НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
448
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_06 Словото на Великия Учител за Адептите и Учителите от Хималаите
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Помислих
си, че Учителят отива някъде
на
гости - но нали беше много късно?
За моя изненада прозорецът светеше. Това означаваше, че Учителят работеше, а не си беше легнал, както аз мислех. Постоях под прозореца известно време. По едно време Учителят излиза на балкона, оглежда нагоре небето, протяга ръка, поглежда към земята и се прибира. Беше облечен официално с шапка на глава.
Помислих
си, че Учителят отива някъде
на
гости - но нали беше много късно?
Трябваше да има нещо друго. Долавях нещо в себе си - че горе в стаичката Му ще става нещо по-особено. Реших да остана и да наблюдавам. По едно време се чу как Учителят настройва цигулката Си. Изтръпнах - това означаваше, че Той ще свири и може би ще свали и ще даде някоя нова песен.
към текста >>
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание
на
земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Учителят вдигна ръка за поздрав, а това означаваше, че разговорът е приключен. Прозорецът се затвори, а аз стоях долу, вперил очи в светещия прозорец. Тръгнах си към града, Пред очите ми градът светеше, блещукаха нощните му лампи по домовете и по улиците. Така изглеждат пробудените човешки съзнания, погледнати от Невидимия свят. Това го бе казал веднъж Учителят.
Ами как ли ще изглежда едно Божествено съзнание
на
земята, в човешко
тяло
, погледнато от Невидимия свят?
Великият Учител бе на "Изгрева" в плът и кръв. Как ли Го бяха намерили Адептите от Хималаите? Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми.
към текста >>
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано
на
земята и в
тялото
на
Учителя, се отразява в Духовния свят?
Как се намира слънцето през деня? Само по светлината му. Отговорът в мен проблясва естествено в ума ми. Светлината на съзнанието у човека на земята определя светлината, с която той се движи в Духовния свят. Този закон за мен бе ясен.
Но как едно Божествено съзнание, което е проектирано
на
земята и в
тялото
на
Учителя, се отразява в Духовния свят?
Вероятно, както ние намираме слънцето през деня, така и онези от Духовния свят намират Духовното слънце и през деня, и през нощта. За тях времето е едно, пространството е едно и също за земята и за Вселената. Духът на Вселената бе Духът на Всемировия Учител. Духът на Всемировия Учител бе Духът на Неговото Слово. А Словото Му бе Слово за сегашното и идното човечество.
към текста >>
2.
2_15 Духът на Истината и часовоят с цигулката
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Мина известно време и Той продума натъжено: "Той
мисли
, че тук е Петър Дънов.
Хайде, остани си със здраве и всичко хубаво от твоят съученик." Старчето отминава пейката. Ние се обръщаме и го наблюдаваме как се отдалечава от "Изгрева". После обръщаме поглед към Учителя. Той е строг. Мълчи - нищо не говори.
Мина известно време и Той продума натъжено: "Той
мисли
, че тук е Петър Дънов.
А Петър Дънов умря на деветнадесет години". Учителят спря за миг, вдигна дясната Си ръка, посочи с показалеца към гърдите си: "И оттогава тук живее Духът на Истината! " Думите са изречени. Ние сме замрели. Тишина. Неземна тишина.
към текста >>
" Изведнъж някаква сила като вихър излезе от
тялото
ми и се зарея във висините.
На стража съм пред Духа Господен. Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен!
" Изведнъж някаква сила като вихър излезе от
тялото
ми и се зарея във висините.
Усетих лекота, мускулите на тялото ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката. Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си.
към текста >>
Усетих лекота, мускулите
на
тялото
ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Духът го изисква. Учителят ме поглежда, става и си тръгва. След няколко крачки той спира, обръща се, изглежда групата, която стои неподвижно на пейката и мен, часовоя, който съм застанал мирно, с цигулка при нозете. Дочувам думите на Учителя: "Ти си свободен! " Изведнъж някаква сила като вихър излезе от тялото ми и се зарея във висините.
Усетих лекота, мускулите
на
тялото
ми се отпуснаха и аз вдигнах и прегърнах цигулката.
Приятелите също се раздвижиха. Учителят се обърна и продължи пътя към стаята Си. Онзи Дух, онзи стражеви Дух, който бе пристигнал - с огнен меч бе застанал до Учителя, за да охранява онова Слово, което трябваше да бъде изречено от Великия Учител. Това Слово бе Духът на Истината, който бе в Него и бе дошъл часът и времето, когато този Дух на Истината трябваше да свидетелствува за Себе Си. Затова дойде стражата Господня - да засвидетелствува и тя за Истината.
към текста >>
3.
2_19 В чии ръце е съдбата на света
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
С тези
мисли
се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили
на
парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
Аз стоя със зяпнала уста и целият захласнат в тази картина. Какъв беше този парад на това Небесно войнство? Къде бяха техните ездачи и воини? Вероятно Небесните воини бяха ги яхнали и те стояха на парад пред Главнокомандуващия. А кой беше този Главнокомандуващ?
С тези
мисли
се приближавам към Учителя, целувам Му ръка и казвам: "Вижте, Учителю, онези коне, които са се наредили
на
парад и гледат нашата Паневритмия." Учителят се обърна, погледна ги, усмихна се и каза: "Вие сте свободни!
" И конете тутакси се размърдаха, обърнаха се като че ли по команда и започнаха бавно да се отдалечават. Аз съм изумен. "Учителю, какво означава това? " "Това означава Небесния парад на Небесното войнство, което управлява сега света. Те дойдоха да засвидетелствуват пред Великия Учител мощта и силата на своя меч.
към текста >>
Ще вкара някой свой служител в
тялото
на
някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
Ами сега какво ли ще стане? "Ами Учителю, тогава няма ли някакъв начин за въздействие върху събитията от страна на Невидимия свят? " - питам аз. "Ако Невидимият свят реши да промени дадени събития, това може да стане много лесно. А как ли?
Ще вкара някой свой служител в
тялото
на
някой президент, цар, император, държавен ръководител и той външно ще бъде същият, но отвътре вече ще е друг човек.
В него вътре е друг служител, от другата ложа и понеже това лице има власт и пагони, и държавен скиптър, може много лесно да промени хода на събитията, изхода на войната, международните събития и съдбата на народите. След като Невидимият свят е вкарал вътре в държавника своя служител, то служителят ще свърши онази работа, за която е изпратен. Всички ще се чудят на внезапната промяна от 180 градуса на своя вожд и предводител. Предишният го няма - той е взет отвътре и е изпратен да отговаря на съд горе, в Невидимия свят. Така се съдят горе държавниците, престъпили своите обязаности да служат на народите в името на Бога.
към текста >>
4.
2_46 Съборът през 1926 година и военната блокада
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно
тяло
.
Тук Учителят разрешава въпроса така: "Христос, това е Любовта в света. Христос няма да дойде нито в човешка форма, нито в каква и да е друга форма. Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната.
Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно
тяло
.
Това е физическата страна на Христа. Значи, всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христа, съставляват физическата страна на Христа. Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света.
към текста >>
Значи, всички човешки души, събрани
на
едно място в
тялото
на
Христа, съставляват физическата страна
на
Христа.
Ако е за форма, ето - Аз съм пред вас. Всеки от вас може да бъде Христос. Когато Христос дойде в човешка форма, тя ще бъде много по- красива от сегашната. Не, под думата "Христос" ние подразбираме цялото човечество, турено в едно тяло. Това е физическата страна на Христа.
Значи, всички човешки души, събрани
на
едно място в
тялото
на
Христа, съставляват физическата страна
на
Христа.
Всички ангели, събрани в сърцето на Христа, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христа, съставляват Божествената Му страна. Това значи "Христос", т.е. Христос е проявеният Бог в света. Навсякъде трябва да виждаме Христа. Като сме събрани тук, Бог се проявява между нас и ние трябва да се радваме!
към текста >>
Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще
промисли
за него".
А още по-интересно за доказателство - в беседата си от 11 часа, в петък, на 27 август, Учителят отговаря на един въпрос на Стоян Ватралски, поставен мислено от него. Понеже Стоян Ватралски е американски възпитаник и протестантки пастор, Учителят не случайно засяга един пример с американския проповедник Спържен. Накрая казва така: "Аз ви казвам: дотогава, докато Словото Божие се проповядва с пари, работата няма да върви. Онзи проповедник, който проповядва за пари, внася отрова в ума си. Той трябва да проповядва за Бога от Любов.
Онзи пък, който работи за Бога без пари, Бог ще
промисли
за него".
("Свещеният огън", стр. 146) Ето, по този начин, всички неизяснени неща си отиват на мястото. И днес ние можем да възстановим цялата верига от случки и събития. На този събор Учителят много точно и ясно казва, че Христос, това е Бог, Който се разкрива в света. Че проявеният Христос - това е Бог.
към текста >>
5.
2_50 Учителят
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Той казва: "Плодовете чистят както
тялото
, тъй също
мислите
и чувствата." Радваше се
на
едрите, правилни и хубави плодове.
Обличаше се чисто, спретнато и красиво. Обичаше свободната, широка дреха. Предпочиташе светлите цветове. Обичаше чистите, високи места в планините. Плодовете бяха любимата Му храна.
Той казва: "Плодовете чистят както
тялото
, тъй също
мислите
и чувствата." Радваше се
на
едрите, правилни и хубави плодове.
Той казваше, че те идват от един възвишен свят. Учителят сядаше да се храни със свещено чувство. "Яденето е едно от най-великите тайнства на живота. Чрез него ние общуваме с Великата Реалност. Чрез него ние приемаме сила, живот и знание." Учителят обичаше Слънцето.
към текста >>
6.
3_05 Музиканти и съдби человечески
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Той знаеше какво
мислим
в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим.
Не можем да я разгадаем. Оглеждаме се наоколо, неколцина сме от онези сестри, които смятаме, че сме най- преданите и верните на Учителя. Може да не се харесваме помежду си, може да има спор коя е най-напреднала от нас, но всички се бяхме убедили в едно - че сме верни и предани на Делото на Учителя. Бяхме се изпитвали една друга цели двадесет години. Накрая, по вътрешна команда се обърнахме към Учителя и мълчаливо зачакахме Неговото обяснение.
Той знаеше какво
мислим
в този момент, какво ни спира и защо не можем да го прескочим.
Та това бе голяма, изпречила се греда - бариера: прескочи я, ако можеш. А ние не можехме и толкоз. Учителят бавно и твърдо каза: "Морфова беше ученичка горе! ". Отново изтръпнахме. Знаехме от беседите Му, че Той има друга Школа в Невидимия свят, че истинските Му ученици са горе, а ние, долу, сме се сгушили в нозете им.
към текста >>
По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се
извъртяло
от ръцете му той и насочил колата в една урва.
Ако някой може да я разгадае - да заповяда. Но ние повече не смеехме да питаме Учителя, защото разбрахме по тона Му, че този разговор е свършил и повече няма да се повтори. Но след време в София се разнесе невероятна вест. Морфова загинала. Катастрофирала с лек автомобил.
По пътя така вдъхновено е пяла, че шофьорът в своя унес по нейното пеене се захласнал, кормилото се
извъртяло
от ръцете му той и насочил колата в една урва.
Това бе обяснението на шофьора в негово оправдание, което прочетохме във вестниците. Всички на "Изгрева" бяхме покрусени. Чак след няколко дни се сетихме и си отговорихме на загадката защо Учителят говореше в минало време за нея. Имаше решение на задачата. Но това бе едното решение.
към текста >>
7.
3_10 Симеон Симеонов и благодарността ни към него
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Помислих
си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в
мислите
ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.
Това бе Школа и такава бе Школата: опитности и труд, грешки и погрешки, изправяне и учение и отново - много, много труд. Така, веднъж аз пак съм недоволна от поведението на Симеон Симеонов и съм пред Учителя, а Той казва за него: "Какво има в него? Нищо няма в него. Е, само малко музика". Това бе една характеристика на Учителя, това бе едно потвърдено лично мое мнение за Симеонов - сама го чух от Учителя.
Помислих
си да не би Учителят нарочно да цитира моето мнение, което бе в
мислите
ми, за да ме успокои и да разреши въпроса с този метод, а Той често си служеше с него и аз много добре знаех това.
Но минаха години и това изказване се допълни и потвърди с дейността на Симеонов през време на процеса срещу Братството през 1957-58 година. Защото той тръгна с Антов, Коста Стефанов и с всички ония, които имаха за цел да ликвидират Братството, както и сториха. По-късно имах един сън. Сънувам как Симеон дирижира Братството. Виждам, че горницата на Учителя - стаята, в която Той спеше - е разнебитена, разстроена и разрушена и че той - Симеонов - дирижира пред една развалина, дирижира развалянето и разрушаването на "Изгрева".
към текста >>
" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се
четяло
с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
След като беше унищожено Братството, беше иззет салонът, конфискувани беседите и всичко бе разтурено - тогава Антов извади разрешително от властта да се четат беседи в неговия дом при предварително направен списък на желаещите. Същото направи и Симеон. При него също започнаха да се събират някои стари приятели, но постепенно се махнаха оттам. Запитах веднъж Жечо Панайотов, който бе подсъдим заедно с Борис Николов и който пролежа също толкова години, както и Борис. Питам го: "Е, как е при Симеонов?
" А той ми отговаря, че много лошо четял, че не се
четяло
с израз и с чувство и като слушал - нищо не получавал от беседите, както бил свикнал при Учителя.
Обратното, имал усещане, че бил ограбван - и това, което имал и помнел, и това забравял. Та явно, Жечо не си беше научил урока в затвора и сега продължаваше да го заучава, защото в Школата на Учителя е така: "Урокът на ученика трябва да се проведе докрай". Така по свой начин всеки за себе си разреши въпроса и приятелите се отдръпнаха от Симеон Симеонов и от Антов. Така не се събираха никъде, всеки си четеше сам както може и колкото може. По-късно се разруши салонът на "Изгрева" и там започнаха да се строят легации.
към текста >>
Това са човешки
измислици
и Школата
на
Учителя няма нищо общо с това.
Ами къде е Словото на Бога? Къде е Високият Идеал на ученика и на неговата душа? Ученичеството е състояние, при което неговото съзнание се добира до свръхсъзнанието и прави връзка и общение с Божествения Дух и Божествената Душа. След като направи ученикът такова общение с Бога, има ли той нужда от ръководство, от ръководител, от заместник на някого? Има ли нужда някой да му нарежда да прави това или онова, защото в някакъв устав е записано и отбелязано по точки неговото бъдещо поведение?
Това са човешки
измислици
и Школата
на
Учителя няма нищо общо с това.
Защото Школата на Великия Учител бе Божествена Школа и Бог говори чрез Словото Си!
към текста >>
8.
3_30 Песните на Учителя в Мърчаево
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Или пък задоволяване
на
личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства,
мисли
и прояви?
Да се промени песента на Учителя, когато тя е свалена в строго специфично състояние и изживяване на Духа, в строго определено за това време. Това бе изява, творческа изява на Духа чрез музика и песен в една висша музикална сфера, която не бе достъпна за обикновените хора, за техните очи, техните уши и техните съзнания. Това го знаех отлично. Бях изпитвала онези състояния на душата ми и духа ми, когато, изпълнявайки на пиано песните на Учителя, аз се доближавах до онези високи полета, от които те бяха свалени. Това незнание ли беше, неразбиране ли беше или беше своенравие?
Или пък задоволяване
на
личността с нейните преживявания в триизмерния свят от чувства,
мисли
и прояви?
С този проблем се сблъсквах през цялото време на Школата - песните не се пееха така, както ги беше дал Учителят, а се променяха от някои личности и певици и по-късно повличаха след себе си и останалите приятели. Така че примадоните на "Изгрева" се развихриха, а те бяха много, понеже всяка певица се считаше за примадона. И затова, почти при всяка песен се намираше по някоя певица-примадона на "Изгрева" да я заучи, но после тя влагаше нещо от себе си и песента се променяше, а останалите братя и сестри я заучаваха от нея, защото тя бе певица и то - школувана певица. Така всяка една примадона оставяше след себе си поразии, които трудно можеха да се оправят. Когато по-късно взехме оригиналите и ги поместихме в песнарката, всички скочиха срещу мен, че така, както съм ги дала в песнарката, песните не се пеят от тях.
към текста >>
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от
тялото
си и политам нагоре към висините.
Да, с нашето незнание и непослушание изпадахме в грешки и променяхме песните на Учителя. Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа".
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от
тялото
си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
към текста >>
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и
тялото
си - самата себе си долу като малка точица.
Това беше един труден въпрос за разрешаване. Друг път имах такава опитност, че трябва да я разкажа, за да проличи какво искаше да каже Той и какво Невидимият свят откри за мен. Намирам се пред Учителя. А Той застанал пред цигулката и ми изсвирва песента "Химн на Великата Душа". Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините.
Поглеждам отгоре и виждам Учителя и
тялото
си - самата себе си долу като малка точица.
Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля. Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке?
към текста >>
Постепенно се намерих в
тялото
си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Преминах в една особена тоналност, после усетих, че се излъчвам от тялото си и политам нагоре към висините. Поглеждам отгоре и виждам Учителя и тялото си - самата себе си долу като малка точица. Като глава на карфица съм, като мравка в тази гъста материя. Така погледнах отгоре и видях, че долу беше толкова задушно и в света - материята толкова гъста, че щях да се задуша така, както бях горе и гледах от висините. Тогава разбрах къде се намирам и откъде е пътят на тази песен, от какво високо поле идва тя, от какво високо небе се сваля.
Постепенно се намерих в
тялото
си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си.
Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми? Бихте ли казали, че тук има измислица?
към текста >>
Бихте ли казали, че тук има
измислица
?
Постепенно се намерих в тялото си, мина време докато се съвзема, а Учителят през това време свиреше с цигулката си. Привърши песента, прибра лъка и цигулката в калъфа, затвори го, обърна се към мен и каза: "Е, какво ще кажеш, Марийке? " "Учителю, беше невероятно преживяване, но не знам дали то е онова Божествено състояние на песента! " Учителят отвърна: "Не, това бе само Химнът на Великата Душа". Сега, след като чухте този разказ, бихте ли се усъмнили в думите ми?
Бихте ли казали, че тук има
измислица
?
Ами това можете да го проверите чрез Словото на Учителя. Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа.
към текста >>
Песните
на
Учителя в Мърчаево бяха песните
на
Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави
тялото
си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Толкова много бе говорил за музиката и за песните Си. Бихте ли вие решили, след този разказ, да промените песента и да я изпеете така, както не трябва? Ами къде ще бъде тогава "Химнът на Великата Душа" и ще има ли такъв Химн във вашия живот? Затова аз ви пожелавам да изпеете този химн, да се възвисите с душата си, да се доближите с духа си и да се съедините с Великата Душа. Великата Душа, това е Божествената Душа, която е излязла от Бога заедно с Божествения Дух.
Песните
на
Учителя в Мърчаево бяха песните
на
Великата Душа, която съвсем скоро ни напусна, остави
тялото
си да го погребат най-малките, а тя - Великата Душа - замина за Божествения свят.
Сега, на Мястото на Учителя има елипса, Пентаграм и насаден от нас босилек, който благоухае.
към текста >>
9.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Какви ли не
мисли
й минават през ума.
То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения." Учителят замълчава и се усмихва. "Е, щом е така, да се опитаме и двете - аз и това същество. Но как и кога ще дойде то? " Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога.
Какви ли не
мисли
й минават през ума.
Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено? С какво тяло, ами ще го познае ли? Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор.
към текста >>
С какво
тяло
, ами ще го познае ли?
" Учителят й казва деня и часа, в който ще пристигне това същество. Олга Славчева започва да чака деня с нетърпение, а след това с тревога. Какви ли не мисли й минават през ума. Какво ли ще бъде то? С какво ли ще бъде облечено?
С какво
тяло
, ами ще го познае ли?
Ще може ли да го чуе добре? Въпроси безброй и никакъв отговор. Олга започва да става все по- възбудена от ден на ден. Това не е шега работа. Та тя ще има посещение от Невидимия свят и то не "на гости", а по работа, дадена от Учителя.
към текста >>
Но всичко е
отлетяло
.
"Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата.
Но всичко е
отлетяло
.
В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
към текста >>
В главата й няма вече светли
мисли
, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението.
Седнала нашата Олга и си пише поезия. Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло.
В главата й няма вече светли
мисли
, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението.
Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ.
към текста >>
Всичко е
отлетяло
.
А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо.
Всичко е
отлетяло
.
Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком.
към текста >>
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото
тяло
на
земята и връзката
на
духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Едната долу на земята, а другата горе на небето. Песните с думите на Олга Славчева съединяваха този кръг долу на поляната с онзи кръг горе на небето. Усещахме, чувствувахме как небето и земята са се съединили чрез нашите песни, как ние играем долу, а душите ни играят и танцуват също горе на небето. Това за нас бе общение на душите, бе съединение на човешките души, долу - с нашите тела и горе - с песните ни в Невидимия свят. Тази връзка, един път образувана в живия кръг на Паневритмията долу на земята и горе на небето, тази връзка остава вечна.
Затова Паневритмията - със словата, движенията, мелодията и ритъма - е връзката между човешката душа и човешкия дух с човешкото
тяло
на
земята и връзката
на
духовните ни тела със съществата горе в Невидимия свят.
Този свят е свят на Мъдростта, където всичко е хармония, музика, чистота и Виделина. Словото на Учителя предхожда Виделината, музиката и хармонията, защото Словото на Учителя идва от Света на Истината, който е свят на Божествения Дух и Божествената Душа. Затова Паневритмията бе свещенодействие за нас на поляната на "Изгрева". Тя бе посвещение на нашите души, които играеха горе в Невидимия свят и създаваха втория кръг на неръкотворната, истинската Паневритмията. Това за нас беше Паневритмията - свещенодействие и посвещение.
към текста >>
10.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Нали това е целта - хармония в
мисли
, чувства и действия.
Но упражненията, описани от Боян Боев, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. А сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията.
Нали това е целта - хармония в
мисли
, чувства и действия.
Това е фактически Паневритмията на земята. Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева - стенографката на Учителя - и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията.
към текста >>
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да
мислим
, че този проблем е разрешен.
На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове.
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста ни даваха основание да
мислим
, че този проблем е разрешен.
Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа.
към текста >>
Когато научихме, че тя свободно си перефразира
мислите
на
Учителя, й направихме забележка.
Упрекнах Елена. Тя също се възмути и решихме да проверим как стои въпросът, след като се говори с Анина Бертоли. Оказа се, че Анина си е преработвала текста така, че да бъде по-добре схванат от французите. А защо ли? Тя издаваше едно малко списание на френски език "Житно зърно", като материал за това издание й се предоставяше главно от Борис Николов.
Когато научихме, че тя свободно си перефразира
мислите
на
Учителя, й направихме забележка.
Но тя обясни, че от буквалния превод на френски французите нямало да разберат нищо. Чудно как българите разбират, когато се превежда френска литература, а французите не могат да разберат това, което се превежда от български! Ако това е вярно, изводът би бил един - че французите са по-нискоинтелигентни от българите. И за да не обиждаме французите и да не възхваляваме българите ще споменем, че това е една много стара история. И една стара теза, застъпена по-рано от Михаил Иванов още по времето на Учителя - че беседите на Учителя не могли да се преведат на френски, защото французите, като много интелигентни, не могли да разберат нищо.
към текста >>
И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото
на
Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста
измислица
и посегателство срещу Словото
на
Учителя.
Затова той, Михаил Иванов, най-интелигентният от всички българи - роден на земята българска, отива в Париж и обяснява на умните французи своето обяснение и тълкувание на беседите на Учителя. По този начин се доказва, че беседите на Учителя могат да се предадат на французите само от най-умната глава, родена по земите български. От тук следва, че Словото на Учителя е една обикновена залъгалка и то само за глупавите български глави. Е, питам аз тогава, защо Всемировият Учител слезе между българите, облече се в плът и кръв българска и даде Словото Си чрез българско четмо и писмо? Ще можете ли да ми дадете отговор?
И като го дадете, ще видите, че всички такива застъпващи се тези, че Словото
на
Учителя не могло да се преведе и че не могло да се разбере от французите, а трябва да се преразказва, са чиста
измислица
и посегателство срещу Словото
на
Учителя.
Не стига това, но и тук, на "Изгрева", се явиха братя, които започнаха да преразказват Словото на Учителя в писмена форма, за да може интелигентният българин да проумее чрез тяхното описание какво представляват беседите на Учителя. Е, какво ще кажете на това? Това не е ли посегателство срещу Словото на Учителя? Преценете сами. И се определете още отсега на чия страна сте!
към текста >>
И така, въз основа
на
тези изказвания
на
Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек
на
земята, с обикновеното човешко съзнание
на
земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото
тяло
.
Тези изказвания на Учителя са точни и верни, но аз обясних в предишния си разказ какво означава именно това. Истинската Паневритмия е горе, в Невидимия свят. Там, където Светлината се нарича Виделина и където е Светът на Мъдростта - свят на музика и хармония. Там се намира и истинсксият текст на Паневритмията в Слова, но тези Слова не са обикновени слова - те са във вид на Божествена Светлина, наречена Слава. Това нещо този младеж не го знае, защото не чете беседите и ако ги чете, трябва да проумее именно това, което казах преди малко.
И така, въз основа
на
тези изказвания
на
Учителя за Паневритмията, той, обикновеният човек
на
земята, с обикновеното човешко съзнание
на
земята, тръгва и коригира и изменя онова, което е дал и свалил от Божествения свят Великият Учител, Всемировият Учител, в Когото бе Божественият Дух, Господният Дух и Христовият Дух - в една света Троица в Неговото
тяло
.
Живият Бог бе на земята и на "Изгрева", а той, обикновеният човек, тръгнал да коригира онова, което лично Бог съизволи тук на земята, пребивавайки между българите, да свали и даде на човечеството. Как ви се струва всичко това? Смятате ли, че това е случайно? Случайни неща в Школата няма. И накрая за най-голяма изненада, този младеж Гриша дойде лично у дома и ни поднесе своето творение като най-голям дар на Борис Николов.
към текста >>
От това, че се намери един Гриша и че ви превари и
измисли
нов текст
на
Паневритмията?
Има едно правило в Школата - когато човек започва да прави бели и пакости още в самото начало, когато влезе в Братството, той продължава да ги прави тези бели до края на живота си. Окултни закони са това и те управляват Школата на Учителя. И което е най-важното, когато Гришата си направи нов текст на "Паневритмията" и го извади на книжка, дойдоха при мене онези, още живи сестри-поетеси, които искаха още по времето на Учителя да създадат нов текст на Паневритмията. Те идват и са възмутени. Аз ги изслушвам и ги питам: "Вие от какво сте възмутени?
От това, че се намери един Гриша и че ви превари и
измисли
нов текст
на
Паневритмията?
Той не ви е преварил. Нали вие бяхте онези, които искахте да пишете нов текст на "Паневритмията"? През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи.
към текста >>
Аз съм съгласна да си направите нов текст
на
"Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте
измислили
.
През цялото време това искахте, проектирахте тази мисъл, тя вися и витаеше над "Изгрева" вече четиридесет години и ето, намери се един младеж на име Гриша, който хвана тази ваша неосъществена идея и я реализира. За това вие носите също вина заедно с него - защото идеята е ваша, а изпълнението - негово. Вие и той образувате едно цяло - това, което коригира Божественото в Словото и в Школата на Учителя." Те се разсърдиха и ми казаха, че няма вече да стъпят в дома ми, докато са живи. Остава ми да ги оплаквам, че няма да ми дойдат на гости и да ми донесат своето благословение с присъствието си. Има ли право някой от вас да си направи нов текст на "Паневритмията"?
Аз съм съгласна да си направите нов текст
на
"Паневритмията", но също да си създадете нова музика, да си създадете нови упражнения, да си намерите начин да си направите друга Школа и да си привлечете външни хора от света да ви изучават всичко това, което сте
измислили
.
За това съм съгласна. Но да създадете нещо с цел да промените и коригирате онова Божествено, създадено от Учителя и да отклонявате онези, които са изпратени в Школата на Учителя - това е престъпление към Школата и нарушение на окултните закони в нея. А който ги наруши, той си носи последствията. Ние бяхме свидетели на много драматични истории. Вие, следващите поколения, ще се убедите лично в това, няма да ви се размине. 7.
към текста >>
Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота
на
мислите
, чувствата и упражненията.
И воюваше и изкореняваше всяко съмнение за чуждестранни връзки. Тогава видях пръста на Небето и на Учителя, който бе взел мерки преди това. Нашите отношения с Франция бяха скъсани като от двете страни бяха разменени най-силни обвинения. Ние преминахме през този етап. А вие ще се учите от нашите грешки и ще минете по-нататък в следващия етап.
Ето няколко паралела за времето, когато се даваше Паневритмията от Учителя, времето, когато Паневритмията се играеше след Неговото заминаване и за времето, когато Паневритмията трябва да се изучи от вас и да се изиграе с чистота
на
мислите
, чувствата и упражненията.
към текста >>
11.
3_45 Бялото Братство и неговото ято бели птиц и през вековете
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми,
мисли
.
Имаше правила от Учителя, които ние спазвахме. Аз изчаках края, защото бях свикнала, когато поднасях нещо на Учителя, да използувам случая и да Го запитам за онова, което ме вълнуваше в момента. Аз исках да споделя онова, което бях видяла на тази поляна - че картината ми напомня на ято бели птици, кацнали на отдих на зелената морава. Това така ме бе възвисило и пренесло в един друг свят, че преживявах една особена радост в себе си. Но когато правех моя сладкиш в къщи, аз си казах, ще го поднеса на Учителя и после ще Го питам защо е в мене това огорчение от старите братя и сестри и защо в тях виждам само личности, а не виждам души, търсещи общение с Бога.
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми,
мисли
.
Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша. Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици на Братството, прелетяло през вековете.
към текста >>
Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици
на
Братството,
прелетяло
през вековете.
Бях решила да Го питам и за други такива, събрани в главата ми, мисли. Но това беше у дома. А тук, на тази ливада, нещата се промениха и пред моето съзнание се яви тази картина на ятото бели птици. Дойде моят ред, аз станах и отидох при Него. Поднесох Му сладкиша.
Той се усмихна, благодари и тогава реших да споделя с Него възторга си от ятото бели птици
на
Братството,
прелетяло
през вековете.
"Учителю, виждате ли как цялото Братство се е разположило на полянката като ято бели птици, които са дошли от вековете - ято бели птици на Бялото Братство? " Учителят изгледа полянката и ятото бели птици - братята и сестрите, насядали по групи със своите бели одежди, кърпи, шапки и с белите кърпи, застлани пред тях. Учителят огледа и мен и ми каза да отида там при тях и да направим обща молитва, да се молим. Отидох и нареждането на Учителя беше изпълнено. Започнахме да се молим - молитва след молитва - от онези, които Учителят ни беше дал.
към текста >>
През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето
на
Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима
мислиш
, че сега няма да бъде същото?
След това Учителят ме извика с ръка при Себе Си, а останалите братя и сестри ги остави да се молят. Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа.
През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето
на
Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима
мислиш
, че сега няма да бъде същото?
Мислите ли, че сега ще бъде другояче? " След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа.
към текста >>
Мислите
ли, че сега ще бъде другояче?
Приближих се до Него и Той ми заговори направо: "Навремето при Христа имаше 722 ученика и Го напуснаха всичките, и останаха 72 човека. Но и тези Го напуснаха и останаха само 13 човека. И един от тези Го предаде." Учителят спря за малко и продължи със съвсем друг, строг тон: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " Нещо в мен се завъртя, завъртя се земята около мен и в мен - като че ли цялото това ято бели птици, накацали и по поляната, разпериха крилете си, дигнаха се, отлетяха 2 000 години назад и кацнаха пред нозете на Христа. През това време, докато ятото бели птици летеше назад през вековете, за да достигне времето на Христа, непрекъснато в ушите ми се носеха същите тези думи: "Нима мислиш, че сега няма да бъде същото?
Мислите
ли, че сега ще бъде другояче?
" След известно време ятото бели птици се пренесе от дните на Христа, премина през вековете, кацна на поляната и беше при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Бяхме отново тук, пред нозете на Всемировия Учител, пред нозете на Христовия Дух, същото ято бели птици се бе приземило тук и в ушите ми отново се редяха думите на Учителя: "Ти смяташ ли, че сега ще бъде по-иначе? " С тези думи на Учителя аз се прибрах и седнах пред моята разстлана бяла кърпа от сукно. Седнах на тревата до бялата кърпа. И аз станах една от тези бели птици на това бяло ято, кацнало при нозете на Всемировия Учител - Беинса Дуно.
към текста >>
12.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в
тяло
,
мисли
и дела.
Тук Учител бе Хермес. Той създаде херметизма и свали седемте херметически принципа: на ума, на съответствието, на вибрацията, на полярността, на причинноста, на двойственоста, на активното и пасивното начало. Тук се даде наука, знание и бяха построени пирамидите, за да представляват своего рода подобие на Хималаите и да свалят енергии от Космоса. 3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм.
Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в
тяло
,
мисли
и дела.
Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството. Тяхното мото бе: "Изследвай пътя на душата отде иде и защо е в тялото. Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла.
към текста >>
Тяхното мото бе: "Изследвай пътя
на
душата отде иде и защо е в
тялото
.
3. Персия. Тук Учител бе Зороастър или Заратустра, а учението се нарича маздеизъм. Според него, човек трябваше да се бори със Злото, за което се препоръчваше чистота в тяло, мисли и дела. Той твърдеше, че целият живот е единство. Така маздеизмът подготвяше съзнанието на човечеството за християнството.
Тяхното мото бе: "Изследвай пътя
на
душата отде иде и защо е в
тялото
.
Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон.
към текста >>
13.
3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
При слизането
на
Духа в материята, при слизането
на
човека
на
земята и обличането му в човешко
тяло
започва оформянето
на
неговото съзнание.
Инволюция означава слизане на Духа в материята. А това се вижда най-добре при слизането на Духа и оформянето на първата, на втората, на третата и на четвъртата човешки раси. При петата, арийската човешка раса, Инволюцията стига до крайния предел с идването и раждането на Исус Христос. Оттам започва Еволюцията. Тези преминали човешки раси са свързани и с различните съзнания у човека.
При слизането
на
Духа в материята, при слизането
на
човека
на
земята и обличането му в човешко
тяло
започва оформянето
на
неговото съзнание.
Първо - на подсъзнанието, което борави с неговия инстинкт за съхранение на човешкия вид. По-късно идва съзнанието, което оформя човешкия ум. След това човек се добира до самосъзнанието, което разработва неговият разум. Оттук трябва да почне Еволюцията като стадий, в който човек ще влезне чрез свръхсъзнанието и ще борави със своята интуиция - така, както днешният човек борави със своите сетива - очи и уши. Когато човек навлезе в свръхсъзнанието и оттам - в Космическото съзнание, тогава той се схваща като душа и ще се движи и работи като дух.
към текста >>
Методите обаче
на
йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото
тяло
на
европееца.
Някои приятели не послушаха Учителя, започнаха да прилагат методите на йогите и пострадаха. Когато отидоха при Него да търсят помощ, Той каза: "Не слушате това, което Аз ви казвам, а вярвате на това, което другите са казали преди хиляди години за едно друго човечество. Има много начини, методи с които йогите си служат, но ако не ги разбере човек, той може съвършено да се осакати. Аз давам методи с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методи на живота, методи на разумната Природа.
Методите обаче
на
йогите са свързани с големи рискове и те не са пригодени за физическото
тяло
на
европееца.
Запомнете това добре." Години по-късно, през 1942 година, Боян Боев издаде една книга "Учителят за дишането". И там могат да се намерят постановките на Учителя. Освен това, Боян Боев бе написал една поредица писма до приятелите и там бе дал дихателни упражнения от Учителя. При това в Словото на Учителя има толкова много неща, записани като закони и принципи, че е непростимо за един ученик от Школата да чете онова, което са писали преди хиляди години Учителите на древна Индия. Защо ли?
към текста >>
Човек има физическо
тяло
, след това има чувствено, тоест астрално
тяло
, има и умствено - ментално -
тяло
.
Те бяха се нагълтали и възприели една терминология от философията на йогите. Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования.
Човек има физическо
тяло
, след това има чувствено, тоест астрално
тяло
, има и умствено - ментално -
тяло
.
Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум. След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели.
към текста >>
Учителят разгледа, показа че умственото
тяло
се подразделя
на
две нива -
на
низш ум и висш разум.
Постепенно Учителят в Неговото Слово преведе и даде друго значение на тази терминология. При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло.
Учителят разгледа, показа че умственото
тяло
се подразделя
на
две нива -
на
низш ум и висш разум.
След това следва причинно тяло, следва духовно тяло, тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток.
към текста >>
След това следва причинно
тяло
, следва духовно
тяло
,
тяло
на
Любовта,
тяло
на
Мъдростта и
тяло
на
Истината.
При някои случаи Той остави същата терминология, но даде съвсем друго значение на тези думи. Това ново значение бе съобразно със знанията на Учителя и това, че те бяха подчинени на закони от еволюционния период на човечеството и на човешкото съзнание. Така например, за обозначение на човешките тела бяха дадени съвсем други наименования. Човек има физическо тяло, след това има чувствено, тоест астрално тяло, има и умствено - ментално - тяло. Учителят разгледа, показа че умственото тяло се подразделя на две нива - на низш ум и висш разум.
След това следва причинно
тяло
, следва духовно
тяло
,
тяло
на
Любовта,
тяло
на
Мъдростта и
тяло
на
Истината.
Така че тези термини, които ще намерите в Словото на Учителя, имаха за задача да се прехвърли един мост между инволюционното знание и еволюционното знание от Словото на Учителя. Ще срещнете много думи като "карма"- "дихарма", като "нирвана", "будическо поле", "акашиеви записи" и още много неща, които бяха запаметени в умовете на първите приятели. В поколението от Школата, ние за пръв път получавахме знанията направо от Учителя и онова, което научавахме от Учителя за тази терминология, беше съвсем различно от онова, което знаеха първите приятели. Затова да не се подвеждате и да смятате, че с тази терминология Учителят проповядва философските системи на древния Изток. Това не е вярно и е изключено по простата причина, че Всемировият Учител за пръв път слиза на земята и за пръв път в цялата Вселена отваря Школата на "Изгрева", и за пръв път се сваля Словото на Бога от устата на Великия Учител.
към текста >>
Според разказа
на
Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал
на
"Изгрева" със своето духовно
тяло
.
Какво, той "Изгрева" ли иска да разруши? " Елена отива и предава думите на Учителя. Той се стрясва, но проявява послушание и ги маха. Направо се уплашва от това, че Учителят е разгадал неговата връзка с Мория и знае за дейността на Мория, който, с негови представители в България, се стремеше да унищожи Братството. Връзките на Лулчев с Мория не са били на физическото поле, а на духовното поле.
Според разказа
на
Елена Андреева, Лулчев се е излъчвал, отивал при Мория и получавал указания от него, както и Мория идвал
на
"Изгрева" със своето духовно
тяло
.
Лулчев имаше тези качества и тези познания да прави такива неща. Защо казвам такива неща, а не постижения? Защото това бе насочено срещу Делото на Учителя. Така че, ако утре някои от следващите поколения рекламират "Агни Йога" и я издадат, да знаят, че те работят срещу Школата на Учителя. Запомнете това добре.
към текста >>
Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше
мисли
от учителя Мория, заедно с
мисли
от Учителя Беинса Дуно.
Като се самоопредели, след това той се изпитва и полага изпит чрез живота си. Това е най-важното в живота на Ученика - да се приложи Словото. Бележка на редактора: На 27 април 1991 година в столичния вестник "Демокрация" излезе съобщение, че на 27 и 28 април, в зала "Възраждане" в Габрово ще се проведе първият национален симпозиум за Учителя. Организаторите - Йога-клуб "Свами Шивананда Сарасвати", Бялото Братство в Габрово и националният музей на образованието - имаха за цел да представят Учителя и Неговото.Учение. Така че, дойде време следващите поколения да направят първото отклонение от Школата и да работят с други Окултни Школи, нямащи нищо общо с Школата на Учителя.
Освен това, в програмата беше изнесен рецитал, в който една столична артистка рецитираше
мисли
от учителя Мория, заедно с
мисли
от Учителя Беинса Дуно.
Този рецитал беше съпровождан с музика от песните на Учителя. Беше направено второто отклонение от Школата на Учителя. По този начин те вкараха в полето на Бялото Братство силите от Черната ложа. И което беше най-важното, те бяха предварително предупредени да не правят това, защото е нарушение на закони от Словото на Всемировия Учител. Те бяха лично предупредени от редактора на тази книга.
към текста >>
14.
3_59 Теософският конгрес и търсенето на Христа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Теософите смятат, че това момче подготвя
тялото
си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия
на
човечеството.
Е, какво ще кажете за това? Не беше ли това позор и провал за теософите? И на всички Окултни Школи от Изтока и Запада? А сега ще ви разкажа за тази драматична развръзка. В началото на века Ани Безант намира едно индуско момче с име Кришнамурти и през 1910 година издава една негова малка книжка: "При нозете на Учителя".
Теософите смятат, че това момче подготвя
тялото
си, когато дойде време и навърши годините, Мировият Учител или Христос да влезне в него и той да бъде вторият Месия
на
човечеството.
Започва една кампания по целия свят, а тези книжки ги преведоха на български и теософите обявиха, че това е вече Мировият Учител. Започнаха редовни събори на теософите в Холандия. Създадоха си общество, наречено "Ордена на звездата на Изток" и се събираха в гр. Омен - Холандия. На първия събор през 1924 година бяха присъствували 400 души, през 1925 - 1 000 души, през 1926 - 2 000 души, а през 1927 година - 3 000 души.
към текста >>
И Той е вече във физическо
тяло
на
земята, но не е тук между нас.
Думите, които той изрича са следните: "Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учител съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето за идването на Мировия Учител е вече дошло.
И Той е вече във физическо
тяло
на
земята, но не е тук между нас.
Мировият Учител е в България." Кришнамурти обяснява това, което е разбрал от разговорите си с Атанас Димитров, с Магдалена Попова и след като е прочел писмото на Учителя. Това го слушат всички и остават крайно разочаровани, изненадани и огорчени от неговото изказване. Като вижда това, Кришнамурти добавя: "Аз ще продължа да работя за Божието Дело, обаче наравно с вас и като равен с вас." Трябва да се отдаде заслужена почит на Кришнамурти, че единствен той от всички теософи разбра Кой е Всемировия Учител и че той наистина се намира при нозете на Всемировия Учител - така, както бе озаглавена неговата първа книжка. На третия ден се разпуска конгресът и всички делегати си заминават. Обаче там Атанас се влюбва в една теософка на име Хилда, оженват се и след това пристигат в България.
към текста >>
А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя
на
Бога и изпълняват Словото
на
Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка
измислица
.
" Учителят строго отговаря: "Ние от 2 000 години говорим за човешката душа и оттогава сме спрели да се занимаваме с мъжа и жената. Днес Христовото Учение, Христос и Бог се излива чрез Словото на Всемировия Учител." Братът се сконфузил, но си запазва книгата като скъп спомен от този ден. Друг приятел взима една книга, където са нарисувани като идеални образи портретите на така наречените Велики Хималайски Учители. Отива, поднася ги на Учителя и казва: "Учителю, вижте какво има тук." Учителят поглежда и казва: "Тук няма нищо. Тук не виждам нищо.
А това, което показвате, такива ще бъдат човеците след 2 000 години, но само при условие, че вървят по пътя
на
Бога и изпълняват Словото
на
Всемировия Учител." Сега разбрахте ли, че всички писания за Великите Хималайски Учители, които са в плът, са една човешка
измислица
.
А че Учителите съществуват, в това няма и съмнение, но те не се намират на земята във физически тела, а са в етерни тела. И над всички тях, на върха на тази пирамида, стои Всемировият Учител, който бе тук на "Изгрева" в плът и кръв и комуто ние целувахме ръка. Минаха много години и Софрони Ников, който бе председател на теософското общество в България и който бе присъствувал на този конгрес през 1932 години, при едно посещение в Айтос бе споделил онова изказване, което цитирах, с брат Георги Куртев. А брат Куртев го разказваше на всички останали. Но Софрони Ников не се поучи от доблестта на Кришнамурти.
към текста >>
15.
3_63 Новата Голгота
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
" Той се
замисли
и каза: "Може!
На този въпрос всеки сам ще си отговори, когато проучи Словото Му. Така наготово някои неща не трябва да се дават. Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор?
" Той се
замисли
и каза: "Може!
" Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих. За мен това беше цяла привилегия да се докосна до тялото на Учителя, да се докосна до тялото, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух. Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка.
към текста >>
За мен това беше цяла привилегия да се докосна до
тялото
на
Учителя, да се докосна до
тялото
, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух.
Та Учителят беше с висока температура. Чудя се какво да правя. Аз Го помолих: "Учителю, да Ви разтрия ли с камфор? " Той се замисли и каза: "Може! " Разтърчах се, взех камфор, вдигнах Му ризата и Го разтрих.
За мен това беше цяла привилегия да се докосна до
тялото
на
Учителя, да се докосна до
тялото
, в което е Господният Дух, в което е Христовият Дух и Божественият Дух.
Да се докосна с ръце до живата Божа Троица. Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите.
към текста >>
Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху
тялото
, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага.
Обикновено по онова време, при висока температура, ние на "Изгрева" сами се разтривахме с камфор или пиехме топли чайове, приемахме понякога аспирин или хинин. След като разтрих Учителя и Той се облече, аз излязох,но не си отидох, а постоях долу на двора, да не би да има някаква нужда Учителят от мен и да видя дали ще му подействува тази разтривка. По едно време виждам една възрастна сестра, която мина покрай мен, качи се горе при Учителя и започна да Му говори нещо със силен глас. Аз не посмях да спра долу сестрата при стълбите, защото можеше да стане някакъв скандал, а пък и Учителят не ме беше помолил за това, да не Го безпокоят другите. Чудех се какво да правя.
Накрая събрах смелост, качих се горе, приближих се до нея и казах: "Учителю, защо не си сложите нещо върху
тялото
, топъл сте още." Тогава сестрата се сепна, огледа Учителя, видя, че е потен и че не му е добре, и си отиде веднага.
Учителят беше изморен много. Полека-лека се оттегли и си легна на кревата. На следващия ден на беседа Учителят беше оздравял, беше бодър, както преди. Продължаваше да говори и изведнъж вметна едно изречение: "Важно е, когато го разтриват човек, този, който го разтрива, да го разтрива музикално." Това беше определено и казано за самата мен. Нали аз Го разтривах снощи?
към текста >>
Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше
на
мислите
на
приятелите, които бяха насочени към Него.
Нали аз Го разтривах снощи? Та нали аз съм музикантка? Та нали аз сутринта преди беседа свирех на пианото в салона, съпровождайки песните на Учителя, които пееха приятелите? Ако някой външен, страничен човек сега слушаше Учителя и чуеше това вметнато изречение, би Го упрекнал, че тук няма никаква логика и никакъв смисъл. Това е за външните хора.
Но ние, които бяхме в Школата, знаехме, че Учителят в тези случаи отговаряше
на
мислите
на
приятелите, които бяха насочени към Него.
Отговаряше и направляваше различните състояния на приятелите, които бяха състояния на техните съзнания - резултат от дадени противоречия, през които минаваха. И така Учителят отговаряше на въпросите и на онези от невидимата за нашите очи аудитория. Словото Му беше разнообразно, разнопосочно, насочено към душите на учениците на "Изгрева", както и на учениците от невидимата аудитория. Защото Словото Му имаше отношение само към човешките души и беше предназначено за тях. Така че Словото Му гледат и слушат душите от видимата и от невидимата Школа на Бялото Братство.
към текста >>
Както се печеше Учителят
на
слънце, по
тялото
Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много.
Тогава ние - сестрите - се грижехме за Него, хранехме Го с лъжичка, а братята Му помагаха да се придвижва до стола вън от палатката или до кревата. Тогава нямаше беседи, а всички горе бяхме в едно тягостно състояние и мъчение. Отивам при Учителя. Бяха Го изнесли на стола пред палатката и Той се печеше на слънце. Застанах пред Него и какво да видя.
Както се печеше Учителят
на
слънце, по
тялото
Му се бяха накачили и разположили едри мухи, наречени "золници", които, ако те ухапят болеше много.
Ние много се пазехме от тях. Хем жилеха, хем пущаха кръв, хем смучеха кръв. И затова носехме дълги чорапи и дълги ръкави, но те някой път ни хапеха и през дебелите пуловери. Значи, Учителя Го атакуваха сега чрез тези мухи. Учителят не можеше сега да се бори срещу тези мухи, не можеше да ги отстрани с ръката Си - тя беше парализирана.
към текста >>
16.
3_64 Нападения срещу Изгрева
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от
лекомислието
и непослушанието
на
възрастните приятели към Учителя.
А Борис Николов беше останал на "Изгрева" - той имаше строителен обект, който трябваше да довърши, да разпусне работниците, а след това щеше да пристигне на Рила. Една вечер на "Изгрева" идват трима пийнали мъже и три пийнали жени. Те вероятно са дошли от ресторанта на Танушев, който бе в гората или от оная кръчма, която беше залепена за салона на "Изгрева" от северната му страна и която бълваше всеки ден пушек от кебапчета и дим, като се чуваха разни пиянски крясъци, песни и викове. Навремето Учителят беше наредил на старите братя да закупят това място, но те умуваха, умуваха, докато го взе един кръчмар, подкупен от свещениците, които му бяха дали пари да купи мястото, да построи кръчма, подпряна до самия салон и тя бе сборище на всички пияници, които крояха различни планове срещу сестрите. Беше голям ужас тази кръчма, но старите братя видяха грешката си, след като кръчмата заработи под пълна пара: бълваше дим и мирис на кебапчета, свиреха грамофонни плочи, чуваха се пиянски съборджийски песни и много, много шум и крясъци.
Да се срамуваш, че си българин, да се срамуваш от
лекомислието
и непослушанието
на
възрастните приятели към Учителя.
И така, тези трима пийнали мъже и жени искат да влязат през оградата на "Изгрева", за да кощунстват, защото знаят, че Братството е горе на Рила и няма никой тук. Вероятно някой ги беше нахранил и напоил, като беше им платил сметката и ги бе насочил към "Изгрева". Друго обяснение не можеше да има. По това време Борис се завръща от работа на обекта и си отива на "Изгрева" в бараката ни. Той излиза, понеже чува врявата и не ги пуща да влезнат.
към текста >>
Единият, като вижда кръв по
тялото
на
Борис, изплашва се и побягва.
Накрая навлизат в поляната, където играехме Паневритмия. Борис се опитва да ги върне, но тогава единият от тях изважда нож и се насочва към него, който изобщо не очаква, че някой може да извади нож тук, на "Изгрева". Онзи тръгва към него, напълно убеден, че трябва да го намушка и убие. Борис се отмества встрани, като смята че онзи само го заплашва, но той по едно време замахва с ножа, Борис отскача встрани, но е намушкан с ножа в корема. Борис се отдръпва, след малко се нахвърля върху него и започва бой с дългите си ръце.
Единият, като вижда кръв по
тялото
на
Борис, изплашва се и побягва.
Борис хваща този с ножа, който продължава да го размахва. Борис го държи с дългите си ръце и го бие по врата, като пази лицето му по хуманни съображения - да не го обезобрази. Накрая този с ножа се олюлява и пада на земята. По това време там е брат Ради, който е бил на младини голям пехливанин и който, ако имаше в София някъде борба, отиваше и гледаше, и после дълго време разказваше на Учителя как са се борили, кой каква хватка е правил, и това продължаваше повече от час. Та брат Ради излиза от бараката си, вижда всичко и се затичва да помага на Борис - запрята ръкави и се захваща за втория, прилага му една от неговите хватки като баш пехливанин и го сваля на земята.
към текста >>
17.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят
тялото
си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Тези двама хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов започнаха да правят различни фокуси. Какви фокуси ли? Ето такива. Започнаха да позират. Вие виждали ли сте как се позира на художник?
Ето така - заемат една поза, разбира се, неестествена за тях, изправят
тялото
си по особен начин, че си завъртат главата наляво и под ъгъл и с лека усмивка те поглеждат, а очите им леко примижават.
Не мижат, но с премрежени очи - в позата на съзерцание и съсредоточаване. И те гледат и мижат докато те прилъжат с това, с онова, тоест с приказки за това или онова. Подхванеш се, започваш да ги слушаш, а те майсторски можеха да оплетат всеки един от нас. Започваха да му говорят, че еди-кой си брат е много духовен, че той има много покровители на Небето, че неговата аура била с еди-какви си цветове, че мисълта му била такава или онакава във форма на възвишени краски и цветове. Говорят му, че той има дълъг живот от минали прераждания, че имат връзка от миналото с него и че трябва правилно да си я разрешат.
към текста >>
Да не
мислите
, че това са измислени работи от мен.
Той е вечерно време. Това са цели фокуси-опити, за да бъде погледът ти силен. Това не е добрият път. Това е магия. Трябва да се пазите от такива, защото те си служат с киселини и могат да отровят някого." Та това са думите на Учителя за тяхното съзерцаване и подвизаване в онези години.
Да не
мислите
, че това са измислени работи от мен.
Това може да се прочете от вас в "Беседи - обяснения и упътвания" от събора в Търново през 1922 година, на стр. 268, 269, 270, 271, както и на стр. 278 до 282, 307, 322 за тези събития. Аз ще ви приложа и онзи прословут частен разговор за тези двама хубавци. А вие сте свободни да ги проучите и да се определите кому да вярвате и кому да служите.
към текста >>
18.
3_71 Последните дни на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до
тялото
Ми една нощ." Аз се върнах
на
"Изгрева" и стоях една нощ.
Прибрах се у дома, бях в къщи с Борис и по едно време ми се припи нещо. Влезнах в кухнята, огледах се и видях, че има мляко на печката, но не ми се пиеше мляко. Огледах се, но друго, което да е като течност, не виждах. Изведнъж чух глас: "Марийке, дай да изпия млякото." Това беше гласът на Учителя. И аз изпих на големи глътки млякото така, както Той пиеше в последните часове.
После Го чух да казва: "Марийке, трябва да стоиш до
тялото
Ми една нощ." Аз се върнах
на
"Изгрева" и стоях една нощ.
Винаги съм чувствувала, че когато Учителят си заминава, аз ще бъда до Него. И стана така. На сутринта бяхме една група и се застояхме заедно до леглото на Учителя. Бяха мигове на голямо изпитание за всички. Много братя и сестри имаха опитности с Учителя в това време и те може би са описани.
към текста >>
По този повод Учителя каза: "Вие
мислите
, че вие ще донесете новото.
По този начин, при разменяне на материали, всяка една група ще има онова, което са извършили другите групи. Така ще могат да се коригират някои пропуски в работата им. Тяхното обединение може да стане само в името на Словото на Учителя, чрез песните на Учителя и чрез Паневритмията. По друг начин те не могат да се обединят, защото представляват различни етапи от развитието на човечеството, от неговата история, култура и самобитност. Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество.
По този повод Учителя каза: "Вие
мислите
, че вие ще донесете новото.
В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят. Мислиш ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо? Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен.
към текста >>
Мислиш
ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо?
Ние смятахме, че ние сме онези, които ще прокарат Словото към българския народ и останалото човечество. По този повод Учителя каза: "Вие мислите, че вие ще донесете новото. В Небето има готови души, които ще се преродят, а други ще се вселят в човеците, които са готови за това и те ще донесат новото." А ние смятахме, че ние ще донесем Новото в света. Голяма заблуда бе от наша страна. Във връзка с това Учителят ми каза: "В света има готови души и те ще дойдат, за да работят.
Мислиш
ли, че тези, които са около нас, ще донесат нещо?
Може да донесе само онзи, който в себе си има голям съд и го е напълнил със скъпоценно миро от светилището на храма Господен. Затова очаквайте готовите души - те са работниците на Бога. Вашата задача е да им предадете Словото Ми, което е Слово на Бога." Ето това е разрешението на този въпрос. Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина.
към текста >>
Тялото
Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
Десет дни преди да си замине Учителят, Той каза: "За вас идват хубави дни, но за Мене..." и млъкна. След десет дни си замина. Учителят вече си заминаваше, но ние още не знаехме, не можехме да го допуснем. Малцина знаеха това лично от Него. Ние дежурехме край Него, а това бяха последните ми часове с Него.
Тялото
Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават.
Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха.
към текста >>
Изведнъж два лъча минаха през
тялото
Му, през очите Му и ме стрелнаха.
Тялото Му се беше отпуснало както при всички хора, които си заминават. Аз стоя до Него в едно особено състояние, както почти всички други в Братството. Изведнъж Ме погледна. Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек.
Изведнъж два лъча минаха през
тялото
Му, през очите Му и ме стрелнаха.
Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена.
към текста >>
Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката
на
човешкото Му
тяло
и след това отново изчезна.
Беше си отворил очите. Погледна ме и ме гледаше изморен човек. Изведнъж два лъча минаха през тялото Му, през очите Му и ме стрелнаха. Аз подскочих. Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано.
Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката
на
човешкото Му
тяло
и след това отново изчезна.
Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота. Тук пред мен стоеше Учителят в тялото Си, което изживяваше последните си дни. Това ние още не го знаехме.
към текста >>
Тук пред мен стоеше Учителят в
тялото
Си, което изживяваше последните си дни.
Гледаше ме онзи Учител, Когото познавах по-рано. Беше влезнал Учителят и Божественият Дух отново в черупката на човешкото Му тяло и след това отново изчезна. Това трая секунди до една минута. Стоях изумена. Това беше реалността на живота.
Тук пред мен стоеше Учителят в
тялото
Си, което изживяваше последните си дни.
Това ние още не го знаехме. Смятахме, че е невъзможно Учителят да си замине. И на никого през ум не му минаваше такава мисъл. А ние бяхме предупредени още на 1 януари 1944 година сутринта от Учителя, когато Го изпращахме за "Изгрева", че тази година Големият брат ще се ожени. Но кой можеше да предположи тогава такова нещо?
към текста >>
19.
4_07 Ученици - музиканти в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Послушанието
на
ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние
на
свръхсъзнанието, където любовта
на
Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли
мисли
и чистота в сърцето му и с праведни дела.
Каза го, но никой не го направи. Братски пари имаше, но ги нямаше онези, които да изпълнят думата на Учителя, която е Воля на Бога. Ако това беше направено, нещата на "Изгрева" по друг начин щяха да се развият. Това се разбира от само себе си. Защото, когато ученикът не изпълни думата на Учителя, Той го оставя да се движи сам в пътя, без Неговата подкрепа.
Послушанието
на
ученика към Учителя е първото условие за ученичеството, което е състояние
на
свръхсъзнанието, където любовта
на
Учителя пребивава и се изявява към ученика със светли
мисли
и чистота в сърцето му и с праведни дела.
Много по-късно бяхме на вечеря у сестра Балтова. Беше дошъл на вечерята големия цигулар Чомпи. Беше дошъл и директорът на Държавната печатница Пенков. Там бяха Неделчо Попов, Долапчиев и много други. Съвършено естествено се поде разговор за окултните школи на запад.
към текста >>
Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм
мислила
и разсъждавала.
Това означава законът за Високия Идеал. Веднъж вървя към къщата на сестра Балтова. Насреща се зададе Учителят. Спря се и ми каза: "Има още много непробудени между вас. Молете се за тях, защото докато те не се пробудят, вие не можете да вървите напред.
Ще ги чакате, защото сте едно цяло." Върху казаното от Учителя много пъти съм
мислила
и разсъждавала.
Всеки има добри и лоши качества. Ако в едно си напреднал, в друго може да не си пробуден. Затова трябва да се молим един за друг, да си помагаме, да се обичаме, да си прощаваме, да се подкрепяме. Ние сме верига от души, слезли от Невидимия свят на земята в Школата на Учителя. Има закон за веригата: ако се повдигне един - той повдига и другите от веригата, с която е свързан.
към текста >>
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в
мисли
, чувства и дела.
Вероятно едно друго поколение ще провери думите на Учителя. При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти?
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в
мисли
, чувства и дела.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество.
към текста >>
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането
на
човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха
на
сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си
тяло
.
При една екскурзия до Витоша, когато бяхме към сипеите, Учителят се обърна към мен и ми каза: "Сега предстои заминаване от огън. Преди потопът беше от вода, а сега - от огън." Тези думи на Учителя останаха загадка за мен. За кой огън Учителят говореше? Дали за този огън, през който ние всеки ден преминавахме, този вътрешен огън, който ни изгаряше всеки ден, за да ни пречисти? Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела.
Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането
на
човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха
на
сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си
тяло
.
Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим. Нашите мисли, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите на Новото Човечество. Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество.
към текста >>
Нашите
мисли
, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите
на
Новото Човечество.
Защото в Духовния свят човек може да влезе само с Чистота в мисли, чувства и дела. Или пък говореше за оня, външният огън, който бележи влизането на човечеството в една нова епоха, когато ще то остави физическата дреха на сегашните си човешки тела и ще влезне в Новото човечество с Духовното си тяло. Ето това е една загадка за мен. А вие, следващите поколения, които четете Словото на Учителя, проучвате го и живеете по него, ще може да разрешите тая загадка. При друг случай Учителят бе казал, че от Невидимия свят всякога ни гледат и следят за всичко, което правим.
Нашите
мисли
, нашите чувства, нашите постъпки за тях са физическата почва, която те орат със своите рала и посаждат идеите
на
Новото Човечество.
Както човек посажда семената в почвата и се старае да възрасте всичко това в плод, като резултат на неговия труд, така и Невидимият свят работи в нас и използува средата на нашия ум, на нашите чувства и постъпки, за да посее и отхрани семена на Високия Идеал за идното човечество. Школата на Учителя бе условие за Него, за да свали Словото. Ние бяхме предметно обучение на учениците в Духовния свят, където бе истинската, Вътрешната Школа на Всемирното Велико Бяло Братство и на Учителя. Ученици в Школата на Учителя бяхме ние, долу на земята, на "Изгрева, в Школата, където се сваляше Словото на Бога. Ученици в Школата на Учителя бяха и онези светли същества в Духовната Школа на Учителя, която бе в Невидимия свят и чрез която се творяха законите на Школата горе.
към текста >>
20.
5_19 Войната
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които
тялото
и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен
на
доброто,
на
правдата - стане насилник и грабител, застане
на
страната
на
злото.
"Войната" Във физическата война хората се убиват едни други. В духовната война духовете могат да обсебят хората и те да станат техни слуги, техни роби. Това е много по-лошо от физическото убийство.
Затова Христос казва: "Повече се бойте от онези, които
тялото
и душите могат да убият." Виждаш човек върви добре из пътя, изведнъж се промени, стане враждебен
на
доброто,
на
правдата - стане насилник и грабител, застане
на
страната
на
злото.
Това е обсебване, Формата е същата, но съдържанието е друго. Всички човеци са участници в духовната война. Едни - на страната на доброто, други - на страната на злото. Човек трябва да се огражда с молитва и да се свързва винаги с Бога. Бог пази душите, а чрез молитвата човек поддържа единството с Бога.
към текста >>
Но когато Учителят отвори Школата, каза: "Който
мисли
отсега нататък да прави зло, късно се е родил." По злото можем да съдим за величието
на
Доброто.
Има една област в живота, където се води непрестанно война - това е обширен свят. Като минава през него човек - ще воюва. Тук се изпитват силите му и човек се определя, определя своя път. Войните подготвят бъдещето на човечеството. На земята човечеството трябва да мине през тях.
Но когато Учителят отвори Школата, каза: "Който
мисли
отсега нататък да прави зло, късно се е родил." По злото можем да съдим за величието
на
Доброто.
Не се страхувайте, Доброто е господар на планетата. Ние се убедихме в това, когато Учителят приложи един метод пред нас и с него спря войната през 1918 година. Спря я с една песен.
към текста >>
21.
5_44 Учителят и царуването на цар Борис III
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Той не
мисли
за бъдещето
на
България, а
мисли
само за бъдещето
на
себе се и
на
династията си." Учителят беше предал да се каже
на
цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения.
А пък династията на баща му Фердинанд Кобург-Готски също заемаше своето място тук чрез цар Борис III, като най-тежка карма в Европа. Така че тук в България се събраха на едно място три династии, които воюваха за надмощие и то на гърба на българския народ. Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди.
Той не
мисли
за бъдещето
на
България, а
мисли
само за бъдещето
на
себе се и
на
династията си." Учителят беше предал да се каже
на
цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения.
"Това е за доброто на този народ." Но това не се изпълни. При друг случай Учителят предаде да се каже също на Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват на човека - на тялото му, на чувствата, на мислите, на волята му, да твори добро. Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм.
към текста >>
При друг случай Учителят предаде да се каже също
на
Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват
на
човека -
на
тялото
му,
на
чувствата,
на
мислите
,
на
волята му, да твори добро.
Всичко това се стовари върху България и тя пострада заради това. Борбите между тези три династии развързаха сили, които се насочиха срещу Бялото Братство и срещу Великия Учител. По този повод Той каза: Цар Борис е занят със своя си престол и няма никакви идейни подбуди. Той не мисли за бъдещето на България, а мисли само за бъдещето на себе се и на династията си." Учителят беше предал да се каже на цар Борис да се приложи Паневритмията в основните училища до упражнението "Евера", а в прогимназията да се приложат и останалите упражнения. "Това е за доброто на този народ." Но това не се изпълни.
При друг случай Учителят предаде да се каже също
на
Борис: "Паневритмията, това са разумни линии в живата природа, които са живи, хармонични и действуват
на
човека -
на
тялото
му,
на
чувствата,
на
мислите
,
на
волята му, да твори добро.
Другите държави ще вземат модел от България. България с друго не може да се похвали, както днес така и утре, освен с Бялото Братство. Един народ е уд в общочовешкия организъм. И чрез Паневритмията този народ ще се развие. Ако Паневритмията се приложи в училищата, ще остане в историята на човечеството, че по време на неговото царуване - на Борис III - е приложена.
към текста >>
22.
5_54 Ето едно хубаво място за почивка
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе
тялото
Му
на
"Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба.
Но тогава той си бе наумил да Го пита точно това, а не нещо друго, защото знаеше, че при Учителя случайни неща няма. Запитва Го и Учителят си вдига главата. Бил е уморен и казал: "Ето, едно хубаво място за почивка! " Боян си го записал в тефтера. Той записваше всичко.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе
тялото
Му
на
"Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба.
Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим? Учителят и за това е помислил.
към текста >>
Учителят и за това е
помислил
.
След като Учителят си замина и се постави въпросът да се погребе тялото Му на "Изгрева", докато получим разрешение за това, решихме да умуваме къде да се определи мястото за гроба. Не смеехме да казваме "гроб". Казвахме: "Къде ще бъде мястото на Учителя? " Всички се чудеха. Изведнъж Боян Боев скочи и каза: "Какво се чудим?
Учителят и за това е
помислил
.
Помните ли столът и лозата, където Учителят почиваше? " После той извади тефтера и прочете думите на Учителя, които бе стенографирал. Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него.
към текста >>
Там изкопаха гроба и там бе положено
тялото
Му.
Всички въздъхнаха с облекчение. Всички знаехме, че това е мястото, където Учителят обичаше да седи и почива. Там бе Неговият стол и лозата до него. По-късно и други приятели се удариха по челата и си спомниха, че Учителят по различно време, когато са Го посещавали в градината, бе им казал същото, което Боян Боев бе записал. Вече никой не се съмняваше къде ще бъде Неговото място за почивка.
Там изкопаха гроба и там бе положено
тялото
Му.
Аз също Го заварих там веднъж. Беше замислен. Седеше сам, концентриран и съсредоточен и гледаше, вперил поглед към земята. Аз се приближих. Изведнъж Той каза: "Неща страшни се подготвят под земята!
към текста >>
23.
6_03 Паневритмията на Учителя и българският народ
,
НИКОЛАЙ ДОЙНОВ
,
ТОМ 1
А вие
мислите
за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр.
В Паневритмията са впрегнати силите на Ума, Сърцето и Волята, за да работят в Хармония. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоприятни условия. Ако държите ръцете си хлабаво през време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на Природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Когато правите упражненията, мисълта ви трябва да бъде концентрирана.
А вие
мислите
за обикновени работи: за къщи, за сметки и пр.
При упражненията мисълта трябва да я прекарвате през ръцете и краката си. Те трябва да се правят бавно, с участието на ума. Съзнанието привлича енергиите. Като вдигнете ръката си нагоре, тя трябва да образува ъгъл 45 градуса. При играта се стъпва първо на пръстите, а после на петите.
към текста >>
След като се прибрах в къщи,
помислих
, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения
на
Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
Той го прочете пред мене и като свърши, нареди да извикат началника по физкултура за цяла България - Петър Петров. След като Петров дойде, подавайки му доклада, Йоцов каза: "Дайте ход на тази работа. Госпожицата е дългогодишна учителка. Гимнастическите упражнения, които тя ще ви предложи, да се проведат масово във всички училища". Аз отидох с началника Петров в неговия кабинет и му предадох доклада, като уговорих с него в най-близките дни да донеса описанията на упражненията, както и музиката, която ги съпровожда.
След като се прибрах в къщи,
помислих
, подбрах и подготвих осемнадесет от всичко двадесет и осемте упражнения
на
Паневритмията, които се съдържаха в нейния оригинал.
Причината за този подбор беше желанието ми да дам по-динамичните, по-подвижните и да не бъдат дадени изведнъж толкова много. Написах описанието им. А за нотите, които съпровождат всяко упражнение, отидох при брат Калудов - наш съмишленик и специалист по музика - който ги преписа грижливо и прегледно. Така приготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох на Учителя. В момента Той се връщаше от малкото лозе, което имахме на "Изгрева".
към текста >>
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите
на
тялото
и духа.
Помолих го това да стане след два дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по погребението й. Той се съгласи. След два дни бях на разговор с него в министерството и разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Паневритмията на Бялото Братство. Той ги одобри. Направи само забележка, че са много бавни и малко - търсеше дума - "малко вегетариански" и че не са като другите гимнастически упражнения отсечени, отривисти и бойки.
Отговорих му, че ние в училищата няма да подготвяме войници, а тези игри хармонизират силите
на
тялото
и духа.
Те внасят бодрост, настроение, те носят живот. В този дух ги защитих. Казах, че възпитаваме разумни същества с разумни характери и че хармоничните движения изграждат и хармонични личности. Докато още бях при началника Петров, той се свърза с министър Йоцов по телефона. Министърът ме повика при него в кабинета му и ми каза: "Първият опит е излязъл добре.
към текста >>
Аз се
замислих
и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам
на
висшисти учители!
Този ход на работата беше добър. "Но кой ще им предава? " - попитах аз. Аз отново и отново умувах. "Вие" - отговори натъртено министърът.
Аз се
замислих
и казах: "Известна съм сред учителските среди като детска учителка, но да предавам
на
висшисти учители!
Дали ще бъда авторитетна пред тях? " Министърът ми отговори: "Ще ви изпратим на специализация в Чехия или Унгария. Помислете по този въпрос и ми докладвайте". Аз се страхувах. Страхувах се не за себе си, защото от фондацията имах опит да ръководя деца и учители в курсовете.
към текста >>
Тогава отново ми каза: "Ти как
мислиш
?
Този мой страх, тази ми неувереност в себе си споделих с Учителя и тогава Той ми каза: "Въпреки това - ти трябва да бъдеш! " Аз обаче не се съгласих, смятайки, че сама ще проваля делото, защото бях детска учителка, а в учителската йерархия има начални учителки, после - прогимназиални учителки и след това - гимназиални учителки. Всички учители по физкултура в гимназиите бяха със завършено висше образование. Те бяха висшисти, а аз - начална учителка на детски градини. Това колебание го споделих с Учителя.
Тогава отново ми каза: "Ти как
мислиш
?
" Аз предложих да имам помощник и то по възможност - с висше образование за по-голяма авторитетност и за мое успокоение. Тогава с Учителя почнахме да изреждаме имената на братята и сестрите, подходящи за тази работа, но не се спряхме на никой. Най-сетне са сетих за една наша сестра с висше образование, музикантка, певица и преподавателка по английски език, макар да знаех, че тя не е физкултурничка. Имах чувството обаче, че с нея ще можем да работим и е подходяща именно за тази задача като моя помощничка и в моя подкрепа. Познавах я още повече като много музикална, певица.
към текста >>
24.
8_01 Песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "
Мисли
, право
мисли
!
Ставаше така, че Той създаваше пред нас в класа цялата песен. За това е необходима подходяща атмосфера в класа - да бъде той в синхрон с онази мисъл, която стои над него в Духовния свят и която трябва да се свали и облече в песен чрез Словото на Учителя. Обикновено Учителят казваше първата музикална фраза - ще я изсвири и ще я изпее. След това дойде и ще каже втората фраза. И така - фраза след фраза, Той даваше цялата песен в класа.
Така е дал в младежкия окултен клас двете песни: "
Мисли
, право
мисли
!
" и "Там далече зная чуден край". Повечето от песните Той е дал в общия окултен клас по същия начин. Песента "Духът Божий" Учителят е дал в дома Си на "Опълченска" 66. По онова време там имаше създаден студентски стол или студентска кухня, където бедните братя-студенти, около седем-осем души, се хранеха в приземния етаж на дома на Гумнерови. Учителят там е дал тази песен.
към текста >>
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко
тяло
, е странник между човеците
на
земята.
Друг път в историята на човечеството и за онези същества от Духовния и Божествения свят това нещо няма да се повтори, защото Всемировият Учител за пръв път бе слязъл на земята и за пръв път пя "Отче наш" на български език за Вселената. Амин! Една друга песен Учителят изпя на Бивака през 1941 година. Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога.
Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко
тяло
, е странник между човеците
на
земята.
Всички изтръпнахме. Присъствувах на едно обръщение на Учителя, пребиваващ в това човешко тяло, обръщение към Бога, на молитва на Учителя към Бога. Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността.
към текста >>
Присъствувах
на
едно обръщение
на
Учителя, пребиваващ в това човешко
тяло
, обръщение към Бога,
на
молитва
на
Учителя към Бога.
Казва се "Странник съм в този свят". Това, което чухме, бе нещо свещено за душите ни и много високо, пред което тръпнеше нашият човешки дух. Учителят я изпя с голяма дълбочина, с чувство, че е странник в този свят и че никого не познава, освен Онзи, Който Го е изпратил на земята, за да свърши една работа за Бога. Беше неописуема гледка да се наблюдава едно Божествено същество като Учителя да пее с дълбочина и с чувство, че Той, облечен в плът и кръв в това човешко тяло, е странник между човеците на земята. Всички изтръпнахме.
Присъствувах
на
едно обръщение
на
Учителя, пребиваващ в това човешко
тяло
, обръщение към Бога,
на
молитва
на
Учителя към Бога.
Като я пееше, някакво благословение от Хармония небесна и небесна Светлина се изливаше върху нас. Такъв образ, такава картина от този свещен миг остана в съзнанието ми. Нещо свещено, нещо свято, някаква светлина и чистота обвзе всички ни и всеки, който е съхранил частица от този миг, може да го пренесе във Вечността. Мелодията и текстът на тази песен са записани. Учителят свиреше дадена песен в мажорна или минорна гама.
към текста >>
Над жената - "
Мисли
добре".
В дясната част бе изобразена сърна, която кротко пасеше трева. До нея в цял ръст беше изобразена жена със спуснати одежди до земята, като в лявата ръка тя държеше една книга, а в дясната ръка държеше плод - ябълка. От ляво бе изобразен орел с разперени крила, който слиза на земята за да си направи гнездо от пръчки, клечки и клони. Отгоре, на перваза на чешмата, бяха издълбани три кратки изречения. Над сърната пишеше "Храни се добре".
Над жената - "
Мисли
добре".
Над орела - "Работи добре". Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко.
към текста >>
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "
Мисли
добре" Новата Ева, която трябва да дойде
на
земята.
Символично този "Химн на Великата Душа", както мелодията, така и текстът, бяха вградени в тези образи и фигури и трябваше да тълкуват нещата горе-долу така: Слънцето олицетворява живота на земята, символизира Божественото слънце и Божествения извор на живота, чрез който идва радостният химн за пробудената човешка душа, който завършва с думите: "Велик си Ти, Господи, Велики са Твоите дела, Велико е Името Ти над всичко. Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята.
Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "
Мисли
добре" Новата Ева, която трябва да дойде
на
земята.
В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот.
към текста >>
В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли
мисли
и чрез знанието, получено от Словото
на
Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка.
Ти цариш в сила и живот, знание, Мъдрост, Истина, Любов." Това е Химнът на Великата Душа, излязла от центъра на Вселената и дошла чрез Мировата Любов на Вселената. Химнът на човешката душа започва с пробуждането й. Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята.
В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли
мисли
и чрез знанието, получено от Словото
на
Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка.
В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод. Плодът на физическия свят на земята се реализира чрез светли мисли, възвишени чувства и прави постъпки. От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят.
към текста >>
Плодът
на
физическия свят
на
земята се реализира чрез светли
мисли
, възвишени чувства и прави постъпки.
Затова е необходимо да огрее слънцето и да събуди всичко. Сърната, заедно с надписа "Храни се добре", олицетворява проекцията на Всемировия живот на земята. Жената с отворената книга и плода, който държи в дясната си ръка олицетворява с надписа "Мисли добре" Новата Ева, която трябва да дойде на земята. В момента тя се съгражда в Духовния свят чрез светли мисли и чрез знанието, получено от Словото на Всемировия Учител, което тя държи в лявата си ръка. В дясната й ръка е плодът на това знание, което трябва да се свали от Духовния Свят и от Словото на Всемировия Учител, за да даде плод.
Плодът
на
физическия свят
на
земята се реализира чрез светли
мисли
, възвишени чувства и прави постъпки.
От лявата страна на чешмата релефното изображение на слизащия от планините кацащ орел, трябва да олицетвори надписа "Работи добре" - продължение на онзи закон на Божествения свят: "Онова, което Бог е сътворил, човек да не разлъчва". Или по-точно - когато една Божествена идея се даде от Божествения свят, тя слиза на крилата на орела от висините и се сваля в долините на човешкия живот. Божествената мисъл е в Божествения свят, тя трябва да се свали в Духовния свят и оттам, на крилата на орела - в човешкия свят. Формула, от Учителя от песента "Химн на Великата Душа" Тази формула трябва да се произнесе всред природата, на отворено, на двора, в гората, на полето, като се гледа природата. "Велик си, Ти, Господи.
към текста >>
25.
8_07 Кога и как бе създадена Паневритмията
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Тялото
Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Вероятно за да се обучаваме и постепенно да се приготвим за истинската работа. Тези упражнения ги учехме като си броехме на глас: "Едно, две, три..." Мелодията си я пеехме. Ние я знаехме мелодията и последователно играехме упражненията. Когато Учителят даваше упражненията, Той ги правеше изключително пластично и художествено. Движеше се леко, като перце.
Тялото
Му се движеше с изключителна пластика, а всяко движение бе изтъкано от изящество.
Ръката Му във въздуха като че ли рисуваше движенията. Така Той показваше упражненията. Ние вървяхме след Него и ги повтаряхме. Друг път, Учителят показваше началото на упражнението. След това ни гледаше ние какво ще направим в следващата фаза.
към текста >>
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с
тялото
Си тук,
на
поляната, но в момента е
на
друго място.
Когато играехме Паневритмията, ние се движехме по двойки, а Учителят играеше вътре в кръга. Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил.
Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с
тялото
Си тук,
на
поляната, но в момента е
на
друго място.
Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него. А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго.
към текста >>
Виждахме, че много пъти бе зает и с
тялото
Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл
на
друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
Сега искам да спомена нещо много важно. Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място.
Виждахме, че много пъти бе зает и с
тялото
Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл
на
друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
А тялото Му тук, на поляната, играеше Паневритмия. В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата.
към текста >>
А
тялото
Му тук,
на
поляната, играеше Паневритмия.
Някой път, когато Учителят играеше Паневритмията с нас, Той беше зает с нещо, което ние не знаехме. Това се виждаше по лицето Му, когато Го наблюдавахме. Ние виждахме, че Той играе упражненията не тъй, както ни ги е показал и както ни е учил. Виждахме, че е зает с нещо в ума си, виждахме, че присъствува с тялото Си тук, на поляната, но в момента е на друго място. Виждахме, че много пъти бе зает и с тялото Си играеше Паневритмия, но някой път грешеше с упражненията, защото точно в този момент се бе извлякъл на друго място и присъствуваше по Дух там, където имаше нужда от Него.
А
тялото
Му тук,
на
поляната, играеше Паневритмия.
В такива случаи, някои от намиращите се на поляната фотографи, бяха заснели Учителя на Паневритмията. И на снимките се виждаше, че ние играем едно, а Учителят показва друго движение. И дойде време, един, който събра тези различия от десетина-двадесет снимки, показа ни ги и искаше да докаже, че ние не знаем да играем Паневритмията, защото Учителят на тези снимки показва друго. Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае?
към текста >>
И понеже, когато Учителят
на
поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в
тялото
Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
Този човек не знаеше как стоят нещата. И откъде ще знае? Има и други моменти на тези снимки, където фотографът е хванал някоя фаза от движението на ръцете на Учителя. Но това е фаза от дадено упражнение, не е цялото упражнение. По една снимка не можеш да съдиш за цялото упражнение, а само за онзи миг, който е хванат от фотографската камера.
И понеже, когато Учителят
на
поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в
тялото
Му, през това време Той загубваше ритъма и такта.
През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава.
към текста >>
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в
тялото
и да повдигне глава.
И понеже, когато Учителят на поляната играеше Паневритмията, се задълбочаваше в Себе Си и Го нямаше в тялото Му, през това време Той загубваше ритъма и такта. През това време Той е другаде, защото трябва да присъствува в този момент или някъде по света, или някъде във Вселената. Той беше в кръга и играеше в него. Това ние го знаехме, наблюдавахме го, бяхме свикнали с тези необичайни прояви на Учителя, защото бяхме непрекъснато при Него и знаехме как стоят нещата. А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа.
Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в
тялото
и да повдигне глава.
Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя. Аз напускам тялото Си и отивам да работя на друго място". Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията.
към текста >>
Аз напускам
тялото
Си и отивам да работя
на
друго място".
А когато бяхме при Него, седнали в разговор, Той понякога навеждаше глава като че ли задремваше, а в това време се излъчваше и отиваше някъде по работа. Ние, които стояхме до Него, мълчахме и чакахме да се върне в тялото и да повдигне глава. Учителят не спеше в тези моменти, както ние по човешки смятаме. Дори когато Му правехме постеля да полегне и поспи, както ние смятаме по човешки, Учителят затваряше очи и наистина като че ли заспиваше. Ние Го запитахме веднъж и Той каза: "Аз никога не спя.
Аз напускам
тялото
Си и отивам да работя
на
друго място".
Ето така седят нещата, когато Учителят играеше Паневритмия и виждахме, че нарушава ритъма и прави някои грешки в движенията. Разказваше ми веднъж брат Любомир Лулчев, че упражнението "Побеждаване", Учителят го е играл от горната част на поляната до долната, в разстояние на петдесет-шестдесет метра, заедно с него. Това беше един метод на Учителя, при който Той даваше няколко урока на онзи, който трябваше да учи. Лулчев научи упражнението и го играеше добре, но не можа да научи урока на символиката му - че трябва да се движи с Божественото и със Словото на Учителя. В личния и в обществения си живот той започна сам да си играе Паневритмия със символиката и накрая символиката задействува окултни закони, които го накараха да се разплаща сам, като на финала заплати с живота си.
към текста >>
В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "
Мисли
,
мисли
, право
мисли
".
Олга Славчева и Георги Радев пееха написаните думи на текста. Когато логическото ударение и музикалното ударение не съвпадаха, гледаха как да го поправят да бъде сполучливо. Учителят присъствуваше и наблюдаваше целия този процес. Когато двете ударения съвпадаха, Той поклащаше глава в знак на одобрение. Доста време работиха двамата, защото това не бе лесна работа и след като Учителят одобри накрая всичко, "Паневритмията бе отпечатана с текста на Олга Славчева.
В цялата Паневритмия има само три текста, които са от Учителя: това са "Аум", "Изгрява слънцето" и "
Мисли
,
мисли
, право
мисли
".
Това са думи от Учителя, дадени в младежкия окултен клас. Всички останали текстове са от Олга Славчева. Днес има запазени снимки, на които се вижда как ние се обучаваме да играем Паневритмия. Когато играехме, ние бяхме в кръг, а Учителят седеше на стол. На някои места се вижда как Учителят показва движенията и ние вървим след Него и ги правим.
към текста >>
26.
8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Този побойник беше
помислил
, че Учителят е в приемната, в долната стая.
Имаше пет-шест човека при Него. Той беше много сериозен. По ризата и по сакото Му имаше петна кръв. Никъде по главата или по лицето Си нямаше рана, от която да е текла тази кръв. По-късно разбрахме, че тя е на самия побойник.
Този побойник беше
помислил
, че Учителят е в приемната, в долната стая.
А тя се затваряше със секретна брава. Той се бе опитал да я отвори, но като видял, че е заключена, счупил стъклото на прозореца на стаята с юмрука си и през счупеното стъкло се опитал да отвори, като си протегне ръката вътре. По този начин побойникът си беше порязал ръката и от нея потекла кръв. Аз лично видях счупеното прозорче на долната стая, където беше приемната и отключената и отворена врата. Като отворил вратата, видял, че Учителят Го няма вътре и тръгнал да Го търси в салона.
към текста >>
И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се
измисли
.
Разбира се, че това лице е рожден брат на ротния командир на Гради Минчев. Това лице се казва Райков. Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя.
И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се
измисли
.
Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя.
към текста >>
Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко
тяло
.
Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине.
Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко
тяло
.
Той беше роден в 1864 година и през 1936 година е бил на седемдесет и две години. Той имаше нежна конструкция и аз се чудя как издържа на побоя. Той дълго време носеше синини около очите и по лицето си. Така че побойникът бива изпратен от двама големи умници - Лулчев и шефа на софийската полиция - да иска извинение от Учителя и така целият въпрос да приключи по християнски с мир и разбирателство. Побойникът пристига отново на "Изгрева", намира Учителя и иска извинение от Него.
към текста >>
В този кръг се движеха тези
мисли
.
Като пътувахме с колата, приех една мисъл, която не беше моя. Аз бях напрегната както останалите и виждах в какво състояние беше Учителят. Ето защо дойде тази мисъл в главата ми. А тя бе следната: "В света има страдание. Някой трябва да го поеме и да го носи".
В този кръг се движеха тези
мисли
.
Предполагам, че всички приятели видяха това страдание, което носи Учителят. Това не беше леко изпитание както за нас, така и за Него. Това бе голямо изпитание и голямо изкушение за мнозина. Защото - един Велик Учител да не може да си движи ръцете, да не може да си движи краката, да не може да говори - това не е шега работа. Това е много нещо, което трудно се побира в главите на учениците.
към текста >>
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира
тялото
и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
Така дойдоха за пръв път доктор Кьорчева и Трифон Кунев. А бяха дошли и чужденци. За пръв път дойдоха и латвийци. За новите това бе голямо изкушение и изпитание. Те идваха при Учителя, а намираха парализиран човек.
Тогава, какъв е този Велик Учител, когато е допуснал да се извърши побоят върху Него и още повече - допуснал е да Му се парализира
тялото
и да не може да движи дясната Си ръка, десния Си крак и да не говори?
Това е нечувано, невиждано, никъде го няма по света - един Велик Учител да допусне да Му се случат такива неща. Това какво означава? Или че Той не е Велик Учител, или че техните познания за това какво е Великият Учител са неточни и неверни. Ето, това бе великото изкушение за учениците от Школата! Това бе изпит за всички нас.
към текста >>
Ние имаме такива опитности с излъчване
на
Учителя, когато
тялото
Му е при нас, а в същия момент Той е
на
стотици километри от нас и помага
на
някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
Хапнахме, нахранихме се. Помогнахме на Учителя да се преоблече и поехме пеш нагоре по стръмнината през гората. Тук е мястото да поясня един много важен факт. Когато се качихме на езерата, аз чух Стефка Няголова да разказва, че тя е видяла Учителя, как е профучал като вятър и слязъл самичък отгоре, помогнал й и казал какви съвети да изпълни. Това може наистина да е видяла Стефка.
Ние имаме такива опитности с излъчване
на
Учителя, когато
тялото
Му е при нас, а в същия момент Той е
на
стотици километри от нас и помага
на
някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ.
По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности. Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето тяло.
към текста >>
Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето
тяло
.
Ние имаме такива опитности с излъчване на Учителя, когато тялото Му е при нас, а в същия момент Той е на стотици километри от нас и помага на някой брат или сестра, които са в нужда и търсят Неговата помощ. По-късно тези братя идваха на "Изгрева" и казваха, че именно в този ден и час са виждали Учителя да идва при тях, помагал им и след това се отдалечавал. А ние знаехме, че през това време Учителят не бе напускал "Изгрева", защото бяхме при Него, до Него. В такива случаи, Учителят, както седеше при нас, навеждаше глава надолу и се излъчваше, а ние Го виждахме навел глава, със затворени очи, като че ли е заспал. Та ние имахме такива опитности.
Но в този момент Учителят седеше до мен физически и не тръгна никъде със Своето
тяло
.
Аз стоях на два метра от Него, заедно със Савка. Така че Той не е напускал мястото Си. И да искаше, Той не можеше да се върне надолу и след това веднага да се качи. Та Той се движеше едва-едва и с мъка придвижваше парализирания Си крак. Ние със Савка видяхме и чухме само това, че Учителят каза нещо на Крум като съвет.
към текста >>
" Мнозина бяха
помислили
, че Учителят си заминава.
На 19 август стана съборът в София. Всички приятели от Рила слязоха на групи. Така се изтеглихме от планината. В това време салонътбеше направен, беше направена сцената. Дори брат Бертоли, който ръководеше строежа на сцената, беше казал: "Защо правим тази сцена, когато Учителят е горе?
" Мнозина бяха
помислили
, че Учителят си заминава.
Почистихме салона , както и горната и долната стая на Учителя, за празника. На 19 беше първият съборен ден в салона. Беше много тържествен ден. Беседата "Да им дам живот", която се чете този ден, е отпечатана в едноименното томче. Тя е за вярата, която човек трябва да има, за да премине и да издържи своя изпит на земята.
към текста >>
27.
8_11 Последните дни на Учителя на земята
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
" Запитах се защо Учителят търси път.Какво
мисли
да прави?
Не отдавахме голямо внимание на това, като смятахме, че ще премине. Но веднъж се смутих. Един месец преди да напусне земята, Учителят говори в една беседа, че като напусне някой човек земята, минава през една тъмна зона. Там има разбойнически крадливи духове, които гледат да откраднат придобивките на душите, когато заминават за другия свят. След това,Учителят добави: "И Аз търся път!
" Запитах се защо Учителят търси път.Какво
мисли
да прави?
Веднага след това отидох при Паша: "Паша, направи ли ти впечатление какво каза Учителят? " Тя не беше го запомнила. Отидох при Савка - и тя не бе го запомнила. Но и двете провериха своите стенограми- и те бяха записали този израз дословно: "И Аз търся път! " Те бяха го записали автоматично, но не бяха го запомнили.
към текста >>
В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза
на
земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво
тяло
се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
Учителят казва: "Тясна е вратата, през която, чрез смъртта на земята, човек минава за Невидимия свят. Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко.
В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза
на
земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво
тяло
се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и тялото си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот на земята. Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния.
към текста >>
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и
тялото
си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот
на
земята.
Тясна е тази врата и скрита е тази врата. И аз търся тази врата". Това толкова обърква сестрата и я смущава, че чак след като си замина нейната майка и след като си замина Учителят, тя разбра какво е искал да каже Той. И тогава тя разказа всичко. В една от беседите бях срещнала, че човек, когато се ражда и слиза на земята, трябва да крие мига, когато слиза, за да не познаят враговете му в какво тяло се е облякъл и да остане скрит и дегизиран за тях.
Когато човек напуска земята също трябва да крие мига, когато чрез смъртта напуска земята и
тялото
си, за да не го открият враговете му, които се намират в Невидимия свят и да го ограбят от онова, което е успял да събере в себе си през този живот
на
земята.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
към текста >>
След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите
на
кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част
на
тялото
.
Ето, това бяха мистични тайни, които ние трябваше да разрешаваме покрай заминаването на Учителя. Чувах, че Учителят е неразположен и са Му слагали вендузи. Вендузите са чаши с дебели стени. Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум.
След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите
на
кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част
на
тялото
.
Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции. Аз виждах, че стават промени в тялото на Учителя. Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил.
към текста >>
Аз виждах, че стават промени в
тялото
на
Учителя.
Те се намазват отвътре със спирт, като се внимава ръбовете да са сухи, за да не се получат изгаряния. В тях се вкарва клечка с памук, предварително натопен в спирт, който е запален, за да може пламъкът в чашата да затопли въздуха и да направи вакуум. След това чашата бързо се захлупва върху гърба и от вакуума, който съществува в чашата, се получава дразнене върху рецепторите на кожата и по този начин се отвлича част от възпалителната течност в белия дроб към останалата част на тялото. Това бе тогава една често прилагана практика. Тогава в България нямаше антибиотици и други средства за лечение на инфекции.
Аз виждах, че стават промени в
тялото
на
Учителя.
Имаше някакво понижение на физическите Му сили. Виждах Го, като че ли се беше смалил. Но друго бе онова, което ме заблуди. Като дойдеше Учителят в клас да държи Словото Си, Той се оживяваше и сила и бодрост лъхаше от Него. Никаква слабост, никаква отпадналост не виждахме.
към текста >>
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като
тялото
Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
Винаги е имал права стойка, а не се прегърбваше и присвиваше, както в отделни моменти Го виждах сега. Сестрите, които Го обслужваха, ми казаха, че освен вендузи, са Му слагали и хардал на гърба. Хардалът се прави от синапено брашно и обикновено брашно, смесени в еднакви пропорции. Заливат се с вода и се прави кашичка, която се нанася върху тензух или тънко платно, което се слага върху гърба и така се държи няколко минути. После чух, че след тези манипулации излязъл по жилетка на полянката да се поразходи на чист въздух.
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като
тялото
Му е било затоплено след направените хардали и вендузи.
Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем. Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко тяло.
към текста >>
Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко
тяло
.
Казвам, че бе излизал по жилетка, а не по риза, както после казваха някои и оттук излезе това, че Учителят излязъл нарочно, за да се простуди, след като тялото Му е било затоплено след направените хардали и вендузи. Това беше краят на декември и някои злосторници започнаха да говорят, че по този начин Учителят си е ускорил заминаването. Други злосторници пък говореха, че това се равнявало на самоубийство. Това са глупости и нелепости. Че Учителят излизаше, това бе верно, но - поради други причини, които ние не знаем.
Той никога не изнасилваше нас, а камо ли пък ще изнасилва своята природа в това човешко
тяло
.
Това не мога да го допусна. Това е нашето неразбиране. Учителят не може да посегне върху живота Си, за да ускори заминаването Си. Разбира се, знаел е, че си отива, че трябва да си отиде. И се подготвяше за това.
към текста >>
Видях някаква борба в
тялото
Му.
След известно време срещнах брат Ради и на него казах същото. Но той се опита да ме убеди, че всичко това ще мине, както е минавало по-рано. Същата вечер останах да дежуря при Учителя. Бяхме няколко души. Учителят не беше спокоен.
Видях някаква борба в
тялото
Му.
Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко.
към текста >>
Борбата в
тялото
Му продължаваше.
Това беше по- скоро мое виждане, мое вътрешно чувство. Не мога да си обясня как видях борбата. На другия ден, беше вторник, 26 декември, Учителят остана цял ден в леглото Си. Не проявяваше никакъв друг живот. Само дишаше все по- тежко.
Борбата в
тялото
Му продължаваше.
Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси. В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска тялото Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си. Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше.
към текста >>
В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска
тялото
Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си.
Само дишаше все по- тежко. Борбата в тялото Му продължаваше. Учителят го нямаше там. Той го бе напуснал. Имаше само физиологически процеси.
В понеделник, когато бях при Него, видях, че има унес - унася се, което показваше, че напуска
тялото
Си и тогава говори чрез подсъзнанието Си.
Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там.
към текста >>
Тялото
Му беше спокойно, въпреки своята немощ.
Понякога чувахме някои думи, изречения, които един брат стенографираше. Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там.
Тялото
Му беше спокойно, въпреки своята немощ.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него.
към текста >>
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал
тялото
Си и само дишаше тежко.
Този брат бе Борис Николов. Беше интересно да се слуша как от време на време Учителят казва по някое изречение, което представлява отговор за някой друг, който Му задава въпроси от Невидимия свят. Кой беше този Друг, ние не знаехме, но можехме да съдим по отговорите на Учителя. Беше невероятно преживяване за всички ни, които присъствувахме там. Тялото Му беше спокойно, въпреки своята немощ.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал
тялото
Си и само дишаше тежко.
Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му.
към текста >>
Пак видях борбата в
тялото
Му.
Но във вторник състоянието Му се влоши, Той бе напуснал тялото Си и само дишаше тежко. Не проявяваше никакъв друг живот. Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него.
Пак видях борбата в
тялото
Му.
Учителят Го нямаше там. Виждах само едно тяло, в което ставаше борба. През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот.
към текста >>
Виждах само едно
тяло
, в което ставаше борба.
Тогава онзи млад брат доведе онзи възрастен лекар, доктор Попов, който прегледа Учителя и каза, че има старческа пневмония и нищо друго не Го безпокои. Учителят не се подвижи никак, нищо не казваше, не приемаше храна или на човешки език това го наричаме агония. Вечерта останах при Него. Пак видях борбата в тялото Му. Учителят Го нямаше там.
Виждах само едно
тяло
, в което ставаше борба.
През нощта бяхме четирима: доктор Борова, доктор Кьорчева, Тодор Стоименов и аз - Елена Андреева. Зачестяваше дишането. Никакви други прояви на живот. Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко.
към текста >>
Учителят си отиде от
тялото
Си и то се отпусна безжизнено в ръцете
на
Борис Николов.
Рано сутринта дойдоха Борис Николов и Мария Тодорова. Постояха малко. Учителят започна по-учестено, по-затруднено и по-силно да диша. Борис се приближи до Него и повдигна главата Му. След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря.
Учителят си отиде от
тялото
Си и то се отпусна безжизнено в ръцете
на
Борис Николов.
Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление.
към текста >>
Тялото
на
Учителя беше положено в салона за поклонение.
След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември.
Тялото
на
Учителя беше положено в салона за поклонение.
Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме".
към текста >>
Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши
тялото
на
Учителя да бъде погребано
на
"Изгрева".
Само тези, които имаха частни имоти, получиха съответни апартаменти в построените нови блокове в различните части на града. Учителят дълго време живееше на "Опълченска" 66 в една къща- близнак. От другата страна живееше семейството на Георги Димитров. При преследването на Георги Димитров от полицията, когато са правили обиски в жилището му, Учителят е приемал тяхната комунистическа книжнина да се прехвърля през двора и да се пази при Него. Освен това, Учителят лично спаси Георги Димитров, както и рождената му сестра Елена.
Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши
тялото
на
Учителя да бъде погребано
на
"Изгрева".
От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре. След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят тялото на Учителя и да осквернят гроба Му.
към текста >>
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят
тялото
на
Учителя и да осквернят гроба Му.
Когато Той си замина, нашите приятели изпратиха телеграма до Георги Димитров, който бе в Москва и оттам той с телеграма разреши тялото на Учителя да бъде погребано на "Изгрева". От негова страна това бе един благодарствен жест, за това, че е бил укриван и спасяван в жилището на Учителя. Но след това избухна и четвъртата бомба, а това бе разрушаването на целия "Изгрев" и предоставянето му от българското правителство за място за строеж на легации и посолства на чужди държави. Българите сами предадоха свещения "Изгрев" на чуждо посегателство и на чуждоземци. Запомнете това добре.
След всичко, което новата власт направи, дойде време, когато поискаха да преместят
тялото
на
Учителя и да осквернят гроба Му.
Но се намериха трезви хора, които не допуснаха това последно посегателство и кощунство срещу Учителя. Ако се бе случило това, този народ щеше да бъде впоследствие заличен от земята от чуждоземци - онези, които разрушиха целия "Изгрев". В това съм сигурна. През целия Си живот на земята Учителят бе клеветен, хулен, калян с всевъзможни лъжи и клевети, идващи от властите и от различни среди на обществения живот в държавата. Власти, държава, общество - всички препятствуваха Неговото дело съзнателно и целенасочено!
към текста >>
Ние зачитаме законите
на
страната и
мислим
, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие.
Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Чрез Своето Слово Учителят ни даде методи за възпитание и превъзпитание на човека. Човек трябва да развие в себе си всички заложби, вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията на човечеството, а не революцията! То е против насилието, под каквато и форма да се проявява то.
Ние зачитаме законите
на
страната и
мислим
, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие.
Смятаме, че сегашната комунистическа власт постъпи несправедливо към нас и към Братството. Отне ни всякаква възможност за изява и премахна всички условия за работа по методите на Учителя. Остана всеки от нас да прилага тези методи от Словото на Учителя в собствения си живот. Тази власт има само едно положително качество. Като видят, че са направили грешка, те са готови да се изправят.
към текста >>
28.
9_05 Кой бе Учителят?
,
АНГЕЛ ВЪЛКОВ (1899-1986 )
,
ТОМ 1
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали
тялото
на
Учителя е построено както
на
останалите човеци.
Ето защо, ще се опитам да ви разкажа кой е Учителят. Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм.
Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали
тялото
на
Учителя е построено както
на
останалите човеци.
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.
към текста >>
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с
тялото
Си.
Учителят казва за Себе Си: "Аз дойдох тука, да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили". Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци.
"Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с
тялото
Си.
"Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителят бе на Рила, а се явяваше тук, на "Изгрева", или на други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце.
към текста >>
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам
тялото
Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели
на
много опитности, когато Учителят бе
на
Рила, а се явяваше тук,
на
"Изгрева", или
на
други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл. "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България." Попитаха Го дали тялото на Учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, тоест повече органи от обикновения човек." Запитаха Го, какво може да прави един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим.
Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам
тялото
Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак където си искам." Ние бяхме свидетели
на
много опитности, когато Учителят бе
на
Рила, а се явяваше тук,
на
"Изгрева", или
на
други места - при ония, които Го зовяха за Неговата помощ.
Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме как се проектира Той чрез този Дух навън в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в pаcтeниятa, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз." Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената. Веднъж ни каза: "Аз ида от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам Аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл.
към текста >>
Аз оставям
тялото
Си тука
на
стола или
на
леглото и отивам горе да работя.
Понеже Учителят е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най- малкото страдание през вашия път като ученици." Веднъж Учителят се оттегли да почива. Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си.
Аз оставям
тялото
Си тука
на
стола или
на
леглото и отивам горе да работя.
Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога.
към текста >>
Да не
мислите
, че само вие сте мои ученици,
на
които говоря?
Някой каза тогава, че Учителят отишъл да си поспи. Тогава Той се обърна и рече: "Аз не спя. Учителят не спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя.
Да не
мислите
, че само вие сте мои ученици,
на
които говоря?
Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя. Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената.
към текста >>
Вие не можете да видите лицето
на
Учителя, ако не си
помислите
за Бога, защото Бог е в Учителя.
Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези Школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата земя, както и в цялата Вселена.
Вие не можете да видите лицето
на
Учителя, ако не си
помислите
за Бога, защото Бог е в Учителя.
Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на земята, на Небето и във Вселената. Само Учителят тук, на "Изгрева", е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". Ние запомнихме много добре това, но го запазихме от неразумните. Учителят беше красив, с дълги коси, с брада, здрав, строен, пъргав.
към текста >>
Условията
на
Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в
тялото
на
Учителя.
Аз долавям веднага целия живот на Вселената". Учителят всичко долавяше, пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Веднъж се учудихме на Неговите възможности. Тогава каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави".
Условията
на
Школата се създаваха от онова Божествено Съзнание, което бе в
тялото
на
Учителя.
Веднъж попитаха Учителя с какви възможности разполага Великият Учител. Тогава Той каза за Себе Си: "Аз съм най-богатият човек в света и най-видният лекар в света. Само на Балканския полуостров имам дванадесет милиарда в злато. На друго място, други милиарди ме чакат. Ако искам да живея нашироко, Аз мога да си взема в града къщи, слуги, да живея като богат човек.
към текста >>
29.
10_11 Исус Христос - Глава на Великото Бяло Братство
,
,
ТОМ 1
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
Защото Божията Любов е Свят на Любовта, а това е проявление на Христовия Дух и на Светлината. А Светлината - това е светлината на физическия свят. Христовият Дух е Единение и Обединение на Славата, Виделината, Светлината чрез Святия Дух на Славата на Бога. Христовият Дух обединява само чрез Словото, защото то е Глава на Истината, а Истината е изявеният Святий Дух. Исус Христос е символ на Мировата Любов. Защо?
Защото Исус бе онзи ангел Господен, който се въплоти в
тяло
чрез кръв и плът, роди се като младенец.
На тридесет години слезна върху него Божият Дух, а на 33 години се всели в него Христовият Дух и от человечески син стана Син Божий. Задачата на Исуса Христа бе да изяви Бога като Любов, като Мъдрост и Истина. И да Го прояви външно, и да даде методите и начините за това. А ги прояви чрез Славата, Виделината и Светлината. Христовият Дух е връзката на Единение на видимия и Невидимия свят чрез Светлината, която се нарича Любов, чрез Виделината, която се нарича Мъдрост и чрез Славата, която се нарича Истина.
към текста >>
Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като
мисли
за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий.
От Исуса Христа започва Еволюцията на човечеството - на човешката душа и на човешкия дух. Исус Христос не е от човешка еволюция. Той е Божествено същество. Духът Исус Христос е Светлината, която работи в цялата природа, в Битието. Духът Исус Христос е Виделината, която работи в Невидимия свят, в Небитието.
Човек може да се свърже с Христовия Дух и с Христа, като
мисли
за него и като чете Евангелието, което е Благовестието - благата вест за Царството Божие и за Исус Христос - Син Божий.
А като работи с Любовта като принцип и като закон - то Христовият дух ще работи с него като человечески син и той ще стане син на Светлйната, а след това - син на Виделината и накрая - Син Божий, а това е еволюцията на човешката душа и човешкия дух чрез Космичната Обич. Преди 2 000 години дойде Исус Христос и сега расте в хората, като увеличава Светлината на умовете им и разширява съзнанията чрез Виделината. И ще дойде ден, когато Духът Христов ще се прояви чрез хората. И тогава ще дойде Царството Божие на земята. Идването на Исус Христос се ознаменува с пробуждането на човешкото съзнание, а това е възстановяването на загубената връзка при слизането на човешкия дух на земята и обличането на човешката душа с човешка плът и кръв, с Първопричината, с Първичния Център на Живота, с Бога.
към текста >>
Христос е трансформатор
на
света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции,
мисли
и психически енергии във възходяща посока.
Тази идея е за възкресението на човешката душа. А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога.
Христос е трансформатор
на
света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции,
мисли
и психически енергии във възходяща посока.
Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и мисли се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела. Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят.
към текста >>
Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и
мисли
се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела.
А възкресението се отнася за Божественият Дух и Божествената Душа. Само онази човешка душа, която се е сляла с Бога и има общение с Бога, може да възкръсне. Границата между Инволюция (слизането на човешката душа в материята) и Еволюция (възкачването на човешката душа чрез възкресението) е идването на Исуса Христа и идването, и проявлението на Христовия Дух чрез Възкресението. Възкресението на Христа като принцип зависи от човешкото съзнание, от Светлината, с която разполагат човешките съзнания, от Виделината, с която разполага човешката душа и от Силата, с която разполага човешкият дух при общението им със Словото на Бога. Христос е трансформатор на света, за да прокара път между Видимия и Невидимия свят, за да могат да се трансформират определени чувства и емоции, мисли и психически енергии във възходяща посока.
Това, което човечеството изпраща нагоре към Небето като деяния, чувства и
мисли
се поема от възвишените същества и се преработва от тях, а в замяна ни изпращат Виделина в душите ни, Светлина в умовете ни и Сила чрез добродетелите ни - да вършим богоугодни дела.
Така, както съществува обмен между растенията на земята и хората чрез фотосинтезата, т.е. ние вземаме кислород от растенията, който не им е нужен, а им даваме въглероден двуокис от нас, който е непотребен и вреден за нас. Онова, което е отрова за нас, е храна за растенията и онова, което е отрова за растенията, е храна за нас. Такава обмяна става между човеците на земята и Невидимия свят. Това съобщение е прокарано от Исуса Христа чрез Възкресението Му.
към текста >>
30.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
А Природата е материализираната Любов
на
Бога и
на
Светлината и се реализира като Живото
тяло
на
Бога и се изразява чрез Живота.
А когато отделната форма желае да се изяви, тя се изявява като определено съчетание на цветове и се проявява като мелодия, формите от Духовния свят на Виделината, могат да слязат надолу във физическия свят само чрез мелодията. Хармонията е обединение на съзвучия, а мелодията е индивидуализиране на дадена форма и цвят, която има право да се реализира само чрез музиката в Духовния свят. БОГ Е СВЕТЛИНА. Божествената светлина е Светлината във физическия свят на слънчевата система. Любовта като принцип на Божествения Дух преминава през целия свят като Светлина.
А Природата е материализираната Любов
на
Бога и
на
Светлината и се реализира като Живото
тяло
на
Бога и се изразява чрез Живота.
Светлината е проявеният и изявеният Бог на Любовта на физическия свят. Светлината - това е творческият акт на Великата Природа. Тя разграничава Битието от Небитието, реалното от преходното, преминава от безграничното състояние на Вселената към граничното. Любовта е единствената реалност, чрез която Божественият Дух се проявява в Битието като Светлина, Физическото слънце е символ на Божествения Дух, а Светлината е символ на Божествената Душа. Материята на физическото поле е кондензирана Енергия.
към текста >>
Любовта към Бога се изразява чрез светли
мисли
- чрез Светлината.
Мелодията работи с човешкия дух, а хармонията - с човешката душа. По мелодията съдим за това, от кое поле и от кой свят човешкият дух я е свалил на земята, а по хармонията съдим в какво съзвучие се намира човешката душа с този свят. Божественото Слънце и Славата Божия са творение на Божествения Дух като Велика Хармония в непреривно, безначално и безкрайно Движение. Мировата Любов идва от Центъра на Вселената чрез движението на тази Хармония като Слава, Виделина и Светлина. Космичната Обич може да се възвърне от Периферията на Вселената, защото този път е прокаран. Как?
Любовта към Бога се изразява чрез светли
мисли
- чрез Светлината.
Любовта към Бога се изразява чрез възвишени чувства - чрез Чистота, която е Виделина в Духовния свят. Любовта към Бога се изразява чрез праведни дела - чрез Добродетелта, която е отражение на Светлината и Виделината у физическия човек на земята. Любовта към Бога е движение на човешкия дух чрез музикалните форми на Мелодията, съставена от Светлина и на човешката душа чрез музикалните форми на Хармонията, съставена от Виделината. Служенето на Бога подразбира приемането на Мировата Любов и предаването на Космичната Обич. А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят.
към текста >>
Човешката душа слиза
на
земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите
на
Хармонията в Духовния свят.
А това става чрез Светлината на физическия свят, чрез Виделината в Духовния свят, чрез Славата в Божествения свят. Служенето на Бога е материализираното движение на Духа чрез Хармонията и музиката от човешкия дух и човешката душа, поела пътя на Светлината, Виделината - към Славата на Божествения свят. Човешкият дух служи чрез мелодията, а човешката душа се подвизава чрез Хармонията. Космическият човек живее в Абсолютна Хармония. При слизането му на земята, Той слиза от небесните висоти на Духа, който обитава в Хармония, в по-низшите полета чрез Мелодията.
Човешката душа слиза
на
земята чрез Мелодията и се въплътява, а човешкият дух организира това
тяло
чрез законите
на
Хармонията в Духовния свят.
Това е пътят на Инволюцията при слизането на човека на земята. А при Еволюцията - която започва от идването на Христа и Възкресението му, защото той прокарва пътя от земята за Небето за човешката душа - възлизането на човека нагоре започва чрез Мелодията. Човешката душа трябва да разцъфти, трябва да се пробуди човешкото съзнание, а това става чрез Мелодията. Човешкият ум трябва да се освети чрез Светлината, която идва от Хармонията. Хармонията внася Светлина в човешкия ум, а Мелодията - топлина в човешкото сърце.
към текста >>
Отгоре надолу слиза първо Словото
на
Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли
мисли
, чисти чувства и праведни постъпки.
Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия.
Отгоре надолу слиза първо Словото
на
Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли
мисли
, чисти чувства и праведни постъпки.
Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога.
към текста >>
Идеите
на
Словото Му идват в умовете
на
человеците като Светлина, като светли
мисли
на
една висша Разумност.
Защото те са молитвите на Новото човечество от Шестата раса, която трябва да дойде. Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония.
Идеите
на
Словото Му идват в умовете
на
человеците като Светлина, като светли
мисли
на
една висша Разумност.
И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека. Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот.
към текста >>
И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и
мислите
като Светлина в умовете
на
хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека.
Музиката на Великия Учител е Мировото движение на Духа на Всемировия Учител - Беинса Дуно. Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност.
И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и
мислите
като Светлина в умовете
на
хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека.
Това означава Музика и Хармония в мисли, чувства и действия. А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа.
към текста >>
Това означава Музика и Хармония в
мисли
, чувства и действия.
Музиката на Великия Учител е средство за пробуждане на Божественото съзнание у человеците, в онези, които четат Словото Му, защото идеите на Словото Му се превръщат в Музика на това Слово. Идеите на Словото Му са жива Светлина и Виделина в Духовния свят. Те могат там да се изразят чрез Музика и Хармония. Идеите на Словото Му идват в умовете на человеците като Светлина, като светли мисли на една висша Разумност. И ако има съзвучие и хармония между идеите като Виделина и мислите като Светлина в умовете на хората, то тогава се проектират надолу като възвишени чувства и праведни дела у човека.
Това означава Музика и Хармония в
мисли
, чувства и действия.
А това трябва да бъде един непреривен процес вътре у човека. Музиката внася в човешката душа разширение чрез Виделината от Духовния свят, в човешкия дух - сила и мощ чрез Славата, в ума - свобода чрез Светлината, в сърцето - мекота и топлина чрез съзвучието си. Защото само чрез музикалното Единение на душите в Мировата Хармония, Божественият Дух ще ги осени и възкреси за нов живот. Съзвучието е изявата на Божествения свят, чрез него се раждат и изявяват Божествените идеи в човешката душа. Хармонията на Славата е проявлението на Божествения свят.
към текста >>
31.
Разговор Третий. Храната и Словото
,
,
ТОМ 2
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната
на
тялото
има за цел не само да подкрепи и достави сила
на
тялото
, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Разговор Третий. Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния.
С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната
на
тялото
има за цел не само да подкрепи и достави сила
на
тялото
, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм на тялото не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни. Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди.
към текста >>
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм
на
тялото
не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Храната и Словото В миналия разговор ти казах, че не само с хляб ще бъде жив человек, но с всяко слово, което излиза из устата Божии. Това е една истина. Всяка душа има нужда да се храни със словесното мляко на Истината, която е животворящият огън. Тази храна е тъй потребна за вътрешния живот, както храната за този привременния. С нейното животворящо действие душата придобива пълнота, която води към съвършенството; както храната на тялото има за цел не само да подкрепи и достави сила на тялото, но тъй също и да му помага да се лекува от недъзите, които случайно или непредвидено са влезли в организма му.
Здравата храна има предназначение, ако самият организъм
на
тялото
не е покварен, да изпъди нездравословните вещества, като ги замести със здравословни.
Така е и със Словото Божие. То има предвид да освободи душата от всичко лъжливо и измамливо и да я запълни със здравото учение на живота, което е виделина и веселие на живото сърце. Както при временната храна человек трябва да чувствува нужда преди да се храни, тъй и при духовната. Но не само той трябва да чувствува потреба, но в същото време да отбира своята храна, за да не би по някой непредвиден начин да се нахрани с известна храна, която може да му повреди. Тъй както при вземанието на веществената храна, промисълът е турил посредством свои установени закони на света предпазителни средства у самите человеци, тъй също и в душата има такива взети мерки и даже по-добри, за да може всякой, който иска да се предпази от едно измамливо учение, от една престорена истина, която има вида на Истината, но не и същността.
към текста >>
Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид
на
заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата
на
пъкала.
Техният живот е отпаднал. Той е заразен от главата до петите с пороци. Това е една очевидна истина, че тук, в това има примесена някаква измама. Другояче това не би се забелязало. За да се излекува раната, трябва да се прибегне до подходящи лекарства.
Тия лекарства са истините Божии, които се дават във вид
на
заповеди: да не правиш това, да не правиш онова, просто да не правиш никакво зло дело, или да
помислиш
лоша мисъл, защото в тия неща седи отровата
на
пъкала.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
към текста >>
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов
на
Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А като се заповядва кое не трябва да се прави, Бог от своя страна, който знае всичко и е всемъдър, казва пък в положителни заповеди кое трябва да се прави според Неговата Воля. Той е казал много кратко: да любиш Господа Бога твоего и ближнаго своего както себе си. А като приемеш Любовта като една върховна заповед, тя сама по себе си има тази сила, че може да ни разтвори всичките добри пътища и да ни покаже в що седи върховната добродетел, която е ядката на нашия сърдечен живот. А знаеш ли защо ти говоря за „нашия“? Защото щом се приеме Любовта като закон и като върховна добродетел, тя става на всинца ни обща връзка и ние не сме вече чужди един на друг, но ближни.
И да не ти се вижда чудно, ето тая Любов
на
Господа твоего ме е изпроводила да ти говоря и да разменя Господните
мисли
с твоята душа, да те укрепя, да те повдигна духом, да гледаш и виждаш това, което до сега не си виждал, и да разбираш това, което не си разбирал.
А при това разбираш ли каква голяма тайна лежи още пред тебе? Тази Любов, това мое присъствие, този мой говор с твоята душа. Аз виждам и познавам, че ти сам още се двоумиш, някакво съмнение прониква още в твоята душа, дали това е истина или не. Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен.
към текста >>
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все
мислите
на
сърцето ти те блазнят.
Ти се боиш от мен, да не би Аз да съм някакъв призрак на твоята душа или пък на твоето въображение. Но истината, която Аз полагам пред тебе, е тази: Опитай ме и ще ме познаеш, че съм благ Аз и благоутробен. Повикай ме и Аз ще ти отговоря и ти ще ме познаеш. Може ли детето, което е приемало толкова пъти храна от майка си и което е слушало толкова пъти нейния глас, да се съмнява в нея? Не, казвам, това е невъзможно.
Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все
мислите
на
сърцето ти те блазнят.
И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение. Днес едно мислиш, утре друго. Днес едно чувствуваш, утре друго.
към текста >>
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Не, казвам, това е невъзможно. Но ето ти, който си приемал от Бога толкова добрини и си слушал толкова пъти Неговия глас, още се съмняваш в Неговото присъствие и все мислите на сърцето ти те блазнят. И нека да ти кажа чисто и ясно, да знаеш, че Аз зная, защото Любовта ти към Бога е несъвършена. Ти говориш за Него, но не си готов да сториш всичко за Него. Ето това е то, което те бърка теб, твоето двоумение.
Днес едно
мислиш
, утре друго.
Днес едно чувствуваш, утре друго. Вярата ти е слаба. Ако тя би била толкова голяма даже колкото синаповото зърно, тя би извършила чудеса. Помниш ли думите, които съм Аз казал на друго място в Словото Божие, че съвършената Любов изпъжда вън всякой страх. Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази.
към текста >>
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб
мисли
?
Това Съм го казал на учениците Христови, това го казвам и на вази. Вие всички сте ученици Христови. Разликата помежду ви е само разлика на времето. Ето пак виждам, че твоето сърце се смущава; вие като че ли усещате някаква вътрешна болка. Що те е теб грижа какво хората ще мислят?
Не е ли по-важно за теб какво Господ за теб
мисли
?
Или ти още искаш да си под бремето на человечески предания и заблуждения? Не се мами. Словото Божие от человечески тълкувания не се мени. Словото Божие, който го разбира, трябва и да го върши. Ако не, той е изложен да стане жертва на лукави измами.
към текста >>
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни
на
мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са
измислици
техни, приписани
на
Бога?
Не е ли самата светлина и топлина, която всякой усеща и чувствува, най-доброто свидетелство за Истината? Несъмнено. Когато някой почне да чувствува Виделината Божия и да усеща Неговата Любов в душата си, не е ли това едно свидетелство, че Бог е посетил тази душа, че е открил вече Своето присъствие по един непосредствен вътрешен начин. Има ли вече място за съмнение и колебание за Божието присъствие? Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично?
Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни
на
мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са
измислици
техни, приписани
на
Бога?
О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда. Ти мислиш, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка на живота ти. С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти.
към текста >>
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка
на
живота ти.
Не! Аз, който присъствувам и който ти говоря сега на теб, не съм ли най-доброто свидетелство, което Бог ти дава лично? Аз зная, ти си чел Словото Божие много пъти и си казвал: „Добре, това е Истина, което се говори тук, но то се е говорило и писало преди толкова хиляди години от человеци подобни на мене в много отношения, кой знае“, пак съмнението прониква в твоето сърце и ти тайно си казваш да те не чуе никой, дали това не са измислици техни, приписани на Бога? О, приятелю, защо мамиш себе си и защо се пресиляш към духът на неверието. Този е един таен грях, много таен, който никой не вижда.
Ти
мислиш
, че не си извършил нищо лошо с това, никому зло не си сторил, като си допуснал тая мисъл да се загнезди и да стане една пречка
на
живота ти.
С това ти си огорчил Бога, като не Му се доверяваш, като постоянно Го пъдиш от душата си с тия твои тайни грехове. Стой ти. Аз ти казвам, не прави вече това! По-добре е да вярваш, отколкото да не вярваш. Странно ли ти се вижда това?
към текста >>
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да
мислиш
в себе си, че я няма.
Ти си затуляш ушите и казваш пак: „Аз вече не чувам никого“. И това е то, като че ли решаваш някой важен въпрос. Но доказваш ли с нещо, като постъпваш тъй? Нищо положително. Ти просто вършиш една лукава измама над себе си и над душата си по вътрешни лоши внушения.
Ти можеш да затвориш очите си и да запушиш ушите си, когато отиваш към една яма, и да
мислиш
в себе си, че я няма.
Но щом паднеш в нея, ще се принудиш най-после волею и неволею да си отвориш очите и да си отпушиш ушите, да видиш и чуеш къде си, щом почувствуваш тази вътрешна неизцелима болка на твоето падение. Аз ти казвам като на приятел, че каквото и да правиш, както и да постъпваш, Бог е близо и те гледа що вършиш. Не можеш да скриеш от Него нищо. Внимавай прочее. Аз ти говоря, това е една неоспорима истина за теб, че Аз присъствувам.
към текста >>
32.
Разговор Шестий. Пътят и Истината
,
,
ТОМ 2
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите
на
душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Разговор Шестий. Пътят и Истината Положи всичко в сърцето си, което съм ти казал до сега, защото времето ще оправдае моите думи и ще потвърди Истината, която ти говорих по сърце, защото Аз съм Истий днес и утре. Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око.
Аз ще поправя
мислите
ти и ще възстановя силите
на
душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот.
Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом. Тялото и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността на сърцето ви. И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви.
към текста >>
Тялото
и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността
на
сърцето ви.
Ето вътрешното възобновление, което се извършва в душата ти, ти ще видиш с твоето собствено око. Аз ще поправя мислите ти и ще възстановя силите на душата ти и ще облека сърцето ти в мъдрост и знание и ще се възрадваш в моето присъствие и животът ти ще мине от смърт в живот. Неверието на всяка душа е главната спънка за спасението на всекиго от вази и чудно е това ваше състояние, което сами си налагате от нерадение и леност. Много пъти, когато хлопам на сърцето ви, вратите са затворени и всичко показва, че вратите са заръждясали на дръжките си. Колко пъти в животът ви, когато съм минавал, намирал съм ви, че спите в нерадение духом.
Тялото
и душата ви са били бодри, но не и духът ви и вътрешността
на
сърцето ви.
И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
към текста >>
Где са твоите
мисли
и желания?
И ето една главна причина за укъсняванието на възраждането ви. Няма съмнение, че това, което ти говоря сега, ти го чувствуваш сам. Умът ти досега е бил занят с много неща, но не и с Истината. Ти си желал много неща, но не и нещо особено. Желал си всичко, а всъщност излиза нищо.
Где са твоите
мисли
и желания?
Къде са отлетели сега? Какво е станало с тях? Каква промяна днес виждаш в живота си, отколкото по-преди? Не е ли това цяла измама на самого тебе? Да, без всяко съмнение.
към текста >>
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Да, без всяко съмнение. Но бъди благодарен и признателен на Бога, че не е допуснал да изгубиш душата си. И това е най-голямото добро, което ти е сторил. Когато един човек в тоя свят изгуби всичкото си богатство, а спасява живота си, може да се каже, че той нищо не е загубил, но напротив, е спечелил. Каква полза щеше да има за него, ако изгубеше живота си, а спечелеше богатството си?
Никаква. Това щеше да бъде цяла
безсмислица
.
Ето защо казва Господ на богатия: „Безумни, тази нощ ще изискам душата ти и на кого ще оставиш всичко това, което си припечелил? “ Така ще се случи всекиму, който не богатее в Господа, но в света. Богатството е душата, и ако някой спасява душата си, той богатее както онзи в тоя свят, който жертвува богатството си за избава на живота си. Защото животът може изново да припечели богатството, което е изгубил, но самото богатство не може да припечели живота. В повестта на праведнаго Йова, Господ дава един добър и чуден пример за тебе.
към текста >>
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
И сега, когато сам този, който държи юздите на всичко в тоя свят, ти обещава своето съдействие и своето благословение, питам, има ли място за съмнение? Не. Това е тъй вярно, както че земята стои на своите основания и Небето я покрива като дреха със своите благословения. В какво има ти или друг да се съмнявате в Божията благодат? В нищо. Не е ли самият ти живот едно постоянно свидетелство, че Господ е милостив и добър винаги?
Ако не беше всеблаг, би ли ти дал да
мислиш
, да гледаш, да слушаш, да действуваш и вършиш това, което желаеш?
Би ли ти позволил свободно да си повдигаш очите и да Го призоваваш като приятел на помощ? Кой от земните владетели е дал някога такава свобода на своите поданици и такова снизхождение, за да могат всякога да имат достъп до Него? Той е сам Господ, Който е сторил това, който е навсякъде, на когото окото е всевидящо, който претегля и оценява всички постъпки. Но вие се бъркате, като се трудите да ускорите Божиите работи. Може ли една жена да роди своето дете преждевременно?
към текста >>
Ако сега разбираш съдържанието
на
моите думи,
мислите
на
моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.
Не, това е невъзможно. Ако за земните работи, като раждането, се изисква определено число дни и месеци, за да се напълни числото на времето, което зачатието изисква, колко повече Божиите работи изискват това пълно съблюдение. Но, казвам, една жена може да роди преди време и после време, но и двата случая са гибелни за детето. В първият, смъртта очаква детето; във вторият, смъртта поглъща детето още вътре. Ето защо, трябва да се пазят съблюдения.
Ако сега разбираш съдържанието
на
моите думи,
мислите
на
моя Дух, ще съумееш да се съобразиш с Волята ми – така казва Господ.
Ако познаваше всичките знаци на тая книга, която е написана и разгъната пред теб, която съдържа цялото Небе и цялата земя, ти щеше доста отчетливо да четеш и прочиташ всичкото минало и всичкото бъдеще, което е отпечатано и написано на нея за този свят и за оня. Ти щеше да разбираш езика на нещата, които говорят и свидетелствуват сами за себе си и за Истината. Попитай оня червей защо се влече? И той ще ти отговори защо. Но ще ли разбереш тая загадка, защо пълзи и се влече непрестанно и каква облага той намира в това?
към текста >>
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата
на
нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като
мислиш
, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата
на
твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът
на
Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
Ако и да го изхвърлиш от мястото му, той с благодарност отива на друго, като ти казва: Человече, не съм ти сторил зло; земята е Господня и аз изпълнявам своя дълг, макар и да е неприятен. Пред теб може би, че съм престъпник, но не и пред своя създател. Искам да ти кажа, моята храна е пръстта ѝ, както виждаш, не е твърде богата, но съм благодарен. Но искам да ти напомня, че ако служиш на света, ще те изям и помни да ми се не сърдиш, ако един ден се озова и почна да човъркам твоята мазнина. Знай от сега, че това е моята длъжност от Бога, да постъпям тъй с всички, които се крият в тази земя.
Ако ти е свидно и се гнусиш от това мое ужасно присъствие в тъмнотата
на
нощта, кога си легнеш в земята да спиш и си почиваш като
мислиш
, от сега ти казвам человече Божий, ако и да ме считаш като враг, вземи крилата
на
твоя свят Дух, който Бог ти дава, и лети към домът
на
Небето, защото там е най-доброто и благословено място, гдето нито червей, нито молец, нито крадец се приближава.
към текста >>
33.
91. ЗАДАЧИ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Едновременно да се
мисли
и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ
на
28 януари 1940 г.
в 10 ч. Учителят каза в беседата: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа трите наши подаръци: ИСТИНАТА, ЛЮБОВТА И ПРАВДАТА. Още три месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март. Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил за онези, които Го любят." Изпълнявайте горната задача върху „Отче наш" до 22 март.
Едновременно да се
мисли
и за тия три подаръка." * * * ЗАДАЧА ДАДЕНА ОТ УЧИТЕЛЯ
на
28 януари 1940 г.
за през цялата година. В неделното утринно слово на 28 т. м. 1940 г. Учителят даде следната задача: Всеки месец ще избирате по един ден, в който ще се облечете празнично: с най-хубави обуща на краката, с най-хубави дрехи, с най-хубави ръкавици на ръцете, с най-хубава шапка и пр. Всичко това да се разбира символично.
към текста >>
Един ден
на
месеца да
мислите
защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това
тяло
.
В този ден ще познаете какво нещо е възкресението! В такъв ден всички нисши същества си събират партушините и се отдалечават от тебе и те заобикалят само ангели, светии. Само те се движат около тебе. През този ден, ако направите задачата хубаво, вие не ще бъдете на земята. Ако искате да влезете в новия живот, трябва да си приготвите съвършени тела - духовни тела.
Един ден
на
месеца да
мислите
защо Господ ви е направил краката, ръцете, ушите, очите, носа, главата, защо ви е дал това
тяло
.
Целия ден да размишлявате и да сте във връзка с цялото Битие. И вечерта да благодарите на Бога, че сте се удостоили да бъдете на земята! Един ден на месеца да благодариш на Бога, че ни е надарил с хиляди дарби. Тогава да се сбъдне стиха: „Всичко, което се случва с тия, които любят Бога, Бог го превръща за тяхно добро." Та всичко, което се случва с нас Бог да го превърне в наше добро. Така да се прослави Бог!
към текста >>
Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се
мисли
и за тия три подаръка!
* * * ТРИТЕ ПОДАРЪКА В неделя на 31.12.1939 г. в 10 ч. Учителят каза: „На 22 март трябва изтичащата година да поднесе на Господа три подаръка: ИСТИНА, ЛЮБОВ, ПРАВДА. Още два месеца остават. Всички пригответе тия три подаръка, за да се пратят на 22 март.
Бъдете готови с тях, за да имате онова благословение, което Бог е приготвил от памти века за тия, които Го любят." Изпълнявайте задачата с „Отче наш" с трите думи всеки ден и с избраните 12 дни, едновременно да се
мисли
и за тия три подаръка!
към текста >>
34.
117. МАЛКИЯ ДОМ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
След три дни ще ми кажеш." Станка
помисли
един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член
на
семейството.
Той я насочва: „Заведете я при Марийка! " Учителят се обръщаше към Мария с името Марийка. Той имаше много хубаво отношение към нея. Станка дойде у дома и Мария каза: „Ето това са условията, това е обстановката. Ако искаш да останеш, остани.
След три дни ще ми кажеш." Станка
помисли
един ден и дойде: „Съгласна съм." И досега е тук като къщна помощничка и член
на
семейството.
Много ни упрекваха, че сме си взели слугиня. При нас от сутрин до вечер има върволица от хора, както по времето на Учителя, така и тридесет години след това. Най-малко по 20 човека идват на ден. Тези хора трябва да се посрещат, трябва да им се поднесе чай, кафе, сладкиши и винаги по няколко човека оставаха или за обед или за вечеря. А кой ще слугува на толкова много хора?
към текста >>
Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото
тяло
, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво.
Така повечето от приятелите минаха през дома ни. Това бяха контакти между човешките души. При едно посещение у дома Учителят погледна строго Мария в лицето и каза: „Кажи си едно желание! " Мария отговори: „Когато си замина, искам да ме вземете и отведете Вие! " Учителят каза: „Добре." Когато си заминаваше, тя беше в моите обятия и в един миг една светлина като диамант се спусна в стаята, грабна я като орел и я отнесе.
Остана в ръцете ми само черупката, изнемощялото
тяло
, което погребахме в Симеоново под едно голямо дърво.
Беше една невероятна опитност. Учителят винаги си държеше на обещанията. На времето тя поиска от Учителя да я вземе, когато дойде време да си замине, и това стана. На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа.
към текста >>
Но дойдоха свещениците и погребаха
тялото
й по църковен обряд.
На погребението й дойдоха няколко приятели и пристигнаха три попа, че като се разпяха онези ми ти попове, изпълниха с голямо вдъхновение службата, дори не бързаха да си отидат както правеха при други случаи. От къде се взеха тези три попа, кой им каза за погребението и кой ги доведе аз не мога да кажа. Обикновено когато някой от Братството си заминава не викат свещеници. Приятелите имат молитви на Учителя, с които ги изпращат. И тук имахме молитви за този случай.
Но дойдоха свещениците и погребаха
тялото
й по църковен обряд.
После се сетих, че Учителят я беше взел със себе си и беше ни освободил от нашият ред, който изпълнявахме в тези случаи. Тя понесе смъртта храбро, достойно както един истински ученик може да я посрещне. Тя си замина в 17 часа след обед на 18 юли 1976 г. на 78-годишна възраст.
към текста >>
35.
3. МОЖЕШ ЛИ ДА СТАНЕШ?
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
В един момент, когато й е най-тежко и си
мисли
какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре.
Разболява се внезапно и тежко от странна болест. Чувствува се раздвоена, като че има две глави, две лица, две тела. Като че е тя и като че не е тя. Туй състояние тъй я обезсилва, че тя не може да ходи и ляга на легло. Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори.
В един момент, когато й е най-тежко и си
мисли
какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре.
В това време на прозорчето на стаичката й се подава Учителят и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва пошепва: „Много съм зле, Учителю! " А гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри." Учителят влиза и застава сред стаята строг, не сяда както друг път, поглежда сестрата и й казва: „Можеш ли да станеш? " Сестрата не може да мръдне, мисли че умира. Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш?
към текста >>
" Сестрата не може да мръдне,
мисли
че умира.
Изчерпването е толкова силно, че не може даже да говори. В един момент, когато й е най-тежко и си мисли какво да прави, чува в себе си глас, който й казва: „Е, пък умри, умри." Тя чува, че при туй положение, в което се намира друго не й остава, освен да умре. В това време на прозорчето на стаичката й се подава Учителят и я запитва: „Какво ти е? " А сестрата не може да отговори, толкова е отпаднала, едва пошепва: „Много съм зле, Учителю! " А гласът в нея все повтаря: „Е, пък умри, умри." Учителят влиза и застава сред стаята строг, не сяда както друг път, поглежда сестрата и й казва: „Можеш ли да станеш?
" Сестрата не може да мръдне,
мисли
че умира.
Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си.
към текста >>
В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от
тялото
й.
Учителят пак повтаря: „Можеш ли да станеш? " След това й дава една формула. „Като станете ще казвате тази формула: Аз съм мобилизирана, аз имам работа, аз трябва да живея, за да свърша работата си." Учителят си тръгва, на вратата се поспирва, изглежда строго сестрата и си излиза. Сестрата си казва, ще опитам да стана. Сяда на леглото, спуска краката си.
В този момент почувствува, че нещо тежко, като желязна маска пада от лицето й, че нещо се отделя от
тялото
й.
Сестрата се изправя, пристъпва няколко крачки, казва формулата. На другата сутрин тя беше на молитвата и на гимнастиките. Сестрата беше стенографката Паша Теодорова. Тя продължи да стенографира през цялото време на Школата. Тя беше истински мобилизирана.
към текста >>
36.
02. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да
мисли
зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ
на
щастието, същевременно и едно утешение?
2. ЕДНО ПРОРОЧЕСТВО ЗА БЪЛГАРИЯ Според вървежа на работите, види се, че наближава времето да се изпълни пророчеството, което ми се даде през 1893 г., като бях в Париж, от медиума г-жа Лучия Гранж. „Българската народност е в зародиш на своята свобода, но тя няма да се сдобие с тази свобода докато не се съблече основно от своята омраза. Бог изпитва тази народност за нейно добро.
Не е ли истина, че човек започва да разсъждава и да
мисли
зрело след като прекара много страдания и най-после захваща да размишлява върху духовните работи, които му дават истински ключ
на
щастието, същевременно и едно утешение?
" „Свободата на тая страна - България ще се съзида върху куп мъченици. Ще настане ден, когато млад един вожд, вдъхновен от Божествената Сила, ще възтържествува върху произволните сили, които една през друга се стремят да се надвият. Младият този вожд ще бъде човек достоен за доверие, свръх човешкия Му кураж ще въодушеви множеството и ще победи упорството на съществуващите партии". „Това оръдие на Божествената промисъл ще се яви след време. Роден в страната тоя вожд ще остане непознат до часа на мисията му.
към текста >>
Не е могъл да се отдели от
тялото
си.
Приготви се! " Есента той си заминава на 29 септември 1905 г. По-късно Учителят споделя, че е направил грешка, че му е казал кога ще си замине, защото е навлезъл в зона, в която не е могъл да се ориентира. Когато дошло времето да си заминава от този свят, той е бил в едно състояние нито жив, нито мъртъв. Или както се казва: нито долу, нито горе.
Не е могъл да се отдели от
тялото
си.
Съобщават на Учителя и Той заминава за Сливен, посещава дома му, застава пред леглото и го освобождава и тогава той си заминава. Учителят махнал ръка над него, все едно, че късал някаква нишка. Преди това д-р Миркович отваря очи, идва в съзнание, отварят му се духовните очи, падат му физическите люспи от обикновеното човешко зрение, вижда Учителя и целия се усмихва. Учителят го пита: „Позна ли ме? ", а д-р Миркович Му казва: „Познах те, Господи!
към текста >>
37.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Събирали се
на
групи, четяли, разсъждавали и разменяли
мисли
на
глас.
Учителят след като се връща от Америка престоява две-три години в Нови Пазар при дядо поп Дъновски, т. е. при рождения си баща. Там престоява в пълно съзерцание и мълчание и след това изнася сказка в читалището пред гражданството в Нови Пазар. Тодорчо разказваше един случай как в началото на века той е бил първият от учениците на Учителя срещу когото е насочена първата атака от църквата срещу дейността на Учителя. Тогава Учителят им давал задачи да четат и размишляват върху различни стихове от Евангелието.
Събирали се
на
групи, четяли, разсъждавали и разменяли
мисли
на
глас.
Една вечер Тодорчо сънува сън как го нападнали глутница вълци и щяли да го разкъсат, но се озърнал и видял, че стои до едно дърво. Бързо се хванал за клоните му, покачил се на него и така се отървал от вълците, за да не го разкъсат. Сънят бил до тук. А на следващия ден излиза от печат една книжка от един владика насочено срещу неговото име, че бил проводник на евангелизма у нас и по този начин се отклонява народа от православната църква. А след него други дойдоха и те носеха амвона на хулите на църквата и обществото срещу Учителя.
към текста >>
Единствено
на
него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в
тялото
си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му.
Единствено
на
него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в
тялото
си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение?
към текста >>
38.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ
НА
УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и
тялото
Му бе положено
на
ложе покрито с бели покривки.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ
НА
УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и
тялото
Му бе положено
на
ложе покрито с бели покривки.
Беше организирано поклонение. Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носът Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка.
към текста >>
Ние сме
мислили
да оставим за следващото човечество освен Словото
на
Учителя, където ще срещнете Духовния му образ и Божествената му същина, но сме се постарали да ви оставим и доказателство чрез образа Му -снимки, скици и картини.
После ние ги прибрахме. Но къде са сега не мога да ви кажа, защото изминаха 30 години от тогава. Те са прибрани и укрити от постоянните обиски, които правеха властвуващите срещу Братството. Дано са запазени. А вие трябва да знаете, че това нещо го има някъде.
Ние сме
мислили
да оставим за следващото човечество освен Словото
на
Учителя, където ще срещнете Духовния му образ и Божествената му същина, но сме се постарали да ви оставим и доказателство чрез образа Му -снимки, скици и картини.
към текста >>
39.
69. ГЕОРГИ РАДЕВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Това са
мисли
и изказвания
на
Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло.
Друг превод е „Лекуване чрез цветните лъчи" от А. Осборн-Иивс. Като негов собствен труд е книгата „Лица и души" - това са характеристики на големи световни личности. Една малка книжка ,Живите сили на слънцето". В списание „Житно зърно" написа статии върху тема „Жената в Евангелието". По-късно той издаде книга „Живот за Цялото".
Това са
мисли
и изказвания
на
Учителя свързани по дадени въпроси, но взети от близки беседи по дати и сглобени в едно цяло.
Голяма част от статиите, които той помества в „Житно зърно" после бяха издадени през 1939 г. под едно общо заглавие „Пътят на звездата". Поместваше редовно статии по астрология. Многото статии той ги подписваше с една малка ръкописна буква „г". Неговият почерк беше необикновен и всеки можеше да познае, че това е почерк на Жорж.
към текста >>
В нея се вижда проекцията
на
човека и неговата философска мисъл пред лицето
на
Всемировия Учител слезнал
на
земята в човешко
тяло
.
Обикновено своите преводи той ги пускаше без всякакъв подпис. Имаше добър слух и свиреше на виолончело. В братския живот вземаше дейно участие. Колко екскурзии сме правили в планината! Има една необикновена снимка на Георги Радев с Учителя, заснети до един камък.
В нея се вижда проекцията
на
човека и неговата философска мисъл пред лицето
на
Всемировия Учител слезнал
на
земята в човешко
тяло
.
Тази снимка е достойна за паралели и сравнения от космически порядък. А сега ще ви разкажа най-драматичното, което се случи с него. Защо и как се случи не мога да кажа, но Георги Радев сам, без да пита Учителя преведе един окултист на име „Бо-Ин-Ра". Освен че го преведе, но започна и да публикува от тези преводи в сп. „Житно зърно" от 1924 г.
към текста >>
40.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
1944 г., а погребението
на
тялото
Му се извърши
на
31 .XII.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ БОРИС НИКОЛОВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа 1. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Учителят си замина на 27.Х11.
1944 г., а погребението
на
тялото
Му се извърши
на
31 .XII.
1944 г. Тук бяха се събрали всички ръководители на Братствата от провинцията, както и всички възрастни братя от началото на Школата. Така, че бе напълно естествено да се съберем и да разгледаме, как ще се ръководят братските работи след заминаването на Учителя. На 1.1.1945 г. в дома на Жечо Панайотов се събраха около 25 братя от София и провинцията и се реши да се избере временен съвет от софийските братя и сестри, който ще поеме ръководството на Братството до Братския събор, който ще бъде свикан през лятото в Айтос, където ще се съберат ръководителите на Братствата и ще се образува Върховен Братски съвет, в който ще влиза и избрания софийски съвет.
към текста >>
Но има друга опасност един човек да се промени след десет години и да мине в други влияния да не
мисли
по същия начин, че дори може да стане и враг
на
Братството.
Какво е това пожизнено ръководство? Аз съм против това. И никога не съм се подписвал за такова нещо. Имахме много спорове и разправии. Доводът бе, че за да се избегнат борбите за ръководство, трябва да се избере пожизнено.
Но има друга опасност един човек да се промени след десет години и да мине в други влияния да не
мисли
по същия начин, че дори може да стане и враг
на
Братството.
Такива случаи имахме колкото щете. Още на 1.1. 1945 г. Никола Антов, който имаше къщичка на Изгрева и който беше в Братството и който беше ту анархист, ту комунист, стана началник на Района на Отечествения Фронт. Този пост имаше тогава голяма власт.
към текста >>
41.
13. МИХАИЛ ИВАНОВ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Господ ти е дал
тяло
, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил".
Ако има нещо, което ние познаваме, туй е онази свобода, с която Учителят ни води. Да имаме своя мисъл, свое разбиране, свой живот и своя воля. Учителят свято пазеше закона на свободата. Господ ти е дал ум, за да доловиш Неговата мисъл. Господ ти е дал сърце, за да проявиш Неговата Любов.
Господ ти е дал
тяло
, за да вършиш Неговата Воля." А те двамата Тони и Стела Белмен казват: „Ние за всичко питаме брат Михаил".
Подчинени души. Други ли трябва да мислят вместо вас? Имаше някакво психологично разстройство у тях двамата. Нещо нездраво, ексцентрично, като че са хипнотизирани. Като че са обсебени.
към текста >>
Може техните
мисли
да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях.
Това са робски отношения. Следващата среща със Стела и Тони Белмен бе на 15 юли 1956 г. Стела каза: „Ние за всичко вземаме позволение от брат Михаил". А пък аз брат Борис отговарям: „Нашите братя и сестри обичат сами да мислят по всички въпроси, а не други да мислят заради тях. При това когато решат да направят нещо не става нужда да вземат позволение от някого.
Може техните
мисли
да не са толкова съвършени, но все пак те мислят, а не други заради тях.
Така те сигурно ще се научат да мислят." Французите Тони и Стела Белмен искаха да внушат на приятелите, че само Михаил може да представи Учението на Учителя на французите. А в всъщност Михаил не може да представи Учението, защото сам той не го разбира. А това, което им говори е една обикновена окултна каша. Когато на Учителя донесоха експозетата на Михаил Иванов на френски език, когато ги донесоха в стаята Му, той нареди да се махнат и изхвърлят. По повод на Михаил във Франция Учителят каза: „Истинския ученик оставя на първо място Учителя си, а на последно място себе си".
към текста >>
Той ни учи да
мислим
.
Та той се обяви за Учителя на Бялото Братство. Та на кого да вярваме на думите на Учителя, които чухме с ушите си и видяхме с очите си или на Михаил когото познаваме от едно време какво представляваше тук и знаехме на кого служеше. При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега. И двамата не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят." Учителят не ни дава готови вярвания.
Той ни учи да
мислим
.
Той ни отваря очите да гледаме. Не е важно какво знае човек, какви сили има, какви дарби и способности, по-важно е на какво ги е посветил. На себе си или на Бога. Не е важно толкова много знания да имаш, много дарби и способности, по-важно е на какво си ги посветил. На Бога или на себе си?
към текста >>
42.
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62. МИСЛИ ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
МИСЛИ
ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в скръб!
ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ГОВОРИ Част трета 62.
МИСЛИ
ЗА УЧЕНИКА ОТ ОКОВАНИЯ АНГЕЛ „С тебе ще съм, когато си в скръб!
" 1. В мъчнотиите някои угасват, а някои просветват. Зависи как ще използват условията. Духът е всичко. Много пъти към мен се е приближавал Ан-гелът-Освободител.
към текста >>
Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем,
мислим
, чувстваме.
След време срещнах единият от тях - той беше развалина, куц, смазан, с избити зъби, едва имаше глас да говори, скимтеше и хленчеше. А от другият присмехулник не беше останало и следа. В какъв момент се бяха те присмели на Братството? Хора, има в света свещени неща, не е! позволено на всичко да се присмиваш.
Бог е средата, в която живеем, дишаме, храним се, растем,
мислим
, чувстваме.
Бог е великата реалност. Не Го ли опитваме всеки миг? 9. Онези, които гонеха Братството в миналото и тези, които го гонят сега, са едни и същи. В миналото гонението беше в името на църквата, на вяра-та.Сега - в името на безверието. Костюмите се менят само.
към текста >>
Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция
на
тялото
, изтънчен и изискан в обхода и маниери.
Няма по-голямо нещастие от това. 34. Необикновена среща с Георги Радев, който си бе заминал през 1940 г. и който погребахме в Родопите. Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият.
Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция
на
тялото
, изтънчен и изискан в обхода и маниери.
Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво. Непрактичен, а си мисли, че е практичен. Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето.
към текста >>
Непрактичен, а си
мисли
, че е практичен.
Доведоха го напоследък в моята килия. Типът е същият. Носа, очите, гласа, движенията, същата деликатна конструкция на тялото, изтънчен и изискан в обхода и маниери. Същото достойнство, същата несръчност и непохватност. Амбицията е, че е сръчен и всичко може да направи най-хубаво.
Непрактичен, а си
мисли
, че е практичен.
Наблюдавам го и си мисля, какво дублиране на типовете в природата. Подобието е пълно във всяко отношение - и външно, и вътрешно, и във вкуса и в начина на мисленето. Не еднаквост, а подобие. Творческата искра е същата. Милият Жорж, и тук се срещнахме и прекарахме известно време заедно.
към текста >>
С какво достойнство устояваше той правото си да живее и
мисли
както разбира.
В Божественият план всичко е предвидено. Затова ученикът се моли така: „Господи, да се изпълни Твоят Божествен План за делото Ти." 63. Силите, които поробват човека, ако не дойдат отвън като завоеватели, надигат се в самия народ. Откъдето идат обаче, те идат върху човека поради това, че той ги носи в себе си. 64. Срещнах човек скромен, простичък, искрен.
С какво достойнство устояваше той правото си да живее и
мисли
както разбира.
Това свое право той устояваше спокойно, с примирение - приема всички жертви, плаща с цената на свободата. Има хора, които носят ограничението и робството в себе •си. Каквото и да приказват, те не са свободни, а и на другите не дават свобода. Който може да живее при мъчните условия, може да живее и при добрите условия. Много хора, като имат добрите условия, не умеят да живеят. 65.
към текста >>
Той работи и
мисли
.
В страданията бъди съсредоточен, да разбереш какво Бог иска да ти каже. Да доловиш и най-малкият отенък на Неговата мисъл и чувство. Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира.
Той работи и
мисли
.
Може ли да се каже тогава, че той е в затвора? Ние сме тук за нашето право да мислим. Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим.
към текста >>
Ние сме тук за нашето право да
мислим
.
Животът има глъбини, които са достъпни за човека само в страданията. Ученикът благодари за страданията. 69. Ученикът живее в своя свят при каквито условия и да се намира. Той работи и мисли. Може ли да се каже тогава, че той е в затвора?
Ние сме тук за нашето право да
мислим
.
Струва си да плати човек всичко за това Право. С присъствието си тук ние казваме: „Онзи, който приказва за мирно съвместно съществувание, за веротърпимост, правда и свобода - не говори истината." 70. Комунистите ни показват какви не трябва да бъдем и какво не трябва да правим. Ние сме противоположното на тях, другия полюс. Това е все онзи, стария живот, облечен в нови дрехи, култ фанатичен и сляп.
към текста >>
Да
мислим
, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес.
Само този път остава за човека. Това не може да се отмени. Сега е развръзката. Учителят носи тази развръзка. Ние които принадлежим на Него, също трябва да присъствуваме и участвуваме.
Да
мислим
, да се молим, да работим, да страдаме, за да се извърши правилно този процес.
Не е в количеството. „Малкото квас, много тесто подквасва". Голямо е противодействието, което силите на стария живот указват. Но Божия план ще се изпълни. Учениците трябва да работят с търпение, с любов, с вяра, с Дух и Сила.
към текста >>
43.
ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА НОВАТА ЕПОХА летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ I. УЧИТЕЛЯТ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Туй, което
мислиш
, то е туй, което е
на
път да се прояви.
Един ученик стои пред Учителя и Му казва: „Учителю, седя пред Вас свободен като пред какво? " „Като при един извор, гдето си пием вода, радваме му се. Казвам, като ожаднея пак ще пия." 9. Къде е Учителят? „Туй, което хващаш е проявеното.
Туй, което
мислиш
, то е туй, което е
на
път да се прояви.
Туй, което чувствуваш, то е туй, което е. А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало." 10. Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11.
към текста >>
„Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните
мисли
.
А Аз съм това, което око не е виждало и което ухо не е чувало." 10. Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото.
„Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните
мисли
.
Цитирането не е израз на основните мисли. Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас.
към текста >>
Цитирането не е израз
на
основните
мисли
.
Отношението на Учителя. Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли.
Цитирането не е израз
на
основните
мисли
.
Ученикът трябва да мисли и с мисълта си да проучи Словото". 12. Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме.
към текста >>
Ученикът трябва да
мисли
и с мисълта си да проучи Словото". 12.
Веднъж Учителят казва на Мария Тодорова: „Моите истински отношения към хората Аз навън не ги изявявам. Външните Ми отношения само са методи за работа." 11. Проучване на Словото. „Като проучваш беседите няма да ме цитирате, а със свой език ще изнесете основните мисли. Цитирането не е израз на основните мисли.
Ученикът трябва да
мисли
и с мисълта си да проучи Словото". 12.
Песен на Учителя. Учителят пее и свири следната песен: „Ние знаем, че във всички бури на живота победата е наша. Нас нищо не може да ни победи, защото Истината е с нас. Ние не се борим и не се страхуваме. Смело вървим напред в първите редове". 13.
към текста >>
Но Христос е в Мене." Ако бях Христос, за Когото ме
мислите
, щях да управлявам целия свят.
Не го търсете и в един човек, защото Той е във всички хора. Само че там, където се проявява Христос, там ще видите интензивна светлина. Христос е един и много. Понякога казвате: ГоспоДин Дънов дали е Христос или Христос е в Него? Ще ви кажа: „Христос не съм.
Но Христос е в Мене." Ако бях Христос, за Когото ме
мислите
, щях да управлявам целия свят.
Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят". (Из един разговор с Учителя в дома на Лазар Котев на 8.VIII.1920 г.) 15. Учителят и страданието. През 1936 г.
към текста >>
Ние, видяхме как
тялото
Му се възкреси и здравето Му се възстанови.
Но тогава Учителят ни предаде уроци, предаде ни примери. Изключителни. Търпение, самообладание, воля. Това е най-силния пример, който Той ни е дал. Когато Той минаваше през страданието, Той ни показа как да го носим ние. Там горе на Рила веднъж Той прошепна само: „Това сега, през което минавам е по-тежко и от Голгота".
Ние, видяхме как
тялото
Му се възкреси и здравето Му се възстанови.
И Той продължи своята работа. 16. Седем хиляди и петстотин беседи. Учителят създаде 7500 художествени творби. Всяка беседа е едно художествено творение. И с каква Любов Учителят работеше.
към текста >>
44.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото
тяло
." 2.
VIII. ПРОРОЧЕСТВА 1. Новата епоха.
Учителят каза: „Ще дойде една велика епоха, когато умът, сърцето, душата и Духът ще бъдат видими както днес е видимо човешкото
тяло
." 2.
Пророчества за последните времена. За гнева Господен: Исая, 5,гл. стих 28-29. Господ на Силите и людете. Исая, гл.
към текста >>
Под свършване или изгаряне
на
света се разбира ликвидиране
на
всички криви
мисли
,
на
всички измами и заблуждения.
Волята Божия е Великият Закон, който сега оперира на земята. Бог е започнал вече преустройството на света. Божият план е турен в действие още през 1914 г. Бог първо е говорил чрез духовете, после чрез ангелите, след това чрез Синът Си, а най-после и Той сам ще проговори. Когато Бог проговори на хората, цялата земя ще изгори.
Под свършване или изгаряне
на
света се разбира ликвидиране
на
всички криви
мисли
,
на
всички измами и заблуждения.
Ще остане само реалното -Божественото. Сега трябва да се живее добре, за да можеш да влезеш в Новата Епоха без дълг. Защото, ако не си изплатим всичките си дългове в Новата Епоха ще влезеш с дълг. И тогава ще се намерите в противоречие. Ще имаш вяра, за да влезеш в Новата Епоха.
към текста >>
Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище
мислите
, че ги няма.
Няма дълго да стоите в пространството. Всички заминали ваши братя и сестри са все тука между вас. Аз ги виждам в събранието. Всички идват на беседите и си отиват. Те много по-добре разбират беседите от вас, десет пъти по-добре.
Те са хубавото събрание, а вие сте се сгушили между тях и от ваше гледище
мислите
, че ги няма.
Да знаете, че днес минавате от християнската епоха в Новата Епоха, която е епоха на закона на братството и сестринството. Иде Новата Култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света! "
към текста >>
45.
5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
и точно това е една година от полагане
тялото
на
Учителя
на
Изгрева.
Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи. Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г.
и точно това е една година от полагане
тялото
на
Учителя
на
Изгрева.
Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия. Залогът е голям. Амбицията също.
към текста >>
Това се прави, за да се запечатат основните
мисли
в душите.
Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция.
Това се прави, за да се запечатат основните
мисли
в душите.
В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията. Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване.
към текста >>
Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни
мисли
, схващания и разбирания
на
човека.
Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас." Ев. от Иана, гл. 14, стихове 15-18 Днес сме в едно преходно време между една стара култура, която си отива, и друга, която се ражда. Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр.
Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни
мисли
, схващания и разбирания
на
човека.
И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден. Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура. Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя.
към текста >>
Учителят казва: „Като
мислите
, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките.
Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание).
Учителят казва: „Като
мислите
, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките.
Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи. Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни". За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.
към текста >>
Сказката бе подкрепена с множество
мисли
примери от Учителя.
Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас. 5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека.
Сказката бе подкрепена с множество
мисли
примери от Учителя.
Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7.
към текста >>
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя". Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".
Човешкото
тяло
е един нежен инструмент, необходим за душата.
Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота. 7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята.
към текста >>
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие
на
тялото
, здраве и устойчивост
на
живота. 7.
Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени. 6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма". Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот.
Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие
на
тялото
, здраве и устойчивост
на
живота. 7.
Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро.
към текста >>
46.
8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
N 15 има парк, където е положено
тялото
на
Петър Дънов с разрешение
на
Министерския съвет от 30.XII.1944 г.
На 28.III.1957 г. Братският съвет прави изложение до управление „Архитектура", гр. София, във връзка с пререгулацията на квартал „Сталин" и подквартал „Изгрев". Обяснява се, че в квартал 2, парцел 2 се намира салона на Братството и непосредствено до него поляната за Паневритмия. А в кв.
N 15 има парк, където е положено
тялото
на
Петър Дънов с разрешение
на
Министерския съвет от 30.XII.1944 г.
Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще. 2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г. 3.
към текста >>
Ако съдът не оправдае напълно Борис и Жечо, а само намали наказанието, то ще трябва да се
помисли
по въпроса за Братския съвет.
започва процеса, следва присъда на 19 май 1959 г., обжалвания и накрая затвор за Борис Николов и Жечо Панайотов. С това завършва разрушаването на Изгрева. 14. Като епилог на тези събития ще публикуваме едно писмо на Боян Боев до Желю Матев от село Прослав. „Изгрев, 6 ноември 1959 г. Обични брат Желю Матев, Наскоро се съобщи решението на Върховния съд по делото на Борис и Жечо.
Ако съдът не оправдае напълно Борис и Жечо, а само намали наказанието, то ще трябва да се
помисли
по въпроса за Братския съвет.
По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов. Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото.
към текста >>
Сериозно трябва да се
помисли
по този въпрос и да се пристъпи към действие.
По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов. Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона. Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото.
Сериозно трябва да се
помисли
по този въпрос и да се пристъпи към действие.
Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя. Те казаха, че ще се продължи ул. „10". Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г.
към текста >>
Кога
мислите
да дойдете
на
Изгрева?
Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва. Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов.
Кога
мислите
да дойдете
на
Изгрева?
Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка. Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др. Ваш верен Боян Боев
към текста >>
47.
І.2.ПОСЛЕДНАТА ПАНЕВРИТМИЯ С УЧИТЕЛЯ, НА ВРЪХ МУСАЛА - 22.VII.1940 ГОДИНА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода
на
подобни
мисли
и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува
на
открито,
на
лагерен огън, без палатки.
Ние, двамата с Неделчо Попов, бяхме изненадани от много важната и отговорна задача. Въобще, както ние, така и голямото мнозинство в нашата страна малко бяха запознати с предстоящия международен трагизъм и затова много внимателно се вслушвахме в думите на УЧИТЕЛЯ. Без колебание и двоумение ние потвърдихме, че е по силите ни да организираме подобна задача и ще можем да се справим с възникналите трудности. Ами нали ние, неколцина приятели, години наред изнасяхме на свои плещи огромните Рилски лагери! Даже, в момента се почувствахме поласкани от привилегията и изразеното доверие на УЧИТЕЛЯ да организираме подобна важна екскурзия.
УЧИТЕЛЯТ побърза да прекъсне хода
на
подобни
мисли
и делово добави: - Желателно е групата да не е голяма, защото ще се нощува
на
открито,
на
лагерен огън, без палатки.
Първата вечер групата ще нощува на малката терасовидна полянка, над така нареченото „Велчово мостче". Тя е на половината път до хижа Мусала. Там ще ни чакате да дойдем ние - втората група с брат Боян Боев и Неделчо. След това всички заедно ще отидем до хижа Мусала. Там ще нощуваме и към полунощ ще тръгнем за върха.
към текста >>
Разбира се, подобни
мисли
ме сполетяха и впоследствие.
Приличах на студент, повикан на бърза извънредна сесия. Избор нямах. Приех. А УЧИТЕЛЯТ много добре знаеше, че владея музикалния репертоар, но при изпълнение обичам да се „опирам" на водещия цигулар, или пианиста, или да следвам общото пеене. А сега... на върха трябва да бъда солист!... Освен това имаше една трудност - не познавах акустиката на върха.
Разбира се, подобни
мисли
ме сполетяха и впоследствие.
Краткият и делови разговор с УЧИТЕЛЯ бе прекратен и ние с Неделчо излязохме от приемната твърде замислени, но уверени в себе си. Последва разпределение на задачите. Той - Неделчо, трябваше да подбере и покани приятелите, които ще бъдат ядрото на тази група и след това да организира пътуването на УЧИТЕЛЯ през следващия ден. В това отношение действително Неделчо бе най-подходящ. Неведнъж е придружавал УЧИТЕЛЯ и не веднъж Го е водил и на Мусала.
към текста >>
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези
мисли
, преди да продължим възлизането
на
стръмнините
на
прочутите „серпантини"
на
пътеката.
Вглеждайки се в това каменно писмо, Той подчерта: „Природата и сега продължава да изписва своите летописи. Тя описва не само своите дела, но изписва бъднини. Тя е очертала станалите явления, но продължава да очертава и не е трудно да се предвиди, как водите и други геологични явления ще снижат едни планини, а други ще извисят, така както нашият Мусаленски масив е издържал на тези силови промени и продължава да бъде център на възлови процеси. От ледниците и ледопадите по тези места няма помен, но тяхната обновителна сила е издълбала циркусите на Рилските върхове, където се синеят водите на днешните езера. В това отношение Рила е история, но Рила е и бъднина, но всичко това знание е изписано от писмото на каменопадите и бистро струйните води!
" Старателният при подобни разговори брат Боев успя да стенографира тези
мисли
, преди да продължим възлизането
на
стръмнините
на
прочутите „серпантини"
на
пътеката.
Неусетно, в приятен разговор, по време на кратък отдих, боровите гори останаха зад нас и навлязохме в сектора на клека, където е нашият „оазис", малката терасовидна полянка над „Велчовото мосте". По-чутките и находчиви приятели дойдоха да посрещнат УЧИТЕЛЯ и най-дружелюбно Го поканиха в набързо подготвения планински стан. Разбира се, всичко бе готово - и свареният ароматен чай, и топлата картофена чорбица. След отдих и добра почивка - големият кръг около огнището се подготви за обяд, в дух и стил на нашите общи Рилски обеди. Не след дълго, раниците са наново на раменете и групата пое пътя към хижата.
към текста >>
След упражнението „
Мисли
, право
мисли
..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание.
Кръгът се оформи на немалката тераска на върха и УЧИТЕЛЯТ бе готов за първите стъпки на Паневритмията. Изненадата от изпълнението за мен бе голяма - непознатата акустика на върха. Оказа се, че тя бе в известен смисъл звукова бариера само лично за мен. Цигулката ми звучеше добре и тоновете достигаха до играещите, без аз да мога да ги слушам чисто и ясно, както това е навсякъде другаде. Със сплашен трепет изпълнявах упражнение след упражнение, като повече се вглеждах в лъковата и пръстовата техника, отколкото в звучността на инструмента!
След упражнението „
Мисли
, право
мисли
..." попривикнах с този акустичен феномен и продължавах да свиря с голямо внимание.
Все пак успях да завърша Паневритмията, без да направя други грешки. Малко се поотпуснах преди дихателното упражнение с гамата, след като се убедихме, че инструмента не ми е изневерил т.е. струните не са спаднали!... Заключителното обливане със свещената формула извърших с дълбока въздишка и нескрита радост, че издържах концертния изпит на върха. Когато протегнах ръка, за да целуна десницата на УЧИТЕЛЯ, Той ми каза: „Защо бе притеснен по време на свиренето?
към текста >>
УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи
на
земемерите, но и по състоянието
на
електромагнитните вълни, носители
на
мисли
, идеи, принципи и най-вече, от присъствието
на
същества от висшите ангелски йерархии.
УЧИТЕЛЯ някога бе казал, че тези същества не могат да понасят безотговорното отношение на пришълците на върха и затова предпочитат да се оттеглят там, където сега е забранената вододайна зона! Едни приятели, снабдени с добър бинокъл, търсеха в далечните вериги от планински върхове нашия любим Молитвен връх, откъдето много често сме се възхищавали на могъщия купол на връх Мусала. Между нас имаше и неколцина завършили в чужбина медицинските науки. Снабдени с портативен барометър анероид, джобен формат, те проверяваха атмосферното налягане и се опитваха да преизчислят височината на върха. В нашите среди бе известно изказването на УЧИТЕЛЯ за пременяващата се височина на върха, която често пъти достига невероятни размери -7000, 9000 и повече метри и затова направо поставиха въпроса, коя е базата за подобно изказване.
УЧИТЕЛЯ им отговори: „Височините се измерват по барометричен път, по триангулачните методи
на
земемерите, но и по състоянието
на
електромагнитните вълни, носители
на
мисли
, идеи, принципи и най-вече, от присъствието
на
същества от висшите ангелски йерархии.
А последните обитават в сфери, разположени на дадени височини. Това присъствие определя втората, също така реална височина на върха." Доволни от полученото обяснение, студентите влязоха при наблюдателя на върха, за да сверят данните на своя анероид с барометъра на метерео-логичната станция. УЧИТЕЛЯТ, след този разговор, предпочете една тераска по-надолу, около 50-60 метра и оглеждаше далечните била на големия язовир „Искър", там където се намираха изворите около Канарското езеро, в подножието на върха „Канарата". Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие.
към текста >>
Двойникът продължава да е свързан със замразеното
тяло
, станало безчувствено и не реагира
на
никакви импулси
на
другите тела.
Повод за подетия разговор бе неговият необикновен въпрос: „Кому е каменната пирамида и забития железен кръст там долу, под очерталата се пътека от върхът Мусела към хижа Грънчар? " Бях запознат с тази зимна трагедия и отговорих: „Злополучно нещастие. Лавина затрупа известен скиор и турист - алпинист през тази зима! " „Да, каза УЧИТЕЛЯТ - „бялата смърт" е една много тежка и мъчителна смърт! Фактически, пострадалият не е нито в невидимия свят, нито във физическия.
Двойникът продължава да е свързан със замразеното
тяло
, станало безчувствено и не реагира
на
никакви импулси
на
другите тела.
А на това отгоре и незримата нишка на живота, който свързва невидимите тела с физическото, не е прекъсната. От тук произтича цялото мъчително състояние. Голямо страдание! " Мълчание! След това изказване УЧИТЕЛЯТ продължи да разглежда въпросите за Бялата смърт, които пак бяха стенографирани от неуморния брат Боев, който много се интересуваше от явленията, известни на науката като факти, но необяснени като едни от неизбродимите пътеки на живота!
към текста >>
Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че
на
23 няма автобуса, трябва да се
обмисли
пренощуването в Боровец
на
значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още
на
21 вечерта.
" Това бе последната молитва и последната свещена формула, произнесена на връх Мусала на тази дата. УЧИТЕЛЯТ разпореди да прекъснем престоя на върха и да слезем по-долу, на брега на най-високото езеро „Окото", за да прекараме останалата част от деня. Тревожната новина се отрази на пребиваването ни на върха. Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано.
Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че
на
23 няма автобуса, трябва да се
обмисли
пренощуването в Боровец
на
значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още
на
21 вечерта.
В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване. Тези мисли заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента на разрешаването на задачата. Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото".
към текста >>
Тези
мисли
заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента
на
разрешаването
на
задачата.
Събрани около Учителя, Борис Николов и Неделчо Попов обсъждаха въпроса с погребението на Георги Радев и се реши двамата да заминат за Юндола, като тази нощ останат да бивакуват с нас на малката тераска над „Велчовото мосте", а на мен се възложи задачата да организирам завръщането в София, макар че лично бях уговорил със собственика на автобуса да ни отведе на 24, а не на 23-та дата, т.е. един ден по-рано. Затруднението ми не бе малко, защото вслучай, че на 23 няма автобуса, трябва да се обмисли пренощуването в Боровец на значително голямата група приятели, които бяха вече пристигнали още на 21 вечерта. В духа на единството - старателно поддържано в нашия общ братски живот, задачата за евентуалното пренощуване в Боровец, а и завръщането, трябваше да се реши благоприятно за всички. А ето, че при това затруднено положение, нито можеше да се гарантира общ превоз, нито общо нощуване.
Тези
мисли
заседнаха в съзнанието ми и не ме оставиха спокоен до момента
на
разрешаването
на
задачата.
Върхът напуснах замислен! Приятелите заслизаха на групи към "Окото". Първите бяха стигнали до брега на езерото и със сухи съчки накладоха огън между канарите. Трябваше да се закусва. Студентите бяха в една от последните групи, бавно слизаща от върха.
към текста >>
„Окото" е извор и проводник
на
„Живата вода" - това са
мислите
и чувствата
на
невидимите служители
на
храма, проникващ в недрата
на
Мусаленския масив.
То е най-дълго обледявано и снежавано и има най-чистата вода. В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море.
„Окото" е извор и проводник
на
„Живата вода" - това са
мислите
и чувствата
на
невидимите служители
на
храма, проникващ в недрата
на
Мусаленския масив.
Тези мисли и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла на Христовото понятие „Жива вода". Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ.
към текста >>
Тези
мисли
и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла
на
Христовото понятие „Жива вода".
В „Окото" се оглеждат гигантски върхове - застанали като непреодолима преграда и бдят бащински за неговата чистота и святост. Но езерото не е само огледало, но и рефлектор на слънчевата светлина и космичните лъчи. Тук слънцето късно изгрява, но и много рано залязва, но космичните лъчи без прекъсване, непрестанно „слизат", „проникват" и се „отразяват". „Окото е извор на води, които слизат от най-високия Рилски връх, преминават през земи - отсам и отвъд Стара планина, за да се влеят в Дунава и проникнат в Черно море. „Окото" е извор и проводник на „Живата вода" - това са мислите и чувствата на невидимите служители на храма, проникващ в недрата на Мусаленския масив.
Тези
мисли
и чувства, космичните лъчч и слънчевата светлина -ето съдържанието и смисъла
на
Христовото понятие „Жива вода".
Ето къде е източника на Божието благословение, слизащо от „Окото". УЧИТЕЛЯТ особено цени „Окото" като Божествен център и всякога е давал препоръки да се поддържа чистотата на неговите води и да го пазят така, както се пази човешката зеница! „Окото" „вижда", „чува", „говори" с мълчаливия език на бистро струйни-те води. А те са страниците на Великата книга, изписана с благословенията за българския народ. И в името на Божествената Благодат, учениците на Школата, а и всички посетители на върха трябва да пазят чисти и неопетнени водите и обстановката на това дивно Мусаленско езеро..." Когато и последната група слезе от върха, УЧИТЕЛЯТ изнесе беседа на вечната тема за връзката с БОГА - като смисъл и цел на всяко дихание тук, на земята и „там", в света на невидимите обитатели.
към текста >>
Все още неспокоен от
мислите
за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението
на
задачата с автомобилния транспорт.
Утрото дойде ведро, слънчево, тихо и спокойно. Бивакуващите се раздвижиха за утринния наряд и всеки пое задачите, предварително разпределени помежду ни. УЧИТЕЛЯТ изпроводи двамата братя - Борис и Неделчо. А всички останали обмисляха начина на завръщането, за което бяха известени по време на лагерния огън. Малко преди обед, не без тъга, напущахме почти домашната обстановка на нощния бивак, замислени върху необичайните преживявания на тези паметни дни.
Все още неспокоен от
мислите
за завръщането, позволих си да избързам пред групите и да търся решението
на
задачата с автомобилния транспорт.
А ето че пак изненада, и то голяма, радостна изненада! На площада на Боровец забелязах автобус, и то нашият. Изприпках за разговор с шофьора и го запитах: - „Как така, днес е 23, и ти си тук, нали се бяхме уговорили на 24 да бъдеш за нашия курс? " „Доведох летовници - отговори той - хрумна ми да почакам за пътници, които да отведа или до Самоков, или до София." Доволен от щастливото съчетание и хармонична връзка, „наредена" чудновато, стиснах крепко добрата ръка на шофьора и се върнах да посрещна УЧИТЕЛЯ с радостната новина. Когато споделих с Него и с групата за чакащия автобус на площада, за първи път по време на тази екскурзия заигра лека усмивка на лицето Му.
към текста >>
48.
І.5. БАНЯТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
- Добре си
премислил
!
За по-младите това бе приемлива хигиенична мярка, но за по-възрастните, при прохладни дни можеше да завърши с простуда. Без каквото и да било колебание Димитър отива при УЧИТЕЛЯ и споделя намерението да направя баня, подобна на тази от Изгрева, само че помещението ще бъде оградено от импрегнирано палатъчно платно. УЧИТЕЛЯТ познава отличната работа на Димитър и му поставя само един въпрос: - А къде ще я построиш? - Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята.
- Добре си
премислил
!
Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа. Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането на рилския лагер, чуковете на Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина тялото на печката и бойлера се оформяват. Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета.
към текста >>
Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането
на
рилския лагер, чуковете
на
Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина
тялото
на
печката и бойлера се оформяват.
- Намерих място! Встрани от буйния поток на езерните води, значително по-долу от кухнята. - Добре си премислил! Но гледай водите на банята да се изливат нейде по скалите и клека, за да не замърсяваме първото езеро! Краткият разговор е достатъчен показател за добрата оценка и Димитър се залавя за работа.
Дълго преди Петровден, преди още работната група да почне организирането
на
рилския лагер, чуковете
на
Димитър огласяват Изгрева и от грубата и здрава ламарина
тялото
на
печката и бойлера се оформяват.
Бойлерът е цилиндричен и обгръща достатъчно широк кюнец, който едновременно ще отвежда дима и ще затопля водата. Печката е стабилна, с широк отвор, за да се пъхат и по-дълги и дебели дървета. Тръбите за студената и топлата вода са оразмерени и нагласени с кранове и душ, квадратното платно е ушито и импрегнирано с бензин и парафин. Банята е готова! Димитър е от първите, които заминават на Рила.
към текста >>
49.
І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Безспорно, така може да
мисли
само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените
на
знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите
на
школата.
13. ТРИТЕ ИЗПИТА Най-малко съм предполагал, че ще имам изпити и то така сериозни и отговорни.
Безспорно, така може да
мисли
само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените
на
знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите
на
школата.
Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума.
към текста >>
"
Тялото
страда, но то носи здрав и силен дух!
Веднъж пристигнах на Изгрева превит от бъбречни кризи. Усмихнат ме посрещна УЧИТЕЛЯТ. Това не бе изненада. Хуморът и усмивката лекуват, облекчават. Но Той добави: - За теб важи поговорката: „Болен здрав носи!
"
Тялото
страда, но то носи здрав и силен дух!
Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък. Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме.
към текста >>
Ето че добри приятели наново се загрижиха и
замислиха
за моята съдба.
Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди. Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.
Ето че добри приятели наново се загрижиха и
замислиха
за моята съдба.
Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията.
към текста >>
50.
І.14. НЕСТИНАРИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
УЧИТЕЛЯТ запита: - Как
мислите
, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие?
Играят и децата. С притаен дъх следяхме разказа на нашите съгледатели. С внимание слушахме и УЧИТЕЛЯ. Погледът ни бе отправен към Него. Очаквахме така дълго мълчаната тайна за нестинарските игри да бъде разбулена.
УЧИТЕЛЯТ запита: - Как
мислите
, може ли този огнен танц да се обясни с „огрубели ходила", „мазолести пети" и прочие?
От наша страна отговор не последва. УЧИТЕЛЯТ продължи: - Въпросът е много сложен. Много са факторите, които обуславят огнените игри. Обърнете внимание. Такива игри не стават навсякъде и не могат да се провеждат от всекиго.
към текста >>
Следователно, само удвоената аура
на
жреца
на
огъня може да запази
тялото
и дрехите
на
играещия.
Освен понасянето на „високите" температури, тези лица трябва да притежават и качеството да общуват със съществата от невидимия свят. Когато това общуване става с духовете на огъня, роденият може да понесе огненото дихание на горящата жар, без да бъде обгорен. В село Кости, всички, които могат да играят ненаказано върху огъня, са такива проводници. Едни от тях влизат в контакт с духовете на огъня, след молитва и музика, а децата, както разбрахме от нашия съгледател, направо политат. Децата поначало са по-добри проводници на невидимите същества от възрастните.
Следователно, само удвоената аура
на
жреца
на
огъня може да запази
тялото
и дрехите
на
играещия.
Както виждате, въпросът с тайната на нестинарските игри е много сложен. Подобен на тези игри е и случаят с библейския разказ за тримата младежи, хвърлени в огнената пещ. Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически.
към текста >>
Следователно, изолацията
на
високите температури и предпазването
на
тялото
от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове.
Правилно е схванал брата лицеизраза на играещата стара жена. Психиатрите и окултистите ще кажат, че това е транс, а аз ще го нарека - добра проводимост. Всеки проводник е по-сложна натура, както физически, така и психически. Не е лесно и просто да се даде ход на известни природни сили от по-висок разряд. Разумната природа дълго работи върху качествата на едно същество, за да бъде то проводник на по-особени сили, на по-високи вибрации, които притежават съществата от невидимия и незрим за простото око свят.
Следователно, изолацията
на
високите температури и предпазването
на
тялото
от обгаряния е възможно само при онези, които могат да бъдат в контакт със съществата и силите от по-високите светове.
Ето така трябва да се разглеждат игрите на българските нестинари, които са неподражаеми в своята проводимост. Нестинарите се раждат. Нестинарството не се придобива. Нестинарството също така е вроден талант, затова всички не могат да бъдат нестинари... След тези обяснения, УЧИТЕЛЯТ покани съгледателя музикант, ако може да импровизира на пианото български бурен хороводен танц. Братът не почака втора покана.
към текста >>
51.
І.19. БЯЛАТА СМЪРТ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Това именно показва чудодейното и животворно затопляне
на
измръзналото
тяло
в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ.
- А Вие, какво предприехте - запита УЧИТЕЛЯ - приложихте ли знанието, което имате? - Послужих си с „диханието". Но и то не даде резултат. - Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати!
Това именно показва чудодейното и животворно затопляне
на
измръзналото
тяло
в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ.
- Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън. Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат.
към текста >>
Двойникът и тук се отделя от
тялото
, както при всеки обикновен сън.
- Вие не успяхте, но топлата гръд на земята успя! Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване.
Двойникът и тук се отделя от
тялото
, както при всеки обикновен сън.
Нишките на живота, свързващи двойника с физическото тяло, не се прекъсват. Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба.
към текста >>
Нишките
на
живота, свързващи двойника с физическото
тяло
, не се прекъсват.
Ако днес отидете и разровите гроба, в който са положени техните тела, ще ги намерите обърнати! Това именно показва чудодейното и животворно затопляне на измръзналото тяло в гроба - продължи УЧИТЕЛЯ. - Бялата смърт е известна със своето по-леко и по-дълбоко замразяване. Фатално за живота е дълбокото замразяване, когато настава разкъсване на тъкани, кръвоносни съдове и прочие... Процесът на бялата смърт не се отличава от дълбокото заспиване. Двойникът и тук се отделя от тялото, както при всеки обикновен сън.
Нишките
на
живота, свързващи двойника с физическото
тяло
, не се прекъсват.
Те се разтягат. Тъкмо затова има възможност живота да се възстанови, т.е. двойника да се върне наново, както това става при всяко събуждане. В такъв случай трябва да се приложи метода на много бавно затопляне на организма, равнозначно на размразяването, което става в гроба. Този метод не е чужд на медицината, но не всички имат умението и търпението да го проведат.
към текста >>
Към края
на
пролетта те намериха замръзналия и положиха
тялото
му в гроб, изкопан
на
самото седло.
Процесът на съживяването да става в пълна тишина и от лица, които имат жизнен флуид и високо съзнание. Двойникът на замразените е крайно чувствителен и към всяка операция трябва да се пристъпва с голямо внимание. Един ден, когато стане достъпно знанието за двойника, медицинската наука ще има много по-високи постижения... По-късно, през зимата на 1940 година, при преход на алпинисти от връх Мусала към циркуса на Маричините езера, под седлото на върха, снежна лавина затрупа един скиор. Спасителите дълго търсеха трупа му. Не можаха да го открият.
Към края
на
пролетта те намериха замръзналия и положиха
тялото
му в гроб, изкопан
на
самото седло.
През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания.
към текста >>
Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от
тялото
си.
През лятото на същата година УЧИТЕЛЯТ пожела да бъдем на връх Мусала. Преди да пристъпи към обичайното слово, през една от ведрите утрини, когато върхът бе „гостоприемен", спокоен и тих УЧИТЕЛЯ се вгледа към седлото, разпозна гроба на загиналия през зимата скиор и ме запита за името му. Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания.
Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от
тялото
си.
Жизнените връзки не са разкъсани. Те тегнат като вериги и не позволяват на двойника да се отдалечава от тялото. Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят. Поглежда тялото си - запазено. Органите и отделните системи видимо здрави.
към текста >>
Те тегнат като вериги и не позволяват
на
двойника да се отдалечава от
тялото
.
Отговорих Му, тъй като лично познавах смелия алпинист. Углъбен и с тих глас, УЧИТЕЛЯТ заговори: Бялата смърт е много тежка и мъчителна. Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани.
Те тегнат като вериги и не позволяват
на
двойника да се отдалечава от
тялото
.
Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят. Поглежда тялото си - запазено. Органите и отделните системи видимо здрави. Прави опит да ги ползва, а те отказват да му служат. Той не може да разбере настъпилата трагедия.
към текста >>
Поглежда
тялото
си - запазено.
Загиналият преживява големи страдания. Те се пораждат от обстоятелството, че той не може да се раздели от тялото си. Жизнените връзки не са разкъсани. Те тегнат като вериги и не позволяват на двойника да се отдалечава от тялото. Такъв човек не е нито отвъд, нито е на този свят.
Поглежда
тялото
си - запазено.
Органите и отделните системи видимо здрави. Прави опит да ги ползва, а те отказват да му служат. Той не може да разбере настъпилата трагедия. Да продължи на „горе" - не може. Не е освободен.
към текста >>
А тя настъпва тогава, когато
тялото
се размрази и почне процеса
на
разлагането.
Настъпват ужасни дни за неговото съзнание. Вика за помощ. Никой не може да му помогне. Неговите близки от невидимия свят са безсилни. Трябва да се изчакат дните на действителната смърт.
А тя настъпва тогава, когато
тялото
се размрази и почне процеса
на
разлагането.
За този скиор процеса на ужаса е траял месеци. Едвам сега се успокоява неговият дух. Но това още не значи, че са преминали страданията. Те продължават, защото той няма други тела. Не е работил върху себе си.
към текста >>
А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради
тяло
, с което да обитава в невидимия свят.
Но това още не значи, че са преминали страданията. Те продължават, защото той няма други тела. Не е работил върху себе си. Добродетелите му не са развити. Обикновеният живот не поражда градивни процеси.
А сега ще трябва дълго време да мине, докато се изгради
тяло
, с което да обитава в невидимия свят.
Това е непознатата трагедия на онези, които заминават неподготвени. Ето къде е смисълът на умния и съзнателен живот на земята. Ще имате предвид, че на физическото поле могат да се изработят по-лесно и по-бърже телата, с които ще трябва да се продължи съзнателния живот отвъд. Отлагането на тази твърде важна работа е съществен пропуск. Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят.
към текста >>
Към скиора бяха отправени светлите
мисли
на
малката група от върха, между които бе и УЧИТЕЛЯ.
Това е една от високите оценки на разумния живот на физическия свят. Неуморно работете върху себе си. Ден след ден изграждайте бъднините на живота. „Каквото вържете тук на земята, ще бъде вързано и на небето" - казва Христос, а на вас казвам - работете върху себе си, за да придобиете добрите условия... Това бе вторият и последен разговор за бялата смърт. Настъпиха минути на мълчание.
Към скиора бяха отправени светлите
мисли
на
малката група от върха, между които бе и УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
52.
ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Без прераждането е
немислима
кармичната развръзка.
Той говори ясно и определено. Станаха известни поредица от прераждания на видни исторически личности. Станаха известни преражданията на по-големи групи от души, преминали от народ в народ, от една епоха в друга. В светлината на Неговото Слово прераждането е закономерност в развитието на душата. Необходимост, без която не е възможна еволюцията и възхода на човешкия дух.
Без прераждането е
немислима
кармичната развръзка.
Един живот е много къс, за да се разплете сложен кармичен възел. Един живот е много кратък, за да се направи изкуство, наука, да се овладеят закономерности на живота и да се потърси опора и смисъл в онова, което е „долу" и което е „горе". Един живот е недостатъчен за придобиване на така желаната и скъпа за човешката душа свобода. За един живот, духът на човека не може да се укрепи, да бъде мощен в просторите на битието. Не е лесно да се срещнат две души с взаимни кармични задължения.
към текста >>
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел
тялото
на
Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици
на
УЧИТЕЛЯ.
УЧИТЕЛЯТ бе крайно внимателен и деликатен. Поради това, рядко се връщаше назад, във вековете и персонално да посочи изминатия път. Но когато вдигне завесата на миналото, Той откриваше онези страници, където е изписана основната идея на Духът и затрудненията, породени от погрешните разбирания. Така миналото се осмисля и става ценност, стъпало към настоящето. Такива разкази обикновено УЧИТЕЛЯТ изнасяше, след като даден ученик напусне физическото поле.
Ето, Йосиф Ариматейски, виден израилтянин, снел
тялото
на
Христа, за да го положи в собствената си гробница, е ПЕНЮ КИРОВ - един от първите трима, верни и предани ученици
на
УЧИТЕЛЯ.
За Йосиф Ариматейски малко е писано в евангелията. Повече са писали поетичните и фанатични християни от средните векове. Те са сплели легендата за Чудотворната чаша на Граля. Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша.
към текста >>
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото
тяло
, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема
тялото
си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Митологизиран е моментът, когато Йосиф Ариматейски е подложил съд, за да събира кръвта Христова. Капещата кръв, според легендата, изкристализирала във вълшебна чаша. Главно кръстоносците спекулират с тази легенда. УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията.
Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото
тяло
, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема
тялото
си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб.
Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ. Одарен с развито духовно тяло, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него. На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>
Одарен с развито духовно
тяло
, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него.
УЧИТЕЛЯТ не се спира на поетичните разкази. За Йосиф Ариматейски Той прави допълнение към изписаното в евангелията. Той добави, че след като Христовия Дух се отделя от безжизненото тяло, вселяла се в Йосиф Ариматейски, сам снема тялото си от кръста, повива го в плащеница и го полага в каменния гроб. Една страница - скрита за обикновеното око, открита за окото на Онзи, Който разчита проявите на висшите духовни светове. Две хиляди години след тази знаменита среща с Христа, Йосиф Ариматейски идва като ПЕНЮ КИРОВ.
Одарен с развито духовно
тяло
, той познава УЧИТЕЛЯ, разбира без остатък идеите Му и тръгва след Него.
На онзи, с пробудено съзнание, на когото е „вдигната завесата" и погледа прониква отвъд, на когото ухото долавя вътрешния глас, УЧИТЕЛЯТ се изявява в пълнота и величие. Пеню Киров не е изненадан от зарящата аура на УЧИТЕЛЯ. Душата му ликува. Духът му тържествува. В младежа, д-р Петър К.
към текста >>
В деня, когато погребваха
тялото
на
Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път
на
Дядо Благо." В редиците
на
учениците
на
УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило
на
Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец
на
цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят
на
Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
В деня, когато погребваха
тялото
на
Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път
на
Дядо Благо." В редиците
на
учениците
на
УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило
на
Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец
на
цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят
на
Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради.
Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ. Това не пречи на будния му дух и добрата му и благородна душа.
към текста >>
Паметниците представляват фокус
на
мислите
на
всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е
на
физическото поле, или си е заминал.
Последва подозрителен поглед и отказ. Отказът не е случаен. Бати Ради е запаметил отрицателното мнение на УЧИТЕЛЯ за паметниците и за моделите, които са превърнати в паметници. Такъв паметник не е невинна фигура. Издяланият образ от камък, или излят от бронз и друг метал, дълго време „тежат" на позиралия.
Паметниците представляват фокус
на
мислите
на
всички, които се вглеждат в тях, а когато има отрицателни чувства, моделът преживява поредица от страдания и ограничения, които му пречат, независимо от това, дали той е
на
физическото поле, или си е заминал.
Ето защо Бати Ради не желае да бъде вграден. Прибирайки се на Изгрева, той среща УЧИТЕЛЯ и разправя по своему за намерението на скулптура. За негова и наша изненада, УЧИТЕЛЯТ му позволява да позира, като допълва, че скулптора е един от добрите ученици на Патриарх Евтимий и не случайно е поел ангажимент да изработи паметник на своя любим учител. През вековете това дълбоко чувство е вълнувало ученика и когато намира образа на своята любов, пожелава да увековечи привързаността си. Разбира се, тази идея УЧИТЕЛЯТ открива в свръхсъзнанието на скулптура, за която последния дори не подозира.
към текста >>
53.
ІІ.30. ЗЛАТИСТИЯТ КОТАРАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа
на
УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава
на
черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените
мисли
.
Не бяха редки моментите, когато много важно и наперено следваше УЧИТЕЛЯ до трапезарията, до лозето, до полянката, до жилището на стенографките. Може би никой котарак не е преживявал дните си в такова повишено самочувствие. За отбелязване е, че той не влизаше в салона и затова, когато се нареди между закъснелите и опита да влезе заедно с тях, бе грубо прогонен. Шумното прогонване на котарака обърна внимание на дежурния брат, който го забеляза, разбра намерението му и видимо бе решил да не го допусне в клас. Доста голяма група навлезе в салона и за голяма изненада на всички, котаракът бързо се провря и се скри до малкото шкафче, определено за книгите за продажба.
Брожението около закъснелите и котаракът привлече погледа
на
УЧИТЕЛЯ, Той спокойно слезе от катедрата и почна с пергела и линията да очертава
на
черната дъска геометрични фигури - един подход, който най-добре изясняваше отвлечените
мисли
.
Докато вниманието на всички бе отправено към геометричните фигури, котаракът, почти незабелязан и необезпокояван от никого, се промъкна до катедрата и с един смел скок стъпи на стола с бялата възглавница, на която седеше УЧИТЕЛЯ, сви се на кравай и замърка доволно. Ние изтръпнахме от дързостта и нахалството на животното, което не се посвени да наруши приетите норми за приличие на школата. Най-много тръпнеше от вълнение брата, който бдеше за добрия ред в класа и допусна да го надиграе един котарак. Никой от нас не се реши да прогони неканения гост. Почудата и вълнението растяха.
към текста >>
Не само това, но владиката няма и оформено
тяло
, за да възприема Словото и Божествената мисъл.
Не само, че влезе в клас, но избра най-високото и най-хубавото място. Знаете ли откога очаква той този момент. В него сега е приютен духът на един от заминалите български владици, който отдавна прави опит да влезе в школата. Съществата от горе не го пускат. Никой от вас не го приема, а проявява интерес към новото учение и иска да го чуе с ушите си, а няма такива и страда.
Не само това, но владиката няма и оформено
тяло
, за да възприема Словото и Божествената мисъл.
Виждам го как обикаля салона и търси начин да влезе. Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи.
към текста >>
Ето някои от
мислите
в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие.
Днес той използва котарака, който се оказа добър медиум. Освен това котаракът използва погрешката на закъснелите и влезе в салона. А сега, владиката наедно с вас ще слуша лекцията. Котаракът е полузаспал, само е излъчен... Лекцията продължи. Тя бе слушана, не само от нас, не само от невидимите същества, но и от един владика.
Ето някои от
мислите
в лекцията: „Нека любовта да бъде подтик в живота ви - да прославите името Божие.
Нека мъдростта бъде подтик - да търсите Царството Божие и Неговата правда. Бъдете проводници за идването на Царството Божие на земята. Нека истината бъде подтик за изпълнението на Божията Воля. Да прославим името Божие с любовта. Да въдворим Царството Божие с мъдростта.
към текста >>
54.
ІІІ.52. КОЛКО ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВИСОК НА РЪСТ МИРОВИЯТ УЧИТЕЛ?
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Защото усетих, че
тялото
ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Когато Учителят се движеше, походката Му бе плавна, стъпваше на пръсти и след това на стъпалото, нямаше никакво усилие. В една от беседите Той подробно обяснява как трябва да се стъпва и как трябва да се ходи, защото съвременният човек стъпва първо на петите си, че после на стъпалото, като по този начин се получава сътресение на гръбначния мозък. Аз много пъти съм се движил редом с Него и винаги съм се питал, как така Той можеше леко да се движи, без да употребява усилие. А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко.
Защото усетих, че
тялото
ми олекна най-малко с една трета от моето тегло.
Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест. Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна.
към текста >>
Аз усетих, какво значи моето
тяло
да се движи с естествената ми тежест.
А Той беше на възраст, гонеше осемдесет човешки години. Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна.
Аз усетих, какво значи моето
тяло
да се движи с естествената ми тежест.
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено тяло. Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми. Аз разбрах всичко и повече не Го безпокоях. Учителят беше нисък на ръст.
към текста >>
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено
тяло
.
Веднъж се движих редом с Него на един метър разстояние и изведнъж усетих, как някаква вълна ме поде отдолу, леко ме повдигна, после ме сложи на земята и аз вече се движех леко, леко. Защото усетих, че тялото ми олекна най-малко с една трета от моето тегло. Можех да се движа леко, плавно, с удоволствие. Това състояние трая към 20 крачки и отново изчезна. Аз усетих, какво значи моето тяло да се движи с естествената ми тежест.
Движеше се трудно, макар че аз бях свикнал с него, защото бе мое собствено
тяло
.
Учителят ме погледна и се усмихна. Беше отговорил на въпроса ми. Аз разбрах всичко и повече не Го безпокоях. Учителят беше нисък на ръст. Ние бяхме високи младежи и стърчахме с една глава над Него.
към текста >>
„Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо
тяло
, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата
на
Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време.
Изпитвахме неудобство, че ето тук е Великият Учител и вместо да е висок, да кажем - два метра - и да Го гледаме отдолу нагоре, то Той е по-нисък от нас и ние Го гледахме отгоре надолу. А по-високите се навеждаха, за да Му кажат нещо, или да чуят нещо. Това винаги ме е измъчвало. Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси.
„Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо
тяло
, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата
на
Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време.
Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи. Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо тяло от това, което съм взел в този момент. А ти искаш да съм висок два метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народа е неизброим.
към текста >>
Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо
тяло
от това, което съм взел в този момент.
Не изтраях и веднъж Го запитах направо и в упор изстрелвам въпроса си. При други случаи аз винаги обмислях въпросите си и се явявах пред Него с подготвени въпроси. „Учителю, защо имате нисък ръст и защо не сте взели да си направите по-високо тяло, например два метра, а изпитваме неудобство, че ние, учениците, стърчим с една глава над главата на Великия Учител." Учителят се спира, оглежда ме внимателно, вероятно вижда този, който е в мен и Му задава въпроса, усмихва се и се смее известно време. Вероятно Му бе харесало това, че ние, учениците, стърчим с една глава над Неговата глава. После лицето Му взе сериозен израз и Той каза: „Ако бях взел по-висок ръст, по-висок от 165 см, то българският народ ще се разруши, нямаше да издържи.
Българският народ е малък народ, а България е малка страна и Аз не можех да взема по-голямо
тяло
от това, което съм взел в този момент.
А ти искаш да съм висок два метра. Можеше това да стане, ако се бях родил в Русия - онази страна е необятна и народа е неизброим. Засега това е достатъчно за мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен." Учителят отново се усмихна. Аз също се усмихвам.
към текста >>
По-късно в беседите открих различни
мисли
на
Учителя за това, какъв ръст Той би заел, ако се роди в този народ.
Засега това е достатъчно за мен, за българския народ и за Моята работа. А че стърчат с една глава над мене, това ме кара да бъда смирен." Учителят отново се усмихна. Аз също се усмихвам. След това през целия ден мислех за съотношението, което съществува между народ, територия и държава, от една страна, и пребиваването на Великия Учител на земята. Един въпрос, един отговор и много размисъл.
По-късно в беседите открих различни
мисли
на
Учителя за това, какъв ръст Той би заел, ако се роди в този народ.
Там ще намерите различни цифри при различните изказвания. Има цифрите 157, 159, 161 и 164 см. Дали има противоречие в това? Няма противоречие. Защото Учителят разглежда нещата в строго конкретни времена, за да изведе от тях строго определени закони.
към текста >>
55.
ІІІ.115. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО ПАША ТЕОДОРОВА И САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
В този пламък израстват всички добри
мисли
и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят.
и С. (Обични Паша и Савка) Получих вашето писмо. Светлината, Топлината, това е приятното в живота. Те са носителки на Истината, а самата Истина е глава на разумното във всяка душа. Съхранявайте този пламък, като най-ценното за човешкия дух.
В този пламък израстват всички добри
мисли
и чувства; в него те растат, цъфтят и зреят.
Само в Него човешката душа добива възвишеното и благородното - Любовта, Мъдростта в техните божествени прояви. Любовта като плод на Духа, а Мъдростта като Сила. Божествената наука, на която природата и цялата вселена са само външно проявление, носи на избраните души, които се вслушват в Неговия Глас, великото благо. Изявяване, проявяване, опознаване, сближаване, това са живи процеси на Божественото, което сега ви се изявява и ви приканва към честен труд и благородна работа. Вслушвайте се разумно в Тоя Глас.
към текста >>
Можете ли да посочите
на
кой член в
тялото
на
човека то мяза!
Разумявайте правилно Неговите Упътвания с радост и веселие на душата. Събирайте сладкия нектар на живота от Божествените цветя като трудолюбивите пчели, които са образ на вътрешна хармония, чистота, порядък на висшата култура на Любовта. Колко добре те разбират своето Изкуство, дадената им Работа. Желая и вие да сте като тия разумни пчели, макар че те носят по жило отзад - за неканените гости на техния кошер. Жилото е прекрасно оръжие, зависи кой го употребява.
Можете ли да посочите
на
кой член в
тялото
на
човека то мяза!
Направете превод правилно. Не е онзи, който говори за Любовта, но който я има в своята душа. Не е онзи, който говори за Мъдростта, но който я има в своя дух. Не е онзи, който говори за Добродетелта, но който я има в своето сърце. Днес хубавата Наука живее в изби, гдето светлината не прониква.
към текста >>
56.
ІІІ.119. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето,
Мисли
и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена.
Кога и да е, хармонията ще бъде среда на ученика - вековна мечта на всяка разумна душа. Възпитанието и самовъзпитанието на ученика не са възможни без музика, без ритмика, без контакт със силите на разумната природа. Паневритмията, като съчетание от музикални методи, плавна ритмика, създава условия за животворна връзка. В познатата вече форма - Паневритмията е първа по рода си. Тя е „свалена" от висшите сфери на живота, където светлите духове също така работят над себе си с музика, хармонични ритми и пластични движения.
Създадена по този образец, музикалните й мотиви са свещени мантри (Аум, Изгрява слънцето,
Мисли
и др.) Наред със събраните мотиви в Паневритмията, по строеж напомнящи обикновените валсове, имат почтено място и българската ръченица със своя неправилен такт, така както е изпълнявана от българите в светилищата през древните времена.
„Слънчевите лъчи" са блестящ образец на българските свещени мантри. Учителят отлично познава драматичния път на ученика. Той знае с цената на какви усилия и жертви душата има известни придобивки. Началните и по-ранните форми на музиката и ритмиката, неведнъж са разпалвали низки страсти и значително са огрубили движенията на ученика; с бурни страсти и огрубели движения не се изгражда хармония. Те са стъпала не към възход, а към затъване.
към текста >>
Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава
тялото
.
В „Слънчевите лъчи" - типична българска ръченица - има жизненост и разумност, обич и любов към всичко, което търси светлината и копнее такива взаимни отношения, които са проникнати от нови идеи за живота. „Пентаграм" е тържествен финал на настъпилата хармония, възторжено присъствие на великите добродетели - основа на нов живот. С една дума - Паневритмията е зов към просторите на богата душевност. Паневритмията възражда и обновява организма. Паневритмията внася радост, мир и благородство в душата на ученика.
Паневритмията вдъхновява психиката, облагородява духа, освежава
тялото
.
Паневритмията - като идея, като принцип и като смисъл, е без начало и без край. Паневритмичните принципи са в хармония с онези принципи, които управляват вселената. Паневритмията е неделима от еволюцията. Паневритмията е път на ученика. * * * Учениците идват в Школата от различни култури, някои от тях не са се занимавали с музика и ритмика, и затова се явяват с недоразвито музикално чувство и без усет за ритмични движения.
към текста >>
Мисли
I част М.М.
Скачане М.М. четвърт. при 2 четв. такт 48-50 4. Тъкане М.М. четвъртина 66-72 5.
Мисли
I част М.М.
I част - четвъртина 54 II част - четвърт. с точка 66 6. АУМ М.М. четвъртина 58 7. Изгрява слънцето М.М.
към текста >>
57.
3.50. Истинското лекарство
,
НЕСТОР ИЛИЕВ
,
ТОМ 4
Чистата храна за
тялото
, светлите
мисли
за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво
тяло
.
Учителят ги приема и Той й казва само едно изречение: „Тя ще оздравее, само да смени храната, да се храни с вегетарианска храна." И след като постояли известно време, виждат, че Учителят не казва нещо друго повече, напускат помещението - приемната на Учителя. При излизане навън съседката пита Паша: „Паша, нищо той не спомена за лекарство". Тогава сестра Паша й казва: „В това изречение, да смени храната и да се храни с вегетарианска храна, в това е лекарството. И наистина, момичето приложило съвета на Учителя да се храни с вегетарианска храна и оздравяло. „Всичките физически болести са резултат на духовни състояния.
Чистата храна за
тялото
, светлите
мисли
за ума, възвишените чувства за сърцето, благородните постъпки за волята - всички те създават здрав дух в здраво
тяло
.
Духът е този, който предхожда." (Учителят)
към текста >>
58.
4.11. Заблуждение и примамки
,
ИЛИЯ УЗУНОВ
,
ТОМ 4
Замислихме
се.
А те бяха многобройни и разнообразни, и една с друга не си приличаха. Бяхме при Учителя. Един брат се оплакваше от своите неудачи. Учителят го спря и каза: „Аз плача не за вашите страдания, а за вашите заблуждения". Ние всички се умълчахме и се заслушахме.
Замислихме
се.
Значи зад страданията ни стоят нашите заблуждения? Значи над страданията стоят нашите заблуждения? Как да ги узнаем? Как да се справим с тях? Учителят прочете мисълта ми и каза: „В духовния свят има много ями и дупки.
към текста >>
Подскачаш, да вземеш примамката над тебе и, под тежестта
на
тялото
си, падаш в ямата.
Значи над страданията стоят нашите заблуждения? Как да ги узнаем? Как да се справим с тях? Учителят прочете мисълта ми и каза: „В духовния свят има много ями и дупки. Те са прикрити и замаскирани от изкусни майстори и има примамка над тях.
Подскачаш, да вземеш примамката над тебе и, под тежестта
на
тялото
си, падаш в ямата.
Ако минеш по пътя, без да подскочиш към примамката - ще отминеш ямата. Зависи от светлината на вашето съзнание и затова, по кой път сте тръгнали и какво търсите от живота си. Ако вървиш по пътя на ученика, чрез Словото на Учителя ще узнаеш задачата и пътят на твоя живот на земята. Ако се отклониш от пътя заради някоя примамка, ще паднеш в ямата и тогава ще те хване законът на кармата, и оттам няма отърваване. Ще си изплатиш до края." Имах дълги години на земята и видях много примамки, закачени по дърветата на „Изгрева".
към текста >>
59.
5.21. Тереза Керемидчиева
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
Изваждаше интересни
мисли
от тефтерчетата
на
дъщеря си Савка и ги изпращаше.
Дъщеря й беше Савка Керемидчиева - стенографката на Учителя. Аз се сближих с нея много; след като тя видя отношението на Савка към мене - тя ме приемаше като най-близък човек до себе си. Савка си замина от този свят през май 1945 г. Аз продължих да поддържам връзка с Тереза. Тя ми пишеше дълги писма, съдействаше ми, даваше ми съвети, изпращаше ми книги там на село, където аз бях учителка.
Изваждаше интересни
мисли
от тефтерчетата
на
дъщеря си Савка и ги изпращаше.
Оттогава са останали три писма, които ги поднасям. Те са интересни и поучителни в много отношения. Имаше и други, но се изгубиха - бяха изминали 50 години оттогава. Ето и трите писма на сестра Тереза 1. Писмо от 16.ХII.1945 г.
към текста >>
Пишеш ми, че много
мислиш
сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим.
Времето ми припомня за чистота и топлота. Всичко ми говори, трябва само да имаме очи и уши, нищо случайно няма. Ние често казваме - нямам условие това, онова да направя, но ето какво казва Учителят по този въпрос: „Трябва един нов начин на самовъзпитание и сами трябва да си създадем условия, а не да чакаме да дойдат отвънка. Това е старо разбиране. Докато условията са по-силни от човека, той е роб; когато човек е по-силен от условията, той е господар - първо е господар към себе си." И вярно, като размишлявам - добре, тъй е, по-добри условия от тия, които аз сама мога да си създавам, никой не може да ми ги създаде.
Пишеш ми, че много
мислиш
сега, как е минала една година откак нашият обичан Учител ни е напуснал, всъщност той не ни е напуснал, само че сега в неговата същина ние не може да го видим.
Но може да го чувстваме. Винаги, когато си спомняме за него, става ни нещо приятно около сърцето. Прям отговор на твоето писмо ще ти дам устно, когато ще дойдеш тук при мене на гости с Цвета. Ще ти говоря по този въпрос с Учителевите думи. Но сега нещо друго.
към текста >>
Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта
на
мушичката,
на
животните,
на
човеците,
на
ангелите,
на
Бога; какво е влиянието
на
любовта върху
тялото
, върху здравето, върху ума, лицето, как действа
на
мъдростта, как възкресява мъртвите и пр.
Имате ли време за духовна работа? Хубаво е да си имаме един определен ден за духовна работа. Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр.
Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта
на
мушичката,
на
животните,
на
човеците,
на
ангелите,
на
Бога; какво е влиянието
на
любовта върху
тялото
, върху здравето, върху ума, лицето, как действа
на
мъдростта, как възкресява мъртвите и пр.
Също тъй може да се медитира върху един предмет. Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание.
към текста >>
Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се
мисли
.
Много добри опитности може да добиеш. Добре е да се медитира и концентрира, и съзерцава. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Медитация: размишление върху известен въпрос, или върху Любовта, Мира, Правда и пр. Например може да се размишлява - в какво се изразява любовта външно и вътрешно, нейният извор, нейното въздействие, любовта на мушичката, на животните, на човеците, на ангелите, на Бога; какво е влиянието на любовта върху тялото, върху здравето, върху ума, лицето, как действа на мъдростта, как възкресява мъртвите и пр. Също тъй може да се медитира върху един предмет.
Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се
мисли
.
Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества. Човек, като мисли за тия качества, възприема техните вибрации.
към текста >>
Човек, като
мисли
за тия качества, възприема техните вибрации.
Концентрация: При концентрация има само една мисъл и върху нея се мисли. Например: Бог е светлина, ще проектираш един сноп светлина, бяла светлина се излива върху тебе. Съзерцание: Когато си създаваш умствена картина - образ. Но когато съзерцаваш един образ, например Христа, трябва да се свържеш и с неговите качества, с неговото съзнание. За да ти се яви един ангел, трябва всеки ден да размишляваш за него с Любов, върху неговите качества.
Човек, като
мисли
за тия качества, възприема техните вибрации.
По този начин ще се свържеш с Учителя. I степен. При медитацията и съзерцанието развиват се умствени сили. II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам.
към текста >>
Една душа
на
някого, ще си представиш тая душа, че е храм
на
Бога и ще изпратиш с Любов хубави
мисли
, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш
на
това същество.
II степен. Развиват се качествата, върху които се концентрирам. III степен. Ако размишляваш върху качествата на някое висше същество, ти правиш връзка с това същество, става една вътрешна връзка, преливане на качествата и стават условия на това същество да работи върху тебе. IV степен.
Една душа
на
някого, ще си представиш тая душа, че е храм
на
Бога и ще изпратиш с Любов хубави
мисли
, това същество ще се повдигне, но същевременно и твоята аура ще почне да вибрира с любовта, която изпращаш
на
това същество.
V степен. Помагане на делото на Учителя на Всемирното Бяло Братство. Като се молиш на Бога, например за българите, или за цялото човечество, да се пробуди съзнанието им, ще си представиш съзнанието пробудено, любовта се проявява и заживяват братски, но може да бъде придружено с една картина. За когото се молиш, трябва в тази молитва да имаш любов към него; същото е, ако проповядваш, или си учител, трябва да имаш любов към хората или учениците, за да може да им се въздейства, но тогава и те ще ти помогнат, защото се пробужда Божественото в тях и то те обгръща." Ето, мила Драга, един метод за работа. Може да направите опит.
към текста >>
Искам да ви пиша сега някои ценни
мисли
от Учителя.
Сега като ви пиша, като че ли и Савчето присъства и се радва на вашата духовна работа. Това е нейното желание, тя много се грижи за вас и ви съдейства. А как и баща ви колко се повдига, като вижда, че вие работите за делото. Също и Учителят ви има при себе си и ви помага, вие само дръжте се за Бога и всичко ще се оправи. Не се грижете за нищо, не сте вие, които може да уредите нещата, нещата ви се уреждат от небето.
Искам да ви пиша сега някои ценни
мисли
от Учителя.
Нещо за смирението, това беше единственото нещо, което Учителят не можеше да скрие от нас. Колко много беше Учителят смирен. А смирението е една от най-важните добродетели. Блазе, който я притежава. Ето какво казва Учителят за смирението: „Смирението е Божия благодат, която пази душата от разтление.
към текста >>
Докато
мисли
за Бога, човек познава себе си.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него.
Докато
мисли
за Бога, човек познава себе си.
Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни.
към текста >>
Щом престане да
мисли
за Бога, той престава да се познава.
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
Щом престане да
мисли
за Бога, той престава да се познава.
Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме." Последното може да го прочетете и на вашите момичета, които се интересуват за новото. Как са те, изчетоха ли беседите, които им изпратих и как се произнесоха за това. Вярвам да са доволни. Вижте, ако намерите за уместно да им пратя още, ще им изпратя, няма защо да пращат пари, те са ученици, нямат пари.
към текста >>
Ами как
мислите
, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина.
Дали е изчел беседите? Всичко ме интересува много. Ами с попа как сте? Общувате ли с него? Трябва да му говорите най-смело.
Ами как
мислите
, Господ ви изпрати там като две свещи, които ще трябва да пръскат светлина.
Вие трябва да се радвате, че сте Учителеви работници. Вие не знаете още какви чудеса ще преживеете. Бъдете смели, Бог е с вас и във вас, той е сила. Какви хубави неща ще дойдат сега. Ето, полунощ минава, чувствам как сме сега заедно тука.
към текста >>
Но когато
мислим
, че нямаме добри условия, то само
на
нас се вижда така.
Драга и Цвета, Зарадвах се като четох в писмото ви, че искате да дойдете в София. Аз схващам, че това е една мисъл, която сте хванали от Невидимия свят. Ще се молим да се осъществи това наше желание, нали и аз желая това. Господ и Учителят ще ни помогне за това. Реши ли човек да работи за своето повдигане, и веднага от горе Невидимия свят му идва на помощ.
Но когато
мислим
, че нямаме добри условия, то само
на
нас се вижда така.
Учителят казва: „Ученикът е над условията". Мила Драга, интересува те миналото. Учителят нали казва: бъдещия си живот сега си го създаваме, а сегашния ни живот, това е миналото. Всичко онова, което сега не харесваме в живота си, всичко, което ни създава спънки, това е миналият живот. Сега трябва да създаваме бъдещия си живот.
към текста >>
и формулата: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прослави Бялото братство в Божията любов." За първи път толкова силно ще
мислим
един за друг, хубаво срещите да станат мислено, в моята стая.
След това няколко минути концентрация. Може да се концентрираме върху светлината. После четем една страница, по жребий, от една беседа. Казваме „Добрия път". „Това е живот вечен" и т.н.
и формулата: „Да се прослави Бог в Бялото братство и да се прослави Бялото братство в Божията любов." За първи път толкова силно ще
мислим
един за друг, хубаво срещите да станат мислено, в моята стая.
Аз съм напълно уверена, че ще имаме резултати. Сега ви желая най-доброто и успех в тази наша работа. Ще знаете, Учителят и Савчето винаги ще присъстват в нашите срещи. Сега още нещо из Савкините бележки и с това ще свърша за днес. Има един закон: „Ти като не обичаш Онзи, който те обича пръв, то няма и да те обича онзи, който искаш да те обича".
към текста >>
Човек се свързва с Христа, когато
мисли
за Христа - когато
мисли
с любов. 2.
Скръбта е един метод на Невидимия свят за префиняване на човешкото естество, за да се засили неговата възприемчивост за една нова светлина, за едно висше изявяване на Любовта - за ново откровение на Божествената мисъл. Чрез страданията организмът се префинява. Затова се казва: През страданието в човека проблясва едно ново откровение за любовта, едно ново откровение за мир, нежност и чистота". Двата закона: Щом любиш хората (брат си) с това познаваш, че Бог те обича. А щом другите те обичат, с това познаваш, че ти обичаш Бога. 1.
Човек се свързва с Христа, когато
мисли
за Христа - когато
мисли
с любов. 2.
Човек се свързва с Христа и когато чете Евангелието. Свързва се с Него и когато върши волята Божия беззаветно. Мерило за Любовта: как да познаеш, дали твоята любов е Божествена, или не. Ако тази твоя любов към някого събужда в тебе любов към всички същества и всички същества ти стават мили, тогава тази любов към този човек е Божествена. Ако тази любов към някого усилва твоя идеен живот да служиш на Бога, да се жертваш за Бога и за всички, тогава тази любов е Божествена.
към текста >>
60.
6.07. ПЪРВИТЕ ИДЕЙНИ НАСОКИ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
В този път
на
посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо
тяло
;
на
второ място - астралното ти
тяло
, което е свързано с твоя емоционален живот и
на
трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят.
Със затаен дъх аз пристъпих прага на приемната стая, в очакване да чуя нещо, което да утоли жаждата на моята вечно търсеща душа. Психичната атмосфера, която се създаде между Учителя и мен, наистина беше обещаваща. Следях внимателно и най-малките движения и мимики по лицето на Учителя. Седях пред него, както син сяда до своя баща, с онова топло доверие и признателност. Учителят отправи своя поглед към мен със следните думи: „Ти вече правиш първите крачки в пътя на Великото познание.
В този път
на
посвещение, най-първо, ще бъде прочистено твоето физическо
тяло
;
на
второ място - астралното ти
тяло
, което е свързано с твоя емоционален живот и
на
трето място - трябва да се разсеят всички мъгли и заблуждения в твоя умствен свят.
Само по този начин ще бъдеш в състояние да направиш правилна връзка с причинния свят, където обитава безсмъртния лъч на твоята душа. Това е планът, който ти предстои да осъществиш във Великата окултна школа на живота. Знай, че си не само студент в университета, но и ученик на Висшето училище на живота. Този път, който имаш да извървиш, е тесният път на всеки ученик, на всяко общество, на всички народи и на цялото човечество. Започват вече да се пишат страниците на една нова епоха, която ще донесе на човечеството велики откровения за Битието, дълбоки знания за живота и широки простори за действия на творческата воля на ученика.
към текста >>
Тези основни
мисли
, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления.
После отидох при Учителя на ул. „Опълченска" 66, след като падна снегът. Той ме извика и живеех в трапезарията. Действително за Учителя учениците, които Го заобикаляха, представляваха опитни полета, върху които Той непрестанно посаждаше новите идейни семена, бавно, но сигурно ги култивираше, докато израснат, цъфнат и дадат зрели плодове. Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя.
Тези основни
мисли
, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления.
Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел. Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми тяло; сърцето ми усети тръпките на целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало. Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество.
към текста >>
Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми
тяло
; сърцето ми усети тръпките
на
целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Този важен разговор ми създаде условия да направя една реална връзка на физическия свят с Учителя. Тези основни мисли, които Учителят вложи в съзнанието ми, дадоха богат материал за дълбоки размишления. Може би в момента, когато Той ми ги изказваше, да не почувствах тяхната дълбочина, но душата ми се радваше, както малкото дете, което чувства подсъзнателно грижливата ръка на своята родна майка. От този момент в мен стана един голям прелом - започнах да се уединявам, да се вглъбявам, да се съсредоточавам в себе си, тъй като за първи път чух разумния глас на моя Учител. Това ново чувство внесе в мен една нежна, приятна топлина - около слънчевия ми възел.
Невинност и чистота обливаха като свежа струя цялото ми
тяло
; сърцето ми усети тръпките
на
целомъдрието, дълбоката връзка с Първата причина, с Вечното космично начало.
Спонтанно в мен се събуди копнеж към Божествения свят, където царува вечната хармония и красота... При раздялата си с Учителя, Той така бащински ме погледна със Своя нежен поглед, че като тръгнах към Изгрева, почувствах такава дълбока вътрешна сила, и готовност да литна из целия свят, и да разнеса чистотата и невинността към всички народи и цялото човечество. Размишлявайки, постепенно разбрах за каква чистота ми говореше Той. Тази необикновена чистота имаше отношение към моето сърце, то трябваше да добие образа на една Слънчева Дева, чиято чувствителност може да се уподоби на многострунна арфа, която при най-малкия досег може да долови скръбта на всяко страдащо същество. Аз пожелах да стана истински проповедник на това Висше целомъдрие към Първата причина, Космичния център, от който произтичат всички неща. Този паметен разговор с Учителя ми оказа такова силно въздействие, че първото действие, което направих бе - раздадох всичките си дрехи на нуждаещите се.
към текста >>
По природа бях надарен със здраво, силно, енергично
тяло
, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии.
Облада ме подвигът на жертвата, както първите християни, които тръгнаха по стъпките на Исуса от Назарет. Аз почувствах силата на мъчениците, които вървяха без страх към пламтящите клади, върху арените на Римската империя, когато са били разкъсвани от свирепите лъвове и тигри. В мен същевременно ставаше една борба. Тази борба беше между животинското съзнание в мен и висшата Божествена природа. Трябваше с геройство да се заема да трансформирам всички нисши енергии, всички бушуващи страсти, които опетняваха моята чистота.
По природа бях надарен със здраво, силно, енергично
тяло
, което беше изпълнено със сурови, необуздани енергии.
Това се дължеше на моята младежка възраст. При тази обстановка исках да бъда победител, да хвана звяра в себе си, да го подчиня, та по този начин да вървя смело по тясната пътека, която Учителят ми очертаваше. След този интимен разговор с Учителя, такъв Свещен трепет овладя моя дух, такива свещени пориви се събудиха в душата ми - аз имах вече един очертан идеал и път. Учителят ми отвори вратите към необятните духовни простори, които тайнствено се очертаваха пред мен като някакъв магичен ребус, който трябваше с героични усилия да разбуля. Така започнаха първите ми крачки по тясната пътека на ученичеството.
към текста >>
61.
6.10. Младежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
А той има четири страни, които символизират - чувствата,
мислите
, действията и волята у човека.
Тези геометрични символи са дадени по различен начин. Квадрата. Старозаветните живеят в квадрата на физическия свят. Учителят го взема като изходна точка и врата към Мъдростта. Той символизира най-големите противоречия. Тези противоречия се разрешават по диагоналите на квадрата.
А той има четири страни, които символизират - чувствата,
мислите
, действията и волята у човека.
Тези символи, които са на квадрата, те са и астрологически обособени и те не са само теория, не са само символи, но се намират и у човека. Намират се на човешката ръка и в човешкото лице. И който може да гадае по тези символи, ще може да каже много неща за една човешка душа - какъв е нейният път, перспективи и качества. Квадратът е символ на физическия свят. Най-могъщата символична форма чрез своите диагонали, които се кръстосват, прехвърлят енергията на човека в центъра.
към текста >>
Протичат чрез самото човешко
тяло
: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част
на
главата - с праведните, през горната част
на
главата - с учениците.
Затуй Учителят нарича новозаветния свят - свят на съблазните, където се борят две сили - Божественото и Човешкото. Понеже няма затворени линии, то планетите вървят по елипси. Но те представляват отсечка, отстрани погледнато, която води до космичното начало. Тези категории съзнания са във всеки човек, но са застъпени различно. Дори и най-великите Учители, които се въплъщават на земята, и през тях протичат тези четири живота.
Протичат чрез самото човешко
тяло
: чрез стомаха се свързват със старозаветните, чрез белите дробове - с новозаветните, през долната част
на
главата - с праведните, през горната част
на
главата - с учениците.
Само в дадени моменти доминират някои от тези четири живота. Не можем статично да ги разглеждаме. Това са течения и възли в духовния свят, които се движат. Те преминават непрекъснато, а някои се спират и застояват повече. Това са различни състояния в човешкото съзнание.
към текста >>
62.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници
на
едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Дори имаше съдебен процес срещу Учителя. Тя беше извикана да свидетелства срещу Учителя. На съда я питат: „Ти къде беше? " „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше?
" Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от
тялото
си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници
на
едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо.
Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали. За съда това бе измислица. Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея.
към текста >>
За съда това бе
измислица
.
" „Бях в един кой си град? " А Петър Дънов къде беше? " Магдалена отговаря: „Той беше в София, но се излъчи от тялото си и дойде при мене." Тези неща за юридическото съзнание бяха бълнуваници на едно болно съзнание и това изказване за тях не представляваше нищо. Но всъщност това е било вярно, че Учителят е могъл да се излъчи и да отиде при нея и тя да Го е видяла. За нас това е знание от Словото на Учителя и една реалност, на която не веднъж сме присъствали.
За съда това бе
измислица
.
Накрая тя беше жертва на тази карма между този народ. Като се иждиви тази карма, като се изразходва, ще бъде добре и за народа, в който живее, и за самата нея. Едно такова действие преднамерено от нея не е съзнателно, а на тъмни сили. Много мъчно може да им се даде обяснение. Знанието го има в Словото на Учителя.
към текста >>
Да издържи тази концентрация
на
отрицателни
мисли
и форми
на
цялото братство срещу нея.
Но като започна да играе тази роля, понеже влезе в тези кармични възли, то в поведението й стана промяна. Тя вече имаше ексцентричности и отклонения на съзнанието. Това е в реда на нещата при нейната роля. Аз се чудех как това същество можеше да издържи туй голямо напрежение, което се създаваше в Школата. Чудя се, как нейната нервна система, нейният мозък, нейният двойник можа да издържи.
Да издържи тази концентрация
на
отрицателни
мисли
и форми
на
цялото братство срещу нея.
Това отрицателно отношение към нея от братството, като водопад падаше надолу от стотина метра върху нея. Как можа да издържи, не мога да проумея. Освен това тя ходеше по чужбина по поръчение на Учителя, а това не беше лесна работа. Това ме учудва дори и сега. Как издържа на цялото това напрежение.
към текста >>
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Георги беше останал в София като болен. Учителят ме подсети да се върна при него. С моя добър приятел Борис Николов употребихме големи старания да облекчим болестта на Георги Марков. Учителят се завърна от Рила и прие Георги Марков на дълъг разговор. След разговора, излизайки от приемната стая на Учителя, Георги ми подари своя часовник, като ми каза, че неговият земен път е вече към своя край.
Учителят му казал да остави физическото си
тяло
при родителите си - в своя роден град - Лом.
Раздялата ми с Георги беше наистина твърде трагична. Той беше един от най-преданите ученици на Учителя, пълен с идеи и с младенчески възторг за осъществяване на един нов живот на земята. Георги Марков беше много популярен в братството. Същото бе и в университетските среди. Ходеше с брада, дълги коси и беше интересен образ.
към текста >>
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Учи в Американския колеж и в университета. В един момент се разболява от едно заболяване, казва се ендокардитис лента, заболяване на сърцето. Аз отидох да питам професора, какво ще стане с нея. Той ми каза, че това е шести случай в България, че при предишните случаи петте човека са починали и че тук само Господ може да помогне. Когато отидох при Учителя да Го помоля да й помогне, Той ми каза, направо и ясно на поляната: „Рекох, природата е крайно икономична.
За да закърпи това
тяло
, ще изразходва повече енергия, отколкото да създаде ново
тяло
и да се роди отново." След няколко дни тя си замина.
Ето, имате и вътрешната страна за смисъла и цената на един човешки живот. Тук е мястото да направим един анализ върху двете сходни страни на двата кармични триъгълника, на българския народ и на човечеството. Докато Магдалена Попова играеше ролята на религиозното съзнание, импулсирано от онова фанатично тщеславие, то Георги Марков изразяваше онова велико подсъзнание, където работеха съществата извън човешката еволюция. Това съзнание виждаше Учителят като сбор на всички велики души, като един свят на онази мистична чистота и Космична красота, която събуждаше в човека онова велико съзнание с един висш критерий и мироглед за дълбокия смисъл на живота. Това велико съзнание даваше съответната стойност и право на съществуване на всяко същество.
към текста >>
През този период
на
това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни
мисли
в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Докато съзнанието на Магдалена излизаше от областта на историческия Христос, на едно религиозно съзнание, тясно, ограничено и фанатично -то съзнанието на Георги Марков навлизаше в една нова област, където личността изчезваше, душата излизаше от феномените на физическия свят, които изразяваха само формите на живота и оттам отиваше към света на законите, които изграждат формите, и най-сетне се въздига в света на принципите, които разкриват дълбокия смисъл на живота. Така че както Учителят многократно го подчертаваше в частни разговори, или в беседите Си, кармичният свят на тяхното и фанатичното религиозно съзнание ще представлява условие за проява, или по-конкретно казано - тор за семената на идеите, произтичащи от света на подсъзнанието. Светът на съзнанието търсеше Божественото извън себе си като нещо обективно, историческо, докато подсъзнанието търси тази космична опорна точка, вътре в себе си, то се отъждествява със самото Божество. Това са новите елементи, които ще легнат в културата на шестата раса, в културата на синовете Божии. С тези велики идеи си замина за отвъдния свят Георги Марков, който беше и един добър проводник за идеите на Учителя.
През този период
на
това важно посвещение, което минаваше цялото братство, Учителят чрез своите беседи изпрати своите мощни
мисли
в етера, за да разчисти пространството от всички религиозни заблуди, форми и ритуали, които старо-езичният свят създаде чрез различните черкви в човечеството.
Учителят смело рушеше всички религиозни догми и целия йерархически порядък, създаден от религиозното съзнание. Този свят трябваше да рухне, за да избликнат струите на мистичното подсъзнание, което внасяше онази чистота, онова непосредствено влизане на човешката душа в космичния свят без всякакви посредници, изразени в черкви, личности, секти и всевъзможни религии. През тази вълна на любовта Учителят даде едно ново понятие на идеята за мистиката - според Него мистиката, това е онзи непреривен копнеж на човешката душа към чистота. Чрез тази формула Учителят събори всичките теологични, лъжливи схващания, създадени през вековете от разните църкви, тури край на всички безконечни религиозни спорове. Той издигна онзи жив храм на чистота, в който се служи на живия Бог, проявен като множество в творението и като абсолютно единство в своята същност.
към текста >>
Стоейки
на
Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Духовенството реагираше усилено чрез пресата и по всички други възможни начини, даже прибягна към отлъчване на Учителя и последователите му от църквата. Никой до сега на земята не е хвърлял такава обилна светлина върху религиите и техните отклонения от великия космичен живот, както това направи Учителят. При тази вълна на Любовта, която Учителят отправи към цялото човечество, в непрестанното ми общение на физическия свят с Него, в мен се разви центъра на слънчевия възел. Неговите мощни вибрации се разляха по целия организъм. Аз станах толкова чувствителен, може би това се дължеше и на обстоятелствата, че живеех съвършено чист живот и започнах да виждам и чувствам Учителя, къде е Неговото физическо присъствие.
Стоейки
на
Изгрева, който се намираше при най-благоприятни климатически и атмосферни влияния всред боровата гора, това спомогна, както Учителят ми беше казал в онзи важен разговор, че най-първо ще бъде прочистено физическото ми
тяло
, после моето емоционално, или астрално
тяло
.
Това пречистване наистина ми упражни огромно влияние, аз започнах да виждам всички болезнени състояния на хората и в тяхното присъствие бях в състояние да определям диагнозите им, да предвиждам заминаванията на много хора, да чувствам електромагнитните полета на различните съзнания. Изобщо в мен се събудиха мощни окултни сили - положение, което споделях с моя голям приятел Георги Марков и отчасти с Любомир Лулчев, който се сближи с мен. Даже последният понякога изпитваше едно смущение при проявленията на тези окултни сили в мен. За мен това беше от голямо значение, защото по природа бях голям реалист и докато аз сам лично не дойдох в контакт с тези мощни окултни сили, все се отнасях скептично към цялата литература, която третираше тези въпроси. Понеже по природа нямах това религиозно съзнание, нито пък това свещено отношение към преживяванията на апостолите, пророците и различните мистици и окултисти, за мен най-голямата космична реалност на тези окултно - мистични сили представляваше Учителят.
към текста >>
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза
на
историята
на
човечеството.
Неговата чистота ме обгръщаше все повече и повече. До каква голяма степен се отнасях критично към окултните науки се вижда от следното обстоятелство. За мен окултните науки, например хиромантия и хирогномия - представляваха нещо неясно, неточно, смътно, и за да се убедя в тяхната истинност, като студент по философия, трябваше да обикалям всички факултети, да разглеждам стотици и хиляди ръце - докато най-сетне се убедих в някои техни твърдения. За тази наука най-силно ми повлия Учителят. По цели часове ми предоставяше своите ръце да разглеждам линиите, на които той лично ми изразяваше тяхната история на създаване през различните култури и раси, и когато в Неговата ръка видях линията на шестата раса, която ще се появи впоследствие в ръцете на хората, изпитах наистина грандиозното величие на живата разумна природа, която непрестанно пише върху нашия организъм.
Тогава ми стана ясно и чрез другите окултни науки - как човешкото
тяло
е израз и синтеза
на
историята
на
човечеството.
Тогава разбрах, че всичко в природата е живо, разумно, подчинено на едни велики закони, които създават и творят хармонията в Битието. Разбира се тези окултни сили могат да се развият в човека само по пътя на любовта, която изпитваме в мощната аура на това космично същество, което е призвано да завърти колелото на историята на човечеството. Това същество като мощен магнит упражнява мощно влияние за развиване на тези скрити, окултни сили, които ще се пробудят във всички човеци през новата култура. Любовта е най-голямата магия в Битието. Тя е онзи творчески двигател, който не само твори формите, но дава идеите през различните култури, които се явяват като необходими стъпала в пътя на човешкото усъвършенстване.
към текста >>
63.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Голяма чест би направило То
на
България, ако
мислите
, че То е тук.
За да излезе човечеството в света на съзнанието, което търси Божественото Начало в един култ, в една личност, в една религия, църква или секта, то трябва да направи връзка със света на космичното подсъзнание, което се явява като хранилище на всички душевни сили, на целия психически апарат на човешкото естество. Учителят, който ни разкрива един нов свят, ни дава един нов мироглед, не търпи никакви религиозни заблуждения, никакви сектантски нелепости и отклонения. Особено през 1925 г. тъмните сили, в лицето на духовенството, на разумното обществено мнение, изразено чрез развитите шовинистични организации, даже в лицето на самата държава, бяха се насочили срещу делото на Учителя. По това време Учителят в своите публични беседи им заяви: „Някои казват, че БЯЛОТО БРАТСТВО е в България.
Голяма чест би направило То
на
България, ако
мислите
, че То е тук.
ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО не може да избере такъв малък народ за свое седалище. То не е избрало нито Англия, нито Франция, нито Германия, нито Русия, другаде си има Свое седалище. Единственото нещо, което сега съществува в света, то е ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО. Всички други хора - писатели, свещеници, проповедници, философи - всички те са служители на БЯЛОТО БРАТСТВО и културата и правдивостта в света се подтиква все от Тяхната мощна сила, от Техния мощен дух. И когато дойдоха тия трима Мъдреци - Адепти от Изток, да се поклонят на Христа - и Те бяха техни служители.
към текста >>
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните
мисли
и чувства.
Наричат се „Братя на Любовта". Други - на мъдростта, наричат се „Братя на Мъдростта". Те принадлежат на науката и изкуството. Носят знанието на човечеството. Трети от тях се наричат „Братя на Истината".
Те внасят свобода в човешките умове и сърца, внасят свобода в техните
мисли
и чувства.
Те внасят онази свобода, която прави човешкия дух, човешката душа, човешкия ум и човешкото сърце напълно свободни -свободни в пълния смисъл на думата. Други се наричат „Братя на Справедливостта", които носят правда на човечеството и които се разправят с онези невидими блага, от които съвременните хора имат нужда. Други се наричат „Братя на Добродетелите", „Братя на Красотата" и най-после идват последните, които се казват Йеховисти. Това не са същинските имена на тия Братя. Аз не мога да ги произнеса, защото те са Свещени.
към текста >>
В този случай и
тялото
е един обект.
Учителят из основи раздрусва света на религиозното съзнание, което от векове стои в тъмнина. Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот.
В този случай и
тялото
е един обект.
Тялото не може да бъде обект. Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект.
към текста >>
Тялото
не може да бъде обект.
Учителят казва: „Всеки живот, който има известен обект, е ограничен. Обектът е стремеж към нещо материално. Там, дето съществува обект, какъвто и да е, в каквото и направление да е, той спъва човека в разбирането на онази велика Истина, която носи свобода на човешката душа. Христос, когато учил хората да се отрекат от себе си, ето какво Той разбирал - отричане от всички обекти, които спъват твоя живот. В този случай и тялото е един обект.
Тялото
не може да бъде обект.
Не уповавайте на това, което се изменя. Следователно, за да бъде една идея чиста, свята и неопетнена в ума ви, трябва да бъдете свободни от всички ония груби материални форми - обекти. Любовта не прави душите обекти, а ги оставя свободни. Даже между Христовите ученици имаше голяма бъркотия, понеже в тях се явява известен обект. Павел стана обект на езичниците.
към текста >>
То е Божествено учение." Ние цитираме тези
мисли
от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света
на
религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Петър - на евреите и тогава стана едно спречкване, докато най-после Павел каза: „Аз не съм за вас обект, нито Петър, нито Аполос". Така постъпват и днес - на всяко учение ще турят по един обект, за да го опетнят. Божественото учение не може да бъде обект! То не е учение на обекти. Християнството не е учение на Христа.
То е Божествено учение." Ние цитираме тези
мисли
от Учителя, които откриват онези велики хоризонти, когато човешкото съзнание ще излезе от света
на
религиозното съзнание и ще влезе да живее в Космичното подсъзнание.
Но за този обширен свят се иска дълбоко разбиране, онова Космично прозрение. Затова Учителят изтъква че: „Във физическия свят пътищата са широки, а в духовния свят пътищата са чрезмерно тесни. Всички адепти, всички велики Учители са минали през този тесен път". Животът на Космичното подсъзнание подразбира: „Да имаш онзи велик Божествен живот, да участваш в живота на целия Космос, в живота на всички разумни същества. Това е Божествения живот - да чувстваш радостта и веселието на всичко живо." Много вековни заблуждения трябва да паднат.
към текста >>
Като
помислите
за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в
мислите
и желанията си.
Разпънат беше човекът, а онзи Велик Учител, който беше разпънат в тази черупка, казваше: „Имам власт да положа душата си, имам власт да положа живота си, но имам власт и да взема живота си. Мога да направя това, което аз искам." Новото Космично подсъзнание казва на човека: „Любов без никакъв обект. Божественото начало да не виждаме в никаква форма! Христа да не виждаме разпънат! Бог е, който търси живот в нас.
Като
помислите
за Него, да чувствате живота в себе си, да чувствате подем в
мислите
и желанията си.
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа.
към текста >>
Всички вие
мислите
, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
Животът стои в това: като помисля за Бога, да чувствам най-възвишеното и благородното в себе си, да почувствам живота. Тогава само ще позная, че Бог живее в мен." Ще приключим тази глава с един пасаж от Словото на Учителя, който хвърли обилна светлина върху най-дълбоките мистични Истини. „Тази Звезда, която се е явила на Изток, внесла между хората разумния живот. Тия три мъдреца, които са отишли да се поклонят на Христа, са били разумни. Те са разговаряли с Христа.
Всички вие
мислите
, че те като отишли при Христа, видели едно малко бебенце, дали му подаръците и се върнали назад.
Не е така. Няма много да ви говоря, но ще ви кажа само едно. Те са разговаряли с Христа. Той им предал Великата Мъдрост и Знание, които те предадоха в Индия. И сега това знание се пази там.
към текста >>
64.
6.26. Погледът на мъдреца
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове
на
неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо
тяло
, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
Значи, този невидим ток имаше сила на действие само докато слезе от планината и се добере до превозно средство. За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи.
Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове
на
неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо
тяло
, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите мисли и чувства, носят печата на неговите електромагнитни спецификации. Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция.
към текста >>
Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите
мисли
и чувства, носят печата
на
неговите електромагнитни спецификации.
За Великите Мистерии, които така ревниво пази Космичната Мъдрост, ни говори и съвременната дактилоскопия. Според нея за формиране на долните части на пръстите, по-право формите, които се образуват, съществуват 120 фактори за тяхното формиране. Тези фактори, по пътя на комбинациите, вариациите и пермутациите образуват най-всевъзможни форми. За да се срещнат еднакви фигури на формите на две едни и същи лица, са необходими 17 милиарда случаи. Тези обстоятелства говорят, че в човека, в неговото естество има специални ключове на неговите електромагнитни течения, които са свързани не само с неговото физическо тяло, но и с неговите физиологически, биологически и психически функции.
Това значи, че всяко същество, което праща в етера своите
мисли
и чувства, носят печата
на
неговите електромагнитни спецификации.
Също и в Макрокосмоса, Космичните и Слънчевите лъчи, които изпращат слънцата от Космичното пространство, имат своята спецификация, ключ на техните електромагнитни излъчвания. Какво значи това? Че в Природата има една велика отговорност за всяка енергия - свой ключ на трептения и всички същества - малки и големи, на каквато и степен на развитие да се намират, вибрациите, които излъчват от себе си и ги изпращат в пространството, винаги ги следват и съставляват от тях неразделна част. Космичната Мъдрост отваря не само висшия ум на човека, но спомага да се развие неговата интуиция. Така той започва да разбира езика, символите и образите, чрез които живата разумна природа говори и изгражда живота.
към текста >>
65.
6.29. Светлият салон на Изгрева
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Мислил
съм, за да го разгадая с дълбока мисъл.
Изучаваше и двете сили на Доброто и Злото и ги направляваше. Още на първия събор Той каза: „Аз знам всичко. Аз съм бил в ложата на Бялото Братство и в ложата на Черното Братство. Знам законите на едните и законите на другите. Днес Аз направлявам и едните, и другите." Това ми направи най-силно впечатление.
Мислил
съм, за да го разгадая с дълбока мисъл.
Туй показва, че светът не е такъв, какъвто си го мислят хората днес. Когато пред Исус се явява изкушението, Той му казва: „Махни се, Сатана! " А днес Учителят идва да научи Злото как да стане слуга на Доброто. Това е един друг свят, който днес се разкрива на човечеството в един съвсем друг мащаб. Затуй, когато някои тълкуват, че учението на Христа и Учението на Учителя е едно и също, аз казвам следното: „Това не е вярно".
към текста >>
се намира точно там, където е „мястото
на
Учителя", където е положено и погребано
тялото
Му.
А Той с едно удовлетворение каза: „Сега можеш да идеш да си извадиш паспорта и да заминеш за чужбина." Туй много силно впечатление ми направи. След години разбрах тайната на тази магическа операция. Целият Изгрев изчезна, а останаха само тези 300 кв. м, които сам Учителят с колчета заби, с които ги очерта, а аз трябваше да ги изкопая. Тази площ от 300 кв. м.
се намира точно там, където е „мястото
на
Учителя", където е положено и погребано
тялото
Му.
Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева. И когато взеха всички места на Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено тялото на Учителя, което Той сам си го огради с колчета. Аз това го пазех като една тайна в душата си.
към текста >>
И когато взеха всички места
на
Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено
тялото
на
Учителя, което Той сам си го огради с колчета.
Тази площ от 300 кв. м. се намира точно там, където е „мястото на Учителя", където е положено и погребано тялото Му. Хайде сега, дайте си обяснение? Това беше символ, че само една малка част от Изгрева ще остане. Като че ли, тогава Учителят направи една магическа операция и аз трябваше да разкопая това място, което единствено ще остане на Изгрева.
И когато взеха всички места
на
Изгрева и той бе разрушен, остана само това място, където е положено
тялото
на
Учителя, което Той сам си го огради с колчета.
Аз това го пазех като една тайна в душата си. Но сега ви я предавам, за да знаете как са нещата, и че Учителят всичко сам движеше десетки години напред. Ще споменем нещо за дядо Ради. Навремето имаше един скулптор Николов. Той хареса фигурата на дядо Ради и го помоли да му позира, за да направи паметник на Патриарх Евтимий.
към текста >>
66.
6.31. Няколко бележки
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беседите
на
Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето духовно
тяло
.
В Словото на Учителя, Неговият език е своеобразен и неповторим. Той употребява и си служи с терминология, в която влага друго ново съдържание. В Неговото Слово има думи, които имат друго съдържание, което няма никъде в окултната литература. Той употребява нови думи с нова терминология. Това е капитален и важен въпрос.
Беседите
на
Учителя са толкова много, че Той веднъж ми каза, че човек, ако ги прочете три пъти, ще си изработи своето духовно
тяло
.
А те наброяват над 7500. Една аналогия: Ако едно дете се роди и бъде поставено да спи само един ден в една от стаите на университета Ломоносов в Москва, и ако във всеки следващ ден приспива в поредната стая, то докато изреди всички стаи, ще стане на възраст 20 години. То е същата аналогия и с беседите на Учителя. Ако се прочете по една беседа за един ден, което е много нещо, то, за да прочетеш всички беседи, ще ти трябват 20 години. Ако ги прочетеш три пъти, значи ще ти трябват 60 години, да четеш по една беседа на ден.
към текста >>
Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни
мисли
, които са окултни закони.
Ако се прочете по една беседа за един ден, което е много нещо, то, за да прочетеш всички беседи, ще ти трябват 20 години. Ако ги прочетеш три пъти, значи ще ти трябват 60 години, да четеш по една беседа на ден. Да, но човек такава литература започва да чете, когато стане на двадесет години. Значи, до 80 години, човек трябва да чете по една беседа на ден. Това не е малко, а дори много.
Затуй за беседите Си Учителят казва: „Аз понякога в една беседа изнасям две-три основни
мисли
, които са окултни закони.
Ако ги намерите и ги научите, и след това ги приложите със себе си, ще си спестите труда на 25 000 човешки години, докато я намерите тази основна мисъл и я реализирате. По този начин ще съкратите времето." Затова е много мъчно за един външен човек да чете беседите на Учителя. За него това е нещо обикновено и не правещо впечатление. Но за един посветен човек - той вижда в тези обикновени неща грандиозни величини. Учителят казва: „Ако имаш известно неразположение, ти ще отидеш при еди - кое си вековно дърво.
към текста >>
67.
6.37. ПЪТЯТ Е ОТКРИТ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Моето физическо
тяло
беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции.
Вълната на Любовта внесе семената на новия живот в човечеството; вълната на Мъдростта разкри дълбокото знание, а вълната на Истината откри пътя към свободата. Така в миниатюр около Учителя беше скицирана историята на новата култура, която ще настъпи на земята. В мен тези три вълни събудиха скритите дълбоки окултни центрове, чрез които моята душа виждаше живота в нова светлина. Моят критичен ум, моят атеистичен дух, моята сурова воля - под влиянието на тези три действия на тази драма, която се извърши в Школата на Учителя, претърпяха коренни преобразувания. Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело.
Моето физическо
тяло
беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции.
Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват. Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики мисли. И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам.
към текста >>
Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики
мисли
.
Тези мои трима приятели, които изразяваха три свята - светът на мистиката, светът на окултното знание и светът на обществената реформация, вляха своите капитали и събудиха в мен непобедима вяра, интелектуалното проникновение и несъкрушимата воля под ръководството на Учителя, който действаше като една динамична, Космична сила, дълбоко в моята душа, да стана сътрудник в Неговото велико дело. Моето физическо тяло беше средата, в която Учителят извършваше Своите метапсихични операции. Понякога Учителят с усмивка ми казваше: „Рекох, ти си международната банка". Понеже всички тези съзнания вляха в мен своите капитали и когато започнах да пиша книгите си, чувствах как всички идват да ми помагат. Просто ми нашепват, обкръжават ме и ме вдъхновяват.
Чрез техните съзнания можах именно да изразя тези велики
мисли
.
И когато съм в някоя депресия, достатъчно е да си препрочета някоя страница и чрез тях се тонирам. После се чудя, как съм го написал. Това споделям, за да видите как великият Мъдрец може да оперира чрез съзнанието на хората. Учителят, чрез Своите беседи, които вървяха в унисон с Космичните течения вътре в Живата Разумна Природа, представляваха съкровищницата, в която се криеха семената на новите идеи, които ще легнат при изграждането на Новата култура и на новата раса. За да се разберат Неговите беседи, потребно е сърцето на мистика, умът на окултиста и непобедимата воля на Великия реформатор.
към текста >>
68.
6.49. ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЕ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Бяха
обмислили
голямо нападение.
Изобщо през тази година в България, както и в нейните съседи, се чувстваше западният студент вятър на фашизма. В Румъния и Югославия се създадоха фашистки организации, както и в България, под името „Ратници за напредъка на българщината". През лятото на 1939 г. тези фашистки елементи направиха опит за нападение срещу Изгрева. Ние не се уплашихме, защото бяхме калени в борбите на левите течения.
Бяха
обмислили
голямо нападение.
Бяха се събрали в гората до Изгрева, със сопи и с други предмети за нападение. Това бяха фанатици и бяха платени като наемници. Като научиха приятелите от Изгрева за това нападение, почти всички слезнаха в града. Изгревът се изпразни и останаха само трима човека - аз, Борис Николов и Игнат Котаров. Те стояха целия ден в гората, но не нападнаха Изгрева.
към текста >>
Учителят изобщо гледаше
на
политиката и
на
политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху
тялото
на
народите и след като се износят, се заменят с други.
Учителят стана много сериозен и не одобри тази стъпка в българската политика. Той искаше строг неутралитет. Тогава съветниците на цар Борис го уплашиха, че Италия ще вземе Македония и подплашиха българското правителство да направи една погрешна крачка, която им костваше много. И след това българите там направиха много престъпления и си навлякоха карма. Това нещо Учителят го изнесе и ги изобличи в Словото Си.
Учителят изобщо гледаше
на
политиката и
на
политическите схващания като дрехи, които се слагаха върху
тялото
на
народите и след като се износят, се заменят с други.
До този момент авторитетът на Учителя се засенчваше чрез човека, който направи елипсата около котвата. А това бе Любомир Лулчев, който много често правеше лични грешки и засечки на техните правителствени намерения. Но в този момент чашата вече преля и човекът Лулчев изгуби своята роля, неговата интервенция стана безпредметна. В тези политически моменти Учителят ме извика: „Кажи на Лулчев да не се бърка в политиката, а да си пише мемоарите и романите". Действително неговият дневник, който той написа, изигра голяма роля по време на Народния съд, есента на 1944 г.
към текста >>
А пък Доброто обяви война
на
България." Туй ми направи особено впечатление, върху което
мислих
много.
обяви война на САЩ и Англия. България влезе във война почти с целия свят, освен със Съветския съюз. На 16 юни 1942 г. нелегалното радио „Христо Ботев" обяви програмата на Отечествения фронт. Лично на мен Учителят каза следното, след като България, под давление на Германия обяви война на Англия и на САЩ: „България обяви война на Злото.
А пък Доброто обяви война
на
България." Туй ми направи особено впечатление, върху което
мислих
много.
Това е много важно, защото на 13.XII.1941г. България обяви война на САЩ и Англия. А САЩ обявиха война на България на 5.VI.1942 г., след което започнаха бомбардировките над София. А СССР - Русия, обяви война на България на 5.09.1944 г. Ето, имате от една страна - изказването на Учителя за Доброто и Злото, а от друга страна - България и онези, които я бомбардираха и след това руснаците я окупираха.
към текста >>
69.
6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Брат Боев също е
мислил
за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други.
Учението на Учителя не е някаква научна доктрина, или някакво религиозно верую, нито пък някакво обществено течение, което да засяга специални категории съзнания. Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен.
Брат Боев също е
мислил
за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други.
Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си тяло, да издадем подобно съчинение. Външната обстановка бе такава, че трябваше да се работи под знака на мълчанието, иначе книгата нямаше да излезе. През време на бомбардировките над София ние отивахме и отсядахме с Учителя в малкия дом на Мария и Борис. Той ми даваше да разбера, че с тези хора имам да върша една важна работа. Значи това не е само един моментен акт.
към текста >>
Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си
тяло
, да издадем подобно съчинение.
Напротив, то включва целокупния живот. Горните обстоятелства налагат при излизането на едно съчинение, което да даде една закръгленост на общия мироглед на Учителя, да вземат участие в това съчинение няколко души, като по този начин ще се даде на цело-купността на учението. Отидох и споделих с Боев. Интересно е съвпадението, което съществуваше между брат Боев и мен. Брат Боев също е мислил за подобно съчинение ред години, без да е споделял тази мисъл с други.
Обясних си защо Учителят ме възпираше, докато беше във физическото си
тяло
, да издадем подобно съчинение.
Външната обстановка бе такава, че трябваше да се работи под знака на мълчанието, иначе книгата нямаше да излезе. През време на бомбардировките над София ние отивахме и отсядахме с Учителя в малкия дом на Мария и Борис. Той ми даваше да разбера, че с тези хора имам да върша една важна работа. Значи това не е само един моментен акт. Но това е една подготовка от няколко години.
към текста >>
А
на
писмото нямало подател и учителката
помислила
, че писмото е написано от ученика.
Той разказва, че мнозина мислят, че господин Дънов говори легенди и приказки. Нищо подобно. Когато Той каже една мисъл и я проектира, Той раздрусва Светата църква. Той проектира друга мисъл към обществото и раздрусва всички обществени устои на обществото. И като пример попът дава една случка, когато той е присъствал на беседа на Дънов, Който дал следния пример: „Един Учител се влюбил в една учителка в гимназията, написал любовно писмо и понеже го е било срам, го дал на един ученик да го занесе на учителката, но наместо в учителя, който е написал любовното писмо, учителката се влюбва в ученика, понеже всяка седмица той й поднасял по едно такова любовно писмо.
А
на
писмото нямало подател и учителката
помислила
, че писмото е написано от ученика.
Какъв е изводът? Не ви трябват никакви посредници между любовта и човека. За какво говори господин Дънов? Говори за Светата църква. Той не иска тя да бъде посредник между човешката душа и Бога.
към текста >>
А Борис Николов му
измисли
този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му.
Той е роден в едно от красивите кътчета на Родопите. Произхожда от скромно семейство, любознателен е, не е имал условие да учи висше образование, приели са го в графичното училище, но са го оценили, че действително може да върши работа. Дойде време да бъде назначен за главен оценител в Държавната печатница. Това е една много важна длъжност в печатницата, която определя цената на изданията и какво да се печата. Беше отличен приятел.
А Борис Николов му
измисли
този прякор „гълъбът", защото от него лъхаше една невинност в погледа му.
А имаше такава практичност, която водеше до важни резултати на физическия свят. Когато възприемаше дадена инициатива, той имаше необходимата постановка да я реализира докрай. Ползваше се от голямото разположение на Учителя. Неделчо винаги водеше Учителя на концерти, както и ходеше на екскурзии с него. Имаше условия да бъде винаги до Учителя.
към текста >>
Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името
на
Христа, то този, който му проповядвал
помислил
, че турчинът ще се откаже.
В природата също има закони, които не са вечни. Има някои, които важат тук, но в други системи не важат. Има определен план на Небето и има същества, които го направляват. Учителят предава един пример как един човек убеждава един турчин в християнството. Този турчин възприел някои положителни страни от християнството.
Но когато са му разказали за инквизицията, която избила 60 милиона човека в името
на
Христа, то този, който му проповядвал
помислил
, че турчинът ще се откаже.
Но за негова най-голяма изненада турчинът казал: „Сега видях силата на Учението. Въпреки всички тези мистификации, които са вършени и накрая Учението не е загубило силата Си означава, че има нещо велико". Същото е и с Учението на Учителя. Той няма да Го остави. Няма сила, която ще го спре.
към текста >>
Тя трябва да създава спонтанно във всички едно
единомислие
.
Просветният съвет взе решение на това томче да се на-пише един предговор - колективно. След дълги дискусии и проекти, лицето, което предложи идеята за този предговор, първо се отказа от този предговор поради обстоятелството, че мъчно могат да се координират усилията на няколко души, вследствие липса на една идейна линия, която да ги обединява. Това бе Георги Томалевски. Този малък факт за лишен път ме убеди, че един голям апарат, какъвто представляваше просветния съвет, не може и не е подходящ за създаването на едно съчинение, особено по отношение излагане учението на Учителя. Тайната на колективното творчество стои в това: първо трябва да има една централна идея, която да ги обединява, но тази идея в самата си същност трябва да бъде безспорна.
Тя трябва да създава спонтанно във всички едно
единомислие
.
Второ, не трябва да има абсолютно никакво съмнение, не само по отношение нейната същност, но и по отношение нейното приложение. Друго важно обстоятелство е, да има едно ниво на интелигентност, която по своята характерност взаимно да се допълва. Участниците в колективното творчество трябва да притъпят до минимум личния елемент, иначе висшите творчески енергии не могат да преминават през гъстата материя на личните амбиции и домогвания.
към текста >>
70.
6.67. КАК БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА УЧИТЕЛЯТ?
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Извиквам Неделчо Попов и го завеждам
на
мястото, където е поставено
тялото
на
Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел.
„Това е най-лесната работа. Дайте си заявлението". След два дни той ми носи разрешението за печат, като нямаше никаква представа каква е тази книга. На мен ми падна воденичен камък от шията. И трябваше да се пази в пълна тайна.
Извиквам Неделчо Попов и го завеждам
на
мястото, където е поставено
тялото
на
Учителя и му казвам: „Неделчо, ти си ми верен приятел.
Досега абсолютно никакво обещание не съм искал от теб. Сега ще ти поверя една тайна, но искам, при тая сестра, при която живееш - Николина Балтова, никаква дума да не продумваш. Също и с жената на Славянски, към която имаш слабост да споделяш всичко, да не говориш нищо. Пълна тайна ще пазиш. Ти си главен оценител, а аз съм директор.
към текста >>
Всеки
мисли
, че е пръв над останалите.
Подаряват я и като им ги подариха книгите, то направиха от тях най-големите си врагове. Всички изпадат в ужас. Как е възможно, преди една седмица Борис да говори едно, че такава книга ще излезе след хиляда години, а тя излиза само след седем дни. Голяма реакция, голям шум, големи критики и страхотен хаос. Като видях това, казах на Борис: „Борисе, аз не съм в Братския съвет, но понеже аз движих тази работа, на следващия ви съвет ще им изнеса един доклад и ще изясня всичко." Аз отидох с твърди крачки и със смело слово можах да обясня нещата, всички слушаха, но скърцаха със зъби.
Всеки
мисли
, че е пръв над останалите.
Главната агитаторка на този смут беше жената на Славянски - Люба. Всички интелектуалци смятаха, че са пренебрегнати, излъгани и измамени. След като взех разрешение за печат, след една година излезе книгата. Корекциите правихме с Боян Боев заедно. Работехме денонощно и трябваше да се крием.
към текста >>
71.
7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
По-късно латвийката Амалия Вайланд запитва лично Учителя, какво
мисли
за Мория и за Неговото Учение?
Учителят заявява: „Мория е учител на Черната Ложа". Вече всички знаят как са нещата. Но книгата е издадена и пусната в продажба. Сава Калименов не отива да пита Учителя и да чуе от Него мнението за Мория и за издадената книга. През цялото време той отбягва този въпрос.
По-късно латвийката Амалия Вайланд запитва лично Учителя, какво
мисли
за Мория и за Неговото Учение?
Учителят отговаря с няколко думи: „Учението на Мория и методите на Мория са обратни на моите". Ако приемем, че Учителят Петър Дънов е Учител на Бялото Братство, то обратното на това следва, че Мория е Учител на Черното Братство. Нещата са от ясни по-ясни. По-късно Амалия Вайланд изпраща лично писмо до Сава Калименов и цитира думите на Учителя, Сава Калименов разбира съвсем накрая каква е работата и превежда писмото на Амалия Вайланд и започва да го разпространява, с цел да се коригира. Но това не го прави във в-к „Братство", който излиза и през 1944 г.
към текста >>
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото
тяло
, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Тия книги представляват нещо като светла верига, нещо като светъл Божествен мост, който свързва два свята - светът на настоящото и светът на Бъдещето..." „Никъде досега в познатата ни окултна литература, ние не сме срещали такива думи, такава дълбочина, такова прозрение, такава недостъпна за обикновения човек всеобхватност и възвишеност, никъде другаде, освен в беседите на Учителя, работещ в България - Петър Дънов". „Ако е въпрос за сравнение, за да получи читателят на тези редове известна представа за това, което ни дава Учителят Мория, ние не можем да го сравним с нищо друго, освен с това, което ни дава Учителят Дънов. Както беседите по сила и дълбочина, възвишеност и всеобхватност не могат да бъдат сравнени с нищо от популярната окултна литература, нито пък с творенията на които да било първостепенни писатели, също така и книгите, дадени от Учителя Мория нямат равни на себе си. И едното, и другото са откровения на нечовешки творби, давани на хората, за да им помогнат да преминат благополучно през изпитанията на днешната епоха, и влизайки през дверите, водещи към бъдещето, да изградят новия свят. И затова, както думите на Учителя Дънов, така и на Учителя Мория са колкото отвлечени, толкова и конкретни, т.е.
те засягат еднакво, с еднаква сериозност и вещина, както най-възвишените, извън световни проблеми за човешкия Дух, така и чисто земните въпроси за човешкото
тяло
, за нашата храна, облекло, за заобикалящата ни среда и т. н.
Няма нищо маловажно за Учителите, които знаят, че великите неща са изградени от малките". „Центърът, от който Учителят Мория направлява към света на хората своята дейност, се намира в Хималаите, Индия. Там има една община (комуна, задруга) от Негови верни последователи, които са под непосредственото Му ръководство, като първи получават Неговите Откровения и после предават на света това, което е предназначено за него. Защото, както във всяка Окултна Школа, тук се дават и неща, които не се изнасят навън, а остават само за учениците. Учителят Мория дава своето Учение на света чрез учениците си и предимно чрез госпожа Елена Рьорих, жена на художника със световна известност, професор Николай Рьорих, който с цялото си семейство живее в поменатата община." Поднесохме тези цитати от в-к „Братство" от автора на статията Сава Калименов.
към текста >>
и отново свириха песни
на
Учителя, с декламация
на
мисли
от Мория.
Обърнах се мислено към Учителя: „Учителю, аз нямам нищо общо с онова, което те правят". Почувствах облекчение. Последствията дойдоха по-късно. Вместо да се обединят последователите на Учителя, те започнаха да се разграничават от различни идеи, дошли от различни окултни среди. Дори беше изнесен концерт в Габрово на 28.IV.1991 г.
и отново свириха песни
на
Учителя, с декламация
на
мисли
от Мория.
След няколко месеца Силите, които бяха раздвижени над Габрово от Черната Ложа, чрез декламацията на Мория докараха бури и дъждове и небесната стихия слезна по река Янтра, премина през града и го удави. Вестници и телевизия отразиха това бедствие. (По-подробно виж в „Изгревът", стр. 273-274, бележка на редактора). И което е най-важното, отново не се коригираха и си продължиха своите концерти.
към текста >>
72.
17. ЧОВЕШКИТЕ СЪЛЗИ
,
,
ТОМ 5
Веднъж Той ме пита: „Какво
мислиш
за мен?
Човек се изчиства от едно, а се измърсява от друго, пак продължава да се чисти от второто омър-сяване и така цял живот. Но да се домогне до чистотата това не е работа за години или за един човешки живот, а за цяла човешка еволюция. Но трябваше да се почне, трябваше да се види и да се знае, че идеалът за чистотата е непорочен, но на физическото поле и на земята може да се оприличи само със светлината и със слънчевите лъчи идещи от слънцето. Вие можете да виждате еднакво тази светлина и да ви се премрежва погледа от слънчевите лъчи, но да се доберете до същността на този въпрос е много трудно. За пръв път аз видях светлината и я осъзнах, чрез изявата на Божествения Дух в Учителя.
Веднъж Той ме пита: „Какво
мислиш
за мен?
" Казах му: „Ти си слънце". Той се усмихна и след няколко мига аз видях, чрез очите си как около Учителя се образува една обвивка от светлина, как се събраха всички лъчи на слънцето в него и как този блясък бе толкова силен, че аз отхвръкнах две-три крачки назад. После след няколко мига картината избледня и отново видях образа на Учителя и го видях как физически стои пред мен и се усмихва. Това бе една неповторима опитност за чистотата. Вторият път тази чистота видях като онази Божествена светлина, която като два лъча излизаха през очите на Учителя, за да ми покаже, че тя съществува за тези, които вярват в нея и се стремят към нея.
към текста >>
Душата я няма в туй
тяло
, а душата е винаги красива.
Запитах го: „Учителю, защо ми помагате? " „Заради Божественото в теб. Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това.
Душата я няма в туй
тяло
, а душата е винаги красива.
Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза. Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това.
към текста >>
Ти всякога трябва да
мислиш
за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Аз няколко пъти те тонирах. То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи?
Ти всякога трябва да
мислиш
за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част на тялото. Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част
на
тялото
.
То човешкото не може да заслужи и да получи благословение. Заради душата ти направих това. Душата я няма в туй тяло, а душата е винаги красива. Ако един ангел ако рече да те занесе на небето как ще носи такава тежест, знаеш ли колко трябва да тежиш, за да може един ангел да те носи? Ти всякога трябва да мислиш за Божественото у другите, та като ти го върнат да ти принесат полза.
Във всеки човек се натрупват енергии в долната част
на
тялото
.
Това е материалния свят у човека. Затова ще знаеш, че у човека има смяни на радостта и скръбта, то е нещо естествено и неизбежно и няма да се смущаваш от това. Като слезнеш долу в материята ще изживееш състоянието на тези братя, които живеят в тази материя и ще кажеш: „Тежко е положението ви, в което се намирате". Затова вяра, вяра трябва да имате в Божественото."
към текста >>
73.
21. КАК БЕ ДАДЕНА БЕСЕДАТА „ПЕТИМАТА БРАТЯ
,
,
ТОМ 5
Той си
мисли
, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам.
Винаги давай ход на всяко божествено чувство, защото инак човек се подпушва." „Учителю, дайте ми конкретна картина за моето подпушване". „Подпушването става, когато ти си имала едно желание, 'на което не е даден пълен отговор. Или пък роди се у тебе чувство и ти го възпираш, не го проявиш. После съм забелязал, че аз като кажа некому някой недостатък и той след това се стресне. С това стрескане той си вреди.
Той си
мисли
, че като му кажа недостатъка от сега нататък по-малко ще го обичам.
Не, аз го казвам, за да обърне внимание и да поправи недостатъка си. Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение.
към текста >>
Всеки един орган
на
тялото
човешко е Божествен и еднакво ценен.
Туй, което давам некому то е все с цел да се поправи и да преуспее." „Учителю, виждам, че не всеки може да се добере до вас? " „Ще кажете, че някой е по-далеч, други по-близо при мен. Не, слънцето е само на едно място и винаги е на едно място, а хората се ползват от неговите лъчи. Любовта не допуща съмнение. Всяко разсъждение е признак, че си се усъмнил.
Всеки един орган
на
тялото
човешко е Божествен и еднакво ценен.
За пример: ти правиш ли разлика между петте пръста на ръката си? Не, всеки от тях си е особен, носи със себе си нещо, което другият пръст не носи. Да вземем показалеца и средният пръст на ръката ти. Те са съединени в основата, но инак се движат самостоятелно. Да речем, че аз галя единият пръст, другият пръст ще каже ли, че него не го обичам?
към текста >>
74.
22. ВРЪЗКАТА С УЧИТЕЛЯ И С БОГА
,
,
ТОМ 5
Човек като се е нахранил не трябва да
мисли
дали ще го нахранят утре или не.
Дръж връзката си! Съзнанието ти да бъде будно! Човек трябва да стане тъй девствен и чист като че сега е излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживявате това още не е любов, то е предаване на енергия.
Човек като се е нахранил не трябва да
мисли
дали ще го нахранят утре или не.
Доста е на деня неговото зло. Любовта може да се предаде по физически, астрален (чувствен), умствен, причинен и по хиляди начини, но всякога резултатите са еднакви. Тя, Любовта внася: светлина, топлина и свобода. Любовта не прави никога зло. В нея зло няма.
към текста >>
За да не се съблазняваш,
мисли
, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж и жена и си живеят сами.
Каквото направи, все е за добро. Любовта ти трябва да бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка от съмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти се отдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея.
За да не се съблазняваш,
мисли
, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж и жена и си живеят сами.
Ако мислиш за много хора ще се объркаш. Когато слънцето грее питаш ли защо то грее над всичките хора? Ако отидеш при един извор да пиеш от него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговори изворът? Ще ти каже, че ти си първа.
към текста >>
Ако
мислиш
за много хора ще се объркаш.
Любовта ти трябва да бъде непреривна, тогава тя е духовна. А тя е такава, когато няма сянка от съмнение. Всяко съмнение спъва любовта. Като се усъмниш тя си отива или ти се отдалечаваш от нея, а щом повярваш ти пак се свързваш с нея. За да не се съблазняваш, мисли, че в света съществуват само двама души - два пола: мъж и жена и си живеят сами.
Ако
мислиш
за много хора ще се объркаш.
Когато слънцето грее питаш ли защо то грее над всичките хора? Ако отидеш при един извор да пиеш от него вода и го попиташ: аз ли първа пия от тебе? Какво ще ти отговори изворът? Ще ти каже, че ти си първа. След тебе като дойде друг и пие той също ще е пръв.
към текста >>
Това, което ти говоря не е за
тялото
ти, но е за душата ти.
Лекувам те чрез паси. Други трябва една година да лежи болен, за да се излекува - всеки по различен начин. По който начин си се разболяла, по същия начин ще те оздравим. Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие трябва всички други сили да й се противопоставят иначе завлича човека.
Това, което ти говоря не е за
тялото
ти, но е за душата ти.
Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов. Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение.
към текста >>
Ще
мислиш
, че Бог е Любов.
По който начин си се разболяла, по същия начин ще те оздравим. Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие трябва всички други сили да й се противопоставят иначе завлича човека. Това, което ти говоря не е за тялото ти, но е за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе.
Ще
мислиш
, че Бог е Любов.
Ще мислиш, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога. Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб е влязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си.
към текста >>
Ще
мислиш
, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога.
Любовта е такава сила в човека,'която се равнява на всички останали сили у него. За да се получи равновесие трябва всички други сили да й се противопоставят иначе завлича човека. Това, което ти говоря не е за тялото ти, но е за душата ти. Сега всички чисти духове ще дойдат да работят върху тебе. Ще мислиш, че Бог е Любов.
Ще
мислиш
, че си заедно с всички добри хора, с ангелите, с Бога.
Когато един ангел влезе в тебе, за да ти помогне има ли нещо лошо в това? Не, това е цяло благословение. Днес в теб е влязъл един малък лъч от светлина. Трябва да пазиш връзката си. Трябва да се пазиш от влиянието на околните хора, да се ограничаваш от тях.
към текста >>
75.
24. МЛАДЕЖКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в
мислите
си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители
на
човешката интелигентност.
Сега вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената любов, никакво лицемерие, никакво флиртуване. Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра при вас, една сестра или една ученичка, вие трябва да я пазите, да я пазите, тъй както своето око, разбирате ли? Туй го изисквам от младежите.
Ще бъдете тъй деликатни към вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в
мислите
си, в желанията си, че да бъдете един образец, да знаете, че сте носители
на
човешката интелигентност.
От страна на младите сестри, ученички искам към младите братя туй уважение, да бъдете толкова нежни, толкова деликатни, да имате импулс и благороден стремеж в тяхните души. Във вас няма да има лицемерие, очите си няма да снемате бързо, то е на черното братство. Погледнеш брата си, ще му кажеш: „Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода". В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина, искам да бъдете свободни.
към текста >>
Съединят едно
тяло
с друго и това го наричат женитба.
Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Сега вие казвате: ще се жените ли? По отношение на телото. Телата женят хората днес.
Съединят едно
тяло
с друго и това го наричат женитба.
Като две стаи ги съединят с една врата, че господарят влиза от едната стая в другата и казвам между тия две стаи трябва да има врага, ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар не са нищо сами по себе си. Стаите без господар не са много съществено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, неженени ще бъдете чисти, и ако сте женени ще бъдете нечисти. Ако онзи, който се е оженил, като онзи пияница само да яде и пие, тъй разбира живота, вие сте нечисти.
към текста >>
Следователно, като казвам женени и неженени, да не
мислите
, че ако не сте женени, неженени ще бъдете чисти, и ако сте женени ще бъдете нечисти.
Телата женят хората днес. Съединят едно тяло с друго и това го наричат женитба. Като две стаи ги съединят с една врата, че господарят влиза от едната стая в другата и казвам между тия две стаи трябва да има врага, ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар не са нищо сами по себе си. Стаите без господар не са много съществено.
Следователно, като казвам женени и неженени, да не
мислите
, че ако не сте женени, неженени ще бъдете чисти, и ако сте женени ще бъдете нечисти.
Ако онзи, който се е оженил, като онзи пияница само да яде и пие, тъй разбира живота, вие сте нечисти. И ако онзи не се жени от страх и той е нечист. За женитбата друго яче седи въпросът. Въпросът е: разрешено ли е двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на земята? Тъй е въпросът.
към текста >>
Та всичките наши
мисли
, желания, действия, каквито и да са се отпечатват.
Вие като ученик целунете някоя сестра идете при мен и искате да скриете, обаче в моя апарат е фотографирана тази картичка, как е станало. Вие искате да ме лъжете - не може да ме лъжете. То е фотографирано. После на някой твой брат ти си пипнал кесията му, това е пак фотографирано, ти искаш да го скриеш, мълчиш. Ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия", ще върнеш кесията назад, нищо повече.
Та всичките наши
мисли
, желания, действия, каквито и да са се отпечатват.
Скрито-покрито няма. Туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените мисли, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми. Ние трябва да живеем. Ние ще живеем в света тъй както Бог ни е създал.
към текста >>
Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените
мисли
, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми.
После на някой твой брат ти си пипнал кесията му, това е пак фотографирано, ти искаш да го скриеш, мълчиш. Ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия", ще върнеш кесията назад, нищо повече. Та всичките наши мисли, желания, действия, каквито и да са се отпечатват. Скрито-покрито няма. Туй да знаете.
Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-възвишените
мисли
, най-възвишените чувства, за да може да се отпечатат върху този апарат най-хубавите форми.
Ние трябва да живеем. Ние ще живеем в света тъй както Бог ни е създал. Разбирате ли? Сега не искам да изпадате в една грешка, да тълкувате нещата по буквата на нещата." Учителят даде правила, които трябваше да спазваме с годините, но се случи както винаги се случваше, дойде ни на гости непослушанието и този неканен гост не можахме да го изпъдим от Изгрева. А непослушанието води до скъсване на връзката между ученика и Учителя, и с Бога.
към текста >>
76.
25. БРАКЪТ И ЧОВЕШКАТА ЛЮБОВ
,
,
ТОМ 5
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Колкото повече говореха за въздържание толкова повече младежката кръв кипеше у нас. Трудно можеше да се справим с всичко това. Отивам при Учителя и му казвам: „Учителю, в мен навлезнаха страсти и не мога да се справя с тях." Учителят ме погледна сериозно и рече: „Страстите ще ги впрегнеш на работа, без тях е по-лошо, и в Духовния свят има страсти, но са по-други. Най-напред човек схваща формата, тя е във времето и пространството. После схваща движението, то става във времето и най-после схваща Словото, то е вън от времето и пространството.
Така и при вас някои могат да свирят, но инструмента им е разстроен, а това е човешкото
тяло
.
Други пък инструмента им е настроен, но не могат да свирят. Сега е времето да опитате Бога. Нали си чела за свещеният огън, който постоянно поддържали древните? Животът е колело, което се върти. Ти сега си долу, други са горе, после като се завърти колелото, тези, които са горе ще отидат долу.
към текста >>
Отидох и запитах Учителя: „Какво
мислите
за брака?
Ти си сега на земята. Не ти остава нищо друго освен да вземеш кръста си и да го носиш. Господ определил математически точно за всекиго онова, което му е потребно, Той може да плаче, да прави каквото си иска, но онова, което Господ му е определил ще му се даде. Пък то колелото ще се обърне, ще дойдат и по-добри дни". Мина време и видях цялата несъстоятелност на онова, което се говореше между младите и онова, което се проявяваше през нас.
Отидох и запитах Учителя: „Какво
мислите
за брака?
" Той отговори: „Един важен въпрос." И повече нищо не отговори. По-късно му зададох пак същият въпрос. „Ето един съществен въпрос, който ми се задава". На следващият ден отидох при Него, исках да развия този съществен въпрос. Погледна ме, но беше твърде сериозен.
към текста >>
Сега ще дойдат другите същества и ще ти пращат
мисли
.
На следващият ден отидох при Него, исках да развия този съществен въпрос. Погледна ме, но беше твърде сериозен. Аз извадих тетрадката и записвах, което Той ми говореше: „Половият акт е творение на форми в Духовния свят. Така духовния свят се обновява. Сега хората като не знаят това, образуват само страсти, които причиняват в Духовния свят и трябва оттам да идват да гасят огньовете и пожарите.
Сега ще дойдат другите същества и ще ти пращат
мисли
.
Те ще ти кажат: снеми превръзката, която съм ти турнал, но ти няма да я снемаш. Ти имаш повече светлина от тех и на тех няма какво да вярваш. Половите енергии се събуждат от същества, които, идат от центъра на земята. Те влизат през краката. Те са извор на енергии.
към текста >>
77.
37. ОТКРИВАНЕТО НА ИЗВОРА ПРЕД ДИАНА БАД
,
,
ТОМ 5
Ти сега ще
мислиш
, че беше в Небето.
И в твоите чувства има нещо хубаво. Господ те е възлюбил преди ти да го възлюбиш. Ти имаш добро сърце. Твоята сила е в сърцето. Ти имаш известна опитност в Любовта и аз искам сега да я разработиш.
Ти сега ще
мислиш
, че беше в Небето.
Любовта не е на земята, тя е на небето. В чистотата има дълбочина и височина. Дълбочината е хващане на твърди корени. Височината е Божествената мисъл. Ако всички души можеха да влезат в едно тяло като прегърна него щяха всички да се нахранят.
към текста >>
Ако всички души можеха да влезат в едно
тяло
като прегърна него щяха всички да се нахранят.
Ти сега ще мислиш, че беше в Небето. Любовта не е на земята, тя е на небето. В чистотата има дълбочина и височина. Дълбочината е хващане на твърди корени. Височината е Божествената мисъл.
Ако всички души можеха да влезат в едно
тяло
като прегърна него щяха всички да се нахранят.
Но вие си пречите понеже като дам някому нещо той го държи само за себе си, а не го дава на другите. Бог всички обича еднакво и на всички дава еднакво. Да кажем, че сте на една редица. Първият човек и последният човек, който е на 300 километра разстояние. Те ще се ползват еднакво понеже Божественото протича в една секунда по веригата.
към текста >>
78.
38. СЪС СТОМНИЧКА ВОДА КЪМ ПЪРВОИЗВОРА
,
,
ТОМ 5
С това упражнение се отваряха порите
на
кожата, за да може
тялото
да диша.
Всеки ден носеха със стомнички вода от чешмичката, облечени с дебели дрехи, докато се изпотят и трябваше да отиват и да се връщат по четири-пет до десет пъти. След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха.
С това упражнение се отваряха порите
на
кожата, за да може
тялото
да диша.
А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се.
към текста >>
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора
на
живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
След това се преобличаха със чисти дрехи. Това символично упражнение с водата придоби хигиеничен характер, за което някои много, ама много държаха. На мен не ми беше приятно, както и на останалите две ученички, на които първоначално бе дадено упражнеието, че то така се преобърна от чисто символически и идеен заряд в едно обикновено, хигиенично упражнение. Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша.
А това упражнение бе не за
тялото
, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора
на
живота, до Божествената душа, от където е произлязла.
Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат.
към текста >>
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
Всички отиваха до чешмичката, донасяха вода, движеха се, изпотяваха се и се преобличаха. С това упражнение се отваряха порите на кожата, за да може тялото да диша. А това упражнение бе не за тялото, а за човешката душа, която жадува и търси начин да се добере до Извора на живота, до Божествената душа, от където е произлязла. Единственият начин е тази човешка душа да направи връзка със своят първоизвор и да го открие - това е първата част на упражнението. А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е.
в себе си, в
тялото
си и да дадеш от тази вода, т.е.
от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя.
към текста >>
Ежедневно носене
на
празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора
на
Словото и да се завърне в
тялото
си.
А втората част бе да се проправи път до извора, онзи вътрешен път от себе си до Бога, а той се прави с ежедневно отиване в твоята празна молитвена стаичка, да се напоиш от неговото Слово, да се върнеш у дома, т.е. в себе си, в тялото си и да дадеш от тази вода, т.е. от това Слово на нуждаещите се. Това упражнение се отнасяше за онези, които бяха направили връзка с Бога и бяха се приближили до него, но им трябваше метод, как да му служат. А методът не закъсня.
Ежедневно носене
на
празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора
на
Словото и да се завърне в
тялото
си.
Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение. А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване на порите на тялото. А други пори трябваше да се отпушат.
към текста >>
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване
на
порите
на
тялото
.
А методът не закъсня. Ежедневно носене на празната стомничка, ежедневно отиване като жадна душа да си напълни човешката душа от първоизвора на Словото и да се завърне в тялото си. Това означаваше ежедневен контакт с Бога чрез Словото на Учителя. Означаваше също ежедневен контакт със Словото чрез проучаване, заучаване и служене. Ето, това означаваше това упражнение.
А че после се изопачи като упражнение за изпотяване и отпушване
на
порите
на
тялото
.
А други пори трябваше да се отпушат. Като се отпушат онези другите пори, чрез които да диша човешката душа, тогава и онези външните пори ще се отпушат. А сега упражнението се преиначи, изпотяваха се и се преобличаха и казваха: „Да, това упражнение е много полезно". На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора.
към текста >>
Чрез прави
мисли
, прави чувства, прави постъпки
на
физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога
на
духовното поле и чрез служене
на
Бога - това е вече връзката
на
човешката душа с Божествената Душа, т.е.
На много места по-късно Учителят казваше, че е здравословно да се носи вода, здравословно е изпотяването, разходките и т.н. Това е така, но ще срещнете и нещо друго, че човек когато отива при Бога и при неговият първоизвор трябва да отиде с празна стомничка, за да може да си я напълни, защото ако отиде с пълна стомна не може да поеме нищо от първоизвора. Когато човек отива при Бога трябва по отношение на Божественото да бъде възприемчив, за да може да влезе в него Божественото Слово, да бъде съсъд на това Слово. И след това от този съсъд да дава на другите, но само чрез служението на Бога, а това означава служе-ние на другите за общото благо. А как ли?
Чрез прави
мисли
, прави чувства, прави постъпки
на
физическото поле, чрез постоянна връзка с Бога
на
духовното поле и чрез служене
на
Бога - това е вече връзката
на
човешката душа с Божествената Душа, т.е.
с Бога. Ето това е да се приложи Словото на Учителя. Отивам при Учителя на разговор. Питам го: „Учителю, аз си мисля, че вие още малко ще ме храните с вашето Слово и след това ще ме оставите". „Това е неразбиране.
към текста >>
79.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите
на
Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения.
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите
на
Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>
Чърчил се
замислил
и казал: „Поздравете Бялото Братство в България".
По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г. един представител на българската делегация при преговорите за мир запитал министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил, който бе един от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след свършването на войната и след подписването на мира.
Чърчил се
замислил
и казал: „Поздравете Бялото Братство в България".
Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съобщението и се чуди дни наред какво да направи.
към текста >>
80.
46. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ, КОИТО УПРАВЛЯВАТ СВЕТА
,
,
ТОМ 5
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите
на
Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
И слабата страна, която аз забелязвам, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям". Без окаляне няма качване, работа не става." По този начин аз отговорих на всички въпроси, които възникваха, защото човек се окаляше както в личният си живот, така и в пътя на ученика. Слизахме надолу и навлизахме в гъстата материя и трудно се справяхме и след това не знаехме докъде можехме да се възкачваме. А това можеше да каже само Учителя - дали сме си разрешили задачите. Ние искахме да работим с големи величини и да имаме големи постижения.
Ние знаехме от възрастните приятели много опитности, които даваха представа за възможностите
на
Учителя и че той е едно необикновено Същество в човешко
тяло
.
Смятахме, че щом той може да прави тези неща защо да не можем и ние с малко повече усърдие и с малко повече амбиция. Учителят започна да дава методи за Младежкият Окултен клас и за нас те бяха много елементарни и простички. Разбрахме, че с тях не можем да добием онези сили, с които да правим чудеса. А какви бяха чудесата на Учителя? Те бяха съвсем естествени, защото той работеше с малките величини.
към текста >>
Чърчил се
замислил
и казал: „Поздравете Бялото Братство в България".
По този начин ще ви представим няколко примера, за да разберете и вие нещо за малките и за големите величини в Школата на Учителя. Случаят следният. След заминаването на Учителя, след свършването на Втората световна война през 1945 г. един представител на българската делегация при преговорите за мир запитал министър-председателят на Англия Уинстън Чърчил, който бе един от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след свършването на войната и след подписването на мира.
Чърчил се
замислил
и казал: „Поздравете Бялото Братство в България".
Този български представител останал като зашеметен. От къде на къде Чърчил да знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил. А това не е шега работа, Чърчил е това, зад него стои Англия, а той седи отгоре и я управлява. Но понеже се страхува за себе си ако отиде и предаде съобщението и се чуди дни наред какво да направи.
към текста >>
81.
51. ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА
,
,
ТОМ 5
" Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от
тялото
ви и да ви кача горе в невидимата школа.
Друг път Учителят запитваше: „Какво има? " и се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше с своят посетител. А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества?
" Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от
тялото
ви и да ви кача горе в невидимата школа.
Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената.
към текста >>
Освен това трябва да ви изведа от
тялото
и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа.
А веднъж пък го заварих как той разговаря на старинен български език, от който нито дума на разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества? " Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина.
Освен това трябва да ви изведа от
тялото
и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа.
Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: „Името на този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Ду но и той сега стои пред мен".
към текста >>
Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да
мислите
за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори
на
вашето съзнание и тогава ще чуете гласът
на
Великият Учител
на
Вселената.
Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената беше дошъл тук на земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото му излизаше от този Божествен извор. Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя; „Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества? " Учителят каза: „За да посетите невидимата Школа аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в невидимата школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа.
Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да
мислите
за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори
на
вашето съзнание и тогава ще чуете гласът
на
Великият Учител
на
Вселената.
Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, когото ще видите, когато влезнете в неговата невидима и истинска аудитория, в шкодата на Всемирното Велико Бяло Братство. А този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името му го знаете." Учителят се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: „Името на този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Ду но и той сега стои пред мен". Учителят се усмихна и каза: „Плът и кръв не са ти открили това, а Дух съизволи да те посвети в тази истина".
към текста >>
82.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ
,
,
ТОМ 5
На
Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с
мисли
.
54. ПОСЕЩЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ В МАЛКИЯТ ДОМ Отначало живеех на Изгрева в една барака малка, скована от греди и дъски, но за мен беше дом, бях я подредила, но колкото и да подреждаш това бе една малка барака. Но за сметка на това имах покрив. Тук можеше да се постави една малка масичка, едно креватче, една печка и един кюнец, който минаваше през покрива. Такова беше разположението вътре - тесничко, но ми беше широко на душата. Минаха години и тази малка придобивка, която имах и за която мечтаех, когато бях при родителите си не ме задоволяваше.
На
Изгрева пристигаха много хора от града и от провинцията, всички разправяха новини, после слушаха тукашните вести и аз имах чувството, че съм попаднала в един кошер, който непрекъснато гъмжеше с думи, с чувства, с желания и с
мисли
.
Как ли всичко това изтърпяваше Учителя? Учудвам се на неговото търпение и за цялото ни несъвършенство, и за ежедневните ни пропуски в поведението ни и в обходата ни помежду ни. По това време аз се свързах с Борис Николов и живеехме заедно според обществените норми на поведение и това ни принуди да се оженим, защото такова съжителство се позволяваше само при едно узаконено семейство. Освен това ако живеехме под един покрив без да сме оженили щяхме допълнително да дадем повод за какви ли не коментари както на Изгрева, така и в града. Наредиха се благоп-сиятни условия и ние закупихме една малка къщичка на пет километра от Изгрева на пътя на Симеоновското шосе.
към текста >>
Той полегваше
на
моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал
тялото
си и върши своята си работа в неговата Вселена.
Той видя, че са студени, поиска един съд с топла вода, поднесох му една голяма чиния и той си избираше ябълките и ги пускаше една след една в топлата вода. Те се загряваха и после той ги ядеше. Показа ми как трябва да се ядат ябълките - затоплени, а не студени. По някой път бях сама, понякога той идваше и с някоя сестра, понякога заварваше и Борис, който по това време работеше навън по строежите. Но повечето пъти е идвал сам, идваше хем да се разходи, хем да си почива или пък вършеше своята си непозната за нас работа, за която можехме само да предполагаме.
Той полегваше
на
моето легло и почиваше, затваряше очи, но аз знаех, че той не спи, привидно спи със затворени клепачи пред мен, а същевременно е напуснал
тялото
си и върши своята си работа в неговата Вселена.
Веднъж ми каза: „Речи на Борис да си купи балтон". Тогава Борис ходеше със скъсан каскет без балтон. Беше студено. Поради липса на пари ли беше, поради немарливост ли от страна на Борис, който много-много не обръщаше внимание на външния си вид. Аз се стреснах и уплаших, че наистина Борис може да се простуди и да стане нещо с него.
към текста >>
" „Аз те разбирам." „Учителю, това ми стига." „Аз мисля много правилно, по-правилно от мене човек да
мисли
няма.
„Всички те мислят своенравна, своеобразна. Отвън като те гледат не те разбират. Но аз казвам: „Марийка има отгоре един тънък слой камъни, като ги подигнеш отдолу има много хубава почва". Ето защо те не те разбират". „Вие нали ме разбирате?
" „Аз те разбирам." „Учителю, това ми стига." „Аз мисля много правилно, по-правилно от мене човек да
мисли
няма.
Но сега ти ще се учиш да пазиш душата си чиста само за Бога. Да не се влюбваш в много хора. Човек трябва да пие вода само от най-чистия извор. Вода, която е минала през много хора, помията на хората няма да пиеш. Да любиш Бога значи веднъж като те погледне да ти държи влага за цяла година.
към текста >>
Когато енергията се пресече става поглъщане навътре в
тялото
и човек се подпушва.
Да любиш Бога значи веднъж като те погледне да ти държи влага за цяла година. Аз нямам нищо против да седиш и всеки ден при мен, но трябва да знаеш, че за всеки човек е строго определено времето, което му е дадено, за да се приближи при Бога. Остави и другите да имат време, за да се приближат при Бога. У тебе има пресичане на енергиите, които текат през гръбначния стълб я отпред. Енергиите на любовта трябва да текат непрекъснато.
Когато енергията се пресече става поглъщане навътре в
тялото
и човек се подпушва.
У други хора пък става изтичане навън от тялото му. Енергията на Любовта трябва да се тури на работа. Мога да ти кажа много неща, но ще застанат пред тебе форми, които може да те съблазнят. Много образи са изкривени и изопачени от света, та затова са загубили първоначалната си чистота. Когато те погледне някой отвън изглеждаш като че много лесно можеш да се влюбиш, но ти си отстъпчива само отвън, а вътрешно си твърда.
към текста >>
У други хора пък става изтичане навън от
тялото
му.
Аз нямам нищо против да седиш и всеки ден при мен, но трябва да знаеш, че за всеки човек е строго определено времето, което му е дадено, за да се приближи при Бога. Остави и другите да имат време, за да се приближат при Бога. У тебе има пресичане на енергиите, които текат през гръбначния стълб я отпред. Енергиите на любовта трябва да текат непрекъснато. Когато енергията се пресече става поглъщане навътре в тялото и човек се подпушва.
У други хора пък става изтичане навън от
тялото
му.
Енергията на Любовта трябва да се тури на работа. Мога да ти кажа много неща, но ще застанат пред тебе форми, които може да те съблазнят. Много образи са изкривени и изопачени от света, та затова са загубили първоначалната си чистота. Когато те погледне някой отвън изглеждаш като че много лесно можеш да се влюбиш, но ти си отстъпчива само отвън, а вътрешно си твърда. В това отношение си приличате с Савка Керемидчиева и тя е отвън мека, но и много се различавате.
към текста >>
83.
55. ДУХОВЕТЕ НА ЛЕМУРИЯ
,
,
ТОМ 5
Учителят само
на
него даваше да му вземе мярка
на
тялото
.
Може би да видите в снимките от онова време как сме застанали на масите за обяд, но това е преди самото хранене или след това, но някои фотографи не бяха чули мнението на Учителя по този въпрос и ни заснемаха по всякое време. Преди известно време видях една снимка как са седнали и братята и сестрите мляскат с уста, а това е вече грозно. Този случай го разказах понеже споменах, че имаше музикално съчетание и хармония, когато Учителят се хранеше. Как го правеше не зная, но го имаше и беше приятно да се наблюдава това. Дрехите му шиеше един брат-шивач.
Учителят само
на
него даваше да му вземе мярка
на
тялото
.
Тази мярка беше взета само веднъж и по тази мярка братът ушиваше костюмите на Учителя. Понякога някой брат купи някой хубав плат за костюм на Учителя, занесе ги на шивача и му каже: „Ето ти плат за костюм на Учителя, уший го". А шивачът клати с глава: „Така не може. Отиди подари плата на Учителя, а той ще каже от кой плат да му ушия дрехи. Да не смяташ, че Учителя си шие дрехите от какъвто му плат попадне и от всеки, който му подари плат за костюм.
към текста >>
Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания,
мисли
и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията
на
хилядите, милионите векове.
Много по-късно разбрахме от Учителя, че Материята е кондензирана Енергия, че енергията е кондензирана Мисъл, че мисълта е кондензирана Любов, а пък Любовта е изява на Божествения Дух. Това беше вече една стълбица на Духовната еволюция. Това бе знание и това бяха скрижали дадени от Духът Беинса Дуно. Във връзка с този случай отивам при Учителя и споделям за метлата на дедо Ради. Учителят каза: „Трябва да знаете, че целият космически мир материята, от която сегашният космос е създаден, това е изостанала енергия, неоползотворена енергия от хиляди, милиони космоси, които са съществували в миналото.
Материята, която е изоставена е от съществата,ко-ито са работили тогава и вие сега влизате в тази материя, за да я използвате, но понеже в тия хиляди, милиони космоси всичките същества, които са минали са изоставили своите желания,
мисли
и действия вътре в тази материя, то затова като строите вашите къщи по някой път се появяват остатъците и влиянията
на
хилядите, милионите векове.
Затова сегашната материя това са заспали духове, които трябва да се събудят. Спящи духове са те, които трябва да се пробудят, но ако ги отключим има опасност те да си послужат с разрушителните сили. Затова е необходимо знание. Пример. Ако сложиш едно дърво в една печка - то те отоплява. Но с това дърво можеш да причиниш пожар и да се запали цяло село, затова са необходими знания, а знанията ги даваме днес в Школата".
към текста >>
84.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ
,
,
ТОМ 5
Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени
мисли
.
59. СЕМЕЙНИ ИСТОРИИ Ако погледнете някоя от снимките от първите години на Школата ще видите засмени лица, весели, възторжени мъже и жени.
Тук настроението бе повдигнато естествено, обстановката предполагаше за възвишени неща, защото въздухът бе наситен с възвишени
мисли
.
Но в този общ подем на душите у нас се отприщиха и други чувства. А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят.
към текста >>
Човек не умира, а умира
тялото
му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл.
А това бяха обикновените човешки чувства и те се отприщиха като река и за малко щяха да завлекат и да удавят Изгрева. Един след други тези млади хора започнаха да се влюбват, да бъдат обичани, разлюбвани и напускани. Ние бяхме души, но тези души се вплетоха в материята и в страстите и много хора изгоряха и си заминаха от този свят. Когато говорим, че са си заминали, това означава", че са си положили телата в земната твърд, че са погребани, а те като духовни същества са заминали в другия свят. Този израз бе употребяван през времето на Учителя и показваше едно друго виждане на нещата.
Човек не умира, а умира
тялото
му, той го оставя и си заминава натам, откъдето е дошъл.
Учителят говореше за Божествената Любов като принцип в природата и живота. Седят учениците и слушат и въздишат за човешката любов. Спомням си какви писма се пишеха тогава. Пишеха се любовни писма с терминологията на Учителя. Цитираха цели думи, слова и пасажи, за да прикрият своята човешка любов.
към текста >>
Като те гледам, седи пред мен картината: ходила си при един извор, при който по-рано си ходила и
мислиш
сега, че го няма, а той казва: „Тук съм, но съм каптиран.
Човек лесно може да утешава, но да носиш скърбите и страданията на другите, то е тежко. Ти когато си сама ще знаеш, че се намираш в най-добрите условия да се молиш и като дойде силата у тебе да започнеш работата си и като излезеш в света да знаеш как да помагаш. / Човек да няма отношения с хората, а да има съотношения. Например някоя мома има някой любовник, той е отношение, защото той я ограничава, а съотношенията са неща разумни, Божествени. Знаеш ли защо се смея?
Като те гледам, седи пред мен картината: ходила си при един извор, при който по-рано си ходила и
мислиш
сега, че го няма, а той казва: „Тук съм, но съм каптиран.
Ще слезеш долу в града и там ще се срещнем". То е символ. Разяснение: имала си една обична другарка, с която си прекарала известно време - тя е като извор. Ти се връщаш у дома си и след пет-шест години отиваш при нея и не я намираш там. Името й е Цветанка.
към текста >>
85.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА
,
,
ТОМ 5
Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо
тяло
и че това
тяло
се подчиняваше
на
физическите закони
на
земята.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина.
Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо
тяло
и че това
тяло
се подчиняваше
на
физическите закони
на
земята.
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода.
към текста >>
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си
тяло
.
62. АТАКИ ПРЕЗ ДЕНЯ И ПРЕЗ НОЩТА В едно от моите редовни посещения при Учителя влизам вътре в стаята и какво да видя - Учителят си събул краката, беше ги прострял напред боси навеждаше се и ги чешеше с ръце. Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята.
Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си
тяло
.
Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю? " Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните мисли, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят". Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи.
към текста >>
" Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните
мисли
, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят".
Ще възкликнете как може Всемировия Учител да си събуе обувките, да бъде с боси крака и да си чеше краката? Такива въпроси идват от незнанието и изопачените постановки на източния и западен окултизъм, където Учителят се описва по начин, който изобщо не отговаря на действителност и на някаква истина. Та ние тук прекарахме цяло едно поколение при Учителя и мога да твърдя много добре какво е Учител и че Учителят имаше физическо тяло и че това тяло се подчиняваше на физическите закони на земята. Но той можеше да ги управлява тези закони, имаше сила, имаше знания, имаше методи, но се съобразяваше с физическото си тяло. Приближавам се към него, питам го: „Какво има, Учителю?
" Той ме поглежда наскърбен, умъчнен и измъчен и проговаря с огорчение и едновременно с упрек: „От техните
мисли
, които ми изпращат ми излизат пришки по краката и ме сърбят".
Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна.
към текста >>
Та кой ли не е изпращал
мисли
на
отрицание към Учителя?
Стоя аз, оглеждам се и казвам: „Учителю, да ви помогна ли, да ви донеса ли вода в легена, за да си измиете краката в хладка вода? " Знаех от опит и от неговите методи, че сърбежите се успокояват от миене с хладка вода. Той кимна с глава и се съгласи. Аз донесох легена, коленичих и започнах с ръце да обливам краката на Учителя с вода. Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна.
Та кой ли не е изпращал
мисли
на
отрицание към Учителя?
Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента.
към текста >>
Ами нашето държание като последователи
на
Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би
помислил
, а камо ли да ги направи.
Изпитвах голяма мъка, чувствувах се виновна и аз и се стараех да му помогна. Та кой ли не е изпращал мисли на отрицание към Учителя? Светът навън гъмжеше от слухове и всяка наша погрешка и опущение се раздухваше от гражданството и всичко се отправяше за сметка на Учителя. Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя.
Ами нашето държание като последователи
на
Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би
помислил
, а камо ли да ги направи.
Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки". Че на кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му измислиха име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария). Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева.
към текста >>
Че
на
кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му
измислиха
име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
Обвиняваха го за всичко - за политиката на България, за икономическият живот в страната, за неразборията в българските домове, за несполуката на мало и голямо. Все каквото имаше да се случи лошо, преписваха го на Учителя. Ами нашето държание като последователи на Учителя в Братството не беше лишено от лични пропуски, беше понякога осъдително, а дори се правеха понякога неща,които обикновения човек в града не би помислил, а камо ли да ги направи. Ето тази обща колективна мисъл на отрицание, насочена срещу Учителя беше причина за неговото страдание в момента. Ще кажете „пришки".
Че
на
кого не излизат днес пришки при голямо нервно напрежение, дори му
измислиха
име - някой път му казват невродермит, друг път копривна треска (уртикария).
Сърби те, хапе те, боли те, мажеш го с разни мазила, но ползата - много малка. И аз по-късно получавах такива пришки, когато се притеснявах много от братските проблеми на Изгрева. Учителят беше изложен приживе на непрекъснати атаки. Както казват военните - атаки по земя, по въздух и по море. Дори атаки и през деня, и през нощта.
към текста >>
Ти
мислиш
добре.
Често пъти аз като ти хвана ръката ще ти предам по-хубаво любовта си, отколкото като ти обяснявам. Бог ти се изявява в по-вътрешен начин. Всяко докосване е връзка. Като те държа за ръцете, то е връзка. Връзката може да се образува по най-различни начини: с думи, с мисъл, с допиране и т.н.
Ти
мислиш
добре.
Сега ще имаш вяра. Съмнението няма да допущаш. То съмнението непременно ще дойде, но не трябва да му се поддаваш. Каквото и да ти се случи, ще си казваш, че Бог не може да те остави. Сега в София са хвърлили на теб око.
към текста >>
И когато някой ви праща лоши
мисли
аз изпитвам болка, но седя така, като че ли ми е безразлично, като че съм съвсем спокоен.
Ако те запитат: „Ама ти ли си най-добрата? " „Не съм най-добрата но аз искам да се уча и ходя при Учителя си." Някой път погледът ти е раздвоен. После ти имаш една наследствена черта - очите ти гледат питливо, т.е. запитващо. Когато си раздвоена казваш: „Така ли е тази работа? " Знай, че аз чувствувам едновременно болките и радостите на хората но ги нося търпеливо.
И когато някой ви праща лоши
мисли
аз изпитвам болка, но седя така, като че ли ми е безразлично, като че съм съвсем спокоен.
И аз имам изпит да държа като Учител."
към текста >>
86.
65. ПИСМО ДО ЕДНА ПРИЯТЕЛКА
,
,
ТОМ 5
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Онова, което не можах да изпълня не беше по моя вина, но успях да занеса неговото невидимо писмо до неговата приятелка. А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка.
Кожата, даже и по-навътре в
тялото
е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това тяло като умреш ще ти го вземат. Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука.
към текста >>
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
А това означаваше, че само онези, които са в дух родени могат да работят по дух за Бога. Аз съм пред Учителя по време на урок за чистотата. „Любовта отвьн не може да се предаде. Вие се радвате на вашите дрехи, с които сте облечени, а те ви са най-голямата спънка. Кожата, даже и по-навътре в тялото е мъртва материя, през която Божественото не може да проникне.
Ти живееш в чужда къща, защото това
тяло
като умреш ще ти го вземат.
Ти сега ще си градиш къща - духовна къща. В тебе има излишък на енергия. Ти имаш преизобилие на чувства, които трябва да трансформираш. Да урегулираш чувствата си - това е цяла наука. И затова трябва да почнеш да я изучаваш.
към текста >>
Да разберете, че физическите допирания
на
тялото
не са опасни.
И затова трябва да почнеш да я изучаваш. Сега на този урок, който ти предавам присъствуват душите на всичките ученици. Този урок трябва, на който съм го предал да го предаде и на другите ученици. Аз не мога на всички поотделно да го предам. Каква е същността на урока?
Да разберете, че физическите допирания
на
тялото
не са опасни.
Важно е вътрешното побуждение на човека. Всяко нещо може да се изтълкува по два начина. Когато някой седи безкористно - печели ли нещо? Нищо. Има някои хора като видят отворена каса не могат да не бръкнат вътре." „Учителю, аз съм от тези хора." „Хубаво. Трябва по-често да идваш при касата, за да се научиш да не бъркаш в нея.
към текста >>
Някой човек си хваща
тялото
- то е Божествено.
Мъжът, това е мисловната сила у човека. Къде е Марийка, можеш ли да посочиш? В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи.
Някой човек си хваща
тялото
- то е Божествено.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
към текста >>
Трябва най-напред едно пречистване в
мислите
, за да можеш чрез
мислите
да трансформираш чувствата си нагоре.
В ръцете или в краката? " „Вътре е Марийка в мен." „Да, така е. Духовно си добре сформирана, физическото ти пречи. Някой човек си хваща тялото - то е Божествено. То урегулира енергиите си в него.
Трябва най-напред едно пречистване в
мислите
, за да можеш чрез
мислите
да трансформираш чувствата си нагоре.
Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото. Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си.
към текста >>
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
То урегулира енергиите си в него. Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си.
Всеки човек трябва да урегулира силите в
тялото
.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
към текста >>
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Трябва най-напред едно пречистване в мислите, за да можеш чрез мислите да трансформираш чувствата си нагоре. Сега урокът е предаден, ако го не използва човек ще страда. Една вътрешна борба трябва да стане. Има сили, които човек трябва да победи в себе си. Всеки човек трябва да урегулира силите в тялото.
Тялото
е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в
тялото
си.
Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал.
към текста >>
Турете чистотата за Идеал,
на
който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят
на
един идеал.
Тялото е една динамическа машина, един резултат та трябва да урегулира силите в тялото си. Ще си поставиш за задача чистота. Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав.
Турете чистотата за Идеал,
на
който всичко трябва да се подчини Всички сили в
тялото
трябва да се подчинят
на
един идеал.
Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла. Каквото човек мисли, то това става."
към текста >>
Каквото човек
мисли
, то това става."
Ще превръщаш всичките физически енергии нагоре в чистота и светлина. Всеки ден ще правите размишление ще туряте ума си, ще прилагате волята си. Човек няма да се остави да стане кашкав и мекушав. Турете чистотата за Идеал, на който всичко трябва да се подчини Всички сили в тялото трябва да се подчинят на един идеал. Всяка мисъл нечиста като дойде да я диференцирате и да я препратите на мястото й, откъдето е дошла.
Каквото човек
мисли
, то това става."
към текста >>
87.
67. АСТРОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТ ОТ 15 000 ГОДИНИ
,
,
ТОМ 5
Споделих веднъж това общо мнение
на
младите към него с Учителя, а той каза: „Той
мисли
, че го обичат.
А сега ще ви направя съпричастни на едно съжителство изпълнено с поредица от живи окултни истини, идващи от хилядолетията. Борис беше висок, строен, с осанка, носеща едно величие от собствения си дух, дошъл непосредствено от духовния свят. Беше хубав, привлекателен и имаше магнетично излъчване и затова бе приятен, желан от онова поколение млади сестри, населяващи Изгрева, виждайки в него не само брат, но евентуален бъдещ съпруг. Той се движеше в онази среда на онези млади студенти, които със собствен труд изкарваха прехраната си и следваха. Той беше заобиколен с едно внимание както от братя, така и от сестри, което според мен прерастваше в искрена обич.
Споделих веднъж това общо мнение
на
младите към него с Учителя, а той каза: „Той
мисли
, че го обичат.
Ами ако това не е така? " Това обърна в мен наопаки всички поставени в мен представи за обичта на другите към личността Борис. А това нещо се потвърди впоследствие в съвместния живот и особено през големите изпитания през време на процеса срещу Братството през 1957 г. и след това. „Ами ако това не е така?
към текста >>
Кожата
на
краищата
на
ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а
на
останалата част
на
тялото
ти е груба.
Приятна е, не е мъчна. Човек да хармонизира себе си -това е работа приятна, по силите му е, не е извън неговите сили. Много отдалеч слушаш. Слезла си дълбоко в материята. Трябва да спуснем много дълго въже, за да те извадим." „Учителю, вие ще спуснете и аз ще излезна на видело." „Ще спусна, щом ти искаш.
Кожата
на
краищата
на
ръцете ти, краката ти, главата и шията ти, а
на
останалата част
на
тялото
ти е груба.
Има някои неща в човека красиви, а които са груби трябва да ги види както си са и да се постарае да ги пречисти. Трябва много да страдаш, за да превърнеш тази груба материя в светлина. Страхът ти показва, че има същества в теб, които ги е страх. Страхът естествено възниква, но той показва, че дето има да минаваш, то минаваш през област дето има опасности. За там страхът е едно предпазително средство.
към текста >>
Те,
мислите
ще дойдат.
Някои хора като се погледнат в огледалото ако лицето им е пълно радват се, ако е сухо - то скърбят. Когато те трябва да са еднакво радостни и в двата случая. Когато са пълни - те са натоварени, а когато са сухи - са разтоварени. Когато са натоварени - са богати и има какво да ядат, а когато са сухи - може да гладуват. Ти не се грижи за яденето, не се страхувай, че може да останеш гладна.
Те,
мислите
ще дойдат.
Няма защо да се страхуваш, ти само работи и върви напред. Любовта е вън от времето и пространството. Трябва да се пазиш да приемаш от хора, които стоят на по-ниска степен на развитие. Това могат да приемат само велики духове. Ще си избираш приятели, които стоят по-високо от тебе.
към текста >>
88.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО
,
,
ТОМ 5
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия
на
момите.
68. СЪЖИТЕЛСТВОТО През първите години на Школата, когато можах да се откача от ухажванията на Иван Толев, който бе главен редактор на списание „Всемирна летопис" и когато не можах да свърша една задача, която ми даде Учителя, след което той стана най-заклетия враг на Учителя. По-късно Учителят ме извика и ми каза: „Има два братя - Борис и Жорж Радев, които ходят два пъти в планината на Витоша и ти ще ходиш с тях". Аз започнах да се опъвам, как така ще ходя с тях, та това беше нечувано тогава само момиче да върви с двама младежи горе в планината и то в шумака. Тогава имаше една песен, която се пееше от шопите „Ела моме у шумако, за да ти вдигна кушуляко" и тутакси си спомних за тази песен и не исках да ходя с тях.
А кошулята е една дълга бяла, по
тялото
ушита роба, която виси една педя под официалната носия
на
момите.
Мина така известно време и аз упорствах и не желаех да ходя с тях. Но веднъж той ми каза: „Кои братя най-много ти харесват тук в Братството? " Отговорих му, че това са брат Боян Боев и Борис, понеже ги смятах за духовни братя така по мое външно наблюдение. По-късно Учителя отново ме насочи към Борис. Но аз пак се опъвах.
към текста >>
Аз бях много чувствителна изобщо към
мислите
и чувствата
на
хората и реагирах точно и бързо.
После продължава: „Ти си онакава, онакава, онакава. Пфу, не те е срам" и я заплюва. „Ти си всякаква си, дето те няма по света" и отново я заплюва. Това се прави по селата и особено тука при шопите в Софийско. Та нещо такова ми се случи на мен и аз бях в едно чудно състояние, а тя на всяко изречение ме заплюваше и заплашваше.
Аз бях много чувствителна изобщо към
мислите
и чувствата
на
хората и реагирах точно и бързо.
Но в случая всичко това не ме засегна, като че ли не се отнасяше за мен. Бях още в онова чудно състояние и не можех да излезна от него и то именно ме спаси, така че ако не бях в него не знам как бих реагирала и щеше да се получи голям скандал. Вероятно Небето ме бе подготвило предварително и за да ме защити от наближаващия ураган, беше ме вдигнало нависоко, на небето. Тя се наприказва, направи ме на „мат и маскара" и какво ли не още и като ме заплю окончателно и унижи завинаги с презрителен поглед си отиде. Аз стоях още дълго време в онова чудно състояние, после отидох и разказах всичко на Учителя.
към текста >>
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Но когато се кланят на различни учители и на различни Богове безкористието се обръща в користолюбие, а жертвоготовността отива в издевателство. И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа.
Той да не свързва душата с
тялото
, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе?
към текста >>
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
И затова аз се борих да не се допусне това, а доколко съм успяла това само Учителя може да прецени. Аз съм пред Учителя на разговор. „Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света.
Като душа, която не се опетнява, а
тялото
може да се опетни.
Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност.
към текста >>
При слънцето, когато си можеш да
мислиш
само за топлината и светлината, но можеш да
мислиш
и за окръжаващите предмети.
„Изопачените форми развращават, а правилните форми облагородяват. Например, човек трябва да се чувствува като душа. Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света. Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде.
При слънцето, когато си можеш да
мислиш
само за топлината и светлината, но можеш да
мислиш
и за окръжаващите предмети.
Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат. Мислиш ли, че някой е готов да се жертвува за тебе? Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат.
към текста >>
Мислиш
ли, че някой е готов да се жертвува за тебе?
Той да не свързва душата с тялото, а с идеалното в света. Като душа, която не се опетнява, а тялото може да се опетни. Ти очакваш неща от там, от дето нищо няма да дойде. При слънцето, когато си можеш да мислиш само за топлината и светлината, но можеш да мислиш и за окръжаващите предмети. Туй, което търсиш на земята хората никога няма да ти го дадат.
Мислиш
ли, че някой е готов да се жертвува за тебе?
Докато не намериш някой да се жертвува за тебе, то може да мине цяла вечност. Защо ти трябва да играеш на криеница? Всички хора от единия край до другия край на света все лъжат. Целият свят мяза на болница, дето хората постоянно се лъжат - някои съзнателно, някои несъзнателно. Има частни болници, те са по-добре уредени, от тях хората по-скоро излизат, но излизат с лъжи.
към текста >>
Ти имаш много нечисти
мисли
, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания.
Само Разумното същество може да не направи погрешка. Има плодове, които трябва по-скоро да ги продадеш. Всяко нещо, което Бог ти е дал трябва да го туриш на работа, за да има обмена на Божественото. Божественото е реалното, на което човек седи и е превързан към него. Когато почне да става мрачно ти изгубваш смисъла на живота.
Ти имаш много нечисти
мисли
, които ако не вземеш мерки ще ти създадат излишни страдания.
Човек трябва да има идея към Великото. Ще кажеш: „Защо аз трябва да се влияя? " Кажи си: „Аз трябва да се влияя от хубавото -Божественото". Положението ти е сериозно, трябва много да внимаваш. Ти или трябва да се издигнеш във въздуха високо, или трябва да слезеш надолу и да минеш през големи страдания.
към текста >>
От главата до началото
на
гърдите човек е пълен с
мисли
.
Изгревът..., т. 5 не е лошо. Те са капитал за разработване. Но той трябва да знае как да ги трансформира. Ти понеже много ядеш естествено в организма ти се образуват отрови, които трябва да се изхвърлят по естествен път.
От главата до началото
на
гърдите човек е пълен с
мисли
.
А до кръста е пълен с чувства. А от там надолу до коленете са физическите енергии. Нима е хубаво човек да не е схватлив в известна област? Но трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука.
към текста >>
89.
70. КОЙ КАК ЦЕЛУВАШЕ ДЕСНИЦАТА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Тогава Борис си навежда главата без да мърда
тялото
си и му целува ръката свита в юмрук.
Учителят го изгледа, после прекоси поляната с бързи крачки и отиде при него. Борис стои на същото място и се усмихва. Учителят свива в юмрук десницата си, подава му я, леко изправена нагоре, защото Борис беше висок, а Учителят нисък на ръст и му казва: „На, вземи, дръж, целувай". Борис мига и не знае какво това означава и отново не мърда. „Рекох, на вземи ръката ми и я целувай".
Тогава Борис си навежда главата без да мърда
тялото
си и му целува ръката свита в юмрук.
Учителят се обръща и се връща при нас, а Борис си остава на мястото. Разговорът с Учителят продължи с приятелите. Но всички видяха това, запомниха го и си извадиха различни заключения. Защо той стоеше настрана и не беше дошъл да се нареди на общата редица и да чака своя ред. Много пъти бях забелязала, че той странеше от тези неща, повече искаше да се усамотява, да съзерцава, да си бъде в неговият собствен духовен свят, горе във висините.
към текста >>
Той можеше да бъде много продуктивен в духовната област, да
мисли
, да съзерцава и да записва всичко това в своят бележник.
И ако аз го запитам той ми отговори автоматически и ми отговаря на въпроса. Но след като Борис слезна от горе и стъпи на земята и ако го запитам отново по същия въпрос, той даваше съвсем други отговори. Това ме смущаваше много отначало, но после свикнах и в такива случаи изобщо не се доближавах до него или ако се приближавах бе, за да му подам сако, палто да се облече, да пие някой чай или да закуси леко. Той се усмихне лъчезарно, благодари и аз го оставях сам. При тези състояния имаше нещо много специфично.
Той можеше да бъде много продуктивен в духовната област, да
мисли
, да съзерцава и да записва всичко това в своят бележник.
Но ако трябваше да даде някое мнение по ежедневните въпроси щеше да е само едно обобщение и нищо конкретно. Аз свикнах с тази негова особеност, но за онези, които контактуваха с него той беше непознат, недостъпен и можеха да стоят с него един-два часа и онзи посетител да разговаря и да споделя какви ли не въпроси. Борис го изслушваше, кажеше му нещо, онзи го приемаше като чиста монета и тръгне да го изпълнява. Мине време, Борис си слезне на земята и стъпи на краката си и като види как онзи приятел действува по онази задача, с която преди това са се разбрали Борис я изменя по съвсем друг начин. Онзи се обръща и недоумява какво ли значи всичко това - един път така, а после иначе - никаква последователност.
към текста >>
Човек докато излезе от
тялото
си навънка е сам.
В тебе има нещо юпитерско, това са влияния на планетата Юпитер. Не си от слънчевите типове, но от юпитерските, обичаш независимост. За да бъде човек независим, трябва да има морална чистота. Чистотата идва в човека моментално. Като туриш една "вода на слънцето тя се изпарява моментално и като се изпарява по този начин тя се чисти.
Човек докато излезе от
тялото
си навънка е сам.
После го отнасят други същества и го водят в други небесни селения. Бог ту изкачва човека нагоре, ту го смъква надолу докато Божественото съзнание се пробуди в него. Ти си годна за гуляй, учението за тебе е лукс. Толкова много си страдала в предпоследните си животи и прераждания на земята. Като мине страданието, забравяш го, а не трябва.
към текста >>
90.
82. ИЗВЕРЖЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук
на
Изгрева имаше голяма сила и аурата
на
Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края
на
света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени
мисли
и чувства във вид
на
вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ще видите, че не можете да покриете образ с образ, личност е личност и индивидуалност с индивидуалност. Тук тези хора облекли се в български одежди от плът и кръв бяха дошли от всички краища на света, бяха представители на всички раси, на всички народности и на всички общества. А да не говорим, че бяха дошли представителите и на всички окултни школи, защото бяха преродени всички пророци на Стария завет и апостолите на Новия завет. Такава беше аудиторията на Учителя и състава на Школата. Затова един път той каза: „Вие сте виновни за това, което става днес в света, защото не прилагате Учението ми".
Тук приятелите със своите несъвършенства и стълкновения помежду си създаваха дисхармонич-ни състояния в Школата, които се препращаха с много голяма сила като една мощна предавателна станция, защото тук
на
Изгрева имаше голяма сила и аурата
на
Учителя създаваше тази възможност, защото тук се изявяваше Божествения Дух, Господния Дух и Христовия Дух чрез Учителя и чрез тях се препращаха в пространството с голяма интензивност всички тези състояния и там някъде в края
на
света, където имаше сходни съзнания, приемаха тези изпратени
мисли
и чувства във вид
на
вибрации, носеха ги, защото ги приемаха от своите представители тук в Школата и след това се задействуваха и светът тръгваше в съвсем друга посока.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
към текста >>
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с
тялото
си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха
на
земята.
Ето тъй беше цялата трагична обстановка. Тук беше Школа за Любовта, а ние създавахме чрез непослушанието си в света анархия, дисхармония и отклонявахме в различни посоки световните събития и те не можеха да преминат в предначертания път. А те имаха този път и Учителя много пъти бе казал какъв е пътят на историческите събития в този век. Учителят държеше и за него беше важно колко души със,своето съзнание ще живеят в другия свят, в Духовния свят и ще прилагат законите от Словото му на земята. Това бе важно, а дали ще прочетат много беседи, дали ще играят Паневритмия, дали ще изменят думите му или няма да разберат правилно беседите - това не беше толкова важно.
Важното бе колко души живеят със съзнанието си в Духовния свят, защото чрез съзнанието си човек живее горе, а с
тялото
си и с неговата личност, събрани в един мисловен свят, чувствен свят и волев свят живееха
на
земята.
Така се съединяваше и се свързваше невидимия свят с физическия свят у човека. Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света.
към текста >>
Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние
на
разни
мисли
в резултат
на
клюки и разправии между отделни личности в Братството.
Трябваше да се завърти колелото на живота, така че животът на небето и живота на земята да се обединят. Това беше целта на Школата. А ние с нашето неразбиране създавахме и продължавахме да движим историята на човечеството по старата пътека. Затова беше този упрек, че ние сме виновни с нашите дисхар-монични състояния за онова, което става в света. Понякога нашите състояния бяха продукт на това, което ставаше и в света и обратно - ние с нашите състояния създавахме дисхармония в света.
Веднъж бях неразположена духом, бях попаднала под влияние
на
разни
мисли
в резултат
на
клюки и разправии между отделни личности в Братството.
Не можех да се освободя и реших, че трябва да отида при Учителя и да споделя всичко с него, за да чуя неговото мнение и да се ориентирам в цялата бърканица и забъркана каша от няколко личности. Така правех много пъти, нещо не мога да разбера, отивам и питам Учителя за дадена проява или събития, като неговият отговор ми беше ориентир за моето поведение за по-нататък. Учителят ме прие, започнах да му разказвам клюките от разни хора на Изгрева. От къде дойдоха толкова клюки в устата ми - не знам, а по начало не бях клюкарка, защото едвам се справях със себе си и с моите проблеми, че не оставаше време да ходя и да се занимавам с чужди неразбории. Та всичко, което бе събрано в Изгрева като клюки, клевети, обиждания, недоразумения и прочие му ги казах.
към текста >>
91.
84. БЛАГОСЛОВЕНИЯТА И ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА
,
,
ТОМ 5
Човек не може да издържи
на
него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Да, тук аз не правех разлика между Него и Бога, между Него, Бога и Божествения Дух, между него, Бога, Божествения Дух и Царството Божие, което само за миг се откри в мене в своята пълнота и разбрах, че човек е дух, че човек е душа и че човешкия дух и човешката душа единствено при Бога заемат своето място като поданици и граждани на Царството Божие у човека. Ето това е Царството Божие на земята и у човека. Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря.
Човек не може да издържи
на
него понеже днешното човешко
тяло
не е подготвено за това.
Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това. Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно тяло, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога. Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност.
към текста >>
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Но това беше миг на благословение, миг на преживяване на човешката душа и човешкия дух в обсега на Божия Дух, който се беше излял върху мене като Благост, чрез близостта и присъствието на Учителя до мен. Такъв миг се помни и се носи във вечността и във времето. И той втори път не се повтаря. Човек не може да издържи на него понеже днешното човешко тяло не е подготвено за това. Човек няма органи, няма вътрешна инсталация, за да възприеме всичко това.
Това е за една друга епоха, когато човек ще си изработи духовно
тяло
, за да може с него да влиза с него в пряко общение с Божествения Дух и чрез него с Бога.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
към текста >>
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Аз съм при Учителя на разговор. „Ти сега имаш доста венозна кръв. Туй венозно състояние на кръвта ти дава това състояние на подпушеност. Трябва да я пречистиш. Ще си правиш тушове със светлина мислено.
Мислено тъй си представлявай един туш, който е над тебе и чрез него преминава светлина и тя прониква навсякъде из
тялото
ти.
Ще туриш воля и жива вяра: няма какво да се убеждаваш в Светлината - тя си съществува. А страданията и радостите, нека си идват - те са закон. Мъчнотиите, страданията са привидни - това е една временна промяна. Тури си положителни стихове и ги повтаряй сутрин като станеш и през целият ден. Тури нещо все добро.
към текста >>
Лошите
мисли
не са от Бога.
Човек като се обезсърчава, да се не обезсърчи! Казвай си така: „В Бога промяна няма. Всичко, което Бог ми е дал за мое добро е". Защото разумните същества не могат да не дадат нещо, което не е за добро. Господ никога няма да ни накара да пием мътна вода и да ядем мухлясал хляб.
Лошите
мисли
не са от Бога.
Сега ще кажете: „А защо ги до-пуща Господ? " Този е човешки въпрос. С неговото разрешение се занимават хората. Защо ги допуща Господ? Ако детето влезе в калта, то е влязло, защото е искало да влезе, не че майката е допуснала това.
към текста >>
92.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА
,
,
ТОМ 5
А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките
измислици
не ни засягат.
88. ХЕМ МИ СЕ ИСКА, ХЕМ НЕ МИ СТИСКА През време на Школата имаше една много интересна особеност - че ние бяхме изгубили понятие за времето. Когато влезнахме в нея бяхме млади - 20-25-годишни и заварихме възрастните, които един след друг си заминаваха. Бяха дошли по-рано от нас и по-рано трябваше да си отидат, такъв е човешкия закон на земята. Оставаше Учителят с нас младите и по едно време смятахме, че времето е безконечно и то е спряло за нас.
А ние бяхме около Учителя, а между другото годините се точеха със своите човешки измерения и смяхме, че човешките
измислици
не ни засягат.
По едно време жените усетихме, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща. Всяко нещо е с времето си. Това наше първично заблуждение се дължеше на повдигнатото състояние на душите ни, които в присъствие на Учителя възприемахме по друг начин нещата и бяхме в отношение на души по между си в първоначалните си стъпки. А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди.
към текста >>
А освен това трябваше това
тяло
да бъде нахранено с чисти
мисли
, чисти чувства и порядъчни постъпки - това беше нашият общ стремеж.
По едно време жените усетихме, че също остарявахме, някои от нас навлезнаха в критическа възраст и тогава осъзнахме, че времето около нас и в нас също тече и то не се връща. Всяко нещо е с времето си. Това наше първично заблуждение се дължеше на повдигнатото състояние на душите ни, които в присъствие на Учителя възприемахме по друг начин нещата и бяхме в отношение на души по между си в първоначалните си стъпки. А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди.
А освен това трябваше това
тяло
да бъде нахранено с чисти
мисли
, чисти чувства и порядъчни постъпки - това беше нашият общ стремеж.
Та по онова време едни си отиваха в Невидимия свят, други идваха, а ние от началото на Школата оставахме и след това изведнъж видяхме, че ние също сме остарели. В онези години имах амбицията да играя роля в Братството. Такива мисли са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести. Но точно това тогава не ми се даваше или по-точно Учителят ме държеше настрана и не ме извеждаше напред, но когато трябваше да се свърши някоя по-специфична работа той ми даваше път. По-късно, когато се натоварихме с борбите в Братството особено след заминаването на Учителя след 1945 г.
към текста >>
Такива
мисли
са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести.
А когато трябваше да се справим с нашият бит беше много трудно да се пренесем от горе, от висините и да слезнем на земята, за да нахраним и напоим телата си. Че трябва да го измием, окъпем и облечем в чисти одежди. А освен това трябваше това тяло да бъде нахранено с чисти мисли, чисти чувства и порядъчни постъпки - това беше нашият общ стремеж. Та по онова време едни си отиваха в Невидимия свят, други идваха, а ние от началото на Школата оставахме и след това изведнъж видяхме, че ние също сме остарели. В онези години имах амбицията да играя роля в Братството.
Такива
мисли
са минавали не само в моята глава, но и в други глави, особено след като си заминаваха някои дейни приятели и трябваше някой да ги замести.
Но точно това тогава не ми се даваше или по-точно Учителят ме държеше настрана и не ме извеждаше напред, но когато трябваше да се свърши някоя по-специфична работа той ми даваше път. По-късно, когато се натоварихме с борбите в Братството особено след заминаването на Учителя след 1945 г. тогава разбрах какво значи да можеш да носиш товара. Днес такова желание нямам, но само затова, че освен, че разбрах едно изказване на Учителя по този въпрос. „Не показвайте, че можете, защото ако искате то от Невидимия свят ще ви се даде и тогава трябва да изнесете всичко с геройство и любов." И точно това се случи с мен.
към текста >>
Тези
мисли
ми се вървяха в главата и не можех да разреша цялото това несъответствие между думите
на
Учителя и моите схващания за нещата и събитията.
Ами как така, та какъв е този свят дето се е разделил на две - на гонители и гонени, на преследвачи и преследвани. Та нали тук е Школа, а не планина и не сме дивеч за ловците. Вървя си И си мисля, че как се случи така, че този свят от града се вмести и премести в Школата на Учителя. А защо ще гоня другите? Та къде отиде Школата на Любовта?
Тези
мисли
ми се вървяха в главата и не можех да разреша цялото това несъответствие между думите
на
Учителя и моите схващания за нещата и събитията.
Минаха дни и нищо не можах да проумея, да ми се проясни и изясни. Но ето Учителят веднъж каза: „Човек може да бъде поставен понякога на полюса на Доброто и пак да не изпълни Волята Божия. А може да бъде поставен на полюса на Злото и да изпълни Волята Божия. Онзи, който изпълнява Волята на Бога е дете на Бога". Тук изведнъж се отмахна и дигна завесата, която прикриваше онази загадка, която не ми даваше мира, че по-добре да съм гонена, отколкото аз да гоня другите.
към текста >>
Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото
мисли
някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен.
„Виж, от вън не личи, че се качва по нагорно, но по пухтенето на машината се вижда и тя издава това. Така е и с хората: по надолното тичат, но като дойде нагорно -мъчно се качват." Из комина на влака излезе много дим. „Виж колко дим излиза, това са духове от карбонната система и те сега се освобождават. За тях е добре, но за другите не е, защото ще правят пакости. Сега трябва отново растенията да ги приемат от въздуха и да ги впрегнат на работа.
Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото
мисли
някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен.
Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине. А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли.
към текста >>
А когато някой
мисли
лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си.
„Виж колко дим излиза, това са духове от карбонната система и те сега се освобождават. За тях е добре, но за другите не е, защото ще правят пакости. Сега трябва отново растенията да ги приемат от въздуха и да ги впрегнат на работа. Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото мисли някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен. Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине.
А когато някой
мисли
лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си.
Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек. Аз през цялото време мислих и тези мисли преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване на глава одобряваше и потвърждаваше правилността на тези мисли. „Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго. Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес.
към текста >>
Аз през цялото време
мислих
и тези
мисли
преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване
на
глава одобряваше и потвърждаваше правилността
на
тези
мисли
.
Ако тре-нът (влакът) вървеше с електричество нямаше да има този пушек." По това време аз си мислех така: кой каквото мисли някой за мен то си е негова работа, но то не се отнася за мен. Би се отнасяло до мен ако аз се уповавам на хората, но и да има някои разположения към мен аз не мога да уповавам на него, защото това е едно настроение, което утре ще премине. А когато някой мисли лошо за мен той има известно основание за това и ми спомага да открия някой недостатък у себе си. Виждам, че във всички случаи това, от което се нуждая е жива вяра. Аз искам да вярвам, че всичко, което помисля Господ го чува и че ако му дам дума за нещо то е същото като когато съм се задължила спрямо някой човек.
Аз през цялото време
мислих
и тези
мисли
преминаваха през мен, а Учителят стоеше, усмихваше и с кимване
на
глава одобряваше и потвърждаваше правилността
на
тези
мисли
.
„Ти си дошла сега до най-важното положение - да преминеш от едно състояние в друго. Сега трябва да превърнеш простите камъни в злато, да изучиш този алхимически процес. Вяра ти трябва. Вярата е закон за преминаване от една форма в друга, закон за прераждане, трансформиране на енергиите. Най-важното е да трансформираш енергиите си.
към текста >>
93.
95. ПОДПУШЕНИЯТ ИЗВОР И МЪТИЛКАТА
,
,
ТОМ 5
Чистотата от вътре, тя е вътрешно качество у човека, чистотата се постига с чисти
мисли
, чисти чувства и праведни действия.
Защото Словото трябва да протече в нас чрез нашия живот и тогава да му се даде този път. А сега всички чакат обратното - да му се даде път. Ами то нали трябва да протече нанякъде, нали трябва да премине в човека като живот. А сега човекът е подпушен извор, той е задръстен, трябва да се изчисти и да се оттече мътилката. А дотогава всеки сам ще се чисти, никой няма да дойде от вън, за да го изчисти от вътре.
Чистотата от вътре, тя е вътрешно качество у човека, чистотата се постига с чисти
мисли
, чисти чувства и праведни действия.
Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в Чистотата. Само в Абсолютната Чистота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти.
към текста >>
Тялото
си човек трябва да държи чисто.
Само тогава може да потече Словото на Учителя чрез човешкия живот и той да го реализира в живота си, защото Словото е светлина за душите, а пък душата на човека обитава само в Чистотата. Само в Абсолютната Чистота. Аз съм на разговор пред Учителя. „Човек трябва да поддържа ръцете си чисти. Ръцете е необходимо да бъдат чисти.
Тялото
си човек трябва да държи чисто.
Но тази чистота не трябва да бъде само външна, но и вътрешна. Да си изправен само външно, не е достатъчно. Трябва външната чистота да отговаря на вътрешната чистота. Ум с изпитание е езеро с притоци." „Учителю, какво значи това, че на човек му е потребно време и пространство." „То значи, че човек има нужда от идеи и свобода. Например, ти живееш тук, а някоя твоя приятелка живее на оня връх отсреща.
към текста >>
94.
96. БЛАГОСЛОВЕНИЕ И ОБСЕБВАНЕ
,
,
ТОМ 5
Но като
размислих
и осъзнах видях, че тази празнота и пустиня, която изпитах в себе си след толкова срещи с дадени личности беше чиста кражба и наистина в тези посетители влизаха духове, водеха ги, движеха ги, идваха при мен, разговаряха се мен, правеха контакт и така ме обираха Онези вътре в тях бяха крадци и разбойници.
Няма го и толкоз. Няколко пъти минах през такива положения и отивам при Учителя и му разказвам всичко. Той ме изслуша и каза: „Когато ти дойде благословение внимавай духовете да не те оберат". Това така ме стресна, че не можах да проумея как така ще ме оберат, та нали тук бе Школа на Любовта, нали всички бяхме братя и сестри. Какъв обир може да има тук?
Но като
размислих
и осъзнах видях, че тази празнота и пустиня, която изпитах в себе си след толкова срещи с дадени личности беше чиста кражба и наистина в тези посетители влизаха духове, водеха ги, движеха ги, идваха при мен, разговаряха се мен, правеха контакт и така ме обираха Онези вътре в тях бяха крадци и разбойници.
Онези техните състояния бяха на същества, които бяха гладни и за да се хранят и живеят трябваше им светлина и храна. А светлината я взимаха когато виждаха, че някъде в някой човек има пробуждане на съзнанието му, че е в друго по-високо поле, че е в по-възвишено разположение, където има повече светлина. Идваха и взимаха от нея, а храната бе енергията, която изсмукваха и извличаха от там. Спомням си веднъж бяхме на Витоша и щяхме да преспим под откритото небе на запален огън. От Витоша се виждаше София как в далечината блещукаха лампите на електрическите крушки.
към текста >>
от собственото си
тяло
.
Повдигнах очи и видях, че неговите очи са сини, а иначе те бяха кафяви. Погледна ме и каза: „Ами не знаеш ли какво е казано в Писанието? „Блажени страдующите, защото те ще се утешат." Това беше едно благословение от Учителя и от Бога. Та как няма при едно такова благословение да не дойде някой да те обере духовно и то онези, които са крадци и разбойници. А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е.
от собственото си
тяло
.
Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат. Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря тялото си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява. Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията.
към текста >>
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря
тялото
си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява.
А те са майстори за това, те знаят как да изсмучат цялата ти вътрешна светлина, да поемат цялата тази жизнена енергия, знаят как да те обсебят, как да влезат в теб, че да не можеш да ги изгониш от собствената си къща, т.е. от собственото си тяло. Та понеже тези духове идват по различен начин и някой път влезнат в някой твой познат, после той дойде при теб и чрез него те те оберат, а той си замине, но и духът-крадец от него се оттегля. И ти си ограбен, и онзи твой приятел е ограбен. Понякога те идват така от горе от пространството и ако намерят твоят дом-къща с отворени прозорци намъкват се в къщата ти и те оберат.
Затова окултния ученик трябва да затваря своя дом, да затваря
тялото
си да не влизат духове в него, а това става чрез формули и методи, които Учителят е дал, за да може да се огражда с диамантена ограда, за да се пази и съхранява.
Веднъж след беседа Учителят мина през салона, мина през врата и се заизкачва както обикновено му по стълбите нагоре за стаичката си, носещ под мишница Библията. Аз вървях след него и исках да му целуна ръка. Понякога след беседа той оставаше в салона, приятелите го заобикаляха, целуваха му ръка и търсеха съвети от него по най-различни въпроси. Друг път той излизаше от салона и тръгваше по поляната, където играехме Паневритмия и всички приятели излизаха и тръгваха след него, спираха го някъде по поляната, разговорите продължаваха, разпитваха го за различни неща и всеки искаше да му целуне ръка, да се допре по физически път до Учителя и Бога, който се проявяваше в него. Сега Учителят усети, че след него върви човек по стълбата, която бе дървена и се спря.
към текста >>
Те и
на
Савка и
на
другите постоянно пращат тези
мисли
, които доста са им навредили.
Учителят ти ще поиска да му оставиш всичкото си богатство и да си заминеш. После пък той ще ти остави богатството си и ще си замине. Тези неща взаимно стават и това е хубавото в Любовта. Ще има някои, които ще искат да те накарат да се отдалечиш от мене. Ти няма да ги слушаш.
Те и
на
Савка и
на
другите постоянно пращат тези
мисли
, които доста са им навредили.
Духовете, които те преследват карми-чески искаха да ти отрежат главата, но аз те спасих. Никой няма право да реже главата на другия. Те искаха да направят това, за да живеят те - да се възползват от твоя живот за себе си. Човек остава в ръцете на духовете когато е грешил против законите, не е изпълнявал Волята Божия. Тогава и Бог се отделя."
към текста >>
95.
97. ГЛАСЪТ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като
мисли
, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят.
Ето защо Учителят каза: „Първото посвещение на човека е пътя на страданието". Тогава човек разбира всичко. Второто посвещение е пътят на радостта, който път е много по-мъчен от пътя на страданието. Да издържи човек една радост трябва да премине през девет страдания. Толкова е силна и непосилна радостта, толкова голяма сила, енергия има в нея, че може да изгори, да разруши човека от вътре.
Та чрез страданията човек обработва цялата инертна материя в себе си като
мисли
, чувства и неправилни действия и от тази енергия чрез молитвата той я препраща нагоре към Невидимия свят.
Така човек се отпушва, разтваря се и се изчиства. Така както през комина у дома му излиза пушека от печката или пък от отводния канал в дома му се източва цялата мръсотия. Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост.
към текста >>
Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване духовно
тяло
за следващите поколения, т.е.
Това е посвещението на страданието. А после от Невидимия свят се изпраща друга по-фина енергия в отговор на тази, идва се до ново състояние, при което се възприема като радост, това е посвещението на радостта, но съотношението е 9:1, т.е. на девет страдания отговаря една радост. Енергията, вибрацията на радостта е много по-интензивна, много по-силна е тази енергия на Невидимия свят и нашите тела не са пригодени за нея и не всеки човек може да издържи дълго на трептенията на радостта, която му се изпраща от Небето. Затова Учителят бе казал още от самото начало на Школата, че първият етап е страданието и когато човек осъзнае страданието като необходим етап започва мъчението, а мъчението пък е основа на бъдещата окултна Школа.
Чрез мъчението се образува онази материя, необходима за образуване духовно
тяло
за следващите поколения, т.е.
онова, което изгаря от нас през време на осъзнатото мъчение, енергията при освобождаването на нашето мъчение образува друга фина материя, чрез която могат да се въплътят душите. Учителят бе казал: „Всичко благородно и възвишено в света се ражда от самото мъчение. Мъчението съответства на великата работа. Трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Мъчението е основа на Царството Божие и без мъчение не се минава в Царството Божие.
към текста >>
96.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
Аз направих това обобщение
на
всеки отдел с идеи и
мисли
от Словото
на
Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО Бях студентка и имахме педагогика с философия. Тогава тези неща се изучаваха заедно и трябваше всеки един от студентите да подготви и да изнесе лекция в една предварително посочена образователна гимназия като стажант-лектор и лекцията да бъде едновременно урок за учениците с дадено задание. Трябваше в лекция от 45 минути да предам синтезиран материал от една цяла учебна година в осми клас, а това беше последният клас на гимназията. Потрудих се достатъчно у дома, направих всичко, което бе необходимо, систематизирах материала, сама прегледах целият материал и дори се опитах да се упражня пред няколко празни стола в моята стая. А да се систематизира даден обем трябваше да се обобщи целият материал.
Аз направих това обобщение
на
всеки отдел с идеи и
мисли
от Словото
на
Учителя, но без да споменавам името му и без никой да знае и да се досети от къде съм взела този материал.
Как ми хрумна да го направя не можах да си обясня. Но го направих. Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията.
към текста >>
Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих
мисли
от Словото
на
Учителя.
Явих се пред класа на учениците и беше станало доста интересно за тях, но това го казвам не да се изтъквам, а за това, че аз в изводите бях сложила идеи от Учителя и когато тези неща ги казах, то учениците ги възприеха много добре така както и учителят на класа, така както и нашият асистент от факултета. След свършването на часът учениците минаха покрай мен на групи от четири-пет човека и ми си усмихваха приятелски. Непосредствено след това имаше разбор на моят урок, на който присъстваха както и другите студенти от моята група, асистента и учителят, който преподаваше този предмет в гимназията. Той стана и каза: „Студентката има педагогически талант". Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка.
Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих
мисли
от Словото
на
Учителя.
Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества. И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше прибавила амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект. Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева.
към текста >>
Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се
мисли
.
Но всичко се обърка и местата бяха разменени и онези, които трябваше да дойдат при Учителя не дойдоха, онези Останаха в света. Страх ги беше от общественото мнение, срам ги беше от самата среда, която се събра около Учителя. А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него. Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция.
Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се
мисли
.
Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от мислите, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика. Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре. Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого.
към текста >>
Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от
мислите
, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика.
Страх ги беше от общественото мнение, срам ги беше от самата среда, която се събра около Учителя. А какво да каже Учителя и как ни изтърпя нас през тези години, аз не зная. Та тук около Учителя ме обградиха хора с невероятна амбиция и от къде я бяха събрали не знаех, но имаха усещането от вътре, че те трябваше да бъдат тук и с такава настървеност пазеха местата, които бяха заели около Учителя, че друг не можеше да пристъпи към него и да получи онова, за което трябваше да дойде при него. Та нали слънцето бе за всички, нали Божественият Дух беше за всички и Учителят бе дошъл за всички, а не за малцина избрани личности, пълни с амбиция. Та средата тук беше много груба, но и освен това потискаща, че не позволяваше да се мисли.
Когато Учителят говореше даваше Словото си, много от
мислите
, които той изказваше не можеха да се разберат, защото в тях имаше много мистични неща, освен това Учителят говореше със символика.
Но да бяхте ги видели как стояха, усмихваха се и се правеха, че всичко знаят, че всичко са разбрали и че за тях това е нещо от обикновено по-обикновено за разбиране. Това беше една външна поза, за да се прикрие празнотата от вътре. Ето в тази среда аз се затворих, бях принудена да се затворя от вън понеже ме обвиниха, че съм една разглезена градска госпожица и че съм била проста колкото съм си искала и колкото съм можела. Този израз е унищожаващ и често се употребяваше именно от простите хора без образование, когато искаха да премахнат някого от пътя си, за да могат да вървят необезпокоявани от никого. Ето така аз останах една затворена книга за тези хора.
към текста >>
Да не смятате, че това е моя
измислица
.
Аз решавах изпитите си и задачите и стъпка по стъпка вървях по този вътрешен път. И така аз вървях стъпка по стъпка в своят вътрешен път пристъпвам и по външният си път на Изгрева. Те искаха да ме унижат, да ме обезценят в очите на другите и да ме сложат на последно място. Това бе вторият етап, защото през първият етап те искаха да ме отвее вятъра и да ме издухат с тех-чите хули. Това не можаха да направят и започнаха да прилагат вторият етап - да ме унижат, да ме поставят на последно място, за да може сама да се самоунищожа.
Да не смятате, че това е моя
измислица
.
Моля ви се. Това ми създаваше невероятна задача за разрешение как да се съхраня и как да се запазя и да остана на Изгрева. А това беше невероятно изпитание, много трудно можеше да се издържи. И в името на хармонията, която трябваше да спазвам на Изгрева и около Учителя и в името на хармоничното съотношение на тези същества, които слушаха Словото на Учителя трябваше да не споря с тях, да не се разправям и да не повдигам никакви въпроси. Но накрая видях, че натиска върху мен се увеличава и бях поставена като в менгеме и от двете страни то ме притискаше, а някой въртеше дръжката и усещах, че ще ме сплескат и аз накрая ще се пръсна и ще свърша като човек.
към текста >>
Представлявай си, че праната прониква в
тялото
ти.
Трябва да излизаш на чист въздух. Прави си онези упражнения, които съм дал с дишане. Прави и онези упражнения, които съм дал мислено ще се обливаш със светлина. Взимай си книгите и дохождай тук да четеш на Изгрева. Сега е най-хубавото време за събиране на прана.
Представлявай си, че праната прониква в
тялото
ти.
Ти си от бързите, искаш за малко време големи резултати да добиеш. Стомахът ти и проблемите с него ти се дължи на чувствата. Трябва да работи човек върху чувствата си и ще си подобри състоянието и работата на стомаха. Здравият може да греши, а болният не греши, а той поправя грешките си". След този разговор Учителят каза, че има работа навън и ми даде знак да го последвам.
към текста >>
97.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне
на
гърдите му и той се извлече от
тялото
си.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ Аз винаги се учудвах как може Учителят едновременно да бъде с този или онзи, да откликва на техните молби, отправени чрез молитви, чрез мисълта или чрез извикването на самото му име „Учителю". Имахме случаи както и аз съм имала, когато някой е в беда и извиква само името „Учителю" и той в миг идваше и ни спасяваше от бедата. Той за миг присъствуваше едновременно на много места.
Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне
на
гърдите му и той се извлече от
тялото
си.
Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само тялото му до мен. Ако някой страничен човек би наблюдавал би казал, че Учителят е заспал като не уважава учениците си, които са около него. После Учителят отведнъж вдига глава все едно, че нищо не е било и продължава разговора си дотам, докъдето е стигнал. След едно такова излъчване от тялото си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата на знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи. Това е една много сложна и опасна тема за разговор.
към текста >>
Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само
тялото
му до мен.
103. ТОВАРЪТ, КОЙТО НОСЕШЕ УЧИТЕЛЯ Аз винаги се учудвах как може Учителят едновременно да бъде с този или онзи, да откликва на техните молби, отправени чрез молитви, чрез мисълта или чрез извикването на самото му име „Учителю". Имахме случаи както и аз съм имала, когато някой е в беда и извиква само името „Учителю" и той в миг идваше и ни спасяваше от бедата. Той за миг присъствуваше едновременно на много места. Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне на гърдите му и той се извлече от тялото си.
Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само
тялото
му до мен.
Ако някой страничен човек би наблюдавал би казал, че Учителят е заспал като не уважава учениците си, които са около него. После Учителят отведнъж вдига глава все едно, че нищо не е било и продължава разговора си дотам, докъдето е стигнал. След едно такова излъчване от тялото си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата на знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи. Това е една много сложна и опасна тема за разговор. Сложна е, защото не може да се обясни с думи и опасна е, защото нашето познание е много малко, за да можем да обясним неща, които не познаваме и не знаем.
към текста >>
След едно такова излъчване от
тялото
си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата
на
знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи.
Той за миг присъствуваше едновременно на много места. Някой път Учителят беше пред мен, говорим и изведнъж се промени, сведе поглед надолу, кимне с глава, тя клюмне на гърдите му и той се извлече от тялото си. Аз седя до него или срещу него и знам, че тук не е Учителят, а е само тялото му до мен. Ако някой страничен човек би наблюдавал би казал, че Учителят е заспал като не уважава учениците си, които са около него. После Учителят отведнъж вдига глава все едно, че нищо не е било и продължава разговора си дотам, докъдето е стигнал.
След едно такова излъчване от
тялото
си понякога каже и някоя друга дума, така че открехне малко вратата
на
знанието и ни покаже, че е бил някъде и по някой път спомене какво е свършил, но това беше в редки и изключителни случаи.
Това е една много сложна и опасна тема за разговор. Сложна е, защото не може да се обясни с думи и опасна е, защото нашето познание е много малко, за да можем да обясним неща, които не познаваме и не знаем. Ето защо той. не случайно говореше със символи и алегории. Веднъж отивам при Учителя.
към текста >>
Можете ли да си представите една мравка да определя
на
един човек какво да
мисли
, с кого да се срещне и какво да прави.
Явно че те не го познаваха. Да, те не го познаваха кой е той. Друг начин за обяснение нямаше. Явно беше, че Савка беше решила без да го пита са определи среща на Учителя с някого си като тя решава кога и с кого трябва да се среща. Та обикновения човек да решава кога, с кого трябва да се среща Всемировия Учител на земята.
Можете ли да си представите една мравка да определя
на
един човек какво да
мисли
, с кого да се срещне и какво да прави.
Тази аналогия дори не само, че е неподходяща, но не отразява дори на една милионна част от величината на това сравнение според мен. А пък нейната приятелка защитава Савка и тя не може не само да проумее кой е Учителя, но и кой седи срещу нея и кого защитава. И най-вече защо я защитава. И тя смята, че един човек може да решава и да се бърка в работата на Всемировия Учител и на Бога. Кой какво иска да говори, да приказва, но това за мен бе недопустимо.
към текста >>
98.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
" Аз се стъписах, спрях се и се
замислих
.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ Запътила съм се към Изгрева, преминавам през поляната и се насочвам към приемната на Учителя. Имах в себе си да решавам някакъв неотложен въпрос. Той излиза и ме посреща и цял се смее, усмихва се, накрая ми казва: „Марийке, спомняш ли си къде беше снощи?
" Аз се стъписах, спрях се и се
замислих
.
Но нищо не си спомнях къде съм била снощи. Опитвах се да си спомня дали съм сънувала нещо - не, не бях сънувала. А по какъв друг начин можех да си спомня освен чрез съня си? Не си спомних. Къде ли съм била?
към текста >>
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време
на
съня си не да сънува, а да излиза от
тялото
си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в
тялото
си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Беше точно така, бях решила да прочета, зачетох се и съм заспала с книгата на кревата. Вие разбирате, че той не бе идвал в дома ми пеша, но беше тръгнал по своите невидими пътища да провери или пък беше изпратил своите невидими помощници те да ме проверят, или пък беше натиснал своето вътрешно копче и у него като на киноекран беше се прожектирала тази картина с моя милост заспала с книгата на кревата. Учителят имаше и други възможности и това са възможностите на пробуденото космическо съзнание. Днес по-лесно се приема всичко това чрез напредналата техника, чрез телевизията и спътниците, които заснемат и предават образи през цели континенти. Сега човешкото познание се увеличава и се разширява светлината на съзнанието му, но тогава когато нямаше още телевизия, имаше само тук-там радиоапарати и телефони много трудно можеха да се обяснят някои неща граничещи с невероятното и на човек да му се представи що-годе някаква аналогия за проумяване.
Учителят споделяше, че човек трябва да има будно съзнание, за да може през време
на
съня си не да сънува, а да излиза от
тялото
си, да отива да работи в Невидимия свят, да се връща отново в
тялото
си, така че това да бъде един съзнателен процес без прекъсване между деня и нощта.
Това нещо го можеше само Учителя и ние бяхме свидетели на това. А това остава като идеал на идното човечество. Веднъж когато го запитах как мога да сънувам и да зная, че се намирам в другия свят, той отговори: „Когато сънуваш мене сънувате Божественото, срещате се с Божественото". Имах един сън. Сънувам, че сме в клас на Учителя и ни накарват да напишем буквата „Т", което значи нещо Божествено по думите на Учителя, което съм срещала.
към текста >>
А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно
тяло
като пътува в онзи свят.
Така че аз съм спокойна и съм си осигурила посрещача за Невидимия свят. Като дойде времето ще си тръгна, няма да векувам тук на земята. За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува.
А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно
тяло
като пътува в онзи свят.
Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал.
към текста >>
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние
на
съзнанието в друго състояние, когато човек остава
тялото
си
на
земята по време
на
сън, а чрез своето етерно
тяло
той се извлича от физическо
тяло
и пътува в други сфери.
За характера на сънищата Учителят е споменавал много в беседите си и на тях няма да се спирам. Но за сънищата и някои символични неща мога само да спомена. Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго.
За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние
на
съзнанието в друго състояние, когато човек остава
тялото
си
на
земята по време
на
сън, а чрез своето етерно
тяло
той се извлича от физическо
тяло
и пътува в други сфери.
Това е знание, което е за учениците. Ние си спомняме как Учителят някой път по време на нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава на гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал тялото си, отишъл е на друго място там, където в момента го викат по спешност. След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава.
към текста >>
Ние си спомняме как Учителят някой път по време
на
нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава
на
гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал
тялото
си, отишъл е
на
друго място там, където в момента го викат по спешност.
Има различни сънища, някои са символични, а това е своеобразен език на небето за онзи, който сънува. А да сънува човек това означава, че Невидимия свят му дава възможност да бъде буден към един друг свят, който той не познава и който свят той го опознава със своето етерно тяло като пътува в онзи свят. Учителят беше казал за съня, че това е физико-астрален свят, а за този, който има будно съзнание и преминава от едно състояние на съзнанието в друго. За тях съня не е сън, а един непреривен процес, преминаващ от едно състояние на съзнанието в друго състояние, когато човек остава тялото си на земята по време на сън, а чрез своето етерно тяло той се извлича от физическо тяло и пътува в други сфери. Това е знание, което е за учениците.
Ние си спомняме как Учителят някой път по време
на
нашите разговори и срещи така както бе седнал изведнъж клюмва с глава
на
гърдите си все едно, че заспива за няколко минути, ние стоим, мълчим, наблюдаваме и не се докосваме до него и знаем, че Учителят е напуснал
тялото
си, отишъл е
на
друго място там, където в момента го викат по спешност.
След няколко минути той вдига глава, усмихва се и продължава да говори от там, където е прекъснал. Това се виждаше и проверяваше от онзи, който стенографираше този разговор. Учителят беше споменал много неща за сънищата: „Когато човек сънува, че дава гощава някого това е лошо нещо за оногова, който получава. А когато него го гощават е лошо за самият него". Когато на човек му дават на сън да яде месо това означава, че Невидимия свят е недоволен от него и че е направил и ще направи някоя много голяма грешка особено ако този човек е вегетарианец.
към текста >>
99.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
112. БИТ И ОБХОДА
НА
УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
112. БИТ И ОБХОДА
НА
УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо
тяло
и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това тяло. Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос.
към текста >>
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ Учителят имаше физическо тяло и то трябваше да се храни, да се пои, да се мие, да се къпе, да се облича.
И естествено трябваше да има и отходно място, клозет, където да се изхвърлят изпражненията от това
тяло
.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща.
към текста >>
В окултната литература има написани много
измислици
за Великите Учители
на
земята.
Учителят използваше една тоалетна, която ако разкажа как беше направена и по какъв начин ще се засрамите, че четете това написано на български език и че българите не можаха да осигурят на Учителя дори един приличен клозет. По-късно когато Учителят беше в напреднала възраст и когато бяха направени клозети на Изгрева отделно за мъже и отделно за жени те бяха далеч на 5060 метра от салона и Учителят трябваше да става през нощта, че да слиза по стъпалата и да се качва, а това беше изморително за него. Тогава сложихме една кофа с вода където при малка нужда той се облекчаваше. Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща.
В окултната литература има написани много
измислици
за Великите Учители
на
земята.
Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено. Човешкото тяло има своя физиология, свои изисквания и потребности. Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах.
към текста >>
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Така разрешихме този не малко важен въпрос. Ще кажете защо казвам тези неща. В окултната литература има написани много измислици за Великите Учители на земята. Те смятат, че Великите Учители не се хранят, не пият вода и изобщо така живеят чрез въздуха. А ние наблюдавахме нещо съвсем друго и нещо напълно естествено.
Човешкото
тяло
има своя физиология, свои изисквания и потребности.
Учителят идваше често у дома и веднъж ми поиска гребен да си среше косата. Тогава той имаше дълга бяло-златиста коса, Той се реса продължително време и аз го наблюдавах. В неговите движения имаше такава плавност, която не бях наблюдавала никога. Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата.
към текста >>
Този медальон с портрета
на
Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж
на
моето
тяло
.
Аз бях жена и като такава също трябваше да си вчесвам косата с гребен, но така както видях Учителя да го прави никога не бях виждала. Накрая той ми подаде гребена, а на гребена имаше останали косми, разположени по дължината на гребена, те бяха попаднали там при вчесването на косата. Помолих го: „Учителю, може ли малко от вашата коса, за да я сложа и нося в медальон? " Той кимна одобрително с глава, после взе гребена, с пръстите си внимателно извади космите, нави ги на кръгче и ми ги подаде с усмивка. До този момент нищо не бях искала от него, дори да получа някаква вещ или предмет от него.
Този медальон с портрета
на
Учителя и косми от косата му го носих цял живот, той трябваше да ме закриля и да бъде страж
на
моето
тяло
.
За завивка през зимата старите сестри бяха направили едни корави, тежки, натъпкани юргани. Бяха се постарали да ги направят по-плътни с пълнеж от вълна, но така бяха я натъпкали, че бяха станали много корави, а да не говорим, че бяха от тежки, по-тежки. И с тези тежки юргани трябваше да се завива. По този повод Учителя сподели: „Ще ги помня аз българските юргани". Наистина това беше голямо мъчение дори и за млад човек да легне и да го покрият с такъв тежък юрган, където едвам ще издържиш тежестта му.
към текста >>
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а
на
Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Последните години той идваше тук в нашия дом на Симеоновско шосе, сядаше на стол или пък се излегваше да почине на моят креват. Тук нямаше кой да го безпокои. Понякога той преспиваше тук и то на моят личен креват. Аз отивах да спя на тавана. Сутрин като станем рано оставахме го да си почине докъм седем часа.
Той почиваше физически с
тялото
си, но съзнанието му беше будно винаги и с него работеше, а
на
Изгрева още в пет часа идваха, тропаха по стаята му, безпокояха го и не му даваха възможност да оаботи.
Тук в моят дом той си почиваше и работеше необезпокояван в неговият Божествен свят, за което ние само можехме да се досетим и нямахме представа за него. Понеже идваше често веднъж като го посрещнах на вратата ми каза: „Марийке, има възможност след 25-30 години това тук да се дигне" и посочи с бастуна къщичката ни и цялата местност. Някакъв вопъл се изтръгна от мен: „Ех, Учителю" и някаква тъга, скръб по нашата малка къщичка се отнесе към небето. Той поклати глава: „Е, може и да се размине". Ето сега е 1972 г., около нас всичко се руши, ще се строи Зоологическа градина и всяка година идват, измерват местата и ни съобщават, че всеки момент ще ни изселят.
към текста >>
И затова не случайно той често казваше: „
На
вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота
на
мисли
, чувства и
на
деяния.
Вие наблюдавали ли сте как се отразява в огледало образ и след това как се отразяват слънчевите лъчи чрез едно такова огледало и ако някой ви насочи един такъв сноп чрез огледалото отразени лъчи на слънцето към вас вие не бихте могли да гледате, а ще си затворите очите. А тук отразената светлина от образа на Учителя бе мека и напротив, тя ти позволяваше да си отвориш още повече очите и да го гледаш. Но тук имаше и външна отразена светлина. Това се дължеше и на неговата аура, но това бе вътрешната отразена светлина, която се излъчваше от пребиваването на Божествения Дух в него. Съчетанието на отразената външна светлина и на вътрешната виделина допринасяха за едно обаяние от фигурата на Учителя, което не можеше да се опише по друг начин освен с чистота.
И затова не случайно той често казваше: „
На
вас ви е нужна не само външната чистота, но и вътрешна чистота
на
мисли
, чувства и
на
деяния.
Учете се от мене. Имате Словото, имате песните, имате опитностите си с мене, а от вас е учението и приложението на моето учение". В разстояние на двадесет и осем години аз винаги съм го виждала чист, спретнато облечен, с чистота в обходата си към себе си и в обходата си към другите, чистота в обноските си и в движенията си. Чистота във всичко, дори когато се изпотяваше неговата пот не миришеше както на обикновените хора. По чистотата си той нямаше равен на себе си.
към текста >>
за неговото физическо
тяло
, а новораждането
на
Учителя, т.е.
Имаме усещането че хвърчим насам-натам, движим се празнично възбудени. Дванайсети юли е празник на Школата. Всички сме се събрали, дошли са гости от града, о-провинцията, този ден е особен празник за Учителя. На този ден той е дошъл на земята в плът като Петър Дънов, идвайки от Божественото слънце, от звездата Алфеола. А рождената дата на Учителя е 12 юли 1864 г.
за неговото физическо
тяло
, а новораждането
на
Учителя, т.е.
на Божествения дух в него е 7 март 1897 г. Тази дата той лично ми я каза. А раждането на Мировия Учител в него, т.е. влизането на Христовия дух у него е август 1912 г. А раждането на Всемировия Учител у него е 1922 г.
към текста >>
100.
113. УЧИТЕЛЯТ. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП В ДЕЙСТВИЕ
,
,
ТОМ 5
И тогава му
мисли
.
Учителят съвсем спокойно взе с два пръста хлебарката и я сложи в меда. Хареса ли й меда не зная, но след минута две излезнаха от книгите още три-четири хлебарки и се насочиха към паницата с мед и за моя най-голяма почуда влезнаха вътре. Учителят ми подаде паницата и ми нареди да изляза вън в гората и да изхвърля и меда, и хлебарките, което и направих. Върнах се, измих чинията, после си довърших работата с чистенето на книгите, обадих му се и си излезнах. Чак тогава ми олекна, разбрах, че ми беше дадено да разбера, че и чистенето на книгите на Учителя в библиотеката му не бе лесна работа и тя бе свързана с разрешаване на задача - похвалиш ли се, че можеш и умееш ще те сложат на изпита.
И тогава му
мисли
.
Много пъти се стараехме онези, които са около него да се приближаваме много близо до него и да бъдем всички около него. Това не бе възможно и понякога това наше стремление довеждаше до сблъсък между сестрите, най-вече между тях понеже те бяха две трети от състава на Изгрева. След един такъв сблъсък и скандал между две сестри той веднага отговори на този проблеми: „Кой е най-близо до мен? Който чете беседите и Словото ми, той е най-близо до мен понеже се свързва с Божествения Дух, който е говорил чрез мен". По този начин той разреши един кардинален проблем не само на съвременниците на Учителя, но на нас, които бяхме около него и понякога се скарвахме кой да бъде по-близо до него.
към текста >>
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
И така тя дошла на Изгрева през време на един от съборите, седнала на един стол, слушала беседите на Учителя и от време на време си мислела така: „Е, много хубаво говориш, Учителю, но аз искам да ти вярвам, но нищо не мога да сторя, не мога да ти повярвам, а искам". И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина.
Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от
тялото
му и всичко трепти по един особен начин.
Сестра Василка се сепва и мисли, че това е някаква измама на очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди. Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога. Тя отново си казала: „Абе това, което видях, това е само халюцинация".
към текста >>
Сестра Василка се сепва и
мисли
, че това е някаква измама
на
очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди.
И така както Учителя си говори и както ние седнали на столовете в салона слушаме и записваме, то изведнъж на сестра Василка й се отварят очите. Или казано на образен език - люспите от очите й падат, т.е. падат люспите на обикновеното физическо зрение, изведнъж тя започва да вижда по друг начин, на нея й се отварят духовните очи и тя вече има духовно зрение и вижда Учителя, че там на катедрата той се е превърнал на едно огнено кълбо голямо, на два метра в диаметър и трепти и излъчва светлина като слънце, а образът му е същият и едновременно говори по същия начин, на същите хора. Тя вижда как целият салон е осветен от неговата светлина. Косите му са като слънчеви лъчи, които идват от безкрая и всички са в светлини, обагрени в различни цветове, а светлината излиза от лицето му, от тялото му и всичко трепти по един особен начин.
Сестра Василка се сепва и
мисли
, че това е някаква измама
на
очите, търка си очите, да не би да е задрямала, да не би да е заспала, започва да се щипе ту оттук, ту оттам, за да се събуди.
Но вижда същата картина, а през това време Учителят спокойно си говори беседата и спокойно я гледа все едно, че няма нищо. Сестрата се оглежда наляво и надясно и вижда, че другите го слушат, записват си и се убеждава, че те не виждат това, което тя вижда. Това видение е продължило много време, но по едно време отново се спуска една завеса пред очите й, картината на слънцето се закрива и тя започва да вижда Учителя така, както го е виждала всякога. Тя отново си казала: „Абе това, което видях, това е само халюцинация". Но след няколко минути тази завеса отново се вдига и тя вижда същата картина на светещото слънце, идващо от Учителя.
към текста >>
То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще
мислиш
, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот.
Аз съм пред Учителя на разговор. „Трябва да се научиш да любиш. Ти си още в предисловието на Любовта. Когато за един миг Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Ти ще почувствуваш тогава такова разширение, че ще се слееш с всички същества и ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро.
То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще
мислиш
, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот.
Ако я повериш на другите те ще те сметнат за смахната, но за теб тя ще осмисля живота ти. Любовта на земята може да се осмисли със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
към текста >>
Любовта
на
земята може да се
осмисли
със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
Ти си още в предисловието на Любовта. Когато за един миг Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Ти ще почувствуваш тогава такова разширение, че ще се слееш с всички същества и ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. То ще остане за тебе като една любима мечта: най-много за нея ще мислиш, ще я пазиш свято и никому няма да говориш за нея, но тя ще ти дава най-голямата сила и живот. Ако я повериш на другите те ще те сметнат за смахната, но за теб тя ще осмисля живота ти.
Любовта
на
земята може да се
осмисли
със слънцето, с неговата светлина, неговата топлина и с живота който излиза от него, за земята и за всички живи същества."
към текста >>
НАГОРЕ