво му мине през ума. Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира. Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен.
към текста >>

Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул.
Приготвихме се и потеглихме. Отбивах се в Ковачевец да взема за Цветанка армаган, но не бяха приготвили. В 10 и 14 дойде влакът и ние заминахме. В Шумен на гарата ни посрещна Рали Петров и ми помогнаха заедно с П. Иванов да занесем багажа до Ралевата квартира. Оттам си развземаха багажите Мома, Борис Пенев, а аз занесох на Колю Събев, Отидох на квартира у брат Петко Христов, ул. „Солунска" № 376. 26.Х.1925 год., понеделник Станах от сън и след наряда, който изпълнихме със сестра Куна Петкова, аз четох за дидактичните принципи. Отидох след това в Инспекцията и внесох 114 лева такса за държавния изпит. И след това отидох във II прогимназия, където в големия училищен салон насядахме за писмен. Бяхме повече от 250 учители.
към текста >>

До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо.
Умих и преоблякох се и почнах да се готвя за път към Шумен за практическия си изпит. Времето бе ясно. Луната в половина грееше над източния хоризонт. И ето, вече готов, пиша това и след малко потеглям. След завръщането си от Шумен пиша станалото. До Попово пътувах път, като носех багажа си на рамо. Оставих си сандалите у Неделини и приготвен, се явих на гарата. Там, при вида на две госпожици, от които едната спеше на пейката възнак, а другата привела глава замислена, като мигом изпоглежда изпод вежди и така стои, аз се замислих за ред въпроси из живота. Мисля си как човек изобщо е изгубил своята ценност и търси слава, похвала от хората. И затова мнимо площадно харесване, всеки [се] стреми да бъде благовиден нагизден, натъкмен, да се хареса другиму, и какви ли не средства употребява да постигне целта си. Аз си помислих: защо тия госпожици да са тук да чакат цели часове за влака, а да не бъдат в една къща на познати и тамо да престоят до времето на заминаването.
към текста >>

Това семейство музикално, но аз изсвирих някои песни и останаха доволни много и си тръгнах, вземах си багажа от брат Петкови и сбогом и тръгнах си.
13.XI.1925., петък От сутринта четох, свирих, ходих да видя билетчето на Никола Цонев. Следобед свирихме с Иванка. Дойде си и братът Петко, Разговаряхме се много, четох беседата „Дух и Огън", която донесе раздавачът. Въпреки че исках да си отивам, братът ме задържа да се разговаряме. 14.XI.1925., събота След наряда пяхме, свирих, четохме и следобед отидохме у парализиран някой си Борис. Това семейство музикално, но аз изсвирих някои песни и останаха доволни много и си тръгнах, вземах си багажа от брат Петкови и сбогом и тръгнах си. На гарата намерих Н. Цонев. Качихме се в 4 ч сл. обед. В купето, в което седнахме, имаше две госпожици, млади, елегантни, които само се споглеждаха и нещо си шушнеха. Около тях - цяла дузина вестници. Започнаха да се хранят и си приказваха.
към текста >>

9. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год.

Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи.
Разпуснах и децата на Еленка. След няколко минути се напълни училището с жени, мъже слисани и очудени, които питат вярно ли е това, което децата разнесоха плачещи у дома си. След като им обясних, ето че и слугинята Зара иде и вика със смях на децата: „Защо плачете, бе, щури деца, тези като са уволнили, други ще ви дойдат." И след това, като й обяснихме, че това е вярно, а не детишка измислица, тя каза, че сънувала нощес сън, какво че училището се запалило и то тъй силно горяло, че лъчите отивали и хвъркали чак върху тяхната къща, но дим не се виждало, само голям силен огън. И от училището не останало нищо, цялото изгоряло. После добавиха с други жени, че щом е горяло училището без дим, пак щели да сме се върнели. Реших да си приберем багажа и да си отиваме, но Еленка не се съгласи. Като твърдеше, че Янков ще нареди работата. Слязох в Годеч, Каралеев, Манов, Велков и други ме съветваха да замина утре за София и да се явя пред министъра на Н. Просвещение Бояджиев. Върнах се късно и след дълъг разговор с Еленка си легнах. Сън ме не хвана.
към текста >>

Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат.
То нито се окислява, нито отравя. Желязото се окислява, ръждясва, но не отравя, а медта се окислява, ръждясва и дава силна отрова. Ако сме в положението на медта, трябва да ни калайдисат поне, най-малкото. Всяка мисъл, чувство и постъпка са под влиянието на тия [три] процеса. Най-хубаво е да си позлатен, после може да си посребрен, а най-лошо е да си калайдисан, но то е за предпочитане, отколкото да си мед окислена. Нещата в умствения свят най-лесно стават, защото е рядка материята, най-малко съпротивления имат. В сърдечния свят материята е по-гъста, а в постъпките - вече на физическото поле и [тук] най-трудно се реализират нещата, съпротивлението е голямо. Даде ни тема: „Отношенията между кривите и правите постъпки". На гимнастическите упражнения предупреди, че тая заран да направим упражненията ритмично. Времето облачно, студено. Вятър няма.
към текста >>

10. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

Приготвих си багажа за път.
После аз посетих „Когато жената люби" в „Пачев". Не толкова добро, колкото „Без дом". После посетихме „Лоенгрин" в операта. Това е една от най-хубавите опери. 15.1.1935 год., вторник, София Станах на присъмване. Приготвих си багажа за път. Братът Иван купил желязната лопата, която аз счупих, и сега трябва да я направя и повърна на Ради. На 12., 13. и 14.1. аз копах дупки за овощни дървета и счупих братската лопата и сега я направих и повърнах. Михаил Влаевски ми направи увеличения от рилски негативи.
към текста >>

После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих.
Искам да намеря гарата, защото на нея бях слязъл, но гарата е с обстановка не софийска. Компания сме, но аз се изгубих. Хванал бях една железопътна линия, която мислех, че ще ме изведе на гарата. Минавам покрай войнишки пост покрай едни казарми и се затекох по линията, правейки се, че уж хабер нямам, че тука има пост, като си мислех, че може би те ще са нещо я захласнали, или задрямали, и ще мина. И действително, преминах, без да ме закачи никой. После се намерих в едни вагони из разни линии, но тук се забърках и не знам как стана, че аз загубих от багажа си и като че не го намерих. Оказа се после, че аз съвсем съм отишъл другаде, а не към самия град, и че градът останал, също търсената от мене гара, много вляво и едни деца ме упътиха, за да намеря гарата. * Събудих се. Спал съм до съмнало, но съм изморен много. Вънка всичко в белина. Мъгла имаше, която после се повдигна.
към текста >>

Чувствувам една умствена умора, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета.
Като че отивам в пропаст. Минават ми мисли да не се явявам на конкурсен изпит за Софийски учител. Мисля, че ще се задуша, ако стана Софийски учител. Там няма природа и чист въздух. Задух и еднообразни улици, пълни със суетна тълпа. Чувствувам една умствена умора, изтощеност и неспособност да запомням, каквото прочета. Вечерта си измих дъските на пода на стаята си, изкъпах се и си легнах в 11 ч. Веднага съм засънувал, че съм заболял от сънна болест. Чувствувам, насън, че умът ми е на място, но ми се парализирали страните, бузите, лицето (също както Неделя Петрова се обезобрази със своето заболяване). Искам да говоря, но не мога. И това чувствувам в себе си, че се дължи на обстоятелството, че аз, като ученик на Учителя, се отклоних от идеала си.
към текста >>

11. Дневник V. Наченат на 22.IV.1934 год. Завършен на 18.Х1.1934 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото.
Излязох на баиря. Направих си наряда и гимнастическите упражнения. Прочетох резюметата, които Еленка ми е изпратила, и дойдох в училището, защото си мислех, че може би ще дойдат Вълко и други от Кърджали, но ги нема. Горе предварително прочетох лекцията „Начертаният план", а тук в 11 ч започнах да чета от X серия „Твърдата храна". Но до обед нямах настроение да чета. Спеше ми се, та спах много и към 1 ч следобеда дочетох тая хубава и дълбоко съдържателна беседа, която за даденото време ми дава напътствие как да работя над мене си, за да се справям с противоречията на физическото, астралкото поле и в умственото. След това се залових и си извадих по-важните мисли от резюметата на Еленка и до залез слънце привърших с резюметата. Това, което ме измъчва във всяко време и минута, непрестанно, то е как да засиля волята си и да се справя с тръна в петата си и да мога вътрешно да закрепна, за да мога в пълния смисъл на думата „ученик" да работя за делото на Учителя. Следобед пак загърмя. Валя наоколо, но далеч, а тук днес не валя. Хладно и приятно е сега вънка.
към текста >>

9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж.
Голяма горещина. 8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли.
към текста >>

Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали.
8.VI.1934 год., петък, К.-Кафтан При първото заспиване, още с пренасянето ми в другия мир, с първата дрямка снощи сънувах, и то за миг, че от дясната страна, от горната челюст, зад кучешкия зъб, при ядене ми се извади един зъб и то зъб с голям корен, здрав, но така стана, че аз, без да искам, при дъвченето, понеже бързам, го залостих, като че ли в нещо много лепкаво, което го разклати и аз бръкнах в устата си, още пълна с несдъвкания залък, и извадих зъба. Кога го извадих, не от болка, а от съжаление и мъка се закахърих, че още един зъб отиде и че и устата ми губи физиономията си и със загубването на зъбите, то човек си губи и здравето и в мига на ужаса се събудих. Тая заран е ясно, топло и тихо време. Аз бързам с приключването, та да мога да си замина. 9.VI.1934 год., събота Цял ден приготовлявах касиерските книги и своя багаж. Вечерта до 11 ч, след като пазарих две магарета, за да ми занесат багажа до гара Кърджали. До 1 1/2 ч спах и разбудих моите кираджии. И в 2 1/2 ч потеглихме. Дъжд бе валял, затова имаше кал и трудно се пътуваше. В 6 и 35 влакът потегли. В 6 вечерта бях в София.
към текста >>

При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито).
И най-после, ако подплашите човека, той трябва да си каже: „Без страх и без тъмнина! " Никога да не хвалим децата, защото способствуваме да развием в тях тщеславието. Докато човек е жив, да бъде глух за похвалите и укорите. Да се прявят преводи на всички животни, птици, растения и предмети, защото те са азбуката на природата. * Нощес съм сънувал сън: Някъде съм в балканско място. При мен е Димитър Илиев (умствено повредено дете, малоумно и недоразвито). Аз го пращам да завръща говеда. Макар да бе късно и тъмно, не знам по какъв начин аз напипах на земята и намерих един ръжен и един железен, като на сметало, желязна пръчка. Вземах ги и си казах, че ръженът ще използуваме за братските кухни. След това сънувах, че сме се събрали, селяните Равнени, на събрание. Ето, дойде Атанас Димитров Сулин, че хвана момчето си Добрияна, та му тегли голям бой до убиване, защото той откраднал в Годеч един алабаш и го заловили стражарите, та се засрамил Анто.
към текста >>

12. 18.Писмо на Мария Витанова до Елена Хаджи Григорова от 12.XII.1928 г. с резюме на лекцията от Учителя от същия ден

ТОМ 17

Трябва да направим вътрешна връзка с Бога, за да се проявят талантите ни, да се развием умствено и сърдечно, от което зависи пробуждането на съзнанието ни.
Ако ти даваш подтик, никой не може да те отмести от твоето място. Вие искате, като умрете, Ангелът да ви отнесе на небето, като Лазара. Лазар беше гениален, с рани стоял на двора, тихо и спокойно погледвал и разсъждавал. Не казвал никога: „Докога, Господи, ще ме държиш? " Като минавали богати, той се молел за тях, той бил в контакт с ангелите. Трябва да направим вътрешна връзка с Бога, за да се проявят талантите ни, да се развием умствено и сърдечно, от което зависи пробуждането на съзнанието ни. Възкресението не е нещо друго освен пробуждане на съзнанието и ще бъдем мощни да поправим света. Ще гори светът от 4 страни. Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие. Ще се внесе в нас правилно разбиране на любовта, мъдростта, истината. Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят.
към текста >>

Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие.
Не казвал никога: „Докога, Господи, ще ме държиш? " Като минавали богати, той се молел за тях, той бил в контакт с ангелите. Трябва да направим вътрешна връзка с Бога, за да се проявят талантите ни, да се развием умствено и сърдечно, от което зависи пробуждането на съзнанието ни. Възкресението не е нещо друго освен пробуждане на съзнанието и ще бъдем мощни да поправим света. Ще гори светът от 4 страни. Христос казва: „Огън дойдох да туря" - ще се запали целият свят и всички лъжливи учения ще паднат от нас и ще се освободим от сегашния багаж на черната ложа, ще дишаме този опреснен въздух и светлина, които ще донесат радост и веселие. Ще се внесе в нас правилно разбиране на любовта, мъдростта, истината. Годината 1929 е благоприятна да направим тази връзка с невидимия свят. * Мило Еленче, Най-сетне останах свободна да ти напиша от последните бисери на Учите-ля. Сега вече може да четеш и във вестниците. Дошла съм у ген.
към текста >>

13. 16.V.1922г., София, Лекция II-а от Учителя

X. Събрания на „Класът на Добродетелите' през 1922 год. в ден вторник (9.V.1922-11.VII.1922 г.) (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

ТОМ 17

Вас ви пращат на път - като тръгвате, може да вземете повече багаж - ще си създадете неприятност в пътуването.
Ако помисли, че ще стане музикант, ще стане. Добър ученик - ще стане. Жизнерадостният казва: „Ще си науча урока, ще изляза на разходка" и пр. Ако каже: „Болят ме краката, боли ме главата", той не е жизнерадостен. Мъчнотиите в живота, които хората срещат, в окултно отношение имат и друго значение. Вас ви пращат на път - като тръгвате, може да вземете повече багаж - ще си създадете неприятност в пътуването. Който взема повече, отколкото му трябва, и който взема по-малко, отколкото му трябва, еднакво страдат и двамата. И двамата са нещастни. Вие знаете, че в музиката има правила. Който иска да се научи да свири, трябва да се упражнява. Всеки иска да прескочи малките правила; всеки иска само мъчни упражнения да свири, всеки има желание пръстите му бърже да играят по клавишите.
към текста >>

" Тая кърпа може да е на физическото поле, на астра1ното, може и да е на умственото.
В окултната школа ще ви кажат тъй: вечерно време, като си додете вкъщи, ще си изуете обущата, ще ги изчистите, няма да чакате да ви ги изчистят; ученикът няма да вика сутринта слугинята. Като иде при гърнето, той ще се научи какво трябва да прави. Като се умиеш, легенът ти казва: „Тая нечиста вода от мен ще я вземеш и ще я излееш." Значи легенът и гърнето ще ти предават. Какво казва кърпата? - „Вземи, избърши се и пак ме тури на мястото ми! " Тая кърпа може да е на физическото поле, на астра1ното, може и да е на умственото. В окултния клас човек ще се научи как да разбира нещата. За упражнения се иска малко време - само излишното време, което не знаете какво да направите. Празното време, ще го употребявате за окултната школа. Малкото се благославя. Аз искам в малко време много да свършите, а после ще дойдем до другото правило - в много време малко да свършите.
към текста >>

14. 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Тази чиста храна и Слънцето, Меркурий, Венера, Прозерпина в Дева, му дават отлични умствени способности и изключителна силна памет.
Може да се прояви като добър оратор. Привлекателен за противния пол, но аспектите му на Венера и други не му позволяват да прояви низшата си природа. В едно изказване пред приятелите, Учителят отбелязва, че Иван Антонов e бил 11 пъти китайски император. Затова на Асцендента му изгрява зодиакалният знак Лъв, 1°25', което показва царския му произход, както и на Николай Дойнов - Лъв, 29°28'. Още от малък той е вегетарианец и яде предимно варен ориз. Тази чиста храна и Слънцето, Меркурий, Венера, Прозерпина в Дева, му дават отлични умствени способности и изключителна силна памет. Това се подсилва и от факта, че Меркурий, секретарят на боговете, изгрява преди Слънцето на хоризонта и той носи светлината на ума, следван от окото на Бога, Слънцето, подобно на Учителя. Той е помнел беседи, държани от Учителя, наизуст, и паметта му остава много будна и силна до края на живота му. (Слънце квадрат Луна, съвпад точен Венера, квадрат Сатурн, квинтил Уран, квадрат Плутон, паралел Венера, квадрат Южен възел - Опашката на Дракона, съвпад Прозерпина, квадрат Хирон). Слънцето му е в III дом и благоприятства да пътува и наблюдава и изучава каузалността на явленията. Духът му ще има научна насока и литературни писателски наклонности, които проявява във втората част на живота си.
към текста >>

той носи багажа на еднажена, живяла при Руския паметник.
Там живее като скитник. Спи в купите сено в Красно село, а денем се върти около халите и носи покупките на някои граждани и изкарва по някой лев. Така живее 5 ÷ 6 години. Някои хора му давали дрехи и обувки. 1912 г. той носи багажа на еднажена, живяла при Руския паметник. Като си взела багажа от него се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от фурната. Понеже нямала дребни пари, тя му дала по-голяма банкнота и му казала, че ще го чака отвън. Иван тръгнал, но на близката фурна нямало хляб и той тичешком отишъл до Орловия мост, купил и се върнал след час. Жената помислила, че детето й задигнало парите, а той й дал топъл хляб и рестото. Тя го накарала да й услужва всеки ден.
към текста >>

Като си взела багажа от него се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от фурната.
Спи в купите сено в Красно село, а денем се върти около халите и носи покупките на някои граждани и изкарва по някой лев. Така живее 5 ÷ 6 години. Някои хора му давали дрехи и обувки. 1912 г. той носи багажа на еднажена, живяла при Руския паметник. Като си взела багажа от него се сетила, че няма хляб и го помолила да й купи от фурната. Понеже нямала дребни пари, тя му дала по-голяма банкнота и му казала, че ще го чака отвън. Иван тръгнал, но на близката фурна нямало хляб и той тичешком отишъл до Орловия мост, купил и се върнал след час. Жената помислила, че детето й задигнало парите, а той й дал топъл хляб и рестото. Тя го накарала да й услужва всеки ден. Жената била братовчедка на сестра Паша Теодорова, която търсила да има помощник.
към текста >>

15. 1. ИСТИНАТА ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В БЪЛГАРИЯ - Светозар Няголов

V. Истината за спасяването на евреите в България от нацизма, хитлеризма и фашизма

Проявява големи и проницателни умствени способности и започва да се занимава с алгебра.
Улм, Германия, на 14 март се ражда Алберт Айнщайн - космополит и гражданин на човечеството. Той има еврейски произход. Крайно любознателен към проявите и явленията в природата, от малък се влюбва в нейното тайнство. Постоянно обикаля из полето и гората. Изкарва трудно детство с чести боледувания. Проявява големи и проницателни умствени способности и започва да се занимава с алгебра. Всичко, което не знае, го обозначава с буквата X и след време чрез размишления го намира. Според ясновидско изследване Айнщайн е прероденият апостол Павел, който идва в тази физическа форма, за да изнесе Христовото учение на един ангелски, на един математически език, който е много мъчно разбираем за хората. Тъй като по времето на Христа работи като апостол главно с езичниците, в този живот е евреин и е свързан с еврейската карма. Той е изключително сензитивен, обича самотата, при която прави връзка със същества от математическия свят и постоянно записва в тетрадки знанието, което му се диктува в интегрални и диференциални уравнения. Оженва се за Милена Марич, от сръбски произход (изповядваща католицизма), с която се запознава в математическия факултет, където тя проявява изключителни математически способности.
към текста >>

Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръсната из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ.
Много евреи са арестувани. Даниел Цион е арестуван и изпратен в Сомовит, а много евреи се скриват в домовете на свои приятели българи. Още на 20 май, четвъртък, Габровски предлага на цар Борис нов план „А” за депортиране на всички евреи в Полша и план „Б” - за изселването и включването им на работа по пътищата в България. Борис IIІ веднага зачерква план „А" и одобрява план „Б”. Борис издава заповед евреите да се интернират главно в Разградско, където да правят пътища. Евреите, само с личен ръчен багаж, са пръсната из цяла България и навсякъде са приети топло и братски от българския народ. За този случай Учителят казва: „Вие сте същите евреи, които преди 2000 години викахте: „Разпни го”, а сега се грижите за своите закъсали братя евреи.” Евреите са спасени и нито един не е депортиран в Полша. Цар Борис при поредната си визита при Хитлер за втори път му заявява, че няма работна ръка и евреите му са жизнено необходими за оправяне пътищата в България. Пълномощният германски министър Бекерле докладва в Берлин, че българите имат особен манталитет. Те са израснали с арменци, гърци, цигани, турци и нямат никакви предразсъдъци към евреите за разлика от народите в Западна Европа. По-нататъшният натиск върху българите от страна на Германия ще ги отчужди и това ще е вредно за политиката на Райха.
към текста >>

16. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

И помага за багажите, за конете.
И макар че сега и отдавна вече и Светозар, и Еленка са пенсионери и в тези трудни времена, те продължават да се грижат за сина си, който е вече на 27 години. А Павел е много работлив и навсякъде помага. Кой ще запали огъня на Рила, на бивака? Още в 3 ÷ 4 часа Павел става и го запалва. И после свири - дава концерт и събужда лагера. И помага за багажите, за конете. Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие.
към текста >>

Тича Павел да помага на багажа.
Кой ще запали огъня на Рила, на бивака? Още в 3 ÷ 4 часа Павел става и го запалва. И после свири - дава концерт и събужда лагера. И помага за багажите, за конете. Конете спират пред палатката им. Тича Павел да помага на багажа. Някои селяни донесоха сирене - прясно, много хубаво, също и прясно мляко. Пак Павел и Светозар се занимаваха и го продаваха. Селяните си отиваха - имаха им доверие. Още вода за кухнята! Понякога водата не е достатъчна.
към текста >>

И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София.
И се даже радвахме. И от Лондон веднага с друг самолет - до Париж. Стигнахме си посред нощ. В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас! ” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше.
към текста >>

На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола.
В бързането, единият ни тежък сак, 20 кг., не го качили на самолета в София. И провериха по компютъра в Париж на летището. И ми казват: „Вашият багаж въобще не е тръгнал от София. Но утре ще дойде и ние ще ви го доставим у вас! ” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво!
към текста >>

И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”.
” И така и стана. На другия ден до 7 часа вечерта багажът ни пристигна у нас, със специална кола. А ние живеем на 30 км от летището. Така, всичко, което ми каза Светозар, се сбъдна, но небето ни пазеше и подкрепяше. И колко пъти, като си заминаваме, нямаме вече нито 1 стотинка. И все треперя на летището, че ще ни вземат „свръх багаж”. Но Светозар идва да ни изпраща редовно, както и Косьо и Расимира, а Еленка винаги ни поднася баница за път, а тя я прави чудно хубаво! И Светозар носи пари, - и ако трябва да плащаме - веднага дава, помага ни. После му ги връщам. То не са само нарядите на Светозар, но и редовната му работа от 3 часа сутрин, когато идва Великото Всемирно Братство на посещение на Земята и когато енергиите са най-силни. Това Учителят го е казал.
към текста >>

И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си.
В разговори и музика се приключва денят. И в неделя - отново на работа! Ние с мъжа ми Християн, с приятели от Габрово Петю Николов и Веска, с Косьо и Красимира заминаваме за Поморие, на морето. Отиваме в къщата на сестра Стоянка и дъщерите й - двете близначки Румяна и Радостина. Те също идват на градината в Айтос и двете свирят на Паневритмията. И така стигаме в Поморие и само оставяме багажа си. И веднага тичаме на морето! Горещо е! Водата е много топла. Плажът не е далеко от къщата на сестра Стоянка, Тя посреща вкъщи и дава под наем дома си на курортисти. А ние сме приятели!
към текста >>

А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят).
Добре, че не е на мавматарите (15° Лъв).” През май 2000 г. ми пише: „По дирекция, аз имам един изключителен астрологически период: Венера ми прави съвпад с Нептун в Дева - събира се човешката любов с Божествената в 9- и дом, в съвпад с Юпитер, Меркурий. Точният аспект беше декември 1999 г. Орбисът е 3 години.” Светозар ми пише още: „Човек започва от Асцендента, минава 1-ви, 2-ри, 3-ти дом (душата), 4-ти, 5-и, 6-и - Десцендента (сърцето), 7-и, 8-и, 9-и дом и Медиум Цели - Духа. Например, когато планетите на един човек са в 7-и, 8-и, 9-и домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят (когато е издигнат). А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10- и и 11 -и дом - Духът (умствен свят). Когато Слънцето е на Медиум Цели (МС) в рождения хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтиквано от неговото вътрешно ръководство. Отношенията в света са 7-и дом, другият свят - 8-и дом и духовното - 9-и дом. А Духът дава простор на индивида, да се изяви в пълнота. Умът е мястото на светлината и виделината. От Асцендента започва физическото и духовно развитие на индивида, и резултатът е в обходата, в живота за цялото (Десцендента).
към текста >>

17. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските.
Майка ми пази къщата и малко излиза. Предимно си почива и се пече на слънце на балкона. Имахме много работа на полето, а и някои приятели имаха лошо отношение към мен и бях решил да не ходя на езерата. Но много наши приятели ме повикаха и искаха да съм на планината. Учителят ми нареди да тръгна на 09.08 и да се върна на 21.08.1993 г. Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските. Групата, която беше за 08.08, не можеше да пътува тогава, понеже рейсът беше ангажиран от други хора, и тя цялата дойде с мен и попълни местата в рейса. Беше голяма суша и цял месец не беше валяло дъжд. Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките.
към текста >>

Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд.
Но много наши приятели ме повикаха и искаха да съм на планината. Учителят ми нареди да тръгна на 09.08 и да се върна на 21.08.1993 г. Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските. Групата, която беше за 08.08, не можеше да пътува тогава, понеже рейсът беше ангажиран от други хора, и тя цялата дойде с мен и попълни местата в рейса. Беше голяма суша и цял месец не беше валяло дъжд. Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките. През нощта заваля дъжд, който продължи 3 дена! Аз бях предупредил, че при тези тежки аспекти обикновено е падало сняг. Времето застудя, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна.
към текста >>

Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата.
Учителят ми нареди да тръгна на 09.08 и да се върна на 21.08.1993 г. Събрахме багажа, организирах превоза с един малък рейс до Вада, Трябваше да дойдат приятели от Димитровград, но те не могли да си уредят отпуските. Групата, която беше за 08.08, не можеше да пътува тогава, понеже рейсът беше ангажиран от други хора, и тя цялата дойде с мен и попълни местата в рейса. Беше голяма суша и цял месец не беше валяло дъжд. Пристигнахме на „Вада”, стоварихме багажа и заваля проливен дъжд. Покрихме багажа с найлон и към 2 часа по мое настояване (конярят не искаше да товари, понеже беше мокро), натоварихме багажа на около 30 коня и се качихме на езерата. Горе не беше валяло и добре си построихме палатките. През нощта заваля дъжд, който продължи 3 дена! Аз бях предупредил, че при тези тежки аспекти обикновено е падало сняг. Времето застудя, валя суграшка и мокър сняг и сутринта на 12-и замръзна. Изясни се и се стопли.
към текста >>

А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10 и 11 дом = Духът - умствен свят.
Чертежът е от Учителя и е много верен. Човек започва от Асцендента, минава през 1, 2, 3 дом, IC = душата, 4, 5, 6 дом, Десцендента = сърцето, 7, 8, 9. дом, МС = Духът. Например, когато планетите на един човек са в 7, 8, 9 домове, той е сърдечен и работи главно със сърцето в причинния свят - когато е издигнат. А особено когато и МС е Венерин - Телец, Везни, Риби. А най-хубавото положение е, когато повечето планети са в 10 и 11 дом = Духът - умствен свят. Когато Слънцето е в МС в наталния хороскоп, то огрява отвсякъде живота на индивида и той успява във всяко начинание, подтикнато от неговото вътрешно ръководство. Като дойдеш, си приготви въпроси, да говорим. Сърцето, това са желанията - тъмнината в живота, и пробудената душа там търси причините на нещата; отношенията - 7 дом; другият свят -8 дом; и духовното - 9 дом. А Духът дава простор на индивида да се изяви в пълнота. Духовни дирекции Ум е мястото на светлината и виделината.
към текста >>

Учителят беше постоянно с нас и ни помогна да се качим горе на Мусала с всичкия си багаж - мъчнотиите ни в живота, а след това помогна и на Косю.
Водораслите чак сега, след Айтос, взех да ги пия. От време на време в Елена влиза едно тъмно същество, но аз не го допускам да ми влияе. Желая всеки човек да постави като основа на живота си доброто и любовта, за да успява Делото Божие на Земята. Ти беше на езерата с мисълта си, с двойника си. Това е най-важното. Учителят беше постоянно с нас и ни помогна да се качим горе на Мусала с всичкия си багаж - мъчнотиите ни в живота, а след това помогна и на Косю. Той първият ден си почива, а на 19.08. дойде и игра Паневритмия. Аз днес ходих сам до Ел Шадай. Рано нямаше хора, а има винаги присъствие. Желая всички хора да разбират Божия план и да му съдействат.
към текста >>

18. XII. Очерци за Светозар Няголов от неговите приятели

Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят.
Името Христово е колектив от 100 милиона Божества - Господ, същества завършили своята еволюция, Бялото Братство, Вселената и нейното разумно изражение - Природата. Централното Слънце Алфиола излъчва 75 милиона пъти повече светлина от нашето Слънце. Когато искате да се свържете с Бога, правете това, което е невъзможно. Абсолютна точност, абсолютно послушание, абсолютна дискретност - тогава Бог познава Своите. Когато ангелите нарушиха равновесието на своята воля, те паднаха. Правата линия е неразложима и никой не може да разкъса връзката между силите на умствения свят. Който се опита да разкъса тази връзка, сам ще се разруши. Ангелите паднаха именно по тая причина. Три велики закона управляват битието: „Закон на абсолютната реалност, закон на абсолютната разумност и закон на абсолютната материя” При едно гостуване в София на 17.01.1996 г. Светозар ни разказа един сън, който е сънувала майка му Стевка на 10.11.1983 г. за него самия как стои изправен на изгревската полянка и пее следната песен: „Аз съм Дух Божий, Духът Божий живее в мен.
към текста >>

С голяма радост подготвихме багажа си.
И тук, в тази си дейност, той е пример за много бизнесмени. През лятото на 1998 г. реших да отида на 7-те Рилски езера с внуците ми. Големият беше на 15 години, малкият още нямаше 14 години. Всички близки ме подкрепиха. С голяма радост подготвихме багажа си. Всичко вървеше като по вода. Момченцата просто излетяха нагоре. Аз и още една приятелка едвам ги догонвахме. Като пристигнахме, започнахме да се настаняваме. Мястото, където отпреди си поставях палатката беше свободно, но тази ми палатка вече е по- голяма.
към текста >>

19. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

МС (Слънце опозиция Медиум Цели) говори за големи умствени противоречия и проблеми в учението и борба в Братството за провеждане на правия курс (никаква корекция на Бога) в Словото, музиката и Паневритмията.
Хора с подобри аспекти са измислили и упоителните средства, които, ако ги използва в този си живот, ще разрушат организма й. Понеже Плутон е в полусекстил със Слънцето, се омекотяват разрушителните сили на Плутон (който е в съвпад с Хирон) и Величка, ръководена от своя ръководител и вътрешен Учител Хирон, лесно излиза от клопките на черните сили от ада и променя мисълта си в положителна посока. Понеже съвпадът е в 5 дом, дава сведение за съветите, които е получавала първо от своя ръководител за любовните й връзки, и от мен и други приятели, като Петър Филипов и др. Непослушанието и своеволието я доведе да опита на собствен гръб действието на Плутоновите разрушителни сили в семейството и последствията от тези й дела, които продължават и сега. ASС (Слънце квадрат Асцендент) говори за множеството болести, които ще засегнат краката й през целия живот. МС (Слънце опозиция Медиум Цели) говори за големи умствени противоречия и проблеми в учението и борба в Братството за провеждане на правия курс (никаква корекция на Бога) в Словото, музиката и Паневритмията. Ако разгледаме общо хороскопа, ще забележим, че в хороскопа на Величка има 4 планети в перихелий: Луната, Юпитер, Сатурн и Плутон, чрез когото тя проявява своето естество, най- активна е Луната и показва, че родената ще прояви напълно женския принцип на любовта, мекотата и благородството в отношенията й към хората изобщо. С голям замах и най-активно родената ще работи за Делото Божие на Земята, като преодолява смело всичките спънки и разрушителни влияния на Плутон, който ще я спъва в развитието й. Когато Бог я призове за нещо, тя смело ще си пробие път и ще изпълни дадената й задача. Юпитер в перихелий - връзката й с Бялото Братство (той е най-добре аспектиран в хороскопа й), показва най-активни действия за изпълнението на Волята Божия на Земята. Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши.
към текста >>

На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование.
Включвала се е в много братски мероприятия, без да дава външен израз на работата, която върши. Сатурн в перихелий в зодиакалния знак Телец говори за голямата й издръжливост и упоритост при преодоляване на всичките кармични връзки, които й пречат и спират нейното духовно развитие, включително и разрешаването и скъсването й със старите и атавистични връзки с Лилит и неговите пагубни влияния (), Плутон в перихелий говори, че родената ще работи постоянно с истината и ще я търси навсякъде в Словото, музиката и упражненията, дадени ни от Учителя. Безкомпромисно ще се бори срещу извращенията, които правят враговете на Учителя на даденото ни от Учителя наследство, да го пазим, учим и прилагаме непрекъснато в живота си. Нейният ръководител и вътрешен Учител Хирон я ориентира много правилно в пътя на новия живот, далеч от разрушителните сили на Плутон и Лилит. Меркурий й е ретрограден и говори за трудностите, които е имала в учението. На 17 години тя се ражда умствено, направен й е хороскоп за нейното умствено развитие и се премахват спирачките, турени й в ума и започва усилено да учи и завършва висшето си образование. Тогава, на 17 години, Меркурий се изправя от ретрограден и тръгва бързо напред. Работи в „Кремиковци” и след това стана преподавател по електромашини и апарати в техникума „Киров”. Величка е преродената ми баба Величка, която с такава голяма любов отгледа майка ми Стевка, които са се търсили отпреди 2 хиляди години, за да се срещнат в този ни живот пред лицето на Учителя - на Бога, дошъл на Земята в плът, да се решат кармичните въпроси, които са се превърнали в дихарма, и Величка й става дъщеря, като води със себе си един голям неин приятел от вечността- брат ми Любомир. Майка ми Стевка има много силна връзка от вековете с дъщеря си Величка, която ги свързва неразривно. Слънцето на Величка е на 5°49' в зодиакалния знак Рак и е точен съвпад с Нептун на майка ми, намиращ се на 5°48' в зодиакалния знак Рак.
към текста >>

По отношение на хороскопа на Учителя Меркурий на Величка 13°27' в Рак е в съвпад с Меркурий на Учителя, който се намира на 12°06' в Рак, в точен съвпад с Неговия МС на 13° Рак, с Неговата Венера на 17°19' в Рак, със Слънцето Му на 19°15' в Рак и в точен съвпад със Сириус на 13°16' в Рак (за 1941 г.) Тези връзки на Величка с Учителя се проявяват след 17-та й годишна възраст, когато тя се ражда умствено за Новия живот и Делото на Учителя.
Приела е връзката с Бялото Братство - основа на нейното духовно развитие. Луната на Величка е на 12°26' в зодиакалния знак Лъв и е съвпад с МС на майка ми, което говори, че Величка чрез душата си постоянно е черпела енергии и знания от свръхсъзнанието на майка ми. Меркурий на Величка е на 13°27' в зодиакалния знак Рак, в точен съвпад със Сириус и тригон със Слънцето на майка ми, което е на 7°35' в зодиакалния знак Скорпион. Оттоза следва, че Величка се е ползвала успешно от знанието на майка ми по френски език и го приложи като преподавателка с него в Тунис и като жителка на Париж, Меркурий на Величка - 13°27' в Рак, евточентригон с Юпитер на майка ми, който се намира на 13°32' в Риби, Умът й е бил под постоянната и непосредствена помощ на Бялото Братство, заложено отлично в живота на майка ми Стевка. Меркурий на Величка е тригон и с Луната на майка ми, намираща се на 19°45' в Риби. По отношение на хороскопа на Учителя Меркурий на Величка 13°27' в Рак е в съвпад с Меркурий на Учителя, който се намира на 12°06' в Рак, в точен съвпад с Неговия МС на 13° Рак, с Неговата Венера на 17°19' в Рак, със Слънцето Му на 19°15' в Рак и в точен съвпад със Сириус на 13°16' в Рак (за 1941 г.) Тези връзки на Величка с Учителя се проявяват след 17-та й годишна възраст, когато тя се ражда умствено за Новия живот и Делото на Учителя. Тя е свързана с купола на свръхсъзнанието на Учителя и великата Му духовна същина и тези енергии постоянно озаряват нейния ум и свръхсъзнанието й. Учителят я постави на изпитания, за да се очисти от старите си атавистични навици. Независимо от отклоненията, които Величка направи в живота си, нейният Меркурий така силно е свързан със същината на Учителя, че тя непрекъснато е работела за успеха на Неговото Дело, за Славата Божия на Земята. Това е една велика, непреривна връзка с Бога - Беинса Дуно, и е от векове за векове. Венера на Величка е на 24°23' в зодиакалния знак Рак и в точен секстил с Венера на майка ми, която се намира на 24°28' в зодиакалния знак Дева.
към текста >>

Показва, че Величка е очистила всичките отрицателни влияния на Плутон от себе си и ги е подчинила на Бога в себе си и сега има много хубави отношения с подземните жители, оттам и хармонично състояние на ума и сърцето без изкушения и умствени противоречия.
Благоприятства успеха в сделките, като проявява сатурновите качества: честност, решителност, самоувереност, от които качества родената спечелва доверието на околните. Въздействието е и духовно и може да се възприеме само от онзи, който има повдигната аура. Може да се задълбочи в окултните науки (астрология и да гадае) и да проявява голяма способност в изкуствата и практиката. Виждаме, че нейната карма се стопява (Сатурн), обхваната от Божията любов (Нептун) и Божията мъдрост (Уран), и така кармата й се е превърнала в дихарма и се създават условия тя да прояви човешката правда (Сатурн) и Божията правда. (Сатурн квинтил Плутон). Показва, че Величка е очистила всичките отрицателни влияния на Плутон от себе си и ги е подчинила на Бога в себе си и сега има много хубави отношения с подземните жители, оттам и хармонично състояние на ума и сърцето без изкушения и умствени противоречия. С Божията любов и мъдрост може да се преодолеят всичките отрицателни негативни сили в пътя на развитието на ученика. (Сатурн съвпад Лилит). Има още някои малки атавистични прояви от миналото, които трябва да се изчистят и да се спре всякакво лошо влияние на Лилит към кармата на Величка. Понеже Лилит е в зодиакалния знак Телец и във втори дом, цялото му зло се е изляло върху нестабилното й финансово положение, но то се регулира от Бялото Братство - животът и средствата й са осигурени от Бялото Братство, което постоянно работи на Земята. Така беше и в моя живот.
към текста >>

В Париж отиде да живее при някаква нейна позната, която след два месеца й казва да напусне жилището й и изхвърля багажа й на улицата.
На мене не ми каза нищо, но аз знаех за намеренията й и я заведох до връх Мусала, Предложих й да отидем заедно горе, на върха, да се помолим, за да й е по-лек животът. Тя отказа и остана при езерото „Окото”. Аз посрещнах изгрева и след това слязох долу при нея. До езерото тя изпя хубаво песента „Ранен час”, с която се прости с Мусала и Рила, след няколко дена напусна България окончателно. Тя споделяше всичко с майка ми, която я изпрати. В Париж отиде да живее при някаква нейна позната, която след два месеца й казва да напусне жилището й и изхвърля багажа й на улицата. Минава една душа, която я прибира временно, като я съветва да пише писмо до кмета Жак Ширак (Париж има 24 кмета). Описва му положението си - с малко дете и сама. Той й дава в центъра на Париж много хубав апартамент. Тя започва да работи в магазин на гърци и се прехранва, Благовест завършва гимназията, учи естествени науки и завършва висше образование, но няма работа. Отива да живее в Южна Франция.
към текста >>

20. 72. Да се освободим от старите си заблуждения

Весела Несторова

ТОМ 24

72. Да се освободим от старите си заблуждения Огромна работа ни предстои, за да се очистим и освободим от всичките си стари заблуждения, от ненужния си умствен и духовен багаж.
72. Да се освободим от старите си заблуждения Огромна работа ни предстои, за да се очистим и освободим от всичките си стари заблуждения, от ненужния си умствен и духовен багаж. Ние задържаме мисли и идеи, прашасали от времето, в главите си не оставяме място за нищо ново в нас. Живеем с догми и канони, с корони и патрахили, със жезли и тамяни. А Творческото Начало в природата ежеминутно изпраща нови форми на мисълта, на чувствата и на постъпките ни. В нас нещо постоянно ни коригира и подтиква да променим мислите и отношенията си към всичко, да си създадем нов вид отношения към живите твари на вселената. Като грешиш, нещо ти казва, че си сгрешил, като паднеш, нещо ти казва: "Няма нищо, ще се поправи всичко".
към текста >>

21. 2.1.51.17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар]

ТОМ 26

А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота.
Даже едно велико чудо! И най-черната мъка, изкачена на висините, се превръща на бял гълъб вестител, мироносец. Кашлиците сами, неусетно отпадат. Как става това? - Ела и виж! А ние бавно умирахме доле, в нашите сърдечни и умствени затвори, безсилно чоплейки своите рани, образувани от криво разбраната от нас цивилизация, която ни отдалечава от природата и живота. Каква смърт! Художникът, изгубил своето вдъхновение, почва да се вдъхновява от кривите сенки на живота. Певецът, притиснал гръд о своя кумир, няма сила да извика свойта песен, а се криви пред слушателите със своите измислени изрази - модернизъм. Поетът нямаше в що да топне своето перо, а го докосваше до раните на човечеството, които се явиха следствие на престъплението му. Всичко живо изгуби въодушевление и светът [...] както беше умъртвя в апатия, по-страшна от смъртта.
към текста >>

Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре.
Върху посланите си палта лежиме и нагряваме гърба си на лъчите му. Колко сме почивали тъй, не зная, но дава се знак за обяд. Образувахме грамаден кръг от раници. Чу се нова музика -концерта на храненето. Неподражаемо хубава е този род музика, особено на планината, след приятна почивка от дълъг път. Оставяме „слабосилните” да пазят багажите ни, и пак по трима, полазихме нагоре. Образувахме две редици - братска и сестринска, разделени на голямо разстояние. Пътуваме направо, никакви прегради не бива да изкривяват движението ни. Дори през храст, мочури и скали - направо. Колко е хубаво! Колко радост и смелост породи това у нас!
към текста >>

22. 2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха.
2.1.54. Летуване на Рила 14 юли - 25 август 1939 г., [езеро Елбур] Има ли нужда от предварително описание на „качване”, „тръгване”, „пристигане”, като отведнъж се опънаха 300 палатки край Елбур, а всекидневно пристигат нови рейсове с пътници, нови камиони с тежък багаж и конете на власите се удвоиха и утроиха. Броиш палатките до някъде, и после изоставиш, защото все нови и нови се поставят, ту високо изкачили по скалите, ту чупейки се из клековете и смриката, или прехвърлили хълма, не може ни да ги намериш, ни да ги преброиш. Знаменито летуване юбилейно! От чужденците - балтийците, белите едри балтийци, ония със сините очи и тихия говор дойдоха с нас, но французите ги чакаме всяка минута. О, те са много - мъже, жени, от Париж, Тулуза, Лион, от къде ли не! Прованс ни доведе представители, Гарона, Шампан, Бургундия, Бретан.
към текста >>

Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават.
И сега се радва като юноша, и му е леко и светло на душата, както никога! Той обещава от все сърце, че ще работи за делото Божие, и това ще бъде цел и смисъл на живота му. Макар, че не произнася някои букви като нас, също и ударенията на сричките, но неговата реч е прекрасна. На гимнастичните упражнения, те се представят добре. Никакви пресилени движения, никакво позьорство. Към края на гимнастиките ти се чувствуваш чудно обновен, освежен, готов за всякаква работа - умствена и физическа; докато упражненията на холандката изморяват, дори опасно изтощават. Танцьорката застава на пръстите си, опъва тялото си; дясната е нагоре насочена, лявата надоле, назад. И това се прави с такова страшно усилие, че ти се струва ще се откачат ръцете от раменете, също и краката. Тя е затаила дъх, тя трепери цяла. Лицето й е червено, устните свити, погледът остър, и цялото тяло трепери. А нашите, свободни, леки, без особени усилия.
към текста >>

23. 8.2.2.1. Сценарият на един концерт

8.2.2. Концерт-рециталите на „Изгревът...” и тяхното създаване

ТОМ 26

Четиринадесети етап: Целият багаж се подготвя и се слага в хола.
Толкова много се уморявам, че нямам сили да се радвам. А бих искал, но не мога! Тринадесети етап: Подготвям книгите, които трябва да се занесат от „Изгревът" от I том до XXIV, и да се предложат за продажба - от всеки том по 4 броя. Обикновено се купуват до 20 броя за всеки концерт. Длъжен съм да ги представя, за да ги видят, че ги има. Четиринадесети етап: Целият багаж се подготвя и се слага в хола. Има 4 стълби, на които се поставят картоните за фотоизложбата, както и високоговорителите върху тях. А последните дни съм включен целия умствено и духом за концерт, и целия космически ток минава върху мен и аз треперя като лист от дърво. Космическият ток, който преминава от „Изгревът" върху сценария, преминава през мен и създава т.н. космически вятър, който се явява и движи вече целия процес. Петнадесети етап: Водещият е подготвен с материала, уточнено е всичко с него.
към текста >>

А последните дни съм включен целия умствено и духом за концерт, и целия космически ток минава върху мен и аз треперя като лист от дърво.
Тринадесети етап: Подготвям книгите, които трябва да се занесат от „Изгревът" от I том до XXIV, и да се предложат за продажба - от всеки том по 4 броя. Обикновено се купуват до 20 броя за всеки концерт. Длъжен съм да ги представя, за да ги видят, че ги има. Четиринадесети етап: Целият багаж се подготвя и се слага в хола. Има 4 стълби, на които се поставят картоните за фотоизложбата, както и високоговорителите върху тях. А последните дни съм включен целия умствено и духом за концерт, и целия космически ток минава върху мен и аз треперя като лист от дърво. Космическият ток, който преминава от „Изгревът" върху сценария, преминава през мен и създава т.н. космически вятър, който се явява и движи вече целия процес. Петнадесети етап: Водещият е подготвен с материала, уточнено е всичко с него. Преди концерта говоря с него, така също и с музикантите. Говоря с онези, които трябва да дойдат и да помагат в салона.
към текста >>

24. 1. Планината

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

ТОМ 28

Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт!
Редък планински час, когато синевата на небето се разлива мека и приятна галеща очите, когато нежния зефир си тананика сладка песничка, когато красотата на отразяващите се облаци в прозрачните води на езерата се надпреварват и езерните води ти подаряват невиждана хубост и покой. Какво би могла да ни каже науката и как би отговорила на нашия странен въпрос? С какво тя би разширила и задълбочила нашето усещание и нашето възхищение от величието на планината, която се разкрива пред нас, не само в неповторимата си красота и мощ, но и с нейния вътрешен замисъл, с неотразимата идея, вложена там определена, ясна, жива? Трепваме и излезли от рамките на рационалистическото мислене, невъзмутимо спокойно сега, досущ като учени се питаме - нима обикновеното човешко творение надвишава по замисъл и по определена наситена идейност тоя величествен планински строеж? Чудно, как не сме имали време да помислим върху това! Каква логичност и каква тривиалност в нашия умствен хоризонт! Колко ограничено сме мислили и колко е беден човек, лишен от полета на въображението и от дъха на пламенната фантазия. Не е нужно всред тая феерия от красота и през тоя чудесен миг да изричаме някоя научна теория, хипотеза или дори и научен факт. Нека в тоя час да не навлизаме в дверите на науката. Нека в тоя приказен час си останем прости хора, малко поети в сърцето и не лишени от въображение. Кой може да ни забрани да мечтаем и да изразяваме нашите видения?...
към текста >>

Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект.
И всичко това е станало по каприза на природните стихии - този монументален шедьовър?... А е толкова прекрасна и подарява на човека най-възвишения дар - да бъде човек и брат на цялото човечество. Планината приема човека като любима майка, люлее го в ефирните си люлки, пее му нежни песни, учи го на ред, на чистота, на мекота, на човещина, на хармония, която блика от всеки планински кът, обогатява го с душевни емоции, дава му идея за братство, повдига го до оная висота, където човек се чувствува задължен да обещае, че като се върне в низината ще стане по-добър, по-справедлив и ще постъпва по-красиво. И всичко това излита, извира от разхвърлените камъни, от музиката на скритите реки, от разнообагрените поляни, от водите, които текат накъдето си искат, от върховете, които те гледат мълчаливо и изпитателно. И накрая ти разказват приказка, невероятна история, която ти си готов да я приемеш като напълно достоверна, за да си обясниш рязката промяна - границата на делничността, пошлостта, грубостта дори, които са отстъпили крачка назад. Тук всичко е било поставено грижливо на точно определеното място - тук е имало и план и архитект и милиони работни ръце, и много, много умствена енергия, която е подредила този величествен обект. Какво строителство и какъв живот! Стигаш до думата строителство и най-после с езика на съвременността, полетяваш нататък и даваш воля на въображението и на фантазията - несмущаван от никого, никой не може да ти забрани - поет си и в тая атмосфера, наситена с хармония, скъсваш с установената научна мисъл и с първичната логика на нецивилизован и казваш - невъзможно е тук да е стояла случайността, невъзможно е тя планината -тоя величествен монумент - пирамидите нищо не са пред нея, да е рожба на хаоса и всичко тук да е действувало сляпо, стихийно, безпланово, лишено от архитектурен замисъл, лишено от идейност, от цел. Невъзможно! И ако зад всяка обикновена изградена от човешки ум и ръце форма стои усилието на човека, колко повече тук!... Планината те гледа кротко и не взима участие в твоята пламенна размисъл - ненарушим е нейния покой и тайните си тя грижливо пази за неизвестни хора и време. Тя никога не бърза, както никога не е бързала, когато камък по камък е била строена, украсена, облечена.
към текста >>

Тази нестихваща умствена дейност се носеше във въздуха, проникваше всекидневния ни живот, който неусетно се превръщаше на школа - “Планините са места, дето човешкия ум се възпитава, а долините са места дето човешкото сърце се възпитава.
Когато днес наблюдаваме уредения транспорт, грижата на този транспорт да стовари хилядите туристи до полите на планината, нека не повторим мъдрата народна поговорка: “Не се рита срещу остен” - тя е вярна, народът излезе от домовете, народът тръгна към планината и прави точно онова, което правехме ние преди половин столетие и продължаваме да правим още - планината премного я обичаме до днес. Какво ще стане след един век, ще го видят онези, които един ден ще се спрат да оглеждат голямото Му дело, новото, което Той внесе по всичките посоки на културата и нейните клонове. По време на тези екскурзии, както вече споменахме на друго място, ние спяхме покрай огньовете. Небето на Рила през тези нощи е вълшебно и нашите млади астрономи наблюдаваха и разкриваха науката за звездите пред жадните за познания умове. Беше време, когато душата се потапяше не само в красотата на планинската нощ, но когато и жадният ти ум поглъщаше науката за звездите, за природата, за планината. Тази нестихваща умствена дейност се носеше във въздуха, проникваше всекидневния ни живот, който неусетно се превръщаше на школа - “Планините са места, дето човешкия ум се възпитава, а долините са места дето човешкото сърце се възпитава. Като се уморите от живота на долината, качете се на планината и фантазирайте, пейте песни - планинските песни се отразяват в долините. Красив е животът на сърцето, когато умът мисли.” - Учителят. Огньовете горяха непрестанно и ние не усещахме нито коравото възглавие, нито неравната постеля; бяхме очаровани и развълнувани от нещо огромно, което проникваше дълбоко в нас, за да ни отнесе в един нов и възвишен свят - онова, което стигаше до нашето сърце, утре щеше да стигне до всички ония, които като нас нямаше да се задоволят с обикновения начин на мислене, на чувствуване, на живеене. Много пъти след това ние щяхме де се върнем на тези преживяни часове под открито небе, не само за да дадем поетически описания, а за да изживеем трепета на новото, което настъпваше, живия поток на идейното, което нямаше да пресекне - на земята щяха да се раждат хора жадни за нови знания с нови идеали, щяха да потърсят и щяха да намерят, както намерихме и ние, които имаха привилегията да опитат първи. И поради това ние няма да се скъпим да разкажем и предадем всичко, което сме получили от Него и чрез Него на тия, които ще дойдат след нас.
към текста >>

Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове.
Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли! Една година планинският багаж на групата бе пренесен на Вада с големи коли с ритли водени от волове. Край този керван вървяхме група и Той беше с нас - тази върволица от животни и хора, тези коли и блестящите декори на планинския път, ни напомняше някакво далечно и забравено минало - само една дума се изтръгна от нашите уста и тя стигна до Него - Прилича на епопея - целият ни живот приличаше на епопея, казваме сега и само един Омир можеше да даде пълен и богат израз на този живот. Когато пренасянето започна да става с конете на един добър каракачанин от Дупница - тоя незабравим човек, българин в душата и сърцето, превозът навлезе в нова внушителна фаза. В началото на месец юни той пристигаше на Изгрева и се договаряше с нас. Всичко се уреждаше приятелски и леко и беше чудесно да се ходи на Рила, когато всичко се уреждаше като по магически начин. На 2400 метра височина не липсваше нищо от онова, което е необходимо на хора, които се задоволяваха с най-скромното и живееха просто.
към текста >>

25. 6. Школата на любовта

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Човек понякога прилича на претоварен кон - мъкне със себе си голям умствен багаж - има известни знания, но ме знае кога и къде да ги приложи.
Както ученикът от първоначалното училище не може да разбере онова, което се преподава в университета, така също и обикновения човек, който няма духовно прозрение не може да разбере знанията, които се преподават в една окултна школа Затова и достъпът до тия школи винаги е бил ограничен. Вярното, обаче е и това, че ако човек мисли, че много знае, мястото му пак не е в една окултна школа. Познанията които се преподават там са подредени системно и правилата са строго определени. Какво може да ползува детето, ако познава отделните букви без да има способност да свързва буквите в едно цяло и да образува изречения от тях. Буквите са ключове, а изкуство е да знаеш как да си служиш с тях. Човек понякога прилича на претоварен кон - мъкне със себе си голям умствен багаж - има известни знания, но ме знае кога и къде да ги приложи. Прилича на пълно шише в което нищо не може да се налее. Школата не се нуждае от такива ученици. Знанията имат смисъл само тогава когато могат да се приложат и те да ползуват човека. Човек може да говори за чистота, за морал, за търпение и за всичко това той може да каже прекрасни работи, но те за него имат смисъл само тогава, когато соковете на тези добродетели могат да се влеят в неговия живот и той да се ползува от тях. Знанието е живо само тогава, когато може да се приложи.
към текста >>

26. 15. Учени - ученици

Глава 2. Ученикът - път и живот

ТОМ 28

За Него не са важни външните форми, думите, титлите, красноречието, общественото положение, умствения багаж - големците в какъвто и да е вид от какъвто и да ранг не Го интересуват.
Жаждата за познания са отличителния белег на ученика, но ето, че тук има нещо друго. Търсачите на истината не тръгват по определения път, а търсят “специален”, намират че те са “специални” хора, може би величието на миналото още тежи като корона над главите им, като разкошна мантия на раменете и като жезъл в ръцете. Следователно те са като белязани люде и отношението към тях трябва да бъде необикновено, различно, отношение, което те диктуват. В това лично и дребно желание те се изпречват пред нещо огромно, нестихващо течение с голяма сила и една огромна светлина, която прониква всичко и може да ги заслепи; тя осветлява глъбините на душите им и интимните им цели стават очевидни за Онзи, Който може свободно да чете в сърцата. Пред Него няма скрито, покрито. За Него не са важни външните форми, думите, титлите, красноречието, общественото положение, умствения багаж - големците в какъвто и да е вид от какъвто и да ранг не Го интересуват. За Учителя е важна оная малка формула от Писанието - “Бог не гледа на лице, а на сърце.” Учените - ученици добре разбират съкровищата с които Той разполага, нищо не струва на Него - мислят си те, Той да им направи дар, да им връчи магическата пръчица, да им открие последния заключителния ключ, да им помогне някак си да се домогнат до тайните на окултното познание, да съкрати дългия и мъчителен път. Какво е за Него да им подари един бисер, после втори, трети и т. н. Той е богат, силен, разполага с неограничена власт, рядко се ражда такъв Учител на земята, защо да не Го използуваме. Постановката е твърде ясна, за да не виждаме днес, когато живота натрупа достатъчно опит в ръцете ни; чувството, което изпитваме е определено и премного живо, за да не му обърнем внимание. Ние знаем случаи, когато на колене са Го молели за благословия, знаем и това, че го е давал, не когато са го измолвали и изисквали, а когато ония, които са го получавали не им е идвало на ум дори да го искат.
към текста >>

27. СЪДЪРЖАНИЕ

Магнетофонен запис, 14 май - 29 юни 2006 г.

Те бяха блокирани - психически, умствено и физически – стр.81 10.9.
Никаква мира. а трябва секира – стр.79 10.5. Мария Тодорова бе вързана отвътре и отвън– стр.79 10.6. Как Мария Тодорова разказваше– стр.80 10.7. Булото на забравата 81 10.8. Те бяха блокирани - психически, умствено и физически – стр.81 10.9. Този народ роди онези, които унищожаваха всичко останало от Учителя Дънов – стр.82 10.10. Онези, които стигнаха до края на отклонението – стр.83 11. Онези, които трябваше да дойдат през 1975 година – стр.83 11.1. Разочарованието на младите беше изцяло и поголовно– стр.83 11.2. Само снимките доказваха, че е имало Учител и Школа – стр.84 11.3.
към текста >>

Как закарахме багажа на Салоните през 1973 г.
Конфликтите – стр.126 16.4. На път за Салоните, изгонен и изхвърлен от лагера – стр.126 16.5. Моето ново място за палатката ми на Салоните – стр.127 16.6. На лагеруване на Рила, 1973 г. – стр.127 16.7. Как закарахме багажа на Салоните през 1973 г. – стр.128 16.8. Посрещане на гостите на Салоните – стр.129 16.9. На поклонение в Мека и на Салоните – стр.129 16.10. Неизпълненията на задълженията към властта – стр.130 16.11. На среща с младото поколение – стр.131 16.12.
към текста >>

Опаковане на палатките и багажа за София – стр.186 23.17.
– стр.183 23.12. Трябва ни пиано на „Секирица" – стр.183 23.13. Новите посетители на „Секирица" – стр.184 23.14. Истината за Майстор Борис се укрива над 50 години – стр.184 23.15. Идва камион с палатки за лагер при мен – стр.185 23.16. Опаковане на палатките и багажа за София – стр.186 23.17. Разтуряне на лагера и изгонване от милицията – стр.186 23.18. Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени!
към текста >>

28. I. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА СЪВМЕСТНАТА ИМ РАБОТА С МАРИЯ ТОДОРОВА. Спомени 1972-1976 г.

Те бяха блокирани - психически, умствено и физически – стр.81 10.9.
Никаква мира. а трябва секира – стр.79 10.5. Мария Тодорова бе вързана отвътре и отвън– стр.79 10.6. Как Мария Тодорова разказваше– стр.80 10.7. Булото на забравата 81 10.8. Те бяха блокирани - психически, умствено и физически – стр.81 10.9. Този народ роди онези, които унищожаваха всичко останало от Учителя Дънов – стр.82 10.10. Онези, които стигнаха до края на отклонението – стр.83 11. Онези, които трябваше да дойдат през 1975 година – стр.83 11.1. Разочарованието на младите беше изцяло и поголовно– стр.83 11.2. Само снимките доказваха, че е имало Учител и Школа – стр.84 11.3.
към текста >>

Как закарахме багажа на Салоните през 1973 г.
Конфликтите – стр.126 16.4. На път за Салоните, изгонен и изхвърлен от лагера – стр.126 16.5. Моето ново място за палатката ми на Салоните – стр.127 16.6. На лагеруване на Рила, 1973 г. – стр.127 16.7. Как закарахме багажа на Салоните през 1973 г. – стр.128 16.8. Посрещане на гостите на Салоните – стр.129 16.9. На поклонение в Мека и на Салоните – стр.129 16.10. Неизпълненията на задълженията към властта – стр.130 16.11. На среща с младото поколение – стр.131 16.12.
към текста >>

Опаковане на палатките и багажа за София – стр.186 23.17.
– стр.183 23.12. Трябва ни пиано на „Секирица" – стр.183 23.13. Новите посетители на „Секирица" – стр.184 23.14. Истината за Майстор Борис се укрива над 50 години – стр.184 23.15. Идва камион с палатки за лагер при мен – стр.185 23.16. Опаковане на палатките и багажа за София – стр.186 23.17. Разтуряне на лагера и изгонване от милицията – стр.186 23.18. Решението на небето – стр.187 23.19. Дойде време да се заплаща за безобразията – стр.187 23.20. Трите свещеника пеят на гроба на Мария – стр.187 23.21. И сега си вървят отклонени!
към текста >>

29. 1.2. Атаките през деня и през нощта

Вергилий Кръстев

Аз се изразходвах психически, физически, умствено.
Като нямаш сила, ти си вързан за тялото си. Така бях и аз. Жестока работа и много-много трудни времена! И по този начин бяха записвани всички песни - чрез охрана от мен. И аз платих много жестоко за тези записи. Аз се изразходвах психически, физически, умствено. И аз като си спомням сега, и си възстановявам паметта, аз съм почнал през месец април, и съм приключил на 17 юни 1972 г. След това, това беше 1972 година, когато бяха разрешили летуванията на Рила. Те бяха забранени до 1970 г. от властите да се летува на Рила от т.н. „последователи на Учителя".
към текста >>

Те отиваха с няколко коне, натоварени с багажи, разпъваха палатките и там престояваха няколко месеца.
След това, това беше 1972 година, когато бяха разрешили летуванията на Рила. Те бяха забранени до 1970 г. от властите да се летува на Рила от т.н. „последователи на Учителя". После разрешиха и Мария и Борис бяха организирали своя лагер горе на Салоните. Те отиваха с няколко коне, натоварени с багажи, разпъваха палатките и там престояваха няколко месеца. През това време те не почиваха, те непрекъснато от 10 часа до вечерта горе посрещаха гости. Те бяха хора, които след Паневритмия в 10 ч. сутринта, те тръгваха на екскурзия по езерата, преминаваха горе по Хребета, отиваха към Салоните, престояваха при тях 1-2-3 часа. И полека, полека се смъкваха към хижата или към лагера. И това всеки ден.
към текста >>

Много зле се връщах физически, психически, умствено.
Какво става с тебе? " - „Абе казвам не съм добре нещо. Нещо ми стана и не съм добре. Чувам ви, разбирам ви, обаче така, нещо съм занесен и съм замаян." И това, което им обяснявах: „Абе казвам нещо съм замаян, нещо ми стана, занесен съм, замаян съм." И тогава една от сестрите казва: „Абе, ние ни прави впечатление, че ти си замаян няколко дена. После се оправяш, събота и неделя ходиш в София, и като се върнеш пак си замаян, и си занесен, и си затапен като с тапа." Значи бяха забелязали, че има промяна в мене и, че аз се връщам много зле. Много зле се връщах физически, психически, умствено. А това се дължеше на това, че възприемах от Мария всички нейни състояния. Вкарвах ги в себе си, за да може да се освободи и да свърши някаква работа. Така че този запис, който е направен, той е направен благодарение на това, че Онзи Който ръководеше програмата на „Изгревът" успя да се справи с много неща, даде една свободна година през 1972 г., когато аз успях да запиша нейните песни. Октомври свършихме и ноември, декември тя се разболя. Отново се явиха същите заболявания, ревматични пристъпи, подуване на ръце, подуване на лактите, подуване на раменните стави, подуване на колената долу.
към текста >>

30. 6. Концерт-рецитала на 29 март 2014 година

Вергилий Кръстев