НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
202
резултата в
41
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Уважаеми братя и сестри,
търговски
граждани!
Забележка: В гр. Казанлък е родът Камбурови: старият Стефан Камбуров. Някой от тях е съставил това писмо, отпечатано в книжка от 1922 г., София. ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България.
Уважаеми братя и сестри,
търговски
граждани!
Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват. Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан език и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем. Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца.
към текста >>
Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан
език
и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем.
ОТВОРЕНО ПИСМО Към г.г. търновските граждани и изобщо към всички сънародници - добри граждани на България. Уважаеми братя и сестри, търговски граждани! Бялото Братство - (или окултистите) в България, принципите на което не са известни на вас, а също и на много други сънародници, и което Бяло Братство неправилно се кръщава „Дъновисти", както знаете, било е доста години в града ви на събор, на собственото си място и здание, близо 2 километра до града ви. Тази година, въпреки военното положение, намериха се благородни и благоразумни хора, на чело на управляващите, които показаха, че действително зачитат свободата на всички граждани, според нашата Конституция и разрешиха пак нашия събор, въпреки това, че нас ни представляваха заинтересовани личности и духовенството за някаква конспиративна организация, като безбожници, не християни, ереси, сектанти и какви ли не още епитети ни приписваха и приписват.
Че това е тъй, личи от издадените досега няколко брошури по адрес на г-н Дънов и Бялото Братство, по които брошури, поради неприличният държан
език
и изопачените факти, нам ни е срам да говорим и пишем.
Намериха се даже хора и духовници, които използваха слабия ум на една нещастница и в един църковен двор, на православна църква в Пловдив, пред поканена публика, бе заставена да говори, и тя изказа такива цинични работи, които и в съдилищата се говорят при закрити врата. Това беше преди четири-пет месеца. Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор".
към текста >>
Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят
търговските
граждани на църква.
Важното е, че в тези цинични думи нищо вярно няма. По нашему, това е трябвало да стане, защото ние знаем, че доброто се проявява, когато се срещне със злото и че светлината не може да се обземе от тъмнината. А и във време на Събора ни тази година, пак не мина тихо: писа се една статия в един от местните ви вестници, със заглавие: „Дънов конспиратор". С тази статия се насъскваше гражданството и властта против нас да ни се разтури Съборът и да ни разгонят със сопи. Колкото можахме да узнаем, без да твърдим, тази статия е била плод на някой си инвалид в митрополията.
Не стигаше това, ами и дядо владика, в деня на „Преображение", като е видял църквата празна от богомолци, излял е куп хули и по адрес на Бялото Братство, като че ли ние сме причина да не ходят
търговските
граждани на църква.
Но слава Богу, властта, в лицето на военните, провери, присъствува на Събора и донесе дето трябваше за нашата невинност и толерантност. Слушайте, добри граждани, братя и сестри! Ние няма да ви спомняме, че при всеки наш Събор, в града ви, у разни хора остават триста-четиристо-тин хиляди лева, от деветстотин - хилядо души посетители, в продължение на седем-десет дена, защото вие го знаете фактически. Ние изнасяме пред нас отчасти основите на нашето Учение, та които от вас са с чисти души и сърца, да станат още по-добри християни и по-добри граждани на България; та когато дойде момента да воюваме, но не с пушки и топове и с външни врагове, а срещу нашите недъзи, и то със светли мисли, благост и силна воля, за възстановяване на Христовите принципи, добрите хора тогава да бъдат повече от другите, защото иначе всякога злото ще взема надмощие, както е и вземало. А на тези, които не са просветнали и говорят хули и клевети против нас и изобщо имат пороци, да им кажем: „Братко, сестрице, вие сте пак наши братя и сестри, макар и да ни хулите.
към текста >>
Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с
езика
си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител.
Като пишем това, нека ви се признаем, че ние не претендираме, че сме в тази чистата, в тази издигнатост, каквато се иска, защото до скоро сме били и ние като вас. Обаче, ние вървим смело по този път. И светлината, която е озарила нашите умове, резултатите, които имаме в живота, почиващи само на опита, не ще допуснат никого да се отклони от този път, освен някои юдовци или непросветнали, каквато мърша има във всяко стадо. Такива не само че и Христос не ще ги счита истински последователи, но и самото наше братство ги не зачита за такива; но то ги търпи в името на Христовата любов, защото в туй братство никой на сила не влиза и никой на сила се не пъди, макар в моменти такива да унижават и цялото Братство. Ето защо, посещавайте, драги братя и сестри, нашите молитвени събрания и четене на беседи, които стават всяка неделя, във всеки град, гдето имаме братства и салони, от десет до дванадесет часа преди обяд, за да видите какво вършим.
Тези, които ни посетят с чисто сърце ще видят, че ние се стремим да бъдем мили с очите си, благи с
езика
си, силни с волята си, чист с телата си; и че имаме пълно желание да вървим по Христовия път, защото той е за нас Бог и Ръководител.
Ние не се стряскаме и от това, че без всякаква причина и против всякаква Конституция, Синода се осмели и отлъчи всички ни от Църквата и отказват да кръщават децата ни и да опяват мъртъвците ни. Ние знаем, обаче, че тия, които вървят по Христовия път, ще бъдат по-близо до Него, отколкото тия, които ходят и в Църква и парадират, а вършат не добри дела. С такива Христос ще се разправи. Ние знаем още, че в България има известен процент от християните, които не само че не вярват в Христа, а други вярват в някакъв отвлечен Бог, но има и такива, които не вярват в никакъв абсолютен Бог, и пак се числят християни и се удостояват от всички официални църковни треби. Това е една анормалност.
към текста >>
2.
22. От къде не са дошли българите
,
Васко Искренов
,
ТОМ 7
Да се преведе Библията на гетски
език
.
Траян е живял 96-107 г.на Дунава. Българите имат възпоменание за Константин Велики. Единствено при българите Константин Велики се рисува на черковна икона като светец. Стара икона, нестинарската баба Нуна се вдъхновява пред нея и чрез нея може да навлезе в жаравата да играе боса без да се обгори. Константин Велики е подпомогнал Улфила да изнамери писмена за неговия гетски народ.
Да се преведе Библията на гетски
език
.
Готи и гети са един и същ народ. Гети и готи. Готите не са германци, готите са старите гети, а това са българите. Хуните са българи. Славяно говорещи хуни в IV.
към текста >>
Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен
търговски
обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията.
В 1951 г. съветските археолози откриха едно чудно откритие: нови данни за произхода на славянските народи. Изследванията станаха между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър откъдето трябваше да минат тия източни народи да навлязат в римската империя. Такова нещо няма. Там се казва така: цяло десетилетие организираните от академиите на науките на Естер и Устер археологични експедиции работеха върху своите открития между басейните на реките Днепър, Прут и Днестър.
Само по десния бряг на реката Днестър на едно протежение от 100 км бяха открити над 100 големи селища свидетелстващи според научните открития находки за една богата култура и голям междуплеменен
търговски
обмен извършван на грамадни разстояния от Приазовието та чак до прикарпатията.
На мен ми направи силно впечатление факта, че същия тип жилища с глинен под и пет къщи беше намерен не само в България и Украйна, но и в Румъния, Унгария и България, там където беше мощната държава на Атила. Тия чудни открития на тия ранно-земеделски така наречени триполси от гр. Триполи, Киевска област племена, най-културните в югоизточна Европа от III. век преди новата ера не са били обезпокоявани и завладявани от никакви индо-германски племена от чужди народи. И не е намерена и най-малката следа от някои индо-германски племена, които уж унищожили местната култура, щото тя сега с нова сила се разкрива вече от научните твърдения на буржоазната история за нахлуването на някакви индо-гер- мански племена, които уж унищожили местната култура и на нейно място основали своя собствена.
към текста >>
В: Те вече получават различен
език
.
Това е измислица. Тая измислица разкри и изнесе в България още 1910 г. Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината.
В: Те вече получават различен
език
.
И: Нямат различен език. Хуни, готи, българи говорили един език, един и същ език. Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли?
към текста >>
И: Нямат различен
език
.
Тая измислица разкри и изнесе в България още 1910 г. Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината. В: Те вече получават различен език.
И: Нямат различен
език
.
Хуни, готи, българи говорили един език, един и същ език. Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г.
към текста >>
Хуни, готи, българи говорили един
език
, един и същ
език
.
Ганчо Ценов, български историк. И той доказа, че готите не са германци, хуните не са монголци, българите не са лоши турци, а са три сродни стари скитски племена на най-стари жители на Дунава. Това е истината. В: Те вече получават различен език. И: Нямат различен език.
Хуни, готи, българи говорили един
език
, един и същ
език
.
Ще ви разправя за моите три случки: бях почнал да ви разправям за моите три случки. Първата случка, че Иван Момчилов не може да приеме сътворението на глаголицата в IV век, защото българите не са били тука. Така ли? През 1961 г. в България се преиздаде и Паисиевата история славянобългарска.
към текста >>
Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски
език
.
Тези кардинални случаи нашия изследовател, който е написал вярната българска история не ги е знаел, но той ги е допълнял с други. Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията. Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен владика на Мизия.
Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски
език
.
В: А това е езикът, на който говорят. И: Ама това става в 306-337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя. Под името гети и хуни, християни със свои превод от Библията. Валенс изповядва готската вяра на Улфила, който живее 364-365, а в 306-337 Константин Велики е общ император на цялата римска империя. Въвежда християнската религия официално и подпомага Улфила да преведат Библията за неговия народ.
към текста >>
В: А това е
езикът
, на който говорят.
Тия други факти искам сега да ви ги прочета тука. В IV. век се превежда за българите Библията. Константин Велики подпомага превеждането на Библията, а той е бил последовател на двамата себиянци, а самите себиянци поставиха Улфила за главен владика на Мизия. Подпомогнат от Константин Велики той превежда Библията на гетски език.
В: А това е
езикът
, на който говорят.
И: Ама това става в 306-337 г., а не по времето на Валенс, император от 645 г., когато Паисий намира българи в неговата империя. Под името гети и хуни, християни със свои превод от Библията. Валенс изповядва готската вяра на Улфила, който живее 364-365, а в 306-337 Константин Велики е общ император на цялата римска империя. Въвежда християнската религия официално и подпомага Улфила да преведат Библията за неговия народ. Или както казва и сам Георги Раковски за Константин Велики: „Же българин“.
към текста >>
Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия
език
и т.н.
Нали той минава после Кипър, идва до Солун и там се натъква на гръцкия владика Йоан. Войната в СолуН с българите се е водила не с гръцката армия, а с гръцкия владика Йоан. Не са били два народа, а са били две християнски секти. Този Кирил се натъква на Йоан. Йоан му казва, не отивай при българите, те са човекоядци, ще те изядат.
Обаче той намерил българите, написал им 38 знака, с които унищожил гръцкия
език
и т.н.
Това са легенди, ама тия легенди не са само легенди. Трябва да се разчетат. Ама вижте какво, това е сериозна работа. Вие като чуете една дума от началото, когато аз ви казах, че се занимавам с историята на българите и може би ще си помислите, че аз на стари години съм се побъркал. Това не е плитка работа, ама това е много дълбока работа и ако вие се интересувате елате ми друг път, на спокойствие да си поговорим на една тема.
към текста >>
В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този
език
, който ние говорим, че е славянския
език
.
Келтите и скитите са живеели тук в днешните земи около Дунава, защото според Херодот, Дунав, Истър извира от страната на келтите и след това тече през страната на Скития. Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да.
В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този
език
, който ние говорим, че е славянския
език
.
И: Да, славянския език. В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има. Учителят също го признава. И: Ама цели народи разпръснати на Балканите, които са славянски народи, ама тия славянски народи ги намираме и в Румъния. Траян засели, това дето се говори тука за малоазиатски преселници.
към текста >>
И: Да, славянския
език
.
Херодот е меродавен историк. В: Приключваме за днеска, защото Учителят на едно място казва: „Българското правителство трябва да даде награда на онзи, който напише история на българския народ, като помене за траките, от които днешните българи са наследили мистичния елемент, за славяните, от които са получили тая жертвоготовност и за българите, от които получават волевият елемент“. Учителят говори за прабългарите. И: Да. В: И накрая сега като се резюмира всичко, защото не може да се отрече сега този език, който ние говорим, че е славянския език.
И: Да, славянския
език
.
В: Тракийската култура съществува, славяните са били тука, българите също са били тука - волевият елемент го има. Учителят също го признава. И: Ама цели народи разпръснати на Балканите, които са славянски народи, ама тия славянски народи ги намираме и в Румъния. Траян засели, това дето се говори тука за малоазиатски преселници. Траян засели румъните в Дакия.
към текста >>
Единствено, което ни смущава днес е славянския
език
.
Авитохол е родоначалник на прабългарската династия произлязла от рода Дуло. Предполага се, че това е хунския вожд Атила (434-454) владеещ земите между Волга, Рейн и Дунав с център Панония. Втори княз след него е Ирник князувал в Добруджа около 460 г., който е най- малкия му син. Пети под ред е Аспарух, който е хун и господар на хуни. Така че Кубратовата България никога не се е намирала в Приазовието, а в Трако- Илирия, където по исторически документи са показани още в IV. век.
Единствено, което ни смущава днес е славянския
език
.
Той идва от славяните, които населяват тези територии на Кубратова Велика България. Декларация Аз, долуподписаният Васил Искренов, роден на 29.XII.1899 г. в гр. Видин, присъствувал в Школата на Учителя от 1924 г. по професия фотограф- художник.
към текста >>
3.
43. МОИС БАСАН
,
,
ТОМ 8
"Добре тогава на немски, английски, физика и математика", той знаеше девет
езика
, завършил също Сорбоната, физика и математика.
И той е ходил даже с униформата си тогава. Отишъл и казал: "Аз не мога да стоя така, аз искам да правя нещо". "Какво например? " "Да отворя курсове за френски да кажем". Те му казали: "За френски е неудобно, ние водим война с французите".
"Добре тогава на немски, английски, физика и математика", той знаеше девет
езика
, завършил също Сорбоната, физика и математика.
Знам само едно за него, когато е бил офицер още пленник, ходил да слуша беседи на "Опълченска", когато Учителят говорил през прозореца хората стоели долу в снега прави, слушали. И тогава Лулчев, когато отива там, вижда един френски офицер и тогава той се заинтересувал от Учителя. Както виждате той пък също офицер от българската авиация. Значи така става. В: Аз това не го знаех за Лулчев, че по този начин, чрез чужд офицер се запознава с Учителя.
към текста >>
И в България той е бил изпратен като
търговски
някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български
език
.
Учителят му дава две златни монети да купи някаква си книга окултна не знам от кого беше, не мога да си спомня. И той, Басан идва сам, купува книгата в два екземпляра, обаче с български пари, единия за него, единия за Учителя, а двете златни монети ги зашива в ревера на сакото си. И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал.
И в България той е бил изпратен като
търговски
някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български
език
.
За един човек, който знае девет езика това не е проблем. Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата?
към текста >>
За един човек, който знае девет
езика
това не е проблем.
И той, Басан идва сам, купува книгата в два екземпляра, обаче с български пари, единия за него, единия за Учителя, а двете златни монети ги зашива в ревера на сакото си. И той заминава за Париж и идва време, когато фалира в неговия бизнес. Чудел се какво да прави. Тогава отшил двете монети златни и с тоя капитал отново е започнал. И в България той е бил изпратен като търговски някакъв консул в Бургас, той говори перфектно български език.
За един човек, който знае девет
езика
това не е проблем.
Първата ми среща беше с него в Париж, когато ставаше въпрос за Рогев. Сега, когато заминах за Париж за Паневритмията, той прие го като идея, но не се заангажира с материална подкрепа, това мога да го кажа, но имах доста драматични разговори с него. Но аз си реших проблема, защото гдето се казва, трябва човек да тръгне с нещо, пък то и амбицията ми не беше малка. Коя филхармония бе най-добрата? Според мене Монте Карло и аз в Монте Карло трябва да запиша Паневритмията.
към текста >>
4.
ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА
,
1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА
,
ТОМ 8
Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни
търговски
предприятия.
Той се родей с Христо Г. Данов, първият печатар и кни-жар в България. И на времето, от дядо зная, когато България прави първите опити за освобождение, дядо ми бил малко момченце и е носил парцали на Боримечката за черешовото топче. Това го зная от дядо ми. Дядо ми беше много интелигентен човек.
Имаше завършено търговско образование и бил чиновник в немска банка и в други най-различни
търговски
предприятия.
Даже известно време е имал собствена книжарница в Пловдив. Но повечето е бил чиновник. Той беше много музикален, имаше много хубав бас. Дядо ми пееше много хубаво и свиреше много хубаво на цигулка. Баба ми е внучка на Захари Зограф, основоположника на Самоковската художествена школа иконописци.
към текста >>
Най-малката сестра на майка ми е Надежда, тя е завършила българска филология и беше учителка по български
език
в Мехомия - Банско, в Разлог.
Втората е Мария, третата Невена. Тя е още жива. Тя е 94-годишна леля ми във Варна. Запазен ум, всичко, пъргава, работлива, чиста, спретната с много интереси, чете си, занимава се. Тя беше много красиво същество.
Най-малката сестра на майка ми е Надежда, тя е завършила българска филология и беше учителка по български
език
в Мехомия - Банско, в Разлог.
В целия дом много се е култивирала музиката, пеели при различни случаи, празненства вкъщи, рождени, именни дни, християнски празници, винаги се събирали приятели и са музицирали. Мама имаше много хубав сопран и леля ми Невенка. А другите ми лели имаха много хубав алт. Така че в къщата винаги е имало музика и много богат духовен живот. Баба ми е ръководела благотворителното женско дружество към черквата в Пловдив.
към текста >>
5.
II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
във Варна владеещ
език
в църква и общество е бил турският.
Църквата само бе останала да представлява пред турската власт народите в империята. Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст.
във Варна владеещ
език
в църква и общество е бил турският.
Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
към текста >>
Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския
език
.
Вселенската патриаршия в Цариград представлявала всички православни народи без разлика на националност, в това число и българския. Обаче, трябва да се признае, че въпреки своя в много отношения гръцки характер, Цариградската патриаршия в първо време поставяла религиозния принцип под националния и не е водела определена гръцко-националистическа политика. Това сравнително безпартийно държане на патриаршията по отношение на народността карало негръцките православни елементи да чувствуват още по-малко своето рязко национално различие от гърците. През по-голямата част от първата половина на XIX ст. във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският.
Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския
език
.
Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски. В обществото пък гръцкият език е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци. Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство.
към текста >>
В обществото пък гръцкият
език
е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
във Варна владеещ език в църква и общество е бил турският. Православното население, което се е съставлявало в своето подавляюще болшинство от гагаузи, употребявало не само у дома си, но и в обществото, та дори и в църквата, турския език. Църковната служба била извършвана на турски, също така, както днес още у караманлиите в Мала Азия. Впрочем и днеска още в с. Кестрич апостолът се чете на турски.
В обществото пък гръцкият
език
е бил много слабо разпространен и се е говорил, освен от митрополита и неговото духовенство, още от 3-4 души гърци.
Българи също е имало в града (не говоря за селата, дето българският елемент непрестанно растял и се засилвал), но малко на брой и те се губели всред гагаузкото мнозинство. С една дума, тогава Варна имала турско-гагаузки характер. Обаче в това положение настъпила постепенно промяна. Новите идеи от запад почнали да преливат и към Балкана и една нова струя раздвижи общества и народи. Гърци, сърби и най-подир българи наченали да се пробуждат, да се самоосъзнават като народи и да чувствуват своите национални различия.
към текста >>
Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия
език
, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г.
Такова е било времето и обстоятелствата, когато младият Константин Дъновски дошъл във Варна. Никой не оспорвал духовното самовластие на Цариградската патриаршия и на гърцизма във Варненския край. Всичко православно спяло спокоен национален сън под топлите лъчи на патриаршеското слънце, за да се пробуди един ден с гръцки чувства и съзнание. Поставен в такава среда и при такава една обстановка, младият, едва осемнадесетгодишен Дъновски, без установен още характер, рискувал да бъде обхванат от нейното влияние, насочен в погрешни пътища и съвсем загубен за българската национална кауза. Действително, на първо време, бидейки без работа, той започнал да се навъртва около митрополийската църква и понякогаж да пее.
Неговата интелигентност, звучният му глас, както и пълното и основно владение на гръцкия
език
, обърнали вниманието на новия гръцки митрополит Порфирий (от 1847 г.
Варненски митрополит, бивший Преславски), и привлекли неговия интерес и симпатии към младия Дъновски. Тук Дъновски е стоял на кръстопът, или по-добре, той е бил в опасност да бъде погълнат от всепоглъщащата сила на гръцкото влияние. Тъкмо в този решителен момент една щастлива случайност - именно срещата му с Атанаса Чорбаджи от с. Николаевка - дошла тъкмо навреме да предотврати тази опасност. Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност.
към текста >>
Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски
език
при един ходжа.
Тази среща е станала от грамадно значение за цялото по-нататъшно негово развитие и дейност. Тук се намираме на края на първия период от живота на Конст. Дъновски. С казаната среща ние влизаме вече във втория период. Кой е бил Атанас Чорбаджи, който е оказал такова съдбоносно влияние върху по-нататъшното битие на Дъновски? - Атанас Георгиев е бил чорбаджия в село Хадърджа (сега Николаевка).
Баща му, един от първите селяни на село Гулица (Месемврийско), човек ученолюбив, желаел и навреме се погрижил син му да се изучи, според тогавашните понятия, най-първо по български, после това в гръцкото училище в Месемврия и най-подир по турски
език
при един ходжа.
Във време на Руско-турската война в 1828-29 г. Атанас станал преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната той се прибрал с баща си в Хадърджа, дето се установил да живее, и благодарение на своите знания, ученост и интелигентност скоро придобил голямо влияние над селяните. Той често посещавал Варна и влязъл в сношение с турските и гръцки първенци, на които успял да спечели доверието и благоволението. Неговата дума се слушала и той помагал на своите съселяни, когато отивали във Варна по някоя работа.
към текста >>
Големият и богат
търговски
град бил в състояние да даде добра прехрана и печалба на своите жители, така че трудолюбивият български елемент скоро заякнал икономически, особно търговското съсловие, с което той станал по-устойчив, самостоятелен, дееспособен и достъпен за новите идеи, които все още на първо време се кръстосвали и парализирали от силното гръцко влияние.
Силата на гръцкото влияние не била намаляла; напротив, тя се била разраснала и увеличила повече от всеки друг път. Обаче покрай това постепенно се създавали условия за изпъкването на нови сили, на които било съдено в близко бъдаще да играят голяма роля в развитието на Варненския край. Българският елемент в града, който дотогава се губел под името гагаузи или православни християни и който обикновено благополучно се претопявал и изчезвал между гърцизираните елементи, бил почнал да се засилва по брой чрез притока на българи откъм Балкана и от други български краища. Засилването на търговията и на благосъстоянието на града, особено след Кримската война, имало за последствие увеличение нуждата от работни ръце и прилива на пришелци българи от вътрешността. Придошли много занаятчии, работници, а така също и желаещи да се отдадат на търговия, с което броят на българския елемент в града значително се увеличил.
Големият и богат
търговски
град бил в състояние да даде добра прехрана и печалба на своите жители, така че трудолюбивият български елемент скоро заякнал икономически, особно търговското съсловие, с което той станал по-устойчив, самостоятелен, дееспособен и достъпен за новите идеи, които все още на първо време се кръстосвали и парализирали от силното гръцко влияние.
От друга страна, идващите от други по-събудени краища българи носели със себе си едно по-будно национално съзнание, което приобщавали на средата, в която попадали. От Варна те продължавали да поддържат своите връзки и сношения с родните си места и така се създала постепенно една идейна обмяна между варненските българи и вътрешността на България. Самата национална изключителност и експанзивност на гърците тласкала най-подир работите по неизбежния път. Така във Варна назрявала вече почвата за проникването и тук на новите идеи, които били вече отдавна разтърсили други краища на България - за пробуждането на българския национален дух. Този дух е бил окован от времето и обстоятелствата в тежки вериги и за неговото пълно освобождение и свободно развитие трябвало да се разчупят тези вериги, трябвало да се поведе борба.
към текста >>
Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища,
езика
на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой
език
, за което молят да им се издаде ферман.
При основанинето и откриването на l-то българско училище във Варна, при построяването на училищното здание и пр. той е участвувал и съдействувал наред с другите видни варненски българи. Когато гръцките интриги и противодействия успели да спрат и да застрашат строенето на българското училищно здание, започнато в 1861 г., Конст. Дъновски успял с помощта на тъста си Атанаса Чорбаджи да уреди въпроса. По съвета на последния той отишъл при неговия добър приятел Ибиш-Ефенди, варненски мюфтия, за да иска съдействието му пред властта.
Ибиш-Ефенди му съставил една маз-бата (молба) от страна на българското население от Варненско до Високата Порта в Цариград, с която се изразявало желанието на българите да не пращат децата си в гръцките училища,
езика
на които не разбират, а да имат свое училище във Варна, на свой
език
, за което молят да им се издаде ферман.
Той дал тази молба на Конст. Дъновски, придружена и с препоръки до кадиите в каазите Козлуджанска, Провадийска, Добричка и Балчишка-Мангалянска за съдействие, та да бъде подписана от българските мухтари. Конст. Дъновски разнесъл молбата из околността и, когато била надлежно подписана, заминал за Цариград и я занесъл на тъста си, който пък я представил на правителството и направил нужните постъпки. Скоро след това, за голяма изненада на варненските гъркогагаузи, излязъл ферманът за построяване на българското училище. Между това българското възраждане във Варна вървяло с бързи крачки към целта.
към текста >>
Сега варненските българи се сдобили и имали своя училищна община, имали свое училище на роден
език
, в тяхна ръка значи се е намирало вече мощното оръжие за национална борба.
Макариополски в Цариград, за да го подпишат, подпечатат и изпратят, в което се заявявало, че се отказват от патриаршията и признават новооснованата българска народна църква в Цариград. В една просба до правителството, подписана и подпечатана от варненските първенци и от околните села, през май 1861 г. варненските българи заявявали, че се отказват от гръцката патриаршия, че искат създаване на независима българска църква, каквато се образувала вече в Цариград, че молят да се позволи на последнята, заедно с представителите от разните български епархии да уредят новата църква, и че за тълкуване желанията на народа изпращат за представител от Варненския окръг Атанаса Чорбаджи. Подобни просби се подали и от Добрич, Балчик, Провадия. През същата година Атанас Чорбаджи заминал наистина за Цариград, като представител на Варненско при новата българска църква и пред правителството.
Сега варненските българи се сдобили и имали своя училищна община, имали свое училище на роден
език
, в тяхна ръка значи се е намирало вече мощното оръжие за национална борба.
Излишно е да изтъкваме голямото значение на тоя факт; то е ясно. За пръв път след столетия варненските българи добивали един външен израз на своята национална обособеност. Тук българската нация възкръсвала за нов живот. Обаче успехът на варненските българи не е бил още пълен. Една важна част от него трябвало едва тепърва да се постигне, за да бъде той пълен.
към текста >>
6.
Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и
търговски
тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др.
А днес всяка културна нация, град или организация, като съзнават високото морално и практическо значение от познаване на собственото минало, проявяват, като най-добър израз на своята културна зрялост, силен интерес и стремеж към своята история. Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване. Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството.
Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и
търговски
тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др.
сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление търговския, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност. Тяхното значение за града изглежда като че ли не се схваща и съзнава. Голяма част от тях е навярно загубена вече, а остатъкът безмилостно се предава на уничтожение и рискува съвсем да изчезне. Характерна е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото. Връщайки се един ден от разходка, и минавайки покрай стария Балъкпазар, аз спрях на дюгена малко по-долу отсре-щу хотел „София" и купих прясна риба.
към текста >>
сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление
търговския
, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност.
Най-старите дейци по българското възраждане във Варна са си отишли почти всички, без техните спомени да бъдат системно събрани и записани. По такъв начин пропусна се безвъзвратно да се използува едно средство, което най-лесно би хвърлило обилна светлина на много въпроси от миналото на Варна, над които сега се е спуснал непрогледен мрак. Наистина, една значителна част от писаното предание, от историческите паметници са запазени, благодарение грижите на Варненското археологическо дружество, на което 20-годишнината чествуваме днес и което има неоценима заслуга, че е събрало множество писмени и веществени материали из миналото на Варна и така ги е предпазило от сигурно загиване и уничтожение; благодарение на грижите и на Преосвещения Варненски и Преславски митрополит Симеона, който е имал щастливата идея и постоянна грижа да прибере и съхрани в архивата на своята митрополия голяма част от архивата на Варненската българска община, на Добришката българска община и на Шуменския смесен съвет отпреди освобождението и да бди за нейното запазване. Обаче по-голямата част от писаното и веществено предание, от историческите материали, които биха послужили на историка за написване историята на град Варна, е или уничтожена, или пък захвърлена и всеки момент рискува да стане жертва на немара или невежеството. Архивите от кореспонденция, сметки, книжа, тефтери или бележки на нашите дейци по възраждането на Варна, каквито безсъмнено е имало, а може би още има скътани или захвърлени из някои тавани или зимници на техни наследници или сродници; архивите и търговски тефтери и книжа на варненци търговци - българи, гърци, турци, евреи и пр., на еснафи и др.
сдружения, които евентуално биха дали на историка богат материал за осветление
търговския
, национален и културноикономически живот на града в миналото, не са още никак приведени в известност.
Тяхното значение за града изглежда като че ли не се схваща и съзнава. Голяма част от тях е навярно загубена вече, а остатъкът безмилостно се предава на уничтожение и рискува съвсем да изчезне. Характерна е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото. Връщайки се един ден от разходка, и минавайки покрай стария Балъкпазар, аз спрях на дюгена малко по-долу отсре-щу хотел „София" и купих прясна риба. Прибрах завитата в книга риба и потеглих към центъра на града.
към текста >>
Като поразгъ-нах книгата, аз трепнах от изненада - това бе лист от
търговски
тефтер отпреди освобождението.
Голяма част от тях е навярно загубена вече, а остатъкът безмилостно се предава на уничтожение и рискува съвсем да изчезне. Характерна е в това отношение следнята случка, случила се с пишещия тия редове миналата година през лятото. Връщайки се един ден от разходка, и минавайки покрай стария Балъкпазар, аз спрях на дюгена малко по-долу отсре-щу хотел „София" и купих прясна риба. Прибрах завитата в книга риба и потеглих към центъра на града. Из пътя неволно погледнах на обвивката, която обърна вниманието ми с това, че бе изписана с доста изветряло мастило.
Като поразгъ-нах книгата, аз трепнах от изненада - това бе лист от
търговски
тефтер отпреди освобождението.
Върнах се пак в дюгена, но не се оказа друга част от същия тефтер. Той бе изпълнил вече своята задача да послужи като хартия за завиване на риба. А колко по-полезно би могъл да се употреби той за общото благо, ако се запазеше като исторически материал за проникване в миналото на града, за написване историята на Варна! И това е несъмнено само един от хиляди подобни случаи. Така чезнат от година на година, от ден на ден паметниците, които само биха могли да дадат възможност на варненци да опознаят по-добре своето минало, да се гордеят един ден със своя история.
към текста >>
Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински,
търговски
или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление.
Добре ще бъде Варненската търговска камара да придобие за Варненското археологическо дружество срещу откуп или по друг начин този важен и единствен по рода си за Варна документ, който между впрочем казано, не с лично притежание на г-н Зографова, а на абаджийския еснаф, значи на една обществена организация, която е сега на замиране, и минава всеки път в ръцете на новия уста-баши на еснафа. Горното обстоятелство, а и иначе срещаната обикновено недоверчивост у хората, притежатели на стари книжа и документи, навежда настоятелно на мисълта, че трябва да се действува с такт и деликатност при събиране на исторически паметници за дружеството, като главно се просвещават хората върху обществения, а не частен характер и значение на работа. Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей.
Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински,
търговски
или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление.
Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите. Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български търговски град история на града. От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей.
към текста >>
Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български
търговски
град история на града.
Варненското археологическо дружество, което с 20-годишната си дейност има несъмнени заслуги за културното подигане на Варна, ще спечели признателността на идващите поколения в още по-голяма степен, ако засили своята дейност в казаното направление и се постарае да организира здраво издирването, прибирането и съхраняването на историческите материали за историята на града Варна и то колкото се може по-скоро, докато не е станало вече късно и разрушението не е сложило окончателно своята десница върху тях. Тези материали, които за частните лица не могат да имат значение, са от голямо обществено значение. Те са обществено достояние и тряба да се приберат час по-скоро в обществения музей. Дълг върховен се налага на всички власти във Варна, били те граждански или военни, държавни или общински, търговски или училищни, а още повече на всички просветени варненци, без разлика на националност, да дадат своето пълно съдействие на усилията на Варненското археологическо дружество в това направление. Аз мисля, че най-добре бих свързал чествуването 20-годишнината на Варненското археологическо дружество, тъй заслужило за града, с един горещ апел към варненци да се проникнат от важността на работата за техния собствен град и да проявят готовност и разбиране, като дадат пълна подкрепа на Варненското археологическо дружество за постигане на очъртаната задача, като приложат собствените усилия към неговите.
Така ще може да се подготви и главно осигури почвата за написване в близко или далечно бъдаще, на една достойна за първия български
търговски
град история на града.
От друга страна 20-годишният юбилей на Варненското археологическо дружество би могъл достойно да се ознаменува от варненското гражданство и от варненските организации чрез създаване на един по-крупен фонд, който да служи за написване историята на града. При Варненското археологическо дружество съществува вече един малък за днешните условия такъв фонд. Нека този фонд бъде поставен на здрави начала, като специална организация при Варненското археологическо дружество за написване историята на града, с особен устав и наредби, и като се засили и разшири чрез волни пожертвувания, събрани специално за целта между гражданството по случай дружествения юбилей. Това културно начинание на града, което не може и не тряба да има нищо общо нито с партийни, съсловни или тясно-националистични различия, ще намери пълната подкрепа на варненската община, която винаги се е показвала отзивчива към културните нужди на града; ще намери съдействието на варненската търговска камара, в която не може и днес да не цари същия дух на общественост, който преди половина век е вълнувал тъй силно българския варненски търговец в борбата за възраждане. Тези две варненски организации могат да засилят казания фонд чрез отпущане на известна сума за целта еднократно или пък всяка година.
към текста >>
Пак тогава, навярно от Доброплодни било произнесено слово и към българите, на български
език
.
Доброплодни произнесъл на турски блестяща реч, която по-късно била напечатана във в. „България" Цариград 1862 г. IV, бр. 19,20 август, стр. 148, а оттам препечатана в „Известия на Варненското Археологическо Дружество" VI, 1914г., стр, 48.
Пак тогава, навярно от Доброплодни било произнесено слово и към българите, на български
език
.
Чернова от него се пази в Софийския Етнографически музей, под Sign 42/№1664 и гласи дословно следното: „Г-да Българи, Вам треба да Ви бъди известно, че онова нещо, което принася толкова голяма душевна и телесна полза на всяко общество, въобще на всеки българин; което го украсява с добрини, то е учението, с което тряба да прика... себе си, изисква ся от всинца да образува една яка подпора, която да крепи от всяко чуждо поклащанье. Прочее, за да придобием съвършенно това наше богоприят-но дело, то са знай, че ся изисква и голям труд, време и търпение, но в името на доброто ни родолюбив, като призрем всички спънки, нека винаги да сме готови и ся притечем синца за общополезно дело. И тъй, ний днес сме ся удостоили с нашето Българско Народно Училище в този град, в когото беше нечуван българският език, но днес гледами, Г-да граждани, че не напразно са биле Вашите трудове, защото ето, поникна онова, което до днес сеяхте с плод добър, който занапред ще ся цени и храни вечно. Защото ся осъществи нашето желание, което от толкова време ожидами и тъй с воля и с царската милост и с помощта на негово превъзходителство Ашир бея, в дните удостоихми са в град Варна с едно българско училище, в което занапред ще проваждат Вашите малолетни деца да ся учат на матерния си язик; тук те ще намерят светлина, за да видят и запознаят матерния си свой язик в това училище, в което ся намирами днес, което с големи трудове и при многото спънки, едвам днес виждаме изкарано, днешния ден заради нас ще бъде исторически, защото ся виждаме тука събрани еднородци българи. Днес ся показва неизказана радост на лицата ни, като си припомним, че с Божията воля, и с нашите необорими трудове успяхми да надвийме на противниците си с волята и желанието на нине царствующзго Супт. А.
към текста >>
И тъй, ний днес сме ся удостоили с нашето Българско Народно Училище в този град, в когото беше нечуван българският
език
, но днес гледами, Г-да граждани, че не напразно са биле Вашите трудове, защото ето, поникна онова, което до днес сеяхте с плод добър, който занапред ще ся цени и храни вечно.
19,20 август, стр. 148, а оттам препечатана в „Известия на Варненското Археологическо Дружество" VI, 1914г., стр, 48. Пак тогава, навярно от Доброплодни било произнесено слово и към българите, на български език. Чернова от него се пази в Софийския Етнографически музей, под Sign 42/№1664 и гласи дословно следното: „Г-да Българи, Вам треба да Ви бъди известно, че онова нещо, което принася толкова голяма душевна и телесна полза на всяко общество, въобще на всеки българин; което го украсява с добрини, то е учението, с което тряба да прика... себе си, изисква ся от всинца да образува една яка подпора, която да крепи от всяко чуждо поклащанье. Прочее, за да придобием съвършенно това наше богоприят-но дело, то са знай, че ся изисква и голям труд, време и търпение, но в името на доброто ни родолюбив, като призрем всички спънки, нека винаги да сме готови и ся притечем синца за общополезно дело.
И тъй, ний днес сме ся удостоили с нашето Българско Народно Училище в този град, в когото беше нечуван българският
език
, но днес гледами, Г-да граждани, че не напразно са биле Вашите трудове, защото ето, поникна онова, което до днес сеяхте с плод добър, който занапред ще ся цени и храни вечно.
Защото ся осъществи нашето желание, което от толкова време ожидами и тъй с воля и с царската милост и с помощта на негово превъзходителство Ашир бея, в дните удостоихми са в град Варна с едно българско училище, в което занапред ще проваждат Вашите малолетни деца да ся учат на матерния си язик; тук те ще намерят светлина, за да видят и запознаят матерния си свой язик в това училище, в което ся намирами днес, което с големи трудове и при многото спънки, едвам днес виждаме изкарано, днешния ден заради нас ще бъде исторически, защото ся виждаме тука събрани еднородци българи. Днес ся показва неизказана радост на лицата ни, като си припомним, че с Божията воля, и с нашите необорими трудове успяхми да надвийме на противниците си с волята и желанието на нине царствующзго Супт. А. Азиса - да живей! " (Отдолу има забележка с молив: 1862. Реч от учителя при отваряне на новото училище.)42 В това слово на варненския учител е изразена ясно радостта и гордото съзнание на варненския българин за постигнатата голяма победа чрез придобиване на собствено, добре уредено училище.
към текста >>
Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по
търговските
си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна.
Славейков и то, от навечерието на напущането му варненското училище. Това писмо, което предаваме тук изцяло, е характерно за личността, схващанията и убежденията на първия български варненски учител. „Словеснейший Учительо! Господ. П. Р. Славейков. В Джумая.
Като по случай наший приятел тръгва днес за Панаиря, по
търговските
си дела, взех смелост да пожелая доброто разположение на здравието, също да ви чрезмерно благодарим за временното благодеяние, което ма удостоихте да бъда в приморский град на милото ни Отечество България град Варна.
Впрочем гордея са като направих начало под учителското си звание да развия духа на Българизма в тоя погагаузен народ, и ... же Впрочем макар и старание то ми да беше твърде утекчително почувствовано..., вечна народна награда - Като в това... разстояние тригодишно намирам (в учили)щето днес около до 150 ученика по(вече). Това е прочее моето най-първо преиму(щество), което сполучих чрез Господство ви. Тъй също и аз в будущем ще изпълня Отеческити си длъжности, до като бъда в това звание. Впрочем като на бързо стана, желая Ваший честний отговор и наставление, за които ще ви бъда вечно признателен за всичките благодеяния. Оставам с всичката си към вас почтенност и преданност като съм честит да бъда завсегда Ваш покорний ученик.
към текста >>
По такъв начин варненските българи се сдобили и със своя църква, в която слушали словото божие на роден
език
.
Това са перипетиите, през които е минал въпросът за откриване на първата българска църква, „Св. Архангел Михаил", във Варна. За тях свидетелствува споменатото писмо на Р. х. Мавридов до П. Р. Славейков в Цариград от 17 февруари 1865 година.
По такъв начин варненските българи се сдобили и със своя църква, в която слушали словото божие на роден
език
.
С това те преминали още един твърде важен етап към своето пълно възраждане. От тъй нататък варненските българи образували една яка църковноучилищна национална организация, която от ден на ден ставала все по-здрава и силна, оплот и залог за тяхното бъдаще като народ свободен. Д-р П. Ников
към текста >>
7.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му
език
, за да слуша словото Божие и се моли на същия
език
; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя
език
.
9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ През втората половина на XIX столетие българският елемент във Варненската околия започва да се пробужда, да съзнава своята народност и се стреми да отърси от себе си чуждото духовно иго и се обособи като отделен народ.
Знаменателно е в случая, че макар и да е бил под чуждо духовно иго, да е нямал през онова време свои народни пастири и учители, които да го просвещават на матерния му
език
, за да слуша словото Божие и се моли на същия
език
; мнозина обаче са знаели да четат и да пишат на своя
език
.
Ясно доказателство на това служат документите, със сложените върху тях подписи, на разни първенци от селата, които първи се пробудиха и пожелаха да отърсят чуждото духовно иго. Искрата за това пробуждане на българщината във Варненската околия се появила в с. Хадърджа, отпосле преименовано Николаевка. Начело на това пробуждане е стоял Атанас Георгиев, родом от с. Гулица, Анхиалска околия, който наедно с баща си, през време на руско-турската война 1828-1829 година, се заселил в с. Николаевка.
към текста >>
е отправила своето послание до християните на епархията на два
езика
: гръцки и български.
„Село Геврек обаче старци и чорбаци и всички сродници почитами славно българско опщество варна щом иди до вас да са помолим за каквато нужда препадне на нас като додиме да ни приемните дана науставите бес покорно на ли знайте и ченемаме освен вази и българската церкова наша майка защо знайте колко време какво сми разделени от грацките патриарси и от грацките владики и затова идем да ни приемните нудата закаква да е работа сосе Койчо Зеляс Русков Златков Иордани Недо Катемиа Николув Кумлуджа „Ний покорни синца общо селени приемами българското общество, поко-рявамиса нанеговият вопрос за всякакво едно нещо ведно с духовния въпрос ве за царският мезлиш и си полагами печатат царски за уверение." Мухтар мюхюрю дяду Стойку Епитроп дяду Дечу Поп (не се чете) дяду Панайот дяду Конди дяду Стоян Други документи от тоя характер в архива на музея няма запазени. Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год.
е отправила своето послание до християните на епархията на два
езика
: гръцки и български.
Но народният дух за стремеж към матерния език и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго. И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех. Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение. Архимандрит Инокентий сп.
към текста >>
Но народният дух за стремеж към матерния
език
и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго.
Обаче от копирните книги на Варненската българска община от 1868 до 1875 год, които са запазени в архива, от кореспонденцията, водена през това време, се вижда кои села на тогавашното Варненско окръжие са вече признавали Българската община, която е ръководила църковно-обществените и културно-просветните дела. Поименно ше изложим тук селата, за да се види числото на българското население през оная епоха. Селата са следните: Девня, Суджак кьой, Аврен, Голица, Куюджук, Дуран кулак, Карапча, Сатълмъш, Тестиджии, Гаргалък, Емирлери, Гебедже, Дерекъой, Капаклии, Янътепе, Къзъл джилар, Юшенлии, Орехово, Карахюсеин, Копукчии, Джафер-лии, Ага-Клисе, Ени-кьой, Ясъбаш, Кутлубей и Геленджик. Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български.
Но народният дух за стремеж към матерния
език
и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго.
И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех. Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение. Архимандрит Инокентий сп. „Духовна култура", год.
към текста >>
Султана и българи по народност от Варненския Санджак всепокорно просим и молим Ваше Високопревъсходи-телство да ни дозволи да Му изразим наши-те смиренни чувства, че едногласно желаем занапред да ся приемнат в Царски-те Мезлиши по двама български представители, именно: в темизи-хукук и
търговския
; защото днешния в темизи-хукук, като ся намерва повече в Джинает мезлиши, неможе постоянно да се намерва в съдби-те у темизи-хукук; също и в търговская да бъдат двама, от които единия да ся намерва постоянно, а другия само когато има мезлиш.
„Ваше Високопревъзходителство! Известно е на честното Правителство на Негово Императорско Величество, че тукашния Български народ преди седем години, като нямаше свои народни представители в Царски-те мезлиши, посрещаме големи спънки в нужди-те си; затуй, ся уплака на преждебившия Управител на Дунавския Велият Н. П. Митхат Паша, който добродетелно послуша уплакванията му и благоизволи да замести и от наший народ в секи мезлиш по един представител. Затуй смиренни-те поданници на Н. И. В.
Султана и българи по народност от Варненския Санджак всепокорно просим и молим Ваше Високопревъсходи-телство да ни дозволи да Му изразим наши-те смиренни чувства, че едногласно желаем занапред да ся приемнат в Царски-те Мезлиши по двама български представители, именно: в темизи-хукук и
търговския
; защото днешния в темизи-хукук, като ся намерва повече в Джинает мезлиши, неможе постоянно да се намерва в съдби-те у темизи-хукук; също и в търговская да бъдат двама, от които единия да ся намерва постоянно, а другия само когато има мезлиш.
Уверени, че Царското Правителство не ще остави незадоволен най-пре-данния от народи-те си в негови-те нужди и желания, смеем да ся надеем, че отеческата Царева милост ще ся простре и до нас, затуй и дьрзнахме да поднесем на Ваше ВисокопреВьзходиелство настоящето наше рабско прошение. Варна 29 С-врия 1869 г. Отдолу следват подписите и печатите на подписалите представители от жителите на Варненския санджак и на Провадийското, Балчишкото и X. Пазарджишкото общества с окръжията. Архимандрит Инокентий сп.
към текста >>
8.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто
език
и в черкви и училища се четеше.
12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год. Националното ни възраждане представя най-светлата и най-интересна страница 8 културно-просветната ни история; то ни завеща твърде скъпи исторически спомени, много велики имена и дати, възвишени примери на родолюбие и наченки епохални. Една от най-мощните наченки е без съмнение училищното движение, което именно възкреси нашата народност, що години и векове се унижаваше и изтребваше от двама грозни подтисници: политически от дивия и суров азиатски завоевател - турците; и духовно - от вероломните гръцки владици, които употребяваха най-низките и отвратителни средства за изтребване всеки писмен спомен за миналото на народа ни, поради което и бяха го докарали до положение да изгуби всяко съзнание за национален и умствен живот. Но лъхна и у нас струя от великите идеи за свобода, що XVIII. век възгласи на човечеството.
Явиха се личности, които се завзеха за духовното и национално пробуждане на народа ни и смело се хвърлиха в борба с гърцизма в България, които в повечето наши градове беше в такава сила, че гражданите се наричаха гърци, срамуваха се от родната си реч, надпреварваха се да говорят по-гръцки, на какъвто
език
и в черкви и училища се четеше.
За щастие, редом с гръцките през туй време килийски училища, в отечеството ни съществуваха и български килийски училища. Създатели на тия училища предимно бяха нашите мънастири, макар и днес те решително да са изгубили онова културно значение, с което някога са стъпили на историческото поле. В повечето оттия мънастири, а особено в Хилендарския и Рилския, се е преподавало на славянски, та излезлите от там ученици се пръскаха по България и се хвърляха в борба с всесилните тогава възпитаници на гръцките училища у нас. Така килиитетия скромни, но еднички по онуй време у нас национални училища - постепенно нарастват. Те, освен главната своя цел - черковно славянско четене - поеха върху си и тежката задача за народното ни самосъзнание, за нашето възраждане.
към текста >>
За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български
търговски
къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.
Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр. (18 689.40 лв.).
За покриване тоя разход продължава се събирането на помощи и то не само от Варна, но и от селата на Варненско и Шуменско (в храна), от някои градски общини, от познати български
търговски
къщи в Румъния и Русия, които с готовност се отзовават с помощите си.
По-значителни външни помощи, отбелязани в книга I, са следните: Петър Берон- всеизвестният щедър училищен благодетел и основател на девическите училища у нас - внесъл веднаж 1140 гроша и повторно - 706 гроша; руският вицеконсул Рачински, под подписка добри людие - 6402 гр. Най-голяма помощ обаче през 1861. год. внася варненският гражданин и пламенен родолюбец хаджи Стамат Сидерев, който, подозрян от турските власти в издаване на някакви тайни на навлезлите в Добруджа руски войски през Освободителната война, бил откаран от турците в Добрич и там обесен. - Във втората счетоводна книга е записано на 30. юлий 1860.
към текста >>
9.
14. СПОМЕНИ НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ К. Т. АРАБАДЖИЕВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски
език
; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български
език
, който не се говори в града.
учителите Петко Славейков и Никола Златарски в Търново показаха ми писмо от братия Георгиевич, в което последните молеха да се намери и услови лице за учител във Варна, гдето ще се отвори българско училище. Аз склоних да учителствувам в гр. Варна; Славейков и Златарски ме условиха за четири хиляди гроша годишна заплата. Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки.
Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски
език
; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български
език
, който не се говори в града.
За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва. Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския език, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина. Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията.
към текста >>
Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския
език
, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина.
Като пристигнах във Варна, училището не се отвори тутакси, ако и да беше наета за училищно помещение къщата на Балтаджи Пейка, защото главно гърците и гагаузите силно пречеха, като интригуваха пред тогавашния управител на града Ашир бея с цел да не даде позволение за отваряне порво българско училище във Варна. Гърците изтъкваха пред управителя, че колкото българи са станали варненски граждани, все са се женили за гръкини и гагаузки. Децата на тия женени българи ходят в гръцки училища и говорят, както децата на гърците и гагаузите, турски език; затова няма нужда да се отваря училище, дето да се води обучението на български език, който не се говори в града. За да осуетят отварянето на училището, пред Ашир бея изтъкнаха и тая интрига: не българите, а руският консул Рачински настоява да се отвори българско училище, за която цел довел и условил учител. Интригата направи на Ашир бея силно впечатление; той заповяда на терджума-нина-грък, на име Комияьо, да ме изследва.
Придружен от варненския жител хаджи Иван Калинооглу, доста добре владеющ турския
език
, аз подготвих и научен от Никола Георгиеьич какво да отговарям пред властта, отидох в конака при терджуманина.
Последният ми зададе следните въпроси: отгде съм, ходил ли съм в странство да се уча и кой ме е викал да дойда тук. Същите въпроси ми зададоха и от гръцкия владика Порфирия в митрополията. На горните въпроси аз отговорих, че съм викан от варненските граждани да им уча децата. На въпроса кой именно ме е викал за учител - отговорих - българите! Отговорих така, защото Никола Георгиевич бе ми казал да не обаждам имената на онези българи, които ме каниха за варненски учител.
към текста >>
Попович бил изпратен с препоръчителни писма от варненската училищна община до познати български
търговски
къщи в Румъния и Русия да събира помощи за варненското училище.
Купило се още едно място за 3154 л.81, до купеното преди година, след което върху тия места се почнало и построяване на двуетажно училищно здание (днешната черква „Св. Архангел Михаил"), та разходът на българската училищна община от началото на юлия 1861 год. до юли 1862 год. възлиза на 18 689 л. За покриване на тоя разход продължавало се събиране на помощи. Хр.
Попович бил изпратен с препоръчителни писма от варненската училищна община до познати български
търговски
къщи в Румъния и Русия да събира помощи за варненското училище.
За същата цел били отправени писма и до някои градски общини в България. Свещеник К. Дъновски и свещ. Хр. Стефчев от Габрово събирали помощи в храна в селата на Варненския и Шуменския санджаци (окръзи). По-значителни външни помощи, забелязани в счетоводната книга, са следните: на 30-и май 1862 г. П.
към текста >>
10.
VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
После сутринта ги свалиха, правейки своите
търговски
сметки в главата си.
Но нали Учителят все е запитвал за разни нови хора, влезли в Братството чрез приятели: „Е, рекох, а те изпитани ли са? " И ето къде е грешката. Ценният братски материал отиде в ръцете на „неизпитани братя и сестри". И те, като истински „иезуити", направиха големи поразии. Отначало искаха да върнат материалите и ги натоварихме в колата ни.
После сутринта ги свалиха, правейки своите
търговски
сметки в главата си.
И то - да издават, а нямат право и материалът е на български език, друго - да заменят ценния филм с този, който съхранява французойката Никол филасие, сега жена на Павел Желязков и др. подобни лични и безотговорни постъпки. След като получиха десетки писма с обяснения от д-р Вергил Кръстев, от мене и от много други приятели в България, те не само че не върнаха архива, но си позволиха да се разпореждат с него така, както те си разбират, все едно, че им принадлежи. И те взели, че предали този ценен братски филм с вярната Паневритмия на Никол филасие плюс един голям куфар с материали, снимки и то без разрешение! Така, просто самоволно.
към текста >>
И то - да издават, а нямат право и материалът е на български
език
, друго - да заменят ценния филм с този, който съхранява французойката Никол филасие, сега жена на Павел Желязков и др.
" И ето къде е грешката. Ценният братски материал отиде в ръцете на „неизпитани братя и сестри". И те, като истински „иезуити", направиха големи поразии. Отначало искаха да върнат материалите и ги натоварихме в колата ни. После сутринта ги свалиха, правейки своите търговски сметки в главата си.
И то - да издават, а нямат право и материалът е на български
език
, друго - да заменят ценния филм с този, който съхранява французойката Никол филасие, сега жена на Павел Желязков и др.
подобни лични и безотговорни постъпки. След като получиха десетки писма с обяснения от д-р Вергил Кръстев, от мене и от много други приятели в България, те не само че не върнаха архива, но си позволиха да се разпореждат с него така, както те си разбират, все едно, че им принадлежи. И те взели, че предали този ценен братски филм с вярната Паневритмия на Никол филасие плюс един голям куфар с материали, снимки и то без разрешение! Така, просто самоволно. Тази Никол ги взела, вече 1,5 година уж да си извади копие, и още нищо не е върнала и няма да ги върне.
към текста >>
Той изнесе Словото Божие на български
език
и говорй с българска реч!
А вие се прекланяте пред тях. Не искам да кажа, че няма и добри хора по света. Но знайте, че Учителят не пожела да влезе в новата модерна френска палатка, която Му подариха французите през 1939 г.! Той каза, че е дошъл на тази земя за българите. И гордейте се!
Той изнесе Словото Божие на български
език
и говорй с българска реч!
Знайте си цената и не се продавайте на никой народ или власт! А аз съм „инспекторът" на Учителя във Франция и контролирам как французите се държат към Учителя, Неговите ученици и материалите, предадени им на съхранение. Тука грешка има и сестра Анина Бертоли, която беше италианка и не обичаше българите, беше си патила от някои от тях. И тя не пожела да предаде този материал в „български ръце", а го предаде на чужденци, да правят каквото си искат и то без разрешение. Гордейте се, че сте българи и пазете неоценимото богатство от беседи, които Великият Учител ни остави в наследство.
към текста >>
11.
26. СГЪВАНЕ И ПРЕЧУПВАНЕ
,
,
ТОМ 12
Казвам на един правилен
език
: човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат.
Та сега, някои от вас трябва да вземете перпендикулярно движение на вашите възгледи. Запример решавали сте, решавали сте, но я ми кажете, кое решение сте изпълнили досега? Кое решение сте турили в действие? Сега, при тези твърдения, ние не казваме, че у вас няма никакъв стремеж. Когато се твърдят нещата, то значи, че човек трябва да се пречупи в добрата смисъл, да вземе едно перпендикулярно направление от своето първо положение или да се движи в кръг, в хармонични движения.
Казвам на един правилен
език
: човек трябва да се движи или по диаметъра на своя кръг, или перпендикулярно на своя кръг, но това са научни термини, които трябва да се преведат.
Вземете думата „разпуквам се“. Тази дума [има] и добър смисъл. Наистина, ако шишето ви се пукне, лошо е, вие губите. Но когато житното зърно се разпукне, когато вашата вода се разпукне и т.н., това е добрата смисъл на думата. Нещата трябва по някой път да се разпукнат.
към текста >>
Един ден той отишъл за някакви
търговски
сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят.
Но туй не е моето изкуство, казвам само, че може да употребите този начин. Ако пък този човек има отвращение към розовото масло, вие можете да попаднете в грешка, че съвсем да загубите. Не, вие трябва да знаете какво обича този човек: розово масло ли, масло от теменужки ли или друго някое. В Америка аз зная, един господин напуща жена си и знаете ли само защо? Той имал отвращение към червения цвят.
Един ден той отишъл за някакви
търговски
сделки и жена му в негово отсъствие мобилирала стаята с червен цвят.
Като се връща и вижда това, той скъсал всичко с нея. Човек ще изучава и себе си, какво обича. Някой път вие искате да знаете и вие какво обичате, но и вие трябва да знаете какво обичате, та по-добре можете да си услужвате. Аз [наричам] обич дълбокото желание на душата, Божественото в човека. Под „душа“ и „дух“ аз разбирам Божествения човек, а под „сърце“ и „ум“ разбирам човешката страна на живота.
към текста >>
12.
8. СЕМЕЙСТВОТО НА МАРИЯ И ИВАН ГЕШЕВИ
,
Жечо Панайотов
,
ТОМ 15
Той имаше много сърдечен характер, владееше руски
език
и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота.
Учителят казал, че неговият живот не минава през брака, че той повече живее в другия свят и че трудно ще се грижи за себе си, а камо ли за семейство. Тя му отговорила, че искала да го води за мъж дори и един ден. Омъжила се за него и го водила до старини и сама издържала семейството си. При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев.
Той имаше много сърдечен характер, владееше руски
език
и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота.
Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен. Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас. Това беше в една от най-големите търговски фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие". Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков.
към текста >>
Това беше в една от най-големите
търговски
фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие".
При пребиваването си в гр. Сливен, по-късно се запознах и аз с брат Гешев. Той имаше много сърдечен характер, владееше руски език и обичаше с часове да разказва, на нас младите, руски и български пословици, като придружаваше това с множество философски сентенции и размисли върху живота. Впрочем запознанството на Учителя с това семейство датира от времето, когато Учителят е посещавал д-р Миркович в Сливен. Несъмнено от тази първа среща с Учителя и аз съм приел благословение, защото след около един месец бях настанен на работа в гр. Бургас.
Това беше в една от най-големите
търговски
фирми навремето, наименувана РВ „Миркович и съдружие".
Като, че ли пак срещаме това именито име, но в случая основателят е бил или брат или сродник на доктора. Работил е в Цариград и след освобождението открива клон в Бургас, които поверяват на сливенския търговец Георги Жечков. Ето, че имената вървят едно след друго и трябва да спомена още, да спомена оня Жечков, който в Толстоистката комуна при село Ново Панчарево, Бургаско беше син на този богат търговец. Още една малка връзка с д-р Миркович. Като ученик в сливенската гимназия, един ден ни изведоха всички ученици на площада пред старинната сливенска църква „Свети Димитър" на погребение.
към текста >>
13.
20. СЪН
,
Николай Дойнов
,
ТОМ 15
Това те правят било с понятен за нас
език
и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен
език
.
Това са откъслечни, само части, не последователно и в повечето случаи нямащи връзка помежду си. Картини, отразени в нашия мозък от преживелиците на нашия двойник на събития, без връзка на място и време. Към вторият дял се отнасят онези сънища, които чисто и последователно нашия двойник отразява в мозъка ни. Тези сънища не са нищо друго, освен среща с разумни същества, които всякога с особено внимание и любов гледат, и подкрепят всяко човешко напрежение и устрем към светлината, към истината. Те ни помагат да разберем, да получим яснота за проблемите, които са ни вълнували и сме се напрягали да си изясним в будното ни състояние.
Това те правят било с понятен за нас
език
и средства, било чрез символи, като използуват един чуден своеобразен
език
.
Друг един интересен сън имаме даден на сестра Мария Тодорова по времето на Учителя. Този сън е даден с чудни, ясни символи. Сестрата е студентка и следва философия и педагогика. Същата се заема със задачата да изнесе един реферат пред студентите и професорите от същия факултет на тема: „Ролята на богомилството за възпитанието на българския народ". Дни и нощи поред сестрата се рови из библиотеки да търси и чете литература, даващи нещо за богомилите и учението им.
към текста >>
В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен
език
за разбирането, на който трябва една добра подготовка.
Което посочва, че моето твърдение е верно. Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее.
В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен
език
за разбирането, на който трябва една добра подготовка.
Разбирането на този образен език в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава. Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши.
към текста >>
Разбирането на този образен
език
в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава.
Един период от живота ми мина под знака на много тежки изпитания, които при други случаи отдавна биха ме пратили пред вратата на Свети Петър. Един ден, когато навярно съм бил вече към края на този период, Учителят се обръща към мене, с измъчено, загрижено лице, уморено някак от свършване на някаква голяма работа и ми казва: „Добре, че в градината ти се намира всичко каквото поискаш". Ясно беше усилията, които беше направил, за да ме спаси от гибел. В този именно свят, понякога двойника на човека може да отиде по време на сън и при случай за негова полза да му показват събития, засягащи самия него или обществото, в което той живее. В този свят обаче, най-често си служат с образен, символичен език за разбирането, на който трябва една добра подготовка.
Разбирането на този образен
език
в една цяла наука, която трябва задълбочено и старателно да се изучава.
Това е науката за тълкуване на сънищата. Една трета от живота си човек прекарва в сън. Това време дадено за това състояние не е загубено, полезно е, но ще бъде още по-полезно, ако човек може да дава насока на дейността на своя двойник през часовете на сън. Един наш приятел - Георги Радев, интелигентен, отдаден на науката човек - отива един ден при Учителя и му казва: „Учителю, защо така е наредено, че човек губи от живота си 1/3 за сън, в което време той нищо полезно не върши. Кога и как ще мога да използувам това време за полезна и съзнателна работа?
към текста >>
Като
търговски
пътник ходех в Кърджали.
Учителят казва: „Колкото са по-ясни сънищата- на един човек, толкова той е по-близо до възможността да се развие в него ясновидството". В ежедневния си живот човек трябва да се стреми към чувства, мисли и действия от по-високо естество, за да може не само да подхранва този род космични сили в двойника си, които ги подхранват, но и той от своя страна през време на съня, да отива в тези по-висши среди, от които ще може да приеме богатствата или по-голямата сила и възможност да прочиства мозъка си от напластените през деня отрови. Веднъж Галилей запитва Учителя: „Учителю, Вие спите ли? " Учителят отговорил: „Аз не спя, аз нощно време работя", т.е. той съзнателно излиза от тялото си и работи.
Като
търговски
пътник ходех в Кърджали.
Няколко търговци турци ми направиха много добро впечатление. Понеже бяха много коректни, особено един от тях. Отида, веднага ми уреди сметката, ще ме покани на кафе и така останах с много приятно впечатление от тях. Аз се връщам и разправям на Учителя. „А, в Кърджали има много издигнати хора, много възвишени".
към текста >>
14.
III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Консулов критикува, с недостолепен
език
и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г.
Той е помислил, види се, че изпълнява журналистическия си дълг само тогава, когато допуща да се нападат неоснователно и жлъчно хората и не дава място на защитата им. Това са българските вестникарски и обществени нрави! Правилото: audiatur et altera pars е за редакцията на в. „Слово" нещо непознато, Предвид на това, ние даваме тук място, в извлечение, на същото опровержение: До Почитаемата Редакция на в.„Слово" Тук Във вчерашния брой 1004 на вестника Ви, в подлистника на последната страница, е поместена една статия: „Окултна биология" или „наука за болното време", в която „ученият" професор г. д-р Ст.
Консулов критикува, с недостолепен
език
и изопачени цитати, една преводна статия в списанието Всемирна Летопис и прави заключения и доноси, въз основа на сведения, черпени от меродавния български вестник „Последня Поща", на който г.
професорът, види се е редовен четец. Позволете, Господине Редакторе, да опровергаем, в интереса на истината, неспокойните умувания на „учения" българин, който с една отлична атестация, както за неговия манталитет, така и за неговото душевно равновесие. Въпросната статия за новооткритата органическа сила е преведена от английското списание „The Occult Review", което излиза в Лондон цели 42 години, има милиони души четци и между сътрудниците, на което личат такива знаменитости, като академикът и прочут физик сър Оливър Лодж, парижкият професор д-р Шарл Рише, астрологът Сефариал (д-р Гернолд) и много други видни учени. Ако, прочее тая статия е могла да се удостои да бъде поместена в такова солидно английско списание, то вярваме, че всеки разумен човек ще окачестви основателно като голяма и с нищо неоправдана дързост да се счита тя за плод на „болното време, което ни завеща войната". Нещо повече: „ученият" български критик, комуто, както сам признава, е попаднала някак си само I кн.
към текста >>
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да
език
, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
3 България е една от най-свободолюбивите, най-толерантните и най- гостоприемните страни на земното кълбо и българският народ е най- търпеливият. Световната война ни се наложи и българският народ воюва за най-правата кауза. Синовете й се биха храбро за тази кауза, но в конец този народ биде ужасно и безсрамно измамен, ограбен и най- несправедливо обруган от американския и европейски печат. Той бе тъй разпокъсан и тъй задушен, щото не можеше да диша свободно и да напредва както трябва. При все това този народ продължава да е свободолюбив и толерантен спрямо всички политически, религиозни и научни възгледи, от когото и да идат те, и с тъжно търпение и надежда чака, че вечната правда ще му възвърне някога несправедливо ограбеното.
И вижте, в пределите на България можеш да проповядваш каквито щеш идеи, на който и да
език
, във всеки град и село, безразлично дали си българин или чужденец.
Доколкото се знае, такава свобода и такава толерантност няма никъде, нито в Европа, нито даже в свободна Америка. А пък в другите Балкански държавици не може да се говори за такава свобода. Свободата обаче си има и добрата и лошата страна - Безграничната свобода не само, че е безполезна, но е и вредна. Тя може да се обърне в неразбория и слободия. Има българи, които забравят тази важна истина.
към текста >>
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен
език
не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
„Христос е фантазия...Христос е военна фантазия. Христос е сектантска фантазия...Той е емблема на братоубийство...Христос е суеверна фантазия, той е емблема на невежество, враг на нацията, той е символ на онеправданието на масите. Христос е академическа схоластическа фантазия. Той е като сух пашкул от безжизнени догми, обвити около една мъртва надежда...Христос е засенчен в непроницаема мъгла от безсмислени доктрини, които са рожби на отдавна умрели борби и служат предимно днес като източници на безполезни кавги... Той често е и кошмар". Аз съм слушал много други безверници.
Чел съм много безвернически и даже безбожнически книги, но толкоз злобен, уязвителен, неистинен
език
не съм срещал у никой друг безверник, нито такова незачитане на най-възвишените чувства на един народ и то от чужденец.
Такава яростна е и статията му в отговор на „Пастирско дело". Върху тези и подобни твърдения на Маркъм не може тук да се говори. Ще кажа само, че той няма право да приписва на Христа грешките и свирепостите на хора, които лицемерно са носили неговото име. Христос е бил враг на науката и на масите на народите! Та може ли да се говори по-невярно и по-безсрамно за Христа?!
към текста >>
Езика
на сказчика беше хубав, завиден.
17 (28.IV.1926), с. 4 При липса на религиозен дух, умствените способности или не се развиват, или, ако се развият, те стават рушителни, и се самоущожават - Президент Кулидж. Аз не познавам г. Ст. Консулов, професор и доктор (не зная по какво). За пръв и последен път го видях когато снощи, на 20 того, слушах сказката му: „Същината на живота, душата и смъртта", в натъпкан салон от начинаващи живота младежи.
Езика
на сказчика беше хубав, завиден.
Гласът му, не лош. Самоувереността му, отлична. Претенциите му, нескромни. Начетеността му, ограничена, едностранчива. Липсата му на съзнание като възпитател, поразителна.
към текста >>
Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с
търговски
сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг". И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме религията из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети? "... и т.н.
Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с
търговски
сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е.
усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...). Разбира се, и ние потвърждаваме това: българските теософи са били всякога с всяка власт. Затова те не само никога не са видели „обществената" и не са бивали интернирвани или арестувани, но всякога като галени деца на властта, са държали сказките си, даже субсидирани от държавата, ту из казармите, ту във военните клубове, всякога свободно са устройвали своите миниатюрни „конгреси", всякога са били добре приети и търпени „сладкодумни гости на държавната трапеза", получавали са продължителни командировки в странство за сметка на „милото отечество" и „държавните нужди", пък и по настоящем използуват своите синекурни длъжности (т.е.
към текста >>
15.
II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)
,
III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов
,
ТОМ 17
По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен
търговски
, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям турски гарнизон.
Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.) II. Биографични бележки А. Михалаки Георгиев. Биографична скица Михалаки Георгиев е роден на 24 август (11 август стар стил) 1852 година* в град Видин.
По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен
търговски
, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям турски гарнизон.
Писателят произхожда от заможно търговско-занаятчийско семейство. Родителите му умират рано и той е принуден да живее в семейството на своята омъжена сестра. Завършва класното училище в родния си град. През есента на 1868 година, заедно със сестра си и зетя си, Михалаки Георгиев заминава за Ерусалим (Палестина), където престоява около шест месеца. Там започва да изучава гръцки език, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити.
към текста >>
Там започва да изучава гръцки
език
, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити.
По това време бившата столица на Осман Пазвантоглу е оживен търговски, занаятчийски и земеделски център, в който квартирува голям турски гарнизон. Писателят произхожда от заможно търговско-занаятчийско семейство. Родителите му умират рано и той е принуден да живее в семейството на своята омъжена сестра. Завършва класното училище в родния си град. През есента на 1868 година, заедно със сестра си и зетя си, Михалаки Георгиев заминава за Ерусалим (Палестина), където престоява около шест месеца.
Там започва да изучава гръцки
език
, занимава се с книговезство и води пътеписни бележки - навярно това са първите му литературни опити.
През май 1869 година се завръща в България. Елементарните знания, придобити във видинското класно училище, не могат да задоволят любознателния юноша. Ето защо през есента на 1869 година се отправя за чешкия град Табор, където по онова време се учат български младежи. Михалаки Георгиев се сприятелява с мнозина от тях, между които трябва да посочим и Ангел Кънчев. В началото постъпва и се учи в реалната гимназия, а по-късно се записва в индустриално-земеделската школа в Табор, която завършва през пролетта на 1874 година.
към текста >>
През деветдесетте години на миналия век той написва най-значителните си художествени произведения, които му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и
езика
на нашия народ.
Като организатор на това земеделско-промишлено изложение и като дългогодишен ръководител на земеделието, търговията и пр. той събира обилен статистически материал за икономическото развитие на нашата страна след Освобождението, който преработва и издава в отделен научен труд. През 1890 година в сп. „Денница", редактирано от Иван Вазов, се появяват първите белетристични творби на Михалаки Георгиев. С това се поставя началото на една активна творческа дейност.
През деветдесетте години на миналия век той написва най-значителните си художествени произведения, които му спечелват славата на самобитен повествовател - проникновен познавач на бита, психологията и
езика
на нашия народ.
Дружбата му с Ив. Вазов и с някои други български писатели започва много по-рано. В къщата му се събират често някои от най-видните майстори на художественото слово, най-ревностните културни дейци по онова време. Ала тези сбирки, на които се обсъждат в приятелска атмосфера проблемите на литературата, изкуството и на младата българска наука, която вече прави първите си стъпки, биват прекъснати поради заминаването на Михалаки Георгиев за Виена, назначен през август 1894 година за първи секретар на българската легация. В началото на 1897 година е преместен за дипломатически агент в Белград, където работи плодотворно за сближението на двата съседни народа.
към текста >>
16.
12. Балканско Локарно
,
VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'
,
ТОМ 17
И до днес един
търговски
селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец.
885, 26.VII.1927 г., с. 2) Обективно погледнато, всички граници на юг от Дунава са изкуствени. Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от Добруджа и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни. Когато съобщителните средства са примитивни, общението между населението е слабо и с течение на вековете се оформят традиции и обичаи, различни едни от други. Само в планинската местност на Саксония, Германия, има около сто носии и диалекти.
И до днес един
търговски
селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец.
Но времето върви със страшна стремителност. Днес има почти оформен литературен български език и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват. При тия съобщителни средства, при стремглавото уеднаквяване на човечеството, границите на народите ще бъдат подложени на постоянни поправки. Тези, които познават близката нам душа на сърбо-хърватите, не могат да не се радват от всичко сърце на опитите на дипломатите да хвърлят мост между трите народа. От какво голямо значение е това за бъдещето не само на Балканите, но и въобще за заздравяването на Европа, за нейното умиротворе- ние, е рано да се говори.
към текста >>
Днес има почти оформен литературен български
език
и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват.
Като се почне от Шумадия и се свърши с Варна, като се почне от Добруджа и се свърши със Солун и Тесалия - всичко това е един народ с множество отсенки, много нюанси, но все с една отличителна черта: славяни. Когато съобщителните средства са примитивни, общението между населението е слабо и с течение на вековете се оформят традиции и обичаи, различни едни от други. Само в планинската местност на Саксония, Германия, има около сто носии и диалекти. И до днес един търговски селянин не може се разбра с един шоп и мъчно се разбира с един кореняк хасковец. Но времето върви със страшна стремителност.
Днес има почти оформен литературен български
език
и диалектите в интелигенцията почти не се чувствуват.
При тия съобщителни средства, при стремглавото уеднаквяване на човечеството, границите на народите ще бъдат подложени на постоянни поправки. Тези, които познават близката нам душа на сърбо-хърватите, не могат да не се радват от всичко сърце на опитите на дипломатите да хвърлят мост между трите народа. От какво голямо значение е това за бъдещето не само на Балканите, но и въобще за заздравяването на Европа, за нейното умиротворе- ние, е рано да се говори. Но не се съмняваме, че широките народни маси биха посрещнали това с възторг. Така автоматически би се разрешил и толкова трънливият македонски въпрос.
към текста >>
Нам се чини много сполучливо налучкан пътят на
търговските
и митнически споразумения.
Нашата страна трябва да има всичката гаранция за запазването на своята тъй скъпа откупена независимост. Нашият народ трябва да получи чрез това по-голямо разширение на своето политическо и економическо състояние. По пътя към сближението трябва да се върви с бавни, обмислени стъпки, продиктувани от доброто, искрено благопожелание, във връзка с добре разбрания интерес. По-добре е бавно, но здраво. И ние можем да изказваме само пожелание на дипломатите в тая насока.
Нам се чини много сполучливо налучкан пътят на
търговските
и митнически споразумения.
Особено здрав е тоя на общувания на туристи, спортисти, журналисти, литератори, които са и първите колони на бъдещия мост между братята южни славяни. Как ще върви политиката ни по-нататък - не знаем. Но от сърце се радваме на поетия път към нещо повече от Балканско Локарно. ----------------------- [1] Локарно - град в Северна Италия, или Южна Швейцария, където след Първата световна война, през 1925 г. се прави опит за създаване на европейски съединени щати.
към текста >>
17.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА V.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
В организма управлява мозъка, нервната система,
езика
, устата, ръцете.
Той е свързан между другото и със звука, онзи елемент, в който звучат тоновете. В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен.
В организма управлява мозъка, нервната система,
езика
, устата, ръцете.
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите търговски агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука. Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо.
към текста >>
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите
търговски
агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
В природата представя принципа на виждането и познанието. В мозъка управлява центровете за мярка, число, форма, пространство, тен и пр. И всички идеи за сравнение се дължат на Меркурий. Меркурий е въздушен, умствен, нервен, променлив, колеблив, приспособяващ се, сух и студен. В организма управлява мозъка, нервната система, езика, устата, ръцете.
Има отношение към конкретния, обективния ум, речта, образованието, събранията, писмеността, книгите, писмата, писателите, секретарите, учителите, издателите, ораторите, книжарите, пътуващите
търговски
агенти и пр, С една дума предразполага към професии, свързани с интелектуалната дейност и предразполага към литература и наука.
Той се счита като планета на знанието и определя умствените способности на човека. Самото му естество е такова, че възприема естеството на планетата, с която е в най-близък аспект. Наречен е от древните, „посланик на боговете”, защото възприема и предава влиянието на планетите с които е свързан - ако не образува аспекти, ще отрази природата на знака, който заема. Така, поставен в огнени знаци, той прави мисленето остро, бързо. Във въздушните знаци Везни и Водолей придава идеал истинност и художественост, а в Близнаците придава проницателност.
към текста >>
На друг
език
казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота.
И повечето велики хора са имали силен и на видно място Сатурн в хороскопа, и са минали през всички негови реторти, и превъзмогвайки нисшата си природа, са се издигали по светлите, но стръмни върхове на познанието, където вечно грее слънцето на Божествената мъдрост. Сатурн предразполага към разнообразни занаяти, които имат отношение към неговата сложна природа - като почнете от големите световни дипломати и политици, минета през крупните финансисти и стигнете надолу до каменовъглените и въобще руднични работници, и земеделските работници - са все под Сатурна. Под него спадат и печатарите, които работят с оловото - метала на Сатурн. Уран, Нептун и Плутон се разглеждат в астрологията като октава: Уран на Меркурий, Нептун на Венера и Плутон на Марса. Това показва, че тези нови планети действат в същите области, само че с по-високи трептения.
На друг
език
казано, те са проява на нови принципи и сили в човешкото съзнание и затова разкриват и нови светове пред човешкото съзнание, разкриват пред него друга, непозната досега страна на света и живота.
Но понеже човек не може да даде съответния външен израз на тези вътрешни изживявания, затова проявите им се схващат като ексцентрични и ненормални за съвременните хора. Всички нови импулси, които се проявяват в различните области на живота, са свързани с тези три планети. Новата мисъл, новите идеи във всичките им вариации, новите форми на израз и новите методи за приложение, са резултат на тези планети. Най-живите научни постижения, които доведоха науката и изкуството до границите на свръхсетивния свят, се дължат на новите планети. Раздвижването на широките народни маси и търсенето на нови пътища, по които да се тръгне и нови форми, в които да се прояви обществения живот, се дължи пак на тях.
към текста >>
18.
Част II - Елементите на астрологията - ГЛАВА VII.
,
Влад Пашов
,
ТОМ 18
Учението за домовете Астрологията си има специална азбука и специален
език
, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека.
ГЛАВА VII - 7.
Учението за домовете Астрологията си има специална азбука и специален
език
, на който ни разкрива тайните на Космоса, отразени в човека.
Астрологичната азбука има четири вида, или четири групи букви, а именно - зодиакалните знаци, планетите, домовете и аспектите. Досега говорихме за зодиакалните знаци и планетите, и техните съотношения. Сега ще разгледаме учението за домовете и след това учението за аспектите. След като проучим и тези два вида букви, можем да кажем, че сме изучили вече азбуката на астрологията. След това вече ще трябва да проучим законите, по които се съчетават тези букви, за да получим цели думи, изречения и изложения.
към текста >>
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за
търговските
операции и отношенията със сътрудниците.
Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тритона ни дава указания за подчинените и гоподарят на третия знак ни дава указание за приходите и ползата, която ще има от живите същества, а така също и тяхното количе - ство. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмяна, другарство, обществени работи и борби; явните неприятели, съдебни процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който представя личността на човека. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста.
Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак ни дава указания за
търговските
операции и отношенията със сътрудниците.
Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблемата за тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни дава указание за всички фази и степени, през които преминава съзнанието; дава указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства. Знакът, който заема върха на дома и аспектите на планетите, които се намират в него, или аспектите на господаря на знака често посочват на начина на смъртта. Понеже осмият дом е втори по отношение на седмия, а седмият дом представя съдружника и съпругата, то осми дом в такъв случай ще ни даде указание за финансовото състояние на съпругата и съдружника.
към текста >>
19.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Всяко име, било на български, или на кой и да е
език
, трябва да съдържа букви от трите категории.
Човек, като идва на земята, не господар да избере своите майка и баща, нито условията, при които ще се развива, но сам може да си тури име, каквото иска. Всеки ще си определи едно име, което само той ще знае - никои друг. При най-неблатоприятните минути в живота си произнасяйте това име - то ще работи за вас. Това име трябва да бъде съставено по всички правила на кабалата, или на окултната геометрия, или на музиката. Името трябва да бъде музикално.
Всяко име, било на български, или на кой и да е
език
, трябва да съдържа букви от трите категории.
В първата категория влизат буквите от а до и, във втората категория влизат девет букви след буквата и; в третата категории влизат останалите букви от азбуката. Тия три основни букви, които влизат в името, тряява да са съчетани тъй хармонично, че при изговарянето му, да се чувствува мекота и хармония. В това име първо ще търсите корена на вашия произход. От корена на името си ще видите, колко букви трябва да съдържа то. Вие трябва да знаете, че имената на хората крият в себе си голяма сила.
към текста >>
За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен
език
, това значи да се напишат най-малко двадесет коли.
Ако ви изпратя до един мои приятел, като ви кажа да му предадете един лист, на които съм начертал равностранен триъгълник, знаете ли какво означава това? Туй е най- добрата препоръка за вас. Вместо да пиша на приятеля си, че приносящият това писмо е отличен човек, вие може да разчитате на него, той има прекрасен ум, благородно сърце и възвишена воля, равностранният триъгълник определя точно всичко това. Като изпратя някому писмо, в което съм начертал един равностранен триъгълник, това представлява съкратена реч. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъв е човекът, който го носи.
За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен
език
, това значи да се напишат най-малко двадесет коли.
За в бьдеще ще се пишат такива писма. Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако попаднат в ръцете на външни хора, незапознати с този символистичен език, няма да разберат нищо. Само така могат да се скрият много неща. В това отношение геометрията е наука, която скрива великите мисли от обикновените хора. Който може да разкрива и разбира символичните знаци в геометрията, той заслужава да ги знае.
към текста >>
Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако попаднат в ръцете на външни хора, незапознати с този символистичен
език
, няма да разберат нищо.
Вместо да пиша на приятеля си, че приносящият това писмо е отличен човек, вие може да разчитате на него, той има прекрасен ум, благородно сърце и възвишена воля, равностранният триъгълник определя точно всичко това. Като изпратя някому писмо, в което съм начертал един равностранен триъгълник, това представлява съкратена реч. Който получи такова писмо, точно и ясно ще разбере, какъв е човекът, който го носи. За да се изложи съдържанието на това писмо на обикновен език, това значи да се напишат най-малко двадесет коли. За в бьдеще ще се пишат такива писма.
Те имат и това преимущество пред обикновените писма, че ако попаднат в ръцете на външни хора, незапознати с този символистичен
език
, няма да разберат нищо.
Само така могат да се скрият много неща. В това отношение геометрията е наука, която скрива великите мисли от обикновените хора. Който може да разкрива и разбира символичните знаци в геометрията, той заслужава да ги знае. Който не може да ги разкрива, той не заслужава да знае нищо за тях. И ако този човек пита, какво означава еди-кои си знак, ще му кажем, това, което виждаш, е достатъчно за тебе.
към текста >>
На друг
език
казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
И тъй, вие трябва да имате една велика Божествена идея в себе си, която трябва да разбирате много добре. Вие не трябва да разправяте тази идея на света, тя е само заради вас. От нея вие ще черпите своята сила и мощ. Що се отнася до вашите специални мисли, тях може да поверявате на вашите приятели, на този- на онзи, и те ще ви се радват. Казвам: Божествената мисъл за всеки даден случай е единица мярка, с която се определят човешките мисли.
На друг
език
казано: Божествената мисъл е Първичната мисъл, която е вложена в душата на всеки едного.
Едно нещо трябва да имате пред вид: да се пазите от внушенията, от влиянията на света. Влиянията на външни свят могат да ви се отразят така, че да попречат на правилното ви развитие. Сегашният свят си служи много с внушението. То се употребява като хипнотическа сила. Влезете ли в света, ще срещнете само внушения, правила, закони, ограничения и т. н.
към текста >>
Това са хора с
търговски
наклонности, които често изпадат в песимизъм.
Кажете си: „Сега ще размишлявам върху живота”. След това вземете тона si. Какво означава този тон? (- Астролозите го свързват с планетата Меркурий). Значи, той представлява природният ум на човека.
Това са хора с
търговски
наклонности, които често изпадат в песимизъм.
Дойде ли човек да това положение, трябва да мине от тона si към тона la, т. е. към живота. В такъв случаи, човек трябва или да слезе един тон надолу, да дойде в тона la, или да се качи много нагоре, да вземе la в една гама по-високо. Когато се отива от по-ниските към по-високите тонове, има едно качване, отиване нагоре, възходящо движение, което определя духовния живот. Когато се слиза от по-високите към по-низките тонове, има едно слизане надолу, низходящо движение, което определя материалния живот - животът на корените.” 76.
към текста >>
- На
езика
.
Следователно, силите енергиите, които човек употребява за ползуване, или за прилагане на тия предмети са различни Тези енергии са в зависимост от енергиите на мозъчните центрове, които взимат участие при служене с един или друг от тия предмети. Сега пък помислете, на кои удове в човешкото тяло отговарят изброените предмети. На кои уд отговаря чукът? - На юмрука. - Копието?
- На
езика
.
Светилникът със свещта? - На мозъка. - Чашата? - На сърцето. - Чешмата?
към текста >>
Те са нейният
език
.
- На сърцето. - Чешмата? - Също на сърцето. Всеки предмет представя известен символ в природата. Вие трябва да изучавате символите, с които природата си служи.
Те са нейният
език
.
Същевременно трябва да изучавате теченията в природата, да можете лесно да се справяте с тях. когато минават през вашия организъм. Щом се намерите в някоя непозната местност, по теченията, които циркулират в нея, вие можете да се ориентирате, къде се намирате. Всяко нещо в природата е поставено точно на място. И всяко разместване на силите в природата създава диехармония.
към текста >>
20.
1930 г-1940 г Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
На окултен
език
казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди изново.
Не се минава много време, случва се, че неговият богат чичо умира и му остава всичкото си наследство. Друг някой се ражда в богато семейство, но случва се, че бащата изгубва всичкото си богатство, и синът вместо да наследи нещо от баща си, нагърбва се да изплаща дълговете му. Като живее на Земята, човек минава от благоприятни в неблагоприятни условия и обратно - от неблагоприятни в благоприятни - да се учи, Йосиф беше продаден, след това пежа в затвор две години и най-после зае високо място в двореца на фараона. Добра беше зодията на Иосифа. Каквото да прави, човек трябва да мине през противоречията на живота, да мине от едни условия в други.
На окултен
език
казано: за да подобри съдбата си, човек трябва да се роди изново.
Може ли отново, човек може ли да измени условията на живота си. Не може ли да се новороди, той ще остане при старите условия, дето ще се мъчи, ще страда, ще пада и става и в края на краищата, нищо особено няма да постигне. Казано е в Писанието: „Ако не се родите изново, не можете да влезете в Царството Божие.” Следователно, ако не се родите изново, сиромашията, грехът, мъчението, страданието ще вървят след вас. Родите ли се изново, вие ще се съблечете от всички несгоди, както змията съблича кожата си. Не може ли да са освободи от несгодите на живота, човек ще остане в стария живот.
към текста >>
или казано на астрологичен
език
, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма да избухвате.
Те са под влиянието на Луната. Някой ходи весел, свеж, бодър -той е под влиянието на Слънцето. Следователно, ако вие сте проводник на положителната слънчева енергия, ще се радвате на здраве. Ако вие сте човек, които разбирате законите, тогава Юпитер ще даде у вас онзи подтик към благородство, няма да има честолюбие, дразнене, гняв у вас. Ако вие сте под доброто влияние на Марс.
или казано на астрологичен
език
, ако Марс е хармонично поставен във вашия хороскоп, вие ще се застъпвате всякога за правото и няма да избухвате.
Че сте марсианец, нищо не значи. Че имате енергия, нищо не значи. Ако във вас се набере чрезмерно енергия и ако не знаете как да я употребите, ще се роди във вас нещо неприятно, ще се биете, ще ви пукат главата и вие ще искате да мушкате. Един художник, един музикант или религиозен човек, ако са под влиянието на Марс, няма да се справят така. Не е само до това да имате едно влияние, но трябва да имате благородното влияние на Венера, да обичате Трябва да имате онази сила на Марс, да воювате за правото.
към текста >>
Земята има често
търговски
работи.
Какво имате да се обезсърчавате? Целият космос, това са възможности, в които вашата душа, вашият дух, вашият ум, вашето сърце, вашата воля - всичко, което имате може да участвува, вие може да придобиете ония блага, които ги нямате. Вие при всичките блага, които имате, вие седите и се обезсърчавате. Гледате Слънцето, казвате: „Слънцето е високо; въздухът - чист, но пари ми липсват.” Туй, което ви липсва, ще го придобиете от въздуха, от светлината ще го придобиете, от Земята. Но на Земята някои път трябва да платите нещо, за да ви даде.
Земята има често
търговски
работи.
Тя е като банкера. Ти от нея да вземеш пари назаем, трябва трима душ и гаранти. Всичките неразположения, които имате, те са кредит. Ще дадеш своето неразположение на Земята, тя ще ти даде хубавото, което има и тя се нуждае от тор.” 241. СИЛА И БЕЗСИЛИЕ: 38 лекция от Учителя, държана на 19 юни 1940 г, София.
към текста >>
21.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ
,
,
ТОМ 20
Грамадни империи се разделиха на области, като да бяха чужди една на друга; на градове и селения, които, като говореха един и същи
език
, понякога воюваха по цели години помежду си и се взаимно обираха и избиваха.
ПЪРВОИЗТОЧНИКЪТ Днес ний се намираме всред един водовъртеж на обществения живот. Цели нации изпитват силата на идейните и духовни течения, които тласкат техните членове един върху други. Класи, съсловия, морал, добродетели, политически обичаи, дипломатически похвати - всичко това, като в някоя кошмарна нощ, се ниже пред очите на нашия съвременник в най-разнообразни и извратени форми. В живота навлизат нови елементи. Някога, преди години, в Средните векове, воюваха градове с градове.
Грамадни империи се разделиха на области, като да бяха чужди една на друга; на градове и селения, които, като говореха един и същи
език
, понякога воюваха по цели години помежду си и се взаимно обираха и избиваха.
Това трая почти столетия. Но тоя исторически меланж не бе безсмислен във вековната културна история на человечеството. Държавите се преустроиха. И от номинални господарства, обединявани в името на един случаен владетел; от пепелта, като някой феникс изникнаха националните държави, които съществуват вече достатъчно, за да минат в други, по-висши форми, в които съзнанието на отделния индивид-гражданин ще трябва отново да се разшири и възприеме в себе си нещо повечко, да направи крачка напред към сближение на една личност с друга и по тоя начин се заживее оня колективен, съзнателен живот, който ще направи от човечеството една разумна грамадна душа, единна по своите разбирания, безпределна по своята сила, защото ще бъде вече в подножието на своя зенит и със смелостта на Христа ще изпрати своя зов към слънцата на всемира: «Аз и Вселената едно сме! » Но това е една далечина, нещо повече - една утопия, която изглежда досущ неизпълнима при днешните условия на живот, когато невидимо море люшка народи и ги хвърля един върху други или кара частите на тия народи да се сблъскват тъй силно, та да забравят, че са родни братя... Мен би ми се искало да надникна назад във вековете, да проследа невидимите лъчи на духовната виделина, които са зараждали живота, да разгледам как тя е минавала от век на век, за да стигнем и до днешните дни, когато мракът и светлината, тъй контрастни един на друг, се сливат в оня разгром на обществени вълни, който потопява личности, общества, нации.
към текста >>
Целият техен живот, всичките негови религиозни и обществени форми бяха изгубили своя първоначален смисъл и бяха останали ритуали без съществено съдържание; добродетели номинални, обряди, които не се отличаваха от
търговските
сделки; философите и учените им - садукеи материалисти и фарисеи религиозници - бяха изпълнили с препирни живота на хората по най-висшите и отвлечени въпроси, но не даваха никакво конкретно разрешение на ежедневните мъчнотии, които потискаха сиромашта- голямото мнозинство от еврейския народ тогава.
Световният цар бе дошъл облечен в дрипи и само верните Му сърца Го познаха. И в техните души се пална оня факел на вечен огън, който превърна простите рибари в неизчерпаем източник на надежди и радост за всички хора, през всички времена! Но световната трагедия започна тъкмо от момента на разпятието. Противниците му бяха Го разпънали веднъж - последователите Му щяха да Го разпъват хиляди пъти, щяха да убиват и избиват, в Негово име да насилят, да правят зверства - и всичко това оправдаят с благите думи и живот на Тоя, Който беше заповядал да обичаме дори враговете си! Когато евреите Го нападнаха, те бяха в правото си - те се самозащища-ваха.
Целият техен живот, всичките негови религиозни и обществени форми бяха изгубили своя първоначален смисъл и бяха останали ритуали без съществено съдържание; добродетели номинални, обряди, които не се отличаваха от
търговските
сделки; философите и учените им - садукеи материалисти и фарисеи религиозници - бяха изпълнили с препирни живота на хората по най-висшите и отвлечени въпроси, но не даваха никакво конкретно разрешение на ежедневните мъчнотии, които потискаха сиромашта- голямото мнозинство от еврейския народ тогава.
Едно малцинство от привилегировани бе хванало всички власти и длъжности около храма - фактическите министерства тогава - и бе готова да убива всеки, който каже нещо срещу тяхната власт или проповядва други разбирания, от туй, което те сами имаха и смятаха, че ако не е най-доброто възможно, то е поне най-изгодното тям. И те без всякакво замисляне посегнаха върху чистосърдечния човек на всичките векове - една смелост, която никога не е липсвала на злосторниците, облечени в държавна власт през всичките времена. Гробовете на Саванарола и Хуса са само хилядна част на проявление на тия тъмни по своето развитие души, които някога, още в еврейския синедрион, търсеха извинение в думите, че е по-добре да загине един человек, отколкото цял народ. А ето, загиналият человек стана слава на человечеството, а еврейският народ мина през толкова страдания, както никой друг, и още учи оня голям урок, който ще направи сърцето му достатъчно меко и будно, за да познае царя на Любовта, когато дойде и под скъсаните дрехи на някой брат человек! Християнството в своя първоначален вид не беше една религиозна ерес, както го изкарваха съвременниците евреи**.
към текста >>
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му
език
и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
За тях няма и да говорим, но би трябвало да поменем за отделни лица, които не успяват понякога да образуват особени течения, но все пак със свойта духовна сила и мощ правят дълбоки пътища в човешката история и образуват етапи в развитието на отделни общества и народи, които са вървели сред непрогледен мрак на невежеството и при крайно ограничените хоризонти дори на тогавашната наука и учени хора. Като такава забележителна личност би трябвало да поменем Парацелзиус, защото именно в тия цялостни личности въздействието на духа, духовната истина е минавало най-ярко, отпечатвало се е най-силно и се е проявявало най-характерно, както в областта на морала и философията, така и във всичките останали полета на човешката мисъл и дейност. Смело той се противопоставя на царуващото тогава учено невежество на официалната наука. Сам доктор по философия и алхимик, започва лекуването на болестите с нови похвати и начини, като същевременно работи и върху реализиране задачите на Алхимията. Неговите теории и опити, оставени в няколкото тома (и преведени едва преди 10 години на френски, и то само два от тия томове-това за сведение), се изучават тепърва - т.е.
трябваше 300 години да минат, за да започнат съвременните учени да откриват факти, подобни на тия, които е знаел Парацелзиус, за да разберат символичния му
език
и се уверят, че се намират не пред бръщолевенията на един фантазьор, но че стоят пред знанията на един великан на човешката мисъл, който си е отминал не само неразбран от съвременниците си, но е бил и напразно преследван и след толкова години и осмиван от хора, които не бяха достойни ремъците на обущата му да развържат... Днес алхимията не е вече басня, а една реалност, която съвременната наука отначало, даже против волята си, трябваше да признае, а напоследък и грижливо да проучва, за да получи широки кръгозори по всичките посоки на битието******.
________________________________ * Преди Христа и след Него е имало водители - основатели на тайни школи, някои от които са се превърнали отчасти в религии, отчасти съществуват и до днес като ордени, школи, общества. Така например 500 г. пр. Р. Хр. Рим е имал учителя Нума, Гърция - Питагор, евреите - Ездра, Египет - Хермес, Персия - Зороастр (последния), Индия - Гаутама (четвъртия Буда); Китай - Лао Тзе и Кот Тзе, Япония - Сон Му и пр., и пр. (бел. а.) ** Гледай «Деяния Апостолски», глава 28, стих 22; глава 24, стихове 5 и 14 (Евангелие, изд.
към текста >>
22.
XIII. Бележки към дневника на Любомир Лулчев
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 20
Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост
език
.
Срещу Лулчев е заведено следствено дело за блудство с малолетно момиче, което впоследствие прави опит за самоубийство. Започва конфликт между Лулчев и Николаев. На 14 ноември 1938 г. той е освободен и е назначен о.з. генерал Никола Недев.
Ето какво разказва Лулчев по тази история: Заседание на Народния съд на 25 декември 1944 г.** - ...Щом замина царят в странство, онези, които бяха разбрали какви са моите разбирания и къде тикам царя, веднага ми скроиха един кюляф, да го нарека на прост
език
.
- Един капан. - Един капан. Някаква госпожица се беше самоубила, докато съм бил горе, на Рила, и веднага след идването ме вика следователят и като влязох при него, каза: «Вие по процеса на Лулчева ли сте? » Аз идвам за свидетел по процеса, а той ме пита по процеса на Лулчева ли идвам. Казвам: «Г-н следовател, сега идвам от Рила.
към текста >>
Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския
език
.
А какво става - вж. в «Изгревът», том I, стр. 436-438. По същия начин иска почетна рота с войници да го ескортира в Рим, за да присъства на сватбата през 1939 г. А вие заставали ли сте до пуяк и да започнете да му свирите с уста и той веднага си разпер-ва крилата, изправя си перата в една царствена поза на ужас, страх и уважение. 141. Според Учителя Дънов ръководителите на Великите сили Германия, Италия, Русия, Франция не са случайни хора.
Те са изпратени, за да запалят две световни войни в Европа, за да увлекат и България в тях, за да може да се затрудни работата на Учителя, Който за пръв път слиза на земята, за да даде Словото на Бога чрез българския
език
.
И затова според Него те имат изключителен ум на лисици, хитри до безкрайност, лъжещи всеки, който им се изправи на пътя, било то хора, народи или човечество. Лисицата е символ на сътворената от нея лъжа, проведена лъжа и успяла лъжа. Това е характерно за всички духовни ръководители по времето на Великия Учител - от 1864 г. до 1944 г. 142. Защо Рим е неустойчиво съединение спрямо Германия?
към текста >>
Надя знае няколко западни
езика
, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
Това негово желание го изяжда отвътре и той довежда България до Междусъюзническата война и до Първата национална катастрофа. Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра.
Надя знае няколко западни
езика
, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
С нея царят разговарял само на френски език. 187. Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София.
към текста >>
С нея царят разговарял само на френски
език
. 187.
Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра. Надя знае няколко западни езика, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
С нея царят разговарял само на френски
език
. 187.
Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София. Единственото, което е искал Учителят, е да се въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>
Към тази група спадат и привържениците на международния
език
Есперанто.
Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил. Евдокия си прави къща на мястото, отпуснато от генерал Алекси Стоянов близо до Изгрева. 202. Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев Толстой в България, които са наброявали хиляди хора. После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели.
Към тази група спадат и привържениците на международния
език
Есперанто.
В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници. Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците. Те не са имали никаква печалба от вегетарианските ресторанти, защото приготвянето на храната е трудоемко, трябват много пресни зеленчуци и ястията са евтини.
към текста >>
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски
език
звучи много по-силно и убедително.
стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл. 19, стихове 11-16. А това става от Руския Император Александър II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски
език
звучи много по-силно и убедително.
България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него. В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви освети жилището.
към текста >>
Превод на Иван Момчилов от английски
език
.
Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи.
Превод на Иван Момчилов от английски
език
.
Издава книжарницата на Димитър Голов от София. Има предговор от преводача, който показва, че е запознат с теософията и източните учения. Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3.
към текста >>
съставя
Търговския
кодекс, след като разрушава феодализма в Европа.
За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г.
съставя
Търговския
кодекс, след като разрушава феодализма в Европа.
А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната.
към текста >>
1903-1905 г.-
търговски
агент в гр.
в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител.
1903-1905 г.-
търговски
агент в гр.
Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г.
към текста >>
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския
търговски
флот да търгува с България и с Балканите.
С това тя нарушава Божествения план, според който Всемировият Учител трябва да работи при условията на обединен български народ. 2) От 1 юни до 1 юли 1878 г. в Берлин под председателството на германския канцлер Бисмарк се е състоял този конгрес, на който Англия и Австро-Унгария разпокъсват България натри части: Княжество България, Източна Румелия и Македония. Целта е да намалят границите на България, да я разпокъсат и да попречат на Божия план, според който Учителят трябва да работи при обединена и цялостна България. И до днес, 2004 г., България граничи със съседите си чрез окупирани български територии.
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския
търговски
флот да търгува с България и с Балканите.
През Първата световна война Англия и Турция са противници и английските войски са разбити на Проливите. 384.1) В германския народ има много претопени славяни, които не си знаят произхода. Според Учителя всички големи немски композитори са славяни - Бах, Бетовен, Хендел, Моцарт, Шуберт. Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394. Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
към текста >>
Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски
език
. «Репзе!
19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея.
Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски
език
. «Репзе!
» е главата «Мисли! » от стр. 80 от българското издание. 410. Тодор Александров - роден през 1881 г. в гр.
към текста >>
Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на
търговските
стоки.
Учителят непрекъснато посочва ролята на Англия, която иска да ликвидира славяните посредством Германия. Единствено разрешение е връщането на германските колонии в Африка, Азия, за да може да се намери икономически отдушник. Но доколко Лулчев запомня и записва е едно, а дали предава на царя и какво той запаметява, е съвсем различно. Все пак Лулчев нещо е записал и чрез него знаем за мнението на Учителя Дънов. 544. Финикийците създават колонии по Средиземно море, като най-важната е Картаген.
Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на
търговските
стоки.
Рим превзема Картаген, защото за него той е бил най-голямата търговска опасност. Включва я в провинция Сирия, като колония на Римската империя. 545. Демокрациите стават материалисти и се изпращат Хитлер и Мусолини да ги разрушат с онези сили, които разполагат. В болшевизма има зачатък на нещо Божествено, според което има справедливо разпределение на труда, капитала и благата. Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал.
към текста >>
Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един
език
, в една писменост, в един духовен закон.
до 1929 г. е министър на външните работи в кабинета на Болдуин. Той прекъсва дипломатическите отношения между Англия и СССР през 1927 г. Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641. Идеята за Сан-Стефанска България е Божествена идея.
Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един
език
, в една писменост, в един духовен закон.
А защо? Защото през 1864 г. е роден Петър Дънов. През 1878 г. той е на 14 години.
към текста >>
23.
ПРИДОБИВАНЕ НА ЩАСТИЕ: 31. лекция от Учителя, държана на 30 май 1928 г.,София - Изгрев.
,
- В: Добри и лоши условия: Лекции на Общия окултен клас на учениците
,
ТОМ 20
Надя знае няколко западни
езика
, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
Това негово желание го изяжда отвътре и той довежда България до Междусъюзническата война и до Първата национална катастрофа. Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра.
Надя знае няколко западни
езика
, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
С нея царят разговарял само на френски език. 187. Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София.
към текста >>
С нея царят разговарял само на френски
език
. 187.
Изразът «да нямаш граница със силен» означава, че Провидението не допуска до България силен съсед като Русия, за да не я погълне. Другите съседи я изрязват с територия, като я оставят малка, но жива. Това е планът на Небето, понеже Учителят е в България. 186. Надя е дъщерята на генерал-адютанта на цар Фердинанд, Алекси Стоянов, и при Борис III е придворна дама заедно със сестра си Вяра. Надя знае няколко западни езика, за което е била назначена за секретарка на дворцовата канцелария, а след това - за лична секретарка на цар Борис.
С нея царят разговарял само на френски
език
. 187.
Борис е синът на генерал Алекси Стоянов и брат на Надя. 188. Учителят Дънов упреква цар Борис пред Лулчев, че той още нищо не е направил за Бялото Братство, а търси помощ чрез Лулчев. Бялото Братство се преследва от полицията, от църквата, обществеността, журналистите. Забраняват се съборите им в Търново и в София. Единственото, което е искал Учителят, е да се въведе Паневритмията в училищата.
към текста >>
Към тази група спадат и привържениците на международния
език
Есперанто.
Царица Йоана не е можела да търпи княгиня Евдокия, сестрата на Борис III. Накрая я принуждава да напусне двореца, както и брат й принц Кирил. Евдокия си прави къща на мястото, отпуснато от генерал Алекси Стоянов близо до Изгрева. 202. Идеята за вегетарианство се поддържа от толстоистите - последователи на Лев Толстой в България, които са наброявали хиляди хора. После последователите на Учителя също са вегетарианци и въздържатели.
Към тази група спадат и привържениците на международния
език
Есперанто.
В София е имало немалко вегетариански ресторанти, дори по комунистическо време, от 1945 г. до 1990 г., беше оставен да действува един. В големите градове е имало вегетариански гостилници. Но журналистите, обществеността, църквата са ги приемали като гнезда на сектанти и са ги атакували непрекъснато чрез вестниците. Те не са имали никаква печалба от вегетарианските ресторанти, защото приготвянето на храната е трудоемко, трябват много пресни зеленчуци и ястията са евтини.
към текста >>
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски
език
звучи много по-силно и убедително.
стана министър-председател (2001-2005 г.). 288. България е освободена от Белия Цар. А това е дадено в Откровението на Йоана, гл. 19, стихове 11-16. А това става от Руския Император Александър II, руския народ и помощта на Небето, с помощта на Духът Беинса Дуно.
И неслучайно на Руския паметник в София е издълбан стих 9 от псапом 115: «Не нам, Господи, не нам, но на името Си дай слава.» Но на руски
език
звучи много по-силно и убедително.
България е освободена за мисията на Бялото Братство и неговата Школа. Но цар Борис това не може да приеме, понеже няма развити мозъчни центрове и сетива, за да възприеме тези истини и идеите на Словото на Учителя. Той няма вътрешна изградена духовна инсталация и не може да поеме тази енергия. А и няма крушки електрически, които да светнат в него. В дома ви ако няма електрическа инсталация и крушки, електрическата енергия не може да премине през тях и да ви освети жилището.
към текста >>
Превод на Иван Момчилов от английски
език
.
Той е за ненамеса в гражданската война в Испания от 1936-1939 г., когато е имало манифестации на левите сили за подкрепа на комунистите в Испания. А през 1946-1947 г. е отново министър-председател в правителството на социалистите и започва колониалната война във Виетнам, която завършва с пленяването на френския гарнизон при Диенбиен фу през май 1954 г. Ето какво означава еволюция, преминаваща през манифестация, демонстрация, ненамеса, агресия и капитулация. 315. «Потайната религиозна философия на Индия» от Браман Чаттер-джи.
Превод на Иван Момчилов от английски
език
.
Издава книжарницата на Димитър Голов от София. Има предговор от преводача, който показва, че е запознат с теософията и източните учения. Съдържа: А. 1. За строежа на човека. 2. За анализа на нещата. 3.
към текста >>
съставя
Търговския
кодекс, след като разрушава феодализма в Европа.
За Наполеон виж «Изгревът», том XV, стр. 263. Учителят за музиката - виж в том XV, стр. 666-750. Наполеон в 1804 г. съставя Гражданския кодекс, след като премахва властта на папата. В 1808 г.
съставя
Търговския
кодекс, след като разрушава феодализма в Европа.
А за да разруши съсловието на клерикализма и роялистите, през 1811 г. излиза Наказателният кодекс. Той беше окултен ученик на Бялото Братство и една от задачите му бе да обедини Европа чрез Европейски щати, но бе подведен и тръгна на поход и война срещу Русия. И това му бе най-голямата грешка, защото искаше руският император Александър I да му се поклони, а не знаеше, че двамата в Невидимия свят са в един и същи клас на Бялото Братство. Клерикализъм - господство на църквата в политическия и културен живот на страната.
към текста >>
1903-1905 г.-
търговски
агент в гр.
в гр. Стара Загора. От 1890 г. до 1895 г. е учител.
1903-1905 г.-
търговски
агент в гр.
Битоля; в Черна гора-1905 г.; в Гърция - 1906 г.; в Сърбия - 1908 г. Пълномощен министър в Сърбия - 19091913 г.; в Австрия - 1919-1920 г. През 1930-1934 г. издава двутомния труд «Балканските войни». От 1935 г.
към текста >>
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския
търговски
флот да търгува с България и с Балканите.
С това тя нарушава Божествения план, според който Всемировият Учител трябва да работи при условията на обединен български народ. 2) От 1 юни до 1 юли 1878 г. в Берлин под председателството на германския канцлер Бисмарк се е състоял този конгрес, на който Англия и Австро-Унгария разпокъсват България натри части: Княжество България, Източна Румелия и Македония. Целта е да намалят границите на България, да я разпокъсат и да попречат на Божия план, според който Учителят трябва да работи при обединена и цялостна България. И до днес, 2004 г., България граничи със съседите си чрез окупирани български територии.
Ако беше обединена България, то щеше да бъде в услуга на Англия, защото щеше да има излаз на Бяло море и според Учителя Дънов този излаз на Бяло море щеше да даде възможност на английския
търговски
флот да търгува с България и с Балканите.
През Първата световна война Англия и Турция са противници и английските войски са разбити на Проливите. 384.1) В германския народ има много претопени славяни, които не си знаят произхода. Според Учителя всички големи немски композитори са славяни - Бах, Бетовен, Хендел, Моцарт, Шуберт. Виж «Изгревът», том VII, стр. 393394. Българските външни министри непрекъснато изискват връщането на Южна Добруджа от Румъния, като се спазва неутралитет към Англия, Германия, Франция, СССР и към балканските страни.
към текста >>
Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски
език
. «Репзе!
19391944 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Осъден на смърт от Народния съд през 1945 г. 409. «1_а V^е роиг 1е ТоиЬ - «Живот за Цялото», отпечатана през 1939 г. Съставена е от беседи на Учителя, извадени части, които оформят една основна идея.
Подготвил ги е Георги Радев и ги е превел на френски
език
. «Репзе!
» е главата «Мисли! » от стр. 80 от българското издание. 410. Тодор Александров - роден през 1881 г. в гр.
към текста >>
Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на
търговските
стоки.
Учителят непрекъснато посочва ролята на Англия, която иска да ликвидира славяните посредством Германия. Единствено разрешение е връщането на германските колонии в Африка, Азия, за да може да се намери икономически отдушник. Но доколко Лулчев запомня и записва е едно, а дали предава на царя и какво той запаметява, е съвсем различно. Все пак Лулчев нещо е записал и чрез него знаем за мнението на Учителя Дънов. 544. Финикийците създават колонии по Средиземно море, като най-важната е Картаген.
Те са били богати търговци, създали са финикийската азбука, създават паричните знаци за обмен на
търговските
стоки.
Рим превзема Картаген, защото за него той е бил най-голямата търговска опасност. Включва я в провинция Сирия, като колония на Римската империя. 545. Демокрациите стават материалисти и се изпращат Хитлер и Мусолини да ги разрушат с онези сили, които разполагат. В болшевизма има зачатък на нещо Божествено, според което има справедливо разпределение на труда, капитала и благата. Впоследствие идва времето да го реализират, но се провалят поради отклонението от Високия идеал.
към текста >>
Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един
език
, в една писменост, в един духовен закон.
до 1929 г. е министър на външните работи в кабинета на Болдуин. Той прекъсва дипломатическите отношения между Англия и СССР през 1927 г. Учителят Дънов споменава на няколко пъти, че постъпката на Чембърлейн да спаси мира е Божествен подтик. 641. Идеята за Сан-Стефанска България е Божествена идея.
Чрез нея българският народ трябва да се освободи от турското робство и да се обедини в една държава и да обедини българите в един
език
, в една писменост, в един духовен закон.
А защо? Защото през 1864 г. е роден Петър Дънов. През 1878 г. той е на 14 години.
към текста >>
24.
XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева
,
Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА
,
ТОМ 21
Ходих да водя преговори и за електрическото осветление - пак се карахме с господин Директора, който винаги има голяма температура, която аз обичам да гася с
търговски
предложения, които го карат да си отваря очите доста нашироко.
Като пристигнах на гарата (12 км се пътува из красива местност), вместо да отида в кръчмата, останах да чакам влака във файтона и извадих беседите (съборни), да ги чета. Като съм се унесъл, не съм чул ни звънец за билети, ни нищо, и ако не бешедошел файтонджията, аз щях да артисам - тренът се виждаше, когато ми дадоха по милост билет... А пък затова пътуването ми беше мното добре. Лежах, пътувах несмущаван от никого... отзън, а отвътре... ти знаеш. Днес преди пладне ходих на пазар (за палатката ме прати Уч. да купя плат) и по моя работа - покупки за новата къща горе.
Ходих да водя преговори и за електрическото осветление - пак се карахме с господин Директора, който винаги има голяма температура, която аз обичам да гася с
търговски
предложения, които го карат да си отваря очите доста нашироко.
Пиши ми и ти за себе си. Както виждаш, аз ти пиша дреболии, но хубавото като че ли не ми се пише - да ти го говоря е друго, а в писанието има нещо, което сега не ми харесва - понеже по- рано все съм съчинявал, сега ми се не пише. Чудесно. Много поздрави и шекерчета на Бебо от Бати! Благодаря ти за песента. По нея много бих ти казал - и нищо - написах.
към текста >>
При грехопаданието те са изгубили своя
език
и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошел до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”).
21 .VII.1927, Изрева Снощи, отивайки за последнята тазгодишна беседа (школна), Учителят ми говори през всичкия път. Започна с положението в света, изопачения човек, страха и предвидливостта, месоядството в човека като едно възвръщание към животинското - резултат от което е алчността на съвременниците, развитието на съзнанието по спирала - сега излизат от животинското състояние и влизат в полуинтелектуалното, а духовните хора отричат войната като средство (ин- телек.[туалците] я смятат като средство за борба и съществувание); мина върху центровете в главата - в месоядните животни са силно развити центровете на дебнението, а в тревопасните - на предвидливостта и бяганието. След това започна за културата на животните. Конете са работили и милиони години, докато направят своята грива, опашка и пр., копита и т. н. - своите форми те също са обработвали.
При грехопаданието те са изгубили своя
език
и са останали с по 2 ÷ 3 думи само, а човекът е дошел до тяхното положение и сега има много думи, които имат животински произход (например междуметията „ба”, „ъ”).
След туй минахме върху събуждагощите се диви народи... Ще настъпи такъв ужас, че хората няма да издържат и ще искат да станат мъртвите, да легнат живите а гробовете им! 1928 г. ще бъде година на много събития. А след туй вече стигнахме и започнахме беседата - това - най-накратко. 22.VІІ. По върховете на Витоша се стелят бели облаци.
към текста >>
25.
XXIII. Хороскоп на Стевка Крумова Няголова
,
,
ТОМ 21
Имат сарказъм, който стои на върха на
езика
и жили, като жилото на скорпиона.
Лицето й е ъгловато, кожата е тъмна, косата също е тъмна, с особен червеникав оттенък, забележим лесно, когато косата е огряна от слънцето. Зъбите й са едри, големи и подлежат на ранно разрушаване. Тялото е ниско, набито, с къса шия. В живота тя винаги устоява правата си и никога не се подчинява на принуда, макар че тя самата е готова да язди грубо върху другите. Изпълнена е с безпокойство за неща, за които мисли, че могат да се случат, но никога не се случват и така понякога правят живота на ближните си бреме.
Имат сарказъм, който стои на върха на
езика
и жили, като жилото на скорпиона.
Любовта й е много силна, а стремежите й - духовни и много възвишени. Две природи се борят в родения под зодиакалния знак Скорпион: духът и плътта (умът и сърцето) = мислите и чувствата, които носят тъмнина. В моменти на опасност тя никога не бяга, но извършва геройски дела, при пълно пренебрежение към собствената си сигурност, което стига до безразсъдство. Умът им е хладен, остър и пресметлив, и жените обикновено имат много деца (при нашето семейство четири). Слънцето в Скорпион на Асцендента усилва добрите й качества и дава силна любов към мистицизма и окултизма.
към текста >>
Това е една от причините да не завърши висшето си образование, и особено (Сатурн съвпад Лилит) в 3 дом - дава смърт на образованието, макар че добре научила френския
език
при професор Благой Мавров.
Тя е поставила над всичко в живота си Бога и не понася тежките последици на отрицателните аспекти, а сама се чисти от старите утайки, останали от миналото. Понеже Плутон се намира в зодиакалния знак Близнаци, показва, че тя е направила много отклонения в областта на човешката наука (дадена от мене като философ Аристотел), където е преподавала лъжливи учения, с които е заблуждавала учениците си, и сега болезнено изправя погрешките си. В тази си земна инкарнация тя имаше за главна задача да подчини своя ад, Плутон, напълно на Божественото начало и всяко зло, явило се в пътя на живота й, да го превърне на добро. В това отношение Стевка постигна много. (Слънце паралел Плутон).
Това е една от причините да не завърши висшето си образование, и особено (Сатурн съвпад Лилит) в 3 дом - дава смърт на образованието, макар че добре научила френския
език
при професор Благой Мавров.
На нас тримата: баща ми, майка ми и аз, Бялото Братство не ни даде да учим, да повтаряме онова, което в миналото сме го учили - да не изразходваме напразно духовни енергии и ни оставиха души в почивка (каква активна почивка). В жrвота нищо не се губи. Нейните желания и планове ги изпълни напълно дъщеря й Величка, която пое знанията по френски език на майка ми и отиде да живее във Франция. Всички добри семена, посети навреме в съзнанието на даден човек израстват и дават своите добри плодове в бъдещото развитие на живота и нашите придобивки отиват като капитал в нашите наследници. (Слънце квадрат Лилит) говори, че майка ми Стевка е била много пъти в смъртна опасност, изпадала в кома и е минавала тунела, но силната й връзка с Бога - Слънцето, Учителят във физическо тяло на Земята, я спасява и продължава живота й, като при най-трудни ситуации й изпраща лекаря на Вселената Амрихал.
към текста >>
Нейните желания и планове ги изпълни напълно дъщеря й Величка, която пое знанията по френски
език
на майка ми и отиде да живее във Франция.
В това отношение Стевка постигна много. (Слънце паралел Плутон). Това е една от причините да не завърши висшето си образование, и особено (Сатурн съвпад Лилит) в 3 дом - дава смърт на образованието, макар че добре научила френския език при професор Благой Мавров. На нас тримата: баща ми, майка ми и аз, Бялото Братство не ни даде да учим, да повтаряме онова, което в миналото сме го учили - да не изразходваме напразно духовни енергии и ни оставиха души в почивка (каква активна почивка). В жrвота нищо не се губи.
Нейните желания и планове ги изпълни напълно дъщеря й Величка, която пое знанията по френски
език
на майка ми и отиде да живее във Франция.
Всички добри семена, посети навреме в съзнанието на даден човек израстват и дават своите добри плодове в бъдещото развитие на живота и нашите придобивки отиват като капитал в нашите наследници. (Слънце квадрат Лилит) говори, че майка ми Стевка е била много пъти в смъртна опасност, изпадала в кома и е минавала тунела, но силната й връзка с Бога - Слънцето, Учителят във физическо тяло на Земята, я спасява и продължава живота й, като при най-трудни ситуации й изпраща лекаря на Вселената Амрихал. Плутон ретрограден, това е много добре, че намаляват наполовина адските му сили и влияния. Той е в собствения си 8 дом, на смъртта. След случая с ухапването й от пепелянката 1936 г.
към текста >>
Обича поезията и музиката, а може да бъде и
търговски
посредник.
Меркурий в 12 дом, добре аспектиран, дава на родената дух, способен да прави изследвания - окултни и мистични. Меркурий изгрява на Асцендента преди Слънцето и той носи светлината на Духа, която ослепително блести в ума на родената, и тя не прави грешки, много е практична и лесно се справя със сложните финансови въпроси, които постоянно изникват в живота й. Меркурий е в зодиакалния знак Везни, което дава широта на идеите, добре уравновесен ум, любов към изкуството, музиката и голяма лекота в израза. Може да бъде оратор или добър певец. (Меркурий полусекстил и съвпад Венера в разменени знаци) прави родената весела, общителна, с добър характер, и е приятен събеседник.
Обича поезията и музиката, а може да бъде и
търговски
посредник.
(Меркурий паралел Юпитер) е един от най-добрите показатели за добър живот. Има весел, оптимистичен характер, и е способна да гледа на добрата страна на нещата и да не пада никога духом в часове на несполуки. Има гъвкав ум с голям кръгозор, способен да разсъждава правилно и да устоява твърдо мнение, постигнато след зряло размишление. Много хора се привързват към нея. Паралелът е една велика връзка на нейния отлично аспектиран ум с Бялото Братство и неговия ръководител - Христос.
към текста >>
Добрата подготовка, която майка ми имаше по френски
език
от университета, премина във Величка и тя отиде преподавателка по електромашини и апарати в Тунис на френски
език
, след което отиде да живее във Франция, Аз съм Юпитерианец.
Това показва, че тя постоянно е черпела енергии оттози велик неизчерпаем извор на живота - Учителя Беинса Дуно, ръководителя на Вселената. Понеже Юпитер - връзката й с Бялото Братство и с Учителя - има само положителни аспекти, Стевка е била винаги под покрива на Всевишната и Учителят е участвал непосредствено отблизо при разрешаването на всичките й трудни и опасни положения в живота й. Такава силна двустранно положителна духовна връзка рядко се среща и тя даде своите отлични резултати в развитието на бедното ни семейство на Изгрева. Трите деца завършиха висше образование, а аз останах в почивка - да работя за Делото Божие. Желанията на майка ми към децата и особено - към дъщеря й Величка, която е преродената нейна майка - баба Величка, се сбъднаха.
Добрата подготовка, която майка ми имаше по френски
език
от университета, премина във Величка и тя отиде преподавателка по електромашини и апарати в Тунис на френски
език
, след което отиде да живее във Франция, Аз съм Юпитерианец.
На Асцендента ми изгрява зодиакалният знак Стрелец и господарят на хороскопа Юпитер се намира на върха на 9 дом, на 25° в Лъв, съвпад с Меркурий, с Нептун, секстил с Венера и тригон с Уран. Положителни аспекти, носители на идеите и знанията на Бялото Братство. Майка ми много ме обичаше и слушаше. Каквото спечелвах, го давах на нея, за да поддържа живота на по-малките ми братя и сестра. Тя споделяше всичко с мене и ми изповядваше всичките си неща, дори и това, че беше заченала пето дете и аз й съдействах и стана спонтанен аборт и тя се освободи.
към текста >>
26.
50. Ангел Керемедчиев
,
VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота
,
ТОМ 22
Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал
езика
.
195 произвеждал керемиди. Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив. Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи.
Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал
езика
.
Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила езика и той дошъл на себе си. Така се спасил от това премеждие. Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки. Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго.
към текста >>
Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила
езика
и той дошъл на себе си.
Понеже в 5 дом има Плутон съвпад с Лилит и Сатурн в знак Рак, и Уран на Асцендента опозиция Марс, много пъти е имало опасност за живота му, често минава през смъртта и остава жив. Раждането му е било трудно. Още като бебе, по-големите, които го гледали, го изтървали в сух кладенец - два метра дълбок, и той изпаднал в кома. Извикали веднага майка му и други съседи. Дошла най-после и баба му и се сетила, че той си е прехапал езика.
Тя бръкнала в устата му с пръста си, и извадила
езика
и той дошъл на себе си.
Така се спасил от това премеждие. Още от малък той проявил изключителен интерес към техниката и даже го снимали с дрехи, джобовете на които били пълни с болтове и гайки. Понеже Уран е в собственият си знак Водолей на Асцендента, той притежава много силна научна интуиция. Поглежда машина как работи и веднага в умът му се явява как се движи, как се предава движението от едно колело на друго. Луната му е тригон с Марс, образуващ се, което му придава голяма сръчност и той с ръцете си може да направи всичко, каквото пожелае по бърз и много точен начин.
към текста >>
Покрай учението, той много добре поддържал
търговските
сметки на баща си.
Ангел й казал, че това са нейните краставици, една каруца, която тя им дала през есента и разправил как ги е запазил в този свеж вид до пролетта. Баща му бил спиритист и правел сеанси, на които викал духовете на заминали хора. Извикал духът на Наполеон Бонапарт и духовете загасили свещта, която озарявала стаята и започнали да местят масите и столовете. Баща му запазил спокойствие и веднага запалил свещта - духовете изчезнали и шумотевицата секнала. Ангел учил основното си образование в родният си град и завършил прогимназията с отличие и влязъл в гимназията.
Покрай учението, той много добре поддържал
търговските
сметки на баща си.
Баща му бил много строг към него и желаел сина му да стане търговец, а Ангел мислел само за техниката и машините. Той отишъл при един техен роднина, който бил механик и конструирал моторче, което, когато се натоварило много преминавало от 4 тактово в режим на работа в двутактово, когато всеки такт ставал работен. Баща му недоволен от него, го накарал да го извади навън, пред къщата им да го гледат хората. По това време минал директора на банката и големци от общината и се заинтересували от неговото изобретение и решили да го изпратят в Пловдив на панаира, който се откривал след няколко дена, Ангел взел моторчето и отишъл в град Пловдив, но се разминал с тези, които трябвало да го посрещнат. Той отишъл в центъра на панаира и там го намерили и го накарали да монтира моторчето.
към текста >>
Обяснил му положението, и приятеля му отишъл веднага при началника на гарата, който спира влака (приятеля му знаел отлично
езика
).
Ангел има много пари и отива назад към спалните вагони да пътува в тях. Но дебелака минал през коридорите, пълни с хора и когато Ангел отваря вратата си, и слага куфара, дебелака го ритва и той пада на земята и пак му казва: „Няма място! " Ангел застанал до куфарите си и се чудел какво да прави. Чува глас: „Ангеле, какво правиш тук? " Това било един негов съученик, който се оженил за сръбкиня и живеел там.
Обяснил му положението, и приятеля му отишъл веднага при началника на гарата, който спира влака (приятеля му знаел отлично
езика
).
Влакът се върнал назад и закачил два български вагона, оставени в глуха линия отзад. Влакът тръгва и чуват, че вика момиче, отварят вратата, хващат я за ръцете и яката на палтото, и я качват горе. Покрай техният влак преминал друг, натоварен с немски младежи,дошли от Африка след разбиването на генерал Ромел.Качват се в последния вагон и десетина военни. Скоро станало тъмно, а техните вагони били без светлина. Момичето, което било преподавателка, отивала в училището, а много пъти закъснявала поради влаковете.
към текста >>
27.
X. АСПАРУХОВИЯТ КАЛЕНДАР
,
Борис Рогев
,
ТОМ 23
Въпреки безспорните приноси на тези изследователи за историческото отъждествяване на първобългарските князе, за изясняване на
езиковия
произход и принадлежност на неславянските имена, фигуриращи в Именника, предложените решения на «разшифроването» на календара не се увенчаха с успех.
Тук се публикува нейният пълен текст: На пръв поглед, колкото и добро желание да има човек, колкото и богато въображение да притежава, трудно би могъл да свърже Именника на първобългарските князе (ханове) и световния календар, разработван от група учени към ООН. Въпреки че изглежда странно, връзка има, и то най-пряка. Известно е, че Именникът на първобългарските князе дава достатъчно основания да се твърди, че Аспаруховите българи са притежавали календар. Много учени, по различно време и с различни средства и начини, са се опитвали да установят конструкцията му. Не е различен само резултатът от техните начинания.
Въпреки безспорните приноси на тези изследователи за историческото отъждествяване на първобългарските князе, за изясняване на
езиковия
произход и принадлежност на неславянските имена, фигуриращи в Именника, предложените решения на «разшифроването» на календара не се увенчаха с успех.
Учените не можаха да се справят с хронологическите «противоречия», които откриваха в календара, и в стремежа си да ги избягнат и да го свържат с най-старите източни календари китайския и тюркския (който е успоредица на китайския), те прекрояваха текста на Именника. «Грешките» в текста изследователите обясняваха с грешки при преписването. Такова нещо (твърдяха те) е възможно, защото ние не разполагаме с източник от Аспарухово време, а с далеч по-късни преписи -Уваровския от XV в. и Московския и Погодиновския от XVI в. Една от главните спънки беше годината Шегор.
към текста >>
Междувременно Рогев плава в
търговския
и военния флот като стажант вахтен офицер, помощник-командир и командир на кораб.
постъпва във Военното училище в София. После продължава образованието си в различни учебни заведения и до 1932 г. вече е притежател на пет дипломи за висше образование. Две по военно и военноморско и три (получени във Франция, Сорбоната) по физика, астрономия и математика. Освен това той защищава и степента «лисансие по науките».
Междувременно Рогев плава в
търговския
и военния флот като стажант вахтен офицер, помощник-командир и командир на кораб.
Възпитател е и в специалните морски школи. През 1932 г. Борис Рогев основава Хидрографското отделение на Военния географски институт. След 9 септември 1944 г. до 1951 г.
към текста >>
28.
6.2. Гаврил Илиев (8/21.11.1821-28.01/09.02.1909)
,
,
ТОМ 24
Умен и упорит, Гаврил Илиев успешно учел български
език
и всички предмети, въведени в първите училища в България.
И забележете, първите спечелени пари, това бедно момче, което никога е нямало преди това свои собствени пари, е отишло и оставило в най-близката църква. Първите спечелени от него пари, то дало на Бога! След време в Гаврил Илиев възниква желание да научи азбуката, да знае да чете и да пише. Той започнал да отделя от парите си и така необходимите му за уроци при един калугер, за книги и свещи. Заредили се усилни години на работа през деня и на учение през нощта, на таванчето, където спели всички работници.
Умен и упорит, Гаврил Илиев успешно учел български
език
и всички предмети, въведени в първите училища в България.
Един от калфите му се подиграл и изгорил книгите му, но Гаврил не се отчаял. Той сам започнал да учи турски, гръцки, френски и английски езици. Макар и закъснял за възрастта си Гаврил Илиев постоянствал - шиел през деня и натрупвал знания през дългите тъмни (само на свещ) нощи. Този непосилен труд, отдалечеността му от родния му дом и най-вече мъката му по болната му и бедна майка, му е причинявало голямо страдание. Той сам е споделял преживяното от тези години и с много мъка ни разказва и една своя опитност, публикувана във в. "Зорница".
към текста >>
От Татар Пазарджик той се премества в Сливен, като по-голям
търговски
център.
Той много добре познавал тежкото материално положение на майка си, но не можел нищо да стори за нея (били много далеч един от друг). Тогава Гаврил Илиев купил един чувал брашно и едни товар дърва и ги занесъл на една стара и бедна вдовица. След това той се изправил на молитва към Бога и поискал и Той да промисли същото за неговата стара майка." Гаврил Илиев свидетелства факта, че след една година при срещата си с майка си научава, че на същата Коледа е било донесено на вратата й един товар дърва и един чувал брашно и й се казало, че това е от сина й Гаврил! Гаврил Илиев имал и други опитности в живота си, които си позволявал да споделя, като свидетелство на Божията промисъл и милост. Упорството, трудолюбието и Божието благословение в живота му, стават причина Гаврил Илиев да стане известен в занаята си, но и в започналата търговия.
От Татар Пазарджик той се премества в Сливен, като по-голям
търговски
център.
Там той наел един голям хан за работилница и 200 души работници. Като виден търговец Гаврил Илиев установил контакти с Цариград и Солун. Той бил почитан със своята честност, познания и ум. В Цариград, Гаврил Илиев още разширил търговията си. Там той отсядал в хотел "Пера", където в знак на уважение го наричали "Барон Гаврил".
към текста >>
29.
2.2. Историята на Дружеството
,
,
ТОМ 24
Те само желаеха Църквата да се преобразува, като възприеме говоримия български
език
в службите си, въведе евангелски проповеди и изхвърли някои от суеверните въведения на гръцките калугери и пак да си остане Православна Църква.
Банско, Меричлери, Ямбол и Каялъ-дере. Имаше вече български евангелски пастири. Те, заедно с други българи евангелисти, почнаха сериозно да размишляват как може най-успешно да се работи за душевното спасение на народа ни и за всестранното му напредване в научно и всяко друго добро отношение. Първите българи евангелисти отначало нямаха намерение да се цепят от народната Църква. И право е да се каже, че не те оставиха Църквата, но че тя ги изгони от себе си.
Те само желаеха Църквата да се преобразува, като възприеме говоримия български
език
в службите си, въведе евангелски проповеди и изхвърли някои от суеверните въведения на гръцките калугери и пак да си остане Православна Църква.
Даже първите американски мисионери не дойдоха в България да създават нова Църква. Те намериха, че с тогавашното православно духовенство не можеше да се работи, макар между православните и тогава да имаше по-свободолюбиви хора. Църковният въпрос се реши в полза на българите през 1872 г. Български владици се ръкоположиха и изпратиха между българския народ. В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски език, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите.
към текста >>
В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски
език
, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите.
Те само желаеха Църквата да се преобразува, като възприеме говоримия български език в службите си, въведе евангелски проповеди и изхвърли някои от суеверните въведения на гръцките калугери и пак да си остане Православна Църква. Даже първите американски мисионери не дойдоха в България да създават нова Църква. Те намериха, че с тогавашното православно духовенство не можеше да се работи, макар между православните и тогава да имаше по-свободолюбиви хора. Църковният въпрос се реши в полза на българите през 1872 г. Български владици се ръкоположиха и изпратиха между българския народ.
В късо време се видя, чете нямаха намерение да реформират Църквата: даже запретиха да се чете Апостолът и Евангелието на български, а всякъде въведоха славянски
език
, непонятен за българите и противно на заповедта на апостолите.
Това даде на българските евангелисти да разберат още по-ясно, че те трябва да работят самостоятелно и съгласно със Словото Божие за душевното спасение и всестранния напредък на народа. Те твърдо и непоколебимо вярваха, че цялата Библия е писаното Божие откровение към человеците за тяхно авторитетно ръководство през живота и че без твърда, жива и непоколебима вяра в Господа Исуса Христа спасение не може да се придобие. Основателите на Дружеството, като сравняваха просветното състояние на разни народи и виждаха, че колкото повече Евангелието се е разпространявало между един народ, толкоз по-напредничав и по-просветен е той: че протестантските народи, като общо правило, бяха най-напреднали в просветно и във всяко друго отношение, и като желаеха тия основатели-евангелисти да се даде по-скоро просвета на народа - те се решиха да проповядват Евангелието на своя народ. Онези евангелисти, като изучаваха политическото състояние на разните народи намериха, че изобщо най-свободни политически и напредничави във всяко отношение бяха протестантските народи, че като общо правило, колкото повече се разпространяваше Библията между един народ и колкото повече хора от този народ се стараеха да се ръководят от ученията на тази книга, толкоз по-свободен политически беше онзи народ; и че, обратно, колкото по-малко тази книга се разпространяваше и по-малко следваше от кой да е народ въобще, толкоз по- потиснат беше той. Пред вид на тия факти, и просто от един вид политическа мъдрост за политическа свобода, онези евангелисти се решиха да проповядват Евангелието на народа и по този начин най-добре и най-бърже да му помогнат да се освободи и той от политическо робство.
към текста >>
Много други дружества и организации - религиозни, научни и
търговски
- се появиха, поживяха някои по- дълго, други по-късо и по-голямата част от тях измряха, но това наше дружество непрекъснато, неуморно е живяло и действувало и през най-критически времена, макар и то да е имало твърде големи и страшни съпротивления.
Членовете му не получават никакво възнаграждение за сумите, които влагат в него, нито някакви печалби от книги, които печати. Правилото му е: "Даром сте приели, даром давайте". Даже служителите му, като настоятели и други, от самото начало дори до днес са работили за това Дружество даром, без никакво парично възнаграждение. Това Дружество, което сега тържествено отпразнува 50-годишния си юбилей, е преживяло много кризи. То е преминало през пет войни, от които последната е най-голямата и страшната, която светът е видял някога.
Много други дружества и организации - религиозни, научни и
търговски
- се появиха, поживяха някои по- дълго, други по-късо и по-голямата част от тях измряха, но това наше дружество непрекъснато, неуморно е живяло и действувало и през най-критически времена, макар и то да е имало твърде големи и страшни съпротивления.
И аз много пъти съм се питал, защо да е така? И друг отговор не мога да си дам, освен този: то е преживяло всичките опасности и геройски си е следвало работата, защото почива на вечната и непоклатима Скала, върху Богочеловека и Спасителя Исуса Христа, и защото задачата ме у да работи за същинското спасение и същинското и трайно възраждане на народа ни и на човечеството изобщо и за възтържествуването на вечното, всемирното Царство на Господа Исуса Христа, Царството на мир с правда за всички люде, и аз нямам ни сянка от съмнение, че това Дружество ще продължава да живее и върши все по-големи работи за народа и човечеството изобщо, само дотогава, докато то стои твърдо върху поменатата Скала. А. С. Цанов
към текста >>
30.
6.11. Моята църква
,
,
ТОМ 24
А един
търговски
град.
Бургас се слави с толкова много въздържателни организации, клубове и ложи. Мен ми се струва, обаче, че Евангелската Църква в Бургас не е дала всичкото онова благословение на града, което може и трябва да даде. Ако бихме имали общественици с по-далновидно око и ако имахме граждани, които и материално биха ни подкрепили - ние, евангелистите, може много нещо да сторим частно за гр. Бургас! Благодарение връзките, които имаме с други църкви в България и с външния свят, ние може да рекламираме града в среди, които не може да достигне ни консулство, ни параходна агенция. Нашата организация ни позволява това.
А един
търговски
град.
пристанищен град, се нуждае от връзки. Ето ви един пример: г. М. Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г.
към текста >>
Той е удивен, че говорим на матерния му
език
!
Халадей, инженер, е изпратен от Англия в България, по рилския водопровод в София. Посрещайки тия големи тръби, товарени по три на вагон, той идва в Бургас. Преди да тръгне за България г. Халадей чете на английски не много красиви, унизителни отзиви за Родината ни. Какво бива възхищението му обаче, като му посочват нашата Евангелска Църква!
Той е удивен, че говорим на матерния му
език
!
Че в чуждий край, той е у дома си. Но г. Халадей има брат пастир и друг един - редактор на интернационалния, често цитиран у нас голям вестник "Дейли Рекърд", който излиза три пъти дневно. Разбирате ли? Г-н М. X.
към текста >>
Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски
език
и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
. . Бог да ви благослови." И когато гледах просълзените очи на един чужденец, предал се в ръката ти, доверил ти се в името на Христа, аз разбирам raison d'Ktre-a още веднъж, колко ценна е за Бога, за България, за Бургас и душата - нашата Евангелска Църква. А да говоря ли за изтритите сълзи на десетици вдовици, сираци и безработни наши съграждани? За материалната помощ, за душевната помощ на стотици? Особено Културният ни и Въздържателен Клуб "Ватралски" има скъпите перспективи славно да развие сред болницата, затвора, сиропиталищата, старопиталищата, покрайнините на града, особено за духовното осъзнаване и намиране Христа от обезверената ни младеж и интелигенция.
Наименуван на светлото име на един достоен характер, какъвто е г-н Стоян Ватралски, тоя наш Клуб с редовните си събрания и досегашни курсове по Риторика, Художествено четене и декламации, по Английски
език
и Есперанто, има да играе грамадна роля в бъдещето.
Ето хубавите му цели, които сами са идеал за прогреса на личността и народа: 1. Да работи за духовното, умствено и физическо развитие на членовете си. 2. Да работи и за съвършената трезвеност между членовете си, а чрез тях и между обществото за пълното въздържане от опивни пития и никотин, и 3. Да осмисля живота от гледището на Исусовата Религия. Впрочем, нашите гости, туземни и чужди, нашите събори и конференции при наличността на хубав Евангелски Молитвен Дом ще спомогнат за стопанското и културното издигане на града.
към текста >>
31.
2. Автобиография: 27.II. 1953 г.
,
Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)
,
ТОМ 28
Моите братя бяха
търговски
служащи и помагаха за нашата издръжка.
Пловдив на 6.I.1903 г. Баща ми беше пътник, а майка ми шивачка на бельо. Тя работеше в къщи и се грижеше за домакинството. Ние бяхме шест деца. Четирима братя и две сестри.
Моите братя бяха
търговски
служащи и помагаха за нашата издръжка.
Прогимназиалното образование завърших в гр. Пловдив. През 1917 година ние се преместихме в гр. Стара Загора, където баща ми се установи на работа. По това време моите братя бяха войници, някои на фронта - тримата, а единият в тила, поради болест. Аз помагах по това време на баща си в дребната търговия и три години пропуснах гимназията.
към текста >>
Обичам своята професия и
езика
с който изказвам моята мисъл.
Съдени не помня да сме били. Лично аз също не съм била подведена под отговорност. Не съм била и наградена с нещо. Тежко съм преживяла фашисткия терор, защото много обичам тази страна и това, което ние наричаме гражданска свобода. Не съм заминала за Израел по същата причина.
Обичам своята професия и
езика
с който изказвам моята мисъл.
Занимавам се с литература и от малка съм обичала премного книгата. Самата аз пиша и съм печатала книги. През 1937 печатах сборник битови разкази под заглавие: “Когато зреят житата”. През 1939 година: “Песен над равнините", също така разкази. Сега работя малко.
към текста >>
32.
27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
306/, която е единствена на български
език
.
Неговото издателство „Живот” по едно време беше първото в България. Той издаде почти всички религиозно-нравствени статии и съчинения на Толстоя, както и по-големите му художествени произведения. Превеждаше ги най-често самия издател или други Толстоеви последователи. Това издателство пръсна проповедническата литература на Толстоя в стотици хиляди екземпляри. Г. Шопов написа и една биография на Толстоя /"Как живя, работи и умря Лев Толстой”, София, книгоиздателство „Мисъл”, с.
306/, която е единствена на български
език
.
Макар и да е комплексен труд, тая биография, поради искренния патос на автора е ценен принос в българската толстоистка литература. Същият Шопов все в духа на Толстоевите завети, преведе и други големи от към нравствено значение книги, като: „Живота на Исуса” от Папини, „Произход и значение на Библията” от Съндерланд, „Бягството на Толстоя” от Чертков и др. Това, което характеризира неговите писания - то е техния боеви патос. Неговият отказ от военна служба става достояние лично на Толстоя. Толстой по този повод, чрез своите задгранични приятели влиза в писмени отношения с Шопова.
към текста >>
Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български
език
.
До неговата редакция Толстой е изпращал направо свои ръкописи. Прочутата статия против смъртното наказание „Не могу молчать” е изпратена в ръкопис до „Възраждане” и излиза най-напред на български. Пред Досева Толстой е казал следните думи за това списание: „Да, да, аз получавам вашето списание, то е тъй симпатично! То е едничкото списание в света, проповядващо смело, напълно нашите идеи”. Ето и това списание е привличало Толстоя в България по време на бягството му.
Последната обработка на „Кругъ чтежя”, завършена от Толстоя едва един месец преди смъртта му, излезе напечатана изцяло за пръв път пак на български
език
.
За всеки ден, учение за живота, изложено в изречения. /Превел от авторския ръкопис Ст. Андрейчин, два тома, 712 с. книгоиздателство Възраждане 1924 г./ Освен като редактор на списанието и преводач Ст. Андрейчин е известен и с оригинални статии върху религията и етиката, някои от които излязоха и в отделна книга: „Осветлени въпроси” /’’Възраждане”, 48 с./.
към текста >>
Цанов приема да се дуелира с маджарския
търговски
консул във Видин, когото той е изобличил.
Найчо Цанов, една рядка, цялостна личност, която играе голяма роля в политическата история на нова България, представя от себе си странно съчетание на християнин - толстоист и деятелен политик. Той, който тъй много е озадачен от духовната нищета на интелигенцията, който мечтае за една по-осезателна човещина и справедливост, под влиянието на Толстоя, дохожда до една концепция, до една идея за предназначението на издигнатата личност в общество като българското, която идея и до сега е неразбрана и чужда на българската интелигенция - това е идеята за самопожертвуването. Вече към края на живота си, той в знак на протест срещу режима на Стамболийски, с едно отворено писмо, се обричаше на гладна смърт. И ако не бяха приятелите му да спрат писмото, което е било вече сложено на печатната машина - той, Найчо Цанов, щеше да даде, пръв между политическите водачи в България, примера на най-силната, страшна и свята революция - революция, която не издига барикади, не лее кръв, която преражда съвестта и възцарява доброто с най-малко жертви, но която за това пък е тъй непостижима със своя идеализъм и себеотрицание! Много по-рано, още като журналист, за да докаже, че е готов да отговаря с живота си за онова, което пише, Н.
Цанов приема да се дуелира с маджарския
търговски
консул във Видин, когото той е изобличил.
Но на дуела той не стреля. Нещо повече - той отива с желание да го убият, като оставя и едно завещание, та в случай, че бъде убит, да се напечати то и да види света, че той е сложил живота си като протест срещу това „варварско средство за саморазправа”. Към края на завещанието си Цанов пише: ’’Желал бих препис от завещанието ми и главно от пасажа за дуела да се изпрати до великия в 19 век филантроп - мислител, Лев Николаевич Толстой, защото е възможно той да се съгласи да го издаде от свое име и следователно да му даде нужното разпространение” /вж. „Дуелите на Найчо Цанов”, събрал и нагодил Ц. Ангелов, Плевен 1912 г./ Доколко Цанов е повлиян в светогледа си от Толстоя показва и факта, че толстоистите го считат за свой човек и говорят за него с дълбока почит.
към текста >>
33.
37. Първата отпечатана книга
,
I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ
,
ТОМ 30
При мене имаше книги на руски
език
.
И с какво почнах. Окултна литература на чужди езици още не съм имал, нямал съм възможност, аз наистина френски знаех, обаче не съм имал френски книги, да търся да преведа нещо от френски. Още нямах връзки и възможности, такива за чужда литература. На български трябва, обаче на български, теософската литература, те си го превеждат - Софрони Ников. По това време и Братството издаваше „Сила и живот" -I-VI том, и аз с какво да почна?
При мене имаше книги на руски
език
.
Нашата читалищна литература беше много богата с руски, много и отначало мислех да издам от Достоевски „Записки из подмолие”, което преведено на български е „Записки от подземието”. Подземие е в смисъл не някакво подземие така да речем, че е в мазе, но сутерен както го казват французите или от приземния етаж, под партера, защото героя там живее именно в един такъв сутерен и той живее едновременно тъй да се каже, в един духовен сутерен в известен смисъл. Защото той макар, че е един голям, интелигентен, много буден човек изобщо се блъска така с мисълта си в най-отрицателни такива мисли, разбирания, идеи и в самия си практически живот така си остава в подземието. B.К.: И ти решаваш да го издаваш. С.К.: Аз го преведох, преведох го като повест на Достоевски, тя на български е издадена.
към текста >>
И нали баща ми се съгласи така да поръча хартия, нужното количество хартия, нали те идват
търговски
пътници там, като дойде пътника взема поръчка.
Туй е, което той проповядва на своето паство там в Норвегия, понеже Ибсен е норвежец, нали и тая е основната идея на героя на тази книга „Бранд”. Мен ми хареса туй положение така, щото и аз бях до тогаз напълно максималист, и аз бях пак максималист, както в течението на анархистите, така запазвах тоя дух така на всеотдайност да смятам, че човек всичко трябва да даде, абсолютно всичко, да се отрече напълно от себе си. Това е основната мисъл на книгата, основната мисъл на идеите на Бранд, който е протестантски пастор в някакъв норвежки град, обаче иска от хората никаква милост, никаква отстъпка, никакво оправдание. Човек трябва да живее само за Бога, за нищичко друго, това е идеята на книгата. Тя и първата книга, която издадох в Севлиево и я преведох аз.
И нали баща ми се съгласи така да поръча хартия, нужното количество хартия, нали те идват
търговски
пътници там, като дойде пътника взема поръчка.
Това беше 1921-22 г. Аз я бях превел книгата, но аз получих повиквателна, викат ме в първи трудов набор. Тогаз нямахме задължителна военна служба, по времето на Стамболийски нас ни бяха забранили да имаме задължителна войска. Бяха позволили да имаме 20.000 армия от доброволци, в смисъл платени хора. Държавата поддържа 20.000 души, обаче платени, не задължителни.
към текста >>
34.
Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова
,
,
ТОМ 35
На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски
език
.
Г. В. Миркович. Цариград-Галата: в книгопечятницата на Д. Цанкова, 1860. III, 69 с. Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи.
На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски
език
.
Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек. След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961-1964). Награди: Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX - отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.). 1863 година Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград. 1864 година Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864-1866) Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари - 12 август 1864 г.) Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев.
към текста >>
1873 година В затвора отправя писмено прошение (на френски
език
) до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис.7 1874 година Миркович получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г.
Арестуван през ноември и отведен във Видин. Обвинен като комита, със смъртна присъда, отменена от влиятелния адвокат Илия Цанов, но подстрекателството на владиката Доротей го оставя в затвора. 1870 година В началото на 1870 година е изпратен в окови, през Русчук (Русе), Балкана, Сливен и Едрене (Одрин), пеша до Цариград, съпровождан от 60 души пеши и конни заптиета. В тъмницата на Ат-Мегдан6 престоява без присъда до 1874 година. В затвора е сложен в „полоз”, разболява се и бива спасен от един грък лекар, който го премества в болница, докато се възстанови.
1873 година В затвора отправя писмено прошение (на френски
език
) до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис.7 1874 година Миркович получава официална присъда за доживотно заточение и на 5 август с.г.
е заточен в Диарбекир - пътува пеш 25 дни от Самсун. След три месеца (14.11.) е изпратен, като опасен бунтовник, на 110 км по-навътре в Анадола, в град Мардин. Християнските общности в града му издействат свободно движение из града като лекар. С парите от лечението на местното население купува имоти. 1878 година Присъдата муеотмененособщатаамнистия, след Освободителната война.
към текста >>
[прегледан 22.02.2020] https://harrvbg.blogspot.com/2007/09/1913.html 6) Ат-Мегдан - площад в Цариград 7) Прошение до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски
език
).
4) Вж Юбилеен сборник на Сливенската мъжка гимназия ,Добри Чинтулов“. София: Държ. печ., 1934, с. 42. 5) Уния - „църковно обединение и общение в лоното на Католическата църква при запазване на собствения култов, каноничен, йерархичен и богословски облик“ (Елдъров, Светозар. Униатското движение в България през 1913 г.
[прегледан 22.02.2020] https://harrvbg.blogspot.com/2007/09/1913.html 6) Ат-Мегдан - площад в Цариград 7) Прошение до Мидхат паша, Министър на правосъдието в правителството на Мохамед Рашид паша, по времето на султан Абдул Азис (на френски
език
).
София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-В 3114. (3 с.)- 1873 г. 8) Вж.
към текста >>
- едно от най-едрите търговско-промишлени предприятия, водещо в икономиката и стопанството на своето време, с активни
търговски
връзки между Цариград и Букурещ.
19) Вж списание „Нова светлина“. Г. 5, 1895, кн. 1, с. 118-121. 20) Фирма „Р. В. Миркович и дружие“ е основана в 1846 г.
- едно от най-едрите търговско-промишлени предприятия, водещо в икономиката и стопанството на своето време, с активни
търговски
връзки между Цариград и Букурещ.
За нея през 1863 г. е издаден султански ферман и впоследствие вписан в регистъра на Сливенския съд. Вж Бояджиев, Андон. Памет за Сливен. В 3 тома.
към текста >>
35.
2.16. Борбите ни за духовното ни и политическо Възраждане преди Освобождението
,
,
ТОМ 35
Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили
търговски
къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население.
Случвало се едновременно да наддават за една и съща епархия няколко владици и който наддавал повече той вземал епархията, без да се гледа, дали е бил способен за поста си. Раковски в „Горски пътник” разправя, че някой си неграмотен грък Антим, бивш лодкар на един турски паша, станал патриарх. Нито един не е взел патриаршеския сан по честен начин и без да не даде по 2-3 милиона груша рушвет. Даже определената за патриарха, при покорението от султана Цариград, 1000 желтици впоследствие някой си Симеон при назначението му за патриарх, подарил на султана 1000 желтици, а други патриарси увеличили тая сума до 20 000 желтици годишно. Всичките тия пари са излизали от българското население, което копало и орало гладно и жедно за гръцкото духовенство, което, както казвал Раковски, щело да го въведе в рая.
Патриарха и духовенството в Цариград натрупали несметни богатства, отворили
търговски
къщи и банки, от които правили в заем и самите турски управници; всичко това излизало от българското население.
При дохаждането си в епархията новоназначеният владика веднага с турска власт пристъпвал за събиране на данък, който надминавал много повече дълговете му; понеже можело чрез наддаване друг да вземе епархията, то владиците още първата година в епархиите си бързали са забогатяват. Идвали голтаци, а се връщали с богатство. Един гръцки владика излизал в епархията си с цела свита около 20-30 души: сеизи, готвачи, слуги и др., и със сребърни юзди на коня си. Кониц казва, какъв контраст с положението на турските имами (духовници), което дохождало до нищета сравнително с разкоша на гръцките владици. Даже малцина от турските паши са могли да съперничат по разкош с тях.
към текста >>
Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата,
езика
и народността.
семейства в близко роднинство, допускали да встъпят в брак срещу големи суми. Бракоразводните биле средство за събличание на населението и се разсипвали богатите семейства. Особено били експлоатирани селяните, под предлог на роднинство и разни измислени духовни опущения. Глобявали простодушните селяни и всявали раздор между сговорните съпрузи, и несговорните - пращали при владиката за глобяване. Владишките конаци били не само място за грабеж, но и за нравствена похаба, били пълни с жени и девици, които уж били роднини на владиците?
Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата,
езика
и народността.
Българските свещеници, учители, първенци, бранители на народа и името му били гонени, преследвани, бити и заточвани. Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският език в общините се заменил с гръцки. Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр. книжнината и памятниците. В 1823 год.
към текста >>
Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският
език
в общините се заменил с гръцки.
Особено били експлоатирани селяните, под предлог на роднинство и разни измислени духовни опущения. Глобявали простодушните селяни и всявали раздор между сговорните съпрузи, и несговорните - пращали при владиката за глобяване. Владишките конаци били не само място за грабеж, но и за нравствена похаба, били пълни с жени и девици, които уж били роднини на владиците? Гръцките владици посегнали върху най-святите неща на българите - църквите, училищата, езика и народността. Българските свещеници, учители, първенци, бранители на народа и името му били гонени, преследвани, бити и заточвани.
Богусложението в градовете почнало да се извършва на гръцки, българският
език
в общините се заменил с гръцки.
Употребили се всички мерки и средства, за да се убие всяко съзнание у българите и да се унищожи всичко онова, което може да напомни миналото на българския народ, като напр. книжнината и памятниците. В 1823 год. гръцкият владика в София Йоаким като се научил, че в църквата на селото Църковна, Берковска околия имало древни български ръкописи и изображения, накарал селяните да ги заровят; същото направил шуменският гръцки владика с древните български ръкописи в 1840 г. когато бил повикан от селяните в с.
към текста >>
През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия
език
в църквите.
Тича да освети местната черква. Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето. В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи. В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия. Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето.
През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия
език
в църквите.
В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек. На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух.
към текста >>
В общините гръцки
език
станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.
Така постъпили гърците с ръкописите намерени в Стара Загора, а в Зогравския монастир, основан от българските царе, изгорили една част от ръкописите, а другите хвърлили в морето. В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи. В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия. Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето. През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите.
В общините гръцки
език
станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.
От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек. На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух. Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език.
към текста >>
От общините гръцкия
език
станал знак на благородство.
В светогорския монастир Ватопад гърците палили пещите за хляб със славянски ръкописи. В 1828 година била изгорена библиотеката на Търновската патриаршия. Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето. През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки.
От общините гръцкия
език
станал знак на благородство.
Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек. На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух. Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език. Само простолюдието на пазаря и в къщите са говорили български.
към текста >>
Който не знаял гръцки
език
, не се считал за благороден човек.
Като били унищожени памятниците и изгорени българските книги, българите почнали да забравят своето минало, след време щели да се изличат и сетните спомени от миналото, но гърците, след унищожение на търновската патриаршия и охридската епископия, чрез църквите и училищата искали да ускорят времето. През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него.
Който не знаял гръцки
език
, не се считал за благороден човек.
На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух. Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език. Само простолюдието на пазаря и в къщите са говорили български. Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци. Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла.
към текста >>
На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки
език
и гръцки дух.
През векове, в повечето български градове са служили на гръцкия език в църквите. В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек.
На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки
език
и гръцки дух.
Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и език. Само простолюдието на пазаря и в къщите са говорили български. Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци. Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла. Даже, първенците българи срамували се да се наричат българи.
към текста >>
Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и
език
.
В общините гръцки език станал официален и за да имат място в общината българските първенци се принудили да говорят гръцки. От общините гръцкия език станал знак на благородство. Всеки българин, който знаял гръцки, бил уважаван и чествуван от владиката и владишкият конак бил отворен за него. Който не знаял гръцки език, не се считал за благороден човек. На първо време общините били купела, гдето българските първенци, след потопяването, излизали с гръцки език и гръцки дух.
Във всички градища и центрове училищата били гръцки, от които излизали търговци, свещеници и учители възпитани в гръцки дух и
език
.
Само простолюдието на пазаря и в къщите са говорили български. Заможните и богати българи не само говорили и се учили на гръцки, но са мислили и работели като гърци. Повечето български търговци в България и вън от нея в Букурещ, Одеса, Браила, Темишвар говорили в къщите си гръцки и се считали за потомци на Перикла. Даже, първенците българи срамували се да се наричат българи. Много погърчени първенци и търговци българи били членове на гръцките революционни комитети, а през гръцката революция 1821-1829 г.
към текста >>
В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и
езика
си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин?
За начало на българското възраждане едни смятат историята на Паисий в 1762 година, други още по-рано. Семето на просвета, посято от българските царе, патриарси и книжовници, тъпкано с векове от гръцкото духовенство и изкоренявано, не изчезнало съвсем, а се запазило тук-таме в планинските места и в българските монастири в Атон, Рила и др., от гдето излезли първите учители (монаси и свещеници) на българската азбука и разпространители на славянобългарската книга. Отворили се по къщята и в метохите на така наречените килийни училища, учителите в тях преподавали само славянско четене и книга, но без да могат да кажат нещо за миналото на народа и да пробудят съзнанието в него. Обаче, в 1762 год. въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”.
В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и
езика
си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин?
Или не са имали българите царство и господарство? От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд език? ” Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници. Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи: „Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.” Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание.
към текста >>
От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд
език
?
Отворили се по къщята и в метохите на така наречените килийни училища, учителите в тях преподавали само славянско четене и книга, но без да могат да кажат нещо за миналото на народа и да пробудят съзнанието в него. Обаче, в 1762 год. въплотител на тая идея се явява в лицето на хилендарския йеромонах отец Паисий, който издал в ръкопис книгата „История славянобългарския и родах царях и святих българских”. В книгата си Паисий казва, че българите първи приели християнството, те имали само независима църква и патриарх, и първо славянско училище отворили българите; той люто осъждал и проклинал гърците, гдето изтребили българските книжовници и първенци и изгорили българските книги, а най-вече осъждал ония българи, които се срамили от народността и езика си като казвал: „О неразумни юроде, поради що се срамиш да се наричаш българин? Или не са имали българите царство и господарство?
От що се ти, неразумни, срамиш от своя род и се влачиш на чужд
език
?
” Той изобличавал и ония руси и сърби, които се присмивали на българите, като казвал, че българите са били много по-просветени от тях, че цар Симеон е бил най-ученият писател и философ. Книгата на Паисий се чела със захлас и възторг от всички, тя минавала от ръка на ръка и я приписвали, по немане на печатници. Килийниците, учителите и учениците се просълзявали като я чели, често на кориците от запазените преписи имало надписи: „Потрудете се да я прочетете и Вий братя за ваша полза, за похвала на българите и за пакост на гърците” или: „Който не чете с внимание да чете и да познай какво и българите са имали царство.” Тая книга е била искрата на българската мисъл и съзнание. Книгата на отца Паисия имала не само читатели, но и ученици подражатели, от които най-виден бил свещеник Стойко от Котел, от после Софроний Вратчански владика; той преписал историята на Паисий и я чел на сънародниците си. Подир четири века пръв път християните във Вратца виждат роден пастир в лицето на Софроний и пръв път чуват словото Божие да им се проповядва на матерен язик.
към текста >>
Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български
език
, макар и училищата да се издържали от българите.
През 1876 г. подир въстанията, когато кореспондентите на европейските вестници и някои от консулите като обиколили опустошените села и градове, останали изненадани от големия успех на българите в училищно и просветно отношение. Кореспондентът Макгахан писал: в Англия мисляли за българите, че са диваци като американските индийци, но какво било учудването му когато узнал, че във всяко българско село има училище, издържано по доброволен начин и освен гдето нямало никаква помощ от властта, но тя е препятствувала, спъвала учението. И надали, казвал кореспондентът, ще се намери българско дете да не знае да пише и да чете, и процентът на грамотността не бил по-доле от тоя в Англия и Франция. Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието.
Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български
език
, макар и училищата да се издържали от българите.
Във всички градища и по-големи села училищата са били открити с дълги борби и жертви. Почти във всяко българско училище имало поименик за учители, духовници и граждани, гонени, затворени и бити. В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ. Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки език, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си. Срещу неправдата, българите имали само едно оръжие -единодушието, което употребено с такт и умение, наложило българското училище на турската власт и на Владиците.
към текста >>
Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки
език
, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си.
Съзнанието, което тъй бързо се развило и раздвижило българите, стреснало гръцките владици, врагове на Възражданието, те се заемат с всички сили да угасят искрата на съзнанието. Още повече като се основавали на своите берати, дадени им от султаните, не допущали не само да се отварят отделно български училище, но и скромното искание на българите поне два пъти в седмицата да се преподава български език, макар и училищата да се издържали от българите. Във всички градища и по-големи села училищата са били открити с дълги борби и жертви. Почти във всяко българско училище имало поименик за учители, духовници и граждани, гонени, затворени и бити. В места, гдето гръцкият дух бил пуснал дълбоки корени имало и такива дейци българи, които сами почвали борбата за училищата, до гдето най-после се намесил в борбата и самия народ.
Училищният въпрос отворил очите на народа, грозната и отвратителна истина застала пред него и му казала: „Ето един грък, с висок чин, със свещеническа одежда, тъпче 100 - 200,000 българи в епархията си, като налага на децата гръцки
език
, клевети ви пред турската власт, вследствие на което много българи са преследвани, заточени, затваряни и то само затова, защото децата ви искат да учат български и да запазят народността си.
Срещу неправдата, българите имали само едно оръжие -единодушието, което употребено с такт и умение, наложило българското училище на турската власт и на Владиците. Вместо да искат от турската власт да затвори гръцките училища в българските градове и да ги избави от гърцизма, българите в повечето градища оттеглили децата си от училищата, затворили кесиите си; като останали без средства почнали да се затварят гръцките училища, а да се отварят български. Едно съревнование, един общ ентусиазъм обладал българите. Гръцките владици протестирали, турските власти затваряли, заточавали, преследвали, но не можало нищо да спре българите за да не пращат децата си в гръцки училища. Единодушието било на страната на българите, а когато то е вдъхновено с една висока идея, каквато е била възражданието на нашия народ, то съставлява морална сила.
към текста >>
36.
2.17. Трите робства на българите: политическо - от турците, духовно - от гърците, чорбаджийско - от погьрчените българи
,
,
ТОМ 35
Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и
език
.
В грижата си да се укрепи за много векове тогавашната османска власт си служеше не с нормите на законността, но с най-гибелните средства на жестокостта. В основата на нейната вътрешна политика залегна максимата за прякото и непрякото заличаване на народите и племената, които тя бе поробила, и особено на по-войнствените и на по-многобройните. При постигане на тази своя цел османските власти си послужиха, първо, с потурчването, второ, с ятагана и, трето, със заличаването на всеки исторически спомен и знание в съзнанието на тези народи, че някога са били свободни и неподчинени на никого. В резултат на тези действия на властта поробените народи достигнаха до неописуемо състояние. 2. По това време голяма част от нашия български народ, може би за да избегне някаква по-голяма опасност, се реши да приеме исляма, както това сториха и всичките родопски жители, които днес се наричат помаци.
Те превърнаха християнските си храмове в джамии и манастирите в дервишки вертепи, но запазиха и досега старите си народни обичаи и
език
.
Турците не се посрамиха да изколят по-голямата част от българските аристократи, като унищожиха дори и народните символи. Стигна се дотам, че днес никъде не може да се намери било издълбан, било нарисуван българският лъв, нито монети, нито някакъв друг стар паметник от нашите прадеди. 3. Най-сетне турската власт унищожи независимия и автокефален патриаршески престол на България, като го предаде в ръцете на вселенския константинополски патриарх. Тогава българската свещена йерархия бе заменена с гръко-фанариотската. Тази нова йерархия е не само вярна на турската политическа система, но побърза с вълчи апетит да ограби българския народ.
към текста >>
За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя
език
на училища, премахвайки нашия народен
език
както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап.
Като отне от него всякаква представа за славното му минало, отне и силата му, служейки си с всякакъв вид непозволени средства. Фанариотският клир се бореше всячески да промени толкова нашият народ, щото след време да не остане и следа за неговото историческо минало. В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и жестокостите на властта. Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4.
За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя
език
на училища, премахвайки нашия народен
език
както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап.
Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество. И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен език, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение. Тези книги те търсят навсякъде - и в манастирите, и в църквите, и дори в частните домове. И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит.
към текста >>
И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен
език
, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение.
В тази своя дейност фанариотите си служели със суеверието на народа и на самото духовенство, както и с невежеството, което владеело народа, и жестокостите на властта. Този клир грижливо следял за отдалечаване на всякакъв вид знание, което е насочено срещу системата на управление и интересите на патриаршията. Фанариотите твърдели, че народността е нещо отвратително и противно на самата наша християнска религия. 4. За постигането на тези свои планове фанариотите направиха много с въвеждането и основаването на своя език на училища, премахвайки нашия народен език както от кореспонденцията, така и от богослужението и църквите, макар че това противоречи на думите на ап. Павел и на здравия разум, както и на всеобщата представа по този въпрос на цялото човечество.
И за да доведат докрай тази адска политика, фанариотите започнаха да унищожават всичките книги, писани на нашия народен
език
, било ръкописни или печатни, като казват, че те са без стойност и значение.
Тези книги те търсят навсякъде - и в манастирите, и в църквите, и дори в частните домове. И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство.
към текста >>
От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски
език
, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
И понеже са стари, казват, че като принадлежали на нашите прадеди, тези книги не са свещени, но противни на нашата православна вяра и затова трябва да бъдат хвърляни в огъня. Подобно нещо се случи и в мое време в Стара Загора по заповед на фанариота Иларион, който бе назначен за търновски митрополит. Поради подобни безбожни постъпки на гръцките владици не е могло да се запазят досега освен твърде малка част от най-скъпоценните остатъци от предишната ни слава, които остатъци могат да се намерят тук-таме из мазетата. 5. Благодарение на интригите, съветите и най-вече на съдействието на фанариотския клир нашият народ получи три важни и смъртоносни рани от турското варварство. Дълбокият мрак на невежеството се разпростря по целия български хоризонт.
От този общ потоп с голям риск се спасиха малко български манастири, в които съществува богослужение на славянски
език
, свещената писменост за българите и малки остатъци от извършеното от нашите прадеди, както и хрисовулите на българските царе, запазени с голям труд от благоговейните монаси от унищожителния поток на фанариотските йезуитски архиереи. 6.
Всичко това даваше по-голяма сигурност на турците и те спокойно и без всякакъв страх си служеха с честта, имота, вярата, с децата и живота на народа така, както си искаха. Защото голямото невежество превръща човека в животно, прави го роб, а робството го поставя в реда на животните, да чувствува само физически нужди, които той едва задоволява, и то твърде мизерно. Впрочем такъв народ какво ли би могъл да направи в подобни случаи?! Българинът не смееше да се обърне за помощ към никого, защото нямаше кой да го чуе и да пожелае да му помогне, и затова търпеше всичко с голямо негодувание. Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния.
към текста >>
На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане
езика
и идеите на фанариотския клир.
Това състояние на нещата на нашия народ окуражи лошите человеци да вършат явно различните си злодеяния. Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата. Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие. Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма.
На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане
езика
и идеите на фанариотския клир.
Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски език, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи. В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително. Тези проклети фанариоти, като следваха целта си, по един твърде остроумен начин се стремяха към заменяне на кирилицата с гръцката азбука. Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие, 7.
към текста >>
Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски
език
, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи.
Фанариотските владици, като имаха за пример варварската турска власт, се надпреварваха един друг, за да я надминат. Те не вършеха нищо друго, освен да грабят всичко, каквото им позволяваше съвестта и позволяваха обстоятелствата. Те продаваха всичко свещено и дори свещенодействията, шпионираха словесното си паство и зломисляха против семейната му любов и спокойствие. Те се намесваха във всички частни спорове и особено се стараеха да сложат ръка на всичките работи на християните, уреждайки всичко в духа и системата на фанариотизма. На първо място искаха да фанариотизират целия народ посредством въвеждане езика и идеите на фанариотския клир.
Поради това вече не само не се намираха църковни книги на нашия славянски
език
, но кирилицата от периода на своята младост се смяташе почти за йероглифи.
В родния ми град Сливен само един гражданин на име Биянос можеше да чете и да пише с кирилицата. И това се смяташе за нещо изключително. Тези проклети фанариоти, като следваха целта си, по един твърде остроумен начин се стремяха към заменяне на кирилицата с гръцката азбука. Невежеството и неразбирането навлякоха на нашата родина и на нашия народ голямо нещастие, 7. Само тези от младежите, навлезли в лабиринта на тогавашното гръцко учение, го оценяват колко струва, които са вкусили от неговите плодове.
към текста >>
Който проговори
езика
на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание.
По този начин те сами се осъждаха на нещастие, живеейки в чужбина без родители и роднини, приятели и сродници. Те се унижаваха, защото още отначало започваха криво, продължаваха по-криво и свършваха най-криво. Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си. 8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание. Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена.
Който проговори
езика
на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание.
Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи. Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език. Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование. Много от нашите българи, като отидеха по търговски сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си език. Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко. 9.
към текста >>
Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки
език
.
Така народът ежедневно губи цвета на своята младеж, от която очаква подобрение на положението си и един ден край на бедите си. 8. По този начин гърцизмът дотолкова се разпространи, че стана мода да се променя кръщелното и народното име с гръцко или пък в презиме с гръцко окончание. Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена. Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание. Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи.
Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки
език
.
Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование. Много от нашите българи, като отидеха по търговски сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си език. Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко. 9. От тези погърчени българи се образуваха в градовете махалите на гърците. Те именно представляваха и партията на фанариотския владика.
към текста >>
Много от нашите българи, като отидеха по
търговски
сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си
език
.
Тази мания не се ограничи само между мъжете, но се разпространи и между женските имена. Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание. Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи. Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език. Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование.
Много от нашите българи, като отидеха по
търговски
сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си
език
.
Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки език, отколкото езика на своите родители, на който език като младенци са сукали майчиното си мляко. 9. От тези погърчени българи се образуваха в градовете махалите на гърците. Те именно представляваха и партията на фанариотския владика. Тези съсловия бяха на почит от страна на Владиците и техните приближени. На тях те гледаха като на най-благородна и аристократична партия в общините, поради което и биваха защищавани, когато това се отнасяше до личния интерес на владиката.
към текста >>
Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки
език
, отколкото
езика
на своите родители, на който
език
като младенци са сукали майчиното си мляко. 9.
Който проговори езика на фанариотите, него започват да смятат за образован и почитта към него е като към човек с по-високо възпитание. Нравите на фанариотите навлязоха в домовете на мнозина българи. Започна надпреварата в използуването на гръцки думи и в най-обикновения разговор, ако не се успяваше да се говори на развален и вулгарен гръцки език. Онзи пък, който можеше да пише на чудовищния азиатски стил, на който пишеше патриаршията, беше смятан за човек с високо образование. Много от нашите българи, като отидеха по търговски сделки до Константинопол за няколко месеца, почваха да пелтечат и да се преструват, че са забравили майчиния си език.
Те биваха по-доволни, че говорят неправилно гръцки
език
, отколкото
езика
на своите родители, на който
език
като младенци са сукали майчиното си мляко. 9.
От тези погърчени българи се образуваха в градовете махалите на гърците. Те именно представляваха и партията на фанариотския владика. Тези съсловия бяха на почит от страна на Владиците и техните приближени. На тях те гледаха като на най-благородна и аристократична партия в общините, поради което и биваха защищавани, когато това се отнасяше до личния интерес на владиката. Това съсловие, заразено веднъж с противоречивите идеи на фанариотските владици, се отдели напълно от българите и заживя и действуваше под диктата на архиереите.
към текста >>
Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен
език
и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат.
Такива са т. нар. таксидиоти, за които споменавам между другото, за да разберете по-добре намерението ми за какво искам да пиша, защото те играят важна роля в обществото... 14. Една идея пробужда друга, а една нужда ражда друга. След като разделиха християнското население в градовете на партии - гръцка и българска, като отнеха висшите задължения на християнската религия от бялото духовенство и ги възложиха на таксидиотите, т. е. изповедта и помирението на семейните тайни спорове и властта върху душата на всеки християни, фанариотите се заловиха за коренното нравствено преобразуване на целия ни народ.
Те изхвърлиха отвсякъде нашия народен
език
и настаниха в епархиите за учители гърци, повечето от които бяха певци и можеха само да четат, но не и да разбират това, което четат.
Според тогавашните обстоятелства добре възпитаният човек беше рядко явление на света. Затова почти всеки в онова време можеше да стане учител. Като вид духовни лица учителите зависеха от епархийския архиерей, който ги препоръчваше и покровителствуваше, за да изпълняват поставените от него изисквания: да погърчват нашите младежи и като ловджийски кучета посредством учениците си да вървят по следите на ежедневния домашен живот на християните. По този начин учителите научаваха всичко, което е станало предишния ден в дома било за някое семейство, било за някое обществено съвещание или дело. По обяд те можеха да докладват подробно на владиката, който по този начин научаваше подробно и точно за всичко, което се извършва.
към текста >>
Започнаха да основават различни
търговски
компании, да разширяват
търговските
си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.
Това разклащане е започнало от 1770 г. и се засилва все повече и подхранва добрите надежди. Трофеите, отнесени от руската царица Екатерина II, изгубването на някои провинции в Азия и Европа, междуособните войни сред турските паши, отричането от Корана на всякаква просвета, развитието и големият успех, постигнат от човешкият разум през XVIII в., всичко това подхранва добрите надежди между всички християни и особено между тези от Европейска Турция за едно по-скорошно и щастливо бъдеще. 17. В онова време сред гърците бе основан комитет, който спечели много привърженици и сред нашия български народ. Така по-големите и по-развитите християнски народи почнаха да мислят за пълното си избавление от непоносимата турска власт.
Започнаха да основават различни
търговски
компании, да разширяват
търговските
си връзки с останалите просветени християнски народи; събираха парични помощи за построяване на редовни училища; помагаха на младежи да учат в университетите на просветните народи в Италия, Франция, Германия... А нашият народ поради непримиримата си омраза към тираните турци не обръщаше внимание на нищо и за друго не се грижеше, но силно желаеше да съдействува с всички средства за съвършеното изгонване на станалия им омразен турски народ.
За българина е приятно да слуша да се говори против турците и подкрепя онези, които обикалят и говорят между народа, че турската държава скоро ще се сгромоляса. Всички копнеят за падането на Турция, след което ще настъпи подобрение на положението на християните. Те казваха: Нека Турция се махне от средата ни, та всички християнски народи да се възползуват от общите блага с братско равенство,. 18а. И наистина тогава изчезнаха национализмът, благородството, споровете и исканията на градските първенци. Всички имаха един общ символ - честния кръст, и един общ лозунг - „Сражавай се за вярата и за отечеството”.
към текста >>
Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг
език
освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19.
Този общ тогава стремеж на християнските народи, които бяха обхванати от един дух и една мисъл, фанариотите, като не намираха сили да им се противопоставят, замислиха, ако това им се удаде, да го насочат за постигане на своите цели. Затова на първо време започнаха да говорят, че и те мислели и желаели същото. Под общия лозунг за освобождение от позорното робство посредством Владиците и останалите служители на религията в цяла Турция насочваха нещата в своя полза. Те казваха, че именно така народът може да се вдигне по-лесно и по-целенасочено и да има успех. Като се възползува от искреното желание за единство на християните в Европейска Турция, фанариотското духовенство откри в този стремеж удобен момент за разширяване на фанариотската политика за увеличаване още повече на гърцизма посредством заглушаване напълно на останалите народности.
Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг
език
освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19.
Владиците, таксидиотите и учителите не се страхуваха от нищо, защото турската власт и гръцката партия бяха на тяхната страна. На владиците бе дадена политическа сила, а на таксидиотите и учителите внушено, че те превъзхождат останалите християни в духовно отношение. Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен. Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език. Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение.
към текста >>
Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки
език
.
Като се възползува от искреното желание за единство на християните в Европейска Турция, фанариотското духовенство откри в този стремеж удобен момент за разширяване на фанариотската политика за увеличаване още повече на гърцизма посредством заглушаване напълно на останалите народности. Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19. Владиците, таксидиотите и учителите не се страхуваха от нищо, защото турската власт и гръцката партия бяха на тяхната страна. На владиците бе дадена политическа сила, а на таксидиотите и учителите внушено, че те превъзхождат останалите християни в духовно отношение. Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен.
Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки
език
.
Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.
към текста >>
Този именно
език
беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение.
Това е епоха, която може да свидетелствува, че нито в Румъния, нито в България, нито в Македония и Албания можеше да се чуе нещо в църква или в училище, да се види в писмата на хората друг език освен гръцкия, разбираем от една много малка част от нашия народ. 19. Владиците, таксидиотите и учителите не се страхуваха от нищо, защото турската власт и гръцката партия бяха на тяхната страна. На владиците бе дадена политическа сила, а на таксидиотите и учителите внушено, че те превъзхождат останалите християни в духовно отношение. Затова владиците бяха смятани за политически съвет, а учителите и таксидиотите - за духовен. Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език.
Този именно
език
беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение.
Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше. Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
към текста >>
Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг
език
освен този, който произлиза от порочни мисли и на който
език
говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.
Но в този случай владиците по необходимост използуваха таксидиотите и учителите и особено в българските епархии, където те бяха учители на нашата младеж по гръцки език. Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ.
Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг
език
освен този, който произлиза от порочни мисли и на който
език
говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.
Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че езикът, на който говорят, е езикът на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват. Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни.
към текста >>
Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че
езикът
, на който говорят, е
езикът
на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
Този именно език беше станал моден, въпреки че цялото обучение се състоеше в запознаване с принципите на елементарната грамотност и църковното пение. Тези три елемента - владиците, таксидиотите и учителите - образуваха духовния съвет. Впрочем владиците бяха председатели и в двата съвета на християните и затова вършеха, каквото си искат. Политическите съветници посредством терор, а пък духовните - с религията и църквата образува чудноватата политико-религиозна система, посредством която ръководеха работите на всички християни и особено на нашия народ. Наистина такава отвратителна шайка не можеше да има друг език освен този, който произлиза от порочни мисли и на който език говорещият не вярваше, а слушателят не разбираше.
Фанариотите, като се възползуваха от простотата на народа и от общото стечение на обстоятелствата за християнските народи, преследващи една и съща цел, проповядваха, че
езикът
, на който говорят, е
езикът
на пророците и апостолите, на църковните отци, на светците, без да изпитват и най-малкото угризение на съвестта за това, което приказват.
Те се опитваха да убедят слушателите си преди всичко в това, че християните принадлежат на бъдещия живот, а настоящият живот е чужд за всеки човек. Че на земята човекът живее не свободно, а по присъдата на бога и затова с труд и мъка и сред най-различни опасности той изкарва прехраната си. Радостите в този свят според тях са измама за телесните сетива, една заблуда, мъчение и изпитание на грешната човешка природа. Блажен е, който може да се възпротиви на светските съблазни. Затова, който иска да се спаси трябва да се отрече напълно от себе си и да презре завинаги материалните и нравствени радости на този свят.
към текста >>
Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете
езика
на народа ни и насила въведоха гръцки
език
в свещенодействията, който
език
народът не знае.
И така новоръкоположеният владика, след като предразположи към себе си всички в Цариград, заминава за епархията си с цяла свита, която му импонира във всичко, и дори понякога с хора, крайно безнравствени, с много подаръци за турските бейове и първенци-християни в епархията. Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци. Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите. Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт.
Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете
езика
на народа ни и насила въведоха гръцки
език
в свещенодействията, който
език
народът не знае.
В училищата забраниха да се преподава на български език и узакониха преподаването на гръцки. Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен.
към текста >>
В училищата забраниха да се преподава на български
език
и узакониха преподаването на гръцки.
Като пристигне в града и си почине, той отива да представи своя ферман на управителя, после посещава турските и християнските първенци, на които раздава подаръци. Второ, обикаля епархията си, като налага данъци на всичките съсловия от народа, на свещениците и на църквите. Трето, негово задължение е да създаде група от свои приближени сред гражданите. Четвърто, да всее раздор сред гражданите, спорове между чорбаджиите и ако успее, да проникне и сред домашните тайни на гражданите, за да може да държи всичко под своя власт. Така фанариотските владици утвърдиха абсолютната си власт в българските епархии, изхвърлиха из храмовете езика на народа ни и насила въведоха гръцки език в свещенодействията, който език народът не знае.
В училищата забраниха да се преподава на български
език
и узакониха преподаването на гръцки.
Българското духовенство преследват до смърт, а на постоянните и на временните гръцки монаси дават пълна свобода, затова те злоупотребяват с доверието на народа, както пожелаят, и си служат с него като с оръдие в своята безнравственост. Чрез тях именно Владиците се запознаха със семейните работи на гражданите, чрез тях посегнаха и на семейната им чест. Тези монаси им служат за шпиони сред народа в епархията и за да не бъда голословен, ще посоча само един пример. IV. Някой си калугер на име Партений дошъл от светогорския манастир „Дохиари” като таксидиот в моя роден град Сливен. Като изповедник на всичките граждани той знаеше техните тайни и затова в продължение на 10 години беше бич и зъл демон за този град.
към текста >>
Николай” да се извършва на български
език
.
в Сливен. Ето и други примери. V. Бившият търновски митрополит Панарет бил някога борец и гладиатор в Мала Азия, както за това свидетелствуват раните на раменете му. Освен това сам си признаваше, че е бил такъв, и дори се хвалеше с това си минало. Щом стъпи на търновския архиерейски трон, без да изброявам другите обикновени злини на този гръцки архиерей, Панарет за дълго време забрани богослужението в църквата „Св.
Николай” да се извършва на български
език
.
Той затвори и много църкви в селата и аргоса техните попове, защото бедните селски попове не можеха да заплатят искания от неговата алчност евматик. Затова само в с. Кадъкьой много деца умряха без да бъдат кръстени, и много погребения станаха без поп. Панарет утрои данъка, който се плащал на неговите предшественици. И понеже първенците се възпротивиха на безумните му желания, той ги наклевети пред турската власт, че искат да създадат тайно съзаклятническо общество.
към текста >>
Владиката уволни учителя по български
език
като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки
език
.
Кадъкьой много деца умряха без да бъдат кръстени, и много погребения станаха без поп. Панарет утрои данъка, който се плащал на неговите предшественици. И понеже първенците се възпротивиха на безумните му желания, той ги наклевети пред турската власт, че искат да създадат тайно съзаклятническо общество. За това свое деяние той ми призна сам, когато през 1840 г. минах през Търново и на Великден обядвахме заедно.
Владиката уволни учителя по български
език
като ненужен и на негово място назначи сина на свой приятел от Цариград, но вече като учител по гръцки
език
.
Той ограби митрополитската архива, в която се пазеха много от скъпоценностите на българските патриарси, чиито седалища бяха в столицата. Между тях имаше скъпоценности и от нашите обикновени предци. Предишните владици не се докоснаха до тези скъпоценности, книги, ръкописи, одежди. От неговото светотатство народът успя да се спаси само една патерица. И като не можеше да търпи повече всичко това, народът изпрати много прошения с искане той да бъде махнат и на негово място назначи еднороден владика.
към текста >>
Евангелие, преведено на български
език
от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат.
За това той много често ми говореше, когато през 1828 г. бях директор на тамошното училище. Митрополитът, след като извърши всичките обикновени владишки злоупотреби, обезчести девици и съпруги, издаваше решения за незаконни разводи и пр. За сводница му служеше родната му сестра, която бе в дъното на всичките му престъпления. Връх на всичките му безобразия бе това, дето събра всичките екземпляри от Св.
Евангелие, преведено на български
език
от Неофит Рилски и сверено от него с руския превод, и ги изгори пред очите на народа, като че да принасяше жертвоприношение, и то не нещо друго, а най-свещената книга, за която сам бог нареди на християните да я четат.
Той забрани също да се продава каквато и да е книга на български, като забрани за това и на учителите с писма, каквито изпрати из епархията. VIII. Скопският митрополит покрай другите беззакония незаконно аргоса един поп, като затвори и църквата в градчето Трън. Един от сродниците на попа се оплака пред Високата порта и помоли пашата да издаде заповед за разглеждане на въпроса. Владиката от страх да не бъдат изобличени престъпленията му спомогна за убийството из засада на сродниците на въпросния свещеник. Тогава първенците от гр.
към текста >>
Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и презрение към нашия
език
и нашия произход.
Гръцките вестници и най-вече тези, които излизат в Цариград и Смирна, се пълнят със статии, писани от Цукалас против българите и българските учени. На това безобразие достойно отговори нашият (българският) вестник, като доказа, че този мръсник грък напълно съзнателно се опитва чрез клевети да компрометира нашите учени и по този начин да охули и народа ни. Друг такъв пример е учителят от Свищов Емануил Васкидис. Със своите действия този човек направи така, че народът не иска да види и прост грък в своя град. В продължение на 20 г.
Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и презрение към нашия
език
и нашия произход.
Преди известно време по-образованите направиха опит да се освободят от този порочен човек или най-малкото да ограничат неговата дейност, но не успяха, защото той бе под закрилата на изгонения вече архиерей Неофит. Накрая действията на Васкидис се превърнаха в скандал за града и народът бе принуден да се оплаче на видинския паша, но за съжаление въпросът все още не е решен. Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители. Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г. в Русе и което бе преведено на турски език от г-н Г.
към текста >>
в Русе и което бе преведено на турски
език
от г-н Г.
Васкидис не се занимаваше с нищо друго, освен да смущава и обърква мислите на гражданите, да ги клевети пред владиката и пред управителя, да развращава невинната ни младеж, да внушава отвращение към религията, отричане на народността и презрение към нашия език и нашия произход. Преди известно време по-образованите направиха опит да се освободят от този порочен човек или най-малкото да ограничат неговата дейност, но не успяха, защото той бе под закрилата на изгонения вече архиерей Неофит. Накрая действията на Васкидис се превърнаха в скандал за града и народът бе принуден да се оплаче на видинския паша, но за съжаление въпросът все още не е решен. Затова и досега народът ни страда от този лош демон на гръцките учители. Тук ще приложа, за да стане известно на целия наш народ прошението, което тогава беше подадено до султан Абдул Меджид на 27 май 1846 г.
в Русе и което бе преведено на турски
език
от г-н Г.
Петров, таен съветник на сръбския княз Александър Карагеорги, който бе дошъл да поздрави султана. „Царю, Дано всеблагият и всемогъщ бог Ви надари с дълголетие и безсмъртна слава Вас, най-справедливия и най-милостивия наш баща и цар султан Абдул Меджид, амин! Милостта, с която Ваше Величество щедро дарява всичките верни поданици, вървейки по стъпките и благородните намерения на нашия любим и уважаван самодържец султан Махмуд и Ваш баща (дано справедливият съдия и бог да въдвори душата му в рая), смелостта, която изяви с толкова много хатишерифи и особено с този от 18 февруари 1846 или 4 ревюлеверя 1262 г., дава сили на всеки верен поданик да се яви свободно и да изкаже страданията си, болките си и всичко, което той смята за полезно за напредъка и подобрението на верните поданици от цялото царство на Ваше Величество. Това окуражи и нас, покорните и верните Ваши поданици, да се представим пред Вас и Ви принесем най-дълбоката благодарност от страна на целия ни народ за безбройните ежедневни Ваши грижи към нас, както и благопожеланията ни за здраве, дълговечност и слава на Ваше Величество и за заздравяване на силното Ви царство. При това осмеляваме се да предоставим на Вашата постоянна благоразумна и бащинска за настрижа уреждането на многобройните нередности, злоупотреби и грабежи, които вършат Владиците из епархиите на силното Ви царство и особено в България, та горещо молим за следното: 1.
към текста >>
Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с
езика
и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество.
Така например Нишкият е родом от о-в Андрос. От Андрос са също Струмишкият и Ловчанският. Кюстендилският владика е от о-в Сифнос и още много други... Ваше Величество, тези хора-чужденци не се интересуват от паството си, което Ваше Величество им поверява, за да управляват. Те се грижат само за личния си интерес и пренебрегват интересите на народа. Здравият разум и гласът на събитията съгласно добрите желания на Ваше Величество изискват да се избират и назначават владици от нашия народ.
Такива владици, които са свързани с народа ни чрез кръвта, сродени с
езика
и произхода, ще се грижат за преуспяването и оправянето на повереното им паство, което ще бъде в съгласие с всекидневните Ви високи заповеди и желанията и добрите намерения на Ваше Величество.
И това ще бъде гаранция за искрената им преданост и уважение към правителството на Ваше Величество. 4. Да се издаде заповед, чрез която да се забрани на владиците да товарят народа ни с огромни дългове, каквото той не познава, и да не го заставят да плаща ежегодно големи лихви на така наречените дворцови бонове. Ние, Ваше Величество, мислим, че тези чужди архиереи, за да получат архиерейска епархия, обещават да плашат ежегодно по много хиляди грошове, но ние не знаем на кого. С такива лоши постъпки и зли намерения се настаняват на архиерейските тронове, които тези хора изцапаха и опозориха с несправедливите си дела. А нашите първенци и чорбаджии, които се възпротивиха и поискаха да им бъде обяснено защо се вземат такива големи дългове, като сметнаха, че това ограничава техните свободи, архиереите обвиниха пред властта и те получиха много тежки наказания: парични глоби, многогодишен арест, заточения в далечни страни.
към текста >>
37.
4.2. Проект за потурчване на българските училища. 4.2.1. Из „За известния Митхад паша и за опита му да потурчи българските училища.
,
,
ТОМ 35
Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на
търговския
съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град.
...Помежду другите полезни и неполезни преобразования, които направи в Дунавската облает, Митхад паша намисли да преобрази и българските училища, с други думи, да ги потурчи. Известно е, че българите имаха не само мъжки, ами и женски добре наредени училища, които си сами поддържаха, тогава, когато турците нямаха никакви почти; техните училища бяха медресетата (един вид духовни или по-прави чисто вероизповедни) при джамиите (мохамедански храмове): в тия училища се преподаваха някакви си молитви, числителница, арабски и персийски езици и прочиташе се коранът. Митхад паша реши да тури в действие мисълта си, като употреби за оръдие някои лични българи, ала не сполучи. Назначиха се дори и двама правителствени училищни инспектори на българските училища - Николай Ст. Михайловски и Тодор Н.
Шишков, състави се една комисия от турци и българи, за да изучи проекта за наредбите, по които щат да се управляват училищата в областта чрез правителствените службаши; за членове на тая комисия от българите бяха назначени хаджи Иванчо Пенчович, член на
търговския
съд в Русе, и Драган Цанков, тогава адвокат в същия град.
Гореказаният проект биде обнародван в българския вестник „Турция”, издаван в Цариград от Никола Генович. Българите в града Русе не могли да допуснат да се потурчат българските училища, та побързали да изявят негодуванието си за това намерение на правителството; те протестуваха и обявиха, че не приемат такива наредби. Последствие на това хаджи Иванчо Пенчович изпратил едно писмо, вероятно съчинение от поляците, в ползуваничния вестник „Тюрки", издаван на френски в Цариград, в което между другото казва: „Катехизисът ще бъде задължен за християните, както Коранът за мюсюлманите... Като седят върху същите чинове и като приемат наедно от ръцете на началството благодеянието на едно твърдо образование, децата от една и съща земя, разделена само по вярата, щат могат да се научат да се обичат помежду си... Жалостното е, че отмежду християните се повдигат възражения против една мярка, която трябваше да се поздрави като истинно благодеяние за християните и мюсюлманите. По щастие някои жители от Русе правят толкова малка част от българското население в областта, щото те бяха се смазали под броя на ония, които останаха вън от заявлението им, ако техните възражения не бяха смазани от величествената мисъл, която има пред очи Митхад паша.” Като превожда и обнародва цяло горното писмо в 33-я брой на вестника си „Время" от 26 март 1866 г., г-н Теодор Стоянов Бурмов казва: „Ние не знаем точно кой е тоя хаджи Иванчо Пенчович. „Тюрки” го нарича почтен русенски търговец.
към текста >>
Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския
език
за науката и за преподаването.
По щастие някои жители от Русе правят толкова малка част от българското население в областта, щото те бяха се смазали под броя на ония, които останаха вън от заявлението им, ако техните възражения не бяха смазани от величествената мисъл, която има пред очи Митхад паша.” Като превожда и обнародва цяло горното писмо в 33-я брой на вестника си „Время" от 26 март 1866 г., г-н Теодор Стоянов Бурмов казва: „Ние не знаем точно кой е тоя хаджи Иванчо Пенчович. „Тюрки” го нарича почтен русенски търговец. Името му показва, че той трябва да е някой българин. Ако не смесвам имената, негова милост е и нещо като чиновник при Митхад паша. Както и да е, негли господство му вярно предава мислите на главния управител, но се лъже, колкото до чувствата на християните българи, жители на Дунавската област.
Колкото сме могли ние да следим за тия чувства, само малцина някои би могли като г-н Хаджи Иванчо да се отзоват така благоприятно за проекта на училищно преобразование в Дунавската област, който, както е известно, (се) състои от това: да се учредят едни училища и за турци, и за българи с турския
език
за науката и за преподаването.
Всичките други мислят, че тоя проект може да спъне не само развитието на българската словесност, но и напредването на образованието помежду българите. Така сме ние познали чувствата на българското население в Дунавската област. Но може да се случи, щото гласът на малцината да заглуши гласа на всичкото българско население. У нас такива неща са дип възможни. Затова Митхад паша е длъжен да различи кой е гласът на многото: гласът на хаджииванчовците ли, или гласът на русенските жители, които отхвърлиха проекта; защото, както добре разбира негово превъзходителство, наредба, която се не одобрява от същия народ, за който се назначава, не достига назначението си.
към текста >>
38.
6.5.3. Бесарабските българи.
,
,
ТОМ 35
Никак не беше по сърце то на българите, да имат над себе си началници от чужда нация, и по
език
, и по вяра, но нямаше какво да правят.
Тези права дадоха възможност на нашите българи да се домогнат тъй добре, щото след 50-60 години - те си направиха къщи, отгледаха си ниви, лозя, почти таквизи, както бяха оставили в България. Подир това българските преселенци отиваха много добре и прогрес в материално и в нравствено отношение беше видим помежду им. Но това беше само тогава, докато беше жив добрия и мъдрия Инзов, който ги управляваше, т.е. беше им управител. След неговата смърт, те трябваше да се управляват от комитет, съставен от чисти немци.
Никак не беше по сърце то на българите, да имат над себе си началници от чужда нация, и по
език
, и по вяра, но нямаше какво да правят.
Те трябваше из време да се утешават с мъдрата народна пословица: търпение спасени. Но как е тая пословица понякогаш гибелна! Новият Комитет скоро оправда своята антипатия към българите на дело. Той в непродължително време по можи [помогна] не само да улучши473 състоянието на българските колонисти, но успя да ги тури на по-долна степен и от немските колонисти, които имаха много по-долни привилегии от нашите българи. Колкото повече Комитета желаеше благополучието на своите събратя немци и прилагаше на това нови старания, толкова и тяхното щастие и състояние са улучшаваше в материално и нравствено отношение.
към текста >>
По старание на Комитета в българските колонии се учи Словенският
език
по часослов и псалтир, а учителски места се заемаха от чиновници, изредко семинаристи изгонени за лоши постъпки или человеци по старост лет, лишени от деятелност и негодни за никаква служба, по ограничение на понятията си.
Той в непродължително време по можи [помогна] не само да улучши473 състоянието на българските колонисти, но успя да ги тури на по-долна степен и от немските колонисти, които имаха много по-долни привилегии от нашите българи. Колкото повече Комитета желаеше благополучието на своите събратя немци и прилагаше на това нови старания, толкова и тяхното щастие и състояние са улучшаваше в материално и нравствено отношение. В късо време те взеха първо място в търговията между руските и българските села, които в това отношение от ден на ден слабеха и беднееха. При Инзова в Българските колонии са откриха много училища, които не можеха да се наредят догде беше жив Инзов. След неговата смърт трябваше да има над тях главен надзор, упоменатия комитет, за когото впрочем, те бяха безполезно нещо, защото освен, че не му даваха материални средства, но те с време можаха да противодействат и на секо злоупотребление и грабеж.
По старание на Комитета в българските колонии се учи Словенският
език
по часослов и псалтир, а учителски места се заемаха от чиновници, изредко семинаристи изгонени за лоши постъпки или человеци по старост лет, лишени от деятелност и негодни за никаква служба, по ограничение на понятията си.
Таквизи учители незнакоми с българският език и интерес, а научени да гледат на себе си като на класа чиновническа, разумява се, са безполезни за българските колонисти. При това секой един учител по гореизложените причини, като не намира развлечение в колонията си, часто оставя занятието си и отива по градища да си прекара времето между своите роднини, при които живее няколко месеца. Между това и самите ученици, като останат без учител, разпиляват се, а след като се завърне той, настава лятно време, работно за секой трудолюбец, а така речи, учениците изгубваха половин година на ваканция. При таквози неправилно и нередовно занятие, не само, че не можеха да се научат децата да четат, но губеха си времето суетно. Тридесет-четиридесет годишното разстояние на училища, за които ежегодно ставаха разноски около 10 хиляди рубли, почти никаква полза не принася.
към текста >>
Таквизи учители незнакоми с българският
език
и интерес, а научени да гледат на себе си като на класа чиновническа, разумява се, са безполезни за българските колонисти.
Колкото повече Комитета желаеше благополучието на своите събратя немци и прилагаше на това нови старания, толкова и тяхното щастие и състояние са улучшаваше в материално и нравствено отношение. В късо време те взеха първо място в търговията между руските и българските села, които в това отношение от ден на ден слабеха и беднееха. При Инзова в Българските колонии са откриха много училища, които не можеха да се наредят догде беше жив Инзов. След неговата смърт трябваше да има над тях главен надзор, упоменатия комитет, за когото впрочем, те бяха безполезно нещо, защото освен, че не му даваха материални средства, но те с време можаха да противодействат и на секо злоупотребление и грабеж. По старание на Комитета в българските колонии се учи Словенският език по часослов и псалтир, а учителски места се заемаха от чиновници, изредко семинаристи изгонени за лоши постъпки или человеци по старост лет, лишени от деятелност и негодни за никаква служба, по ограничение на понятията си.
Таквизи учители незнакоми с българският
език
и интерес, а научени да гледат на себе си като на класа чиновническа, разумява се, са безполезни за българските колонисти.
При това секой един учител по гореизложените причини, като не намира развлечение в колонията си, часто оставя занятието си и отива по градища да си прекара времето между своите роднини, при които живее няколко месеца. Между това и самите ученици, като останат без учител, разпиляват се, а след като се завърне той, настава лятно време, работно за секой трудолюбец, а така речи, учениците изгубваха половин година на ваканция. При таквози неправилно и нередовно занятие, не само, че не можеха да се научат децата да четат, но губеха си времето суетно. Тридесет-четиридесет годишното разстояние на училища, за които ежегодно ставаха разноски около 10 хиляди рубли, почти никаква полза не принася. Сега не ще се намери никакъв колонист, който да е в състояние да прочете свободно печатани книги на Български или на Руски език; тъй също не ще се намери ни едно тяхно дете в никое висше учебно заведение.
към текста >>
Сега не ще се намери никакъв колонист, който да е в състояние да прочете свободно печатани книги на Български или на Руски
език
; тъй също не ще се намери ни едно тяхно дете в никое висше учебно заведение.
Таквизи учители незнакоми с българският език и интерес, а научени да гледат на себе си като на класа чиновническа, разумява се, са безполезни за българските колонисти. При това секой един учител по гореизложените причини, като не намира развлечение в колонията си, часто оставя занятието си и отива по градища да си прекара времето между своите роднини, при които живее няколко месеца. Между това и самите ученици, като останат без учител, разпиляват се, а след като се завърне той, настава лятно време, работно за секой трудолюбец, а така речи, учениците изгубваха половин година на ваканция. При таквози неправилно и нередовно занятие, не само, че не можеха да се научат децата да четат, но губеха си времето суетно. Тридесет-четиридесет годишното разстояние на училища, за които ежегодно ставаха разноски около 10 хиляди рубли, почти никаква полза не принася.
Сега не ще се намери никакъв колонист, който да е в състояние да прочете свободно печатани книги на Български или на Руски
език
; тъй също не ще се намери ни едно тяхно дете в никое висше учебно заведение.
Между това, нашите задунайски българи, при сичко турско и гръцко притеснение и тиранство, са изпратили по чужди страни повече от 150 юноши, от които 60-70 се намират в разни високи учебни заведения. Впрочем не може да се каже, че колонистите не познават и не видят помежду си този недостатък. Те са наченали да го изказват още от 1832—44 и 58 чрез прошения от няколко хиляди подписи до комитета, когото молиха да им позволи да си открият едно централно училище, по подобие [на] гимназия. Но техните прошения, като постъпваха в комитета, сякаш че потъваха в египетски лабиринт, подир което този въпрос оставаше пак чужд. Освен формални прошения що са подавали колонистите, още и много пъти лично са просили комитета; но сичко е било напразно!
към текста >>
Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български
език
силно му мътеше кръвта.
Той гледал на българските колонисти като на народ от друго племе и вяра, народ чужд, който е получил от Россия някои права без да и е в нещо заслужил. И заради това той на тях иначе не гледаше, но като народ, който живее в Россия по милости; а тя ги храни, възпитава, старае се за тях, без те да й до някога за това да заплатят. И при това понятие, Арендаренко не наричаше иначе колонистите, освен: Дармуеди476, Татари477 и Бусурмани478. Арендаренко гледаше нна българите като народ исторически порабощен479 и токова поробощение намираше твърде пътно480. Този человек естетсвено не желаеше благополучието на колонистите и заради това той не желаеше да ги види на друго поприще освен на земеделческото; не желаеше да ги види на друга степен освен на тая, на която са били от първен, след като са се населили в тойзи край.
Секой един прилично облечен колонист възмущаваше чак душата на Арендоренко; секой един книжовен българин, както и секоя една новопоявивща се книга на български
език
силно му мътеше кръвта.
Но сичко това още не беше нищо. Арендоренко, когото беше много страх от учените, да не му до някога копаят яма, като зловреден человека на народа и на образованието, закриваше училищата, които той завари при своето постъпване открити. Когато постъпи управител, над 80 български колонии, той намери около 40 училища устроени и наредени при работливото попечение на благодетелите на Бесарабските колонии Инзова и Буткова. Той при щастливото си управление в поверените му колонии остави от 40 само на 17. Но според чевръстата си ненавист, той и тия останалите щеше да затвори, ако не беше побъркала Кримската война, и ако не беше решила съдбата да останат половината колонии в Молдава; и на конец същата яма, която копаеше за колонистите го прекарапична481.
към текста >>
Ни реч, че таквизи учители не са знаели ни слово от български
език
.
Но според чевръстата си ненавист, той и тия останалите щеше да затвори, ако не беше побъркала Кримската война, и ако не беше решила съдбата да останат половината колонии в Молдава; и на конец същата яма, която копаеше за колонистите го прекарапична481. Таквази черна съдбина ний би желали да озари и комитета, който е сбор на нещастието Ханово потомство482. Арендоренко в последното време назначаваше учители повече военни като ундроофицери483, уредници, чиновници, по старости лет уволнени от военна служба, человеци самокнижни. Впрочем, желающите читатели да се познакомят по-добре с Арендаренка и със състоянието на колонистките училища може да прочетат подробно в руски вестник за 1857 год., книжка 6. Някои си от тия безнравствени, бяха повече незнакоми [незапознати] с учителските обязаности [задължения].
Ни реч, че таквизи учители не са знаели ни слово от български
език
.
Впрочем в него време и никой не мислил да го преподава. На таквизи учители съчувствеието е било в местните поизведения, като във виното и ракията. Като не е имало кой да прегледва тези учители, те са преподавали и учили както щели. Но тъжно и горко на таквази наука, на която участта се бамира в такива нечисти ръце. И при един такъвзи порядък, нека не се чудят читателите, гдето българите в Бесарабия при сичките си средства са останали в такова невежество и сега гдето видим да са сичките колонисти безкнижни.
към текста >>
В него предметите се преподават като и по другите немски училища на немски
език
.
Секой може разум, председателите на комитета, които биваха немци с какво радушие приимат своите съотечественици, а пък наопаки, с какво равнодушие българите. Те, кога заминуват през някое немско село, не оставят къща, ремесленик490 да не посетят. Добрите от тях поощряват со слово и часто представят към награда. Но най-големият им надзор е над централното училище, което се намира в средата на немските колонии. Сараза. Такова училище се равнее с полугимназиите.
В него предметите се преподават като и по другите немски училища на немски
език
.
Председателят се грижи за учениците, които снабдява с книги и се старае за тяхната бъдещност. Впрочем някои от тях, щом свършеха науката в ъова училище, тутакси се назначават в комитета за чиновници. Ние не виждаме нито един пример, който да ни покаже, че комитета е бил тъй внимателен над българските училища, тъй както е над немските. Опитвали са се някои от болградските българи да постъпят на служба в комитета, но те са били без секо внимание приети и не са били чути техните просби. Председателят им се е отговарял, че не може да приеме на служба в комитета ония, които не знаят немски.
към текста >>
Аз не знам, могат ли да се обязват491 българите да учат немски
език
, когати те от него нямат нужда?
Впрочем някои от тях, щом свършеха науката в ъова училище, тутакси се назначават в комитета за чиновници. Ние не виждаме нито един пример, който да ни покаже, че комитета е бил тъй внимателен над българските училища, тъй както е над немските. Опитвали са се някои от болградските българи да постъпят на служба в комитета, но те са били без секо внимание приети и не са били чути техните просби. Председателят им се е отговарял, че не може да приеме на служба в комитета ония, които не знаят немски. И истина е, че от колонистите българи няма нито един да е служил и служи.
Аз не знам, могат ли да се обязват491 българите да учат немски
език
, когати те от него нямат нужда?
Те, като живеят в Русия, трябва да знаят руски, а пък като българи - български. В заключение остава да кажем, с голямо прискърбие за нашите българи, че честта им е насякъде еднаква, и гдето да иде българина, се ще го преследва нещастието. Например в Турско - българите страдаят от фенерското духовенство, в Русия пък от немските комитетски чиновници и земскополицейски заседатели. Тия комитетски чиновници немци тъй са зловредни за българите, както и ония фенерски агенти, които се намират в Турско със своите лъжовни и безосновни клевети и доноси....... ... Орачи, винари и добитовъдци, които цяла година са бъхтали, догде получат нищожно възнаграждение на труда си, са били принудени без време от бедността да продават на половин цена бедният доход от храната, виното и вълната. Макар да се намират из между Българските колонисти, които имат по няколкостотин овце и десетки говеда, но малко ще да се намерят, кои да умеят да приготвят сирене и масло за продан.
към текста >>
В българските колонии в Бесарабия, консисторията до сега е назначавала попове такива, които не само, че не знаели местните народи, но и
език
, нрави и обичаи.
Такива могат да бъдат и добри граждани и селяни. От тях може да се чака да разцъфнат занаятите и да улучшат [подобрят] народното състояние в имотно и нравствено отношение. Учениците след свършването на науките в средото1ното гимназиално училище, ако желаят да отидат по духовна част, то те могат да постъпят в 8 богословски клас, който ще се намира при средоточното гимназиално училище. Но, ако такива ученици свършат твърде млади, то те могат да се назначават учители за година и две, и то близо при средоточното училище, което да има надзор за тях и за тяхното обхождение499. Такива да се назначават после свещеници по колониите български в Бесарабия, които в сегашното време толко много се нуждаят от такива духовни лица, както и самата България, Македония и Тракия.
В българските колонии в Бесарабия, консисторията до сега е назначавала попове такива, които не само, че не знаели местните народи, но и
език
, нрави и обичаи.
А такива попове, които против желанието си отиват да попуват на народ, комуто съвсем не чувствуват интересите, му омразват. Тази омраза като се набере и прехвърли границите, тогава цяло село става с вили и лопати и секой с каквото намери, та ги изгонва. За таквизи настръхнали сцени от сичките български колонии в Бесарабия, много малко могат да се изключат. Но още заради това, пак в тях ще да се срещнат попове, които нито слово не разбират български. Впрочем, това може да е по духът на св. Писание.
към текста >>
Вестник политически, любословен и
търговски
. Г.
Болград Октомврия 1863. от PC. и В.К. _________________________________________________ 470) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова'. БЪЛГАРСКА ПЧЕЛА (Браила).
Вестник политически, любословен и
търговски
. Г.
1, бр. 1 (1863) - г. 2, бр. 20 (1864). Главен редактор Христо Дочев Вакпидов (Испас Попеску).
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Сава (Стойно) Илиев Радулов (1817-1887) - учител, книжовник, преводач от руски, гръцки и френски
език
.
Във флота еквивалентното звание е старшина II степен. 484) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Разположение - право, власт да се разпорежда човек с нещо. 485) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Павел Цанев Калянджи (1838- 1890) - учител, писател, просветен деец 486) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Сава (Стойно) Илиев Радулов (1817-1887) - учител, книжовник, преводач от руски, гръцки и френски
език
.
487) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Михаил Григориевич Бутков (1765-1861) - управител на всички задунайски мигранти в Бесарабия от 1834 г. 488) Иславин е бил председател на комитета от 1856 до 1857, а сега помощник на министъра. Той е чист русин и макар в късо време да е бил председател на комитета, не е отблъсквал българите, които и до нине съставят най-добра за него памет. Кога е обикалял своята област с радост е посещавал къщите на българите и любопитно гледал техните ръкоделни работи и над кои е захвалял за техния труд; а най-много училищата гдето е виждал успех и порядък е поощрявал с награди.
към текста >>
39.
6.9.5. Устав за наредбата на Сливенските училища / Г. Миркович.
,
,
ТОМ 35
Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски
език
- два пъти в неделята. 6.
За науките и техното разделение 1. Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5.
Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски
език
- два пъти в неделята. 6.
Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски език може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки език - два пъти в неделята. 7. Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици.
към текста >>
Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски
език
може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки
език
- два пъти в неделята. 7.
Учението във взаимните училища, ще трае най-малко три години, и ще бъде под три разреда: в първият, който е за неопределено време, щом детето се обучи да прочита доволно, свободно и що-годе да записва, ще преминува във втория разред; в вторият, който ще трае една год., то ще се занимава пак с четене и чистописание, с някое изустно525 изучение; в третият то ще има за предмет чтение, чистописание и изучаването наизуст: Краткий Катехизис, Кратко свещено писание, Кратка География, и четирите действия на Аритметиката. 2. Преминуването от първия разред във втория ще остава современно с преминуването от взаимното в предготовителния клас, както и от предготовителния - в другите класове. 3. Преминуването на учениците от взаимните училища в предготовителния в другите класове, ще остава с удобрението на главните учители, както и надзиратели. 4. Предготовителния или първия клас ще се състои от преподаването на следните предмети: 1-о Старий и Новий завет - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика до словосъчетанието - три пъти в неделята; 3-о Аритметика до тройното правило - три пъти в неделята; 4-о Кратка География - три пъти в неделята; 5-о Чтение - пет пъти в неделята; 6-о Чистописание - пет пъти в неделята. 5. Вторият клас ще обеме следните науки: 1-о Закон Божи - три пъти в неделята; 2-о Българска граматика със словосъченението - три пъти в неделята; 3-о Политическа, Физическа и Математическа География -два пъти в неделята; 4-о Аритметика - три пъти в неделята; 5-о Древна и Средна История - три пъти в неделята; 6-о Френски и Турски езици - три пъти в неделята; 7-о Славянски език - два пъти в неделята. 6.
Третият клас, с когото се свършват и науките ще заключава последните предмети: 1-о Нравствено Богословир - един път в неделята; 2-о Словесност, кратко понятие от поезия, риторика, и старо-българска литература - три пъти в неделята; 3-о Нова история, за първата година и История Турска и Българска, за втората - три пъти в неделята; 4-о Алгебра, за първата година и Геометрия, за втората -два пъти в неделята; 5-о Физика (предварително понятие с Метеорология и що е Естествена История и Химия) - два пъти в неделята, за първата година, и един път, за втората година; 6-о Диплография526 за втората година - само един път в неделята; 7-о Френски и Турски езици с упражнения - три пъти в неделята; 8-о Славянски
език
може с упражнения - два пъти в неделята; 9-о Гръцки
език
- два пъти в неделята. 7.
Горепосочените предмети в горните класове ще се преподават до колкото е възможно в по-пълна и обширна смисъл. Всеки 3 недели, учителят по всеки особен предмет ще задава въпроси, по прекараната част на предмета; въпроси, които учащите ще се обучават да решават писменно, това упражнение ще трае целий час. То ще става без да е снабден ученикът с некоя книга. Всяко съчинение ще се разглежда после от учители по основите, на което ще се отличават по-добрите ученици. Подобно едно обучение ще става и в свършването на всекий предмет, както и в началото на всяко главно испитание.
към текста >>
Първото издание по счетоводство на български
език
е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Ангелова-Пенкова: Изятие (рус.: изъятие) - изключение. 525) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изустно - устно. 526) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство.
Първото издание по счетоводство на български
език
е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с. 527) Бележка на Е.
към текста >>
Диплография, или как се държат
търговски
книги, от Стояна и Христа Караминкови.
525) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Изустно - устно. 526) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Диплография, или как се държат
търговски
книги, от Стояна и Христа Караминкови.
Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с. 527) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Клирос, клир (гр.) - висока подставка за богослужебни книги.
към текста >>
40.
6.16.3. Защо не е оправдан д-р Миркович.
,
,
ТОМ 35
Разказват, че между Русия и Австро-Унгария е заключен уговор да накарат Портата да уважава Парижкият трактат, който дава пълно право на Дунавските княжества и на Сърбия да заключават
търговски
трактати с европейските господарства, без да искат за това дозволение от Портата.
Из Цариград се говори съвсем ясно, че ако не дойде Митхад паша на везирският престол, то работите не могат да се поправят. Кой знае? Може Митхад паша да е един от ония алхимици, които са в състояние да направят злато и от шкембе чорбаса. Ще видиме и него. Из градът ни се говори, че турската коса се е ударила още о един камък.
Разказват, че между Русия и Австро-Унгария е заключен уговор да накарат Портата да уважава Парижкият трактат, който дава пълно право на Дунавските княжества и на Сърбия да заключават
търговски
трактати с европейските господарства, без да искат за това дозволение от Портата.
Сичкото това е подействовало твърде неприятно на турците, които в последните няколко години се бяха уверили, че Россия и Австрия са станали техни телохранители и че генерал Игнатиев е приготвил няколко полка казаци за тяхното спокойствие. Да ви разкажа и една твърде чудна комедия. Когато един от нашите българи помолил Министърът на вънкашните дела да разгледа процесът на Др. [доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство. ___________________________________ 568) Бележка на Е.
към текста >>
Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с
език
близък до румънския; скъперник.
Сичкото това е подействовало твърде неприятно на турците, които в последните няколко години се бяха уверили, че Россия и Австрия са станали техни телохранители и че генерал Игнатиев е приготвил няколко полка казаци за тяхното спокойствие. Да ви разкажа и една твърде чудна комедия. Когато един от нашите българи помолил Министърът на вънкашните дела да разгледа процесът на Др. [доктор] Мирковича и да се погрижи за неговото нещастно положение, то тоя господарствений мъж му отговорил, че ако бъде оправдан Миркович, то треба да се оправдаят и други няколко лица, а това не може да бъде при днешното правителство. ___________________________________ 568) Бележка на Е.
Ангелова-Пенкова: Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Макединия, с
език
близък до румънския; скъперник.
569) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Създаването на Българската екзархия се извършва на църковно-народен събор, свикан по силата на султански ферман през 1870 година, на който Българската екзархия е призната за официален представител на българската народност в Османската империя. На 12 февруари 1872 г. Временен съвет на Екзархията избира за пръв български екзарх Ловчанския митрополит Иларион. Този избор не е одобрен от Високата порта и на 16 февруари същата година на негово място е избран Видинският митрополит Антим I.
към текста >>
41.
Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова
,
,
ТОМ 35
Първото издание по счетоводство на български
език
е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Арнише, арнисвам (от гр.: αρνουμια) - спирам, преставам Ахчийница - гостилница. Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство.
Първото издание по счетоводство на български
език
е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Диплография, или как се държат търговски книги, от Стояна и Христа Караминкови. Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с. Е Емляк (остар.) - недвижим имот; данък върху недвижим имот.
към текста >>
Диплография, или как се държат
търговски
книги, от Стояна и Христа Караминкови.
Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство. Първото издание по счетоводство на български език е: Карадимков, Стоян Димов, Караминков, Христо Димов.
Диплография, или как се държат
търговски
книги, от Стояна и Христа Караминкови.
Цариград: в книгопеч. на Цариградски вестник, 1850. 184 с. Е Емляк (остар.) - недвижим имот; данък върху недвижим имот. Енголие, енголпие или панаги - малка кръгла икона носена на гърдите на архиерея.
към текста >>
Хесап - вж Есап Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем Ц Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Македония, с
език
близък до румънския; скъперник Ч Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата.
Издаден е в навечерието на Парижката конференция от 1856 г. след приключването на Кримската война. Ферманът дава и гарантира равни граждански права на християните спрямо мюсюлманите в Османската империя. Премахва изтезанията и цели реформа на затворите. Хатихумаюнът гарантира свободата на религията на всяка религиозна група, независимо от големината й, и защитава поданиците на империята да не бъдат принуждавани да променят религията си и да не бъдат преследвани за убежденията си.
Хесап - вж Есап Хъз (тур.: hiz) - сила, устрем Ц Цинцарин - представител на малочислено балканско племе, пръснато главно из Македония, с
език
близък до румънския; скъперник Ч Чевердисвам (от тур.: cevirmek) - гледам си работата.
Чепрашик, чепераст - разклонено Чолак (тур.: çolak) - който е с откъсната ръка или някой пръст на ръката. Ш Шахат, -ин (ае.-тур.: şаhit) - свидетел, очевидец. Шудрав - рядък, проскубен Щ Щетно - напразно, безплодно, безрезултатно. Ю Юрнек (тур.: öпек) - образец, модел Я Янлъш (тур.: yanliş) - лъжлив Ясакчия (тур.: yasakçi) - човек, който охранява някого на път; пазач. I In partibus (лат.) - в някои части Е. Ангелова-Пенкова
към текста >>
НАГОРЕ
